Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
125
резултата от
75
текста с части от думите : '
Жар
'.
1.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
За целта всяка нощ го скривала в горяща
жар
ава.
Оплаквайки своята дъщеря, Деметра скита по цялата Земя за да я търси. Пристигнала в Елевзис и седнала на един камък. Там я намерили дъщерите на Келей, който е бил един от господарите на Елевзис. Предрешена като стара жена, тя влязла в дома на Келей за да се грижи за сина на господарката. Тя искала да даде безсмъртие на този син.
За целта всяка нощ го скривала в горяща жарава.
Когато веднъж майката видяла това, тя се ужасила, започнала да плаче и се вайка. Така безсмъртието се осуетило. То станало невъзможно. Деметра напуснала дома. Келей издигнал в нейна чест един храм.
към текста >>
2.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да трепка все по-
жар
ко,
да трепка все по-жарко,
към текста >>
3.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
С
жар
се задълбочи Шопенхауер в Кантовия начин на мислене.
Той се нуждае от един светоглед за успокоение на неговото мрачно душевно настроение. Когато в 1809 година влезе в университета, мислите, които Кант, Фихте и Шелинг бяха въплътили в германското светогледно развитие, се намираха още в пълно последействие. Тогава тъкмо изгряваше звездата на Хегел. Този последният беше публикувал в 1806 годи на своето първо велико произведение "Феноменология на духа". В Гьотинген Шопенхауер слуша ученията на Готлоб Ернст Шулце, авторът на "Енезидемус", който наистина беше в известно отношение противник на Кант, но посочи въпреки това Кант и Платон като двама велики духове, към които той следваше да се придържа.
С жар се задълбочи Шопенхауер в Кантовия начин на мислене.
Той нарича революцията, която бе предизвикана чрез това в неговата глава, едно духовно новораждане. Той намира в нея толкова повече своето задоволство, като я намира в пълна съгласуваност с възгледите на други философи, които пълно му беше посочил, с възгледите на Платон. Нали Платон казва: Докато се отнасяме с нещата и процесите само възприемайки ги, ние сме човеци, които стоят здраво вързани в една тъмна пещера, така че не могат да обърнат главата си и не виждат нищо, освен в светлината на един горящ зад тях огън, на намиращата се срещу тях стена сянковите образи на действителните неща, които преминават между тях и огъня, а също така и своите собствени сенки и всеки един своята собствена сянка. Както тези сенки се отнасят към действителните неща, така нещата, които възприемаме се отнасят към идеите, които са истински действителното. Нещата на възприемаемия свят се раждат и умират, идеите са вечни.
към текста >>
4.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Междувременно огънят в огнището беше догорял и Старецът покри
жар
та с пепел, отдели жълтиците на една страна и тогава неговата лампа блесна със своя най-красив блясък.
Междувременно огънят в огнището беше догорял и Старецът покри жарта с пепел, отдели жълтиците на една страна и тогава неговата лампа блесна със своя най-красив блясък.
Стените отново се покриха със злато, а мопсът се превърна в най-красивия оникс, който човек можеше да си представи.
към текста >>
5.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
И тогава се случва едно събитие в живота му – намира в една кни
жар
ница „Критика на чистия разум“ на Кант.
И тогава се случва едно събитие в живота му – намира в една книжарница „Критика на чистия разум“ на Кант.
Четенето ѝ внася опора и увереност на мисленето му. Чете я даже в час по история, но най-вече през лятото. Той усеща, че „мисленето може да се развие в сила, която действително да обхване нещата и процесите в света“. Връзката му с учителите по геометрия, математика, химия се усилва, както и със същността на самите предмети. Интересът му към световната история, историята на църквата и религията и на философията нараства през следващите години.
към текста >>
6.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Вземаше живо участие в провеждащата се по това време мад
жар
изация на унгарската територия.
Освен помощник-учителя, от личностите, участващи в училищното ръководство, обичах и свещеника. Той редовно идваше два пъти седмично в училище, за да води часа по религия, а още по-често – за инспекция. Образът на този мъж се е запечатал дълбоко в душата ми и през целия ми живот той отново и отново се връщаше в спомените ми. Той беше найважният от всички хора, с които се запознах до десетата или единадесетата си година. Беше енергичен унгарски патриот.
Вземаше живо участие в провеждащата се по това време маджаризация на унгарската територия.
Изхождайки от тези си убеждения, той пишеше статии на унгарски език, с които се запознавах поради факта, че помощник-учителят трябваше да ги преписва на чисто, и той винаги, въпреки възрастта ми, говореше с мен за тяхното съдържание. Свещеникът обаче беше и активен църковен деятел. Веднъж осъзнах това особено ясно благодарение на една негова проповед.
към текста >>
7.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Само пред кни
жар
ниците на Винер Нойщат се застоявах за по-дълго.
Не можех да участвам душевно в градския живот по същия начин, както на село. Можех само да стоя замечтан и да се чудя какво ли се случва между и в долепените една до друга градски къщи.
Само пред книжарниците на Винер Нойщат се застоявах за по-дълго.
към текста >>
Веднъж минах покрай една кни
жар
ница.
Веднъж минах покрай една книжарница.
На витрината видях „Критика на чистия разум“ на Кант на издателство „Реклам“. Направих всичко възможно да си купя книгата възможно най-скоро.
към текста >>
Нали беше живял в унгарското гранично село Нойдьорфл по време на мад
жар
изацията.
С баща ми обаче той политиканстваше. С най-голямо въодушевление заставаше на страната на турците. Баща ми пък страстно защитаваше руснаците. Той се числеше към хората, които тогава все още бяха благодарни на Русия за услугата, която беше оказала на австрийците по време на унгарските въстания (1849 г.). Защото баща ми изобщо не беше съгласен с Унгария.
Нали беше живял в унгарското гранично село Нойдьорфл по време на маджаризацията.
И върху главата му винаги бе висял дамоклиевият меч, че не може да стане началник гара в Нойдьорфл, понеже не говори унгарски. Това всъщност въобще не беше необходимо в тамошния от край време немски район. Но унгарското правителство работеше за това, в унгарските ж.п. линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски език. Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, докато не завърша училище във Винер Нойщат.
към текста >>
8.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Отначало забелязах само как застъпничеството му за Вагнер, което по принцип си беше достатъчно
жар
ко, в тази уличка избуява в ярки пламъци.
Отначало забелязах само как застъпничеството му за Вагнер, което по принцип си беше достатъчно жарко, в тази уличка избуява в ярки пламъци.
Когато после осъзнах какви странични течения там всеки път се вливат във вдъхновеното му сърце, той също се откри пред мен и аз станах довереник на една от най-нежните, красиви и мечтателни младежки любови. Отношенията им не преминаха в нещо много по-различно от гореописаните. Приятелят ми, който произхождаше от семейство, което не беше благословено със земни блага, скоро трябваше да заеме скромното място на журналист в един провинциален град. Той не можеше да мисли за някакво по-близко обвързване с момичето. Не беше и достатъчно силен, за да се справи с тези обстоятелства.
към текста >>
9.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Навсякъде, където немският народностен характер се е примесил в славянските, мад
жар
ските и италианските части на Дунавската монархия, той иска да се запознае с неговите особености.
Изпълненото с любов вживяване в немския народностен дух завладява все повече душата на Шрьоер. Той пътешества, за да изучава немските диалекти в различните области на Австрия.
Навсякъде, където немският народностен характер се е примесил в славянските, маджарските и италианските части на Дунавската монархия, той иска да се запознае с неговите особености.
Така се появяват неговите речници и граматики на спишския диалект, приет в Южните Карпати, на кочевския диалект, който беше жив сред малка немска част от населението в Крайна, на езика на хеанците, на който се говори в Западна Унгария.
към текста >>
10.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Сега във вътрешността на Унгария научих как тази воля води мад
жар
ския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си мислят те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората.
На западната унгарска граница като дете видях как немците усещаха тази твърда и горда воля.
Сега във вътрешността на Унгария научих как тази воля води маджарския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си мислят те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората.
към текста >>
Там те живееха сред румънците и мад
жар
ите.
През Коледния ден пристигнах в Херманщат. Бях въведен в кръга на трансилванските саксонци.
Там те живееха сред румънците и маджарите.
Благородна народност, желаеща да съхрани своята доблест в упадъка, който не искаше да види. Германофилство, което, като спомен от отклоняването на живота му на Изток преди столетия, искаше да остане вярно на своя източник, което обаче с тази си душевна настройка носи белега на отчуждение от света, изразяващо се в живота като придобита чрез възпитанието универсална веселост. Прекарах прекрасни дни сред немски духовници от евангелската църква, учителите от немските училища и други немски трансилванци. Сърцето ми се сгря сред тези хора, които, в грижата за своя народностен характер и неговото култивиране, развиваха една култура на сърцето, обърната преди всичко към сърцата на другите.
към текста >>
11.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Но на Херман Грим му се стори толкова странно, че аз, който бях изпълнен с
жар
по моя въпрос, имам право да внасям тази
жар
в неговия дом.
Посетих високо уважавания от мен Херман Грим. Бях приет с най-голяма дружелюбност.
Но на Херман Грим му се стори толкова странно, че аз, който бях изпълнен с жар по моя въпрос, имам право да внасям тази жар в неговия дом.
Той ме слушаше малко безучастно, когато му говорих за моите възгледи по отношение на „етиците“. Мислех, че ще мога да го заинтригувам по този струващ ми се толкова важен въпрос. Но това не ми се удаде ни най-малко. Когато чу, че „искам да направя нещо“, той все пак каза: „Ами идете при тези хора, аз повече или по-малко ги познавам. Всички те са много мили хора.“ Сякаш ме поляха със студена вода.
към текста >>
12.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Благодарение на свободомислещия политик, за когото говорих, се запознах със собственика на една кни
жар
ница.
Благодарение на свободомислещия политик, за когото говорих, се запознах със собственика на една книжарница.
Някога този книжен магазин бе видял и по-добри дни от тези, които преживях във ваймарския си период. Такъв е бил случаят по времето на бащата на младия човек, с когото се запознах като собственик. За мен беше важно, че тази книжарница издаваше вестник, в който поместваха обзорни статии за съвременния духовен живот и рецензии за новостите в областта на поезията, науката и изкуството. Този вестник също беше в упадък. Разпространението му беше доста намаляло.
