Търсене в текстове за 'Сив'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 220 резултата от 128 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Сив'.

1. 00. УВОД GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

На 18 август 1787 година Гьоте писа от Италия на Кнебел: "След това, което видях от растенията и риби край Неапол и Сивиля, аз бих бил твърде съблазнен, ако бях с 10 години по-млад, да направя едно пътешествие до Индия, не за да открия нещо ново, а за да разгледам откритото по мой начин”.
На 18 август 1787 година Гьоте писа от Италия на Кнебел: "След това, което видях от растенията и риби край Неапол и Сивиля, аз бих бил твърде съблазнен, ако бях с 10 години по-млад, да направя едно пътешествие до Индия, не за да открия нещо ново, а за да разгледам откритото по мой начин”.
към текста >>

2. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят.
Най-после чрез Хегел Гьоте получи последното поощрение от страна на философията. Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията. Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота. Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?! Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят. Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене. Преодоляването на действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването, от сътвореното до творението, от обусловеното до обуславящото, стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел. Хегел не иска да предложи във философията нищо друго освен вечния процес, от който произлиза всичко, което е крайно. Той иска да познае даденото като едно следствие на това, което той може да счита като необусловено.
към текста >>

3. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Сивото небе на абстракцията е просветлено като от светкавици.
Аз заравям уши под тази музика, чувам нейната причина. Струва ми се, че изживявам нейното възникване. Треперя пред опасности, които съпровождат някое рисковано дело, наслаждавам се на щастливи състояния, за които Бизе не е отговорен. И странно, всъщност не мисля за това, или не знам колко много мисля за това. Защото толкова други мисли минават през главата ми в същото време... Забелязали ли сте, че музиката освобождава духа, че дава криле на мисълта, че прави човека повече философ, повече музикант? Сивото небе на абстракцията е просветлено като от светкавици. Светлината е достатъчна за всеки филигран на нещата. Големите проблеми стават разбираеми. Светът се вижда като от връх. Дефинирах философския патос. И внезапно ми паднаха отговори в скута, градушка от лед и мъдрост, от разрешени проблеми... Къде съм?
към текста >>

4. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

5. БЕЛЕЖКИ GA_8 Християнството като мистичен факт

Авторизиран немски превод от Мари фон Сиверс (по-късно Мари Щайнер фон Сиверс)
Едуард Шуре (1841-1929), френски писател. „Les Grands Inities Esguisses de I,Historie secrete des Rligions, Paris 1889. Авторизиран немски превод от Мари фон Сиверс (по-късно Мари Щайнер фон Сиверс)
към текста >>

6. 2. ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_9 Теософия

Тези хора виждат нещата, оцветени в сив оттенък.
Като собствен вътрешен свят, душевната същност на човека се отличава от неговата физическа същност. Нейният специфичен характер изпъква още щом като обърнем внимание дори на най-елементарното сетивно усещане. Никой не може да знае непосредствено, дали някой друг преживява едно сетивно усещане по същия начин, както и той самия. Известно е, че има хора далтонисти. Тези хора виждат нещата, оцветени в сив оттенък. Други са слепи само за определени цветове. Образът на света, който им дават техните очи, е различен от този на нормалните хора. Същото може да се каже повече или по-малко и за другите сетива. От това непосредствено следва, че простото усещане принадлежи на вътрешния свят. Чрез моите физически сетива аз мога да възприема червената маса, която възприема и другия човек; но аз мога да възприема усещането на другия за червения цвят.
към текста >>

7. 6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА GA_9 Теософия

Много по-различна е и аурата на един религиозно настроен човек, от тази на човек, потънал в сивите грижи на всекидневието.
Човешката аура е коренно различна в зависимост от различните темпераменти и душевни състояния, както и в зависимост от степените на духовното развитие. Един човек, изцяло отдаден на своите животински влечения, има съвършено различна аура от друг, който предпочита да живее в своите мисли. Много по-различна е и аурата на един религиозно настроен човек, от тази на човек, потънал в сивите грижи на всекидневието. Освен това, всички променливи настроения, всички влечения, радости и болки, също намират своя израз в човешката аура. За да се научим да разбираме значението на цветовете и техните нюанси, необходимо е да сравняваме аурите на различните душевни изживявания. Нека най напред да се спрем на онзи от тях, които се определят от подчертани афекти и страсти. Можем да ги групираме в две различни части: при едните душата се отдава на тези афекти най-вече поради животинската си природа, а при другите душевните изживявания приемат една по-рафинирана форма и, така да се каже, стават достъпни за размисъл и спокойно наблюдение.
към текста >>

Малодушната страхливост и ужасът пред физическата заплаха, се проявява в аурата като кафява-сини и сиви цветове.
Малодушната страхливост и ужасът пред физическата заплаха, се проявява в аурата като кафява-сини и сиви цветове.
към текста >>

8. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

Те имат сивостоманена форма, по-малка от човешката; почти целите са глава, наклонена напред.
(От двете страни идват Духовете на стихиите. Отляво същества от рода на гномите. Те имат сивостоманена форма, по-малка от човешката; почти целите са глава, наклонена напред. Имат дълги, подвижни за жестове, но несръчни за ходене крайници. Отдясно идват същества от рода на силфите, с тънка форма, почти без глава. Ръцете и краката им са нещо средно между перки и крила; някои от тях са синьозелени, други са жълточервени. Формата на жълточервените има по-остри очертания, а тази на синьозелените – по-неопределени. Думите, които тези същества изговарят, са съпроводени от изразителни жестове, приемащи почти формата на танц.)
към текста >>

9. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_14 Четири мистерийни драми

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

10. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Така както те бяха дадени от техния създател, те биха му изглеждали нарисувани в твърде сиви тонове.
Хердер нямаше нужда да се страхува от това, защото той ретушираше мисловните линии в Спинозовия образ на света с пълносъдържателните представи, които му достави съзерцанието на образа на природата и на духа. Той не можеше да спре при мислите на Спиноза. Така както те бяха дадени от техния създател, те биха му изглеждали нарисувани в твърде сиви тонове. Той разглеждаше това, което става в природата и в историята и поставяше човешкото същество в това разглеждане. И това, което му се разкриваше по този начин, то му даваше една връзка на човешкото същество с божествената Първооснова на света и със самия свят, чрез която той се чувстваше единен със Спиноза по убеждение. Хердер беше непосредствено учуден в това, че наблюдението на природата и на историческото развитие трябва да даде един образ на света, чрез който човекът се чувства задоволен в неговото положение в мировото цяло. Спиноза считаше, че може да стигне до един такъв образ на света само в светлата сфера на мислителната работа, която се провежда по образа на математиката. Ако сравним Хердер със Спиноза и размислим върху съгласието на първия с убеждението на последния, трябва да признаем, че в по-новото развитие на светогледите действа един импулс, който се крие зад това, което се явява като светогледни образи.
към текста >>

11. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Тази философия се движи в безкръвни, студени, сиви абстракции.
Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в сравнение с него и най-добрият философ е само една карикатура". Това съждение на Шилер може да се отнася само за философията на Кант, при която Шилер е имал своите опитности. Тя в много отношения отдалечава човека от природата. Тя не проявява никаква вяра в нея, а счита като валидна истина само това, което е взето от собствената духовна организация на човека. Благодарение на това всички нейни съждения са лишени от онази свежа, пълносъдържателна цветистост, която има всичко, което ние добиваме чрез непосредственото съзерцаване на природните процеси и неща. Тази философия се движи в безкръвни, студени, сиви абстракции. Тя изгубва топлината, която добиваме от непосредствения допир с нещата и съществата и я заменя със студенината на нейните отвлечени понятия. А също и в моралната област Кантовата философия показва същата противоположност по отношение на природата. Чисто разсъдъчното понятие за дълг стои пред нея като най-висшето нещо. Това, което човек обича, към което има наклонност: Всичко непосредствено естествено в човешкото същество трябва да бъде подчинено на този идеал на дълга. Даже чак в областта на красотата Кант унищожава онзи дял, който човекът трябва да има съобразно своите първични усещания и чувства.
към текста >>

Той е откъснал духа от природата, издигнал го е в сивото царство на отвлечеността.
Съгласуването на неговото усещане и мислене, което в първото състояние действително ставаше, сега съществува само идеално; то не е вече в него, а вън от него, като една мисъл, която тепърва трябва да бъде осъществена, а не като факт на неговия живот. "Основното настроение на гръцкия дух беше наивно, това на модерния е сантиментално; ето защо светогледът на първия трябваше да бъде реалистичен. Защото при него природното не беше още отделено от духовното; за него природата още включваше духа. Ако се изоставяше на природата, това ставаше по отношение на изпълнената с дух природа. Не така е при модерния човек. Той е откъснал духа от природата, издигнал го е в сивото царство на отвлечеността. Ако би се отдал на своята природа, той бил сторил това по отношение на лишената от дух природа. Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата. Шилер намери в духовния способ на Гьоте нещо сродно с гръцкия способ. Гьоте вярваше, че вижда с очите си своите идеи и мисли, защото чувстваше действителността като неразделно единство на духа и природата. Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя стремеж.
към текста >>

Представите, които Гьоте поставяше на основата на своите наблюдения върху растенията, върху образуването на растенията и на животните, не бяха сиви, отвлечени мисли, а създадени от фантазията сетивно-свръхсетивни образи.
Едно последствие на този възглед върху истината и нейното познание е, че се признава на фантазията нейният дял във възникването на знанието и не се счита за единствена познавателна способност само отвлеченият ум. Представите, които Гьоте поставяше на основата на своите наблюдения върху растенията, върху образуването на растенията и на животните, не бяха сиви, отвлечени мисли, а създадени от фантазията сетивно-свръхсетивни образи. Само наблюдението съчетано с фантазията може действително да доведе до същността на нещата, а не анемичната отвлеченост: Това е убеждението на Гьоте. Ето защо той изтъква при Галилей, че този последният наблюдаваше като гений, за когото "един случай струваше колкото хиляда", като "от колебаещата се църковна лампа разви учението за махалото и за падащите тела". Фантазията създава при един случай един пълносъдържателен образ на същественото в явленията; абстрахиращият ум може да добие само от комбинацията, сравнението и пресмятането на явленията едно общо правило на тяхното протичане. Тази вяра на Гьоте в познавателната способност на фантазията, която се издига до едно съизживяване на творческите сили на света, почива на цялото негово схващане за света. Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата.
към текста >>

12. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Когато философията рисува своите сиви и сиви тонове /еднообразни/, тогава една форма на живота е остаряла; бухълът на Миневра започва да лети едва при настъпване на здрача".
Когато ги разглеждаме така едни до други, те се сглобяват в едно цяло, сред което всяко едно е един член. Това цяло на мислите иска да бъде философията на Хегел. Както изследователят на природата, който иска да установи законите на звездното небе, не вярва, че може от тези закони да изгради звездното небе; така и Хегел не вярва, че търсейки закономерните връзки сред света на мислите, може да намери от мислите някакви природонаучни закони, които могат да бъдат установени само чрез опитно наблюдение. Това, което постоянно и отново се твърди, че Хегел е искал да черпи от чистото мислене пълното и неограничено познание на мировото цяло, то не почива на нищо друго, освен на едно наивно криво разбиране на него вия светоглед. Той самият достатъчно ясно е казал: "- Задача на философията е да разбере това, което е; защото това, което е разумно, то е действително, което е действително, то е разумно. Когато философията рисува своите сиви и сиви тонове /еднообразни/, тогава една форма на живота е остаряла; бухълът на Миневра започва да лети едва при настъпване на здрача". А това не значи нищо друго освен, че фактическите познания трябва да са вече налице, когато идва мислителят и ги осветлява от своята гледна точка. Но нека не се изисква от Хегел той да изведе нови природни закони от чистото мислене; защото той съвсем не е искал това. Не, той не е искал нищо друго, освен да хвърли една философска светлина върху сбора от природни закони, които са съществували по негова време. От изследователя на природата никой не иска той да създаде звездното небе, въпреки че той прави своите изследвания върху него; възгледите на Хегел се обявяват за безплодни, защото той, който е размислил върху връзката на природните закони, не е създал същевременно тези природни закони.
към текста >>

13. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

При този светоглед, който предлага един образ на бедни, сиви общи неща, това изглежда на пръв поглед необяснимо.
Оригиналното и особеното във всяка една личност ще бъде пропуснато от един такъв математически ум. Но той ще постигне известно разбиране в това, което е среден израз на духа, и същевременно със своята пресметлива сигурност една власт над развитието на духа. Както механическите закони са тези, които ни правят способни за техниката, така и законите на душевния живот ни правят способни за възпитанието, за техниката и развитието на душата. Ето защо работата на Хербарт в областта на педагогиката е станала плодотворна. Той е намерил много привърженици между педагозите. При този светоглед, който предлага един образ на бедни, сиви общи неща, това изглежда на пръв поглед необяснимо. Но то се обяснява с това, че натурите, които най-много се нуждаят от светоглед, имат склонност към такива общи неща, които се подреждат със строга необходимост едни до други по примера на една математическа операция с влизащите в нея членове. Има нещо пленяващо в това, да изживее човек, как едно звено на мисълта се свързва с друго като от само себе си, защото то събужда чувството на сигурност. Те се изграждат някак си от само себе си; човек дава само мислителния материал за целта и оставя по-нататъшното на самостоятелната логическа необходимост. При напредването на Хегеловото мислене, което е наситено с действителност, човек трябва постоянно да влиза в действие, да се намесва. В това мислене има повече топлина, повече непосредственост; в замяна на това обаче то изисква непрестанно активно намесване на душата.
към текста >>

Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух".
В Хегеловата форма на възгледа за света и за живота има нещо, което може да прогони съмнението и въпросите. Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух". Целта, до която той стига, е пълносъдържателният, индивидуален човешки дух, благодарение на който само се изявява това, което води само едно сянковидно съществуване в сивото, в стридоподобното. Той може лесно да бъде разбран така като че вън от човешкия дух не съществува една личност като живо, самостоятелно същество. Хегел извежда това, което е богато на съдържание и което изживяваме в нас, от идейното, което трябва да измислим. Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота. Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл.
към текста >>

