Търсене в текстове за 'Активност'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 366 резултата от 207 текста с корен от думите : 'Активност'.

1. 03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ GA_4 Философия на свободата

Прибягвало се е до безконечно остроумничене, за да се обясни как човешката свобода се съчетава с активността в природата, към която обаче принадлежи и човекът.
Малко въпроси са разглеждани с такава проницателност, както този. Идеята за свободата на човешката воля намери многобройни горещи привърженици и упорити противници. Има хора, които в своя нравствен патос обявяват за ограничен ум всеки, който дръзне да отрече такъв очевиден факт като свободата. Противостоят им други, които смятат за връх на ненаучността, ако някой вярва, че в сферата на човешката дейност и мислене закономерността на природата се прекъсва. Тук едно и също нещо еднакво често се обявява за най- драгоценно благо на човечеството, както и за най-коварна илюзия. Прибягвало се е до безконечно остроумничене, за да се обясни как човешката свобода се съчетава с активността в природата, към която обаче принадлежи и човекът. Не по-малки са усилията, с които, от друга страна, се е търсело обяснение как е могла да възникне такава безумна идея. Всеки, чиято най-изявена черта на характера не е обратното на задълбочеността, чувства, че в случая става дума за един от най-важните въпроси на живота, религията, практиката и науката. А към печалните признаци за повърхностност в съвременната мисъл спада това, че една книга, която от резултатите на по-новото естествознание иска да изкове една „нова вяра" (Давид Фридрих Щраус, Старата и новата вяра), не съдържа по този въпрос нищо повече от думите: „С въпроса за свободата на човешката воля тук не е необходимо да се занимаваме. Всяка философия, заслужила името си на такава, винаги е разкривала мнимо индиферентната свобода на избора като празна измама; но нравственото остойностяване на човешките действия и убеждения остава незасегнато от този въпрос." Привеждам този пасаж, не защото смятам, че книгата, в която се съдържа, е от особено значение, а защото ми се струва, че той изразява мнението, до което във въпросната сфера смогва да се добере мнозинството от нашите мислещи съвременници. Днес като че ли всеки, който претендира да е надрасъл детската възраст на науката, е наясно, че свободата не може да се състои в това, от две възможни действия съвсем самоволно да се избере едното или другото.
към текста >>

2. 14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) GA_4 Философия на свободата

Тази част на моралната активност почива върху знания за света на явленията, за който става въпрос.
За да осъществи своите представи, нравственото въображение трябва да посегне към определена област от възприятия. Действието на човека не създава възприятия, а преоформя наличните възприятия и им придава нов облик. За преобразуването на определен обект на възприемането или на съвкупност от такива обекти в съответствие с дадена морална представа човек трябва да е схванал законосъобразното съдържание (дотогавашния принцип на действие, който човек иска да обнови или да му даде нова насока) на този образ на възприятието. Освен туй трябва да се намери начинът, по който тази законосъобразност може да се превърне в нова. Тази част на моралната активност почива върху знания за света на явленията, за който става въпрос. Следователно тя трябва да се търси в някой клон на научното познание въобще. Така редом с моралната идейна способност* и с нравственото въображение моралните действия предполагат способността за преоформяне на света на възприятията, без да се накърни подчинената му на природните закони взаимовръзка. Тази способност се нарича морална техника. Тя е усвоима в смисъла, в който може да се усвои всяка наука. Общо взето, на хората по-лесно им се удава да намерят понятията за вече съществуващия свят, отколкото чрез въображението да определят продуктивно още несъществуващите бъдещи действия.
към текста >>

3. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Човекът не може да стои само пасивно, когато иска да познае сетивните неща; но той трябва да прояви активност и да извлече познанието от себе си.
Вайгел си казва: Въпреки че познанието изтича от човека, самата същност на отражението /на предмета/ е тази, която се изявява по околен път чрез човека. Както аз научавам за съдържанието на книгата чрез четенето, а не моето собствено съдържание, така аз узнавам и за цвета на предмета чрез окото; но това не е цвят, който съществува в моето око или в мене. Следователно Вайгел стига по свой собствен път до резултата, който вече срещнахме при Николай от Куес. Така Вайгел си е изяснил същността на сетивното познание. Той стигнал до убеждението, че всичко, което имат да ни кажат външните неща, може да се разлее от нашата собствена вътрешност навън. Човекът не може да стои само пасивно, когато иска да познае сетивните неща; но той трябва да прояви активност и да извлече познанието от себе си. Предметът /отражението/ само събужда в духа познанието. Човек се издига до висшето познание, когато духът става негов собствен обект /отражение/. При сетивното познание виждаме, че никакво познание не може да се влее отвън в човека. Следователно и висшето познание не може да дойде отвън, а може да бъде събудено само във вътрешността. Ето защо не може да съществува никакво външно откровение, а само едно вътрешно пробуждане.
към текста >>

4. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА GA_9 Теософия

Моята постоянна активност е била прекъсната през нощта.
Често пъти сънят е наричан най-малкият брат на смъртта. Събуждам се сутрин. Моята постоянна активност е била прекъсната през нощта. Не е възможно, при обичайни обстоятелства, аз да започна от сутринта каквато и да е нова дейност. За да има порядък и свързаност в моя живот, аз трябва да съчетая днешните си действия с тези от вчера, като ги продължа. Действията ми от вчера предопределят действията, които трябва да извърша днес. С това, което съм извършил вчера, аз подготвям съдбата си днес. За известно време аз съм се оттеглил от моята дейност, но тя ми принадлежи и отново ме превлича към себе си.
към текста >>

5. 6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА GA_9 Теософия

Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от животинското начало, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура.
Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък. Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре. Изобретателните натури, чиито мисли са особено плодотворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разположена дълбоко в тях. В най-висша степен това се отнася за онези личности, които наричаме "мъдри" и особено тези от тях, които са богати на плодотворни идеи. Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от животинското начало, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура.
към текста >>

6. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

В тогавашните еволюционни степени на човечеството те са били в действие, макар и тяхната активност да е отговаряла само на посочената по низша степен на съзнание.
С развитието на тези свръхсетивни органи са свързани определени душевни функции и който практикува посочените упражнения, вече допринася с нещо за тяхното оформяне. Осем от листата на "16 листния лотосов цвят" са били вече формиране в предишните етапи от човешката еволюция и днешният човек няма никаква заслуга за това. Той ги е получил като дар от природата, когато все още е разполагал с едно смътно, сънищно съзнание. В тогавашните еволюционни степени на човечеството те са били в действие, макар и тяхната активност да е отговаряла само на посочената по низша степен на съзнание. Когато човешкото съзнание се "прояснява", "листата" потъмняват и преустановяват своята дейност. Другите 8 листа човек може да изгради сам с помощта на съзнателни упражнения. Така целият лотосов цвят става подвижен и светещ. От изграждането на всяко едно от тези 16 листа зависи придобиването на известни способности. И все пак, както вече казахме, човек може да развие съзнателно само 8 от тях; другите 8 влизат в действие от само себе си.
към текста >>

7. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Но човек изобщо не подозира за тази своя активност, преди да е изградил духовно-възприемателните органи, благодарение на които може да наблюдава себе си и процесите в околния свят също и по време на сън, както от друга страна прави това спрямо своето физическо обкръжение.
Всъщност по време на съня душата е извънредно жива и подвижна. Но човек изобщо не подозира за тази своя активност, преди да е изградил духовно-възприемателните органи, благодарение на които може да наблюдава себе си и процесите в околния свят също и по време на сън, както от друга страна прави това спрямо своето физическо обкръжение. Както посочихме в предишните глави, окултното обучение се състои в изграждането на такива свръхсетивни органи. Когато в хода на окултното обучение човек успее да промени самия характер на своите изживявания по време на дълбокия сън, той вече може да следи всичко около себе си по напълно съзнателен начин; той може свободно да се ориентира в своето обкръжение, както прави това и в условията на физическия свят. Впрочем уместно е да отбележим, че съзнателното възприемане на нашето сетивно обкръжение вече предпоставя една по-висша степен на ясновидство. В началото окултният ученик възприема само неща, принадлежащи на един друг свят, без да е в състояние да вникне в тяхната връзка и зависимост с предметите от сетивния свят.
към текста >>

8. ПОСЛЕСЛОВ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако обаче е стигнал до тази опитност, той знае: навсякъде в душевния живот, където цари мисленето и където то определя цялата душевна активност, възниква една дейност, който е напълно независима от тялото.
А то е възможно, само ако човек се освободи и стане независим от тялото както постига това в акта на обикновеното съзнание, когато спрямо външните възприятия и спрямо вътрешните си желания, чувства и стремежи, изгражда мисли, които не произлизат нито от външните възприятия, нито от вътрешните желания и чувства. Има хора, които не вярват в съществуванието на мисли от този род. Те заявяват: човекът не може да се добере до каквато и да е мисъл, ако не я извлече от възприятията или от свързаният с тялото душевен живот. Всички мисли са само отражения и сенки или от възприятията, или от вътрешните изживявания. Подобно твърдение може да си позволи само този, който никога не е имал възможността да изживее в душата си чистата и самозараждаща се сила на мисленето. Ако обаче е стигнал до тази опитност, той знае: навсякъде в душевния живот, където цари мисленето и където то определя цялата душевна активност, възниква една дейност, който е напълно независима от тялото.
към текста >>

Хората, които отхвърлят подобен възглед, не могат да се освободят от заблужденията, възникващи при смесването на мисловната активност с другите душевни прояви.
В обикновения душевен живот мисленето почти винаги е свързано с другите прояви на душата: възприятия, чувства и воля и т.н. Всички те се осъществяват с помощта на тялото. Обаче в тях е намесено и мисленето. И според степента на неговото участие, в човека прониква нещо, което няма нищо общо с тялото. Хората, които отхвърлят подобен възглед, не могат да се освободят от заблужденията, възникващи при смесването на мисловната активност с другите душевни прояви. Обаче в душевните изживявания човек може да се извиси до там, че да отдели мисловната част на своя вътрешен живот от всичко останало. От огромния обхват на душевния живот може да се обособи нещо, което е съставено единствено от чисто мислене. От мисли, съществуващи сами по себе си, като от тях са изключени всякакви външни възприятия и всякакви вътрешни изживявания, свързани по някакъв начин с тялото. Такива мисли се проявяват чрез самите себе си, чрез това което представляват, като една духовна, свръхсетивна еманация. И душата която се свързва с тези мисли, изключвайки в този момент всяко външно възприятие, всеки спомен и всяко вътрешно изживяване, се издига с мисленето в една свръхсетивна област, където изживява себе си извън тялото.
към текста >>

А тъкмо в душевните си изживявания протичащи на границата между тялото и света, човек е до голяма степен зависим от своя физически организъм; обаче в тези изживявания се вмъква чисто мисловната активност и според степента, в която тя прониква в тях, сетивните възприятия и волята на човека стават независими от тялото.
Обаче при такива душевни състояния се проявява несвръхсетивния свят, а подсетивния свят. Будният и съзнателен живот на човека не протича изцяло в тялото, а до голяма степен на границата между тялото и външния физически свят; сетивните възприятия са едновременно като един вид "вмъкване" на външни процеси в човешкото тяло и като един вид "излъчването" им извън тялото; а дори и чрез волята, която се свежда до една намеса на човека във външния свят всеки от нас се превръща в част от външните космически процеси. А тъкмо в душевните си изживявания протичащи на границата между тялото и света, човек е до голяма степен зависим от своя физически организъм; обаче в тези изживявания се вмъква чисто мисловната активност и според степента, в която тя прониква в тях, сетивните възприятия и волята на човека стават независими от тялото. Когато човек изпада в пристъпи на визионерство и когато влиза в ролята на медиум, той е напълно зависим от своето тяло. Така от душевния си живот той изключва онази част, която го прави независим от физическото тяло. По този начин проявите и продуктивно- творческата сила на душата се превръщат в последици от органичния живот на тялото. А визионерите и медиумите имат своите изживявания благодарение на обстоятелството, че в съответните моменти душата е сравнително по-слабо свързана с тялото, отколкото в обикновената сетивна и волева дейност. Изживяването на свръхсетивния свят, както е описано в тази книга, изисква определено душевно развитие, което е противоположно на това, което става при визионера и медиума.
към текста >>

9. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

По своето естество, възникването на науката не е свързано с предмета, който тя обхваща, а с действената активност на човешката душа, която се проявява в хода на познавателния стремеж.
Естествено за този, който под „наука" разбира само това, което регистрират нашите сетива и нашият опиращ се на сетивата разсъдък, разглежданата тук „Тайна Наука" не може да означава никаква наука. Ако би искал да разбере себе си обаче, такъв човек би трябвало да признае, че той отхвърля „Тайната Наука" не по силата на някакви основателни доводи, а по силата на едно безапелационно решение, произлизащо от негови те чисто субективни чувства. За да вникне във всичко това, достатъчно е само човек да размисли как възниква науката и какво е нейното значение в живота на хората. По своето естество, възникването на науката не е свързано с предмета, който тя обхваща, а с действената активност на човешката душа, която се проявява в хода на познавателния стремеж. Необходимо е да насочим поглед върху това, как душата се отнася към се бе си, когато тя развива една или друга наука. Ако се поддадем на навика и приемем, че тази активност е налице само тогава, когато действуват нашите сетивни възприятия, ние лесно ще стигнем до убеждението, че в случая същественото са тъкмо тези сетивни възприятия, тези сетивни откровения. И тогава ние пропускаме обстоятелството, че в известен смисъл човешката душа е била ангажирана изключително и само върху своите сетивни откровения. Все пак ние можем да преодолеем подобно самоограничение и независимо от специалния случай на приложението да вникнем в самия характер на научната дейност. А това е съществено, когато ни предстои да говорим за познание на несетивни явления и да окачествяваме това познание като „научно".
към текста >>

Ако се поддадем на навика и приемем, че тази активност е налице само тогава, когато действуват нашите сетивни възприятия, ние лесно ще стигнем до убеждението, че в случая същественото са тъкмо тези сетивни възприятия, тези сетивни откровения.
Естествено за този, който под „наука" разбира само това, което регистрират нашите сетива и нашият опиращ се на сетивата разсъдък, разглежданата тук „Тайна Наука" не може да означава никаква наука. Ако би искал да разбере себе си обаче, такъв човек би трябвало да признае, че той отхвърля „Тайната Наука" не по силата на някакви основателни доводи, а по силата на едно безапелационно решение, произлизащо от негови те чисто субективни чувства. За да вникне във всичко това, достатъчно е само човек да размисли как възниква науката и какво е нейното значение в живота на хората. По своето естество, възникването на науката не е свързано с предмета, който тя обхваща, а с действената активност на човешката душа, която се проявява в хода на познавателния стремеж. Необходимо е да насочим поглед върху това, как душата се отнася към се бе си, когато тя развива една или друга наука. Ако се поддадем на навика и приемем, че тази активност е налице само тогава, когато действуват нашите сетивни възприятия, ние лесно ще стигнем до убеждението, че в случая същественото са тъкмо тези сетивни възприятия, тези сетивни откровения. И тогава ние пропускаме обстоятелството, че в известен смисъл човешката душа е била ангажирана изключително и само върху своите сетивни откровения. Все пак ние можем да преодолеем подобно самоограничение и независимо от специалния случай на приложението да вникнем в самия характер на научната дейност. А това е съществено, когато ни предстои да говорим за познание на несетивни явления и да окачествяваме това познание като „научно". Човешката мисъл иска да обхване тези явления по същия начин, по който в други случаи тя обхваща естественонаучните явления. Тайната Наука е в състояние да освободи естественонаучния метод който в своята област се опира на взаимнозависимите и закономерно протичащи сетивни явления от ограниченото му прилагане върху сетивните факти, но наред с това и да го съхрани като едно мисловно цяло.
към текста >>

Тези факти не застават пред човешкото възприятие без съответствуващата душевна активност, какъвто е случаят при естествената наука; те проникват в човека само чрез такава душевна активност.
Задачата на тази книга е да развие душевните сили и качества, придобити в хода на природопознанието, и да обърне внимание, че при такова развитие душата рано или късно идва в допир със свръхсетивните факти. Естествено, предполага се, че и всеки читател, който успее да вникне в изложението, по необходимост се натъква на тези факти. Впрочем една разлика спрямо естественонаучния подход настъпва още в мига, когато се пристъпва в областта на Духовната Наука (Geheimwissenschaft). При естествената наука фактите се намират в полето на сетивния свят; ученият разглежда душевната дейност като нещо второстепенно и дава превес на сетивните факти и тяхната закономерност. Духовнонаучният изследовател поставя на преден план тъкмо душевната дейност, защото читателят ще се добере до тези факти, само ако съумее да развие по правилен начин своята собствена душевна дейност. Тези факти не застават пред човешкото възприятие без съответствуващата душевна активност, какъвто е случаят при естествената наука; те проникват в човека само чрез такава душевна активност. Следователно, духовният изследовател предполага, че читателят сам търси заедно с него тези факти. Неговите описания са така замислени, че той просто разказва за появата на тези факти и че в начина, по който разказва, цари не произвол и лични съображения, а характерният научен усет, изграден и възпитан чрез строгата методология на естествената наука. Ето защо той е принуден да говори и за средствата, чрез които постига наблюдения в областта на свръхсетивния свят. След като човек навлезе в тази област, той скоро ще забележи, че с помощта на Тайната Наука добива представи и идеи, каквито по-рано не е имал. Така човек стига до ново обяснение също и на това, което преди е смятал за основна същност на „доказателството".
към текста >>

10. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Престане ли тази борба, веднага настъпва чисто минералната активност.
Ето как в самия човек трябва ясно да разграничим „явното" от „скритото", „видимото" от „невидимото". Защото през времетраенето на живота, „невидимите сили" трябва да водят една непрекъсната борба срещу веществата и силите в минералната област на физическото тяло. Престане ли тази борба, веднага настъпва чисто минералната активност.
към текста >>

Ако обаче Азът поиска да възприеме сам себе си, той не може да стори това просто като се отдаде на самия себе си; за да стигне до съзнанието за себе си, Азът трябва да прояви вътрешна активност в своите собствени дълбини.
Истинската природа на „Аза" се разкрива едва в Съзнаващата Душа. Докато в „сетивния" и „разбиращ" елемент душата е някак разпръсната, тъкмо като Съзнаваща Душа тя се доближава до своята истинска същност. С помощта на Съзнаващата Душа „Азът" може да бъде възприеман, и то не по друг начин, а като определена вътрешна дейност. Представите за външните предмети се образуват в зависимост от появата, промените, изчезването на предметите и т.н.; тези представи обаче продължават да работят в човешкия разсъдък чрез своята собствена сила. Ако обаче Азът поиска да възприеме сам себе си, той не може да стори това просто като се отдаде на самия себе си; за да стигне до съзнанието за себе си, Азът трябва да прояви вътрешна активност в своите собствени дълбини. С възприемането на „Аза", с размисъла върху себе си, започва и една нова дейност на Аза. Чрез нея възприемането на Аза в Съзнаващата Душа добива за човек едно съвсем различно значение от онова, което нахлува към Аза чрез трите съставни части на тялото и чрез двете съставни части на душата. Силата, която изявява Аза в Съзнаващата Душа, е същата, която се проявява в целия останал свят. Само че в тялото и в по-низшите съставни части на душата, тя се проявява в своите действия не непосредствено, а косвено и незабележимо. Нейната най-низша изява се осъществява чрез физическото тяло; после постепенно се издига до това, което изпълва Разсъдъчната Душа.
към текста >>

подлежат на всевъзможни колебания и разпокъсаност; религиозните чувства обаче придават на цялата мисловна, чувствена и волева активност един отпечатък на единство и цялост.
Работата на Аза се простира и върху етерното тяло например тогава, когато той упражнява дейността си и предизвиква промени в характера, темперамента и т.н. За тази промяна работи всеки човек, независимо дали го съзнава или не. Най-мощните импулси в обикновения живот, които съдействуват за тази промяна, са религиозните. Когато Азът позволи на импулсите, бликащи от религиозния живот, да проникват в него, тогава те образуват там, в Аза, една сила, чиито въздействия стигат чак до етерното тяло, за да го променят и преобразят, докато астралното тяло се променя от много по-слаби въздействия. Тези по-незначителни въздействия, които самият живот предлага на човека образование, размисли, облагородяване на чувствата и т.н. подлежат на всевъзможни колебания и разпокъсаност; религиозните чувства обаче придават на цялата мисловна, чувствена и волева активност един отпечатък на единство и цялост. Наред с това, те озаряват и целия душевен живот с една проникваща и постоянна светлина.
към текста >>

11. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Така астралното тяло, заедно с намиращия се в неговото лоно Аз, след като известно време са работили във физическото и етерното тяло и в зависимост от резултатите на тази своя активност вече напълно освободени от всякакви телесни връзки разгръщат една друга дейност в душевно-духовния свят.
Дори и по време на сън астралното тяло да не изживява никакви представи, удоволствия, болки и т.н., то не остава бездейно. Точно тогава астралното тяло на спящия човек е ангажирано с една бърза и подвижна дейност. В нея то встъпва по един ритмичен начин винаги, след като известно време е работило заедно с физическото и етерното тяло. Нека си представим часовниковото махало: След като е стигнало крайната лява точка, то се връща в средното положение, за да изразходва натрупаната сила в противоположна посока, отправяйки се към крайната дясна точка. Така астралното тяло, заедно с намиращия се в неговото лоно Аз, след като известно време са работили във физическото и етерното тяло и в зависимост от резултатите на тази своя активност вече напълно освободени от всякакви телесни връзки разгръщат една друга дейност в душевно-духовния свят. Според общоприетия начин на мислене, по време на това безплътно състояние, в което се намират астралното тяло и Азът, настъпва безсъзнание и то представлява една противоположност спрямо съжителството между физическото и етерното тяло, осъществявано в състояние на будност: както ударът на махалото вляво е противоположен на удара вдясно. Душевно-духовната организация на човека възприема тази необходимост от навлизането в безсъзнание като умора. Обаче тази умора е израз на това, че докато човек спи, астралното тяло и Азът се подготвят за следващото пробуждане, за да преизграждат отново всичко онова във физическото и етерното тяло, което е възникнало там чрез органическата и несъзнавана дейност, освободена от всякаква душевно-духовна намеса. Тази несъзнавана градивна дейност и това, което става в човешкото същество по време на съзнателното състояние, са противоположности и те се редуват в ритмична последователност.
към текста >>

12. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Свръхсетивното наблюдение установява как в хода на редовното Слънчево развитие, между човешките същества там, се проявяват топлинни сили, в които може да се види цялата активност, отнасяща се до посочените Духове на новия Сатурн.
Ето защо те се отделят от Слънцето и образуват из вън него едно самостоятелно небесно тяло. От него изостаналите „Духове на Личността" действуват върху описаните Същества от второто Слънчево царство. Така от предишния Сатурн се образуват две нови небесни тела. Сега в своето обкръжение Слънцето има едно второ небесно тяло, което представлява един вид прероден Сатурн, един нов Сатурн. Този нов Сатурн предава на второто Слънчево царство, така да се каже, един личностен характер. Свръхсетивното наблюдение установява как в хода на редовното Слънчево развитие, между човешките същества там, се проявяват топлинни сили, в които може да се види цялата активност, отнасяща се до посочените Духове на новия Сатурн.
към текста >>

„Духовете на Огъня" проявяват своята активност в етерното тяло, доколкото то приема самостоятелната форма на човешкото същество.
От казаното става ясно как трите вида духовни Същества „Духовете на Личността", „Духовете на Огъня" и „Синовете на Живота" действуват върху Лунния човек. Ако се спрем на главния период от Лунното развитие, а именно неговата средна епоха, ще установим как „Духовете на Личността" култивират в човешкото астрално тяло известна самостоятелност, известен личностен характер. На този факт се дължи и обстоятелството, че през неслънчевия цикъл човек може да се обърне към себе си, да формира сам себе си. „Духовете на Огъня" проявяват своята активност в етерното тяло, доколкото то приема самостоятелната форма на човешкото същество. Ето защо винаги след възобновяване на тялото, човешкото същество се усеща идентично с това, което е представлявало по-рано. Следователно „Духовете на Огъня" предават на етерното тяло един вид памет. „Синовете на Живота" действуват върху физическото тяло така, че то вече може да бъде израз на придобилото самостоятелност астрално тяло. Физическото тяло се превръща в един физиологичен образ на своето астрално тяло. Напротив, върху физическото и етерното тяло доколкото през Слънчевите периоди те се оформят независимо от самостоятелното астрално тяло работят по-висши духовни Същества, а имен но „Духовете на формата" и „Духовете на Движението".
към текста >>

Но дори и внасянето на този нов елемент трябва да се усеща като определена активност от страна на действуващите отвън висши Същества.
Това той постигаше единствено в рамките на едно смътно съзнание, т.е. в образите на висшите Същества, които действуваха в този елемент. И по-рано човек възприемаше в подобна образна форма вливането на течните Земни елементи като израз на издигнатите над него Същества. Поради сгъстяването на земната форма на човека, тези образи в неговото съзнание претърпяха известна промяна. Към течния елемент се прибавя и твърдият. Но дори и внасянето на този нов елемент трябва да се усеща като определена активност от страна на действуващите отвън висши Същества. Човек вече не разполага в своята душа с онази сила, която би му позволила сам да ръководи въвеждането на елементите, защото сега то трябва да обслужва неговото моделирано от външни въздействия тяло. Ако би поискал сам да ръководи въвеждането на елементите, той би покварил формата на своето тяло.
към текста >>

Те донесоха на човека възможността да разгръща собствена активност в своето съзнание, но наред с това и възможността да греши, възможността да върши зло.
Но понеже изходната точка на това господство беше именно астралното тяло, стоящият над него „Аз" изпадна в постоянна зависимост от това астрално тяло. Така че занапред човекът щеше да бъде непрекъснато изложен под влиянието на един по-низш елемент от своята природа. В своя живот той можеше да потъне под висотата, на която беше поставен в хода на мировото развитие от Земно-Лунните Същества. Влиянието на споменатите правилно развити Лунни Същества продължи да играе решителна роля в неговото развитие и през следващите епохи. За разлика от другите Същества, които действуваха от земната Луна и, лишени от свободна воля, превръщаха съзнанието в огледало на света, можем да наречем тези Лунни Същества „Луциферически Духове". Те донесоха на човека възможността да разгръща собствена активност в своето съзнание, но наред с това и възможността да греши, възможността да върши зло. В резултат на тези събития човек встъпи в нови отношения спрямо Слънчевите Същества, различни от тези, които му бяха предопределили Земно-Лунните Духове. Последните искаха да изградят огледалото на неговото съзнание така, че Слънчевите Духове да доминират в целия душевен живот на човека. Тези процеси се кръстосаха и в човешкото същество възникна противоположността между влиянието на Слънчевия Дух и влиянието на Духовете с неправилно лунно развитие. Чрез тази противоположност човекът изпадна в невъзможност да разпознава физическите действия на Слънцето като такива; за него те оставаха скрити зад земните впечатления на външния свят. Наситената с тези впечатления астрална част на човека беше привлечена към областта на „Аза".
към текста >>

13. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

В случая мислите са тук не за научното потвърждение на даден факт, а за да послужат в изграждането на един символ, който променя и засилва душевната активност, независимо от възраженията, които биха хрумнали на една или друга личност при изграждането на този символ.
Тук не е важно, дали и доколко дадена естественонаучна представа намира горните мисли за оправдани. За щото става дума за развитието на такива мисли относно растението и човека, които, без никаква теория, могат да бъдат постигнати чрез едно просто и непосредствено съзерцание. Такива мисли наред с теоретичните представи за нещата от външния свят също имат своето значение, и то не по-малко важно. В случая мислите са тук не за научното потвърждение на даден факт, а за да послужат в изграждането на един символ, който променя и засилва душевната активност, независимо от възраженията, които биха хрумнали на една или друга личност при изграждането на този символ.
към текста >>

14. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО GA_13 Въведение в Тайната наука

Истински разбраният Христов Импулс действува така, че човешката душа, която го приема, започва да се усеща като част от духовния свят; съответно се променят нейната познавателна и действена активност, докато преди тя стоеше вън от този свят.
През Петата епоха онези свръхсетивни явления, които през Третата бяха достъпни за сумрачното съзнание, ще се изявят отново, но вече проникнати от силите на разума и чувствата. Те ще бъдат проникнати и от познанието на душата за Христовата Тайна. Ето защо, сравнени с миналото, те ще приемат съвършено друга форма. Докато през древността свръхсетивните впечатления бяха усещани като сили, които един вид поемат и „изнасят" човека из вън рамките на външния духовен свят, без неговото присъствие в този свят да е забележимо и ясно, през новите времена свръхсетивните впечатления ще бликат от един свят, който все повече и повече ще се изпълва от човешкото присъствие. Не трябва да мислим, че повторението на египетско-халдейската епоха ще настъпи механично и че просто душите ще приемат това, което е съществувало и тогава. Истински разбраният Христов Импулс действува така, че човешката душа, която го приема, започва да се усеща като част от духовния свят; съответно се променят нейната познавателна и действена активност, докато преди тя стоеше вън от този свят.
към текста >>

15. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

във творческа активност,
във творческа активност,
към текста >>

16. Петнадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

от отдих чрез съня подир активност.
от отдих чрез съня подир активност.
към текста >>

17. ВЪВЕДЕНИЕ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

И ако този разговор протича така, че да пробуди онези скрити сили, които могат да бъдат намерени у всеки човек, тогава четенето действително се превръща в истинска душевна активност.
Целта на тази книга е да разшири духовнонаучните познания за човешкото същество. Нейното изложение е замислено така, че докато читателят я изучава, да започне един вид разговор със самия себе си. И ако този разговор протича така, че да пробуди онези скрити сили, които могат да бъдат намерени у всеки човек, тогава четенето действително се превръща в истинска душевна активност. Тя на свой ред постепенно тласка душата към едно пътешествие, което накрая я отвежда до непосредственото виждане в духовния свят. Описанията на този свят са предадени под формата на осем медитации, които са по силите на всеки човек. Ако бъдат проведени, те могат да пренесат в душата с помощта на собствената вътрешна съсредоточеност това, за което се говори в тях. От една страна, аз исках да предложа нещо на онези читатели, които вече са запознати с литературата, посветена на свръхсетивните области. Може би изследователят на свръхсетивния свят ще открие тук чрез самото изложение и чрез непосредствено свързаните с душевната опитност подробни описания нещо важно.
към текста >>

18. ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

При съзнателно насочваното ясновидство се стига до определен момент в хода на вътрешната душевна активност, когато човек знае: сега душата изживява нещо, което по-рано тя не е изживявала.
При съзнателно насочваното ясновидство се стига до определен момент в хода на вътрешната душевна активност, когато човек знае: сега душата изживява нещо, което по-рано тя не е изживявала. Изживяването е твърде дифузно и се свежда до общото усещане, че сега човек застава не срещу външния сетивен свят, че стои не в него, макар и да не се намира вътре в себе си, както е при обикновения душевен живот. Външното и вътрешното изживяване се сливат в едно цяло, в едно чувство за живота, което досега е било непознато и за което душата знае, че не би стигнала до него, ако би живяла единствено чрез сетивните впечатления и обикновените паметови представи. По-нататък ясновиждащият забелязва, че в това състояние на душата се вмъква от един непознат досега свят. Обаче до точна представа за това "непознато", той не може да стигне. Изживяването е налице, но представа липсва.
към текста >>

Човек усеща как душевната активност действува формиращо върху собственото му тяло.
При своите първи стъпки, ясновиждащият осъществява в своя понятиен апарат същите процеси макар и на по-високо равнище които са налице в детската възраст. Неговите вътрешно укрепнали мисли действуват върху този апарат и бавно го преобразяват. Понятийният апарат става способен да възприема свръхсетивния свят с помощта на представния живот. Човек усеща как душевната активност действува формиращо върху собственото му тяло. То се превръща в едно трудно препятствие за душевния живот; човек го усеща дори като "чуждо тяло" в себе си. Но после забелязва, че то все повече се приспособява към изживяванията на душата; а накрая човек престава да усеща своето тяло, но за сметка на това има пред себе си свръхсетивния свят, също както не усеща окото, чрез което обхваща света на цветовете. Преди душата да усвои виждането на свръхсетивния свят, тялото трябва да стане невъзприемаемо. След като човек стига до там, че съзнателно прави душата си ясновиждаща, той по правило ще може да възпроизвежда онова състояние. когато се концентрира върху определена мисъл, за да изживее във възможно най-интензивна степен.
към текста >>

19. ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност.
И то може да остане такова дълго време. Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество. Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение. Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност. Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност. Ако целенасочено се стремим да изживеем себе си като духовно Същество в по-висшия "Аз", ще търсим главното изживяване в това, което охарактеризирахме в началото на тази медитация, а описаното на второ място ще имаме като една допълнителна помощ за развитието на душата.
към текста >>

20. ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г. GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

С тези възприятия и с това мислене човек живее повече в свръхсетивната област и с тях той е много по-независим от тялото, отколкото в случая, когато една или друга абнормна телесна организация залъгва душата с опитности, произтичащи от процеси, които всъщност би трябвало да служат на тялото и които по болестен начин са отклонени от своето естествено предназначение, така че водят до представи, лишени от вътрешни основания както в областта на външните възприятия, така и в областта на волевата активност.
Още от съдържанието на втората медитация, както и от следващите, става ясно, че душевният път, за кой то се говори в тази книга, решително отхвърля всяко така наречено "ясновидство", произтичащо от болестни или абнормни телесни състояния. Всяко визионерство, всякакви медиумистични феномени, възникващи в резултат на такива състояния, тук са напълно изключени. Такива опитности произтичат от една душевна организация, спрямо която сетивните възприятия и опиращото се на тях мислене, представляват една по-висша област. С тези възприятия и с това мислене човек живее повече в свръхсетивната област и с тях той е много по-независим от тялото, отколкото в случая, когато една или друга абнормна телесна организация залъгва душата с опитности, произтичащи от процеси, които всъщност би трябвало да служат на тялото и които по болестен начин са отклонени от своето естествено предназначение, така че водят до представи, лишени от вътрешни основания както в областта на външните възприятия, така и в областта на волевата активност.
към текста >>

21. 01. 1. Предговор от преводача GA_23 Същност на социалния въпрос

Напротив, истинска благословия е същото важи и за Валдорфските училища че този импулс идва не от държавата, а може да се породи само в резултат на определена духовна активност от страна на отделната личност.
„А как? " този тежък, мъчителен въпрос не трябва да ни плаши. Инструкции и точни указания тук няма. Напротив, истинска благословия е същото важи и за Валдорфските училища че този импулс идва не от държавата, а може да се породи само в резултат на определена духовна активност от страна на отделната личност. Пречки и трудности ще се появяват непрекъснато, това е напълно естествено.
към текста >>

22. 03. 3. Въведение GA_23 Същност на социалния въпрос

Обаче в рамките на този духовен живот ще бъдат поставени и онези хора, които разгръщат своята активност предимно в практическите области на живота.
Обаче в рамките на този духовен живот ще бъдат поставени и онези хора, които разгръщат своята активност предимно в практическите области на живота. Но „практическата област" ще представлява не това, което възниква от принципите на възпитание, формулирани от т.н. „практици", а всичко, което блика от възпитаващите и техните гледни точки за същността на живота и „практиката". А как следва да се развива и управлява един свободен духовен живот, ще бъде загатнато по-нататък в тази книга.
към текста >>

23. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Към тях човешкото съзнание също е необходимо да насочи своята истинска активност, ако социалният организъм трябва да бъде здрав.
Стопанският живот и целият модерен капитализъм, формирани от напредващите технологии, упражняват по един естествен и самостоятелен начин такова въздействие, което внася известен вътрешен ред в съвременното общество. От една страна човешкото внимание се ангажира с проблемите, които пряко възникват от технологиите и от същността на капиталистическата система, а от друга страна, то се отклонява към съвсем други области на социалния организъм. Към тях човешкото съзнание също е необходимо да насочи своята истинска активност, ако социалният организъм трябва да бъде здрав.
към текста >>

Главовата система чрез сетивата, ритмичната система чрез дишането и веществообменната система чрез изхранването и двигателната активност.
Аз вече опитах, в пълно съзвучие с днешните естественонаучни разработки, поне отчасти да формулирам „троичното устройство" на човешкия организъм в моята книга „Върху загадките на душата". Наясно съм, че още в най-близко бъдеще биологията, физиологията, както и самата естествена наука ще се развият в такава насока по отношение на човешкия организъм, която ще им позволи да вникнат в това, как тези три системи нервно-сетивната, ритмичната и веществообменната поддържат основните процеси в човешкия организъм тъкмо поради обстоятелството, че те действуват в значителна степен самостоятелно и че не са подчинени на каквато и да е абсолютна централизация, а всяка от тях изгражда свое специфично отношение спрямо външния свят. Главовата система чрез сетивата, ритмичната система чрез дишането и веществообменната система чрез изхранването и двигателната активност.
към текста >>

Благодарение на една едностранчива активност той зае особено важни позиции в човешкия живот.
Първата, стопанската система, е свързана с всичко онова, което трябва да съществува, за да регламентираме материалните си отношения с външния свят. Втората система е необходима поради междучовешките отношения в социалния организъм. Третата система има общо с това, което трябва да бликне от човешкия индивид и да се включи в социалния организъм. Както модерните технологии и съвременният капитализъм дадоха своя отпечатък върху нашата епоха, така е належащо от друга страна и раните, които по необходимост бяха нанесени на човешкото общество да бъдат излекувани чрез правилното интегриране на човека и на човешкия обществен живот в трите звена на социалния организъм. В днешно време чрез своите собствени закономерности стопанският живот прие строго определени форми. Благодарение на една едностранчива активност той зае особено важни позиции в човешкия живот. Другите две звена на социалния живот засега не са стигнали дотам да се включат по правилен начин в социалния организъм според собствените си закони. За тази цел е необходимо изхождайки от споменатите вече нови усещания човек сериозно да се заеме с идеята за троичното устройство на социалния организъм; всеки, с оглед на мястото, в което е поставен от живота. Защото в смисъла на опитите, целящи разрешение на социалните въпроси, които обсъждаме тук, всеки отделен човек има своите задачи, както днес, така и в близкото бъдеще.
към текста >>

Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот.
Както от една страна стопанският живот е зависим от определени природни условия (климат, географски особености на местността, подземни богатства и т.н.), така от друга страна той е зависим от правовите отношения, които държавата създава между хората, ангажирани в стопанската дейност. С това се очертават и границите на всичко онова, което може и трябва да обхване дейността на стопанския живот. Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот. Социалният организъм такъв, какъвто е формиран в досегашното развитие на човечеството днес носи следите от модерните технологии на съвременната капиталистическа стопанска система. Този социален организъм е дал и съответното отражение върху самото социално движение; по-важно е, че той контролира стопанския живот в много по-голяма степен, отколкото трябва да бъде в един нормален и здрав социален организъм. Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права. В съвременната стопанска система, която се основава върху разпределението на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права. (Наричам „стока" всяко нещо, което чрез човешката дейност като такава, постига до определено място благодарение на човека и така бива доведено до своето предназначение.
към текста >>

24. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност.
Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност. И все пак днешните социалисти са на мнение, че негативните и подтискащи страни на частната собственост могат да бъдат премахнати само чрез превръщането и в колективна собственост. При това въпросът гласи: Как може да бъда ограничена частната собственост върху средствата за производство още в самото си възникване, така че тя да не упражнява своето подтискащо действие върху лишеното от собственост население? Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото общество е един жив и непрекъснато развиващ се организъм. Спрямо него не може да бъде формулиран въпроса: при какви условия трябва да поставим този организъм, за да остане в такова състояние, че да го проучим както трябва? Подобен въпрос може да се формулира по отношение на даден предмет, който не подлежи повече на никакви изменения.
към текста >>

