Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
36
резултата от
26
текста с точна фраза : '
Трагедия
'.
1.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
По този начин той обяснява причината за първата гръцка
трагедия
.
„Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност: той е забравил да върви и да говори и е на път да се издигне с танц в ефира. Чрез жестовете му говори магичното.“ („Раждането на трагедията“, § 1) В това състояние човек се самозабравя, вече не се чувства като индивидуалност, отдава се на мировата воля. По този начин Ницше обяснява празниците, които се провеждат от дионисиевите служители в чест на бог Дионис. В дионисиевия служител Ницше вижда прототипа на дионисиевия творец. Той си представя, че най-старото драматическо изкуство на гърците е възникнало благодарение на факта, че се е осъществило едно по-висше обединение на дионисиевото с аполоно-вото.
По този начин той обяснява причината за първата гръцка трагедия.
Приема, че трагедията е възникнала от трагичния хор. Дионисиевият човек става зрител, наблюдател на картина, представяща самия него. Хорът е себеотражение на един дионисиево развълнуван човек, това значи, че дионисиевият човек вижда отразено своето дионисиево вълнение чрез една аполонова творба. Представянето на дионисиевото в аполоновия образ представлява примитивната трагедия. Предпоставката за такава трагедия е, че в нейния създател е налице живо съзнание за връзката на човека с прасилите на света.
към текста >>
Представянето на дионисиевото в аполоновия образ представлява примитивната
трагедия
.
Той си представя, че най-старото драматическо изкуство на гърците е възникнало благодарение на факта, че се е осъществило едно по-висше обединение на дионисиевото с аполоно-вото. По този начин той обяснява причината за първата гръцка трагедия. Приема, че трагедията е възникнала от трагичния хор. Дионисиевият човек става зрител, наблюдател на картина, представяща самия него. Хорът е себеотражение на един дионисиево развълнуван човек, това значи, че дионисиевият човек вижда отразено своето дионисиево вълнение чрез една аполонова творба.
Представянето на дионисиевото в аполоновия образ представлява примитивната трагедия.
Предпоставката за такава трагедия е, че в нейния създател е налице живо съзнание за връзката на човека с прасилите на света. Такова съзнание се изразява като мит. Митичното трябва да бъде противоположност на най-древната трагедия. Щом в развитието на един народ настъпи моментът, когато разлагащият разум разрушава живото чувство за мита, тогава настъпва смъртта на трагичното като необходимо следствие.
към текста >>
Предпоставката за такава
трагедия
е, че в нейния създател е налице живо съзнание за връзката на човека с прасилите на света.
По този начин той обяснява причината за първата гръцка трагедия. Приема, че трагедията е възникнала от трагичния хор. Дионисиевият човек става зрител, наблюдател на картина, представяща самия него. Хорът е себеотражение на един дионисиево развълнуван човек, това значи, че дионисиевият човек вижда отразено своето дионисиево вълнение чрез една аполонова творба. Представянето на дионисиевото в аполоновия образ представлява примитивната трагедия.
Предпоставката за такава трагедия е, че в нейния създател е налице живо съзнание за връзката на човека с прасилите на света.
Такова съзнание се изразява като мит. Митичното трябва да бъде противоположност на най-древната трагедия. Щом в развитието на един народ настъпи моментът, когато разлагащият разум разрушава живото чувство за мита, тогава настъпва смъртта на трагичното като необходимо следствие.
към текста >>
Митичното трябва да бъде противоположност на най-древната
трагедия
.
Дионисиевият човек става зрител, наблюдател на картина, представяща самия него. Хорът е себеотражение на един дионисиево развълнуван човек, това значи, че дионисиевият човек вижда отразено своето дионисиево вълнение чрез една аполонова творба. Представянето на дионисиевото в аполоновия образ представлява примитивната трагедия. Предпоставката за такава трагедия е, че в нейния създател е налице живо съзнание за връзката на човека с прасилите на света. Такова съзнание се изразява като мит.
Митичното трябва да бъде противоположност на най-древната трагедия.
Щом в развитието на един народ настъпи моментът, когато разлагащият разум разрушава живото чувство за мита, тогава настъпва смъртта на трагичното като необходимо следствие.
