Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
633
резултата от
309
текста с части от думите : '
Чувствам
'.
1.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ето защо ние се
чувствам
е срещу една чужда същност, която не сме произвели, при произвеждането на която не сме присъствали.
Вижданата действителност застава срещу нас като нещо завършено. Тя е просто пред нас; ние не сме допринесли нищо, за да бъде тя такава.
Ето защо ние се чувстваме срещу една чужда същност, която не сме произвели, при произвеждането на която не сме присъствали.
Ние стоим пред нещо станало. Обаче ние можем да схванем само това, за което знаем, както е станало, как е възникнало; когато знаем, къде се намират нишките, за които е свързано това, което се явява пред нас. Различно е положението при нашето мислене. Един мисловен образ не застава срещу мене, без аз самият да съм съдействувал за неговото възникване; той се явява в полето на моето възприятие само така, че аз изнасям нагоре от тъмната пропаст на невъзприемаемостта. Мисълта се явява в мене не като завършен образ, както сетивното възприятие, а аз имам съзнание, че когато я задържам в една завършена форма, аз самият съм я довел до тази форма.
към текста >>
По отношение на всяко отделно съществуване ние имаме задачата да го обработим така, че то да се яви като изтичащо от идеята, че то да се изпари напълно като нещо отделно и да възкръсне в идеята, в чийто елемент ние се
чувствам
е поставени.
По отношение на всяко отделно съществуване ние имаме задачата да го обработим така, че то да се яви като изтичащо от идеята, че то да се изпари напълно като нещо отделно и да възкръсне в идеята, в чийто елемент ние се чувстваме поставени.
Нашият дух има задачата да се развие така, че да бъде в състояние да проникне с погледа дадената му действителност по начина, както тя се явява като изхождаща от идеята. Ние трябва да се окажем като постоянни работници в смисъла че да преобразим всеки обект на опита, така че той да се яви като част на нашия идеен образ на света. С това ние стигнахме дотам, където започва Гьотевият начин на разглеждане на света. Ние трябва да приложим казаното така, че да си представим: описаното от нас отношение на идея и действителност е превърнато в дело в Гьотевото изследване; Гьоте пристъпва към изучаване на нещата така, както ние обяснихме това. Той счита сам своето действие като една жива евристика, която, признавайки едно непознато, предчувствувано правило /идеята/, се стреми да внесе такова правило във външния свят* /* Сентенции в проза, цитир.
към текста >>
2.
10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Да обясним възприеманата за нас действителност чрез нещо което не се изявява вътре в мисленето, което даже трябва да бъде принципно различно от мисълта, за това ние нито можем да
чувствам
е нужда, нито пък е възможно такова едно начинание.
Само затова, защото работещия в мене идеен свят ме заставя да обясня заобикалящия ме свят от него /от идейния свят/, аз изисквам една такова обяснение. За едно същество, в което не възникват никакви идеи, не съществува стремежът нещата да бъдат обяснени по-нататък; то е задоволено напълно от сетивното явление. Изискването за обяснение на света произхожда от потребността на мисленето да обедини, да слее постижимото от него /от мисленето/ съдържание с действителността на явлението в едно, да проникне с понятия всичко; това, което виждаме, чуваме и т.н., нашето мислене иска да го превърне в нещо което ние разбираме. Който прецени тези изречения в тяхното истинско значение, за него е невъзможно той да бъде един последовател на охарактеризирания по-горе реализъм. Да искаме да обясним света чрез нещо реално, което не е идея, е едно такова противоречие, че ние съвсем не разбираме, как е въобще възможно то да спечели привърженици.
Да обясним възприеманата за нас действителност чрез нещо което не се изявява вътре в мисленето, което даже трябва да бъде принципно различно от мисълта, за това ние нито можем да чувстваме нужда, нито пък е възможно такова едно начинание.
Първо: Откъде да чувстваме ние нуждата да обясним света чрез нещо, което никъде не ни се натрапва, което се скрива от нас? И ако допуснем, че то застава срещу нас, тогава отново възниква въпросът: В каква форма и къде? В мисленето то все пак не може да бъде. А даже и във външното или вътрешното възприятие? Тогава какъв смисъл ще има да обясняваме сетивния свят чрез нещо, което качествено му е равностойно?
към текста >>
Първо: Откъде да
чувствам
е ние нуждата да обясним света чрез нещо, което никъде не ни се натрапва, което се скрива от нас?
За едно същество, в което не възникват никакви идеи, не съществува стремежът нещата да бъдат обяснени по-нататък; то е задоволено напълно от сетивното явление. Изискването за обяснение на света произхожда от потребността на мисленето да обедини, да слее постижимото от него /от мисленето/ съдържание с действителността на явлението в едно, да проникне с понятия всичко; това, което виждаме, чуваме и т.н., нашето мислене иска да го превърне в нещо което ние разбираме. Който прецени тези изречения в тяхното истинско значение, за него е невъзможно той да бъде един последовател на охарактеризирания по-горе реализъм. Да искаме да обясним света чрез нещо реално, което не е идея, е едно такова противоречие, че ние съвсем не разбираме, как е въобще възможно то да спечели привърженици. Да обясним възприеманата за нас действителност чрез нещо което не се изявява вътре в мисленето, което даже трябва да бъде принципно различно от мисълта, за това ние нито можем да чувстваме нужда, нито пък е възможно такова едно начинание.
Първо: Откъде да чувстваме ние нуждата да обясним света чрез нещо, което никъде не ни се натрапва, което се скрива от нас?
И ако допуснем, че то застава срещу нас, тогава отново възниква въпросът: В каква форма и къде? В мисленето то все пак не може да бъде. А даже и във външното или вътрешното възприятие? Тогава какъв смисъл ще има да обясняваме сетивния свят чрез нещо, което качествено му е равностойно? Остава още едно трето положение: Да приемем, че имаме способността да се доберем до извънмисловната и най-реална същност по път различен от този на мисленето и възприятието.
към текста >>
3.
10_4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО И ОБРАЗУВАНЕТО НА ХИПОТЕЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Аз не го пред
чувствам
от нещо друго, ако сам не го виждам.
Това, което предполагаме за недостижимо, е налице, обаче то не е нещо, от което може принципно да бъде обяснено нещо; то е нещо подлежащо на възприемане, макар и невъзприемано. Пречките, които правят аз да не го възприемам, не са никакви принципни граници на познанието, а чисто случайни, външни. Те могат много добре да бъдат преодоляни. Това, което днес само предчувствувам, утре аз мога да го изпитам, да имам опитност за него. Но не е така с един принцип; тук не съществуват никакви външни пречки, които в повечето случай са свързани с пространството и времето; принципът ми е даден вътрешно.
Аз не го предчувствам от нещо друго, ако сам не го виждам.
към текста >>
4.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние трябва да
чувствам
е подбудата отвън и да признаем необходимостта да следваме тази подбуда, тогава ние действаме по дълг.
Така истината се схваща като догма. А в областта на етиката заповедта е това, което в науката е догмата. Човекът действа, когато търси подбудите за своето действане в заповеди, според закони, чието основание не зависи от него; той си представя една норма, която е предписана за неговото действие отвън. Той действа по дълг. Да се говори за дълг има смисъл само при това схващане.
Ние трябва да чувстваме подбудата отвън и да признаем необходимостта да следваме тази подбуда, тогава ние действаме по дълг.
Нашата теория на познанието не може да допусне едно такова действие там, където човекът се явява в своето морално съвършенство. Ние знаем, че идейният свят е самото безкрайно съвършенство; знаем, че с този свят подбудите на нашите действия лежат в самите нас; и съобразно с това трябва да считаме като морално само едно такова действие, при което деянието произтича само от намиращата се в нас идея на това деяние. От тази гледна точка човекът извършва едно действие само затова, защото неговата действителност е за него една потребност. Той действа затова, защото го тласка един вътрешен /собствен/ порив, а не еднавъншна сила. Обектът на неговото действие, щом той си състави едно понятие за него, го изпълва така, че той се стреми да го осъществи.
към текста >>
Но тогава ние го
чувствам
е същевременно като принуждение, че трябва да извършим това действие само заради тази цел.
Представяйки си обекта, той извиква в нас стремежа към едно съобразно с него действие. Само едно такова действие е свободно. Защото ако към интереса, който проявяваме към обекта, би трябвало да се прибави един друг далечен повод, тогава ние не бихме искали този обект заради самия него, а заради нещо друго и бихме изпълнили това, което не искам; бихме изпълнили едно действие против нашата воля. Такъв би бил случаят приблизително при действието от егоизъм. Тук ние не проявяваме никакъв интерес към самото действие; то не е за нас една потребност, а една полза, която то ни донася.
Но тогава ние го чувстваме същевременно като принуждение, че трябва да извършим това действие само заради тази цел.
Самото действие не е за нас една потребност; защото ние бихме го изоставили, ако то не ни принасяше полза. Обаче едно действие, което ние не извършваме заради самото него, е несвободно действие. Егоизмът действа несвободно. Несвободно действа въобще всеки човек, който не следва от обективното съдържание на самото действие. Да извърши човек едно действие заради самото него, това значи той да действа от Любов.
към текста >>
5.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Защото, защо при едно второ наблюдение ние би трябвало да се
чувствам
е по-задоволени отколкото при първото?
Самата потребност за една закономерност царуваща зад явленията произхожда от духа. Едно недуховно същество не би имало тези потребност. И сега ние пристъпваме към наблюдението: Какво всъщност искаме да постигнем чрез него? Може ли чрез сетивното наблюдение да се достави на възникналия в нашия дух въпрос нещо, което би могло да бъде отговор на този въпрос? Никога!
Защото, защо при едно второ наблюдение ние би трябвало да се чувстваме по-задоволени отколкото при първото?
Ако духът би бил задоволен с наблюдението на обекта, той би бил задоволен още с първия наблюдаван обект. Обаче същинският въпрос не е този за едно второ наблюдение, а за идейната основа на наблюденията. Какво идейно обяснение допуска това наблюдение, как трябва аз да го мисля, за да ми се яви то възможно? Тези са въпросите, които възникват за нас по отношение на сетивния свят. Аз трябва да търся от глъбините на самия моя дух това, което ми липсва по отношение на сетивния свят.
към текста >>
6.
17_б. ВТОРО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Съвършено правилно: Това, което
чувствам
е, са, както вече подчертахме, разлики в енергийните състояния спрямо нашия сетивен апарат и поради това е безразлично, дали тоягата се движи към нас или ние се движим към тоягата.
В един свят, в който температурата би била навсякъде тази на нашето тяло, ние не бихме узнали по никакъв начин нещо за топлината, също както нямаме никакво усещане за постоянното /не променливото/ атмосферно налягане, под което живеем; едва когато установим пространства с друго налягане, ние стигаме до неговото познание." и по-нататък: "Представете си, че бихте получили един удар с тояга! Какво чувствате вие тогава, тоягата или нейната енергия? Отговорът може да бъде само един: енергията. Защото тоягата е най-безобидното нещо на света, докато не е засилена. Но ние можем да се ударим също и от една неподвижна тояга!
Съвършено правилно: Това, което чувстваме, са, както вече подчертахме, разлики в енергийните състояния спрямо нашия сетивен апарат и поради това е безразлично, дали тоягата се движи към нас или ние се движим към тоягата.
Обаче ако и двете имат еднаква или еднакво насочена скорост, тогава тоягата не съществува вече за нашето чувство, защото тя не може да дойде в допир с нас и да ни причини една обмяна на енергиите. Тези изказвания доказват, че Оствалд отделя енергията от областта на света на възприятията, т.е. абстрахира от всичко, което не е енергия. Той свежда всичко възприемаемо до едно единствено свойство на възприемаемото, до проявата на енергия, следователно до едно абстрактно понятие. Пристрастието на Оствалд към естественонаучните навици на съвремието може ясно да се види.
към текста >>
7.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз
чувствам
болка,
чувствам
радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
Невъзможно е да се хвърля един "жив мост" от факта: на това място в пространството царува определен процес на движение на безцветната материя, да другия факт: Човекът вижда на това място червено. От движение може да бъде изведено само пак движение. И от факта, че едно движение действа върху един сетивен орган и чрез това върху мозъка, следва според математическия и механичен метод само, че външният свят причинява в мозъка определени процеси на движение, не обаче, че мозъкът възприема конкретните звуци, цветове, топлинни явления.Това разбра също и Дю Боа Реймонд.
Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам болка, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
към текста >>
8.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние не можем да изживеем /да по
чувствам
е/ духовно-душевния човек, без същевременно чрез изживяването да знаем, че в този човек се съдържа нещо, което иска да се оформи в един нов физически човек.
То се явява като един по-висш човек, който стои към физическия човек както към своя инструмент. Това, което човек чувствува чрез духовното изживяване на душата освободена от тялото, е едно духовно-душевно единно човешко същество, което принадлежи на един духовен свят така, както физическото тяло принадлежи на физическия свят. Когато душата изживява това свое духовно същество /същност/, тя познава също, че то стои в определено отношение към тялото. Тялото се явява от една страна като едно отделени е от духовно-душевното същество, приблизително така, че можем да си позволим сравнението с охлювата черупка, която обгръщайки охлюва, се получава като едно негово копие. От друга страна духовно-душевното се явява като сборът от сили в растението, които след като растението се е развило, след като то е завършило своето развитие чрез листата и цветовете, се събират в зародиша /семето/, за да образуват заложбата за едно ново растение.
Ние не можем да изживеем /да почувстваме/ духовно-душевния човек, без същевременно чрез изживяването да знаем, че в този човек се съдържа нещо, което иска да се оформи в един нов физически човек.
Да се оформи в един такъв физически човек, който чрез своя живот във физическото тяло си е събрал сили, които могат да се проявят в това настоящо физическо тяло.
към текста >>
Когато сме чели една пълна със значение книга в нашата двадесета година и след това отново я прочитаме в нашата четиридесета година, ние я
чувствам
е като един друг човек.
От гледна точка на този светоглед човекът ще види някои неща на науката за душата /психологията/ в една нова светлина. Ще обърнем вниманието само върху едно. Нека наблюдаваме, как човешката душа се променя, преобразява се чрез изживявания, които в известен смисъл представляват едно възвръщане на предишни изживявания.
Когато сме чели една пълна със значение книга в нашата двадесета година и след това отново я прочитаме в нашата четиридесета година, ние я чувстваме като един друг човек.
И когато запитаме безпристрастно за причината на този факт, получава се, че това, което сме приели чрез книгата в двадесетата година, продължава да живее в нас и е станало една част на нашето собствено същество. Ние имаме в нашето собствено духовно-душевно същество силата, която се намира в книгата; и в четиридесетата година на човека в тази книга се намира тази сила, която е проникнала в човека. Така е и с опитностите на живота. Те стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз".
към текста >>
9.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Той казваше, че когато мисленето действа, ние
чувствам
е един вид проникване на представите през света в действителността.
Това, което съществува като детинска действителност отвъд света, който изгражда в себе си, за него то не може да знае нищо. Отто Либман разработи тази мисъл за най-различните области на света на човешката опитност в блестящи съчинения. Йоханес Фолкелт беше написал своите богати в мисли книги върху "Квантовата теория на познанието" и върху "Опитност и Мислене". Той виждаше в света, който е даден на човека, само една връзка на представи, които се образуват в отношението на човека към един непознат в себе си свят. Вярно е, той допускаше, че в изживяването на мисленето се проявява една необходимост, когато това мислене работи в света на представите.
Той казваше, че когато мисленето действа, ние чувстваме един вид проникване на представите през света в действителността.
Но какво бе добито с това? С това човек можеше да се чувствува оправдан да изказва съждение в мисленето, които казват нещо за действителния свят; Но въпреки това с такива съждения той стои изцяло вътре в себе си; в неговата вътрешност не прониква нищо от същността на света.
към текста >>
10.
04_а. ОПИТНОСТ - А. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОНЯТИЕТО НА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Ние веднага
чувствам
е нуждата да проникнем с подреждащия ум безкрайното разнообразие от форми, сили, цветове, звуци и т.н., които застават пред нас.
Като възникващо от някакъв отвъден непознат свят, така се представя първо действителността на нашето сетивно и духовно схващане. Първо ние можем да оставим нашия поглед само да броди над заставащата срещу нас многообразност. Тази първа наша дейност е сетивното схващане на действителността. Това, което се предлага първо на това схващане, ние трябва да го задържим. Защото само това можем да наречем чиста опитност.
Ние веднага чувстваме нуждата да проникнем с подреждащия ум безкрайното разнообразие от форми, сили, цветове, звуци и т.н., които застават пред нас.
към текста >>
11.
05_в. ВЪТРЕШНА ПРИРОДА НА МИСЛЕНЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Щом сме се издигнали дотам, че целият наш мисловен свят да носи характера на една съвършена, вътрешна съгласуваност, тогава ние добиваме чрез нея онова задоволство, към което нашият дух се стреми тогава ние се
чувствам
е в притежание на истината.
Щом в съзнанието се появи една отделна мисъл, аз не се успокоявам докато не я доведе в съгласие с моето останало мислене. Едно такова изолирано понятие, настрана от останалия мой духовен свят, ми е съвсем непоносимо. Аз имам пълно съзнание за това, че съществува една вътрешна основана хармония на всички мисли, че светът на мислите е един единен свят. Ето защо всяка такава изолираност е за нас нещо противоприродно, една неистина.
Щом сме се издигнали дотам, че целият наш мисловен свят да носи характера на една съвършена, вътрешна съгласуваност, тогава ние добиваме чрез нея онова задоволство, към което нашият дух се стреми тогава ние се чувстваме в притежание на истината.
Виждайки истината във всеобщата съгласуваност на всички понятия, с които разполагаме, пред нас възниква въпросът: Нима мисленето има някакво съдържание независимо от света на сетивните явления? Не остава ли пълна празнота, един чист призрак, когато си представим настрана всяко сетивно съдържание. Че такъв би бил случаят, това е едно твърде много разпространено мнение и затова ние трябва да разгледаме този въпрос по-отблизо. Както вече отбелязахме по-горе, съвременните философи си представят цялата система от понятия само като една фотография на външния свят. Без съмнение те са съгласни с това, че нашето знание се развива във формата на мисленето, но изискват от една "строго обективна наука" тя да вземе своето съдържание само отвън.
към текста >>
12.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Засега искаме само да констатираме факта, че ние постоянно се
чувствам
е принуждавани да търсим понятия и понятийни връзки за стоящи в известно отношение с тях предмети и явления, дадени ни без наша намеса.
Дали тази моя дейност наистина произтича от самостоятелната ми същност, или пък модерните физиолози са прави, казвайки, че ние не можем да мислим, както си искаме, а трябва да мислим, както това определят намиращите се в момента в нашето съзнание мисли и мисловни връзки (срв. Циен, Ръководство по физиологична психология. Йена, 1893, стр.171) - това ще бъде предмет на по-нататъшно разглеждане.
Засега искаме само да констатираме факта, че ние постоянно се чувстваме принуждавани да търсим понятия и понятийни връзки за стоящи в известно отношение с тях предмети и явления, дадени ни без наша намеса.
Временно ще се абстрахираме от въпроса, дали тази дейност действително е наша дейност, или я вършим по някаква неотменима необходимост. Няма съмнение, че на пръв поглед тя ни изглежда наша. Съвсем определено знаем, че едновременно с предметите не ни се дават техните понятия. Че самият аз съм деятелят, може да почива на привидност, но поне при непосредствено наблюдение нещата се представят така. Сега въпросът е какво ни ползва това, че към даден процес намираме негово понятийно съответствие?
към текста >>
Който не се стреми към това непредубедено наблюдение, той ще бъде изкушаван да отправи срещу изложеното възражения като следното: Нали когато мисля за една роза, с това също така се изразява само едно отношение на моя „Аз" към розата, както когато
чувствам
красотата на розата.
В предходното изложение важната разлика между мисленето и всички други дейности на душата бе посочена като факт, следващ от едно наистина непредубедено наблюдение.
Който не се стреми към това непредубедено наблюдение, той ще бъде изкушаван да отправи срещу изложеното възражения като следното: Нали когато мисля за една роза, с това също така се изразява само едно отношение на моя „Аз" към розата, както когато чувствам красотата на розата.
При мисленето между „Аза" и обекта съществува точно такова отношение, както например при чувстването или възприемането. Правещият такова възражение не взема под внимание, че „Азът" само при упражняване на мисленето се отъждествява до всички разклонения на дейността като едно същество с деятеля. При никоя друга душевна дейност това не е напълно така. Когато се изпитва например наслада, едно по-тънко наблюдение сигурно може да различи доколко „Азът" се отъждествява с някакъв деятел, и доколко у него е налице пасивност, така че за него насладата просто настъпва. Аналогично е положението и при другите душевни дейности.
към текста >>
13.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Когато усещаме и
чувствам
е (а също така възприемаме), ние сме отделни същности, а когато мислим, ние сме всеединното същество, което прониква във всичко.
В мисленето на нас ни е даден елементът, който слива нашата особена индивидуалност и вселената в едно цяло.
Когато усещаме и чувстваме (а също така възприемаме), ние сме отделни същности, а когато мислим, ние сме всеединното същество, което прониква във всичко.
Това е по-дълбоката причина за двойствената ни природа: В себе си ние виждаме да се поражда някаква чисто и просто абсолютна сила, която е всеобхватна, но с нея се запознаваме не при избликването и от центъра на света, а в една периферна точка. Ако това ставаше при нейното избликване, тогава още в мига на нашето осъзнаване щеше да ни е известна цялата загадка на света. Но тъй като се намираме в една периферна точка и собственото ни битие е затворено в определени граници, на нас ни се налага да опознаем сферата, разположена извън собственото ни същество, с помощта на мисленето, което се вдава в нас от общото всемирно битие.
към текста >>
14.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Чрез него ние се
чувствам
е мислещи същества.
Полученото чрез себевъзприятие го определя идейно по същия начин, както всички други възприятия и го противопоставя на обектите като субект или „Аз". Това нещо е мисленето, а идейните определености са понятията и идеите. Затова мисленето най-напред се проявява при възприемането на нашето себе, но не е само субективно, защото нашето себе едва чрез мисленето се означава като субект. Това мисловно отнасяне към самия себе си е едно житейско предназначение на нашата личност. Чрез него ние водим едно чисто идейно съществуване.
Чрез него ние се чувстваме мислещи същества.
Това житейско предназначение би останало чисто понятийно (логическо), ако не се прибавяха други предназначения на нашето себе. Иначе щяхме да бъдем същества, чийто живот се изчерпва в създаването на чисто идейни връзки между възприятията едно към друго и между възприятията и нас самите. Ако създаването на една такава мисловна връзка наречем познание, а постигнатото чрез нея състояние на нашето себезнание, тогава при наличие на горното условие ние би трябвало да разглеждаме себе си само като познаващи или знаещи същества.
към текста >>
Ние по-напред се
чувствам
е съществуващи и едва в течение на постепенното развитие се добираме до точката, където в смътно усещаното собствено съществуване у нас се появява понятието за нашето себе.
От страна на субекта чувството отпърво е съвсем същото, каквото е възприятието от обективна страна. Оттук според принципа на наивния реализъм, реално е всичко, което може да се възприеме, чувството е гаранция за реалността на собствената личност. Но според описания тук монизъм чувството трябва да получи същото допълнение, което е необходимо на възприятието, ако то трябва да се представи като съвършена реалност. За този монизъм чувството е нещо не напълно реално: в първата форма, в която ни е дадено, то още не съдържа своя втори фактор - понятието или идеята. Затова и навред в живота чувстването, както и възприемането, настъпва преди познаването.
Ние по-напред се чувстваме съществуващи и едва в течение на постепенното развитие се добираме до точката, където в смътно усещаното собствено съществуване у нас се появява понятието за нашето себе.
Но онова, което за нас се появява едва по-късно, първоначално е неразделно свързано с чувството. Това обстоятелство кара наивния човек да вярва, че в чувстването битието му се представя пряко, а в знанието – косвено. Ето защо формирането на емоционалния живот ще му се струва най-важното нещо. За него взаимовръзката на света ще му е станала понятна едва тогава, когато я е поел в своето чувстване. В средство към познанието той се стреми да превърне не знаенето, а чувстването.
към текста >>
15.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Аз не
чувствам
никаква принуда - нито принудата на природата, която ме ръководи при моите нагони, нито принудата на нравствените повели, а просто искам да извърша това, което се намира у мен.
Аз не признавам никакъв външен принцип на моето действие, защото в себе си съм намерил основанието за действието - обичта към действието. Аз не проверявам разсъдъчно дали действието ми е добро или лошо; извършвам го, защото го обичам. То ще бъде „добро", ако потопената ми в обич интуиция е разположена правилно във взаимовръзката на света, която трябва да изживея интуитивно; и ще бъде „лошо", ако това не е така. Не се питам също как някой друг би постъпил на мое място, а действам така, както аз, тази специфична индивидуалност, се виждам подтикнат да искам. Мен пряко ме ръководи не общоприетото, не всеобщият морал, не някоя общочовешка максима, не някоя нравствена норма, а обичта ми към деянието.
Аз не чувствам никаква принуда - нито принудата на природата, която ме ръководи при моите нагони, нито принудата на нравствените повели, а просто искам да извърша това, което се намира у мен.
към текста >>
16.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Тук има еднороден укрепващ въздух, така го
чувствам
е.
(„Шопенхауер като възпитател“, § 1) Ницше открива себе си чрез изучаването на Шопенхауеровата философия, макар и все още не в изконния си облик. Несъзнателно Ницше се стреми просто и честно да се изразява, следвайки своите основни инстинкти. Той открива край себе си само хора, които се изразяват в образователните форми на времето, които прикриват същността си чрез тези форми. В Шопенхауер обаче той открива човек, който има куража да направи от личните си усещания съдържание на философията си, като се изправя срещу света. „Здравото задоволство на говорещия“ завладява Ницше при първия прочит на Шопенхауеровите изречения.
„Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме.
Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом. В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си. Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти.
към текста >>
17.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Чувствам
е се така, сякаш навлизаме в обширна гора, дишаме дълбоко и се
чувствам
е изключително добре.
В книгата „Шопенхауер като възпитател“ Ницше описва впечатлението, което е получил от учението на песимистичния философ. „Шопенхау-ер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, тогава трябва да си представи син, който е наставляван от баща си. Това е прямо, солидно, добро-душно изразяване пред слушател, който слуша с любов. Такива писатели ни липсват. Силното задоволство от говоренето ни обгръща при първия звук на неговия глас.
Чувстваме се така, сякаш навлизаме в обширна гора, дишаме дълбоко и се чувстваме изключително добре.
Въздухът е хомогенен, укрепващ. Една сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито имат хора, които са господари на много богат дом.“76 Това естетическо впечатление е решаващо за Ницше-вото отношение към Шопенхауер. Сред бележките, които той си прави по същото време, когато е писал хвалебствената книга „Шопенхауер като възпитател“, намираме следното: „Далече съм от това да вярвам, че съм разбрал правилно Шопенхауер, а чрез него съм се научил само да разбирам малко по-добре самия себе си. Заради това му дължа огромна благодарност. Но изобщо не ми изглежда важно как човек сега приема, че при даден философ е проучено точно това, което той действително е учел.
към текста >>
18.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Колкото близо се
чувствам
е до личности на миналото, когато при някои от техните изказвания ни завладява чувството: Те ни разкриват, че сами са имали такива моменти!
Такива изречения като че крият в себе си неизчерпаем живот. Ние ги срещаме, когато бродим по различните пътища на духовния живот. Колкото повече отиваме напред, колкото повече проникваме в познанието на нещата, толкова по-дълбок ни се явява смисълът на тези формули. В някои моменти на нашето съзерцание и размисъл те проблясват светкавично, озарявайки целия наш живот. В такива моменти в нас оживява нещо като чувство, че ние чуваме туптенето на сърцето на развитието на човечеството.
Колкото близо се чувстваме до личности на миналото, когато при някои от техните изказвания ни завладява чувството: Те ни разкриват, че сами са имали такива моменти!
Тогава ние се чувстваме в интимно отношение към тези личности. Например, ние се запознаваме интимно с Хекел, когато в трeтия том на неговата книга "Лекции върху историята на философията" намираме думите: "Казва се, че подобни неща, каквито са отвлеченостите, които разглеждаме, когато в нашия кабинет оставяме философите да спорят и се карат и вършат това по един или друг начин, са словесни отвлечености. Не! Не! Това са дела на мировия дух и поради това дела на съдбата. При това философите са по-близо до господа, отколкото онези, които се хранят с трохите на духа; те четат или пишат кабинетните заповеди почти в оригинал: Те се придържат към това, да бъдат съучастници в тяхното написване.
към текста >>
Тогава ние се
чувствам
е в интимно отношение към тези личности.
Ние ги срещаме, когато бродим по различните пътища на духовния живот. Колкото повече отиваме напред, колкото повече проникваме в познанието на нещата, толкова по-дълбок ни се явява смисълът на тези формули. В някои моменти на нашето съзерцание и размисъл те проблясват светкавично, озарявайки целия наш живот. В такива моменти в нас оживява нещо като чувство, че ние чуваме туптенето на сърцето на развитието на човечеството. Колкото близо се чувстваме до личности на миналото, когато при някои от техните изказвания ни завладява чувството: Те ни разкриват, че сами са имали такива моменти!
Тогава ние се чувстваме в интимно отношение към тези личности.
Например, ние се запознаваме интимно с Хекел, когато в трeтия том на неговата книга "Лекции върху историята на философията" намираме думите: "Казва се, че подобни неща, каквито са отвлеченостите, които разглеждаме, когато в нашия кабинет оставяме философите да спорят и се карат и вършат това по един или друг начин, са словесни отвлечености. Не! Не! Това са дела на мировия дух и поради това дела на съдбата. При това философите са по-близо до господа, отколкото онези, които се хранят с трохите на духа; те четат или пишат кабинетните заповеди почти в оригинал: Те се придържат към това, да бъдат съучастници в тяхното написване. Философите са мистите, които са участвали и присъствували при тласъка в най-вътрешното светилище." Когато е изказал това, Хекел е изживял един от гореописаните моменти.
към текста >>
19.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Сега вече аз не мога да се
чувствам
като една вещ между другите вещи; аз мога да се
чувствам
вече само като една форма, в която се изразява всемирното същество.
Но това знание аз съм добил от нещата и от самия себе си, като вещ между другите неща. От моето собствено същество говоря аз самият и говорят и нещата. Следователно, в действителност аз не изразявам само моето същество; аз изговарям същността на нещата. Моят "Аз" е формата, органът, в който нещата се изказват върху самите себе си. Аз съм до бил опитността, че изживявам в себе си моята собствена същност; и тази опитност се разширява за мене до другата опитност, че в мене и чрез мене се изказва самото всемирно същество, или, с други думи, познава.
Сега вече аз не мога да се чувствам като една вещ между другите вещи; аз мога да се чувствам вече само като една форма, в която се изразява всемирното същество.
към текста >>
20.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Тя се е изкачила на този връх; но този връх не казва: Аз се
чувствам
като отделен човек.
Парацелзий е дълбоко проникнат от едно такова чувство, както е изразено в такива изречения. От такова чувство за него се оформява загадката на човека. Нека разгледаме, как става това в смисъла на Парацелзий. Отначало пътят, по който природата е вървяла, за да произведе върха на своето развитие, е скрит за нашата способност да разбираме нещата.
Тя се е изкачила на този връх; но този връх не казва: Аз се чувствам като отделен човек.
Това, което в действителност е дело на целия свят, то се чувствува като едно отделно, самотно, самостоятелно същество. Тази е именно истинската същност на човека, че той трябва да се чувства като нещо различно от това, което е в крайна сметка. И ако това е едно противоречие, тогава човекът трябва да бъде наречен една станало живо противоречие. Човекът е светът по свой собствен начин. Той е същото нещо, което е и светът; но той е такъв като повторение, като отделно същество.
към текста >>
21.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Аз
чувствам
нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания.
Но и в това наше съвремие съществува едно гледище, което сближава възгледа на Яков Бьоме с един светоглед основан на модерната естествена наука. Не е нужно човек да изгуби духа, когато в природата той намира само природни неща. Обаче днес мнозина мислят, че би трябвало да изпаднат в един плитък и прозрачен материализъм, ако просто приемат намерените от естествената наука "факти". Аз самият стоя изцяло на почвата на тази естествена наука. Имам непоколебимо чувство, че при едно разглеждане на природата, каквото е това на Ернст Хекел, само онзи може да изпадне в плиткост, който пристъпва към него с плиткоумни мисли.
Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания.
Не познавам в нито една "свещена" книга нещо, което да ми разказва толкова възвишени неща, както "прозаичният" факт, че всеки човешки зародиш повтаря в утробата на майката поред и накратко онези форми на животните, през които са минали неговите животински прадеди. Ако изпълним душата си с величието на фактите, които нашите сетива виждат, тогава малко ще ни остане за "чудесата", които не се намират в кръга на природата. Когато изживяваме духа в нас, тогава ние не се нуждаем от никакъв такъв дух вън в природата. В моята книга "Философия на свободата" аз описах моя светоглед, според който духът не е прогонен от природата поради това, че човек гледа на природата така, както са гледали Дарвин и Хекел. За мене едно растение, едно животно не добиват нищо, когато ги населяваме с души, за които моите сетива не ми дават никакви сведения.
към текста >>
22.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Като загаснал
чувствам
Като загаснал чувствам
към текста >>
Аз мога да по
чувствам
Аз мога да почувствам
към текста >>
Но
чувствам
ясно аз в сърцето,
Но чувствам ясно аз в сърцето,
към текста >>
Макар и да се
чувствам
Макар и да се чувствам
към текста >>
Потребност
чувствам
да изкажа
Потребност чувствам да изкажа
към текста >>
Пред
чувствам
вече,
Предчувствам вече,
към текста >>
аз
чувствам
силите в живота.
аз чувствам силите в живота.
към текста >>
Научих се да
чувствам
Научих се да чувствам
към текста >>
доведе ме дотам, да
чувствам
доведе ме дотам, да чувствам
към текста >>
23.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Аз съм... О, вече аз се
чувствам
Аз съм... О, вече аз се чувствам
към текста >>
Като прояждащ огън
чувствам
Като прояждащ огън чувствам
към текста >>
а в мисълта си
чувствам
чужди светове
а в мисълта си чувствам чужди светове
към текста >>
24.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и на съмнението тръна да по
чувствам
.
и на съмнението тръна да почувствам.
към текста >>
От гордите ви думи аз се
чувствам
странно.
От гордите ви думи аз се чувствам странно.
към текста >>
25.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
И аз
чувствам
нещата по този начин не само по отношение на така нареченото реалистично изкуство, но и други неща пораждат у мен същото чувство, особено силно тогава, когато осъзнавам това, което във висш смисъл бих могла да нарека неистинност на някои творения на изкуството.
Мила Естела, нека да не говорим днес за моя светоглед. Добре знаеш, че чувството, за което току-що говорих, дълго време живееше в мен, преди да знам и най-малко за това, което наричаш мой светоглед.
И аз чувствам нещата по този начин не само по отношение на така нареченото реалистично изкуство, но и други неща пораждат у мен същото чувство, особено силно тогава, когато осъзнавам това, което във висш смисъл бих могла да нарека неистинност на някои творения на изкуството.
към текста >>
26.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Оставяте ме слабостта си да по
чувствам
Оставяте ме слабостта си да почувствам
към текста >>
Блажен аз
чувствам
творческата мощ
Блажен аз чувствам творческата мощ
към текста >>
Изцяло да по
чувствам
силата на думите,
Изцяло да почувствам силата на думите,
към текста >>
Аз
чувствам
мисълта ми как прониква
Аз чувствам мисълта ми как прониква
към текста >>
Аз
чувствам
силата на думите, която
Аз чувствам силата на думите, която
към текста >>
27.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Аз
чувствам
стоплящата светлина на близостта ти
Аз чувствам стоплящата светлина на близостта ти
към текста >>
Чрез него мога себе си издигнат да по
чувствам
,
Чрез него мога себе си издигнат да почувствам,
към текста >>
Но как се
чувствам
...
Но как се чувствам...
към текста >>
Но аз се
чувствам
по-укрепнал.
Но аз се чувствам по-укрепнал.
към текста >>
28.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
неспирно трябваше да
чувствам
.
неспирно трябваше да чувствам.
към текста >>
29.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
добих способността да
чувствам
добих способността да чувствам
към текста >>
И
чувствам
, вдигат ме криле високо
И чувствам, вдигат ме криле високо
към текста >>
30.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Но трябва аз да
чувствам
другояче.
Но трябва аз да чувствам другояче.
към текста >>
31.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Отново трябва болката да
чувствам
,
Отново трябва болката да чувствам,
към текста >>
32.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Отдавна
чувствам
,
Отдавна чувствам,
към текста >>
но
чувствам
съпротива към целта
но чувствам съпротива към целта
към текста >>
33.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Пред
чувствам
е в тях истината смътно
Предчувстваме в тях истината смътно
към текста >>
Аз
чувствам
, че съм пред загадка тъмна:
Аз чувствам, че съм пред загадка тъмна:
към текста >>
В душата си аз силата ѝ
чувствам
.
В душата си аз силата ѝ чувствам.
към текста >>
34.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От сетивата
чувствам
се свободен,
От сетивата чувствам се свободен,
към текста >>
Каквото виждах скоро, без да
чувствам
,
Каквото виждах скоро, без да чувствам,
към текста >>
35.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Аз трябва да те
чувствам
, трябва
Аз трябва да те чувствам, трябва
към текста >>
36.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Бях променен и
чувствам
чистотата.
Бях променен и чувствам чистотата.
към текста >>
37.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Като по-рано
чувствам
аз, че трябва
Като по-рано чувствам аз, че трябва
към текста >>
38.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ще можем да по
чувствам
е отново
Ще можем да почувстваме отново
към текста >>
39.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
какво ще изживея, вече
чувствам
.
какво ще изживея, вече чувствам.
към текста >>
40.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че
чувствам
истински реалността,
че чувствам истински реалността,
към текста >>
Любов аз
чувствам
, щом така обръщам
Любов аз чувствам, щом така обръщам
към текста >>
Аз
чувствам
туй душевно същество,
Аз чувствам туй душевно същество,
към текста >>
41.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
щом в неговата близост се по
чувствам
.
щом в неговата близост се почувствам.
към текста >>
че трябва като двойнствен да се
чувствам
.
че трябва като двойнствен да се чувствам.
към текста >>
42.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да
чувствам
, че да се открия мога
да чувствам, че да се открия мога
към текста >>
43.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Душевната ти буря
чувствам
в мен.
Душевната ти буря чувствам в мен.
към текста >>
Тогава се налага да по
чувствам
Тогава се налага да почувствам
към текста >>
44.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от ясновидството, но често
чувствам
от ясновидството, но често чувствам
към текста >>
се
чувствам
свързан в сферите духовни.
се чувствам свързан в сферите духовни.
към текста >>
45.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В характера на Щрадер ясно
чувствам
В характера на Щрадер ясно чувствам
към текста >>
аз винаги ще мога да се
чувствам
аз винаги ще мога да се чувствам
към текста >>
които ми донася Щрадер.
Чувствам
,
които ми донася Щрадер. Чувствам,
към текста >>
При него трябва туй и аз да
чувствам
.
При него трябва туй и аз да чувствам.
към текста >>
пред погледа ми – тъй в духа го
чувствам
.
пред погледа ми – тъй в духа го чувствам.
към текста >>
46.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Какво ще му дължа, пред
чувствам
, щом
Какво ще му дължа, предчувствам, щом
към текста >>
47.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Изчакващ, звездното блаженство
чувствам
,
Изчакващ, звездното блаженство чувствам,
към текста >>
48.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И
чувствам
, идват вече времената,
И чувствам, идват вече времената,
към текста >>
49.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Пред
чувствам
, че ще мога аз чрез нея
Предчувствам, че ще мога аз чрез нея
към текста >>
50.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
За нея мислещ,
чувствам
се укрепнал.
За нея мислещ, чувствам се укрепнал.
към текста >>
да те по
чувствам
в себе си, но вече
да те почувствам в себе си, но вече
към текста >>
51.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Аз
чувствам
, можете да повишите
Аз чувствам, можете да повишите
към текста >>
52.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Едва сега се
чувствам
вдъхновен
Едва сега се чувствам вдъхновен
към текста >>
53.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
пред
чувствам
аз, до Щрадер е наблизо.
предчувствам аз, до Щрадер е наблизо.
към текста >>
54.
Четиринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Светът духовен ме обхвана,
чувствам
...
Светът духовен ме обхвана, чувствам...
към текста >>
55.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ние
чувствам
е, какво е станало в душите на отделни личности от 6-тото столетие преди Р.
Ние чувстваме, какво е станало в душите на отделни личности от 6-тото столетие преди Р.
Хр., когато оставим охарактеризираните чувства да действат върху нас. Със старите митически божествени същества такива души са се чувствали вплетени в несъвършения свят. Тези божествени същества принадлежаха на същия несъвършен свят както и самите те. От такова едно построение се роди един духовен свят, какъвто беше този основан от Питагор от Самос между 540 и 500 години в Кротона във Велика Гърция. Питагор искаше да води хората, които го следваха, до чувстването на "добрите прамайки", в които те трябваше да си представят произхода на собствените души.
към текста >>
Ние трябва да по
чувствам
е, как Хераклит се чувства със собствената душа вътре в потока на ставането, как при него мировата душа пулсира в човешката душа и предава на тази последната своя собствен живот, когато човешката душа знае, че живее в тази мирова душа.
Ние не можем да разгледаме един светоглед в неговото пълно значение, когато вземаме под внимание само неговото мислително съдържание; неговата съществена страна се крие в настроението, което то предава на душата; в жизнената сила, която израства от него.
Ние трябва да почувстваме, как Хераклит се чувства със собствената душа вътре в потока на ставането, как при него мировата душа пулсира в човешката душа и предава на тази последната своя собствен живот, когато човешката душа знае, че живее в тази мирова душа.
От такова съизживяване с мировата душа се ражда при Хераклит мисълта: Това, което живее, носи в себе си смъртта чрез протичащия поток на ставането; но смъртта отново има живот в себе си. Живот и смърт са в нашето живеене и умиране. Всичко има всичко друго в себе си; само така вечното ставане може да прониква със своя поток всичко. "Морето е най-чистата и най-нечистата вода, за рибите тя е питейната и здравословна; за човека непитейна и вредна". Младост, старост, това изменяйки се става онова, онова отново това".
към текста >>
Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я по
чувствам
е живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва.
Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината. Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност. С това действителността на душата се чувства като нещо, което тя е чрез своята собствена същност. Тя се чувства така благодарение на това, че не живее вече, както в минали времена, заедно с общото мирово изживяване, а развива в себе си един живот изживяването на мислите който се корени в нея и чрез който може да се чувства посадена в една чисто духовна първооснова.
Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва.
Според един "Диалог" на Платон, Парменид е казал на младия Сократ: Ти трябва да научиш изкуството на мисленето от Зено, иначе истината ще остане далече от тебе. Това "изкуство на мисълта" се е чувствало като една необходимост за човешката душа, която иска да пристъпи към духовните първооснови на съществуването.
към текста >>
Ние
чувствам
е едно такова душевно настроение, когато насочим поглед към Анаксагор от Клапомене в Мала Азия /роден в 500 г.
Който не вижда в напредъка на човешкото развитие към степента на изживяването на мисълта, как с началото на този живот са престанали действителните изживявания образните изживявания -, които са съществували по-рано, той ще вижда особеността на мислителните личности от 6-тото и следващите преди християнски столетия в Гърция в една светлина различна от тази, в която те са представени в настоящето изложение. Мисълта издигна един вид стена около човешката душа. По-рано, според нейното чувстване, тя се намираше вътре в явленията на природата; и това, което изживяваше заедно с тези природни явления, както изживяваше дейността на собственото си тяло, то се представяше пред нея под формата на образни явления, които присъствуваха в тяхната пълна оживеност; сега се разтягаше мисълта през външния свят. И душата можеше да се чувства в това, което се простира вън в пространство и време, само като се свързваше с мисълта.
Ние чувстваме едно такова душевно настроение, когато насочим поглед към Анаксагор от Клапомене в Мала Азия /роден в 500 г.
пр. Хр./. В своята душа той се чувства свързан с живота на мислите; този живот на мислите обгръща това, което е разпространено в пространството и във времето. Така разпростряното се явява като Нус, мировият ум. Нус прониква като същност цялата природа. Обаче самата природа се представя като съставена от малки първични същества.
към текста >>
Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще по
чувствам
е, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост.
Емпедокъл стои, така да се каже, пред природата, която за сетивата се явява като обездушена, и развива едно душевно настроение, което въстава против това обездушаване. Неговата душа не може да повярва, че истинската същност на природата е това, което мисълта иска да направи от нея. Тя най-малко може да допусне, че действително стои към тази природа в такова отношение, каквото се получава за мислителното съзерцаване на света.
Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост.
От него се цитира следното изказване: "Сбогом на вас. Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести". Така се заглушава душата, която прави нейното собствено съществуване да се чувства като това на един прокуден бог, който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата и който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата в който поради това чувства Земята като "непривично място", и което той е хвърлен като за изказване. Несъмнено ние можем да намерим в душата на Емпедокъл и други чувства; защото от неговите изказвания проблясват светкавици на мъдрост; неговото чувство по отношение на "раждането на мислителното съзерцание на света" е дадено чрез такива построения.
към текста >>
56.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Ние не можем да
чувствам
е този стремеж на по-новото време като едно и също нещо с онова, което е бил стремежът за издигане на мисълта в древността при Питагор и по-късно при Плотин.
С това ние обръщаме внимание върху движещия елемент, който живее в по-новите светогледи. В тези светогледи действа една сила, която се стреми над мисълта като един нов фактор на действителността.
Ние не можем да чувстваме този стремеж на по-новото време като едно и също нещо с онова, което е бил стремежът за издигане на мисълта в древността при Питагор и по-късно при Плотин.
Тези двама философи също се стремят да се издигнат над мисълта, но те си представят, че развитието на душата, нейното усъвършенстване, трябва да достигне онази област която се намира над мисълта. По-новото време предполага, че намиращият се над мисълта фактор на действителността трябва да бъде даден на душата отвън, че той трябва да дойде при нея.
към текста >>
57.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Когато виждам "червено", аз трябва да дам съществуване на това "червено" в мене; когато
чувствам
"топло", "топлотата" живее в мене.
Подбуден от Лок Георг Бъркли /1684-1753 г./ стигна до съвършено други резултати в сравнение с тези на първия. Бъркли намира, че впечатленията, които нещата и процесите на света изглежда да произвеждат върху човешката душа, са всъщност само в тази душа.
Когато виждам "червено", аз трябва да дам съществуване на това "червено" в мене; когато чувствам "топло", "топлотата" живее в мене.
И така е с всичко, което аз привидно приемам отвън. Вън от това, което създавам в самия мене, аз не зная въобще нищо за външните неща. По този начин няма никакъв смисъл да говоря за неща, които са материални, веществени. Защото аз познавам само това, което се явява като духовно в моя дух. Това, което аз например наричам роза, е нещо напълно духовно, а именно една представа изживяна от моя дух.
към текста >>
58.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се
чувствам
много радостен.
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте. Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте.
Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен.
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер.
към текста >>
Но въпреки това аз не по-малко живо
чувствам
безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата.
Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия. Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно.
Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата.
Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в сравнение с него и най-добрият философ е само една карикатура". Това съждение на Шилер може да се отнася само за философията на Кант, при която Шилер е имал своите опитности. Тя в много отношения отдалечава човека от природата. Тя не проявява никаква вяра в нея, а счита като валидна истина само това, което е взето от собствената духовна организация на човека. Благодарение на това всички нейни съждения са лишени от онази свежа, пълносъдържателна цветистост, която има всичко, което ние добиваме чрез непосредственото съзерцаване на природните процеси и неща.
към текста >>
59.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той си казваше: Аз получавам познания за нещата, доколкото ги виждам, чувам,
чувствам
и т.н.
Нещата на възприемаемия свят се раждат и умират, идеите са вечни. Не е ли учил нещо подобно и Кант? Нали и за него светът на явленията, възприемаемият свят е само един свят на илюзията? Вярно е, че Кьонигсбергският мъдрец не е приписвал на идеите тази правечна действителност; обаче за Шопенхауер в схващането на разпростряната в пространството и време действителност царува между Платон и Кант пълна съгласуваност. Скоро този възглед стана негова неопровержима истина.
Той си казваше: Аз получавам познания за нещата, доколкото ги виждам, чувам, чувствам и т.н.
с една дума: Доколкото си образувам представи за тях. Един предмет за мене само в моята представа. Следователно небе, земя и т.н. са за мене представи, защото "вещта за себе си", която им отговаря, е станала мой предмет само благодарение на това, че е приела характера на представата.
към текста >>
60.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Нека се пренесем в една човешка душа, която може да отиде с идейното направление на Хегел така далеч, защото да счита, че изживява присъствието на мисълта в съзнанието така, както самият Хегел; тогава ние ще по
чувствам
е, как в една такава душа загадъчни въпроси съществуващи от стотици години се явяват поставени в една светлина, която може да задоволи до най-висока степен питащия.
Нека се пренесем в една човешка душа, която може да отиде с идейното направление на Хегел така далеч, защото да счита, че изживява присъствието на мисълта в съзнанието така, както самият Хегел; тогава ние ще почувстваме, как в една такава душа загадъчни въпроси съществуващи от стотици години се явяват поставени в една светлина, която може да задоволи до най-висока степен питащия.
Такова едно задоволство живее фактически например в многобройните съчинения на Карл Розенкранщ. Който да остави да действат върху него тези съчинения /между другите "Система на философията 1850 г.; "Психология" 1844 г.; "Критически обяснения на Хегеловата философия" 1851 г./, той се вижда застанал пред една личност, която вярва да е намерила в идеите на Хегел това, което може да постави човешката душа в едно задоволяващо я познавателно отношение към света. В това отношение Розенкранщ може да бъде считан като знаменит, защото в подробности той не е един сляп подражател на Хегел, а защото в него живее един дух, който има съзнанието: В становището на Хегел към света и към човека се крие възможността да се даде здравата основа на един светоглед.
към текста >>
Великото, неопровержимото в светогледа на Хегел, което ние трябва да
чувствам
е, е, че душата, когато тя се издига до истинската мисъл, се чувства отнесена в творящото естество на съществуването.
Че светът, в който човекът се вижда поставен, е изцяло дух, че също и всяко материално съществуване е само едно откровение, една изява на духа, това трябва да бъде здраво установено за всеки, който чувства подобно на Хегел. Ако такъв човек търси този дух, той го намира, по неговата същност, като действуваща мисъл, като животворяща идея. Пред това стои сега душата и трябва да се запита: Мога ли аз действително да се считам като едно същество, което се изчерпва с мисловото битие?
Великото, неопровержимото в светогледа на Хегел, което ние трябва да чувстваме, е, че душата, когато тя се издига до истинската мисъл, се чувства отнесена в творящото естество на съществуването.
Така разбираха, че трябва да се чувствуват в тяхното отношение към света онези личности, които повече или по-малко следваха Хегеловото развитие на мислите, и се чувстваха дълбоко задоволени от това.
към текста >>
Това, което бе изказано по-горе изискването да
чувствам
е живота на мисълта: То е чувствано несъзнателно; то тегне на душите около средата на 19-то столетие.
По-новото време беше изправено пред образа на света трябваше да бъдат намерени представи върху душевния живот, които могат да съществуват срещу този образ на света. Цялото развитие минавайки през Декарт, Спиноза, Лайбниц, Лок до Хегел се явява като една борба за намирането на такива представи. Хегел довежда борбата до определен завършек. Как той представя света като мисъл, това изглежда навсякъде заложено у неговите предшественици; той взема смелото решение на мислителя, да направи да се влеят в една обширна картина от мисли всичките светогледни представи. С него епохата изчерпи първо стремящата се напред сила на импулсите.
Това, което бе изказано по-горе изискването да чувстваме живота на мисълта: То е чувствано несъзнателно; то тегне на душите около средата на 19-то столетие.
Обхваща ги отчаяние, че не могат да изпълнят това изискване; но това отчаяние не стига до съзнанието. Така на полето на философията настъпва едно безсилие да се върви по-напред. Производителността на философските идеи престава. Тя би трябвало да се движи в горепосочената посока; но изглежда, че първо е необходимо да се размисли върху постигнатото. Новите мислители се стараят да свържат своите разсъждения в тази или онази точка при техните философски предшественици; обаче липсва силата за едно плодотворно продължение, за едно по-нататъшно изграждане на Хегеловия образ на света.
към текста >>
61.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Така както не
чувствам
е ножа, който ни порязва, а усещаме едно състояние на нашите нерви; така също ние не усещаме един процес на външния свят, когато им се явява светлина, а едно състояние на нашия зрителен нерв.
Обаче окото ни доставя едно усещане на светлина и в други случаи. Когато то е ударено или натиснато, когато електрически той минава през главата, окото също има усещане на светлина. Следователно и в случаите, в които ние усещаме едно тяло като светещо, в тялото би могло да става нещо, което няма никаква прилика с нашето усещане на светлината: А окото би ни доставило светлина. Физиологът Йоханес Мюлер /1801-1859 г./ е направил от тези факти извода, че не знаем от външните процеси, какво усеща човек, а от неговата организация. Нашите нерви са посредници на нашите усещания.
Така както не чувстваме ножа, който ни порязва, а усещаме едно състояние на нашите нерви; така също ние не усещаме един процес на външния свят, когато им се явява светлина, а едно състояние на нашия зрителен нерв.
Вън може да става каквото си ще: Зрителният нерв превежда този намиращ се вън от нас процес в усещане на светлина. "Усещането не е довеждане до съзнанието на едно качество или на едно състояние на външните тела, а довеждане до съзнанието на едно качество, на едно състояние на нашите нерви, причинено от една външна причина. "Йоханес Мюлер, нарече този закон: Закон на специфичните сетивни енергии. Ако той е верен, тогава в нашите наблюдения ние нямаме дадено нещо отвъншния свят, а само сбора на нашите собствени състояния. Това, което възприемаме, няма нищо общо с външния свят; то е едно създание на нашия собствен организъм.
към текста >>
трептенията на диапазона с очите и ги
чувствам
е с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас.
Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията. Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е.
трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас.
Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>
Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние пред
чувствам
е също така малко, както слепият цвета".
Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията. Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е. трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас.
Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>
Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз
чувствам
болка,
чувствам
радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм?
Ние никога не ще можем да разберем, как едното се ражда от другото". Наистина, при повърхностно разглежда не изглежда, какво чрез познанието на материалните процеси в мозъка на нас ни стават разбираеми определени процеси и заложби от духовно естество. Към тази категория аз причислявам паметта, течението и асоциацията на представите, последствията от упражнението, специфичните таланти и др. подобни. Обаче в най-малкото размишление ни учи, че това е една измама. Ние бихме били поучени само върху определени вътрешни условия на духовния живот, които имат еднакво значение с външните чрез сетивните впечатления, не обаче и върху възникването на духовния живот от тези условия.
Каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атоми в моя мозък от една страна, а от друга страна в първичните, неопределими по-нататък за мене и неотрицаеми факти: Аз чувствам болка, чувствам радост, вкусвам сладко, мириша ухание на роза, чувам оргелов тон, виждам червено и между също така не посредствено произтичащата от това сигурност: Следователно аз съм?
Абсолютно и завинаги е непонятно, защо за определен брой атоми на кислород, водород, азот, въглерод и т.н. не ще да е безразлично, как те стоят и се движат, как са стояли и са се движили, как ще стоят и ще се движат". За познанието не съществува никакъв мост от движението към усещането: Това е вероизповедание на Дю Боа Реймонд. От движението в материалния свят ние не можем да проникнем вътре в душевния свят на усещанията. Знаем, че чрез движещата се материя се ражда усещане; обаче ние не знаем, как това е възможно.
