Търсене в текстове за 'Нютон'

11. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче през време на своята останала училищна дейност, още от началото на 70-те години на 19-тия век той се беше занимавал да измисли една такава система на природата, в която човек може да се лиши от силата на привличане и отблъскване, приета като меродавна още от Нютоново време.
Обаче в действителност работата би била така: Когато възприемаме червено, в нас се разиграва един малък атомен и молекулярен Космос и ако бихме знаели, какви са движенията, тогава бихме разбрали, защо възприемаме червено, а не жълто, защото при жълтото би станало едно друго движение. Така през 19-тия век астрономическото познание се превърна в един идеал, прониквайки всяко познание на природата със същите ясни понятия, които важат и за астрономията. Можем даже да кажем, че е до висока степен интересно да проследим, как се е развила теоретическата естествена наука под влиянието на една такава мисъл. Ако трябва да обърна вниманието върху нещо, което преди много години се случи със самия мене, то би могло да бъде следното. Познавах един училищен директор, който беше отличен човек, също и като училищен директор. Обаче през време на своята останала училищна дейност, още от началото на 70-те години на 19-тия век той се беше занимавал да измисли една такава система на природата, в която човек може да се лиши от силата на привличане и отблъскване, приета като меродавна още от Нютоново време. Така щото този училищен директор, който се наричаше Хайнрих Шрам, чиито трудове са забележителни, се опита в своя труд "Общото движение на материята като основна причина на всички природни явления", наред с всичко, което беше вече изхвърлено от астрономическото познание, да изхвърли и това, което дотогава се наричаме сила на привличане, с която се привличат материите в пространството. Много интересно беше това, което този човек се опита да постигне по определен гениален начин, което по-късно бе подражаване. Защото щом вярваме, че светлината не е нищо друго, освен движение на много малки материални частици, че звукът и тонът както и топлината не са нищо друго освен движение на много малки материални частици, щом астрономическото познание може да осветли навсякъде, защо трябва да допускаме тогава още онези странни, мистични сили: от Слънцето към Земята през празното пространство? Защо да не бъдем в състояние да приемем на мястото на тези сили на привличане, в които хората бяха вярвали като в нещо непоклатимо, защо да не можем да приемем на тяхно място и такива между атомите и молекулите? Защо да не можем да установим такъв един факт?
към текста >>

12. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Като известен учен /ученик на Исак Нютон/ той се брои между онези, които подготвят пътя за основаване теорията на електричеството.
/*13/ – Джон Теофилус Дезагулиерс, 1683-1744. От 1719 г. той беше Великият майстор на първата английска Велика ложа. Дезагулиерс минава за най-силната личност от т. нар. "Възрожденско движение" в Свободното масонство. Като известен учен /ученик на Исак Нютон/ той се брои между онези, които подготвят пътя за основаване теорията на електричеството. /*14/ – Виж бел. 1 на следващата лекция /лекция 9, 16 декември/. /*15/ – Тук Рудолф Щайнер базира своето изложение на едно твърдение в /текстът не се чете/, според което, по онова време съществували приятелски отношения между 12-те Велики Ориенти и Върховни велики съвети на древния и възприет Шотландски ритуал и на Суверенните светилища на Америка, Египет, Румъния, Испания, Куба, Неапол и Палермо. В Германия обаче по онова време Мемфиското и Мизраимското Свободно масонство се считало за "нередовно" и не е било признато. /*16/ – В последния Устав от 1.
към текста >>

13. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Диференциалното и интегрално смятане, заедно наречено инфинитесимално смятане, е създадено в края на 17-то столетие от Лайбниц и Нютон независимо един от друг.
С други думи, ще видим какво човекът пренася от едно в друго превъплъщение и как в процеса на превъплъщенията той взима участие в световните събития. Това е задачата, която ни очаква след осем дни. -------------------------------------------------- 29) То позволява изчисляването с диференциали, т. е. безкрайно малки разлики, и заедно с интегралното смятане е от голямо значение за всички проблеми на точните науки и механиката. Диференциалното и интегрално смятане, заедно наречено инфинитесимално смятане, е създадено в края на 17-то столетие от Лайбниц и Нютон независимо един от друг. 30) В известната си статия от «Обществен договор» Жан-Жак Русо, 1712–1778, се обърща срещу оптимизма относно напредъка на Просвещението. В изкуствения свят на цивилизацията той вижда корена на всяко зло и призовава към връщане на човека към природата. Учението му за общата воля се приема в Конституцията на Френската революция. Сравни Карл Хайер, «Приноси към историята на Запада», VI. том: «Форми и събития преди Френската революция», Щутгарт, 1964 г.
към текста >>

14. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

Припомнете си само катедралата в Пиза и нейния подвижен полилей, благодарение на който Галилей откри закона на махалото; припомнете си още откритията на Кеплер и Нютон.
Тези физически отношения биват подреждани от Архаите. И огледалният образ на тяхната дейност е това, което съсредоточава в една точка на Земята всички онези сили, които иначе се проявяват по всевъзможни начини като Дух на Времето. Помислете само, колко много физически процеси не биха могли да настъпят, ако Архаите вече не бяха свършили своята работа във Вашите физически тела. Но ако тези Архаи действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпроса: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката еволюция? Това става с помощта на интуицията и на пръв поглед изглежда така, сякаш някакво физическо събитие отваря очите на човека. Припомнете си само катедралата в Пиза и нейния подвижен полилей, благодарение на който Галилей откри закона на махалото; припомнете си още откритията на Кеплер и Нютон. Има стотици и хиляди примери на непосредствена връзка между физически събития и човешко мислене, от които ясно би могло да се види как Архаите, или Пра-началата, стават причина за едни или други интуиции, за едни или други епохални идеи, предизвикващи на свой ред бурен напредък на цялото човечество. Да, в тази област също наблюдаваме едно съдружно действие между Съществата, които по нормален път са станали Духове на Личността в хода на нашето Земно съществувание и други Същества, които поради обстоятелството, че са изостанали на степента, отговаряща на Старата Луна сега са не Духове на Формата, или Власти, каквито би трябвало да бъдат на Земята, а действуват именно като Духове на Личността. Ето как онези Същества, които сами са отхвърлили своето развитие, и то не през епохата на Старото Слънце, а през епохата на Старата Луна, сега се проявяват като Духове на Личността, обаче не с естествените и нормални за тях качества, предизвикващи интуиции и епохални идеи всред хората, а именно като изостанали Духове на Формата. Те активират не външните сетивни впечатления, а спокойното наблюдение, чрез което човекът сам проследява процесите във физическия свят; те раздвижват вътрешната конфигурация на човешкия организъм, вътрешния порядък на мозъка и дават определена насока на мисленето. Ето защо през различните епохи човешкото мислене винаги е било насърчавано „отвътре“, така че всяка епоха поражда определен начин на мислене.
към текста >>

15. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“
След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник). Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък. На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми. И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание. Той казва: „Тук изброяването прекъсва. Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“ С това е скициран един момент в изповеданието на нововереца, в който той така ясно посочва факти, които отричат неговото изповедание. Той не иска да се издигне в човешко-душевната област с понятията, с които иначе си служи в природата. Ако го направи, с неговото свикнало с външната природа обикновено мислене би се озовал в областта, която Топинар нарича двадесет и трета степен, и тогава би трябвало да си каже: Както приемам развитието на по-висшите животински видове от по-нисшите, така трябва да приема развитието на по-висшите души от по-нисшите. Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам като произлизаща от едно предшестващо душевно същество. И това душевно същество не може да се търси във физическите предци.
към текста >>

Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам като произлизаща от едно предшестващо душевно същество.
Той казва: „Тук изброяването прекъсва. Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“ С това е скициран един момент в изповеданието на нововереца, в който той така ясно посочва факти, които отричат неговото изповедание. Той не иска да се издигне в човешко-душевната област с понятията, с които иначе си служи в природата. Ако го направи, с неговото свикнало с външната природа обикновено мислене би се озовал в областта, която Топинар нарича двадесет и трета степен, и тогава би трябвало да си каже: Както приемам развитието на по-висшите животински видове от по-нисшите, така трябва да приема развитието на по-висшите души от по-нисшите. Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам като произлизаща от едно предшестващо душевно същество. И това душевно същество не може да се търси във физическите предци. Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея.
към текста >>

Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци?
Той не иска да се издигне в човешко-душевната област с понятията, с които иначе си служи в природата. Ако го направи, с неговото свикнало с външната природа обикновено мислене би се озовал в областта, която Топинар нарича двадесет и трета степен, и тогава би трябвало да си каже: Както приемам развитието на по-висшите животински видове от по-нисшите, така трябва да приема развитието на по-висшите души от по-нисшите. Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам като произлизаща от едно предшестващо душевно същество. И това душевно същество не може да се търси във физическите предци. Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него.
към текста >>

Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея.
Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам като произлизаща от едно предшестващо душевно същество. И това душевно същество не може да се търси във физическите предци. Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него. Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа. Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв.
към текста >>

Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19).
И това душевно същество не може да се търси във физическите предци. Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него. Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа. Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв. Едно ясно мислене не може да отрече този възглед.
към текста >>

Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид.
Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него. Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа. Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв. Едно ясно мислене не може да отрече този възглед. Само защото нововерците нямат смелостта да доведат своите мисли докрай, те не могат да стигнат до това заключение.
към текста >>

Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа.
Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него. Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа. Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв. Едно ясно мислене не може да отрече този възглед. Само защото нововерците нямат смелостта да доведат своите мисли докрай, те не могат да стигнат до това заключение. Чрез него става възможна повторната поява на съществото, което се съдържа в биографията. Или трябва да пропадне цялото естественонаучно учение за развитието, или трябва да се признае, че то би трябвало да се разшири също и в областта на душевното развитие.
към текста >>

Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв.
Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него. Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа. Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв. Едно ясно мислене не може да отрече този възглед. Само защото нововерците нямат смелостта да доведат своите мисли докрай, те не могат да стигнат до това заключение. Чрез него става възможна повторната поява на съществото, което се съдържа в биографията. Или трябва да пропадне цялото естественонаучно учение за развитието, или трябва да се признае, че то би трябвало да се разшири също и в областта на душевното развитие. Има само две възможности: Или всяка душа е сътворена чрез чудо, както би трябвало и животинските видове да са сътворени чрез чудо, ако не са се развили един от друг; или душата се е развила и е била по-рано в друга форма, както животинският вид е бил в друга форма.
към текста >>

16. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Нютон е можел да бъде най-екзалтираният човек на своето време в догматичен смисъл.
Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните. Готов съм да приема този упрек. Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване." С една такава нагласа дори Дарвин например е можел да обоснове своя материалистически дарвинизъм и същевременно да си остане екзалтиран благочестив човек. Нютон е можел да бъде най-екзалтираният човек на своето време в догматичен смисъл. Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на мисълта той вече не можел да остане извън религиозното усещане. Ето защо в рамките на хекелизма дарвинизмът се превърнал в религиозна система. Всички тези неща имат своето най-дълбоко основание. Те обаче ни показват как хората без разлика на вяра, националност и така нататък могат да взаимодействат, когато умеят да правят разлика между мисиите, полагащи се именно на отделните народностни характери. И човечеството един ден ще трябва да прозре това.
към текста >>

17. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Най-отчетливо тази разлика се проявява в учението за цветовете на Гьоте и Нютон.
Не може да се говори за немския народ, без да се говори за неговата душевност, за неговите душевни особености. И в немския народ е невъзможно това, което е възможно в Англия – разделно да съществуват от една страна науката, а от друга, отхвърляната от тази наука вяра. В немския народ това е невъзможно. Германецът се стреми към единство. Той търси одухотвореност, неразривно свързана с научността, и наука, опираща се на духовния живот. Най-отчетливо тази разлика се проявява в учението за цветовете на Гьоте и Нютон. Повече от 30 години се стремя да противопоставя Нютоновата теория за цветовете, на учението за цветовете на Гьоте /бележка 47/. Докато Гьотевата теория за цветовете израства от дълбоко срасналата със света душа, Нютоновата теория се опира изключително на механичното наблюдение. Но физиката в наше време е така англизирана, че физиците даже не забелязват за какво става дума тук, и смятат за глупак всеки, който сериозно се отнася към теорията за цветовете на Гьоте. В немския народ живее стремежа към духовното. Затова и вътре в немския народ, ние сме задължени да се съобразяваме с това, което в пламтящия душевен стремеж идва от най-доброто от него, от тези, които вече споменахме, и за които утре отново ще говорим.
към текста >>

Повече от 30 години се стремя да противопоставя Нютоновата теория за цветовете, на учението за цветовете на Гьоте /бележка 47/.
И в немския народ е невъзможно това, което е възможно в Англия – разделно да съществуват от една страна науката, а от друга, отхвърляната от тази наука вяра. В немския народ това е невъзможно. Германецът се стреми към единство. Той търси одухотвореност, неразривно свързана с научността, и наука, опираща се на духовния живот. Най-отчетливо тази разлика се проявява в учението за цветовете на Гьоте и Нютон. Повече от 30 години се стремя да противопоставя Нютоновата теория за цветовете, на учението за цветовете на Гьоте /бележка 47/. Докато Гьотевата теория за цветовете израства от дълбоко срасналата със света душа, Нютоновата теория се опира изключително на механичното наблюдение. Но физиката в наше време е така англизирана, че физиците даже не забелязват за какво става дума тук, и смятат за глупак всеки, който сериозно се отнася към теорията за цветовете на Гьоте. В немския народ живее стремежа към духовното. Затова и вътре в немския народ, ние сме задължени да се съобразяваме с това, което в пламтящия душевен стремеж идва от най-доброто от него, от тези, които вече споменахме, и за които утре отново ще говорим. Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата.
към текста >>

Докато Гьотевата теория за цветовете израства от дълбоко срасналата със света душа, Нютоновата теория се опира изключително на механичното наблюдение.
В немския народ това е невъзможно. Германецът се стреми към единство. Той търси одухотвореност, неразривно свързана с научността, и наука, опираща се на духовния живот. Най-отчетливо тази разлика се проявява в учението за цветовете на Гьоте и Нютон. Повече от 30 години се стремя да противопоставя Нютоновата теория за цветовете, на учението за цветовете на Гьоте /бележка 47/. Докато Гьотевата теория за цветовете израства от дълбоко срасналата със света душа, Нютоновата теория се опира изключително на механичното наблюдение. Но физиката в наше време е така англизирана, че физиците даже не забелязват за какво става дума тук, и смятат за глупак всеки, който сериозно се отнася към теорията за цветовете на Гьоте. В немския народ живее стремежа към духовното. Затова и вътре в немския народ, ние сме задължени да се съобразяваме с това, което в пламтящия душевен стремеж идва от най-доброто от него, от тези, които вече споменахме, и за които утре отново ще говорим. Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата. И това е, което отличава германския народ от френския и английския.
към текста >>

18. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Убедително звучи, ако се каже: следвайте стандарта на мислене на Кеплер, Коперник и Нютон, за да разберете явленията от обкръжаващия ни свят!
Това може да се умее и инстинктивно. Той казва: методите са прекрасни, трябва само да се усвоят, няма за какво да се обмислят. Изхождайки от това, Оскар Хертвиг стига до следните странни мисли. Той говори за това, как с естественонаучните методи трябва да се провежда изследване на обкръжаващата ни действителност. Той казва: великият дар на модела на мислене в областта на физиката, химията и биологията са ни го дали астрономите, и работата е след това хората да се научат да мислят във физиката, химията и в, собствено, жизнените явления така, както са мислили астрономите за небесните явления. Убедително звучи, ако се каже: следвайте стандарта на мислене на Кеплер, Коперник и Нютон, за да разберете явленията от обкръжаващия ни свят! – Но помислете, какво значи това? Явленията от живота, физическите явления, химическите явления, явленията в живото са около нас, те ни обкръжават, те са близо до нас, ние непосредствено контактуваме с тях. И за изучаването им трябва да се обръщаме към явления, отстоящи от нас толкова далеч, колкото изобщо е възможно да си представим; значи, докато отстоим от небесните явления толкова далеч, колкото изобщо е възможно, трябва да търсим в тях разбирането на това, което непосредствено ни обкръжава. Не може да се измисли по-абсурдна мисъл. Но хиляди и хиляди хора преминават покрай тази нелепица и понятие си нямат, че подобни нелепици разлагат съвременното мислене, и че ако то се разложи, ще разделя хората и все повече ще ги откъсва от действителността.
към текста >>

19. Съдържание GA_184 Космическа предистория на човечеството

Нютон, Лайбниц, Маркс.
Теокрация, метафизичен ред, позитивизъм. Бентам. Трета лекция, 8 септември 1918 г Задачи на съществата от третата, втората и първата йерархии. Осмата сфера. Времето в историческото развитие. Нютон, Лайбниц, Маркс. Видимата история и реалната история. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г Фатализъм и дуализъм. Халюцинациите на интелекта и илюзорната природа. Предчувствие, пророческо видение, Апокалипсис.
към текста >>

20. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се почитат.
Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки. И затова Огюст Конт иска да се основат църкви на основата на позитивната наука; и хората да се организират в такива социални структури, които се създават на основата на позитивистичната наука. Забележително е да се види, до какви неща, собствено, е стигнал Огюст Конт – искам днес да отбележа само някои характерни черти. Той много се е занимавал с основаването на църква, позитивистка църква. И тази позитивистка църква, – ако извлечете от нея отделни неща, тутакси ще разберете нейния дух, – трябва да се въведе определен вид календар. Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се почитат. Други дни трябва да се използват да се хулят такива хора, като Юлиан Апостат или Наполеон. И това трябва да се регулира. Но изобщо целият живот трябва в широк план да се управлява в съответствие с основните постановки на позитивистичната наука. Който познава днешния живот, знае, че малцина от човечеството, разбира се, могат сериозно да се вдъхновят от тези идеали на Огюст Конт. Но това е само от малодушие; защото в действителност хората мислят горе-долу така, както е мислил Огюст Конт.
към текста >>

21. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели.
Отговорът му на този въпрос звучи доста оригинално; защото той отговаря на въпроса така, както никога никой още не е отговарял; това, което е резултат от дейността на хората, винаги се е разглеждало някак по-иначе, отколкото го е разглеждал Карл Маркс. Плодовете на човешката дейност сме разглеждали, например, от гледна точка, могат ли да се използват те по-нататък, или какви усилия на разума са били необходими, за да се направи едно или друго откритие. Веднъж се опитах да ви поясня това, като ви казах: човешката работа трябва да се разглежда също и качествено, трябва изцяло да се обръща внимание на конкретното. Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км. и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.). Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели. Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел. Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека. Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми.
към текста >>

Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел.
Плодовете на човешката дейност сме разглеждали, например, от гледна точка, могат ли да се използват те по-нататък, или какви усилия на разума са били необходими, за да се направи едно или друго откритие. Веднъж се опитах да ви поясня това, като ви казах: човешката работа трябва да се разглежда също и качествено, трябва изцяло да се обръща внимание на конкретното. Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км. и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.). Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели. Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел. Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека. Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми. Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс.
към текста >>

Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел.
Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км. и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.). Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели. Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел. Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека. Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми. Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс. Карл Маркс е включил един елемент в своето учение за стойността. За него всичко това, което представлява ценност в човешкия живот, само затова има ценност, защото то представлява кондензирано време, а именно, кондензирано работно време.
към текста >>

22. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Такива философи, такива учени на естествената наука като Нютон, Дарвин, Хюм, Мил, Спенсър могат да бъдат разбрани само ако видим как те са се развили от стопанския живот, как са се стремели да поемат път нагоре.
Човечеството още не е напреднало много по този път отдолу нагоре. Ако изследваме правния живот, живота на законите и справедливостта, какъвто се е развил в областта на Западна Европа, ние го намираме изцяло обърнат към Рим. Ако изследваме духовния живот, ние не го намираме така просто насочен на изток както онази индийска Теософия, за която вече говорих. Но ние намираме, че онова, което е оцеляло като вроден духовен живот, което не било взето от изток и не било наситено с законности от Рим, често намираме този своеобразен духовен живот борещ се да се освободи от стопанския живот, и с тежък труд работейки да се освободи. Нека вземем характерен пример. Такива философи, такива учени на естествената наука като Нютон, Дарвин, Хюм, Мил, Спенсър могат да бъдат разбрани само ако видим как те са се развили от стопанския живот, как са се стремели да поемат път нагоре. Мил, например, като държавен икономист, може да бъде разбран само ако разберем обкръжаващото го икономическо положение. Можем да разберем английските философи само ако ясно схванем икономическата основа на тяхната среда. Тази основа е нещо неделимо от третия поток, потокът на "Мистериите на Земята", потокът който движи своя път отдолу нагоре. Този, третият поток, засега е съвсем непречистен. И така тук, във възела на т.н.
към текста >>

23. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Не е ли така, какъв интерес представлява за хората Нютон, освен своята глава?
Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род. Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно. Така, че да вземем от една страна такъв човек-«глава», а от друга страна- Гьоте, и вие навсякъде ще видите, във всички подробности на неговия живот, но също и във всички негови висши духовни дейности: той е цялостен човек, той не е просто Гьоте -«глава» , а в него живее цялостен човек, наречен Гьоте. Виждате ли, при много велики умове от световната история, при запознаване с тях, можем въобще да забравим за човека. Получаваш впечатление, че тук има само глава. Не е ли така, какъв интерес представлява за хората Нютон, освен своята глава? В историята Нютон продължава да живее само като глава. А ето Гьоте, като просто глава – е немислим. За Гьоте знаеш, че той навсякъде, даже в своите най-малки подробности си остава цялостен човек. Това е видно особено ясно във втората част на «Фауст», но така също и във «Вилхелм Майстер», в тези двете, можем да кажем, най-интересни произведения на Гьоте. Ако има за това достатъчно чувство, то ще се види, че в произведенията на своя дух той винаги остава цялостен човек.
към текста >>

В историята Нютон продължава да живее само като глава.
Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно. Така, че да вземем от една страна такъв човек-«глава», а от друга страна- Гьоте, и вие навсякъде ще видите, във всички подробности на неговия живот, но също и във всички негови висши духовни дейности: той е цялостен човек, той не е просто Гьоте -«глава» , а в него живее цялостен човек, наречен Гьоте. Виждате ли, при много велики умове от световната история, при запознаване с тях, можем въобще да забравим за човека. Получаваш впечатление, че тук има само глава. Не е ли така, какъв интерес представлява за хората Нютон, освен своята глава? В историята Нютон продължава да живее само като глава. А ето Гьоте, като просто глава – е немислим. За Гьоте знаеш, че той навсякъде, даже в своите най-малки подробности си остава цялостен човек. Това е видно особено ясно във втората част на «Фауст», но така също и във «Вилхелм Майстер», в тези двете, можем да кажем, най-интересни произведения на Гьоте. Ако има за това достатъчно чувство, то ще се види, че в произведенията на своя дух той винаги остава цялостен човек. И това е, от което се нуждае нашия век: от глави отново да се направят цялостни хора.
към текста >>

24. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик!
И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично. Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен. Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик! Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик! И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек. На мене ми беше извънредно приятно едно такова изказване на един противник на Гьотевите разбирания. Но след това, или може би и по-рано, аз се запознах с Роберт Цимерман, когато той говореше като хербартианец от катедрата. И трябва да кажа, че тогава престана да съществува естетически напълно милия, симпатичен човек, тогава човекът Роберт Цимерман се превърна напълно в хербартианец. Отначало на мене ми беше напълно ясно, какво означаваше това, как този човек влезе вече през вратата, качи се на подиума, сложи долу своя тънък бастун за разходка, странно съблече своето сако, странно направи пауза, странно насочи поглед с очите без очила наляво, надясно, надълбоко върху твърде малобройните присъствуващи слушатели, във всички това имаше нещо фрапиращо.
към текста >>

25. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: В такъв случай Нютон, Хелмхолц, Майер винаги щяха да седят между слабите.
А.: При най-малките по смятане има изоставащи групи. Най-добре е да онагледявам всичко с пръсти, парченца хартия, топчета или копчета. Може също да се проведе т.нар. групово обучение; без децата да знаят, те се разделят на две групи, способни и слаби ученици. Със слабите ще се занимаваме по-специално, за да но изостават покрай тях и способните. Р.Щ.: В такъв случай Нютон, Хелмхолц, Майер винаги щяха да седят между слабите. А.: Това не вреди. Р.Щ.: Определено не вреди. Дори Шилер би седял между слабаците. Според свидетелството на Роберт Хамерлинг той е имал почти по всичко добри бележки, но не и по немско съчинение. Там оценките му били по-ниски от нормалното.
към текста >>

26. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества.
Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически. И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят. И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества. И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед. А защо не? Нали в по-късна възраст ние отвикваме от игри, защо тогава, щом това е оправдано, да не отвикнем и от обяснението на природата? Бих могъл да кажа, че един такъв въпрос вече изникна, когато по един твърде знаменателен начин на 14 август 1872 година на второто общо заседание на събранието на германските природоизследователи и лека ри Дю Боа–Реймонд произнесе своята знаменита, заслужаваща и днес внимание реч върху границите на природопознанието. Въпреки че върху тази реч на Дю Боа–Реймонд, който е бил знаменит физиолог, е било писано толкова много, все пак се взема под внимание, че с нея е дадено по определен начин нещо, което означава една възлова точка в развитието на светогледа.
към текста >>

27. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Кант, Дюбоа-Раймонд, Нютон.
Необходимост от реорганизация на различните научни области. Нагледно съзерцание и доказателство. Математико-механичен начин за наблюдение в астрономията от времето на Коперник и Галилей. Той не е абсолютен, но е възникнал от потребността за развитие на човечеството. Съвременното човечество се стреми към лесно разбираеми и завладяващи представи. Кант, Дюбоа-Раймонд, Нютон. Взаимното неразбиране между математици и медици. Обръщането на тръбната кост до черепната кост. Гьоте, Окен, Гегенбар. Съвременната математика не е насочена към действителността. Отсъствието на основа за обществената наука.
към текста >>

Извод от третия му закон – законът за гравитацията на Нютон.
При лунното въздействие 28 дни съответстват на едно денонощие. Родство с образуването на спомените. 28 години съответстват на една година. Представите на Кеплер. Неговите три закона. Извод от третия му закон – законът за гравитацията на Нютон. Живото в законите на Кеплер. Тяхното осъзнаване. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година Цел на курса: прехвърляне на мост от духовната наука към обикновения начин на мислене. Трите закона на Кеплер като гениални индукции.
към текста >>

Нютон, Кант, Лаплас.
Цел на курса: прехвърляне на мост от духовната наука към обикновения начин на мислене. Трите закона на Кеплер като гениални индукции. Следващите след това изпълнени с предразсъдъци дедукции. „Regula philosophandi“ като предразсъдък. Обясняване на света, изхождайки от хипотези. Нютон, Кант, Лаплас. Хипотезата за мъглявината. Методически гледни точки. Към хипотезата за мъглявината се добавят комети и струпване на метеорити. Реалността избягва понятието за елиптичните орбити около Слънцето. По форма и положение орбитите трябва да си ги представяме изменчиви.
към текста >>

Процесът на абстрахиране във възгледите на Нютон.
Разликата между горни и долни планети спрямо Слънцето, като основа на птолемеевата система. Отношение към човешката организация над и под сърцето. Значение на птолемеевата система в историческото развитие на човечеството. Кеплер и привидното му връщане към хелиоцентричната система на египтяните. Характеристика на древната хелиоцентрична система и птолемеевата система. Процесът на абстрахиране във възгледите на Нютон. Противоположност на горни и долни спрямо Слънцето планети и противоположностите човек-животно и растение-минерал. Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година Представените досега факти сочат към връзка на движението на небесните тела с формата на човека и с останалия организъм. Необходимостта от предпазливост при определяне на движението на небесните тела. Примерът с образа на бягащия кон.
към текста >>

28. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

В краен случай може да се попита, правилно ли са обединени и няма ли нещо друго, освен това, което ни е дал Нютон[7].
Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе. Наричаме това „астрономическо познание“. Разглеждаме атомите като малки мирови тела, молекулата – като малка мирова система, и сме удовлетворени ако това ни се удаде. Но тук има голяма разлика: когато разглеждаме звездното небе, то ни се представя във всички подробности. В краен случай може да се попита, правилно ли са обединени и няма ли нещо друго, освен това, което ни е дал Нютон[7]. Ние сплитаме над всичко това математико-механична мрежа. Това, собствено, се добавя към съществуващото. Но това удовлетворява съвременните нужди на човечеството по отношение на научност. И сега внасяме системата, която измислихме, в атомно-молекулярния свят, като доизмисляме атомите и молекулите. Ние ги доизмисляме към това, което обикновено ни е дадено.
към текста >>

[7] Исак Нютон, 1642-1727, английски математик, физик, астроном.
[5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ. Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“. Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“. [6] Емил Хенрих Дюбоа-Раймонд, 1818-1896, немски естествоизпитател от швейцарски произход. Знаменитата му реч „За границите на познанието за природата“ е изнесена на официалното заседание на 45 Конгрес на немските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г. [7] Исак Нютон, 1642-1727, английски математик, физик, астроном. Окончателно е формулирал принципите на класическата механика и благодарение на прилагането ѝ към небесните явления, станал основател на небесната механика. Главното му произведение е: „Математически начала на натурфилософията“, 1687. [8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и учен. Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а. [9] Лоренц Окен, 1779-1851, немско-швейцарски ботаник, миколог, зоолог, физиолог, медик, философ.
към текста >>

29. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Нютон след това е умъртвил целия този закон.
На нея духовно и принадлежи цялата равнина, която описва радиус-векторът. И по-нататък трябва да характеризираме така: в равни интервали от време тя има равни площи, – трябва да се подчертае нейния характер, ако човек иска да характеризира, какво става с планетата. И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните планети, достига в излагането си до доста сложна структура. „ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце. Виждате ли, този закон съдържа много неща, ако се възприема така живо, както това е правил Кеплер. Нютон след това е умъртвил целия този закон. Той е направил това по много прост начин. Да вземем третия закон на Кеплер. Той може да бъде записан така: или по друг начин Сега го запишете в малко по-различна форма.
към текста >>

