Търсене в текстове за 'Англия'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 312 резултата от 104 текста с корен от думите : 'Англия'.

1. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

За тази цел той многократно ходи в Париж, в Италия и Англия и посещава също знаменития абат Тритем от Шпонхайм във Вюрцбург.
Агрипа от Нетесхайм е водил един твърде променлив живот. Той произхожда от един благороден род и се е родил в Кьолн. Следва от рано медицина и право и се стреми да си изясни природните явления по начина, който е бил приет тогава сред определени кръгове и общества, а също и от отделни изследователи, които са държали грижливо в тайна това, което познанието на природата им откривало. За тази цел той многократно ходи в Париж, в Италия и Англия и посещава също знаменития абат Тритем от Шпонхайм във Вюрцбург. Преподавал е през различни времена в различните научни институции и тук и там е влизал в служба на богатите и благородниците, на разположение на които е поставял своите държавнически и естественонаучни сръчности. Въпреки че неговите биографи описват услугите, които е правил, като не винаги безупречни, въпреки твърдението, че е печелил пари, като е претендирал че владее тайни изкуства и чрез тях може да достави печалби и предимства на хората, на всичко това се противопоставя неговият явен и неуморим стремеж да усвои знанието на своята епоха по честен начин и да задълбочи това знание в смисъла на едно по-висше познание на света. У него ясно се проявява стремежът да добие от една страна едно ясно становище към естествената наука, а от друга страна към висшето познание. До едно такова становище стига само онзи, който разбира, по какви пътища може да се стигне до едното и до другото познание. Колкото е вярно, че накрая естествената наука трябва да бъде издигната в областта на духа, ако трябва да бъде превърната във висше познание, толкова вярно е също, че отначало тя трябва да остане в своето собствено поле, ако искаме даде истинската основа на една по-висша степен.
към текста >>

2. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

София и когато Англия ще изгори своите последни въглища".
Лаплас даде едно описание на идеала на едно такова обяснение на света: "Един дух, който за даден момент ще познава всички сили, които оживяват природата, и взаимното положение на съществата, от които тя се състои, когато освен това той би бил достатъчно обхватен, за да може да подложи на анализ тези данни, би разбрал в същата формула движението на големите небесни тела и на най-лекия атом: За него нищо не би било сигурно, и бъдещето както и миналото биха стояли пред неговия поглед. В съвършенството, което е знаел да даде на астрономията, човешкият ум предлага едно слабо копие на един такъв ум". Във връзка с тези думи Дю Боа Реймонд казва: "Както астрономът предсказва деня, в който след години една комета отново ще се яви от глъбините на мировото пространство на небесния свод, така един такъв дух би прочел в своите изчисления деня, когато гръцкият кръст отново ще блесне на джамията св. София и когато Англия ще изгори своите последни въглища".
към текста >>

Той е бил предхождан в развитието на мисълта в Англия от духове, които са били ръководени от двойни интереси.
Можем да си представим, че Спенсер е бил доведен до своето гледище изхождайки от същите положения както Ланге. Той е бил предхождан в развитието на мисълта в Англия от духове, които са били ръководени от двойни интереси. Те искаха да определят, какво всъщност притежава човекът в своето познание. Обаче искаха също същността на света да не бъде разклатена от никакво съмнение и от никакъв разум. Но един повече или по-малко изразен начин всички те бяха овладени от чувството, което изразява Кант, когато казва: "Аз трябваше да се откажа от знанието, за да получа място за вярата". /виж том. І на тази история на светогледите, стр. 39/.
към текста >>

Пред входа на развитието на светогледите на 19-тото столетие стои в Англия Томас Рейд /1710-1796 г./.
Пред входа на развитието на светогледите на 19-тото столетие стои в Англия Томас Рейд /1710-1796 г./. Основна черта на убеждението на този човек е това, което и Гьоте изказва в своя възглед с думите: "В крайна сметка, както ми се струва, това са практическите и самокоригиращите се операции на общия човешки ум, който се осмелява да се упражнява в една по-висша сфера". /виж Гьотеви съчинения, том 36, стр. 595 в Германската Национална Литература на Кюршнер./. Този обикновен човешки ум не се съмнява, че има работа с действителни, истински неща и процеси, когато разглежда фактите в света. Рейд счита за жизнеспособен само един такъв светоглед, който се придържа към този основен възглед на здравия човешки ум.
към текста >>

3. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Шилер в Англия.
Ясно изразено се вижда въздействието на този натиск идващ от естественонаучния начин на мислене във философското течение, което под името "Прагматизъм" на поврата на 19-тото и 20-тото столетие иска да постави върху една сигурна почва всеки човешки стремеж към истината. Името "Прагматизъм" произхожда от една статия на Чарлз Пеърс публикувана в 1878 година в американското списание "Popular Sсience". Най-действените представители на този начин на мислене са Уйлям Джейма /роден в 1842 г./ в Америка и Ф. К. Шилер в Англия. /Този последният употребява името "Хуманизъм": виж "Humanism" /1903 г. /; "Studies in Humanism" /1907 г./ Можем да наречем прагматизма безверие в силата на мисълта. Той отрича мисленето, което иска да остане в себе си, способността да роди нещо, което може да се докаже като истина, като оправдано чрез себе си познание. Човекът стои срещу процесите на света и трябва да действа. При това като помощник му служи мисленето.
към текста >>

4. Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Какво общо имат историческите обстоятелства, които дадоха на Англия господство над Индия, с икономическите обстоятелства, заради които производител от Германия отива в Индия за суровини?
Историческите обстоятелства, които определяха тези национални граници, нямат почти нищо общо с интересите на стопанския живот, воден от хората в тези държави. В резултат на това, държавните власти определят международни отношения в области, с които ще е по-естествено да се занимават групи, пряко свързани с тях. Индустриално предприятие, което се нуждае от суровините на чужда държава, би трябвало да може да се сдобие с тях, след като преговаря направо със собствениците. И всичко, отнасящо се до това споразумение, би трябвало да остане изцяло в рамките на икономическия процес. Лесно е да се види, че сегашният икономически живот е придобил форми, близки до този тип самостоятелно съществуване, а в контекста на тези самоопределящи се функции на икономическия живот (имащ тенденция да се превърне в общосветовно единство) намесата на националните интереси представлява тревожен елемент. Какво общо имат историческите обстоятелства, които дадоха на Англия господство над Индия, с икономическите обстоятелства, заради които производител от Германия отива в Индия за суровини?
към текста >>

5. 30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер GA_26 Мистерията на Михаил

Когато корабите пристигат там, където пътищата се разделят за отечеството на Герхард и за Англия, Герхард изпраща пленниците мъже за тяхното отечество; годеницата на краля той задържа при себе си, с надеждата, че нейният годеник, Крал Вилхелм, ще дойде да я вземе, веднага щом научи за нейното освобождение и за нейното местонахождение.
При завръщането за Отечеството си той е изненадан от буря и отвлечен в неизвестна посока. Най-после стига в една чужда страна, където се запознава с един човек, под чиято власт се намират като пленници английски рицари и самата годеница на английския крал. Герхард дава всичко, което е придобил в своето пътуване, за да изкупи пленниците. Тях той взема на своя кораб и тръгва за своето отечество. Когато корабите пристигат там, където пътищата се разделят за отечеството на Герхард и за Англия, Герхард изпраща пленниците мъже за тяхното отечество; годеницата на краля той задържа при себе си, с надеждата, че нейният годеник, Крал Вилхелм, ще дойде да я вземе, веднага щом научи за нейното освобождение и за нейното местонахождение. Кралската годеница и дошлите с нея приятелки намират у Герхард най-доброто гостоприемство, което човек може да си представи. В дома на своя освободител от пленничество тя живее като многообична дъщеря. Минава дълго време, без да се яви кралят, за да я вземе. Тогава, за да осигури бъдещето на своята приведена дъщеря, Герхард решава да я омъжи за своя син. Защото можеше вече да се вярва, че Вилхелм е загинал.
към текста >>

След това той приготвя един кораб, за да ги отведе в Англия Когато освободените от Герхард пленници, които отново бяха заели своето високо обществено положение, можаха да го поздравят като гост в Англия, те искат да го изберат за крал.
Защото можеше вече да се вярва, че Вилхелм е загинал. Сватбата със сина на Герхард е вече в пълен разгар; тогава се явява като непознат странник Вилхелм. Той дълго беше скитал в търсенето на своята годеница. Синът на Герхард безкористно се отказва от годеницата на Краля и тя му е върната. И двамата остават известно време при Герхард. След това той приготвя един кораб, за да ги отведе в Англия Когато освободените от Герхард пленници, които отново бяха заели своето високо обществено положение, можаха да го поздравят като гост в Англия, те искат да го изберат за крал. Но той им отговаря, че им е довел законната кралска двойка. Те също са считали Вилхелм за загинал и искаха да намерят друг крал за страната, тъй като в отсъствието на Вилхелм положението в страната беше станало хаотично. Търговецът от Кьолн отказва всичко, което му се предлага като по-чести и богатства, и се завръща в Кьолн, за да бъде там по-нататък скромният търговец, какъвто е бил. Разказът е така съчинен, че саксонския кайзер, Отто Първи отива в Кьолн, за да се запознае с "добрия Герхард". Защото могъщият Кайзер беше изпаднал в изкушението да иска "земно възмездие" за някои неща, които беше извършил.
към текста >>

Благодарение на това, че се запознава с Герхард, той почувствувал в неговия пример, че и един прост човек е извършил много, неизказано много добри дела даване на всичките си стоки, които беше придобили, за да освободи пленниците; връщане на годеницата на своя син на нейния законен годеник краля на Англия; след това всичко, което е направил, за да върне Вилхелм в Англия и така нататък без за това да пожелае някаква земна отплата, а цялата отплата очаква само от Бога.
Но той им отговаря, че им е довел законната кралска двойка. Те също са считали Вилхелм за загинал и искаха да намерят друг крал за страната, тъй като в отсъствието на Вилхелм положението в страната беше станало хаотично. Търговецът от Кьолн отказва всичко, което му се предлага като по-чести и богатства, и се завръща в Кьолн, за да бъде там по-нататък скромният търговец, какъвто е бил. Разказът е така съчинен, че саксонския кайзер, Отто Първи отива в Кьолн, за да се запознае с "добрия Герхард". Защото могъщият Кайзер беше изпаднал в изкушението да иска "земно възмездие" за някои неща, които беше извършил. Благодарение на това, че се запознава с Герхард, той почувствувал в неговия пример, че и един прост човек е извършил много, неизказано много добри дела даване на всичките си стоки, които беше придобили, за да освободи пленниците; връщане на годеницата на своя син на нейния законен годеник краля на Англия; след това всичко, което е направил, за да върне Вилхелм в Англия и така нататък без за това да пожелае някаква земна отплата, а цялата отплата очаква само от Бога. В устата на хората този човек носи името "добрият Герхард"; Кайзерът чувствува, че е получил един мощен религиозно-морален подтик чрез запознаването с начина на мислене, чувствуване и действуване на Герхард.
към текста >>

В Кьолн не се узнава нищо за това, което става в Англия, и години наред трябва да се търси един човек, който се намира в Кьолн.
Нека погледнем, как в епохата на Съзнателната душа светът се е "прояснил" така да се каже пред погледа на човешката душа за всяко схващане на физическото битие и развитие. Герхард пътува със своите кора би някакси в мъгла. Той винаги познава само една частица от света, с който иска да се свърже. В Кьолн не се узнава нищо за това, което става в Англия, и години наред трябва да се търси един човек, който се намира в Кьолн. Хората познават живота и собствеността на един такъв човек, какъвто е този, при който Герхард е изхвърлен от бурята при своето завръщане в отечеството си, едва тогава, когато съдбата ги отнесе непосредствено на съответното място. В сравнение с днешните възможности за узнаване на отношенията в света, тогавашните възможности изглеждат като напипване в гъста мъгла, докато днес човек чувствува, че се на мира в това отношение като в една обширна, осветена от слънцето местност. Това, което се разказва във връзка с "добрия Герхард", няма нищо общо с това, което днес се счита за "историческо". Но то има толкова повече общо с душевното настроение и цялото духовно положение на епохата. Това душевно настроение и това духовно положение са тези, които са описани в имагинации, а не отделните събития на физическия свят.
към текста >>

6. 32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

Между 1339 и 1453 година се разпалва между Франция и Англия една война, която трае повече от сто години и внася голямо объркване.
Между 1339 и 1453 година се разпалва между Франция и Англия една война, която трае повече от сто години и внася голямо объркване. В това объркване, което води своя произход от едно неблагоприятно за човешкото развитие духовно течение, са възпрепятствувани събития, които иначе биха внесли по-бързо Съзнателната душа в човечеството, ако не биха съществували тези препятствия. Чосър /починал в 1400 година/ беше създал английската литература. Трябва само да се помисли, какви духовни последствия са се родили от това създаване и основаване на литературата в Европа, и ще се види, че това събитие не можа да се прояви по един свободен начин, а се падна в една бъркотия създадена от войната. Към това се прибавя, че още от по-рано в Англия беше започнало онова политическо мислене, което може да получи своя истински израз чрез Съзнателната душа /1215 г./. По-нататъшното развитие на това събитие също се падна в объркаността и пречките създадени от войната.
към текста >>

Към това се прибавя, че още от по-рано в Англия беше започнало онова политическо мислене, което може да получи своя истински израз чрез Съзнателната душа /1215 г./.
Между 1339 и 1453 година се разпалва между Франция и Англия една война, която трае повече от сто години и внася голямо объркване. В това объркване, което води своя произход от едно неблагоприятно за човешкото развитие духовно течение, са възпрепятствувани събития, които иначе биха внесли по-бързо Съзнателната душа в човечеството, ако не биха съществували тези препятствия. Чосър /починал в 1400 година/ беше създал английската литература. Трябва само да се помисли, какви духовни последствия са се родили от това създаване и основаване на литературата в Европа, и ще се види, че това събитие не можа да се прояви по един свободен начин, а се падна в една бъркотия създадена от войната. Към това се прибавя, че още от по-рано в Англия беше започнало онова политическо мислене, което може да получи своя истински израз чрез Съзнателната душа /1215 г./. По-нататъшното развитие на това събитие също се падна в объркаността и пречките създадени от войната.
към текста >>

В такива събития, каквито са тези създадени във войната между Англия и Франция, той намира своя ариманически противник.
На Земята царува обърканост, чрез която трябва да бъде възпрепятствувана епохата на Съзнателната душа. Михаел трябва да подготви своята по-късна мисия от духовния свят. Той може да стори това там, където неговите импулси могат да бъдат приети в човешките души. Йоана д, Арк е една такава душа. Той действува, макар и това да е възможно до по-малка степен и да е по-малко видимо за външния исторически живот, и чрез други души. В такива събития, каквито са тези създадени във войната между Англия и Франция, той намира своя ариманически противник.
към текста >>

7. 34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

В областта на култа, започвайки от Уйклиф в Англия /15-ия век/ в Бохемия в широки области на човешкото религиозно изживяване се получи едно колебание в едно такова централно учение, каквото е това за причастието.
В областта на култа, започвайки от Уйклиф в Англия /15-ия век/ в Бохемия в широки области на човешкото религиозно изживяване се получи едно колебание в едно такова централно учение, каквото е това за причастието. В причастието човек можеше да намери своята връзка с духовния свят, който му бе отворен от Христа, защото можеше да се съедини в своето същество с Христа така, че фактът на сетивното съединение беше едновременно духовен факт.
към текста >>

8. XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма GA_28 Моят жизнен път

Той беше прекарал известно време в Англия и Америка.
Първото впечатление, което получих от Дж. Х. Маккей, веднага изпълни душата ми. Той носеше „свят“ в себе си. В цялото му външно и вътрешно поведение говореше мирови опит. Той беше прекарал известно време в Англия и Америка. При все това се отличаваше с безгранична любезност. Изпитвах голяма обич към този човек.
към текста >>

9. XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г GA_28 Моят жизнен път

Голяма част от старите членове на Теософското общество от Англия, Франция и особено от Холандия изпитваха вътрешно недоволство от нововъведенията, предложени им на Мюнхенския конгрес.
Голяма част от старите членове на Теософското общество от Англия, Франция и особено от Холандия изпитваха вътрешно недоволство от нововъведенията, предложени им на Мюнхенския конгрес. Това, което щеше да е добре да бъде разбрано, което обаче тогава беше схванато ясно от малцина, беше, че с антропософското течение се дава нещо със съвсем друга вътрешна насоченост от тази, която имаше Теософското общество дотогава. В тази вътрешна насоченост се заключаваше истинската причина за това защо Антропософското общество повече не можеше да продължава да съществува като част от Теософското. Мнозинството обаче придаваше по-голямо значение на абсурдните ситуации, които с течение на времето се бяха появили в Теософското общество и които бяха довели до безкрайни разпри.
към текста >>

10. Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело GA_34 Тайната на четирите темперамента

307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923)
307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923)
към текста >>

11. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия.
Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия. Когато е свободен гражданин, човекът несъзнателно се стреми към истината и божествения живот. В легендата за Лоенгрин Елза представлява душата на човека през Средните Векове, стремяща се да развие онова, което винаги е било изразявано в окултизма с женския образ. Лоенгрин, рицарят който идва от непозната страна, от Замъка на Свещения Граал за да освободи Елза, представлява учителят, който е носител на истината. Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е "лебед".
към текста >>

12. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'. GA_93 Легендата за храма

В Англия те все още са съществували до времето на кралица Елисавета.
Дроти или друиди са били древните германски посветени. В Англия те все още са съществували до времето на кралица Елисавета. Всичко, което четем в "Едда" или можем да намерим в древните германски саги ни връща обратно към храмовете на дротите или друидите. Авторът на тези предания винаги е бил друидски жрец. Сагите имат не само символично или алегорично значение, но винаги и нещо друго.
към текста >>

13. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

От тук произтича, че когато Дизагулиерс /Desaguliers//*12/ отново обедини Свободното масонство в Англия през първата половина на 18-то столетие, никой не е имал никакво правилно разбиране за факта, че думата Свободно масонство/свободно зидарство/ трябва да бъде взета буквално, че наистина се отнася за работата на практикуващия зидар и че масон, т. е.
Знанието за това първоначално проникновение постепенно е било загубено. От тук произтича, че когато Дизагулиерс /Desaguliers//*12/ отново обедини Свободното масонство в Англия през първата половина на 18-то столетие, никой не е имал никакво правилно разбиране за факта, че думата Свободно масонство/свободно зидарство/ трябва да бъде взета буквално, че наистина се отнася за работата на практикуващия зидар и че масон, т. е. зидар бе един, който гради черкви и храмове и други големи сгради според космическите закони и включва в тях небесни, а не земни пропорции.
към текста >>

В това отношение има голяма разлика между масонството, практикувано в Германия и това в Англия или Великобритания.
В това отношение има голяма разлика между масонството, практикувано в Германия и това в Англия или Великобритания. В британското масонство е постигнато нещо като помирение чрез Устава за толерантност от 1813 г. между Йоановото масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени./*16/ Така, като чирак в Йоановото масонство на човек му е позволено да влезе и после да се изкачва в 4-та, 5-та и 6-та степени, т. е. в по-висшите степени. Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени.
към текста >>

Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия.
В това отношение има голяма разлика между масонството, практикувано в Германия и това в Англия или Великобритания. В британското масонство е постигнато нещо като помирение чрез Устава за толерантност от 1813 г. между Йоановото масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени./*16/ Така, като чирак в Йоановото масонство на човек му е позволено да влезе и после да се изкачва в 4-та, 5-та и 6-та степени, т. е. в по-висшите степени. Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени. Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени. Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен. И той не може да отпочине, докато не направи това. Един германец масон от ордена Св.
към текста >>

14. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Утре вечер заминавам; има голяма нужда от мен в Константинопол; след това в Англия, там да подготвя две изобретения, които ще имате през следващото столетие – влакове и параходи, те ще бъдат необходими за Германия.
За няколко секунди той става като втвърден като статуя. Очите му, които винаги са били много изразителни стават тъпи и безцветни. Изведнъж цялото му същество отново се оживява. Той прави движение с ръка, като че сигнал за своето тръгване, след това казва: "Напускам, не ме посещавайте. Още веднъж ще ме видите. Утре вечер заминавам; има голяма нужда от мен в Константинопол; след това в Англия, там да подготвя две изобретения, които ще имате през следващото столетие – влакове и параходи, те ще бъдат необходими за Германия. Сезоните постепенно ще се променят, първо пролетта, а след това и лятото. Това е постепенното спиране на самото време, като обявяване края на цикъла. Аз го виждам цялото; астролозите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми; Необходимо е човек да е учил в Пирамидите, както аз съм учил. Към края на този век аз ще изчезна от Европа и ще се прибера в областта на Хималаите. Аз ще почивам; трябва да почина.
към текста >>

15. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия.
Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия. Когато е свободен гражданин, човекът несъзнателно се стреми към истината и божествения живот. В легендата за Лоенгрин Елза представлява душата на човека през Средните векове, стремяща се да развие онова, което винаги е било изразявано в окултизма с женския образ. Лоенгрин, рицарят който идва от непозната страна, от Замъка на Свещения Граал за да освободи Елза, представлява учителят, който е носител на истината. Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е “лебед”.
към текста >>

16. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Никога няма да се случи нещо друго, отколкото при Роберт Оуен27, който като благороден човек и приятел на човека, като добър познавач на социалните условия в Англия е искал да въведе един вид примерна икономика, като привлече добри и лоши работници и се опита да основе социална общност в голям мащаб.
Налице са въпроси, произлизащи от най-сериозните изисквания на времето. Социалният въпрос, който вече струваше толкова много кръв, не може да бъде разрешен с внушенията на днешната епоха. Също и партиите, искащи да разрешат социалния въпрос, стоят под такива внушения. Те са обсебени от ментални същества. Който може да вижда зад физическото, вижда зад някой партиен функционер демонът, стоящ до него. Никога няма да се случи нещо друго, отколкото при Роберт Оуен27, който като благороден човек и приятел на човека, като добър познавач на социалните условия в Англия е искал да въведе един вид примерна икономика, като привлече добри и лоши работници и се опита да основе социална общност в голям мащаб. Той тръгва от основателния предразсъдък, че хората са добри по природа и е необходимо само да се поставят в задоволителни условия.
към текста >>

Неговите, основани въз основата на обща собственост селища отвъд океана и в Англия се оказват нежизнеспособни.
27) Роберт Оуен, 1771–1858. Социален реформатор и създател на английските жилищни сдружения. Неговите, основани въз основата на обща собственост селища отвъд океана и в Англия се оказват нежизнеспособни. Сравни «Науката за духа и социалния въпрос» в «Луцифер-Гнозис, 1903–1908», Събр. съч. 34.
към текста >>

17. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Проследим ли този факт, откриваме, че в Англия се консумира пет пъти повече захар, отколкото в Русия.
Вземете националния характер на руския селянин, какъвто е днес, и на англичанина. Руският селянин ще изтъкне аза колкото се може по-малко. При англичанинът е точно обратното. Това намира чисто външен израз в начина на писането. Англичанинът пише Аз с главна буква. Проследим ли този факт, откриваме, че в Англия се консумира пет пъти повече захар, отколкото в Русия. Тук отново се вижда съответствието между храносмилателна и мисловна дейност. Процесът, който се появява в храносмилането чрез добавянето на по-голямо количество захар, има своето съответствие в горния човек (главата и нервносетивната система) като по-силна самостоятелност на мисловната дейност.
към текста >>

18. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Употреба на захарта в Русия и Англия.
За марсовите и венерините същества. Въздействие на обкръжението върху човека. Сатурновите същества и въздействията им чрез сетивата. Черномагически практики в политиката чрез миризмите. Споменаване на изгаряния на неудобни личности преди и тяхното третиране днес. Употреба на захарта в Русия и Англия. Конкретно третиране на въпроси като консумацията на захарта. Познание и свобода.
към текста >>

19. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

Погледнете руските селяни, където азовото чувство е още в зародиш, и Англия, където царува силното азово чувство.
Така можете да хвърлите поглед над две много различни географски области в Европа. Погледнете руските селяни, където азовото чувство е още в зародиш, и Англия, където царува силното азово чувство. Не се прави критика, а само се констатира. Вижте и консумацията на захарта – как захарта в Англия се консумира много повече, отколкото в Русия. Някой може да каже: «Какво да направим? Трябва ли, понеже е правилно, да препоръчаме на човека да яде по-малко захар, за да стане самоотвержен? » Истината не е така удобна.
към текста >>

Вижте и консумацията на захарта – как захарта в Англия се консумира много повече, отколкото в Русия.
Така можете да хвърлите поглед над две много различни географски области в Европа. Погледнете руските селяни, където азовото чувство е още в зародиш, и Англия, където царува силното азово чувство. Не се прави критика, а само се констатира. Вижте и консумацията на захарта – как захарта в Англия се консумира много повече, отколкото в Русия. Някой може да каже: «Какво да направим? Трябва ли, понеже е правилно, да препоръчаме на човека да яде по-малко захар, за да стане самоотвержен? » Истината не е така удобна. Хората биха искали твърди правила, които да пасват за всички обстоятелства – един вид определен маршрут. Има хора, които имат склонност чрез душевната и духовната си конституция лесно да се изгубват в определена благочестива форма на самоотрицание.
към текста >>

20. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това се чувстваше особено през най-първите векове на неговото разпространение, когато то не се проповядваше от Рим, а когато идваше от север и запад донесено от християнските тайни общества, които тръгваха от Англия и Ирландия, а по-късно и от Франция, и които бяха съвършено независими от външната сила на Рим.
Това, което се изправи пред него като отдел ни племена не беше в състояние да го спре. Забележителна черта на сказанието е тази, че Атила е принуден на бягство веднага щом пред него се изправя това, което излиза извън кръвното родство християнството, персонифицирано в тогавашните папи. Тогава Атила видя духовните власти, които хората щяха да придобият, а това е нещо, пред което атлантският посветен коленичи. Християнството трябва да подготви човечеството за тази степен на развитие, когато отново ще се появи Сутур, независимо от диференциране то на хората в отделни племена, и ще донесе мир на света. Така през онези времена идването на християнството се стори на хората като една първа поличба за залеза на боговете и на завръщането на древните времена, когато хората още бяха единни и между тях не съществуваха войни. Това се чувстваше особено през най-първите векове на неговото разпространение, когато то не се проповядваше от Рим, а когато идваше от север и запад донесено от християнските тайни общества, които тръгваха от Англия и Ирландия, а по-късно и от Франция, и които бяха съвършено независими от външната сила на Рим. От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя мир с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската църква.
към текста >>

21. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия.
Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот. Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват.
към текста >>

22. Лекция втора GA_126 Окултна история

1410-1431), героиня от Стогодишната война между Англия и Франция (1339-1453), завършила (в голяма степен благодарение на нея) с изгонването на англичаните от Франция и териториално разделяне на двете страни.
6. Орлеанската Дева - Жана д'Арк (ок. 1410-1431), героиня от Стогодишната война между Англия и Франция (1339-1453), завършила (в голяма степен благодарение на нея) с изгонването на англичаните от Франция и териториално разделяне на двете страни.
към текста >>

23. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Всъщност, както сега ние не можем, имайки предвид една и съща вещ, да имаме за нея в Германия различна мисъл, от тази в Англия, така и тогава хората, владеейки все още непосредственото духовно, древно чувство за звук, не са могли да обозначат някаква вещ или същество по друг начин, освен с еднаква съвкупност от звуци.
Всъщност, както сега ние не можем, имайки предвид една и съща вещ, да имаме за нея в Германия различна мисъл, от тази в Англия, така и тогава хората, владеейки все още непосредственото духовно, древно чувство за звук, не са могли да обозначат някаква вещ или същество по друг начин, освен с еднаква съвкупност от звуци. Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски език е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е слушал. Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем към най-първите времена на следатлантските култури. Но след това народът на Вавилон е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност. Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план. И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни.
към текста >>

24. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

През тридесетте години на 19 век в Англия се появи един човек, който беше брамин и проповядваше възприетото от него учение на Веданта, Рам Moхан Рой8.
През тридесетте години на 19 век в Англия се появи един човек, който беше брамин и проповядваше възприетото от него учение на Веданта, Рам Moхан Рой8. Той почина в Лондон през 1833. Върху голяма част от своите съвременници, които се интересуваха от такива въпроси, той упражняваше извънредно силно влияние. Забележителното при него е, че от една страна, той стоеше като един неразбран реформатор в рамките на индуизма, но от друга страна, по отношение на реформаторските си идеи той се оказа много добре разбран от всички онези европейци, които по онова време стояха по върховете на европейската култура; пред тях той не обсъждаше такива идеи, които биха могли да бъдат разбрани само с помощта на източното мислене, а идеи, които са достъпни за универсалния човешки разум.
към текста >>

25. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

И когато Еразъм отново отпътува от Париж и отиде в Англия, той написа веднъж на този, който междувременно беше станал негов приятел, дано може да се освободи веднъж от своето физическо тяло, в което царува подаграта, и да отлети по въз духа в Англия, защото там би могъл да намери достатъчно почва във външния заобикалящ свят за това, което чувствува в своята душа.
В 1518 година в Париж умира един човек, който носи в себе си макар и екзотерично определени страни на подосновите на Четвъртата следатланска културна епоха. Чрез това той беше страшен, злокобен за онези, които действуваха тогава около него в традиционното Християнство. Калугерите го считаха като техен смъртен враг, обаче той направи голямо впечатление върху Еразъм от Ротердам, когато този последният престоя в Париж. Само че на Еразъм от Ротердам му се стори, като че външният заобикалящ свят не е подходящ за онова, което живееше вътре в тази забележителна душа. И когато Еразъм отново отпътува от Париж и отиде в Англия, той написа веднъж на този, който междувременно беше станал негов приятел, дано може да се освободи веднъж от своето физическо тяло, в което царува подаграта, и да отлети по въз духа в Англия, защото там би могъл да намери достатъчно почва във външния заобикалящ свят за това, което чувствува в своята душа. Фактът, че тази личност, която е действувала тогава, е могла да направи да възкръсне гръцкото чувствуване, гръцкото усещане, изпъква за нас особено много, когато обгърнем с поглед отношението на тънко умния Еразъм от Ротердам към тази личност.
към текста >>

26. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

2 май 1913 год., Лондон, Англия, GA-152
2 май 1913 год., Лондон, Англия, GA-152
към текста >>

27. Съдържание GA_173 Карма на неистината

Англия и Индия.
Никакви политически разсъждения, никаква пристрастност. Стремежът е единствено да се придобие познание. За избухването на войната. Нарушаването на белгийския неутралитет. Действията на държавите не подлежат на морално осъждане. Англия и Индия. Англия и Китай. "Опиумната" война.
към текста >>

Англия и Китай.
Стремежът е единствено да се придобие познание. За избухването на войната. Нарушаването на белгийския неутралитет. Действията на държавите не подлежат на морално осъждане. Англия и Индия. Англия и Китай. "Опиумната" война.
към текста >>

28. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>

Следователно с Великобритания ме свързват здрави връзки, дължа дълбока благодарност на литературната и художествената общественост в Англия и винаги съм изпитвал силна привързаност към британския начин на живот и дух.
"Тъй като било в чуждестранни вестници, било в онези анонимни писма, от които цветът на датския плебс излъчва своя аромат съм срещал нападки и лично срещу мен, нека веднъж завинаги да отбележа само следното: Имам честта да бъда член на три видни лондонски клуба, бях президент на единия и вицепрезидент на другия, почетен член съм на три научни дружества и почетен доктор на един шотландски университет. Следователно с Великобритания ме свързват здрави връзки, дължа дълбока благодарност на литературната и художествената общественост в Англия и винаги съм изпитвал силна привързаност към британския начин на живот и дух.
към текста >>

в английския парламент се поставя въпросът, дали Мароканското споразумение между Англия и Франция от Април 1904 г.
На 27. Ноември 1911 г. в английския парламент се поставя въпросът, дали Мароканското споразумение между Англия и Франция от Април 1904 г. би могло да се тълкува било от страна на френското, било на английското правителство в смисъл, че при известни обстоятелства то включва военна подкрепа по суша и по море и кои евентуално са тези обстоятелства. Отговорът се свежда до това, че дипломатическата под крепа не обуславя военна или морска. Същия ден сър Едуард Грей заявява: "Нека се опитаме да се освободим от цялото това подозрение за тайни спогодби. На долната камара предоставихме всички непубликува ни клаузи на споразумението с Франция от 1904 г. Не съществуват никакви други задължения.
към текста >>

Камбон от 22 Ноември 1912 г., където Англия с ужасния канцеларски стил на дипломатическия език, но недвусмислено се обвързва да участва във всяко военно начинание, към което Русия би съумяла да подбуди Франция."
Нали все пак съществува писмото до М. Камбон от 22 Ноември 1912 г., където Англия с ужасния канцеларски стил на дипломатическия език, но недвусмислено се обвързва да участва във всяко военно начинание, към което Русия би съумяла да подбуди Франция."
към текста >>

Общоизвестна е констатацията, че за германското правителство обявяването на война от Англия е било толкова неочаквано, че е предизвикало стъписване.
Общоизвестна е констатацията, че за германското правителство обявяването на война от Англия е било толкова неочаквано, че е предизвикало стъписване. Във връзка с това германското правителство може да се нарече наивно, но неприятната му изненада е извън всяко съмнение. Както удостоверява сполучливо С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия. През 1900-1901 г. той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия.
към текста >>

Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия.
Общоизвестна е констатацията, че за германското правителство обявяването на война от Англия е било толкова неочаквано, че е предизвикало стъписване. Във връзка с това германското правителство може да се нарече наивно, но неприятната му изненада е извън всяко съмнение. Както удостоверява сполучливо С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия. През 1900-1901 г. той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия. Своята дружелюбност към Англия бе доказал чрез отказа си да приеме в Берлин пратениците на бурския народ, които били аплодирани в цяла Европа; както изрично оповестил в известното интервю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той отклонил поканата на Русия и Франция съвместно с тях да направи постъпки пред Англия за прекратяване на Бурската война.
към текста >>

той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия.
Общоизвестна е констатацията, че за германското правителство обявяването на война от Англия е било толкова неочаквано, че е предизвикало стъписване. Във връзка с това германското правителство може да се нарече наивно, но неприятната му изненада е извън всяко съмнение. Както удостоверява сполучливо С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия. През 1900-1901 г. той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия. Своята дружелюбност към Англия бе доказал чрез отказа си да приеме в Берлин пратениците на бурския народ, които били аплодирани в цяла Европа; както изрично оповестил в известното интервю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той отклонил поканата на Русия и Франция съвместно с тях да направи постъпки пред Англия за прекратяване на Бурската война.
към текста >>

Своята дружелюбност към Англия бе доказал чрез отказа си да приеме в Берлин пратениците на бурския народ, които били аплодирани в цяла Европа; както изрично оповестил в известното интервю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той отклонил поканата на Русия и Франция съвместно с тях да направи постъпки пред Англия за прекратяване на Бурската война.
Във връзка с това германското правителство може да се нарече наивно, но неприятната му изненада е извън всяко съмнение. Както удостоверява сполучливо С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия. През 1900-1901 г. той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия. Своята дружелюбност към Англия бе доказал чрез отказа си да приеме в Берлин пратениците на бурския народ, които били аплодирани в цяла Европа; както изрично оповестил в известното интервю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той отклонил поканата на Русия и Франция съвместно с тях да направи постъпки пред Англия за прекратяване на Бурската война.
към текста >>

"Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия.
"Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия. И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо. Няма съмнение, че правителството му е смятало погрешно, че си е правило сметката без кръчмаря. Но през 1914 г. то не желае никаква война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг.
към текста >>

то не желае никаква война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг.
"Следователно по онова време кайзерът съвсем не е ламтял толкова за война е Англия. И никак не би било лесно да убедиш един мислещ човек в това, че шест години след публикуване на интервюто той усърдно се бил заел да поведе война едновременно е цялото земно кълбо. Няма съмнение, че правителството му е смятало погрешно, че си е правило сметката без кръчмаря. Но през 1914 г. то не желае никаква война с Англия, а необузданата народна омраза срещу англичаните, избухнала в Германия по толкова грозен начин, произтича именно от изненадата в лицето на Великобритания да се открие един неочакван, невероятно си лен враг.
към текста >>

Германската дипломация прави всичко, което е по силите и, за да съхрани в последния момент неутралитета на Англия.
Германската дипломация прави всичко, което е по силите и, за да съхрани в последния момент неутралитета на Англия. Тя внимателно опипва почвата. Германският канцлер предлага на сър Едуард Гоушън застъпничеството си за ненакърняване на френската държавна територия, ако на Германия й е отредено да надвие Франция и Русия. Сър Едуард Грей се отнася отрицателно, понеже Германия не иска да разпростре гаранцията си и върху френските колонии. После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия. Такава гаранция сър Едуард Грей не желае да даде, той иска да си запази свобода на действие.
към текста >>

После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия.
Германската дипломация прави всичко, което е по силите и, за да съхрани в последния момент неутралитета на Англия. Тя внимателно опипва почвата. Германският канцлер предлага на сър Едуард Гоушън застъпничеството си за ненакърняване на френската държавна територия, ако на Германия й е отредено да надвие Франция и Русия. Сър Едуард Грей се отнася отрицателно, понеже Германия не иска да разпростре гаранцията си и върху френските колонии. После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия. Такава гаранция сър Едуард Грей не желае да даде, той иска да си запази свобода на действие. (1 did not think, we could give а promise of neutrality on that condition alone.) Дали би дал съгласието си, ако Германия гарантира целостта както на Франция, така и на колониите и? Не, не желаел да се обвързва. А ще посочи ли тогава сам условията, при които би бил склонен да обещае неутралитета? Също така не.
към текста >>

Когато впоследствие сър Едуард Грей твърди, че при тези предложения княз Лихновски положително ще да е превишил своите пълномощия, това е тъкмо защото британският външен министър е и остава убеден, че по онова време Германия изпитва непреодолимо желание да се бие едновременно с Русия, Франция, Англия и Белгия."
Когато впоследствие сър Едуард Грей твърди, че при тези предложения княз Лихновски положително ще да е превишил своите пълномощия, това е тъкмо защото британският външен министър е и остава убеден, че по онова време Германия изпитва непреодолимо желание да се бие едновременно с Русия, Франция, Англия и Белгия."
към текста >>

Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция.
"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия. Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално. Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет милиона души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване. Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска война да се притече на помощ на Франция. Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция. Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва. Човешките ресурси на Русия са толкова големи, че загубите на човешки живот през войната почти не се вземат под внимание, а ако националните страсти се разгорещят и войната се доведе до победен край, това само ще укрепи консервативното правителство.
към текста >>

Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва.
"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия. Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално. Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет милиона души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване. Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска война да се притече на помощ на Франция. Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция. Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва. Човешките ресурси на Русия са толкова големи, че загубите на човешки живот през войната почти не се вземат под внимание, а ако националните страсти се разгорещят и войната се доведе до победен край, това само ще укрепи консервативното правителство.
към текста >>

"По време на аферата Драйфус Европа, включително и Англия, наблюдаваше със загриженост какви форми е в състояние да приеме френският милитаризъм.
"По време на аферата Драйфус Европа, включително и Англия, наблюдаваше със загриженост какви форми е в състояние да приеме френският милитаризъм. Що се отнася до руския милитаризъм, то..."
към текста >>

годината, когато Англия и Русия подписах; договора, който гарантираше и подкопаваше независимостта на Персия.
безжалостно цялото китайско население в Благовешченск и околността му. Казаците навързвали китайците за плитките им и ги пускали да се носят по реката в лодки, който не можели да ги издържат. Когато жените хвърляли децата си на брега и се молели поне те да бъдат пощадени, казаците набучвали малчуганите на байонетите си. "Жестокост като масовото избиване в Благовешченск и турците никога не са си позволявали", пише някогашният английски цензор по печата мистър Ф. Е. Смит през 1907 г. годината, когато Англия и Русия подписах; договора, който гарантираше и подкопаваше независимостта на Персия.
към текста >>

Помолели ли за вода, давали им я във ведра за нечистотии, а един британски офицер заявил: "Няма значение дали германските свине имат вода за пиене или не." Вода за миене също не получавали по време на пътуването си от Лаго до Англия."
"Следователно въпросът не се свежда толкова до това, от коя националност милитаризмът получава окраската си той навсякъде е доста сходен. На мен ми се ще мистър Арчър да се запознае с беседата за Германска Африка, изнесена от д-р Фьорингер*23 на 30 Януари 1915 г. в Хамбург. От нея би научил какво е трябвало да препратят германските обитатели на Камерун петдесетина госпожи и господа, изненадани там от обявяването на войната, когато английски офицери накарали да ги затворят и ги оставили под надзора на чернокожи, които ги малтретирали. Те страдали от глад и жажда. Помолели ли за вода, давали им я във ведра за нечистотии, а един британски офицер заявил: "Няма значение дали германските свине имат вода за пиене или не." Вода за миене също не получавали по време на пътуването си от Лаго до Англия."
към текста >>

Като фактор в свободната търговия Англия посочи пътя на целия свят.
В края на войната при всички случаи ще трябва да се сключи споразумение; и тъй като тя имаше икономически характер, редно е споразумението също да бъде икономическо. Като фактор в свободната търговия Англия посочи пътя на целия свят. Спогодбите по митнически въпроси ще станат неизбежни, неминуемо ще трябва да се правят взаимни отстъпки и да се търси по-голяма свобода, та в крайна сметка да се стигне до световна свободна търговия.
към текста >>

Англия си остава родината на Шекспир, тя е дала на света нежни поети, жертвоготовни човеколюбци, философи от най-висок ранг, но при все това се управлява от лъжци и мошеници, а англичаните, които най-много се гордеят с културата си, достигнаха чрез своя начин на водене на война върха на най-гнусното съвременно варварство.
Англия си остава родината на Шекспир, тя е дала на света нежни поети, жертвоготовни човеколюбци, философи от най-висок ранг, но при все това се управлява от лъжци и мошеници, а англичаните, които най-много се гордеят с културата си, достигнаха чрез своя начин на водене на война върха на най-гнусното съвременно варварство.
към текста >>

Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия.
Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за участниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели народи. Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г. насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките. Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви. Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн публикация "Към историята на избухването на войната" наистина ще се окаже вярно:
към текста >>

Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките.
Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г. насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките. Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви. Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн публикация "Към историята на избухването на войната" наистина ще се окаже вярно:
към текста >>

29. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене. И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения. Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности. Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена.
към текста >>

"Ала каквито и сюрпризи да ни подготвя бъдещето, едно е сигурно още отсега: Тройното съглашение ще бъде истинско политическо обединение едва тогава,когато във Франция бъде утвърдена тригодишната военна служба, а в Англия се въведе всеобща военна повинност."
"Ала каквито и сюрпризи да ни подготвя бъдещето, едно е сигурно още отсега: Тройното съглашение ще бъде истинско политическо обединение едва тогава,когато във Франция бъде утвърдена тригодишната военна служба, а в Англия се въведе всеобща военна повинност."
към текста >>

Французите несъмнено би трябвало да бъдат доста силни, но това още не било достатъчно Англия трябвало да въведе всеобща военна повинност!
Юни 1914! Така се разглежда от този княз Тройното съглашение, което лека-полека се бе оформило; защото но негово мнение сам по себе си френският пакт вече не стигал. Французите несъмнено би трябвало да бъдат доста силни, но това още не било достатъчно Англия трябвало да въведе всеобща военна повинност!
към текста >>

Както виждате, идеята е толкова пространна, че за нейното осъществяване преди избухването на войната вече не е имало време; но в Англия всеобща военна повинност все пак беше въведена.
Както виждате, идеята е толкова пространна, че за нейното осъществяване преди избухването на войната вече не е имало време; но в Англия всеобща военна повинност все пак беше въведена. Когато човек има желание да разбере реалните обстоятелства в света, не е достатъчно да се спира наслуки на това или на онова, ами развива воля да се вглежда в същественото. Нали един човек може да каже нещо далеч по-важно от стотина други, които говорят като слепци за цветове и само се повтарят, без думите им да имат някакво въздействие.
към текста >>

30. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И по този начин се стига до важната точка за връзката между Централна Европа, Англия, Америка и т.н., с други думи до всичко свързано с изявлението на лорд Роузбъри, с всичко последващо от него и криещо се зад него.
И по този начин се стига до важната точка за връзката между Централна Европа, Англия, Америка и т.н., с други думи до всичко свързано с изявлението на лорд Роузбъри, с всичко последващо от него и криещо се зад него. Стига се и до обрисувания вчера страх, който народите изпитват един от друг.
към текста >>

Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло.
Ще отнеме доста време, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, преди да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе. Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло. Защото предстоящото да се случи може естествено да бъде отправено в определено русло. Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници". Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безсмислен.
към текста >>

Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници".
Ще отнеме доста време, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, преди да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе. Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло. Защото предстоящото да се случи може естествено да бъде отправено в определено русло. Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници". Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безсмислен.
към текста >>

Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безсмислен.
Ще отнеме доста време, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, преди да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе. Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло. Защото предстоящото да се случи може естествено да бъде отправено в определено русло. Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници". Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безсмислен.
към текста >>

в Англия имало широки кръгове, които стояли доста близо дори до крал Едуард VIІ*94 или, по-точно казано, до които той стоял доста близо и които смятали за невъзможно Русия някога да пристъпи до Цариград и да разполага с толкова желаното от нея съвсем свободно преминаване през Дарданелите.
Сега искам да насоча вниманието Ви към нещо важно за оценката. До към 1908, че даже и до 1909 г. в Англия имало широки кръгове, които стояли доста близо дори до крал Едуард VIІ*94 или, по-точно казано, до които той стоял доста близо и които смятали за невъзможно Русия някога да пристъпи до Цариград и да разполага с толкова желаното от нея съвсем свободно преминаване през Дарданелите. По онова време обаче станало едно събитие, което за броени месеци променило много неща. В онези дни разговаряли двама мъже*95, от които особено единият разбирал невероятно много от гадаене. Ставало дума по-специално за това, да се получи съгласието на Австрия за свободното руско преминаване през Дарданелите като компенсация за анексирането на Босна и Херцеговина. Това целяла Русия и Изволски*96, един умен човек, който обаче се смятал за по-умен, отколкото бил в действителност, просто решил, че независимо от английските напъни вече разполага със съгласието на Австрия. Ала не било така и затуй трябвало да се вземе друг курс.
към текста >>

Намерили се обаче хора, които се разтревожили, защото в случай на война предвидили коалицията Русия Франция Англия.
Създало се било все пак положение, когато човек в Централна Европа си поставял въпроса: Ще бъде ли възможно чрез подбор на повърхността да изплават толкова много честни хора, та да надвият онази мощ на група, или това няма да бъде възможно? Намерили се обаче хора, които се разтревожили, защото в случай на война предвидили коалицията Русия Франция Англия. Наистина не зная дали трябва да учудва, че хората се разтревожили. За много неща човек трябва да се учудва, но за това всъщност не би било редно. Мъдрите господа, дето се ровят в книгите, биха могли, струва ми се, да установят поне едно нещо, кое то било установило даже онова наградено от университета в Берн книжле, че когато бил нарушен белгийският неутралитет, Англия отдавна вече била направила войната абсолютно неизбежна. Всичко, всичко без изключение показва, че не съществувала никаква причина, която да може открито да се заяви пред английския народ. Защото наличните причини не бивало да се казват в никакъв случай!
към текста >>

Мъдрите господа, дето се ровят в книгите, биха могли, струва ми се, да установят поне едно нещо, кое то било установило даже онова наградено от университета в Берн книжле, че когато бил нарушен белгийският неутралитет, Англия отдавна вече била направила войната абсолютно неизбежна.
Създало се било все пак положение, когато човек в Централна Европа си поставял въпроса: Ще бъде ли възможно чрез подбор на повърхността да изплават толкова много честни хора, та да надвият онази мощ на група, или това няма да бъде възможно? Намерили се обаче хора, които се разтревожили, защото в случай на война предвидили коалицията Русия Франция Англия. Наистина не зная дали трябва да учудва, че хората се разтревожили. За много неща човек трябва да се учудва, но за това всъщност не би било редно. Мъдрите господа, дето се ровят в книгите, биха могли, струва ми се, да установят поне едно нещо, кое то било установило даже онова наградено от университета в Берн книжле, че когато бил нарушен белгийският неутралитет, Англия отдавна вече била направила войната абсолютно неизбежна. Всичко, всичко без изключение показва, че не съществувала никаква причина, която да може открито да се заяви пред английския народ. Защото наличните причини не бивало да се казват в никакъв случай! Ситуацията била такава, че ако някой в качеството си на английски министър излезел пред Парламента с фактическите причини, той просто щял да бъде пометен от настроението на народа. Затова например сър Едуард Грей е трябвало да държи такива странни речи.
към текста >>

Сега вече за Англия била създадена използваема причина в това се състояло намирането на причина!
То обаче трябвало първо да бъде предизвикано. Фактически нещата стоят така: Ако сър Едуард Грей кажел само едно изречение, нахлуване нямало да има. И историята някой ден ще установи, че неутралитетът на Белгия никога нямало да бъде нарушен, стига сър Едуард Грей да направел декларацията, която нищо не му пречело да направи, ако можел да следва волята си. Но тъй като не бивало да следва своята воля, а някакъв импулс, идващ от другаде, той трябвало да на прави декларация, чрез която възникнала необходимостта да бъде нарушен неутралитетът на Белгия. На това обръща внимание Георг Брандес. Сега вече за Англия била създадена използваема причина в това се състояло намирането на причина! За заинтересуваните не би имало нищо по-неприятно от това, белгийският неутралитет да не бъде нарушен! Не за народа, разбира се, не и за мнозинството в парламента, но... ех, тези парламенти!
към текста >>

при един разговор в Англия му съобщили странни неща.
Всичко това било отдавна вече подготвено и отчасти излизало наяве. Имало хора с удивителни преживявания,както например един германец, на когото през Април 1914 г. при един разговор в Англия му съобщили странни неща. Ще се върна на това в друга връзка." С оглед на всички тези обстоятелства все още е разбираемо, дето някои хора си казвали: Трябва да имаме готовност най-лошото за Германия да дойде от Англия.
към текста >>

Ще се върна на това в друга връзка." С оглед на всички тези обстоятелства все още е разбираемо, дето някои хора си казвали: Трябва да имаме готовност най-лошото за Германия да дойде от Англия.
Всичко това било отдавна вече подготвено и отчасти излизало наяве. Имало хора с удивителни преживявания,както например един германец, на когото през Април 1914 г. при един разговор в Англия му съобщили странни неща. Ще се върна на това в друга връзка." С оглед на всички тези обстоятелства все още е разбираемо, дето някои хора си казвали: Трябва да имаме готовност най-лошото за Германия да дойде от Англия.
към текста >>

и отнасяща се до това, каква заплаха от страна на Англия би могла евентуално да застрашава Германия.
Тези хора естествено започнали да обсъждат в Германия публично подобни въпроси особено в началото на новото столетие. Искам да цитирам един такъв глас. Трябва да ме извините, загдето съм се спрял тъкмо на него, но в днешно време все се налага да молим за извинение, защото в света витаят толкова много странности, че човек фактически трябва, бих казал, да прибягва до парадокси, ако рече да каже истината. Ще приведа пасаж от една нашумяла книга, написана през 1911 г. и отнасяща се до това, каква заплаха от страна на Англия би могла евентуално да застрашава Германия.
към текста >>

31. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В хода на тукашните ми разсъждения вече насочих вниманието към един английски крал Хенри VІІІ*103, изиграл голяма роля за Англия по отношение на религиозното развитие в полето на Майя Знаете, че той притежавал богат опит да се освобождава от жените си, каквито имал доста на брой.
След тези предварителни бележки бих искал да се върна малко назад в историята. Причините скоро ще Ви станат ясни. В хода на тукашните ми разсъждения вече насочих вниманието към един английски крал Хенри VІІІ*103, изиграл голяма роля за Англия по отношение на религиозното развитие в полето на Майя Знаете, че той притежавал богат опит да се освобождава от жените си, каквито имал доста на брой. Освен туй обаче имал, да речем, куража да се отрече от папата, понеже той не пожелал да разтрогне един от браковете му. Това отричане от папата вдъхнало на Хенри VІІІ смелостта да даде на Англия, доколкото тя зависела от него, една нова религия. За това вече разговаряхме.
към текста >>

Това отричане от папата вдъхнало на Хенри VІІІ смелостта да даде на Англия, доколкото тя зависела от него, една нова религия.
След тези предварителни бележки бих искал да се върна малко назад в историята. Причините скоро ще Ви станат ясни. В хода на тукашните ми разсъждения вече насочих вниманието към един английски крал Хенри VІІІ*103, изиграл голяма роля за Англия по отношение на религиозното развитие в полето на Майя Знаете, че той притежавал богат опит да се освобождава от жените си, каквито имал доста на брой. Освен туй обаче имал, да речем, куража да се отрече от папата, понеже той не пожелал да разтрогне един от браковете му. Това отричане от папата вдъхнало на Хенри VІІІ смелостта да даде на Англия, доколкото тя зависела от него, една нова религия. За това вече разговаряхме.
към текста >>

"Неотдавна Хенри VIII, непобедимият крал на Англия, един княз с рядък и непоколебим дух, имал известна свада със светлейшия Карлос, принц на Кастилия.
"Неотдавна Хенри VIII, непобедимият крал на Англия, един княз с рядък и непоколебим дух, имал известна свада със светлейшия Карлос, принц на Кастилия. Тогава аз бях изпратен като посланик във Фландрия с поръчението да подхвана тази работа и по възможност да я уредя."
към текста >>

Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>

Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>

Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>

Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия.
И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция. По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха. Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия. Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления. Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците. За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно. Нека сега поне отчасти да се запознаем с постановките на този умен човек не на отличния юрист! Той казва:
към текста >>

Едва ли двама-трима от всички тези негодници отърват въжето, а в Англия отвред се пръкват все нови.
И въпреки това додаде той каква напаст! Едва ли двама-трима от всички тези негодници отърват въжето, а в Англия отвред се пръкват все нови. Със същата непринуденост в гласа, която съблюдавах спрямо кардинала, аз вметнах.
към текста >>

По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на лош учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава.
"В дадения случай смъртта е едно колкото несправедливо, толкова и безполезно възмездие. То е твърде жестоко, за да накаже кражбата, и твърде слабо, за да я предотврати. Обикновената кражба не заслужава бесило, а заради страшното изкупление никой не ще се побои да краде, щом това му е последното средство, за да не умре от глад. По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на лош учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава. Крадците биват подлагани на страхотни мъчения. Не би ли било по-добре да се подсигури съществуванието на всички членове на обществото, та никой да не се виж да принуден първо да краде, а сетне да се прости с живота си?
към текста >>

За зла беда не само Англия страда от тази обществена рана ти е присъща на почти всички нации.
С други думи вметнах аз," следователно сега пак заговорва умният човек "за да се подсигури славата и успехът на оръжията, трябва да се умножават крадците. Защото въпросните безделници са неизчерпаем разсадник на крадци, а строго погледнато, нехранимайковците не са най-лоши те войници, докато пък войниците не са най-плашливите нехранимайковци; тези два поминъка имат доста аналогично помежду си. За зла беда не само Англия страда от тази обществена рана ти е присъща на почти всички нации.
към текста >>

А то опитните френски воини са си имали работа с новобранците на Англия, но не знам дали могат да се похвалят с често постигане на надмощие.
Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари. Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други народи в древността. Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии? Опустошаване на земите им, разрушаване на градовете им, гибел за империята им. На французите поне да им носеше някаква полза, че подготвят войниците си почти от пеленачета! А то опитните френски воини са си имали работа с новобранците на Англия, но не знам дали могат да се похвалят с често постигане на надмощие. По този въпрос предпочитам да мълча! Би могло да се създаде впечатление, че се опитвам да лаская слушателите си."
към текста >>

"В неизброимите стада овце, които понастоящем покриват цяла Англия.
"В неизброимите стада овце, които понастоящем покриват цяла Англия. При вас тези на всяко друго място тъй кротки и невзискателни животни са толкова лакоми и свирепи, че нападат дори хората и ги прогонват от нивите, кзиците и селата.
към текста >>

А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор. А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия. Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>

Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор. А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия. Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>

32. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава.
Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те. И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава. Искал е да изрази какви желания, цели, идеи дебнат в известен смисъл в подсъзнанието на онези, които са недоволни от външния свят. Това е искал да представи.
към текста >>

И така, без да упражнявам критика, бих искал най-напред чисто реферативно да представя някои учения от окултните братства в Англия, като наблегна на онова, за което вече имате готовност.
След като по този начин подготвих пътя и Ви запознах с учението за онова, което в известен смисъл е тайната на еволюцията и което макар и с най-различна цел бива преподавано, сега искам да насоча вниманието Ви върху някои специални учения, които ще представя просто реферативно. Тези учения оформяли съдържанието на наставленията на някои тайни школи особено от края на XIX век. През ХХ век те намират своето продължение, но наченките им са от края на XIX век, когато придобиват силно влияние. Направен бил опит да бъдат въведени навсякъде, където се смятало за необходимо да бъдат използвани с някаква цел. И така, без да упражнявам критика, бих искал най-напред чисто реферативно да представя някои учения от окултните братства в Англия, като наблегна на онова, за което вече имате готовност.
към текста >>

От дълго време бил министър на външните работи, когато за първи път стъпил извън пределите на Англия, за да придружи английския крал при едно пътуване в Африка.
Вече посочих, че за мен той ни най-малко не е черен дявол, за какъвто го смятат мнозина в Централна Европа, за мен той е почтен, приятен човек, който държи да казва истината по свой начин; но това не пречи да бъде нула. Първоначалното си възпитание получил в интерната на частно училище в Уинчестър, сетне продължил образованието си в оксфордския Бейлиъл Колидж. Тогава извоювал нещо много важно най-напред наградата по крикет "Мерилебън", а подир туй тениснаградата "Кралица Анна" На двайсет и три години станал депутат. В тази възраст човек се поддава на какви ли не влияния. На трийсет години станал държавен секретар по външната политика. От дълго време бил министър на външните работи, когато за първи път стъпил извън пределите на Англия, за да придружи английския крал при едно пътуване в Африка. Написал и една книжка за риболова, озаглавена "Въдичарстване с муха". Сега сър Едуард Грей* 129 напредва по социалната стълбица, преди да е слязъл от сцената. Негов другар от колежа в Оксфорд, заедно с когото следвали там, е десет години по-възрастният Аскуит*130.
към текста >>

33. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Примирили се, понеже си казали: Както са били основани Франция и Англия, така е трябвало да бъде основана и Германия.
Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически принципи и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята. Великогерманците не са имали желание да завладяват нещо, а целели да обединят всичко германско в едно общо имперско и държавно цяло. Който приписва на великогерманците дори най-незначителни завоевателни намерения, той просто не познава степента на народностния идеализъм, битувал в тях. Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия. Но те се примирили с малогерманския райх, защото в края на краищата разбрали, че през XIX век нещата в Централна Европа не можели да протекат по друг начин, освен както било обичайно да протичат. Примирили се, понеже си казали: Както са били основани Франция и Англия, така е трябвало да бъде основана и Германия. По такъв начин велико германците постепенно се примирили с онова, което във всяко отношение противоречало на техния иде ал. Тези неща трябва да се вземат под внимание.
към текста >>

„Доловила мечтата на Делкасе, Англия тайно се готви да се възползва от нея.
„Доловила мечтата на Делкасе, Англия тайно се готви да се възползва от нея. С всеки изминал ден германската промишленост и търговия застрашават с все по-нарастваща сила търговията и печалбите на Англия по всички световни пазари.
към текста >>

С всеки изминал ден германската промишленост и търговия застрашават с все по-нарастваща сила търговията и печалбите на Англия по всички световни пазари.
„Доловила мечтата на Делкасе, Англия тайно се готви да се възползва от нея. С всеки изминал ден германската промишленост и търговия застрашават с все по-нарастваща сила търговията и печалбите на Англия по всички световни пазари.
към текста >>

Би било цинично, би било скандално Англия да обяви война на Германия само за да унищожи военната и сила, да разруши флота и и да потопи търговията и на дъното на океаните.
Би било цинично, би било скандално Англия да обяви война на Германия само за да унищожи военната и сила, да разруши флота и и да потопи търговията и на дъното на океаните.
към текста >>

Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта.
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта. Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска. Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна война. Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..."
към текста >>

Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска.
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта. Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска. Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна война. Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..."
към текста >>

Когато противниците на войната по онова време му казали, че е напълно способен да предизвика избухването на война, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое предложение.
Годината е 1905. Вниманието тъкмо на Русия все още е ангажирано на изток, а не може да се разчита, че ако раздухваният от Делкасе огън на запад наистина пламне, всичко ще протече точно така, както по-късно, когато Русия вече не би била ангажирана на изток. Но Делкасе не е от хората, които лесно се примиря ват с нещата. Когато противниците на войната по онова време му казали, че е напълно способен да предизвика избухването на война, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое предложение. Тази вест, съобщена тогава от Делкасе на неговите колеги министри, които му били посочили вратата, била, разбира се, резултат от преговори, които той бил водил зад гърба на своите колеги министри и зад които в общи линии стоял също така тогавашният крал Едуард VII.
към текста >>

На 20 Ноември 1906 г., когато на кормилото вече беше кабинетът Клемансо, той внесе питане по въпроса, в какво състояние всъщност се намират отношенията между Франция и Англия, за които се говори толкова много.
Бих могъл да Ви приведа много материал, който ще потвърди този факт, изнесен не само в "Матен", но по-късно и в други списания; аз обаче искам само да насоча вниманието върху това, че навремето все пак се намери някой, който да огледа историята малко по-отблизо и комуто тя да се стори съмнителна. Това беше една личност, която на някои точно във Франция може и да не е симпатична, а именно клерикалният сенатор Годен дьо Вилен*141. На 20 Ноември 1906 г., когато на кормилото вече беше кабинетът Клемансо, той внесе питане по въпроса, в какво състояние всъщност се намират отношенията между Франция и Англия, за които се говори толкова много. Тогава Клемансо казал приблизително следното: Що се отнася до идеята за реванш, той бил възмутен от това, че един френски сенатор искал да му постави капан и да го задължи или да разочарова Ложата на оранжевите братя, или пък да направи войнствено изявление; ето защо той нямало да отговори. Следователно на въпроса на сенатора дали има налице нещо, което посредством коалиция между Франция и Англия можело да доведе до европейска война, Клемансо отвръща, че нямало да отговори; защото, ако отговорел, би трябвало или да разочарова Ложата на оранжевите братя по отношение на идеята за реванш, или да направи войнствено изявление. Така Вие виждате, че ако речал да изрази мнение за тогавашните отношения между Франция и Англия, Клемансо трябвало да направи войнствено изявление; не миролюбиво, ами войнствено изявление се налагало да направи. Казал го е лично през 1906 г.
към текста >>

Следователно на въпроса на сенатора дали има налице нещо, което посредством коалиция между Франция и Англия можело да доведе до европейска война, Клемансо отвръща, че нямало да отговори; защото, ако отговорел, би трябвало или да разочарова Ложата на оранжевите братя по отношение на идеята за реванш, или да направи войнствено изявление.
Бих могъл да Ви приведа много материал, който ще потвърди този факт, изнесен не само в "Матен", но по-късно и в други списания; аз обаче искам само да насоча вниманието върху това, че навремето все пак се намери някой, който да огледа историята малко по-отблизо и комуто тя да се стори съмнителна. Това беше една личност, която на някои точно във Франция може и да не е симпатична, а именно клерикалният сенатор Годен дьо Вилен*141. На 20 Ноември 1906 г., когато на кормилото вече беше кабинетът Клемансо, той внесе питане по въпроса, в какво състояние всъщност се намират отношенията между Франция и Англия, за които се говори толкова много. Тогава Клемансо казал приблизително следното: Що се отнася до идеята за реванш, той бил възмутен от това, че един френски сенатор искал да му постави капан и да го задължи или да разочарова Ложата на оранжевите братя, или пък да направи войнствено изявление; ето защо той нямало да отговори. Следователно на въпроса на сенатора дали има налице нещо, което посредством коалиция между Франция и Англия можело да доведе до европейска война, Клемансо отвръща, че нямало да отговори; защото, ако отговорел, би трябвало или да разочарова Ложата на оранжевите братя по отношение на идеята за реванш, или да направи войнствено изявление. Така Вие виждате, че ако речал да изрази мнение за тогавашните отношения между Франция и Англия, Клемансо трябвало да направи войнствено изявление; не миролюбиво, ами войнствено изявление се налагало да направи. Казал го е лично през 1906 г.
към текста >>

Така Вие виждате, че ако речал да изрази мнение за тогавашните отношения между Франция и Англия, Клемансо трябвало да направи войнствено изявление; не миролюбиво, ами войнствено изявление се налагало да направи.
Бих могъл да Ви приведа много материал, който ще потвърди този факт, изнесен не само в "Матен", но по-късно и в други списания; аз обаче искам само да насоча вниманието върху това, че навремето все пак се намери някой, който да огледа историята малко по-отблизо и комуто тя да се стори съмнителна. Това беше една личност, която на някои точно във Франция може и да не е симпатична, а именно клерикалният сенатор Годен дьо Вилен*141. На 20 Ноември 1906 г., когато на кормилото вече беше кабинетът Клемансо, той внесе питане по въпроса, в какво състояние всъщност се намират отношенията между Франция и Англия, за които се говори толкова много. Тогава Клемансо казал приблизително следното: Що се отнася до идеята за реванш, той бил възмутен от това, че един френски сенатор искал да му постави капан и да го задължи или да разочарова Ложата на оранжевите братя, или пък да направи войнствено изявление; ето защо той нямало да отговори. Следователно на въпроса на сенатора дали има налице нещо, което посредством коалиция между Франция и Англия можело да доведе до европейска война, Клемансо отвръща, че нямало да отговори; защото, ако отговорел, би трябвало или да разочарова Ложата на оранжевите братя по отношение на идеята за реванш, или да направи войнствено изявление. Така Вие виждате, че ако речал да изрази мнение за тогавашните отношения между Франция и Англия, Клемансо трябвало да направи войнствено изявление; не миролюбиво, ами войнствено изявление се налагало да направи. Казал го е лично през 1906 г.
към текста >>

Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война.
„Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция. Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа. В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу. В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията.
към текста >>

Англия можеше да си каже, че тя ще загуби или рискува най-малко.
Англия можеше да си каже, че тя ще загуби или рискува най-малко. И ето вече месеци наред ние живеем сред тези пълни със страдания събития, но ако се помисли кой е пострадал най-малко или почти никак не е страдал от тях поне по отношение преценката пред световната история, тогава ще трябва да се заяви: това е Англия. И тя още дълго ще бъде в състояние да воюва, без войната да й причинява значителни страдания.
към текста >>

И ето вече месеци наред ние живеем сред тези пълни със страдания събития, но ако се помисли кой е пострадал най-малко или почти никак не е страдал от тях поне по отношение преценката пред световната история, тогава ще трябва да се заяви: това е Англия.
Англия можеше да си каже, че тя ще загуби или рискува най-малко. И ето вече месеци наред ние живеем сред тези пълни със страдания събития, но ако се помисли кой е пострадал най-малко или почти никак не е страдал от тях поне по отношение преценката пред световната история, тогава ще трябва да се заяви: това е Англия. И тя още дълго ще бъде в състояние да воюва, без войната да й причинява значителни страдания.
към текста >>

Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго.
Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия? Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних.
към текста >>

Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи.
Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи. Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на държавата, за да се устои на кампанията. Това вече трябва да се приеме като искреност, макар може би да граничеше с безгрижие. При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази война е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания. Но с оглед на всички тези положения не бива да се забравя наличието на настроения. Всичкото онова, което Ви описах, породи, разбира се, настроения не само в периферията, но и в Централна Европа.
към текста >>

Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от английския народ, тогава поради своеобразието на английския народностен дух не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на война.
Да вземем английския народ. Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от английския народ, тогава поради своеобразието на английския народностен дух не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на война. Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс. Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина.
към текста >>

При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала.
Да вземем английския народ. Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от английския народ, тогава поради своеобразието на английския народностен дух не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на война. Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс. Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина. В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано. Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха. То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене.
към текста >>

Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много. И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа. Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>

И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много. И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа. Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>

Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много. И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа. Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>

И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много. И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа. Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>

И тъй като в Англия е налице особено развита интелектуалност, там заимстваното може да бъде систематизирано, може да бъде и организирано.
Нека да приемаме нещата такива, каквито са; днес всеки народ естествено е способен да разбира всичко; истина все пак е, че целият действително плодоносен английски спиритуализъм в най-добрия смисъл на думата е импортиран, че той произхожда от Централна Европа. Първоизточникът му е Централна Европа, тоест той е нещо заимствано от другаде. И тъй като в Англия е налице особено развита интелектуалност, там заимстваното може да бъде систематизирано, може да бъде и организирано. Във Франция например, един ум като Якоб Бьоме*156 би бил немислим; но след като Якоб Бьоме се появява изцяло като рожба на духовното мислене в Централна Европа, той се сдобива с многобройни съмишленици чрез Сен Мартен*157, така наречения philosophe inconnu непознатия философ, който бил последовател на Якоб Бьоме.
към текста >>

До деветдесетте години Англия беше образец за честен и открит парламентаризъм, понеже от парламента зависеше какви импулси ще се дадат на външната политика; а чрез различните парламентарни институции народът в Англия наистина беше съпричастен във външната политика.
До деветдесетте години Англия беше образец за честен и открит парламентаризъм, понеже от парламента зависеше какви импулси ще се дадат на външната политика; а чрез различните парламентарни институции народът в Англия наистина беше съпричастен във външната политика. По времето, когато започнаха да се проявяват обсъдените от нас по различен повод неща, в Англия се налагаше създаването на особена институция, защото не може, разбира се, да се разполага с цялостното дърпане на конците, когато пред парламента трябва да бъде поставяно всичко. Ето защо ръководенето на външните дела бе изведено от парламента, както и от външното министерство и бе пренесено в една вътрешна комисия, състояща се само от правителствения съвет и някаква канцелария на външното министерство. Там се извършва несравнимо повече, отколкото във всичко онова, начело на което стои един Грей. През деветдесетте години мястото, където се съсредоточават всички нишки, бе отделено от видимата външна политика, която тогава всъщност беше само политика в сянка, от която не зависеше нищо и в която стига човек да налучка вярната точка в нея се вижда каква игра собствено се разиграва. Следователно в момента, когато се възнамеряваше да се поеме въпросното дърпане на конците, зоната на действие бе преместена от външното към вътрешното*162, в една така наречена комисия за министерството по външната политика.
към текста >>

По времето, когато започнаха да се проявяват обсъдените от нас по различен повод неща, в Англия се налагаше създаването на особена институция, защото не може, разбира се, да се разполага с цялостното дърпане на конците, когато пред парламента трябва да бъде поставяно всичко.
До деветдесетте години Англия беше образец за честен и открит парламентаризъм, понеже от парламента зависеше какви импулси ще се дадат на външната политика; а чрез различните парламентарни институции народът в Англия наистина беше съпричастен във външната политика. По времето, когато започнаха да се проявяват обсъдените от нас по различен повод неща, в Англия се налагаше създаването на особена институция, защото не може, разбира се, да се разполага с цялостното дърпане на конците, когато пред парламента трябва да бъде поставяно всичко. Ето защо ръководенето на външните дела бе изведено от парламента, както и от външното министерство и бе пренесено в една вътрешна комисия, състояща се само от правителствения съвет и някаква канцелария на външното министерство. Там се извършва несравнимо повече, отколкото във всичко онова, начело на което стои един Грей. През деветдесетте години мястото, където се съсредоточават всички нишки, бе отделено от видимата външна политика, която тогава всъщност беше само политика в сянка, от която не зависеше нищо и в която стига човек да налучка вярната точка в нея се вижда каква игра собствено се разиграва. Следователно в момента, когато се възнамеряваше да се поеме въпросното дърпане на конците, зоната на действие бе преместена от външното към вътрешното*162, в една така наречена комисия за министерството по външната политика. Лорд Актън казва*163:
към текста >>

34. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Този кайзер имал съпруга, която била родом от Англия и която, за да удовлетвори напълно съкровените си потребности, пожелала да бъде основана специална църковна институция.
И тъй, живял нявга в земите саксонски един кайзер,наричан "Червения кайзер, кайзера с червената брада Ото Червенобрадия*193. Този кайзер имал съпруга, която била родом от Англия и която, за да удовлетвори напълно съкровените си потребности, пожелала да бъде основана специална църковна институция. Тогава Ото Червенобрадия решил да основе Магдебургската архиепископия. Тя трябвало да изпълнява особена мисия в Централна Европа и в частност да свърже Запада с Изтока така, че именно от Магдебургската архиепископия християнството да бъде разпространявано сред живеещите в непосредствена близост славяни. Магдебургската архиепископия напредвала добре, в земите околовръст ти оказвала извънредно благотворно въздействие и Ото Червенобрадия виждал какво благотворно въздействие оказвала основаната от него институция. Това му доставяло голяма радост. Делата ми носят благодат във физическия свят, казвал си той и непрестанно желаел Бог да го възнагради за вършените от него благодеяния спрямо човеците.
към текста >>

Останалите били от Англия.
Сетне Герхард, търговецът от Кьолн, узнал, че сред жените имало една, чиято особена стойност се състояла в това, че била дъщеря на норвежкия крал, която ведно с придружвачките си само няколко от онези там, останалите били от другаде претърпяла корабокрушение и била взета в плен от езичниците. Останалите били от Англия. Жените били англичанки, а младежите и старците англичани, поели на път с английския принц Уилям, който отивал да доведе норвежката си годеница. Но когато той взел годеницата си от Норвегия, в морето ги сполетяла беда и цялата компания била отнесена навътре. Принц Вилхелм бил напълно откъснат от другите, те не знаели къде е по-паднал и го смятали за изчезнал. Но упоменатите от мен жените и кралската дъщеря от Норвегия, дванайсетте благородни младежи от Англия, дванайсетте благородни старци, другите жени, участвали с Вилхелм в отвеждането на кралската дъщеря, претърпели корабокрушение и попаднали във властта на този езически княз. Тях значи искал да му продаде езическият вожд за неговата ориенталска стока.
към текста >>

Но упоменатите от мен жените и кралската дъщеря от Норвегия, дванайсетте благородни младежи от Англия, дванайсетте благородни старци, другите жени, участвали с Вилхелм в отвеждането на кралската дъщеря, претърпели корабокрушение и попаднали във властта на този езически княз.
Сетне Герхард, търговецът от Кьолн, узнал, че сред жените имало една, чиято особена стойност се състояла в това, че била дъщеря на норвежкия крал, която ведно с придружвачките си само няколко от онези там, останалите били от другаде претърпяла корабокрушение и била взета в плен от езичниците. Останалите били от Англия. Жените били англичанки, а младежите и старците англичани, поели на път с английския принц Уилям, който отивал да доведе норвежката си годеница. Но когато той взел годеницата си от Норвегия, в морето ги сполетяла беда и цялата компания била отнесена навътре. Принц Вилхелм бил напълно откъснат от другите, те не знаели къде е по-паднал и го смятали за изчезнал. Но упоменатите от мен жените и кралската дъщеря от Норвегия, дванайсетте благородни младежи от Англия, дванайсетте благородни старци, другите жени, участвали с Вилхелм в отвеждането на кралската дъщеря, претърпели корабокрушение и попаднали във властта на този езически княз. Тях значи искал да му продаде езическият вожд за неговата ориенталска стока. Много сълзи изплакал Герхард, ала не заради стоката,а напротив защото в замяна на стоката си щял да получи такава драгоценност и с чиста съвест приел сделката. Езическият вожд бил много развълнуван и си помислил: Християните наистина не са чак такива мерзавци. Даже му приготвил един кораб с всички нужни провизии, тъй че можел да превози през морето своите младежи и старци, кралската щерка и девиците и се сбогувал силно развълнуван, казвайки му: Отсега нататък в твоя чест ще се отнасям много добронамерено към всички задържани от мен християни.
към текста >>

Търговецът Герхард от Кьолн се отправил през морето и когато стигнал мястото, откъдето по очертанието на сушата можело да се разбере къде се разделят пътищата за Лондон и Утрехт, казал на спътниците си: Които са за Англия, да поемат за Англия; които са за Норвегия, кралската дъщеря и няколкото нейни придружвачки, ще дойдат с мен в Кьолн и аз ще видя дали онзи, за чиято годеница тя е предназначена, ще я отведе, ако случайно се е намерил.
Търговецът Герхард от Кьолн се отправил през морето и когато стигнал мястото, откъдето по очертанието на сушата можело да се разбере къде се разделят пътищата за Лондон и Утрехт, казал на спътниците си: Които са за Англия, да поемат за Англия; които са за Норвегия, кралската дъщеря и няколкото нейни придружвачки, ще дойдат с мен в Кьолн и аз ще видя дали онзи, за чиято годеница тя е предназначена, ще я отведе, ако случайно се е намерил.
към текста >>

Понеже и годеницата изпитвала, така да се каже, по-голяма обич към своя изчезнал, принадлежащ и годеник, работата намерила своето решение и след като сватбата сега вече с Уилям била отпразнувана в Кьолн, Герхард отвел Уилям, престолонаследника на Англия, и неговата съпруга в Лондон.
По време на сватбата се появил някакъв странник, който имал такава брада, че веднага си личало колко отдавна до лицето му не се бил допирал бръснач, и който бил много печален. При вида на странника Добрия Герхард се изпълнил със състрадание и го запитал какво му е. Невъзможно било да кажа какво ми е, рекъл странникът, защото трябвало да продължи да носи мъката си по света; от него ден нататък щял да знае, че мъката му никога вече не ще можело да се облекчи. Това бил именно Уилям, който загубил всичките си спътници, попаднал на някакъв бряг,бродил като странник по света и пристигнал едва в неподходящия миг, когато отредената му годеница вече почти била омъжена за сина на Герхард в Кьолн. Герхард рекъл: От само себе си се разбира, че ще получиш законната си годеница, аз ще поговоря със сина си. Понеже и годеницата изпитвала, така да се каже, по-голяма обич към своя изчезнал, принадлежащ и годеник, работата намерила своето решение и след като сватбата сега вече с Уилям била отпразнувана в Кьолн, Герхард отвел Уилям, престолонаследника на Англия, и неговата съпруга в Лондон. Там той отпърво оставил другите да го почакат. Нали бил известен търговец, който често пребивавал в Лондон. Влязъл в града и узнал, че точно в момента било свикано голямо събрание. Царяло неспокойствие, всичко изглеждало революционно настроено; чул, че в страната избухнали безредици, защото липсвал престолонаследник. Престолонаследникът бил изчезнал преди години, не се бил завърнал, той имал привърженици в страната, останалите обаче били разединени и сега искали да се погрижат за наследник на краля.
към текста >>

Излишно е да се описва радостта, която обзела Англия.
Герхард видял, че тези двайсет и четирима души били същите, които бил освободил от езическия вожд и които бил насочил към Лондон от мястото, където пътищата за Лондон и Утрехт се разделяли. Те не го познали начаса. Разказали му, че Уилям, техният възлюбен Уилям бил изчезнал. Тогава обаче Герхард и останалите се разпозна ли и той им заявил, че ще им доведе техния Уилям. Така въпросът бил решен. Излишно е да се описва радостта, която обзела Англия. Първоначално, когато в събранието още не знаели кого щял да доведе Герхард, но в него вече били разпознали своя спасител, те даже искали да обявят самия Герхард за крал. Така Уилям станал крал на Англия. И сега Уилям искал да даде на Герхард графството Кент, но той не го приел. Дори от новата кралица, дето толкова време била негова храненица, не приел поне златните съкровища, които желаела да му подари, с изключение на един-единствен пръстен и на още нещо дребно, което склонил да вземе за жена си като спомен за храненицата. И си заминал.
към текста >>

Така Уилям станал крал на Англия.
Разказали му, че Уилям, техният възлюбен Уилям бил изчезнал. Тогава обаче Герхард и останалите се разпозна ли и той им заявил, че ще им доведе техния Уилям. Така въпросът бил решен. Излишно е да се описва радостта, която обзела Англия. Първоначално, когато в събранието още не знаели кого щял да доведе Герхард, но в него вече били разпознали своя спасител, те даже искали да обявят самия Герхард за крал. Така Уилям станал крал на Англия. И сега Уилям искал да даде на Герхард графството Кент, но той не го приел. Дори от новата кралица, дето толкова време била негова храненица, не приел поне златните съкровища, които желаела да му подари, с изключение на един-единствен пръстен и на още нещо дребно, което склонил да вземе за жена си като спомен за храненицата. И си заминал.
към текста >>

35. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

По-нататъшното развитие Ви е известно Англия постепенно съсредоточила тези връзки по море от различни ръце в една.
Съвсем естествено е, че докато пътищата по суша осъществявали връзката между Изтока и Запада, централноевропейските страни били водещи; това се разбира абсолютно от само себе си. Животът във въпросните централноевропейски страни също се определял от тези обстоятелства. Той бил съвсем различен в сравнение с по-сетне. Немалко било постигнато точно така и по отношение на духовната култура. През следващите столетия сухоземните пътища били сменени от връзките по море. По-нататъшното развитие Ви е известно Англия постепенно съсредоточила тези връзки по море от различни ръце в една. Като мореплавателни народи испанците, холандците, французите били надмогнати и всичко било обединено под необятното господство, обхващащо една четвърт от цялата суха, сиреч непокрита от морето земна повърхност, към което полека-лека се прибавило и господството по море.
към текста >>

Ако се вгледате в съюзите и във всичко, което абстрахирайки се от Майя е ставало по онова време, пред себе си ще имате войната, водена фактически между Англия и Франция заради Северна Америка и Индия.
Ако се вгледате в съюзите и във всичко, което абстрахирайки се от Майя е ставало по онова време, пред себе си ще имате войната, водена фактически между Англия и Франция заради Северна Америка и Индия. Протичащото в Европа представлява всъщност само нейно бледо отражение. Защото, сравните ли всичко, разиграло се в цялостен вид сиреч разширите ли своя хоризонт! -, Вие ще видите,че по онова време борбата се вихрела между Англия и Франция, но в сметката вече влизали именно Северна Америка и Индия. Ставало въпрос коя от двете сили ще се изхитри да насочи обстоятелствата така, че да отнеме на другата господството над Северна Америка, респективно над Индия. Тук става дума за големи предвиждания, става дума за овладяването на значителни импулси.
към текста >>

-, Вие ще видите,че по онова време борбата се вихрела между Англия и Франция, но в сметката вече влизали именно Северна Америка и Индия.
Ако се вгледате в съюзите и във всичко, което абстрахирайки се от Майя е ставало по онова време, пред себе си ще имате войната, водена фактически между Англия и Франция заради Северна Америка и Индия. Протичащото в Европа представлява всъщност само нейно бледо отражение. Защото, сравните ли всичко, разиграло се в цялостен вид сиреч разширите ли своя хоризонт! -, Вие ще видите,че по онова време борбата се вихрела между Англия и Франция, но в сметката вече влизали именно Северна Америка и Индия. Ставало въпрос коя от двете сили ще се изхитри да насочи обстоятелствата така, че да отнеме на другата господството над Северна Америка, респективно над Индия. Тук става дума за големи предвиждания, става дума за овладяването на значителни импулси. И наистина влиянието, постигнато от Англия в Северна Америка, която била отнета от Франция, това влияние било извоювано по бойните полета на Силезия през Седемгодишната война!
към текста >>

И наистина влиянието, постигнато от Англия в Северна Америка, която била отнета от Франция, това влияние било извоювано по бойните полета на Силезия през Седемгодишната война!
Протичащото в Европа представлява всъщност само нейно бледо отражение. Защото, сравните ли всичко, разиграло се в цялостен вид сиреч разширите ли своя хоризонт! -, Вие ще видите,че по онова време борбата се вихрела между Англия и Франция, но в сметката вече влизали именно Северна Америка и Индия. Ставало въпрос коя от двете сили ще се изхитри да насочи обстоятелствата така, че да отнеме на другата господството над Северна Америка, респективно над Индия. Тук става дума за големи предвиждания, става дума за овладяването на значителни импулси. И наистина влиянието, постигнато от Англия в Северна Америка, която била отнета от Франция, това влияние било извоювано по бойните полета на Силезия през Седемгодишната война!
към текста >>

