Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са резултати от
230
текста в
3
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
почит
'.
На страница
1
:
191
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
И двамата тези мъже нямат всъщност нищо общо помежду си освен една неограничена
почит
към Гьоте и вярата, че последният е споделял техния възглед за света.
Въпреки цялото превъзходство на много от съчиненията принадлежащи към тази категория, трябва да кажем за всичко, почти всичко, което е било написано върху научните трудове на Гьоте и на Шилер, че то не се е развило органически от техните възгледи, а се е поставило впоследствие във връзка с тях. Никой факт не може да подчертае повече това, освен този, че и най-противоположните научни направления са видели в Гьоте духа, който е "предчувствал" техните възгледи. Възгледи за света, които нямат нищо общо помежду си, сочат с привидно същото право към Гьоте, когато почувстват нуждата да видят своето становище признато на върховете на човечеството. Не можем да си представим по-големи противоположности от тези съществуващи между учението на Хекел и това на Шопенхауер. Този последният нарече Хегеля шарлатанин, а неговата философия повърхностна сбирщина от думи, чиста безсмислица, безсмислица, варварско съчетание на думи.
И двамата тези мъже нямат всъщност нищо общо помежду си освен една неограничена почит към Гьоте и вярата, че последният е споделял техния възглед за света.
Не стоят по-различно нещата и с по-новите научни направления. Хекел, който е изградил дарвинизма с желязна последователност и по гениален начин, когото трябва да считаме като един от най-значителните последователи на английския изследовател, вижда своя възглед предварително оформен у Гьоте. Един друг изследовател на нашето съвремие, К. Ф. В. Йесен, пише за теорията на Дарвин: "Удивлението, което намира у някой изследовател по специалността и у мнозина непосветени тази теория, изнасяна и от по-рано, но опровергана от едно задълбочено изследване, показва, как винаги народите много малко са познавали и разбирали резултатите на природоизследването." Същият изследовател казва за Гьоте, че той "се е издигнал до обширни изследвания в областта на неживата както и на живата природа", като е намерил в "едно разсъдливо и дълбоко проникващо наблюдение на природата основния закон на образуването на растенията".
към текста >>
2.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
До сега аз съм излагал може философски възгледи винаги и с връзка с мирогледа на Гьоте, за пръв път бях въведен в този мироглед от дълбоко
почит
аемия мой учител Карл Юлиус Шрьос, който за мене стои така високо в областта на изучаването на Гьоте поради това, че неговият възглед винаги се издига зад пределите на частното към идеите.
Това, което придава на науката, истинската дейност, е само философското изложение /оценка/ на това, какво е значението на нейните резултати за човека. На такава оценка исках аз да съдействувам. Но, може би науката на нашето време не се нуждае от своето философско оправдание? Тогава две неща са очевидни: първо, или аз съм дал един ненужен труд, второ или съвременната ученост бълнува на посоки и сама не знае що иска. В заключение на този предговор аз не мога да се въздържа от една лична забележка.
До сега аз съм излагал може философски възгледи винаги и с връзка с мирогледа на Гьоте, за пръв път бях въведен в този мироглед от дълбоко почитаемия мой учител Карл Юлиус Шрьос, който за мене стои така високо в областта на изучаването на Гьоте поради това, че неговият възглед винаги се издига зад пределите на частното към идеите.
Надявам се с този труд да съм показал, че сградата на моите мисли представлява нещо цяло, обосновано в самото себе си, което не се нуждае да бъде извлечено от мирогледа на Гьоте. Моите мисли, както те са изложени тук и ще бъдат развити във "Философия на свободата" възникваха в продължение на много години. Аз изхождам само от дълбоко чувство на благодарност, когато казвам, че пълното с любов отношение, което срещнах в семейството Шпехт във Виена, когато имах обязаността да възпитавам децата на това семейство, представяше единствената желана среда за изработването на моите идеи. И по-нататък, настроението, нужно за последното завършване на някои мои мисли от "Философия на свободата", което само споменавам в последната глава на тази книга, аз дължа на оживените беседи с моята високоценена приятелка Роза Майредер във Виена, чиито литературни работи, произтичащи от нейната тънка, благо- родна, художествена природа, трябва да се надявам да бъдат скоро издадени. Написано във Виена в началото на декември 1891 г.
към текста >>
3.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Съществуването е бреме, а небитието при всички случаи би било за пред
почит
ане пред битието.
Всичко се разкрива като хармонично и целесъобразно взаимодействие и заслужава възхищение. От едно по- възвишено гледище дори в привидното зло или лошо може да се различи нещо положително, защото то представлява благотворна противоположност на доброто и последното ние можем да оценим още по-добре, когато то изпъква пред злото. А и злото не е истински реално - като такова ние окачествяваме само една по-малка степен на доброто. Злото е отсъствие на доброто и само по себе си не е нещо от значение. Другият възглед е този, който твърди, че животът е изпълнен със страдания и нищета, неудоволствието и болката навред надделяват над удоволствието и радостта.
Съществуването е бреме, а небитието при всички случаи би било за предпочитане пред битието.
Като главни представители на първия възглед, на оптимизма, трябва да схващаме Шафтсбъри и Лайбниц, а като такива на втория, на песимизма - Шопенхауер и Едуард фон Хартман. Лайбниц смята, че светът е най-добрият, какъвто може да има. По-добър не е възможен. Защото Бог е добър и мъдър. Един добър Бог иска да създаде най-добрия от световете, а един мъдър човек го познава - той може да го разпознае сред всички други възможни по-лоши светове.
към текста >>
Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест,
почит
та, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък.
Шопенхауеровият песимизъм води до бездействие, неговата нравствена цел е всемирната леност. По доста по-различен начин Хартман се опитва да обоснове песимизма и да го използва за етиката. Следвайки един любим похват на съвременността, той се старае да изгради светогледа си върху опита. Чрез наблюдение на живота Хартман иска да си изясни дали в света преобладава удоволствието или неудоволствието. Пред разума той прави преглед на онова, което на хората изглежда добруване или щастие, за да покаже, че при по-внимателно вглеждане всяко мнимо удовлетворение се оказва илюзия.
Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък.
При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
към текста >>
Стремежът към
почит
се състои в това, че човекът смята личните си занимания за пълноценни, едва когато за дейността му постъпва признание отвън.
Човекът трябва да се проникне от убеждението, че преследването на индивидуално удовлетворение (егоизмът) е глупост, и да се ръководи единствено от задачата чрез самоотвержено отдаване на всемирния процес да се посвети на избавлението на Бога. В противовес на Шопенхауеровия песимизъм Хартмановият ни насочва към всеотдайна дейност в името на една възвишена задача. Но как стоят нещата с основаването върху опита? Стремежът към удовлетворение е излизане на жизнената дейност извън рамките на жизненото съдържание. Едно същество е гладно, тоест то се стреми към нахранване, когато за по-нататъшното протичане на органичните му функции те изискват подаване на ново жизнено съдържание под формата на храна.
Стремежът към почит се състои в това, че човекът смята личните си занимания за пълноценни, едва когато за дейността му постъпва признание отвън.
Стремежът към познание се поражда, когато на света, който човекът може да вижда, да чува и т.н. липсва нещо дотолкова, доколкото той не го е разбрал. В стремящия се индивид изпълнението на стремежа произвежда удоволствие, а неудовлетвореността - неудоволствие. При това е важно да се установи, че удоволствието или неудоволствието зависи именно от изпълнението или неизпълнението на моя стремеж. Самият стремеж в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие.
към текста >>
Поради тази причина би могло да се каже, че от сметката за стойността на живота трябва да отпаднат също чувствата на удоволствие, произтичащи от илюзии; каквото оставало подир туй, представлявало свободната от илюзии съвкупност на удоволствието в живота, която в сравнение със съвкупността на неудоволствието била толкова малка, че животът не бил никаква наслада и че небитието било за пред
почит
ане пред битието.
Може да каже: - Честолюбивият ще си изясни също така, че признанието, към което се стреми, е нещо без стойност. Той сам или с помощта на други ще стигне до убеждението, че един разумен човек не може да държи много на признание от страна на хората, понеже „при всички въпроси, които не са жизнено важни за развитието или пък вече окончателно са решени от науката", винаги може да се гарантира, „че мнозинството не е право и че малцинството е право". „На такава оценка предоставя своето щастие в живота онзи, който превръща честолюбието в своя пътеводна звезда" (Философия на несъзнателното, т. II, стр. 332). Ако честолюбивият си каже всичко това, тогава той трябва да окачестви като илюзия онова, което неговото честолюбие му представя като реалност, следователно и чувствата, свързани със съответните илюзии на неговото честолюбие.
Поради тази причина би могло да се каже, че от сметката за стойността на живота трябва да отпаднат също чувствата на удоволствие, произтичащи от илюзии; каквото оставало подир туй, представлявало свободната от илюзии съвкупност на удоволствието в живота, която в сравнение със съвкупността на неудоволствието била толкова малка, че животът не бил никаква наслада и че небитието било за предпочитане пред битието.
Но докато няма никакво съмнение, че илюзията, причинена от намесата на нагона за честолюбие, води до погрешен резултат при съставяне на равносметката на удоволствието, казаното относно установяването на илюзорния характер на обектите на удоволствието трябва да бъде оспорено. Елиминирането на всички чувства на удоволствие, пораждани от действителни или мними илюзии, от равносметката на удоволствието в живота направо би изопачило тази равносметка. Защото честолюбивият действително се е радвал на признанието от страна на множеството, независимо дали по-късно той самият или някой друг съзнава това признание като илюзия. С това изпитаното радостно усещане ни най-малко не се понижава. Елиминирането на всички подобни „илюзорни" чувства от равносметката на живота съвсем не поставя правилно нашата оценка за чувствата, а заличава от живота действително налични чувства.
към текста >>
4.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с
почит
ание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Той признава една мисъл само ако допринася за развитието на живота. Желанието му е да види човека толкова здрав, колкото е възможно, толкова силен, колкото е възможно, толкова креативен, колкото е възможно. Истина, красота, всички идеи имат стойност и дават на човека нещо, доколкото те насърчават живота. Въпросът за стойността на истината се явява в по-малко произведения на Ницше. Той е поставен в най-дръзка форма в книгата му „Отвъд доброто и злото“.
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Какви странни, объркващи, съмнителни въпроси? Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва... И чудно ли е, че накрая ние също сме станали недоверчиви и се обръщаме нетърпеливо? Че от този сфинкс се учим също да задаваме въпроси? Кой всъщност поставя въпроси?
към текста >>
5.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Пред
почит
ат безличната преценка пред нещо, оцветено чрез духа на личността.
Те не искат да интерпретират бягството от явленията чрез идеите, произхождащи от личността им. Искат просто да наблюдават явленията и да ги описват, но не и да ги обясняват. Искат да останат при фактите и не позволяват на творческата фантазия да си създаде от действителността подреден в себе си образ. Когато някой изпълнен с въображение естествоизпитател, като Ернст Хекел47, от резултатите на отделни наблюдения нахвърля обща картина на развитието на органичния живот на земята, тогава върху него се нахвърлят тези фанатици на фактическото и го обвиняват в прегрешение към истината. Те не могат да видят картините, които той скицира за живота в природата, с очи или да ги хванат с ръка.
Предпочитат безличната преценка пред нещо, оцветено чрез духа на личността.
При своите наблюдения те биха желали напълно да изключат личността. Аскетичният идеал е нещото, което владее фанатиците на фактическото. Те искат истина, която се намира отвъд личното индивидуално мнение. Не ги касае какво човек може „да вложи чрез въображението си“ в нещата. „Истината“ за тях е нещо абсолютно съвършено, Бог.
към текста >>
Той представлява внушаващата страхо
почит
ание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра.
Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог. Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог. Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“. Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог. „Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности.
Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра.
Съвременният ум вижда в Бог човешко творение, а в „истината“ нещо, което без човешката намеса възниква от само себе си. Истинският „свободомислещ“ отива още по-далеч. Той пита: „Какво е значението на цялата воля за истина? “ Истина за какво? Цялата истина възниква благодарение на факта, че човекът размишлява над световните явления и си изгражда мисли за нещата.
към текста >>
Имам разум, за да го разпозная, имам сила, за да го извърша.“52 Привеждам с пред
почит
ание изказването на Й. Г.
Друг твърди, че му повелява някакъв категоричен императив. Да чуем какво казва Й. Г Фихте. „Нещо трябва да се случи, защото нещо просто трябва да се случи. Съвестта сега изисква от мен то да се случи и точно затова съм тук.
Имам разум, за да го разпозная, имам сила, за да го извърша.“52 Привеждам с предпочитание изказването на Й. Г.
Фихте, защото той е извел с желязна последователност докрай мнението на „слабите и провалилите се“. Какво постигат тези мнения, може да се разбере само ако се търси там, където те са доведени докрай. Не може да се разчита на половинчати мислители, които провеждат всяка мисъл само до средата. Изворът на знанието не се търси в отделната личност от онези, които мислят по скицирания начин, а отвъд тази личност във „воля в себе си“. Тъкмо тази „воля в себе си“ трябва като „глас Божи“ или като „глас на съвестта“, като „категоричен императив“ и т.н.
към текста >>
Казвате, добро нещо е това, което
почит
а дори войната.
Трябва да обичате мира като средство за нови войни. Късия мир повече от дългия. Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа!
Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната.
Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо. Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния. Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61 Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили. Той не познава добродетелта на страдащите: състраданието.
към текста >>
Казвам ви: добра война е тази, която
почит
а всяко нещо.
Късия мир повече от дългия. Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа! Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната.
Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо.
Войната и смелостта са извършили много по-велики дела, отколкото любовта към ближния. Не вашето състрадание, а безстрашието ви избавяше досега злощастниците.“61 Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили. Той не познава добродетелта на страдащите: състраданието. От силата му идват подбудите на съзиданието, не от чувството на чуждото страдание.
към текста >>
Уродливият човек му казва: твърдостта ти
почит
а грозотата ми.
Затова той убива Бог, което значи, че убива вярата си в Него. Става атеист поради своята уродливост. Когато Заратустра вижда този човек, го връхлита още веднъж това, което е вярвал, че е унищожил: състраданието към ужасяващата грозота. Това е едно изкушение за Заратустра. Той обаче бързо отхвърля чувството на състрадание и отново става твърд.
Уродливият човек му казва: твърдостта ти почита грозотата ми.
Твърде отвратителен съм, за да понеса нечие човешко състрадание. Състраданието унижава. Нуждаещият се от състрадание не може да остане сам, а свободомислещият иска да се уповава само на себе си. 23. Слабите не са доволни с посочването на естествената воля за власт като причина за човешката дейност.
към текста >>
6.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше
почит
а Рихард Вагнер като дионисиев дух.
Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства.
Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух.
И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух. Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното. Аз посочих вече, че по-късно Ницше става в състояние да разпознае характерната същност на своите насочени към този свят инстинкти. Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер. Като болестен процес по-късно в него се проявява подчинението на инстинктите му под чужда духовна власт.
към текста >>
7.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с
почит
ание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Това е искал да изрази в една творба, за която е направил план през 1881 г. Всичко това прави заради идеята за „вечното възвръщане“. Логическата сила на истината трябва да бъде отречена, за да може да се изложи едно противопоставящо се на същността на тази истина мнение. Постепенно войната на Ницше срещу истината придобива все по-големи размери. В „Отвъд доброто и злото“ той пита дали истината изобщо има някаква стойност.
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Какви странни, объркващи, съмнителни въпроси? Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва... В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “ Такива въпроси, разбира се, могат да възникнат и в една логична глава.
към текста >>
429) В „Антихрист“ стои следната мисъл, в която думата „истина“ в изцяло външен смисъл дава повод за идейна асоциация на едно важно място: „Трябва ли още да кажа, че в целия Нов Завет се появява просто една единствена фигура, която трябва да се
почит
а?
Този, който дава криле на магаретата, дои лъвиците - хвала на този добър непокорен дух, който връхлита като бурен вятър всяко „днес“ и всред всяка паплач. Враждебен към цъфналите магарешки бодили и дребните буквояди, към всички повехнали листа и плевели. Хвала на този див, добър и свободен буреносен дух, който танцува върху мочурища и печали като по морава! Този, който мрази охтичавите кучета на сганта и всяка пропаднала сърдита пасмина: хвала на този дух на всички свободни духове, смееща се буря, която пръска прах в очите на всички черно-гледи! “ (Съчинения, Том VI, стр.
429) В „Антихрист“ стои следната мисъл, в която думата „истина“ в изцяло външен смисъл дава повод за идейна асоциация на едно важно място: „Трябва ли още да кажа, че в целия Нов Завет се появява просто една единствена фигура, която трябва да се почита?
Пилат, римският управник. Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен. Един юдеин повече или по-малко - има ли значение?... Аристократичното презрение на един римлянин, пред когото едно безсрамно беззаконие си служи с думата „истина“, обогатява Новия Завет с единствените думи, които имат стойност, които са негова критика и унищожение: „Какво е истина? “ (Съчинения, Том VIII, стр.
към текста >>
Накрая трябва името му да се
почит
а.
Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен. Един юдеин повече или по-малко - има ли значение?... Аристократичното презрение на един римлянин, пред когото едно безсрамно беззаконие си служи с думата „истина“, обогатява Новия Завет с единствените думи, които имат стойност, които са негова критика и унищожение: „Какво е истина? “ (Съчинения, Том VIII, стр. 280) Към несвързаните представни асоциации спада и следното изречение в „Отвъд доброто и злото“, написано в заключение на едно изследване за стойността на немската култура и което тук трябва да стои повече като стилистическа поанта: „За един народ е мъдро да се покаже, да се признае за дълбок, похватен, добродушен, почтен, неразумен; той може да бъде дори дълбок!
Накрая трябва името му да се почита.
Не се казва напразно измамлив*** народ...“ Колкото повече се занимаваме с мисловното развитие на Ницше, толкова повече стигаме до убеждението, че навсякъде има отклонение от това, което е обяснимо психологически. Инстинктът за изолация, за затваряне пред външния свят, се намира дълбоко в неговата духовна организация. Той се характеризира сам достатъчно в „Ecce homo“: „Присъща ми е извънредна свръхчувствителност на инстинкта за чистота, за да възприемам психологически близостта или - как да кажа! - най-вътрешното, за да подушвам „същинатаа“ на всяка душа.
към текста >>
8.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Сега ви казвам: изгубете ме и се открийте; и когато се отречете всички от мене, ще поискам да се върна отново при вас.“ Дали Ницше, ако все още живееше днес, творейки активно, би погледнал с огромно удоволствие на онези, които го
почит
ат в съмнение, или съвсем други - кой може да се осмели да каже?
Някои от читателите ми ще се родят след смъртта ми.“ Случи се така, сякаш след смъртта му този „вдругиден“ беше вече налице. В този привиден „вдругиден“ човек трябва да каже думите на Заратустра: „Вие казвате, че вярвате в Заратустра? Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене. Ала що значат всички вярващи люде?...
Сега ви казвам: изгубете ме и се открийте; и когато се отречете всички от мене, ще поискам да се върна отново при вас.“ Дали Ницше, ако все още живееше днес, творейки активно, би погледнал с огромно удоволствие на онези, които го почитат в съмнение, или съвсем други - кой може да се осмели да каже?
Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни почитатели към времето, когато той се е чувствал сам и неразбран в обкръжаващия го духовен живот и когато живеят хора, които намират за богохулно да се наричат негови „последователи“, защото той им е изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с „да“ или „не“, а като земетресение в царството на духа, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели плодове. Много по-вълнуващи от новината за смъртта му са две новини, които преди малко повече от десет години достигнаха „ушите“, които бяха „израснали“ на тогавашните почитатели на Ницше. Едната касаеше един цикъл от лекции, който Георг Брандес83 изнесе за мирогледа на Ницше в университета в Копенхаген през 1888 г. Ницше усеща това признание като такова, което трябва да произлезе от „тези“, които „ще се родят след смъртта му“. Той се чувства откъснат от самотата си по начин, който съответства на духа му.
към текста >>
Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни
почит
атели към времето, когато той се е чувствал сам и неразбран в обкръжаващия го духовен живот и когато живеят хора, които намират за богохулно да се наричат негови „последователи“, защото той им е изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с „да“ или „не“, а като земетресение в царството на духа, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели плодове.
В този привиден „вдругиден“ човек трябва да каже думите на Заратустра: „Вие казвате, че вярвате в Заратустра? Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене. Ала що значат всички вярващи люде?... Сега ви казвам: изгубете ме и се открийте; и когато се отречете всички от мене, ще поискам да се върна отново при вас.“ Дали Ницше, ако все още живееше днес, творейки активно, би погледнал с огромно удоволствие на онези, които го почитат в съмнение, или съвсем други - кой може да се осмели да каже?
Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни почитатели към времето, когато той се е чувствал сам и неразбран в обкръжаващия го духовен живот и когато живеят хора, които намират за богохулно да се наричат негови „последователи“, защото той им е изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с „да“ или „не“, а като земетресение в царството на духа, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели плодове.
Много по-вълнуващи от новината за смъртта му са две новини, които преди малко повече от десет години достигнаха „ушите“, които бяха „израснали“ на тогавашните почитатели на Ницше. Едната касаеше един цикъл от лекции, който Георг Брандес83 изнесе за мирогледа на Ницше в университета в Копенхаген през 1888 г. Ницше усеща това признание като такова, което трябва да произлезе от „тези“, които „ще се родят след смъртта му“. Той се чувства откъснат от самотата си по начин, който съответства на духа му. Той не иска да бъде оценяван.
към текста >>
Много по-вълнуващи от новината за смъртта му са две новини, които преди малко повече от десет години достигнаха „ушите“, които бяха „израснали“ на тогавашните
почит
атели на Ницше.
Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене. Ала що значат всички вярващи люде?... Сега ви казвам: изгубете ме и се открийте; и когато се отречете всички от мене, ще поискам да се върна отново при вас.“ Дали Ницше, ако все още живееше днес, творейки активно, би погледнал с огромно удоволствие на онези, които го почитат в съмнение, или съвсем други - кой може да се осмели да каже? Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни почитатели към времето, когато той се е чувствал сам и неразбран в обкръжаващия го духовен живот и когато живеят хора, които намират за богохулно да се наричат негови „последователи“, защото той им е изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с „да“ или „не“, а като земетресение в царството на духа, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели плодове.
Много по-вълнуващи от новината за смъртта му са две новини, които преди малко повече от десет години достигнаха „ушите“, които бяха „израснали“ на тогавашните почитатели на Ницше.
Едната касаеше един цикъл от лекции, който Георг Брандес83 изнесе за мирогледа на Ницше в университета в Копенхаген през 1888 г. Ницше усеща това признание като такова, което трябва да произлезе от „тези“, които „ще се родят след смъртта му“. Той се чувства откъснат от самотата си по начин, който съответства на духа му. Той не иска да бъде оценяван. Иска да бъде „описван“, характеризиран.
към текста >>
9.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Фьорстер-Ницше, с
почит
ание, авторът.“ След тежък конфликт през декември 1896 г.
е упълномощен от Елизабет Фьорстер-Ницше да издаде Ницшевите Събрани съчинения и през този период е в приятелски отношения с Рудолф Щайнер. 4. сърдечно да благодаря: След първата среща с Елизабет Фьорстер-Ницше през май 1894 г. Р. Щайнер е в приятелски отношения със сестрата на философа. На 29 юли 1895 г. той й подарява екземпляр от книгата си за Ницше със следното посвещение: „На заслужилата биографка на Ницше и пазителка на Ницшевата съкровищница, госпожа д-р Е.
Фьорстер-Ницше, с почитание, авторът.“ След тежък конфликт през декември 1896 г.
Щайнер окончателно се оттегля от Архива. През 1900 г. той заклеймява публично самовластната и безотговорна дейност на архиварката. В този писмен спор той оттегля всички хвалебствени слова: „Може би поради учтивост и други съображения тогава твърде много възхвалих нейните качества. Сега признавам, че това беше огромна глупост от моя страна и съм готов да оттегля всяка похвала, с която съм дарил госпожа Фьорстер-Ницше под каквато и да е форма.“
към текста >>
10.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Екхарт беше един безусловен
почит
ател на Томас.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ Светът от представи на Майстер Екхарт е изцяло разгорен от чувството, че нещата се раждат от чувството, че нещата се раждат в духа на човека като по-висши същности. Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година.
Екхарт беше един безусловен почитател на Томас.
Това трябва да ни бъде понятно, когато вземем под внимание целия начин на мислене на Майстер Екхарт. Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към Томас. Екхарт не искаше да отнеме нищо от съдържанието на християнството, нито пък да прибави към него. Но той искаше са произведе отново това съдържание по свой начин. Една личност като неговата не чувстваше необходимостта да постави нови истини от този или онзи род на мястото на старите.
към текста >>
11.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Дъщерята на царя му оказва съдействие и самият цар Алкиной го приема в двореца си и му отдава
почит
.
Най-после, по заповед на Зевс, тя го освобождава да се завърне в отечеството си. Мистът е стигнал до една степен, при която всички останали освен достойният, самият Одисей, пропадат. Обаче той, достойният, вкусва за известно време, определено чрез мистично символичното число седем, спокойствието на постепенното посвещение. Още преди връщането си в своето отечество, Одисей стига до острова на феакийците. Тук той намира добър прием.
Дъщерята на царя му оказва съдействие и самият цар Алкиной го приема в двореца си и му отдава почит.
Пред Одисей още веднъж застава светът със своите радости, и Духът, който се придържа към този свят се събужда в него. Но той намира пътя към своето отечество, към Божественото. Отначало в неговия дом не го очаква нищо добро. Съпругата му Пенелопа е обкръжена от многобройни кандидати за женитба. На всекиго от тях тя обещава да се омъжи за него, щом изтъче едно платно.
към текста >>
Както в Деметра
почит
али божествения творец на Вечното в човека, така в Дионисий
почит
али Божественото, чиито непрестанни метаморфози образуват нашия видим свят.
Деметра трябва да се откаже от своето намерение. Тя може само да създаде един култ, чрез който, доколкото това е възможно, човек да участвува в Божественото. Елевзинските тържества били красноречиво свидетелство за вярата във вечността на човешката душа. Това свидетелство намира своя символичен израз в мита за Персефона. Заедно с Деметра и Персефона, в Елевзис са устройвали и празненства в чест на Дионисий.
Както в Деметра почитали божествения творец на Вечното в човека, така в Дионисий почитали Божественото, чиито непрестанни метаморфози образуват нашия видим свят.