към текста >>
За мен беше важно, че тази кни
жар
ница издаваше вестник, в който поместваха обзорни статии за съвременния духовен живот и рецензии за новостите в областта на поезията, науката и изкуството.
Благодарение на свободомислещия политик, за когото говорих, се запознах със собственика на една книжарница. Някога този книжен магазин бе видял и по-добри дни от тези, които преживях във ваймарския си период. Такъв е бил случаят по времето на бащата на младия човек, с когото се запознах като собственик.
За мен беше важно, че тази книжарница издаваше вестник, в който поместваха обзорни статии за съвременния духовен живот и рецензии за новостите в областта на поезията, науката и изкуството.
Този вестник също беше в упадък. Разпространението му беше доста намаляло. На мен обаче той предоставяше възможност да пиша за много от нещата, които тогава се намираха на духовния ми хоризонт или имаха отношение към него. Въпреки че многобройните статии и рецензии на книги, които пишех, се четяха от малцина, ми беше приятна възможността да имам на разположение вестник, който да отпечатва нещата, които аз пожелаех. В това бяха заложени импулси, които донесоха плодовете си по-късно, когато започнах да издавам „Списание за литература“, и поради това бях задължен да съпреживявам интензивно събитията от съвременния духовен живот и да ги премислям.
към текста >>
13.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
240 че тази кни
жар
ница издаваше вестник: „Литературен Меркурий“, Ваймар.
240 че тази книжарница издаваше вестник: „Литературен Меркурий“, Ваймар.
Критически и библиографски седмичник. Издателство на Херман Вайсбах. Редакция: Курт Вайсбах. Получава 45 статии от Рудолф Щайнер за периода от 1891 до 1893 г. Виж томовете със статиите, Събр.
към текста >>
14.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Гьотеанумът, с неговите оскъдни бараки и временни дървени зали след по
жар
а, бе мястото, където антропософията щеше да се подхранва.
Изложих това, което трябва да заеме мястото на обикновените правила и устави. А именно едно описание на това, което хората искат да постигнат чрез чисто човешката взаимовръзка, събирайки се в Антропософското общество.
Гьотеанумът, с неговите оскъдни бараки и временни дървени зали след пожара, бе мястото, където антропософията щеше да се подхранва.
Трябваше да се каже как неговите ръководители разбират тази задача и какво смятат, че ще бъде нейното влияние върху човечеството. Също така как си представят работата, която щеше да бъде провеждана в една "Свободна Школа за Духовна Наука". Не можеше да става въпрос за издигане на принципи, към които да се очаква преданост. Трябваше да се опише една съществуваща действителност, да бъде изложен нейния характер. Към което да се добави: член може да стане всеки, който иска да отдаде сътрудничеството си и подкрепата си на нещата, които се извършват в Гьотеанума.
към текста >>
15.
Молитви и медитации за мъртвите
GA_40 Стихове и медитации
да охлади
жар
та ти,
да охлади жарта ти,
към текста >>
16.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Там се казва: "Сега ръкописите във Ватикана за Кабала – единственото копие, от което /в Европа/ се смята да е било притежание на граф Сен
Жар
мен, съдържа най-пълно изложение на доктрината.."
/*6/ – Това бе публично обявено в "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска, /1888/ книга втора.
Там се казва: "Сега ръкописите във Ватикана за Кабала – единственото копие, от което /в Европа/ се смята да е било притежание на граф Сен Жармен, съдържа най-пълно изложение на доктрината.."
към текста >>
/*13/ -Мария-Антоанета, 1755-1793: Дъщеря на императрицата на Австрия Мария Тереза, станала царица на Франция в 1774 и завършила своя живот на гилотината, като не взима в предвид предупреждението на граф Сен
Жар
мен.
/*13/ -Мария-Антоанета, 1755-1793: Дъщеря на императрицата на Австрия Мария Тереза, станала царица на Франция в 1774 и завършила своя живот на гилотината, като не взима в предвид предупреждението на граф Сен Жармен.
към текста >>
Английската теософка Изабел Купър-Окли публикува всички части на "Спомени на мадам дьо Дадемар", отнасящи се до Сен
Жар
мен в нейната книга: "Графът на Сен
Жар
мен – тайната на царете", Милано, 1912.
Английската теософка Изабел Купър-Окли публикува всички части на "Спомени на мадам дьо Дадемар", отнасящи се до Сен Жармен в нейната книга: "Графът на Сен Жармен – тайната на царете", Милано, 1912.
/Виж също бележка 11 към лекция 9 от 16. декември 1904 г.
към текста >>
/*5/ – Духовната идентичност на Кристиян Розенкройц и граф Сен
Жар
мен е резултат на изследванията на Рудолф Щайнер.
/*5/ – Духовната идентичност на Кристиян Розенкройц и граф Сен Жармен е резултат на изследванията на Рудолф Щайнер.
Виж също лекцията от 27. септември 1911 г., преведена в "Антропофски тримесечник", т. 5, № 4, 1960 г.
към текста >>
Заедно с граф Сен
Жар
мен той се смята за един от най-противоречивите фигури на 18-то столетие.
/*2/ – Граф Александър Калиостро, – предполага се, че е идентичен със сицилианеца Йосиф Балсамо – факт, който самият той обаче винаги подчертано отричал, – е умрял във Ватиканския затвор в 1795 г.
Заедно с граф Сен Жармен той се смята за един от най-противоречивите фигури на 18-то столетие.
В разказа за неговия живот от Франсоа Рибадю Дюма: /"Калиостро, Ален и Ънуин, 1967 г./ се прави усилие да се изяснят сведенията. Например от протокола на съдопроизводството на Инквизицията бе цитирано, че "не е било възможно да се намери нито един свидетел сред обвинителите на Калиостро, който да бе познавал Балсамо". По-нататък, цитира се пасаж от книгата "Ученият историк" на Калиостро в "Учителят, непознатият Калиостро" д-р Марк Хавен: "Никой не е доказал, че Балсамо и Калиостро са едно и също лице; нито Морант, нито Гьоте, нито Комисарят Фонтен, нито пък съдопроизводството на Светата Инквизиция е намерила документ, който да изключва всяко съмнение".
към текста >>
В последното може да се намери един рапорт относно Граф Сен
Жар
мен.
/*9/ – Принц Карл, 1744-1836, син на управляващия Ландграф Фредерик Втори, датски генерал и управител на графствата Шлезвиг и Холщайн. Неговата свободно-масонска творба: /на латински, не се чете/, появила се в 1824 г. Неговите спомени, които бяха продиктувани в 1816/17 г., се появяват в Копенхаген в 1861 г. и в немски превод, в Касел в 1866 г.
В последното може да се намери един рапорт относно Граф Сен Жармен.
към текста >>
в отнасящи се до горния пасаж /цитиран от: "Граф Сен
Жар
мен" от Изабел Купър-Оклей,/четем:
1903 г.
в отнасящи се до горния пасаж /цитиран от: "Граф Сен Жармен" от Изабел Купър-Оклей,/четем:
към текста >>
"Франц Грефер ни е оставил любопитния разказ за едно пътуване на Сен
Жар
мен до Виена.
"Франц Грефер ни е оставил любопитния разказ за едно пътуване на Сен Жармен до Виена.
За нещастие това описание не е съвсем задоволително. Самият Грефер казва, че то е било писано на 15. юни, дълго след събитието. Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, след толкова дълго време, точно днес юни 1843 г.". По-нататък аз правя забележката, че тези събития досега не са били описани".
към текста >>
"Един ден бе разпространено, че граф дьо Сен
Жар
мен, най-загадъчният от всички неразбираеми личности, е във Виена.
"Един ден бе разпространено, че граф дьо Сен Жармен, най-загадъчният от всички неразбираеми личности, е във Виена.
Електрически шок премина през всички, които знаеха името му. Нашият окултен кръг беше изцяло развълнуван: Сен Жармен е във Виена!
към текста >>
Нашият окултен кръг беше изцяло развълнуван: Сен
Жар
мен е във Виена!
"Един ден бе разпространено, че граф дьо Сен Жармен, най-загадъчният от всички неразбираеми личности, е във Виена. Електрически шок премина през всички, които знаеха името му.
Нашият окултен кръг беше изцяло развълнуван: Сен Жармен е във Виена!
към текста >>
Сред тях може да се намери едно препоръчително писмо от Казанова, сърдечния авантюрист, с когото той се запознава в Амстердам, адресирано до Сен
Жар
мен.
Едва Грефер и неговият брат Рудолф са се окопитили от учудващата новина и той отлетява до Хиниберг, неговото имение където са неговите документи.
Сред тях може да се намери едно препоръчително писмо от Казанова, сърдечния авантюрист, с когото той се запознава в Амстердам, адресирано до Сен Жармен.
към текста >>
Лабораторията е отключена; едновременен вик на учудване изкача от двамата; на една маса е седнал Сен
Жар
мен, спокойно чете един ръкопис, който е творба на Парацелз.
Лабораторията е отключена; едновременен вик на учудване изкача от двамата; на една маса е седнал Сен Жармен, спокойно чете един ръкопис, който е творба на Парацелз.
Те застават неми на прага; тайнственият неканен гост бавно затваря книгата и бавно става. Добре знаят и двамата учудени мъже, че това явление не може да бъде никой друг в света освен човекът на чудесата. Описанието на секретаря беше сянка в сравнение с реалността. Като че ли светло великолепие обвиваше цялата му фигура. Достойнство и величественост се изявяваха.
към текста >>
Постепенно Сен
Жар
мен преминава в тържествено настроение.
Постепенно Сен Жармен преминава в тържествено настроение.
За няколко секунди той става като втвърден като статуя. Очите му, които винаги са били много изразителни стават тъпи и безцветни. Изведнъж цялото му същество отново се оживява. Той прави движение с ръка, като че сигнал за своето тръгване, след това казва: "Напускам, не ме посещавайте. Още веднъж ще ме видите.
към текста >>
Сен
Жар
мен вече не е там....
След изговарването на тези тържествени думи, Графът повтори знака с ръката си. Двамата адепти били победени от силата на такива неизпитани до сега впечатления. В същия момент завалява силен дъжд и прозвучава гръмотевица. Инстинктивно те се връщат в лабораторията за подслон. Отварят вратата.
Сен Жармен вече не е там....
