Търсене в текстове за 'Нютон'

11. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче през време на своята останала училищна дейност, още от началото на 70-те години на 19-тия век той се беше занимавал да измисли една такава система на природата, в която човек може да се лиши от силата на привличане и отблъскване, приета като меродавна още от Нютоново време.
Така през 19-тия век астрономическото познание се превърна в един идеал, прониквайки всяко познание на природата със същите ясни понятия, които важат и за астрономията. Можем даже да кажем, че е до висока степен интересно да проследим, как се е развила теоретическата естествена наука под влиянието на една такава мисъл. Ако трябва да обърна вниманието върху нещо, което преди много години се случи със самия мене, то би могло да бъде следното. Познавах един училищен директор, който беше отличен човек, също и като училищен директор. Обаче през време на своята останала училищна дейност, още от началото на 70-те години на 19-тия век той се беше занимавал да измисли една такава система на природата, в която човек може да се лиши от силата на привличане и отблъскване, приета като меродавна още от Нютоново време. Така щото този училищен директор, който се наричаше Хайнрих Шрам, чиито трудове са забележителни, се опита в своя труд "Общото движение на материята като основна причина на всички природни явления", наред с всичко, което беше вече изхвърлено от астрономическото познание, да изхвърли и това, което дотогава се наричаме сила на привличане, с която се привличат материите в пространството.
към текста >>

12. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Като известен учен /ученик на Исак Нютон/ той се брои между онези, които подготвят пътя за основаване теорията на електричеството.
/*13/ – Джон Теофилус Дезагулиерс, 1683-1744. От 1719 г. той беше Великият майстор на първата английска Велика ложа. Дезагулиерс минава за най-силната личност от т. нар. "Възрожденско движение" в Свободното масонство. Като известен учен /ученик на Исак Нютон/ той се брои между онези, които подготвят пътя за основаване теорията на електричеството.
към текста >>

13. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Диференциалното и интегрално смятане, заедно наречено инфинитесимално смятане, е създадено в края на 17-то столетие от Лайбниц и Нютон независимо един от друг.
29) То позволява изчисляването с диференциали, т. е. безкрайно малки разлики, и заедно с интегралното смятане е от голямо значение за всички проблеми на точните науки и механиката. Диференциалното и интегрално смятане, заедно наречено инфинитесимално смятане, е създадено в края на 17-то столетие от Лайбниц и Нютон независимо един от друг.
към текста >>

14. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

Припомнете си само катедралата в Пиза и нейния подвижен полилей, благодарение на който Галилей откри закона на махалото; припомнете си още откритията на Кеплер и Нютон.
Но ако тези Архаи действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпроса: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката еволюция? Това става с помощта на интуицията и на пръв поглед изглежда така, сякаш някакво физическо събитие отваря очите на човека. Припомнете си само катедралата в Пиза и нейния подвижен полилей, благодарение на който Галилей откри закона на махалото; припомнете си още откритията на Кеплер и Нютон. Има стотици и хиляди примери на непосредствена връзка между физически събития и човешко мислене, от които ясно би могло да се види как Архаите, или Пра-началата, стават причина за едни или други интуиции, за едни или други епохални идеи, предизвикващи на свой ред бурен напредък на цялото човечество. Да, в тази област също наблюдаваме едно съдружно действие между Съществата, които по нормален път са станали Духове на Личността в хода на нашето Земно съществувание и други Същества, които поради обстоятелството, че са изостанали на степента, отговаряща на Старата Луна сега са не Духове на Формата, или Власти, каквито би трябвало да бъдат на Земята, а действуват именно като Духове на Личността.
към текста >>

15. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“
След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник). Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък. На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми. И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание. Той казва: „Тук изброяването прекъсва. Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“
към текста >>

Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам като произлизаща от едно предшестващо душевно същество.
С това е скициран един момент в изповеданието на нововереца, в който той така ясно посочва факти, които отричат неговото изповедание. Той не иска да се издигне в човешко-душевната област с понятията, с които иначе си служи в природата. Ако го направи, с неговото свикнало с външната природа обикновено мислене би се озовал в областта, която Топинар нарича двадесет и трета степен, и тогава би трябвало да си каже: Както приемам развитието на по-висшите животински видове от по-нисшите, така трябва да приема развитието на по-висшите души от по-нисшите. Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам като произлизаща от едно предшестващо душевно същество. И това душевно същество не може да се търси във физическите предци. Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея.
към текста >>

Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци?
Той не иска да се издигне в човешко-душевната област с понятията, с които иначе си служи в природата. Ако го направи, с неговото свикнало с външната природа обикновено мислене би се озовал в областта, която Топинар нарича двадесет и трета степен, и тогава би трябвало да си каже: Както приемам развитието на по-висшите животински видове от по-нисшите, така трябва да приема развитието на по-висшите души от по-нисшите. Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам като произлизаща от едно предшестващо душевно същество. И това душевно същество не може да се търси във физическите предци. Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него.
към текста >>

Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея.
Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам като произлизаща от едно предшестващо душевно същество. И това душевно същество не може да се търси във физическите предци. Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него. Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа. Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв.
към текста >>

Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19).
И това душевно същество не може да се търси във физическите предци. Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него. Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа. Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв.
към текста >>

Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид.
Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него. Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа. Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв.
към текста >>

Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа.
Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него. Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа. Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв.
към текста >>

Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв.
Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него. Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа. Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв.
към текста >>

16. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Нютон е можел да бъде най-екзалтираният човек на своето време в догматичен смисъл.
С една такава нагласа дори Дарвин например е можел да обоснове своя материалистически дарвинизъм и същевременно да си остане екзалтиран благочестив човек. Нютон е можел да бъде най-екзалтираният човек на своето време в догматичен смисъл. Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на мисълта той вече не можел да остане извън религиозното усещане. Ето защо в рамките на хекелизма дарвинизмът се превърнал в религиозна система. Всички тези неща имат своето най-дълбоко основание. Те обаче ни показват как хората без разлика на вяра, националност и така нататък могат да взаимодействат, когато умеят да правят разлика между мисиите, полагащи се именно на отделните народностни характери. И човечеството един ден ще трябва да прозре това.
към текста >>

17. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Най-отчетливо тази разлика се проявява в учението за цветовете на Гьоте и Нютон.
Най-отчетливо тази разлика се проявява в учението за цветовете на Гьоте и Нютон. Повече от 30 години се стремя да противопоставя Нютоновата теория за цветовете, на учението за цветовете на Гьоте /бележка 47/. Докато Гьотевата теория за цветовете израства от дълбоко срасналата със света душа, Нютоновата теория се опира изключително на механичното наблюдение. Но физиката в наше време е така англизирана, че физиците даже не забелязват за какво става дума тук, и смятат за глупак всеки, който сериозно се отнася към теорията за цветовете на Гьоте.
към текста >>

Повече от 30 години се стремя да противопоставя Нютоновата теория за цветовете, на учението за цветовете на Гьоте /бележка 47/.
Най-отчетливо тази разлика се проявява в учението за цветовете на Гьоте и Нютон. Повече от 30 години се стремя да противопоставя Нютоновата теория за цветовете, на учението за цветовете на Гьоте /бележка 47/. Докато Гьотевата теория за цветовете израства от дълбоко срасналата със света душа, Нютоновата теория се опира изключително на механичното наблюдение. Но физиката в наше време е така англизирана, че физиците даже не забелязват за какво става дума тук, и смятат за глупак всеки, който сериозно се отнася към теорията за цветовете на Гьоте.
към текста >>

