Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
368
резултата от
230
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
почит
'.
1.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
И двамата тези мъже нямат всъщност нищо общо помежду си освен една неограничена
почит
към Гьоте и вярата, че последният е споделял техния възглед за света.
Не можем да си представим по-големи противоположности от тези съществуващи между учението на Хекел и това на Шопенхауер. Този последният нарече Хегеля шарлатанин, а неговата философия повърхностна сбирщина от думи, чиста безсмислица, безсмислица, варварско съчетание на думи.
И двамата тези мъже нямат всъщност нищо общо помежду си освен една неограничена почит към Гьоте и вярата, че последният е споделял техния възглед за света.
към текста >>
2.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
До сега аз съм излагал може философски възгледи винаги и с връзка с мирогледа на Гьоте, за пръв път бях въведен в този мироглед от дълбоко
почит
аемия мой учител Карл Юлиус Шрьос, който за мене стои така високо в областта на изучаването на Гьоте поради това, че неговият възглед винаги се издига зад пределите на частното към идеите.
В заключение на този предговор аз не мога да се въздържа от една лична забележка.
До сега аз съм излагал може философски възгледи винаги и с връзка с мирогледа на Гьоте, за пръв път бях въведен в този мироглед от дълбоко почитаемия мой учител Карл Юлиус Шрьос, който за мене стои така високо в областта на изучаването на Гьоте поради това, че неговият възглед винаги се издига зад пределите на частното към идеите.
към текста >>
3.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест,
почит
та, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък.
По доста по-различен начин Хартман се опитва да обоснове песимизма и да го използва за етиката. Следвайки един любим похват на съвременността, той се старае да изгради светогледа си върху опита. Чрез наблюдение на живота Хартман иска да си изясни дали в света преобладава удоволствието или неудоволствието. Пред разума той прави преглед на онова, което на хората изглежда добруване или щастие, за да покаже, че при по-внимателно вглеждане всяко мнимо удовлетворение се оказва илюзия.
Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък.
При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
към текста >>
Стремежът към
почит
се състои в това, че човекът смята личните си занимания за пълноценни, едва когато за дейността му постъпва признание отвън.
Но как стоят нещата с основаването върху опита? Стремежът към удовлетворение е излизане на жизнената дейност извън рамките на жизненото съдържание. Едно същество е гладно, тоест то се стреми към нахранване, когато за по-нататъшното протичане на органичните му функции те изискват подаване на ново жизнено съдържание под формата на храна.
Стремежът към почит се състои в това, че човекът смята личните си занимания за пълноценни, едва когато за дейността му постъпва признание отвън.
Стремежът към познание се поражда, когато на света, който човекът може да вижда, да чува и т.н. липсва нещо дотолкова, доколкото той не го е разбрал. В стремящия се индивид изпълнението на стремежа произвежда удоволствие, а неудовлетвореността - неудоволствие. При това е важно да се установи, че удоволствието или неудоволствието зависи именно от изпълнението или неизпълнението на моя стремеж. Самият стремеж в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие.
към текста >>
4.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с
почит
ание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Въпросът за стойността на истината се явява в по-малко произведения на Ницше. Той е поставен в най-дръзка форма в книгата му „Отвъд доброто и злото“.
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Какви странни, объркващи, съмнителни въпроси? Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва... И чудно ли е, че накрая ние също сме станали недоверчиви и се обръщаме нетърпеливо? Че от този сфинкс се учим също да задаваме въпроси? Кой всъщност поставя въпроси?
към текста >>
5.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Казвате, добро нещо е това, което
почит
а дори войната.
Трябва да обичате мира като средство за нови войни. Късия мир повече от дългия. Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа!
Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната.
Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо. Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния. Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61
към текста >>
Казвам ви: добра война е тази, която
почит
а всяко нещо.
Късия мир повече от дългия. Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа! Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната.
Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо.
Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния. Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61
към текста >>
Уродливият човек му казва: твърдостта ти
почит
а грозотата ми.
Затова той убива Бог, което значи, че убива вярата си в Него. Става атеист поради своята уродливост. Когато Заратустра вижда този човек, го връхлита още веднъж това, което е вярвал, че е унищожил: състраданието към ужасяващата грозота. Това е едно изкушение за Заратустра. Той обаче бързо отхвърля чувството на състрадание и отново става твърд.
Уродливият човек му казва: твърдостта ти почита грозотата ми.
Твърде отвратителен съм, за да понеса нечие човешко състрадание. Състраданието унижава. Нуждаещият се от състрадание не може да остане сам, а свободомислещият иска да се уповава само на себе си.
към текста >>
6.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше
почит
а Рихард Вагнер като дионисиев дух.
Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства.
Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух.
И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух. Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното. Аз посочих вече, че по-късно Ницше става в състояние да разпознае характерната същност на своите насочени към този свят инстинкти. Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер. Като болестен процес по-късно в него се проявява подчинението на инстинктите му под чужда духовна власт.
към текста >>
7.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с
почит
ание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Постепенно войната на Ницше срещу истината придобива все по-големи размери. В „Отвъд доброто и злото“ той пита дали истината изобщо има някаква стойност.
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Какви странни, объркващи, съмнителни въпроси? Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва... В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “
към текста >>
429) В „Антихрист“ стои следната мисъл, в която думата „истина“ в изцяло външен смисъл дава повод за идейна асоциация на едно важно място: „Трябва ли още да кажа, че в целия Нов Завет се появява просто една единствена фигура, която трябва да се
почит
а?
Този, който дава криле на магаретата, дои лъвиците - хвала на този добър непокорен дух, който връхлита като бурен вятър всяко „днес“ и всред всяка паплач. Враждебен към цъфналите магарешки бодили и дребните буквояди, към всички повехнали листа и плевели. Хвала на този див, добър и свободен буреносен дух, който танцува върху мочурища и печали като по морава! Този, който мрази охтичавите кучета на сганта и всяка пропаднала сърдита пасмина: хвала на този дух на всички свободни духове, смееща се буря, която пръска прах в очите на всички черно-гледи! “ (Съчинения, Том VI, стр.
429) В „Антихрист“ стои следната мисъл, в която думата „истина“ в изцяло външен смисъл дава повод за идейна асоциация на едно важно място: „Трябва ли още да кажа, че в целия Нов Завет се появява просто една единствена фигура, която трябва да се почита?
Пилат, римският управник. Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен. Един юдеин повече или по-малко - има ли значение?... Аристократичното презрение на един римлянин, пред когото едно безсрамно беззаконие си служи с думата „истина“, обогатява Новия Завет с единствените думи, които имат стойност, които са негова критика и унищожение: „Какво е истина? “ (Съчинения, Том VIII, стр.
към текста >>
Накрая трябва името му да се
почит
а.
Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен. Един юдеин повече или по-малко - има ли значение?... Аристократичното презрение на един римлянин, пред когото едно безсрамно беззаконие си служи с думата „истина“, обогатява Новия Завет с единствените думи, които имат стойност, които са негова критика и унищожение: „Какво е истина? “ (Съчинения, Том VIII, стр. 280) Към несвързаните представни асоциации спада и следното изречение в „Отвъд доброто и злото“, написано в заключение на едно изследване за стойността на немската култура и което тук трябва да стои повече като стилистическа поанта: „За един народ е мъдро да се покаже, да се признае за дълбок, похватен, добродушен, почтен, неразумен; той може да бъде дори дълбок!
Накрая трябва името му да се почита.
Не се казва напразно измамлив*** народ...“
към текста >>
8.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Сега ви казвам: изгубете ме и се открийте; и когато се отречете всички от мене, ще поискам да се върна отново при вас.“ Дали Ницше, ако все още живееше днес, творейки активно, би погледнал с огромно удоволствие на онези, които го
почит
ат в съмнение, или съвсем други - кой може да се осмели да каже?
Някои от читателите ми ще се родят след смъртта ми.“ Случи се така, сякаш след смъртта му този „вдругиден“ беше вече налице. В този привиден „вдругиден“ човек трябва да каже думите на Заратустра: „Вие казвате, че вярвате в Заратустра? Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене. Ала що значат всички вярващи люде?...
Сега ви казвам: изгубете ме и се открийте; и когато се отречете всички от мене, ще поискам да се върна отново при вас.“ Дали Ницше, ако все още живееше днес, творейки активно, би погледнал с огромно удоволствие на онези, които го почитат в съмнение, или съвсем други - кой може да се осмели да каже?
Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни почитатели към времето, когато той се е чувствал сам и неразбран в обкръжаващия го духовен живот и когато живеят хора, които намират за богохулно да се наричат негови „последователи“, защото той им е изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с „да“ или „не“, а като земетресение в царството на духа, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели плодове. Много по-вълнуващи от новината за смъртта му са две новини, които преди малко повече от десет години достигнаха „ушите“, които бяха „израснали“ на тогавашните почитатели на Ницше. Едната касаеше един цикъл от лекции, който Георг Брандес83 изнесе за мирогледа на Ницше в университета в Копенхаген през 1888 г. Ницше усеща това признание като такова, което трябва да произлезе от „тези“, които „ще се родят след смъртта му“. Той се чувства откъснат от самотата си по начин, който съответства на духа му.
към текста >>
Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни
почит
атели към времето, когато той се е чувствал сам и неразбран в обкръжаващия го духовен живот и когато живеят хора, които намират за богохулно да се наричат негови „последователи“, защото той им е изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с „да“ или „не“, а като земетресение в царството на духа, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели плодове.
В този привиден „вдругиден“ човек трябва да каже думите на Заратустра: „Вие казвате, че вярвате в Заратустра? Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене. Ала що значат всички вярващи люде?... Сега ви казвам: изгубете ме и се открийте; и когато се отречете всички от мене, ще поискам да се върна отново при вас.“ Дали Ницше, ако все още живееше днес, творейки активно, би погледнал с огромно удоволствие на онези, които го почитат в съмнение, или съвсем други - кой може да се осмели да каже?
Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни почитатели към времето, когато той се е чувствал сам и неразбран в обкръжаващия го духовен живот и когато живеят хора, които намират за богохулно да се наричат негови „последователи“, защото той им е изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с „да“ или „не“, а като земетресение в царството на духа, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели плодове.
Много по-вълнуващи от новината за смъртта му са две новини, които преди малко повече от десет години достигнаха „ушите“, които бяха „израснали“ на тогавашните почитатели на Ницше. Едната касаеше един цикъл от лекции, който Георг Брандес83 изнесе за мирогледа на Ницше в университета в Копенхаген през 1888 г. Ницше усеща това признание като такова, което трябва да произлезе от „тези“, които „ще се родят след смъртта му“. Той се чувства откъснат от самотата си по начин, който съответства на духа му. Той не иска да бъде оценяван.
към текста >>
Много по-вълнуващи от новината за смъртта му са две новини, които преди малко повече от десет години достигнаха „ушите“, които бяха „израснали“ на тогавашните
почит
атели на Ницше.
Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене. Ала що значат всички вярващи люде?... Сега ви казвам: изгубете ме и се открийте; и когато се отречете всички от мене, ще поискам да се върна отново при вас.“ Дали Ницше, ако все още живееше днес, творейки активно, би погледнал с огромно удоволствие на онези, които го почитат в съмнение, или съвсем други - кой може да се осмели да каже? Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни почитатели към времето, когато той се е чувствал сам и неразбран в обкръжаващия го духовен живот и когато живеят хора, които намират за богохулно да се наричат негови „последователи“, защото той им е изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с „да“ или „не“, а като земетресение в царството на духа, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели плодове.
Много по-вълнуващи от новината за смъртта му са две новини, които преди малко повече от десет години достигнаха „ушите“, които бяха „израснали“ на тогавашните почитатели на Ницше.
Едната касаеше един цикъл от лекции, който Георг Брандес83 изнесе за мирогледа на Ницше в университета в Копенхаген през 1888 г. Ницше усеща това признание като такова, което трябва да произлезе от „тези“, които „ще се родят след смъртта му“. Той се чувства откъснат от самотата си по начин, който съответства на духа му. Той не иска да бъде оценяван. Иска да бъде „описван“, характеризиран.
към текста >>
9.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Фьорстер-Ницше, с
почит
ание, авторът.“ След тежък конфликт през декември 1896 г.
4. сърдечно да благодаря: След първата среща с Елизабет Фьорстер-Ницше през май 1894 г. Р. Щайнер е в приятелски отношения със сестрата на философа. На 29 юли 1895 г. той й подарява екземпляр от книгата си за Ницше със следното посвещение: „На заслужилата биографка на Ницше и пазителка на Ницшевата съкровищница, госпожа д-р Е.
Фьорстер-Ницше, с почитание, авторът.“ След тежък конфликт през декември 1896 г.
Щайнер окончателно се оттегля от Архива. През 1900 г. той заклеймява публично самовластната и безотговорна дейност на архиварката. В този писмен спор той оттегля всички хвалебствени слова: „Може би поради учтивост и други съображения тогава твърде много възхвалих нейните качества. Сега признавам, че това беше огромна глупост от моя страна и съм готов да оттегля всяка похвала, с която съм дарил госпожа Фьорстер-Ницше под каквато и да е форма.“
към текста >>
10.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Екхарт беше един безусловен
почит
ател на Томас.
Светът от представи на Майстер Екхарт е изцяло разгорен от чувството, че нещата се раждат от чувството, че нещата се раждат в духа на човека като по-висши същности. Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година.
Екхарт беше един безусловен почитател на Томас.
Това трябва да ни бъде понятно, когато вземем под внимание целия начин на мислене на Майстер Екхарт. Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към Томас. Екхарт не искаше да отнеме нищо от съдържанието на християнството, нито пък да прибави към него. Но той искаше са произведе отново това съдържание по свой начин. Една личност като неговата не чувстваше необходимостта да постави нови истини от този или онзи род на мястото на старите.
към текста >>
11.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Дъщерята на царя му оказва съдействие и самият цар Алкиной го приема в двореца си и му отдава
почит
.
Още преди връщането си в своето отечество, Одисей стига до острова на феакийците. Тук той намира добър прием.
Дъщерята на царя му оказва съдействие и самият цар Алкиной го приема в двореца си и му отдава почит.
Пред Одисей още веднъж застава светът със своите радости, и Духът, който се придържа към този свят се събужда в него. Но той намира пътя към своето отечество, към Божественото. Отначало в неговия дом не го очаква нищо добро. Съпругата му Пенелопа е обкръжена от многобройни кандидати за женитба. На всекиго от тях тя обещава да се омъжи за него, щом изтъче едно платно.
към текста >>
Както в Деметра
почит
али божествения творец на Вечното в човека, така в Дионисий
почит
али Божественото, чиито непрестанни метаморфози образуват нашия видим свят.
Елевзинските тържества били красноречиво свидетелство за вярата във вечността на човешката душа. Това свидетелство намира своя символичен израз в мита за Персефона. Заедно с Деметра и Персефона, в Елевзис са устройвали и празненства в чест на Дионисий.
Както в Деметра почитали божествения творец на Вечното в човека, така в Дионисий почитали Божественото, чиито непрестанни метаморфози образуват нашия видим свят.
Богът, който се е разлял, който се е разпокъсал в света, за да се роди отново духовно, трябвало да бъде отпразнуван заедно с Деметра. (Едно блестящо представяне на Елевзинските Мистерии се намира в книгата „Източни светилища" от Едуард Шуре, Париж 1898).
към текста >>
12.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Между различните Богове, които били
почит
ани в различните области на Египет, Озирис става постепенно един от най-пред
почит
аните и най-общопризнатите.
Между различните Богове, които били почитани в различните области на Египет, Озирис става постепенно един от най-предпочитаните и най-общопризнатите.
В него били съсредоточени представите и за другите Богове. Каквито и да са били схващанията на египетския народ за Озирис, „Книгата на мъртвите" ни показва, че мъдростта на жреците е виждала в Озирис едно същество, което можело да бъде намерено в самата човешка душа.
към текста >>
13.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Има деца, които изпитват свещен трепет пред
почит
аните от тях личности.
Всеки, който е опитен в тази област, знае какви заложби и наклонности се забелязват още в детството у тези, които по-късно стават окултни ученици.
Има деца, които изпитват свещен трепет пред почитаните от тях личности.
От дълбините на детското сърце блика такова страхопочитание, което не допуска каквато и да е мисъл за критика и противодействие. Такива деца израстват като юноши и девойки, които са преизпълнени с радост от това, че са срещнали достойни за уважения хора.
към текста >>
Ако някой застава пред вратата на дълбоко
почит
ан човек и се изпълва с истински трепет, когато влиза в стаята, която му се струва като "светилище", той вече има в себе си усещането, че разполага със зародиша на бъдещето окултно обучение.
От редиците на такива деца произлизат бъдещите окултни ученици.
Ако някой застава пред вратата на дълбоко почитан човек и се изпълва с истински трепет, когато влиза в стаята, която му се струва като "светилище", той вече има в себе си усещането, че разполага със зародиша на бъдещето окултно обучение.
към текста >>
14.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или
почит
ам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява?
Бяха проучени нравите и възгледите на дивите племена. Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество. Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството.
Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява?
Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум? Страхът от смъртта, който измъчва толкова набожни хора, ми е напълно чужд. Аз зная, че когато моето тяло се разложи, ще живея понататък толкова малко, колкото съм живял и преди да се родя. За мене не съществуват мъките на едно чистилище и на един ад. Аз ще се върна обратно в безграничното царство на природата, което обгръща с любов всички свои деца.
към текста >>
15.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
И от това при отделните племена покъсно произлезе един вид религиозно
почит
ане на умрелите, един култ към прадедите.
Той изискваше неговите дела да бъдат запазени в спомена. И върху този спомен за делата се основаваше фактът, че една група от свързани помежду си хора избираше един човек за свой ръководител. Разви се един вид царствен чин. Даже това признание се простираше отвъд смъртта. Разви се споменът за прадедите или за онези, които бяха си спечелили заслуги в живота.
И от това при отделните племена покъсно произлезе един вид религиозно почитане на умрелите, един култ към прадедите.
Този култ продължи много дълго време и прие най-различни форми. Още при рмоахалите човекът имаше дотолкова значение, доколкото в даден момент той можеше да се наложи чрез превес на силите си. Ако там някой искаше признание за това, което беше направил през изминалите дни, той трябваше да покаже чрез нови дела, че още притежава старата сила. Той трябваше, така да се каже, да припомни старите си дела чрез нови. Извършеното в миналото нямаше вече стойност.
към текста >>
16.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Обикновените хора ги
почит
аха като “пратеници на боговете” и приемаха техните заповеди, техните повеления, а също и тяхното учение.
Но тази маса имаше ръководители, които по отношение на техните способности изпъкваха високо над нея. Мъдростта, която тези ръководители притежаваха и силите, които те владееха, не можеха да се постигнат чрез никакво Земно възпитание. Те им бяха дарени от висши същества, които не принадлежаха непосредствено към Земята. Естествено беше, че голямата маса от хората чувствуваше тези ръководители като същества от по-висше естество, като “пратеници” на боговете. Защото това, което тези ръководители знаеха и можеха да извършват, не можеше да се постигне с човешките сетивни органи и с човешкия ум.
Обикновените хора ги почитаха като “пратеници на боговете” и приемаха техните заповеди, техните повеления, а също и тяхното учение.
Чрез същества от такъв род човечеството беше запознато с науките, изкуствата и с изработването на уреди. Такива “пратеници на боговете” ръководеха сами обществата, или обучаваха хора, които бяха достатъчно напреднали в изкуството на управлението. За тези ръководители се казваше, че “общуват с боговете” и че от самите богове са посветени в законите, според които човечеството трябва да се развива. И това отговаряше на действителността. На места, за които не се знаеше нищо, ставаше това посвещение, това общение с боговете.
към текста >>
Вие трябва да изпълнявате заповедите на Бога, когото не виждате; и трябва да слушате един, за когото не можете да си съставите никакъв образ.” Така от устата на великия ръководител звучеше новата висша заповед, която предписваше
почит
ането на един Бог на когото не можеше да бъде подобен никакъв сетивен образ, поради което за него не биваше и да се създава някакъв образ.
Досега те бяха насочвали поглед нагоре към техните видими пратеници на боговете, към техните свръхчовешки посветени, един от които беше този, който им говореше така, и те им съобщаваха, какво трябва да правят и какво да не правят. Сега обаче те бяха удостоени с достойнството, пратеникът на боговете да им говори за самите богове. Мощна бе речта, която той отново и отново отправяше към своята група. “Досега вие виждахте онези, които ви ръководеха; обаче има по-висши ръководители, които вие не виждате. И вие сте подчинени на тези ръководители.
Вие трябва да изпълнявате заповедите на Бога, когото не виждате; и трябва да слушате един, за когото не можете да си съставите никакъв образ.” Така от устата на великия ръководител звучеше новата висша заповед, която предписваше почитането на един Бог на когото не можеше да бъде подобен никакъв сетивен образ, поради което за него не биваше и да се създава някакъв образ.
Отзвук от тази първична заповед на петата човешка подраса са познатите ни от Библията думи: “Не си създавай никакъв кумир или някакво подобие на нещо, което е горе на небето, долу на Земята, във водата или под Земята...” (2. Мойсей, 10. глава).
към текста >>
17.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Благоговението и
почит
та, с които лицата, имащи подобни сили бяха посрещани от страна на другите, бяха големи.
Човекът непосредствено приемаше това, което му се даваше там, като дар от духовните мирови същества. И когато получаваше това, което му се даряваше по този начин, той сам смяташе себе си за “служител” на тези мирови сили. Той се чувстваше “осветен” пред всичко недуховно. Ако на тази степен на развитието на човечеството искаме да говорим за религия, бихме могли да я наречем “религия на волята”. Религиозното настроение и посвещение се състоеше в това, че човекът пазеше подарените му сили като строга божествена “тайна”, че водеше един живот, чрез който освещаваше своята сила.
Благоговението и почитта, с които лицата, имащи подобни сили бяха посрещани от страна на другите, бяха големи.
И това благоговение и тази почит не бяха установени чрез някакви закони или нещо подобно на закони, а чрез самата непосредствена сила, които те излъчваха. Който не беше посветен, стоеше напълно под магическото влияние на посветените. И самопонятно беше също, че последните се считаха за свещени лица. Защото в техните храмови центрове те съзерцаваха действащите природни сили. Те проникваха с поглед в творческата работилница на природата.
към текста >>
И това благоговение и тази
почит
не бяха установени чрез някакви закони или нещо подобно на закони, а чрез самата непосредствена сила, които те излъчваха.
И когато получаваше това, което му се даряваше по този начин, той сам смяташе себе си за “служител” на тези мирови сили. Той се чувстваше “осветен” пред всичко недуховно. Ако на тази степен на развитието на човечеството искаме да говорим за религия, бихме могли да я наречем “религия на волята”. Религиозното настроение и посвещение се състоеше в това, че човекът пазеше подарените му сили като строга божествена “тайна”, че водеше един живот, чрез който освещаваше своята сила. Благоговението и почитта, с които лицата, имащи подобни сили бяха посрещани от страна на другите, бяха големи.
И това благоговение и тази почит не бяха установени чрез някакви закони или нещо подобно на закони, а чрез самата непосредствена сила, които те излъчваха.
Който не беше посветен, стоеше напълно под магическото влияние на посветените. И самопонятно беше също, че последните се считаха за свещени лица. Защото в техните храмови центрове те съзерцаваха действащите природни сили. Те проникваха с поглед в творческата работилница на природата. Това, което изживяваха, беше едно общение със съществата, които строят в самия свят.
към текста >>
Душевното в природата и в човешкия живот постепенно стана
почит
ано и боготворено.
От едно такова душевно състояние, от едно такова душевно настроение се роди това, което можем да наречем човешка религия.
Душевното в природата и в човешкия живот постепенно стана почитано и боготворено.
Отделни жени стигнаха до особено господство, защото знаеха да тълкуват от особени, пълни с тайнственост глъбини това, което се съдържа в света.
към текста >>
18.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и сякаш той
почит
а
и сякаш той почита
към текста >>
19.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Не ще получат по-голяма
почит
Не ще получат по-голяма почит
към текста >>
че малко
почит
имат те пред всичко,
че малко почит имат те пред всичко,
към текста >>
20.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
За стареца говорят те със
почит
.
За стареца говорят те със почит.
– – – –
към текста >>
желание за слава и за
почит
желание за слава и за почит
към текста >>
с желание за
почит
и със гордост.
с желание за почит и със гордост.
към текста >>
21.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Как трябва да
почит
ате мъжа,
Как трябва да почитате мъжа,
към текста >>
22.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В смирение,
почит
айки духа,
В смирение, почитайки духа,
към текста >>
На мистиката
почит
аз отдавам,
На мистиката почит аз отдавам,
към текста >>
23.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества,
почит
ани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос.
Но сега напредваме към времето, когато хората все повече и повече трябва да изградят в себе си съзнателно отношение към тези духовни сили. Когато хората правилно вникнат в инспирациите на новия езотеризъм, те все повече и повече ще разбират бъдещите събития.
А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос.
Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос. Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
към текста >>
24.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява
почит
та си към Аристотел в Средновековието.
Тома Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел. Този последният става за него учител в живота на мислите. С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел.
Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието.
Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо. Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне. Следователно за Тома Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено. Той намира тази светлина в откровението. Както и да са заставали следващите мислители спрямо откровението: Те не можаха вече да приемат по гръцки начин мислителния живот.
към текста >>
25.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Поради тази причина за Фихте, въпреки неговата безусловна
почит
към Кант, не можеше да остане скрито, че "Кант само е загатнал за истината, но нито я е представил, нито е доказал".
Обаче колкото и голямо да беше действието, което изхождаше от Кант, на съвременниците не можеше да остане скрито, че той не може да задоволи една по-дълбока нужда от познание. Такава една нужда от обяснение се стреми към един единен възглед за света, какъвто беше случаят при Гьоте. При Кант отделните области на съществуването стоят една до друга без посредничество, без връзка.
Поради тази причина за Фихте, въпреки неговата безусловна почит към Кант, не можеше да остане скрито, че "Кант само е загатнал за истината, но нито я е представил, нито е доказал".
"Този единствен чудесен човек или има една пророческа способност за истината, без сам да има съзнание за нейните основания, или не е оценил достатъчно своята епоха, за да и съобщи тази истина, или пък се е страхувал да навлече върху себе си свръхчовешкото почитание, което би трябвало да му се полага кога да е. Още никой не го е разбрал, и не ще го разбере и никой, който не ще стигне по свои собствени пътища до резултатите на Кант, и тогава едва светът ще се учуди". "Обаче аз вярвам също така сигурно да зная, че Кант си е представил една такава система; че всичко, което той действително изнася, са откъслеци и резултати на тази система и че неговите твърдения имат смисъл и връзка само при тази предпоставка". Защото ако не беше такъв случаят, тогава Фихте би искал "да счита Критиката на чистия разум по-скоро за едно произведение на странната случайност, отколкото на един ум".
към текста >>
"Този единствен чудесен човек или има една пророческа способност за истината, без сам да има съзнание за нейните основания, или не е оценил достатъчно своята епоха, за да и съобщи тази истина, или пък се е страхувал да навлече върху себе си свръхчовешкото
почит
ание, което би трябвало да му се полага кога да е.
Обаче колкото и голямо да беше действието, което изхождаше от Кант, на съвременниците не можеше да остане скрито, че той не може да задоволи една по-дълбока нужда от познание. Такава една нужда от обяснение се стреми към един единен възглед за света, какъвто беше случаят при Гьоте. При Кант отделните области на съществуването стоят една до друга без посредничество, без връзка. Поради тази причина за Фихте, въпреки неговата безусловна почит към Кант, не можеше да остане скрито, че "Кант само е загатнал за истината, но нито я е представил, нито е доказал".
"Този единствен чудесен човек или има една пророческа способност за истината, без сам да има съзнание за нейните основания, или не е оценил достатъчно своята епоха, за да и съобщи тази истина, или пък се е страхувал да навлече върху себе си свръхчовешкото почитание, което би трябвало да му се полага кога да е.
Още никой не го е разбрал, и не ще го разбере и никой, който не ще стигне по свои собствени пътища до резултатите на Кант, и тогава едва светът ще се учуди". "Обаче аз вярвам също така сигурно да зная, че Кант си е представил една такава система; че всичко, което той действително изнася, са откъслеци и резултати на тази система и че неговите твърдения имат смисъл и връзка само при тази предпоставка". Защото ако не беше такъв случаят, тогава Фихте би искал "да счита Критиката на чистия разум по-скоро за едно произведение на странната случайност, отколкото на един ум".
към текста >>
Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се
почит
ател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия.
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте.
Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия.
Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата.
към текста >>
26.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Този човек, в когото физиолозите с право
почит
ат най-знаменития дух на тяхната наука, не можеше да си представи развитието на едно живо същество по друг начин, освен така, че в зародиша се съдържат вече всички части, които се явяват в течение на живота на това същество, съдържат се в малък размер, но предварително съвършено оформени.
обявяването на война против светогледа, от който той беше израснал, е предадено в една радикална форма в неговите писания "Предварителни тези за реформа на философията" /1842 г./. По-нататъшното изложение на неговите мисли можем да проследим в неговите други писания: "Същност на християнството /1841 г./, "Същност на религията" /1845 г./ и "Теогония" /1857 г./. В действието на Лудвиг Фойербах се повтори в областта на духовната наука един процес, който стана с един век по-рано в областта на естествената наука /1759 г./ чрез явяването на Каспар Фридрих Волф. Делото на Волф означава една реформа на идеята за развитието в полето ва науката за живите същества. Как развитието беше разбирано преди Волф, това може да се види най-ясно от възгледите на човека, който противопостави на изменението на тази представа най-острото противоречие: Албрехт фон Халерс.
Този човек, в когото физиолозите с право почитат най-знаменития дух на тяхната наука, не можеше да си представи развитието на едно живо същество по друг начин, освен така, че в зародиша се съдържат вече всички части, които се явяват в течение на живота на това същество, съдържат се в малък размер, но предварително съвършено оформени.
Следователно развитието трябва да бъде едно разгръщане на нещо вече съществуващо, което първоначално поради неговите малки размери или поради други причини беше скрито на възприятието. Ако този възглед беше запазен, то според него в течение на развитието не се ражда нищо ново, а на светлината на деня непрестанно се изнася нещо скрито, нещо, чиито части са вмъкнати една в друга. Халер съвсем рязко и застъпил този възглед. В пра-майката Ева е съществувал вече в малък размер, скрит целият човешки род. Тези човешки зародиши са се проявили само в течение на мировата история.
към текста >>
Човекът не се чувстваше достатъчно силен, да се спира напълно на самия себе си; то защо той си създаде по собствения образ едно безкрайно същество, което
почит
а и на което се кланя.
Това е убеждението на Фойербах. "Знанието на човека за Бога е знанието на човека за себе си, за своето собствено същество. Само единството на съществото и съзнанието е истината. Там където е съзнанието за Бога, там също е съществото Бог т.е. в човека".
Човекът не се чувстваше достатъчно силен, да се спира напълно на самия себе си; то защо той си създаде по собствения образ едно безкрайно същество, което почита и на което се кланя.
Вярно е, че светогледът на Хегел е отстранил всички други свойства на Първичното същество; но той е запазил още за него разумността. Фойербах премахва и това свойство, а с това той е премахнал и самото Първично същество. Той поставя на мястото на Божията мъдрост напълно мъдростта на света. Фойербах нарича като една необходима повратна точка в развитието на светогледа "откритата изповед и самопризнание, че съзнанието за Бога не е ни що друго освен съзнанието" на човечеството, че човекът, не може да мисли, да предчувства, да си представя, да вярва, да чувствува, да иска, да обича и да обожава като божествено същество никакво друго същество освен човешкото същество". Съществува един възглед за природата и един такъв за човешкия дух, но няма никакъв възглед за същността на Бога.
към текста >>
27.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
И понеже това е ясно за него, той
почит
а във вечните и необходими закони на природата и във веществата, в които действат тези закони, своето божество.
Стремежът на Хекел беше насочен в две направления, да направи всичко възможно за новия светоглед: Той обогати непрестанно знанието за фактите, които хвърлят светлина върху връзката на природните същества и природните сили; и с една желязна логика той извлече от тези факти идеите, които трябва да задоволят човешката потребност да си обясни нещата. Той е проникнат от непоколебимото убеждение, че човек може да получи от тези факти и от тези идеи пълно задоволяване на всички свои душевни потребности. Както за Гьоте беше ясно по негов начин, че природата действува според вечни, необходими, следователно божествени закони, така беше и за Ернст Хекел, но негов начин; и той както Гьоте считаше, че даже сам Бог не би искал да измени нищо от тези закони.
И понеже това е ясно за него, той почита във вечните и необходими закони на природата и във веществата, в които действат тези закони, своето божество.
Както хармонията на свързаните в себе си с необходимост закони на природата задоволява, според неговото мнение, разума, също така тази хармония предлага на чувстващото сърце, на настроената етически и религиозно душа това, за което тя жадува. В камъка, който привлечен от земята пада върху нея, се изразява същото божество както в цвета на растението и в човешкия дух, който оформява драматично "Вилхелм Тел".
към текста >>
28.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
В това течение можем да видим едно противоположно пред
почит
ане спрямо това, което е царувало в началото на 19-тото столетие по отношение въпросите за отношението на човека към света.
Щом познаваме расата, средата и момента, от които и в които се ражда едно човешко произведение, ние сме го обяснили. Фердинанд Ласал /1825-1864 г./ показа в своята "Система на добитите права", как всички правни положения: Собственост, договор, семейство, наследствено право и т.н., се раждат и развиват от кръга на представите на един народ. Начинът на мислене на римлянина е създал друг вид права, различни от тези на германеца. При всички тези кръгове от мисли не се задава въпросът: Какво се ражда от отделния човешки индивид, какво извършва този индивид от неговата първична природа? , а този: Какви причини се намират в социалната организация за жизненото съдържание на отделния човек?