Нищо друго, освен едната половина на закона на Нютон, а от другата страна – другата половина, силите от закона на Нютон.
или по друг начин Сега го запишете в малко по-различна форма. Запишете го така: Мога, естествено, да представя това и в обърнат вид. Какво имаме в лявата страна на уравнението, тук, в тази последна пропорция? Нищо друго, освен едната половина на закона на Нютон, а от другата страна – другата половина, силите от закона на Нютон. Достатъчно е само по друг начин да запишете закона на Кеплер и да произнесете това, което се е получило, и можете да кажете: „Силите на притегляне са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията“. Така от закона на Кеплер чрез дедукция се получава целият гравитационен закон на Нютон[4]: силите на гравитация, силите на притегляне между планетите, между небесните тела, са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията между тях. – това не е нищо друго, освен умъртвения трети закон на Кеплер. По принцип това е едно и също. Сега вземете един по-жив предмет.
към текста >>

Така от закона на Кеплер чрез дедукция се получава целият гравитационен закон на Нютон[4]: силите на гравитация, силите на притегляне между планетите, между небесните тела, са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията между тях.
Запишете го така: Мога, естествено, да представя това и в обърнат вид. Какво имаме в лявата страна на уравнението, тук, в тази последна пропорция? Нищо друго, освен едната половина на закона на Нютон, а от другата страна – другата половина, силите от закона на Нютон. Достатъчно е само по друг начин да запишете закона на Кеплер и да произнесете това, което се е получило, и можете да кажете: „Силите на притегляне са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията“. Така от закона на Кеплер чрез дедукция се получава целият гравитационен закон на Нютон[4]: силите на гравитация, силите на притегляне между планетите, между небесните тела, са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията между тях. – това не е нищо друго, освен умъртвения трети закон на Кеплер. По принцип това е едно и също. Сега вземете един по-жив предмет. Не се задържайте на мъртвия продукт „сила на притегляне“: „Силите на притегляне намаляват с квадрата на разстоянието“, а се спрете на това, което се съдържа живо във формата на закона на Кеплер. Тук имате квадрата на времето.
към текста >>

Попълнете тази caput mortuum[5] на силата на притегляне на Нютон, която изглежда чисто външна, с това, което е квадрата на времето, и веднага ще изпълните с вътрешен живот понятието сила на притегляне, което при Нютон наистина е трупът на тази идея.
– това не е нищо друго, освен умъртвения трети закон на Кеплер. По принцип това е едно и също. Сега вземете един по-жив предмет. Не се задържайте на мъртвия продукт „сила на притегляне“: „Силите на притегляне намаляват с квадрата на разстоянието“, а се спрете на това, което се съдържа живо във формата на закона на Кеплер. Тук имате квадрата на времето. Попълнете тази caput mortuum[5] на силата на притегляне на Нютон, която изглежда чисто външна, с това, което е квадрата на времето, и веднага ще изпълните с вътрешен живот понятието сила на притегляне, което при Нютон наистина е трупът на тази идея. Защото това, което има работа с времето, е вътрешно живо. И времето вече не ви се представя в простото течение. Вие имате времето на квадрат! Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат. Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно.
към текста >>

Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
И времето вече не ви се представя в простото течение. Вие имате времето на квадрат! Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат. Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно. Защото и в човека времето е това, което, по същество, представлява вътрешното течение на душата. Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот. Да разгледаме сега предмета от друга гледна точка. Обърнете внимание на това, че в смисъла на Кеплер тази първа формула се отнася също и за Земята. Тогава не само Земята описва елипса, но също и вие, намирайки се на Земята, описвате заедно с нея елипси. И това, което става отвън, става вътре във вас във вътрешния процес. Тоест вие трябва да казвате, че този жив произход на елипсата от кръга (казах вече, че това го е получил още Кеплер) съответства на някакъв вътрешен процес във вашия собствен вътрешен организъм.
към текста >>

[4] …чрез дедукция се получава целият гравитационен закон на Нютон – подобна дедукция се съдържа в съчинението на Хегел „Enzyklopadie der Philosophischen Wissenschaften“, § 270.
Еренфелс (Christian von Ehrenfels) в своята „Kosmogonie „ (Jena 1916, S. 109) говори за предпочитането на „прости“, „естествени“ и „завършени“ хипотези. Тук се отнася предпочитането на коперниковата слънчева система пред птолемеевата. [2] Ернст Мах – 1838-1916, австрийски физик и изследовател в областта на теорията на познанието [3] Радиус-вектор (означава се обикновено с r) e вектор, определящ положението на точка в пространството спрямо някоя предварително зададена фиксирана точка, наричана начало на координатната система.(бел.на прев.) [4] …чрез дедукция се получава целият гравитационен закон на Нютон – подобна дедукция се съдържа в съчинението на Хегел „Enzyklopadie der Philosophischen Wissenschaften“, § 270. [5] caput mortuum – дословно “мъртва глава”, днес се употребява в смисъл на нещо безполезно, несъществено [6] Пак ще се върнем към това – за съжаление разглежданията не са стигнали до там
към текста >>

30. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Така, например, се казва, както това винаги го правят последователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека.
И в това формиране на хипотези, които след това се използват при изграждането на съвсем определен образ на света, се наблюдава, в голяма част от случаите, пълен произвол, доколкото в изграждането на теориите се проявяват предразсъдъците, битуващи в една или друга личност, изграждаща такива теории. Тук искам преди всичко да ви обърна внимание върху нещо, което в началото може и да ви се стори парадоксално, но което, въпреки това, ако се разгледа точно, може да се окаже доста плодотворно в по-нататъшния ход на изследванията. Виждате ли, в цялото ново естественонаучно мислене господства това, което може да се нарече, а, впрочем, това така се и нарича, regula philosophandi[1]. То се състои в това, че се казва: това, което в някоя определена област на реалността е било обяснено с определени причини, трябва също и в другите области на битието, на реалността, да се обяснява със същата причина. Обикновено, изказвайки такова regula philosophandi, се изхожда от нещо напълно очевидно и разбиращо се от самосебе си. Така, например, се казва, както това винаги го правят последователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека. Запалването на клечка кибрит трябва да има еднакви причини, без значение дали става в Европа или в Америка. – До тук нещата остават абсолютно в рамките на нещо разбиращо се от самосебе си. Но след това става определен скок, който обаче не се забелязва, но го възприемат като нещо разбиращо се от самосебе си. Отличителните свойства на това се изявяват, когато виждаме нещо, добавено от такива личности, които са обсебени от този начин на мислене. Тогава се казва: ако свети свещ и свети Слънцето, в основата на светенето на свещта и на Слънцето причините би трябвало да са едни и същи.
към текста >>

Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от дървото на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела?
Ако камъкът пада на Земята и ако Луната се върти около Земята, в основата на движението на камъка и движението на Луната трябва да стоят едни и същи причини. Към такова разсъждение след това се добавя още и нещо друго: ако не беше така, би било невъзможно да се стигне до някакво обяснение в астрономията, защото обяснения можем да черпим само от земното. Ако в далечното небесно пространство не господстваше същата причинност, каквато и на Земята, би било невъзможно да се създаде каквато и да е теория. Но ви моля да вземете предвид, че това, което тук се изразява като regula philosophandi, не е нищо друго, освен предразсъдък. Защото кой в света ще гарантира, че причините за светенето на свещта и светенето на Слънцето са едни и същи? Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от дървото на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела? Обаче, това е било нещо, за което е можело само да се досетиш. Това е само предразсъдък. Такива предразсъдъци се разпространяват навсякъде, където първо индуктивно свързват определени теоретически съображения, определени образни представи с наблюденията, а след това просто неистово дедуцират и с помощта на това дедуциране конструират мировите системи. Това, което тук ви характеризирах толкова абстрактно, се е превърнало, обаче, в исторически факт. Защото, виждате ли, може да се проследи непрекъснатото развитие в това, което от малко на брой наблюдения са извлекли великите духовни личности в началото на новото време: Коперник, Кеплер, Галилей.
към текста >>

Но след това е станало развитие, преминаващо през Нютон, което, собствено, е изхождало не от действителни наблюдения, а е изхождало, по същество, от теоретически конструкции и е създало всевъзможни понятия за сила и маса, които просто трябва да бъдат пропуснати, ако искаме да останем в рамките на реалността.
Такива предразсъдъци се разпространяват навсякъде, където първо индуктивно свързват определени теоретически съображения, определени образни представи с наблюденията, а след това просто неистово дедуцират и с помощта на това дедуциране конструират мировите системи. Това, което тук ви характеризирах толкова абстрактно, се е превърнало, обаче, в исторически факт. Защото, виждате ли, може да се проследи непрекъснатото развитие в това, което от малко на брой наблюдения са извлекли великите духовни личности в началото на новото време: Коперник, Кеплер, Галилей. Особено за Кеплер може да се каже, че в третия закон, за който вчера стана дума, стои нещо екстраординерно по отношение на анализа на фактите, които са му били на разположение. Кеплер е трябвало да приведе в действие колосална духовна сила, че от малкото, с което е разполагал, да намери този „закон“ – или, по-добре е да се каже, понятийното обобщение на мировите явления. Но след това е станало развитие, преминаващо през Нютон, което, собствено, е изхождало не от действителни наблюдения, а е изхождало, по същество, от теоретически конструкции и е създало всевъзможни понятия за сила и маса, които просто трябва да бъдат пропуснати, ако искаме да останем в рамките на реалността. Това продължило и след това. И достига, бих казал, някаква връхна точка, когато напълно остроумно и гениално достига до генетичното обяснение на мировата система, както виждаме това при Лаплас[2], в което ще можете да се убедите, прочитайки неговата знаменита книга „Exposition du systeme du monde“ или книгата на Кант „Naturgeschichte und Theorie des Himmels“[3]. И във всичко, което след това последвало в развитието, виждаме, как от съставените представи за връзките на небесните движения, се опитват чрез обратни умозаключения да обяснят също и възникването на тази мирова система, изхождайки от хипотезата за мъглявината и така нататък. При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности. Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие.
към текста >>

Нютон говори за това в своето главно произведение “Philosophiae naturalis principia mathematica” (1687).
И така, формирайки определени понятия, набелязвам само ръководните направления, за да пронижа по определен начин действителността с тези понятия, но трябва да държа отворена възможността да пронижа други факти с други понятия. Само тогава ще представя правилно четирите основни закона от теорията на числата, когато ги разглеждам като даващи ми насока, като нещо, което ми дава възможност да регулирам проникването в реалността. Но ако прилагам математиката към реалността конститутивно, тогава не съм на правилния път, защото в определени области непременно встъпвам в противоречие с тази реалност. Такова противоречие е това, за което говорих – появата на несъизмеримост при разглеждането на небесните явления. [1] regula philosophandi: буквално „философско правило“. Нютон говори за това в своето главно произведение “Philosophiae naturalis principia mathematica” (1687). В мястото, където става дума за откриването на небесната механика, в началото на III книга, той формулира като водеща мисъл в пренасянето на земната механика на небето три (по-късно четири) „regula philosophand“ и дава примери, с които отчасти точно, отчасти с несъществени вариации съвпадат данните тук. [2] Пиер Симон, маркиз Лаплас, Бомон-ан-Оже, Калвадос 1749-1827 Грандиозно развил създадената от Нютон небесна механика. „Mecanique celeste“, 5 Bde., Paris 1799-1825. Това съчинение е предхождано от написаното без математически формули „Exposition du systeme du monde“ 1796, в което намира израз също и писателското му ниво [3] “Naturgeschichte und Theorie des Himmels”: анонимно появила се в 1755 година.
към текста >>

[2] Пиер Симон, маркиз Лаплас, Бомон-ан-Оже, Калвадос 1749-1827 Грандиозно развил създадената от Нютон небесна механика.
Но ако прилагам математиката към реалността конститутивно, тогава не съм на правилния път, защото в определени области непременно встъпвам в противоречие с тази реалност. Такова противоречие е това, за което говорих – появата на несъизмеримост при разглеждането на небесните явления. [1] regula philosophandi: буквално „философско правило“. Нютон говори за това в своето главно произведение “Philosophiae naturalis principia mathematica” (1687). В мястото, където става дума за откриването на небесната механика, в началото на III книга, той формулира като водеща мисъл в пренасянето на земната механика на небето три (по-късно четири) „regula philosophand“ и дава примери, с които отчасти точно, отчасти с несъществени вариации съвпадат данните тук. [2] Пиер Симон, маркиз Лаплас, Бомон-ан-Оже, Калвадос 1749-1827 Грандиозно развил създадената от Нютон небесна механика. „Mecanique celeste“, 5 Bde., Paris 1799-1825. Това съчинение е предхождано от написаното без математически формули „Exposition du systeme du monde“ 1796, в което намира израз също и писателското му ниво [3] “Naturgeschichte und Theorie des Himmels”: анонимно появила се в 1755 година. Тя е написана съвсем в естественонаучен стил, изхождайки от възгледите за небесната механика на Нютон. „Дайте ми само материя, и аз ще построя от нея света!
към текста >>

Тя е написана съвсем в естественонаучен стил, изхождайки от възгледите за небесната механика на Нютон.
В мястото, където става дума за откриването на небесната механика, в началото на III книга, той формулира като водеща мисъл в пренасянето на земната механика на небето три (по-късно четири) „regula philosophand“ и дава примери, с които отчасти точно, отчасти с несъществени вариации съвпадат данните тук. [2] Пиер Симон, маркиз Лаплас, Бомон-ан-Оже, Калвадос 1749-1827 Грандиозно развил създадената от Нютон небесна механика. „Mecanique celeste“, 5 Bde., Paris 1799-1825. Това съчинение е предхождано от написаното без математически формули „Exposition du systeme du monde“ 1796, в което намира израз също и писателското му ниво [3] “Naturgeschichte und Theorie des Himmels”: анонимно появила се в 1755 година. Тя е написана съвсем в естественонаучен стил, изхождайки от възгледите за небесната механика на Нютон. „Дайте ми само материя, и аз ще построя от нея света! “, казва авторът в предговора. [4] …равнината на слънчевия екватор: обикновено се използва за посочване на равнината на еклиптиката. От генетичния аспект на теорията на Кант-Лаплас равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на определяща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при Лаплас. Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава).
към текста >>

И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина.
“. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими. Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак? В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа. [7] Петер Хил – 1854-1904 [8] панспермията – тук се има предвид въведеното от Дарвин понятие „пангенезис“ (Charles Darwin, „Das Variieren der Tiere und Pflanzen im Zustande der Domestikation“) с приложението („Vorlaufige Hypothese der Pangenesis“, 1868). “Панспермия” според съдържанието – това, примерно, в смисъла на Сванте Арениус е разпределение и блуждаене на жизнени зародиши във вселената.
към текста >>

31. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти.
Слънцето изразява своето действие относително просто чрез сърцето; Юпитер вече, преминава като колело в главата, в което се проявява епицикълът; и в друг смисъл, характеризиран тук (рис. 1), Венера преминава под сърцето. От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация. Накрая всичко съвсем се изгубва и настъпва пълната абстракция. Но днес отново трябва да се търси път назад, така че изхождайки от целия човек, да се възстанови връзката с космоса. Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти. Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер. Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа. Странно е, че намираме някаква противоположност между така наречените външни планети и вътрешните планети, и в средата, съгласно хелиоцентричния възглед, намираме съществото на Земята. По също толкова забележителен начин намираме някакъв вид противоположност, за която говорихме вчера, между минерала и растението, стоящи на единия клон, на едната страна, и животното и човека – на другия клон, на другата страна. Рисувайки разклонението, трябва да рисуваме растението и минерала като продължение едно на друго; животното и човека трябва да ги рисуваме така, че формированието да се връща само в себе си (рис. 3).
към текста >>

32. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма.
Тук е дадена нейната проекция (рис. 6). По този начин виждате възможност да свържете с гравитацията някаква разумна представа. Тя стои в основата на принципа на следването след нещо. И ако си представите нещата така, вече няма да ви е необходим малко съмнителния дуализъм на гравитационната сила и тангенциалната сила, защото тук те са приведени към една сила, ако внимателно премислите тази ситуация. Рис.6[5] И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма. Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така. По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание. Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис.
към текста >>

33. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон.
Това е, което ни е нужно. Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон. Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”. – И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях.
към текста >>

Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение.
Щайнер и Калишер и срещата им в архива на Готе виж статията на Kurt Franz David в списание „Das Goetheanum“, 1971, S. 281. [6] …добре известния модел – има се предвид така наречения опит на Плато,(Йозеф Антоан Фердинанд Плато 1801-1883). Този опит и характерните забележки към него Рудолф Щайнер използва в много от своите лекции. Това, че той завършва предлагания курс с това описание, му придава особен смисъл. То съдържа главното възражение против хипотезата за първичната мъглявина, а именно, че абстрактната формулировка се натъква на закон за запазване на импулса на въртене. Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение. Едва по времето когато Кант е писал, Ойлер между другото е видял тази закономерност и я е изразил като “всеобщия закон за площта”. Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие. Обаче осъзнаването на това се е разпространявало много бавно. Така още в механиката на дьо Прел са дадени описания на нещата, в които това не се взема предвид. Затова толкова известен познавач на механиката като Лаплас, приема като изходно състояние вече въртяща се мъглявина.
към текста >>

34. Съдържание GA_326 Раждането на естествените науки

Нютон и Бъркли; тяхното становище по отношение на понятията за време, пространство и пр., и по отношение на смятането с безкрайно малките величини.
Вътрешният смисъл на трите измерения на пространството, някога жив, е станал отвлечен. Модерното математическо схващане няма вече своята изходна точка във вътрешната опитност на човек. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА Птоломеевата система заменена от Коперниковата система. Джордано Бруно, прехода между двете схващания. Нютон и Бъркли; тяхното становище по отношение на понятията за време, пространство и пр., и по отношение на смятането с безкрайно малките величини. 7. СКАЗКА ПЕТА Джон Лок и разликата между първичните качества и вторичните качества. Произволността на тези разлики. Мислите изгубвайки тяхната връзка с външния свят, получава се чувството на несигурност и относителност. 8. СКАЗКА ШЕСТА
към текста >>

35. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_326 Раждането на естествените науки

И когато на свой ред повтаря пътя следван от мисълта на Коперник, който път той така величествено описва, той не прави това както самият Коперник или както Галилей или Кеплер или даже Нютон.
Причината за това е, че с цялото си същество той още участвува в начина, по който древните са чувствува ли вътрешно света; обаче неговият ум му казва, че в точката, до която са стигнали нещата, човешкият дух е принуден да приема схващанията на Коперник. Той разбираше необходимостта, които развитието налагаше на човечеството. В системата на Коперник Джордано Бруно беше оценил особено това, което прави от нея една съвкупност от схващания приспособена към духа на неговите съвременници, без обаче сам да проучи тази съвкупност. Що се отнася за неговото цялостно същество, той принадлежеше на една по-стара епоха; и много естествено, че той още притежаваше вътрешното чувство на това, което беше обект на теориите, които трябваше да приеме. Но той не можеше да даде за тази вътрешна опитност една научно обяснение. И когато на свой ред повтаря пътя следван от мисълта на Коперник, който път той така величествено описва, той не прави това както самият Коперник или както Галилей или Кеплер или даже Нютон. Той се старае по маниера на древните да направи да оживее в него действителността, както един вид да възстанови в себе си живота на Космоса. Но за да може човек да участвува в живота на Космоса както са вършели това древните, би трябвало, както видяхме, математиките да бъдат една форма на мистиката, една вътрешна опитност. А за това беше твърде късно в епохата на Джордано Бруно. Ето защо това участие в живота на Космоса приема в него само една поетическа форма. Това придава на неговите съчинения един съвсем специален колорит.
към текста >>

У Нютон ние виждаме математиките, математическата мисъл да се явява изцяло изолирана от човешкото същество, в чисто състояние.
Ето защо това участие в живота на Космоса приема в него само една поетическа форма. Това придава на неговите съчинения един съвсем специален колорит. При него атомизмът е още една наука на духа и самият атом е нещо живо; съвкупността от космически закони е като една душа; не че той би могъл да участвува още, по начина на един мистик от миналото, в живата действителност на тази душа чак до най-малките неща и да вижда в математическите закони на космоса намеренията на духа; но чрез поезията той се издигна до възхищението, до прославянето на това, което от сега нататък е станало външно, чуждо на човека. Джордано Бруно наистина образува един преход между две схващания за света: едното, за което днешният човек едва ли би могъл да си състави една идея, което е царувало до 15 столетие и в което нямаше разлика между субекта и обекта /космоса/; другото, при което вселената се схваща с три измерения вън от човешкото тяло и вън от живото чувство за ориентация. Коперник се е постарал особено да схваща света на звездите според отвлечената математическа схема. У Нютон ние виждаме математиките, математическата мисъл да се явява изцяло изолирана от човешкото същество, в чисто състояние. Когато говорим за една историческа личност, трябва винаги да се придържаме към съществените черти; въпреки това, нека ми бъде позволено да разгледам тук подробно точки. Нютон е почти първият, който е пристъпил към изучаването на природата чрез отвлечената математическа мисъл; в това отношение той е един вид наследник на Коперник и истински основател на модерните научни методи. Интересно е да наблюдаваме, как в епохата на Нютон и след него цивилизованото човечество прави усилия да се приспособи към това огромно преобразуване на мисълта. То успява да направи това не без трудности, както ни показва проучването на някои особени случаи. Да вземем например Нютон.
към текста >>

Нютон е почти първият, който е пристъпил към изучаването на природата чрез отвлечената математическа мисъл; в това отношение той е един вид наследник на Коперник и истински основател на модерните научни методи.
При него атомизмът е още една наука на духа и самият атом е нещо живо; съвкупността от космически закони е като една душа; не че той би могъл да участвува още, по начина на един мистик от миналото, в живата действителност на тази душа чак до най-малките неща и да вижда в математическите закони на космоса намеренията на духа; но чрез поезията той се издигна до възхищението, до прославянето на това, което от сега нататък е станало външно, чуждо на човека. Джордано Бруно наистина образува един преход между две схващания за света: едното, за което днешният човек едва ли би могъл да си състави една идея, което е царувало до 15 столетие и в което нямаше разлика между субекта и обекта /космоса/; другото, при което вселената се схваща с три измерения вън от човешкото тяло и вън от живото чувство за ориентация. Коперник се е постарал особено да схваща света на звездите според отвлечената математическа схема. У Нютон ние виждаме математиките, математическата мисъл да се явява изцяло изолирана от човешкото същество, в чисто състояние. Когато говорим за една историческа личност, трябва винаги да се придържаме към съществените черти; въпреки това, нека ми бъде позволено да разгледам тук подробно точки. Нютон е почти първият, който е пристъпил към изучаването на природата чрез отвлечената математическа мисъл; в това отношение той е един вид наследник на Коперник и истински основател на модерните научни методи. Интересно е да наблюдаваме, как в епохата на Нютон и след него цивилизованото човечество прави усилия да се приспособи към това огромно преобразуване на мисълта. То успява да направи това не без трудности, както ни показва проучването на някои особени случаи. Да вземем например Нютон. Той прави усилия да приспособи своята система за природата към отвлечените математики, които не държат сметка за човека, за човешкото същество; той предполага за познатите понятията за време, пространство, място, движение. В своята книга "Математически принципи на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава.
към текста >>

Интересно е да наблюдаваме, как в епохата на Нютон и след него цивилизованото човечество прави усилия да се приспособи към това огромно преобразуване на мисълта.
Джордано Бруно наистина образува един преход между две схващания за света: едното, за което днешният човек едва ли би могъл да си състави една идея, което е царувало до 15 столетие и в което нямаше разлика между субекта и обекта /космоса/; другото, при което вселената се схваща с три измерения вън от човешкото тяло и вън от живото чувство за ориентация. Коперник се е постарал особено да схваща света на звездите според отвлечената математическа схема. У Нютон ние виждаме математиките, математическата мисъл да се явява изцяло изолирана от човешкото същество, в чисто състояние. Когато говорим за една историческа личност, трябва винаги да се придържаме към съществените черти; въпреки това, нека ми бъде позволено да разгледам тук подробно точки. Нютон е почти първият, който е пристъпил към изучаването на природата чрез отвлечената математическа мисъл; в това отношение той е един вид наследник на Коперник и истински основател на модерните научни методи. Интересно е да наблюдаваме, как в епохата на Нютон и след него цивилизованото човечество прави усилия да се приспособи към това огромно преобразуване на мисълта. То успява да направи това не без трудности, както ни показва проучването на някои особени случаи. Да вземем например Нютон. Той прави усилия да приспособи своята система за природата към отвлечените математики, които не държат сметка за човека, за човешкото същество; той предполага за познатите понятията за време, пространство, място, движение. В своята книга "Математически принципи на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава. Обаче хората не винаги имат пълно съзнание за това, което казват.
към текста >>

Да вземем например Нютон.
У Нютон ние виждаме математиките, математическата мисъл да се явява изцяло изолирана от човешкото същество, в чисто състояние. Когато говорим за една историческа личност, трябва винаги да се придържаме към съществените черти; въпреки това, нека ми бъде позволено да разгледам тук подробно точки. Нютон е почти първият, който е пристъпил към изучаването на природата чрез отвлечената математическа мисъл; в това отношение той е един вид наследник на Коперник и истински основател на модерните научни методи. Интересно е да наблюдаваме, как в епохата на Нютон и след него цивилизованото човечество прави усилия да се приспособи към това огромно преобразуване на мисълта. То успява да направи това не без трудности, както ни показва проучването на някои особени случаи. Да вземем например Нютон. Той прави усилия да приспособи своята система за природата към отвлечените математики, които не държат сметка за човека, за човешкото същество; той предполага за познатите понятията за време, пространство, място, движение. В своята книга "Математически принципи на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава. Обаче хората не винаги имат пълно съзнание за това, което казват. Това е нещо твърде рядко, даже при великите духове. Всъщност Нютон не знае, защо той взема като изходна точка тези понятия за място, време, пространство, движение, без да ги обяснява, докато във всичко, което следва, той държи да обяснява всичко, да уточнява всичко.
към текста >>

Всъщност Нютон не знае, защо той взема като изходна точка тези понятия за място, време, пространство, движение, без да ги обяснява, докато във всичко, което следва, той държи да обяснява всичко, да уточнява всичко.
Да вземем например Нютон. Той прави усилия да приспособи своята система за природата към отвлечените математики, които не държат сметка за човека, за човешкото същество; той предполага за познатите понятията за време, пространство, място, движение. В своята книга "Математически принципи на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава. Обаче хората не винаги имат пълно съзнание за това, което казват. Това е нещо твърде рядко, даже при великите духове. Всъщност Нютон не знае, защо той взема като изходна точка тези понятия за място, време, пространство, движение, без да ги обяснява, докато във всичко, което следва, той държи да обяснява всичко, да уточнява всичко. Това е защото за тези понятия на място, време, движение, пространство, остроумието, умът не служат за нищо. Напразно човек би употребил над тях цялото си остроумие, той не ще напредне по-далече отколкото е бил в самото начало, когато е имал за тях една непосредствена опитност. Той не може да си състави една идея за тях освен с помощта на простия човешки разум, идея, която трябва след това да запази такава, каквато тя е. Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен философ на тази епоха на борба, когато се раждаше модерната научна мисъл. Общо взето, малко съгласен с Нютон, както ще видим по-нататък, той е все пак доволен, виждайки как Нютон взема за основа на неговите научни и математически размишления понятията за място, време, пространство и движение, без да ги е определил.
към текста >>

Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен философ на тази епоха на борба, когато се раждаше модерната научна мисъл.
Това е нещо твърде рядко, даже при великите духове. Всъщност Нютон не знае, защо той взема като изходна точка тези понятия за място, време, пространство, движение, без да ги обяснява, докато във всичко, което следва, той държи да обяснява всичко, да уточнява всичко. Това е защото за тези понятия на място, време, движение, пространство, остроумието, умът не служат за нищо. Напразно човек би употребил над тях цялото си остроумие, той не ще напредне по-далече отколкото е бил в самото начало, когато е имал за тях една непосредствена опитност. Той не може да си състави една идея за тях освен с помощта на простия човешки разум, идея, която трябва след това да запази такава, каквато тя е. Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен философ на тази епоха на борба, когато се раждаше модерната научна мисъл. Общо взето, малко съгласен с Нютон, както ще видим по-нататък, той е все пак доволен, виждайки как Нютон взема за основа на неговите научни и математически размишления понятията за място, време, пространство и движение, без да ги е определил. Да, казва Бъркли, именно така трябва да се постъпи. Тези понятия трябва да се вземат такива, каквито ги притежава и най-простият човек, защото там поне те са винаги ясни; у човека от улицата те са бистри, докато у философа или метафизика те са винаги замъглени, разбъркани. Наистина безполезно е да се размишлява върху понятия, които изискват да бъдат изживени вътрешно; човек трябва да ги чувствува непосредствено. Акробациите на мисълта у Нютон започват едва тогава, когато той си служи с тях, за да обясни света.
към текста >>

