Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
317
резултата от
180
текста с части от думите : '
Загадка
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тази пропаст се приемаше всеобщо в науката до Гьоте; едва той успя да произнесе решаващата дума на
загадка
та.
Става трудно да се съзре връзката на двете. Докато в неорганичната природа понятие и действителност бяха едно, тук те изглежда да се отделят и да принадлежат всъщност на два различни свята. Възприятието, което се прилага непосредствено на сетивата, изглежда не носи в себе си своето основание, своята същност. Обектът не изглежда обясним от себе си, защото неговото понятие не е взето от самия него, а от нещо друго. Защото обектът не се явява владян от законите на сетивния свят, но въпреки това съществува за сетивата, явява се за тях, така че тук като че човек стои пред едно неразрешимо противоречие в природата, като че съществува една пропаст между неорганичните явления, които могат да бъдат обяснени от тях самите, и органичните същества, при които става една намеса в законите на природата, при които общовалидни закони са като че изведнъж нарушени.
Тази пропаст се приемаше всеобщо в науката до Гьоте; едва той успя да произнесе решаващата дума на загадката.
Преди него се мислеше, че обяснима чрез самата нея е само не органичната природа; при органичната природа престава човешката познавателна способност. Ние ще оценим най-добре величието на Гьотевото дело, на делото, което той извърши, когато помислим, че великият реформатор на по-новата философия, Кант, не само споделяше тази стара грешка, а даже се опита да намери едно научно основание за това, че човешкият дух никога не ще успее да обясни органическите образувания. Той наистина съзираше възможността за едно разбиране на един интелектус архетипус, на един интуитивен ум -, на което би било дадено да прозре връзката между понятие и действителност при органическите същества както и при неорганическите; обаче на самия човек той отричаше възможността да притежава подобен ум. Според Кант човешкият ум трябва именно да има свойството да може да си представя единството, понятието на нещото на нещо само като произлизащо от взаимодействието на частите като нещо общо аналитично добито чрез абстракция, а не така, че отделната част да се явява като произтичаща от едно конкретно (синтетично) единство, на едно понятие в интуитивна форма. Ето защо според него на този ум е невъзможно да обясни органическата природа, защото ние трябва да си я представяме като нещо цяло действуващо в частите.
към текста >>
За всеки, който е схванал онова "формиране на себе си според самото себе си" на ентелехийния принцип, то съставлява решението на
загадка
та на живота.
Той намери същността на организма. Това лесно може да се оцени неправилно, когато някой изисква, защото типът, онзи формиращ от себе си принцип /ентелехия/, да бъде самият той обяснен чрез нещо друго. Обаче това е едно неоснователно изискване, защото типът, установен в интуитивна форма, сам обяснява себе си.
За всеки, който е схванал онова "формиране на себе си според самото себе си" на ентелехийния принцип, то съставлява решението на загадката на живота.
към текста >>
2.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако днес би дошъл някой и би ни показал с пръст разрешението на мировата
загадка
, ние не бихме имали нищо от това, защо не бихме знаели, какво трябва да задържим от разрешението.
Днес се говори за граници на познанието. Но тези, които мислят така, нямат никакво ясно мнение, какво искат да постигнат и се съмняват в това, дали могат да го постигнат.
Ако днес би дошъл някой и би ни показал с пръст разрешението на мировата загадка, ние не бихме имали нищо от това, защо не бихме знаели, какво трябва да задържим от разрешението.
към текста >>
3.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Срещу нас застава първо и като нещо непосредствено дадено сетивният свят: той ни изглежда като една огромна
загадка
, защото никога не можем да намерим в самия него движещия, действащ принцип.
От нашето становище се обяснява съвършено без противоречие необходимостта от научното познание и превъзмогването на опита /опитността/.
Срещу нас застава първо и като нещо непосредствено дадено сетивният свят: той ни изглежда като една огромна загадка, защото никога не можем да намерим в самия него движещия, действащ принцип.
Тогава идва разумът и с идейния свят поставя срещу сетивния свят принципната същност, която съставлява решението на загадката. Колкото е обективен сетивният свят, толкова обективни са и тези принципи. Че те не се явяват на сетивата, а само за разума, това е безразлично за тяхното съдържание. Ако не биха съществували никакви мислещи същества, тези принципи никога не биха се изявили; но затова те не по-малко биха били есенцията на света на явленията.
към текста >>
Тогава идва разумът и с идейния свят поставя срещу сетивния свят принципната същност, която съставлява решението на
загадка
та.
От нашето становище се обяснява съвършено без противоречие необходимостта от научното познание и превъзмогването на опита /опитността/. Срещу нас застава първо и като нещо непосредствено дадено сетивният свят: той ни изглежда като една огромна загадка, защото никога не можем да намерим в самия него движещия, действащ принцип.
Тогава идва разумът и с идейния свят поставя срещу сетивния свят принципната същност, която съставлява решението на загадката.
Колкото е обективен сетивният свят, толкова обективни са и тези принципи. Че те не се явяват на сетивата, а само за разума, това е безразлично за тяхното съдържание. Ако не биха съществували никакви мислещи същества, тези принципи никога не биха се изявили; но затова те не по-малко биха били есенцията на света на явленията.
към текста >>
То застава срещу нас като едно изискване, като една
загадка
, която трябва да бъде разрешена.
Това, което видяхме по-нататък е: Непосредствено даденото ни оставя незадоволен и в неговата характеризирана форма.
То застава срещу нас като едно изискване, като една загадка, която трябва да бъде разрешена.
То ни казва: Ето аз съм тук; но така, както заставам срещу тебе, аз не съм в моята истинска форма. Като чуваме този глас отвън, като осъзнаваме, че стоим срещу една половинчатост, срещу една същност, която ни скрива своята по-добра част, ние долавяме вътре в нас дейността на онзи орган, чрез който добиваме осветление върху онази страна на действителността, чрез която сме в състояние да доведем половинчатостта до пълнота. Ние осъзнаваме, че това, което не виждаме, не чуваме, трябва да го допълним чрез мисленето. Мисленето е призвано да разреши загадката, която ни поставя възприятието.
към текста >>
Мисленето е призвано да разреши
загадка
та, която ни поставя възприятието.
Това, което видяхме по-нататък е: Непосредствено даденото ни оставя незадоволен и в неговата характеризирана форма. То застава срещу нас като едно изискване, като една загадка, която трябва да бъде разрешена. То ни казва: Ето аз съм тук; но така, както заставам срещу тебе, аз не съм в моята истинска форма. Като чуваме този глас отвън, като осъзнаваме, че стоим срещу една половинчатост, срещу една същност, която ни скрива своята по-добра част, ние долавяме вътре в нас дейността на онзи орган, чрез който добиваме осветление върху онази страна на действителността, чрез която сме в състояние да доведем половинчатостта до пълнота. Ние осъзнаваме, че това, което не виждаме, не чуваме, трябва да го допълним чрез мисленето.
Мисленето е призвано да разреши загадката, която ни поставя възприятието.
към текста >>
4.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Вечната
загадка
на света се изразява именно в отделни индивиди; ето защо можем да кажем: Днес висотата на възгледа на един човек може да се измери в отношението, в което възгледът се намира спрямо Гьотевия възглед.
Хартман изхожда от предпоставки различни от тези на Гьоте; обаче в хода на развитието на неговите мисли на всяка крачка ние срещаме пътя на идеите на Гьоте. Ние изнасяме това тук, защото за нас беше важно да покажем дълбоката, вътрешна солидност на Гьотевия възглед за света. Този възглед е така дълбоко обоснован в същината на света, че ние трябва да срещнем неговите основни черти навсякъде там, където енергичното мислене прониква до изворите на знанието. В този Гьоте всичко беше така много първично, така настрана от всеки моден възглед, че в противникът трябва да мисли в неговия смисъл.
Вечната загадка на света се изразява именно в отделни индивиди; ето защо можем да кажем: Днес висотата на възгледа на един човек може да се измери в отношението, в което възгледът се намира спрямо Гьотевия възглед.
към текста >>
5.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Така също за него това, което той наблюдава върху повърхността на земята и под нея, става средство, за да проникне в
загадка
та на образуването на света.
Тук веднага се проявява една дълбоко залегнала в Гьотевата природа особеност. Той има съвършено друга потребност в сравнение с други изследователи. Докато при тези последните главното седи в познанието на отделните неща, докато те проявяват интерес към едно идейно построение, към една система дотолкова, доколкото това може да им бъде в помощ при наблюдението на отделните неща, за Гьоте подробността е само преходна точка към едно цялостно разбиране на битието. В статията "Природата" ние четем: "Тя живее само в деца, а майката, къде е тя? " Същият стремеж, да познае не само непосредствено съществуващото, а неговата по-дълбока основа, ние намираме също във "Фауст" /"наблюдавай всяка действаща сила и семена"/.
Така също за него това, което той наблюдава върху повърхността на земята и под нея, става средство, за да проникне в загадката на образуването на света.
Това, което той пише на 28 декември 1789 г. на херцогинята Луиза: "Произведенията на природата са винаги като едно прясно изречено слово на Бога", одушевява цялото негово изследване; и това, което може да се проследи със сетивата, става за него писменост, от която следва да чете словото на твореца. В този смисъл пише той на 22 август 1784 година на госпожа фон Щайн: "Великата и красива писменост е винаги четлива и не може да бъде разчетена само тогава, когато хората пренасят своите дребни представи и своята ограниченост върху безкрайните същества." Същата тенденция намираме и във "Вилхелм Майстер": "Ако сега бих третирал тези пукнатини и цепнатини като букви, и би трябвало да ги разчета, бих образувал от тях думи и бих искал да ги чета готови, би ли имал ти нещо против това? "
към текста >>
6.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато човек се запознае с това, че "Азът" живее със своя душевно-духовен свят вън от тялото, че следователно самият той донася изживяванията навъншния свят до това тяло, тогава той ще намери също и пътя до едно истинско духовносъобразно схващане на
загадка
та на съдбата.
Когато човек се запознае с това, че "Азът" живее със своя душевно-духовен свят вън от тялото, че следователно самият той донася изживяванията навъншния свят до това тяло, тогава той ще намери също и пътя до едно истинско духовносъобразно схващане на загадката на съдбата.
В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като съдба. Нека разгледаме душевното състояние на един 30-годишен човек. Действителното съдържание на неговото външно битие би било съвършено друго, ако пред предидущите години той би изживял нещо друго, различно от това, което е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И когато те са го сполетели като болезнени удари на съдбата, чрез тях той е станал това, което е.
към текста >>
Също и
загадка
та на съдбата не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята съдба.
И когато те са го сполетели като болезнени удари на съдбата, чрез тях той е станал това, което е. Те принадлежат към силите които действат в неговия "Аз". Както човек живее духовно-душевно с цвета и този цвят е доведен до неговото възприятие само чрез отражението на тялото, така той живее като в едно единство със своята съдба. С цвета той е свързан душевно; въпреки това той може да го възприеме само тогава, когато тялото го отразява; с причините на един удар на съдбата човекът е едно от своите минали съществувания, въпреки това той го изживява благодарение на това, че неговата душа е навлязла в едно ново земно съществуване, като се е спуснала несъзнателно в изживявания, които отговарят на тези причини. В обикновеното съзнание, той не знае, че неговата воля е свързана с тази съдба; в постигнатото свободно от тялото съзнание той намира, че не би искал да прояви своята воля по отношение на самия себе си, ако с онази част на своята душа, която е живо свързана с духовния свят, не би искал всички подробности на своята съдба.
Също и загадката на съдбата не се разрешава като човек измисля хипотези върху нея, а чрез това, че той се научава да разбира, как в едно изживяване на душата надхвърлящо обикновеното съзнание той се сраства със своята съдба.
Тогава той познава, че в зародишните заложби на земното съществуване предхождащо настоящето се намират причините, поради които той изживява това или онова събитие на съдбата. Във формата, в която се представя на обикновеното съзнание, съдбата не се явява в нейната истинска форма. Тя протича като последствие от миналите земни съществувания, които обикновеното съзнание не може да вижда. Да разбере човек, че той е свързан с ударите на своята съдба чрез предишни съществувания, това значи той същевременно да се примири със съдбата.
към текста >>
В съзерцанието на света душата изживява нещо, при което тя не може да спре, ако не иска да остане постоянно
загадка
за себе си.
Чрез своите собствени пътища философията води до познанието, че от съзерцанието на света тя трябва да премине към едно изживяване на света, който търси.
В съзерцанието на света душата изживява нещо, при което тя не може да спре, ако не иска да остане постоянно загадка за себе си.
С това съзерцание е както със зрънцето семе, което се развива в растението. Когато е узряло, то може да намери своя път по два начина.
към текста >>
7.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Нашата централна наука, онази наука, която трябва да разреши за нас същинската
загадка
на света, не трябва да прави никакво изключение по отношение на другите клонове на духовния живот.
Нашата централна наука, онази наука, която трябва да разреши за нас същинската загадка на света, не трябва да прави никакво изключение по отношение на другите клонове на духовния живот.
Тя трябва да търси своите източници там, където са ги намерили тези последните. Тя трябва не само да се обясни с нашите класици; тя трябва да търси при тях също и семената за своето развитие; тя трябва да бъде пронизана от полъха на същото течение както останалата наша култура. Това е една необходимост, която се крие в самата природа на нещата. На нея също трябва да се припише, че са станали споменатите вече по-горе обяснения на модерните изследователи с класиците. Но те не показват нищо по-нататък, освен че имат едно чувство за положението, че е неуместно да преминат просто над убежденията на тези класици към дневния ред.
към текста >>
8.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
То стои като една
загадка
пред нас.
Този елемент е сетивното възприятие. Възприятието предлага едно такова специализиране на мислителните определения, което е оставено открито от самите тези определения. Именно това специализиране е, в което ни се явява светът, когато си служим само с опитността. Психолоически това е първото нещо, което обективно взето е изведеното. При всяко научно обработване на действителността процесът е този: Ние заставаме пред конкретното възприятие.
То стои като една загадка пред нас.
В нас се проявява стремеж да изследваме неговото същинско нещо, неговата същност, която то не изразява само. Този стремеж не е нищо друго освен възникването на едно понятие от тъмата на нашето съзнание. Това понятие задържаме ние тогава, през време когато сетивното възприятие върви успоредно с този мислителен процес.
към текста >>
9.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
За нас всяко преживяване се превръща в
загадка
.
Първия път виждаме клоните му в покой, втория път - в движение. Ние не се задоволяваме с това наблюдение. Питаме се: Защо дървото ни се представя веднъж в покой, а после в движение? Всеки поглед към природата поражда у нас куп въпроси. Чрез всяко явление, с което се сблъскваме, на нас ни се поставя някаква задача.
За нас всяко преживяване се превръща в загадка.
От яйцето виждаме да излиза сходна на майката твар и се питаме за причината на това сходство. Наблюдаваме как едно живо същество расте и се развива до определена степен на съвършенство и издирваме предпоставките за установеното. Ние никога не сме доволни от това, което природата излага пред нашите сетива. Навред търсим онова, което наричаме обяснение на фактите.
към текста >>
В основната
загадка
на собственото си същество, човекът трябва неминуемо да преоткрие всички загадки, отнасящи се до Духа и материята.
Той има усещането, че между двата свята трябва да съществува мост, ала не е в състояние да го намери. Изживявайки се като „Аз", човекът не може да отнесе този „Аз" другаде, освен на страната на Духа; а противопоставяйки този „Аз" на света, към последния той трябва да причисли достъпния за сетивата свят на възприятията, материалния свят. По такъв начин човекът сам се поставя в противоположността: Дух и свят. Той трябва да стори това, след като и собственото му тяло спада към материалния свят. Така „Азът" принадлежи към духовното като една негова част, а възприеманите от сетивата материални неща и процеси - към „светът".
В основната загадка на собственото си същество, човекът трябва неминуемо да преоткрие всички загадки, отнасящи се до Духа и материята.
Монизмът насочва поглед изцяло върху единството и се старае да отрече или да заличи наличните противоположности. Никой от двата възгледа не води до удовлетворение, защото те не оценяват фактите правдиво. Дуализмът разглежда Духа (Аз) и Материята (свят) като две коренно различни същности и затова не може да проумее как двете могат да си въздействат. Откъде Духът ще знае какво става в материята, ако нейната своеобразна природа му е съвсем чужда? Или как той при тези обстоятелства ще й въздейства, та намеренията му да се претворяват в дела?
към текста >>
Материалистът е извърнал поглед от определения субект, от нашия собствен Аз и е стигнал до някакво неопределено, мъгляво образувание, където пред него застава същата
загадка
.
Той забравя, че така само прехвърля проблема на друго място. Вместо на самия себе си, той приписва на материята способността да мисли. Така той отново се озовава на изходната си точка. Как материята стига до размишление над собствената си същност? Защо тя не е просто доволна от себе си и не се примири със своето съществуване?
Материалистът е извърнал поглед от определения субект, от нашия собствен Аз и е стигнал до някакво неопределено, мъгляво образувание, където пред него застава същата загадка.
Материалистическият възглед не е в състояние да реши проблема, а само го измества.
към текста >>
Изучаването на нашето същество трябва да ни донесе решението на
загадка
та.
Изучаването на нашето същество трябва да ни донесе решението на загадката.
Трябва да стигнем до точка, където можем да си кажем: тук ние вече не сме само „Аз", тук има нещо, което е повече от „Аз".
към текста >>
10.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Ако това ставаше при нейното избликване, тогава още в мига на нашето осъзнаване щеше да ни е известна цялата
загадка
на света.
В мисленето на нас ни е даден елементът, който слива нашата особена индивидуалност и вселената в едно цяло. Когато усещаме и чувстваме (а също така възприемаме), ние сме отделни същности, а когато мислим, ние сме всеединното същество, което прониква във всичко. Това е по-дълбоката причина за двойствената ни природа: В себе си ние виждаме да се поражда някаква чисто и просто абсолютна сила, която е всеобхватна, но с нея се запознаваме не при избликването и от центъра на света, а в една периферна точка.
Ако това ставаше при нейното избликване, тогава още в мига на нашето осъзнаване щеше да ни е известна цялата загадка на света.
Но тъй като се намираме в една периферна точка и собственото ни битие е затворено в определени граници, на нас ни се налага да опознаем сферата, разположена извън собственото ни същество, с помощта на мисленето, което се вдава в нас от общото всемирно битие.
към текста >>
11.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
загадка
уморена,
загадка уморена,
към текста >>
загадка
за грабливи птици...
загадка за грабливи птици...
към текста >>
кръжат край тебе, тяхната
загадка
,
кръжат край тебе, тяхната загадка,
към текста >>
12.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ето защо той стои безпомощен пред въпроса за "материята", като пред една тъмна
загадка
.
Що е самата "материя", това ние никога не ще можем да знаем. Дю Боа-Реймонд твърди, че никога не ще можем да проникнем дотам, където материята се явява в пространството. Причината, поради която не можем да проникнем дотам, се крие обаче в това, че там въобще не може да се търси нищо. Който говори както Дю Боа-Реймонд, той има чувството, че природознанието ни доставя резултати, които сочат на нещо друго, което то не може да ни даде. Но той иска да тръгне по пътя, който води до това друго, а именно по пътя на вътрешната опитност.
Ето защо той стои безпомощен пред въпроса за "материята", като пред една тъмна загадка.
Който върви в пътя на вътрешната опитност, в него нещата постигат едно новораждане; и онова от тези неща, което остава непознато за външната опитност, то просиява.
към текста >>
13.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
От такова чувство за него се оформява
загадка
та на човека.
Парацелзий е дълбоко проникнат от едно такова чувство, както е изразено в такива изречения.
От такова чувство за него се оформява загадката на човека.
Нека разгледаме, как става това в смисъла на Парацелзий. Отначало пътят, по който природата е вървяла, за да произведе върха на своето развитие, е скрит за нашата способност да разбираме нещата. Тя се е изкачила на този връх; но този връх не казва: Аз се чувствам като отделен човек. Това, което в действителност е дело на целия свят, то се чувствува като едно отделно, самотно, самостоятелно същество. Тази е именно истинската същност на човека, че той трябва да се чувства като нещо различно от това, което е в крайна сметка.
към текста >>
Обаче който, както Парацелзий, знае да ги разглежда във връзка с Цялото, което разкрива своята тайна във вътрешността на човека, той ги взема такива, каквито те се предлагат на сетивата; той не ги тълкува; защото така, както природните процеси стоят пред нас в тяхната действителност, те разкриват по свой начин
загадка
та на съществуването.
Който не вижда по-далече от подобни природни процеси, с него те могат да оставят студен като материални-бездушни неща; който иска на всяка цена да обхване духа със сетивата, той ще насели тези процеси с всички възможни душевни същества.
Обаче който, както Парацелзий, знае да ги разглежда във връзка с Цялото, което разкрива своята тайна във вътрешността на човека, той ги взема такива, каквито те се предлагат на сетивата; той не ги тълкува; защото така, както природните процеси стоят пред нас в тяхната действителност, те разкриват по свой начин загадката на съществуването.
Това, което тези природни процеси имат да разкрият чрез своята сетивна действителност от душата на човека, за онзи, който се стреми към висшето познание, то стои по-високо отколкото всички свръхестествени чудеса, които човек може да измисли или да направи да му се изявят относно техния пред полагаем "Дух". Не съществува никакъв "дух на природата", който да може да изрази по-възвишени истини, отколкото сами те велики творения на природата, когато нашата душа се свърже с любов с тази природа и в интимно общение с нея слуша нейните тайни. Такава любов, такова приятелство търсеше Парацелзий с природата.
към текста >>
14.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
В душата на Яков Бьоме живее неспокойно една мирова
загадка
, която тласка към познание.
В душата на Яков Бьоме живее неспокойно една мирова загадка, която тласка към познание.
Той вярва, че със своя дух е потопен в една божествена хармония; но когато се оглежда около себе си, навсякъде вижда дисхармония в божествените творения. Светлината на Мъдростта принадлежи на човека; и въпреки това той е изложен на погрешност; в него живее подтикът към доброто, и въпреки това през цялото човешко развитие звучи дисонансът на злото. В природата царуват природните закони; и въпреки това нейната хармония е размътена от нецелесъобразности и една дива борба на елементите. Как трябва да се разбира дисхармонията в хармоничното мирово Цяло? Този въпрос измъчва Яков Бьоме.
към текста >>
15.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Да открием някому разрешението на световната
загадка
!
За миста на първо място е важно настроението, с което той се доближава до това, което чувствува като най-висше, като отговор на загадките на съществуванието. Днес, когато единственото признато познание е само грубо-научното, ще бъде трудно да се вярва, че за най-висшите неща е важно някакво настроение. Чрез това познанието се превръща в едно интимно дело на личността. За миста обаче то действително е такова.
Да открием някому разрешението на световната загадка!
Да му я дадем готова в ръцете!
към текста >>
16.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Ако човек не би намерил отговор на тази
загадка
, той би се чувствувал парализиран не само морално, но и физически.
Сдобиването със собствени усилия на един такъв отговор не задоволява само стремежа към знания, но и дава способност за действуване и израстване в живота.
Ако човек не би намерил отговор на тази загадка, той би се чувствувал парализиран не само морално, но и физически.
Следователно, познанието на свръхсетивните истини има значение не само за теоретичните нужди, но и за реалната житейска практика.
към текста >>
17.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Тази книга не разглежда нищо, което да не дава на онзи, който я приема без интелектуален предразсъдък и със свободно чувство за истина, впечатлението за истините, чрез които можем да се приближим по един задоволителен начин до
загадка
та на човешкия живот и на Вселената.
Един съществен въпрос е: защо е необходимо да се говори за тези неща на хората чийто познавателни сили още не са пробудени и които, следователно, остават недостъпни за тях? Но не по този начин трябва да се гледа на въпроса. За разкриването на тези висши истини са необходими известни способности; след като са открити, те могат да се споделят и тогава всеки човек, който притежават здраво чувство за истина и си служи с безпристрастна логика, може да ги разбере.
Тази книга не разглежда нищо, което да не дава на онзи, който я приема без интелектуален предразсъдък и със свободно чувство за истина, впечатлението за истините, чрез които можем да се приближим по един задоволителен начин до загадката на човешкия живот и на Вселената.
към текста >>
18.
1 ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
И най- радикалният материалист, който отрича всичко душевно, не може да не се подпише под следното изречение на Карус от неговите съчинение "Органът на познанието на природата и духа": "Най-финият и интимен строеж на нервната система и на мозъка остава за атома и физиолога една неразрешима
загадка
; но че концентрацията на тази тъкан се увеличава все повече и повече в животните и достига у човека една степен, както при никое друго същество, е един напълно установен факт; този факт е от най-голямо значение за интелектуалното развитие на човека.
На различието в строежа на минералите, растенията и животните отговарят трите форми на тяхното съществувание. Този строеж фигурата е това, което може да се назове тяло. Но човешкото тяло се различава от животинското. Тази разлика трябва да се признае от всеки човек, каквото и да мисли той относно сродството на човека с животното.
И най- радикалният материалист, който отрича всичко душевно, не може да не се подпише под следното изречение на Карус от неговите съчинение "Органът на познанието на природата и духа": "Най-финият и интимен строеж на нервната система и на мозъка остава за атома и физиолога една неразрешима загадка; но че концентрацията на тази тъкан се увеличава все повече и повече в животните и достига у човека една степен, както при никое друго същество, е един напълно установен факт; този факт е от най-голямо значение за интелектуалното развитие на човека.
Може да се твърди, че той е достатъчен, за да го обясни. Когато мозъкът не се е развил достатъчно, както при микроцефалите и идиотите, се разбира от само себе си, че не може да става дума за изявяване на собствените идеи и познание, както не може да става дума за продължение на вида у хора с атрофирали органи за размножение. В замяна на това, едно хармонично и силно устройство на целия човек и особено на мозъка, не може, наистина да замести гениалността, но във всеки случай дава първото и най- необходимо условие за едно висше познание".
към текста >>
19.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако погледът би се отворил за висшите светове, преди човек да е достатъчно подготвен, за да вникне в неговата същност, тогава той би се изправил пред описаните образи на своята душа като пред една огромна
загадка
.
Ако погледът би се отворил за висшите светове, преди човек да е достатъчно подготвен, за да вникне в неговата същност, тогава той би се изправил пред описаните образи на своята душа като пред една огромна загадка.
Образите, пораждани от неговите инстинкти и страсти, застават пред него като странни форми, които той възприема като животински, и по-рядко: Като човешки. Наистина, животинските форми не приличат на никое от животните във физическия свят, но все пак известно далечно сходство е налице, макар че за неопитния изследовател разликите могат да са и съвсем незначителни.
към текста >>
20.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
За .да вникнем добре в понятието „физическо тяло", трябва първо да насочим вниманието си към едно явление, което се простира като велика
загадка
над всеки миг от живота: смъртта и във връзка с нея да проучим цялата т.н.
При разглеждането на човека от гледна точка на свръхсетивното познание, веднага влиза в сила това, което по начало е валидно за този начин на познание. Това разглеждане е свързано с признаването на „явната тайна" в самото човешко същество. За сетивата и за обвързания с тях разум, е достъпна само една част от това, което свръхсетивното познание обхваща от човешкото същество, а именно физическото тяло.
За .да вникнем добре в понятието „физическо тяло", трябва първо да насочим вниманието си към едно явление, което се простира като велика загадка над всеки миг от живота: смъртта и във връзка с нея да проучим цялата т.н.
нежива природа, минералното царство, което непрекъснато носи смъртта в себе си. По този начин се обръщаме към редица факти, чието пълно изясняване е възможно само чрез свръхсетивното познание; на тези факти е посветена и по-голяма част от предлаганата книга. Тук обаче сме длъжни да посочим определени понятия, които ще се окажат важни ориентири за читателя.
към текста >>
21.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Будното състояние при човека не може да бъде разбрано, без да наблюдаваме състоянието му по време на съня; не можем да разрешим
загадка
та на живота без да спрем поглед върху смъртта.
Будното състояние при човека не може да бъде разбрано, без да наблюдаваме състоянието му по време на съня; не можем да разрешим загадката на живота без да спрем поглед върху смъртта.
У човек, който няма никакъв усет за значението на свръхсетивното познание, лесно могат да възникнат съмнения относно него и начина, по който това познание разглежда съня и смъртта. Впрочем Тайната Наука дълбоко уважава мотивите, които пораждат тези съмнения. Напълно естествено е да се твърди, че човек е създаден за активен и действен живот и цялата му продуктивност е свързана с отдаването на този активен, буден живот. Докато вглъбяването в състояния, каквито са сънят и смъртта, би могло да възникне само от известна склонност към безцелно мечтателство и не води до никъде другаде, освен до една празна и ненужна фантастика. Лесно ще се намерят хора, които виждат в отхвърлянето на такава „фантастика" израз на една здрава душевност, а в отдаването на каквото и да е „безцелно мечтателство" нещо болестно, присъщо само на лица, лишени от жизнерадост и витални сили, неспособни за истинско творчество.
към текста >>
При всяко сериозно и дълбоко изследване в тази област, възникват
загадка
след
загадка
.
При всяко сериозно и дълбоко изследване в тази област, възникват загадка след загадка.
Виждаме например как един човек е роден в бедност и нищета, с незначителни дарби, така че при тези условия, още от раждането си, той е сякаш предопределен да води жалък и нещастен живот. А друг още от първия миг на раждането си, е поет от грижливи ръце и любещи сърца; у него се развиват блестящи способности; предопределен е за плодотворен и щастлив живот. Спрямо подобни въпроси често възникват две противоположни становища. Едното се при държа към чисто сетивните възприятия и към опиращата се на тях елементарна логика. Според това становище, обстоятелството,че единият се ражда в щастие, а другият в нещастие, изобщо не трябва да се превръща в проблем.
към текста >>
22.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Загадка
тъмна съм за себе си самата.
Загадка тъмна съм за себе си самата.
към текста >>
23.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и ще тълкуват тяхната
загадка
.
и ще тълкуват тяхната загадка.
към текста >>
24.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да разреши
загадка
та житейска,
да разреши загадката житейска,
към текста >>
25.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
загадка
та на вашето изкуство.
загадката на вашето изкуство.
към текста >>
26.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Загадка
та ще разрешите вие,
Загадката ще разрешите вие,
към текста >>
27.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Загадка
та, измъчваща ме тежко,
Загадката, измъчваща ме тежко,
към текста >>
28.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Аз чувствам, че съм пред
загадка
тъмна:
Аз чувствам, че съм пред загадка тъмна:
към текста >>
29.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да мисля над
загадка
та житейска.
да мисля над загадката житейска.
към текста >>
30.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
За мен
загадка
е, каквото става.
За мен загадка е, каквото става.
към текста >>
31.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
загадка
та, която ме измъчва!