В това течение можем да видим едно противоположно пред почитане спрямо това, което е царувало в началото на 19-тото столетие по отношение въпросите за отношението на човека към света.
Тогава се питаше: Какви права се полагат на човека чрез неговото собствено същество /естествени права/, или как познава човекът съобразно с неговия индивидуален разум? Напротив социологическото течение задава въпроса: Какви правни представи, какви понятия на познанието влагат социалните организации в отделния човек? Фактът че аз си образувам определени представи върху нещата, не зависи от моя разум, а той е резултат на развитието, от което аз съм се родил. В Марксизма себесъзнателният Аз е изцяло съблечен от неговата собствена същност; той се движи в морето на фактите, които стават според законите на естествената наука и на социалните отношения. В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност.
към текста >>
29.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и
почит
анието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене.
Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената Змия вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи разговор между Гьоте и Шилер, за който стана дума завчера. Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абстрактна идея, която обобщава различните видове от растителния свят. Обаче Гьоте възразява: Ако това тук е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! В този момент едно срещу друго застават две коренно различни светоусещания.
Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене.
Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-висши степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля.
към текста >>
30.
Предговор
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
И всички които го обичаха и
почит
аха, трябваше да изпитат извънредно голямата болка, че обичаният от толкова много хора човек, който можа да помогне на толкова много хора, трябваше да остави съдбата да царува при него, знаейки добре, че тук нещата се ръководиха от по-висши Същества.
Учителят, Ръководителят и Приятелят, Рудолф Щайнер, не е вече между живите. Едно тежко заболяване, началото на което се дължеше на едно физическо изтощение, ни го отне. Насред работата той трябваше да легне на легло. Неговите сили, които той беше дарил така изобилно, така неограничено на дейността в Антропософското Общество, не достигаха вече за побеждаване на неговата болест.
И всички които го обичаха и почитаха, трябваше да изпитат извънредно голямата болка, че обичаният от толкова много хора човек, който можа да помогне на толкова много хора, трябваше да остави съдбата да царува при него, знаейки добре, че тук нещата се ръководиха от по-висши Същества.
към текста >>
31.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Че музиката би трябвало да „изразява“ още нещо отвъд тоновете, както по това време се твърдеше по всевъзможни начини от
почит
ателите на Вагнер, ми се струваше напълно „немузикално“.
Отношението, което имах към мисленето, изискваше това по подразбиране. За мен мисленето имаше съдържание само по себе си. То не го добиваше просто чрез възприятието, което изразява. Това обаче съвсем самопонятно водеше към преживяване на чистия музикален тон като такъв. Светът на тоновете сам по себе си за мен беше откровение на една от най-съществените страни на действителността.
Че музиката би трябвало да „изразява“ още нещо отвъд тоновете, както по това време се твърдеше по всевъзможни начини от почитателите на Вагнер, ми се струваше напълно „немузикално“.
към текста >>
При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха
почит
атели на Вагнер.
В общуването ми с този приятел тогавашното ми антивагнерианство започна да се изразява в още по-силна форма. По това време то играеше голяма роля в душевния ми живот. Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с вагнерианството. Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо.
При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер.
Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен. Но тази борба спада към един по-късен етап от моя живот. През тук описвания период един спектакъл на „Тристан“ например, на който трябваше да придружавам един свой ученик, ми беше „скучен до смърт“.
към текста >>
32.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Усещаше се, че в негово лице те
почит
аха един значителен човек.
От найразлични страни дочухме по нещо за човека, който ни беше непознат. Според приказките, които чувахме, той трябваше да представлява необикновена личност. Братът и сестрите отначало изобщо не говореха за баща си, който, както изглеждаше, винаги се намираше в съседната стая. Едва постепенно стана така, че един или друг от тях започнаха да правят забележки за него. Всяка тяхна дума беше изпълнена с истинско благоговение.
Усещаше се, че в негово лице те почитаха един значителен човек.
Но също така се долавяше, че изпитваха голяма боязън да не би все пак по някаква случайност да се срещнем с него лице в лице.
към текста >>
33.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Гротескността на образите, с която рисува Хамерлинг, отблъсна мнозина, които му бяха
почит
атели заради предишни негови произведения.
Гротескността на образите, с която рисува Хамерлинг, отблъсна мнозина, които му бяха почитатели заради предишни негови произведения.
Дори и в дома на деле Грацие, в който преди Хамерлинг винаги предизвикваше всеотдайно възхищение, започнаха да се колебаят, когато се появи този епос.
към текста >>
34.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Единствената светлина за него беше благоразположението, което получаваше от великата херцогиня Софи, дълбоко
почит
аната от него владетелка.
Когато пристигнах във Ваймар и влязох в по-тясна връзка с него, Бернхард Зуфан беше човек, кален в личния си живот от тежки изпитания. Беше видял двете си съпруги, които бяха сестри, преждевременно зарити в гроба. Сега той живееше във Ваймар с двете си момчета, тъгуващ по напусналите го, без каквато и да е радост от живота.
Единствената светлина за него беше благоразположението, което получаваше от великата херцогиня Софи, дълбоко почитаната от него владетелка.
В тази почит нямаше нищо сервилно. Зуфан обичаше великата херцогиня и ѝ се възхищаваше като личност.
към текста >>
В тази
почит
нямаше нищо сервилно.
Когато пристигнах във Ваймар и влязох в по-тясна връзка с него, Бернхард Зуфан беше човек, кален в личния си живот от тежки изпитания. Беше видял двете си съпруги, които бяха сестри, преждевременно зарити в гроба. Сега той живееше във Ваймар с двете си момчета, тъгуващ по напусналите го, без каквато и да е радост от живота. Единствената светлина за него беше благоразположението, което получаваше от великата херцогиня Софи, дълбоко почитаната от него владетелка.
В тази почит нямаше нищо сервилно.
Зуфан обичаше великата херцогиня и ѝ се възхищаваше като личност.
към текста >>
35.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма
почит
благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“.
Прекрасен и радушен прием намерих в семейството на Едуард фон дер Хелен, архивар в Архива на Гьоте и Шилер. Тази личност имаше специално положение сред другите сътрудници в Архива.
В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“.
С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“. Единствено самият автор не мислеше така. Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание.
към текста >>
36.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
В ателието, което представляваше част от жилището на една възрастна дама на голяма
почит
във Ваймар, се намираха всевъзможни скулптори.
Един ден ме заведоха в ателието на един скулптор, който искаше да ми покаже свои произведения. По принцип това, което видях, ме заинтригува твърде малко. Само един единствен бюст, сякаш захвърлен в един ъгъл, привлече върху себе си моето внимание. Беше бюст на Хегел.
В ателието, което представляваше част от жилището на една възрастна дама на голяма почит във Ваймар, се намираха всевъзможни скулптори.
Скулпторите винаги наемаха ателието за кратко време и оставяха в него по нещо, което не желаеха да вземат със себе си. Сред тези неща обаче имаше и такива, които се складираха там от дълго време, оставени без внимание като онзи бюст на Хегел.
към текста >>
37.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Когато започна съвместната ни работа, около него се формираше още по-широк кръг
почит
атели заради драмата му „Възпитание за встъпващите в брак“.
Когато започна съвместната ни работа, около него се формираше още по-широк кръг почитатели заради драмата му „Възпитание за встъпващите в брак“.
Произведението съвсем не беше възникнало от грациозно-естетическото чувство, което очароваше така силно в общуването с него, а от „буйността“ и „несдържаността“, произлизащи не от глъбините на неговата същност, а от известно лекомислие, което се изразяваше в цялото му духовно творчество, а също и в решенията му относно „Списанието“ – това беше Хартлебен в лично общуване, познат на малцина.
към текста >>
38.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Това, което уверено води възпитанието, е следното:
почит
и уважение към един авторитет.
Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се изразява едностранчиво холеричният темперамент. Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека. Друг начин на въздействие от един човек върху друг трябва да използваме, за да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи.
Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет.
Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете. Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Човек трябва да покаже, че е наясно с нещата, които стават около детето. Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи.
към текста >>
Човек трябва да бъде именно достоен за
почит
, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете.
Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се изразява едностранчиво холеричният темперамент. Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека. Друг начин на въздействие от един човек върху друг трябва да използваме, за да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи. Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет.
Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете.
Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Човек трябва да покаже, че е наясно с нещата, които стават около детето. Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи. Трябва да внимава и да държи здраво юздите на авторитета в ръцете си, и никога да не допуска грешката да покаже, че не знае какво да прави.
към текста >>
Ако любовта към една личност е магическата дума при сангвиничното дете, то
почит
и уважение към достойнствата на една личност са магическите думи при холеричното дете.
Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи. Трябва да внимава и да държи здраво юздите на авторитета в ръцете си, и никога да не допуска грешката да покаже, че не знае какво да прави. Детето трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Иначе той веднага ще загуби уважението на детето.
Ако любовта към една личност е магическата дума при сангвиничното дете, то почит и уважение към достойнствата на една личност са магическите думи при холеричното дете.
към текста >>
Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното
почит
та и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот.
Не е лесно да се направлява меланхоличното дете. Но тук отново има едно магическо средство.
Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот.
Детето трябва да усеща, че възпитателят наистина е познал болката. Накарайте детето да разпознае във всички неизброими неща от живота личните житейски драми. Най-щастлив е меланхоликът, който може да израсне близо до човек, който е излязъл мъдър от тежките преживявания; тогава една душа въздейства на друга по най-успешен начин. Когато до меланхоличното дете стои човек, който, противно на основаващото се в душата на детето влечение към скръбта, може да говори напълно основателно за болки и страдания, които му е причинил външният свят, тогава меланхоличното дете се окуражава от това споделяне на изживяното, от това съпреживяване на оправданата болка. Един човек, който може да накара другите да почувстват и усетят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е благодат за меланхоличното дете.
към текста >>
Не просто любов, а уважение и
почит
към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика.
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника.
Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика.
Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
към текста >>
Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и
почит
към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае.
Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
към текста >>
Холерикът трябва да бъде възпитан в уважение и
почит
към постиженията на личността.
Холерикът трябва да бъде възпитан в уважение и почит към постиженията на личността.
към текста >>
Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и
почит
към нея.
Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот. Пътят към тази цел е възможен, но дълъг. Той се осветява от нас, само ако го превърнем в реалност. Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват. Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях.
Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея.
Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати. Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон. Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот. Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек.
към текста >>
И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение,
почит
и проникновение към загадката човек.
Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек.
И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек.
Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
към текста >>
39.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Където тази
почит
липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват.
Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света. Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст. Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно. И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това.
Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват.
Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност. Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет. Наближава денят, в който за пръв път ще види уважаваната личност. Трепетно страхопочитание го обхваща, когато отваря вратата, зад която ще се покаже уважаваният човек. Хубавите чувства, които това изживяване носи, принадлежат към незабравимите неща в живота.
към текста >>
Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено
почит
ана личност.
Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света. Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст. Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно. И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това. Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват.
Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност.
Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет. Наближава денят, в който за пръв път ще види уважаваната личност. Трепетно страхопочитание го обхваща, когато отваря вратата, зад която ще се покаже уважаваният човек. Хубавите чувства, които това изживяване носи, принадлежат към незабравимите неща в живота. И щастлив е онзи, който не само в празнични мигове, а постоянно е в състояние да погледне към учителите и възпитателите си като към естествени и неоспорими авторитети.
към текста >>
40.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В 1894 година, при поемането ректората на Виенския университет, един голям
почит
ател на Галилей, Лауренц Мюлнер, държа своята ректорска реч и обърна вниманието на един особен факт, който е много интересен.
В 1894 година, при поемането ректората на Виенския университет, един голям почитател на Галилей, Лауренц Мюлнер, държа своята ректорска реч и обърна вниманието на един особен факт, който е много интересен.
Той обърна вниманието на това, че в лицето на Галилей на човечеството е бил даден онзи дух, който можа да обхване в понятия законите на физиката и механиката законите на движението на махалото, на движението на хвърлен предмет, на скоростта на падането, на равновесието , които са изразени може би по един величествен начин така каза професор Мюлнер в издигащия се към небето купол на църквата Св.Петър в Рим, в чудесното творение на Микеланджело. И това е истина, това трябва да каже всеки, на когото съответното творение на изкуството направи впечатление. И Лауренц Мюлнер счита, че можем да кажем: В разбирането на Галилей се явяват първо схванати под формата на понятия онези закони, които виждаме да се издигат към небето в равномерността и в отношенията на равновесие на купола на църквата Св.Петър в Рим. В лицето на Галилей човекът е могъл така да се каже да схване в понятия това, което се представя като творение на изкуството на Микеланджело в църквата Св.Петър. Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката.
към текста >>
41.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази
почит
и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз!
Тук трябва да вземем под внимание следното.
Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз!
когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза. За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето. В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността. Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства."
към текста >>
42.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Върху този факт е обърнал вече вниманието един дух, на който трябвало много да се харесва да бъде наречен един ентусиазиран обожател,
почит
ател на Джордано Бруно Херман Брунхофер -, който е показал, какво се получава, когато това, което Джордано Бруно казва, бива буквално изразено в стихове:
Как можем да предадем най-добре току що казаното, за да говори то добре на нашето сърце?
Върху този факт е обърнал вече вниманието един дух, на който трябвало много да се харесва да бъде наречен един ентусиазиран обожател, почитател на Джордано Бруно Херман Брунхофер -, който е показал, какво се получава, когато това, което Джордано Бруно казва, бива буквално изразено в стихове:
към текста >>
43.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока
почит
и обожание, в които те са виждали един вид висши същества.
На нас ни се вижда твърде странно това, което така да се каже ни се явява предадено външно като представи на вярата на египтяните. Отделни богове, от които най-важни са Озирис и Изис, се явяват в тези вярвания на египтяните, богове, които са представени и изобразени не като цели човешки образи, а често пъти с човешко тяло и глави на животни и съчетани по най-разнообразен начин от човешка и животинска форма. Странни религиозни легенди ни са предадени за този свят на боговете.
По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид висши същества.
Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която дълго време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек. Или когато някой египтянин виждал отдалече, че някъде лежи едно умряло животно, той не се е доближавал, защото иначе биха могли да го обвинят, че е убил животното, понеже това се е наказвало много строго. Предадено ни е даже, че когато египтяните били под властта на Римляните, един римлянин насмалко щял да бъде убит, защото убил една котка и с това предизвикал цял бунт сред египтяните. Този култ на животните ни се явява като нещо твърде загадъчно в цялата връзка на египетското мислене и чувствуване. И по-нататък: Колко странна изглежда на модерния човек издигащата се пирамида върху нейната четириъгълна основа с нейните триъгълни странични страни!
към текста >>
И древният египтянин
почит
аше своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят.
И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето.
Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука.
към текста >>
Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока
почит
, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето.
Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе.
Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма.
към текста >>
Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока
почит
и благодарност.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците.
Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност.
Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма. Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък. А по-голяма част от това, което е било запазено от египетската култура, произхожда вече от времето на упадъка и ние можем само да предчувствуваме, какво се крие зад него: например това, което така чудно ни очарова в пирамидите, или това, което се разбира с гротескно изглеждащия култ на животните.
към текста >>
44.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо ние не го
почит
аме по-малко.
Защото сега ние си казваме: Човекът живее своите повтарящи се земни съществувания, своите прераждания затова, защото в него трябва повтарящо да бъде всаждан смисълът на земното съществуване и защото при всяко едно ново земно съществуване го среща един нов смисъл на земното съществуване. Не само в изолирания, отделен човек има един стремеж, но също и в цялото човечество, с което ние се чувствуваме свързани, има смисъл. И стоящият в средата Христов Импулс показва, че по отношение на духовното Слънце човекът може да осъзнае тази връзка, че той може не само да осъзнае едно изповядване на Буда, който му казва: Спаси се! , а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение. Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда.
Ето защо ние не го почитаме по-малко.
Ние го почитаме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото. Ние знаем напротив, че Христовият Импулс ни сочи с пълна сила към бъдещето. Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване.
към текста >>
Ние го
почит
аме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото.
Не само в изолирания, отделен човек има един стремеж, но също и в цялото човечество, с което ние се чувствуваме свързани, има смисъл. И стоящият в средата Христов Импулс показва, че по отношение на духовното Слънце човекът може да осъзнае тази връзка, че той може не само да осъзнае едно изповядване на Буда, който му казва: Спаси се! , а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение. Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда. Ето защо ние не го почитаме по-малко.
Ние го почитаме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото.
Ние знаем напротив, че Христовият Импулс ни сочи с пълна сила към бъдещето. Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване.
към текста >>
45.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато човешката душа чувствува, че в Аза тя стои така в тъкането и живота на духовното, както някога са се чувствували народите, че с тяхното същество те стоят в духовните мирови сили, тогава душата чувствува това, което на Мойсея се изяви това чрез ясновидско познание и което трябваше да бъде
почит
ано на основа на света, за което народите получиха импулса от Мойсея.
Който е запознат с фактите, знае, как в течение на развитие на човешката душа стига до там, постепенно да вижда изменени външните предмети, така щото на заден план те се явяват протъкани от първообразите, от които са възниквали. И образът, който така величествено ни е показан от Библията в "горящата къпина", този образ познава всеки един, който се издига до едно духовно познание, той го познава отново като нещо, чрез което вижда в духовния свят. Така ние разбираме, как това, което трябваше да бъде дадено на Мойсея по ясновидски начин то трябваше да бъде едно ново съзнание за мировия Дух, който протъкава и изпълва със своя живот света. Докато предишните народи бяха главно към множеството на мировите сили така, щото тези сили действуваха в човешката душа по такъв начин, че отделните душевни сили не представляваха едно единство, а едно множество, и човешката душа беше само страната за тяхното действие -, сега Мойсей трябваше да познае един миров Дух, който не се изявява само за едно отделна душевна сила която не стои до други равностойни нему духове, действуващи в други душевни сили; а Мойсей трябваше да познае онзи миров Дух, който може да се изяви само в най-дълбокия, в най-свещения център на душевния живот, като се изявява само в самия Аз, където човешката душа осъзнава своя център.
Когато човешката душа чувствува, че в Аза тя стои така в тъкането и живота на духовното, както някога са се чувствували народите, че с тяхното същество те стоят в духовните мирови сили, тогава душата чувствува това, което на Мойсея се изяви това чрез ясновидско познание и което трябваше да бъде почитано на основа на света, за което народите получиха импулса от Мойсея.
Тази основа на света, тази Първопричина на света хората могат да я разбират с ума, който комбинира явленията на света, могат да я разберат като единност стояща на основата на света. Когато днес често поглежда към центъра на своя душевен живот, самият този център едно нещо, което трябва да му се яви като твърде бедно по съдържание, на всеки че е най-силното, което човек може да изживее. Към този център, на техния душевен живот са се почувствували насочени особено високо надарени натури в течение на техния живот, какъвто е бил например Жан Пол, който разказва в своята автобиография: "Никога няма да забравя неразказаното още никому явление в мене, когато присъствах на раждането на моето себесъзнание, за което явление мога да посоча мястото и времето. В един преди обед стоях като малко момче на вратата на къщата и гледах наляво към дръвника, когато внезапно яви вътрешното видение "аз съм един аз" слезе като светкавица от небето върху мене и от тогава остана светещо: тогава моят аз за първи път видя самия себе си и за вечността. Трудно може да се помисли тук за измами на паметта, тъй като никакъв чужд разказ не можеше да се намеси в едно събитие станало в най-скритата светая-светих на човечността на което получи трайност само чрез всекидневните странни обстоятелства." Това, което е "най-скритата светая-светих", се яви на човека като най-силното, като най-мощното в душевния живот, но не може да осъзнаят това така, както осъзнава разнообразните други душевни изживявания: то не е така богато.
към текста >>
46.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Съюзът на тези четири елемента бе
почит
ан от Питагор в знака на тетраграмата.
Съюзът на тези четири елемента бе почитан от Питагор в знака на тетраграмата.
към текста >>
47.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна
почит
и вдъхновение.
Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха "второ-родените", защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество.
Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка "в Христос". Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата. Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят.
към текста >>
48.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
В Средните Векове розенкройцерите учеха техните ученици да
почит
ат непорочността на минерала – "Представете си", казваха те, "че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите. Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него.
В Средните Векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – "Представете си", казваха те, "че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила." Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
към текста >>
49.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
В персийския мироглед често се
почит
аха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците
почит
аха.
Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство. Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите.
В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха.
Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>
50.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Тази дълбоко
почит
ана древна раса бе водена от древните Риши.
Първата подраса е тази на Древна Индия.
Тази дълбоко почитана древна раса бе водена от древните Риши.
Ние можем да си съставим само една мъглява представа за тях. С тяхната религия сме запознати от разказите, които са дошли до нас във Ведите. Учението на Ришите е било много по-обширно и мощно, отколкото познатите ни предания за него. Едва през 3-та подраса са били направени записванията, които са запазени за нас във Ведите. Първоначалната религия на Ришите е имала велики традиции от божествените предшественици на хората, астралните посветени от династията на Соломон.
към текста >>
В нея се
почит
аше вторият принцип на Троицата като повторение, когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята.
Втората религия беше отхранена в Близкия Изток.
В нея се почиташе вторият принцип на Троицата като повторение, когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята.
Същевремено с идването на принципа на Сина настъпва свалянето долу на някои същества. Няма по-висше развитие, без да се отблъсне надолу нещо друго. Минералното, растителното и животинското царство бяха отблъснати надолу по този начин. Това е великата трагедия и всеки, който се развива нагоре, поема върху себе си огромна отговорност. За всеки светец са отблъснати надолу голямо число същества.
към текста >>
51.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ кръст без рози, а другият, който
почит
а розите на един нов кръст, новото, което трябва да дойде.
И така ние имаме два съвременни потока. Единият въведе старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили. Другият заобиколи с рози стария кръст, присади нов израстък – кръстът, заобиколен с рози.
Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ кръст без рози, а другият, който почита розите на един нов кръст, новото, което трябва да дойде.
Те са розенкройцерите. Теософското движение израстна от това течение; то произтича от новорастящия филиз на розата, който трябва напълно да израсне в бъдеще.
към текста >>
52.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и
почит
.
Да вземем и друг случай.
Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит.
Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>
Как се разкрива тази
почит
на някой, надарен с астрално виждане?
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит.
Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане?
Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>
53.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и
почит
ан като представител на Божеството.
Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух. Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания.
В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството.
Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия. Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров. Най-херкулесов труд е бил вложен в техните конструкции; Стъклей казва, че би струвало понастоящем 20 хиляди лири, за да се издигне една такава могила като Силбъри Хил.
към текста >>
Те извънредно много
почит
али числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три.
Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането. Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят. Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна последователност от светове. Всъщност техните учения са били главно онези на Питагор.
Те извънредно много почитали числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три.
към текста >>
Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден,
почит
ан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак.
Кандидатът бива запитван как му е името и той отговаря: Гатглер, т.е. скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3. Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената.
Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак.
В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим. Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем. Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита.
към текста >>
54.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Съюзът на тези четири елемента бе
почит
ан от Питагор в знака на тетраграмата.
Съюзът на тези четири елемента бе почитан от Питагор в знака на тетраграмата.
към текста >>
55.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна
почит
и вдъхновение.
Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха “второ-родените”, защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество.
Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка “в Христос”. Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата. Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят.
към текста >>
56.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В Средните векове розенкройцерите учеха техните ученици да
почит
ат непорочността на минерала – “Представете си”, казваха те, “че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите. Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него.
В Средните векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – “Представете си”, казваха те, “че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила.” Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
към текста >>
57.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В окултизма това се нарича «повторно намиране на водача», на великия учител, когото всеки трябва да търси и когото може да намери, когато изпитва силно
почит
ание и същевременно знае, че има нещо, надхвърлящо посредствеността на човечеството.
Един такъв учител среща човека, който изпитва голямо уважение и преклонение, още един път в живота, когато му бъдат отворени духовните сетива.
В окултизма това се нарича «повторно намиране на водача», на великия учител, когото всеки трябва да търси и когото може да намери, когато изпитва силно почитание и същевременно знае, че има нещо, надхвърлящо посредствеността на човечеството.
към текста >>
Това голямо
почит
ание и съзнанието за съществуването на великите учители, е живяло у госпожа Блаватска, затова тя е била призвана да предаде нещо от тези велики учители.
Това голямо почитание и съзнанието за съществуването на великите учители, е живяло у госпожа Блаватска, затова тя е била призвана да предаде нещо от тези велики учители.
Водачът твори на заден план и само този може да го познае, който сам е намерил пътя към него. Така Елена Петровна Блаватска е притежавала правилното чувство, за да поеме и донесе нещо ново на съвременното човечество. Че завладяването на новото е свързано с известни трудности, може да прецени този, който поне малко е проникнал в местата, където се представя истината. Тогава за човека, който сам разбира нещо от търсенето на истината, идва времето, когато престава да критикува великите личности. Той не гледа повече към баналностите в тях.
към текста >>
Елена Блаватска се появява между хората като «много
почит
ана и много хулена» и едва ли за някого са казвани и писани толкова безсмислици и глупости, колкото за Елена Петровна Блаватска – разбира се, освен за всички онези, които са били от същата величина като нея.
Елена Блаватска се появява между хората като «много почитана и много хулена» и едва ли за някого са казвани и писани толкова безсмислици и глупости, колкото за Елена Петровна Блаватска – разбира се, освен за всички онези, които са били от същата величина като нея.
Учени изказват особеното твърдение: Тя написа велико произведение – «Тайната доктрина», – в което са изложени Дзиан-строфите20. За тях се казва, че представляват прадревни предания. Противниците обаче твърдят, че Блаватска е измислила тези строфи, а пред света твърди, че са древни предания. Учените наистина стигат до такова безумие. Нека за момент допуснем, че Елена Петровна Блаватска наистина би измислила тези строфи и нека да се задълбочим в тях.
към текста >>
Не мислите ли, че тогава
почит
анието към Елена Петровна Блаватска би могло още повече да нарасне.
За тях се казва, че представляват прадревни предания. Противниците обаче твърдят, че Блаватска е измислила тези строфи, а пред света твърди, че са древни предания. Учените наистина стигат до такова безумие. Нека за момент допуснем, че Елена Петровна Блаватска наистина би измислила тези строфи и нека да се задълбочим в тях. Ако поне за известно време, може би две до три години се занимаваме с тях, ще видим, че цялата наука и всички открития все още ни интересуват, но по отношение на великите откровения, съдържащи се в тези Дзиан-строфи, всичко, което съвременната наука е постигнала, ни изглежда действително съвсем тривиално.
Не мислите ли, че тогава почитанието към Елена Петровна Блаватска би могло още повече да нарасне.
Всъщност за този, който употреби две-три години, за да проникне в дълбокия смисъл на тези строфи, ще бъде безразлично дали те са написани преди хиляда години или са изложени през последната третина на 19-ти век от Елена Петровна Блаватска. Ако човек помисли, би трябвало дори да си каже, че чудото във втория случай би било още по-голямо. Още по-глупаво изглежда тогава възражението на критиците, което само показва, че не са разбрали нито една думичка. Тук имате нещо от големите пречки, които се изправят пред Елена Петровна Блаватска. Хората говорят, че е направила една или друга грешка.
към текста >>
Именно тогава
почит
аме най-много тази личност, когато я разглеждаме като импулсатор.
Настроението, което исках да нарисувам пред душите ви, изхождайки от думите на един от най-великите синове на новото време, това настроение на копнеж, трябва все повече да се разпространява. То ще може да намери удовлетворение от това, което Елена Блаватска е трябвало да донесе на света и което все повече следва да бъде развивано.
Именно тогава почитаме най-много тази личност, когато я разглеждаме като импулсатор.
Тя искаше да действа само като вярна ученичка на великите духовни сили, стоящи зад нея и само този действа в смисъла на теософското течение, който работи в смисъла на тези духовни сили. Духовният живот, който е станал като сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем. Възможно е да спечелим по-дълбоко разбиране за това какво може да бъде такъв Лотусов ден, ако се абстрахираме от всякакви исторически клюки и се постараем да виждаме същественото.
към текста >>
58.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Почит
анието на животните в Египет.
Йерархиите на християнската езотерика. Отричане на йерархиите поради удобството на материализма. Ангелите, вътрешната им същност и водачеството на хората при формирането на Земята, насочването на вечния аз в човека. Ангелът като бъдещ образ на човека. Същност на архангелите.
Почитанието на животните в Египет.
Сетивните органи на ангелите. Прасилите като духове на епохите или на времето. Описание на следатлантските културни епохи. Джордано Бруно като израз на Духа на времето. Същност на «властите».
към текста >>
59.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Почит
айки те госта,
Изслушват го.
Почитайки те госта,
към текста >>
почит
ат пратеника отдалече.
почитат пратеника отдалече.
към текста >>
60.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Много неща в света, заобикалящ човека, които са изпълвали нашите предци с
почит
ание, са станали мъртви и трезви.
При различни поводи беше казано, че духовното развитие, към което се стреми духовнонаучното движение, трябва да доведе човека до жива взаимовръзка с цялото му обкръжение.
Много неща в света, заобикалящ човека, които са изпълвали нашите предци с почитание, са станали мъртви и трезви.
Много хора са станали отчуждени и безразлични например към нашите годишни празници. Именно градското население има само оскъдни спомени за това какво са означавали Коледните празници, Великден и Петдесятница.
към текста >>
61.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Всеки един от рицарите монаси е било възможно да бъде посетен в неговото жилище и чрез опознаването на климатични и национални различия би се узнало, че превъзходните мъже са се събрали от всички краища на Земята, където всеки от тях тихо
почит
а Бог по свой собствен начин.
Да споделя по-нататъшното намерение, да, общо взето плана и с това смисъла на стихотворението, разкривам, че читателят се води през един вид идеална планина и след като преминава пътя си през различните области – хълмове, скали и трудни възвишения, от време на време следва да достигне до приятни равнини.
Всеки един от рицарите монаси е било възможно да бъде посетен в неговото жилище и чрез опознаването на климатични и национални различия би се узнало, че превъзходните мъже са се събрали от всички краища на Земята, където всеки от тях тихо почита Бог по свой собствен начин.
към текста >>
62.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
За това розенкройцерското ученичество изключва непосредственото
почит
ане на учителя.
Това е само от леност. Розенкройцерската теософия говори с езика на фактите, и когато след това такива идеи се вливат в чувствата и ги покоряват, то това е верния път. Само това, което човек усеща, изхождайки от самия себе си, може да му донесе блаженство. Розенкройцерът прибягва към беседи за космическите явления, понеже това е най-безличния начин на обучение. Изобщо е важно, кой стои пред вас, защото вас трябва да ви вълнува не само личността, а това, което ви предава тази личност от фактите за сътворението на света.
За това розенкройцерското ученичество изключва непосредственото почитане на учителя.
Учителят не претендира за това, на него това не му е нужно. Той говори на ученика за това, което съществува и без него, без учителя.
към текста >>
63.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
28-те Изарди също имаха свой предводител, свой господар, който се радваше на
почит
сред Изардите и Амсхаспандите.
28-те Изарди също имаха свой предводител, свой господар, който се радваше на почит сред Изардите и Амсхаспандите.
Този техен предводител беше един вид майстор, той беше едно божествено-духовно същество. Ако погледнем назад към тези древни епохи, то ние ще го видим да работи така, че командва 28 Изарди, които изпращат астралните течения в човека и ги дирижират. Цялата земя беше обърната от тази астрална сфера. И така, както днес ветровете пресичат земната атмосфера, така и астралните течения пресичаха човешкото тяло. Древните ясновидци наистина виждаха теченията в главата и по протежение на гръбнака, които пресичаха атлантския човек.
към текста >>
Той с право се
почит
а като бог на бурите, като бог, който предизвиква ураганите.
Тогава богът, водачът на 28-те Изарди, който беше действувал навън в природата смени сцената си и се премести във вътрешността на човека, в 28-те нервни течения на гръбнака. Той напусна онзи духовен ореол на земята и разпростря силите си в човека. Германската митология нарича този бог Тор (Thor) или Донар (Donar, нем. Donner = гръмотевица). Това е същият бог, когото римляните наричат Юпитер.
Той с право се почита като бог на бурите, като бог, който предизвиква ураганите.
Смята се че той е женен за Сиф, астралната земна атмосфера. Двамата имат една дъщеря, която представлява нещо много интересно и характерно. Как е създадена тази дъщеря? От това, че Тор е навлязъл във вътрешността на човека и действува в него посредством 28-те нервни течения. Чрез тези нервни течения, хората не възприемат съзнателно астрала, но в определени извънредни състояния, например по време на изпълнения със сънища сън, те са в състояние да го възприемат.
към текста >>
64.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В древните мистерии се
почит
аше един образ, който представя човека в неговото без полово състояние, при когото сексуалните органи още не са преобразувани.
Духовната наука поглежда назад към пра древните времена, когато човечеството все още не знаеше нищо за сексуалните сили.
В древните мистерии се почиташе един образ, който представя човека в неговото без полово състояние, при когото сексуалните органи още не са преобразувани.
На това място в тялото, къде то днес се намират сексуалните органи, могат да се видят извити, наподобяващи растение органи, които са проникнати само от етерното тяло, а астралното отсъствува. Хермафродитът, познат ни от античното изкуство изглежда по същия начин. той се изобразява така както благодарение на Духовната наука бихме описали човека в ранния му стадии. Вместо днешните възпроизведителни органи той има растителни, а от гърба му също изникват растителни органи. Сега вече можем да разберем не в детинския смисъл, в кой то това се разбира обикновено защо древните митове и библейската история за смокиновото листо казват: не за да се прикрие нещо, не за да се предпази, а за да намекне за един действителен факт в развитието на човечеството, за едно пра древно свято състояние, за което древните знаеха че човекът се е намирал на по-високо стъпало и тези негови органи са били все още растителни по природата си.
към текста >>
65.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Физическият огън не е бил
почит
ан, нито пък с него е свързан някакъв особен култ.