към текста >>
Аз виждам "синьо",
чувствам
"твърдост, защото съм организиран така и така.
И, вземайки на помощ новата естествена наука, голямо значение доби особено действено възобновения от него Кантов начин на мислене, че ние възприемаме нещата, не както те изискват това, а както изисква това нашата организация. Всъщност Ланге не е произвел никакви нови представи; но той озари дадените светове на мислите с една светлина, която по своята яркост има нещо рядко в себе си. Нашата организация, на шият мозък със сетивата произвежда света на нашите усещания.
Аз виждам "синьо", чувствам "твърдост, защото съм организиран така и така.
Но аз свързвам например представата за восъка. Когато разглеждам мислително моите усещания, според моите закони на ума. Когато казвам, че свойствата, които възприемам на едно тяло, предполага една материя с процеси на движения, аз също не излизам вън от мене. Чрез моята организация аз се намирам принуден да прибавя мислено към усещанията, които възприемам, материалните процеси на движение. Същият механизъм, който произвежда всички наши усещания, ражда също нашата представа за материята.
към текста >>
62.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Така тя живее един вид с мисълта и трябва да и зададе въпроса: Как ще ме доведеш ти отново до един елемент, в който аз действително ще мога да се
чувствам
като подслонена в мировото цяло?
Анри Бергсон се опитва да проникне до същността на себесъзнателния Аз по един друг път така, че при това проникване естественонаучният начин на мислене не става пречка. Чрез развитието на светогледите от гръцката епоха до настоящето време самата същност на мисленето се е превърнала в една мирова загадка. Мисълта е извадила човешката душа от мировото цяло.
Така тя живее един вид с мисълта и трябва да и зададе въпроса: Как ще ме доведеш ти отново до един елемент, в който аз действително ще мога да се чувствам като подслонена в мировото цяло?
Бергсон разглежда научното мислене. Той не намира в него силата, чрез която то би искало, така да се каже, да се издигне до една истинска действителност. Мислещата душа стои срещу действителността и добива от нея мислови образ. Тя съединява тези образи. Обаче това, което добива, не стои вътре в действителността; то стои вън от нея.
към текста >>
63.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Аз от моя страна", казва той, "когато се вглъбя достатъчно дълбоко в това, което наричам моето себе винаги се сблъсквам с едно или друго възприятие на горещо или студено, на светлина или сянка, любов или омраза, страдание или удоволствие обаче никога, колкото и често да съм опитвал това, не мога да по
чувствам
моето себе без една представа и никога не мога да открия нещо друго освен една представа.
В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от разглеждането на по-дълбоките загадки на душата. /виж стр. 65 на този том/. В тази книга можем да прочетем: "Все пак колкото и привидна да е необходимостта за ограничаване на областта на изследването в тази посока, тази необходимост е само нещо привидно. На своето време Дейвид Юм се обяви с цялата решителност против метафизиците, които твърдяха, че намират в себе си една субстанция като носител на психическите състояния.
Аз от моя страна", казва той, "когато се вглъбя достатъчно дълбоко в това, което наричам моето себе винаги се сблъсквам с едно или друго възприятие на горещо или студено, на светлина или сянка, любов или омраза, страдание или удоволствие обаче никога, колкото и често да съм опитвал това, не мога да почувствам моето себе без една представа и никога не мога да открия нещо друго освен една представа.
към текста >>
64.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Ние
чувствам
е, че тя принадлежи на един божествен свят, от който Космосът е само едно отражение, само един външен образ.
Във вътрешната опитност на философската мисъл човекът има чувството, че е едно цяло; в космологията той е една част от космоса; освен това той има съзнанието, че е една същност, която притежава своята независимост както по отношение на неговото физическо тяло, така и по отношение на космоса. Независимо от своето тяло, независимо също и от този Космос, на който принадлежи, така се чувства човешкото същество, когато назовава в себе си Човека-дух, днес под една напълно забулена форма, чрез малката дума "Аз". Когато произнасяме тази сричка: Аз, ние назоваваме в самите нас това, което не е зависимо нито от нашето физическо тяло, нито от нашето етерно тяло нито от нашето астрално тяло; ние назоваваме една вътрешна за нас и независима същност.
Ние чувстваме, че тя принадлежи на един божествен свят, от който Космосът е само едно отражение, само един външен образ.
Този Човек-дух, който малката дума "Аз" назовава, е облечен за нас с всичко, което съдържа Космосът, и за него физическото, сетивно тяло е също само една дреха.
към текста >>
65.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Но ние
чувствам
е етерния свят като една съвкупност от ритми, от вълнения на космическия етер, която сме напълно в състояние да преведем в понятия, в идеи.
Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново възприятие с това, което е вече познато, за да го определи по-добре. Всичко става така, като че ли опитността в духовното хвърля нови светлини върху това, което човек е познал по-рано в сетивния свят чрез тялото. Този висш стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново възприятие е един спомен. Този стадий има характерни черти съществено различни от простата имагинация, която го предхожда и за която човек има опитност в етерния свят. Простата имагинация ни напомня това, което изпитваме във физическото тяло.
Но ние чувстваме етерния свят като една съвкупност от ритми, от вълнения на космическия етер, която сме напълно в състояние да преведем в понятия, в идеи.
към текста >>
При Инспирацията ние не
чувствам
е само просто тези движещи се дейности, които преминават от една форма в друга; в този вълнуващ се свят на етерните ритми ние
чувствам
е да се приближават, като носени от един всемирен океан, истински действащи същества.
Имагинативната опитност, която имаме в етерния свят, е тази на една всемирна дейност, на една съвкупност от свръхсетивни факти.
При Инспирацията ние не чувстваме само просто тези движещи се дейности, които преминават от една форма в друга; в този вълнуващ се свят на етерните ритми ние чувстваме да се приближават, като носени от един всемирен океан, истински действащи същества.
Ние призоваваме вътрешно Слънцето, Луната, планетите, неподвижните звезди, а също и земите неща: минерали, растения и всичко това къпещо се във всемирния етер. Така чувстваме ние астралния Космос. Там ние намираме под формата на същества и в неговата духовна природа това, което възприемаме в сетивния свят под една външна форма. Същевременно имаме виждането на това, което е вътрешночовешкият организъм в неговата съвкупност, а също и всеки орган поотделно: Белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н. Защото всички форми и самия живот на човешкия организъм не са дело на физическия Космос, а това на духовни същества слънчеви, лунни, животински, растителни, които одушевяват и пропиват с дух физическото и етерното и чиято дейност произвежда живота и формите на човешкия организъм.
към текста >>
Така
чувствам
е ние астралния Космос.
Имагинативната опитност, която имаме в етерния свят, е тази на една всемирна дейност, на една съвкупност от свръхсетивни факти. При Инспирацията ние не чувстваме само просто тези движещи се дейности, които преминават от една форма в друга; в този вълнуващ се свят на етерните ритми ние чувстваме да се приближават, като носени от един всемирен океан, истински действащи същества. Ние призоваваме вътрешно Слънцето, Луната, планетите, неподвижните звезди, а също и земите неща: минерали, растения и всичко това къпещо се във всемирния етер.
Така чувстваме ние астралния Космос.
Там ние намираме под формата на същества и в неговата духовна природа това, което възприемаме в сетивния свят под една външна форма. Същевременно имаме виждането на това, което е вътрешночовешкият организъм в неговата съвкупност, а също и всеки орган поотделно: Белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н. Защото всички форми и самия живот на човешкия организъм не са дело на физическия Космос, а това на духовни същества слънчеви, лунни, животински, растителни, които одушевяват и пропиват с дух физическото и етерното и чиято дейност произвежда живота и формите на човешкия организъм. Ние разбираме, как този организъм приема форма и живот само тогава, когато се издигаме до Инспирацията. Всичко това остава скрито за обикновеното съзнание и не би било възприемаемо за него освен ако бихме искали не само да виждаме с очите, да чуваме с ушите и да вкусваме с вкусовите органи, но освен това и ако дишането вдишване и издишване би станало едно възприятие, чрез което целият наш организъм би чувствал как въздухът прониква в него и след това го напуска.
към текста >>
66.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно
чувствам
е че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа.
Една останка, каквато е останката на живото същество Инспиративното познание вижда в земната мисъл, в представите, агонизиращата или вече мъртвата форма, мъртвия труп на тази свръхсетивна мисъл преливаща от живот. Тук именно, в тази разлика по природа между двата вида мисли се разкрива връзката, която свързва една част от живота на душата с нашето предрожденно съществуване в световете на духа. Така ние оценяваме в тяхната истинска стойност обикновената мисъл и обикновените представи, от момента, когато имаме познанието на тяхната жива природа, която не може да се види никъде на Земята, от която в земния живот ние възприемаме само едно отражение. И това отражение ние наричаме мислене, мисъл. Ето защо мисленето и способността за образуване на представи са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество.
И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа.
А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл. Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване. Следователно, да добие инспиративното познание, за човека това всъщност означава той да съживи обезкръвената мисъл на мозъка. Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема един жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята. От този образ ние познаваме, че той свидетелства за един живот на душата, който предхожда раждането.
към текста >>
67.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Ние се
чувствам
е щастливи или нещастни и добро настроение или без сили, и това неясно чувство е до голяма степен последствие от състоянията през които сме минали през време на съня.
По същия начин кармата се налага като един факт. Действието на всички тези опитности, които душата има през време на съня, върху дневното съзнание, се чувстват в общото настроение, в тъпото чувство, което човек има за себе си и което зависи именно от това, което той е изживял през нощта.
Ние се чувстваме щастливи или нещастни и добро настроение или без сили, и това неясно чувство е до голяма степен последствие от състоянията през които сме минали през време на съня.
към текста >>
68.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Определенията от този род могат само да послужат да пред
чувствам
е някои чисто духовни условия на предземното съществуване.
В перспективата на физическия живот, под думата зародиш разбираме нещо имащо много малки размери и което расте и става един организъм. Когато напротив говорим за Космоса, който е зародиш на човешкото физическо тяло, трябва да си го представим разширено, огромно и свиващо се все повече и повече, за да се смали. Освен това не трябва да се изпуска предвид, че в този случай що се отнася до предземното съществуване, изразите "голямо" и "малко" са употребени един по отношение на друг като образи, защото през време на това съществуване душата не може да отнесе своите опитности към едно пространство, което не съществува. Тя познава само впечатления, качества. Пространството съществува само в лоното на сетивния свят.
Определенията от този род могат само да послужат да предчувстваме някои чисто духовни условия на предземното съществуване.
В този смисъл можем да кажем: - Космическият човешки зародиш е "голям"; той се свива все повече и повече и накрая се явява много смален, под формата на физическия организъм.
към текста >>
69.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Това е онази част на душата, която
чувствам
е в обикновеното съзнание под формата на волята.
Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава. Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване. Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма. Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас. Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците.
Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята.
Сравнете тази последната с мисленето, с представите. В мислещата дейност на будното състояние ние сме винаги напълно съзнателни. Да бъде човек "буден", това значи да живее в представи. Но не е така с волята. Вземете един много прост волев акт: Вие вдигате ръката си.
към текста >>
70.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Ние
чувствам
е етера на Космоса, след това се връщаме отново към нашето етерно тяло.
Някога сънят го надвива, щом остане без да спи една нощ. Друг някой може да издържи по-дълго и да остане буден две, три или четири нощи. Такава ще бъде и продължителността на опитността, която човешкото същество има за своето етерно тяло след смъртта. След това ние сме все повече и повече потопени в едно съзнание, което се е приспособило към етерния Космос. Нашият собствен етерен организъм се влива един вид в този последния.
Ние чувстваме етера на Космоса, след това се връщаме отново към нашето етерно тяло.
Тогава то ни се явява увеличено все повече и повече. Накрая то изчезва и ние оставяме само с един астрален организъм, чрез който участваме в Космоса, при едно състояние на космическо съзнание. Тогава именно ни се явява това, което нарекох едно същество, това осъществяване на съжденията произнесени върху морално-духовните качества. Ние се чувстваме като белязани от него. И ние сме тогава едновременно в нашето съзнание, което се е разширило до размерите на Космоса и което постоянно ни довежда до опитностите, които следват смъртта, благодарение на това същество, което е един вид нашата морална равносметка.
към текста >>
Ние се
чувствам
е като белязани от него.
Нашият собствен етерен организъм се влива един вид в този последния. Ние чувстваме етера на Космоса, след това се връщаме отново към нашето етерно тяло. Тогава то ни се явява увеличено все повече и повече. Накрая то изчезва и ние оставяме само с един астрален организъм, чрез който участваме в Космоса, при едно състояние на космическо съзнание. Тогава именно ни се явява това, което нарекох едно същество, това осъществяване на съжденията произнесени върху морално-духовните качества.
Ние се чувстваме като белязани от него.
И ние сме тогава едновременно в нашето съзнание, което се е разширило до размерите на Космоса и което постоянно ни довежда до опитностите, които следват смъртта, благодарение на това същество, което е един вид нашата морална равносметка. Космическото съзнание е постоянен източник на равновесни сили и по този начин в съществото се ражда един стремеж, извънредно силен, да изправим чрез добри деяния всичко, което сме извършили като зло или неразумно.
към текста >>
Ние
чувствам
е качествено това пространство.
При това духовно виждане ние се намираме на периферията, на покрайнините и от там потапяме нашия поглед в Космоса. Но ние виждаме физическите образи на духовните същества. Ние не гледаме към един център започвайки от периферията, както можем да сторим това в пространството. Тук нашият поглед изхожда от една единствена точка, от нашето око, към Космоса; а там ние гледаме към центъра изхождайки от една цяла сферическа повърхност. И въпреки това, всичко това изглежда като едно пространството.
Ние чувстваме качествено това пространство.
Нашият поглед се простира в областта на неподвижните звезди и ние виждаме тази област отвън. Между смъртта и едно ново раждане ние трябва да станем независими от физическия свят, в който се разгръща нашето физическо съществуване. През времето, което предшестваше Тайната на Голгота, човекът постигаше това по съвършено друг път отколкото сега. В течение на развитието върху Земята, вътрешният живот на човека е претърпял една мощна промяна. Христовото събитие е оста на това развитие.
към текста >>
71.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да по
чувствам
е самата същност на поезията.
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер. През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“. Бях очарован още от първата му лекция. Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот.
Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
към текста >>
По този начин постепенно започнах да се
чувствам
така, сякаш бях в компанията на една душа, идваща от най-древни времена, която – недокосната от цивилизацията, науката и възгледите на настоящето – ми носеше инстинктивно знание за по-ранни епохи.
В това нямаше нищо чудно. Защото начинът му на изразяване не беше разбираем от само себе си. В известен смисъл човек първо трябваше да научи неговия „духовен диалект“. Отначало той не беше разбираем и за мен. Но още от първата ни среща изпитах най-дълбока симпатия към него.
По този начин постепенно започнах да се чувствам така, сякаш бях в компанията на една душа, идваща от най-древни времена, която – недокосната от цивилизацията, науката и възгледите на настоящето – ми носеше инстинктивно знание за по-ранни епохи.
към текста >>
72.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
По начина, по който говореха, по сълзите им можах да по
чувствам
, че това беше истинското им убеждение.
Един ден на нас, посетителите, ни беше съобщено, че човекът е болен, а скоро след това трябваше да ни бъде известена неговата кончина. Братът и сестрите ми повериха погребалната реч. Казах това, което сърцето ми ме подтикна да кажа за личността, която познавах само по гореописания начин. Беше погребение, на което присъстваха само семейството, годеникът на едната дъщеря и моите приятели. Братът и сестрите ми казаха, че в погребалната си реч съм предал един точен образ на техния баща.
По начина, по който говореха, по сълзите им можах да почувствам, че това беше истинското им убеждение.
Също така знаех, че този мъж ми беше толкова близък духовно, сякаш съм общувал много дълго с него.
към текста >>
73.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин
чувствам
нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея.
Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа Роза Майредер, нейна приятелка. Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес.
Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея.
От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо. Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество. Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение. Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към живота, както и с дълбоко проникване в обективния свят.
към текста >>
74.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
И бях принуден да по
чувствам
колко малко, по същество, съм живял във външния свят досега.
Преживях това време във възрастта, в която душата е склонна да се обръща активно към външния живот, в който би искала да намери здрава връзка с него. Светогледите, които ми се откриваха, за мен бяха част от външния живот.
И бях принуден да почувствам колко малко, по същество, съм живял във външния свят досега.
Когато се оттеглях от оживеното общуване, всеки път изведнъж осъзнавах, че дотогава единствено близък ми е бил духовният свят, който виждах с вътрешния си взор. С този свят можех лесно да вляза във връзка. И мислите ми по това време често отиваха по посока на това да казвам сам на себе си колко труден ми е бил пътят през сетивата към външния свят през цялото ми детство и младост. Винаги ми е било трудно да втълпя на паметта си такива данни от външния свят, каквито например е необходимо човек да асимилира в областта на науката. Трябваше много дълго да разглеждам даден природен обект, за да запомня как се нарича той, към кой научен клас принадлежи и т.н.
към текста >>
Но не усещах единия от тях по-чужд от другия, защото вкъщи се чувствах единствено във възприемания от мен духовен свят, а „като у дома си“ можех да се по
чувствам
във всеки друг свят.
Именно това се случваше в душата ми, когато животът ме тласна към непосредствено съприкосновение със светогледи като тези на Хекел и Ницше. Усещах тяхната относителна обоснованост. Душевната ми нагласа не ми позволяваше да ги разглеждам така, че да кажа: това е правилно, това е неправилно. Ако беше така, щеше да трябва да усещам живеещото в тях като чуждо за мен.
Но не усещах единия от тях по-чужд от другия, защото вкъщи се чувствах единствено във възприемания от мен духовен свят, а „като у дома си“ можех да се почувствам във всеки друг свят.
към текста >>
75.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Мислех, че се
чувствам
близо до него точно поради това, че чрез съдържанието на своите мисли той не беше близък с никого.
Някои ме смятаха за „ницшеанец“, тъй като можех безрезервно да се възхищавам и от това, което беше напълно противоположно на собственото ми мислене. Запленяваше ме начина, по който се разкрива духът у Ницше.
Мислех, че се чувствам близо до него точно поради това, че чрез съдържанието на своите мисли той не беше близък с никого.
Той се чувстваше изолиран и от хората, и от своето време, които не можеха да съпреживеят духовните му пътища.
към текста >>
76.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Тъй като и у други ръководители на Теософското общество съществуваше това отричане на напълно съзнателното духовно познание, по отношение на духа с душата си никога не можах да се по
чувствам
като у дома в това Общество.
Тъй като и у други ръководители на Теософското общество съществуваше това отричане на напълно съзнателното духовно познание, по отношение на духа с душата си никога не можах да се почувствам като у дома в това Общество.
Що се касае до общуването, с удоволствие се движех в тези кръгове, но затова пък душевната им настройка относно духовното ми остана чужда.
към текста >>
77.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Чувствам
, че за антропософското движение особено благоприятен знак на съдбата беше, че в лицето на Мари фон Сиверс получих една дарена ми от съдбата сподвижница, която, благодарение на своята дълбока предразположеност към изкуството, умееше с пълно разбиране да култивира носения от чувството, но не сантиментален художествен елемент.
Чувствам, че за антропософското движение особено благоприятен знак на съдбата беше, че в лицето на Мари фон Сиверс получих една дарена ми от съдбата сподвижница, която, благодарение на своята дълбока предразположеност към изкуството, умееше с пълно разбиране да култивира носения от чувството, но не сантиментален художествен елемент.
към текста >>
78.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Когато даден човек застане пред нас,
чувствам
е как заедно с него пред нас сякаш се изправя и нещо от това основно настроение.
Достатъчно е човек само да изговори думата темперамент, за да разбере, че загадките са толкова, колкото са и хората. Вътре в основните типове, в основните нюанси сред хората има такова разнообразие и разнородност, че може да се каже, че същинската загадка на съществуването се изразява в специфичното основно настроение на човешкото същество, което наричаме темперамент. А там, където загадките навлизат в непосредствената житейска практика, основният нюанс на човешката същност играе важна роля.
Когато даден човек застане пред нас, чувстваме как заедно с него пред нас сякаш се изправя и нещо от това основно настроение.
Затова можем да се надяваме, че Духовната Наука ще каже необходимото и за същността на темпераментите. Понеже, макар и да се налага да признаем, че темпераментите извират от вътрешността на човека, те се изразяват във всичко онова, които ни се разкрива у човека външно. Но загадката за човека не може да се реши чрез външно наблюдение на природата; до специфичния нюанс на човешката същност можем да се доближим само тогава, когато научим, какви Духовната Наука има да каже за човека.
към текста >>
79.
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Чувствам
е, че общността на човешкия живот продължава отвъд ограниченията на всеки дневния живот.
Антропософията трябва да води не от будност към сънуване, а към още по-интензивна будност. Във всеки дневния живот ние действително разполагаме с общност, но тя се изживява в тесни граници. Ние сме привързани към фрагмента "тук съм" от битието и само най-дълбоко в сърцето си носим копнежа към пълнотата на живота.
Чувстваме, че общността на човешкия живот продължава отвъд ограниченията на всеки дневния живот.
И както, за да види източника на живот за всичко земно, човек извръща погледа си от земята към слънцето, така той трябва да извърне поглед от света на сетивата към реалността на духа, за да намери това, което води душата към истински удовлетворяващата човешка общност, към пълното изживяване на тази общност.
към текста >>
80.
11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Чувствам
е как всеки образ на мисълта, в който внасяме тези възгледи е по необходимост незавършен.
В излагането на антропософските истини ще има толкова повече живот, колкото повече те са представяни от различни гледни точки, чрез най-разнородни описания. Поради тази причина дейните членове в Обществото не трябва да се страхуват от разглеждане на един и същи въпрос отново и отново в своите групови срещи. Само към него трябва да се подхожда от различна посока. До това ще стигнем напълно естествено, ако отношението ни към въпросите на другите е такова, каквото го описах в последното си писмо. Едва така ние се запознаваме с живостта на антропософските възгледи.
Чувстваме как всеки образ на мисълта, в който внасяме тези възгледи е по необходимост незавършен.
Ние чувстваме, че това което носим в душата си е безкрайно по-богато от това, което можем да изразим в мисъл. И колкото по-ясно осъзнаваме това, толкова повече в душата се увеличава благоговението пред духовния живот. Това благоговение трябва да присъства във всички антропософски описания. То трябва да бъде един от основните тонове. Там където подобно благоговение липсва, там липсва силата за разискване на антропософските истини.
към текста >>
Ние
чувствам
е, че това което носим в душата си е безкрайно по-богато от това, което можем да изразим в мисъл.
Поради тази причина дейните членове в Обществото не трябва да се страхуват от разглеждане на един и същи въпрос отново и отново в своите групови срещи. Само към него трябва да се подхожда от различна посока. До това ще стигнем напълно естествено, ако отношението ни към въпросите на другите е такова, каквото го описах в последното си писмо. Едва така ние се запознаваме с живостта на антропософските възгледи. Чувстваме как всеки образ на мисълта, в който внасяме тези възгледи е по необходимост незавършен.
Ние чувстваме, че това което носим в душата си е безкрайно по-богато от това, което можем да изразим в мисъл.
И колкото по-ясно осъзнаваме това, толкова повече в душата се увеличава благоговението пред духовния живот. Това благоговение трябва да присъства във всички антропософски описания. То трябва да бъде един от основните тонове. Там където подобно благоговение липсва, там липсва силата за разискване на антропософските истини.
към текста >>
81.
12. До всички членове * XI 30 март 1924 Относно преподаването на антропософия
GA_39 Писма до членовете
Ние
чувствам
е какво изживява човека до нас, ако сме изпитали нещо подобно в себе си.
Ако човек се стреми да опознае себе си, това самопознание първо трябва да оживи виждането, че всичко, което е там в него е насреща и в неговия събрат.
Ние чувстваме какво изживява човека до нас, ако сме изпитали нещо подобно в себе си.
Докато нашата собствена опитност липсва, ние подминаваме изживяването на другия без наистина да го видим по правилния начин. Все пак от друга страна чувството ни може до толкова да е привързано към собствения опит, че да не е останало нищо за събрата.
към текста >>
82.
14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина
GA_39 Писма до членовете
Ако истински разбираме човешкото същество в светлината на естествените закони, тогава ние не
чувствам
е, че тези закони ни свързват с истинския човек, а само с това чрез което той разкрива себе си.
До определена степен при разглеждането на една картина ние гледаме това, което сетивата възприемат като нейно духовно съдържание. Така е и при наблюдението на човека.
Ако истински разбираме човешкото същество в светлината на естествените закони, тогава ние не чувстваме, че тези закони ни свързват с истинския човек, а само с това чрез което той разкрива себе си.
към текста >>
За духовното разбиране на минерала ние сякаш сме в непосредствен досег с това, което възприемаме, но при разбирането на човека чрез естествените закони ние сме толкова отдалечени него, колкото от една картина, която не виждаме ясно с окото на душата, а само докосваме и
чувствам
е.
Когато разглеждаме нещата от гледна точка на естествените закони трябва да възприемаме минерала по един начин, човека по друг.
За духовното разбиране на минерала ние сякаш сме в непосредствен досег с това, което възприемаме, но при разбирането на човека чрез естествените закони ние сме толкова отдалечени него, колкото от една картина, която не виждаме ясно с окото на душата, а само докосваме и чувстваме.
към текста >>
83.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
живота
чувствам
тъй сократовски мистичен.“
живота чувствам тъй сократовски мистичен.“
към текста >>
84.
Свят и човек
GA_40 Стихове и медитации
Аз
чувствам
моята съдба,
Аз чувствам моята съдба,
към текста >>
Аз
чувствам
моята звезда,
Аз чувствам моята звезда,
към текста >>
Аз
чувствам
мойте цели
Аз чувствам мойте цели
към текста >>
85.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
На същността си
чувствам
естеството:
На същността си чувствам естеството:
към текста >>
духовното творене
чувствам
;
духовното творене чувствам;
към текста >>
Пред
чувствам
, трябва да намеря сила,
Предчувствам, трябва да намеря сила,
към текста >>
Аз
чувствам
свойто битие –
Аз чувствам свойто битие –
към текста >>
Аз
чувствам
плодотворна чужда мощ,
Аз чувствам плодотворна чужда мощ,
към текста >>
на същността си широтите да по
чувствам
на същността си широтите да почувствам
към текста >>
Аз
чувствам
плодотворна лична сила,
Аз чувствам плодотворна лична сила,
към текста >>
Като освободено от магия
чувствам
Като освободено от магия чувствам
към текста >>
Аз
чувствам
силата на мировото битие –
Аз чувствам силата на мировото битие –
към текста >>
86.
Молитви и медитации за мъртвите
GA_40 Стихове и медитации
в сияещото
чувствам
в сияещото чувствам
към текста >>
87.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Тогава тя повече няма да изглежда неразбираема, защото ще се
чувствам
е съединени с влятото в духовната култура чрез онези, които я написаха.
Библията в цялата й дълбочина ще бъде разкрита едва в бъдеще, когато духовното изследване, независимо от каквото и да било предание, вникне в духовните факти, и бъде способно да покаже на човечеството какво наистина съдържа този документ.
Тогава тя повече няма да изглежда неразбираема, защото ще се чувстваме съединени с влятото в духовната култура чрез онези, които я написаха.
В нашата епоха за нас е възможно, чрез Посвещението, отново да изследваме духовния свят. Поглеждайки назад към миналото, се чувстваме съединени с онези, които са си отишли преди нас, понеже можем да покажем как стъпка по стъпка те съобщават онова, което са получили в духовния свят. Можем да предречем, че Библията ще докаже самата себе си като най-мъдър документ на човечеството, най-дълбокия извор на нашата цивилизация. Духовната Наука ще може да възстанови това познание. И, колкото и много предубедени хора да казват: “Библията не се нуждае от такова сложно обяснение – толкова е просто, тя е вярна" – някой ден ще бъде реалност, че Библията, дори когато не е напълно разбирана, ще работи върху всяко сърце със силата на своите вътрешни мистерии.
към текста >>
Поглеждайки назад към миналото, се
чувствам
е съединени с онези, които са си отишли преди нас, понеже можем да покажем как стъпка по стъпка те съобщават онова, което са получили в духовния свят.
Библията в цялата й дълбочина ще бъде разкрита едва в бъдеще, когато духовното изследване, независимо от каквото и да било предание, вникне в духовните факти, и бъде способно да покаже на човечеството какво наистина съдържа този документ. Тогава тя повече няма да изглежда неразбираема, защото ще се чувстваме съединени с влятото в духовната култура чрез онези, които я написаха. В нашата епоха за нас е възможно, чрез Посвещението, отново да изследваме духовния свят.
Поглеждайки назад към миналото, се чувстваме съединени с онези, които са си отишли преди нас, понеже можем да покажем как стъпка по стъпка те съобщават онова, което са получили в духовния свят.
Можем да предречем, че Библията ще докаже самата себе си като най-мъдър документ на човечеството, най-дълбокия извор на нашата цивилизация. Духовната Наука ще може да възстанови това познание. И, колкото и много предубедени хора да казват: “Библията не се нуждае от такова сложно обяснение – толкова е просто, тя е вярна" – някой ден ще бъде реалност, че Библията, дори когато не е напълно разбирана, ще работи върху всяко сърце със силата на своите вътрешни мистерии. Ще бъде осмислено също, че нейната простота е само в нашите схващания, и че никоя мъдрост не е достатъчна за пълното й разбиране. Библията е най-дълбок документ не само за обикновените хора, а също и за най-мъдрия от мъдреците.
към текста >>
88.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Не става въпрос навсякъде да се търси уеднаквяване във външните изразни форми, но да
чувствам
е вътрешния жизнен поток, който винаги протича под повърхността.
И точно по времето на 6-та коренна раса християнството ще бъде изразено в своята най-пълна форма. Тогава неговото време наистина ще е дошло. Вътрешният християнски живот като такъв, надделява всяка форма, той се разпространява чрез външното християнство и живее във всички форми на различните вероизповедания. Онзи, който търси християнски живот, винаги ще го намери. Той създава форми и разрушава форми в различните религиозни системи.
Не става въпрос навсякъде да се търси уеднаквяване във външните изразни форми, но да чувстваме вътрешния жизнен поток, който винаги протича под повърхността.
Онова, което все още трябва да се направи, е една форма за живота на 6-та коренна раса. Тя трябва да бъде създадена предварително, защото ще трябва да съществува, за да може християнският живот да се влее в нея. Тази форма трябва да бъде подготвена от хора, които ще създадат една такава организация, една такава форма, така че истинският християнски живот на 6-та коренна раса да може да намери своето място вътре в нея. И тази външна обществена форма трябва да бъде извлечена от намеренията на Мани, от малката група, която Мани е подготвил. Това трябва да бъде външната форма на организация, общността, в която искрата на християнството най-напред истински ще бъде запалена.
към текста >>
89.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз
чувствам
нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.
Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични. Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие. Добрите дела произтичат твърде често от себични мотиви.
Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.
към текста >>
90.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние
чувствам
е, мислим и възприемаме.
Когато днес вървим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък магазин за сирене или за бастуни. Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга.
Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме.
Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух. Разходете се например в един град като Нюрнберг. Там все още ще откриете основата на онова, което е било някога.
към текста >>
91.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Ако искаме да оценим теософията, необходимо е да бъдем проникнати от основното чувство, че в теософския поток ние получаваме разширение на душата,
чувствам
е сърцето си разширено и въздигнато към по-високи задачи, за участие в нещата на Вселената.
Ако искаме да оценим теософията, необходимо е да бъдем проникнати от основното чувство, че в теософския поток ние получаваме разширение на душата, чувстваме сърцето си разширено и въздигнато към по-високи задачи, за участие в нещата на Вселената.
Никой не може да има никаква представа за това, който не знае нищо за окултизма.
към текста >>
92.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Чрез антропософията се опитваме да се издигнем в по-висшите светове и да станем способни да по
чувствам
е духовното непосредствено, така че още във физическия свят да имаме вече предчувствие за по-висшите светове.
Чрез антропософията се опитваме да се издигнем в по-висшите светове и да станем способни да почувстваме духовното непосредствено, така че още във физическия свят да имаме вече предчувствие за по-висшите светове.
Спиритическият възглед, който описах преди, иска да свали духовния свят във физическия, да го постави пред нас, като че ли е материален. Теософът иска да издигне човешкия свят в духовната сфера. Спиритистът казва: Трябва ли духовете да ми докажат, нека да слязат долу при мен. Те трябва, така да се каже, да ме докоснат, тогава ще са възприемаеми за сетивото на усещането ми. Теософът се издига до тях, той иска да се приближи към тях, иска да преобрази душата си така, че да може да разбере духовното.
към текста >>
93.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Нека този ден събуди в нас чувствата и усещанията, чрез които да се вдъхновим все повече да
чувствам
е онзи начин на дейност, към която човекът бива призован, когато не присъства повече на физическия план.
В навечерието на деня, който наричаме Белия лотусов ден, нека да си спомним за голямата личност, на която дължим началния тласък за теософското движение. На 8 май преди петнадесет години госпожа Елена Петровна Блаватска напусна физическия план. Когато си спомняме деня, в който индивидуалността, живяла във физическо тяло през последната третина на 19-ти век, извършила толкова значителни неща за човечеството, беше призована от други сфери, за да действа оттам по-нататък, не говорим за деня на смъртта, а за деня на второто, другото раждане.
Нека този ден събуди в нас чувствата и усещанията, чрез които да се вдъхновим все повече да чувстваме онзи начин на дейност, към която човекът бива призован, когато не присъства повече на физическия план.
Тази дейност може да бъде толкова по-значителна, колкото по-подходящи инструменти има на разположение на физическия план. Такива инструменти следва да станат членовете на теософското движение. Каквото тя раздвижи, са такива духовнонаучни истини, каквито сте възприемали в течение на цялата година.
към текста >>
Аз
чувствам
:
Не се отдръпва то назад!
Аз чувствам:
към текста >>
и често
чувствам
те като душата на делата им!
и често чувствам те като душата на делата им!
към текста >>
94.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тогава се вярва във вечността на битието и трябва също да го по
чувствам
е и да имаме търпение.
Теософ в истинския смисъл е този, който прави усилие да разбере живота и да му служи, а теософски настроени родители са тези, които виждат задачата си в това, на всяка крачка да поощряват развитието на детето си. Не казвайте: Как да го правим в нашето време? Тук отново трябва да се осъзнае, че душата е вечното. Човекът е готов да вярва в един вечен живот, в който да пристъпи възможно веднага след смъртта си. Но който наистина е убеден, че душата е нещо вечно, за него времето от втората до осемдесетата година се различава само по това, че са изминали седемдесет и осем години, а какво е това насреща на вечността?
Тогава се вярва във вечността на битието и трябва също да го почувстваме и да имаме търпение.
Трябва да свикнем да работим в служба на цялото човечество. Не става въпрос дали това, което усвоим, можем наистина веднага да го приложим, а преди всичко трябва винаги да се стремим да го прилагаме, а положително всеки намира някаква малка възможност. Но ако всеки само критикува, никога няма да се постигне нищо. По-добре е да се прави нещо съвсем малко, без оплакване, че не можем да приложим наученото, вместо изобщо нищо да не правим. Това е, което трябва да отбележим в душата си като практически закон.
към текста >>
95.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така в смисъла на Коледния празник
чувствам
е да звучи нещо, идващо от най-древните времена на човечеството.
Така в смисъла на Коледния празник чувстваме да звучи нещо, идващо от най-древните времена на човечеството.
И то е достигнало до нас в особения нюанс на християнството. В неговите символи откриваме картини от най-древните символи на човечеството. Украсеното със светлини дърво е също такъв символ. То е символ на райското дърво82. Райското дърво представлява оживотворяващата и опознаващата същност.
към текста >>
В него
чувствам
е какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на Христос Исус като нов, извиращ живот.
Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на кръста! Макар че кръстът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение.
В него чувстваме какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на Христос Исус като нов, извиращ живот.
Тази идея я виждаме показана чрез живите рози, украсяващи това дърво. Те ни казват: Дървото на Свещената нощ още не е станало дървото на кръста, но силата да се превърне в това дърво започва да се надига в него. Израстващите рози са символ на победата на вечното над временното. В питагорейския квадрат откриваме символа, показващ четиричленното устройство на човека: физическото, етерното, астралното тяло и аза.
към текста >>
96.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Чрез тях
чувствам
е нещо сродно с членовете на този народ, но също и със свойствата, присъщи на нашата епоха.
Когато разглеждаме взаимния живот с общностите, в които сме родени, откриваме качествата, чрез които принадлежим на определена фамилия или народ.
Чрез тях чувстваме нещо сродно с членовете на този народ, но също и със свойствата, присъщи на нашата епоха.
Помислете си колко малко бихте могли да се разбирате с някой човек от старогръцкия народ, ако той застане пред вас. Неговото етерно тяло е много различно от етерното тяло на съвременния човек. Хората се разбират чрез общите свойства в етерното тяло. Но това, чрез което хората се издигат от общото, чрез което са нещо особено в семейството и в народа, представлява отделно същество за себе си, не само французин, немец или просто член на фамилията, а е особен член на народа и на семейството, който може да израсне над сбора от характеристките на своя род, то е заложено в астралното тяло, негов носител е астралното тяло. Астралното тяло съдържа повече индивидуалното, личното.
към текста >>
97.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако от науката за духа се научим първоначално да
чувствам
е това, накрая чувството се превръща в блаженство.
Човекът е произлязъл от божествеността и чрез своето познание постепенно може отново да се приближи към божественото. Да се слеем с космоса и с всички човешки душевни сили да разкрием мировото битие, това е душевната нагласа, която може да дойде от науката за духа. Чрез нея човекът се учи да разглежда света като огромното тяло на божествеността и как от това тяло е произлязло собственото му битие.
Ако от науката за духа се научим първоначално да чувстваме това, накрая чувството се превръща в блаженство.
С подобно чувство, с подобно изживяване завършва това, което човекът може да научи чрез духовнонаучния мироглед.
към текста >>
98.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Ние трябва да намерим пътя да се вмъкнем в други същества и да
чувствам
е с тях.
В обикновения живот той е подчинен на чувствата. Смее се, когато му се каже нещо много смешно, плаче при тъжни поводи. Ученикът обаче трябва да се вземе в ръцете си, той не бива да се оставя да бъде завладяван, а сам да владее радостта и болката. Много хора мислят, че ще станат безчувствени по този начин, но се получава точно обратното. По този начин ние преодоляваме болката и радостта, тоест това, което е егоистична болка и егоистично удоволствие.
Ние трябва да намерим пътя да се вмъкнем в други същества и да чувстваме с тях.
Никой не би трябвало да се въздържа да прави това упражнение от страх да не стане безчувствен. Той само ще започне все по-фино да чувства.
към текста >>
99.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Това не е абстрактно мислене, а състояние, в което
чувствам
е всяка степен от развитието, а не само я мислим.
В миналото ние виждаме невинната растителна природа, в настоящето виждаме пронизания от страсти човек, а в бъдеще ще виждаме как човекът с пречистеното тяло приема духовния слънчев лъч в Свещения съд на Граала, като по-висша степен на развитието на растителния съд.
Това не е абстрактно мислене, а състояние, в което чувстваме всяка степен от развитието, а не само я мислим.
Когато по този начин чувстваме какво се развива, постепенно се издигаме така, че чрез картинните образи стигаме до имагинативното познание. Образът на Свещения Граал застава пред нас, когато освободим тези картини от сетивността и приемем образа от онзи висш свят.
към текста >>
Когато по този начин
чувствам
е какво се развива, постепенно се издигаме така, че чрез картинните образи стигаме до имагинативното познание.
В миналото ние виждаме невинната растителна природа, в настоящето виждаме пронизания от страсти човек, а в бъдеще ще виждаме как човекът с пречистеното тяло приема духовния слънчев лъч в Свещения съд на Граала, като по-висша степен на развитието на растителния съд. Това не е абстрактно мислене, а състояние, в което чувстваме всяка степен от развитието, а не само я мислим.
Когато по този начин чувстваме какво се развива, постепенно се издигаме така, че чрез картинните образи стигаме до имагинативното познание.
Образът на Свещения Граал застава пред нас, когато освободим тези картини от сетивността и приемем образа от онзи висш свят.
към текста >>
100.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Едва тогава сме приели антропософията правилно, когато сме се научили по друг начин да поглеждаме например някое растение, поле, планина или животно; когато ги погледнем, да
чувствам
е различно от преди да сме станали теософи.
Ако искаме да издигнем антропософията над това, което много хора познават като теория, като сбор от учения, до нещо, което има душа, което изпълва душата и просветлява всички наши чувства и вълнения и ги облагородява, ако искаме да я издигнем до съдържание на живота си, трябва наистина да изживеем това, което можем да узнаем чрез нея и да го приложим в ежедневния си живот.
Едва тогава сме приели антропософията правилно, когато сме се научили по друг начин да поглеждаме например някое растение, поле, планина или животно; когато ги погледнем, да чувстваме различно от преди да сме станали теософи.
И ние ще можем да се задълбочим в казаното, ако някога се задълбочим в същността на това, което наричаме самосъзнание.
към текста >>
Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще по
чувствам
е нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие.
Сега се опитайте не само да мислите такава истина, а да я почувствате!
Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие.
Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата. Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз. Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство.
към текста >>
Така в прелитането на птичите ята
чувствам
е мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия.
Сега се опитайте не само да мислите такава истина, а да я почувствате! Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие. Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата. Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз.
Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия.
Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така. Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата.
към текста >>
Чувствам
е да се носи във въздуха полъхът на мъдростта.
Сега се опитайте не само да мислите такава истина, а да я почувствате! Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие. Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата. Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз. Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия.
Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта.
И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така. Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата. И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата.
към текста >>
Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава
чувствам
е Бога, който винаги витае в природата.
Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така.
Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата.
И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата. Природата става за нас живо същество с дух и душа! Представим ли си какво означава, изхождайки от учението, така да одухотворим природата, тогава ще изживеем как чрез антропософията започваме да се държим към всичко по друг начин и как нашите усещания се просветляват и облагородяват. Колко безразлично е за обикновения човек дали се косят житата! И колко е различно за антропософа, който проследява косенето със сърцето си и знае, че там, където се коси, се намира живо същество, че астралното тяло на Земята изпитва удоволствие!
към текста >>
101.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Трябва само да
чувствам
е това по правилния начин.
А в центъра на Земята са азовете на растенията. Там се осъзнава какво е причинено на растението. Схванем ли това учение като нещо, което възприемаме в душата си с всичките си сили, ние вървим по друг начин по повърхността на Земята. Чрез това всяка отделна крачка в нашия живот става общуване със Земята като с едно съзнателно същество и ние знаем, че тази Земя като цяло чувства удоволствие и страдание, радост и болка.
Трябва само да чувстваме това по правилния начин.
Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята. Не е така. За детайлите може да даде сведения само този, който може да вижда начина, по който действа астралното тяло на Земята. Когато откъснете едно цвете, това е чувство, подобно на чувството, изпитвано от кравата, когато телето бозае, това причинява един вид удоволствие на кравата. Каквото Земята оставя да израсне като растения, може да се сравни със млякото на животното, така че можете да късате цветята и това причинява приятно чувство на Земята.
към текста >>
А когато изскубваме растенията от Земята, ние
чувствам
е как я боли, все едно че на нас ни отскубват косите.
Отскубнете ли обаче цветето с корените, причинявате болка на Земята, както ако вие се порежете. Почувствате ли това реално, ще забележите какво душевно отношение ще си изградите към Земята. Когато косачът коси тревите, тогава ясновидецът вижда над нивите, над полята да се носят приятни чувства. Когато нивата се коси, потоци приятни чувства се носят над Земята. Нашето отношение към света се задълбочава по чудесен начин, ако се вживеем в тези истини.
А когато изскубваме растенията от Земята, ние чувстваме как я боли, все едно че на нас ни отскубват косите.
към текста >>
102.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
Но ние учим да
чувствам
е заедно с другите хора, като първо обхванем целия останал свят.
Постоянно трябва да се подчертава, че антропософията трябва да стане живот в смисъла, че чрез нея човекът не само учи това-онова, а учи да мисли, чувства и усеща по друг начин спрямо цялото си обкръжение. Това настъпва при човека, когато той поеме антропософските импулси по правилен начин. Той трябва да се научи да съчувства и съизживява с всички същества. Това се отнася най-вече за другите хора.
Но ние учим да чувстваме заедно с другите хора, като първо обхванем целия останал свят.
към текста >>
Както започваме да
чувствам
е тези същества, за които човекът нищо не подозира, така можем да по
чувствам
е и растителните души.
Духът на пчелното семейство стои зад тази работа на пчелите. Отделните пчели принадлежат към една-единствена пчелна личност, както нашите членове принадлежат към нас. Само че отделните пчели са повече отделени една от друга, а нашите единични членове са компактни. Ние минаваме невидимо за нас навсякъде сред същества, сред животинските групови азове, които не могат да се наблюдават физически.
Както започваме да чувстваме тези същества, за които човекът нищо не подозира, така можем да почувстваме и растителните души.
Растителните азове живеят в още по-висш свят от този на животинските азове. Растителните азове, онези отделни групови азове, към които отново принадлежат редица растения, се намират на така наречения девахан-план. Можем да посочим мястото, където тези растителни азове всъщност се намират. Всички азове на растенията са в центъра на Земята. Груповите азове на животните кръжат около Земята като пасатните ветрове.
към текста >>
Само когато се научим да
чувствам
е заедно с минералите, растенията и животните, тогава ще се научим да
чувствам
е как нашият аз почива в целия Всемир.
Както физическото тяло е родено от физическите вещества и сили, така нашите духовни съставни части са родени от големия Всемир. Така започваме да се приемаме като малък свят, почиващ в големия свят. Това предизвиква ощастливяващо чувство в нас.
Само когато се научим да чувстваме заедно с минералите, растенията и животните, тогава ще се научим да чувстваме как нашият аз почива в целия Всемир.
към текста >>
103.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
Като хора ще живеем по съвсем друг, съзнателен начин в света, когато се научим да
чувствам
е заедно с всичко, което ни заобикаля.
Насочим ли поглед към звездите, те ни се разкриват така, че в тях опознаваме духовни същества. Ние познаваме света едва когато навсякъде проникнем от физическото към духовното.
Като хора ще живеем по съвсем друг, съзнателен начин в света, когато се научим да чувстваме заедно с всичко, което ни заобикаля.
Чрез това животът ни безкрайно ще се обогати. Самите ние ще станем чрез това съработници в духовното. Познанието получава своята ценност само тогава, когато се превърне в живот, когато се научим да живеем другояче, а не само да знаем нещо.
към текста >>
104.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Чувствам
е се особено, когато разглеждаме ясновидски тези същества.
Който обаче опознае като ясновидец всички тези светове – нисш и висш девахан, съответно рупа и арупа план, той не само се запознава с тези същества, но също и с други, които не се проявяват по този начин във физическия свят, но които също се намесват по определен начин в съдбата, но не така директно, както другите. Такива същества от съвсем особен вид намираме на астралния план. Тези същества се проявяват първо чрез своите въздействия, чрез това, че ние изживяваме техните въздействия. Например там, където някои медиални личности са сомнамбули, във всички състояния на понижено съзнание и в светлите нощи при пълнолуние, гъмжи от такива същества. Ние обаче възприемаме само техните влияния.
Чувстваме се особено, когато разглеждаме ясновидски тези същества.
Изглежда, като че ли те протягат ръце отдалече – да вземем едно грубо сравнение, – като че ли са в Канщат45 и имат толкова дълги ръце, че могат да работят с тях в Щутгарт.
към текста >>
105.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Дори да не се спрем на особените духовни връзки, ще по
чувствам
е нещо от кармичните взаимовръзки, когато помислим, че този документ е бил първо в Прага, след това е бил заграбен през шведските войни и по това време според особени обстоятелства е донесен на това място.
Дори да не се спрем на особените духовни връзки, ще почувстваме нещо от кармичните взаимовръзки, когато помислим, че този документ е бил първо в Прага, след това е бил заграбен през шведските войни и по това време според особени обстоятелства е донесен на това място.
Този първи превод на Библията на германски език ни изглежда като жив паметник за проникването на християнството в древния северен духовен свят.
към текста >>
Трябва да осъзнаем, че всичко, което мислим,
чувствам
е и усещаме, има много по-силни въздействия, и то в широк мащаб, от това, което става, когато изстреляме един куршум.
Така виждаме как човекът задържа своя собствен прогрес с това, че може да твори в духовния свят.
Трябва да осъзнаем, че всичко, което мислим, чувстваме и усещаме, има много по-силни въздействия, и то в широк мащаб, от това, което става, когато изстреляме един куршум.
Последното може да е лошо, но се приема за опасно, понеже човекът може да го възприеме с грубите сетива, докато другото не може да го наблюдава.
към текста >>
Само когато
чувствам
е, че навсякъде сме обкръжени с изрази на душата, както е било в Средновековието, тогава е достигнато правилното.
Да се надяваме, че когато човечеството завладее въздуха, стигне така далеч, че да може да свърже мисълта за отлитането с мястото на отлитането, така че във формата да се почувства, че само един самолет може да отлита там. Духовният живот може навсякъде да се прояви във формата.
Само когато чувстваме, че навсякъде сме обкръжени с изрази на душата, както е било в Средновековието, тогава е достигнато правилното.
Това може да се случи само когато в човешкия живот нахлуе такава култура, каквато се поражда от възгледите на науката за духа. Науката за духа не е нещо непрактично, тя наистина е нещо, което трябва да проникне и обхване културата на света. Тя не се състои в абстрактни мисли, а според намеренията на тези, които я внасят в живота, трябва да се влее във всички културни течения. Тя трябва да се отпечата във всичко. Всички следва да се проникнем с мислите, които ни предлага науката за духа.
към текста >>
Когато сме поели в нашите сърца нещо от това и го вземем със себе си, като винаги се
чувствам
е членове на духовнонаучното мирово течение.
Нека да поставим още една друга мисъл пред душата си, тази мисъл, която ни помага да осъзнаем как трябва да действат духовнонаучните импулси, ако следва да станат това, за което са определени да станат. Добре е, особено когато привършваме един зимен семестър и се разделяме, да вземем с нас такова усилване на чувствата и душевността.
Когато сме поели в нашите сърца нещо от това и го вземем със себе си, като винаги се чувстваме членове на духовнонаучното мирово течение.
Днес може много хора отвън да не знаят за науката за духа. Вижте тези малки сбирки, вижте и във всичко, което се прави навън. Там никой не знае, не чувства нищо от духовнонаучната същност!
към текста >>
106.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ние може да съ
чувствам
е на неговата скръб, но болката, която изпитва този човек не усещаме.
Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал. Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот. Всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват. На този екран човекът съзерцава толкова обективно, както гледа картината в музея. Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно.
Ние може да съчувстваме на неговата скръб, но болката, която изпитва този човек не усещаме.
Така е и с картината от този екран, който ние съзерцаваме веднага след смъртта: той се разгръща пред нас, и в поразителни макар и много кратки, промеждутъци от време ние виждаме всичко, което се е случило с нас в живота чак до най-малки подробности.
към текста >>
107.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Слушайки тази легенда, ние бихме могли да по
чувствам
е нещо дълбоко вълнуващо, дори и ако не знаем каква мъдрост е скрита в нея.
Съществува една несложна легенда, която е известна сред монголците в Азия, и е достигнала и до източна Европа.
Слушайки тази легенда, ние бихме могли да почувстваме нещо дълбоко вълнуващо, дори и ако не знаем каква мъдрост е скрита в нея.
към текста >>
108.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
А сега в кръвта
чувствам
е да пулсира това, което дойде от тези Ариманови отряди.
С тази вливаща се топла кръв в човека навлязоха и силите на онези духове, които бяха изостанали. Това бяха отрядите на Ариман, които изпратиха в човека силите заедно с топлината, както Амсхаспандите постъпиха със силата на светлината. Така получаваме, че на всяко течение на Амсхаспандите се противопоставя едно течение на кръвта. В това червено течение на кръвта, паралелен на нервното течение, са включени и противниковите сили на Девите. В червената кръв на Амсхаспандите се противопоставя това, което идва от противниците на Амсхаспандите и Изардите, от Девите, отрядите на Ариман.
А сега в кръвта чувстваме да пулсира това, което дойде от тези Ариманови отряди.
към текста >>
Така ние ходим по земята и
чувствам
е, че сме носители на слънчевите сили, които се вляха в земната аура.
Едното е погледът ни да се разширява, а второто е как такива прозрения трябва да се влеят живи в нашата душа. Ние ще разберем това, когато обмислим следното: Какво всъщност представлява това астрално тяло, което носим в себе си? То е една частица от великата Аура на Мъдростта, една частица Ахура Мазда, който е тялото на мъдростта на цялата земя, и в когото се вливат силите на слънцето.
Така ние ходим по земята и чувстваме, че сме носители на слънчевите сили, които се вляха в земната аура.
Тогава нараства чувството ни за нещо, което трябва да развием: че това човешко тяло и тези човешки тела са ни поверени от една велика световна мъдрост, от великия световен дух. В окултизма човешкото тяло се нарича и храм. Ние носим отговорност за това да занесем обратно в светещата праоснова това, което сме получили, да го върнем съответно облагородено, разтълкувано и усъвършенствувано. Така ние се учим да се усещаме едно с световното битие. Не фантазирайки, а постепенно ние се научаваме да бъдем един тон в големия оркестър, който озвучава космоса и който наричаме музика на сферите.
към текста >>
109.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако вземем десетте пръста на човека няма да се по
чувствам
е изкусени да припишем на всеки от тях по една душа, надарена с аз.
Какво друго освен това, което се предлага на сетивата ни съществува в тези три царства? Ако наблюдаваме царството на животните ще установим, че духовно-душевното съществено се различава от човека. Това, което виждаме затворено в границите на кожата у човека ние не можем да видим така непосредствено и у отделното животно. То по-скоро може да се сравни с отделния член на човешкото тяло. Можем да сравним всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката.
Ако вземем десетте пръста на човека няма да се почувстваме изкусени да припишем на всеки от тях по една душа, надарена с аз.
Знаем, че десетте пръста са част от един отделен човек. Ние приписваме азова душа на отделния човек. Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род. Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение. От значение е, че се представяме нещата преливащи, флуидиращи едно в друго.
към текста >>
Така както при някое изживяване на определен човек
чувствам
е и виждаме изникването на астрални образи, така и през есента можем да видим над нивите да преминава тези определени астрални изрази на удоволствието, което изпитва земята.
Това, което ясновиждащият наблюдава в астралното тяло на земята е духовния произход на това, което описах току що. За този, който вижда вътре в нещата, жътвата не е процес без значение.
Така както при някое изживяване на определен човек чувстваме и виждаме изникването на астрални образи, така и през есента можем да видим над нивите да преминава тези определени астрални изрази на удоволствието, което изпитва земята.
Другояче е когато ралото преравя почвата и преработва корените на растенията. Това причинява болка на земята, ние виждаме излизащите от земята усещания за болка. Против гореказаното може много лесно да се възрази, че при определени обстоятелства би било по-добре растенията да се изкореняват и да се пресаждат, отколкото безсмислено да се берат всевъзможни цветя в полето. Такова възражение може да е оправдано от гледна точка на морала, но тук гледната точка е съвсем различна. При определени обстоятелства за човек, чиито коси са започнали да посивяват може да е по-добре да отскубне първите си бели коси, ако намира това за правилно от гледна точка на естетиката, но все пак ще го боли.
към текста >>
110.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги
чувствам
е и усещаме.
Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме.
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят. По този начин символите са ваятели на душата ни. Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род.
към текста >>
Тъй като единствено когато по
чувствам
е, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят.
Същественото при символите е това, не просто да мислим за тях, а да ги чувстваме и усещаме.