към текста >>
17.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Хората си представят вътрешността на Земята като разтопена
жар
, нещо от вида на пламтяща пещ, или произходът на вулканичните изригвания се представя в повърхностни огнища, които не достигат дълбоко навътре в Земята.
Външната наука си поставя за задача да разбере чисто механично опустошителните изригвания на вътрешна земна субстанция върху повърхността на Земята и ужасните разтърсвания, които от време на време унищожават хиляди и многохилядни човешки животи.
Хората си представят вътрешността на Земята като разтопена жар, нещо от вида на пламтяща пещ, или произходът на вулканичните изригвания се представя в повърхностни огнища, които не достигат дълбоко навътре в Земята.
Последното се защитава в по-новите теории. Всичко, което външната наука може да каже по този въпрос, можете да го чуете в популярни научни лекции, или да го намерите в широкоразпространената добра или не толкова добра литература. Това, което би могло да се каже от страна на геофизиката срещу разглеждане като това, което следва да се направи тук, може да се сравни с един съвсем обикновен случай. Да приемем, че някой дължи например подредбата на жилището си на личност, която е искала да му достави радост. Страничен човек би могъл само да опише с каква любов и грижливост въпросната личност е избрала мебелите, как този избор може да се проследи назад до определени идеи и т. н.
към текста >>
18.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Цялата топлина, която е била в хората и животните и която и сега е там, е огнената
жар
на Земята.
Но къде е отишъл огънят, горял на Земята? Къде е той? Във вашата кръв.
Цялата топлина, която е била в хората и животните и която и сега е там, е огнената жар на Земята.
И ако вие сте в състояние отново да преобразите кръвта си така, че да свети – това ще стане, когато човешкият ларинкс се превърне в Свещения Граал, – тогава човекът ще излъчва светещи маси. Ако човекът се вдълбочи в един такъв картинен образ, като този, би могъл да стигне до ясновиждане, до ясночуване.
към текста >>
19.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
пеша при буря и при
жар
ко слънце
пеша при буря и при жарко слънце
към текста >>
20.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В този момент някой започва да го дразни, както казват на
жар
гон.
Друг пример. Студент сънува, че стои пред вратите на аудиторията.
В този момент някой започва да го дразни, както казват на жаргон.
Резултатът е призив за дуел. И студентът изживява по-нататък във всички подробности до момента, когато той съпроводен от секунданта и лекаря е на дуела и се раздава първия изстрел. В тази секунда той се пробужда и вижда, че е паднал столът, който се е намирал близо до леглото. Наяве той просто би чул звука от падането, а в сънят това прозаично събитие се съдържа в символиката на дуела. Виждате също така, че временните отношения са напълно различни, понеже цялата тази драма се случила в главата на студента за миг.
към текста >>
21.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
На възражението, че в подобна
жар
не са могли да виреят хора и други същества, трябва да се отговори с това: Човешкото тяло се намираше тогава в такова физическо състояние, че беше пригодено към тогавашните условия.
Нека сега се прехвърлим на нещо друго. Знаем, че Земята не е била винаги такава, каквато е днес. Който се е занимавал по-дълго с теософия знае, че за да стигне до днешното си въплъщение Земята е преминала през различни стадии на развитие. В прадалечното минало тя беше в едно огнено-течно състояние. Това, което са днешните камъни и метали, някога беше разтворено и се съдържаше в тази огнено-течна земя.
На възражението, че в подобна жар не са могли да виреят хора и други същества, трябва да се отговори с това: Човешкото тяло се намираше тогава в такова физическо състояние, че беше пригодено към тогавашните условия.
То можеше да живее в температура, много по-висока от днешните пещи за топене на метали. Тази огнена епоха на земята беше последвана от една водна, която наричаме атлантска епоха. Атлантският континент, който се разпростираше между днешна Европа и Америка в средата на Атлантическия океан, се населяваше от нашите предшественици, които разбира се бяха от съвсем различно естество от днешните хора. Зрението им не беше като нашето, в определено отношение те бяха ясновиждащи. В хода на развитието на атлантците съществуваха различни степени на виждането.
към текста >>
22.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният
жар
за всичко, което е възвишено.
То би притежавало безпогрешни инстинкти, които биха го насочвали правилно в живота. Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея.
Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено.
Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената. А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието. Това са влели луциферическите същества в астралното тяло.
към текста >>
23.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Светите мъже през планините яздят
жар
ко.
Светите мъже през планините яздят жарко.
към текста >>
мад
жар
изация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език.
Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области. В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език.
Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон.
към текста >>
24.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с
жар
, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения.
Велики неща ще се случват през следващия културен период. Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там като действителност. Какво представляваше впрочем този велик импулс на Сократ? Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също като морален човек по съответния начин. Нека помислим колко далече сме още от това, колцина могат да кажат: това трябва да стане – но колко малко са тези, които притежават необходимата вътрешна сила, силата на морала!
За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения.
Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувствуването, от моралното познание, от моралния импулс – към действието.
към текста >>
25.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Над дом опо
жар
ен, а нявга тъй красив,
Над дом опожарен, а нявга тъй красив,
към текста >>
изпепелени да бяха, В по
жар
а стихиен на градове и къщи,
изпепелени да бяха, В пожара стихиен на градове и къщи,
към текста >>
Домовете и хижите наши опо
жар
иха,
Домовете и хижите наши опожариха,
към текста >>
И под самите нас
жар
авата раздухваха.
И под самите нас жаравата раздухваха.
към текста >>
26.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Виж Пълни съчинения в 12 тома с увод от Рудолф Щайнер, Наследници по Кни
жар
ницата Й. Г.
Към стр...: цитат от Шопенхауер: Дословно: "оказа се, че да проповяд- ваш морал е лесно, но да основеш морал е трудно". В "Относно волята в природата". Едно обяснение на потвърждението, което философията на автора е получила чрез емпирическите науки откакто тази философия излезе на бял ден", Хамбург 1836 г.
Виж Пълни съчинения в 12 тома с увод от Рудолф Щайнер, Наследници по Книжарницата Й. Г.
Коташе, Щутгарт и Берлин/1894 г. /том 6ти. В сравнение с доброто повече зло: Вместо "повече" можем свободно да изберем "море". В неговата цялост това място е предадено с празноти.
към текста >>
27.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято богата книжнина лежи заровена в антикварни кни
жар
ници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт.
Деветнадесетият век напълно изгуби разбирането на нещо, което например теософите от 18 век все още притежаваха, и което те наричаха „централно сетиво“. От Етингер, който е живял тук наблизо, в Мурбах, знаем, че за известно време той е бил ученик на един съвсем примитивен човек от Тюринген, за когото учениците му твърдели, че притежавал това, което се наричало централно сетиво. Но какво е представлявало това централно сетиво за онова време? То не е представлявало нищо друго, освен това, което днес възниква у всеки човек, който най-строго и с желязна енергия следва препоръките, които Вие откривате в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ Общо взето, става дума за това, което този прост, примитивен човек, на име Фьолкер, е притежавал, и което му е помогнало да утвърди в Тюринген една интересна за тогавашното време теософия, която е оказала влияние и върху Етингер.
Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято богата книжнина лежи заровена в антикварни книжарници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт.
Колко много дискусии са станали през 19 век по този въпрос! Невъзможно е за краткото време, с което разполагаме, да посочим дори приблизително, броя на възгледите за Христос Исус, които са били изказвани в хода на 19 век. И ако се постараем да навлезем в по-голям брой възгледи относно Христос Исус били те светски или богословски тогава ние действително ще срещнем сериозни затруднения, ако поискаме да направим връзка между възгледите на 19 век и времената, когато теософската традиция е била все още добре поддържана. Дори през 19 век стана възможно да бъдат смятани за изтъкнати християнски теолози такива хора, които стояха твърде далеч от убеждението, че Христос обективно е навлязъл в мировата история. И тук ние стигаме до въпроса: До какво отношение към Христос стига онзи, който не търси езотеричните пътища, а остава изцяло в областта на екзотеричното?
към текста >>
28.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Не мога да си представя, че например при един по
жар
в театъра, когато изгорят петстотин души заедно, всички те са събрани от своята карма на това място.“
Въпрос: В едно писмо от читателския кръг се съдържа следният въпрос: „Никаква случайност ли не приема теософското учение?
Не мога да си представя, че например при един пожар в театъра, когато изгорят петстотин души заедно, всички те са събрани от своята карма на това място.“
към текста >>
Ако кармичните преплитания на петстотин човека се изразяват в това, че при един по
жар
в театъра тези хора загиват, тогава са налице следните възможности:
Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по-висшите светове – в Германия е общоприето да се казва „по-висши нива“. Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия. Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове. Разбира се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания. Само този, който може да вижда ясно в по-висшите светове, може да каже какво точно се случва.
Ако кармичните преплитания на петстотин човека се изразяват в това, че при един пожар в театъра тези хора загиват, тогава са налице следните възможности:
към текста >>
29.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна
жар
и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо! Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир. Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство. А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата. Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата.
Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
към текста >>
30.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Неволно погледът ми попадна в един кът от витрината на голяма кни
жар
ница.
Вчера преди обяд аз минавах по една улица.
Неволно погледът ми попадна в един кът от витрината на голяма книжарница.
И ето, че изведнъж нещо ме бодна като че ли ме ужили пчела. Всъщност аз тъкмо обмислях, духовно обмислях днешната лекция. И без да искам, проявих любопитство: Какво стана? Какво ме прободе така неочаквано? Преди всичко не бях наясно какво би могло да ми подействува по този начин от витрината, затова се вгледах по-внимателно в нея и по-точно в една брошура.
към текста >>
31.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Който в последно време е минавал край кни
жар
ниците и се е заглеждал какво е изложено там и не е имал намерение да търси само онова, което иска да си купи, той ще види навсякъде една книга, която може би, ако е теософ, няма да прочете с голям интерес, ако мисли само за това да задоволи душевните си потребности, която обаче ще прочете с интерес, ако си каже: как трябва да се поставят нещата, ако искаме да посрещнем търсещите души с отговори на въпросите за житейските загадки?
Който в последно време е минавал край книжарниците и се е заглеждал какво е изложено там и не е имал намерение да търси само онова, което иска да си купи, той ще види навсякъде една книга, която може би, ако е теософ, няма да прочете с голям интерес, ако мисли само за това да задоволи душевните си потребности, която обаче ще прочете с интерес, ако си каже: как трябва да се поставят нещата, ако искаме да посрещнем търсещите души с отговори на въпросите за житейските загадки?