В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва.
Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед. Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло. В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм. Ако печалбата от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме. За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал. В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва. Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено предприятие, може да се прехвърли според волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за предприятието, той носи отговорност за поетите задължения.
към текста >>

Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм.
Но до този момент следва да се изплаща установената от правовата държава лихва за сумите, които са вложени за създаване на средства за производство. Изобщо, ако обществото е изградено върху изложените тук принципи, може да се направи пълно разграничение между приходите, възникващи от работа със средствата за производство и приходите от личния (физически или интелектуален) труд. Това разграничение съответствува на правното съзнание и на интересите на социалната общност. Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности. Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм. Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм. Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство. Това би довело до една тирания от страна на държавата спрямо материалното и интелектуално производство. А най-добрият за обществото начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности. А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност.
към текста >>

25. Статия 09: Какво изисква Новият дух GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Такива сдружения представляват един модел, според който се определя как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения.
За да имат социален ефект тези договорни споразумения, са необходими две неща. Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна инициатива на всяка от страните — инициатива, която се основава на свободна воля. Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото. Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между индивидите, работещи в стопанската сфера, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот. Второто изискване ще се задоволи, когато споразуменията се изготвят не според исканията на даден нерегулиран пазар, а според условията, възникващи когато клонове на индустрията се свързват със сдружения на потребителите и помежду си — така, както го изискват реалните нужди, за да може движението на стоките да се управлява според както тези сдружения намерят за добре. Такива сдружения представляват един модел, според който се определя как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения.
към текста >>

26. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота.
Визуалните пособия са несъмнено оправдани в известни граници; но когато дадено материалистично убеждение води хората да опитват разширяване на тази форма на учителствуване за всяко възможно нещо, те забравят, че има и други сили в човешкото същество, които трябва да се развиват и които не могат да бъдат адресирани посредством визуалното наблюдение. Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота. Това е тази същност на човешката природа, върху която трябва да се основава преподаването на аритметиката. Наистина аритметиката може да бъде ползвана да култивира способността за запаметяване. Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава като упражнения по запаметяване.
към текста >>

Баналността може да е предвидена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството.
Тук без съмнение всеки страх от това, ученикът да не приеме активен интерес в уроците, които разчитат само на запаметяване, ще трябва да бъде противодействан с оживен начин на преподаване от учителя. Ако учителят занимае цялото си същество с преподаването, тогава той може безопасно да внесе спрямо детето неща, за които пълното разбиране ще дойде чрез радостно спомняне в по-късен етап на живота. Има нещо, което постоянно освежава и засилва вътрешната субстанция на живота при такова спомняне. Ако учителят помага за това засилване, той ще даде на детето безценно съкровище по пътя на живота. По този начин също учителят ще избегне израждането на визуалната помощ в баналност — която възниква, когато един урок е прекалено адаптиран за разбирането на детето. Баналността може да е предвидена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството. Запаленият огън вътре в детето от живия огън на учителя по въпроси, които по някакъв начин са отвъд разбирането на детето, остава активна и пробуждаща сила през живота на детето.
към текста >>

27. 07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ GA_25 Философия, космология, религия

Тази активност-спомен одушевява мозъка и останалата част на организма, без те да бъдат още добре диференцирани.
В този момент космическото съзнание угасва и съвсем малкото дете покълва като един вид несъзнателна памет за всичко, което съществото е живяло в своето предрожденно съществуване. Без съмнение това е несъзнателна памет, но тя е жива в силна активната душа на съвсем малкото дете. Тази активност-спомен одушевява мозъка и останалата част на организма, без те да бъдат още добре диференцирани.
към текста >>

28. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

Тази среща на истинската действителност на външния свят с истинската действителност във вътрешния живот на душата познаващото съзнание трябва да постигне в усърдна духовна вътрешна активност.
Тази среща на истинската действителност на външния свят с истинската действителност във вътрешния живот на душата познаващото съзнание трябва да постигне в усърдна духовна вътрешна активност. За искащото и действащо съзнание тя е налице винаги когато човекът изживява своята свобода в действията си.
към текста >>

29. XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс GA_28 Моят жизнен път

В този случай също появяващото се пред мен бе това, което има да каже душевният живот за проявлението на битието, когато застава на гледната точка на обикновеното съзнание, без да привежда съдържанието на това съзнание в активност така, че то да се издигне в духовния свят с преживяване.
В този случай също появяващото се пред мен бе това, което има да каже душевният живот за проявлението на битието, когато застава на гледната точка на обикновеното съзнание, без да привежда съдържанието на това съзнание в активност така, че то да се издигне в духовния свят с преживяване.
към текста >>

30. XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г GA_28 Моят жизнен път

Няма да споменавам тези, които не са внесли такава активност в Обществото.
И все пак от историята на Обществото бих искал да представя само толкова, колкото е необходимо за представянето на моята автобиография. Това ще бъде взето под внимание и при назоваването на имената на неговите активни членове. В описанието си вече се приближавам твърде много към настоящето, така че неспоменаването на някои имена много лесно би могло да доведе до недоразумения. При цялата си добра воля някой от членовете, който види, че друг е назован, а той самият – не, ще изпита чувство на горчивина. Ще посоча по име по същество само онези личности, които, освен в дейността си в Обществото, са активни и в духовния живот. Няма да споменавам тези, които не са внесли такава активност в Обществото.
към текста >>

31. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън.
Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир. Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън. Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля. Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното. Когато случаят е такъв, когато за това е помислено дори в излишък: имаме работа с флегматика.
към текста >>

32. Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922 GA_34 Тайната на четирите темперамента

Човек трябва да възприема не само външната активност у другите, но и част от тяхната душа.
В социалния живот интелектуализмът отдалечава хората един от друг. В човешката общност те могат да се включат, само ако предадат на своите действия - които винаги означават радост или болка за другите - нещо от своята собствена душа. Човек трябва да възприема не само външната активност у другите, но и част от тяхната душа. Обаче в онези действия, които се пораждат от интелекта, човек изобщо не влага душевна топлина и тя не може да прелее в другите.
към текста >>

33. 14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина GA_39 Писма до членовете

Трябва да изживеем духовно явлението, че когато разглеждаме един човек само от гледна точка на естествените закони, тогава сякаш, застанали пред една картина, виждаме само "синьо" и "червено" и сме напълно неспособни чрез вътрешна активност на душата да свържем синьото и червеното с това, което се разкрива чрез тях.
Трябва да изживеем духовно явлението, че когато разглеждаме един човек само от гледна точка на естествените закони, тогава сякаш, застанали пред една картина, виждаме само "синьо" и "червено" и сме напълно неспособни чрез вътрешна активност на душата да свържем синьото и червеното с това, което се разкрива чрез тях.
към текста >>

34. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство.
Зенитът на земния живот на човека се достига около 35 години. Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>

35. ХІ. Деваканичният свят (Небесата) GA_92 Езотерична космология

Болестите се предизвикват от прекалена активност на астралното тяло.
Целият буден живот е процес, разрушителен за физическото тяло. Болестите се предизвикват от прекалена активност на астралното тяло. Прекаленото ядене дава стимул на астралното тяло, което отговаря по тревожен начин върху физическото тяло. Ето защо постенето е заложено в определени религии. Ефектът на постенето е, че астралното тяло, имащо по-голяма тишина и по-малко работа, частично се отделя от физическото тяло. Неговите вибрации се променят и съобщават правилен ритъм на етерното тяло. По този начин ритъмът се предава в етерното тяло чрез постенето.
към текста >>

36. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Промяната от външна към вътрешна активност на душата се изразява с един йероглиф.
Промяната от външна към вътрешна активност на душата се изразява с един йероглиф. Това е знака на Рака в Зодиака, изразяващ едно двойно действие или движение – отвън навътре и отвътре навън.
към текста >>

Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега.
Но ние можем да се издигнем до съзнание различно от онова, в което нашите опитности са само реализирани в съзнанието. Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега. Такова, например, е съзнанието на скултпора в момента, в който той си представя или вижда за миг формата на статуята пред вътрешното си око. Той никога не е виждал образец, той създава своята статуя. Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
към текста >>

37. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята.
Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът. Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата. Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека. С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението. Животинското царство действа като бент, като връщане назад. Оттам във формата на кръста то прекъсва процеса на развитието, за да започне ново начало.
към текста >>

38. Бележки. GA_93 Легендата за храма

/*5/ – Това вероятно се отнася до "Неизказуемото име на Бога", което според Лудвиг Хелд /текстът не се чете/ "е трудна формулировка, съответстваща на името с 12, 42 или 72 букви, знанието на което разкрива тайните на божиите дела или Божията активност от началото докрая".
/*5/ – Това вероятно се отнася до "Неизказуемото име на Бога", което според Лудвиг Хелд /текстът не се чете/ "е трудна формулировка, съответстваща на името с 12, 42 или 72 букви, знанието на което разкрива тайните на божиите дела или Божията активност от началото докрая".
към текста >>

39. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство.
Зенитът на земния живот на човека се достига около 35 години. Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.
към текста >>

40. ХІ. Деваканичният свят (Небесата). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Болестите се предизвикват от прекалена активност на астралното тяло.
Целият буден живот е процес, разрушителен за физическото тяло. Болестите се предизвикват от прекалена активност на астралното тяло. Прекаленото ядене дава стимул на астралното тяло, което отговаря по тревожен начин върху физическото тяло. Ето защо постенето е заложено в определени религии. Ефектът на постенето е, че астралното тяло, имащо по-голяма тишина и по-малко работа, частично се отделя от физическото тяло. Неговите вибрации се променят и съобщават правилен ритъм на етерното тяло. По този начин ритъмът се предава в етерното тяло чрез постенето.
към текста >>

41. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Промяната от външна към вътрешна активност на душата се изразява с един йероглиф.
Промяната от външна към вътрешна активност на душата се изразява с един йероглиф. Това е знака на Рака в Зодиака, изразяващ едно двойно действие или движение – отвън навътре и отвътре навън.
към текста >>

Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега.
Но ние можем да се издигнем до съзнание различно от онова, в което нашите опитности са само реализирани в съзнанието. Има определени степени на творческа активност, в които духът на човека може да роди нещо ново, нещо което никога не е виждано досега. Такова, например, е съзнанието на скулптора в момента, в който той си представя или вижда за миг формата на статуята пред вътрешното си око. Той никога не е виждал образец, той създава своята статуя. Такова е също и съзнанието на поета, който създава стихотворение в един миг на вдъхновение, в творческо, духовно видение.
към текста >>

42. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Човек може да бъде силна личност, но без активност, може силно да реагира вътрешно, без да е деен човек.
Той вижда как човекът е обграден с цветна аура, в която точно се отразяват настроенията, страстите, чувствата и усещанията в цветни потоци и цветни облаци. Нека се преместим във времето, в което трите човешки същности едва са били готови да приемат човешкия аз. Също и при съществото, което още не е напълно станало човек, ще видим аурата. Но вътре ще липсват жълтообагрените потоци, в които се отразява висшата природа на човека. Силни личности имат блестяща в ярко жълто аура. Човек може да бъде силна личност, но без активност, може силно да реагира вътрешно, без да е деен човек.
към текста >>

Но човекът би загубил активността.
Той наистина се развива по-нататък, но развива нисшето, смелостта и страстта се развиват в груб стил. Ако би ги отслабил, това би било култура на безличното. Но човекът би загубил активността. Дейното, това, което прави човека човек, който върви между другите и прави това, за което е способен, в известно отношение довежда такъв човек винаги до стълкновение с другите. А той трябва да изпада в стълкновение, ако се чувства призван за нещо.
към текста >>

Проповядвате ли преодоляване на страстта и активността, тогава проповядвате безличното.
Трябва да се стремим към метаморфоза на това чувство. Същите чувства, които някой изпитва спрямо симфониите на яденето, друг ги насочва към истинските симфонии. Проповядвате ли преодоляване на страстта и активността, тогава проповядвате безличното. Покажете ли обаче пътя, който води дотам да се пренасочи страстта към духовното, тогава насочвате към свръхличното. А това надличностно трябва да бъде целта на теософското (антропософското) движение.
към текста >>

43. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова дълго, колкото то остава на Земята
Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова дълго, колкото то остава на Земята
към текста >>

44. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Така че трябва да допълним: Днешният човек притежава не само четирите съставни части - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но чрез активността на Аза, в астралното тяло той има и една друга част, която е създание на самия Аз.
Какъв е смисълът на тези прераждания, на тези реинкарнации? Смисълът се състои в това, че във всяка от инкарнациите Азът работи върху себе си и върху преобразяването на другите три съставни части. Най-напред той започва с преобразяването на своето астрално тяло. При нито един съвременен човек астралното тяло не е такова, каквото е било преди Азът да е упражнил своите въздействия върху него през първото му земно въплъщение. Още от първата инкарнация Азът променя и преобразява определени представи, усещания и страсти, които бяха дадени първоначално на човека; и с всяка следваща инкарнация астралното тяло все повече и повече се преобразява благодарение на Аза. Така че трябва да допълним: Днешният човек притежава не само четирите съставни части - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но чрез активността на Аза, в астралното тяло той има и една друга част, която е създание на самия Аз. Днес при всеки човек астралното тяло се разделя на две части: едната е преобразена от Аза, другата - не. Този процес ще напредва и в бъдеще. За всеки човек ще дойде определен момент, когато цялото му астрално тяло ще бъде създание на неговия Аз. В източната мъдрост е прието,тази преобразена от Аза част на астралното тяло да се нарича Манас, на немски: Geistselbst, Духът-Себе. Така човекът продължава да е изграден от споменатите четири звена; но сега различаваме в него пет части: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз и именно петата част, т.е.
към текста >>

45. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Несъзнателната активност на Азът в етерното тяло го превръща в онова несъзнателно облагородено етерно тяло, което ще намерите подробно описано в моята “Теософия” като Разбираща Душа (Verstandesseele); а несъзнателната намеса на Азът във физическото тяло ще намерите също там под името Съзнаваща Душа (Bewusstseinseele).
Описаните процеси, при които четиричленният човек - изграден от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз - работи чрез своя Аз върху другите три съставни части, превръщайки ги в Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, изискват един Аз, който напълно съзнава своята мисия. Днес при повечето хора това не е така. Общо взето, днешният човек прави едва първи стъпки за формирането на своя Манас в своето астрално тяло. Обаче, макар и несъзнателно, с помощта на по-висши Същества, той все пак е направил нещо за своите по-низши съставни части в хода на досегашното Земно развитие. В древни времена човекът все пак е успял несъзнателно да облагороди своето астрално тяло, прониквайки го със Сетивната Душа (Еmpfindungsseеle). Несъзнателната активност на Азът в етерното тяло го превръща в онова несъзнателно облагородено етерно тяло, което ще намерите подробно описано в моята “Теософия” като Разбираща Душа (Verstandesseele); а несъзнателната намеса на Азът във физическото тяло ще намерите също там под името Съзнаваща Душа (Bewusstseinseele). Следователно, Съзнаващата Душа възниква към края на Атлантската епоха, когато етерното тяло - което по-рано е било все още извън физическото тяло, и особено извън главата на физическото тяло - започва постепенно да се прибира вътре във физическото тяло. Благодарение на този процес, човекът се науча да изговаря това, което той нарича свой “Аз:” Така човекът преминава със своите съставни части в следатлантската епоха.
към текста >>

46. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Характерна за тази културна епоха е двигателната активност на ръцете и всичко, свързано с нея, с една дума - трудът.
През древноперсийската културна епоха се изгражда същинското астрално тяло или “сетивното тяло”;то е носител на действените човешки импулси и преходът от индийската към персийската култура се свежда до култивирането на материалния свят. Характерна за тази културна епоха е двигателната активност на ръцете и всичко, свързано с нея, с една дума - трудът. Древните индийци - и то в много по-голяма степен, отколкото предполагаме - далеч не са склонни към ръчни действия, а към съзерцателно извисяване над материята. За да си припомнят предишните състояния, те трябваше да се вглъбяват дълбоко в себе си. Ето защо, в общи линии, индийското посвещение (Йога) държи толкова много на етерното тяло и неговото развитие.
към текста >>

47. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност.
В древна Индия хората не се тревожеха за това, как събитията, разиграващи се в духовния свят, намират своя израз във физическия план, как протича, тъй да се каже, кореспонденцията между Боговете и човеците. Обаче за Египет беше необходимо нещо друго: не само ученикът да вижда Боговете чрез своето посвещение, но също и да вижда как тези Богове движат ръцете си, за да изработят звездната писменост, как са възникнали всички физически форми. В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят. Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина. В Индия ученикът беше насочван към духовните сили чрез ясновиждането; в Египет към това допълнително се посочваше връзката между духовните събития и физическите процеси. За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност. И основателят на школата, която показваше не само духовното, но и неговата деятелност във физическия свят, основателят на тази школа беше великият посветен: Хермес Трисмегистос. Така в негово лице ние имаме трижди великия Тот, първият, който показа на хората целия физически свят като един вид писменост на Боговете. Така ние виждаме, как нашите следатлантски култури стъпка по стъпка влагат своите импулси в общочовешката еволюция. В очите на египтяните Хермес беше един пратеник на Боговете. Той им даде това, което можеше да бъде разчетено като дело на Боговете във физическия свят.
към текста >>

48. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Така например Заратустра, който беше станал господар на своето астрално тяло, предоставяйки го на Хермес, казваше: Ето, аз живея като другите, обаче аз действувам не само чрез моите външни постъпки, а съм в състояние да променя астралното тяло на египетския бог Хермес, онзи, който основа Египетската културна епоха.*43 Една такава личност разполага с такова астрално тяло, с такава "кайя", че тя проявява активност не само във времето и мястото, където се намира, а може да пренесе своите действия далеч в бъдещето.
Така например Заратустра, който беше станал господар на своето астрално тяло, предоставяйки го на Хермес, казваше: Ето, аз живея като другите, обаче аз действувам не само чрез моите външни постъпки, а съм в състояние да променя астралното тяло на египетския бог Хермес, онзи, който основа Египетската културна епоха.*43 Една такава личност разполага с такова астрално тяло, с такава "кайя", че тя проявява активност не само във времето и мястото, където се намира, а може да пренесе своите действия далеч в бъдещето. Способността да подготвяш законите на бъдещето се нарича "Дхарма". А тялото, чрез което можеш да го сториш, се нарича "Дхарма-кайя". Тези изрази често се срещат в източните учения. Но тук Вие има те истинското обяснение, с което първичната мъдрост винаги е била наясно.
към текста >>

49. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Именно през периодите на Пралайя духовните Йерархии разгръщат своята най-висша активност.
*26. Пралайя възприет от Р. Щайнер индийски термин за "почивните периоди" между две планетарни въплъщения, когато цялото творение преминава в чисто духовно състояние, в един вид "сън". Именно през периодите на Пралайя духовните Йерархии разгръщат своята най-висша активност. Виж Рудолф Щайнер "Въведение в Тайната наука", Гл. IV "Развитието на света и човека".
към текста >>

50. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Това са онези, които започват да усещат антропософския елемент като една жива истина, навлязла в душата като подвижна и жива сила; онези, които същевременно олицетворяват сегашното състояние на бъдещата активност, характерна за духовните истини в следващите епохи.
И третата възможност е, когато семето пада всред тръните; то покълва, но тръните го заглушават. С други думи, Христос обяснява, че има хора, чиято душа е пълна с грижите на ежедневието и макар да са в състояние да разберат спиритуалната истина, те не успяват да постигнат нищо. И днес има души и то твърде много -, които на драго сърце биха размислили върху антропософските истини, ако не бяха всевъзможните грижи на ежедневието. Да, само малцина са в състояние да разгърнат спиритуалните истини според своята свободна воля, сякаш те са един вид „четвърто семе". Това са онези, които започват да усещат антропософския елемент като една жива истина, навлязла в душата като подвижна и жива сила; онези, които същевременно олицетворяват сегашното състояние на бъдещата активност, характерна за духовните истини в следващите епохи. Впрочем никой, който благодарение на своите вътрешни сили и своето доверие в духовния свят не е сам проникнат от съзидателната стихия на спиритуалната мъдрост, не може да се доближи до тази мъдрост чрез каквито и да са външни средства. Защото нима е доказателство срещу действената сила на спиритуалната мъдрост, това че у мнозина тя не поражда днес едни или други физически последици? Напротив, бихме могли да кажем: За нас, именно доказателство за здравословната сила на спиритуалната мъдрост е, че тя често причинява негативни последици у прекалено грубите физически тела, с които влиза в допир; както например едно градско дете с крехко физическо здраве, астенизирано от градския въздух, който то диша от самото си раждане, далеч няма да се почувствува здраво, ако попадне всред острия и режещ планински въздух, а може би ще се разболее наистина. Както това не е доказателство срещу здравословната сила на планинския въздух, така не е и доказателство срещу спиритуалната мъдрост, когато тя проникне в даден човешки организъм и предизвика някакво преходно объркване. Защото тя се натъква на определени наследствени качества, които човешките тела носят от хилядолетия; тя се натъква на не що, което е непригодно за нея.
към текста >>

Обаче най-труд но доловими и най-скрити са въздействията, които засягат физическото тяло, понеже като най-материално то напълно скрива духовната активност в рамките на физическата материя.
Дори за външното наблюдение, въздействията от едно астрално тяло върху друго астрално тяло са засега най-явни. Ако отправи те към даден човек една пълна с омраза дума, Вие можете да го нараните. Тук сме изправени пред един процес, който се разиграва в неговото астрално тяло. Той чува обидната дума и я възприема като страдание в своето астрално тяло. Тук Вие имате един вид преливане между астралното и етерното тяло, нещо което е много трудно доловимо, макар и фините взаимодействия между двама души да се осъществяват тъкмо в тази област. Обаче най-труд но доловими и най-скрити са въздействията, които засягат физическото тяло, понеже като най-материално то напълно скрива духовната активност в рамките на физическата материя. Но сега идва ред да ни бъде показано и друго: Че Христос Исус е господар и над физическото тяло. И как Евангелието постига това? Тук ние се докосваме до една глава от Евангелието, която за днешния материалистично мислещ човек остава напълно неразбираема.
към текста >>

51. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва.
Чрез разглеждане на определени близки изживявания и факти сега ще изследваме различните влияния, упражнявани върху спящото човешко същество. Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва. Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло. Започва да го надвива един вид летаргия. Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта. След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват. Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът.
към текста >>

В това постепенно прекратяване на вътрешната активност на душата човек изживява излизането от своите телесни обвивки.
Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло. Започва да го надвива един вид летаргия. Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта. След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват. Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът. В това постепенно прекратяване на вътрешната активност на душата човек изживява излизането от своите телесни обвивки.
към текста >>

52. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Вечер чувстваме умора, защото тези сили за изчерпани, и през съня те се попълват отново; много сили се вливат в нас през нощта, различни от онези, които ние сме придобили в резултат на своята дневна активност.
Но ние извличаме от съня много повече, отколкото самите ние внасяме в него със своите съзнателни изживявания. През деня ние изразходваме сили, участвайки в случващото се около нас. Вечер чувстваме умора, защото тези сили за изчерпани, и през съня те се попълват отново; много сили се вливат в нас през нощта, различни от онези, които ние сме придобили в резултат на своята дневна активност. Следователно живота ни през съня е източникът на безкраен брой сили, от които се нуждаем за будния живот.
към текста >>

Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина.
Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина. Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора. И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент. За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън. Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка. Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили.
към текста >>

53. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Той трябва да причини един свят, по-висш от Света на Разума, да спре вътре в него, и той прави това развивайки нов вид активност, която може да се изправи пред Света на Първообразите и, за начало, да го възпира.
Той трябва да направи нещо за да възпира силите от Света на Първообразите, които в противен случай просто преминават през него. Той самият трябва да създаде отразяващ инструмент за тази цел. Системата на Духовната Наука, започваща с имагинативно познание, създава такъв инструмент по начина, по който днешният човек може и би трябвало да прави това. Онова, което човекът обикновено възприема и познава, е външния физически свят. Ако желае да постигне по-висше познание, той трябва да направи нещо, за да създаде за себе си по-висши органи. Той трябва да причини един свят, по-висш от Света на Разума, да спре вътре в него, и той прави това развивайки нов вид активност, която може да се изправи пред Света на Първообразите и, за начало, да го възпира. Той поражда новата активност учейки се да преминава през вътрешни изживявания, които не се случват в ежедневния живот. Типично изживяване от този род е описано в книгата "Въведение в Тайната Наука" (глава V). То се причинява чрез представа за Розовия Кръст. Как трябва да подходим, за да имаме като истинско изживяване вътре в себе си тази мисловна картина на Розовия Кръст?
към текста >>

Той поражда новата активност учейки се да преминава през вътрешни изживявания, които не се случват в ежедневния живот.
Той самият трябва да създаде отразяващ инструмент за тази цел. Системата на Духовната Наука, започваща с имагинативно познание, създава такъв инструмент по начина, по който днешният човек може и би трябвало да прави това. Онова, което човекът обикновено възприема и познава, е външния физически свят. Ако желае да постигне по-висше познание, той трябва да направи нещо, за да създаде за себе си по-висши органи. Той трябва да причини един свят, по-висш от Света на Разума, да спре вътре в него, и той прави това развивайки нов вид активност, която може да се изправи пред Света на Първообразите и, за начало, да го възпира. Той поражда новата активност учейки се да преминава през вътрешни изживявания, които не се случват в ежедневния живот. Типично изживяване от този род е описано в книгата "Въведение в Тайната Наука" (глава V). То се причинява чрез представа за Розовия Кръст. Как трябва да подходим, за да имаме като истинско изживяване вътре в себе си тази мисловна картина на Розовия Кръст?
към текста >>

Съзнанието не престава, но кипи и се върти, подбуждано от собствената ни активност.
Изживяването е както следва: Ние вече сме напуснали обикновения външен свят, живели сме в свят на символи, и сега премахваме символите и картините; тогава ние имаме около себе си тъмен мрак. Съзнанието не престава, но кипи и се върти, подбуждано от собствената ни активност. На по-ранен етап ние върнахме Света на Първообразите, а сега възпираме също и Света на Разума, но не по същия начин както преди; ние го възпираме от противоположната страна. Ние възпираме онова, което в противен случай се влива в нас. Преди в собствената си интелектуална дейност ние виждахме само сенчести образи на Света на Разума; сега виждаме Света на Разума от другата страна; виждаме Съществата, познати като Йерархиите. Сега малко по малко всичко става изпълнено с живот.
към текста >>

Докато предишната степен на познание, когато бива възпирана активността, създаваща символите, е позната като Инспирация (Познание чрез Инспирация), тази по-далечна степен, когато премахваме също и собствената си активност, е наречена Интуиция.
Но това не е всичко. Една по-нататъшна стъпка се състои в придобиване на силата също да подтиснем и собствената си деятелност. Ако наистина се опитва, ученикът ще осъзнае колко е трудно това; то е дълъг процес, тъй като обикновено се случва, че тогава той заспива. Все пак ако изобщо му е останало някакво съзнание, той е напреднал до точката, където възпира не само Света на Разума, а също и Света на Духа. Сега той вижда Света на Духа от другата страна и духовните Реалности и Същества в този свят. Докато предишната степен на познание, когато бива възпирана активността, създаваща символите, е позната като Инспирация (Познание чрез Инспирация), тази по-далечна степен, когато премахваме също и собствената си активност, е наречена Интуиция. Чрез Интуицията ние хвърляме поглед върху истинските очертания на Света на Духа, които иначе виждаме само като сенчести образи, като закони на природата. Сега ставаме съзнателни за Съществата и техните дейности, които имат своя външен израз в реалностите и законите на природата.
към текста >>

54. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Никаква слънчева активност не е могла да идва отвън по онова време; но без слънчева активност физическото и етерното тяло на човека не биха могли да бъдат формирани.
По онова време трябва да са преобладавали съвсем различни условия. Духовната Наука насочва към тези различни условия когато разкрива, че състоянието на Старата Луна е било предшествано от друго състояние, такова, което правилно можем да наречем състояние на Старото Слънце. В това състояние на Старото Слънце, Слънцето не е могло да свети отвън; в противен случай човекът е щял да бъде способен да се развие не само като същество с физическо и етерно тяло, но също и с астрално тяло и Аз. Никаква слънчева активност не е могла да идва отвън по онова време; но без слънчева активност физическото и етерното тяло на човека не биха могли да бъдат формирани. Следователно слънчевата активност, която се запазва днес, трябва да е била вътре в самата Земя; самата Земя трябва да е пораждала въздействията, които днес се причиняват от Слънцето. Самата Земя е била Слънце по онова време. Следователно, ако търсим предишен етап на нашата планета, ние можем да намерим един в епоха, когато Слънцето не е светило отвън; въздействията, които сега идват от Слънцето, трябва да са се причинявали от самата Земя. Сега става разбираемо видимото за окото на ясновидството, а именно, че Земята е била предшествана от Старолунно състояние, а то на свой ред от състояние, когато самата Земя е била сияещо, даряващо топлина тяло; по онова време растенията, каквито ги познаваме, не биха могли да бъдат формирани, но физическото и етерното тяло на човека е можело да възникнат.
към текста >>

Следователно слънчевата активност, която се запазва днес, трябва да е била вътре в самата Земя; самата Земя трябва да е пораждала въздействията, които днес се причиняват от Слънцето.
По онова време трябва да са преобладавали съвсем различни условия. Духовната Наука насочва към тези различни условия когато разкрива, че състоянието на Старата Луна е било предшествано от друго състояние, такова, което правилно можем да наречем състояние на Старото Слънце. В това състояние на Старото Слънце, Слънцето не е могло да свети отвън; в противен случай човекът е щял да бъде способен да се развие не само като същество с физическо и етерно тяло, но също и с астрално тяло и Аз. Никаква слънчева активност не е могла да идва отвън по онова време; но без слънчева активност физическото и етерното тяло на човека не биха могли да бъдат формирани. Следователно слънчевата активност, която се запазва днес, трябва да е била вътре в самата Земя; самата Земя трябва да е пораждала въздействията, които днес се причиняват от Слънцето. Самата Земя е била Слънце по онова време. Следователно, ако търсим предишен етап на нашата планета, ние можем да намерим един в епоха, когато Слънцето не е светило отвън; въздействията, които сега идват от Слънцето, трябва да са се причинявали от самата Земя. Сега става разбираемо видимото за окото на ясновидството, а именно, че Земята е била предшествана от Старолунно състояние, а то на свой ред от състояние, когато самата Земя е била сияещо, даряващо топлина тяло; по онова време растенията, каквито ги познаваме, не биха могли да бъдат формирани, но физическото и етерното тяло на човека е можело да възникнат.
към текста >>

Ние трябва да мислим за тази топлина, проникваща човека и неговия организъм, като за резултат на духовна активност, във връзка с първото планетарно въплъщение на нашата Земя, когато дух и топлина са работили заедно от Макрокосмоса.
Но по време на епохата на Стария Сатурн не е съществувало нищо твърдо; нямало е нищо освен недиференцирана топлина, пронизваща пространството. Възможно е тя да се опише само преминавайки от понятието за външна топлина към такова за вътрешна топлина, душевна топлина. Когато има висш идеал, душата ни грее с топлина; но това действа чак във физическото и ние ставаме също и физически топли. Кръвта се затопля и се движи различно. За чувствителния наблюдател е съвсем явно, че топлината, изживяна в душевния живот, работи чак във физическото устройство. Ние трябва да мислим за тази топлина, проникваща човека и неговия организъм, като за резултат на духовна активност, във връзка с първото планетарно въплъщение на нашата Земя, когато дух и топлина са работили заедно от Макрокосмоса.
към текста >>

55. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Не можем да разглеждаме понятието „Карма", без да си представим едно действие, едно следствие, което се връща обратно към обекта или съществото, което е произвело това следствие; без тази своеобразна възвратна активност на следствието.
Тази подробност вече наистина ни приближава до понятието за Кармата. Не можем да разглеждаме понятието „Карма", без да си представим едно действие, едно следствие, което се връща обратно към обекта или съществото, което е произвело това следствие; без тази своеобразна възвратна активност на следствието. Ето как ние се доближаваме все повече до понятието „Карма", разбирайки как следствието, породено от един обект или същество, отново трябва да се върне при своите причинители. И все пак, разхлабването на лъка от постоянната му употреба, не можем да означим като „Карма на лъка", и то поради следната причина. Ако в продължение на три или четири седмици си служим твърде често с този лък, накрая той ще е разхлабен и по нищо няма да прилича на лъка от преди четири седмици. Лъкът вече не е същия. Следователно, когато „възвратното" следствие е от такова естество, че напълно променя съответния обект или същество, ние все още не можем да говорим за „Карма".
към текста >>

56. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Извънредно интересно е, че наранявайки физическото тяло на растението, ние предизвикваме повишена активност от страна на неговото етерно тяло.
Около наранените части на едно растение ясновидецът вижда как етерното тяло на растението разгръща един изключително подвижен живот и сега то е много по-активно, отколкото преди нараняването. Сега етерното тяло поражда от себе си съвсем други форми, от него бликват съвсем други потоци. Извънредно интересно е, че наранявайки физическото тяло на растението, ние предизвикваме повишена активност от страна на неговото етерно тяло.
към текста >>

Следователно, етерното тяло на някои животни трябва да прояви по-голяма активност, за да предизвика действието на лечебните етерни сили.
Следователно, етерното тяло на някои животни трябва да прояви по-голяма активност, за да предизвика действието на лечебните етерни сили. При по-висшите животински видове това не е така. Ако неволно осакатим едно по-висше животно, то не може да извлече достатъчно лечебни сили от етерното си тяло. Но ако то има потомци, знаем, че те се раждат напълно здрави. С други думи, когато етерното тяло пренася своите характерни качества в следващото поколение, там те също се проявяват под формата на лечебни сили. У тритона етерното тяло действува още в същото животно; у рака едва след като той сменя бронята си; у висшите животни едва в следващото поколение!
към текста >>

Колкото астралната активност е по-изразена, толкова повече съществото се отваря към външния свят.
Едно същество като растението, притежаващо само физическо тяло и етерно тяло, не възприема външния свят; външните дразнения не навлизат във вътрешните процеси на растението. Но там, където действува едно астрално тяло, външните дразнения се отразяват по един или друг начин във вътрешните процеси. Едно същество, чието астрално тяло е бездейно, винаги показва признаци на вътрешна изолираност от външния свят. Колкото астралната активност е по-изразена, толкова повече съществото се отваря към външния свят. Следователно, астралното тяло свързва вътрешната същност на едно същество с външния свят. Колкото повече нараства астралната активност, толкова по-могъщи сили трябва да употреби етерното тяло, за да възстанови получените увреждания.
към текста >>

Колкото повече нараства астралната активност, толкова по-могъщи сили трябва да употреби етерното тяло, за да възстанови получените увреждания.
Едно същество като растението, притежаващо само физическо тяло и етерно тяло, не възприема външния свят; външните дразнения не навлизат във вътрешните процеси на растението. Но там, където действува едно астрално тяло, външните дразнения се отразяват по един или друг начин във вътрешните процеси. Едно същество, чието астрално тяло е бездейно, винаги показва признаци на вътрешна изолираност от външния свят. Колкото астралната активност е по-изразена, толкова повече съществото се отваря към външния свят. Следователно, астралното тяло свързва вътрешната същност на едно същество с външния свят. Колкото повече нараства астралната активност, толкова по-могъщи сили трябва да употреби етерното тяло, за да възстанови получените увреждания.
към текста >>

После показахме, как с присъединяването на астралното тяло, в животинския свят настъпва един спад в активността на етерното тяло; а накрая установихме, как чрез приемането на Азът, който стимулира индивидуалния живот в областта на доброто и злото, астралното тяло което успоредно с напредването на животинската еволюция става все по-голяма пречка за лечебните сили на етерното тяло внася един напълно нов елемент в човешкото същество: Кармичните болестни въздействия, произтичащи от индивидуалния живот.
И така, първоначално ние се обърнахме към най-елементарните факти към лечебните сили на етерното тяло в растителния свят. После показахме, как с присъединяването на астралното тяло, в животинския свят настъпва един спад в активността на етерното тяло; а накрая установихме, как чрез приемането на Азът, който стимулира индивидуалния живот в областта на доброто и злото, астралното тяло което успоредно с напредването на животинската еволюция става все по-голяма пречка за лечебните сили на етерното тяло внася един напълно нов елемент в човешкото същество: Кармичните болестни въздействия, произтичащи от индивидуалния живот.
към текста >>

57. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Азът все още не е достатъчно напреднал, за да осъществява своята активност нощем, между заспиването и пробуждането.
Ние знаем, че по време на съня, сме обкръжени от един духовен свят, както и в будност сме обкръжени от нещата и фактите на сетивно физическия свят. А защо не виждаме този духовен свят? В нормалния и обикновен живот ние не виждаме обкръжаващите ни духовни факти и събития, защото при сегашната еволюционна степен, за нас такова виждане би представлявало изключителна опасност. В същия миг, когато днешният човек би навлязъл съзнателно в света, който го обгръща от заспиването до пробуждането, неговото астрално тяло, изградено през периода на Старата Луна, би се разляло в духовния свят; обаче неговият Аз не би могъл да стори същото, понеже този Аз изгражда себе си в сегашното планетарно състояние на Земята и ще бъде напълно завършен едва в края на Земния период. Азът все още не е достатъчно напреднал, за да осъществява своята активност нощем, между заспиването и пробуждането. Ако заспивайки, човек би поискал да запази своето ясно съзнание, нещата с Азът биха изглеждали по следния начин.
към текста >>

58. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Едно от доказателствата, че можем да проявяваме активност в рамките на „спящото" съзнание, са сомнамбулните действия, които човек извършва без да има никакъв спомен за тях.
Този вид съзнание е характерен за растителния свят, който е съставен, както знаем, само от физическо и етерно тяло. Растението е непрекъснато потънало в един вид спящо съзнание. Последният път стана дума, че в будно състояние ние също разполагаме с едно „съзнание на етерното тяло" и респективно, „съзнание на физическото тяло", макар и да не стигаме до съответни възприятия. Едно от доказателствата, че можем да проявяваме активност в рамките на „спящото" съзнание, са сомнамбулните действия, които човек извършва без да има никакъв спомен за тях. Тези действия се ръководят именно от спящото съзнание. Обикновеното Азово съзнание, както и астралното съзнание, изобщо не достигат до „инстанцията", която ръководи тези действия.
към текста >>

59. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

И понеже Луцифер дължи своите сили на Лунното, а не на Земното развитие, той просто предизвиква появата на Ариман; но докато Луцифер разгръща своята активност от една епоха в друга, Ариман се намесва по такъв начин, че той подлага ако ми позволите този израз на частична поквара това, което е постигнал Луцифер на Земята.
Обаче ние виждаме също, че всяко начинание на Луцифер, влече след себе си отговора на Ариман. Виждаме как цялото войнство на Луцифер конкретно действува в рамките на гръцката култура и това, което тя дава като принос към възхода на цялото човечество: например в лицето на гръцките герои, на гръцките поети и художници; да, Луцифер прониква в човешките астрални тела и просто ги възпламенява и свързва с най-високите идеали. Ето как всичко онова, което гръцката култура беше длъжна да влее в развитието на земното човечество се превръща в един вид ентусиазъм на народностната Душа*5 (Volksseele). Тъкмо този момент използва Луцифер! И понеже Луцифер дължи своите сили на Лунното, а не на Земното развитие, той просто предизвиква появата на Ариман; но докато Луцифер разгръща своята активност от една епоха в друга, Ариман се намесва по такъв начин, че той подлага ако ми позволите този израз на частична поквара това, което е постигнал Луцифер на Земята.
към текста >>

60. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

Понякога дадена конфигурация изпъква съвсем отчетливо; друг път, когато Духът на Времето засили своята активност, възниква друга физическа констелация.
Следователно, ние трябва да предположим, че когато в определен момент констатираме действията, присъщи за един Дух на Времето, тогава настъпва нещо, чрез което цялото човечество постига един голям напредък в своето развитие и този напредък е свързан с известно влияние върху физическите сили, постигнато в рамките на нашата Земна епоха. За да си представите всичко това, необходимо е само да размислите, че за да възникнат едни или други събития в Духа на Времето, действително са необходими физически предпоставки. Биха ли могли, примерно, Кеплер, Коперник или Перикъл да живеят в други епохи, различни от тези, в които са се родили? Личностите винаги израстват в строго определени периоди от време, които биват конфигурирани и организирани чрез физическата деятелност на по-висшите Същества. Тук става дума за физически отношения и ние не трябва да си ги представяме като някакви груби материал ни изделия, а като определени конфигурации във физическата цялост на нашата Земя. Понякога дадена конфигурация изпъква съвсем отчетливо; друг път, когато Духът на Времето засили своята активност, възниква друга физическа констелация. Размислете само върху това, че когато хората бяха достатъчно напреднали и разполагаха с шлифовани стъкла, случайно играещи деца в една шлифовъчна работилница ги съчетаха по такъв начин, че се получи оптическата характеристика на далекогледа, или с други думи: откривателят на далекогледа трябваше просто да превърне резултата от детинската игра в един технически инструмент.
към текста >>

Ние допълнително ще обсъдим въпроса защо има народи, чиято активност се определя главно от Духа на Личността, следователно народи, които съществуват главно поради взаимодействията между отделните личности.
Ние допълнително ще обсъдим въпроса защо има народи, чиято активност се определя главно от Духа на Личността, следователно народи, които съществуват главно поради взаимодействията между отделните личности. По лицето на Земята ние ще открием и такива народи, които черпят своите сили от абнормните Духове на Личността. Тези Духове на Личността не работят в смисъла на по-нататъшното развитие. Достатъчно е да се вгледате в характера на северноамериканския народ, за да разберете, че той се крепи тъкмо върху този принцип. И така, Вие ще се убедите в следното: ние ще разберем мировата история, доколкото тя се покрива с историята на народите, едва тогава, когато ще сме в състояние да проследим от един народ в друг народ, както стълкновенията, така и взаимодействията между нормалните и абнормни Архангели, между нормалните и абнормни Духове на Личността.
към текста >>

61. 3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси. GA_121 Отделните души на народите

За тях светът представлява сбор от центрове, средоточия, около които се формират вътрешните изживявания на човека, доколкото те се разиграват в Разсъдъчната, или Чувствуващата душа, макар че в конкретния случай тяхната активност е от по-висше естество.
И така, тук ние се натъкваме, колкото и странно да звучи, на една по-висша теория на познанието, с която разполагат Архангелите. И тя е коренно различна от теорията на познанието, с която разполагат хората, просто защото светът на Архангелите няма нищо общо със света на хората. За хората светът е разположен в пространството и те го възприемат чрез сетивата, чрез цветовете, звуците, осезанието и т.н. За Архангелите светът е идентичен с това, което се проявява в човешкото съзнание. За тях светът представлява сбор от центрове, средоточия, около които се формират вътрешните изживявания на човека, доколкото те се разиграват в Разсъдъчната, или Чувствуващата душа, макар че в конкретния случай тяхната активност е от по-висше естество.
към текста >>

Веднъж той среща хора, които се отличават с вътрешна активност и с богата душевност и те му правят особено силно впечатление.
И как Архангелите, или Духовете на народите формират своя образ на света? При човека това става, грубо казано, след като той докосне даден предмет с ръцете си и установи, дали предметът е топъл или студен. Архангелът изживява нещо подобно, когато среща тази или онази човешка индивидуалност. Веднъж той среща хора, които се отличават с вътрешна активност и с богата душевност и те му правят особено силно впечатление. Друг път той среща отпуснати, летаргични хора с бедна душевност и за него те представляват същото, което човекът изпитва при усещането си за топлина и студ. Ето как се формира образът на света за Архангелите, и служейки си с отделните хора, те могат да работят за тях като моделират всичко онова, което блика от тяхната собствена архангелска същност и е предназначено да служи за ръководството на целия народ.
към текста >>

62. 6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

След като веднъж по-древните Духове на Движението, които разполагат с по-голяма сила отколкото Духовете на Формата понеже в общността на Йерархиите те стоят по-високо решиха да изостанат в своето развитие, нормалните Духове на Формата трябваше да намалят своята активност чрез отстраняването на един от тях.
Сега Вие бихте могли да поставите въпроса: Защо изобщо Слънцето трябваше да се отделя от Земята? Това беше необходимо поради следните причини. След като веднъж по-древните Духове на Движението, които разполагат с по-голяма сила отколкото Духовете на Формата понеже в общността на Йерархиите те стоят по-високо решиха да изостанат в своето развитие, нормалните Духове на Формата трябваше да намалят своята активност чрез отстраняването на един от тях. В противен случай те не биха могли да постигат равновесието, което беше необходимо за по-нататъшната еволюция.
към текста >>

63. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Или с други думи: Величествената идея, която възникна в хода на северно-германската еволюция, се свежда до това, че онзи свят, който изчезна и просто беше отнет от ясновиждащото съзнание, един ден отново ще стане ви дим; цялата човешка активност в условията на физическия свят, е само един междинен период.
Или с други думи: Величествената идея, която възникна в хода на северно-германската еволюция, се свежда до това, че онзи свят, който изчезна и просто беше отнет от ясновиждащото съзнание, един ден отново ще стане ви дим; цялата човешка активност в условията на физическия свят, е само един междинен период.
към текста >>

64. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи цар, който потегля със своите народи на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на цар Джемшид, който поведе своите народи, измъквайки ги от пасивните човешки маси на туранците, символизира онзи стремеж към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи стремеж към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
Ето как изглежда голямата противоположност между Иран и Туран. Легендите и митовете по един приказен начин ни разказват как напредналата част от народите поема на север и се установява в областта, която по-късно е наречена Иран. И когато една от легендите разказва за Джемшид, онзи цар, който потегля със своите народи на север към Иран, той получи от бога, когото по-късно ще признае, и когото той нарича Аура Маздао, един златен меч, за да изпълни с него своята мисия на Земята; ние трябва да сме наясно: златният меч на цар Джемшид, който поведе своите народи, измъквайки ги от пасивните човешки маси на туранците, символизира онзи стремеж към мъдрост, който е свързан с външната човешка активност, онзи стремеж към мъдрост, който отново издига потъващите в упадък сили и ги прониква от край до край с извоюваните на физическия план човешки духовни способности.
към текста >>

65. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

За тази цел се наложи следното: всичко, което иначе в рамките на еврейския народ представляваше астрално виждане и изобщо непосредствени духовни възприятия неща, които всред туранските народи потънаха в упадък да се превърне във вътрешна сила, във вътрешна активност.
Сега трябваше да му се предостави възможност да пожертвува и своето физическо тяло! Ето какво изискваше великата тайна на общочовешката еволюция: Едно същество да пожертвува и трите си тела! За Хермес, Заратустра беше пожертвувал своето астрално тяло, за Мойсей своето етерно тяло; третото, което му предстоеше, беше жертвата на физическото тяло. За целта бяха необходими специални приготовления, и те засягаха най-вече физическото тяло на Заратустра. Вчера посочихме как в хода на поколенията, белязани с особените житейски навици на еврейския народ, беше подготвено онова физическо тяло, което Заратустра принесе като третата си голяма саможертва. За тази цел се наложи следното: всичко, което иначе в рамките на еврейския народ представляваше астрално виждане и изобщо непосредствени духовни възприятия неща, които всред туранските народи потънаха в упадък да се превърне във вътрешна сила, във вътрешна активност.
към текста >>

66. Лекция първа GA_126 Окултна история

В това е особеното: всичко, което в древното езичество е било обяснявано благодарение на това, че винаги се е казвало как боговете се спускали долу и се съединявали с човешките дъщери, за да произлязат героите, в Александрия се пренася в личната активност на човека.
И би било немислимо, ако културата на Александрия, построена изцяло на личността, би могла да бъде приведена в действие по друг начин, освен чрез същество, обхванато от личностното начало, какъвто е бил Александър Велики. Защото чрез Александрия, чрез този културен център всичко това, което по-рано е било свръхлично, което по-рано се е издигало от човешката личност към висшите духовни светове, приело личен характер. Личностите, които се намират тук пред нас, имат, така да се каже, всичко в себе си; отсега нататък ние вече много малко виждаме силите, които от висшите йерархии ги направляват и ги поставят на тяхното място. Всички различни мъдреци и философи, действащи в Александрия, представят древната мъдрост, изцяло пренесена в човешки-личното; от тях навсякъде звучи личното. В това е особеното: всичко, което в древното езичество е било обяснявано благодарение на това, че винаги се е казвало как боговете се спускали долу и се съединявали с човешките дъщери, за да произлязат героите, в Александрия се пренася в личната активност на човека. Какви форми е приело в Александрия юдейството, културата на Мойсей, ние можем да видим от това, което ни показва епохата, когато християнството вече е съществувало. Няма вече нищо от тези дълбоки постижения на връзките на света на хората с духовния свят, както това все пак е било във времената на пророците, както това още може да се намери даже в последните две столетия до началото на нашето летоброене. В юдейството всичко също станало лично. Това са все същите разумни хора с необикновена сила за проникване в тайните на древните мистерии, но - всичко е станало лично, в Александрия действат личности. И християнството се появява в Александрия отначало, може да се каже, като че ли в изкривена, детска степен.
към текста >>

67. Лекция трета GA_126 Окултна история

Ако ние попитаме, какво се е внасяло тогава, така да се каже, отвън в човешката душа, какво се е вливало в нея от съществата от висшите йерархии, то ние можем да кажем: това е било същото, което човек ще достигне по-късно като своя собствена деятелност, като своя собствена активност, когато се издигне до това, което обозначаваме с думата Атма или Човек-дух.
Ако ние попитаме, какво се е внасяло тогава, така да се каже, отвън в човешката душа, какво се е вливало в нея от съществата от висшите йерархии, то ние можем да кажем: това е било същото, което човек ще достигне по-късно като своя собствена деятелност, като своя собствена активност, когато се издигне до това, което обозначаваме с думата Атма или Човек-дух. С други думи, в бъдеще човешката индивидуалност ще се извиси до работа в Атма. Тази работа ще бъде собствена работа на човешката душа, на ядрото на човешкото същество, на това, което непосредствено е свързано с неговото най-вътрешно същество. И така, както човек после сам ще работи в самия себе си, така са работили съществата от висшите йерархии над индийската душа.
към текста >>

Това, което ние сме изработили чрез нашия "аз", това, което сме способни чрез нашата активност да приемем в себе си чрез впечатленията от външния свят, ние трябва да съумеем отначало да ги придобием по чисто човешки начин, но след това не трябва да се спираме на тази позиция, на която са спрели хората от гръко-римската епоха, разработвайки само човешкото, само чисто човешкото като такова.
Човек, макар и в по-малка степен, отколкото по-рано, се явява пасивна арена за работа на Манас в сетивната душа. Чак в гръко-римската епоха човек встъпва, така да се каже, напълно активно в своя собствен душевен живот. Ние знаем, че в разсъдъчната душа за пръв път "азът" се осъзнава като самостоятелен член на вътрешното същество на човека, и затова можем да кажем: в гръцката култура работи фактически "аз" с "аз", тоест човека като такъв с човек. Ние ще видим в течение на тези лекции, че в гръцката епоха цялото своеобразие на тогавашната култура се изявява благодарение на това, че "азът" работи с "аз". Но сега тази културна епоха вече не малко време е зад нас; и както в догръцката епоха висшите същества като че се потапяха в ядрото на човешкото същество и работеха там, в нашата епоха ние трябва да изпълняваме обратната задача. Това, което ние сме изработили чрез нашия "аз", това, което сме способни чрез нашата активност да приемем в себе си чрез впечатленията от външния свят, ние трябва да съумеем отначало да ги придобием по чисто човешки начин, но след това не трябва да се спираме на тази позиция, на която са спрели хората от гръко-римската епоха, разработвайки само човешкото, само чисто човешкото като такова. Това, което ние изработваме, трябва да го възнасяме нагоре и да го вкарваме в това, което трябва да дойде. Ние трябва, така да се каже, да държим направление нагоре, към това, което трябва да дойде по-късно към Манас или Духа-себе. Но него можем да очакваме чак в шестия културен период. Ние се намираме сега между четвъртия и шестия периоди. Шестият обещава на човечеството, че то ще може да пренесе във висшите области това, което се придобива благодарение на външните впечатления, които "азът" получава чрез своите органи на чувствата.
към текста >>

68. Съдържание GA_128 Окултна физиология

Активността на растителните вещества.
Сърцето, разтварящо се навън чрез белия дроб. Отделяне на въглената киселина и на уринните субстанции. Сърцето като централен орган. Планетна система и вътрешна планетарна система; метали и органи. Солите и лесно окисляващите се вещества като регулиращи средства. Активността на растителните вещества. Превръщане на по-ранни в по-късни органни форми; възходящо и низходящо развитие. Значение на мъжкото и на женското участие във възникването на човешкия образ. Преобразяване на органната дейност чрез кръвта до процеси на затопляне, и под нейно влияние до състрадание. Превръщането на топлината в страдание като мисия на земята.
към текста >>

69. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Но още сега можем да кажем: тъй както външните светове се представят на сетивата ни, нахлувайки отвън и въздействувайки върху кръвта ни, така и вътрешните светове упражняват активност върху кръвта, като повлияват онова, за което е предназначена кръвоносната система.
По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс. Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове. Но още сега можем да кажем: тъй както външните светове се представят на сетивата ни, нахлувайки отвън и въздействувайки върху кръвта ни, така и вътрешните светове упражняват активност върху кръвта, като повлияват онова, за което е предназначена кръвоносната система.
към текста >>

№ 6/изкуствено сме довели човека до положението, нервът със своята активност да е отделен от кръвотока, така че да не могат да си въздействуват един на друг.
Но да приемем, че изкуствено сме прекъснали връзката между кръвообращението и нерва, т.е. /Виж рис. № 6/изкуствено сме довели човека до положението, нервът със своята активност да е отделен от кръвотока, така че да не могат да си въздействуват един на друг. Схематично можем да представим това, като нарисуваме двата елемента раздалечени, така че да не може повече да се осъществява взаимодействието между нерва и кръвта. В такъв случай е възможно върху нерва да не се упражнява въздействие. Това може да се постигне ако, например, прережем нерва. /Виж рис. № 7/.
към текста >>

70. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Ако засега застанали в самото етерно тяло на човека разгледаме съвсем схематично кръвта, преминаваща през сърцето, и възприемаме тази кръв като външен физически израз на човешкия Аз, то ще видим, как Азът работи във взаимообмен със света, възприема впечатленията и ги сгъстява до представи-спомени; и след това виждаме, че при това нашата кръв действително не само проявява активност, но виждаме, че тази наша кръв по своето течение, а именно по посока нагоре по-силно, а надолу по-слабо, навсякъде активира етерното тяло, така че навсякъде в етерното тяло виждаме да се разгръщат течения, имащи строго определен ход и които изглеждат, като че ли от сърцето нагоре се присъединяват към кръвта и отиват към главата.
Когато правим изводи, ние работим в астралното тяло; когато обаче затвърждаваме впечатленията в себе си, така че след известно време, та дори и след няколко минути да можем да си спомним за тях тогава ние отпечатваме впечатленията, добити чрез нашия Аз и обработени чрез астралното ни тяло, в етерното ни тяло, така че в запаметените представи, изхождайки от Аза, чак до етерното тяло, ние сме отпечатали онова, което под формата на душевна дейност сме изживели в съприкосновението си с външния свят. След като имаме пред себе си нещо, което от душата ни отпечатва в етерното тяло представите-спомени, и ако от друга страна в лицето на етерното тяло виждаме най-близкия свръхсетивен израз на нашия организъм, то възниква въпросът: как се извършва това отпечатване? С други думи: след като човек обработва външните впечатления, превръща ги в представи-спомени и по този начин ги изтласква чак до етерното си тяло, как става така, че това, което отначало е било обработено в астралното тяло и след това се насочва към етерното тяло, действително бива внесено в етерното тяло? Как човек успява да го пренесе? Това пренасяне се осъществява по много странен начин. Ако засега застанали в самото етерно тяло на човека разгледаме съвсем схематично кръвта, преминаваща през сърцето, и възприемаме тази кръв като външен физически израз на човешкия Аз, то ще видим, как Азът работи във взаимообмен със света, възприема впечатленията и ги сгъстява до представи-спомени; и след това виждаме, че при това нашата кръв действително не само проявява активност, но виждаме, че тази наша кръв по своето течение, а именно по посока нагоре по-силно, а надолу по-слабо, навсякъде активира етерното тяло, така че навсякъде в етерното тяло виждаме да се разгръщат течения, имащи строго определен ход и които изглеждат, като че ли от сърцето нагоре се присъединяват към кръвта и отиват към главата. В главата те се събират, събират се приблизително така ако мога да си послужа с едно вътрешно сравнение както се събират електрическите токове, когато са насочени срещу даден връх, който е противопоставен на друг връх за изравняване на положителното и отрицателното електричество. /Виж рис. № 14/.
към текста >>

71. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

По-нататък обаче ще трябва да си изясним, че подобно ограничаване имаме не само в човешката кожа, но и в самия човешки организъм наблюдаваме затваряне на въздействуващата отвън активност и субстанциалност.
Схематично нарисувано, можем да си представим, че формообразуващите сили в човека протичат и се затварят във външната му форма, която сега е представена само чрез линията А-В. Ще видим, как ще ни е нужно отново това понятие, за да разберем какво става в тези най-вътрешни очертания на човека, изобщо в границите на кожата. По-нататък обаче ще трябва да си изясним, че подобно ограничаване имаме не само в човешката кожа, но и в самия човешки организъм наблюдаваме затваряне на въздействуващата отвън активност и субстанциалност. Само е необходимо да помислите върху казаното досега, и ще се убедите, че и във вътрешността на човека имаме такава затваряща се в себе си дейност, в която също така не участвуваме, както и не участвуваме и в пластичното изграждане на телесната ни повърхност.
към текста >>

72. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Така в жизнените процеси на човека откриваме интересен факт, че във външните очертания на формата е изразена образно цялостната активност на силовите системи в организма.
От последната лекция стана ясно, че човекът като физическо устройство се отграничава от околния свят чрез своята кожа. Ако разгледаме човешкото устройство точно в този смисъл, в който правихме това в досегашните лекции, ще е необходимо да кажем: човешкият организъм с различните си силови системи е този, който чрез кожата в известен смисъл се отграничава от външния свят. С други думи, трябва да ни бъде ясно, че човешкият организъм представлява такава система от сили, която сама се определя по такъв начин, че придава на себе си точно тези очертания, чрез които се характеризира нашата кожа. Така в жизнените процеси на човека откриваме интересен факт, че във външните очертания на формата е изразена образно цялостната активност на силовите системи в организма. След като обаче кожата представлява такъв израз на организма, то би трябвало да предположим, че в рамките на самата кожа по някакъв начин можем да открием целия човек. Защото след като у човека, такъв, какъвто е, външно кожата, като граница на формата, изразява това, което човекът е вътрешно, то в кожата би трябвало да можем да открием всичко онова, което влиза в общото устройство на човека, то ще открием, до каква степен в кожата, в рамките на кожата, се съдържа това, което е залегнало в силовите системи на целия организъм.
към текста >>

73. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Така, както кръвната система, бидейки мисловна система, проявява активността си в рамките на най-силната вътрешна подвижност, така тя се превръща в една дейност, която се оказва свързана с нашия чувствен живот, нещо, което вече описахме, казвайки: във вътрешното себе-уплътняване, във вътрешното набъбване кръвната система бива подкрепяна от това, което се излъчва от вътрешната ни планетарна система.
В тази насока можем да продължим и по-нататък. Ако органите на нашия вътрешен астрален свят, на нашата вътрешна планетарна система слезка, черен дроб, жлъчка и т.н., според характера на своята дейност изпаднат в състояние на твърде голяма вътрешна подвижност, то как бихме могли да ги подпомогнем в този случай? Ето тук пред душата ни трябва да изплува факта, че тези органи са предназначени да функционират по посока нагоре до кръвната циркулация, че те, тъй да се каже, трябва да подготвят целия организъм, т.е. така да отведат хранителните вещества нагоре до кръвта, че след като са ги поели, такива, каквито постъпват в храносмилателния канал, с една преобразена подвижност да ги отведат до кръвната система, т.е. да бъдат посредници между тези две системи. Така, както кръвната система, бидейки мисловна система, проявява активността си в рамките на най-силната вътрешна подвижност, така тя се превръща в една дейност, която се оказва свързана с нашия чувствен живот, нещо, което вече описахме, казвайки: във вътрешното себе-уплътняване, във вътрешното набъбване кръвната система бива подкрепяна от това, което се излъчва от вътрешната ни планетарна система. Почти изцяло изоставена на самата себе си е кръвта, доколкото тя е инструмент на нашето мислене; но тя бива възбудена от това, което се излъчва, т.е. при което вземат участие със собствената си дейност органите от вътрешната планетарна система, така че тук се натъкваме на една дейност, която излиза извън границите на собствения живот на кръвта и ни насочва към собствения живот на органите, принадлежащи към вътрешната планетарна система. И ако сега дейността на тези органи черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и всички подобни органи прелеят в своите жизнени функции, то въпросът ще се сведе до следното: как по сходен начин, терапевтично, да повлияем на тези процеси? При това трябва така да парализираме вътрешната подвижност, да внесем такива не ща, които да са в състояние да задържат дейността, подвижността на външния космически живот и чрез това да парализират свръхмерната вътрешна подвижност. Както чрез даване на солесъдържащи вещества се борим със свръхмерната вътрешна подвижност на кръвта, така да се каже сме в състояние да я парализира ме, така можем да подтиснем и твърде голямата подвижност на тези органи, като им дадем вещества, които да разгърнат собствената си вътрешна подвижност и да противодействуват на подвижността на съответни те органи.
към текста >>

74. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И така, ако е налице прекомерна активност на органите, можем да подтиснем същата чрез нещо с растителен характер, което обаче може да действува само до 7-те органа, само до границата между лимфната и кръвната система.
Растителната природа не достига там, където човекът, чрез кръвта, отново разтваря себе си за външния свят. Растителната природа е сродна със средната, в същност с вътрешната част на човешкия организъм; така че всичко, което можем да потърсим в растенията като подвижност, способна да подтисне прекомерно силната вътрешна подвижност във функциите на нашия организъм, в никакъв случай не може да въздействува върху всичко материално в 7-те органа на вътрешната планетарна система и в съответните органи в главата, и което материално изхранва себе си в тези органи; всичко това може да въздействува само върху дейностите, върху функциите на тези органи. Когато са смутени функциите на тези органи, когато действуват по ненормален начин, без да може да се каже, че са прехранени или недохранени, тогава в съображение идва дейността на растителната природа. И така, ако е налице прекомерна активност на органите, можем да подтиснем същата чрез нещо с растителен характер, което обаче може да действува само до 7-те органа, само до границата между лимфната и кръвната система.
към текста >>

75. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси. Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия. Обаче в духовния свят всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното. Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия! За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение към духовните факти. Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
към текста >>

Нека да си представим, че чрез вътрешната си духовна активност даден човек желае да постигне нещо в света.
Нека да си представим, че чрез вътрешната си духовна активност даден човек желае да постигне нещо в света. За тази цел, на първо място той трябва да се научи да овладява своите горещи желания, своите страсти. И ако с оглед на физическия свят е ясно: Хората са по-напористи, ако се хранят по-добре, то с оглед на духовния свят в случая аз не давам препоръки, а само описвам фактите! постиженията нарастват, само ако хората, примерно, постят или вършат нещо друго, за да укротяват своите горещи желания, своите страсти. Към най-забележителните духовни постижения, към бих казал магическите постижения на човека спада и продължителната, старателна подготовка, свързана с отказ, с обуздаване на желанията, страстите и волевите импулси, които непрекъснато се пораждат в душите ни. И ние ставаме толкова по-сигурни и по-уверени в света на мислите, колкото по-малко „искаме"!
към текста >>

76. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Такива съображения, такива вътрешни душевни изживявания като тези, които бяха изтъкнати вчера, по принцип може да направи всеки съвременен човек и ако притежава достатъчно енергия и активност, той ще стигне до едно вътрешно убеждение в реалността на прераждането и кармата.
Запознаваме се с развитието на човечеството, запознаваме се дори с развитието на земята и на нашата планетна система. Всички тези неща спадат към основните познания на стремящия се антропософ. Но това, което имам предвид като особено важно за антропософите от съвременността, е придобиването на убеждения по отношение на въпросите за прераждането и кармата. И начинът, по който хората ще придобият тези убеждения за прераждането и кармата, това как те ще намерят възможност да пренесат мислите за прераждането и кармата в обикновения живот, значително ще промени съвременния живот в бъдеще. Ще възникнат съвсем нови форми на живот и един съвсем различен съвместен живот между хората, при това такъв съвместен живот, който е необходим, за да не изпадне в упадък културата на човечеството, а да се развива напред, да следва един възходящ път. Такива съображения, такива вътрешни душевни изживявания като тези, които бяха изтъкнати вчера, по принцип може да направи всеки съвременен човек и ако притежава достатъчно енергия и активност, той ще стигне до едно вътрешно убеждение в реалността на прераждането и кармата. Обаче срещу това, което би трябвало да желае истинската антропософия, е изправен целият външен основен характер на нашата съвременна епоха.
към текста >>

77. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Но тъкмо защото интелектът измества волята и така да се каже започва да ръководи човешките действия, тъкмо затова силата на този интелект остава недоразвита и не може да се сравнява с интелекта, който се обособява сам за себе си, като един вид химически екстракт от волевата активност.
Но тъкмо защото интелектът измества волята и така да се каже започва да ръководи човешките действия, тъкмо затова силата на този интелект остава недоразвита и не може да се сравнява с интелекта, който се обособява сам за себе си, като един вид химически екстракт от волевата активност. И когато човек сам отстрани себе си от такива области, в които е навлязъл чрез своя интелект, но и чрез подтискане на своята воля, тогава този човек придобива съвсем особени и фини качества. Интелектът става извънредно остър и проницателен. Разсъдъчната сила, както и способността да се разграничават и нюансират нещата, постоянно нарастват. И по този начин ние завършваме и втората степен на окултното развитие, а именно тази, която бихме могли да определим като "грижа за еманципираният от волята интелект", а още по-добре, като "грижа за еманципираният от егоистичната воля интелект".
към текста >>

78. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И за да обясним истинската активност на нашите сетива и на нашия мозък, както и това, което им дава тяхната днешна форма, ние неизбежно трябва да прибегнем до теософското познание за Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние.
Когато един ден науката ще напредне достатъчно, за да схване истинската природа на сетивата и мозъка (а тя ще го направи, макар и в едно продължително развитие), тогава тя ще бъде извънредно горда от свое то постижение. Обаче днес е обяснимо само онова мислене, което произхожда от земни отношения и е валидно само за земните отношения. Самият мозък, в своето цялостно устройство и функциите на сетивните органи, никога не могат да се обяснят със Земните сили. И за да обясним истинската активност на нашите сетива и на нашия мозък, както и това, което им дава тяхната днешна форма, ние неизбежно трябва да прибегнем до теософското познание за Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние.
към текста >>

съхранените техни сили, проявяват своята могъща активност само доколкото човекът не си служи със своя мозък и със своите сетива; тези сили, които ние сме наследили от Сатурн, Слънце и Луна, са значително отслабени и възпрепятствувани чрез това, което Земята със своите сили е успяла да направи от мозъка и сетивата.
Тези предишни състояния на Земната планета, т.е. съхранените техни сили, проявяват своята могъща активност само доколкото човекът не си служи със своя мозък и със своите сетива; тези сили, които ние сме наследили от Сатурн, Слънце и Луна, са значително отслабени и възпрепятствувани чрез това, което Земята със своите сили е успяла да направи от мозъка и сетивата. И когато се окажем всред напиращата духовна светлина, всичко, което можем да открием там вътре, ние ще го усещаме като нещо сходно с мислите. Обикновено това, за което мислим, поражда у нас чувството, че ние мислим за него сега, докато в нашия случай изживяването се явява по съвсем друг и различен начин.
към текста >>

79. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Човекът може да разгърне своята истинска Слънчева активност, само ако Лунните или Венерени сили не създават определени препятствия.
Великият Слънчев Дух действува върху човека в съзвучие с Лунния Дух, в съзвучие с Яхве или Йехова; също и Луцифер действува в човешката природа заедно с Духа на Слънцето и Духа на Луната. И ако иска ме да изобразим графично това взаимодействие, най-добре ще постъпим ако издирим констелациите на физическото Слънце, на физическата Луна и Венера. И духовните сили, които човекът носи в себе си, се появяват тъкмо според начина, по който тези небесни тела са взаимно разположени и изграждат пространствените си отношения, тъй че едното тяло идва в опозиция спрямо другото и го отблъсква, или пък според това, че те взаимно се потенцират или отслабват. Човекът може да разгърне своята истинска Слънчева активност, само ако Лунните или Венерени сили не създават определени препятствия. Възможно е още чрез силите на главата! човек да помрачи своето Слънце, т.е. силите, които са в средния човек и сърцето, но това помрачение може да настъпи и чрез Луцифер, чрез Венера. Както Вие знаете, по отношение на Слънцето, съществуват и т.н. преходи или "моменти" на Венера, и това обяснява извънредно много неща.
към текста >>

Съдовата система на човека трябва да бъде в постоянна активност, иначе той не би могъл да се поддържа като едно живо същество.
На шесто място трябва да поставим "движението, осъществяващо функциите на жлезите, или съдовете". Този израз е твърде общ, но той има своето оправдание. Съдовата система на човека трябва да бъде в постоянна активност, иначе той не би могъл да се поддържа като едно живо същество. Обаче от известни съображения, чието разясняване би ни отвело твърде далеч, аз бих желал да запазим точно това име: "Движение, осъществяващо жлезите",
към текста >>

Вие си спомняте от вчера, че човекът би могъл да фиксира външно своята човешка фигура и да очаква определени послеобрази; по същия начин той би могъл да опита и да почувствува вътрешно, да изживее вътрешната подвижност, вътрешната активност на човека.
Разграничителната способност на окултния кандидат спрямо отделните движения, е нещо твърде съществено и необходимо за неговия по-нататъшен път. Вие си спомняте от вчера, че човекът би могъл да фиксира външно своята човешка фигура и да очаква определени послеобрази; по същия начин той би могъл да опита и да почувствува вътрешно, да изживее вътрешната подвижност, вътрешната активност на човека. И тогава вече, след като е успял, така да се каже, да фиксира себе си във вътрешно-телесен смисъл, човек може да опита и да отнесе своето впечатление в областта на спомените. И тогава фактически той стига до там, че действително открива и разпознава седем такива образа, а не онези два образа, за които стана дума вчера. Вчера ние срещнахме образите на смъртта и на Луцифер и разбрахме, че само ако успеем да запазим спомена за Христос, само тогава ще можем да пренесем част от нашия свят в другия, свръхсетивния свят.
към текста >>

80. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

В областта на теософските стремежи ние се опитахме да представим нещата според данните на съвременното ясновиждащо познание, така че новата форма на древната Духовна наука представлява това, което днес духовният човек може да постигне със своята лична активност, със своите лични познавателни средства.
В областта на теософските стремежи ние се опитахме да представим нещата според данните на съвременното ясновиждащо познание, така че новата форма на древната Духовна наука представлява това, което днес духовният човек може да постигне със своята лична активност, със своите лични познавателни средства. Първоначално теософските възгледи далеч не бяха изградени с помощта на средства, непосредствено извлечени от Духовната наука, а с помощта на термини и понятия, присъщи за древната източна традиция още от времето на Бхагавад Гита; тъкмо на това се държи и обстоятелството, че по-старите форми на теософското движение, към което ние прибавихме съвременното окултно изследване, работеха с традиционните понятия от миналото, а именно с понятията на философията Санкхия. Обаче постепенно тази философия Санкхия беше преобразена в самия Изток, най-вече поради различно устроеното източно мислене, така че в началото на теософското движение, когато се говореше предимно за човешкото същество, нещата бяха представени главно с изразите, употребявани от великия реформатор на ведическото и на цялото тогавашно индийско познание от осмия век на християнското летоброене: Шанкарахария. Ние няма да се занимаваме кой знае колко с това, какви изрази бяха използвани в началото на теософското движение, обаче за да навлезем в основите на познанието, съдържащо се в Бхагавад Гита днес искаме да насочим поглед по-скоро към това, което представлява древноиндийското богатство на мъдростта. И тук отново срещаме това, което беше постигнато, така да се каже, чрез тази древна наука, това което беше постигнато именно чрез философията Санкхия.
към текста >>

81. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Когато чуваме тези думи в Посланията на апостол Павел, от една страна ние чувствуваме как човешката душа, така да се каже, се отправя към самата себе си, как човешката душа може да избегне външната активност и да се остави на пълно в ръцете на Божията милост, на оправданието чрез вярата.
Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните дела, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и усети в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово. Когато чуваме тези думи в Посланията на апостол Павел, от една страна ние чувствуваме как човешката душа, така да се каже, се отправя към самата себе си, как човешката душа може да избегне външната активност и да се остави на пълно в ръцете на Божията милост, на оправданието чрез вярата. Едва после идва външната активност, външната дейност; все пак тя съществува в света и ние не можем да я премахнем като издадем указ или забрана; ние непрекъснато се сблъскваме с нея тук или там по света. И сега гласът на съдбата отново прогърмява срещу нас в цялото си грандиозно величие. Да, само ако обхванем нещата по този начин ние ще се доближим до величествените постижения на човечеството, за които говорим в момента.
към текста >>

Едва после идва външната активност, външната дейност; все пак тя съществува в света и ние не можем да я премахнем като издадем указ или забрана; ние непрекъснато се сблъскваме с нея тук или там по света.
Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните дела, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и усети в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово. Когато чуваме тези думи в Посланията на апостол Павел, от една страна ние чувствуваме как човешката душа, така да се каже, се отправя към самата себе си, как човешката душа може да избегне външната активност и да се остави на пълно в ръцете на Божията милост, на оправданието чрез вярата. Едва после идва външната активност, външната дейност; все пак тя съществува в света и ние не можем да я премахнем като издадем указ или забрана; ние непрекъснато се сблъскваме с нея тук или там по света. И сега гласът на съдбата отново прогърмява срещу нас в цялото си грандиозно величие. Да, само ако обхванем нещата по този начин ние ще се доближим до величествените постижения на човечеството, за които говорим в момента.
към текста >>

Да предположим, че в древни времена би се родил един човек, който би изживявал в себе си Ахамкара, по -добре казано, би изразявал в най-широкия смисъл Манас, който наистина би изживявал в себе си Ахамкара, но би оставил Ахамкара да отстъпи на заден план като строго индивидуален елемент и в своята външна активност би проявил именно Манас.
Да предположим, че в древни времена би се родил един човек, който би изживявал в себе си Ахамкара, по -добре казано, би изразявал в най-широкия смисъл Манас, който наистина би изживявал в себе си Ахамкара, но би оставил Ахамкара да отстъпи на заден план като строго индивидуален елемент и в своята външна активност би проявил именно Манас.
към текста >>

Това е неговата външна съдба, неговата външна активност, неговата Карма, сборът от действия, които трябва да извърши, намирайки се в съответния стадий на своя живот.
После ние научаваме и средствата, с чиято помощ ученикът на великия Кришна може да се издигне по единия или другия път до духовните висини. Сега тук първоначално се прави разлика спрямо онова, към което хората се стремят в обикновения живот. Бхагавад Гита ни обяснява това с помощта на следната ситуация. Арджуна трябва да воюва срещу своите кръвни родственици. Това е неговата външна съдба, неговата външна активност, неговата Карма, сборът от действия, които трябва да извърши, намирайки се в съответния стадий на своя живот. Първоначално той се включва в тези действия по един чисто външен начин. Обаче великият Кришна го предупреждава: човекът става мъдър и се свързва с божествения, непреходен свят, именно когато завършва своите действия, понеже във външния ход на природната и общочовешка еволюция тези действия са нещо необходимо, макар че накрая мъдрецът все пак ще трябва да се освободи от тях. Но засега той е вътре в своите действия, въпреки че у него се пробужда един страничен наблюдател, един зрител на тези действия, който не взема никакво участие в тях, а само констатира: Аз ръководя действията, но в същото време бих могъл и да кажа, че просто ги оставям да протичат без никаква намеса от моя страна. Човекът се превръща в мъдрец понеже по отношение на това, което върши, застава така, сякаш някой друг върши съответните действия, без самият той да е засегнат нито от удоволствието, нито от страданието, което произтича от него.
към текста >>

82. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Спокойно и мъдро, както в Бхагавад Гита, можеше да се говори само тогава, когато се описва освобождаването на човека от външния свят, от външната активност, величествения му, триумфираш полет от висините на Духа, където един ден той ще се съедини с Кришна.
След като човешката природа започна да търси познанието чрез органите и инструментите на физическото тяло, тя трябваше да приеме в себе си личния елемент, личността. Ето какво звучи, в Посланията на апостол Павел: Личният елемент! Точно той е причината, ако понякога апостол Павел се възмущава и гневните му думи изригват като протест срещу мрака, който нахлува в света на материята. Тътенът от гръмотевиците на гнева често се носи в атмосферата на Павловите Послания. Обаче този гняв предизвиква и нещо друго: в Посланията на апостол Павел вече не може да се говори в чисти и строго завършени линии, в спокойните, ясни и преливащи от мъдрост форми, които са присъщи за Бхагавад Гита. Спокойно и мъдро, както в Бхагавад Гита, можеше да се говори само тогава, когато се описва освобождаването на човека от външния свят, от външната активност, величествения му, триумфираш полет от висините на Духа, където един ден той ще се съедини с Кришна. Спокойно и мъдро можеше да се говори само тогава, когато в Бхагавад Гита се описва издигането към висшите сфери на душата. А всичко онова, което идва като нещо съвършено ново в света, триумфът на Духа над чисто душевната човешка природа, първоначално можеше да бъде описано само в смисъла на Раджас. И онзи, който го описва пред цялото човечество по един толкова забележителен начин и с такъв огромен ентусиазъм, ни позволява да сме напълно сигурни: той е участвувал непосредствено, той е бил истински разтърсен от появата на Христовия Импулс. Той е бил лично засегнат, за пръв път в историята е понесъл върху себе си онзи личен елемент, който през бъдещите хилядолетия ще определя съдбата на всички хора; изживял е срещата с Христовия Импулс по такъв начин, че е трябвало да ангажира всичките си душевни сили. Ето защо описанията му не са направени с ясно очертани, строги, философски понятия, както това става в Бхагавад Гита, а разказва за едно събитие, каквото е например Възкресението Христово, като за нещо, което е изживял непосредствено и лично.
към текста >>