По-рано царствата Хановер и Англия били свързани помежду си посредством отношения, за които можете да се осведомите от учебника по история.
По-рано царствата Хановер и Англия били свързани помежду си посредством отношения, за които можете да се осведомите от учебника по история. Съществували обаче разни закони за престолонаследничеството и други подобни не е нужно да се спираме на такива неща, достатъчно е да се знае само, че когато кралица Виктория*202 се възкачила на английския трон, Хановер трябвало да бъде отделен. На трона в Хановер трябвало да дойде друг член на английския двор. Избран бил или работата била нагласена така, че на хановерския трон, който преди туй бил свързан с английския, бил докаран Ернст Ayгycт*203, херцог на Къмбърланд. Та този Ернст Аугуст, той бил на шейсет и шест години, дошъл на трона в Хановер. Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне!
към текста >>

Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне!
По-рано царствата Хановер и Англия били свързани помежду си посредством отношения, за които можете да се осведомите от учебника по история. Съществували обаче разни закони за престолонаследничеството и други подобни не е нужно да се спираме на такива неща, достатъчно е да се знае само, че когато кралица Виктория*202 се възкачила на английския трон, Хановер трябвало да бъде отделен. На трона в Хановер трябвало да дойде друг член на английския двор. Избран бил или работата била нагласена така, че на хановерския трон, който преди туй бил свързан с английския, бил докаран Ернст Ayгycт*203, херцог на Къмбърланд. Та този Ернст Аугуст, той бил на шейсет и шест години, дошъл на трона в Хановер. Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне! Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност. А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съвременници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има усет за такива характери. Всъщност поданиците на Хановер не могли да го разберат,смятали го за грубиян. Груб той наистина бил толкова груб, че поетът Томас Мур казва: Той несъмнено беше от династията на Велзевулите. Но Вие знаете приказката, че в немския език човек лъже, когато иска да бъде учтив.
към текста >>

36. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Някой може да намери за спорно твърдението ми, че за запазването на мира щяло да бъде достатъчно, ако сър Едуард Грей отговорел утвърдително на въпроса на германския посланик в Лондон дали Англия би останала неутрална при положение, че Германия уважи неутралитета на Белгия.
Сега за изходна база ще избера нещо, което лесно би могло да породи недоразумения, поради което преди нашите разсъждения държа да направи николко бележки. Привеждам го, за да Ви покажа донякъде с помощта на един модел как се издирва истината. Някой може да намери за спорно твърдението ми, че за запазването на мира щяло да бъде достатъчно, ако сър Едуард Грей отговорел утвърдително на въпроса на германския посланик в Лондон дали Англия би останала неутрална при положение, че Германия уважи неутралитета на Белгия. Според мен не може да се отрече, че ако сър Едуард Грей беше отговорил положително, нещата щяха да протекат съвсем иначе; защото в такъв случай накърняването на неутралитета на Белгия щеше да отпадне.
към текста >>

При това обаче нека днес добре да се разберем, драги мои приятели непроменен остава фактът, че на 1 Август английският министър на външните работи е бил запитан: Англия би ли останала неутрална, ако неутралитетът на Белгия не бъде накърнен от страна на Германия?
При това обаче нека днес добре да се разберем, драги мои приятели непроменен остава фактът, че на 1 Август английският министър на външните работи е бил запитан: Англия би ли останала неутрална, ако неутралитетът на Белгия не бъде накърнен от страна на Германия? И че отговорът на този въпрос е бил уклончив! От начина, по който е бил поставен въпросът, никой не бива да се съмнява, че ако в момента от говорът е бил утвърдителен, неутралитетът на Белгия нямало да бъде накърнен.
към текста >>

Следователно, за да бъде спазен той, от Англия не е могло да се изисква спазването на нещо друго, не е могло да се изисква ответно обещание за и без това вече съществуващо обещание.
Възможно е, разбира се, да се каже: От 1839 г. неутралитетът на Белгия е гарантиран, така че при това положение на нещата въпросът всъщност е бил неуместен; защото Германия е била задължена да спазва неутралитета на Белгия. Следователно, за да бъде спазен той, от Англия не е могло да се изисква спазването на нещо друго, не е могло да се изисква ответно обещание за и без това вече съществуващо обещание. Спазването на неутралитета на Белгия не е могло да се поставя в зависимост от това, че Англия ще остане неутрална. Би могло да се каже, че германският посланик само е попитал дали Англия ще остане неутрална, ако Германия изпълни своето обещание.
към текста >>

Спазването на неутралитета на Белгия не е могло да се поставя в зависимост от това, че Англия ще остане неутрална.
Възможно е, разбира се, да се каже: От 1839 г. неутралитетът на Белгия е гарантиран, така че при това положение на нещата въпросът всъщност е бил неуместен; защото Германия е била задължена да спазва неутралитета на Белгия. Следователно, за да бъде спазен той, от Англия не е могло да се изисква спазването на нещо друго, не е могло да се изисква ответно обещание за и без това вече съществуващо обещание. Спазването на неутралитета на Белгия не е могло да се поставя в зависимост от това, че Англия ще остане неутрална. Би могло да се каже, че германският посланик само е попитал дали Англия ще остане неутрална, ако Германия изпълни своето обещание.
към текста >>

Би могло да се каже, че германският посланик само е попитал дали Англия ще остане неутрална, ако Германия изпълни своето обещание.
Възможно е, разбира се, да се каже: От 1839 г. неутралитетът на Белгия е гарантиран, така че при това положение на нещата въпросът всъщност е бил неуместен; защото Германия е била задължена да спазва неутралитета на Белгия. Следователно, за да бъде спазен той, от Англия не е могло да се изисква спазването на нещо друго, не е могло да се изисква ответно обещание за и без това вече съществуващо обещание. Спазването на неутралитета на Белгия не е могло да се поставя в зависимост от това, че Англия ще остане неутрална. Би могло да се каже, че германският посланик само е попитал дали Англия ще остане неутрална, ако Германия изпълни своето обещание.
към текста >>

-, Англия би се държала неутрално.
Наистина ли обаче е вярно, че германският посланик е превърнал във въпрос нещо, което всъщност би трябвало да се разбира от само себе си, запитвайки, дали ако Германия удържи обещанието си от 1839 г. когато впрочем Германия още не е съществувала! -, Англия би се държала неутрално. По-преди неутралитетът на Белгия всъщност не се е смятал за разбиращ се от само себе си. Свидетелство за това е следното: Когато през 1870 г. избухва войната между Прусия ведно със съюзените германски държави и Франция, било постигнато споразумение*218 между Великобритания при външния министър Гладстон и Германия, от една страна, и между Великобритания и Франция, от друга страна, въз основа на което Великобритания щяла да остане неутрална, ако другите две държави съблюдават неутралитета на Белгия.
към текста >>

С това обаче аз не приключих своето изявление, а изрично добавих: Освен туй от германска страна била изявена готовност на Франция и колониите и да не бъде причинено нищо, ако Англия остане неутрална.
Тук може да се добави и следното. Както споменах, аз не подкрепям накърняването на неутралитета това не ми влиза в работата, но мога да заявя: Ако поради това, че Beликобритания беше отговорила положително, неутралитетът на Белгия не се погазеше, тогава нещата на запад щяха да протекат по съвсем друг начин. С това обаче аз не приключих своето изявление, а изрично добавих: Освен туй от германска страна била изявена готовност на Франция и колониите и да не бъде причинено нищо, ако Англия остане неутрална. А след като и по тази готовност не бил получен положителен отклик, поставен бил следващият въпрос: при какви условия тогава Англия би останала неутрална? Това означава, че на Англия било предоставено сама да поставя условията, при които би останала неутрална. Всичко това приключило на 2 Август, всичко това се случило на 1 Август. Всичко това обаче било отхвърлено. Великобритания изобщо не по желала да даде отговор на каквото и да е запитване в тази насока.
към текста >>

А след като и по тази готовност не бил получен положителен отклик, поставен бил следващият въпрос: при какви условия тогава Англия би останала неутрална?
Тук може да се добави и следното. Както споменах, аз не подкрепям накърняването на неутралитета това не ми влиза в работата, но мога да заявя: Ако поради това, че Beликобритания беше отговорила положително, неутралитетът на Белгия не се погазеше, тогава нещата на запад щяха да протекат по съвсем друг начин. С това обаче аз не приключих своето изявление, а изрично добавих: Освен туй от германска страна била изявена готовност на Франция и колониите и да не бъде причинено нищо, ако Англия остане неутрална. А след като и по тази готовност не бил получен положителен отклик, поставен бил следващият въпрос: при какви условия тогава Англия би останала неутрална? Това означава, че на Англия било предоставено сама да поставя условията, при които би останала неутрална. Всичко това приключило на 2 Август, всичко това се случило на 1 Август. Всичко това обаче било отхвърлено. Великобритания изобщо не по желала да даде отговор на каквото и да е запитване в тази насока. Ето защо спокойно може да се каже, че ако Великобритания била дала някакъв отговор, тогава това личи от самия външен ход на историята цялата работа на запад щяла да протече другояче.
към текста >>

Това означава, че на Англия било предоставено сама да поставя условията, при които би останала неутрална.
Тук може да се добави и следното. Както споменах, аз не подкрепям накърняването на неутралитета това не ми влиза в работата, но мога да заявя: Ако поради това, че Beликобритания беше отговорила положително, неутралитетът на Белгия не се погазеше, тогава нещата на запад щяха да протекат по съвсем друг начин. С това обаче аз не приключих своето изявление, а изрично добавих: Освен туй от германска страна била изявена готовност на Франция и колониите и да не бъде причинено нищо, ако Англия остане неутрална. А след като и по тази готовност не бил получен положителен отклик, поставен бил следващият въпрос: при какви условия тогава Англия би останала неутрална? Това означава, че на Англия било предоставено сама да поставя условията, при които би останала неутрална. Всичко това приключило на 2 Август, всичко това се случило на 1 Август. Всичко това обаче било отхвърлено. Великобритания изобщо не по желала да даде отговор на каквото и да е запитване в тази насока. Ето защо спокойно може да се каже, че ако Великобритания била дала някакъв отговор, тогава това личи от самия външен ход на историята цялата работа на запад щяла да протече другояче.
към текста >>

Защото днес все още има множество хора, които смятат, че Англия била влязла във войната поради погазването на белгийския неутралитет.
Но тук аз също не спрях, а Ви казах: Въз основа и на други предпоставки на мен ми е известно, че ако Великобритания дадяла подходящия отговор, щяла да бъде избягната дори цялата война с Франция. Това, че съществуват други, по-дълбоки причини, поради които то не станало, си има своето място в друго блюдо на везните. Когато обаче човек желае да си състави мнение относно онова, което през последните две и половина години е обходило света като преценка, той трябва много внимателно да вземе предвид тези неща. Защото днес все още има множество хора, които смятат, че Англия била влязла във войната поради погазването на белгийския неутралитет. А то е могло да бъде избягнато именно чрез нейното оставане извън войната!
към текста >>

Трагичните събития можеха да бъдат избягнати единствено ако Англия беше останала неутрална.
Става дума следователно трагичното да бъде отделено от логичното и от формално-правното и да не се из пада в странната заблуда, че в света на Майя, сиреч в света на физическия план е възможно да протичат реалности в смисъла на чисто формално-логичното. Но да продължим по-нататък. Целта беше не да се оправдае или обори един или друг факт, а да се покаже колко нередно е в момент, когато уязвяваните от нещо разгласено не могат да се защитят, да се разтръбява пред цял свят, че едната от страните водела тази война заради накърнения неутралитет на Белгия,без да се спомене, че накърняването на белгийския неутралитет е можело да бъде предотвратено. Трагичните събития можеха да бъдат избягнати единствено ако Англия беше останала неутрална. Защото, щом някой е държавник, той не бива априорно да произнася смъртна присъда на собствената си държава.
към текста >>

Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници).
Но дали пък съвестта на онези, от страна на които не е прозвучало въпросното да, е била напълно чиста? Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници). Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор. Английските държавници не постъпиха така, а се оправдаха по друг начин. Грей каза: По онова време Лихновски наистина постави този въпрос, но го постави като частно лице, а не по поръчение на германското правителство; ако беше говорил по поръчение на германското правителство, нещата щяха да стоят другояче. Германският посланик Лихновски бил имал най-добро желание за запазване на мира на запад, ала зад него не стояло германското правителство!
към текста >>

Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор.
Но дали пък съвестта на онези, от страна на които не е прозвучало въпросното да, е била напълно чиста? Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници). Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор. Английските държавници не постъпиха така, а се оправдаха по друг начин. Грей каза: По онова време Лихновски наистина постави този въпрос, но го постави като частно лице, а не по поръчение на германското правителство; ако беше говорил по поръчение на германското правителство, нещата щяха да стоят другояче. Германският посланик Лихновски бил имал най-добро желание за запазване на мира на запад, ала зад него не стояло германското правителство!
към текста >>

Вече се е усещало бремето на факта, че Англия е можела да предотврати нарушаването на неутралитета, независимо дали то от друга страна е било оправдано или не.
Сега Вие разсъждавате: Това при всички случаи с пълно право се нарича плоско оправдание, плоско оправдание в най-тривиален смисъл! Защото общоизвестно е, че когато посланикът на една държава разговаря с чужд външен министър, той говори пълновластно и по поръчение на своята държава и че ако не желае да се злепостави пред цял свят, неговата държава не може да не се подпише под думите на своя посланик. И тъй, това си е едно съвсем плоско оправдание, използвано затуй, защото някой не е желаел да се върна на старата позиция и да каже: редно беше. Вече се е усещало бремето на факта, че Англия е можела да предотврати нарушаването на неутралитета, независимо дали то от друга страна е било оправдано или не. Ако някъде се откъсне лавина и никой горе не я задържи, понеже е принуден да не го стори по причина, която може да се сметне за оправдана или не, а намиращият се малко по-долу също не я задържи под претекст, че по-горният трябвало да я задържи не, такава аргументация не минава! Но ако някой иска да прецени тези неща, въпросът пак ще изисква известно тяхно оглеждане. Така например отново трябва да се вземе предвид следното:
към текста >>

На втори август кралят на Белгия помолва Англия за интервенция, тоест той помолва за интервениране пред Германия.
Кога се случва всичко това? Втори август сме. На втори август кралят на Белгия помолва Англия за интервенция, тоест той помолва за интервениране пред Германия. Следователно белгийският крал смята за не що съвсем естествено Англия да преговаря с Германия за неутралитета на Белгия. Но Англия първоначално не го прави, изчаква цял един ден, през който сър Едуард Грей говори пред Парламента в Лондон, като премълчава целия разговор с германския посланик и не обелва дума за него. Ако го беше споменал, тогавашното парламентарно заседание щеше да протече другояче!
към текста >>

Следователно белгийският крал смята за не що съвсем естествено Англия да преговаря с Германия за неутралитета на Белгия.
Кога се случва всичко това? Втори август сме. На втори август кралят на Белгия помолва Англия за интервенция, тоест той помолва за интервениране пред Германия. Следователно белгийският крал смята за не що съвсем естествено Англия да преговаря с Германия за неутралитета на Белгия. Но Англия първоначално не го прави, изчаква цял един ден, през който сър Едуард Грей говори пред Парламента в Лондон, като премълчава целия разговор с германския посланик и не обелва дума за него. Ако го беше споменал, тогавашното парламентарно заседание щеше да протече другояче!
към текста >>

Но Англия първоначално не го прави, изчаква цял един ден, през който сър Едуард Грей говори пред Парламента в Лондон, като премълчава целия разговор с германския посланик и не обелва дума за него.
Кога се случва всичко това? Втори август сме. На втори август кралят на Белгия помолва Англия за интервенция, тоест той помолва за интервениране пред Германия. Следователно белгийският крал смята за не що съвсем естествено Англия да преговаря с Германия за неутралитета на Белгия. Но Англия първоначално не го прави, изчаква цял един ден, през който сър Едуард Грей говори пред Парламента в Лондон, като премълчава целия разговор с германския посланик и не обелва дума за него. Ако го беше споменал, тогавашното парламентарно заседание щеше да протече другояче!
към текста >>

Така, след като се състоял разговорът с германския посланик, след като кралят на Белгия призовал Англия да интервенира, в Англия се изчаквало, не се предприемало нищо.
Така, след като се състоял разговорът с германския посланик, след като кралят на Белгия призовал Англия да интервенира, в Англия се изчаквало, не се предприемало нищо. Какво собствено се изчаквало? Изчаквало се да стане нарушаването на неутралитета на Белгия! Защото, докато то не станело, историята все още можела да продължи в посока към неговото избягване; нали могъщи сили имали готовност да не го допуснат и то висяло на косъм. И ако молбата на белгийския крал беше изпълнена своевременно, ако Англия беше интервенирала, тогава възниква въпросът дали това нарушение щеше да стане. Кога обаче интервенира Грей?
към текста >>

И ако молбата на белгийския крал беше изпълнена своевременно, ако Англия беше интервенирала, тогава възниква въпросът дали това нарушение щеше да стане.
Така, след като се състоял разговорът с германския посланик, след като кралят на Белгия призовал Англия да интервенира, в Англия се изчаквало, не се предприемало нищо. Какво собствено се изчаквало? Изчаквало се да стане нарушаването на неутралитета на Белгия! Защото, докато то не станело, историята все още можела да продължи в посока към неговото избягване; нали могъщи сили имали готовност да не го допуснат и то висяло на косъм. И ако молбата на белгийския крал беше изпълнена своевременно, ако Англия беше интервенирала, тогава възниква въпросът дали това нарушение щеше да стане. Кога обаче интервенира Грей? На четвърти, когато германските войски вече бяха на белгийска земя! Защо е чакал той дори след молбата на краля на Белгия? Това са въпроси, чието поставяне е наложително.
към текста >>

То води началото си от Източноиндийската компания, едно търговско сдружение, на което най-напред били предоставени привилегиите да търгува за Англия само с Индия.
Могъщата Британска империя включва господството над Индия като един от своите най-съществени фактори. Това господство над Индия се характеризира с различни предстепени. То води началото си от Източноиндийската компания, едно търговско сдружение, на което най-напред били предоставени привилегиите да търгува за Англия само с Индия. И така с течение на времето от различните права на Източноиндийската компания последователно, целенасочено се развило господството на Англия над Индия, та дори и английското имперство Индия. Оттук, и то още в Източноиндийската компания, се развила също така търговията на Англия с Китай. Впрочем от края на XVIII в. между Индия и Китай вече се извършвала оживена търговия, в която още тогава участвала английско-източноиндийската компания. Впоследствие обаче Англия станала главен търговец в света въобще.
към текста >>

И така с течение на времето от различните права на Източноиндийската компания последователно, целенасочено се развило господството на Англия над Индия, та дори и английското имперство Индия.
Могъщата Британска империя включва господството над Индия като един от своите най-съществени фактори. Това господство над Индия се характеризира с различни предстепени. То води началото си от Източноиндийската компания, едно търговско сдружение, на което най-напред били предоставени привилегиите да търгува за Англия само с Индия. И така с течение на времето от различните права на Източноиндийската компания последователно, целенасочено се развило господството на Англия над Индия, та дори и английското имперство Индия. Оттук, и то още в Източноиндийската компания, се развила също така търговията на Англия с Китай. Впрочем от края на XVIII в. между Индия и Китай вече се извършвала оживена търговия, в която още тогава участвала английско-източноиндийската компания. Впоследствие обаче Англия станала главен търговец в света въобще.
към текста >>

Оттук, и то още в Източноиндийската компания, се развила също така търговията на Англия с Китай.
Могъщата Британска империя включва господството над Индия като един от своите най-съществени фактори. Това господство над Индия се характеризира с различни предстепени. То води началото си от Източноиндийската компания, едно търговско сдружение, на което най-напред били предоставени привилегиите да търгува за Англия само с Индия. И така с течение на времето от различните права на Източноиндийската компания последователно, целенасочено се развило господството на Англия над Индия, та дори и английското имперство Индия. Оттук, и то още в Източноиндийската компания, се развила също така търговията на Англия с Китай. Впрочем от края на XVIII в. между Индия и Китай вече се извършвала оживена търговия, в която още тогава участвала английско-източноиндийската компания. Впоследствие обаче Англия станала главен търговец в света въобще.
към текста >>

Впоследствие обаче Англия станала главен търговец в света въобще.
То води началото си от Източноиндийската компания, едно търговско сдружение, на което най-напред били предоставени привилегиите да търгува за Англия само с Индия. И така с течение на времето от различните права на Източноиндийската компания последователно, целенасочено се развило господството на Англия над Индия, та дори и английското имперство Индия. Оттук, и то още в Източноиндийската компания, се развила също така търговията на Англия с Китай. Впрочем от края на XVIII в. между Индия и Китай вече се извършвала оживена търговия, в която още тогава участвала английско-източноиндийската компания. Впоследствие обаче Англия станала главен търговец в света въобще.
към текста >>

Щом хората, търгуващи по посочения начин от Англия с Китай, забелязали, че привичката, че страстта да се пуши опиум вземала все по-големи размери, те създали в Бенгалия, в Индия, обширни макови насаждения за добиване на опиум; защото на всеки, който познава законите на една такава сфера, е известно, че не само търсенето създава предлагане, а и обратно предлагането поражда търсене.
Щом хората, търгуващи по посочения начин от Англия с Китай, забелязали, че привичката, че страстта да се пуши опиум вземала все по-големи размери, те създали в Бенгалия, в Индия, обширни макови насаждения за добиване на опиум; защото на всеки, който познава законите на една такава сфера, е известно, че не само търсенето създава предлагане, а и обратно предлагането поражда търсене. Това, че при достатъчно добро предлагане търсенето на един или друг артикул нараства неимоверно, го знае всеки специалист по народно стопанство. Ето защо Англия отново предоставила на Източноиндийската компания монопола да внася опиума в Китай. И колкото повече се внасяло,толкова повече в Китай се разраствало това зло пушенето на опиум. От 1772 г. били внасяни по николко хиляди сандъка годишно, всеки от които на стойност от около четири хиляди и осемстотин марки.
към текста >>

Ето защо Англия отново предоставила на Източноиндийската компания монопола да внася опиума в Китай.
Щом хората, търгуващи по посочения начин от Англия с Китай, забелязали, че привичката, че страстта да се пуши опиум вземала все по-големи размери, те създали в Бенгалия, в Индия, обширни макови насаждения за добиване на опиум; защото на всеки, който познава законите на една такава сфера, е известно, че не само търсенето създава предлагане, а и обратно предлагането поражда търсене. Това, че при достатъчно добро предлагане търсенето на един или друг артикул нараства неимоверно, го знае всеки специалист по народно стопанство. Ето защо Англия отново предоставила на Източноиндийската компания монопола да внася опиума в Китай. И колкото повече се внасяло,толкова повече в Китай се разраствало това зло пушенето на опиум. От 1772 г. били внасяни по николко хиляди сандъка годишно, всеки от които на стойност от около четири хиляди и осемстотин марки.
към текста >>

всички тези неща довели до избухването на война между Англия и Китай.
Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне! По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца. Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден. В края на краищата обаче през 1840 г. всички тези неща довели до избухването на война между Англия и Китай.
към текста >>

В Англия се "знаело" за какво става дума!
Така ходът на събитията протичал по необходимост и не можел да се получи обрат. Но с материални средства върху душевния живот било оказано голямо влияние и се разиграло нещо, свързано с целия световен процес. В Англия се "знаело" за какво става дума! А какво се знаело? Знаело се, че Англия била "нападната" от страна на Китай, както се говорело тогава, и то заради туй, защото китайците не желаели да търпят Англия да разполага със свои опиумни, със свои макови насаждения в Индия и защото китайците искали сами да разсаждат своя мак. Така се говорело. Това се "знаело" съвсем точно, а освен това било известно, че китайците са варвари! Ето какво се знаело по онова време в Англия.
към текста >>

Знаело се, че Англия била "нападната" от страна на Китай, както се говорело тогава, и то заради туй, защото китайците не желаели да търпят Англия да разполага със свои опиумни, със свои макови насаждения в Индия и защото китайците искали сами да разсаждат своя мак.
Така ходът на събитията протичал по необходимост и не можел да се получи обрат. Но с материални средства върху душевния живот било оказано голямо влияние и се разиграло нещо, свързано с целия световен процес. В Англия се "знаело" за какво става дума! А какво се знаело? Знаело се, че Англия била "нападната" от страна на Китай, както се говорело тогава, и то заради туй, защото китайците не желаели да търпят Англия да разполага със свои опиумни, със свои макови насаждения в Индия и защото китайците искали сами да разсаждат своя мак. Така се говорело. Това се "знаело" съвсем точно, а освен това било известно, че китайците са варвари! Ето какво се знаело по онова време в Англия. Лорд Палмерстон заявил, че в Индия трябвало да се активизира защитата на маковите насаждения и че именно за защитата на маковите насаждения в Индия ставало дума; освен туй ставало дума за това, че специалистите по народно стопанство в Китай не желаели от страната им да изтичат техни пари, които обаче по право се полагали на Индия. Всичко това били неща, които в Европа навярно намирали разбиране!
към текста >>

Ето какво се знаело по онова време в Англия.
В Англия се "знаело" за какво става дума! А какво се знаело? Знаело се, че Англия била "нападната" от страна на Китай, както се говорело тогава, и то заради туй, защото китайците не желаели да търпят Англия да разполага със свои опиумни, със свои макови насаждения в Индия и защото китайците искали сами да разсаждат своя мак. Така се говорело. Това се "знаело" съвсем точно, а освен това било известно, че китайците са варвари! Ето какво се знаело по онова време в Англия. Лорд Палмерстон заявил, че в Индия трябвало да се активизира защитата на маковите насаждения и че именно за защитата на маковите насаждения в Индия ставало дума; освен туй ставало дума за това, че специалистите по народно стопанство в Китай не желаели от страната им да изтичат техни пари, които обаче по право се полагали на Индия. Всичко това били неща, които в Европа навярно намирали разбиране!
към текста >>

Хонконг също станал подвластен на Англия, търговията с опиум получила неограничен достъп до пет китайски пристанища, назначени били британски консули, деветдесет и седем и половина милиона репарации, сиреч освен как да кажа измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона не ми се ще да го наричам, но друга подходяща дума в момента не се сещам, та към измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона сега били прибавени още деветдесет и седем и половина милиона репарации...
Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж! Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори. Войната трябвало да се води до горчивия й край, тоест докато бъдат превзети остров Хусан, градовете Нингпо и Амой, докато англичаните напреднат до Нанкин и докато през 1842 г. Китай бъде напълно сломен. Хонконг също станал подвластен на Англия, търговията с опиум получила неограничен достъп до пет китайски пристанища, назначени били британски консули, деветдесет и седем и половина милиона репарации, сиреч освен как да кажа измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона не ми се ще да го наричам, но друга подходяща дума в момента не се сещам, та към измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона сега били прибавени още деветдесет и седем и половина милиона репарации...
към текста >>

Онова, което е било извлечено от опиума, се съдържа в националното богатство на Англия, а в националното богатство на Англия се съдържа значителна част английска култура.
Вече казах, че дори на сън не ми хрумва да схващам този процес другояче освен като историческа необходимост. Дори на сън не ми хрумва да обвинявам някого. Защото който умее да прозира необходимостите, който умее да прозира как стават нещата във физическия план, той знае, че такива неща неизменно присъстват при нормалното физическо протичане на мировото развитие. Онова, което е било извлечено от опиума, се съдържа в националното богатство на Англия, а в националното богатство на Англия се съдържа значителна част английска култура. И точно както не би имало смисъл да се омаловажава английската култура, така няма смисъл да се подлага на съмнение необходимостта, поради която е станало подобно нещо, макар може би малкият сатиричен епилог, разиграл се впоследствие, да не спада напълно към необходимостите:
към текста >>

37. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам.
На тези страници искам единствено да се опитам да поставя американците на мястото на германците. Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам. Бих искал само съвсем ясно да изложа, че при същите условия Америка щеше да извърши същото, което извърши Германия. Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят. Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания. При това управление Германия направо процъфтя. Милитаризмът германците намират малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват.
към текста >>