Там е изложена една книга от един забележителен в практическия живот мъж и прочете ли човек първите страници, ще се убеди, че авторът има добър поглед върху нашата епоха, че съвремието напредва към механизирането на външния живот, че силите на човешката дейност все повече и повече се впрягат в работа с машини. Това е книгата „Към критиката на епохата“ от Валтер Ратенау. Това е книга на един познаващ нашето време човек, с когото трябва да се запознае онзи, който иска да говори в смисъла на духовната наука. В тази книга е изложено как в нашата епоха всичко се механизира и защо това трябва да е така. В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума.
към текста >>
32.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак
жар
ко огрян от Слънцето.
Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот.
Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето.
Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят. Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество. Съществата на висшите йерархии идват при нас, но ние се вживяваме постепенно в света на висшата духовност.
към текста >>
33.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Аз те виждам в твоята
жар
, аз виждам как твоята
жар
стопля Всемира, твоята сила прониква навсякъде ето какво предусещам аз, намирайки се между земната твърд и небесните простори.
Вечният страж на вечната правда, ето кой си ти. Като прародител на Духа, такъв заставаш ти пред моята душа. У теб не виждам нито начало, нито среда, нито край. Безкраен и вездесъщ си ти, безкраен откъм сила, време и пространство. Като Луната, дори като Слънцето огромни са твоите очи, а от устата ти светят пламъците на жертвания огън.
Аз те виждам в твоята жар, аз виждам как твоята жар стопля Всемира, твоята сила прониква навсякъде ето какво предусещам аз, намирайки се между земната твърд и небесните простори.
Само с теб съм тук застанал и ти обхващаш небесния свод, където живеят трите свята. Аз виждам, с ужас сплел ръце, как редиците на Боговете пристъпват към теб, за да те прославят. Теб прославя с химни войнството от ясновидци. Теб прославят Адитиас, Рудрас, Вазус, Садкиас, Вишбас, Ашвин, Марутс, Ушмапас, Гхандарвас, Якшас, Сидхас, Асурас. С трепет поглеждат те нагоре към теб: Едно гигантско тяло с много усти, с много ръце, с много крака и ходила, с много гърла и зъби.
към текста >>
34.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Изграден изцяло от дърво, той е напълно унищожен от по
жар
на 31 Декември 1922.
*27. Става дума за предстоящия строеж на Първия Гьотеанум, чийто основен камък е тържествено поставен на 20 Септември 1913.
Изграден изцяло от дърво, той е напълно унищожен от пожар на 31 Декември 1922.
Вторият Гьотеанум, изграден от бетон, по проект на Р. Щайнер, се намира на същото място в Дорнах, южно от Базел, и е завършен през 1928. Сградата носи името си не само като израз на преклонение през забележителната личност на Йохан Волфганг Гьоте, с чието творчество са свързани първите научни разработки на Р. Щайнер („Въведение в Гьотевите естественонаучни съчинения" Събр. Съч. № 1, и „Гьотевия мироглед и неговата теория на познанието във връзка с идеите на Шилер", Събр. Съч.
към текста >>
35.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Изграден изцяло от дърво, той е унищожен от по
жар
на 31 Декември 1922.
*26. Основният камък на Първия Гьотеанум в Дорнах е тържествено поставен на 20 Септември 1913.
Изграден изцяло от дърво, той е унищожен от пожар на 31 Декември 1922.
Вторият Гьотеанум, изграден от бетон по проект на Р. Щайнер, е завършен през 1928 и се намира на същото място.
към текста >>
36.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Другата виждаме обхваната от вътрешна
жар
; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия.
Към какво се стремяха те? Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата. Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното. Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата. Под това влияние на вятъра тя произнася своите пророчества.
Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия.
И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята. Тези сили на сибилите, които така да се каже всмукват в душата духа на земните стихии и го изразяват, тези сили на сибилите искаха да подтиснат, да ги изтласкат на заден план пророците на древното юдейство. Ако прочетете действително без предразсъдъци цялата история на пророците, Вие ще откриете: Пророкът се старае, полага усилия в това се състои неговото обучение да подтисне в себе си сибилинската черта, да не позволи на тази черта да се прояви.
към текста >>
37.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Тази душа работеше между нас с една задушевност и с един просветлен вътрешен
жар
и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки.
Това беше през първите години, когато започнах ме да работим антропософски още в един малък кръг, това беше един много тесен кръг и неговите членове можеха много лесно да бъдат преброени, когато се събираха в началото на нашето столетие в Берлин. Но една вярна душа беше винаги за кратко време между тези членове, една душа, която беше надарена чрез нейната Карма с един твърде особен талант за красивото и изкуството. Тази душа работи за нас макар и само за кратко време. Именно по отношение на всичко най-интимно, което можеше да се изработи тогава в полето на Антропософията.
Тази душа работеше между нас с една задушевност и с един просветлен вътрешен жар и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки.
И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви един факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук. Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер". Тогава аз написах статия под заглавието "Луцифер", една статия, която трябваше да съдържа най-малкото като заложба ръководните линии, по които искахме да работим. И трябва да кажа, че още тази статия беше написана в онези линии, макар и не изразени в думи, в които нашето Теософско тогава, а сега Антропософско Общество, трябваше да се движи и бих могъл да кажа: „Тази статия също беше проникната от Христос". Когато човек приема статията, той прие ма това, което е Християнска кръв на живота.
към текста >>
38.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Учудвам се само за това – както казах, съвсем случайно видях книжката преди няколко дни на витрината на една кни
жар
ница, – че никой от нашия кръг не е споменал нещо за нея.
Проблеми и задачи“ от проф. д-р Фридрих Малинг, публикувана в Хамбург през 1914 г. Тя е препечатана лекция, изнесена от проф. д-р Малинг на 23 септември 1913 г. за 37-ия конгрес по вътрешна мисия в Хамбург.
Учудвам се само за това – както казах, съвсем случайно видях книжката преди няколко дни на витрината на една книжарница, – че никой от нашия кръг не е споменал нещо за нея.
Защото някой би могъл да я има, след като се е появила през 1914 г. Необходимо е да се грижим тъкмо за различните нишки, които пресичат различните мисловни сфери на нашето съвремие. Необходимо е да се грижим както за нападките и клеветите, на които днес твърде често е подложено нашето движение, така и за такива неща, когато например в този случай, за който научаваме, се търси честно и искрено разбиране от човек, сблъскващ се при това с неимоверни трудности.
към текста >>
39.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ето защо на прозиращия такива неща прави голямо впечатление, когато откъм Америка началото на ХХ век се полага с това, че по кни
жар
ски канали, които са в услуга на някои ползващи се от окултни средства движения, по света се разпространяват определени идеи.
При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното духов но познание, нека кажем от окултното познание за еволюцията на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било според нуждата от тях, било според очакваното от тях да бъдат имплантирани в света. С това, че от общия обем правилни окултни прозрения за развитието на човечеството се измъква едно или друго, винаги може да се постигне нещо специално в услуга на някоя група, в услуга на някакъв групов егоизъм. Познанието като цяло служи винаги на цялото човечество. Произволно отделеното служи винаги на отделни групи. Това е същественото и важното, което трябва да се има предвид, защото много от нещата, правени от окултна страна достояние на обществеността, не са неверни, но представляват половината, четвъртината, осмината от истината, която тъкмо заради съдържащата се в нея част от истинното може да се използва за едностранчивото постигане на едно или друго.
Ето защо на прозиращия такива неща прави голямо впечатление, когато откъм Америка началото на ХХ век се полага с това, че по книжарски канали, които са в услуга на някои ползващи се от окултни средства движения, по света се разпространяват определени идеи.
към текста >>
40.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
За отделните и истински антропософи, които искат да вървят напред с езотерично усърдие и
жар
, за тих след известно време аз ще се погрижа по друг начин.
В общи линии аз прекратявам всички частни разговори с членовете на Антропософското Общество, които досега съм провеждал по най-различни поводи, занапред аз няма да провеждам частни разговори. Защо то за повечето от тези разговори се разпространяват лъжливи коментари. А аз действително имам по-важни задачи от това да опровергавам разни измислици, съчинени от празната фантазия на този или онзи. За тази цел имам само едно средство: Да прекратя всички частни разговори.
За отделните и истински антропософи, които искат да вървят напред с езотерично усърдие и жар, за тих след известно време аз ще се погрижа по друг начин.
Едно е важно: Никой не трябва да бъде спиран в своето езотерично развитие. Обаче в общи линии разговорите с членовете на Антропософското Общество трябва да отпаднат. Тази е едната мярка. Не се обръщайте повече към мен, скъпи мои приятели. Не ме упреквайте, че прилагам такава сурова и строга мярка.
към текста >>
41.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
е 666 г., тази година, за която авторът на Апокалипсиса говори с голяма вътрешна
жар
.
Какво обаче има предвид Тертулиан? Точно чрез своите инспирации той е станал истински познавач на човека и познава какво представлява човешката природа по тогавашното време. Хората навлизат в четвъртата следатлантска, гръцко-латинската културна епоха. Точно толкова години, с колкото Мистерията на Голгота предхожда средата на този период – 333 години, точно толкова години след тази среда известни духовни сили са възнамерявали да отклонят земното развитие в съвсем друга посока от тази, в която е било насочено, понеже се е извършила Мистерията на Голгота. Триста тридесет и три години след 333 г.
е 666 г., тази година, за която авторът на Апокалипсиса говори с голяма вътрешна жар.
Прочетете въпросните места, където авторът на Апокалипсиса говори за отнасящото се до 666! Съгласно намеренията на някои духовни същества с човечеството е трябвало и е щяло да се случи нещо, ако не е била извършена Мистерията на Голгота. Низходящият път, отреден на човечеството от 333 година, тоест от кулминацията на културата на разсъдъчната душа нататък, е щял да се използва, за да се измести развитието на човечеството в съвсем различна посока от тази, която е трябвало да поеме в развитието си съгласно намеренията на онези божествени същества, свързани с него от началото на сатурновата епоха.
