Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
47
резултата от
6
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Айнщайн
'.
1.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
[1] Това изказване на д-р Рудолф Щайнер е почти аналогично с едно от
Айнщайн
, според когото идиот е човек, който прави едно и също отново и отново, а очаква различни резултати — бел. пр.
[1] Това изказване на д-р Рудолф Щайнер е почти аналогично с едно от Айнщайн, според когото идиот е човек, който прави едно и също отново и отново, а очаква различни резултати — бел. пр.
към текста >>
2.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Виждате ли, ако днес чуете как говори
Айнщайн
или един от неговите привърженици, Вие ще забележите: Те определят изходната си точка от определена координатна система или конструкция, и чак после стигат до принципите на относителността.
Виждате ли, ако днес чуете как говори Айнщайн или един от неговите привърженици, Вие ще забележите: Те определят изходната си точка от определена координатна система или конструкция, и чак после стигат до принципите на относителността.
И ние съвсем не трябва да се учудваме, че там всичко става относително. След като хората прибягват до първата формулировка, за да навлязат в действителния свят, пред тях застава една алтернатива. Да, сега човек трябва или напълно да се преобрази, или да се превърне в „проклетника“, който е навсякъде в безкрайността. И тогава нещата не опират вече до това, дали тук имаме една миля повече или по-малко, и дали Земният диаметър е по-голям или по-малък от Слънчевия. Тук всички неща стават относителни.
към текста >>
3.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
След като изграждаше безброй такива, в релативирането тя стигна дотам да каже: «Няма никакъв етер, трябва да си обясняваме света без етер.» Това означава, че тя е станала честна и чрез
Айнщайн
[1] признава, че не може да се стигне до никакъв етер, ако се изхожда от физическото наблюдение; но не се стига и до друг метод на наблюдение.
Този етер е общо взето съществуваща същност във Всемира и като такъв не може да се види непосредствено с физическите сетива. В това отношение науката днес е станала малко по-честна от преди, понеже разбира, че теориите за етера не могат да се изградят само от физическото разглеждане.
След като изграждаше безброй такива, в релативирането тя стигна дотам да каже: «Няма никакъв етер, трябва да си обясняваме света без етер.» Това означава, че тя е станала честна и чрез Айнщайн[1] признава, че не може да се стигне до никакъв етер, ако се изхожда от физическото наблюдение; но не се стига и до друг метод на наблюдение.
Понеже етерът не е достъпен за разглеждането, науката просто го изключва.
към текста >>
[1] Алберт
Айнщайн
, 1879-1955; «За специалната и общата теория на относителността».
[1] Алберт Айнщайн, 1879-1955; «За специалната и общата теория на относителността».
към текста >>
4.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
За теорията на относителността на
Айнщайн
Мисленето е чуждо на действителността.
За теорията на относителността на Айнщайн Мисленето е чуждо на действителността.
Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн. Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение? Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение. Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността.
към текста >>
Популярно излагане на теорията на относителността на
Айнщайн
.
За теорията на относителността на Айнщайн Мисленето е чуждо на действителността.
Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн.
Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение? Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение. Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността. Дебатите с университетските професори за теорията на Айнщайн.
към текста >>
Гледната точка на
Айнщайн
: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение.
За теорията на относителността на Айнщайн Мисленето е чуждо на действителността. Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн. Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение?
Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение.
Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността. Дебатите с университетските професори за теорията на Айнщайн. Стойността на човека не е относителна, тя е обусловена от цялото космическо пространство. Дебатите за силата на тежестта във времената на младостта на Р. Щайнер.
към текста >>
Необичайни следствия от теорията на
Айнщайн
.
За теорията на относителността на Айнщайн Мисленето е чуждо на действителността. Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн. Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение? Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение.
Необичайни следствия от теорията на Айнщайн.
Разпространение на теорията на относителността. Дебатите с университетските професори за теорията на Айнщайн. Стойността на човека не е относителна, тя е обусловена от цялото космическо пространство. Дебатите за силата на тежестта във времената на младостта на Р. Щайнер. Ранният Айнщайн и късният Айнщайн.