Трябва да се запитаме: са ли разказите, които се изправят пред нас в тези картини, действително астрални наблюдения, са ли те астрални възприятия? Ние ще видим, че те са такива до най-малкия детайл. За разбирането на този факт ще ни помогне обстоятелството, че в древната персийска култура определена роля играе това, което днес може да се нарече: култа към огъня. Ние обаче не бива да си представяме този култ към огъня като обожание на физическия огън, случаят не е такъв.
Физическият огън не е бил почитан, нито пък с него е свързан някакъв особен култ.
Физическият огън е в персийския мит и в персийската култура единствено един символ, един външен израз на определена духовна сила, която живее в огъня. Външният, физическият огън е изразът на духа на огъня.
към текста >>
Той не доближава човека, тъй като изпитва огромен респект пред човека и защото има съзнание за това, че във всеки трябва да се уважава и
почит
а усъвършенствуващия се човек.
тъй като това би довело човека при всички обстоятелства до сантименталност и филистерство. Теософията ни показва какво е човекът и каква е връзката му с целия свят и разглежда в определен смисъл като не съвсем срамежливо човекът да се притиска с морални правила, тъй като той е устроен така, че от познанието когато познае себе си от само себе си започва да следва истинския морал. Когато му се наложи да се обърне директно, непосредствено към чувствата на хората окултистът чувства това не в нисша, а във висша степен като нараняване на духовното чувство за срам. Той се обръща директно към познанието, но той поставя познанието така, че и чувствата на човека да се включат в него. Той поставя пред човека обективни факти, и тогава идват чувствата.
Той не доближава човека, тъй като изпитва огромен респект пред човека и защото има съзнание за това, че във всеки трябва да се уважава и почита усъвършенствуващия се човек.
Ако човек научи истината, то той ще стане добър, тъй като душата на истината е добротата. Ако човек възприеме познанието на истината, то той възприема добротата. По-нисшото познание не се следва от тази доброта, но тя следва по-висшето познание. Затова в общи линии чрез теософското общество в човека трябва да се влее волята за познание, тъй като това е истинният път към съвършенството, към доброто.
към текста >>
66.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Той
почит
ал като Висш Бог Яхве или Йехова.
Да вземем древно еврейския народ.
Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова.
Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението. Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог. Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”. В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека. Затова него са го наричали “Лицето на Бога”.
към текста >>
За това силата, която е идвала към тях от животните, те
почит
али като свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание.
Народите са чувствали това. Може да се каже, че от народния инстинкт лесно може да се почувства това. Един народ живее тук, друг там. Според различията на страните, в които живеят народите, те трябва да се ползват от едни или други животни, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ. Така, че древният египтянин, който напълно ясно е чувствал това, казвал: когато ние разглеждаме развитието на растенията, то откриваме, че в тях действат Ангелите, когато разглеждаме животните, виждаме, че те се направлявани от нашия ръководещ дух на целия народ.
За това силата, която е идвала към тях от животните, те почитали като свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание.
И при това, те не говорили за Архангели, но имали това усещане. Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните животни, но все пак в такива като сфинкса, крилатите животни и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните народи. В тях като че ли проблясват управляващите народа Архангели. За това вие можете да видите в различните животински групи възпроизводство на езотеричното явление на водещите Архангели, и много от образите на египетските божества се свеждат до тази представа, че Архангелът – духът, ръководещ народността – слиза надолу до царството на животните. Такава е основната задача на Архангелите; но има и още една.
към текста >>
67.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Култът към предците,
почит
ането на предците, всъщност се явява първата религия.
Все пак ние можем да открием нещо общо в това, което хората все още са съхранили в това следатлантско време: това е ехото на тези много надалече прострели се сили на паметта, едва ли това е имало място в атлантско време. Тогава паметта е била развита по съвсем различен начин от днешната. Хората са можели да си спомнят чак до живота на далечните им предци. Те знаели какво е направил този праотец столетия преди тях, те знаели това, както днес старецът знае за това, което е правил в своята младост. Такива възпоменания за предците са предизвикани от това, което може да се нарече религия на предците, култа към предците.
Култът към предците, почитането на предците, всъщност се явява първата религия.
В известен смисъл паметта се съхранила жива. Тази жива памет е била толкова велика, че в действителност за отделния човек, дори той да не е можел да се издигне до йога, все пак можело да настъпи спиритуално състояние, когато на сън или в особени психически състояния му се явявал общия праотец на народа.
към текста >>
Чистата наука все повече и повече се прекланяла и
почит
ала външния свят.
Чистата наука все повече и повече се прекланяла и почитала външния свят.
В това ние днес сме стигнали връхната точка. Християнството била силна подкрепа срещу това разтваряне в сетивното. Днес християнството трябва да бъде разбрано чрез теософско задълбочаване, за да може то да излезе пред човечеството с ново разбиране. По-рано, в Средните векове още съществувала връзката между науката и християнството. Днес ние се нуждаем от свръхсетивно задълбочаване на знанията, на мъдростта, за да се разбере християнството в цялата негова дълбочина.
към текста >>
68.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но съществата, които
почит
али като богове, например, Зевс, Вотан, вървят по друг път на развитие.
В заключение бих искал да отбележа едно друго явление,което може да ви покаже,че за определени неща, за които се дават сега ,твърде често само абстрактно обяснение, произтичат в по-голямата си част от дълбоката мъдрост. Аз вече говорих, че в атлантските времена, когато хората вечер излизали от своето тяло, то те живеели сред тези духовни същества, които наричали богове. Тези хора вървели по пътя на потапяне във физическото тяло.
Но съществата, които почитали като богове, например, Зевс, Вотан, вървят по друг път на развитие.
Те не дохождат долу до физическото тяло: те не докосват физическия свят. Но също и тук има преходни състояния. Човекът е възникнал именно благодарение на това, че цялото негово душевно и духовно същество се уплътнило до физическо тяло. При човека груповата душа изцяло се насочила надолу към физичното ниво, и физическото тяло на човека станало отпечатък на груповата душа. Да предположим, че същество от вида на Зевс – което се явява несъмнено реално – така да се каже, само леко се докосва до физическото ниво, само немного влиза в него.
към текста >>
69.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците
почит
али като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Истинското автентично архитектурно изкуство произтича не от нещо друго, а от това, че в насочените линии които вече ги има в пространството, се залагат камъни и тухли, и по този начин стават видими, благодарение внасянето на материя, в тази постройка, която идеално, духовно вече се е определила в пространството. В най-чист вид това чувство за пространството е имал гръцкият архитект, който в своя храм във всичките негови форми е изразявал това, което живее в пространството, което можело да се почувства в пространството. Простият факт, че колоната поддържа хоризонтално или наклонено разположените линии на телата, е възпроизводство на съдържащите се в пространството духовни сили. И целият гръцки храм не е нещо различно, от запълване с материя на това, което живее вътре в пространството. За това гръцкия храм е чиста архитектонична мисъл, кристализирало пространство.
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Много повече от обикновена фраза се явяват думите, че гръцкият храм е място където живее бог. За този, който действително чувства тези неща, особеността на гръцкия храм се състои в това, което ние можем да си представим :далече наоколо и в него самия няма нито един човек. Гръцкият храм не се нуждае от човека, който би се взирал в него или би се намирал в него. Представете си, гръцкият храм, който стои самотно и наоколо на всички страни няма ни една душа. Тогава той повече от всякога всъщност е това, което трябва да бъде.
към текста >>
70.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
* така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4 тома на готски език.Най-
почит
аната германска ръкопис написана със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент.
* така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4 тома на готски език.Най-почитаната германска ръкопис написана със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент.
Тя е съхранена само частично и била открита в 16 век в абатството Верден в Рур, след това тя попаднала в Прага, после в Швеция, и от там в Холандия, където тя била сложена в сребърна подвързия /от тук идва името Сребърен кодекс). Сега се съхранява в библиотеката на университета в Упсал.
към текста >>
71.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
През древността то е било
почит
ано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята.
Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения.
През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята.
В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина. Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия. И още: След като вземем описанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се натъкваме на толкова различни данни за отделните събития, че е невъзможно всички те да съвпадат с историческите факти.
към текста >>
72.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я
почит
а и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга.
Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата. Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството! С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга.
Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга.
Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс. Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма. Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване. Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното.
към текста >>
73.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в
почит
ането на сетивния свят.
А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят. За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела.
В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят.
През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот! " "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е. той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
към текста >>
74.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В бога Балдур митът
почит
а бога на земното Слънце, на земната сила.
В бога Балдур митът почита бога на земното Слънце, на земната сила.
Никое земно същество не може да се приближи до него с враждебно настроение. Ето защо и богът, за който митът, легендата има съзнанието, че той е едно изостанало в развитието си духовно същество, а именно Локи, не може да убие Балдур с никое от земните същества; той може да го убие с имеловата клонка, защото имелът е чужд между земните същества и затова може да служи на изостаналия Локи, който не е близък на земните богове. Зад такива легенди се крие една дълбока мъдрост. В този мит за Балдур и Локи ние навсякъде долавяме тази мъдрост. Ако бихте проучили нещата, вие бихте открили, че и в обичаите свързани с имела това, което се казва върху него, произхожда от една прадревна мъдрост.
към текста >>
75.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тези Същества те противопоставяха едно на друго: Аура Маздао, Светлинната аура, Ормузд, е Съществото, което персите
почит
аха като най-висшия Бог; Ариман е злият Дух, представителят на всички онези Същества, които населяваха формацията Земя+Луна.
А сега нека да обхванем с поглед Втората следатлантска културна епоха. Религиозното съзнание на Древно-персийската култура има своите корени в принципа на светлината и мрака. Тогава великите посветени говореха на хората за две Същества, едното от които беше олицетворявано в Слънцето, а другото - в Луната.
Тези Същества те противопоставяха едно на друго: Аура Маздао, Светлинната аура, Ормузд, е Съществото, което персите почитаха като най-висшия Бог; Ариман е злият Дух, представителят на всички онези Същества, които населяваха формацията Земя+Луна.
Религията на персите представлява един спомен за втората голяма Земна епоха.
към текста >>
76.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
По-късно, както обикновено става, хората започнаха да си представят тази богиня като някакъв фантом, роден от произвола на нечия фантазия, като някаква богиня, чиито култ древните са
почит
али на някакъв остров.
Тези човеци живееха, както се казва, в Рая. А човеците, които преждевременно слязоха на Земята, развиха особено силни тела, имаха суров, брутален израз на лицата, докато човеците, които искаха да развият по-благородните части на тях-ното същество, тези човеци постигнаха един много по-човешки облик. Това, което описваме сега, е запазено в ритуала на една чудна легенда. Известен е ритуалът, за който споменава Тацит: Легендата за богинята Нертус (Херта), която всяка година с една ладия навлиза сред морските вълни. Обаче тези, които теглят ладията, трябвало да бъдат убивани.
По-късно, както обикновено става, хората започнаха да си представят тази богиня като някакъв фантом, роден от произвола на нечия фантазия, като някаква богиня, чиито култ древните са почитали на някакъв остров.
Разпространи се мнението, че този култ има своя център в езерото Херта, намиращо се в Рюген. Хората вярваха, че там е мястото, където е плувала ладията на Нертус. Една забележителна измислица! Името „езерото на Херта” е съвсем ново. По-рано са го наричали „черното езеро” поради тъмния цвят и никому не би хрумнало да го нарича „езерото на Херта” и да го свързва с богинята.
към текста >>
77.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Днес ни се вижда твърде странно, нали така, как един човек може да бъде
почит
ан като Бог; за повечето хора това е напълно лишено от здрав смисъл.
Практически приложимо беше също и онова, което Мистериите даваха на хората. Но тук нещата са твърде странни и при едно по-внимателно проучване ние ще се опитаме да ги разберем. Мистериите на древните египтяни се стремяха към нещо твърде особено. Днешните хора са готови да се усмихнат, когато чуват че в определени времена фараонът е бил един вид посветен, когато чуват какво е било отношението на египтянина към неговия фараон, отношението на египтянина към държавническите дела на фараона. За европейските учени е твърде смешно, когато фараонът си приписва името „син на Хорус” или направо „Хорус”.
Днес ни се вижда твърде странно, нали така, как един човек може да бъде почитан като Бог; за повечето хора това е напълно лишено от здрав смисъл.
Обаче днешният човек не познава фараона и неговата мисия. Всъщност той няма никаква представа за посвещението на фараона. Днес под „народ” се подразбира само определен брой хора, които населяват дадена територия. За днешния човек „народът” е нещо абстрактно; за реалност той счита единствено определения брой хора, населяващи дадена област.
към текста >>
78.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Богинята от Ефес е
почит
ана и в днешните български земи.
Богинята от Ефес е почитана и в днешните български земи.
Нейно светилище (заедно с релеф) е разкрито край с. Обединение, Великотърновско. На други два релефа от Врачанско и Санданско, както и на две мозайки от римска вила край Ивайловград са изобразени от мита за ловеца Актеон, превърнат от Артемида в елен и разкъсан от собствените си кучета. Друго светилище на Артемида е разкрито в античния град Петра, развалини от който се намират в землището на с. Мулетарово, Благоевградско.
към текста >>
79.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това, което свещените Риши са обожавали като Вишва Карман, което Заратустра е наричал Ахура Маздао, което Мойсей е
почит
ал като "ехиех ашер ехиех", то трябваше да се яви в един отделен човек, в Исуса от Назарет, в земно ограниченото човечество.
Но има още и нещо друго.
Това, което свещените Риши са обожавали като Вишва Карман, което Заратустра е наричал Ахура Маздао, което Мойсей е почитал като "ехиех ашер ехиех", то трябваше да се яви в един отделен човек, в Исуса от Назарет, в земно ограниченото човечество.
Толкова далече трябваше да стигне то. Но за да може това Същество да живее в едни такъв човек, какъвто беше Исус от Назарет, необходими бяха много неща. За това беше необходимо самият Исус от Назарет да се намира на една висока степен на развитие. Не всеки човек можеше да стане носител на такова Същество, което идва в света по описания начин. Ние, които сме запознати с Духовната наука, знаем, че има прераждане.
към текста >>
80.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
на човека, който се е освободил от пречките и предразсъдъците на непосредствено заобикалящата го среда За това не е необходимо той да изгуби уважението си към идеите на заобикалящия го свят, даже той може да запази още по-силно своите чувство на
почит
и уважение.
Както виждате ние не можем да разберем живота на един човек, който вече е минал през някои степени на развитието, освен като държим сметка за тези факти. Една от степените, която човек достига относително бързо, когато той тръгне в пътя на познанието, е тази, която се нарича степен на "свободния човек", т.е.
на човека, който се е освободил от пречките и предразсъдъците на непосредствено заобикалящата го среда За това не е необходимо той да изгуби уважението си към идеите на заобикалящия го свят, даже той може да запази още по-силно своите чувство на почит и уважение.
Да предположим, че този човек умира, след като е придобил известна вътрешна независимост. В неговия следващ живот може да настъпи относително рано едно събитие, например да изгуби своя баща или някое друго близко същество, с което е свързан; или баща му го отхвърля и се отнася лошо с него. Този род неща ни са предадени вярно чрез легендите на много народи, защото тези легенди съдържат много повече мъдрост може да ни предложи съвременната наука.
към текста >>
81.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И в тези мистерии беше възприето, да не се занимават с живота, който е предшествувал момента на посвещението, а да се интересуват само за този, който, според така често срещания израз в Евангелията, беше станал "Син Божи", син на боговете Платон беше "Син Божи" за еврейските
почит
атели и ученици, които бяха едни от най-напредналите.
То имаше своето отражение във външния свят в смисъл, че онзи, който беше една висша личност и който е бил посветен, не беше разглеждан само според неговия естествен произход, но според свръхестествената причина на неговото съществуване. Спомнете си, че учениците на Платон, които наистина искаха да разберат своя учител в неговата действителна същност, не търсеха, кой е физическият баща на Платон. За тях лъчезарността на Платоновия дух оставаше в сянка всичко друго, Те мислеха, че душата, която бе живяла в това тяло, беше родена от едно висше същество, което е оплодило неговата човешка природа. Така те приписваха за рождението на Платон, не на физическия, а на духовния Платон, на Аполона. За тях Платон беше син на Аполона.
И в тези мистерии беше възприето, да не се занимават с живота, който е предшествувал момента на посвещението, а да се интересуват само за този, който, според така често срещания израз в Евангелията, беше станал "Син Божи", син на боговете Платон беше "Син Божи" за еврейските почитатели и ученици, които бяха едни от най-напредналите.
Трябва да си дадем сметка за значението, което това описание имаше за човешкия живот на тези синове на боговете на Земята. Именно в тази четвърта епоха на културата /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен свят и започнаха да обичат Земята. Те бяха обичали боговете на древността, защото бяха могли да видят, че синовете на Земята са били в миналото синове на боговете. Това чувствува особено много авторът на Евангелието на Марка. Той започва да описва само това, което е станало след кръщението, извършено от Йоана.
към текста >>
82.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Когато
почит
ателите на Стария Завет чуваха думите: "Аз и Отец Авраам сме едно" те чувствуваха нещо, което съвременният човек съвсем не може да разбере.
Едни от най-знаменателните думи, които той е произнесъл, са тези: "преди Авраам да бъде, беше "Аз Съм”! А също и следните: "Аз и Отец сме едно! " С това той искаме да каже, че за онези, които са свързан и със стария начин на живот, Азът се чувствува в сигурност само в лоното на едно братство основано на кръвните връзки.
Когато почитателите на Стария Завет чуваха думите: "Аз и Отец Авраам сме едно" те чувствуваха нещо, което съвременният човек съвсем не може да разбере.
Това, което човекът нарича своя индивидуален аз, което се развива между пределите на раждането и смъртта, може да му изглежда краткотрайно, преходно. Но този, който наистина вярваше в Стария Завет и беше получил ученията изпълващи душата на човечеството през онези древни времена той не говореше алегорично, но конкретно, когато казваше: "без съмнение Аз съм един индивид, но същевременно Аз съм свързан с великия организъм, който се простира до Отца Авраама. Пръстът няма съзнание за тялото освен до тогава, докато е свързан с него; така и Аз нямам спомени освен докато се чувствувам свързан с великия организъм на моя народ, който се простира до Отца Авраама. Аз завися също така тясно от моя народ както моят пръст зависи от моето тяло. Ако този пръст бъде отрязан, той престава да бъде вече пръст; неговият живот е осигурен само докато той е свързан с моята ръка, моята ръка с моето тяло.
към текста >>
83.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от
почит
аните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа.
Тук имаме един преход в течение само на няколко десетилетия, от Есхил до Еврипид, когато се извършило това, което ви описах и което е едно неопровержимо потвърждение. Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята трагедия; прекарайте през погледа на душата си това, което става там! Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската война. Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена. Синът Орест отсъствува.
Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа.
Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението. Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на духовното наблюдение. И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест. Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта.
към текста >>
84.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Мъдростта на египтяните, която е така много
почит
ана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот.
На този въпрос трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния живот. Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези народи, които току що Ви охарактеризирах, които одухотворяваха така да се каже външното тяло. У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път. У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен живот е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни.
Мъдростта на египтяните, която е така много почитана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот.
Всички изкуства, мъдростта, които трябваше да се развият в хората отвътре, всички те се проявиха у това течение на развитието на човечеството. Така ние виждаме, че сред това човешко течение се отдаваше по-малко значение на одухотворяването на външното тяло, а напротив се обръщаше по-голямо внимание на одухотворяването на вътрешните сили на душата, на тяхното все по-голямо префинване.
към текста >>
85.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
От тук и онова безгранично
почит
ане на Ведите като едно божествено същество в древни времена.
Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света. Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз". Обаче онзи който може да заеме правилно становище спрямо Ведите, той трябва да застане пред тях, както е заставал древния индиец, т.е. трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост". Ето защо думите на Ведите, частите на Ведите, особено на Риг-Веда, не са само документи върху нещо свещено, но самите те са не що свещено за онези, които са чувствували, каква е връзката.
От тук и онова безгранично почитане на Ведите като едно божествено същество в древни времена.
Това трябва ние да разберем. И ние трябва да го разберем от душата на древния индиец. И ние трябва да се научим да разбираме някои неща, защото отиваме към един идеал, към идеала да намерим отново първата културна епоха на по-висока степен, т.е. да основем отново тази епоха на по-висока степен. Ние трябва да научим нещо от това, което се казва, например за думите на Ведите, че Варавадша е изучавал Ведите в течение на три столетия.
към текста >>
Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо
почит
ано съкровище от мъдрост.
Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха. Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило. Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят. Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха.
Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост.
В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света. Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
към текста >>
Те бяха
почит
ани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило. Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят. Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха. Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост. В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света.
Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
към текста >>
86.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно
почит
ание и обожание по отношение на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си като истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас!
За Заратустра, за Буда, за Скитианос, за тях знаеше той че чрез тях в културата на бъдещето се вливаше онази мъдрост, която постоянно е идвала от Бодисатвите и която трябва да бъде използувана, за да бъде разбран най-достойният обект на всяко разбиране, Христос, който е едно Същество съвършено различно от Бодисатвите, който може да бъде разбран само, когато се вземе заедно цялата мъдрост на Бодисатвите. Ето защо в духовните мъдрости на европейците наред с всичко друго се съдържа и единно синтетично сливане на всички учения, които са били дадени на света чрез тримата велики ученици на Манес, и чрез самия Манес. Макар и Манес да не е бил разбран, ще дойде време, когато европейската култура ще се развие така, че отново ще може да се свърже един смисъл с имената на Скитианос, Буда и Заратустра. Те ще дадат на хората учебния материал, за да разберат Христа. Чрез тях хората ще разберат все по-добре и по-добре Христа.
Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно почитание и обожание по отношение на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си като истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас!
" Това беше една формула разпространена в много области на християнската епоха, чрез която формула някой изповядваше себе си като истински християнин. Това, което хората вярваха, че трябва да проклинат тогава, това ще бъде колегиумът от учители, които ще направят Христа най-добре разбираем за човечеството, към които човечеството ще насочва своя поглед като към великите Бодисатви, чрез които ще бъде разбран Христос. Днес най-малкото, което може човечеството, е да поднесе две неща на тези велики учители на Розенкройцерството, две неща, което може да означава само едно начало на това, което в бъдеще ще живее велико и мощно като разбиране на Християнството.
към текста >>
87.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Почит
и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на мислене, от който бяха дадени нашите разглеждания.
Разглежданията, които бяха предприети във връзка с Евангелието от Йоан и Евангелието от Лука[1], и общата постройка на изложените мисли са подчинени на следната гледна точка: това, което обозначаваме като съществото Христос Исус (доколкото изобщо в наше време е възможно човешкото му разбиране), е толкова велико, обширно и огромно, че разглеждането не може да изхожда от това, по едностранчив начин да се каже кой е бил Христос Исус и какво значение има съществото Му за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. В нашите разглеждания това би се показало като неуважение по отношение на най-великия миров проблем.
Почит и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на мислене, от който бяха дадени нашите разглеждания.
Благоговение и почит, които бихме могли да изразим в настроението: старание да не се поставя твърде високо това, което се явява човешко разбиране, когато се намираме пред най-великия проблем. Да се стараем да поставяме всичко това, даже и което може да ни даде толкова издигнатата духовна наука, не твърде високо, ако става дума за среща с този най-велик проблем на живота. И да не смятаме, че човешките думи могат да кажат нещо друго, освен едностранчива характеристика на този най-велик проблем.
към текста >>
Благоговение и
почит
, които бихме могли да изразим в настроението: старание да не се поставя твърде високо това, което се явява човешко разбиране, когато се намираме пред най-великия проблем.
Разглежданията, които бяха предприети във връзка с Евангелието от Йоан и Евангелието от Лука[1], и общата постройка на изложените мисли са подчинени на следната гледна точка: това, което обозначаваме като съществото Христос Исус (доколкото изобщо в наше време е възможно човешкото му разбиране), е толкова велико, обширно и огромно, че разглеждането не може да изхожда от това, по едностранчив начин да се каже кой е бил Христос Исус и какво значение има съществото Му за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. В нашите разглеждания това би се показало като неуважение по отношение на най-великия миров проблем. Почит и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на мислене, от който бяха дадени нашите разглеждания.
Благоговение и почит, които бихме могли да изразим в настроението: старание да не се поставя твърде високо това, което се явява човешко разбиране, когато се намираме пред най-великия проблем.
Да се стараем да поставяме всичко това, даже и което може да ни даде толкова издигнатата духовна наука, не твърде високо, ако става дума за среща с този най-велик проблем на живота. И да не смятаме, че човешките думи могат да кажат нещо друго, освен едностранчива характеристика на този най-велик проблем.
към текста >>
Но ако имахме достатъчно голямо уважение и
почит
пред самото това същество, бихме разбрали и нещо от другите качества, които това същество съдържа още в себе си.
Ние описахме две качества на Христос Исус и не пропуснахме да направим всичко, което би могло да ни доведе до предвиждащо разбиране за голямото значение на тези две качества.
Но ако имахме достатъчно голямо уважение и почит пред самото това същество, бихме разбрали и нещо от другите качества, които това същество съдържа още в себе си.
Така би било възможно и трето, и това трето е свързано с нещо, което не се е още разглеждало в нашето движение и може да се характеризира само в общи линии. Може да се каже, че в описанието на Христос в Евангелието от Йоан, Той е описан като висше същество, като същество, на Което служи царството на изпълнените с мъдрост Херувими. Така е изобразен в Евангелието от Йоан, с настроение, предизвикано от реещите се в орловите висини Херувими. Когато Го изобразяват в духа на Евангелието от Лука, Го изобразяват как се разширява топлият огън на любовта от Христовото сърце. Тук изобразяват това, което Той е бил за света благодарение на това, че е действал във висините, където пребивават Серафимите.
към текста >>
Тогава бихме казали: с
почит
се приближихме към Теб и получихме представа за Твоето мислене, чувстване и воля, и как тези три качества на Твоята душа ни се представят като величествени земни праобрази.
Бихме прозрели три качества, ако към разглежданията на Евангелието от Йоан и от Лука присъединим разглеждането на Евангелието от Марко.
Тогава бихме казали: с почит се приближихме към Теб и получихме представа за Твоето мислене, чувстване и воля, и как тези три качества на Твоята душа ни се представят като величествени земни праобрази.
към текста >>
88.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова лозата е давала напитка на тези хора, които не искали да стават ясновидци в по-висш смисъл, а
почит
али само бог Дионис и позволявали на способностите си да се издигнат от Земята.
Първото, което се е изисквало от назореите, е пълен отказ от всякакви алкохолни напитки. Било най-строго забранено да се вкусва каквото и да е приготвено с оцет. За спазващите особено строго инструкциите, било необходимо да избягват всичко свързано с грозде, тъй като може да се каже, че в гроздето растителнообразуващият принцип прекрачва известна граница, а именно точката, която определя, че в растението действат само слънчеви сили. Но в лозата действат не само слънчеви сили, но и нещо, развиващо се вътре, узряващо вече при ежегодно отслабващата слънчева сила, която властва през есента.
Затова лозата е давала напитка на тези хора, които не искали да стават ясновидци в по-висш смисъл, а почитали само бог Дионис и позволявали на способностите си да се издигнат от Земята.
към текста >>
89.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тези хора от миналите времена са изпитвали нечувано, съвсем не днес измислено благоговение пред великото Христово събитие благодарение на четирите Евангелия, и по странен начин са усещали, че, понеже са имали четири Евангелия, толкова повече е трябвало да
почит
ат и ценят това събитие.
Как тези, които са стояли начело на духовния живот и в течение на миналите столетия са държали в ръцете си Евангелията, са могли да се примирят с това, което днес наричаме противоречия?
Тези хора от миналите времена са изпитвали нечувано, съвсем не днес измислено благоговение пред великото Христово събитие благодарение на четирите Евангелия, и по странен начин са усещали, че, понеже са имали четири Евангелия, толкова повече е трябвало да почитат и ценят това събитие.
Как е възможно това? Възможно е, защото древното тълкуване на Евангелията е вземало предвид нещо съвсем различно, отколкото се взема днес. Днешните критици не правят това по-умно от някой, който снима букет цветя от едната страна и получава определена снимка на букета. След това той показва на света тази снимка. Хората я разглеждат и си казват: сега имам точна представа за букета цветя.
към текста >>
Когато разглеждаме хората от другите култури със сумрачното им ясновидство, възниква въпрос: как те са получавали това, което е било най-важно за тях, което са
почит
али най-много в света?
Когато разглеждаме хората от другите култури със сумрачното им ясновидство, възниква въпрос: как те са получавали това, което е било най-важно за тях, което са почитали най-много в света?
Те са го получавали така, сякаш то избухвало в тях вътрешно, като инспирация. Те нямали нужда да правят изследвания, както днес. Днес човек придобива науката като прави изследвания навън, той експериментира и от комбиниране на външните факти, получава своите закони. В древността човек не е изследвал това, което е трябвало да знае, а то е избухвало в него като откровение. Той е възприемал това вътре в себе си; душата му е трябвало да роди това вътре в него.
към текста >>
90.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това обяснява голямата
почит
, с което човекът в древни времена гледаше назад в миналото, и неговото пряко познание на миналото.
Сега ние гледаме назад към по-ранен етап на човечеството, когато човекът имаше миналото пред себе си като непосредствено настояща реалност, като картина в пространството. Това ни упътва към предишна степен на човешката душа, когато човекът не се нуждаеше от това да прави изследвания за своя произход, защото беше способен да го види. Според степента на своето развитие, той можеше да гледа повече или по-малко назад в миналото и да види откъде е произлязъл самият той.
Това обяснява голямата почит, с което човекът в древни времена гледаше назад в миналото, и неговото пряко познание на миналото.
към текста >>
91.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които
почит
ат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини.
Къде другаде в настоящия свят на обществен хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се чувстваме вътрешно сродни? Днес светът е така разпокъсан! Има хора, които стоят един до друг в офиси или работни стаи или заводи, вършещи еднакъв вид работа, но те може да бъдат далеч, много далеч душевно! Това е последствие от съвременния живот. Ние може да стоим заедно с други хора, и въпреки това обстоятелствата да са такива, че да нямаме разбиране от никой друг.
Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които почитат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини.
Хора, иначе чужди нам, може тогава да ни се разкрият като носители на вътрешно същество, което познаваме, и ние осъзнаваме, че може да има кръвна връзка в духа.
към текста >>
92.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Преди идването на Христос Исус, хората
почит
аха Яхве, или Йехова, а след това те започнаха да
почит
ат именно действуващото от мировото пространство Христово Същество.
Първото нещо, което възниква от сблъсъка между тези две категории духовни Същества, е говорът, това, което не би могло да възникне без формата и строежа на човешкото тяло. В строежа на човешкото тяло се проявяват именно тези други Духове на Народите, които са дълбоко свързани както с природните сили, така и с хората. Следователно, ние не бива да приписваме говора просто на онези Същества, които са интимно вплетени в народностния темперамент и като Същества, стоящи две степени над човека, определят неговата конфигурация. Съществата, които пораждат говора, действително притежават голяма сила, те не случайно са „Власти“; те упражняват своите въздействия върху арената на Земята, защото са останали на Земята, докато техните „партньори“ действуват в Аза от Слънцето, от мировото пространство.
Преди идването на Христос Исус, хората почитаха Яхве, или Йехова, а след това те започнаха да почитат именно действуващото от мировото пространство Христово Същество.
Относно Духовете на говора, Духовете на езика, ние трябва да знаем: В областта на говора човекът обикна именно онова, което остана свързано със Земята. Тук ние трябва да отворим душите си за съвършено нови възгледи. Човекът е склонен да прилага своите собствени понятия върху цялата Вселена. И естествено, той изпада в огромно заблуждение, ако си представя тези „изостанали“ Същества, като например една ученичка, която повтаря класа поради слаб успех. Те изостават не поради незнание, а поради изискванията, на една велика мъдрост, която движи и ръководи целия свят.
към текста >>
93.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Чукът на Тор в десницата на Тор и неговите непрекъснати, ритмични удари ето какво усещаше той в своя Аз: Силата на Тор, силата на един от най-могъщите Ангели, които изобщо някога са били
почит
ани от хората, защото Тор действително беше едно могъщо Същество, изостанало в своето развитие на онази степен, на която се намират Ангелите.
Той усещаше ударите на пулса в своята кръв и знаеше: Това са ударите на Аза! Това, което бушува там, аз усещам отново и отново! Обаче на външния, на материалния процес той не обръщаше особено внимание. Всичко това се разиграва в рамките на свръхсетивното изживяване. Той усещаше ритмичните удари на пулса като дело на Тор.
Чукът на Тор в десницата на Тор и неговите непрекъснати, ритмични удари ето какво усещаше той в своя Аз: Силата на Тор, силата на един от най-могъщите Ангели, които изобщо някога са били почитани от хората, защото Тор действително беше едно могъщо Същество, изостанало в своето развитие на онази степен, на която се намират Ангелите.
към текста >>
94.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено
почит
ани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп.
Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща. Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“. Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните. И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си. Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции.
Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп.
В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание. Той беше живият продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло. Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство. И това намира израз в брака между Фрайр и Герд, дъщерята на великаните. Тя е отнета от физическите сили на самата Земна еволюция.
към текста >>
95.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо поколения наред от халдейски, вавилонски, асирийски и други окултни ученици, обитаващи земите на Азия,
почит
аха в най-висша степен името на този велик свой учител, Заратустра, в лицето на сегашната му инкарнация като Заратас или Назаратос.
