Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
17
резултата от
15
текста с точна фраза : '
Занаят
'.
1.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Яков Бьоме живее като духовен отшелник, прехранвайки се скромно от своя
занаят
и наред с това, за да може сам да си ги спомни, записва звуците, които звучат в неговата вътрешност, когато чувства Духа в себе си.
Яков Бьоме живее като духовен отшелник, прехранвайки се скромно от своя занаят и наред с това, за да може сам да си ги спомни, записва звуците, които звучат в неговата вътрешност, когато чувства Духа в себе си.
Фанатизираното усърдие на свещениците му създават големи неприятности в живота. Той, който иска да чете само писанието, което светлината вътре в него му разбулва, е преследван и измъчван от онези, за които е достъпно само външното писание, скованото, догматичното вероизповедание.
към текста >>
2.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Ако до 20-та година никой не би се намесил в техния
занаят
, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят.
Накратко: трите жизнени периода, които предхождат раждането на Аза, настъпващо около 20-та година, не представляват някакъв непосредствен интерес да Духовете на Формата. Верни на своята собствена природа, те се намесват едва през 20-та година на човешкия живот, и ако се замислите върху това, няма да Ви се стори чудно твърдението, че според същинските намерения на Духовете на Формата човекът би трябвало да се появи направо в своята 20-та година. Всичко, което той е развил до този момент, общо взето, представлява за Духовете на Формата само един вид ембрионална, зародишна степен. И ако трябва да се изразя образно, аз бих казал: За нормално развитите Духове на Формата би било най-добре, ако до този момент всичко протича по някакъв определен ред и никой не им се бърка в занаята.
Ако до 20-та година никой не би се намесил в техния занаят, през първите седем години от развитието си човекът би стигнал до съзнанието до онова съзнание, което съответствува на физическото тяло, а именно до притъпеното, смътно съзнание, каквото има минералният свят.
През втория период от 7-та до 14-та година той би стигнал до съзнанието, характерно за дълбокия сън, лишен от сънища. От 14-та до 20-та година той би развил онова съзнание, което ние наричаме сънищно съзнание. И човекът би се пробудил истински, едва на 21 години, т.е. едва след постигането на този вид съзнание, което води своето начало от Старата Луна. Едва тогава той би стигнал до Азовото съзнание.
към текста >>
3.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тези мъчителни изживявания съвпаднаха по време с редицата пътувания, които шестнадесет-, седемнадесет-, осемнадесетгодишният Исус трябваше да предприеме отчасти поради своя
занаят
, отчасти поради други обстоятелства.
Нека за миг да се пренесем в душевното състояние на младия Исус.
Тези мъчителни изживявания съвпаднаха по време с редицата пътувания, които шестнадесет-, седемнадесет-, осемнадесетгодишният Исус трябваше да предприеме отчасти поради своя занаят, отчасти поради други обстоятелства.
Те му дадоха възможност да опознае различни области от Палестина, а и извън Палестина. Както може да се види от Хрониката Акаша, през онези времена в Предна Азия, а дори и в Южна Европа беше разпространен един азиатски култ, смесица от различни култове, но по същество той представляваше култ на Митра. Но много места и в най-различни области имаше храмове, където хората служеха на Митра. На определени места този култ беше близък до Култа на Атис, но по същество, както казах, представляваше култ на Митра; в многобройните храмове се принасяха жертви на Митра и на Атис. Това беше, така да се каже, едно старо езичество, но в известен смисъл облъхнато от обредите и церемониите, характерни за култа на Митра и на Атис.
към текста >>
4.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И то непрекъснато се намесваше в неговите размишления през онези моменти, когато оста ваше свободен от своя
занаят
на дърводелец.
Така протичаше животът му между дванадесетата и осемнадесетата година; душата му проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в юдейското учение и оставаше все по-разочарована от него, така че накрая той можеше да изпитва само болка и страдание. Душата ни наистина се изпълва с едно трагично чувство, когато виждаме колко мъчително страдаше Исус от Назарет от всичко онова, в което по-късните поколения превърнаха древното юдейско учение. И много често, замечтан и размишлявайки в пълна тишина, той си казваше: Да, някога учението се е изляло над човечеството, някога откровението е било дадено на хората; обаче днес хората, които могат да вникнат в това откровение, вече не са тук! Ето как може да бъде накратко характеризирано душевното състояние на Исус от Назарет.
И то непрекъснато се намесваше в неговите размишления през онези моменти, когато оста ваше свободен от своя занаят на дърводелец.
към текста >>
Практикувайки своя
занаят
на различни места, той посети области както в Палестина, така и извън нея.
После, от осемнадесетата до двадесет и четвъртата година настъпи времето на неговите по-близки и далечни странствувания.
Практикувайки своя занаят на различни места, той посети области както в Палестина, така и извън нея.