към текста >>
2.
ГЛЕДИЩА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Какъв чуден химически процес, който може да превърне известно количество храна в божествената
трагедия
на един „Хамлет".
Няма никакво съмнение също, че начинът, по който той задоволява първоначално духовните нужди на хората, е повърхностен. Би било трагично, ако този начин на мислене беше правилният. Нима не ще бъде подтискащо за човешката душа, ако трябва да се съгласим с изказването: Мисълта е една форма на силата. Ние ходим със същата сила, с която мислим. Човекът е един организъм, който превръща различните форми на силата в мисловни сили, той е един организъм, чиято деятелност ние поддържаме с това, което наричаме „храна" и с негова помощ продуцираме всичко, което наричаме мисли?
Какъв чуден химически процес, който може да превърне известно количество храна в божествената трагедия на един „Хамлет".
Това е написано в една брошура от Роберт Г. Ингерсол, която носи заглавието „Съвременният залез на Боговете".
към текста >>
И тогава няма да вярваме, че сме разбрали същността на божествената
трагедия
„Хамлет", когато казваме: Един чуден химически процес е превърнал известно количество храна в тази
трагедия
.
То не е такова, каквото мнозина го описват и го изискват за други области. Биха ли направили някога Дарвин и Ернст Хекел великите открития в областта на развитието на живота, ако вместо да наблюдават живота и строежа на съществата, биха се затворили в лабораторията, за да правят химически изследвания върху парче тъкан, взето от един организъм? Би ли могъл Лиел да опише развитието на Земната повърхност, ако не би изследвал земните пластове и тяхното съдържание, но вместо това би проучил безброй камъни относно техните химически свойства? Нека действително вървим по следите на тези изследователи, които се издигат като величествени образи сред новото развитие на науката. Тогава ние ще постъпим по същия начин във висшите области на духовния живот, както са постъпилите в наблюдението на природния свят.
И тогава няма да вярваме, че сме разбрали същността на божествената трагедия „Хамлет", когато казваме: Един чуден химически процес е превърнал известно количество храна в тази трагедия.
Ние няма да вярваме, както и един естествоизпитател не може сериозно да вярва, че е разбрал задачата на топлината в Земното развитие, ако е изследвал нейното действие върху сярата в химическата реторта. Той няма да се стреми да разбере строежа на човешкия мозък като вземе една част от главата и изследва как действува върху нея някоя основа, а не се запита, как този мозък се е развил в хода на еволюцията, засягаща органите на по-низши животни.
към текста >>
3.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ние ги виждаме да прозират още в Гьотевия "Фауст", в сцената от втората част на тази
трагедия
, където Фауст отива при "майките".
В смисъла на Ферекид светът се произвежда чрез задружните действия на тези три първични основи. Чрез това задружно действие се раждат от една страна сетивните материални светове; огън, въздух, вода, земя; от друга страна множество невидими, свръхсетивни същества, духовни същества, които оживяват четирите материални светове. Зевс, Хронос и Хтон са същности, по отношение на които можем да употребим изрази те: "Дух, душа, материя", обаче с това ние назоваваме само приблизително тяхното значение. Едва чрез свързването на тези три първични същества се раждат повече материалните царства на света, царствата на огъня, въздуха, водата, земята и повече душевни и духовни /свръхсетивни/ същества. С един израз на по-късните светогледи можем да наречем Зевса като "пространство-етер", Хронос като "творец на времето" и Хтон като "произвеждащ материята" трите "прамайки" на света.
Ние ги виждаме да прозират още в Гьотевия "Фауст", в сцената от втората част на тази трагедия, където Фауст отива при "майките".
към текста >>
4.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Когато се запознахме, вече беше написал една
трагедия
, озаглавена „Ханибал“, и много лирика.
Към този период се числи още едно важно за мен приятелство с един млад мъж, който във всичко представляваше противоположност на младежа с русите къдри. Той чувстваше себе си като поет. С него също прекарвах много време в разговори, стимулиращи мисълта. Той изпитваше голям възторг от всичко поетично. Още на съвсем млади години си беше поставил големи задачи.