В Европа няма нация, която без разрешението на Англия да може да навлезе в Атлантическия океан, да прекоси Гибралтарския проток, да изпрати кораби в Средиземно море или да мине през Суецкия канал за Азия.
За германския милитаризъм американците са слушали толкова много, и то най-вече от чуждестранни източници, че те по необходимост трябва да повярват, че германците са единствената нация в Европа, която притежава голяма армия. А фактически Русия има далеч по-голяма и от дълги години я използва за агресивни цели. Франция, чийто брой на населението е много по-малък от този на Германия, има почти същата по големи на военна мощ и затова с далеч по-голямо право би могла да бъде упрекната в милитаризъм. А във Великобритания може би съвършен заместител на една силна войска предлага нейният колосален флот, който тя поддържа с огромни разходи и който от време на време все още увеличава, без да крие, че не ще разреши на никоя друга нация да и оспорва неограниченото господство по море по този велик световен транспортен път,по който всички трябва да минават, но никоя нация не бива да го нарича свой собствен. Колко страшен този заместител на една войска може да се окаже за други нации показа сегашната криза. В Европа няма нация, която без разрешението на Англия да може да навлезе в Атлантическия океан, да прекоси Гибралтарския проток, да изпрати кораби в Средиземно море или да мине през Суецкия канал за Азия. На общия път е сложила ръка една нация, той е превърнат в частна собственост на Англия.
към текста >>

На общия път е сложила ръка една нация, той е превърнат в частна собственост на Англия.
А фактически Русия има далеч по-голяма и от дълги години я използва за агресивни цели. Франция, чийто брой на населението е много по-малък от този на Германия, има почти същата по големи на военна мощ и затова с далеч по-голямо право би могла да бъде упрекната в милитаризъм. А във Великобритания може би съвършен заместител на една силна войска предлага нейният колосален флот, който тя поддържа с огромни разходи и който от време на време все още увеличава, без да крие, че не ще разреши на никоя друга нация да и оспорва неограниченото господство по море по този велик световен транспортен път,по който всички трябва да минават, но никоя нация не бива да го нарича свой собствен. Колко страшен този заместител на една войска може да се окаже за други нации показа сегашната криза. В Европа няма нация, която без разрешението на Англия да може да навлезе в Атлантическия океан, да прекоси Гибралтарския проток, да изпрати кораби в Средиземно море или да мине през Суецкия канал за Азия. На общия път е сложила ръка една нация, той е превърнат в частна собственост на Англия.
към текста >>

Жалко, че "навализъм" не е хубава английска дума,защото тя изразява точно една особеност, характерна за Англия от едно столетие.
Жалко, че "навализъм" не е хубава английска дума,защото тя изразява точно една особеност, характерна за Англия от едно столетие. Навализмът може да се превърне в една много по-голяма опасност от милитаризма, който в общи линии застрашава непосредствените съседи, докато навализмът упражнява натиск върху всяка отделна нация по цялото земно кълбо.
към текста >>

Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море.
Някои американци, немного на брой, по природа са склонни да съблюдават статуквото една малко нееднозначна дума, чувана особено често от устата на хора, на които им изглежда целесъобразно да настояват за продължаването на дадено състояние, което цари отдавна или е настъпило отскоро. Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните домогвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия. Ако Германия беше съблюдавала статуквото, тя нямаше да се въоръжава, нямаше да реагира на руската мобилизация по границите и нямаше да се помъчи да предотврати разделянето на Австро-Унгария. Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война. Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"? Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение.
към текста >>

А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали?
И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война. Редно ли би било да изискваме тъкмо от Германия в по-голяма степен, отколкото от други нации, да съблюдава статуквото и да проявява деликатно зачитане на европейското "равновесие"? Всяка интелигентна, трудолюбива нация, която в почти 50-годишен мир се е развивала в индустриално отношение и по такъв начин е станала богата и силна, по естествена необходимост ще наруши това "равновесие" В тази на сока по-нецивилизованите нации, които не са толкова трудолюбиви или са по-войнствени, се намират в по-неизгодно положение. А що се отнася до статуквото, то нима при-мерно Сърбия,нима Русия, Франция, Англия или Япония някога са го съблюдавали? И накрая как се е отнасял към него американецът?
към текста >>

38. Бележки GA_173 Карма на неистината

Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия.
Второто издание (Берн, 1917) е рецензирано от Рудолф Щайнер във вестник "Нойебадише цайтунг", Манхайм, бр. 193 от 17 Април 1917 [С. Я. Picht, "Das literarische Lebenswerk Rudolf Steiners" (Жизненото литературно творчество на Рудолф Щайнер), номер 743]. На стр. 47 сл. Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия. При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана. На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната. Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите."
към текста >>

При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана.
193 от 17 Април 1917 [С. Я. Picht, "Das literarische Lebenswerk Rudolf Steiners" (Жизненото литературно творчество на Рудолф Щайнер), номер 743]. На стр. 47 сл. Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия. При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана. На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната. Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите."
към текста >>

*26. Байрон нарича съюза между Англия и Ирландия "съюз между акула и нейната плячка".
*26. Байрон нарича съюза между Англия и Ирландия "съюз между акула и нейната плячка". По Sir Roger Casement, пос. съч. стр. 96.
към текста >>

*93. Извънредно показателно като потвърждение и илюстрация на казаното за Англия е краткото съчинение на подалия оставка при избухване на войната английски министър лорд Морли Morley, "Memoran dum оn Resignation" (Изявление за оставка), Лондон, 1928.
*93. Извънредно показателно като потвърждение и илюстрация на казаното за Англия е краткото съчинение на подалия оставка при избухване на войната английски министър лорд Морли Morley, "Memoran dum оn Resignation" (Изявление за оставка), Лондон, 1928.
към текста >>

*94. Eduard VII (1841-1910), крал на Англия през 1901-1910.
*94. Eduard VII (1841-1910), крал на Англия през 1901-1910.
към текста >>

Тройно съглашение: пакт между Франция и Русия от март 1894, между Франция и Англия от 1904, между Англия и Русия от август 1907.
*116. Франция анексира Тунис през май 1881. По този въпрос срв. Kjellen, "Dreibund und Dreiverband" (Троен съюз и Тройно съглашение), Мюнхен, 1921, стр. 60 сл. Тройно съглашение: пакт между Франция и Русия от март 1894, между Франция и Англия от 1904, между Англия и Русия от август 1907.
към текста >>

Според публикуваната от няколко вестника версия на изявлението за външната политика, дадено от министър-председателя Клемансо по повод интерпелацията на сенатора Годен дьо Вилен, то гласи както следва: "Твърдите, че съм бил привърженик на английската политика, без да добавяте нищо по-конкретно и без да е известно какво собствено значи това, но го използвате, за да пророкувате голямо нещастие за Франция" (Годен дьо Вилен го апострофира: "Да или не, има ли военно споразумение с Англия?
*141. "Франкфуртер цайтунг« от 23 Ноември 1906, бр. 323 (утринно издание). "Париж, 21 ноември. Според публикуваната от няколко вестника версия на изявлението за външната политика, дадено от министър-председателя Клемансо по повод интерпелацията на сенатора Годен дьо Вилен, то гласи както следва: "Твърдите, че съм бил привърженик на английската политика, без да добавяте нищо по-конкретно и без да е известно какво собствено значи това, но го използвате, за да пророкувате голямо нещастие за Франция" (Годен дьо Вилен го апострофира: "Да или не, има ли военно споразумение с Англия? "). Клемансо продължава: "Смятате ли, че мога да отговоря на такъв въпрос с да или не?
към текста >>

Политически статии: "Оn Liberty" (За свободата), 1856; "Thoughts оn Par liamentary Reform" (Размисли за парламентарната реформа), 1859, "Considerations оn Representational Go vernment" (Разсъждения за представителната власт), 1861; "England and Ireland" (Англия и Ирландия), 1868; "Subjection of Woman" (Зависимостта на жената), 1869.
*151. John Stuart Mill (1806-1873). Политически статии: "Оn Liberty" (За свободата), 1856; "Thoughts оn Par liamentary Reform" (Размисли за парламентарната реформа), 1859, "Considerations оn Representational Go vernment" (Разсъждения за представителната власт), 1861; "England and Ireland" (Англия и Ирландия), 1868; "Subjection of Woman" (Зависимостта на жената), 1869.
към текста >>

*199. Jacob (1566-1625), от 1567 крал на Шотландия под името Джейкъб VI, през 1603 става крал на Англия.
*199. Jacob (1566-1625), от 1567 крал на Шотландия под името Джейкъб VI, през 1603 става крал на Англия. Срв. R. Steiner, "Geschichtliche Symptomatologie" (Историческа симптоматология), Събр. Съч. № 185 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962) и "Weltwesen und Ichheit" (Световна същност и индивидуалност), Събр. Съч. № 169 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), седма лекция.
към текста >>

*202. Victoria (1818-1901), през 1837-1901 кралица на Англия.
*202. Victoria (1818-1901), през 1837-1901 кралица на Англия.
към текста >>

Относно Оранжевата ложа и оранжистите (Orangemen) Lennhoff, "Politische Geheimbünde" (Тайни политически съюзи), Берлин, 1932, пише: "С течение на времето оранжистите се раз пространили из цяла Англия, имали свои ложи в армията и в колониите и упражнявали силно влияние върху политиката.
*203. Ernst August von Hannover (1771-1851), възкачил се на трона през 1837 г. Отмяната на конституцията от 1819 г. станало през ноември 1837 г. Към "Гвотингенската седморка" се числяли например братята Грим и историкът Гервинус. Относно Оранжевата ложа и оранжистите (Orangemen) Lennhoff, "Politische Geheimbünde" (Тайни политически съюзи), Берлин, 1932, пише: "С течение на времето оранжистите се раз пространили из цяла Англия, имали свои ложи в армията и в колониите и упражнявали силно влияние върху политиката. Вярно, че през 1828 г., когато къмбърландският херцог, бъдещият крал Ернст Аугуст Хановерски, станал първомайстор, антикатолическата клетва била премахната и като цел на сдружението се посочвали само "запазването на истинската, законно установената религия", "запазването на протестантско то престолонаследие и защитата на всички оранжисти и на тяхната собственост", но това не променило абсолютно нищо от истинската му природа. – Методите, които продължавали да бъдат следвани, се намирали в крещящо противоречие е обета за християнско милосърдие и търпимост, който новоприеманите членове трябвало да положат... Сигурно е, че една парламентарна комисия отправила към Оранжевия орден тежкия упрек, загдето неговата неотстъпчивост, наместо да укрепва протестантизма, по-скоро го отслабила,разпалвала страстите, корумпирала съдебната машина и упражнявала недопустимо влияние върху части на армията. Което обаче не пречело на Ордена да продължи съществуването си." (стр. 271 сл.)
към текста >>

*213. Това, че погазването на неутралитета на Белгия е било не причина, а претекст за намесата на Англия във войната, личи съвсем ясно от споменатия "Memorandum оn Resignation" на лорд Морли (вж.
*213. Това, че погазването на неутралитета на Белгия е било не причина, а претекст за намесата на Англия във войната, личи съвсем ясно от споменатия "Memorandum оn Resignation" на лорд Морли (вж. бел. 93).
към текста >>

*218. "Наскоро след избухване на войната Англия сключи с воюващите сили два идентични по съдържание договора,съгласно които всяка от двете страни се задължаваше да спазва неутралитета на Белгия, до колкото и другата го върши, а пък Англия обещаваше в случай, че това не стане, да поеме защитата на белгийския неутралитет." Frank, "Die belgische Neutralitat" (Белгийският неутралитет), Тюбинген, 1915. Срв.
*218. "Наскоро след избухване на войната Англия сключи с воюващите сили два идентични по съдържание договора,съгласно които всяка от двете страни се задължаваше да спазва неутралитета на Белгия, до колкото и другата го върши, а пък Англия обещаваше в случай, че това не стане, да поеме защитата на белгийския неутралитет." Frank, "Die belgische Neutralitat" (Белгийският неутралитет), Тюбинген, 1915. Срв. също Morel, "Truth and the War" (Истината и войната), стр. 15.
към текста >>

39. Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война. GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Съюзът между Германия и Австрия и противоестественият съюз на Франция и Англия с Русия.
Съвременността като време за изпитания. Съюзът между Германия и Австрия и противоестественият съюз на Франция и Англия с Русия. Разбиране за настоящите съдби на народите чрез цикъла на душите на народите. Борбата на душевните сили в драмите-мистерии, като образ на борбата на народите. Безсмислеността на въпроса за виновниците за войната. Херман Грим за немците. Душата на убития ерцхерцог.
към текста >>

В Англия Теософията е редом с външния духовен живот, в Германия Антропософията е в тясна връзка с останалия духовен живот.
Своеобразието на германските народи. Балдур и Христос. Славянската култура като предтеча на шестата културна епоха. Размяната на писма между Ренан и Щраус. Възможността за Средна Европа да излезе извън пределите на националното. В Англия Теософията е редом с външния духовен живот, в Германия Антропософията е в тясна връзка с останалия духовен живот. Казаното в 1870г. За тенденциите в Русия към придвижване на Запад. Значението на днешните ни мисли и чувства за бъдещето.
към текста >>

40. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Във Франция това е разсъдъчната душа, в Англия съзнателната душа и в Средна Европа – Азът.
Има цикъл за душите на народите. Ако сега, в тези тежки обстоятелства не го приемем с цялата сериозност и благоговение, то тогавашната ни работа над разбирането му ще се окаже безплодна теоретична игра. Необходимо е тези неща да станат наша плът и кръв, за да ги почувстваме, за да ни донесат те ясно разбиране. В предпоследната лекция от този цикъл се опитах да покажа, че различните души на народите, по отношение на трите душевни сили взаимодействат така помежду си, както това е показано в последната картина на драмата-мистерия "Вратата на посвещението". Съдържанието на думите, които там изрича всеки от тримата персонажи, би трябвало да бъдат възпроизвеждани точно, тъй като всеки от персонажите представлява една от трите способности /члена/ на душата /бележка 10/ В предпоследната лекция на цикъла за душите на народите се посочва, че в народите на Италия и Испания звучи в наши дни отзвук от следатлантската култура: техният народен характер е акцентиран в сетивната душа. Във Франция това е разсъдъчната душа, в Англия съзнателната душа и в Средна Европа – Азът.
към текста >>

И за Англия през юли беше казано, че напрежението отслабва, че преговорите с Англия не са прекъснати, че те продължават в дух на подобряване.
Много значителни думи бяха казани тази пролет от един германски политик /бележка 18/. Той каза за нашите взаимоотношения с Русия, че Германия е в дружески взаимоотношения с Петербург, който не обръща внимание на подстрекателствата в пресата. И за Англия през юли беше казано, че напрежението отслабва, че преговорите с Англия не са прекъснати, че те продължават в дух на подобряване. Така говореше един известен политик още на 3 юли. Препрочитайки сега тези думи се опитваш да си представиш колко безпомощно е било човешкото съждение в навечерието на разразилите се събития! Но едно става ясно от тези думи: ние не искахме война! И трябва – разберете ме правилно, – за да се изразя гротескно, трябва да не си германец, за да намерят тези думи нужното разбиране, за да придобият съответстващото им значение.
към текста >>

41. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Там имаме две неща: външното възприемане на живота в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване.
Да си изясним, скъпи мои приятели, що за дълбок импулс беше това? Погледнете движението в дълбочина. До какво можеше да доведе този абсурд с Кришнамурти и другите подобни глупости? /бележка 25/. Това би довело до убедеността, че спиритуалният живот е нещо външно, обвързано с останалата част на културата. Там имаме две неща: външното възприемане на живота в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване. Няма даже потребност да се прониже едното с другото. Тук ние чувстваме, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/. Ние не можем да обвържем спиритуалния живот към всичко останало, на нас ни е нужен жизнен организъм, а не жизнен механизъм. Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното. Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа.
към текста >>

42. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако тогава Англия беше победила Франция – на което е попречила Орлеанската дева – цялото по-нататъшно историческо развитие на Европа би тръгнало по различен път.
И още един път в историята на Европа е имало непосредствено встъпване /нахлуване/ на импулса на Христа – в 15 столетие, когато чрез обикновената селска девойка, "Орлеанската дева", Европа получила съвсем нов облик /бележка 32/. Ако тогава Англия беше победила Франция – на което е попречила Орлеанската дева – цялото по-нататъшно историческо развитие на Европа би тръгнало по различен път. Пастирката от Орлеан истински е притежавала не човешката мъдрост, а в нея, чрез своя михаелически предвестник, е действал импулсът на Христос – външно на страната на Франция, но в действителност на страната на Англия; тъй като иначе Англия не би могла да премине това развитие, което е преминала. За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яснота е действал импулсът на Христос.
към текста >>

Пастирката от Орлеан истински е притежавала не човешката мъдрост, а в нея, чрез своя михаелически предвестник, е действал импулсът на Христос – външно на страната на Франция, но в действителност на страната на Англия; тъй като иначе Англия не би могла да премине това развитие, което е преминала.
И още един път в историята на Европа е имало непосредствено встъпване /нахлуване/ на импулса на Христа – в 15 столетие, когато чрез обикновената селска девойка, "Орлеанската дева", Европа получила съвсем нов облик /бележка 32/. Ако тогава Англия беше победила Франция – на което е попречила Орлеанската дева – цялото по-нататъшно историческо развитие на Европа би тръгнало по различен път. Пастирката от Орлеан истински е притежавала не човешката мъдрост, а в нея, чрез своя михаелически предвестник, е действал импулсът на Христос – външно на страната на Франция, но в действителност на страната на Англия; тъй като иначе Англия не би могла да премине това развитие, което е преминала. За този, който иска да вижда в духовния свят, във всичко, което тогава е станало, с потресаваща яснота е действал импулсът на Христос.
към текста >>

43. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Защо в първите месеци на войната тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия?
Въпросът е следният:защо госпожа Безант, именно в това военно време, в своята английска периодика продължава да клевети нашето немско движение. Защо в първите месеци на войната тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия? Защо тя намери за необходимо да каже, че това наше немско движение имаше за цел махането на нея, на Безант, от поста президент на Теософското общество, за да се укрепи в Индия и от Индия да организира враждебно на Англия пангерманско движение?
към текста >>

Защо тя намери за необходимо да каже, че това наше немско движение имаше за цел махането на нея, на Безант, от поста президент на Теософското общество, за да се укрепи в Индия и от Индия да организира враждебно на Англия пангерманско движение?
Въпросът е следният:защо госпожа Безант, именно в това военно време, в своята английска периодика продължава да клевети нашето немско движение. Защо в първите месеци на войната тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия? Защо тя намери за необходимо да каже, че това наше немско движение имаше за цел махането на нея, на Безант, от поста президент на Теософското общество, за да се укрепи в Индия и от Индия да организира враждебно на Англия пангерманско движение?
към текста >>

Но нашата задача днес не е историята на разцвета на Англия, а разглеждане на противоположността между средноевропейската и западноевропейската същност, а именно британската, англосаксонската.
Но покрай охарактеризирания руски народ съществуват и средноевропейски народи, и този западноевропейски народ, който след управлението на английската кралица Елизабет е станал британски или англосаксонски /бележка 46/. Но нашата задача днес не е историята на разцвета на Англия, а разглеждане на противоположността между средноевропейската и западноевропейската същност, а именно британската, англосаксонската.
към текста >>

И в немския народ е невъзможно това, което е възможно в Англия – разделно да съществуват от една страна науката, а от друга, отхвърляната от тази наука вяра.
Тази разлика не трябва да остане неосъзната, трябва да си дадем ясна сметка за нея. Вътре в германския народ, всичко, което е съдържание на духовната наука, трябва хармонично да се съчетае с всичко останало, с което живее народът. Затова при последното ми идване в Щутгарт казах: когато се запознаеш с мирогледите на Шелинг, Фихте и Хегел, това е, сякаш медитира целият народ. Когато става дума за германския народ, се чувстваш винаги стоящ вътре в целия германски народ, вътре в неговата душевност. Не може да се говори за немския народ, без да се говори за неговата душевност, за неговите душевни особености. И в немския народ е невъзможно това, което е възможно в Англия – разделно да съществуват от една страна науката, а от друга, отхвърляната от тази наука вяра. В немския народ това е невъзможно. Германецът се стреми към единство. Той търси одухотвореност, неразривно свързана с научността, и наука, опираща се на духовния живот.
към текста >>

Плодовете на германската духовна наука са хранели англосаксонския окултизъм, замаскирано са се пренасяли в Англия и Франция.
Какво още трябва да се добави, скъпи мои приятели? Ако в развитието, започвайки от средновековието чак до наши дни, не се намесваха ариманичните влияния, ако развитието на духовното познание в Европа вървеше органично, без ариманично влияние, тогава днес би било видно съвсем ясно, че всичко, което Западът е достигнал чрез духовната наука, е израснало от германската същност. Плодовете на германската духовна наука са хранели англосаксонския окултизъм, замаскирано са се пренасяли в Англия и Франция. Само терминологията, само наименованията са взети от френския и английския език. Ако се вникне в същината, цялото съдържание на френския и английски окултизъм са само маскирани немски духовнонаучни изследвания.
към текста >>

И така: защо известната в окултизма и на окултистите от Париж личност /бележка 52/, щом само се разрази войната между Германия, Русия, Англия и Франция, отново и отново пътува до Рим, и даже още през октомври 1914 година?
Искат по всякакви пътища да установят своето господство, да овладеят душите на хората. Когато на хората се поднася такъв фалшив окултизъм, целта му е, по съответен начин да се обработят душите. И затова трябва да поставя въпроса – длъжен съм да говоря за тези неща, защото за тях вече открито се говори, и защото този, който, като мен, е представител на духовната наука, трябва да покаже своето отношение към тези факти. И така: защо известната в окултизма и на окултистите от Париж личност /бележка 52/, щом само се разрази войната между Германия, Русия, Англия и Франция, отново и отново пътува до Рим, и даже още през октомври 1914 година? Защо тя е влиятелна в Рим и влияе на международната политика на Италия в същата насока, както по-късно, хората, принадлежащи към "Grand Orient de France" или свързани със "свободните зидари" на Англия, имали далеч отиващо влияние върху събитията от съвременността, доста по-голямо, отколкото си го представят?
към текста >>

Защо тя е влиятелна в Рим и влияе на международната политика на Италия в същата насока, както по-късно, хората, принадлежащи към "Grand Orient de France" или свързани със "свободните зидари" на Англия, имали далеч отиващо влияние върху събитията от съвременността, доста по-голямо, отколкото си го представят?
Искат по всякакви пътища да установят своето господство, да овладеят душите на хората. Когато на хората се поднася такъв фалшив окултизъм, целта му е, по съответен начин да се обработят душите. И затова трябва да поставя въпроса – длъжен съм да говоря за тези неща, защото за тях вече открито се говори, и защото този, който, като мен, е представител на духовната наука, трябва да покаже своето отношение към тези факти. И така: защо известната в окултизма и на окултистите от Париж личност /бележка 52/, щом само се разрази войната между Германия, Русия, Англия и Франция, отново и отново пътува до Рим, и даже още през октомври 1914 година? Защо тя е влиятелна в Рим и влияе на международната политика на Италия в същата насока, както по-късно, хората, принадлежащи към "Grand Orient de France" или свързани със "свободните зидари" на Англия, имали далеч отиващо влияние върху събитията от съвременността, доста по-голямо, отколкото си го представят?
към текста >>

Помислете само, че госпожа Безант беше в състояние да каже, че аз, видите ли, се стремя да я отстраня и да стана президент на Теософското общество в Индия, че по околен път, чрез Индия, да оглавя пангерманското течение в полза на германската държава и във вреда на Англия!
За много сериозни неща исках да говоря днес с вас, за да могат повечето от вас да получат представа, изхождайки от тази сериозност, колко необходимо е да се осъзнае, в какво се състои мисията на Средна Европа по отношение на духовната наука, и колко крайно необходимо е, тази средноевропейска мисия да стане общочовешка. Тази средноевропейска мисия трябва да бъде преди всичко чист, честен стремеж към Истината. Но този чист, честен стремеж към Истината беше много своеобразно възприет и изкривен. Знаете, че връзките между германското духовно движение, към което ние принадлежим и Теософското общество бяха прекъснати години преди войната. Всички мои съобщения се възприемаха много своеобразно. Помислете само, че госпожа Безант беше в състояние да каже, че аз, видите ли, се стремя да я отстраня и да стана президент на Теософското общество в Индия, че по околен път, чрез Индия, да оглавя пангерманското течение в полза на германската държава и във вреда на Англия! Разбира се, ще повярвате, че това не е истина, че това е обективна лъжа!
към текста >>

Англия се стреми да завоалира това, да го скрие, по всякакъв начин да го маскира.
Ето така тя се отнася с истината. В своето английско списание тя пише, че съм се стремил да проникна в Индия, за да я изместя оттам. Това вече не е обективна неистина, а съзнателна лъжа. Ето към какви средства са принудени да прибягват, когато вървят срещу Истината. Това по същество става с англосаксонския окултизъм, тъй като Истината е такава: това, което, като духовна наука, трябва да прониже цялата култура на човечеството, в основата си е свързано със Средноевропейската същност. Англия се стреми да завоалира това, да го скрие, по всякакъв начин да го маскира. И в XX век госпожа Безант все повече се превръща в оръдие за тази маскировка.
към текста >>

44. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Помислете, че още в 1911 година бяха прекъснати връзките с Теософското Общество на госпожа Безант, а войната на Англия срещу Германия се разрази чак в 1914 година.
Той имаше нещастието, въпреки цялата помощ, да не стане велик художник и цапаниците му никой не беше склонен да смята за голямо изкуство. Тогава той обяви: виновни са обучаващите го. Наистина, само истината може да помогне на такъв човек. Не трябва да изглежда, сякаш духовната наука се оказва несъстоятелна, фактите трябва да бъдат поставени по местата си, животът се развива кармично. В нашите кръгове и в детайлите трябва да се изявява правилното, както то се проявява в принципно важното. Помислете, че още в 1911 година бяха прекъснати връзките с Теософското Общество на госпожа Безант, а войната на Англия срещу Германия се разрази чак в 1914 година. Това дава възможност да се каже: Антропософското Общество е действало пророчески /бележка 88/. Много хули се чуват, разбира се, но моите думи в никакъв случай не се отнасят до английския народ, а до хулителите, които така изкривяват националното чувство, но госпожа Безант да клевети Антропософското Общество и мен лично, това все пак е рядко явление. И след като създадохме популярност в Германия на книгата на Шюре "Великите посветени" и поставихме пиесите му, сега се налага да понасяме немислими нападки от негова страна /бележка 89/. Тези факти се разиграват все пак малко отдалечено. Но враговете започват да се проявяват и в близост.
към текста >>

45. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

На обективния наблюдател не му остава нищо друго, освен да си каже: събитията от световната история на новото време са благоприятствали Англия в осъществяването на нейната мисия – мисията и, както тя я разбира.
Виждате, че тези неща, които могат да се обосноват напълно исторически, вече в течение на много десетилетия стоят в основата на европейската и световна ситуация. Това е, което е насочено, бих казал, към простиращото се във физическия свят поле на световната история. Трябва само много внимателно да се ориентираш какво прозира във всичките многобройни речи на фантазьора Удроу Уилсън, който от съвременна гледна точка се смята все пак за добър историк. Но това ни е необходимо само като симптом за това, за което искам да ви кажа. В течение на цялата нова история, макар това обикновено да не се забелязва, за европейската история източният въпрос е постоянен дискусионен проблем. На обективния наблюдател не му остава нищо друго, освен да си каже: събитията от световната история на новото време са благоприятствали Англия в осъществяването на нейната мисия – мисията и, както тя я разбира. Това отива далеч в миналото, чак до откриването на възможностите на морския път до Индия. По същество, с това събитие започва, преминавайки през много околни пътища, съвременната английска политика, тя цялата е тук, ако я характеризираме накратко, схематично. Това, за което говоря, ако трябва да я характеризираме напълно, ще е необходима многочасова лекция, но по въпроса за виновниците за войната мога да дам само кратки бележки, и в тях вие имате това, което бих нарекъл влак на световното развитие, от гледна точка на английските претенции. Ето откъде минава той: от Англия през океана, около Африка, към Индия. Тази линия на пътя значи изключително много.
към текста >>