Богът, който се е разлял, който се е разпокъсал в света, за да се роди отново духовно, трябвало да бъде отпразнуван заедно с Деметра. (Едно блестящо представяне на Елевзинските Мистерии се намира в книгата „Източни светилища" от Едуард Шуре, Париж 1898).
към текста >>
12.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Между различните Богове, които били
почит
ани в различните области на Египет, Озирис става постепенно един от най-пред
почит
аните и най-общопризнатите.
(Виж Лепсиус: Книгата на мъртвите у древните египтяни. Берлин 1842 г.) Това е „най-великото литературно творение, което е останало запазено от египтяните". В него се намират най-различни поучения и молитви, които са били давани в гроба на всеки починал египтянин, за да му служат като пътеуказатели, кога то той се освобождава от преходните обвивки. В това литературно творение се съдържат най-интимните възгледи на египтяните върху Вечното и върху създаването на света. Тези възгледи сочат направо за едно схващане за Боговете, подобно на това на гръцката мистика.
Между различните Богове, които били почитани в различните области на Египет, Озирис става постепенно един от най-предпочитаните и най-общопризнатите.
В него били съсредоточени представите и за другите Богове. Каквито и да са били схващанията на египетския народ за Озирис, „Книгата на мъртвите" ни показва, че мъдростта на жреците е виждала в Озирис едно същество, което можело да бъде намерено в самата човешка душа. Когато тялото е вече предадено на Земята и запазено между земните неща, Вечното поема пътя към Пра-Вечното. То се явява на съд пред Озирис, обкръжен от четиридесет и двама съдии. Съдбата на Вечното в човека зависи от това, какво отсъждат тези четиридесет и двама съдии.
към текста >>
13.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Има деца, които изпитват свещен трепет пред
почит
аните от тях личности.
Ако той развие в себе си определени качества, висшите съкровища на Духа могат да се открият пред него. Началото трябва да се постави с едно основно душевно настроение. Духовният изследовател нарича това основно настроение път на преклонение пред истината и познанието. Само този, който е постигнал това душевно настроение, може да стане окултен ученик. Всеки, който е опитен в тази област, знае какви заложби и наклонности се забелязват още в детството у тези, които по-късно стават окултни ученици.
Има деца, които изпитват свещен трепет пред почитаните от тях личности.
От дълбините на детското сърце блика такова страхопочитание, което не допуска каквато и да е мисъл за критика и противодействие. Такива деца израстват като юноши и девойки, които са преизпълнени с радост от това, че са срещнали достойни за уважения хора. От редиците на такива деца произлизат бъдещите окултни ученици. Ако някой застава пред вратата на дълбоко почитан човек и се изпълва с истински трепет, когато влиза в стаята, която му се струва като "светилище", той вече има в себе си усещането, че разполага със зародиша на бъдещето окултно обучение. За подрастващият човек е истинско щастие да носи в себе си тези заложби.
към текста >>
От дълбините на детското сърце блика такова страхо
почит
ание, което не допуска каквато и да е мисъл за критика и противодействие.
Началото трябва да се постави с едно основно душевно настроение. Духовният изследовател нарича това основно настроение път на преклонение пред истината и познанието. Само този, който е постигнал това душевно настроение, може да стане окултен ученик. Всеки, който е опитен в тази област, знае какви заложби и наклонности се забелязват още в детството у тези, които по-късно стават окултни ученици. Има деца, които изпитват свещен трепет пред почитаните от тях личности.
От дълбините на детското сърце блика такова страхопочитание, което не допуска каквато и да е мисъл за критика и противодействие.
Такива деца израстват като юноши и девойки, които са преизпълнени с радост от това, че са срещнали достойни за уважения хора. От редиците на такива деца произлизат бъдещите окултни ученици. Ако някой застава пред вратата на дълбоко почитан човек и се изпълва с истински трепет, когато влиза в стаята, която му се струва като "светилище", той вече има в себе си усещането, че разполага със зародиша на бъдещето окултно обучение. За подрастващият човек е истинско щастие да носи в себе си тези заложби. Но не трябва да се мисли, че те могат да породят раболепие и робски чувства.
към текста >>
Ако някой застава пред вратата на дълбоко
почит
ан човек и се изпълва с истински трепет, когато влиза в стаята, която му се струва като "светилище", той вече има в себе си усещането, че разполага със зародиша на бъдещето окултно обучение.
Всеки, който е опитен в тази област, знае какви заложби и наклонности се забелязват още в детството у тези, които по-късно стават окултни ученици. Има деца, които изпитват свещен трепет пред почитаните от тях личности. От дълбините на детското сърце блика такова страхопочитание, което не допуска каквато и да е мисъл за критика и противодействие. Такива деца израстват като юноши и девойки, които са преизпълнени с радост от това, че са срещнали достойни за уважения хора. От редиците на такива деца произлизат бъдещите окултни ученици.
Ако някой застава пред вратата на дълбоко почитан човек и се изпълва с истински трепет, когато влиза в стаята, която му се струва като "светилище", той вече има в себе си усещането, че разполага със зародиша на бъдещето окултно обучение.
За подрастващият човек е истинско щастие да носи в себе си тези заложби. Но не трябва да се мисли, че те могат да породят раболепие и робски чувства. При излизането от детството описаното детинско преклонение пред човека се превръща в преклонение пред истината и познанието. Опитът учи, че истински независими са онези хора, които са се научили да изпитват преклонение там, където то е оправдано. А то е оправдано винаги, когато произтича от дълбините на сърцето.
към текста >>
Дори нашите деца пред
почит
ат да критикуват и рядко изпитват уважение.
Но по същия начин и всеки, който е запознат с началните положения на Тайната Наука, знае: Всяко чувство на истинско смирение поражда в душата сила, която рано или късно издига човека в областта на висшето познание. Този който е склонен към чувство на смирение, или е имал щастието да е насочен към него от едно правилно възпитание, ще е изключително улеснен, когато по-късно потърси достъп до висшето познание. Ако човек не притежава такава подготовка още в първите стъпки по пътя на познанието, пред него израстват сериозни пречки и той не би могъл да ги преодолее без енергичната намеса на себевъзпитанието, целящо да породи смирение в душата на окултния ученик. Днес е твърде важно да се обърне необходимото внимание върху тези неща. Нашата цивилизация тласка хората по-скоро към критика и осъждане, отколкото към смирение, преклонение и жертвоготовност.
Дори нашите деца предпочитат да критикуват и рядко изпитват уважение.
Обаче всяка критика, всяка осъждаща мисъл прогонва душевната сила, необходима за висшето познание, докато самоотверженото преклонение развива тази сила. С това ние заставаме против нашата цивилизация. Тук не става дума да съдим и критикуваме нашата цивилизация. Напредъкът на съвременната култура се дължи тъкмо на критиката, на съзнателната човешка преценка, на максимата "всичко изпитвайте и приемайте най-доброто". Човек никога не би постигнал съвременното равнище на науката, индустрията, съобщенията и законодателството, ако той не упражняваше критиката навсякъде; ако не прибягваше до мащабите на своя собствен разум.
към текста >>
Вместо преклонение, удивлението, страхо
почит
анието и молитвената нагласа, на преден план настъпват съвсем други чувства.
За всеки от нас трябва да е напълно ясно, че ако човек се остави да бъде завладян от външната страна на днешната цивилизация, той много трудно ще стигне до познанието за висшите светове. Той може да постигне това само след упорита работа върху себе си. През епохите, когато условията на материалния живот не бяха толкова сложни, духовното извисяване беше по-лесно осъществимо. Достойните за преклонение неща вземаха превес над всички ежедневни подробности от живота. Но в епохата на нашата прекалено критична цивилизация, идеалите изчезват.
Вместо преклонение, удивлението, страхопочитанието и молитвената нагласа, на преден план настъпват съвсем други чувства.
Нашата цивилизация все повече изтласква първите чувства и в ежедневието човек рядко се докосва до тях. Ако някой търси висшето познание, той трябва да породи тези чувства в себе си, да ги влива сам в своята душа. А това се постига не чрез изучаване, а чрез самия живот. Ако човек иска да стане окултен ученик, той сам трябва да възпитава в себе си чувство на смирение и преклонение. Навсякъде в своето обкръжение и в своите изживявания, той трябва да търси онова, което поражда в душата му удивление и преклонение.
към текста >>
14.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или
почит
ам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява?
Бяха проучени нравите и възгледите на дивите племена. Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество. Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството.
Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява?
Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум? Страхът от смъртта, който измъчва толкова набожни хора, ми е напълно чужд. Аз зная, че когато моето тяло се разложи, ще живея понататък толкова малко, колкото съм живял и преди да се родя. За мене не съществуват мъките на едно чистилище и на един ад. Аз ще се върна обратно в безграничното царство на природата, което обгръща с любов всички свои деца.
към текста >>
15.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
И от това при отделните племена покъсно произлезе един вид религиозно
почит
ане на умрелите, един култ към прадедите.
Той изискваше неговите дела да бъдат запазени в спомена. И върху този спомен за делата се основаваше фактът, че една група от свързани помежду си хора избираше един човек за свой ръководител. Разви се един вид царствен чин. Даже това признание се простираше отвъд смъртта. Разви се споменът за прадедите или за онези, които бяха си спечелили заслуги в живота.
И от това при отделните племена покъсно произлезе един вид религиозно почитане на умрелите, един култ към прадедите.
Този култ продължи много дълго време и прие най-различни форми. Още при рмоахалите човекът имаше дотолкова значение, доколкото в даден момент той можеше да се наложи чрез превес на силите си. Ако там някой искаше признание за това, което беше направил през изминалите дни, той трябваше да покаже чрез нови дела, че още притежава старата сила. Той трябваше, така да се каже, да припомни старите си дела чрез нови. Извършеното в миналото нямаше вече стойност.
към текста >>
16.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Обикновените хора ги
почит
аха като “пратеници на боговете” и приемаха техните заповеди, техните повеления, а също и тяхното учение.
Но тази маса имаше ръководители, които по отношение на техните способности изпъкваха високо над нея. Мъдростта, която тези ръководители притежаваха и силите, които те владееха, не можеха да се постигнат чрез никакво Земно възпитание. Те им бяха дарени от висши същества, които не принадлежаха непосредствено към Земята. Естествено беше, че голямата маса от хората чувствуваше тези ръководители като същества от по-висше естество, като “пратеници” на боговете. Защото това, което тези ръководители знаеха и можеха да извършват, не можеше да се постигне с човешките сетивни органи и с човешкия ум.
Обикновените хора ги почитаха като “пратеници на боговете” и приемаха техните заповеди, техните повеления, а също и тяхното учение.
Чрез същества от такъв род човечеството беше запознато с науките, изкуствата и с изработването на уреди. Такива “пратеници на боговете” ръководеха сами обществата, или обучаваха хора, които бяха достатъчно напреднали в изкуството на управлението. За тези ръководители се казваше, че “общуват с боговете” и че от самите богове са посветени в законите, според които човечеството трябва да се развива. И това отговаряше на действителността. На места, за които не се знаеше нищо, ставаше това посвещение, това общение с боговете.
към текста >>
Вие трябва да изпълнявате заповедите на Бога, когото не виждате; и трябва да слушате един, за когото не можете да си съставите никакъв образ.” Така от устата на великия ръководител звучеше новата висша заповед, която предписваше
почит
ането на един Бог на когото не можеше да бъде подобен никакъв сетивен образ, поради което за него не биваше и да се създава някакъв образ.
Досега те бяха насочвали поглед нагоре към техните видими пратеници на боговете, към техните свръхчовешки посветени, един от които беше този, който им говореше така, и те им съобщаваха, какво трябва да правят и какво да не правят. Сега обаче те бяха удостоени с достойнството, пратеникът на боговете да им говори за самите богове. Мощна бе речта, която той отново и отново отправяше към своята група. “Досега вие виждахте онези, които ви ръководеха; обаче има по-висши ръководители, които вие не виждате. И вие сте подчинени на тези ръководители.
Вие трябва да изпълнявате заповедите на Бога, когото не виждате; и трябва да слушате един, за когото не можете да си съставите никакъв образ.” Така от устата на великия ръководител звучеше новата висша заповед, която предписваше почитането на един Бог на когото не можеше да бъде подобен никакъв сетивен образ, поради което за него не биваше и да се създава някакъв образ.
Отзвук от тази първична заповед на петата човешка подраса са познатите ни от Библията думи: “Не си създавай никакъв кумир или някакво подобие на нещо, което е горе на небето, долу на Земята, във водата или под Земята...” (2. Мойсей, 10. глава). На главния ръководител (Ману) помагаха и други пратеници на боговете, които изпълняваха неговите задачи относно отделните отрасли на живота и работеха за развитието на новата раса. Защото се касаеше целият живот да бъде устроен в смисъла на новото разбиране за едно божествено управление на света. Мислите на хората навсякъде трябваше да бъдат насочени от видимото към невидимото.
към текста >>
17.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Благоговението и
почит
та, с които лицата, имащи подобни сили бяха посрещани от страна на другите, бяха големи.
Човекът непосредствено приемаше това, което му се даваше там, като дар от духовните мирови същества. И когато получаваше това, което му се даряваше по този начин, той сам смяташе себе си за “служител” на тези мирови сили. Той се чувстваше “осветен” пред всичко недуховно. Ако на тази степен на развитието на човечеството искаме да говорим за религия, бихме могли да я наречем “религия на волята”. Религиозното настроение и посвещение се състоеше в това, че човекът пазеше подарените му сили като строга божествена “тайна”, че водеше един живот, чрез който освещаваше своята сила.
Благоговението и почитта, с които лицата, имащи подобни сили бяха посрещани от страна на другите, бяха големи.
И това благоговение и тази почит не бяха установени чрез някакви закони или нещо подобно на закони, а чрез самата непосредствена сила, които те излъчваха. Който не беше посветен, стоеше напълно под магическото влияние на посветените. И самопонятно беше също, че последните се считаха за свещени лица. Защото в техните храмови центрове те съзерцаваха действащите природни сили. Те проникваха с поглед в творческата работилница на природата.
към текста >>
И това благоговение и тази
почит
не бяха установени чрез някакви закони или нещо подобно на закони, а чрез самата непосредствена сила, които те излъчваха.
И когато получаваше това, което му се даряваше по този начин, той сам смяташе себе си за “служител” на тези мирови сили. Той се чувстваше “осветен” пред всичко недуховно. Ако на тази степен на развитието на човечеството искаме да говорим за религия, бихме могли да я наречем “религия на волята”. Религиозното настроение и посвещение се състоеше в това, че човекът пазеше подарените му сили като строга божествена “тайна”, че водеше един живот, чрез който освещаваше своята сила. Благоговението и почитта, с които лицата, имащи подобни сили бяха посрещани от страна на другите, бяха големи.
И това благоговение и тази почит не бяха установени чрез някакви закони или нещо подобно на закони, а чрез самата непосредствена сила, които те излъчваха.
Който не беше посветен, стоеше напълно под магическото влияние на посветените. И самопонятно беше също, че последните се считаха за свещени лица. Защото в техните храмови центрове те съзерцаваха действащите природни сили. Те проникваха с поглед в творческата работилница на природата. Това, което изживяваха, беше едно общение със съществата, които строят в самия свят.
към текста >>
Душевното в природата и в човешкия живот постепенно стана
почит
ано и боготворено.
За тях всичко беше одушевено и им се показваше в душевни сили и явления. Те се оставяха на пълното с тайнственост тъкане на техните душевни сили. Това, което ги тласкаше към техните действия, бяха “вътрешни гласове”, или това което растенията, животните, камъните, вятърът, шумоленето на дърветата и т.н. им казваха. От едно такова душевно състояние, от едно такова душевно настроение се роди това, което можем да наречем човешка религия.
Душевното в природата и в човешкия живот постепенно стана почитано и боготворено.
Отделни жени стигнаха до особено господство, защото знаеха да тълкуват от особени, пълни с тайнственост глъбини това, което се съдържа в света. Това, което живееше при такива жени, се превърна в един вид природен говор. Защото началото на говора се крие в нещо, което е подобно на песента. Силата на мисълта се превръщаше в доловим за слуха звук. Вътрешният ритъм на природата прозвучаваше от устните на “мъдри” жени.
към текста >>
18.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и сякаш той
почит
а
БЕНЕДИКТ На братски орден се намираш във дома, макар душата ти във ерес да го обвинява. Изглежда, че привидно мрази каквото ние любим
и сякаш той почита
каквото ни се струва грях. А братята ни считат, че са задължени да се опълчат срещу греховете на духа. Те могат да се позоват на думи, изречени от мене на Земята.
към текста >>
19.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Не ще получат по-голяма
почит
през портата в света, от който бил е откъснат дълго и живял е сякаш в светлинни висши области; защото ще значи малко за света, каквото служителите му за важно считат.
Не ще получат по-голяма почит
от тази на всеобщата преценка. ФРАНЦИСКА ДЕМУТ Каквото чувам тук, ми прозвучава като слова на хора, ослепели за истинската светлина в духа,
към текста >>
че малко
почит
имат те пред всичко,
та мнозинството хора да повярват в световната значимост на Съюза. КАСПАР ЩЮРМЕР Че школата на мистите желае да води още хората, показва,
че малко почит имат те пред всичко,
което здравият човешки разум за благото на всички извоюва, доказвайки, че чисто механично природа и душа се обясняват. Потискащо е за свободна мисъл,
към текста >>
20.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
За стареца говорят те със
почит
.
на стареца душата следва вярно. Изгубва се от взора на душата... Да можех да го видя аз отново! Тълпата от мъже с очи съзирам, говорят те, аз думите им чувам.
За стареца говорят те със почит.
– – – – Във младостта си бил той смел боец, желание за слава и за почит изгаряли душата му; показал безчет жестокости в безбройни битки.
към текста >>
желание за слава и за
почит
Тълпата от мъже с очи съзирам, говорят те, аз думите им чувам. За стареца говорят те със почит. – – – – Във младостта си бил той смел боец,
желание за слава и за почит
изгаряли душата му; показал безчет жестокости в безбройни битки. Той искал да блести, проливал също и много кръв. Дошло тогава време
към текста >>
с желание за
почит
и със гордост.
От битката позорно се оттеглил с безчестие във своята родина. Понесъл много присмех, подигравки и яростна омраза се родила в душата му, изпълнена все още
с желание за почит и със гордост.
Тогава само врагове видял във сънародниците си, които желаел силно да унищожи, ако възможност би му се удала. Но тъй като душата на мъжа
към текста >>
21.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Как трябва да
почит
ате мъжа,
Повело го бе то към висини, които мамят винаги душата, която да ги изкачи ще може едва щом сили има за това. ХИЛАРИЙ
Как трябва да почитате мъжа,
понеже търсите причини ясни да го отхвърлите, доказва само наистина високата му стойност. Че в делото си нямаше успех, тъй както казвате, вина той няма,
към текста >>
22.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В смирение,
почит
айки духа,
В света, във който толкова сте деен, не ще успеете да пренесете на ясновидството живота нежен, без то самото да се разтопи, когато ви приема този свят.
В смирение, почитайки духа,
оставяйки в сърцето да почива духовното си ясновидство: тъй в света на действието встъпват мисти. КАПЕЗИЙ Ако желаят те по начин друг
към текста >>
На мистиката
почит
аз отдавам,
Те за вас погрижиха се във момент, когато изчерпвахте си силата, а после желаехте изкуствено отново със мистиката да я укрепите.
На мистиката почит аз отдавам,
но по-добре е тя да си остава далеч от приказните мои царства. КАПЕЗИЙ Не са ли приказките ви, отпърво посочили ми пътя към духа?
към текста >>
23.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества,
почит
ани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос.
А днес всички знаят, че тя не би съществувала без принципите на Галилей. Ето как навремето действуваха силите, които днес се проявяват в Духовната Наука; те накараха Галилей да влезе в катедралата на Пиза под ритмично подвижния църковен полилей и днешната физика получи своите основни принципи. Точно по такъв невидим и тайнствен начин духовният свят ръководи човечеството. Но сега напредваме към времето, когато хората все повече и повече трябва да изградят в себе си съзнателно отношение към тези духовни сили. Когато хората правилно вникнат в инспирациите на новия езотеризъм, те все повече и повече ще разбират бъдещите събития.
А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос.
Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос. Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
към текста >>
24.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява
почит
та си към Аристотел в Средновековието.
Този образ има две части, една, която се състои от истините, които се разкриват на собствения мислителен живот върху естественото протичане на нещата; тази част се влива в една друга, в която се намира това което е стигнало до човешката душа чрез Библията и чрез религиозното откровение. Следователно в душата трябва да проникне нещо, което е недостижимо на нейния собствен живот, когато тя иска да се чувствува в своето същество. Тома Аквински се запознава напълно със светогледа на Аристотел. Този последният става за него учител в живота на мислите. С това Тома Аквински е една от най-изпъкващите, но все пак една от многобройните личности на Средновековието, които изграждат собственото си мисловно настроение върху това на Аристотел.
Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието.
Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо. Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне. Следователно за Тома Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено. Той намира тази светлина в откровението. Както и да са заставали следващите мислители спрямо откровението: Те не можаха вече да приемат по гръцки начин мислителния живот.
към текста >>
25.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Аз се придържам към бого
почит
анието на атеиста /Спиноза/ и оставям на вас всичко, което наричате или можете да наречете религия.
Така Якоби беше изправен пред едно важно решение: Той или трябваше да се довери на своя разум и да остави да отпаднат ученията на вярата; или пък, за да запази тези последните, трябваше да отрече на самия разум възможността да може да стигне до най-висшите разбирания. Той избра тази последната алтернатива. Якоби твърдеше, че човекът има в своята най-вътрешна душа една непосредствена сигурност, една сигурна вяра, с помощта на която чувства истината на представата за един личен Бог, за свободата на волята и за безсмъртието, така щото това убеждение е съвършено независимо от познанията на разума опиращ се на логическите изводи, които никак не се отнасят за тези неща, а само за външни природни процеси. По този начин Якоби отхвърли знанието на разума, за да добие място за една вяра задоволяваща нуждите на сърцето. Гьоте, който беше малко поучен от това детрониране на знанието, пише на своя приятел: "Бог те наказа с метафизиката и ти заби един кол в плътта, а мене благослови с физиката.
Аз се придържам към богопочитанието на атеиста /Спиноза/ и оставям на вас всичко, което наричате или можете да наречете религия.
Ти се придържаш към вярата в Бога; аз към виждането". Просветлението постави най-после духовете пред избора, или да заменят истините получени чрез откровението чрез истини на разума в смисъла на Спиноза, или да обявят война на науката получена чрез разума. Пред този избор стоеше и Кант. Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм. Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място.
към текста >>
Поради тази причина за Фихте, въпреки неговата безусловна
почит
към Кант, не можеше да остане скрито, че "Кант само е загатнал за истината, но нито я е представил, нито е доказал".
Обаче самият Гьоте не осъзна тази основа. Ето защо неговият начин на мислене навлиза само постепенно в развитието на светогледа; а в началото на столетието Кант е първо този, с който духовете искат да се обяснят. Обаче колкото и голямо да беше действието, което изхождаше от Кант, на съвременниците не можеше да остане скрито, че той не може да задоволи една по-дълбока нужда от познание. Такава една нужда от обяснение се стреми към един единен възглед за света, какъвто беше случаят при Гьоте. При Кант отделните области на съществуването стоят една до друга без посредничество, без връзка.
Поради тази причина за Фихте, въпреки неговата безусловна почит към Кант, не можеше да остане скрито, че "Кант само е загатнал за истината, но нито я е представил, нито е доказал".
"Този единствен чудесен човек или има една пророческа способност за истината, без сам да има съзнание за нейните основания, или не е оценил достатъчно своята епоха, за да и съобщи тази истина, или пък се е страхувал да навлече върху себе си свръхчовешкото почитание, което би трябвало да му се полага кога да е. Още никой не го е разбрал, и не ще го разбере и никой, който не ще стигне по свои собствени пътища до резултатите на Кант, и тогава едва светът ще се учуди". "Обаче аз вярвам също така сигурно да зная, че Кант си е представил една такава система; че всичко, което той действително изнася, са откъслеци и резултати на тази система и че неговите твърдения имат смисъл и връзка само при тази предпоставка". Защото ако не беше такъв случаят, тогава Фихте би искал "да счита Критиката на чистия разум по-скоро за едно произведение на странната случайност, отколкото на един ум". Други също са разбрали незадоволителността на Кантовия кръг на мисли.
към текста >>
"Този единствен чудесен човек или има една пророческа способност за истината, без сам да има съзнание за нейните основания, или не е оценил достатъчно своята епоха, за да и съобщи тази истина, или пък се е страхувал да навлече върху себе си свръхчовешкото
почит
ание, което би трябвало да му се полага кога да е.
Ето защо неговият начин на мислене навлиза само постепенно в развитието на светогледа; а в началото на столетието Кант е първо този, с който духовете искат да се обяснят. Обаче колкото и голямо да беше действието, което изхождаше от Кант, на съвременниците не можеше да остане скрито, че той не може да задоволи една по-дълбока нужда от познание. Такава една нужда от обяснение се стреми към един единен възглед за света, какъвто беше случаят при Гьоте. При Кант отделните области на съществуването стоят една до друга без посредничество, без връзка. Поради тази причина за Фихте, въпреки неговата безусловна почит към Кант, не можеше да остане скрито, че "Кант само е загатнал за истината, но нито я е представил, нито е доказал".
"Този единствен чудесен човек или има една пророческа способност за истината, без сам да има съзнание за нейните основания, или не е оценил достатъчно своята епоха, за да и съобщи тази истина, или пък се е страхувал да навлече върху себе си свръхчовешкото почитание, което би трябвало да му се полага кога да е.
Още никой не го е разбрал, и не ще го разбере и никой, който не ще стигне по свои собствени пътища до резултатите на Кант, и тогава едва светът ще се учуди". "Обаче аз вярвам също така сигурно да зная, че Кант си е представил една такава система; че всичко, което той действително изнася, са откъслеци и резултати на тази система и че неговите твърдения имат смисъл и връзка само при тази предпоставка". Защото ако не беше такъв случаят, тогава Фихте би искал "да счита Критиката на чистия разум по-скоро за едно произведение на странната случайност, отколкото на един ум". Други също са разбрали незадоволителността на Кантовия кръг на мисли. Лихтенберг, един от най-одухотворените и независими умове от втората половина на 18-тото столетие, който искаше Кант, не можеше въпреки тава да си забрани да направи важни възражения против неговия светоглед.
към текста >>
Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се
почит
ател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия.
"Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление. Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест". В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте.
Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия.
Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата.