През тези години, когато човешката душа е непосредствено и радостно обърната към околния свят, когато се среща с толкова много хора и с различни житейски възгледи, той разбра, как хората живееха със завещаното им прадревно свещено учение, или казано по друг начин с това, което те можеха да разберат от него. И предварително е ясно, че върху неговата душа, която в продължение на шест години изживя онова, за което стана дума, всякакви вътрешни радости, страдания и разочарования имаха съвсем други последици, отколкото върху душите на другите хора. За него всяка душа беше като една загадка, която той трябваше да разреши; от друга страна, всяка душа беше нещо, което му подсказваше, че очаква някаква голяма промяна.
към текста >>
5.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И този обущар на име Якоб Бьоме е изучил обущарския
занаят
, изучил е добре как да зашива подметките, как да поставя обувката върху калъпа, как да прокарва иглата през кожата и подметката и т.н.
Нека да си представим следното: Да си представим, че в Гьорлиц е живял един обущар на име Якоб Бьоме.
И този обущар на име Якоб Бьоме е изучил обущарския занаят, изучил е добре как да зашива подметките, как да поставя обувката върху калъпа, как да прокарва иглата през кожата и подметката и т.н.
Всичко това той е изучил основно и умее да го прави отлично. Но ето, че в един момент този обущар на име Якоб Бьоме идва и казва: Сега аз искам друго, аз искам да видя как е устроен светът! Аз смятам, че в основата на света лежи един огромен калъп. Над този калъп е опъната мировата кожа. После вземаме мировата игла и с помощта на мировата игла зашиваме мировата кожа към мировата подметка.
към текста >>
6.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия
занаят
, да продължи по неговите стъпки.
Да, в инстинктите на хората се съдържа едно усещане за това влияние, усещане за това, че нещата трябва да са така. Това може да се види, ако обърнем внимание на начина на живот по-рано, който сега отмира, защото в хода на своето развитие човечеството постоянно приема нови форми на живот. По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло. Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили?
Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки.
Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си. На този принцип са се основавали много неща в живота. И ако цели съсловия му придават голямо значение, така че в тях или в семействата на тези съсловия продължава да живее тази или онази реалност, това се основава на факта, че се е усещала необходимостта: в житейските навици на по-късно живеещите трябва да се приемат навиците на живелите по-рано, но само ако тези житейски навици са достатъчно зрели, че да дойдат от тях, след като са преминали през портата на смъртта. Защото едва тогава те стават достатъчно зрели.
към текста >>
7.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Усвояване на същия
занаят
, запазване на консервативния начин на живот – това е бил инстинктивен израз за улесняване на действието на преминалия през портата на смъртта върху онези, които е оставил тук.
В миналото външният живот често е бил подреждан според такива инстинктивно придобити истини, дори ако това, което възниква във външния живот, се извежда от обикновени външни причини. Но във външното – често това се е знаело само инстинктивно – се намира вътрешното. Аз казах, че след като са преминали през портата на смъртта, мъртвите се намират в непосредствена връзка с хората, които са оставили тук и с които са били свързани особено с любов, така че те действат в техните навици. Поради тази причина във времената, когато такива неща са се чувствали инстинктивно, се е съблюдавало, доколкото е възможно, синът да остане в кръга, свързан с неговите родители. Така достъпът е бил по-лесен.
Усвояване на същия занаят, запазване на консервативния начин на живот – това е бил инстинктивен израз за улесняване на действието на преминалия през портата на смъртта върху онези, които е оставил тук.
Защото когато останалите живи са останали при същите условия, при които е живял мъртвият, тогава за мъртвия е много по-лесно да открие път към тях. И един ден в историческия развой на човечеството ще се проследяват такива фини импулси и причини.
към текста >>
8.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тези несретници бяха прекалено обезсилени, за да се върнат към стария си
занаят
, и твърде стари, за да усвояват нов.
"За покритите с рани възвръщенци от вътрешни и външни войни няма дори да говоря, макар че споменаването им не би било излишно. Защото малко ли са войниците, загубили в битката при Корнуолис или в по хода срещу Франция един или повече крайници в служба на краля и отечеството?
Тези несретници бяха прекалено обезсилени, за да се върнат към стария си занаят, и твърде стари, за да усвояват нов.
Но да оставим това ние не живеем непрекъснато във военно време. Да обърнем поглед към онова, което става всекидневно около нас.
към текста >>
9.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В Утопия всяко дете трябва да се учи на земеделие, а по-късно усвоява също един
занаят
по правило упражнявания от неговите родители; жителят на Утопия може да избере и друг
занаят
, стига да му идва отръки нещо друго.
В Утопия всяко дете трябва да се учи на земеделие, а по-късно усвоява също един занаят по правило упражнявания от неговите родители; жителят на Утопия може да избере и друг занаят, стига да му идва отръки нещо друго.
Трудът е строго регламентиран от никого не се изисква да работи повече от шест часа дневно.