Тъй като единствено когато почувстваме, че червената роза се обръща към нас с думите: това ще станете и вие един ден, това е изправено пред вас като цел на развитието на човечеството и когато при това сърцето ни се открие и чувствата ни се пречистят, в нас ще се отприщят силите, които ще ни отведат в един по-висш свят.
По този начин символите са ваятели на душата ни. Те изпълват душата ни със сила и въздействие, те са най-великите и ефективни възпитатели на човешкия ни род.
към текста >>
111.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и
чувствам
е това, което виждаме навън!
Докато не знаем правия път на духовната наука, докато тя не стане за нас система на мислене.
Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън!
Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното учение на християнството. Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка. Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате! Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята. И когато видим как човекът в каменоломната раздробява камъните, а съусетим удоволствието, което изпитва природата.
към текста >>
Когато през пролетта дните започнат да се удължават, ние
чувствам
е как светлината все повече и повече струи към земята ни, когато от тайнствената вътрешност на земя та избуят растенията, които се намираха вътре в нея със семенцата си, и когато всичко отново се покрие със зеленина, ние
чувствам
е да извира не само това, което виждаме избуяващата зеленина ние
чувствам
е, че и душевно нещо се случва.
Така природата ще стане за нас напълно проникната от душа. така душата на човека ще се освободи от теснотата. Чувството извира в заобикалящия ни свят. По този начин ние ставаме едно със заобикалящата ни природа. И когато постепенно, частица след частица станем едно с нея, то ние ще усещаме и великите събития в нейната духовност, душевност.
Когато през пролетта дните започнат да се удължават, ние чувстваме как светлината все повече и повече струи към земята ни, когато от тайнствената вътрешност на земя та избуят растенията, които се намираха вътре в нея със семенцата си, и когато всичко отново се покрие със зеленина, ние чувстваме да извира не само това, което виждаме избуяващата зеленина ние чувстваме, че и душевно нещо се случва.
към текста >>
Ние
чувствам
е как от средата на лятото нататък всичко започва да се движи в обратен ред, как душата на земята се подготвя за съня.
А когато в наближаващата зима дните все повече се съкращават, когато до земята достига все повече светлина, растенията отново се свиват, зеленото се променя, и ние усещаме как нещо подобно на това, което самите ние изпитваме, когато вечер уморени се отдадем на съня. Нещо подобно усещаме и през пролетта, когато природата се събужда: че този израз за нас не е обикновена алегория, а истинска истина. Ние усещаме смяната в природата, смяната на душата и на духа в природата.
Ние чувстваме как от средата на лятото нататък всичко започва да се движи в обратен ред, как душата на земята се подготвя за съня.
Тогава обаче, когато вечер човекът се приготвя за своя сън, ние имаме пред себе си онзи жив процес, който често съм описвал: Постепенно астралното ни тяло се отделя с Аза на човека, освобождава се и така да се каже са понася към своя собствен, своя първичен свят. Ако в настоящето състояние на развитие на човечеството човекът беше способен на това, което някога умееше, то, когато астралното тяло се отделяше от етерното и физическото му тела, щеше да изгрява неговото духовно съзнание, духовна дейност и духовен свят щяха да обгръщат тялото му. Човекът просто щеше да излиза от физическото си тяло, и щеше да встъпва в друга форма на съществуване. Това и прави той, но единствено не знае нищо за него в днешния си стадии на развитие.
към текста >>
Така ние виждаме, че с намаляването на дните и с увеличаването на нощите е свързано нещо безкрайно духовно, и
чувствам
е, че в това събитие има душа, и то най-висшата душа, която можем да по
чувствам
е в земното развитие.
Това е процесът, който се разиграва всяка година, когато дните намалеят и естествената земя навлезе в съня. Тогава процесът е такъв, че ние можем да встъпим в непосредствена връзка с духа на земята. Затова съвпадането на Христовото Рождество с най-късите дни и най-дългите нощи не е произволно, а е резултат от принципа на посвещението.
Така ние виждаме, че с намаляването на дните и с увеличаването на нощите е свързано нещо безкрайно духовно, и чувстваме, че в това събитие има душа, и то най-висшата душа, която можем да почувстваме в земното развитие.
към текста >>
А душата ние
чувствам
е, когато отидем в каменоломната и видим раздробяващите се камъни, ние
чувствам
е душата, когато наблюдаваме птичия полет, когато виждаме, как сърпът преминава през полетата, когато слънцето изгрява и залязва.
Спиритуалният възглед за света ще доведе човека до там да може отново да усеща живо, какво се има предвид с един такъв празник. Мисията му не е да бъде някакво абстрактно учение, не някаква абстрактна теория, а да отведе хората обратно в живота, да ги накара да го виждат не като нещо абстрактно, а като изцяло изпълнен с душа.
А душата ние чувстваме, когато отидем в каменоломната и видим раздробяващите се камъни, ние чувстваме душата, когато наблюдаваме птичия полет, когато виждаме, как сърпът преминава през полетата, когато слънцето изгрява и залязва.
Колкото по-дълбоки събития наблюдаваме, толкова по-дълбока душевност усещаме. В големите преломи на годината ние чувстваме най-дълбоките душевни събития, а най-същественото за нас, ние трябва отново да се научим да усещаме в големите преломи на годината, които са скрити в празниците ни.
към текста >>
В големите преломи на годината ние
чувствам
е най-дълбоките душевни събития, а най-същественото за нас, ние трябва отново да се научим да усещаме в големите преломи на годината, които са скрити в празниците ни.
Спиритуалният възглед за света ще доведе човека до там да може отново да усеща живо, какво се има предвид с един такъв празник. Мисията му не е да бъде някакво абстрактно учение, не някаква абстрактна теория, а да отведе хората обратно в живота, да ги накара да го виждат не като нещо абстрактно, а като изцяло изпълнен с душа. А душата ние чувстваме, когато отидем в каменоломната и видим раздробяващите се камъни, ние чувстваме душата, когато наблюдаваме птичия полет, когато виждаме, как сърпът преминава през полетата, когато слънцето изгрява и залязва. Колкото по-дълбоки събития наблюдаваме, толкова по-дълбока душевност усещаме.
В големите преломи на годината ние чувстваме най-дълбоките душевни събития, а най-същественото за нас, ние трябва отново да се научим да усещаме в големите преломи на годината, които са скрити в празниците ни.
към текста >>
Ако още днес в такива празнични дни усетим и по
чувствам
е нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася прозрението за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от силите, които ще изведат човека в света.
Така празниците отново ще се превърнат за нас за нещо, което преминава като живителен полъх през човешките души, и такива празнични моменти човекът отново ще се впише в цялото творение и битие на пълната с дух и душа природа. Антропософът трябва най-напред да предусети като пионер, в какво могат да се превърнат празниците, когато човечеството на свой ред отново разбере духа, когато се вживее, това означава, когато разбере отново духа в празниците.
Ако още днес в такива празнични дни усетим и почувстваме нещо от чувствата и усещанията на природата, и ако в тези важни моменти си спомним какво донася прозрението за духа в учението за живота на хората то ще бъде част от силите, които ще изведат човека в света.
Тогава духовната наука ще се превърне в жив факт за душата, ще стане Витаесофия. А тя може да бъде такава най-добре във времената, когато душата на света се надвеси към нас и се свърже съвсем интимно с нас.
към текста >>
112.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако не я по
чувствам
е, то ние няма да открием правилното отношение към него.
В древногръцкият мит топлинното кълбо Сатурн е наречено “Гея”, а атмосферата “Кронос”. Да разгледаме сега този мит. Жизнено творящите сили на Кронос непрекъснато се излъчвали върху Гея, на Сатурн, и се издигали отново нагоре, вплитайки се в атмосферата. Това е “Кронос”, който непрекъснато поглъща своите деца. Трябва да се почувства истината на такъв мит.
Ако не я почувстваме, то ние няма да открием правилното отношение към него.
Представете си само цялото значение на този факт, че в старата древна Гърция откриваме мит, който така удивително ни предава тази истина в образ! Съществува само една възможност за обяснение на този факт, а именно следното: прародови представители на човечеството, които ръководили мистериите, развитието на човечеството, много добре са знаели за мировото развитие това, което съобщаваме сега в теософията. По същият начин, както ние говорим сега за тези неща, се е говорило и в Древна Гърция; и за широките маси истината са я облекли в образи, които са се съхранили в това, което ние знаем сега като мит. Странно отношение към това познание, имат хората, които предполагат, че за последните 40 години човечеството е открило истината, и че познанията от по-ранните време са били само понятия на детска фантазия. Но детско се явява постоянното подчертаване “колко далече напред сме отишли”!
към текста >>
113.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Човешките същества се различават от своето обкръжение само с това, което ние
чувствам
е: известни части от пространството се явяват по-топли.
В тези времена, когато отново се е появила Земята, когато тя, така да се каже, е излязла от мрака на мировото пространство, като пространство пронизано от топлина, тогава в това пронизано от топлина пространство първите човешки форми, също са живеели като топлинни същества. Ако вие с ясновидски поглед се оглеждате в миналото на това, какъв е бил човекът тогава, то вие преди всичко ще откриете този първи човешки зачатък като че ли в топлинна сфера, която цялата е пронизана от много, много потоци. Тези потоци са отправени отвън към повърхността на Земята – т.е., отново възникващата Земя -, потапят се в тази повърхност и образуват там по-топли маси отколкото тяхното обкръжение.
Човешките същества се различават от своето обкръжение само с това, което ние чувстваме: известни части от пространството се явяват по-топли.
Аз най-добре ще ви обясня, какъв е бил човек тогава, ако сред човешките органи ви обрисувам това, което се е образувало тогава в своя първи зачатък.
към текста >>
Не можем да говорим за нищо по-различно, освен само за тази топлина, която сега ние
чувствам
е пулсираща в кръвта ни.
Тук стигаме до важно явление, на което, ви моля да обърнете внимание. При все, че в началото можем да говорим за топлинно състояние, за състоянието огън, всъщност, за изгаряне, още не можем да говорим. Това би било невярно.
Не можем да говорим за нищо по-различно, освен само за тази топлина, която сега ние чувстваме пулсираща в кръвта ни.
Топлината, която се развива при външно, минерално изгаряне, се появява едва след като Слънцето се е отделило и Земята останала само с Луната. И благодарение на това изгаряне, което по-рано изобщо не го е имало, в земната маса се отделили тези вещества, които в окултизма са наречени “пепел”. Когато нещо изгаряте остава пепел. Пепелта се е включила в земното образувание, когато Земята останала само с Луната. Ние вече видяхме, как под въздействието на мировия звук, който се излял и предизвикал танца на веществата са се образували маси протоплазма.
към текста >>
114.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това трябва да
чувствам
е във великото пророческо действие, когато съзерцаваме чудото Пасха.
И как ще живее идеята за Христос в човека на бъдещето? Човекът на бъдещето също ще разглежда нашата епоха, когато човек е живял във физическо тяло, както човекът от следатлантско време разглеждал атлантското време, когато хората живеели заедно с боговете. Той ще чувства себе си победител над това, което се преживява във физическото тяло. Когато след това той отново се издигне на духовен план, ще посочва физическото тяло, като нещо, което е преодоляно.
Това трябва да чувстваме във великото пророческо действие, когато съзерцаваме чудото Пасха.
към текста >>
115.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Всички ние сме обхванати от един общ Аз; и аз се чувст-вувам подслонен в духовната субстанциалност на света само тогава, когато
чувствам
, че съм потопен в самата субстанция на народа.”
Човекът от Стария Завет все още не можеше да казва за себе си: “Аз съм един Аз”. Той се усещаше като разлят в целия древен юдейски народ и живееше в “груповия Аз на народа”. Да се пренесем за миг в съзнанието на един такъв старозаветен човек. Той не усещаше състоянието “Аз-съм” така, както го усеща и както все повече ще го усеща истинският християнин. Той се чувстваше като частица от целия народ и когато поглеждаше нагоре към груповата душа - изразявайки нещата - казваше: “Моето съзнание се простира нагоре до Отеца на целия народ, до Авраам; ние - аз и Отец Авраам - сме едно.
Всички ние сме обхванати от един общ Аз; и аз се чувст-вувам подслонен в духовната субстанциалност на света само тогава, когато чувствам, че съм потопен в самата субстанция на народа.”
към текста >>
116.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Вместо да насочим нашето съзнание към това, което живее в и извън тялото като въздушно трептене, с чиято помощ вече можем да обхванем светлината, вместо да по
чувствам
е всеобхватния етер, изпълващ с огън и сила също и нашите мускули, ние отново бихме били приковани към скалата на тялото.
Това би означавало смърт на изкуството. То трябва да дава израз на свръхсетивното, което е скрито зад сетивното; жестът трябва да остане само едно загатване и преобразяване, един подвижен живот, една носеща подемна сила; обаче този жест следва да е непрекъснато движение, поверявайки го на пространството, на въздуха, без да е свързан с органите и без да има изходната си точка в нещо телесно. Ако всичко това би се превърнало в една тенденция, която вероятно би засегнала и общуването ни с говора, тогава за щастие ние отново бихме стигнали там, където с помощта на Рудолф Щайнер можахме да избегнем умъртвяването на изкуството. В противен случай неговите усилия, положени за нас, биха останали напразни. Ние просто бихме отхвърлили онзи мост, който е в състояние да ни отведе до другия свят.
Вместо да насочим нашето съзнание към това, което живее в и извън тялото като въздушно трептене, с чиято помощ вече можем да обхванем светлината, вместо да почувстваме всеобхватния етер, изпълващ с огън и сила също и нашите мускули, ние отново бихме били приковани към скалата на тялото.
към текста >>
117.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Вглеждайки се в себе си, благодарение на антропософското духовно течение се
чувствам
е проникнати от силата, която ни позволява да съзерцаваме духовния свят.
Без да изпадаме в илюзии, можем – макар и не като историци, а като чувстващи хора – можем да усетим в стоящата пред нас рождественска елха нещо като символ на тази светлина, който ще се издигне от дълбините на душата ни, за да добие тя безсмъртие в духовното битие.
Вглеждайки се в себе си, благодарение на антропософското духовно течение се чувстваме проникнати от силата, която ни позволява да съзерцаваме духовния свят.
Гледаме външния символ, който стои пред нас като коледна елха, и можем да си кажем: нека тя бъде за нас символ на това, което ще свети и пламеней в нашите души, издигайки ни в духовния свят!
към текста >>
Тези символи могат да изплуват пред душите ни, особено когато
чувствам
е духовната истина на пробуждането на аза в душата на човека, на този аз, който чувства духовните връзки между душите, и особено ги чувства тогава, когато благородните хора действат съвместно.
век коледната елха става все по-честа духовна украса за Рождество, нов символ на това, което е живяло в течение на столетия. В този, който е можел да усеща тези неща не в блясъка на словесното християнство, а в блясъка на истинското духовно християнство, коледната елха винаги е предизвиквала прекрасни човешки чувства. И в това, че коледната елха е толкова млада, лесно можете да се убедите от факта, че най-великите немски поети не са написали нито едно стихотворение за нея. Ако я е имало и по-рано, то поне Клопщок[4] поетично би дал да се знае за такъв символ. Затова нека и за нас коледната елха бъде залог за това, че символите на най-висшето и най-великото могат отново да възкръснат.
Тези символи могат да изплуват пред душите ни, особено когато чувстваме духовната истина на пробуждането на аза в душата на човека, на този аз, който чувства духовните връзки между душите, и особено ги чувства тогава, когато благородните хора действат съвместно.
към текста >>
Ще по
чувствам
е какво още се отглежда в християнството като импулс, ако помислим за края на Евангелията.
Ще почувстваме какво още се отглежда в християнството като импулс, ако помислим за края на Евангелията.
От Кръста на Голгота Христос Исус вижда майката, вижда сина, и в този момент той основава общността, която дотогава се е създавала само от кръвта. Преди това синът се е давал на майката, и майката се е давала на сина само чрез кръвта. Християнството не отменя кръвните връзки. Кръвните връзки трябва да си останат, но към тях трябва да се присъединят духовните връзки, които озаряват кръвните връзки с духовна светлина. Затова Христос Исус казва от Кръста: „Жено, ето сина ти“, и на ученика: „Ето майка ти!
към текста >>
Ако усещаме това, което трябва да стане сила в нас, което трябва да стане живот, което като духовно Слово достига до нашия слух, когато – ако е станало време за това – поставим пред себе си символа, който укрепвайки ни, ни призовава: „Позволи в теб, като нов, като духовен човек, да възникне това, което може да се разгори като топлина и да озари като светлина, – Словото, което идва към нас от духовните източници, от духовните дълбини“, – тогава
чувствам
е също и значението на това, което звучи за нас като духовно Слово.
Ако усещаме това, което трябва да стане сила в нас, което трябва да стане живот, което като духовно Слово достига до нашия слух, когато – ако е станало време за това – поставим пред себе си символа, който укрепвайки ни, ни призовава: „Позволи в теб, като нов, като духовен човек, да възникне това, което може да се разгори като топлина и да озари като светлина, – Словото, което идва към нас от духовните източници, от духовните дълбини“, – тогава чувстваме също и значението на това, което звучи за нас като духовно Слово.
Нека почувстваме с цялата сериозност в миг като днешния това, което може да ни даде духовната наука в такава душевна светлина и такава душевна топлина! Да го почувстваме примерно по следния начин: да погледнем към съвременния материалистически свят с неговата суета, към хората, които бързат и търчат нанякъде от сутрин до вечер, съдят за всичко от гледна точка на материалната полза, според мярата на външния физически план, и даже не подозират, че зад всичко това живее и тъче Духът. Хората заспиват вечер, без да знаят нищо друго, освен това, че ще бъдат в безсъзнателно състояние и на сутринта отново ще се пробудят в съзнанието на физическия план. Без нищо да предчувства, човек заспива след дневното бързане и работа, без изобщо да се замисля за смисъла на живота. Ако стремящият се към духовно познание човек е приел думите на Духа, той знае нещо, което не е само теория и учение.
към текста >>
Нека по
чувствам
е с цялата сериозност в миг като днешния това, което може да ни даде духовната наука в такава душевна светлина и такава душевна топлина!
Ако усещаме това, което трябва да стане сила в нас, което трябва да стане живот, което като духовно Слово достига до нашия слух, когато – ако е станало време за това – поставим пред себе си символа, който укрепвайки ни, ни призовава: „Позволи в теб, като нов, като духовен човек, да възникне това, което може да се разгори като топлина и да озари като светлина, – Словото, което идва към нас от духовните източници, от духовните дълбини“, – тогава чувстваме също и значението на това, което звучи за нас като духовно Слово.
Нека почувстваме с цялата сериозност в миг като днешния това, което може да ни даде духовната наука в такава душевна светлина и такава душевна топлина!
Да го почувстваме примерно по следния начин: да погледнем към съвременния материалистически свят с неговата суета, към хората, които бързат и търчат нанякъде от сутрин до вечер, съдят за всичко от гледна точка на материалната полза, според мярата на външния физически план, и даже не подозират, че зад всичко това живее и тъче Духът. Хората заспиват вечер, без да знаят нищо друго, освен това, че ще бъдат в безсъзнателно състояние и на сутринта отново ще се пробудят в съзнанието на физическия план. Без нищо да предчувства, човек заспива след дневното бързане и работа, без изобщо да се замисля за смисъла на живота. Ако стремящият се към духовно познание човек е приел думите на Духа, той знае нещо, което не е само теория и учение. Той знае нещо, даващо му душевна светлина и душевна топлина.
към текста >>
Да го по
чувствам
е примерно по следния начин: да погледнем към съвременния материалистически свят с неговата суета, към хората, които бързат и търчат нанякъде от сутрин до вечер, съдят за всичко от гледна точка на материалната полза, според мярата на външния физически план, и даже не подозират, че зад всичко това живее и тъче Духът.
Ако усещаме това, което трябва да стане сила в нас, което трябва да стане живот, което като духовно Слово достига до нашия слух, когато – ако е станало време за това – поставим пред себе си символа, който укрепвайки ни, ни призовава: „Позволи в теб, като нов, като духовен човек, да възникне това, което може да се разгори като топлина и да озари като светлина, – Словото, което идва към нас от духовните източници, от духовните дълбини“, – тогава чувстваме също и значението на това, което звучи за нас като духовно Слово. Нека почувстваме с цялата сериозност в миг като днешния това, което може да ни даде духовната наука в такава душевна светлина и такава душевна топлина!
Да го почувстваме примерно по следния начин: да погледнем към съвременния материалистически свят с неговата суета, към хората, които бързат и търчат нанякъде от сутрин до вечер, съдят за всичко от гледна точка на материалната полза, според мярата на външния физически план, и даже не подозират, че зад всичко това живее и тъче Духът.
Хората заспиват вечер, без да знаят нищо друго, освен това, че ще бъдат в безсъзнателно състояние и на сутринта отново ще се пробудят в съзнанието на физическия план. Без нищо да предчувства, човек заспива след дневното бързане и работа, без изобщо да се замисля за смисъла на живота. Ако стремящият се към духовно познание човек е приел думите на Духа, той знае нещо, което не е само теория и учение. Той знае нещо, даващо му душевна светлина и душевна топлина. Той знае: ако през деня получаваше само представи от физическия живот, ти би изсъхнал.
към текста >>
Ако се усещаме свързани с Духа на Вселената, ако се усещаме мисионери на мировия Дух, ако
чувствам
е, как постепенно се съединяваме с това, което като Миров Дух прониква в цялото външно битие и действа в него, тогава усещаме също, че лятото, когато слънцето стои високо и изпраща към Земята своите живителни лъчи, Духът действа по външен начин и как, доколкото във външните лъчи на Слънцето той обръща към нас своя външен лик, неговото вътрешно същество сякаш отстъпва назад.
Ако се усещаме свързани с Духа на Вселената, ако се усещаме мисионери на мировия Дух, ако чувстваме, как постепенно се съединяваме с това, което като Миров Дух прониква в цялото външно битие и действа в него, тогава усещаме също, че лятото, когато слънцето стои високо и изпраща към Земята своите живителни лъчи, Духът действа по външен начин и как, доколкото във външните лъчи на Слънцето той обръща към нас своя външен лик, неговото вътрешно същество сякаш отстъпва назад.
към текста >>
И тогава ще по
чувствам
е в символа действителността, ще по
чувствам
е това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово.
Така всяка година наистина усещаме като потвърждение на нашия стремеж Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от година на година в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят. Тогава ще успеем да одушевим и одухотворим това, което за съвременния материалистичен човек е не символ, а само обект на външна материалистична сетивна радост.
И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово.
Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
към текста >>
118.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Именно в това празнично време е най-лесно наистина да
чувствам
е и усещаме, а не само да разбираме и знаем това, което разглеждахме в течение на много лекции, свързани с Евангелията.
Именно в това празнично време е най-лесно наистина да чувстваме и усещаме, а не само да разбираме и знаем това, което разглеждахме в течение на много лекции, свързани с Евангелията.
Голяма част от времето, отредено за такива разглеждания през изминалата година, беше посветена за разглеждане на Евангелията. Нека днес в това кратко разглеждане, което ще съпътства празника ни Рождество, също бъде направен акцент на важни следствия, произтичащи от нашите разглеждания на Евангелията: връзка със събитието, което така живо трябва да стои пред очите ни, особено в рождественските дни – връзка с Христовото събитие.
към текста >>
119.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но това не е така по отношение на простиращия се около нас свят, защото точно с онова, което възприемаме, външният духовен свят е скрит за нас и ние можем най-много да по
чувствам
е, че цвета и светлината, че топлината и студа и т.н.
Чрез пряко възприятие, пряко изживяване, човекът днес не е способен да погледне зад границата, представена му от цветовете и светлината, звуците, уханията и т.н. Един банален пример ще направи това ясно. Предположете, че гледаме повърхност, боядисана в синьо. При обикновените условия, разбира се, не можем да видим онова, което е зад тази повърхност. Някой лекомислен мислител може да възрази, че става въпрос само за това да хвърлим поглед зад повърхността!
Но това не е така по отношение на простиращия се около нас свят, защото точно с онова, което възприемаме, външният духовен свят е скрит за нас и ние можем най-много да почувстваме, че цвета и светлината, че топлината и студа и т.н.
са външни проявления на един свят, лежащ зад тях. Но ние не можем, в дадения момент, да видим през цветовете, светлината и звуците, и да изживеем онова, което лежи зад тях. Ние трябва да изживяваме целия външен духовен свят чрез тези проявления. Но след кратко размишление ще можем, в съгласие с най-елементарната логика, да кажем: Дори и съвременната физика или други клонове на науката да заявяват, че зад цветовете има вибрираща етерна субстанция, скоро става ясно, че онова което се допуска да лежи зад цветовете е нещо добавено от мисълта. Никой не може действително да възприеме онова, което физиката заявява, че са вибрации, движения, от които цветът е само последствие; нито може някой да каже със сигурност дали има реалност в онова, за което се твърди, че лежи зад сетивното впечатление.
към текста >>
Ние обикновено събираме това с думите: "Аз
чувствам
това удоволствие или онази болка; аз имам тези импулси, желания или страсти." Но със сигурност ние имаме също и чувството, че зад този вътрешен живот на душата нещо е скрито, нещо скрито чрез нашите душевни изживявания точно както нещо, принадлежащо на външния свят, е скрито чрез нашите сетивни възприятия.
Тогава там е първата граница. Ние намираме втората, когато погледнем в своето собствено същество. Вътре в себе си ние намираме свят на радост и тъга, на щастие и страдание, на страсти, импулси, желания и т.н. накратко всичко, което наричаме наш душевен свят.
Ние обикновено събираме това с думите: "Аз чувствам това удоволствие или онази болка; аз имам тези импулси, желания или страсти." Но със сигурност ние имаме също и чувството, че зад този вътрешен живот на душата нещо е скрито, нещо скрито чрез нашите душевни изживявания точно както нещо, принадлежащо на външния свят, е скрито чрез нашите сетивни възприятия.
Защото кой може да не признае, че когато се събудим сутрин, радост, тъга, щастие, страдание и други такива изживявания се надигат като от непозната област, и че в определено отношение човек е предаден на тях? И има ли някой който, ако прегледа целия си душевен живот, ще може да отрече, че в него трябва да има нещо по-дълбоко, нещо отначало скрито от него, от което извират неговите радост, страдание, щастие, скръб и всичките негови душевни изживявания и че те, не по-малко от сетивните възприятия, трябва да бъдат проявления на един непознат свят?
към текста >>
Това отъждествяване със свят, различаващ се от онзи на всекидневния живот, когато се
чувствам
е подложени само на своите тела, ни оправдава от самото начало да говорим за Макрокосмос, за Голям Свят в противоположност на "малкия свят" на обикновения ни дневен живот, когато
чувствам
е себе си затворени в кожата.
По време на екстаз той също е предаден на Макрокосмоса, но тогава знае нещо за него. Характерно за екстаза е, че човек изживява нещо – дали картини или реалности от онова, което е разгърнато около него в огромно поле пространство, в което той се мисли за изгубен. Той изживява нещо като загуба на Аза си, но като че ли е в царство, дотогава непознато за него.
Това отъждествяване със свят, различаващ се от онзи на всекидневния живот, когато се чувстваме подложени само на своите тела, ни оправдава от самото начало да говорим за Макрокосмос, за Голям Свят в противоположност на "малкия свят" на обикновения ни дневен живот, когато чувстваме себе си затворени в кожата.
Това е само най-повърхностният поглед по темата. В състояние на екстаз ние израстваме в Макрокосмоса, където виждаме фантастични форми, фантастични защото нямат прилика с нищо във физическия свят. Ние не можем да се разграничим от тях. Ние чувстваме цялото си същество така да се каже разширено в Макрокосмоса. Това е което се случва в екстаза.
към текста >>
Ние
чувствам
е цялото си същество така да се каже разширено в Макрокосмоса.
Той изживява нещо като загуба на Аза си, но като че ли е в царство, дотогава непознато за него. Това отъждествяване със свят, различаващ се от онзи на всекидневния живот, когато се чувстваме подложени само на своите тела, ни оправдава от самото начало да говорим за Макрокосмос, за Голям Свят в противоположност на "малкия свят" на обикновения ни дневен живот, когато чувстваме себе си затворени в кожата. Това е само най-повърхностният поглед по темата. В състояние на екстаз ние израстваме в Макрокосмоса, където виждаме фантастични форми, фантастични защото нямат прилика с нищо във физическия свят. Ние не можем да се разграничим от тях.
Ние чувстваме цялото си същество така да се каже разширено в Макрокосмоса.
Това е което се случва в екстаза. С тази представа за състоянието на екстаз ние можем аналогично най-малкото да формираме идея защо изгубваме Аза в това състояние.
към текста >>
Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да
чувствам
е удоволствие или болка; или обратно, щяхме да
чувствам
е само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят.
В Макрокосмоса по време на сън ние не можем да бъдем съзнателни за играта на нашите чувства, или накратко, за душевните си изживявания. Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления. Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване. Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят. Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят.
Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят.
При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост. В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност. Онова което ни позволява да преживяваме външна картина на сетивния свят е физическото тяло, а онова което ни позволява в будния живот да имаме вътрешен живот на душата, е етерното тяло. Ако при събуждане ние прониквахме само във физическото тяло, щяхме да сме изправяни пред външни картини, но щяхме да останем вътрешно празни, студени и апатични, нямайки интерес към нищо около нас или към представеното в картините. Ако прониквахме само етерното тяло, нямаше да имаме външен свят, а само свят на чувства, вълнения и затишия.
към текста >>
Ние
чувствам
е, че в нормалния живот всичко това е свързано.
Докато в състоянието на екстаз човек разширява своето същество в Макрокосмоса, мистикът натиква себе си в Микрокосмоса. И двете изживявания, това на възприемане в екстаза на определени събития и същества в Макрокосмоса, и това на преминаване през необичайни вътрешни изживявания като мистик, са свързани едно с друго, и тази връзка може да се характеризира много просто по следния начин. Светът, който виждаме със своите очите и чуваме със своите уши, подбужда в нас определени чувства на удоволствие, болка и т.н.
Ние чувстваме, че в нормалния живот всичко това е свързано.
Радостта във външния свят, почувствана от един човек, може да бъде по-силна от онази, почувствана от друг, но това са само разлики в степента. Силните страдания и захласи на мистика са значително различни по качество. Също има и големи разлики в качеството между онова, което очите виждат и ушите чуват, и изживяваното от някого в екстаза, когато той е предаден на един свят, който не е като света на сетивата. Но ако можехме да имаме от някой човек в екстаз описание на неговия възторг и мъка, щяхме да можем да кажем, че в екстаз човек може да извлече от своето виждане на същества и събития същите изживявания като онези на мистика. И ако, от друга страна, ние чуехме мистикът описващ своите емоции и чувства, ние щяхме да кажем, че нещо от този род може еднакво добре да се изживее и в екстаза.
към текста >>
120.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Вечер ние
чувствам
е нуждата от сън; усещаме, че нашето живо участие във външния свят е изчерпано; но на сутринта то е отново съживено.
Ние сме предадени на насладата, на болката, накратко на външния свят. Какво е онова, което е запалено в нас, когато сме предадени на външния свят по този начин? Какво е онова, което чувства удоволствие и болка? Какво е онова, което има интереси? Това е Сетивната душа.
Вечер ние чувстваме нуждата от сън; усещаме, че нашето живо участие във външния свят е изчерпано; но на сутринта то е отново съживено.
Ние чувстваме, че същите проявления на Сетивната душа, които нощем отслабват, се възстановяват и отново се появяват на сутринта. От това ние можем да разпознаем, че същата сила, които ни е изтеглила от самите нас, връща будната душа отново в тялото. Онова, което нощем изглежда умиращо, е сякаш възродено. Действа същата сила, но сега в другата, противоположната посока.
към текста >>
Ние
чувствам
е, че същите проявления на Сетивната душа, които нощем отслабват, се възстановяват и отново се появяват на сутринта.
Какво е онова, което е запалено в нас, когато сме предадени на външния свят по този начин? Какво е онова, което чувства удоволствие и болка? Какво е онова, което има интереси? Това е Сетивната душа. Вечер ние чувстваме нуждата от сън; усещаме, че нашето живо участие във външния свят е изчерпано; но на сутринта то е отново съживено.
Ние чувстваме, че същите проявления на Сетивната душа, които нощем отслабват, се възстановяват и отново се появяват на сутринта.
От това ние можем да разпознаем, че същата сила, които ни е изтеглила от самите нас, връща будната душа отново в тялото. Онова, което нощем изглежда умиращо, е сякаш възродено. Действа същата сила, но сега в другата, противоположната посока.
към текста >>
Сетивното тяло е онова, което позволява сетивните впечатления да бъдат възприемани; то е причината човек да вижда жълто, например; но онова, което изживяваме и
чувствам
е вътрешно като резултат на впечатленията, които ни правят червеният, виолетовият или жълтият цвят това се причинява от Сетивната душа.
Върху сетивата му се правят впечатления отвън, но той не може да погледне зад тези впечатления. Когато стане от сън, пред него лежи разгърнат целият гоблен на сетивния свят. Но не само, че възприема този външен свят със своите сетива; заедно с всяко възприятие той чувства нещо. Колкото и слабо да е приятното усещане при възприемане, например, на някой цвят, въпреки всичко винаги е налице определен вътрешен процес. Всички външни сетивни възприятия работят по такъв начин, че пораждат определени вътрешни състояния; всеки ще осъзнае, че въздействието на виолетовото е различно от това на зеленото.
Сетивното тяло е онова, което позволява сетивните впечатления да бъдат възприемани; то е причината човек да вижда жълто, например; но онова, което изживяваме и чувстваме вътрешно като резултат на впечатленията, които ни правят червеният, виолетовият или жълтият цвят това се причинява от Сетивната душа.
Трябва да се прави тънка разлика между тези функции на сетивното тяло и на Сетивната душа.
към текста >>
121.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който
чувствам
е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам.
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам.
Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение. На него може да се каже: Погледни едно растение. Растението има корени в почвата. Почвата предоставя на растението едно царство, по-низше от самото него, но без което то не може да съществува. Растението може да се поклони на минералното царство, казвайки: Аз дължа своето съществуване на това низше царство, от което съм израсло.
към текста >>
Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се
чувствам
крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение.
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам.
Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение.
На него може да се каже: Погледни едно растение. Растението има корени в почвата. Почвата предоставя на растението едно царство, по-низше от самото него, но без което то не може да съществува. Растението може да се поклони на минералното царство, казвайки: Аз дължа своето съществуване на това низше царство, от което съм израсло. Животното също дължи своето съществуване на растителното царство, и ако съзнаваше своето място в света, то щеше в смирение да признае своята задълженост към низшето царство.
към текста >>
Когато пъпките се пукат напролет и обещават красотата на лятото, чувството на една здрава душа няма да бъде същото, каквото е наесен; с наближаването на лятото ние
чувствам
е пробуждането на надеждата.
Всички знаем, че нашите чувства напролет са различни от онези, които имаме наесен.
Когато пъпките се пукат напролет и обещават красотата на лятото, чувството на една здрава душа няма да бъде същото, каквото е наесен; с наближаването на лятото ние чувстваме пробуждането на надеждата.
Чувството е едва слабо развито в обикновения, нормален човек, но въпреки това го има. Към есента настроението на надежда и пробуждане, свързано с пролетта, ще се превърне в такова на тъга, на меланхолия; когато виждаме листата да падат, когато виждаме пусти, приличащи на скелет клони вместо светлите цъфтящи храсти на лятото, душите ни се пропиват с меланхолия; в сърцата ни има тъга. В хода на годината, ако се движим в крак с явленията на външната природа, ние можем да изживеем един кръговрат в своя душевен живот. Но както тези чувства са смътни и слаби в нормалния живот, човешката чувствителност за преобразуванията, които се случват от пролетта към лятото и есента, и от есента към зимата, е едва слаба.
към текста >>
122.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Вечер
чувствам
е умора, защото тези сили за изчерпани, и през съня те се попълват отново; много сили се вливат в нас през нощта, различни от онези, които ние сме придобили в резултат на своята дневна активност.
Но ние извличаме от съня много повече, отколкото самите ние внасяме в него със своите съзнателни изживявания. През деня ние изразходваме сили, участвайки в случващото се около нас.
Вечер чувстваме умора, защото тези сили за изчерпани, и през съня те се попълват отново; много сили се вливат в нас през нощта, различни от онези, които ние сме придобили в резултат на своята дневна активност.
Следователно живота ни през съня е източникът на безкраен брой сили, от които се нуждаем за будния живот.
към текста >>
Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с голяма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме справедливостта и праведността ще ни дава радост и ще
чувствам
е болка, когато виждаме злодеяние.
Трите основни сили на душата са истинските ценни качества, които можем да развием и изработим между раждането и смъртта. Засилвайки волята си, ние ставаме способни да държим енергична и дейна власт над живота.
Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с голяма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме справедливостта и праведността ще ни дава радост и ще чувстваме болка, когато виждаме злодеяние.
Ако развием нашата мисловна сила, ние ще придобием мъдро разбиране за явленията на света.
към текста >>
В обикновения живот ние не
чувствам
е това вливаме на макрокосмическата Воля, но когато сме преминали Пазача на Прага, ние я усещаме работеща вътре в нас, усещаме, че сме станали едно с Космическата Воля, че сме причислени към Волята на Космическите Светове.
В нас се влива способността, която може да се наблюдава във външно проявление, когато виждаме някой да извършва своята всекидневна работа. Онова, което изтегляме в себе си от Космическата Воля, става видимо в движението на нашите крайници, в нашата подвижност. То се разкрива като вътрешна сила, струяща в нас. Сега ние знаем, че в действителност Космическата Воля тече през Вселената и през нас, че ние ставаме подвижни същества и имаме независимост, защото тази Воля се е вливала в нас през съня. След това през целия ден ние изразходваме тази Космическа Воля.
В обикновения живот ние не чувстваме това вливаме на макрокосмическата Воля, но когато сме преминали Пазача на Прага, ние я усещаме работеща вътре в нас, усещаме, че сме станали едно с Космическата Воля, че сме причислени към Волята на Космическите Светове.
към текста >>
се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено
чувствам
е като дълг, се превръща в чувство на безгранично задължение.
От това ние осъзнаваме, че обикновените изживявания на душата – желания, подбуди, подтици, страсти и т.н.
се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено чувстваме като дълг, се превръща в чувство на безгранично задължение.
към текста >>
Тогава
чувствам
е как тези сили, които ни приковават към Земята, и силите, преминаващи покрай нас, разкъсват нашето истинско същество на части.
Така виждаме пред себе си, отделно една от друга всички сили, чрез които сме оковани към Земята, и виждаме космическата еволюция да преминава покрай нас, защото с нищо не сме допринесли за нея със свои собствени усилия.
Тогава чувстваме как тези сили, които ни приковават към Земята, и силите, преминаващи покрай нас, разкъсват нашето истинско същество на части.
В този момент на преминаване на Малкия Пазач на Прага ние чувстваме своите грехове на пропуски като разрушители на нашето душевно съществуване.
към текста >>
В този момент на преминаване на Малкия Пазач на Прага ние
чувствам
е своите грехове на пропуски като разрушители на нашето душевно съществуване.
Така виждаме пред себе си, отделно една от друга всички сили, чрез които сме оковани към Земята, и виждаме космическата еволюция да преминава покрай нас, защото с нищо не сме допринесли за нея със свои собствени усилия. Тогава чувстваме как тези сили, които ни приковават към Земята, и силите, преминаващи покрай нас, разкъсват нашето истинско същество на части.
В този момент на преминаване на Малкия Пазач на Прага ние чувстваме своите грехове на пропуски като разрушители на нашето душевно съществуване.
към текста >>
Може дори да се по
чувствам
е признателни на този ужасяващ изглед, защото той прави възможно евентуалното изпълнение на нашия обет.
Има само едно средство за противодействане на това разрушение, само едно средство може да ни помогне да останем непоколебими в този решителен момент. И то е самите ние да обещаем, че в бъдеще нищо няма да бъде пренебрегвано. В края на краищата, указанията са достатъчно прости. Те ни казват, в момента в който преминаваме Малкия Пазач на Прага: Тези сили те свалят надолу; следователно ти трябва да работиш да развиеш волята си, да развиеш силите си на мислене и на чувстване.
Може дори да се почувстваме признателни на този ужасяващ изглед, защото той прави възможно евентуалното изпълнение на нашия обет.
към текста >>
123.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Днес пред нас се изправя една доста трудна задача, но моите слушатели ще имат желание да приемат големите изисквания налагани върху тях, ако от самото начало бъде казано, че това изследване ще ни позволи през следващите няколко дни да по
чувствам
е по-твърда почва под краката си.
Днес пред нас се изправя една доста трудна задача, но моите слушатели ще имат желание да приемат големите изисквания налагани върху тях, ако от самото начало бъде казано, че това изследване ще ни позволи през следващите няколко дни да почувстваме по-твърда почва под краката си.
В Духовната Наука, ако не се задоволяваме с това да си останем в абстракции, ние трябва също и да слушаме от време на време за сведения, принадлежащи към висшите области на духовното познание. Може също да се добави, че нашето изучаване днес по никакъв начин няма да се състои от умозаключения или теоретични изводи, а от неща, които винаги са били познати на онези, прониквали по-дълбоко в тези теми. Ние следователно ще си имаме работа с познание, притежавано от конкретни индивидуалности.
към текста >>
124.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Нещата във физическия свят ни се разкриват в определени състояния, които наричаме твърдо, течно, въздушно; и в допълнение го има също и онова, за което разбираме, когато докосваме повърхността на предметите или
чувствам
е струя въздух, която наричаме топлина.
Нашият език в края на краищата е средство за изразяване на физическия свят. Ако следователно духовният учен трябва да опише висшите светове, той трябва да вземе думи от езика, съчинен за нещата в обикновения живот. Той може да говори само в алегории, стараейки се така да подбере думите, че малко по малко да се предизвика идеята за възприеманото чрез духовно виждане. В обрисуването на Елементарния Свят ние трябва да вземаме не термините и изразите, използвани за отделни предмети във физическия свят, а онези, използвани за определени качества, общи за категория предмети. В противен случай ще се объркаме.
Нещата във физическия свят ни се разкриват в определени състояния, които наричаме твърдо, течно, въздушно; и в допълнение го има също и онова, за което разбираме, когато докосваме повърхността на предметите или чувстваме струя въздух, която наричаме топлина.
към текста >>
Ние възприемаме нещо там, за което
чувствам
е, че не можем да доближим.
Всъщност в Елементарния Свят няма такива предмети, каквито се намират във физическия свят, но в Елементарния Свят ние откриваме като реалности онова, което във физическия свят е само свойства.
Ние възприемаме нещо там, за което чувстваме, че не можем да доближим.
Усещането може да се опише така: Пред себе си имам нещо същество или предмет в Елементарния Свят което мога да наблюдавам само обикаляйки го; то има вътрешна и външна страна. Такава единица на Елементарния Свят се нарича "земя". Също така има неща и същества, които могат да бъдат описани като "течни" или "флуидни". В Елементарния Свят ние можем да виждаме през тях, можем да проникнем в тях, имаме усещане подобно на усещането във физическия свят, когато потапяме ръката си във вода. Ние можем да се потопим в тях, докато онова наричано "земя" е нещо, което оказва съпротива като твърд предмет.
към текста >>
125.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Когато усещаме огън в Елементарния Свят, той се смесва с нас, ние се
чувствам
е едно с него, вътре в него.
Вчера беше казано, че когато човек преминава в Макрокосмоса, той не се чувства както ако срещаше предмети във физическото съществуване, а както ако беше вътре във всеки предмет на Елементарния Свят; той се чувства обединен с него. Когато гледаме физически предмет, ние казваме: "Обектът е там; ние сме тук." И във физическия свят оставаме здравомислещи и благоразумни същества, докато можем да разграничим себе си със своята Азовост съвсем ясно от предметите и другите същества. Но веднага щом проникнем в Елементарния Свят, това различаване става принципно по-трудно, първо защото се сливаме с фактите и предметите и съществата на този свят. Това беше имано в предвид вчера особено във връзка с елемента на огъня. Ние казахме, че огънят на Елементарния Свят не е физическия огън, а нещо, което може да сравни с вътрешна душевна топлина, вътрешен душевен огън, макар и да не е точно същото.
Когато усещаме огън в Елементарния Свят, той се смесва с нас, ние се чувстваме едно с него, вътре в него.
Това чувство на единство може да възникне също и в случая на другите елементи; елементът "земя" е в определено отношение едно изключение. В Елементарния Свят наричаното земя е нещо, което не можем да приближим, нещо което ни отблъсква.
към текста >>
126.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако след практикуване на това дълго време ние по
чувствам
е нещо като кипене и въртене вътре в себе си, е бил направен определен напредък.
Ако след практикуване на това дълго време ние почувстваме нещо като кипене и въртене вътре в себе си, е бил направен определен напредък.
Тогава ние действително можем да изживеем момента, когато не само притежаваме висши органи или лотосови цветове, а виждаме блясваща пред нас нова реалност, за която дотогава сме нямали и понятие; ние сме стигнали до етапа, където имаме ново поле на виждане и получаваме своето първо проникновение в Света на Духа.
към текста >>
Ако сме изминали пътя си до степента на Имагинативно Познание, ние вече стоим в света, който е непосредствено над нашия; и
чувствам
е, че сме вчленили в себе си нещо от един по-висш свят.
Освен това, само когато се радваме изграждайки такива символи, когато работим с търпение и постоянство върху развитието на органите, ние можем да забележим определен напредък; но въпреки, че в началото виждаме само малко от висшите светове, това е сигурен път и такъв, който ни защитава от илюзии. Наградата идва едва по-късно, но това е път, който е защита срещу празната фантазия.
Ако сме изминали пътя си до степента на Имагинативно Познание, ние вече стоим в света, който е непосредствено над нашия; и чувстваме, че сме вчленили в себе си нещо от един по-висш свят.
След това постепенно се издигаме до по-висши и по-висши степени и накрая постигаме истинско разбиране на висшите светове.
към текста >>
127.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Давайки описания на духовните светове, превеждайки своите опитности на езика на логическата мисъл ние се
чувствам
е, сякаш се приближаваме към хълм, на който има чудесни скални образувания, които трябва да бъдат издялани с цел да се построят къщи за хора.
Давайки описания на духовните светове, превеждайки своите опитности на езика на логическата мисъл ние се чувстваме, сякаш се приближаваме към хълм, на който има чудесни скални образувания, които трябва да бъдат издялани с цел да се построят къщи за хора.
По същия начин опитностите ни във висшите светове трябва да бъдат преведени в логически мисли. Когато някой желае да съобщи на друго човешко същество онова, което е изживял посредством мисленето на сърцето, той също трябва да го преведе в логически мисли. Но логическите мисли са само езикът на който, в Духовната Наука, се предава мисленето на сърцето. Може да има някой, който среща трудности при съобщенията на духовния изследовател, и който казва: "Аз чувам само думи; те не ми носят никакви мисли." Грешката може да бъде в онзи, който говори, но не е задължително да е така; грешката може да бъде и на слушателя, който може да чуе само звука на думите и не е способен да напредне от думите към мислите. Вината, че не е успяла да предаде на другите никакво доказателство за мисленето на сърцето, може да бъде на личността, която облича предполагаемите духовни истини в мисли.
към текста >>
128.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Къде другаде в настоящия свят на обществен хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се
чувствам
е вътрешно сродни?
Но понеже фактите, разкрити от Духовната Наука, трябва да бъдат приети в сърцето, е естествено, че те трябва да струят през нашата цивилизация посредством общуване между човешките същества. Друго познание може да бъде постигнато от отшелник, но когато е намесено сърцето, човек чувства себе си привлечен към другите сърца. Духовното познание е обединяваща връзка между хората. Оттук е естествено, че онези, имащи еднакъв стремеж за духовен идеал днес, усещат подтика да се съберат. От безкрайно значение е, че когато Духовната Наука се разпространява по този начин, тя събира човешки същества, събира заедно онези, които в определен смисъл се разпознават един друг и се чувстват близки.
Къде другаде в настоящия свят на обществен хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се чувстваме вътрешно сродни?
Днес светът е така разпокъсан! Има хора, които стоят един до друг в офиси или работни стаи или заводи, вършещи еднакъв вид работа, но те може да бъдат далеч, много далеч душевно! Това е последствие от съвременния живот. Ние може да стоим заедно с други хора, и въпреки това обстоятелствата да са такива, че да нямаме разбиране от никой друг. Но ако отидем някъде знаейки, че там има други хора, видели същата светлина и таили същата любов като нас в своите души, които почитат същото свещено съкровище, тогава ние имаме право да приемем, че те имат в себе си нещо, което е сродно на собствената ни душа в най-вътрешните и дълбини.
към текста >>
И когато чрез онова, което иначе би останало безстрастно, интелектуално познание, ние се
чувствам
е в душата си затоплени до такава степен, че тази топлина да води отделните хора по-близо един до друг, тогава ние сме получили това познание по правилния начин.
Издигайки се до духа, като е свой дълг посредством истинско себепознание ние откриваме най-вътрешната ядка на собственото си същество. Истинската любов се корени в духа. Само когато човек намира своя ближен в духа, той го намира с неразривна, непоколебима любов. Това е животворящият елемент в цялото човешко съществуване. Духовната Наука внася формираща, животворна сила в душата.
И когато чрез онова, което иначе би останало безстрастно, интелектуално познание, ние се чувстваме в душата си затоплени до такава степен, че тази топлина да води отделните хора по-близо един до друг, тогава ние сме получили това познание по правилния начин.
Дори предчувствие за преход от логиката на мисленето към логиката на сърцето ще е насочено към това да събира заедно отделните хора. Логиката на мисленето може да доведе до силен егоизъм, но логиката на сърцето побеждава егоизма и прави всички хора участници в живота на човечеството като едно цяло. Ако сме проникнали себе си с истините на духа като с жива вода, тогава ние сме разбрали и уловили импулса, който трябва да идва от Духовната Наука.
към текста >>
129.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Единствено представите от този род могат да ни помогнат да по
чувствам
е какво реално иска да каже този откъс от Евангелието: "защото той проповядваше намиращото се в синагогата като един Ексузиай, като една Сила, директно откриваща духовна истина, а не като това, което означава думата grammateis".
Ако искаме да проникнем в смисъла на този важен откъс, ще бъдем отведени към това, което бихме могли да наречем мистерии на мисията на Исус Христос. Защото аз вече напомних, че Евангелията, като всички писания, произхождащи от областта на инспирацията не могат да бъдат получени текстово: за да се разберат, трябва да може да се прави синтез на всички представи, на всички идеи отнасящи се до духовните светове, които ние открихме в течение на годините.
Единствено представите от този род могат да ни помогнат да почувстваме какво реално иска да каже този откъс от Евангелието: "защото той проповядваше намиращото се в синагогата като един Ексузиай, като една Сила, директно откриваща духовна истина, а не като това, което означава думата grammateis".
към текста >>
Ние трябва да пред
чувствам
е това, срещайки се с тези думи от Евангелието на Марко.
Каква беше опитността на тези, които бяха събрани в синагогата, когато Христос Исус дойде сред тях? Дотогава те бяха имали опитността на обучението на граматиците, на тези, които познаваха традициите, произлезли от духовете на времето и от тези на народите. Те бяха привикнали на този тип образование. И ето, че се появяваше едно Същество, което не обучаваше по този начин: неговите думи бяха проявление на царството на свръхсетивните сили в самата природа или на гръмотевицата и на светкавицата. Ако знаем как йерархиите се издигат от ниво на ниво ние бихме могли да разберем едно евангелско слово като това в цялата му дълбочина.
Ние трябва да предчувстваме това, срещайки се с тези думи от Евангелието на Марко.
към текста >>
В такъв случай за нас в действителност става дума за това да по
чувствам
е това прогресивно слизане на човека в материята, като го наричаме Адам или по друг начин, от лемурийската епоха до предхристиянските времена, след това импулса на едно изкачване, което ще позволи на човека да се върне, станал по-силен от всички земни опитности, в своето първоначално духовно състояние.
В такъв случай за нас в действителност става дума за това да почувстваме това прогресивно слизане на човека в материята, като го наричаме Адам или по друг начин, от лемурийската епоха до предхристиянските времена, след това импулса на едно изкачване, което ще позволи на човека да се върне, станал по-силен от всички земни опитности, в своето първоначално духовно състояние.
Ако не искаме да пренебрегнем истинския смисъл на еволюцията, ние не трябва да питаме дали това слизане би могло да бъде спестено на човека. Защо трябваше човекът да влезе в плът, да премине през много превъплъщения, за да се изкачи след това и да намери отново онова, което преди това притежаваше? Този въпрос може да се роди само от едно пълно неразбиране на истинския дух на еволюцията. Защото човек събира всички плодове от своите превъплъщения, той се обогатява от съдържанието на тези инкарнации, с едно съдържание, което той не притежаваше преди.
към текста >>
130.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
През другите сезони ние излизаме навън, на полето, където можем да по
чувствам
е златните лъчи на утринното слънце идващи да ни посрещнат, където можем да по
чувствам
е топлината на слънцето, където можем да работим с ръцете си през дългите летни дни.
Тогава душите имаха естествен начин да правят себе си вътрешно красиви. И те действително чувстваха нещо като това: “По време на есента физическата слънчева светлина е слязла до най-дълбоката нощна тъмнина. Наоколо има повече физическа тъмнина. Нощите са станали дълги, дните са намалени. Повечето време ние трябва да стоим вкъщи.
През другите сезони ние излизаме навън, на полето, където можем да почувстваме златните лъчи на утринното слънце идващи да ни посрещнат, където можем да почувстваме топлината на слънцето, където можем да работим с ръцете си през дългите летни дни.
Но сега повечето време ние трябва да седим вътре, трябва да чувстваме повече, повече мрак около себе си, и трябва често да виждаме, когато погледнем навън през прозорците, как земята е покрита със своята зимна дреха."
към текста >>
Но сега повечето време ние трябва да седим вътре, трябва да
чувствам
е повече, повече мрак около себе си, и трябва често да виждаме, когато погледнем навън през прозорците, как земята е покрита със своята зимна дреха."
И те действително чувстваха нещо като това: “По време на есента физическата слънчева светлина е слязла до най-дълбоката нощна тъмнина. Наоколо има повече физическа тъмнина. Нощите са станали дълги, дните са намалени. Повечето време ние трябва да стоим вкъщи. През другите сезони ние излизаме навън, на полето, където можем да почувстваме златните лъчи на утринното слънце идващи да ни посрещнат, където можем да почувстваме топлината на слънцето, където можем да работим с ръцете си през дългите летни дни.
Но сега повечето време ние трябва да седим вътре, трябва да чувстваме повече, повече мрак около себе си, и трябва често да виждаме, когато погледнем навън през прозорците, как земята е покрита със своята зимна дреха."
към текста >>
Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато
чувствам
е в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа.
Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание.
Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
към текста >>
Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да по
чувствам
е, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки!
Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята.
Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки!
" И тези свещи са символи! И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот! "
към текста >>
Така че нека се опитаме да по
чувствам
е, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико.
Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико.
Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения. И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция. Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
към текста >>
Нека се научим да
чувствам
е, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения.
Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико.
Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения.
И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция. Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
към текста >>
И нека по
чувствам
е, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция.
Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения.
И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция.
Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
към текста >>
Нека също по
чувствам
е, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество.
Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения. И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция.
Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество.
Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
към текста >>
Така ние можем да по
чувствам
е тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения. И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция. Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят!
Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
към текста >>
131.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Трябва да по
чувствам
е уважение пред все още мощното виждане в духовните светове, което се поддържало в душите от древните традиции и само малко е помрачено.
Трябва да почувстваме уважение пред все още мощното виждане в духовните светове, което се поддържало в душите от древните традиции и само малко е помрачено.