към текста >>
26.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Този човек, в когото физиолозите с право
почит
ат най-знаменития дух на тяхната наука, не можеше да си представи развитието на едно живо същество по друг начин, освен така, че в зародиша се съдържат вече всички части, които се явяват в течение на живота на това същество, съдържат се в малък размер, но предварително съвършено оформени.
обявяването на война против светогледа, от който той беше израснал, е предадено в една радикална форма в неговите писания "Предварителни тези за реформа на философията" /1842 г./. По-нататъшното изложение на неговите мисли можем да проследим в неговите други писания: "Същност на християнството /1841 г./, "Същност на религията" /1845 г./ и "Теогония" /1857 г./. В действието на Лудвиг Фойербах се повтори в областта на духовната наука един процес, който стана с един век по-рано в областта на естествената наука /1759 г./ чрез явяването на Каспар Фридрих Волф. Делото на Волф означава една реформа на идеята за развитието в полето ва науката за живите същества. Как развитието беше разбирано преди Волф, това може да се види най-ясно от възгледите на човека, който противопостави на изменението на тази представа най-острото противоречие: Албрехт фон Халерс.
Този човек, в когото физиолозите с право почитат най-знаменития дух на тяхната наука, не можеше да си представи развитието на едно живо същество по друг начин, освен така, че в зародиша се съдържат вече всички части, които се явяват в течение на живота на това същество, съдържат се в малък размер, но предварително съвършено оформени.
Следователно развитието трябва да бъде едно разгръщане на нещо вече съществуващо, което първоначално поради неговите малки размери или поради други причини беше скрито на възприятието. Ако този възглед беше запазен, то според него в течение на развитието не се ражда нищо ново, а на светлината на деня непрестанно се изнася нещо скрито, нещо, чиито части са вмъкнати една в друга. Халер съвсем рязко и застъпил този възглед. В пра-майката Ева е съществувал вече в малък размер, скрит целият човешки род. Тези човешки зародиши са се проявили само в течение на мировата история.
към текста >>
Човекът не се чувстваше достатъчно силен, да се спира напълно на самия себе си; то защо той си създаде по собствения образ едно безкрайно същество, което
почит
а и на което се кланя.
Това е убеждението на Фойербах. "Знанието на човека за Бога е знанието на човека за себе си, за своето собствено същество. Само единството на съществото и съзнанието е истината. Там където е съзнанието за Бога, там също е съществото Бог т.е. в човека".
Човекът не се чувстваше достатъчно силен, да се спира напълно на самия себе си; то защо той си създаде по собствения образ едно безкрайно същество, което почита и на което се кланя.
Вярно е, че светогледът на Хегел е отстранил всички други свойства на Първичното същество; но той е запазил още за него разумността. Фойербах премахва и това свойство, а с това той е премахнал и самото Първично същество. Той поставя на мястото на Божията мъдрост напълно мъдростта на света. Фойербах нарича като една необходима повратна точка в развитието на светогледа "откритата изповед и самопризнание, че съзнанието за Бога не е ни що друго освен съзнанието" на човечеството, че човекът, не може да мисли, да предчувства, да си представя, да вярва, да чувствува, да иска, да обича и да обожава като божествено същество никакво друго същество освен човешкото същество". Съществува един възглед за природата и един такъв за човешкия дух, но няма никакъв възглед за същността на Бога.
към текста >>
27.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
И понеже това е ясно за него, той
почит
а във вечните и необходими закони на природата и във веществата, в които действат тези закони, своето божество.
Всяка страница на тази книга издава великата цел, да се направи от новите мисли един обзор върху всички явления на природата. Хекел потърси от дарвинизма един светоглед. Стремежът на Хекел беше насочен в две направления, да направи всичко възможно за новия светоглед: Той обогати непрестанно знанието за фактите, които хвърлят светлина върху връзката на природните същества и природните сили; и с една желязна логика той извлече от тези факти идеите, които трябва да задоволят човешката потребност да си обясни нещата. Той е проникнат от непоколебимото убеждение, че човек може да получи от тези факти и от тези идеи пълно задоволяване на всички свои душевни потребности. Както за Гьоте беше ясно по негов начин, че природата действува според вечни, необходими, следователно божествени закони, така беше и за Ернст Хекел, но негов начин; и той както Гьоте считаше, че даже сам Бог не би искал да измени нищо от тези закони.
И понеже това е ясно за него, той почита във вечните и необходими закони на природата и във веществата, в които действат тези закони, своето божество.
Както хармонията на свързаните в себе си с необходимост закони на природата задоволява, според неговото мнение, разума, също така тази хармония предлага на чувстващото сърце, на настроената етически и религиозно душа това, за което тя жадува. В камъка, който привлечен от земята пада върху нея, се изразява същото божество както в цвета на растението и в човешкия дух, който оформява драматично "Вилхелм Тел". Колко погрешно е да се вярва, че чрез разумното проникване в царуването на природата, чрез изследването на нейните закони се разрушава чувството за красотата на природата, това се вижда съвсем нагледно в действието на Ернст Хекел. На обяснението на природата с разума се отричаше способността да задоволи нуждите на душата. Трябва да подчертаем, че там, където винаги един човек се чувства спънат в своя чувствен свят от познанието на природата, това не се дължи на самото познание, а на човека, чиито чувства се движат в една погрешна посока.
към текста >>
28.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
В това течение можем да видим едно противоположно пред
почит
ане спрямо това, което е царувало в началото на 19-тото столетие по отношение въпросите за отношението на човека към света.
Щом познаваме расата, средата и момента, от които и в които се ражда едно човешко произведение, ние сме го обяснили. Фердинанд Ласал /1825-1864 г./ показа в своята "Система на добитите права", как всички правни положения: Собственост, договор, семейство, наследствено право и т.н., се раждат и развиват от кръга на представите на един народ. Начинът на мислене на римлянина е създал друг вид права, различни от тези на германеца. При всички тези кръгове от мисли не се задава въпросът: Какво се ражда от отделния човешки индивид, какво извършва този индивид от неговата първична природа? , а този: Какви причини се намират в социалната организация за жизненото съдържание на отделния човек?
В това течение можем да видим едно противоположно пред почитане спрямо това, което е царувало в началото на 19-тото столетие по отношение въпросите за отношението на човека към света.
Тогава се питаше: Какви права се полагат на човека чрез неговото собствено същество /естествени права/, или как познава човекът съобразно с неговия индивидуален разум? Напротив социологическото течение задава въпроса: Какви правни представи, какви понятия на познанието влагат социалните организации в отделния човек? Фактът че аз си образувам определени представи върху нещата, не зависи от моя разум, а той е резултат на развитието, от което аз съм се родил. В Марксизма себесъзнателният Аз е изцяло съблечен от неговата собствена същност; той се движи в морето на фактите, които стават според законите на естествената наука и на социалните отношения. В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност.
към текста >>
29.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
След като Вашата воля Ви погажда гореспоменатата шега и след като Вашите мисловни навици отдават пред
почит
ание главно на това, което е материално и не признават духовната страна на нещата, тогава тя просто не намира място във Вашите теории.
Вероятно мнозина от Вас знаят, че според философската система на Вунд /*18/ волята заема основно място в човешката духовна дейност. В своята книга „Основи на интуитивизма" руският психолог Лоский /*19/ също посочва водещата роля на волята в душевния живот на човека. Аз бих могъл да дам още много примери, за да докажа как днешната психология непрекъснато се стреми да преодолее едностранчивия интелектуализъм, като в същото време не е трудно да се досетите, че във формирането на душевните способности се намесват и съвсем други сили. Ако размислим още по-нататък, ще установим и нещо друго, а именно колко трудно приложимо е изискването, според което обективните научни резултати могат да се постигат единствено чрез онази разсъдъчна способност, която се опира върху сетивното наблюдение. Когато и самата наука подсказва, че горното изискване е неизпълнимо, и че волята се намесва при всеки възможен случай, тогава как ще сте сигурни, че имате работа с едно чисто обективно наблюдение?
След като Вашата воля Ви погажда гореспоменатата шега и след като Вашите мисловни навици отдават предпочитание главно на това, което е материално и не признават духовната страна на нещата, тогава тя просто не намира място във Вашите теории.
Когато искаме да разберем света, важни са не абстрактните теории, към които се придържаме, а силите, които пробуждаме в нашите души. Гьоте спада към онези хора, които най-категорично отхвърлят принципа, според който човешкото позна ние е осъществимо единствено чрез силите на мисленето. Основната, изпъкваща черта в характера на Гьоте е, че той, явно или не, винаги е застъпвал убеждението: Ако човекът иска да разгадае мировите загадки, той трябва да раздвижи всички сили в своята душа. Обаче ние не бива да изпадаме в едностранчивост и в несправедливи оценки за нещата. Напълно правилно е, когато по отношение на познанието някои хора възразяват, че чувствата и волята са прекалено лични качества.
към текста >>
Защото по отношение на математическите истини, повечето хора са в състояние да отхвърлят своите пред
почит
ания, своите симпатии или антипатии, накратко, да отхвърлят всеки личен елемент и да оставят нещата да говорят сами за себе си.
От областта на представния живот ние черпим съвършено обективни истини, истини, които хора са признали за такива, независимо от чуждия опит, при което няма никакво значение, че един милион души мислят по друг начин. Ако даден човек е стигнал до съответното вътрешно убеждение, той отстоява истината, дори ако един милион души са на обратното мнение. Всеки може да намери потвърждение на казаното от мен, примерно, в областта на математиката или геометрията. Че 3x3 прави 9 може да бъде разбрано от всеки, и това е вярно, дори един милион души да го оспорват. Защо това е така?
Защото по отношение на математическите истини, повечето хора са в състояние да отхвърлят своите предпочитания, своите симпатии или антипатии, накратко, да отхвърлят всеки личен елемент и да оставят нещата да говорят сами за себе си.
А по отношение на мисленето, на боравенето с представи, да изключиш личния елемент винаги е било наричано пречистване на човешката душа, и това пречистване означава първата крачка по пътя на посвещението или инициацията, или, ако предпочитате този израз, по пътя на висшето познание. Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях. Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката. Следователно, когато сме пречистили мислите от всякакви личностни влияния, тогава ние говорим за пречистване или катарзис, както са се изразявали в древните Елевзински Мистерии. Да, човекът трябва да се издигне дотам, че да пречисти своето мислене, защото едва тогава той ще бъде обективен спрямо света около себе си.
към текста >>
А по отношение на мисленето, на боравенето с представи, да изключиш личния елемент винаги е било наричано пречистване на човешката душа, и това пречистване означава първата крачка по пътя на посвещението или инициацията, или, ако пред
почит
ате този израз, по пътя на висшето познание.
Ако даден човек е стигнал до съответното вътрешно убеждение, той отстоява истината, дори ако един милион души са на обратното мнение. Всеки може да намери потвърждение на казаното от мен, примерно, в областта на математиката или геометрията. Че 3x3 прави 9 може да бъде разбрано от всеки, и това е вярно, дори един милион души да го оспорват. Защо това е така? Защото по отношение на математическите истини, повечето хора са в състояние да отхвърлят своите предпочитания, своите симпатии или антипатии, накратко, да отхвърлят всеки личен елемент и да оставят нещата да говорят сами за себе си.
А по отношение на мисленето, на боравенето с представи, да изключиш личния елемент винаги е било наричано пречистване на човешката душа, и това пречистване означава първата крачка по пътя на посвещението или инициацията, или, ако предпочитате този израз, по пътя на висшето познание.
Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях. Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката. Следователно, когато сме пречистили мислите от всякакви личностни влияния, тогава ние говорим за пречистване или катарзис, както са се изразявали в древните Елевзински Мистерии. Да, човекът трябва да се издигне дотам, че да пречисти своето мислене, защото едва тогава той ще бъде обективен спрямо света около себе си. Но както това е възможно за мисленето, така то е възможно и за чувствата.
към текста >>
Да, ние можем да пречистим също и чувствата, да ги освободим от всеки личен елемент, и те да не стават повече проводник на личните пред
почит
ания, на симпатиите и антипатиите, а да изразяват самата същност на нещата, доколкото тя не може да бъде уловена чрез мисленето.
Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях. Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката. Следователно, когато сме пречистили мислите от всякакви личностни влияния, тогава ние говорим за пречистване или катарзис, както са се изразявали в древните Елевзински Мистерии. Да, човекът трябва да се издигне дотам, че да пречисти своето мислене, защото едва тогава той ще бъде обективен спрямо света около себе си. Но както това е възможно за мисленето, така то е възможно и за чувствата.
Да, ние можем да пречистим също и чувствата, да ги освободим от всеки личен елемент, и те да не стават повече проводник на личните предпочитания, на симпатиите и антипатиите, а да изразяват самата същност на нещата, доколкото тя не може да бъде уловена чрез мисленето.
Или с други думи: Нашите душевни изживявания, които идват от чувствата и благодарение на това, че разкриват по-дълбоката същност на нещата понеже си служат и с други сили, а не само с тези на интелекта ни водят до един или друг вид вътрешно познание, могат да бъдат също толкова обективни, колкото и мисленето. Езотеричното познание винаги е описвало това пречистване на чувствата като съвършенство. Всеки човек, който притежава сили и възможности за развитие, и се стреми да напредва извън отъпканите пътища на ежедневието, трябва да следва онзи път на познание, който търси причините на нещата вътре в самите тях. И когато той е стигнал дотам, че нещата не пробуждат у него никаква лична симпатия или антипатия, когато им позволява да се изявят според тяхната собствена същност, така че да знае: Ето, сега вече моите симпатии или антипатии нямат никакво значение! , тогава посоката на неговото мислене и неговите действия се определя не от него самия, а от вътрешната същност на нещата, тогава на преден план излиза не неговото лично мнение, а вътрешната същност на нещата.
към текста >>
Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и
почит
анието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене.
Те знаят, че в решителния час Старецът ще се обърне именно към тях, за да отворят вратите на храма, така че цялата процесия да влезе вътре в него. Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената Змия вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи разговор между Гьоте и Шилер, за който стана дума завчера. Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абстрактна идея, която обобщава различните видове от растителния свят. Обаче Гьоте възразява: Ако това тук е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! В този момент едно срещу друго застават две коренно различни светоусещания.
Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене.
Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-висши степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля. Съществуват много хора, които имат явно предпочитание към абстрактното мислене. И когато те посрещат душевните пориви с един или друг абстрактен отговор, тогава възниква това, което обозначаваме с понятието непродуктивност. Често пъти тези хора са извънредно остроумни, улавят фините различия и превъзходно боравят с най- сложни понятия. Обаче много често една такава душевна нагласа остава напълно чужда за духовните влияния, за инспирациите и т.н.
към текста >>
Съществуват много хора, които имат явно пред
почит
ание към абстрактното мислене.
Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абстрактна идея, която обобщава различните видове от растителния свят. Обаче Гьоте възразява: Ако това тук е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! В този момент едно срещу друго застават две коренно различни светоусещания. Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене. Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-висши степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля.
Съществуват много хора, които имат явно предпочитание към абстрактното мислене.
И когато те посрещат душевните пориви с един или друг абстрактен отговор, тогава възниква това, което обозначаваме с понятието непродуктивност. Често пъти тези хора са извънредно остроумни, улавят фините различия и превъзходно боравят с най- сложни понятия. Обаче много често една такава душевна нагласа остава напълно чужда за духовните влияния, за инспирациите и т.н. И тъкмо тази душевна нагласа, отличаваща се с абстрактно мислене и с непродуктивност, ние виждаме изобразена в лицето на Блуждаещите Светлини. Те жадно поемат в себе си златото, където и да се намира то; те са лишени от всякакви откривателски дарби, те са непродуктивни и не могат да вникнат в нито една идея.
към текста >>
Ние отново сме насочени към душевните сили на човека, към онези душевни сили на страхо
почит
анието, на религиозното смирение, които през изтеклите столетия и хилядолетия непрекъснато са носели на хората посланията от висшите светове, и то на онези хора, които не са можели да търсят светлината по пътя на науката или по някакъв друг начин.
" Колко забележителни са тези думи! Човекът, който не умира преди смъртта си, или с други думи, който не развива своята вътрешна същност, след смъртта си няма да разпознае и своята духовна, вечна същност. Ние трябва да работим за нея още докато сме в тялото, за да я разпознаем и после, когато напуснем тялото. „Който не умре преди смъртта си, той загива след смъртта си." Същото иска да каже и другата максима: „И така, смъртта е коренът на всеки живот."/*25/ После ние виждаме, как душевната сила осветява само там, където вече има светлина: Лампата на Стареца може да освети само това, което вече се намира в светлина.
Ние отново сме насочени към душевните сили на човека, към онези душевни сили на страхопочитанието, на религиозното смирение, които през изтеклите столетия и хилядолетия непрекъснато са носели на хората посланията от висшите светове, и то на онези хора, които не са можели да търсят светлината по пътя на науката или по някакъв друг начин.
Светлината на различните религиозни откровения е представена в лицето на Стареца. Обаче който не може да обогати религиозното усещане с една вътрешна светлина, за него лампата на религията не свети. Тя може да свети само там, където срещу нея се изливат потоци от светлина. Тя винаги е била онази сила, която преобразява хората и превръща всичко мъртво в живи и одухотворени същества. А по-нататък от Приказката научаваме как чрез саможертвата на Змията настъпва съединяването на двете царства.
към текста >>
30.
Предговор
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
И всички които го обичаха и
почит
аха, трябваше да изпитат извънредно голямата болка, че обичаният от толкова много хора човек, който можа да помогне на толкова много хора, трябваше да остави съдбата да царува при него, знаейки добре, че тук нещата се ръководиха от по-висши Същества.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ Учителят, Ръководителят и Приятелят, Рудолф Щайнер, не е вече между живите. Едно тежко заболяване, началото на което се дължеше на едно физическо изтощение, ни го отне. Насред работата той трябваше да легне на легло. Неговите сили, които той беше дарил така изобилно, така неограничено на дейността в Антропософското Общество, не достигаха вече за побеждаване на неговата болест.
И всички които го обичаха и почитаха, трябваше да изпитат извънредно голямата болка, че обичаният от толкова много хора човек, който можа да помогне на толкова много хора, трябваше да остави съдбата да царува при него, знаейки добре, че тук нещата се ръководиха от по-висши Същества.
Плодът на една съвместна работа бе изложен в тази малка книга. Учението на Антропософията, което представлява една златна мина от подбуди именно за медицинската наука, аз го приех без остатъчно и намерих в него един извор на мъдрост, от който човек можеше да черпи неуморно и който може да освети да реши много, днес още нерешени проблеми на медицината. Така между Рудолф Щайнер и мене се роди една активна съвместна работа за медицински познания, която се задълбочи особено много през последните две години, така щото можа да стане възможно и да се осъществи едно общо написване на една книга. Рудолф Щайнер постоянно се стремеше - и тук аз проявих най-пълно разбиране към него - да възобнови старата същност на мистериите и да направи тя да се влее в медицината. Защото от най-древни времена тази същност на мистериите е била в най-тясна връзка с лечебното изкуство, и добиването на духовни познания е било свързано с лечението.
към текста >>
31.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Че музиката би трябвало да „изразява“ още нещо отвъд тоновете, както по това време се твърдеше по всевъзможни начини от
почит
ателите на Вагнер, ми се струваше напълно „немузикално“.
Отношението, което имах към мисленето, изискваше това по подразбиране. За мен мисленето имаше съдържание само по себе си. То не го добиваше просто чрез възприятието, което изразява. Това обаче съвсем самопонятно водеше към преживяване на чистия музикален тон като такъв. Светът на тоновете сам по себе си за мен беше откровение на една от най-съществените страни на действителността.
Че музиката би трябвало да „изразява“ още нещо отвъд тоновете, както по това време се твърдеше по всевъзможни начини от почитателите на Вагнер, ми се струваше напълно „немузикално“.
Винаги съм бил общителен човек. Затова още през ученическите си години във Винер Нойщат, а след това във Виена, си бях създал много приятелства. Мнението ми рядко съвпадаше с това на приятелите ми. Което обаче изобщо не означаваше, че в тези приятелства липсваше сърдечност и силно взаимно стимулиране. Едно от тях беше с един прекрасен идеалистически настроен млад мъж.
към текста >>
При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха
почит
атели на Вагнер.
В общуването ми с този приятел тогавашното ми антивагнерианство започна да се изразява в още по-силна форма. По това време то играеше голяма роля в душевния ми живот. Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с вагнерианството. Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо.
При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер.
Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен. Но тази борба спада към един по-късен етап от моя живот. През тук описвания период един спектакъл на „Тристан“ например, на който трябваше да придружавам един свой ученик, ми беше „скучен до смърт“. Към този период се числи още едно важно за мен приятелство с един млад мъж, който във всичко представляваше противоположност на младежа с русите къдри. Той чувстваше себе си като поет.
към текста >>
32.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Усещаше се, че в негово лице те
почит
аха един значителен човек.
От найразлични страни дочухме по нещо за човека, който ни беше непознат. Според приказките, които чувахме, той трябваше да представлява необикновена личност. Братът и сестрите отначало изобщо не говореха за баща си, който, както изглеждаше, винаги се намираше в съседната стая. Едва постепенно стана така, че един или друг от тях започнаха да правят забележки за него. Всяка тяхна дума беше изпълнена с истинско благоговение.
Усещаше се, че в негово лице те почитаха един значителен човек.
Но също така се долавяше, че изпитваха голяма боязън да не би все пак по някаква случайност да се срещнем с него лице в лице. Нашите разговори в кръга на семейството касаеха главно литературата. За да се обосноват за едно или друго, братът и сестрите донасяха по някоя книга от библиотеката на баща си. Обстоятелствата се стекоха така, че малко по малко се запознах с много от нещата, които четеше мъжът в съседната стая, макар и сам никога да не го бях виждал. Накрая не можех да сторя друго освен да започна да питам за много неща, свързани с непознатия.
към текста >>
33.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Гротескността на образите, с която рисува Хамерлинг, отблъсна мнозина, които му бяха
почит
атели заради предишни негови произведения.
В него като в огледало се отразяваше съвременността, в преднамерено карикатурни образи бяха показани нейният материализъм и интереси, обърнати към външното в живота. Един човек, който е в състояние да живее само с механистично-материалистически представи и занимания, влиза във връзка с жена, чието същество пребивава не в действителния свят, а в света на фантазиите. Хамерлинг искаше да представи двата аспекта, в които се е изопачила цивилизацията. От едната страна е бездуховният стремеж, който мисли за света като за механизъм и иска да представи живота по механичен начин. От другата страна са бездушевните фантазии, които изобщо не се интересуват от това дали привидният им духовен живот има реално отношение с действителността.
Гротескността на образите, с която рисува Хамерлинг, отблъсна мнозина, които му бяха почитатели заради предишни негови произведения.
Дори и в дома на деле Грацие, в който преди Хамерлинг винаги предизвикваше всеотдайно възхищение, започнаха да се колебаят, когато се появи този епос. На мен обаче „Хомункулус“ направи много дълбоко впечатление. Той показваше, така ми се струваше, силите, действащи в съвременната цивилизация по духовно помрачаващ начин. В него откривах сериозно предупреждение към епохата. Но също така се затруднявах да заема някаква позиция спрямо Хамерлинг.
към текста >>
34.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Единствената светлина за него беше благоразположението, което получаваше от великата херцогиня Софи, дълбоко
почит
аната от него владетелка.
Ерих Шмит си запази известно влияние и така духът на Шерер продължи да управлява работата върху Гьоте. Но идеите на Херман Грим излязоха по-силно на преден план, ако не в начина на работа, то поне що се касае до атмосферата на общуване в Архива на Гьоте. Когато пристигнах във Ваймар и влязох в по-тясна връзка с него, Бернхард Зуфан беше човек, кален в личния си живот от тежки изпитания. Беше видял двете си съпруги, които бяха сестри, преждевременно зарити в гроба. Сега той живееше във Ваймар с двете си момчета, тъгуващ по напусналите го, без каквато и да е радост от живота.
Единствената светлина за него беше благоразположението, което получаваше от великата херцогиня Софи, дълбоко почитаната от него владетелка.
В тази почит нямаше нищо сервилно. Зуфан обичаше великата херцогиня и ѝ се възхищаваше като личност. Зуфан беше привързан към Херман Грим с беззаветна преданост. Преди това в Берлин на него бяха гледали като на член на семейство Грим и с удоволствие се беше потапял в духовната атмосфера, царяща в този дом. Но у него имаше нещо, което не му позволяваше да се адаптира към живота.
към текста >>
В тази
почит
нямаше нищо сервилно.
Но идеите на Херман Грим излязоха по-силно на преден план, ако не в начина на работа, то поне що се касае до атмосферата на общуване в Архива на Гьоте. Когато пристигнах във Ваймар и влязох в по-тясна връзка с него, Бернхард Зуфан беше човек, кален в личния си живот от тежки изпитания. Беше видял двете си съпруги, които бяха сестри, преждевременно зарити в гроба. Сега той живееше във Ваймар с двете си момчета, тъгуващ по напусналите го, без каквато и да е радост от живота. Единствената светлина за него беше благоразположението, което получаваше от великата херцогиня Софи, дълбоко почитаната от него владетелка.
В тази почит нямаше нищо сервилно.
Зуфан обичаше великата херцогиня и ѝ се възхищаваше като личност. Зуфан беше привързан към Херман Грим с беззаветна преданост. Преди това в Берлин на него бяха гледали като на член на семейство Грим и с удоволствие се беше потапял в духовната атмосфера, царяща в този дом. Но у него имаше нещо, което не му позволяваше да се адаптира към живота. С него човек определено можеше да говори на най-възвишени духовни теми, но в разговора лесно се промъкваше някаква горчивина, произлизаща от неговите усещания.
към текста >>
35.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма
почит
благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА Ваймарски приятелски кръг Прекрасен и радушен прием намерих в семейството на Едуард фон дер Хелен, архивар в Архива на Гьоте и Шилер. Тази личност имаше специално положение сред другите сътрудници в Архива.
В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“.
С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“. Единствено самият автор не мислеше така. Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание. Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения. Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения живот.
към текста >>
36.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
В ателието, което представляваше част от жилището на една възрастна дама на голяма
почит
във Ваймар, се намираха всевъзможни скулптори.
И така до подаръците за децата открих красиво опакован специален коледен подарък за мен, ценността на който може да бъде изяснена само от неговата предистория. Един ден ме заведоха в ателието на един скулптор, който искаше да ми покаже свои произведения. По принцип това, което видях, ме заинтригува твърде малко. Само един единствен бюст, сякаш захвърлен в един ъгъл, привлече върху себе си моето внимание. Беше бюст на Хегел.
