Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
481
резултата от
124
текста с части от думите : '
Държава
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това е един вид
държава
от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/.
Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях. На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията.
Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/.
Когато това стоеше ясно пред погледа на Гьоте, за него става още въпрос само за отделни наблюдения, които биха дали възможност да бъдат изразени в отделни случаи различните стадии на развитието, които растението проявява от себе си. И за това беше станало вече необходимото. Видяхме, че още през пролетта на 1785 година Гьоте беше изследвал семена; от Италия той съобщава на Хердер на 17 май 1787 година, че е намерил съвсем ясно и недвусмислено точката, където се намира зародишът.
към текста >>
2.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В предговора към първи том на своята книга "Картини на германското минало" Густав Фрайтаг казва: "Всички велики творения на силата на народа, наследената религия, нрави, право, образуване на
държава
са за нас не вече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висш живот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епоха обгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите... Така, без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа на народа..... Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, както волевата сила на един мъж.
В предговора към първи том на своята книга "Картини на германското минало" Густав Фрайтаг казва: "Всички велики творения на силата на народа, наследената религия, нрави, право, образуване на държава са за нас не вече резултати на отделни мъже, те са органически творения на един висш живот, който във всяка епоха се и заявява чрез индивида и във всяка епоха обгръща в едно мощно цяло духовното съдържание на индивидите... Така, без да кажем нещо мистично, ние можем да говорим за една душа на народа..... Обаче животът на един народ не работи вече съзнателно, както волевата сила на един мъж.
Свободното, разбираемото в историята е застъпено от мъжа, силата на народа действа непрестанно с тъмната принуда на една първична сила. Ако Фрайтаг би изследвал този живот на народа, той би открил, че той се разтваря в сбор от отделни индивиди, които побеждават онази тъмна принуда, повдигат несъзнателното в тяхното съзнание и би видял, как това, което той счита като душа на народа, като тъмна принуда, произтича от свободното действие на човека.
към текста >>
Това схващане за
държава
та няма никаква друга цел, освен да се погрижи за това, всеки един да намери един подходящ кръг на действие.
Обаче по отношение на действието на човека сред своя народ има значение и нещо друго. Всяка личност представлява една духовна способност, една скрита духовна сила, сбор от сили, които търсят възможност да проявят своята дейност. Ето защо всеки трябва да намери мястото, където неговото действие може да се включи целесъобразно в организма на неговия народ. Не трябва да се оставя на случайността, дали той ще намери това място.
Това схващане за държавата няма никаква друга цел, освен да се погрижи за това, всеки един да намери един подходящ кръг на действие.
Държавата е формата, в която организмът на един народ проявява своя живот.
към текста >>
Държава
та е формата, в която организмът на един народ проявява своя живот.
Обаче по отношение на действието на човека сред своя народ има значение и нещо друго. Всяка личност представлява една духовна способност, една скрита духовна сила, сбор от сили, които търсят възможност да проявят своята дейност. Ето защо всеки трябва да намери мястото, където неговото действие може да се включи целесъобразно в организма на неговия народ. Не трябва да се оставя на случайността, дали той ще намери това място. Това схващане за държавата няма никаква друга цел, освен да се погрижи за това, всеки един да намери един подходящ кръг на действие.
Държавата е формата, в която организмът на един народ проявява своя живот.
към текста >>
Етнографията и науката за
държава
та притежават начина за изследване, доколкото отделната личност може да се прояви по съответния за нея начин сред
държава
та Конституцията трябва да произтича от най-вътрешната същност на един народ.
Етнографията и науката за държавата притежават начина за изследване, доколкото отделната личност може да се прояви по съответния за нея начин сред държавата Конституцията трябва да произтича от най-вътрешната същност на един народ.
Характерът на народа изразен в отделни изречения, това е най-добрата конституция на народа. Ръководителят на държавата трябва да проучи дълбоките особености на своя народ и да даде на тенденциите, които дремят в него, съответната насока. Може да се случи, щото болшинството от народа да иска да тръгне по пътища, които отиват против неговата собствена природа. Гьоте счита, че в този последен случай държавникът трябва да се ръководи от природата на своя народ, а не от случайните изисквания на болшинството; той трябва в този случай да представлява народността против народа.*/*Сентенции в проза, цитр. на др.
към текста >>
Ръководителят на
държава
та трябва да проучи дълбоките особености на своя народ и да даде на тенденциите, които дремят в него, съответната насока.
Етнографията и науката за държавата притежават начина за изследване, доколкото отделната личност може да се прояви по съответния за нея начин сред държавата Конституцията трябва да произтича от най-вътрешната същност на един народ. Характерът на народа изразен в отделни изречения, това е най-добрата конституция на народа.
Ръководителят на държавата трябва да проучи дълбоките особености на своя народ и да даде на тенденциите, които дремят в него, съответната насока.
Може да се случи, щото болшинството от народа да иска да тръгне по пътища, които отиват против неговата собствена природа. Гьоте счита, че в този последен случай държавникът трябва да се ръководи от природата на своя народ, а не от случайните изисквания на болшинството; той трябва в този случай да представлява народността против народа.*/*Сентенции в проза, цитр. на др. място, стр.480/
към текста >>
3.
08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Когато неговите действия са резултати на закони, тези закони трябва да бъдат такива, които той сам си дава, това, което той е по себе си, това, което той е между своите себеподобни в
държава
та и в историята, той не трябва да го бъде чрез външно определение.
Първо тази мисия се явява отново като една човешка нужда. Както необходимост да се намери към природната действителност идеята за природата се явява първо като една нужда на нашия дух, така и задачата на духовната наука съществува също първо като стремеж на човека. Тук отново имаме един обективен факт, който се проявява като субективна нужда. Човекът не трябва да действува както съществото на неорганичната природа върху едно друго същество по външни норми, според една господстваща над него закономерност, той също не трябва да бъде просто отделната форма на един общ тип, а трябва сам да си поставя целта на своето съществуване, на своята дейност.
Когато неговите действия са резултати на закони, тези закони трябва да бъдат такива, които той сам си дава, това, което той е по себе си, това, което той е между своите себеподобни в държавата и в историята, той не трябва да го бъде чрез външно определение.
Как той се включва в структурата на света, зависи от него. Той трябва да намери точката, за да вземе участие в движението на света. Тук духовните науки получават своята задача. Човекът трябва да познава духовния свят, за да определя своето участие в него според това познание. Тук изниква мисията, която психологията, етнографията, историческата наука трябва да изпълняват.
към текста >>
4.
08_б. ПСИХОЛОГИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Науката за
държава
та не се счита като една наука на опитността.
По какъв начин трябва да се проучи, как индивидуалността се проявява сред народностната общност, това е работа на етнографията и на държавната наука. Индивидуалността на народа е предмет на тази наука. Тя има задачата да покаже, каква форма трябва да приеме държавният организъм, когато в тази форма трябва да се изрази индивидуалността на народа. Конституцията, която един народ си дава, трябва да бъде развита от неговата най-вътрешна същност. И тук в обръщение са не малко грешки.
Науката за държавата не се счита като една наука на опитността.
Вярва се, че конституцията на всички народи трябва да бъде изработена по определен шаблон. Обаче конституцията на един народ не е нищо друго, освен неговият индивидуален характер доведен в строго определени законни форми. Който иска да набележи направлението, в което трябва да се движи определена дейност на неговия народ, той не трябва да натрапва нищо външно на този народ: той трябва просто да изрази това, което лежи несъзнателно в характера на народа. “Умният не царува, но умът: неразумният, а разумът”, казва Гьоте.
към текста >>
5.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Обосноваването на тази необходимост предоставяме на налагащия нравственото подчинение, тоест на нравствения авторитет, който признаваме (глава на семейството,
държава
, обществени порядки, престиж на църквата, божието откровение).
Като друг мотив по-нататък трябва да се разглежда чисто понятийното съдържание на едно действие. В отличие от представата за собственото удоволствие, това съдържание е свързано не само с отделното действие, но и с обосноваването на едно действие, посредством система от нравствени принципи. Под формата на абстрактни понятия тези морални принципи могат да регулират нравствения живот, без индивидът да се интересува за произхода на понятията. В случая ние просто усещаме подчинението си на нравственото понятие, което витае над нашите действия като повеля, като нравствена необходимост.