Ние трябва да почувстваме уважение пред дълбокото познание на вавилонците за Небето и пред тяхната велика мисия, състояща се в това, от известното на човечеството, благодарение на духовния свят, от небесните съотношения да вземат всичко, което е трябвало да се включи в човешката култура заради практическия външен живот. В същото време тяхна задача била да поставят всичко това във връзка с човечеството. И интересното е, че чак до нашето време са доживели известни представи, които са били като отзвук от тези своеобразни чувства, които още живо са усещали вавилонците - чувството за излятост на целия Макрокосмос в човека, законосъобразността на земния личностен човек, който възпроизвежда великите закони на Небето.
към текста >>
Ние трябва да по
чувствам
е уважение пред дълбокото познание на вавилонците за Небето и пред тяхната велика мисия, състояща се в това, от известното на човечеството, благодарение на духовния свят, от небесните съотношения да вземат всичко, което е трябвало да се включи в човешката култура заради практическия външен живот.
Трябва да почувстваме уважение пред все още мощното виждане в духовните светове, което се поддържало в душите от древните традиции и само малко е помрачено.
Ние трябва да почувстваме уважение пред дълбокото познание на вавилонците за Небето и пред тяхната велика мисия, състояща се в това, от известното на човечеството, благодарение на духовния свят, от небесните съотношения да вземат всичко, което е трябвало да се включи в човешката култура заради практическия външен живот.
В същото време тяхна задача била да поставят всичко това във връзка с човечеството. И интересното е, че чак до нашето време са доживели известни представи, които са били като отзвук от тези своеобразни чувства, които още живо са усещали вавилонците - чувството за излятост на целия Макрокосмос в човека, законосъобразността на земния личностен човек, който възпроизвежда великите закони на Небето.
към текста >>
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни
чувствам
е отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна.
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна.
По такъв начин можем пак и тук да видим как при слизането долу в гръко-римската култура е била достигната определена точка на чисто човешко изразяване на личността на физически план и как след това имаме място на издигане. Така че, действително, по отношение на хода на следатлантското културно развитие Гърция стои горе-долу по средата.
към текста >>
132.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Ако искаме да си представим културно развитие, характерно в най-значителен смисъл, то ние можем да по
чувствам
е, че такова трябва да бъде развитието, в което общочовешкото, действието на "аз" с "аз" присъства по най-забележим начин.
Ако искаме да си представим културно развитие, характерно в най-значителен смисъл, то ние можем да почувстваме, че такова трябва да бъде развитието, в което общочовешкото, действието на "аз" с "аз" присъства по най-забележим начин.
Това е имало място в древна Гърция, както показахме. И ето, ако ние го разгледаме, то тук особено може да ни се открие колко характерно протича културата; защото това, което е ставало в трите предидущи култури, и това, което следва, се модифицира по съвършено различен начин от намиращото се вън от човека. Защото това, което се съдържа в самия човек, с което човек, така да се каже, въздейства върху света, от всичко, което от свръхсетивните сили най-човешки се проявява в него - това ни е дадено в средния, в четвъртия културен период. Но за Гърция трябва да кажем още и следното.
към текста >>
Ние ще по
чувствам
е всичко това в душите на гръцките герои, противостояли в различни битки на персите.
В направеното от гърците тогава било заложено семето на всичко следващо, което се развивало в европейската култура чак до наши дни. И даже онова, което на Изток се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на Изток - макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на гърците пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете. Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа Гърция. Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на Гърция това, което е трябвало да й бъде донесено.
Ние ще почувстваме всичко това в душите на гръцките герои, противостояли в различни битки на персите.
Така трябва да се учим да чувстваме историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай. Това, което действа в по-късното от по-ранното, може да се наблюдава само тогава, когато се върнеш към това, което, може би, в течение на хилядолетия се давало на човешките души и което след това в определено време приело реални форми. В какво е била причината на това, че при този подем древните съкровища на храмовете са могли да дадат нещо толкова велико на гърците? Това се криело в универсалния, във всеобемащия, с нищо друго незасегнат характер на тези съкровища на храмовете. Това е било нещо, което е било дадено като изначално, което е могло да изпълни изцяло човека, което е притежавало, така да се каже, непосредствена направляваща сила.
към текста >>
Така трябва да се учим да
чувствам
е историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай.
В направеното от гърците тогава било заложено семето на всичко следващо, което се развивало в европейската култура чак до наши дни. И даже онова, което на Изток се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на Изток - макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на гърците пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете. Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа Гърция. Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на Гърция това, което е трябвало да й бъде донесено. Ние ще почувстваме всичко това в душите на гръцките герои, противостояли в различни битки на персите.
Така трябва да се учим да чувстваме историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай.
Това, което действа в по-късното от по-ранното, може да се наблюдава само тогава, когато се върнеш към това, което, може би, в течение на хилядолетия се давало на човешките души и което след това в определено време приело реални форми. В какво е била причината на това, че при този подем древните съкровища на храмовете са могли да дадат нещо толкова велико на гърците? Това се криело в универсалния, във всеобемащия, с нищо друго незасегнат характер на тези съкровища на храмовете. Това е било нещо, което е било дадено като изначално, което е могло да изпълни изцяло човека, което е притежавало, така да се каже, непосредствена направляваща сила.
към текста >>
133.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Съществува още разлика между харесването на едно морално действие и това да се
чувствам
е задължени също да изпълним това, което ни харесва в едно морално действие или да не изпълним едно неморално действие.
Но в човешката душа съществува и един друг елемент.
Съществува още разлика между харесването на едно морално действие и това да се чувстваме задължени също да изпълним това, което ни харесва в едно морално действие или да не изпълним едно неморално действие.
Да се чувстваме задължени, това е най-висшето, до което човек може да стигне днес в света.
към текста >>
Да се
чувствам
е задължени, това е най-висшето, до което човек може да стигне днес в света.
Но в човешката душа съществува и един друг елемент. Съществува още разлика между харесването на едно морално действие и това да се чувстваме задължени също да изпълним това, което ни харесва в едно морално действие или да не изпълним едно неморално действие.
Да се чувстваме задължени, това е най-висшето, до което човек може да стигне днес в света.
към текста >>
134.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето, към което имаме стремеж в този живот – тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което
чувствам
е в природата с това, което наричаме морал.
Когато задоволяваме нашето чувство за природата чрез Духовната наука, тогава трябва да ни завладее и нещо друго: Че в известно отношение е една привилегия да можем да бъдем в Духа на природата. Колко много хора живеят днес главно в културните градове и не могат да доловят вече нищо от възвисяващото, от Божествено-Духовното в природата!
И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето, към което имаме стремеж в този живот – тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата с това, което наричаме морал.
към текста >>
135.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Или ще по
чувствам
е: Това е една картина, която ми е напълно чужда.
Ако човек проследява такива неща така, че, от една страна, да си каже: Искам поне веднъж наистина много силно да пожелая и поискам онова, което е против волята ми и за което имам най-малко предразположение – тогава той може да узнае: Представите, които получавам, ще се оформят в картината на моята предишна инкарнация. Тази картина на предишната инкарнация ще се установи с една голяма увереност, ако човек взема на сериозно нещата, които току-що охарактеризирахме малко по-точно. Ще забележим, че представите, които придобихме, ще доведат до усещането: Тази картина ми е действително близка.
Или ще почувстваме: Това е една картина, която ми е напълно чужда.
Ако чрез преработка на представите, описани днес, човек изобрази пред душата си една такава картина на предишната си инкарнация, тогава той по правило ще може да види колко силно е избледняла тази картина. Човек ще има усещането: Ти стоиш тук; твоят баща, твоят дядо, твоят прадядо не могат да бъдат картината, която стои пред теб. Но ако човек остави картината да му въздейства, тогава той чрез чувство и усещане ще придобие преценката: Толкова и толкова хора стоят между теб и тази картина! Да допуснем, че човек има чувството, че между него и картината стоят дванадесет човека. А друг някой усеща, че между него и картината стоят седем човека.
към текста >>
136.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Но тези дейности би трябвало да допринасят за постъпване в душата ни на нещо относно предишните ни земни животи, подобно на състоянието, когато се
чувствам
е потопени в спомена за нещо, изживяно в този живот.
Напротив, за тази способност трябва да си мислим като за по-висша и по-всеобхватна способност за спомняне, която ни отвежда отвъд настоящата инкарнация с един вид увереност, че преди този земен живот сме имали и други животи. И както споменахме предния път, този по-висш процес е подобен на себеприпомнянето за нещо изживяно в обикновения живот. Нека сега да си представим даден човек, който се нуждае от нещо, което е научил на един по-ранен етап в сегашния си живот, и който настройва душата си да извади от дълбоките си пластове онова, което е научил тогава, за да може да го обхване с погледа си сега. Ако живо и образно си представим този процес на спомняне, откриваме, че в него се осъществява една дейност, която спада към обикновената ни способност за припомняне. Това, за което споменах последния път, са дейностите на душата.
Но тези дейности би трябвало да допринасят за постъпване в душата ни на нещо относно предишните ни земни животи, подобно на състоянието, когато се чувстваме потопени в спомена за нещо, изживяно в този живот.
За целта не трябва да разглеждате казаното последния път като единствен начин, който би могъл да ни отведе в миналите ни земни животи или който може априори да предизвика една вярна представа за това какви сме били в предишните си животи. Той представлява само едно помощно средство, каквото средство е и себеприпомнянето, с което бихме могли да извадим на бял свят потъналото в дълбините на душевния ни живот. Нека накратко обобщим изложеното за едно такова себеприпомняне относно минали земни животи. Това ще стане най-добре по следния начин.
към текста >>
По отношение на този образ се
чувствам
е по един особен начин.
В душата не се случва нищо, когато човек направи това упражнение два, три, четири пъти, но затова пък много неща се случват, ако човек прави това по отношение на различни свои преживявания, които ще открие, ако ги потърси. Ако той прави това отново и отново и си представя нещата истински живо и образно, когато чисто и просто си представя един човек, който би искал всичко онова, което ние самите не искаме, тогава ще добие опитността, че този човешки образ, който е извикал пред своята душа, вече не го напуска, че той му прави едно изключително силно впечатление и сякаш наистина цялата работа всъщност има много общо с него самия. Когато човек придобие известен финес в едно такова себеизпитване, той бързо ще стигне до това да намира приликата, която съществува между едно такова настроение и един такъв образ, който човек си е създал, и една такава представа, която е извикал от паметта си, за която усеща, че идва като представа-спомен. Разликата е само в това, че при обикновения процес на спомняне, когато човек черпи от душата си една такава представа, си имаме работа предимно с представи. Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези упражнения, за които стана дума, нещо подобно на чувство, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни.
По отношение на този образ се чувстваме по един особен начин.
Не става толкова въпрос за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа. И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна. Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго. Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер. Имената „Нусбаумер“ и „Нусдьорфер“ тук се извеждат едно от друго.
към текста >>
137.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
така, че всичко, което
чувствам
е и усещаме, е съпътствано от разбирането, че сме само веднъж на земята.
При досега съществуващите предпоставки, когато срещнем някой човек, развиваме към него симпатия, антипатия, по-голяма или по-малка любов и подобни. Трябва да се каже, че начинът, по който се отнасят днес хората един към друг, всъщност е резултат от онзи мироглед, който смята земния живот за заключаващ се между раждането и смъртта. Ние наистина живеем така, както би трябвало, ако беше вярно това, че човек е само веднъж на земята. Можем да кажем: Ние се отнасяме към своите приятели, родители, братя и сестри и т. н.
така, че всичко, което чувстваме и усещаме, е съпътствано от разбирането, че сме само веднъж на земята.
Ще се получи едно напълно необикновено преобразяване на живота, ако не само в главите на отделни хора, както е днес все още, живее под формата на теория това, че съществуват прераждане и карма. Засега това в най-широк смисъл е все още само теория. Може да се каже, че има определен брой антропософи, които вярват в прераждането и кармата, но те живеят по такъв начин, че все едно прераждане и карма не съществуват и животът се заключава само между раждането и смъртта. Това не може и да е другояче. Защото привичките, които животът носи със себе си, се променят с по-бавни темпове, отколкото се променят идеите.
към текста >>
138.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Това е по-скоро чувство, отколкото мисъл, едно усещане, но такова, все едно че
чувствам
е настъпващото в душата така, сякаш самите ние сме били и друг път на земята в едно предишно превъплъщение.
Човекът не ни напуска повече – той непрекъснато работи в нас, живее в нас под формата на мисъл, трансформира се в идеята, в мисълта, която се появява като нещо, което ни идва наум, когато в обикновения припомнителен процес се опитваме да си спомним нещо; която се появява като нещо, което ни завладява. Сякаш нещо би искало да каже: Той не може да остане така, той се променя в теб, разгръща живот, превръща се в нещо друго! Това ни се натрапва – направете експеримента! – натрапва се така, че ни казва: Да, това е нещо, което има общо с едно друго, различно от твоето сегашно земно битие. Един вид опит за припомняне на друго едно земно битие; тази мисъл със сигурност се появява.
Това е по-скоро чувство, отколкото мисъл, едно усещане, но такова, все едно че чувстваме настъпващото в душата така, сякаш самите ние сме били и друг път на земята в едно предишно превъплъщение.
към текста >>
А всъщност като такава
чувствам
е и предишната си инкарнация.
Всички вие знаете, че човек си спомня сравнително лесно за нещата, с които мислите му са се позанимавали. В обикновения живот обаче не остава чак толкова живо онова, което е занимавало нашите чувства. Ако се опитате да се обърнете назад към това, което ви е причинило най-голяма мъка преди десет, двайсет години, лесно ще стигнете до представата за него, лесно ще съумеете в представите си да се вживеете в това, което се е случило, но няма да успеете да преживеете живата мъка, която сте изпитали тогава. Мъката избледнява, а споменът за нея се влива в представите ни. Това, което бе описано, представлява една душевна памет, една памет на чувствата.
А всъщност като такава чувстваме и предишната си инкарнация.
В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език. Езикът е въплътеният представен свят. И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи.
към текста >>
Антропософията може във всяко едно отношение да дава указания за това не само да знаем нещо за битието в един друг свят, а и ние самите в себе си да се по
чувствам
е като принадлежащи към този друг свят, да се
чувствам
е като индивидуалности, които преминават през поредица от прераждания.
Антропософията може във всяко едно отношение да дава указания за това не само да знаем нещо за битието в един друг свят, а и ние самите в себе си да се почувстваме като принадлежащи към този друг свят, да се чувстваме като индивидуалности, които преминават през поредица от прераждания.
към текста >>
139.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва – вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения – да се
чувствам
е като поставени в този световен ред по случайност, да се
чувствам
е случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно волево решение; че ние в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния свят между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния свят сме взели решение – което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си – да се поставим на мястото, което заемаме.
От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва – вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения – да се чувстваме като поставени в този световен ред по случайност, да се чувстваме случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно волево решение; че ние в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния свят между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния свят сме взели решение – което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си – да се поставим на мястото, което заемаме.
Така че резултатът от едно предрождено, предземно собствено волево решение ни е поставил в нашето житейско положение и ни е дал склонност към онези удари на съдбата, които ни сполетяват. И когато тогава човек стига до убеждението в реалността на закона на кармата, няма да закъснее и това той да започне да изпитва до голяма степен симпатия, а дори и любов към мястото, на което той сам се е поставил, каквото и да е това място.
към текста >>
140.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
По съвсем определен начин днес
чувствам
е душата си независима от външния живот на заобикалящата ни природа и от всичко онова, което се крие в нея.
Като хора се намираме във външния физически свят. Научаваме се да го познаваме чрез нашите сетива, чрез преживяванията на душата си и чрез това, което можем да изживеем чрез разсъдъка и разума.
По съвсем определен начин днес чувстваме душата си независима от външния живот на заобикалящата ни природа и от всичко онова, което се крие в нея.
Как човек усеща това днес, се изразява от своя страна по начин, по който гръцката душа не би могла да усеща. Отчуждеността по отношение на природата, изтъкването на това, че човек трябва да напусне сетивния свят, за да проникне в духовните светове, още не биха били разбираеми за гърка. Но по своя начин той би чувствал, че има значителна разлика, значително разделение между това, което в човека може да се нарече и дух, и онова, което се нарича душа. Това са думи за човешкото преживяване, на първо място две различни области и силно отграничаващи се една от друга: душевно и духовно.
към текста >>
Да се опитаме да по
чувствам
е от това колко безкрайно близко до гръцката душа се е намирало онова, което същевременно минава през макрокосмоса!
Тя приема отдалечеността на Луцифер, задоволява се с това да знае, че от него е произлязло познанието, но също и гласът на изкушението. И как след това прозвучават сякаш от световните далнини думите, които божието наказание налага след изкушението! И как чрез самата си формулировка те не са подходящи да призоват душата да се запита: Къде живее това, което звучи там отвън в макрокосмоса през пространствата, в най-съкровения и интимен душевен живот? Да се опитаме да представим образно това, което може да се нарече райският процес; да се опитаме да усетим колко неестествено би било да си представим съответните образи, с които си имаме работа при него, с чисто човешки форми. И сега да се опитаме да си представим колко разбираемо от само себе си е това, че там, където се говори за най-интимните и дълбоки душевни въпроси на гърците, пред очите ни стои човешкият образ на Деметра, човешкият образ на Персефона, дори и човешкият образ на Дионис или на Зевс!
Да се опитаме да почувстваме от това колко безкрайно близко до гръцката душа се е намирало онова, което същевременно минава през макрокосмоса!
към текста >>
Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се по
чувствам
е длъжни към правдивост, към доказване на това, което е!
Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината. Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света! Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание. Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи.
Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е!
И да почувстваме, че ни е забранено да говорим за каквото и да било, преди да сме се запознали с него, преди да сме си го изяснили! Иначе няма благословия в едно окултно развитие, в едно окултно усилие. Истина и правдивост – това е най-висшият закон. Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост! От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост!
към текста >>
И да по
чувствам
е, че ни е забранено да говорим за каквото и да било, преди да сме се запознали с него, преди да сме си го изяснили!
Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света! Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание. Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи. Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е!
И да почувстваме, че ни е забранено да говорим за каквото и да било, преди да сме се запознали с него, преди да сме си го изяснили!
Иначе няма благословия в едно окултно развитие, в едно окултно усилие. Истина и правдивост – това е най-висшият закон. Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост! От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост! Нека е противно на желанията ни, нека е срещу това, което изискват честолюбието и суетността ни, нека е против някои неща в душата ни, нека е против нас да се подчиняваме на някакъв авторитет – това може да е вярно.
към текста >>
Да по
чувствам
е какво означава: Преди Елисейската мистерия да бъде създадена от нашия многоуважаван Едуард Шуре, тя не е съществувала, а сега съществува!
По един въвеждащ начин трябваше да бъдат казани и такива думи, въпреки че моят начин не е да давам разни предупреждения и назидания. Но как тъкмо при тази възможност да не откъсна от сърцето си тези думи, които искат да обърнат вниманието върху това как от вътрешно сходен импулс бяхме в състояние да направим тази реконструкция на Елисейската мистерия в известно отношение нещо, на което отново и отново да се позоваваме. Искахме да бъдем честни и искрени към европейските души, да бъдем правдиви и да търсим в смисъла на правдивостта за какво жадува европейската душа. Това, което често е най-дълбокото, се узнава с най-простите думи, формулира се с най-простите думи. Да се научим от честно, искрено убеждение от това, какво е нужно на епохата, да разпознаваме що за действие беше от тъмните духовни дълбини, които започват тъкмо там, където от римляните стигаме до елинството, отново да се пресъздаде тази Елисейска мистерия.
Да почувстваме какво означава: Преди Елисейската мистерия да бъде създадена от нашия многоуважаван Едуард Шуре, тя не е съществувала, а сега съществува!
Ние я имаме и трябва да градим върху нея, а с това и по единствения начин, по който правдивото елинство може да пристъпи пред нашата душа така, че тя да може да го наблюдава. Ако го усещаме, чувстваме значениетото на това, с което можахме да открием мюнхенското си начинание през тази година, както и през предишната. Тогава трябва да оставим на всяка отделна тук присъстваща душа да усети с каква сърдечност – за която съм сигурен, че за мнозина ще е съкровена – я изпълва мисълта, че създателят на тази реконструкция на Елисейската мистерия се намира сред нас тъкмо по време на мюнхенските ни срещи.
към текста >>
Ако го усещаме,
чувствам
е значениетото на това, с което можахме да открием мюнхенското си начинание през тази година, както и през предишната.
Искахме да бъдем честни и искрени към европейските души, да бъдем правдиви и да търсим в смисъла на правдивостта за какво жадува европейската душа. Това, което често е най-дълбокото, се узнава с най-простите думи, формулира се с най-простите думи. Да се научим от честно, искрено убеждение от това, какво е нужно на епохата, да разпознаваме що за действие беше от тъмните духовни дълбини, които започват тъкмо там, където от римляните стигаме до елинството, отново да се пресъздаде тази Елисейска мистерия. Да почувстваме какво означава: Преди Елисейската мистерия да бъде създадена от нашия многоуважаван Едуард Шуре, тя не е съществувала, а сега съществува! Ние я имаме и трябва да градим върху нея, а с това и по единствения начин, по който правдивото елинство може да пристъпи пред нашата душа така, че тя да може да го наблюдава.
Ако го усещаме, чувстваме значениетото на това, с което можахме да открием мюнхенското си начинание през тази година, както и през предишната.
Тогава трябва да оставим на всяка отделна тук присъстваща душа да усети с каква сърдечност – за която съм сигурен, че за мнозина ще е съкровена – я изпълва мисълта, че създателят на тази реконструкция на Елисейската мистерия се намира сред нас тъкмо по време на мюнхенските ни срещи.
към текста >>
141.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Вечност – има нужда само да извикаме представата и
чувствам
е, че в нас звучи нещо във връзка с най-дълбоките копнежи на човешката душа, с най-висшето, което човекът може да назове измежду целите на своите копнежи.
Вечност – има нужда само да извикаме представата и чувстваме, че в нас звучи нещо във връзка с най-дълбоките копнежи на човешката душа, с най-висшето, което човекът може да назове измежду целите на своите копнежи.
Миг – дума, която винаги ни насочва към това, в което действително живеем, и към необходимостта в този миг, в който живеем, да търсим онова, което може да ни даде поглед в страната на копнежа, във вечността. Трябва само да си припомним, че най-дълбоката тайна на най-великата си поетическа творба Гьоте влага в своя „Фауст“, като оставя Фауст да говори за мига така: „О, миг поспри, така красив си ти! “ и след това го кара да признае: Ако това може да стане убеждение на душата, ако е възможно, душата би могла да се идентифицира с едно самопризнание, да каже на мига: „О, миг, поспри, така красив си ти! “, за Фауст веднага би трябвало да следва признанието, че е достоен да се отдаде на противника на земното човечество, на Мефистофел. Зависещото от усещането, извиращо от мига, Гьоте е направил същинската основна тайна на най-великото си произведение.
към текста >>
И отново от една от най-великите поетически творби на човечеството, от „Фауст“ можем да по
чувствам
е как един поет, когато иска да опише една велика, изчерпателна в себе си душа, не може да не я застави да се освободи от житейския мрак!
Духовна светлина – в течение на годините сме правили толкова много теософски разглеждания, разбрахме, че стремежът към духовност навсякъде в основата си има следното: да изведе хората от житейската тъма.
И отново от една от най-великите поетически творби на човечеството, от „Фауст“ можем да почувстваме как един поет, когато иска да опише една велика, изчерпателна в себе си душа, не може да не я застави да се освободи от житейския мрак!
Защото какво обгръща Фауст в началото на поемата? В какво е забъркан изцяло? В житейски мрак! И колко често трябва да подчертаваме, че този житейски мрак има огромна сила и власт над човека, че духовната светлина, ако го срещне в незряло състояние, може да му повлияе така, че да не го освети, а да го заслепи, да го зашемети. Така че не може да става дума само за това: Откъде минава пътят към духовната светлина, как да го намерим?
към текста >>
142.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Сега ще възникне една мисъл, която е разбираща се от само себе си и която е нужно само да схванем и по
чувствам
е в нейната дълбочина: Ако се освободя от всичко, което съм, за което изобщо можем да говорим в сетивното битие, тогава какво ми остава всъщност?
Сега ще възникне една мисъл, която е разбираща се от само себе си и която е нужно само да схванем и почувстваме в нейната дълбочина: Ако се освободя от всичко, което съм, за което изобщо можем да говорим в сетивното битие, тогава какво ми остава всъщност?
Мога ли тогава самият аз да навляза в духовния свят, ако преди това трябва да се освободя от себе си? Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения свят. Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта.
към текста >>
и при здравия душевен живот човек винаги ще има възможността да каже: Аз мисля това, но
чувствам
друго.
Особено едно чувство може лесно да се запази и едва ли на някого – освен ако не съществуват напълно особени обстоятелства, – който преминава през първите стъпки на инициацията, ще му бъде спестена тази опитност. Това е опитността на страха, на боязънта, опитността сякаш се намираш във всемира и нямаш почва под краката си, нещо угнетяващо в душата. Това са вътрешните преживявания, през които се преминава. Но има и нещо още по-важно. Когато в обикновения живот човек мисли, има някакви представи, когато оставя една мисъл да стигне до другите, предава собствената си мисъл на другите, той прибавя към нея и усещания, желания, воля и т. н.
и при здравия душевен живот човек винаги ще има възможността да каже: Аз мисля това, но чувствам друго.
И би било прекъсване, смущаване на здравия душевен живот, ако той не би имал възможността да говори по този начин. При израстването в елементарното или етерното тяло човек се разширява, но същевременно се разширяват и мислите. Той загубва усещането, че сякаш е в себе си, когато мисли, и придобива усещането, че пораства в елементарния свят, който е протъкан от мисли и тези мисли мислят себе си. Това се явява като преживяване. Получава се така, че все едно човек е заличен и мислите мислят себе си, все едно че чувствата, които човек сам има или които имат нещата, се чувстват, сякаш човек сам не би могъл да иска, а всичко това у него се пробужда към воля.
към текста >>
Когато обаче се вживее в астралното тяло, знае:
чувствам
се така, все едно че за първо съм живял в себе си, след това извън себе си и съм проникнал в нещо друго, и сега физическото ми тяло – а може би и елементарното – е малко извън мен; аз съм нещо, в което по-рано не съм се намирал и сега физическото ми тяло е нещо, което е станало мой обект, и вече не е мой субект; аз го наблюдавам отвън.
Описах какво се изживява, когато човек навлиза в елементарното или етерното си тяло: той се разширява, прелива. Това е конкретното усещане. Но това е най-важното общо чувство, което човек има: че напира навън от физическото си тяло, че става все по-широк и по-широк и се излива в мировите далнини. Вживяването в астралното тяло и съзнателният живот в него, които събуждат елементарното тяло участък по участък, са свързани и с още нещо: с изскачане извън себе си и с разбиране на нещо, което е било отвън; не разширяване на това, което вече е. Когато човек е в елементарното тяло, той знае: физическото тяло също му принадлежи.
Когато обаче се вживее в астралното тяло, знае: чувствам се така, все едно че за първо съм живял в себе си, след това извън себе си и съм проникнал в нещо друго, и сега физическото ми тяло – а може би и елементарното – е малко извън мен; аз съм нещо, в което по-рано не съм се намирал и сега физическото ми тяло е нещо, което е станало мой обект, и вече не е мой субект; аз го наблюдавам отвън.
към текста >>
143.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато живеем в сетивното битие, живеем така, че
чувствам
е това, което наричаме житейска съдба.
Когато живеем в сетивното битие, живеем така, че чувстваме това, което наричаме житейска съдба.
Понякога тя ни предлага симпатични, а друг път антипатични неща. И който може да достигне до истинско себеосъзнаване, знае, че съчувствие и състрадание, симпатия и антипатия спадат към най-силните усещания, които изобщо можем да имаме и които са всадени най-дълбоко в душата. Сега става така – защо, няма нужда да повтарям, тъй като беше казвано често в началните лекции, – че ние подготвяме в нашия по-висш аз това, което в смисъла на вчерашната и завчерашната лекция само напомня на обикновения аз, че сме самите тези, които си подготвят онази съдба, която може би цял един живот ни измъчва. Няма ли хора, които отричат идеята за превъплъщението затова, защото нямат желание да встъпят в ново битие, след като са изживели настоящето? Защо мислят така такива хора?
към текста >>
144.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ние
чувствам
е да действа това, което е приготвил духовният живот и което после е станало духовен живот на нашето време.
Знаехме, че не можехме да постъпим по друг начин, освен да следваме водача на Вилхелм Майстер, който води първо към това, което характеризира епохите, после към онова, което е заключено в тайната стаичка – за да стигнем после до най-святите приготовления, – което, когато сме преминали през втората порта, не може да говори на душите по друг начин, освен в свободно откровение. Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество.
Ние чувстваме да действа това, което е приготвил духовният живот и което после е станало духовен живот на нашето време.
Така стоим и чувстваме отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и чувстваме как можем да отговаряме за това, което сме направили. Учим се също така да не казваме, изхождайки от своеволието си: Трябва да се прави така или иначе! Не, чувстваме се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме. Чувстваме се длъжни да продължаваме да работим в смисъла на онези, които преди нас са казали и казват: Не искаме да смятаме за свято нищо друго освен това, което вие сте смятали за свято. Но ние искаме да сме верни на това, което се е изляло за вас чрез духовните сили.
към текста >>
Така стоим и
чувствам
е отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и
чувствам
е как можем да отговаряме за това, което сме направили.
Знаехме, че не можехме да постъпим по друг начин, освен да следваме водача на Вилхелм Майстер, който води първо към това, което характеризира епохите, после към онова, което е заключено в тайната стаичка – за да стигнем после до най-святите приготовления, – което, когато сме преминали през втората порта, не може да говори на душите по друг начин, освен в свободно откровение. Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество. Ние чувстваме да действа това, което е приготвил духовният живот и което после е станало духовен живот на нашето време.
Така стоим и чувстваме отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и чувстваме как можем да отговаряме за това, което сме направили.
Учим се също така да не казваме, изхождайки от своеволието си: Трябва да се прави така или иначе! Не, чувстваме се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме. Чувстваме се длъжни да продължаваме да работим в смисъла на онези, които преди нас са казали и казват: Не искаме да смятаме за свято нищо друго освен това, което вие сте смятали за свято. Но ние искаме да сме верни на това, което се е изляло за вас чрез духовните сили. Тогава ще разберете това и за много въпроси, които може би през тези дни е могла да повдигне отделната душа, няма да казвате, че тук имало нещо нехармонично, а ще казвате: Тези хора не можаха да постъпят по друг начин, но те също знаеха какво правят.
към текста >>
Не,
чувствам
е се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме.
Знаехме, че не можехме да постъпим по друг начин, освен да следваме водача на Вилхелм Майстер, който води първо към това, което характеризира епохите, после към онова, което е заключено в тайната стаичка – за да стигнем после до най-святите приготовления, – което, когато сме преминали през втората порта, не може да говори на душите по друг начин, освен в свободно откровение. Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество. Ние чувстваме да действа това, което е приготвил духовният живот и което после е станало духовен живот на нашето време. Така стоим и чувстваме отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и чувстваме как можем да отговаряме за това, което сме направили. Учим се също така да не казваме, изхождайки от своеволието си: Трябва да се прави така или иначе!
Не, чувстваме се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме.
Чувстваме се длъжни да продължаваме да работим в смисъла на онези, които преди нас са казали и казват: Не искаме да смятаме за свято нищо друго освен това, което вие сте смятали за свято. Но ние искаме да сме верни на това, което се е изляло за вас чрез духовните сили. Тогава ще разберете това и за много въпроси, които може би през тези дни е могла да повдигне отделната душа, няма да казвате, че тук имало нещо нехармонично, а ще казвате: Тези хора не можаха да постъпят по друг начин, но те също знаеха какво правят.
към текста >>
Чувствам
е се длъжни да продължаваме да работим в смисъла на онези, които преди нас са казали и казват: Не искаме да смятаме за свято нищо друго освен това, което вие сте смятали за свято.
Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество. Ние чувстваме да действа това, което е приготвил духовният живот и което после е станало духовен живот на нашето време. Така стоим и чувстваме отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и чувстваме как можем да отговаряме за това, което сме направили. Учим се също така да не казваме, изхождайки от своеволието си: Трябва да се прави така или иначе! Не, чувстваме се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме.
Чувстваме се длъжни да продължаваме да работим в смисъла на онези, които преди нас са казали и казват: Не искаме да смятаме за свято нищо друго освен това, което вие сте смятали за свято.
Но ние искаме да сме верни на това, което се е изляло за вас чрез духовните сили. Тогава ще разберете това и за много въпроси, които може би през тези дни е могла да повдигне отделната душа, няма да казвате, че тук имало нещо нехармонично, а ще казвате: Тези хора не можаха да постъпят по друг начин, но те също знаеха какво правят.
към текста >>
145.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
А описаното блаженство, което
чувствам
е при едно добро дело, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана.
Душевно вълнение, което ни кара да се мятаме в леглото, ни пречи да заспим. Светът на моралните волеви импулси представлява нашата връзка с висшия Девахан. Там изобщо не можем да бъдем допуснати, ако нямаме такива волеви импулси, за които няма нужда да се упрекваме. Ние, значи, не можем истински да заспим, ако имаме угризения на съвестта. Там не ни допускат.
А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро дело, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана.
Няма защо да се чудим, че хората изпитват това като блаженство, в което винаги искат да останат. Чрез него те се чувстват сродни с висшия Девахан, така че желаят да останат там. Когато човек не е ясновидец, не може да си създаде друга представа за тези най-висши състояния освен чувството при заспиване, което настъпва като блаженство и морално усещане.
към текста >>
146.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но когато един камък падне на Земята, това също не е морално действие и ние не се
чувствам
е принудени да му прикачим мярка за моралност.
За да разберем това, нека сега си изясним какво всъщност можем да разбираме под морална природа на човека. Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под внимание подтиците за действие, стремежите и желанията, които идват от външния свят. Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности като глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално действие. Естествено е, че поради това не е нужно те да бъдат неморални.
Но когато един камък падне на Земята, това също не е морално действие и ние не се чувстваме принудени да му прикачим мярка за моралност.
Също толкова малко сме принудени да говорим за морал, когато човек удовлетворява естествените нужди на своя организъм с ядене и пиене. Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава. Тук също не говорим за моралност.
към текста >>
Ние трябва да по
чувствам
е, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си.
Но той може и да последва един вътрешен глас, който няма нищо общо с влечението, а се противопоставя на външните поводи и казва: Това, което иска да се прояви поради външните поводи, не бива да стане! Тогава виждаме как в нас може да проговори нещо, което противоречи на външните условия. Всичко, което е подобно на такова противоречие, както и на вътрешното осъждане на нашите собствени действия, наричаме моралност. Само тогава можем да говорим за морална постъпка, когато се абстрахираме от всички външни впечатления, от всичко, което ни заставя отвън и следваме само това, което говори от нашата вътрешна същност. Чрез това, че може да чува нещо такова в себе си, което е различно от външните подбуди, което дори може да противоречи на външните подбуди, човекът надраства животинската същност.
Ние трябва да почувстваме, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си.
Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално. Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия. Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия. Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност. Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа.
към текста >>
Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то
чувствам
е, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона.
Това съотношение седем към три в десетте Божии заповеди можем да разгледаме по-отблизо. Когато разгледаме седемте, които гласят: Не върши... всички те се отнасят за неща от външния свят, за това, което не бива да се прави във външния свят; противно на това трите закона, които съдържат повелителната форма „Ти трябва... „, се отнасят за това, което надхвърля физическия свят. Там се казва: Ти трябва да вярваш в единствения Бог! Ти трябва да не спекулираш с името на този Бог и така нататък. От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“.
Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона.
Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят. И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено. В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят. Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите. По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо.
към текста >>
По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да по
чувствам
е, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо.
Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона. Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят. И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено. В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят. Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите.
По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо.
При първите заповеди предметът, към който изобщо са насочени, още не се намира във физическия свят.
към текста >>
Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още като млад ученик беше изцяло материалистически мислител и казваше: „Когато мислим и
чувствам
е, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние мислим и
чувствам
е.
Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още като млад ученик беше изцяло материалистически мислител и казваше: „Когато мислим и чувстваме, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние мислим и чувстваме.
Той още тогава развиваше изцяло материалистически теории. Как да говорим за Аз, за същност? Мозъкът е този, който мисли, чувства и иска! “ Аз му отвърнах: Добре, но защо лъжеш, когато винаги казваш: „Аз мисля, аз чувствам, аз искам“, щом знаеш, че твоят мозък върши това? -Естествено би могло да се каже, това е евтино, тривиално възражение; но това, за което става въпрос е, че то е правилно, значително и важащо.
към текста >>
“ Аз му отвърнах: Добре, но защо лъжеш, когато винаги казваш: „Аз мисля, аз
чувствам
, аз искам“, щом знаеш, че твоят мозък върши това?
Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още като млад ученик беше изцяло материалистически мислител и казваше: „Когато мислим и чувстваме, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние мислим и чувстваме. Той още тогава развиваше изцяло материалистически теории. Как да говорим за Аз, за същност? Мозъкът е този, който мисли, чувства и иска!
“ Аз му отвърнах: Добре, но защо лъжеш, когато винаги казваш: „Аз мисля, аз чувствам, аз искам“, щом знаеш, че твоят мозък върши това?
-Естествено би могло да се каже, това е евтино, тривиално възражение; но това, за което става въпрос е, че то е правилно, значително и важащо. От събуждането до заспиването ние живеем във взаимна връзка с нашия Аз и не можем да отделим нашия Аз от нищо, което мислим, чувстваме или искаме. Но това, което изживяваме вътрешно и което е свързано с нашия Аз, е положено в астралното, етерното и физическото тяло. Тези тела ние не ги чувстваме непосредствено в нормалния живот. От астралното тяло изплуват навън всякакви скрити, необясними неща, но какво става вътре, е непознато за човека, също както за този, който наблюдава горната игра на вълните на морето, е непознато какво се разиграва в дълбочините.
към текста >>
От събуждането до заспиването ние живеем във взаимна връзка с нашия Аз и не можем да отделим нашия Аз от нищо, което мислим,
чувствам
е или искаме.
Той още тогава развиваше изцяло материалистически теории. Как да говорим за Аз, за същност? Мозъкът е този, който мисли, чувства и иска! “ Аз му отвърнах: Добре, но защо лъжеш, когато винаги казваш: „Аз мисля, аз чувствам, аз искам“, щом знаеш, че твоят мозък върши това? -Естествено би могло да се каже, това е евтино, тривиално възражение; но това, за което става въпрос е, че то е правилно, значително и важащо.
От събуждането до заспиването ние живеем във взаимна връзка с нашия Аз и не можем да отделим нашия Аз от нищо, което мислим, чувстваме или искаме.
Но това, което изживяваме вътрешно и което е свързано с нашия Аз, е положено в астралното, етерното и физическото тяло. Тези тела ние не ги чувстваме непосредствено в нормалния живот. От астралното тяло изплуват навън всякакви скрити, необясними неща, но какво става вътре, е непознато за човека, също както за този, който наблюдава горната игра на вълните на морето, е непознато какво се разиграва в дълбочините. Човек трябва само да наблюдава живота и ще види колко непознато е това, което се случва в скритите му кътчета.
към текста >>
Тези тела ние не ги
чувствам
е непосредствено в нормалния живот.
Мозъкът е този, който мисли, чувства и иска! “ Аз му отвърнах: Добре, но защо лъжеш, когато винаги казваш: „Аз мисля, аз чувствам, аз искам“, щом знаеш, че твоят мозък върши това? -Естествено би могло да се каже, това е евтино, тривиално възражение; но това, за което става въпрос е, че то е правилно, значително и важащо. От събуждането до заспиването ние живеем във взаимна връзка с нашия Аз и не можем да отделим нашия Аз от нищо, което мислим, чувстваме или искаме. Но това, което изживяваме вътрешно и което е свързано с нашия Аз, е положено в астралното, етерното и физическото тяло.
Тези тела ние не ги чувстваме непосредствено в нормалния живот.
От астралното тяло изплуват навън всякакви скрити, необясними неща, но какво става вътре, е непознато за човека, също както за този, който наблюдава горната игра на вълните на морето, е непознато какво се разиграва в дълбочините. Човек трябва само да наблюдава живота и ще види колко непознато е това, което се случва в скритите му кътчета.
към текста >>
Третото е: Да се
чувствам
е в хармония с това, което се случва в света.
Третото е: Да се чувстваме в хармония с това, което се случва в света.
За тази цел духовно-научното учение дава много средства, особено чрез това, че с всичката сериозност на живота ние приемаме идеята за кармата. От убеждението, че кармата се проявява в човешкия живот, до това тя да се превърне в истинска жизнена сериозност, лежи дълъг път. Ако ние наистина сме убедени и вярваме в кармата, когато някой ни удари плесница не бива да казваме: неприятно ми е, че ми удари тази плесница, а би трябвало да кажем: Кой всъщност ми удари тази плесница? Аз сам, понеже в предишен живот съм направил нещо на някого, което е причина да получа тази плесница сега и нямам и най-малкото основание да му кажа, че той ми причинява несправедливост, а в известна степен аз съм си поставил един автомат. Да се намираме не в противоречие, а в съзвучие със световните процеси.
към текста >>
Така че можем да изброим четири свойства, с които трябва да можем да застанем пред външния свят, пред външната страна на живота: Първо да се удивляваме, учудваме, второ, да почитаме, трето да се
чувствам
е в съзвучие със световния процес, четвърто напълно да се отдадем на този световен процес.
И четвъртото е: Пълна отдаденост на световния процес; така да се гледа на себе си, като че ли сам човекът е само един член, една частица от него.
Така че можем да изброим четири свойства, с които трябва да можем да застанем пред външния свят, пред външната страна на живота: Първо да се удивляваме, учудваме, второ, да почитаме, трето да се чувстваме в съзвучие със световния процес, четвърто напълно да се отдадем на този световен процес.
към текста >>
147.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В тях
чувствам
е нещо, което в будно състояние не сме забелязвали, сякаш те придобиват един вид тежест.
Трябва да обърнем внимание върху момента на заспиването. Това може да се учи без някакво ясновиждане и което може да се изживее при това, може да се изпита от всеки човек. Когато вече заспиваме, нещата около нас първо загубват своите отчетливи контури, цветовете избледняват, тоновете не само стават по-слаби, но и като че ли съвсем се отдалечават, като че ли идват отдалеч, това затихване може да се обясни като отдалечаване. Цялото загубване на яснотата на сетивния свят е едно преобразуване, също както когато се спусне мъгла. Крайниците стават тежки.
В тях чувстваме нещо, което в будно състояние не сме забелязвали, сякаш те придобиват един вид тежест.
През дневното будно състояние, когато се замислим за това, би трябвало да имаме усещането, че когато кракът се движи, или когато ръката се вдига, за самите нас те нямат тегло. Бихме могли да кажем: Когато вървя така и вдигна ръката си, моята ръка няма тегло. Защо ръката няма тегло? Понеже частта принадлежи към моето тяло. Нека да си представим, че във всяка ръка имаме по десет килограма.
към текста >>
Защо всъщност
чувствам
е десетте килограма като тегло?
През дневното будно състояние, когато се замислим за това, би трябвало да имаме усещането, че когато кракът се движи, или когато ръката се вдига, за самите нас те нямат тегло. Бихме могли да кажем: Когато вървя така и вдигна ръката си, моята ръка няма тегло. Защо ръката няма тегло? Понеже частта принадлежи към моето тяло. Нека да си представим, че във всяка ръка имаме по десет килограма.
Защо всъщност чувстваме десетте килограма като тегло?
Ръката ми принадлежи, затова аз не чувствам нейната тежест, но килограмите са извън мен и понеже не принадлежат към мен, затова усещам теглото им. Нека да си представим, че едно същество от Марс слезе на Земята, без да е запознато с нещата на Земята и първото, което това марсово същество види, е един човек, който държи във всяка ръка по една тежест. Марсовото същество най-напред ще трябва да помисли, че тежестите принадлежат към човека така, като че ли са част от неговите ръце, част от целия човек. Ако по-късно трябва да приеме представата, че човек усеща разлика между тежестта и ръката си, то би трябвало да се изненада. Наистина е така, че ние усещаме само това като тежест, което е извън нас.
към текста >>
Ръката ми принадлежи, затова аз не
чувствам
нейната тежест, но килограмите са извън мен и понеже не принадлежат към мен, затова усещам теглото им.
Бихме могли да кажем: Когато вървя така и вдигна ръката си, моята ръка няма тегло. Защо ръката няма тегло? Понеже частта принадлежи към моето тяло. Нека да си представим, че във всяка ръка имаме по десет килограма. Защо всъщност чувстваме десетте килограма като тегло?
Ръката ми принадлежи, затова аз не чувствам нейната тежест, но килограмите са извън мен и понеже не принадлежат към мен, затова усещам теглото им.
Нека да си представим, че едно същество от Марс слезе на Земята, без да е запознато с нещата на Земята и първото, което това марсово същество види, е един човек, който държи във всяка ръка по една тежест. Марсовото същество най-напред ще трябва да помисли, че тежестите принадлежат към човека така, като че ли са част от неговите ръце, част от целия човек. Ако по-късно трябва да приеме представата, че човек усеща разлика между тежестта и ръката си, то би трябвало да се изненада. Наистина е така, че ние усещаме само това като тежест, което е извън нас. Когато при заспиване човек започне да усеща крайниците си като тежест, това е знак, че той се измъква от своето тяло, излиза от своето физическо тяло.
към текста >>
Не защото сме само по-любопитни от другите хора по отношение на свръхсетивния свят, сме се събрали тук, а понеже ние повече или по-малко пред
чувствам
е, че хората на бъдещето няма да могат да живеят без духовната наука.
Духовната наука не е нещо, което трябва да удовлетворява само нашето любопитство.
Не защото сме само по-любопитни от другите хора по отношение на свръхсетивния свят, сме се събрали тук, а понеже ние повече или по-малко предчувстваме, че хората на бъдещето няма да могат да живеят без духовната наука.
Всички други стремежи, които не се съобразят с този факт, вървят към упадък. Тези, които днес се противят да приемат духовната наука, в по-късни прераждания все още ще имат възможност да се приближат до нея. Предвестници обаче трябва да има. Хора, които чрез своята карма още днес копнеят за духовната наука, имат възможност чрез това да бъдат предвестници. Тази възможност се представя пред тях, точно защото те трябва да станат и да бъдат предвестници.
към текста >>
148.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Времето на Камалока е такова, че нашият вътрешен свят, който се изразява във всички наши желания и страсти, във всичко което
чувствам
е, сега се разпростира около нас като наш обективен свят.
Ние трябва да се научим да си служим с нашето етерно тяло. И съвсем естествено е, понеже обикновено не познаваме нашето етерно тяло, а то представлява това, което ни оживява, че първо трябва да опознаем именно него, преди да се научим да познаваме онова, което ни пресреща като реалност от свръхсетивния външен свят и се оглежда в етерното тяло. Онова, което изживяваме най-напред, навлизайки в скритите дълбини на нашия душевен живот, и в което, така да се каже, виждаме самите себе си, е проекцията на нашите собствени желания и е много подобно на живота, който обикновено се нарича Камалока*./*Живота в чистилището Бел пр/. Камалока се отличава от сегашния ни живот само по това, че докато в обикновения живот човек може да се изживява като затворен в самия себе си защото така трябва да се изразим, физическото тяло обаче е още налице и ние винаги можем да се завърнем в него; в Камалока физическото тяло липсва, липсва дори и една част от етерното тяло, частта, която изобщо може огледално да ни отрази*./*След като умрем и напуснем физическото тяло, тя се появява пред съзнанието ни като панорама на спомените и до два-три дни се разпада Бел пр/. Но около нас се намира всеобщият жизнен етер, който ни служи като огледален инструмент, отразяващ всичко, което е в нас.
Времето на Камалока е такова, че нашият вътрешен свят, който се изразява във всички наши желания и страсти, във всичко което чувстваме, сега се разпростира около нас като наш обективен свят.
Важното е да се разбере, че първоначално животът в Камалока се характеризира с това, че ние сме заключени в самите нас, самите ние сме затворът и когато ни липсва възможността да се завърнем във физическия живот, този затвор е залостен още по-здраво. Едва когато преминем през живота в Камалока по такъв начин, че постепенно разберем а тези неща могат да бъдат разбрани само постепенно как вътрешният ни свят може да бъде изпълнен и с други неща, освен с обикновени желания, едва тогава нашият затвор Камалока бива разбит.
към текста >>
149.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
То се изразява в това, че ние
чувствам
е как нашият Аз е станал безсилен да промени организацията, когато изхожда от самия себе си*./*Тройната организация физическо-етерно, астрално и ментално тяло Бел пр/.
Ако може да почувства: Аз бих могъл да бъда по-различен отколкото съм сега, аз имам нещо в мен, което не е съгласно с мен самия тогава той би усетил борбата на прогресивните сили с луциферичните сили вътре в него. Това състояние е трябвало да възникне в хода на човешкото развитие. То е необходимо, защото без луциферичните сили човекът никога не би могъл да стане истински свободен, той би останал винаги обвързан с неговата организация. Което от една страна довежда човека до противоречие с неговата организация, от друга страна му дава възможността да стане свободен. Но от това противоречие с организацията, за обикновения човешки живот произлиза едно следствие.
То се изразява в това, че ние чувстваме как нашият Аз е станал безсилен да промени организацията, когато изхожда от самия себе си*./*Тройната организация физическо-етерно, астрално и ментално тяло Бел пр/.
към текста >>
Египетският посветен си казваше: Навсякъде, където насочим поглед,
чувствам
е в това, което ни заобикаля, отпадането от първичната духовност.
В египетските мистерии въпросът за Христос се е възприемал с един особено трагичен нюанс. Той се е възприемал по дълбоко трагичен начин, ако под дълбочина разбираме такава форма на човешкото чувство, където в душата особено силно се е запечатвало съзнанието: Човечеството произлиза от това, което е духовно.
Египетският посветен си казваше: Навсякъде, където насочим поглед, чувстваме в това, което ни заобикаля, отпадането от първичната духовност.
Никъде във външния свят не може да се намери духовното непосредствено, без примеси. Едва когато прекрачи портата на смъртта, човек вижда откъде произлиза. Човекът първо трябва да умре що се отнася до вътрешното изживяване, а не по отношение на посвещението и едва тогава той се съединява с принципа на Озирис, така старите египтяни са наричали Христовия принцип, в живота това не е възможно, там лежи противоречието. Всичко, което е в обкръжението на Земята, не води до Озирис, душата трябва да прекрачи през портата на смъртта, за да се съедини с Озирис. Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става един вид Озирис.
към текста >>
150.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така те ще приемат съдбата си и ще са приканени все повече да задълбочават душите си, докато могат да си кажат: Тази съдба не ми се налага от някаква неличностна сила, тази съдба ми се дава чрез това, с което аз се
чувствам
сроден в моята най-интимна същност.
Така хората от четвъртата следатлантска епоха са поглеждали към Исус от Назарет, като към носителя на Христос. Така на хората от нашата епоха ще става ясно, че Христос ще се разкрива все повече свръхсетивно и все повече ще управлява кармичните нишки в делата на Земята. Те ще вникнат в онази духовна сила като съдбата, която гърците все още не можеха да разберат; по подходящия начин тя ще доведе хората дотам, да понесат кармата си през следващите инкарнации. Като към един съдия, като към господар на кармата ще поглеждат хората към Христос през следващите си инкарнации.
Така те ще приемат съдбата си и ще са приканени все повече да задълбочават душите си, докато могат да си кажат: Тази съдба не ми се налага от някаква неличностна сила, тази съдба ми се дава чрез това, с което аз се чувствам сроден в моята най-интимна същност.
В самата карма аз виждам какво е сродно с моята същност. Моята карма ми е скъпа, понеже ме прави все по-добър. - Така хората се научават да обичат кармата и тогава това става импулс за познаването на Христос. Хората се научават да обичат своята карма едва чрез Мистерията на Голгота. И това ще се засилва все повече и хората ще разберат, че само под влиянието на Луцифер Земята никога не би могла да достигне целта си, че човешкото развитие все повече щеше да пропада без Христос.
към текста >>
151.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се
чувствам
е като обгърнати от тези най-висши духовни същества,
чувствам
е, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях.
Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и със сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща пролет и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от Земята и да започнат своята работа. И през лятото, в средата на лятото тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм. Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден.
После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях.
Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас. Те да бъдат опознати, е призванието на теософията. Тя ще донесе на хората яснота относно всичко това.
към текста >>
Всичко това ние можем да по
чувствам
е и да превърнем в имагинативно познание.
Всичко това ние можем да почувстваме и да превърнем в имагинативно познание.
Това, което може да покълне в нашата душа, когато наистина почувстваме какво се излъчва от духовния свят, ние се опитахме да изразим в календара, който тази година се появи в рамките на теософското движение. Там намираме други знаци, различни от традиционните стари календарни знаци, като нов израз на това, което душите трябва да научат като нещо ново в тази епоха. Те възникнаха така, че се проследи с чувството, не с разсъдъка това, което наблюдавахме като ритмични промени върху нашата Земя заспиването през пролетта на духовните същества, които стоят във връзка с нашата Земя и тяхното събуждане през есента. Необходимо е обновление на тези неща, които са влети в нашите празници от прастарата ясновиждаща мъдрост. Те трябва да се обновят, понеже през петата епоха отново ще възкръсне това, което е било съкровище на мъдростта през третата епоха.
към текста >>
Това, което може да покълне в нашата душа, когато наистина по
чувствам
е какво се излъчва от духовния свят, ние се опитахме да изразим в календара, който тази година се появи в рамките на теософското движение.
Всичко това ние можем да почувстваме и да превърнем в имагинативно познание.
Това, което може да покълне в нашата душа, когато наистина почувстваме какво се излъчва от духовния свят, ние се опитахме да изразим в календара, който тази година се появи в рамките на теософското движение.
Там намираме други знаци, различни от традиционните стари календарни знаци, като нов израз на това, което душите трябва да научат като нещо ново в тази епоха. Те възникнаха така, че се проследи с чувството, не с разсъдъка това, което наблюдавахме като ритмични промени върху нашата Земя заспиването през пролетта на духовните същества, които стоят във връзка с нашата Земя и тяхното събуждане през есента. Необходимо е обновление на тези неща, които са влети в нашите празници от прастарата ясновиждаща мъдрост. Те трябва да се обновят, понеже през петата епоха отново ще възкръсне това, което е било съкровище на мъдростта през третата епоха.
към текста >>
152.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това родината е моя,
чувствам
аз,
Това родината е моя, чувствам аз,
към текста >>
Чувствам
се в пълно съзвучие с индивидуалността на Е. П.
Чувствам се в пълно съзвучие с индивидуалността на Е. П.
Блаватска, когато за нея точно на този ден се изговарят думи, човек би искал да каже, на пълна, ясна истина. Беше й присъщо, когато тя беше напълно вярна на себе си, преди всичко да иска да бъде истинна. Затова ние я почитаме най-добре, когато насочим нашите благодарни мисли към нея и произнесем няколко думи, свързани с най-чистата истина.
към текста >>
Може някои хора да свързват толерантността с някое друго понятие, обаче ние употребяваме това понятие така, че се
чувствам
е задължени да предпазим човечеството от това, което не може да издържи изпита пред чистата истина.