Знаем още, че той подготви цялата египетска култура на Хермес, като за тази цел пожертвува своето астрално тяло, което после беше прието от Хермес. Знаем също, че той пожертвува и своето тогавашно етерно тяло, което беше предназначено за Мойсей, и че Мойсей осъществи културната си мисия чрез етерното тяло на Заратустра. Самият Заратустра можа да се инкарнира по-нататък в други астрални и етерни тела. Особено интересна за нас е Заратустровата инкарнация през шестото столетие преди нашето летоброене като Заратас или Назаратос, живял в древна Халдея, където негови ученици са били халдейските мъдреци и маги, както и най-забележителните еврейски окултни ученици по време на Вавилонското пленничество. За халдейските окултни школи следващите шест столетия бяха наситени с традициите и ритуалите, произлизащи от Заратустровата инкарнация в лицето на Заратас или Назаратос.
Ето защо поколения наред от халдейски, вавилонски, асирийски и други окултни ученици, обитаващи земите на Азия, почитаха в най-висша степен името на този велик свой учител, Заратустра, в лицето на сегашната му инкарнация като Заратас или Назаратос.
И преизпълнени с копнеж те очакваха следващата инкарнация на своя велик учител и предводител, понеже те знаеха, че след шестстотин години той отново ще се появи. Тайната на неговото повторно идване им беше добре известна; у тях тя просветваше, така да се каже, като светлина, идваща от бъдещето.
към текста >>
96.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Почит
аемата общност цяла поздравяваме
Почитаемата общност цяла поздравяваме
към текста >>
97.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
На краля оказва най-голямо
почит
ание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен.
Красивите коне и оръжия й доставят удоволствие. Въоръжени и благородни мъже тя обича много. Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата. Тя често пролива сълзи, обича веселите лица, понася нечувани трудности и е толкова ревностна във воденето на войската и носенето на оръжие, че остава в пълно снаряжение без прекъсване по шест денонощия. Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване.
На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен.
За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят. И за да завърша, светлейши принце, моето донесение: става и стана много още по-удивително от това, което мога да ви опиша и изразя с думи. В същото време, когато ви пиша това, назованата Дева вече се отправи в околностите на града Реймс в Шампан, където спешно замина кралят за своето помазване и короноване с Божията помощ. Светлейши и най-могъщи принце и мой високопочитаеми господарю, смирено ви се препоръчвам и моля Всевишния да ви пази и изпълни вашите желания.
към текста >>
98.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
В химните на Заратустра - Хати, Амшаспандите носят имена, съответстващи на високите добродетели,
почит
ани в зороастрийския Иран:
2. Амшаспанди (новоперс. от авест. Амеша Спента - Безсмъртни Свети) - в учението на Заратустра шест божества от най-близкото обкръжение на Ахура-Мазда.
В химните на Заратустра - Хати, Амшаспандите носят имена, съответстващи на високите добродетели, почитани в зороастрийския Иран:
към текста >>
язати ("достойни за
почит
ание").
3. Изарди - от авест.
язати ("достойни за почитание").
към текста >>
99.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме
почит
на последното стъпало на човешкото физическо устройство.
Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание.
Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство.
А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице. За костната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез костните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища. Най-старата силова система в човешкия организъм имаме в лицето на костната система, и поради това тази костна система лежи в основата на цялото ни устройство.
към текста >>
100.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Навън в света, извън човека, те
почит
аха тази субстанция като великата одежда, като великата дреха на Макрокосмоса.
Стремежът на розенкройцерите беше да гледат по ясновидски начин на тази субстанция. Те виждаха подготовката за развитие на едно такова виждане в повишената действеност на моралните сили на душата, която правеше тогава видима тази субстанция. Те виждаха силата за това виждане в моралните сили на душата. И тази субстанция действително беше виждана и открита от розенкройцерите. Те откриха, че тази субстанция живее под определена форма в света, в Макрокосмоса, както и в човека.
Навън в света, извън човека, те почитаха тази субстанция като великата одежда, като великата дреха на Макрокосмоса.
В човека те виждаха възникването на тази субстанция в хармоничното взаимодействие между мисленето и волята. Те виждаха силите на волята не само в човека, но също и в Макрокосмоса, например в светкавицата и гръмотевицата. Те виждаха също и силите на мисленето от една страна в човека и след това навън в света, в дъгата, в утринната зора. За постигането на една такава хармония между волята и мисленето розенкройцерите търсеха силата в излъчването на етерното тяло на тринадесетия, на Кристиян Розенкройц. Установено беше, че всички техни открития трябваше да останат сто години като тайна при розенкройцерите и едва след това, след сто години, тези открития на розенкройцерите можеха да бъдат изнесени в света.
към текста >>
Ето защо е необходимо да проявим разбиране и
почит
към свещеното дело.
Утре ще говорим за делото на Кристиян Розенкройц. Днес един неопределен подтик към Духовната наука минава като течение през човечеството. И ние можем да сме сигурни, че там, където учениците на розенкройцерството се стремят сериозно и съвестно напред, ще бъдат създавани вечни стойности. Дори най-незначителната духовна работа ни води все по-нагоре.
Ето защо е необходимо да проявим разбиране и почит към свещеното дело.
към текста >>
101.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Но историята ни дава едно живо доказателство за някогашния съвместен живот с мъртвите, нещо, което навсякъде се проявява като една религиозна
почит
към мъртвите, а именно: Култът към прадедите, основаващ се на това, че хората си представяха мъртвите като непосредствено действуващи лица в един реален свят; култът към прадедите, малко или много, съществуваше навсякъде по Земята.
Ето защо в онези времена беше много важно хората да усетят, че нещо, което са притежавали по-рано, вече изчезва. В онзи преходен период от развитието на човечеството, когато се разиграха събитията от Палестина, възникнаха някои поводи човек да каже: Изменете състоянието, настроението на душата си, защото за човечеството настъпиха съвършено други времена. Преди събитията от Палестина хората можеха да знаят между другото, че виждат в духовните светове и знаеха от непосредствена опитност какво е положението с мъртвите, със свръхсетивните същества. Тази способност изчезна.
Но историята ни дава едно живо доказателство за някогашния съвместен живот с мъртвите, нещо, което навсякъде се проявява като една религиозна почит към мъртвите, а именно: Култът към прадедите, основаващ се на това, че хората си представяха мъртвите като непосредствено действуващи лица в един реален свят; култът към прадедите, малко или много, съществуваше навсякъде по Земята.
Докато сега, в преходното време, хората усещаха, че трябва да си кажат, макар и да не го казваха с тези думи, приблизително следното: По-рано нашите души са се издигали в света, който наричаме духовен свят. По-рано ние не можехме да живеем заедно с повисшите Същества, с мъртвите. Сега обаче нашите мъртви изчезват в един съвършено друг смисъл от нашето съзнание, ние нямаме вече предишната жива връзка с тях.
към текста >>
102.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
За хората е голямо изкушение да отдават фанатична
почит
на една такава личност, да я превърнат в светец и да ù припишат неоспорим авторитет: това е възможно най-лошото.
Но сега от голямо значение е да знаем: всеки път във всяко едно столетие, розенкройцерската инспирация е давана така, че никога носителят на инспирацията не е назоваван външно. Само най-висшите посветени знаеха това. Днес например за такива процеси може да се говори само, ако са изминали сто години след тях. Защото този е периодът, който трябва да е изтекъл след процесите, преди да може да се говори за тях.
За хората е голямо изкушение да отдават фанатична почит на една такава личност, да я превърнат в светец и да ù припишат неоспорим авторитет: това е възможно най-лошото.
Хората наистина са застрашени от една такава опасност. Обаче в този случай мълчанието е не само необходимата предпазна мярка срещу външните атаки от страна на честолюбието и гордостта, от които хората все пак биха могли да се защитават, а преди всичко срещу окултните астрални нападения, които биха били постоянно насочени против една такава индивидуалност. Следователно, поради това се налага необходимостта, за един такъв факт да се говори едва след сто години. Постепенно чрез такива съзерцания трябва да се изработи представата, че центърът на тежестта в историческото развитие е даден именно в розенкройцерството.
към текста >>
103.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Имаше например един
почит
ател на Вагнер – някой може да е екзалтиран от Вагнер и при това да не разбира нищо от него – който отиде бос до Байрот, после стана аскет, спеше на една дъска, посипана с кремък и накрая се превърна, заедно с Ницше, в противник на Вагнер.
Всеки човек трябва да почувствува своето място в света, трябва да изживее нещо от това, което нахлува по охарактеризирания начин като буря в човечеството. Иначе неустойчивостта, несигурността, изгубването на равновесие ще станат нещо всеобщо. Хора, които се колебаят между мечтателството и материализъм, не могат да се справят със света.
Имаше например един почитател на Вагнер – някой може да е екзалтиран от Вагнер и при това да не разбира нищо от него – който отиде бос до Байрот, после стана аскет, спеше на една дъска, посипана с кремък и накрая се превърна, заедно с Ницше, в противник на Вагнер.
Неустойчивостта на душата се изразява в неврастенията, срещу която е нужна една здрава опора във вътрешния свят на човека.
към текста >>
104.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Трябва да кажем, защото по-подходящо би било за човешкия дух да иска да охарактеризира една духовна Същност от такъв висш род с представи, които той си е изградил от обикновения живот чрез всякакви аналогии и сравнения, по-подходящо би било за човека, да иска да научи в дълбоко
почит
ание все повече и повече, за да добие приблизителни представи за това, което се намира там горе.
В течение на еволюцията на човечеството е спорило за съжаление, много върху предпазливите предчувствия, с които човешкият дух говорил за това, което съществува там горе в духовните области. За съжаление!
Трябва да кажем, защото по-подходящо би било за човешкия дух да иска да охарактеризира една духовна Същност от такъв висш род с представи, които той си е изградил от обикновения живот чрез всякакви аналогии и сравнения, по-подходящо би било за човека, да иска да научи в дълбоко почитание все повече и повече, за да добие приблизителни представи за това, което се намира там горе.
Религиите и светогледите са се опитвали да дадат приблизителни представи за това, което се намира там горе, като са прибягвали до многозначителни и многоказващи понятия; понятия, които така да се каже добиват нещо особено чрез това, че те се издигат над отделния човешки живот в самия външен сетивен свят. Естествено с такива понятия човек не може да охарактеризира даже приблизително възвишеното Същество, за което става дума тук, но той може, така да се каже да предизвика една представа за това, което не може да се каже, а което трябва да бъде обвито в една свещена тайна. Защото човек не трябва да иска да се приближи така направо до тези неща с човешките умствени понятия, които са добити при външния свят. Ето защо в редуващите се религии и светогледи хората са се опитвали да охарактеризират тези неща с тяхното предчувствие чрез това, че са прибягвали до това, което се издига над човека и е тайнствено вече във външната природа, използувайки го за характеристика или, по-добре казано, за наименование.
към текста >>
105.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Само след като беше събудил в душите на слушателите най-високата
почит
и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички дела на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие.
Беше същевременно времето, когато много сърца бяха разколебани чрез това, което искаше да се промъкне като едно псевдо-християнско учение от индо-теософския Адиар в европейското Движение за Духовна Наука, изопачавайки чрез това нейното собствено съдържание и отклонявайки я към нейните най-вътрешни цели. Движението на "Звездата на Изток" се натрапваше, неговите пропагандисти оперираха с изкривяването на истината изхождайки от опортюнизъм, когато биваха отхвърляни както се случва винаги в такива случаи и упрекваха защищаващите с в нетолерантност. За този важен момент в развитието на духовното движение в поврата на столетието се загатва в края на двете по-следни сказки. В тях звучи сбогуването с приятелите, които още се нуждаеха от тези изясняващи думи. Само от най-високата гледна точка, само след като бе събудено едно разбиране за възвишеността на единния Дух на Слънцето, Рудолф Щайнер засяга тайните, които са свързани с дейността на Христа на Земята.
Само след като беше събудил в душите на слушателите най-високата почит и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички дела на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие.
Величието и възвишеността на духовния елемент, за който става дума, дава на знаещия възможността да го постави в онази безлична светлина, която е далече от всякакъв догматизъм, която обаче за сигурността на сърцето може да извика също сигурността на изпитващия ум. Ако не бяха налице този имащ тежнение момент и произхождащите от него необходимости на познанието, завършекът на цикъла от сказки би станал съвършено друг. Изхождайки от една обективна вярност, ние сме длъжни да го запазим такъв, какъвто трябва да бъде изграден тогава, макар и светът от по-късните година няма вече никакво отношение към онези отшумели вече събития. Задачата на Рудолф Щайнер беше да победи тези изопачения на истината и да постави пред света истинския аспект на Хриството Същество. Поетическият гений на Християн Моргенщерн създаде един конгениален заключителен акорд към сказките.
към текста >>
106.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Нека бъдат твои всяка
почит
, великолепие и слава.
Нека бъдат твои всяка почит, великолепие и слава.
към текста >>
107.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Почит
ането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението.
И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години. И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно. Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура.
Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението.
Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност. Трябва да разглеждаме като благоприятна карма на нашето движение в Централна Европа факта, че имаме една такава личност между нас. А че тази карма има по-дълбока основа, се показва също и в това, че същата личност можа да съдейства по такъв отличен начин във всичко, което можа да се осъществи през последните месеци от нашия „календар“, който, както всичките ни начинания, трябва да служи на голямата цел; така че на първо място при тези, които съдействат по отличен начин не само като актьори, но и като цяло, трябва да бъде споменато името на госпожица фон Екартщайн.
към текста >>
108.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Би трябвало да се
почит
а всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област.
В нашата епоха в широки кръгове възниква необходимостта да се запознаваме с природния ред, с природните закони, които действат във всичко, също във всичко действително съществено реално, което срещаме в сетивното битие. И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светоглед. Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светогледи на нашето време. Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум.
Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област.
Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие. В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие. В по-малки кръгове вече съм обърнал внимание върху това; за този по-голям кръг искам да го направя днес.
към текста >>
109.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
То се яви пред душата ми, защото напълно от само себе си ми представи какво е искал един дух и не е могъл да направи и какво се яви сега по прекрасен начин чрез книгата на нашия
почит
аем Едуард Шуре „L’Evolution divine“.
И понеже е бил честен, той е изоставил това решение! Така виждаме как нашето време достига това, което може да разбули мировите загадки, които стоят зад сетивните явления и са причина за сетивните явления. Защо това се явява пред душата ми през последните дни? Никога не съм се боял да споменавам и личното, когато то е обективно, а всеки може да мисли за това, както той иска. Стремя се да разглеждам личното напълно обективно.
То се яви пред душата ми, защото напълно от само себе си ми представи какво е искал един дух и не е могъл да направи и какво се яви сега по прекрасен начин чрез книгата на нашия почитаем Едуард Шуре „L’Evolution divine“.
Прочетете я, но си поставете за задача да я четете така, че да вникнете в духовната сила, която стои зад всяко сетивно явление, която обаче в хода на епохите е действала като творческа фантазия. И ще видите как нашето време започва да отговаря на онова, което са горещи, изпълнени с копнеж, понякога напълно съзнателни въпроси на нашия духовен живот. Тогава ще намерите отговор в душите си за това какво трябва да бъде духовна наука, а също и отговора на това каква трябва да бъде духовната наука.
към текста >>
110.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Той казваше приблизително следното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората
почит
ат много Богове, кланят се на най-различни божества.
Как постъпваше Рам Мохан Рой?
Той казваше приблизително следното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората почитат много Богове, кланят се на най-различни божества.
И когато ги запитаме защо почитат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък. И понеже, тъй смяташе Рам Мохан Рой, хората разполагаха само с тази възможност, в моята страна се стигна до най-крещящи форми на идолопоклонничество, до едно осъдително идолопоклонничество, което наранява цялото първоначално величие на религията, изповядвана от моя древен народ. Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам. И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората.
към текста >>
И когато ги запитаме защо
почит
ат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък.
Как постъпваше Рам Мохан Рой? Той казваше приблизително следното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората почитат много Богове, кланят се на най-различни божества.
И когато ги запитаме защо почитат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък.
И понеже, тъй смяташе Рам Мохан Рой, хората разполагаха само с тази възможност, в моята страна се стигна до най-крещящи форми на идолопоклонничество, до едно осъдително идолопоклонничество, което наранява цялото първоначално величие на религията, изповядвана от моя древен народ. Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам. И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората. На какво разчиташе Рам Мохан Рой?
към текста >>
111.
Съдържание
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Антропософия като съдържание на чувството и живота, като благоговение и
почит
към скритото.
Антропософия като съдържание на чувството и живота, като благоговение и почит към скритото.
към текста >>
112.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние не искаме да отнемем ни що на тези учения, които
почит
аме също така високо, както който и да е индус.
Представете си само някой, който мисли дълбоко би се явил и би ни казал: Не е правилно от ваша страна вие, които вярвате в Христос, когато казвате особено за Христос, че всички религиозни изповедания могат да се съединят в него да го признаят еднакво като тяхна най-висша цел. С това вие давате предимство на Христос. Вие не трябва да твърдите нещо подобно за Христос. Защо обаче не? Може би защото индусът би искал, че трябва да се изповядват неговите учения?
Ние не искаме да отнемем ни що на тези учения, които почитаме също така високо, както който и да е индус.
Може ли будистът да каже: Аз не мога да призная Христос, защото това не се намира в моите будистки писания. Това ли е важно, че нещо, което е вярно не се намира в някои особени писания? Нима е нещо антибудистко човек да признае Коперниковата система, защото в моите книги не се намира нищо написано върху Коперниковата мирова система? Новите резултати на изследванията направени от Духовната наука върху Христовото Същество са именно нещо като Коперниковата мирова система, което може да бъде прието от индус, или човек изповядващ друга религиозна система: това няма нищо общо с едно религиозно вероизповедание. Който отхвърля това, което Духовната наука има да каже върху Христовия Импулс по отношение на религиозните изповедания, той няма истинско разбиране за това, какво отношение трябва да има към едно религиозно вероизповедание.
към текста >>
113.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
почит
пред скритото.
почит пред скритото.
към текста >>
114.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче човекът на небето, онзи който живее в духовният свят има тази особеност, гледа към човешката душа, която той особено много
почит
а и чиито съчинения той може би иска да прочете.
Например случвало се е, някой да е живял в духовния свят като душа в 18-тото столетие и в първата половина на 19-тото столетие приема като свой идеал един изпълняващ човек на земният свят. След това той иска да стане като този земен човек, да го следва след като се роди на Земята. той гледа например и вижда книгите на едни такъв земен човек, като когото иска да бъде след като се роди. Той гледа от духовният свят с определен вътрешен копнеж, гледа от небето долу на Земята с определен вътрешен подтик, както някой гледа като жив човек с копнеж към другия свят, към небето, обаче с малко по-различно чувство. Но съществува тази голяма разлика, че когато някой гледа към небето като земен човек без познанието на Духовната наука това остава като нещо неопределено.
Обаче човекът на небето, онзи който живее в духовният свят има тази особеност, гледа към човешката душа, която той особено много почита и чиито съчинения той може би иска да прочете.
Накратко казано, във втората половина на нашето духовно съществува ние между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме в подробности човешките души, научаваме се да гледаме в душите. И самите ние, които сега живеем на Земята, можем да имаме съзнание то, че там горе в духовният свят живеят души, които очакват да се родят в следващите десетилетия, които гледат в нашите души с копнеж и които виждат в нашите души онова, от което те се нуждаят за тяхната подготовка за земният свят. Те виждат в това време на техния духовен живот нашите души с такава точност, както земният човек вижда небето.
към текста >>
115.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Да, когато човек поглежда към Кришна, той поглежда същевременно и към своята собствена същност, към един друг човек вътре в себе си, у когото той
почит
а всичко онова, което сам носи в себе си като скри та заложба и който все пак е съвсем друг, различен от него; и той се отнася към този друг човек така, как то един Бог се отнася към хората.
Да, когато човек поглежда към Кришна, той поглежда същевременно и към своята собствена същност, към един друг човек вътре в себе си, у когото той почита всичко онова, което сам носи в себе си като скри та заложба и който все пак е съвсем друг, различен от него; и той се отнася към този друг човек така, как то един Бог се отнася към хората.
Ето как трябва да си представяме отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна; наред с това обаче ние долавяме и основния тон, който звучи в Бхагавад Гита, звучи там по такъв начин, сякаш докосва всяка душа, и то толкова човешки, толкова интимно човешки, като че ли всяка човешка душа би трябвало да се упреква, ако не усеща копнежа да се потопи във великото учение на Кришна. От друга страна всичко застава пред нас толкова спокойно, лишено от страсти и афекти, толкова възвишено и мъдро, понеже сега тук намира външен израз самата божествена мъдрост, която е стаена у всеки човек, макар и да се въплъщава като божествено-човешко същество само веднъж в еволюцията на човечеството.
към текста >>
И когато в нетърпението си бих те сметнал за мой приятел, наричайки те Кришна, неподозиращ твоето чудно величие, и когато без достатъчно внимание те
почит
ам не както трябва в промяна и в покой, във величието и ежедневието, без оглед на това дали си сам или заедно с други същества тогава умолявам те за твоята прошка.
Ето как Арджуна се обръща към своята по-висша същност, т.е. към Кришна: „Ти, господарю на Боговете, си безкраят и вечността, ти си едновременно битието и небитието, ти си най-висшият от Боговете, най-древният от Духовете, ти си най-ценното съкровище на Всемира, ти обхващаш Всемира и носиш в себе си всички възможни форми, ти си вятър, ти си огън, ти си смъртта, ти си вечно подвижното море на световете, ти си Луната, ти си най-висшият от Боговете, ти си предшественикът на Бобовете. Хиляди и хиляди пъти трябва да бъдеш възхваляван. Но ти заслужаваш много повече. Възхвала трябва да се носи към теб от всички страни; ти си всесилен, ти завършваш всичко.
И когато в нетърпението си бих те сметнал за мой приятел, наричайки те Кришна, неподозиращ твоето чудно величие, и когато без достатъчно внимание те почитам не както трябва в промяна и в покой, във величието и ежедневието, без оглед на това дали си сам или заедно с други същества тогава умолявам те за твоята прошка.
Ти, Отец на света, който движиш света и се движиш вътре в него; ти, който си Учителят, който си много повече от всеки друг учител; никой не може да се сравни с теб, ти превъзхождаш всички същества от трите свята, на колене пред теб търся твоята милост, о Господарю на световете. В теб виждам това, което никой никога не е виждал! Изпълнен съм с преклонение и страх. Покажи ми образа, в който да те разпозная! Бъди благословен, господарю на Боговете!
към текста >>
Само този, който може да прекрачи по-нататък, освобождавайки се от всякакви Веди, от всякакво разкаяние, от всякакви дарове, жертвоприношения и церемонии,
почит
айки единствено мен само той може да се приближи до моя образ, да ме опознае и напълно да се слее с мен.
А Кришна допълва: „Този труден за понасяне образ, който ти сега видя, е нещо, което дори Боговете копнеят да зърнат. Ведите не споменават нищо за този образ, до него не се стига нито чрез разкаяние, нито чрез дарове или жертвоприношения, нито чрез богослужения, обреди и церемонии. Чрез всичко това аз не мога да бъда видян в този образ, в който ме видя ти сега.
Само този, който може да прекрачи по-нататък, освобождавайки се от всякакви Веди, от всякакво разкаяние, от всякакви дарове, жертвоприношения и церемонии, почитайки единствено мен само той може да се приближи до моя образ, да ме опознае и напълно да се слее с мен.
Да, сине мой от племето Панду, само този, който постъпва според вдъхновението, идващо от мен, който ме почита и обича, който не се съобразява със света, а обича всички живи същества само той може да се издигне до мен".
към текста >>
Да, сине мой от племето Панду, само този, който постъпва според вдъхновението, идващо от мен, който ме
почит
а и обича, който не се съобразява със света, а обича всички живи същества само той може да се издигне до мен".
А Кришна допълва: „Този труден за понасяне образ, който ти сега видя, е нещо, което дори Боговете копнеят да зърнат. Ведите не споменават нищо за този образ, до него не се стига нито чрез разкаяние, нито чрез дарове или жертвоприношения, нито чрез богослужения, обреди и церемонии. Чрез всичко това аз не мога да бъда видян в този образ, в който ме видя ти сега. Само този, който може да прекрачи по-нататък, освобождавайки се от всякакви Веди, от всякакво разкаяние, от всякакви дарове, жертвоприношения и церемонии, почитайки единствено мен само той може да се приближи до моя образ, да ме опознае и напълно да се слее с мен.
Да, сине мой от племето Панду, само този, който постъпва според вдъхновението, идващо от мен, който ме почита и обича, който не се съобразява със света, а обича всички живи същества само той може да се издигне до мен".
към текста >>
116.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Напротив, тези части на тялото, които ни се струват по-незначителни, всъщност се оказват по-важни...Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма
почит
на онази част, която не я притежава; за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
Но фактически Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно. Ако всички те бяха една част, къде щеше да е тялото? Но фактически те са много части, а едно тяло. И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.
Напротив, тези части на тялото, които ни се струват по-незначителни, всъщност се оказват по-важни...Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава; за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
И ако една част страда, страдат всичките части; и ако една част е в добро състояние, радват се всичките части заедно с нея. Вие обаче така казва Павел на коринтяни сте тялото Христово и всички заедно образувате неговите части. И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: Първо апостоли, второ пророци, трето учители, после извършители на велики дела, едни с изцелителни дарби, други с дарби да помагат, да ръководят, да говорят разни езици. Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са?
към текста >>
117.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В това отношение
почит
ането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят.
Ти трябва да не спекулираш с името на този Бог и така нататък. От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“. Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона. Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят. И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено.
В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят.
Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите. По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо. При първите заповеди предметът, към който изобщо са насочени, още не се намира във физическия свят.
към текста >>
Второто, което ни позволява да пристъпим в духовния свят, е да се научим да уважаваме, да
почит
аме това, което действа в предмета.
Второто, което ни позволява да пристъпим в духовния свят, е да се научим да уважаваме, да почитаме това, което действа в предмета.
Познание, което не е свързано с душата така, че душата да пристъпи по пътя на познанието, без първо да изпита удивление и почитание към това, което се проявява чрез предмета на наблюдението, не може да надхвърли едно интелектуално опознаване.
към текста >>
Познание, което не е свързано с душата така, че душата да пристъпи по пътя на познанието, без първо да изпита удивление и
почит
ание към това, което се проявява чрез предмета на наблюдението, не може да надхвърли едно интелектуално опознаване.
Второто, което ни позволява да пристъпим в духовния свят, е да се научим да уважаваме, да почитаме това, което действа в предмета.
Познание, което не е свързано с душата така, че душата да пристъпи по пътя на познанието, без първо да изпита удивление и почитание към това, което се проявява чрез предмета на наблюдението, не може да надхвърли едно интелектуално опознаване.
към текста >>
Така че можем да изброим четири свойства, с които трябва да можем да застанем пред външния свят, пред външната страна на живота: Първо да се удивляваме, учудваме, второ, да
почит
аме, трето да се чувстваме в съзвучие със световния процес, четвърто напълно да се отдадем на този световен процес.
И четвъртото е: Пълна отдаденост на световния процес; така да се гледа на себе си, като че ли сам човекът е само един член, една частица от него.
Така че можем да изброим четири свойства, с които трябва да можем да застанем пред външния свят, пред външната страна на живота: Първо да се удивляваме, учудваме, второ, да почитаме, трето да се чувстваме в съзвучие със световния процес, четвърто напълно да се отдадем на този световен процес.
към текста >>
Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: Удивление или учудване,
почит
ане, чувство на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии.
В нашето време за този, който иска да тръгне по пътя към висшето познание, е особено необходимо да наблюдава нещата, които бяха характеризирани днес; понеже ние живеем във време, когато човекът ще бъде призван от по-висшите сили да става все по-самостоятелен. Във времената, които са изминали до Мистерията на Голгота, беше така, че към човека прииждаха по известен начин ясновидски сили дори и без негова намеса; това беше един вид наследство от човешките правремена. Но от Мистерията на Голгота насам човекът живее така, че трябва да стане съзнателен за нещата.
Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: Удивление или учудване, почитане, чувство на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии.
Има една възможност чрез най-фундаменталните душевни импулси човек да се постави в такова настроение спрямо света както при тези четири качества. Когато отново и отново се отдадем на мислите, че ние така, както сме поставени в света, както сме вплетени в света на майа, на голямата илюзия, с тази майа, с тази илюзия, която има своя произход винаги в духовния свят, сме произлезли от божествените сили. Че живеем в света на майа, на илюзията, това не ни пречи в този свят на майа, на илюзията, да се отдадем на духовните сили, от които сме произлезли.
към текста >>
Това правим чрез четирите добродетели: удивление и учудване,
почит
ане, хармония и себеотдаване на световния процес.
И второто е фундаменталното усещане, че не трябва да изпомпваме тези сили, които божествените същества са вложили в нашето астрално, етерно и физическо тяло, а непосредствено да се отдадем на духовния свят, да се стремим към него.
Това правим чрез четирите добродетели: удивление и учудване, почитане, хармония и себеотдаване на световния процес.
Това са точно нещата, които все по-дълбоко ни довеждат до настроението, което западноевропейската езотерика изразява с думите: В Христос умираме In Christo morimur.
към текста >>
118.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така ние изпитваме дълбоко
почит
ание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас.
Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и със сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща пролет и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от Земята и да започнат своята работа. И през лятото, в средата на лятото тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм. Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден. После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях.
Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас.
Те да бъдат опознати, е призванието на теософията. Тя ще донесе на хората яснота относно всичко това.
към текста >>
119.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем
почит
та си в памет на Е.
„Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение. Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс.
С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е.
П. Блаватска.
към текста >>
Затова ние я
почит
аме най-добре, когато насочим нашите благодарни мисли към нея и произнесем няколко думи, свързани с най-чистата истина.
Чувствам се в пълно съзвучие с индивидуалността на Е. П. Блаватска, когато за нея точно на този ден се изговарят думи, човек би искал да каже, на пълна, ясна истина. Беше й присъщо, когато тя беше напълно вярна на себе си, преди всичко да иска да бъде истинна.
Затова ние я почитаме най-добре, когато насочим нашите благодарни мисли към нея и произнесем няколко думи, свързани с най-чистата истина.
към текста >>
120.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това е едно от правилата на твоята религиозна общност, аз го признавам, както ти самият и след като аз го признавам, мога с
почит
ание да повдигна погледа си към Буда, също както самият ти.
И за него трябва да признаем, както за всеки Буда, че когато в двадесет и деветата година от своя живот той постига достойната степен Буда, тогава тази инкарнация, в която това се случва, е последната инкарнация и след това повече не трябва да слиза в едно земно въплъщение. Това будистът го възприема като истина. Като детска игра ще изглежда то за сравняващите религиите изследователи. Антропософът обаче, който се е запознал с тайните на религиите във всички области, няма така да пристъпи към Буда, а ще знае, че такъв факт е истина. И също както един вярващ будист, антропософът застава срещу будизма и казва: Да, аз знам, че това е така при Бодисатвите, които се издигат до Буда, знам, че те повече няма нужда да се въплъщават.
Това е едно от правилата на твоята религиозна общност, аз го признавам, както ти самият и след като аз го признавам, мога с почитание да повдигна погледа си към Буда, също както самият ти.
Това означава, че антропософският християнин напълно започва да разбира какво казва будистът и той също като него изпитва същите усещания и чувства, той ги споделя с него и те се разбират в това отношение.
към текста >>
Да отворим „Деянията на апостолите“ на страницата, където пише: „И апостол Павел дойде в Атина и атиняните се събраха около него, и апостол Павел се изправи пред тях и каза: Вие, жени и мъже на Атина, вие по всякакъв начин
почит
ахте досега вашите Богове; но божествеността не живее във външните знаци на действителността!
Да вземем веднъж следното.
Да отворим „Деянията на апостолите“ на страницата, където пише: „И апостол Павел дойде в Атина и атиняните се събраха около него, и апостол Павел се изправи пред тях и каза: Вие, жени и мъже на Атина, вие по всякакъв начин почитахте досега вашите Богове; но божествеността не живее във външните знаци на действителността!
Вие всъщност имате един олтар, където пише: На непознатия Бог! Аз обаче ви казвам, онзи непознат Бог е този, който не може да бъде показан в своя истински образ чрез външни знаци, той обаче лежи в основата на всичко живо, на всичко съществуващо. Той е този, който живя на Земята и възкръсна, този, който чрез възкръсването ще поведе самите хора към Възкресението. „ И апостолската история разказва по-нататък а ние буквално виждаме апостол Павел да стои пред атиняните - как някои атиняни повярваха, а други не. Между първите е Дионисий Ареопагита.
към текста >>
121.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Едно сърце, което може така да
почит
а, едно сърце, което може така да обича, то е едно сърце-образец за всички онези, които искат да се отдадат на усещането за правдиво, истинско, всеотдайно
почит
ание и любов.
Мили приятели!
Едно сърце, което може така да почита, едно сърце, което може така да обича, то е едно сърце-образец за всички онези, които искат да се отдадат на усещането за правдиво, истинско, всеотдайно почитание и любов.
Такова сърце може и по най-простия начин да се произнесе за тайните на света и на човешката душа. Затова и някои думи, идващи от устата на Новалис, изглеждат така, сякаш отново прозвучава онова, което във всички времена, изпълнено с копнеж и светлина, можа да се роди от троичния човешки стремеж към Духа. Така застава пред нас този едва тридесетгодишен Новалис, този прероден Рафаел, този прероден Йоан-Кръстител, този прероден пророк Илия; така застава той пред нас и ние с право можем да се преклоним пред него, понеже измежду мнозина други той беше онзи посредник, който ни посочи как по пътя на духовните откровения, към които се стремим в нашето духовно течение, ние можем да намерим също и истинското сърце, истинската любов, истинския ентусиазъм, истинската всеотдайност, за да успеем и в най-простите човешки души да внесем онова, което ние искаме да свалим долу от възвишените духовни висини. Понеже каквото и да възрази този или онзи относно трудното разбиране на по-новото духовно изследване, то тъкмо простодушното сърце и семплата душа ще порицаят лъжите; защото те ще разберат какво точно се сваля от духовните висини чрез това, към което се стремим в нашето духовно течение. Ние трябва да намерим пътя от духовните висини не само за тези, които под някаква форма са били обучавани за духовния живот, а и за всички копнеещи души, които се стремят към истината и към Духа.