В ателието, което представляваше част от жилището на една възрастна дама на голяма почит във Ваймар, се намираха всевъзможни скулптори.
Скулпторите винаги наемаха ателието за кратко време и оставяха в него по нещо, което не желаеха да вземат със себе си. Сред тези неща обаче имаше и такива, които се складираха там от дълго време, оставени без внимание като онзи бюст на Хегел. Интересът, който проявих към бюста, доведе до това, че започнах тук-там да говоря за него. Веднъж също и в дома на Нойфер и дори леко загатнах, че много бих искал да притежавам този бюст. И на следващата Коледа той ми беше подарен от Нойфер.
към текста >>
37.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Когато започна съвместната ни работа, около него се формираше още по-широк кръг
почит
атели заради драмата му „Възпитание за встъпващите в брак“.
При това той ту предявяваше правата си на съиздател, ту дълго време не го правеше. Нали често за продължителен период пребиваваше в Италия. Поради това съдържанието на „Списанието“ стана доста нееднородно. А и при целия си „зрял естетически светоглед“ Ото Ерих Хартлебен не можеше да превъзмогне „студента“ в себе си. Тук подразбирам съмнителните страни на „студентството“, а съвсем не красивата сила за живот, която може да бъде пренесена в по-късния живот от студентските години.
Когато започна съвместната ни работа, около него се формираше още по-широк кръг почитатели заради драмата му „Възпитание за встъпващите в брак“.
Произведението съвсем не беше възникнало от грациозно-естетическото чувство, което очароваше така силно в общуването с него, а от „буйността“ и „несдържаността“, произлизащи не от глъбините на неговата същност, а от известно лекомислие, което се изразяваше в цялото му духовно творчество, а също и в решенията му относно „Списанието“ – това беше Хартлебен в лично общуване, познат на малцина. Беше нещо напълно естествено след преместването ми в Берлин, откъдето трябваше да редактирам „Списанието“, да се движа в кръга, свързан с Ото Ерих Хартлебен. Защото той ми даде възможност да опозная по необходимия начин всичко, свързано със седмичника и „Свободното литературно общество“. От една страна, това ми донесе голямо огорчение, защото ми попречи да потърся тези хора, с които още във Ваймар бяха възникнали прекрасни отношения, и да се сближа с тях. Колко щеше да ми е приятно например по-често да посещавам Едуард фон Хартман!
към текста >>
38.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
И това, което за детето е все пак нещо, което то не може да отмине лекомислено, човек трябва да опита да му го представи в привлекателна светлина, така че темпераментът да се разпростре върху обекта, към който то не е равнодушно; това, към което детето проявява пред
почит
ание, човек трябва да се опита да му представи в особена светлина; то трябва да се научи да прилага своята сангвиничност.
Защото истинският практик най-напред разбира, че колкото и сангвинично да е детето, обикновено все пак се намира нещо, от което детето се интересува, че всяко сангвинично дете проявява интерес към едно нещо, има един истински интерес. По принцип много лесно може да се възбуди интересът му към един или друг обект, но то бързо ще го загуби. Но има един интерес, който може да стане траен и за сангвиничното дете. Ето какво показва практиката; човек трябва само да го открие. Всички усилия трябва да се съсредоточат в тази посока.
И това, което за детето е все пак нещо, което то не може да отмине лекомислено, човек трябва да опита да му го представи в привлекателна светлина, така че темпераментът да се разпростре върху обекта, към който то не е равнодушно; това, към което детето проявява предпочитание, човек трябва да се опита да му представи в особена светлина; то трябва да се научи да прилага своята сангвиничност.
Човек може да действа така, че да изхожда от силите, които детето притежава. То няма да може да се заинтригува трайно от нещо с наказание или уговорки. Към неща, предмети, събития то няма лесно да покаже нещо друго освен временен, изменчив интерес, но към някоя особено подходяща за сангвиничното дете личност – и това ще покаже опитът - то ще прояви траен, пълен интерес, колкото и непостоянно да е детето. Ако ние сме подходящата личност, или пък ако го запознаем с такава, интересът със сигурност ще се появи. Нужно е само да се търси във вярната посока.
към текста >>
Това, което уверено води възпитанието, е следното:
почит
и уважение към един авторитет.
И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в живота, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута. Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се изразява едностранчиво холеричният темперамент. Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека. Друг начин на въздействие от един човек върху друг трябва да използваме, за да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи.
Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет.
Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете. Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Човек трябва да покаже, че е наясно с нещата, които стават около детето. Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи.
към текста >>
Човек трябва да бъде именно достоен за
почит
, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете.
Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се изразява едностранчиво холеричният темперамент. Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека. Друг начин на въздействие от един човек върху друг трябва да използваме, за да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи. Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет.
Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете.
Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Човек трябва да покаже, че е наясно с нещата, които стават около детето. Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи. Трябва да внимава и да държи здраво юздите на авторитета в ръцете си, и никога да не допуска грешката да покаже, че не знае какво да прави.
към текста >>
Ако любовта към една личност е магическата дума при сангвиничното дете, то
почит
и уважение към достойнствата на една личност са магическите думи при холеричното дете.
Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи. Трябва да внимава и да държи здраво юздите на авторитета в ръцете си, и никога да не допуска грешката да покаже, че не знае какво да прави. Детето трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Иначе той веднага ще загуби уважението на детето.
Ако любовта към една личност е магическата дума при сангвиничното дете, то почит и уважение към достойнствата на една личност са магическите думи при холеричното дете.
Когато човек възпитава едно холерично дете, той трябва да обръща внимание и на това, че това дете развива, разгръща преди всичко друго, мощните си вътрешни сили. Необходимо е детето да бъде запознато с това, което може да му създаде трудности във външния свят. Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща. На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете.
към текста >>
Тогава преди всичко е необходимо да събудим страхо
почит
ание, чувство на преклонение, като се държим с детето така, че наистина да събудим такова уважение, като му покажем: Ние можем да преодоляваме трудностите, които то самото не е успяло да преодолее; страхо
почит
анието, уважението към това, което възпитателят може да постигне, към това, което той може да преодолее въпреки обективните трудности.
Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния темперамент е оправдано. Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост. Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният темперамент да може да се прояви в преодоляването на тези трудности, като особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра. По този начин то придобива респект към могъществото на фактите, което се противопоставя на това, което се проявява в холеричния темперамент. И в този случай съществува един обиколен път, по който холеричният темперамент може да бъде възпитан.
Тогава преди всичко е необходимо да събудим страхопочитание, чувство на преклонение, като се държим с детето така, че наистина да събудим такова уважение, като му покажем: Ние можем да преодоляваме трудностите, които то самото не е успяло да преодолее; страхопочитанието, уважението към това, което възпитателят може да постигне, към това, което той може да преодолее въпреки обективните трудности.
Това е най-ефикасното средство: уважението пред уменията на възпитателя; ето пътят, по който човек може да се справи най-добре с възпитанието на холеричното дете. Също така сложно е и поведението спрямо меланхоличното дете. Какво трябва да направим, когато сме обезпокоени от заплашващата едностранчивост на меланхоличния темперамент на детето, когато не можем да му внушим това, което то не притежава? Трябва да разчитаме на това, че то има в себе си силата тъкмо да обича пречките, да държи на съпротивата. Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на темперамента му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното.
към текста >>
Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното
почит
та и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот.
Пренасочете детето като му покажете, че в света има страдание. То трябва да види, че в живота има неща, които могат да накарат човек да изпита болка. Макар и да не бива да се прекалява, всичко зависи все пак от това да бъде предизвикана болка от външните неща, която да го отклони от вътрешната. Не е лесно да се направлява меланхоличното дете. Но тук отново има едно магическо средство.
Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот.
Детето трябва да усеща, че възпитателят наистина е познал болката. Накарайте детето да разпознае във всички неизброими неща от живота личните житейски драми. Най-щастлив е меланхоликът, който може да израсне близо до човек, който е излязъл мъдър от тежките преживявания; тогава една душа въздейства на друга по най-успешен начин. Когато до меланхоличното дете стои човек, който, противно на основаващото се в душата на детето влечение към скръбта, може да говори напълно основателно за болки и страдания, които му е причинил външният свят, тогава меланхоличното дете се окуражава от това споделяне на изживяното, от това съпреживяване на оправданата болка. Един човек, който може да накара другите да почувстват и усетят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е благодат за меланхоличното дете.
към текста >>
Не просто любов, а уважение и
почит
към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика.
Но и в по-късни години човек може да вземе по този начин възпитанието си в свои ръце, когато забележи, че флегмата се стреми да се прояви по едностранчив начин, а именно като се опита да наблюдава хора и техните интереси. Но едно нещо човек може също, докато изобщо е в състояние да прояви ум и разум, и то е да потърси обекти, събития, които са съвършено безинтересни, спрямо които е оправдано човек да бъде флегматичен. Отново видяхме, че в основаващия се на Духовната Наука възпитателен метод разчитаме на това, което човек притежава, а не на неща, които той няма. Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника.
Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика.
Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора. Сангвиникът трябва да бъде възпитан в любов и привързаност към една личност. Холерикът трябва да бъде възпитан в уважение и почит към постиженията на личността.
към текста >>
Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и
почит
към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае.
Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
Сангвиникът трябва да бъде възпитан в любов и привързаност към една личност. Холерикът трябва да бъде възпитан в уважение и почит към постиженията на личността. Меланхоликът трябва да бъде възпитан в състрадание към чуждата съдба. Флегматикът трябва да бъде убеден в предимството да споделя интересите на другите. При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна.
към текста >>
Холерикът трябва да бъде възпитан в уважение и
почит
към постиженията на личността.
Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора. Сангвиникът трябва да бъде възпитан в любов и привързаност към една личност.
Холерикът трябва да бъде възпитан в уважение и почит към постиженията на личността.
Меланхоликът трябва да бъде възпитан в състрадание към чуждата съдба. Флегматикът трябва да бъде убеден в предимството да споделя интересите на другите. При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна. Безкрайно ценни житейски умения би могъл да придобие човек, когато усвои тези реалистични познания на Духовната Наука. Когато става дума за това да се справим с живота, трябва да дочуем тайните, които самият живот ни нашепва, а те се намират отвъд сетивното.
към текста >>
Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и
почит
към нея.
Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот. Пътят към тази цел е възможен, но дълъг. Той се осветява от нас, само ако го превърнем в реалност. Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват. Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях.
Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея.
Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати. Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон. Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот. Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек. Как да разрешим загадката, която ни задава отделния човек?
към текста >>
И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение,
почит
и проникновение към загадката човек.
Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука. Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек.
И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек.
Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание. Така ще разрешим индивидуалната загадка, загадката за това, как да се държим ние самите с другите. Ние ще открием същностната сърцевина на другия само с помощта на един житейски мироглед, който идва от Духа. Духовната Наука трябва да бъде житейска практика, духовен жизнен фактор, изцяло практика, изцяло живот, а не суха теория. Това са познания, които могат да действат върху всяка фибра на човека, които могат да владеят всяко отделно действие в живота.
към текста >>
39.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Уважение и страхо
почит
ание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно.
Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни. Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света. Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст.
Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно.
И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това. Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват. Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност. Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет. Наближава денят, в който за пръв път ще види уважаваната личност.
към текста >>
Където тази
почит
липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват.
Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света. Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст. Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно. И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това.
Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват.
Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност. Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет. Наближава денят, в който за пръв път ще види уважаваната личност. Трепетно страхопочитание го обхваща, когато отваря вратата, зад която ще се покаже уважаваният човек. Хубавите чувства, които това изживяване носи, принадлежат към незабравимите неща в живота.
към текста >>
Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено
почит
ана личност.
Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света. Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст. Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно. И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това. Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват.
Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност.
Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет. Наближава денят, в който за пръв път ще види уважаваната личност. Трепетно страхопочитание го обхваща, когато отваря вратата, зад която ще се покаже уважаваният човек. Хубавите чувства, които това изживяване носи, принадлежат към незабравимите неща в живота. И щастлив е онзи, който не само в празнични мигове, а постоянно е в състояние да погледне към учителите и възпитателите си като към естествени и неоспорими авторитети.
към текста >>
Трепетно страхо
почит
ание го обхваща, когато отваря вратата, зад която ще се покаже уважаваният човек.
И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това. Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват. Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност. Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет. Наближава денят, в който за пръв път ще види уважаваната личност.
Трепетно страхопочитание го обхваща, когато отваря вратата, зад която ще се покаже уважаваният човек.
Хубавите чувства, които това изживяване носи, принадлежат към незабравимите неща в живота. И щастлив е онзи, който не само в празнични мигове, а постоянно е в състояние да погледне към учителите и възпитателите си като към естествени и неоспорими авторитети. Към тези живи авторитети, към тези олицетворения на моралната и интелектуална мощ, трябва да се присъединят и духовните авторитети. Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка. Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка.
към текста >>
40.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В 1894 година, при поемането ректората на Виенския университет, един голям
почит
ател на Галилей, Лауренц Мюлнер, държа своята ректорска реч и обърна вниманието на един особен факт, който е много интересен.
Ние трябва да се съгласим , че чрез това се създава така да се каже основата за цялото разбиране на човека и на човешкия духовен живот въобще, доколкото той се проявява в духовната история. Виждаме следователно, че не трябва да смесваме това, което човекът изживява в понятието, с това, което той изживява, когато осъществява и сам оформява понятието. В известно отношение по отношение на оформяването на понятието човекът се намира в положение различно от това по отношение на разбирането на понятието. Оформяването на понятието стои на съвършено друг лист в сравнение със средствата за разбиране на понятието. Във връзка с това бих искал да обърна вниманието върху един факт.
В 1894 година, при поемането ректората на Виенския университет, един голям почитател на Галилей, Лауренц Мюлнер, държа своята ректорска реч и обърна вниманието на един особен факт, който е много интересен.
Той обърна вниманието на това, че в лицето на Галилей на човечеството е бил даден онзи дух, който можа да обхване в понятия законите на физиката и механиката законите на движението на махалото, на движението на хвърлен предмет, на скоростта на падането, на равновесието , които са изразени може би по един величествен начин така каза професор Мюлнер в издигащия се към небето купол на църквата Св.Петър в Рим, в чудесното творение на Микеланджело. И това е истина, това трябва да каже всеки, на когото съответното творение на изкуството направи впечатление. И Лауренц Мюлнер счита, че можем да кажем: В разбирането на Галилей се явяват първо схванати под формата на понятия онези закони, които виждаме да се издигат към небето в равномерността и в отношенията на равновесие на купола на църквата Св.Петър в Рим. В лицето на Галилей човекът е могъл така да се каже да схване в понятия това, което се представя като творение на изкуството на Микеланджело в църквата Св.Петър. Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката.
към текста >>
41.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Херман Грим пред
почит
аше по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията.
Това, което се криеше в това движение на ръката, това е, което така да се каже аз числя към незабравимите изживявания в пътя на моя живот. Касаеше се за това, опирайки се на Гьоте да говорим за това, как Гьоте искаше да намери този път за духовния свят. Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят. Херман Грим с удоволствие следваше пътищата на Гьоте в духовния свят, но по свой начин. Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство.
Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията.
Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека.
към текста >>
Ето защо повечето хора пред
почит
ат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят.
Ние веднага ще видим, защо не. Ето защо Духовната наука т.е. онази наука, която не говори за духа като един сбор от отвлечени понятия и идеи, а като нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време. В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално.
Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят.
Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят. Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят. Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее. А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят.
към текста >>
Те много повече пред
почит
ат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие.
Ето защо Духовната наука т.е. онази наука, която не говори за духа като един сбор от отвлечени понятия и идеи, а като нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време. В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално. Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят.
Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие.
Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят. Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят. Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее. А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят. Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят.
към текста >>
Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази
почит
и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз!
Обаче когато човек прави такива упражнения на душата, каквито са горепосочените, той забелязва, че усещанията и чувствата стават напълно безлични. Това е едно мощно и велико изживяване, когато настъпва момента, в който нашият живот на усещанията и чувствата става някакси безличен. Този момент идва, той сигурно настъпва, когато в течение на своя духовен път човекът е подбуден от онези, които поемат неговото духовно ръководство, а именно остави да действуват върху неговата душа следните неща. Сега аз искам да изброя някои неща, които, ако човек ги остави да действуват върху неговата душа в течение на седмици, на месеци, те действуват възпитателно върху целия наш живот на усещанията и на чувствата. Тук трябва да вземем под внимание следното.
Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз!
когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза. За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето. В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността. Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства." Това е вече много, да почувствува човек предаността към сгъстяването на мировата същност в една точка с всички трепети на страхопочитанието и с цялото чувство за величието на този факт.
към текста >>
Това е вече много, да почувствува човек предаността към сгъстяването на мировата същност в една точка с всички трепети на страхо
почит
анието и с цялото чувство за величието на този факт.
Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз! когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза. За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето. В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността. Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства."
Това е вече много, да почувствува човек предаността към сгъстяването на мировата същност в една точка с всички трепети на страхопочитанието и с цялото чувство за величието на този факт.
Но когато човек го чувствува отново и отново и го остави да действува върху него, то може да бъде така, че може би не да му изясни всички загадки на света, но все пак да му даде една насока отиваща изцяло към безличното и към най-вътрешната същност на човека. Тека чрез Аза ние възпитаваме нашия живот на усещанията и на чувствата. И когато сме правили известно време това, ние можем да доведем нашите усещания и чувства в една друга посока, можем да си кажем: Този Аз в нас е свързан с всичко в нашия душевен живот, с всичко, което мислим, чувствуваме и усещаме, той разпалва и озарява нашия душевен живот. Тогава, без да вземаме под внимание самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза като център на мисленето, чувствуването и волението. Човекът става за нас тайнство, а не ние за себе си.
към текста >>
42.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Върху този факт е обърнал вече вниманието един дух, на който трябвало много да се харесва да бъде наречен един ентусиазиран обожател,
почит
ател на Джордано Бруно Херман Брунхофер -, който е показал, какво се получава, когато това, което Джордано Бруно казва, бива буквално изразено в стихове:
Ще цитираме само няколко от тези думи. Колко велико и чудесно е, когато Джордано Бруно изказва тази мисъл противоположно на Аристотел: Духът, Духът на божествения разум не е някъде вън от сетивния свят. Божественият Разум не е в нещо външно, не е в нещо, за което след това можем да кажем: Нещо в далечната окръжност тласка той не може да бъде нещо тласкащо в кръг, нещо, което довежда в кръгово движение тласкайки отвън, но за Божественото е по-достойно то да бъде един вътрешен Принцип на движението, който може да бъде видян във всичко, което съществува в самата природа. Този беше езикът, който прозвучаваше в онова време, в онази епоха, която говореше от самата душа на Джордано Бруно. Как можем да предадем най-добре току що казаното, за да говори то добре на нашето сърце?
Върху този факт е обърнал вече вниманието един дух, на който трябвало много да се харесва да бъде наречен един ентусиазиран обожател, почитател на Джордано Бруно Херман Брунхофер -, който е показал, какво се получава, когато това, което Джордано Бруно казва, бива буквално изразено в стихове:
Non est Deus vel intelligentia exterior circumrotan et circumducens; dignius enim debet esse internum principium motu guod est natura propria speies propria, anima propri guam habeant tot guot in illius grerio et cerrore vivunt
към текста >>
43.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока
почит
и обожание, в които те са виждали един вид висши същества.
Всъщност само гърците го наричаха Хермес, при египтяните той носеше името ТОТ. Обаче ние можем да разберем този мъдрец само тогава, когато разберем това, какво именно египтяните са считали като същински тайни на света под влиянието на преданията за Хермес или Тот. На нас ни се вижда твърде странно това, което така да се каже ни се явява предадено външно като представи на вярата на египтяните. Отделни богове, от които най-важни са Озирис и Изис, се явяват в тези вярвания на египтяните, богове, които са представени и изобразени не като цели човешки образи, а често пъти с човешко тяло и глави на животни и съчетани по най-разнообразен начин от човешка и животинска форма. Странни религиозни легенди ни са предадени за този свят на боговете.
По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид висши същества.
Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която дълго време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек. Или когато някой египтянин виждал отдалече, че някъде лежи едно умряло животно, той не се е доближавал, защото иначе биха могли да го обвинят, че е убил животното, понеже това се е наказвало много строго. Предадено ни е даже, че когато египтяните били под властта на Римляните, един римлянин насмалко щял да бъде убит, защото убил една котка и с това предизвикал цял бунт сред египтяните. Този култ на животните ни се явява като нещо твърде загадъчно в цялата връзка на египетското мислене и чувствуване. И по-нататък: Колко странна изглежда на модерния човек издигащата се пирамида върху нейната четириъгълна основа с нейните триъгълни странични страни!
към текста >>
И древният египтянин
почит
аше своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето.
Древният египтянин си казвал един вид: Нашето човешко изчисление ни показва, придържайки се към удобните числа дванадесет пъти по тридесет плюс пет допълнителни дни, как трябва да ни поправи божествено-духовният свят. Защото чрез това, което имаме в нашия ум, ние сме се отчуждили от Озирис и от Изис. Ние не можем да изчисляваме точно годината. Но ние поглеждаме нагоре в един скрит свят, там ни поправят Съществата, които управляват звездите. Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят.
И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето.
Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука.
към текста >>
Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока
почит
, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе.
Защото чрез това, което имаме в нашия ум, ние сме се отчуждили от Озирис и от Изис. Ние не можем да изчисляваме точно годината. Но ние поглеждаме нагоре в един скрит свят, там ни поправят Съществата, които управляват звездите. Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето.
Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе.
Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма.
към текста >>
Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока
почит
и благодарност.
Но ние поглеждаме нагоре в един скрит свят, там ни поправят Съществата, които управляват звездите. Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците.
Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност.
Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма. Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък. А по-голяма част от това, което е било запазено от египетската култура, произхожда вече от времето на упадъка и ние можем само да предчувствуваме, какво се крие зад него: например това, което така чудно ни очарова в пирамидите, или това, което се разбира с гротескно изглеждащия култ на животните.
към текста >>
44.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо ние не го
почит
аме по-малко.
Защото сега ние си казваме: Човекът живее своите повтарящи се земни съществувания, своите прераждания затова, защото в него трябва повтарящо да бъде всаждан смисълът на земното съществуване и защото при всяко едно ново земно съществуване го среща един нов смисъл на земното съществуване. Не само в изолирания, отделен човек има един стремеж, но също и в цялото човечество, с което ние се чувствуваме свързани, има смисъл. И стоящият в средата Христов Импулс показва, че по отношение на духовното Слънце човекът може да осъзнае тази връзка, че той може не само да осъзнае едно изповядване на Буда, който му казва: Спаси се! , а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение. Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда.
Ето защо ние не го почитаме по-малко.
Ние го почитаме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото. Ние знаем напротив, че Христовият Импулс ни сочи с пълна сила към бъдещето. Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване. Ние не трябва да търсим това, което действува в човешкия живот, само в догмите, в понятията и идеите. В този случай би могло да има някои хора, на които Будизмът да допада повече, отколкото би могло да им допадне Християнството.
към текста >>
Ние го
почит
аме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото.
Не само в изолирания, отделен човек има един стремеж, но също и в цялото човечество, с което ние се чувствуваме свързани, има смисъл. И стоящият в средата Христов Импулс показва, че по отношение на духовното Слънце човекът може да осъзнае тази връзка, че той може не само да осъзнае едно изповядване на Буда, който му казва: Спаси се! , а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение. Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда. Ето защо ние не го почитаме по-малко.
Ние го почитаме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото.
Ние знаем напротив, че Христовият Импулс ни сочи с пълна сила към бъдещето. Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване. Ние не трябва да търсим това, което действува в човешкия живот, само в догмите, в понятията и идеите. В този случай би могло да има някои хора, на които Будизмът да допада повече, отколкото би могло да им допадне Християнството. А ние трябва да търсим същественото в импулсите, в усещанията и в чувствата, които дават смисъл на развитието на човечеството.
към текста >>
45.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато човешката душа чувствува, че в Аза тя стои така в тъкането и живота на духовното, както някога са се чувствували народите, че с тяхното същество те стоят в духовните мирови сили, тогава душата чувствува това, което на Мойсея се изяви това чрез ясновидско познание и което трябваше да бъде
почит
ано на основа на света, за което народите получиха импулса от Мойсея.
Тогава мировият Дух се изяви пред Мойсея по нов начин, както не би могъл да се открие на познанието на египтяните в тяхното ясновидство. Който е запознат с фактите, знае, как в течение на развитие на човешката душа стига до там, постепенно да вижда изменени външните предмети, така щото на заден план те се явяват протъкани от първообразите, от които са възниквали. И образът, който така величествено ни е показан от Библията в "горящата къпина", този образ познава всеки един, който се издига до едно духовно познание, той го познава отново като нещо, чрез което вижда в духовния свят. Така ние разбираме, как това, което трябваше да бъде дадено на Мойсея по ясновидски начин то трябваше да бъде едно ново съзнание за мировия Дух, който протъкава и изпълва със своя живот света. Докато предишните народи бяха главно към множеството на мировите сили така, щото тези сили действуваха в човешката душа по такъв начин, че отделните душевни сили не представляваха едно единство, а едно множество, и човешката душа беше само страната за тяхното действие -, сега Мойсей трябваше да познае един миров Дух, който не се изявява само за едно отделна душевна сила която не стои до други равностойни нему духове, действуващи в други душевни сили; а Мойсей трябваше да познае онзи миров Дух, който може да се изяви само в най-дълбокия, в най-свещения център на душевния живот, като се изявява само в самия Аз, където човешката душа осъзнава своя център.
Когато човешката душа чувствува, че в Аза тя стои така в тъкането и живота на духовното, както някога са се чувствували народите, че с тяхното същество те стоят в духовните мирови сили, тогава душата чувствува това, което на Мойсея се изяви това чрез ясновидско познание и което трябваше да бъде почитано на основа на света, за което народите получиха импулса от Мойсея.