Когато се запознахме, вече беше написал една трагедия, озаглавена „Ханибал“, и много лирика.
към текста >>
5.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Мъжът, който по-късно бе въвлечен в разтърсваща житейска
трагедия
, ми беше истински симпатичен.
Водех например безброй разговори с Ото Харнак, остроумния автор на книгата „Гьоте в периода на неговата зрялост“, който по това време много често идваше във Ваймар, понеже работеше върху Гьотевите студии за изкуството.
Мъжът, който по-късно бе въвлечен в разтърсваща житейска трагедия, ми беше истински симпатичен.
Когато говорех с него, можех изцяло да бъда Ото Харнак. Възприемах мислите му, вживявах се в тях – в посочения смисъл – като на гости, но все пак „като вкъщи“. Изобщо не си и помислях да го помоля да ме посети. Той можеше да живее само при себе си. Беше толкова погълнат от своите мисли, че усещаше като чуждо всичко, което не беше негово.
към текста >>
6.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Цялата
трагедия
, болката на хиляди, отново запулсира при думите на Щефен.
После Гьотеанумът горя.
Цялата трагедия, болката на хиляди, отново запулсира при думите на Щефен.
към текста >>
7.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тези служещи на Ормузд Духове е разбирал Гьоте например, когато в началото на своята
трагедия
"Фауст", в "Пролог на небето" казва:
Докато Ормузд изпълнява цялата дейност на царството на Светлината, Амшаспандите изпълняват специалните дейности, които се изразяват чрез светенето на Слънцето от Овен, от Телец, от Рака и т.н. Дейността на Ормузд се изразява чрез цялото светене на Слънцето през всички светли зодиакални знаци от Овен до Везните или до Скорпион. Така в смисъла на Заратустра ние можем да кажем по-нататък: Ариман действува един вид като че през Земята от тъмнината и има там своите служители, които са противници на добрите Гении, на добрите Духове, които стоят до Ормузд. По този начин Заратустра е различавал фактически дванадесет различни духовни Същества, които са служителите от една страна шест съответно седем на Ормузд, от друга страна шест съответно пет на Ариман. Тези дванадесет духовни Същества са символизирани като добри или като зли Гении или подчинени Духове, Амеша-Спентас, според това, дали Слънцето изпраща своите лъчи от светлите или от тъмните зодиакални знаци.
Тези служещи на Ормузд Духове е разбирал Гьоте например, когато в началото на своята трагедия "Фауст", в "Пролог на небето" казва:
към текста >>
8.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това, което бе влято като нещо ново в Аза от подготвителното развитие на човечеството и лицето на древноеврейския народ, ние можем да го разберем най-добре, когато хвърлим поглед върху трагедията разказана по чудесен начин в книгата на Йов, но която
трагедия
можем да разберем само от особеността на древноеврейския народ.
Чрез мисията на Мойсея човечеството беше доведено до там, където то трябваше да разбере и можеше да разбере, че протъкаващият и оживяващият света миров Дух можеше да бъде най-ясно почувствуван, най-човешки почувствуван в "Аз съм", в най-вътрешния център на човешката душа, но че първо Аз съм трябва да се изпълни с едно съдържание, което сега отново може да обгърне света, така щото бедната дума Аз съм може да получи най-богатото съдържанието за целта беше необходима една друга мисия, мисията, която после можа да бъде изразена със забележителните думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! " Мойсей доведе човечеството до основаването на една азова култура. Сега азовата култура трябваше да се вживее като един дар отгоре, като една култура на народ, като един съсъд, който трябваше да приеме ново съдържание. Азът трябваше първо да се развие в лоното на древноеврейския народ и в съсъда трябваше да се влее онова, което можеше да излезе от едно действително истинско разбиране на палестинските събития на Голготската Тайна. Тук Азът трябваше да приеме едно ново съдържание, което беше почерпено от самия духовен свят.
Това, което бе влято като нещо ново в Аза от подготвителното развитие на човечеството и лицето на древноеврейския народ, ние можем да го разберем най-добре, когато хвърлим поглед върху трагедията разказана по чудесен начин в книгата на Йов, но която трагедия можем да разберем само от особеността на древноеврейския народ.