към текста >>
122.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
(...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен
почит
ател.
60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта. Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието. Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят.
(...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател.
Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности. „ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света. „ (4 част, 16 том)
към текста >>
123.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Древната Мъдрост не трябваше да бъде по-малко
почит
ана и гледана с по-малко удивление, обаче трябваше да бъде безпрепятствено съобщени истините които лежаха на основата на Християнството.
Темата "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", която установява една връзка между древната източна Мъдрост и Християнството, беше дадена в онзи момент, когато отделянето на Антропософското Движение от теософското стана една необходимост.
Древната Мъдрост не трябваше да бъде по-малко почитана и гледана с по-малко удивление, обаче трябваше да бъде безпрепятствено съобщени истините които лежаха на основата на Християнството.
И трябваше да се постави тежест на необходимостта от едно изменение на методите на окултното развитие с оглед на промяната, която самото човешко същество е изпитало в течение на столетията.
към текста >>
124.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато се говори за Христовото Същество и как то слиза от духовния свят, за да бъде
почит
ано по-късно в същите култови форми, които са били използвани още по времето на езическите Богове, и когато всичко това се използва за да бъде отречен Христос, както става днес, ние сме изправени пред една логика, според която е напълно редно да се случи например следното: Даден човек отива в една страноприемница и неволно забравя там своите дрехи.
Когато се говори за Христовото Същество и как то слиза от духовния свят, за да бъде почитано по-късно в същите култови форми, които са били използвани още по времето на езическите Богове, и когато всичко това се използва за да бъде отречен Христос, както става днес, ние сме изправени пред една логика, според която е напълно редно да се случи например следното: Даден човек отива в една страноприемница и неволно забравя там своите дрехи.
За дрехите се знае, че те принадлежат тъкмо на този човек. После идва друг човек, примерно Шилер или Гьоте, и поради някакви обстоятелства е принуден да облече забравените дрехи и излиза навън, облечен с тях. А сега идва някой, вижда Гьоте, облечен в чуждите дрехи и казва: Да, и за какво става дума тук? За какъв забележителен човек може да се говори, след като аз съм проверил най-добросъвестно, че дрехите принадлежат на еди кого си, а той изобщо не представлява нещо особено? Понеже Христовото Същество, така да се каже, се възползва от дрехите на старите култове, сега идват остроумните теолози и не разбират, че Христовото Същество е взело само дрехата, обвивката на старите култове.
към текста >>
На особена
почит
днес е „подушвачът" на културната еволюция и неговата наука се приема за най-дълбока мъдрост.
Цели библиотеки и целият сбор от монистични възгледи днес заявяват: Ето доказателствата за дрехата на Христовото Същество, и тези доказателства са верни!
На особена почит днес е „подушвачът" на културната еволюция и неговата наука се приема за най-дълбока мъдрост.
Да, ето един от образите, които трябва да изградим в душите си, ако искаме да приемем Петото Евангелие не само с ума, но и с чувствата. Ние действително трябва да включим нашите истини в нашата епоха, и тогава ще проумеем, че е напълно изключено да разберем онази древна мъдрост, която днес се излива върху нас като едно ново благовестие. Ето защо сега, когато ни предстои да се разделим, отново бих искал да припомня онези думи, които се съдържат в Евангелието: С онова разбиране, което се шири днес всред човечеството, ние не можем да напредваме по-нататък в духовната еволюция.
към текста >>
125.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ето какво разбра Исус: че тези езически жертвоприношения наистина произлизаха от жертвоприношенията на истинските Богове през древните езически времена, доколкото те можеха да бъдат
почит
ани в онези епохи, но и че тези култове и жертвоприношения постепенно бяха стигнали до пълен упадък.
Но ето че сега, както стоеше пред събраните хора, в един момент той сякаш напусна тялото си и изпадайки в едно особено душевно състояние, той видя нещо ужасно! Насочвайки поглед към олтара и към хората около него, чийто брой непрекъснато нарастваше, той видя това, което може да се нарече демони, и разбра какво означаваха те. Той разбра как езическите жертвоприношения постепенно се бяха превърнали в нещо, което магически привличаше такива демони. И така, когато Исус се доближи до олтара, там се оказаха не само хората, но и демоните, привличани от извършваните по-рано жертвоприношения.
Ето какво разбра Исус: че тези езически жертвоприношения наистина произлизаха от жертвоприношенията на истинските Богове през древните езически времена, доколкото те можеха да бъдат почитани в онези епохи, но и че тези култове и жертвоприношения постепенно бяха стигнали до пълен упадък.
Тайните бяха принизени и вместо пренасяните жертви да се издигаха към Боговете, тези жертви, както и това, което живееше като мисли в жреците, привличаше демони, луциферически и ариманически сили, които той сега след като беше пренесен в друго състояние на съзнанието отново видя около себе си. И когато събраните около него хора видяха, че той се намираше в друго състояние на съзнанието, поради което и се свлече на земята, те побягнаха. Обаче демоните останаха.
към текста >>
126.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И докато религиозните системи, съществуващи извън древния еврейски народ това може детайлно да се проследи във всеки отделен случай навсякъде се стремяха да виждат елементите, в които
почит
аха своите Богове, не другаде, а в това, което не произлиза от Земята, древното еврейство виждаше във всичко това, което ставаше на Земята чрез самата нея, елементите, в които трябваше да бъде
почит
ан Богът Яхве или Йехова.
Още в самото начало, Старият Завет ни казва, че Яхве създаде човека от пръст, от субстанцията на Земята. Адам означава: направеният от земя, земният.
И докато религиозните системи, съществуващи извън древния еврейски народ това може детайлно да се проследи във всеки отделен случай навсякъде се стремяха да виждат елементите, в които почитаха своите Богове, не другаде, а в това, което не произлиза от Земята, древното еврейство виждаше във всичко това, което ставаше на Земята чрез самата нея, елементите, в които трябваше да бъде почитан Богът Яхве или Йехова.
Част от съседните народи отправяха поглед към звездното небе, към звездите и техните орбити. Те имаха това, което се нарича астрална, звездна религия. Други народи отправяха поглед към светкавиците и гръмотевиците, към проявлението на елементите в тях, и после се питаха: Как ни говорят божествено-духовните Същества с езика на светкавиците и гръмотевиците, с езика на облаците и другите природни стихии?
към текста >>
Ето защо вие сте от рода на съседните племена,
почит
ащи своите Богове под най-различни имена, макар и те да не означават нищо друго, освен че то идва от „Змията"!
От друга страна, ясно е, че човек не би стигнал доникъде, ако иска да се обърне към душите на хората, а в същото време си служи с обидни думи. Ние изобщо не стигаме до образа на Йоан Кръстител, ако заявим, че тук сме изправени пред неговия „божествен гняв"! Тук бих добавил: Естествено, да ругаят могат и другите хора. Но работата не се свежда до това. Обаче тъкмо в тези думи, които мнозина биха приели само като нещо обидно, е вложено цялото значение на това, върху което Йоан искаше да обърне вниманието на своите съвременници: Вие вече не знаете в какво се състои мисията на Бога Яхве; защото щом апелирате не към силите на Земята, а към силите извън Земята, вие не сте чеда на Авраам, понеже се кланяте пред това, което идва от Змията.
Ето защо вие сте от рода на съседните племена, почитащи своите Богове под най-различни имена, макар и те да не означават нищо друго, освен че то идва от „Змията"!
към текста >>
И когато потопим душата си в това, което току-що казахме за Йоан Кръстител, то ще ни подскаже по какъв начин Христос Исус застава пред Йоан Кръстител: като пред онзи, който най-добре разбира какво именно означава да се
почит
а Духът на Земята.
И така, Мистерията на Голгота наближава своята върхова точка. А докато бива подготвяна тук ще представя нещата по-скоро абстрактно, защото по-късно ще имаме възможност да ги разгледаме конкретно, един срещу друг застават Христос Исус и Йоан Кръстител.
И когато потопим душата си в това, което току-що казахме за Йоан Кръстител, то ще ни подскаже по какъв начин Христос Исус застава пред Йоан Кръстител: като пред онзи, който най-добре разбира какво именно означава да се почита Духът на Земята.
към текста >>
127.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те
почит
аха съществото, за което ние току що говорихме.
Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме.
И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества. Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента.
към текста >>
Не неговият сянков образ, който гърците
почит
аха след това, а що е всъщност Аполон?
Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете. Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон?
Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон?
Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества. Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента. Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното действие, за хармоничното действие на мисленето, чувствуването и волението. Лечителят, свръхсетивният лечител е Аполон. Ние видяхме трите степени на неговото развитие и лечителят, който стои на основата на Аполон, се роди на земята и хората го наричат Исус, т.е.
към текста >>
128.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Ние можем още веднъж да на сочим нашия поглед в миналото и да видим, как гъркът
почит
аше Аполона, този отблясък на Натановото момче Исус, но както то беше още в края на Атлантската епоха.
Хронологията бе последвана от Астрологията. И всичко, което разкрива истинската Хронология на Заратустризма, което разкрива истинската Астрология на египетските и халдейските мистерии, всичко това беше подбудено чрез троичното дело на Христос преди великата атлантска катастрофа. А какво последва в Гръцката или в Гръцко-латинската културна епоха? Това, което сега ще кажа, важи не само за гърците и за римляните, а също и за останалите области на Европа. Вчера аз се опитах да го обясня само при един отделен случай, но то важи така да се каже за целия западен свят.
Ние можем още веднъж да на сочим нашия поглед в миналото и да видим, как гъркът почиташе Аполона, този отблясък на Натановото момче Исус, но както то беше още в края на Атлантската епоха.
Ние казахме: Аполон идваше при Делфийския Оракул от страната на Хипербореите, от север. Чрез устата на Пития той казваше най-важното, което гъркът искаше да чуе, през време на лятото. През есента той отново се връщаше в страната на Хипербореите. Ние свързахме това движение на Аполона с движението на Слънцето; но понеже духовното Слънце е това, което говори чрез Аполона, когато физическото Слънце отива към юг, той отива към север. Митовете се оказват изпълнени с безкрайна мъдрост, когато ги разглеждаме в светлината на истинския Окултизъм.
към текста >>
Ето защо древно-еврейската мъдрост като
почит
аща бога Яхве трябваше да стане Геология.
Пак застава срещу нас броят на Елохимите, как застава срещу нас богът Яхве? Той застава срещу нас така, че иска да създаде човека от това, което е взето от самата Земя. Той иска да облече с една нова дреха, със земната дреха това, което е дошло от миналите времена, от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна. Яхве е именно богът, който формира човека от земята, от пръстта, т.е. от силите, от елементите на Земята.
Ето защо древно-еврейската мъдрост като почитаща бога Яхве трябваше да стане Геология.
И учението за човека, който е формиран от земята, е Геология. Когато ни се назовава името на първия човек, не ни ли се назовава веднага геологическия характер на древно-еврейското учение? Адам формираният от Земята. Това е важното, което трябва да обгърнем с поглед: всичко това, което другите схващаха като душа, бих могъл да кажа, което народите с метеорологическия светоглед схващаха като душа, всичко това говори различно върху формирането на човека. Нека насочим поглед върху гръцкия светоглед, според който Прометей седи и оформя човека.
към текста >>
129.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Проявява голяма
почит
към краля; казва, че Бог го обича и го е взел под своята особена закрила, поради което той ще бъде също за пазен.
Обича хубавите коне и оръжия. Много обича въоръжени и благородни мъже. Събирането и разговорът с много хора са противни на девицата. Често пъти очите и се наливат със сълзи, обича веселите лица, понася извънредно много работа и във воденето и носенето на оръжията е така издържлива, че в течение на шест денонощия наред остава въоръжена. Казва, че англичаните нямат никакво право върху Франция и затова, както тя казва, Бог я изпратил да ги победи и изгони, но след като първо ги е предупредила.
Проявява голяма почит към краля; казва, че Бог го обича и го е взел под своята особена закрила, поради което той ще бъде също за пазен.
За Орлеанския херцог, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но след като е предупредила англичаните, които са го взели в плен, да го освободят.
към текста >>
Пресветлейши и всемогъщи принце и мой високо
почит
ан господар!
И за да сложа край на моето съобщение, светлейши принце: Стават още по-чудни неща и са станали през време, когато Ви пиша, които не мога да Ви предам в думи. През време когато Ви пиша тези неща, девица та е заминала вече за град Реймс в Шанпания, където кралят е отишъл бързо за неговото помазване и коронясване със съдействието на Бога.
Пресветлейши и всемогъщи принце и мой високо почитан господар!
Представям Ви се много скромно, като моля Всевишния да Ви пази и изпълни Вашите желания. Написано: Битеромис, на 21 ден на месец юни Ваш смирен слуга Персевал, господар на Бонланинт, съветник и придворник на краля на французите и на Орлеанския херцог, сенешал на краля, родом от Берри".
към текста >>
Във времето на кръстоносците хората все още
почит
аха областта на свещеника Йоан, приемникът на Парсифал и за начина, по който се е търсело, можем да кажем: Макар и всичко това да е било изказано в земно-географски формули, областта на свещеника Йоан не може в същност да бъде намерена на Земята.
Който иска да се придържа към строго ограничените конфисионални убеждения, той без съмнение не ще може да бъде убеден отначало чрез това, което бе казано. Това иде от там, че той подава своето ухо на това, за което видяхме, че то е станало само на повърхността, че то е само външната страна на Христовите дела, които са от духовно естество. Как един човек е бил доведен чрез неговата Карма до тези духовни дела на Христос и затова стои пред нас като един велик образец за обединението на религиите по земното кълбо, как Парсифал е бил доведен до това, това искахме ние да поставим пред нашите души и си спомня ме за онова продължение на Легендата за Парсифал, което казва, че за времето, през което Граалът е станал невидим в Европа, той е бил занесен в областта на свещеника Йоан, който имаше своето царство отвъд областите, които са били достигнати от кръстоносците.
Във времето на кръстоносците хората все още почитаха областта на свещеника Йоан, приемникът на Парсифал и за начина, по който се е търсело, можем да кажем: Макар и всичко това да е било изказано в земно-географски формули, областта на свещеника Йоан не може в същност да бъде намерена на Земята.
Дали това е едно предчувствие в европейската легенда, която искаше да продължи легендата на Парсифал, едно предчувствие за това, че от онова време насам Христос действува, несъзнателно за нас, също в подосновите на изтока и че може би това, което става на изток като религиозни спорове на повърхността, би могло също така да бъде победено от излиянията и откровенията на Христовия Импулс, както това е започнало да става на запад съгласно откровенията на Парсифал? Дали слънчевата светлина на Граала е призвана да свети над всички богове на
към текста >>
130.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
За Мистерията на Голгота извънредно важно е не само това, което е станало сред човечеството на четвъртата следатлантска културна епоха, а от голямо значение е също това, което се е подготвило през време на цялата древно-еврейска култура, а именно
почит
ането на Йехова.
Ако искаме да разберем основно Мистерията на Голгота, не трябва да я разглеждаме като нещо отделно от еволюцията на човечеството, което трябва да бъде взето под внимание само през време на неговата продължителност в течение на три или тридесет и три години, както то е станало именно в четвъртата следатлантска културна епоха, в така наречената гръко-латинска културна епоха. Трябва да вземем под внимание също, че Мистерията на Голгота е била подготвяна през времето на цялото развитие на древния еврейски народ.
За Мистерията на Голгота извънредно важно е не само това, което е станало сред човечеството на четвъртата следатлантска културна епоха, а от голямо значение е също това, което се е подготвило през време на цялата древно-еврейска култура, а именно почитането на Йехова.
Първо е важно да разберем, кое е било съществото, което в древните еврейски времена се е изявявало като Яхве или Йехова.
към текста >>
131.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И колкото и странно да звучи това човек се научава да
почит
а в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот.
И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека. С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система.
И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот.
Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет. Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло. И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен.
към текста >>
132.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Когато преди смъртта на Земята човек е един истински материалист и отрича духа, след смъртта той се задушава, задавя се в духа и не намира в него никаква действителност, каквато е
почит
ал преди смъртта.
И винаги такъв човек се намира пред опасност, да не може да се върне отново на физическия свят чрез сили, които сам създава. Той постоянно живее в страха! Духът ще ме изтласка във физическия свят, и тогава аз ще имам едно физическо съществуване, което ще отрича всичко онова, което в предидущия живот съм признал като истина. Аз ще трябва да се оставя духът да ме тласне във физическата действителност и сам не ще доведа нещата до една действителност. Това е без съмнение нещо фрапиращо, но нещата стоят именно така.
Когато преди смъртта на Земята човек е един истински материалист и отрича духа, след смъртта той се задушава, задавя се в духа и не намира в него никаква действителност, каквато е почитал преди смъртта.
Тогава той се задавя или удавя в духа.
към текста >>
133.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"... идиличните и приветливи руснаци, за които толкова бленува моят
почит
ан приятел Уелс и които на нас останалите също са завъртели главата, изклаха през 1900 г.
"... идиличните и приветливи руснаци, за които толкова бленува моят почитан приятел Уелс и които на нас останалите също са завъртели главата, изклаха през 1900 г.
безжалостно цялото китайско население в Благовешченск и околността му. Казаците навързвали китайците за плитките им и ги пускали да се носят по реката в лодки, който не можели да ги издържат. Когато жените хвърляли децата си на брега и се молели поне те да бъдат пощадени, казаците набучвали малчуганите на байонетите си. "Жестокост като масовото избиване в Благовешченск и турците никога не са си позволявали", пише някогашният английски цензор по печата мистър Ф. Е. Смит през 1907 г.
към текста >>
134.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
На него може да се отдаде каква ли не
почит
, но то не помага да се върви напред и не може да бъде в услуга на човечеството.
Сега на нас ни е известен чужденецът, дал описанието на Утопия: Чужденецът е астралното "себе" на Томас Мор. На тези неща трябва да се гледа много по-реално, отколкото се случва на практика. За да бъде разбрана еволюцията на човечеството, наложително е на определени нейни места да се издирят основополагащите факти. Във всеки случай оценката не може да се оформи чрез извеждане от няколкото факта, намиращи се в непосредствена близост или пък приготвени от хора от обкръжението. От това валидна оценка не може да се получи, а само точно отражение на симпатиите и антипатиите.
На него може да се отдаде каква ли не почит, но то не помага да се върви напред и не може да бъде в услуга на човечеството.
към текста >>
135.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Там то винаги трябва да бъде
почит
ано по някакъв начин, както и самият език е из останал на стъпалото на готския, при което думата „изостанал" не представлява морална или основаваща се на симпатия и антипатия оценка, а цели да означи само различното местоположение върху класификационната ос.
Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано. С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт. В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано. Затова там все повече ще се проявява разбиране за онова, което се стреми да произтича само от народностния характер, а не от общата човешка същност, сиреч за медиумното, медиумоподобното или нещо друго традиционно. Там именно винаги се намира първоначалото на старинното старите розенкройцери, старите индуси и т.н.
Там то винаги трябва да бъде почитано по някакъв начин, както и самият език е из останал на стъпалото на готския, при което думата „изостанал" не представлява морална или основаваща се на симпатия и антипатия оценка, а цели да означи само различното местоположение върху класификационната ос.
Тя е въпрос на систематика и не, визира примерно изостаналост в развитието.
към текста >>
136.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото изключая отделни бележки поначало всичко, което във външно отношение се знае относно преданието за Нертус, се съдържа у Тацит*171, който за култа към Нертус или Херта съобщава следното: "Реудигни, авиони, англи, варини, еудоси, свардони, нуитони германски народи, живеещи между реки и гори" това приблизително са отделните племена, принадлежащи към ингевоните „
почит
ат на първо място Нертус, сиреч майката Земя, и вярват, че тя се намесва в човешките дела и пристига с колесница при народите."
Неща, които по онова време са съществували и са подхождали на времето си, нерядко се запазвали в бъдното като външни символи. Така и фактът, че в ония древни времена свещената тайна на въплъщението била забулена в подсъзнателното и предизвиквала струпване на всички раждания в определен отрязък на зимния сезон, така че изглеждало почти като грях, когато човек се родял и по друго време, в известна степен се е запазил в това, от което по-късното съзнание в общи линии е възприело само откъслеци, чийто смисъл досега не е разбуден от никое познание. Дори напротив познанието открито признава безсилието си да го разбули. Откъслеци са запазени в така нареченото предание за богинята Херта или Ерта или Нертус.
Защото изключая отделни бележки поначало всичко, което във външно отношение се знае относно преданието за Нертус, се съдържа у Тацит*171, който за култа към Нертус или Херта съобщава следното: "Реудигни, авиони, англи, варини, еудоси, свардони, нуитони германски народи, живеещи между реки и гори" това приблизително са отделните племена, принадлежащи към ингевоните „почитат на първо място Нертус, сиреч майката Земя, и вярват, че тя се намесва в човешките дела и пристига с колесница при народите."
към текста >>
В стари времена, въз основа на религиозния култ към вановете, всяка жена, която щяла да дари земята със земен обитател, знаела в своето сънищно съзнание, че на нея ще и се яви богинята,
почит
ана впоследствие като Нертус.
В стари времена, въз основа на религиозния култ към вановете, всяка жена, която щяла да дари земята със земен обитател, знаела в своето сънищно съзнание, че на нея ще и се яви богинята, почитана впоследствие като Нертус.
Всъщност това божество бивало представяно не като женско, а като мъжко-женско и едва по-късно образът на Нертус бил изопачен и напълно феминизиран. И точно както архангел Гавраил се явил на Дева Мария, така някога Нертус на колесница се явявала на жената, на която предстояло да дари земята със земен обитател. Въпросните жени виждали това в представите си. По-сетне, когато мистерийният импулс отдавна бил отшумял в този си вид, същото събитие се отпразнувало в спомена за него, във вид на символика, което Тацит успял да види и го описал по следния начин:
към текста >>
137.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тогава ти сигурно нямаше да изпадне под въздействието на онзи, който отпосле бил
почит
ан в Theosophical Society като някакъв махатма, без обаче да бъде такъв, и щеше да се стигне до погубването на париж-ката окултна ложа.
Времето е твърде кратко, за да мога още днес да Ви разкажа всичко, но нека засега да се спрем на някои отделни неща, а пък в скоро време може отново да се върнем към тези въпроси. Да приемем, че на Блаватска се бе удало да стане член на Парижката ложа, както тя самата го желаела.
Тогава ти сигурно нямаше да изпадне под въздействието на онзи, който отпосле бил почитан в Theosophical Society като някакъв махатма, без обаче да бъде такъв, и щеше да се стигне до погубването на париж-ката окултна ложа.
В такъв случай нямаше да се случи много от онова, зад което сега стои същата парижка окултна ложа, или пък то вероятно щеше да се случи в услуга на някоя друга користност. Тогава някои неща са щели да протекат в друга посока, а не както са станали. Защото вече било набелязано психичната личност на Блаватска да бъде използвана за ликвидиране на парижката ложа. И ако я бяха ликвидирали по окова време, тогава зад всичките тези хора, живеещи в историята повече или по-малко като марионетки, нямаше да стои нищо. Силвани, Дуранте, Серджи, Чекони, целия род на синьор Ломброзо*196 и някои други не биха имали окултни кукловоди.
към текста >>
Сега обаче въпросът беше да се намери подходяща личност, която да поднесе на царя
почит
анията на Рим.
Сега обаче въпросът беше да се намери подходяща личност, която да поднесе на царя почитанията на Рим.
Трябваше да бъде личност от особен вид. Такива неща се подготвят дълго отнапред, та в съответния момент, бих казал от непосредствена близост, само да бъдат насочени. За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие. Трябваше да бъде някоя изключителна личност; трябваше да бъде дори някоя личност, която нямаше лесно да се отзове. И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим.
към текста >>
За поднасяне
почит
анията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие.
Сега обаче въпросът беше да се намери подходяща личност, която да поднесе на царя почитанията на Рим. Трябваше да бъде личност от особен вид. Такива неща се подготвят дълго отнапред, та в съответния момент, бих казал от непосредствена близост, само да бъдат насочени.
За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие.
Трябваше да бъде някоя изключителна личност; трябваше да бъде дори някоя личност, която нямаше лесно да се отзове. И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим. Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар. По-начало италианското си гражданство бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше английски поданик. Смесената му кръв не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206.
към текста >>
138.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
"маестрото" (или ръководителят) на госпожа Блаватска се обявил за "духа" на някакъв смел морски разбойник на име Джон Кинг, който през XVII век се радвал на голяма
почит
... При това самият полковник Олкът първи изказва предположението, че "Джон Кинг" не ще да е бил никакъв умрял морски разбойник, ами като творение на някакъв орден съществувал сред хората на земята, а по отношение на успехите си бил зависим от хора, действащи в сянка" [Olcott, "People from the other world" (Хора от оня свят), стр. 454].
*33. Виж Rudolf Steiner, "Die okkulte Bewegung im 19 Jahrhundert und ihre Beziehung zur Weltkultur" (Окултното движение през XIX век и неговото отношение към световната култура), Събр. Съч.№ 254 (Събрани съчинения, Дорнах, 1969) и Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена, срв. бел. 7). В лекция първа Харисън пише: (Koot-Hoomi) "е един нает от руското правителство вероломен мерзавец, комуто за известно време се удава да заблуди г-жа Б., но чийто истински характер и личност тя в крайна сметка разкрива" Освен туй и в приложението към лекция първа: "А от "Хора от оня свят" на полковник Олкът знаем, че през 1874 г.
"маестрото" (или ръководителят) на госпожа Блаватска се обявил за "духа" на някакъв смел морски разбойник на име Джон Кинг, който през XVII век се радвал на голяма почит... При това самият полковник Олкът първи изказва предположението, че "Джон Кинг" не ще да е бил никакъв умрял морски разбойник, ами като творение на някакъв орден съществувал сред хората на земята, а по отношение на успехите си бил зависим от хора, действащи в сянка" [Olcott, "People from the other world" (Хора от оня свят), стр. 454].
После тя изчезнала и наскоро подир туй се разчуло, че заради охулване на конституцията на Съединените щати някоя си госпожа Блаватска била отлъчена от едно американско братство и отишла в Британска Индия, за да приведе в сила една закана, за чието осъществяване тя имала добри изгледи."
към текста >>
139.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Съществото е тук, и представата за него е тук, в нас, когато с
почит
гледаме след починалия, когато в изпълнени с преданост мисли възстановяваме това, което е бил той за нас.
Това, за което си спомняме, го няма тук, то не става в миговете, когато си спомняме. Това, което е съдържание на моите представи-спомени, сега не действа. Когато си спомняме за душа, която е била свързана с нас и е преминала през портата на смъртта, ние живеем в мисли за този починал; но самият той, починалият, е тук, в непосредствена близост, той е реално същество в духовния свят. Следователно това не е само представа-спомен; макар и да се явява изображение на спомена, това съответства на реално духовно същество. Вътре в нас живее представата, а навън, в духовния свят живее мъртвият.
Съществото е тук, и представата за него е тук, в нас, когато с почит гледаме след починалия, когато в изпълнени с преданост мисли възстановяваме това, което е бил той за нас.
В нашето будно съзнание навлиза имагинацията, образът на мъртвия. Той е тук. Какво значи това? Това значи: той е тук, в жив, действен процес, в нашето физическо и етерно тяло.
към текста >>
140.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако вземем факта, споменат от мен в лекцията завчера във връзка с Карл Кристиян Планк /бележка 64/, чиято духовна надареност прозира от това, че той в 1880 година точно е предсказал събитията от нашите дни, от характера на признанието и
почит
та, каквито той е получил, ще видите, че развилата се по това време култура е била предназначена да установи световно господство на потискащата всички истински стремежи посредственост.
Болестта е преди всичко реакция на нещо, в което е нарушен редът. Значи, ако изхождайки от вашата гледна точка се продължи разглеждането, неизбежно ще стигнем до извода: болестта се е появила защото някъде е бил нарушен редът. Имало е безпорядък, който е предизвикал болест – така е правилно да се каже. Но хората се объркват в тези правилни неща, защото те са тривиални и не са способни да мислят дълбоко, не им е достъпно по-дълбокото разбиране на нещата. С този факт се налага сериозно да се съобразяваме в наши дни.
Ако вземем факта, споменат от мен в лекцията завчера във връзка с Карл Кристиян Планк /бележка 64/, чиято духовна надареност прозира от това, че той в 1880 година точно е предсказал събитията от нашите дни, от характера на признанието и почитта, каквито той е получил, ще видите, че развилата се по това време култура е била предназначена да установи световно господство на потискащата всички истински стремежи посредственост.
Трябва само точно да си изясним това. Трябва да вникнем в това.
към текста >>
141.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато в древността хората са
почит
али своите починали предци, като господари на рода, като боговете предци, това е произлизало от атавистичното знание, че умрелите винаги са тук, че те действат чрез душите на живеещите.
Във всеки случай, човечеството от нашето време и в близко бъдеще, трудно ще се откаже, колкото и необходимо да е това, от навика да мисли, че импулсите в обкръжението, в което хората живеят и действат, изхождат само от външния сетивен свят; трудно ще им бъде да свикнат с мисълта, че в това, което наричаме наш социален и всякакъв друг живот, действат не само така наречените живи, но и така наречените мъртви, че умрелите винаги са тук с нас и действат в нас и чрез нас. Митовете ни казват, че далечните ни предци са знаели това.
Когато в древността хората са почитали своите починали предци, като господари на рода, като боговете предци, това е произлизало от атавистичното знание, че умрелите винаги са тук, че те действат чрез душите на живеещите.
Закономерно е, че това знание е изгубено от хората, но то трябва да бъде възстановено! Отново ще се знае, че мъртвите са тук, в нашето обкръжение, че те говорят чрез нашите души, че ние общуваме с тях. Ще трябва да се признае, че отговорът за това, как е устроен животът, трябва да се търси в духовната наука, и че външната наука не може да даде правилното знание за живота, защото тя не вижда разликата между това, което произхожда от външния сетивен свят, и това, което звучи от свръхсетивния свят. Всъщност, нашите исторически съчинения постепенно са стигнали до гротескни нелепици. Говори се за исторически идеи, сякаш те са долетели като колибри или някакви други птички, докато тези идеи в действителност, най-често са именно импулси от умрелите.
към текста >>
142.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Човек, като Фриц Маутнер, има безбройни
почит
атели, които вярват на думите му.
Нашето време не е авторитарно, нали така? Хората опитват всичко и оставят най-доброто. Въпреки това се случва, разбира се, хора да се подчинят на авторитета.
Човек, като Фриц Маутнер, има безбройни почитатели, които вярват на думите му.
Такава статия, разбира се, прави голямо впечатление. Помислете колко мисли са пробудени от тази статия; всички те са привлечени в сферата на Ариман.
към текста >>
143.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но тук няма абстрактна
почит
към починалия, а живо установяване на непосредствена връзка– с живеещата след смъртта душа, живо възприемане от въплътената във физическо тяло душа, на живата душа на починалия.
Но тук няма абстрактна почит към починалия, а живо установяване на непосредствена връзка– с живеещата след смъртта душа, живо възприемане от въплътената във физическо тяло душа, на живата душа на починалия.
О, много, изключително много плодотворни неща, пълни със значение, най-съществени неща ще се влеят в живота на Земята, когато умрелите чрез съзнанието на живеещите, ще успеят да станат съветници на човечеството. Знам, колко далеч от това е още съзнанието на хората. Знам, че макар и днес да питат: какво може да каже някой 22-годишен или 23-годишен – или изобщо, каква трябва да бъде възрастовата граница за различните парламенти? – Какво може да каже и 24-годишният за това, което трябва да стане закон? Но никой не пита, какво днес казва Гьоте за предполагаемия закон.
към текста >>
144.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Външно, екзотерично се прави така, че този факт се преобразява в
почит
ание.
Външно, екзотерично се прави така, че този факт се преобразява в почитание.
Знаете, че към изкуството на определени братства принадлежи създаването на илюзии, защото когато хората не знаят в каква степен илюзията изобщо съществува в действителността, могат да бъдат заблудени с изкуствено създадени илюзии. Това, което се иска, се прави като се облича във формата на обожаването. Помислете си, че пред мен имам племе от хора, на което казвам - след като преди това като «зъл» брат съм постигнал етерното тяло на някой предшественик да бъде привлечено от демонично същество, -че трябва да обожават този предшественик. Предшественикът просто е изоставил етерното си тяло, което е привлечено от демоните чрез машинации на ложите. Следователно се въвежда обожествяването на предшествениците.
към текста >>
145.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И второ - ако се каже само първото, няма да отговаря напълно на реалността, - от моя страна освобождавам
почит
аните от мен скъпи приятели, които са имали такива лични разговори с мен, да пазят в бъдеще някакво мълчание за това, което е било обсъдено лично с мен.
Беседи, мисли и медитативни напътствия, 1906 - 1924», Събр. съч. 261. В края на лекцията (преди последния отпечатан откъс на стр. 76) Рудолф Щайнер казва няколко думи, които възпроизвеждаме тук: «За съжаление, също и тук трябва да добавя съвсем накратко, че антропософското движение днес среща не само съпротива и предразсъдъци, но в последно време особено клевети и очерняне, и за съжаление това става причина, понеже тези клевети се отнасят по-специално до личните срещи с отделни приятели, с натежало сърце да реша да прекратя засега тези обсъждания на езотеричния живот. Клеветите, които се появиха в последно време чрез непълноправни членове, са от този вид - не искам да говоря в детайли за това, - че се налага точно тези неща, които бяха направени поради искрена сърдечна необходимост, да бъдат прекратени за по-кратък или по-дълъг период от време.
И второ - ако се каже само първото, няма да отговаря напълно на реалността, - от моя страна освобождавам почитаните от мен скъпи приятели, които са имали такива лични разговори с мен, да пазят в бъдеще някакво мълчание за това, което е било обсъдено лично с мен.
