Търсене в текстове за 'Нос'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 68 резултата от 39 текста с която и да е от думите за : 'Нос'.

1. 01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ GA_25 Философия, космология, религия

Построяването на Гьотеанума, започнато през 1913 година от членовете на Антропософското общество дошли от всички страни, продължаваше само с много големи трудности от онези от "неутралните страни", които можаха да останат на територията на Швейцария.
Но то се дължи на обстоятелствата, при които този курс се е родил и чийто произход ние ще обясним. Намираме се в 1922 година. Първата световна война е завършила. Приятелите и учениците на Рудолф Щайнер отново свързват контактите, които така дълбоко са им липсвали през време на мрачните години, когато границите бяха затворени. Постепенно с разкриване на възможностите, те хващат пътя за Дорнах. Построяването на Гьотеанума, започнато през 1913 година от членовете на Антропософското общество дошли от всички страни, продължаваше само с много големи трудности от онези от "неутралните страни", които можаха да останат на територията на Швейцария. От 1920 година и въпреки безредиците от войната в различни страни, там бе изнесен първият университетски курс. Словата за неговото откриване, които прозвучаха в този паметник от устата на Рудолф Щайнер, бяха произнесени за неговото освещаване като свободен Университет, който имаше за цел: да съедини отново; Науката, Изкуството, Религията
към текста >>

"Успехът на Великите Посветени" бе за мен един признак, че можеше да се започне открито да се говори за действителностите на духа, казваше той говорейки за първите стъпки на своето учение.
Още от първия ден, когато се срещнаха в Париж през 1906 година, Шуре заяви, че признава в лицето на Рудолф Щайнер истинския притежател на вечната Мъдрост на нашата епоха. Той стана негов ученик. В школата на един такъв учител неговите възгледи върху развитието на човечеството се разшириха, той доби едно по-ясно съзнание за великите течения на историята, особено на течението, с което винаги се чувстваше свързан, това на западния християнски езотеризъм. От своя страна Рудолф Щайнер ценеше високо автора на "Великите Посветени"; той му преписа ролята, че първи в неговата епоха, в началото на 19-ти век, Едуар Шуре е имал интуитивното прозрение за общата основа на религиите и по този начин е подготвил пътя на антропософията. "Успехът на Великите Посветени" бе за мен един признак, че можеше да се започне открито да се говори за действителностите на духа, казваше той говорейки за първите стъпки на своето учение. Как можаха да бъдат разклатени връзките завързани така дълбоко чрез повърхностни сътресения? Можем да си обясним това само, ако вземем предвид горещия темперамент на Шуре и неудържимия емоционален шок, който при сблъскването на двете противникови войски, засегна в него струната на елзаски патриот страстен франкофил. Иначе същността на връзката в дълбочините не бе разклатена, но през годините на войната една сянка плуваше над Шуре и го затъмни. Близо до него много приятели страдаха от това и още при завършване на враждебните действия между Германия и Франция се намесиха деликатно, за да бъде заличено от съдбата на Шуре това злополучно скъсване. Отстрана на Рудолф Щайнер нищо от отношението му към Едуард Шуре не бе изменено; обаче Шуре трябваше да се отрече от своите избухвания през есента на 1914 година.
към текста >>

Как можаха да бъдат разклатени връзките завързани така дълбоко чрез повърхностни сътресения?
Още от първия ден, когато се срещнаха в Париж през 1906 година, Шуре заяви, че признава в лицето на Рудолф Щайнер истинския притежател на вечната Мъдрост на нашата епоха. Той стана негов ученик. В школата на един такъв учител неговите възгледи върху развитието на човечеството се разшириха, той доби едно по-ясно съзнание за великите течения на историята, особено на течението, с което винаги се чувстваше свързан, това на западния християнски езотеризъм. От своя страна Рудолф Щайнер ценеше високо автора на "Великите Посветени"; той му преписа ролята, че първи в неговата епоха, в началото на 19-ти век, Едуар Шуре е имал интуитивното прозрение за общата основа на религиите и по този начин е подготвил пътя на антропософията. "Успехът на Великите Посветени" бе за мен един признак, че можеше да се започне открито да се говори за действителностите на духа, казваше той говорейки за първите стъпки на своето учение. Как можаха да бъдат разклатени връзките завързани така дълбоко чрез повърхностни сътресения? Можем да си обясним това само, ако вземем предвид горещия темперамент на Шуре и неудържимия емоционален шок, който при сблъскването на двете противникови войски, засегна в него струната на елзаски патриот страстен франкофил. Иначе същността на връзката в дълбочините не бе разклатена, но през годините на войната една сянка плуваше над Шуре и го затъмни. Близо до него много приятели страдаха от това и още при завършване на враждебните действия между Германия и Франция се намесиха деликатно, за да бъде заличено от съдбата на Шуре това злополучно скъсване. Отстрана на Рудолф Щайнер нищо от отношението му към Едуард Шуре не бе изменено; обаче Шуре трябваше да се отрече от своите избухвания през есента на 1914 година.
към текста >>

Иначе същността на връзката в дълбочините не бе разклатена, но през годините на войната една сянка плуваше над Шуре и го затъмни.
В школата на един такъв учител неговите възгледи върху развитието на човечеството се разшириха, той доби едно по-ясно съзнание за великите течения на историята, особено на течението, с което винаги се чувстваше свързан, това на западния християнски езотеризъм. От своя страна Рудолф Щайнер ценеше високо автора на "Великите Посветени"; той му преписа ролята, че първи в неговата епоха, в началото на 19-ти век, Едуар Шуре е имал интуитивното прозрение за общата основа на религиите и по този начин е подготвил пътя на антропософията. "Успехът на Великите Посветени" бе за мен един признак, че можеше да се започне открито да се говори за действителностите на духа, казваше той говорейки за първите стъпки на своето учение. Как можаха да бъдат разклатени връзките завързани така дълбоко чрез повърхностни сътресения? Можем да си обясним това само, ако вземем предвид горещия темперамент на Шуре и неудържимия емоционален шок, който при сблъскването на двете противникови войски, засегна в него струната на елзаски патриот страстен франкофил. Иначе същността на връзката в дълбочините не бе разклатена, но през годините на войната една сянка плуваше над Шуре и го затъмни. Близо до него много приятели страдаха от това и още при завършване на враждебните действия между Германия и Франция се намесиха деликатно, за да бъде заличено от съдбата на Шуре това злополучно скъсване. Отстрана на Рудолф Щайнер нищо от отношението му към Едуард Шуре не бе изменено; обаче Шуре трябваше да се отрече от своите избухвания през есента на 1914 година.
към текста >>

След като дадохме тези няколко обяснения върху особените обстоятелства, които царуваха при раждането на "френския курс", остава да направим няколко забележки относно самото съдържание на сказките.
След като дадохме тези няколко обяснения върху особените обстоятелства, които царуваха при раждането на "френския курс", остава да направим няколко забележки относно самото съдържание на сказките.
към текста >>

Щайнер: да съедини върху една истинска основа на универсалност съвкупността от човешките дейности, които модерният живот разделя произволно, правейки от всяка една от тях една все повече и повече специализирана област.
Още при първия университетски курс от септември 1920 година стана явно намерението на Р. Щайнер: да съедини върху една истинска основа на универсалност съвкупността от човешките дейности, които модерният живот разделя произволно, правейки от всяка една от тях една все повече и повече специализирана област. В Гьотеанума трябваше да бъде отново съставена цялата човешка вселена. Човекът трябваше да може да осъзнае отново, че той е точката, в която ще се срещнат два свята: този на духа и този на тялото. Това цялостно виждане на човека беше истинският основен камък, върху който се издигаше университетът на Гьотеанума. Всяка човешка дейност независимо от това дали се касае за един Научен Курс или за един спектакъл по Евритмия, за един Курс за лекарите, възпитателите, икономистите или за едно представяне на "Фауст", за изваяните или рисувани форми, чийто израз беше самият паметник (сградата на Гьотеанума) намираше своето допълнение в съседните дейности. Човекът беше поставен в центъра на всяко изследване, на неговото истинско място, което пристрастията на съвременната цивилизация и създадените от нея прегради го бяха накарали да изгуби.
към текста >>