към текста >>
" Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична
трагедия
тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри!
В тази книга ни се разказва, че Йов въпреки че се придържа като един праведен към своя Бог и има съзнание, че всичко, което има, идва от неговия Бог,изпитва нещастие след нещастие в своя живот, в своето семейство, лично върху себе си. Така щото в откровенията на неговия Бог има нещо, което би могло да го заблуди и да го вкара в съмнение, че действително онзи миров Дух, за който току що говорихме, се изявява в човешкия Аз. Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри!
" Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри!
"? Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него. Но тогава е сигурно, че участта на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие. Приятелите на Йов не могат да разберат, че той не е поел върху себе си никакъв грях, тъй като резултатите би трябвало да се проявят над праведната личност. Самият разказвач не може да ни накара да разберем по друг начин, че все пак съществува мировата правда, освен чрез това, че смазаният, хвърлен в мизерия Йов все пак получава във физическия свят едно възмездие за всичко, което беше изгубил.
към текста >>
9.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Древният чела Зиг е онзи, който трябваше да отведе северните народи към една
трагедия
.
Самият той живя по-късно като Посветен Учител. Зиг е много специален случай. Той не е способен да представя движение, както направи Учителят Исус13 след основаването на Християнството. Зиг трябваше да доведе тази северна култура до нейния упадък. Той е призован да води народите на петата подраса на петата коренна раса, достигайки ги от юг.
Древният чела Зиг е онзи, който трябваше да отведе северните народи към една трагедия.
Затова той е наричан също и Зиг-урт, което означава “онзи, който води в миналото”. “Фрид” е същата дума; тя означава “което води към смърт, към разрушение”. Това още може да се открие в думата “Friedhof” (гробище). Същият чела, който приготви пътя на великия Посветен, бе този, който щеше да отведе северната култура към нейния крах. Нейното духовно съдържание западна и бе заменено от изгряващото Християнство.
към текста >>
Тя бива тласната към
трагедия
.
Один съответства на онова, развило се през втората подраса на петата коренна раса. Последният преди Зигфрид е Балдур, слънчевият герой. Той съответства на развилото се през Халдейско-Вавилоно-Асирийската епоха. Но докато онова, развило се на юг, е въздигаща се, напредваща култура, тук на север ние имаме настроение на безпокойство, очакване, чакане нещо да се случи. Така ние слизаме от бога към човека; и докато южната подраса се разви по-нататък, Зигфрид стана основателят на тази култура на очакване.
Тя бива тласната към трагедия.
И понеже идва краят на тази северна култура, вие имате трагичната смърт на Балдур и на Зигфрид.
към текста >>
10.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Това е великата
трагедия
и всеки, който се развива нагоре, поема върху себе си огромна отговорност.
Втората религия беше отхранена в Близкия Изток. В нея се почиташе вторият принцип на Троицата като повторение, когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята. Същевремено с идването на принципа на Сина настъпва свалянето долу на някои същества. Няма по-висше развитие, без да се отблъсне надолу нещо друго. Минералното, растителното и животинското царство бяха отблъснати надолу по този начин.
Това е великата трагедия и всеки, който се развива нагоре, поема върху себе си огромна отговорност.
За всеки светец са отблъснати надолу голямо число същества. Не би имало никакво развитие, ако не ставаше такова отблъсване надолу. Човек непрекъснато трябва да отблъсва други надолу, докато развива себе си нагоре. Това е причината, поради която всяко развитие, което става от себичност, е зло и осъдително; то е оправдано, само ако се върши за развитието на други същества. Само онзи, който иска да повдигне отново онези, които са били отблъснати надолу, е подходящ за развитие.
към текста >>
11.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Какъв прекрасен химически процес, който може да преобрази известно количество храна в божествената
трагедия
.»
54. Вероятно става въпрос за едно произведение на Робърт Грийн Ингерзол (1833-1899), «Модерен залез на боговете», 12 тома «Писания и речи», посмъртно публикувани в Ню Йорк през 1902 г. Цитатът гласи: Мисълта е форма на силата. Ние вървим със същата сила, с която мислим. Човекът е организъм, който поддържаме в дейност с това, което наричаме и с което произвеждаме това, което наричаме мисли.