Това, което е лично обсъждано между мен и членовете на Обществото, може, ако самият човек иска -разбира се, не е задължително - да го разкаже на всекиго. Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време.
към текста >>
146.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Какво е това, което обикновено се
почит
а като „Бог“?
Изток, Запад, Средна Европа. Произход на думата „Бог“. Земно тяло, земна душа, физическа култура, духовна култура. Църквите.
Какво е това, което обикновено се почита като „Бог“?
Изтокът и новата духовност. Ленинизмът като горчива ирония. Тагор, задача на Средна Европа между Ориента и англоамериканизма.
към текста >>
147.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Колкото и високо в друго отношение и поради други основания да се е
почит
ал в древните дохристиянски мистерии слънчевият живот, винаги той се е
почит
ал като основа за смъртта.
Като нещо съвсем съкровено, като нещо непоносимо за слабо подготвените хора, се е разглеждала тайната на Слънцето, доколкото са знаели, че е заблуда, майя, ако някой поддържа мнението, че посредством лъчите на Слънцето, падащи на Земята, се раждат и израстват съществата от различните природни царства. Те знаели, че от слънчевия живот зависи не раждането, а напротив, разлагането, ограничаването на живота, отмирането на живота. Това, че Луната ражда съществата, а Слънцето ги убива, е било мистерийна тайна.
Колкото и високо в друго отношение и поради други основания да се е почитал в древните дохристиянски мистерии слънчевият живот, винаги той се е почитал като основа за смъртта.
Това, че съществата трябва да умират, се е приписвало на действието не на това Слънце, което ни е известно от „Въведение в тайната наука“ като второто въплъщение на Земята, а се е приписвало на действието на нашето, така чудно изгряващо на хоризонта Слънце.
към текста >>
Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се
почит
ат.
Забележително е да се види, до какви неща, собствено, е стигнал Огюст Конт – искам днес да отбележа само някои характерни черти. Той много се е занимавал с основаването на църква, позитивистка църква. И тази позитивистка църква, – ако извлечете от нея отделни неща, тутакси ще разберете нейния дух, – трябва да се въведе определен вид календар.
Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се почитат.
Други дни трябва да се използват да се хулят такива хора, като Юлиан Апостат или Наполеон. И това трябва да се регулира. Но изобщо целият живот трябва в широк план да се управлява в съответствие с основните постановки на позитивистичната наука.
към текста >>
148.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Съвременният човек не може в същия смисъл да
почит
а нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури.
Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм. Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред.
Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури.
Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил. Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност. Това е важно, макар и днес това да е неудобно. Но ако непредубедено застанем на гледната точка на истинското разбиране на действителността, трябва да приемем в себе си някои неудобни истини.
към текста >>
Почит
ането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда.
Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм. Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред. Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури.
Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда.
Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил. Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност. Това е важно, макар и днес това да е неудобно. Но ако непредубедено застанем на гледната точка на истинското разбиране на действителността, трябва да приемем в себе си някои неудобни истини.
към текста >>
Той
почит
а триадата: първо, Великия Фетиш; второ, Великия Медиум; и трето, Великата Същност.
При Огюст Конт – не ви излагам теория, а ви демонстрирам и факти, или поне отделни факти —, въпреки, че той е бил обърнат към позитивизма и се е отвърнал от своя учител Сен-Симон, се открива склонност към мистицизъм, така че в края на своя живот той ясно приема троичността.
Той почита триадата: първо, Великия Фетиш; второ, Великия Медиум; и трето, Великата Същност.
И той казва: Великият Фетиш – това е майчиното лоно на човека в пространството. Пространството е същността на Медиума, посредством който човечеството се ражда от майчиното лоно. Великата Същност – това, абстрактно, е разпространяващото се по Земята човечество. Тази триада признава Огюст Конт. Забележително сливане на позитивизъм с мистицизъм!
към текста >>
149.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В противоположност на гръцката одежда, в самата форма на падащите гънки на римската тога се вижда отблясъка на
почит
ането на култа.
Да, под влияние на Август в Рим се развивало нещо съвсем друго, отколкото по-рано в Гърция. Колкото и римската дреха да е приличала на гръцката, в римската тога не са се чувствали така, както се е чувствал гъркът в своята одежда, съвсем вътре в нея, а римската тога е изглеждала като външна дреха, като декорация.
В противоположност на гръцката одежда, в самата форма на падащите гънки на римската тога се вижда отблясъка на почитането на култа.
Може да се усети огромната разлика между Демостен, който е заеквал, и който без значение на заекването си е можел да изрази гръцкото същество – не риториката! – и римските оратори, при които повече се е обръщало внимание да няма сред тях заекващи, а само такива, които могат добре да формулират последователността от думи и изречения.
към текста >>
150.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за
почит
ане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
Тези две неща – не мога да ги разглеждам в детайли, но поначало – най-напред се появиха в Европа заедно и се сблъскаха с едно трето нещо. Те така се сблъскаха, че отначало проникна арианството, но тъй като то беше отзвук на връзката на човека с природата, то не беше разбирано от онези народи, които както германските и франкските народи се намираха под чисто келтския импулс, те не го разбираха, те разбираха само това, което беше залегнало в тяхното кралско образувание.
И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
към текста >>
Второ: „Бог изисква
почит
ане“ – Отново една обща черта на религиите.
Второ: „Бог изисква почитане“ – Отново една обща черта на религиите.
към текста >>
Трето: „Това
почит
ане трябва да се изразява в добродетели и благочестие.“
Трето: „Това почитане трябва да се изразява в добродетели и благочестие.“
към текста >>
151.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и
почит
към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване.
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение.
Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване.
Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред. По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот.
към текста >>
152.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
На мястото на
почит
та към Йехова трябваше да дойде
почит
та към Христос — тази
почит
ни кара да говорим за цялото човечество, както по-рано
почит
ащите Йехова говореха само за въпросния един народ.
Но след като се извърши Мистерията на Голгота, трябваше да се преустанови този начин на мислене. По-късно той стана отживелица.
На мястото на почитта към Йехова трябваше да дойде почитта към Христос — тази почит ни кара да говорим за цялото човечество, както по-рано почитащите Йехова говореха само за въпросния един народ.
На това неразбиране се дължи трагичната съдба на еврейския народ. Днес обаче също сме изправени пред всякакви проявления на такъв атавизъм. Какво е, ако не атавизъм, когато даден народ — въпреки че този народ може да вярва, че върши нещо съвсем различно и да използва различни думи — иска да обожествява някакъв свой Йехова, някаква специална национална цел!
към текста >>
153.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Фактите са, че Адолф Харнак не знае нищо за истинското Христово Същество, че няма и най-бегла идея за истинското Същество на Христос, че
почит
а универсален неопределен Бог и обозначава този универсален неопределен Бог с името Христос.
Фактите са, че Адолф Харнак не знае нищо за истинското Христово Същество, че няма и най-бегла идея за истинското Същество на Христос, че почита универсален неопределен Бог и обозначава този универсален неопределен Бог с името Христос.
А кой е Адолф Харнак? Адолф Харнак бе станал модерния богослов на кръговете, подготвили почвата за духовните наклонности на онези личности, за които говоря. Понеже вече не идва никакво истинско откровение за Христос от представителите на тези вероизповедания, ние не можем да намерим в събитията на днешния ден, сред хората свързани с тези събития, никакво разбиране за истинското откровение на Христос.
към текста >>
Вие знаете, че преди Мистерията на Голгота да бъде завършена на Земята, евреите на Стария Завет
почит
аха своя Яхве (или Йехова).
Какво имам предвид с това ще ви стане съвсем ясно от следното обяснение.
Вие знаете, че преди Мистерията на Голгота да бъде завършена на Земята, евреите на Стария Завет почитаха своя Яхве (или Йехова).
Онези сред еврейските свещеници, които поглеждаха в пълно съзнание към Яхве добре знаеха, че не могат да го достигнат направо с човешките възприятия. Държеше се самото име Яхве да бъде непроизносимо и ако то трябваше да се изговори се правеше знак, знак който наподобяваше определена комбинация от знаци, които опитваме в изкуството евритмия. Еврейското духовенство обаче добре съзнаваше, че хората можеха да се приближат до Яхве чрез Михаил. Те наричаха Михаил "Лицето на Яхве". Точно както ние се учим да опознаваме човека, когато погледнем лицето му, точно както си вадим заключения за добротата на неговата душа от неговото изражение и за характера му от начина, по който той ни гледа, така духовниците на Стария Завет, чрез атавистичното ясновидство, което в сънищата им нахлуваше в техните души, желаеха да получат от лицето на Яхве, от Михаиловата връзка с Яхве онова, което още не бе възможно за човечеството да получи.
към текста >>
154.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Инкарнацията на Ариман, която не е много далеч в бъдещето, може да бъде подпомогната в своя път също и от помрачено
почит
ане на Евангелията, както и от абстрактното мислене.
Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска литература. Вече споменах в тези лекции кои са хората, решили се на този начин на действие. Единственият начин да се представят определени факти днес е те безрезервно да се поставят в светлината на истината. Днес трябва да се осъзнае, че напредъкът на света има определена връзка с Космическите периоди, ограничени от луциферовата инкарнация, която по време и място стои преди Мистерията на Голгота. Но по пътя на този напредък се случва въплъщението на Ариман на запад, така че противодействащите сили са увеличени.
Инкарнацията на Ариман, която не е много далеч в бъдещето, може да бъде подпомогната в своя път също и от помрачено почитане на Евангелията, както и от абстрактното мислене.
към текста >>
155.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Но тук сме изправени пред факта, че когато ние от една страна се обръщаме към Духа, от друга страна онези, желаещи само да
почит
ат миналото, са обзети от духа на противоречието, от духа на противодействието.
Тези въпроси би трябвало да се изживеят. Тогава бихме почувствали колко е важно да насочим своите стремежи към онова, което е представено тук като Антропософска Духовна Наука. Тогава бихме осъзнали сериозността и възвишеността на копнежа по Духовната Наука. Особено необходимо в настоящето е да имаме това чувство. Защото ние не се занимаваме с никакъв вид произволна човешка воля ("Willkur"); ние се занимаваме с нещо, което като Космическо познание желае да ни се разкрие от световната еволюция; ние се занимаваме наистина с онова, което Боговете желаят да направят от човека.
Но тук сме изправени пред факта, че когато ние от една страна се обръщаме към Духа, от друга страна онези, желаещи само да почитат миналото, са обзети от духа на противоречието, от духа на противодействието.
И колкото повече се опитваме с цялата си сила да обхванем духа на бъдещето състояние на човека, толкова по-сигурно хората на миналото ще бъдат обхващани от духа на противопоставянето. Може да се забележи сред днешните хора, че религиозното чувство се опитва да поеме нов живот. Налучкващите опити са многобройни. Опитите на Духовната Наука не трябва да бъдат налучкващи. Чрез такива опити трябва да се обхване реалния, конкретен свят.
към текста >>
156.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Ала тази картина, която е възникнала напълно от Християнския дух, в края на краищата е повторение на онова, което е било
почит
ано в Египетските Мистерии на Изис, които са изобразявали Изис да държи детето Хорус.
Кеплер е споменал това в известна връзка много основно, като казал, че той е заел съдините на древните египетски учители на мъдростта и ги е пренесъл в нашето съвременно време. Днес обаче ще разгледаме нещо, което е заемало централно място в култовете, извършвани от свещениците на Египетските Мистерии Мистерията на Изис. За да извикаме в умовете си духовната връзка между Мистерията на Изис, онази, която живее в Християнството, необходимо е само да погледнем прочутата картина на Рафаел, Сикстинската Мадона. Девата държи дете то Исус и зад нея са облаците, които всъщност са детски личица. Можем да си представим, че детето Исус е слязло при Девата от облаците, чрез сгъстяване, така да се каже, на тънката облачна субстанция.
Ала тази картина, която е възникнала напълно от Християнския дух, в края на краищата е повторение на онова, което е било почитано в Египетските Мистерии на Изис, които са изобразявали Изис да държи детето Хорус.
Темата на тази по-ранна картина е напълно еднаква с Рафаеловата картина. Разбира се не трябва да се изкушим да тълкуваме това по повърхностния начин, по който това е правено от мнозина от 18 век през 19 век направо до наши дни да се разглежда историята на Христос Исус и всичко, което принадлежи на нея само като метаморфоза, като трансформация на древните езически Мистерии. От моята книга „Християнството като мистичен факт“ вече знаете как трябва да се разглеждат тези неща, но в смисъла, в който този факт може да се обясни, там можем да посочим духовното отношение между онова, което възниква в Християнството и древните езически Мистерии.
към текста >>
От друга страна те гледат нагоре към слънцето, гледат нагоре към възвишеното Слънчево Същество и го
почит
ат.
Това следователно е идеята, която откриваме да присъства в умовете и сърцата на древните египтяни.
От друга страна те гледат нагоре към слънцето, гледат нагоре към възвишеното Слънчево Същество и го почитат.
Същевременно обаче те разказват как Слънчевото същество е загубено в Озирис и как Изис го е търсила и как Съществото е било намерено отново и след това е могло да продължи своята деятелност по нов и променен начин.
към текста >>
157.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Непозволено е да си даваш вид, че
почит
аш Христос, а всъщност да му приписваш качествата на Бога Отец!
Но това са неща, до които модерният човек отново трябва да се приближи. Някаква истина трябва да внесеш, за да се наречеш християнин.
Непозволено е да си даваш вид, че почиташ Христос, а всъщност да му приписваш качествата на Бога Отец!
Да, обаче това е възможно само тогава, когато се изнасят истини, каквито аз вчера изнесох; само тогава се стига до двете изживявания, до изживяването на Отца и изживяването на Сина.
към текста >>
158.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока
почит
, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки.
И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята.
И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки.
Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят. Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките. В този свят на сенките се намираха покойниците. Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук. Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската.
към текста >>
Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв,
почит
ан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение.
Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите един жив свят, благодарение на своите атавистични дарби?
Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв, почитан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение.
И така, дълго време, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците. Но такъв, какъвто бе видян, целият този кръстоносен поход беше в действителност, преместен в царството на сенките. Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света. Ето защо се описва
към текста >>
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено
почит
аните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха.
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
към текста >>
159.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Хората дълбоко
почит
аха традицията.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното. И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации.
Хората дълбоко почитаха традицията.
Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос. Но как трябва да разбираме това? Как да постигнем разбирането на това? И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на духовните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение.
към текста >>
Хората
почит
аха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното. И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията.
Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията.
Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос. Но как трябва да разбираме това? Как да постигнем разбирането на това? И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на духовните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение.
към текста >>
Както казахме,
почит
ането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях.
Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях.
И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко. Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало времето, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип. До тогава, хората се колебаеха още по един определен начин. Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше.
към текста >>
В конференции като тази, често привличах вниманието ви върху този шотландски монах, Скотус Ериген, живял през ІХ век в страната на франките, в двореца на Шарл льо Шов и който там беше
почит
ан истински като чудо на мъдростта.
В конференции като тази, често привличах вниманието ви върху този шотландски монах, Скотус Ериген, живял през ІХ век в страната на франките, в двореца на Шарл льо Шов и който там беше почитан истински като чудо на мъдростта.
Шарл льо Шов, при всички случаи, и всички, които бяха на негово мнение, се обръщаха при всички религиозни и даже научни въпроси към Скотус Ериген, когато искаха да вземат решение в някаква област. Но именно в начина, по който Скотус Ериген е поставен с лице към другите монаси на своето време, виждаме, че борбата върлуваше тогава, бих казал, между разума, който се чувствуваше ограничен до единствения свят на сетивата и до няколко заключения по повод на този свят, от една страна и това, което беше предадено от свръхсетивните светове под формата на догми, от друга страна.
към текста >>
160.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Нашите мисли, които
почит
аме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем.
Гледаме този физически мъртъв човек. Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек. Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението. Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята.
Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем.
В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа. Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи.
към текста >>
161.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Оттам през първите християнски столетия Христос не е бил
почит
ан само както в нашите абстракции, а преди всичко е бил
почит
ан като лечител, като велик миров лекар, като спасител.
Защото тялото е било по-меко и жлезите в човешкото тяло са били още жизнени, активни, енергични. Именно дейността на жлезите започва да става пасивна и колкото повече тази пасивност и втвърдяване се усилва, колкото повече се втвърдява човешкото тяло и секрецията на жлезите става по-гъста и жилава, толкова това, което като втвърдено човешко тяло може да служи на интелектуализма, който все повече и повече се налага, докато дейността на жлезите в човешкото тяло се втвърдява, самото човешко тяло става извънредно подходящо за разума. Но толкова по-необходимо става човекът да постигне с душата си връзката с духовния свят. Посветените през първите християнски столетия знаели за всичко това, те го изразявали със смелост, с която днес повече не се говори. Те казвали, че хората постепенно ще стават все по-болни и по-болни, ако Христос не би дошъл и не би ги оздравил душевно.
Оттам през първите християнски столетия Христос не е бил почитан само както в нашите абстракции, а преди всичко е бил почитан като лечител, като велик миров лекар, като спасител.
към текста >>
162.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с
почит
ание живот.
Те могат да се разгледат само вътрешно чрез съзерцанието, което вчера ви посочих като средство да се разглежда надсетивнта природа и надсетивните съдбовни изживявания на човека. Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост.
Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот.
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
към текста >>
Можете да си представите колко дълбоко е било чувството на
почит
от страна на ученика към неговия учител, когато той е знаел, че от учителя към него говори не нещо човешко, а божествено, че говори това, което той нарича свой Бог.
Това не е била символична представа, а за древните мистерийни ученици е било изцяло реално усещане.
Можете да си представите колко дълбоко е било чувството на почит от страна на ученика към неговия учител, когато той е знаел, че от учителя към него говори не нещо човешко, а божествено, че говори това, което той нарича свой Бог.
Това, което днес ни изглежда парадоксално, но е било характерно за разбирането от страна на учениците на древните мистерийни учители, е, че те са мислили: «В още по-древни времена от развитието на човечеството, във времената, в които земното развитие е започнало, самите божествени същества са слизали на Земята по начин, както това е било възможно, разбира се, по духовен начин. И тези духовно-божествени същества, които не са се въплътявали в човешко тяло, но въпреки това са можели да се разбират чрез средствата на духовното познание с първите гуру, с първите мистерийни учители, тези божествено-духовни същества са дали първите указания за това, на което хората следва да бъдат научени, като учение, което е можело да ги свърже с духовния свят. И така се е смятало, че даденото някога на хората от боговете се е опазвало от поколение на поколение и е достигало до учениците от всяка епоха.
към текста >>
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това
почит
ание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото.
В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят. Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение. И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет. Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>
И това
почит
ание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото. В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят. Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение.
И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет.
Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>
Докато през християнското Средновековие има благочестивост и религиозност като продължение на потока на
почит
ание, което учениците на древните мистерии са имали към учителите си, все повече залязва и угасва съноподобното ясновидство от древните времена на развитието на човечеството.
Докато през християнското Средновековие има благочестивост и религиозност като продължение на потока на почитание, което учениците на древните мистерии са имали към учителите си, все повече залязва и угасва съноподобното ясновидство от древните времена на развитието на човечеството.
Каквото някога е съществувало, можем напълно да го установим с антропософската наука за духа и без историческите документи. В онези древни времена хората са имали възможността да изпадат в определено време в един вид съноподобно ясновидство. Чрез него те са възприемали света, от който сами са били изтръгнати за своето физическо съществуване. Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода.
към текста >>
Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното
почит
ание към учителите.
То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно. Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен. Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция.
Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите.
Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота. Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
към текста >>
Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез
почит
анието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си.
Тази проста първична възможност може да намери Христос. Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост. Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята. И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери. Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек.
Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си.
Той следва да се учи да съзерцава в своята душевност и да има нещо в своето вътрешно чувство и вътрешно изживяване, когато отклони вниманието си от външния свят. Там следва да намери силата, която го извежда през портата на смъртта, когато тук, на Земята, той я опознава в отдаденост на Христос и Мистерията на Голгота.
към текста >>
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно
почит
ание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло.
Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло.
Това, което висшето Слънчево същество е извършило с хората през древните времена, това ще го извърши с вас Христовата сила, ако тя остане във вашата собствена същност, която след смъртта е свободна от тялото. Христовата сила ще действа на Земята в това, което в човека още е несъвършено, и ще бъде дадена възможността хората на Земята да се сдружават в това признание на Христос в социалния живот.» Защото това, което тя прониква с вътрешна сила, като силата, изливаща се от Христос, ще може да бъде осветено чрез учението на антропософската наука за духа. Тази сила може да навлезе в действията, във волята на човека, може да стане импулс за волеви действия и така да се влее в социалния живот. Христовите сили могат да се влеят в социалния живот.
към текста >>
163.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да
почит
а по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили.
Така е с всичко, което се дава на детето като подвижни живи понятия, а не се натъпква в него. Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин. Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам. Нещо прониква гласа, не е само съдържанието на думите. Благословение е хората да са се намирали в детството си близо до такива хора.
Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили.
Той е човек, който по правилен начин е научен да се моли. Който е научил да се моли по правилния начин, при него това, което вътрешно е научил като почитание, се преобразява в по-късна възраст в благословение, в сили, чрез които той може да носи благословение на обкръжението си. За да се изразя възможно най-образно, искам да кажа, че този, който като дете никога не е учил да скръства ръцете си за молитва, той никога не може да развие в своя живот силата да простре ръка, за да благославя.
към текста >>
Който е научил да се моли по правилния начин, при него това, което вътрешно е научил като
почит
ание, се преобразява в по-късна възраст в благословение, в сили, чрез които той може да носи благословение на обкръжението си.
Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам. Нещо прониква гласа, не е само съдържанието на думите. Благословение е хората да са се намирали в детството си близо до такива хора. Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили. Той е човек, който по правилен начин е научен да се моли.
Който е научил да се моли по правилния начин, при него това, което вътрешно е научил като почитание, се преобразява в по-късна възраст в благословение, в сили, чрез които той може да носи благословение на обкръжението си.
За да се изразя възможно най-образно, искам да кажа, че този, който като дете никога не е учил да скръства ръцете си за молитва, той никога не може да развие в своя живот силата да простре ръка, за да благославя.
към текста >>
Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на човека, трябва да е нещо като
почит
ание, като един вид религиозна служба?
Но тези възпитателски принципи поставят най-големите изисквания към учителя. Можем ли изобщо да предположим, че това, което в този свят, тук, на Земята, е най-съвършеното същество, човекът, може да бъде третирано по най-прост начин, без да проникнем в своеобразностите на това същество с най-голямо задълбочаване?
Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на човека, трябва да е нещо като почитание, като един вид религиозна служба?
Ние трябва да вярваме, че възпитателското изкуство изисква от нас най-голямата всеотдайност, че трябва напълно да се забравим и да потънем в същността на детето, като още в него видим какво във възрастния човек следва да израсне благодатно за света. Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвержена тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско познание за човека.
към текста >>
164.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Вие знаете, скъпи мои приятели, че древноеврейският народ
почит
аше Яхве.
Вие знаете, скъпи мои приятели, че древноеврейският народ почиташе Яхве.
Това преклонение впрочем се отнасяше за едно действително Същество. И това Същество има определена връзка с всичко, което се открива не физическия свят под формата на Луната. Естествено, това е малко или много образно казано, обаче зад образа се крие реалният факт, че Яхве имаше своето обиталище тъкмо там, на Луната. И всичко което се отнася до Яхве, е дълбоко свързано и с Луната.
към текста >>
165.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да
почит
а и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора.
Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора.
Както главата и крайниците са свързани в пространствения организъм, така е свързана младостта със старостта, а още по-добре казано: старостта с младостта. От гледна точка на външното, физическо наблюдение, светът протича в посока от миналото към бъдещето; от по-висша гледна точка обаче, съществува и обратната посока от бъдещето към миналото. След нашата смърт, ние тръгваме точно в този обратна посока. И тогава нещата се оказват свързани именно според законите на „времевия организъм", според законите на етерното тяло.
към текста >>
166.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
В германските и северноевропейски земи гадателките бяха свято
почит
ани фигури, от чиито екстатични състояния хората можеха да научават нещо от волята на Боговете.
От историята Вие добре знаете, че жриците и гадателките в древните мистерийни центрове имаха основната задача да проникват във волята на Боговете. Впрочем този стремеж за проникване във волята на Богове те беше разпространен не само в Южна Европа.
В германските и северноевропейски земи гадателките бяха свято почитани фигури, от чиито екстатични състояния хората можеха да научават нещо от волята на Боговете.
Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят. В тези свещени центрове работеха и т.нар. алхимици, опитвайки се да стигнат до първичните сили на веществата в природните процеси. Ако отворим техните книги, ние ще установим, че навсякъде в тези древни „изследователски" центрове се проявяваше стремежът, щото духовните сили на веществата да се вкарат в ретортата, фиолата и т.н.
към текста >>
167.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Там не съществуваше също и никаква разлика между различните произведения на изкуството и това, което човек
почит
аше като мъдрост.
Там не съществуваше също и никаква разлика между различните произведения на изкуството и това, което човек почиташе като мъдрост.
Докато днес човек се чувствува задължен да прави разликата: това, което човек почита като мъдрост е истина. А това, което създават художници, скулптори, музиканти то е фантазия.
към текста >>
Докато днес човек се чувствува задължен да прави разликата: това, което човек
почит
а като мъдрост е истина.
Там не съществуваше също и никаква разлика между различните произведения на изкуството и това, което човек почиташе като мъдрост.
Докато днес човек се чувствува задължен да прави разликата: това, което човек почита като мъдрост е истина.
А това, което създават художници, скулптори, музиканти то е фантазия.
към текста >>
168.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да
почит
аме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус. Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие. Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма.
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>
169.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И този, който не е филистерски
почит
ател на Гьоте, а който свободно и открито се отнася към това, този запознал се с ранните, младежки стихове на Гьоте, ще почувства, че Гьоте не е могъл все още по подходящ начин да подходи със своя Аз и астрално тяло към етерното и физическо тяло.
Гьоте се е опитвал да постигне това: има цели папки с негови рисунки, и освен това той е правил всевъзможни опити, но не му се е отдало напълно да обхване със своя Аз и астрално тяло своето етерно тяло и по правилен начин да се ползва от него. Разгледайте рисунките на Гьоте и във вас ще възникне непосредственото чувство: това го рисува някакъв Аз и астрално тяло, и това е гениално, но в това няма нищо от правилния рисунък, от това, което се достига с правилно използвани физическо и етерно тяло.
И този, който не е филистерски почитател на Гьоте, а който свободно и открито се отнася към това, този запознал се с ранните, младежки стихове на Гьоте, ще почувства, че Гьоте не е могъл все още по подходящ начин да подходи със своя Аз и астрално тяло към етерното и физическо тяло.
Той не е могъл това. Особено силно се проявява това в неговата младост. А лайпцигските професори вече, разбира се, съвсем пък не могли да му дадат нещо такова, което би му позволило да вземе от физическия свят в елементарния свят това, което би му помогнало после по правилен начин да овладее своето етерно тяло.
към текста >>
170.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Видите ли, едно очебийно явление е, че онзи Махатма Ганди, когото Ромен Ролан описа сега повече лошо отколкото, в една малко радостна книга, че онзи Махатма Ганди, който насочи една дейност изцяло навън, обаче при това, който стои в индийския народ бих могъл да кажа като един пренесен в Индия просветител на осемнадесетото столетие спрямо старата индийска религия, който обаче в своя просветителски индуизъм запази едно нещо:
почит
ането на кравата.
Това, което днес звучи гротескно, парадоксално, което може би изглежда като побърканост за едно време, което няма вече абсолютно никакво разбиране за духовните връзки на света, то съдържа все пак една истина, която сочи към древни употребления.
Видите ли, едно очебийно явление е, че онзи Махатма Ганди, когото Ромен Ролан описа сега повече лошо отколкото, в една малко радостна книга, че онзи Махатма Ганди, който насочи една дейност изцяло навън, обаче при това, който стои в индийския народ бих могъл да кажа като един пренесен в Индия просветител на осемнадесетото столетие спрямо старата индийска религия, който обаче в своя просветителски индуизъм запази едно нещо: почитането на кравата.
От това почитане човек не може да се откаже, казва Махатма Ганди, който, както знаете, получи от англичаните шестгодишен живот в затвора за неговата политическа дейност в Индия. Той запази почитането на кравата.
към текста >>
От това
почит
ане човек не може да се откаже, казва Махатма Ганди, който, както знаете, получи от англичаните шестгодишен живот в затвора за неговата политическа дейност в Индия.
Това, което днес звучи гротескно, парадоксално, което може би изглежда като побърканост за едно време, което няма вече абсолютно никакво разбиране за духовните връзки на света, то съдържа все пак една истина, която сочи към древни употребления. Видите ли, едно очебийно явление е, че онзи Махатма Ганди, когото Ромен Ролан описа сега повече лошо отколкото, в една малко радостна книга, че онзи Махатма Ганди, който насочи една дейност изцяло навън, обаче при това, който стои в индийския народ бих могъл да кажа като един пренесен в Индия просветител на осемнадесетото столетие спрямо старата индийска религия, който обаче в своя просветителски индуизъм запази едно нещо: почитането на кравата.
От това почитане човек не може да се откаже, казва Махатма Ганди, който, както знаете, получи от англичаните шестгодишен живот в затвора за неговата политическа дейност в Индия.
Той запази почитането на кравата.
към текста >>
Той запази
почит
ането на кравата.
Това, което днес звучи гротескно, парадоксално, което може би изглежда като побърканост за едно време, което няма вече абсолютно никакво разбиране за духовните връзки на света, то съдържа все пак една истина, която сочи към древни употребления. Видите ли, едно очебийно явление е, че онзи Махатма Ганди, когото Ромен Ролан описа сега повече лошо отколкото, в една малко радостна книга, че онзи Махатма Ганди, който насочи една дейност изцяло навън, обаче при това, който стои в индийския народ бих могъл да кажа като един пренесен в Индия просветител на осемнадесетото столетие спрямо старата индийска религия, който обаче в своя просветителски индуизъм запази едно нещо: почитането на кравата. От това почитане човек не може да се откаже, казва Махатма Ганди, който, както знаете, получи от англичаните шестгодишен живот в затвора за неговата политическа дейност в Индия.
Той запази почитането на кравата.
към текста >>
Такива неща, които са се запазили в по-духовните култури с голяма устойчивост, човек може да ги разбере само тогава, когато познава тези връзки, когато той действително знае, какви извънредно големи тайни живеят в преживящото животно, в кравата, и как човек може да
почит
а, бих могъл да кажа, нещо станало земно и затова само станало нисше, нещо висше астрално станало земно в кравата.
Такива неща, които са се запазили в по-духовните култури с голяма устойчивост, човек може да ги разбере само тогава, когато познава тези връзки, когато той действително знае, какви извънредно големи тайни живеят в преживящото животно, в кравата, и как човек може да почита, бих могъл да кажа, нещо станало земно и затова само станало нисше, нещо висше астрално станало земно в кравата.
От такива неща ние разбираме също религиозното почитание, което в индийската религия се пада на кравата, докато такова едно почитане не може да бъде никога разбрано от целия рационалистичен и интелектуалистичен трънак от понятия.
към текста >>
От такива неща ние разбираме също религиозното
почит
ание, което в индийската религия се пада на кравата, докато такова едно
почит
ане не може да бъде никога разбрано от целия рационалистичен и интелектуалистичен трънак от понятия.
Такива неща, които са се запазили в по-духовните култури с голяма устойчивост, човек може да ги разбере само тогава, когато познава тези връзки, когато той действително знае, какви извънредно големи тайни живеят в преживящото животно, в кравата, и как човек може да почита, бих могъл да кажа, нещо станало земно и затова само станало нисше, нещо висше астрално станало земно в кравата.
От такива неща ние разбираме също религиозното почитание, което в индийската религия се пада на кравата, докато такова едно почитане не може да бъде никога разбрано от целия рационалистичен и интелектуалистичен трънак от понятия.
към текста >>
171.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ето защо за последователя на индийската религия кравата е както казах вчера обект на такова голямо
почит
ание, защото такъв последовател може да си каже: Кравата живее тук на Земята; но като живее тук на Земята, тя изобразява във физическата тежка материя, можем да кажем, нещо свръхземно, ако говорим в смисъла на последователя на индийската религия.
Ето защо за последователя на индийската религия кравата е както казах вчера обект на такова голямо почитание, защото такъв последовател може да си каже: Кравата живее тук на Земята; но като живее тук на Земята, тя изобразява във физическата тежка материя, можем да кажем, нещо свръхземно, ако говорим в смисъла на последователя на индийската религия.
И положението е напълно такова, че човешката природа има нейната нормална организация, когато човекът може да доведе в хармония тези три съединени в орела, лъва и кравата космически действия, когато следователно той е действително едно хармонично сливане на действията на орела, лъва и кравата или бика.
към текста >>
Само че това трябва да се разбира така, че изтокът е изложен наистина първо на съблазнителния зов на кравата, защото има древното
почит
ание на кравата в индийската религия, но че, ако този съблазнителен зов би обхванал действително човечеството така, че онова, което се ражда от този съблазнителен зов, би победило, тогава онова, което действува именно от изтока, би изявило една цивилизация, която възпрепя-тствува прогреса, произвежда упадък.
Така говори кравата. И на този съблазнителен зов е особено изложен изтокът.
Само че това трябва да се разбира така, че изтокът е изложен наистина първо на съблазнителния зов на кравата, защото има древното почитание на кравата в индийската религия, но че, ако този съблазнителен зов би обхванал действително човечеството така, че онова, което се ражда от този съблазнителен зов, би победило, тогава онова, което действува именно от изтока, би изявило една цивилизация, която възпрепя-тствува прогреса, произвежда упадък.