Целта, до която той стига, е пълносъдържателният, индивидуален човешки дух, благодарение на който само се изявява това, което води само едно сянковидно съществуване в сивото, в стридоподобното.
В Хегеловата форма на възгледа за света и за живота има нещо, което може да прогони съмнението и въпросите. Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух". Целта, до която той стига, е пълносъдържателният, индивидуален човешки дух, благодарение на който само се изявява това, което води само едно сянковидно съществуване в сивото, в стридоподобното. Той може лесно да бъде разбран така като че вън от човешкия дух не съществува една личност като живо, самостоятелно същество. Хегел извежда това, което е богато на съдържание и което изживяваме в нас, от идейното, което трябва да измислим. Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота. Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл. Наистина Хегел ще бъде криво разбран, когато някой го тълкува по този начин; но това криво разбиране е понятно.
към текста >>

Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог.
Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота. Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл. Наистина Хегел ще бъде криво разбран, когато някой го тълкува по този начин; но това криво разбиране е понятно. Това незадоволено от Хегеловия начин на мислене настроение намери един израз в мисловното течение, което имаше своите представители в лицето на Карл Бенидикт Ваадер /1765-1841 г./, Карл Кристиян Фридрих Краузе /1765-1841 г./, Имануел Херман Фихте /1797-1879 г./, Кристиян Херман Вайсе / 1801-1866 г./, Антон Гюнтер /1785-1862 г./, К. Ф. Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./. Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека. Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението. Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение.
към текста >>

Вайсе вярваше, че притежава в своето триединно лично Божество нови безкрайно по-богати отколкото Хегел с неговата сива идея, защото на неговото Божество е присъща живата воля.
Фихте само онзи е стигнал до най-висшето познание, който е разбрал, че "най-висшата, действително решаваща мировата проблема мисъл е идеята за знаещия себе си в своята идеална, както и реална безкрайност и проникващ със своя поглед тази безкрайност Първичен субект, или за абсолютната личност". "Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-висше единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр. Херман Вайсе вярваше, че трябва да се издигне от Хегеловия светоглед до един съвършено богословски начин за разглеждане нещата. Той виждаше целта на своето мислене в християнската идея за трите лица в единното божество. Ето защо той искаше да изтъкне тази идея с необикновен разход на остроумие като резултат на едно естествено, безпристрастно мислене. Вайсе вярваше, че притежава в своето триединно лично Божество нови безкрайно по-богати отколкото Хегел с неговата сива идея, защото на неговото Божество е присъща живата воля. Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
към текста >>

14. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Не трябва да се изпуска изпредвид, че само чрез дейността на клетките на сивата мозъчна кора се ражда съзнание.
Колко лесно може да бъде криво разбран в това направление Хекеловият монизъм, това показват възраженията, които остроумният Вартоломеус фон Карнери направи, който от другата страна създаде нещо непреходно за изграждане на една етика на този светоглед. В своята книга "Усещане и съзнание. Монистически размисъл" /1893 г./ той счита, че изречението: "Никакъв дух без материя, но също никаква материя без дух" би ни оправдало да разпрострем въпроса върху растението, даже върху най-близката и най-добра скала и да припишем и на тях дух. Обаче несъмнено е, според него, че с това ще се създаде едно объркване. Не трябва да се изпуска изпредвид, че само чрез дейността на клетките на сивата мозъчна кора се ражда съзнание. "Убеждението, че няма никакъв дух без материя, т.е. че всяка духовна дейност е свърза на с една материална дейност, с чийто свършек намира и тя своя край, се основава на опита, докато нищо в опита не говори за това, че с материята въобще е свързан дух". Който одушевява материята, която не издавани какъв дух, той прилича на онзи, който приписва способността да показва времето не на механизма на часовника, а още на метала, от който часовникът е направен.
към текста >>

Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха.
То е предпазено от това, че се придържа строго към наблюдението. В своята книга "Мирови загадки" Хекел казва: "Аз самият никога не съм застъпвал хипотезата за съзнанието на атома. Напротив изрично съм подчертавал, че съм си представял като несъзнателни елементарните психически дейности на усещането и волята, които могат да се припишат на атомите". Това, което Хекел иска, не е нищо друго, освен това, че в обяснението на природните явления не трябва да се оставя да се яви никакъв скок, че сложният начин, по който чрез мозъка се явява духът, трябва да се проследи обратно до най-простия начин, по който материята се привлича и отблъсква. Хекел счита като едно от най-важните познания на модерната наука откритието на мислителните органи чрез Паул Флехсиг. Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха. Между тези четири сетивни огнища се намират огнищата на мисленето, "действителните органи на духовния живот"; "те са най-висшите инструменти на душевната дейност, които опосредстват мисленето и съзнанието... Тези четири сфери на мисленето, отличаващи се чрез особена и извънредно преплетена нервна структура, са истинските органи на мисленето, единствените органи на нашето съзнание. В най-ново време Флехсиг се изказа, че в една част на същите при човека се намират още особено заплетени структури, които липсват на другите млекопитаещи животни, които обясняват превъзходството на човешкото съзнание / Мирови загадки, стр. 212 и следв. /.
към текста >>

15. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Един човек сляп за червения цвят ще вижда киновара черен или тъмно-сиво-жълт; и това също е правилната реакция на едно особено устроено око.
Доколко нашият субективен образ на света ни дава знаци, сигнали на обективния външен свят, за това ни дава една представа Хелмхолц в неговата "Физиологична оптика": "Да се зададе въпросът, дали киноварът е действително червен, както го виждаме, или дали това е само една измама на сетивата, е безсмислено. Усещането на червено е нормалната реакция на нормално изградените очи на отразената от киновара светлина. Един човек сляп за червения цвят ще вижда киновара черен или тъмно-сиво-жълт; и това също е правилната реакция на едно особено устроено око. Но той трябва да знае само, че неговото око е именно различно устроено от това на другите хора. По себе си едното усещане не е по-вярно или по-погрешно от другото, въпреки че тези, които виждат червеното имат голямото мнозинство. Въобще червеният цвят на киновара съществува само дотолкова, доколкото съществуват очи, които са употребени подобно на тези на болшинството от хората. Същото право има то да бъде качество на киновара да се вижда черно, именно за слепите за червения цвят. Въобще отразената от киновара светлината съвсем не може да бъде наречена по себе си червена, тя е червена само за определен род очи.
към текста >>

16. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Рудолф Щайнер въвежда в езотеричното съдържание на Приказката Мария фон Сиверс и нейната учителка Мария фон Щраух-Шпентини.
Рудолф Щайнер въвежда в езотеричното съдържание на Приказката Мария фон Сиверс и нейната учителка Мария фон Щраух-Шпентини. Той прави същото и с Матилде Шол една от основателките на Антропософското Движение в Германия.
към текста >>

Мария фон Сиверс пише до София Щинде, че Рудолф Щайнер е посочил и заглавието на първата от неговите 4.
И това става ясно особено през лятото на 1909, непосредствено преди да бъде представена за втори път драмата „Децата на Луцифер" от Едуард Шуре. Мария фон Сиверс пише до София Щинде, че Рудолф Щайнер е посочил и заглавието на първата от неговите 4. Мистерийни драми: „Портата на посвещението".
към текста >>

17. 05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество GA_23 Същност на социалния въпрос

Те осмиваха това като идеология, като една сива и скучна теория.
Отличителните черти на съвременното социално движение се определят не от това, че една обществена група изисква промени в своите жизнени условия, макар и този стремеж да е съвсем естествен, а от начина по който хората възнамеряваха да ги осъществят от мисловните импулси на пролетарската класа. Фактите трябва да бъдат погледнати поне веднъж от тази гледна точка и то съвсем безпристрастно. И тогава ще установим как определени личности, който искаха да ориентират своето мислене в посоката на пролетарските импулси, снизходително се усмихваха, когато ставаше дума за това, чрез едни или други духовни усилия да се помогне в решаването на социалния въпрос. Те осмиваха това като идеология, като една сива и скучна теория. Те бяха убедени, че от областта на истинския духовен живот не може да се извлече абсолютно нищо за решаването на сложните социални въпроси. Само че ако се вгледаме в тези неща с изострен поглед, лесно ще открием, че същинският нерв, същинският водещ импулс на съвременното пролетарско движение тръгва не от това, за което днешните работници говорят, а от техните мисли.
към текста >>

18. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Някому би могло да хрумне, че в основата на застъпваното тук гледище лежи вярата, според която социалният организъм чисто и просто се „изгражда" с помощта на една „сива" теория, взаимствана от естествената наука.
Някому би могло да хрумне, че в основата на застъпваното тук гледище лежи вярата, според която социалният организъм чисто и просто се „изгражда" с помощта на една „сива" теория, взаимствана от естествената наука. Тази мисъл обаче е съвършено погрешна. Тук става дума за нещо съвсем друго. Днешната историческа криза на човечеството налага възникването на определени усещания във всеки определен човек и те ще трябва да бъдат улеснени от педагогическата и образователната система по същия начин, както става усвояването на четирите аритметични действия. Всичко, което досега крепеше старите форми на социалния организъм т.е. без да бъде съзнателно приемано в душевния живот на човека занапред ще отпадне.
към текста >>

19. Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Всеки, който живее с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“.
И сега, разбира се, веднага възниква въпросът: По какъв начин културният живот ще получава необходимата поддръжка от икономическия живот, ако административните граници на тези две сфери не се припокриват? За да намери отговора, човек само трябва да разбере, че един самоуправляващ се културен живот влиза в отношения с независимия икономически живот като една икономическа корпорация. Като една икономическа корпорация, той може да влезе в споразумения с икономическите административни органи в своята съответна област, за да получи икономическа подкрепа, независимо от по-големия икономически регион, към който тези административни региони могат да принадлежат. Всеки, който живее с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“. Също така той ще мисли, че необходимите уговорки ще са твърде сложни, за да сработят. Дали такива уговорки ще са сложни или не, ще зависи изцяло от уменията на хората, определени да водят преговорите. Както и да е, никой не трябва да се противопоставя на мерките, които се изискват от съвременните потребности на света, заради някакъв си страх от усложнения. (Вижте какво още казвам по този въпрос в Глава 4 от книгата ми „Същност на социалния въпрос“.)
към текста >>

20. Статия 07: Какво не виждат социалистите GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Има хора, които са слепи за цветовете — виждат света и всичко в него като сиво.
Има хора, които са слепи за цветовете — виждат света и всичко в него като сиво. Аналогично има социални реформатори и социални революционери, които са слепи за психологията и биха искали да формират социалния организъм по калъпа на някой икономически синдикат, в който хората ще живеят и действат като механични творения. Такива агитатори нямат представа за слепотата си. Те знаят само, че винаги е съществувал правен и духовен живот извън икономическия живот; и си представят, че ако натъкмят икономическия живот според собствените си идеи, всичко останало ще се случи „от само себе си“. Но това е невъзможно. Просто всичко би рухнало.
към текста >>

21. Статия 16: Корените на социалния живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Един такъв метод — казват някои — би изхвърлил всички социални идеи в отдалечената област на „сивата теория“.
Един такъв метод — казват някои — би изхвърлил всички социални идеи в отдалечената област на „сивата теория“. Но би могло също да се каже, че едно такова схващане може да се поддържа само от някой, който разглежда това „изхвърляне“ някъде отстрани. Безспорно всичко, което се разглежда повърхностно и отдалече, ще изглежда сиво. От друга страна, нещата, които се пораждат от по-близките ни страсти, ще имат цвят. И все пак, ако се приближите до това, което ви изглежда сиво, ще откриете, че нещо започва да се раздвижва, както и че то е различно от всякакви страсти — то съответства на всичко човешко и на нещата, за които човек ослепява, когато ги разглежда от позицията на партиите и груповите становища.
към текста >>

Безспорно всичко, което се разглежда повърхностно и отдалече, ще изглежда сиво.
Един такъв метод — казват някои — би изхвърлил всички социални идеи в отдалечената област на „сивата теория“. Но би могло също да се каже, че едно такова схващане може да се поддържа само от някой, който разглежда това „изхвърляне“ някъде отстрани. Безспорно всичко, което се разглежда повърхностно и отдалече, ще изглежда сиво. От друга страна, нещата, които се пораждат от по-близките ни страсти, ще имат цвят. И все пак, ако се приближите до това, което ви изглежда сиво, ще откриете, че нещо започва да се раздвижва, както и че то е различно от всякакви страсти — то съответства на всичко човешко и на нещата, за които човек ослепява, когато ги разглежда от позицията на партиите и груповите становища.
към текста >>

И все пак, ако се приближите до това, което ви изглежда сиво, ще откриете, че нещо започва да се раздвижва, както и че то е различно от всякакви страсти — то съответства на всичко човешко и на нещата, за които човек ослепява, когато ги разглежда от позицията на партиите и груповите становища.
Един такъв метод — казват някои — би изхвърлил всички социални идеи в отдалечената област на „сивата теория“. Но би могло също да се каже, че едно такова схващане може да се поддържа само от някой, който разглежда това „изхвърляне“ някъде отстрани. Безспорно всичко, което се разглежда повърхностно и отдалече, ще изглежда сиво. От друга страна, нещата, които се пораждат от по-близките ни страсти, ще имат цвят. И все пак, ако се приближите до това, което ви изглежда сиво, ще откриете, че нещо започва да се раздвижва, както и че то е различно от всякакви страсти — то съответства на всичко човешко и на нещата, за които човек ослепява, когато ги разглежда от позицията на партиите и груповите становища.
към текста >>

22. 01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ GA_25 Философия, космология, религия

Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски език.
Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори. Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре. А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията. Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски език.
към текста >>

Приятелските връзки бяха затегнати още повече чрез пребиваването на Рудолф Щайнер и на Мария де Сиверс в дома на Шуре в Елзас.
Приятелските връзки бяха затегнати още повече чрез пребиваването на Рудолф Щайнер и на Мария де Сиверс в дома на Шуре в Елзас. Това беше само външната приятна страна на една дълбока връзка между духовете.
към текста >>

23. 30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер GA_26 Мистерията на Михаил

Наистина в съчиненията на Изидор от Сивилия от 7-ия век на нашата ера хората са имали един формален сборник на древни "легендарни мотиви".
Едно схващане на историята, което се придържа само към физическото, мисли, че хората са възприели древните имагинации на Изток, на Гърция и т.н. и са ги преплели поетически с историческите материали, които са занимавали тогава хората. Наистина в съчиненията на Изидор от Сивилия от 7-ия век на нашата ера хората са имали един формален сборник на древни "легендарни мотиви".
към текста >>