И този отзвук ние откриваме по следния начин: Когато с помощта на Йога човекът се издига от низшите към висшите душевни степени, той трябва да се освободи от външния свят, все повече и повече да се еманципиран от външно позна ние, от външна активност и да се превърне в наблюдател на самия себе си.
Ето защо философията Санкхия само твърди, че индивидуалната душевна същност се намира в определено отношение спрямо трите Гуни Сатва, Раджас и Тамас именно чрез външните форми. Обаче душата фактически остава недокоснатата от външните форми. Зад всички тях стои недокосната Пуруша и тук Бхагавад Гита напомня: Когато в учението на Кришна се говори за онова, което той нарича „господар на Йога", ние не трябва да си представяме друго, освен индивидуалната душевна същност на човека. Обаче какво точно представлява дълбоката природа на човешката душа тъкмо това познание липсва в Бхагавад Гита! Подробни указания за това, как човекът трябва да усъвършенствува душата си ето висшата цел на Бхагавад Гита; безкрайни изменения на външните форми, но не и промяна на самата душа... само един бегъл отзвук. И този отзвук ние откриваме по следния начин: Когато с помощта на Йога човекът се издига от низшите към висшите душевни степени, той трябва да се освободи от външния свят, все повече и повече да се еманципиран от външно позна ние, от външна активност и да се превърне в наблюдател на самия себе си. Вътрешно свободна, душата му се издига и тържествува над външния свят. Така стоят нещата с обикновения човек. Обаче съвсем друго е положението с онзи, който е докоснат от посвещението и развива един или друг вид ясновидство; сега външната материя изобщо не застава пред неговия поглед. Външната материя като такава е само Майя. Тя става реалност само за онзи, който започва да си служи със своите вътрешни душевни сили като с един вид инструменти.
към текста >>

83. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Когато разглеждаме световните събития и нашата лична активност, нашите чувства, мисли и воля като елементи от световните събития и преди всичко като свързани с божественото, преизпълнено с мъдрост ръководство на света, ние си казваме: Да, това преизпълнено с мъдрост ръководство на света властва навсякъде и във всичко.
Общо взето, едва ли има човек, който да не се занимава малко или много с тези въпроси, а в условията на физическия план едва ли има други въпроси, които да вълнуват европейското човечество с такава сила. Когато разглеждаме световните събития и нашата лична активност, нашите чувства, мисли и воля като елементи от световните събития и преди всичко като свързани с божественото, преизпълнено с мъдрост ръководство на света, ние си казваме: Да, това преизпълнено с мъдрост ръководство на света властва навсякъде и във всичко. И когато отправяме поглед към нещо, което се е случило и в което може би сме поставени самите ние, тогава у нас възниква въпросът: Нима това, което се случи и в което бяхме поставени самите ние, действително е в съгласие с мъдрото ръководство на света, така че да сме сигурни: Да, то беше наистина необходимо и не можеше да протече по някакъв друг начин, нито пък ние можехме да участвуваме в това събитие по някакъв друг начин? Или бихме могли насочвайки поглед към бъдещето да заявим: Рано или късно неизбежно ще се случи това или онова събитие, за което вярваме, че бихме могли да се превърнем в негови основни действуващи лица! Не трябва ли относно посоченото мъдро ръководство на света да приемем, че онова, което ще се случи в бъдеще, е също необходимо, или казано по друг начин вече предвидено? Но при това положение къде остава нашата свобода? Да предположим ли, че сме в състояние да се намесим по някакъв начин в това, което става примерно с нашите идеи, с нашето поведение така че да променим oбликa на въпросното събитие, и то да не изглежда така, както би изглеждало, ако не бихме се намесили?
към текста >>

84. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Но когато поискаме да упражним известно действие, когато се стремим към непосредствена активност в света на нашите действия, тогава това огледало не трябва да съществува; тогава ние трябва да се абстрахираме от всичко онова, което виждаме в огледалото.
Когато искаме да обхванем нашите минали действия, които сме извършили, ние винаги ги наблюдаваме така, сякаш между тях и нас се намира някакво огледало. Но когато поискаме да упражним известно действие, когато се стремим към непосредствена активност в света на нашите действия, тогава това огледало не трябва да съществува; тогава ние трябва да се абстрахираме от всичко онова, което виждаме в огледалото.
към текста >>

85. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Но това изисква цялата Ваша активност.
Започвате да чувствате: с тази душа мога да живея. Сега си изграждате духовния образ. Трябва да сте активни в това чувство, за да се оформи то в образа. И чрез това, че трябва да си изградите духовния образ по този начин, вече сте заедно с мъртвия, още преди този образ да е изграден. Така Вие сте заедно с всички, с които сте били заедно в живота, тоест изживявате ги в един свят, в който трябва да ги намерите, когато се пробудите за виждането, за да можете да ги виждате. Но това изисква цялата Ваша активност.
към текста >>

86. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Все по-трудно ще става за хората, докато тече петата следатлантска епоха, да установяват правилни връзки помежду си, защото за това се изискват вътрешно развитие, вътрешна активност.
Това, което охарактеризирах сега за петата следатлантска епоха, се намира едва в своя начален стадий. Все по-трудно ще става за хората, докато тече петата следатлантска епоха, да установяват правилни връзки помежду си, защото за това се изискват вътрешно развитие, вътрешна активност. Те вече са започнали. Но каквото е започнало, ще продължи да се разпространява, ще става все по-интензивно. Колко трудно е днес за хората, събрани заедно от кармата, да се разбират непосредствено, защото вероятно поради други кармични отношения не откриват силата да си припомнят инстинктивно всички връзки, произтичащи от по-ранни инкарнации! Хората се запознават, обичат се. Това се дължи на определени действия от по-ранни инкарнации.
към текста >>

87. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Значи, първо – това е усещането на живота в себе си, усещането на самооживеност, преход към известна активност, докато дотогава те са били сковани в пасивност.
В живота на душата встъпва това, което съвсем не би могло да бъде опознато, докато душата се е намирала в тяло. Първото, което тогава встъпва в живота на душата, това, бих казал, е "обратното", обърнатото наопаки чувство за живота. Тук на Земята ние чувстваме живота разлят около нас, даряван ни отвън, от силите на Земята. Но сега Земята си отива с всичко, което принадлежи към нея, с всичко, което тя ни дарява. И във връзка с тази изоставеност тутакси възниква чувството, че сега от собствената ни вътрешност клокочат оживяващите сили. Значи, първо – това е усещането на живота в себе си, усещането на самооживеност, преход към известна активност, докато дотогава те са били сковани в пасивност. Мъртвите чувстват: Ти оживяваш това, което самият ти сега представляваш. Ти си в самия себе си. Това, което досега си наричал свят, си е заминало от тебе. Това, в което сега живееш, когато изцяло го изпълваш, ражда в самото себе си силите за оживяване, то оживява тебе самия. – И по-конкретно се появява това, което често съм наричал панорама на живота; – потокът на живота в това, което е било преживяно за времето между раждането и смъртта.
към текста >>

88. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ние сме едва в началото на един период, когато елементарните Духове на раждането и смъртта ще разгънат своята активност в областта на техниката, индустрията, икономиката и т.н.
Скъпи мои приятели, необходимо е да разберете, че от Петата следатлантска културна епоха нататък, респективно, за нейните последни две подепохи, божествените сили са препратени към човека, божествените сили са поверени на човека. Ние сме едва в началото на един период, когато елементарните Духове на раждането и смъртта ще разгънат своята активност в областта на техниката, индустрията, икономиката и т.н.
към текста >>

89. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Те искат съвсем друго: човекът да се откаже от подобно вътрешно развитие през своята 20-годишна възраст, и още тогава, още в тази възраст да заложи всичко на интелекта, на външната активност.
Обаче Духовете на Мрака не са съгласни с това. Те искат съвсем друго: човекът да се откаже от подобно вътрешно развитие през своята 20-годишна възраст, и още тогава, още в тази възраст да заложи всичко на интелекта, на външната активност.
към текста >>

90. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид.
Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма. Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения. Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм. Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид. Това пронизва всички митични книги на Шелер, които са доста духовни, всички митични статии на Херман Бар от последно време и т.н. В известен смисъл това е душевна инвалидност. Това е удобната позиция, която въпреки изискванията на времето не се опитва да извлече от дълбините на душата това, което в епохата на съзнателната душа трябва да бъде преработено в естествените науки, което вижда в цялата природа сакраменталното, което възприема цялата природа като отражение на божествено-духовния миров порядък.
към текста >>

Изследват аспирин, или ацетин, или фенацетин и т.н., и го дават на пациентите: давайки едно след друго такива неща, се изисква само наблюдение и записване на резултатите от наблюденията, тук не се изисква душевна активност.
Обаче на това противодейства естествената наука, която не иска и да знае за такива влияния, която просто иска да постави изследователите в лаборатории или клиники и да ги натовари с рутинна работа. Там изследват как действат невидимите лъчи, без да ги е грижа какъв свят се разкрива в тях. Изследват аспирин, или ацетин, или фенацетин и т.н., и го дават на пациентите: давайки едно след друго такива неща, се изисква само наблюдение и записване на резултатите от наблюденията, тук не се изисква душевна активност. Тази душевна настройка се е формирала от импулсите на Академията Гондишапур. Защото ако всичко би било пронизано от тези импулси, днес човечеството би се наслаждавало на покой и нямаше да е нужно нищо повече да прави; чрез благодат щеше да му е дадено всичко, което то би трябвало да изработи за съзнателната си душа. Това настроение, само че изразено в сетивното, господства във външната естествена наука.
към текста >>

91. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Изцяло отхвърляйки живите сили на Духовната наука, той се опитва да изследва човешката душа по един съвършено нов начин: той се придържа към интелигентността, описва нейните проявления, но в същото време, изключва същинската й активност.
Впрочем, там се издаваха не такива статии, каквито сега четем в Швейцария, а се разпространяваха книги или брошури върху ботаниката, върху растенията, които поради самия начин на изложението просто трогваха душите, така че фактически през 1917 година Русия се оказа подготвена за революцията. Да вникнем в тайната, че едно и също нещо може да действа по коренно различен начин при един или друг човек, е извънредно важно. Впрочем, тези неща бяха внимателно проучени и резултатите от тези проучвания са много характерни за нашата епоха. Те са израз на онези сили, които най-много се възпротивяват срещу духовно-научното познание. В момента аз не бих могъл да дам по-добър пример за съпротивата срещу същинския праелемент на духовното, от книгите на Николай Рубакин. Изцяло отхвърляйки живите сили на Духовната наука, той се опитва да изследва човешката душа по един съвършено нов начин: той се придържа към интелигентността, описва нейните проявления, но в същото време, изключва същинската й активност. Стремежите на един такъв човек се свеждат до следното: В наши дни всичко трябва да се върши интелигентно, обаче без да се впряга субективната интелигентност. И ето какво се опита да постигне той.
към текста >>

92. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в пасивността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля.
Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие. Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи. На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля. И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното. Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в пасивността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля. Тази нова йогическа воля трябва да развием ние. Чрез това отново ще ни се предаде нещо подобно на това, което се е предавало на хората преди 3000 години в процеса на дишането. Нашето схващане трябва да стане много по-душевно, много по-духовно.
към текста >>

93. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В моята епоха ако става дума за един светоглед и за социална активност основният двигател беше радостта.
Разберете ме добре, скъпи мои приятели. Ако този мъдрец от старата ориенталска култура, със своето образование и душевна нагласа, днес отново би застанал всред западните хора, той щеше да забележи, че цивилизацията по неговото време и в неговите земи бе изградена върху съвсем друга основа. И той вероятно би казал: В цивилизацията на моята епоха, страхът не играеше никаква роля. В моята епоха ако става дума за един светоглед и за социална активност основният двигател беше радостта. В пълната си, безрезервна отдаденост на света, тази радост лесно нарастваше и лесно можеше да се превръща в любов.
към текста >>

94. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ние възприемаме този обективен свят от една страна като активност на мислите, от друга като растежни, хранителни процеси.
И какво значение има обективното движение, непрестанното сноване на тези мисли? Щом като това мисловно движение наистина се улови духовно в момента на пробуждането, в неговия обективен вид, то се регистрира от духовния поглед не като мисли, а като сили на растежа, изобщо като сили на живота. Тези сили на живота са свързани с преливащо-сновящия мисловен свят. Те проникват навътре в етерното или жизнено тяло; а външно формират физическото тяло. Ние възприемаме този обективен свят от една страна като активност на мислите, от друга като растежни, хранителни процеси. С други думи, тук мисленето изгубва своята образност, своята абстрактност. То изгубва и всичко онова, което има ясни, очертани контури. То става едно флуктуиращо мислене, но все пак е не друго, а мислене. Мислите на света сноват в нас и ние узнаваме как те сноват в нас и как с нашите субективни мисли се потапяме вътре в тези световни-мисли. Ето как ние можем да обхванем душевното в една определена област.
към текста >>

Обаче точно както чувствуваме една наша вътрешна активност в процеса на спомнянето, така и собствено ние усещаме нашия Аз извън цялостния ни организъм.
Обаче точно както чувствуваме една наша вътрешна активност в процеса на спомнянето, така и собствено ние усещаме нашия Аз извън цялостния ни организъм. Ние чувствуваме този Аз приблизително както въз приемаме и тъмните полета в процеса на спомнянето. Ние не възприемаме Азът директно от обикновеното съзнание, а го възприемаме, както възприемаме състоянията на сън. Само когато напредваме в имагинативното съзнание, този Аз действително се явява пред нас, и тогава виждаме, че той е волево-обагрен, че той е от волево естество. И ние забелязваме: това което в нас е едно чувство, то се ограничава с това да по казва симпатия или антипатия към света; това което в нас е активно и израства до волята, то се разиграва в процеси, сходни на тези, които имаме в будното състояние на човека. Ние винаги можем да се убедим в духовната реалност на тези наблюдения, винаги щом развием онези качества, свързани с пробуждането и заспиването, за които вече говорих.
към текста >>

Тогава забелязваме, че със заспиването нещо се излъчва от нас, някаква активност се излъчва от нашия чувствен свят навън във външния свят, и след това започваме да разбираме, как всеки път при едно истински волево усилие, човекът се потопява в едно състояние, близко до състоянието на съня.
Ние чувствуваме този Аз приблизително както въз приемаме и тъмните полета в процеса на спомнянето. Ние не възприемаме Азът директно от обикновеното съзнание, а го възприемаме, както възприемаме състоянията на сън. Само когато напредваме в имагинативното съзнание, този Аз действително се явява пред нас, и тогава виждаме, че той е волево-обагрен, че той е от волево естество. И ние забелязваме: това което в нас е едно чувство, то се ограничава с това да по казва симпатия или антипатия към света; това което в нас е активно и израства до волята, то се разиграва в процеси, сходни на тези, които имаме в будното състояние на човека. Ние винаги можем да се убедим в духовната реалност на тези наблюдения, винаги щом развием онези качества, свързани с пробуждането и заспиването, за които вече говорих. Тогава забелязваме, че със заспиването нещо се излъчва от нас, някаква активност се излъчва от нашия чувствен свят навън във външния свят, и след това започваме да разбираме, как всеки път при едно истински волево усилие, човекът се потопява в едно състояние, близко до състоянието на съня. Потопява се в един вътрешен сън. Това което става при заспиването, когато Азът с астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, всеки път то се извършва и вътрешно при волевия акт.
към текста >>

Но обикновено човекът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от чувствата, никаква активност на чувствата.
Разбира се, Вие трябва да сте наясно, че това което Ви описвам сега, е много по-трудно да се схване, отколкото предишните описания, защото в духовен план моментът на заспиване е по-трудно уловим от момента на пробуждане. След пробуждането ние сме будни и в най-слаба степен се придържаме към реминисценциите. При заспиването ние трябва да вмъкнем нещо от будното състояние вътре в съня, ако искаме да стигнем до някакви наблюдения. Но обикновено човекът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от чувствата, никаква активност на чувствата. Обаче ако той може това, а то се получава именно чрез обучение в имагинативното познание, тогава той забелязва, че фактически волята е едно потопяване в същия елемент, в който ние се потопяваме когато заспим. Във волята ние практически се освобождаваме от нашата физическа организация. Ние се свързваме с реалния обективен свят. Както при събуждането ние минаваме през нашето етерно тяло, през нашето физическо тяло и стигаме до сетивната област, т.е. до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите чувства.
към текста >>

Волевите импулси, които преминават в нашата духовна екзистенция и които ние опазваме единствено за времето между заспиване и пробуждане: научим ли се да ги наблюдаваме с имагинативното познание, в тях ние откриваме субстанциалната същност на нашата действена активност, нещо от нашите действия, което остава и след смъртта, нещо което преминава отвъд смъртта.
Пребивавайки в духовния свят по времето между заспиване и пробуждане ние изнасяме в този духовен свят един пълен сбор от волеви импулси. Волевите импулси, които преминават в нашата духовна екзистенция и които ние опазваме единствено за времето между заспиване и пробуждане: научим ли се да ги наблюдаваме с имагинативното познание, в тях ние откриваме субстанциалната същност на нашата действена активност, нещо от нашите действия, което остава и след смъртта, нещо което преминава отвъд смъртта.
към текста >>

Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
Между раждането и смъртта ние живеем в свобода. Но под тази сфера на свободната воля простираща се единствено между раждането и смъртта пулсира тя, Кармата, и ние долавяме нейните идващи от миналото въздействия, долавяме ги именно тогава, когато прониквайки към физическото тяло, успеем да се задържим с нашия Аз и нашето астрално тяло в областта на етерното тяло. Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
към текста >>

95. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В нашата воля цари онази активност, която властвува в цялото растително царство.
Ако слезем по-надолу, в растителното царство, там откриваме едно съзнание, което е различно от това на животното; в растителното царство срещаме едно съзнание, каквото самите ние имаме между заспиването и пробуждането. Всяко растение е едно спящо същество. Що се касае до нас, ние развиваме това съзнание между астралното тяло и Азът, във волята. Активният принцип в растителното царство е сроден с този на нашата воля. Строго погледнато макар и будни в нашата воля ние спим. В нашата воля цари онази активност, която властвува в цялото растително царство.
към текста >>

Така че в основата на нашия свят лежи една мисловна активност, една буря от образи-мисли, каквито ние намираме в стремежа си към духовния свят.
В основата на нашата собствена организация лежи етерното тяло и доколкото е така, самите ние сме формирани и изваяни от външният Космос. Слизайки една степен надолу в царството под нас, ние срещаме животинското сънищно съзнание; издигайки се една степен нагоре, ние достигаме до имагинацията. Това което изплитаме вътрешно като едно платно от имагинации, то застава пред нас и външно, ние го наблюдаваме отвън. Ние творим образи в посока навътре. Обаче Съществата, намиращи се непосредствено над човека те се откриват в имагинации, които са насочени навън, и самите ние сме породени в този техен свят, откъдето сме извлечени чрез една отправена навън имагинация. Така че в основата на нашия свят лежи една мисловна активност, една буря от образи-мисли, каквито ние намираме в стремежа си към духовния свят.
към текста >>

Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания.
Вие виждате как изглеждат тези неща пред духовния поглед: Как ги разглеждаме веднъж откъм физическата страна и друг път откъм духовната страна, и как едва тогава образът на изграждащия се човек застава действително пред нашата душа. Обаче доколкото сме в сферата на мислите и техния копнеж към изграждането на човека, ние сме тласнати надолу към физическото битие, където се оказваме сродни с всички имагиниращи Същества от Йерархията над човека. И точно в мига, когато се извършва този обрат, нашата проникната от Азът душа открива възможностите да живее и в двете разклоняващи се направления, да живее космически в тях, докато следвайки импулса, устремен към бъдещия човек, не се инкарнира в даден човешки индивид. След смъртта, душата води един сложен, труден живот, и точно в среднощния час на Битието тя преминава над пропастта. Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието. Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания. Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах, живеят в експирация.
към текста >>

Но ако човек се отправи нагоре, той намира първо онези Същества, които се откриват в имагинацията, продължи ли нагоре намира Съществата, които се откриват в инспирацията, собствено чрез една експирираща активност, и накрая намира Съществата, които се откриват в интуицията, които бликат и изливат себе си в световете.
Но ако човек се отправи нагоре, той намира първо онези Същества, които се откриват в имагинацията, продължи ли нагоре намира Съществата, които се откриват в инспирацията, собствено чрез една експирираща активност, и накрая намира Съществата, които се откриват в интуицията, които бликат и изливат себе си в световете.
към текста >>

96. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>

97. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ако отправим един пълен с разбиране поглед върху минералното царство и после го извисим над това минерално царство, ще можем да си кажем: Дълбоко в минералната активност пулсира и работи това, което всъщност е съзнанието на мъртвите, и то едва в началото на тяхното следсмъртно пътешествие.
Тази взаимна зависимост е изключително важна. Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре? ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта. Ако отправим един пълен с разбиране поглед върху минералното царство и после го извисим над това минерално царство, ще можем да си кажем: Дълбоко в минералната активност пулсира и работи това, което всъщност е съзнанието на мъртвите, и то едва в началото на тяхното следсмъртно пътешествие. Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
към текста >>

98. 8. Осма лекция, 9 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И това, което виждаме там като вътрешни образни сили, са противостоящите сили, тези, до които елементите на физическото тяло не са достигнали със своята земна активност.
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека. Самото то е от образно естество и ние можем да го обхванем само ако развием имагинативното съзнание. В този случай ние развиваме, така да се каже, вътрешните образни сили на физическото тяло. И това, което виждаме там като вътрешни образни сили, са противостоящите сили, тези, до които елементите на физическото тяло не са достигнали със своята земна активност.
към текста >>

През този живот между раждането и смъртта, то остава неосъзнато; обаче то е в постоянна активност.
А сега, нека да насочим вниманието си върху днешното етерно тяло на човека. През този живот между раждането и смъртта, то остава неосъзнато; обаче то е в постоянна активност. В основата си, тъкмо то е, което насажда в нас истинския живот. То ни дава живота; негови са силите на растежа, на веществообмяната. Но то остава в сферите на несъзнаваното; неговият истински облик ние тук не можем да възприемем. Този истински облик можем да възприемем едва за кратко време след като сме преминали през Портата на смъртта. Тогава можем да се вгледаме назад към една панорама от образи, изтъкана от нашите мисли.
към текста >>

99. 9. Девета лекция, 14 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Но той го получава като едно обратно отражение от онези съставни части на човешкото същество, в които Азът е наистина вложен, но които още не са готови за самостоятелна активност.
Да приемем, че после този човек ще премине през някои от нашите университети. Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието. Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа? Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз. Но той го получава като едно обратно отражение от онези съставни части на човешкото същество, в които Азът е наистина вложен, но които още не са готови за самостоятелна активност. И всичко, което човек смята за свои мисли, спомени, чувства и волеви импулси той го има като отражение. Всичко останало, което той изживява, е отслабено, парализирано. Неговият душевен живот протича изключително в сферата на Азът.
към текста >>

Той попада в едно кино; там няма нужда от активност, там той заспива.
Гьоте от вътрешната работа към съзерцанието. Човек тръгва не по лекционни курсове, където от него се изисква да сътрудничи в мисленето; човек с удоволствие се отправя натам, където има движение и шум, и там той заспива. Той попада в едно кино; там няма нужда от активност, там той заспива.
към текста >>

Ако обаче човек развие едно активно астрално тяло, тогава тази активност рефлектира и върху Азът.
Ако обаче човек развие едно активно астрално тяло, тогава тази активност рефлектира и върху Азът. По този начин човек получава една витална обвивка, съставена от вътрешно активни Аз и астрално тяло. И сега той не чувствува вече неспокойствие или парене под петите за което стана дума преди малко сега той се чувствува вътрешно проникнат от здрави жизнени сили и тези сили го свързват с това, което ще се излъчи от неговите телесни обвивки като зародишни кълнове за бъдещите метаморфози на Земната планета.
към текста >>

100. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И между смъртта и новото раждане, човекът вниква в могъщата активност на отделните органи; накратко, той вниква във всичко, което е побрано вътре в човешката кожа.
Но как изглеждат нещата между смъртта и новото раждане? В последните лекции споменах, че тогава човекът възприема не този външен свят, който се простира тук между раждането и смъртта, а в периода между смъртта и новото раждане, човекът възприема самата човешка същност; тогава той отправя взор в дълбоката вътрешна същност на човека. Обективният свят за човека това е вече самият той, самият човек. Това, което тук на Земята е утаено и скрито, в духовния свят то се разбулва и открива. И между смъртта и новото раждане, човекът вниква в могъщата активност на отделните органи; накратко, той вниква във всичко, което е побрано вътре в човешката кожа.
към текста >>

До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно познание.
До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно познание. И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода. Тъкмо начинът, по който човек се изправя пред Мистерията на Голгота, принадлежи към неговите най-интимни възпитателни средства за постигането на свободата. .
към текста >>

И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода.
До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно познание. И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода. Тъкмо начинът, по който човек се изправя пред Мистерията на Голгота, принадлежи към неговите най-интимни възпитателни средства за постигането на свободата. .
към текста >>

101. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И все пак Ариман насърчава човешката активност, стига тя да се проявява по стереотипен и шаблонен начин.
И все пак Ариман насърчава човешката активност, стига тя да се проявява по стереотипен и шаблонен начин. Всичко трябва да бъде вкарано в клаузи и параграфи. Всяка сутрин, така да се каже, човек е длъжен да прочете над леглото си подробния списък за всичко, което му предстои този ден, така че той трябва да го свърши на всяка цена, макар и механично, разсъждавайки с краката си, а не с главата. Докато Луцифер иска от човека да мисли единствено с главата, да изтегли дори сърцето в своята глава; Ариман иска от човека да мисли с краката, да изтегли всичко в краката.
към текста >>

102. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Защо пропускам следващите степени от социалната активност на човека, Вие ще разберете по-късно.
Той става скотовъдец. На десето място: човекът-скотовъдец. На единадесето място: човекът-земеделец. Тази е следващата степен на съвършенството. И накрая, на дванадесето място, идва човекът-търговец. Защо пропускам следващите степени от социалната активност на човека, Вие ще разберете по-късно. Преди всичко, те са второстепенни дейности. Първичните дейности на човека са вложени тъкмо в „ловеца“, „скотовъдеца“, „земеделеца“ и „търговеца“. По този начин ние се доближаваме до телесната форма на човека в зависимост от това, дали той е ловец, скотовъдец, земеделец или търговец, тук направо имаме връзката между земните дейности на човека и развитието на неговата телесна форма.
към текста >>

103. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Видяхме как той напредва в своята външна активност именно като „двигателно-веществообменен човек“, като „двигателен човек“ или „човек-крайници“.
Нека да продължим нататък. Завчера показахме как човек развива и своя друг полюс. Видяхме как той напредва в своята външна активност именно като „двигателно-веществообменен човек“, като „двигателен човек“ или „човек-крайници“. Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия. Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите. По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план. Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин.
към текста >>

Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец.
Нека да продължим нататък. Завчера показахме как човек развива и своя друг полюс. Видяхме как той напредва в своята външна активност именно като „двигателно-веществообменен човек“, като „двигателен човек“ или „човек-крайници“. Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия. Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите. По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план. Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин. Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг.
към текста >>

Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност.
Ето как главата стига до душевното изживяване на образа, до душевното изживяване на представата. Противоположните четири съзвездия за съвременната епоха не и за гръцката са Дева, Везни, Стрелец, Скорпион. И тогава за ритмичния човек ние бихме имали това, което остава в средата, както и но вече от друга страна в лицето на Марс и Меркурий имаме онези планети, които също са разположени по средата. И сега човекът застава пред нас като едно същество, което непрекъснато се колебае между „обра за“ и „зародиша“. Дихателно-циркулаторният човек е чудесен пример в подкрепа на горното твърдение. Човекът приема животворния кислород и го свързва със своя веществообмен и със своята двигателна активност. Той свързва кислорода с въглерода. Първоначално въглеродът действува стимулиращо върху нервно-сетивния живот, но веднага бива отхвърлен като „нокса“. Така, дори и материално, пред нас застава антагонизмът между живота и смъртта; изявеният живот в кислорода, изявената смърт във въглерода; умиране оживяване, умиране оживяване. Самият живот постоянно се люшка между умиране и оживяване.
към текста >>

104. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Будни сме само дотолкова, доколкото можем да облечем в представи нашата собствена активност.
Както вече знаем, чувственият живот представлява един вид сънуване в условията на будното човешко съзнание. Така че и тук, така да се каже, човек се люшка между будността и съня. Винаги, щом предприемем един волев акт, зад нашата будност прозира дълбокият сън, или ако мога така да се изразя „будният сън“. Будни сме само дотолкова, доколкото можем да облечем в представи нашата собствена активност. Обаче истинският смисъл на волевата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по време на сън.
към текста >>

Обаче истинският смисъл на волевата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по време на сън.
Както вече знаем, чувственият живот представлява един вид сънуване в условията на будното човешко съзнание. Така че и тук, така да се каже, човек се люшка между будността и съня. Винаги, щом предприемем един волев акт, зад нашата будност прозира дълбокият сън, или ако мога така да се изразя „будният сън“. Будни сме само дотолкова, доколкото можем да облечем в представи нашата собствена активност. Обаче истинският смисъл на волевата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по време на сън.
към текста >>

105. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Обаче всичко това е само една активност, една дейност от страна на абстрактния образен свят.
Обаче всичко това е само една активност, една дейност от страна на абстрактния образен свят. В смисъла на вчерашната лекция, бих добавил: Волята пробива още по-нагоре, през чувствата, представите, и достига сетивната сфера. И щом негативните преценки нахлуят там, какво се получава? Тогава стигаме до определен момент, когато вече не възприемаме нищо. И ако впрегнем най-точните си и прецизни възприятия, ще се убедим:
към текста >>

106. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Защото реалният свят на моралната човешка активност започва точно там, където естествените науки спират да се занимават с човека.
То представлява не друго, а онази част от свръхсетивния човек, която крепи моралния световен ред! Защото реалният свят на моралната човешка активност започва точно там, където естествените науки спират да се занимават с човека. А непосредствените и осезаеми действия на моралната активност, тях обикновеното човешко съзнание може да възприеме само след пробуждането, само по време на бодърствуването. Но Вие помните, че когато трябваше да пристъпим в областта на реалните морални сили, се оказахме в онзи свят, където човек обитава между заспиването и пробуждането.
към текста >>

А непосредствените и осезаеми действия на моралната активност, тях обикновеното човешко съзнание може да възприеме само след пробуждането, само по време на бодърствуването.
То представлява не друго, а онази част от свръхсетивния човек, която крепи моралния световен ред! Защото реалният свят на моралната човешка активност започва точно там, където естествените науки спират да се занимават с човека. А непосредствените и осезаеми действия на моралната активност, тях обикновеното човешко съзнание може да възприеме само след пробуждането, само по време на бодърствуването. Но Вие помните, че когато трябваше да пристъпим в областта на реалните морални сили, се оказахме в онзи свят, където човек обитава между заспиването и пробуждането.
към текста >>

107. Съдържание GA_214 Тайната на троицата

Активността на определени елементарни духове.
Ново развитие по повод на "Упадъка на западния свят" на Освалд Шпинглер и неговото пълно незачитане на истинския ход на човешката еволюция. Еволюцията на човечеството в областта на мислите е едно възпитаване в свобода. Активността на определени елементарни духове. От началото на ХVІ век и нейната връзка със социалния живот. Прощални слова преди отпътуването за Англия.
към текста >>

108. ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо GA_214 Тайната на троицата

В действителност, той не беше поддържан и от Антропософското Общество, което проявяваше твърде слаба активност към дълбоките нужди на епохата.
През 1917 г. Р. Щайнер напразно опита да покаже на високо отговорни политици в Германия и в Австрия, че съществува един път на социално оздравяване и че тази "тричленност на социалния организъм" отваря перспективи за мир. Между 1919 и 1921 г., той се обърна към пролетариата и към работодателите, без да успее да преодолее съпротивата както на работодателите, така и на синдикатите. В действителност, той не беше поддържан и от Антропософското Общество, което проявяваше твърде слаба активност към дълбоките нужди на епохата. Годината 1922 е тази, в която Р. Щайнер констатира, точно в Оксфорд, че моментът за реализиране на тричленния социален организъм "е минал в Централна Европа". При това, той полага значителни усилия, да запознае голямата публика с Антропософията, въпреки язвителните критики и противници, докато Антропософското Общество изпада в летаргия. Изложен на опита за физическо насилие, Щайнер съкращава значително своите публични конференции в Германия, най-вече в Англия, където ходи три пъти. В края на своето първо пътуване, той напуща Англия "Изпълнен от мисълта, че в Англия има хора, които считат културата и защитата на антропософската кауза за част от своята житейска задача и действат енергично в това направление*" /* Виж: Рудолф Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
към текста >>

109. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките.
Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки. Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят. Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките. В този свят на сенките се намираха покойниците. Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук. Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската.
към текста >>

110. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ако искате да видите ясно до каква степен понятийната активност трябва да бъде за животното различна от тази за растението, ви е нужно не само да имате едно подвижно понятие, което може да приеме различни форми, но понятието трябва да приема навътре нещо, което то няма в самото себе си.
Ако искате да видите ясно до каква степен понятийната активност трябва да бъде за животното различна от тази за растението, ви е нужно не само да имате едно подвижно понятие, което може да приеме различни форми, но понятието трябва да приема навътре нещо, което то няма в самото себе си. Това се нарича испирация в образуването на понятия. Така както по време на вдишване /инспирация/, поемаме въздух отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем животното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
към текста >>

Така както по време на вдишване /инспирация/, поемаме въздух отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем животното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
Ако искате да видите ясно до каква степен понятийната активност трябва да бъде за животното различна от тази за растението, ви е нужно не само да имате едно подвижно понятие, което може да приеме различни форми, но понятието трябва да приема навътре нещо, което то няма в самото себе си. Това се нарича испирация в образуването на понятия. Така както по време на вдишване /инспирация/, поемаме въздух отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем животното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
към текста >>

Ако искате да си представите понятието за животното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно живо, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния живот, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния живот.
Да речем, че имате това понятие за растение /виж рис.1/ и го трансформирайте в това второ понятие, тогава самите вие трансформирахте това понятие. Но ако бягате, вашето понятие става друго, от факта, че бягате. Трябва вие самите да въведете живот в понятието. Това е, което прави от едно понятие, което е само произлязло от имагинацията, едно инспирирано понятие. За растението, можете да си представите, че вие самите сте вътрешно тотално неподвижни и че се задоволявате да модифицирате понятията. Ако искате да си представите понятието за животното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно живо, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния живот, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния живот. Вие не можете да си представите едно животно в неговата цялост, без да въведете в понятието това движение на вътрешния живот.
към текста >>

Именно в тази вътрешна секретивна активност живее етерният живот на човека.
За него тук се изразява цялостността на човешкото същество, цялото етерно тяло на човешкото същество. Следователно там, външният елемент силно се прибира; но това се изявява толкова повече във вътрешната опитност, а именно, в усещането. Вътрешно изпитаното чувство, целият чувствен живот е, в действителност, това, което живее в етерното тяло, когато, то действа отвътре по такъв начин, какъвто човек изпитва отвътре. Всъщност, чувственият живот е винаги придружен от вътрешна секреция. Същественото тук е, когато гледаме етерното тяло в човека, виждаме извинете ме, че отново споменавам това че, например, черният дроб се изпотява, стомахът се изпотява, че всичко се изпотява, че всичко има секреции. Именно в тази вътрешна секретивна активност живее етерният живот на човека. Черният дроб има около себе си една постоянна мъгла от пот, по същия начин и сърцето има постоянна мъгла от пот: всичко е мъгла, обвита от облаци.
към текста >>

111. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото.
По един определен начин, човекът трябва да гледа на самата природа така, сякаш тя има разум. Тогава от разума изчезва строгата му необходимост, твърдата логика. От една страна, когато човек се изразява в образи, той създава форми, вместо да анализира и да синтезира логически; и докато създава форми, човек повдига в природата нейната чисто сетивна необходимост. Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост. Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост. Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото. Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа. Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият дух вече се съдържаше в сетивното. Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата. Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода.
към текста >>

Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата.
Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост. Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост. Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото. Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа. Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият дух вече се съдържаше в сетивното. Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата. Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода.
към текста >>

112. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Някогашните тела бяха такива, каквито, разбира се, човекът в тях не беше свободен, а се движеше в своето тяло в недрата на една автономна природа в пълния си разцвет, разгръщайки се чрез своята собствена физическа, етерна, астрална активност.
Трябва добре да разберем,че еволюцията на човека е такава, че неговата природа се е трансформирала по време на земната еволюция. Някогашните тела бяха различни от днешните. Някогашните тела бяха такива, каквито, разбира се, човекът в тях не беше свободен, а се движеше в своето тяло в недрата на една автономна природа в пълния си разцвет, разгръщайки се чрез своята собствена физическа, етерна, астрална активност. Така че, може да се каже това: ние вече живеем, в недрата на цивилизования свят, в един период от еволюцията на човечеството, в който тялото започва да се освобождава. И именно чрез това освобождаващо се тяло, което е основата на интелектуалните идеи, т.е. абстрактните, постигаме нашата свобода. Човекът постигна чрез това освобождаващо се тяло всичко, от което днес научният работник на интелектуалната тенденция е така горд.
към текста >>

113. ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

В обикновения живот, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме.
Но нещата не са така. Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс. В обикновения живот, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме. Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно. Но когато човек започва да разсъждава, той продължава, по определен начин, активността, идваща отвън и я въведа навътре и така неговият мисловен образ отеква по-късно.
към текста >>

Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно.
Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс. В обикновения живот, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме. Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно. Но когато човек започва да разсъждава, той продължава, по определен начин, активността, идваща отвън и я въведа навътре и така неговият мисловен образ отеква по-късно.
към текста >>

Но когато човек започва да разсъждава, той продължава, по определен начин, активността, идваща отвън и я въведа навътре и така неговият мисловен образ отеква по-късно.
Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс. В обикновения живот, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме. Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно. Но когато човек започва да разсъждава, той продължава, по определен начин, активността, идваща отвън и я въведа навътре и така неговият мисловен образ отеква по-късно.
към текста >>

114. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И този, който е усетил така тази сила на днешната мисъл знае, че тази мисъл действа в машината, че тази мисъл ни е донесла модерната техника, в която ние конструираме, изхождайки от тази мисъл, външни, неорганични, неживи структури, които имат цялата прозрачност, необходима за нуждите на външната активност на човека.
И този, който е усетил така тази сила на днешната мисъл знае, че тази мисъл действа в машината, че тази мисъл ни е донесла модерната техника, в която ние конструираме, изхождайки от тази мисъл, външни, неорганични, неживи структури, които имат цялата прозрачност, необходима за нуждите на външната активност на човека.
към текста >>

Цялата култура се намира стигнала до една степен на активност, от която земята потреперва.
Това нарастване е продукт на машината, която иска да бъде накарана да работи и да бъде управлявана и която заменя стократно силите на всеки индивид. Човешкият живот става много скъп, по причина на машината. Трудът става голя мата дума на етичното разсъждение. През ХVІІІ век той загуби във всички езици своя презрян смисъл. Ма шината работи и заставя човека да свързва труда си с нейната работа. Цялата култура се намира стигнала до една степен на активност, от която земята потреперва.
към текста >>

Шпенглер говори също за активността на представата, но той иска чрез това именно да достави доказателството, че мисълта в човека е само един вид сън, излязъл от мозъка и от света на светлината, един малко по-подреден сън.
И така, излагайки тези неща, Шпенглер развива една изключително любопитна идея, а именно, че в своята основа цялата интелектуална цивилизация на човека зависи от окото, тя е само абстрактна на света на светлината и че понятията, в действителност, са само изострени виждания, едни малко разлети в светлина та виждания, предадени чрез окото. И това е защото Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за факта, щом мисълта действа по чист начин, тя не се задоволява да абсорбира света на светлината на окото, и мисълта свързва този свят на светлината на окото с целия човек. Нещо съвсем различно е да мислиш за същност, свързана с възприятието на окото, от това да говориш за представи. Шпенглер говори също за активността на представата, но той иска чрез това именно да достави доказателството, че мисълта в човека е само един вид сън, излязъл от мозъка и от света на светлината, един малко по-подреден сън.
към текста >>

115. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И, отделно от това, се намеси нещо, което им попречи да продължават своята активност на паразити.
Но по време на последната третина на ХІХ век, нещата станаха малко по малко такива, че, най-напред, тези елементарни същества, които мислеха с човешкия мозък и които после тъчаха, всъщност тези нишки, присвоявайки си човешки умове и създавайки социалните контексти на ХІХ век, накрая, това им беше достатъчно. Те изпълнеха своята задача в световната история или, по-добре би било да се каже, че те задоволиха своята нужда на световния исторически план. И, отделно от това, се намеси нещо, което им попречи да продължават своята активност на паразити. Тя се разви извънредно добре до към края на ХVІІІ век; после крайно добре през ХІХ век; но тези елементарни същества, постигнаха тогава, малко по малко получаването на това, което им харесваше. И това стана на основанието, че все повече и повече души слизаха от духовния свят на физически план с големи очаквания за това, което се отнася до земния живот.
към текста >>

116. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ще направи това наблюдение, че човек малко по малко, е в една душевна активност, която е изцяло независима от тялото.
Ако човек продължи да прави това упражнение, идва денят, бих искал да кажа големият ден, в който той ще направи едно съвсем точно наблюдение. Ще направи това наблюдение, че човек малко по малко, е в една душевна активност, която е изцяло независима от тялото. Забелязва също и следното нещо: преди това, беше зависим от своето тяло за всяка своя мисъл и свое усещане, от нервносетивната система, в своята представна активност, от системата на кръвообращението в своето усещане и т.н. сега, той се усеща в една активност на душата и духа, която е напълно зависима от цялата активност на тялото. И човек забелязва това от факта, че занапред е в състояние да приведе самия себе си така че, да завибрира в главата нещо, което беше останало дотогава напълно несъзнателно. Тогава човек прави своето изненадващо откритие на това, което различава съня от пробуждането. Тази разлика се състои, всъщност, в това, че когато човек е буден, нещо вибрира в целия човешки организъм, с изключение на главата: там, това, което е в движение в целия останал организъм, е в покой.
към текста >>

Забелязва също и следното нещо: преди това, беше зависим от своето тяло за всяка своя мисъл и свое усещане, от нервносетивната система, в своята представна активност, от системата на кръвообращението в своето усещане и т.н.
Ако човек продължи да прави това упражнение, идва денят, бих искал да кажа големият ден, в който той ще направи едно съвсем точно наблюдение. Ще направи това наблюдение, че човек малко по малко, е в една душевна активност, която е изцяло независима от тялото. Забелязва също и следното нещо: преди това, беше зависим от своето тяло за всяка своя мисъл и свое усещане, от нервносетивната система, в своята представна активност, от системата на кръвообращението в своето усещане и т.н. сега, той се усеща в една активност на душата и духа, която е напълно зависима от цялата активност на тялото. И човек забелязва това от факта, че занапред е в състояние да приведе самия себе си така че, да завибрира в главата нещо, което беше останало дотогава напълно несъзнателно. Тогава човек прави своето изненадващо откритие на това, което различава съня от пробуждането. Тази разлика се състои, всъщност, в това, че когато човек е буден, нещо вибрира в целия човешки организъм, с изключение на главата: там, това, което е в движение в целия останал организъм, е в покой.
към текста >>

сега, той се усеща в една активност на душата и духа, която е напълно зависима от цялата активност на тялото.
Ако човек продължи да прави това упражнение, идва денят, бих искал да кажа големият ден, в който той ще направи едно съвсем точно наблюдение. Ще направи това наблюдение, че човек малко по малко, е в една душевна активност, която е изцяло независима от тялото. Забелязва също и следното нещо: преди това, беше зависим от своето тяло за всяка своя мисъл и свое усещане, от нервносетивната система, в своята представна активност, от системата на кръвообращението в своето усещане и т.н. сега, той се усеща в една активност на душата и духа, която е напълно зависима от цялата активност на тялото. И човек забелязва това от факта, че занапред е в състояние да приведе самия себе си така че, да завибрира в главата нещо, което беше останало дотогава напълно несъзнателно. Тогава човек прави своето изненадващо откритие на това, което различава съня от пробуждането. Тази разлика се състои, всъщност, в това, че когато човек е буден, нещо вибрира в целия човешки организъм, с изключение на главата: там, това, което е в движение в целия останал организъм, е в покой.
към текста >>

Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото време това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност.
Първото нещо, което дава познанието чрез посвещение, е виждането на живота на нашата собствена душа. Той е, всъщност, нещо различно от това, което се предполага за него обикновено. Обикновено се пред полага абстрактно, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото време това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност.
към текста >>

Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение.
Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение. В обикновения живот, ние има ме опитност със самите себе си. Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта. После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало.
към текста >>

Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече от опората на тялото в нашата душевна и духовна активност.
Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече от опората на тялото в нашата душевна и духовна активност. Това може да се получи от факта, че сега ориентираме упражненията за медитация и концентрация повече в посока на упражнения за волята.
към текста >>

117. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят. Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята. Но тяхното отношение с езика се променя. Така например, се забелязва, когато някой общува с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни. Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува. В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
към текста >>

Мъртвият разбира още доста дълго време след смъртта активността, развива нето.
Ще привикнем към него, ако изхвърлим малко по малко всичко, което се отнася до съществителното и влезем в това, което е глаголно. Мъртвият разбира още доста дълго време след смъртта активността, развива нето. Но по-късно, той разбира един език, който всъщност не е истински език.
към текста >>

Ако той беше само в дясната или само в лявата си част, ако той не беше едно симетрично същество, цялата представна активност в света би изчезнала; не би се постигнал еди н Аз устройващ едно единство.
Двете материални очи са само едно в духовното. И то се намира тук, зад корена на носа, това единствено око, това духовно око, което създава един образ за самото себе си и така, стават две очи. От факта, че човекът може да бъде един човек в дясната си част и един човек в лявата си част, той може да се усеща като човек. Ако той беше само в дясната или само в лявата си част, ако той не беше едно симетрично същество, цялата представна активност в света би изчезнала; не би се постигнал еди н Аз устройващ едно единство.
към текста >>

118. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Този поглед беше такъв, че хората си казваха: тази същност, ние я виждаме в свръхсетивните светове, но нейната активност все повече и повече намалява.
В Мистериите на ІІ и І век преди Мистерията на Голгота, хората отправяха всъщност, един съвсем специален поглед към тази същност от свръхсетивните светове, която беше наречена по-късно Христовата същност. Този поглед беше такъв, че хората си казваха: тази същност, ние я виждаме в свръхсетивните светове, но нейната активност все повече и повече намалява. Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за времената предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание. Тази същност беше в свръхсетивните светове великият учител на това, което душата си спомняше още, след като вече е слязла на земята. Тази същност, която беше наречена по-късно същността на Христос се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени.
към текста >>

Тази същност, която беше наречена по-късно същността на Христос се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени.
В Мистериите на ІІ и І век преди Мистерията на Голгота, хората отправяха всъщност, един съвсем специален поглед към тази същност от свръхсетивните светове, която беше наречена по-късно Христовата същност. Този поглед беше такъв, че хората си казваха: тази същност, ние я виждаме в свръхсетивните светове, но нейната активност все повече и повече намалява. Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за времената предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание. Тази същност беше в свръхсетивните светове великият учител на това, което душата си спомняше още, след като вече е слязла на земята. Тази същност, която беше наречена по-късно същността на Христос се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени.
към текста >>

И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера.
И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера. Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната духовност.
към текста >>

119. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност.
Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме. Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот. Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език.
към текста >>

120. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В тази прекалено голяма активност трябва да потърсите последните първопричини за всички възпаления и язви в човешкия организъм.
Трябва да сме наясно, че всички тези неща са пригодени едно към друго и трябва да работят по правилния начин. Да допуснем, че някоя органова система е проникната по неправилен начин от някоя съставна същност на човешкия организъм, например от астралното тяло. Това може да се случи по два начина. Или идващото от бъбречната система - от главата става закръглянето, от бъбречната система излъчването - бива прекалено импулсирано, инспирирано, обхванато така, че всъщност всичко, което работи от сърцето срещу бъбречната система, е прекалено активно за бъбречната система. В тази прекалено голяма активност трябва да потърсите последните първопричини за всички възпаления и язви в човешкия организъм. Тогава трябва да се потърси как някъде в организма се поражда едно такова възпаление и да бъде опитано с лечебни средства да се уравновесят нещата така, че това прекалено силно действие върху бъбречната система да бъде ограничено.
към текста >>

121. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Става въпрос не за четене от бележките, а да се остане в активност, която да е дейност на главата.
По-рано винаги си помагах, като всичко, което беше изследвано така, веднага го записвах или си съставях илюстрации, при което само главата е активна. Това не е медиумно писане, не е написано и за да може да се чете по-късно, което би било невероятно трудно при сегашния ми живот. Когато бях в Берлин, аз отново видях колко много бележници са се събрали там. Ако трябваше да ги чета, нямаше да мога, защото съм или в Дорнах, или в Щутгарт. Става въпрос не за четене от бележките, а да се остане в активност, която да е дейност на главата. Тогава имагинативното мислене се свързва с обикновеното мислене. Тогава то може да се припомни и да се изнесат лекции. Ако не се направят такива усилия, човек би могъл да говори за това най-много на следващия ден, след това всичко би изчезнало, също както ретроспекцията след смъртта изчезва след три дни.
към текста >>

122. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Материалистическата наука си въобразява, че когато човек заспи, приетите от него хранителни вещества разгръщат своята собствена активност; докато в действителност нещата са така устроени, че по време на съня хранителните вещества се обработват с помощта на сили от Земното обкръжение, с помощта на космически сили.
Материалистическата наука си въобразява, че когато човек заспи, приетите от него хранителни вещества разгръщат своята собствена активност; докато в действителност нещата са така устроени, че по време на съня хранителните вещества се обработват с помощта на сили от Земното обкръжение, с помощта на космически сили. Нека да си представим, че сме приели определено количество белтъчини. Тези белтъчини са в устойчиво състояние само поради това, че по време на бодърствуването ние сме проникнати от нашият Аз и нашето астрално тяло. След като заспим, върху тези белтъчини започва да действува цялата планетарна система от Луната до Сатурн, както и света на неподвижните звезди. И ако един химик би пожелал да изследва вътрешните процеси на спящия човек, той би трябвало да познава не само земната химия, но и една друга, духовна химия, понеже процесите в спящия човек са съвсем различни от процесите в будния човек.
към текста >>

123. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия!
Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества. И всичко това стои пред нас като едно неумолимо изискване от страна на Михаил: Да задвижим нашите мисли, да станем вътрешно активни! И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и изживявания. Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум. Обаче какво извлича днешният човек от експеримента? Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия! В своите научни понятия той изобщо не е прекрачил в епохата на Михаил.
към текста >>

124. 11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Още сега, докато сме в началото на нашия далечен път, докато сме длъжни да развием първите зародишни сили на бъдещия свят, ние трябва да сме наясно: Движението за религиозно обновление следва да разгръща цялата си активност в онези сфери, които са извън Антропософското Движение; да се разграничава от него дори и в набавянето на материални средства.
Именно с оглед опазването на двете движения, днес е крайно наложително те да бъдат разграничавани до последните им подробности. Още сега, докато сме в началото на нашия далечен път, докато сме длъжни да развием първите зародишни сили на бъдещия свят, ние трябва да сме наясно: Движението за религиозно обновление следва да разгръща цялата си активност в онези сфери, които са извън Антропософското Движение; да се разграничава от него дори и в набавянето на материални средства. (За да бъдат разбрани нещата, аз трябва да говоря и за тези подробности); да не се увеличават трудностите, които и без друго съпътствуват днес Антропософското Движение; да не се подкопава неговото материално положение. От друга страна, тези хора не бива да търсят с лека ръка свои съмишленици всред неантропософите. И ако нещата се развиват именно по този начин, ще се стигне до един абсурд, който би унищожил и двете Движения. Днес нещата не се свеждат до това, да настъпваме напред с фанатизъм и жар, а просто да осъзнаем, че действуваме в името на една човешка необходимост. Да, всички тези истини, които изнасям сега пред Вас, бяха същевременно предпоставката, за да окажем помощ на новото религиозно Движение и помощта можеше да бъде оказана само при тези условия.
към текста >>

125. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност.
Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно взаимоотношение, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на волята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни взаимоотношения с Архаите. Тогава за него ще стане самопонятен съвсем друг начин за познание, от този, който днес му се преподава. Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат. На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне. И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено! Но тогава се превръщат в истински автомати, духовни автомати; при това не превръщат във вътрешна активност духовното, което са получили, а се ограничават само до неговото запечатване, стават духовни автомати... Не искат, например, да опознаят човешкия организъм, защото за да го опознаят е съвършено необходима вътрешна активност. Невъзможно е да се разбере човека, ако не се подходи към човека с вътрешна активност, ако не се възприемат също и такива идеи, като тези, които днес пред нас бяха развити.
към текста >>

И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено!
Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат. На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне. И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено! Но тогава се превръщат в истински автомати, духовни автомати; при това не превръщат във вътрешна активност духовното, което са получили, а се ограничават само до неговото запечатване, стават духовни автомати... Не искат, например, да опознаят човешкия организъм, защото за да го опознаят е съвършено необходима вътрешна активност. Невъзможно е да се разбере човека, ако не се подходи към човека с вътрешна активност, ако не се възприемат също и такива идеи, като тези, които днес пред нас бяха развити. Но, разбира се, може и без вътрешна активност да се пробва да се направи, например, антипирин и да се види, как действа на човешкия организъм; как действа, ако се приеме? Пробват го и тук не е нужно никакво разбиране на човешкия организъм, а само гледат как действа външно. И запомнят това.
към текста >>

Но тогава се превръщат в истински автомати, духовни автомати; при това не превръщат във вътрешна активност духовното, което са получили, а се ограничават само до неговото запечатване, стават духовни автомати... Не искат, например, да опознаят човешкия организъм, защото за да го опознаят е съвършено необходима вътрешна активност.
За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат. На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне. И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено! Но тогава се превръщат в истински автомати, духовни автомати; при това не превръщат във вътрешна активност духовното, което са получили, а се ограничават само до неговото запечатване, стават духовни автомати... Не искат, например, да опознаят човешкия организъм, защото за да го опознаят е съвършено необходима вътрешна активност. Невъзможно е да се разбере човека, ако не се подходи към човека с вътрешна активност, ако не се възприемат също и такива идеи, като тези, които днес пред нас бяха развити. Но, разбира се, може и без вътрешна активност да се пробва да се направи, например, антипирин и да се види, как действа на човешкия организъм; как действа, ако се приеме? Пробват го и тук не е нужно никакво разбиране на човешкия организъм, а само гледат как действа външно. И запомнят това. И ако го повторят достатъчно пъти, то може и рецепта да напишат.
към текста >>

Невъзможно е да се разбере човека, ако не се подходи към човека с вътрешна активност, ако не се възприемат също и такива идеи, като тези, които днес пред нас бяха развити.
Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат. На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне. И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено! Но тогава се превръщат в истински автомати, духовни автомати; при това не превръщат във вътрешна активност духовното, което са получили, а се ограничават само до неговото запечатване, стават духовни автомати... Не искат, например, да опознаят човешкия организъм, защото за да го опознаят е съвършено необходима вътрешна активност. Невъзможно е да се разбере човека, ако не се подходи към човека с вътрешна активност, ако не се възприемат също и такива идеи, като тези, които днес пред нас бяха развити. Но, разбира се, може и без вътрешна активност да се пробва да се направи, например, антипирин и да се види, как действа на човешкия организъм; как действа, ако се приеме? Пробват го и тук не е нужно никакво разбиране на човешкия организъм, а само гледат как действа външно. И запомнят това. И ако го повторят достатъчно пъти, то може и рецепта да напишат. И по такъв начин, без познаване на човека, стават автомати.
към текста >>

Но, разбира се, може и без вътрешна активност да се пробва да се направи, например, антипирин и да се види, как действа на човешкия организъм; как действа, ако се приеме?
А това сега хората не обичат. На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне. И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено! Но тогава се превръщат в истински автомати, духовни автомати; при това не превръщат във вътрешна активност духовното, което са получили, а се ограничават само до неговото запечатване, стават духовни автомати... Не искат, например, да опознаят човешкия организъм, защото за да го опознаят е съвършено необходима вътрешна активност. Невъзможно е да се разбере човека, ако не се подходи към човека с вътрешна активност, ако не се възприемат също и такива идеи, като тези, които днес пред нас бяха развити. Но, разбира се, може и без вътрешна активност да се пробва да се направи, например, антипирин и да се види, как действа на човешкия организъм; как действа, ако се приеме? Пробват го и тук не е нужно никакво разбиране на човешкия организъм, а само гледат как действа външно. И запомнят това. И ако го повторят достатъчно пъти, то може и рецепта да напишат. И по такъв начин, без познаване на човека, стават автомати. И по-голямата част от сегашния живот протича именно така.
към текста >>

Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята.
Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята. Това е, което младостта иска от старостта. Младежта иска: по-старото поколение трябва да ни даде това, което би ни помогнало по правилен начин да встъпим в диалог с Архангелите. И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите. Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е заложена склонност към пасивността, към филма.
към текста >>

Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля.
Това е другата страна на младежта, нейния повече вътрешен аспект, както го показах вчера. Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля. Но за това човешката натура днес в много отношения е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята воля към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно? Та нали аз сам си създавам тези идеи. Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното. Защото без воля е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят. Разбира се, воля, обусловена от емоциите, воля, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава воля въобще няма да може да проникне в духовния свят.
към текста >>

126. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Те не са ги развивали с помощта на вътрешна активност, използвайки вътрешна работа.
В предишните времена хората не са развивали така свои собствени мисли, както го правят сега. Те не са ги развивали с помощта на вътрешна активност, използвайки вътрешна работа. Те образували свои мисли, отдавайки се на възприятия на външната природа и подобно на това, как ние днес възприемаме цветовете и звуците, така те възприемали мислите. А в още по-древни времена, в тези времена, когато хората се отдавали на инстинктивното, безсъзнателно ясновиждане, те едновременно с възприемането на образите от безсъзнателното ясновиждане възприемали и мисли, възприемали ги като дар от Божествено-духовните светове. Значи хората не си изработвали мислите, а ги получавали готови. Такива е трябвало да ги получават тогава.
към текста >>

Защото, както можете да видите това от моята «Философия на свободата», основа за човешката свобода се явява именно това, че човек може сам чрез вътрешна активност да развие свои мисли и, че той от тези самостоятелно развити мисли (назовани от мен в моята «Философия на свободата» чисти мисли) да може да черпи и свои морални импулси.
Така, че тази предварителна работа е трябвало да бъде извършена. Но по време на този период на подготовителна работа човек, в същност, никога не е могъл да каже, че е предназначен да стане свободен. Защото, както можете да видите това от моята «Философия на свободата», основа за човешката свобода се явява именно това, че човек може сам чрез вътрешна активност да развие свои мисли и, че той от тези самостоятелно развити мисли (назовани от мен в моята «Философия на свободата» чисти мисли) да може да черпи и свои морални импулси.
към текста >>

Тогава те още не са могли да намерят в себе си достатъчно активност за да развият способността за мислене, ако са усетели в себе си импулс за това.
Това е станало възможно като следствие от множеството земни животи, които всички хора са преминали. В тези по-стари времена, когато Властите все още с пълно право са донасяли на човека мисли отвън, хората не са имали зад себе си толкова предшестващи земни животи. Тогава те още не са могли да намерят в себе си достатъчно активност за да развият способността за мислене, ако са усетели в себе си импулс за това. Днес ние можем да кажем, че живеем в тази от многото земни инкарнации. И ако само имаме за това достатъчна сила на волята, защото тук думата е за воля, тогава ще можем да намерим в себе си това, което се явява способност да образуваме в самите себе си собствен свят на мисли, някакъв индивидуален свят на мисли, както го разясних в моята «Философия на свободата».
към текста >>

Ние имаме като един от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и един от най-характерните моменти на съвременната педагогика това, че педагогиката трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си позволи да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на мисленето.
Ние имаме като един от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и един от най-характерните моменти на съвременната педагогика това, че педагогиката трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си позволи да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на мисленето. И тогава, когато ние имаме този зачатък на вътрешната активност на мисленето, тогава ни се научаваме преди всичко на това, което хората днес в по-голямата си част не умеят! Знаете ли, какво днес хората не умеят? Те не умеят да остаряват! А младото поколение иска да види като свои ръководители остарели хора. То не иска да има за свои ръководители също млади хора ( макар, че понякога казва това, но се лъже).
към текста >>

И тогава, когато ние имаме този зачатък на вътрешната активност на мисленето, тогава ни се научаваме преди всичко на това, което хората днес в по-голямата си част не умеят!
Ние имаме като един от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и един от най-характерните моменти на съвременната педагогика това, че педагогиката трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си позволи да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на мисленето. И тогава, когато ние имаме този зачатък на вътрешната активност на мисленето, тогава ни се научаваме преди всичко на това, което хората днес в по-голямата си част не умеят! Знаете ли, какво днес хората не умеят? Те не умеят да остаряват! А младото поколение иска да види като свои ръководители остарели хора. То не иска да има за свои ръководители също млади хора ( макар, че понякога казва това, но се лъже). То иска за ръководители да има хора, които могат действително да остареят, които да съумеят да пренесат до старостта жив зачатъка за развитие на мисли.
към текста >>

Те не са успели да внесат активност в стареещото тяло.
Но с кого се среща сега младежта? Тя се среща с такива като нея! Хора, които не са успели да остареят, те са останали с детски глави. Те не знаят повече от това, което знаят вече 15-16-годишните! И не е чудно, че 15-16-годишните не искат повече да следват 60-70-годишните, защото тези последните сами не са станали по-възрастни от младите. Те не са успели да внесат активност в стареещото тяло. Младите искат да имат станали наистина стари хора, а не просто изглеждащи стари, с бръчки, посивели или оплешивели, със старо сърце, което обаче е също толкова младо като тяхното... Младите искат такива хора, които са разбрали и съумели да остареят така, че състарявайки се те са пораснали в мъдрост и сила.
към текста >>

127. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности.
Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността. И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация. И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности. Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>

Въпреки че е налице един стремеж за обща работа в рамките на Антропософското Общество, всъщност членовете се задоволяват само с това да участват в едни или други събития, разиграващи се покрай тях, те предоставят душевните си сили на това, което се разиграва покрай тях, обаче не включват същинската активност на душите си в това, което протича като един импулс в нашето съвремие.
Но ако пасивните членове на Антропософското Общество вземат връх над активните членове, осъществяването на един такъв импулс става съмнително. Въпреки че е налице един стремеж за обща работа в рамките на Антропософското Общество, всъщност членовете се задоволяват само с това да участват в едни или други събития, разиграващи се покрай тях, те предоставят душевните си сили на това, което се разиграва покрай тях, обаче не включват същинската активност на душите си в това, което протича като един импулс в нашето съвремие. Ето защо при сегашния модел на антропософското Движение не може да се говори за същинската активност на това, което описваме тук като един езотерически импулс.
към текста >>

Ето защо при сегашния модел на антропософското Движение не може да се говори за същинската активност на това, което описваме тук като един езотерически импулс.
Но ако пасивните членове на Антропософското Общество вземат връх над активните членове, осъществяването на един такъв импулс става съмнително. Въпреки че е налице един стремеж за обща работа в рамките на Антропософското Общество, всъщност членовете се задоволяват само с това да участват в едни или други събития, разиграващи се покрай тях, те предоставят душевните си сили на това, което се разиграва покрай тях, обаче не включват същинската активност на душите си в това, което протича като един импулс в нашето съвремие. Ето защо при сегашния модел на антропософското Движение не може да се говори за същинската активност на това, което описваме тук като един езотерически импулс.
към текста >>

Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността.
Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността. Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци. Но не само годишният кръговрат се е опирал върху троичността. Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеждението, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност. Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция.
към текста >>

128. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Обаче това са последните абстрактни останки от онази чудна активност на древните човешки пориви, в които бяха въвлечени както човека, така и външната природа, изразяващи се, примерно, в това, което описах: Човекът протяга ръка в ледената вода, и когато ръката се втвърди, той започва да я движи под водата, очаквайки да види чудните форми на ледените кристали.
От всичко това в нашата интелектуалистична епоха не е останало нищо, може би с изключение на обичая да се лее олово в нощта срещу Св. Силвестър. Хората изливат разтопено олово във водата и после се мъчат да отгатнат какво означават получените форми. Обаче това са последните абстрактни останки от онази чудна активност на древните човешки пориви, в които бяха въвлечени както човека, така и външната природа, изразяващи се, примерно, в това, което описах: Човекът протяга ръка в ледената вода, и когато ръката се втвърди, той започва да я движи под водата, очаквайки да види чудните форми на ледените кристали.
към текста >>

129. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Никаква активност не бива да смущава изследователските заложби на неговия собствен Дух, на неговата собствена душа.
Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа? Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх. Човекът иска пасивно да възприема всичко, което става около него, той иска да застане пред света като пред едно огромно кино и всичко да му се открие с помощта на микроскопа и телескопа. Никаква активност не бива да смущава изследователските заложби на неговия собствен Дух, на неговата собствена душа. Той отказва да бъде последовател на Михаил. За това се изисква вътрешна смелост. И тази вътрешна смелост, тя трябва да получи своя празник именно в лицето на Михаиловия празник. И тогава от този празник на смелостта, от празника на смелата човешка душа ще изгрее това, което ще придаде истинския смисъл и на другите годишни празници.
към текста >>

Ние отново се приближаваме до схващането на Михаиловия празник като един празник на душевна смелост, на душевната сила, на душевната активност.
Много животни потъват в своя зимен сън. Всичко утихва. Самата природа, която чрез своите собствени сили е помогнала на човека през пролетта и лятото, природата, която е действувала в човека през пролетта и лятото, сега се отдръпва. Човекът е предоставен на самия себе си. И това, което трябва да се пробуди сега, когато природният свят умира, е душевната смелост. Ние отново се приближаваме до схващането на Михаиловия празник като един празник на душевна смелост, на душевната сила, на душевната активност.
към текста >>

130. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

– Той не може да събере сили за друг вид активност: Тя се превръща за него в душевна тежест.
А на душевно равнище? Всичко онова, което човекът проявява като плахост на душата произтича от външните елементарни сили, които Драконът е всмукал в него. О, колко далеч е отишла тази плахост на душата! Човекът знае много добре: Аз постъпвам правилно само ако действувам по този или онзи начин! – Той не може да събере сили за друг вид активност: Тя се превръща за него в душевна тежест. Елементарните Същества в тялото на Дракона са тези, които предизвикват това.
към текста >>

131. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност.
Днешният човек не е твърде склонен да се замисля върху това вдишване и издишване на Земята. Човешкото дишане е по скоро физически процес, Земното дишане е по скоро духовен процес, едно излизане на елементарните Същества в мировите пространства и по-късно тяхното завръщане в Земята. Но както човекът изживява своето кръвообращение като нещо, протичащо в собственото му тяло, така той – напредвайки в своето развитие – изживява и целия годишен кръговрат. Както движението на кръвта е нещо основно за неговото съществувание, така и – в един по-широк смисъл – движението на елементарните Същества от Земята към Небето и после обратно към Земята е нещо съществено за човешката съдба. И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината. И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература. В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота. Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи. И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост.
към текста >>

132. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Трябваше да ви разкажа различни неща за характерното устройство на Хибернийските Мистерии и вчера видяхте, че този своеобразен път на развитие, който са могли да преминават хората на ирландския остров, водел дотам, че тези хора са достигали проникновения, на първо място в това, което въобще може да бъде преживяно от човешката душа, благодарение на собствената вътрешна активност на човека.
Трябваше да ви разкажа различни неща за характерното устройство на Хибернийските Мистерии и вчера видяхте, че този своеобразен път на развитие, който са могли да преминават хората на ирландския остров, водел дотам, че тези хора са достигали проникновения, на първо място в това, което въобще може да бъде преживяно от човешката душа, благодарение на собствената вътрешна активност на човека. Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, посредством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се пред човешките сетивни органи, да се предизвикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща пред душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея. Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт. Тук ученикът следователно е бил подготвен да има имагинации, имагинации, които се присъединявали към това, което иначе ученикът виждал с външните си сетива. Обаче имайки тези имагинации пред себе си, знаел, че посредством тях той прониква по-нататък в нещо съвсем различно.
към текста >>

Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сенчест живот, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време.
Все едно някаква сила отблъсква човека, затруднява да се приближим до тях с душата си. Колкото по-близо се стига, толкова повече се замъглява това, към което бързаме с душата си, и се стига сякаш до някакво душевно заглушаване. Тази душевна оглушеност трябва да се отработи навън. Това може да се направи не по друг начин, а като оживим в себе си всичко, което знаем за тези неща, самостоятелно установени, самостоятелно видяни. След това ще видим защо това е така. Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сенчест живот, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време. Затова бих могъл да кажа: достъпът до Хибернийските Мистерии беше затворен, за да не може човек да се приближи до Мистериите по стария начин, а да се стимулира да преживее с активно съзнание това, което трябва да бъде вътрешно намерено от човека в епохата на свободата, не посредством историческо, даже не ясновидски-историческо виждане на древните, удивителни, велики тайни, дотогава, докато не стъпи на пътя, водещ до тези тайни от собствена вътрешна активност.
към текста >>

Затова бих могъл да кажа: достъпът до Хибернийските Мистерии беше затворен, за да не може човек да се приближи до Мистериите по стария начин, а да се стимулира да преживее с активно съзнание това, което трябва да бъде вътрешно намерено от човека в епохата на свободата, не посредством историческо, даже не ясновидски-историческо виждане на древните, удивителни, велики тайни, дотогава, докато не стъпи на пътя, водещ до тези тайни от собствена вътрешна активност.
Колкото по-близо се стига, толкова повече се замъглява това, към което бързаме с душата си, и се стига сякаш до някакво душевно заглушаване. Тази душевна оглушеност трябва да се отработи навън. Това може да се направи не по друг начин, а като оживим в себе си всичко, което знаем за тези неща, самостоятелно установени, самостоятелно видяни. След това ще видим защо това е така. Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сенчест живот, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време. Затова бих могъл да кажа: достъпът до Хибернийските Мистерии беше затворен, за да не може човек да се приближи до Мистериите по стария начин, а да се стимулира да преживее с активно съзнание това, което трябва да бъде вътрешно намерено от човека в епохата на свободата, не посредством историческо, даже не ясновидски-историческо виждане на древните, удивителни, велики тайни, дотогава, докато не стъпи на пътя, водещ до тези тайни от собствена вътрешна активност.
към текста >>

Обаче и днес можем отново да ги съзерцаваме в цялата им слава и величие с душевното ни същество, носени от вътрешната свобода, защото чрез действителната вътрешна активност е възможно да се приближим до тях, да преодолеем каквото ни спира насреща, стреми се да заглуши това, което се изправя пред душата ни, което се е откривало на посвещаваните чак до късни времена от великите древни тайни на старата, макар и инстинктивна, но висока спиритуална мъдрост, изливаща се към земното човечество като изначална сила на душата.
С тези велики Мистерии на Хиберния по най-интензивен начин се сочи, че новото време започва в епохата, когато Хибернийските Мистерии слизат в света на сенките. Обаче и днес можем отново да ги съзерцаваме в цялата им слава и величие с душевното ни същество, носени от вътрешната свобода, защото чрез действителната вътрешна активност е възможно да се приближим до тях, да преодолеем каквото ни спира насреща, стреми се да заглуши това, което се изправя пред душата ни, което се е откривало на посвещаваните чак до късни времена от великите древни тайни на старата, макар и инстинктивна, но висока спиритуална мъдрост, изливаща се към земното човечество като изначална сила на душата. Най-прекрасни, най-значителни паметници на прамъдростта на човека, на прамилостта на божествено-духовните същества, както тя се е откривала в прасъстоянието на човечеството -най-прекрасни духовно-душевни паметници на онова време в по-късно време са тези образи, които могат да ни се открият, когато обръщаме поглед към Мистериите на Хиберния.
към текста >>

133. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на активността на външния свят.
Но сънят му е носил още и други преживявания. Сънят не е бил за него този тежък сън, за който казваме - спи като пън и нищо не знае за себе си. Мисля, че и до сега има хора, които спят така, нали? Но тогава е нямало такива неща: даже в съня си човек е запазвал приглушена форма на съзнание. Когато той е давал отдих на тялото си, духовното е тъкало вътре в него, подобно на активността на външния свят. И в това тъкане той е възприемал съществата от третата йерархия. Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време. През нощта в съня той е възприемал третата йерархия. А от време на време в съня му е влизало още по-приглушено съзнание, но такова, което дълбоко е засягало човешкия характер. По такъв начин, тези източни народи са имали, първо, своето ежедневно съзнание, в което всичко се е видоизменяло в имагинации и образи.
към текста >>

134. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ако ви се отдаде да намерите минерални субстанции, които да осигурят на дроба противовес на излишно силната дейност на етерните сили, тогава вие ще успеете да укротите тяхната прекомерна активност.
Вижте, например, черния дроб или белия дроб: ще ги разберете само тогава, когато знаете, че в тях съвместно действат сили, идващи от центъра на Земята, и сили, идващи от всички направления от Вселената. След това също имаме определени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези висши членове. В състояние на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз. Сега си представете, че някой орган, да кажем, белите дробове, при някакви обстоятелства твърде силно се подложат на въздействието на силите, идващи отвсякъде от космическото цяло (стрелките). Дробът в резултат заболява, защото са необходими определена хармония и равновесие между това, което действа в дроба от центъра на Земята и това, което се влива в него от обкръжението. Ако ви се отдаде да намерите минерални субстанции, които да осигурят на дроба противовес на излишно силната дейност на етерните сили, тогава вие ще успеете да укротите тяхната прекомерна активност. Но може да се случи и обратното. Етерните сили могат да станат прекалено слаби, а физическите сили, действащи от центъра на Земята, съответно, да станат твърде силни. В този случай вие трябва да преровите цялото царство на растенията, за да намерите нещо, което да усили етерните сили в органа, в който те са отслабнали; тогава вие ще имате лекарство за този случай.
към текста >>

Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят.
Външната топлина - даже не вещество, а топлината - сама ви прави болни. Да допуснем, че имаме тук над огъня някаква кърпа. Кърпата само предава по-нататък топлината, излъчвана от огъня. Но когато топлината от огъня достига кожата на човешкото същество и действа върху сетивните органи, стимулирайки ги, тогава тя не трябва повече да се разпространява по такъв начин: тогава трябва да настъпи реакция, вътрешната топлина би трябвало да бъде произведена отвътре. Ако на човек му минават тръпки, това състояние е следствие от факта, че той не просто е позволил да бъде стимулиран за създаване на своя собствена топлина, но е позволил на външния хлад до известна степен да проникне под кожата. Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят. В това се заключава основната природа на аза, че той включва в себе си това, което е минерално и напълно го преобразува отвътре, като го превръща в нещо съвсем друго.
към текста >>

135. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Извинете, това не трябва да се счита като едно подхвърляне, - при всички тези неща присъстващите винаги се изключват, - но все пак трябва да се каже, че повечето хора изобщо не познават, какво е духовно усилие, защото духовното усилие, действителното духовно напрягане става чрез активността на душата.
Какво означава да продължите да се занимавате с това? Вижте, ако действително положите усилия да създадете един такъв образ, да го обработите напълно пластично с характерни, ясни линии през първия ден, след като сте имали изживяването, вие сте се напрегнали вече духовно. Подобно нещо изисква духовно напрежение. Извинете, това не трябва да се счита като едно подхвърляне, - при всички тези неща присъстващите винаги се изключват, - но все пак трябва да се каже, че повечето хора изобщо не познават, какво е духовно усилие, защото духовното усилие, действителното духовно напрягане става чрез активността на душата. Когато оставяме светът така да действа върху нас, когато оставяме мислите да текат, без да ги вземем в ръцете си, тогава не изпитваме никакво духовно напрежение. Умората съвсем не означава, че сме имали духовно напрежение. Не трябва да си въобразяваме, че когато се чувстваме изморени от нещо, ние сме се напрягали духовно. Човек може да се почувства изморен например също и при четене. Обаче когато при четенето човек сам не е някак съпродуктивно действащ, когато оставя върху него да действат само мислите от книгата, човек не се напряга.
към текста >>

136. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И така за Платон беше също трудно да се потопи в света, изхождайки от цялата активност, която носеше в своето същество като Платон и която трябваше сега да внесе в следствията.
А в съществото на Платон се крие определена трудност да приеме християнството, защото в определен смисъл той представлява именно връхната точка на предихристиянския светоглед и това, че същинското платоново същество не можеше да се потопи лесно в християнството, се показа също и във външните неща. Защото какво се потопи тогава в християнството тук в сетивния свят? Неоплатонизмът. Но този неоплатонизъм беше нещо съвършено различно от действителния платонизъм. Вярно е, че се разви, нали, един вид платонизиращ гнозис и т. н., но всъщност не беше възможно непосредствената платонова същност да бъде приета в християнството. И така за Платон беше също трудно да се потопи в света, изхождайки от цялата активност, която носеше в своето същество като Платон и която трябваше сега да внесе в следствията. Той трябваше да намали активността.
към текста >>

Той трябваше да намали активността.
Защото какво се потопи тогава в християнството тук в сетивния свят? Неоплатонизмът. Но този неоплатонизъм беше нещо съвършено различно от действителния платонизъм. Вярно е, че се разви, нали, един вид платонизиращ гнозис и т. н., но всъщност не беше възможно непосредствената платонова същност да бъде приета в християнството. И така за Платон беше също трудно да се потопи в света, изхождайки от цялата активност, която носеше в своето същество като Платон и която трябваше сега да внесе в следствията. Той трябваше да намали активността.
към текста >>

137. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство.
Непосредствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора. Когато непосредствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен живот, преди да започнат своя път през света на душите /астралния свят/. Игнациус де Лоайола имаше един дълъг обзор. Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство.
към текста >>

138. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ако мисловното изучаване на природата е повторение на нейното създаване, основният характер на това сътворение би трябвало да съответства на човешко действие; трябва да бъде един акт на свободна духовна активност, а не например на геометрична необходимост.
Тази глава на моята книга завършва с пасажа: "Ако вътрешният живот бъде обявен за божествен, изглежда нелогично да се ограничаваме в една част от него. Шелинг не изпадна в това противоречие. Когато той каза, че да обясняваш природата е да създаваш природа, той означи посоката на своя собствен възглед за живота. Ако мисловното изучаване на природата е повторение на нейното създаване, основният характер на това сътворение би трябвало да съответства на човешко действие; трябва да бъде един акт на свободна духовна активност, а не например на геометрична необходимост. Но ние не можем да разпознаем едно свободно сътворение през законите на Разума; то трябва да разкрие себе си чрез други средства."
към текста >>

139. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Принципът на Яхве разгръща своята най-голяма активност там, където природата работи като природа; там е, където Яхве излива в най-голяма степен Любовта, която е негово естествено качество, за да създаде противотежест на безлюбовността, обикновената мъдрост, на Луцифер и Ариман.
Оттук и яростната битка, преминаваща през историята, битката водена от Луцифер и Ариман срещу всичко, което идва от тази област. Луцифер и Ариман искат да наложат на човека изключителна власт на главата, и насочват своите атаки чрез главата срещу всичко, което е чисто естествено влечение. Тъй като каквото е наследствена субстанция на Земята не може да бъде изтръгнато от тях. Каквото е Луната в небесата, това в човека е наследствеността долу на Земята. Всичко обосновано с наследствеността, всичко не натоварено с мисленето, което е свързано вътрешно с физическата природа това е принципа на Яхве. Принципът на Яхве разгръща своята най-голяма активност там, където природата работи като природа; там е, където Яхве излива в най-голяма степен Любовта, която е негово естествено качество, за да създаде противотежест на безлюбовността, обикновената мъдрост, на Луцифер и Ариман.
към текста >>

140. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля.
А сега помислете за следното. Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля. Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен характер. И сега, с това в предвид, моля прочетете описанията, дадени от определени мистици от двата пола. Като четете биографията на тези мистици, обърнете внимание на страстната, чувствена атмосфера, която ги е проникнала. Най-възвишените идеали добиват чувствен характер. Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария.
към текста >>

141. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ако обаче те възприе маха човешкия Аз като обитаващ човешкото физическо тяло и носещ в себе си импулса да се придвижва в една или друга посока, ако те сравняваха неговата двигателна активност с движенията на едно растение или дърво, тогава древните хора не биха имали никакво право да приписват на Азът някакъв двигателен импулс.
И само защото битието на Азът беше сходно с битието на звездите, той можеше да каже по отношение на себе си: Аз съм! Ако Азът би могъл да съди за се бе си само според това, което съществува в растенията, скалите, планините и т.н., той никога не би имал правото да заяви: Аз съм! Само защото Азът е от звездно естество, той може да заяви: Аз съм! Са мо защото това, което живее в звездите, живее и в Азът, той може да заяви: Аз съм! Хората от онези древни епохи виждаха как реките текат и как вятърът раздвижва клоните на дърветата. Ако обаче те възприе маха човешкия Аз като обитаващ човешкото физическо тяло и носещ в себе си импулса да се придвижва в една или друга посока, ако те сравняваха неговата двигателна активност с движенията на едно растение или дърво, тогава древните хора не биха имали никакво право да приписват на Азът някакъв двигателен импулс.
към текста >>

142. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ако душата, следвайки най-дълбоките си импулси, поиска да разгърне своята активност в пространството, тя няма по-добро средство от това, да се обърне към изкуството, свързано с човешкото облекло.
Цветове те на облеклото са израз на това, че човекът иска да пренесе душевната си същност на друго, телесно равнище. И сега неговото физическо тяло, в което той е потопен, се оказва недостатъчно; той иска да крачи по света, но целият да е в багри, т.е. да е в пълно съответствие със своето душевно състояние. Ако притежаваме необходимия художествен усет и се вгледаме в пъстрото облекло на примитивните натури, ние ще установим, че тук са в сила външните пориви на душата, докато вътрешните пориви на душата се проявяват в архитектурните форми. Ако душата поиска да се отправи към мировото пространство, тя трябва да тръгне по следите на архитектурните форми. Ако душата, следвайки най-дълбоките си импулси, поиска да разгърне своята активност в пространството, тя няма по-добро средство от това, да се обърне към изкуството, свързано с човешкото облекло.
към текста >>

143. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ние трябва да проумеем, че нашата мисловна активност е само от образно естество.
За да вникнем в образния характер на онзи познавателен процес, които си служи с човешките представи, следва да го разглеждаме преди всичко в качествено отношение. Наблюдавайте огромната подвижност на представите, но не се подлъгвайте, да я смятате за някакъв вид действие, което, така да се каже, може да се присъедини към човешкото съществувание. Ние трябва да проумеем, че нашата мисловна активност е само от образно естество.
към текста >>

Духовните сили са вложили в нас определена активност на образите, която продължава и след нашето раждане.
Следователно, възпитавайки детето, ние продължаваме онази дейност, която то е извършвало преди своето раждане. Нека да обобщим: Мисленето е една образна дейност, произтичаща от нашите опитности преди раждането, респективно преди зачатието. Духовните сили са вложили в нас определена активност на образите, която продължава и след нашето раждане. И когато предлагаме на децата не друго, а образи, ние просто подновяваме тази космическа дейност. Ние им поднасяме образи, които се превръщат в един вид зародиши, понеже те нахлуват чак в органическите структури на тялото. Ето защо, за да възпитаваме чрез образи, ние трябва да бъдем завладени от чувството: Когато си служиш с образи, ти действуваш върху целия човек, защото от резонанса на образите се променя целия човек! Целият възпитателен процес е продължение на една свръхсетивна дейност от периода преди раждането и точно този факт придава на възпитанието необходимата святост, без която за възпитание е немислимо да се говори.
към текста >>

144. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси. Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината. Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26. Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>

145. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Аз подчертах също, че познавателната дейност е във връзка с нервната система на човека, докато волевата активност е във връзка с дейността на кръвта.
Вие сигурно забелязахте, че в досегашните лекции аз обърнах внимание предимно върху интелектуалната, познавателната страна на човешкото същество от една страна, и върху волевата му дейност от друга! Аз подчертах също, че познавателната дейност е във връзка с нервната система на човека, докато волевата активност е във връзка с дейността на кръвта. Ако размислите върху тези неща, Ние неизбежно ще поставите и въпроса: А какво е положението с третата душевна сила, с чувствата? Вярно е, че досега не бяхме отделили достатъчно време за тях. Обаче след като днес ще се занимаем предимно с чувствата, ще имаме същевременно и възможност да проникнем още по-дълбоко както в познавателната, така и във волевата природа на човека.
към текста >>

146. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

На трето място, ще допълним: В сферата на волевата активност, Азът спи.
А процесите, които се разиграват в областта на волята аз вече споменах това биха били съпровождани с ужасна болка! На трето място, ще допълним: В сферата на волевата активност, Азът спи. И тук, в състояние на силно „понижено" съзнание, в спящо съзнание, човекът долавя не друго, а несъзнателните Интуиции. Да, човекът непрекъснато има несъзнателни Интуиции; обаче те са спотаени там, в неговата воля. В своята воля човекът спи. Ето защо, обикновено той не достига до своите Интуиции; това става само в изключителни и щастливи мигове от живота.
към текста >>

Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него.
Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях. В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи. Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън. Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него. Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия. Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>

Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия.
В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи. Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън. Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него. Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия. Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>

147. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях.
Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях. Сега идва ред да поставим въпроса: Как възникват спомените?
към текста >>

Най-напред, благодарение на специфичната зрителна активност, Вие забелязвате само съответния цвят.
Общо взето, ние виждаме нещата, защото те застават пред нас в определени цветове, ограничени от линии и форми. Но обикновено ние не обръщаме достатъчно внимание в случаите, когато едновременно възприемаме и цвета, и формата. Виждайки един цветен кръг, човек казва: „Ето, това е цветът, а тук е кръглата форма! " Обаче това са две коренно различни неща! Най-напред, благодарение на специфичната зрителна активност, Вие забелязвате само съответния цвят. Обаче до формата на кръга Вие достигате едва след като си послужите подсъзнателно с двигателното сетиво а това става в областта на етерното и астралното тяло при което там се поражда определена кръгова извивка, която след известно време стига до Вашето съзнание. Едва тогава формата на кръга до която Вие стигате чрез двигателното сетиво и неговият цвят се обединяват в едно цялостно възприятие. Следователно, Вие извличате формата от цялото си тяло, апелирайки в същото време към двигателното сетиво, което също е разпростряно върху цялото Ви тяло. Наскоро аз казах: Всъщност човекът следва геометричните форми на Космоса и едва допълнително ги включва в своето познание.
към текста >>

148. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче практически съжденията са вплетени едно в друго, защото на живота е присъща една непрекъсната мисловно познавателна активност.
Вие сигурно помните едно старо логическо умозаключение: „Всички хора са смъртни; Карл е човек; следователно Карл е смъртен". Единствено преподавателите по логика рязко разграничават тези три съждения: „Всички хора са смъртни", „Карл е човек", и „следователно Карл е смъртен". Обаче практически съжденията са вплетени едно в друго, защото на живота е присъща една непрекъсната мисловно познавателна активност. Когато се изправите пред „Карл", Вие правите трите съждения едновременно. Разсъждавайки за него, Вие се опирате и на трите съждения. Накратко: най-напред е умозаключението, после идва съждението, и чак накрая индивидуализираното понятие за „смъртния Карл".
към текста >>

149. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Започнем ли да влияем върху детската воля чрез говора и чрез нашите действия, които то несъзнателно подражава, всъщност ние продължаваме онази активност, която е била присъща на природата, докато тя е хранела детето с мляко, защото в този случай човекът е само средството, за да бъде детето изхранено.
Вие виждате, как първоначално за човешкото развитие се грижи самият Дух, самият гений на природата. И когато започнем да възпитаваме детето, ние всъщност поемаме част от работата на самата природа. Започнем ли да влияем върху детската воля чрез говора и чрез нашите действия, които то несъзнателно подражава, всъщност ние продължаваме онази активност, която е била присъща на природата, докато тя е хранела детето с мляко, защото в този случай човекът е само средството, за да бъде детето изхранено. Ето как изглежда природното възпитание. Защото млякото е първото възпитателно средство. Специфично човешкото педагогическо изкуство започва с душевното възпитание, фактически, що се отнася до възпитанието и обучението, ние не можем да постигнем нещо кой знае какво със „системата-глава". Още с раждането на детето, тя представлява едно завършено цяло. Ние можем да пробудим това, което вече се намира в нея, но не и да прибавим нещо ново.
към текста >>

150. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна.
Прилежният човек насочва своите действия към външния свят и по този начин се свързва с него. Ето разликата. Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност. Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си. Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него. Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна.
към текста >>

Както има разлика между смислената физическа дейност и безцелната двигателна активност, така има разлика между механично протичащата мисловна дейност и емоционално наситените мисловни занимания.
Както има разлика между смислената физическа дейност и безцелната двигателна активност, така има разлика между механично протичащата мисловна дейност и емоционално наситените мисловни занимания. Ако нашата духовно-душевна работа пробужда все по-голям интерес у нас, тогава тя стимулира дишането и забавя разрушителните процеси в нервната тъкан. Колкото по-повърхностно четете една книга, толкова повече ускорявате вътрешния разпад на материята. А колкото по-жадно и съсредоточено вниквате в даден текст, толкова повече укрепвате кръвоносната система и самата жизнеустойчивост на материята, с което не позволявате на духовните усилия да нарушат Вашия сън. Когато човек е принуден да чете за изпити, той прави това против своите интереси. Защото ако би следвал своите интереси поне при съвременните условия на живот той би пропаднал пред всяка изпитна комисия.
към текста >>

151. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура.
Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време. В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура. Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия.
към текста >>

152. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност.
Един нов елемент се появява през втория жизнен период. Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер. Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност. Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов.
към текста >>

153. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И дори ако можем да се доближим до човека, така че той да стане прозрачен за нас чак до активността на мускулната система преди 11-та година, на костната система след 12-та година, все пак остава нещо, което е изключително необходимо за едно художествено възпитание и за едно художествено преподаване – индивидуалността на човека.
Дотук аз описах как най-общо трябва да бъде възприеман човекът от преподавателя и възпитателя. Но човек не е само нещо общо. И дори ако можем да се доближим до човека, така че той да стане прозрачен за нас чак до активността на мускулната система преди 11-та година, на костната система след 12-та година, все пак остава нещо, което е изключително необходимо за едно художествено възпитание и за едно художествено преподаване – индивидуалността на човека. Всяко дете е едно различно същество и ако постъпваме по начина, който описах тук сега, това е само една най-първа крачка по пътя към едно художествено познавателно възприемане на детето.
към текста >>

154. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

За тази цел ние преди всичко се нуждаем от един мироглед – или както казваме в Германия – от един мироглед на свободата, но сега следва да припомним, тъй като тук думата свобода има по-друго значение, че става дума за един мироглед, опиращ се на духовната активност, на действието, на мисленето, на чувствата, накратко, опиращ се на духовната човешка индивидуалност.
За тази цел ние преди всичко се нуждаем от един мироглед – или както казваме в Германия – от един мироглед на свободата, но сега следва да припомним, тъй като тук думата свобода има по-друго значение, че става дума за един мироглед, опиращ се на духовната активност, на действието, на мисленето, на чувствата, накратко, опиращ се на духовната човешка индивидуалност.
към текста >>

Но това не е никаква предпоставка за каквато и да е социална активност.
Обаче хората не искат това, те искат да четат от първата до последната страница и тогава казват: Сега ние стигнахме края! А че краят може да е всъщност началото – за това те не се замислят. И най-фрапантното недоразумение при тази социално замислена книга беше именно възможността тя да бъде погрешно прочетена. И хората продължават да я четат погрешно. Стремят се не да насочат мислите към живота, а искат да нагодят живота към мислите си. Но това не е никаква предпоставка за каквато и да е социална активност.
към текста >>

155. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Образуването на тумори и възпаленията като последица на неравномерни активности на етерното тяло.
Дейност на етерното тяло. Образуването на тумори и възпаленията като последица на неравномерни активности на етерното тяло. Полярност между туморообразуващия процес и възпалителния процес. Бял имел, лечение с бял имел Карбо вегетабилис. Психиатрични клинични картини като последица на смутени органообразуващи процеси. Въздействие на кафето и чая. Употреба на захар.
към текста >>

156. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Представете си свойствата на някакво вещество, необходими да се достигне до определена активност.
Но разбира се, че ще кажа това във Ваше присъствие не само пациентите, не просто обстоятелствата, но понякога и господата лекари не считат за необходимо да проследяват заболяването до последните му прояви, но малко или повече са задоволяват с това, просто да отстранят нещо. Но Вие ще видите, как правилното проследяване на положението на сърцето в човешкия организъм постепенно ще ни отведе в същността на заболяването. Ще трябва обаче да имате предвид радикалната разлика, съществуваща между долните органични дейности, които в известно отношение наистина са преодолели външната химическа дейност, но които все пак по определен начин са подобни на горната дейност напълно противоположна. Изключително трудно е да бъде достатъчно добре дефиниран този дуализъм в човешкото тяло, защото езикът ни почти не разполага със средства за обозначаване на това, което е противоположно на физическите и на органичните процеси. Аз не се боя да се сблъскам с този или онзи Ваш предразсъдък, и може би ще ме разберете добре, ако засега чрез следната аналогия ви изясня, как всъщност изглежда този дуализъм между долните и горните процеси за тези неща ще говорим още. Представете си свойствата на някакво вещество, необходими да се достигне до определена активност. Ако това вещество е по някакъв начин пред Вас, то пред себе си Вие имате най-вече нещо, което, след като е било преодоляно от организма чрез храносмилането, бива прието от долната човешка дейност. Но можем, да бъде агрегирано, да бъде снета кохерентността от веществото. Това става когато, както се казва, направим хомеопатични дози. Виждате ли, тук се появява нещо, което не се разглежда задълбочено от съвременната наука; и хората са склонни да разглеждат всичко абстрактно. По тази причина те казват, че ако тук имаме някакъв източник на светлина, то светлината се разпространява във всички посоки, и хората си представят такава представа те имат и за Слънцето че светлината му се разпространява във всички посоки и след това изчезва в безкрайността, но тя само достига до една ограничена сфера, и след това по еластичен начин се отблъсква обратно, макар качеството често да е различно от това, което е било по пътя натам.
към текста >>

157. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

В този случай настъпва нещо, което ни насочва към хомеопатичния принцип в някаква форма; насочва ни към това, че именно от минералното царство трябва да бъдат изведени онези сили, които са противоположни на активността на външното минерално царство.
Но тъкмо по начина, по който в известен смисъл това, което лежи в основата на процеса на фауната и флората, може да стане самостоятелно, по същия начин и тази тенденция към минерализация може да стане самостоятелна в рамките на целия човек. Как може да се противодействува по друг начин, освен ако я разбие, като в известен смисъл непрекъснато забиваме в нея малки клинове. И тук пред Вас е областта, където трябва да извършите прехода от серумната терапия, през растителната терапия към минералната терапия, без което Вие не можете да минете. Защото единствено в отношението на минералите към това, което в човека само иска да се превърне в минерал, само в това отношение можете да откриете опорна точка, за да подкрепите всичко онова, което трябва да бъде подкрепяно в борбата на човека срещу тази минерализираща тенденция, срещу общия процес на склерозиране. И няма да Ви бъде достатъчно тази глава след това ще бъде подробно раз гледана ако просто въведете минерала в неговото външно състояние в човешкия организъм. В този случай настъпва нещо, което ни насочва към хомеопатичния принцип в някаква форма; насочва ни към това, че именно от минералното царство трябва да бъдат изведени онези сили, които са противоположни на активността на външното минерално царство. Вниманието Ви беше насочено към този факт, и наистина само е нужно да хвърлим поглед върху съвсем оскъдното минерално съдържание на някой извор, който са лечебни. В тези извори имаме процес на хомеопатизиране, който е съвсем явен, и който именно показва, че действително в мига, когато освободим минералното съдържание от силите, които виждаме външно, в този миг се появяват съвсем различни сили, които тепърва трябва да бъдат освободени чрез процеса на хомеопатизиране. Ала това, както казахме ще бъде разгледано в отделна глава. Но нещо бих желал да Ви кажа още днес, а именно следното.
към текста >>

158. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

В тази схема да отбелязват активността на всичко, свързано с растежа на зъбите, дали е налице ранна склонност за образуване на зъбен кариес и други подобни, дали зъбите са се запазили до късна възраст.
След това би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е късоглед или далекоглед. Късогледите хора са такива хора, които също в известен смисъл за държат своя Аз и своето астрално тяло на разстояние от физическото си тяло и именно късогледството е един от най-важните белези за това, че имаме работа с човек, чиято духовно-душевна същност не желае да навлезе в телесно-физическата същност. След това бих желал да посоча нещо, което някога може би ще бъде приложимо, което би било изключително важно за лечението на болните и което както вярвам би могло да добие и практическо значение тогава, когато в отделните професионални съсловия нахлуе повече социално чувство. Би било изключително важно, ако зъболекарите прилагаха своите познания относно системата на зъбите и относно всичко, свързано с нея, т.е. относно съзъбието, храносмилателната система и всичко свързано с тях, по такъв начин, че в известен смисъл могат да дадат на своите пациенти един вид схема при всяко лечение. В тази схема да отбелязват активността на всичко, свързано с растежа на зъбите, дали е налице ранна склонност за образуване на зъбен кариес и други подобни, дали зъбите са се запазили до късна възраст. Разбира се съответните пациенти трябва да бъдат спечелени за това, но както казах, при наличието на известно социално чувство, това може би е постижимо. Както ще видим през следващите дни, това е от изключителна важност за преценката на цялостното устройство на човека. Ако лекарят, имайки пред себе си отделният болестен случай за лечение, би могъл да изведе подобно обозначаване бих желал да кажа подобна здравна сигнатура на човека, изхождайки от зъбната находка, то това би било за него една изключително важна опорна точка.
към текста >>

И така, във всеки случай, където е налице глад за сол, този глад за сол ни дава да разберем, че долният човек по определен начин иска да се освободи от твърде мощната активност на духовно-душевното, и че желае тази активност на духовно-душевното в известна степен да потече по посока на горния човек.
Човек може да си каже: тази, човешка природа носи в самата себе си един вид органическа необходимост да връща обратно определени процеси, осъществяващи се във външния свят, да се бори срещу тях. Вие знаете, вчера споменах, че човекът трябва да се бори дори срещу тежестта чрез стремежа да бъде носен човешкия мозък. Изобщо тази тенденция за противодействие е налице. Сега става дума за следното: какво представлява това противодействие срещу процеса на формиране на Земята? В основата това, означава не нещо друго, а освобождаване на долния човек от духовно-душевното, изтласкване на духовно-душевното от долния човек, засега по посока на горния човек. И така, във всеки случай, където е налице глад за сол, този глад за сол ни дава да разберем, че долният човек по определен начин иска да се освободи от твърде мощната активност на духовно-душевното, и че желае тази активност на духовно-душевното в известна степен да потече по посока на горния човек.
към текста >>

Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот.
А сега да приемем, че в долния човек съществуват известни нарушения, такива нарушения, които могат да бъдат разпознати, по-късно ще разгледаме средствата, чрез които можем да разпознаем отделните заболявания, до които водят тези нарушения. Какво можем да направим? Тук бих желал да вмъкна едно наблюдение, което вероятно ще бъде важно за онези, които са твърде склонни към известна едностранчивост в употребата на лекарствените средства. При известни хора съществува един вид отрицателно отношение спрямо минералните лечебни средства. Това отношение не е оправдано, защото ще видим, че чистите растителни лечебни средства са активни само в съвсем определени граници, и че именно в по-сериозните случаи минералните лечебни средства имат огромно значение. Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот. Така например Вие можете да получите една разширена представа за определени методи на лечение на долната част на човешкото тяло в неговото съотношение спрямо горната част, когато изследваме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно. Защото виждате ли, стридата именно изтласква своята въглекиселинна варовикова черупка от вътре навън. И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място. Тя заема споменатото място поради факта, че това което човекът носи в себе си като мислене, тя го излъчва, отделя го от себе си. В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество.
към текста >>

И в лицето на възникването на черупката на стридата вие можете формено, бих искал да кажа по един осезаем начин, да видите дейността на карбонатния варовик, на калциевия карбонат, тази дейност, която извежда вън от организма твърде силната духовно-душевна активност.
Защото виждате ли, стридата именно изтласква своята въглекиселинна варовикова черупка от вътре навън. И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място. Тя заема споменатото място поради факта, че това което човекът носи в себе си като мислене, тя го излъчва, отделя го от себе си. В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество. Всичко това бива отведено навън, бива излъчено. И в лицето на възникването на черупката на стридата вие можете формено, бих искал да кажа по един осезаем начин, да видите дейността на карбонатния варовик, на калциевия карбонат, тази дейност, която извежда вън от организма твърде силната духовно-душевна активност.
към текста >>

Тук става ясно, че между тези различни тенденции в растежа на растението и това, което днес описах като три типа минерална активност в природата извън човека, съществува известна паралелност.
Тук става ясно, че между тези различни тенденции в растежа на растението и това, което днес описах като три типа минерална активност в природата извън човека, съществува известна паралелност. Когато обхванем с поглед особено силно заложеното в еманципираната растителна дейност, и това, което след това кулминира във вътрешна активност на паразитите, то пред себе си имаме нещо, което в силна степен е склонно да поеме вътре в себе си невеществени елементи. Това, което под формата на невеществени елементи струят от Космоса към Земята, то бива консервирано в тези органи, когато същите преобладават, тъй както става това във фосфорната субстанция. Така че можем да кажем: в известен смисъл цветовете и семената носят фосфорен характер, а така също и всичко онова, което е подобно на имела и на други подобни. И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което растението развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли. Така че именно в растението пред нас изпъкват тези две полярности.
към текста >>

Когато обхванем с поглед особено силно заложеното в еманципираната растителна дейност, и това, което след това кулминира във вътрешна активност на паразитите, то пред себе си имаме нещо, което в силна степен е склонно да поеме вътре в себе си невеществени елементи.
Тук става ясно, че между тези различни тенденции в растежа на растението и това, което днес описах като три типа минерална активност в природата извън човека, съществува известна паралелност. Когато обхванем с поглед особено силно заложеното в еманципираната растителна дейност, и това, което след това кулминира във вътрешна активност на паразитите, то пред себе си имаме нещо, което в силна степен е склонно да поеме вътре в себе си невеществени елементи. Това, което под формата на невеществени елементи струят от Космоса към Земята, то бива консервирано в тези органи, когато същите преобладават, тъй както става това във фосфорната субстанция. Така че можем да кажем: в известен смисъл цветовете и семената носят фосфорен характер, а така също и всичко онова, което е подобно на имела и на други подобни. И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което растението развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли. Така че именно в растението пред нас изпъкват тези две полярности. А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието.
към текста >>

159. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И действително ние откриваме връзки, действително представляващи непосредствен образ на цялата етерна активност в човека, защото в днешния час ние всъщност изследвахме етерната активност в човека.
Това е всичко онова, което се разиграва в лимфния и в кръвния процес, респективно това, което от храносмилането бива изтласкано навътре, т.е. което е залегнало в органи като лимфните жлези и т.н., във всички органи, вземащи участие в кръвотворението. И така, тук виждате два полярни процеса, единият отделен от храносмилането, другият отделен от тези, разположени повече по посока навън сетивни процеси, това, и което в известен смисъл е залегнало зад сетивните процеси, дишането, и което е разположено пред храносмилането, доколкото това храносмилане след това довежда до отделяне, до процес на кръвотворение, на лимфообразуване. Странно е, как, изхождайки от процеса, навлязохме в целия човек, докато днес обикновено човекът бива разглеждан, като се тръгне от наличните органи. Тук ние се опитваме да опознаем този човек, да проникнем в него, изхождайки от процеса и от цялата връзка на човека със света извън него. И действително ние откриваме връзки, действително представляващи непосредствен образ на цялата етерна активност в човека, защото в днешния час ние всъщност изследвахме етерната активност в човека. И двата процеса отново се срещат, дихателният процес с кръвотворния процес, и тяхната среща се осъществява в човешкото сърце. Виждате, целият външен свят, доколкото включва и външността на човека, ни се представя като една двойственост, натрупваща се в човешкото сърце, стремяща се към един вид уравновесяване чрез него. И така можем да достигнем до един странен образ: до образа на човешкото сърце с неговата вътрешност, със способността му да синтезира онова, което въздействува външно върху нас според обхвата на тялото, синтезиране а във външния свят анализиране, повсеместна разхвърляност, която бих желал да кажа е натъпкана в сърцето (вж. рис.17). Тук Вие достигате до важната представа, която бихме могли да изразим приблизително по следния начин: вие поглеждате към света, виждате околността и се опитвате: Какво има в тази околност?
към текста >>

160. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Именно при това растение ще открием, че активността му е свързана с наличните в него, фино раздробени железни съставки, или желязно-солеви съставки.
Ще открием, че най-характерните му въздействия се състоят в това, че той усилва отделянето, т.е. усилва отделянето на урина, стимулира секрецията на мляко, а така също и на пот, и ние се опитваме, с какво може да е свързано това. Именно при това растение ще открием, че активността му е свързана с наличните в него, фино раздробени железни съставки, или желязно-солеви съставки. Така ясно можем да усетим, че въздействието на анасона почива на факта, че в известна степен това, което обикновено протича в кръвта с помощта на желязото, то бива изнесено извън кръвта и за известно време бива изтласкано в областта под кръвта. Но тъй като определени растения в силна степен насочват своите въздействия към средните области, т.е. между вътрешността и външността, между повърхността на тялото и сърцето, то именно при тях можем добре да изследваме, по какъв начин простират въздействията си върху различните области и в това можем да открием ръководни мотиви за нещата, които по един рационален път ще търсим в учението за лечебните средства.
към текста >>

И накрая особено значимо при cichorium ihtybus е, че в своето лечебно въздействие достига до най-периферните процеси, и че при определени обстоятелства проявява активност спрямо органите на главата, а така също и спрямо органите на шията и тези в гръдния кош белите дробове.
Да разгледаме например едно растение, което именно в това отношение е учител самата природа това е cichorium ihtybus . То е нещо, с помощта на което, бих желал да кажа стига да искаме, можем да изследваме всичко възможно във връзка с човешкия организъм. Защото при cichorium intybus (синя жлъчка бел. прев.) можем да открием, че то представлява средство против слабост в храносмилането, т.е. срещу нещо, което изразява себе си чрез органите, разположени непосредствено срещу днешния свят; второто е, че cichorium ihtybus въздействува и върху самата кръв и не и позволява да не извършва нужните и процеси, не позволява да възникнат нарушения в самата кръвна течност. И накрая особено значимо при cichorium ihtybus е, че в своето лечебно въздействие достига до най-периферните процеси, и че при определени обстоятелства проявява активност спрямо органите на главата, а така също и спрямо органите на шията и тези в гръдния кош белите дробове. Именно защото cichorium intybus показва тъй силни въздействия върху всички възможни части на човека, затова е така интересно да бъде изследвано това растение. В известна степен тези въздействия виждаме да се разпространяват групирано. И се питаме: на какво почива активността срещу храносмилателната слабост? И откриваме, че тя почива на наличното в синята жлъчка горчиво екстратно вещество, изразяващо себе си чрез силното въздействуващия вкус. Тези горчиви екстратни вещества, притежаващи все още силно изразен растителен субстанциален характер, те притежават силно родство с това в човека, което в него все още не е обработено, което в известна степен все още има вид, подобен на този във външния свят.
към текста >>

И се питаме: на какво почива активността срещу храносмилателната слабост?
прев.) можем да открием, че то представлява средство против слабост в храносмилането, т.е. срещу нещо, което изразява себе си чрез органите, разположени непосредствено срещу днешния свят; второто е, че cichorium ihtybus въздействува и върху самата кръв и не и позволява да не извършва нужните и процеси, не позволява да възникнат нарушения в самата кръвна течност. И накрая особено значимо при cichorium ihtybus е, че в своето лечебно въздействие достига до най-периферните процеси, и че при определени обстоятелства проявява активност спрямо органите на главата, а така също и спрямо органите на шията и тези в гръдния кош белите дробове. Именно защото cichorium intybus показва тъй силни въздействия върху всички възможни части на човека, затова е така интересно да бъде изследвано това растение. В известна степен тези въздействия виждаме да се разпространяват групирано. И се питаме: на какво почива активността срещу храносмилателната слабост? И откриваме, че тя почива на наличното в синята жлъчка горчиво екстратно вещество, изразяващо себе си чрез силното въздействуващия вкус. Тези горчиви екстратни вещества, притежаващи все още силно изразен растителен субстанциален характер, те притежават силно родство с това в човека, което в него все още не е обработено, което в известна степен все още има вид, подобен на този във външния свят. Нали трябва да сме наясно, че веществата от външния свят първоначално попадат в областите до стомаха в слабо преработен вид, че след това те биват преработени от червата, в кръвта се появяват съществено променени, и най-силно преработени те се появяват в периферията, в костната система, в нервната система, в мускулната система. А екстрактните вещества притежават силно родство с все още непреработените външни субстанции.
към текста >>

В периферията си човекът е сроден с всички извънземно и това се доказва именно от активността на минералното в него, което, бидейки с минерален характер, в действителност е в зависимост от планетите и от съзвездията, и централно, като индивид човекът е сроден с всичко земно.
И така, това са неща, сочещи родството на човека с околната природа. Виждате ли, ние откриваме човека в известна степен разделен на две, е нещо междинно в него, което обуславя махаловидното движение между двете страни на разцеплението. И трябва да кажем: такъв един поглед върху периферния човек и върху повече централния, индивидуализиран човек всъщност ни въвежда дълбоко в същността на цялата природа. В периферията си човекът е сроден с всички извънземно и това се доказва именно от активността на минералното в него, което, бидейки с минерален характер, в действителност е в зависимост от планетите и от съзвездията, и централно, като индивид човекът е сроден с всичко земно. Но поради това родство с всичко земно, намиращо израз в храносмилателната му система, човекът е същевременно онова същество, което умее да мисли, което изобщо може да се развива като човек.
към текста >>

Това ни довежда до непосредствения възглед, който можем да постигнем и без действително ясновидство, но който можем да постигнем само ако се уповаваме на активността на самата природа.
Според степента на това, как човек допуска намеса върху себе си или се противопоставя на тази намеса, точно на тази основа можем да изследваме, каква е властта, която силициевата киселина притежава или не притежава над формообразованието на човешката глава. Разбира се, човекът винаги трябва да бъде разглеждан заедно с цялостната си фигура, но когато тръгнем днес по улицата и обхванем с поглед всички плешиви глави, тогава виждаме, в каква степен хората са склонни да приемат в себе си формообразуващия процес на силициевата киселина или да му се противопоставят. Това ни довежда до непосредствения възглед, който можем да постигнем и без действително ясновидство, но който можем да постигнем само ако се уповаваме на активността на самата природа. Това са предимно формообразуващи сили, появяващи се тук, и те не клетъчни формообразуващи сили, но тотални формообразуващи сили, намиращи своя последен израз в образа на самия човек при което разбира се към образа на човека причислявам и цялото образование на кожата, в зависимост от това, дали е силно или слабо окосмена и други подобни. Обратно, това, което е повече централизирано, което е повече свързано с въглерода и с въглената киселина, в него е заложен разтварящия образа елемент, елемента на разрушение, на разтваряне. Та ние живеем благодарение на това, че в себе си непрекъснато унищожаваме своя образ, стремим се да го разтворим, а образът непрекъснато се стреми да възстанови себе си отново от Космоса. Като хора ние живеем поради факта, че по отношение на образа непрекъснато се стремим да деформираме себе си, а тази деформация непрекъснато бива поправяна от страна на Космоса. Това е един дуализъм, залегнал в човека, това изграждане и тази деформация.
към текста >>

161. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Наистина не се състои работата в това, да попадаме в сферата на мистичното, но работата се състои в това, най-после да разгледаме природата в действителната и активност; така да вникнем в ритмичния и ход също така и по отношение свойствата на субстанциите.
Тази стимулация може да се състои в това, директно да се предизвиква описаното тук обратно действие. Но това може да се извърши дори ако само в това, директно да се предизвика описаното тук обратно действие. Но това може да се извърши дори ако само по такъв начин предизвикаме това обратно действие, та доведем съответната субстанция до състояние, в което или чрез което тя след това, под влияние на светлината, ще започне например да флуоресцира или да фосфорицира. В този случай сме предизвикали появата на обратното действие на излъчването в околната среда. Това са нещата, които трябва да бъдат взети предвид. Наистина не се състои работата в това, да попадаме в сферата на мистичното, но работата се състои в това, най-после да разгледаме природата в действителната и активност; така да вникнем в ритмичния и ход също така и по отношение свойствата на субстанциите. Това бих желал да кажа е един лаймотив, с чиято помощ да разберем, къде са скрити въздействията. Когато потенцирате, Вие първо достигате до една нулева точка. Зад нея са разположени обратните въздействия. Но това все още не е всичко, в рамките на този път, разположен отвъд нулевата точка. Вие отново можете да достигнете до една нулева точка, която за тези противоположни въздействия отново представлява нулева точка.
към текста >>

162. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

От това виждате, че значение има не само това от извън човешката същност, което може да бъде проследено в човешкия организъм, но че трябва да проследим и как става това: дали активността остава свободна или активността е свързана и нещо друго.
По правило това са съединения и разтвори. Свободни сами за себе си в човешкия организъм срещаме само кислорода и азота. Така всичко, което съставя външния въздух, от своя страна играе съвсем особена роля в самия човешки организъм. Нещата стоят така, че в известен смисъл кислородът и азотът, в своето взаимодействие, за човешкия организъм представляват център на вещественото. Кислородът и азотът са свързани с функциите на човешкия организъм, и са свързани в качеството на единствените вещества, действуващи в свободни състояния, които не позволяват начинът им на действие да бъде модифициран от други фактори, свързани с тях в сферата, в която те действуват в човешкия организъм. От това виждате, че значение има не само това от извън човешката същност, което може да бъде проследено в човешкия организъм, но че трябва да проследим и как става това: дали активността остава свободна или активността е свързана и нещо друго. Защото своеобразното се състои в това, че в човешкия организъм веществата добиват особен афинитет помежду си и встъпват помежду си в особени родства. И така ако въведем дадено вещество, а друго вещество вече е налице в човешкия организъм, тогава този афинитет, това родство може да се прояви. Ако проследите по-нататък тази мисъл, тя ще Ви отведе до една определена интуиция, на която духовната наука трябва да обърне внимание. Вие знаете, че в основата на растителния свят, на животинския и на човешкия организъм са залегнали протеинните вещества, белтъците. Вие знаете, че в смисъла на съвременната химия основните съставни части на белтъците представляват 4-те най-важни вещества в природата: въглерод, кислород, азот, водород; и че към тях се присъединяват сулфур или сяра, в ролята на фактор бих желал да кажа хомеопатизиращ това, което другите четири вещества изграждат.
към текста >>

163. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Този единен процес може да бъде най-добре характеризиран, ако кажем: всичко, което представлява действително възпаление, било то някакво ограничено възпаление, или някакво голямо възпаление, което благодарение на възпалителния си характер след това води до образуването на язва, при всичко това духовно-научното изследване бих желал да кажа може да наблюдава, как цялото етерно тяло на човека е в състояние на активност, и при това все още може да се разчита нещо да бъде направено, та забавената в известно отношение функция на етерното тяло да бъде възстановена до нейното нормално разпределение, така че цялото етерно тяло на човека да функционира в здрава насока.
Не е необходимо да Ви разяснявам цялата същност на възпалителните процеси с техните различни специфични прояви в органите. Това е нещо, за което мога да кажа, че е известно. Но не е известно тъкмо онова, което сякаш като единен процес лежи над всички възпалителни процеси. Този единен процес може да бъде най-добре характеризиран, ако кажем: всичко, което представлява действително възпаление, било то някакво ограничено възпаление, или някакво голямо възпаление, което благодарение на възпалителния си характер след това води до образуването на язва, при всичко това духовно-научното изследване бих желал да кажа може да наблюдава, как цялото етерно тяло на човека е в състояние на активност, и при това все още може да се разчита нещо да бъде направено, та забавената в известно отношение функция на етерното тяло да бъде възстановена до нейното нормално разпределение, така че цялото етерно тяло на човека да функционира в здрава насока. Всъщност това представлява само отклоняване дейността на етерното тяло в съвсем определени посоки, докато здравото тяло разпростира своите функции във всички съответни направления на организма. Нещата стоят така, че можем да кажем: в състояние сме да открием реакции за тях ще говорим по-късно, които отново да стимулират етерното тяло, снижило активността си по отношение на дадена орган на система, ако това етерно тяло като цяло е все още здраво, и тези реакции ако е позволено така да се изразя могат да разгърнат неговата универсална активност в тази посока.
към текста >>

Нещата стоят така, че можем да кажем: в състояние сме да открием реакции за тях ще говорим по-късно, които отново да стимулират етерното тяло, снижило активността си по отношение на дадена орган на система, ако това етерно тяло като цяло е все още здраво, и тези реакции ако е позволено така да се изразя могат да разгърнат неговата универсална активност в тази посока.
Не е необходимо да Ви разяснявам цялата същност на възпалителните процеси с техните различни специфични прояви в органите. Това е нещо, за което мога да кажа, че е известно. Но не е известно тъкмо онова, което сякаш като единен процес лежи над всички възпалителни процеси. Този единен процес може да бъде най-добре характеризиран, ако кажем: всичко, което представлява действително възпаление, било то някакво ограничено възпаление, или някакво голямо възпаление, което благодарение на възпалителния си характер след това води до образуването на язва, при всичко това духовно-научното изследване бих желал да кажа може да наблюдава, как цялото етерно тяло на човека е в състояние на активност, и при това все още може да се разчита нещо да бъде направено, та забавената в известно отношение функция на етерното тяло да бъде възстановена до нейното нормално разпределение, така че цялото етерно тяло на човека да функционира в здрава насока. Всъщност това представлява само отклоняване дейността на етерното тяло в съвсем определени посоки, докато здравото тяло разпростира своите функции във всички съответни направления на организма. Нещата стоят така, че можем да кажем: в състояние сме да открием реакции за тях ще говорим по-късно, които отново да стимулират етерното тяло, снижило активността си по отношение на дадена орган на система, ако това етерно тяло като цяло е все още здраво, и тези реакции ако е позволено така да се изразя могат да разгърнат неговата универсална активност в тази посока.
към текста >>