Нека предположим, нека наистина предположим, че след петдесет години всичко би трябвало да се коригира, да допуснем, че както нещата днес се представят, няма да остане камък върху камък от нашата духовна сграда, че окултното изследване би трябвало в следващите петдесет години да ревизира всичко из основи: Всичко това би трябвало да бъде характеризирано от мен по такъв начин, че бих могъл да кажа само следното: То може и да се случи, но от всичко, към което се стремим, ще остане една важна подробност и тя определя основния стремеж на нашето западноевропейско теософско движение. И тази подробност се състои в това, че бихме могли да заявим: Имаше едно теософско движение, което на полето на окултизма не искаше да допусне нищо друго, освен това, което е произлязло от незамъгления най-чист стремеж към истината. Това е нашият стремеж, да може веднъж да се каже: По-добре е да не се казват съмнителни неща, отколкото по някакъв начин да се отклоним от това, за което в най-чистия смисъл на истината можем да носим отговорност пред всички духовни сили. От тук обаче произлиза нещо друго, именно, че тук или там някой се чувства призван да каже: Защо отричате това или онова, което се появява в теософското движение? Това не е толерантно!
Може някои хора да свързват толерантността с някое друго понятие, обаче ние употребяваме това понятие така, че се чувстваме задължени да предпазим човечеството от това, което не може да издържи изпита пред чистата истина.
Може да се изопачи каквото вършим, ние няма да се отклоним, ние ще изпълним нашата задача така, че да отхвърлим всичко, което трябва да отхвърлим, когато служим на това, което току що беше споменато. Обаче само тогава, когато нещо идва в дисхармония с нашето чувство за истината, само тогава ние го отхвърляме. Други основания, други чувства не познаваме. Ние няма да говорим в скучни речи за равенство на мненията, за братство и така нататък, ние ще знаем, че дори обичта между хората може да процъфти само когато тя е истинска и честна. Нека да сме изпълнени от чистото чувство за истината, нека днес на този тържествен ден още веднъж да бъдат изречени тези думи.
към текста >>
153.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В своеобразните монументални думи ние
чувствам
е как любовта се излива в човешките сърца, в думите на Христос: „Където двама са събрани в мое име, там аз съм между тях.“52 Така звучи старият розенкройцерски стих на свързаната с мъдростта любов: „In Christo morimur“, „В Христос умираме“.
Това е стара мъдрост. Христос напусна духовните светове и свърза мъдростта с любовта; така тя ще преодолее егоизма, това е нейната цел. Но тя трябва самостоятелно, свободно да бъде поднасяна от едно същество на друго същество: Затова ерата на любовта започна едновременно с тази на егоизма. Изходната точка на Космоса е любовта; от нея е израснал егоизмът изцяло от само себе си. Но Христовият импулс, импулсът на любовта, с течение на времето ще преодолее всички разделящи сили, които са дошли в света и човекът постепенно ще може да усвои тази сила на любовта.
В своеобразните монументални думи ние чувстваме как любовта се излива в човешките сърца, в думите на Христос: „Където двама са събрани в мое име, там аз съм между тях.“52 Така звучи старият розенкройцерски стих на свързаната с мъдростта любов: „In Christo morimur“, „В Христос умираме“.
към текста >>
154.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако искаме да изпишем в сърцето си какво
чувствам
е през тази Коледна нощ, какво е то всъщност?
Ако искаме да изпишем в сърцето си какво чувстваме през тази Коледна нощ, какво е то всъщност?
В тази Коледна нощ в нашата душа би трябвало да се излее основното човешкото усещане за любовта, основното чувство, че в сравнение с всички други сили, могъщества и богатства на света, богатството, силата и мощта на любовта са най-великото, най-интензивното, най-действеното нещо. В сърцето, в душата би трябвало да се излее усещането за това, че мъдростта е нещо велико но любовта е още по-велика; могъществото е нещо велико още по-велика е любовта. Толкова силно трябва да се влее усещането за могъществото, силата и величието на любовта в нашите сърца, че нещо от тази свещена нощ да прелее във всички наши чувства през останалите дни на годината, да прелее нещо, за което да можем да кажем, че то изразява онова, което ние винаги чувстваме: Ние трябва всъщност да се срамуваме, когато през някой час на годината извършваме нещо, което не може да издържи изпита пред духовния поглед към онази нощ, през която искаме в нашите сърца да излеем Всемогъществото на любовта. Нека дните, нека часовете на годината така да протичат, че да не е нужно да се срамуваме пред чувството, което искаме да влеем в нашите души през Коледната нощ!
към текста >>
Толкова силно трябва да се влее усещането за могъществото, силата и величието на любовта в нашите сърца, че нещо от тази свещена нощ да прелее във всички наши чувства през останалите дни на годината, да прелее нещо, за което да можем да кажем, че то изразява онова, което ние винаги
чувствам
е: Ние трябва всъщност да се срамуваме, когато през някой час на годината извършваме нещо, което не може да издържи изпита пред духовния поглед към онази нощ, през която искаме в нашите сърца да излеем Всемогъществото на любовта.
Ако искаме да изпишем в сърцето си какво чувстваме през тази Коледна нощ, какво е то всъщност? В тази Коледна нощ в нашата душа би трябвало да се излее основното човешкото усещане за любовта, основното чувство, че в сравнение с всички други сили, могъщества и богатства на света, богатството, силата и мощта на любовта са най-великото, най-интензивното, най-действеното нещо. В сърцето, в душата би трябвало да се излее усещането за това, че мъдростта е нещо велико но любовта е още по-велика; могъществото е нещо велико още по-велика е любовта.
Толкова силно трябва да се влее усещането за могъществото, силата и величието на любовта в нашите сърца, че нещо от тази свещена нощ да прелее във всички наши чувства през останалите дни на годината, да прелее нещо, за което да можем да кажем, че то изразява онова, което ние винаги чувстваме: Ние трябва всъщност да се срамуваме, когато през някой час на годината извършваме нещо, което не може да издържи изпита пред духовния поглед към онази нощ, през която искаме в нашите сърца да излеем Всемогъществото на любовта.
Нека дните, нека часовете на годината така да протичат, че да не е нужно да се срамуваме пред чувството, което искаме да влеем в нашите души през Коледната нощ!
към текста >>
Когато можем да
чувствам
е и усещаме по този начин, тогава заедно с всички същества, които искат да изяснят на човечеството значението на свещената нощ, ние
чувствам
е значението на отношението на Коледната нощ към цялостния Христов импулс в земната еволюция.
Когато можем да чувстваме и усещаме по този начин, тогава заедно с всички същества, които искат да изяснят на човечеството значението на свещената нощ, ние чувстваме значението на отношението на Коледната нощ към цялостния Христов импулс в земната еволюция.
към текста >>
Нека да го по
чувствам
е в предстоящото разглеждане тази вечер, за да може от това разглеждане нещо да се влее в цялата ни антропософска дейност.
И още под един друг образ Христовият импулс може да застане пред нашата душа; както е обрисуван в „Евангелието на Марко“ и в „Евангелието на Йоан“, където ние същевременно сме доведени до космическия Христов импулс, изразяващ как човекът има своята вечна взаимовръзка с великите космически сили благодарение на това, че с разбирането на космическия Христос, му става ясно как в самото земно развитие е навлязъл един космически импулс именно чрез Мистерията на Голгота. И още безкрайно по-велико и могъщо от духовния цар, който стои пред нашите духовни очи, обграден от магическите царе, пред нас застава величественото космическо същество, което иска да обхване носителя на онзи човек, който е духовният цар, цветът и върхът на самото земно развитие. Всъщност само късогледството на днешните хора пречи да се почувства цялото величие и могъщество на този момент, в който Заратустра става носител на космическия Христов дух, пречи да се почувства цялото значение на това, което като Христов носител се подготвя в онзи момент на човешкото развитие, който ние празнуваме като християнската Коледа. Едно задълбочаване в човешкото развитие навсякъде ни показва колко дълбоко променящо действа Христовото събитие в цялата земна еволюция.
Нека да го почувстваме в предстоящото разглеждане тази вечер, за да може от това разглеждане нещо да се влее в цялата ни антропософска дейност.
към текста >>
В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние
чувствам
е изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също
чувствам
е как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина.
Към това може да се прибави още много. Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха. Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс. Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст.
В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина.
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти. Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина.
към текста >>
Един трети образ, същевременно трети аспект на Христовия импулс е този, който правилно ни посочва как ние можем да се
чувствам
е свързани с всичко човешко чрез това, което в истинския смисъл на думата можем да наречем „Теософия“.
И от това объркване, в което го е довел старият свят, Киприян се излекува чрез Христовия импулс. Същото, но потопено в по-голяма поетична сила, ние виждаме във Фауст, който захвърля старото магьосничество, за да разбере Христовия импулс в неговото пълно величие. Чрез един такъв образ ни се показва как са чувствали хората през първите християнски столетия; точно това се опитахме да посочим с помощта на тези два образа, повтаряйки някои подробности.
Един трети образ, същевременно трети аспект на Христовия импулс е този, който правилно ни посочва как ние можем да се чувстваме свързани с всичко човешко чрез това, което в истинския смисъл на думата можем да наречем „Теософия“.
Това е онзи аспект, който единствено е описван в Евангелието на Лука и който продължи да действа в изобразявянето на Христовия импулс, както той се подготвя чрез „детето“. С онази любов и естественост и същевременно с безсилие, както пристъпва към нас детето от Евангелието на Лука, Христовият импулсът беше подходящ да бъде представен пред всички сърца. Всички можеха да се почувстват сродни с това, което така просто, съвсем по детски, и въпреки това така величествено и мощно говори на хората от страна на детето в Евангелието на Лука, което застава не пред магическите царе, а пред бедните овчари на полето. Онова същество от Евангелието на Матей стои на върха на човешкото развитие и духовните царе, магическите царе идват да го прославят. Детето от Евангелието на Лука застава в своята простота, изключено от човешкото развитие, първоначално като дете посрещнато не от великите, а посрещнато от овчарите.
към текста >>
Между тях между мощта и мъдростта стои любовта и ние
чувствам
е, когато тя е истинска любов, че единствено тя е божествена.
Между тях между мощта и мъдростта стои любовта и ние чувстваме, когато тя е истинска любов, че единствено тя е божествена.
За всемогъщество, за всесила ние можем да говорим като за един идеал; но срещу него застава Ариман. За всезнание можем да говорим като за един идеал; но срещу него застава силата на Луцифер. „Все-любов“ да кажем изглежда абсурдно, понеже тя не подлежи на усилване, когато истински е упражнявана. Мъдростта може да бъде малка тя може да се увеличи; Мощта може да бъде малка тя може да се увеличи. Затова всемъдростта и Всемогъществото могат да служат за идеали.
към текста >>
Световна любов ние
чувствам
е, че понятието „все-любов“ трябва да бъде изключено от нея, понеже любовта е нещо единствено.
За всемогъщество, за всесила ние можем да говорим като за един идеал; но срещу него застава Ариман. За всезнание можем да говорим като за един идеал; но срещу него застава силата на Луцифер. „Все-любов“ да кажем изглежда абсурдно, понеже тя не подлежи на усилване, когато истински е упражнявана. Мъдростта може да бъде малка тя може да се увеличи; Мощта може да бъде малка тя може да се увеличи. Затова всемъдростта и Всемогъществото могат да служат за идеали.
Световна любов ние чувстваме, че понятието „все-любов“ трябва да бъде изключено от нея, понеже любовта е нещо единствено.
към текста >>
И когато същевременно е захвърлено в един ъгъл като детето Исус, тогава
чувствам
е: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост.
Усилването лежи в това, че към детето освен всичко, което то иначе има, се прибавя качеството на изоставеност, на захвърленост в един ъгъл на човечеството. Чудесният строеж на човека виждаме заложен още в детския организъм. Където и да обърнем очи в мирозданието, няма нищо, което да е постигнато само чрез мъдрост, какъвто е случаят с този чуден строеж, който освен това се изправя пред очите ни още непокварен в детския организъм. И така, както в детето се изявява това, което е всезнание във физическото тяло, така то се изявява също и в неговото етерно тяло, където се отразява мъдростта на космическите сили, така е в астралното тяло и в Аза. Като един екстракт на мъдрост: ето как лежи детето там.
И когато същевременно е захвърлено в един ъгъл като детето Исус, тогава чувстваме: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост.
към текста >>
Силата на любовта и единствената справедливост, единственото значение на любовта е това, което можем дълбоко да по
чувствам
е, когато оставим Евангелието на Лука да действа върху нашата душа.
Това е чудно хубавото, че Христовият импулс, който още в подготвянето му бива представен пред нас в детето Исус, точно по този начин се изобразява в Евангелието на Лука, че колкото и да сме мъдри не можем да се приближим до него с нашата мъдрост, не можем да го достигнем и с нашата сила. Всичко, което иначе ни свързва със света, не може да стигне до същността на детето Исус, както то е обрисувано в Евангелието на Лука. Само едно нещо може да го достигне не мъдрост, не сила, а любов. И да поднесем любовта в неограничен вид, това е единствено възможното.
Силата на любовта и единствената справедливост, единственото значение на любовта е това, което можем дълбоко да почувстваме, когато оставим Евангелието на Лука да действа върху нашата душа.
към текста >>
Така правилно можем да по
чувствам
е какво е значението на това, че точно в детето-Христос, посрещнато от простите пастири, ни е представен третият аспект на Христовия импулс: Редом до величествения космически аспект, редом до духовно-царствения аспект, застава детският аспект.
Така правилно можем да почувстваме какво е значението на това, че точно в детето-Христос, посрещнато от простите пастири, ни е представен третият аспект на Христовия импулс: Редом до величествения космически аспект, редом до духовно-царствения аспект, застава детският аспект.
Духовно-царственият аспект така ни се представя, че ни се припомня най-висшата мъдрост и пред нас застава идеалът на най-висшата мъдрост. Космическият аспект ни се представя така, че ние знаем: чрез него ще бъде преобразена цялата насока на земното развитие. Най-висшата сила ни се показва чрез космическия импулс, най-висшата сила толкова огромна, че побеждава самата смърт. Това, което като трето трябва да се присъедини към мъдростта и силата, и трябва да потъне в душата ни като нещо, което надвишава другите две, ни се представя като това, от което произхожда човешкото развитие на Земята, във физически план. И това беше достатъчно, чрез повтарящото се изживяване на Исусовото раждане през свещената Коледна нощ, да направи близко на хората цялото значение на любовта в света и в развитието на човечеството.
към текста >>
А другият полюс е това, което можем да по
чувствам
е в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да по
чувствам
е, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество.
То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят! Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните. Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове! И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните. Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс.
А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество.
Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс. И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал. И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал. Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
към текста >>
И успеем ли в този кръг да се по
чувствам
е обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал.
И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните. Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс. А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество. Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс. И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал.
И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал.
Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
към текста >>
155.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние
чувствам
е нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже
чувствам
е идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни,
чувствам
е как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият човек трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим.
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние чувстваме нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже чувстваме идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни, чувстваме как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият човек трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим.
Чудесно е да се потопим в сърцето и душата на такъв човек, какъвто беше Новалис. Как той самият, задълбочен в своето разбиране на копнежите към духовния свят, израства от дълбочината на западния духовен живот. И когато се оставим под неговото въздействие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот. И ние чувстваме как в сегашната си инкарнация той беше един от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове, чувстваме как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс. И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
към текста >>
И ние
чувствам
е как в сегашната си инкарнация той беше един от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове,
чувствам
е как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс.
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние чувстваме нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже чувстваме идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни, чувстваме как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият човек трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим. Чудесно е да се потопим в сърцето и душата на такъв човек, какъвто беше Новалис. Как той самият, задълбочен в своето разбиране на копнежите към духовния свят, израства от дълбочината на западния духовен живот. И когато се оставим под неговото въздействие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот.
И ние чувстваме как в сегашната си инкарнация той беше един от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове, чувстваме как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс.
И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
към текста >>
И ние
чувствам
е как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос.
И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление. От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност. Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис. О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията. И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм.
И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос.
Колко дълбоко говори на душата ни това, което наричаме „да си добър“, това най-интимно западноевропейско Новалисово „да си добър“, когато той възторжено пише за Шилер65. Там виждаме да се отразява цялата доброта на една човешка душа, цялата способност на една човешка душа да обича, виждаме всичко това, когато оставим да ни действат думите на Новалис, както Новалис ги произнася, за да възхвали Шилер за това, което този Шилер представляваше за него и за цялото човечество. За да изрази тази възхвала, Новалис казва приблизително следното:
към текста >>
156.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Тук човек трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как мисленето, с което се
чувствам
е толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението.
Споменът за това, което се изживява и може да се изрази с подобни думи, може да се предаде в посочените слова на Мария в началото на Девета картина. Но това, което душата трябва да изживее, за да има такъв спомен за мировата среднощ, трябва да се състои и в земния живот, и то така, че човешката душа да е преминала през изживявания, които да са ѝ донесли преживяването на настроения на вътрешен трагизъм, вътрешна сериозност, вътрешен ужас, които могат да се изразят само с такива думи, каквито са вложени в устата на Мария в края на Четвърта картина.
Тук човек трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как мисленето, с което се чувстваме толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението.
И човек трябва да е намерил в себе си като живо настояще на душата това, което е изразено в такива думи, които, разбира се, се струват пълна безсмислица и сума от противоречия на външното сетивно разбиране и на свързания с физическия мозък разсъдък. Човек трябва първо да е преживял това настроение на излизането на собствения Аз, на собственото мислене от вътрешното битие, ако иска да изживее в пълен покой спомена за мировата среднощ. За да настъпи нещо подобно на това, което се стреми да бъде изразено в Девета картина, споменът в земния живот трябва да е предшестван от изживяването на мировата среднощ. Но за да бъде възможно това, то отново трябва да се предхожда от душевното настроение, изразено в края на Четвърта картина. Пламъците действително бягат; те не влизат по-рано в земното съзнание, не се приближават до покоя в медитацията, не и преди да са отлетели, преди това душевно настроение да стане истина:
към текста >>
157.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Това означава: едва тогава човек е в състояние да почувства не само това, което
чувствам
е в симпатии и антипатии, а действително да види как изживяването на самия себе си – превърнат в друго същество – пламва като един или друг цветен образ или един или друг звуков образ на елементарния свят.
Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят. За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа. С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии. Едва когато може всичко това, когато душата умее да се отнася към симпатиите и антипатиите по този начин, тази душа е способна пред нея да застанат образно по правилен начин симпатичните или антипатични преживявания и чувства в нещата от елементарния свят.
Това означава: едва тогава човек е в състояние да почувства не само това, което чувстваме в симпатии и антипатии, а действително да види как изживяването на самия себе си – превърнат в друго същество – пламва като един или друг цветен образ или един или друг звуков образ на елементарния свят.
Каква роля играят симпатиите или антипатиите по отношение на изживяването на душата в духовния свят можете да видите също така, ако проследите с известно вътрешно разбиране главата в „Теософия“, в която става дума за света на душите. Там ще видите, че светът на душите е изграден тъкмо от симпатии и антипатии.
към текста >>
158.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Но, от друга страна, именно един такъв цикъл лекции, който вероятно би ни дал да познаем необходимостта от обръщане към теософията, към духовната наука, ни дава да по
чувствам
е и нещо друго, може да даде на всяка отделна душа да го почувства.
А се казва, защото почти всяка година в края на Мюнхенския лекционен цикъл, в известен смисъл благодарение на всичко, свързано с него, пред душата могат да се изправят мисли, които да ни напомнят за това, че нашето Теософско или Антропософско движение е поставено тъкмо в настоящето. Необходимо е да се помисли за това кое е правилното място на това движение в настоящето, в това хаотично гъмжило на т.нар. съвременна култура. Ще можем да развием ясни, бдителни мисли за това място само когато обърнем внимание преди всичко на едно нещо. На това, че нашата култура със сигурност ще опустее и изсъхне, ако не получи онова освежаване, което произлиза от изворите на сериозния и истинен окултизъм.
Но, от друга страна, именно един такъв цикъл лекции, който вероятно би ни дал да познаем необходимостта от обръщане към теософията, към духовната наука, ни дава да почувстваме и нещо друго, може да даде на всяка отделна душа да го почувства.
Това е, което би могло да се нарече чувство за отговорност.
към текста >>
И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я
чувствам
е така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност.
Голяма част от свързаното с чувстването на тази отговорност и с вглеждането в начина, по който нашето толкова необходимо, толкова неминуемо движение се разкрива и със сенчестите си страни, и с грешки, се запечатва дълбоко в подосновите на душата.
И тогава се преживява много с оглед на това какво би трябвало да бъде нашето движение и какво, разбира се, може да бъде едва днес, което действително едва ли може да бъде изречено с думи и което е най-добре да не изказва този, който го е усетил напълно и го носи в душата си, защото ако го е почувствал по този начин, тази отговорност понякога тежи на душата и ако я чувстваме така, се представя в доста печална светлина, ако от всички страни днес изплуват окултизми и има толкова малко чувство за отговорност.
Защото ако действително заради хода на развитието на човечеството бихме искали да гледаме, от една страна, на разцвета на теософската мъдрост като на най-красивото, най-великото, което може да се случи в настоящето и в близко бъдеще, би могло също така, от друга страна, да се приветства като най-великолепно, най-прекрасно, често най-удовлетворително, ако се случи и нещо друго, ако стане видно как потоците на чувството за отговорност се пробуждат във всяка отделна душа, обхваната от нашата духовна наука. И още повече ще поискаме да ценим тази поява на чувството за отговорност.
към текста >>
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да по
чувствам
е как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>
Ако се
чувствам
е така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно. Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело.
Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа.
Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също. И нека се опитаме да станем способни за тази наша духовна общност, за това, доколкото зависи от нас, и чрез нас да се случи това, което трябва да се случи, което е длъжно да се случи.
към текста >>
Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да по
чувствам
е нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно. Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело. Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие.
Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души.
Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също. И нека се опитаме да станем способни за тази наша духовна общност, за това, доколкото зависи от нас, и чрез нас да се случи това, което трябва да се случи, което е длъжно да се случи.
към текста >>
159.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Обаче в този случай ние не се
чувствам
е така удобно, понеже трябва да приведем в движение не само триъгълника, но и нашите мисли.
При това положение ние можем да направим, но и да изискаме две неща. Първото, което можем да изискаме, е нещо много удобно. Идва някой, начертава един триъгълник и веднага всичко е готово, сега той може добре да си почине в своите мисли, защото е изпълнил своето намерение. Но има и друга възможност: Триъгълникът да бъде разглеждан като изходна точка и да позволим на всяка една от неговите страни да се върти на всички посоки с различна скорост.
Обаче в този случай ние не се чувстваме така удобно, понеже трябва да приведем в движение не само триъгълника, но и нашите мисли.
Едва сега ние действително стигаме до общовалидната мисъл за триъгълника; тази мисъл не може да бъде постигната, ако се задоволяваме само с един триъгълник. Общовалидната мисъл за триъгълника възниква тогава, когато я приведем в непрекъснато движение, когато тя стане гъвкава и многостранна.
към текста >>
160.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Аз не
чувствам
, че нещо може да се влее в моята душа, аз
чувствам
само, че то трябва да съществува там, във външния свят.
Обаче душата може да бъде и така устроена, че да не забелязва това, което се надига от нейния вътрешен свят и да не го приема като разрешение на мировите загадки, и тогава да си казва: - Добре, зад нещата на този свят има нещо, както има нещо и зад моята собствена същност, доколкото аз съм в състояние да я възприемам. Обаче аз не мога да бъда мистик. Мистикът вярва, че нещо се влива в неговата душа.
Аз не чувствам, че нещо може да се влее в моята душа, аз чувствам само, че то трябва да съществува там, във външния свят.
– Тази душевна нагласа предпоставя, че същността на нещата се намира извън нашата душа и извън това, което нашата душа може да има като някаква опитност; обаче тя съвсем не приема, че същността на нещата би искала непосредствено да навлезе в самата човешка душа, каквото е убеждението на мистиците. Когато човекът приема, че зад всичко съществува и още нещо, което е недостъпно за възприятията, тогава той се превръща – ще се опитам да намеря възможно найподходящата дума – в трансцеденталист. Следователно, в този случай приемаме, че истинската същност на нещата е трансцедентна, че тя не може да навлезе в човешката душа, както смятат мистиците. И така: Трансцедентализъм. Душевната нагласа на трансцеденталиста е такава, че той има чувството: Когато аз възприемам нещата, тяхната същност се доближава към мен; само че самото възприемане не е идентично с тази същност.
към текста >>
161.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се
чувствам
е така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите.
И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли. Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли.
Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите.
Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”. Ето защо спрямо съществата на висшите йерархии, ние сме самостоятелни. И още: В известен смисъл ние им служим, за да могат чрез нас да мислят; обаче в същото време ние сме самостоятелни същества, които имат личното си битие в самите себе си.
към текста >>
Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да по
чувствам
е как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли.
Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка.
Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли.
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия.
към текста >>
И така ние се
чувствам
е включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се
чувствам
е реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се
чувствам
е приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние
чувствам
е как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.
Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия.
И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.
към текста >>
Ето как аз се
чувствам
поставен в мисловния свят на Космоса”.
А сега, опитайте се да медитирате върху думите: „Аз мисля моите мисли. И тогава аз ставам една мисъл, която идва от йерархиите на Космоса. Моята вечна същност се състои в това, че мисленето на йерархиите е нещо вечно. И след като съм обект на мислене от страна на йерархиите, тогава аз ще бъда предаван – както една мисъл се предава от учителя на ученика – от една йерархия на друга йерархия, за да бъда мислен от тях в моята непреходна, вечна същност.
Ето как аз се чувствам поставен в мисловния свят на Космоса”.
към текста >>
162.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Нека по-добре да
чувствам
е, че е наш сериозен дълг, както ги опознаваме чрез духовната наука, да станем добронамерени инструменти за такова откровени.
Това е, което днес може да се каже върху отношението на Мистерията на Голгота, която стана в началото на нашето летоброене, към Мистерията на Голгота, както трябва да бъде разбрана днес. Нека събудим в душите си тези чувства, като познаем, че само така можем да станем истински последователи на духовната наука. От време на време ще се появяват други откровения, за които трябва да държим сетивата си отворени. Не трябва ли да чувствуваме, че би било твърде егоистично от наша страна да имаме тези чувства само за своето собствено задоволяване?
Нека по-добре да чувстваме, че е наш сериозен дълг, както ги опознаваме чрез духовната наука, да станем добронамерени инструменти за такова откровени.
И въпреки, че сме само малко общество в цялото човечество, което се стреми да разбере новата истина за Мистерията на Голгота, да схване това ново Откровение на Михаил, въпреки това ние изграждаме една нова сила, която ни най-малко не зависи от вярването в това Откровение, а зависи единствено от самото това Откровение, от самата Истина.
към текста >>
163.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И ние трябва да се
чувствам
е като задължени към нея, когато можем ясно да проследяваме хода на човешкото развитие.
Да се размишлява за нещо с вярно чувство, с верни представи, представлява първоначални стъпки към духовната наука. И мисли като тези трябва да бъдат, бих казал, един вид съзнателна подготовка за онова, което трябва да бъде бъдещото човечество. Защото само в повторното обединение на нашата душа с духовното може да има бъдещо благополучие за човешкия род. Духовната наука не е нещо, което търсим като някаква сензация, а тя трябва да бъде това, за което знаем, че трябва да се прояви в нашето съвремие, защото човечеството се нуждае от тази духовна наука.
И ние трябва да се чувстваме като задължени към нея, когато можем ясно да проследяваме хода на човешкото развитие.
Какво безкрайно душевно обогатяване изживяваме, обогатяване, което ни се дава от духовната наука чрез това, че светът малко по малко се разширява за нас, като към физическата действителност на човешкото развитие се прибавя и духовната действителност! Все повече хората в материалистическата епоха се отдалечават от света, в който пребивава човекът между смъртта и ново раждане. Духовната наука трябва отново да им върне живота с цялостния човек, както и с онова, което съществува от човека, когато е без физическо тяло. За това обаче нашият свят не ни дава нищо.
към текста >>
164.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Би могло да се каже: духът-себесъщност е нещо, което ни обгражда от всички страни и в чиято среда се
чувствам
е.
Толкова за етерно-телесното. После човекът продължава нататък. Първо той се обвива с духа-себесъщност, който се изгражда по малко по-различен начин от всичко онова, което се изгражда, когато живеем тук, в земното битие.
Би могло да се каже: духът-себесъщност е нещо, което ни обгражда от всички страни и в чиято среда се чувстваме.
После човек продължава да живее в другите обвивки, като в същото време преживява, както често съм описвал, нещо като духовна ретроспекция, като преживява – но сега по по-различен начин, отколкото чрез простата картина, която описах – онова, което действа като един вид противоположност на земния живот. Можем да си изясним как протича следващият период. След като етерното тяло е отхвърлено, ние продължаваме да живеем с нашето астрално тяло и нашия Аз, обгърнати от нашия дух-себесъщност. Този дух-себесъщност представлява нещо като пробуждаща сила. Той ни води назад, така че изживяваме, наистина връщайки се назад, последния си живот от раждането до смъртта.
към текста >>
Вярвам, че в нашето време е извънредно необходимо да се
чувствам
е задължени по-често да включваме в нашите медитации истини като тези за живота между смъртта и ново раждане, каквито разгледахме днес.
Вярвам, че в нашето време е извънредно необходимо да се чувстваме задължени по-често да включваме в нашите медитации истини като тези за живота между смъртта и ново раждане, каквито разгледахме днес.
Също така добър материал за медитация е, ако наистина често извикваме пред душата си, медитирайки, началото на живота между смъртта и ново раждане, тази пустота, която посочва мястото ни в света, това напътствие на етерния свят, вплитането на нашето етерно тяло в етерния свят. По този начин това, което живее в нас, се подбужда все повече и повече да се развива в непосредствено изживяване на духовния свят. И това става вече необходимост за съвременното човечество. Когато се разглеждат днешните събития, би могло да се почувства колко необходимо е това вживяване в духовния свят за съвременното човечество. Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да усетят вярно и всеотдайно това, което живее в духовната наука, и как тази духовна наука трябва да подготви човешкото бъдеще.
към текста >>
165.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
На кого принадлежи всъщност сега – след като сме умрели – това, което сме спечелили вътрешно в живота поради факта, че можем да мислим, че можем да
чувствам
е?
На кого принадлежи всъщност сега – след като сме умрели – това, което сме спечелили вътрешно в живота поради факта, че можем да мислим, че можем да чувстваме?
След нашата смърт то принадлежи на света! Но така, както виждаме нашата смърт, така наблюдаваме с оставащото ни, с нашето астрално тяло и с нашия Аз, вплетеното във Вселената, в света. Докато по време на живота си носим това, което после се вплита във Всемира, в нас като астрално тяло. Сега то е втъкано в света. Ние го наблюдаваме.
към текста >>
Когато отхвърлим астралното тяло, след като преминем през преживяването на земните опитности, тогава се
чувствам
е проникнати не може да се каже с материя, а с дух.
И тогава имаме ново изживяване. Отхвърлянето на астралното тяло представлява всъщност само едната страна на нещата. Другата страна представлява нещо съвсем различно.
Когато отхвърлим астралното тяло, след като преминем през преживяването на земните опитности, тогава се чувстваме проникнати не може да се каже с материя, а с дух.
Тогава човек наистина се чувства вътре в духовния свят и духовният свят се издига вътрешно в нас. До преди това той се намира отвън, докато човек вижда Всемира и собственото си етерно тяло, втъкано в този Всемир. Сега той се издига в него вътрешно, човек го изживява вътрешно. И като образец на това, което човекът ще има физически на Венера, като прототип на духа-живот нашият Аз се издига вътрешно, така че сега се състоим от дух-себесъщност, дух-живот и Аз. Точно както тук, на земята, живеем в състояние, подобно на сън, от раждането до момента, в който ние, като деца, придобиваме себесъзнанието, до мига, в който имаме най-първите спомени за себе си, точно така изживяваме едно битие на пълно съзнание, но на по-висше съзнание от нашия земен живот.
към текста >>
Ние
чувствам
е нашите органи само тогава, когато не са напълно в ред.
„Знаеш ли нещо за вътрешността на твоята глава? “, че знае нещо за вътрешността на главата си, вероятно ще ми отговори само някой, който страда от главоболие. Само той чувства вътрешността на главата си. Другите живеят, без да я усещат.
Ние чувстваме нашите органи само тогава, когато не са напълно в ред.
Тогава чрез чувстването знаем нещо за нашите органи. Ние сме устроени така, че да знаем нещо за нашето физическо тяло само тогава, когато не всичко с него е в ред. Имаме всъщност само едно по-широко чувство за нашето физическо тяло. То се засилва, когато нещо не е в ред. Но когато имаме това най-общо чувство, ние знаем твърде малко за вътрешността на нашето тяло.
към текста >>
Фактът, че в живота се
чувствам
е едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост.
Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост. Но постепенно жизнените сили отслабват благодарение на натрупването на умора; умората постепенно се увеличава. Ние се уморяваме. Докато натрупваме умора – макар така да имаме само бегло усещане за нашата вътрешност, – възниква наистина нещо вътрешно в нас. Нашият живот тук, във физическия свят, ни предлага само външната страна на дълбоките, значими и величествени тайни.
Фактът, че в живота се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост.
То представлява цяла тъкан от чиста мъдрост. Докато натрупваме в живота умора, се учим да се чувстваме вътрешно, в нас се влива прекрасно знание за чудния строеж на нашите органи, на нашите вътрешни органи. Сърцето ни се уморява, но тази умора означава, че в нас се влива знание за това как се изгражда едно сърце от Всемира. Стомахът ни се уморява, той се уморява най-вече поради факта, че се храним неправилно. Но въпреки това, докато той натрупва умора, в нас се втъкава цялата мъдрост, една картина на мъдростта от Космоса: как се изгражда стомахът.
към текста >>
Докато натрупваме в живота умора, се учим да се
чувствам
е вътрешно, в нас се влива прекрасно знание за чудния строеж на нашите органи, на нашите вътрешни органи.
Ние се уморяваме. Докато натрупваме умора – макар така да имаме само бегло усещане за нашата вътрешност, – възниква наистина нещо вътрешно в нас. Нашият живот тук, във физическия свят, ни предлага само външната страна на дълбоките, значими и величествени тайни. Фактът, че в живота се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост. То представлява цяла тъкан от чиста мъдрост.
Докато натрупваме в живота умора, се учим да се чувстваме вътрешно, в нас се влива прекрасно знание за чудния строеж на нашите органи, на нашите вътрешни органи.
Сърцето ни се уморява, но тази умора означава, че в нас се влива знание за това как се изгражда едно сърце от Всемира. Стомахът ни се уморява, той се уморява най-вече поради факта, че се храним неправилно. Но въпреки това, докато той натрупва умора, в нас се втъкава цялата мъдрост, една картина на мъдростта от Космоса: как се изгражда стомахът. Колко величествен и чуден е нашият вътрешен организъм, това възниква в картината. И то оживява сега, когато сме отхвърлили от астралното си тяло свързаното със земята.
към текста >>
И отново и отново можем да изживяваме в душите си колко е необходимо да усещаме, да
чувствам
е, че малък брой хора, живеещи днес в материалистическия свят и водени от своята карма до разбиране на най-важните задачи на човечеството за бъдещето, че този малък брой хора чрез душевния си живот са призвани да изпълняват най-важните задачи на нашата съвременност.
Това значи, че не е било твърде отдавна времето, когато хората са потънали изцяло в материалния свят. И това, което днес се разказва като развой на духовната история на човечеството от материалистическия свят, в крайна сметка не е нищо друго освен външна измама. Тъй като човек си представя, че хората са били винаги такива, каквито са в последните столетия, а не се има предвид, че в недалечно време те са прониквали в духовния свят посредством своето старо ясновидство. Те е трябвало да се освободят от него, за да извоюват пълната си свобода и азовото си съзнание, а днес трябва отново да открият пътя към духовния свят. Следователно духовната наука подготвя нещо важно, нещо съществено: че ние можем отново да се вживеем в духовния свят.
И отново и отново можем да изживяваме в душите си колко е необходимо да усещаме, да чувстваме, че малък брой хора, живеещи днес в материалистическия свят и водени от своята карма до разбиране на най-важните задачи на човечеството за бъдещето, че този малък брой хора чрез душевния си живот са призвани да изпълняват най-важните задачи на нашата съвременност.
Без да изпада във високомерие, човек трябва да осъзнае, в пълна скромност и смиреност, колко огромна е разликата между една душа, постепенно откриваща се в духовния свят, и всички останали хора, които днес нямат никаква представа и преди всичко не искат да имат представа за духовното. Този факт не бива да предизвиква в нас просто болезнено усещане, а трябва да се превърне в усещане, което да ни импулсира все повече да работим, да работим вярно в направлението на духовната наука, към която сме насочени от нашата карма, от нашата съдба.
към текста >>
166.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И от тази гледна точка можем да
чувствам
е като късмет за земния живот, че Христос е встъпил в него.
От гледна точка на хората, живеещи тук, на земята, е правилно да се каже: с Мистерията на Голгота Христос встъпва в земния живот и от този момент Той остава в земния живот.
И от тази гледна точка можем да чувстваме като късмет за земния живот, че Христос е встъпил в него.
Но сега да си представим гледната точка на ангелите – а тази гледна точка не е измислица, тя се представя на истинския окултен изследовател като нещо реално, – да погледнем нещата от гледната точка на ангелите. В своите духовни сфери те изживяват нещо различно. Те имат обратното изживяване! Христос напуска техните сфери, за да отиде при хората, Той напуска техните сфери. Те трябва да си кажат: чрез Мистерията на Голгота Христос напуска нашия свят.
към текста >>
167.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се
чувствам
е вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се
чувствам
е като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят. То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него. Ние не живеем напразно. Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса. Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на духовно-научното движение.
Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
към текста >>
168.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В мига, в който успеем да се еманципираме от твърдото в нас, когато се по
чувствам
е само в нашите течности, вече може да започне изплуването на имагинативното.
Във всеки случай то е по-трудно за днешния човек, отколкото е било за хората в древността. Ние знаем за древното атавистично ясновидство. В голямата си част то се е състояло в това, че човекът е могъл да се освободи от това, което го е правело земен човек. Като земни хора ние сме формирани от съвсем малка част твърда материя. В по-голямата си част се състоим от течност.
В мига, в който успеем да се еманципираме от твърдото в нас, когато се почувстваме само в нашите течности, вече може да започне изплуването на имагинативното.
Само съществуването в твърдото ни пречи да узнаем за това, което чрез имагинативното възприятие е налично около нас като елементарен свят. Това имагинативно възприемане ще се възвърне отново също така, както е било изгубено за човечеството. Само че изгубеното имагинативно ясновидство е било един вид несъзнателно, съноподобно. Това, което постепенно ще се оформя в нашата пета следатлантска епоха, ще бъде напълно съзнателно имагинативно виждане. Но то ще се развие в човека чрез напълно естествено развитие.
към текста >>
169.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
лорд Хю Сесил казва: "Доста широко разпространено е убеждението, че страната се е обвързала с някакво задължение не точно договор, а задължение, което се основавало на дадено от правителството уверение да се съдейства на значителна въоръжена сила в Европа." Мистър Аскуит прекъсва оратора с думите: "
Чувствам
се принуден да заявя, че това не е истина."
"По време на интерпелационните дебати през февруари 1913 г.
лорд Хю Сесил казва: "Доста широко разпространено е убеждението, че страната се е обвързала с някакво задължение не точно договор, а задължение, което се основавало на дадено от правителството уверение да се съдейства на значителна въоръжена сила в Европа." Мистър Аскуит прекъсва оратора с думите: "Чувствам се принуден да заявя, че това не е истина."
към текста >>
170.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Разбира се, това можем да постигнем само ако разбирането ни се превърне в такова, че в него да се
чувствам
е добре изолирани спрямо света, докато онзи, който развива делириумното съзнание, направо привлича космически въздействия, вмъква космически въздействия в настоящето.
Разбира се, това можем да постигнем само ако разбирането ни се превърне в такова, че в него да се чувстваме добре изолирани спрямо света, докато онзи, който развива делириумното съзнание, направо привлича космически въздействия, вмъква космически въздействия в настоящето.
С нашето Пето следатлантско съзнание ние стоим изолирани на Земята. При делириумното съзнание в душата биват вмъквани космически въздействия. Те естествено трябва да се използват по съответния начин. Нека се спрем на един конкретен случай.
към текста >>
171.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Необходимо е тези неща да станат наша плът и кръв, за да ги по
чувствам
е, за да ни донесат те ясно разбиране.
Точно същата работа. Този, на когото искат да отсекат ръката, го призовават да бъде търпелив: – имаме много възможности да се учим на обективност в разиграващите се около нас трагични събития, но за това е нужно да може да се мисли. Да се научим да мислим е също една от задачите на Теософията. Има цикъл за душите на народите. Ако сега, в тези тежки обстоятелства не го приемем с цялата сериозност и благоговение, то тогавашната ни работа над разбирането му ще се окаже безплодна теоретична игра.
Необходимо е тези неща да станат наша плът и кръв, за да ги почувстваме, за да ни донесат те ясно разбиране.
В предпоследната лекция от този цикъл се опитах да покажа, че различните души на народите, по отношение на трите душевни сили взаимодействат така помежду си, както това е показано в последната картина на драмата-мистерия "Вратата на посвещението". Съдържанието на думите, които там изрича всеки от тримата персонажи, би трябвало да бъдат възпроизвеждани точно, тъй като всеки от персонажите представлява една от трите способности /члена/ на душата /бележка 10/ В предпоследната лекция на цикъла за душите на народите се посочва, че в народите на Италия и Испания звучи в наши дни отзвук от следатлантската култура: техният народен характер е акцентиран в сетивната душа. Във Франция това е разсъдъчната душа, в Англия съзнателната душа и в Средна Европа – Азът.
към текста >>
Ние
чувствам
е, че в етичния мироглед няма национални разлики.
Това е Херман Грим /бележка11/, който в духовен смисъл сякаш носеше в себе си духа на Гьоте. Той произнася изумителните думи: "Общите морални убеждения на всички хора – това днес е обединяващата всички нас църква. С по-голяма от когато и да било страст, днес ние търсим зрим израз на тази общност. Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел. Националните различия са изгубили тук своето значение.
Ние чувстваме, че в етичния мироглед няма национални разлики.
Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война. Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е лъжа. "На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи.
към текста >>
Това, което сега
чувствам
е, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата. Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта. Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов. Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното.
Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
към текста >>
172.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тук ние
чувствам
е, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/.
До какво можеше да доведе този абсурд с Кришнамурти и другите подобни глупости? /бележка 25/. Това би довело до убедеността, че спиритуалният живот е нещо външно, обвързано с останалата част на културата. Там имаме две неща: външното възприемане на живота в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване. Няма даже потребност да се прониже едното с другото.
Тук ние чувстваме, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/.
Ние не можем да обвържем спиритуалния живот към всичко останало, на нас ни е нужен жизнен организъм, а не жизнен механизъм. Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното. Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа. Разбира се, и там борбата е неизбежна; истинното трябва да бъде постигнато чрез преодоляване на заблудите по всички направления. Колко трудно е понякога да се разбере, че заблудите трябва да се преодоляват по всички жизнени направления.
към текста >>
173.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тогава някой може да каже: значи, твоите думи са насочени само към това, да се поласкае в известна степен средноевропейската култура, а ние, принадлежащите към източноевропейската култура, се
чувствам
е дълбоко обидени.
Лесно мога да си представя, че от вчерашния обзор, някой може да стигне да извода, че личностите, които принадлежат към народите, към групите на човечеството, които чак в шестата културна епоха ще осъществяват своята специфична мисия, тъй като те – така звучи това от духовния свят – принадлежат към епоха, в която развитието ще тръгне по низходяща линия, че те имат по-малко значение от тези, които принадлежат към човешките групи от възходящото развитие. Казвам, че лесно мога да разбера ако някой стигне до такива изводи. С други думи: лесно мога да си представя, че от всичко казано вчера, включая някои други забележки, някой, под влияние на всевъзможни емоции и чувства, ще изпадне в такава грешка. Така може да стане, особено по отношение на такива въпроси, – на това ви и обърнах внимание, – че нещо, което се говори на едно място, на друго води до неправилно разбиране. И, собствено, не защото то е оцветено в съответствие с потребностите на дадената местност или определената група хора, а защото се възприема без необходимата обективност и се завладява от всякакви национални амбиции и страсти.
Тогава някой може да каже: значи, твоите думи са насочени само към това, да се поласкае в известна степен средноевропейската култура, а ние, принадлежащите към източноевропейската култура, се чувстваме дълбоко обидени.
Но, ако се изказва такова съждение, това свидетелства, че действа онова, което вчера исках да ви представя, за което вчера исках да предупредя, а именно, че казаното от мен трябва да бъде възприето с духовнонаучно разбиране, така трябва да бъде освободено, че чисто теоретично абстрактното мислене да се преобрази в непосредствено преживяване, за да стане в нас това, което изобщо остава в сферата на голото знание, да стане чувство, да стане живот.
към текста >>
Трябва да по
чувствам
е, как пред нас сякаш се разстила завесата на външната майя: само когато на едно или друго място я пробиваме, надничаме в истинските тайни на битието.
Този факт говори за изпълнените с дълбоко значение мирови връзки. На водещия еволюцията Миров Дух е била нужна душата в Орлеанската дева, която е прекарала 13-те последни дни от периода на бременността, чак до 6 януари, в тялото на майката и след това е била родена. Тук дълбоко надникваме във взаимовръзките, намиращи се зад кулисите на битието. Виждаме тук духовното водачество. Родена е била душа, която в известна степен, преди своето раждане е била инспирирана от самия Миров Дух.
Трябва да почувстваме, как пред нас сякаш се разстила завесата на външната майя: само когато на едно или друго място я пробиваме, надничаме в истинските тайни на битието.
Това трябва да стане чувство и усещане на преобразуващата културата на човечеството духовна наука. Това трябва да стане възприятие: за да се проникне до тайните на света, трябва напълно да се скъса с безплодното наблюдение само на външната майя, появило се в резултат на блестящото и триумфално развитие на естествознанието. Но този блясък и триумф в бъдеще трябва да бъде разсеян от духовната наука. За истинско вживяване на духовната наука в душите на хората е необходима преди всичко добра воля за действително съединяване на душата с духовните светове. Това трябва да изхожда от самопознанието.
към текста >>
174.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И ние вдигаме поглед към такъв починал и пред
чувствам
е: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, пред
чувствам
е, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели, Архаи.
От тази гледна точка да погледнем към тези, които са преминали портата на смъртта. Те встъпват в свят, за който трябва да кажат: все повече се уча да зная, че мен ме възприемат, че в мен се втичат представи, възприятия и чувства на развъплътени хора, на елементарни същества и същества от йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Всички те живеят в мен.
И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
Когато им четем или правим нещо друго, за да се по
чувствам
е заедно с тях, и особено, за да оживим това, което ни е свързвало с тях?
Още по-различно, от гледна точка на непосредствения живот, можем да поставим този въпрос. Да го поставим така: какво собствено значи за мировата реалност, когато на Задушница или друг празник, посветен на починалите, душите на хората, които живеят тук на Земята в своите телесни обвивки, отиват на гробищата или в мислите си се съединяват със своите починали? Какво значение има, ако ние сами си определяме дни или часове в памет на нашите мъртви?
Когато им четем или правим нещо друго, за да се почувстваме заедно с тях, и особено, за да оживим това, което ни е свързвало с тях?
Да го кажем още по-различно: какво значи, когато в будно състояние възстановяваме това, което ни е свързвало с мъртвия? И в такава форма може да се изправи този въпрос в съзнанието на духовния изследовател.
към текста >>
175.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тук на Земята ние
чувствам
е живота разлят около нас, даряван ни отвън, от силите на Земята.
С това чувство – да бъдеш изоставен от това, което ти е принадлежало, като нещо разбиращо се от самосебе си, в живота на душата встъпва нещо съвсем ново. В живота на душата встъпва това, което съвсем не би могло да бъде опознато, докато душата се е намирала в тяло. Първото, което тогава встъпва в живота на душата, това, бих казал, е "обратното", обърнатото наопаки чувство за живота.
Тук на Земята ние чувстваме живота разлят около нас, даряван ни отвън, от силите на Земята.
Но сега Земята си отива с всичко, което принадлежи към нея, с всичко, което тя ни дарява. И във връзка с тази изоставеност тутакси възниква чувството, че сега от собствената ни вътрешност клокочат оживяващите сили. Значи, първо – това е усещането на живота в себе си, усещането на самооживеност, преход към известна активност, докато дотогава те са били сковани в пасивност. Мъртвите чувстват: Ти оживяваш това, което самият ти сега представляваш. Ти си в самия себе си.
към текста >>
След това настъпва времето, когато
чувствам
е, че току що сме се освободили от земното.
След това настъпва времето, когато чувстваме, че току що сме се освободили от земното.
Грубо казано, преминавайки непосредствено портата на смъртта, имаме чувството: земното тяло ме напуска; близките, скъпи хора, с които бях заедно, ме напускат. Преживяванията, които ме свързваха с тях, си отиват. Оставаш лице в лице със самия себе си, заедно с това, което си преживял. Естествено, всичко това, което сте преживели с другите хора е в картината на живота; това се преглежда така, сякаш хората се потапят в тебе. Ден след ден оживява картината на живота и се живее в самия себе си.
към текста >>
176.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Чрез това
чувствам
е връзката между отделното ограничено съществуване на човека и безкрайното битие на мирозданието.
Ние навсякъде сме обкръжени от тайни и тяхното опознаване, стремежа за научаването им ни стимулират към най-дълбока скромност. Само си представете, какво разстояние отделя такова обобщаващо разглеждане на фактите от конкретното познание на детайлите: на всичко, което като растителен свят, покрива нашата Земя. Разкрива се необозримо поле за познание. Във всеки един момент от нашия живот ние стоим пред необозримото. И човек трябва да носи срещу света съзнанието за това, че опознавайки го, ние навсякъде се вглеждаме в безкрая на битието.
Чрез това чувстваме връзката между отделното ограничено съществуване на човека и безкрайното битие на мирозданието.
И това чувство трябва да го носим срещу всички детайли, които ни разкрива духовната наука, тъй като без това чувство на благоговение пред безкрайното, нищо в духовната наука не може да бъде правилно възприето. Трябва от време на време да освежаваме в себе си това чувство, за да отвикнем да гледаме на познанието, като на нещо, добивано пътьом, докато в действителност то трябва да бъде най-свято духовно преживяване в нашия живот.
към текста >>
Постепенно се научаваме да пред
чувствам
е, какви сложни и могъщи сили трябва да действат, за да премине човек правилно своето развитие на Земята.
Трудно е да се описват тези неща. Разбираемо е, че това би трябвало да е трудно, тъй като ние употребяваме думи, предназначени за понятията на физическите взаимоотношения, за да охарактеризираме неща, далеч излизащи извън пределите на физическия живот. Друго нещо е, дали тъпо или без разбиране преминаваме покрай подобни велики и загадъчни въпроси в нашата трагична епоха, изправящи се от лоното на историята в човешкия живот, или си казваме, че смисълът на тези трагични събития се разкрива не в земното, а в дълбоките взаимоотношения във Вселената. И това чувство ни води към разбирането на дълбокия смисъл на изпълнения с мъдрост живот във Вселената.
Постепенно се научаваме да предчувстваме, какви сложни и могъщи сили трябва да действат, за да премине човек правилно своето развитие на Земята.
Това исках да изкажа чрез устата на Капезиус във втората драма-мистерия /бележка 41/, когато той казва, че е необходимо съвместното мислене и съвместната работа на много богове, за да достигне човечеството своята истинска цел, преминавайки през всички светове. Това, което в тази драма се разкрива от душата на Капезиус като негово светоусещане, може да стане реална обективност, ако се опитаме да усвоим такива представи, каквито днес искахме да пробудим в нашите души. В такива личности, като Капезиус, тези настроения се изправят от дълбините на душите им като трагични, тъй като те се изправят като загадъчен въпрос, който не получава пълно и незабавно разрешаване. Това е едното, което трябва да отчетем. Другото, което през цялото време трябва да имаме предвид е: с каква необходимост ни призовават подобни познания към скромност и смирение, а не към високомерие и човешко самомнение.
към текста >>
И когато започнем да пред
чувствам
е по какви пътища се постига това, и колко са далечни хоризонтите на мировите загадки, ние се предпазваме от гордата мисъл: О, човече, ти си творение на целия Космос: – Мисля, че именно такива мисли са ни много далечни.
Действително да пробудиш в себе си човешкото самосъзнание – това значи да го направиш дейно в себе си.
И когато започнем да предчувстваме по какви пътища се постига това, и колко са далечни хоризонтите на мировите загадки, ние се предпазваме от гордата мисъл: О, човече, ти си творение на целия Космос: – Мисля, че именно такива мисли са ни много далечни.
В нас ще живеят други мисли: колко малко обхващаме ние със своето познание огромния свят на познаваемото! – Безкрайно много е необходимо за сътворението на човека. Но ние никога не обхващаме със своето съзнание повече, от нищожна част от това познание. Скромност и смирение обхващат нашите души по пътя на познанието, когато там се разкрива безкрайността на този път. И толкова по-живо се усеща тази безкрайност, колкото повече е изминато по пътя на познанието.
към текста >>
Ако така
чувствам
е нашето време, тогава чувството ни е съзвучно със следните думи:
Бихме искали днес, от гледна точка на мировата мъдрост да прегледаме разиграващите се около нас събития от живота, толкова значителни и трагични.
Ако така чувстваме нашето време, тогава чувството ни е съзвучно със следните думи:
към текста >>
177.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
На физически план, като човек във физическо тяло, ние
чувствам
е нашите мисли и нашите представи като свое вътрешно преживяване, като нещо, което става вътре в нас, което ни принадлежи.
На физически план, като човек във физическо тяло, ние чувстваме нашите мисли и нашите представи като свое вътрешно преживяване, като нещо, което става вътре в нас, което ни принадлежи.
И за физическия живот това, собствено, е правилно, тъй като, действително, външно, нашият живот на мислите и представите не е виден. Това е нещо интимно наше. Но в духовния свят този живот на нашите мисли и представи съвсем не е наша собственост.
към текста >>
178.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
От това можем да видим, да по
чувствам
е, как при посвещение по насилствен начин, целия свят изглежда грубо материализиран.
Психоаналитикът вижда в душата само това, което наистина представлява тор, разбира се, това е само сравнение. Той не вижда в душата вечното, това, което върви от въплъщение във въплъщение. Психоаналитикът е толкова опасен, защото той, макар и да задълбава в подсъзнателното, не вижда духовно-душевното същностно ядро, а само животински инстинкти, все едно да виждаш не семената, а само тор. Нерон е бил велик психоаналитик, когато е казвал: в човека няма нищо друго, освен животински инстинкти, всичко останало е просто илюзия; преди, когато хората са били още близо до божественото, е било по-различно, но сега в човека няма нищо, освен животинска основа, няма ни най-малка частица целомъдрие, всичко в човека е стигнало до упадък. Така казвал Нерон.
От това можем да видим, да почувстваме, как при посвещение по насилствен начин, целия свят изглежда грубо материализиран.
Древната духовна инициация при тези императори е била пренесена в грубо материалното. Император Комод е смятал себе си не само за иницииран, но и за инициатор. И когато е искал да проведе инициация, той е убил инициирания. Вместо да го преведе през духовна смърт и да го пробуди, той го убил! Такъв инициатор бил Комод.
към текста >>
И в 19 век това се разви по-нататък, така, че и днес
чувствам
е отзвуците му.
Не порицавам триумфа на епохата на абстрактните мирови идеи, не ме разбирайте така. Тази епоха беше тогава, когато с изключителна абстрактност бяха провъзгласени идеите: Свобода, Равенство и Братство. Те бяха провъзгласени с чиста абстрактност. Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството. Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък.
И в 19 век това се разви по-нататък, така, че и днес чувстваме отзвуците му.