Морфологично това функционално разпределение се изразява в противоположността на главата и крайниците, свързани помежду им чрез туловището, което играе една посредническа, уравновесяваща роля.
От проучването на организма той изтъква за лекарите трите групи функции: нервна (и сетивни), двигателни (обхващащи храносмилането), и регулиращи (дихателните и кръвообращателни ритми). Морфологично това функционално разпределение се изразява в противоположността на главата и крайниците, свързани помежду им чрез туловището, което играе една посредническа, уравновесяваща роля. За възпитателите той изследва на тази основа трите главни функции на душата: мисленето, което има своя инструмент в нервната система, чувствуването свързано с ритмите на сърцето и дишането, волята, която се изразява чрез скрития динамизъм в крайниците. Това познание позволява на преподавателите да дадат на техните ученици едно обучение, което същевременно да упражнява едно формиращо влияние върху техния характер и върху тяхното физическо развитие. Той се обръща също към политиците и към икономистите, за да привлече вниманието им върху необходимостта да се съблюдава това троично естествено разпределение на човешката природа в социалното тяло, ако искаме то да бъде уравновесено. Но дали стигаме до това схващане на троичното устройство посредством педагогиката, медицината, социологията или пък чрез науката, изкуството, същественото е да имаме един сигурен и плодотворен метод да доловим самите себе си, да обхванем самите себе си и нашата изравнител на дейност в тези противоположности, за да се опознаем и да се ръководим свързано в нашето тяло, в нашата душа и в нашия дух.
към текста >>

Рудолф Щайнер силно чувства това; защото в своите сказки той полага най-големи грижи да настоява върху способностите за духовно възприемане, което трябва да развием, за да може познанието да се издигне до областите, които до сега не е изследвало.
Тази синтеза може да изглежда чиста отвлеченост дотогава, докато виждаме човешката природа само в обикновените днешни сетивни граници. Несъмнено е, че за да разберем значението, което тя може да има, трябва да схващаме духа на човека като една действителност. Рудолф Щайнер силно чувства това; защото в своите сказки той полага най-големи грижи да настоява върху способностите за духовно възприемане, което трябва да развием, за да може познанието да се издигне до областите, които до сега не е изследвало. Чрез последователно разширяване на три-те способности на душата: мислене, чувстване и воля, то трябва да стигне до трите състояния на съзнанието: имагинативно, инспиративно и интуитивно.
към текста >>

Чрез последователно разширяване на три-те способности на душата: мислене, чувстване и воля, то трябва да стигне до трите състояния на съзнанието: имагинативно, инспиративно и интуитивно.
Тази синтеза може да изглежда чиста отвлеченост дотогава, докато виждаме човешката природа само в обикновените днешни сетивни граници. Несъмнено е, че за да разберем значението, което тя може да има, трябва да схващаме духа на човека като една действителност. Рудолф Щайнер силно чувства това; защото в своите сказки той полага най-големи грижи да настоява върху способностите за духовно възприемане, което трябва да развием, за да може познанието да се издигне до областите, които до сега не е изследвало. Чрез последователно разширяване на три-те способности на душата: мислене, чувстване и воля, то трябва да стигне до трите състояния на съзнанието: имагинативно, инспиративно и интуитивно.
към текста >>

Той описва по този начин цяла една прогресия, която позволява да се премине чрез последователни преходи от света на телата в света на духа, започвайки от организма, който служи като сетивен инструмент на душевните способности и стигайки до способностите които се преобразяват, засилват се, започват да се освобождават от тялото и даже да не функционират напълно освен тогава, когато са вън от този организъм на тялото.
Когато четем резултатите, които постига тогава това засилване на съзнанието, например когато става дума за опитностите, които имаме през време на сън или след смъртта, ние сме принудени да признаем, че изчезва всякакъв изглед на отвлеченост. Имагинация, Инспирация, Интуиция продължават състоянията на съзнанието, които съвременното човечество притежава като нормални. Р. Щайнер посочва, как могат да бъдат засилени тези настоящи състояния. Той описва по този начин цяла една прогресия, която позволява да се премине чрез последователни преходи от света на телата в света на духа, започвайки от организма, който служи като сетивен инструмент на душевните способности и стигайки до способностите които се преобразяват, засилват се, започват да се освобождават от тялото и даже да не функционират напълно освен тогава, когато са вън от този организъм на тялото. Тогава те предават опитности, самото описание на които доказва, че те се намират далече над обикновените състояния на съзнанието. Тази свръхсетивна природа скрита в настоящия състав на човешкото същество, модерният човек не знае нито да я възприема, нито да я назове с име, защото тя е недостъпна за неговите сетива, както и душата беше недостъпна за хирургическото нож че на д-р Трусо. Но те се намират в пътя на бъдещето. Това бъдеще може да не е още осъществимо; но то не е невъзможно. На това бъдеще ще се разкрие в неговата цялост единството на човешката природа, това единство, което е в посоката на развитието на човечеството и което 20-ти век, в сравнение с миналите столетия, ще завиши до огромна степен благодарение на мощното усилие на синтеза, сближение и обединение.
към текста >>

2. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Констатирах, че лигавицата на моя нос беше много по-малко чувствителна отколкото по-рано.
След като в определено време настъпи явно подобрение, в което време в миналите години пациентът е бил тежко измъчван от сенната треска, същият направи едно пътуване и можа да ни съобщи от това пътуване, че се чувствува несравнимо по-добре отколкото през миналите години. През следващата година той отново направи едно пътуване от Америка до Европа по времето на сенната треска и е имал една много по-слаба проява на същата в сравнение по-рано. Повторение на лечението за тази година доведе до едно напълно поносимо състояние. За да се постигне основно излечение, то бе продължено също и през следващата година, въпреки че нямаше една истинска проява на болестта. Още една година след това пациентът описа буквално своето състояние както следва: "през пролетта на 1923 година започнах отново лечението, защото очаквах нова проява на болестта. Констатирах, че лигавицата на моя нос беше много по-малко чувствителна отколкото по-рано. Принуден бях да работя сред цъфналите треви и произвеждащите полен дървета. Също през цялото лято ходех през горещите и прашни улици. Обаче с изключение на един единствен ден през цялото лято не се явиха никакви симптоми на сенната треска; даже, имам всичкото основание, да вярвам, че единствения ден, за който споменавам, бях получил една простуда, а не някаква сенна треска. От 35 години това беше първата година, когато можех да стоя и работя невъзпрепятствуван в една такава среда, в която през миналите години преживявах истински ад. "
към текста >>

3. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста.
Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите органи на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда. Един пример ще покаже най-добре, за какво става дума. Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста. Може и да купим една т. нар. „красива кукла" с истински коси и изрисувани страни, и да я дадем на детето. Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия усет за цял живот. Основният възпитателен въпрос е съвсем друг. Ако детето има пред себе си куклата от сгъната салфетка, трябва да я допълни във фантазията си.
към текста >>

4. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Науката анатомия описва, че човекът се състои от тези и онези органи, че има черен дроб, сърце, нос за мирисане, уши за слушане, очи за виждане.
Всеки път, когато физическото тяло премине на следващата планетна степен, винаги е научавало нещо и е ставало по-съвършено. Ако разгледате човека, ще видите, че той се състои от различни органи. Хората не се замислят особено как са се появили тези органи. Науката анатомия описва, че човекът се състои от тези и онези органи, че има черен дроб, сърце, нос за мирисане, уши за слушане, очи за виждане. Тя описва органите също и по отделно. Но при това прави нещо съвсем особено, което може да се сравни само със следното. Представете си, че поставим стара маса до нова маса и съвсем просто опишем и двете маси. Едната има четири крака, горната дъска е оцветена така и така. Втората също има четири крака, горната дъска е оцветена и т. н.
към текста >>

5. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Трети е сатировият тип, където формата на ъглите на устата е друга, друг нос, очи и т. н.
Първо зевсовия тип, към който принадлежат Атина Палада и Аполон. С тях гърците характеризират собствената си раса. Има определена конфигурация на овала на очите, носа, устата. Освен това може да се наблюдава кръгът, който може да се означи като меркуриев тип. Там ушите стоят другояче, носът е съвсем друг, косата е вълниста и къдрава. Трети е сатировият тип, където формата на ъглите на устата е друга, друг нос, очи и т. н. Тези три типа ясно са разграничени в гръцката скулптура. Типът на сатѝра представя една прадревна раса, меркуриевият тип – следващата раса, а зевсовият тип – идващата след тях раса (епоха). Зевсовият тип представя петата раса (петата главна епоха).
към текста >>

6. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Той постави очилата на орловия си нос и каза: Когато забеляза учудването ми, отбеляза: < Не се нуждая от това.
99) «Друг път с Анценгрубер на разходка» ...Приказвахме за поетично творчество и поетични материали. Тогава казах, че той трябва да е живял в Горна Бавария, или най-малкото да е общувал с горнобаварските селяни. Неговите селски образи напомняха много на този вид хора. Той постави очилата на орловия си нос и каза: Когато забеляза учудването ми, отбеляза: < Не се нуждая от това. Трябва да видя някой от тях само отдалеч, да чуя няколко общи думи, да видя някой жест и вече познавам човека отвътре и отвън. – , – каза той, – «Събрани съчинения на Петър Розегер», Лайпциг, 1914–16, том 36. «Добри другари – Лични спомени на известни и характерни съвременници», стр. 145 и сл.
към текста >>

7. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Вземе ли ясновидецът картината за истински бик, или някакво четирикрако същество, той би бил като човек, чиито нос не му е приятен и който, виждайки го в огледало, се опитва да го удари с юмрук!
Формата, която съглеждаме там, е само един образ, но тя е всичко, което е нужно. Обсъждания относно нереалността на един огледален образ са без никаква стойност. Ако човек иска да знае на какво прилича в действителност, разискване на това е безсмислено. Онова, което виждаме, е разбира се само отражение, огледален образ в етерното тяло, но той ни помага да добием себе-познание, и в това лежи неговата стойност. Би възникнала грешка само ако ясновидецът повярва, че огледалният образ е друга същност, друга реалност идваща към него, ако не съзнава, че това е само картина, разкриваща вътрешната му същност. Вземе ли ясновидецът картината за истински бик, или някакво четирикрако същество, той би бил като човек, чиито нос не му е приятен и който, виждайки го в огледало, се опитва да го удари с юмрук! Нещата не трябва да се вземат за онова, което не са. Човек, който не разбира правилно огледалния образ, се поддава на халюцинации. Който счита образа за нещо, намиращо се в пространството, а не за огледален образ, какъвто е той фактически, се поддава на халюцинация. Следователно преди да започне ясновидството е важно да е била овладяна способността за схващане на истинската стойност на нещата чрез разума. Ясновидството не би трябвало да се предизвиква в никой, който е изложен на риска да взема за реалност онова, което е само отражение, или да обърква духовни реалности с реалностите на външното, физическо пространство.
към текста >>

8. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

При нея също, ако искаме, можем да открием душевно-духовното, което не може да се открие по същия начин в нейните родители, дядовци и баби, както нейният нос и сини очи.
Но където родовото приключва, за човека започва това, което обуславя неговото специално място, неговата задача в света. И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на животинско-физическото унаследяване. Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений. Това, разбира се, не се отнася само за Шилер. Това се отнася също така и за госпожа Мюлер от най-затънтеното градче. При нея също, ако искаме, можем да открием душевно-духовното, което не може да се открие по същия начин в нейните родители, дядовци и баби, както нейният нос и сини очи. Самият Гьоте казва, че има от баща си снагата и сериозното отношение към живота, а от майка си – ведрия характер и охотата да разказва. Но никой не би се опитал да доказва, че Гьоте има дарбата си от баща си и майка си, както би проследил формата и начина на живот на лъва при неговите предци. Това е посоката, която трябва да поеме психологията, ако иска да постави до научното твърдение: „Всичко живо произхожда от друго живо“ съответстващото му: „Всяко душевно нещо се обяснява от друго душевно“. Ще продължим в тази посока и ще покажем как законите на прераждането и кармата от тази гледна точка са една естественонаучна необходимост.
към текста >>

9. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Всички те ходят на два крака, всички имат една глава и нос, разположен в точно определено място на лицето, всички имат две очи и част от главата им е покрита с коса, и така нататък.
Обаче материалистическите времена се приближаваха все повече и повече. И в общочовешката еволюция по необходимост навлезе онзи елемент, който беше тясно свързан с материалистическия светоглед. Този светоглед не понася идеята, че в човека живее една по-висша индивидуалност, изобщо не допуска, че личността може да бъде проводник на едни или други духовни сили. Материалистичният поглед към човека и това е най-подчертано в наши дни ясно показва, че хората са твърде еднакви помежду си. Всички те ходят на два крака, всички имат една глава и нос, разположен в точно определено място на лицето, всички имат две очи и част от главата им е покрита с коса, и така нататък. Според материалистическия светоглед всички хора изглеждат еднакво. И защо те трябва да се вглеждат в нещо, което се намира зад този видим човешки образ? Това засяга също и онзи, който не би могъл да каже, че в сегашната си инкарнация зад него се намира някаква духовна сила, каквато можем да предположим, че съществува у другите хора. Материализмът не допуска такива неща. Ето как беше изгубено и разбирането за това, че в човека Исус от Назарет можеше да живее космическият Христос.
към текста >>

10. 2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак.
Вземете например онова, върху което обърнахме вниманието вчера. От смъртта нататък ние постепенно се освобождаваме от земните отношения, обаче в средата на живота между смъртта и едно ново раждане изживяваме космическите състояния. Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите. Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин. Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека. Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото? Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
към текста >>

11. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм.
Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл човекът е обхванат по отношение на своята глава в определена еволюция, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения. Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм. Но разбира се от само себе си отношението на развиващата се по-нататък глава към останалото тяло през време на Земната епоха никога не ще бъде това на едно търкалящо се кълбо. Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в един много, много тесен размер. В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие. От средата на Атлантската епоха насам организмът на човека вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха човекът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения. От това ще можете да направите извода, който сега обаче е правилен, защото той не е нищо друго освен изразено в думи наблюдение -, че колкото по-далече отиваме в миналото в Атлантската, в Лемурската епоха, човекът е изглеждал съществено различно от днес, даже и за неговия собствен поглед.
към текста >>

12. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Със същия успех бихте могли да изкорените това, което сте изживели през миналите инкарнации като мисловни и емоционални решения, както, ако например стоите пред огледалото и казвате: моят нос не ми харесва, искам да имам друг нос; естествено, друг нос Вие не можете да си поръчате.
Естествено, всеки може да долови това у себе си, стига да иска. Да, то наистина взема участие в разсъждението. Запитайте се дали бихте могли да промените това, което вече се намира вътре във Вас, дали бихте могли да го изкорените от себе си: запитайте се, поне веднъж си задайте този въпрос! И ако бихте могли да го изкорените от себе си, Вие бихте изкоренили в настоящата си инкарнация и всички Ваши минали опитности, в този случай просто би трябвало да заличите самите себе си. Но това е невъзможно. Със същия успех бихте могли да изкорените това, което сте изживели през миналите инкарнации като мисловни и емоционални решения, както, ако например стоите пред огледалото и казвате: моят нос не ми харесва, искам да имам друг нос; естествено, друг нос Вие не можете да си поръчате. Това е съвсем ясно. Вие не сте в състояние да заличите своето минало. Въпреки това, ако поискате да станете рано сутрин, Вие ще забележите: За тази цел винаги е необходимо едно твърдо решение. Обаче това твърдо решение действително зависи от миналите опитности, които се проявяват в сегашната инкарнация. Разбира се, то зависи и от много други неща.
към текста >>

13. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тогава историята се разказвала по съвсем друг начин, разказвала се така, че днешният заразен от ученост човек бърчи нос и отсъжда: Тия хора не са имали никаква критика, давали са вяра на всевъзможни митове и легенди; тия хора са нямали понятие какво е прецизна критика, чрез която фактите да могат да бъдат представени в тяхната истинност.
Историята обаче не винаги се е пишела така. Днес начинът, по който се е пишела по-рано, бива презиран. И страшна Карма за човечеството е, духовното да се елиминира в известен смисъл още при разглеждане на историята. Нека се върнем, да речем, направо във времето, когато в общи линии още преобладавали вижданията на Четвъртия следатлантски период. Тогава историята се разказвала по съвсем друг начин, разказвала се така, че днешният заразен от ученост човек бърчи нос и отсъжда: Тия хора не са имали никаква критика, давали са вяра на всевъзможни митове и легенди; тия хора са нямали понятие какво е прецизна критика, чрез която фактите да могат да бъдат представени в тяхната истинност. Така говори днешният историк и най-вече, разбира се,неговият подражател. Детински са се държали ония навремето, казват хората. Според днешните представи те наистина са се държали детински! Нека чуем например как била разказвана една старинна преживелица, нещо, което безброй хора все още с вижданията на Четвъртия следатлантски период са смятали за история*192. Нека днес насочим вниманието си върху един пример, за да го имаме като основа при по-нататъшните разсъждения, с които ще се заемем утре:
към текста >>

Градските съветници, сред които само един бил предпочетен, може би пооклюмали нос, на това обаче няма да отделяме специално внимание кайзерът всеки случай отвел съветника, на когото в Кьолн викали "Добрия Герхард",в друга стая и запитал: Защо те наричат Добрия Герхард?
Градските съветници, сред които само един бил предпочетен, може би пооклюмали нос, на това обаче няма да отделяме специално внимание кайзерът всеки случай отвел съветника, на когото в Кьолн викали "Добрия Герхард",в друга стая и запитал: Защо те наричат Добрия Герхард? Налагало се да постави този въпрос, понеже Ангелът му бил подсказал, че донякъде от него зависело да разбере защо на този мъж му викат "Добрия Герхард"; нали в крайна сметка с негова помощ щял да бъде оздравен. Тогава Добрия Герхард отвърнал приблизително следното: Наричат ме Добрия Герхард, защото хората са лекомислени. Не съм извършил нищо особено. Ала стореното от мен, което наистина е незначително, за което не искам да ти разказвам и няма да ти разказвам, се разчу и понеже на хората им е потребно да си измислят думи за всичко, наричат ме Добрия Герхард. Не, не, възразил кайзерът, не може да бъде толкова просто, а за мен и за цялото ми властване е извънредно важно да знам защо те викат Добрия Герхард.
към текста >>

Великомъдрите и благоразположени господа съвсем провесили нос, но душевната насока на Ото Червенобрадия изцяло се била променила.
Кайзерът, Ото Червенобрадия, го изслушал с внимание и сега вече знаел, че освен изградилите се у него виждания имало и други и че тези други виждания можели да се открият дори у един търговец от Кьолн, което му направило поразително впечатление. Върнал се той при съветниците и им рекъл: Можете да се разотидете по домовете си вече знам всичко за Добрия Герхард. Великомъдрите и благоразположени господа съвсем провесили нос, но душевната насока на Ото Червенобрадия изцяло се била променила.
към текста >>

14. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

И към онези, които поради импулсите на времето, бих казал, докосват с нос определени явления на душевния живот, принадлежат психоаналитиците.
Във връзка с лекциите, които имам да изнасям сега в Цюрих67, отново установих, че почти не може да се влезе в контакт с духовния живот на този град, без вниманието да се спре на това, което днес се нарича аналитична психология или психоанализа68. Различни съображения, свързани с тази точна формулировка ми дават основание да започна с кратка забележка относно някои неща от аналитичната психология, от психоанализата. Към това ще прибавим и други забележки. Знаем колко е важно за антропософски ориентирания духовен изследовател да свързва разглежданията си с характерното за времето, с вълненията на съвремието. Може да се каже, че към психоанализата днес се чувстват привлечени хора, които сериозно търсят духовните основи на съществуването, душевността на човека и в известен смисъл за съвременната епоха е характерно, че много от нашите съвременници се интересуват от съвсем определени, своеобразни сили в човешката душа. И към онези, които поради импулсите на времето, бих казал, докосват с нос определени явления на душевния живот, принадлежат психоаналитиците.
към текста >>

15. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И тогава същият този Дух дава на човека инкарната, характерния цвят на плътта, дава му това, което той притежава като физиономия, дава му това, което ни гледа от благородно изваяното му чело, от извивката на неговия нос и устни.
Откъм другия полюс нещата изглеждат по-различно. Тук човек не разполага с никакви сетивни възприятия, представи или чувства, за които бихме могли да кажем, че с тях той е потопен заедно с Духа в своето тяло. Тук ние стигаме до ясно разбиране на нещата, едва след като погледнем внимателно един човек, който е застанал пред нас в съвършено спокойствие. Когато изследваме неговата физиономия, когато изследваме това, което се излъчва от него докато Духът прониква в неговото тяло и „вкарва“ там инспирациите същият този Дух от ново се появява на повърхността, за да бликне навън в човешките жизнени сили и импулси. И тогава същият този Дух дава на човека инкарната, характерния цвят на плътта, дава му това, което той притежава като физиономия, дава му това, което ни гледа от благородно изваяното му чело, от извивката на неговия нос и устни. Да, същият този Дух вече като инспирация се явява пред нас тогава, щом се изправим пред един съвършено спокоен човек. В този миг Духът действува чрез степените на човешкия живот.
към текста >>

16. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Вземете това човешко лице, благородно чело, изпъкнал навън нос, очите, физиономията.
Тук е мястото, където с антропософската наука за духа, от една страна, свързваме с Гьотеанизма това, което Гьоте е знаел, където ние обаче продължаваме напълно в стила на Гьоте. Често съм цитирал казаното от Гьоте: «Окото е създадено от светлината за светлината»[2]. Да, но не от светлината и за светлината, която виждаме. От светлината, която виждаме, не може да се изгради окото със своите вътрешни формиращи сили. Но вземете един човек, едно човешко лице. Вземете това човешко лице, благородно чело, изпъкнал навън нос, очите, физиономията. Да прибавим жестовете. Ако бихме снимали всичко това пространствено, бихме получили формите. Но когато погледнем един човек, не сме доволни, че можем пространствено да снимаме формите, а през пространствените движения на жестовете ние търсим душевното, лежащо зад тях. Слънчевата светлина идва към нас. Навън е Слънцето и слънчевата светлина идва към нас.
към текста >>

17. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

По този начин ние получаваме например онези очи, онзи нос и т.н., каквито едва ли бихме си избрали сами: Просто защото в определени мигове между смъртта и новото раждане, ние сме извънредно егоистични, а именно тогава, когато заличаваме съзнанието за връзките си със Съществата от висшите Йерархии.
Обаче по време на живота между смъртта и новото раждане, нашето съзнание е будно за тези неща, така че то се включва в подготовката на нашето бъдещо физическо тяло. Но ако този процес би бил предоставен на самите нас, тогава ние нямаше да изградим това физическо тяло според законите на Кармата. Ето защо ние го изграждаме заедно със Съществата от висшите Йерархии, които бдят над нашата Карма. По този начин ние получаваме например онези очи, онзи нос и т.н., каквито едва ли бихме си избрали сами: Просто защото в определени мигове между смъртта и новото раждане, ние сме извънредно егоистични, а именно тогава, когато заличаваме съзнанието за връзките си със Съществата от висшите Йерархии. Силите, които черпим от тези изживявания, ни помагат да изградим нашето бъдещо физическо тяло. Да, наред с всичко друго, ние изграждаме и нашето бъдещо физическо тяло. И това е едно твърде интензивно изживяване; то просто носи в себе си зародиша на съзиданието. Само че докато съществува в своя отслабен вид тук на Земята, това изживяване ни се представя под формата на земната любов, или в другата си разновидност, която вече описах а именно като спомняне, като сила на спомняне, като памет.
към текста >>

18. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно.
И така много неща, които се приемат от младите хора през цялото време на образованието от нашата епоха, са нещо паразитно, което прониква от нашата цивилизация в хората. Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова педагогическо изкуство, което твори от душата на детето. Ние трябва да накараме детето да образува цветове и тогава да го накараме да нанася върху хартията тези форми на цветовете, които се раждат от радост, от разочарование, от всички възможни чувства: радост . . . скръб! Това, което нанася върху хартията, като прави да се развива неговата душа, неговите чувства, то стои във връзка с човека; то не създава никакви паразити. То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно.
към текста >>

19. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени.
Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени. Това е човек, носещ във вътрешността си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства. Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер. В особената характеристика на темперамента във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминираност, тази космическа предопределеност на човека. Аз разпростирам това върху качествата на народите по Земята. В това, което човек преживява съвместно с атмосферното обкръжение, аз виждам тайната на зодиакалния кръг.
към текста >>

20. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Например моите изпъкнали или вдлъбнати очи, моя правилен или извит нос, всичките ми телесни форми и органи, както и тяхната способност да растат, да растат дори и днес чрез процесите на изхранването, всичко това зависи от силите на Луната.
Извън всяко съмнение, ние стигаме до извода, че днешния Великденски празник е само част от историята на Мистериите. Стига само отново да съживим тази забележителна част от живота на Мистериите, и ние веднага ще стигнем до истинското съдържание на Великденския празник. И ако поне малко се приближим до изживяванията на един древен посветен а това е предмет на следващите лекции ние лесно ще можем да си представим как той се обръща към себе си и казва: Едва сега, едва след Посвещението, ми стана ясно как действуват в мен диаметрално противоположните сили на Слънцето и Луната. Вярно е, че в известен смисъл аз съм формиран като физически човек именно от тях. Например моите изпъкнали или вдлъбнати очи, моя правилен или извит нос, всичките ми телесни форми и органи, както и тяхната способност да растат, да растат дори и днес чрез процесите на изхранването, всичко това зависи от силите на Луната. От тези сили зависи всяка една необходимост в моя живот. А това, че вътре в моето тяло, аз мога да се обособя като едно свободно същество, че мога да се преизградя сам и да се взема в ръцете си, всичко то зависи от силите ни Слънцето, от силите на Христос. И ако съзнателно искам да пробудя в себе си всичко онова, което Слънчевите сили влагаха в мен все пак по силата на една необходимост, аз трябва да раз движа в себе си именно тези Христови сили.
към текста >>

21. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

По такъв начин, в своите странствания по Земята той е възприемал нейната конфигурация така, както вие можете чрез докосване да възприемете някаква част на тялото, - да кажем, леко прокарвайки ръка по някои части на човешкото тяло, да възприемем разликата между нос, очи и уста.
Под това не трябва да се разбира, че ако човек отива в Азия, то ще бъде напълно изсушен. Ние се сблъскваме тук, разбира се, с такива въздействия, които Александър е могъл да усеща в себе си, след като е получил ръководство и указания от Аристотел. Той е можел да усеща, когато е бил в Македония, следното: аз имам в себе си някакво малко количество влажност, което намалява при напредване на изток. По такъв начин, в своите странствания по Земята той е възприемал нейната конфигурация така, както вие можете чрез докосване да възприемете някаква част на тялото, - да кажем, леко прокарвайки ръка по някои части на човешкото тяло, да възприемем разликата между нос, очи и уста. Такава личност е могла да възприема разликата между преживяването, което е възниквало в нея, когато тя е отивала в сухостта и преживяването, което е имала от друга страна, при отиване на запад и постепенно навлизане във влажността.
към текста >>

22. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек.
Ако в кармата се получават неща, които не се харесват на някого, той би трябвало да ги разглежда от общата закономерност на света. И тогава все повече ще открива, че в крайна сметка онова, което е кармически обусловено, е по-добро, отколкото ако при всеки нов земен живот трябва да започваме отново. Защото всъщност ние сме самата наша карма. Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано. Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е. И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек. Обаче с това той самият се елиминира, премахва се в мислите. Но това не може да стане.
към текста >>

23. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Духовността на този човек съвсем не е така проникновена, защото е много важно, какво облекло използва човек и в определен смисъл е също така важно, например какъв нос има някой или каква уста има той.
Но нали за такива неща могат да се дадат различни тълкувания. Може да се каже, че човекът има много висока духовност и когато се намира именно в такова положение, за него е твърде незначително да обръща внимание на такива неща. Но това не е истинска проникновена духовност. Той може да бъде високо духовен човек, но важното е не само висотата, а именно тази духовност да бъде проникновена, а не повърхностна. Духовността на този човек съвсем не е така проникновена, защото е много важно, какво облекло използва човек и в определен смисъл е също така важно, например какъв нос има някой или каква уста има той. Има хора, които обръщат внимание именно на всичко това в живота. Те съдят за света по това, което узнават от него. Други хора минават така през живота, като че нищо не ги интересува. Те приемат всичко, което срещат като сън, който веднага отлетява.
към текста >>

24. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Можете да намерите вече такива обяснения, но те казват: когато стоя срещу един човек, аз виждам, каква форма има неговият нос, и според една такава форма на носа аз заключвам, че това е един човек.
Съществува една голяма разлика в това, дали аз стоя пред едно растение, пред един минерал, пред едно животно, или дали стоя пред един друг човек. Външните неща действуват върху мене чрез това, което те са с помощта на моите сетивни органи. Когато един човек стои срещу един друг човек, сетивата действуват съвършено различно. Хората от нашето време не са никак склонни да схващат духовното. Те казват, че в някои области материализмът е победен даже хората говорят днес за това. Можете да намерите вече такива обяснения, но те казват: когато стоя срещу един човек, аз виждам, каква форма има неговият нос, и според една такава форма на носа аз заключвам, че това е един човек. Едно заключение по аналогия. Но не съществува реално едно такова заключение. Който може да възприема света ясновиждащо, знаем, къде се намират заключенията; но тези заключения по аналогия не съществуват. Душата на човека бива възприемана непосредствено; външно-сетивното естество на човека е такова, че то се заличава. Много важно е това да бъде поставено като основа при едно друго изкуство, защото то ни показва нагледно, как стоят едно до друго ясновидството и изкуството.
към текста >>

25. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Човешкият нос е един вид метаморфозирал бял дроб.
Ето как в човешката глава е представен всъщност целия човек. Само че „гърдите" (т.е. носът) са в известен смисъл атрофирани, и то по такъв начин, че трудно може да се открие някаква прилика между носа и белите дробове. А такава прилика има. Човешкият нос е един вид метаморфозирал бял дроб. Носът подчертава физическата страна на дихателния процес. Обаче ако смятате белите дробове за по-малко одухотворен от носа, би представлявало огромно заблуждение. Белите дробове са устроени съвършено. Те са в много по-голяма степен проникнати от Духа и душата, отколкото носа, който ако погледнем нещата обективно е застанал доста нескромно на най-видно място от човешкото лице, докато белите дробове свенливо крият своето душевно превъзходство.
към текста >>