загадката, която ме измъчва!
към текста >>
32.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Рано или късно човек трябва да стигне до извода, че само смъртта може да хвърли светлина върху
загадка
та на живота.
Мисълта, че тялото в чиито процеси душата изживява себе си някога ще попадне под властта на външния свят и ще се подчинява на закони, които нямат никаква връзка с вътрешните изживявания, ни приближава до изживяването на смъртта по такъв начин, че в размишлението няма нужда да се намесва никакво желание, никакъв личен интерес; сега вече, изживяването отваря пътя към един чист и свръхличен познавателен акт. Обаче много скоро се поражда усещането, че мисълта за смъртта е важна не сама за себе си, а поради обстоятелството, че може да хвърли светлина върху живота.
Рано или късно човек трябва да стигне до извода, че само смъртта може да хвърли светлина върху загадката на живота.
към текста >>
33.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова
загадка
.
Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена. По този начин погледът на човека прониква през доброто и злото и стига до едно първично добро. В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта. В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки".
Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка.
За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус. Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия". В действителност това е едно духовно същество, което както всички други мирови същества принадлежи към децата на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки". С това обаче светът се разпада на една троичност. Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в благодатните действия.
към текста >>
За да разреши тази
загадка
, Фередик поглежда към своя Офиотеус.
По този начин погледът на човека прониква през доброто и злото и стига до едно първично добро. В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта. В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки". Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка.
За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус.
Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия". В действителност това е едно духовно същество, което както всички други мирови същества принадлежи към децата на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки". С това обаче светът се разпада на една троичност. Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в благодатните действия.
към текста >>
За един такъв възглед особена
загадка
на живота трябва да представлява болката, страданието.
Епикур /роден в 342 г. пр.Хр. , починал в 270 г. пр.Хр./ разви по свой начин елементите, които бяха заложени вече в атомистиката. И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от мировите процеси, как трябва да живее тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене? Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго.
За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието.
Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност. Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието. Така всичко, което отстранява неприятното, става най-висше епикурейско благо на живота.
към текста >>
34.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
За гръцките мислители отношението на душата към света става
загадка
; за новите мислители такава
загадка
става отношението на "Аза" към душата.
В сравнение с гръцкия мислителен живот в тези представи можем да съзрем нещо ново, въпреки че отначало те приличат на един спомен за него от миналото. Гръцкото мислене сочи към душата; при Августина вниманието се насочва към центъра на душевния живот. Гръцките мислители разглеждат душата в нейното отношение към света; при Августина срещу душевния живот застава нещо в самия този душевен живот и съзерцава този душевен живот като един особен, затворен в себе си свят. Можем да наречем центъра на душевния живот "Азът" на човека.
За гръцките мислители отношението на душата към света става загадка; за новите мислители такава загадка става отношението на "Аза" към душата.
Това се вести за първи път при Августина; следващите светогледни стремежи имат още твърде много работа, за да доведат светогледа в съгласие с религията, отколкото да осъзнаят вече ясно новото, което е възникнало сега в духовния живот. Въпреки това в следващото време живее повече или по-малко несъзнателно за душите стремежът, мировите загадки да се разглеждат така, както изисква новият елемент. При мислители като Анселм /1070-1109 г./ и Тома Аквински /1227-1274 г./ това изпъква още така, че те наистина приписват на опиращата се на самото себе си човешко мислене способността, да изследва до определена степен процесите на света, но ограничават тази способност. За тях съществува една по-висша духовна действителност, до която изоставеното на самото себе си мислене никога не може да стигне; тази действителност може да му бъде разкрита по религиозен начин. В смисъла на Тома Аквински човекът се корени със своя душевен живот в действителността на света; обаче този душевен живот не може да познае от себе си тази действителност в пълен размер.
към текста >>
Бихме искали да говорим за това, че "
загадка
та на Аза" се явява в най-различните маскировки.
Следователно човекът се вижда като едно същество, което съществува в свой душевен живот. Ако наречем това "нещо" "Азът", можем да кажем, че в по-ново време сред душевния живот се раздвижва съзнанието за "Аза", както в живота на гръцкия светоглед се роди мисълта. Колкото и различни форми да имат стремежите към светоглед в тази епоха, все пак всички те се въртят около изследването на азовата същност. Само че този факт не се явява навсякъде ясно в съзнанието на мислителите. Те често пъти мислят, че са отдаде ни по съвършено други въпроси.
Бихме искали да говорим за това, че "загадката на Аза" се явява в най-различните маскировки.
Понякога тя живее в светогледите на мислителите по такъв скрит начин, че твърдението: Ето при този или онзи възглед се касае именно за тази загадка изглежда като едно произволно и пресилено мнение. Борбата със "загадката на Аза" се изразява най-силно в 19-тото столетие; и съвременните светогледи живеят сред тази борба.
към текста >>
Понякога тя живее в светогледите на мислителите по такъв скрит начин, че твърдението: Ето при този или онзи възглед се касае именно за тази
загадка
изглежда като едно произволно и пресилено мнение.
Ако наречем това "нещо" "Азът", можем да кажем, че в по-ново време сред душевния живот се раздвижва съзнанието за "Аза", както в живота на гръцкия светоглед се роди мисълта. Колкото и различни форми да имат стремежите към светоглед в тази епоха, все пак всички те се въртят около изследването на азовата същност. Само че този факт не се явява навсякъде ясно в съзнанието на мислителите. Те често пъти мислят, че са отдаде ни по съвършено други въпроси. Бихме искали да говорим за това, че "загадката на Аза" се явява в най-различните маскировки.
Понякога тя живее в светогледите на мислителите по такъв скрит начин, че твърдението: Ето при този или онзи възглед се касае именно за тази загадка изглежда като едно произволно и пресилено мнение.
Борбата със "загадката на Аза" се изразява най-силно в 19-тото столетие; и съвременните светогледи живеят сред тази борба.
към текста >>
Борбата със "
загадка
та на Аза" се изразява най-силно в 19-тото столетие; и съвременните светогледи живеят сред тази борба.
Колкото и различни форми да имат стремежите към светоглед в тази епоха, все пак всички те се въртят около изследването на азовата същност. Само че този факт не се явява навсякъде ясно в съзнанието на мислителите. Те често пъти мислят, че са отдаде ни по съвършено други въпроси. Бихме искали да говорим за това, че "загадката на Аза" се явява в най-различните маскировки. Понякога тя живее в светогледите на мислителите по такъв скрит начин, че твърдението: Ето при този или онзи възглед се касае именно за тази загадка изглежда като едно произволно и пресилено мнение.
Борбата със "загадката на Аза" се изразява най-силно в 19-тото столетие; и съвременните светогледи живеят сред тази борба.
към текста >>
Тази "
загадка
" живее още в спора между номиналисти и реалисти в Средновековието.
Тази "загадка" живее още в спора между номиналисти и реалисти в Средновековието.
Като един от представителите на реализма можем да считаме и Анселма от Кентърбъри. За него общите мисли, които човек си съставя, когато наблюдава света, не са само наименования, които душата си образува, а те се коренят в един действителен живот. Когато човек си образува общото понятие "лъв", за да обозначи с това всички лъвове, в смисъла на сетивното битие действителност имат несъмнено само отделните лъвове; обаче общото понятие "лъв" не е само едно обхващащо название, което има значение само за ползване от човешката душа. То се корени в духовния свят и отделните лъвове от сетивния свят са разнообразни въплъщения на едната "лъвска природа", която се изразява в "идеята за лъвове". Против една такава "действителност на идеите" водеха борба номиналисти като Рослен /също в 11-то столетие/.
към текста >>
Във времената, които стоят между старото светогледно течение и по-новото течение, гръцкият мислителен живот пресъхва; обаче под повърхността в човешката душа се явява като факт съзнанието за Аза; от средата на Средновековието човекът насочва своя поглед срещу този извършен факт; и чрез силата на този факт се развива новата форма на
загадка
та на живота.
Във времената, които стоят между старото светогледно течение и по-новото течение, гръцкият мислителен живот пресъхва; обаче под повърхността в човешката душа се явява като факт съзнанието за Аза; от средата на Средновековието човекът насочва своя поглед срещу този извършен факт; и чрез силата на този факт се развива новата форма на загадката на живота.
Реализмът и номинализмът са симптом за това, че човекът чувства извършения факт. Как и двете течения говорят върху мисълта, това показва, че в сравнение с нейното съществуване в гръцката душа тази мисъл така е избледняла, както беше претърпяло това образното мислене в душата на гръцкия мислител.
към текста >>
35.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Тук се намира
загадка
та, която след това Кант почувства, че му е дадена: Как са възможни познания произведени чрез душата, които въпреки това трябва да имат валидност за мирови същества, които се намират вън от душата?
Светогледният образ на Лайбниц изпитва едно обширно, умствено развитие чрез Християн Волф /роден в 1679 г. в Бреслау професор в Хале/. Волф е на мнение, че може да бъде основана една наука, която познава чрез чисто мислене онова, което е възможно, което е призвано за съществуване, защото за мисленето то се явява непротиворечиво и така може да бъде доказано. По този път Волф основава една наука на света, на душата и на Бога. Този светоглед почива на предположението, че себесъзнателната човешка душа може да образува в себе си мисли, които са валидни за онова, което се намира напълно вън от нея.
Тук се намира загадката, която след това Кант почувства, че му е дадена: Как са възможни познания произведени чрез душата, които въпреки това трябва да имат валидност за мирови същества, които се намират вън от душата?
към текста >>
Те един вид се въртят около това, което действа като
загадка
на света, но не могат да се приближат до него.
Присъщо на тази епоха е, че духовете чувстват: Трябва да се потопим в глъбините на душата, за да намерим точката, в която душата е свързана с вечната Първооснова на света, и изхождайки от познанието на тази връзка да добием от извора на себесъзнанието един образ на света. Обаче има голямо разстояние от това, което човекът можеше да обхване със силите на своя дух, и този вътрешен корен на себесъзнанието. Със своята духовна работа духовете не проникват до това, което в смътно предчувствие им поставя тяхната задача.
Те един вид се въртят около това, което действа като загадка на света, но не могат да се приближат до него.
Така чувства някой, който поставя срещу светогледните въпроси, когато в края на 18-тото столетие Спиноза започва да действа. Идеите на Лок, на Лайбниц, тези последните даже изразени в тяхната по-слаба форма от Волф, проникват главите; освен това обаче, наред със стремежа към яснота на мислите действа страхът от тази яснота, така че в образа на света постоянно се призовават извлечените от глъбините на сърцето възгледи, за да помогнат в допълването на този образ. Такова едно състояние се отразява в Менделсвон, приятелят на Лесинг, който бе горчиво засегнат от публикуването на разговора на Якоби с Лесинг. Той не искаше да допусне, че този разговор действително е имал съдържанието съобщено от Якоби. В такъв случай считаше той неговият приятел би изповядал един светоглед, който иска да стегне до корена на духовния свят по пътя на мисълта.
към текста >>
36.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Разглеждани от настоящето Кант и Гьоте могат да бъдат считани като духове, и които развитието на светогледите на по-ново време се разбулва като в един важен момент на своя развоен процес чрез това, че в тези духове въпросите на
загадка
та на съществуването са чувствани силно, въпроси, които по-рано се подготвяха повече в подосновите на душевния живот.
Разглеждани от настоящето Кант и Гьоте могат да бъдат считани като духове, и които развитието на светогледите на по-ново време се разбулва като в един важен момент на своя развоен процес чрез това, че в тези духове въпросите на загадката на съществуването са чувствани силно, въпроси, които по-рано се подготвяха повече в подосновите на душевния живот.
към текста >>
По-новите светогледи търсеха да се справят със
загадка
та на себесъзнателния Аз: Гьоте влага в този Аз живата идея; и с тази царуваща в него жизнена сила този Аз се оказва като пълножизнена действителност.
В "прарастението" Гьоте замисли една идея, "с която... можем да измислим до безкрайност растения", които "трябва да бъдат логически", т.е., които, ако и да не съществуват, въпреки това биха искали да съществуват и съвсем не са художествени или поетически сенки или схеми", а имат една вътрешна истинност и необходимост". С това той е на път да намери в себесъзнателния Аз не само възприемаемата, мислителната идея, в живата идея. Себесъзнателният Аз изживява в себе си едно царство, което се оказва принадлежа що както на себе си така и на външния свят, защото неговите формации се удостоверяват като копия на творящите същества. С това за себесъзнателният Аз може да се почувства оживен, защото се чувства едно с творящите същества в природата.
По-новите светогледи търсеха да се справят със загадката на себесъзнателния Аз: Гьоте влага в този Аз живата идея; и с тази царуваща в него жизнена сила този Аз се оказва като пълножизнена действителност.
Гръцката идея е сродна с образа; тя се разглежда като образ. Идеята на по-новото време трябва да бъде сродна с живота, със самото живо същество; тя е изживяна. И Гьоте знаеше за това, че съществува едно такова изживяване на идеята. Той долавяше в себесъзнателния Аз диханието на живата идея.
към текста >>
37.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Загадка
та на епохата стои в дейното себесъзнание.
Развитието на светогледите на по-ново време напредва чрез Шопенхауер по-нататък дотолкова, доколкото с него започва един от опитите, да бъде издигната една от основните сили на себесъзнанието до всеобщ ми ров принцип.
Загадката на епохата стои в дейното себесъзнание.
Шопенхауер не е в състояние да намери един образ на света, който да съдържа в себе си корените на себесъзнанието. Това са се опитали да направят Фихте, Шелинг, Хегел. Шопенхауер взема една сила на себесъзнанието, волята, и твърди за нея, че тя не се намира само в човешката душа, а в целия свят. Така за него наистина човекът не е поставен с цялото негово себесъзнание в първопричините на света, но с една част на това себесъзнание, с волята. С това Шопенхауер се представя като един от онези представители на по-новото развитие на светогледите, които са могли да обхванат в своето съзнание само частично основаната загадка на епохата.
към текста >>
С това Шопенхауер се представя като един от онези представители на по-новото развитие на светогледите, които са могли да обхванат в своето съзнание само частично основаната
загадка
на епохата.
Загадката на епохата стои в дейното себесъзнание. Шопенхауер не е в състояние да намери един образ на света, който да съдържа в себе си корените на себесъзнанието. Това са се опитали да направят Фихте, Шелинг, Хегел. Шопенхауер взема една сила на себесъзнанието, волята, и твърди за нея, че тя не се намира само в човешката душа, а в целия свят. Така за него наистина човекът не е поставен с цялото негово себесъзнание в първопричините на света, но с една част на това себесъзнание, с волята.
С това Шопенхауер се представя като един от онези представители на по-новото развитие на светогледите, които са могли да обхванат в своето съзнание само частично основаната загадка на епохата.
към текста >>
38.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
В неговия смисъл
загадка
та на душата се разрешава, като се остави невзето под внимание всичко индивидуално в душата.
В проследяването на тази мисъл на Лесинг можем да говорим за това, че след физическата смърт душата прекарва една форма на съществуване в един свят, който се намира вън от онзи, в който човекът живее, възприема, мисли в тялото и че след съответното време на едно такова чисто духовно изживяване тя преминава в един нов земен живот. С това се посочва на един свят, с който човешката душа е свързана като отделно, индивидуално същество. Към този свят се вижда тя насочена, когато търси своята истинска същност. Щом си представим тази душа освободена от нейната връзка с телесното съществуване, ние трябва да си я представим в този свят. Напротив за Хегел животът на душата протича във всеобщия мислов процес първо на историческото развитие, след това се влива в общия духовно-мисловен миров процес.
В неговия смисъл загадката на душата се разрешава, като се остави невзето под внимание всичко индивидуално в душата.
Не отделната душа е действителна, а действителен е историческия процес. Нека вземем това, което се намира в края на Хегеловата "Философия на историята": "Ние разгледахме само хода, движението на понятието и трябваше да се откажем от чара да опишем по-отблизо щастието, периодите на разцъфтяване на народите, красотата и величието на индивидите, интереса на тяхната съдба в страдание и радост. Философията има работа само с блясъка на идеята, която се отразява в мировата история. Философията се освобождава от досадата да разглежда движенията на непосредствените страсти в действителността; тя се интересува от това, да познае хода на развитието на осъществяващата се идея".
към текста >>
39.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Може би, счита Дю Боа Реймонд, ние бихме разрешили също и
загадка
та на усещането, ако първо пред нас би стояла открита
загадка
та на материята.
Можем да посочим за нашите субективни възприятия определени форми на движение, защото от протичането на възприятията правим заключение за протичането на движенията. Обаче нямаме никаква представа, какво се движи вън в пространството. Казваме: - Материята се движи. Ние проследяваме нейните движения от това, което ни казват нашите душевни състояния. Но тъй като не възприемаме самото движещо се нещо, а само един субективен знак за него, ние също никога не можем да знаем, що е материя.
Може би, счита Дю Боа Реймонд, ние бихме разрешили също и загадката на усещането, ако първо пред нас би стояла открита загадката на материята.
Ако бихме знаели, що е материя, ние вероятно бихме знаели също, как тя усеща. И двете неща са недостъпни за нашето познание. Тези, които искат да преодолеят тази граница, тях ще улучат думите на Дю Боа Реймонд: "Може би те биха искали да опитат това с единствения изход, със свръхнатурализма. Само че там, където започва свръх натурализмът, свръхестественото, там престава науката".
към текста >>
За него тя крие в себе си една неразрешима
загадка
.
Мил разглежда фактите на спомена и на очакването. Когато всичко, което знае за себе си, трябва да се изчерпи в представи, аз не мога да кажа: - Аз си спомням за една представа, която съм имал по-рано, или аз очаквам настъпването на определено изживяване, а една представа си спомня за самата себе си или очаква своето бъдеще настъпван. "Когато" казва Мил "говорим за една редица от възприятия, която осъзнава себе си като развиваща се и минала. И сега ние се намираме в дилемата, или да кажем, че "Азът или духът и нещо различно от възприятията, или да твърдим парадокса, че една проста редица от представи може да има съзнание за своето минало и бъдеще". Мил не може да излезе от тази дилема.
За него тя крие в себе си една неразрешима загадка.
Той е скъсал именно връзката между себе си, наблюдателя, и света и не е в състояние да я завърже. За него светът остава нещо отвъдно непознато, което прави впечатление върху човека. Всичко, което този последният знае за отвъдния непознат свят, че съществува възможността този свят да предизвика в него възприятия. Следователно вместо за действителни неща вън от него, човекът може всъщност да говори само за това, че съществуват възможности за възприятие. Който говори за вещи в себе си, се губи в празни думи; само който говори за съществуващата възможност за настъпване на усещания, възприятия, представи, той се движи на почвата на фактите.
към текста >>
40.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Още от ранна младост аз се занимавах с великите проблеми на човешкото познание, вследствие на естествения неизбежен стремеж, който тласка човека въобще към изследването на истината и разрешението на
загадка
та на съществуването.
Хамерлинг застава срещу загадките на света и на душата като един човек на 19-тото столетие, с едно разбиране, което оживява в душата духовните импулси действащи в неговата епоха. Той чувства тези духовни импулси от една съвършено свободна човечност, за която е самопонятно да поставя загадките на съществуването, както на природния човек е самопонятно той да чувства глад и жажда. Той казва върху своето отношение към философията: "Преди всичко аз се чувствах като човек, като цялостен човек, и от всички духовни интереси за мене бяха най-близки проблемите на съществуването и живота". "Аз не се нахвърлих внезапно върху философията, поради това, че това случайно ми достави удоволствие или защото трябваше да опитам веднъж силите си в една друга област.
Още от ранна младост аз се занимавах с великите проблеми на човешкото познание, вследствие на естествения неизбежен стремеж, който тласка човека въобще към изследването на истината и разрешението на загадката на съществуването.
Също така аз никога не съм можал да виждам във философията като една специална наука, изучаването на която може да се провежда или да се изостави настрана, както например статистиката или лесовъдството, а съм я считал винаги като изследване на онова, което за всеки човек е най-близкото, най-важното и най-интересното". По пътищата, които Хамерлинг поема за това изследване, в неговото разглеждане се натрапиха онези насочващи сили на мисленето, които при Кант бяха отнели на знанието силата, да проникне в източника на съществуването и които след това през 19-тото столетие направиха, защото светът да се яви като една илюзия на представата. Хамерлинг не се отдаде безусловно на тези насочващи линии и сили; въпреки това те тежаха върху неговото разглеждане. Това разглеждане търсеше в себесъзнателния Аз един център на тежестта, в който може да бъде изживяно битието, и вярваше, че намира този център във волята. Мисленето не искаше да действа върху Хамерлинг така, както то действаше върху Хегел.
към текста >>
Такива светогледи произлизат от естествения, неудържим стремеж, "който тласка хората въобще към изследването на истината и разрешението
загадка
та на съществуването"; обаче служейки си за това разрешение със средствата, които според мнението на определени течения на епохата изглеждат като единствено оправдани, те проникват до едно разглеждане на нещата, сред което не съществуват вече никакви елементи на изживяването, за да произведат разрешението.
С Хамерлинг и Вундт в светогледното развитие на новото време стоят две личности, в душите на които действат силите, които това развитие е произвело в определени течения, за да овладеят с мисленето мировите загадки, които изживяването и науката поставят на човешката душа. И в двете личности тези сили действат така, че в тяхното развитие те не намират в самите себе си нищо, чрез което себесъзнателният Аз да се чувства в източника на съществуването. Напротив тези сили стигат до една точка, в която още могат да запазят за себе си нещо, което не може вече да се занимава с великите мирови загадки. Тези сили се хващат здраво за волята; обаче и с постигнатия свят на волята не звучи нищо, което позволява да добием сигурност "върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на тялото", или което да докосне такива душевни и мирови загадки.
Такива светогледи произлизат от естествения, неудържим стремеж, "който тласка хората въобще към изследването на истината и разрешението загадката на съществуването"; обаче служейки си за това разрешение със средствата, които според мнението на определени течения на епохата изглеждат като единствено оправдани, те проникват до едно разглеждане на нещата, сред което не съществуват вече никакви елементи на изживяването, за да произведат разрешението.
Ние виждаме: В определена епоха мировите въпроси се поставят на човека по един напълно определен начин; той чувства инстинктивно това, което му предстои като задача. От него зависи да намери средствата на отговора. В поставянето в действие на тези средства той може да остане зад това, което в глъбините на развитието застава пред него като изискване. Философи, които се движат в такава дейност, представляват борбата за постигане на една цел, която не е още напълно обхваната в съзнанието. Целта на по-новото светогледно развитие е, да бъде изживяно в себесъзнателния Аз нещо, което да предаде битие и същност на идеите на образа на света; охарактеризираните философски течения се оказват безсилни да стигнат до такъв живот, до такова битие.
към текста >>
41.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Как може да се живее, ако трябва да си представим света такъв, както си го представят Шопенхауер и Рихард Вагнер; тази беше за него
загадка
та; но не една
загадка
, на която търсеше отговор чрез мислене, чрез знание, а такава
загадка
, за решението на която той трябваше да изживее с всяка нишка на своето същество.
Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба. Други мислители са дали формата на светогледните образи; и в това оформяне се изчерпи тяхното философстване. Ницше застава срещу светогледите на втората половина на 19-тото столетие. И става негова съдба, той да изживее цялото щастие, но също и цялото страдание, което тези светогледи могат да създадат, когато те се разливат върху цялото битие на човешката душа. Светогледният живот в Ницше не теоретично, а с влагането на цялата негова индивидуалност така, че той бе завладян от характерни светогледи на новото време и трябваше да проникне в решението на жизнените проблеми с цялото си лично съществуване.
Как може да се живее, ако трябва да си представим света такъв, както си го представят Шопенхауер и Рихард Вагнер; тази беше за него загадката; но не една загадка, на която търсеше отговор чрез мислене, чрез знание, а такава загадка, за решението на която той трябваше да изживее с всяка нишка на своето същество.
Други мислят философията; Ницше трябваше да изживее философията. В Ницше новият светогледен живот се превръща в личност. За наблюдателя светогледите на другите мислители се явяват така, че в него възникват представите: това е едностранчиво, това е неправилно и т.н.; при Ницше този наблюдател се вижда застанал в живота на светогледа в едно друго човешко същество; и той вижда, че това човешко същество става здраво чрез една идея, страдащо чрез друга. Тази е причината, поради която Ницше става все повече поет в своето излагане на светогледа. Тази също е причината, поради която онзи, който не иска да се сближи с това изложение като философия, може винаги да му се удивлява заради неговата поетическа сила.
към текста >>
Щом една такава практика на мисленето царува в естествената наука, изглежда при нея оправдано да се отрича на едно чисто изследване с мисълта, на едно мислене върху решението на мировата
загадка
в себе съзнателния Аз всяка научна познавателна стойност.
Щом една такава практика на мисленето царува в естествената наука, изглежда при нея оправдано да се отрича на едно чисто изследване с мисълта, на едно мислене върху решението на мировата загадка в себе съзнателния Аз всяка научна познавателна стойност.
Природоизследователят чувства, че стои на една по-сигурна почва, когато вижда в мисленето само едно средство, за да се ориентира в света на външните факти. Големите постижения, които естествената наука ни показва на поврата на 19-тото и 20-тото столетие, се понасят добре с една такава практика на мисленето. В изследователския подход на естествената наука действа прагматизмът и "Философията на като че ли"; макар и те да се явяват още като философски мислителни направления, в този факт се изявява основният естественонаучен отпечатък на новото светогледно развитие.
към текста >>
Чрез развитието на светогледите от гръцката епоха до настоящето време самата същност на мисленето се е превърнала в една мирова
загадка
.
Анри Бергсон се опитва да проникне до същността на себесъзнателния Аз по един друг път така, че при това проникване естественонаучният начин на мислене не става пречка.
Чрез развитието на светогледите от гръцката епоха до настоящето време самата същност на мисленето се е превърнала в една мирова загадка.
Мисълта е извадила човешката душа от мировото цяло. Така тя живее един вид с мисълта и трябва да и зададе въпроса: Как ще ме доведеш ти отново до един елемент, в който аз действително ще мога да се чувствам като подслонена в мировото цяло? Бергсон разглежда научното мислене. Той не намира в него силата, чрез която то би искало, така да се каже, да се издигне до една истинска действителност. Мислещата душа стои срещу действителността и добива от нея мислови образ.
към текста >>
/виж дю Прел, "
Загадка
та на човека", стр.
"Материализмът като естествена наука сам е доказал, че светът се простира вън от границите на това, което нашите сетива могат да доловят; той е подкопал своята собствена основа; той е отрязал клона, върху който сам е стоял. Но като философия той твърди, че още седи горе. Следователно материализмът няма никакво право да нарича себе си един светоглед... Той има само оправданието на един клон на знанието и още към всичко това светът, обектът на неговото изучаване, е само един свят на илюзията. Да иска някой да изгради своя светоглед върху тази основа, това е едно явно противоречие. Действителният свят е, количествено и качествено, съвършено различен от този, който материализмът познава, и само действителният свят може да бъде предмет на една философия".
/виж дю Прел, "Загадката на човека", стр.
17 и следв./ Такива възражения трябва да предизвиква материалистичното оцветеният начин на мислене. Много други нови мислители забелязаха вече, колко слабости от една гледна точка, на която стои и Карл дю Прел. Този последният трябва да бъде считан тук като представител на едно налагащо се светогледно течение. За това течение е характерно, както иска да проникне в областта на действителния свят. Въпреки това, в начина на това прониква не продължава да действа естественонаучният начин на мислене, при все че срещу него е водена най-остра борба.
към текста >>
42.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Когато човек се запознае с това, че със своя душевно-духовен свят "Азът" живее вън от тялото, че следователно той самият донася до това тяло изживяванията, които има във външния свят, той ще намери също и пътя към едно духовносъобразно схващане на
загадка
та на съдбата.
Когато човек се запознае с това, че със своя душевно-духовен свят "Азът" живее вън от тялото, че следователно той самият донася до това тяло изживяванията, които има във външния свят, той ще намери също и пътя към едно духовносъобразно схващане на загадката на съдбата.
В своето душевно изживяване човекът е напълно свързан с това, което той изживява като съдба. Нека разгледаме душевното устройство на един 30 годишен човек. Действителното съдържание на неговото вътрешно битие би било съвършено друго, ако през предидущите години той би изживял нещо различно от това, което действително е изживял. Неговият "Аз" е немислим без тези изживявания. И ако те са го засегнали като пълни със страдание удари на съдбата, чрез тези удари на съдбата той е станал това, което е.
към текста >>
В разглеждането на света душата изживява нещо, при което тя не може да спре, ако не иска да остане постоянно една
загадка
за себе си.
Философията води чрез нейните собствени пътища до познанието, че от едно разглеждане на света тя трябва да пристъпи към едно изживяване на света, който търси.
В разглеждането на света душата изживява нещо, при което тя не може да спре, ако не иска да остане постоянно една загадка за себе си.
С това разглеждане работата стои действително така, както със семето, което се развива в растението. Когато е узряло, това семе може да намери своя път по два начина. То може да бъде използвано за храна на човека. Когато го изследваме от тази гледна точка, ние имаме предвид нещо различно от това, което имаме предвид, когато го разглеждаме от гледна точка на неговото естествено предназначение, което то има, а именно да бъде посято в почвата и да стане зародиш на едно ново растение.
към текста >>
43.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Да, тази Приказка предлага на внимателния наблюдател
загадка
след
загадка
.
Сега ние бихме искали да се приближим до Гьоте като разгледаме онази негова творба, в която са съсредоточени цялото му методическо мислене, цялата му воля; днес ще сторим това по един външен, екзотеричен начин, а в други ден по един вътрешен, езотеричен начин. Ако поискаме да вникнем в най-дълбоките тайни на познанието, до които е успял да се добере Гьоте, можем да си послужим с едно почти непознато негово произведение. Става дума за една малка творба под надслов „Приказка", която е поместена в края на „Разговори с немски изселници". Защото докато я чете, всеки, който действително се стреми да проникне в Гьотевия светоглед, още в самото начало има ясното усещане, че Гьоте иска да каже нещо много повече, отколкото читателят научава на пръв поглед от персонажите на приказката.
Да, тази Приказка предлага на внимателния наблюдател загадка след загадка.
към текста >>
Змията просъсква нещо в ухото на Стареца, и тъкмо това, което тя просъсква в ухото му, въпреки че не е назовано, представлява разрешението на
загадка
та.
Съществуват голям брой опити, които се стремят да разрешат загадките на тази приказка./*14/ Още по времето на Шилер и Гьоте мнозина се опитват да я тълкуват по един или друг начин. Забележително е единомислието, което Шилер и Гьоте имат по този въпрос: Ключът към приказката се намира в самата нея! /*15/ Следователно, обяснението на приказката следва да търсим единствено в самата нея, и по-нататък в хода на лекцията ние действително ще се убедим макар и по един твърде своеобразен начин че това е точно така.