Какъв прекрасен химически процес, който може да преобрази известно количество храна в божествената трагедия .»
към текста >>
12.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И този художествен свят, в който те вложиха Духа, направи материята толкова неустоимо привлекателна, че дори и при нас, в Средна Европа, великият Волфганг Гьоте се опита да се отъждестви с тази културна епоха в своя „Фауст” и в своята
трагедия
„Елена”.
Причината, за да определяме като изключително важна тази епоха, която от една страна бележи най-долната точка в общочовешкото развитие, а от друга страна е толкова примамлива и симпатична за днешния наблюдател, е тази, че тя стана изходна точка за ред многозначителни събития, засягащи днешната културна епоха. Ние видяхме как през тази Гръцко-латинска епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, което пролича най-вече в гръцкото изкуство. Видяхме как гръцкият храм се превърна в едно архитектурно творение, където можеха да живеят самите Богове, и човекът можеше да каже: Да, аз доведох материята дотам, че сега за мен материята е израз на Духа, и във всяка нейна частица аз мога да доловя нещо от този универсален Дух. И това беше в сила за всички произведения на гръцкото изкуство. Така е с всичко, което знаем за живота на древните гърци.
И този художествен свят, в който те вложиха Духа, направи материята толкова неустоимо привлекателна, че дори и при нас, в Средна Европа, великият Волфганг Гьоте се опита да се отъждестви с тази културна епоха в своя „Фауст” и в своята трагедия „Елена”.
към текста >>
13.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята
трагедия
; прекарайте през погледа на душата си това, което става там!
Аз нарочно изнесох този пример, понеже при него потвърждението на фактите може да се напипа просто с ръце. Можем да посочим съвсем точно момента, да посочим този момент външно исторически, когато е станало преминаването от виждането на външните духове на съвестта от страна на човеците към събуждането на вътрешния глас на съвестта. Достатъчно е само мислено да разгледаме драмата "Орестия" на Есхил и да я сравните със същата материя третирана от Еврипид само кратко време след това в неговите трагедии. Тук имаме един преход в течение само на няколко десетилетия, от Есхил до Еврипид, когато се извършило това, което ви описах и което е едно неопровержимо потвърждение.
Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята трагедия; прекарайте през погледа на душата си това, което става там!
Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската война. Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена. Синът Орест отсъствува. Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа. Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо.
към текста >>
14.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката
трагедия
той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх.
Тогава човек бивал въоръжен за това, да се издигне в непознатия му по своето съдържание духовен свят. По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие. Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел.
Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх.
Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки.
към текста >>
Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "
Трагедия
- това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори.
Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
към текста >>
15.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна
трагедия
– пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие.
Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е.
Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие.
Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня. В неговия смисъл това е добро. Но това би било много лошо в смисъла на божествено-духовните същества, чийто противник в мировия ред е Ариман, защото той би могъл да реализира всички свои цели.
към текста >>
Това е огромната
трагедия
на Ариман!
Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие.
Това е огромната трагедия на Ариман!
Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня. В неговия смисъл това е добро. Но това би било много лошо в смисъла на божествено-духовните същества, чийто противник в мировия ред е Ариман, защото той би могъл да реализира всички свои цели. Тогава много неща трябва да бъдат разглеждани, както той би искал.
към текста >>
16.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това са били решаващите часове в Берлин, в които се разрази чудовищната световна
трагедия
.
В края на краищата работата не е в тези по-малко важни детайли. Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възложена на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения. Това трябва сериозно да го имаме предвид, за да оценим правилно положението, което тогава се стече в Берлин, необходимо е точно да се знае, бих казал, по часове да се знае, какво е ставало през тази събота примерно от 4 часа следобед до 2 часа през нощта.
Това са били решаващите часове в Берлин, в които се разрази чудовищната световна трагедия.