Така можем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се на етерното тяло физически активности, та етерното тяло отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне.
По друг начин стоят нещата при образуването на тумори, при различните видове туморни образования. Тук въпросът се свежда до следното явление: определени процеси във физическото тяло вземат директно враждебно отношение спрямо дейността на етерното тяло, така че в известен смисъл определени процеси от физическото тяло просто се противопоставят на дейността на етерното тяло, при което в тези области на физическото тяло етерното тяло вече не е в състояние да функционира. Етерното тяло обаче притежава силно изразено регенеративна способност, и с духовно-научни средства непрекъснато можем да наблюдаваме, как ако сме в състояние да отстраним пречката, да отстраним противника, противопоставящ дейността си в някаква определена област, как тогава все пак можем да се справим с положението. Така можем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се на етерното тяло физически активности, та етерното тяло отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне. Това ще добие голямо значение, да кажем, именно при лечението на карцинома. Без друго ако го разглеждаме безпристрастно карциномът, въпреки многообразните си форми, все пак представлява бунт на определени физически сили срещу силите на етерното тяло. Например чрез въздействието, наблюдавано по много характерен начин при вътрешните карцономни образования, разположени повече към повърхността чрез това въздействие можем да видим, как именно физическото образование надделява над онова етерно образование, което би трябвало да се намира на съответното място. Ето защо, ако правилно изследваме тези две неща, накрая достигаме до така очебийния възглед, че възпалението и язвеното образование представляват пълна противоположност на туморните образования. Тези две неща представляват една напълно полярна противоположност.
към текста >>

При работа по този начин наистина трябва да се обръща внимание на обстоятелството, дали едно растение вирее през зимата или през лятото, дали получава активността чрез това, че в по-силна степен се стреми към земята, отколкото имела.
и нормалната тенденция към разгръщане на болестните процеси, тогава ще можем да очакваме, че растения, които по отношение на себе си намират за добре да разтварят цветовете си през зимата, такива растения би трябвало да имат подобни въздействия. Тогава ще е необходимо само да бъде разширена поредицата от опити и върху растения като helleboris higer (вид невиреещ у нас кукуряк бел. прев.) и ще открием, че могат да бъдат постигнати подобни въздействия. Само че трябва да вземем предвид цялата противоположност, както поне засега вече Ви характеризирах тази между мъжкото и женското. Така с helleboris higer надали бихме могли да постигнем ясно видими въздействия при жени, но уловими въздействия бихме постигнали върху мъжката природа, когато са налице туморни образования, особено ако по подобен начин опитаме да постигнем едно по-високо потенциране, тъй като посочих това за имела. При работа по този начин наистина трябва да се обръща внимание на обстоятелството, дали едно растение вирее през зимата или през лятото, дали получава активността чрез това, че в по-силна степен се стреми към земята, отколкото имела. Имелът не обича земята; helleborus higer обича земята, и по тази причина е в по-силна степен сродно с мъжката силова система, сродна от своя страна повече със земната същност, както разглеждах това преди няколко дни, докато женската силова система е сродна повече с извънземния елемент; тези неща трябва изцяло да бъдат взети предвид. И по-точно ще става дума за следното, да добием известен поглед върху самите природни процеси. Ето защо се опитах, по начина, по който сторихме това, да харакеризирам, в известна степен да покажа, какво представляват тези сили навън, и се опитах да извикам на помощ морални понятия, които обаче могат добре да послужат за целта: като бохемство, аристократизъм, безумие и т.н., тъй като в действителност те не са съвсем неподходящи за всичко, влизащо тук в съображение.
към текста >>

И така, когато човек добие подобни представи, тогава пред него ще изпъкне и една характерна разлика, съществуваща между активността на средството отвън и на средството отвътре.
И така, когато човек добие подобни представи, тогава пред него ще изпъкне и една характерна разлика, съществуваща между активността на средството отвън и на средството отвътре. Но преди да сме в състояние да вземем това под внимание, трябва да разгледаме още понятия, които едва, по правилен начин, ще ни отведат до тази разлика. Така например съществува нещо във връзка с определени заболявания, възникващи днес, което ще трябва да бъде изследвано; а именно, че във връзка с тези, в известен смисъл новопоявяващи се заболявания вчера аз обърнах внимание на това във връзка с лечебния им процес ще трябва да бъде проучено следното: за известно по-дълго време carbo vegetabilis просто трябва да бъде изложен на въздействието на метан, просто ще трябва да бъде оставен да стои сред метан и след това, когато достатъчно се е пропил с метан, едва тогава ще трябва да бъде стрит на прах. Ето така ще получим нещо, което по известен начин ще притежава външна активност, под формата на мехлем и други подобни, особено когато стриването стане с помощта на субстанции, способни да облагоприятствуват въздействието. Става дума за следното, просто да бъде открит технически метод за нещо подобно. Ако стриването се извърши чрез някакви технически методи, каквито съвсем сигурно могат да бъдат открити с помощта на талк, тогава в лицето на тези средства ще имаме нещо, което под формата на мехлем или нещо подобно, по определен начин, ще притежава външна активност; но става дума за следното, да вникнем дълбоко и в този процес.
към текста >>

Ето така ще получим нещо, което по известен начин ще притежава външна активност, под формата на мехлем и други подобни, особено когато стриването стане с помощта на субстанции, способни да облагоприятствуват въздействието.
И така, когато човек добие подобни представи, тогава пред него ще изпъкне и една характерна разлика, съществуваща между активността на средството отвън и на средството отвътре. Но преди да сме в състояние да вземем това под внимание, трябва да разгледаме още понятия, които едва, по правилен начин, ще ни отведат до тази разлика. Така например съществува нещо във връзка с определени заболявания, възникващи днес, което ще трябва да бъде изследвано; а именно, че във връзка с тези, в известен смисъл новопоявяващи се заболявания вчера аз обърнах внимание на това във връзка с лечебния им процес ще трябва да бъде проучено следното: за известно по-дълго време carbo vegetabilis просто трябва да бъде изложен на въздействието на метан, просто ще трябва да бъде оставен да стои сред метан и след това, когато достатъчно се е пропил с метан, едва тогава ще трябва да бъде стрит на прах. Ето така ще получим нещо, което по известен начин ще притежава външна активност, под формата на мехлем и други подобни, особено когато стриването стане с помощта на субстанции, способни да облагоприятствуват въздействието. Става дума за следното, просто да бъде открит технически метод за нещо подобно. Ако стриването се извърши чрез някакви технически методи, каквито съвсем сигурно могат да бъдат открити с помощта на талк, тогава в лицето на тези средства ще имаме нещо, което под формата на мехлем или нещо подобно, по определен начин, ще притежава външна активност; но става дума за следното, да вникнем дълбоко и в този процес. Няма да можем да вникнем в него, ако първоначално не заострим вниманието си върху необходимостта и в областта на психиатрията да се научим да разсъждаваме здраво и трезво.
към текста >>

Ако стриването се извърши чрез някакви технически методи, каквито съвсем сигурно могат да бъдат открити с помощта на талк, тогава в лицето на тези средства ще имаме нещо, което под формата на мехлем или нещо подобно, по определен начин, ще притежава външна активност; но става дума за следното, да вникнем дълбоко и в този процес.
И така, когато човек добие подобни представи, тогава пред него ще изпъкне и една характерна разлика, съществуваща между активността на средството отвън и на средството отвътре. Но преди да сме в състояние да вземем това под внимание, трябва да разгледаме още понятия, които едва, по правилен начин, ще ни отведат до тази разлика. Така например съществува нещо във връзка с определени заболявания, възникващи днес, което ще трябва да бъде изследвано; а именно, че във връзка с тези, в известен смисъл новопоявяващи се заболявания вчера аз обърнах внимание на това във връзка с лечебния им процес ще трябва да бъде проучено следното: за известно по-дълго време carbo vegetabilis просто трябва да бъде изложен на въздействието на метан, просто ще трябва да бъде оставен да стои сред метан и след това, когато достатъчно се е пропил с метан, едва тогава ще трябва да бъде стрит на прах. Ето така ще получим нещо, което по известен начин ще притежава външна активност, под формата на мехлем и други подобни, особено когато стриването стане с помощта на субстанции, способни да облагоприятствуват въздействието. Става дума за следното, просто да бъде открит технически метод за нещо подобно. Ако стриването се извърши чрез някакви технически методи, каквито съвсем сигурно могат да бъдат открити с помощта на талк, тогава в лицето на тези средства ще имаме нещо, което под формата на мехлем или нещо подобно, по определен начин, ще притежава външна активност; но става дума за следното, да вникнем дълбоко и в този процес. Няма да можем да вникнем в него, ако първоначално не заострим вниманието си върху необходимостта и в областта на психиатрията да се научим да разсъждаваме здраво и трезво.
към текста >>

164. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Именно, когато проследим едно и също средство в неговата външна и вътрешна активност, тогава получаваме най-интересните отговори.
Виждате ли, и по един външен начин Вие можете да убедите себе си, че нещата стоят точно така, ако всичко онова, което казах преди, бъде разгледано по друг начин. Преди аз Ви казах, че можете да разберете първия формообразуващ процес, ако външно, чрез бани, приложите мравчената киселина, съответно приготвена, вътрешно, и наблюдавайте въздействието, което тя ще има особено върху мършави хора, как тя ще въз действува при мършави хора отстранявайки склонността към образуването на тумори, и как ще повлиява туморните образования. Това са неща, които изцяло трябва да бъдат наблюдавани в сферата на микроскопското, които обаче ни показват, по какъв начин трябва да изградим в себе си усет за микроскопското, за обхващането на цялата структура на човека с един поглед, на всичко онова, което влиза в съображение като устройство, като конституция на човека, и на онова, което се проявява в болния човек. По този начин добиваме и правилен възглед за това, как трябва да разграничим въздействието чрез средства отвън, от въздействието чрез средства отвътре. Именно, когато проследим едно и също средство в неговата външна и вътрешна активност, тогава получаваме най-интересните отговори. И отново тук духовната наука знае нещо, което е изключително показателно по отношение на тези две части на устройството. А именно, че всъщност всички онези сили, формиращи нашето ухо се намират на същото място, където са и онези сили, които в крайна сметка, ако бъдат твърде силно разпуснати, и ако твърде силно се отдалечат, ще доведат до формиране на вътрешни тумори. Това, че във вътрешността си ние притежаваме ушно образование, това се дължи на процес, протичащ нормално благодарение на обстоятелството, че туморообразуващата сила се е проявила на правилното място. Ухото представлява тумор във вътрешността на човека но тумор разгърнал себе си в сферата на нормалното. В еволюционния процес силата, формираща окото, е сродна с възпалителния процес, силата, формираща ухото, е сродна с туморообразуващия процес.
към текста >>

165. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум.
Много важно е да бъдат наблюдавани тези процеси в животинското царство, а също така и в растителното царство. Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа. Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум. Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него. Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт. Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност. И така, ние сме изтръгнали своето мислене от белия дроб и от ритмичната система.
към текста >>

Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент.
Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността. В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
към текста >>

В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността. В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
към текста >>

166. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Вие ще снижите неговата активност.
Ето защо сетивните нерви стават вътрешно възприемчиви, вътрешно чувствителни, и на вътрешното усещане на всичко онова, което не би трябвало да бъде усещане за вътрешния организъм, на това се дължат и болките, възникващи при мигрена, изобщо на това се дължат всички тези състояния. Съвършено понятно е, как би се чувствувал даден човек, който вместо да възприема околния външен свят, внезапно е принуден да възприема вътрешността на своята глава. Който обаче правилно е вникнал в това състояние, той при мигрена би посочил като най-доброто лечебно средство спокойното отспиване на тази мигрена. Защото всичко онова, което иначе бива прилагано, или което понякога сме принудени да приложим, всичко то всъщност притежава вредно въздействие. Ако при това приложите обикновените, често употребявани алопатични средства, то Вие ще успеете само да упоите този станал чувствителен, нервен апарат, т.е. Вие ще снижите неговата активност. Ако човек получи мигренозен пристъп, да кажем, преди да трябва да излезе на театралната сцена, и ако човек предпочете да си навреди, вместо да не излезе на сцената, тогава това, което казвам, може да бъде наблюдавано особено ясно; упояването на това, което всъщност не би трябвало да бъде упоено. Разбира се, при такива неща става ясно, че човешкия организъм представлява нещо изключително фино и че хората, поради своята социална ангажираност, много често са принудени да извършват грях срещу това, което изисква организма. Това се разбира от само себе си, това не бива да бъде пропускано, и понякога сме принудени да приемем някакво увреждане, предизвикано просто поради социалното положение на човека и евентуално да лекуваме последиците, които ще се появят по-късно.
към текста >>

Ние оформяме организма през юношеството, за да съхраним нещо, което да прояви активност едва през старостта.
Ние оформяме организма през юношеството, за да съхраним нещо, което да прояви активност едва през старостта. И така, още в детето биват оформени определени органи, които обаче не бива да бъдат използувани през детството, но които старостта вече не може да изгради. Ето защо те остават в резерва, за да бъдат използувани през старостта. Ако обаче, не се вземе предвид, че човекът до смяната на млечните зъби например, трябва да бъде възпитаван чрез силата на подражанието, и че след смяната на зъбите човекът така трябва да бъде възпитаван и обучаван, че главната роля да играе авторитета, ако всичко това не се взима предвид, то е възможно към органите, които би трябвало да останат в резерва до старостта, да бъдат предявени преждевременни изисквания. Разбира се, съвременният материалистичен начин на мислене би могъл да възрази: не би могъл да има голямо значение начина, по който биват използувани подражанието и авторитета. А това има огромно значение, защото всяко въздействие получава своето продължение в организма.
към текста >>

167. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Особено значение има различаването по отношение на вътрешната активност или вътрешната пасивност.
с ниски потенции. Ако открием, че даден човек, вън от заболяването, носи един буден дух, или е със сангвиничен характер, тогава предварително още ще бъде необходимо да се обърнем към по-високи потенции. Накратко, душевното състояние е това, на което трябва да бъде въздействувано в съответствие с физическото заболяване. Това цялостно душевно състояние изпъква пред нас по определен начин още при детето, и не би се появила така лесно една деменция прекокс (старческо слабоумие бел. прев.), ако детето още не би показало склонност към флегматичност, ако при детето още не бихме могли да уловим онази предразположеност на темперамента, която всъщност би трябвало да се появи в едва по-късна възраст на човека, макар и тогава дори в едни по-ограничени размери. Особено значение има различаването по отношение на вътрешната активност или вътрешната пасивност. Това в силна степен влиза в съображение. Помислете си само, когато при нашите тъй нар. психични лечебни методи въздействуваме по пътя на сугестията, тогава всъщност ние изцяло поставяме човека в сферата на влияние на другия човек. Ние подтискаме неговата активност. Подтискането на активността, подтискането на вътрешната инициатива на човека проявява обаче още във външния живот нещо, което е важно за протичането на живота, и което, ако го наблюдаваме по съответния начин при детето затова ще говорим утре, дава отражение върху развитието на зъбите, така също и в по-късния живот.
към текста >>

Ние подтискаме неговата активност.
прев.), ако детето още не би показало склонност към флегматичност, ако при детето още не бихме могли да уловим онази предразположеност на темперамента, която всъщност би трябвало да се появи в едва по-късна възраст на човека, макар и тогава дори в едни по-ограничени размери. Особено значение има различаването по отношение на вътрешната активност или вътрешната пасивност. Това в силна степен влиза в съображение. Помислете си само, когато при нашите тъй нар. психични лечебни методи въздействуваме по пътя на сугестията, тогава всъщност ние изцяло поставяме човека в сферата на влияние на другия човек. Ние подтискаме неговата активност. Подтискането на активността, подтискането на вътрешната инициатива на човека проявява обаче още във външния живот нещо, което е важно за протичането на живота, и което, ако го наблюдаваме по съответния начин при детето затова ще говорим утре, дава отражение върху развитието на зъбите, така също и в по-късния живот.
към текста >>

Подтискането на активността, подтискането на вътрешната инициатива на човека проявява обаче още във външния живот нещо, което е важно за протичането на живота, и което, ако го наблюдаваме по съответния начин при детето затова ще говорим утре, дава отражение върху развитието на зъбите, така също и в по-късния живот.
Особено значение има различаването по отношение на вътрешната активност или вътрешната пасивност. Това в силна степен влиза в съображение. Помислете си само, когато при нашите тъй нар. психични лечебни методи въздействуваме по пътя на сугестията, тогава всъщност ние изцяло поставяме човека в сферата на влияние на другия човек. Ние подтискаме неговата активност. Подтискането на активността, подтискането на вътрешната инициатива на човека проявява обаче още във външния живот нещо, което е важно за протичането на живота, и което, ако го наблюдаваме по съответния начин при детето затова ще говорим утре, дава отражение върху развитието на зъбите, така също и в по-късния живот.
към текста >>

Тази игра на активност и неактивност бива особено силно нарушена при всякакви видове лечения чрез сугестия, където аз изцяло поставям себе си в зависимост, където не само се отказвам от своя та оценка и правя това, което другият ми нареди, но където предавам на оценката на другия дори ръководството на моята воля.
Тя може да бъде много добра за мен. Но съществува съществена разлика, дали съм достигнал до тази диета чрез лично изпробване, чрез това, сам да се спра на това или онова, или просто съм се оставил лекарят да ми определи диетата. Моля, да не ми се сърдите, че казвам това по един толкова сух начин. Нали, от материалистична гледна точка изглежда, сякаш е все едно, дали добрата за мен диета е открита от мен самия инстинктивно, дали съм си я изработил сам, може би под ръководството на лекаря, при което съм проявил инициатива, или просто съм се оставил лекарят да ми предпише диета. Крайната последица на тези въздействия се проявява в това, че предписаната от лекаря диета първоначално ще бъде от полза, но съжаление тя има вредна особеност, че в старостта тя по-лесно ще ме доведе до оглупяване, отколкото би се случило това иначе, тя ще доведе до старческо слабоумие, докато активното участие при определянето на диетата би поддържало по-лесно духовната ми подвижност разбира се тук влизат в съображение и други фактори, от които се определя духовната подвижност. Тази игра на активност и неактивност бива особено силно нарушена при всякакви видове лечения чрез сугестия, където аз изцяло поставям себе си в зависимост, където не само се отказвам от своя та оценка и правя това, което другият ми нареди, но където предавам на оценката на другия дори ръководството на моята воля. По тази причина би трябвало да бъдат ограничавани лечения, почиващи на хипноза и сугестия. Ако бихте могли да кажем: ограничаването на волята, което е налице при всеки един човек, лекуван по този начин, не вреди на съответния човек по други причини, при което му правим по-голяма услуга, ако за известен период от време му помогнем по сугестивен път, в такъв случай можем да прилагаме подобни неща. Но най-често въпросът се свежда до това, че тъкмо духовната наука трябва да посочва лечебната сила на това, което е заложено във въздействието на субстанциите, в атмосферните въздействия, във въздействието на движенията на човешкия организъм, накратко във въздействието на всичко онова, което именно не представлява непосредствено духовно повлияване, но което само активно, с инициатива, трябва да произлезе от самия човек, изхождайки от съзнанието или от подсъзнанието.
към текста >>

Внасянето на тези тенденции в педагогиката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване?
Тези неща са много важни, тъй като тъкмо в материалистичната епоха най-много се прегрешава срещу тях, и тъй като, заразени от властвуващите днес възгледи, днес хората трябва да изживеят ужаса на навлизането на тенденциите на хипноза и сугестия дори в педагогиката. Внасянето на тези тенденции в педагогиката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване? Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията. При Евритмията се въздействува точно на обратното на заспиването: предизвиква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените състояния на съзнанието. При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците. Волята със своето устройство бива вмъкната в крайниците. И ако тогава изследваме, как по различен начин въздействува върху долната и горната част на човека евритмизирането на съгласните върху горната и долна част на човека, тогава ще видим, че дори в евритмията можем да открием значителен терапевтичен елемент.
към текста >>

Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията.
Тези неща са много важни, тъй като тъкмо в материалистичната епоха най-много се прегрешава срещу тях, и тъй като, заразени от властвуващите днес възгледи, днес хората трябва да изживеят ужаса на навлизането на тенденциите на хипноза и сугестия дори в педагогиката. Внасянето на тези тенденции в педагогиката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване? Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията. При Евритмията се въздействува точно на обратното на заспиването: предизвиква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените състояния на съзнанието. При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците. Волята със своето устройство бива вмъкната в крайниците. И ако тогава изследваме, как по различен начин въздействува върху долната и горната част на човека евритмизирането на съгласните върху горната и долна част на човека, тогава ще видим, че дори в евритмията можем да открием значителен терапевтичен елемент.
към текста >>

168. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако всичко бъде приписано на активността на тези бацили, то ние действително насочваме вниманието си единствено върху това, което всъщност бацилите правят.
С това приковаване на повърхността е свързано и обстоятелството, че днес в обичайната медицина, в обичайната патология, когато четем или слушаме описанието на някакъв тип заболяване, най-често научаваме, какъв бацил всъщност предизвиква дадено заболяване, какво е това, което се е вмъкнало в човешкия организъм. Разбира се, ужасно лесно е да бъдат отхвърлени възраженията срещу това нахлуване на нисшите организми, поради простата причина, че не е необходимо да бъде доказано, че тези нисши организми са действително на лице. Тъй като за различните заболявания те наистина проявяват себе си в специфична форма, то от своя страна е понятно, защо се посочва тъкмо тази специфична форма, и защо се набляга тъкмо на връзката между дадена форма на заболяване и тази специфична форма на бактериите. Дори повърхностно погледнато, по силата на този възглед, възниква едно заблуждение, състоящо се в това, че в този случай ние изцяло се отклоняваме от първичното. Защото помислете си само, когато в хода на дадено заболяване в някаква част на тялото се появяват бацили в по-голямо количество, тогава естествено, че тези бацили ще предизвикат явления, както предизвиква подобни явления в организма всяко чуждо тяло, и че в резултат на това наличие на бацили ще възникнат всякакъв вид възпаления. Ако всичко бъде приписано на активността на тези бацили, то ние действително насочваме вниманието си единствено върху това, което всъщност бацилите правят. При това обаче, ние отклоняваме вниманието си от истинския произход на заболяването. Защото всеки път, когато нисшите организми открият в човешкия организъм подходяща почва за своето развитие, то тъкмо тази подходяща почва е вече създадена от истинските първични причини. Необходимо е вниманието да бъде насочено върху областта на тези първични причини. За целта е необходимо да се върна отново назад към пътищата на наблюдение, по които вече тръгнахме и които още веднъж трябва да даде това твърдение, че ножът е нож. По същият начин стоят нещата, когато дойде някой и каже: човешкото око и животинското око и двете могат да бъдат обяснени по един и същи начин.
към текста >>

Именно, когато проследим едно и също средство в неговата външна и вътрешна активност, тогава получаваме най-интересните отговори.
Виждате ли, и по един външен начин Вие можете да убедите себе си, че нещата стоят точно така, ако всичко онова, което казах преди, бъде разгледано по друг начин. Преди аз Ви казах, че можете да разберете първия формообразуващ процес, ако външно, чрез бани, приложите мравчената киселина, съответно приготвена, вътрешно, и наблюдавайте въздействието, което тя ще има особено върху мършави хора, как тя ще въздействува при мършави хора отстранявайки склонността към образуването на тумори, и как ще повлиява туморните образования. Това са неща, които изцяло трябва да бъдат наблюдавани в сферата на микроскопското, които обаче ни показват, по какъв начин трябва да изградим в себе си усет за микроскопското, за обхващането на цялата структура на човека с един поглед, на всичко онова, което влиза в съображение като устройство, като конституция на човека, и на онова, което се проявява в болния човек. По този начин добиваме и правилен възглед за това, как трябва да разграничим въздействието чрез средства отвън, от въздействието чрез средства отвътре. Именно, когато проследим едно и също средство в неговата външна и вътрешна активност, тогава получаваме най-интересните отговори. И отново тук духовната наука знае нещо, което е изключително показателно по отношение на тези две части на устройството. А именно, че всъщност всички онези сили, формиращи нашето ухо се намират на същото място, където са и онези сили, които в крайна сметка, ако бъдат твърде силно разпуснати, и ако твърде силно се отдалечат, ще доведат до формиране на вътрешни тумори. Това, че във вътрешността си ние притежаваме ушно образование, това се дължи на процес, протичащ нормално благодарение на обстоятелството, че туморообразуващата сила се е проявила на правилното място. Ухото представлява тумор във вътрешността на човека но тумор разгърнал себе си в сферата на нормалното. В еволюционния процес силата, формираща окото, е сродна с възпалителния процес, силата, формираща ухото, е сродна с туморообразуващия процес.
към текста >>

169. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И така, в едно общество, в което се полагат грижи за здравето на жените, в него се води борба срещу вредното влияние, изхождащо от земните сили по отношение процесите на унаследяването, защото по този начин се апелира към активността на хармонизиращите сили, изхождащи от извънземното, които в известен смисъл притежават своя земен акумулатор единствено в женския организъм.
И така съществува един изключителен важен въпрос: как можем да предпазим човека от опустошителните явления на унаследяването? Срещу тях не съществува друго средство, освен това първо да се грижим, светът на жените да бъде колкото се може в по-добро състояние на здраве, защото тогава чрез света на жените, в нашия земен процес бива въвлечено извънземното влияние, а освен това настъпва и едно явление, според което онези процеси, които непрекъснато дейст вуват в посока, чрез зародиша да предават уврежданията на наследяването, на тези процеси да се противопоставя женският организъм. И така, в едно общество, в което се полагат грижи за здравето на жените, в него се води борба срещу вредното влияние, изхождащо от земните сили по отношение процесите на унаследяването, защото по този начин се апелира към активността на хармонизиращите сили, изхождащи от извънземното, които в известен смисъл притежават своя земен акумулатор единствено в женския организъм. Това е нещо, за което е изключително важно да бъде взето под внимание. Това, което казах сега, е валидно за всички земни и извънземни сили, това е нещо силно универсално. Но то става очебийно явно тогава, когато имаме работа, че за явленията на унаследяване не може да се говори просто ей така, но тук трябва да бъде проведено изследване, къде конкретните факти очебийно сочат унаследяването. Изследвайте някой ден тези явления на унаследяването при хемофилици. Тогава ще откриете едно крайно своеобразно явление, известно на всички Вас, което е външен израз на това, което току що казах: ще откриете, че в кръвта на фамилията пренесената хемофилия се проявява само при мъжките индивиди, че противното на това, пренасяне то става само чрез женските индивиди, или че жена, която е дъщеря на хемофилик, носи в себе си склонността да предава това кръвно заболяване на своите наследници-мъже, дори когато тя самата няма това заболяване; тя го има разбира се само дотолкова, доколкото е член на фамилията.
към текста >>

Чрез това обаче бива отбременена главата, определени сили биват изтеглени от главата, и тогава, след като човек е ял стриди, субективно той усеща себе си не така силно обременен от силите, стремящи се към активност в неговата глава.
При това човек изяжда албуминизиращия процес, процеса, противоположен на антимонизиращия процес, него човек изяжда. По този начин в човека бива стимулирано всичко онова, което води до тифните явления. Това бива стимулирано. Яденето на стриди е един изключително интересен процес. Яденето на стриди стимулира формообразуващата и албуминизиращата сила в долната част на човешкото тяло. Чрез това обаче бива отбременена главата, определени сили биват изтеглени от главата, и тогава, след като човек е ял стриди, субективно той усеща себе си не така силно обременен от силите, стремящи се към активност в неговата глава. В известен смисъл човекът изпразва главата си.
към текста >>

170. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако си спомняте за нещо, което казахме преди няколко дни, то Вие ще видите: всичко онова, което протича в зъбообразуващия процес, представлява една силна периферийна активност на човешкия организъм.
И така поставете до живачните капчици кипя ща течност, която непрекъснато се изпарява, т.е. която се намира в състояние на оживено изпаряване, кое то именно можем да наречем фосфорно въздействие, където сякаш неорганичния елемент е запален, тогава Вие ще имате пред себе си дейността, развиваща се в противоположните органи, т.е. в горния човек, но също и във всичко онова, което в горния човек е свързано с белия дроб. Ако имаме вече тази вътрешна дейност, то тогава имаме пред себе си и пътя, по който можем да си изградим понятия за това, какво от външния свят може да бъде прието вътре чрез тези дейности. Това отива много надалеч; това стига до следното. Ако си спомняте за нещо, което казахме преди няколко дни, то Вие ще видите: всичко онова, което протича в зъбообразуващия процес, представлява една силна периферийна активност на човешкия организъм. Ето защо тази периферийна активност на човешкия организъм много бързо се превръща в една напълно външна, минерализираща активност, тъй както я характеризирах, и аз моля да не разбирате погрешно това. Тъй като ми се струва, това е било разбрано по един малко погрешен начин. Аз казах, че тъй като зъбообразуващата дейност е така силно периферна, за това е оправдано, когато настъпи минерализирането в хода на зъбообразуващия процес, т.е. когато имаме работа с влошаване състоянието на зъбите, тогава трябва да действуваме чисто външно технически, също и чрез механичната стоматологично-техническа терапия, т.е. поправянето на зъбите, тъй като отвън повече не можем да направим; или не можем да направим нищо друго, освен механично да обработим всичко, което се извършва механично, поправка на зъбите и т.н.
към текста >>

Ето защо тази периферийна активност на човешкия организъм много бързо се превръща в една напълно външна, минерализираща активност, тъй както я характеризирах, и аз моля да не разбирате погрешно това.
която се намира в състояние на оживено изпаряване, кое то именно можем да наречем фосфорно въздействие, където сякаш неорганичния елемент е запален, тогава Вие ще имате пред себе си дейността, развиваща се в противоположните органи, т.е. в горния човек, но също и във всичко онова, което в горния човек е свързано с белия дроб. Ако имаме вече тази вътрешна дейност, то тогава имаме пред себе си и пътя, по който можем да си изградим понятия за това, какво от външния свят може да бъде прието вътре чрез тези дейности. Това отива много надалеч; това стига до следното. Ако си спомняте за нещо, което казахме преди няколко дни, то Вие ще видите: всичко онова, което протича в зъбообразуващия процес, представлява една силна периферийна активност на човешкия организъм. Ето защо тази периферийна активност на човешкия организъм много бързо се превръща в една напълно външна, минерализираща активност, тъй както я характеризирах, и аз моля да не разбирате погрешно това. Тъй като ми се струва, това е било разбрано по един малко погрешен начин. Аз казах, че тъй като зъбообразуващата дейност е така силно периферна, за това е оправдано, когато настъпи минерализирането в хода на зъбообразуващия процес, т.е. когато имаме работа с влошаване състоянието на зъбите, тогава трябва да действуваме чисто външно технически, също и чрез механичната стоматологично-техническа терапия, т.е. поправянето на зъбите, тъй като отвън повече не можем да направим; или не можем да направим нищо друго, освен механично да обработим всичко, което се извършва механично, поправка на зъбите и т.н. Или тук е оправдано да се погрижим за протезирането на зъбите, след като те са разрушени, защото от една страна определена точка нататък ние не можем да се грижим за зъбите, изхождайки отвътре.
към текста >>

171. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

И може да се забележи, че тази интензивна дейност на аза, тази активност на аза засилва уриноотделянето и действа пургативно.
Противната миризма и горчивият вкус са нещо, което веднага показва, че тук имаме работа с нещо, при което азът навлиза във силно физическо взаимодействие с външния свят. В корените на ириса обаче имаме и нещо, което много силно импулсира физическата дейност, а именно дъбилна киселина, танин. Имаме и нещо, което влияе върху азовата дейност - нишесте. И накрая имаме нещо, което чрез физическото си действие прониква навсякъде, където се налага, ако се импулсира за това: в корените на ириса имаме смоли. Чрез всичко това азът започва особено интензивна дейност. И може да се забележи, че тази интензивна дейност на аза, тази активност на аза засилва уриноотделянето и действа пургативно. Това са външните прояви на азовата дейност. А това, което можем да излекуваме, се получава, когато се запитаме: «На какво само е изложен човешкият организъм, когато всичко това не е в ред? » Защото имаме ли асцит, воднянка и подобни явления, в чая от корените на ириса имаме средството да се преборим с асцита и подобните състояния.
към текста >>

172. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Но ако по определен начин ние променим силовата организация лежаща в основата на тази Азова дейност, тогава тази силова организация може да се обособи като нещо самостоятелно, да се обособи навън като самостоятелна физическа дейност, като един скелет от физически сили, изтеглен от духовно-душевната сфера, и въпреки това продължаващ да е едно отражение на духовно-душевната активност, което действува на физически план.
Но ако по определен начин ние променим силовата организация лежаща в основата на тази Азова дейност, тогава тази силова организация може да се обособи като нещо самостоятелно, да се обособи навън като самостоятелна физическа дейност, като един скелет от физически сили, изтеглен от духовно-душевната сфера, и въпреки това продължаващ да е едно отражение на духовно-душевната активност, което действува на физически план. Така че тук всъщност се присъединява един вид двойник на Азовата дейност, който работи по сходен начин, само че навътре в дълбокото подсъзнание, т.е. само в пространството, с други думи само физически; да, така стоят нещата с този изключително всеотдаен инструмент на азовата дейност. А сега: Забележителното всъщност е, че ние можем да предизвикаме този процес. Тук неизбежно си припомняме особено в елементарните случаи начина по който Гьоте разбулва природните тайни. Да, ние можем да предизвикаме този процес, ако дадем на човека повече фосфор.
към текста >>

Последиците биха били тези, че тъкмо под влиянието на фосфорните сили, кръвната дейност би превишила своята активност, и то най-вече в посока на костите, където би настъпила един вид хиперемия.
И какви биха били последиците? Последиците биха били тези, че тъкмо под влиянието на фосфорните сили, кръвната дейност би превишила своята активност, и то най-вече в посока на костите, където би настъпила един вид хиперемия. И по този начин, чрез тази хиперемия би се разраснал онзи процес на повишената кръвно-съдова активност, който е близък на костно-хрущялното естество, така че би се получило едно противодействие спрямо осификацията на костите.
към текста >>

И по този начин, чрез тази хиперемия би се разраснал онзи процес на повишената кръвно-съдова активност, който е близък на костно-хрущялното естество, така че би се получило едно противодействие спрямо осификацията на костите.
И какви биха били последиците? Последиците биха били тези, че тъкмо под влиянието на фосфорните сили, кръвната дейност би превишила своята активност, и то най-вече в посока на костите, където би настъпила един вид хиперемия. И по този начин, чрез тази хиперемия би се разраснал онзи процес на повишената кръвно-съдова активност, който е близък на костно-хрущялното естество, така че би се получило едно противодействие спрямо осификацията на костите.
към текста >>

И точно това включване редуцира неговата активност до определен минимум, разрежда го, и в това разреждане той действува по такъв начин, че задържания рахит на главата може вече да се превърне в носител на онези душевно-духовни процеси, които занапред ще трябва да се осъществяват чрез посредничеството на човешката глава.
Но забележителното сега е, че на този ритъм у човека, се противопоставя един подобен ритъм, пулсиращ постоянно навън в света. И ако ние разберем извънредно голямото значение на фосфора за човешкия мозък, трябва да признаем: След като фосфора бъде приет, той се преработва горе в главата. После самият той предизвиква известни промени в човешкия организъм. Той следва онази посока, която съвпада с растежната посока на човека. Той се включва в тази растежна посока, в това растежно направление. И точно това включване редуцира неговата активност до определен минимум, разрежда го, и в това разреждане той действува по такъв начин, че задържания рахит на главата може вече да се превърне в носител на онези душевно-духовни процеси, които занапред ще трябва да се осъществяват чрез посредничеството на човешката глава. И сега, своеобразието изпъква именно в този момент, че ако вместо обичайните дози фосфор дадем на човека малки дози фосфор, ние постигаме нещо съвсем друго по отношение на фосфорните функции. Ако дадем на човешкия организъм тези малки дози, те започват да действуват в човека така, както действува фосфора в човешкия мозък; т.е. те действуват задържащо по отношение на рахита, в случай че той се появи, в детската възраст. И тогава в съвсем малки дози фосфора идва като едно лечебно средство против рахита. А в един по-дълбок смисъл фосфорът изобщо е лечебно средство против всичко онова, което се явява като Азов скелет, като физически Азов скелет (рис.7, жълто), който чрез боледуването е постигнал еманципация от истинската душевна дейност, така че сега той отново може да се върне към тази душевна дейност, т.е.
към текста >>

Работата е там, че с малки дози фосфор или сяра изобщо с нещо което има отношение към горенето ние можем да лекуваме рахита, както и изобщо такива възпалителни състояния, които идват от една, бих казал, еманципирана от Аза активност на кръвта.
Аз трябваше да Ви запозная с това твърде сложно обсъждане на човешкото същество, за да разберете какво всъщност лежи в основата на спора между т.н. алопати и хомеопати. В определени случаи постиженията на хомеопатията могат да са блестящи. Работата е там, че с малки дози фосфор или сяра изобщо с нещо което има отношение към горенето ние можем да лекуваме рахита, както и изобщо такива възпалителни състояния, които идват от една, бих казал, еманципирана от Аза активност на кръвта. Вие виждате, че щом погледнем на човека според принципите на Антропософията, тогава изведнъж се проясняват както и в този случай най-дълбоките връзки и зависимости между човека и външната неорганична природа. Разбира се, тези съобщения могат да се разширяват и върху други неорганични вещества. Само че постоянно трябва да проникваме навътре в детайлите. А самото сливане, самото обединяване на патологията, физиологията и терапията, изисква от нас пълно и всеотдайно проучване на вътрешно човешкия и извън човешкия природен свят. Ние можем да наречем фосфора и сярата "изгарящи" вещества.
към текста >>

173. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане.
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот. Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане. Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата. Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат. Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани.
към текста >>

174. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Вдишването като процес, изграждащ човешкото същество - активност на астралното тяло.
Разлика между извънчовешки и вътречовешки процес. Вдишването като процес, изграждащ човешкото същество - активност на астралното тяло. Издишването - активност на етерното тяло. По време на сън - активност на космическата астралност. Нервно-сетивният процес като едно фино дишане, протичащо в топлинния елемент, чието издишване преминава в акта на обикновеното вдишване. Чрез топлинния елемент биват вдишани светлина, химизъм, виталност. По посока на другия полюс - модифицирано активирано издишване, отдаващо сили на веществообмяната.
към текста >>

Издишването - активност на етерното тяло.
Разлика между извънчовешки и вътречовешки процес. Вдишването като процес, изграждащ човешкото същество - активност на астралното тяло. Издишването - активност на етерното тяло. По време на сън - активност на космическата астралност. Нервно-сетивният процес като едно фино дишане, протичащо в топлинния елемент, чието издишване преминава в акта на обикновеното вдишване. Чрез топлинния елемент биват вдишани светлина, химизъм, виталност. По посока на другия полюс - модифицирано активирано издишване, отдаващо сили на веществообмяната.
към текста >>

По време на сън - активност на космическата астралност.
Разлика между извънчовешки и вътречовешки процес. Вдишването като процес, изграждащ човешкото същество - активност на астралното тяло. Издишването - активност на етерното тяло. По време на сън - активност на космическата астралност. Нервно-сетивният процес като едно фино дишане, протичащо в топлинния елемент, чието издишване преминава в акта на обикновеното вдишване. Чрез топлинния елемент биват вдишани светлина, химизъм, виталност. По посока на другия полюс - модифицирано активирано издишване, отдаващо сили на веществообмяната.
към текста >>

175. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Това е, което след това добива огромна активност под формата на душевни качества.
Който има очи за това, той вижда голямото преобразяване на духовния живот когато първият жизнен период от 7 години започва да преминава във втория. Етерното тяло бива отбременено със своята работа, която е трябвало да извършва, в пълния смисъл на думата, за изработването на второто тяло. Етерното тяло бива отбременено; и това че бива отбременено, това ние виждаме точно едва след като знаем, че на 40 години на човек не му поникват отново зъби, но че остават тези, които той има, но че във физически-материалната природа /на човека/ остават и други неща. Това, което остава, но което през първите 7 години от живота също е трябвало да бъде подменено, то е, което отбременява етерното тяло, което се освобождава в етерното тяло. Количествено това е нещо малко, ала качествено това е нещо невероятно важно. Това е, което след това добива огромна активност под формата на душевни качества. Това, което човек си спестява чрез обстоятелството, че няма нужда да си изгражда трети зъби, чрез това, че много други неща, които по същия начин, както и зъбите, биват изграждани от еволюцията, а сега няма нужда да се формират наново, благодарение на това обстоятелство нещо от етерното тяло остава излишно. Това, което остава, което в първите 7 години от живота се е вляло във физическото развитие, то сега изостава от физическото развитие, действува само душевно, както всъщност и отговаря на същността му. С помощта на способностите, към които Вие, като учители се обръщате в училището, за да ги развиете, с тях детето трябва да осъществи голямото превръщане на млечните зъби в постоянни и много други неща. Със силите, които детето си спестява, защото няма нужда да формира тези зъби, с тези сили то започва да развива способностите на своята душа. Това се извършва в дълбините на човешката природа, така че през първите 7 години от живота, душевното е разположено изцяло вътре във физическото развитие, което развитие ние трябва да възприемаме както като духовно-душевно, така и като физически-телесно.
към текста >>

Планетните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има поглед върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира планетните сили.
Така виждате, през първите 7 години човекът действува в своята вътрешност със силите на Слънцето, през вторите 7 години от живота, със силите на Луната. След това Слънчевата сила остава, а Лунните си ли се вмесват допълнително. През третите 7 години от живота, от половото съзряване до 20-те години, в човешкото същество биват приети много фините сили на останалите планети от планетната система. Тогава в растежния процес на човешкото същество се проявяват другите планетни сили, и тъй като те действуват върху човека по-слабо, много по-слабо от Слънцето и Луната, затова и нещата, които човек приема в себе си, външно са много по-слабо видими. Докато между 14-та и 21-та година от живота планетните сили все още имат работа във човешкото тяло, в началото на 20-те години ние вече не забелязваме така ясно как тези сили започват да действуват вече в областта на душевно-духовното. Планетните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има поглед върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира планетните сили. Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб усет за това да прозре това преобразяване, ала то съществува.
към текста >>

176. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в съня.
Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание. При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих. И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре. Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в съня.
към текста >>

След това виждаме, как това преминава в състоянията на малоумие /имбецилност/, които състояния обаче в ранния стадий напълно допускат хората да са пригодни за определени активности във външния живот.
Така при светеца наблюдаваме последователно състоянията от чувството за присъствие на съществата от духовния свят до цялостното му преместване в духовния свят в третия стадий. Така виждаме патологичния обратен образ на психопатологичната малоценност, която проследихме в първия стадий. Особено добре можем да забележим психопатологичната малоценност, когато тя се изразява по описания преди начин: ненормалното желание за скитане, свързано с една чужда на логиката памет. След това виждаме, как това преминава в състоянията на малоумие /имбецилност/, които състояния обаче в ранния стадий напълно допускат хората да са пригодни за определени активности във външния живот. Често наблюдаваме това да преминава в третия стадий, който също така може да е налице още от самото начало.
към текста >>

177. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Целият процес, протичащ тук, е поставен под активността на астралното тяло, така че трябва да си представим нещата по следния начин /Виж рис.
В процеса на вдишва не човекът непрекъснато бива изграждан от страна на света, и човек наистина не приема само аморфния кислород, но чрез кислорода, който той погрешно разглежда като аморфен, човек приема формообразуващи сили, съответствуващи на собственото му същество. Когато имаме въздух, тогава наистина в дихателните пътища е заседнало едно чуждо елементарно същество. Но това става в дихателния процес, изграден по един, отклоняващ се от нормата начин. В нормално изградения дихателен процес, скъпи мои приятели, седи непрекъснато един изграждащ се, един възникващ процес. От Макрокосмоса непрекъснато изхожда едно разгръщащо се човешко раждане, раждането на въздушния човек нахлува в човека. Целият процес, протичащ тук, е поставен под активността на астралното тяло, така че трябва да си представим нещата по следния начин /Виж рис. №4/: вдишваме, дейността на вдишването се активира от астралното тяло.
към текста >>

Но виждате ли това активиране от своя страна също бива активирано от своя страна, в него не се съдържа просто един пасивен процес по отношение на човека, но там вътре има активност, активност, която е активността на етерното тяло.
Ние издишваме и в съществената си част ние издишваме въглероден двуокис. Включвайки други органични процеси въглеродният двуокис в известен смисъл бива натрупан за целта на издишването. Това човекът си го представя отново като някакъв вид пасивни реактивни процеси или нещо подобно. Хората изобщо нямат ясна представа за тези неща. Те просто изследват това, което може да бъде изследвано в тази насока с физически средства, но при това не си изграждат ясни представи. Но виждате ли това активиране от своя страна също бива активирано от своя страна, в него не се съдържа просто един пасивен процес по отношение на човека, но там вътре има активност, активност, която е активността на етерното тяло. Всичко това протича в елемента на течното, в онзи елемент, който имен но преди е бил наричан вода, когато всичко течно е било вода. Ние можем да продължим да употребяваме този израз. Това протича в елемента на водата.
към текста >>

В известна степен това, което издишването оставя след себе си като дейност, като активност, това е, което създава веществообмяната.
Но можем да погледнем и надолу, към долуразположения човек, изхождайки от дихателния процес. Тъй като по посока нагоре спрямо процеса на вдишване достигаме до едно по-фино състояние, така по посока надолу спрямо процеса на издишване ние достигаме до едно по-силно огрубяване, и постепенно процесът, протичащ вътре в лицето на образуването на въглеродния двуокис, ние преминаваме надолу към процеса, разиграващ се в храносмилането. Тъй както нагоре трябва да свържем процеса на вдишване с този фин нервно-сетивен процес, преминаващ в духовното, така надолу трябва да свържем процеса на издишването с процеса на храносмилането, там, където човешката дейност постоянно преминава в областта на физическото, така че по посока надолу ние навлизаме там, където чрез физическото тяло бива осъществена вещество обмяната, модифицираното издишване. В известна степен това, което издишването оставя след себе си като дейност, като активност, това е, което създава веществообмяната. Тъй както това, което дишането приема от нервно-сетивно-духовната дейност, преминава във вътрешна дейност, така и това от издишването, което под формата на активност остава във вътрешността на човека, представлява тази сума от сили, която формира веществообмяната, осъществяваща се в този елемент, който преди е бил наричан Земя, във всичко, което човешкият организъм почива на твърдостта /Виж рис. №4/.
към текста >>

Тъй както това, което дишането приема от нервно-сетивно-духовната дейност, преминава във вътрешна дейност, така и това от издишването, което под формата на активност остава във вътрешността на човека, представлява тази сума от сили, която формира веществообмяната, осъществяваща се в този елемент, който преди е бил наричан Земя, във всичко, което човешкият организъм почива на твърдостта /Виж рис. №4/.
Но можем да погледнем и надолу, към долуразположения човек, изхождайки от дихателния процес. Тъй като по посока нагоре спрямо процеса на вдишване достигаме до едно по-фино състояние, така по посока надолу спрямо процеса на издишване ние достигаме до едно по-силно огрубяване, и постепенно процесът, протичащ вътре в лицето на образуването на въглеродния двуокис, ние преминаваме надолу към процеса, разиграващ се в храносмилането. Тъй както нагоре трябва да свържем процеса на вдишване с този фин нервно-сетивен процес, преминаващ в духовното, така надолу трябва да свържем процеса на издишването с процеса на храносмилането, там, където човешката дейност постоянно преминава в областта на физическото, така че по посока надолу ние навлизаме там, където чрез физическото тяло бива осъществена вещество обмяната, модифицираното издишване. В известна степен това, което издишването оставя след себе си като дейност, като активност, това е, което създава веществообмяната. Тъй както това, което дишането приема от нервно-сетивно-духовната дейност, преминава във вътрешна дейност, така и това от издишването, което под формата на активност остава във вътрешността на човека, представлява тази сума от сили, която формира веществообмяната, осъществяваща се в този елемент, който преди е бил наричан Земя, във всичко, което човешкият организъм почива на твърдостта /Виж рис. №4/.
към текста >>

178. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Това, което в наше време в действителното действие и в действителното желание за действие изхождайки от духовния свят, винаги се пропуска, е, че в мислите, които човек носи, и в чувствата му може да се съдържа активност, творчество.
Това, което в наше време в действителното действие и в действителното желание за действие изхождайки от духовния свят, винаги се пропуска, е, че в мислите, които човек носи, и в чувствата му може да се съдържа активност, творчество. Залегналото в основата на тези неща, то във времето на материалистичния мисловен подход е било напълно забравено днес, в основата си то е напълно неосъзнато от човечеството. Ето защо тъкмо в тази област по определен начин се вреди, нанася се една вреда, която дори днес сред нас, сред човешката цивилизация властвува доста всеобхватно. Вие вероятно знаете, че от всевъзможни центрове или други подобни места, както ги наричат, биват отправяни всякакви указания към хората за това, как може да бъде развита мисловната сила, как мислите могат да добият мощ. Човек би желал да каже: по този начин навред биват посеяни кълнове от това, което преди в духовния живот е било наричано "черна магия", и което и днес продължава да се нарича така. В своята, достигаща до културата, навлизаща в развитието на цивилизацията, дейност, както лекарят, така и пасторът трябва да обърнат внимание на тези неща, които могат да бъдат едновременно както душевни, така и телесни болестотворни причини.
към текста >>

Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея.
към текста >>

179. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Съвременният човек тутакси става неуверен и нервозен, когато не е подложен на такава силна вътрешна принуда, като например, при представяне на аргумента, стоящ в основата на теоремата на Питагор, а когато чувства, че трябва сам да решава, че вместо него няма да решава нарисуваната фигура и той сам трябва да решава, трябва да развива душевна активност.
Това, което е станало особена потребност на новото човечество, и което след това се е разпространило също и върху научните потребности, е стремежът, от една страна, по възможност да има лесно обозрими представи – такива са математическите, а от друга страна, стремежът към това, да се получат представи, при които колкото се може по-силно можем да се отдаваме на вътрешната принуда. Съвременният човек тутакси става неуверен и нервозен, когато не е подложен на такава силна вътрешна принуда, като например, при представяне на аргумента, стоящ в основата на теоремата на Питагор, а когато чувства, че трябва сам да решава, че вместо него няма да решава нарисуваната фигура и той сам трябва да решава, трябва да развива душевна активност. Тогава той тутакси става неуверен и нервозен. С това съвременният човек не е съгласен. Той казва, че това не е точна наука и тук се намесва субективността. Съвременният човек, собствено, е ужасно пасивен. Той би искал навсякъде да бъде воден на повод от съвсем обективни съждения.
към текста >>

180. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание. Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин. Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>

181. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Факт е, че това, което се състоя в Бреслау, можа да се осъществи само благодарение на активността, както вече споменах, на железния граф и на желязната графиня Кайзерлинг и на нашия стар приятел, ректорът Бартч, който стана антропософ още като млад и е активен откакто съществува антропософското движение.
Факт е, че това, което се състоя в Бреслау, можа да се осъществи само благодарение на активността, както вече споменах, на железния граф и на желязната графиня Кайзерлинг и на нашия стар приятел, ректорът Бартч, който стана антропософ още като млад и е активен откакто съществува антропософското движение. Той сега е пенсиониран училищен ректор, но все още се чувства млад като другите и при приветствените думи, които ми отправи през първата вечер на събранието на членовете, ме нарече баща, за което през целите десет дни горчиво съжаляваше.
към текста >>

182. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Но отразената от Луната слънчева светлина развива своята най-висока активност, когато пада върху задната част и в особеното отношение на задната част към строежа на главата.
Сега помислете и за това, че слънчевата светлина идва към Земята и по друг път като отразена от Луната. Отразената от Луната слънчева светлина няма никакво въздействие, когато осветява главата на дадено животно. Там няма никакво действие. Тези неща са от значение само за ембрионалния живот. Но отразената от Луната слънчева светлина развива своята най-висока активност, когато пада върху задната част и в особеното отношение на задната част към строежа на главата. Развийте чувство за противоречието с оглед на формата между предната и задната част на животното, как са поставени бедрата в целия организъм, как всичко това е изградено като истински противовес на главата. Тогава в противоположността между предната и задната част на животното Вие ще разкриете противоположността между Слънцето и Луната. И ако продължите по-нататък, ще откриете, че действието на Слънцето продължава до сърцето, то спира пред сърцето. Там в главата и в кръвообразуването действат още Марс, Юпитер, Сатурн. В задната част, от сърцето до опашката действа Луната, подкрепена от действието на Меркурий и Венера.
към текста >>

183. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Процесът, който иначе предаваме на почвата, в нас по съответния начин насочва хранителните вещества към активността, за която Ви говорих, че трябва да съществува.
Помислете само, астралното, без да минава по околния път на етерното, прониква много силно в почвата, така че почвата по особен начин бива, така да се каже, астрализирана и по този път на астрализиране бива проникната от азотните съединения и така се задвижва процес много подобен на известен растителноподобен процес в човешкия организъм, но така растителноподобен, че не достига до образуване на плодове, а спира при израстването на листата и стъблата. Процесът, който иначе предаваме на почвата, в нас по съответния начин насочва хранителните вещества към активността, за която Ви говорих, че трябва да съществува. Когато действаме по описания начин, ние подбуждаме също и почвата към такава активност. Така подготвяме почвата да ни произведе продукт, който като бъде изяден, например от животното, с по-нататъшното свое въздействие да развива вътрешна активност и да прави тялото вътрешно подвижно. С други думи: ще постъпваме добре, ако наторяваме нашите ливади и пасища с този компост и ако строго изпълняваме и другите предписани процедури. Точно с това ще добиваме добро сено и добър сух фураж. Но за да се изпълняват правилно тези неща, трябва да се вникне в целия процес.
към текста >>

Когато действаме по описания начин, ние подбуждаме също и почвата към такава активност.
Помислете само, астралното, без да минава по околния път на етерното, прониква много силно в почвата, така че почвата по особен начин бива, така да се каже, астрализирана и по този път на астрализиране бива проникната от азотните съединения и така се задвижва процес много подобен на известен растителноподобен процес в човешкия организъм, но така растителноподобен, че не достига до образуване на плодове, а спира при израстването на листата и стъблата. Процесът, който иначе предаваме на почвата, в нас по съответния начин насочва хранителните вещества към активността, за която Ви говорих, че трябва да съществува. Когато действаме по описания начин, ние подбуждаме също и почвата към такава активност. Така подготвяме почвата да ни произведе продукт, който като бъде изяден, например от животното, с по-нататъшното свое въздействие да развива вътрешна активност и да прави тялото вътрешно подвижно. С други думи: ще постъпваме добре, ако наторяваме нашите ливади и пасища с този компост и ако строго изпълняваме и другите предписани процедури. Точно с това ще добиваме добро сено и добър сух фураж. Но за да се изпълняват правилно тези неща, трябва да се вникне в целия процес. Осъществяването в подробности често зависи от усета, а такъв усет се развива, когато човек е вникнал в естеството на целия процес.
към текста >>

Така подготвяме почвата да ни произведе продукт, който като бъде изяден, например от животното, с по-нататъшното свое въздействие да развива вътрешна активност и да прави тялото вътрешно подвижно.
Помислете само, астралното, без да минава по околния път на етерното, прониква много силно в почвата, така че почвата по особен начин бива, така да се каже, астрализирана и по този път на астрализиране бива проникната от азотните съединения и така се задвижва процес много подобен на известен растителноподобен процес в човешкия организъм, но така растителноподобен, че не достига до образуване на плодове, а спира при израстването на листата и стъблата. Процесът, който иначе предаваме на почвата, в нас по съответния начин насочва хранителните вещества към активността, за която Ви говорих, че трябва да съществува. Когато действаме по описания начин, ние подбуждаме също и почвата към такава активност. Така подготвяме почвата да ни произведе продукт, който като бъде изяден, например от животното, с по-нататъшното свое въздействие да развива вътрешна активност и да прави тялото вътрешно подвижно. С други думи: ще постъпваме добре, ако наторяваме нашите ливади и пасища с този компост и ако строго изпълняваме и другите предписани процедури. Точно с това ще добиваме добро сено и добър сух фураж. Но за да се изпълняват правилно тези неща, трябва да се вникне в целия процес. Осъществяването в подробности често зависи от усета, а такъв усет се развива, когато човек е вникнал в естеството на целия процес.
към текста >>

От казаното може да се даде указание, как да се увеличи активността на силите, които са вложени в обикновения оборски тор.
От казаното може да се даде указание, как да се увеличи активността на силите, които са вложени в обикновения оборски тор. Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в животното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване със субстанции, а за да бъде отново отделено навън. Но тази отделена маса е била в организма и се е проникнала от етерни и астрални сили. В астралното тя е проникната от сили, разнасящи азот, в етерното от сили-носители на кислород. Тази маса вещества, която сега се явява като тор, е проникната от всичките тези сили.
към текста >>

184. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

То намира храната си и отскубва това, което му е необходимо и при това свободно хранене разгръща цялата своя активност.
Представете си сега едно животно, което стои в душния обор пред яслата с храна и получава това, което човешката мъдрост е отмерила в яслата. Да, това животно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго животно, което може да използва сетивата си, например обонянието, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето обоняние, според чието устройство то приема космическите сили. То намира храната си и отскубва това, което му е необходимо и при това свободно хранене разгръща цялата своя активност.
към текста >>

185. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

За поемане на минералните вещества на земята в живота на растението е необходима растителна активност.
5. Препаратите за компост. За поемане на минералните вещества на земята в живота на растението е необходима растителна активност. Тя може да бъде повишена. За тази цел подходящи лечебни растения, съответно техните цветове, се обвиват в онези животински органи, към които растенията проявяват особено отношение, когато бъдат приложени терапевтично. Обвитото в животинския орган растително съдържание се излага на определени въздействия в течение на годината. Получените по този начин препарати се поставят в тора. С употребата на тора се интензифицират оздравителните сили на растенията и на оживеното обкръжение.
към текста >>

186. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Висока душевна активност и телесна подвижност.
Птици: Самостоятелно, автономно производство и строга регулация на висока собствена топлина чрез пълно отделяне на дихателния цикъл от кръвообращението. Високо използване на кислорода от въздуха чрез особена форма на белия дроб. Изолираща въздушна възглавница от перушина и с това запазване на висока, постоянна телесна температура също при условията на ледовитите региони. Мътене на яйцата със собствено произведената топлина. Висока душевна активност и телесна подвижност. Също на тази степен се създават вторични водни животни като пингвините.
към текста >>

187. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

При почвата няма двигателна активност от такъв вид.
Когато мускулатурата на диафрагмата се свие , сводестият покрив на коремната кухина се издърпва надолу. Пространството на гърдите се разширява, белият дроб се разтяга и се извършва вдишване. Коремните органи се изместват и освобождават место. Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата. При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси. Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение. Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие. Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план.
към текста >>

188. Обобщение GA_327 Биодинамично земеделие

Чрез тяхната еманципирана веществообменна активност и растяща на самото място храна се постига засилване на азовото устройство на селскостопанската индивидуалност.
8. Отглеждането на подходящи животни на самото място е важна съставна част на едно здраво селско стопанство. Чрез тяхната еманципирана веществообменна активност и растяща на самото място храна се постига засилване на азовото устройство на селскостопанската индивидуалност.
към текста >>

189. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Това става, защото в случай на преминаване на европеец в Америка (мозъчната активност), преминавайки през средния мозък, се премества към задния мозък.
Това означава, че последните не прогресират, те загиват. Ако човек дойде в Америка, тук започва борба между предния мозък и задния мозък. Ако семейство замине за Америка, окончателно се пресели тук, отличителен признак на хората, произлизащи от такова семейство, става удължаването на ръцете. Ръцете стават по-дълги. Краката също порастват, ако европейци се преселят в Америка - разбира се, не на тях самите, а на потомците им. Това става, защото в случай на преминаване на европеец в Америка (мозъчната активност), преминавайки през средния мозък, се премества към задния мозък.
към текста >>

190. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но ако аз бих проявявал непрекъсната активност, съпровождана с такова горене (окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това.
Трябва обаче да внесем яснота; какво собствено става, когато ние например ходим, когато въобще някак се движим? Когато се движим, в нас винаги нещо загива. Ако стоя тук и мина насам, а след това изследвам тялото си, ще открия в него след ходене повече продукти на горенето, повече минерални вещества, отколкото е имало преди ходенето, защото в процеса на ходене веществата вътре в мен изгарят. Аз въобще няма да мога да се движа, даже да пазя равновесие, взаимодействайки със силата на тежестта, ако не изгоря нещо в мен. И така, заради обезпечаването на такива жизнени потребности, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си горенето. Но ако аз бих проявявал непрекъсната активност, съпровождана с такова горене (окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това. Ще ми се наложи постоянно да възстановявам това, което съм изгорил.
към текста >>

Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли. Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае. У него още няма мисли при ходене и при говорене. Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва. И така, ние имаме «аз» (рис.).
към текста >>

191. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък.
Добро утро, господа! Да се опитаме, макар и предварително, да доведем докрай това, което започнахме да разглеждаме. Често съм посочвал, че разбиране на живота възниква само тогава, когато започнем да разглеждаме съня на човека. Обикновено господства мнението, че човек проявява активност в живота от сутрин до вечер, докато сънят отново му дава сили за преодоляване на умората и така нататък. Но сънят прави много повече. Трябва както следва да осмислите това. Спомняйки си своя живот, помислете за това, че сънищата, които сте сънували, не винаги сте ги запомняли. Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня.
към текста >>

192. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Преди всичко тя, макар и без глава, се държи доста нахално; тя се опитва да се наклони ту напред, ту назад, проявява активност със задната част на тялото, надига се високо и скача.
Обаче опитите не противоречат на тези факти, а само ги потвърждават. Опитите, за които сега ви разказвам, са се провеждали нееднократно, много пъти. Взимат жаба и й отрязват главата със скалпел. Сега жабата е без глава. Отново я поставят на масата. Преди всичко тя, макар и без глава, се държи доста нахално; тя се опитва да се наклони ту напред, ту назад, проявява активност със задната част на тялото, надига се високо и скача. Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава. Ако добавите още киселина, тя ще започне да си помага и с предния крак. Ако добавите още, тя ще се защитава и с помощта на краката от другата страна. След това тя, разбира се, ще изгуби равновесие, ще се катурне. И така, виждате, жабата без глава прави всичко това, което тя би правила и в друг случай и при това, съвсем безразлично е има ли тя глава или не (Щайнер описва опити, провеждани от учени материалисти.
към текста >>

Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло.
След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуалност. Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло. Като следствие астралното тяло става подобно на бито куче. Можете напълно определено да различите бито куче от грижливо гледано куче. И при хората работата стои така. При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на животинско равнище.
към текста >>

193. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Слънчевата активност стимулира чернодробната активност.
Ескимосите имат големи бели дробове и малък черен дроб, а хората от горещите зони имат малки дробове и голям черен дроб. Отравянето на кръвта, причинено от гнева. Коремните настинки. Чернодробните заболявания. Слънчевата активност стимулира чернодробната активност. В белите дробове действат лунните сили. Причини за белодробните заболявания. Сокът от листата на някои видове зеле подпомага дейността на белите дробове. Сокът от корените на цикория подпомага дейността на черния дроб. Навсякъде, където Слънцето сияе, възниква живот; навсякъде, където действа Луната, възникват образи и фигури.
към текста >>

194. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В северните области преимуществена активност има лунната светлина, когато свети Луната; ако не свети, активността й се проявява все пак като последействие и там северното сияние, тоест изтичащото електричество става видимо.
Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал. Това е именно така. В живота е изключение човек да обърка дълговете си със свое имущество, нали така? Но ето че науката може да прави такива неща безнаказано; тя може да разглежда северното сияние като нещо прииждащо от Вселената, докато то е обусловено от това, което изтича от Земята. Обаче в топлите страни то тутакси се посреща и поглъща от слънчевата светлина и с това се неутрализира. В северните области преимуществена активност има лунната светлина, когато свети Луната; ако не свети, активността й се проявява все пак като последействие и там северното сияние, тоест изтичащото електричество става видимо. Това северно сияние е особено силно, тъй като са особено силни лунните сили. Всъщност навсякъде има нещо от северното сияние, но то не се вижда, тъй като е слабо. В нашите области северното сияние, тоест изтичащият навън поток електричество, също е слабо. Но то силно се проявява в безжичната телеграфия. Там действа то.
към текста >>

Същото се отнася и за изкуството на възпитанието, за педагогиката, тъй като тук преди всичко трябва да се знае следното: ако даже азбуката се дава на човек безпорядъчно - тъй като тук силно се проявява лунната активност, - ако се прави това твърде форсирано, неправилно, могат съвсем да се изтощят кристализационните сили на етерната глава.
Същото се отнася и за изкуството на възпитанието, за педагогиката, тъй като тук преди всичко трябва да се знае следното: ако даже азбуката се дава на човек безпорядъчно - тъй като тук силно се проявява лунната активност, - ако се прави това твърде форсирано, неправилно, могат съвсем да се изтощят кристализационните сили на етерната глава. Човек може - и това наистина е така - от интензивно обучение да стане още по-глупав, ако го учат неправилно. Това е наистина така. Но за да се ориентираме в това, ще поговорим по тази тема следващия път. Необходимо е да се знае всичко това.
към текста >>

195. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност.
Ако хората отново почнат да разбират колко благотворно е влиянието на кометите, тогава те вероятно ще си спомнят и за това, да празнуват през есента, за да имат своего рода празник на свободата. Това се отнася за есента; своего рода празник на Михаил, празник на свободата. Днес хората изпускат това, тъй като въобще нямат никакво понятие за него; нямат понятие за свободата във външната природа, а следователно и за свободата в човека. Виждате ли, достопочтенната дама - Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената. Така, разбира се, и трябва да бъде. Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност. Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането. Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода. Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен характер, кометите проявяват цианиден характер.
към текста >>

196. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В стомаха се намира хлор и този хлор, тъй като проявява ненаситна активност, проявява страшна ненаситност, тутакси привлича всичкия водород.
При разглеждане на дихателните органи се открива, че кислородът от въздуха постоянно извлича въглерода от нашето тяло. В стомаха се намира хлор и този хлор, тъй като проявява ненаситна активност, проявява страшна ненаситност, тутакси привлича всичкия водород. Хлорът, съединявайки се с водорода, образува солна киселина, хлороводородна киселина. Тази солна киселина се стича и работи вътре в нашия стомах, тя проявява ненаситност по отношение на храната.
към текста >>

197. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа активност, т.
Но към това води само духовната наука, само тя позволява да се намери този подход, обръщайки внимание, че там, където бариевият платино-цианид се подлага на особеното атакуващо въздействие, съществува своего рода чувство. А при пчелите това съществува в много голям мащаб, пчелите усещат цвета доста интензивно, но те виждат само тогава, когато се появява самостоятелно светещо същество, светещо съвсем слабо. Ето защо аз ви казах: обикновено всичко наоколо за пчелите е потопено в мрак. Но когато се появи новата пчела-майка, тя сияе за пчелите също както за нас сияят през юни светулките. Това и усещат трите малки оченца на пчелите; другите очи, по-големите по размер, имат своего рода светлоусещане, но със сумрачен характер. Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа активност, т. е. инфрачервените.
към текста >>

Тук вие виждате непосредствено колко фино усещат пчелите химическата активност.
Отново ще видите каква голяма роля играе тук химията. Всичко ставащо тук оказва въздействие, свързано с пола на пчелите. Същността на пола е родствена на същността на химизма. Когато пчелата-майка излети и се издига високо, е очевидно, че въздействие върху нея оказва не само светлината, а и влиянието на светлината върху химическите процеси. Тук вие виждате непосредствено колко фино усещат пчелите химическата активност.
към текста >>

И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност.
Вие, господа, разбира се, няма да почнете да твърдите, че котката е видяла мишката, защото очите й са били затворени, тя е спяла. Някои казват: котката има много тънък слух и с помощта на този изключително фин слух тя възприема мишката. Така се твърди, че котката най-добре чува по време на сън. Но това далеч не е безспорно твърдение, защото зрението и слухът са именно тези сетива, които играят голяма роля само при бодърстване, докато обонянието например играе извънредно голяма роля на сън. При обонянието са задействани химически процеси. И в носа, и в целия мозък при това се проявява химическа активност. Освен това, даже ако вие добре улавяте нещо с помощта на слуха, ще успеете ли веднага уверено да скочите там, където това нещо се намира? Не, в никакъв случай. Слухът не позволява да се ориентираме толкова бързо. Така че не следва да предполагаме, че при котката всичко е въпрос на слух. Това, за което би трябвало да се говори по отношение на котката, е нейното ужасно фино обоняния, което при нея е свързано с четинестите й мустачки.
към текста >>

198. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук от значение е, че за това време от годината в указаните дни е характерна максимална активност.
Доктор Щайнер: Да, господа, това е нещо, което ни вкарва в най-дълбоката област на природните въздействия. Виждате ли, няма голямо значение, че това е прикачено към деня на Намирането на Светия Кръст Господен, към 3 май. Тук от значение е, че за това време от годината в указаните дни е характерна максимална активност. Какво означава, ако в това време на годината, в началото на май времето е дъждовно? Казвал съм ви[4], че сега точката на началото на пролетта е разположена в съзвездието Риби. В съзвездието Риби Слънцето остава примерно до 23 април. След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен. Слънчевите лъчи в началото на май идват от съвсем различен район на Вселената, отколкото в останалото време.
към текста >>

199. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека).
Какво следва оттук? Следствие от това е, че астралното тяло се внедрява в организма. То става доста здраво и силно. Атакува всички органи и ги изтощава. Такива са последствията от острото арсеново отравяне. Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека). То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло. Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго.
към текста >>

Астралното тяло също прекратява своята активност, арсенът вече не го пришпорва и човек много бързо стига до упадък.
Но представете си, че човек, на когото му се е случило един път да се «наяде» с арсен, прекратява приема му. Астралното тяло също прекратява своята активност, арсенът вече не го пришпорва и човек много бързо стига до упадък. Следователно човек, който е започнал да приема арсен и е довел приема до определена доза, ще бъде принуден да го употребява и по-нататък до самата си смърт. Лошото е това, че хората вече не могат да отвикнат. Лошо е това, че човек ще бъде принуден да приема арсен в течение на цял живот. В противен случай той би трябвало - но това се постига много трудно - да започне бавно да сваля дозата, да я прави все по-малка и по-малка. Но обикновено в този случай става същото, което станало със селянина, който според тази теория решил да отучи магарето от храна.
към текста >>

Сифилисът възниква, защото физическото тяло проявява доста силна активност и астралното тяло не може да се намесва, не може да зацепи.
Виждате ли, господа, на астралното тяло на човека е нужен арсен; доста забавно е как по този въпрос гадае съвременната наука. Тя действително гадае! Днес вие във всеки момент можете да чуете, че е намерено например лекарство за сифилиса. След няколко дни отново можете да прочетете във вестниците, че в Париж е открито средство против сифилис. Обаче всички тези хора, експериментиращи колкото е възможно, не знаят какво стои в основата на сифилиса. Сифилисът възниква, защото физическото тяло проявява доста силна активност и астралното тяло не може да се намесва, не може да зацепи. Но тези хора не знаят това и затова пробват всякак. Най-комично е това, че в състава на тези средства влиза и арсенът! Вие можете да забележите това, достатъчно е само да се проследи. Но в същността на проблема може да се проникне само с помощта на духовната наука. Всички тези средства винаги съдържат малко арсен; но тези хора не знаят в какво е работата, те се движат опипом, на тъмно.
към текста >>

Но те не знаят, че астралното тяло увеличава своята активност и доколкото физическото тяло е приело препарат, съдействащ на разтварянето, астралното тяло се разтваря (във физическото).
Вие можете да забележите това, достатъчно е само да се проследи. Но в същността на проблема може да се проникне само с помощта на духовната наука. Всички тези средства винаги съдържат малко арсен; но тези хора не знаят в какво е работата, те се движат опипом, на тъмно. Това е отличителният признак на съвременната наука. Естествено тези хора забелязват, че нещо става в човека, ако се използва препарат, съдържащ арсен. Но те не знаят, че астралното тяло увеличава своята активност и доколкото физическото тяло е приело препарат, съдействащ на разтварянето, астралното тяло се разтваря (във физическото). Новата медицина трябва да съдейства за това, да може отново по правилен начин да се надникне в човека; само в този случай може да се осъществи ефективно лечение.
към текста >>

200. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако разглеждаме етерното тяло, може да се каже: то проявява активност главно в корема.
И така, първи вид хранителни продукти са белтъчините, втори - мазнините, а трети - нишестето и захарта. Видяхме, че известно количество белтъчини се преработват - препятствайки загниването им - от етерното тяло. Мазнините се преработват - което препятства гранясването им - от астралното тяло. А сега нишестето и захарта! Ако разглеждаме етерното тяло, може да се каже: то проявява активност главно в корема. Астралното тяло проявява активност главно в областта на гърдите. Сега идваме до нещо различно. Всички сте запознати, не казвам, че от собствен опит, а виждайки при други хора, вие сте запознати с действието на алкохола; знаете, че алкохолът оказва специфично въздействие върху човека, което се проявява отначало в опиянение - но разговорът ни не е за това. Знаете, че на следващия ден - вече сме говорили по темата - в главата ви шуми и имате махмурлук. Какво означава този шум в главата при махмурлук?
към текста >>

Астралното тяло проявява активност главно в областта на гърдите.
И така, първи вид хранителни продукти са белтъчините, втори - мазнините, а трети - нишестето и захарта. Видяхме, че известно количество белтъчини се преработват - препятствайки загниването им - от етерното тяло. Мазнините се преработват - което препятства гранясването им - от астралното тяло. А сега нишестето и захарта! Ако разглеждаме етерното тяло, може да се каже: то проявява активност главно в корема. Астралното тяло проявява активност главно в областта на гърдите. Сега идваме до нещо различно. Всички сте запознати, не казвам, че от собствен опит, а виждайки при други хора, вие сте запознати с действието на алкохола; знаете, че алкохолът оказва специфично въздействие върху човека, което се проявява отначало в опиянение - но разговорът ни не е за това. Знаете, че на следващия ден - вече сме говорили по темата - в главата ви шуми и имате махмурлук. Какво означава този шум в главата при махмурлук?
към текста >>

201. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Защото от това, че тук се намира така нареченото сляпо петно - именно на това място, където очният нерв проявява максимална активност, ние нищо не виждаме, - ясно следва, че сам по себе си очният нерв не е това, с което човек вижда.
Защото това е глупост. Обаче науката твърди: «очният нерв вижда». Но именно на мястото, където е най-концентриран, той не вижда! Това е същото, като да кажете: работата е свършена благодарение на това, което направиха петимата безделници. Виждате ли, такива неща са известни - и това е куриозното, - за тези неща се знае и въпреки това отново и отново се твърди най-обикновената глупост. Защото от това, че тук се намира така нареченото сляпо петно - именно на това място, където очният нерв проявява максимална активност, ние нищо не виждаме, - ясно следва, че сам по себе си очният нерв не е това, с което човек вижда.
към текста >>

Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза.
Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата. Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят! Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение. В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието. Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза. Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия.
към текста >>

202. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ще се съгласите, че ако някакво същество дълго време живее в условия, потискащи жизнеността му, а след това премине към свободни условия на живот, то проявява особено силна активност и се развива.
Около дармщатската фабрика, която излива своите топли води в езерото, става нещо особено. Ще се съгласите, че ако някакво същество дълго време живее в условия, потискащи жизнеността му, а след това премине към свободни условия на живот, то проявява особено силна активност и се развива.
към текста >>

Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът».
Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът». Ако разгледате цялото облекло, с изключение на най-примитивното облекло на дивите хора, винаги ще видите, че то - включително и труфилата - се състои основно от три части, от три предмета. Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три части. Първо е това, което първоначално е възникнало от кожената престилка; в древния Египет мъжете са носили основно тази кожена престилка. За какво служи тази (част) от облеклото при човека? За крайниците.
към текста >>

203. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането.
Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън. Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането. Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ. Обаче те като цяло се разиграват в момента на пробуждането.
към текста >>

Може да се каже, че именно отделянията позволяват да се види, че в потта проявява активност етерното тяло, при урината активно е астралното тяло и в отделянето на фекалии активен е «азът».
А отделяното от червата по особен начин се подчинява на «аза»; при животните то се подчиняват на астралното тяло, но при човека се подчиняват на «аза». Не само червата са задействани в процеса на отделяне, а е задействан целият човек. В целия човек постоянно се извършва отделяне. Червата представляват само извеждащия апарат. Може да се каже, че именно отделянията позволяват да се види, че в потта проявява активност етерното тяло, при урината активно е астралното тяло и в отделянето на фекалии активен е «азът».
към текста >>

Тогава, когато астралното тяло развие прекомерна активност, «азът» сякаш е ударен, разбит.
Ето в какво е работата: да допуснем, че човек има треска, има температура; искам да ви приведа най-нагледен пример. Какво означава, ако човек има повишена температура, има треска? Това не означава, че астралното му тяло е станало слабо, вяло и лениво, а обратно, неговата дейност е прекомерна, така че действието му се простира нагоре, влизайки в «аза». Тогава, когато астралното тяло развие прекомерна активност, «азът» сякаш е ударен, разбит. Но «азът» съдейства на кръвообращението. И прекомерно интензивно действащото астрал-но тяло иска навсякъде да нахлуе в органите, но не може; ето защо то бушува подобно на бурно море и възбужда висока температура, трескаво състояние. И в човека се появява треска, предизвикана от ударите от страна на астралното тяло. Какви могат да бъдат последствията? Кръвта твърде бързо ще преминава през главата.
към текста >>

204. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили.
Човек е природно същество, когато с помощта на природните сили той се ражда от майчиното тяло като физически човек. При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили. Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили. Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия.
към текста >>

205. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко.
И ако тези неща се разглеждат именно така, празникът Пасха отново добива емоционално-смислово съдържание. Тогава хората, празнуващи Пасха, по време на Пасхата могат да си спомнят за това, което е свързано със самия човек. Тогава празникът Пасха добива сила, тогава се знае защо по време на този празник си спомняме и за себе си. Днес връзката на човека с годината е известна, доколкото през зимата човек трябва да носи шуба, а през лятото - летен костюм, че през лятото той се поти, а през зимата мръзне. Известно е само материалното. Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко. Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят живот в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена. В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости. Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща. Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде.
към текста >>

206. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Топлината трябва да проявява някаква активност.
И така, какво е първичното начало, благодарение на което всичко става твърдо или течно, или газообразно? Всичко това прави топлината! Топлината е първоначална и без нея не би могло да има ни течно, ни твърдо. Топлината трябва да проявява някаква активност. Затова можем да кажем: каквото изначално стои в основата на всичко, е топлината или огънят.
към текста >>

207. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Човек, проявяващ своята активност, изхождайки от въображението, се отнасял с отвращение към това, което идвало, изхождайки от разсъдъка.
Индианците са запазили тази традиция. Разсъдък индианците още не са имали. Виждате ли, индианците постепенно се запознавали с «добрите» хора, които дошли при тях, докато тези пришълци не ги изтребили. Индианците се запознали с хартията, върху която стояли малки знаци. Те са ги смятали за малки дяволчета и са се отнасяли към тях с отвращение, доколкото тези знаци са възникнали от разсъдъка. Човек, проявяващ своята активност, изхождайки от въображението, се отнасял с отвращение към това, което идвало, изхождайки от разсъдъка.
към текста >>

НАГОРЕ

2.3120682239532