Змията просъсква нещо в ухото на Стареца, и тъкмо това, което тя просъсква в ухото му, въпреки че не е назовано, представлява разрешението на загадката.
После Старецът казва: „Дошло е времето! " Следователно, ние трябва да търсим онова, което в подземния храм Змията доверява на Стареца.
към текста >>
44.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Но той посочва и друго, а именно, че думите, които служат като ключ към
загадка
та, звучат твърде особено.
И как е постигнато това в Приказката? Благодарение на факта, че се изпълнява нейната същинска тайна. Разрешението на загадъчната Приказка, се съдържа в самата нея, казва Шилер.
Но той посочва и друго, а именно, че думите, които служат като ключ към загадката, звучат твърде особено.
Вие си спомняте: Старецът с лампата, която свети само там, където вече има светлина. Кой впрочем е Старецът? Какво представлява тази лампа? В какво се състои своеобразието на нейната светлина? Старецът се издига и стои над ситуацията.
към текста >>
Разрешението на
загадка
та се съдържа в думите, които Змията прошепва в ухото на Стареца и ние трябва да открием какво е казала Змията в ухото на Стареца.
Разрешението на загадката се съдържа в думите, които Змията прошепва в ухото на Стареца и ние трябва да открием какво е казала Змията в ухото на Стареца.
Бихме се отклонили твърде много, ако трябва подробно да опишем какво означават трите тайни. Ето защо аз искам да се спра само на най-същественото.
към текста >>
45.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„
Загадка
та на Гьотевия Фауст" и са включени в Събр. Съч.
„Загадката на Гьотевия Фауст" и са включени в Събр. Съч.
№57 „Къде и как да намерим Духа? "
към текста >>
46.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ако днес нещо ни затруднява да вземем становище спрямо социалната
загадка
, то е просто нищожната възможност за едно взаимно разбиране между класите.
Ако даден изследовател за съжаление това едва ли може да се каже за елитните интелектуалци изучи работническото движение там, където то се опира изцяло на самите работници, е наясно каква решаваща стойност има обстоятелството, че душевната нагласа на огромното мнозинство от хора, може да се канализира в определена мисловна посока.
Ако днес нещо ни затруднява да вземем становище спрямо социалната загадка, то е просто нищожната възможност за едно взаимно разбиране между класите.
Колко трудно проникват днес бюргерските класи в душевните пространства на работническите семейства, колко трудно разбират, как бе възможен един начин на мислене като този на Карл Маркс, независимо от своята мисловна стойност, пък макар и облечен в мисловни категории от висш порядък, да намери достъп във все още неизразходваната интелигентност на пролетариата.
към текста >>
47.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива
загадка
, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път.
Критика на това твърдение е, че не работи в големи класове. Тази критика е без съмнение обоснована в някакъв ограничен смисъл. Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета. Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“.
Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път.
Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето. Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>
48.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И
ЗАГАДКА
ТА
ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА
към текста >>
Едновременно пред хората възникна
загадка
та на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила.
Но тази дарба му бе отнета. Именно по време на Тайната на Голгота имагинативното съзнание се затъмни все повече и повече. Успоредно с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата. Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно предземно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество. Но това беше една необходимост: Човекът трябваше да добие пълното съзнание за Аза, което човечеството през онази епоха не притежаваше още; това съзнание се подготвяше бавно.
Едновременно пред хората възникна загадката на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила.
Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на един свят, от който бяха дошли.
към текста >>
И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата
загадка
, която се поставяше от тогава насам
загадка
та на смъртта.
През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него. Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях.
И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта.
Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието?
към текста >>
Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно
загадка
та поставена от смъртта.
Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта.
Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта.
Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието? Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност.
към текста >>
То е това слънчево същество, което даде на хората които бяха изгубили способността да възприемат предземното съществуване и да намерят така отговор на
загадка
та на смъртта силата да победят смъртта на Земята.
Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус. То мина през събитията на Голгота.
То е това слънчево същество, което даде на хората които бяха изгубили способността да възприемат предземното съществуване и да намерят така отговор на загадката на смъртта силата да победят смъртта на Земята.
към текста >>
Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред душите се яви
загадка
та на смъртта.
Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота. Сега ние ще видим какво значение има това за вътрешното развитие на човешкото същество.
Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред душите се яви загадката на смъртта.
Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яснота в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание. Това съзнание неделимо от чувствата на Аза има като основа физическия организъм и човекът инстинктивно чувства, че не може да познава освен посредством този организъм.
към текста >>
Загадка
та на смъртта се беше поставила с пълна сила за душите през първите столетия на християнската ера, когато хората бяха още твърде чувствителни за подобни неща.
Отсега нататък съзнанието не стигаше до пълна яснота, освен като се отъждествяваше с чувстването на организма. Човекът не можеше друго освен да констатира това: Ти имаш в себе си сили, които те правят съзнателен, но тези сили ти идват от твоето физическо тяло. След смъртта това тяло се разлага. Във всичко, което прониква в полето на твоето съзнание, няма нищо което да те увери, че след смъртта има един живот в един друг свят. Може би това съществува но ти, ти не получаваш в твоето съзнание, такова каквото го имаш никакво познание за него.
Загадката на смъртта се беше поставила с пълна сила за душите през първите столетия на християнската ера, когато хората бяха още твърде чувствителни за подобни неща.
Обаче посветените бяха предали познанието за Тайната на Голгота и през следващите столетия хората, които ръководеха християнството в неговото развитие, още прибягваха до канала на догмите. Следователно кое е истинското значение на това събитие за човека? Онзи, който иска да създаде в себе си връзка с Христа, който е готов да допусне Тайната на Голгота, той трябва да внесе в своето съзнание нещо, което сетивният свят не може да му даде. Духът, който се потопява изцяло в изследването на сетивния свят, не извлича от него нищо друго, освен едно отрицателно становище, защото нищо от това, което разбирането на сетивния свят ни предлага, не може да послужи за разбирането на Голготската Тайна.
към текста >>
Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които един посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, пред които се изправяше вече с цялото си величие
загадка
та на смъртта: "Погледнете, казваше той тази фаза на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза.
Утре ние ще продължим изложението върху връзките между тайните на смъртта и Христовото същество. Те образуват съответния полюс на тайните на раждането, за които говорих вчера.
Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които един посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, пред които се изправяше вече с цялото си величие загадката на смъртта: "Погледнете, казваше той тази фаза на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза.
През тази фаза физическото тяло скрива за неговия поглед това, което съставлява човешкото същество. В момента, когато разгръща съзнанието на Аза, човекът се намира в такова устройство, щото чрез физическото тяло и ограничен в неговото поле, в него никога не би могла да се роди мисълта за съществуването на това, което в него принадлежи на духа".
към текста >>
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим
загадка
та на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология.
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света. Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух.
към текста >>
49.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
За да можем през време на земното съществуване да разрешим
загадка
та на смъртта, трябва да стигнем дотам, да живеем както когато не разполагаме вече с това тяло.
Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции. Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни. Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание. Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото. Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло.
За да можем през време на земното съществуване да разрешим загадката на смъртта, трябва да стигнем дотам, да живеем както когато не разполагаме вече с това тяло.
Моля ви да разберете тук, за какво аз правя усилия с цялата предпазливост на мислителната дейност да покаже как може да се търси в тази посока разрешението на проблемата със смъртта. Това е една проблема, която днес твърде често хората разглеждат като дилетанти. Ние имаме желанието да покажем, как антропософското изследване се посвещава на своето проучване с цялата предпазливост, която може да се изисква от мисълта. Ето защо аз не се поколебах да дам в настоящата лекция тази "подобна" форма; тя трябва да достави една здрава основа за изследването на проблемата на смъртта, което ще продължим сега.
към текста >>
Обаче този поглед, ако той е без очила, се намира тогава пред една огромна
загадка
, която се поставя, когато разглеждаме съзнанието на Аза.
Свръхсетивното познание ни позволява да обгърнем с погледа развитието на вечната същност на човешкото същество, минавайки през предземното съществуване, през земното съществуване и през живота след смъртта.
Обаче този поглед, ако той е без очила, се намира тогава пред една огромна загадка, която се поставя, когато разглеждаме съзнанието на Аза.
към текста >>
На тази
загадка
донася отговор само Тайната на Голгота.
Това, което е вечно в нас, това което се разкрива на основата на мисленето, на чувствата, на волята, ние видяхме, че то изчезва някакси за да се превърне в органически живот на главата и се отразява в мисълта при волята ние се намираме в присъствието на всичко онова, което води в останалия организъм един зародишен живот, за да се роди едва при смъртта. Сега ни обхваща страх, който не е от рода на сантименталните грижи, а произхожда от познанието. Ние се питаме: - Какво занасяме ние от нашия физически отвъд смъртта? Защото самото тяло се разлага в този момент. Понеже на него ние дължим азовото съзнание, не следва ли да си зададем логически въпроса: Как да запазим това азово съзнание отвъд смъртта?
На тази загадка донася отговор само Тайната на Голгота.
към текста >>
50.
05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата
GA_26 Мистерията на Михаил
Защото да чувствува човек: аз полагам усилия в мисленето, за да разбера света и самият аз се вмъквам в него, това дава първата мирова
загадка
.
Защото да чувствува човек: аз полагам усилия в мисленето, за да разбера света и самият аз се вмъквам в него, това дава първата мирова загадка.
към текста >>
Да се чувствува човек формиран в своето Себе от съдбата и да чувствува в това формиране вълните на мировото ставане това води до втората мирова
загадка
.
Да се чувствува човек формиран в своето Себе от съдбата и да чувствува в това формиране вълните на мировото ставане това води до втората мирова загадка.
към текста >>
В изживяването на тази мирова и човешка
загадка
покълва онази нагласа на душата, онова устройство на душата, в което човек може да посрещне Антропософията така, че да получи от нея едно впечатление в своята вътрешност, което да възбуди неговото внимание.
В изживяването на тази мирова и човешка загадка покълва онази нагласа на душата, онова устройство на душата, в което човек може да посрещне Антропософията така, че да получи от нея едно впечатление в своята вътрешност, което да възбуди неговото внимание.
към текста >>
Членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат дейни, трябва да станат съзнателни посредници на това, което питащата човешка душа чувствува като
загадка
на света и на човека, с това, което познанието на посветените има да каже, когато това познание извлича от човешките съдби един минал свят и когато благодарение на укрепването на душата разкрива възприятието на един духовен свят.
Членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат дейни, трябва да станат съзнателни посредници на това, което питащата човешка душа чувствува като загадка на света и на човека, с това, което познанието на посветените има да каже, когато това познание извлича от човешките съдби един минал свят и когато благодарение на укрепването на душата разкрива възприятието на един духовен свят.
към текста >>
51.
21. Принципи 109-111
GA_26 Мистерията на Михаил
109. Да осъзнае човек деятелността на Михаела в духовната цялост на света, това значи той да разреши
загадка
та на човешката свобода, изхождайки от космическите отношения, доколкото разрешението е необходимо на земния човек.
109. Да осъзнае човек деятелността на Михаела в духовната цялост на света, това значи той да разреши загадката на човешката свобода, изхождайки от космическите отношения, доколкото разрешението е необходимо на земния човек.
към текста >>
52.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Тук отново имаме една от точките, където в разглеждането на света стоим пред една велика
загадка
.
Тук отново имаме една от точките, където в разглеждането на света стоим пред една велика загадка.
към текста >>
53.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Загадка
та на пространството го мъчи известно време, а разрешаването ѝ му носи огромно удовлетворение.
Но тези опитности не споделя с никого. Тогава среща във влака билкаря. От други лекции на Щайнер ще разберем кой стои зад тази личност. Двамата се сприятеляват и споделят духовните си тайни. Р. Щайнер решава да изгради в себе си своя „теория на познанието“, което налага обстойно изучаване на Хегел.
Загадката на пространството го мъчи известно време, а разрешаването ѝ му носи огромно удовлетворение.
Трябва да се пребори и със загадката на времето. Всеки духовен път и стремеж към познание минават през тези лични опитности.
към текста >>
Трябва да се пребори и със
загадка
та на времето.
Тогава среща във влака билкаря. От други лекции на Щайнер ще разберем кой стои зад тази личност. Двамата се сприятеляват и споделят духовните си тайни. Р. Щайнер решава да изгради в себе си своя „теория на познанието“, което налага обстойно изучаване на Хегел. Загадката на пространството го мъчи известно време, а разрешаването ѝ му носи огромно удовлетворение.
Трябва да се пребори и със загадката на времето.
Всеки духовен път и стремеж към познание минават през тези лични опитности.
към текста >>
Чрез изживяване на неговата личност – жестове, поведение, както и чрез интуиция, Щайнер успява да разреши
загадка
та на повтарящите се земни животи.
Влизайки и в кръга на младите австрийски поети, Щайнер среща един немлад немско-австрийски поет, особняк и странник, от когото е силно заинтригуван – Ферхер фон Щайнванд.
Чрез изживяване на неговата личност – жестове, поведение, както и чрез интуиция, Щайнер успява да разреши загадката на повтарящите се земни животи.
Една индивидуалност, живяла във времето на ранното християнство и гръцкото езичество, достигнала до познание за духовните светове и същества, се разкрива пред духовния му поглед. Щайнер няма да говори повече за това, но тази тема ще се превърне в негова личностна мисия след 37–38 години.
към текста >>
Правилното медитативно разбиране на света, който се явява пълна
загадка
, е, че човекът е единственото решение на тази
загадка
.
Той не изтъква факта, че навлиза в периода на съзнателната душа, но ние можем да го свържем и с това. Досега сетивният свят му създава затруднения, но сега тази бариера отпада. Възприятията му се усилват, прониква по-дълбоко във физическия свят. Наред с възприятийното и понятийно познание сега достига и до медитативното. Медитацията става за него основна жизнена необходимост, начин на пребиваване в духовния свят.
Правилното медитативно разбиране на света, който се явява пълна загадка, е, че човекът е единственото решение на тази загадка.
Не човекът създава за себе си съдържанието на познанието, а душата му става арена, където светът изживява битието и развитието. Духовните истини и интуиции, които нахлуват към Щайнер, го карат все по-често да се пита: следва ли да замълча?
към текста >>
54.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
С наученото от него все повече се приближавах към отговора на
загадка
та, която си бях поставил с писмените трудове на училищния директор.
С наученото от него все повече се приближавах към отговора на загадката, която си бях поставил с писмените трудове на училищния директор.
към текста >>
55.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Зад
загадка
та на пространството през този етап от живота ми за мен стоеше тази за времето.
Зад загадката на пространството през този етап от живота ми за мен стоеше тази за времето.
А ако и тук беше възможна една концепция, съдържаща в себе си идеята за връщане към миналото чрез напредване в „безкрайно далечното“ бъдеще? Щастието от представата за пространството внасяше нещо дълбоко обезпокояващо в тази за времето. Тук отначало не виждах никакъв изход. Всички мисловни опити водеха дотам да призная, че трябва особено много да се пазя от това да прехвърлям нагледната представа за пространството в разбирането си за времето. Всички разочарования, които може да донесе стремежът към познание, се появяваха при загадката за времето.
към текста >>
Всички разочарования, които може да донесе стремежът към познание, се появяваха при
загадка
та за времето.
Зад загадката на пространството през този етап от живота ми за мен стоеше тази за времето. А ако и тук беше възможна една концепция, съдържаща в себе си идеята за връщане към миналото чрез напредване в „безкрайно далечното“ бъдеще? Щастието от представата за пространството внасяше нещо дълбоко обезпокояващо в тази за времето. Тук отначало не виждах никакъв изход. Всички мисловни опити водеха дотам да призная, че трябва особено много да се пазя от това да прехвърлям нагледната представа за пространството в разбирането си за времето.
Всички разочарования, които може да донесе стремежът към познание, се появяваха при загадката за времето.
към текста >>
56.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
И аз чувствах, че отново съм съвсем сам пред една
загадка
, която се борех да разреша.
Защото още не бяха разработени в духа на Гьотевите разбирания, а едва накрая бях прибавил кратката забележка: „Когато се стигне дотам, за природата да се мисли така, както го представих аз, едва тогава Гьотевите изследвания на природата ще получат признание в науката.“ Шрьоер искрено се радваше, когато изказвах подобни съждения, но по-далеч от това той не можеше да стигне. Ситуацията, в която се намирах, може да се илюстрира много добре от следната случка. Един ден Шрьоер ми разказа, че е говорил със свой колега физик. „Да – казал той, – Гьоте е въстанал срещу Нютон, но нали Нютон е бил „такъв гений“. На това той, Шрьоер, възразил: „Но Гьоте също „е бил гений“.
И аз чувствах, че отново съм съвсем сам пред една загадка, която се борех да разреша.
към текста >>
57.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Борех се със
загадка
та на повтарящите се човешки животи.
Борех се със загадката на повтарящите се човешки животи.
Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането. В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в началото на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него. До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността. То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език.
към текста >>
58.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Това, че свободата живее в непосредственото съзнание като факт, но все пак се явява
загадка
за познанието, се дължи на причината, че човекът не притежава собственото си истинно битие, истинското си самосъзнание като нещо предварително дадено, а трябва да ги постигне чрез съгласуване на своето съзнание със самото себе си.
Това, че свободата живее в непосредственото съзнание като факт, но все пак се явява загадка за познанието, се дължи на причината, че човекът не притежава собственото си истинно битие, истинското си самосъзнание като нещо предварително дадено, а трябва да ги постигне чрез съгласуване на своето съзнание със самото себе си.
Най-голямата ценност на човека – свободата – може да бъде постигната едва след съответната подготовка.
към текста >>
Тази „приказка-
загадка
“ има много тълкуватели.
По това време за мен голямо значение имаше задълбоченото занимание с Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“, представляваща заключението на неговите „Разговори на немски изселници“.
Тази „приказка-загадка“ има много тълкуватели.
За мен не беше важно „тълкуването“ на нейното съдържание. Исках просто да го възприема в неговата поетично-художествена форма. Винаги съм изпитвал неприязън към това да съсипвам творческата фантазия с интелектуални обяснения.
към текста >>
Когато Гьотевата „приказка-
загадка
“ сама стана
загадка
за мен, стремежът на Шилер отново изникна пред мен.
Още преди години вниманието ми беше привлечено от тази борба на Шилер за извоюване на концепцията за „истинския човек“.
Когато Гьотевата „приказка-загадка“ сама стана загадка за мен, стремежът на Шилер отново изникна пред мен.
Виждах, че Гьоте е възприел Шилеровата представа за „истинския човек“. Не по-малко отколкото неговия приятел го вълнува въпросът: „Как сенчестото отражение на духовното да намери в душата сетивно-телесното и как природното във физическото тяло да се развие до духовното? “
към текста >>
Той желае да се приближи към тази
загадка
в цялото богатство на душевното преживяване.
Кореспонденцията между двамата приятели и останалото, което знаем за духовното им общуване, потвърждават, че за Гьоте решението на Шилер е твърде абстрактно, твърде едностранчиво философско. Той създава прекрасните образи на реката, разделяща два свята, блуждаещите светлини, търсещи пътя от единия свят към другия, змията, която трябва да се пожертва, за да образува мост между двата свята, „красивата лилия“, която може само да бъде предчувствана от живеещите „отсам“ като живееща в духа „отвъд“ реката, и още много други. На философското решение на Шилер той противопоставя едно приказно-поетично видение. Гьоте чувства, че ако човек се изправи срещу прозрените от Шилер загадки на душата с философски понятия, той обеднява, докато търси истинската си същност.
Той желае да се приближи към тази загадка в цялото богатство на душевното преживяване.
към текста >>
59.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Основното му произведение „
Загадка
та на сфинкса“ вече беше публикувано.
Влязох в много близки приятелски отношения и с един друг посетител на Ваймар. Това беше Лудвиг Лайстнер – фина, хармонична в самата себе си личност, живееща в духовното по най-красив начин. Тогава той беше литературен консултант на издателство „Кота“ и в качеството си на такъв работеше в Архива на Гьоте. Имах възможност да прекарвам с него почти цялото време, което ни оставаше свободно.
Основното му произведение „Загадката на сфинкса“ вече беше публикувано.
То представлява своего рода история на митовете. В тълкуването на митовете той вървеше по свой собствен път. Нашите разговори много често касаеха областта, разглеждана в тази толкова значима книга. Лайстнер отхвърляше всички обяснения на приказното, на митичното, които повече или по-малко съзнателно се свеждат до фантазията, основаваща се на символи. Той виждаше произхода на създаващия митове народен възглед за природата в съновиденията и в частност в кошмарите.
към текста >>
От книгата му „
Загадка
та на сфинкса“ науката за митовете би могла да получи съвсем нови импулси, но тази книга не оказа почти никакво влияние.
Чрез заниманията си с литературното и художественото Лудвиг Лайстнер не загуби връзката си с непосредствено човешкото. Неговото поведение и подход бяха непретенциозни, но който разбира от такива неща, скоро след запознанството с него усещаше значимостта на личността му. Официалните изследователи на митове се противопоставяха на неговите схващания и почти не им обръщаха внимание. Така един мъж, на когото поради вътрешната му ценност се полага едно от първите места в духовния живот, остана почти незабелязан.
От книгата му „Загадката на сфинкса“ науката за митовете би могла да получи съвсем нови импулси, но тази книга не оказа почти никакво влияние.
към текста >>
60.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Дюринг, крайният позитивист, който отхвърля всичко, което не е резултат от система на разсъждения, насочвана със студена и математическа точност, намира мисълта за „вечното възвръщане на същото“ за абсурдна, развива я единствено за да покаже нейната невъзможност, а Ницше я приема като разрешение на своята световна
загадка
, като интуиция, идваща от дълбините на собствената му душа.
Бях дълбоко разтърсен, дори потресен от впечатлението, което получих от проследяването на четивата на Ницше по този начин. Защото виждах какъв е контрастът между характера на Ницшевия дух и този на неговите съвременници.
Дюринг, крайният позитивист, който отхвърля всичко, което не е резултат от система на разсъждения, насочвана със студена и математическа точност, намира мисълта за „вечното възвръщане на същото“ за абсурдна, развива я единствено за да покаже нейната невъзможност, а Ницше я приема като разрешение на своята световна загадка, като интуиция, идваща от дълбините на собствената му душа.
към текста >>
61.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Всяка част, разгледана по и за себе си, представлява
загадка
или, казано по друг начин, въпрос за нашето познание.
Това, което тогава, в средата на деветдесетте години, носех интензивно у себе си като свой възглед, по-късно обобщих в една статия, която написах през 1900 г. в брой 16 на „Списание за литература“, по следния начин: „Един научен анализ на нашата познавателна способност води... до убеждението, че въпросите, които имаме да поставим пред природата, са следствие от специфичната връзка, в която се намираме със света. Ние сме ограничени индивидуалности и поради това можем да възприемаме света само частично.
Всяка част, разгледана по и за себе си, представлява загадка или, казано по друг начин, въпрос за нашето познание.
Обаче с колкото повече подробности се запознаваме, толкова по-ясен ни става светът. Едно възприятие обяснява друго. Не съществуват въпроси, които светът ни задава, на които да не може да се отговори със средствата, които той ни предлага. Следователно за монизма не съществуват принципни граници на познанието. В дадено време едно или друго може да е необяснимо, защото по отношение на времето или пространството още не сме били в състояние да открием нещата, за които става въпрос.
към текста >>
62.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Но най-често то иска да представи съдържанието на мисълта като решение на дадена
загадка
.
За да придобия медитативно правилното отношение към света, отново и отново поставях пред душата си следната картина: „Ето светът, пълен със загадки. Познанието желае да се приближи към него.
Но най-често то иска да представи съдържанието на мисълта като решение на дадена загадка.
Обаче загадките – така си казвах – не се решават с мисли. Те отвеждат душата по пътя на решенията, но не съдържат решенията. В реалния свят възниква загадка, тя съществува като явление, а решението ѝ се появява също така в реалността. Показва се нещо, което е същество или процес, и то представлява решението на другото явление.“
към текста >>
В реалния свят възниква
загадка
, тя съществува като явление, а решението ѝ се появява също така в реалността.
За да придобия медитативно правилното отношение към света, отново и отново поставях пред душата си следната картина: „Ето светът, пълен със загадки. Познанието желае да се приближи към него. Но най-често то иска да представи съдържанието на мисълта като решение на дадена загадка. Обаче загадките – така си казвах – не се решават с мисли. Те отвеждат душата по пътя на решенията, но не съдържат решенията.
В реалния свят възниква загадка, тя съществува като явление, а решението ѝ се появява също така в реалността.
Показва се нещо, което е същество или процес, и то представлява решението на другото явление.“
към текста >>
Казвах си също и така: „Целият свят, с изключение на човека, е
загадка
, същинската мирова
загадка
, а човекът сам се явява решението.“
Казвах си също и така: „Целият свят, с изключение на човека, е загадка, същинската мирова загадка, а човекът сам се явява решението.“
към текста >>
Изхождайки от това, си мислех следното: „Човекът е в състояние във всеки един момент да каже нещо за тази мирова
загадка
.
Изхождайки от това, си мислех следното: „Човекът е в състояние във всеки един момент да каже нещо за тази мирова загадка.
Но в думите му се съдържа решението само до степента, до която той сам е познал себе си като човек.“
към текста >>
Веднага щом започнех да не мисля цялата реалност на сетивния свят, а я съзерцавах сетивно, възникваше
загадка
като някаква действителност.
Веднага щом започнех да не мисля цялата реалност на сетивния свят, а я съзерцавах сетивно, възникваше загадка като някаква действителност.
А нейното разрешаване се намираше в самия човек.
към текста >>
63.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
В описания период от живота ми за мен всички тези прозрения се обединиха във възвишената всеобхватна истина, че съществата и процесите в света не могат да бъдат обяснени, ако човек използва мисленето си за „обяснение“, а само когато посредством мисленето си той съумее да съзерцава процесите в тази връзка, в която един процес обяснява друг, в която една
загадка
се превръща в разрешение на друга и човекът сам става словото за възприемания от него външен свят.
В описания период от живота ми за мен всички тези прозрения се обединиха във възвишената всеобхватна истина, че съществата и процесите в света не могат да бъдат обяснени, ако човек използва мисленето си за „обяснение“, а само когато посредством мисленето си той съумее да съзерцава процесите в тази връзка, в която един процес обяснява друг, в която една загадка се превръща в разрешение на друга и човекът сам става словото за възприемания от него външен свят.
към текста >>
64.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Те наистина бяха
загадка
в настоящия си земен живот.
В лицето на Франк Ведекинд и Паул Шеербарт пред себе си имах личности, които с цялата си същност в най-висша степен даваха възможност за значителни преживявания на този, за когото беше открит фактът на повтарящите се земни животи.
Те наистина бяха загадка в настоящия си земен живот.
Нужно беше да се види какво бяха донесли със себе си в този земен живот. И тогава цялата им личност изглеждаше безкрайно побогата и можеха да бъдат разбрани техните несъвършенства като резултат от предишни земни животи, които в настоящото духовно обкръжение не са могли да стигнат до пълно разгръщане. Виждаше се и че това, което може да възникне от тези несъвършенства, се нуждае от бъдещи земни животи.
към текста >>
65.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Едно често повтаряно и основателно мнение, споделяно от всички области на човешкия духовен живот е, че най-голямата
загадка
за човека тук в рамките на нашия физически живот е самият човек.
Едно често повтаряно и основателно мнение, споделяно от всички области на човешкия духовен живот е, че най-голямата загадка за човека тук в рамките на нашия физически живот е самият човек.
И спокойно можем да кажем, че цел за една голяма част от нашата научна дейност, от нашите размишления и всички останали духовни процеси е разрешаването на тази загадка човека, постигането на поне малко познание за това, в какво се състои същността на човешката природа. Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек. По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение. Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина.
към текста >>
И спокойно можем да кажем, че цел за една голяма част от нашата научна дейност, от нашите размишления и всички останали духовни процеси е разрешаването на тази
загадка
човека, постигането на поне малко познание за това, в какво се състои същността на човешката природа.
Едно често повтаряно и основателно мнение, споделяно от всички области на човешкия духовен живот е, че най-голямата загадка за човека тук в рамките на нашия физически живот е самият човек.
И спокойно можем да кажем, че цел за една голяма част от нашата научна дейност, от нашите размишления и всички останали духовни процеси е разрешаването на тази загадка човека, постигането на поне малко познание за това, в какво се състои същността на човешката природа.
Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек. По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение. Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина. Обикновено обаче, когато се говори за загадката човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност.
към текста >>
Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата
загадка
, съдържаща се в думата човек.
Едно често повтаряно и основателно мнение, споделяно от всички области на човешкия духовен живот е, че най-голямата загадка за човека тук в рамките на нашия физически живот е самият човек. И спокойно можем да кажем, че цел за една голяма част от нашата научна дейност, от нашите размишления и всички останали духовни процеси е разрешаването на тази загадка човека, постигането на поне малко познание за това, в какво се състои същността на човешката природа.
Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек.
По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение. Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина. Обикновено обаче, когато се говори за загадката човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност. Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за живота загадка, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек.
към текста >>
Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата
загадка
за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е
загадка
за другия и за самия себе си с особената си природа и същина.
Едно често повтаряно и основателно мнение, споделяно от всички области на човешкия духовен живот е, че най-голямата загадка за човека тук в рамките на нашия физически живот е самият човек. И спокойно можем да кажем, че цел за една голяма част от нашата научна дейност, от нашите размишления и всички останали духовни процеси е разрешаването на тази загадка човека, постигането на поне малко познание за това, в какво се състои същността на човешката природа. Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек. По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение.
Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина.
Обикновено обаче, когато се говори за загадката човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност. Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за живота загадка, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек. Защото хората са толкова безкрайно различни в тяхната индивидуална, съкровена същност!
към текста >>
Обикновено обаче, когато се говори за
загадка
та човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност.
И спокойно можем да кажем, че цел за една голяма част от нашата научна дейност, от нашите размишления и всички останали духовни процеси е разрешаването на тази загадка човека, постигането на поне малко познание за това, в какво се състои същността на човешката природа. Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек. По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение. Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина.
Обикновено обаче, когато се говори за загадката човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност.
Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за живота загадка, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек. Защото хората са толкова безкрайно различни в тяхната индивидуална, съкровена същност!
към текста >>
Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за живота
загадка
, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек.
Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек. По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение. Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина. Обикновено обаче, когато се говори за загадката човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност.
Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за живота загадка, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек.
Защото хората са толкова безкрайно различни в тяхната индивидуална, съкровена същност!