Обосноваването на тази необходимост предоставяме на налагащия нравственото подчинение, тоест на нравствения авторитет, който признаваме (глава на семейството, държава, обществени порядки, престиж на църквата, божието откровение).
Особена форма на тези нравствени принципи имаме, когато повелята се проявява не чрез външен авторитет, а вътре в самите нас (нравствена автономия). Тогава вътре в самите себе си ние долавяме гласа, на който трябва да се подчиняваме. Израз на този глас е съвестта.
към текста >>
веднага би трябвало да забележи, че на свободния Дух, подобно на самия него, рядко му се налага да престъпва законите на своята
държава
, но никога не влиза в действително противоречие с тях.
веднага би трябвало да забележи, че на свободния Дух, подобно на самия него, рядко му се налага да престъпва законите на своята държава, но никога не влиза в действително противоречие с тях.
Защото държавните закони, както и всички други обективни закони на нравствеността, изцяло са произлезли от интуиции на свободни Духове. Няма упражняван чрез семейния авторитет закон, който някога да не е бил интуитивно доловен и установен като такъв от някой родоначалник; конвенционалните закони на нравствеността първоначално също се постановяват от определени хора; а държавните закони винаги възникват в ума на някой държавник. Тези духове са поставили законите над другите хора, а несвободен става само онзи, който забравя произхода им и ги превръща или в извънчовешки закони, в обективни нравствени понятия за дълга, независещи от човешкото, или пък в заповеден глас на собствената си вътрешност, неправдоподобно схващана, като мистично налагаща се. Но за онзи, който не игнорира произхода им и го търси в човека, то ще бъде една брънка от същия свят на идеите, от който и той добива своите нравствени интуиции. Сметне ли, че неговите са по-добри, той се стреми да ги постави на мястото на съществуващите; намери ли съществуващите за правомерни, тогава постъпва според тях, като че ли са негови собствени.
към текста >>
Държава
та, обществото, съществуват само защото произтичат като необходимо следствие от индивидуалния живот.
Човешкият индивид е източник на всяка нравственост и средище на земния живот.
Държавата, обществото, съществуват само защото произтичат като необходимо следствие от индивидуалния живот.
Това, че държавата и обществото въздействат от своя страна обратно върху индивидуалния живот, е също така понятно, както и обстоятелството, че боденето, което съществува чрез рогата, въздейства от своя страна обратно върху по-нататъшното развитие на рогата на бика, които при по-продължителна неупотреба биха закърнели. Точно така би трябвало да закърнее и индивидът, ако водеше изолирано съществуване извън човешката общност. Затова именно се формира обществения ред, та в благоприятен смисъл да въздейства от своя страна обратно върху индивида.
към текста >>
Това, че
държава
та и обществото въздействат от своя страна обратно върху индивидуалния живот, е също така понятно, както и обстоятелството, че боденето, което съществува чрез рогата, въздейства от своя страна обратно върху по-нататъшното развитие на рогата на бика, които при по-продължителна неупотреба биха закърнели.
Човешкият индивид е източник на всяка нравственост и средище на земния живот. Държавата, обществото, съществуват само защото произтичат като необходимо следствие от индивидуалния живот.
Това, че държавата и обществото въздействат от своя страна обратно върху индивидуалния живот, е също така понятно, както и обстоятелството, че боденето, което съществува чрез рогата, въздейства от своя страна обратно върху по-нататъшното развитие на рогата на бика, които при по-продължителна неупотреба биха закърнели.
Точно така би трябвало да закърнее и индивидът, ако водеше изолирано съществуване извън човешката общност. Затова именно се формира обществения ред, та в благоприятен смисъл да въздейства от своя страна обратно върху индивида.
към текста >>
6.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Най-предубеденият човек вярва все още на един отделен друг човек; малко по-напредналият допуска нравственото му поведение да бъде диктувано от някое множество (
държава
, общество).
Той ще позволи тези мотиви да му бъдат диктувани като заповеди от някой човек, когото смята за по-мъдър и по-могъщ от себе си или когото поради някоя друга причина признава за стояща над него сила. По този начин като нравствени принципи възникват вече споменатите принципи на семейния, държавния, обществения, църковния и божествения авторитет.
Най-предубеденият човек вярва все още на един отделен друг човек; малко по-напредналият допуска нравственото му поведение да бъде диктувано от някое множество (държава, общество).
Силите, на които той се опира, винаги са възприемаеми. Когато у някого най-сетне просветне убеждението, че това всъщност са също така слаби хора като него, той търси осведомление от някоя по-висша сила, от някое божествено същество, което обаче снабдява със сетивно възприемаеми свойства. Той се оставя това същество да му предаде понятийно съдържание на неговия нравствен живот, и отново по възприемаем начин - било като Бог, който се явява в горящата къпина, било като ходи във въплътен човешки образ сред хората и доловимо за техния слух качва какво да вършат и да не вършат.
към текста >>
7.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
На виждането, че човекът е предразположен да бъде една напълно затворена в себе си свободна индивидуалност, привидно противоречат фактите, че той се явява член на някакво естествено цяло (раса, племе, народ, семейство, мъжки и женски пол) и че действува в рамките на някакво цяло (
държава
, църква и така нататък).
На виждането, че човекът е предразположен да бъде една напълно затворена в себе си свободна индивидуалност, привидно противоречат фактите, че той се явява член на някакво естествено цяло (раса, племе, народ, семейство, мъжки и женски пол) и че действува в рамките на някакво цяло (държава, църква и така нататък).
Той носи общите характерни белези на общността, към която принадлежи и придава на действията си съдържание, определяно от мястото, което заема сред едно множество.
към текста >>
8.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
За да правя нещо за реализирането на идеята „
държава
“ чрез моето гражданство, или чрез моя брак, като съпруг или баща да придам живот на идеята за семейство?
За егоиста има стойност само неговата история, защото той иска да развива само себе си, не идеята за човечеството, не Божия план, не целите на провидението, не свободата и т.н. Той не се вижда като инструмент на идеята или като съсъд на Бога, не признава професия, не иска да дава лепта за напредъка на човечеството. Изживява себе си, без да го е грижа за това колко добре или зле се развива човечеството. За да не се допуска неразбиране, когато се възхвалява едно естествено състояние, можем да си спомним за „Тримата цигани“70 на Ленау. Какво, затова ли съм в света, за да реализирам идеи?
За да правя нещо за реализирането на идеята „държава“ чрез моето гражданство, или чрез моя брак, като съпруг или баща да придам живот на идеята за семейство?
Как може да ме привлече такова призвание? Аз живея толкова малко заради някакво призвание, колкото малко цветето расте и пръска аромати заради такова.
към текста >>
„През последните години ние взехме живо участие във великата национална война и в издигането на немската
държава
и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно.
Тези институции са единственото, което е реално и разумно и с тях трябва да се помири също и великият човек. Изхождайки от това филистерско убеждение, Давид Щраус пише книгата „Старата и новата вяра“. Срещу тази книга и още повече срещу изразеното в нея убеждение е отправено първото от Ницшевите „Несвоевременни размишления“, „Давид Щраус, изповедникът и писателят“ (1873). Въздействието на по-новите постижения на естествената наука върху филистера е такова, че той казва: „Християнската перспектива за един безсмъртен, небесен живот, заедно с другите надежди (на християнската религия), е безвъзвратно пропаднала.“ („Давид Щраус“, § 4) Той иска удобно да нагласи живота на земята според представите на естествената наука, толкова удобно, както това е угодно на филистера. Така филистерът показва как човек може да е щастлив и доволен, въпреки че се знае, че над звездите не владее по-висш дух, а над историческите събития властват вкостенелите и безчувствени сили на природата.
„През последните години ние взехме живо участие във великата национална война и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно.
За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби. При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства. И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае. Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво.
към текста >>
9.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
На Земята човек се ражда в едно семейство, в един народ; той живее в една
държава
, създава приятелства, упражнява професии.
На Земята човек се ражда в едно семейство, в един народ; той живее в една държава, създава приятелства, упражнява професии.