В течение на 19 век хората се сраснаха с абстрактното мислене, то ги удовлетворява, намират се за толкова умни. Те мислят, че мисленето им открива истината и не изпитват потребност да се потопят със своите мисли в истинската действителност. Това трябва отново да се научи, иначе ще остане само декларирането на абстрактни идеи, които нямат значение за живота.
към текста >>
Ако по
чувствам
е това правилно, ние се ориентираме в явленията, върху които вече два пъти ви акцентирах, в тези явления, които така тъжно пронизват живота на нашето Общество, когато изпълнени със злоба ненавистници се раждат именно в кръговете на Антропософското Общество.
Ако почувстваме това правилно, ние се ориентираме в явленията, върху които вече два пъти ви акцентирах, в тези явления, които така тъжно пронизват живота на нашето Общество, когато изпълнени със злоба ненавистници се раждат именно в кръговете на Антропософското Общество.
Няма да победим тези явления, докато сме подвластни на един фактор в епохата на материализма, на който толкова охотно се отдаваме, а именно – стремежа към спокойствие! – ако неглижираме фактите или не ги назоваваме с истинските им имена. Нищо не се противопоставя, когато сега се появяват безбройни пасквили, тези пасквили се вземат толкова сериозно, че се опровергават само отделни фрази. С такива хора, като тези, които пишат пасквилите, работата не е в опровергаването на една или друга фраза. Такъв човек, като този, на когото беше отказано отпечатването на ръкописа му – защото не можеше да бъде отпечатан в нашето издателство, – почувствал се уязвен в своето тщеславие, стана враг на Антропософското Общество, макар преди да го ценеше много високо.
към текста >>
Да се опитаме да мислим,
чувствам
е и действаме в духа на антропософски ориентираната духовна наука, и тогава действително ще работим заедно.
С този съвет, скъпи мои приятели, ще завърша днес. Надявам се, че нашата днешна среща ще стане изходен пункт за по-нататъшната ни съвместна работа в духа, макар и физически да бъдем разделени.
Да се опитаме да мислим, чувстваме и действаме в духа на антропософски ориентираната духовна наука, и тогава действително ще работим заедно.
към текста >>
179.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Той казва: в нашия източен живот ние
чувствам
е непосредствената връзка на своята душа с мировата душа.
Изходната точка беше превъзходна. Не много обстоятелства са били толкова благоприятни, както ситуацията в края на 80-те години, когато последният потомък на Гьоте предаде наследството му на княгинята. Това би могло да бъде прекрасно начало, да предизвика голяма поддръжка, да даде импулс да се разкрият духовните източници на Гьоте. Много неща се случиха тогава, беше основано и Обществото на Гьоте. Но да се поставим на гледната точка на ориенталеца.
Той казва: в нашия източен живот ние чувстваме непосредствената връзка на своята душа с мировата душа.
Тук при вас, ние виждаме организации от държавно и обществено значение, машини и индустрия, наука, която се преподава в училищата и с чудовищния авторитет потиска душите; но у вас няма връзка на човешката душа с мировата душа. Ако той знаеше, какви връзки са скрити в произведенията на Гьоте, ако знаеше, какво може да израсте от преживяванията на идеите на Гьоте, би говорил и би мислил по-различно. Но какво вижда той? Вероятно се чуди: да, Средна Европа основа Обществото на Гьоте, за да почете един от величавите си духове. Но се стигна дотам, че президент на Обществото на Гьоте стана бивш министър на финансите!
към текста >>
180.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако някой разказва за тайните на зараждането на яйцата на майския бръмбар, като образовани хора от новото време, се
чувствам
е задължени да посещаваме подобни лекции, макар и след 5 минути да изпадаме в дрямка, – ако лекциите не са придружени с пробуждащи илюстрации.
Ако погледнем последните десетилетия – какво направи водещата част на човечеството, с изключение на отделни личности, с въпросите на мирозданието? Проблемите на естествознанието са популяризирани, със средствата на новото време, естественонаучните понятия са популяризирани и представени максимално нагледно. Ако някъде се обяви, че определени съобщения на естествознанието ще бъдат илюстрирани със снимки, това се превръща в сензация и предизвиква голям интерес. Какво, собствено, направи за новото време тази водеща прослойка на човешкото общество с въпросите за мирогледа? Жив интерес предизвикаха разказите за пътешествията до Северния полюс, за изследването на Бразилия, и този интерес не подлежи на осъждане.
Ако някой разказва за тайните на зараждането на яйцата на майския бръмбар, като образовани хора от новото време, се чувстваме задължени да посещаваме подобни лекции, макар и след 5 минути да изпадаме в дрямка, – ако лекциите не са придружени с пробуждащи илюстрации.
Но къде днес виждаме стремеж да се издигне идеята /мисълта/ на човека до мирогледно ниво, до това къде той се намира? Това е много характерно и всеки днес е принуден да се замисли над него. В течение на десетилетия къде виждаме най-оживени дебати по въпроси на мирогледа, най-жив интерес към идейните въпроси? Да, на събранията на социалдемократите. Там са формирали мироглед.
към текста >>
181.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Работата не е там, да размишляваме над това, работата е размишлявайки да по
чувствам
е: как може да бъде облагороден човек, как може да бъде повишено етичното му ниво така, че все повече да се чувства вчленен във всеобемащото мирово същество.
Християнството не даде ли засечка? Той няма Христос предвид, а пита себе си: не изпусна ли християнството нещо съществено? Луази написа някои неща по този въпрос. Едно от тях казва: трябва да се има предвид несъвършенството на човешката природа. Макар самото християнство да се стреми към нещо друго, от ставащото сега на Земята, но това, което става неизбежно е поради несъвършенството на хората.
Работата не е там, да размишляваме над това, работата е размишлявайки да почувстваме: как може да бъде облагороден човек, как може да бъде повишено етичното му ниво така, че все повече да се чувства вчленен във всеобемащото мирово същество.
Въпросите трябва да се поставят по съвсем различен начин, отколкото има склонност да се поставят днес.
към текста >>
Още повече от преди
чувствам
този път, че думите ми се възприемат не само с разума, но и че те звучат за вашите души така, както са замислени, че те падат в душите ви и се превръщат в тях в кълнове за проникване, осъзнато проникване в това, което трябва да се извърши в развитието на човечеството.
Такива чувства исках да потопя във вашите души по време на тази наша среща.
Още повече от преди чувствам този път, че думите ми се възприемат не само с разума, но и че те звучат за вашите души така, както са замислени, че те падат в душите ви и се превръщат в тях в кълнове за проникване, осъзнато проникване в това, което трябва да се извърши в развитието на човечеството.
Тъй като всеки ще бъде, и е възможно, не в толкова далечно бъдеще, поставен съгласно своя характер и карма, в едни или други обстоятелства пред важни жизнени въпроси, до които, ако поиска да си остане с предишните удобни представи, ще се окаже недорасъл. Трябва да се научим да усвояваме нови представи. Наш водач във формирането на тези нови представи ще бъде духовната наука. Моите думи бяха насочени към това, да призова душите към будност. Те изхождаха сякаш от фактите на живота, но фактите бяха така подбрани, че засегнаха това, което за нашето време е най-важното в живота на човешките възприятия, в целия живот.
към текста >>
182.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Както и да се изменят условията за нашето общуване тук, на физическия план, колкото и дълго да продължи, докато отново се срещнем тук по този начин, нека кажа, че въпреки това - както трябва и да бъде, за да се засили и докаже нашият духовно-научен стремеж - ние
чувствам
е заедно, искаме да мислим заедно, дори когато пространствено сме разделени.
Сега, скъпи мои приятели, живеем в тежки времена. Знаем колко трудно ще бъде да преживеем в близкото време.
Както и да се изменят условията за нашето общуване тук, на физическия план, колкото и дълго да продължи, докато отново се срещнем тук по този начин, нека кажа, че въпреки това - както трябва и да бъде, за да се засили и докаже нашият духовно-научен стремеж - ние чувстваме заедно, искаме да мислим заедно, дори когато пространствено сме разделени.
Искаме винаги да бъдем заедно като стремящи се към познанията на духовната наука.
към текста >>
183.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Помислете, че това, което тук
чувствам
е като животинско, е основният елемент, в който живеят мъртвите.
Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин. Естествено, ние трябва да изключим методите на модерния спиритизъм. Когато контактът се извършва духовно, не е погрешно, но когато човек не го прави с чисти, одушевени мисли, много лесно се стига дотам, както казахме, да стане възможно в човека да се възбудят низши страсти. Не мъртвите ги възбуждат, а елементът, в който мъртвите живеят.
Помислете, че това, което тук чувстваме като животинско, е основният елемент, в който живеят мъртвите.
Когато царството, в което живеят мъртвите, навлезе в нас, много лесно може да се преобърне. В нас може да стане низше това, което там всъщност е нещо висше. Много е важно това да се вземе под внимание. Трябва да го кажем, когато говорим за контакта на така наречените живи с така наречените мъртви, защото е окултен факт.
към текста >>
Ако правилно я разбирахме, точно чрез възприемането на вътрешния ни живот, щяхме да се
чувствам
е свързани с душите, които са така наречените мъртви.
Ако хората изобщо знаеха какво наистина представлява животът, от това знание би се развило едно изпълнено с пиетет чувство към духовния свят, в който ние и нашите починали непрекъснато се намираме. И за повечето от нещата, които вършим, щяхме да знаем, че в нас всъщност действат мъртвите. Това не бива да се развива като външно теоретично знание в духовната наука, а като нещо, което все повече ще прониква като вътрешен живот в душата. Трябва да се постигне знанието, че духовният свят се намира около нас, също както се намира въздухът, който дишаме, и че мъртвите също се намират около нас, само че не сме способни да ги възприемаме. Тези мъртви говорят на нашата вътрешна душевност, но ние не разбираме душевността си.
Ако правилно я разбирахме, точно чрез възприемането на вътрешния ни живот, щяхме да се чувстваме свързани с душите, които са така наречените мъртви.
към текста >>
Децата всъщност остават при нас и чрез това, че сме били свързани с тях, те остават толкова близо до нас, че пренасят своята болка върху душите ни и ние
чувствам
е тяхната болка, понеже те биха се радвали да са още тук.
Точно когато ни напуснат добри приятели от обществото, често съм казвал, че антропософски ориентираната духовна наука няма задачата да утешава хората като им отнеме болката. Болката е на място, човекът трябва да стане силен, за да я носи, не би трябвало да се остави да му я премахнат. Но относно болката не се прави разлика дали тази болка се изпитва заради заминаването на младия починал или за възрастния човек. Погледнато духовно обаче има голяма разлика. Може да се каже, че живеещият тук, на Земята, човек, загубил деца, било негови собствени или такива, които е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя така, съчувстваща болка.
Децата всъщност остават при нас и чрез това, че сме били свързани с тях, те остават толкова близо до нас, че пренасят своята болка върху душите ни и ние чувстваме тяхната болка, понеже те биха се радвали да са още тук.
към текста >>
Ние не
чувствам
е неговите чувства, както при децата, а
чувствам
е болка за самите себе си.
Противно на това, болката, която изпитваме, когато починат възрастни хора, било родители или приятели, можем да наречем егоистична болка. Възрастният починал не ни изгубва, той няма и чувството, което има младият починал. Той ни запазва, не ни изгубва. Тук в тялото си имаме чувството, че сме го загубили, оттам и болката засяга само нас. Тя е егоистична болка.
Ние не чувстваме неговите чувства, както при децата, а чувстваме болка за самите себе си.
към текста >>
Детето продължава да живее в нас и ние всъщност
чувствам
е това, което чувства детето.
Тези два вида болка наистина съвсем точно могат да се различават – егоистична болка за възрастните хора, съчувстваща болка – за младите хора.
Детето продължава да живее в нас и ние всъщност чувстваме това, което чувства детето.
Истински тъжни в собствената си душа сме само за възрастните починали. Това не е без значение.
към текста >>
184.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ако някой ден направим усилие да узнаем нещо за духовните светове, да по
чувствам
е нещо относно духовните светове, ние всъщност го извеждаме от самите себе си.
Ако някой ден направим усилие да узнаем нещо за духовните светове, да почувстваме нещо относно духовните светове, ние всъщност го извеждаме от самите себе си.
Останалото е само подтик. Ние го извеждаме от самите себе си. Каквото сте си казали някога относно духовната наука, сте го извлекли от самите себе си, защото то е скрито вътре в най-дълбоката ви същност и иска да излезе навън. То е предназначено да излезе навън и е съгрешение спрямо световния ред да се остави духът само вътре в плътта, защото там той поема по погрешни пътища. Там го предоставяме на една съдба, която не би трябвало да го сполети.
към текста >>
Започваме да се
чувствам
е като божествен световен образ, като микрокосмос в макрокосмоса и се научаваме, чувствайки, да се опознаваме.
Започваме да се чувстваме като божествен световен образ, като микрокосмос в макрокосмоса и се научаваме, чувствайки, да се опознаваме.
Това става постепенно, бавно. Бих искал да кажа, че както преминаваме през този бавен низ на дните в живота си, така чувстването с духовната наука ни създава световното усещане. Но човекът трябва да постигне това световно чувство. Защото от своя страна то ще го инспирира за по-големи задачи, които човечеството ще има в бъдеще. Колкото и необичайно да звучи днес, не ще минат и петдесет години и хората вече няма да могат да строят фабрики, няма да могат да обработват полята според изискванията, които ще бъдат поставени пред човечеството, ако не са си изградили това чувство!
към текста >>
185.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато
чувствам
е, сме сънуващи.
Ние сме будни само отчасти. Когато имаме възприятия, изграждаме си съждения и представи, сме будни.
Когато чувстваме, сме сънуващи.
Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни. А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание.
към текста >>
Не можем да
чувствам
е и да желаем, без в нашето чувстване и воля да действат онези мъртви, които са били кармично свързани с нас.
Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето. Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите. Мъртвите се намират сред нас. След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта. Той остава свързан със земното битие, от него нишките се насочват надолу към земното битие.
Не можем да чувстваме и да желаем, без в нашето чувстване и воля да действат онези мъртви, които са били кармично свързани с нас.
Признаване на това, което прозира в един неизгубен за Земята живот, който иначе се смята за потънал в нищото, се дава по жив начин от духовната наука. На това почиват също и духовните заложби на човека от Изтока. Народите от Средна Европа имат задачата, изхождайки от свободата на душата, до 4-то хилядолетие да извлекат всичко, което човекът съзнателно може да сътвори от свободата на душата си. Затова обаче външната материална действителност трябва да бъде проникната духовно.
към текста >>
186.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да по
чувствам
е, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена. И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа.
Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила. Когато чувстваме спасителя, ние чувстваме, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване. Търсейки тези две изживявания, ще намерим Христос в нашата собствена душа.
към текста >>
Можем да по
чувствам
е болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да по
чувствам
е лечебната му сила.
И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа. Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила.
Когато чувстваме спасителя, ние чувстваме, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване. Търсейки тези две изживявания, ще намерим Христос в нашата собствена душа.
към текста >>
Когато
чувствам
е спасителя, ние
чувствам
е, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване.
Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа. Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието. Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила.
Когато чувстваме спасителя, ние чувстваме, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване.
Търсейки тези две изживявания, ще намерим Христос в нашата собствена душа.
към текста >>
187.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се
чувствам
вътре в собствения си опит.
Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа. Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа.
И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит.
И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по отношение на всичко, което човек изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда. Може да се придържаме към мнението, че всичко останало, което ни казва светът е подложено на заблуди, но е невъзможно да се съмняваме, че вътре в себе си истинно и действително изпитваме това, което преживяваме като наши представи, като наше вътрешно чувство. Тази здрава основа за признаване на несъмнената истина съставлява изходната точка на мирогледа на Августин.
към текста >>
Това, което ние днес мислим, това, което днес
чувствам
е в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето.
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето.
И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот. За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот. Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост. Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година. Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността.
към текста >>
188.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се по
чувствам
е личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се
чувствам
е свободни личности.
В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали.
Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>
Благодарение на това, че върху нас действа йерархията Архангели, ние
чувствам
е своята принадлежност към цялото човечество.
Благодарение на това, че върху нас действа йерархията Архангели, ние чувстваме своята принадлежност към цялото човечество.
Можем също да кажем, че благодарение на това, че Архангелите просветляват нашето духовно-душевно битие, че те го инспирират, ние, собствено, се усещаме хора. И благодарение на това, че Архаите, Духовете на Времето, импулсират нашето същество, дават му интуиции, ние се усещаме като земни същества, т.е. принадлежащи не само към съвременното човечество, а към цялото земно човечество, съществуващо от началото до края на развитието на Земята. Тоест, благодарение на това, ние се чувстваме членове на цялото земно развитие. Но ние чувстваме това само смътно, доколкото също така смътно чувстваме в себе си Духовете на Времето.
към текста >>
Тоест, благодарение на това, ние се
чувствам
е членове на цялото земно развитие.
Благодарение на това, че върху нас действа йерархията Архангели, ние чувстваме своята принадлежност към цялото човечество. Можем също да кажем, че благодарение на това, че Архангелите просветляват нашето духовно-душевно битие, че те го инспирират, ние, собствено, се усещаме хора. И благодарение на това, че Архаите, Духовете на Времето, импулсират нашето същество, дават му интуиции, ние се усещаме като земни същества, т.е. принадлежащи не само към съвременното човечество, а към цялото земно човечество, съществуващо от началото до края на развитието на Земята.
Тоест, благодарение на това, ние се чувстваме членове на цялото земно развитие.
Но ние чувстваме това само смътно, доколкото също така смътно чувстваме в себе си Духовете на Времето.
към текста >>
Но ние
чувствам
е това само смътно, доколкото също така смътно
чувствам
е в себе си Духовете на Времето.
Благодарение на това, че върху нас действа йерархията Архангели, ние чувстваме своята принадлежност към цялото човечество. Можем също да кажем, че благодарение на това, че Архангелите просветляват нашето духовно-душевно битие, че те го инспирират, ние, собствено, се усещаме хора. И благодарение на това, че Архаите, Духовете на Времето, импулсират нашето същество, дават му интуиции, ние се усещаме като земни същества, т.е. принадлежащи не само към съвременното човечество, а към цялото земно човечество, съществуващо от началото до края на развитието на Земята. Тоест, благодарение на това, ние се чувстваме членове на цялото земно развитие.
Но ние чувстваме това само смътно, доколкото също така смътно чувстваме в себе си Духовете на Времето.
към текста >>
Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се
чувствам
е личности.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание.
Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности.
Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други. Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други. В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние. Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>
Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се
чувствам
е личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности.
Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други.
Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други. В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние. Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>
В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се
чувствам
е личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности. Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други. Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други.
В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние.
Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>
Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се по
чувствам
е хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно
чувствам
е себе си принадлежащи към цялото човечество.
Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се почувстваме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно чувстваме себе си принадлежащи към цялото човечество.
И това, което като личности ни вчленява в общия поток на човешкото развитие, за болшинството хора остава доста, доста смътно. Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе. На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите. Само такова съзнание дава на човек възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век. Повечето хора не осъзнават, че личността им е мислима само тогава, само тогава реално може да се разглежда като личност, когато е вчленена в определен исторически период.
към текста >>
Ние се уподобяваме на това, което при нормално съзнание представлява чука, който държим в ръце и с който удряме; ние трябва да се
чувствам
е идентични с нашето физическо и етерно тяло; ние трябва да се отдаваме на заблудата, сякаш сме тези, които в плът странстват в пространството.
Нормално за човека би било съвсем друго: в будно състояние да чувства себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си. Но човек не се чувства така. Той се чувства така, сякаш е физическо и етерно тяло. А всъщност, това не е така. Ние сме духовно-душевни същества, на които физическото и етерно тела служат като инструменти, но не можем да се освободим от тази наша заблуда, такъв е характерът на нашия времеви цикъл.
Ние се уподобяваме на това, което при нормално съзнание представлява чука, който държим в ръце и с който удряме; ние трябва да се чувстваме идентични с нашето физическо и етерно тяло; ние трябва да се отдаваме на заблудата, сякаш сме тези, които в плът странстват в пространството.
А всъщност това не сме ние; това само изглежда така, доколкото съзнанието на нашия аз незаконно е абсорбирано от нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. И причината за това е, че в сегашния времеви цикъл ариманическите сили действат доста по-мощно, отколкото това трябва да бъде при нормално развитие на човечеството. Те, по някакъв начин, привличат аза и астралното тяло към физическото и етерно тела, и създават в човека заблудата, че главата, която той носи на раменете си, е той самият, че ръцете и цялото му тяло е той самият. Физическото тяло незаконно си е присвоило съзнанието, така че ни се струва, сякаш нашето физическо тяло представлява нашата личност. Този, който мисли, че физическото му тяло някак определя неговата личност, изпада в заблуда, като някой, който е поставил пред себе си огледало, възпроизвеждащо това, което представлява всъщност негов собствен отразен образ.
към текста >>
189.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Обаче благодарение на това, че се
чувствам
е самостоятелни личности, че се
чувствам
е хора, че се
чувствам
е членове на земното развитие, че знаем, че нашето етерно тяло е творение на втората йерархия, нашето физическо тяло е творение на първата йерархия, благодарение на това ние проникваме в другите сфери, в другите образуващи елементи.
Тази йерархия се е придвижила по-нататък, отколкото той, тя днес вече се намира в петото образувание, а другите същества са се развили още по-нататък, тоест той прониква на по-високи степени на образуванията. Моля ви да имате търпение и действително да обмислите тези фини мисли; защото тук трябва да правите разликата, дали се мислите за творение, или се мислите за независимо духовно същество, каквото сте, например, в съня или в периода между смъртта и новото раждане. Доколкото се мислите в своето физическо, етерно, астрално тяло и аз, дотолкова се мислите като творение на Земята, мислите се в четвъртото образувание; но вие прониквате в петото, шестото и седмото образувания. Но доколкото не просто живеете в своето тяло, но също и извън своето тяло, в съня или след смъртта, вие прониквате в другите йерархии, и тези други йерархии са се развили значително по-нататък. И така, можем да кажем: когато, като сътворени същества, разглеждаме Земята с всичко, което се намира на нея и вътре в нея, тя, като сътворено същество достига само до четвъртата степен, и ние, като сътворени същества достигаме заедно с нея само до четвъртата степен.
Обаче благодарение на това, че се чувстваме самостоятелни личности, че се чувстваме хора, че се чувстваме членове на земното развитие, че знаем, че нашето етерно тяло е творение на втората йерархия, нашето физическо тяло е творение на първата йерархия, благодарение на това ние проникваме в другите сфери, в другите образуващи елементи.
към текста >>
190.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Така и нашият живот в майя между раждането и смъртта е не нещо друго, а стълкновение в тази борба на духове, която в действителност, когато мислим,
чувствам
е и изявяваме воля, се разиграва в царството на вечността, а също и във времевия поток, в който се намираме, когато на преклонна възраст разбираме това, което сме мислили на младини.
Мировите явления, разглеждани от гледната точка на науката за инициацията, представляват нещо съвсем различно от слабия им отглас, който хората, живеещи в периода между раждането и смъртта, възприемат в майя. Защото това, което възприемаме като майя, може да се сравни с вълните на повърхността на морето. Вчера ви представих такъв образ: вълни на повърхността на морето. Това, по принцип, е нещо, което не би го имало, ако под тях го нямаше морето, а над тях въздухът. Силите, предизвикващи тези вълни, се намират в морето и във въздуха и вълните са само отражение на сблъсъка на силите, действащи отдолу и отгоре.
Така и нашият живот в майя между раждането и смъртта е не нещо друго, а стълкновение в тази борба на духове, която в действителност, когато мислим, чувстваме и изявяваме воля, се разиграва в царството на вечността, а също и във времевия поток, в който се намираме, когато на преклонна възраст разбираме това, което сме мислили на младини.
Нашият живот, всъщност, е нищо, ако не го разглеждаме като сливане на тези две истински действителности.
към текста >>
191.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ние
чувствам
е влиянието на неизвестни за нас сили.
Да вземем събитие, от което обикновените хора малко се интересуват, но което е много важно събитие. Обърнете внимание на обстоятелството, че в 529 г. император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките философски школи, представящи блясъка на древната цивилизация. По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г. Разбира се, по това, което се съдържа в историята, човек може да си направи извод за това, защо този император Юстиниан, така да се каже, е премахнал древната наука в Европа; но ако честно се поразмисли над тези неща, от всички тези съображения остава чувство за неудовлетвореност.
Ние чувстваме влиянието на неизвестни за нас сили.
И ни се струва чудно, че това събитие е съвпаднало, – не съвсем, но историческите факти, които понякога се разминават с няколко десетки години, за последващото разглеждане изглеждат като съвпадащи, – с изгонването на философите от Флавий Зенон[ii] от Едеса; може да се каже, че от различни най-важни места на древния свят бяха прогонени най-учените хора. И тези най-учени хора, пазители на древната наука, доколкото още не са се намирали под влиянието на християнството – т.е. в V и VI век от нашето християнско летоброене, – е трябвало да се скитат. След това те са се установили в Персия и са основали там Академията Гондишапур[iii].
към текста >>
192.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
“ – Но и тук се
чувствам
отхвърлен отвсякъде.
Когато преди осем дни разглеждах тук моята „Философия на Свободата“, се опитах да ви покажа как в резултат на моята дейност бях отхвърлен отвсякъде. Сигурно си спомняте това отхвърляне от най-различни области. Да, осмелявам се да кажа: Също и с гьотеанството мога да се смятам за отхвърлен от най-различни области – там, където през последните тежки години се опитах да насоча човечеството към него. Гьотеанството в действителност не е да кажеш нещо за Гьоте – гьотеанство може да е и когато човек си задава въпроса: „Кое може да се счита за най-доброто в света сега, когато всички народи се борят помежду си?
“ – Но и тук се чувствам отхвърлен отвсякъде.
Не казвам това заради песимизъм, тъй като за това познавам много добре закона на кармата. Не го казвам и защото не бих правил същото и утре, ако се открие възможност. Но трябва да го кажа, защото е необходимо много неща да се съобщят на човечеството, защото човечеството може само чрез вглеждане в действителността да намери в себе си импулсите, които са предназначени за съвременната епоха.
към текста >>
193.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Друго нещо ще оживее в нас, ако
чувствам
е дълбоко Духовната наука, а не я разглеждаме само теоретично.
Друго нещо ще оживее в нас, ако чувстваме дълбоко Духовната наука, а не я разглеждаме само теоретично.
То е следното. Ако вземем под внимание всичко случващо се в света, всички природни сили в земята, водата и въздуха — ако вземем под внимание и всичко, което свети над нас от звездите и което диша във въздуха — всичко това ни говори от множеството царства на Природата. Ако размишляваме над всичко това в светлината на Духовната наука, ще открием, че го намираме дълбоко свързано с човека! Всичко ще има стойност за нас, защото ще сме успели да направим връзката му с човека. Свръхсетивното усещане ни кара да чувстваме самата истина, че човек е свързан с всичко във всемира.
към текста >>
Свръхсетивното усещане ни кара да
чувствам
е самата истина, че човек е свързан с всичко във всемира.
Друго нещо ще оживее в нас, ако чувстваме дълбоко Духовната наука, а не я разглеждаме само теоретично. То е следното. Ако вземем под внимание всичко случващо се в света, всички природни сили в земята, водата и въздуха — ако вземем под внимание и всичко, което свети над нас от звездите и което диша във въздуха — всичко това ни говори от множеството царства на Природата. Ако размишляваме над всичко това в светлината на Духовната наука, ще открием, че го намираме дълбоко свързано с човека! Всичко ще има стойност за нас, защото ще сме успели да направим връзката му с човека.
Свръхсетивното усещане ни кара да чувстваме самата истина, че човек е свързан с всичко във всемира.
към текста >>
194.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Тогава ние никога няма да позволим да се ограничим в сетивния свят: ние ще се
чувствам
е подтикнати да намерим пътя в него, който води към свръхсетивното.
Тогава ние никога няма да позволим да се ограничим в сетивния свят: ние ще се чувстваме подтикнати да намерим пътя в него, който води към свръхсетивното.
Всеки, който отказва да търси този път, несъмнено няма да стигне далеч в мислите си и ще каже: „Тази реалност е дело на някакъв зъл дух! “ Но онзи, който развие умението да се повдига над тази реалност към една духовна реалност, ще може да говори и за образованието, което ни се дава от един добър дух. И въпреки всичко, което виждаме около нас в наши дни, ще съхраним убеждението си, че човечеството ще намери спасителния изход от сегашната си трагична съдба. Но, разбира се, трябва да се придържаме към ясното условие, което изисква да работим заедно за социалното изцеление.
към текста >>
195.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Ако порежем пръста си, ние
чувствам
е определена болка, дискомфорт.
Разбира се, в нашата епоха не всеки може съвсем неподготвен да извърши онова, което трябва да се направи от онзи, който понастоящем влиза истински в света на Посвещението. Тъй като всеки, навлизащ в света на Посвещението, не трябва само да познава в него онова, което всяко човешко същество днес би трябвало да се стреми да знае, а също трябва и да живее в него. Той трябва да живее в него, точно както човек живее със своето тяло във физически-сетивния свят. Това означава, че той трябва да извърши, така да се каже, предварително онова, което във физически-сетивния свят може да бъде направено единствено в момента на смъртта. Той трябва да придобие силата да живее в свят, за който физическата, сетивна част от него не е пригодена.
Ако порежем пръста си, ние чувстваме определена болка, дискомфорт.
Защо чувстваме болка, когато порежем пръста си? Поради простата причина, че ножът порязва кожата, мускула и нерва, но не порязва свръхсетивното етерно тяло. Ако имаме ненаранен пръст, нашето свръхсетивно етерно тяло е приспособено към него. Ако порежем пръста (но не можем да порежем етерното тяло) свръхсетивното непорязано етерно тяло не е пригодено към пръста. Това е причината защо астралното тяло тогава чувства болка.
към текста >>
Защо
чувствам
е болка, когато порежем пръста си?
Тъй като всеки, навлизащ в света на Посвещението, не трябва само да познава в него онова, което всяко човешко същество днес би трябвало да се стреми да знае, а също трябва и да живее в него. Той трябва да живее в него, точно както човек живее със своето тяло във физически-сетивния свят. Това означава, че той трябва да извърши, така да се каже, предварително онова, което във физически-сетивния свят може да бъде направено единствено в момента на смъртта. Той трябва да придобие силата да живее в свят, за който физическата, сетивна част от него не е пригодена. Ако порежем пръста си, ние чувстваме определена болка, дискомфорт.
Защо чувстваме болка, когато порежем пръста си?
Поради простата причина, че ножът порязва кожата, мускула и нерва, но не порязва свръхсетивното етерно тяло. Ако имаме ненаранен пръст, нашето свръхсетивно етерно тяло е приспособено към него. Ако порежем пръста (но не можем да порежем етерното тяло) свръхсетивното непорязано етерно тяло не е пригодено към пръста. Това е причината защо астралното тяло тогава чувства болка. Болката идва от непригодеността към сетивната материалност.
към текста >>
196.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
За нас е съществено да разширим своите симпатии уви, симпатиите ни често възникват от егоистични източници до великите човешки отношения, и да по
чувствам
е към цялото човечество онази човешката симпатия, която ни подтиква да направим едно духовно движение като нашето плодотворно за еволюцията на човечеството.
Докато въпроси от този род не се разглеждат с необходимата сериозност, няма да достигнем до правилното разбиране за навечерието на Космическата Нова Година. В настоящия момент е крайно необходимо да достигнем това правилно разбиране.
За нас е съществено да разширим своите симпатии уви, симпатиите ни често възникват от егоистични източници до великите човешки отношения, и да почувстваме към цялото човечество онази човешката симпатия, която ни подтиква да направим едно духовно движение като нашето плодотворно за еволюцията на човечеството.
Можете ли да изживеете, скъпи мои приятели, в това време, че самият Дух на Космоса е онзи, който от десетилетия търси вход? Можете ли да изживеете през идващата нощ, че този Дух, опитващ се да навлезе в човечеството, ще бъде тук така приет, че душите на онези, искащи да чувстват и мислят с Антропософската Духовна Наука, могат да усетят своето обединение с този нов Дух, който желае да навлезе в света Духът, който единствен може да донесе на Земния свят, светът който се разрушава новия градивен импулс от Небето. В този час, един символичен час всяка година, изискващ да го преживеем като решителен час между миналото и бъдещето в този час можете ли да обедините своите души с новия Дух; можете ли да така да изживеете в душите си допира на миналата година с идващата година, че отминаващата Космическата година да може да се свърже с изгряващата Космическа година?
към текста >>
197.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Би трябвало да по
чувствам
е, че трябва да кажем: "Ние сме изоставили и потъпкали онова, което в епохата на Шилер и Гьоте бе създадено в духовния живот на Германия.
Но частите на една машина не са живи и се оставят да бъдат намествани, докато човешката природа е вътрешно жива, проникната от душа, проникната от дух. Тя не може да пасне в една чисто луциферическо-ариманическа организация, а би загинала в нея. Само едно разбиране на Духовната Наука може да схване онова, което всъщност се случва днес в материалистичния свят, който няма и най-смътна представа за Духа. Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман. В наши дни не трябва просто да гледаме и после спокойно да си лягаме в присъствието на онова, случващо се всъщност в дълбините на духа на настоящото време.
Би трябвало да почувстваме, че трябва да кажем: "Ние сме изоставили и потъпкали онова, което в епохата на Шилер и Гьоте бе създадено в духовния живот на Германия.
И ние имаме задачата да започнем оттам, където те спряха, и да градим по-нататък." Няма по-добра новогодишна мисъл, която да влезе в душите ни, от решителността да направим това наша отправна точка.
към текста >>
198.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Би трябвало да по
чувствам
е да възниква цял космос вътре в нас.
Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот. Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека. Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас.
Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.
към текста >>
199.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Ние
чувствам
е, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата. И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта.
Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
към текста >>
Ние се
чувствам
е отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>
200.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Нашата цивилизация днес продължава да се търкаля по инерция, и когато погледнем последствията на това в света около нас, ние
чувствам
е, че всичко това има нещо общо.
Ние чуваме, че в повратната точка между деветнадесетото и двадесетото столетие т.нар. Тъмна Епоха стигна до своя край, и започна нова Епоха на Светлина. Всеки, който може да погледне в духовния свят, знае съвсем сигурно, че това е така. Фактът, че не се е появила още много светлина, не е опровержение; хората са свикнали със старата тъмнина, и – точно както хвърлената топка продължава да се търкаля – те също продължават да се търкалят, по инерция.
Нашата цивилизация днес продължава да се търкаля по инерция, и когато погледнем последствията на това в света около нас, ние чувстваме, че всичко това има нещо общо.
Не е лесно да опишем тези мъртви неща по жив начин, понеже за всичко в наши дни – би казал някой – се изисква документирано доказателство. В очите на нашата съвременна цивилизация нищо не се взема за оправдано, докато за него не бъде създадено писмено доказателство. За всеки научен факт, за всяко твърдение, дори за всяко човешко същество трябва да има писмено свидетелство. Преди някой да може да навлезе в една работа или професия, той трябва да има диплома. В научния живот всичко трябва да се доказва.
към текста >>
Понеже човешкото същество вече духовно не е там, всеки си казва: “Но аз
чувствам
едно и също, че човешкото същество трябва да бъде там.” И те търсят човешкото същество, търсят го в общността.
Факт е, че онова, което най-много липсва на младите хора днес, е откриването на другите човешки същества. Където и да отидат, те откриват не човешки същества, понеже човешките същества са умрели, а маски, навсякъде маски! Това има естествено последствие: търсене на човешките същества един друг. И това е много трогателно; защото всичките различни “скаутски” движения, Вандервогел и другите, те търсят в другите човешкото същество. Това е напълно разбираемо.
Понеже човешкото същество вече духовно не е там, всеки си казва: “Но аз чувствам едно и също, че човешкото същество трябва да бъде там.” И те търсят човешкото същество, търсят го в общността.
Но не трябва да забравяме, че това носи нещо безкрайно трагично в себе си.
към текста >>
Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го по
чувствам
е; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години.
Можете да бъдете сигурни, че е правилно да чувствате връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение. В Антропософията не дойдоха млади хора само защото са искали да пробват също и това, след като вече бяха опитали много други неща – те дойдоха до нея чрез съдбата. И това ми дава увереността, че ние ще можем да работим заедно. Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които живеят всред младите хора, да се вземат под внимание. В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно.
Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години.
Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога.
към текста >>
201.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не може повече, когато искаме да се
чувствам
е узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се
чувствам
е освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване.
Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо божествено управление на света. Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление.
Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване.
Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света. Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден. Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно. Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят. Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня.
към текста >>
Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние
чувствам
е в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня,
чувствам
е в нас стомаха или белите дробове.
Слънцето се опознава в неговата констелация към другите констелации на зодиите, на Зодиака. Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по време на съня. Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения. От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението. Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди.
Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние чувстваме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня, чувстваме в нас стомаха или белите дробове.
Както през деня нашето тяло е вътрешно подвижно, изпълнено е с дихателни и циркулационни движения, така през нощта нашата душа, субстанциалното в душата, е нещо, което съдържа вътрешно отраженията на планетните движения. И както през деня носим и чувстваме в нас стомаха, белите дробове, сърцето и т.н., така през нощта имаме констелациите на неподвижните звезди, те са тогава нашата вътрешност. Така по време на спането човекът наистина става космическо същество. Този трети стадий на съня е най-дълбок. От него човекът постепенно се завръща обратно в дневното будно състояние.
към текста >>
И както през деня носим и
чувствам
е в нас стомаха, белите дробове, сърцето и т.н., така през нощта имаме констелациите на неподвижните звезди, те са тогава нашата вътрешност.
Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения. От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението. Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди. Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние чувстваме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня, чувстваме в нас стомаха или белите дробове. Както през деня нашето тяло е вътрешно подвижно, изпълнено е с дихателни и циркулационни движения, така през нощта нашата душа, субстанциалното в душата, е нещо, което съдържа вътрешно отраженията на планетните движения.
И както през деня носим и чувстваме в нас стомаха, белите дробове, сърцето и т.н., така през нощта имаме констелациите на неподвижните звезди, те са тогава нашата вътрешност.
Така по време на спането човекът наистина става космическо същество. Този трети стадий на съня е най-дълбок. От него човекът постепенно се завръща обратно в дневното будно състояние. Защо се завръща той? Човекът не би се завърнал, ако в душата му не навлизаха сили, които отново да го въведат във физическия му организъм.
към текста >>
202.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се
чувствам
е свързани с нашето физическо тяло.
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло.
По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло. Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи.
към текста >>
По време на будното си състояние ние се
чувствам
е свързани с това физическо тяло.
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло.
По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло.
Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове. При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа.
към текста >>
Тогава не само
чувствам
е физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но
чувствам
е и отделните му членове.
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло. По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло. Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно.
Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове.
При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават.
към текста >>
При някои обстоятелства ние
чувствам
е нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата.
Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло. По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло. Дори чувството за връзката с физическото тяло да е смътна, тя е налице, вижда се особено тогава, когато нещо не е наред в това физическо тяло, когато то е болно. Тогава не само чувстваме физическото тяло общо взето в едно смътно усещане, но чувстваме и отделните му членове.
При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата.
В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот.
към текста >>
Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се
чувствам
е едно с целия свят.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване.
Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят.
Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното. В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване. Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа.
към текста >>
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние
чувствам
е, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята.
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
203.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Външно тя се проявява само чрез това, че в края на двадесетте години във всяко отношение ние наистина можем да се
чувствам
е напълно вътрешно и външно пълнолетни.
Външно тя се проявява само чрез това, че в края на двадесетте години във всяко отношение ние наистина можем да се чувстваме напълно вътрешно и външно пълнолетни.
Всичко, протичащо от главата, приключва истински едва в това време. Главата през двадесет и осмата си година всъщност е едва седемгодишна. Това е следователно нещо, което съществува в целия човек. Както, от една страна, имаме дишане и кръвообращение, както дишането се отнася към кръвообращението, така в живота, в цялото развитие на живота се отнасят процесите на главата към процесите, произлизащи от храносмилателната система, изобщо от двигателно-веществообменната система на човека. Това се отнася едно към друго както едно към четири.
към текста >>
204.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Че по време на будното си ежедневие ние се
чувствам
е религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото.
Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>
И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се
чувствам
е напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии.
Така е. Всяка нощ ние изживяваме съответствието на това, което прекарваме между смъртта и новото раждане. Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като духовно-душевно човешко същество в един много ранен стадий от нашето предземно битие. Ние виждаме, че имаме космическо съзнание. Там не се намираме в един живот, който е само отражение на космическото, както при спането, а там действително сме разляти в реалния Космос.
И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се чувстваме напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии.
Както на Земята работим с природните сили, както имаме за инструменти външните природни предмети, така се извършва обща работа
към текста >>
205.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ние се
чувствам
е като народ, често дори като род, ако се смятаме за аристократи, като членове на една фамилия.
Сега действително се намираме в решителна епоха от човешкото развитие, намираме се в криза. Хората трябва да се въоръжат срещу силите на злото, които се доближават до тях. Древните хора са били опазвани от това, защото по време на съня са навлизали повече в груповата душа. По време на съня човекът е живял повече в груповата душа. Този живот в груповата душа е нещо, което ние развиваме до определена степен още когато сме будни.
Ние се чувстваме като народ, често дори като род, ако се смятаме за аристократи, като членове на една фамилия.
Но днес сънят изцяло отнема на човека това групово душевно чувство. В съня си днешният човек не може да е аристократ. Да, сънят възпитава много повече, отколкото смятате, но, от една страна, към злото, от друга страна, обаче към демокрацията. Сънят наистина е велик учител. Древните хора са преминавали в груповата душа по време на сън.
към текста >>
Древният човек повече е носил физическото и етерното си тяло, той го е чувствал като нещо външно, както днес ние
чувствам
е нашето облекло.
Това става едва в течение на развитието и затова особено сутрин можем така добре да преценяваме, да съдим, защото нашето физическо тяло ни дава силата за съждение. Ние проникваме повече от древния човек във физическото и етерното тяло. Древният човек е имал съзнание за предишното съществуване, ние имаме съзнание повече за земното съществуване. Ние здраво се поставяме в нашето физическо и етерно тяло. Той не го е правил.
Древният човек повече е носил физическото и етерното си тяло, той го е чувствал като нещо външно, както днес ние чувстваме нашето облекло.
Това древно чувство го нямаме вече. Ние не казваме вече «аз нося моето тяло към вратата», както е казвал древният човек, когато е отивал към вратата, той е имал предвид физическия човек. В древните езици това е било естествен начин на говорене. Ние сигурно ще кажем: Аз - след като здраво потапяме нашия аз във физическото тяло - отивам до вратата. Ние приемаме за разбиращо се от само себе си, когато го казваме.
към текста >>
Трябва да стигнем отново дотам да се
чувствам
е като създания на звездния свят, както на Земята се
чувствам
е създания от водород, кислород, азот, въглерод, сяра и т.н.
Това са неща, които ви показват как целият живот на човека на Земята изцяло зависи от това как неговото отношение е формирано при слизането. Това е нещо, което трябва да се научим да разбираме.
Трябва да стигнем отново дотам да се чувстваме като създания на звездния свят, както на Земята се чувстваме създания от водород, кислород, азот, въглерод, сяра и т.н.
Ние не сме физически хора, съставени от белтък и някои други вещества, а сме хора, съставени от всички сили на Всемира, само че тези сили на Всемира ни въздействат при слизането. Тогава ги имаме в нас. И в съня ние имаме спомен за това.
към текста >>
206.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това, което виждаме в облаците,
чувствам
е в повея на ветровете, е само външен израз, само делата на тези същества.
Това тяло се образува, разгражда се, преминава през бързи метаморфози.
Това, което виждаме в облаците, чувстваме в повея на ветровете, е само външен израз, само делата на тези същества.
Тялото стои на заден план, то е въздушно и топлинно тяло. Така че, когато поглеждаме в нашата атмосфера, в обкръжението на Земята, в което се намираме като хора, около нас съществува един свят от същества, които са въздушни и топлинни същества. Тези въздушни и топлинни същества са от същия вид, който в моите книги и лекции често съм наричал луциферични същества.
към текста >>
207.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот,
чувствам
е, че работим заедно с тези духовни същества.
И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии. Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества. Преди сме се чувствали между тези духовни същества.
Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества.
Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили. Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си. Още не се намираме в едно физическо тяло, но имаме предчувствието за един живот в себе си, за едно наново отчуждаване от Космоса. Пред себе си нямаме повече духовните същества, каквито са те самите, а само техните отражения.
към текста >>
Ние се
чувствам
е отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си.
Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества. Преди сме се чувствали между тези духовни същества. Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества. Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили.
Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си.
Още не се намираме в едно физическо тяло, но имаме предчувствието за един живот в себе си, за едно наново отчуждаване от Космоса. Пред себе си нямаме повече духовните същества, каквито са те самите, а само техните отражения.
към текста >>
След като три пъти поред говорих пред вас, не само бих искал, скъпи приятели, тук да благодаря за тази възможност - което правя най-сърдечно, но се
чувствам
и задължен да обърна вниманието ви към някои неща, за да не се появят недоразумения по отношение на разбирането на нашето антропософско движение.
След като три пъти поред говорих пред вас, не само бих искал, скъпи приятели, тук да благодаря за тази възможност - което правя най-сърдечно, но се чувствам и задължен да обърна вниманието ви към някои неща, за да не се появят недоразумения по отношение на разбирането на нашето антропософско движение.
към текста >>
208.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тогава
чувствам
е следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас.
Тогава чувстваме следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас.
Чрез светлината извън нас виждаме предметите в обкръжението ни. Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
към текста >>
Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава
чувствам
е - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
Тогава чувстваме следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас. Чрез светлината извън нас виждаме предметите в обкръжението ни.
Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
към текста >>
Ние се
чувствам
е в общия живот на Космоса.
Сега не само се научаваме да познаваме нещо, което в известен смисъл е осветено от вътрешна светлина, както нашето собствено етерно тяло, а се учим в дневния спомен, издигнал се до това екзактно ясновидство от висш вид, да познаваме това, което всеки път наистина изживяваме между заспиването и събуждането. Само че това изживяване първоначално е малко фрапиращо. Както през деня живеем с обикновеното си съзнание в нашето физическо тяло, имаме в нас бели дробове, сърце и т.н. Във времето между заспиването и събуждането имаме не лично човешко съзнание, а космическо съзнание. Имаме съзнание, като че ли в нас - колкото и парадоксално да звучи, но за съзерцателното познание е възприемаемо - биха живели отраженията на планетите и звездните светове.
Ние се чувстваме в общия живот на Космоса.
Виждаме света от гледната точка на всеобщия живот в Космоса.
към текста >>
209.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Като възрастни хора
чувствам
е вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган.
По фин начин детето е един вид опипващо око. Както окото, виждайки предметите, вътрешно отразява това, което е навън, така че човек има вътрешен образ на външните предмети, както окото има един вътрешен образ, така детето в най-ранното си детство има не зрителен образ, но друг вид възприет образ. То цялото е сетивен орган, ако мога да се изразя така. Искам да го кажа образно. Да вземем кърмачето.
Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган.
То е също обонятелен орган и изцяло в определено вътрешно отношение е вътрешен осезателен орган. Цялата му организация има сетивна природа и тя се излъчва в целия организъм на детето. Поради това до седмата си година детето е предразположено вътрешно да отразява всичко протичащо в неговото обкръжение и да се разгръща според него. Който с това сетиво, което фино се изгражда, когато човек същевременно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество. И от това подражание произлиза най-важната дарба за първия жизнен период на детето.
към текста >>
Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се
чувствам
неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен.
Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща. Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето. И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само.
Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен.
Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето. Когато като градинар някой се грижи за растението, също не насочва соковете, протичащи от корените нагоре към цветовете, а подготвя обкръжението му така, че соковете сами да се разгръщат. Възпитателят трябва да е толкова безкористен, че да могат да се разгърнат вътрешните сили на детето, тогава ще е добър възпитател и детето ще расте по правилния начин.
към текста >>
210.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Можем като учители да се
чувствам
е естествено много умни и да си кажем: «Аз съм умен, детето е още глупаво, то не може да разбере какво си представям с моята интелигентност за безсмъртието на душата.
Само че можем да поднесем това на детето по два начина.
Можем като учители да се чувстваме естествено много умни и да си кажем: «Аз съм умен, детето е още глупаво, то не може да разбере какво си представям с моята интелигентност за безсмъртието на душата.
За него аз формирам един образ, опитвам се да изградя тази картина.»
към текста >>
Да, ако си създам образа само за детето, а себе си
чувствам
като невероятно възвишен над него, образът няма да направи впечатление и скоро ще изчезне и нещо ще повехне в детето.
Да, ако си създам образа само за детето, а себе си чувствам като невероятно възвишен над него, образът няма да направи впечатление и скоро ще изчезне и нещо ще повехне в детето.
Но аз бих могъл с моите душевни усещания да се отнеса към детето по друг начин, бих могъл да си кажа: «Самият аз вярвам на този образ. Аз не само го създавам, а божествено-духовните сили сами поставят в природата пашкула на пеперудата и излитащата от него пеперуда, за да представят пред мен картината, един реален образ, който самата природа поставя в света за това, което следва да разбера за безсмъртието на душата. Безсмъртието на душата се представя пред мен в образа на измъкващата се от пашкула пеперуда по един прост начин, на една първична степен. Сам Бог е искал да ми покаже това с измъкващата се от пашкула пеперуда.»
към текста >>
Това е възможно, ако ние се по
чувствам
е като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива.
А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото. Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика. Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот.
Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива.
Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо. Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
към текста >>
211.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Чувствам
се дълбоко удовлетворен, че по време на пътуването ми отново мога да говоря пред вас и искам да използвам тази възможност, за да изложа по-нататък в определена насока някои неща, предмет на последните две лекции, които ми беше позволено да изнеса тук.
Чувствам се дълбоко удовлетворен, че по време на пътуването ми отново мога да говоря пред вас и искам да използвам тази възможност, за да изложа по-нататък в определена насока някои неща, предмет на последните две лекции, които ми беше позволено да изнеса тук.
Тогава говорих за отношението на човека към духовния свят, доколкото той може да бъде опознат чрез проясняване на несъзнателно протичащите за обикновеното съзнание процеси по време на сън и доколкото те могат да се изяснят чрез това, че духовно-научно се осветят изживяванията, които човекът има в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И между смъртта и новото раждане ние се
чувствам
е като целия свят - когато говоря за цялост, това е само относително казано, но въпреки това е пълната истина, всеки се чувства като целия свят.
В духовното битие между смъртта и новото раждане е точно обратното. Там наистина опознаваме нашата вътрешност. Там е така, като че ли тук, на Земята, освен нас, не бихме виждали навън дърветата и облаците, а бихме гледали главно навътре и бихме казвали: «Това са белите дробове, това са сърцето и стомахът.» В духовния свят ние гледаме навътре в нас. Само че това, което виждаме, е светът на духовните същества, светът, който опознаваме от нашата антропософска литература като свят на висшите йерархии. Това е нашият вътрешен свят.
И между смъртта и новото раждане ние се чувстваме като целия свят - когато говоря за цялост, това е само относително казано, но въпреки това е пълната истина, всеки се чувства като целия свят.
И точно в най-важния момент от нашето духовно битие между смъртта и едно ново раждане ние чувстваме, изживяваме и осъзнаваме света на духовните същества. Вярно е също, че както там осъзнаваме своята вътрешност като съставена от духовете на висшия свят, така тук не осъзнаваме нашите вътрешни органи, черен дроб, бял дроб и т.н.
към текста >>
И точно в най-важния момент от нашето духовно битие между смъртта и едно ново раждане ние
чувствам
е, изживяваме и осъзнаваме света на духовните същества.
Там наистина опознаваме нашата вътрешност. Там е така, като че ли тук, на Земята, освен нас, не бихме виждали навън дърветата и облаците, а бихме гледали главно навътре и бихме казвали: «Това са белите дробове, това са сърцето и стомахът.» В духовния свят ние гледаме навътре в нас. Само че това, което виждаме, е светът на духовните същества, светът, който опознаваме от нашата антропософска литература като свят на висшите йерархии. Това е нашият вътрешен свят. И между смъртта и новото раждане ние се чувстваме като целия свят - когато говоря за цялост, това е само относително казано, но въпреки това е пълната истина, всеки се чувства като целия свят.
И точно в най-важния момент от нашето духовно битие между смъртта и едно ново раждане ние чувстваме, изживяваме и осъзнаваме света на духовните същества.
Вярно е също, че както там осъзнаваме своята вътрешност като съставена от духовете на висшия свят, така тук не осъзнаваме нашите вътрешни органи, черен дроб, бял дроб и т.н.
към текста >>
Защото ние се
чувствам
е самотни, когато в известен смисъл издишваме.
Как самоотвержено се отнасяме към другия човек, това означава как можем да бъдем морални в любовта, това е главно отзвук от взаимния живот с духовните същества в духовния свят между смъртта и новото раждане. А какво ни остава от, бих казал, самотното изживяване - защото то изглежда така, от самотното изживяване на себе си в духовния свят?
Защото ние се чувстваме самотни, когато в известен смисъл издишваме.
Вдишването е като изживяване на духовните същества, издишването е като изживяване на самите нас. Но чувството на самотност, отзвукът на това чувство на самотност тук, на Земята, е способността на паметта, на спомнянето. Ние не бихме имали памет, ако тя не би била отзвук от това чувство на самотност. Всъщност ние сме хора в духовния свят поради това, че, не мога да кажа, се отдръпваме в самите нас, а че можем да се освободим от това, което е в нас като висши духове. Поради това сме хора, самостоятелни хора в духовния свят.
към текста >>
И ние
чувствам
е как, преминавайки през лунните сили, все повече се приближаваме към Земята.
Преди всичко отслабват силите, които ни правят способни да се осъзнаваме сред духовните същества и да бъдем самостоятелни хора. В духовния свят сравнително дълго време преди да слезем на Земята - ние първо изгубваме способността да живеем заедно с духовните същества. Последния път споменах, че заедно с духовните същества формираме духовния зародиш на нашето физическо тяло, което изпращаме най-напред долу, след това приемаме етерното тяло и слизаме долу. Това го описах последния път. Първо, ние изгубваме способността да живеем с духовите същества на духовния свят, тя отслабва.
И ние чувстваме как, преминавайки през лунните сили, все повече се приближаваме към Земята.
Тогава се чувстваме като един аз, но все по-малко чувстваме способността да се осъзнаваме, да се задържим в духовната област, тя все повече отслабва. Все повече чувстваме, като че ли изпадаме в безсъзнание по отношение на духовния свят. С изгубването на самочувствието, което не можем повече да имаме в нас, се появява потребността да се опрем на нещо външно, именно да се опрем на нашето тяло. Бих казал, че бавно забравяме да летим и трябва да се учим да вървим. Знаете, че е казано образно, но образът е напълно действителен.
към текста >>
Тогава се
чувствам
е като един аз, но все по-малко
чувствам
е способността да се осъзнаваме, да се задържим в духовната област, тя все повече отслабва.
В духовния свят сравнително дълго време преди да слезем на Земята - ние първо изгубваме способността да живеем заедно с духовните същества. Последния път споменах, че заедно с духовните същества формираме духовния зародиш на нашето физическо тяло, което изпращаме най-напред долу, след това приемаме етерното тяло и слизаме долу. Това го описах последния път. Първо, ние изгубваме способността да живеем с духовите същества на духовния свят, тя отслабва. И ние чувстваме как, преминавайки през лунните сили, все повече се приближаваме към Земята.
Тогава се чувстваме като един аз, но все по-малко чувстваме способността да се осъзнаваме, да се задържим в духовната област, тя все повече отслабва.