към текста >>
Ако проследим внимателно потока на човешкия живот, ще видим, че трябва да бъдем особено внимателни тъкмо по отношение на
загадка
та на отделния човек, тъй като целият ни социален живот, отношенията ни с хората, трябва да зависят повече от това, дали във всеки отделен случай успяваме не само с разума, но и с чувство и усет да се приближим към
загадка
та на отделното човешко същество, което всеки ден толкова често застава пред нас, с което толкова често имаме работа.
Ако проследим внимателно потока на човешкия живот, ще видим, че трябва да бъдем особено внимателни тъкмо по отношение на загадката на отделния човек, тъй като целият ни социален живот, отношенията ни с хората, трябва да зависят повече от това, дали във всеки отделен случай успяваме не само с разума, но и с чувство и усет да се приближим към загадката на отделното човешко същество, което всеки ден толкова често застава пред нас, с което толкова често имаме работа.
Колко е трудно да си изясним различните страни от същността на хората, които срещаме, и колко много в живота зависи от това да сме наясно с хората, с които влизаме в съприкосновение. Тъй че към решаването на чисто индивидуалните човешки загадки, всяка от които е особена и различна у всеки отделен човек, можем да се приближим само постепенно поради голямата междина, която съществува между това, което се нарича човешка природа изобщо и онова, което откриваме у всеки отделен човек.
към текста >>
Духовната Наука, или Антропософията, както в по-ново време е прието да се нарича тя, ще има специална задача тъкмо по отношение на тази индивидуална човешка
загадка
.
Духовната Наука, или Антропософията, както в по-ново време е прието да се нарича тя, ще има специална задача тъкмо по отношение на тази индивидуална човешка загадка.
Не само че тя трябва да осветли това, което човек е по принцип, но и да бъде едно познание, което да се влива в нашето непосредствено ежедневие, във всички наши усещания и чувства. Тъй като нашите чувства и усещания се разгръщат най-добре в отношението ни към другите, то плодът на Духовната Наука, на духовнонаучното познание, ще проличи най-добре тъкмо в представата, която добиваме за човека до нас с помощта на това познание.
към текста >>
Вътре в основните типове, в основните нюанси сред хората има такова разнообразие и разнородност, че може да се каже, че същинската
загадка
на съществуването се изразява в специфичното основно настроение на човешкото същество, което наричаме темперамент.
Достатъчно е човек само да изговори думата темперамент, за да разбере, че загадките са толкова, колкото са и хората.
Вътре в основните типове, в основните нюанси сред хората има такова разнообразие и разнородност, че може да се каже, че същинската загадка на съществуването се изразява в специфичното основно настроение на човешкото същество, което наричаме темперамент.
А там, където загадките навлизат в непосредствената житейска практика, основният нюанс на човешката същност играе важна роля. Когато даден човек застане пред нас, чувстваме как заедно с него пред нас сякаш се изправя и нещо от това основно настроение. Затова можем да се надяваме, че Духовната Наука ще каже необходимото и за същността на темпераментите. Понеже, макар и да се налага да признаем, че темпераментите извират от вътрешността на човека, те се изразяват във всичко онова, които ни се разкрива у човека външно. Но загадката за човека не може да се реши чрез външно наблюдение на природата; до специфичния нюанс на човешката същност можем да се доближим само тогава, когато научим, какви Духовната Наука има да каже за човека.
към текста >>
Но
загадка
та за човека не може да се реши чрез външно наблюдение на природата; до специфичния нюанс на човешката същност можем да се доближим само тогава, когато научим, какви Духовната Наука има да каже за човека.
Вътре в основните типове, в основните нюанси сред хората има такова разнообразие и разнородност, че може да се каже, че същинската загадка на съществуването се изразява в специфичното основно настроение на човешкото същество, което наричаме темперамент. А там, където загадките навлизат в непосредствената житейска практика, основният нюанс на човешката същност играе важна роля. Когато даден човек застане пред нас, чувстваме как заедно с него пред нас сякаш се изправя и нещо от това основно настроение. Затова можем да се надяваме, че Духовната Наука ще каже необходимото и за същността на темпераментите. Понеже, макар и да се налага да признаем, че темпераментите извират от вътрешността на човека, те се изразяват във всичко онова, които ни се разкрива у човека външно.
Но загадката за човека не може да се реши чрез външно наблюдение на природата; до специфичния нюанс на човешката същност можем да се доближим само тогава, когато научим, какви Духовната Наука има да каже за човека.
към текста >>
Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна
загадка
на темпераментите.
По този начин могат да бъдат приведени като примери редица белези, при които темпераментът прозира във външността.
Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна загадка на темпераментите.
И наистина, ние сме наследили знанието за четирите темперамента от едно дълбоко древно познание за човешката природа. Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява; човекът в неговото цялостно развитие и се научаваме да разбираме, какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на темперамента. При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв темперамент ще се оформи. За житейската мъдрост, както и за педагогиката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
към текста >>
Така Вие виждате, колко значим принос към решаването на тази
загадка
може да даде Духовната Наука, но само, когато човек вземе под внимание цялата действителност, към която принадлежи и духовното, когато човек не се задоволи просто със сетивно-реалното, и тогава от познанието може да последва житейска практика.
Всичко това може да бъде само скицирано тук; но човешкият живот става за нас много по-разбираем, когато работим по този начин, когато видим, как Духът въздейства на формите, как външността на човека може да стане израз на душевния му мир.
Така Вие виждате, колко значим принос към решаването на тази загадка може да даде Духовната Наука, но само, когато човек вземе под внимание цялата действителност, към която принадлежи и духовното, когато човек не се задоволи просто със сетивно-реалното, и тогава от познанието може да последва житейска практика.
Такова познание може да избликне единствено от Духовната Наука, така че да допринесе за благото на цялото човечество и на отделния индивид.
към текста >>
Следователно, ако човекът е най-голямата
загадка
на живота и ако държим тази
загадка
да ни се разкрие, нека да се обърнем към Духовната Наука, която единствено може да я разреши.
Нашият практичен усет ще става все по-индивидуален, ако не сме принудени да прибягваме до общовалидната рецепта: Да, ти не трябва да прогонваш лекомислието с помощта на сериозността! - а когато разберем кои са качествата у човека, които трябва да се пробудят.
Следователно, ако човекът е най-голямата загадка на живота и ако държим тази загадка да ни се разкрие, нека да се обърнем към Духовната Наука, която единствено може да я разреши.
Не само човекът изобщо е загадка за нас, но и всеки отделен човек, който застане пред нас в живота, всяка нова индивидуалност ни задава нова загадка, в която също няма да можем да проникнем, ако размишляваме с нашия разум. Трябва да се спрем на индивидуалността. И тогава Духовната Наука ще започне да действа от нашата най-дълбока същностна сърцевина, тогава ще можем да направим Духовната Наука най-великия житейски импулс. Докато остава само теория, в нея няма нищо ценно. Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот.
към текста >>
Не само човекът изобщо е
загадка
за нас, но и всеки отделен човек, който застане пред нас в живота, всяка нова индивидуалност ни задава нова
загадка
, в която също няма да можем да проникнем, ако размишляваме с нашия разум.
Нашият практичен усет ще става все по-индивидуален, ако не сме принудени да прибягваме до общовалидната рецепта: Да, ти не трябва да прогонваш лекомислието с помощта на сериозността! - а когато разберем кои са качествата у човека, които трябва да се пробудят. Следователно, ако човекът е най-голямата загадка на живота и ако държим тази загадка да ни се разкрие, нека да се обърнем към Духовната Наука, която единствено може да я разреши.
Не само човекът изобщо е загадка за нас, но и всеки отделен човек, който застане пред нас в живота, всяка нова индивидуалност ни задава нова загадка, в която също няма да можем да проникнем, ако размишляваме с нашия разум.
Трябва да се спрем на индивидуалността. И тогава Духовната Наука ще започне да действа от нашата най-дълбока същностна сърцевина, тогава ще можем да направим Духовната Наука най-великия житейски импулс. Докато остава само теория, в нея няма нищо ценно. Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот. Пътят към тази цел е възможен, но дълъг.
към текста >>
Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен
загадка
та, която представлява всеки отделен човек.
Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях. Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея. Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати. Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон. Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот.
Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек.
към текста >>
Как да разрешим
загадка
та, която ни задава отделния човек?
Как да разрешим загадката, която ни задава отделния човек?
Ще я решим, когато подходим към този човек така, че между него и нас възникне хармония. Когато се изпълним по този начин с житейска мъдрост, ще ни се открие най-голямата житейска загадка, която представлява отделният човек. Тя може да бъде разрешена не като си служим със сковани и абстрактни представи и понятия. Всеобщата човешка загадка може да бъде разрешена в образи. Тази отделна загадка обаче не може да се реши чрез абстрактни представи и понятия, а като подходим към всеки отделен човек така, че да се отнесем към него с непосредствено разбиране.
към текста >>
Когато се изпълним по този начин с житейска мъдрост, ще ни се открие най-голямата житейска
загадка
, която представлява отделният човек.
Как да разрешим загадката, която ни задава отделния човек? Ще я решим, когато подходим към този човек така, че между него и нас възникне хармония.
Когато се изпълним по този начин с житейска мъдрост, ще ни се открие най-голямата житейска загадка, която представлява отделният човек.
Тя може да бъде разрешена не като си служим със сковани и абстрактни представи и понятия. Всеобщата човешка загадка може да бъде разрешена в образи. Тази отделна загадка обаче не може да се реши чрез абстрактни представи и понятия, а като подходим към всеки отделен човек така, че да се отнесем към него с непосредствено разбиране.
към текста >>
Всеобщата човешка
загадка
може да бъде разрешена в образи.
Как да разрешим загадката, която ни задава отделния човек? Ще я решим, когато подходим към този човек така, че между него и нас възникне хармония. Когато се изпълним по този начин с житейска мъдрост, ще ни се открие най-голямата житейска загадка, която представлява отделният човек. Тя може да бъде разрешена не като си служим със сковани и абстрактни представи и понятия.
Всеобщата човешка загадка може да бъде разрешена в образи.
Тази отделна загадка обаче не може да се реши чрез абстрактни представи и понятия, а като подходим към всеки отделен човек така, че да се отнесем към него с непосредствено разбиране.
към текста >>
Тази отделна
загадка
обаче не може да се реши чрез абстрактни представи и понятия, а като подходим към всеки отделен човек така, че да се отнесем към него с непосредствено разбиране.
Как да разрешим загадката, която ни задава отделния човек? Ще я решим, когато подходим към този човек така, че между него и нас възникне хармония. Когато се изпълним по този начин с житейска мъдрост, ще ни се открие най-голямата житейска загадка, която представлява отделният човек. Тя може да бъде разрешена не като си служим със сковани и абстрактни представи и понятия. Всеобщата човешка загадка може да бъде разрешена в образи.
Тази отделна загадка обаче не може да се реши чрез абстрактни представи и понятия, а като подходим към всеки отделен човек така, че да се отнесем към него с непосредствено разбиране.
към текста >>
А това означава във всеки момент да се разрешава една
загадка
.
Това обаче човек може да направи само ако знае, какво се крие в лоното на душата. Духовната Наука бавно и постепенно се излива в цялата ни душа, като прави душата възприемчива не само за общите зависимости, но и за по-фините подробности. За Духовната Наука е закон, когато една душа се изправи пред другите и иска да бъде обичана, към нея да се отнасят с любов. Ако пък иска нещо друго, то също ще и бъде дадено. Така чрез подобна житейска мъдрост ние създаваме истинските социални основи.
А това означава във всеки момент да се разрешава една загадка.
Не чрез проповед, предупреждения, нравоучения действа Антропософията, а чрез създаването на една социална основа, с помощта на която човек може да познае човека.
към текста >>
И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към
загадка
та човек.
Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек.
И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек.
Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
към текста >>
Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на
загадка
та за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек. И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек.
Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
към текста >>
Така ще разрешим индивидуалната
загадка
,
загадка
та за това, как да се държим ние самите с другите.
Така ще разрешим индивидуалната загадка, загадката за това, как да се държим ние самите с другите.
Ние ще открием същностната сърцевина на другия само с помощта на един житейски мироглед, който идва от Духа. Духовната Наука трябва да бъде житейска практика, духовен жизнен фактор, изцяло практика, изцяло живот, а не суха теория.
към текста >>
По този начин се разпалва най-прекрасното между хората, а именно, когато гледаме човека в лицето и не само проникваме в
загадка
та, но и се научаваме да обичаме: когато позволим на любовта да потече от една индивидуалност към друга индивидуалност.
Това са познания, които могат да действат върху всяка фибра на човека, които могат да владеят всяко отделно действие в живота. Едва така Духовната наука - и това може да се види добре в разглеждането на интимните качества на човека, каквито са темпераментите - става истинско житейско изкуство.
По този начин се разпалва най-прекрасното между хората, а именно, когато гледаме човека в лицето и не само проникваме в загадката, но и се научаваме да обичаме: когато позволим на любовта да потече от една индивидуалност към друга индивидуалност.
От теоретични доказателства Духовната Наука не се нуждае; нейните доказателства привежда самия живот. Духовният човек знае, че за всяко нещо може да се приведат аргументи „за" или „против", че на всяко нещо може да се възрази. Истинските доказателства са тези, които животът носи, а животът на всяка крачка ни показва истината, за това което мислим, когато разглеждаме човека от позициите на духовнонаучното познание; защото истината се състои в едно хармонично, пламтящо от живот и проникващо до най-съкровените тайни на живота познание.
към текста >>
66.
18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата
GA_39 Писма до членовете
Ако човек усети това достатъчно силно, той ще се окаже част от голямата
загадка
за Човека и Света.
"Изпращам мислите си навън в света и там откривам себе си. Потъвам в себе си и така откривам света".
Ако човек усети това достатъчно силно, той ще се окаже част от голямата загадка за Човека и Света.
към текста >>
Защото чувството, че човек се терзае, за да разбере света чрез мислене и в края на краищата в това мислене освен себе си да не открие нищо друго, това води до появата на първата голяма
загадка
.
Защото чувството, че човек се терзае, за да разбере света чрез мислене и в края на краищата в това мислене освен себе си да не открие нищо друго, това води до появата на първата голяма загадка.
В самия себе си да почувстваш как си формиран от съдбата и в това формиране да усещаш прилива на световните събития, това е втората голяма загадка.
към текста >>
В самия себе си да почувстваш как си формиран от съдбата и в това формиране да усещаш прилива на световните събития, това е втората голяма
загадка
.
Защото чувството, че човек се терзае, за да разбере света чрез мислене и в края на краищата в това мислене освен себе си да не открие нищо друго, това води до появата на първата голяма загадка.
В самия себе си да почувстваш как си формиран от съдбата и в това формиране да усещаш прилива на световните събития, това е втората голяма загадка.
към текста >>
В изживяването на тази
загадка
за Човека и Света се поражда зародишът на душевното състояние, в което човек може да се изправи пред антропософията така, че във вътрешното си същество да получи от нея едно ярко провокиращо впечатление.
В изживяването на тази загадка за Човека и Света се поражда зародишът на душевното състояние, в което човек може да се изправи пред антропософията така, че във вътрешното си същество да получи от нея едно ярко провокиращо впечатление.
към текста >>
67.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
въпроса за
загадка
та на битието.
въпроса за загадката на битието.
към текста >>
68.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът,
загадка
та: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството?
Тук се крие източникът на един въпрос, който днес за много хора е станал вече един въпрос на сърцето. Историческият напредък ни показва, че в потока на напредващото човечество се явяват все нови постижения, все нови и нови факти, които имат значение и за самото вътрешно развитие на душата. Тук човек трябва да се запита: Как стои въпросът с човека по отношение на неговата най-вътрешна същност? Нима хората на миналото са били осъдени да прекарат своя живот в едно тъпо съществуване и да не участвуват в резултатите на развитието от възникналия по-късно напредък? Какво е следователно участието на човешкото същество в редуващите се развития на човешкия род?
Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството?
За последователите на Християнството този въпрос приема едно основно значение. Който стои на почвата на едно пречистено Християнство, различава в развитието на човечеството предихристиянската епоха от следхристиянската и говори, че от Христовото Събитие е бликнал един поток на нов духовен живот, който по-рано не е съществувал за земното човечеството. За един такъв човек особено голямо значение ще добие въпросът: Как стои работата с душите, които са живели преди Христовото Събитие, преди проповядването на това, което се е родило от Христовото Събитие?
към текста >>
69.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива
загадка
след
загадка
, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен?
Без съмнение може да се говори за едно отпечатване на живота в едно същество. Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми? Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми?
И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен?
И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното. Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота.
към текста >>
70.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
За този, който иска да разглежда от душевното естество само това, което се проявява в тялото, човекът се превръща някакси в
загадка
, ако размисли по-дълбоко.
За този, който иска да разглежда от душевното естество само това, което се проявява в тялото, човекът се превръща някакси в загадка, ако размисли по-дълбоко.
Защото същинските телесни функции, телесни действия продължават да съществуват и през време на съня. Само това, което обикновено наричаме душевно естество, то изчезва, престава да съществува. Пита се сега само, дали говорим напълно в правилния смисъл върху душевното и телесното, когато считаме, че това, което се заличава при засипването, действително съставлява пълния размер на душевното. Като се абстрахираме от наблюденията на Духовната наука или на Антропософията, възниква въпросът, дали и обикновеното наблюдение на живота може да ни покаже, че това душевно естество е дейно, че то показва своята действеност и тогава, когато е обхванато от съня. Ако искаме да добием известна яснота върху тези понятия, ние бихме могли също да кажем: Ако искаме да наблюдаваме явленията на живота в истинския смисъл в тази област, ние трябва да си съставим правилни понятия.
към текста >>
71.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена
загадка
, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще.
Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще.
Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването. Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък.
към текста >>
От това ние виждаме, че главното в развитието е нещо, което трябва да считаме, че то идва от минали съществувания, от минали степени на съществуването и че затова ще бъде по-малко важно да имаме определени, своенравни принципи за възпитанието, защото всяко отделно човешко същество, всяка индивидуалност трябва да се счита като една проблема, като една свещена
загадка
, която трябва да бъде разрешена и че от нас зависи да създадем условията, поводите тази
загадка
да може да бъде решена по възможно най-добрия начин.
От това ние виждаме, че главното в развитието е нещо, което трябва да считаме, че то идва от минали съществувания, от минали степени на съществуването и че затова ще бъде по-малко важно да имаме определени, своенравни принципи за възпитанието, защото всяко отделно човешко същество, всяка индивидуалност трябва да се счита като една проблема, като една свещена загадка, която трябва да бъде разрешена и че от нас зависи да създадем условията, поводите тази загадка да може да бъде решена по възможно най-добрия начин.
Неудобно е едно такова възпитание, което въобще не може да постави никакви твърди принципи, но което трябва да апелира у възпитателя към един принцип родствен с художественото, за да наблюдава, какво се проявява от същността на човека. Такова възпитание е по-неудобно отколкото когато се казва регламентирано: тези или онези способности трябва да бъдат заставени да се проявят така или така. Обаче ние заставаме с едно правилно разбиране пред подрастващия човек само тогава, когато във всеки отделен случай го разглеждаме като една индивидуалност, като нещо особено за себе си. Но когато искаме да вземем нещата съвсем тривиално някои хора имат вече тази дарба да вземат всичко тривиално -, ние можем да кажем: Индивидуалност намираме не само у човека, но и във всяко животно. Без съмнение такава индивидуалност се показва.
към текста >>
Когато станем възпитатели, наша задача е да разрешим отново това, което разглеждаме като една духовна
загадка
у всеки един човек.
Тази индивидуалност на човека се нуждае от наследените качества, трябва да ги усвои и да ги развие. Това е също нещо по-висше от онова, което навлиза в съществуването с нашата индивидуалност. Ние влизаме в съществуването с раждането: там, където ние още не можем да образуваме понятия, една творяща, производителна духовност усвоява пластичното вещество от наследствената линия. Едва по-късно се прибавя Съзнателната душа. Така ние виждаме в човешката природа нещо индивидуално, което формира пластично способностите и талантите.
Когато станем възпитатели, наша задача е да разрешим отново това, което разглеждаме като една духовна загадка у всеки един човек.
към текста >>
72.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Днес си поставяме задачата, да посочим една такава ръководеща индивидуалност на човечеството, която в известно отношение е една
загадка
за официалното историческо изследване, която за това изследване се губи в далечни, недостижими със съществуващите документи времена на древността: онази личност, за която днес много се говори, но още малко се познава, личността на Заратустра.
Бихме могли именно да запитаме: Какво значение има, че човешката индивидуалност не минава само веднъж през живота между раждането и смъртта, а отново и отново се ражда на Земята? Обаче когато от друга страна разглеждаме земното развитие на човека в смисъла на Духовната наука и намираме, че в това развитие на човека се съдържа един прогресивен смисъл, че всяка епоха, всяка нова епоха предлага в известно отношение едно друго съдържание и развитието на човека се намира в една възходяща линия, тогава за нас изпъква пълното значение на факта, че тези разнообразни възможности на живота, тези множество съдържания на живота, които могат да се влеят върху нас в течение на развитието на човечеството действително постоянно и постоянно се приемат от ядката на човешкото същество. Но това е възможно само тогава, когато с всичко, което той е като същество, е свързан с живия поток на развитието не само веднъж, а много пъти. Когато разглеждаме така цялото това развитие на земното човечество като един пълен със смисъл напредък с проявяване на все ново съдържание, едва тогава ни се явяват в тяхното истинско значение онези духовни величия, които са давали тон, които са били ръководители през различните епохи, които в известно отношение са били източник на едно ново съдържание, на нови импулси за напредващото развитие на човечеството. През този зимен цикъл ние ще се занимаем с редица такива ръководещи същества на развитието на човечеството във връзка с други въпроси.
Днес си поставяме задачата, да посочим една такава ръководеща индивидуалност на човечеството, която в известно отношение е една загадка за официалното историческо изследване, която за това изследване се губи в далечни, недостижими със съществуващите документи времена на древността: онази личност, за която днес много се говори, но още малко се познава, личността на Заратустра.
към текста >>
73.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче през колкото и прераждания да минем и колкото и по-мъдри да ставаме в този живот, чрез това, което той ни дава ние не можем да разрешим великата
загадка
на съществуването, която ни гледа през очите на старостта, на болестта и на смъртта.
Тази идея стана плодотворна в душата на великия Готама и доведе именно до озарението, което се нарича "Озарение под дървото Боди". Тогава му стана ясно така можем да го опишем: Ние се намираме в един свят на майя, на илюзията. Ние живеем един живот след друг в този свят на майя или на илюзията, в който сме слезли от едно духовно съществуване. В този живот ние можем да се издигнем от един чин на друг в духовно отношение.
Обаче през колкото и прераждания да минем и колкото и по-мъдри да ставаме в този живот, чрез това, което той ни дава ние не можем да разрешим великата загадка на съществуването, която ни гледа през очите на старостта, на болестта и на смъртта.
Тогава в него проблесна мисълта, че учението за страданието трябва да бъде за него още по-велико от мъдростта на един Бодисатва. И неговото озарение се състоеше сега в това, че той си каза: Следователно това, което се шири в света на майя или на илюзията, не е истинска мъдрост, то е така малко истинска мъдрост, че и след много прераждания ние не можем да почерпим от това външно съществуване едно разбиране за това, което е изпълнено със страдание, и за едно освобождение от страданието. Следователно в това външно съществуване е втъкано нещо друго, което стои далече от мъдростта, от всяко знание. Чрез това от само себе си се разбира, че Буда потърси в един лишен от мъдрост елемент онова, което прониква живота със старост, с болест и със смърт. Не е мъдростта тази, която може да действува някакси освобождаващо, а нещо друго, което не може да се добие от този свят, а което може да се добие само тогава, когато човек се оттегли от света на външното съществуване, в което се редуват прераждане след прераждане, въплъщение след въплъщение.
към текста >>
74.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "
Загадка
та на сфинкса".
Но ние не можем да разберем тази мисия на Мойсея, ако не предположим, че всъщност на основата на библейското изложение лежи първо съзнанието за един факт, който вече можахме да обгърнем с поглед при разглеждане индивидуалността на Хермес, на Буда и на Заратустра: че по отношение на душевния живот на човека развитието на човечеството е изпитало в течение на времената един преход от едно старо ясновидско състояние към днешното състояние на интелектуалното съзнание. Нека още веднъж напомним, че в прадревни времена човешката душа имаше определени междинни състояния между будността и съня, когато можеше да вижда в един духовен свят, че това, което е било виждано по този начин в духовния свят, е било изложено в образи и че за нас тези образи са били запазени в митологиите и легендите на древните времена. Когато някой задава въпроса: Как може да бъде доказано старото ясновидско съзнание и външно, без Духовната наука? , той може да намери този отговор на зададения въпрос чрез съвестни проучвания, които са били направени и в наше време, но не са намерили още пълно признание. Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието.
По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "Загадката на сфинкса".
Тази книга принадлежи към най-забележителните в нейната област. В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично. Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза.
към текста >>
75.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
В "
Загадка
та на Сфинкса" Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси.
Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки. Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на "Отче наш" в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и подтиска човека по време на сън. Обърнатата молитва "Отче наш" показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия).
В "Загадката на Сфинкса" Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси.
Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
към текста >>
76.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши
загадка
та на тази душа.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга.
Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа.
Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина. Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата. Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
77.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Такъв е произходът на
загадка
та на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака.
Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
" Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
78.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*1/ – Виж: "Гьотевият стандарт на душата", антропософско издателство, 1925; "Гьотевото тайно откровение и
загадка
та на Фауст", 1933 г.; "Проблемът за Фауст", – особено лекцията от 3.
/*1/ – Виж: "Гьотевият стандарт на душата", антропософско издателство, 1925; "Гьотевото тайно откровение и загадката на Фауст", 1933 г.; "Проблемът за Фауст", – особено лекцията от 3.
ноември 1917 г.
към текста >>
и "Гьотевите тайни откровения и
загадка
та на Фауст", Р.
/*6/ – Гьоте: "Приказка за Зелената змия и красивата Лилия". Виж също Гьотевата книга "Стандарт на душата", както е илюстрирано във Фауст и в "Приказката за Зелената змия и красивата Лилия", Антропософско издание, Лондон, 1925 г.
и "Гьотевите тайни откровения и загадката на Фауст", Р.
Щайнер, Дъблишинг Къмпани, Лондон, 1933 г.
към текста >>
79.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В “
Загадка
та на Сфинкса” Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси.
Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки. Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на “Отче наш” в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и потиска човека по време на сън. Обърнатата молитва “Отче наш” показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия).
В “Загадката на Сфинкса” Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси.
Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
към текста >>
80.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши
загадка
та на тази душа.
Посветителят знае, че онзи, който е господар, трябва да бъде и слуга.
Неговата задача не е да оформя душата на своя ученик по свой собствен образ, а да разкрие и разреши загадката на тази душа.
Учението, давано от Посветителят, не е догма; то е само импулс за развитие. Всяка истина, която не е в същото време и един жив импулс, е безплодна истина. Ето защо всички мисли трябва да бъдат изпълнени с елемента на душата. Мисълта трябва да бъде проникната с чувство; в противен случай тя няма да премине в сферата на душата и ще бъде една мъртвородена мисъл.
към текста >>
81.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Такъв е произходът на
загадка
та на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака.
Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
82.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако човек иска да разреши
загадка
та, защо именно тази личност е била призвана да внесе посланието на теософията в света, стига до заключението, че тя е била единствената възможност, чрез която водещите духове са могли да се изявят на хората на Запада.
В това време попада и мисията на Елена Петровна Блаватска. Може наистина да се каже, без с това да се накърни значението на нейната личност, че ѝ е била възложена работа, която всъщност е била твърде тежка за душата ѝ.
Ако човек иска да разреши загадката, защо именно тази личност е била призвана да внесе посланието на теософията в света, стига до заключението, че тя е била единствената възможност, чрез която водещите духове са могли да се изявят на хората на Запада.
Личностите на официалните постове са нямали и най-малкото разбиране какво е необходимо за човечеството като духовни факти. Дори понятието за духа е било изгубено и когато се е говорило за дух, се е употребявала само една празна дума.
към текста >>
83.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
39) Берлин, 12 октомври 1905 г., Хамбург, 2 май 1908 г., Хамбург, 17 май 1906 г., издадени в «Световната
загадка
и антропософията», Събр.
39) Берлин, 12 октомври 1905 г., Хамбург, 2 май 1908 г., Хамбург, 17 май 1906 г., издадени в «Световната загадка и антропософията», Събр.
съч. 54. (Последните две лекции са съответни на двете лекции в Берлин, 26 октомври и 2 ноември 1905 г., но от тях не са запазени записки).
към текста >>
84.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
на специалната брошура «Знаци и символи на Коледния празник» е употребена формата «Chrestos», като Рудолф Щайнер я използва в лекцията от 14-ти декември 1905, включена в «Световната
загадка
и антропософията», Събр. съч.
79) На гръцки означава XQICTOC, Христос, Помазания, според термина иврит Месия. Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC, Христос означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър Бог за разлика от Демиурга – само справедливия Бог-творец. За разлика от предходните две издания, в третото издание от 1968 г.
на специалната брошура «Знаци и символи на Коледния празник» е употребена формата «Chrestos», като Рудолф Щайнер я използва в лекцията от 14-ти декември 1905, включена в «Световната загадка и антропософията», Събр. съч.
54, стр. 243, Но връзката е друга и преразглеждането на текстовите документи показа, че в записките не стои думата «Chrestos».
към текста >>
85.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Като нещо трагично премина през техните сърца, когато им се обясняваше, че наистина те биха могли да проникнат в тайните на битието, но че в бъдеще ще дойде нещо, което се явява като пълно разрешение на
загадка
та.
По едно особено стечение на кармата този превод е дошъл тук в Упсала. Преди това е бил в Прага. През време на шведската война е бил откраднат и отнесен в Упсала и сега се намира там, като отличителен белег на това, което прониква онзи, който може да прогледа малко по-дълбоко в същността на древните мистерии. Тази същност на мистериите, това проникване в духовния свят сред древните европейски култури е проникната и пропита с една чудна обща особеност, която се получи посвещението през онези времена.
Като нещо трагично премина през техните сърца, когато им се обясняваше, че наистина те биха могли да проникнат в тайните на битието, но че в бъдеще ще дойде нещо, което се явява като пълно разрешение на загадката.
На тях постоянно им се обръщаше вниманието, че в онова знание, което можеше да се получи в древните мистерии, ще трябва да просияе една по-висша светлина. Бихме могли да кажем, че във всички тези древни мистерии се указваше пророчески на това, което трябваше да дойде в бъдеще, а именно на идването на Христа Исуса. Тези северни мистерии бяха изпълнени с един такъв тон, с едно чувство, с едно настроение на пророчество.