Ето откъде минава той: от Англия през океана, около Африка, към Индия.
В течение на цялата нова история, макар това обикновено да не се забелязва, за европейската история източният въпрос е постоянен дискусионен проблем. На обективния наблюдател не му остава нищо друго, освен да си каже: събитията от световната история на новото време са благоприятствали Англия в осъществяването на нейната мисия – мисията и, както тя я разбира. Това отива далеч в миналото, чак до откриването на възможностите на морския път до Индия. По същество, с това събитие започва, преминавайки през много околни пътища, съвременната английска политика, тя цялата е тук, ако я характеризираме накратко, схематично. Това, за което говоря, ако трябва да я характеризираме напълно, ще е необходима многочасова лекция, но по въпроса за виновниците за войната мога да дам само кратки бележки, и в тях вие имате това, което бих нарекъл влак на световното развитие, от гледна точка на английските претенции. Ето откъде минава той: от Англия през океана, около Африка, към Индия. Тази линия на пътя значи изключително много. Това е линията, за която за осъществяването на своята мисия, както то е разбира, англосаксонското ще се бие до предела на своите сили, ако се наложи и срещу Америка, също до предела на своите сили. Друга също толкова важна линия е тази, която върви по суша и е играла толкова важна роля в средните векове, но във връзка с откриването на Америка и нахлуването на турците в Европа, е изгубила предишното си стопанско значение. Но между тези линии са разположени Балканите, и англосаксонската политика е насочена към такова разрешение на балканския проблем, което напълно би изключило тяхната роля в стопанското развитие, така че за стопанския обмен да остане само морският път. Който детайлно поиска да се ориентира в този въпрос, ще види това, което набелязах тук, във всички събития, започвайки от 1900 г.
към текста >>

Още нещо имаме ние пред себе си и това са взаимоотношенията на Англия и Русия.
Още нещо имаме ние пред себе си и това са взаимоотношенията на Англия и Русия. Тази линия за търговски обмен Русия, разбира се, не я интересува; но Русия е заинтересована от собствено си поведение към тази търговска линия. За Англия, Русия, както виждаме, има особено значение, като място за предполагаемия социалистически експеримент, затова тя насочва цялата си политика към това, от една страна, да се развива посоченият морски търговски път, а от друга страна, така да се ограничи Русия и да се затвори тя в рамките на своите граници, че в нея да зреят условията за социалистическия експеримент. Това е била по същество все пак политика от световен мащаб. Всичко, което се е извършвало в световната политика чак до 1914 година, се е определяло от тази тенденция. Както вече беше казано, ще са нужни много часове, за да се изложи това детайлно; засега мога само да го набележа.
към текста >>

За Англия, Русия, както виждаме, има особено значение, като място за предполагаемия социалистически експеримент, затова тя насочва цялата си политика към това, от една страна, да се развива посоченият морски търговски път, а от друга страна, така да се ограничи Русия и да се затвори тя в рамките на своите граници, че в нея да зреят условията за социалистическия експеримент.
Още нещо имаме ние пред себе си и това са взаимоотношенията на Англия и Русия. Тази линия за търговски обмен Русия, разбира се, не я интересува; но Русия е заинтересована от собствено си поведение към тази търговска линия. За Англия, Русия, както виждаме, има особено значение, като място за предполагаемия социалистически експеримент, затова тя насочва цялата си политика към това, от една страна, да се развива посоченият морски търговски път, а от друга страна, така да се ограничи Русия и да се затвори тя в рамките на своите граници, че в нея да зреят условията за социалистическия експеримент. Това е била по същество все пак политика от световен мащаб. Всичко, което се е извършвало в световната политика чак до 1914 година, се е определяло от тази тенденция. Както вече беше казано, ще са нужни много часове, за да се изложи това детайлно; засега мога само да го набележа.
към текста >>

Русия има своите съюзници Франция и Англия.
Различните отношения в Европа бяха такива, че за общата ситуация беше възможно да се мисли само така: ако балканските безредици се прехвърлят в Австрийската империя, Русия безусловно ще се намеси. Русия има своите съюзници Франция и Англия. В една или друга степен те ще вземат участие в това. Но тогава автоматично – в това не може да има съмнение – ще възникне съюз на Германия с Австрия, а от страна на Италия е имало твърдото уверение за съюз, чак до определянето, на състоялото се малко преди това специално съглашение, на броя на предоставяните от Италия в случай на война дивизии. Това е било, което е знаел човекът, който е имал само два изходни пункта за ориентир в сложната световна ситуация. Това бяха две основни положения, които са стояли пред генерал-полковник фон Молтке. Първото – ако се разрази война, това ще бъде страшна война, ще настане ужас.
към текста >>

Току що било получено съобщение от Англия – мисля, че, наистина, това съобщение едва ли е било прочетено както трябва, тъй като то не би могло да бъде възприето така /оптимистично/, както е било възприето, – това съобщение е гласяло, от гледна точка на германските политици, че Англия все още може да се въздържи от намеса във войната.
Ако това, което тогава стана, е можело да бъде предотвратено, то би трябвало да бъде предотвратено от германската политика. Би трябвало да бъде предотвратено това, което самите вие бихте сметнали за предотвратяемо, ако ви обърна внимание на следните факти. Това е било в събота следобед; тогава тук се е приближило това, което е трябвало да доведе до решението, и тук, след 4 часа /през деня/ началникът на Генералния щаб фон Молтке е заварил императора, Бетман-Холвег /бележка 121/ и ред други влиятелни лица, които видимо са били доста оптимистично настроени. Току що било получено съобщение от Англия – мисля, че, наистина, това съобщение едва ли е било прочетено както трябва, тъй като то не би могло да бъде възприето така /оптимистично/, както е било възприето, – това съобщение е гласяло, от гледна точка на германските политици, че Англия все още може да се въздържи от намеса във войната. Никой и понятие е нямал за непоколебимата увереност на англичаните в мисията на англосаксонството, в това отношение през цялото време се е водела политиката на щрауса – това беше трагично. Лекомислено са се надявали да прочетат от тази телеграма, че събитията могат да се разгърнат и по различен начин – и стана това, че императорът не подписа заповед за мобилизация. И така, особено подчертавам, че вечерта на 31 юли заповедта за мобилизация в началото не е подписана от императора, макар началникът на Генералния щаб от своята, военна гледна точка да е смятал, че не трябва да се доверяват на такава телеграма и планът за военни действия безусловно трябва да се осъществява. Вместо това дежурният офицер получил заповед – въпреки мнението на фон Молтке – да телефонира, войската на запад да бъде спряна до вражеските граници, и императорът казал: сега, определено, съвсем не е нужно да нахлуваме в Белгия.
към текста >>

Тази нищожност се прояви по-късно и в това, което той заяви в присъствието на английския посланик, че ако Англия все пак встъпи във войната, цялата му политика ще рухне като къща от карти.
Това е било недопустимо, тъй като нахлуването е можело да бъде успешно само в условията на пълна неподготвеност на противника. Попитах, знаел ли е за това райхсканцлерът? Отговорът беше: Да, той знаеше. Значи, в Средна Европа е трябвало в политиката да се опасяват от приказливостта, и аз ви питам: Не е ли това чудовищна трагедия, ако трябва да се води политика в такива условия? – това напълно потвърждава думите на изобщо неприятния ми Тирпиц /бележка 122/ за Бетман-Холвег, че той е паднал на колене и е проявил пълната си политическа нищожност. Тази нищожност се прояви по-късно и в това, което той заяви в присъствието на английския посланик, че ако Англия все пак встъпи във войната, цялата му политика ще рухне като къща от карти. Така стана в действителност и тази къща от карти рухна, и началникът на Генералния щаб, характеризирайки обстановката в събота вечер, беше принуден да напише в своите мемоари: ситуацията ставаше все по-изострена и аз стоях пред нея съвсем сам.
към текста >>

От това мъчително, изпълнено със съмнения състояние, началникът на Генералния щаб бил изведен едва след 10 часа вечерта с нова телеграма от Англия, и – по-добре да не изпадам в подробности – сега от Върховния Главнокомандващ са били казани думите: сега можете да правите каквото искате!
Политическите усилия напълно се провалиха, военните решения бяха предоставени сами на себе си. Това беше резултат от нежеланието на немците да се издигат повече до възвишените гледни точки, за които те имаха съвсем особено призвание; това се е проявявало във великите, значителни епохи на германското културно развитие, но до него не искаха да се издигат нито в края на XIX, нито в началото на XX век. Такава ситуация можеше да доведе само до бедствия и този товар легна на душата на началника на Генералния щаб; и когато към него се обърнал дежурният офицер за да подпише потвърждението на телефонното разпореждане за спирането на войските на френско-белгийската граница, началникът на Генералния щаб хвърлил перото си на масата така, че то се счупило, и казал, че никога няма да подпише такава заповед, и ако подобна заповед излезе от Генералния щаб, това ще деморализира войската. От това мъчително, изпълнено със съмнения състояние, началникът на Генералния щаб бил изведен едва след 10 часа вечерта с нова телеграма от Англия, и – по-добре да не изпадам в подробности – сега от Върховния Главнокомандващ са били казани думите: сега можете да правите каквото искате!
към текста >>

46. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Елизабет Тюдор, (1558-1603г.); начало на търговско-промишления разцвет на Англия, първи колониални завладявания, победа над Испания, главния съперник по море, превръщане в най-могъщата държава в Европа, религиозна независимост от папството.
Елизабет Тюдор, (1558-1603г.); начало на търговско-промишления разцвет на Англия, първи колониални завладявания, победа над Испания, главния съперник по море, превръщане в най-могъщата държава в Европа, религиозна независимост от папството.
към текста >>

Щайнер дошла от Англия в Германия и изнесла лекции в Хамбург и ред други германски градове.
През есента на 1904 година Ани Безант по покана на Р. Щайнер дошла от Англия в Германия и изнесла лекции в Хамбург и ред други германски градове.
към текста >>

В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията.
В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията. "Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война.
към текста >>

Алфред фон Тирпиц, (1849-1930 г.), адмирал, създател на силен подводен флот, привърженик на безпощадната подводна война срещу Англия.
Алфред фон Тирпиц, (1849-1930 г.), адмирал, създател на силен подводен флот, привърженик на безпощадната подводна война срещу Англия.
към текста >>

премиер-министър на Англия.
Асквит и Грей. Асквит от 1908 до 1916 г. премиер-министър на Англия. Грей от 1905 до 1916 г. министър на външните работи. Съвипускници в Кеймбридж.
към текста >>

Поддръжник на англо-германското сближаване, Кюлман не е бил съгласен с линията на адмирал Тирпиц и е смятал за необходим компромис с Англия по въпроса за морските въоръжени сили.
През 1912-1914 г. Кюлман взема участие в преговорите с английското правителство по въпроса за Багдадската ж.п.линия. Поддръжник на англо-германското сближаване, Кюлман не е бил съгласен с линията на адмирал Тирпиц и е смятал за необходим компромис с Англия по въпроса за морските въоръжени сили. Кюлман бил назначен на поста държавен секретар на външните работи отчасти за да демонстрира "новите тенденции" на германската външна политика. Кюлман, обаче, не проявявал никаква самостоятелност, подчинявайки се по всички основни въпроси на изискванията на върховното командване. Доколкото нещата касаели Русия, Кюлман в общи линии споделял програмата за анексиране на Лудендорф и открито се солидаризирал с нея в първите си изяви като държавен секретар. Оглавявайки германската делегация в Брест-Литовск, Кюлман по същество и там провеждал линията на Лудендорф, разминавайки се с нея в първата фаза на преговорите само по въпроса за тактиката, към която следвало да се придържат за достигането на тази цел. В последната фаза на преговорите и тези разлики се изгладили и Кюлман, по такъв начин, носи пълната отговорност за условията на Брест-Литовския договор.
към текста >>

Също така няколко пъти изпълнявал неофициални дипломатически поръчения на германското правителство в Англия и в САЩ.
В следвоенните години Кюлман, свързан с редица големи предприятия, се посветил на промишлена дейност и на управление на земите си. Също така няколко пъти изпълнявал неофициални дипломатически поръчения на германското правителство в Англия и в САЩ.
към текста >>

47. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Най-важната гледна точка е тази, че според Уилсън целият свят ще трябва да заприлича на Англия и Съединените Щати от последните години.
Нека да се спрем на Запада, и по-точно на англо-американския Запад, защото в по-голямата си част останалите страни само повтарят неговите думи коя е най-важната гледна точка в доктрината на Уилсън? Най-важната гледна точка е тази, че според Уилсън целият свят ще трябва да заприлича на Англия и Съединените Щати от последните години. Тези два народа постигнаха чудесен социален напредък независимо дали го наричаме "демокрации" или с някоя друга дума и следователно останалите народи са просто виновни, че не са постигнали такъв напредък; правилно ще бъде, ако целият свят се приравни към този Социален напредък. Възгледът на англо-американците е категоричен: това, което ние постигнахме, това което ние станахме, се предоставя сега и на другите големи и малки държави; то им показва правилните съотношения между индивида и държавата, то сочи как човекът може да бъде щастлив в рамките на държавата; така трябва да изглеждат нещата навсякъде.
към текста >>

48. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

*13. Лойд Джорж, 1863-1945, Министър-председател на Англия 1916-1922
*13. Лойд Джорж, 1863-1945, Министър-председател на Англия 1916-1922
към текста >>

49. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия живот в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята мечтае.
Най-хубавите и значителни резултати на такива конкретни отношения са пророчества като тези на Данаил и на Апокалипсиса, където не се говори само: Хора, имайте доверие в един бог, вярвайте на един бог, а се казва: Първото царство, второто царство, третото царство - едното трябва да замени по някакъв начин другото. На хората конкретно се е разказвало за връзката на духовния свят със физическо-сетивния. Човечеството изцяло е отвикнало да говори така конкретно за отношението на духовното към физическото. Днес то иска - ако мога да се изразя така тривиално - да хвърли всичко на един куп. На човечеството му се иска да измисли теории, според които хората по цялата Земя да се направят еднакво блажени. Днешният социалист мисли, че дадени идеи са правилни за човешкия живот в Англия, Америка, Русия, Азия и ако всички така устроят държавите си, както иска социализмът, ще настъпи щастието, за което днешният човек на Земята мечтае. Така мисли човекът. Всичко това са абстракции, нереални понятия и идеи. Да не се знае, че на едно място на Земята в дадена народност се подготвя едно, на друго място - друго, да не се разбира огромната разлика между Запада и Изтока, е това, което непременно ще доведе до безкрайно объркване и хаос. Защото само когато човекът има възможност да изгради мост от душата си към обективните действителности, може благотворно да съдейства за формирането на земното битие.
към текста >>

50. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Бройер и неговият сътрудник Фройд73 във Виена, които типично за тогавашното време се намират под влиянието на школата на Шарко74 в Париж, приписват всичко на това, което може да се нарече душевна травма, душевно нараняване, «nervous shock», както се нарича в Англия.
Бройер и неговият сътрудник Фройд73 във Виена, които типично за тогавашното време се намират под влиянието на школата на Шарко74 в Париж, приписват всичко на това, което може да се нарече душевна травма, душевно нараняване, «nervous shock», както се нарича в Англия. Следователно при това изживяване до болничното легло душевният шок действа върху душата, подобно на физическо нараняване на тялото.
към текста >>

51. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Френската същност трябва така да се развива, че попътно заедно да вървят един с друг идеализмът и реализмът, мистиката и позитивизмът; в Англия, вътре в британската същност, все повече и повече тези неща придобиват такъв характер, че спиритуалистите трябва рязко да се противопоставят на собствения си народ, против философията, която разцъфтява на народностната почва.
И за да привлека към това вашето внимание, ви казвам, че утрешните разглеждания трябва да разрешат това противоречие. Можете да съпоставите помежду им три неща: гьотеанизма, контеанизма и бентамизма. Тези три неща се намират в различно отношение към духовния стремеж на човека в бъдеще. Германският гьотеанизъм като такъв, е изграден така, че от него може да се развие спиритуализма; френският контеанизъм е изграден така, че заедно с него може да се развива спиритуализъм, както виждаме това с примера на Огюст Конт и Сен-Симон, които наред с позитивистката философия се придържали и към определени мистични убеждения; при английския утилитаризъм, чиито представител е Бентам, е възможна само рязка опозиция от страна на спиритуализма по отношение на обществената позиция. Това е, което се определя от самата почва, на която става развитието. Френската същност трябва така да се развива, че попътно заедно да вървят един с друг идеализмът и реализмът, мистиката и позитивизмът; в Англия, вътре в британската същност, все повече и повече тези неща придобиват такъв характер, че спиритуалистите трябва рязко да се противопоставят на собствения си народ, против философията, която разцъфтява на народностната почва.
към текста >>

52. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Може стъпка по стъпка, десетилетие след десетилетие да се проследи, как, макар и неявно, гностическата мъдрост на Гондишапур е прониквала през Южна Европа, Испания, Франция, Англия, разпространявала се е по целия континент именно по косвен път чрез манастирите; може да се проследи, как свръхсетивното се изгонвало и оставало само сетивното, така да се каже, укрепвала е тенденцията; от тази приглушена гностическа мъдрост на Гондишапур постепенно се образувало западното естественонаучно мислене.
Може да се появи въпросът: вследствие на какво, собствено, съвременното естествознание и този своеобразен естественонаучен начин на мислене се се развили така? Това, което сега ще кажа, добросъвестните историци също не го отричат. Този съвременен естественонаучен начин на мислене, както го характеризирах вчера, съвсем не се е развил по права линия от християнството; не, съвременният естественонаучен начин на мислене, така да се каже, в действителност няма никакво отношение към християнството. Може стъпка по стъпка, десетилетие след десетилетие да се проследи, как, макар и неявно, гностическата мъдрост на Гондишапур е прониквала през Южна Европа, Испания, Франция, Англия, разпространявала се е по целия континент именно по косвен път чрез манастирите; може да се проследи, как свръхсетивното се изгонвало и оставало само сетивното, така да се каже, укрепвала е тенденцията; от тази приглушена гностическа мъдрост на Гондишапур постепенно се образувало западното естественонаучно мислене.
към текста >>

53. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия.
За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс. При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение. На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение. И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя. Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия. Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат предвид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния живот. От това се разви едно друго отношение към Христос.
към текста >>

54. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Това ми доставя особена радост, тъй като от Англия са дошли тук няколко от нашите приятели, пред които ще мога по този начин също да говоря преди отпътуването.
Тъй като нашето отпътуване се забави с още няколко дни, имам възможност да Ви говоря днес, утре и в други ден. Това ми доставя особена радост, тъй като от Англия са дошли тук няколко от нашите приятели, пред които ще мога по този начин също да говоря преди отпътуването.
към текста >>

55. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

От този живот могат да се проучат исторически най-много най-външните прояви, най-външни те обичаи, които са отбелязани в историята на това течение: как са били устроени празниците на онези хора, от които са се получили обичаите, навиците на Англия и Америка.
Да, за средна Европа съществуваше един метод, с който се демонстрираше на определени хора, къде са се развили тези най-крайни зависимости на нещо, което първоначално е било различно. Това ставаше, когато средновековния човек изпращаше своя син в една кантора в Лондон или в Ню Йорк, за да изучи стопанските практики. В практиките на стопанския живот, чийто произход се крие в народните навици на англо-американския свят, там се намира последната издънка на онова, което се е развило в зависимост от онези мистерии, които бихме могли да наречем мистерии на Земята, от които например мистериите на друидите са само един особен клон. Мистериите на Земята още съдържаха в древните времена на европейското население един особен род живот на мъдростта. Онова европейско население, което не знаеше нищо, което беше напълно варварско по отношение откровенията на източната мъдрост, по отношение на Мистериите на Пространство то, по отношение на това, което след това стана католицизъм, онова население, което дойде насреща на разпространяващото се християнство, имаше един особен род живот на мъдростта, която беше изцяло физическа мъдрост. От този живот могат да се проучат исторически най-много най-външните прояви, най-външни те обичаи, които са отбелязани в историята на това течение: как са били устроени празниците на онези хора, от които са се получили обичаите, навиците на Англия и Америка. Тук празниците бяха доведени в съвършено други отношения в сравнение с Египет, където реколтирането беше свързано с движението и съчетанието на звездите. Тук случаят за празнуване беше самата реколта като такава, празниците бяха свързани с различни поводи в сравнение с тези в Египет, с неща, които принадлежаха напълно на стопанския живот, с такива неща бяха свързани най-висшите празници. Тук ние имаме напълно нещо, което е свързано със стопанския живот. И ако искаме да схванем целия дух на тази работа, ние трябва да си кажем: от Азия към запад и от юг нагоре хората пренесоха един духовен и един правов живот, които те бяха получили отгоре и го снеха на Земята. Там, в третото течение, се развива един стопански живот, който трябва да се развие нагоре, който първоначално беше всъщност в неговите правови нюанси, в неговите духовни устройства изцяло стопански живот.
към текста >>

В Англия не се знае действително нищо за тази средноевропейска философия.
Стопанският живот, който иска да се издигне нагоре, е покарал първо малките цветенца, още съвсем не е стигнал далече. Онова, което е духовен живот, онова, което е правов живот, това са чужди растения И това са най-много чужди растения моля да вземете това под внимание това са толкова повече чужди растения, колкото повече отиваме на запад в европейската цивилизация. Защото в средна Европа винаги е съществувало нещо, бих могъл да кажа, което е като една защита, като една борба против гръцкия духовен живот от една страна и против католически правов живот от друга страна. Там винаги е имало едно опълчва не против тези течения. Един пример за това опълчване е средноевропейската философия. В Англия не се знае действително нищо за тази средноевропейска философия. В действителност Хегел не може да бъде преведен на английски език, това е една невъзможност. Не се знае нищо за него. В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен човек не може да се занимава. Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон.
към текста >>

В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен човек не може да се занимава.
Там винаги е имало едно опълчва не против тези течения. Един пример за това опълчване е средноевропейската философия. В Англия не се знае действително нищо за тази средноевропейска философия. В действителност Хегел не може да бъде преведен на английски език, това е една невъзможност. Не се знае нищо за него. В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен човек не може да се занимава. Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре! Защото целия израз "природен закон" няма например по отношение на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение. Тук за първи път се води една радикална борба но естествено тя е останала в нейното начало това беше първият тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука.
към текста >>

56. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

В Англия и Америка се събраха малко на брой хора и взеха мъдростта на завладения и поробен индийски народ.
Да посочим друга проява от същия вид: Какво се случи, когато западната цивилизация бе станала напълно безплодна и нейните представители търсеха лечително средство? В Англия и Америка се събраха малко на брой хора и взеха мъдростта на завладения и поробен индийски народ. С други думи, те отидоха още веднъж на изток, за да търсят там духовния поток, да търсят на изток останалото от древния духовен поток. От това възникна Теософията от Англо-Американски тип, която се опитваше да черпи от този извор, но под формата, която той бе приел в настоящето. Безплодието на съвременния духовен живот е онова, което най-силно би поразило всеки, особено в западните страни.
към текста >>

Този поток е бил запазен до днес, особено в социалното устройство на Англия и Америка.
Третият поток, дошъл в нашата хаотична цивилизация, произлиза повече от север. Също много е проникнало в него, но по друг начин. Този поток е бил запазен до днес, особено в социалното устройство на Англия и Америка. Ще говоря за този поток като за "Мистериите на Земята", Мистериите на Севера или на Земята. Този поток, развил се най-напред като примитивна духовност от Мистериите на Земята, поел по различен път от онзи на съществения духовен живот на изтока. Аз казах, че на изток пътят водел отгоре надолу, първо разкривайки се като Мистерии на Небесата и на Светлината, и после преминавайки надолу в политика и стопанство. Тук на север нещата възникнали от стопанството, от индустриалния живот. Източникът, разбира се, е изчезнал от обичайния съвременен живот.
към текста >>

57. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В късната есен на тази година хората ще се съберат на Вашингтонската конференция*5 и там ще преговарят върху онова, което беше формулирано от бих казал инстинктивната гениалност на генерал Сматс*6, южноафриканския министър на Англия: един ден развитието на новото човечество ще се характеризира чрез това, че изходният пункт на културните интереси, който досега се намираше в Северното море и Атлантическия океан, ще се придвижи в посока към Тихия океан.
В късната есен на тази година хората ще се съберат на Вашингтонската конференция*5 и там ще преговарят върху онова, което беше формулирано от бих казал инстинктивната гениалност на генерал Сматс*6, южноафриканския министър на Англия: един ден развитието на новото човечество ще се характеризира чрез това, че изходният пункт на културните интереси, който досега се намираше в Северното море и Атлантическия океан, ще се придвижи в посока към Тихия океан. От културното наследство на земите, които ограждат Северното море, постепенно ще израсне нова световна култура и нейните въздействия постепенно ще се насочат именно към Тихия океан.
към текста >>

58. Съдържание GA_214 Тайната на троицата

Прощални слова преди отпътуването за Англия.
Ново развитие по повод на "Упадъка на западния свят" на Освалд Шпинглер и неговото пълно незачитане на истинския ход на човешката еволюция. Еволюцията на човечеството в областта на мислите е едно възпитаване в свобода. Активността на определени елементарни духове. От началото на ХVІ век и нейната връзка със социалния живот. Прощални слова преди отпътуването за Англия.
към текста >>

59. ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо GA_214 Тайната на троицата

Конференциите, обединени в настоящия том, бяха проведени една част в Швейцария /Дорнах/, другата част в Англия / Оксфорд и Лондон/, през лятото на 1922 година.
Конференциите, обединени в настоящия том, бяха проведени една част в Швейцария /Дорнах/, другата част в Англия / Оксфорд и Лондон/, през лятото на 1922 година.
към текста >>

Изложен на опита за физическо насилие, Щайнер съкращава значително своите публични конференции в Германия, най-вече в Англия, където ходи три пъти.
Между 1919 и 1921 г., той се обърна към пролетариата и към работодателите, без да успее да преодолее съпротивата както на работодателите, така и на синдикатите. В действителност, той не беше поддържан и от Антропософското Общество, което проявяваше твърде слаба активност към дълбоките нужди на епохата. Годината 1922 е тази, в която Р. Щайнер констатира, точно в Оксфорд, че моментът за реализиране на тричленния социален организъм "е минал в Централна Европа". При това, той полага значителни усилия, да запознае голямата публика с Антропософията, въпреки язвителните критики и противници, докато Антропософското Общество изпада в летаргия. Изложен на опита за физическо насилие, Щайнер съкращава значително своите публични конференции в Германия, най-вече в Англия, където ходи три пъти. В края на своето първо пътуване, той напуща Англия "Изпълнен от мисълта, че в Англия има хора, които считат културата и защитата на антропософската кауза за част от своята житейска задача и действат енергично в това направление*" /* Виж: Рудолф Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, E A R 1988/ .
към текста >>

В края на своето първо пътуване, той напуща Англия "Изпълнен от мисълта, че в Англия има хора, които считат културата и защитата на антропософската кауза за част от своята житейска задача и действат енергично в това направление*" /* Виж: Рудолф Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
В действителност, той не беше поддържан и от Антропософското Общество, което проявяваше твърде слаба активност към дълбоките нужди на епохата. Годината 1922 е тази, в която Р. Щайнер констатира, точно в Оксфорд, че моментът за реализиране на тричленния социален организъм "е минал в Централна Европа". При това, той полага значителни усилия, да запознае голямата публика с Антропософията, въпреки язвителните критики и противници, докато Антропософското Общество изпада в летаргия. Изложен на опита за физическо насилие, Щайнер съкращава значително своите публични конференции в Германия, най-вече в Англия, където ходи три пъти. В края на своето първо пътуване, той напуща Англия "Изпълнен от мисълта, че в Англия има хора, които считат културата и защитата на антропософската кауза за част от своята житейска задача и действат енергично в това направление*" /* Виж: Рудолф Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, E A R 1988/ .
към текста >>

60. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Може би г-н Кауфман* ще има любезността да преведе първата част/* Жорж Адамс Кауфман /1884-1963/ Математик и физик, автор на много бройни трудове, отнасящи се до близки до математиката етерни сили /геометрия на контра-пространството/ Преводач на Рудолф Щайнер по време на конференциите му в Англия, от 1922 г.
Ето какво исках да ви дам като начало с тези обсъждания днес. Може би г-н Кауфман* ще има любезността да преведе първата част/* Жорж Адамс Кауфман /1884-1963/ Математик и физик, автор на много бройни трудове, отнасящи се до близки до математиката етерни сили /геометрия на контра-пространството/ Преводач на Рудолф Щайнер по време на конференциите му в Англия, от 1922 г. нататък, както и на писмените му трудове. Виж Жорж Адамс, interprefer of Rudolf Steiner, compiled by Olive Whicher, Henry Goulden Lft, East Grinstad/Sussen 1977// После ще продължа моето изложение.
към текста >>

61. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Наскоро аз изнесох серия от лекции в Англия, в Оксфорд.
Наскоро аз изнесох серия от лекции в Англия, в Оксфорд. Като университетски град, Оксфорд заема уникална позиция в културния живот на Запада. Може да се почувства, че в Оксфорд - един град, много тясно свързан с духовната еволюция на Запада - в настоящите времена e оцеляла една реликва на Средните Векове. Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение. Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога. След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата.
към текста >>

62. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това доведе дотам, че през август тази година бях поканен да държа лекционен цикъл за принципите на това Валдорфско училище тук, в Англия, в Оксфорд[3], след като някои приятели с антропософски мироглед още по Коледа дойдоха в Гьотеанума, в Дорнах, за да чуят там един лекционен цикъл за това възпитателско изкуство.
Отначало имахме работа с вид ученици от точно определена класа и с деца от едно общество с определен мироглед. Имахме работа с деца от пролетариата на индустриалното Валдорфско предприятие и известен брой деца от Антропософското общество. Но съвсем скоро задачата на това училище се разшири. Докато започнахме с около сто и петдесет деца в осем училищни паралелки, днес имаме единадесет паралелки с над седемстотин деца. Това доведе дотам, че през август тази година бях поканен да държа лекционен цикъл за принципите на това Валдорфско училище тук, в Англия, в Оксфорд[3], след като някои приятели с антропософски мироглед още по Коледа дойдоха в Гьотеанума, в Дорнах, за да чуят там един лекционен цикъл за това възпитателско изкуство.
към текста >>

От Оксфордското изнасяне на лекциите произлезе Възпитателският съюз, който се основа тук и който има намерението да внесе в широк мащаб също и в Англия принципите за възпитанието, за които довечера ще говоря.
От Оксфордското изнасяне на лекциите произлезе Възпитателският съюз, който се основа тук и който има намерението да внесе в широк мащаб също и в Англия принципите за възпитанието, за които довечера ще говоря.
към текста >>

63. Рудолф Щайнер обзор върху литературното му дело GA_223 Годишният кръговрат

307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923)
307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923)
към текста >>

64. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Значително по-трудно е, както често съм споменавал в моите съчинения за Акаша-хрониката, да се намери подход към тези места на хибернийските Мистерии, към многоизучавания остров на запад от Англия; много по-сложно е да се приближиш в обратното виждане към картините, съхранили се от тях във вечната хроника, отколкото към картините, които са останали от другите мистерийни места.
Значително по-трудно е, както често съм споменавал в моите съчинения за Акаша-хрониката, да се намери подход към тези места на хибернийските Мистерии, към многоизучавания остров на запад от Англия; много по-сложно е да се приближиш в обратното виждане към картините, съхранили се от тях във вечната хроника, отколкото към картините, които са останали от другите мистерийни места. Защото приближавайки се до виждане именно на тези Мистерии, се получава впечатление, че образите на тези Мистерии имат необичайно мощни отблъскващи сили, отблъскващи даже тогава, когато, бих казал, към тези неща се приближаваме с определено мъжество и благодарение на това мъжество в по-малка степен се поддаваме на оглушаващото им действие; тези Мистерии оказват на виждането, пълно с мъжество, противодействие, изразяващо се, бих казал, в нещо като зашеметяване. Така че само чрез препятствията, съпътстващи познанието, можем да се приближим към това, което искам да опиша тук. В последващите лекции вие ще видите защо именно тук има такива препятствия за познанието.
към текста >>

65. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Това, че светлината не отива до безкрайността, а само до определена граница и след това отново се връща назад, това твърдение бе застъпено също и в Англия от физика Оливър Лодж[2]; така че днес вече и физическата наука стига дотам да твърди това, което духовната наука дава, както и в бъдеще тя ще стигне до всички подробности на това, което духовната наука казва.
Това, че светлината не отива до безкрайността, а само до определена граница и след това отново се връща назад, това твърдение бе застъпено също и в Англия от физика Оливър Лодж[2]; така че днес вече и физическата наука стига дотам да твърди това, което духовната наука дава, както и в бъдеще тя ще стигне до всички подробности на това, което духовната наука казва.
към текста >>

66. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Виждате ли, думата карма е дошла в Европа по околния път чрез Англия.
Тук бих искал да отворя само една малка скоба. Виждате ли, думата карма е дошла в Европа по околния път чрез Англия. Само поради това, че се пише карма, хората много често казват карма. Но това е изговорено погрешно; карма трябва да се изговаря именно така, като че тази дума би била изписана с буквата «е». Откакто ръководя антропософското общество аз винаги изговарям Ка/=е/рма и много съжалявам, че от това много хора са свикнали постоянно да казват ужасната дума «кирма». Когато казвам карма, тези хора постоянно разбират «кирма». Това е ужасно.
към текста >>

67. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Ние виждаме как това преминава в Англия.
Ние обаче виждаме на Запад в Европа, първо в самата Испания, как военното щастие се колебае насам, натам, как от Испания борбата се води по-нататък, виждаме още и при хора като Спиноза, колко дълбоко е влиянието на арабската култура. Ние не можем да разберем Спиноза, ако не виждаме неговия произход именно в арабизма. Ние виждаме как това преминава в Англия. Но там то пресъхва, там то престава да съществува. Ние разлистваме описанията, които ни се дават за военните сблъсъци между Европа и арабите, прелистваме по-нататък в историята и виждаме, че те пресъхват. Обаче под повърхността на историята то не пресъхва, а се разпространява в духовния живот. И отново този Тарик внася в историческото развитие това, което, бихме искали да кажем, първоначално е пренесъл в Испания на бурните криле на войната. Несъмнено по своите военни пътища арабите не искаха само да убиват хора, а искаха да разпространят арабизма.
към текста >>

Появи се също и възможността тези духовни течения да бъдат пренесени особено във Франция и в Англия.
Това, което се разпространява през Африка, Испания на Запад, се разпространява по-нататък спокойно в културата на тогавашната цивилизация - винаги се намират подходящи възможности. Ученият на Мамун, самият Харун ал Рашид, Тарик, те като души в духовния свят намират възможност да свържат това, което носеха в себе си с това, което съществуваше там, защото когато душата премине през вратата на смъртта, в нея винаги остава известно влечение към областите, в които е действала. Макар и това да може да бъде изменено чрез други импулси на съдбата, то въпреки това продължава да действа. Ако бива изменено, то продължава да действа като копнежи и др. п.. Обаче именно защото арабският свят вярваше в един строг детерминизъм, това, което първо трябваше да бъде импулсирано по военен път, продължи да действа по духовен път, когато се предложи възможностт за това. Появи се също и възможността тези духовни течения да бъдат пренесени особено във Франция и в Англия. Лаплас, Дарвин, Бейкън, както и други подобни духове можаха да действат в това направление.
към текста >>

68. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

А сега, мои мили приятели, погледнете този път, който Харун ал Рашид пое от Багдад, от азиатската си родина до Англия.
А сега, мои мили приятели, погледнете този път, който Харун ал Рашид пое от Багдад, от азиатската си родина до Англия. Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис. - червено/.
към текста >>

Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис.
А сега, мои мили приятели, погледнете този път, който Харун ал Рашид пое от Багдад, от азиатската си родина до Англия. Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис. - червено/.
към текста >>

Самият Харун ал Рашид, който беше живял като блестящ княз, избра пътя, който аз ви показах, стигайки до Англия, за да действа като Бейкън от Верулам по отношение на науката.
Сега бихме могли да кажем: - Харун ал Рашид и неговият велик съветник, онази изключителна личност, която в минали времена е била висш посветен, сега се разделят; те се разделят, обаче остават свързани в една задружна, обща дейност, след като бяха минали през вратата на смъртта. Самият Харун ал Рашид, който беше живял като блестящ княз, избра пътя, който аз ви показах, стигайки до Англия, за да действа като Бейкън от Верулам по отношение на науката. Другата душа, душата на съветника, избра пътя насам /виж рис. зелената стрелка/, за да се срещне в Средна Европа с това, което изхождаше от Бейкън. Макар и епохите да не си съвпадат напълно, за онова, за което самото време е без значение, това не играе никаква роля, защото някои неща, които са отдалечени едно от друго със столетия, действат заедно в по-късна цивилизация.
към текста >>

69. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато разгледаме Бейкън, както той стои в земната цивилизация, в неговия земен живот като лорд канцлер на Англия, ние трябва да кажем, че той е действал така, че може да се долови, как зад неговите действия е стоял един посветен.
Когато разгледаме Бейкън, както той стои в земната цивилизация, в неговия земен живот като лорд канцлер на Англия, ние трябва да кажем, че той е действал така, че може да се долови, как зад неговите действия е стоял един посветен. Целият спор около Бейкън и Шекспир, така както той се води външно от литературните историци, е нещо извънредно празно, защото се изнасят всевъзможни хубави аргументи, които трябва да покажат например, че всъщност актьорът Шекспир не е написал своите драми, а те са били написани от философа и държавния канцлер Бейкън и други подобни.
към текста >>

индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия.
- нещата отново се заличават. Човек стига до изживяванията, които тази душа е имала, когато е живяла при римския двор в Равена; човек навлиза в тези изживявания, вярва че ги има, тогава те отново се заличават. И тогава постоянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от предишния си живот. И едва след дълги усилия се установява, как стоят нещата. Тогава се установява, че Конрад Фердинанд Майер, т.е. индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия. Така че тази индивидуалност, която след това става Конрад Фердинанд Майер, първо усвои цялото онова чудесно чувство за формата, което можеше да се усвои точно в Италия в онова време, за което говорят именно изкуствата на мозайката в Италия, за което говори старата италианска живопис, която в по-голямата си част изобщо е загинала - това е престанало да съществува - и след това с една католическо-християнска мисия той отива при англо-саксонците.
към текста >>

Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й позволи да се радва на живота.
Един от неговите другари основава епископството Кентърбъри. И това, което стана в Кентърбъри, е свързано главно с това основаване. Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар. Това е, което първо се открива. Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й позволи да се радва на живота. Тази душа имаше всъщност своите корени в тогавашното италианско изкуство, ако искаме да наречем това така, в италианския духовен живот. Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството.
към текста >>

Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството.
И това, което стана в Кентърбъри, е свързано главно с това основаване. Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар. Това е, което първо се открива. Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й позволи да се радва на живота. Тази душа имаше всъщност своите корени в тогавашното италианско изкуство, ако искаме да наречем това така, в италианския духовен живот. Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството.
към текста >>

И така се получи, че след това в прераждането като Конрад Фердинанд Майер действаше един неопределен импулс: - Аз действах в Англия; нещо там е свързано с Кентърбъри; аз бях убит поради моята връзка с Кентърбъри. -
И така се получи, че след това в прераждането като Конрад Фердинанд Майер действаше един неопределен импулс: - Аз действах в Англия; нещо там е свързано с Кентърбъри; аз бях убит поради моята връзка с Кентърбъри. -
към текста >>

Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дейността в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една личност свързана с Кентърбъри - защото Томас Бекет е епископ на Кентърбъри.
Сблъсква се с Томас Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на Томас Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство. Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве. И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и Томас Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът». Всичко е вярно, - само че то става в подсъзнанието, което обхваща редуващите се земни съществувания, - всичко това е така, като че ли един човек в един земен живот в ранна младост изживява нещо във връзка с някакво място, което той забравя; може би го е изживял във 2-та, 3-та година на своя живот, тогава е изживял нещо, което остава в подсъзнанието. По-късно се явява една друга подобна съдба, споменава се мястото; това място предизвиква у съответния особена симпатия за тази друга съдба и той чувства тази друга съдба по-различно отколкото някой, който не влиза в идейна асоциация с това място. Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дейността в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една личност свързана с Кентърбъри - защото Томас Бекет е епископ на Кентърбъри. Съгласувайки тези мотиви, той описва своята собствена съдба в това, което излага.
към текста >>

Августин през 596 заедно с един бенедиктинец е изпратен в Англия от папа Грегорий I.
Августин през 596 заедно с един бенедиктинец е изпратен в Англия от папа Грегорий I.
към текста >>

70. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал Томас Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия.
Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал Томас Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия. Ние имаме чувството, че това е извънредно важно. Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер. Но сега ние отново сме отблъснати обратно към 6-то столетие и този факт не ни дава там никакво обяснение. И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий. Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане.
към текста >>

И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий.
Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал Томас Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия. Ние имаме чувството, че това е извънредно важно. Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер. Но сега ние отново сме отблъснати обратно към 6-то столетие и този факт не ни дава там никакво обяснение. И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий. Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане. От една страна в миналото прераждане през 6-то столетие той е бил въодушевен почитател на всичко това, което се е намирало в едно такова изкуство, което след това бе преминало в изкуството на мозайката, - оттам е и неговият всеобхватен талант за формата. Обаче от друга страна той е бил въодушевен представител на католицизма и поради тази причина взима участие в тази мисия. Членовете на мисията основават Кентърбъри, мястото, където след това бе изградено епископството Кентърбъри.
към текста >>

Но чрез особените обстоятелства, при които този член на една католическа мисия в Англия беше свързан с това, което по-късно стана епископство от Кентърбъри, понеже градът Кентърбъри е бил основан от тази мисия, всичко това продължава да живее по-нататък, живее всъщност по-нататък в звука на името Кентърбъри.
Вие знаете, мои мили приятели, че когато в кръга на нашето внимание, също и в обикновения земен живот настъпи нещо, което, да кажем, прозвучи по-особено, например веднъж чувам едно име, - може да не обръщаме силно внимание на това, - по-късно във връзка с това име може да се яви цял сбор от идейни асоциации. Но чрез особените обстоятелства, при които този член на една католическа мисия в Англия беше свързан с това, което по-късно стана епископство от Кентърбъри, понеже градът Кентърбъри е бил основан от тази мисия, всичко това продължава да живее по-нататък, живее всъщност по-нататък в звука на името Кентърбъри. И така вътрешният звук на това име Кентърбъри отново оживява във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер.
към текста >>

71. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.
Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение. И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.
към текста >>

72. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И неотдавна, при едно пребиваване в Англия, когато бе проведен курсът в гр.
И неотдавна, при едно пребиваване в Англия, когато бе проведен курсът в гр. Торки[1], Западна Англия, близо до онова място, където някога цар Артур е бил заедно със своите рицари - ние можахме да посетим това място, - там именно бе установено нещо, което сочеше към едно такова закъсняло действие в едно християнство преди християнството. Там до по-късни времена просто се е запазило това, което учените смятат за станало в по-късните времена и което е свързано с легендата за Артур, но то не отговаря на истината, защото тези учени не са добре запознати с този въпрос. То се отнася за много по-ранни времена. И когато човек стои на мястото[2], от което може да се гледа долу морето, както някога рицарите от кръглата маса на Артур са гледали морето, той действително получава едно дълбоко впечатление. И ако човек е чувствителен за подобно нещо, той и днес още ще получи онова впечатление, който му казва, какво са правили всъщност тези рицари на кръглата маса, рицарите на Артур, какво са правили те там горе в този гигантски замък, от който като най-късни свидетели са останали само рухналите камъни.
към текста >>

Торки[1], Западна Англия, близо до онова място, където някога цар Артур е бил заедно със своите рицари - ние можахме да посетим това място, - там именно бе установено нещо, което сочеше към едно такова закъсняло действие в едно християнство преди християнството.
И неотдавна, при едно пребиваване в Англия, когато бе проведен курсът в гр. Торки[1], Западна Англия, близо до онова място, където някога цар Артур е бил заедно със своите рицари - ние можахме да посетим това място, - там именно бе установено нещо, което сочеше към едно такова закъсняло действие в едно християнство преди християнството. Там до по-късни времена просто се е запазило това, което учените смятат за станало в по-късните времена и което е свързано с легендата за Артур, но то не отговаря на истината, защото тези учени не са добре запознати с този въпрос. То се отнася за много по-ранни времена. И когато човек стои на мястото[2], от което може да се гледа долу морето, както някога рицарите от кръглата маса на Артур са гледали морето, той действително получава едно дълбоко впечатление. И ако човек е чувствителен за подобно нещо, той и днес още ще получи онова впечатление, който му казва, какво са правили всъщност тези рицари на кръглата маса, рицарите на Артур, какво са правили те там горе в този гигантски замък, от който като най-късни свидетели са останали само рухналите камъни.
към текста >>

73. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Аз държах една лекция и благодарение на това, което в Англия наричат «fire o clock teas», а във Виена «журове», благодарение на «журовете», които ставаха при деле Грацие се бях запознал много добре с идващите там професори на богословския факултет, цистерциенците.
За да ви покажа, как действа кармата, бих искал да обърна вниманието ви върху едно събитие. Аз държах една лекция и благодарение на това, което в Англия наричат «fire o clock teas», а във Виена «журове», благодарение на «журовете», които ставаха при деле Грацие се бях запознал много добре с идващите там професори на богословския факултет, цистерциенците. Аз държах една лекция. Там беше един свещеник от цистерциенския орден, който беше особено забележителен човек и когато завърших моята лекция, той каза нещо съвсем особено, нещо, което бих искал само в тази форма да загатна: Той ми каза една дума, в която се съдържаше неговият спомен за един минал земен живот, когато е бил заедно с мен.
към текста >>

74. 11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

издание (1981) първоначалният текст беше сравнен от Гюнтер Френц с една непозната до този момент оригинална стенограма от архива на Колиско в Bournemouth (Англия).
[1] Към текста на словото от 28. септември 1924 (последното слово): За 5. издание (1981) първоначалният текст беше сравнен от Гюнтер Френц с една непозната до този момент оригинална стенограма от архива на Колиско в Bournemouth (Англия). От там се получават промените на текста.
към текста >>

75. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

издание (1981) първоначалният текст беше сравнен от Гюнтер Френц с една непозната до този момент оригинална стенограма от архива на Колиско в Bournemouth (Англия).
166. Към текста на словото от 28. септември 1924 (последното слово): За 5. издание (1981) първоначалният текст беше сравнен от Гюнтер Френц с една непозната до този момент оригинална стенограма от архива на Колиско в Bournemouth (Англия). От там се получават промените на текста.
към текста >>

76. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Бако от Верулам даде голям тласък точно на новото европейско мислене в Англия.
Нека разгледаме сега личността на самия Харун ал Рашид. Който обхване с окултен поглед тази личност с нейната душевност и тогава отново я потърси, като търси дали тя отново се е преродила, той открива, че тази личност на Харун ал Рашид остава свързана с това, което сама беше основала на Земята и по духовен начин продължава пътя си в духовното развитие на човечеството, като от духовния свят силно влияе върху много неща, но също и сама отново приема в себе си много неща. И тогава тя отново се появява по начина, по който можеше да се появи според епохата: Тази индивидуалност се появява като лорд Бако от Верулам[6], основателят на новата научност. Бако от Верулам даде голям тласък точно на новото европейско мислене в Англия. Вие можете да кажете: - Да, той се отличава съществено от личността на Харун ал Рашид! - Но той е същата индивидуалност! Защото онова, което външно се представя като разлика, принадлежи само на външния свят. И в известен смисъл ние виждаме душата на Харун ал Рашид от Азия да се развива след смъртта си по-нататък, от Запад да въздейства на новата европейска цивилизация по начина, по който това можеше да стане, основавайки дори много от по-новия материализъм.
към текста >>

Самият Харун ал Рашид, който в известен смисъл минава през Африка и Южна Европа, като достига до Англия, за да действа към Средна Европа; Амос Комениус, който идва в Средна Европа за да пресрещне другия в това, което той изгражда.
Също и той стана велик организатор, но неговата организация беше от друг характер. И действително, една голяма драма, една мощна драма е това, но по различно време - не бива погрешно да се разбира, но това беше свързано със световноисторическата карма - Амос Комениус и лорд Бейкън от Верулам бяха поели различни пътища. След това се случи така, че в последно време отново, ако мога да си послужа с тривиалния израз, те се срещнаха в Средна Европа. И много от това, което цивилизацията трябваше да намери, се прояви по този начин в нея, че онова, което в езотерично отношение лежи в дейността на Амос Комениус, се свързва със силата, която се намира в техниката, свърза се с всичко, което се намира в онова, което беше основано чрез Бако от Верулам. Един от чудните примери в световната история е това, което произлиза от тези две души, които живяха и твориха през прехода от осми до девети век в двора на Харун ал Рашид. Самият Харун ал Рашид, който в известен смисъл минава през Африка и Южна Европа, като достига до Англия, за да действа към Средна Европа; Амос Комениус, който идва в Средна Европа за да пресрещне другия в това, което той изгражда.
към текста >>

[6] Бако от Верулам (Францис Бейкън) 1561-1626, философ, писател, политик и висш държавник при Якоб I от Англия.
[6] Бако от Верулам (Францис Бейкън) 1561-1626, философ, писател, политик и висш държавник при Якоб I от Англия.
към текста >>

77. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

56. Бако от Верулам (Францис Бейкън) 1561-1626, философ, писател, политик и висш държавник при Якоб I от Англия.
56. Бако от Верулам (Францис Бейкън) 1561-1626, философ, писател, политик и висш държавник при Якоб I от Англия.
към текста >>

78. 2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия.
След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта. Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип. Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия. Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа. Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
към текста >>

79. 5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Приблизително в същото време другият премина през всичко онова, което ставаше в източния духовен живот, при Черно море, по-нататък през областите на Европа чак до Холандия, а също и до Англия.
След като имаха тази среща, и двамата, както Харун ал Рашид така и неговият мъдър съветник, продължиха своя път към запад, постоянно наблюдавайки, какво става в земния живот. От свръхсетивното битие единият взе интензивно участие във всичко онова, което ставаше в северна Африка, в южна Европа, в Испания, във Франция. Приблизително в същото време другият премина през всичко онова, което ставаше в източния духовен живот, при Черно море, по-нататък през областите на Европа чак до Холандия, а също и до Англия. И след това тези двамата се преродиха почти в същото време в европейската култура.
към текста >>

80. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И можем да се надяваме, че такъв ще бъде случаят също и в бъдеще, макар и може би нещата да стоят така, че поради консервативното чувство в Англия все още се забелязва едно леко течение, което показва, че хората биха предпочели да бъде запазено старото отношение, каквото то беше по-рано, без включването на онова, което трябва да изхожда от Гьотеанума изцяло чрез волята на Антропософското Движение.
Сега, обични приятели, ние видяхме, че сърцата приемат с още по-голяма възприемчивост езотеричното, което се разлива под формата на сказки при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. И можем да се надяваме, че такъв ще бъде случаят също и в бъдеще, макар и може би нещата да стоят така, че поради консервативното чувство в Англия все още се забелязва едно леко течение, което показва, че хората биха предпочели да бъде запазено старото отношение, каквото то беше по-рано, без включването на онова, което трябва да изхожда от Гьотеанума изцяло чрез волята на Антропософското Движение. Но в този консерватизъм постепенно ще се превърне може би в навик и нещо прогресивно. И трябва да се надяваме, че онова, което днес е може би тук, но не се забелязва още, въобще не се забелязва, ще премине, без да бъде забелязано и ще изчезне като навик, без хората да знаят, че то е тук. Аз зная, колко много се привързват хората към онова, което веднъж е получило гражданство. Обаче ние трябва да можем да повдигнем напълно нашите чувства, обични приятели, да ги издигнем до това, че Антропософското Движение е нещо ново въобще в сравнение с всичко друго в света и че е извънредно трудно това ново нещо да бъде развивано в старите форми. Естествено е, че на човека е трудно да намери новата форма за новото съдържание.
към текста >>

81. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И ние виждаме именно такива хора, каквито бяха рицарите на кръглата маса на Артус, да излизат от тази западна точка на днешна Англия, виждаме ги да носят на цялото тогавашно европейско население това, което получаваха от Слънцето, да пречистват астралните тела на тогавашното европейско население, което беше много диво в онова време, поне в средна и северна Европа.
Следователно преди Тайната на Голгота, изхождайки от кръглата маса на Артус, рицарите на кръглата маса на Артус приемаха в себе си слънчевия Дух, т.е. Христос преди той да беше слязъл на Земята. Тогава те изпращаха своите пратеници из цяла Европа, за да водят борба с дивотията на астралните тела на европейското население, за да пречистят и цивилизоват това астрално тяло, защото тази беше тяхната задача. И ние виждаме именно такива хора, каквито бяха рицарите на кръглата маса на Артус, да излизат от тази западна точка на днешна Англия, виждаме ги да носят на цялото тогавашно европейско население това, което получаваха от Слънцето, да пречистват астралните тела на тогавашното европейско население, което беше много диво в онова време, поне в средна и северна Европа.
към текста >>

82. Лекции върху възпитанието GA_293 Общото човекознание

307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923)
307. Съвременният духовен живот и възпитанието 14 лекции (Англия 1923)
към текста >>

83. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ. каза вместо това на шега: Франция и Италия са по-добри приятели от Италия и Англия.
Р.Щ. каза вместо това на шега: Франция и Италия са по-добри приятели от Италия и Англия. Може да се каже: Приложението може да стане по най-различен начин.
към текста >>

84. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето. Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето. И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране.
към текста >>

85. Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

в Оксфорд, Англия от 16.
в Оксфорд, Англия от 16. до 20. Август 1922
към текста >>

86. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Не става дума за това дали тези утопии са били представени в писмен вид или някой се е опитал да ги осъществи в реалния свят, какъвто е случаят с Оуен в Англия или Опенхаймер18 в Германия.
Тъй че трябва да заявим: Днес всеки би могъл да се изказва тъкмо по социалния въпрос, но малцина имат търпението и постоянството, както и възможността да усвояват конкретни и специални познания. Ето защо по отношение на социалния въпрос ние имаме зад себе си една епоха, за която трябва да кажем: Слава Богу, че тя стои зад нас. Това е епохата на утопиите, епохата, през която, бих казал, по един романизиран начин се твърдеше как трябва да живеят хората на бъдещето, за да намерят своя рай на Земята. Не става дума за това дали тези утопии са били представени в писмен вид или някой се е опитал да ги осъществи в реалния свят, какъвто е случаят с Оуен в Англия или Опенхаймер18 в Германия. Дали се описват утопии в една книга, от която се вижда как те не могат да бъдат осъществени, или някъде се изграждат стопански паразити под формата на една малка колония, която може да съществува само защото останалият свят е все още тук и затова, когато този свят си отиде с него залязва и въпросната колония, в общи линии по отношение на съвременното човечество и неговия социален живот това е едно и също.
към текста >>

И тъй като той не можеше да излезе извън своята кожа, той напусна Германия и замина за Англия.
Той беше немец, стоеше вътре в немския логично-диалектически начин на мислене. Но с него той не можеше да постави никакво начало, също както и един естественик не може да постави никакво начало, ако тръгва единствено от своето мислене. Той изчаква какво ще му кажат микроскопа или телескопа. Нещата трябва да дойдат отвън. Служейки си със своите мисли, Карл Маркс не можеше да предприеме нищо. И тъй като той не можеше да излезе извън своята кожа, той напусна Германия и замина за Англия. Там външно го пресрещнаха социалните отношения, също както естественикът се натъква на резултатите от микроскопа и телескопа. Там той намери един външен свят. Там той можа да изгради една социална теория по естественонаучен образец, тъй както и естественикът изгражда своите теории. И понеже този начин на мислене беше залегнал дълбоко в телата на хората, неговата теория придоби огромна популярност. А тъй като веднъж вече това, което идва от външната природа се смята за миродавно, тъй като да се говори за хората, както прави Карл Маркс, е същото, както когато се говори за външната природа, сега нещата изглеждат така, че всичко, което се казва за човека, респективно за социалните отношения, е равнозначно именно с външния свят, с външната природа.
към текста >>