Тази основа на света, тази Първопричина на света хората могат да я разбират с ума, който комбинира явленията на света, могат да я разберат като единност стояща на основата на света. Когато днес често поглежда към центъра на своя душевен живот, самият този център едно нещо, което трябва да му се яви като твърде бедно по съдържание, на всеки че е най-силното, което човек може да изживее. Към този център, на техния душевен живот са се почувствували насочени особено високо надарени натури в течение на техния живот, какъвто е бил например Жан Пол, който разказва в своята автобиография: "Никога няма да забравя неразказаното още никому явление в мене, когато присъствах на раждането на моето себесъзнание, за което явление мога да посоча мястото и времето. В един преди обед стоях като малко момче на вратата на къщата и гледах наляво към дръвника, когато внезапно яви вътрешното видение "аз съм един аз" слезе като светкавица от небето върху мене и от тогава остана светещо: тогава моят аз за първи път видя самия себе си и за вечността. Трудно може да се помисли тук за измами на паметта, тъй като никакъв чужд разказ не можеше да се намеси в едно събитие станало в най-скритата светая-светих на човечността на което получи трайност само чрез всекидневните странни обстоятелства." Това, което е "най-скритата светая-светих", се яви на човека като най-силното, като най-мощното в душевния живот, но не може да осъзнаят това така, както осъзнава разнообразните други душевни изживявания: то не е така богато.
към текста >>
46.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Съюзът на тези четири елемента бе
почит
ан от Питагор в знака на тетраграмата.
Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на жената е мъжко. И при мъжа, и при жената астралното тяло е двуполово. В този смисъл, следователно, то е синтез на другите две тела. 4. Себето - Манас на санскрит, Йоф на иврит - е интелигентната, разумна душа. Тя е неразрушимата индивидуалност, която може да се научи да строи другите тела - "неизразимото", човешкият Аз и божественият Аз.
Съюзът на тези четири елемента бе почитан от Питагор в знака на тетраграмата.
Еволюцията на човека се състои в преобразуване на низшите тела с помощта на Аза в духовни тела. Физическото тяло е най-древния принцип - затова и най-съвършеният - на човешкото същество. Задачата на настоящата епоха на човешката еволюция е да преобрази астралното тяло. В цивилизования човек астралното тяло е разделено на две части - низша и висша. Низшата част е все още хаотична и тъмна, а висшата е светеща, проникната дори и сега от силите на Манас - с други думи, има определен ред и порядък.
към текста >>
47.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна
почит
и вдъхновение.
Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха "второ-родените", защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество.
Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка "в Христос". Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата. Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят.
към текста >>
48.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
В Средните Векове розенкройцерите учеха техните ученици да
почит
ат непорочността на минерала – "Представете си", казваха те, "че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Божественият зародиш нямаше да може да проникне в неговото същество в хода на еволюцията, ако тя не водеше към кристализиране на физическото му тяло. Къде тогава беше този Божествен Дух преди втвърдяването на Земята и на съзнанието? Книга Битие ни казва: "Духът Божий се носеше над водите." Божественият Дух, искрата на Аза, беше още в астралния свят. Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите. Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него.
В Средните Векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – "Представете си", казваха те, "че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила." Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание. Следователно в другите същества не може да бъде отречено съществуването на съзнание. Човекът е преминал всички тези степени на съзнание по слизаваща дъга на еволюцията. Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре. Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-висше от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във висшите светове.
към текста >>
49.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
В персийския мироглед често се
почит
аха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците
почит
аха.
Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство. Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите.
В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха.
Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>
50.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Тази дълбоко
почит
ана древна раса бе водена от древните Риши.
Тогава тази Троица беше се вляла в нашата физическа еволюция. През арийската епоха онова, което по-рано е станало и се повтаря степен по степен, е било въведено в човешкото мислене като религия. Ние сме в 5-та подраса на арийската коренна раса /5-та следатлантска културна епоха/. Преди това са отминали четири други подраси. Първата подраса е тази на Древна Индия.
Тази дълбоко почитана древна раса бе водена от древните Риши.
Ние можем да си съставим само една мъглява представа за тях. С тяхната религия сме запознати от разказите, които са дошли до нас във Ведите. Учението на Ришите е било много по-обширно и мощно, отколкото познатите ни предания за него. Едва през 3-та подраса са били направени записванията, които са запазени за нас във Ведите. Първоначалната религия на Ришите е имала велики традиции от божествените предшественици на хората, астралните посветени от династията на Соломон.
към текста >>
В нея се
почит
аше вторият принцип на Троицата като повторение, когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята.
Едва през 3-та подраса са били направени записванията, които са запазени за нас във Ведите. Първоначалната религия на Ришите е имала велики традиции от божествените предшественици на хората, астралните посветени от династията на Соломон. Великите интуиции, които не донасят само известия и познание за законите на Земята, но също и за праобразите, прототипните същности, които сами са създали тези мъдрости, са живели в духа на древните индийски Риши. Това е било първата религия, тази на Светия Дух. Втората религия беше отхранена в Близкия Изток.
В нея се почиташе вторият принцип на Троицата като повторение, когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята.
Същевремено с идването на принципа на Сина настъпва свалянето долу на някои същества. Няма по-висше развитие, без да се отблъсне надолу нещо друго. Минералното, растителното и животинското царство бяха отблъснати надолу по този начин. Това е великата трагедия и всеки, който се развива нагоре, поема върху себе си огромна отговорност. За всеки светец са отблъснати надолу голямо число същества.
към текста >>
51.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ кръст без рози, а другият, който
почит
а розите на един нов кръст, новото, което трябва да дойде.
Обаче друг орден прибави розите към кръста. И нов живот произтече от тях. И така ние имаме два съвременни потока. Единият въведе старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили. Другият заобиколи с рози стария кръст, присади нов израстък – кръстът, заобиколен с рози.
Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ кръст без рози, а другият, който почита розите на един нов кръст, новото, което трябва да дойде.
Те са розенкройцерите. Теософското движение израстна от това течение; то произтича от новорастящия филиз на розата, който трябва напълно да израсне в бъдеще. Ние видяхме, как започна тази борба, до която жените не бяха допуснати. Нашата задача е да спуснем мост над пропастта между свободните масони и розенкройцерите. Работата е трудна, ала тя трябва да бъде извършена.
към текста >>
52.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и
почит
.
Понятията, придобити в университета пораждат структури, които са сковани, определени и затворени в себе си, които не са лесно разтворими. Академикът обикновено идва на една теософска лекция, изпълнен от такива структури, и не е в състояние да разбере теософския живот. Би било съвсем по-друго, ако той така би бил образован, че при всички понятия да си каже: – Да, възможно е да бъде и по-различно, защото ние наистина имаме само ограничено количество опитност и много от онова, което смятаме за правилно, ще трябва да бъде коригирано за в бъдеще. – Ако той би си казал това, тогава неговата душа все още ще бъде в състояние да напредва. Да вземем и друг случай.
Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит.
Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>
Как се разкрива тази
почит
на някой, надарен с астрално виждане?
Академикът обикновено идва на една теософска лекция, изпълнен от такива структури, и не е в състояние да разбере теософския живот. Би било съвсем по-друго, ако той така би бил образован, че при всички понятия да си каже: – Да, възможно е да бъде и по-различно, защото ние наистина имаме само ограничено количество опитност и много от онова, което смятаме за правилно, ще трябва да бъде коригирано за в бъдеще. – Ако той би си казал това, тогава неговата душа все още ще бъде в състояние да напредва. Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит.
Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане?
Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер. Но кое е това, което се явява като синкаво.
към текста >>
53.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и
почит
ан като представител на Божеството.
Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище. Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник". ХРАМОВЕ Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух. Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания.
В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството.
Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия. Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров. Най-херкулесов труд е бил вложен в техните конструкции; Стъклей казва, че би струвало понастоящем 20 хиляди лири, за да се издигне една такава могила като Силбъри Хил. МЕСТА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ
към текста >>
Те извънредно много
почит
али числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три.
УЧЕНИЯ Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането. Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят. Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна последователност от светове. Всъщност техните учения са били главно онези на Питагор.
Те извънредно много почитали числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три.
Те също претендирали да предсказват бъдещи събития от полетите на птици, човешки жертвоприношения, от бели коне, вълнението на водата и по жребие. Те са притежавали значително научно знание. ПОЛИТИЧЕСКА И СЪДЕБНА ВЛАСТ Техният авторитет в много случаи превишавал този на монарха. Те били, разбира се, единствените тълкуватели на религията и естествено надзиравали всички жертвоприношения; на никое частно лице не се позволявало да принася жертва без тяхното разрешение.
към текста >>
Друидите пред
почит
али такива, които били виновни за кражба, убийства и други престъпления, като казвали, че те били най-приемани от техните богове; но когато нямало много престъпници, те нямали скрупули да ги заместят и с невинни хора.
Те притежавали властта за отлъчване, което било най-ужасяващото наказание, което можело да бъде наложено освен смъртното и от което дори и най-висшият чиновник не можел да се предпази. Великият съвет на областта или царството не е бил компетентен да обявява война или да сключва мир без тяхно разрешение. Те определяли резултата при всички недоразумения чрез окончателно и непроменяемо решение и имали властта да наказват със смърт. И наистина, по техните олтари е текла кръвта на човешки жертви. Пълно изгаряне на мъже, жени и деца, затворени в огромни кули, изплетени от ракита, са били понякога огнени жертвоприношения на техните суеверия, същевременно с цел да се увеличи уважението към свещениците, които били амбициозни и се радвали на кръвта.
Друидите предпочитали такива, които били виновни за кражба, убийства и други престъпления, като казвали, че те били най-приемани от техните богове; но когато нямало много престъпници, те нямали скрупули да ги заместят и с невинни хора.
Тези ужасяващи жертвоприношения били извършвани от друидите вечер, преди започване на опасна война или по време на някаква национална катастрофа и също за специални лица от висок ранг, когато те били нападнати от някаква опасна болест. ЖРЕЦИ Жреците, облечени в бяло и носели метални колани, предсказвали бъдещето чрез наблюдението на природните явления, ала по-специално чрез човешките жертвоприношения. За тях била определена ужасяващата задача да убиват уловените по време на война пленници и личности, осъдени на смърт от друидите; и техните предсказания се извличали от начина, по който кръвта изтичала от многото нанесени рани, а също така и от димящите вътрешности. Много от тези жреци били вечни девственици, други се отдавали на най-луксозните ексцесии.
към текста >>
Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден,
почит
ан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак.
Кандидатът бива запитван как му е името и той отговаря: Гатглер, т.е. скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3. Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената.
Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак.
В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим. Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем. Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита.
към текста >>
След Августин, основавайки своето изказване /Йоан ХХ, 29/, като нарича благословени онези, които не са видели и все пак са повярвали, Фауст дава следния отговор: "Ако ти си въобразяваш че ние трябва да вярваме без разум или пресмятане, то ти ще бъдеш по-щастлив без размишляване, ала аз пред
почит
ам да придобия своето блаженство чрез проникновение".
Последните думи от това изречение /текстът не се чете/ се явяват на латински при писанията на Августин. /текстът не се чете/ /*17/ – "Аз не бих приел учението на Христос, ако то не се основаваше на авторитета на църквата". /текстът не се чете/ /*18/ -/В августиновата творба "Против Фауст", VІ, 8/.
След Августин, основавайки своето изказване /Йоан ХХ, 29/, като нарича благословени онези, които не са видели и все пак са повярвали, Фауст дава следния отговор: "Ако ти си въобразяваш че ние трябва да вярваме без разум или пресмятане, то ти ще бъдеш по-щастлив без размишляване, ала аз предпочитам да придобия своето блаженство чрез проникновение".
Цитирано от Ев. Хайнрих Шмит: /текстът не се чете/, и отбелязано в екземпляра на Рудолф Щайнер. /*19/ – Сравни Херман Грим: /текстът не се чете/, в 15-те есета, трето издание, Берлин, 1882. /*20/ – Известна легенда е, че Лютер, докато се е крил във Вартбург в Тюрингия под закрилата на Фредерик Мъдрия /1521-1522/ хвърлил една мастилница срещу дявола. /*21/ – Мартин Лютер, 1483-1546.
към текста >>
"Да си призная, аз имам пред
почит
ания относно тези от расата на Авел и тези на каиновата раса".
релефна скулптура на "Стратиос Зевс" и фигури върху монети, сред които е "Лебрандеус Зевс" от Кариа. /*4/ – Във връзка с това виж последното описание, което Р. Щайнер дава във "Въздействия на окултното развитие върху обвивките на човека". /*5/ – Стенографските записки са неясни тук. Края на изречението има две възможни предавания: 1.
"Да си призная, аз имам предпочитания относно тези от расата на Авел и тези на каиновата раса".
или 2. "Аз съм запазил за себе си постигането на едно уеднаквяване между онези от Авеловата раса и онези от каиновата раса". /*6/ – В "Тайните общества на всички векове и страни" от Чарлз Уилиям Хекетрон /кн. 8, секция 21/ научаваме, че: "Според един от основните закони на масонството – и едно правило, преобладаващо в най-големите мистерии на античността "жени не могат да бъдат приемани в ордена.. "ние видяхме обаче, че Калиостро приемал жени в Египетските ритуали и когато в началото на 18-то столетие са основали няколко дружества във Франция, които по външна форма приличали на Свободното масонство, но не изключвали жени, дамите, естествено, много започвали да хвалят такива институции, така че масонските братства, виждайки че те стават непопулярни, възприели стратегията да установят "осиновяващи" ложи за жени, наричани така, защото всяка ложа в края на краищата е трябвало да бъде осиновена от някоя редовна масонска ложа. Гранд Ориент на Франция изработила закони за тяхното управление и първата осиновена ложа била открита в Париж в 1775 г..
към текста >>
Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и пред
почит
анията на членовете.
Подходът, който възприех в тези лекции не бе подходящ за писане на трудове, предназначени първоначално за общата публика. В тези частни кръгове аз можех да формулирам онова, което имах да кажа по начин, който бих бил задължен да променя, ако това бе планирано първоначално за общата публика. Така публичните и частни публикации са всъщност две твърде различни неща, изградени върху различни основи. Публикуваните книги са пряк резултат от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, докато частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят жив опит от това определяше формата на лекциите. Обаче нищо никога не бе казано, което да не е единствено резултат на моя пряк опит, в изграждането на антропософията.
Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете.
Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема като представляващи антропософията в пълен смисъл. Така бе възможно без никакво колебание – когато оплакванията в това направление станаха настоятелни – да се отклоним от обичая си да раздаваме този материал само на членове. Но трябва да се има предвид, че понякога се появяват погрешни пасажи в тези лекторски доклади, непрегледани от мен. Правото да се съди този частен материал, разбира се, може да бъде дадено само на някой, който има необходимата предварителна основа за такава присъда. И по отношение на по-голямата част от този материал това означава поне знание за човека и за Космоса дотолкова, доколкото то е било представено в светлината на антропософията, а също и знание за онова, което съществува като "антропософска история" в онова, което е било дадено от духовния свят.
към текста >>
54.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Съюзът на тези четири елемента бе
почит
ан от Питагор в знака на тетраграмата.
Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на жената е мъжко. И при мъжа, и при жената астралното тяло е двуполово. В този смисъл, следователно, то е синтез на другите две тела. Себето Манас на санскрит, Йоф на иврит е интелигентната, разумна душа. Тя е неразрушимата индивидуалност, която може да се научи да строи другите тела “неизразимото”, човешкият Аз и божественият Аз.
Съюзът на тези четири елемента бе почитан от Питагор в знака на тетраграмата.
Еволюцията на човека се състои в преобразуване на низшите тела с помощта на Аза в духовни тела. Физическото тяло е най-древния принцип затова и най-съвършеният на човешкото същество. Задачата на настоящата епоха на човешката еволюция е да преобрази астралното тяло. В цивилизования човек астралното тяло е разделено на две части низша и висша. Низшата част е все още хаотична и тъмна, а висшата е светеща, проникната дори и сега от силите на Манас с други думи, има определен ред и порядък.
към текста >>
55.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна
почит
и вдъхновение.
Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха “второ-родените”, защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество.
Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка “в Христос”. Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата. Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят.
към текста >>
56.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В Средните векове розенкройцерите учеха техните ученици да
почит
ат непорочността на минерала – “Представете си”, казваха те, “че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Божественият зародиш нямаше да може да проникне в неговото същество в хода на еволюцията, ако тя не водеше към кристализиране на физическото му тяло. Къде тогава беше този Божествен Дух преди втвърдяването на Земята и на съзнанието? Книга Битие ни казва: “Духът Божий се носеше над водите.” Божественият Дух, искрата на Аза, беше още в астралния свят. Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите. Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него.
В Средните векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – “Представете си”, казваха те, “че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила.” Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание. Следователно в другите същества не може да бъде отречено съществуването на съзнание. Човекът е преминал всички тези степени на съзнание по слизаваща дъга на еволюцията. Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре. Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-висше от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във висшите светове.
към текста >>
57.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В окултизма това се нарича «повторно намиране на водача», на великия учител, когото всеки трябва да търси и когото може да намери, когато изпитва силно
почит
ание и същевременно знае, че има нещо, надхвърлящо посредствеността на човечеството.
Едва по-късно започва сетивното съзнание, както го имаме днес. Към всеки от нас в определен момент от развитието – както за Ева символично се разказва за рая19 – се появява змията на познанието и в едно, лежащо далеч назад въплъщение тя казва: Очите ти ще бъдат отворени, ти ще опознаеш доброто и злото във видимия външен свят. Змията винаги е била символ за великите духовни учители. Всеки човек е имал такъв напреднал учител, бил е заедно с такъв учител, който му е казал думите: Някога ти ще опознаеш сетивното обкръжение. Един такъв учител среща човека, който изпитва голямо уважение и преклонение, още един път в живота, когато му бъдат отворени духовните сетива.
В окултизма това се нарича «повторно намиране на водача», на великия учител, когото всеки трябва да търси и когото може да намери, когато изпитва силно почитание и същевременно знае, че има нещо, надхвърлящо посредствеността на човечеството.
Това голямо почитание и съзнанието за съществуването на великите учители, е живяло у госпожа Блаватска, затова тя е била призвана да предаде нещо от тези велики учители. Водачът твори на заден план и само този може да го познае, който сам е намерил пътя към него. Така Елена Петровна Блаватска е притежавала правилното чувство, за да поеме и донесе нещо ново на съвременното човечество. Че завладяването на новото е свързано с известни трудности, може да прецени този, който поне малко е проникнал в местата, където се представя истината. Тогава за човека, който сам разбира нещо от търсенето на истината, идва времето, когато престава да критикува великите личности.
към текста >>
Това голямо
почит
ание и съзнанието за съществуването на великите учители, е живяло у госпожа Блаватска, затова тя е била призвана да предаде нещо от тези велики учители.
Към всеки от нас в определен момент от развитието – както за Ева символично се разказва за рая19 – се появява змията на познанието и в едно, лежащо далеч назад въплъщение тя казва: Очите ти ще бъдат отворени, ти ще опознаеш доброто и злото във видимия външен свят. Змията винаги е била символ за великите духовни учители. Всеки човек е имал такъв напреднал учител, бил е заедно с такъв учител, който му е казал думите: Някога ти ще опознаеш сетивното обкръжение. Един такъв учител среща човека, който изпитва голямо уважение и преклонение, още един път в живота, когато му бъдат отворени духовните сетива. В окултизма това се нарича «повторно намиране на водача», на великия учител, когото всеки трябва да търси и когото може да намери, когато изпитва силно почитание и същевременно знае, че има нещо, надхвърлящо посредствеността на човечеството.
Това голямо почитание и съзнанието за съществуването на великите учители, е живяло у госпожа Блаватска, затова тя е била призвана да предаде нещо от тези велики учители.
Водачът твори на заден план и само този може да го познае, който сам е намерил пътя към него. Така Елена Петровна Блаватска е притежавала правилното чувство, за да поеме и донесе нещо ново на съвременното човечество. Че завладяването на новото е свързано с известни трудности, може да прецени този, който поне малко е проникнал в местата, където се представя истината. Тогава за човека, който сам разбира нещо от търсенето на истината, идва времето, когато престава да критикува великите личности. Той не гледа повече към баналностите в тях.
към текста >>
Елена Блаватска се появява между хората като «много
почит
ана и много хулена» и едва ли за някого са казвани и писани толкова безсмислици и глупости, колкото за Елена Петровна Блаватска – разбира се, освен за всички онези, които са били от същата величина като нея.
Тогава за човека, който сам разбира нещо от търсенето на истината, идва времето, когато престава да критикува великите личности. Той не гледа повече към баналностите в тях. Само хората, които нямат понятие от позициите на великите личности в света, се вкопчват в тези баналности. Който обаче прозре взаимовръзките, е благодарен за това, което тези личности са донесли. Това е и единствено възможната гледна точка спрямо личност, каквато беше госпожа Блаватска.
Елена Блаватска се появява между хората като «много почитана и много хулена» и едва ли за някого са казвани и писани толкова безсмислици и глупости, колкото за Елена Петровна Блаватска – разбира се, освен за всички онези, които са били от същата величина като нея.
Учени изказват особеното твърдение: Тя написа велико произведение – «Тайната доктрина», – в което са изложени Дзиан-строфите20. За тях се казва, че представляват прадревни предания. Противниците обаче твърдят, че Блаватска е измислила тези строфи, а пред света твърди, че са древни предания. Учените наистина стигат до такова безумие. Нека за момент допуснем, че Елена Петровна Блаватска наистина би измислила тези строфи и нека да се задълбочим в тях.
към текста >>
Не мислите ли, че тогава
почит
анието към Елена Петровна Блаватска би могло още повече да нарасне.
За тях се казва, че представляват прадревни предания. Противниците обаче твърдят, че Блаватска е измислила тези строфи, а пред света твърди, че са древни предания. Учените наистина стигат до такова безумие. Нека за момент допуснем, че Елена Петровна Блаватска наистина би измислила тези строфи и нека да се задълбочим в тях. Ако поне за известно време, може би две до три години се занимаваме с тях, ще видим, че цялата наука и всички открития все още ни интересуват, но по отношение на великите откровения, съдържащи се в тези Дзиан-строфи, всичко, което съвременната наука е постигнала, ни изглежда действително съвсем тривиално.
Не мислите ли, че тогава почитанието към Елена Петровна Блаватска би могло още повече да нарасне.
Всъщност за този, който употреби две-три години, за да проникне в дълбокия смисъл на тези строфи, ще бъде безразлично дали те са написани преди хиляда години или са изложени през последната третина на 19-ти век от Елена Петровна Блаватска. Ако човек помисли, би трябвало дори да си каже, че чудото във втория случай би било още по-голямо. Още по-глупаво изглежда тогава възражението на критиците, което само показва, че не са разбрали нито една думичка. Тук имате нещо от големите пречки, които се изправят пред Елена Петровна Блаватска. Хората говорят, че е направила една или друга грешка.
към текста >>
Именно тогава
почит
аме най-много тази личност, когато я разглеждаме като импулсатор.
Дори самата тази личност почти се разбива в противодействието на света. Именно защото насреща ѝ застават толкова много неразбиране и фалшиви авторитети, имайки предвид възприемчивостта и чувствителността на нейните окултни сили, можем да разберем, че тя достига края на живота си като една, в известен смисъл, пречупена личност. Но каквото тя донася на света, следва да живее в човечеството и да има бъдеще. Настроението, което исках да нарисувам пред душите ви, изхождайки от думите на един от най-великите синове на новото време, това настроение на копнеж, трябва все повече да се разпространява. То ще може да намери удовлетворение от това, което Елена Блаватска е трябвало да донесе на света и което все повече следва да бъде развивано.
Именно тогава почитаме най-много тази личност, когато я разглеждаме като импулсатор.
Тя искаше да действа само като вярна ученичка на великите духовни сили, стоящи зад нея и само този действа в смисъла на теософското течение, който работи в смисъла на тези духовни сили. Духовният живот, който е станал като сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем. Възможно е да спечелим по-дълбоко разбиране за това какво може да бъде такъв Лотусов ден, ако се абстрахираме от всякакви исторически клюки и се постараем да виждаме същественото. Теософското движение е правилно разбрано, ако осъзнаем, че живият дух на Елена Петровна Блаватска следва да действа в нас за доброто и напредъка на човечеството. Тогава няма да казваме само с ленива сантименталност, че този дух е безсмъртен и празнува нов рожден ден, а сами ще допринесем той да живее и работи там, където трябва да работи.
към текста >>
58.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Почит
анието на животните в Египет.
Йерархиите на християнската езотерика. Отричане на йерархиите поради удобството на материализма. Ангелите, вътрешната им същност и водачеството на хората при формирането на Земята, насочването на вечния аз в човека. Ангелът като бъдещ образ на човека. Същност на архангелите.
Почитанието на животните в Египет.
Сетивните органи на ангелите. Прасилите като духове на епохите или на времето. Описание на следатлантските културни епохи. Джордано Бруно като израз на Духа на времето. Същност на «властите».
към текста >>
59.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Почит
айки те госта,
И портата отваря се; сърдечно посрещат го с разтворени обятия. Разказва им той, откъде пристига, на висши същества зова последвал. Изслушват го.
Почитайки те госта,
почитат пратеника отдалече. Тук всеки се опитва да го чуе, разтърсен сам от тайнствената сила. Дъхът не смее госта да прекъсне, а думите потъват във душите.
към текста >>
почит
ат пратеника отдалече.
посрещат го с разтворени обятия. Разказва им той, откъде пристига, на висши същества зова последвал. Изслушват го. Почитайки те госта,
почитат пратеника отдалече.
Тук всеки се опитва да го чуе, разтърсен сам от тайнствената сила. Дъхът не смее госта да прекъсне, а думите потъват във душите. Каквото казва, действа като мъдрост
към текста >>
60.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Много неща в света, заобикалящ човека, които са изпълвали нашите предци с
почит
ание, са станали мъртви и трезви.
ПЕТДЕСЯТНИЦА – ПРАЗНИКЪТ НА ОБЩИЯ ДУШЕВЕН СТРЕМЕЖ И РАБОТАТА ЗА ОДУХОТВОРЯВАНЕТО НА СВЕТА Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. При различни поводи беше казано, че духовното развитие, към което се стреми духовнонаучното движение, трябва да доведе човека до жива взаимовръзка с цялото му обкръжение.
Много неща в света, заобикалящ човека, които са изпълвали нашите предци с почитание, са станали мъртви и трезви.
Много хора са станали отчуждени и безразлични например към нашите годишни празници. Именно градското население има само оскъдни спомени за това какво са означавали Коледните празници, Великден и Петдесятница. На днешното човечество вече му липсва онова мощно чувствено съдържание, което нашите предци са изживявали в празниците, понеже са знаели взаимната им връзка с големите факти на духовния свят. Хората днес очакват студено и трезво Коледа, Великден и особено Петдесятница. Но ще дойде друго време, изпълнено с живот и реалност, когато хората ще стигнат до истинското духовно познание за целия свят.
към текста >>
61.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Всеки един от рицарите монаси е било възможно да бъде посетен в неговото жилище и чрез опознаването на климатични и национални различия би се узнало, че превъзходните мъже са се събрали от всички краища на Земята, където всеки от тях тихо
почит
а Бог по свой собствен начин.