Все повече чувстваме, като че ли изпадаме в безсъзнание по отношение на духовния свят. С изгубването на самочувствието, което не можем повече да имаме в нас, се появява потребността да се опрем на нещо външно, именно да се опрем на нашето тяло. Бих казал, че бавно забравяме да летим и трябва да се учим да вървим. Знаете, че е казано образно, но образът е напълно действителен. И така се вживяваме в нашето тяло.
към текста >>
Все повече
чувствам
е, като че ли изпадаме в безсъзнание по отношение на духовния свят.
Последния път споменах, че заедно с духовните същества формираме духовния зародиш на нашето физическо тяло, което изпращаме най-напред долу, след това приемаме етерното тяло и слизаме долу. Това го описах последния път. Първо, ние изгубваме способността да живеем с духовите същества на духовния свят, тя отслабва. И ние чувстваме как, преминавайки през лунните сили, все повече се приближаваме към Земята. Тогава се чувстваме като един аз, но все по-малко чувстваме способността да се осъзнаваме, да се задържим в духовната област, тя все повече отслабва.
Все повече чувстваме, като че ли изпадаме в безсъзнание по отношение на духовния свят.
С изгубването на самочувствието, което не можем повече да имаме в нас, се появява потребността да се опрем на нещо външно, именно да се опрем на нашето тяло. Бих казал, че бавно забравяме да летим и трябва да се учим да вървим. Знаете, че е казано образно, но образът е напълно действителен. И така се вживяваме в нашето тяло. Чувството на самотност се опира на тялото и става способност на паметта, а чувството на общност трябва отново да го завладеем тук, на Земята.
към текста >>
212.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ние познаваме своите вътрешни органи, най-многото като ги
чувствам
е, когато са болни.
Това, което той възприема чрез сетивата си и което го прави съдържание на душата си, той го нарича свое земно обкръжение. Забележете, че когато като земни хора стоим в това физическо обкръжение, ние много добре опознаваме външния естествен свят, доколкото той се простира в нашия хоризонт, но много малко познаваме чрез непосредствено осъзнаване - дори често физически - лежащото в нашата собствена същност. Човекът се учи да познава своите вътрешни органи чрез една външна наука, но едва тогава, когато той е превърнал тези вътрешни органи във външни същности на масата за сециране. Човекът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н. с обикновеното познание, гледайки в себе си.
Ние познаваме своите вътрешни органи, най-многото като ги чувстваме, когато са болни.
Когато са здрави, не ги усещаме. Човекът живее в себе си, действа в себе си. Но точно когато живее в себе си, в известен смисъл се самосъзнава, той не възприема така, както външния свят, който не е самият той.
към текста >>
Ако винаги бихме били в това състояние в духовния свят, ние никога не бихме се вглъбили в нас, а винаги щяхме да се
чувствам
е едно със света на висшите йерархии.
Ако винаги бихме били в това състояние в духовния свят, ние никога не бихме се вглъбили в нас, а винаги щяхме да се чувстваме едно със света на висшите йерархии.
Но това не може да бъде така. То би било точно както ако на Земята бихме искали само да вдишваме и никога да не издишваме. Нашият живот между смъртта и новото раждане се състои в ритмичната смяна на живот с космическото съзнание в тези висши йерархии и съзерцание навън, там това означава вглъбяване в нас самите. Както тук имаме ритмична смяна на вдишване и издишване - мога да кажа също будност и сън, така там сменяме изживяването на йерархичния духовен свят с изживяването на самите нас, където самотни се вглъбяваме в нашата собствена душа, където се връщаме към самите нас. Така се поражда ритмичната смяна в изживяването на човека между разширяването в цялото мирово битие и вглъбяването в себе си.
към текста >>
Тук, във физическия свят, ние
чувствам
е кръвообращението си, дишането и т.н.
И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят. След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот. Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот.
Тук, във физическия свят, ние чувстваме кръвообращението си, дишането и т.н.
като наш вътрешен живот. Там, в живота между смъртта и новото раждане, чувстваме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот. Ние се намираме в една духовна действителност и действаме заедно. От определен момент си казваме: «Сега не работим повече заедно, сега това, което сме правили заедно преди, ни се представя като картина. Преди се намирахме в дейността на духовния свят, сега се намираме в неговите откровения.
към текста >>
Там, в живота между смъртта и новото раждане,
чувствам
е живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот.
От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят. След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот. Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот. Тук, във физическия свят, ние чувстваме кръвообращението си, дишането и т.н. като наш вътрешен живот.
Там, в живота между смъртта и новото раждане, чувстваме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот.
Ние се намираме в една духовна действителност и действаме заедно. От определен момент си казваме: «Сега не работим повече заедно, сега това, което сме правили заедно преди, ни се представя като картина. Преди се намирахме в дейността на духовния свят, сега се намираме в неговите откровения. Това в действителност означава, че от сферата на постоянните звезди сме прекрачили в планетната сфера.»
към текста >>
213.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
По подобен начин
чувствам
е, когато правилно можем да наблюдаваме как в нашия говорен апарат, апарата за пеенето, имаме преобразуването на заложеното в духовния свят, в който живеем в предземното съществуване.
Така дишаме в известен смисъл духовно в света между смъртта и новото раждане. Ние се сливаме със съществата на висшите йерархии и отново ги напускаме. Тук, на тази Земя, имаме един отзвук на това, бих казал, небесно дишане. В това, че на Земята можем да вървим, ние се нагаждаме към гравитационната земна сила. Това е тежестта, преобразуваното ухо, както казах.
По подобен начин чувстваме, когато правилно можем да наблюдаваме как в нашия говорен апарат, апарата за пеенето, имаме преобразуването на заложеното в духовния свят, в който живеем в предземното съществуване.
Тук, на тази Земя, ние първо нагаждаме нашите говорни органи на човешкия говор. В заложбата между смъртта и новото раждане ние поемаме в нас Логоса, Мировото слово, Мировия говор и от този мирови говор е формиран и целият ни говорен апарат. Както простиращото се надолу ухо го преобразуваме в апарат за ориентиране и вървене, така, но не толкова силно, преобразуваме и говорния и певческия орган. При ухото остава само вярно отражение, бих казал, на това, което се е образувало в духовния свят в предземното съществуване; при говорния орган нещата се намират по средата. Ние се учим да говорим едва на Земята.
към текста >>
Навлезем ли в духовната област, навсякъде я
чувствам
е като пронизана с моралност.
Но тази мъдрост за съжаление днес е много разпространена. Така ще разберете колко е вярно казваното винаги от мен, че днес е настъпило времето, когато човечеството зависи от това да приеме духовното, да го усвои, да живее с него. Затова не би следвало само теоретично да учим антропософската наука за духа, а да ни е ясно, че тези, които изучават науката за духа, трябва да осъзнават, че следва да образуват ядрото в човечеството, което все повече и повече ще се разраства и че може да бъде изцяло човек този, който осъзнава своята взаимовръзка с духовното. Тогава сред човечеството ще се разпространи великолепното чувство, което преди всичко е важно да се обработи педагогически и дидактически. Обикновеното знание с главата е всъщност морално неутрално.
Навлезем ли в духовната област, навсякъде я чувстваме като пронизана с моралност.
Достатъчно е да си спомните казаното, че заедно с висшите йерархии изграждаме любовта. Моралността на Земята е само отражение на изживяването в небесните сфери. Но как изживяваме тогава това, което наричаме «добро»? Ние го изживяваме така, че казваме: «Човекът в действителност не е само физическо, той е и духовно същество. Когато наистина се вживее в духовния свят, той учи с духа да поема в себе си доброто.»
към текста >>
214.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Около нас е разположен онзи свят, с който ние се
чувствам
е здраво свързани било то с нашите сетива, било то с нашето дишане, било то с процесите на нашето хранене.
Около нас е разположен онзи свят, с който ние се чувстваме здраво свързани било то с нашите сетива, било то с нашето дишане, било то с процесите на нашето хранене.
Ако обаче живеем в света между смърт та и новото раждане, тогава ние съвсем няма да можем да се изразим в същия смисъл за нашето тяло. Защото в мига, когато минаваме през Портата на смъртта, както впрочем и в мига, когато потъваме в съня, нашето обикновено съзнание се променя и ние се оказваме в такова положение, че сме в правото си да заявим: Сега целият свят, целият Космос е мое тяло.
към текста >>
Пред необятния звезден свят ние се
чувствам
е така, че на духовните Същества от звездите можем да погледнем като на духовни Същества, свързани с вътрешните измерения на нашето ново тяло, също както тук на Земята считаме, че белите дробове и сърцето принадлежат на нашето физическо тяло.
Докато тук на Земята ние сме така устроени, че нашите органи и техните взаимодействия се проявяват вътре в нашата кожа, нещата между смъртта и новото раждане изглеждат съвсем различно: Казано с две думи, тогава ние притежаваме едно звездно тяло.
Пред необятния звезден свят ние се чувстваме така, че на духовните Същества от звездите можем да погледнем като на духовни Същества, свързани с вътрешните измерения на нашето ново тяло, също както тук на Земята считаме, че белите дробове и сърцето принадлежат на нашето физическо тяло.
Приблизително така са поставени и нещата по време на съня. От заспиването вечер до пробуждането сутрин, ние сме участници в един космически живот. А между смъртта и новото раждане ние притежаваме едно космическо съзнание. Всичко, което тук на Земята е т.н. външен свят, особено когато отправим поглед към космическите пространства, след смъртта се превръща в наш вътрешен свят.
към текста >>
215.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се
чувствам
е ясно разграничени от другите същества.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии. И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност. Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии.
Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества.
По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии. Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние.
към текста >>
По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се
чувствам
е поставени вътре в тези Йерархии.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии. И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност. Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии. Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества.
По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии.
Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние.
към текста >>
216.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се
чувствам
, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н.
И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери живо отношение към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение. Той търсил в себе си, така да се каже, по съвършено неестествен начин други предци. Той търсил своите гръцки предци. Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят. И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили.
И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н.
Тук той почувствал, че е получил тази сила, която му е била нужна, за да може правилно да овладее своето етерно тяло. И тогава той се заел да преработи «Ифигения», която бил написал по-рано, но той не бил доволен от нея, защото е била написана изхождайки само от Аза и астралното тяло, но не и от етерното тяло, и той преработил «Ифигения» в Италия.
към текста >>
217.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко по
чувствам
е това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото.
Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>
218.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но сега да погледнем тези мисли от гледна точка на тяхната морална ценност и да по
чувствам
е, как някоя мисъл в морално отношение може да стане такава, че да си кажем: когато навлизаме в духовния свят (дали това ще е в следствие на преминаването ни през вратата на смъртта или по някакъв друг начин или в бъдещето на Земята), когато ние навлезем в него ще се срещнем с Духове на Личността, с Архаите.
Но сега да погледнем тези мисли от гледна точка на тяхната морална ценност и да почувстваме, как някоя мисъл в морално отношение може да стане такава, че да си кажем: когато навлизаме в духовния свят (дали това ще е в следствие на преминаването ни през вратата на смъртта или по някакъв друг начин или в бъдещето на Земята), когато ние навлезем в него ще се срещнем с Духове на Личността, с Архаите.
И тогава ще можем да видим, какво те могат да направят с нашите мисли, които до тогава са били изолирани, за да ни дадат свобода. И тогава ние ще можем да узнаем колко струваме, да узнаем от възприятията на това, което Духовете на Личността могат да направят с нашите мисли. От това се определя нашата ценност като човек и нашето човешко достойнство И космическата мисъл ще се окаже непосредствено свързана с моралното устройство, с моралните импулси.
към текста >>
219.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Когато
чувствам
е такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение.
Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора.
Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение.
Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята. И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие. Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената. Е, скъпи мои приятели, днес май ви предоставих труден материал за размисъл.
към текста >>
220.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това може да ни позволи да по
чувствам
е особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето. Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят. И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава. Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната.
Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>
На нас ни се налага да се учим да се
чувствам
е независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата кръв.
Античният грък се е чувствал съвсем земен човек, а своя живот - свързан с кръвта.
На нас ни се налага да се учим да се чувстваме независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата кръв.
Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години живеем по друг начин, отколкото сме живели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ преживяване, за което вчера говорихме, че вече нямаме живи мисли, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съзнание, но че имаме съвсем свободни от вътрешен живот мисли, които затова са и мъртви. Това е станало, защото Земята със своите вътрешни сили е умъртвила нашите мисли, когато станахме земни хора. И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили. Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне. А с нашите мисли работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите мисли се предават на Земята; нашите мисли се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора.
към текста >>
Затова, ако възприемем напълно целия смисъл на развитието на човека и Вселената, то ще по
чувствам
е: ние по някакъв начин отново се връщаме към времената, които вече са преминати от нас.
Затова, ако възприемем напълно целия смисъл на развитието на човека и Вселената, то ще почувстваме: ние по някакъв начин отново се връщаме към времената, които вече са преминати от нас.
В египетско-халдейските времена са изчислявали, как стои работата с човека на Земята; тогава все пак с помощта на изчисленията са свързвали човека със заобикалящия го свят на небесните светила. Днес ще разгледаме това в исторически аспект, изхождайки от човека. И отправна точка за нашето разглеждане, основите на което ще намерите в моята «Тайна наука», ще бъде човекът. Ние наистина отново изпращаме във Вселената нашите оживени човешки мисли и след това проследяваме, как те, устремявайки се от нас, действат в обкръжаващия ни Космос; и ние се учим да живеем със своите оживени мисли в космическите простори. Всичко гореописано показва: важно, дълбоко значение има това, че човек е дошъл до мъртвите мисли, че той, така да се каже, се е подложил на опасността напълно да се окаже свързан със Земята.
към текста >>
221.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я по
чувствам
е също и в нашата собствена душевна организация.
Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ. Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността.
И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности. Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>
222.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато можем да развием такива спомени, че да се
чувствам
е укрепени в своето жизнено същество, когато се отдаваме на спомените си, тогава това като усещане ни подготвя за разбирането, какъв може да е споменът, когато той стане многократно по-реален.
Човек достига правилно разбиране на значението на спомените, ако може да има такива спомени, които го изкарват в света, без значение, че той би могъл да бъде съвсем недоволен от настоящето, би желал, собствено, да се измъкне от настоящето.
Когато можем да развием такива спомени, че да се чувстваме укрепени в своето жизнено същество, когато се отдаваме на спомените си, тогава това като усещане ни подготвя за разбирането, какъв може да е споменът, когато той стане многократно по-реален.
към текста >>
По такъв начин, именно в мисловното изживяване се
чувствам
е сякаш свързани с обкръжението.
По такъв начин, именно в мисловното изживяване се чувстваме сякаш свързани с обкръжението.
към текста >>
223.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
По този начин разширяваме нашето битие в космоса,
чувствам
е се едно с космоса.
Но това не е всичко. Посредством полученото по този начин духовно-сетивно възприятие в душата възниква чувството, че точно както имагинативно се вживяваме в кристалния покров на Земята, така в този кристален покров се врастваме във всичко, което Земята изживява от космоса.
По този начин разширяваме нашето битие в космоса, чувстваме се едно с космоса.
И най-вече за имагинативния наблюдател се превръща в истина, дълбока истина, че това, което наричаме наше земно тяло с всички негови различни части, някога в хода на времето е било родено от космоса. Защото тогава връзката на Земята с космоса се появява най-интензивно пред душевния поглед. Така чрез тази опитност на вживяване в милионите очи на кристалите по Земята човек бива подготвян да почувства цялата вътрешна взаимовръзка на Земята с космоса, да я почувства в своята душа.
към текста >>
По този начин обаче ние като хора
чувствам
е отново своята свързаност със Земята.
По този начин обаче ние като хора чувстваме отново своята свързаност със Земята.
Ще обясня това специално по-късно, защото този процес на раждане на Земята от космоса е станал, когато самият човек все още е бил примитивно същество, не физическо, а духовно същество. Обаче през това, през което Земята е преминала, след като е била родена от космоса, е преминал и самият човек в неговото собствено същество, съвместно със Земята. Земята някога е имала същото вътрешно родство с космоса, каквото има съвсем малкото, още неродено човешко същество с майчиното тяло. По-късно обаче детето става самостоятелно. По подобен начин Земята е започнала да се развива независимо, след като през първия, сатурнов период, тя е била повече свързана с Вселената.
към текста >>
224.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Такива са нещата, по толкова забележителен начин представящи ни се от тези древни времена, с които се
чувствам
е свързани по такъв начин, че целият този процес се възприема като процес на сякаш разгърнатото в Космоса човешко същество.
Така че в растенията в техния най-древен облик на първо място трябва да виждаме чисти небесни дарове, а в животните и във всички животински образувания нещо такова, което Земята, след като небето й дало варовика, е взела от Небето - наистина е завладяла! - и го е превърнала в земна форма.
Такива са нещата, по толкова забележителен начин представящи ни се от тези древни времена, с които се чувстваме свързани по такъв начин, че целият този процес се възприема като процес на сякаш разгърнатото в Космоса човешко същество.
към текста >>
225.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И ние
чувствам
е как формирането на света преминало по някакъв начин от една степен на друга.
И ние чувстваме как формирането на света преминало по някакъв начин от една степен на друга.
Да се вгледаме в това. Тук, във варовиковото, имаме нещо, което все още е течно; то се издигало нагоре като мъгла и се стичало надолу като дъжд. Варовиковото е било в течно състояние; при издигането нагоре то се е превръщало във въздух, при спускането си надолу се е превръщало в земя. Тук имаме вода, въздух, земя. Това е с една степен по-ниско, отколкото в човешкото отражение: въздух, топлина, вода.
към текста >>
226.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ние самите, като хора, още не сме способни напълно да
чувствам
е този умиращ дух, символизиран във външната природа от снега и леда, ако това не е предшествано от посвещение.
Оттогава ученикът бил научен да гледа на външния свят и да си казва, сега от този външен свят, истината, оставаща му завинаги: В света, който ни обкръжава, в този свят, от който имаме нашата външна телесност, в този свят нещо постоянно отмира. И в снежните кристали на зимата ние имаме външни знаци на постоянно умиращия в материята дух.
Ние самите, като хора, още не сме способни напълно да чувстваме този умиращ дух, символизиран във външната природа от снега и леда, ако това не е предшествано от посвещение.
към текста >>
227.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Днес ние се
чувствам
е в определен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа.
Трябва да си изясните разликата между преживяването в тогавашното време и преживяването днес.
Днес ние се чувстваме в определен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа.
Разбира се, това е голяма грешка, защото само докато се приближим до въздухообразното в човека, тутакси се разкрива безсмислеността на това, да се чувстваме ограничени вътре в своята кожа. Често съм казвал: въздушната маса, която имам сега в мен, току-що е била вън от мен, а въздушната маса, която след минутка ще бъде в мен, се намира отвън. Така че само тогава ще бъдем правилно усещащи себе си хора, ако по отношение на нашата въздушна формация не се считаме за отрязани от външния свят. Ние сме навсякъде, където е външният въздух. Няма разлика между това, да имате бучка захар в устата си, която в следващия момент ще бъде в стомаха ви, а след това ще извърви определен път, и това, намира ли се някаква въздушна маса в един момент навън, а в следващия -във вашите дробове.
към текста >>
Разбира се, това е голяма грешка, защото само докато се приближим до въздухообразното в човека, тутакси се разкрива безсмислеността на това, да се
чувствам
е ограничени вътре в своята кожа.
Трябва да си изясните разликата между преживяването в тогавашното време и преживяването днес. Днес ние се чувстваме в определен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа.
Разбира се, това е голяма грешка, защото само докато се приближим до въздухообразното в човека, тутакси се разкрива безсмислеността на това, да се чувстваме ограничени вътре в своята кожа.
Често съм казвал: въздушната маса, която имам сега в мен, току-що е била вън от мен, а въздушната маса, която след минутка ще бъде в мен, се намира отвън. Така че само тогава ще бъдем правилно усещащи себе си хора, ако по отношение на нашата въздушна формация не се считаме за отрязани от външния свят. Ние сме навсякъде, където е външният въздух. Няма разлика между това, да имате бучка захар в устата си, която в следващия момент ще бъде в стомаха ви, а след това ще извърви определен път, и това, намира ли се някаква въздушна маса в един момент навън, а в следващия -във вашите дробове.
към текста >>
228.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Своето мощно преживяване човека от онези времена е изразявал с такива думи: "В главата си аз
чувствам
цялата Земя.
4 в дясно). И особено важно за човека от древните времена е било да усеща, как главата му се отваря относително безпрепятствено по направление към гърдите. Този човек е усещал вътрешната конфигурация на главата като отражение на Земята. И както е чувствал вътрешната конфигурация на главата в образа на Земята, така е довеждал обкръжението на Земята – всичко, което е над Земята и около нея – във връзка с обърнатия към сърцето отвор долу. В това той е виждал образ на откриващата се за Слънцето Земя.
Своето мощно преживяване човека от онези времена е изразявал с такива думи: "В главата си аз чувствам цялата Земя.
Главата е миниатюрна Земя. Но тази Земя се открива към моята гръд, която носи вътре сърцето. И ставащото между главата, гърдите и сърцето е образ на това, което се изнася от моя живот в Космоса, изнася се в земното обкръжение, открито за Слънцето. " Велико и имащо дълбоко значение е било за него това преживяване, за което той е можел да каже: "Тук, в моята глава, живее Земята. Когато отивам по-надълбоко, тук Земята се открива на Слънцето (виж стрелката, рис.
към текста >>
Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как
чувствам
е, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите. Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце? Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше. От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце.
Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
към текста >>
И както вече съм казвал, започваме все повече да
чувствам
е потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник.
Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци. Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие.
И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник.
Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече. В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували. В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци. И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
към текста >>
От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато
чувствам
е, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното.
При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта.
От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното.
И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците. Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
към текста >>
229.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Ние
чувствам
е, че това, което аз описвах като навлизане на природно-елементарните царства, на духовното във физическата природа, - е било необходимо само в качеството му на встъпление.
Какъв контраст със съвременна книга по история, която, разбира се, е напълно приспособена за нашето време! Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите. Това, несъмнено, е напълно убедително за съвремието. Но каква детинщина е това в сравнение с истината! От друга страна, ние получаваме грандиозно впечатление, когато гледаме картината на походите на Александър, дадена ни от Лампрехт, който им приписва съвсем друга цел.
Ние чувстваме, че това, което аз описвах като навлизане на природно-елементарните царства, на духовното във физическата природа, - е било необходимо само в качеството му на встъпление.
Защото, каква е целта на Александровите походи в "Песента на Александър" от Лампрехт?
към текста >>
Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз
чувствам
дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там
чувствам
духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия.
Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода. В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух. Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик. А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта. В промеждутъчната зона между топлина и сухост, тоест по направление към Индия, се е преживявала област от Земята, където е управлявал огненият елемент.
Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия.
/*Виж лекциите от 14 и 21 декември 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA, том 232)./
към текста >>
230.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Знаете, че сега, когато във въздуха има въглероден диоксид, възникнал в резултат на дишането на човешките същества, можем да
чувствам
е, че самите ние сме издишали въглеродния диоксид, издишали сме го в пространството.
Знаете, че сега, когато във въздуха има въглероден диоксид, възникнал в резултат на дишането на човешките същества, можем да чувстваме, че самите ние сме издишали въглеродния диоксид, издишали сме го в пространството.
Затова сега имаме слаба връзка с Космоса. Благодарение на въздушната част от нашата природа, благодарение на въздуха, които е основата за дишането и други въздушни процеси, протичащи в човешкия организъм, ние имаме жива връзка с великата Вселена, с Макрокосмоса. Човешкото същество може сега да погледне към своето изходящо дихание, към въглеродния диоксид, който е бил в него, а сега е вън от него. Но също както сега можем да погледнем към въглеродния диоксид, който издишаме, - обикновено не правим това, но бихме могли, - така посветените от древността са гледали към целия растителен свят. Този, които е получил посвещение в източните мистерии или е възприел мъдрост, произлязла от източните мистерии, можел да каже: аз гледам назад към древната Слънчева епоха в развитието на света, - тогава аз все още носих в себе си растенията.
към текста >>
231.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И така, поглеждайки към страшните езици на огъня, които ни изпълват с такава невъобразима скръб, ще по
чувствам
е в същото време, че се посветихме с тържествена клетва на висшите Божествени сили, които присъстват в нас, ще по
чувствам
е, как духовният пламък се разгаря в нашите сърца.
И така, поглеждайки към страшните езици на огъня, които ни изпълват с такава невъобразима скръб, ще почувстваме в същото време, че се посветихме с тържествена клетва на висшите Божествени сили, които присъстват в нас, ще почувстваме, как духовният пламък се разгаря в нашите сърца.
И пламъкът в нашите сърца ще хвърли нова светлина и топлина върху всичко, което беше замислено и вложено в Гьотеанума, върху всичко, което сега решаваме да пренесем по-нататък в авангарда на човешкото развитие. Сега отново ще повторим и задълбочим думите, които тогава успях да ви кажа в Гьотеанума, почти в същия този момент преди година. В тази нощ аз казах приблизително следното: "Ние сме на прага на новата година, ние трябва да отидем по-нататък и да посрещнем настъпването на космическата нова година". Ако Гьотеанума още го имаше, бихме могли да повторим сега този призив. Но него вече го няма.
към текста >>
232.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Само ако по
чувствам
е отвращение към този начин на действие, антропософията ще си прокара път в света.
Ние трябва да намерим в себе си мъжество и да признаем за лъжлив такъв начин на действие.
Само ако почувстваме отвращение към този начин на действие, антропософията ще си прокара път в света.
Именно стремежът към истината трябва да отстояваме в бъдеще в Дорнах, - да го отстояваме без фанатизъм, а на основата на честна, непосредствена любов към истината. Може би, като преминем през това, ще започнем да служим на доброто там, където в последните години са вършени само тежки грехове.
към текста >>
233.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Бих искал да кажа, че за тази част на кармата можем да кажем, че се
чувствам
е добре или зле в живота.
Така че, нашият поглед първо трябва да падне върху онова, което от нашето вътрешно устройство действа в нашата съдба, в нашата карма.
Бих искал да кажа, че за тази част на кармата можем да кажем, че се чувстваме добре или зле в живота.
Приятното състояние и неприятното състояние в живота ни е свързано с това, как ние вътрешно сме устроени въз основа на нашето етерно тяло.
към текста >>
Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния,
чувствам
е се нещастни до смърт чрез самите нас, или се
чувствам
е щастливи чрез самите нас.
Първият свят беше светът, в който ние всъщност не усещаме никаква зависимост - минералният свят.
Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас.
От този свят е взето онова, което се проявява в нашата съдба в зависимост от нашето вътрешно устройство, от цялата наша етерна човешка същност. Сега ние стигаме до това, което по-нататък дълбоко обуславя нашата съдба, нашите симпатии и антипатии. И тези симпатии и антипатии, в крайна сметка ни донасят онова, което принадлежи на нашата съдба в много по-висока степен отколкото само растежните сили.
към текста >>
234.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Днес между раждането и смъртта ние живеем в нашето земно тяло така, че с нашето обикновено съзнание се
чувствам
е силно изолирани от духовния свят.
Нека разгледаме - бих искал да кажа - най-грубо въпроса за кармата. Какво означава тя? В човешкия живот трябва да отбележим редуващи се земни съществувания. Когато осъзнаем себе си в определен земен живот, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на редица минали животи. Този земен живот е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес.
Днес между раждането и смъртта ние живеем в нашето земно тяло така, че с нашето обикновено съзнание се чувстваме силно изолирани от духовния свят.
От това обикновено съзнание хората говорят за духовния свят като за нещо отвъдно. Хората стигат дотам, да говорят за този духовен свят така, като че ли се съмняват в него, като че биха искали да го отрекат напълно и т.н..
към текста >>
Въпреки всичко чрез това ние не
чувствам
е нашата свобода възпрепятствана.
Основният факт за свободното човешко същество е един факт, който може непосредствено да бъде изживян. Но в обикновения земен живот ние вършим много неща, вършим ги в пълна свобода и всъщност от своя страна те изглеждат така, че ние не можем да ги оставим неизвършени.
Въпреки всичко чрез това ние не чувстваме нашата свобода възпрепятствана.
към текста >>
Аз се разхождам из моята стая на свободата, обаче навсякъде стигам до границата на моята кармическа свобода и
чувствам
тази кармическа необходимост.
Сега гледайки тази рисунка, вие можете да изтъкнете следното. Вие можете да кажете: - Добре, в определена област сега съм свободен; но аз стигам до границата на моята свобода.
Аз се разхождам из моята стая на свободата, обаче навсякъде стигам до границата на моята кармическа свобода и чувствам тази кармическа необходимост.
към текста >>
235.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
12/ Там, където не достигаме с нашето съзнание - където не достигаме дори до причините за нашите спомени, - там ние не се
чувствам
е като човек, там сме включени в света, там ние сме част от света.
А сега, виждате ли: Където в будното дневно съзнание мислим, представяме си, само там ние самите всъщност сме човек, там се усещаме като човек. /Виж рис.
12/ Там, където не достигаме с нашето съзнание - където не достигаме дори до причините за нашите спомени, - там ние не се чувстваме като човек, там сме включени в света, там ние сме част от света.
Също както е във физическия живот: Вие вдишвате въздуха, който след това имате в себе си. Малко преди това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух. След малко вие отново го предавате на света. Вие ставате едно със света. Въздухът е ту вън, ту вътре, ту вън, ту вътре.
към текста >>
Когато ние хората пристъпваме към нашата съдба само според чувствата, ние гледаме в зависимост от нашето вероизповедание нагоре към боговете, или към някакво провидение и
чувствам
е, че протичането на нашия земен живот е зависимо от това.
Когато ние хората пристъпваме към нашата съдба само според чувствата, ние гледаме в зависимост от нашето вероизповедание нагоре към боговете, или към някакво провидение и чувстваме, че протичането на нашия земен живот е зависимо от това.
Обаче боговете, а именно онези, които ние признаваме като същества на първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, те имат, така да се каже, едно обратно религиозно вероизповедание. Те чувстват тяхната необходимост при хората на Земята, чиито творци са те. Заблужденията и опасностите, в които хората изпадат, трябва да бъдат изправени от боговете. И това, което боговете отново приготвят за нас в по-късния живот като наша съдба, те предварително го изживяват.
към текста >>
236.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Трябва да по
чувствам
е, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация.
Една такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, една такава мисъл трябва да обхване живота на нашите чувства, на цялата ни душа, да проникне в нашето сърце.
Трябва да почувстваме, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация.
Ние сме го свързали с нашата душа. Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в цялостта на човечеството. За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени конкретни примери. И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата.
към текста >>
Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се
чувствам
е вкоренени в цялостта на човечеството.
Една такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, една такава мисъл трябва да обхване живота на нашите чувства, на цялата ни душа, да проникне в нашето сърце. Трябва да почувстваме, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация. Ние сме го свързали с нашата душа.
Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в цялостта на човечеството.
За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени конкретни примери. И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата.
към текста >>
За да можем да по
чувствам
е това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени конкретни примери.
Една такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, една такава мисъл трябва да обхване живота на нашите чувства, на цялата ни душа, да проникне в нашето сърце. Трябва да почувстваме, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация. Ние сме го свързали с нашата душа. Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в цялостта на човечеството.
За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени конкретни примери.
И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата.
към текста >>
237.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Да разберем кармата, означава да
чувствам
е в нашите сърца това, което можем да
чувствам
е, когато виждаме как чрез човешките души в по-късните епохи се влива онова, което е съществувало в минали времена.
Всъщност хората живеят така на Земята, като че ги засяга само Земята и като че не целият Космос действа върху Земята и живее в човека, а като че миналите времена не продължават да действат чрез това, че ние самите пренасяме в по-късни времена онова, което сме възприели. Да се разбере кармата, не значи да се говори някак в понятия за редуващите се земни прераждания.
Да разберем кармата, означава да чувстваме в нашите сърца това, което можем да чувстваме, когато виждаме как чрез човешките души в по-късните епохи се влива онова, което е съществувало в минали времена.
Когато виждаме как действа кармата, тогава човешкият живот получава съвършено друго съдържание. Стоейки в човешкия живот, ние самите се чувстваме съвършено различно.
към текста >>
Стоейки в човешкия живот, ние самите се
чувствам
е съвършено различно.
Всъщност хората живеят така на Земята, като че ги засяга само Земята и като че не целият Космос действа върху Земята и живее в човека, а като че миналите времена не продължават да действат чрез това, че ние самите пренасяме в по-късни времена онова, което сме възприели. Да се разбере кармата, не значи да се говори някак в понятия за редуващите се земни прераждания. Да разберем кармата, означава да чувстваме в нашите сърца това, което можем да чувстваме, когато виждаме как чрез човешките души в по-късните епохи се влива онова, което е съществувало в минали времена. Когато виждаме как действа кармата, тогава човешкият живот получава съвършено друго съдържание.
Стоейки в човешкия живот, ние самите се чувстваме съвършено различно.
към текста >>
238.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да по
чувствам
е какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война.
Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена.
Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война.
Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество. Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден.
към текста >>
Когато се по
чувствам
е с това съзнание, от него ние ще действаме също така смело.
Нека от това Коледно събрание се развиват много неща във все по-нататъшно обновление. И нека те се развиват преди всичко чрез истински, сърцати души, смели души на антропософи, които стоят в живота като представители на антропософското дело. Когато от организираните от нас прояви все повече и повече расте смелостта в душите, в сърцата на нашите антропософски приятели, тогава най-после ще израсне и това, от което се нуждаем - като тялото - в Антропософското общество за антропософската душа - смело внасяне в света на онова откровение на духа, което е необходимо за по-нататъшното развитие на хората в настъпилата светла епоха, която следва след изтичането на Кали-Юга.
Когато се почувстваме с това съзнание, от него ние ще действаме също така смело.
И нека всяка една от нашите организирани прояви бъде енергизиране на такава смелост. Нека то бъде такова, благодарение на това, че ние действително сме в състояние да схващаме сериозно това, което изглежда парадоксално и глупаво за онези, които в много отношения днес дават тон на живота. Обаче това, което е давало тон в определено време, то много пъти бързо е било замествано от това, което е било подтискано. Нека от признаването на историята, свързано с напредъка на човешкия живот, да се породи именно смелостта на антропософската деятелност, която е необходима за по-нататъшния прогрес на цивилизацията на човечеството.
към текста >>
239.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И точно тогава, когато
чувствам
е кармата като справедливо изкупление, ние никога не ще пропуснем да видим, как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато той се държи в живота по възмутителен начин.
Когато една такава душа се е пречистила, тя по един благотворен начин ще пренесе силата, която е пречистена и в следващите времена, в по-късни земни епохи.
И точно тогава, когато чувстваме кармата като справедливо изкупление, ние никога не ще пропуснем да видим, как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато той се държи в живота по възмутителен начин.
Справедливото изкупление става, но човешките сили не се изгубват. А когато извършеното е изравнено чрез справедливото изкупление, тогава лошото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто. Ето защо една такава съдба, каквато описахме днес, е твърде разтърсваща.
към текста >>
240.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В този човешки живот вършим, мислим и
чувствам
е едно или друго нещо.
Ние стоим вътре в определен човешки живот.
В този човешки живот вършим, мислим и чувстваме едно или друго нещо.
Ние влизаме в отношения с хора и вътре в тези отношения се разиграва това или онова. Ние мислим, чувстваме, искаме, вършим тези неща, които изискват кармическо изравняване. Създаваме си отношения с хора, вследствие на което стават неща, които отново изискват кармическо изправяне. Разгледайте веднъж човешкия земен живот от тази гледна точка и след това вижте, че в края на този земен живот човекът минава през вратата на смъртта и отива в духовния свят. Сега той живее вътре в духовния свят.
към текста >>
Ние мислим,
чувствам
е, искаме, вършим тези неща, които изискват кармическо изравняване.
Ние стоим вътре в определен човешки живот. В този човешки живот вършим, мислим и чувстваме едно или друго нещо. Ние влизаме в отношения с хора и вътре в тези отношения се разиграва това или онова.
Ние мислим, чувстваме, искаме, вършим тези неща, които изискват кармическо изравняване.
Създаваме си отношения с хора, вследствие на което стават неща, които отново изискват кармическо изправяне. Разгледайте веднъж човешкия земен живот от тази гледна точка и след това вижте, че в края на този земен живот човекът минава през вратата на смъртта и отива в духовния свят. Сега той живее вътре в духовния свят. Но в духовния свят не е както във физическия свят. Във физическия свят вие стоите извън другите хора.
към текста >>
Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да по
чувствам
е или представим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите».
Искам да спомена това само за да видите, че когато стигаме до тези неща нашето отношение спрямо живота трябва да се разшири.
Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или представим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите».
Това съвсем не трябва да бъде така, но при известни обстоятелства, когато искаме да знаем откъде трябва да тръгнем, ние трябва да се върнем назад към онова, което сме видели по-рано като едно пророчество и после да го свържем с това.
към текста >>
241.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Не трябва да си въобразяваме, че когато се
чувствам
е изморени от нещо, ние сме се напрягали духовно.
Вижте, ако действително положите усилия да създадете един такъв образ, да го обработите напълно пластично с характерни, ясни линии през първия ден, след като сте имали изживяването, вие сте се напрегнали вече духовно. Подобно нещо изисква духовно напрежение. Извинете, това не трябва да се счита като едно подхвърляне, - при всички тези неща присъстващите винаги се изключват, - но все пак трябва да се каже, че повечето хора изобщо не познават, какво е духовно усилие, защото духовното усилие, действителното духовно напрягане става чрез активността на душата. Когато оставяме светът така да действа върху нас, когато оставяме мислите да текат, без да ги вземем в ръцете си, тогава не изпитваме никакво духовно напрежение. Умората съвсем не означава, че сме имали духовно напрежение.
Не трябва да си въобразяваме, че когато се чувстваме изморени от нещо, ние сме се напрягали духовно.
Човек може да се почувства изморен например също и при четене. Обаче когато при четенето човек сам не е някак съпродуктивно действащ, когато оставя върху него да действат само мислите от книгата, човек не се напряга. Напротив, онзи, който действително се е напрегнал духовно, който се е напрегнал чрез вътрешната дейност на душата, той взема тогава една книга, а именно една много интересна книга, тогава в четенето той най-добре се освобождава именно от духовното напрежение. Но естествено човек може да заспи над една книга, когато се е изморил. И това изморяване съвсем не е признак за духовно напрежение.
към текста >>
242.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да пред
чувствам
е в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии.
В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата. Те говорят от всичките три йерархии.
И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии.
Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си.
към текста >>
243.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато застанем на Земята с такова усещане, когато по
чувствам
е физическото на нашето непосредствено местоживеене, по
чувствам
е етерното, което е на Земята и в Космоса, и заедно от Земята и от Космоса действа като етерно, когато погледнем астралното, което през звездите блести надолу към Земята и блести най-интензивно от звездата Слънце, когато погледнем към всичко това и поставим пред душата си величието на тази световна мисъл, тогава намираме за правилно, че в онези времена, когато чрез инстинктивното ясновидство не се мислеха само абстракции, а величието е могло да се усети мисловно, могло е да бъде доведено до разбирането на хората: една такава величествена мисъл в цялата й пълнота не може винаги да се игнорира.
Когато застанем на Земята с такова усещане, когато почувстваме физическото на нашето непосредствено местоживеене, почувстваме етерното, което е на Земята и в Космоса, и заедно от Земята и от Космоса действа като етерно, когато погледнем астралното, което през звездите блести надолу към Земята и блести най-интензивно от звездата Слънце, когато погледнем към всичко това и поставим пред душата си величието на тази световна мисъл, тогава намираме за правилно, че в онези времена, когато чрез инстинктивното ясновидство не се мислеха само абстракции, а величието е могло да се усети мисловно, могло е да бъде доведено до разбирането на хората: една такава величествена мисъл в цялата й пълнота не може винаги да се игнорира.
Веднъж тя трябва да се обхване с поглед, да се остави да въздейства на душата с цялата си невероятна сила, да се остави да действа вътре в душата на човека - без да се разваля и корумпира от съзнанието. И когато премислим, чрез какво старото инстинктивно ясновидство реализира такова настроение, от всичко това, което тогава е било дадено, за да се реализира тази мисъл всред човечеството, в наше време ни е останал Коледният празник.
към текста >>
Тогава обаче, когато погледнем нагоре в безкрайността на Космоса, пред
чувствам
е нещо, което се издига над земното, както Земята с нейните физически субстанции и сили се простира надолу под космическото.
Тогава обаче, когато погледнем нагоре в безкрайността на Космоса, предчувстваме нещо, което се издига над земното, както Земята с нейните физически субстанции и сили се простира надолу под космическото.
Земята има нещо подкосмическо във физическото, а Космосът има нещо надземно в Духът-себе.
към текста >>
244.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато говорим за кармата в истинския смисъл на думата, дълбоко в нас ние трябва да по
чувствам
е връзката на божествения свят с човешкия свят.
Тогава без съмнение има моменти, които също трябва да съществуват при неповърхностния човек, в които кармата може тежко да подтиска някого. Но всички тези моменти отново ще бъдат изравнени чрез други моменти, в които кармата ще му даде крила така, че той да се издигне със своята душа от земните царства в божественото царство.
И когато говорим за кармата в истинския смисъл на думата, дълбоко в нас ние трябва да почувстваме връзката на божествения свят с човешкия свят.
към текста >>
245.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но днес ние не
чувствам
е по един жив начин душевната нагласа, която е предхождала настоящата епоха.
Тъй като епохата на интелекта днес е налице, чрез съизживяването на настоящето човек винаги може да си състави една правилна представа какво представлява интелектуализмът, какво се е появило на повърхността на европейската цивилизация именно в 14-то, 15-то столетие.
Но днес ние не чувстваме по един жив начин душевната нагласа, която е предхождала настоящата епоха.
Когато разглеждаме историята, проектираме онова, което сме свикнали да виждаме в настоящето също и назад в миналото историческо развитие. Така не придобиваме особено вярна представа за това, колко съвършено различни са били духовете преди тази епоха. И когато оставим да говорят документите, ние до голяма степен вече внасяме именно в тях онова, което е днешният начин на мислене и на разглеждане на нещата.
към текста >>
Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз
чувствам
», «аз искам».
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела.
Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам».
При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите. - Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис.
към текста >>
При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз
чувствам
, аз искам».
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам».
При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам».
Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите. - Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис. 1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т.
към текста >>
Те действително мислеха «аз
чувствам
, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите.
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля».
Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите.
- Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис. 1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т. н.. Те си представяха Земята като гъста, твърда космическа маса и като нещо друго, което принадлежи към Земята, си представяха лунната сфера, която се простира нагоре до самата Луна /жълто/.
към текста >>
246.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Тогава се научаваме да гледаме по друг начин, с душевна топлота нагоре към сребристо светещата Луна, към ослепителното Слънце, към блещукащите през нощта звезди; защото ние също и човешки се
чувствам
е съединени с всичко това.
В областта на планетите намираме само онези души, които са на път да слязат в земното съществуване или са на път за духовния свят след смъртта. Не можем обаче да говорим за среднощния час между смъртта и едно ново раждане, без да помислим за една звезда, която човек обитава през този период, като също вземем предвид това, което казах за същността на звездите. Когато се пристъпи с такова знание към Космоса, мои мили приятели, там навън се намират звездите, космическите знаци, от които към нас блести и сияе душевният живот на онези, които се намират между смъртта и едно ново раждане. Тогава сме заставени да разгледаме и констелациите на звездите, като се запитаме: - Как е свързано с човешкия живот всичко това, което виждаме в космическите ширини?
- Тогава се научаваме да гледаме по друг начин, с душевна топлота нагоре към сребристо светещата Луна, към ослепителното Слънце, към блещукащите през нощта звезди; защото ние също и човешки се чувстваме съединени с всичко това.
И това - човешките души да се чувстват свързани с целия Космос, - трябва да бъде постигнато за тях чрез антропософията. Тогава обаче ни се разкриват също и определени тайни на космическото съществуване.
към текста >>
247.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И в убедителното и внушително за този, който може да го разбере съчинение «Битката на седемте изкуства»[9], ние
чувствам
е духовното дихание на седемте свободни изкуства.
Когато някои днешни хора четат литературата от онова време, тя им се вижда суха, но тя не е суха, когато човек успее да си изработи представа за това, което стоеше пред душите на онези, които преподаваха и действаха в Шартр. Това чувство на свързаност с живите богове на седемте свободни изкуства действаше живо също и в поезията, която се раждаше в Шартр.
И в убедителното и внушително за този, който може да го разбере съчинение «Битката на седемте изкуства»[9], ние чувстваме духовното дихание на седемте свободни изкуства.
Всичко това действаше в 12-то столетие.
към текста >>
248.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Трябва добре да си представим, също и душевно да по
чувствам
е това, което всъщност е налице тук.
Такива неща се случват под импулса на Михаил и тогава също се случиха. Съществата, които участваха в тези земни дела в Михаиловата епоха, не бяха на Земята по времето на Мистерията на Голгота. Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята.
Трябва добре да си представим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук.
Ако изберем аспекта, който се вижда от Земята, тогава си казваме: - Тук, в човечеството земното развитие е достигнало до определена точка. Висшият слънчев дух Христос слезе на Земята, въплъти се в човека Исус от Назарет. Жителите на Земята имаха изживяването, че Христос, висшият слънчев Дух, е дошъл при тях. Но те не са много наясно, как да оценят това събитие.
към текста >>
249.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Виждате ли, когато по този начин имаме пред себе си Ариман, ние естествено ще по
чувствам
е тогава и пълната противоположност между Ариман и Михаил.
Виждате ли, когато по този начин имаме пред себе си Ариман, ние естествено ще почувстваме тогава и пълната противоположност между Ариман и Михаил.
Защото за Михаил съвсем не е важно индивидуалното в интелигентността. Ч овекът постоянно е изложен на изкушението да направи от интелигентността нещо лично и индивидуално по образец на Ариман. Всъщност Ариман има много презрително мнение за Михаил, той смята Михаил за глупав. Естествено това е само по отношение на самия него, защото Михаил не иска лично да си присвои интелигентността, а иска и в течение на хилядолетия е искал да управлява пан-интелигентността през еоните. И сега, когато хората притежават интелигентността, тя отново би трябвало да бъде управлявана от него като нещо общочовешко, като нещо, което да ползва всички хора под формата на всеобща интелигентност.
към текста >>
250.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние трябваше да по
чувствам
е, че намиращият се сред антропософското движение отделен човек, долавя нещо от особеното кармично положение, което поражда стремежа на човека към антропософските въпроси.
Ние трябваше да почувстваме, че намиращият се сред антропософското движение отделен човек, долавя нещо от особеното кармично положение, което поражда стремежа на човека към антропософските въпроси.
Ние трябва да си признаем, че в обикновените условия на живота човекът долавя малко от своята карма и че той застава в живота така, като че нещата, които за него се превръщат в преживявания, стават по случайност. Че в това, което ни среща в земния живот от раждането до смъртта има съдбовно-кармически взаимовръзки, малко се обръща внимание. А когато му се обърне внимание, тогава хората веднага вярват, че в него се изразява нещо фаталистично, изразява се нещо, което поставя под въпрос човешката свобода и други подобни.
към текста >>
251.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И ние трябва да се по
чувствам
е вътре във всичко, което е антропософско движение.
Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил. При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното. На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този величествен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил.
И ние трябва да се почувстваме вътре във всичко, което е антропософско движение.
Защото цялото това величие се проявява първо в навлязлата вече в безредие човешка карма. Когато помислим, как в кармическите връзки се крие една всеобща истина и как светът е такъв, че даже в тези всеобщи кармически връзки в течение на столетия можаха да се намесят изключенията, и как се появява изискването, космическите изключения да бъдат приведени в техния порядък, тогава ще почувстваме - защото тази е задачата, мисията на антропософското движение - великото значение и необходимост на антропософското движение.
към текста >>
Когато помислим, как в кармическите връзки се крие една всеобща истина и как светът е такъв, че даже в тези всеобщи кармически връзки в течение на столетия можаха да се намесят изключенията, и как се появява изискването, космическите изключения да бъдат приведени в техния порядък, тогава ще по
чувствам
е - защото тази е задачата, мисията на антропософското движение - великото значение и необходимост на антропософското движение.
Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил. При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното. На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този величествен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил. И ние трябва да се почувстваме вътре във всичко, което е антропософско движение. Защото цялото това величие се проявява първо в навлязлата вече в безредие човешка карма.
Когато помислим, как в кармическите връзки се крие една всеобща истина и как светът е такъв, че даже в тези всеобщи кармически връзки в течение на столетия можаха да се намесят изключенията, и как се появява изискването, космическите изключения да бъдат приведени в техния порядък, тогава ще почувстваме - защото тази е задачата, мисията на антропософското движение - великото значение и необходимост на антропософското движение.
към текста >>
252.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Днес са събрани много приятели, които от Коледното събрание насам за първи път са тук и поради това се
чувствам
задължен, като въведение макар и с малко думи да обърна вниманието ви върху Коледното събрание.
Днес са събрани много приятели, които от Коледното събрание насам за първи път са тук и поради това се чувствам задължен, като въведение макар и с малко думи да обърна вниманието ви върху Коледното събрание.
Чрез това Коледно събрание[1] Антропософското общество трябваше да получи нов импулс, а именно онзи импулс, който трябва да стане негов собствен импулс, ако действително през него по достоен начин ще тече онзи живот, който чрез антропософията ще трябва да бъде въплътен в цивилизования живот на човечеството. От това Коледно събрание насам в Антропософското общество действително навлезе един езотеричен импулс. Досега това Антропософско общество беше, така да се каже, мястото за административно управление на антропософията. Още от самото начало антропософията беше онова, през което тече духовният живот, който от последната третина на 19-то столетие до днес е достъпен за човечеството. Обаче това антропософско движение трябва да се схваща така, че онова, което протича от него тук на Земята, е само външната изява на нещо, което става в духовния свят за развитието на човечеството.
към текста >>
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се
чувствам
е добре.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре.
Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>
253.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще по
чувствам
е, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята.
Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на свещеното, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира.
Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята.
Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци.
към текста >>
254.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние съвсем не обръщаме внимание на това, какъв е той външно, а се
чувствам
е свързани с него.
При запознаването с този човек ние се натъкваме на две неща. Помислете си и ще откриете, че това, което искам да разкажа сега, съществува в някаква повече или по-малка слаба форма. Запознаваме се с един друг човек. Често пъти ние създаваме една вътрешна връзка с този човек, независимо от това, дали той е красив или грозен, умен или глупав. Какъвто и да бъде той, ние се свързваме вътрешно с него.
Ние съвсем не обръщаме внимание на това, какъв е той външно, а се чувстваме свързани с него.
Това е единият вид крайност. Другият вид е, че се запознаваме с един човек, не чувстваме тази вътрешна връзка, но можем да получим от него интелектуално или морално впечатление. Ние можем добре да го опишем. Да говорим за първия човек, когато след запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас. Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно.
към текста >>
Другият вид е, че се запознаваме с един човек, не
чувствам
е тази вътрешна връзка, но можем да получим от него интелектуално или морално впечатление.
Запознаваме се с един друг човек. Често пъти ние създаваме една вътрешна връзка с този човек, независимо от това, дали той е красив или грозен, умен или глупав. Какъвто и да бъде той, ние се свързваме вътрешно с него. Ние съвсем не обръщаме внимание на това, какъв е той външно, а се чувстваме свързани с него. Това е единият вид крайност.
Другият вид е, че се запознаваме с един човек, не чувстваме тази вътрешна връзка, но можем да получим от него интелектуално или морално впечатление.
Ние можем добре да го опишем. Да говорим за първия човек, когато след запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас. Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно. Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме.
към текста >>
255.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
При тази дума «прикритология»[1] ние
чувствам
е нещо.
Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени. В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените». Характерно е, когато един човек образува израза «прикритология».
При тази дума «прикритология»[1] ние чувстваме нещо.
към текста >>
256.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние
чувствам
е това, като стоящо на същото равнище с нас и от земното царство насочваме поглед към областта на небето, към духовната област - както я наричат в най-различните възгледи.
Ние можем да опишем човешкото съществуване и така, че да кажем: - С физическото раждане, с физическото зачатие от едно чисто духовно съществуване човекът влиза в областта на природния порядък на животинското, растителното и минералното царство; а когато минава през вратата на смъртта, човекът влиза в царството на стоящите над него същества. Единият път човекът живее в едно физическо тяло, което го свързва с царствата на природата; другият път, между смъртта и едно ново раждане, човекът живее в едно духовно тяло - ако мога да си послужа с този израз, - което също така го свързва със съществата на висшите йерархии. Тук в земното царство ние се обръщаме първо към това, което се намира в заобикалящия ни свят.
Ние чувстваме това, като стоящо на същото равнище с нас и от земното царство насочваме поглед към областта на небето, към духовната област - както я наричат в най-различните възгледи.
Земният човек поглежда нагоре със своите предчувствия, със своята религиозна благочестивост, с онова, което за неговото земно съществуване има най-голяма стойност и заслужава той да се стреми към него. И когато иска да си състави представа за това, което се намира там горе в духовното царство, той си създава образи, които са взети от земното, по земен начин си представя онова, което се намира горе.
към текста >>
Ние се
чувствам
е, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата.
Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите.
Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата.
Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата. И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други. Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество. Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят.
към текста >>
Ние самите се
чувствам
е вплетени в тези дела и отдадени на тях.
И бих искал да кажа, че както тук на Земята говорим за това, което ни заобикаля - планини, реки, гори, ливади и т. н., така там ние говорим за това, при което ни довеждат съществата на втората йерархия. Това там е нашето обкръжение. Но този заобикалящ ни духовен свят не е в същия смисъл предметен, обективен, както на Земята, а този заобикалящ ни духовен свят е съставен от същества; всичко живее и то живее по духовен начин. Между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме не само същества и неща, а се научаваме да познаваме същества и делата, които те извършват помежду си.
Ние самите се чувстваме вплетени в тези дела и отдадени на тях.
към текста >>
Тогава обаче настъпва едно време, през което
чувствам
е, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот.
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот.
И в този живот между смъртта и едно ново раждане пред нас се разкрива една разтърсваща, мощна перспектива. Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, виждаме как те се отнасят помежду си. Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат отношение към нас. И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен живот.
към текста >>
И ние съзираме какво мислим,
чувствам
е, усещаме.
Сега с абстрактните представи на съвеста ние не си казваме: - Ти си бил човек, който е действал несправедливо към този или онзи човек, който неправилно е мислил. - Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот. Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия. В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща.
И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме.
Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно. В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
към текста >>
Нещо много по-величествено
чувствам
е, когато сме в духовния свят и поглеждаме надолу.
И тогава животът продължава нататък. Когато вече доближим средата между смъртта и едно ново раждане, тогава натъпва нещо особено. Както ние стоим тук на Земята - особено в онези моменти, когато поглеждаме във Всемира, когато блещукащите звезди светят насреща ни, тогава усещаме величието на звездния небосвод.
Нещо много по-величествено чувстваме, когато сме в духовния свят и поглеждаме надолу.
Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе. Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли. И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние. Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот.
към текста >>
И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние
чувствам
е, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние.
Както ние стоим тук на Земята - особено в онези моменти, когато поглеждаме във Всемира, когато блещукащите звезди светят насреща ни, тогава усещаме величието на звездния небосвод. Нещо много по-величествено чувстваме, когато сме в духовния свят и поглеждаме надолу. Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе. Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли.
И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние.
Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот. Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли. Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта. Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността.
към текста >>
Понеже сега ние
чувствам
е: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот.
Нещо много по-величествено чувстваме, когато сме в духовния свят и поглеждаме надолу. Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе. Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли. И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние.
Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот.
Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли. Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта. Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността. Серафими, Херувими, Престоли, какво вършат те?
към текста >>
257.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз
чувствам
, ако вие вместо да гледате към Слънцето гледате към това, което е събудено в мен, аз, който съм последният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност.