към текста >>
Дебатите с университетските професори за теорията на
Айнщайн
.
Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн. Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение? Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение. Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността.
Дебатите с университетските професори за теорията на Айнщайн.
Стойността на човека не е относителна, тя е обусловена от цялото космическо пространство. Дебатите за силата на тежестта във времената на младостта на Р. Щайнер. Ранният Айнщайн и късният Айнщайн. Опитът на Плато. В теорията на относителността има логика, но няма чувство за реализъм.
към текста >>
Ранният
Айнщайн
и късният
Айнщайн
.
Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността. Дебатите с университетските професори за теорията на Айнщайн. Стойността на човека не е относителна, тя е обусловена от цялото космическо пространство. Дебатите за силата на тежестта във времената на младостта на Р. Щайнер.
Ранният Айнщайн и късният Айнщайн.
Опитът на Плато. В теорията на относителността има логика, но няма чувство за реализъм.
към текста >>
5.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Следващ въпрос: Преди около две години достояние на обществеността стана теорията на
Айнщайн
.
Следващ въпрос: Преди около две години достояние на обществеността стана теорията на Айнщайн.
Днес за това малко се чува. Има ли тази теория значение, или падна в канала?
към текста >>
Доктор Щайнер: За теорията на
Айнщайн
би ми се наложило дълго да говоря, тъй като би било трудно да се изложи теорията на
Айнщайн
кратко.
Доктор Щайнер: За теорията на Айнщайн би ми се наложило дълго да говоря, тъй като би било трудно да се изложи теорията на Айнщайн кратко.
Този, който иска да я разбере правилно, трябва да знае математика. При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката. Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до математика - днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна. За това все още се говори. Публиката като цяло «кълве» на това, което пишат вестниците; но всичко това е нездраво.
към текста >>
При теорията на
Айнщайн
необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката.
Доктор Щайнер: За теорията на Айнщайн би ми се наложило дълго да говоря, тъй като би било трудно да се изложи теорията на Айнщайн кратко. Този, който иска да я разбере правилно, трябва да знае математика.
При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката.
Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до математика - днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна. За това все още се говори. Публиката като цяло «кълве» на това, което пишат вестниците; но всичко това е нездраво. Днес публиката е забравила за това, но университетските професори, специалистите, станаха привърженици на Айнщайн. И така, сред истинските учени теорията на Айнщайн днес е по-разпространена, отколкото предните години.
към текста >>
Днес публиката е забравила за това, но университетските професори, специалистите, станаха привърженици на
Айнщайн
.
Този, който иска да я разбере правилно, трябва да знае математика. При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката. Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до математика - днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна. За това все още се говори. Публиката като цяло «кълве» на това, което пишат вестниците; но всичко това е нездраво.
Днес публиката е забравила за това, но университетските професори, специалистите, станаха привърженици на Айнщайн.
И така, сред истинските учени теорията на Айнщайн днес е по-разпространена, отколкото предните години. Следващия път, доколкото е възможно, ще ви разкажа в популярна форма това-онова за нея. Но ще ми трябва повече време от това, с което разполагаме днес. Имате ли още въпроси?
към текста >>
И така, сред истинските учени теорията на
Айнщайн
днес е по-разпространена, отколкото предните години.
При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката. Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до математика - днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна. За това все още се говори. Публиката като цяло «кълве» на това, което пишат вестниците; но всичко това е нездраво. Днес публиката е забравила за това, но университетските професори, специалистите, станаха привърженици на Айнщайн.
И така, сред истинските учени теорията на Айнщайн днес е по-разпространена, отколкото предните години.
Следващия път, доколкото е възможно, ще ви разкажа в популярна форма това-онова за нея. Но ще ми трябва повече време от това, с което разполагаме днес. Имате ли още въпроси?
към текста >>
6.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Теорията на
Айнщайн
описва движенията, извършвани от някакви тела.
Теорията на Айнщайн описва движенията, извършвани от някакви тела.