към текста >>
10.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв
занаят
.
Вземете други случаи. Вземете например случая, че в даден земен живот един човек, да речем, живее като мислител. Под това не разбирам един професор, - аз съвсем не вземам това на шега, - а под това разбирам един човек, който, ако щете, може да върви след плуга и въпреки това много да мисли. Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек.
Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят.
Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът. Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена. От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са мислили малко. Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в един минал земен живот.
към текста >>
11.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв
занаят
– това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно.
Така веднъж, когато аз самият бях много млад, ми беше поверено за възпитание едно момче, което в основата си към своята 11 година беше все още в силна степен недоразвито. То все още не беше научило нищо. Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено. В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици.
Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно.
Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода.
към текста >>
12.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Момчето трябваше да изучи някакъв
занаят
.
По време на моята възпитателска дейност, аз имах възможност да се занимавам с едно изоставащо дете на 11 години. В 6. глава на „Моят жизнен път” аз описвам историята на това изоставащо дете, чиито родители, както и домашният лекар, се оказват безпомощни.
Момчето трябваше да изучи някакъв занаят.
Но това се приемаше като нещо ужасно. Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят. Не беше моя работа да обсъждам тази тема. Освен всичко друго, детето имаше и хидроцефалия, така че аз поставих условието: Детето да ми бъде поверено изцяло. Нещата бяха напреднали дотам, че малко преди завършването на 1.
към текста >>
Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв
занаят
.
По време на моята възпитателска дейност, аз имах възможност да се занимавам с едно изоставащо дете на 11 години. В 6. глава на „Моят жизнен път” аз описвам историята на това изоставащо дете, чиито родители, както и домашният лекар, се оказват безпомощни. Момчето трябваше да изучи някакъв занаят. Но това се приемаше като нещо ужасно.
Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят.
Не беше моя работа да обсъждам тази тема. Освен всичко друго, детето имаше и хидроцефалия, така че аз поставих условието: Детето да ми бъде поверено изцяло. Нещата бяха напреднали дотам, че малко преди завършването на 1. клас в основното училище, детето трябваше да бъде освободено от изпити. Всичко, което то можеше да върши беше, че с една голяма ученическа гума то можеше да издълбава дупки в тетрадките си.
към текста >>
13.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Тезата на Таер, че селското стопанство е
занаят
за печелене на пари, навлезе през 20 век в съзнанието на селските стопани и оттогава определя техните действия.
Още от Албрехт Таер, следователно от началото на 19 век, стопанската дейност се превърна в научна дисциплина, която сега се постави върху природонаучни принципи: точно изучаване на детайлите по Хелер и Пфенниг, но единствено с оглед на максималното увеличаване на печалбите. Всичко се оценява предимно от гледна точка на парите. Тук се заличава разликата между селско стопанство и индустрия.
Тезата на Таер, че селското стопанство е занаят за печелене на пари, навлезе през 20 век в съзнанието на селските стопани и оттогава определя техните действия.
Тя дотолкова се наложи, че много от тях смятат всякакви други мотиви за безнадеждно остарели или неискрени. Ако и да започна промяна в това отношение през последно време, то много селски стопани споделят това становище с повечето специ-алисти, заети със стопанска дейност и в други отрасли.
към текста >>
14.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този
занаят
.
Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин. Ще се съгласите, че тогава се избира храна, която се оказва подходяща в едно отношение, а в друго отношение не е подходяща. Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях. Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва.
Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят.
Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това. По този начин не може да се постигне много, понеже според обстоятелствата книжните данни може съвсем да противоречат на това, което се прави и без тях на помощ. Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
към текста >>
15.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако тези хора са се заемали за някакъв
занаят
, те си мислели: в този
занаят
ни помагат духовете.
И така, тук самата природа съдействала за това, хората да се преселят от Изток на Запад. Келтското население на Европа било много интересно. С това келтско население се сблъсквали народите, мигриращи на Запад. Келтите били относително миролюбив народ. Келтското население на Европа все още в значителна степен притежавало това, което можем да наречем първоначално ясновидство, истинското изначално ясновидство.
Ако тези хора са се заемали за някакъв занаят, те си мислели: в този занаят ни помагат духовете.
И ако някой чувствал, че може умело да прави обувки - е, обувки като нашите още не е имало, но е имало нещо подобно, покриващо краката, - в проявите на своята сръчност той виждал духовна помощ. И той действително е можел да възприема това, което му е помагало от духовния свят. Тези древни келти така гледали на своя живот, че били в някакъв смисъл «на ти» с духовния свят. Ето защо тези народности изготвяли много красиви неща. Келтското население проникнало също така в Италия в много дълбока древност и създало там много прекрасни неща, вследствие на което грубият римски начин на живот, унаследен от разбойническия народ, станал по-изискан.
към текста >>
НАГОРЕ