Докато Гьотевата теория за цветовете израства от дълбоко срасналата със света душа, Нютоновата теория се опира изключително на механичното наблюдение.
Най-отчетливо тази разлика се проявява в учението за цветовете на Гьоте и Нютон. Повече от 30 години се стремя да противопоставя Нютоновата теория за цветовете, на учението за цветовете на Гьоте /бележка 47/. Докато Гьотевата теория за цветовете израства от дълбоко срасналата със света душа, Нютоновата теория се опира изключително на механичното наблюдение. Но физиката в наше време е така англизирана, че физиците даже не забелязват за какво става дума тук, и смятат за глупак всеки, който сериозно се отнася към теорията за цветовете на Гьоте.
към текста >>

18. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Убедително звучи, ако се каже: следвайте стандарта на мислене на Кеплер, Коперник и Нютон, за да разберете явленията от обкръжаващия ни свят!
Това може да се умее и инстинктивно. Той казва: методите са прекрасни, трябва само да се усвоят, няма за какво да се обмислят. Изхождайки от това, Оскар Хертвиг стига до следните странни мисли. Той говори за това, как с естественонаучните методи трябва да се провежда изследване на обкръжаващата ни действителност. Той казва: великият дар на модела на мислене в областта на физиката, химията и биологията са ни го дали астрономите, и работата е след това хората да се научат да мислят във физиката, химията и в, собствено, жизнените явления така, както са мислили астрономите за небесните явления. Убедително звучи, ако се каже: следвайте стандарта на мислене на Кеплер, Коперник и Нютон, за да разберете явленията от обкръжаващия ни свят! – Но помислете, какво значи това? Явленията от живота, физическите явления, химическите явления, явленията в живото са около нас, те ни обкръжават, те са близо до нас, ние непосредствено контактуваме с тях. И за изучаването им трябва да се обръщаме към явления, отстоящи от нас толкова далеч, колкото изобщо е възможно да си представим; значи, докато отстоим от небесните явления толкова далеч, колкото изобщо е възможно, трябва да търсим в тях разбирането на това, което непосредствено ни обкръжава. Не може да се измисли по-абсурдна мисъл. Но хиляди и хиляди хора преминават покрай тази нелепица и понятие си нямат, че подобни нелепици разлагат съвременното мислене, и че ако то се разложи, ще разделя хората и все повече ще ги откъсва от действителността.
към текста >>

19. Съдържание GA_184 Космическа предистория на човечеството

Нютон, Лайбниц, Маркс.
Задачи на съществата от третата, втората и първата йерархии. Осмата сфера. Времето в историческото развитие. Нютон, Лайбниц, Маркс. Видимата история и реалната история.
към текста >>

20. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се почитат.
Забележително е да се види, до какви неща, собствено, е стигнал Огюст Конт – искам днес да отбележа само някои характерни черти. Той много се е занимавал с основаването на църква, позитивистка църква. И тази позитивистка църква, – ако извлечете от нея отделни неща, тутакси ще разберете нейния дух, – трябва да се въведе определен вид календар. Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се почитат. Други дни трябва да се използват да се хулят такива хора, като Юлиан Апостат или Наполеон. И това трябва да се регулира. Но изобщо целият живот трябва в широк план да се управлява в съответствие с основните постановки на позитивистичната наука.
към текста >>

21. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели.
Отговорът му на този въпрос звучи доста оригинално; защото той отговаря на въпроса така, както никога никой още не е отговарял; това, което е резултат от дейността на хората, винаги се е разглеждало някак по-иначе, отколкото го е разглеждал Карл Маркс. Плодовете на човешката дейност сме разглеждали, например, от гледна точка, могат ли да се използват те по-нататък, или какви усилия на разума са били необходими, за да се направи едно или друго откритие. Веднъж се опитах да ви поясня това, като ви казах: човешката работа трябва да се разглежда също и качествено, трябва изцяло да се обръща внимание на конкретното. Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км. и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.). Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели. Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел. Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека. Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми.
към текста >>

Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел.
Плодовете на човешката дейност сме разглеждали, например, от гледна точка, могат ли да се използват те по-нататък, или какви усилия на разума са били необходими, за да се направи едно или друго откритие. Веднъж се опитах да ви поясня това, като ви казах: човешката работа трябва да се разглежда също и качествено, трябва изцяло да се обръща внимание на конкретното. Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км. и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.). Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели. Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел. Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека. Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми. Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс.
към текста >>

Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел.
Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км. и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.). Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели. Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел. Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека. Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми. Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс. Карл Маркс е включил един елемент в своето учение за стойността. За него всичко това, което представлява ценност в човешкия живот, само затова има ценност, защото то представлява кондензирано време, а именно, кондензирано работно време.
към текста >>

22. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Такива философи, такива учени на естествената наука като Нютон, Дарвин, Хюм, Мил, Спенсър могат да бъдат разбрани само ако видим как те са се развили от стопанския живот, как са се стремели да поемат път нагоре.
Нека вземем характерен пример. Такива философи, такива учени на естествената наука като Нютон, Дарвин, Хюм, Мил, Спенсър могат да бъдат разбрани само ако видим как те са се развили от стопанския живот, как са се стремели да поемат път нагоре. Мил, например, като държавен икономист, може да бъде разбран само ако разберем обкръжаващото го икономическо положение. Можем да разберем английските философи само ако ясно схванем икономическата основа на тяхната среда. Тази основа е нещо неделимо от третия поток, потокът на "Мистериите на Земята", потокът който движи своя път отдолу нагоре. Този, третият поток, засега е съвсем непречистен.
към текста >>

23. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Не е ли така, какъв интерес представлява за хората Нютон, освен своята глава?
Виждате ли, при много велики умове от световната история, при запознаване с тях, можем въобще да забравим за човека. Получаваш впечатление, че тук има само глава. Не е ли така, какъв интерес представлява за хората Нютон, освен своята глава? В историята Нютон продължава да живее само като глава. А ето Гьоте, като просто глава – е немислим. За Гьоте знаеш, че той навсякъде, даже в своите най-малки подробности си остава цялостен човек. Това е видно особено ясно във втората част на «Фауст», но така също и във «Вилхелм Майстер», в тези двете, можем да кажем, най-интересни произведения на Гьоте. Ако има за това достатъчно чувство, то ще се види, че в произведенията на своя дух той винаги остава цялостен човек.
към текста >>

В историята Нютон продължава да живее само като глава.
Виждате ли, при много велики умове от световната история, при запознаване с тях, можем въобще да забравим за човека. Получаваш впечатление, че тук има само глава. Не е ли така, какъв интерес представлява за хората Нютон, освен своята глава? В историята Нютон продължава да живее само като глава. А ето Гьоте, като просто глава – е немислим. За Гьоте знаеш, че той навсякъде, даже в своите най-малки подробности си остава цялостен човек. Това е видно особено ясно във втората част на «Фауст», но така също и във «Вилхелм Майстер», в тези двете, можем да кажем, най-интересни произведения на Гьоте. Ако има за това достатъчно чувство, то ще се види, че в произведенията на своя дух той винаги остава цялостен човек.
към текста >>

24. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик!
И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично. Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен. Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик! Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик! И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек. На мене ми беше извънредно приятно едно такова изказване на един противник на Гьотевите разбирания.
към текста >>

25. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: В такъв случай Нютон, Хелмхолц, Майер винаги щяха да седят между слабите.
Р.Щ.: В такъв случай Нютон, Хелмхолц, Майер винаги щяха да седят между слабите.
към текста >>

26. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества.
Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически. И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят. И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества. И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед. А защо не? Нали в по-късна възраст ние отвикваме от игри, защо тогава, щом това е оправдано, да не отвикнем и от обяснението на природата?
към текста >>

27. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Кант, Дюбоа-Раймонд, Нютон.
Необходимост от реорганизация на различните научни области. Нагледно съзерцание и доказателство. Математико-механичен начин за наблюдение в астрономията от времето на Коперник и Галилей. Той не е абсолютен, но е възникнал от потребността за развитие на човечеството. Съвременното човечество се стреми към лесно разбираеми и завладяващи представи. Кант, Дюбоа-Раймонд, Нютон. Взаимното неразбиране между математици и медици. Обръщането на тръбната кост до черепната кост. Гьоте, Окен, Гегенбар. Съвременната математика не е насочена към действителността. Отсъствието на основа за обществената наука.
към текста >>