към текста >>
86.
Съдържание
GA_110 Духовните йерархии
Първичната мъдрост и
загадка
та на човека.
Първичната мъдрост и загадката на човека.
Западните окултни школи като пазители на източната мъдрост. Възникването на новите Мистерии. Христовото дело. Учението на Дионисий Аеропагита за Йерархиите и за небесните тела. Задачите на антропософията.
към текста >>
87.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
И тъкмо един такъв лекционен цикъл ще Ви покаже, че цялото познание, цялата мъдрост общо взето се свежда до това, да разреши голямата, най-голямата от всички загадки:
загадка
та на човешкото същество.
Този лекционен цикъл ще ни въведе в по-висшите области на духовния живот, ще ни издигне не само над физическия пространствен свят на Земята, където, бих казал, сме отседнали, но и ще ни пренесе в духовните светове, откъдето води своето начало самият физически пространствен свят.
И тъкмо един такъв лекционен цикъл ще Ви покаже, че цялото познание, цялата мъдрост общо взето се свежда до това, да разреши голямата, най-голямата от всички загадки: загадката на човешкото същество.
А за да разберем човешкото същество, ние трябва значително да разширим представите си за нещата в заобикалящия ни свят. Впрочем, необходимо е всеки, който възнамерява да изслуша този лекционен цикъл, вече да разполага с някои от основните духовнонаучни понятия и аз смятам, че в общи линии това условие е предварително изпълнено от всички присъствуващи. Може би за проследяването на цикъла е необходим един изключително висок полет на Духа, макар че ще положа всички усилия, да направя основната ни тема възможно най-достъпна и разбираема.
към текста >>
88.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И ние започваме да разбираме голямата
загадка
на човешкото същество, едва когато се замислим че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки свят е от огромното значение за съдбата на Микрокосмоса.
И така, с помощта на един относително труден пример, ние трябва да посочим, че прадревната Мъдрост е била наясно с всички онези Духове, които ни заобикалят от всички страни, които непрекъснато проникват, а после напускат човешкото тяло; тя е била наясно и с факта, че човешкото поведение всъщност представлява едно постоянно взаимодействие между духовния свят и нашия вътрешен свят.
И ние започваме да разбираме голямата загадка на човешкото същество, едва когато се замислим че всички наши действия, дори и нашите настроения, веднага се отразяват върху процесите на целия Космос, че нашият малък човешки свят е от огромното значение за съдбата на Микрокосмоса.
Да, най-прекрасното и най-важното, което можем да извлечем от Духовната наука, е именно растящото чувство за отговорност. Защото то ни учи да разбираме живота в неговия истински смисъл и да съзнаваме огромната стойност на онзи личен живот, който ние влагаме в потока на мировата еволюция.
към текста >>
89.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И в определен момент всичко, което ни заобикаля, изгубва своето значение за нас, понеже ние си казваме: Да, външният сетивен свят никога не може да ни предложи разрешение на
загадка
та.
Ние заемаме едно средищно място във Вселената.
И в определен момент всичко, което ни заобикаля, изгубва своето значение за нас, понеже ние си казваме: Да, външният сетивен свят никога не може да ни предложи разрешение на загадката.
Всичко е събрано като в една точка. Обаче тогава, когато всичко е събрано и концентрирано в една точка, разрешението на космическата загадка идва от обкръжението, от периферията, и то по същия непосредствен начин, както това става с материята, която не е нищо друго, освен видим израз на Духа. Както казахме, материята непрекъснато се свива и там, в средищната точка на Земята, тя просто изчезва, за да се появи отново навън, в обкръжението. Да, реалността е точно такава!
към текста >>
Обаче тогава, когато всичко е събрано и концентрирано в една точка, разрешението на космическата
загадка
идва от обкръжението, от периферията, и то по същия непосредствен начин, както това става с материята, която не е нищо друго, освен видим израз на Духа.
Ние заемаме едно средищно място във Вселената. И в определен момент всичко, което ни заобикаля, изгубва своето значение за нас, понеже ние си казваме: Да, външният сетивен свят никога не може да ни предложи разрешение на загадката. Всичко е събрано като в една точка.
Обаче тогава, когато всичко е събрано и концентрирано в една точка, разрешението на космическата загадка идва от обкръжението, от периферията, и то по същия непосредствен начин, както това става с материята, която не е нищо друго, освен видим израз на Духа.
Както казахме, материята непрекъснато се свива и там, в средищната точка на Земята, тя просто изчезва, за да се появи отново навън, в обкръжението. Да, реалността е точно такава!
към текста >>
90.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Някой би добавил: „За днешното съзнание тези неща изглеждат фантастични, но когато поставя на везните всичко, дори и външните факти, те стават напълно правдоподобни и аз започвам да разбирам Евангелията едва след като съм чул подробностите от хрониката Акаша." Друг би могъл да заяви, че историята с двете деца Исус задоволява неговите интереси и че сега започва да разбира много неща, които по-рано са оставали за него пълна
загадка
.
Разбира се, относно казаното през последните дни могат да бъдат изразени различни становища.
Някой би добавил: „За днешното съзнание тези неща изглеждат фантастични, но когато поставя на везните всичко, дори и външните факти, те стават напълно правдоподобни и аз започвам да разбирам Евангелията едва след като съм чул подробностите от хрониката Акаша." Друг би могъл да заяви, че историята с двете деца Исус задоволява неговите интереси и че сега започва да разбира много неща, които по-рано са оставали за него пълна загадка.
Трети би могъл да каже: „Сега за мен възниква и нещо друго. Обгръщайки с поглед окултно установените величествени процеси и как например Нирманакайя на Буда се оказа в основата на онези видения, които получиха пастирите, обхващайки и другото направление, според което звездата насочваше последователите на Заратустра, виждайки сливането на тези разделени до този момент духовни направления, тогава у мен се поражда преди всичко следното впечатление: Впечатлението, че в хода на мировата еволюция всичко това е неописуемо красиво! Впечатлението, че то е нещо, което възпламенява нашите души и непосредствено ги включва в действителните мирови процеси."
към текста >>
91.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Доколкото в това същество пред нас се изправя най-великата
загадка
, са били необходими обяснения за разбирането на двете качества.
Човекът прониква с брадвата си в тялото на жертвения бик с изтичаща кръв, който отдава живота си за да може човек да преодолее това, което трябва да преодолее. Когато разглеждаме този намиращ се под човека жертвен бик, който трябва да бъде принесен в жертва за да може човек да върви по своя жизнен път, в нас възниква примерно такова разположение на чувствата и душевното състояние, което придава правилното основно настроение за разглежданията на Евангелието от Лука. Хората, които са разбирали какво е бил жертвеният бик във всички времена за хората, които са разбирали какво се съдържа в жертвения бик, в изразяването на всеобемащата любов, такива хора са разбирали нещо от описанията на качествата на любовта, която трябва да се появява при разглежданията на Евангелието от Лука. Защото е трябвало да се изобрази не нещо друго, а второто качество на Христос Исус. Този, който познава в съществото само две качества, познава ли цялото същество?
Доколкото в това същество пред нас се изправя най-великата загадка, са били необходими обяснения за разбирането на двете качества.
Но никой не следва да преувеличава своите възможности като смята, че чрез разглеждането на две негови качества, той е способен да разглежда от упор самото същество.
към текста >>
92.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В моята последна книга "
Загадка
на душата" втората глава говори за онзи учен индивид, Jessoir, и вие може да прочетете какво той казва за тези неща.
Бих искал да спомена нещо тук. Вие вече знаете за "духа" на Сократ и че Сократ, този мъдър грък, казвал за него, че всичко, което той правел, той го правел под влиянието на този дух. Аз говорих за този Сократов дух в моята малка книга "Духовното водачество на човека и човечеството".
В моята последна книга "Загадка на душата" втората глава говори за онзи учен индивид, Jessoir, и вие може да прочетете какво той казва за тези неща.
Там аз говорих също за Сократовия дух. Отнася се до това, че Сократ осъзнава че нещо действува във всички човешки същества. Преди Мистерията на Голгота някои същества направляваха онова, което мъртвите трябваше да внасят в човешкия живот. Тези същества загубиха властта си по времето на Мистерията на Голгота и Христовият Импулс зае тяхното място. Сега вече Христовият Импулс е свързан с човешката съдба по начина описан от Духовната Наука.
към текста >>
93.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Тук можете да хвърлите поглед на една дълбока
загадка
, на една чудесна връзка между нервната ни система и онова, изразено с великите символи на пространството символите, които в себе си са отражения на духовни дейности и Същества.
Съществуването на определено несъответствие се обяснява с факта, че човекът е предопределен да бъде същество, независимо от случващото се извън него. Точно както преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака се случва за 12 месеца, и това е отразено в 12-те мозъчни нерва, така и дните на месеца се регулират в съгласие със завъртането на Луната 28 дни. Как ще се обясни връзката между 31 дни в месеца и човешката нервна система? Ние имаме три допълнителни двойки нерви, т.е. всичко 31, които ни правят независими същества; в противен случай тук също щяхме да бъдем ръководени от числото 28.
Тук можете да хвърлите поглед на една дълбока загадка, на една чудесна връзка между нервната ни система и онова, изразено с великите символи на пространството символите, които в себе си са отражения на духовни дейности и Същества.
към текста >>
94.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
Като основа на лекциите послужи това, което аз вече бях изложил в писмен вид по въпросите на антропософски ориентираната Духовна наука и главно в моите книги „Теософия“, „Тайната наука“, „Върху
загадка
та на човека“, „Върху загадките на душата“ и много други.
В хода на лекциите, изнесени през Юни 1910 в Кристияния аз се осмелих да предприема един опит да опиша психологията на отделните народи и пътищата на тяхното развитие.
Като основа на лекциите послужи това, което аз вече бях изложил в писмен вид по въпросите на антропософски ориентираната Духовна наука и главно в моите книги „Теософия“, „Тайната наука“, „Върху загадката на човека“, „Върху загадките на душата“ и много други.
Аз трябваше да построя моето изложение върху тази основа, понеже слушателите вече бяха добре запознати с научния възглед, заложен в основата на споменатите произведения. Обаче към външната гледна точка по този въпрос, аз прибавих и една вътрешна гледна точка. Една действителна психология на народностните характери е невъзможно да бъде изведена от антропологическото, етнографско, а дори и от чисто историческото разглеждане на официалната наука. С обясненията, които предлага тази наука, ние не можем да стигнем по-далеч, отколкото ако, примерно се опитваме да вникнем в душевния живот на човека с помощта на анатомията и физиологията. Както при отделния човек ако искаме да се запознаем с неговия вътрешен живот – ние трябва да преминем от тялото към душата, така и при народностните характери ако действително се стремим да ги опознаем ние трябва да обхванем преди всичко лежащите в тяхната основа душевно-духовни сили.
към текста >>
95.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо науката също е принудена да заяви, че животът, като такъв, е една голяма
загадка
за нея.
В условията на днешния сетивен живот, Слънчевите въздействия се проявяват най-вече като „топлина" и „светлина"; обаче проявленията на звуковия етер и жизнения етер не попадат в областта на сетивните възприятия. Тъкмо поради тази причина ние откриваме проявленията на звуковия етер само в химическите съединения и процеси, следователно, в чисто материалните взаимодействия. А проявленията на жизнения етер така, както те струят от Слънцето изобщо не могат да бъдат непосредствено възприемани от човека по същия начин, както например той различава светлото и тъмното с помощта на своите сетивни възприятия. Ние възприемаме живота чрез проявленията му в живите същества, обаче не сме в състояние непосредствено да възприемаме струящия от Слънцето жизнен етер.
Ето защо науката също е принудена да заяви, че животът, като такъв, е една голяма загадка за нея.
към текста >>
96.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
И ето, за да проникне в
загадка
та на живота и смъртта, той хваща трудния път на Запад.
В Главата му идва мисъл, която страшно терзае неговата душа. Под впечатлението от това, което е преживял, до него сега идва мисълта, че човекът е... смъртен. Мисълта, на която той по-рано не обръщал внимание, се появява в целия си ужас пред неговата душа. И тук той чува за единствения земен човек, който е останал безсмъртен, тогава, когато всички останали хора от следатлантската епоха са достигнали до съзнанието за своята смъртност. Той чува за безсмъртния Ксисуфр10, който живее далеч на Запад.
И ето, за да проникне в загадката на живота и смъртта, той хваща трудния път на Запад.
към текста >>
97.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една
загадка
, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят.
След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят.
Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност. А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта.
към текста >>
98.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
*36. Виж Лудвиг Тийбен, „
Загадка
та на еврейството“; нередактираният български превод на Димитър Димчев е на раз-положение в библиотеките на Антропософските Дружества.
*36. Виж Лудвиг Тийбен, „Загадката на еврейството“; нередактираният български превод на Димитър Димчев е на раз-положение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
99.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност, животът би останал пълна
загадка
.
В този смисъл, Духовната наука е един отговор на онези копнежи, които живеят в долните пластове на душата. И понеже всички събития, които стават в света, имат своята предистория, ние не бива да се учудваме на един човек да допуснем, че той живее в днешната епоха и би искал да укроти копнежите на своята душа чрез духовно-научни занимания ако той бъде застрашен, т.е. ако тези първоначално несъзнавани душевни сили, които са като един вид копнежи, поискат да го унищожат.
Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност, животът би останал пълна загадка.
Но ако днес в неговата душа би се вляло нещо, което смекчава копнежа за образи а както знаем, само образите запълват пустотата -, тогава той би започнал да мечтае за нещо съвсем друго: за прекратяване на образите; колкото по-мащабен би бил този лов за образи, толкова по-силно би желал той неговото прекратяване! И след като не можем да чуем гласа на този човек, живеещ в една епоха, когато хората все още не разполагат с духовното познание, което се излива като истински балсам в изгарящите копнежи на душата, нека да прочетем какво е написал един друг човек:
към текста >>
100.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква
загадка
.
И това е напълно вярно. Ако човек се замисли поне малко върху протичането на своите душевни изживявания и върху начина, по който стига до едно или друго познание, той ще потвърди от собствен опит, че нормалният, здравият път към познание винаги има за своя изходна точка именно удивлението, учудването. Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота. Защото какво би представлявало едно познание, ако то няма за изходна точка удивлението? То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от сивата и скучна проза, от педантизма и отегчението!
Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка.
Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването. Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената загадка. Всяко друго познание лесно може да бъде повлияно от ред странични фактори. Истинското познание никога не може да избликне от човешката душа, без да е съпроводено от тези две душевни качества. Целият аромат на познанието, който поражда неговата трепетна и жива атмосфера, идва от тези две качества, от удивлението и от щастието.
към текста >>
Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената
загадка
.
Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота. Защото какво би представлявало едно познание, ако то няма за изходна точка удивлението? То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от сивата и скучна проза, от педантизма и отегчението! Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка. Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването.
Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената загадка.
Всяко друго познание лесно може да бъде повлияно от ред странични фактори. Истинското познание никога не може да избликне от човешката душа, без да е съпроводено от тези две душевни качества. Целият аромат на познанието, който поражда неговата трепетна и жива атмосфера, идва от тези две качества, от удивлението и от щастието.
към текста >>
101.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Когато последователно осъществяваме тази идея, ние трябва да разглеждаме наистина всеки човек като един вид вътрешна
загадка
, като нещо, от което трябва да се разработи намиращото се в тъмните основи на предишните му инкарнации.
Да вземем идеята за кармата, за това как действа тя през различните прераждания на човека. За целта, когато един човек се появява в света, трябва да погледнем на неговите способности и сили в крайна сметка като на резултат от причините, които той сам си е заложил в предишните си прераждания.
Когато последователно осъществяваме тази идея, ние трябва да разглеждаме наистина всеки човек като един вид вътрешна загадка, като нещо, от което трябва да се разработи намиращото се в тъмните основи на предишните му инкарнации.
Не само във възпитанието, а и в целия живот ще настъпи един значителен обрат, ако се погледне сериозно на идеята за кармата. И ако това се осъзнае, идеята за кармата ще се превърне от една просто теоретична идея в нещо, което действително трябва да навлезе в практическия живот, което наистина може да се превърне в нещо практично в живота.
към текста >>
102.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
статиите от Рудолф Щайнер "Хекел, мировата
загадка
и теософията" (в едноименния том, стр.
Стр. 14. "че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ": срв.
статиите от Рудолф Щайнер "Хекел, мировата загадка и теософията" (в едноименния том, стр.
222), "Хекел и неговите противници" (Събр. съч. № 30, стр. 152), "Борбите около Хекеловата " (Събр. съч. № 30, стр. 441), "Ернст Хекел, художествените форми в природата (Събр. съч.
към текста >>
Загадка
та е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци.
Стр. 53. При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито. Вследствие на обучението на своя собственик, г-н фон Остен, конят изглеждал обучен да смята самостоятелно. С помощта на множество експертизи не са могли да бъдат установени някакви трикове или измами.
Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци.
Виж Оскар Пфунгст, "Конят на г-н фон Остен (Умния Ханс). Един принос към експерименталната животинска и човешка психология", с увод от проф. д-р К. Щумпф, с една рисунка и петнадесет фигури, Лайпциг, 1907 г.
към текста >>
103.
Библиографична справка
GA_135 Прераждане и Карма
Световната
загадка
и антропософията.
Световната загадка и антропософията.
Лекция XII: Прераждане и карма. Двадесет и две лекции, Берлин, 5 октомври 1905 г. – 3 май 1906 г. Събр. съч. 54.
към текста >>
104.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ще откриете, че навсякъде, където в литературата или на друго място се говори за инициацията, по някакъв начин се засяга онази
загадка
, която е толкова близка на всичко човешко:
загадка
та на смъртта.
Ще откриете, че навсякъде, където в литературата или на друго място се говори за инициацията, по някакъв начин се засяга онази загадка, която е толкова близка на всичко човешко: загадката на смъртта.
И ще откриете, че във всичко, което бихме могли да наречем сведения, се посочва, че инициираният на някое определено ниво трябва да премине през подобно нещо в една по-различна форма от тази на преминаването през портата на смъртта. За окултистите тези сведения се основават действително върху истина. Защото опитностите, през които се преминава при издигането в духовните светове, имат общо с онези опитности, през които човек трябва да премине при следващите природата преходи от живота в сетивното тяло към онзи различен живот, който се осъществява в една съвсем различна обвивка между смъртта и едно ново раждане. Ако наистина искаме да се приближим към онова, за което става въпрос, първо трябва да попитаме: Като какъв се познава всъщност човекът в обикновения живот? Може би не е много интересно да се повдига един такъв абстрактен въпрос, но за разбирането на процеса на инициация е необходимо да обърнем поглед към този въпрос: Като каква именно се познава душата?
към текста >>
Този спомен е възможен и се появява чрез инициацията и чрез него можете отново да издърпате в отвъдната страна нишките за
загадка
та на смъртта.
Когато се намира вътре в духовния свят, човек си спомня за оставеното чрез един свръхсетивен спомен. Освен тези спомени не може да бъде взето нищо друго, а когато бъдат взети, те му запазват онова, което може да се нарече континуитетът, съхраняването на личността. Също и в обикновения живот човек изгубва връзката на съзнанието и с това всъщност и себе си, ако трябва да изтрие от съзнанието си и болестно да забрави неща, за които иначе би трябвало да си спомня. От непрекъснатите спомени зависи много в обикновения живот. От спомена в свръхсетивния живот – да се запази спомена за обикновения живот – зависи всичко, което прави възможно първите стъпки на инициацията.
Този спомен е възможен и се появява чрез инициацията и чрез него можете отново да издърпате в отвъдната страна нишките за загадката на смъртта.
към текста >>
105.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Първата
загадка
лежи в думите: „Това е началото...“ Началото на какво?
За онзи, който в нашето съвремие търси едно истинско разбиране на Марковото Евангелие, още тези първи думи несъмнено съдържат три големи загадки.
Първата загадка лежи в думите: „Това е началото...“ Началото на какво?
Как да бъде разбирано това начало? Втората загадка се крие в израза: „... началото на Евангелието...“ Какво означава думата „Евангелие“ от антропософска гледна точка? Третата загадка се свежда до това, за което ние често сме говорили: Образът на самия Христос Исус.
към текста >>
Втората
загадка
се крие в израза: „... началото на Евангелието...“ Какво означава думата „Евангелие“ от антропософска гледна точка?
За онзи, който в нашето съвремие търси едно истинско разбиране на Марковото Евангелие, още тези първи думи несъмнено съдържат три големи загадки. Първата загадка лежи в думите: „Това е началото...“ Началото на какво? Как да бъде разбирано това начало?
Втората загадка се крие в израза: „... началото на Евангелието...“ Какво означава думата „Евангелие“ от антропософска гледна точка?
Третата загадка се свежда до това, за което ние често сме говорили: Образът на самия Христос Исус.
към текста >>
Третата
загадка
се свежда до това, за което ние често сме говорили: Образът на самия Христос Исус.
За онзи, който в нашето съвремие търси едно истинско разбиране на Марковото Евангелие, още тези първи думи несъмнено съдържат три големи загадки. Първата загадка лежи в думите: „Това е началото...“ Началото на какво? Как да бъде разбирано това начало? Втората загадка се крие в израза: „... началото на Евангелието...“ Какво означава думата „Евангелие“ от антропософска гледна точка?
Третата загадка се свежда до това, за което ние често сме говорили: Образът на самия Христос Исус.
към текста >>
106.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Лесно е да си представим, че Рафаело ще е
загадка
и за бъдещите поколения“.
И твърде показателен е начинът, по който Херман Грим говори за Рафаело в онези първи глави, които той пише малко преди своята смърт. В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво чудо Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал след него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста. При Леонардо да Винчи и при Микеланджело човек може да се ограничи в описанието на това, какво са представлявали те някога; при Рафаело трябва да изходим от това, какво представлява той за нас в днешния ден. Върху първите двама е разстелено едно тънко було, върху Рафаело не! Той спада към онези, чиито растеж ще продължи още дълго време.
Лесно е да си представим, че Рафаело ще е загадка и за бъдещите поколения“.
(„Фрагменти“ П.Том стр.171.)
към текста >>
107.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Буда, Христос, Сократ, Джордано Бруно -нито един от тях не е успял да разреши тази
загадка
.
За един типичен представител на нашата материалистическа епоха, особено за изпадналите в монистично суеверие, искам да кажа за монистично „просветените“, е нещо обичайно да изкаже следната мисъл или да й позволи сама да възникне в неговата глава: Защо Битието е такова, каквото е? Вие добре разбирате, че на света няма човек, който може да отговори на този въпрос. Защо страдаме, защо изпитваме болка?
Буда, Христос, Сократ, Джордано Бруно -нито един от тях не е успял да разреши тази загадка.
Ние срещаме тази мисъл в безкрайно много варианти. И хората, които допускат такава мисъл в главите си, просто не забелязват, че поставят себе си много по-високо от Буда, Христос, Сократ и така нататък, и че всички те искат да си обяснят света тъкмо в този смисъл. И как да не бъде така в една епоха, когато всеки частен доцент разбира историческите събития по-добре от другите, когато всеки частен доцент е професионално задължен да пише книги за тях?
към текста >>
108.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тогава ще се добие истинското отношение на човека към човека и любовта ще влезе в човешката душа във формата, която е действително истинска човешка, когато човекът застане срещу човека така, че човека да бъде една свещенна
загадка
за човека.
Тогава ще се добие истинското отношение на човека към човека и любовта ще влезе в човешката душа във формата, която е действително истинска човешка, когато човекът застане срещу човека така, че човека да бъде една свещенна загадка за човека.
Но това поведение се развива първо това, което е истинското отношение на човешката любов.
към текста >>
109.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Когато с помощта на истинското себепознание вникваме в тази дълбока човешка и мирова
загадка
, тогава ние се доближаваме до най-необятната мирова тайна.
Да, ние сме изправени пред една мирова тайна, за която става дума и в Бхагавад Гита; тя се разиграва в един забележителен момент от историята на човечеството, когато свързаното с кръвта дребно ясновидство угасва и човешката душа трябва да търси нови пътища към свръхсетивния свят. В художественото изобразяване на тази тайна ние долавяме също и всичко онова, което може да бъде опасно за човека, ако той реши да извлече своята истинска същност от самия себе си.
Когато с помощта на истинското себепознание вникваме в тази дълбока човешка и мирова загадка, тогава ние се доближаваме до най-необятната мирова тайна.
Обаче ние можем да се докоснем до нея само, ако сме изпълнени с кротост и смирение. Интелектуалните способности за разбиране на нещата тук не вършат никаква работа; тук човекът се нуждае от ясни и правилни усещания. Никой не бива да се доближава до тази мирова тайна, която звучи от Бхагавад Гита, ако не е изпълнен с кротост и смирение. Само с помощта на тези усещания, на тези чувства, ние бих ме могли да се доближим до нея. А как тази мирова тайна следва да бъде виждана от гледната точка на Бхагавад Гита, и в точно определена степен от общочовешката еволюция, и как именно чрез това, което Бхагавад Гита ни разказва за нея, тя хвърля светлина и върху Посланията на апостол Павел, с всичко това ние ще се занимаем в хода на следващите лекции.
към текста >>
110.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ние трябва да обхванем тези понятия и идеи в техния пълен, дълбок смисъл, и едва тогава ще стигнем до правилното разбиране на онези странни събития от Палестина, които иначе действително остават като една голяма
загадка
.
Обаче по-нататъшното разглеждане на Петото Евангелие показва и нещо друго за този тригодишен земен живот. С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като един вид ембрионален живот, не създаде никаква Карма, не пое върху себе си никакъв дълг, никаква вина. На Земята беше изживян един живот, независещ от никаква минала Карма, необременен от каквато и да е бъдеща Карма.
Ние трябва да обхванем тези понятия и идеи в техния пълен, дълбок смисъл, и едва тогава ще стигнем до правилното разбиране на онези странни събития от Палестина, които иначе действително остават като една голяма загадка.
Защото какви ли не последици в общочовешката еволюция докара това неразбиране на нещата! И въпреки всичко, колко огромна е силата на Христовия Импулс! Днес нещата не се приемат в техния дълбок и истински смисъл. Но когато един ден хората ще съумеят да вникнат в тях, те ще разширят и сферата на своето съзнание.
към текста >>
111.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
За него всяка душа беше като една
загадка
, която той трябваше да разреши; от друга страна, всяка душа беше нещо, което му подсказваше, че очаква някаква голяма промяна.
После, от осемнадесетата до двадесет и четвъртата година настъпи времето на неговите по-близки и далечни странствувания. Практикувайки своя занаят на различни места, той посети области както в Палестина, така и извън нея. През тези години, когато човешката душа е непосредствено и радостно обърната към околния свят, когато се среща с толкова много хора и с различни житейски възгледи, той разбра, как хората живееха със завещаното им прадревно свещено учение, или казано по друг начин с това, което те можеха да разберат от него. И предварително е ясно, че върху неговата душа, която в продължение на шест години изживя онова, за което стана дума, всякакви вътрешни радости, страдания и разочарования имаха съвсем други последици, отколкото върху душите на другите хора.
За него всяка душа беше като една загадка, която той трябваше да разреши; от друга страна, всяка душа беше нещо, което му подсказваше, че очаква някаква голяма промяна.
към текста >>
112.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Че епохата на изходната точка на нашето летоброене е една велика
загадка
, това бих искал да почувствувате.
Все пак, когато днес разгледаме това с помощта на това, което Антропософията трябва да ни даде, безсилни всъщност да разберем, какво трябва да означава звездата, от която сме отделени чрез три свята, и когато запитаме при гностиците: разбрали ли са те това, което е станало тогава в историческото развитие на човечеството?... Тогава и ние, които стоим на почвата на Антропософията, не можем да получим отговора от гностиците, защото този отговор не би могъл да ни задоволи; той не би могъл да донесе никаква светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца. С това разглеждане аз не бих искал да съм Ви дал днес едно обяснение върху нещо. Колкото повече почувствувате, че това, което казах, не е никакво обяснение, колкото повече почувствувате, че всъщност аз поставих пред Вас противоречие над противоречие и само едно окултно възприятие, това на звездата, което Ви показах, толкова по-добре ще сте ме разбрали днес. Че сте наясно върху това, че в света се е появило нещо в началото на наше то летоброене, от което човешкото разбиране е било твърде, твърде далече и въпреки това е било произведено от него, това бих искал аз с удоволствие Вие да почувствувате.
Че епохата на изходната точка на нашето летоброене е една велика загадка, това бих искал да почувствувате.
Бих искал да имате едно чувство за това, че в развитието на човечеството става нещо, което в гръцко-римския свят се проявява като нещо, което е едно задълбочаване на мисълта или като едно откриване на мисълта, и че първичните причини за това са дълбоко загадъчни. Вие можете да потърсите в скритите светове това, което в илюзията, в майя на физическия-сетивен свят се явява като задълбочаване на гръцко-римската мисъл. И с днешните обяснения аз исках да дам не една идея, не едно истинско обяснение за това, което стои пред нас, а изтъкването на една загадка, която след това ще продължи и утре вечер.
към текста >>
И с днешните обяснения аз исках да дам не една идея, не едно истинско обяснение за това, което стои пред нас, а изтъкването на една
загадка
, която след това ще продължи и утре вечер.
Колкото повече почувствувате, че това, което казах, не е никакво обяснение, колкото повече почувствувате, че всъщност аз поставих пред Вас противоречие над противоречие и само едно окултно възприятие, това на звездата, което Ви показах, толкова по-добре ще сте ме разбрали днес. Че сте наясно върху това, че в света се е появило нещо в началото на наше то летоброене, от което човешкото разбиране е било твърде, твърде далече и въпреки това е било произведено от него, това бих искал аз с удоволствие Вие да почувствувате. Че епохата на изходната точка на нашето летоброене е една велика загадка, това бих искал да почувствувате. Бих искал да имате едно чувство за това, че в развитието на човечеството става нещо, което в гръцко-римския свят се проявява като нещо, което е едно задълбочаване на мисълта или като едно откриване на мисълта, и че първичните причини за това са дълбоко загадъчни. Вие можете да потърсите в скритите светове това, което в илюзията, в майя на физическия-сетивен свят се явява като задълбочаване на гръцко-римската мисъл.
И с днешните обяснения аз исках да дам не една идея, не едно истинско обяснение за това, което стои пред нас, а изтъкването на една загадка, която след това ще продължи и утре вечер.
към текста >>
113.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Обаче когато насочим поглед само върху онова, което ни беше възможно да намерим още днес от духовната Летопис на времената върху тази Тайна на Голгота, ние трябва все пак да кажем: С понятията и идеите на гностиците не може да се направи нищо за решението на великата
загадка
.