Бих предположил, че това стихотворение е познато на читателя, но искам да спомена следното: Ще напомним, че един млад религиозен духовник се е заблудил в една планинска област и накрая вижда в приятна долина една красива сграда, която загатва, че там живеят благочестиви тайнствени мъже. Той среща дванадесет рицари, които след изживения си бурен живот, през който са изпитали усилия, страдания и опасности, най-после обитават тук, за да служат на Бога в тишината. Тринадесетият, когото те признават за свой водач, в момента се подготвя да се раздели с тях, по начин, който остава скрит, но в последните дни на своя живот той започва да разказва, за което на новодошлия духовен брат се прави кратък намек, който той правилно приема. Едно нощно тайнствено явление с празнуващи забързани младежи, чиито факли озаряват градината, довежда до определено решение. Да споделя по-нататъшното намерение, да, общо взето плана и с това смисъла на стихотворението, разкривам, че читателят се води през един вид идеална планина и след като преминава пътя си през различните области – хълмове, скали и трудни възвишения, от време на време следва да достигне до приятни равнини.
Всеки един от рицарите монаси е било възможно да бъде посетен в неговото жилище и чрез опознаването на климатични и национални различия би се узнало, че превъзходните мъже са се събрали от всички краища на Земята, където всеки от тях тихо почита Бог по свой собствен начин.
Странстващият с брат Марко читател или слушател би забелязал, че различните начини на мислене и чувстване, които се развиват в човека чрез атмосферата, областта, народността, нуждите и навиците, или му са наложени, на това място се представят в превъзходните индивиди и жаждата за най-висше обучение, макар и поотделно несъвършено, чрез общия живот е призвана да бъде достойно изразена. Да може обаче това да стане възможно, те са се събрали около един мъж, който носи името Хуманус; за което те не биха се решили, без да изпитват към него някакво сродство, някаква близост. Този посредник обаче неочаквано иска да се раздели с тях и те долавят повече унесени, отколкото зарадвани, историята на миналото му. Тя се разказва не от самия него, а всеки от дванадесетте, с които той е бил близък в течение на времето, може да съобщи част от това голямо преобразяване на живота. Тук би се показало, че всяка отделна религия достига кулминацията на разцвета си, с което тя се доближава до онзи главен водач и посредник, да, напълно се съединява с него.
към текста >>
62.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
За това розенкройцерското ученичество изключва непосредственото
почит
ане на учителя.
Това е само от леност. Розенкройцерската теософия говори с езика на фактите, и когато след това такива идеи се вливат в чувствата и ги покоряват, то това е верния път. Само това, което човек усеща, изхождайки от самия себе си, може да му донесе блаженство. Розенкройцерът прибягва към беседи за космическите явления, понеже това е най-безличния начин на обучение. Изобщо е важно, кой стои пред вас, защото вас трябва да ви вълнува не само личността, а това, което ви предава тази личност от фактите за сътворението на света.
За това розенкройцерското ученичество изключва непосредственото почитане на учителя.
Учителят не претендира за това, на него това не му е нужно. Той говори на ученика за това, което съществува и без него, без учителя. Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една мисъл от друга. Такова мислене е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука". Тези книги са написани не така, че може да вземе някаква мисъл и да се постави на друго място,те са създадени подобно живия организъм, една мисъл в тях произтича от друга.
към текста >>
63.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
28-те Изарди също имаха свой предводител, свой господар, който се радваше на
почит
сред Изардите и Амсхаспандите.
Представете си как човекът постепенно се втвърдява. Масата едва се беше превърнала в хрущял, когато се появи първия зачатък на гръбначен стълб. Костната обвивка беше все още много мека. Отляво и отдясно се вливаха астралните течения, които по-късно се превърнаха в нервните окончания от двете страни на гръбначния стълб. Така ние се обръщаме към една древна епоха, в която 28-те Изарди започнаха постепенно да изпращат в човека своите най-напред астрални течения.
28-те Изарди също имаха свой предводител, свой господар, който се радваше на почит сред Изардите и Амсхаспандите.
Този техен предводител беше един вид майстор, той беше едно божествено-духовно същество. Ако погледнем назад към тези древни епохи, то ние ще го видим да работи така, че командва 28 Изарди, които изпращат астралните течения в човека и ги дирижират. Цялата земя беше обърната от тази астрална сфера. И така, както днес ветровете пресичат земната атмосфера, така и астралните течения пресичаха човешкото тяло. Древните ясновидци наистина виждаха теченията в главата и по протежение на гръбнака, които пресичаха атлантския човек.
към текста >>
Той с право се
почит
а като бог на бурите, като бог, който предизвиква ураганите.
Тогава богът, водачът на 28-те Изарди, който беше действувал навън в природата смени сцената си и се премести във вътрешността на човека, в 28-те нервни течения на гръбнака. Той напусна онзи духовен ореол на земята и разпростря силите си в човека. Германската митология нарича този бог Тор (Thor) или Донар (Donar, нем. Donner = гръмотевица). Това е същият бог, когото римляните наричат Юпитер.
Той с право се почита като бог на бурите, като бог, който предизвиква ураганите.
Смята се че той е женен за Сиф, астралната земна атмосфера. Двамата имат една дъщеря, която представлява нещо много интересно и характерно. Как е създадена тази дъщеря? От това, че Тор е навлязъл във вътрешността на човека и действува в него посредством 28-те нервни течения. Чрез тези нервни течения, хората не възприемат съзнателно астрала, но в определени извънредни състояния, например по време на изпълнения със сънища сън, те са в състояние да го възприемат.
към текста >>
64.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В древните мистерии се
почит
аше един образ, който представя човека в неговото без полово състояние, при когото сексуалните органи още не са преобразувани.
Части от човешкото тяло вече бяха преобразувани в плът, докато други бяха растителни по природа. Всички органи в човешкото тяло, които носех в по-малка степен желанията се превърнаха най-рано в плът, а тези които бяха най-силно свързани с желанията, половите органи, се преобразуваха най-късно. Много, много дълго те бяха растителни по естество и също така най-рано ще се върнат обратно в това състояние. Едва когато в хода на развитието на човечеството Азът можа да се спусне дълбоко в астралното тяло на човека и егоистичните желания се вкорениха дълбоко в него, растителните органи се преобразуваха в плът. Духовната наука поглежда назад към пра древните времена, когато човечеството все още не знаеше нищо за сексуалните сили.
В древните мистерии се почиташе един образ, който представя човека в неговото без полово състояние, при когото сексуалните органи още не са преобразувани.
На това място в тялото, къде то днес се намират сексуалните органи, могат да се видят извити, наподобяващи растение органи, които са проникнати само от етерното тяло, а астралното отсъствува. Хермафродитът, познат ни от античното изкуство изглежда по същия начин. той се изобразява така както благодарение на Духовната наука бихме описали човека в ранния му стадии. Вместо днешните възпроизведителни органи той има растителни, а от гърба му също изникват растителни органи. Сега вече можем да разберем не в детинския смисъл, в кой то това се разбира обикновено защо древните митове и библейската история за смокиновото листо казват: не за да се прикрие нещо, не за да се предпази, а за да намекне за един действителен факт в развитието на човечеството, за едно пра древно свято състояние, за което древните знаеха че човекът се е намирал на по-високо стъпало и тези негови органи са били все още растителни по природата си.
към текста >>
65.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Физическият огън не е бил
почит
ан, нито пък с него е свързан някакъв особен култ.
Едва когато разберем взаимното влияние между добрите и злите сили, ще можем посредством мита да разберем и събитията и фактите от съвремието. Трябва да се запитаме: са ли разказите, които се изправят пред нас в тези картини, действително астрални наблюдения, са ли те астрални възприятия? Ние ще видим, че те са такива до най-малкия детайл. За разбирането на този факт ще ни помогне обстоятелството, че в древната персийска култура определена роля играе това, което днес може да се нарече: култа към огъня. Ние обаче не бива да си представяме този култ към огъня като обожание на физическия огън, случаят не е такъв.
Физическият огън не е бил почитан, нито пък с него е свързан някакъв особен култ.
Физическият огън е в персийския мит и в персийската култура единствено един символ, един външен израз на определена духовна сила, която живее в огъня. Външният, физическият огън е изразът на духа на огъня. Нека сега видим откъде идва този култ към огъня. Той има дълбок окултен произход. Нека си спомним, как се разказва за процеса на сътворението на света според нашия теософски светоглед.
към текста >>
Той не доближава човека, тъй като изпитва огромен респект пред човека и защото има съзнание за това, че във всеки трябва да се уважава и
почит
а усъвършенствуващия се човек.
тъй като това би довело човека при всички обстоятелства до сантименталност и филистерство. Теософията ни показва какво е човекът и каква е връзката му с целия свят и разглежда в определен смисъл като не съвсем срамежливо човекът да се притиска с морални правила, тъй като той е устроен така, че от познанието когато познае себе си от само себе си започва да следва истинския морал. Когато му се наложи да се обърне директно, непосредствено към чувствата на хората окултистът чувства това не в нисша, а във висша степен като нараняване на духовното чувство за срам. Той се обръща директно към познанието, но той поставя познанието така, че и чувствата на човека да се включат в него. Той поставя пред човека обективни факти, и тогава идват чувствата.
Той не доближава човека, тъй като изпитва огромен респект пред човека и защото има съзнание за това, че във всеки трябва да се уважава и почита усъвършенствуващия се човек.
Ако човек научи истината, то той ще стане добър, тъй като душата на истината е добротата. Ако човек възприеме познанието на истината, то той възприема добротата. По-нисшото познание не се следва от тази доброта, но тя следва по-висшето познание. Затова в общи линии чрез теософското общество в човека трябва да се влее волята за познание, тъй като това е истинният път към съвършенството, към доброто. С това същевременно видяхме как от тези наблюдения за нас се извлича един непосредствено практически жизнен въпрос и как спиритуалните мъдрости се поместват в нашата култура и в целия ни живот.
към текста >>
66.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Той
почит
ал като Висш Бог Яхве или Йехова.
Понеже съзнанието на Архангелите е толкова извисено, че те имат изцяло развит Дух-Живот, Будхи, и затова ръководят и направляват в земната еволюция от висотата, която съответства на Дух-Живот, Будхи. Изразява се в това, че Архангелите се явяват вождове и ръководители на цели народи. Това, което се нарича дух на народа и което се явява обединяващо за народите, това наистина е някакъв Архангел. И ще ви стане също ясно, че народите, които са съхранили още съзнанието за тези духовни връзки, не са гледали направо във Висшата Божествена Същност, а са се обръщали, така да се каже, към по-близките същества, които са ги водели и направлявали. Да вземем древно еврейския народ.
Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова.
Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението. Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог. Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”. В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека. Затова него са го наричали “Лицето на Бога”.
към текста >>
За това силата, която е идвала към тях от животните, те
почит
али като свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание.
Народите са чувствали това. Може да се каже, че от народния инстинкт лесно може да се почувства това. Един народ живее тук, друг там. Според различията на страните, в които живеят народите, те трябва да се ползват от едни или други животни, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ. Така, че древният египтянин, който напълно ясно е чувствал това, казвал: когато ние разглеждаме развитието на растенията, то откриваме, че в тях действат Ангелите, когато разглеждаме животните, виждаме, че те се направлявани от нашия ръководещ дух на целия народ.
За това силата, която е идвала към тях от животните, те почитали като свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание.
И при това, те не говорили за Архангели, но имали това усещане. Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните животни, но все пак в такива като сфинкса, крилатите животни и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните народи. В тях като че ли проблясват управляващите народа Архангели. За това вие можете да видите в различните животински групи възпроизводство на езотеричното явление на водещите Архангели, и много от образите на египетските божества се свеждат до тази представа, че Архангелът – духът, ръководещ народността – слиза надолу до царството на животните. Такава е основната задача на Архангелите; но има и още една.
към текста >>
67.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Култът към предците,
почит
ането на предците, всъщност се явява първата религия.
Все пак ние можем да открием нещо общо в това, което хората все още са съхранили в това следатлантско време: това е ехото на тези много надалече прострели се сили на паметта, едва ли това е имало място в атлантско време. Тогава паметта е била развита по съвсем различен начин от днешната. Хората са можели да си спомнят чак до живота на далечните им предци. Те знаели какво е направил този праотец столетия преди тях, те знаели това, както днес старецът знае за това, което е правил в своята младост. Такива възпоменания за предците са предизвикани от това, което може да се нарече религия на предците, култа към предците.
Култът към предците, почитането на предците, всъщност се явява първата религия.
В известен смисъл паметта се съхранила жива. Тази жива памет е била толкова велика, че в действителност за отделния човек, дори той да не е можел да се издигне до йога, все пак можело да настъпи спиритуално състояние, когато на сън или в особени психически състояния му се явявал общия праотец на народа. Това не е било просто сага, мит, че древният род бил жив като общ праотец, а това е било нещо, което от време на време се явявало на човек, което се явявало в психическото съзнание, съпътствало народа. Отделните народности, които се насочили през Европа, имали разнообразни преживявания. Но едно изживяване останало за много хора винаги активно и живо.
към текста >>
Чистата наука все повече и повече се прекланяла и
почит
ала външния свят.
Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят. От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н. Така ние виждаме, как явлението Христос Исус става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност, Христос е бил принуден да разкрие себе си за сетивното възприятие. В това, за човечеството се заключава най-силния исторически факт. Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят.
Чистата наука все повече и повече се прекланяла и почитала външния свят.
В това ние днес сме стигнали връхната точка. Християнството била силна подкрепа срещу това разтваряне в сетивното. Днес християнството трябва да бъде разбрано чрез теософско задълбочаване, за да може то да излезе пред човечеството с ново разбиране. По-рано, в Средните векове още съществувала връзката между науката и християнството. Днес ние се нуждаем от свръхсетивно задълбочаване на знанията, на мъдростта, за да се разбере християнството в цялата негова дълбочина.
към текста >>
68.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но съществата, които
почит
али като богове, например, Зевс, Вотан, вървят по друг път на развитие.
Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници. Всички тези неща са напълно обосновани и могат да се наблюдават с помощта на методите, които могат да развиват окултната мъдрост. В заключение бих искал да отбележа едно друго явление,което може да ви покаже,че за определени неща, за които се дават сега ,твърде често само абстрактно обяснение, произтичат в по-голямата си част от дълбоката мъдрост. Аз вече говорих, че в атлантските времена, когато хората вечер излизали от своето тяло, то те живеели сред тези духовни същества, които наричали богове. Тези хора вървели по пътя на потапяне във физическото тяло.
Но съществата, които почитали като богове, например, Зевс, Вотан, вървят по друг път на развитие.
Те не дохождат долу до физическото тяло: те не докосват физическия свят. Но също и тук има преходни състояния. Човекът е възникнал именно благодарение на това, че цялото негово душевно и духовно същество се уплътнило до физическо тяло. При човека груповата душа изцяло се насочила надолу към физичното ниво, и физическото тяло на човека станало отпечатък на груповата душа. Да предположим, че същество от вида на Зевс – което се явява несъмнено реално – така да се каже, само леко се докосва до физическото ниво, само немного влиза в него.
към текста >>
69.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците
почит
али като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Истинското автентично архитектурно изкуство произтича не от нещо друго, а от това, че в насочените линии които вече ги има в пространството, се залагат камъни и тухли, и по този начин стават видими, благодарение внасянето на материя, в тази постройка, която идеално, духовно вече се е определила в пространството. В най-чист вид това чувство за пространството е имал гръцкият архитект, който в своя храм във всичките негови форми е изразявал това, което живее в пространството, което можело да се почувства в пространството. Простият факт, че колоната поддържа хоризонтално или наклонено разположените линии на телата, е възпроизводство на съдържащите се в пространството духовни сили. И целият гръцки храм не е нещо различно, от запълване с материя на това, което живее вътре в пространството. За това гръцкия храм е чиста архитектонична мисъл, кристализирало пространство.
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Много повече от обикновена фраза се явяват думите, че гръцкият храм е място където живее бог. За този, който действително чувства тези неща, особеността на гръцкия храм се състои в това, което ние можем да си представим :далече наоколо и в него самия няма нито един човек. Гръцкият храм не се нуждае от човека, който би се взирал в него или би се намирал в него. Представете си, гръцкият храм, който стои самотно и наоколо на всички страни няма ни една душа. Тогава той повече от всякога всъщност е това, което трябва да бъде.
към текста >>
70.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
* така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4 тома на готски език.Най-
почит
аната германска ръкопис написана със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент.
* “Ако който идва към мен…..” Лека, 14,26 * Хаммурапи : 1793-1750 до р.х., владетел на Вавилон, съставител на кодекс от закони. * “ Аз и Отец едно сме” Йоан, 10, 30. * “било е, е и ще бъде”: По свидетелство на Плутарх, тези думи били изрисувани в храма на Изида в Саис Египет. * работи в три северни страни: март и април 1908, лекции в Лунд, Малмьо, Стокхолм, Упсал, Осло, Гьотеборг и Копенхаген.
* така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4 тома на готски език.Най-почитаната германска ръкопис написана със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент.
Тя е съхранена само частично и била открита в 16 век в абатството Верден в Рур, след това тя попаднала в Прага, после в Швеция, и от там в Холандия, където тя била сложена в сребърна подвързия /от тук идва името Сребърен кодекс). Сега се съхранява в библиотеката на университета в Упсал. * Из трите открити лекции в Стокхолм …..един: За основната мисъл на “Пръстена на Нибелунгите”, 1 април 1908г., никакви записки няма запазени. * душевното зърно “Парсифал” : виж Rihard Wagner “Mein Leben 11” по-късно в “Парсифал” лято 1882г. * саги и митове: виж “Mythen und Zeichen”, 4 лекции в Берлин 7, 14, 21, 28 октомври 1907
към текста >>
71.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вие може да сте сигурни: ако човек се обръща по този начин към религиозните документи, за него те никога няма да изгубят своята стойност, никога няма да пострадат страхо
почит
анието и свещения трепет, конто той изпитва към тях.
Духовната наука трябва да се опира само върху такива източници на познание, които са независими от всякакви исторически документи. И чак тогава, когато след независимата изследователска работа, проучим божествени-духовните мирови тайни, ние пристъпваме към религиозните документи. Едва тогава вникваме в тяхната истинска стойност. Защото едва тогава, в известен смисъл, ние сме свободни и независими от тях. Тогава в тях ние разпознаваме това, до което сме стигнали напълно самостоятелно.
Вие може да сте сигурни: ако човек се обръща по този начин към религиозните документи, за него те никога няма да изгубят своята стойност, никога няма да пострадат страхопочитанието и свещения трепет, конто той изпитва към тях.
Нека да си послужим и с един друг пример. Някой би могъл да каже: Евклид, древният геометър, за пръв път ни даде онази геометрия, която днес всяко дете изучава на определена степен от своето обучение. Обаче изучаването на геометрия- та свързано ли е непременно с книгите на Евклид? Питам: колко души изучават днес елементарната геометрия, дори и да нямат никакво предчувствие за първата книга, в която Евклид е вложил основните геометрични закони? Те изучават геометрията независимо от книгата на Евклид, защото тя води началото си от една способност на човешкия дух.
към текста >>
През древността то е било
почит
ано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята.
Както другите исторически документи не губят ни най-малко от своята стойност, ако познаваме тяхното истинско съ- държание, такъв е случаят и с Евангелието на Йоан. На този, който е проникнал в тайните на света, то се явява като един от най-забележителните документи в човешкия духовен живот. И после, когато се задълбочим в съдържанието на Йоановото Евангелие, ние можем да си зададем въпроса: Как става така, че след като Йоановото Евангелие се оказва толкова забележителен доку- мент за духовния изследовател, тъкмо теолозите, които са призвани да тълкуват Свещеното писание, все повече и повече изтласкват Йоановото Евангелие на заден план спрямо останалите три Евангелия? Поставяме този предварителен въпрос, още преди да сме започнали разглеждането на самото Йоаново Евангелие. Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения.
През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята.
В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина. Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия. И още: След като вземем описанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се натъкваме на толкова различни данни за отделните събития, че е невъзможно всички те да съвпадат с историческите факти.
към текста >>
И ето, в по-ново време се затвърди схващането, че в първите три Евангелия все пак би могла да се намери известна съгласуваност при описанието на палестинските събития, докато Евангелието на Йоан значително се отклонява от това, което разказват първите три Евангелия; следователно относно исто- рическите факти, за пред
почит
ане е да се доверим на първите три Евангелия, а историческата досто- верност на Йоановото Евангелие остава на заден план.
Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия. И още: След като вземем описанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се натъкваме на толкова различни данни за отделните събития, че е невъзможно всички те да съвпадат с историческите факти. Ето какво настроение посте- пенно обзе хората, които искаха да изследват кни- гите на Новия Завет.
И ето, в по-ново време се затвърди схващането, че в първите три Евангелия все пак би могла да се намери известна съгласуваност при описанието на палестинските събития, докато Евангелието на Йоан значително се отклонява от това, което разказват първите три Евангелия; следователно относно исто- рическите факти, за предпочитане е да се доверим на първите три Евангелия, а историческата досто- верност на Йоановото Евангелие остава на заден план.
И постепенно се стигна до заключението, че Евангелието на Йоан изобщо е създадено с други намерения, а не с тези на първите три Евангелия. Първите три Евангелия искаха само да разкажат това, което се е случило; авторът на Йоановото Евангелие обаче е преследвал съвсем друга цел. И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано сравнително по-късно. За тези неща ние ще говорим допълнително. Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години.
към текста >>
72.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я
почит
а и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга.
Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика. Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид. Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата. Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството! С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга.
Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга.
Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс. Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма. Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване. Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното.
към текста >>
73.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в
почит
ането на сетивния свят.
Той казва за себе си, че държи в десницата си 7-те звезди и 7-те златни светилника. 7-те звезди не са нищо друго освен символи на 7-те висши духовни Същества, които са ръководители на великите културни епохи. А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят. За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела.
В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят.
През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот! " "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е. той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
към текста >>
74.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В бога Балдур митът
почит
а бога на земното Слънце, на земната сила.
На тази почва могат да виреят нашите днешни растения, обаче онези, които бяха между растенията и животните и се нуждаеха от една жива почва, не могат, когато са изостанали назад в тяхното развитие на Лунната степен, да растат върху минералната почва. Имелът е едно такова растение. Ето защо той трябва да бъде паразитно растение в днешния растителен свят, защото е едно изостанало в своето развитие същество. Но Имелът не притежава вече и никакво усещане, въпреки че астралното тяло, което обгръща Имела, е съвсем различно от това на останалите растения. А това е чувствувал германският мит, той е чувствувал, че всъщност Имелът не принадлежи на нашето земно същество, че той е чужд на Земята.
В бога Балдур митът почита бога на земното Слънце, на земната сила.
Никое земно същество не може да се приближи до него с враждебно настроение. Ето защо и богът, за който митът, легендата има съзнанието, че той е едно изостанало в развитието си духовно същество, а именно Локи, не може да убие Балдур с никое от земните същества; той може да го убие с имеловата клонка, защото имелът е чужд между земните същества и затова може да служи на изостаналия Локи, който не е близък на земните богове. Зад такива легенди се крие една дълбока мъдрост. В този мит за Балдур и Локи ние навсякъде долавяме тази мъдрост. Ако бихте проучили нещата, вие бихте открили, че и в обичаите свързани с имела това, което се казва върху него, произхожда от една прадревна мъдрост.
към текста >>
75.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тези Същества те противопоставяха едно на друго: Аура Маздао, Светлинната аура, Ормузд, е Съществото, което персите
почит
аха като най-висшия Бог; Ариман е злият Дух, представителят на всички онези Същества, които населяваха формацията Земя+Луна.
В духовен смисъл Първата културна епоха на следатлантско време повтори първия планетарен период от развитието на Земята. Тя не е нищо друго, освен едно повторение на първия Земен период, осъществено във вътрешните образи и съзерцания на човешката душа. А сега нека да обхванем с поглед Втората следатлантска културна епоха. Религиозното съзнание на Древно-персийската култура има своите корени в принципа на светлината и мрака. Тогава великите посветени говореха на хората за две Същества, едното от които беше олицетворявано в Слънцето, а другото - в Луната.
Тези Същества те противопоставяха едно на друго: Аура Маздао, Светлинната аура, Ормузд, е Съществото, което персите почитаха като най-висшия Бог; Ариман е злият Дух, представителят на всички онези Същества, които населяваха формацията Земя+Луна.
Религията на персите представлява един спомен за втората голяма Земна епоха. А за Третата следатлантска културна епоха човекът трябваше да си каже приблизително следното: В мен живеят силите на Слънцето и на Луната; аз съм един син на Слънцето, но и един син на Луната. Всички сили на Слънцето и на Луната намират израз в лицето на „бащата” и „майката”. Ако в пра-древното минало светогледът на индийците се свеждаше до едно единство, то религията на персите се определяше от една двойнственост, характерна за епохата, когато Слънцето се отдели от Земята, а в религиозните възгледи на египтяни, халдейци, асирийци и вавилонци е залегнала троичността, която възникна след отделянето на Слънцето и на Луната. Троичността се проявява във всички религиозни възгледи на Третата следатлантска културна епоха и в Египет ние я виждаме в лицето на Озирис, Изис и Хорус.
към текста >>
76.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
По-късно, както обикновено става, хората започнаха да си представят тази богиня като някакъв фантом, роден от произвола на нечия фантазия, като някаква богиня, чиито култ древните са
почит
али на някакъв остров.
Тези човеци живееха, както се казва, в Рая. А човеците, които преждевременно слязоха на Земята, развиха особено силни тела, имаха суров, брутален израз на лицата, докато човеците, които искаха да развият по-благородните части на тях-ното същество, тези човеци постигнаха един много по-човешки облик. Това, което описваме сега, е запазено в ритуала на една чудна легенда. Известен е ритуалът, за който споменава Тацит: Легендата за богинята Нертус (Херта), която всяка година с една ладия навлиза сред морските вълни. Обаче тези, които теглят ладията, трябвало да бъдат убивани.
По-късно, както обикновено става, хората започнаха да си представят тази богиня като някакъв фантом, роден от произвола на нечия фантазия, като някаква богиня, чиито култ древните са почитали на някакъв остров.
Разпространи се мнението, че този култ има своя център в езерото Херта, намиращо се в Рюген. Хората вярваха, че там е мястото, където е плувала ладията на Нертус. Една забележителна измислица! Името „езерото на Херта” е съвсем ново. По-рано са го наричали „черното езеро” поради тъмния цвят и никому не би хрумнало да го нарича „езерото на Херта” и да го свързва с богинята.