Тези обстоятелства определят неговото земно съществувание. През време на нашето пребиваване в първата област от "царството на духовете" те застават пред нас като живи мисловни Същества. Ние изживяваме тези неща още веднъж, но откъм тяхната активна духовна страна. Любовта към семейството, която сме поддържали в сърцата си, приятелството, на което сме отдавали своите сили, бликват от нашите душевни дълбини; способностите ни в тази област нарастват. Духовните сили, които укрепват семейната любов и приятелството, непрекъснато се увеличават.
към текста >>
В "царството на духовете" те могат само да се наслаждават от плодовете на това, което са извършели според личните си дарби и според еволюционната степен на народа и
държава
та, в която са се родили.
По-горе споменахме, че тази област също не може да се нарече "чисто царство на духовете" в пълния смисъл на тази дума. Това е така, защото културното равнище, с което хората напускат Земята, продължава да оказва влияние върху тяхното духовно съществувание.
В "царството на духовете" те могат само да се наслаждават от плодовете на това, което са извършели според личните си дарби и според еволюционната степен на народа и държавата, в която са се родили.
към текста >>
10.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тази форма на обществен съвместен живот се изрази истински едва в третата подраса (толтеки), като хората на тази раса основаха първо това, което може да се нарече общественост, първата форма на
държава
.
Тази форма на обществен съвместен живот се изрази истински едва в третата подраса (толтеки), като хората на тази раса основаха първо това, което може да се нарече общественост, първата форма на държава.
И ръководството, управлението на тази държава преминаваше от праотците към потомците. Това, което по-рано живееше само в паметта на близките хора, се пренасяше сега от бащата на сина. Делата на прадедите не трябваше да бъдат забравени за целия род. В потомците още се ценеше това, което беше извършил прадедът. Трябва да бъдем наясно върху факта, че в онези времена хората действително имаха силата да предават своите дарби на потомците.
към текста >>
И ръководството, управлението на тази
държава
преминаваше от праотците към потомците.
Тази форма на обществен съвместен живот се изрази истински едва в третата подраса (толтеки), като хората на тази раса основаха първо това, което може да се нарече общественост, първата форма на държава.
И ръководството, управлението на тази държава преминаваше от праотците към потомците.
Това, което по-рано живееше само в паметта на близките хора, се пренасяше сега от бащата на сина. Делата на прадедите не трябваше да бъдат забравени за целия род. В потомците още се ценеше това, което беше извършил прадедът. Трябва да бъдем наясно върху факта, че в онези времена хората действително имаха силата да предават своите дарби на потомците. Възпитанието се стремеше предварително да обрисува живота в нагледни образи.
към текста >>
11.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това, което се получава тук, също така е резултат на едно съзнание, както действията на човека във физическия свят (техника, изкуство,
държава
и т.н.) са резултат на неговото съзнание.
Такива примери ни се предлагат например при пчелното семейство или при онази величествена държавна същност, при онова величествено държавно устройство в един мравуняк. Съвместното действие на отделните видове насекоми (женски, мъжки, работници) става по съвършено закономерен начин. И разпределението на работите между отделните категории може да бъде назовано само като израз на пълноценна мъдрост.
Това, което се получава тук, също така е резултат на едно съзнание, както действията на човека във физическия свят (техника, изкуство, държава и т.н.) са резултат на неговото съзнание.
Само че съзнанието, което стои в основата на пчелното семейство или мравешкото общество не може да бъде намерено в същия физически свят, в който съществува обикновеното човешко съзнание. За да покажем положението на нещата, можем да се изразим по следния начин. Ние намираме човека във физическия свят. И неговите физически органи, целият негов строеж са устроени така, че ние търсим неговото съзнание първо в този физически свят. Не е така при пчелното семейство или при мравуняка.
към текста >>
12.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Те образуват, така да се каже, една духовна общност, една духовна
държава
и техните обиталища и работилница е Земното тяло, което те носят със себе си, както охлювът носи своята черупка.
Това Земно тяло е обитавано от по-висшите духовни същества, които по най-разнообразен начин упражняват въздействие върху споменатите царства.
Те образуват, така да се каже, една духовна общност, една духовна държава и техните обиталища и работилница е Земното тяло, което те носят със себе си, както охлювът носи своята черупка.
При това трябва да се има предвид, че със Земята още напълно е съединено това, което сега е отделено като Слънце и Луна. Двете небесни тела се отделят от Земята едва по-късно.
към текста >>
Тук той още съставлява един член в духовната
държава
, а именно той е свързан първоначално с Духовете на формата, както една човешка ръка като несамостоятелна част е свързана с човешкия организъм.
“Висшият човек” (Човекът-дух, Духът-живот, Духовното себе – т.е. Атма-Буди-Манас) на тази степен няма още никаква самостоятелност.
Тук той още съставлява един член в духовната държава, а именно той е свързан първоначално с Духовете на формата, както една човешка ръка като несамостоятелна част е свързана с човешкия организъм.
към текста >>
13.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Той би следвал винаги само своето собствено удоволствие, ако
държава
та не би регулирала съвместния живот чрез разумни закони.
От тази гледна точка можем да разгледаме също и съвместния обществен живот на хората. Човекът, който следва своите сетивни подбуди, е егоистичен.
Той би следвал винаги само своето собствено удоволствие, ако държавата не би регулирала съвместния живот чрез разумни закони.
Свободният човек върши от собствена подбуда това, което държавата трябва да изисква от егоистичния човек. В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони. "Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/. "Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата.
към текста >>
Свободният човек върши от собствена подбуда това, което
държава
та трябва да изисква от егоистичния човек.
От тази гледна точка можем да разгледаме също и съвместния обществен живот на хората. Човекът, който следва своите сетивни подбуди, е егоистичен. Той би следвал винаги само своето собствено удоволствие, ако държавата не би регулирала съвместния живот чрез разумни закони.
Свободният човек върши от собствена подбуда това, което държавата трябва да изисква от егоистичния човек.
В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони. "Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/. "Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление.
към текста >>
14.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
От такива мисли произтича също Хегеловото учение за
държава
та.
Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага". Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него. Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум.
От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата.
Със своето мислене човекът е сам; със своите деяния той е член на обществото. Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е държавата. Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт.
към текста >>
Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е
държава
та.
Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него. Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум. От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата. Със своето мислене човекът е сам; със своите деяния той е член на обществото.
Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е държавата.
Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека.
към текста >>
Тъй като
държава
та е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на
държава
та, а не
държава
та на човека.
Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е държавата. Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта.
Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека.
"Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно. Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата. Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
към текста >>
"Когато
държава
та се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на
държава
та е нещо произволно.
Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека.
"Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно.
Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата. Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
към текста >>
Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като
държава
та е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на
държава
та.
Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека. "Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно.
Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата.
Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
към текста >>
Обаче тази негова същност е въплътено в
държава
та.
Понятието на една свобода, което признава на отделната човешка личност едно безусловно право, сама да си поставя целта и определението на своята дейност, не важи за Хегел. Защото каква стойност би имало, ако тази отделна личност не би вземала своята цел, от разумния свят на мислите, а би се решавала според един пълен произвол? Според мнението на Хегел това би било именно несвободата. Такъв един индивид не би отговарял на неговата същност; той би бил несъвършен. Един такъв индивид може да иска да осъществи само своята същност; и способността да направи това с неговата свобода.
Обаче тази негова същност е въплътено в държавата.
Ако човек действа в смисъла на държавата, той действа следователно свободно. "Държавата по себе си и за себе си е моралното цяло, осъществяване на свободата и абсолютната цел на разума е, свободата ще бъде действително. Държавата е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че държавата съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля". За Хегел никъде не са важни нещата като такива, а важно е само разумното, мисловно съдържание на същите. Както в полето на разглеждането на света навсякъде той търсеше мислите, така също той искаше да знае живото ръководен от гледна точка на мисълта.
към текста >>
Ако човек действа в смисъла на
държава
та, той действа следователно свободно.
Защото каква стойност би имало, ако тази отделна личност не би вземала своята цел, от разумния свят на мислите, а би се решавала според един пълен произвол? Според мнението на Хегел това би било именно несвободата. Такъв един индивид не би отговарял на неговата същност; той би бил несъвършен. Един такъв индивид може да иска да осъществи само своята същност; и способността да направи това с неговата свобода. Обаче тази негова същност е въплътено в държавата.
Ако човек действа в смисъла на държавата, той действа следователно свободно.