Извод от третия му закон – законът за гравитацията на Нютон.
При лунното въздействие 28 дни съответстват на едно денонощие. Родство с образуването на спомените. 28 години съответстват на една година. Представите на Кеплер. Неговите три закона. Извод от третия му закон – законът за гравитацията на Нютон. Живото в законите на Кеплер. Тяхното осъзнаване.
към текста >>

Нютон, Кант, Лаплас.
Цел на курса: прехвърляне на мост от духовната наука към обикновения начин на мислене. Трите закона на Кеплер като гениални индукции. Следващите след това изпълнени с предразсъдъци дедукции. „Regula philosophandi“ като предразсъдък. Обясняване на света, изхождайки от хипотези. Нютон, Кант, Лаплас. Хипотезата за мъглявината. Методически гледни точки. Към хипотезата за мъглявината се добавят комети и струпване на метеорити. Реалността избягва понятието за елиптичните орбити около Слънцето. По форма и положение орбитите трябва да си ги представяме изменчиви.
към текста >>

Процесът на абстрахиране във възгледите на Нютон.
Разликата между горни и долни планети спрямо Слънцето, като основа на птолемеевата система. Отношение към човешката организация над и под сърцето. Значение на птолемеевата система в историческото развитие на човечеството. Кеплер и привидното му връщане към хелиоцентричната система на египтяните. Характеристика на древната хелиоцентрична система и птолемеевата система. Процесът на абстрахиране във възгледите на Нютон. Противоположност на горни и долни спрямо Слънцето планети и противоположностите човек-животно и растение-минерал.
към текста >>

28. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

В краен случай може да се попита, правилно ли са обединени и няма ли нещо друго, освен това, което ни е дал Нютон[7].
Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе. Наричаме това „астрономическо познание“. Разглеждаме атомите като малки мирови тела, молекулата – като малка мирова система, и сме удовлетворени ако това ни се удаде. Но тук има голяма разлика: когато разглеждаме звездното небе, то ни се представя във всички подробности. В краен случай може да се попита, правилно ли са обединени и няма ли нещо друго, освен това, което ни е дал Нютон[7]. Ние сплитаме над всичко това математико-механична мрежа. Това, собствено, се добавя към съществуващото. Но това удовлетворява съвременните нужди на човечеството по отношение на научност. И сега внасяме системата, която измислихме, в атомно-молекулярния свят, като доизмисляме атомите и молекулите. Ние ги доизмисляме към това, което обикновено ни е дадено.
към текста >>

[7] Исак Нютон, 1642-1727, английски математик, физик, астроном.
[7] Исак Нютон, 1642-1727, английски математик, физик, астроном. Окончателно е формулирал принципите на класическата механика и благодарение на прилагането ѝ към небесните явления, станал основател на небесната механика. Главното му произведение е: „Математически начала на натурфилософията“, 1687.
към текста >>

29. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Нютон след това е умъртвил целия този закон.
И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните планети, достига в излагането си до доста сложна структура. „ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце. Виждате ли, този закон съдържа много неща, ако се възприема така живо, както това е правил Кеплер. Нютон след това е умъртвил целия този закон. Той е направил това по много прост начин. Да вземем третия закон на Кеплер. Той може да бъде записан така:
към текста >>

Нищо друго, освен едната половина на закона на Нютон, а от другата страна – другата половина, силите от закона на Нютон.
Какво имаме в лявата страна на уравнението, тук, в тази последна пропорция? Нищо друго, освен едната половина на закона на Нютон, а от другата страна – другата половина, силите от закона на Нютон. Достатъчно е само по друг начин да запишете закона на Кеплер и да произнесете това, което се е получило, и можете да кажете: „Силите на притегляне са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията“. Така от закона на Кеплер чрез дедукция се получава целият гравитационен закон на Нютон[4]: силите на гравитация, силите на притегляне между планетите, между небесните тела, са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията между тях. – това не е нищо друго, освен умъртвения трети закон на Кеплер. По принцип това е едно и също.
към текста >>

Така от закона на Кеплер чрез дедукция се получава целият гравитационен закон на Нютон[4]: силите на гравитация, силите на притегляне между планетите, между небесните тела, са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията между тях.
Какво имаме в лявата страна на уравнението, тук, в тази последна пропорция? Нищо друго, освен едната половина на закона на Нютон, а от другата страна – другата половина, силите от закона на Нютон. Достатъчно е само по друг начин да запишете закона на Кеплер и да произнесете това, което се е получило, и можете да кажете: „Силите на притегляне са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията“. Така от закона на Кеплер чрез дедукция се получава целият гравитационен закон на Нютон[4]: силите на гравитация, силите на притегляне между планетите, между небесните тела, са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията между тях. – това не е нищо друго, освен умъртвения трети закон на Кеплер. По принцип това е едно и също.
към текста >>

Попълнете тази caput mortuum[5] на силата на притегляне на Нютон, която изглежда чисто външна, с това, което е квадрата на времето, и веднага ще изпълните с вътрешен живот понятието сила на притегляне, което при Нютон наистина е трупът на тази идея.
Сега вземете един по-жив предмет. Не се задържайте на мъртвия продукт „сила на притегляне“: „Силите на притегляне намаляват с квадрата на разстоянието“, а се спрете на това, което се съдържа живо във формата на закона на Кеплер. Тук имате квадрата на времето. Попълнете тази caput mortuum[5] на силата на притегляне на Нютон, която изглежда чисто външна, с това, което е квадрата на времето, и веднага ще изпълните с вътрешен живот понятието сила на притегляне, което при Нютон наистина е трупът на тази идея. Защото това, което има работа с времето, е вътрешно живо. И времето вече не ви се представя в простото течение. Вие имате времето на квадрат! Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат. Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно.
към текста >>

Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
И времето вече не ви се представя в простото течение. Вие имате времето на квадрат! Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат. Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно. Защото и в човека времето е това, което, по същество, представлява вътрешното течение на душата. Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
към текста >>

[4] …чрез дедукция се получава целият гравитационен закон на Нютон – подобна дедукция се съдържа в съчинението на Хегел „Enzyklopadie der Philosophischen Wissenschaften“, § 270.
[4] …чрез дедукция се получава целият гравитационен закон на Нютон – подобна дедукция се съдържа в съчинението на Хегел „Enzyklopadie der Philosophischen Wissenschaften“, § 270.
към текста >>

30. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Така, например, се казва, както това винаги го правят последователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека.
Тук искам преди всичко да ви обърна внимание върху нещо, което в началото може и да ви се стори парадоксално, но което, въпреки това, ако се разгледа точно, може да се окаже доста плодотворно в по-нататъшния ход на изследванията. Виждате ли, в цялото ново естественонаучно мислене господства това, което може да се нарече, а, впрочем, това така се и нарича, regula philosophandi[1]. То се състои в това, че се казва: това, което в някоя определена област на реалността е било обяснено с определени причини, трябва също и в другите области на битието, на реалността, да се обяснява със същата причина. Обикновено, изказвайки такова regula philosophandi, се изхожда от нещо напълно очевидно и разбиращо се от самосебе си. Така, например, се казва, както това винаги го правят последователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека. Запалването на клечка кибрит трябва да има еднакви причини, без значение дали става в Европа или в Америка. – До тук нещата остават абсолютно в рамките на нещо разбиращо се от самосебе си. Но след това става определен скок, който обаче не се забелязва, но го възприемат като нещо разбиращо се от самосебе си. Отличителните свойства на това се изявяват, когато виждаме нещо, добавено от такива личности, които са обсебени от този начин на мислене. Тогава се казва: ако свети свещ и свети Слънцето, в основата на светенето на свещта и на Слънцето причините би трябвало да са едни и същи.
към текста >>

Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от дървото на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела?
Ако камъкът пада на Земята и ако Луната се върти около Земята, в основата на движението на камъка и движението на Луната трябва да стоят едни и същи причини. Към такова разсъждение след това се добавя още и нещо друго: ако не беше така, би било невъзможно да се стигне до някакво обяснение в астрономията, защото обяснения можем да черпим само от земното. Ако в далечното небесно пространство не господстваше същата причинност, каквато и на Земята, би било невъзможно да се създаде каквато и да е теория. Но ви моля да вземете предвид, че това, което тук се изразява като regula philosophandi, не е нищо друго, освен предразсъдък. Защото кой в света ще гарантира, че причините за светенето на свещта и светенето на Слънцето са едни и същи? Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от дървото на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела? Обаче, това е било нещо, за което е можело само да се досетиш. Това е само предразсъдък. Такива предразсъдъци се разпространяват навсякъде, където първо индуктивно свързват определени теоретически съображения, определени образни представи с наблюденията, а след това просто неистово дедуцират и с помощта на това дедуциране конструират мировите системи.
към текста >>

Но след това е станало развитие, преминаващо през Нютон, което, собствено, е изхождало не от действителни наблюдения, а е изхождало, по същество, от теоретически конструкции и е създало всевъзможни понятия за сила и маса, които просто трябва да бъдат пропуснати, ако искаме да останем в рамките на реалността.
Това, което тук ви характеризирах толкова абстрактно, се е превърнало, обаче, в исторически факт. Защото, виждате ли, може да се проследи непрекъснатото развитие в това, което от малко на брой наблюдения са извлекли великите духовни личности в началото на новото време: Коперник, Кеплер, Галилей. Особено за Кеплер може да се каже, че в третия закон, за който вчера стана дума, стои нещо екстраординерно по отношение на анализа на фактите, които са му били на разположение. Кеплер е трябвало да приведе в действие колосална духовна сила, че от малкото, с което е разполагал, да намери този „закон“ – или, по-добре е да се каже, понятийното обобщение на мировите явления. Но след това е станало развитие, преминаващо през Нютон, което, собствено, е изхождало не от действителни наблюдения, а е изхождало, по същество, от теоретически конструкции и е създало всевъзможни понятия за сила и маса, които просто трябва да бъдат пропуснати, ако искаме да останем в рамките на реалността. Това продължило и след това. И достига, бих казал, някаква връхна точка, когато напълно остроумно и гениално достига до генетичното обяснение на мировата система, както виждаме това при Лаплас[2], в което ще можете да се убедите, прочитайки неговата знаменита книга „Exposition du systeme du monde“ или книгата на Кант „Naturgeschichte und Theorie des Himmels“[3]. И във всичко, което след това последвало в развитието, виждаме, как от съставените представи за връзките на небесните движения, се опитват чрез обратни умозаключения да обяснят също и възникването на тази мирова система, изхождайки от хипотезата за мъглявината и така нататък.
към текста >>

Нютон говори за това в своето главно произведение “Philosophiae naturalis principia mathematica” (1687).
[1] regula philosophandi: буквално „философско правило“. Нютон говори за това в своето главно произведение “Philosophiae naturalis principia mathematica” (1687). В мястото, където става дума за откриването на небесната механика, в началото на III книга, той формулира като водеща мисъл в пренасянето на земната механика на небето три (по-късно четири) „regula philosophand“ и дава примери, с които отчасти точно, отчасти с несъществени вариации съвпадат данните тук.
към текста >>

[2] Пиер Симон, маркиз Лаплас, Бомон-ан-Оже, Калвадос 1749-1827 Грандиозно развил създадената от Нютон небесна механика.
[2] Пиер Симон, маркиз Лаплас, Бомон-ан-Оже, Калвадос 1749-1827 Грандиозно развил създадената от Нютон небесна механика. „Mecanique celeste“, 5 Bde., Paris 1799-1825. Това съчинение е предхождано от написаното без математически формули „Exposition du systeme du monde“ 1796, в което намира израз също и писателското му ниво
към текста >>

Тя е написана съвсем в естественонаучен стил, изхождайки от възгледите за небесната механика на Нютон.
[3] “Naturgeschichte und Theorie des Himmels”: анонимно появила се в 1755 година. Тя е написана съвсем в естественонаучен стил, изхождайки от възгледите за небесната механика на Нютон. „Дайте ми само материя, и аз ще построя от нея света! “, казва авторът в предговора.
към текста >>

И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина.
“. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими. Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак? В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа.
към текста >>

31. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти.
Слънцето изразява своето действие относително просто чрез сърцето; Юпитер вече, преминава като колело в главата, в което се проявява епицикълът; и в друг смисъл, характеризиран тук (рис. 1), Венера преминава под сърцето. От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация. Накрая всичко съвсем се изгубва и настъпва пълната абстракция. Но днес отново трябва да се търси път назад, така че изхождайки от целия човек, да се възстанови връзката с космоса. Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти. Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер. Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа. Странно е, че намираме някаква противоположност между така наречените външни планети и вътрешните планети, и в средата, съгласно хелиоцентричния възглед, намираме съществото на Земята. По също толкова забележителен начин намираме някакъв вид противоположност, за която говорихме вчера, между минерала и растението, стоящи на единия клон, на едната страна, и животното и човека – на другия клон, на другата страна. Рисувайки разклонението, трябва да рисуваме растението и минерала като продължение едно на друго; животното и човека трябва да ги рисуваме така, че формированието да се връща само в себе си (рис. 3).
към текста >>

32. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма.
И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма. Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така. По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание. Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис.
към текста >>

33. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон.
Това е, което ни е нужно. Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон. Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”. – И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях.
към текста >>

Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение.
[6] …добре известния модел – има се предвид така наречения опит на Плато,(Йозеф Антоан Фердинанд Плато 1801-1883). Този опит и характерните забележки към него Рудолф Щайнер използва в много от своите лекции. Това, че той завършва предлагания курс с това описание, му придава особен смисъл. То съдържа главното възражение против хипотезата за първичната мъглявина, а именно, че абстрактната формулировка се натъква на закон за запазване на импулса на въртене. Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение. Едва по времето когато Кант е писал, Ойлер между другото е видял тази закономерност и я е изразил като “всеобщия закон за площта”. Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие. Обаче осъзнаването на това се е разпространявало много бавно. Така още в механиката на дьо Прел са дадени описания на нещата, в които това не се взема предвид. Затова толкова известен познавач на механиката като Лаплас, приема като изходно състояние вече въртяща се мъглявина.
към текста >>

34. Съдържание GA_326 Раждането на естествените науки

Нютон и Бъркли; тяхното становище по отношение на понятията за време, пространство и пр., и по отношение на смятането с безкрайно малките величини.
Птоломеевата система заменена от Коперниковата система. Джордано Бруно, прехода между двете схващания. Нютон и Бъркли; тяхното становище по отношение на понятията за време, пространство и пр., и по отношение на смятането с безкрайно малките величини.
към текста >>

35. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_326 Раждането на естествените науки

И когато на свой ред повтаря пътя следван от мисълта на Коперник, който път той така величествено описва, той не прави това както самият Коперник или както Галилей или Кеплер или даже Нютон.
И когато на свой ред повтаря пътя следван от мисълта на Коперник, който път той така величествено описва, той не прави това както самият Коперник или както Галилей или Кеплер или даже Нютон. Той се старае по маниера на древните да направи да оживее в него действителността, както един вид да възстанови в себе си живота на Космоса. Но за да може човек да участвува в живота на Космоса както са вършели това древните, би трябвало, както видяхме, математиките да бъдат една форма на мистиката, една вътрешна опитност. А за това беше твърде късно в епохата на Джордано Бруно. Ето защо това участие в живота на Космоса приема в него само една поетическа форма. Това придава на неговите съчинения един съвсем специален колорит.
към текста >>

