Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
23
резултата от
11
текста с точна фраза : '
Ученичество
'.
1.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Следователно, физическият свят е едновременно арена за творчество и за
ученичество
.
През време на своето въплъщение човекът се научава да познава качествата и силите на физическия свят. Докато твори, той събира опитности, опознава условията, които физическият свят налага на всеки, който иска да работи в него. Той сякаш открива качествата на "веществото", в което иска да въплъти своите мисли, своите идеи. Той не би могъл да извлече тези последните от "веществото".
Следователно, физическият свят е едновременно арена за творчество и за ученичество.
Резултатите от това ученичество после се превръщат в живи способности на Духа в "царството на духовете".
към текста >>
Резултатите от това
ученичество
после се превръщат в живи способности на Духа в "царството на духовете".
През време на своето въплъщение човекът се научава да познава качествата и силите на физическия свят. Докато твори, той събира опитности, опознава условията, които физическият свят налага на всеки, който иска да работи в него. Той сякаш открива качествата на "веществото", в което иска да въплъти своите мисли, своите идеи. Той не би могъл да извлече тези последните от "веществото". Следователно, физическият свят е едновременно арена за творчество и за ученичество.
Резултатите от това ученичество после се превръщат в живи способности на Духа в "царството на духовете".
към текста >>
2.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
духовно
ученичество
пробуди
духовно ученичество пробуди
към текста >>
3.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в духовно
ученичество
да встъпи.
в духовно ученичество да встъпи.
към текста >>
4.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново
ученичество
, изпълнявайки нова мисия.
Понякога се прави следното възражение на идеята за прераждането: Когато човек е завършил своята задача във физическия свят, той познава Земята. Защото тогава той трябва да се връща? Това възражение щеше да бъде оправдано, ако човек се завръщаше при същите условия. Но като основно правило, той намира една съвсем нова Земя, ново човечество, дори нова Природа.
Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново ученичество, изпълнявайки нова мисия.
към текста >>
5.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново
ученичество
, изпълнявайки нова мисия.
Понякога се прави следното възражение на идеята за прераждането: Когато човек е завършил своята задача във физическия свят, той познава Земята. Защото тогава той трябва да се връща? Това възражение щеше да бъде оправдано, ако човек се завръщаше при същите условия. Но като основно правило, той намира една съвсем нова Земя, ново човечество, дори нова Природа.
Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново ученичество, изпълнявайки нова мисия.
към текста >>
6.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Днес ще поговорим още за принципа на посвещение, или езотеричното
ученичество
.
Днес ще поговорим още за принципа на посвещение, или езотеричното ученичество.
При това ще стане при нас за два метода на ученичеството, при които преди всичко вземат под внимание това, за което тук се говореше за развитието на човечеството, понеже е необходимо да разберем, че истината по такъв начин се получава по пътя на пренасяне на човечеството.
към текста >>
Това са двата най-важни пътя на езотеричното
ученичество
на Запад.
Това са двата най-важни пътя на езотеричното ученичество на Запад.
Всичко, което е свързано с нашата култура и животът, който водим и трябва да водим, всичко това се извисява и възкачва по принципа на посвещение на християнското и розенкройцерско ученичество. Чистото християнство е малко тежко за сегашния човек, и по тази причина, човека е принуден да живее в условията на нашето време беше въведен розенкройцерския път. Онзи, който желае да върви по стария, чисто християнски път през съвременния живот, трябва да има възможността по някое време да се отдели от външния живот, за да може в последствие по-интензивно да навлезе в този живот. по розенкройцерския път може да върви всеки, каквито и да биха били неговите занимания и сфера на живот.
към текста >>
Всичко, което е свързано с нашата култура и животът, който водим и трябва да водим, всичко това се извисява и възкачва по принципа на посвещение на християнското и розенкройцерско
ученичество
.
Това са двата най-важни пътя на езотеричното ученичество на Запад.
Всичко, което е свързано с нашата култура и животът, който водим и трябва да водим, всичко това се извисява и възкачва по принципа на посвещение на християнското и розенкройцерско ученичество.
Чистото християнство е малко тежко за сегашния човек, и по тази причина, човека е принуден да живее в условията на нашето време беше въведен розенкройцерския път. Онзи, който желае да върви по стария, чисто християнски път през съвременния живот, трябва да има възможността по някое време да се отдели от външния живот, за да може в последствие по-интензивно да навлезе в този живот. по розенкройцерския път може да върви всеки, каквито и да биха били неговите занимания и сфера на живот.
към текста >>
Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското
ученичество
, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус.
Евангелието на Йоан е удивителна книга. Тя трябва не просто да се прочете, а да се изживее. И тя може да се изживее, ако осъзнаем, че в нея се съдържат напътствия за вътрешния живот, които трябва да се изпълняват по съответния начин. Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация.
Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус.
Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата. За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас".
към текста >>
Тогава силите необходими за християнското
ученичество
, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства.
Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството. Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата. Тъй като това не са обикновени думи, а пробуждаща сила, които извикват от душата друга сила. Само ученикът трябва да има търпение да извиква тези думи в душата си постоянно, всеки ден.
Тогава силите необходими за християнското ученичество, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства.
Християнският път е по-скоро вътрешен път, до които в розенкройцерското ученичество усещането се възпламенява във външния свят.
към текста >>
Християнският път е по-скоро вътрешен път, до които в розенкройцерското
ученичество
усещането се възпламенява във външния свят.
Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството. Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата. Тъй като това не са обикновени думи, а пробуждаща сила, които извикват от душата друга сила. Само ученикът трябва да има търпение да извиква тези думи в душата си постоянно, всеки ден. Тогава силите необходими за християнското ученичество, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства.
Християнският път е по-скоро вътрешен път, до които в розенкройцерското ученичество усещането се възпламенява във външния свят.
към текста >>
Аз искам да посоча седем члена, съставляващи картината на това, което се намира в пределите на това
ученичество
.
Аз искам да посоча седем члена, съставляващи картината на това, което се намира в пределите на това ученичество.
Нещо от това вече е описано в списанието "Носещият светлина и Гнозис", нещо може да бъде предадено само в процеса на обучение, от човек на човек, но все пак е нужно да си съставим представа за това, какво дава това ученичество на човек. В него също съществуват седем степени, но те не следват една след друга много зависи от индивидуалността на ученика: учителят съобщава на ученика това, което е необходимо на този ученик; към това се добавя и друго, неподдаващо се на външно разглеждане.
към текста >>
Нещо от това вече е описано в списанието "Носещият светлина и Гнозис", нещо може да бъде предадено само в процеса на обучение, от човек на човек, но все пак е нужно да си съставим представа за това, какво дава това
ученичество
на човек.
Аз искам да посоча седем члена, съставляващи картината на това, което се намира в пределите на това ученичество.
Нещо от това вече е описано в списанието "Носещият светлина и Гнозис", нещо може да бъде предадено само в процеса на обучение, от човек на човек, но все пак е нужно да си съставим представа за това, какво дава това ученичество на човек.
В него също съществуват седем степени, но те не следват една след друга много зависи от индивидуалността на ученика: учителят съобщава на ученика това, което е необходимо на този ученик; към това се добавя и друго, неподдаващо се на външно разглеждане.
към текста >>
Теософията на розенкройцерите е такова свръхсетивно познание, и нейното изучаване, с което с вас сега се занимаваме, е първата степен на истинското розенкройцерско
ученичество
.
Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг. Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир. Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност. Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно. Но и в другите неща от този свят трябва да се учим да мислим свръхсетивно, и такъв начин на мислене посветените винаги са имали по отношение състава на човека.
Теософията на розенкройцерите е такова свръхсетивно познание, и нейното изучаване, с което с вас сега се занимаваме, е първата степен на истинското розенкройцерско ученичество.
Аз чета теософията на розенкройцерите не по някаква външна причина, а за това, че тя е първата степен от розенкройцерското посвещение.
към текста >>
За това розенкройцерското
ученичество
изключва непосредственото почитане на учителя.
Това е само от леност. Розенкройцерската теософия говори с езика на фактите, и когато след това такива идеи се вливат в чувствата и ги покоряват, то това е верния път. Само това, което човек усеща, изхождайки от самия себе си, може да му донесе блаженство. Розенкройцерът прибягва към беседи за космическите явления, понеже това е най-безличния начин на обучение. Изобщо е важно, кой стои пред вас, защото вас трябва да ви вълнува не само личността, а това, което ви предава тази личност от фактите за сътворението на света.
За това розенкройцерското ученичество изключва непосредственото почитане на учителя.
Учителят не претендира за това, на него това не му е нужно. Той говори на ученика за това, което съществува и без него, без учителя.
към текста >>
Изминавайки пътя на розенкройцерското
ученичество
, човекът се учи по определен начин да хармонизира своя дихателен процес и посредством това да се създаде орган, способен да превръща въглерода в кислород вътре в самия човек.
Изминавайки пътя на розенкройцерското ученичество, човекът се учи по определен начин да хармонизира своя дихателен процес и посредством това да се създаде орган, способен да превръща въглерода в кислород вътре в самия човек.
Това, което сега извършва растението извън човека, в последствие ще се извършва от един бъдещ орган, който ученикът сега вече в самия себе си. Този орган се създава бавно. Но благодарение на правилния процес на дишане човекът ще има вътре в себе си истински инструмент за създаване на кислород. Сега човек по природа е минерален, по-късно той ще стане по същност еднакъв с растението. Задържайки в себе си въглерода, той на тази основа ще изгражда своето тяло.