Знаете, че движението на телата се състои в изменение на мястото им в пространството. И така, ако искаме да опишем движението, ние казваме: тяло, намиращо се в точка «а», се движи към точка «б». Ако, стоейки някъде в страната, наблюдавате как край вас минава влак, нямате съмнение, че влакът минава край вас, а вие стоите на място. Обаче лесно можете да се заблудите - разбира се, само за кратко, докато се опомните, - ако, седейки в купето, заспите, а след това, като се събудите, погледнете през прозореца и видите, че край вас минава влак. У вас възниква несъмненото усещане, че другият влак се движи.
към текста >>
Това е дало основание на такива хора като
Айнщайн
да кажат: не можем да знаем, действително ли се намира в движение това, което ни се струва като движещо се; не се ли намира то в покой, докато ние - видимо пребиваващи в покой -не се ли намираме по някакъв таен начин в движение?
Това е дало основание на такива хора като Айнщайн да кажат: не можем да знаем, действително ли се намира в движение това, което ни се струва като движещо се; не се ли намира то в покой, докато ние - видимо пребиваващи в покой -не се ли намираме по някакъв таен начин в движение?
Така че правим последното си заключение, без да знаем какво всъщност става.
към текста >>
С този проблем се е занимавал
Айнщайн
, като е казвал: не можем да бъдем уверени в това, движи ли се едно или друго тяло.
С този проблем се е занимавал Айнщайн, като е казвал: не можем да бъдем уверени в това, движи ли се едно или друго тяло.
Ние знаем само това, че те се движат едно спрямо друго, че разстоянието между тях се изменя; това е единственото, което знаем. Разбира се, това става известно, ако човек пътува към Гьотеанума, тъй като той се сближава с него; но човек не може да знае, той ли пътува към Гьотеанума, или Гьотеанумът пътува към него. Виждате ли, на какво основание може да се каже, действителни ли са покоят или движението? На основание на понятието за абсолютното. Какво е абсолютният покой или абсолютното движение?
към текста >>
Затова
Айнщайн
и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой.
Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>
Виждате ли, господа, веднъж, по време на курса, проведен в Щутгарт, един (участник) сметна, че ние, антропософите, нищо ясно не знаем за теорията на относителността; тогава той, като фанатичен неин привърженик, се опита популярно да разясни на хората колко ефективна и ценна е тази теория на относителността, теорията на относителността на
Айнщайн
.
Виждате ли, господа, веднъж, по време на курса, проведен в Щутгарт, един (участник) сметна, че ние, антропософите, нищо ясно не знаем за теорията на относителността; тогава той, като фанатичен неин привърженик, се опита популярно да разясни на хората колко ефективна и ценна е тази теория на относителността, теорията на относителността на Айнщайн.
Какво направи този човек? Той взе кибритена кутийка и каза: ето, имам клечка. Държа кутийката неподвижно и драскам клечката. Появява се огън. Но сега ще направя втори експеримент: сега държа неподвижно клечката, а движа кибритената кутийка към себе си.
към текста >>
Понеже този
Айнщайн
е бил гениален човек, той най-накрая открил, че в Космоса въобще не може да се говори за абсолютни движения, а само за относителни движения.
Тук бихме могли да спрем и да възкликнем: дявол да го вземе!
Понеже този Айнщайн е бил гениален човек, той най-накрая открил, че в Космоса въобще не може да се говори за абсолютни движения, а само за относителни движения.
Всичко това е разумно и даже, както можахте да видите, до голяма степен вярно. Защото нито един човек, виждайки някъде неподвижна звезда, не може да твърди, че тази звезда се намира в покой, че тя е неподвижна. Когато се придвижвате с някаква скорост, тогава ви се струва сякаш звездата се движи в противоположно направление, но тя би могла да се движи и по курса. И така, няма да можете от пръв поглед да кажете, звездата движи ли се или е в покой. Необходимо е да се знае това; защото благодарение на това придобито най-накрая в днешно време знание трябва да се измени формата на изразяване, стилът в някои научни дисциплини.
към текста >>
Изводите, направени оттук от
Айнщайн
и неговите единомишленици, отиват много далеч.
Това е имало далечни последствия и е важно за нашите възгледи за движението не само на небесните тела, но и за телата на нашата Земя.