У Нютон ние виждаме математиките, математическата мисъл да се явява изцяло изолирана от човешкото същество, в чисто състояние.
Коперник се е постарал особено да схваща света на звездите според отвлечената математическа схема. У Нютон ние виждаме математиките, математическата мисъл да се явява изцяло изолирана от човешкото същество, в чисто състояние.
към текста >>

Нютон е почти първият, който е пристъпил към изучаването на природата чрез отвлечената математическа мисъл; в това отношение той е един вид наследник на Коперник и истински основател на модерните научни методи.
Когато говорим за една историческа личност, трябва винаги да се придържаме към съществените черти; въпреки това, нека ми бъде позволено да разгледам тук подробно точки. Нютон е почти първият, който е пристъпил към изучаването на природата чрез отвлечената математическа мисъл; в това отношение той е един вид наследник на Коперник и истински основател на модерните научни методи.
към текста >>

Интересно е да наблюдаваме, как в епохата на Нютон и след него цивилизованото човечество прави усилия да се приспособи към това огромно преобразуване на мисълта.
Интересно е да наблюдаваме, как в епохата на Нютон и след него цивилизованото човечество прави усилия да се приспособи към това огромно преобразуване на мисълта. То успява да направи това не без трудности, както ни показва проучването на някои особени случаи.
към текста >>

Да вземем например Нютон.
Да вземем например Нютон. Той прави усилия да приспособи своята система за природата към отвлечените математики, които не държат сметка за човека, за човешкото същество; той предполага за познатите понятията за време, пространство, място, движение. В своята книга "Математически принципи на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава.
към текста >>

Всъщност Нютон не знае, защо той взема като изходна точка тези понятия за място, време, пространство, движение, без да ги обяснява, докато във всичко, което следва, той държи да обяснява всичко, да уточнява всичко.
Обаче хората не винаги имат пълно съзнание за това, което казват. Това е нещо твърде рядко, даже при великите духове. Всъщност Нютон не знае, защо той взема като изходна точка тези понятия за място, време, пространство, движение, без да ги обяснява, докато във всичко, което следва, той държи да обяснява всичко, да уточнява всичко.
към текста >>

Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен философ на тази епоха на борба, когато се раждаше модерната научна мисъл.
Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен философ на тази епоха на борба, когато се раждаше модерната научна мисъл. Общо взето, малко съгласен с Нютон, както ще видим по-нататък, той е все пак доволен, виждайки как Нютон взема за основа на неговите научни и математически размишления понятията за място, време, пространство и движение, без да ги е определил. Да, казва Бъркли, именно така трябва да се постъпи. Тези понятия трябва да се вземат такива, каквито ги притежава и най-простият човек, защото там поне те са винаги ясни; у човека от улицата те са бистри, докато у философа или метафизика те са винаги замъглени, разбъркани.
към текста >>

Общо взето, малко съгласен с Нютон, както ще видим по-нататък, той е все пак доволен, виждайки как Нютон взема за основа на неговите научни и математически размишления понятията за място, време, пространство и движение, без да ги е определил.
Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен философ на тази епоха на борба, когато се раждаше модерната научна мисъл. Общо взето, малко съгласен с Нютон, както ще видим по-нататък, той е все пак доволен, виждайки как Нютон взема за основа на неговите научни и математически размишления понятията за място, време, пространство и движение, без да ги е определил. Да, казва Бъркли, именно така трябва да се постъпи. Тези понятия трябва да се вземат такива, каквито ги притежава и най-простият човек, защото там поне те са винаги ясни; у човека от улицата те са бистри, докато у философа или метафизика те са винаги замъглени, разбъркани.
към текста >>

Акробациите на мисълта у Нютон започват едва тогава, когато той си служи с тях, за да обясни света.
Наистина безполезно е да се размишлява върху понятия, които изискват да бъдат изживени вътрешно; човек трябва да ги чувствува непосредствено. Акробациите на мисълта у Нютон започват едва тогава, когато той си служи с тях, за да обясни света. Защото тогава той буквално жонглира с тях. Казвайки това, аз съвсем не искам да го подценявам; напротив исках сега да характеризирам това, което съществува като живо в неговия дух.
към текста >>

Едно от понятията използувани по този начин от Нютон е това за пространството; и той върши това от начало в смисъла, в който го взема човекът от улицата.
Едно от понятията използувани по този начин от Нютон е това за пространството; и той върши това от начало в смисъла, в който го взема човекът от улицата. И тук още има един остатък от вътрешната опитност. Пространството на Декарт произвежда у този, който иска да си го представи, да проникне в него със своята мисъл, един вид водовъртеж, един вид "въртоглавие". Това пространство, чийто център може да бъде поставен по воля където и да е, има нещо мъгляво, неопределено. Без съмнение, можем да спорим много остроумно, за да знаем, дали то е безкрайно или не; без разбира се от това да се получи нещо особено. Докато едно живо, човешко чувство на пространството малко се интересува от крайното или безкрайното което впрочем няма никакво значение в едно наистина живо схващане на света.
към текста >>

Можем следователно да кажем, че Нютон взема чисто и просто идеята за пространството такава, каквато я намира.
Можем следователно да кажем, че Нютон взема чисто и просто идеята за пространството такава, каквато я намира. След това той започва да прилага своите изчисления, своите математически формули. В неговата епоха, математиките, геометрията, са вече отвлечени науки, изолирани от човека; когато чрез тях прониква в областта на природата, той внася там един отвлечен елемент. Той изолира напълно природните явления от човека. За първи път с нютоновата физика ние имаме един възглед за природата, от който е изключен човекът, нещо, което никога не ще намерим в предишните епохи.
към текста >>

За първи път с нютоновата физика ние имаме един възглед за природата, от който е изключен човекът, нещо, което никога не ще намерим в предишните епохи.
Можем следователно да кажем, че Нютон взема чисто и просто идеята за пространството такава, каквато я намира. След това той започва да прилага своите изчисления, своите математически формули. В неговата епоха, математиките, геометрията, са вече отвлечени науки, изолирани от човека; когато чрез тях прониква в областта на природата, той внася там един отвлечен елемент. Той изолира напълно природните явления от човека. За първи път с нютоновата физика ние имаме един възглед за природата, от който е изключен човекът, нещо, което никога не ще намерим в предишните епохи.
към текста >>

В този дух Нютон си служи с тях, за да проучи пространството.
Днес математиките игнорират човека. И човекът е забравил, че ги е получил от Бога. В този дух Нютон си служи с тях, за да проучи пространството. В своята книга "Математически принципи на натурфилософията", той си служи с тези отвлечени математики, с едно произволно определено пространство, което впрочем не дефинира, защото има смътното чувство, че тогава ще се изгуби в него. Той взема понятието за пространство в неговата обикновена, текуща форма, но след това с помощта на математиките го обработва така, че накрая то няма нищо общо с истинските закони на пространството. И така започва той да говори за принципите, за началата на природата. Въпреки това, ако проучим по задълбочено неговите съчинения, виждаме след известно време, че неговото собствено схващане за пространството му създава неудобство.
към текста >>

Нютон е отделил напълно природата и пространството от човека, който има чувството за това пространство; но това му тежи.
Това е един извънредно интересен израз. Онзи, който първи напълно математизира пространството, разделя го окончателно от човешкото същество, стига въпреки това до там да го определи като "sensorium" на Бога , като един вид мозъчно схващане, което Бог си е образувал. Нютон е отделил напълно природата и пространството от човека, който има чувството за това пространство; но това му тежи. Това пространство, в което човек чувствуваше навсякъде да живее Бог, той го отразява от човека. Но чрез това се отразява и връзката между природата и Бога. Пространството съществува вече само вън от човешката душа, във външния свят, там, където са математиките. По-късно Нютон нарича това пространство "Sensorium Del". Но той е, кой то пръв го беше отделил от човека, правейки го чуждо на духа на Бога.
към текста >>