Ако още веднъж извикаме в съзнанието си мислите на вчерашното разглеждане, ние можем да го резюмираме в думите, че епохата в началото на нашето летоброене, изхождайки от съкровището на своята мъдрост, е положила всички възможни усилия да разбере Тайната на Голгота и при това предприятие тази мъдрост е срещнала най-големите трудности. Ние трябва да се задържим още малко върху това явление, защото без истинското разбиране на това, което е станало чрез Тайната на Голгота, без разбирането на това явление би било невъзможно да хвърлим светлина върху един важен факт на по-късните столетия: явяването на идеята за Граала, за която ще говорим с няколко думи във връзка с разгледания от нас въпрос. Именно когато насочим поглед върху най-важната, най-пълната с мъдрост насока на епохата от началото на нашето летоброене, можем да видим в смисъла на вчерашните изложения от една страна, колко дълбоко проникващи, колко величествено гениални бяха идеите на тази епоха, за да поставят в една мощна картина на света Сина Божи.
Обаче когато насочим поглед само върху онова, което ни беше възможно да намерим още днес от духовната Летопис на времената върху тази Тайна на Голгота, ние трябва все пак да кажем: С понятията и идеите на гностиците не може да се направи нищо за решението на великата загадка.
И това виждаме особено добре, когато насочим поглед върху някои представи, които гностиците са си образували върху явяването на Христос в Исуса от Назарет. Имаше такива гностици, които на основата на Гнозиса си казваха: Да, това Христово Същество е едно Същество издигащо се над всичко земно, коренящо се в духовните царства Същество; такова едно Същество може да се задържи само временно в едно тяло, което е едно човешко тяло, каквото е тялото на Исуса от На зарет. Тези гностици, които си казваха така, бяха налучкали това, което ние днес отново и отново трябва да подчертаваме: че е правилно, че Христос е обитавал в тялото на Исуса от Назарет временно, преходно в течение на три години. Но сега гностиците не можеха да си обяснят, как Христовото Същество е живяло в тялото на Исуса от Назарет. Защото първо на гностиците не им беше ясна тайната на самото това тяло на Исуса от Назарет; те не знаеха, че в това тяло живееше Азът на Заратустра, че трите тела /физическо, етерно и астрално тяло/ на Исуса от Назарет бяха такива, че в тяхното съчетание те представляваха едно човешко вещество, което по-рано не е било никога въплътено на Земята в плът.
към текста >>
Сега всъщност разкриването на изказаната с това
загадка
никак не е нещо лесно, и аз Ви признавам, обични антропософски приятели, че в течение на времето потърсих най-различните пътища на духовното изследване, за да разреша тази
загадка
.
Сега всъщност разкриването на изказаната с това загадка никак не е нещо лесно, и аз Ви признавам, обични антропософски приятели, че в течение на времето потърсих най-различните пътища на духовното изследване, за да разреша тази загадка.
Близко е до ума, че поради липсата на време не можем да говорим за тези различни пътища. Но днес бих могъл да спомена един от тези различни пътища. Това е пътят, който около началото на нашето летоброене води през едно твърде своебразно явление на духовния живот, а именно през явлението на живота на сибилите. Тези сибили са странни явления с техния твърде своебразен пророчески характер. Официалната наука не може да ни покаже, от кой език произхожда думата сибила.
към текста >>
114.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Много интересно е, че една книга, иначе в своето намерение в място отношения хубава книга, каквато е тази на моя починал приятел Лудвиг Лайстнер, "
Загадка
та на сфинкса", е незадоволителна затова, защото за да бъде задоволителна, тя би трябвало да третира тези мотиви на питането, които Лудвиг Лайстнер така подробно описва, на основата на знанието, което дава Духовната наука.
Но тези мотиви от приказките и сказанията ни разказват следното: Този или онзи среща едно духовно същество; това същество винаги му задава отново и отново въпроси и той стои пред него и трябва да му отговори; но той има съзнанието: докато се чуе определен звън на звънец или нещо подобно, той трябва да отговори. Това, което можем да наречем въпросен мотив на приказките и сказанията, е много разпространено: при миналото съновидско ясновидство то е било същото нещо, каквото сега отново се явява във формата, която аз описах, явява се, когато се намираме в духовния свят. Всъщност онова, което характеризира духовния свят, може да бъде във всички случаи едно чудесно ръководство, за да разберем правилно митовете, сказанията, приказките и т.н. и да ги поставим на мястото, където те принадлежат. От тук ние виждаме, как навсякъде, също и в духовната култура на съвремието, развитието стои така да се каже пред вратата на Духовната наука.
Много интересно е, че една книга, иначе в своето намерение в място отношения хубава книга, каквато е тази на моя починал приятел Лудвиг Лайстнер, "Загадката на сфинкса", е незадоволителна затова, защото за да бъде задоволителна, тя би трябвало да третира тези мотиви на питането, които Лудвиг Лайстнер така подробно описва, на основата на знанието, което дава Духовната наука.
Следователно авторът би трябвало да знае нещо от действието на духовно-научната истина в тези неща.
към текста >>
115.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Ако искаме да продължим започнатите вчера разсъждения, още днес трябва да погледнем малко навътре в отделни окултни тайни, защото те могат да ни помогнат в разбирането на
загадка
та за греха и дълга и за да хвърлим от тази гледна точка известна светлина за отношението на Христос към човешката душа.
Ако искаме да продължим започнатите вчера разсъждения, още днес трябва да погледнем малко навътре в отделни окултни тайни, защото те могат да ни помогнат в разбирането на загадката за греха и дълга и за да хвърлим от тази гледна точка известна светлина за отношението на Христос към човешката душа.
към текста >>
116.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
А сега, виждате ли, благодарение на обясненията, които съм излагал пред Вас години наред, Вие вече имате готовност да надникнете зад тази странна
загадка
, която стои пред Вас.
А сега, виждате ли, благодарение на обясненията, които съм излагал пред Вас години наред, Вие вече имате готовност да надникнете зад тази странна загадка, която стои пред Вас.
Защото ние действително бих ме могли да кажем: Загадъчен е дори самият въпрос, дали човекът е впрегнат в една необходимост, или пък освободен. Загадъчен е самият този въпрос, но несъмнено още по-загадъчно е това, че и двете тези могат да бъдат логически доказани. Вие въобще не можете да намерите опора вън от това, което наричаме Духовна наука. Само благодарение на Духовната наука човекът може да узнае нещо за тази тайна, за тази загадка, която лежи в основата на споменатите въпроси.
към текста >>
Само благодарение на Духовната наука човекът може да узнае нещо за тази тайна, за тази
загадка
, която лежи в основата на споменатите въпроси.
А сега, виждате ли, благодарение на обясненията, които съм излагал пред Вас години наред, Вие вече имате готовност да надникнете зад тази странна загадка, която стои пред Вас. Защото ние действително бих ме могли да кажем: Загадъчен е дори самият въпрос, дали човекът е впрегнат в една необходимост, или пък освободен. Загадъчен е самият този въпрос, но несъмнено още по-загадъчно е това, че и двете тези могат да бъдат логически доказани. Вие въобще не можете да намерите опора вън от това, което наричаме Духовна наука.
Само благодарение на Духовната наука човекът може да узнае нещо за тази тайна, за тази загадка, която лежи в основата на споменатите въпроси.
към текста >>
117.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Първоначално аз се постарах а и днешната лекция ще следва същата посока да обърна вниманието Ви върху цялото значение и огромната трудност на тази мирова и човешка
загадка
.
Скъпи мои приятели! Завчера се опитах да насоча вниманието Ви върху една от най-големите загадки относно тайната, свързана с необходимостта и свободата в мировите процеси и в човешките действия.
Първоначално аз се постарах а и днешната лекция ще следва същата посока да обърна вниманието Ви върху цялото значение и огромната трудност на тази мирова и човешка загадка.
Вие помните, че аз си по служих с един прост пример. Нека да повторя:Да предположим, че една група хора, една компания пред приема пътуване през един планински проход, където се намира една надвиснала скала, като времето за тръгване било точно определено, обаче от небрежност кочияшът пропуснал да тръгне навреме и закъснял с пет минути. Ето защо компанията стигнала до опасното място точно в момента, когато скалата се срути ла. Хората били затрупани и всички загинали. Разсъждавайки формално и външно (изрично подчертавам, разсъждавайки формално), трябва да кажем: поради мудността на кочияша, следователно поради една малка подробност и по вина на един отделен човек, всички биват затрупани и загиват.
към текста >>
Последния път аз напомних, че не бива да пристъпваме прибързано и с помощта на нашето обикновено мислене да се заемаме с една такава
загадка
, като вярваме, че можем да я решим.
Последния път аз напомних, че не бива да пристъпваме прибързано и с помощта на нашето обикновено мислене да се заемаме с една такава загадка, като вярваме, че можем да я решим.
Обърнах вниманието Ви и върху това, как човешкото мислене, което ние засега прилагаме само с оглед на физическото поле, е свикнало да се съобразява единствено с условията на физическия свят и както се обърква напълно, когато в една или друга степен се окаже извън физическия свят. Днес бих искал да продължа по-нататък и отново да говоря върху важността на тази загадка. Защото едва по време на следващата лекция, която ще изнеса тук в неделя, ние ще се приближим до един вид решение на целия този проблем: а именно когато го обгърнем с поглед в цялото му значение и с оглед на човешкото познание: когато например обгърнем с поглед как по отношение на най-трудните житейски проблеми бихме могли да навлезем в едно напразно мъдрува не, в едно объркване на мислите, така сякаш попадаме в една гъста гора, където смятаме, че вървим в правилната посока, докато всъщност се въртим в един кръг. Едва когато видим, че отново сме стигнали до изходната точка, ние разбираме нашата грешка.
към текста >>
Днес бих искал да продължа по-нататък и отново да говоря върху важността на тази
загадка
.
Последния път аз напомних, че не бива да пристъпваме прибързано и с помощта на нашето обикновено мислене да се заемаме с една такава загадка, като вярваме, че можем да я решим. Обърнах вниманието Ви и върху това, как човешкото мислене, което ние засега прилагаме само с оглед на физическото поле, е свикнало да се съобразява единствено с условията на физическия свят и както се обърква напълно, когато в една или друга степен се окаже извън физическия свят.
Днес бих искал да продължа по-нататък и отново да говоря върху важността на тази загадка.
Защото едва по време на следващата лекция, която ще изнеса тук в неделя, ние ще се приближим до един вид решение на целия този проблем: а именно когато го обгърнем с поглед в цялото му значение и с оглед на човешкото познание: когато например обгърнем с поглед как по отношение на най-трудните житейски проблеми бихме могли да навлезем в едно напразно мъдрува не, в едно объркване на мислите, така сякаш попадаме в една гъста гора, където смятаме, че вървим в правилната посока, докато всъщност се въртим в един кръг. Едва когато видим, че отново сме стигнали до изходната точка, ние разбираме нашата грешка.
към текста >>
Всички тези въпроси наистина могат да бъдат поставени и тогава
загадка
та отново застава пред нас в цялата си тайнственост.
Всички тези въпроси наистина могат да бъдат поставени и тогава загадката отново застава пред нас в цялата си тайнственост.
Разрешението на тази загадка съвсем не е лесно. Ако отидем още по-нататък, възникват и други въпроси. Да насочим отново поглед към онзи човек на изкуството, който построи споменатия часовник върху кметството в стара Прага. Той постави там две фигури: богатия скъперник с кесията пари, после суетния човек и срещу тях двамата смъртта. Сега ние бихме могли да кажем: Да, майсторът часовникар действително извърши едно голямо дело.
към текста >>
Разрешението на тази
загадка
съвсем не е лесно.
Всички тези въпроси наистина могат да бъдат поставени и тогава загадката отново застава пред нас в цялата си тайнственост.
Разрешението на тази загадка съвсем не е лесно.
Ако отидем още по-нататък, възникват и други въпроси. Да насочим отново поглед към онзи човек на изкуството, който построи споменатия часовник върху кметството в стара Прага. Той постави там две фигури: богатия скъперник с кесията пари, после суетния човек и срещу тях двамата смъртта. Сега ние бихме могли да кажем: Да, майсторът часовникар действително извърши едно голямо дело. Но когато изричаме тези думи, ние посочваме една причина за безкрайно много следствия, за безкрайно много възможни следствия.
към текста >>
118.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Замислете се върху това сравнение, защото тъкмо от него ще продължим да говорим следващия вторник от 8 часа и по-точно ще обсъдим както правилното, така и неправилното себепознание, за да се приближим още повече до разрешението на
загадка
та, с която сме се заловили.
Моля Ви, скъпи мои приятели, да се замислите върху това сравнение, да се замислите върху следното: когато се отказваме да виждаме външния свят, ние виждаме само нашето око и обратно ако искаме да виждаме външния свят, ние трябва да се откажем от желанието да гледаме в нашето собствено око.
Замислете се върху това сравнение, защото тъкмо от него ще продължим да говорим следващия вторник от 8 часа и по-точно ще обсъдим както правилното, така и неправилното себепознание, за да се приближим още повече до разрешението на загадката, с която сме се заловили.
Обсъждайки този изключително труден въпрос, въпроса за необходимостта и свободата, въпроса за взаимната връзка между човешките действия и мировите процеси, налага се да посочим всички спънки, всички препятствия. И онзи, който вярва, че може да стигне до някакво решение на този въпрос, преди да е вникнал във всички възможни трудности, той се заблуждава твърде много. Да, скъпи мои приятели, следващият вторник ще продължим нататък.
към текста >>
119.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Този човешки живот първоначално трябва да представлява
загадка
за външното наблюдение във физическото тяло.
Днес бих искал, от една страна, да обърна внимание на някои други неща, които ще ни разкрият дълбокото значение на духовната наука за човечеството и особено за съвременния човек. Бих искал, от друга страна, да посоча и възраженията, които могат да се отправят срещу духовната наука от страна на съвременната духовна култура. Духовните способности, чрез които духовният изследовател се запознава с фактите от духовния свят, се развиват постепенно по начина, който често съм описвал, и те се развиват така, че първоначално човек се запознава с големите факти на духовния живот, с това, което представлява най-важното във връзка с развитието на земния живот, във връзка с повтарящите се земни животи, както и с живота между смъртта и ново раждане и т.н. После обаче е възможно да се говори не само за тези големи общи аспекти, за тези всеобщи истини, но и за определени специфични истини. И запознавайки се постепенно с такива специфични истини, духовната наука все повече придобива стойност и за отделния конкретен човешки живот.
Този човешки живот първоначално трябва да представлява загадка за външното наблюдение във физическото тяло.
Защото ако той не беше загадка, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности. Защото нашите способности, които са свързани преди всичко с душевния живот, трябва да се породят от душевни усилия, те трябва да израснат от вътрешните борби. В духовната сфера те следва да израснат благодарение на това, че светът първоначално се изправя пред нас като загадка, трябва да се проявят в усилията, които полагаме за разрешаването на тази загадка. И тези усилия увеличават нашата сила, ние ставаме все по-способни, действително се усъвършенстваме все повече и повече. Не трябва да се притесняваме, че можем да загубим интерес към живота поради факта, че загадките във физическия свят се решават частично чрез придобиване на представи за духовния свят.
към текста >>
Защото ако той не беше
загадка
, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности.
Бих искал, от друга страна, да посоча и възраженията, които могат да се отправят срещу духовната наука от страна на съвременната духовна култура. Духовните способности, чрез които духовният изследовател се запознава с фактите от духовния свят, се развиват постепенно по начина, който често съм описвал, и те се развиват така, че първоначално човек се запознава с големите факти на духовния живот, с това, което представлява най-важното във връзка с развитието на земния живот, във връзка с повтарящите се земни животи, както и с живота между смъртта и ново раждане и т.н. После обаче е възможно да се говори не само за тези големи общи аспекти, за тези всеобщи истини, но и за определени специфични истини. И запознавайки се постепенно с такива специфични истини, духовната наука все повече придобива стойност и за отделния конкретен човешки живот. Този човешки живот първоначално трябва да представлява загадка за външното наблюдение във физическото тяло.
Защото ако той не беше загадка, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности.
Защото нашите способности, които са свързани преди всичко с душевния живот, трябва да се породят от душевни усилия, те трябва да израснат от вътрешните борби. В духовната сфера те следва да израснат благодарение на това, че светът първоначално се изправя пред нас като загадка, трябва да се проявят в усилията, които полагаме за разрешаването на тази загадка. И тези усилия увеличават нашата сила, ние ставаме все по-способни, действително се усъвършенстваме все повече и повече. Не трябва да се притесняваме, че можем да загубим интерес към живота поради факта, че загадките във физическия свят се решават частично чрез придобиване на представи за духовния свят. Защото във всяка област се съдържат житейски загадки и при навлизане в духовния свят се изправяме пред нови такива.
към текста >>
В духовната сфера те следва да израснат благодарение на това, че светът първоначално се изправя пред нас като
загадка
, трябва да се проявят в усилията, които полагаме за разрешаването на тази
загадка
.
После обаче е възможно да се говори не само за тези големи общи аспекти, за тези всеобщи истини, но и за определени специфични истини. И запознавайки се постепенно с такива специфични истини, духовната наука все повече придобива стойност и за отделния конкретен човешки живот. Този човешки живот първоначално трябва да представлява загадка за външното наблюдение във физическото тяло. Защото ако той не беше загадка, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности. Защото нашите способности, които са свързани преди всичко с душевния живот, трябва да се породят от душевни усилия, те трябва да израснат от вътрешните борби.
В духовната сфера те следва да израснат благодарение на това, че светът първоначално се изправя пред нас като загадка, трябва да се проявят в усилията, които полагаме за разрешаването на тази загадка.
И тези усилия увеличават нашата сила, ние ставаме все по-способни, действително се усъвършенстваме все повече и повече. Не трябва да се притесняваме, че можем да загубим интерес към живота поради факта, че загадките във физическия свят се решават частично чрез придобиване на представи за духовния свят. Защото във всяка област се съдържат житейски загадки и при навлизане в духовния свят се изправяме пред нови такива. Но опитът, който се придобива чрез решаването на определени човешки и житейски загадки във връзка с физическия свят извън духовния свят, ни дава увереност, че също и по-дълбоките човешки и мирови загадки, които се намират само в духовния свят, ще могат да бъдат разрешени.
към текста >>
Особена
загадка
представлява това, което човекът изживява между раждане и смърт като съдба.
Особена загадка представлява това, което човекът изживява между раждане и смърт като съдба.
В тази дума се съдържа много, изключително много. Вчера в откритата лекция38 успяхме да разберем как въпросите за съдбата придобиват яснота, когато се разглеждат повтарящите се земни животи. Това са най-общи гледни точки. Но можем да посочим конкретни примери. Да разгледаме случай, когато някой загубва близък човек.
към текста >>
120.
Космическа и човешка история. Библиографски указател от 1 до 7 том включително.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Том I –
Загадка
та на човека.
Том I – Загадката на човека.
Духовните източници на човешката история
към текста >>
121.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Загадка
та на смъртта.
Образуване на семената на растенията под въздействие на космическите сили. Наблюдение на астралното в света на животните.
Загадката на смъртта.
Дейността на рано умрелите в отвъдното. Резултати от изследванията на Мориц Бенедикт. Значение на духовното за развитието на Земята към бъдещия Юпитер.
към текста >>
122.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Чак до Каин проследява той в своя "Ахасвер в Рим" заблуждаващата се човешка душа, и в съпоставянето на Ахасвер и Нерон търси разрешаването на
загадка
та на дълбините на техните души.
Искам да ви разкажа нещо нагледно. В частност, има значение да се ориентираме, как в наши дни се проявява естествената връзка между две средноевропейски държави. В Австрия във втората половина на XIX век е живял немският поет Роберт Хамерлинг /бележка 27/. Той е бил германец и в това, че се е стараел да възроди целия свят в своята душа.
Чак до Каин проследява той в своя "Ахасвер в Рим" заблуждаващата се човешка душа, и в съпоставянето на Ахасвер и Нерон търси разрешаването на загадката на дълбините на техните души.
Той се опитва да възроди културния живот на древна Гърция в германската душа в своята "Аспазия". Задълбочаването на религиозния живот, което по едно време са търсели в повторното кръщение, той се стреми да покаже в своя епос "Кралят на Сион". Той се е опитвал да разбере това, което, във възобновяващи се импулси е действало във френската революция, в драмата "Дантон и Робеспиер". И, накрая, в "Хомункулус" той търси да разбере импулсите, отиващи в бъдещето и замъгляващи духовното. Бих могъл много да добавя, за да покажа, как в Роберт Хамерлинг се е разкривал истински средноевропейският дух.
към текста >>
123.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Често, скъпи мои приятели, стоим пред тази най-голяма
загадка
на битието – смъртта.
Често, скъпи мои приятели, стоим пред тази най-голяма загадка на битието – смъртта.
Смъртта, която така болезнено и винаги толкова загадъчно нахлува в земното битие – и принадлежи към това земно битие, и никога не може да бъде обяснена от самия земен живот. Има дълбок смисъл в съпоставянето на мисли за живота и смъртта, което веднъж беше направено в откритата лекция "Мистерията на смъртта и загадката на живота" /бележка 39/. Тъй като обзорът на проблемите на смъртта обхваща не само това, което, както мислят много от материалистите, е чуждо на земния живот, което противоречи на съществото на човека. Но обзорът, обхващащ света като цяло, донася от дълбините на битието такива познания за тайната на смъртта, които изпълват със сила и дълбок смисъл живота на Земята. И затова за разбирането на загадката на живота, за изясняването на тайната на смъртта, не трябва да се отдръпваме /да се отказваме/ от гледната точка, обхващаща света като цяло.
към текста >>
Има дълбок смисъл в съпоставянето на мисли за живота и смъртта, което веднъж беше направено в откритата лекция "Мистерията на смъртта и
загадка
та на живота" /бележка 39/.
Често, скъпи мои приятели, стоим пред тази най-голяма загадка на битието – смъртта. Смъртта, която така болезнено и винаги толкова загадъчно нахлува в земното битие – и принадлежи към това земно битие, и никога не може да бъде обяснена от самия земен живот.
Има дълбок смисъл в съпоставянето на мисли за живота и смъртта, което веднъж беше направено в откритата лекция "Мистерията на смъртта и загадката на живота" /бележка 39/.
Тъй като обзорът на проблемите на смъртта обхваща не само това, което, както мислят много от материалистите, е чуждо на земния живот, което противоречи на съществото на човека. Но обзорът, обхващащ света като цяло, донася от дълбините на битието такива познания за тайната на смъртта, които изпълват със сила и дълбок смисъл живота на Земята. И затова за разбирането на загадката на живота, за изясняването на тайната на смъртта, не трябва да се отдръпваме /да се отказваме/ от гледната точка, обхващаща света като цяло.
към текста >>
И затова за разбирането на
загадка
та на живота, за изясняването на тайната на смъртта, не трябва да се отдръпваме /да се отказваме/ от гледната точка, обхващаща света като цяло.
Често, скъпи мои приятели, стоим пред тази най-голяма загадка на битието – смъртта. Смъртта, която така болезнено и винаги толкова загадъчно нахлува в земното битие – и принадлежи към това земно битие, и никога не може да бъде обяснена от самия земен живот. Има дълбок смисъл в съпоставянето на мисли за живота и смъртта, което веднъж беше направено в откритата лекция "Мистерията на смъртта и загадката на живота" /бележка 39/. Тъй като обзорът на проблемите на смъртта обхваща не само това, което, както мислят много от материалистите, е чуждо на земния живот, което противоречи на съществото на човека. Но обзорът, обхващащ света като цяло, донася от дълбините на битието такива познания за тайната на смъртта, които изпълват със сила и дълбок смисъл живота на Земята.
И затова за разбирането на загадката на живота, за изясняването на тайната на смъртта, не трябва да се отдръпваме /да се отказваме/ от гледната точка, обхващаща света като цяло.
към текста >>
124.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това е двоен въпрос-
загадка
.
Вече говорих за това вчера: всичко, което става между раждането и смъртта, всичко има значение в общия ход на живота; трябва да приемаме това като кармични взаимовръзки, като дадено от кармата. Всичко, което става с човека и около човека, има кармично значение. Да разгледаме случай, когато на сравнително млади години физическият организъм е откъснат чрез куршум от душевно-духовното. Това е аномалия. Обично човек сам използва /разходва/ докрай своя организъм.
Това е двоен въпрос-загадка.
Самата смърт за непосредственото възприятия е загадка, която се разкрива само от духовната наука; двойна загадка е смърт, която се предизвиква не от вътрешни органични процеси, откъсващи организма от душевно-духовното, а от куршум. Вътрешният смисъл звучи на човешката душа от Вселената, от Космоса, роден като обикновени мисли, и приети с цялата им дълбочина, те ни обхващат с вътрешна съсредоточеност към тайните на Вселената. И когато душата е така настроена, тогава се изправяме с нужното благоговение и с необходимата сериозност срещу събитията, за които току що говорих, когато по насилствен начин на човешкото душевно-духовно се отнема неговото физически-телесно. Това като гатанка се изправя пред душата на човека. Работата е в това, как се изправя този въпрос и какви условия способстват за разрешаването му.
към текста >>
Самата смърт за непосредственото възприятия е
загадка
, която се разкрива само от духовната наука; двойна
загадка
е смърт, която се предизвиква не от вътрешни органични процеси, откъсващи организма от душевно-духовното, а от куршум.
Всичко, което става с човека и около човека, има кармично значение. Да разгледаме случай, когато на сравнително млади години физическият организъм е откъснат чрез куршум от душевно-духовното. Това е аномалия. Обично човек сам използва /разходва/ докрай своя организъм. Това е двоен въпрос-загадка.
Самата смърт за непосредственото възприятия е загадка, която се разкрива само от духовната наука; двойна загадка е смърт, която се предизвиква не от вътрешни органични процеси, откъсващи организма от душевно-духовното, а от куршум.
Вътрешният смисъл звучи на човешката душа от Вселената, от Космоса, роден като обикновени мисли, и приети с цялата им дълбочина, те ни обхващат с вътрешна съсредоточеност към тайните на Вселената. И когато душата е така настроена, тогава се изправяме с нужното благоговение и с необходимата сериозност срещу събитията, за които току що говорих, когато по насилствен начин на човешкото душевно-духовно се отнема неговото физически-телесно. Това като гатанка се изправя пред душата на човека. Работата е в това, как се изправя този въпрос и какви условия способстват за разрешаването му. Ако човек е започнал с празничен обяд, починал си е, а след това се е заел със своята духовна работа, той няма да стигне до разрешаване на тази дълбока загадка, той не ще намери това душевно настроение, което е необходимо за проникването в такава тайна.
към текста >>
Ако човек е започнал с празничен обяд, починал си е, а след това се е заел със своята духовна работа, той няма да стигне до разрешаване на тази дълбока
загадка
, той не ще намери това душевно настроение, което е необходимо за проникването в такава тайна.
Самата смърт за непосредственото възприятия е загадка, която се разкрива само от духовната наука; двойна загадка е смърт, която се предизвиква не от вътрешни органични процеси, откъсващи организма от душевно-духовното, а от куршум. Вътрешният смисъл звучи на човешката душа от Вселената, от Космоса, роден като обикновени мисли, и приети с цялата им дълбочина, те ни обхващат с вътрешна съсредоточеност към тайните на Вселената. И когато душата е така настроена, тогава се изправяме с нужното благоговение и с необходимата сериозност срещу събитията, за които току що говорих, когато по насилствен начин на човешкото душевно-духовно се отнема неговото физически-телесно. Това като гатанка се изправя пред душата на човека. Работата е в това, как се изправя този въпрос и какви условия способстват за разрешаването му.
Ако човек е започнал с празничен обяд, починал си е, а след това се е заел със своята духовна работа, той няма да стигне до разрешаване на тази дълбока загадка, той не ще намери това душевно настроение, което е необходимо за проникването в такава тайна.
Но ако пристъпва към този въпрос изпълвайки душата си с благоговейна откритост към Космоса, тогава могат да му се открият отговорите на тези въпроси-загадки.
към текста >>
Когато с такава настройка на душата духовният изследовател се обръща към
загадка
та на смъртта, така властно приближаваща се към нас, когато по насилствен начин на духовно-душевното се откъсва неговото физически-телесно, в неговата душа се изправя много от това, което води към разкриване на тайната.
Когато с такава настройка на душата духовният изследовател се обръща към загадката на смъртта, така властно приближаваща се към нас, когато по насилствен начин на духовно-душевното се откъсва неговото физически-телесно, в неговата душа се изправя много от това, което води към разкриване на тайната.
Тогава идват правилните възприятия, проясняващи загадката. Тези възприятия не могат да се произведат от всяко душевно състояние, а само от правилното. За да можете ясно да си представите това, избрах този начин на изложение, по който вървим днес, когато едновременно с изложеното ви показвам, по какъв път преминава душата на духовния изследовател. Пред неговата душа, когато той така я подготви, стои въпросът за ранната насилствена смърт. Тогава в душата изплува нещо съвсем особено.
към текста >>
Тогава идват правилните възприятия, проясняващи
загадка
та.
Когато с такава настройка на душата духовният изследовател се обръща към загадката на смъртта, така властно приближаваща се към нас, когато по насилствен начин на духовно-душевното се откъсва неговото физически-телесно, в неговата душа се изправя много от това, което води към разкриване на тайната.
Тогава идват правилните възприятия, проясняващи загадката.
Тези възприятия не могат да се произведат от всяко душевно състояние, а само от правилното. За да можете ясно да си представите това, избрах този начин на изложение, по който вървим днес, когато едновременно с изложеното ви показвам, по какъв път преминава душата на духовния изследовател. Пред неговата душа, когато той така я подготви, стои въпросът за ранната насилствена смърт. Тогава в душата изплува нещо съвсем особено. Ако обикновено мисъл след мисъл следват безпорядъчно, сега, когато в душата живее загадката на смъртта, в закономерна последователност редом с този въпрос в душата се изправя като свързан с него друг въпрос: как, собствено, хората възприемат живота, какво разбират под това понятие?
към текста >>
Ако обикновено мисъл след мисъл следват безпорядъчно, сега, когато в душата живее
загадка
та на смъртта, в закономерна последователност редом с този въпрос в душата се изправя като свързан с него друг въпрос: как, собствено, хората възприемат живота, какво разбират под това понятие?
Тогава идват правилните възприятия, проясняващи загадката. Тези възприятия не могат да се произведат от всяко душевно състояние, а само от правилното. За да можете ясно да си представите това, избрах този начин на изложение, по който вървим днес, когато едновременно с изложеното ви показвам, по какъв път преминава душата на духовния изследовател. Пред неговата душа, когато той така я подготви, стои въпросът за ранната насилствена смърт. Тогава в душата изплува нещо съвсем особено.