Изводите, направени оттук от Айнщайн и неговите единомишленици, отиват много далеч.
Те например казват: ако движението е само относително, ако то не е абсолютно, е невъзможно да се каже нещо истинно за синхронността или асинхронността. Ако например в Дорнах имам часовник и в Цюрих също имам часовник, стрелките на които показват едно и също време, това още не ми дава пълна увереност - тъй като часовниците са отдалечени един от друг, - че моето наблюдение не носи всъщност погрешен характер; може би синхронността отсъства!
към текста >>
И така, ако не се ограничавате с (абстрактно) разглеждане на движението като такова, но надникнете в самия предмет, в самото тяло, ще стигнете до това, че изводите на
Айнщайн
не напълно се потвърждават.
Тази трудност можете да забележите, ако по-внимателно се отнесете към предмета. Да допуснем, че човек пътува от Дорнах към Базел с автомобил. При това може да се каже: не е вярно, че автомобилът се движи, той стои на място, а само гумите му се въртят и Базел идва насреща. Прекрасно. Но някой ще възрази: автомобилът след няколко години ще се потроши. И причината за потрошения автомобил вие можете да изведете не от това, че улицата се е движила, а само от това, че самият автомобил се е движил и се е развалил от нещо, което е станало вътре в него.
И така, ако не се ограничавате с (абстрактно) разглеждане на движението като такова, но надникнете в самия предмет, в самото тяло, ще стигнете до това, че изводите на Айнщайн не напълно се потвърждават.
Следователно можете да забележите, че автомобилът все пак се разрушава, а не се износват само въртящите се гуми. Някой може да каже: щом се въртят, дали планината, или Базел, или нещо друго идват насреща, детайлът се износва. Но тук бихме могли да кажем и така: може пък работата да е именно така. В случая с безжизнените предмети този проблем остава неразрешим, при неодушевените предмети може само да се констатира неразрешимостта на въпроса за това, колко бързо се движи едно или друго тяло. Но да вземем жив организъм!
към текста >>
Теорията на
Айнщайн
доведе до извънредно необичайни последици.
Теорията на Айнщайн доведе до извънредно необичайни последици.
Особено интересен става този въпрос, когато Айнщайн привежда своите примери. Той дава пример, с който иска да докаже, че изменението на местоположението въобще няма значение. Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение. По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника. Часовникът ще се върне в непроменен вид.
към текста >>
Особено интересен става този въпрос, когато
Айнщайн
привежда своите примери.
Теорията на Айнщайн доведе до извънредно необичайни последици.
Особено интересен става този въпрос, когато Айнщайн привежда своите примери.
Той дава пример, с който иска да докаже, че изменението на местоположението въобще няма значение. Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение. По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника. Часовникът ще се върне в непроменен вид. Айнщайн дава своя пример: ние не можем да решим, движи ли се тялото или не.
към текста >>
По този повод
Айнщайн
казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника.
Теорията на Айнщайн доведе до извънредно необичайни последици. Особено интересен става този въпрос, когато Айнщайн привежда своите примери. Той дава пример, с който иска да докаже, че изменението на местоположението въобще няма значение. Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение.
По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника.
Часовникът ще се върне в непроменен вид. Айнщайн дава своя пример: ние не можем да решим, движи ли се тялото или не. Часовникът остава един и същ независимо от това, движи ли се или е в покой, на него му е все едно. Обаче, господа, би трябвало да ви предложа да погледнете този часовник, който със скоростта на светлината лети в мировото пространство и отново се връща! Вие въобще никога не бихте видели този часовник!
към текста >>
Айнщайн
дава своя пример: ние не можем да решим, движи ли се тялото или не.
Особено интересен става този въпрос, когато Айнщайн привежда своите примери. Той дава пример, с който иска да докаже, че изменението на местоположението въобще няма значение. Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение. По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника. Часовникът ще се върне в непроменен вид.
Айнщайн дава своя пример: ние не можем да решим, движи ли се тялото или не.