към текста >>
42.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Разгледайте формите на нашата сграда – първият Гьотеанум, проектиран от Р.Щайнер, монументална сграда с двоен купол, построена в Дорнах през 1913-1921 г., опо
жар
ена на 31.12.1922 г.
Разгледайте формите на нашата сграда – първият Гьотеанум, проектиран от Р.Щайнер, монументална сграда с двоен купол, построена в Дорнах през 1913-1921 г., опожарена на 31.12.1922 г.
към текста >>
43.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква
жар
той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек.
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил. Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа.
към текста >>
44.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия
жар
на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
Затова признаването на фактите, които обсъждахме вчера, има огромно значение за нашето време. Днес не трябва да се съди за света на основата на абстрактни принципи, защото това само ще усилва мъглата; трябва да се съди на основата на истинското познание. Защото това, което трябва да стане в близките години, може да бъде донесено само от хора, които черпят импулси за своята дейност и своята воля от духовното разбиране на мировото развитие. И трябва да кажа: от една страна, не трябва да се използва здравия, правилен, радостно освежаващ стремеж на човешката душа към сакраменталното за възстановяване на стария култ. Него го използват не за разбиране на Мистерията на Голгота, а за запазване на бездуховния символизъм на Рим такъв, какъвто някога е тържествувал в епохата на Август и какъвто отново иска да го възстанови Рим за постигане на своите цели.
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
към текста >>
45.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В мига, когато гърците опо
жар
иха Троя, определена част от духовния свят стана „западна“, но тя отново ще се превърне в единно и неделимо „западно-източно“ цяло.
Днес обаче, западното човечество все още не иска да му се говори за тези неща. А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази духовна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съвременното естествено научно мислене.
В мига, когато гърците опожариха Троя, определена част от духовния свят стана „западна“, но тя отново ще се превърне в единно и неделимо „западно-източно“ цяло.
Светлината, която се издигна от Троя, и днес е все още тук. Обаче тя е обгърната в непрогледен мрак. Тя трябва да бъде изнесена високо горе, пред очите на всички. Паладиумът отново трябва да засияе в истинската светлина на Духа.
към текста >>
46.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Днес нещата не се свеждат до това, да настъпваме напред с фанатизъм и
жар
, а просто да осъзнаем, че действуваме в името на една човешка необходимост.
Именно с оглед опазването на двете движения, днес е крайно наложително те да бъдат разграничавани до последните им подробности. Още сега, докато сме в началото на нашия далечен път, докато сме длъжни да развием първите зародишни сили на бъдещия свят, ние трябва да сме наясно: Движението за религиозно обновление следва да разгръща цялата си активност в онези сфери, които са извън Антропософското Движение; да се разграничава от него дори и в набавянето на материални средства. (За да бъдат разбрани нещата, аз трябва да говоря и за тези подробности); да не се увеличават трудностите, които и без друго съпътствуват днес Антропософското Движение; да не се подкопава неговото материално положение. От друга страна, тези хора не бива да търсят с лека ръка свои съмишленици всред неантропософите. И ако нещата се развиват именно по този начин, ще се стигне до един абсурд, който би унищожил и двете Движения.
Днес нещата не се свеждат до това, да настъпваме напред с фанатизъм и жар, а просто да осъзнаем, че действуваме в името на една човешка необходимост.
Да, всички тези истини, които изнасям сега пред Вас, бяха същевременно предпоставката, за да окажем помощ на новото религиозно Движение и помощта можеше да бъде оказана само при тези условия.
към текста >>
47.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И ако с помощта на един въздушен балон можехме да се издигнем нависоко и оттам да погледнем останките от тези два каменни кръга на друидите без да вземаме предвид малкото разстояние между тях, тогава – има нещо много вълнуващо в това – ние щяхме да видим същите очертания, каквито имаше опо
жар
еният Гьотеанум в Дорнах.
Защото това, което той виждаше в една такава примитивно построена тъмна камера, беше едно през Февруари и съвсем друго през Юли, Август или Декември. През Юли образите имаха леко жълт оттенък, през Декември преобладаваше синият цвят. Който може да наблюдава това, вижда в качествените изменения, които претърпяват тези смътни образи в тъмната камера през хода на годината, не друго, а целия годишен кръговрат, проявяващ се в духовно-душевната атмосфера на Слънчевото сияние. В тези каменни Слънчеви кръгове има такива участъци, които – също както зодиакалните знаци – са разположени според числото дванадесет. На възвишението, което ние изкачихме, имаше един такъв по-голям каменен кръг, а на известно разстояние, друг по-малък.
И ако с помощта на един въздушен балон можехме да се издигнем нависоко и оттам да погледнем останките от тези два каменни кръга на друидите без да вземаме предвид малкото разстояние между тях, тогава – има нещо много вълнуващо в това – ние щяхме да видим същите очертания, каквито имаше опожареният Гьотеанум в Дорнах.
към текста >>
48.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тази страшна картина на по
жар
а в Гьотеанума може да бъде поставена пред нас.
После този Гьотеанум беше погълнат от огъня.
Тази страшна картина на пожара в Гьотеанума може да бъде поставена пред нас.
И от скръбта може да се роди потребност - да се вижда все по-дълбоко и по-дълбоко, вглеждайки се в това, което все още стои пред нашата мисловна сила: този обхванат от пламъците в новогодишната нощ Гьотеанум. Това, макар и болезнено, води във все по-голяма дълбочина на събитието. Това, което трябваше да бъде основано в него и което затова е подобно на нещо от разказаното от мен вчера и онзи ден, е свързано с Евангелието от Йоан - това се съедини с изгарящия и поглъщащ пламък. И това е значителен, много значителен импулс, скъпи мои приятели, който ние трябва да успеем да възприемем. Да превърнем този пламък в повод: благодарение на него да видим другия пламък, пламъкът, унищожил някога Ефеския храм.
към текста >>
И днес, скъпи мои приятели, обръщайки поглед към тази нещастна нощ и унищожителния пламък на по
жар
а в Гьотеанума, не виждаме ли в него разтопяващите се метали на музикалните инструменти?
И днес, скъпи мои приятели, обръщайки поглед към тази нещастна нощ и унищожителния пламък на пожара в Гьотеанума, не виждаме ли в него разтопяващите се метали на музикалните инструменти?
Нима ги няма там тези, така гръмко и така свято говорещи топящи се метали, именно на музикалните инструменти, проникнати в пламъците от най-удивителните цветове
към текста >>
И както тези два по
жар
а, така и мъката, проникването в думите: «В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог бе Словото», може да съедини заедно с това, което отново и отново се обяснявало на ученика в Ефес: Изучавай човешката тайна в малкото слово, в Микрологоса, за да съзрееш дотам, да почувстваш в себе си тайната на Макрологоса.
Червено-кафевите цветове, говорещи много, са цветове, които стоят близо до металното! И чрез съединяването с металите е възникнало нещо като спомен в земното. Този спомен, него ние имаме в това, което изгоря заедно с храма в Ефес.
И както тези два пожара, така и мъката, проникването в думите: «В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог бе Словото», може да съедини заедно с това, което отново и отново се обяснявало на ученика в Ефес: Изучавай човешката тайна в малкото слово, в Микрологоса, за да съзрееш дотам, да почувстваш в себе си тайната на Макрологоса.
към текста >>
49.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Сега той изпадал не във вътрешно вцепенение, а във вътрешна
жар
, в трескаво състояние, действащо по такъв начин като неща, които са могли толкова силно да въздействат на душата - защото такива те именно и се явяват, вътрешно започвайки с истински телесен комплекс симптоми.
След това го довеждали до състояние да има в себе си отзвук от преживяванията от пластичната, но не еластична статуя.
Сега той изпадал не във вътрешно вцепенение, а във вътрешна жар, в трескаво състояние, действащо по такъв начин като неща, които са могли толкова силно да въздействат на душата - защото такива те именно и се явяват, вътрешно започвайки с истински телесен комплекс симптоми.
Ученикът имал чувство, че сякаш нещо го дави вътрешно, задушавал се, кръвта му напирала от всички страни. Той изпадал в огромен ужас, в някакъв дълбок вътрешен смут. И след това в това дълбоко вътрешно душевно смущение се разкривало друго, което трябвало да преживее. Ставало така, че от душевното страдание се раждало нещо, което би могло да бъде предадено със следните думи:
към текста >>
В дълбините трябва ти да разгадаеш от
жар
ко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в битието.
В дълбините трябва ти да разгадаеш от жарко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в битието.
към текста >>
В дълбините трябва ти да разгадаеш от
жар
ко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в битието.
В дълбините трябва ти да разгадаеш от жарко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в битието.
към текста >>
50.
Съдържание
GA_233a Великденският празник
По
жар
ът в Ефес и раждането на Александър Велики.
Мистериите на Ефес. Звучащото астрално тяло на космическия човек. Изграждане на светлинното етерно тяло. Начало на половата диференциация. Сатурн като начало на инкарнационния процес.
Пожарът в Ефес и раждането на Александър Велики.
Имагинативното познание като средство за разчитане на звездните тайни. Езотеричната азбука на космическата писменост. Без крайният празник на антропософското познание. Окултните последици от опожаряването на Гьотеанума.
към текста >>
Окултните последици от опо
жар
яването на Гьотеанума.
Сатурн като начало на инкарнационния процес. Пожарът в Ефес и раждането на Александър Велики. Имагинативното познание като средство за разчитане на звездните тайни. Езотеричната азбука на космическата писменост. Без крайният празник на антропософското познание.
Окултните последици от опожаряването на Гьотеанума.
към текста >>
51.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: По
жар
ът на храма в Ефес.
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии. И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество.
И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес.
Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост. Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
към текста >>
Но след известно време една престъпна или пък безумна ръка причини унищожителен по
жар
в ефеския храм.
Но след известно време една престъпна или пък безумна ръка причини унищожителен пожар в ефеския храм.
Обаче двама от ефеските посветени както споменах през коледните сбирки тук се преродиха отново като Аристотел и Александър. И тогава тези две индивидуалности успяха да се доближат до онези Мистерии, които в съответната епоха бяха известни като Мистериите на Самотраке.
към текста >>
В нашите среди макар и преди много години аз изтъкнах: докато по
жар
ът поглъщаше храма в Ефес, удари рождения ден на Александър Велики.
По този начин едно привидно случайно събитие изигра огромна роля в духовното развитие на света.