"Държавата по себе си и за себе си е моралното цяло, осъществяване на свободата и абсолютната цел на разума е, свободата ще бъде действително. Държавата е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че държавата съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля". За Хегел никъде не са важни нещата като такива, а важно е само разумното, мисловно съдържание на същите. Както в полето на разглеждането на света навсякъде той търсеше мислите, така също той искаше да знае живото ръководен от гледна точка на мисълта. Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за държавата и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото.
към текста >>
"
Държава
та по себе си и за себе си е моралното цяло, осъществяване на свободата и абсолютната цел на разума е, свободата ще бъде действително.
Според мнението на Хегел това би било именно несвободата. Такъв един индивид не би отговарял на неговата същност; той би бил несъвършен. Един такъв индивид може да иска да осъществи само своята същност; и способността да направи това с неговата свобода. Обаче тази негова същност е въплътено в държавата. Ако човек действа в смисъла на държавата, той действа следователно свободно.
"Държавата по себе си и за себе си е моралното цяло, осъществяване на свободата и абсолютната цел на разума е, свободата ще бъде действително.
Държавата е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че държавата съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля". За Хегел никъде не са важни нещата като такива, а важно е само разумното, мисловно съдържание на същите. Както в полето на разглеждането на света навсякъде той търсеше мислите, така също той искаше да знае живото ръководен от гледна точка на мисълта. Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за държавата и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото. Който мечтае за един неопределен идеал в бъдещето, той вярва, според мнението на Хегел, че всеобщия разум е очаквал него, за да се яви.
към текста >>
Държава
та е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че
държава
та съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля".
Такъв един индивид не би отговарял на неговата същност; той би бил несъвършен. Един такъв индивид може да иска да осъществи само своята същност; и способността да направи това с неговата свобода. Обаче тази негова същност е въплътено в държавата. Ако човек действа в смисъла на държавата, той действа следователно свободно. "Държавата по себе си и за себе си е моралното цяло, осъществяване на свободата и абсолютната цел на разума е, свободата ще бъде действително.
Държавата е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че държавата съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля".
За Хегел никъде не са важни нещата като такива, а важно е само разумното, мисловно съдържание на същите. Както в полето на разглеждането на света навсякъде той търсеше мислите, така също той искаше да знае живото ръководен от гледна точка на мисълта. Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за държавата и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото. Който мечтае за един неопределен идеал в бъдещето, той вярва, според мнението на Хегел, че всеобщия разум е очаквал него, за да се яви. На такъв един човек трябва особено да се изясни, че във всичко действително има вече разумност.
към текста >>
Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за
държава
та и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото.
Ако човек действа в смисъла на държавата, той действа следователно свободно. "Държавата по себе си и за себе си е моралното цяло, осъществяване на свободата и абсолютната цел на разума е, свободата ще бъде действително. Държавата е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че държавата съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля". За Хегел никъде не са важни нещата като такива, а важно е само разумното, мисловно съдържание на същите. Както в полето на разглеждането на света навсякъде той търсеше мислите, така също той искаше да знае живото ръководен от гледна точка на мисълта.
Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за държавата и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото.
Който мечтае за един неопределен идеал в бъдещето, той вярва, според мнението на Хегел, че всеобщия разум е очаквал него, за да се яви. На такъв един човек трябва особено да се изясни, че във всичко действително има вече разумност. Той наричаше професор Фриз, чийто колега беше в Йена и чийто приемник в Хайделберг, "пълководец на всяка плиткост", защото този професор искаше да изгради един такъв идеал от "кашата на сърцето".
към текста >>
15.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Те се намесиха в развитието на епохата като радикални политици, искайки една
държава
, в който да царува пълна свобода.
За борбата на светогледите послужиха издадените от Арнолд Рува и Теодор Ехтермайер в 1838-1843 година "Харлевски годишници". От една защита и обяснение на Хегел те скоро преминаха към едно по-нататъшно самостоятелно развиване на неговите идеи и по този начин доведоха до гледищата, които в следващата глава наричаме "радикални светогледи". От 1841 година издателите наричат тяхното списание "Германски годишници" и считат като една от техните цели "Борбата против политическата несвобода, против феодалната и поземлената теория".
Те се намесиха в развитието на епохата като радикални политици, искайки една държава, в който да царува пълна свобода.
По този начин те се отдалечиха от Хегеловия дух, който искаше не да прави история, а да разбере историята.
към текста >>
16.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Не нещо външно, не религията, правото,
държава
та, законът и т.н.
"Човекът едва сега е намерен", тържества Бауер. Защото сега човекът не е вече обвързан чрез нищо освен чрез мисленето. Човешко не е да се отдадеш на нещо извънчовешко, а да обработиш всичко в ретортата на мисленето. Човекът трябва да бъде не образ и подобие на някое друго същество, а преди всичко "човек", а той може да бъде това само благодарение на факта, че направи себе си такъв чрез своето мислене. Мислещият човек е истинският човек.
Не нещо външно, не религията, правото, държавата, законът и т.н.
може да направи човек човек, а единствено неговото мислене. В Бауер се явява безсилието на мисленето, което иска да стигне до себесъзнанието, но не може.
към текста >>
Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и
държава
, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене".
Но нима за това не можем да различим болното от здравото? Както на едни разумен човек никога не ще му хрумне да причисли болното към здравото, поради това, че и то е произведено според природните закони, също така и Щирнер не би могъл да причисли неморалното към моралното, поради това, че и то както моралното се ражда тогава, когато отделният човек е изоставен на самия себе си. Обаче това, което различава Щирнер от абстрактните мислители, е неговото убеждение, че в човешкия живот, когато отделните хора бъдат изоставени сами на себе си, моралното ще бъде също така господствуващо, както в природата е господстващо здравото. Той вярва в моралното благородство на човешката природа, в свободното развитие на моралността от индивидите; на него ми се струва, че абстрактните мислители не вярват в това благородство; ето защо той смята, че те снижават природата на индивида до робиня на общите заповеди, на средствата на дисциплиниране на човешкото действие. Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик.
Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене".
"Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5. част, стр. 424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне. През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен. Трябва да благодарим на усилията на Джон Хенри Мажей, че днес имаме една картина на неговия живот и на неговия характер.
към текста >>
17.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
В нея намираме описано, как душата се развива в тялото като "естествена душа", как тя разгръща съзнанието, себесъзнанието, разума; как след това тя осъществява във външния свят идеите за правото, за моралността, за
държава
та, как тя гледа в мировата история в един продължаващ живот това, което тя мисли като идея, как тя изживява тези идеи като изкуство, като религия, за да гледа след това самата себе си в съединяването с мислимата истина в живо действащия всемирен Дух.
Да прегледаме Хегеловата психология.
В нея намираме описано, как душата се развива в тялото като "естествена душа", как тя разгръща съзнанието, себесъзнанието, разума; как след това тя осъществява във външния свят идеите за правото, за моралността, за държавата, как тя гледа в мировата история в един продължаващ живот това, което тя мисли като идея, как тя изживява тези идеи като изкуство, като религия, за да гледа след това самата себе си в съединяването с мислимата истина в живо действащия всемирен Дух.
към текста >>
В него се казва: "Който е изучавал философията на Хегел в цялата нейна съвкупност, на него му е известно, как тя е обоснована по един логичен начин в нейния диалектически метод, как тя издига субективния дух на органичния индивид първо в обективния дух на правото, на
държава
та и на нравите и прави той да се влее като второстепенен, същевременно като утвърден и отречен, накратко като несамостоятелен момент в този по-висш дух.
За положението на Хегеловия светоглед спрямо построението на епохата е характерно една съчинение, което К. Х. Вайсе издаде в 1834 година и което носи заглавието""Философската тайна наука за безсмъртието на човешкия индивид".
В него се казва: "Който е изучавал философията на Хегел в цялата нейна съвкупност, на него му е известно, как тя е обоснована по един логичен начин в нейния диалектически метод, как тя издига субективния дух на органичния индивид първо в обективния дух на правото, на държавата и на нравите и прави той да се влее като второстепенен, същевременно като утвърден и отречен, накратко като несамостоятелен момент в този по-висш дух.