Общо взето, малко съгласен с Нютон, както ще видим по-нататък, той е все пак доволен, виждайки как Нютон взема за основа на неговите научни и математически размишления понятията за място, време, пространство и движение, без да ги е определил.
Всъщност Нютон не знае, защо той взема като изходна точка тези понятия за място, време, пространство, движение, без да ги обяснява, докато във всичко, което следва, той държи да обяснява всичко, да уточнява всичко. Това е защото за тези понятия на място, време, движение, пространство, остроумието, умът не служат за нищо. Напразно човек би употребил над тях цялото си остроумие, той не ще напредне по-далече отколкото е бил в самото начало, когато е имал за тях една непосредствена опитност. Той не може да си състави една идея за тях освен с помощта на простия човешки разум, идея, която трябва след това да запази такава, каквато тя е. Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен философ на тази епоха на борба, когато се раждаше модерната научна мисъл. Общо взето, малко съгласен с Нютон, както ще видим по-нататък, той е все пак доволен, виждайки как Нютон взема за основа на неговите научни и математически размишления понятията за място, време, пространство и движение, без да ги е определил. Да, казва Бъркли, именно така трябва да се постъпи. Тези понятия трябва да се вземат такива, каквито ги притежава и най-простият човек, защото там поне те са винаги ясни; у човека от улицата те са бистри, докато у философа или метафизика те са винаги замъглени, разбъркани. Наистина безполезно е да се размишлява върху понятия, които изискват да бъдат изживени вътрешно; човек трябва да ги чувствува непосредствено. Акробациите на мисълта у Нютон започват едва тогава, когато той си служи с тях, за да обясни света. Защото тогава той буквално жонглира с тях.
към текста >>

Акробациите на мисълта у Нютон започват едва тогава, когато той си служи с тях, за да обясни света.
Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен философ на тази епоха на борба, когато се раждаше модерната научна мисъл. Общо взето, малко съгласен с Нютон, както ще видим по-нататък, той е все пак доволен, виждайки как Нютон взема за основа на неговите научни и математически размишления понятията за място, време, пространство и движение, без да ги е определил. Да, казва Бъркли, именно така трябва да се постъпи. Тези понятия трябва да се вземат такива, каквито ги притежава и най-простият човек, защото там поне те са винаги ясни; у човека от улицата те са бистри, докато у философа или метафизика те са винаги замъглени, разбъркани. Наистина безполезно е да се размишлява върху понятия, които изискват да бъдат изживени вътрешно; човек трябва да ги чувствува непосредствено. Акробациите на мисълта у Нютон започват едва тогава, когато той си служи с тях, за да обясни света. Защото тогава той буквално жонглира с тях. Казвайки това, аз съвсем не искам да го подценявам; напротив исках сега да характеризирам това, което съществува като живо в неговия дух. Едно от понятията използувани по този начин от Нютон е това за пространството; и той върши това от начало в смисъла, в който го взема човекът от улицата. И тук още има един остатък от вътрешната опитност. Пространството на Декарт произвежда у този, който иска да си го представи, да проникне в него със своята мисъл, един вид водовъртеж, един вид "въртоглавие".
към текста >>

Едно от понятията използувани по този начин от Нютон е това за пространството; и той върши това от начало в смисъла, в който го взема човекът от улицата.
Тези понятия трябва да се вземат такива, каквито ги притежава и най-простият човек, защото там поне те са винаги ясни; у човека от улицата те са бистри, докато у философа или метафизика те са винаги замъглени, разбъркани. Наистина безполезно е да се размишлява върху понятия, които изискват да бъдат изживени вътрешно; човек трябва да ги чувствува непосредствено. Акробациите на мисълта у Нютон започват едва тогава, когато той си служи с тях, за да обясни света. Защото тогава той буквално жонглира с тях. Казвайки това, аз съвсем не искам да го подценявам; напротив исках сега да характеризирам това, което съществува като живо в неговия дух. Едно от понятията използувани по този начин от Нютон е това за пространството; и той върши това от начало в смисъла, в който го взема човекът от улицата. И тук още има един остатък от вътрешната опитност. Пространството на Декарт произвежда у този, който иска да си го представи, да проникне в него със своята мисъл, един вид водовъртеж, един вид "въртоглавие". Това пространство, чийто център може да бъде поставен по воля където и да е, има нещо мъгляво, неопределено. Без съмнение, можем да спорим много остроумно, за да знаем, дали то е безкрайно или не; без разбира се от това да се получи нещо особено. Докато едно живо, човешко чувство на пространството малко се интересува от крайното или безкрайното което впрочем няма никакво значение в едно наистина живо схващане на света.
към текста >>

Можем следователно да кажем, че Нютон взема чисто и просто идеята за пространството такава, каквато я намира.
И тук още има един остатък от вътрешната опитност. Пространството на Декарт произвежда у този, който иска да си го представи, да проникне в него със своята мисъл, един вид водовъртеж, един вид "въртоглавие". Това пространство, чийто център може да бъде поставен по воля където и да е, има нещо мъгляво, неопределено. Без съмнение, можем да спорим много остроумно, за да знаем, дали то е безкрайно или не; без разбира се от това да се получи нещо особено. Докато едно живо, човешко чувство на пространството малко се интересува от крайното или безкрайното което впрочем няма никакво значение в едно наистина живо схващане на света. Можем следователно да кажем, че Нютон взема чисто и просто идеята за пространството такава, каквато я намира. След това той започва да прилага своите изчисления, своите математически формули. В неговата епоха, математиките, геометрията, са вече отвлечени науки, изолирани от човека; когато чрез тях прониква в областта на природата, той внася там един отвлечен елемент. Той изолира напълно природните явления от човека. За първи път с нютоновата физика ние имаме един възглед за природата, от който е изключен човекът, нещо, което никога не ще намерим в предишните епохи. Нека се обърнем към един мислител от 4-то или 5-то столетие на нашата ера /едва ли бихме могли да дадем името мислители на тези хора, които още притежаваха един вътрешен живот много по-интензивен отколко то чистата интелектуална дейност/.
към текста >>

За първи път с нютоновата физика ние имаме един възглед за природата, от който е изключен човекът, нещо, което никога не ще намерим в предишните епохи.
Докато едно живо, човешко чувство на пространството малко се интересува от крайното или безкрайното което впрочем няма никакво значение в едно наистина живо схващане на света. Можем следователно да кажем, че Нютон взема чисто и просто идеята за пространството такава, каквато я намира. След това той започва да прилага своите изчисления, своите математически формули. В неговата епоха, математиките, геометрията, са вече отвлечени науки, изолирани от човека; когато чрез тях прониква в областта на природата, той внася там един отвлечен елемент. Той изолира напълно природните явления от човека. За първи път с нютоновата физика ние имаме един възглед за природата, от който е изключен човекът, нещо, което никога не ще намерим в предишните епохи. Нека се обърнем към един мислител от 4-то или 5-то столетие на нашата ера /едва ли бихме могли да дадем името мислители на тези хора, които още притежаваха един вътрешен живот много по-интензивен отколко то чистата интелектуална дейност/. Можем да преведем неговото чувство както следва: "Аз чувствувам в едно цяло пространството и Бога. Аз се направлявам в пространството отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, според посоките начертани от Бога и които чувствувам в самия мене; където и да отида, това става винаги по негова воля". Това състояние на душата продължи да съществува и по-късно от 6то столетие, приблизително до 14-то столетие. До тогава, когато човекът упражняваше геометрия, той не се задоволяваше да начертае един триъгълник; той чувствуваше, че това, което чертае, Бог го оживяваше в него, рисуваше го с него.
към текста >>

В този дух Нютон си служи с тях, за да проучи пространството.
До тогава, когато човекът упражняваше геометрия, той не се задоволяваше да начертае един триъгълник; той чувствуваше, че това, което чертае, Бог го оживяваше в него, рисуваше го с него. Неговият чертеж представляваше едно качество, което той чувствуваше вътрешно, чрез волята на Бога. Във всичко, което се изразяваше в математически фигури, човекът виждаше намеренията на Бога. Днес математиките игнорират човека. И човекът е забравил, че ги е получил от Бога. В този дух Нютон си служи с тях, за да проучи пространството. В своята книга "Математически принципи на натурфилософията", той си служи с тези отвлечени математики, с едно произволно определено пространство, което впрочем не дефинира, защото има смътното чувство, че тогава ще се изгуби в него. Той взема понятието за пространство в неговата обикновена, текуща форма, но след това с помощта на математиките го обработва така, че накрая то няма нищо общо с истинските закони на пространството. И така започва той да говори за принципите, за началата на природата. Въпреки това, ако проучим по задълбочено неговите съчинения, виждаме след известно време, че неговото собствено схващане за пространството му създава неудобство. Това пространство, от което е изключен човекът, го задоволява все по-малко и по-малко.
към текста >>

Нютон е отделил напълно природата и пространството от човека, който има чувството за това пространство; но това му тежи.
Въпреки това, ако проучим по задълбочено неговите съчинения, виждаме след известно време, че неговото собствено схващане за пространството му създава неудобство. Това пространство, от което е изключен човекът, го задоволява все по-малко и по-малко. И накрая той го определя наричайки го "sensorium" на Бога. Това е един извънредно интересен израз. Онзи, който първи напълно математизира пространството, разделя го окончателно от човешкото същество, стига въпреки това до там да го определи като "sensorium" на Бога , като един вид мозъчно схващане, което Бог си е образувал. Нютон е отделил напълно природата и пространството от човека, който има чувството за това пространство; но това му тежи. Това пространство, в което човек чувствуваше навсякъде да живее Бог, той го отразява от човека. Но чрез това се отразява и връзката между природата и Бога. Пространството съществува вече само вън от човешката душа, във външния свят, там, където са математиките. По-късно Нютон нарича това пространство "Sensorium Del". Но той е, кой то пръв го беше отделил от човека, правейки го чуждо на духа на Бога.
към текста >>

По-късно Нютон нарича това пространство "Sensorium Del".
Онзи, който първи напълно математизира пространството, разделя го окончателно от човешкото същество, стига въпреки това до там да го определи като "sensorium" на Бога , като един вид мозъчно схващане, което Бог си е образувал. Нютон е отделил напълно природата и пространството от човека, който има чувството за това пространство; но това му тежи. Това пространство, в което човек чувствуваше навсякъде да живее Бог, той го отразява от човека. Но чрез това се отразява и връзката между природата и Бога. Пространството съществува вече само вън от човешката душа, във външния свят, там, където са математиките. По-късно Нютон нарича това пространство "Sensorium Del". Но той е, кой то пръв го беше отделил от човека, правейки го чуждо на духа на Бога. Но едно още упорито чувство му пречи да остави това пространство така празно, поради което му възвръща Бога, обаче по един конвенционален начин. Човекът се е отделел от Бога, от духа, чрез науката; но той отново се връща и допуска духа по външен път. Лесно може да се разбере, че един Гьоте не можеше никак да споделя идеите на Нютон. Противоположността на тези два духа се явява особено силно в теория на цветовете от Гьоте.
към текста >>

Лесно може да се разбере, че един Гьоте не можеше никак да споделя идеите на Нютон.
Пространството съществува вече само вън от човешката душа, във външния свят, там, където са математиките. По-късно Нютон нарича това пространство "Sensorium Del". Но той е, кой то пръв го беше отделил от човека, правейки го чуждо на духа на Бога. Но едно още упорито чувство му пречи да остави това пространство така празно, поради което му възвръща Бога, обаче по един конвенционален начин. Човекът се е отделел от Бога, от духа, чрез науката; но той отново се връща и допуска духа по външен път. Лесно може да се разбере, че един Гьоте не можеше никак да споделя идеите на Нютон. Противоположността на тези два духа се явява особено силно в теория на цветовете от Гьоте. Но самият начин, по който постъпва Нютон; да откъсне Бога от човека, е противен на чувството на Гьоте. Гьоте чувствуваше по инстинкт, че човек трябва да има живата опитност за Космоса, че вселената и нейните три измерения са само едно продължение навън на човешката душа. Той е точно противоположното на Нютон. Бъркли, който живя по-късно от Нютон, но който още принадлежи на периода на борбите, които се разиграха около раждащата се научна мисъл, Бъркли, както видяхме, е напълно съгласен с Нютон, когато този последният взема идеите за пространство, място, време, движение, в техния обикновен смисъл; напротив, новите теории, и особено начинът, по който ще бъдат изтълкувани природните явления, не го задоволяват никак.
към текста >>

Но самият начин, по който постъпва Нютон; да откъсне Бога от човека, е противен на чувството на Гьоте.
Но той е, кой то пръв го беше отделил от човека, правейки го чуждо на духа на Бога. Но едно още упорито чувство му пречи да остави това пространство така празно, поради което му възвръща Бога, обаче по един конвенционален начин. Човекът се е отделел от Бога, от духа, чрез науката; но той отново се връща и допуска духа по външен път. Лесно може да се разбере, че един Гьоте не можеше никак да споделя идеите на Нютон. Противоположността на тези два духа се явява особено силно в теория на цветовете от Гьоте. Но самият начин, по който постъпва Нютон; да откъсне Бога от човека, е противен на чувството на Гьоте. Гьоте чувствуваше по инстинкт, че човек трябва да има живата опитност за Космоса, че вселената и нейните три измерения са само едно продължение навън на човешката душа. Той е точно противоположното на Нютон. Бъркли, който живя по-късно от Нютон, но който още принадлежи на периода на борбите, които се разиграха около раждащата се научна мисъл, Бъркли, както видяхме, е напълно съгласен с Нютон, когато този последният взема идеите за пространство, място, време, движение, в техния обикновен смисъл; напротив, новите теории, и особено начинът, по който ще бъдат изтълкувани природните явления, не го задоволяват никак. Защото той схваща ясно, че човешкото същество, изолирано напълно от природата, не може вече да има за нея едно живо чувство, вътрешната опитност, и че да се вярва противното, значи да се залъгваме. Следователно Бъркли настоява върху това, че нашите сетивни възприятия не са предизвикани, всъщност, от външни предмети, че тези последните даже съвсем не съществуват, но че действителността е абсолютно духовна; и че вселената, във всички нейни явления, даже и материални, е само едно проявление на духовното.
към текста >>

Той е точно противоположното на Нютон.
Човекът се е отделел от Бога, от духа, чрез науката; но той отново се връща и допуска духа по външен път. Лесно може да се разбере, че един Гьоте не можеше никак да споделя идеите на Нютон. Противоположността на тези два духа се явява особено силно в теория на цветовете от Гьоте. Но самият начин, по който постъпва Нютон; да откъсне Бога от човека, е противен на чувството на Гьоте. Гьоте чувствуваше по инстинкт, че човек трябва да има живата опитност за Космоса, че вселената и нейните три измерения са само едно продължение навън на човешката душа. Той е точно противоположното на Нютон. Бъркли, който живя по-късно от Нютон, но който още принадлежи на периода на борбите, които се разиграха около раждащата се научна мисъл, Бъркли, както видяхме, е напълно съгласен с Нютон, когато този последният взема идеите за пространство, място, време, движение, в техния обикновен смисъл; напротив, новите теории, и особено начинът, по който ще бъдат изтълкувани природните явления, не го задоволяват никак. Защото той схваща ясно, че човешкото същество, изолирано напълно от природата, не може вече да има за нея едно живо чувство, вътрешната опитност, и че да се вярва противното, значи да се залъгваме. Следователно Бъркли настоява върху това, че нашите сетивни възприятия не са предизвикани, всъщност, от външни предмети, че тези последните даже съвсем не съществуват, но че действителността е абсолютно духовна; и че вселената, във всички нейни явления, даже и материални, е само едно проявление на духовното. Твърденията на Бъркли са категорични, защото в него няма вече нищо от старата мистика, а още по-малко от една пневматология, от една наука на духа; всъщност нищо не го подтиква да издаде тази теория. Тя е подържана само от догмата на неговата религия; но тя е здраво установена; за него всяка материя не е друго освен едно проявление на духа.
към текста >>