Тази световна трагедия се разигра така, че началникът на Генералния щаб, изхождайки от това, което в Берлин са можели да знаят за станалото, не е можел да предприеме нищо друго, освен да пристъпи към изпълнение на плана на Генералния щаб, изработен години преди това, в случай, че стане това, което в края на краищата стана.
към текста >>
Тази световна
трагедия
се разигра така, че началникът на Генералния щаб, изхождайки от това, което в Берлин са можели да знаят за станалото, не е можел да предприеме нищо друго, освен да пристъпи към изпълнение на плана на Генералния щаб, изработен години преди това, в случай, че стане това, което в края на краищата стана.
В края на краищата работата не е в тези по-малко важни детайли. Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възложена на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения. Това трябва сериозно да го имаме предвид, за да оценим правилно положението, което тогава се стече в Берлин, необходимо е точно да се знае, бих казал, по часове да се знае, какво е ставало през тази събота примерно от 4 часа следобед до 2 часа през нощта. Това са били решаващите часове в Берлин, в които се разрази чудовищната световна трагедия.
Тази световна трагедия се разигра така, че началникът на Генералния щаб, изхождайки от това, което в Берлин са можели да знаят за станалото, не е можел да предприеме нищо друго, освен да пристъпи към изпълнение на плана на Генералния щаб, изработен години преди това, в случай, че стане това, което в края на краищата стана.
към текста >>
Значи, в Средна Европа е трябвало в политиката да се опасяват от приказливостта, и аз ви питам: Не е ли това чудовищна
трагедия
, ако трябва да се води политика в такива условия?
Авторът на тези редове, през ноември 1914 година попита господин фон Молтке, с когото дълги години беше в дружески отношения: какво мислеше императорът за нахлуването в Белгия? – и чу отговор: в дните, предшестващи нахлуването, той нищо не е знаел за това, тъй като предвид неговите особености се е налагало да се опасяват, че той всичко ще раздрънка на всички. Това е било недопустимо, тъй като нахлуването е можело да бъде успешно само в условията на пълна неподготвеност на противника. Попитах, знаел ли е за това райхсканцлерът? Отговорът беше: Да, той знаеше.
Значи, в Средна Европа е трябвало в политиката да се опасяват от приказливостта, и аз ви питам: Не е ли това чудовищна трагедия, ако трябва да се води политика в такива условия?
– това напълно потвърждава думите на изобщо неприятния ми Тирпиц /бележка 122/ за Бетман-Холвег, че той е паднал на колене и е проявил пълната си политическа нищожност. Тази нищожност се прояви по-късно и в това, което той заяви в присъствието на английския посланик, че ако Англия все пак встъпи във войната, цялата му политика ще рухне като къща от карти. Така стана в действителност и тази къща от карти рухна, и началникът на Генералния щаб, характеризирайки обстановката в събота вечер, беше принуден да напише в своите мемоари: ситуацията ставаше все по-изострена и аз стоях пред нея съвсем сам.
към текста >>
17.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това е било негова заблуда, а също и негова велика
трагедия
.
Това още го е чувствал Юлиан Отстъпник и е вярвал, че може да бъде запазено от човека.
Това е било негова заблуда, а също и негова велика трагедия.
Развиващото се човечество вече не е можело да усеща своята личност в лъчите на физическото слънце. Това познание за личността човек е трябвало да добива сега по духовен път. Това, което външното слънце в пространството не е можело повече да дава, което вече не е можело да идва при човека отвън, е трябвало да се издигне от вътрешните дълбини на човека. Христос сам е трябвало да свърже своята мирова съдба с човечеството, за да не кривне то от предписания му път при това постоянно колебание на везната между Ариман и Луцифер. С пълна и дълбока сериозност трябва да се възприеме това, че Христос е слязъл от духовните висини при хората и е свързал своята съдба с тях.
към текста >>
18.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Помислете за начина, по който тази ужасна
трагедия
, тази ужасна подигравка, бе описана през XIX век, и го сравнете със значението, придавано днес на същия този случай.
Помислете за начина, по който тази ужасна трагедия, тази ужасна подигравка, бе описана през XIX век, и го сравнете със значението, придавано днес на същия този случай.