24. 20. Типични лечебни средства GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Организмът на главата е така устроен, че разположената към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм.
Организмът на главата е така устроен, че разположената към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм.
към текста >>

25. Съдържание GA_28 Моят жизнен път

XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
към текста >>

26. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

Съдбата го среща с Мари фон Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията.
Това е началото на откритото антропософско представяне на духовния свят. Задачата на Щайнер е да създаде основата на антропософията, прилагайки научното мислене от естествознанието, развивайки идеите на Гьоте, както и философското мислене на Хегел. Съдбата го среща с Мари фон Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията. Двамата се свързват първоначално с Теософското общество и неговите лидери, посещават конгресите в Лондон и Париж, оглавяват Немската секция в Берлин. Но след конгреса в Мюнхен раздялата е неминуема. По отношение на духовните истини не може да има компромиси. Рудолф Щайнер вече е издал ,,Теософия“ и ,,Как се постигат познания за висшите светове“.
към текста >>

27. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Така че животът не му предлагаше нищо цветно, единствено сивота.
Баща ми беше истински доброжелателен човек, но с такъв темперамент, който, особено когато беше още млад, можеше да изригне в страстен изблик. Службата му в железниците за него беше задължение. Той не се отнасяше с любов към нея. Когато бях още момче, понякога трябваше да работи три дни и нощи поред. След което беше свободен за двадесет и четири часа. Така че животът не му предлагаше нищо цветно, единствено сивота. Той много обичаше да следи какво става в политиката. Вземаше най-живо участие в политически спорове. Тъй като не разполагахме със земни блага в изобилие, майка ми беше принудена сама да се отдаде на домакински задължения. Дните ѝ се запълваха от изпълнената с любов грижа за децата ѝ и малкото стопанство.
към текста >>

Обратно, сивият хребет на Вексел навяваше мрачно настроение.
Там прекарах времето между втората и осмата си година. Детството ми е свързано с прекрасен пейзаж. Гледката се простираше към планините, разделящи Долна Австрия от Щирия: Снежната планина, Вексел, Ракските Алпи, Земеринг. С голия си връх Снежната планина улавяше най-ранните слънчеви лъчи и бляскавото им отражение върху малката ж.п. гара в хубавите летни дни беше първият ни утринен поздрав. Обратно, сивият хребет на Вексел навяваше мрачно настроение. Планините сякаш изникваха от само себе си от зеленината, която се усмихваше приятелски навсякъде в тази местност. В по-далечната околност имахме величието на върховете, а в непосредственото ни обкръжение – миловидността на природата.
към текста >>

28. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
Това, което се въртеше в ума ми тогава, можа да се осъществи до известна степен едва много по-късно в Антропософското общество. Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
към текста >>

29. XXX. Езотерика и публичност GA_28 Моят жизнен път

На лекциите един ден като слушател се появи Мари фон Сиверс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското общество“.
Така че изнасях своите лекции, изхождайки от мистиката на Средновековието. Посредством идеите на мистиците от Майстер Екхарт до Якоб Бьоме намирах изразните средства за тези духовни възгледи, които всъщност си бях поставил за задача да представя. След това обобщих тези лекции в книгата „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“. На лекциите един ден като слушател се появи Мари фон Сиверс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското общество“. В тази секция сега можех да разгърна своята антропософска дейност пред все повече разрастващ се кръг от слушатели.
към текста >>

Между двата лекционни цикъла, които изнесох за Теософското общество, Мари фон Сиверс беше в Италия (Болоня), за да работи в клона на Теософското общество там.
Защото тази покана дойде точно след гореописания цикъл лекции за Христос. Между двата лекционни цикъла, които изнесох за Теософското общество, Мари фон Сиверс беше в Италия (Болоня), за да работи в клона на Теософското общество там.
към текста >>

На този конгрес, в който участие взе и Мари фон Сиверс, вече се приемаше като свършен факт, че трябва да бъде основана Немска секция на Обществото с мен като генерален секретар, макар и да бях поканен да стана член на Обществото съвсем скоро преди това.
Така се развиха фактите до първото ми посещение на един теософски конгрес в Лондон през 1902 г. На този конгрес, в който участие взе и Мари фон Сиверс, вече се приемаше като свършен факт, че трябва да бъде основана Немска секция на Обществото с мен като генерален секретар, макар и да бях поканен да стана член на Обществото съвсем скоро преди това.
към текста >>

Любезният ми домакин, преживял толкова много благодарение на Блаватска, с най-голяма нагледност описваше пред двама ни с Мари фон Сиверс богатата ѝ на духовно съдържание личност.
Особено сърдечни бяха разговорите със самия Бертрам Китли. В тях оживяваше образът на Е. П. Блаватска. Любезният ми домакин, преживял толкова много благодарение на Блаватска, с най-голяма нагледност описваше пред двама ни с Мари фон Сиверс богатата ѝ на духовно съдържание личност.
към текста >>

30. XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс GA_28 Моят жизнен път

Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
към текста >>

Мари фон Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество.
Такава беше вътрешната ми ориентация, когато през 1902 г. Мари фон Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество. Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот. Тя дълбоко се интересуваше от драма, декламация и рецитация и беше завършила курсове по тези форми на изкуството в най-добрите учебни заведения в Париж, които бяха дали на уменията ѝ прекрасен завършек. По времето, по което се запознах с нея в Берлин, тя все още продължаваше обучението си, за да се запознае с различните методи на художественото слово.
към текста >>

Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот.
Такава беше вътрешната ми ориентация, когато през 1902 г. Мари фон Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество. Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот. Тя дълбоко се интересуваше от драма, декламация и рецитация и беше завършила курсове по тези форми на изкуството в най-добрите учебни заведения в Париж, които бяха дали на уменията ѝ прекрасен завършек. По времето, по което се запознах с нея в Берлин, тя все още продължаваше обучението си, за да се запознае с различните методи на художественото слово.
към текста >>

Между Мари фон Сиверс и мен скоро възникна дълбоко приятелство.
Между Мари фон Сиверс и мен скоро възникна дълбоко приятелство. Въз основа на това приятелство се разгърна широк кръг съвместни дейности в най-различни духовни области. Антропософия, но също и изкуството на поезията и рецитацията – да ги култивираме за нас скоро се превърна в съдържание на целия ни живот.
към текста >>

При първото ни съвместно посещение в Лондон Мари фон Сиверс беше чула от графиня Вахтмайстер, близка приятелка на Е. П.
При първото ни съвместно посещение в Лондон Мари фон Сиверс беше чула от графиня Вахтмайстер, близка приятелка на Е. П. Блаватска, много неща за нея, за институциите и развитието на Теософското общество. Тя беше прекрасно осведомена за това, което някога е било разкрито като духовно съдържание пред Обществото и за това как това съдържание се е съхранявало и предавало по-нататък.
към текста >>

Така това не бяха обединените в Теософското общество членове, към които се числяхме Мари фон Сиверс и аз, а изобщо онези хора, които присъстваха със сърцето и ума си, когато се култивираше духовно познание в най-сериозен смисъл.
Така това не бяха обединените в Теософското общество членове, към които се числяхме Мари фон Сиверс и аз, а изобщо онези хора, които присъстваха със сърцето и ума си, когато се култивираше духовно познание в най-сериозен смисъл.
към текста >>

31. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Така че Мари фон Сиверс и аз основахме месечника „Луцифер“.
С учредяването на Немската секция на Теософското общество сметнах за необходимо да си имаме собствено списание. Така че Мари фон Сиверс и аз основахме месечника „Луцифер“. Разбира се, тогава това име не се свързваше с духовната сила, която по-късно обозначих като Луцифер, противоположния полюс на Ариман. По това време съдържанието на антропософията още не беше определено дотам, че да може да става дума за тези две сили. Името трябваше да означава просто „носител на светлината“.
към текста >>

Всичко това стана възможно не само благодарение на материалните пожертвования, които бяха по силите на Мари фон Сиверс, а също и защото тя посвети на антропософията всичките си сили.
Всичко това стана възможно не само благодарение на материалните пожертвования, които бяха по силите на Мари фон Сиверс, а също и защото тя посвети на антропософията всичките си сили. Действително в началото ни се наложи да работим в най-примитивни условия. Аз пишех по-голямата част от „Луцифер“. Мари фон Сиверс се занимаваше с кореспонденцията. Когато даден брой станеше готов, сами го опаковахме в бандероли, лепяхме марките и двамата лично носехме целия тираж до пощата в един кош за пране.
към текста >>

Мари фон Сиверс се занимаваше с кореспонденцията.
Всичко това стана възможно не само благодарение на материалните пожертвования, които бяха по силите на Мари фон Сиверс, а също и защото тя посвети на антропософията всичките си сили. Действително в началото ни се наложи да работим в най-примитивни условия. Аз пишех по-голямата част от „Луцифер“. Мари фон Сиверс се занимаваше с кореспонденцията. Когато даден брой станеше готов, сами го опаковахме в бандероли, лепяхме марките и двамата лично носехме целия тираж до пощата в един кош за пране.
към текста >>

Мари фон Сиверс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон.
През 1903 г. Мари фон Сиверс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон. На него присъстваше и председателят на Теософското общество, полковник Олкoт от Индия. Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си организаторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването, организирането и ръководенето на Теософското общество. Защото на външен план това Общество за кратко време се е превърнало в голямо обединение с отлична организация.
към текста >>

Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом.
Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом. Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха домакини, олицетворение на любезността. С вътрешна радост си спомням за времето, което имах възможност да прекарам в този дом. Семейство Брайт бяха предани приятели на мисис Безант. Техният стремеж беше да направят по-тясна връзката между нея и нас. Когато по-нататък поради определени обстоятелства – за някои от които бе споменато тук – стана невъзможно да застана на страната на мисис Безант, семейство Брайт много се огорчи, като обаче с желязно упорство най-безкритично продължаваше да се държи на страната на духовната ръководителка на Теософското общество.
към текста >>

Последното веднага оживяваше в лекциите, които държах не в рамките на мероприятията на Теософското общество, а които израстваха от създаваното от нас с Мари фон Сиверс в Берлин.
Поради тази причина не бях склонен в лекциите си на конгреса на Обществото да говоря, изхождайки от собствените си духовни преживявания. Изнасях лекции, които би могъл да изнесе и някой, който няма собствено виждане в духа. Последното веднага оживяваше в лекциите, които държах не в рамките на мероприятията на Теософското общество, а които израстваха от създаваното от нас с Мари фон Сиверс в Берлин.
към текста >>

Докато съвместно с Мари фон Сиверс работехме над организацията на външната ни дейност, аз доразвивах резултатите от духовното си съзерцание.
Докато съвместно с Мари фон Сиверс работехме над организацията на външната ни дейност, аз доразвивах резултатите от духовното си съзерцание. От една страна, разбира се, напълно усъвършенствах пребиваването си в духовния свят, но към 1902 г. и през следващите години имах много нови имагинации, инспирации и интуиции. Те постепенно се оформиха в това, на което по-късно дадох публичност в моите съчинения.
към текста >>

Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари фон Сиверс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство.
Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари фон Сиверс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство. Първа бял свят видя една малка книжка, съставена от записки от лекции, които изнесох в тук споменатото Берлинско свободно висше училище. Необходимостта да придобия правата над изданието на „Философия на свободата“, която вече не можеше да се разпространява от досегашните издатели, и сам да се грижа за нейното разпространение, даде втората задача. Ние изкупихме все още наличните екземпляри и издателските права върху книгата. Всичко това не ни беше лесно. Защото не разполагахме със значителни парични средства.
към текста >>

32. XXXIV. Духовно познание и изкуство GA_28 Моят жизнен път

За Мари фон Сиверс и мен беше много важно да извикаме към живот в Обществото също и художествения елемент.
За Мари фон Сиверс и мен беше много важно да извикаме към живот в Обществото също и художествения елемент. Наистина духовното познание като преживяване обхваща цялото човешко битие, извиквайки всички душевни сили. Образите на фантазията се озаряват от светлината на духовното преживяване, ако то е налице.
към текста >>

Мари фон Сиверс владееше изкуството на художествено формиране на словото и прекрасно разбираше драматичното изкуство.
Обаче възниква тъкмо противоположното, когато духовното съдържание, което е наистина видяно, озарява фантазията. Тогава отново оживява цялата сила на образа, която води човечеството към изкуството. Мари фон Сиверс владееше изкуството на художествено формиране на словото и прекрасно разбираше драматичното изкуство. Така че за антропософската работа се откриваше област от изкуството, даваща възможност да се изпита плодотворността на духовното съзерцание на изкуството.
към текста >>

Мари фон Сиверс проявяваше такъв ентусиазъм.
За да се върне словото обратно в собствената му сфера, е нужен ентусиазъм, възпламенен от това духовно прозрение. Мари фон Сиверс проявяваше такъв ентусиазъм. И така нейната личност даде на антропософското движение възможност да развива словото и художественото формиране на словото. Култивирането на изкуството на рецитацията и декламацията прерасна в дейност, свързана със съобщения от духовния свят. То започна да заема все по-значително място в мероприятията, провеждани в рамките на антропософската дейност.
към текста >>

Рецитациите, изпълнени от Мари фон Сиверс на тези мероприятия, станаха изходна точка за навлизането на художествения елемент в антропософското движение.
Рецитациите, изпълнени от Мари фон Сиверс на тези мероприятия, станаха изходна точка за навлизането на художествения елемент в антропософското движение. Защото тези „рецитационни добавки“ по права линия доведоха до драматични представления, които тогава се изнасяха в Мюнхен, заедно с антропософските лекционни курсове.
към текста >>

33. XXXVI. Езотерични указания GA_28 Моят жизнен път

Няколко години след началото на дейността ми в Теософското общество, на Мари фон Сиверс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“.
Няколко години след началото на дейността ми в Теософското общество, на Мари фон Сиверс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“. Не съм имал ни най-малко намерение да работя в духа на подобно общество. Всичко антропософско трябваше и беше абсолютно необходимо да произлиза от своя собствен източник на познание и истина. От тази цел не трябваше да има ни най-малко отклонение. Но винаги съм изпитвал уважение към даденото от историята. В него живее духът, който се развива в процеса на еволюция на човечеството.
към текста >>

Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността.
Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността. Нашите подписи бяха положени формално. Просто се придържахме към обичайната практика. И докато полагахме подписите си, аз най-ясно заявих, че всичко това е формалност и че организацията, която преминава под мое ръководство, няма да вземе нищо от практиките на Яркър.
към текста >>

34. XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г. GA_28 Моят жизнен път

Докато антропософските познания се внасяха в Обществото отчасти чрез частните издания, Мари фон Сиверс и аз провеждахме съвместна работа в областта на изкуството, предопределено от съдбата да се превърне в животворен елемент в антропософското движение.
Докато антропософските познания се внасяха в Обществото отчасти чрез частните издания, Мари фон Сиверс и аз провеждахме съвместна работа в областта на изкуството, предопределено от съдбата да се превърне в животворен елемент в антропософското движение.
към текста >>

Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа. И така, от началото на новото столетие, т.е. през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството. Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания. Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>

Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа. И така, от началото на новото столетие, т.е. през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството. Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания. Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>

Стоенето пред „Тайната вечеря“ на Леонардо в Милано, пред творбите на Рафаело и Микеланджело в Рим и провежданите с Мари фон Сиверс беседи, свързани с тези съзерцания, трябва, както мисля, да бъдат приети с благодарност към повелята на съдбата точно тогава, когато те за първи път застават пред душата едва в зряла възраст.
Стоенето пред „Тайната вечеря“ на Леонардо в Милано, пред творбите на Рафаело и Микеланджело в Рим и провежданите с Мари фон Сиверс беседи, свързани с тези съзерцания, трябва, както мисля, да бъдат приети с благодарност към повелята на съдбата точно тогава, когато те за първи път застават пред душата едва в зряла възраст.
към текста >>

Чувствам, че за антропософското движение особено благоприятен знак на съдбата беше, че в лицето на Мари фон Сиверс получих една дарена ми от съдбата сподвижница, която, благодарение на своята дълбока предразположеност към изкуството, умееше с пълно разбиране да култивира носения от чувството, но не сантиментален художествен елемент.
Чувствам, че за антропософското движение особено благоприятен знак на съдбата беше, че в лицето на Мари фон Сиверс получих една дарена ми от съдбата сподвижница, която, благодарение на своята дълбока предразположеност към изкуството, умееше с пълно разбиране да култивира носения от чувството, но не сантиментален художествен елемент.
към текста >>

Позитивната работа върху съдържанието на антропософията, а не борбата срещу крайностите – това беше същественото за Мари фон Сиверс и мен.
Най-важното е истината да се направи единствена ориентираща сила на цялото Общество. Така че отклоняващите се в една или друга посока винаги да могат отново да виждат как действат тези хора, които с право се наричат централни трегери на движението, тъй като са негови основатели. Позитивната работа върху съдържанието на антропософията, а не борбата срещу крайностите – това беше същественото за Мари фон Сиверс и мен. Разбира се, съществуваха и случаи на изключение, в които и борбата ставаше необходима.
към текста >>

По това време в Париж се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари фон Сиверс, която вече от дълго време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения.
Отначало периодът до моя Парижки лекционен цикъл за мен представляваше нещо във формата на затворен еволюционен процес в душата ми. Изнесох тези лекции през 1906 г. на Теософския конгрес. Отделни участници в конгреса изразиха желание да чуят тези лекции, наред с посещенията на останалите конгресни мероприятия. По това време в Париж се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари фон Сиверс, която вече от дълго време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения. Той бе сред слушателите. Имах също така радостта сред тях често да виждам Мережковски, Мински и други руски поети.
към текста >>

35. XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г GA_28 Моят жизнен път

Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре.
Много от тези неща бяха променени в Мюнхен. Голямата концертна зала, която служеше за заседанията, ние, като организатори, украсихме с вътрешна декорация така, че нейната форма и цвят да възпроизвеждат художествено настроението, преобладаващо в устните доклади. Художествената обстановка и духовната дейност трябваше да се обединят пространствено в едно хармонично цяло. Най-голяма стойност отдадох на това да се избегне абстрактната нехудожествена символика, за да може художественото усещане да намери своя израз. В програмата на конгреса беше включено художествено представление. Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент. Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото. Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
към текста >>

Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото.
В програмата на конгреса беше включено художествено представление. Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент. Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото. Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
към текста >>

Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент. Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото. Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
към текста >>

36. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_28 Моят жизнен път

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

37. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Тя не би трябвало да бъде само сива теория, която единствено удовлетворява любопитството към познанието, също не и средство за някои хора, които от самолюбие биха искали да имат по-висока степен на развитие.
Задачата, да се даде едно обхващащо същността на човешкия живот светоусещане, би трябвало да има за основа Духовната Наука. За това, което днес многократно е наричано така, и дали е оправдано да се издига подобно схващане, не става дума. Отнася се много повече за същността на тази Духовна Наука и за това, какво може да бъде тя според тази същност. Тя не би трябвало да бъде само сива теория, която единствено удовлетворява любопитството към познанието, също не и средство за някои хора, които от самолюбие биха искали да имат по-висока степен на развитие. Тя може да бъде истинската помощ в решаването на най-важните задачи на съвременното човечество в развитието му към неговото благополучие.
към текста >>

Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи.
Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие. По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи. Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов. В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи.
към текста >>

38. 19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли' GA_39 Писма до членовете

В Антропософското общество се отделя далеч по-малко внимание от необходимото на факта, че Антропософията не трябва да бъде сива теория, а истински живот.
В Антропософското общество се отделя далеч по-малко внимание от необходимото на факта, че Антропософията не трябва да бъде сива теория, а истински живот. Истинският живот това е нейното естество. И ако тя се превърне в сива теория, често това въобще не е по-добра, а по-лоша теория от други. Но тя става теория едва тогава, когато хората я превръщат в такава, когато я убиват. Все още не се разбира достатъчно добре, че Антропософията не е концепция за света, различна от останалите, а тя трябва просто да бъде приета по различен начин. Едва в този различен начин на приемане, човек разпознава и преживява нейната същност.
към текста >>

И ако тя се превърне в сива теория, често това въобще не е по-добра, а по-лоша теория от други.
В Антропософското общество се отделя далеч по-малко внимание от необходимото на факта, че Антропософията не трябва да бъде сива теория, а истински живот. Истинският живот това е нейното естество. И ако тя се превърне в сива теория, често това въобще не е по-добра, а по-лоша теория от други. Но тя става теория едва тогава, когато хората я превръщат в такава, когато я убиват. Все още не се разбира достатъчно добре, че Антропософията не е концепция за света, различна от останалите, а тя трябва просто да бъде приета по различен начин. Едва в този различен начин на приемане, човек разпознава и преживява нейната същност.
към текста >>

39. Забележки на издателя. GA_93 Легендата за храма

С тази задача той натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Основата на антропософски ориентираната духовна наука са написаните и публикуваните от Рудолф Щайнер (18611925) произведения. Редом с това от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно за членовете на Антропософското общество. Отначало той е искал да не се записват лекциите, понеже те са били предвидени като «устни, не предназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се е видял принуден да се погрижи за стенографиране на лекциите. С тази задача той натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, за съхраняване на преписите и за необходимите за печатането корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези не прегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>

40. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'. GA_93 Легендата за храма

/Стенографския бележки от Мария Щайнер – фон Сиверс/
/Стенографския бележки от Мария Щайнер – фон Сиверс/
към текста >>

41. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

[2] Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
[2] Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
към текста >>

42. Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството. GA_93 Легендата за храма

Горният текст се намира само като ръкопис на Мария Щайнер фон Сиверс.
Горният текст се намира само като ръкопис на Мария Щайнер фон Сиверс. Предполага се, че това е било написано от Рудолф Щайнер за Едуард Шуре около 1906 г., тъй като препис на Мария Щайнер се намира непосредствено след един текст, написан от Рудолф Щайнер до Шуре в 1906 г., символи и развитие на трите ложи в човечеството, Михаилов ден 1905 и публикувано на английски в "Апокалипсиса на Св. Йоан", Лондон, 1977 г.
към текста >>

43. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Единственият източник за тази лекция бяха стенографските бележки на Мари Щайнер фон Сиверс.
Единственият източник за тази лекция бяха стенографските бележки на Мари Щайнер фон Сиверс. Изреченията, поставени в двойни скоби, са корекции на редактора, където текстът е изглеждал недостатъчно ясен.
към текста >>

Стенографски бележки на Матилде Шоу, заедно с обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
Стенографски бележки на Матилде Шоу, заедно с обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>

Проверени стенографски бележки от Франц Зайлер; Бележки от Матилде Шол; ръкописни бележки на Мари Щайнер – фон Сиверс.
Проверени стенографски бележки от Франц Зайлер; Бележки от Матилде Шол; ръкописни бележки на Мари Щайнер – фон Сиверс.
към текста >>

Новопроверените стенографски бележки от Франц Зайлер, както и обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
Новопроверените стенографски бележки от Франц Зайлер, както и обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>

Стенографските бележки на Франц Зайлер и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.
Стенографските бележки на Франц Зайлер и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс. За издаването текста на Зайлер бе отново ревизиран.
към текста >>

/*3/ – В бележките на Мария Щайнер фон Сиверс се казва, че е 5530 години.
/*3/ – В бележките на Мария Щайнер фон Сиверс се казва, че е 5530 години. Според Хекатрон /кн. 8, гл. 20/ 5557 години /виж бел. 13/. Рибадю Дюма /в горе цитирания труд/ твърди, че Калиостро е оставил много трудове за себе си, сред които един е, озаглавен: "Изкуството за продължение на живота". Всичките, с изключение на "Египетски ритуали", са изчезнали.
към текста >>

Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.
Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>

Обикновени бележки от Ана Вайсман, Щутгард и Мари Щайнер фон Сиверс.
Обикновени бележки от Ана Вайсман, Щутгард и Мари Щайнер фон Сиверс.
към текста >>

Стенографски бележки на Франц Зайлер, подготвени за публикуване от Мария Щайнер фон Сиверс.
Стенографски бележки на Франц Зайлер, подготвени за публикуване от Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>

5. Бележки на Мари Щайнер фон Сиверс.
5. Бележки на Мари Щайнер фон Сиверс.
към текста >>

Бележките на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността".
/*14/ – Това изречение не е дума по дума, както е записано. Различните текстове са различни. Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с думата "области", пропускайки останалото. Зейлеровото машинно копие има същите думи, а стенографските бележки тук имат пропуск. В текстът на Рибщайн 4 откриваме: "символите са свързани с въпроси, протичащи по целия свят, които означавайки.. основни мъжки и женски сили". Бележките на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността". Отпечатването е било прегледано от редактора, за да му се даде разбираемо значение.
към текста >>

44. Първоначални импулс и на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват винаги свободно държаните лекции, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки».
към текста >>

45. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела.
При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела. Само когато успеем да схванем, изживеем и внесем духовното в живота, ще можем да го пронижем и одухотворим с това, което сме изследвали в духовния свят. Тогава прилагаме практическо духовно познание. Не става въпрос за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата култура. Затова също и на такова място, където говорим за преобразуването на човешките тела, подобава да обърнем вниманието към нещо практическо, именно към това, което всъщност иска да ни каже разглеждането на такива думи.
към текста >>

46. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

120) «Свещената драма за Елевзин», реконструирана от Едуард Шуре, преведена от френски от Мари фон Сиверс, в
120) «Свещената драма за Елевзин», реконструирана от Едуард Шуре, преведена от френски от Мари фон Сиверс, в
към текста >>

47. Бележки към това издание. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Събраните в този том лекции са държани пред членове на основания от Рудолф Щайнер и Мари Щайнер-фон Сиверс 1905 г.
Събраните в този том лекции са държани пред членове на основания от Рудолф Щайнер и Мари Щайнер-фон Сиверс 1905 г. Безант-клон на Теософското общество в Берлин. Те са част от непрекъснатата лекторска дейност на Рудолф Щайнер, доколкото тя не е била прекъсвана от пътуванията му за изнасяне на лекции в други градове, което по това време е ставало често. Рудолф Щайнер винаги е свързвал новата лекция с казаното преди – също и където не е имало непосредствена тематична връзка. Изнесените по същото време извън Берлин лекции за членовете са публикувани в Събр. съч. 97, «Християнските мистерии».
към текста >>

48. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

49. Природни и духовни същества GA_98 Природни и духовни същества

След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
Основа на антропософски ориентираната наука за духа представляват написаните и публикувани произведения на Рудолф Щайнер (1861-1925). Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г. както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество. Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
към текста >>

50. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_98 Природни и духовни същества

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

51. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тези, които се намирали на изток в Рим, вече предопределяли симетричността на римската култура, както е записано в Сивилната книга.
След това ръководещите авторитети, които действат от хилядолетия, набелязали процесите, които предстоят в бъдеще, и в съответствие с това трябвало да се развива историята. Тези, които се намирали на изток в Рим, вече предопределяли симетричността на римската култура, както е записано в Сивилната книга. Помислете за тази култура: вие ще откриете в имената на седемте царе отзвукът на седемте принципа на човека. още повече, че петият римски цар етруск, е пришълец от вън. Той олицетворява тази част на Манас, Духът-Себе, която съединява трите нисши принципа с трите висши. Седемте римски царе олицетворяват седемте принципа на човешката природа. С тях са означени духовни връзки.
към текста >>

52. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако изследваме гръбначния мозък на човека, ще видим, че той преминава по протежение на гръбнака в сноп нервни нишки, чиито материал отвън е бял, а отвътре сивкав, докато материята на мозъка е бяла отвътре, а отвън е сивкава, т.е.
Ако изследваме гръбначния мозък на човека, ще видим, че той преминава по протежение на гръбнака в сноп нервни нишки, чиито материал отвън е бял, а отвътре сивкав, докато материята на мозъка е бяла отвътре, а отвън е сивкава, т.е. точно обратното. Това има специално значение. Интересното сега е, че по цялото протежение на гръбначния стълб от гръбначния мозък излизат нервни снопове, които захранват нисшите функции на тялото. Те минават отгоре надолу и се разпростират в цялото тяло. Колко такива нерв ни снопове съществуват?
към текста >>

53. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Когато косите на човек започнат да сивеят, и той, за да остане по-красив, отскубне първите си сиви коси, то това все пак му причинява болка.
Така ние съусещаме земния организъм, както усещаме приятелската гръд. Ние се научаваме да разбираме болката на земята, когато знаем, че земята усеща болка веднага щом отскубнем растението с корена. Тук не бива да се възразява, че при определени обстоятелства е по-добре растението да се пресади с корена, отколкото да откъснем цвета му. Такива обстоятелства тук нямат никакъв смисъл. Когато косите на човек започнат да сивеят, и той, за да остане по-красив, отскубне първите си сиви коси, то това все пак му причинява болка.
към текста >>

54. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории.
И така, за древноиндийската култура физическият свят се превръща в света на Майя. Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории. За древния индиец - когато той искаше да бъде особено свят - светът на Майя нямаше никаква стойност. Този физически свят е за него само една илюзия; истинският свят започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия свят и отново оживява в света на своите атлантски предшественици.
към текста >>

55. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

(Мария фон Сиверс (Мария Щайнер) изпълнява девет „Духовни песни“ от Новалис).
(Мария фон Сиверс (Мария Щайнер) изпълнява девет „Духовни песни“ от Новалис).
към текста >>

56. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария.
От голямо значение е също в тази връзка и другият образ, образът на Щрадер, представен от нашия любим Зайлинг, който вече от две години стои вярно до нас. При това не трябва да изпусна да спомена, че чрез своята особена дарба на гласа нашият любим господин. Зайлинг винаги ни съдействува там, където се касае да покажем символично, как духовният свят действува във физическия. Всичко мило и великолепно задоволително, което можахте да чуете в гласовете на духовете, ние дължим на тази извънредна дарба в тази насока. Трябва да благодаря преди всичко и на онези, които вложиха всичката си сила в главните роли, въпреки че през това време и въобще през цялата година трябваше да вършат и други нека в полето на Антропософията. Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария. Такива неща са възможни, когато човек влага всичките си сили, с които разполага. И особено сърдечно бих искал да благодаря тук на тази, която игра ролята на Йоханес Томасиус, и бих изпитал особено дълбоко задоволство, ако този образ на Йоханес Томасиус, в който е вложено твърде много от това, което наричаме антропософски живот, остане свързан с името на тази, която игра неговата роля. Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията. И ако бих Ви разказал, при какви трудности поради краткото време госпожица Валер трябваше да се вживее в тази роля на Йоханес Томасиус, Вие наистина бихте се удивили.
към текста >>

57. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Който върши това, той постъпва според принципа: Нощем всички котки са сиви, макар и те да имат най-различни цветове.
Това, което казах за участието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците. За това работят други Същества. Натурфилософията, която се образува от днешната физика, постъпва според един твърде прост принцип. Тя намира първо няколко физически закона и казва, че те царуват над цялото съществуване. И тогава тя изпуска от погледа всичко различно върху различните области на съществуването. Който върши това, той постъпва според принципа: Нощем всички котки са сиви, макар и те да имат най-различни цветове. Обаче нещата не са навсякъде еднакви, а в различните области те се представят твърде различно. Онзи, който благодарение на ясновидското изследване е стигнал да осъзнава, че сред нашата Земя в земния елемент царува същността на Престолите или Духовете на Волята, във водния елемент същността на Духовете на Мъдростта, във въздухообразния елемент на Духовете на Движението и в топлинния елемент Елохимите, той постепенно се издига до познанието, че при образуването на облаците, при онова своеобразно превръщане на водните пари във водни капки в окръжността на Земята действуват онези Същества, които принадлежат на йерархията на Херувимите. Така ние поглеждаме към нашата твърда материя, към това, което наричаме земно елементарно съществуване, и виждаме в него проникващите се едно друго действия на Елохимите и на Престолите. Ние насочваме поглед нагоре и виждаме, как във въздухообразното, в което всъщност царуват Духовете на Движението, действуват Херувимите, за да могат водните пари, които се издигат от областите на Духовете на Мъдростта, да се събират в облаците. В окръжността на нашата Земя действуват също така Херувимите, както сред елементарното съществуване на нашата Земя действуват Престолите, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението.
към текста >>

58. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ние изтъкнахме, че за духовния изследовател не е така лесно, като на онази наука, която постъпва според принципа: нощем всички котки са сиви и която приписва всички процеси на същата причина.
Но нека сега разгледаме един друг момент. Ние изтъкнахме, че за духовния изследовател не е така лесно, като на онази наука, която постъпва според принципа: нощем всички котки са сиви и която приписва всички процеси на същата причина. Там, където се образуват облаците, душевният изследовател трябва да вижда нещо различно от това, което върху земната повърхност поражда водата чрез кондензиране на парата. Ние говорихме за Херувимите като за онези същества, които направляват: образуването на облаците, и говорихме за Серафимите като за онези същества, които направляват това, което блика като огън на светкавиците от облаците. Ако си представите сега, че изгонването от рая представлява едно слизане на човека от окръжността на Земята, вие имате описано почти буквално, как човекът пада надолу чрез своята собствена тежест от окръжността на Земята и трябва да напусне Силите и Съществата, които образуват облаците и светкавицата: Херувимите със святкащия меч. Човекът пада така да се каже надолу от окръжността на Земята, от онези области, където царуват Херувимите с огнените святкащи мечове. Тук Духовната наука ни предава почти буквално, дословно това, което ни се описва при изгонването от рая, когато се казва: Бог постави пред рая Херувима с пламъка на спираловидния меч.
към текста >>

59. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Несъмнено, днес съществуват възгледи, които се определят от следния принцип: През нощта всички котки са сиви!
Несъмнено, днес съществуват възгледи, които се определят от следния принцип: През нощта всички котки са сиви! Според тях нещата навсякъде са едни и същи и те просто ликуват, когато ги намират както при Хермес, така и при Мойсей: ето тук имаме троичност и оттатък също троичност, тук имаме четворност, оттатък също четворност. Но по този начин не се стига до никъде. Всичко това би приличало на следното: Да ден човек иска да възпита някого като ботаник, но съвсем не го учи да различава отделните растения, например розата от карамфила, а му посочва единствено приликите. Отново повтарям по този начин не се стига до никъде. Ние сме длъжни да различаваме не само съществата, но и мъдростите.
към текста >>

60. Окултна история. Съдържание GA_126 Окултна история

Сиверс-Щайнер издание от 1925 г.
Г. А. Кавтарадзе, Санкт-Петербург: Дамаск, 2004. То е подготвено въз основа на излязлото в Дорнах, Швейцария, пето немско издание от 1992 г., но ползва и бродещия в антропософските кръгове в Русия превод, стилистически принадлежащ на 10-20-те години на XX в. Немското издание от 1992 г., както и предшестващите издания на този цикъл лекции на Рудолф Щайнер, следват текста на първото издание от 1911/1912 г., тъй като стенограмите или записките на слушателите на курса, които служат на издателите на Пълни събрани съчинения на Рудолф Щайнер (ПСС) обикновено за сверка на текста, не са се запазили. Подзаглавието "Събития и личности от световната история в светлината на духовната наука" е добавено от осъщественото от М. Я. Сиверс-Щайнер издание от 1925 г.
към текста >>

61. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Към полето голо, сиво, опустяло
Към полето голо, сиво, опустяло
към текста >>

Сиво е сега полето, ни усмивка, ни лист зелен,
Сиво е сега полето, ни усмивка, ни лист зелен,
към текста >>

Само сиви повлекла от мъх студен!
Само сиви повлекла от мъх студен!
към текста >>

Днес от пустош сива завладяна.
Днес от пустош сива завладяна.
към текста >>

Около храма, от сиви камъни граден,
Около храма, от сиви камъни граден,
към текста >>

Както тук – монасите в одежди сиви и кафяви.
Както тук – монасите в одежди сиви и кафяви.
към текста >>

В покрова сив на долината,
В покрова сив на долината,
към текста >>

Полето сиво ще приветства мантията сива:
Полето сиво ще приветства мантията сива:
към текста >>

62. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Към стр...: Едуард Шуре: Виж Рудолф Щайнер/Едуард Шуре, "Луцифер" - "Децата на Луцифер", драма от Едуард Шуре, преведена от Мария Щайнер фон Сиверс, в свободни рими от Рудолф Щайнер, Дорнах 1955
Към стр...: Едуард Шуре: Виж Рудолф Щайнер/Едуард Шуре, "Луцифер" - "Децата на Луцифер", драма от Едуард Шуре, преведена от Мария Щайнер фон Сиверс, в свободни рими от Рудолф Щайнер, Дорнах 1955
към текста >>

63. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота.
И това е напълно вярно. Ако човек се замисли поне малко върху протичането на своите душевни изживявания и върху начина, по който стига до едно или друго познание, той ще потвърди от собствен опит, че нормалният, здравият път към познание винаги има за своя изходна точка именно удивлението, учудването. Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота. Защото какво би представлявало едно познание, ако то няма за изходна точка удивлението? То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от сивата и скучна проза, от педантизма и отегчението! Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка. Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването. Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената загадка.
към текста >>

То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от сивата и скучна проза, от педантизма и отегчението!
И това е напълно вярно. Ако човек се замисли поне малко върху протичането на своите душевни изживявания и върху начина, по който стига до едно или друго познание, той ще потвърди от собствен опит, че нормалният, здравият път към познание винаги има за своя изходна точка именно удивлението, учудването. Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота. Защото какво би представлявало едно познание, ако то няма за изходна точка удивлението? То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от сивата и скучна проза, от педантизма и отегчението! Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка. Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването. Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената загадка. Всяко друго познание лесно може да бъде повлияно от ред странични фактори. Истинското познание никога не може да избликне от човешката душа, без да е съпроводено от тези две душевни качества.
към текста >>

64. За инициацията. За вечнност и миг. За духовна светлина и житейска тъма GA_138 За инициацията

С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>

65. Бележки GA_138 За инициацията

11 реконструкцията на Елисейската мистерия: от Едуард Шуре в „Sanctuaire d’Orient“, Париж, 1898 г., оторизиран превод („Die Heiligtümer des Orients“, Лайпциг, 1911 г.) от Мари фон Сиверс и преведена в свободни ритми от Рудолф Щайнер.
11 реконструкцията на Елисейската мистерия: от Едуард Шуре в „Sanctuaire d’Orient“, Париж, 1898 г., оторизиран превод („Die Heiligtümer des Orients“, Лайпциг, 1911 г.) от Мари фон Сиверс и преведена в свободни ритми от Рудолф Щайнер. Единично издание „Das Heilige Drama von Eleusis“ от Мари Щайнер фон Сиверс, Дорнах, 1939 г.
към текста >>

Единично издание „Das Heilige Drama von Eleusis“ от Мари Щайнер фон Сиверс, Дорнах, 1939 г.
11 реконструкцията на Елисейската мистерия: от Едуард Шуре в „Sanctuaire d’Orient“, Париж, 1898 г., оторизиран превод („Die Heiligtümer des Orients“, Лайпциг, 1911 г.) от Мари фон Сиверс и преведена в свободни ритми от Рудолф Щайнер. Единично издание „Das Heilige Drama von Eleusis“ от Мари Щайнер фон Сиверс, Дорнах, 1939 г.
към текста >>

11 пред един наистина малък кръг: виж „Из живота на Мари Щайнер фон Сиверс“, биографични приноси, събрани от Хела Висбергер, Дорнах, 1956 г.
11 пред един наистина малък кръг: виж „Из живота на Мари Щайнер фон Сиверс“, биографични приноси, събрани от Хела Висбергер, Дорнах, 1956 г.
към текста >>

66. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука.
към текста >>

И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга?
към текста >>

Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга? Условията за описанията от духовния свят не е всъщност така трудно да бъдат изпълнени също и от днешният човек.
към текста >>

И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука".
Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга? Условията за описанията от духовния свят не е всъщност така трудно да бъдат изпълнени също и от днешният човек. Бихме могли почти да кажем, човек може да се чуди, че днес вече много хора стигат от само себе си до съзирането на тези отношения и би било чудно, че тези отношения срещат една такава силна враждебност. Защото не е трудно човек да стигне до онази степен на ясновидство, която е необходима, за да вижда човек тези неща. Нужно е само човек да направи следното, въпреки че по отношение на тези неща могат да се приложат думите на "Фауст": "Наистина лесно е, но все пак лесното е трудно".
към текста >>

Но хората не наблюдават следното и не могат също да го наблюдават: Ако в определена година, човек решава да не упражнява вече едно любимо духовно занимание, което е упражнявал до тогава по това би трябвало да се отнася за външните отношения, за щото чрез тях се развива сивото вещество естествено това не може да бъде Духовна наука, ако разбира се човек не я изучава както някоя друга наука но когато човек се залови, да не изпълнява вече някое друго любимо занимание и да направи действително това, да престане строго да го върши в течение на 7 години и се старае да събуди в тиха медитация силите, които е икономисал по този начин, сили, които биха били използувани по друг начин, ако той би продължил тази си обикновена дейност: сили, които сега са икономисани, отделени тогава той може да постигне относително лесно висока степен на познанието на онези неща, които са описани в моята книга "Тайната наука".
Развитието на мозъкът става наистина най-живо в първите години на човешкият живот, чрез ясновидство то ние виждаме, как тогава етерното тяло и астралното тяло развиват най-голяма дейност за набраздяване то, за разчленяването и подреждането на мозъка. Обаче тази работа върху нашият мозък трае относително дълго време. И не ще кажем много ако твърдим, че чрез опита в живота човека става все по-умен и по-умен, макар и в по-късните години това да върви по-бавно. Но хората не наблюдават следното и не могат също да го наблюдават: Ако в определена година, човек решава да не упражнява вече едно любимо духовно занимание, което е упражнявал до тогава по това би трябвало да се отнася за външните отношения, за щото чрез тях се развива сивото вещество естествено това не може да бъде Духовна наука, ако разбира се човек не я изучава както някоя друга наука но когато човек се залови, да не изпълнява вече някое друго любимо занимание и да направи действително това, да престане строго да го върши в течение на 7 години и се старае да събуди в тиха медитация силите, които е икономисал по този начин, сили, които биха били използувани по друг начин, ако той би продължил тази си обикновена дейност: сили, които сега са икономисани, отделени тогава той може да постигне относително лесно висока степен на познанието на онези неща, които са описани в моята книга "Тайната наука". Фактът, че толкова малко хора достигат до това, доказва само че така малко се върши в тази насока. Това фактически не се върши, защото онзи, който има едно любимо занимание, рядко ще се откаже да не го върши никак в течение на 7 години.
към текста >>

Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора.
Най-много пречат на човека, на хората въобще, да проникнат те в духовните светове, определени сили, на които обикновено не се обръща внимание. Аз описах сега два вида сили, които правят човека способен да вижда в духовните светове. Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора. Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там. В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят.
към текста >>

67. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс.
„Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение. Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс. С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е. П. Блаватска.
към текста >>

68. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

58. Непосредствено преди изказването, Мари фон Сиверс рецитира „Духовни песни“ от Новалис.
58. Непосредствено преди изказването, Мари фон Сиверс рецитира „Духовни песни“ от Новалис. Сравни също и въвеждащите забележки „Към това издание“.
към текста >>

69. Тайните на прага GA_147 Тайните на прага

С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал винаги да се записват свободно изнасяните лекции, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се открият грешки“.
към текста >>

70. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Те видели навсякъде около замъка, сякаш изпълзяващи от земята, всевъзможни кафеникаво-черни, стоманено сиви фигури.
Скоро обаче, така разказва тя, на всички хора, които имали видението за образа от светлина, се случило и нещо друго. Те видели навсякъде около замъка, сякаш изпълзяващи от земята, всевъзможни кафеникаво-черни, стоманено сиви фигури. Докато образът от светлина отгоре бил един-единствен, сега около замъка се появили много, много такива изпълзяващи от земята фигури. Докато образът от светлина навлизал все повече в сърцата и в душите, тези същества – те могат да се нарекат елементaрни същества – били като обсадители на крепостта.
към текста >>

71. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_147 Тайните на прага

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

72. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Външният свят ще бъде възприеман ако мога така да се изразя „сиво в сиво“ и човекът ясно ще съзнава, че самият той поражда световете във външния свят.
Обаче това, което днес физиците си въобразяват, един ден ще стане реалност. Днес то е някакво бълнуване, утре ще стане истина! Занапред хората няма да различават както досега едно силно зачервено лице от едно по-слабо зачервено лице, едно бледо лице от едно силно бледо лице. Те ще знаят, че всичко това е предизвикано чрез техния собствен организъм. Според тях ще бъде пълно суеверие да се мисли, че световете съществуват вън от нас и че просто обагрят външните пред мети. Външният свят ще бъде възприеман ако мога така да се изразя „сиво в сиво“ и човекът ясно ще съзнава, че самият той поражда световете във външния свят. Както днес хората често казват „Ах, вие, объркани антропософи, вие говорите, че съществува някакво етерно тяло, но това не е вярно; вие само си въобразявате, че то съществува! “, така по-късно онези, които сега виждат само външната действителност, ще казват на другите, които все още виждат световете съвсем ясно: „Ах, вие, мечтатели, вие вярвате, че навън, в природата, съществуват някакви светове? Нима не знаете, че самите бие внасяте тези светове в природата? “
към текста >>

Ако днешното човечество би следвало чисто природната необходимост, то напълно естествено би стигнало дотам, че хората ще потъват все повече и повече в своите сънища, за да виждат накрая всичко само „сиво върху сиво“, изпадайки в една пълна парализа на волята.
Ако днешното човечество би следвало чисто природната необходимост, то напълно естествено би стигнало дотам, че хората ще потъват все повече и повече в своите сънища, за да виждат накрая всичко само „сиво върху сиво“, изпадайки в една пълна парализа на волята. Ето я необходимостта! Естествено, срещу нея трябва да се противодействува чрез свободата на Духовната наука; защото сега всички ние се намира ме в изходната точка на онази епоха, когато това, което хората са длъжни да извоюват в името на своята свобода, трябва да бъде постигнато чрез една вътрешна необходимост, чрез една дълбоко осъзната вътрешна необходимост. Разбира се, лесно бихме могли да кажем: Няма защо да се грижим за това, което пред стои... понеже ще се случи именно онова, което е предопределено. Обаче обстоятелството, че то може да се случи и по друг начин, също представлява една необходимост, само че една необходимост, която може да бъде обхваната с човешкия разум. Една, бих казал, свободна необходимост, една чиста и неосъзната необходимост.
към текста >>

73. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал винаги да се записват свободно изнасяните лекции, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се открият грешки“.
към текста >>

74. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

75. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Това е цяло изкуство, прилагано нашироко в сивите братства.
Тези неща подлежат на усвояване и в рамките на някои общности тяхното образно представяне, използването на картини, използването на градации, привличането на сравнения. Това е цяло изкуство, прилагано нашироко в сивите братства. Но не е нужно непременно да се числиш към някое сиво братство, ако си служиш с такова изкуство. Човек може да е зависим от едно или друго сиво братство, без може би сам да осъзнава своята зависимост, и тогава съумява да си служи с такива неща.
към текста >>

Но не е нужно непременно да се числиш към някое сиво братство, ако си служиш с такова изкуство.
Тези неща подлежат на усвояване и в рамките на някои общности тяхното образно представяне, използването на картини, използването на градации, привличането на сравнения. Това е цяло изкуство, прилагано нашироко в сивите братства. Но не е нужно непременно да се числиш към някое сиво братство, ако си служиш с такова изкуство. Човек може да е зависим от едно или друго сиво братство, без може би сам да осъзнава своята зависимост, и тогава съумява да си служи с такива неща.
към текста >>

Човек може да е зависим от едно или друго сиво братство, без може би сам да осъзнава своята зависимост, и тогава съумява да си служи с такива неща.
Тези неща подлежат на усвояване и в рамките на някои общности тяхното образно представяне, използването на картини, използването на градации, привличането на сравнения. Това е цяло изкуство, прилагано нашироко в сивите братства. Но не е нужно непременно да се числиш към някое сиво братство, ако си служиш с такова изкуство. Човек може да е зависим от едно или друго сиво братство, без може би сам да осъзнава своята зависимост, и тогава съумява да си служи с такива неща.
към текста >>

76. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но какво по принцип е сивата магия?
Но те могат да се проследят и нагоре до живота на хората, до социалния живот. Някой, комуто се иска да мине за по-умен от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни въздействия? Но тогава той би трябвало да бъде точно толкова умен, колкото онзи крал на Испания, който първи казал това по определен повод*234. И точно както такива отровни въздействия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те духовно са налице в социалния живот. А в сосоциалния живот те могат да бъдат насочвани и управлявани. Но какво по принцип е сивата магия? Сивата магия не е нищо друго освен насочване на отровните въздействия така, че да причиняват някъде вреда, да предизвикват заболявания.
към текста >>

Сивата магия не е нищо друго освен насочване на отровните въздействия така, че да причиняват някъде вреда, да предизвикват заболявания.
Някой, комуто се иска да мине за по-умен от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни въздействия? Но тогава той би трябвало да бъде точно толкова умен, колкото онзи крал на Испания, който първи казал това по определен повод*234. И точно както такива отровни въздействия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те духовно са налице в социалния живот. А в сосоциалния живот те могат да бъдат насочвани и управлявани. Но какво по принцип е сивата магия? Сивата магия не е нищо друго освен насочване на отровните въздействия така, че да причиняват някъде вреда, да предизвикват заболявания.
към текста >>

77. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Щайнер и Мари фон Сиверс.
Едуард Шюре, (1841-1929 г.). От 1906 година е свързан с Р. Щайнер и Мари фон Сиверс. В годините на Първата световна война публикувал във Франция статия изпълнена с ненавист към Р. Щайнер. След приключването на войната той много съжалявал за това, продиктувано от шовинистичен плам писание и устно и писмено помолил за прошка. През ноември 1922 година Шюре взел участие в организацията на така наречения френски цикъл "Космогония, религия, философия". СС № 25, Дорнах, 1956г.
към текста >>

78. Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатване корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>

79. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Но поради това, че нещата, които всъщност би трябвало да дойдат по-късно, идват чрез окултно престъпление като духовни преждевременни раждания по пътя, който ви посочих, такива тайни могат да се завладеят от онези, които не планират нищо добро за човечеството и в този смисъл са черни или сиви магьосници.
Но нещата, които се изследват по такъв начин, ако мога така да се изразя, в определен смисъл са духовни преждевременни раждания. Ако душите, преминали по нормален начин през портата на смъртта, получат възможност да се докоснат до такива неща, знаят, че именно сега трябва да се подготвят и покажат, че стоят в такава подготовка, за да свалят по подходящ начин долу и импулсират Земята с някои неща от духовния свят в по-късен момент, когато човечеството е узряло за това. За някои хора, които сега минават през портата на смъртта, дори е важна задача да използват нормалните сили тогава, когато постигнат достатъчна зрялост за определени тайни, а не да ги получават по съкратения път, като използват силите, които имат на разположение след насилствена смърт. Тези хора имат именно задачата да достигнат до споменатите сили и да инспирират с тях хора, които са на Земята, които не са медиуми, а могат да ги получат по нормален редовен начин чрез инспирация. В нормалния живот би трябвало да се чака. Но поради това, че нещата, които всъщност би трябвало да дойдат по-късно, идват чрез окултно престъпление като духовни преждевременни раждания по пътя, който ви посочих, такива тайни могат да се завладеят от онези, които не планират нищо добро за човечеството и в този смисъл са черни или сиви магьосници.
към текста >>

80. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

81. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>

82. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

83. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

[xi] В един южногермански град – от кореспонденцията на Рудолф Щайнер с Мари Щайнер фон Сиверс става ясно, че това е Колмар, където на 19 и 21 ноември 1905 г.
[xi] В един южногермански град – от кореспонденцията на Рудолф Щайнер с Мари Щайнер фон Сиверс става ясно, че това е Колмар, където на 19 и 21 ноември 1905 г. изнася лекциите „Посланията на теософията и настоящето“ и „Мъдростта на християнското учение в светлината на теософията“, виж GA 262 „Рудолф Щайнер - Мари фон Сиверс: кореспонденция и документи“
към текста >>

изнася лекциите „Посланията на теософията и настоящето“ и „Мъдростта на християнското учение в светлината на теософията“, виж GA 262 „Рудолф Щайнер - Мари фон Сиверс: кореспонденция и документи“
[xi] В един южногермански град – от кореспонденцията на Рудолф Щайнер с Мари Щайнер фон Сиверс става ясно, че това е Колмар, където на 19 и 21 ноември 1905 г. изнася лекциите „Посланията на теософията и настоящето“ и „Мъдростта на християнското учение в светлината на теософията“, виж GA 262 „Рудолф Щайнер - Мари фон Сиверс: кореспонденция и документи“
към текста >>

84. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия.
Всички сили, мои мили приятели, се развиват непрекъснато. Какво бе станало с онова, чрез което Мъдреците от Изтока разбираха развиването на своя интелект, който продължаваше да бъде ясновиждащ? Какво бе станало с тяхната астрология? С техния вид астрономия? Не може да разберем еволюцията, ако не погледнем в тези неща. Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия. Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика. Това е последният остатък от онова, което в живия блясък на космичната светлина бе овладяно от онази древна мъдрост, която доведе тримата Мъдреци от Изтока до Христос. Външната мъдрост се е превърнала във вътрешните теории за пространство и време. И докато Мъдреците от Изтока, чрез своето разбиране на пространството бяха в състояние във видения да изчислят „В тази нощ Спасителят ще се роди“, нашата астрономия, която е наследница на онази астрология, може само да пресметне бъдещите затъмнения на слънцето и луната и други подобни неща. И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко отношение до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само виждането на външната природа.
към текста >>

85. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив език, деен и пълен с цвят, се превърнало в сива безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове.
Да помислим за всички оттенъци на синьото в света и следователно и на зеленото, които изглеждали по-различно от това, което изглеждат днес. И вие ще осъзнаете, че светът около гърка не е изглеждал такъв за него, какъвто изглежда за човечеството днес. За хората от древните времена заобикалящият ги свят още повече се различавал. След това от света виждан от хората в древността, се оттегля духовното оттеглило се от света на звездите, на минералите, на растенията. Живите, деятелни цветове станали по-матови, без блясък, замъглени и тогава от дълбините се появило онова, което се изживява като синьо. Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив език, деен и пълен с цвят, се превърнало в сива безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове. Древната астрология бе превърната в света, който ние си представяме сега в смисъла на Коперник, Галилей, Кеплер,на небесна механика и математика.
към текста >>

86. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот.
Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света. Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него. Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи. Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот. Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание. В действителност всички представи, които човек образува, съдържат в себе си зародиша на имагинациите.
към текста >>

Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание.
Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него. Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи. Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот. Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание. В действителност всички представи, които човек образува, съдържат в себе си зародиша на имагинациите.
към текста >>

87. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка.
В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно. Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години. Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка? Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка. Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>

Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка?
Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка? Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка. Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>

Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка.
Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка? Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка. Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>

88. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
Основа на антропософски ориентираната наука за духа представляват написаните и публикувани произведения на Рудолф Щайнер (1861-1925). Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г. както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество. Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
към текста >>

89. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

[1] Берлинският клон, в който е изнесена тази лекция, е основан от Рудолф Щайнер и Мария Щайнер фон Сиверс през 1905 г.
[1] Берлинският клон, в който е изнесена тази лекция, е основан от Рудолф Щайнер и Мария Щайнер фон Сиверс през 1905 г. Тук той непрекъснато излага своята наука за духа в годините до началото на Първата световна война.
към текста >>

90. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

91. Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>

92. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И ето, такъв юноша, който може да е само на 18 години, който не е учил толкова много (туй-онуй той все пак е научил), който има великолепна черна или руса коса, румено лице без бръчки и брада, и той, видите ли, трябва да се вслушва в някой друг, който, всъщност, вътрешно никак не е по-възрастен от него, а при това изглежда толкова комично: той е сив или плешив но не се е научил в живота повече от самият юноша!
Младежкото движение би могло лесно да получи своето разрешение, ако го бяха разбрали в цялото му космическо значение. Ако, например, се изнасяха сериозни лекции на тема: «Как днес е възможно да не се остане до дълбока старост с глава на дете? » В това е проблема. Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ език с тях. А от такива като тях самите, те нищо не могат да научат. И ето, такъв юноша, който може да е само на 18 години, който не е учил толкова много (туй-онуй той все пак е научил), който има великолепна черна или руса коса, румено лице без бръчки и брада, и той, видите ли, трябва да се вслушва в някой друг, който, всъщност, вътрешно никак не е по-възрастен от него, а при това изглежда толкова комично: той е сив или плешив но не се е научил в живота повече от самият юноша!
към текста >>

93. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви.
Обаче сега най-важното е да не останем в областта на мечтателството, според което всички неща би трябвало да се държат в някакво въображаемо единство. Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ. Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността. И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация. И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности.
към текста >>

94. Рудолф Щайнер биографични данни и творчество GA_223 Годишният кръговрат

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

95. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато гледам къс олово, пред моя поглед застава познатия сиво-бял метал.
Когато гледам къс олово, пред моя поглед застава познатия сиво-бял метал. Той има определена плътност и може да бъде взет в ръка. Обаче същото това олово, което се намира като оловна руда в Земята, в безкрайно фино състояние го има в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека и има там своето значение. В мировото пространство оловото има това значение, че навсякъде, даже там, където видимо никакво го няма, то излъчва своите сили и човек влиза в съприкосновение с тези негови сили, но не посредством своето физическо тяло, а чрез своето етерно тяло. Защото извън оловните руди в Земята оловото го има в такова фино състояние, че то може да въздейства само на етерното тяло на човека. Но на него то действа и в такова разпространено в цялото мирово пространство безкрайно фино състояние.
към текста >>

96. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око.
Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите. Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око. В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност. Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността. Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн.
към текста >>

В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност.
Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите. Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око. В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност. Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността. Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн.
към текста >>

Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото.
Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите. Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око. В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност. Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността. Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн.
към текста >>

97. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_232 Мистерийни центрове

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

98. Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>

99. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Като посветени, те се учили да познават вече не сиво-зелени духовни същества, които са били образ на гората, образи на дърветата: те са се учили в качеството си на посветени да изучават гората, лишена от дух.
В определен момент от епохата на азиатското развитие, приблизително в средата и, - по-късно ще уточним датите, - състоянието на съзнанието на посветените е било такова, че те преминавали по Земята с възприемане на царствата на Земята, много близко до това, което притежава съвременният човек; те са го усещали, обаче, в своите крайници. Те усещали своите крайници свободни от боговете в оставената от боговете земна субстанция. Но в замяна на това те са срещали в тази оставена от боговете страна висшите богове - Серафими, Херувими, Престоли. Като посветени, те се учили да познават вече не сиво-зелени духовни същества, които са били образ на гората, образи на дърветата: те са се учили в качеството си на посветени да изучават гората, лишена от дух. Но като компенсация за тях е оставала възможността да срещнат в гората съществата от първата йерархия, те са могли да срещнат някои същества от царствата на Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>

100. Съдържание GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Сивото и бялото вещество на мозъка.
Как кармата навлиза в развитието на човека. Будност и сън във физическото и в душевното. Представа и спомен. Сивото и бялото вещество на мозъка. Ние сме същински човек само в дневното съзнание; с несъзнателната част на нашето същество ние сме включени в света. Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия. Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността. Съществата на третата йерархия стоят на основата на дейността, която се изявява в спомена. Те ни водят през несъзнателната област на земния живот.
към текста >>

101. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Ние имаме две ясно различаващи се части в нашия мозък: външният мозък предимно сивото вещество, а под него повече бялото вещество.
Ние имаме две ясно различаващи се части в нашия мозък: външният мозък предимно сивото вещество, а под него повече бялото вещество. Бялото вещество преминава тогава в сетивните органи; сивото вещество се намира в мозъка, то е много по-малко развито от бялото вещество. Но цветовете са само приблизително сив и бял. Разгледано грубо анатомически, е така: Предметите ни правят впечатление, ние получаваме възприятия; те минава през окото и отиват по-нататък до процесите в бялото вещество на мозъка.
към текста >>

Бялото вещество преминава тогава в сетивните органи; сивото вещество се намира в мозъка, то е много по-малко развито от бялото вещество.
Ние имаме две ясно различаващи се части в нашия мозък: външният мозък предимно сивото вещество, а под него повече бялото вещество. Бялото вещество преминава тогава в сетивните органи; сивото вещество се намира в мозъка, то е много по-малко развито от бялото вещество. Но цветовете са само приблизително сив и бял. Разгледано грубо анатомически, е така: Предметите ни правят впечатление, ние получаваме възприятия; те минава през окото и отиват по-нататък до процесите в бялото вещество на мозъка.
към текста >>

Но цветовете са само приблизително сив и бял.
Ние имаме две ясно различаващи се части в нашия мозък: външният мозък предимно сивото вещество, а под него повече бялото вещество. Бялото вещество преминава тогава в сетивните органи; сивото вещество се намира в мозъка, то е много по-малко развито от бялото вещество. Но цветовете са само приблизително сив и бял. Разгледано грубо анатомически, е така: Предметите ни правят впечатление, ние получаваме възприятия; те минава през окото и отиват по-нататък до процесите в бялото вещество на мозъка.
към текста >>

Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките.
Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките. Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата. Те мъждукат, блещукат, защото там долу е онова, което са впечатленията.
към текста >>

Сивото вещество на мозъка действа, като от своя страна сънува за впечатленията, рисува картинни образи, на впечатленията.
Ако би трябвало представите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет. Положението е следното: В този момент, да речем, аз виждам нещо. Впечатлението от това нещо преминава вътре в мен, опосредствано чрез бялото вещество на мозъка. Сивото вещество на мозъка действа, като от своя страна сънува за впечатленията, рисува картинни образи, на впечатленията. Тези образи преминават. Онова, което остава, ние съвсем не го мислим, не си го представяме в този момент, а то преминава надолу в нашия организъм. И когато си спомняме, ние гледаме там вътре: Там долу е останало впечатлението.
към текста >>

102. Рудолф Щайнер – Живот и произведения GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

103. Рудолф Щайнер. Живот и произведения GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции.
По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции. След нейната смърт (1948), следвайки нейните указания, създаденото от нея Управление на наследството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер. Те обхващат около 350 тома. В двата първи отдела са поместени написаните от него произведения и лекционните цикли, в третия отдел в подходящата форма са представени художествените му произведения.
към текста >>

104. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

105. Рудолф Щайнер - Живот и творчество. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции.
По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции. След нейната смърт (1948), следвайки нейните указания, създаненото от нея Управление на наследството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер. Те обхващат около 350 тома. В двата първи отдела са поместени написаните от него произведения и лекционните цикли, в третия отдел са представени в подходящата форма художествените му произведения.
към текста >>

106. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

[2] Бележките от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс.
[2] Бележките от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс.
към текста >>

107. Бележки GA_245 Указания за езотеричното обучение

2. Бележките от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс.
2. Бележките от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс.
към текста >>

108. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

А ние, които днес предпочитаме да се обличаме във всички нюанси на сивото, просто изкарваме на показ пред външния свят умъртвения образ на нашата душа.
А ние, които днес предпочитаме да се обличаме във всички нюанси на сивото, просто изкарваме на показ пред външния свят умъртвения образ на нашата душа. Днес ние се обличаме абстрактно, защото мислим абстрактно. Но казано само в скоби дори и когато не се обличаме абстрактно, в самото съчетание на цветовете, ние ясно показваме какви нищожни останки имаме от онова живо мислене, което сме притежавали преди да слезем на Земята. Ние трябва да сме наясно: Нашата цивилизация се нуждае именно от едно обновление на художествения елемент! И тогава човекът отново ще може да гледа на света.като на едно живо същество. Вместо да разчита на изследователски институти и да си служи с онези подобни на бесилка уреди, за да измерва по най-абстрактния начин, примерно, лицевите пропорции или особените белези на една или друга раса, той се нуждае от едно, бих казал, много по-качествено задълбочаване в човешката природа.
към текста >>

109. Рудолфщайнер-живот и творчество. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

110. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Главата, както вече казах носи в себе си елементи от „долният човек"; физиолозите отдавна са забелязали: най-финно устроена е не кората на главния мозък, с която толкова се гордеем, не „сивото вещество", а онази част която е разположена под него.
Тя обхваща цялото тяло, но е съсредоточена „предимно" в областта на гръдния кош. Аналогично е положението и с „долният човек", а това е другото име на „двигателно-веществообменната система„. Главата, „горният човек", наред с всичко друго, включва в себе си също и елементи от останалите две системи. Всичките три системи преливат една в друга. Не прави изключение, разбира се, и „долният човек". Главата, както вече казах носи в себе си елементи от „долният човек"; физиолозите отдавна са забелязали: най-финно устроена е не кората на главния мозък, с която толкова се гордеем, не „сивото вещество", а онази част която е разположена под него. В мозъчната кора по-скоро имаме един вид изхранваща система, така че метафорично казано, по-добре е човек да не си въобразява нещо особено за своето „сиво вещество"; всъщност там, в сивата мозъчна кора имаме преход от по-комплицираните мозъчни структури към тези които имат отношение по-скоро към изхранването на мозъка. Характерно за мозъчната обвивка например е, че тя осигурява изхранването на онези нервни влакна, които са пряко свързани с мисловната дейност. Човешкият мозък превъзхожда животинския, само защото неговите мозъчни нерви са по-добре изхранвани. Да, ние постигаме по-висши степени на познание, само защото осигуряваме по-добро изхранване на нашите мозъчни нерви, отколкото правят това животните. Обаче мозъкът и поначало нервната система нямат нищо общо с истинското мислене; те са само негов физически инструмент в рамките на човешкото тяло.
към текста >>

В мозъчната кора по-скоро имаме един вид изхранваща система, така че метафорично казано, по-добре е човек да не си въобразява нещо особено за своето „сиво вещество"; всъщност там, в сивата мозъчна кора имаме преход от по-комплицираните мозъчни структури към тези които имат отношение по-скоро към изхранването на мозъка.
Аналогично е положението и с „долният човек", а това е другото име на „двигателно-веществообменната система„. Главата, „горният човек", наред с всичко друго, включва в себе си също и елементи от останалите две системи. Всичките три системи преливат една в друга. Не прави изключение, разбира се, и „долният човек". Главата, както вече казах носи в себе си елементи от „долният човек"; физиолозите отдавна са забелязали: най-финно устроена е не кората на главния мозък, с която толкова се гордеем, не „сивото вещество", а онази част която е разположена под него. В мозъчната кора по-скоро имаме един вид изхранваща система, така че метафорично казано, по-добре е човек да не си въобразява нещо особено за своето „сиво вещество"; всъщност там, в сивата мозъчна кора имаме преход от по-комплицираните мозъчни структури към тези които имат отношение по-скоро към изхранването на мозъка. Характерно за мозъчната обвивка например е, че тя осигурява изхранването на онези нервни влакна, които са пряко свързани с мисловната дейност. Човешкият мозък превъзхожда животинския, само защото неговите мозъчни нерви са по-добре изхранвани. Да, ние постигаме по-висши степени на познание, само защото осигуряваме по-добро изхранване на нашите мозъчни нерви, отколкото правят това животните. Обаче мозъкът и поначало нервната система нямат нищо общо с истинското мислене; те са само негов физически инструмент в рамките на човешкото тяло.
към текста >>

111. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако не бихме разграничавали и диференцирали нещата, светът би останал неопределен и смътен, както и всички котки изглеждат сиви през нощта.
Накратко: искаме ли да се приближим до истинската природа на човека, трябва да сме наясно, че всяка отделна част е свързана с цялото; но ако се опираме по един абстрактен начин на „цялото", ние няма да стигнем до никъде. Ако не бихме разграничавали и диференцирали нещата, светът би останал неопределен и смътен, както и всички котки изглеждат сиви през нощта. Хората, които разглеждат света като едно абстрактно единство, го виждат единствено в сиво. Но ако от друга страна, човек би се заел единствено да разграничава и диференцира нещата, той никога не би стигнал до едно истинско познание за тях, защото в този случай той би обхващал само разликите.
към текста >>

Хората, които разглеждат света като едно абстрактно единство, го виждат единствено в сиво.
Накратко: искаме ли да се приближим до истинската природа на човека, трябва да сме наясно, че всяка отделна част е свързана с цялото; но ако се опираме по един абстрактен начин на „цялото", ние няма да стигнем до никъде. Ако не бихме разграничавали и диференцирали нещата, светът би останал неопределен и смътен, както и всички котки изглеждат сиви през нощта. Хората, които разглеждат света като едно абстрактно единство, го виждат единствено в сиво. Но ако от друга страна, човек би се заел единствено да разграничава и диференцира нещата, той никога не би стигнал до едно истинско познание за тях, защото в този случай той би обхващал само разликите.
към текста >>

112. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Тъкмо обаче когато сме наясно с това, че чувствата, които изпитва днешният човек пред "Второто пришествие" на Микеланджело са нещо сиво и абстрактно, тъкмо тогава ние ще бъдем призовани вътрешно да проследим чувствата на цялото живо изтъкаване в образите, които се намират в стенописа на "Второто пришествие".
Само си представете, че човекът, който притежава днешното съзнание и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една реалност пред себе си. Тъкмо обаче когато сме наясно с това, че чувствата, които изпитва днешният човек пред "Второто пришествие" на Микеланджело са нещо сиво и абстрактно, тъкмо тогава ние ще бъдем призовани вътрешно да проследим чувствата на цялото живо изтъкаване в образите, които се намират в стенописа на "Второто пришествие". Тогава човек ще бъде призован да се запита: Как са достигнали хората от една епоха между другото Микеланджело твори след отминаването на четвъртата следатлантска епоха, но той твори с духа на тази четвърта следатлантска епоха, той се намира на границата между тези две епохи, веднъж обясних това в лекциите за изкуството -, как стигнаха хората дотам, да могат да виждат в тези имагинации, в тези картини такива велики неща? Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело. И тогава трябва да потърсим причините: Откъде идва това, човешките души да са били в състояние тогава да виждат така края на земята? Откъде идва идеята на тези картини?
към текста >>

Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело.
Само си представете, че човекът, който притежава днешното съзнание и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една реалност пред себе си. Тъкмо обаче когато сме наясно с това, че чувствата, които изпитва днешният човек пред "Второто пришествие" на Микеланджело са нещо сиво и абстрактно, тъкмо тогава ние ще бъдем призовани вътрешно да проследим чувствата на цялото живо изтъкаване в образите, които се намират в стенописа на "Второто пришествие". Тогава човек ще бъде призован да се запита: Как са достигнали хората от една епоха между другото Микеланджело твори след отминаването на четвъртата следатлантска епоха, но той твори с духа на тази четвърта следатлантска епоха, той се намира на границата между тези две епохи, веднъж обясних това в лекциите за изкуството -, как стигнаха хората дотам, да могат да виждат в тези имагинации, в тези картини такива велики неща? Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело. И тогава трябва да потърсим причините: Откъде идва това, човешките души да са били в състояние тогава да виждат така края на земята? Откъде идва идеята на тези картини?
към текста >>

113. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно.
А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието. Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло. Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни. Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата. Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно. В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция. Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва. И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е.
към текста >>

В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция.
Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло. Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни. Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата. Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно. В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция. Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва. И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е. което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е.
към текста >>

Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва.
Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни. Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата. Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно. В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция. Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва. И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е. което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е. до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека.
към текста >>

114. Терапията от гледната точка на науката за духа GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс.
Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват винаги свободно държани те лекции, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс. Тя била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки».
към текста >>

115. Рудолф Щайнер - живот и творчество GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

116. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Не съм си го поставял, тъй като още никой не ме е питал за съвет, но мисля, че това заболяване ще се повлияе добре, ако се предприеме намазване, натриване със сива антимонова бленда, с антимонов окис.
Всъщност този въпрос е за ветеринарен лекар. Не съм си го поставял, тъй като още никой не ме е питал за съвет, но мисля, че това заболяване ще се повлияе добре, ако се предприеме намазване, натриване със сива антимонова бленда, с антимонов окис. Това принадлежи към областта на лечението, тъй като се касае за истинска болест.
към текста >>

117. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

118. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Виждате ли, пчелите лесно възприемат това, което стои в областта на черно-бялото, жълтото, сивото - защото всичко това е само затъмнено бяло - и сиво-синьото.
Виждате ли, пчелите лесно възприемат това, което стои в областта на черно-бялото, жълтото, сивото - защото всичко това е само затъмнено бяло - и сиво-синьото. Във всички тези цветови оттенъци няма ултравиолетови лъчи. И така, това химическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама. Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си. Там те не могат нищо да правят. Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние.
към текста >>

Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си.
Виждате ли, пчелите лесно възприемат това, което стои в областта на черно-бялото, жълтото, сивото - защото всичко това е само затъмнено бяло - и сиво-синьото. Във всички тези цветови оттенъци няма ултравиолетови лъчи. И така, това химическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама. Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си. Там те не могат нищо да правят. Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние. При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така? Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво. Това изцяло се отнася към химията.
към текста >>

119. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но ако разгледате материала на осите, ще се окаже, че той е сив, а съставът му много прилича на толкова широко разпространената у нас хартия.
Например има един интересен вид оси, които строят по следния начин: ако например на клончето има достатъчно здрав лист, осата носи отвсякъде - от района, където лети -много малки частички, които тя отгризва от дървесната кора, от подобни на нея или от други образувания; тя импрегнира тези частички със своята слюнка и отначало прави от това вещество няколко приличащи на стълбчета стойки. След като направи стойките, осата повтаря процедурата отново и отново, пак импрегнира частички със слюнката си и прави на тези стойки това, което изглежда много подобно на отделна част от пчелна пита. Но изследвайки материала, може да се открие, че той е друг. Пчелните пити се състоят от това, което всички вие наричате восък. Но ако разгледате материала на осите, ще се окаже, че той е сив, а съставът му много прилича на толкова широко разпространената у нас хартия. Действително това е своеобразна хартиена маса. След това осата надстроява втора, трета, четвърта клетка и те се оказват окачени там, горе. Сега тя прави покритие, а след това става отлагането, тоест осата отлага яйца. Сега, тоест когато продължава отлагането на яйца, осата прави по доста любопитен начин своеобразен покрив от своята хартия; от едната страна се оставя отвърстие - това е дупка, която й позволява да лети насам-натам, обслужвайки тези килийки.
към текста >>

120. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

121. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Съвременното облекло е изгубило всички цветове: сивите дрехи.
Филистерските облекла са се появили с цел самосъхранение, самозащита. За произхода на ордените. Тогата като подражание на свръхсетивното тяло. Съвременното мъжко палто - това е скъсената, орязана древна тога. Как са възникнали поясът, коланът? Съвременното облекло е изгубило всички цветове: сивите дрехи. За възникването на военната униформа. Знамето и груповата душа. Олтарните изображения, изображения на предците, изображение на ландшафта. «Сикстинската Мадона» на Рафаело е била предназначена за знаме, което да се носи пред процесията. Татуировките. Националните стремежи.
към текста >>

122. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Тук имаме работа със следното противоречие: в един случай арсенът действа така, че човек става изтощен, бледен, даже сив - не косата става сива, а кожата.
Тук имаме работа с необикновено противоречие. Такива противоречия съвсем не са измислени, те съществуват не само в човешкото мислене; в обикновения живот всичко противоборства едно с друго, противоречията тук и сега съществуват в природата. Тук имаме работа със следното противоречие: в един случай арсенът действа така, че човек става изтощен, бледен, даже сив - не косата става сива, а кожата. В един случай човек загива, а в друг случай човек приема арсен, за да изглежда по-добре! Тук е налице пълно противоречие.
към текста >>

Но ако аз дам на човека такава доза арсен, че астралното му тяло стане много по-здраво, членовете на тялото му, вътрешните органи постепенно се изтощават, човек става изнурен, цветът на лицето - сив, доколкото вътрешните органи не могат да работят нормално.
Сега човек повече не може да живее; той умира. Но ако аз дам на човека такава доза арсен, че астралното му тяло стане много по-здраво, членовете на тялото му, вътрешните органи постепенно се изтощават, човек става изнурен, цветът на лицето - сив, доколкото вътрешните органи не могат да работят нормално. Ако започна отначало да давам на човек малко арсен, съвсем малко, или той сам го приема - в такива случаи арсенът не го дават, а човек сам го приема, - астралното тяло започва да става малко по-живо, макар и малко; то възбужда органите и общото действие се оказва противоположно. Ако в началото дам на астралното тяло твърде много, то моментално убива органите. Ако му дам малко, то възбужда органите. То ги възбужда подобно на това, както възбужда подправката. Ако бавно повишавайки дозата, тя се прави все по-силна, органите понасят това.
към текста >>

123. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Както ви е известно, при различните хора дъгообразната обвивка може да бъде не само синя или черна, или кафява, или сива, или зелено-кафява, но освен това има тъй или иначе изрисувани линии, възникващи благодарение на фини кръвоносни съдове.
Ако искаме да отговорим на тези въпроси, ще трябва още малко да разгледаме човешките очи. Въпросът е свързан с това, че някои хора правят заключение за състоянието на здравето на организма като цяло по свойствата на ириса, тоест по свойствата на това оцветено пръстеновидно тяло в окото, което се разполага около черната точка, около така наречената зеница. Тази дъгообразна обвивка при различните хора притежава доста значителни различия. Както ви е известно, при различните хора дъгообразната обвивка може да бъде не само синя или черна, или кафява, или сива, или зелено-кафява, но освен това има тъй или иначе изрисувани линии, възникващи благодарение на фини кръвоносни съдове. Наистина както лицето на един човек се отличава от лицето на друг човек, така и финото устройство на ириса, тази дъгообразна обвивка при различните хора се оказва съвсем различна, при това тези различия са доста повече от тези, които се наблюдават при сравнение на физиономиите на различните хора.
към текста >>

124. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Другата страна получава оцветяването си от небето, тя ту е сива, ту кафеникава, очите са отвърнати от хранителната страна, главата е усукана.
Тук тя е съвсем плоска и бяла; от другата страна, отгоре, се намират двете очи. Главата е усукана, тъй като тя винаги ляга на лявата страна. Лявата страна е хранителната страна, тя е бледна и бяла. Другата страна получава оцветяването си от небето, тя ту е сива, ту кафеникава, очите са отвърнати от хранителната страна, главата е усукана. Камбалата е съвсем едностранна, при нея и очите, и органите са разположени от едната страна; другата страна е плоска и избеляла. Камбалата действително изработва в себе си много хранителни вещества, тъй като тя е привързана към Земята. Някои екземпляри тежат повече от триста килограма. Следователно това е едра риба. Тя улавя с храната си много неща.
към текста >>

125. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Обаче в наше време любима стана сивата, безцветната гама.
Съвременното облекло, както виждате, е изгубило всички цветове. Защо то е изгубило цветовете? Тъй като преживяването на свръхсетивното най-добре се изразява именно благодарение на цветовете, на разцветките. Колкото по-голяма радост е носил цветът на човека, толкова в по-голяма степен се е изявявала в него склонността към разбиране на свръхсетивното. Обаче в наше време любима стана сивата, безцветната гама. Причината може да бъде изразена със следните думи: през нощта всички котки са сиви, тоест съвременният човек въобще повече не прониква с поглед в света - имам предвид духовния свят. Всичко това е станало за него сиво. И най-добре това се изразява в облеклото на човека. Той повече не знае, с какъв цвят би следвало да се украси и ето, той се украсява без да прибягва до цветове. Стигаме до това, че всяко облекло е свързано с представите и знанията в древността за свръхсетивния човек.
към текста >>

Причината може да бъде изразена със следните думи: през нощта всички котки са сиви, тоест съвременният човек въобще повече не прониква с поглед в света - имам предвид духовния свят.
Съвременното облекло, както виждате, е изгубило всички цветове. Защо то е изгубило цветовете? Тъй като преживяването на свръхсетивното най-добре се изразява именно благодарение на цветовете, на разцветките. Колкото по-голяма радост е носил цветът на човека, толкова в по-голяма степен се е изявявала в него склонността към разбиране на свръхсетивното. Обаче в наше време любима стана сивата, безцветната гама. Причината може да бъде изразена със следните думи: през нощта всички котки са сиви, тоест съвременният човек въобще повече не прониква с поглед в света - имам предвид духовния свят. Всичко това е станало за него сиво. И най-добре това се изразява в облеклото на човека. Той повече не знае, с какъв цвят би следвало да се украси и ето, той се украсява без да прибягва до цветове. Стигаме до това, че всяко облекло е свързано с представите и знанията в древността за свръхсетивния човек. «Цивилизацията» като цяло е станала сива.
към текста >>

Всичко това е станало за него сиво.
Защо то е изгубило цветовете? Тъй като преживяването на свръхсетивното най-добре се изразява именно благодарение на цветовете, на разцветките. Колкото по-голяма радост е носил цветът на човека, толкова в по-голяма степен се е изявявала в него склонността към разбиране на свръхсетивното. Обаче в наше време любима стана сивата, безцветната гама. Причината може да бъде изразена със следните думи: през нощта всички котки са сиви, тоест съвременният човек въобще повече не прониква с поглед в света - имам предвид духовния свят. Всичко това е станало за него сиво. И най-добре това се изразява в облеклото на човека. Той повече не знае, с какъв цвят би следвало да се украси и ето, той се украсява без да прибягва до цветове. Стигаме до това, че всяко облекло е свързано с представите и знанията в древността за свръхсетивния човек. «Цивилизацията» като цяло е станала сива. Обаче за определени цели в живота още се използва цветността, макар и да не се знае, откъде се е появил този обичай.
към текста >>

«Цивилизацията» като цяло е станала сива.
Причината може да бъде изразена със следните думи: през нощта всички котки са сиви, тоест съвременният човек въобще повече не прониква с поглед в света - имам предвид духовния свят. Всичко това е станало за него сиво. И най-добре това се изразява в облеклото на човека. Той повече не знае, с какъв цвят би следвало да се украси и ето, той се украсява без да прибягва до цветове. Стигаме до това, че всяко облекло е свързано с представите и знанията в древността за свръхсетивния човек. «Цивилизацията» като цяло е станала сива. Обаче за определени цели в живота още се използва цветността, макар и да не се знае, откъде се е появил този обичай.
към текста >>

126. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_353 История на човечеството и културните народи

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

127. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Ние също използваме сивата хартия като амбалажна.
Не от хората, а от осите! Погледнете гнездото на осите, висящо на дървото. Вземете веществото, от което то се състои. Това, което ще вземете, няма да е бялата хартия, предназначена за писма, доколкото осите още не са се научили да пишат, иначе те биха правили и бяла хартия, на която биха писали. Засега хартията им става само за опаковане. Ние също използваме сивата хартия като амбалажна. Тази сива хартия, господа, е същото, от което осите правят гнездото си! Осите са открили хартията много хиляди години преди хората, благодарение на разсъдъка си, да стигнат до това. Разликата се състои в следното: при животните е действал инстинкт, а при първоначалните хора - фантазия. Те не са можели нищо да правят, ако не са го предприемали на основата на фантазията, доколкото разсъдък още не са имали. Следователно можем да кажем така: тези първоначални хора външно са изглеждали по-при-личащи на животни, отколкото на съвременните хора, но те са били като обладани от духа; той е действал в тях.
към текста >>

Тази сива хартия, господа, е същото, от което осите правят гнездото си!
Погледнете гнездото на осите, висящо на дървото. Вземете веществото, от което то се състои. Това, което ще вземете, няма да е бялата хартия, предназначена за писма, доколкото осите още не са се научили да пишат, иначе те биха правили и бяла хартия, на която биха писали. Засега хартията им става само за опаковане. Ние също използваме сивата хартия като амбалажна. Тази сива хартия, господа, е същото, от което осите правят гнездото си! Осите са открили хартията много хиляди години преди хората, благодарение на разсъдъка си, да стигнат до това. Разликата се състои в следното: при животните е действал инстинкт, а при първоначалните хора - фантазия. Те не са можели нищо да правят, ако не са го предприемали на основата на фантазията, доколкото разсъдък още не са имали. Следователно можем да кажем така: тези първоначални хора външно са изглеждали по-при-личащи на животни, отколкото на съвременните хора, но те са били като обладани от духа; той е действал в тях. Те са били обладани от него, но това още не е ставало чрез тях самите.
към текста >>

128. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_354 Сътворението на света и човека

Мари фон Сиверс (от 1914 г.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

НАГОРЕ

1.7646651268005