Земните демонически сили биха действували едностранчиво върху земната цивилизация. Защото какво би се случило всъщност тогава?
към текста >>
172.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
А сега да отидем към другата крайност, която също разгледахме през тези дни, да отидем при
почит
аната от индийците крава.
А сега да отидем към другата крайност, която също разгледахме през тези дни, да отидем при почитаната от индийците крава.
Тук имаме без съмнение другата крайност, както орелът е много подобен на човешка та глава, така кравата е много подобна на човешката система на обмяната на веществата. И, колкото и странно да звучи, това животно на храносмилането се състои всъщност главно от духовно вещество, в което е впрегната и разпръсната физическа материя, която е консумирана. Тук в кравата имаме духовно вещество /нарисувано е на дъската/, и физическата материя прониква тук навсякъде и бива преработена, приета от духовното вещество. За да стане това напълно основно, затова работата на храносмилането при кравата толкова подробна, толкова основно. Това е най-основната храносмилателна работа, която можем да си представим, и в това отношение кравата се грижи и снабдява бих могъл да кажа най-основно животинското съществувание.
към текста >>
И сега Вие ще се чудите още по-малко, че един така дълбоко проникващ в духовното религиозен светоглед, какъвто е индийският,
почит
а кравата; защото тя е животното, което постоянно одухотворява Земята, постоянно дава на Земята онова вещество, което самата тя взема от Космоса.
И сега Вие ще се чудите още по-малко, че един така дълбоко проникващ в духовното религиозен светоглед, какъвто е индийският, почита кравата; защото тя е животното, което постоянно одухотворява Земята, постоянно дава на Земята онова вещество, което самата тя взема от Космоса.
И би трябвало всъщност пред нас да застане действителната картина, която ни показва, как под едно пасящо стадо крави Земята се изпълва долу с радост, духовете на елементите ликуват долу, защото получават обещаната им храна от Космоса чрез съществуването на същества, които пасат там. И би трябвало всъщност да нарисуваме танцуващата и ликуваща атмосфера на духовете на елементите, които заобикалят летящия орел. Тогава отново ще сме на рисували духовни действителности и бихме виждали физическото в духовните действителности; ние бих ме виждали орела продължен в неговата аура и действуващо в аурата ликуване на елементалните духове на въздуха /Силфите, бележка на преводача/, на въздушните духове на огъня /Саламандрите/.
към текста >>
173.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И когато се разглеждат тези фигури - които, за съжаление, се разглеждат в галериите за късно-гръцка пластика като нещо, извинете ме, че се изразяват така радикално, от модно списание и които са на голяма
почит
, защото човек си няма никаква представа за това, откъде са произлезли, - когато тези фигури на някакъв Аполон, някакъв Марс, някакъв Меркурий се разглеждат с гьотевски поглед, с погледа, който Гьоте е използвал по време на своето италианско пътешествие, за да получи представа чрез тези фигури за това, какво собствено е било гръцкото изкуство в други произведения, които са загинали заедно с много друго, което в първите столетия след основаването на християнството е било подложено на страшно опустошение - когато по определен начин се прозрат тези късно-гръцки пластически фигури, от една страна, те по право се считат за велики, доколкото са служили тук за ориентири, а от друга - несправедливо е да се считат за велики, защото са само подражание на по-ранното.
И когато се разглеждат тези фигури - които, за съжаление, се разглеждат в галериите за късно-гръцка пластика като нещо, извинете ме, че се изразяват така радикално, от модно списание и които са на голяма почит, защото човек си няма никаква представа за това, откъде са произлезли, - когато тези фигури на някакъв Аполон, някакъв Марс, някакъв Меркурий се разглеждат с гьотевски поглед, с погледа, който Гьоте е използвал по време на своето италианско пътешествие, за да получи представа чрез тези фигури за това, какво собствено е било гръцкото изкуство в други произведения, които са загинали заедно с много друго, което в първите столетия след основаването на християнството е било подложено на страшно опустошение - когато по определен начин се прозрат тези късно-гръцки пластически фигури, от една страна, те по право се считат за велики, доколкото са служили тук за ориентири, а от друга - несправедливо е да се считат за велики, защото са само подражание на по-ранното.
Когато се погледне назад към това, откъде са възникнали, се вижда как в древногръцкото време се пресъздавали жертвените откровения, които по-рано са били много по-величествени и великолепни, отколкото в Самотраки при Мистериите на Кабирите. Гледайки назад, ние виждаме времена, когато мантрическото слово се произнасяло в жертвения дим и се появявали истински образи на Аполон, Марс и Меркурий.
към текста >>
174.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
От тогава Неделята на Възкресението се
почит
а като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба.
Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък. Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник.
От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба.
От тогава този ден е символ на Христовата победа. По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
към текста >>
Образът,
почит
ан в древността, трябваше да бъде изместен от спомена – вътрешният, лишен от образ, душевно изживян спомен за Мистерията на Голгота.
По този начин всичко, което беше толкова дълбоко свързано с човешката душа, се пробуждаше всяка есен, всяка есен то се пробуждаше в духовния свят на човека. В онези времена не би било възможно да се разчита на външната природа. Това, което можеше да се изживее в Духа, то се представяше от посветените именно в култа, в ритуалите на свещенодействието. Но в хода на развитието трябваше да се случи нещо.
Образът, почитан в древността, трябваше да бъде изместен от спомена – вътрешният, лишен от образ, душевно изживян спомен за Мистерията на Голгота.
към текста >>
175.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Ако от една страна приемем, че Лунните сили насочват и поддържат формирането на човешкото тяло, от друга страна ние трябва да видим, как древните религии
почит
аха тъкмо тях, тъкмо тези сили, които така да се каже чрез раждането вкарваха човека във физическия свят; и те ги
почит
аха като бащини сили, като сили на Бог Отец.
Ако от една страна приемем, че Лунните сили насочват и поддържат формирането на човешкото тяло, от друга страна ние трябва да видим, как древните религии почитаха тъкмо тях, тъкмо тези сили, които така да се каже чрез раждането вкарваха човека във физическия свят; и те ги почитаха като бащини сили, като сили на Бог Отец.
И при посветените на древната юдейска религия живееше ясното съзнание, че от Луната се изливат онези космически сили, които въвличат човека във физическото съществувание, и от които той се изтръгва, щом мине през Портата на смъртта.
към текста >>
176.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Те действително бяха в постоянно движение, от един мистериен храм, където се
почит
аха есенните тайни, Слънчевите тайни, към друг мистериен храм, където те можеха да съзерцават пролетните тайни, тайните на Луната.
И само такива хора, които бяха изпълнени с копнеж към познанието, за които с право се разказваше, че както Питагор странствуват от един мистериен храм към друг мистериен храм, от една област към друг област, от една Мистерия към друга Мистерия, само те стигаха до цялостното човешко изживяване, до тоталността на човешкото изживяване.
Те действително бяха в постоянно движение, от един мистериен храм, където се почитаха есенните тайни, Слънчевите тайни, към друг мистериен храм, където те можеха да съзерцават пролетните тайни, тайните на Луната.
Затова и за древните посветени се разказва, че те странствуват от една Мистерия към друга Мистерия. По един тайнствен начин тези посветени изживяваха годината вътре в душите си, те изживяваха годината в нейните естествени празници. Един древен посветен би могъл да каже: Пристигна ли тук, където цари култа към Адонис, аз мога да съзерцавам мировата есен, както и сиянието на духовното Слънце в започващата зима зимна нощ. Отзовеше ли се в друг мистериен център, където зачитаха пролетните Мистерии, същия посветен би могъл да допълни: А сега аз съзерцавам тайните на Луната. И то по този начин той се научаваше да прониква във всичко, което е свързано с истинското значение на годината.
към текста >>
177.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Защото скоро след опита да се разпространи по целия свят древният
почит
ан Ефес, в египетската Александрия е било скрито това, което някога го е имало в Ефес, - само вместо сияещи букви това са били помръкнали знаци.
Невъзможно е да се разбере духовното развитие на западното човечество, докато не го видим на този фон.
Защото скоро след опита да се разпространи по целия свят древният почитан Ефес, в египетската Александрия е било скрито това, което някога го е имало в Ефес, - само вместо сияещи букви това са били помръкнали знаци.
Скоро след този късен цъфтеж на Ефес започнала да се утвърждава съвсем нова сила – силата на Рим. Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена. Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този. След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н. И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим.
към текста >>
178.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
След като сме придобили необходимото познание, трябва да можем да сравним, как би било, ако бихме срещнали една личност, която не е съвременник, която може би не е била наш съвременник в нито един земен живот - която въпреки това можем най-високо да
почит
аме, много повече, отколкото всички съвременници, - какво би било, ако бихме срещнали тази личност като наш съвременник?
Вижте, тук трябва да имаме именно едно свободно, открито разбиране, за да дадем отговор на интимния въпрос: - Как стои работата с всички вътрешни явления в душата, когато един съвременник говори с теб, върши дела, които стигат до теб, - как е това?
След като сме придобили необходимото познание, трябва да можем да сравним, как би било, ако бихме срещнали една личност, която не е съвременник, която може би не е била наш съвременник в нито един земен живот - която въпреки това можем най-високо да почитаме, много повече, отколкото всички съвременници, - какво би било, ако бихме срещнали тази личност като наш съвременник?
Следователно, какво би било, ако - извинете за личния елемент, - ако аз бих бил съвременник на Гьоте? Да, когато не сме безразличен човек - самопонятно е, че когато сме един безразличен човек и нямаме разбиране за онова, което може да бъде един съвременник, тогава не може да си отговорим добре на този въпрос, - тогава можем да запитаме: - Какво би било, ако сега вървя надолу по улица Шилер във Ваймар към Площад на жените и срещу мен би се задал «дебелият таен съветник», ако искате в 1826, 1827 година? - Ние знаем твърде добре, че не бихме понесли това! Ние понасяме «съвременника». Но не понасяме онзи, който не може да бъде наш съвременник; той би действал някак си отравящо върху душевния ни живот.
към текста >>
Това не пречи, човек да има най-висока
почит
за такъв човек.
Аз мога да ви уверя, че с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол, която излезе в «Библиотеката на световната литература» на Котта[2]. Ако някога би трябвало да седя заедно с Жан Пол в Байройт - аз положително бих получил стомашни спазми.
Това не пречи, човек да има най-висока почит за такъв човек.
Но такъв е случаят с всеки човек, само че при по-голяма част от хората това остава в подсъзнанието, остава в астралното или в етерното тяло, не засяга физическото тяло. Защото онова душевно изживяване, което трябва да обхване физическото тяло, то трябва да достигне до съзнанието. Но вие трябва да бъдете наясно, мои мили приятели, че, когато човек иска да придобие познания за духовния свят, не може да не научи и неща, които му изглеждат гротескни, парадоксални, именно защото духовният свят се различава от физическия.
към текста >>
179.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Книгата «Рихард Вангнер в Байройт» е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, фактически може би най-добрата книга, която е била написана от един
почит
ател на Рихард Вагнер.
В този живот на Ницше строго могат да се разграничат един от друг три периода. Първият период започва, когато като младеж той написа своята книга «Раждането на трагедията от духа на музиката», одушевен от изгряването на музиката от гръцките мистерии и от друга страна извеждайки отново трагедията от музиката. После със същото настроение той написа следващите четири книги: «Давид Фридрих Щраус привърженик на идеите и като писател», «Шопенхауер като възпитател», «За ползата и вредата от историята за живота», «Рихард Вагнер в Байройт». Това беше в 1876 година, през 1869 година е написана «Раждането на трагедията от духа на музиката».
Книгата «Рихард Вангнер в Байройт» е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, фактически може би най-добрата книга, която е била написана от един почитател на Рихард Вагнер.
към текста >>
180.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние виждаме първо, как Мохамед[1] основава един вид монотеизъм, един вид религия, която, както юдейството, по строг начин
почит
а едно единно божество обгръщащо света.
Ние виждаме първо, как Мохамед[1] основава един вид монотеизъм, един вид религия, която, както юдейството, по строг начин почита едно единно божество обгръщащо света.
Тук имаме един единен Бог, за когото Мохамед иска да възвести. Това е нещо, което като мощен импулс изхожда от Арабия и се разпространява надалече в Азия, после преминава през Африка и стига до Европа през Испания.
към текста >>
181.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но имаше времена в Европа, където навсякъде също и извън Италия името на Гарибалди се произнасяше с огромен интерес и с голяма
почит
, когато да речем, дамите в Кьолн или в Майнц, или някъде другаде носеха червени блузи в чест на Гарибалди, защото червените блузи са били облеклото на гарибалдийците, - да не говорим за Лондон, където червената блуза изцяло бе на мода.
След това, което беше направил в Италия, Гарибалди стана една европейска величина и който пътува днес през Италия, знае, че когато пътува от град на град, той пътува също от паметник на паметник на Гарибалди.
Но имаше времена в Европа, където навсякъде също и извън Италия името на Гарибалди се произнасяше с огромен интерес и с голяма почит, когато да речем, дамите в Кьолн или в Майнц, или някъде другаде носеха червени блузи в чест на Гарибалди, защото червените блузи са били облеклото на гарибалдийците, - да не говорим за Лондон, където червената блуза изцяло бе на мода.
към текста >>
Тя беше ентусиазирана
почит
ателка на Байрон през определена възраст на нейния живот.
В един определен момент, чрез една друга връзка на живота, извънредно много започна да ме интересува именно животът на Лорд Байрон[7]. И в онова време аз се запознах също с хора, които бяха извънредно големи ентусиасти по отношение на Байрон. Към тези хора принадлежеше например поетесата, за която в моята биография ще има да кажа още много неща, Мария Евгения деле Грацие[8].
Тя беше ентусиазирана почитателка на Байрон през определена възраст на нейния живот.
към текста >>
Ентусиазиран
почит
ател на Байрон беше и една забележителна личност, една странна смесица от всички възможни свойства: Ойген Хайнрих Шмидт[9].
Ентусиазиран почитател на Байрон беше и една забележителна личност, една странна смесица от всички възможни свойства: Ойген Хайнрих Шмидт[9].
Някои от тези, които са се занимавали с антропософия вероятно са срещали името Ойген Хайнрих Шмидт.
към текста >>
Мислех, че мога да доставя радост на Ойген Хайнрих Щмидт и понеже точно тогава той беше написал своята въодушевена статия за лорд Байрон, аз го заведох при другата ентусиазирана
почит
ателка на Байрон, при Мария Евгения деле Грацие.
Първо Ойген Хайнрих Шмидт беше известен през 80-те години във Виена, познавах го също и аз, когато той написа своето наградено съчинение върху диалектиката на Хегел, която награда бе обявена от Берлинското Хегелово общество. Тогава този дълъг Ойген Хайнрих Шмидт - той беше тънък и висок - дойде във Виена, един мъж, който действително беше проникнат от силен, макар и малко външно демонстративен ентусиазъм, от един ентусиазъм, който понякога, както казах, приемаше външно много силни форми, но той беше именно ентусиаст. Това е нещо, което, може би, ми даде само един тласък.
Мислех, че мога да доставя радост на Ойген Хайнрих Щмидт и понеже точно тогава той беше написал своята въодушевена статия за лорд Байрон, аз го заведох при другата ентусиазирана почитателка на Байрон, при Мария Евгения деле Грацие.
Там се развихри страшно ентусиазирано разискване върху Байрон. Всъщност те бяха на едно мнение, но разискваха оживено. Всички останали, които седяха там, мълчаха. Там имаше няколко богослови от Виенския католически университет, които идваха всяка седмица, които бяха добре познати, с които и аз се сприятелих. Всички ние мълчахме.
към текста >>
182.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
От една страна в миналото прераждане през 6-то столетие той е бил въодушевен
почит
ател на всичко това, което се е намирало в едно такова изкуство, което след това бе преминало в изкуството на мозайката, - оттам е и неговият всеобхватен талант за формата.
Ние имаме чувството, че това е извънредно важно. Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер. Но сега ние отново сме отблъснати обратно към 6-то столетие и този факт не ни дава там никакво обяснение. И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий. Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане.
От една страна в миналото прераждане през 6-то столетие той е бил въодушевен почитател на всичко това, което се е намирало в едно такова изкуство, което след това бе преминало в изкуството на мозайката, - оттам е и неговият всеобхватен талант за формата.
Обаче от друга страна той е бил въодушевен представител на католицизма и поради тази причина взима участие в тази мисия. Членовете на мисията основават Кентърбъри, мястото, където след това бе изградено епископството Кентърбъри.
към текста >>
И съответният усвоява нейния стил, превежда веднага две части, става извънредно голям
почит
ател на Емерсон и не се помирява, докато не среща нейния автор също и в живота.
Отворената на масата книга, която довежда личността дотам, да изчете колкото е възможно повече от това, което успява да намери от нейния автор, е «Representative Men» /Забележителни мъже/ от Емерсон.
И съответният усвоява нейния стил, превежда веднага две части, става извънредно голям почитател на Емерсон и не се помирява, докато не среща нейния автор също и в живота.
към текста >>
183.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Вземете например епохата, когато един пророк е бил
почит
ан с името Елиза /Елизей, ученик на пророк Илия/, тогава някои момиченца са били кръстени с името Елизабет, т.е.
Днес на хората им е обикновено безразлично, какви имена получават техните деца. За някои е важно само името да звучи хубаво или нещо подобно. Понякога даже при даването на име има известно кокетство. На хората им харесва името. Имало е стари времена, когато даването на имена е било свързано с отношението на детето към духовния свят, което хората са си представяли.
Вземете например епохата, когато един пророк е бил почитан с името Елиза /Елизей, ученик на пророк Илия/, тогава някои момиченца са били кръстени с името Елизабет, т.е.
дом на Елиза. По този начин се е изразявало, че това дете се поставя в света под покровителството на съответния пророк. Така имената са били давани с тази цел.
към текста >>
184.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с
почит
ането на Михаил.
Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на Ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което те трябва да разберат.
Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил.
Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера. Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството. Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума. Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото. Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани.
към текста >>
185.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна
почит
на теософския приятел.
Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл.
И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел.
Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>
186.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Някога Платон е имал към него една бащинска любов, ние виждаме, как тази любов се преобразява и Шрьоер става горещ
почит
ател на Гьоте.
Така обаче ние виждаме в неговата карма, как, бих искал да кажа, неговата бащинска любов към последователя му Гьоте - се прояви така, както ви казах.
Някога Платон е имал към него една бащинска любов, ние виждаме, как тази любов се преобразява и Шрьоер става горещ почитател на Гьоте.
Тази любов се проявява отново в тази форма. Шрьоеровото обожание на Гьоте имаше в себе си нещо извънредно лично.
към текста >>
187.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И това не допринася нищо към биографията на Рафаел, а дава нещо съвършено друго - едно описание на онова, което Рафаел беше станал на Земята в
почит
анието, в признанието, в разбирането на хората след неговата смърт.
И така излезе неговата първа книга върху Рафаел, която би трябвало да бъде една биография на Рафаел. Какво представлява тази книга? Тя просто повтаря старите анекдоти на Вазари за Рафаел.
И това не допринася нищо към биографията на Рафаел, а дава нещо съвършено друго - едно описание на онова, което Рафаел беше станал на Земята в почитанието, в признанието, в разбирането на хората след неговата смърт.
Херман Грим разказва онова, което хората са мислили за Рафаел, което италианците, французите, германците са мислили за Рафаел в течение на столетия. Той разказва една биография на живеещата след смъртта на Рафаел мисъл за Рафаел тук на Земята. Той намира достъп до онова, което е останало от Рафаел в спомена на хората, в обожанието на хората, в разбирането на хората; Грим не намира възможността да опише земния живот на Рафаел.
към текста >>
188.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна
почит
на теософския приятел.
Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл.
И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел.
Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>
189.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и
почит
пред това, което е направила старата инициационна наука.
И аз ви моля да се съобразите с едно нещо. Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука. Тя е дала правилни имена на нещата, които и до днес са ни останали. Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос. Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена.
Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука.
От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива. Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
към текста >>
190.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до
почит
и до любов към животодаряващия дух на човека.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота.
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека.
Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
към текста >>
191.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато в Европа всичко беше първобитно, отвъд в Азия във владетеля, когото Карл Велики
почит
аше извънредно много, в Харун ал Рашид, беше въплътена една мощна, блестяща духовна култура, обаче една култура, която не знаеше нищо за Христос, която също не искаше да знае нищо за Християнството, в която живееха най-добрите елементи на мохамеданизма, най-добрите елементи на арабизма, в която живееха също стари форми на аристотелизма, онези форми, които наистина не се бяха разпространили в Европа, защото в Европа се беше разпространила повече логиката, диалектиката на аристотелизма.
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разгледаме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то следхристиянско столетие в християнската култура в Европа беше поставено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на езика.
Когато в Европа всичко беше първобитно, отвъд в Азия във владетеля, когото Карл Велики почиташе извънредно много, в Харун ал Рашид, беше въплътена една мощна, блестяща духовна култура, обаче една култура, която не знаеше нищо за Христос, която също не искаше да знае нищо за Християнството, в която живееха най-добрите елементи на мохамеданизма, най-добрите елементи на арабизма, в която живееха също стари форми на аристотелизма, онези форми, които наистина не се бяха разпространили в Европа, защото в Европа се беше разпространила повече логиката, диалектиката на аристотелизма.
Тя бе преработена от отците на църквата, а по-късно от схоластиците.
към текста >>
192.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И александринците слязоха долу, основаха днес не особено
почит
аната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго.
Обаче междувременно настъпи нещо много важно. Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на доминиканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът. Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души. И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм.
И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго.
Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
към текста >>
193.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Определено много уважавано Окултно Братство ми предложи да взема участие в разпространяването на вид Окултизъм, наричащ себе си "Розенкройцерство", но аз оставих това предложение без отговор, въпреки че то дойде от много
почит
ано Окултно Братство.
Винаги съм отказвал да имам нещо общо с форми на античен окултизъм, и с каквито и да било Братства и Общности от този род в областта на езотеризма. И беше въпрос на пълна независимост, че работех за известно време в определена връзка с Теософското Общество и неговите езотерични прояви, и никога в посоката, която то следваше. През 1907 год. вече всичко наистина езотерично бе изчезнало от Теософското Общество, и по-късните събития са ви достатъчно добре известни. Случи се също така, че Окултни Братства ми отправяха предложения от един или друг вид.
Определено много уважавано Окултно Братство ми предложи да взема участие в разпространяването на вид Окултизъм, наричащ себе си "Розенкройцерство", но аз оставих това предложение без отговор, въпреки че то дойде от много почитано Окултно Братство.
Казвам това с цел да покажа, че самите ние следваме самостоятелен път, подходящ за нуждите на съвременната епоха, и че нездравословни елементи неминуемо се считат от нас за крайно нежелателни.
към текста >>
194.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И когато разберете, че една такава характеристика може да бъде направена също и тогава, когато човек обича, Вие не ще считате за криво впечатление, израза, който аз сега искам да употребя, че нека Роберт Цимерман, когото аз много
почит
ах, ми прости, че аз употребих думата "Антропософия", която той беше употребил в една книга, за да охарактеризира една сглобена от логически, естетически и етически абстракции картонена фигура върху кориците на книгата, нека той ми прости, че аз използувах тази дума, за да третирам научно одухотворения и одушевен човек.
И когато разберете, че една такава характеристика може да бъде направена също и тогава, когато човек обича, Вие не ще считате за криво впечатление, израза, който аз сега искам да употребя, че нека Роберт Цимерман, когото аз много почитах, ми прости, че аз употребих думата "Антропософия", която той беше употребил в една книга, за да охарактеризира една сглобена от логически, естетически и етически абстракции картонена фигура върху кориците на книгата, нека той ми прости, че аз използувах тази дума, за да третирам научно одухотворения и одушевен човек.
Роберт Цимерман беше нарекъл своята книга, в която прилагаше тази процедура, която аз току що описах, именно "Антропософия".
към текста >>
195.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Тази троичност е била
почит
ана от най-древни времена.
Тази троичност е била почитана от най-древни времена.
И преди доста години аз лесно можах да разбера един мой познат, който се оплакваше, че му дошло до гуша от хора, говорещи за истинното, красивото и доброто, защото всеки, който има склонност към идеалистични фрази, веднага започва да се произнася за тях. Ако обаче се обърнем към миналите епохи, ще видим, че тези неща са били изживявани с едно дълбоко душевно съучастие. А сега, погледнете още веднъж Тициановата картина с необходимия художествен усет: горе е мъдростта, но тя не е само мъдрост, защото все още блести и свети, все още се намира в областта на художественото пресъздаване. В средната част Тициан поставя красотата, а в долната част – добродетелността. Но тук ние трябва да се запитаме за вътрешния смисъл и значение на добродетелността.
към текста >>
196.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Антроиософското познание ни превръща или в истински
почит
атели на изкуство то, или направо в творци, потвърждавайки основната истина, която днес е напълно забравена, а именно, че някога изкуството, религията и науката бяха неразделни сестри, които в хода на времето се отчуждиха и престанаха да се познават.
Върху тези неща, допълвайки темата „Антропософия и изкуство“, аз ще говоря в следващата си лекция „Антропософия и поезия“. Днес аз се постарах да покажа, как антропософското познание, за разлика от интелектуалистичното познание, не умъртвява мислите и не ни превръща в механични коментатори и, следователно, в гробокопачи на изкуството, а непрекъснато подхранва и оживотворява източниците на художественото вдъхновение.
Антроиософското познание ни превръща или в истински почитатели на изкуство то, или направо в творци, потвърждавайки основната истина, която днес е напълно забравена, а именно, че някога изкуството, религията и науката бяха неразделни сестри, които в хода на времето се отчуждиха и престанаха да се познават.
Но всеки от нас, ако иска да бъде човек в истинския смисъл на тази дума, може и трябва да възстанови техните сестрински отношения. Учените не бива да гледат с високомерие на изкуството и да го принизяват дотолкова, доколкото са в състояние да го коментират. Те трябва да си кажат: Да, това, което ние обозначаваме с помощта на нашите мисли, поражда у нас живата потребност да го пресъздаваме и по съвсем друг начин като архитекти, скулптори, художници, музиканти, поети.
към текста >>
197.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Докато стои на земята, човек вижда планетите и звездите от земята в техния отблясък, следователно да го наречем виждане отпред - за да отдаде
почит
на човека, Старият завет се изразява по друг начин.
Докато стои на земята, човек вижда планетите и звездите от земята в техния отблясък, следователно да го наречем виждане отпред - за да отдаде почит на човека, Старият завет се изразява по друг начин.
Докато обаче се отдалечава от земята след смъртта, на човека постепенно му се удава да види планетите, както и звездите отзад. Сега той вижда не тези светлинни точки или светлинни повърхности, които се виждат от земята, а съответните духовни същества. Навсякъде е един свят от духовни същества. Поглеждайки към Сатурн, Слънцето, Луната или към Овен, Телец и т. н., той вижда духовни същества.
към текста >>
Исках да оформя днешната лекция тъкмо по този начин, за да отправя малък поздрав за тъй добрите постижения на нашите
почит
аеми певици[4], които ни радват тези дни.
Разбирате, че когато човек представя нещо подобно, той трябва да използва думите по малко по-друг начин от този, по който те обикновено се използват в днешното прозаично време. Но в същото време нещата не са предадени чисто образно или символично, а в напълно реален смисъл. Нещата наистина стоят така, както ви ги представих, въпреки че понякога езикът трябва да бъде използван в по-голяма широта, отколкото този, който днес обикновено е в употреба.
Исках да оформя днешната лекция тъкмо по този начин, за да отправя малък поздрав за тъй добрите постижения на нашите почитаеми певици[4], които ни радват тези дни.
И така, скъпи мои приятели, утре ще присъстваме на изпълващия ни с толкова радост концерт с убеждения, дадени от антропософска гледна точка, както всичко тук трябва да бъде.
към текста >>
198.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
120. на нашите
почит
аеми певици: срв.
120. на нашите почитаеми певици: срв.
с предната бел.
към текста >>
199.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да
почит
а като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното. Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете. Зад това, което вие мислите за животното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас. При растението то не е по-малко.
Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
към текста >>
200.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да
почит
ат Зевс.
Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в Гърция в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век. Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна Гърция. Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна Гърция, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател. Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците.
За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс.
Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура.
към текста >>
Виждате ли, мисля, че някои днес биха останали изумени, ако му се каже: Ти си прав, ако особено
почит
аш Рафаел заради картините му.
Затова индустриализмът с цялото му опустошаване на хората и душите, ни е даден за да възкопнеем да се освободим от тази пустота и да поискаме да достигнем до духа. Най-добре можем да започнем да желаем да достигнем духа във възпитанието, ако възпитаваме така, както то може да бъде извлечено от духа и познаването му. В днешно време много неща трябва да бъдат осмислени по новому. Затова обаче е нужно едно старателно и интимно развито вътрешно чувство за истина. Днес трябва да сме наясно с това, че вътрешното чувство за истина трябва да се прилага и там, където днес още не сме свикнали да го употребяваме.
Виждате ли, мисля, че някои днес биха останали изумени, ако му се каже: Ти си прав, ако особено почиташ Рафаел заради картините му.
Но ако изискваш от хората да рисуват като Рафаел, не си прав. Защото право да се възхищава на Рафаел има само този, който знае, че днес човек, който рисува като Рафаел би бил лош художник: тъй като той няма да рисува по начина, по който изискват това импулсите на времето. Човек не би могъл да чувства времето, ако не усеща тези неща така, че да усеща непрестанно задачите на едно определено време. В нашето време е необходимо да се придобие едно съвсем интимно чувство за истина в тази посока. Но съвременното човечество и в това отношение прави обратното, тъй като човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата като лъжа.
към текста >>
Това ние можем да постигнем по начина, по който днешният човек се нуждае от него, единствено когато премахнем нещо, което днес е много
почит
ано: ако премахнем проклетия учебен план от училищата, това убийствено средство за истинското развитие на човешките сили.
Така ни е необходимо без да насилваме нещата, не с напрягане, а чрез икономия на възпитанието да постигнем концентрация у децата.
Това ние можем да постигнем по начина, по който днешният човек се нуждае от него, единствено когато премахнем нещо, което днес е много почитано: ако премахнем проклетия учебен план от училищата, това убийствено средство за истинското развитие на човешките сили.
Само помислете какво означава: от 7 8 смятане, от 8 9 езикознание, от 9 10 география, от 10 11 история! Всичко, което между 7 8 е преминало през душата, се изтрива между 8 9 и т.н. В тези неща днес е необходимо нещата да се поставят в основата. Ние изобщо нямаме право да мислим, че учебните предмети съществуват за да бъдат учени "учебни предмети"ние трябва да сме наясно: в човека между 7-та и 14-та му година трябва да бъде развито правилно мисленето, чувстването и волението. География, смятане, всичко трябва да бъде употребено така, че да се развият правилно мисленето, чувстването и волението.
към текста >>
201.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато усетим по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от
почит
ание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот.
Човек, който в по-късния си живот по този начин може да извади нещо от дълбините на своя душевен живот, което едва тогава да разбере, за този човек всичко това представлява извор на жизнена сила. То непрекъснато го пронизва с жизнена сила.
Когато усетим по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот.
И към това трябва да се насочваме с всичко, на което трябва да научим детето.
към текста >>
202.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето как ние отново отдаваме
почит
на стария Платон!
Уважаеми дами и господа, когато на времето започна публичното обсъждане на идеята за троичния социален организъм, аз чух едно твърде странно изказване. Троичният социален организъм, най-общо казано, означава трите самостоятелни течения в социалния живот, които тези дни се опитах да опиша пред Вас: Духовният живот, който в днешния си вид е наследство от теокрацията; защото в крайна сметка целият духовен живот ни отвежда назад към онова, чиито причини бяха заложени именно в теокрацията. На второ място идва това, което аз наричам юридическо-държавнически живот; и на трето място идва т.нар. икономически или стопански живот. И така, когато възникна идеята за троичния социален организъм, се появиха такива хора, чиито физически тела бяха, тъй да се каже, добре поставени във външния свят, например такива, които във външния свят бяха индустриалци, други, които във външния свят бяха пастори, изобщо хора, чиито тела бяха добре локализирани във външния свят, те дойдоха и започнаха да разсъждават: О, колко се радваме, че се роди една нова идея, която всъщност е древната и велика идея на Платон, защото “троичният социален организъм” е само едно припомняне на Платоновия възглед за селското съсловие, военното съсловие и учителското съсловие.
Ето как ние отново отдаваме почит на стария Платон!
към текста >>
203.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Мога да Ви уверя, че не бих бил
почит
ател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем.
Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост.
Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем.
Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства. И така, ако искаме да търсим светлинния елемент, то трябва да насочим погледа си към всичко, което в нашата планетарна система в известен смисъл е разположено над Слънцето, в марсовия, юпитеровия, сатурновия елемент.
към текста >>
Този процес се е отдавал най-трудно при златото, и оттам идва римската поговорка, която действително е нещо, което от ново ни кара да почувствуваме
почит
ание към древните: "Facilius est aurum facere guam destriere".
Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е. съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния. И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани. И на този процес в старата химия се е отделяло най-голямо внимание.
Този процес се е отдавал най-трудно при златото, и оттам идва римската поговорка, която действително е нещо, което от ново ни кара да почувствуваме почитание към древните: "Facilius est aurum facere guam destriere".
"по-лесно е да направиш злато, отколкото да разрушиш злато”. Защото хората са мислели, че в златото трите съществени природни принципа, солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния са така здраво свързани помежду си, че най-трудно те могат да бъдат получени от златото.
към текста >>
204.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това е едно място, където човек отново започва да изпитва великото
почит
ание пред древната мъдрост на човека, където човек започва да се вслушва със съвсем различни чувства, чувайки да се разказва, че Уран опложда Гея, или че Кронос опложда Рая и т.н.