Това, което като такава метаморфоза в древни времена особено радикално настъпва в течение на земния живот, което се наричаше «да бъдеш роден за втори път», това се приписваше на Слънцето и то с право, защото слънчевите сили са във връзка с всичко, което човек в пълна свобода може да направи от себе си. Но постепенно в развитието на човечеството се стигна дотам, че вече не беше присъщо за човека да поглежда нагоре в мировите висини и да внася съзнанието за това във физическия свят. Юлиан Апостата (Юлиан Отстъпникът)[13] искаше да насочи вниманието, че това още съществува, но то трябваше да се изкупи със смъртта. Христос обаче - чрез това, че внесе сила в думите си чрез морала, чрез религиозно-моралното задълбочаване, - искаше да донесе на човека онова, което природата не му даваше.
Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз чувствам, ако вие вместо да гледате към Слънцето гледате към това, което е събудено в мен, аз, който съм последният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност.
- И мистерийните учители от началното християнското време знаеха съвсем точно, че ще се развие само разумът, само интелектуалността, която ще донесе свободата на хората, но ще му вземе старото ясновидство, което го водеше в духовността на Космоса.
към текста >>
258.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
- Но когато се проникнем с познанието какво всъщност представлява Слънцето, ние ще по
чувствам
е, че горе, където слънчевото кълбо преминава през Всемира, там е арената, на която се изграждат бъдещите поколения хора, в техните духовни първообрази.
Когато се обхванат такива неща с истинските познавателни способности, трябва да се погледне към Слънцето и да се каже: - Неговите физически лъчи са прекрасни, прекрасно е това, което струи към Земята като слънчева топлина.
- Но когато се проникнем с познанието какво всъщност представлява Слънцето, ние ще почувстваме, че горе, където слънчевото кълбо преминава през Всемира, там е арената, на която се изграждат бъдещите поколения хора, в техните духовни първообрази.
За формирането на хората на бъдещето там работят висшите йерархии заедно с човешките души, които бяха на Земята през предишния си земен живот. Това слънчево кълбо всъщност е духовният ембрион на това, което ние ще имаме като земен живот в бъдещето. През първата половина от слънчевото ни битие ние работим заедно с боговете, за да формираме нашето бъдещо земно човешко същество.
към текста >>
Но като човек да
чувствам
е, че сме слезли от една сфера, която може така да се опише, означава, че като човек в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние
чувствам
е, че трябва да станем достойни за това, което е слязло надолу с нас.
Навсякъде, където погледнем, животът се прояснява чрез разглеждането на взаимовръзките, които антропософията трябва да посочи не по един абстрактен, а по един съвсем конкретен начин. Но бихте ли могли да си представите, мои мили приятели, че вие приемате истинските описания на онова, което лежи отвъд земния живот, без от тези описания да получите вътрешно раздвижване на вашата душевност, вътрешно затопляне и просветляване на душата ви? Не се ли показва човешкият живот от раждането до смъртта по друг начин, не се ли чувства различно, когато тези описания, почерпени от свръхсетивния живот, наистина въздействат върху душата с цялата си вътрешна сила? Там човек съзерцава и знае: - Ние сме слезли от един свят, който може да се опише, ние внасяме във физическия свят това, което е живяло всред боговете. - Да се разбере това само теоретично, не е важно.
Но като човек да чувстваме, че сме слезли от една сфера, която може така да се опише, означава, че като човек в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние чувстваме, че трябва да станем достойни за това, което е слязло надолу с нас.
Стане ли познанието вътрешен волев импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен живот от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс. Това подсилване на моралните импулси, е съществен аспект на антропософията. Аз вярвам, че в тези три лекции този аспект е излязъл наяве в начина на описанието.
към текста >>
259.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
След това обаче не
чувствам
е нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло,
чувствам
е, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята.
Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали. Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си. Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства.
След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята.
Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята. Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна. Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта. Там обаче първо отново се срещаме с онези духовни същества, които в началото на земното битие на човека бяха великите пра учители. Първите същества, които срещаме в Космоса след нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в сферата на тяхното действие.
към текста >>
Няколко дни след смъртта ние не се
чувствам
е да живеем върху земното тяло, а
чувствам
е, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята.
Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си. Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства. След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята.
Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята.
Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна. Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта. Там обаче първо отново се срещаме с онези духовни същества, които в началото на земното битие на човека бяха великите пра учители. Първите същества, които срещаме в Космоса след нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в сферата на тяхното действие. И това е едно забележително изживяване за нас.
към текста >>
Ние
чувствам
е, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не
чувствам
е Луната само като едно тяло, а
чувствам
е цялата сфера като едно и орбитата на Луната я
чувствам
е като края на сферата; просто
чувствам
е, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна.
Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си. Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства. След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята. Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята.
Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна.
Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта. Там обаче първо отново се срещаме с онези духовни същества, които в началото на земното битие на човека бяха великите пра учители. Първите същества, които срещаме в Космоса след нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в сферата на тяхното действие. И това е едно забележително изживяване за нас.
към текста >>
260.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тогава в нашата душевност ние
чувствам
е свръхсетивното като нещо, което се намира над нас.
Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята. Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното.
Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас.
Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид. Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот. И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително.
към текста >>
И така в самите нас ние
чувствам
е с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела.
Те първо сами трябва да изживеят всичко. Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото. Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма. Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели. Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма.
И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела.
Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот. Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот. И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората. И нашето човешко самопознание по правилен начин се задълбочава, одушевява и одухотворява. И едва когато в течение на земния човешки живот разглеждаме случващото се така, че да прозрем причините му в духовния свят, чак тогава разглеждаме този живот в неговата истина.
към текста >>
261.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И когато така сме се запознали с някой, ние изобщо не се
чувствам
е притиснати да се размислим, какво представлява този човек и какво прави той.
Възможно е в този земен живот за първи път да срещнем един човек и веднага да имаме чувството, че сме душевно свързани с този човек. И напълно е възможно да имаме интензивни чувства към този човек, но може би изобщо да не ни интересува как той изглежда, дали е хубав или грозен, дали е вежлив или невежлив. Това, което ни привлича към този човек, се издига нагоре от душата ни, ние изпитваме симпатия към него. Да, в един или друг случай е възможно да изпитаваме и антипатия, която се поражда само от това, че сме се доближили до този човек и сме осъзнали, че той е тук; но това, което изпитваме към него, не зависи от впечатлението, което той ни прави със своите действия или с това, което той ни казва. Такива изживявания застават в земния ни живот като големи въпросителни, както обширните жизнени проблеми, които ни доставя животът.
И когато така сме се запознали с някой, ние изобщо не се чувстваме притиснати да се размислим, какво представлява този човек и какво прави той.
Всичко, което ни привлича към него в известно отношение се събира като сбор от чувства, като сбор от вътрешни усещания, изпълващи нашата душевна нагласа. Ние изобщо не чувстваме нуждата да ги оправдаем, взимайки под внимание какво върши той.
към текста >>
Ние изобщо не
чувствам
е нуждата да ги оправдаем, взимайки под внимание какво върши той.
Това, което ни привлича към този човек, се издига нагоре от душата ни, ние изпитваме симпатия към него. Да, в един или друг случай е възможно да изпитаваме и антипатия, която се поражда само от това, че сме се доближили до този човек и сме осъзнали, че той е тук; но това, което изпитваме към него, не зависи от впечатлението, което той ни прави със своите действия или с това, което той ни казва. Такива изживявания застават в земния ни живот като големи въпросителни, както обширните жизнени проблеми, които ни доставя животът. И когато така сме се запознали с някой, ние изобщо не се чувстваме притиснати да се размислим, какво представлява този човек и какво прави той. Всичко, което ни привлича към него в известно отношение се събира като сбор от чувства, като сбор от вътрешни усещания, изпълващи нашата душевна нагласа.
Ние изобщо не чувстваме нуждата да ги оправдаем, взимайки под внимание какво върши той.
към текста >>
Тези хора започват да ни интересуват, без всъщност да
чувствам
е в душата си някаква симпатия или антипатия към тях.
Но има и друг вид срещи с хора. Там не се появяват такива усещания.
Тези хора започват да ни интересуват, без всъщност да чувстваме в душата си някаква симпатия или антипатия към тях.
Хората ни интересуват. Ние се чувстваме принудени да разберем, дали те са добри или лоши, благосклонни или недоброжелателни, дали имат някакви способности или нямат. И във времето, което следва едно такова запознанство - да кажем, че сме срещнали някой, който също познава този човек, с когото ние сме се запознали и заговорим за същия човек - се вижда, че ние се чувстваме подтикнати да разговаряме за него. Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в живота и т.н.; ние се интересуваме за негова външност. При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него.
към текста >>
Ние се
чувствам
е принудени да разберем, дали те са добри или лоши, благосклонни или недоброжелателни, дали имат някакви способности или нямат.
Но има и друг вид срещи с хора. Там не се появяват такива усещания. Тези хора започват да ни интересуват, без всъщност да чувстваме в душата си някаква симпатия или антипатия към тях. Хората ни интересуват.
Ние се чувстваме принудени да разберем, дали те са добри или лоши, благосклонни или недоброжелателни, дали имат някакви способности или нямат.
И във времето, което следва едно такова запознанство - да кажем, че сме срещнали някой, който също познава този човек, с когото ние сме се запознали и заговорим за същия човек - се вижда, че ние се чувстваме подтикнати да разговаряме за него. Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в живота и т.н.; ние се интересуваме за негова външност. При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него. Ние съвсем не искаме да говорим за този човек. Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент.
към текста >>
И във времето, което следва едно такова запознанство - да кажем, че сме срещнали някой, който също познава този човек, с когото ние сме се запознали и заговорим за същия човек - се вижда, че ние се
чувствам
е подтикнати да разговаряме за него.
Но има и друг вид срещи с хора. Там не се появяват такива усещания. Тези хора започват да ни интересуват, без всъщност да чувстваме в душата си някаква симпатия или антипатия към тях. Хората ни интересуват. Ние се чувстваме принудени да разберем, дали те са добри или лоши, благосклонни или недоброжелателни, дали имат някакви способности или нямат.
И във времето, което следва едно такова запознанство - да кажем, че сме срещнали някой, който също познава този човек, с когото ние сме се запознали и заговорим за същия човек - се вижда, че ние се чувстваме подтикнати да разговаряме за него.
Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в живота и т.н.; ние се интересуваме за негова външност. При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него. Ние съвсем не искаме да говорим за този човек. Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент. И това, което сме имали заедно с него в миналото, то формира нашите чувства, оформя нашите усещания към него.
към текста >>
262.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние напълно си даваме дори правото да
чувствам
е по един интимен личен начин.
И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства.
Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин.
И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи. - И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
към текста >>
Ние
чувствам
е, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним.
Това настояще прави определено впечатление върху нас. Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли. Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем бледи, много по-бледи, много по-неопределени от възприятията на настоящето. Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен живот. И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре.
Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним.
Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени. Можем да срещнем такива хора. Аз искам да ви дам един пример за това. Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот. И виж ти, веднъж спомените му изчезнали.
към текста >>
И тогава духовно ще по
чувствам
е това външно телесно развитие на човека, ще по
чувствам
е, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия.
Виждате ли, ние трябва отново да достигнем до такива неща. По отношение на детето през неговите първи седем години от живота му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления. Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът. - Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия. Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане.
И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия.
Това може да бъде нещо велико в живота. А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството. Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен. Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна! В нашето обикновено съзнание ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни.
към текста >>
263.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да
чувствам
е непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот.
Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него!
Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот.
Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз. Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена. Така че ние можем да кажем (виж рис. 1):
към текста >>
И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно
чувствам
е прииждащите събития, които са ни изградили.
Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз. Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз. Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването. В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба.
И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили.
Някой достига четиридесетата си година. Той е постигнал нещо. Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет. Бих могъл да кажа известен психолог, физик, тогава щях да имам по-близък пример, но аз искам да представя един измислен пример. Той поглежда назад до осемнадесетата си година.
към текста >>
264.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вие ще кажете: - Тогава би трябвало нещата да изглеждат много своеобразни; тогава би трябвало постепенно да
чувствам
е, как азът и астралното тяло се движат от върха на пръстите на ръцете и краката към главата.
Когато това е физическото тяло, а това е етерното тяло, то вечер при заспиване азът и астралното тяло така излизат навън, че се насочват към главата. И ние съвсем схематично начертаваме, как те стават все по-големи и по-големи, но описват един вид полукръг. И на сутринта при събуждане, азът и астралното тяло, когато влизат отново във физическото тяло, наистина преминават през крайниците, през пръстите на ръцете и краката. Те всъщност описват един кръг и това, че се описва един кръг, трябва да се вземе по-буквално, отколкото се мисли. Защото в действителност, когато като нормален човек се събудим сутринта, пред ясновидското съзнание не изплува веднага картината, че цялото астрално тяло и целият аз са вътре във физическото и в етерното тяло, а че от сутринта до обяд и до следобед те бавно се придвижват навътре; азът и астралното тяло бавно се придвижват навътре във физическото тяло.
Вие ще кажете: - Тогава би трябвало нещата да изглеждат много своеобразни; тогава би трябвало постепенно да чувстваме, как азът и астралното тяло се движат от върха на пръстите на ръцете и краката към главата.
- За един напълно точен ясновидски поглед е точно така, но човекът вътрешно не го усеща. Защото начинът на действие на тези висши същности на човека е просто различен от този, при физическите неща. Вижте, когато един локомотив дърпа вагоните, това става там, където той се намира. И ако едни релси са дълги тридесет метра и локомотивът потегли, той ще измине първо първия метър, после втория и така нататък, и на петнадесетия метър, ако локомотивът още не е там, няма никакво действие. Но не е така при духовните неща.
към текста >>
265.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Искаме да се
чувствам
е свързани с вас, също и тогава, когато напуснем тази зала, бихме желали също и вроцлавските приятели да мислят за тези, които за свое най-голямо удовлетворение се намираха през това време всред тях.
Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно. Но антропософията би трябвало по всяко време сериозно да приема духовното, - във всеки миг, не само във всеки час. Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме. Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още след тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с душите си в духа, който става жив за нас чрез нашия мироглед. Нека ние, които заминаваме, да се сбогуваме с нашите приятели от вроцлавския клон така, че да им кажем: - Ние искаме да си спомняме за това, което ни беше позволено да изработим за нашите души и за душите на другите хора заедно с вас.
Искаме да се чувстваме свързани с вас, също и тогава, когато напуснем тази зала, бихме желали също и вроцлавските приятели да мислят за тези, които за свое най-голямо удовлетворение се намираха през това време всред тях.
към текста >>
266.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
При «Тя чувства» «Тя» означава «Световната душа», тоест не трябва да
чувствам
е това лично, а безлично, в смисъла на Световната душа.
В горепосоченото «То мисли» това «То» е «Общото световно мислене» и в нашите думи трябва да го изживяваме безлично.
При «Тя чувства» «Тя» означава «Световната душа», тоест не трябва да чувстваме това лично, а безлично, в смисъла на Световната душа.
При «Той иска» «Той» означава «Бог», в чиято воля поставяме цялото наше същество.
към текста >>
267.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В себе си аз искам да по
чувствам
В себе си аз искам да почувствам
към текста >>
Мога аз да
чувствам
Мога аз да чувствам
към текста >>
И двете искам аз да
чувствам
.
И двете искам аз да чувствам.
към текста >>
268.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
И да
чувствам
искам аз
И да чувствам искам аз
към текста >>
269.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да
чувствам
е една болка, една радост, която в момента нямаме.
Разликата е в това, че при първите ние сме присъствали с нашия Аз, с нашето Себе. И това е важ-ното. Добре е, когато се упражняваме в това, да извикваме обратно в спомена изживявания от нашето минало. Болка и радост, които сме изпитали, в спомена изглеждат съвсем другояче, отколкото някога в тогавашното настояще. Чрез това обратно извикване се приближаваме до истинското познание.
Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме.
Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с това се приближаваме до творящата божественост.
към текста >>
270.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз
чувствам
порив за дейност».
2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил. Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли.
Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност».
В действителност човек чувства това в цялата горна част на тялото. Тогава той се опитва да накара това чувство да потече към сърцето.
към текста >>
271.
Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ето, Божеството се разлива като сребърна, блестяща лунна светлина върху външния свят: ние се
чувствам
е като проникнати и залени от тази светлина.
Ето, Божеството се разлива като сребърна, блестяща лунна светлина върху външния свят: ние се чувстваме като проникнати и залени от тази светлина.
към текста >>
След отварянето ни за околния свят, където търсим да познаем Бога, ние се потопяваме вътре в душата си и чрез любовта, която ни свързва с всички същества, намираме връзката с Бога и
чувствам
е божествеността на своята душа.
След отварянето ни за околния свят, където търсим да познаем Бога, ние се потопяваме вътре в душата си и чрез любовта, която ни свързва с всички същества, намираме връзката с Бога и чувстваме божествеността на своята душа.
към текста >>
Докато
чувствам
е в себе си връзката с Бога, ние намираме в душата си този покой и този мир: покой ни обгръща, прониква в нас.
Думата Ruhe - покой, спокойствие, тишина има магическа сила. Комуто се удаде да се концентрира в нея и я остави да му въздейства, той чувства, като че ли целият е обзет от чувство на покой и мир.
Докато чувстваме в себе си връзката с Бога, ние намираме в душата си този покой и този мир: покой ни обгръща, прониква в нас.
към текста >>
272.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако по
чувствам
е срам за нещо и лицето ни се изчерви от засрамването, ние изпитваме нещо, което напомня за Лунното съществуване.
Ако почувстваме срам за нещо и лицето ни се изчерви от засрамването, ние изпитваме нещо, което напомня за Лунното съществуване.
Представете си един лунен човек. Той още не е могъл да казва за себе си «Аз», а е живял в едно смътно, сумрачно картинно съзнание, приютен изцяло в астрални сили и същества, с които се е чувствал едно и в пълна хармония. Представете си само, мои сестри и братя, един ден у един такъв лунен човек изведнъж се събужда чувството: «Аз съм един Аз. Аз съм различен от другите, аз съм самостоятелно същество и всички други около мене ме гледат.» Тогава едно невероятно чувство на срам би пламнало отгоре до долу в целия лунен човек; той би се опитал да изчезне, да потъне от срам, ако би могъл да почувства такова подранило азово чувство. Така също и ние, мои сестри и братя, когато ни обземе чувство на срам, желаем да изчезнем, да потънем в земята, да премахнем нашата индивидуалност.
към текста >>
273.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Разбираме ли, че на днешния ден, че след като
чувствам
е душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно.
Разбираме ли се днес правилно в тази празнична вечер. Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание. Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време.
Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно.
Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето. Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета. Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята. Да се опитаме да се поставим в положението, в което всъщност би трябвало да сме, трябва да бъдем, когато правилно осъзнаем този миг.
към текста >>
Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да по
чувствам
е какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа.
Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да почувстваме какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа.
Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество! Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер. Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер. Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа.
към текста >>
Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние
чувствам
е това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер.
Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да почувстваме какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа. Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество! Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер.
Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер.
Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа. Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове! Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите.
към текста >>
Нека да по
чувствам
е, мили мои сестри и братя, тези страхове!
Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество! Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер. Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер. Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа.
Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове!
Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите.
към текста >>
Да по
чувствам
е тази вечер сериозността на положението.
Водени от Кармата ние в този миг стоим на мястото, през което са преминали важни духовни течения.
Да почувстваме тази вечер сериозността на положението.
Веднъж в миналото човечеството беше стигнало крайната точка на стремежа към личността. Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово:
към текста >>
Нека се по
чувствам
е заобиколени от човешките души, в които звучи копнежът по Духа.
Все по-дълбоко потъваше и трябваше да потъва Ариман.
Нека се почувстваме заобиколени от човешките души, в които звучи копнежът по Духа.
Да почувстваме обаче, мили мои сестри и братя, как тези човешки души трябваше да останат при общия вик на копнеж, понеже Ариман, мрачният Ариман разпростира хаоса върху стремежа към духовно познание за световете на висшите Йерархии. Почувствайте, че в нашето време е налице възможността към четирикратно известеното Духовно Слово да прибавим и едно друго, което мога да ви представя само в символи.
към текста >>
Да по
чувствам
е обаче, мили мои сестри и братя, как тези човешки души трябваше да останат при общия вик на копнеж, понеже Ариман, мрачният Ариман разпростира хаоса върху стремежа към духовно познание за световете на висшите Йерархии.
Все по-дълбоко потъваше и трябваше да потъва Ариман. Нека се почувстваме заобиколени от човешките души, в които звучи копнежът по Духа.
Да почувстваме обаче, мили мои сестри и братя, как тези човешки души трябваше да останат при общия вик на копнеж, понеже Ариман, мрачният Ариман разпростира хаоса върху стремежа към духовно познание за световете на висшите Йерархии.
Почувствайте, че в нашето време е налице възможността към четирикратно известеното Духовно Слово да прибавим и едно друго, което мога да ви представя само в символи.
към текста >>
Нека по
чувствам
е това в този миг, мили мои сестри и братя.
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа.
Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя.
Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2]. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж. В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък.
към текста >>
274.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В обикновеното познание ние се
чувствам
е като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас.
При човека, който се стреми към познанието на посвещението, настъпва напълно друга ориентация. Той трябва да съзнава, че той като човек е обект и че той трябва да търси субекта за този обект-човек. Следователно настъпва напълно противоположно положение.
В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас.
В инициационното познание самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно познание субектите се явяват като резултат от него. Но това е предмет на едно едва по-късно познание.
към текста >>
И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние
чувствам
е, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
Това, което ви разказах сега за способността на човека да внася в етерното тяло на своята глава форми, които му дават възможност да опознава времевото, етерното тяло чак до своето рождение, всичко това изобщо води до едно особено настроение спрямо Космоса. Човек, така да се каже, загубва собствената си телесност, но се чувства живеещ в Космоса. В известна степен съзнанието се разширява в просторите на етера. Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове. Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора.
И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
към текста >>
275.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
При Платон още можем да по
чувствам
е: тази философия все още дава отражение върху целия човек.
Как хората в старите времена развиваха индивидуалната дарба за ясновидство? Ако с проницателност днес изучаваме философията на Платон, или съществуващото в тази на Хераклит, трябва да осъзнаем и това се отнася особено за още ранните гръцки философи че те са съвсем различни от по-късните философи. Прочетете първата глава на моята книга "Загадките на философията", където съм разкрил как тези древни философи, Талес и Парменид, Анаксимен и Хераклит, са все още под въздействието на своите лични темпераменти. Това досега не е било посочвано; първото споменаване за него е в моята книга. Неизбежно, по тази причина, е нужно да измине малко време, за да бъде възприето но това няма значение.
При Платон още можем да почувстваме: тази философия все още дава отражение върху целия човек.
Когато стигнем до Аристотел обаче, чувството е такова, като че ли си имаме работа с учен, изучаващ философия. Следователно да разберем Платон изисква по-дълбока проницателност, отколкото съвременният философ обикновено има на свое разположение. По същата причина има пропаст между Платон и Аристотел, Аристотел е вече учен в съвременен смисъл. Платон е последният философ в старогръцки смисъл; той е философ, чиито идеи са все още в известен смисъл напоени с живот. Докато съществува философия от този тип, връзката с духовния свят не се прекъсва, и наистина това продължи дълго време, всъщност през Средните Векове.
към текста >>
В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съ
чувствам
е на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно.
Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод. Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава. Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян.
В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно.
Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично знание води до беди, и че онези, които придобиват такова знание, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение. В последните седмици често сме говорили за факта, че твърде малко се вземат под внимание тези спънки и трудности. Най-злочести преживявания се срещат, когато става въпрос за публикуването на езотерично знание. Помощ оказвана и при най-добро желание към хората дори тогава най-елементарните неща водят до бедствие! Трудно ще повярвате колко често се случва един съвет да бъде даден някому и той да не му се хареса.
към текста >>
276.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Докато съм в процес на вмъкване, не
чувствам
нищо; само когато достигна точката, където ръкавите са зашити, аз
чувствам
нещо.
Сега предположете, че ръкавите на палтото ми бяха зашити и вмъквах ръцете си в палтото представете си, че имах сто ръце и исках да ги вмъкна по този начин в онова, което играе ролята на чувал. С тези сто ръце бих опрял до местата, където ръкавите са зашити. По същия начин прониквам във физическото тяло, леко до краищата на нервните влакна.
Докато съм в процес на вмъкване, не чувствам нищо; само когато достигна точката, където ръкавите са зашити, аз чувствам нещо.
Същото е с нервите; ние чувстваме нерва само в точката, където той свършва. През целия ден сме вътре в нервната субстанция, докосвайки краищата на нервите през цялото време. Човек не усеща това съзнателно, но то така или иначе се изразява в неговото съзнание. Сега хората мислят със своите Аз и астрално тяло и можем следователно да кажем: Мисленето е дейност, която се пренася от Аза и астралното тяло към етерното тяло. Нещо от етерното тяло също играе роля най-малкото неговото движение.
към текста >>
Същото е с нервите; ние
чувствам
е нерва само в точката, където той свършва.
Сега предположете, че ръкавите на палтото ми бяха зашити и вмъквах ръцете си в палтото представете си, че имах сто ръце и исках да ги вмъкна по този начин в онова, което играе ролята на чувал. С тези сто ръце бих опрял до местата, където ръкавите са зашити. По същия начин прониквам във физическото тяло, леко до краищата на нервните влакна. Докато съм в процес на вмъкване, не чувствам нищо; само когато достигна точката, където ръкавите са зашити, аз чувствам нещо.
Същото е с нервите; ние чувстваме нерва само в точката, където той свършва.
През целия ден сме вътре в нервната субстанция, докосвайки краищата на нервите през цялото време. Човек не усеща това съзнателно, но то така или иначе се изразява в неговото съзнание. Сега хората мислят със своите Аз и астрално тяло и можем следователно да кажем: Мисленето е дейност, която се пренася от Аза и астралното тяло към етерното тяло. Нещо от етерното тяло също играе роля най-малкото неговото движение. Причината за съзнанието е, че в процесите на мисленето непрекъснато стигам до някоя точка, където се появява удар.
към текста >>
277.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Вчера посочих различни опасности, но
чувствам
за необходимо днес да добавя нещо, за да наблегна на това, че не трябва да изпадаме в другата крайност.
Вчера посочих различни опасности, но чувствам за необходимо днес да добавя нещо, за да наблегна на това, че не трябва да изпадаме в другата крайност.
Всичко от нашата дейност, цялото естество на нашето Движение, трябва да се базира на това да превръщаме духовния свят в реалност, да чувстваме и изживяваме нашия собствен живот като свързан с духовния свят.
към текста >>
Всичко от нашата дейност, цялото естество на нашето Движение, трябва да се базира на това да превръщаме духовния свят в реалност, да
чувствам
е и изживяваме нашия собствен живот като свързан с духовния свят.
Вчера посочих различни опасности, но чувствам за необходимо днес да добавя нещо, за да наблегна на това, че не трябва да изпадаме в другата крайност.
Всичко от нашата дейност, цялото естество на нашето Движение, трябва да се базира на това да превръщаме духовния свят в реалност, да чувстваме и изживяваме нашия собствен живот като свързан с духовния свят.
към текста >>
278.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем души бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да
чувствам
е последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия!
Има много само че те се губят, защото не са пробудени. Ако Данте бе станал лидер на държавата, той щеше да има приемник също с огромна значимост и щеше да има седем такива наследници. Точно седем души някой ден ще видим причината за това седем важни хора, които щяха да се сменят като управители на Флоренция. Щеше да възникне нещо много величествено но нямаше да я има "Божествената Комедия". Данте е роден през 1265 год.
Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем души бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да чувстваме последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия!
Седем века щяха да поемат в посока, съвсем различна от тази, в която те в действителност поеха. Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "Божествена Комедия".
към текста >>
279.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се
чувствам
е дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността. Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка. И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля.
Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас.
Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>
И така ако прекосим Прага в посока към Луциферовото царство и след това се върнем в тялото си, ние се
чувствам
е сякаш определени части са кухи, сякаш нещо е било извадено от нас.
Това влизане в нечие собствено тяло като в нещо непознато и съдържащо неизвестни елементи е изживяване, което може да сполети онези, които не се придържат точно към правилния път. Понеже Ариман се стреми да се настани в човешкото тяло и да превърне определени органи в органи на познание. Луцифер обаче подбужда своите огнени духове на волята да изваждат определени сили от нас, за да направят тези сили независими.
И така ако прекосим Прага в посока към Луциферовото царство и след това се върнем в тялото си, ние се чувстваме сякаш определени части са кухи, сякаш нещо е било извадено от нас.
Ариман прибавя нещо, защото като влезе в нас, той изпълва органите. Луцифер отнема органите, прави онова, което иначе е част от собствения ни организъм, независимо от нас.
към текста >>
280.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Пробуждайки се в една тъмна нощ, ние усещаме, че не се намираме в естественото си обкръжение, където ясно можем да по
чувствам
е нашия Аз.
Да продължим нататък. Ние виждаме Слънцето бяло. За нас бялото е доста сродно със светлината.
Пробуждайки се в една тъмна нощ, ние усещаме, че не се намираме в естественото си обкръжение, където ясно можем да почувстваме нашия Аз.
За да чувстваме ясно нашия Аз, ние се нуждаем от светлината като посредник между нас и предметите от външния свят. Ние се нуждаем от светлината, за да може, примерно, стената да ни въздействува от известно разстояние. Тогава нашето Азово чувство, бих казал, се възпламенява. Пробудим ли се в светлина, с други думи, в цветове, близки до бялото, тогава ние усещаме нашия Аз. Пробудим ли се в мрак, с други думи, в цветове, близки до черното, ние сме като чужди в света.
към текста >>
За да
чувствам
е ясно нашия Аз, ние се нуждаем от светлината като посредник между нас и предметите от външния свят.
Да продължим нататък. Ние виждаме Слънцето бяло. За нас бялото е доста сродно със светлината. Пробуждайки се в една тъмна нощ, ние усещаме, че не се намираме в естественото си обкръжение, където ясно можем да почувстваме нашия Аз.
За да чувстваме ясно нашия Аз, ние се нуждаем от светлината като посредник между нас и предметите от външния свят.
Ние се нуждаем от светлината, за да може, примерно, стената да ни въздействува от известно разстояние. Тогава нашето Азово чувство, бих казал, се възпламенява. Пробудим ли се в светлина, с други думи, в цветове, близки до бялото, тогава ние усещаме нашия Аз. Пробудим ли се в мрак, с други думи, в цветове, близки до черното, ние сме като чужди в света. Аз казвам: Светлина!
към текста >>
281.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Във физическото пространство ние
чувствам
е всички други същества вън от нас.
Към тялото на усещането се присъединява душата на усещането (Empfindungsseele). Тя се вмъква вътре в тялото на усещането. Както мечът и ножницата, в която е пъхнат, образуват едно цяло, така тялото на усещането и душата на усещането представляват едно цяло. Освен това човекът притежава душа на разбирането (Verstandesseele), а като още по-висша част - душа на съзнанието (Bewusstseinsseele), която е свързана с духовната себесъщност (Geistselbst) или Манас. Когато човек спи, в леглото заедно с физическото и етерното тяло лежи тялото на усещането; по-висшите членове, както и душата на усещането, се намират в света на девакана.
Във физическото пространство ние чувстваме всички други същества вън от нас.
В девакана не се чувстваме вън от съществата, а чувстваме как те проникват в нас, чувстваме, че сме вътре в съществата. Затова сферите на девакана, а също и на астрала са наречени във всички окултни школи светът на промокаемостта.
към текста >>
В девакана не се
чувствам
е вън от съществата, а
чувствам
е как те проникват в нас,
чувствам
е, че сме вътре в съществата.
Тя се вмъква вътре в тялото на усещането. Както мечът и ножницата, в която е пъхнат, образуват едно цяло, така тялото на усещането и душата на усещането представляват едно цяло. Освен това човекът притежава душа на разбирането (Verstandesseele), а като още по-висша част - душа на съзнанието (Bewusstseinsseele), която е свързана с духовната себесъщност (Geistselbst) или Манас. Когато човек спи, в леглото заедно с физическото и етерното тяло лежи тялото на усещането; по-висшите членове, както и душата на усещането, се намират в света на девакана. Във физическото пространство ние чувстваме всички други същества вън от нас.
В девакана не се чувстваме вън от съществата, а чувстваме как те проникват в нас, чувстваме, че сме вътре в съществата.
Затова сферите на девакана, а също и на астрала са наречени във всички окултни школи светът на промокаемостта.
към текста >>
282.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Когато упражняваме някакво влияние върху външния свят, тогава
чувствам
е волята, ние самите сме тази воля, затова знаем какво е волята.
Съществува обаче една възможност, казва Шопенхауер, да се премине отвъд представата. Има едно нещо, за чието възприемане човек не се нуждае от външно въздействие и това е самият той. За него всичко външно е вечно изменяща се, вечно променяща се Фата Моргана. Само едно нещо усещаме неизменно и винаги по същия начин в нас и това е, което сме ние самите. Нашата воля е това, в което се усещаме, и не е необходим заобиколен път отвън, за да възприемем нейните въздействия върху нас.
Когато упражняваме някакво влияние върху външния свят, тогава чувстваме волята, ние самите сме тази воля, затова знаем какво е волята.
Ние знаем това от лично, вътрешно преживяване и по аналогия можем да заключим, че тази работеща воля в нас, както и извън нас, трябва да е налице и дейна, че трябва да съществуват силите извън нас, както и силата, дейна в нас самите. И тези сили той нарича световна воля.
към текста >>
Ако сме в състояние да по
чувствам
е някъде една сянка, едно предусещане на девакана, това е в мелодиите и хармониите на музиката, в нейните въздействия върху човешката душа.
Така в живописта виждаме сянката, отзвука на астралния свят върху физическия свят. Напротив, музикантът достига като чрез магия един още по-висш свят. Той достига света на девакана във физическия свят. Наистина мелодиите, хармониите, които ни говорят от творбите на нашите големи майстори, са истински отражения на девакана.
Ако сме в състояние да почувстваме някъде една сянка, едно предусещане на девакана, това е в мелодиите и хармониите на музиката, в нейните въздействия върху човешката душа.
към текста >>
283.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така чрез Вагнеровата музика се постига промяна на темперамента и на склонностите в етерното тяло и така можем да по
чувствам
е какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката[7].
В творбите на Моцарт и особено в тези на Росини продължават трептенията в старото етерно тяло, но в много незначителна степен. Но ако бихте могли да наблюдавате слушателя на „Лоенгрин“, щяхте да видите, че въздействието е напълно различно. Вагнеровата музика възбужда Будхи тялото толкова силно, че е налице директно въздействие върху етерното тяло.
Така чрез Вагнеровата музика се постига промяна на темперамента и на склонностите в етерното тяло и така можем да почувстваме какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката[7].
Окултистът казва: Когато човек изживява развитие и чува музиката на сферите, тогава той чува небесната музика. Но обикновеният човек не може да достигне до това състояние. Затова човек има задачата да завоюва по-висшия свят във физическия свят. В това, което твори, човек създава един отпечатък на духовния свят. Това са почувствали Шопенхауер и Вагнер и затова са отредили на музиката толкова важна роля.
към текста >>
284.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
То е открито не само от онзи, който вчера го спомена, а подобни неща твърдят и разпространяват много хора, а именно че можем да по
чувствам
е гласните звуци дори тоново в организма: И - горе в главата, Е - повече в ларинкса, А - в гърдите, О - в долната част на тялото и У - дълбоко надолу.
По-нататък бих искал да направя някои забележки относно нещо, за което се спомена, че е било открито.
То е открито не само от онзи, който вчера го спомена, а подобни неща твърдят и разпространяват много хора, а именно че можем да почувстваме гласните звуци дори тоново в организма: И - горе в главата, Е - повече в ларинкса, А - в гърдите, О - в долната част на тялото и У - дълбоко надолу.
към текста >>
Обикновено не сме дотолкова напреднали, че да можем да по
чувствам
е какво е усещал гъркът при думата „космос“.
В този смисъл имам предвид, че когато човек вижда случващото се като музикален факт отвън и като вътрешно изживяване, това действително води до някакво разбиране. И когато той почувства случващото се в човека, тогава вярвам, че това е едно разбиране с повече усет към изкуството, отколкото разбирането на някоя музикална наука! И бих желал да допълня, че днес по разбираеми причини не бихме могли да се разпрострем достатъчно надалеч. Ако бяхме стигнали до имагинациите и описанията на имагинациите, щяхме да твърдим нещо подобно на това, което са твърдели гърците, когато са говорели за лирата на Аполон, а всъщност са имали предвид вътрешността на човека като жив музикален инструмент, който възпроизвежда хармониите и мелоса в космоса.
Обикновено не сме дотолкова напреднали, че да можем да почувстваме какво е усещал гъркът при думата „космос“.
Тази дума не е свързана с някаква абстракция на някой съвременен учен, с дадено описание на вселената, а с нейната красота, със съгласуването в хармонии на онова в космоса, което е съгласувано с красотата на вселената.
към текста >>
285.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И човекът от тази епоха би могъл да каже: „Аз изживявам музиката“, все едно че казва: „Аз се
чувствам
в духовния свят“.
Ако се върнете в атлантската епоха, бихте открили, че там всичко е съгласувано със септимите. Тогава човек не познаваше квинтите. И септимовото изживяване се състоеше в това, че той се чувстваше напълно унесен в музикалното изживяване, основано изцяло върху септима-та. Човек се чувстваше в това септимово изживяване освободен от своята обвързаност със земното. Той се чувстваше веднага в един друг свят.
И човекът от тази епоха би могъл да каже: „Аз изживявам музиката“, все едно че казва: „Аз се чувствам в духовния свят“.
Това беше преобладаващото септимово изживяване. То продължи дори през следатлантската епоха и играеше голяма роля, докато започна да се усеща като несимпатично. Когато човекът пожела да направи от физическото си тяло своя собственост, септимовото изживяване започна да става болезнено, леко болезнено. И така човекът започна да получава по-голямо задоволство от квинтовото изживяване, така че една скала, построена по нашата система, би била през много дълго време след атлантската епоха тази: ре, ми, сол, ла, си и отново ре, ми. Без фа и до.
към текста >>
286.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Ние имаме чувства, които клонят повече към представите - докато например
чувствам
е нашите мисли, тогава чувствата клонят към представите, - също така имаме чувства, които клонят към волята.
Така че когато разглеждаме човека, можем да кажем: В средата имаме чувствата. От една страна, виждаме чувствата да се изливат в представите, от друга страна, те се изливат във волята. Хармонията се обръща непосредствено към чувствата. Хармонията се изживява в чувствата. Но цялата чувствена природа на човека е двойнствена.
Ние имаме чувства, които клонят повече към представите - докато например чувстваме нашите мисли, тогава чувствата клонят към представите, - също така имаме чувства, които клонят към волята.
Ние чувстваме едно действие, което правим, дали ни харесва или не, точно както чувстваме една представа, дали ни харесва или не ни харесва. Чувствата всъщност се делят на две области.
към текста >>
Ние
чувствам
е едно действие, което правим, дали ни харесва или не, точно както
чувствам
е една представа, дали ни харесва или не ни харесва.
От една страна, виждаме чувствата да се изливат в представите, от друга страна, те се изливат във волята. Хармонията се обръща непосредствено към чувствата. Хармонията се изживява в чувствата. Но цялата чувствена природа на човека е двойнствена. Ние имаме чувства, които клонят повече към представите - докато например чувстваме нашите мисли, тогава чувствата клонят към представите, - също така имаме чувства, които клонят към волята.
Ние чувстваме едно действие, което правим, дали ни харесва или не, точно както чувстваме една представа, дали ни харесва или не ни харесва.
Чувствата всъщност се делят на две области.
към текста >>
287.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Ние разбираме миналото правилно само тогава, когато му противопоставим точния образ на нашето развитие в бъдещето, когато напълно дълбоко, разтърсващо дълбоко можем да по
чувствам
е това, което в старата гръцка епоха е чувствал един по-дълбок човек: Аз загубих настоящето на боговете.
Ние разбираме миналото правилно само тогава, когато му противопоставим точния образ на нашето развитие в бъдещето, когато напълно дълбоко, разтърсващо дълбоко можем да почувстваме това, което в старата гръцка епоха е чувствал един по-дълбок човек: Аз загубих настоящето на боговете.
И когато съумеем да противопоставим на това от дъното на разтърсената ни, но интензивно и най-вътрешно стремящата се душа: Ние искаме духа, който е в зародиш в нас, да разцъфти и даде плод, за да можем отново да открием боговете.
към текста >>
288.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Този навик се простира дотам да се
чувствам
е едно със същества, или да имитираме същества, които се намират като хора в обкръжението ни и трябва да се грижат за възпитанието, правейки, мислейки и чувствайки само това, което детето може да имитира.
Човешкото същество живее там в съществата от висшите йерархии. Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии. Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява. След това човек бива поставян във физическия свят. Тук се продължава навика да сме едно с обкръжението.
Този навик се простира дотам да се чувстваме едно със същества, или да имитираме същества, които се намират като хора в обкръжението ни и трябва да се грижат за възпитанието, правейки, мислейки и чувствайки само това, което детето може да имитира.
Колкото повече детето не живее в собствената си душа, а в душата на обкръжението, в душите на обкръжението, толкова по-благотворно е това за него.
към текста >>
289.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Това е, което бих желал да ви оставя, тъй като днес отново се сбогувам с вас за няколко седмици сега, когато ние трябва да се по
чувствам
е под знака на съдействието на нашето атропософско или социално движение.
Това е, което бих желал да ви оставя, тъй като днес отново се сбогувам с вас за няколко седмици сега, когато ние трябва да се почувстваме под знака на съдействието на нашето атропософско или социално движение.
Бих желал с все повече и повече разбиране да се прониква в това, което антропософски ориентираната Духовна наука трябва да влее в душите на хората, когато трябва да бъде постигнато нещо в областта на социалния въпрос. И едно нещо бих желал да оставя в сърцата ви, нещо което винаги съм повтарял в различни форми: става дума действително за това, да можем да приемем за вярна нишка за делото и стремежите на съвремието това, което придобиваме като антропософско познание, да имаме смелостта да го проникнем с Антропософия. Най-страшното е това, че хората от съвремието имат толкова малко смелост да проникнат в нещо, което е наистина наложително. Те оставят най-добрите се волеви сили в известен смисъл да се скършат; те не желаят да ги проникнат, колкото и наложително да е това.
към текста >>
290.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето защо аз
чувствам
дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
към текста >>
291.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето защо аз
чувствам
дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
към текста >>
292.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Ако не се разболявахме, нямаше да можем да мислим и
чувствам
е.
В разболяващите процеси имаме само продължаване на това, което непременно трябва го да има в здравия човек.
Ако не се разболявахме, нямаше да можем да мислим и чувстваме.
Всичко, което се изживява в мисленето и чувстването, органично е силова система, която, ако надхвърли мярката си, разболява. И освен това същинският физически процес протича само в една част от човешката глава. Този протичащ в човешката глава процес е необходимо паралелно явление към човешкото азово изживяване. Ако този процес е нарушен, ако виталният процес в човека преобладава над чисто физическия процес, тогава азът бива потиснат по определен начин също и в своето съзнание. И всяко излизане на човека извън себе си, когато хората стават слабоумни или нещо подобно, почива и на това и трябва да бъде познато от предхождащото като чисто физически процеси в човека.
към текста >>
293.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но ние
чувствам
е, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не
чувствам
е, че той ни е добре познат.
Ако разгледаме другия полюс на човешката природа, ще се съгласите, че и в двете отношения безпорядъкът идва отвън. Защото на нашия произвол е предоставена поддръжката на обмяната на веществата посредством храненето, и още повече на нашия произвол е предоставено това, което се нарича оплождане. И така, когато става дума за разглеждане на произвола, тук ни изпращат във външния свят. Отначало външният свят ни е съвсем чужд.
Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат.
Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото. Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2). Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът.
към текста >>
294.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ние се
чувствам
е свързани с външната действителност, когато намираме в нея това, което първо е било конструирано.
Но тук все пак възникват сравнително непреодолими препятствия. Това, което наричат физически строеж на Слънцето, е невъзможно да се разбере с представите, които са добити в земния живот. Може да става дума само за това, до известна степен красноречивите резултати от наблюденията на това поле, да се изпълнят със съответстващи представи, адекватни на тях. Тук вече трябва до известна степен да се примирим с нещо, което бих искал да характеризирам примерно по следния начин. Имайки някаква външна връзка, осветена от определена геометрична истина, ние си казваме: това, което първо е било конструирано чрез геометричното мислене, съвпада с външната действителност.
Ние се чувстваме свързани с външната действителност, когато намираме в нея това, което първо е било конструирано.
Но, естествено, това чувство на вътрешна радост, че нещо е уловено, не трябва да отива твърде далеч. Тези, които отиват твърде далеч, също винаги намират, че формираните от тях представи абсолютно съответстват на външната действителност. В това има нещо закономерно.
към текста >>
295.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до по
чувствам
е действието на Слънцето.
Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят.
Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето.
Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>
296.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Един ден насекомите казали: Ние не се
чувствам
е достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата.
Има още една далечна прилика между известни животни и света на насекомите, след като те са били оформени и са добили способността да летят. Това е светът на птиците. Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие. Това, което тогава е станало, може да се представи картинно.
Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата.
Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата. Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност. Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността. Защото летящите животни и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат. В последна сметка едното е немислимо без другото.
към текста >>
297.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
При тази предпоставка ние се
чувствам
е в действителността.
Това зависи от мислите, които действат в нас. Ние отправяме към сетивните явления не само нашето внимание и желания, но също така и нашите мисли за света. Доколкото сетивните явления и мислите се проникват и си съответстват, знаем какво възприемаме. Тогава мислите (понятия, идеи) изразяват същността на сетивните явления. Ние изживяваме идеите в сетивния свят, но обикновено правим това несъзнателно.
При тази предпоставка ние се чувстваме в действителността.
Това, което наричаме факти, винаги съдържа нашите мисли.[7] Взаимовръзките, за които нямаме вече оформени мисли, найчесто ги пропускаме, не им обръщаме внимание, изключваме ги от по-нататъшни познавателни усилия и тогава твърде лесно ги забравяме. Това важи напълно неограничено и за науката.
към текста >>
298.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Понеже това е така, затова ние се
чувствам
е подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят.
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина. Всички механизми и всички други каузални отношения в света са производни на тази вътрешна опитност.
Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят.
Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления. Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност. Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
към текста >>
299.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В противен случай не я
чувствам
е.
Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво). Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите. А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен живот, локализиран в главата (на рис., вдясно). Вследствие от това ние почти не усещаме нашия вътрешен човек. Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване.
В противен случай не я чувстваме.
В резултат възприемаме външния свят и по такъв начин с лекота ставаме материалисти. Негърът не е материалист. Той остава вътрешен човек. Само че вътрешно той развива сексуалност, инстинктивен живот. Представителят на Азия също не е материалист.
към текста >>
300.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ние сме привикнали да обобщаваме в едно цяло, от начало до край, всичко което си представяме, което
чувствам
е.
Наистина е ужасно в какви дебри е вкаран този проблем, колко е омотан. На мен обаче ми се иска да ви покажа, че цялата тази свита от господа в науката въобще се е отучила да мисли. Искам да ви демонстрирам това, използвайки друго място от тази книга. Какво прави този господин, прехвърлящ в областта на религиозните представи всичко, което не може да се пипне с ръка? Той казва: от научна гледна точка е безсмислено да се говори за някакъв си «аз», който уж като някакъв вечен «аз» живее в човека; защото този «аз» е само обобщение на всичко, което го има в нас.
Ние сме привикнали да обобщаваме в едно цяло, от начало до край, всичко което си представяме, което чувстваме.
И след това, обобщавайки всичко в някакво цяло, ние говорим за него като за «аз». Така твърди този господин.
към текста >>
Ние
чувствам
е това, ако сме пренапрегнали някой телесен член и по такъв начин сме го повредили.
В течение на това време ние също се учим да говорим. Но виждате ли, за нас е невъзможно да се учим на говор така, както се учим на мислене. Защото какво става в случая с речта? Виждате ли, господа, ако повдигате тежка гира или силно сте се ударили по ръката, ще почувствате болка в тази ръка. Да се изпитва болка - това значи да имаш чувство.
Ние чувстваме това, ако сме пренапрегнали някой телесен член и по такъв начин сме го повредили.
При болка винаги става дума за повреждане, макар и да е незначително. Човек при това изпитва някакво чувство. Обаче, господа, цялата реч произхожда от чувствата. Детето се учи в своята реч на звука ай, ай. Какво иска да изрази детето, когато казва: «ай, ай»?
към текста >>
301.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако този «кварцов разтвор» го нямаше в нас, ние бихме могли да изяждаме например колкото си искаме захар, но никога нямаше да по
чувствам
е сладък вкус в устата.
Ако този «кварцов разтвор» го нямаше в нас, ние бихме могли да изяждаме например колкото си искаме захар, но никога нямаше да почувстваме сладък вкус в устата.
Това прави намиращият се в нас кварц, но роля тук не играе неговата вещественост сама по себе си, а това, че в него има воля, стремеж да придобие хексагонална форма като кристал. Ето от какво произхожда вкусът, ето какво е задействано тук.
към текста >>
302.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Астралното тяло обуславя наличието у нас на усещания, обуславя това, че ние можем да
чувствам
е.
Казах ви, че човекът следва да се разглежда като състоящ се от неговото физическо тяло, което виждаме с очите, но също и от по-високо организирани членове, от невидими тела. Разказвал съм ви, че първото невидимо тяло е етерното тяло. Това е фино тяло, което не може да се възприеме с обикновените сетивни органи; това тяло всъщност е причина за това, че човек живее; то е причината за живота в растителния и животинския свят. Следващото, още по-висше тяло - това е така нареченото астрално тяло.
Астралното тяло обуславя наличието у нас на усещания, обуславя това, че ние можем да чувстваме.
Наличието на астрално тяло е общ признак при човека и животните, тъй като животните също имат астрално тяло. Но освен това човекът има още нещо, такова, каквото животните нямат; това е самосъзнанието. За това ни служи «азът». И така, човек се състои от физическо тяло, което е видимо, и от три тела от по-висше ниво: етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
303.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той е казвал, при това с известно право: Всичко, което виждаме, което
чувствам
е, накратко, всичко, което възприемаме с помощта на сетивните си органи, следователно цялата природа, намираща се вън от нас, не е действителна, а е само видима, проявява се.
Е, а сега да видим как този Кант разглежда света.
Той е казвал, при това с известно право: Всичко, което виждаме, което чувстваме, накратко, всичко, което възприемаме с помощта на сетивните си органи, следователно цялата природа, намираща се вън от нас, не е действителна, а е само видима, проявява се.
Но откъде възниква това проявление? То възниква поради факта - това е най-трудното и вие трябва добре да се ориентирате, - че върху нас въздейства нещо, наречено от Кант «нещо в себе си», тоест нещо съвсем неизвестно, за което въобще нищо не знаем, въздейства върху нас. Въздействието, което всъщност виждаме, не се явява «нещото в себе си».
към текста >>
304.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се
чувствам
е както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис.
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията.
Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията. По-късно това станало докосването за трета степен.
към текста >>
305.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
н., чувам, ако някой шумно движи стола,
чувствам
също така дали той е студен или топъл.
Защото не моята собствена здравина ми позволява да седя, когато сядам на стола, в противен случай бих могъл да седя на самия себе си. Столът притежава тежест не благодарение на мен, не защото аз съм седнал върху него, защото той и сам по себе си е тежък. Всичко, което «улавям», което разбирам мисловно, се съдържа вече в самия стол. Аз «схващам», разбирам реалността на стола, когато в хода на своя живот посредством мислите отново се свързвам със стола. Отначало аз виждам само цвета и т.
н., чувам, ако някой шумно движи стола, чувствам също така дали той е студен или топъл.
Това мога да възприема със сетивните си органи. Но какво представлява столът вътрешно, аз научавам едва след като порасна и започна да мисля. В този случай човек отново се свързва с него, установява обратна връзка.
към текста >>
306.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да по
чувствам
е нещо в него.
При индусите това не е било така. Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло.
Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него.
Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре.
към текста >>
Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние
чувствам
е: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни.
При индусите това не е било така. Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло. Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него. Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен.
Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни.
Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише! Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи.
към текста >>
Когато ходим пеша, се
чувствам
е изправени хора.
За това те е трябвало да изпълняват още нещо. Ако ходим, обикновено използваме своите стъпала и крака, нали така? Да, господа, това ходене оказва някакво влияние върху нас.
Когато ходим пеша, се чувстваме изправени хора.
От това се отказвали тези, които преминавали обучение в Индия. По време на обучението те е трябвало да държат единия си крак в такова положение и да седят върху него, а другият - в такова; следователно те са седели ето така и винаги са гледали при това върха на носа си - за тях е било съвсем непривично да стоят, имали са чувството, че не са изправени хора, че са свити като ембрион, сякаш още се намирали в майчиното тяло. Вие можете да видите това например във фигурата на Буда. Така е трябвало да се учат индусите. Така постепенно те се вглеждали вътре в себе си, учили се да познават вътрешния човек, учили се по напълно духовен начин да познават физическото тяло на човека.
към текста >>
Ако се вгледаме в себе си,
чувствам
е оскъдно мислене, повърхностни чувства и почти никаква воля.
Ако се вгледаме в себе си, чувстваме оскъдно мислене, повърхностни чувства и почти никаква воля.
Индусите чувствали в човека целия свят. Разбира се, можете да си представите, че това са били съвсем различни от появилите се по-къс-но хора. Те също така развивали колосална фантазия, която фиксирали в своите поетични, мъдри книги, по-късно - във Ведите или във ведическата философия, която и до днес ни удивява; фиксирали това във всички легенди за свръхсетивни предмети и ние и до днес още се възхищаваме от тях.
към текста >>
307.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Самият аз още не смятам да се пенсионирам,
чувствам
се много млад.
А такива мисли съдействат за развитието на атеросклерозата. Той и получи атеросклероза. Когато стана на седемдесет, нищо друго не му остана, освен да се пенсионира. А този, който беше на деветдесет години, колегата му, не беше материалист, той почти през целия си живот си остана дете и още преподаваше с много голяма жизнена енергия. Той казваше: не разбирам моя колега, та той е още толкова младо момче!
Самият аз още не смятам да се пенсионирам, чувствам се много млад.
Другият беше пратен в оставка; това «момче» вече не можеше да преподава. Естествено този, който беше на деветдесет и две години, също имаше склероза; той имаше облагания, склерозирали артерии, но можеше още да предприема разни неща, даже и с такива артерии, благодарение на подвижността на своята душа. Другият нямаше такава възможност.
към текста >>
308.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
И можем да по
чувствам
е дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание.
Виждате ли, днес за много неща се знае съвсем малко. Вие например видяхте от това, което ви съобщих за храненето, как духовната наука трябва да помогне отново да се овладеят тези най-простички неща, касаещи храненето. Само физическата наука няма да успее да го направи. Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в Гърция още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти.
И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание.
Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали знанието в по-различна форма, отколкото днес. Днес знанието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия. Древните народи не са изразявали знанията в понятийна форма, а са го обличали във формата на поетически представи, така че запазилото се от това знание днес почти винаги се приема за поезия. Но за древните това не е било поезия, това е било нещо, чрез което те са изразявали своите знания, своето познание. Така стигаме до там, че ако съумеем да проверим и щателно да изучим тези запазени писмени източници, тогава и дума не може да става, че първоначално хората са били напълно несъвършени същества, що се отнася до духа.
към текста >>
309.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до по
чувствам
е действието на Слънцето.
[1] Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс. Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космическата сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят.
Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето.
Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн, и в зелените листа самото Слънце». Този специален курс е бил изнесен за по-подготвена аудитория. - Бел. пр.
към текста >>
НАГОРЕ