В нашите среди макар и преди много години аз изтъкнах: докато пожарът поглъщаше храма в Ефес, удари рождения ден на Александър Велики.
Докато долу гореше храма, горе станаха решителни и важни събития.
към текста >>
Те стояха така, сякаш древния звук от Луната се появи отново, сякаш в него Аристотел и Александър си спомниха какво точно означаваше по
жар
а в Ефес и как този по
жар
изнесе нагоре в космическия етер самата тайна на Ефес.
Но от тези двадесетина букви като по един вълшебен начин на хартията се получава нещо, което Ви дава възможност, ако наистина умеете да четете, да се изправите пред цялото могъщо съдържание на Фауст. И сега вече никой не Ви спира, можете да решите така или иначе, имате напълно свободен избор. Сега комбинациите от а б в г д могат да се окажат за Вас вълнуващи или досадни; и това всъщност е нещо много абстрактно, възможно най-абстрактно. И все пак, комбинирани по правилния начин, тази абстракция дава истинския Фауст! А как стояха нещата с инспирацията на Аристотел?
Те стояха така, сякаш древния звук от Луната се появи отново, сякаш в него Аристотел и Александър си спомниха какво точно означаваше пожара в Ефес и как този пожар изнесе нагоре в космическия етер самата тайна на Ефес.
Да, така възникна инспирацията в Аристотел, която му позволи да мотивира по един нов и общочовешки начин посланието на Космоса. Само че космическото послание не е съставено от а б в г д е.
към текста >>
Унищожителният огън, изпепелил храма в Ефес, се издигна нагоре и проникна в световния етер ... за да възпламени от там онези тайни, които после Аристотел прие в своето сърце ... Да, така беше употребен огънят в Ефес ... И всичко това ни задължава нека да го кажем с подобаваща скромност задължава ни да употребим смело и с неуморно духовно усърдие всичко, което по
жар
ът[1] в Гьотеанума изнесе горе в етерния свят, всичко, което Антропософията иска и е длъжна да бъде за цялото земно човечество.
Унищожителният огън, изпепелил храма в Ефес, се издигна нагоре и проникна в световния етер ... за да възпламени от там онези тайни, които после Аристотел прие в своето сърце ... Да, така беше употребен огънят в Ефес ... И всичко това ни задължава нека да го кажем с подобаваща скромност задължава ни да употребим смело и с неуморно духовно усърдие всичко, което пожарът[1] в Гьотеанума изнесе горе в етерния свят, всичко, което Антропософията иска и е длъжна да бъде за цялото земно човечество.
към текста >>
[1] Първият Гьотеанум в Дорнах е унищожен от по
жар
на 31.12.1922 г.
[1] Първият Гьотеанум в Дорнах е унищожен от пожар на 31.12.1922 г.
Вторият Гьотеанум, изграден по проект на Рудолф Щайнер, е завършен през 1928 г. и се намира на същото място.
към текста >>
52.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Денят на раждането на Александър е денят на опо
жар
яването на храма в Ефес.
Разликите между древните мистерии и гръцките мистерии. Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в Гърция. Ефес – ехо от непосредствена реалност на духа, но вече независещо от пространството и времето. Необходимостта да се записва историята възниква със загубата на способността да се виждат образите на събитията – появява се Херодот. Ефес като последния духовен пристан за източната мъдрост.
Денят на раждането на Александър е денят на опожаряването на храма в Ефес.
Импулсът на Александър да установи духовен Ефес. Създаване на академии в Египет и Азия; Александрия. Утвърждаването на Рим.
към текста >>
Краят на цивилизацията на Изтока с по
жар
а в Ефес.
Краят на цивилизацията на Изтока с пожара в Ефес.
Преходният период от Александър до Юлиан Отстъпник. Преминаване от тотална връзка с Божественото към принципа на личността. Трансформация в капацитета на паметта – от космическа памет към лична памет. Поява на историографията. Мистерията на Голгота и мистериите на Хиберния.
към текста >>
53.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Той чува вик: "По
жар
!
Представете си, какво например може да стане със съвременния човек. Човек задрямва. Изведнъж пред него възниква в съновидение пламтяща пещ.
Той чува вик: "Пожар!
" – Навън по улицата преминава пожарна кола, за да потуши огъня някъде. Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят! За човека от Древния Изток, обаче, всички негови преживявания са се проявявали в такива съноподобни образи. Всичко от външните природни царства се трансформирало в неговата душа в образи. В тези съноподобни образи човек е преживявал елементарните духове на водата, земята, въздуха и огъня.
към текста >>
" – Навън по улицата преминава по
жар
на кола, за да потуши огъня някъде.
Представете си, какво например може да стане със съвременния човек. Човек задрямва. Изведнъж пред него възниква в съновидение пламтяща пещ. Той чува вик: "Пожар!
" – Навън по улицата преминава пожарна кола, за да потуши огъня някъде.
Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят! За човека от Древния Изток, обаче, всички негови преживявания са се проявявали в такива съноподобни образи. Всичко от външните природни царства се трансформирало в неговата душа в образи. В тези съноподобни образи човек е преживявал елементарните духове на водата, земята, въздуха и огъня.
към текста >>
Но каква разлика между представата за работата на по
жар
ната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят!
Представете си, какво например може да стане със съвременния човек. Човек задрямва. Изведнъж пред него възниква в съновидение пламтяща пещ. Той чува вик: "Пожар! " – Навън по улицата преминава пожарна кола, за да потуши огъня някъде.
Но каква разлика между представата за работата на пожарната, която може да си създаде човешкият интелект по прозаичния начин, с помощта на обикновеното сетивно възприятие, и картините, които може да натвори сънят!
За човека от Древния Изток, обаче, всички негови преживявания са се проявявали в такива съноподобни образи. Всичко от външните природни царства се трансформирало в неговата душа в образи. В тези съноподобни образи човек е преживявал елементарните духове на водата, земята, въздуха и огъня.
към текста >>
54.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Окончателен край на чистите и истинни импулси от мистериите на Изтока сложил престъпният по
жар
в Ефес.
Окончателен край на чистите и истинни импулси от мистериите на Изтока сложил престъпният пожар в Ефес.
След това ние намираме само традиции на мистериите, традиции и призрачни образи, - така да се каже, останки от древна боговдъхновена цивилизация, които били разхвърляни по Европа и особено из Гърция. А четиристотин години след Мистерията на Голгота станало друго велико събитие, от което е видно това, което още е останало от отломките – защото така можем да ги наречем – от мистериите. Да се вгледаме в образа на Юлиан Отстъпник*./* Юлиан, наречен отстъпник, - римски император (361-363) - виж лекцията от 19 април 1917 г. в "Градивните камъни за разбиране на Мистерията на Голгота" (GA, том 175)./ Юлиан Отстъпник е римски император, получил посвещение в IV век в степен, каквато е била тогава възможна, - чрез един от йерофантите на Елевзинските мистерии. Това значи, че той е влязъл в преживяване на древните божествени тайни на Изтока, доколкото подобно преживяване е било още възможно в Елевзинските мистерии.
към текста >>
Нека светът да си мисли каквото иска за изгарянето на Гьотеанума; за развитието на антропософското движение този по
жар
има огромно значение.
Вярвам, че всички вие, които сте дошли на това Рождественско събрание, чувствате импулси, призоваващи ви да се събудите. Приближава денят, когато това събрание ще свърши, ще настъпи годишнината от този ден, когато се разгоря страшният огън, разрушил Гьотеанума.
Нека светът да си мисли каквото иска за изгарянето на Гьотеанума; за развитието на антропософското движение този пожар има огромно значение.
Но ние няма да можем да оценим цялото му значение, докато не обърнем погледа си към още нещо. Отново, мислено вглеждайки се във физическите езици на пламъците, разгоряли се в тази нощ, ние виждаме изумителното зарево, което хвърляше топящият се метал от тръбите на органа и другите метални конструкции, създавайки в пламъците удивителна игра на цветовете. А след това мислено преглеждаме изминалата година. Но в паметта трябва да живее фактът, че физическото е майя, че ние трябва да търсим истината за огнените езици в духовния пламък, който сега трябва да разпалим в нашите сърца и души. От материалното пепелище на Гьотеанума за нас трябва да възникне духовно-жив Гьотеанум.
към текста >>
55.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за по
жар
а в Гьотеанума.
Болката не намалява, когато се вглеждаме в светлината на историята в това, което новогодишната вечер ни донесе преди година. За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос. Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин.
И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума.
При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ.
към текста >>
При по
жар
а ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ.
Болката не намалява, когато се вглеждаме в светлината на историята в това, което новогодишната вечер ни донесе преди година. За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос. Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин. И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума.
При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ.
към текста >>
56.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И с такива конкретни примери аз се опитах да пока
жар
как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата.
Една такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, една такава мисъл трябва да обхване живота на нашите чувства, на цялата ни душа, да проникне в нашето сърце. Трябва да почувстваме, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация. Ние сме го свързали с нашата душа. Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в цялостта на човечеството. За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени конкретни примери.
И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата.
към текста >>
57.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но там имаше един от учениците, който с душевна
жар
и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея.
Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
към текста >>
58.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Един природоизследовател минава покрай една кни
жар
ница.
Един природоизследовател минава покрай една книжарница.
Той вижда една книга за света на нисшите животни, една книга, която винаги извънредно много го е интересувала, та нали той е природоизследовател. Но сега, въпреки че заглавието показва, че вътре се намира нещо извънредно интересно за един природоизследовател, това никак не го интересува, а внезапно, гледайки това, което винаги до най-висока степен е считал за интересно, той чува в далечината латерна да изпълнява една някога позната му мелодия, която той е бил забравил. Цялото му внимание се насочва към тази мелодия. Представете си: Природоизследователят гледа заглавието на една книга за естествената наука. Но вниманието му не се спира върху това, а го обвързва свиренето на една далечна латерна, която иначе съвсем не би чул.
към текста >>
59.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние поглеждаме с известна благоговейна
жар
към тези същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези същества, които вътрешно така са свързани с нашето минало.
Ние поглеждаме с известна благоговейна жар към тези същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези същества, които вътрешно така са свързани с нашето минало.