По-късно Нютон нарича това пространство "Sensorium Del".
Онзи, който първи напълно математизира пространството, разделя го окончателно от човешкото същество, стига въпреки това до там да го определи като "sensorium" на Бога , като един вид мозъчно схващане, което Бог си е образувал. Нютон е отделил напълно природата и пространството от човека, който има чувството за това пространство; но това му тежи. Това пространство, в което човек чувствуваше навсякъде да живее Бог, той го отразява от човека. Но чрез това се отразява и връзката между природата и Бога. Пространството съществува вече само вън от човешката душа, във външния свят, там, където са математиките. По-късно Нютон нарича това пространство "Sensorium Del". Но той е, кой то пръв го беше отделил от човека, правейки го чуждо на духа на Бога. Но едно още упорито чувство му пречи да остави това пространство така празно, поради което му възвръща Бога, обаче по един конвенционален начин.
към текста >>

Лесно може да се разбере, че един Гьоте не можеше никак да споделя идеите на Нютон.
Лесно може да се разбере, че един Гьоте не можеше никак да споделя идеите на Нютон. Противоположността на тези два духа се явява особено силно в теория на цветовете от Гьоте. Но самият начин, по който постъпва Нютон; да откъсне Бога от човека, е противен на чувството на Гьоте.
към текста >>

Но самият начин, по който постъпва Нютон; да откъсне Бога от човека, е противен на чувството на Гьоте.
Лесно може да се разбере, че един Гьоте не можеше никак да споделя идеите на Нютон. Противоположността на тези два духа се явява особено силно в теория на цветовете от Гьоте. Но самият начин, по който постъпва Нютон; да откъсне Бога от човека, е противен на чувството на Гьоте.
към текста >>

Той е точно противоположното на Нютон.
Гьоте чувствуваше по инстинкт, че човек трябва да има живата опитност за Космоса, че вселената и нейните три измерения са само едно продължение навън на човешката душа. Той е точно противоположното на Нютон.
към текста >>

Бъркли, който живя по-късно от Нютон, но който още принадлежи на периода на борбите, които се разиграха около раждащата се научна мисъл, Бъркли, както видяхме, е напълно съгласен с Нютон, когато този последният взема идеите за пространство, място, време, движение, в техния обикновен смисъл; напротив, новите теории, и особено начинът, по който ще бъдат изтълкувани природните явления, не го задоволяват никак.
Бъркли, който живя по-късно от Нютон, но който още принадлежи на периода на борбите, които се разиграха около раждащата се научна мисъл, Бъркли, както видяхме, е напълно съгласен с Нютон, когато този последният взема идеите за пространство, място, време, движение, в техния обикновен смисъл; напротив, новите теории, и особено начинът, по който ще бъдат изтълкувани природните явления, не го задоволяват никак. Защото той схваща ясно, че човешкото същество, изолирано напълно от природата, не може вече да има за нея едно живо чувство, вътрешната опитност, и че да се вярва противното, значи да се залъгваме.
към текста >>

От тази гледна точка той се противопоставя на математиките, както ги схваща Нютон и Лайбниц, т.е.
От тази гледна точка той се противопоставя на математиките, както ги схваща Нютон и Лайбниц, т.е. на диференциалното и интегрално изчисление.
към текста >>

Това тържество трая докато теориите на относителността дойдоха да свалят от престола нютоновите идеи.
Нашето време още прибира плодовете на това ново познание. Ние присъствуваме на тържеството на научната мисъл, която плашеше Бъркли. Това тържество трая докато теориите на относителността дойдоха да свалят от престола нютоновите идеи. Защото мненията на Гьоте не можаха да си пробият път; за да разберем добре теориите, които се наложиха, трябва да съзрем страха, който обхвана някои духове, които не бяха изгубили всякакъв жив допир с миналото, или с впечатленията сродни с чувството от миналото.
към текста >>

Напротив, от самото начало Нютон постъпва като математик.
Напротив, от самото начало Нютон постъпва като математик. Все пак това е мъчително за него и ето защо, отделяйки пространството от човека, той прави от него още едно "Sensorium Dei".
към текста >>

Обаче модерната наука завладява напълно тази област, която Джордано Бруно искаше да поетизира, в която самият Нютон не се чувствуваше напълно удобно и в която Бъркли отказа да проникне.
Обаче модерната наука завладява напълно тази област, която Джордано Бруно искаше да поетизира, в която самият Нютон не се чувствуваше напълно удобно и в която Бъркли отказа да проникне.
към текста >>

36. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей.
Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои планети. Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност. Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го. По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда. Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство. Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей. Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела. Колкото тялото, което е привлича, е по-голямо, толкова неговата привличаща сила е по-голяма. Колкото то е по-отдалечено, толкова повече тази сила намалява, ставайки четири пъти по-малка, ако разстоянието се удвоява, девет пъти, ако то се утроява и т.н.
към текста >>

У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество.
Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество. У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество. Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си представят, че действуват определени сили. Те не виждат тези сили, а трябва да ги прибавят. Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че съществуването на тази предположена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия.
към текста >>

Следователно, под влиянието на Нютон отвлечените теории на физиката са станали всеобщи до такава степен, че са били приложени към цялата вселена.
Следователно, под влиянието на Нютон отвлечените теории на физиката са станали всеобщи до такава степен, че са били приложени към цялата вселена. Накратко, проявява се по този начин един стремеж да се забрави напълно всяка опитност изживяна във вътрешността на физическото тяло и да се пренесе в пространството, самото то откъснато от вътрешния живот на човека, всичко, което в миналото е било свързано с неговото същество. Това е едно непрестанно усилие да се изолира напълно човекът от външния свят.
към текста >>

Докато Нютон още притежаваше сигурността за абсолютното движение, днес много хора си блъскат главите, за да констатират в крайна сметка, че познанието на движението е било изгубено същевременно с вътрешната опитност и вътрешното чувство за движението.
Докато Нютон още притежаваше сигурността за абсолютното движение, днес много хора си блъскат главите, за да констатират в крайна сметка, че познанието на движението е било изгубено същевременно с вътрешната опитност и вътрешното чувство за движението. Тази е основата на теорията на относителността, пред назначена да обърне теориите на Нютон. Тази теория на относителността идва в предвидения час от съдбата. Тя трябваше да се яви в нашата епоха. защото за да се излезе от безизходицата, в която тя ни води, за да разберем наистина, що е движението или почивката, човек трябва да участвува сам в тях. Когато човек не ги живее вече вътрешно, движение и почивка не са вече по отношение едно на друго освен относителни понятия.
към текста >>

Тази е основата на теорията на относителността, пред назначена да обърне теориите на Нютон.
Докато Нютон още притежаваше сигурността за абсолютното движение, днес много хора си блъскат главите, за да констатират в крайна сметка, че познанието на движението е било изгубено същевременно с вътрешната опитност и вътрешното чувство за движението. Тази е основата на теорията на относителността, пред назначена да обърне теориите на Нютон. Тази теория на относителността идва в предвидения час от съдбата. Тя трябваше да се яви в нашата епоха. защото за да се излезе от безизходицата, в която тя ни води, за да разберем наистина, що е движението или почивката, човек трябва да участвува сам в тях. Когато човек не ги живее вече вътрешно, движение и почивка не са вече по отношение едно на друго освен относителни понятия.
към текста >>

37. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон.
Въздействие на цветовете върху човешкия организъм. Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета. Как древните скотовъдни народи са създали науката за звездите.
към текста >>