Ако обикновено мисъл след мисъл следват безпорядъчно, сега, когато в душата живее загадката на смъртта, в закономерна последователност редом с този въпрос в душата се изправя като свързан с него друг въпрос: как, собствено, хората възприемат живота, какво разбират под това понятие?
И тогава пред душата се разгръщат всевъзможни мисли, които искам сега да прекарам пред вашите души.
към текста >>
След като духовният изследовател е преминал през тези преживявания, той отново насочва своето изследване към
загадка
та на смъртта на млади години.
След като духовният изследовател е преминал през тези преживявания, той отново насочва своето изследване към загадката на смъртта на млади години.
Той поставя въпроса: има ли в отвъдния за нас свят, в който живеят развъплътените хора, душевните и духовни същества, нещо подобно на идеализма тук на Земята? Има ли за отвъдните същества нещо подобно на земния идеализъм. И ето, какво се разкрива. Да вземем човек, поразен от куршум на младини. Етерното му тяло се разделя с физическото тяло, което е откъснато отвън по насилствен начин.
към текста >>
125.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Малцина от нашите съвременници обърнаха внимание на една подобна тайна, на една подобна
загадка
.
Малцина от нашите съвременници обърнаха внимание на една подобна тайна, на една подобна загадка.
Тя се откри ясно едва върху фона на разрушителните събития в Европа през последните години. Повечето хора са напълно безпомощни пред тази загадка. Според мен тази загадка се състои в несъответствието, в дисхармонията между интелектуалното и морално развитие на човечеството. Материалистично настроените дарвинисти първи забелязаха с някой неща, Хекел също посочи своите съображения. Но сега, през тези тежки военни години, дисхармонията между интелектуалния и морален живот на човечеството, се превърна наистина в една трудно обяснима загадка.
към текста >>
Повечето хора са напълно безпомощни пред тази
загадка
.
Малцина от нашите съвременници обърнаха внимание на една подобна тайна, на една подобна загадка. Тя се откри ясно едва върху фона на разрушителните събития в Европа през последните години.
Повечето хора са напълно безпомощни пред тази загадка.
Според мен тази загадка се състои в несъответствието, в дисхармонията между интелектуалното и морално развитие на човечеството. Материалистично настроените дарвинисти първи забелязаха с някой неща, Хекел също посочи своите съображения. Но сега, през тези тежки военни години, дисхармонията между интелектуалния и морален живот на човечеството, се превърна наистина в една трудно обяснима загадка. Хората с право казват: Какъв огромен скок направиха интелектът и разумът! За мнозина този напредък е индентичен с науката, което обяснява и експанзията на материалистическото светоусещане.
към текста >>
Според мен тази
загадка
се състои в несъответствието, в дисхармонията между интелектуалното и морално развитие на човечеството.
Малцина от нашите съвременници обърнаха внимание на една подобна тайна, на една подобна загадка. Тя се откри ясно едва върху фона на разрушителните събития в Европа през последните години. Повечето хора са напълно безпомощни пред тази загадка.
Според мен тази загадка се състои в несъответствието, в дисхармонията между интелектуалното и морално развитие на човечеството.
Материалистично настроените дарвинисти първи забелязаха с някой неща, Хекел също посочи своите съображения. Но сега, през тези тежки военни години, дисхармонията между интелектуалния и морален живот на човечеството, се превърна наистина в една трудно обяснима загадка. Хората с право казват: Какъв огромен скок направиха интелектът и разумът! За мнозина този напредък е индентичен с науката, което обяснява и експанзията на материалистическото светоусещане. Какъв невиждан напредък в изучаването и овладяването на природните закони, в техниката, в изобретенията.
към текста >>
Но сега, през тези тежки военни години, дисхармонията между интелектуалния и морален живот на човечеството, се превърна наистина в една трудно обяснима
загадка
.
Малцина от нашите съвременници обърнаха внимание на една подобна тайна, на една подобна загадка. Тя се откри ясно едва върху фона на разрушителните събития в Европа през последните години. Повечето хора са напълно безпомощни пред тази загадка. Според мен тази загадка се състои в несъответствието, в дисхармонията между интелектуалното и морално развитие на човечеството. Материалистично настроените дарвинисти първи забелязаха с някой неща, Хекел също посочи своите съображения.
Но сега, през тези тежки военни години, дисхармонията между интелектуалния и морален живот на човечеството, се превърна наистина в една трудно обяснима загадка.
Хората с право казват: Какъв огромен скок направиха интелектът и разумът! За мнозина този напредък е индентичен с науката, което обяснява и експанзията на материалистическото светоусещане. Какъв невиждан напредък в изучаването и овладяването на природните закони, в техниката, в изобретенията. (Макар и днес да се изобретяват предимно машини за убиване). Изхождайки от своята наука, хората ще продължат да размишляват и върху други неща.
към текста >>
126.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
За непосветените остава
загадка
пълна,
За непосветените остава загадка пълна,
към текста >>
127.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
В моята книга «За
загадка
та на човека»,18 излязла преди две години, различавам действителни от недействителни представи.
Исках да покажа тези пресмятания, за да видите как целият вътрешен душевен живот трябва да излезе от абстракцията, да се потопи в живата действителност, мислите и представите сами да станат живи.
В моята книга «За загадката на човека»,18 излязла преди две години, различавам действителни от недействителни представи.
Накратко, това, за което става въпрос, е, че духовният изследовател трябва да посочи, че познавателните средства, които употребява, първо трябва да се събудят, да се изградят, и душата му трябва първо да се преобрази, за да може да вижда в духовния свят. Тогава резултатите ще се появят в такава форма и ще може да се види, че духовният изследовател не спекулира дали душата е безсмъртна, дали тя преминава през раждане и смърт, а самият изследователски път го довежда до вечното в човешката душа, до това, което преминава през раждания и смърт. Пътят на изследването му показва какво живее в човека като вечност. Следователно той търси обекта, нещото, самата същност. Достигне ли се същността, могат да се опознаят свойствата на дадено същество, както при розата се опознава баграта.
към текста >>
За него говоря в моята книга «За
загадка
та на човека».
Тогава се появява възможността да се наблюдава по-нататък как това, което действа и тъче като душевност в нас, което разгражда в описаните граници, е цялост. Това, което нарекох душевно развитие, преминава от обикновеното съзнание към съзерцаващото съзнание.
За него говоря в моята книга «За загадката на човека».
Това съзерцаващо съзнание дава възможност да имаме имагинативни познания. Тези имагинативни познания не показват външно сетивното, а показват в самия човек това - сега нямам предвид останалия свят, - което не може да се възприема сетивно. За да не се породят недоразумения, в последно време нарекох тяло на изграждащите сили19 това, което може да се възприеме първоначал-но при такова събудено познание. То е свръхсетивното тяло на човека, което работи през целия ни живот от раждането, или от зачатието, до физическата смърт и е носител на спомените ни, но като свръхсетивна същност стои във връзка с един свръхсетивен външен свят. Така че сетивният ни живот с обикновеното съзнание стои като остров, но около този остров и дори пронизвайки този остров, действа човешкото тяло на изграждащите сили, намиращо се във взаимовръзка със свръхсетивния външен свят.
към текста >>
128.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Означеното като съзерцаващо съзнание в моята книга «За
загадка
та на човека», трябва до определена степен да се развие сред човечеството на петата следатлантска културна епоха и известни тайни трябва да се осветят, иначе те ще бъдат разпространени между хората по неправилен начин чрез такива средства, за които ви разказах днес.
Означеното като съзерцаващо съзнание в моята книга «За загадката на човека», трябва до определена степен да се развие сред човечеството на петата следатлантска културна епоха и известни тайни трябва да се осветят, иначе те ще бъдат разпространени между хората по неправилен начин чрез такива средства, за които ви разказах днес.
Не е лесно да се посочат тези неща в днешно време, но е задължително необходимо да се говори за тях. За много неща трябва да си изградим способност за наблюдение, която е различна от грубата способност за наблюдение на съвременния човек.
към текста >>
129.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
18. «За
загадка
та на човека», Събр. съч.
18. «За загадката на човека», Събр. съч.
20, 1916 г.
към текста >>
в «
Загадка
та на човека.
84. Рудолф Щайнер говори за хистерията през 1916 г. в двете си лекции от 11 април, 1916 г. в «Човешкият дух в миналото и настоящето» (12 лекции, Берлин, 1916 г.), Събр. съч. 167, и от 13 август 1916 г.
в «Загадката на човека.
Духовните източници на човешката история» (15 лекции, Дорнах, 1916 г.), Събр. съч. 170. - Два дни след настоящата лекция от 12 ноември 1917 г. Рудолф Щайнер описва същия феномен в отговори на въпроси, виж «Допълване на днешните науки чрез антропософията» (8 лекции, Цюрих, 1917/18 г.), Събр. съч. 73.
към текста >>
Там се казва, че човек е поел в себе си нещо от природата и оттам чрез познание на собствената си същност може да реши
загадка
та на природата; че в мисленето се намира творческа дейност, предшестваща познанието, докато ние не сме включени в създаването на природата, а сме зависими от нейното по-късно опознаване.
101. «От другата страна на душата» (виж по-горе), бележка: «В дебюта на Щайнер, Философия на свободата (Берлин, 1894 г.), има само наченки на същинско учение.
Там се казва, че човек е поел в себе си нещо от природата и оттам чрез познание на собствената си същност може да реши загадката на природата; че в мисленето се намира творческа дейност, предшестваща познанието, докато ние не сме включени в създаването на природата, а сме зависими от нейното по-късно опознаване.
Интуицията тук е само формата, в която се появява първо съдържанието на мисълта.»
към текста >>
130.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Житейската
загадка
може да се разкрие само отвътре.“ Но този земен дух, това ще рече духът на самопознанието, му казва:
Фауст търси самопознание чрез земния дух, той отхвърля мировото познание. Това е Гьотевото, тук започва характерното за Гьоте. Преди това е само ауфтакт. В своята младост Гьоте наистина стига дотам, да не може повече да продължи, а само да каже: „Всичко, което се отнася до макрокосмоса, дава само образи, там не можем да проникнем.
Житейската загадка може да се разкрие само отвътре.“ Но този земен дух, това ще рече духът на самопознанието, му казва:
към текста >>
131.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И ако ние, шестстотин години след Мистерията на Голгота, на друго място разгледаме определена група хора, ще видим, че гледката на трупа на Христос на кръста не е нещо, от което трябва да се отвърнеш, а е нещо, към което трябва да се обърнеш, нещо, към което трябва да се обърнеш с цялото си сърце като към символ, който разкрива мировата
загадка
, касаеща човека и неговото развитие.
И ако ние, шестстотин години след Мистерията на Голгота, на друго място разгледаме определена група хора, ще видим, че гледката на трупа на Христос на кръста не е нещо, от което трябва да се отвърнеш, а е нещо, към което трябва да се обърнеш, нещо, към което трябва да се обърнеш с цялото си сърце като към символ, който разкрива мировата загадка, касаеща човека и неговото развитие.
към текста >>
Действително, работата е стояла така, че в определено отношение древните мистерии са поставяли в центъра на мирогледа
загадка
та на раждането.
Действително, работата е стояла така, че в определено отношение древните мистерии са поставяли в центъра на мирогледа загадката на раждането.
Но същите тези мистерии, доколкото са се стремели да предават мистерийни знания, а не просто тривиални възгледи, са поставяли пред душата в същото време дълбока космологична тайна: тя насочвала погледа към това, което в мировото течение е свързано с живота на родения. И животът на родения е невъзможно да бъде разбран в мировото течение, ако не се обърнем към древната загадка на Луната. Знаем, че въплъщение на Земята, преди да стане Земя, е била древната Луна. И в различни явления, които са свързани с нашата днешна Луна, потомка на древната Луна – можете да прочетете за това в моята книга „Въведение в тайната наука“[v], – можете да видите последействието на това, което е ставало на древната Луна в епохата, предшестваща земното развитие.
към текста >>
И животът на родения е невъзможно да бъде разбран в мировото течение, ако не се обърнем към древната
загадка
на Луната.
Действително, работата е стояла така, че в определено отношение древните мистерии са поставяли в центъра на мирогледа загадката на раждането. Но същите тези мистерии, доколкото са се стремели да предават мистерийни знания, а не просто тривиални възгледи, са поставяли пред душата в същото време дълбока космологична тайна: тя насочвала погледа към това, което в мировото течение е свързано с живота на родения.
И животът на родения е невъзможно да бъде разбран в мировото течение, ако не се обърнем към древната загадка на Луната.
Знаем, че въплъщение на Земята, преди да стане Земя, е била древната Луна. И в различни явления, които са свързани с нашата днешна Луна, потомка на древната Луна – можете да прочетете за това в моята книга „Въведение в тайната наука“[v], – можете да видите последействието на това, което е ставало на древната Луна в епохата, предшестваща земното развитие.
към текста >>
132.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Те казват, примерно, така: когато човек се разглежда такъв, какъвто странства по земята, цялото му битие представлява
загадка
.
Известни са ми съвременни мистици, които се опитват да разсъждават за съществото на човека по следния начин. Ще приведа резултат, до който те се надяват да стигнат.
Те казват, примерно, така: когато човек се разглежда такъв, какъвто странства по земята, цялото му битие представлява загадка.
Със своето душевно битие той далеч се извисява над това, което е в състояние да представи в цялото си човешко битие и да разкрие себе си, в известен смисъл, в изживяванията на взаимоотношенията с другите хора. Затова е необходимо да се приеме, – такова е мнението, към което се придържат тези мистици, – че човек в своето същество представлява нещо съвсем друго, различно от това, което той изглежда тук в своите земни появявания. Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от живота в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се почувства малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически живот.
към текста >>
133.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Хората ги е заплашвала опасност все повече и повече да стават
загадка
за самите себе си.
С това се казва нещо изключително важно. Това е заплашвало хората, защото нищо повече не са можели да научават от боговете, защото даже е била изгубена традицията да се получава от боговете мъдрост относно личността.
Хората ги е заплашвала опасност все повече и повече да стават загадка за самите себе си.
Те са можели да достигат до мъдрост само чрез природата, но не и чрез себе си. Те постепенно е трябвало да забравят, че са родени от духа. Те е трябвало напълно да забравят това.
към текста >>
134.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Раждането и смъртта остават
загадка
за този, който иска да ги разбира само външно-сетивно, защото това не са сетивни явления.
Тази мъдрост е основана на три неща; това не е мъдрост, към която човек не трябва да се стреми, но той трябва да я достигне под водачеството на Импулса на Христос. Ето три неща, свързани с тази мъдрост: първо, природата на раждането и смъртта. Много сме говорили за тези неща и от това, което сме казали, знаете, че да се разберат раждането и смъртта на човека е възможно само със средствата на свръхсетивното познание, защото те не са сетивни явления. Когато човек се ражда или умира, в този момент свръхсетивно встъпва в сетивното.
Раждането и смъртта остават загадка за този, който иска да ги разбира само външно-сетивно, защото това не са сетивни явления.
Сетивните явления при раждането и смъртта не са истински, те наистина са свръхсетивни събития. Но ако се опитваме със свръхсетивен поглед да проникнем в тайните на раждането и смъртта, тогава пред нашето познание се представят определени съпътстващи явления. Такива явления, които ще ни дадат да разберем: тъй като ние живеем в сетивен свят, това представлява само привиден душевен живот. На Запад хората столетия са се противили на тази истина. Можете да проследите тази борба в книгата ми „Загадките на човека[xi]“; говоря за това в самото начало.
към текста >>
135.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Но никакви телескопи и микроскопи не ще доведат до решаването на най-дълбоката
загадка
на човека, както това направиха сърцата на бедните овчари.
Овчарите от полето бяха снабдени с нещо. Бяха снабдени с дълбочина на сърцето, с дълбоко чувство, чрез което, посредством ясновидството, те достигнаха до видението на Коледната Мистерия. Нашите съвременници са екипирани с телескопи и микроскопи.
Но никакви телескопи и микроскопи не ще доведат до решаването на най-дълбоката загадка на човека, както това направиха сърцата на бедните овчари.
Никакви предвиждания чрез пресмятане на слънчевите и лунните затъмнения и пр. не ще доведат човека до разби ране на необходимата насока за света, както това направи звездната мъдрост на Мъдреците от Изтока. Как всички човешки разлики се вливат заедно в едно единствено човешко чувство, когато осъзнаем, че онова, което овчарите на полето изживяха без мъдрост, посредством благочестието на своите сърца, е същото като онова, което подтикваше мъдреците от Изтока като най-висша мъдрост! По един прекрасен начин и двата факта са поставени един до друг в християнската традиция.
към текста >>
Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната
загадка
от вътрешната природа на човека.
Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот.
Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека.
Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас. Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.
към текста >>
136.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Днешният човек би трябвало да усеща историческото развитие на човечеството като една голяма
загадка
.
Но тук трябва да изясним нещо важно. Макар и да не сме вътре в самата природа, ние трябва да я обгърнем с духовния си поглед. Докато човекът изживява тази природа между раждането и смъртта тя застава пред него като една илюзия. Историята става безсмислена. И днес човекът не е достатъчно смел, за да си при знае, че историята е безсмислена, безсмислена тъкмо поради това, че той е изгубил представите си за Земното начало и Земния край.
Днешният човек би трябвало да усеща историческото развитие на човечеството като една голяма загадка.
И той би трябвало да си каже: Да, без представите за начало и край, цялото историческо развитие е нещо безсмислено.
към текста >>
137.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Или те им даваха някаква
загадка
, която учениците трябваше да разрешат.
И тъкмо тогава хората, намиращи се отново под ръководството на Мистериите, започваха да се подготвят за онези духовни практики, на които през лятото те не можеха да се посветят. Много трудно е да назовем с днешни думи онова, което занимаваше тогавашните хора през времето от нашите месеци Септември, Октомври до нашата Коледа, понеже – естествено – нещата са се променили много. Те бяха подканвани да се занимават с нещо, което днес бихме нарекли отгатване на гатанки, отговаряне на въпроси, които им бяха задавани под прикрита форма, така че от загадките и символите те трябваше да извлекат някакъв смисъл. Например, предводителите на Мистериите даваха на тези, които искаха да научат нещо, някакъв символичен образ, и учениците трябваше да го разтълкуват.
Или те им даваха някаква загадка, която учениците трябваше да разрешат.
Или им даваха някакво магическо заклинание, което те трябваше да свържат с природата и да открият неговия смисъл. При различните народи тази подготовка протичаше различно, като например по-късно представителите на северните народи започнаха да се занимават с руническите знаци и да отгатват техните съчетания. На тези занимания хората се отдаваха през зимните месеци, когато – макар и в най-примитивни форми – възникнаха първите наченки на пластичното изкуство.
към текста >>
138.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Космическата
загадка
на тройното животно.
Духовни и земно-физически сили. Човекът като физическо-духовно-веществено и като динамическо същество. Кармическото прегрешение на човека спрямо Земята. Изправяне чрез космическите Същества. Тайната на идващите от Космоса сили на Зодиака, които приемат форма в животните.
Космическата загадка на тройното животно.
към текста >>
139.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тези са ученията, които това троично животно ни дава, когато можем да го разглеждаме като една велика и мощна писменост, която е записана във Вселената за обяснение на мировата
загадка
.
Тези са ученията, които това троично животно ни дава, когато можем да го разглеждаме като една велика и мощна писменост, която е записана във Вселената за обяснение на мировата загадка.
Защото всъщност всяко нещо във Вселената е един писмен знак, когато можем да го четем. А именно, когато можем да четем връзката, тогава ние разбираме загадките на Вселената.
към текста >>
140.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И бихме могли да кажем: Кравата е решила мировата
загадка
, как трябва да се подържа правилното отношение между теглото на кръвта и теглото на цялото тяло, ако едно същество иска да бъде колкото е възможно истинско животно.
Никое друго животно няма същото отношение между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите животни имат или по-малко или повече кръв в отношение с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма. Не с егото /Аза/, него има само човекът, а с егоистичността, с отделното съществувание. Кръвта прави също от животното едно животно, поне по-висшето животно.
И бихме могли да кажем: Кравата е решила мировата загадка, как трябва да се подържа правилното отношение между теглото на кръвта и теглото на цялото тяло, ако едно същество иска да бъде колкото е възможно истинско животно.
към текста >>
141.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
За разбиране на това, което звучи като
загадка
от първите стихове на Евангелието от Йоан, за разбирането на това посветеният на определена степен в мировите тайни се насочвал към Мистериите на храма на Артемида-Ди-ана в Ефес.
Да, но и самото име Йоан е свързано с града Ефес. И този, който е въоръжен с имагинативно съзерцание за мировата история, пристъпя до тези значителни слова: «В началото беше Логосът. И Логосът бе у Бога. И Бог беше Логосът», - той чрез вътрешния си път отново и отново бива насочен към древния храм на Диана в Ефес.
За разбиране на това, което звучи като загадка от първите стихове на Евангелието от Йоан, за разбирането на това посветеният на определена степен в мировите тайни се насочвал към Мистериите на храма на Артемида-Ди-ана в Ефес.
Така че би трябвало да му се струва, че от съобщенията на ефеските Мистерии трябва да се излива нещо за разбиране на началото на Евангелието от Йоан.
към текста >>
В кремъчното са се взирали вътре: тук растителният свят е отговарял за това, което е било възприето от него като сетивна същност на Земята и е разкривал
загадка
та, която е поставял животинският свят.
Човек е слушал и това, което е чувал, е било светът, човек е гледал към това, което е чувал, но той е гледал в самия себе си. Словото отначало е било звук. Словото отначало е било това, което се е стремило към разгадаване. Във възникването на животните се изразило нещо, което се е стремило към разгадаване. Под формата на въпрос е възникнал животинският свят във варовиците.
В кремъчното са се взирали вътре: тук растителният свят е отговарял за това, което е било възприето от него като сетивна същност на Земята и е разкривал загадката, която е поставял животинският свят.
Самите същества се разгадавали взаимно едно друго. Едно същество, в дадения случай животно, питало, друго същество, в дадения случай растение, му давало отговор. И целият свят се превръща в реч.
към текста >>
142.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И тези усещания предизвиквали у ученика преживяване на най-жив стремеж, когато го довеждали при тези две статуи, да разреши в душата си, да преодолее това, което му се явявало като велика
загадка
, да разбере какво, собствено, иска загадъчното: от една страна, загадъчността на това, което въобще са правили с него, а от друга страна, загадъчността, съдържаща се в самите тези фигури и в собственото му отношение към тези фигури.
После настъпвал моментът, когато всеки ученик се въвеждал в Храма сам и отначало бил стимулиран да изучава статуята, за да почувства еластичното, а при другата статуя - пластичното, в която неговото натискане оставяло отпечатъци. След това го оставяли сам с впечатлението, което могъщо, много могъщо е действало върху него. И чрез всичко това, което той вече по-рано е преживял по пътя, който посочих, ученикът е преживявал всички трудности на познанието, бих казал, всички трудности на блаженството. Да, такива преживявания означават много повече, отколкото може да се изрази с простите думи, с които характеризирам сега това; такова преживяване означавало, че са преминавали през цяла палитра от усещания.
И тези усещания предизвиквали у ученика преживяване на най-жив стремеж, когато го довеждали при тези две статуи, да разреши в душата си, да преодолее това, което му се явявало като велика загадка, да разбере какво, собствено, иска загадъчното: от една страна, загадъчността на това, което въобще са правили с него, а от друга страна, загадъчността, съдържаща се в самите тези фигури и в собственото му отношение към тези фигури.
Всичко това действало по дълбок, необичайно дълбок начин върху учениците. И пред тези статуи те с цялата си душа и с целия си дух се превръщали в една колосална въпросителна. В своето душевно преживяване те сами себе си виждали като една колосална въпросителна. В тях всичко е било въпрос. Разсъдъкът питал, сърцето питало, волята питала - всичко, всичко питало.
към текста >>
143.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Великата
загадка
за посветения в гръцките Мистерии се свеждала до въпроса: Защо човек, съдържащ в себе си например желязо, калций, натрий и други вещества, необходими и във външната природа, не съдържа например олово и калай?
Великата загадка за посветения в гръцките Мистерии се свеждала до въпроса: Защо човек, съдържащ в себе си например желязо, калций, натрий и други вещества, необходими и във външната природа, не съдържа например олово и калай?
Те са били дълбоко убедени, че човек е малък свят, микрокосмос. И все пак изглеждало, че не съдържа в себе си тези метали: олово, калай, живак, сребро и злато.
към текста >>
144.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Анатомията и физиологията знаят малко за чудната
загадка
на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений.
Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли! Какво ви дават тези мисли? Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните мисли, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни мисли.
Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений.
Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята. Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
към текста >>
145.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Аз отново и отново отстранявах този образ, докато
загадка
та се разреши по следния начин:
От едно наистина огромно разтърсващо значение за мен е фигурата, която се е разхождала нагоре надолу в Щутгарт. Аз ви я описах: Чудно хубавите сини очи, червеникаво-кестенявата брада, така държаща ръцете си, този образ вече ви го описах. Това съзерцание, което сега ви описвам, беше налице, но физическата осанка на шваба Фишер, както той ходеше нагоре надолу из Щутгарт, не отговаряше на това, понеже за един окултен поглед той наистина не изглеждаше като прероден арабин. И аз постоянно се отказвах, понеже човек става - не бих казал скептичен, но просто недоверчив спрямо своите виждания. На човек му се иска те да се потвърдят по категоричен начин.
Аз отново и отново отстранявах този образ, докато загадката се разреши по следния начин:
към текста >>
Това беше, което после, както казах, даде разрешение на
загадка
та относно неговия образ в последното му въплъщение.
Този мъж - той и в тогавашното въплъщение беше мъж, - беше гледал на хората, които идваха от север срещу него, като свой идеал. В онова време съществуваше възможността човек да се влюби, да се загледа и идентифицира с даден човек, който особено му харесваше, тази възможност беше особено голяма. И така той получава своя образ от онези, срещу които беше водил война.
Това беше, което после, както казах, даде разрешение на загадката относно неговия образ в последното му въплъщение.
към текста >>
146.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Сега ние имаме решението на
загадка
та.
И когато се проникнем с това вътрешно-имагинативно, вътрешно образно, ние биваме отведени обратно в едно намиращо се недалече минало въплъщение. Особеното при много такива представителни личности е, че по правило техните минали въплъщения не се намират особено далеч в миналото, а точно в нашето време са сравнително малко отдалечени назад. И ето, ние стигаме до едно съществуване на Ницше, в което тази индивидуалност е била францискански монах, един аскетичен францисканец, който много силно е изтезавал своето тяло.
Сега ние имаме решението на загадката.
Погледът се спира върху един човек в характерното францисканско облекло, който в продължение на часове лежи пред олтара, коленете му стават на рани от продължителните молитви за милост; човек, който ужасно се изтезава. Поради саморъчно причинената болка човек много силно се свързва със своето физическо тяло. Особено силно се чувства физическото тяло, когато се изпитва болка, защото астралното тяло особено силно се стреми към изпитващото болки тяло, иска да го проникне.
към текста >>
147.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Накратко казано, аз можах да си поставя кармическия проблем при две душевно съвършено различни личности по повод на това привидно незначително физическо свойство; но това ме доведе дотам да разгледам двата проблема, единия и другия човек, Байрон и моя учител по геометрия, да разгледам тези проблеми свързано и да разреша
загадка
та.
Накратко казано, аз можах да си поставя кармическия проблем при две душевно съвършено различни личности по повод на това привидно незначително физическо свойство; но това ме доведе дотам да разгледам двата проблема, единия и другия човек, Байрон и моя учител по геометрия, да разгледам тези проблеми свързано и да разреша загадката.
към текста >>
148.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Конрад Фердинанд Майер е особена
загадка
за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения.
Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения.
Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване. И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното. Когато поставим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло. - То се е изразило чрез това, че Конрад Фердинанд Майер в своето въплъщение като Конрад Фердинанд Майер фактически трябваше да изживее болестни състояния, при които душевно-духовното до много висока степен се отделяше от физическо-телесното, така че се явяваха налудничави състояния, или поне такива състояния, които бяха подобни на умопомрачение. Тук забележителното се състои в това, че най-хубавите неща от него са създадени в такова състояние на отделяне на духовно-душевното от физическо-телесното.
към текста >>
149.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Можем действително да изнесем някои неща от това, което става сега, във връзка със ставалото в древни времена, което сега обаче трябва да застане пред хората, пред човечеството като една велика
загадка
.
Можем действително да изнесем някои неща от това, което става сега, във връзка със ставалото в древни времена, което сега обаче трябва да застане пред хората, пред човечеството като една велика загадка.
Нека насочим погледа си върху състоянието на нещата. Нека обрисуваме някое състояние на нещата.
към текста >>
Тогава изниква голямата
загадка
: Как действа кармата в такова събитие?
Нека погледнем кармическата нишка на това, което стои тук в основата. При стари хора, които без съмнение скоро биха изживели тяхната земна карма за този живот, нишката на живота се скъсява може би само с няколко месеца или с малко години. По-млади хора, в пълната сила на земния си живот, които са планували, какво биха искали да направят през следващите години за себе си, за семейството си, за една по-голяма част от човечеството, за тях земният живот се съкращава с много години, що се отнася за делата, които са възнамерявали да извършат. Деца, които се намират във възрастта, когато започва тяхното възпитание, за душата на които искаме да направим това, което трябва да се внесе в човешкия живот, са изтръгнати от земното съществуване заедно със старите хора. Кърмачета, които едва са се отделили от майчините гърди и такива, които още не са отбити, са изтръгнати от живота заедно с другите хора.
Тогава изниква голямата загадка: Как действа кармата в такова събитие?
към текста >>
150.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Неин приятел повдигна великия въпрос за
загадка
та на човешкото земно съществуване[4].
Някой може да има следното изживяване. Имаше една личност, която веднъж се намираше в твърде особено положение.
Неин приятел повдигна великия въпрос за загадката на човешкото земно съществуване[4].
Но този приятел беше малко заплетен в Кантовото мислене и поради това въпросът бе изразен по един абстрактно-философски начин. Другият не можеше да се примири с «ръбестото» Кантово мислене /игра на думи, тъй като немската дума, която отговаря на българската «ръбест» е «kantig» и е в съзвучна със самото име Кант. /бел. на пр./, което раздвижи в душата му въпроса: - Как разумността и сетивността са свързани в човека? - Тогава в известна степен се отвориха, - не врати, а шлюзи, които за момент дадоха възможност в тази душа да просветнат областите на онзи свят, в който се разиграха онези мощни имагинации. И така към тази душа дойде това, което проникна не през врати, не през прозорци, а през шлюзи, преведено в миниатюрните образи на «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия».
към текста >>
[4] Чрез един приятел беше зададена голямата
загадка
..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
[4] Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч.