И ние се научаваме, да имаме отношение към тези космически, извънземни същества, чиито символи са звездите, да имаме отношение към тях чрез онова, което изживяваме като хора, както иначе чрез нашето съществуване в плът имаме отношение към всичко онова, което живее на Земята. Също когато като човеци в плахо очакване насочваме поглед към бъдещето, когато с нашите надежди и стремежи се вживяваме в бъдещето, ние не оставаме сами с нашата душа, а предчувствайки се свързваме с онова, което свети срещу нас от Слънцето. Ангели, Архангели, Архаи стават за нас слънчеви същества, те стават за нас същества, за които знаем, че от нашето настояще ни пренасят в бъдещето.
към текста >>
60.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Някои неща се промениха в антропософското движение поради това, че в едно относително кратко време, след като над нас се изсипа нещастието с по
жар
а, с ангажираното участие на антропософските приятели, успяхме да проведем Коледното събрание, което вярвам, че наистина внесе нов импулс и по-точно един нов импулс по отношение съдържанието на самата антропософска дейност.
Някои неща се промениха в антропософското движение поради това, че в едно относително кратко време, след като над нас се изсипа нещастието с пожара, с ангажираното участие на антропософските приятели, успяхме да проведем Коледното събрание, което вярвам, че наистина внесе нов импулс и по-точно един нов импулс по отношение съдържанието на самата антропософска дейност.
Новото в антропософското движение се състои също и в това, че самият аз трябваше да поема ръководството, докато дотогава то се изпълняваше от друг, а аз се считах само като учител. Е, мои мили приятели, това, което тогава трябваше да взема, беше едно важно решение също и по отношение на духовния свят. Защото това беше един риск. Риск затова, защото с поемането на външното ръководство, би могло да се случи откровенията от страна на духовните същества, от които ние безспорно сме зависими, когато се отнася за разпространяването на антропософията, - тези откровения на духовните същества да намалеят, поради това, че аз се поставих на разположение на външната администрация на обществото. Днес с радост мога да погледна изключително важния факт, че това не стана, а дори напротив, от Коледното събрание насам духовният импулс, който трябва да слезе от духовните светове, ако антропософското движение би трябвало да поеме неговия правилен по-нататъшен път, се е засилил.
към текста >>
61.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Вярно е, че циклите не ще се продават чрез кни
жар
ниците, обаче онзи, който иска да ги има, ще може да ги има.
И така Антропософското Движение ще получи действително едно ново течение, една нова черта. То ще бъде езотерично по дух, не ще търси вече езотеричното във външни неща. Езотерични ще бъдат определени истини, които могат да бъдат съобщавани само в това Движение, защото само онзи, който минава живо през всичко това, което е в Обществото, ще може да преработи в себе си такива истини, да ги преработи в своето сърце. Обаче циклите не ще бъдат вече запечатани за външния свят, както това ставаше до сега.
Вярно е, че циклите не ще се продават чрез книжарниците, обаче онзи, който иска да ги има, ще може да ги има.
Само че, като вече загатнахме, ние ще теглим една духовна граница: ще кажем, че не можем да признаем никакви възражения, никакво критика, освен само на онези, които също стоят на почвата, на която стоят циклите. Нека от сега нататък в бъдеще хората да приказват каквото си щат в окултното се работи в положителното, не в отрицателното.
към текста >>
62.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Зад явяващите се зад света Серафими, Херувими и Престоли и зад всички останали Същества на висшите йерархии, зад всички елементарни същества, които шокират човека от минералите с тяхното остроумие, които може би шокират или не шокират човека от растенията, зад това, което застава срещу човека от пустотата, което застава понякога с буйност, с огнен
жар
, но също и като нещо смразяващо от животните пред човека, зад всичко това, което се е явило като преден план, се явява след това поразяващото величествено явление на Кармата.
Зад явяващите се зад света Серафими, Херувими и Престоли и зад всички останали Същества на висшите йерархии, зад всички елементарни същества, които шокират човека от минералите с тяхното остроумие, които може би шокират или не шокират човека от растенията, зад това, което застава срещу човека от пустотата, което застава понякога с буйност, с огнен жар, но също и като нещо смразяващо от животните пред човека, зад всичко това, което се е явило като преден план, се явява след това поразяващото величествено явление на Кармата.
Защото зад всички тайни на света се крие тайната на Кармата на човека.
към текста >>
63.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Същото може да се каже за Нео-Будизма (Теософия), който е развил своя собствена терминология, нещо от сорта на мистичен
жар
гон.
После, след откъс от книгата, следва забележително изречение и трябва да ви го прочета цялото. Авторът на тази рецензия съжалява за липсата на нещо в книгата, и изразява това в следните думи: "Въпреки че спиритуализмът на Дьо Прел и самобитното отшелническо Християнство на Толстой са безполезни за културна дейност, основана на идеята за еволюция, все още симптоматично те имат стойност колкото да не бъдат пренебрегвани.
Същото може да се каже за Нео-Будизма (Теософия), който е развил своя собствена терминология, нещо от сорта на мистичен жаргон.
Една психология на модерните вярвания в духове на човек от мисловния калибър на Щайнер би била несъмнено приветствана. Езикът на неговата книга е лесен за разбиране. Никой от дългите пасажи на академичния философ не нарушава забавлението на читателя."
към текста >>
64.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
(Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при по
жар
.
Когато става въпрос за яснота относно духовния свят, много зависи от способността да се прави разлика между Ариман и Луцифер. Ето защо ще се прави строго разграничаване между фигурите на Ариман и Луцифер в изображенията в нашата сграда.
(Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар.
Статуята сега стои в специална стая във втория Гьотеанум. бел. англ. пр.) Липсата на ясно различаване на тези две сили води до особен вид объркване в духовните разбирания. Ако Ариман и Луцифер са смесени, както са те в Гьотевия образ на Мефистофел, опасността е тази, че Ариман постоянно ще се явява във формата на Луцифер. И не се знае за някого дали се занимава със самия Ариман или с Луцифер във формата на Ариман.
към текста >>
65.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
чрез по
жар
. Вж.
[2] в една от последните лекции: лекцията от 17 декември 1920 г., отпечатана в „Мостове между мировата духовност и физическото в човека“ (16 лекции, Дорнах, Берн, Базел 1920 г.), Събр. съч. 202. 94. защо в нашето строителство колоните: на първия Гьотеанум, който е бил разрушен в Новогодишната нощ на 1922/23 г.
чрез пожар. Вж.
Рудолф Щайнер „Пътища към един нов строителен стил“ (5 лекции, Дорнах 1914 г.), Събр. съч. 286.
към текста >>
66.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
чрез по
жар
. Вж.
94. защо в нашето строителство колоните: на първия Гьотеанум, който е бил разрушен в Новогодишната нощ на 1922/23 г.
чрез пожар. Вж.
Рудолф Щайнер „Пътища към един нов строителен стил“ (5 лекции, Дорнах 1914 г.), Събр. съч. 286.
към текста >>
67.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Е. представя историческа разработка за ученици от последните класове за създаването и развитието на градовете и в периода на мад
жар
ските нашествия говори за "Германия",
Е. представя историческа разработка за ученици от последните класове за създаването и развитието на градовете и в периода на маджарските нашествия говори за "Германия",
към текста >>
Преди 10 век мад
жар
ите не са играели никаква роля; преди това са били хунски и аварски нашествия.
Трябва да се каже така: Градове на Рейн или Дунав, на места, които по-късно са станали германска.
Преди 10 век маджарите не са играели никаква роля; преди това са били хунски и аварски нашествия.
От 10 век вече може да се каже "Германия".
към текста >>
Ако се наредите така един до друг, кой под ред би бил Хенрих I, кои под ред биха били мад
жар
ите около 926 година?
Проследете поколенията и обяснете на детето, че една поредица от три поколения прави около сто години. За сто години минават три поколения. Преди сто години са били прародителите. Преди девет столетия са били не три, а 9.3=27 генерации. На детето се казва: "Представи си, ти държиш баща си за ръка, той е хванал твоя дядо, той пък твоя пра-дядо и т.н.
Ако се наредите така един до друг, кой под ред би бил Хенрих I, кои под ред биха били маджарите около 926 година?
Двадесет и седмия човек би бил тогава."След това бих представил тези неща нагледно. След като по този начин създам конкретна представа на децата за времето, бих им описал нашествията на маджарите. Бих им обяснил как по това време маджарите са нападнали Средна Европа. Как диво са настъпвали те, така че всички са трябвало да бягат. Как след това нахлулите маджари са опожарявали села и гори.
към текста >>
След като по този начин създам конкретна представа на децата за времето, бих им описал нашествията на мад
жар
ите.
Преди сто години са били прародителите. Преди девет столетия са били не три, а 9.3=27 генерации. На детето се казва: "Представи си, ти държиш баща си за ръка, той е хванал твоя дядо, той пък твоя пра-дядо и т.н. Ако се наредите така един до друг, кой под ред би бил Хенрих I, кои под ред биха били маджарите около 926 година? Двадесет и седмия човек би бил тогава."След това бих представил тези неща нагледно.
След като по този начин създам конкретна представа на децата за времето, бих им описал нашествията на маджарите.
Бих им обяснил как по това време маджарите са нападнали Средна Европа. Как диво са настъпвали те, така че всички са трябвало да бягат. Как след това нахлулите маджари са опожарявали села и гори. Бих им описал маджарите наистина образно.
към текста >>
Бих им обяснил как по това време мад
жар
ите са нападнали Средна Европа.
Преди девет столетия са били не три, а 9.3=27 генерации. На детето се казва: "Представи си, ти държиш баща си за ръка, той е хванал твоя дядо, той пък твоя пра-дядо и т.н. Ако се наредите така един до друг, кой под ред би бил Хенрих I, кои под ред биха били маджарите около 926 година? Двадесет и седмия човек би бил тогава."След това бих представил тези неща нагледно. След като по този начин създам конкретна представа на децата за времето, бих им описал нашествията на маджарите.
Бих им обяснил как по това време маджарите са нападнали Средна Европа.
Как диво са настъпвали те, така че всички са трябвало да бягат. Как след това нахлулите маджари са опожарявали села и гори. Бих им описал маджарите наистина образно.
към текста >>
Как след това нахлулите мад
жар
и са опо
жар
явали села и гори.