Участието на женското устройство се заключава в общото устройство на човека, участието на мъжкото устройство, участието на силите на мъжкото семе се състои в специализацията, в диференциацията по посока на отделните органи, в обособяването на отделните органи, и т.е. в деформацията на цялостния единен образ. Човек би желал да каже: чрез женските сили човешкото устройство се стреми към сферичната форма; чрез мъжкото семе човешкото устройство се стреми да специализира тази сфера в сърце, бъбреци, стомах и т.н. В лицето на мъжкото и на женското пред нас директно изпъква полярността между Земята и Космоса.
Това е едно място, където човек отново започва да изпитва великото почитание пред древната мъдрост на човека, където човек започва да се вслушва със съвсем различни чувства, чувайки да се разказва, че Уран опложда Гея, или че Кронос опложда Рая и т.н.
Наистина няма нужда това да е просто някакво мистично, неясно усещане, когато се отнасяме с уважение към тези стари значителни интуиции. Човек първоначално се чувствува изненадан, шокиран, когато чуе, хора, започнали да вникват в подобни неща, да правят следното изявление, което аз често съм чувал, че митологиите съдържат в себе си повече физиология, отколкото модерната естествена наука. Мога да разбера това; и в него съществува невероятно много истина. Всъщност колкото повече напредваме, все повече и повече стигаме до разбирането, колко малко приложим е този днешен метод, който нищо вече не вижда от взаимоотношенията, действително въвеждащи ни в човешкото устройство.
към текста >>
Но наистина можем да установим факта, че когато духовно-научна гледна точка поглеждаме по-дълбоко в човешкото устройство, то достигаме до силно изразено
почит
ание към древната мъдрост.
Това, което казвам тук, е наистина изведено от самите факти; само понякога посочвам съответствието с древната мъдрост. Но това, което изнасям тук, не произхожда от древната мъдрост. Ето защо, когато човек проследява лекциите, които аз тук Ви характеризирам, на първи план изникват възгледите, отвеждащи ни обратно към елементи от древната мъдрост. Аз например никога не бих си представил, че моето занимание може да се състои в това да кажем да постигам нещо чрез изследването на Парацелзий, но понякога аз изпитвам силна нужда да проверя как Парацелзий представя нещо, което аз самият съм открил. И така аз Ви моля, в този смисъл да приемате нещата, които аз се опитвам да дам.
Но наистина можем да установим факта, че когато духовно-научна гледна точка поглеждаме по-дълбоко в човешкото устройство, то достигаме до силно изразено почитание към древната мъдрост.
Но това е въпрос, който разбира се, трябва да разглеждаме в област на познанието, различна от тази тук.
към текста >>
205.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Бих желал да кажа: ако бихме искали да лекуваме човека само с растителни лечебни средства, то това би означавало да го разглеждаме просто като едно обикновено животно; но ние бихме изразили
почит
към човека, ако допуснем, че той може да вземе участие в тази силна борба, водена в сферите около Земята срещу минерализацията на самата Земя, и ние трябва да дадем на човека възможност да вземе участие в тази борба, да дадем възможност на Аза да участвува в тази борба.
Бих желал да кажа: ако бихме искали да лекуваме човека само с растителни лечебни средства, то това би означавало да го разглеждаме просто като едно обикновено животно; но ние бихме изразили почит към човека, ако допуснем, че той може да вземе участие в тази силна борба, водена в сферите около Земята срещу минерализацията на самата Земя, и ние трябва да дадем на човека възможност да вземе участие в тази борба, да дадем възможност на Аза да участвува в тази борба.
към текста >>
206.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Почит
ателят на съвременната естествена наука ще каже: на първо място амонячните соли, които могат да бъдат поднесени например под формата на нишадър, въздействуват тъй както би трябвало да кажем именно в духа на съвременната наука въздействуват например върху мускулно-моторната нервна система на сърцето.
Ако правилно оценим подобен факт, то ние ще подготвим основата първо за цялата диетика, след това обаче за опазването за всичко здравотворно, което трябва да въздействува върху тази област. Така също и уврежданията, които могат да настъпят в тази област, могат по този начин постепенно и систематично да бъдат разпознати. Защото помислете си само за следното. Проследете въздействието искам да кажа на амонячната сол върху човешкия организъм.
Почитателят на съвременната естествена наука ще каже: на първо място амонячните соли, които могат да бъдат поднесени например под формата на нишадър, въздействуват тъй както би трябвало да кажем именно в духа на съвременната наука въздействуват например върху мускулно-моторната нервна система на сърцето.
Само че цялата тази нервна система, която би трябвало да бъде моторна, представлява една нелепост. Както вече достатъчно подчертах, не съществува разлика между сетивната и между моторните нерви. Цялото това схващане представлява една нелепост. Това, за което става дума, е нещо съществено по-различно. Това, за което става дума, е следното: докато амонячните соли продължават своето въздействие да кажем в рамките на областта, простираща се от вкусовия процес до кръвотворния процес, до тогава във вътрешността е налице едно продължение на вкусовото въздействие, и това продължение на вкусовото въздействие представлява същевременно и процес в астралното тяло, която например се изразява в отделянето на пот.
към текста >>
207.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Не е необходимо да сме
почит
атели на теорията за бацилите, а да сме наясно, че в наличието на паразитите се вижда, че във въпросния болен има дълбоки причини, за да се натрупат бацили и да се задържат в него.
Това е връзката, която ни показва на какво почиват слънчевите и въздушните бани. И ако видим, че някой е особено податлив на паразити, тогава ще му препоръчаме такова лечение.
Не е необходимо да сме почитатели на теорията за бацилите, а да сме наясно, че в наличието на паразитите се вижда, че във въпросния болен има дълбоки причини, за да се натрупат бацили и да се задържат в него.
Те никога не са истинските причинители на болестта, а винаги са само показателите, че в пациента се намират причините за болестта. Затова изследването на бацилите е наистина важно, но само като основа на познанието. Същинските органични причини лежат в самия човек. Срещу тези органични причини, които лежат в самия човек, се действа чрез това от извънземния Космос, което протича към Земята и я обгръща, но не се поглъща изцяло от Земята. Нещо прекомерно е то, едно свръхслънце, свръхсветлина и т.н.
към текста >>
208.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Г-н държавният прокурор изрича всичко това и накрая се обявява за убеден
почит
ател на Шилер; дори завършва своята реч с Гьотевия епилог на „Камбаната”: Боже, пази ни от нашите приятели!
Г-н държавният прокурор изрича всичко това и накрая се обявява за убеден почитател на Шилер; дори завършва своята реч с Гьотевия епилог на „Камбаната”: Боже, пази ни от нашите приятели!
към текста >>
209.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Почит
ането на боговете преди и сега.
Духовното развитие от древноиндийската до съвременната култура. Връзка на измененията на земните отношения с времената на последния ледников период. Полярна зона, умерена зона, тропическа зона в тяхното въздействие върху човешката организация. Ритъмът в ледниковите периоди и в космическите процеси. Платоновата година във връзка с дишането на човека.
Почитането на боговете преди и сега.
към текста >>
210.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Да, не бих искал да правя язвителна забележка, но до определена степен все пак се проникваш с благоговение пред дистанцията, която хората някога са чувствали между себе си и Духа на Макрокосмоса, когото са
почит
али.
Да, не бих искал да правя язвителна забележка, но до определена степен все пак се проникваш с благоговение пред дистанцията, която хората някога са чувствали между себе си и Духа на Макрокосмоса, когото са почитали.
Защото някога човек си е представял примерно следното: той стои толкова по-долу от Духа на Макрокосмоса,колкото едно денонощие е по-малко от 25920 години. Духът, който тогава човек си е представял, е бил много велик Дух. И човекът наистина се е чувствал доста скромно по отношение на него. Не е безинтересно да се сравни с това вътрешно осъзнатата дистанция между съвременния човек и неговия Бог, и как често този съвременен човек си представя Бог като малко идеализиран човек. И така, само на пръв поглед всичко това не касае нашата тема.
към текста >>
211.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред
почит
ание.
Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година. В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно. "За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули.
Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание.
Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл.
към текста >>
212.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Може би малко
почит
аме азота имам предвид азотът във въздуха, който дишаме защото смятаме, че по-малко се нуждаем от него.
Азотът ни обгръща отвсякъде. Около нас има само незначителна част кислород, който е носител на живота, и голяма част азот, който е астралният носител на Духа. Кислородът от въздуха около нас ни е без крайно необходим през деня, също и през нощта.
Може би малко почитаме азота имам предвид азотът във въздуха, който дишаме защото смятаме, че по-малко се нуждаем от него.
Азотът обаче има духовно отношение към нас. Бихме могли да направите следния експеримент.
към текста >>
213.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо
почит
ан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
[3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р.
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
214.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това е била най-древната форма на
почит
ане на бога, намиращ се на определено място.
преди Христос Исус, в тази древна епоха. Тогава тук долу, в Египет, е имало хора, които около 3000, 3500 години преди Христос говорели за своя бог, макар и с други думи. Те го наричали Ра. Говорели за своя бог, като казвали така: бог се намира например в град Тива; в Тива има типичен храм, изграден особено изкусно и приличащ на гробница. Там живее бог.
Това е била най-древната форма на почитане на бога, намиращ се на определено място.
към текста >>
И така, хората
почит
али бога на някакво определено място.
Защото в древността до това място не само не е можело да се добереш, но за него въобще нищо не се е знаело. Нищо не се знаело за Тива. И така, тези, които се намирали тук, в Египет, където тече Нил, казвали: бог живее в Тива. А тези, който се намирали тук, в нашия регион, също са имали такива местни богове. Така например имало е местно божество в днешен Елзас или в Мюнстер.
И така, хората почитали бога на някакво определено място.
Това и била причината за появата на различните религии; религията от Тива, мюнстерската религия, елзаската религия. Така са се обособявали религиите.
към текста >>
Както виждате, в Рим още се запазва нещо от такава религия, в която римляните
почит
али своя император като бог.
Както виждате, в Рим още се запазва нещо от такава религия, в която римляните почитали своя император като бог.
към текста >>
С това, което следва да се
почит
а, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на Земята, нито човек.
Но какво е било християнството? Християнството не е говорило за всичко горепосочено.
С това, което следва да се почита, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на Земята, нито човек.
Божественото се отъждествява със слънчевата сила, с жизнената сила на Слънцето, която Христос приел в Себе Си. Слънцето носи общочовешки характер. Нито един човек в Европа, на когото Слънцето е нагряло темето, няма да каже, че това е друго Слънце, а не това, което грее в Египет, или в Китай, или в Австралия. Който действително признава, че Христовата сила изхожда от Слънцето, той трябва да признае и общочовешкия характер на такава религия.
към текста >>
215.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо
почит
ан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
19. има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г. след Р.
Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.
Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385 г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600 г.
към текста >>
216.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Затова празникът на Михаил е в най-добрия случай селски празник, а другите празници носят оттенък на необходимост, макар и те вече да нямат такава
почит
, както едно време, тъй като въобще сме се отучили да поддържаме връзка с духовния свят.
От някаква страна материализмът също стана прекалено разговорчив. Но това го направи безчувствен, глух по отношение на всичко, което на основата на метеорните влияния би могло да усили човека.
Затова празникът на Михаил е в най-добрия случай селски празник, а другите празници носят оттенък на необходимост, макар и те вече да нямат такава почит, както едно време, тъй като въобще сме се отучили да поддържаме връзка с духовния свят.
към текста >>
217.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за
почит
ание.
Но при всичко това не би било лошо да се осъзнава, че ако вкарваме нещо механично, изкуствено, пречим на природата, където всички е устроено по толкова удивителен начин.
Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за почитание.
В древността са почитали пчелата като свещено животно. Защо? Почитали са я като свещено животно, тъй като тя посредством цялата своя работа е позволявала да се узнае какво става в самия човек. Защото, имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мускули и кости. Всичко това преминава вътре в човека през восъкоподобния стадий. При това восъкът не е втвърден, а остава течен, докато не се превърне в кръв, мускули или в костна тъкан.
към текста >>
В древността са
почит
али пчелата като свещено животно. Защо?
Но при всичко това не би било лошо да се осъзнава, че ако вкарваме нещо механично, изкуствено, пречим на природата, където всички е устроено по толкова удивителен начин. Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за почитание.
В древността са почитали пчелата като свещено животно. Защо?
Почитали са я като свещено животно, тъй като тя посредством цялата своя работа е позволявала да се узнае какво става в самия човек. Защото, имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мускули и кости. Всичко това преминава вътре в човека през восъкоподобния стадий. При това восъкът не е втвърден, а остава течен, докато не се превърне в кръв, мускули или в костна тъкан. Така че в лицето на восъка пред нас се проявява това, което като сила се намира в нас самите.
към текста >>
Почит
али са я като свещено животно, тъй като тя посредством цялата своя работа е позволявала да се узнае какво става в самия човек.
Но при всичко това не би било лошо да се осъзнава, че ако вкарваме нещо механично, изкуствено, пречим на природата, където всички е устроено по толкова удивителен начин. Във всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за почитание. В древността са почитали пчелата като свещено животно. Защо?
Почитали са я като свещено животно, тъй като тя посредством цялата своя работа е позволявала да се узнае какво става в самия човек.
Защото, имайки частичка пчелен восък, ние имаме продукт, намиращ се сякаш в междинно състояние между кръв, мускули и кости. Всичко това преминава вътре в човека през восъкоподобния стадий. При това восъкът не е втвърден, а остава течен, докато не се превърне в кръв, мускули или в костна тъкан. Така че в лицето на восъка пред нас се проявява това, което като сила се намира в нас самите. Когато едно време хората са правели свещи от пчелен восък и са ги палели, те са виждали в това чудно свещенодействие.
към текста >>
218.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Да, господа, за особено
почит
аните хора в някои народни общини са казвали същото, както и за слоновете.
Благодарение на това, че в своята дебела кожа слонът предоставя допълнително място за духа, този дух, който слонът чувства, може да възприема заплахата за разрушение от страна на външния свят. Човек не знае за своята смърт, защото кожата му е твърде тънка. Ако във физически смисъл беше дебелокож, тогава и той също би почнал да се оттегля, да се промъква в пещери и да умира в пещерата. И тогава щяха да почнат да говорят: къде пропадат тези хора? Те отиват на небето, когато умират!
Да, господа, за особено почитаните хора в някои народни общини са казвали същото, както и за слоновете.
Така например за Мойсей, за когото са казвали, че не са намерили трупа му (5. «И така, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господ. 6. И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Ветфегор; а до днес никой не знае къде е гробът му. Второзаконие, 34 5-6 - бел. пр.). Той изчезнал и хората си представяли, че с него действително е станало нещо подобно (има се предвид: представяли си, че той е бил взет на небето - бел. пр.).
към текста >>
А древните сказания са силно свързани с най-чисто, най-прекрасно
почит
ане на животните.
Хората знаели за такива връзки, за такива закономерности. Представете си колко удивително е това, което са знаели тези хора! За Мойсей хората говорят, че той бил толкова умен, както ако би имал дебела кожа; ето защо той си заминал и трупа му така и не намерили. Това е много интересна връзка. Или не ви се струва така?
А древните сказания са силно свързани с най-чисто, най-прекрасно почитане на животните.
За това ми се иска да поговорим следващия път, ако, разбира се, остане време след предложената ни дискусия (има се предвид разговорът с г. Мюлер и др.)
към текста >>
219.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Мислейки посредством земния разсъдък, ние
почит
аме този земен разсъдък над всичко, смятаме го за най-висш авторитет.
Тъй като ние, цивилизованите хора, сме получили материалистично възпитание, нямаме никаква представа за свръхсетивната страна на човека.
Мислейки посредством земния разсъдък, ние почитаме този земен разсъдък над всичко, смятаме го за най-висш авторитет.
Ето защо, господа, ние съвсем сме се отучили да се обличаме така, че облеклото ни, макар и отчасти, да изглежда по-човешки! Мъжете надяват на краката си тръбите на панталоните. А крачолите са едни от най-безвкусните одежди, които се носят в цял свят! Но ние правим още повече: ако искаме да си създадем особено благороден имидж, надяваме на главата си още една страшна тръба - цилиндъра. Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят!
към текста >>
220.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
То не се ползва с особена
почит
във външния свят поради своята лоша миризма.
Вие знаете за това, което се отделя по време на живота на човека.
То не се ползва с особена почит във външния свят поради своята лоша миризма.
Почти всички отделени продукти се разглеждат - при това с известно право - като нещо, което след като е отделено, трябва незабавно да бъде смито с вода и т. н.
към текста >>
221.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес може да се чуе често да казват: индусите са се покланяли на природата, тъй като те са
почит
али вятъра и бурята и т. н.
Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух. Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя. Ако този обгръщащ цялата Земя дух започвал да струи, да духа, тогава индусът го наричал движещ се, веещ над цялата Земя, Варуна. Но и това, което той имал в себе си, също било Варуна. Ако той бушувал навън, това е бил Варуна; вътре - също Варуна.
Днес може да се чуе често да казват: индусите са се покланяли на природата, тъй като те са почитали вятъра и бурята и т. н.
Но със същото право бихме могли да кажем, че индусите са се покланяли на духа, доколкото са разглеждали всичко и навсякъде като дух. Понятие «тяло» индусите не са имали. Затова при индусите всяка част от тялото на човека е била в същото време дух: черният дроб е бил дух, бъбреците са били дух, всичко е било дух. Те не са правели разлика между тяло и дух. Именно в това се състои тайната на древната индийска мъдрост, че те не са правели разлика между тяло и дух.
към текста >>
И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от
почит
ане на нещо видимо както горе, така и долу.
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло. Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека. Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули.
И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу.
Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз.
към текста >>
222.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
По такъв начин
почит
ането на Яхве като висш Бог, изповядването на висшия Бог ясно сочи към човешкия Аз.
Така постепенно се формирали възгледи за физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза. Виждате ли, думата Яхве означавала не нещо друго, а Аз съм. Ето какво било значението на думата.
По такъв начин почитането на Яхве като висш Бог, изповядването на висшия Бог ясно сочи към човешкия Аз.
към текста >>
Гърците
почит
али цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита.
Особено силно възприемали те червения цвят. Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят! Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления. И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология.
Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита.
Навсякъде виждали богове. Те почитали целия божествен свят, доколкото за тях цялата им любима външна природа все още навсякъде била одушевена и одухотворена. Не такава мъртва, както е за нас, а навсякъде оживена и одухотворена била тя за гърците. Те почитали божествата, намиращи се в самата природа, която толкова обичали.
към текста >>
Те
почит
али целия божествен свят, доколкото за тях цялата им любима външна природа все още навсякъде била одушевена и одухотворена.
Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления. И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология. Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита. Навсякъде виждали богове.
Те почитали целия божествен свят, доколкото за тях цялата им любима външна природа все още навсякъде била одушевена и одухотворена.
Не такава мъртва, както е за нас, а навсякъде оживена и одухотворена била тя за гърците. Те почитали божествата, намиращи се в самата природа, която толкова обичали.
към текста >>
Те
почит
али божествата, намиращи се в самата природа, която толкова обичали.
Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология. Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита. Навсякъде виждали богове. Те почитали целия божествен свят, доколкото за тях цялата им любима външна природа все още навсякъде била одушевена и одухотворена. Не такава мъртва, както е за нас, а навсякъде оживена и одухотворена била тя за гърците.
Те почитали божествата, намиращи се в самата природа, която толкова обичали.
към текста >>
223.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Древната мъдрост, инстинктивната мъдрост на източните страни е знаела, че светилата също имат в себе си духовни същества и на тези духовни същества те оказвали своеобразна
почит
, именно на тях, а не на външните физически звезди.
Ако марсианецът погледне към Земята, хора на Земята той също няма да види. Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види Земята, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина. Но по Земята въпреки това пъплят хора и тези хора са свързани с духовните същества. Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди. И точно както физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество.
Древната мъдрост, инстинктивната мъдрост на източните страни е знаела, че светилата също имат в себе си духовни същества и на тези духовни същества те оказвали своеобразна почит, именно на тях, а не на външните физически звезди.
В този смисъл религията тук, на върха на предна Азия, е носила звезден характер. С други думи, хората смятали, че например на Сатурн има духовни същества, оказващи определено влияние върху човека. На Юпитер също има духовни същества и всички тези духовни същества оказват известно влияние върху земния човешки живот.
към текста >>
Те
почит
али само един Бог и това е било именно лунното божество.
Разбира се, хората, живели в Азия по-надалеч, вавилонците, асирийците, признавали също така и други влияния, а не само влиянието на Луната. Например те казвали: Юпитер оказва влияние върху това, дали човек при своето по-нататъшно развитие ще бъде умен или ще остане глупав, или нещо друго от този род. Обаче евреите не обръщали внимание на такъв род странични влияния.
Те почитали само един Бог и това е било именно лунното божество.
Обикновено като крупно достижение в религиозната област се разглежда фактът, че от много божества евреите се придвижили към единобожието, придвижили се от политеизма към монотеизма.
към текста >>
Този единствено
почит
ан от евреите Бог, бог Яхве, Христос Исус срещнал в господстващата наоколо юдейска религия и.
Този единствено почитан от евреите Бог, бог Яхве, Христос Исус срещнал в господстващата наоколо юдейска религия и.
в някаква степен това Му било преподавано.
към текста >>
Можете да си представите, че ако се
почит
а изключително лунен бог, от когото човек зависи през времето, когато майката го носи в своето тяло, тогава и всичко останало се обяснява, като се изхожда от факта, че човек донася на Земята своето същество като цяло, донася това, което в него го има и ще го има.
Можете да си представите, че ако се почита изключително лунен бог, от когото човек зависи през времето, когато майката го носи в своето тяло, тогава и всичко останало се обяснява, като се изхожда от факта, че човек донася на Земята своето същество като цяло, донася това, което в него го има и ще го има.
Този принцип намира израз в древната юдейска религия, религията на Яхве. Ако бихте попитали древния евреин, който, да кажем, е заболял: «Защо се разболя? », той би отговорил: «Такава е волята на Яхве». Ако му изгори къщата и го попитате: «Защо ти изгоря къщата? », той ще отвърне: «Такава е волята на Яхве», и т. н.
към текста >>
У евреите има склонност към материализма и малка склонност към признаване на духовния свят, доколкото от целия извънземен свят те
почит
али само Луната и едва ли са знаели повече.
Знаете, че евреите се отличават от другите земни народи. В основата на това различие е, че в продължение на столетия евреите се възпитавали в лунната религия и отстранявали в своята душа всякакви други влияния. Виждате ли, желаейки да разберем тези неща, е необходимо да вникнем в някои своеобразни качества на еврейството. Можете да узнаете, че при евреите има големи музикални способности и, напротив, способностите им по отношение на скулптура, живопис и други подобни са много незначителни.
У евреите има склонност към материализма и малка склонност към признаване на духовния свят, доколкото от целия извънземен свят те почитали само Луната и едва ли са знаели повече.
Еврейският характер и гръцкият характер представляват пълна противоположност. Гърците били преимуществено скулптори, живописци, те били предразположени към архитектурата, най-малкото към ваянието. Евреите са музикален народ, народ на свещеници, които преимуществено изработват вътрешния свят, водещ своето начало от първоначалната надареност, получена от майчиното тяло.
към текста >>
И цялата дарохранителница, цялата «най-свята от светите» със своята форма говори, че християнството е произлязло от мироглед, в който, за разлика от юдеите,
почит
ащи само Луната, се е
почит
ало също така и Слънцето.
На празничната литургия ще видите стоящата на олтара и служеща за благословение най-святата от светите (Sanktissimum) дарохранителница (вж. Рис. 6). Тук вътре е дарът, а тук - лъчите. Какво е това? Слънцето, а това - Луната.
И цялата дарохранителница, цялата «най-свята от светите» със своята форма говори, че християнството е произлязло от мироглед, в който, за разлика от юдеите, почитащи само Луната, се е почитало също така и Слънцето.
И както при своето раждане човек има влияние от Луната, така Христос има влияние от Слънцето.
към текста >>
Така че какво е трябвало да се прояви сега вместо
почит
ането на Слънцето?
Така че какво е трябвало да се прояви сега вместо почитането на Слънцето?
В древността, до еврейската епоха са се покланяли на Слънцето, доколкото знаели: от Слънцето излиза мощно влияние в течение на живота. Но сега хората вече не са можели да се покланят на Слънцето, тъй като повече не получавали никакво влияние. Кой се проявявал вместо Слънцето? Самият Христос Исус! При основаването на християнството звездната религия е била съпътствана от слънчевата религия, при това човек се обръщал непосредствено към Слънцето.
към текста >>
224.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
И боговете, тоест духовете, следва да се
почит
ат, като се качиш на планината.
Гърците строели храмове за боговете. В цяла Азия за боговете строели храмове. Но хората на север казвали: ние не строим храмове. Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно.
И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината.
Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята.
към текста >>
Ето защо трябва да се
почит
а Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята.
И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето.
Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята.
Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета. Ето защо те се покланяли на своите богове в горите. Не в храмове, а на планините и в горите.
към текста >>
Вотан в частност го
почит
али при лошо време.
Вотан в частност го почитали при лошо време.
Тогава казвали: Вотан е във вятъра, Вотан вее във вятъра.
към текста >>
Те
почит
али Вотан във веещия вятър.
Отличително качество на тези народи била способността да възпроизвеждат в речта си това, което възприемали в природата.
Те почитали Вотан във веещия вятър.
Усетете това, което произнасям: Вотан вее във вятъра (Wotan weht im Winde - Рис.8 ) - три звука «В»! Хората изпадали в ужас, когато бушувала буря, те подражавали на тази буря, казвайки: Вотан вее във вятъра! Така ние можем да кажем и днес, обаче в древната реч това звучало много по-естествено.
към текста >>
И напротив, те много
почит
али времето от годината, през което се пада нашето Рождество.
От значение било и това, че религиозното начало излизало от Рим и се въвеждало по съответен начин, приобщавайки тези хора. В древните времена хората зависели от своята религия значително повече, отколкото по-късно. Затова ставало например следното. Виждате ли, тези хора навсякъде в природата възприемали светлината и въздуха като нещо духовно. Те преживявали тежко падането на снега през октомври-ноември, когато снегът покривал Земята и всичко духовно трябвало да изчезне.
И напротив, те много почитали времето от годината, през което се пада нашето Рождество.
Тогава те усещали: сега Слънцето отново се завръща. Това бил празникът на зимното слънцестоене. Слънцето отново се обръщало към хората. Така че тези народности се отнасяли по особен начин към одухотворената природа.
към текста >>
225.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Мохамед и неговите по-късни привърженици казвали следното: макар и древните езичници да са имали много богове, въпреки това те са
почит
али природното начало, в което действа един Бог.
Мохамед и неговите по-късни привърженици казвали следното: макар и древните езичници да са имали много богове, въпреки това те са почитали природното начало, в което действа един Бог.
Ето защо в мохамеданството намерило своето продължение много от древната наука и изкуство. Работата стояла така: през IX столетие сл. Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава. С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише.
към текста >>
226.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така започнало
почит
ането на Константин, стоящ върху колоната, издигната върху най-величественото римско сакрално съкровище.
Някакво съкровище (вероятно се има предвид Паладиума - бел. пр.), някога пренесено от Троя в Рим и скрито там, императорът Константин заповядал да го пренесат от Рим в Константинопол и да го закопаят там, а над него да въздигнат колона. На тази колона е трябвало да бъде поставена статуя на езическия бог Аполон. Обаче от страните на Изтока е била доставена дървесина - както се говори, от кръста Господен, кръста на Христос - и от нея е бил изработен лъчезарен венец, подобен на нимб. Но там, където дървесината е образувала този лъчезарен венец, хората е трябвало да виждат самия Константин!
Така започнало почитането на Константин, стоящ върху колоната, издигната върху най-величественото римско сакрално съкровище.
Колоната станала външен израз на факта, че хората нищо повече не знаели за мировите тайни, не знаели за това, че Христос е свързан със Слънцето.
към текста >>
Обаче в някакво отношение положението се запазва в християнството, защото описаното като дарохранителница, където се намира светая светих, както я наричат, в католицизма се
почит
а в качеството и на истинския Христос.
Но за широкия кръг, за народа тази статуя ежегодно се възприемала като самото божество, като Бог, когото са потапяли и изваждали. Оттук произхожда това, което наричат фетишизъм. Такава статуя е била фетиш, статуя, в която се намира бог. Култът към такъв предмет се нарича фетишизъм. Разбира се, това следва да се избягва.
Обаче в някакво отношение положението се запазва в християнството, защото описаното като дарохранителница, където се намира светая светих, както я наричат, в католицизма се почита в качеството и на истинския Христос.
Казва се: даже във физически смисъл хлябът и виното се превръщат в плът и кръв на Христос. Това обаче е остатък от миналото, съхранил се не от просветеното езичество, което навсякъде на заден план още е виждало духовното, а остатък от езичеството, стигнало до упадък, когато се развил фетишизмът, когато са приемали статуята за самия бог.
към текста >>
227.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вземете например
почит
анието, което в християнството се отделя на церемониите.
Колкото лесно е да разглеждаме това, толкова трудно е да се утвърди изповядването на този единствен Бог. Хората веднага ставали езичници, ако изповядването на един-единствен Бог се е поднасяло без натиск. Евреите в най-малка степен са били езичници. В християнството, напротив, езическият елемент се възцарява с лекота. Вглеждайки се внимателно, вие бихте могли да забележите това навсякъде.
Вземете например почитанието, което в християнството се отделя на церемониите.
Аз вече ви говорих, нали така, че дарохранителницата отразява Слънцето и вътре - Луната. Това повече не се знае. Обаче човек, нямащ яснота за нещата, молитвено се обръща към дарохранителницата като към нещо външно. Така малко по малко в течение на столетия християнството се е градило по езически образец. В юдаизма пък, напротив, се е развивало противодействието на това.
към текста >>
И така, евреите
почит
али този единствен Йехова и по този начин удържали хората да не се изгубят в множеството духове.
И така, евреите почитали този единствен Йехова и по този начин удържали хората да не се изгубят в множеството духове.
Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия. Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите. В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание. Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете. Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ.
към текста >>
228.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Китайците не са
почит
али невидими божества, а са казвали така: нещата, които са на Земята, се различават едно от друго в зависимост от климата, в зависимост от свойствата на почвата, на която се намират.
Антропософията не прави това, нали така? Тя си представя свръхсетивния свят не в антропоморфен вид, а такъв, какъвто той е в действителност. Също така тя вижда израз на свръхсетивното в звездите и т. н. Забележително е това, че нещо подобно вече са имали китайците.
Китайците не са почитали невидими божества, а са казвали така: нещата, които са на Земята, се различават едно от друго в зависимост от климата, в зависимост от свойствата на почвата, на която се намират.
Виждате ли, Китай даже в най-отдалечените древни времена вече е бил голяма страна, той и днес е по-голям от Европа! Тази огромна страна и по-рано е била огромна, тя е имала чудовищно голямо и силно население. Не е истина, че населението на Земята нараства - това е само предразсъдък на съвременната наука, която винаги смята така, както й се иска. В действителност в древните времена населението на Китай е било огромно, същото е било и от другата страна, в Южна Америка и в Северна Америка. В древни времена тази страна също се е простирала до Тихия океан.
към текста >>
229.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Някога хората са оказвали голямо
почит
ание на своите мъртви, те казвали: докато човек пребивава на Земята, е грешен човек, той освен добро, извършва и зло.
Но, господа, суеверията не възникват по такъв начин. Суеверието никога не възниква по такъв начин - някой да го измисли, - то възниква по съвсем друг път.
Някога хората са оказвали голямо почитание на своите мъртви, те казвали: докато човек пребивава на Земята, е грешен човек, той освен добро, извършва и зло.
Те са имали следната представа за това: умрелият продължава да живее в душата и духа. Смъртта изравнява всички. И ако мислели за умрелия, мислели само добро. По такъв начин искали да направят добро за самите себе си, благодарение на това, което те мислели за умрелите.
към текста >>
Този Велик Дух са
почит
али още хората, които са живеели в Атлантската епоха там, където между Европа и Америка още е било суша.
Дух», който цари над всичко. Това е, към което се придържали тези примитивни хора. Те говорели за Великия Дух, който владее всичко.
Този Велик Дух са почитали още хората, които са живеели в Атлантската епоха там, където между Европа и Америка още е било суша.
Индианците са запазили тази традиция. Разсъдък индианците още не са имали. Виждате ли, индианците постепенно се запознавали с «добрите» хора, които дошли при тях, докато тези пришълци не ги изтребили. Индианците се запознали с хартията, върху която стояли малки знаци. Те са ги смятали за малки дяволчета и са се отнасяли към тях с отвращение, доколкото тези знаци са възникнали от разсъдъка.
към текста >>
230.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Юлиус Роберт Майер се е родил в Хейлброн, бил е там лекар и е практикувал, макар и да не се е ползвал с особена
почит
.
Виждате ли, развитието на науката понякога показва нещо забележително. В Хейлброн днес стои паметник, който макар и да прави доста неприятно впечатление като произведение на изкуството, въпреки това стои именно там; това е скулптурно изображение на Юлиус Роберт Майер[7]. Ако днес в науката се сблъскате с името на Юлиус Роберт Майер, ще разберете, че изследванията му на природата на топлинното въздействие, проведени през четиридесетте години на миналия (XIX) век, са били дело на ръцете на гений-новатор.
Юлиус Роберт Майер се е родил в Хейлброн, бил е там лекар и е практикувал, макар и да не се е ползвал с особена почит.
Въпреки че за него днес навсякъде пишат като за гениален първооткривател в науката, като за гениален новатор във физиката, с него станало следното: той се провалил на изпитите за лекар, които държал в Тюбинген. Обърнете внимание на забележителното явление: много от тези, които впоследствие стават гении, се провалят на изпити. Така станало и с Юлиус Роберт Майер. С нокти и зъби той предприел втори опит и станал лекар. Но в течение на живота му никой не се отнасял към него с уважение.
към текста >>
НАГОРЕ