За Крукс и Нютон.
За книгата на Меринг «Легендата за Лесинг». Статията на Лесинг «Възпитание на човешкия род». За Крукс и Нютон. Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен живот. Въздействие на опиума; при незначителна употреба на опиум се оказва въздействие върху етерното тяло, върху жизненото начало. При употреба на значително количество опиум въздействие се оказва върху астралното тяло; привикването към опиум, редовната му употреба разрушава «аза». Обучението на писане и четене. Съзнателното мислене и спомнянето.
към текста >>

38. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

И един от тях, който измислил особено изтънчена теория за цвета, е бил англичанинът Нютон[2].
Виждате ли, такива напълно естествени възгледи хората винаги са имали, докато не станали прекалено «умни». Такива възгледи, че светлината през тъмнина е червена, а тъмнината през светлина - синя, са имали още древните в Азия, когато още са били достатъчно разумни, както ви описах това последния път. Древните гърци също още са имали подобни възгледи. Тези възгледи са се задържали в течение на цялото средновековие, докато хората не станали «умни», тоест до XIV, XV, XVI, XVII столетие. Когато хората поумнели, те престанали да се ориентират в природните явления като такива, а започнали да измислят всевъзможни, създавани по изкуствен начин теории. И един от тях, който измислил особено изтънчена теория за цвета, е бил англичанинът Нютон[2]. Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов. Има седем цвята, които виждаме в дъгата един след друг (изобразява го на рисунката). Ако гледате дъгата, можете без усилие да различите тези седем цвята.
към текста >>

Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов.
Такива възгледи, че светлината през тъмнина е червена, а тъмнината през светлина - синя, са имали още древните в Азия, когато още са били достатъчно разумни, както ви описах това последния път. Древните гърци също още са имали подобни възгледи. Тези възгледи са се задържали в течение на цялото средновековие, докато хората не станали «умни», тоест до XIV, XV, XVI, XVII столетие. Когато хората поумнели, те престанали да се ориентират в природните явления като такива, а започнали да измислят всевъзможни, създавани по изкуствен начин теории. И един от тях, който измислил особено изтънчена теория за цвета, е бил англичанинът Нютон[2]. Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов. Има седем цвята, които виждаме в дъгата един след друг (изобразява го на рисунката). Ако гледате дъгата, можете без усилие да различите тези седем цвята.
към текста >>

Нютон направил изкуствена дъга; той затъмнил своята стая, закрил прозорците с черна хартия и направил в хартията малка дупка.
Нютон направил изкуствена дъга; той затъмнил своята стая, закрил прозорците с черна хартия и направил в хартията малка дупка. Така той получил съвсем малък лъч светлина. На пътя на този лъч той поставил така наречената призма, парче стъкло, което изглежда ето така, тристенно парче стъкло, а след него разположил екран.
към текста >>

Как разсъждавал Нютон?
И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран. Тук също се появявала дъга; появявали се червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов цвят. Как разсъждавал Нютон? Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата. Следователно тези седем цвята вече присъстват в самата бяла светлина и аз трябва само да ги извлека оттам. Виждате ли, това, разбира се, е най-простото обяснение. Обяснението е основано на твърдението: това, което аз извличам навън, вече се е намирало вътре.
към текста >>

Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата.
И така, той използвал прозорец с дупка, малък лъч светлина, призма и отзад екран. Тук също се появявала дъга; появявали се червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов цвят. Как разсъждавал Нютон? Нютон си казал: тук идва бяла светлина, а с помощта на призмата аз получавам седемте цвята на дъгата. Следователно тези седем цвята вече присъстват в самата бяла светлина и аз трябва само да ги извлека оттам. Виждате ли, това, разбира се, е най-простото обяснение. Обяснението е основано на твърдението: това, което аз извличам навън, вече се е намирало вътре.
към текста >>

И така, Нютон казал: Слънцето съдържа всички цветове, ние само трябва да ги извлечем.
Ако трябва да се обясни как възниква човекът, казвали: той вече се намира в яйцеклетката на майката и трябва само да се развие от тази яйцеклетка. Това е ловко обяснение, при което се казва така... (пропуск в текста). Както виждате, тук не всичко е наред. Обяснявайки, ние трябва да прибегнем до мировото пространство като цяло, защото именно то формира и развива яйцеклетката от организма на майката. Обаче естествознанието търси причината вътре... (пропуск в текста). И така, Нютон казал: Слънцето съдържа всички цветове, ние само трябва да ги извлечем.
към текста >>

Така е разсъждавал за цветовете и Нютон.
Всичко се свежда до това, че трябва да се създаде истинска физика; тогава ще може да се види, както в случая с призмата, от едната страна светлината през тъмнина, а от другата - тъмнина през светлината. Но за тези хора това е твърде неудобно. Те предпочитат такива разсъждения: всичко вече се намира вътре в светлината, трябва само да се извлече навън, да се прояви. Така би могло да се каже; някога е имало огромно яйце, в него се е съдържал целият свят, трябвало е само да се изкара оттам! Така е разсъждавал за цветовете и Нютон. Обаче всъщност тайните на цветовете могат да се разберат само тогава, когато правилно се разбират утринната заря и синевата на небето.
към текста >>

Докато новата наука е възникнала в кръга на просветени хора, сред такива просветени хора, какъвто е бил например Нютон.
Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покорност и смирение. Ако, да кажем, горе в олтара се намират свещеници в сини или черни одежди, а долу седят хората, при вида на тези сини одежди не става разрушаване на очните нерви и това се съпровожда от чувство на удоволствие. Това, собствено, е разчетено за доброто, доволно настроение на хората. Само не си мислете, че това никому не е известно! Там все още се пази древната наука. Докато новата наука е възникнала в кръга на просветени хора, сред такива просветени хора, какъвто е бил например Нютон.
към текста >>

Това не бих могъл да направя на основата на теорията на Нютон, който твърди: цветовете вече се съдържат в слънчевата светлина, аз само трябва да ги извлека навън.
Благодарение на провежданите по такъв начин изследвания аз получавам боя от растение. Това не бих могъл да направя на основата на теорията на Нютон, който твърди: цветовете вече се съдържат в слънчевата светлина, аз само трябва да ги извлека навън. Но такава методика е пригодна само при извличането на пари от портмонето. Всичко, което харча на ден, трябва утре да го попълня в портмонето си. Напълно разумни хора си представят светлината във вид на някакво портмоне, вътре в което се намира всичко. Всъщност това не е така.
към текста >>

Виждате ли, това, което ви разказах, напълно се съгласува със здравия човешки разсъдък, докато цялата история (според Нютон - бел.
Виждате ли, това, което ви разказах, напълно се съгласува със здравия човешки разсъдък, докато цялата история (според Нютон - бел. пр.) с дъгата, с червеното, оранжевото, жълтото, зеленото, синьото, индиговото и виолетовото по същество не съответства на действителността.
към текста >>

Обаче чисто исторически работата е била така, че във времето на Гьоте всички хора без изключение са вярвали в учението на Нютон; Слънцето - това е нещо като огромна раница, в която са сгушени така наречените седем цвята.
Обаче чисто исторически работата е била така, че във времето на Гьоте всички хора без изключение са вярвали в учението на Нютон; Слънцето - това е нещо като огромна раница, в която са сгушени така наречените седем цвята. Трябва само да ги погъделичкаш и те ще излязат навън, ще се появят. В това са вярвали всички хора. На това са учили, пък и днес още учат.
към текста >>

Ето защо в университета в Йена той доставил апаратура, с помощта на която се провеждало доказателството (на теорията на Нютон), доставил призма и други прибори.
Гьоте не е вярвал веднага на всичко, той е искал отначало да се убеди в това, на което са учили навсякъде. Хората обикновено казват: ние не вярваме на авторитети. Но когато работа опре до това, да се вярва или не на преподавателя зад катедрата, хората днес се доверяват именно на авторитета, те вярват на всичко, което им се преподава. Гьоте не е искал да вярва на каквото и да било априорно, без изследвания. Ето защо в университета в Йена той доставил апаратура, с помощта на която се провеждало доказателството (на теорията на Нютон), доставил призма и други прибори. Той си мислил: сега ще направя същото, което са правили професорите, и ще видя как стои работата.
към текста >>