Чрез това ограниченият индивид, както отдавна е било забелязано във и вън от школата на Хегел, се превръща в едно преходно явление... Каква цел, какво значение би могла да има трайността на един такъв индивид, след като през него е преминал мировия Дух...." По отношение на тази лишеност от значение на индивидуалната душа Вайсе търси да обясни по свой начин нейната непреходност. Че и той също не може да стигне до някакъв напредък на Хегеловото изложение, това става разбираемо от следваните от него ходове на мисълта, които бяха скицирани в една предидуща глава на настоящата книга.
към текста >>
Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито
държава
та, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито божествено, нито човешко права".
Природосъобразният съвместен живот се ражда от само себе си, когато всеки човек оставя да действа в неговата индивидуалност разума, в смисъла на Щирнер също така, както според възгледа на материалистите се ражда природосъобразният възглед на явленията на света, когато се оставят нещата да изказват самата тяхна същност и дейността на разума се ограничава само в това, да свързва и тълкува съответно това, което сетивата казват. Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт. Следователно и тук той счита, че разумът създава това, което стои отвъд личността. "Първичният общ правен закон изисква по необходимост своето външно съществуване в една обща правна власт; защото ако би било оставено на самите отделни хора да го провеждат, са мият този закон не би бил действително освен нещо общо и съществуващо по външен начин, тъй като според тяхното правно положение отделните хора са за себе си само представители на тяхното право, а не на общото право като такова". Планк построява една обща правна власт, понеже идеята на правото може да стане действително само по този начин.
Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито държавата, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито божествено, нито човешко права".
Той е на мнение, че действителното право на отделния човек не може да съществува сред едно общо право. Това, което кара Щирнер да отрича едно действително общо право, е жаждата за действителност; обаче жажда за действителност е също и това, което довежда Планк до стремежа да иска да построи нещо действително, правното състояние, от една идея.
към текста >>
18.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Също и възгледите върху хода на развитието на човечеството, върху съвместния живот на хората в
държава
та, в обществото и т.н.
По-късно той постави на мястото на боговете абстрактните идеи, като жизнена сила, миров разум, мирова цел и т.н. Също и тази фаза на развитието трябваше до отстъпи място на една по-висша. Трябва да се разбере, че едно обяснение на явленията на света може да бъде намерено само в наблюдението и в строго математическото и логическото разглеждане на фактите. Само това, което физиката, химията и науката за живите същества /биологията/ изследват по този път, мисленето трябва да свърже за целите на един светоглед. То не трябва да прибави към това, което отделните науки са изследвали, нищо, както прави това богословието с неговите божествени същества и идеалистичната философия с нейните абстрактни мисли.
Също и възгледите върху хода на развитието на човечеството, върху съвместния живот на хората в държавата, в обществото и т.н.
ще станат напълно ясни само тогава, когато те търсят такива закони както строгите естествени науки. Причините, поради които се раждат семействата, съюзи, правни възгледи, държавни устройства, трябва да се търсят по същия начин, както онези, поради които телата падат върху земята, или поради които храносмилателните органи на животното извършват тяхната работа. Науката за съвместния човешки живот, за човешкото развитие, социологията, е поради това особено при сърце на Конт. Той се стреми да и придаде строгия характер, който другите науки постепенно са приели. В тази насока той има един предтеча в лицето на Клод Анри Сен-Симон /1760-1825 г./.
към текста >>
Този последният създаде възгледа, че човекът ще бъде един съвършен кормчия на своите собствени съдбини, когато схваща в строг научен смисъл своя собствен живот в
държава
та, в обществото, в течение на историята и го устрои в смисъла на едно развитие на природните закони.
ще станат напълно ясни само тогава, когато те търсят такива закони както строгите естествени науки. Причините, поради които се раждат семействата, съюзи, правни възгледи, държавни устройства, трябва да се търсят по същия начин, както онези, поради които телата падат върху земята, или поради които храносмилателните органи на животното извършват тяхната работа. Науката за съвместния човешки живот, за човешкото развитие, социологията, е поради това особено при сърце на Конт. Той се стреми да и придаде строгия характер, който другите науки постепенно са приели. В тази насока той има един предтеча в лицето на Клод Анри Сен-Симон /1760-1825 г./.
Този последният създаде възгледа, че човекът ще бъде един съвършен кормчия на своите собствени съдбини, когато схваща в строг научен смисъл своя собствен живот в държавата, в обществото, в течение на историята и го устрои в смисъла на едно развитие на природните закони.
Известно време Конт се намираше в приятелски отношения със Сен-Симон. Той се раздели от него, когато този последният изглеждаше, че се е изгубил във всевъзможни безпочвени мечтателства и утопии. Конт работеше с рядко усърдие в поетата веднъж посока. Неговият "Курс по приложна философия" е едни опит в недуховен стил, да изгради в един светоглед научните постижения на неговото време само чрез ориентиращото съединяване и чрез изграждане на социологията в нейния дух, без да прибягва до помощта на богословски или идеалистични мисли. Конт не поставяше на философа никаква друга задача, освен една такава на подобно ориентиращо съчетаване.
към текста >>
19.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
В лицето на Смесения Цар той представя единната, монополистична
държава
, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с конкретни характеристики.
той загатва: „...всъщност той имаше идея за бъдещия социален живот. Тя е добре показана в края на Приказката [...], макар че той предпочиташе да не си служи с толкова конкретни характеристики. Той не заяви, че в социалния живот трябва да бъдат разграничени три отделни сфери, обаче той представи тримата Царе: Златния Цар Царя на мъдростта, Сребърния Цар Царя на външния, политически живот и Бронзовия Цар живо та в материалния свят, в стопанската област.
В лицето на Смесения Цар той представя единната, монополистична държава, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с конкретни характеристики.
Още не беше настъпило времето, когато такива фини образи, от каквито е изградена Приказката, можеха да бъдат сгъстени до една толкова груба, сурова характеристика на социалния живот [...], все още не можеше да бъде материализирано в социалния живот всичко онова, което у Гьоте живееше на границата между фантазията и имагинацията.[...] Обаче след като беше написана „Портата на посвещението", вече настъпи времето, когато тези неща можеха да станат достояние на хората [...]"
към текста >>
20.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Идеята за „троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество тя отхвърля монополистичната, централно управлявана
държава
като единствено възможна форма за съвместен човешки живот.
Идеята за „троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество тя отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма за съвместен човешки живот.
Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>
Държава
та, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
Идеята за „троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество тя отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма за съвместен човешки живот.
Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>
21.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
По същия начин
държава
та, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
По същия начин държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
В нея трябва ясно да се разграничават три различни сили:
към текста >>
С нарастването на авторитарното, материалистично мислене и стремеж към политическа власт
държава
та все повече се опитва да подчини както икономическите, така и духовните сили на обществото.
Тези сили винаги са присъствували в човешките общества, но досега не са били ясно осъзнавани. Те са тези, които създават своите институции и „органи" в хода на отделните цивилизации.
С нарастването на авторитарното, материалистично мислене и стремеж към политическа власт държавата все повече се опитва да подчини както икономическите, така и духовните сили на обществото.
Комунистическите режими ни демонстрират това по един чудовищен начин.
към текста >>
Но още преди началото на века правителствата и народите свикнаха с мисълта, че монополистичната, централно ръководена
държава
, е изобщо единствено възмогната форма на съвместен човешки живот.
Но още преди началото на века правителствата и народите свикнаха с мисълта, че монополистичната, централно ръководена държава, е изобщо единствено възмогната форма на съвместен човешки живот.
към текста >>
Френската революция също не стигна до никъде с прословутия си девиз „Свобода, Равенство, Братство", защото дори републиканският начин на мислене беше като хипнотизиран от идеята за „единната
държава
".
Френската революция също не стигна до никъде с прословутия си девиз „Свобода, Равенство, Братство", защото дори републиканският начин на мислене беше като хипнотизиран от идеята за „единната държава".
А по своята вътрешна същност тя винаги толерира правно-политическите отношения за сметка на икономиката и духовните импулси на човека.
към текста >>
Напротив, истинска благословия е същото важи и за Валдорфските училища че този импулс идва не от
държава
та, а може да се породи само в резултат на определена духовна активност от страна на отделната личност.
„А как? " този тежък, мъчителен въпрос не трябва да ни плаши. Инструкции и точни указания тук няма.