Онова, което действително се е случило, не може да бъде поправено с абстрактни писания. Всеки, който има сърце в себе си и прочете описанията, давани на този случай, се чувства като ограбен от всякаква вътрешна подкрепа и един ужасен смут преминава през неговата душа. Човешките същества трябва отново да бъдат способни да чувстват, не слабо, а силно: красиво - грозно, добро - зло, вярно - грешно. Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да живеят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им. Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще почувстват не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и животът ще стане отново човешки.
към текста >>
19.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Множество млади хора са преживели тази
трагедия
.
Множество млади хора са преживели тази трагедия.
Те се събират заедно и вярват, че откриват човешкото същество. Но нищо от това, което те търсят, не изпълва тяхната общност; и те стават дори още по-самотни от преди. Тези две фази на младежкото движение са явни: етапът на общността, етапът на голяма самота. Колко много млади хора има днес, които вървят по света в самота, съзнавайки, че никъде не са били разбрани.
към текста >>
20.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Ще видим, как Александър Велики и Аристотел живеели в свят, не напълно пригоден за тях, - в свят, който всъщност крие за тях голяма
трагедия
.
Ще видим, как Александър Велики и Аристотел живеели в свят, не напълно пригоден за тях, - в свят, който всъщност крие за тях голяма трагедия.
Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго отношение към духовното от заобикалящите ги. Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това, чувствали душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии. Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това. Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието. Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия.
към текста >>
21.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но ние решихме да вървим напред, без да се сломим от сполетялата ни
трагедия
, за да продължим нашата дейност за духовния свят.
Скъпи мои приятели, нашата болка е дълбока и неизразима.
Но ние решихме да вървим напред, без да се сломим от сполетялата ни трагедия, за да продължим нашата дейност за духовния свят.
Защото в дълбините на сърцата си можем да си кажем: когато се вглеждаме в пламъците, които се издигат над Ефес, ние виждаме вписани в пламъците думите: завист на боговете. Това е било време, когато човек е бил още несвободен и е трябвало да следва волята на добрите и лоши богове.
към текста >>
22.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато вникнем в същността на такива отношения, ние виждаме да се развива един извънредно голям трагизъм, но един справедлив трагизъм, една извънредно справедлива
трагедия
.
Как е изживяно това обръщане? То е изживяно именно чрез това, че един живот, който външно съдържа всичко, което е ценно, се отразява навътре така, че носителят на този живот го счита за лишен от всякаква стойност и той сам слага край на живота си. За целта душата заболява, става полупобъркана. За тази цел душата си търси външното заплитане в съответните любовни афери и т. н.. Но всичко това са само последици от стремежа на душата, бих искал да кажа, да насочи към себе си всички стрели, които по-рано тя беше насочила срещу света.
И когато вникнем в същността на такива отношения, ние виждаме да се развива един извънредно голям трагизъм, но един справедлив трагизъм, една извънредно справедлива трагедия.
И двете картини се подреждат заедно.
към текста >>
23.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
То излиза наяве особено художествено изразено в още малко разбраната втора част на неговата
трагедия
"Фауст".
Тези интуиции, доколкото те се проявяват в изкуството, са свързани без съмнение с интимни изживявания, които душата може да има, когато излизайки вън от себе си тя става едно с нещата. Ето защо Гьоте, изхождайки от своето всъщност до висока степен импресионистично изкуство, каза към един свой приятел: Искам да ви кажа нещо, което може да ви изясни отношението на човека към това, което аз съм създал. Моите неща не могат да станат популярни. Само онези, които са изживели нещо подобно, които са минали през същия случай, само те ще разберат в действителност моите работи. Гьоте имаше вече това чувствуване на изкуството.
То излиза наяве особено художествено изразено в още малко разбраната втора част на неговата трагедия "Фауст".