Часовникът остава един и същ независимо от това, движи ли се или е в покой, на него му е все едно. Обаче, господа, би трябвало да ви предложа да погледнете този часовник, който със скоростта на светлината лети в мировото пространство и отново се връща! Вие въобще никога не бихте видели този часовник! Той би се превърнал в прах и вие не бихте го видели.
към текста >>
Айнщайн
е страшно умен човек, неговите умозаключения, неговите съждения очароват хората.
Айнщайн е страшно умен човек, неговите умозаключения, неговите съждения очароват хората.
Защото обикновените хора, ако не са много добри математици, няма да разберат много от теорията на Айнщайн; те ще почнат да четат някоя популярна книга за тази Айнщайнова теория, ще прочетат първата страница и ще почнат да се прозяват; ще прочетат втората страница до половината, но по-нататък няма да могат. И тогава ще кажат: това трябва да е нещо страшно умно. Защото ако не беше необикновено умно, аз щях да го разбера. Освен това много хора казват, че това е необикновено умно. Така се формират съжденията за теорията на относителността.
към текста >>
Защото обикновените хора, ако не са много добри математици, няма да разберат много от теорията на
Айнщайн
; те ще почнат да четат някоя популярна книга за тази
Айнщайн
ова теория, ще прочетат първата страница и ще почнат да се прозяват; ще прочетат втората страница до половината, но по-нататък няма да могат.
Айнщайн е страшно умен човек, неговите умозаключения, неговите съждения очароват хората.
Защото обикновените хора, ако не са много добри математици, няма да разберат много от теорията на Айнщайн; те ще почнат да четат някоя популярна книга за тази Айнщайнова теория, ще прочетат първата страница и ще почнат да се прозяват; ще прочетат втората страница до половината, но по-нататък няма да могат.
И тогава ще кажат: това трябва да е нещо страшно умно. Защото ако не беше необикновено умно, аз щях да го разбера. Освен това много хора казват, че това е необикновено умно. Така се формират съжденията за теорията на относителността. Но има, разбира се, и такива хора, на които това е понятно.
към текста >>
Сред такива разбиращи хора
Айнщайн
намира своите привърженици и броят им расте всеки ден.
И тогава ще кажат: това трябва да е нещо страшно умно. Защото ако не беше необикновено умно, аз щях да го разбера. Освен това много хора казват, че това е необикновено умно. Така се формират съжденията за теорията на относителността. Но има, разбира се, и такива хора, на които това е понятно.
Сред такива разбиращи хора Айнщайн намира своите привърженици и броят им расте всеки ден.
Работата не стои така, както смята господин Бурле, сякаш тази теория са я забравили. Ако бихте заговорили с университетските професори преди две години, те нямаше нищо да искат да знаят за Айнщайновата теория. Днес теорията на Айнщайн е запълнила със себе си всичко в научния свят.
към текста >>
Ако бихте заговорили с университетските професори преди две години, те нямаше нищо да искат да знаят за
Айнщайн
овата теория.
Освен това много хора казват, че това е необикновено умно. Така се формират съжденията за теорията на относителността. Но има, разбира се, и такива хора, на които това е понятно. Сред такива разбиращи хора Айнщайн намира своите привърженици и броят им расте всеки ден. Работата не стои така, както смята господин Бурле, сякаш тази теория са я забравили.
Ако бихте заговорили с университетските професори преди две години, те нямаше нищо да искат да знаят за Айнщайновата теория.
Днес теорията на Айнщайн е запълнила със себе си всичко в научния свят.
към текста >>
Днес теорията на
Айнщайн
е запълнила със себе си всичко в научния свят.
Така се формират съжденията за теорията на относителността. Но има, разбира се, и такива хора, на които това е понятно. Сред такива разбиращи хора Айнщайн намира своите привърженици и броят им расте всеки ден. Работата не стои така, както смята господин Бурле, сякаш тази теория са я забравили. Ако бихте заговорили с университетските професори преди две години, те нямаше нищо да искат да знаят за Айнщайновата теория.
Днес теорията на Айнщайн е запълнила със себе си всичко в научния свят.
към текста >>
Например веднъж дебатирах с университетски професори на тема теорията на
Айнщайн
.