В настояще време у нас е прието физическото учение за цветовете (според Нютон) с тази «раница», от която се появяват седемте цвята.
В настояще време у нас е прието физическото учение за цветовете (според Нютон) с тази «раница», от която се появяват седемте цвята. Това учение се преподава навсякъде. Освен това съществува Гьотевото учение за цветовете, което пра-вилно разбира и синевата на небето, и утринната или вечерна заря, както току-що ви обясних това.
към текста >>

Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте[5].
Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте[5]. Някои хора отначало не забелязват тези разлики; тези хора се вслушват само във физиците. Те изучават учението за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите. Би могло много умно да се описва как червеното, оранжевото, жълтото, зеленото и т.н. се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства!
към текста >>

Те изучават учението за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите.
Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте[5]. Някои хора отначало не забелязват тези разлики; тези хора се вслушват само във физиците. Те изучават учението за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите. Би могло много умно да се описва как червеното, оранжевото, жълтото, зеленото и т.н. се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства! Обаче за това даже не се мисли... (пропуск в текста). Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение.
към текста >>

Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение.
Те изучават учението за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите. Би могло много умно да се описва как червеното, оранжевото, жълтото, зеленото и т.н. се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства! Обаче за това даже не се мисли... (пропуск в текста). Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение. Ако се гледа през дъжда от тази страна, в този случай през осветения от Слънцето дъжд се вижда тъмното, вижда се от тази страна синята зона на дъгата. Но освен това, той гледа и от тази страна (на дъжда), пред плоскостта (на дъжда), тук той вижда светлината през тъмното; така че от тази страна той вижда червеното. Следователно цялото явление може да се обясни на основата на един принцип: светлината през тъмнина се вижда червена, мракът през светлина се вижда син.
към текста >>

Докато Нютоновото учение за цветовете, учението на физиците, художникът не може да използва на практика.
Този, който иска да рисува, трябва да ги обедини. Той не трябва в своите познания да се ограничава със сведения от рода: тук имаме работа с някаква «раница», където се намират всички цветове - такава «раница» не съществува никъде, - не, художникът трябва от живи растения или други живи субстанции да приготви своите бои, тези бои трябва по правилен начин да се смесят; художникът трябва... (пропуск в текста). Положението на нещата в настояще време е такова, че на художника му се налага да се замисля над това; има художници, които не се замислят над това и които просто си купуват готови бои. Но художниците, които се замислят над проблема, как да получат боята, как да си я приготвят сами, казват: Гьотевото учение за цветовете може да се използва на практика. То дава нещо. Докато Нютоновото учение за цветовете, учението на физиците, художникът не може да използва на практика. - И така, публиката, ценителите на живописта не свеждат заедно живописта и физическата теория за цветовете, но на художника му се налага да прави това! И художникът отдава предпочитание на теорията за цветовете на Гьоте. Художникът казва: Боже мой, нас съвсем не ни интересува физиката; това, което те говорят, касае само тяхната собствена проблематика. Нека да правят каквото искат. Ние се придържаме към древната теория за цветовете, на нас ни подхожда теорията за цветовете на Гьоте.
към текста >>

Изправяйки се срещу Нютоновата теория и цялата съвременна физика, Гьоте се е ръководил от стремежа да защити истината.
Така тази проблематика днес увисва между това, което е написано за цветовете в книгите, и това, което е в действителност. Изправяйки се срещу Нютоновата теория и цялата съвременна физика, Гьоте се е ръководил от стремежа да защити истината. Не можеш истински да разбереш природата, без да прибегнеш до теорията за цветовете според Гьоте. Ето защо напълно естествено е, че в Гьотеанума защитават Гьотевото учение за цветовете. Но ако човек не се ограничава в чисто религиозната или нравствена сфера, а смее да посяга и на отделните дисциплини от физиката, той предизвиква върху себе си хули от страна на самите физици.
към текста >>

Но да постигнете такова разбиране вие ще успеете само с помощта на теорията на цветовете на Гьоте, доколкото последната по прост и естествен начин се съгласува с природата; вие никога не ще успеете да достигнете такова разбиране на основата на Нютоновата теория на цветовете, тя носи абстрактен, измислен характер, тя не се съгласува с природата и не може да обясни най-простите феномени, такива, като синевата на небето, вечерната и утринната заря.
Така тясно трябва да си взаимодейства всичко. Разбирането на здравето и болестта може да бъде постигнато даже с помощта на теорията на цветовете. Но да постигнете такова разбиране вие ще успеете само с помощта на теорията на цветовете на Гьоте, доколкото последната по прост и естествен начин се съгласува с природата; вие никога не ще успеете да достигнете такова разбиране на основата на Нютоновата теория на цветовете, тя носи абстрактен, измислен характер, тя не се съгласува с природата и не може да обясни най-простите феномени, такива, като синевата на небето, вечерната и утринната заря.
към текста >>

[2] Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном.
[2] Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р. Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>

Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р.
[2] Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р. Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>

[5] Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски.
[5] Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките ѝ проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя – понеже стоим между Слънцето и капката – трябва да се върне назад, следователно да се отрази».
към текста >>

39. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Навсякъде ще чуете - вече съм ви разказвал за това, като говорех за цвета, - че естествениците смятат Нютон за най-великия естествоизпитател на всички времена.
А ето още един пример. Навсякъде ще чуете - вече съм ви разказвал за това, като говорех за цвета, - че естествениците смятат Нютон за най-великия естествоизпитател на всички времена. Той не е бил такъв, но те смятат така. Но даже тук им се налага да се сконфузват, да се смущават. Защото Нютон, когото тези хора разглеждат като най-велик учен-естествоизпитател, написал книга за това, което стои в последния раздел на «Новия Завет», книгата за Апокалипсиса! Пак конфузия!
към текста >>

Защото Нютон, когото тези хора разглеждат като най-велик учен-естествоизпитател, написал книга за това, което стои в последния раздел на «Новия Завет», книгата за Апокалипсиса!
А ето още един пример. Навсякъде ще чуете - вече съм ви разказвал за това, като говорех за цвета, - че естествениците смятат Нютон за най-великия естествоизпитател на всички времена. Той не е бил такъв, но те смятат така. Но даже тук им се налага да се сконфузват, да се смущават. Защото Нютон, когото тези хора разглеждат като най-велик учен-естествоизпитател, написал книга за това, което стои в последния раздел на «Новия Завет», книгата за Апокалипсиса! Пак конфузия!
към текста >>

40. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

8. Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном.
8. Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р. Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>

Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р.
8. Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р. Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>

11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски.
11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя - понеже стоим между Слънцето и капката - трябва да се върне назад, следователно да се отрази».
към текста >>

41. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Английският физик Нютон, за когото също вече съм ви разказвал, е казвал просто: телата се привличат едно към друго, едното тяло привлича другото.
Английският физик Нютон, за когото също вече съм ви разказвал, е казвал просто: телата се привличат едно към друго, едното тяло привлича другото. Този възглед не е чисто материалистически, тъй като едно е, когато човек хване нещо и го притегли, и друго, ако това става без посредничеството на материята. С материалистическите възгледи не можеше удовлетворяващо да се свърже фактът на привличането между Земята и Луната. Но по времето на моята младост материализмът се намираше в разцвет. Тук може да се каже, че самият той изсушава човека, прави го посърнал, но можем да констатираме и това, че той разцъфтяваше. Тогава хората казваха така: не е истина, Земята не може да привлича Луната, защото тя няма ръце, за да я привлече.
към текста >>

НАГОРЕ

0.97207593917847