200, 4. лекция.
към текста >>
151.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тази е
загадка
та на живота, която е дадена на мнозина от нас теоретически и практически: - Как можем да докажем на материализма неговата погрешност?
И ако един антропософ има чувство за това, той навсякъде бива отклоняван и отблъснат чрез практическия и теоретическия материализъм даже чак до най-силните импулси на неговата воля. Обаче това оформя кармата по един особен начин. И ако наблюдавате добре себе си, относно това вие ще изпитвате нещо във вашия живот от сутрин до вечер. И от това следва да се породи общото чувство: - Как теоретически и практически мога да докажа на материализма неговата погрешност? - И този е стремежът, който съществува у много антропософски души, по някакъв начин да докажат погрешността на материализма.
Тази е загадката на живота, която е дадена на мнозина от нас теоретически и практически: - Как можем да докажем на материализма неговата погрешност?
-
към текста >>
152.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Кой би могъл да повярва, че тук Ницше, който, пишейки тези неща, същевременно в душата си се е колебаел дали да влезе в католицизма - тези неща са вървели успоредно, не трябва да забравяте това, - кой би могъл да повярва, че тук не се крие една дълбока
загадка
?
Не зная, дали в по-новите издания това място е оставено така. Има едно място, където той пише за Исус - аз не цитирам дословно - и казва, че Ренан е нарекъл Исус гений. Ницше не го счита за гений, той казва: - Говорейки със строгостта на физиолозите, тук би била на място една съвършено друга дума... В изданието, което аз имам от съчиненията на Ницше, на това място стоят три точки, не зная дали в по-новите издания това е така - в ръкописа тук стои написано направо «идиот». Че Исус е наречен «идиот», това е ръката на Ариман. Там има и други неща от този род.
Кой би могъл да повярва, че тук Ницше, който, пишейки тези неща, същевременно в душата си се е колебаел дали да влезе в католицизма - тези неща са вървели успоредно, не трябва да забравяте това, - кой би могъл да повярва, че тук не се крие една дълбока загадка?
С какви думи приключва «Анитихрист»? Той приключва с думите - не мога да ги цитирам дословно: - Бих искал със светещи букви по всички стени да напиша какво представлява християнството: - Християнството е най-голямото проклятие на човечеството! Така приключва книгата. Тук пред нас стои един проблем. Ние трябва да видим именно, как цялото това царство, разделено от нашето царство само с една тънка стена, където се разиграват всички духовни борби при излизането от епохата на Кали-Юга - простиращи се още и извън Кали-Юга, - как това царство иска да проникне в земното царство.
към текста >>
153.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
67 Чрез един приятел беше зададена голямата
загадка
..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята
67 Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята
към текста >>
154.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на цар Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел, живял от 1827 до 1901 г.. И тази
загадка
, която ме преследваше, извънредно продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на цар Артур.
Такъв един рицар който имаше проникващ поглед за тези неща, беше между намиращите се около кръглата маса на цар Артур,. За мен беше много важно да проследя неговия живот по-нататък, да видя по-нататък тази индивидуалност, защото именно при нея трябваше да се получи нещо от един, бих могъл да кажа, почти първобитен езически живот, който беше християнски дотолкова, доколкото аз го описах, в едно по-късно въплъщение.
И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на цар Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел, живял от 1827 до 1901 г.. И тази загадка, която ме преследваше, извънредно продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на цар Артур.
Виждате ли, там ние имаме едно християнство преди Тайната на Голгота, което и днес още може да се напипа с духовни ръце, което още изпраща своята светлина до времето, за което аз накратко говорих тук.
към текста >>
155.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Човек не би могъл без известна ирония да чете това, което един иначе благонадежден дух като Мавриций Метерлинк[17] казва за мен, като основател на антропософията, под заглавието «Голямата
загадка
».
Дори и за хора, които общо взето са добре настроени, това, което има да каже духовната наука днес изглежда доста необичайно.
Човек не би могъл без известна ирония да чете това, което един иначе благонадежден дух като Мавриций Метерлинк[17] казва за мен, като основател на антропософията, под заглавието «Голямата загадка».
Мавриций Метерлинк изглежда, че не може да отрече, че в първите уводи на моите книги стои нещо съвсем разумно. Това той забелязва. Но после той навлиза в нещо, което невероятно го обърква, където не може нищо да разбере. Е, човек би могъл да варира един израз от Лицхтенберг[18]: - Когато се сблъскват човек и книга и прозвучава кухо, не е нужно за това да е виновна книгата. - Помислете си, при него дословно се среща изречението: - В уводите на своите книги, в първите глави Щайнер показва един уравновесен, логически, обширен дух; след това в следващите глави той като че ли полудява.
към текста >>
голямата
загадка
.
[17] Мавриций Метерлинк, 1862-1949, фламандски писател на френски език.
голямата загадка.
«Le grand Secret», Париж 1929.
към текста >>
156.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
То живее в подсъзнанието на човешката душа, то живее във всичко, което ние изпитваме спрямо
загадка
та на смъртта.
Който достатъчно задълбочено почувства в душата си тази съвсем очевидна истина, ще разбере, как още в самата физическа човешка форма просто лежи доказателството срещу всичко материално. Защото ако материалното само по себе си беше цялата истина, би трябвало да можем да кажем, че природата изгражда човешката форма. Това не може да се каже, защото природата може само да разруши човешката форма, а не да я изгради. И от тази констатация може да се излъчи едно мощно впечатление. То наистина се излъчва, но обикновено не се обхваща в правилната мисловна форма.
То живее в подсъзнанието на човешката душа, то живее във всичко, което ние изпитваме спрямо загадката на смъртта.
Но то живее там като една енергична действителност. И антропософията не иска нищо друго, освен доколкото е необходимо за правилното водене на живота да допринесе за решението на такива загадки, които се изясняват на непредубеденото човешко чувство от самия живот. И така, тя първо трябва просто да насочи непредубедения човешки дух към това, което представлява моментът на смъртта.
към текста >>
157.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда живота, точно при изживявания, които се представят като
загадка
- а живота навсякъде се представя като
загадка
, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата.
Аз бях негов съвременник, но не бях свързан с него кармически. В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник. Той стоеше в последния си живот съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои. Но и другият ми показа, че той не е поставен другояче в тези групи, защото той беше отпаднал от инкарнационната поредица, в която някога беше стоял, понеже вече не беше свързан точно с тази индивидуалност, с която първо беше свързан. Така че Байрон и той не бяха се срещнали повече.
Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда живота, точно при изживявания, които се представят като загадка - а живота навсякъде се представя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата.
Но също както човек може да има съвременници, които му изглеждат като сянка, понеже са поставени извън тяхната кармична редица, от друга страна се забелязва, как повечето хора са поставени в своята епоха по определена силна вътрешна необходимост. Точно това често се вижда при исторически личности.
към текста >>
158.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма
загадка
и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата.
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата.
Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми. Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората. Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата.
към текста >>
159.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
голямата
загадка
.
голямата загадка.
«Le grand Secret», Париж 1929.
към текста >>
160.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата
загадка
" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър.
Всъщност никога още не е говорено така странно върху едно духовно движение, както върху антропософското. Именно по куриозния начин, да се говори върху Антропософското Движение, Вие виждате, как то не може да бъде разбрано от най-просветените духове на съвремието с неговия духовен характер и с негова та връзка с Тайната на Голгота. Защото казва ли Ви някой, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял? Не вярвам, че бихте считали един човек с ума си, ако би Ви казал нещо подобно. Обаче днес хората си позволяват да пишат нещо подобно върху Антропософията.
Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър.
Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете. Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите". И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре". Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк.
към текста >>
161.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
А от друга страна вземете онези редове написани от Бейкън, от лорд Бейкън, вземете всичко това, което действува в така наречената нагледност на Амос Комениус: вие имате в това една
загадка
.
А от друга страна вземете онези редове написани от Бейкън, от лорд Бейкън, вземете всичко това, което действува в така наречената нагледност на Амос Комениус: вие имате в това една загадка.
Нека вземем само този лорд Бейкън. Той беше обладан от истинска ярост в борбата против аристотелството. Във всички има истинска бясна ярост, от която се вижда, че тя прониква дълбоко в душата. Духовният изследовател, който прониква с погледа духовните неща и ги осветлява, насочва поглед към Бейко от Верулам, към Амос Комениус, проследява обратно живота, но също и в свръхсетивния свят, където човекът живее между смъртта и едно ново раждане. Ние имаме пред себе си съчиненията на Бейко от Верулам, имаме пред себе си съчиненията на Амос Комениус, и в това, който царува в тези съчинения, във всичко намираме едно разбунтуване против аристотелството.
към текста >>
162.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Би било неразбираемо за обикновените читатели дотук защо това е било наречено “Осма Сфера”, но до обяснението как то произлезе за пръв път от седморното устройство на нашата планетарна система значението ще бъде достатъчно ясно.... Може лесно да се отгатне, че единствената сфера свързана с нашата планетарна система, която е по-ниско от нашата собствена в скалата, имаща дух на върха и материя на дъното, трябва самата тя да бъде не по-малко видима за окото и оптичните инструменти от самата Земя, и тъй като задълженията, които тази сфера трябва да изпълнява в нашата планетарна система са непосредствено свързани с тази Земя, сега не остана много неизвестност относно
загадка
та за Осмата Сфера, нито относно мястото в небето, където тя може да се търси. ..."
"Кама Лока може да бъде постоянно обитавана от астрални същества, от елементали, но може да бъде само преддверие към някакво друго място за човешкото същество. В представения случай, оцеляващата индивидуалност изведнъж е въвлечена в потока на нейните бъдещи съдбини, и те нямат нищо общо с тази Земна атмосфера или с Девакана, извън онази “Осма Сфера”, за която могат да бъдат намерени случайни споменавания в по-старите окултни писания.
Би било неразбираемо за обикновените читатели дотук защо това е било наречено “Осма Сфера”, но до обяснението как то произлезе за пръв път от седморното устройство на нашата планетарна система значението ще бъде достатъчно ясно.... Може лесно да се отгатне, че единствената сфера свързана с нашата планетарна система, която е по-ниско от нашата собствена в скалата, имаща дух на върха и материя на дъното, трябва самата тя да бъде не по-малко видима за окото и оптичните инструменти от самата Земя, и тъй като задълженията, които тази сфера трябва да изпълнява в нашата планетарна система са непосредствено свързани с тази Земя, сега не остана много неизвестност относно загадката за Осмата Сфера, нито относно мястото в небето, където тя може да се търси. ..."
към текста >>
163.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това е
загадка
та на инкарната, на този чудесен цвят на човешката плът, който всъщност е един голям проблем за ясновидството.
Именно при такова схващане пред човешката душа ще застане като велик, пълен със значение проблем това, което иначе не винаги е наблюдавано правилно. Когато се научаваме да познаваме във вътрешен опит току що охарактеризираното, тогава срещу нас застава нещо, което засяга дълбоко душата.
Това е загадката на инкарната, на този чудесен цвят на човешката плът, който всъщност е един голям проблем за ясновидството.
Той ни напомня добре за това, че едно такова ясновидство, каквото аз разбирам, не е всъщност така чуждо и непознато на обикновения живот: само че не му се обръща внимание. Бих могъл да изкажа парадоксалното, но отговарящо на истината изречение. Всеки човек е ясновидец, но това се отрича теоретически също и там, където практически не може да бъде отречено. Ако то би било отречено практически, това би разрушило всеки живот.
към текста >>
164.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
", в "
Загадка
на човека".
Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят. Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност. Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове?
", в "Загадка на човека".
Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
165.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Напускайки пространственото мислене и заставайки на повърхността, аз решавам
загадка
та на самото пространство.
Ръководим ли се от това художествено изживяване, ние можем да изобразим смъртта, живота, душата и Духа като един вид колело на съдбата, а завърнем ли се към живота, след като вече сме минали през смъртта, можем да изобразим смъртта, живота, душата и Духа именно чрез светлината и цветовете според току-що описания от мен начин. Сега вече знаем: В този случай аз не мога да остана в пространството и трябва да го напусна, за да застана на повърхността.
Напускайки пространственото мислене и заставайки на повърхността, аз решавам загадката на самото пространство.
Както скулпторът се освобождава от мозъчното мислене, така сега и ние се освобождаваме от пространствените представи. Всичко ни изтласква навън към светлината и цветовете, за да ни превърне в художници. Сега ние изпитваме голямата вътрешна радост да нанесем върху платното този или онзи цвят, до него да прибавим друг, защото цветовете се превръщат в едно непосредствено откровение на живота, на смъртта, на душата, на Духа. Издигайки се над мъртвите мисли, ние стигаме до онзи момент, в който усещаме, че повече не бива да говорим с думи, нито да мислим с идеи, нито да си служим с някакви форми, а в цветовете и светлината наистина да пресъздаваме живота и смъртта, Духа и душата.
към текста >>
166.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Гьоте вижда в природата големия творец, който не може да постигне напълно своите намерения, които, така да се каже, се изправят пред нас като една
загадка
.
В човешкото сърце се намира способността да се виждат нещата до техния край и това, което е било намерение на природата, да се изведе навън.
Гьоте вижда в природата големия творец, който не може да постигне напълно своите намерения, които, така да се каже, се изправят пред нас като една загадка.
Творецът обаче разрешава тази загадка. Той е големият разрешител, тъй като си представя намеренията на природата до края и ги извежда от себе си в своите творби.
към текста >>
Творецът обаче разрешава тази
загадка
.
В човешкото сърце се намира способността да се виждат нещата до техния край и това, което е било намерение на природата, да се изведе навън. Гьоте вижда в природата големия творец, който не може да постигне напълно своите намерения, които, така да се каже, се изправят пред нас като една загадка.
Творецът обаче разрешава тази загадка.
Той е големият разрешител, тъй като си представя намеренията на природата до края и ги извежда от себе си в своите творби.
към текста >>
167.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
18
Загадка
та на философията (1924 г.) Том I: Реакционерският миро- глед, стр.
18 Загадката на философията (1924 г.) Том I: Реакционерският миро- глед, стр.
257-277 Том II: Съвременният човек и неговият мироглед, стр. 542
към текста >>
34 Луцифер-гнозис 1903-1908 Хекел, световната
загадка
и теософията, стр.
34 Луцифер-гнозис 1903-1908 Хекел, световната загадка и теософията, стр.
237 Възпитанието на детето, стр. 339 От антропософската работа, стр. 549, 582, 607, 609, 611
към текста >>
1 март 54 Световната
загадка
и антропософията 14-та лекция: Децата на Луцифер
1 март 54 Световната загадка и антропософията 14-та лекция: Децата на Луцифер
към текста >>
12 и13 август 170
Загадка
та на човека - скритите духовни причини129 в човешката история.
12 и13 август 170 Загадката на човека - скритите духовни причини129 в човешката история.
7-ма и 8-ма лекция
към текста >>
Загадка
та на вътрешния човек.
23 май 224 Човешката душа в нейната връзка с божествено- духовните индивидуалности. Вглъбяване в годишните празници. Устройване на празника Михаели от духа.
Загадката на вътрешния човек.
към текста >>
168.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и
загадка
та на човешката сексуалност.
Вече споменах: В горната си част човешкият торс има тенденцията да се превърне в „глава", докато в долната си част има тенденцията да се превърне в „крайници". И както говорът, идващ от ларинкса, е една невидима глава, останала във въздухообразно състояние, така и всичко онова, което блика от долната част на торса и се насочва към периферията на тялото, е по същество „крайници". Външният свят, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците".
Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност.
Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон. Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл. Защото човек не може да разясни нещо, което сам той не разбира. А това, което съвременната наука изобщо не предполага, е именно тайнствена та връзка между „човекът-крайници" и „човекът-гърди", за която само бегло загатнах пред Вас. Трябва да знаем: как то през първите училищни години в детската душа вмъкваме онова, което е присъщо на зъбите преди седмата го дина, така и през последните години на основното образование, в детската душа вмъкваме онези сили, които произхождат от природата на „крайниците" и намират своя израз едва след настъпването на половата зрялост.
към текста >>
169.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
да не се усеща само
загадка
та на смъртта, а спрямо живота да се усеща и
загадка
та на раждането.
Едно невероятно задълбочаване на живота, когато знаем как да изберем гледната точка но вече чувстващо и усещащо. Докато едната гледна точка, егоистичната, подтиква все повече хора да стават все по-абстрактни и по-абстрактни, да се подвеждат по теоретичното, да привикват към мислене с главата, то това, което произтича от другата неегоистичната ще подтиква хората все повече да познаят света в любов, и да го разберат с любов. Това е един от елементите, които ще трябва да бъдат приети в образованието на учителите: да се гледа към човека преди раждането му, т.е.
да не се усеща само загадката на смъртта, а спрямо живота да се усеща и загадката на раждането.
към текста >>
Физиономична педагогика: Воля с възпитанието да решим тази най-голяма
загадка
Човек във всеки отделен екземпляр човек!
Не трябва и да се желае това да се разпространи, защото днешните хора са устроени поради все повече разпространяващия се материализъм така, че не четат чужди писма само защото е забранено, в противен случай биха ги чели. Но при една такава нагласа на хората не е препоръчително всичко около хората да се промени. И все пак, със средата на 15 век земята изпълни това, което хората нямаше да могат да придобият по друг начин в земното съществуване, освен когато човек не срещне човека проникнат от духовността чак до физическото тяло. И колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече ние трябва да се учим да схващаме духовно това, което сетивно е около нас. Началото на това трябва да се положи в педагогическото поведение на учителя спрямо подрастващото дете.
Физиономична педагогика: Воля с възпитанието да решим тази най-голяма загадка Човек във всеки отделен екземпляр човек!
към текста >>
170.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от съзнанието, че детето представлява божествена
загадка
, която трябва да разрешим ние с нашето възпитателно изкуство.
Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от съзнанието, че детето представлява божествена загадка, която трябва да разрешим ние с нашето възпитателно изкуство.
към текста >>
171.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И който разбира човешката природа, той знае, че това странно двукрако създание, ходещо по Земята и наречено антропос, никога за никой философ не е било такава голяма
загадка
, каквато е за едно 15-годишно момче, защото тогава то обхваща всички загадъчни сили на човешката душа.
година в лицето на момчето пред нас се изправя един човек, в който бушува околният свят. Бих желал да кажа – несъзнателно в неговата нервна система са се вмъкнали думите с тяхното изпълнено със значение съдържание и там те бушуват в неговите нерви. Момчето е приело нещо в себе си, което тъкмо в 14., 15. година от живота започва да му се струва чуждо. То изпада в състояние на удивление, на критика и на съмнение спрямо себе си; то изпада в състояние на несигурност спрямо себе си.
И който разбира човешката природа, той знае, че това странно двукрако създание, ходещо по Земята и наречено антропос, никога за никой философ не е било такава голяма загадка, каквато е за едно 15-годишно момче, защото тогава то обхваща всички загадъчни сили на човешката душа.
Защото това, което е най-отдалечено от човешкото съзнание – волята – тя е, която буквално се втурва срещу нервната система на момчето през неговата 14., 15. година от живота.
към текста >>
И в същия смисъл, в който момчето се превръща в
загадка
за самото себе си, в нещо на което се удивлява, за момичето в тези години външният свят се превръща в
загадка
.
Иначе стоят нещата при момичетата. И тъкмо сега, когато с пълно основание се стремим към това, което ще дойде занапред – пълното равенство, равноправието между двата пола в света, именно тогава трябва да имаме ясен, безпристрастен поглед за разграничаването. Само по този път може да се осъществи равенството, когато добием ясен безпристрастен поглед за разграничаването.
И в същия смисъл, в който момчето се превръща в загадка за самото себе си, в нещо на което се удивлява, за момичето в тези години външният свят се превръща в загадка.
Момичето е поело в себе си нещо свръхсетивно. Цялото човешко същество формира себе си несъзнателно в момичето. В 14 – 15-годишно момиче имаме пред себе си едно човешко същество, застанало учудено пред света; то открива загадката на света и би желало да открие реализацията на стойностите преди всичко в самия живот.
към текста >>
В 14 – 15-годишно момиче имаме пред себе си едно човешко същество, застанало учудено пред света; то открива
загадка
та на света и би желало да открие реализацията на стойностите преди всичко в самия живот.
И тъкмо сега, когато с пълно основание се стремим към това, което ще дойде занапред – пълното равенство, равноправието между двата пола в света, именно тогава трябва да имаме ясен, безпристрастен поглед за разграничаването. Само по този път може да се осъществи равенството, когато добием ясен безпристрастен поглед за разграничаването. И в същия смисъл, в който момчето се превръща в загадка за самото себе си, в нещо на което се удивлява, за момичето в тези години външният свят се превръща в загадка. Момичето е поело в себе си нещо свръхсетивно. Цялото човешко същество формира себе си несъзнателно в момичето.
В 14 – 15-годишно момиче имаме пред себе си едно човешко същество, застанало учудено пред света; то открива загадката на света и би желало да открие реализацията на стойностите преди всичко в самия живот.
към текста >>
Ала днес човекът мисли следното: разрешението на всемирната
загадка
трябва да се намира в някаква книга, трябва да бъде някъде там, разрешението трябва да бъде изразено чрез някакви идеи.
Тук отново трябва да кажа нещо абстрактно, което обаче в действителност е нещо много конкретно. Виждате ли, човек се изправя пред загадките на Всемира и той търси тяхното разрешение.
Ала днес човекът мисли следното: разрешението на всемирната загадка трябва да се намира в някаква книга, трябва да бъде някъде там, разрешението трябва да бъде изразено чрез някакви идеи.
Помислете си само, че има хора – познавам такива – които таят в себе си един изключителен страх пред едно такова разрешение на всемирните загадки. Защото те казват: За Бога! , ако някой наистина успее да разреши всемирните загадки и да впише това разрешение в една книга, какво ще правят тогава всички онези хора, които ще дойдат след това? Би станало невероятно скучно. Всичко, към което хората са се стремили като към разрешение на всемирните загадки, всичко това вече ще бъде налице, човек само ще трябва да го научи.
към текста >>
Всемирната
загадка
не може да звучи така, че човек да приключи с нея: необходимо е, когато човек е стигнал до разрешението на Всемира, да бъде в състояние в известен смисъл да започне отново.
Виждате ли, трябва да има нещо, чрез което разрешението, т. нар. разрешение, да тласка човека да върви напред да продължава да работи.
Всемирната загадка не може да звучи така, че човек да приключи с нея: необходимо е, когато човек е стигнал до разрешението на Всемира, да бъде в състояние в известен смисъл да започне отново.
Ала това е възможно само ако човек се е поставил правилно спрямо тази всемирна загадка. Светът поставя много въпроси пред нас. В първия момент ние изобщо не можем да обхванем с поглед колко много въпроси поставя светът пред нас. Под въпроси аз имам предвид не само това, на което може да бъде отговорено теоретично, но и това, което ние трябва да извършим, участието на волята, участието на чувствата; всички подробности в живота, всичко се превръща във въпрос, когато казвам: Светът поставя пред нас много загадки. Какъв е всъщност истинският отговор на многото въпроси?
към текста >>
Ала това е възможно само ако човек се е поставил правилно спрямо тази всемирна
загадка
.
Виждате ли, трябва да има нещо, чрез което разрешението, т. нар. разрешение, да тласка човека да върви напред да продължава да работи. Всемирната загадка не може да звучи така, че човек да приключи с нея: необходимо е, когато човек е стигнал до разрешението на Всемира, да бъде в състояние в известен смисъл да започне отново.
Ала това е възможно само ако човек се е поставил правилно спрямо тази всемирна загадка.
Светът поставя много въпроси пред нас. В първия момент ние изобщо не можем да обхванем с поглед колко много въпроси поставя светът пред нас. Под въпроси аз имам предвид не само това, на което може да бъде отговорено теоретично, но и това, което ние трябва да извършим, участието на волята, участието на чувствата; всички подробности в живота, всичко се превръща във въпрос, когато казвам: Светът поставя пред нас много загадки. Какъв е всъщност истинският отговор на многото въпроси? Истинският отговор е именно само един: Човекът.
към текста >>
Той е синтез, той е едно обобщение и тъкмо в човека се съдържа разрешението на всемирната
загадка
.
В първия момент ние изобщо не можем да обхванем с поглед колко много въпроси поставя светът пред нас. Под въпроси аз имам предвид не само това, на което може да бъде отговорено теоретично, но и това, което ние трябва да извършим, участието на волята, участието на чувствата; всички подробности в живота, всичко се превръща във въпрос, когато казвам: Светът поставя пред нас много загадки. Какъв е всъщност истинският отговор на многото въпроси? Истинският отговор е именно само един: Човекът. Светът ни разкрива загадките и тогава пред нас застава човекът.
Той е синтез, той е едно обобщение и тъкмо в човека се съдържа разрешението на всемирната загадка.
към текста >>
Така ние трябва да възприемем самите себе си като една нова
загадка
, върху която трябва да работим.
Но именно човека ние все още не познаваме. Тук ние трябва да започнем отначало. Това също е един отговор, който от своя страна ни поставя отново в началото. Ние трябва да опознаем човека, който за нас е станал едно цяло с отговора, трябва да опознаем Едип.
Така ние трябва да възприемем самите себе си като една нова загадка, върху която трябва да работим.
към текста >>
172.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Загадка
та на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален живот.
Ако се опитате да мислите, съобразявайки се с действителността и да дадете на хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова борба”, както и с всякакви стари предразсъдъци. Те идват със старите си мисловни навици. Днес тъкмо в областта на практическия живот теориите убиват реалността.
Загадката на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален живот.
Ето защо аз смятам, че занапред моята книга “Същност на социалния въпрос” ще трябва да се чете по-скоро на Запад или в Русия, понеже в Германия днес не съществуват никакви възможности за нейното прилагане. Например на Запад видяха, че тази книга без никакви утопии посочва как трите части могат да съществуват една до друга и да си взаимодействуват. По отношение на подходящия момент Западът също не се тревожи; там са по-подготвени за правилното функциониране на трите потока: духовен, стопански и правов.
към текста >>
173.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
– Онзи, който иска да стане възпитател на абнормни деца, никога не е предварително готов за своите задачи; за него всяко дете е един нов проблем, една нова
загадка
.
Но нека не забравяме, че в това, което Духовната наука може да ни даде, се съдържа само един призив към човека. Обикновено хората следват само предписания: Ти ще направиш това по този начин, а другото ще направиш по друг начин.
– Онзи, който иска да стане възпитател на абнормни деца, никога не е предварително готов за своите задачи; за него всяко дете е един нов проблем, една нова загадка.
И той стига до разрешението им, само ако се ръководи от неповторимата същност на всяко едно дете, която ще го насочи как да постъпи във всеки отделен случай. Този начин на работа не е удобен, но е единствено правилен.
към текста >>
174.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват
загадка
.
Проследете сега, какво се открива тук. В краен случай, – впрочем, наистина само в краен случай, – това изобразява някакъв вид история на възникването на слънчевата система. Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността.
След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка.
Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи. Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци. Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване.
към текста >>
При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към
загадка
та за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика.
Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8". Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите.
При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика.
Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга. При Земята работата стои по друг начин. Енергията, с която се говори за това, макар и да става в редки случаи, показва, че то засяга много други неща.
към текста >>
175.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[1] със скорост по-голяма от скоростта на звука – за това подробно се говори в лекцията от 21.8.1916 в GA 170 „
Загадка
та на човека“.
[1] със скорост по-голяма от скоростта на звука – за това подробно се говори в лекцията от 21.8.1916 в GA 170 „Загадката на човека“.
Това, че тук не става дума за нещо, което не заслужава внимание, се прояви в последните десетилетия с появата на „звуковата бариера“, при която човек би бил принуден да действа, ако не успее да намери против това някаква техническа защита. На това, без да подозира нищо, не е обръщало внимание чуждото на реалността мислене.
към текста >>
176.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Така че в това се съдържа нещо, което позволява да се разбере, защо дълго време
загадка
та на кометите се е разглеждала с определени предразсъдъци.
Но има нещо, с което, бих казал, по необходимост се сблъскваме при разглеждане на явленията, свързани с кометите. Докато в планетната система обикновено винаги се говори за силата на гравитацията – в зависимост от модата тези неща са се наричали по един или друг начин, – при своеобразното положение на опашката на кометата по отношение на Слънцето е трябвало да се говори и за сили на отблъскване от Слънцето, за сили на реакция. Допълнително към гравитацията е трябвало да се търси нещо противоположно на гравитацията. И така, заедно с кометите в планетната ни система постоянно се изявява нещо противоположно на вътрешното устройство на планетната система.
Така че в това се съдържа нещо, което позволява да се разбере, защо дълго време загадката на кометите се е разглеждала с определени предразсъдъци.
Появи се усещането, че в движението на планетите се изразяват законите на природата, тук се изразява нещо, свойствено на нашата планетна система; в явяванията на кометите се изразява нещо противоположно, тук в нашата планетна система влиза нещо, което се намира в обратно отношение към планетните явления. Това е довело, от една страна в планетните явления по известен начин да се вижда реализиране, въплъщение на природните закони; от друга страна, да се вижда в явленията, свързани с кометите, противопоставяне на природните закони. Имаше времена, и тук не става дума за най-древното време, когато с кометите са свързвали, в известна степен летящи морални сили, които е трябвало да станат наказание за грешните хора. Днес с пълно право разглеждаме това като предразсъдък. Но даже Хегел[7] не е успял съвсем да надмогне да не се изкаже, бих казал, половинчато за кометите, като за нещо непронизано от природното.
към текста >>
177.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Щайнер 12 август 1916: „
Загадка
та на човека„, Сс 170.
[5] Р.
Щайнер 12 август 1916: „Загадката на човека„, Сс 170.
към текста >>
178.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Щайнер 1917: „За
загадка
та на душата„ 6 лекция от приложението.
[1] Р.
Щайнер 1917: „За загадката на душата„ 6 лекция от приложението.
Физическите и духовните зависимости на човешката същност, Сс 21.
към текста >>
179.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «
загадка
та е разгадана».
Може да се каже: сега да разгледаме първия стих от Евангелието на Йоан. Той представлява някакво число. Да разгледаме втория стих. Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл. Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора.
Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана».
Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил. Гьоте даже и не е предполагал, съчинявайки «Фауст», за съответствие с каквито и да е числови закони. И въпреки това съществуват, защото във всяко поетично произведение са скрити числови закономерности. Даже ако вие кажете нещо, а аз се постарая да използвам някакъв цифров код, ще се окаже, че той е приложим и към казаното от вас. Такова е свойството на самата реч.
към текста >>
180.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши
загадка
та, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо?
Така следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека.
Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо?
Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество. Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците. Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние.
към текста >>
НАГОРЕ