Напротив, истинска благословия е същото важи и за Валдорфските училища че този импулс идва не от държавата, а може да се породи само в резултат на определена духовна активност от страна на отделната личност.
Пречки и трудности ще се появяват непрекъснато, това е напълно естествено.
към текста >>
22.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
Те сочат пътя към разграждане на прекалено централизираната власт в „единната
държава
" и следователно представляват радикален акт на освобождаване от онзи гибелен съюз между икономика, политика и култура, който стана причина за катастрофата на Първата световна война, а и днес продължава да формира политическата обстановка в Европа и света.
Възгледите на Рудолф Щайнер бяха „съвършено нови" не само тогава, те са такива и днес.
Те сочат пътя към разграждане на прекалено централизираната власт в „единната държава" и следователно представляват радикален акт на освобождаване от онзи гибелен съюз между икономика, политика и култура, който стана причина за катастрофата на Първата световна война, а и днес продължава да формира политическата обстановка в Европа и света.
Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата дума, с която Рудолф Щайнер пое инициативата за едно принципно ново изграждане на държавата и обществото. В крайна сметка зад шифъра „троично разделяне на социалния организъм" се крие разпадането на единната държава. На нейно място, според Рудолф Щайнер, занапред ще се обособят напълно независимите от държавата области икономически живот и духовен живот. Третата област, или правовият живот, ще се свежда единствено до регулиране на правните отношения. Всяка от трите самостоятелни сфери ще има своя собствена структура и свое собствено ръководство.
към текста >>
Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата дума, с която Рудолф Щайнер пое инициативата за едно принципно ново изграждане на
държава
та и обществото.
Възгледите на Рудолф Щайнер бяха „съвършено нови" не само тогава, те са такива и днес. Те сочат пътя към разграждане на прекалено централизираната власт в „единната държава" и следователно представляват радикален акт на освобождаване от онзи гибелен съюз между икономика, политика и култура, който стана причина за катастрофата на Първата световна война, а и днес продължава да формира политическата обстановка в Европа и света.
Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата дума, с която Рудолф Щайнер пое инициативата за едно принципно ново изграждане на държавата и обществото.
В крайна сметка зад шифъра „троично разделяне на социалния организъм" се крие разпадането на единната държава. На нейно място, според Рудолф Щайнер, занапред ще се обособят напълно независимите от държавата области икономически живот и духовен живот. Третата област, или правовият живот, ще се свежда единствено до регулиране на правните отношения. Всяка от трите самостоятелни сфери ще има своя собствена структура и свое собствено ръководство. Те не трябва да бъдат механично събрани в някакъв „абстрактен, изкуствен парламент", а „всеки човек, като такъв, ще бъде живото свързващо звено" между трите области на социалния организъм.
към текста >>
В крайна сметка зад шифъра „троично разделяне на социалния организъм" се крие разпадането на единната
държава
.
Възгледите на Рудолф Щайнер бяха „съвършено нови" не само тогава, те са такива и днес. Те сочат пътя към разграждане на прекалено централизираната власт в „единната държава" и следователно представляват радикален акт на освобождаване от онзи гибелен съюз между икономика, политика и култура, който стана причина за катастрофата на Първата световна война, а и днес продължава да формира политическата обстановка в Европа и света. Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата дума, с която Рудолф Щайнер пое инициативата за едно принципно ново изграждане на държавата и обществото.
В крайна сметка зад шифъра „троично разделяне на социалния организъм" се крие разпадането на единната държава.
На нейно място, според Рудолф Щайнер, занапред ще се обособят напълно независимите от държавата области икономически живот и духовен живот. Третата област, или правовият живот, ще се свежда единствено до регулиране на правните отношения. Всяка от трите самостоятелни сфери ще има своя собствена структура и свое собствено ръководство. Те не трябва да бъдат механично събрани в някакъв „абстрактен, изкуствен парламент", а „всеки човек, като такъв, ще бъде живото свързващо звено" между трите области на социалния организъм.
към текста >>
На нейно място, според Рудолф Щайнер, занапред ще се обособят напълно независимите от
държава
та области икономически живот и духовен живот.
Възгледите на Рудолф Щайнер бяха „съвършено нови" не само тогава, те са такива и днес. Те сочат пътя към разграждане на прекалено централизираната власт в „единната държава" и следователно представляват радикален акт на освобождаване от онзи гибелен съюз между икономика, политика и култура, който стана причина за катастрофата на Първата световна война, а и днес продължава да формира политическата обстановка в Европа и света. Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата дума, с която Рудолф Щайнер пое инициативата за едно принципно ново изграждане на държавата и обществото. В крайна сметка зад шифъра „троично разделяне на социалния организъм" се крие разпадането на единната държава.
На нейно място, според Рудолф Щайнер, занапред ще се обособят напълно независимите от държавата области икономически живот и духовен живот.
Третата област, или правовият живот, ще се свежда единствено до регулиране на правните отношения. Всяка от трите самостоятелни сфери ще има своя собствена структура и свое собствено ръководство. Те не трябва да бъдат механично събрани в някакъв „абстрактен, изкуствен парламент", а „всеки човек, като такъв, ще бъде живото свързващо звено" между трите области на социалния организъм.
към текста >>
23.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Този въпрос ни отправя и към изграждането на съвременния духовен живот, които е до голяма степен зависим от
държава
та и от икономиката.
Този въпрос ни отправя и към изграждането на съвременния духовен живот, които е до голяма степен зависим от държавата и от икономиката.
Още от своето детство човек попада във възпитателните и образователни стандарти на държавата. Той може да бъде възпитан единствено с оглед на икономическите условия, характерни за неговото обкръжение. Лесно е да се допусне, че по този начин човек би трябвало да се приспособи сравнително добре към жизнените условия на съвременния свят. Защото държавата има възможност така да насочи възпитателните и образователните тенденции, а с това и значителна част от духовния живот на обществото, че да служи по най-добър начин на своите поданици. Лесно е да се допусне също, че индивидът ще се превърне във възможно най-добрия член на обществото, ако той е възпитаван според икономическите условия, всред които израства, и ако благодарение на съответното възпитание заеме онова място, което е подходящо за него от икономическа гледна точка.
към текста >>
Още от своето детство човек попада във възпитателните и образователни стандарти на
държава
та.
Този въпрос ни отправя и към изграждането на съвременния духовен живот, които е до голяма степен зависим от държавата и от икономиката.
Още от своето детство човек попада във възпитателните и образователни стандарти на държавата.
Той може да бъде възпитан единствено с оглед на икономическите условия, характерни за неговото обкръжение. Лесно е да се допусне, че по този начин човек би трябвало да се приспособи сравнително добре към жизнените условия на съвременния свят. Защото държавата има възможност така да насочи възпитателните и образователните тенденции, а с това и значителна част от духовния живот на обществото, че да служи по най-добър начин на своите поданици. Лесно е да се допусне също, че индивидът ще се превърне във възможно най-добрия член на обществото, ако той е възпитаван според икономическите условия, всред които израства, и ако благодарение на съответното възпитание заеме онова място, което е подходящо за него от икономическа гледна точка.
към текста >>
Защото
държава
та има възможност така да насочи възпитателните и образователните тенденции, а с това и значителна част от духовния живот на обществото, че да служи по най-добър начин на своите поданици.
Този въпрос ни отправя и към изграждането на съвременния духовен живот, които е до голяма степен зависим от държавата и от икономиката. Още от своето детство човек попада във възпитателните и образователни стандарти на държавата. Той може да бъде възпитан единствено с оглед на икономическите условия, характерни за неговото обкръжение. Лесно е да се допусне, че по този начин човек би трябвало да се приспособи сравнително добре към жизнените условия на съвременния свят.
Защото държавата има възможност така да насочи възпитателните и образователните тенденции, а с това и значителна част от духовния живот на обществото, че да служи по най-добър начин на своите поданици.
Лесно е да се допусне също, че индивидът ще се превърне във възможно най-добрия член на обществото, ако той е възпитаван според икономическите условия, всред които израства, и ако благодарение на съответното възпитание заеме онова място, което е подходящо за него от икономическа гледна точка.
към текста >>
Предлаганата книга си поставя не особено приятната задача да покаже, че хаосът в нашия обществен живот се корени в подчинението на духовния живот пред
държава
та и икономиката.