Когато човешкият ларинкс поиска да се превърне в нос, отново възникват пречки от страна на истинския нос.
Ни ма не се забелязва ясно, как в горната част на гръдния кош е загатнато едно образуваше, което наподобява главата. Да, това е ларинксът, който простонародният език нарича направо адамова ябълка*53. Човешкият ларинкс е идентичен с човешката глава, само че в този случай тя е смалена и атрофирана; тя не може да бъде изцяло глава, но запазва своята специфична природа, метаморфозирайки в това, което наричаме човешки говор. Човешкият говор е един непрекъснат опит, предприеман от ларинкса във въздушното пространство, целящ да превърне себе си в глава. И когато ларинксът се опитва да наподоби горната част на главата, тогава възникват онези звуци, които ясно показват как човешката природа се стреми да ги задържи в себе си. Когато човешкият ларинкс поиска да се превърне в нос, отново възникват пречки от страна на истинския нос. Несполучливият опит на ларинкса да се превърне в нос води до появата на носовите гласни. Следователно, истинският нос спъва въздушния нос, който се проявява като носови гласни. Извънредно важно е да знаем, как говорещият човек прави непрекъснати опити във въздушното пространство, целящи да свържат различните отломки на една свръхсетивна глава в нещо цялостно, и как тези отломки непрекъснато се превръщат във вълнообразни движения, които на свой ред се сблъскват с видимата физическа глава. Да, ето как стоят нещата с човешкия говор.
към текста >>

Несполучливият опит на ларинкса да се превърне в нос води до появата на носовите гласни.
Да, това е ларинксът, който простонародният език нарича направо адамова ябълка*53. Човешкият ларинкс е идентичен с човешката глава, само че в този случай тя е смалена и атрофирана; тя не може да бъде изцяло глава, но запазва своята специфична природа, метаморфозирайки в това, което наричаме човешки говор. Човешкият говор е един непрекъснат опит, предприеман от ларинкса във въздушното пространство, целящ да превърне себе си в глава. И когато ларинксът се опитва да наподоби горната част на главата, тогава възникват онези звуци, които ясно показват как човешката природа се стреми да ги задържи в себе си. Когато човешкият ларинкс поиска да се превърне в нос, отново възникват пречки от страна на истинския нос. Несполучливият опит на ларинкса да се превърне в нос води до появата на носовите гласни. Следователно, истинският нос спъва въздушния нос, който се проявява като носови гласни. Извънредно важно е да знаем, как говорещият човек прави непрекъснати опити във въздушното пространство, целящи да свържат различните отломки на една свръхсетивна глава в нещо цялостно, и как тези отломки непрекъснато се превръщат във вълнообразни движения, които на свой ред се сблъскват с видимата физическа глава. Да, ето как стоят нещата с човешкия говор.
към текста >>

Следователно, истинският нос спъва въздушния нос, който се проявява като носови гласни.
Човешкият ларинкс е идентичен с човешката глава, само че в този случай тя е смалена и атрофирана; тя не може да бъде изцяло глава, но запазва своята специфична природа, метаморфозирайки в това, което наричаме човешки говор. Човешкият говор е един непрекъснат опит, предприеман от ларинкса във въздушното пространство, целящ да превърне себе си в глава. И когато ларинксът се опитва да наподоби горната част на главата, тогава възникват онези звуци, които ясно показват как човешката природа се стреми да ги задържи в себе си. Когато човешкият ларинкс поиска да се превърне в нос, отново възникват пречки от страна на истинския нос. Несполучливият опит на ларинкса да се превърне в нос води до появата на носовите гласни. Следователно, истинският нос спъва въздушния нос, който се проявява като носови гласни. Извънредно важно е да знаем, как говорещият човек прави непрекъснати опити във въздушното пространство, целящи да свържат различните отломки на една свръхсетивна глава в нещо цялостно, и как тези отломки непрекъснато се превръщат във вълнообразни движения, които на свой ред се сблъскват с видимата физическа глава. Да, ето как стоят нещата с човешкия говор.
към текста >>

26. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Погледнете една глава на Меркурий често съм го споменавал тук с различно поставените уши, с на пълно различния нос, с напълно различно разположените очи.
В основни линии това, което е най-дълбокия импулс на душевното ни устройство носи в себе си нещо гръцко. За това имаме гимназията, едно наподобяване на онова, което беше като едно естествено душевно устройство за човека, достигнал почти до половата зрялост, тъй като гърцизма се разви така, че голямата маса от хората беше беден народ, роби, илоти. Завоевателите имаха различна кръв. Иначе родените бяха носители на духовния живот, пълноправни носители на духовния живот. Вие ще видите отражение на това в гръцката пластика. Погледнете една глава на Меркурий често съм го споменавал тук с различно поставените уши, с на пълно различния нос, с напълно различно разположените очи. Изработвайки главата на Меркурий гърците насочваха онази народност,която бяха завоювали, онази народност, на която предоставиха външната търговия. Ариецът, обрисуван в главата на Зевс, главата на Хера, главата на Атина, той беше този, на когото световните сили дариха духа.
към текста >>

27. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Те напъхаха своя нос в пролетарската мизерия и от нея създадоха произведения на изкуството.
Какво направиха по-висшите съсловия? Те напъхаха своя нос в пролетарската мизерия и от нея създадоха произведения на изкуството. Хората можеха да имат ясна представа за теократическия Бог, за Христос: Микеланджело го представи и изобрази като един миров съдия. А как трябва да изглежда той според изображението му в индустриалната епоха – това се опитахме да направим ние в Дорнах29. Обаче това днес все още не може да бъде разбрано, понеже духовният свят засега не може да влезе в отношение със студения механичен свят на нашата епоха. Все още няма такова мислене, което успява да се придържа към днешната студена действителност и да я обхваща открай докрай, както някога това беше възможно за юридическото и теократическото мислене. Ето защо по-висшите съсловия се намесиха в мизерията на хората и се опитаха да направят нещо, което съвременните поети, скулптури и художници наричат “социално изкуство”.
към текста >>

Ние не бива да пъхаме нос в пролетарската мизерия; ние трябва да открием онази духовност, която блика по един напълно естествен начин не само от нашите сърца, но и от сърцата на онези, които се намират в най-долните слоеве на обществото.
Фабриките са един нов социален продукт. Фабриките се откъсват от целия миров порядък като един вид демони. Фабриките нямат духовно съдържание. То трябва да се внесе в тях допълнително. Ето защо тъкмо социалният въпрос днес се превръща в един духовен въпрос. Ние не бива да пъхаме нос в пролетарската мизерия; ние трябва да открием онази духовност, която блика по един напълно естествен начин не само от нашите сърца, но и от сърцата на онези, които се намират в най-долните слоеве на обществото. Както Слънцето свети за всички хора, така и истинската духовност свети за всички хора, а не за едно или друго съсловие, за една или друга класа; тя не познава класовата борба. Сегашният световноисторически момент изисква следното: всички хора да могат да влязат в историята като отделни личности.
към текста >>

28. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Напротив, колко интересно е, бих казал, поне веднъж да се изследват възможните форми на човешкия нос – всеки от нас има различен нос – и да добием една обща представа за всички възможни варианти.
Замислете се само – и това е нещо, което трябва да проумеете, ако искате да възпитавате абнормни деца – колко отегчително е човек да борави само с няколко понятия. Ако човечеството би боравило само с няколко понятия, то бързо би стигнало до пълен упадък. Колко трудно е за днешните поети да откриват нови рими, защото всичко е вече римувано. Така е и с другите изкуства: навсякъде само отзвуци и отделни мотиви, защото всичко вече е направено. Припомнете си само, как Рихард Щраус, днес толкова възхваляван и осъждан, внесе всичко в оркестрацията, само и само да не повтори вечните стари неща! Напротив, колко интересно е, бих казал, поне веднъж да се изследват възможните форми на човешкия нос – всеки от нас има различен нос – и да добием една обща представа за всички възможни варианти. Какво многообразие от форми! Нека да се опитаме да направим понятията вътрешно живи, да преминаваме от едното понятие в другото, да развием усет за формата, усет за природата на съзерцавания от нас предмет, и тогава постепенно ще навлезем в онова душевно настроение, което ще ни осени с едно или друго хрумване, ако, разбира се, са налице и съответните предпоставки.
към текста >>

29. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Тригодишното дете е още скромно, то не вири нос, не важничи.
Ние бихме гледали на света по съвсем различен начин. Тригодишното дете гледа на света различно от възрастния човек. Тригодишното дете може още на много да се научи, да добие навици. То всъщност още спи по отношение на живота. Тригодишното дете още не умее да говори както трябва; то може още да изгражда навици за говор. Тригодишното дете е още скромно, то не вири нос, не важничи. Него още можеш да го научиш на нещо. По всяка вероятност то не би било толкова скромно, ако не спеше през половината време; иначе то би почнало да говори: Защо да уча? Аз и така вече всичко знам! - Именно това обаче заявява съвременният човек; ние вече всичко знаем и понеже на нивото на нашия разсъдък не можем да разберем душевно-духовното начало, значи, не съществува никакво ду-шевно-духовно начало.
към текста >>

Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае.
Ако бях тригодишно дете и почнех да говоря: не искам повече да се уча, та нали вече говоря: тате, мама, настъргана ябълка и няколко други неща - това стига, напълно е достатъчно. Това би била детската гледна точка. Обаче ако човек вече е придобил обичайния човешки разсъдък, развитието би могло да бъде продължено и по-нататък. Продължавайки развитието на обикновените познавателни сили, човек може да извърши скок, подобен на този, който се извършва при прехода от малкото дете към възрастния човек. Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на получените знания в процеса на възпитание на човека. Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае. Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го възпитават така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере.
към текста >>

30. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Защото баща му е този конкретен човек, който има такава коса и такъв нос: детето е виждало всичко това.
На детето неочаквано му се налага да учи това. С този (написан) «баща» не му се е случвало да има работа. Това са само някакви странни чертички, знаци, които нямат нищо общо с неговия баща! Но на детето неочаквано му се налага да изучава това. То се опъва, то му се противи. Защото баща му е този конкретен човек, който има такава коса и такъв нос: детето е виждало всичко това. Детето се противи на това, че написаното трябва да означава «баща».
към текста >>

31. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос.
Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос. Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си. Но в живота не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред. Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си!
към текста >>

Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си.
Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос. Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си. Но в живота не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред. Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо?
към текста >>

32. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тези хора усещат миризмата; те имат, така да се каже, умен нос.
Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля. По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно». В такива местности целият начин на мислене казва и нещо друго. Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа». Тези хора усещат миризмата; те имат, така да се каже, умен нос. Посредством такова умно усещане с помощта на носа произтича доста от тази простонародна наука, която е много полезна.
към текста >>

И, както се казва, инстинктивното знание се постига с умен нос.
За съжаление, съвременната цивилизация е ориентирана изключително към културата на мозъка, а тези инстинктивни неща се пропускат. Поради това инстинктът се превръща в празна дума. Животните от колективен тип, обединени в кошери и мравуняци, всъщност знаят всичко това. То се постига от тях благодарение на специфичното обонятелно сетиво. И, както се казва, инстинктивното знание се постига с умен нос.
към текста >>

33. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Гниенето се забелязва по-лесно, особено по миризмата, така че даже със запушен нос се предпочита колкото може по-рядкото приближаване към трупа.
Те излизат вън от физическото тяло. След това човек се издига в духовния свят. Какво става после? Господа, вие знаете какво става след това. Трупът веднага е подложен на гниене, в същото време гранясва, в него веднага започва ферментация. Гниенето се забелязва по-лесно, особено по миризмата, така че даже със запушен нос се предпочита колкото може по-рядкото приближаване към трупа. И така, загниването може с лекота да се усети по миризмата, може да се помирише. Обаче ако трупът е положен в гроб, никой няма да почне да преценява гранясал ли е трупът или не; ето защо обикновено за това нищо не се знае. Що се отнася до ферментацията, макар тя и да има място, я изучават още по-малко. И така, фактически става следното: вследствие от излизането на «аза» човешкото тяло се обхваща от ферментация, вследствие от излизането на астралното тяло човешкото тяло гранясва, а вследствие от излизането на етерното тяло човешкото тяло е подложено на гниене. Всичко това постоянно присъства в човека, но докато живее на Земята, той го преодолява.
към текста >>

34. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Не знам дали знаете, че днешната така наречена научна медицина твърде много е навирила нос: съвременните медици не би следвало твърде много да вирят нос и да се отнасят с пренебрежение към древната «аптека на екскрементите»; защото по-рано от различни секрети са приготвяли лекарства.
Господа, оттук виждате, че древната медицина в по-голяма степен се е опирала именно на непосредственото наблюдение. От това е имало и други последици. Не знам дали знаете, че днешната така наречена научна медицина твърде много е навирила нос: съвременните медици не би следвало твърде много да вирят нос и да се отнасят с пренебрежение към древната «аптека на екскрементите»; защото по-рано от различни секрети са приготвяли лекарства. Разсъждавали са така: човек отделя. Ако това, което е отделено, се върне в организма по правилен начин, то отново ще поиска да се устреми навън. Но какво се извършва при това отделяне? (повторното отделяне в организма - бел. пр.) При него по правилен начин се активизира вялото астрално тяло, или по правилен начин се активизира вялото етерно тяло.
към текста >>

35. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

И ако сега англичанинът си пъха носа тук, той не знае, че в мириса, проникващ в неговия нос, действат думите, запечатани в подправките.
Египтяните са притежавали възможност да консервират, да запазват в своите гробници такива изречения. И те действат и сега, само че вече не през пространството, а през времето. И ако сега англичанинът си пъха носа тук, той не знае, че в мириса, проникващ в неговия нос, действат думите, запечатани в подправките.
към текста >>

36. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят, човешкият нос обаче е много загрубял.
При кучето обонятелният орган обхваща голяма част от мозъка, разположен зад носа, а при човека този мозък е трансформиран в разсъдъчен. Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. От растенията срещу нас реално идват ароматите на небето. Върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета и в съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма. Човекът има природата в себе си като цяло. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят, човешкият нос обаче е много загрубял. Повечето животни имат мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания. При хората съществува само малък рудимент. Но с трансформирания вкусов мозък той формира идеи. Какво прави човека по-съвършен от другите създания на природата и защо той е толкова несръчен след раждането си. Хора, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни.
към текста >>

37. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

По-рано хората са били такива, че са имали череп с ниско чело, ето такъв нос (изобразява го на дъската), това са били неандерталци или хора, каквито намират в Югославия.
Може да се каже: всичко, живеещо във външния свят като животни, е произлязло от древни същества, които не са били още нито животни, нито хора, а са заемали междинна степен. Някои от тях останали по-несъвършени, други станали по-съвършени, станали хора. Тук, разбира се, ще се намерят хора, които ще кажат: да, но все пак по-рано хората са били много по-несъвършени, отколкото сега! По-рано хората са били такива, че са имали череп с ниско чело, ето такъв нос (изобразява го на дъската), това са били неандерталци или хора, каквито намират в Югославия. Тях ги намират много рядко, не следва да се смята, че там навсякъде лежат скелети; тях ги намират все по-малко. Съвременният човек има, като правило, прекрасно чело и т. н. и изглежда различно. Така че гореспоменатите хора ще кажат: щом ние намираме тези пра-човеци с ниско чело, следователно те са били по-глупави, тъй като разсъдъкът е разположен в челото и само хора, притежаващи високо чело, имат нормален разсъдък. Ето защо тези древни хора са били глупави, не са притежавали разсъдък, а по-късните хора с високи чела, с изпъкнали чела, само те са притежавали истински разсъдък.
към текста >>

38. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, тя представлява сама по себе си своеобразен нос, при това необичайно фин, чувствителен нос.
Виждате ли, такива същества има. Има същества, които могат просто да помирисват света. Това са растенията. Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. Какво прави теменужката? Виждате ли, тя представлява сама по себе си своеобразен нос, при това необичайно фин, чувствителен нос. Теменужката прекрасно възприема това, което струи, например от Меркурий, и в съответствие с това тя образува своята ароматна телесност. Докато асафетидата много фино възприема това, което струи от Сатурн и в съответствие с това образува своето газообразно тяло, тя вони, мирише ужасно. Така всяко същество от растителния свят, помирисвайки, възприема това, което се предава тук като миризма от света на планетите.
към текста >>