Гьоте притежава вече това чувствува не на изкуството, да търси сетивно-свръхсетивното чрез това, че частта на природата да бъде позната като това, което иска да стане едно цяло издигайки се над самото себе си, което метаморфоризирайки се става отново нещо друго и след това бивайки съединено с другото в едно произведение на природата бива убито чрез един по-висш живот. Когато проникваме по такъв начин в природата, ние навлизаме в много по-висок смисъл в една истинска действителност, отколкото вярва обикновеното съзнание. Това, в което проникваме, доставя обаче най-голямото доказателство за това, че изкуството няма нужда да копира просто сетивното или да изразява свръхсетивното, чисто духовното, чрез което би се заблудила към две страни, но че изкуството може да даде форма, може да изрази това, което е сетивно в свръхсетивното, свръхсетивно в сетивното. Ние сме може би в най-истинския смисъл на думата натуралисти именно чрез това, че познаваме сетивно-свръхсетивното и ставаме натуралисти именно по отношение на сетивно-свръхсетивното тъкмо затова, защото можем да го схванем само тогава, когато сме същевременно супер натуралисти. И, както вярвам, така в душата ще могат да се развият истински художествени изживявания, могат да се развият така, че да възбудят също художественото разбиране, художествената наслада.
към текста >>
24.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Например ясновидецът не може да чувствува героинята Текла от Шилеровата
трагедия
"Валенщайн" по друг начин, освен като една картонена фигура, така че като я гледа, той я вижда да прегъва постоянно коленете си.
Например ясновидецът не може да чувствува героинята Текла от Шилеровата трагедия "Валенщайн" по друг начин, освен като една картонена фигура, така че като я гледа, той я вижда да прегъва постоянно коленете си.
И това при един такъв велик поет като Шилер! Всяко отклонение от действителността, всяко неописване, нерисуване на действителността бива чувствувано така, че ясновидецът трябва да си пресъздаде във фантазията именно това, което поетът създава, да го пресъздаде в пластично и той оттегля своето мислене от пластичното. По отношение на поета ясновидецът се потопява в една вътрешна пластика. Това е особеното, че тук при поетическото ясновидското съзнание създава пластика, ето защо той вижда карикатури в това, което често пъти бива много прославено, много хвалено. Но ясновидецът не може другояче, освен в някои драматургични произведения, при които хората съвсем не забелязват, че фигурите са само кукли напълнени с чоп, да гледа как на сцената маршируват такива напълнени с чоп кукли, или как те възникват пред него, когато чете драмата.
към текста >>
25.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Всичко това даде на гръцкото изкуство, на гръцката
трагедия
и на Омировата поезия онзи неповторим полет в описанието на човешката природа, доколкото тя е свързана с външните форми на неговото физическо тяло.
От своя страна гърците изпитваха огромна радост, че сега, след като са вече родени, могат да си послужат с предоставеното им физическо тяло.
Всичко това даде на гръцкото изкуство, на гръцката трагедия и на Омировата поезия онзи неповторим полет в описанието на човешката природа, доколкото тя е свързана с външните форми на неговото физическо тяло.
Всички психологически особености имат своите дълбоки вътрешни основания. Опитайте се поне веднъж да се пренесете в онази неподправена радост, която се излъчва от Омир, когато той описва Хектор, Ахил и така нататък, и вижте каква голяма важност се отдава на външните описания. При римляните тази специфична особеност постепенно угасна. Поначало за романския елемент е характерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко съзнание. Защото човекът стана гражданин на Земята едва през тази Четвърта следатлантска културна епоха.
към текста >>
26.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Впрочем този човек напълно сериозно смяташе така, той виждаше в това страшна
трагедия
.
Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила! Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели. А неприспособените органи атрофират. Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) - тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, - както той смяташе, малко по малко ще стигне дотам, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-голяма и по-голяма, а краката - все по-малки.
Впрочем този човек напълно сериозно смяташе така, той виждаше в това страшна трагедия.
В края на краищата хората ще се търкалят по света, представлявайки само глава, подобна на топка. Дали ще е така? Това е напълно пра-вилна мисъл. Защото ако човек не се върне отново към това, което някога се е постигало с помощта на фантазията, ако човек отново не дойде до духа, той ще се превърне в такава топка. Ето защо изучаването на духовната наука ще позволи на човек не само да стане по-умен, макар и от това той да не поумнее повече, отколкото от другите теории, възприема ли духовната наука само като теория.
към текста >>
НАГОРЕ