Обаче при това хората идват до доста необичайни възгледи.
Например веднъж дебатирах с университетски професори на тема теорията на Айнщайн.
Виждате ли, оставайки в току-що очертаната от мен област, Айнщайновата теория на относителността е правомерна; тук нищо не можеш да направиш, всичко това е така и с влака, и със Слънчевата система, и с движението на всичко в света. Засега тя е съвсем правилна. Но тези господа я разпространяват въобще върху всичко; те например казват: височината на човека, неговият ръст също е относителен; той няма абсолютна височина, а само относителна. На мен само ми се струва, че той е с такъв ръст. Той притежава височина по отношение - щом се намираме тук - на столовете или по отношение на дърветата, но за негова абсолютна височина не може да се говори.
към текста >>
Виждате ли, оставайки в току-що очертаната от мен област,
Айнщайн
овата теория на относителността е правомерна; тук нищо не можеш да направиш, всичко това е така и с влака, и със Слънчевата система, и с движението на всичко в света.
Обаче при това хората идват до доста необичайни възгледи. Например веднъж дебатирах с университетски професори на тема теорията на Айнщайн.
Виждате ли, оставайки в току-що очертаната от мен област, Айнщайновата теория на относителността е правомерна; тук нищо не можеш да направиш, всичко това е така и с влака, и със Слънчевата система, и с движението на всичко в света.
Засега тя е съвсем правилна. Но тези господа я разпространяват въобще върху всичко; те например казват: височината на човека, неговият ръст също е относителен; той няма абсолютна височина, а само относителна. На мен само ми се струва, че той е с такъв ръст. Той притежава височина по отношение - щом се намираме тук - на столовете или по отношение на дърветата, но за негова абсолютна височина не може да се говори. Виждате ли, това е правомерно, докато оставаме в сферата на математиката, докато имаме работа с абстрактната геометрия.
към текста >>
В този случай човека започват да го разглеждат по-точно и тогава се вижда, че единомишлениците на
Айнщайн
черпят своите мисли, обръщайки се към живото или към духовно-то.
В този случай човека започват да го разглеждат по-точно и тогава се вижда, че единомишлениците на Айнщайн черпят своите мисли, обръщайки се към живото или към духовно-то.
Виждате ли, когато бях още юноша, се случи да участвам в оживени дебати за силата на тежестта. Сила на тежестта: ако тяло пада на земята, се казва, че то е тежко. Тялото пада долу, тъй като има тегло, тъй като то е тежко. Но тази сила на тежестта действа навсякъде в Космоса. Телата се привличат едно към друго.
към текста >>
Когато за първи път
Айнщайн
описвал движението като относително, той е мислил как ставащото в пространството е запълнено с етер.
Може би действително е все едно Земята ли привлича Луната, или Луната е побутвана към Земята? А може би въобще е невъзможно да се разреши този въпрос? Виждате ли, хората много са разсъждавали над този проблем. Ето какво ми се иска да кажа за това: по онова време хората поне се придържаха към това, че освен видимата материя, освен видимото вещество съществува етер. Етерът им беше необходим, защото какво трябваше да бута, ако не зрънцата на етера!
Когато за първи път Айнщайн описвал движението като относително, той е мислил как ставащото в пространството е запълнено с етер.
Но тогава му хрумнало: дявол да го вземе! Ако движението е чисто релативно, то няма никаква необходимост от съществуването на този етер. Не е необходимо нищо да бута, нищо да тегли. Да се реши този въпрос за всичко това по принцип е невъзможно. Следователно пространството напълно може да бъде и празно.
към текста >>
Така в течение на времето възникнаха всъщност две
Айнщайн
ови теории.
Така в течение на времето възникнаха всъщност две Айнщайнови теории.
Те произлизат от едно лице. Ранният Айнщайн е описвал всичко в своите книги така, сякаш светът е изпълнен с етер. След това той докарал своята теория на относителността дотам, че да каже: пространството е празно. Теорията на относителността нищо на казва за етера, тъй като й е неизвестно, има ли го. Айнщайн понякога дава гротескни примери.