Виждате ли, чувствителният нос усеща миризмата на всички растения.
Но има растения, които не миришат. Защо те не миришат? Виждате ли, чувствителният нос усеща миризмата на всички растения. Най-малкото той ще усети това, което може да се нарече освежаващ мирис. Но това, благодарение на което те имат този освежаващ мирис, въздейства върху тях много силно, и то идва от Слънцето. Докато към повечето растения получава достъп само слънчевата миризма, има отделни растения, такива като теменужката и асафетидата, достъпни за планетарните влияния. Такива са растенията с приятна или лоша миризма. Така че, помирисвайки например теменужката, можем с пълно право да кажем: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен.
към текста >>

Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас.
Най-малкото той ще усети това, което може да се нарече освежаващ мирис. Но това, благодарение на което те имат този освежаващ мирис, въздейства върху тях много силно, и то идва от Слънцето. Докато към повечето растения получава достъп само слънчевата миризма, има отделни растения, такива като теменужката и асафетидата, достъпни за планетарните влияния. Такива са растенията с приятна или лоша миризма. Така че, помирисвайки например теменужката, можем с пълно право да кажем: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен. Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас. Тогава миризмата става толкова плътна, че и ние можем да я помиришем. Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме. Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим. Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание. Тогава тя ще вони.
към текста >>

Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим.
Такива са растенията с приятна или лоша миризма. Така че, помирисвайки например теменужката, можем с пълно право да кажем: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен. Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас. Тогава миризмата става толкова плътна, че и ние можем да я помиришем. Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме. Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим. Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание. Тогава тя ще вони. Представете си, че вървим по алея, където има кестени; познавате миризмата на конския кестен, или миризмата на цъфтящи липи, нали? Такава миризма конският кестен, а също и липата притежават, защото цветовете им служат като много чувствителни носове, настроени на всичко, което в мировото битие струи от Венера. Така от растенията срещу нас реално идват ароматите на небето.
към текста >>

Даже човешкият нос, господа, представлява всъщност вид грубо растение.
Има такива растения, при които се предполага наличието на усещания, например венерината мухоловка[3]. Ако насекомо контактува с венерината мухоловка, мухоловката се затваря и насекомото се оказва хванато. Същото бихме могли да кажем и за капана за мишки, че той има душа, защото ако мишката контактува с капана, той хлопва и мишката е хваната. Такива чисто външни признаци е неприемливо да се използват в процеса на познание: трябва да се прониква в същността на нещата. И тогава можем да кажем - знаейки в същото време, че миризмата на растението повтаря миризма, която вече я има във външния свят, - можем да кажем: растението се явява всъщност фин обонятелен орган. Даже човешкият нос, господа, представлява всъщност вид грубо растение.
към текста >>

И нашия забележителен нос също следва да разглеждаме като произлязъл от растението.
Така че можем да кажем: навлизайки в растителния свят, ние всъщност откриваме, че Земята навсякъде е покрита с чувствителни носове: растенията са точно това. И нашия забележителен нос също следва да разглеждаме като произлязъл от растението. А някои цветове на растения изглеждат така, както човешките носове. Има такива растения, които изглеждат подобно на нос и те се наричат устоцветни. Можете да ги видите навсякъде, те растат покрай пътищата.
към текста >>

Има такива растения, които изглеждат подобно на нос и те се наричат устоцветни.
Така че можем да кажем: навлизайки в растителния свят, ние всъщност откриваме, че Земята навсякъде е покрита с чувствителни носове: растенията са точно това. И нашия забележителен нос също следва да разглеждаме като произлязъл от растението. А някои цветове на растения изглеждат така, както човешките носове. Има такива растения, които изглеждат подобно на нос и те се наричат устоцветни. Можете да ги видите навсякъде, те растат покрай пътищата.
към текста >>

Виждате ли, можем да кажем така: бедният човек има нос, предназначен за обоняние, но той вече не помирисва както трябва: твърде много е загрубял.
По такъв начин се пристъпва към истинското познание за света. И само когато нещата се изследват по подобен начин, се открива как човек се отнася към целия останал свят. Виждате ли, можем да кажем така: бедният човек има нос, предназначен за обоняние, но той вече не помирисва както трябва: твърде много е загрубял. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят. Листата на растенията можем да сравним с езика на човека. Те могат да усещат света на вкус. Корените на растенията дават възможност да ги сравним с това, което гледа: това е някакво око, макар и лошо око. А бедният човек има в себе си всичко, което имат навън природните същества, обаче то е станало слабо и вяло.
към текста >>

Всичко това е нос.
Да вземем растението. Носът му продължава до корена, стоящ под Земята. Всичко това е нос. Само че към този нос, за разлика от това, което става при човека, постъпва усещане за вкус, свят на вкусови усещания. Както виждате, това ни свидетелства, че човек е задължен за своето съвършенство на факта, че способностите, които притежават животните и растенията, той ги има в несъвършено състояние, те са трансформирани. Така че можем да кажем: поради какво човек е по-съвършен от останалите природни същества? Поради факта, че при него се намира в несъвършен вид това, което при другите същества е съвършено. С лекота бихте могли да признаете това.
към текста >>

Само че към този нос, за разлика от това, което става при човека, постъпва усещане за вкус, свят на вкусови усещания.
Да вземем растението. Носът му продължава до корена, стоящ под Земята. Всичко това е нос. Само че към този нос, за разлика от това, което става при човека, постъпва усещане за вкус, свят на вкусови усещания. Както виждате, това ни свидетелства, че човек е задължен за своето съвършенство на факта, че способностите, които притежават животните и растенията, той ги има в несъвършено състояние, те са трансформирани. Така че можем да кажем: поради какво човек е по-съвършен от останалите природни същества? Поради факта, че при него се намира в несъвършен вид това, което при другите същества е съвършено. С лекота бихте могли да признаете това. Погледнете пиленцето.
към текста >>

39. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Но хората, господа, не винаги са знаели, че кучето има такъв чувствителен нос, иначе отдавна би било на служба в полицията.
Но хората, господа, не винаги са знаели, че кучето има такъв чувствителен нос, иначе отдавна би било на служба в полицията. Това се разбра сравнително неотдавна. И до ден-днешен хората нямат никаква представа, че растенията притежават необикновено чувствителен нос. Растението като цяло представлява своеобразен нос, той поема миризмата и подобно на ехото, връщащо звука, връща възприетата миризма и този нос става миришещо растение. Така че можем да кажем: миризмата на цветята и въобще на растенията и другите миризми на Земята зависят от планетарната система.
към текста >>

И до ден-днешен хората нямат никаква представа, че растенията притежават необикновено чувствителен нос.
Но хората, господа, не винаги са знаели, че кучето има такъв чувствителен нос, иначе отдавна би било на служба в полицията. Това се разбра сравнително неотдавна. И до ден-днешен хората нямат никаква представа, че растенията притежават необикновено чувствителен нос. Растението като цяло представлява своеобразен нос, той поема миризмата и подобно на ехото, връщащо звука, връща възприетата миризма и този нос става миришещо растение. Така че можем да кажем: миризмата на цветята и въобще на растенията и другите миризми на Земята зависят от планетарната система.
към текста >>

Растението като цяло представлява своеобразен нос, той поема миризмата и подобно на ехото, връщащо звука, връща възприетата миризма и този нос става миришещо растение.
Но хората, господа, не винаги са знаели, че кучето има такъв чувствителен нос, иначе отдавна би било на служба в полицията. Това се разбра сравнително неотдавна. И до ден-днешен хората нямат никаква представа, че растенията притежават необикновено чувствителен нос. Растението като цяло представлява своеобразен нос, той поема миризмата и подобно на ехото, връщащо звука, връща възприетата миризма и този нос става миришещо растение. Така че можем да кажем: миризмата на цветята и въобще на растенията и другите миризми на Земята зависят от планетарната система.
към текста >>

НАГОРЕ

0.7049400806427