Ако се наредите така един до друг, кой под ред би бил Хенрих I, кои под ред биха били маджарите около 926 година? Двадесет и седмия човек би бил тогава."След това бих представил тези неща нагледно. След като по този начин създам конкретна представа на децата за времето, бих им описал нашествията на маджарите. Бих им обяснил как по това време маджарите са нападнали Средна Европа. Как диво са настъпвали те, така че всички са трябвало да бягат.
Как след това нахлулите маджари са опожарявали села и гори.
Бих им описал маджарите наистина образно.
към текста >>
Бих им описал мад
жар
ите наистина образно.
Двадесет и седмия човек би бил тогава."След това бих представил тези неща нагледно. След като по този начин създам конкретна представа на децата за времето, бих им описал нашествията на маджарите. Бих им обяснил как по това време маджарите са нападнали Средна Европа. Как диво са настъпвали те, така че всички са трябвало да бягат. Как след това нахлулите маджари са опожарявали села и гори.
Бих им описал маджарите наистина образно.
към текста >>
Е. описва по-нататък как Хайнрих, убеден, че може да се противопостави на мад
жар
ите в укрепения Гослар, взема решение за създаването на укрепени градове и по този начин се е стигнало до създаването на многобройни градове.
Е. описва по-нататък как Хайнрих, убеден, че може да се противопостави на маджарите в укрепения Гослар, взема решение за създаването на укрепени градове и по този начин се е стигнало до създаването на многобройни градове.
към текста >>
Само тяхното укрепване е било предизвикано от това, че хората, които са живеели около тези градове са се присъединили към тях, за да имат по-добра възможност за защита от мад
жар
ите и по този начин тези места укрепнали.
Р.Щ.: Не може ли да направите това представяне още веднъж от културно-историческа гледна точка? Това, че Хайнрих е основал тези градове е монархическа историческа легенда. Всички тези градове на 10, век в своята основа са възникнали от пазарите.
Само тяхното укрепване е било предизвикано от това, че хората, които са живеели около тези градове са се присъединили към тях, за да имат по-добра възможност за защита от маджарите и по този начин тези места укрепнали.
Причините, довели до създаването на градове, са били повече икономически. Хайнрих не е допринесъл много за това.
към текста >>
68.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Този учен описва, че веднъж стоял пред витрината на една кни
жар
ница.
Това може да бъде лесно показана емпирически. Достатъчно е само да помислим, как един добре образован човек във вътрешната естествена наука описва тези неща, именно за да покаже възпоминателния характер на този така наречен вътрешен живот.
Този учен описва, че веднъж стоял пред витрината на една книжарница.
Там той вижда една книга. Тя му направила впечатление с нейното заглавие. И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях. Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях! Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях.
към текста >>
Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една кни
жар
ница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях!
Достатъчно е само да помислим, как един добре образован човек във вътрешната естествена наука описва тези неща, именно за да покаже възпоминателния характер на този така наречен вътрешен живот. Този учен описва, че веднъж стоял пред витрината на една книжарница. Там той вижда една книга. Тя му направила впечатление с нейното заглавие. И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях.
Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях!
Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път.
към текста >>
69.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
И няколко часа по-късно, в дърводелското ателие до Гьотеанума, което бе останало незасегнато от по
жар
а, Рудолф Щайнер, с набраздено от напрежение лице при работите за погасяването на по
жар
а, със спокойно понасяне на бруталното унищожително дело, започна с абсолютно самообладание да излага по-нататък съдържани ето на своите сказки върху бъдещите проблеми на познанието.
И няколко часа по-късно, в дърводелското ателие до Гьотеанума, което бе останало незасегнато от пожара, Рудолф Щайнер, с набраздено от напрежение лице при работите за погасяването на пожара, със спокойно понасяне на бруталното унищожително дело, започна с абсолютно самообладание да излага по-нататък съдържани ето на своите сказки върху бъдещите проблеми на познанието.
В салона неговите ученици бяха по-бледи от него.
към текста >>
70.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Да вземем например сън за по
жар
.
Но те не умеят да наблюдават! Да разгледаме случай на нормален сън.
Да вземем например сън за пожар.
Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим! » В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим! » Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан.
към текста >>
Сънувате истински по
жар
: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим!
Но те не умеят да наблюдават! Да разгледаме случай на нормален сън. Да вземем например сън за пожар.
Сънувате истински пожар: сънувате всевъзможни подробности и в този момент някой (във външния свят) крещи: «Горим!
» В действителност вие не сте възприели нищо друго - за огъня нищо не ви е било известно, - само наполовина ясно сте чули този вик «Горим! » Това у вас се е асоциирало с «огън», но само наполовина, случайно. Това, как на вас ви се присънва огън, може при известни обстоятелства да изглежда съвсем различно от това, което виждате обикновено. Може например да ви се присъни, че огънят се е появил в резултат на изригване на вулкан. Може да ви се присъни нещо друго.
към текста >>
71.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Неотдавна тук проведохме противопо
жар
но обучение; всичко, разбира се, се правеше както трябва, когато имаме работа с истински огън.
Когато говорим, говорим благодарение на силата на Марс, свързана с кометите и метеоритите. Такава е човешката реч. Обикновено на човешкия език не се гледа много задълбочено, в него не се вижда нищо особено, нали така? Хората, които днес са призвани да размишляват, те всъщност и да размишляват не могат, нямат възможности да размишляват, тъй като насочват своите мисли и чувства съвсем не към това, което е реалността. Можете да забележите това дори в дребните неща.
Неотдавна тук проведохме противопожарно обучение; всичко, разбира се, се правеше както трябва, когато имаме работа с истински огън.
Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински пожар, само че бързо е бил потушен! Виждате, господа, хората умеят да размишляват за това, което го няма, но за това, което го има, те не размишляват. И това е отличителна черта на съвременните хора; те размишляват за всичко, което го няма, но на тях не им стигат нито ум, нито чувства, за да размишляват за това, което го има. Този, който постоянно размишлява за това, което го няма, губи смисъла и чувството за реалността. Това е много изразено в съвременните хора.
към текста >>
Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински по
жар
, само че бързо е бил потушен!
Такава е човешката реч. Обикновено на човешкия език не се гледа много задълбочено, в него не се вижда нищо особено, нали така? Хората, които днес са призвани да размишляват, те всъщност и да размишляват не могат, нямат възможности да размишляват, тъй като насочват своите мисли и чувства съвсем не към това, което е реалността. Можете да забележите това дори в дребните неща. Неотдавна тук проведохме противопожарно обучение; всичко, разбира се, се правеше както трябва, когато имаме работа с истински огън.
Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински пожар, само че бързо е бил потушен!
Виждате, господа, хората умеят да размишляват за това, което го няма, но за това, което го има, те не размишляват. И това е отличителна черта на съвременните хора; те размишляват за всичко, което го няма, но на тях не им стигат нито ум, нито чувства, за да размишляват за това, което го има. Този, който постоянно размишлява за това, което го няма, губи смисъла и чувството за реалността. Това е много изразено в съвременните хора. Не е ли така, този, чието мислене е осакатено - защото ако човек постоянно лъже, мисленето му се осакатява, - съвсем губи разбирането за реалността.
към текста >>
72.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
На тази, описана от мен основа се е появило нещо такова като английският Орден на
жар
тиерата.
Виждате ли, човек, притежаващ истинско познание, например знае, че в коленната става се намират специфични сили, способстващи мисленето. Ето защо са украсявали коленната става, която ние днес, поради крачолите на нашите панталони, не можем с нищо да украсим.
На тази, описана от мен основа се е появило нещо такова като английският Орден на жартиерата.
Всички тези неща са се появили на основата на истински прозрения, а не на основата на това страшно отвлечено, абстрактно, теоретично мислене, което днес владеем.
към текста >>
Това, разбира се, не е унгарски или мад
жар
ски език, а леко модифициран немски.
Бихте могли например да откриете, че унгарската на-родна носия има своеобразни черти. Унгарците носят високи ботуши, плътно обхващащи краката с кончовете, плътно прилепващи по краката дрехи, затъкнати в кончовете, плътно прилепнало палто. Макар и всичко това да е модернизирано и да е изгубило първоначалния си смисъл, унгарският език сочи към изначалния произход на костюма; в езика има множество чисто ловджийски изрази! Последното е достойно за внимание: ако пристигнете в Будапеща и минете по улицата, ще срещнете табелка: Каве Хац. Това е не нещо друго, а кафене!
Това, разбира се, не е унгарски или маджарски език, а леко модифициран немски.
Каве Хац, така казват, без да забелязват, че това всъщност са немски думи. Но ако погледнем множеството думи, проникнали в унгарския от латинския или немския език, се оказва, че това са предимно ловджийски изрази; така стигаме до откритието, че маджарите първоначално са били народ от ловци. И ако погледнем облеклото им, ще се окаже, че то първоначално е било много удобно за лов. След това са го изменили и модернизирали. В дадения случай него още можем да го разберем.
към текста >>
Но ако погледнем множеството думи, проникнали в унгарския от латинския или немския език, се оказва, че това са предимно ловджийски изрази; така стигаме до откритието, че мад
жар
ите първоначално са били народ от ловци.
Макар и всичко това да е модернизирано и да е изгубило първоначалния си смисъл, унгарският език сочи към изначалния произход на костюма; в езика има множество чисто ловджийски изрази! Последното е достойно за внимание: ако пристигнете в Будапеща и минете по улицата, ще срещнете табелка: Каве Хац. Това е не нещо друго, а кафене! Това, разбира се, не е унгарски или маджарски език, а леко модифициран немски. Каве Хац, така казват, без да забелязват, че това всъщност са немски думи.
Но ако погледнем множеството думи, проникнали в унгарския от латинския или немския език, се оказва, че това са предимно ловджийски изрази; така стигаме до откритието, че маджарите първоначално са били народ от ловци.
И ако погледнем облеклото им, ще се окаже, че то първоначално е било много удобно за лов. След това са го изменили и модернизирали. В дадения случай него още можем да го разберем. Но гледайки днешното облекло, нищо вече не може за се разбрере. И така, господин Бурле, изясни ли ви се нещо от това, което казах?
към текста >>
73.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на мад
жар
ите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините.
Атила на готски означава «баща». Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име. Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности. Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи. По-кротките народи сред преселниците, такива като готите, били в по-голямата си част народи от равнините.
Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините.
към текста >>
74.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на по
жар
а в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
[5] Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
75.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на по
жар
а в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
37. Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
НАГОРЕ