Бъркли, който живя по-късно от Нютон, но който още принадлежи на периода на борбите, които се разиграха около раждащата се научна мисъл, Бъркли, както видяхме, е напълно съгласен с Нютон, когато този последният взема идеите за пространство, място, време, движение, в техния обикновен смисъл; напротив, новите теории, и особено начинът, по който ще бъдат изтълкувани природните явления, не го задоволяват никак.
Лесно може да се разбере, че един Гьоте не можеше никак да споделя идеите на Нютон. Противоположността на тези два духа се явява особено силно в теория на цветовете от Гьоте. Но самият начин, по който постъпва Нютон; да откъсне Бога от човека, е противен на чувството на Гьоте. Гьоте чувствуваше по инстинкт, че човек трябва да има живата опитност за Космоса, че вселената и нейните три измерения са само едно продължение навън на човешката душа. Той е точно противоположното на Нютон. Бъркли, който живя по-късно от Нютон, но който още принадлежи на периода на борбите, които се разиграха около раждащата се научна мисъл, Бъркли, както видяхме, е напълно съгласен с Нютон, когато този последният взема идеите за пространство, място, време, движение, в техния обикновен смисъл; напротив, новите теории, и особено начинът, по който ще бъдат изтълкувани природните явления, не го задоволяват никак. Защото той схваща ясно, че човешкото същество, изолирано напълно от природата, не може вече да има за нея едно живо чувство, вътрешната опитност, и че да се вярва противното, значи да се залъгваме. Следователно Бъркли настоява върху това, че нашите сетивни възприятия не са предизвикани, всъщност, от външни предмети, че тези последните даже съвсем не съществуват, но че действителността е абсолютно духовна; и че вселената, във всички нейни явления, даже и материални, е само едно проявление на духовното. Твърденията на Бъркли са категорични, защото в него няма вече нищо от старата мистика, а още по-малко от една пневматология, от една наука на духа; всъщност нищо не го подтиква да издаде тази теория. Тя е подържана само от догмата на неговата религия; но тя е здраво установена; за него всяка материя не е друго освен едно проявление на духа. Той не би могъл да каже, както прави това с логика модерната наука: зад цвета, който възприемам, има едно движение на трептене, което аз не възприемам.
към текста >>

От тази гледна точка той се противопоставя на математиките, както ги схваща Нютон и Лайбниц, т.е.
Аз схващам духовно, казва той, това, което е на основата на физическия свят на явленията; причината за цвета, който възприемам, е духът, духът, който чувствувам еднакво и в себе си. Следователно Бъркли е по същество спиритуалист, в смисъла, в който германската философия употребява тази дума* /* Историците на френската философия наричат системата на Бъркли абсолютен идеализъм. Бел. на френск. преводач./. Ето защо опирайки се на догмата без съмнение, обаче все пак с известно право, той повдига множество възражения против това схващане на природата, върху която биха могли да се приложат математическите закони вън от всякакво вътрешно чувство. Разглеждайки целия Космос като нещо духовно, Бъркли вижда в математиките нещо, което, както и Космосът, се е родило от духа; той мисли следователно, че човек може да почувствува вътрешно духовните намерения на космоса, доколкото те се изразяват чрез математически формули, но че е невъзможно математическите закони да се приложат към тела по един съвършено външен начин. От тази гледна точка той се противопоставя на математиките, както ги схваща Нютон и Лайбниц, т.е. на диференциалното и интегрално изчисление. Бих искал тук да предпазя от едно възможно недоразумение. Тази сказка, под формата, която тя трябва да приеме в серията, от която е част, би могла в много точки да предизвика критиката на модерните духове; това, което ще последва, ще възстанови положението и ще оправдае напълно за всеки безпристрастен дух твърденията, които съм принуден да представя днес под една доста категорична форма. Следователно Бъркли не беше привърженик на изчислението на най-малките величини под формата, в която то беше познато в неговата епоха. Той е противник на всичко, което не се изживява вътрешно и в този смисъл неговото чувство го кара да вижда по-правилно отколкото неговата мисъл.
към текста >>

Това тържество трая докато теориите на относителността дойдоха да свалят от престола нютоновите идеи.
Беше необходима една наука на мъртвото, на това, което е преходно. Тя трябваше да се роди именно в момента, в епохата, кога то човечеството беше узряло да я разбера. Но ние разбираме, че един човек като Бъркли, понеже живееше още в миналото, е могъл да се надигне против нея. Нашето време още прибира плодовете на това ново познание. Ние присъствуваме на тържеството на научната мисъл, която плашеше Бъркли. Това тържество трая докато теориите на относителността дойдоха да свалят от престола нютоновите идеи. Защото мненията на Гьоте не можаха да си пробият път; за да разберем добре теориите, които се наложиха, трябва да съзрем страха, който обхвана някои духове, които не бяха изгубили всякакъв жив допир с миналото, или с впечатленията сродни с чувството от миналото. Ние видяхме, че Джордано Бруно отстъпи пред необходимостта да изследва неодушевеното чрез чисто математически методи. От атома той прави един жив свят, поетизира математическото схващане, за да го свърже още с човешката личност. Напротив, от самото начало Нютон постъпва като математик. Все пак това е мъчително за него и ето защо, отделяйки пространството от човека, той прави от него още едно "Sensorium Dei".
към текста >>

Напротив, от самото начало Нютон постъпва като математик.
Ние присъствуваме на тържеството на научната мисъл, която плашеше Бъркли. Това тържество трая докато теориите на относителността дойдоха да свалят от престола нютоновите идеи. Защото мненията на Гьоте не можаха да си пробият път; за да разберем добре теориите, които се наложиха, трябва да съзрем страха, който обхвана някои духове, които не бяха изгубили всякакъв жив допир с миналото, или с впечатленията сродни с чувството от миналото. Ние видяхме, че Джордано Бруно отстъпи пред необходимостта да изследва неодушевеното чрез чисто математически методи. От атома той прави един жив свят, поетизира математическото схващане, за да го свърже още с човешката личност. Напротив, от самото начало Нютон постъпва като математик. Все пак това е мъчително за него и ето защо, отделяйки пространството от човека, той прави от него още едно "Sensorium Dei". Бъркли е решителен противник на новия начин на мислене на същевременно се противопоставя коренно на "инфинитезималния" стремеж. Обаче модерната наука завладява напълно тази област, която Джордано Бруно искаше да поетизира, в която самият Нютон не се чувствуваше напълно удобно и в която Бъркли отказа да проникне. Днес ние имаме нужда да си съставим една ясна идея за това, което е модерната мисъл; ето защо трябва да се върнем в миналото в нейната изходна точка. Математиките станаха една отвлечена наука, без жива връзка с човека; те овладяха природата и тази последната, на свой ред, се оттегли от човека; сега за нас се касае да намерим отново тази жива природа.
към текста >>

Обаче модерната наука завладява напълно тази област, която Джордано Бруно искаше да поетизира, в която самият Нютон не се чувствуваше напълно удобно и в която Бъркли отказа да проникне.
Ние видяхме, че Джордано Бруно отстъпи пред необходимостта да изследва неодушевеното чрез чисто математически методи. От атома той прави един жив свят, поетизира математическото схващане, за да го свърже още с човешката личност. Напротив, от самото начало Нютон постъпва като математик. Все пак това е мъчително за него и ето защо, отделяйки пространството от човека, той прави от него още едно "Sensorium Dei". Бъркли е решителен противник на новия начин на мислене на същевременно се противопоставя коренно на "инфинитезималния" стремеж. Обаче модерната наука завладява напълно тази област, която Джордано Бруно искаше да поетизира, в която самият Нютон не се чувствуваше напълно удобно и в която Бъркли отказа да проникне. Днес ние имаме нужда да си съставим една ясна идея за това, което е модерната мисъл; ето защо трябва да се върнем в миналото в нейната изходна точка. Математиките станаха една отвлечена наука, без жива връзка с човека; те овладяха природата и тази последната, на свой ред, се оттегли от човека; сега за нас се касае да намерим отново тази жива природа. Защото, докато не намерим духа в природата, ние не ще стигнем до едно задоволително схващане на духа. Човекът живеещ върху Земята е предназначен да умре; също така, развитието на човечеството изискваше, щото непосредствената опитност за живата природа да бъде последвана от едно интелектуално познание на неодушевеното. За да познаем някои неща, необходимо е да изучим мъртвия труп.
към текста >>

36. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей.
Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои планети. Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност. Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го. По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда. Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство. Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей. Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела. Колкото тялото, което е привлича, е по-голямо, толкова неговата привличаща сила е по-голяма. Колкото то е по-отдалечено, толкова повече тази сила намалява, ставайки четири пъти по-малка, ако разстоянието се удвоява, девет пъти, ако то се утроява и т.н. Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество. У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество.
към текста >>

У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество.
Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей. Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела. Колкото тялото, което е привлича, е по-голямо, толкова неговата привличаща сила е по-голяма. Колкото то е по-отдалечено, толкова повече тази сила намалява, ставайки четири пъти по-малка, ако разстоянието се удвоява, девет пъти, ако то се утроява и т.н. Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество. У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество. Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си представят, че действуват определени сили. Те не виждат тези сили, а трябва да ги прибавят. Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че съществуването на тази предположена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия. Следователно, под влиянието на Нютон отвлечените теории на физиката са станали всеобщи до такава степен, че са били приложени към цялата вселена. Накратко, проявява се по този начин един стремеж да се забрави напълно всяка опитност изживяна във вътрешността на физическото тяло и да се пренесе в пространството, самото то откъснато от вътрешния живот на човека, всичко, което в миналото е било свързано с неговото същество.
към текста >>

Следователно, под влиянието на Нютон отвлечените теории на физиката са станали всеобщи до такава степен, че са били приложени към цялата вселена.
Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество. У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество. Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си представят, че действуват определени сили. Те не виждат тези сили, а трябва да ги прибавят. Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че съществуването на тази предположена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия. Следователно, под влиянието на Нютон отвлечените теории на физиката са станали всеобщи до такава степен, че са били приложени към цялата вселена. Накратко, проявява се по този начин един стремеж да се забрави напълно всяка опитност изживяна във вътрешността на физическото тяло и да се пренесе в пространството, самото то откъснато от вътрешния живот на човека, всичко, което в миналото е било свързано с неговото същество. Това е едно непрестанно усилие да се изолира напълно човекът от външния свят. Съвременната физика се е родила от този развод между физическото тяло и природата, обект на нашите възприятия. Следователно хората са забравили вътрешните опитности свързани с физическото тяло. Но сега, когато към външния свят са били прибавени всякакъв вид отвлечени схващания, не можем да се върнем към човека със същия род схващания.
към текста >>

Докато Нютон още притежаваше сигурността за абсолютното движение, днес много хора си блъскат главите, за да констатират в крайна сметка, че познанието на движението е било изгубено същевременно с вътрешната опитност и вътрешното чувство за движението.
Тази констатация може да се разпростре върху множество физически явления. Поради това, че са се отказали от всяко вътрешно общение с фактите, хората се намират сега в невъзможност да ги свържат и чрез най-малкия мост с човешкото същество. Когато аз самият тичам, аз не се питам, дали аз съм, кой то тичам, или земята е тази, която се движи под моите крака, в противоположната посока. Но когато гледам едно друго лице да бяга, моето наблюдение, напълно външно, е същото, независимо дали това лице е, което наистина тича, или пък земята се придвижва. Това положение, до което е стигнал пътят следван от човешкия дух, представлява в нашата епоха отмъщението на духа на вселената, откупът, който заплащаме, че сме изолирали човека от света на явленията. Докато Нютон още притежаваше сигурността за абсолютното движение, днес много хора си блъскат главите, за да констатират в крайна сметка, че познанието на движението е било изгубено същевременно с вътрешната опитност и вътрешното чувство за движението. Тази е основата на теорията на относителността, пред назначена да обърне теориите на Нютон. Тази теория на относителността идва в предвидения час от съдбата. Тя трябваше да се яви в нашата епоха. защото за да се излезе от безизходицата, в която тя ни води, за да разберем наистина, що е движението или почивката, човек трябва да участвува сам в тях. Когато човек не ги живее вече вътрешно, движение и почивка не са вече по отношение едно на друго освен относителни понятия.
към текста >>

Тази е основата на теорията на относителността, пред назначена да обърне теориите на Нютон.
Поради това, че са се отказали от всяко вътрешно общение с фактите, хората се намират сега в невъзможност да ги свържат и чрез най-малкия мост с човешкото същество. Когато аз самият тичам, аз не се питам, дали аз съм, кой то тичам, или земята е тази, която се движи под моите крака, в противоположната посока. Но когато гледам едно друго лице да бяга, моето наблюдение, напълно външно, е същото, независимо дали това лице е, което наистина тича, или пък земята се придвижва. Това положение, до което е стигнал пътят следван от човешкия дух, представлява в нашата епоха отмъщението на духа на вселената, откупът, който заплащаме, че сме изолирали човека от света на явленията. Докато Нютон още притежаваше сигурността за абсолютното движение, днес много хора си блъскат главите, за да констатират в крайна сметка, че познанието на движението е било изгубено същевременно с вътрешната опитност и вътрешното чувство за движението. Тази е основата на теорията на относителността, пред назначена да обърне теориите на Нютон. Тази теория на относителността идва в предвидения час от съдбата. Тя трябваше да се яви в нашата епоха. защото за да се излезе от безизходицата, в която тя ни води, за да разберем наистина, що е движението или почивката, човек трябва да участвува сам в тях. Когато човек не ги живее вече вътрешно, движение и почивка не са вече по отношение едно на друго освен относителни понятия.
към текста >>

37. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон.
Въздействие на цветовете върху човешкия организъм. Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета. Как древните скотовъдни народи са създали науката за звездите. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. За цвета във връзка с човешките раси Цветът на кожата и другите отличителни признаци на черната, бялата, жълтата, кафявата и червената човешки раси.
към текста >>

За Крукс и Нютон.
Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни животи различни способности и съдби. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. Защо не помним предните земни животи? За книгата на Меринг «Легендата за Лесинг». Статията на Лесинг «Възпитание на човешкия род». За Крукс и Нютон. Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен живот. Въздействие на опиума; при незначителна употреба на опиум се оказва въздействие върху етерното тяло, върху жизненото начало. При употреба на значително количество опиум въздействие се оказва върху астралното тяло; привикването към опиум, редовната му употреба разрушава «аза». Обучението на писане и четене. Съзнателното мислене и спомнянето.
към текста >>

38. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

И един от тях, който измислил особено изтънчена теория за цвета, е бил англичанинът Нютон[2].
Виждате ли, такива напълно естествени възгледи хората винаги са имали, докато не станали прекалено «умни». Такива възгледи, че светлината през тъмнина е червена, а тъмнината през светлина - синя, са имали още древните в Азия, когато още са били достатъчно разумни, както ви описах това последния път. Древните гърци също още са имали подобни възгледи. Тези възгледи са се задържали в течение на цялото средновековие, докато хората не станали «умни», тоест до XIV, XV, XVI, XVII столетие. Когато хората поумнели, те престанали да се ориентират в природните явления като такива, а започнали да измислят всевъзможни, създавани по изкуствен начин теории. И един от тях, който измислил особено изтънчена теория за цвета, е бил англичанинът Нютон[2]. Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов. Има седем цвята, които виждаме в дъгата един след друг (изобразява го на рисунката). Ако гледате дъгата, можете без усилие да различите тези седем цвята. Нютон направил изкуствена дъга; той затъмнил своята стая, закрил прозорците с черна хартия и направил в хартията малка дупка. Така той получил съвсем малък лъч светлина.
към текста >>

Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов.
Такива възгледи, че светлината през тъмнина е червена, а тъмнината през светлина - синя, са имали още древните в Азия, когато още са били достатъчно разумни, както ви описах това последния път. Древните гърци също още са имали подобни възгледи. Тези възгледи са се задържали в течение на цялото средновековие, докато хората не станали «умни», тоест до XIV, XV, XVI, XVII столетие. Когато хората поумнели, те престанали да се ориентират в природните явления като такива, а започнали да измислят всевъзможни, създавани по изкуствен начин теории. И един от тях, който измислил особено изтънчена теория за цвета, е бил англичанинът Нютон[2]. Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов. Има седем цвята, които виждаме в дъгата един след друг (изобразява го на рисунката). Ако гледате дъгата, можете без усилие да различите тези седем цвята. Нютон направил изкуствена дъга; той затъмнил своята стая, закрил прозорците с черна хартия и направил в хартията малка дупка. Така той получил съвсем малък лъч светлина. На пътя на този лъч той поставил така наречената призма, парче стъкло, което изглежда ето така, тристенно парче стъкло, а след него разположил екран.
към текста >>

Нютон направил изкуствена дъга; той затъмнил своята стая, закрил прозорците с черна хартия и направил в хартията малка дупка.
Когато хората поумнели, те престанали да се ориентират в природните явления като такива, а започнали да измислят всевъзможни, създавани по изкуствен начин теории. И един от тях, който измислил особено изтънчена теория за цвета, е бил англичанинът Нютон[2]. Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов. Има седем цвята, които виждаме в дъгата един след друг (изобразява го на рисунката). Ако гледате дъгата, можете без усилие да различите тези седем цвята. Нютон направил изкуствена дъга; той затъмнил своята стая, закрил прозорците с черна хартия и направил в хартията малка дупка. Така той получил съвсем малък лъч светлина. На пътя на този лъч той поставил така наречената призма, парче стъкло, което изглежда ето така, тристенно парче стъкло, а след него разположил екран. И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран. Тук също се появявала дъга; появявали се червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов цвят. Как разсъждавал Нютон?
към текста >>

Как разсъждавал Нютон?
Нютон направил изкуствена дъга; той затъмнил своята стая, закрил прозорците с черна хартия и направил в хартията малка дупка. Така той получил съвсем малък лъч светлина. На пътя на този лъч той поставил така наречената призма, парче стъкло, което изглежда ето така, тристенно парче стъкло, а след него разположил екран. И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран. Тук също се появявала дъга; появявали се червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов цвят. Как разсъждавал Нютон? Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата. Следователно тези седем цвята вече присъстват в самата бяла светлина и аз трябва само да ги извлека оттам. Виждате ли, това, разбира се, е най-простото обяснение. Обяснението е основано на твърдението: това, което аз извличам навън, вече се е намирало вътре. Всъщност той е трябвало да каже: аз имам работа не с плоско-паралелна стъклена пластинка, а с призма, тоест с парче стъкло със сходящи се под остър ъгъл повърхности, поставено срещу екран.
към текста >>

Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата.
Така той получил съвсем малък лъч светлина. На пътя на този лъч той поставил така наречената призма, парче стъкло, което изглежда ето така, тристенно парче стъкло, а след него разположил екран. И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран. Тук също се появявала дъга; появявали се червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов цвят. Как разсъждавал Нютон? Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата. Следователно тези седем цвята вече присъстват в самата бяла светлина и аз трябва само да ги извлека оттам. Виждате ли, това, разбира се, е най-простото обяснение. Обяснението е основано на твърдението: това, което аз извличам навън, вече се е намирало вътре. Всъщност той е трябвало да каже: аз имам работа не с плоско-паралелна стъклена пластинка, а с призма, тоест с парче стъкло със сходящи се под остър ъгъл повърхности, поставено срещу екран. Поради това, когато гледам в това направление, от едната страна светлината, (разглеждана) през тъмнина, става червена, появява се червен цвят, докато от другата страна тъмнината, (разглеждана) през светлината, става синя, появява се синият цвят.
към текста >>

И така, Нютон казал: Слънцето съдържа всички цветове, ние само трябва да ги извлечем.
Ако трябва да се обясни как възниква човекът, казвали: той вече се намира в яйцеклетката на майката и трябва само да се развие от тази яйцеклетка. Това е ловко обяснение, при което се казва така... (пропуск в текста). Както виждате, тук не всичко е наред. Обяснявайки, ние трябва да прибегнем до мировото пространство като цяло, защото именно то формира и развива яйцеклетката от организма на майката. Обаче естествознанието търси причината вътре... (пропуск в текста). И така, Нютон казал: Слънцето съдържа всички цветове, ние само трябва да ги извлечем. Но всъщност това не е така. Когато Слънцето в утринна-та заря създава червения цвят, отначало то трябва да освети облаците, и ние през тъмна среда трябва да видим червеното. Когато небесното пространство има син цвят, това възниква не от Слънцето, тъй като Слънцето не го осветява, небесното пространство е черно, тъмно, а синия цвят ние виждаме благодарение на осветения въздух на Земята. Следователно в дадения случай ние виждаме тъмнина през светлината = синия цвят. Всичко се свежда до това, че трябва да се създаде истинска физика; тогава ще може да се види, както в случая с призмата, от едната страна светлината през тъмнина, а от другата - тъмнина през светлината.
към текста >>

Така е разсъждавал за цветовете и Нютон.
Следователно в дадения случай ние виждаме тъмнина през светлината = синия цвят. Всичко се свежда до това, че трябва да се създаде истинска физика; тогава ще може да се види, както в случая с призмата, от едната страна светлината през тъмнина, а от другата - тъмнина през светлината. Но за тези хора това е твърде неудобно. Те предпочитат такива разсъждения: всичко вече се намира вътре в светлината, трябва само да се извлече навън, да се прояви. Така би могло да се каже; някога е имало огромно яйце, в него се е съдържал целият свят, трябвало е само да се изкара оттам! Така е разсъждавал за цветовете и Нютон. Обаче всъщност тайните на цветовете могат да се разберат само тогава, когато правилно се разбират утринната заря и синевата на небето. Сега ще разгледаме проблема във връзка с нашето око и въобще във връзка с човешкия живот като цяло. Всички вие знаете, че има едно същество, което особено се възбужда при вида на червения цвят, тоест в случая, когато светлината действа през тъмнина; това е бикът. Бикът, както е известно, изпада при вида на червено в страшна възбуда, в ярост. Едната страна на това явление ви е известна.
към текста >>

Докато новата наука е възникнала в кръга на просветени хора, сред такива просветени хора, какъвто е бил например Нютон.
Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покорност и смирение. Ако, да кажем, горе в олтара се намират свещеници в сини или черни одежди, а долу седят хората, при вида на тези сини одежди не става разрушаване на очните нерви и това се съпровожда от чувство на удоволствие. Това, собствено, е разчетено за доброто, доволно настроение на хората. Само не си мислете, че това никому не е известно! Там все още се пази древната наука. Докато новата наука е възникнала в кръга на просветени хора, сред такива просветени хора, какъвто е бил например Нютон. Можем да кажем: синият цвят предизвиква в човека чувство на вътрешно удовлетворение. Човек си казва - това става безсъзнателно, но вътрешно той сякаш си казва: в синия цвят аз мога да живея по-лесно. Ето какво изпитва при син цвят човек, докато при червено той усеща, че е подложен на вмешателство, на натиск отвън. За синия цвят можем да кажем: нервът остава неразрушен и тялото изпраща благоприятно чувство, чувство на удовлетвореност в очите, и по този начин в цялото тяло. Виждате ли, в това се състои разликата между синия цвят и червения цвят.
към текста >>

Това не бих могъл да направя на основата на теорията на Нютон, който твърди: цветовете вече се съдържат в слънчевата светлина, аз само трябва да ги извлека навън.
И напротив, ще ми се получи, ако по правилен начин обработя корените на растението: в тях се извършва процесът, който прави цветовете сини. Ако в цветчето имаме работа с жълто, в този случай жълтият пигмент се изработва от самото цветче; ако цветчето е синьо, съответстващият процес протича в корена и само се издига до цвета. Така че, желаейки да изготвя синя или индигова боя от растението индиго - от което аз получавам тъмно-синя-та, индигова боя - или от цикория - от тези сини цветя, - във всеки случай трябва да използвам корена. Трябва да го обработвам химически, докато от него не се получи синя боя. Благодарение на провежданите по такъв начин изследвания аз получавам боя от растение. Това не бих могъл да направя на основата на теорията на Нютон, който твърди: цветовете вече се съдържат в слънчевата светлина, аз само трябва да ги извлека навън. Но такава методика е пригодна само при извличането на пари от портмонето. Всичко, което харча на ден, трябва утре да го попълня в портмонето си. Напълно разумни хора си представят светлината във вид на някакво портмоне, вътре в което се намира всичко. Всъщност това не е така. Трябва да се знае в какво качество жълтият цвят присъства в слънчогледа или в глухарчето (Taraxacum Wigg.).
към текста >>

Виждате ли, това, което ви разказах, напълно се съгласува със здравия човешки разсъдък, докато цялата история (според Нютон - бел.
Трябва да се знае в какво качество се намира синият цвят в цикорията. Процесите, в резултат на които синьото и тъмно-синьото възникват в цикорията или в индигото (растението), протичат в корена. Докато процесите, в резултат на които слънчогледът или глухарчето получават жълтото оцветяване, протичат в цвета. За получаване на боя от светлата (жълто-червената гама) аз трябва да имитирам жизнените химически процеси, протичащи в цвета на растението. За получаване на бои от тъмната (синьо-виолетова гама) аз трябва да имитирам процеса, протичащ в корена на растението. Виждате ли, това, което ви разказах, напълно се съгласува със здравия човешки разсъдък, докато цялата история (според Нютон - бел. пр.) с дъгата, с червеното, оранжевото, жълтото, зеленото, синьото, индиговото и виолетовото по същество не съответства на действителността. Обаче чисто исторически работата е била така, че във времето на Гьоте всички хора без изключение са вярвали в учението на Нютон; Слънцето - това е нещо като огромна раница, в която са сгушени така наречените седем цвята. Трябва само да ги погъделичкаш и те ще излязат навън, ще се появят. В това са вярвали всички хора. На това са учили, пък и днес още учат.
към текста >>

Обаче чисто исторически работата е била така, че във времето на Гьоте всички хора без изключение са вярвали в учението на Нютон; Слънцето - това е нещо като огромна раница, в която са сгушени така наречените седем цвята.
Докато процесите, в резултат на които слънчогледът или глухарчето получават жълтото оцветяване, протичат в цвета. За получаване на боя от светлата (жълто-червената гама) аз трябва да имитирам жизнените химически процеси, протичащи в цвета на растението. За получаване на бои от тъмната (синьо-виолетова гама) аз трябва да имитирам процеса, протичащ в корена на растението. Виждате ли, това, което ви разказах, напълно се съгласува със здравия човешки разсъдък, докато цялата история (според Нютон - бел. пр.) с дъгата, с червеното, оранжевото, жълтото, зеленото, синьото, индиговото и виолетовото по същество не съответства на действителността. Обаче чисто исторически работата е била така, че във времето на Гьоте всички хора без изключение са вярвали в учението на Нютон; Слънцето - това е нещо като огромна раница, в която са сгушени така наречените седем цвята. Трябва само да ги погъделичкаш и те ще излязат навън, ще се появят. В това са вярвали всички хора. На това са учили, пък и днес още учат. Гьоте не е вярвал веднага на всичко, той е искал отначало да се убеди в това, на което са учили навсякъде. Хората обикновено казват: ние не вярваме на авторитети.
към текста >>

Ето защо в университета в Йена той доставил апаратура, с помощта на която се провеждало доказателството (на теорията на Нютон), доставил призма и други прибори.
На това са учили, пък и днес още учат. Гьоте не е вярвал веднага на всичко, той е искал отначало да се убеди в това, на което са учили навсякъде. Хората обикновено казват: ние не вярваме на авторитети. Но когато работа опре до това, да се вярва или не на преподавателя зад катедрата, хората днес се доверяват именно на авторитета, те вярват на всичко, което им се преподава. Гьоте не е искал да вярва на каквото и да било априорно, без изследвания. Ето защо в университета в Йена той доставил апаратура, с помощта на която се провеждало доказателството (на теорията на Нютон), доставил призма и други прибори. Той си мислил: сега ще направя същото, което са правили професорите, и ще видя как стои работата. Гьоте не пристъпил веднага към работа и доста дълго държал при себе си апаратурата, без да я използва. Междувременно той си имал други дела. На съдебния съветник Бютнер[4], на когото отново му потрябвала тази апаратура, такова забавяне му се сторило прекалено и той искал да си прибере апаратурата. Тогава Гьоте казал: трябва колкото се може по-скоро да експериментирам!
към текста >>

В настояще време у нас е прието физическото учение за цветовете (според Нютон) с тази «раница», от която се появяват седемте цвята.
Той казал: сега трябва още един път да проконтролирам всички тези неща. Древните хора казвали: светлината, видима през тъмнина = червено, тъмнината през светлина = синьо; ако аз леко видоизменя, придам оттенък на червеното, ще се получи жълто. Ако от синьото преминавам към червеното, от едната страна на синьото ще се окаже зеленото, а от другата страна -виолетовото. Това са междинни степени, оттенъци. Така Гьоте разработил своето учение за цветовете; то се оказало по-добро от това, което е съществувало някога в средните векове. В настояще време у нас е прието физическото учение за цветовете (според Нютон) с тази «раница», от която се появяват седемте цвята. Това учение се преподава навсякъде. Освен това съществува Гьотевото учение за цветовете, което пра-вилно разбира и синевата на небето, и утринната или вечерна заря, както току-що ви обясних това. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте[5]. Някои хора отначало не забелязват тези разлики; тези хора се вслушват само във физиците. Те изучават учението за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите.
към текста >>

Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте[5].
Това са междинни степени, оттенъци. Така Гьоте разработил своето учение за цветовете; то се оказало по-добро от това, което е съществувало някога в средните векове. В настояще време у нас е прието физическото учение за цветовете (според Нютон) с тази «раница», от която се появяват седемте цвята. Това учение се преподава навсякъде. Освен това съществува Гьотевото учение за цветовете, което пра-вилно разбира и синевата на небето, и утринната или вечерна заря, както току-що ви обясних това. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте[5]. Някои хора отначало не забелязват тези разлики; тези хора се вслушват само във физиците. Те изучават учението за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите. Би могло много умно да се описва как червеното, оранжевото, жълтото, зеленото и т.н. се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства!
към текста >>

Те изучават учението за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите.
В настояще време у нас е прието физическото учение за цветовете (според Нютон) с тази «раница», от която се появяват седемте цвята. Това учение се преподава навсякъде. Освен това съществува Гьотевото учение за цветовете, което пра-вилно разбира и синевата на небето, и утринната или вечерна заря, както току-що ви обясних това. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте[5]. Някои хора отначало не забелязват тези разлики; тези хора се вслушват само във физиците. Те изучават учението за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите. Би могло много умно да се описва как червеното, оранжевото, жълтото, зеленото и т.н. се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства! Обаче за това даже не се мисли... (пропуск в текста). Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение.
към текста >>

Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение.
Те изучават учението за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите. Би могло много умно да се описва как червеното, оранжевото, жълтото, зеленото и т.н. се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства! Обаче за това даже не се мисли... (пропуск в текста). Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение. Ако се гледа през дъжда от тази страна, в този случай през осветения от Слънцето дъжд се вижда тъмното, вижда се от тази страна синята зона на дъгата. Но освен това, той гледа и от тази страна (на дъжда), пред плоскостта (на дъжда), тук той вижда светлината през тъмното; така че от тази страна той вижда червеното. Следователно цялото явление може да се обясни на основата на един принцип: светлината през тъмнина се вижда червена, мракът през светлина се вижда син. Както вече се каза, хората, от една страна, имат работа с теорията, с всичко това, което им обясняват физиците, а от друга страна, тези хора гледат творби от живописта, където се използват бои. Хората не се интересуват от това, как стои работата с червеното, жълтото и т.н., те не свеждат тази и другата сфера заедно (теорията за цветовете и живописта - бел. пр.)
към текста >>

Докато Нютоновото учение за цветовете, учението на физиците, художникът не може да използва на практика.
Този, който иска да рисува, трябва да ги обедини. Той не трябва в своите познания да се ограничава със сведения от рода: тук имаме работа с някаква «раница», където се намират всички цветове - такава «раница» не съществува никъде, - не, художникът трябва от живи растения или други живи субстанции да приготви своите бои, тези бои трябва по правилен начин да се смесят; художникът трябва... (пропуск в текста). Положението на нещата в настояще време е такова, че на художника му се налага да се замисля над това; има художници, които не се замислят над това и които просто си купуват готови бои. Но художниците, които се замислят над проблема, как да получат боята, как да си я приготвят сами, казват: Гьотевото учение за цветовете може да се използва на практика. То дава нещо. Докато Нютоновото учение за цветовете, учението на физиците, художникът не може да използва на практика. - И така, публиката, ценителите на живописта не свеждат заедно живописта и физическата теория за цветовете, но на художника му се налага да прави това! И художникът отдава предпочитание на теорията за цветовете на Гьоте. Художникът казва: Боже мой, нас съвсем не ни интересува физиката; това, което те говорят, касае само тяхната собствена проблематика. Нека да правят каквото искат. Ние се придържаме към древната теория за цветовете, на нас ни подхожда теорията за цветовете на Гьоте.
към текста >>

Изправяйки се срещу Нютоновата теория и цялата съвременна физика, Гьоте се е ръководил от стремежа да защити истината.
Ние се придържаме към древната теория за цветовете, на нас ни подхожда теорията за цветовете на Гьоте. Художниците смятат себе си за служители на изкуството, те предполагат, че да посягат на физическите теории не им влиза в компетенцията. Освен другото, това е неприятно и неудобно. Можеш да си навлечеш врагове и други подобни. Така тази проблематика днес увисва между това, което е написано за цветовете в книгите, и това, което е в действителност. Изправяйки се срещу Нютоновата теория и цялата съвременна физика, Гьоте се е ръководил от стремежа да защити истината. Не можеш истински да разбереш природата, без да прибегнеш до теорията за цветовете според Гьоте. Ето защо напълно естествено е, че в Гьотеанума защитават Гьотевото учение за цветовете. Но ако човек не се ограничава в чисто религиозната или нравствена сфера, а смее да посяга и на отделните дисциплини от физиката, той предизвиква върху себе си хули от страна на самите физици. И така, виждате, че в настоящо време е извънредно трудно да се защитава истината. Но вие трябва да си имате представа за това, по какъв сложен начин съвременните физици обясняват синевата на небето!
към текста >>

Но да постигнете такова разбиране вие ще успеете само с помощта на теорията на цветовете на Гьоте, доколкото последната по прост и естествен начин се съгласува с природата; вие никога не ще успеете да достигнете такова разбиране на основата на Нютоновата теория на цветовете, тя носи абстрактен, измислен характер, тя не се съгласува с природата и не може да обясни най-простите феномени, такива, като синевата на небето, вечерната и утринната заря.
Следователно когато отправим човека в такава местност, където има много светлина, при него става така, че той не изразходва постоянно своя въглерод за производството на въглероден двуокис, тъй като светлината всмуква кислорода в главата. И тогава при човека се появява здрав цвят на лицето. С помощта на калциевия карбонат по същия начин мога да възбудя горепосочения процес; при това запазвам кислорода и го предоставям на разпореждане на човека. Така тясно трябва да си взаимодейства всичко. Разбирането на здравето и болестта може да бъде постигнато даже с помощта на теорията на цветовете. Но да постигнете такова разбиране вие ще успеете само с помощта на теорията на цветовете на Гьоте, доколкото последната по прост и естествен начин се съгласува с природата; вие никога не ще успеете да достигнете такова разбиране на основата на Нютоновата теория на цветовете, тя носи абстрактен, измислен характер, тя не се съгласува с природата и не може да обясни най-простите феномени, такива, като синевата на небето, вечерната и утринната заря. Освен това ми се иска да ви кажа още нещо. Помислете сега за древните скотовъдни народи, народите от пастири, които са пасли своите стада и са нощували под открито небе. По време на сън те са се намирали под въздействието не само на синьото, но и на тъмното (нощно) небе. Безчислени звезди са сияели отгоре. Представете си тъмното небе с безчислени-те сияещи звезди и спящите на земята хора.
към текста >>

[2] Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном.
Въпреки това то е свойствено на цялото човечество. Ако се иска да се узнае това, което и досега още носи в себе си човек, трябва да се обърнем към древните времена. Всички хора на Земята навсякъде са произлезли от скотовъдни, пастирски народи; в своето тяло хората на Земята са наследили това, което е могло да произлезе от тези пастирски народи. [1] бих искал допълнително да кажем нещо за цветовете и за боите: за връзката на червеното и синьото с кръвта и нервите в цветотерапията Р. Щайнер е посочил още в курса за лекари (лекция 5, април 1920 г.) Виж «Духовната наука и медицината», Дорнах, 1920, библ. №312. [2] Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р. Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1. [3] Ако за получаване на боята използвам растения: за изрисуването на двата купола на първия Гьотеанум в собствената лаборатория били създадени растителни бои по указания на Р. Щайнер. В Научноизследователския институт «Антеа», разработващ методика за производство на растителни бои по Р. Щайнер, в тридесетте години са били разработени и произведени 16 бои и оцветители.
към текста >>

Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р.
Ако се иска да се узнае това, което и досега още носи в себе си човек, трябва да се обърнем към древните времена. Всички хора на Земята навсякъде са произлезли от скотовъдни, пастирски народи; в своето тяло хората на Земята са наследили това, което е могло да произлезе от тези пастирски народи. [1] бих искал допълнително да кажем нещо за цветовете и за боите: за връзката на червеното и синьото с кръвта и нервите в цветотерапията Р. Щайнер е посочил още в курса за лекари (лекция 5, април 1920 г.) Виж «Духовната наука и медицината», Дорнах, 1920, библ. №312. [2] Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р. Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1. [3] Ако за получаване на боята използвам растения: за изрисуването на двата купола на първия Гьотеанум в собствената лаборатория били създадени растителни бои по указания на Р. Щайнер. В Научноизследователския институт «Антеа», разработващ методика за производство на растителни бои по Р. Щайнер, в тридесетте години са били разработени и произведени 16 бои и оцветители. Производството на растителни бои отново се организира в «Предприятието за производство на растителни бои при Гьотеанума».
към текста >>

[5] Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски.
Щайнер, в тридесетте години са били разработени и произведени 16 бои и оцветители. Производството на растителни бои отново се организира в «Предприятието за производство на растителни бои при Гьотеанума». [4] съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер, естествоизпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти. Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на учението за цвета» (18 век), том 4, раздел 2, «Естественонаучни трудове на Гьоте», изд. «Национална литература» Кюршнер. [5] Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките ѝ проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя – понеже стоим между Слънцето и капката – трябва да се върне назад, следователно да се отрази».
към текста >>

39. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Навсякъде ще чуете - вече съм ви разказвал за това, като говорех за цвета, - че естествениците смятат Нютон за най-великия естествоизпитател на всички времена.
Но следобедното време той посвещавал на изследване на душата, на психически изследвания. Както казах, не мога във всичко да се съглася с него, но във всеки случай той се занимавал с такива изследвания. В този случай на горепосочените хора би им се наложило да кажат следното: преди обед той е бил напълно разумен, затова пък след обед ставал глупав, бил глупак и умник едновременно! Ето как стоят тук нещата. А ето още един пример. Навсякъде ще чуете - вече съм ви разказвал за това, като говорех за цвета, - че естествениците смятат Нютон за най-великия естествоизпитател на всички времена. Той не е бил такъв, но те смятат така. Но даже тук им се налага да се сконфузват, да се смущават. Защото Нютон, когото тези хора разглеждат като най-велик учен-естествоизпитател, написал книга за това, което стои в последния раздел на «Новия Завет», книгата за Апокалипсиса! Пак конфузия! Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления.
към текста >>

Защото Нютон, когото тези хора разглеждат като най-велик учен-естествоизпитател, написал книга за това, което стои в последния раздел на «Новия Завет», книгата за Апокалипсиса!
Ето как стоят тук нещата. А ето още един пример. Навсякъде ще чуете - вече съм ви разказвал за това, като говорех за цвета, - че естествениците смятат Нютон за най-великия естествоизпитател на всички времена. Той не е бил такъв, но те смятат така. Но даже тук им се налага да се сконфузват, да се смущават. Защото Нютон, когото тези хора разглеждат като най-велик учен-естествоизпитател, написал книга за това, което стои в последния раздел на «Новия Завет», книгата за Апокалипсиса! Пак конфузия! Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления. Повод за това може да се намери навсякъде. Казвал съм ви: трябва точно да се наблюдава. Не винаги всичко може да се забележи в ежедневния живот, особено ако не се учим на това.
към текста >>

40. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

8. Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном.
5. Вирхов, Рудолф: 1821-1902. 6. това, което казах за сифилиса: виж лекцията от 10 февруари 1923 г. В «За здравето и болестта. Основи на духовнонаучната теория за сетивното възприятие», 18 лекции, Дорнах, 1922-1923, библ. №348. 7. бих искал допълнително да кажем нещо за цветовете и за боите: за връзката на червеното и синьото с кръвта и нервите в цветотерапията Р Щайнер е посочил още в курса за лекари (лекция 5, април 1920 г.) Виж «Духовната наука и медицината», Дорнах, 1920, библ. №312. 8. Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р. Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1. 9. Ако за получаване на боята използвам растения: за изрисуването на двата купола на първия Гьотеанум в собствената лаборатория били създадени растителни бои по указания на Р. Щайнер. В Научноизследователския институт «Антеа», разработващ методика за производство на растителни бои по Р. Щайнер, в тридесетте години са били разработени и произведени 16 бои и оцветители.
към текста >>

Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р.
6. това, което казах за сифилиса: виж лекцията от 10 февруари 1923 г. В «За здравето и болестта. Основи на духовнонаучната теория за сетивното възприятие», 18 лекции, Дорнах, 1922-1923, библ. №348. 7. бих искал допълнително да кажем нещо за цветовете и за боите: за връзката на червеното и синьото с кръвта и нервите в цветотерапията Р Щайнер е посочил още в курса за лекари (лекция 5, април 1920 г.) Виж «Духовната наука и медицината», Дорнах, 1920, библ. №312. 8. Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р. Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1. 9. Ако за получаване на боята използвам растения: за изрисуването на двата купола на първия Гьотеанум в собствената лаборатория били създадени растителни бои по указания на Р. Щайнер. В Научноизследователския институт «Антеа», разработващ методика за производство на растителни бои по Р. Щайнер, в тридесетте години са били разработени и произведени 16 бои и оцветители. Производството на растителни бои отново се организира в «Предприятието за производство на растителни бои при Гьотеанума».
към текста >>

11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски.
Щайнер, в тридесетте години са били разработени и произведени 16 бои и оцветители. Производството на растителни бои отново се организира в «Предприятието за производство на растителни бои при Гьотеанума». 10. съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер, естествоизпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти. Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на учението за цвета» (18 век), том 4, раздел 2, «Естественонаучни трудове на Гьоте», изд. «Национална литература» Кюршнер. 11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя - понеже стоим между Слънцето и капката - трябва да се върне назад, следователно да се отрази».
към текста >>

41. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Английският физик Нютон, за когото също вече съм ви разказвал, е казвал просто: телата се привличат едно към друго, едното тяло привлича другото.
Но тази сила на тежестта действа навсякъде в Космоса. Телата се привличат едно към друго. Ако тук се намира Земята, а тук - Луната (вж. рис.), Земята привлича Луната и Луната не отлита надалеч, а се движи около Земята по окръжност, тъй като когато Луната се стреми да отлети, Земята отново и отново я привлича. В онова време, когато бях юноша, много се спореше за това, как се реализира силата на тежестта. Английският физик Нютон, за когото също вече съм ви разказвал, е казвал просто: телата се привличат едно към друго, едното тяло привлича другото. Този възглед не е чисто материалистически, тъй като едно е, когато човек хване нещо и го притегли, и друго, ако това става без посредничеството на материята. С материалистическите възгледи не можеше удовлетворяващо да се свърже фактът на привличането между Земята и Луната. Но по времето на моята младост материализмът се намираше в разцвет. Тук може да се каже, че самият той изсушава човека, прави го посърнал, но можем да констатираме и това, че той разцъфтяваше. Тогава хората казваха така: не е истина, Земята не може да привлича Луната, защото тя няма ръце, за да я привлече.
към текста >>

НАГОРЕ

1.4105849266052