към текста >>
Ранният
Айнщайн
е описвал всичко в своите книги така, сякаш светът е изпълнен с етер.
Така в течение на времето възникнаха всъщност две Айнщайнови теории. Те произлизат от едно лице.
Ранният Айнщайн е описвал всичко в своите книги така, сякаш светът е изпълнен с етер.
След това той докарал своята теория на относителността дотам, че да каже: пространството е празно. Теорията на относителността нищо на казва за етера, тъй като й е неизвестно, има ли го. Айнщайн понякога дава гротескни примери. Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше. Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу.
към текста >>
Айнщайн
понякога дава гротескни примери.
Така в течение на времето възникнаха всъщност две Айнщайнови теории. Те произлизат от едно лице. Ранният Айнщайн е описвал всичко в своите книги така, сякаш светът е изпълнен с етер. След това той докарал своята теория на относителността дотам, че да каже: пространството е празно. Теорията на относителността нищо на казва за етера, тъй като й е неизвестно, има ли го.
Айнщайн понякога дава гротескни примери.
Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше. Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу. И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича. Аз имам тегло. То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше.
към текста >>
И така,
Айнщайн
казва: разбира се, Земята ме привлича.
След това той докарал своята теория на относителността дотам, че да каже: пространството е празно. Теорията на относителността нищо на казва за етера, тъй като й е неизвестно, има ли го. Айнщайн понякога дава гротескни примери. Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше. Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу.
И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича.
Аз имам тегло. То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше. Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже. Ако сега аз в своята кутия почна да падам от кулата надолу, по отношение на стените (на кутията) за мен нищо няма да се промени. Няма да забелязвам движението, защото стените на кутията биха се движили заедно с мен.
към текста >>
Обаче
Айнщайн
смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже.
Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше. Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу. И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича. Аз имам тегло. То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше.
Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже.
Ако сега аз в своята кутия почна да падам от кулата надолу, по отношение на стените (на кутията) за мен нищо няма да се промени. Няма да забелязвам движението, защото стените на кутията биха се движили заедно с мен. И - дявол да го вземе! - сега никак не мога да реша: дали отгоре отпускат въжето, на което виси кутията, в която седя аз и заедно с кутията се спускам надолу, тъй като някой отгоре ме спуска, или се спускам надолу, тъй като кутията се е откъснала и мен ме притегля Земята. Не мога да реша това.
към текста >>
Обаче с този пример, избран от
Айнщайн
, работата стои, както и с един опит, който винаги демонстрират във всички училища.
Обаче с този пример, избран от Айнщайн, работата стои, както и с един опит, който винаги демонстрират във всички училища.
На децата обясняват как е възникнала планетната система, която отначало е била мъглявина и от тази мъглявина са се отделили планетите. В средата е останало Слънцето. Казват така: всичко това може лесно да се докаже. Вземат неголяма капка масло, плуващо във вода, в средата на капката поставят листче от картон, надянат на игла и всичко това го въртят във водата. Скоро от голямата капка се отделят малки капчици и ето, мъничката планетна система е готова.
към текста >>
Така и
Айнщайн
би следвало, ако мислеше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни мисли, - би следвало да допусне, че някой отгоре управлява въжето.
Кой ще почне да възразява на това, ако той и до ден днешен може да види това с капката масло! - Обаче тук се изпуска една дреболия, господа; изпуска се, че аз трябва да стоя тук и да въртя (иглата), ако в качеството си на господин учителя демонстрирам всичко това пред децата! Ако аз не въртя (иглата), тогава никаква малка планетна система от маслени капчици няма да се получи! И така, господин учителят би следвало да каже на децата, че някакъв гигантски господин Учител, преогромен господин Учител би трябвало да се намира тук, отвън, и да върти цялата тази механика. Само тогава примерът би бил състоятелен и завършен.
Така и Айнщайн би следвало, ако мислеше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни мисли, - би следвало да допусне, че някой отгоре управлява въжето.