Ако аз имам да кажа нещо за Юпитер, за теменужките, за червеите, ще мога да го кажа както в Исландия, тъй и в Нова Зеландия, в Англия, в Русия.
Там външно го пресрещнаха социалните отношения, също както естественикът се натъква на резултатите от микроскопа и телескопа. Там той намери един външен свят. Там той можа да изгради една социална теория по естественонаучен образец, тъй както и естественикът изгражда своите теории. И понеже този начин на мислене беше залегнал дълбоко в телата на хората, неговата теория придоби огромна популярност. А тъй като веднъж вече това, което идва от външната природа се смята за миродавно, тъй като да се говори за хората, както прави Карл Маркс, е същото, както когато се говори за външната природа, сега нещата изглеждат така, че всичко, което се казва за човека, респективно за социалните отношения, е равнозначно именно с външния свят, с външната природа. Ако аз имам да кажа нещо за Юпитер, за теменужките, за червеите, ще мога да го кажа както в Исландия, тъй и в Нова Зеландия, в Англия, в Русия. То ще е валидно за целия свят.
към текста >>

Такъв беше случаят с Англия, но не и с Германия.
Такъв беше случаят с Англия, но не и с Германия. Германия не можа да развие своята индустрия тъкмо поради невъзможността да колонизира. И големият въпрос пред човечеството гласи: Как човекът да се включи в теократическия и юридическия живот?
към текста >>

87. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Нещата стоят така, че въпросите, обсъждани в тази книга са едни за Изтока, Русия, Азия, други са за Средна Европа и съвсем различни за Запада, за Англия и Америка.
Нещата стоят така, че въпросите, обсъждани в тази книга са едни за Изтока, Русия, Азия, други са за Средна Европа и съвсем различни за Запада, за Англия и Америка. До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя усет за реалността. Защото онова, което описах в последната лекция, а именно как индустриалният световен ред възникна от предишните два потока, тъй че той продължи да се развива редом с тях като един особен поток, всичко това произлезе главно под влиянието на западните страни. То се разви под влиянието на онова, което през 18. век се утвърди в западните страни като нрави, навици, социален ред. Ако искаме да го характеризираме по-конкретно, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация.
към текста >>

Ако искаме да го характеризираме по-конкретно, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация.
Нещата стоят така, че въпросите, обсъждани в тази книга са едни за Изтока, Русия, Азия, други са за Средна Европа и съвсем различни за Запада, за Англия и Америка. До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя усет за реалността. Защото онова, което описах в последната лекция, а именно как индустриалният световен ред възникна от предишните два потока, тъй че той продължи да се развива редом с тях като един особен поток, всичко това произлезе главно под влиянието на западните страни. То се разви под влиянието на онова, което през 18. век се утвърди в западните страни като нрави, навици, социален ред. Ако искаме да го характеризираме по-конкретно, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация. Онова, което – бих казал – се повтаря на всеки три думи в пролетарския социален въпрос, капитала, в Западна Европа то се разви под влиянието на търговските отношения.
към текста >>

Фактически в Англия Карл Маркс видя нещо съвсем друго, отколкото това, което в Германия той имаше около себе си.
Да, уважаеми дами и господа, това дава особен отпечатък върху нещата, защото в по-ново време търговското дело органически израстна тъкмо от западните нрави, от западния начин на живот. Фактически в Англия Карл Маркс видя нещо съвсем друго, отколкото това, което в Германия той имаше около себе си. От Германия той донесе само теорията, мисленето, диалектиката. Тук, в Англия, той завари една чужда социална структура. Тъй че трябва да кажем: Всичко онова, което тогава възникна като индустрия е само логичното продължение, следващото звено на западната търговска мрежа. Индустрията органически възникна от търговията.
към текста >>

Тук, в Англия, той завари една чужда социална структура.
Да, уважаеми дами и господа, това дава особен отпечатък върху нещата, защото в по-ново време търговското дело органически израстна тъкмо от западните нрави, от западния начин на живот. Фактически в Англия Карл Маркс видя нещо съвсем друго, отколкото това, което в Германия той имаше около себе си. От Германия той донесе само теорията, мисленето, диалектиката. Тук, в Англия, той завари една чужда социална структура. Тъй че трябва да кажем: Всичко онова, което тогава възникна като индустрия е само логичното продължение, следващото звено на западната търговска мрежа. Индустрията органически възникна от търговията.
към текста >>

Те просто не бяха попитани как според тях възниква социалният живот, те се стремяха – извинете ме че споменавам нещо, което иначе в Англия е недопустимо – стремяха се да носят долното си бельо също както мъжете, стремяха се да стават лекарки, юристи и църковни служители също както мъжете; нищо от женските качества не беше включено в социалния организъм; изобщо хората тръгваха не от реалността, а от една теория.
В действителност жените не бяха попитани; защото малцината жени, които се изказваха до този момент, всъщност изразяваха мъжката гледна точка, която винаги – от най-долните класове до университета – се явява като определяща. Тези жени просто не поискаха да включат в социалния ред някаква друга гледна точка. Те просто не бяха попитани как според тях възниква социалният живот, те се стремяха – извинете ме че споменавам нещо, което иначе в Англия е недопустимо – стремяха се да носят долното си бельо също както мъжете, стремяха се да стават лекарки, юристи и църковни служители също както мъжете; нищо от женските качества не беше включено в социалния организъм; изобщо хората тръгваха не от реалността, а от една теория. Защото в наши дни теорията води до възможно най-голяма непродуктивност. Относно “женския въпрос” не бива да се предлага някакво теоретично решение, без действително да са изслушани самите жени.
към текста >>

88. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Детето постъпи при нас на шестмесечна възраст; то е родено през Август миналата година и тогава получи името си от мен, точно по времето, когато бях в Англия.
Детето постъпи при нас на шестмесечна възраст; то е родено през Август миналата година и тогава получи името си от мен, точно по времето, когато бях в Англия. Раждането е протекло нормално. През бременността майката се е чувствувала добре – моля да се отнасяте внимателно към тези подробности, за да ги интерпретираме по-късно – и нека да подчертаем, че през този период тя усилено е работела с пишеща машина. При раждането си детето не показва никакви особености. Следователно, при раждането и непосредствено след него ние не отчитаме никакви особености, понеже ембрионалният период е протекъл нормално. Отклоненията започват след началото на белодробното дишане.
към текста >>

89. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Само няколко години след курса в Кобервитц биодинамичното движение прекрачи границите на Германия, разпространи се в Швейцария, Холандия, Англия, Скандинавските страни, Франция и САЩ.
Само няколко години след курса в Кобервитц биодинамичното движение прекрачи границите на Германия, разпространи се в Швейцария, Холандия, Англия, Скандинавските страни, Франция и САЩ. Отделни стопанства се появиха също в Южна Америка, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В тези страни също се основаха изследователски кръгове и земеделско-градинарски работни общества. На много места по Земята се провеждаха местни събрания, както и посещения на стопанства през лятото, събрания в края на седмицата и начални курсове през зимата, на които ставаха оживени разисквания и непосредствено общуване с обмяна на опитности. В Холандия се основа училище по градинарство и земеделие за изучаване на биодинамичните методи в продължение на тригодишен курс. От повече от три десетилетия всяка зима в Свободната Висша школа в Дорнах се срещат биодинамично работещите земеделци и градинари, за да работят общо за задълбочаване разбиранията на методите, които Рудолф Щайнер беше дал в селскостопанския курс през 1924 година.
към текста >>

90. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Както докладва в Дорнах за курса в Шлезвиг, така той говори по този важен според него въпрос и изрично се позовава[4] на своето изложение в Панмаенмавр във Валес, Англия.[5] Ако човек иска да разбере как стоят нещата според описанията на Щайнер, трябва да се запознае най-малко с тази лекция.
Също и по трудния въпрос за космичните вещества той вече се е изказал по-рано и е направил това по-основно, отколкото в Селскостопанския курс. Както докладва в Дорнах за курса в Шлезвиг, така той говори по този важен според него въпрос и изрично се позовава[4] на своето изложение в Панмаенмавр във Валес, Англия.[5] Ако човек иска да разбере как стоят нещата според описанията на Щайнер, трябва да се запознае най-малко с тази лекция. Тогава неговото описание ще може да се разбере също и във връзка със съвременните природонаучни постижения. Маркирането на веществата чрез прилагането на изотопи[6] в храната, във въздуха за дишане, в лекарствата и пр. и тяхното проследяване в организма още не съществуваше по онова време. Оттук произлиза и не е разумно да се съмняваме, че химическите елементи на храната, по терминологията на осма лекция земните вещества, се отлагат навсякъде във веществообменно-двигателноопорната система.
към текста >>

91. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Поредното изплуване и потапяне на Англия.
Желанието като понятие. Душевното състояние, стоящо в основата на пробуждането; човек се пробужда, защото изпитва силно привличане към своето физическо тяло. След смъртта душата иска отново да влезе в тяло; тя трябва отначало да отвикне от това. След смъртта се запазва силно влечение към физическото тяло, изобщо жаждата за живот; човек още изпитва страстно желание да види всичко, което е виждал в течение на този живот. И само когато отвикне от желанията по отношение на физическия свят, той ще врасне в духовния свят и ще добие способност да възприема духовни образи. Поредното изплуване и потапяне на Англия. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи определена конфигурация на сушата. Какво съобщава Платон за Солон. Учението на Юлиан Отстъпник за трите Слънца, Йоановото кръщение в Йордан. Противоречивите сведения в двете родословия (на Исус) в Евангелието от Лука и Евангелието от Матей. Подробности относно двете деца – Исус.
към текста >>

92. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

рис.), с Европа граничи Азия; тук е Англия, Ирландия; тук - Япония, Китай, Индонезия, Предна Индия, Арабия; тук е границата с Африка.
Иска ми се да ви изложа въпроса за цвета на човека по следния начин. Да започнем с Европа, където ние самите живеем. И така, тук - мога да ви нарисувам това само схематично - отначало е Европа (вж. рис.), с Европа граничи Азия; тук е Англия, Ирландия; тук - Япония, Китай, Индонезия, Предна Индия, Арабия; тук е границата с Африка. И така, Европа, Азия, Африка. Сега да запишем какви хора се намират в съответстващите региони. Ние самите в Европа се наричаме бяла раса. Премествайки се в Азия, имаме там основно жълтата раса. Преминавайки в Африка, имаме черната раса.
към текста >>

93. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Там се описва например как някъде в Англия хората били възбудени от това, че през нощта вещи почнали да падат от местата си, чупели се стъклата на прозорците и така нататък.
Ако хората седят около масата и я заставят да почуква, те казват: тук вътре (в масата) има дух. Но когато около масата седят четири човека, налични са четири духа! Трябва само да ги опознаеш! Обаче напротив, тези хора се стремят към безсъзнателното; тук им е необходим медиум. Погледнете тези изрезки от вестници[5], които ми дадохте преди няколко седмици. Там се описва например как някъде в Англия хората били възбудени от това, че през нощта вещи почнали да падат от местата си, чупели се стъклата на прозорците и така нататък. Тук сигурно действат духове-демони - така говорели хората. Най-същественото за мен в тази история беше това -този, който го е видял, би могъл да разкаже по-точно, - но на мен най-съществено ми се стори това, че тези хора са имали цяла армия котки! Ако вие имате цяла армия котки и част от тях почнат да беснеят, ще видите що за «полтъргайсти», що за «духовни явления» ще ви устроят! Но, както се казва, първо трябва да се разбере това по-точно, и едва тогава може да се съди за него.
към текста >>

94. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Фактически страните плуват в море; да допуснем, че това е Великобритания, Англия (изобразява се на рисунка).
Можете да кажете: но защо тогава сушата не плува на-сам-натам като кораб? Първо искам да ви разкажа за друго. Фактически страните плуват в море; да допуснем, че това е Великобритания, Англия (изобразява се на рисунка). Англия - това е остров. Фактически тя плува в морето, плува близо до Европа и разстоянието (между тях) не се изменя. Но даже в съответствие с естественонаучните възгледи не винаги е било така, както сега; било е време, когато водата е била над сушата. Тогава Англия се е намирала долу, под морето. При пресичане на тази част от морето, би се наложило, разбира се, да се мине по дъното.
към текста >>

Англия - това е остров.
Можете да кажете: но защо тогава сушата не плува на-сам-натам като кораб? Първо искам да ви разкажа за друго. Фактически страните плуват в море; да допуснем, че това е Великобритания, Англия (изобразява се на рисунка). Англия - това е остров. Фактически тя плува в морето, плува близо до Европа и разстоянието (между тях) не се изменя. Но даже в съответствие с естественонаучните възгледи не винаги е било така, както сега; било е време, когато водата е била над сушата. Тогава Англия се е намирала долу, под морето. При пресичане на тази част от морето, би се наложило, разбира се, да се мине по дъното. И така, всъщност било е време, когато Англия се е намирала под морето.
към текста >>

Тогава Англия се е намирала долу, под морето.
Първо искам да ви разкажа за друго. Фактически страните плуват в море; да допуснем, че това е Великобритания, Англия (изобразява се на рисунка). Англия - това е остров. Фактически тя плува в морето, плува близо до Европа и разстоянието (между тях) не се изменя. Но даже в съответствие с естественонаучните възгледи не винаги е било така, както сега; било е време, когато водата е била над сушата. Тогава Англия се е намирала долу, под морето. При пресичане на тази част от морето, би се наложило, разбира се, да се мине по дъното. И така, всъщност било е време, когато Англия се е намирала под морето.
към текста >>

И така, всъщност било е време, когато Англия се е намирала под морето.
Англия - това е остров. Фактически тя плува в морето, плува близо до Европа и разстоянието (между тях) не се изменя. Но даже в съответствие с естественонаучните възгледи не винаги е било така, както сега; било е време, когато водата е била над сушата. Тогава Англия се е намирала долу, под морето. При пресичане на тази част от морето, би се наложило, разбира се, да се мине по дъното. И така, всъщност било е време, когато Англия се е намирала под морето.
към текста >>

Изследвайки почвата на Англия, ще намерите там някои вкаменени животни.
Изследвайки почвата на Англия, ще намерите там някои вкаменени животни. Но тези животни не всички са еднакви.
към текста >>

Ако изучавате един участък от почвата в Англия, а след това продължите изучаването по-нагоре, ще се разкрият вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - ще откриете пак вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - отново вкаменени животни от съвсем различни видове.
Ако изучавате един участък от почвата в Англия, а след това продължите изучаването по-нагоре, ще се разкрият вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - ще откриете пак вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - отново вкаменени животни от съвсем различни видове. Четири разположени един над друг слоя с вкаменелости са отложени в почвата на Англия! Откъде произхождат тези вкаменени животни? Когато морето покрие сушата и животните (морските) умрат, черупките им падат долу и животните се превръщат във вкаменелости. Ако откривам в почвата четири лежащи един над друг слоя отлагания, това означава, че дадената суша четири пъти се е покривала от море. При това всеки път се е образувал един слой отлагания.
към текста >>

Четири разположени един над друг слоя с вкаменелости са отложени в почвата на Англия!
Ако изучавате един участък от почвата в Англия, а след това продължите изучаването по-нагоре, ще се разкрият вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - ще откриете пак вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - отново вкаменени животни от съвсем различни видове. Четири разположени един над друг слоя с вкаменелости са отложени в почвата на Англия! Откъде произхождат тези вкаменени животни? Когато морето покрие сушата и животните (морските) умрат, черупките им падат долу и животните се превръщат във вкаменелости. Ако откривам в почвата четири лежащи един над друг слоя отлагания, това означава, че дадената суша четири пъти се е покривала от море. При това всеки път се е образувал един слой отлагания. Така в Англия се открива това, че сушата четири пъти се е издигала и спускала.
към текста >>

Така в Англия се открива това, че сушата четири пъти се е издигала и спускала.
Четири разположени един над друг слоя с вкаменелости са отложени в почвата на Англия! Откъде произхождат тези вкаменени животни? Когато морето покрие сушата и животните (морските) умрат, черупките им падат долу и животните се превръщат във вкаменелости. Ако откривам в почвата четири лежащи един над друг слоя отлагания, това означава, че дадената суша четири пъти се е покривала от море. При това всеки път се е образувал един слой отлагания. Така в Англия се открива това, че сушата четири пъти се е издигала и спускала. Четири пъти Англия е била над водата, тя винаги се е издигала.
към текста >>

Четири пъти Англия е била над водата, тя винаги се е издигала.
Откъде произхождат тези вкаменени животни? Когато морето покрие сушата и животните (морските) умрат, черупките им падат долу и животните се превръщат във вкаменелости. Ако откривам в почвата четири лежащи един над друг слоя отлагания, това означава, че дадената суша четири пъти се е покривала от море. При това всеки път се е образувал един слой отлагания. Така в Англия се открива това, че сушата четири пъти се е издигала и спускала. Четири пъти Англия е била над водата, тя винаги се е издигала.
към текста >>

Англия ту би се сблъсквала с крайбрежието на Норвегия, ту би се чукала в Америка и така нататък; всички страни на сушата безпорядъчно биха се сблъсквали помежду си, ако нещата зависеха само от Земята.
Бихте могли да попитате: но защо островът, по същество плуващ във водата, не се движи насам-натам, като кораб? Да, от страна на Земята него нищо не го удържа. Ако зависеше само от Земята, даже е трудно да си представим каква бъркотия би настанала! Англия ту би се сблъсквала с крайбрежието на Норвегия, ту би се чукала в Америка и така нататък; всички страни на сушата безпорядъчно биха се сблъсквали помежду си, ако нещата зависеха само от Земята. Но те не зависят само от Земята. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи сушата на определеното място. И така, това не зависи от Земята. Това зависи от звездните констелации. Може да се докаже, че ако се изменя положението, се изменят и звездните констелации, изменя се взаимното разположение на звездите.
към текста >>

Не е чудно, че върху зародиша действа Духът на Космоса, защото той действа даже на острова Англия, както видяхме.
Да, господа, факт е, че Той е станал друг. Какво е станало? Обяснявал съм ви: когато ще се ражда дете, има зародиш. Върху този зародиш трябва да действа Мировият Дух, Духът на Космоса. Не е чудно, че върху зародиша действа Духът на Космоса, защото той действа даже на острова Англия, както видяхме. Изхождайки само от земни явления, не може да се обясни това, което е станало с Исус на тридесетата година от живота. Както човек възниква посредством оплождане, когато едно начало е подложено на влиянието на друго, по същия начин тогава върху тридесетгодишния Исус е оказал влияние целият Космос, оплождайки Неговото душевно-духовно начало, така че той благодарение на това станал Исус Христос, или по-добре е да кажем, Христос Исус. Какво означава това? Христос означава този, който е просветлен. А Исус е обикновено име, срещащо се в Палестина, както днес в Австрия някой носи името Йосиф, или в Швейцария се нарича еди-как си и подобни имена могат да се намерят във всеки дом.
към текста >>

95. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

От Англия в Швейцария проникнаха такива болести по пчелите, каквито тук по-рано никога не ги е имало.
Господин Мюлер казва, че яденето на пити е индивидуална работа. Става дума, разбира се, за естествени, а не за изкуствени пити, за пити, изградени по естествен начин. Що се касае за пчелните заболявания, те се появяват не поради експлоатацията, а просто по-рано вниманието не се заостряше върху тях, нямаше толкова много немощни пчелни семейства и за това не се безпокояха. От Англия в Швейцария проникнаха такива болести по пчелите, каквито тук по-рано никога не ги е имало.
към текста >>

96. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Дълго време те са се намирали под владичеството на англичаните, така е и днес, но въпреки всичко индусите се надигат и тези, които в Англия могат да прогнозират, изпитват откровен страх, че някога индусите могат да станат независими.
Виждате ли, днес неголеми народности живеят навсякъде. След това тук ние преминаваме към Африка. Тук имаме реката Нил; а тук се намира Египет, който, както знаете, днес напълно го владеят англичаните; някога това е била свободна страна. Навсякъде тук живеят народности. В Индия живеят индуси, днес те са в подем. Дълго време те са се намирали под владичеството на англичаните, така е и днес, но въпреки всичко индусите се надигат и тези, които в Англия могат да прогнозират, изпитват откровен страх, че някога индусите могат да станат независими. Днес съществува голямо индийско движение. Пробудил го е в Индия така нареченият Махатма Ганди[6], който бил хвърлен в затвора, но сега отново е освободен по здравословни причини. Тук, в Арабия, също така живеят хора, в по-голяма или по-малка степен намиращи се под господството на англичаните. Това е все още почти непроходимата местност Арабия. Знаете, че причина за Световната война беше преди всичко намерението да се направи път през Турция, на който едното разклонение да се насочи към Индия, а другото - към Арабия.
към текста >>

97. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

От другата страна се намират Англия и Уелс, а тук - Ирландия, обозначена само лекичко.
Тук ние преминаваме към морското крайбрежие на Германия, тук преминаваме в холандските, а тук във френските области. Тук ние преминаваме в Испания, тук преминаваме в Италия. Сега стигаме в областта, която вече ни е известна, стигаме до Адриатическо море, а тук - до Гърция. Сега идва Черно море. Тук преминаваме в прилежащата Мала Азия, после преминаваме в Африка. От другата страна се намират Англия и Уелс, а тук - Ирландия, обозначена само лекичко.
към текста >>

Но какво ставало на Запад, ако се пренесем през Испания и Франция чак до Англия?
Но какво ставало на Запад, ако се пренесем през Испания и Франция чак до Англия? Виждате ли, тук римското начало оставало живо. Затова и възникнали езиците, където продължава да живее римското начало. Тук, в Средна Европа, в по-голяма степен удържал победа германският елемент. Тук възникнали германските езици. Тук, горе, удържал победа романският елемент.
към текста >>

98. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

е бил посланик в Англия, а през 1860 г.
Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв». (Е. П. Блаватска, «Разбулената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо. Жан-Жак Пелисер (1794-1864), херцог Малаховски, маршал на Франция, участвал в завоюването на Алжир през 1830 г и 1839-1855 г, през 1858/59 г. е бил посланик в Англия, а през 1860 г. - генерал-губернатор на Алжир.
към текста >>

99. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Въпреки че колонизираните се бунтуват и прочие, в стопанско отношение Англия винаги удържа превес.
Германците в такива случаи най-малко от всичко умеят да проявяват уважение. Затова и на германците винаги не им се получава при колонизациите, защото на тях дори и мисъл не им минава, как изглежда едно или друго в очите на хората, при които те искат да имат своя колония. Прекланяйки глава, на последните им се налага да приемат порядки, които самите немци имат в центъра на Европа! Разбира се, от това нищо не се получава. Ето защо развитието става така: на англичаните им върви при основаването на колонии. Въпреки че колонизираните се бунтуват и прочие, в стопанско отношение Англия винаги удържа превес. И така, англичаните разбират, че е необходимо постоянно да вникват в природата и същността на чуждия народ. Англичаните водят и войната също съвсем различно, отколкото я водят например германците. Как си представя германецът необходимостта от война с кой да е народ? Съвсем не искам да ви говоря против войната, а искам само да ви разкажа как германците си представят нещата: трябва просто да се настъпи и да се завоюва този народ. Англичаните не постъпват така.
към текста >>

В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари.
С други думи, те дават възможност на хората да се довършат един друг. Това го потвърждава историята. Именно благодарение на този факт е била основана английската световна империя.[3] Другите никога не знаят «от коя трънка ще изскочи заекът», как ще тръгнат нещата. Англичаните, в известен смисъл инстинктивно, се отнасят с уважение към отличителните качества на чуждия народ. Благодарение на този факт на англичаните им се удаде да достигнат колосалното икономическо превъзходство. В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари. Пари никой няма. Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно. Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи. Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят. За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато.
към текста >>

Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят.
Благодарение на този факт на англичаните им се удаде да достигнат колосалното икономическо превъзходство. В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари. Пари никой няма. Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно. Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи. Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят. За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато. Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, както правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи. Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали? Нейната стойност винаги е една марка. Но, господа, за нея сега можеш да си купиш толкова, колкото преди с петнадесет пфенига, следователно в действителност нейната стойност е не повече от петнадесет пфенига.
към текста >>

Англия обявила война на Китай за «правото на свободен внос» на опиум.
[2] Търговия с опиум англичаните са водели открито и широко, а след като китайският император е въвел закон за смъртно наказание за наркотърговците, през 1841 – 1842 г. Англия обявила война на Китай за «правото на свободен внос» на опиум. – Бел. пр.
към текста >>

100. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

е бил посланик в Англия, а през 1860 г.
Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв». (Е. П. Блаватска, «Раз-булената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо. Жан-Жак Пелисер (1794-1864), херцог Малаховски, маршал на Франция, участвал в завоюването на Алжир през 1830 г и 1839-1855 г, през 1858/59 г. е бил посланик в Англия, а през 1860 г. - генерал-гу-бернатор на Алжир.
към текста >>

101. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

А тук ще се намира Европа - Норвегия, Шотландия, Англия, Ирландия; после преминаваме към Франция, Испания, следват Италия, Германия; тук се намира Ботническият залив (в северната част на Балтийско море - бел. пр.).
Сега искам да ви приведа нещо, от което бихте могли да видите как се е изменяла Земята, при това се е изменяла вече относително късно. Виждате, ако тук нарисуваме повърхността й (изобразява го на дъската), тук ще бъде Америка. А тук ще се намира Европа - Норвегия, Шотландия, Англия, Ирландия; после преминаваме към Франция, Испания, следват Италия, Германия; тук се намира Ботническият залив (в северната част на Балтийско море - бел. пр.).
към текста >>

Ако разгледаме скалните породи в Британската империя от Англия, Шотландия и Ирландия, ако разгледаме самите пластове, ще открием, че Англия много пъти се е издигала и спускала в хода на времето.
От всичко това виждате, че в някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска; тя ту се издига, ту се спуска, при това е видно, че сушата и водата на Земята в различните епохи се разпределят по различен начин. Ако разгледаме скалните породи в Британската империя от Англия, Шотландия и Ирландия, ако разгледаме самите пластове, ще открием, че Англия много пъти се е издигала и спускала в хода на времето. Когато е била горе, там са расли някои растения дотогава, докато тя не се е потапяла долу, не е потъвала. След това тя отново се е издигала нагоре, но тогава всичко, разбира се, е било пустинно. Тя се е покривала със съвсем различен растителен и животински свят, който можем да видим и днес. Тя многократно се е спускала и издигала. Следователно почвата на Земята се намира в постоянно движение.
към текста >>

102. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Тук биха били Англия и Ирландия.
Видяхме също така, че в началото човешкият живот е протичал много по-различно, отколкото днес, и това се е разигравало там, където днес се намира Атлантическият океан. Трябва да си представим, че по това време там е имало суша; там, където днес се намира Атлантическият океан, е имало твърда земя. Още веднъж примерно ще ви изобразя как е стояла работата (изобразява го на дъската); тук сега се намира границата с Азия. Това е Черно море. Тук, долу, е разположена Африка, след това тук се намира Русия и тук преминаваме в Азия. Тук биха били Англия и Ирландия. Тук, от тази страна, се намира Америка. Следователно тук е имало по-рано навсякъде суша, а тук суша е имало съвсем малко; тогава в Европа е имало всъщност цяло огромно море. Всички тези страни са се намирали в морето. А ако преминем насам, и тук, в Сибир, също още е било море; всички това е още море. Тук, долу, където днес се намира Индия - тук се намира това, което е разположено зад Индия, и все пак тогава е било така, че тя малко се е издигала над морето.
към текста >>

103. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Жалко е, че не мога да изнасям лекции и тук, и в Англия едновременно.
Ето така се опитах да интерпретирам този въпрос. Може и не напълно да сте удовлетворени от отговора! Е, когато се върна, ще имаме възможност отново да се срещнем. Надявам се, че поне малко ще бъдете удовлетворени. Жалко е, че не мога да изнасям лекции и тук, и в Англия едновременно. Още не сме стигнали толкова далеч. Ако това някога ни се отдаде, няма да се наложи да правим паузи. Обаче засега се налага да направим пауза. Затова довиждане, господа.
към текста >>

104. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Тук, горе, ще бъде Скандинавия, тук Англия, а тук, по-горе, ще бъде Азия.
Вижте как стоят нещата; дайте да обозначим Земята така, както често я рисуват, сякаш е плоска. Тогава тук ще бъде Северна Америка, тук - Южна Америка, между тях - Централна Америка; горе имаме Африка, тук е разположена Европа. А тук, в началото, е Мала Азия, след това море, Гърция, Италия, Испания, Франция - и изобщо, Европа. Тук, горе, ще бъде Скандинавия, тук Англия, а тук, по-горе, ще бъде Азия. Следователно тук имаме Азия, тук - Африка, тук - Европа, и тук - Америка.
към текста >>

НАГОРЕ

1.8663518428802