към текста >>
Християнското
ученичество
по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане.
Ако ние сме способни да мислим по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството.
Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане.
Това са двата пътя, по който всеки може да върви. Ако вие мислите като съвременен човек, то можете да вървите по пътя на розенкройцерството, колкото и научни да бъдат вашите възгледи. Съвременната наука дори ще ви помогне, ако създаването на световете вие ще проследявате не само по букви, но и ще започнете да ги търсите в това, което се намира зад тези букви; точно така, както в книгата не просто виждате буквите, но и прочитате от тях смисъл. Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само букви за духа.
към текста >>
7.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето как бродеха по света учениците на Буда, ето как те виждаха смисъла на своето
ученичество
.
Там ние виждаме как верните ученици на Буда се събират около него. И какво виждаме ние в душите на тези ученици? До какво се свежда тяхното основно убеждение? До това, че всички стремежи на човешката душа трябва да са насочени към една единствена цел: Човекът да се освободи от порива за все нови и нови прераждания, да се освободи от всякаква зависимост, свързана със сетивния свят, да усъвършенствува себе си, освобождавайки се от всичко, което го свързва със сетивния свят и да търси онова, което го свързва с неговия божествено-духовен произход. Да, именно такива усещания живееха у учениците на Буда: Да се освободят от всички изкушения, да се свържат със света единствено чрез онези душени усещания, които имат стойност за духовния живот, да се стремят към духовно усъвършенствуване и да зависят възможно най-малко от това, което обвързва обикновените хора към физическия свят.
Ето как бродеха по света учениците на Буда, ето как те виждаха смисъла на своето ученичество.
към текста >>
8.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му
ученичество
.
И така, можем да кажем, че се опитахме, както в този лекционен цикъл, така и в цикъла драми, да укажем за същността на света и това, което участва в тази същност на света, за същността на човека. Когато се правят такива разглеждания, може би трябва да се прибави още и че ще е необходимо със собствената си душа да продължим малко по-нататък по такива пътища, каквито бяха загатнати в този цикъл лекции. Защото ако се опитате все по-дълбоко и по-дълбоко да прониквате в „Пробуждането на душите“, ще видите, че ще ви се разкрият много от тайните на битието така, че да си кажете: тези неща наистина съществуват за откровението и разкриването на тези тайни. Аз например ви обръщам внимание върху това да се опитате медитативно да изживеете по-нататък казаното от мен за Ариман като господар на смъртта в света и изложеното в „Пробуждането на душите“.
Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му ученичество.
Повече или по-малко със загатвания това е представено тук. Но, започвайки от Трета картина, виждаме как постепенно все по-ясно и по-ясно се приближава настроението, силите, подготвящи смъртта на Щрадер. Няма да можем да разберем защо в решаващата Четвърта картина се появява Теодора и казва какво иска да направи за Щрадер в страната на духовете, ако не изпитаме неясното чувство – както е правилно на това място, – което ни заставя да очакваме нещо. Няма да усетим правилно, когато в същата картина Бенедикт казва, че виждането му е накърнено, ако не усетим как в това виждане встъпват силите на приближаващата се смърт на Щрадер. Няма да усетим правилно в простата, но многозначителна Единадесета картина, в която Бенедикт и Щрадер говорят един с друг, ако не свържем образното виждане на Щрадер с предчувствието, че това, което използва за укрепване на душата си, понякога се обръща гибелно срещу собствената му душа, и ако не го разглеждаме във взаимовръзка с думите на Бенедикт, които отново говорят за накърненото му виждане, така че да се предчувства нещо неопределено.
към текста >>
9.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето
ученичество
, преди да станат свети.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха.
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
към текста >>
10.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
До каква цел е следвало да доведе това
ученичество
?
До каква цел е следвало да доведе това ученичество?
То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове. Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото. За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното.
към текста >>
11.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Някой може и да е добре обучен и действително много може да види тук, да види всевъзможни болести; но това
ученичество
, това обучение носи личен характер, човек трябва да има много голям опит и трябва да умее да прилага този опит.
Разбира се, в древността, когато на такова съзерцателно наблюдение все още са отделяли голямо внимание, хората както трябва са изучавали тази методика и не е имало шарлатани. В днешно време тези, които практикуват това, в по-голямата си част са шарлатани. Обаче не искам да кажа, че всички са шарлатани.
Някой може и да е добре обучен и действително много може да види тук, да види всевъзможни болести; но това ученичество, това обучение носи личен характер, човек трябва да има много голям опит и трябва да умее да прилага този опит.
към текста >>
НАГОРЕ