Предлаганата книга си поставя не особено приятната задача да покаже, че хаосът в нашия обществен живот се корени в подчинението на духовния живот пред държавата и икономиката.
Тя трябва да покаже, че освобождаването на духовния живот от тази зависимост е част от разрешаването на социалния въпрос.
към текста >>
Доста хора смятат, че след като педагогиката се провежда под контрола на
държава
та, това се отразява благоприятно върху развитието на човечеството.
Книгата посочва и други широко разпространени заблуждения.
Доста хора смятат, че след като педагогиката се провежда под контрола на държавата, това се отразява благоприятно върху развитието на човечеството.
И социалистически ориентираните мислители едва ли си представят друго, освен че обществото се стреми да служи на индивида според своите възможности.
към текста >>
За съвременното човечество беше необходимо да се отнемат възпитанието и свързаният с него официален духовен живот от онези кръгове, които го поддържаха през Средновековието, и да ги предоставят на
държава
та.
В тази област съвсем не е лесно да се приеме един възглед, който днес се налага Като безусловно необходим. А той се свежда до това, че за един по-късен етап от историческата еволюция на човечеството дадено твърдение, което по-рано е било вярно, може да се окаже напълно погрешно.
За съвременното човечество беше необходимо да се отнемат възпитанието и свързаният с него официален духовен живот от онези кръгове, които го поддържаха през Средновековието, и да ги предоставят на държавата.
Обаче по-нататъшното запазване на това съотношение представлява огромна социална грешка.
към текста >>
В рамките на
държава
та духовният живот е вече израснал до определена свобода и не може да се развива правилно в нея, ако не разполага с пълно самоуправление.
В първата си част предлаганата книга разглежда тъкмо този момент.
В рамките на държавата духовният живот е вече израснал до определена свобода и не може да се развива правилно в нея, ако не разполага с пълно самоуправление.
Благодарение на извоюваната еволюционна степен, духовният живот изисква да бъде една съвършено самостоятелна част от социалния организъм. Възпитанието и образованието, от които духовният живот израства Като цяло, трябва да бъдат оставени в ръцете на тези, Които възпитават и обучават. В тяхното управление не трябва да се намесват никакви фактори от страна на държавата и на икономиката.
към текста >>
В тяхното управление не трябва да се намесват никакви фактори от страна на
държава
та и на икономиката.
В първата си част предлаганата книга разглежда тъкмо този момент. В рамките на държавата духовният живот е вече израснал до определена свобода и не може да се развива правилно в нея, ако не разполага с пълно самоуправление. Благодарение на извоюваната еволюционна степен, духовният живот изисква да бъде една съвършено самостоятелна част от социалния организъм. Възпитанието и образованието, от които духовният живот израства Като цяло, трябва да бъдат оставени в ръцете на тези, Които възпитават и обучават.
В тяхното управление не трябва да се намесват никакви фактори от страна на държавата и на икономиката.
към текста >>
От него
държава
та и икономиката могат да получат такива сили, каквито те самите не са в състояние да породят, ако се опитват да формират духовния живот от своите собствени гледни точки.
Но в действителния живот целта съвсем не е тази. Стремежът към най-доброто винаги е налице. Обаче потенциалните способности, които са скрити в малкото дете ще бъдат действително приети и интегрирани в обществото, само ако тяхното формиране бъде поверено на човек, чиито критерии и принципи са духовно мотивирани. Колко далеч ще стигне едно дете в тази или онази посока, може да се прецени само според духовните критерии на едно свободно съсловие, на една свободна общност. А какво да се предприеме, за да получат тези критерии и своите права, може да се реши единствено от споменатото съсловие.
От него държавата и икономиката могат да получат такива сили, каквито те самите не са в състояние да породят, ако се опитват да формират духовния живот от своите собствени гледни точки.
към текста >>
Логично следва, че тенденциите, методите, обемът и съдържанието на преподавания материал в учебните заведения, които имат пряко отношение към
държава
та, също ще се определят от закономерностите на свободния духовен живот.
Логично следва, че тенденциите, методите, обемът и съдържанието на преподавания материал в учебните заведения, които имат пряко отношение към държавата, също ще се определят от закономерностите на свободния духовен живот.
Той ще дава облика на юридическите, икономическите, търговските факултети, както и на тези, свързани с индустрията и селското стопанство. Предложената книга по необходимост ще насочи срещу себе си много предразсъдъци, особено ако се извлекат логичните следствия от нейното съдържание. Откъде произтичат всъщност тези предразсъдъци? В тяхната основа стои подсъзнателното убеждение, че възпитаващите трябва да са хора непрактични и чужди на живота. Тук е вложен и целият антисоциален дух на тези предразсъдъци.
към текста >>
Юридическите факултети се регламентират от
държава
та.
Юридическите факултети се регламентират от държавата.
Държавата изисква от тях преподаването на правни науки, чието съдържание тя реализира с оглед на своята конституция и на своите изпълнителни органи. Факултети, които се ръководят изцяло от един свободен духовен живот, ще извличат съдържанието на правните науки от самия него. А държавата просто ще изчаква онова, което свободният духовен живот може да и предложи. Тя ще бъде оплодена от живите идеи, които могат да възникнат единствено от източниците на такъв духовен живот.
към текста >>
Държава
та изисква от тях преподаването на правни науки, чието съдържание тя реализира с оглед на своята конституция и на своите изпълнителни органи.
Юридическите факултети се регламентират от държавата.
Държавата изисква от тях преподаването на правни науки, чието съдържание тя реализира с оглед на своята конституция и на своите изпълнителни органи.
Факултети, които се ръководят изцяло от един свободен духовен живот, ще извличат съдържанието на правните науки от самия него. А държавата просто ще изчаква онова, което свободният духовен живот може да и предложи. Тя ще бъде оплодена от живите идеи, които могат да възникнат единствено от източниците на такъв духовен живот.
към текста >>
А
държава
та просто ще изчаква онова, което свободният духовен живот може да и предложи.
Юридическите факултети се регламентират от държавата. Държавата изисква от тях преподаването на правни науки, чието съдържание тя реализира с оглед на своята конституция и на своите изпълнителни органи. Факултети, които се ръководят изцяло от един свободен духовен живот, ще извличат съдържанието на правните науки от самия него.
А държавата просто ще изчаква онова, което свободният духовен живот може да и предложи.
Тя ще бъде оплодена от живите идеи, които могат да възникнат единствено от източниците на такъв духовен живот.
към текста >>
Чрез своите собствени сили стопанският живот непрекъснато се стреми към независимост от директивите на
държава
та, но не и от държавния начин на мислене.
Стремежът за координация на стопанските мощности в една абстрактна световна система е чиста безсмислица. В хода на развитието отделните стопанства отдавна са прераснали в огромния механизъм на държавното стопанство, въпреки това държавните структури са възникнали от нещо друго, а не направо от стопанските мощности. И социалният хаос на съвременното човечество идва оттам, че държавните структури искат да се превърнат в икономически.
Чрез своите собствени сили стопанският живот непрекъснато се стреми към независимост от директивите на държавата, но не и от държавния начин на мислене.
А това може да се осъществи само тогава, когато се изградят асоциации или общности на чисто стопанска основа, включващи представители от трите групи: Производители, търговци и потребители. В конкретните условия на живот тези асоциации сами ще регулират своите структури и мащаби. Прекалено малките асоциации ще се окажат твърде скъпи; прекалено големите трудно неконтролируеми. Всяка асоциация ще преценява жизнените потребности на човека и ще се ръководи от тях в стремежа си да осъществи контакт с друга асоциация. Не следва да се тревожим, че подобни асоциации ще накърнят свободата на хора, които често сменят своето местожителство.
към текста >>
В тези случаи, когато те търсят услугите на една или друга асоциация, нещата се улесняват от приоритета на стопанските интереси и от отсъствието на пряка намеса от страна на
държава
та.
А това може да се осъществи само тогава, когато се изградят асоциации или общности на чисто стопанска основа, включващи представители от трите групи: Производители, търговци и потребители. В конкретните условия на живот тези асоциации сами ще регулират своите структури и мащаби. Прекалено малките асоциации ще се окажат твърде скъпи; прекалено големите трудно неконтролируеми. Всяка асоциация ще преценява жизнените потребности на човека и ще се ръководи от тях в стремежа си да осъществи контакт с друга асоциация. Не следва да се тревожим, че подобни асоциации ще накърнят свободата на хора, които често сменят своето местожителство.