към текста >>
77.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Днес ни се вижда твърде странно, нали така, как един човек може да бъде
почит
ан като Бог; за повечето хора това е напълно лишено от здрав смисъл.
Практически приложимо беше също и онова, което Мистериите даваха на хората. Но тук нещата са твърде странни и при едно по-внимателно проучване ние ще се опитаме да ги разберем. Мистериите на древните египтяни се стремяха към нещо твърде особено. Днешните хора са готови да се усмихнат, когато чуват че в определени времена фараонът е бил един вид посветен, когато чуват какво е било отношението на египтянина към неговия фараон, отношението на египтянина към държавническите дела на фараона. За европейските учени е твърде смешно, когато фараонът си приписва името „син на Хорус” или направо „Хорус”.
Днес ни се вижда твърде странно, нали така, как един човек може да бъде почитан като Бог; за повечето хора това е напълно лишено от здрав смисъл.
Обаче днешният човек не познава фараона и неговата мисия. Всъщност той няма никаква представа за посвещението на фараона. Днес под „народ” се подразбира само определен брой хора, които населяват дадена територия. За днешния човек „народът” е нещо абстрактно; за реалност той счита единствено определения брой хора, населяващи дадена област. Обаче не това е „народът” за онзи, който следва окултизма.
към текста >>
78.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Богинята от Ефес е
почит
ана и в днешните български земи.
*16. Артемида (лат.: Диана), дъщеря на Зевс и Лето, сестра-близначка на Аполон, богиня на лова, Луната, светлината и нощните вълшебства. За връзката между Ефеските Мистерии, Логоса и Евангелието на Йоан, чиито първи глави са написани в Ефес, Рудолф Щайнер говори на 2 Декември 1923 в цикъла "Mysteri endestaltungen" (Събр. Съч. № 232). За Ефеските Мистерии става дума и в лекцията от 22 Април 1924 в цикъла "Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството"(Събр. Съч. № 233а)
Богинята от Ефес е почитана и в днешните български земи.
Нейно светилище (заедно с релеф) е разкрито край с. Обединение, Великотърновско. На други два релефа от Врачанско и Санданско, както и на две мозайки от римска вила край Ивайловград са изобразени от мита за ловеца Актеон, превърнат от Артемида в елен и разкъсан от собствените си кучета. Друго светилище на Артемида е разкрито в античния град Петра, развалини от който се намират в землището на с. Мулетарово, Благоевградско.
към текста >>
79.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това, което свещените Риши са обожавали като Вишва Карман, което Заратустра е наричал Ахура Маздао, което Мойсей е
почит
ал като "ехиех ашер ехиех", то трябваше да се яви в един отделен човек, в Исуса от Назарет, в земно ограниченото човечество.
Тук ние виждаме подготвителните степени. Такива подготвителни степени е изминало и самото човечество. И онези, които са ръководили развитието на човечеството напред, ръководителите на човечеството също е трябвало да изминат тези подготвителни степени, докато един от тях беше вече толкова напреднал в своето развитие, щото можа да стане носител на Христа. Ето така се представя развитието на човечеството, разгледано в светлината на духовното изследване. Но има още и нещо друго.
Това, което свещените Риши са обожавали като Вишва Карман, което Заратустра е наричал Ахура Маздао, което Мойсей е почитал като "ехиех ашер ехиех", то трябваше да се яви в един отделен човек, в Исуса от Назарет, в земно ограниченото човечество.
Толкова далече трябваше да стигне то. Но за да може това Същество да живее в едни такъв човек, какъвто беше Исус от Назарет, необходими бяха много неща. За това беше необходимо самият Исус от Назарет да се намира на една висока степен на развитие. Не всеки човек можеше да стане носител на такова Същество, което идва в света по описания начин. Ние, които сме запознати с Духовната наука, знаем, че има прераждане.
към текста >>
80.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
на човека, който се е освободил от пречките и предразсъдъците на непосредствено заобикалящата го среда За това не е необходимо той да изгуби уважението си към идеите на заобикалящия го свят, даже той може да запази още по-силно своите чувство на
почит
и уважение.
Например, възможно е той да мине през тези опитности през време на своето детство. Да предположим, че този човек е достигнал определена степен на окултно развитие в едно минало прераждане. Той ще се прероди нормално; но към 7-та или 8-та година той ще мине през едно тежко изпитание и последствието от това ще бъде, че всичката мъдрост добита в миналото ще възникне постепенно, така щото той ще се намери на степента, която беше достигнал в своя минал живот и ще може да напредва към следващата степен. Както виждате ние не можем да разберем живота на един човек, който вече е минал през някои степени на развитието, освен като държим сметка за тези факти. Една от степените, която човек достига относително бързо, когато той тръгне в пътя на познанието, е тази, която се нарича степен на "свободния човек", т.е.
на човека, който се е освободил от пречките и предразсъдъците на непосредствено заобикалящата го среда За това не е необходимо той да изгуби уважението си към идеите на заобикалящия го свят, даже той може да запази още по-силно своите чувство на почит и уважение.
Да предположим, че този човек умира, след като е придобил известна вътрешна независимост. В неговия следващ живот може да настъпи относително рано едно събитие, например да изгуби своя баща или някое друго близко същество, с което е свързан; или баща му го отхвърля и се отнася лошо с него. Този род неща ни са предадени вярно чрез легендите на много народи, защото тези легенди съдържат много повече мъдрост може да ни предложи съвременната наука. Така в такива легенди Вие ще намерите типичния факт, че бащата напуска своето дете и го изгонва от дома; тогава детето е отгледано от овчари и по-късно отново доведено от тях към неговата истинска мисия. Вижте в това отношение разказа за Хирон, за Ромулус и Ремус.
към текста >>
81.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Някои от тях насочваха с пред
почит
ание своето духовно виждане към духовете-орел, други към духовете-лъв, духовете-телец или духовете-човеци, според собствената природа на тези, които трябваше да бъдат посветени.
Тези последните бяха тогава най-напредналите. Нека сега се върнем отново към древното посвещение. То даваше на човека възможност да вижда лице с лице висшите духовни същества, които бяха предшествували човека. Но според планетите, от които, в даден момент на тяхното развитие, бяха слезли човеците, Марс, Юпитер, Венера, посвещението приемаше различна форма. Ето защо още на Атлантида съществуваха различни оракули.
Някои от тях насочваха с предпочитание своето духовно виждане към духовете-орел, други към духовете-лъв, духовете-телец или духовете-човеци, според собствената природа на тези, които трябваше да бъдат посветени.
Тази разнообразност е една от особеностите на атлантските времена, споменът от които е траял още дълго време. Например в Мала Азия, в Египет биха могли да се намерят центрове на мистерии, където посвещението се даваше по такъв начин, че посветените съзерцаваха божествените същества под формата на духове-телец или духове-орел. Всяка външна цивилизация е произлязла от тези мистерии и онези, чието виждане достигаше до духовните същества под идеална а форма на лъва, виждаха в тялото на лъва един вид отражение на това, което бяха съзерцавали. Но тъй като си даваха сметка, също, че тези духове работеха над човешкото развитие, те изобразяваха тялото на лъва с човешка глава. От там впоследствие е произлязъл свинксът.
към текста >>
И в тези мистерии беше възприето, да не се занимават с живота, който е предшествувал момента на посвещението, а да се интересуват само за този, който, според така често срещания израз в Евангелията, беше станал "Син Божи", син на боговете Платон беше "Син Божи" за еврейските
почит
атели и ученици, които бяха едни от най-напредналите.
То имаше своето отражение във външния свят в смисъл, че онзи, който беше една висша личност и който е бил посветен, не беше разглеждан само според неговия естествен произход, но според свръхестествената причина на неговото съществуване. Спомнете си, че учениците на Платон, които наистина искаха да разберат своя учител в неговата действителна същност, не търсеха, кой е физическият баща на Платон. За тях лъчезарността на Платоновия дух оставаше в сянка всичко друго, Те мислеха, че душата, която бе живяла в това тяло, беше родена от едно висше същество, което е оплодило неговата човешка природа. Така те приписваха за рождението на Платон, не на физическия, а на духовния Платон, на Аполона. За тях Платон беше син на Аполона.
И в тези мистерии беше възприето, да не се занимават с живота, който е предшествувал момента на посвещението, а да се интересуват само за този, който, според така често срещания израз в Евангелията, беше станал "Син Божи", син на боговете Платон беше "Син Божи" за еврейските почитатели и ученици, които бяха едни от най-напредналите.
Трябва да си дадем сметка за значението, което това описание имаше за човешкия живот на тези синове на боговете на Земята. Именно в тази четвърта епоха на културата /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен свят и започнаха да обичат Земята. Те бяха обичали боговете на древността, защото бяха могли да видят, че синовете на Земята са били в миналото синове на боговете. Това чувствува особено много авторът на Евангелието на Марка. Той започва да описва само това, което е станало след кръщението, извършено от Йоана.
към текста >>
82.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Когато
почит
ателите на Стария Завет чуваха думите: "Аз и Отец Авраам сме едно" те чувствуваха нещо, което съвременният човек съвсем не може да разбере.
Населението на Галилея беше напълно смесено. Но кое беше това, за което Христос трябваше да се чувствува особено призван с оглед на неговата мисия? Едни от най-знаменателните думи, които той е произнесъл, са тези: "преди Авраам да бъде, беше "Аз Съм”! А също и следните: "Аз и Отец сме едно! " С това той искаме да каже, че за онези, които са свързан и със стария начин на живот, Азът се чувствува в сигурност само в лоното на едно братство основано на кръвните връзки.
Когато почитателите на Стария Завет чуваха думите: "Аз и Отец Авраам сме едно" те чувствуваха нещо, което съвременният човек съвсем не може да разбере.
Това, което човекът нарича своя индивидуален аз, което се развива между пределите на раждането и смъртта, може да му изглежда краткотрайно, преходно. Но този, който наистина вярваше в Стария Завет и беше получил ученията изпълващи душата на човечеството през онези древни времена той не говореше алегорично, но конкретно, когато казваше: "без съмнение Аз съм един индивид, но същевременно Аз съм свързан с великия организъм, който се простира до Отца Авраама. Пръстът няма съзнание за тялото освен до тогава, докато е свързан с него; така и Аз нямам спомени освен докато се чувствувам свързан с великия организъм на моя народ, който се простира до Отца Авраама. Аз завися също така тясно от моя народ както моят пръст зависи от моето тяло. Ако този пръст бъде отрязан, той престава да бъде вече пръст; неговият живот е осигурен само докато той е свързан с моята ръка, моята ръка с моето тяло.
към текста >>
83.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от
почит
аните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа.
Тук имаме един преход в течение само на няколко десетилетия, от Есхил до Еврипид, когато се извършило това, което ви описах и което е едно неопровержимо потвърждение. Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята трагедия; прекарайте през погледа на душата си това, което става там! Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската война. Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена. Синът Орест отсъствува.
Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа.
Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението. Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на духовното наблюдение. И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест. Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта.
към текста >>
84.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Мъдростта на египтяните, която е така много
почит
ана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот.
На този въпрос трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния живот. Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези народи, които току що Ви охарактеризирах, които одухотворяваха така да се каже външното тяло. У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път. У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен живот е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни.
Мъдростта на египтяните, която е така много почитана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот.
Всички изкуства, мъдростта, които трябваше да се развият в хората отвътре, всички те се проявиха у това течение на развитието на човечеството. Така ние виждаме, че сред това човешко течение се отдаваше по-малко значение на одухотворяването на външното тяло, а напротив се обръщаше по-голямо внимание на одухотворяването на вътрешните сили на душата, на тяхното все по-голямо префинване. Погледнете гръцката пластика, гръцката скулптура! Когато искаше да изобрази одухотвореното, облагородено физическо тяло, тя изобразяваше тогава представителя на народните маси на северното течение. Всички образи на Зевс, на Афродита, на Палас Атина в тяхната външна конфигурация представляват типа на расата на северните народови маси.
към текста >>
85.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
От тук и онова безгранично
почит
ане на Ведите като едно божествено същество в древни времена.
Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света. Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз". Обаче онзи който може да заеме правилно становище спрямо Ведите, той трябва да застане пред тях, както е заставал древния индиец, т.е. трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост". Ето защо думите на Ведите, частите на Ведите, особено на Риг-Веда, не са само документи върху нещо свещено, но самите те са не що свещено за онези, които са чувствували, каква е връзката.
От тук и онова безгранично почитане на Ведите като едно божествено същество в древни времена.
Това трябва ние да разберем. И ние трябва да го разберем от душата на древния индиец. И ние трябва да се научим да разбираме някои неща, защото отиваме към един идеал, към идеала да намерим отново първата културна епоха на по-висока степен, т.е. да основем отново тази епоха на по-висока степен. Ние трябва да научим нещо от това, което се казва, например за думите на Ведите, че Варавадша е изучавал Ведите в течение на три столетия.
към текста >>
Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо
почит
ано съкровище от мъдрост.
Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха. Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило. Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят. Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха.
Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост.
В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света. Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения. Обаче по-тъмно и сянковидно беше станало онова Същество, което през древната индийска епоха беше напълно достъпно за познанието и в своята по-дълбока същност се беше оттеглило пред погледа. За халдео-египетската мъдрост това най-висше единно Същество беше станало още по-сянковидно. Халдейците го наричат Ану и това име означава нещо, което е единството на двата свята, но което стои далече, далече високо над онова, което човек може да познае.
към текста >>
Те бяха
почит
ани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило. Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят. Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха. Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост. В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света.
Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
Обаче по-тъмно и сянковидно беше станало онова Същество, което през древната индийска епоха беше напълно достъпно за познанието и в своята по-дълбока същност се беше оттеглило пред погледа. За халдео-египетската мъдрост това най-висше единно Същество беше станало още по-сянковидно. Халдейците го наричат Ану и това име означава нещо, което е единството на двата свята, но което стои далече, далече високо над онова, което човек може да познае. То беше станало още по-сянкообразно отколкото Заруана акарана. И халдейците не дръзнаха да погледнат нагоре в онези области, в които човекът от епохата на Заратустра беше гледал, а те поглеждаха в онези области, които са по-близко до човешката мисъл.
към текста >>
86.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно
почит
ание и обожание по отношение на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си като истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас!
За Заратустра, за Буда, за Скитианос, за тях знаеше той че чрез тях в културата на бъдещето се вливаше онази мъдрост, която постоянно е идвала от Бодисатвите и която трябва да бъде използувана, за да бъде разбран най-достойният обект на всяко разбиране, Христос, който е едно Същество съвършено различно от Бодисатвите, който може да бъде разбран само, когато се вземе заедно цялата мъдрост на Бодисатвите. Ето защо в духовните мъдрости на европейците наред с всичко друго се съдържа и единно синтетично сливане на всички учения, които са били дадени на света чрез тримата велики ученици на Манес, и чрез самия Манес. Макар и Манес да не е бил разбран, ще дойде време, когато европейската култура ще се развие така, че отново ще може да се свърже един смисъл с имената на Скитианос, Буда и Заратустра. Те ще дадат на хората учебния материал, за да разберат Христа. Чрез тях хората ще разберат все по-добре и по-добре Христа.
Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно почитание и обожание по отношение на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си като истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас!
" Това беше една формула разпространена в много области на християнската епоха, чрез която формула някой изповядваше себе си като истински християнин. Това, което хората вярваха, че трябва да проклинат тогава, това ще бъде колегиумът от учители, които ще направят Христа най-добре разбираем за човечеството, към които човечеството ще насочва своя поглед като към великите Бодисатви, чрез които ще бъде разбран Христос. Днес най-малкото, което може човечеството, е да поднесе две неща на тези велики учители на Розенкройцерството, две неща, което може да означава само едно начало на това, което в бъдеще ще живее велико и мощно като разбиране на Християнството. Това трябва да бъде сторено чрез днешната духовна наука; тя трябва да започне да донася в света ученията на Скитианос, на Заратустра и на Гаутама Буда, не в тяхната стара, а в тяхната съвършено нова форма, която днес може да бъде изследвана със собствени сили. Ние започваме с това, да въплътим в културата първо елементарното, което можем да научим от тях.
към текста >>
87.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Почит
и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на мислене, от който бяха дадени нашите разглеждания.
В ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ Първа лекция. Берлин, 2 ноември 1909 г. Разглежданията, които бяха предприети във връзка с Евангелието от Йоан и Евангелието от Лука[1], и общата постройка на изложените мисли са подчинени на следната гледна точка: това, което обозначаваме като съществото Христос Исус (доколкото изобщо в наше време е възможно човешкото му разбиране), е толкова велико, обширно и огромно, че разглеждането не може да изхожда от това, по едностранчив начин да се каже кой е бил Христос Исус и какво значение има съществото Му за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. В нашите разглеждания това би се показало като неуважение по отношение на най-великия миров проблем.
Почит и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на мислене, от който бяха дадени нашите разглеждания.
Благоговение и почит, които бихме могли да изразим в настроението: старание да не се поставя твърде високо това, което се явява човешко разбиране, когато се намираме пред най-великия проблем. Да се стараем да поставяме всичко това, даже и което може да ни даде толкова издигнатата духовна наука, не твърде високо, ако става дума за среща с този най-велик проблем на живота. И да не смятаме, че човешките думи могат да кажат нещо друго, освен едностранчива характеристика на този най-велик проблем. Във всички лекции, които се изнесоха в течение на последните три години, централна точка бяха думите, казани в Евангелието от Йоан. Тези думи са: „Аз съм светлината на света“[2].
към текста >>
Благоговение и
почит
, които бихме могли да изразим в настроението: старание да не се поставя твърде високо това, което се явява човешко разбиране, когато се намираме пред най-великия проблем.
Първа лекция. Берлин, 2 ноември 1909 г. Разглежданията, които бяха предприети във връзка с Евангелието от Йоан и Евангелието от Лука[1], и общата постройка на изложените мисли са подчинени на следната гледна точка: това, което обозначаваме като съществото Христос Исус (доколкото изобщо в наше време е възможно човешкото му разбиране), е толкова велико, обширно и огромно, че разглеждането не може да изхожда от това, по едностранчив начин да се каже кой е бил Христос Исус и какво значение има съществото Му за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. В нашите разглеждания това би се показало като неуважение по отношение на най-великия миров проблем. Почит и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на мислене, от който бяха дадени нашите разглеждания.
Благоговение и почит, които бихме могли да изразим в настроението: старание да не се поставя твърде високо това, което се явява човешко разбиране, когато се намираме пред най-великия проблем.
Да се стараем да поставяме всичко това, даже и което може да ни даде толкова издигнатата духовна наука, не твърде високо, ако става дума за среща с този най-велик проблем на живота. И да не смятаме, че човешките думи могат да кажат нещо друго, освен едностранчива характеристика на този най-велик проблем. Във всички лекции, които се изнесоха в течение на последните три години, централна точка бяха думите, казани в Евангелието от Йоан. Тези думи са: „Аз съм светлината на света“[2]. Разбирането на тези думи от Евангелието от Йоан беше цел на всички лекции, които бяха посветени на Евангелието от Йоан.
към текста >>
Но ако имахме достатъчно голямо уважение и
почит
пред самото това същество, бихме разбрали и нещо от другите качества, които това същество съдържа още в себе си.
Защото е трябвало да се изобрази не нещо друго, а второто качество на Христос Исус. Този, който познава в съществото само две качества, познава ли цялото същество? Доколкото в това същество пред нас се изправя най-великата загадка, са били необходими обяснения за разбирането на двете качества. Но никой не следва да преувеличава своите възможности като смята, че чрез разглеждането на две негови качества, той е способен да разглежда от упор самото същество. Ние описахме две качества на Христос Исус и не пропуснахме да направим всичко, което би могло да ни доведе до предвиждащо разбиране за голямото значение на тези две качества.
Но ако имахме достатъчно голямо уважение и почит пред самото това същество, бихме разбрали и нещо от другите качества, които това същество съдържа още в себе си.
Така би било възможно и трето, и това трето е свързано с нещо, което не се е още разглеждало в нашето движение и може да се характеризира само в общи линии. Може да се каже, че в описанието на Христос в Евангелието от Йоан, Той е описан като висше същество, като същество, на Което служи царството на изпълнените с мъдрост Херувими. Така е изобразен в Евангелието от Йоан, с настроение, предизвикано от реещите се в орловите висини Херувими. Когато Го изобразяват в духа на Евангелието от Лука, Го изобразяват как се разширява топлият огън на любовта от Христовото сърце. Тук изобразяват това, което Той е бил за света благодарение на това, че е действал във висините, където пребивават Серафимите.
към текста >>
Тогава бихме казали: с
почит
се приближихме към Теб и получихме представа за Твоето мислене, чувстване и воля, и как тези три качества на Твоята душа ни се представят като величествени земни праобрази.
Когато в духа на Евангелието от Йоан говорим за висшето слънчево същество, което наричаме Христос, като за светлината на земното Слънце в духовен смисъл, и когато в духа на Евангелието от Лука говорим за топлината на любовта, която се разпространява от земното Слънце Христос, то когато говорим в смисъла на Евангелието от Марко, говорим за силата на земното Слънце в самия духовен смисъл. Всичко това, което присъства в силите в Земята, което тъче тук и там в тайните и явни земни сили и власти – ето какво би се изправило пред нас при разглеждането на Евангелието от Марко. Можете да се осмелите, макар и само като предчувствие, да разбирате идеите, които са дошли на Земята – като земни мисли на Христос, когато се издигаме към Него в духа на Евангелието от Йоан, може да се усети топлия повей на жертвената любов, позволявайки да струи през нас топлината на Евангелието от Лука, може да се провиди мисленето на Христа в Евангелието от Йоан, чувстването на Христа чрез Евангелието от Лука, а с волята на Христа се запознаваме чрез Евангелието от Марко. Тук научаваме отделните сили, чрез които той реализира любовта и мъдростта. Бихме прозрели три качества, ако към разглежданията на Евангелието от Йоан и от Лука присъединим разглеждането на Евангелието от Марко.
Тогава бихме казали: с почит се приближихме към Теб и получихме представа за Твоето мислене, чувстване и воля, и как тези три качества на Твоята душа ни се представят като величествени земни праобрази.
Определихме нашите разглеждания така, сякаш разглеждаме някой човек съвсем ограничено и казваме: той се състои от сетивна душа, разсъдъчна и съзнателна душа. А сега да разгледаме характерните особености на сетивната душа, разсъдъчната душа или душата на характера и съзнателната душа. Ако използваме думите „съзнателна душа“ за Христос, можем да кажем: стигаме до нейното провидческо разбиране в Евангелието от Йоан; душата на характера на Христос: стигаме до нейното разбиране чрез Евангелието от Лука; сетивната душа с всичките ѝ сили на волята – открива ни се чрез Евангелието от Марко. Последното, ако успеем да го разгледаме подобаващо, ще ни даде разяснение за скритите и явни сили на природата, които действат в нашия свят, концентрирайки се в единствената индивидуалност на Христа, ще ни даде разяснение за същността на всички сили, които ги има в света. В Евангелието от Йоан пребиваваме в мислите, в Евангелието от Лука се задълбочаваме в чувствата на това Същество, и, доколкото при това от човека не се изисква да навлиза толкова дълбоко в тази индивидуалност, разглежданията по отношение на това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко, представляват сякаш система от всички скрити природни и духовни сили на света.
към текста >>
88.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова лозата е давала напитка на тези хора, които не искали да стават ясновидци в по-висш смисъл, а
почит
али само бог Дионис и позволявали на способностите си да се издигнат от Земята.
Затова не следва да се смята, че това, което преди е водело до там, да станеш ясновиждащ познавач на Христа, би довело до важно и плодотворно познание също и в смисъла на съвременния човек. Първото, което се е изисквало от назореите, е пълен отказ от всякакви алкохолни напитки. Било най-строго забранено да се вкусва каквото и да е приготвено с оцет. За спазващите особено строго инструкциите, било необходимо да избягват всичко свързано с грозде, тъй като може да се каже, че в гроздето растителнообразуващият принцип прекрачва известна граница, а именно точката, която определя, че в растението действат само слънчеви сили. Но в лозата действат не само слънчеви сили, но и нещо, развиващо се вътре, узряващо вече при ежегодно отслабващата слънчева сила, която властва през есента.
Затова лозата е давала напитка на тези хора, които не искали да стават ясновидци в по-висш смисъл, а почитали само бог Дионис и позволявали на способностите си да се издигнат от Земята.
Докато е траела подготовката, назореят не е трябвало да се докосва до нещо, което може да умре и има астрално тяло; накратко, назореят е трябвало да избягва контакт с животни. Той е трябвало да бъде вегетарианец в най-строгия смисъл на думата; затова в определени местности най-строгите назореи избирали за своя единствена храна сладкия рожков. Рожковът бил особено чест избор за храна на тези, които са се стремили към назорейството. Те се хранели също и с мед от диви (не домашни) пчели и други медоносни насекоми. Такъв начин на живот по-късно е избрал и Йоан Кръстител, когато също се е хранил с рожкови и див мед.
към текста >>
89.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тези хора от миналите времена са изпитвали нечувано, съвсем не днес измислено благоговение пред великото Христово събитие благодарение на четирите Евангелия, и по странен начин са усещали, че, понеже са имали четири Евангелия, толкова повече е трябвало да
почит
ат и ценят това събитие.
Тогава може да се попита: да, но тези малцина, които са стояли начело на духовния живот, съвсем не са били кръгли глупаци за да не разберат това, което днес може да разбере всяко дете: това, че Евангелията си противоречат в днешен смисъл? Искайки да се ориентираме в този въпрос, скоро бихме забелязали нещо друго, а именно, че целият свят на човешките чувства се е отнасял по-различно към Евангелията, отколкото днес. Днес съществува критичен разсъдък, който се учи на всичко за своя начин на мислене от външната сетивна действителност. И когато той се прилага и за Евангелията, на него не му е трудно да намира разсъдъчни противоречия, защото откриването им не е кой знае колко трудно. Как тези, които са стояли начело на духовния живот и в течение на миналите столетия са държали в ръцете си Евангелията, са могли да се примирят с това, което днес наричаме противоречия?
Тези хора от миналите времена са изпитвали нечувано, съвсем не днес измислено благоговение пред великото Христово събитие благодарение на четирите Евангелия, и по странен начин са усещали, че, понеже са имали четири Евангелия, толкова повече е трябвало да почитат и ценят това събитие.