Това е съвсем необходимо. В противен случай вие не можете да кажете: все едно е как се спускам надолу, дали ме спускат или летя, премятайки се; тогава някой трябва да е отгоре. Следователно, давайки такъв пример, Айнщайн би следвало веднага да помисли: кой държи въжето? Айнщайн не е направил това, защото съвременният материализъм не му е позволил да го направи. Затова измисленият от него пример няма за основа никаква реалност, тук и нищо не може да се измисли, такова нещо просто е невъзможно да се помисли.
към текста >>
Следователно, давайки такъв пример,
Айнщайн
би следвало веднага да помисли: кой държи въжето?
И така, господин учителят би следвало да каже на децата, че някакъв гигантски господин Учител, преогромен господин Учител би трябвало да се намира тук, отвън, и да върти цялата тази механика. Само тогава примерът би бил състоятелен и завършен. Така и Айнщайн би следвало, ако мислеше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни мисли, - би следвало да допусне, че някой отгоре управлява въжето. Това е съвсем необходимо. В противен случай вие не можете да кажете: все едно е как се спускам надолу, дали ме спускат или летя, премятайки се; тогава някой трябва да е отгоре.
Следователно, давайки такъв пример, Айнщайн би следвало веднага да помисли: кой държи въжето?
Айнщайн не е направил това, защото съвременният материализъм не му е позволил да го направи. Затова измисленият от него пример няма за основа никаква реалност, тук и нищо не може да се измисли, такова нещо просто е невъзможно да се помисли.
към текста >>
Айнщайн
не е направил това, защото съвременният материализъм не му е позволил да го направи.
Само тогава примерът би бил състоятелен и завършен. Така и Айнщайн би следвало, ако мислеше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни мисли, - би следвало да допусне, че някой отгоре управлява въжето. Това е съвсем необходимо. В противен случай вие не можете да кажете: все едно е как се спускам надолу, дали ме спускат или летя, премятайки се; тогава някой трябва да е отгоре. Следователно, давайки такъв пример, Айнщайн би следвало веднага да помисли: кой държи въжето?
Айнщайн не е направил това, защото съвременният материализъм не му е позволил да го направи.
Затова измисленият от него пример няма за основа никаква реалност, тук и нищо не може да се измисли, такова нещо просто е невъзможно да се помисли.
към текста >>
Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично мислене:
Айнщайн
мисли удивително логично.
Какво следва оттук? Оттук следва, че като не се придържаме към реалността, можем да измислим всичко, което ни хареса. С тази теория на относителността стигнахме до твърдението, че човек чува звука, преди да се е раздал (смях в залата). Да се измислят такива работи е добре, но да стане това е невъзможно. Ето в какво, както виждате, е разликата!
Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично мислене: Айнщайн мисли удивително логично.
Но логично още не значи действително. В мисленето си трябва да имаме две качества: първо, теорията трябва да бъде логична, и второ, тя трябва да отговаря на действителността. Трябва да се умее да се живее в действителността. Тогава на човек няма да му се наложи да измисля кутия, която да се дърпа на въже нагоре-надолу. Тогава няма да се наложи да се мисли за часовници, които летят със скоростта на светлината в мировото пространство, че и се връщат обратно.
към текста >>
Може да се каже така: теорията на относителността на
Айнщайн
е разумна и за определена част от света е правомерна, но ако се ориентира към реалността, тя едва ли е приложима.
Може да се каже така: теорията на относителността на Айнщайн е разумна и за определена част от света е правомерна, но ако се ориентира към реалността, тя едва ли е приложима.
Защото от теорията на относителността никога няма да разберем защо човек така страшно се уморява по пътя за Базел, та дори и да не може да каже, той ли отива в Базел, или Базел му идва насреща. Би било невъзможно да се обясни неговата умора, ако Базел идваше насреща, пък и защо трябва да движа краката си, когато вървя; бих могъл просто да стоя на място и да чакам, докато Базел не дойде при мен! Виждате, че всички тези неща показват само това, че не е достатъчно само разумно и правилно да се мисли, но към това е необходимо да се добави нещо друго: трябва да сме в средоточието на живота, трябва да съдим за нещата в съответствие с живота.
към текста >>
НАГОРЕ