Как е възможно това? Възможно е, защото древното тълкуване на Евангелията е вземало предвид нещо съвсем различно, отколкото се взема днес. Днешните критици не правят това по-умно от някой, който снима букет цветя от едната страна и получава определена снимка на букета. След това той показва на света тази снимка. Хората я разглеждат и си казват: сега имам точна представа за букета цветя.
към текста >>
Когато разглеждаме хората от другите култури със сумрачното им ясновидство, възниква въпрос: как те са получавали това, което е било най-важно за тях, което са
почит
али най-много в света?
Затова това, което било дадено на Авраам като мисия, е свързано с физическото наследяване от едно поколение към друго; тоест, че тази съвършена организация на физическия мозък на Авраам е трябвало да преминава по наследство към потомците му от поколение на поколение. Доколкото мисията му се е състояла именно в това, физическият му мозък да става все по-съвършен, той и е трябвало да става все по-съвършен от поколение на поколение. По такъв начин, мисията на Авраам била нещо, което било свързано с размножението, за да става все по-съвършено в хода на физическото развитие. С приноса, който е трябвало да внесе древноеврейската култура, е свързано и нещо друго. Ще разберем това друго, ако си представим следното.
Когато разглеждаме хората от другите култури със сумрачното им ясновидство, възниква въпрос: как те са получавали това, което е било най-важно за тях, което са почитали най-много в света?
Те са го получавали така, сякаш то избухвало в тях вътрешно, като инспирация. Те нямали нужда да правят изследвания, както днес. Днес човек придобива науката като прави изследвания навън, той експериментира и от комбиниране на външните факти, получава своите закони. В древността човек не е изследвал това, което е трябвало да знае, а то е избухвало в него като откровение. Той е възприемал това вътре в себе си; душата му е трябвало да роди това вътре в него.
към текста >>
90.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това обяснява голямата
почит
, с което човекът в древни времена гледаше назад в миналото, и неговото пряко познание на миналото.
То се изследва посредством изучаването на свидетелства, запазени в предания, в каменни плочки, във вкаменени кости или черупки или камъни, чиито форми показват преобразуванията, които са се случили в предишните етапи на еволюцията. Всички тези неща се изследват с цел по този начин да може да имаме картина на миналото. Сега ние гледаме назад към по-ранен етап на човечеството, когато човекът имаше миналото пред себе си като непосредствено настояща реалност, като картина в пространството. Това ни упътва към предишна степен на човешката душа, когато човекът не се нуждаеше от това да прави изследвания за своя произход, защото беше способен да го види. Според степента на своето развитие, той можеше да гледа повече или по-малко назад в миналото и да види откъде е произлязъл самият той.
Това обяснява голямата почит, с което човекът в древни времена гледаше назад в миналото, и неговото пряко познание на миналото.
Имайки предвид тези три последователни етапа на човечеството, сега ние трябва да се вгледаме доста по-отблизо в естеството на човека, ако искаме да увеличим своето разбиране за човешката еволюция. Човекът не винаги е бил това, което е днес; той е станал онова, което е, постепенно и на етапи. Той се е развил от други степени, от други форми на съществуване, до своето настоящо състояние. Във връзка с душевния живот ние трябва да се обърнем към едно предишно състояние, защото то прилича на онова, което човек трябва да постигне в бъдещето след като е познал онова, което в настоящата епоха наричаме силата на мисленето на главата. Пряко превръщане от предишното към бъдещото състояние е, разбира се, немислимо; плодовете на настоящето трябва да бъдат приети в душата, за да се издигне тя до по-висши степени.
към текста >>
91.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които
почит
ат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини.
Къде другаде в настоящия свят на обществен хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се чувстваме вътрешно сродни? Днес светът е така разпокъсан! Има хора, които стоят един до друг в офиси или работни стаи или заводи, вършещи еднакъв вид работа, но те може да бъдат далеч, много далеч душевно! Това е последствие от съвременния живот. Ние може да стоим заедно с други хора, и въпреки това обстоятелствата да са такива, че да нямаме разбиране от никой друг.
Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които почитат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини.
Хора, иначе чужди нам, може тогава да ни се разкрият като носители на вътрешно същество, което познаваме, и ние осъзнаваме, че може да има кръвна връзка в духа. В размера, в който се разпространяват тези идеали, ние ще намерим родствени души по цялото земно кълбо. Тогава се казва нещо от неизразимо значение за нашата епоха, за съвременния духовен живот. Познанието, свалено от висините на духа, променя човешките същества, превръща ги в индивиди, които в основната част на своето естество са свързани в духа, без значение колко далеч и безразлични един към друг са те. В разпространяването на такова познание ние не само разпръскваме мъдрост за висшите светове, а и нещо, което поражда любов между човешките души.
към текста >>
92.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
И когато трябва да навлязат в някои конкретни подробности, те просто го забравят и пред
почит
ат да останат в сферата на материалистичното съзнание, фактически онова, което застава толкова тайнствено пред нас, когато, проучваме земите на този или онзи народ, е именно етерната аура на съответната географска област.
Вие виждате, че в етерната аура на географските области има нещо променливо и тези внезапно настъпващи промени много често могат да бъдат предизвикани външно. Всяка една такава етерна аура в известен смисъл представлява едно съчетание между това, което се надига от почвата и онези влияния, които идват от преселенията на народите. Когато разглеждаме тази аура, ние трябва да сме наясно върху факта, че в известен смисъл едно от най-често цитираните изречения, което знаем от Духовната наука, всъщност никога не е било разбирано, или поне никога не е било анализирано с достатъчно задълбоченост, и тук, в нашия случай, бих казал, е максимално валидно, а именно изречението: Всичко, което физическото съзнание вижда във външния свят, е само Майя, или илюзия. Това изречение често пъти звучи и в теософските среди, обаче твърде малко се прави, за да бъде то приложено в самия живот. Обикновено хората го произнасят като една абстрактна истина.
И когато трябва да навлязат в някои конкретни подробности, те просто го забравят и предпочитат да останат в сферата на материалистичното съзнание, фактически онова, което застава толкова тайнствено пред нас, когато, проучваме земите на този или онзи народ, е именно етерната аура на съответната географска област.
Това, което физическите очи виждат в зелената растителна покривка на Земята, в особената конфигурация на терена и т.н., е общо взето само Майя, илюзия; то е по-скоро едно сгъстяване на всичко онова, което действува в етерната аура. Всъщност от етерната аура зависи само онази част на външния свят, която е свързана с основния организиращ принцип на живота. Архангелите се подчиняват на духовните закони и не могат да се намесват в областта на физическите закони. Следователно, влиянието на Архангелите не се простира до там, където са в сила чисто физическите закони, обуславящи примерно формата на планинските вериги, почвения състав и т.н. Да, Архангелите не са толкова напреднали в своето развитие, че да се намесват направо в чисто физическите отношения.
към текста >>
Преди идването на Христос Исус, хората
почит
аха Яхве, или Йехова, а след това те започнаха да
почит
ат именно действуващото от мировото пространство Христово Същество.
Те влизат в един вид състезание с Духовете на Народите и то върху онзи терен, където действуват именно Духовете на Народите. Първото нещо, което възниква от сблъсъка между тези две категории духовни Същества, е говорът, това, което не би могло да възникне без формата и строежа на човешкото тяло. В строежа на човешкото тяло се проявяват именно тези други Духове на Народите, които са дълбоко свързани както с природните сили, така и с хората. Следователно, ние не бива да приписваме говора просто на онези Същества, които са интимно вплетени в народностния темперамент и като Същества, стоящи две степени над човека, определят неговата конфигурация. Съществата, които пораждат говора, действително притежават голяма сила, те не случайно са „Власти“; те упражняват своите въздействия върху арената на Земята, защото са останали на Земята, докато техните „партньори“ действуват в Аза от Слънцето, от мировото пространство.
Преди идването на Христос Исус, хората почитаха Яхве, или Йехова, а след това те започнаха да почитат именно действуващото от мировото пространство Христово Същество.
Относно Духовете на говора, Духовете на езика, ние трябва да знаем: В областта на говора човекът обикна именно онова, което остана свързано със Земята. Тук ние трябва да отворим душите си за съвършено нови възгледи. Човекът е склонен да прилага своите собствени понятия върху цялата Вселена. И естествено, той изпада в огромно заблуждение, ако си представя тези „изостанали“ Същества, като например една ученичка, която повтаря класа поради слаб успех. Те изостават не поради незнание, а поради изискванията, на една велика мъдрост, която движи и ръководи целия свят.
към текста >>
И това трябва да е така, защото едната дефиниция дава пред
почит
ание на влиянията, идващи от нормалния Архангел, другата дефиниция се ръководи по-скоро от влиянията, идващи от абнормния Архангел, а третата дефиниция се съобразява главно с индивидуалните качества, които са налице у един или друг представител на съответния народ.
Ето тайната на този народ, основател на Първата следатлантска култура. Обаче тази подробност може да бъде наблюдавана и при всички останали народи, защото при тях също възниква това чудно взаимодействие на споменатите три сили: Нормалния Дух на Народа или Архангел, абнормния Архангел и това, което действува вътрешно в абнормния Дух на Времето, който се проявява именно вътрешно не като Дух на Времето, и накрая идва това, което истинският Дух на Времето връчва като едно интимно послание на този или онзи народ. Истинското познаване на един народ изисква от нас да се вслушваме в тези сили и старателно да проверяваме участието на всеки един от споменатите фактори в живия организъм на народа. Ето защо за хората, които не се съобразяват с окултните сили в общочовешката еволюция, става все по-трудно да дефинират понятието „народ“. Опитайте се да намерите някъде из литературата по този въпрос дефиниция на понятието „народ“ и ще установите всевъзможни дефиниции, които нямат нищо общо помежду си.
И това трябва да е така, защото едната дефиниция дава предпочитание на влиянията, идващи от нормалния Архангел, другата дефиниция се ръководи по-скоро от влиянията, идващи от абнормния Архангел, а третата дефиниция се съобразява главно с индивидуалните качества, които са налице у един или друг представител на съответния народ.
Всеки човек, който се заема с дефиниции, има различни предпочитания и включва в своите дефиниции коренно различни фактори. Благодарение на Духовната наука ние знаем, че далеч не е нужно тези дефиниции да са винаги погрешни; само че те винаги са потопени в илюзия, в Майя. От това, което някой казва, лесно може да се види, дали той остава в илюзията и дали взема под внимание различните действуващи сили. И естествено, когато разглеждаме от духовнонаучна гледна точка един народ като швейцарския, който населява една територия, а говори три езика, ние ще стигнем до коренно различни дефиниции, отколкото ако разгледаме друг на род, който говори само един език. Ние допълнително ще обсъдим въпроса защо има народи, чиято активност се определя главно от Духа на Личността, следователно народи, които съществуват главно поради взаимодействията между отделните личности.
към текста >>
Всеки човек, който се заема с дефиниции, има различни пред
почит
ания и включва в своите дефиниции коренно различни фактори.
Обаче тази подробност може да бъде наблюдавана и при всички останали народи, защото при тях също възниква това чудно взаимодействие на споменатите три сили: Нормалния Дух на Народа или Архангел, абнормния Архангел и това, което действува вътрешно в абнормния Дух на Времето, който се проявява именно вътрешно не като Дух на Времето, и накрая идва това, което истинският Дух на Времето връчва като едно интимно послание на този или онзи народ. Истинското познаване на един народ изисква от нас да се вслушваме в тези сили и старателно да проверяваме участието на всеки един от споменатите фактори в живия организъм на народа. Ето защо за хората, които не се съобразяват с окултните сили в общочовешката еволюция, става все по-трудно да дефинират понятието „народ“. Опитайте се да намерите някъде из литературата по този въпрос дефиниция на понятието „народ“ и ще установите всевъзможни дефиниции, които нямат нищо общо помежду си. И това трябва да е така, защото едната дефиниция дава предпочитание на влиянията, идващи от нормалния Архангел, другата дефиниция се ръководи по-скоро от влиянията, идващи от абнормния Архангел, а третата дефиниция се съобразява главно с индивидуалните качества, които са налице у един или друг представител на съответния народ.
Всеки човек, който се заема с дефиниции, има различни предпочитания и включва в своите дефиниции коренно различни фактори.
Благодарение на Духовната наука ние знаем, че далеч не е нужно тези дефиниции да са винаги погрешни; само че те винаги са потопени в илюзия, в Майя. От това, което някой казва, лесно може да се види, дали той остава в илюзията и дали взема под внимание различните действуващи сили. И естествено, когато разглеждаме от духовнонаучна гледна точка един народ като швейцарския, който населява една територия, а говори три езика, ние ще стигнем до коренно различни дефиниции, отколкото ако разгледаме друг на род, който говори само един език. Ние допълнително ще обсъдим въпроса защо има народи, чиято активност се определя главно от Духа на Личността, следователно народи, които съществуват главно поради взаимодействията между отделните личности. По лицето на Земята ние ще открием и такива народи, които черпят своите сили от абнормните Духове на Личността.
към текста >>
93.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Чукът на Тор в десницата на Тор и неговите непрекъснати, ритмични удари ето какво усещаше той в своя Аз: Силата на Тор, силата на един от най-могъщите Ангели, които изобщо някога са били
почит
ани от хората, защото Тор действително беше едно могъщо Същество, изостанало в своето развитие на онази степен, на която се намират Ангелите.
Той усещаше ударите на пулса в своята кръв и знаеше: Това са ударите на Аза! Това, което бушува там, аз усещам отново и отново! Обаче на външния, на материалния процес той не обръщаше особено внимание. Всичко това се разиграва в рамките на свръхсетивното изживяване. Той усещаше ритмичните удари на пулса като дело на Тор.
Чукът на Тор в десницата на Тор и неговите непрекъснати, ритмични удари ето какво усещаше той в своя Аз: Силата на Тор, силата на един от най-могъщите Ангели, които изобщо някога са били почитани от хората, защото Тор действително беше едно могъщо Същество, изостанало в своето развитие на онази степен, на която се намират Ангелите.
Ние знаем, че духовните сили са тези, които поддържат физическото тяло и това намира израз в северно-германската митология, защото там именно Азът е в основата на душевно-телесния човек. Представителят на северно-германските народи наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани разбирането за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят. Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса. Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса.
към текста >>
94.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено
почит
ани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп.
Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща. Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“. Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните. И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си. Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции.
Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп.
В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание. Той беше живият продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло. Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство. И това намира израз в брака между Фрайр и Герд, дъщерята на великаните. Тя е отнета от физическите сили на самата Земна еволюция.
към текста >>
Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви пред
почит
ания, особености на темпераментите и т.н.
И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили. Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души. Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля. Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно разбиране за следващите събития.
Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н.
Ние често казваме, че както и да назоваваме онова Същество, което се явява основен фактор в еволюцията на човечеството, това не е съществено. Онзи, който познава Христовото Същество, никога няма да се възпротиви, че името Христос така или иначе остава. Обаче ако действително разбираме Христовия Импулс, ние никога няма да се изразим например с думите: Има едно Същество, което е свързано с еволюцията на човечеството, то живее с източното и със западното човечество и трябва да отговаря на симпатиите, които човечеството изпитва към тази или онази истина. Обаче това изобщо не е окултно изказване. Окултно изказване имаме тогава, когато например заявяваме: В мига, когато хората биха разбрали, че въпросното Същество следва да бъде кръстено с името Христос, това трябва да бъде направено незабавно и без въздържание, независимо дали някой изпитва симпатия или антипатия.
към текста >>
95.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо поколения наред от халдейски, вавилонски, асирийски и други окултни ученици, обитаващи земите на Азия,
почит
аха в най-висша степен името на този велик свой учител, Заратустра, в лицето на сегашната му инкарнация като Заратас или Назаратос.
Знаем още, че той подготви цялата египетска култура на Хермес, като за тази цел пожертвува своето астрално тяло, което после беше прието от Хермес. Знаем също, че той пожертвува и своето тогавашно етерно тяло, което беше предназначено за Мойсей, и че Мойсей осъществи културната си мисия чрез етерното тяло на Заратустра. Самият Заратустра можа да се инкарнира по-нататък в други астрални и етерни тела. Особено интересна за нас е Заратустровата инкарнация през шестото столетие преди нашето летоброене като Заратас или Назаратос, живял в древна Халдея, където негови ученици са били халдейските мъдреци и маги, както и най-забележителните еврейски окултни ученици по време на Вавилонското пленничество. За халдейските окултни школи следващите шест столетия бяха наситени с традициите и ритуалите, произлизащи от Заратустровата инкарнация в лицето на Заратас или Назаратос.
Ето защо поколения наред от халдейски, вавилонски, асирийски и други окултни ученици, обитаващи земите на Азия, почитаха в най-висша степен името на този велик свой учител, Заратустра, в лицето на сегашната му инкарнация като Заратас или Назаратос.
И преизпълнени с копнеж те очакваха следващата инкарнация на своя велик учител и предводител, понеже те знаеха, че след шестстотин години той отново ще се появи. Тайната на неговото повторно идване им беше добре известна; у тях тя просветваше, така да се каже, като светлина, идваща от бъдещето. И когато времето настъпи, когато кръвта за новата инкарнация на Заратустра беше напълно готова, тогава тримата пратеници, тримата мъдреци поеха по своя път от изток. Те добре знаеха, че името на самия Заратустра ще ги отведе като пътеводна звезда до мястото на неговата реинкарнация. Самият Заратустра беше този, който отведе тримата мъдреци до родното място на Исус от Евангелието на Матей.
към текста >>
96.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Почит
аемата общност цяла поздравяваме
за това, че да научим таз пиеса без проблем ни позволиха те - поздравяваме ги ние славно и добре. Да поздравим съда със уважение и избираемото жури във смирение.
Почитаемата общност цяла поздравяваме
и на всички тук събрани поздрави предаваме. Да поздравим и консула стоящ ей-там В туй място да служи от Бога призван. Да ги поздравим чрез корените, големи и мънички заровени в земята, много и даже всички.
към текста >>
97.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
На краля оказва най-голямо
почит
ание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен.
Красивите коне и оръжия й доставят удоволствие. Въоръжени и благородни мъже тя обича много. Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата. Тя често пролива сълзи, обича веселите лица, понася нечувани трудности и е толкова ревностна във воденето на войската и носенето на оръжие, че остава в пълно снаряжение без прекъсване по шест денонощия. Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване.
На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен.
За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят. И за да завърша, светлейши принце, моето донесение: става и стана много още по-удивително от това, което мога да ви опиша и изразя с думи. В същото време, когато ви пиша това, назованата Дева вече се отправи в околностите на града Реймс в Шампан, където спешно замина кралят за своето помазване и короноване с Божията помощ. Светлейши и най-могъщи принце и мой високопочитаеми господарю, смирено ви се препоръчвам и моля Всевишния да ви пази и изпълни вашите желания. Написано в Битероми в 21-я ден на месец юни.
към текста >>
Светлейши и най-могъщи принце и мой високо
почит
аеми господарю, смирено ви се препоръчвам и моля Всевишния да ви пази и изпълни вашите желания.
Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване. На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен. За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят. И за да завърша, светлейши принце, моето донесение: става и стана много още по-удивително от това, което мога да ви опиша и изразя с думи. В същото време, когато ви пиша това, назованата Дева вече се отправи в околностите на града Реймс в Шампан, където спешно замина кралят за своето помазване и короноване с Божията помощ.
Светлейши и най-могъщи принце и мой високопочитаеми господарю, смирено ви се препоръчвам и моля Всевишния да ви пази и изпълни вашите желания.
Написано в Битероми в 21-я ден на месец юни. Ваш смирен слуга Пърсивал, владетел на Бонламиулка, съветник и ковчежник на краля на французите и херцога Орлеански, главен управляващ на кралския дворец, родом от Бери". Човекът, който познава тази девойка, пише това писмо и се намира в непосредствена близост до краля. Наистина се удивяваш, когато намираш всички тези неща отново чрез чисто окултни основания и доказателства, понеже тях можеш да намериш в Хрониката Акаша, и след това видиш, че в такива случаи напълно могат да се представят и външни исторически документи. Накратко, струва ми се почти безумие да се съмняваш в това, какво е действало чрез Орлеанската Дева.
към текста >>
98.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Ако искаме да изразим това с една станала пред
почит
ана дума, то можем да кажем, че "ученото незнание" е свръхученост.
Веднъж вече, приблизително в началото на нашето немско движение, аз привлякох вниманието към една личност от XV век, в която се проявява това, което тук продължава като спиритуално движение, все още свързано с определено природознание, но как после спиритуалното се отхвърля и по-нататък продължава да живее чисто външното. Ние можем да проследим това чрез единична личност, чрез личността на Николай Кузански7. Ако ние само го четем - а него може не само да го четеш - то след прочитането се изяснява, че дълбокото духовно съзерцание при него е било свързано с външно познаване на природата особено когато то се облича в математически форми. И тъй като той разбирал, колко трудно е да се достигне това в такова време, което все повече и повече се движи в направление на външната ученост, то от световноисторическа скромност той нарекъл своето произведение "Ученото незнание", "Docta ignorantia". Разбира се, с това не искал да каже, че той е особено глупав човек, но искал да изрази, че всичко, което може да каже, лежи по-високо от това, което тепърва ще се развива като чисто външна ученост.
Ако искаме да изразим това с една станала предпочитана дума, то можем да кажем, че "ученото незнание" е свръхученост.
След това, както знаете, той се родил отново - при това в този случай много скоро - като Николай Коперник. Същата тази същност, която е била в Николай Кузански, действала по-нататък в Николай Коперник. Но се оказва, че междувременно човешката организация така се е придвижила в посока на физическото, че цялата дълбочина на Николай Кузански е могла да действа в Коперник само така, че възникнала именно [концепцията за] външната физическа мирова система; това, което живяло в Николай Кузански, било някак си филтрирано, духовното отхвърлено и превърнато във външно знание. Тук нагледно виждаме, колко малко време е трябвало да действа мощният импулс от 1250 година, където той е имал средоточие във времето. И това, което се вляло в нашата Земя в този пункт, на свой ред продължило да действа и по-нататък.
към текста >>
В химните на Заратустра - Хати, Амшаспандите носят имена, съответстващи на високите добродетели,
почит
ани в зороастрийския Иран:
Той е инкарнация на всички предходни Заратустровци." (Щайнер 2004: 399). В историята е известен последният от тях под името Заратос/Назаратос, действал във Вавилон в периода на така нареченото "вавилонско пленничество на евреите" в VI в. пр.Р.Х. 2. Амшаспанди (новоперс. от авест. Амеша Спента - Безсмъртни Свети) - в учението на Заратустра шест божества от най-близкото обкръжение на Ахура-Мазда.
В химните на Заратустра - Хати, Амшаспандите носят имена, съответстващи на високите добродетели, почитани в зороастрийския Иран:
Воху-Мана - Добри помисли; Аша-Вахишта - Добра праведност; Спента-Армаити - Свято благочестие; Хшатра Ваирйа - Желана власт; Хаурватат - Цялостност;
към текста >>
язати ("достойни за
почит
ание").
Обаче в петата лекция на "Окултна история" става реч все пак за дванадесетичността на самите Амшаспанди, а не само на техните функции. Проблемът отпада благодарение на уговорката, направена от Рудолф Щайнер по повод Амшаспандите в лекцията от 31 декември 1913 г.: "Те са шест на брой, или ако прибавим към тях и техните антиподи, можем да кажем - дванадесет на брой и регулират извездите, които са подчинени на Амшаспандите и са 26 до 31 на брой. ..." (GA 149, с. 42). Съпоставянето на тази забележка с извадката от лекцията от 10 октомври 1907 г., посочена по-горе, ни позволява да заключим, че "антиподите" на шестте Амшаспанди, тоест духовни същества, които противникът на Ахура-Мазда Ариман противопоставил на Безсмъртните Свети, управляват тъмната страна на годината, но под върховния контрол на Амшаспандите, обкръжаващи Ахура-Мазда. 3. Изарди - от авест.
язати ("достойни за почитание").
4. 1250 година - за значението на тази година виж също лекцията в Кьолн от 21 януари 1911 г. (GA 130). 5. Агрипа (собств. Хенрих Корнелий) Нетесхаймски (1486-1535) - автор на трактата "За съкровената философия" и др. съчинения, човек с голяма ученост, разностранни интереси и занимания.
към текста >>
99.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме
почит
на последното стъпало на човешкото физическо устройство.
Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание.
Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство.
А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице. За костната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез костните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища. Най-старата силова система в човешкия организъм имаме в лицето на костната система, и поради това тази костна система лежи в основата на цялото ни устройство. И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза. А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза.
към текста >>
100.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Навън в света, извън човека, те
почит
аха тази субстанция като великата одежда, като великата дреха на Макрокосмоса.
Стремежът на розенкройцерите беше да гледат по ясновидски начин на тази субстанция. Те виждаха подготовката за развитие на едно такова виждане в повишената действеност на моралните сили на душата, която правеше тогава видима тази субстанция. Те виждаха силата за това виждане в моралните сили на душата. И тази субстанция действително беше виждана и открита от розенкройцерите. Те откриха, че тази субстанция живее под определена форма в света, в Макрокосмоса, както и в човека.
Навън в света, извън човека, те почитаха тази субстанция като великата одежда, като великата дреха на Макрокосмоса.
В човека те виждаха възникването на тази субстанция в хармоничното взаимодействие между мисленето и волята. Те виждаха силите на волята не само в човека, но също и в Макрокосмоса, например в светкавицата и гръмотевицата. Те виждаха също и силите на мисленето от една страна в човека и след това навън в света, в дъгата, в утринната зора. За постигането на една такава хармония между волята и мисленето розенкройцерите търсеха силата в излъчването на етерното тяло на тринадесетия, на Кристиян Розенкройц. Установено беше, че всички техни открития трябваше да останат сто години като тайна при розенкройцерите и едва след това, след сто години, тези открития на розенкройцерите можеха да бъдат изнесени в света.
към текста >>
Ето защо е необходимо да проявим разбиране и
почит
към свещеното дело.
Когато станете инструмент на Кристиян Розенкройц, тогава ще бъдете сигурни, че и най-малката Ваша душевна работа, ще пребъде във вечността. Утре ще говорим за делото на Кристиян Розенкройц. Днес един неопределен подтик към Духовната наука минава като течение през човечеството. И ние можем да сме сигурни, че там, където учениците на розенкройцерството се стремят сериозно и съвестно напред, ще бъдат създавани вечни стойности. Дори най-незначителната духовна работа ни води все по-нагоре.
Ето защо е необходимо да проявим разбиране и почит към свещеното дело.
към текста >>
НАГОРЕ