В тези случаи, когато те търсят услугите на една или друга асоциация, нещата се улесняват от приоритета на стопанските интереси и от отсъствието на пряка намеса от страна на държавата.
В условията на такава система от стопански асоциации паричният оборот не представлява никаква трудност.
към текста >>
Естественият стремеж на хората да се обединяват в такива общества, е свързан от една страна със самата човешка природа, стига тя да не е ограничавана от вмешателството на
държава
та.
Естественият стремеж на хората да се обединяват в такива общества, е свързан от една страна със самата човешка природа, стига тя да не е ограничавана от вмешателството на държавата.
От друга страна за това допринася и свободният духовен живот, защото той поражда импулси, които могат да се осъществят именно в условията на човешката общност. Ще добавим и това, че такива общности изградени според залегналите в тази книга принципи могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат никаква утопия. А пречка за тяхното възникване е не друго, а обстоятелството, че съвременният човек „организира" стопанския живот „отвън", като постепенно „организационната" идея се превръща за него в пълна сугестия. Противоположният образ на този вид „организация", стремяща се да насочва производството „отвън", имаме в лицето на онази стопанска организация, която се гради върху принципа на свободното асоцииране. Този принцип свързва един човек с друг; а ритмично и планомерно развитие на цялото възниква чрез разумните основания на индивида.
към текста >>
24.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
В смисъла на класическата правова
държава
, тук ще отнесем самия държавен живот.
Като второ звено в състава на социалния организъм, следва да посочим обществения правов ред, „гражданското право" или същинския политически живот.
В смисъла на класическата правова държава, тук ще отнесем самия държавен живот.
Докато стопанският живот е свързан с онази зависимост, в която човек се намира по отношение на природата и производствения процес, включващ стоките, стокооборота и потреблението, второто звено от социалния организъм има общо само с това, което се поражда от чисто човешки фактори и засяга най-вече междучовешките отношения. Основният момент за разбирането на социалния организъм и неговите съставни части се състои в това, да сме наясно за разликата между системата на гражданското право, която е свързана единствено с човешки фактори и междучовешки отношения, и стопанската система, която на свой ред е свързана само с производството, стокооборота и потреблението. В живота тази разлика трябва да се усеща достатъчно ясно и като последва от това усещане категорично да се разграничава стопанският от правовия живот, както и в човешкия организъм ясно разграничаваме функциите на белите дробове от процесите в нервно-сетивния живот.
към текста >>
Обаче правовият живот е всъщност другото лице на живота в политическата област, на живота в самата
държава
.
Впрочем лесно би могло да се повярва, че тази разлика, породена от самия живот, е достатъчна, след като процесите, които са подчинени на стопанския живот са валидни също и за правата, които трябва да регулират отношенията между хората, участващи в стопанския живот. Подобна вяра има корени, но те не лежат в реалните съотношения на живота. Човекът може правилно да изживее в себе си правовото отношение което трябва да съществува между него и другите само тогава, когато той игнорира стопанския живот и пренася посоченото изживяване не там, а в коренно различна област. Ето защо в здравия социален организъм наред със стопанския живот се разгръща и друг, напълно самостоятелен живот, от които възникват правата, уреждащи отношенията между човек и човека.
Обаче правовият живот е всъщност другото лице на живота в политическата област, на живота в самата държава.
Ако хората пренасят тези интереси, на които те трябва да служат в своя стопански живот, в законодателството и управлението на правовата държава, тогава възникващите правни норми ще представляват само израз на съответните стопански интереси. Ако една правова държава е едновременно и върховен икономически монополист, тя губи способността да регулира правовите отношения между своите граждани. Защото нейните приоритети ще се ориентират към обслужване на човешкия стремеж към потребление и по този начин те ще бъдат изтласкани от импулсите, които са насочени към правовия живот.
към текста >>
Ако хората пренасят тези интереси, на които те трябва да служат в своя стопански живот, в законодателството и управлението на правовата
държава
, тогава възникващите правни норми ще представляват само израз на съответните стопански интереси.
Впрочем лесно би могло да се повярва, че тази разлика, породена от самия живот, е достатъчна, след като процесите, които са подчинени на стопанския живот са валидни също и за правата, които трябва да регулират отношенията между хората, участващи в стопанския живот. Подобна вяра има корени, но те не лежат в реалните съотношения на живота. Човекът може правилно да изживее в себе си правовото отношение което трябва да съществува между него и другите само тогава, когато той игнорира стопанския живот и пренася посоченото изживяване не там, а в коренно различна област. Ето защо в здравия социален организъм наред със стопанския живот се разгръща и друг, напълно самостоятелен живот, от които възникват правата, уреждащи отношенията между човек и човека. Обаче правовият живот е всъщност другото лице на живота в политическата област, на живота в самата държава.
Ако хората пренасят тези интереси, на които те трябва да служат в своя стопански живот, в законодателството и управлението на правовата държава, тогава възникващите правни норми ще представляват само израз на съответните стопански интереси.
Ако една правова държава е едновременно и върховен икономически монополист, тя губи способността да регулира правовите отношения между своите граждани. Защото нейните приоритети ще се ориентират към обслужване на човешкия стремеж към потребление и по този начин те ще бъдат изтласкани от импулсите, които са насочени към правовия живот.
към текста >>
Ако една правова
държава
е едновременно и върховен икономически монополист, тя губи способността да регулира правовите отношения между своите граждани.
Подобна вяра има корени, но те не лежат в реалните съотношения на живота. Човекът може правилно да изживее в себе си правовото отношение което трябва да съществува между него и другите само тогава, когато той игнорира стопанския живот и пренася посоченото изживяване не там, а в коренно различна област. Ето защо в здравия социален организъм наред със стопанския живот се разгръща и друг, напълно самостоятелен живот, от които възникват правата, уреждащи отношенията между човек и човека. Обаче правовият живот е всъщност другото лице на живота в политическата област, на живота в самата държава. Ако хората пренасят тези интереси, на които те трябва да служат в своя стопански живот, в законодателството и управлението на правовата държава, тогава възникващите правни норми ще представляват само израз на съответните стопански интереси.
Ако една правова държава е едновременно и върховен икономически монополист, тя губи способността да регулира правовите отношения между своите граждани.
Защото нейните приоритети ще се ориентират към обслужване на човешкия стремеж към потребление и по този начин те ще бъдат изтласкани от импулсите, които са насочени към правовия живот.
към текста >>
Възгледът, от които извличаме необходимостта за пълно разграничаване на правовата
държава
от стопанската система, се корени не другаде, а в действителния живот на човека.
Възгледът, от които извличаме необходимостта за пълно разграничаване на правовата държава от стопанската система, се корени не другаде, а в действителния живот на човека.
Подобен възглед изобщо не се приема от тези, които са склонни да сливат правовата и стопанската система. Естествено хората, които са ангажирани в икономиката, имат съответното правно съзнание и те ще участвуват в законодателството и управлението само с оглед на правното съзнание, след като вземат решенията си в една правова държава, която като такава няма никакво участие в стопански живот. Такава правова държава има своите собствени законодателни и изпълнителни органи, изградени върху принципите, които са извадени от правното съзнание на съвременната епоха. А държавата следва да бъде изградена от импулсите на онова общочовешко съзнание, което днес означаваме като „демократично". От своя страна стопанската система ще формира своите законодателни и управленски структури от самите импулси на стопанския живот.
към текста >>
Естествено хората, които са ангажирани в икономиката, имат съответното правно съзнание и те ще участвуват в законодателството и управлението само с оглед на правното съзнание, след като вземат решенията си в една правова
държава
, която като такава няма никакво участие в стопански живот.
Възгледът, от които извличаме необходимостта за пълно разграничаване на правовата държава от стопанската система, се корени не другаде, а в действителния живот на човека. Подобен възглед изобщо не се приема от тези, които са склонни да сливат правовата и стопанската система.
Естествено хората, които са ангажирани в икономиката, имат съответното правно съзнание и те ще участвуват в законодателството и управлението само с оглед на правното съзнание, след като вземат решенията си в една правова държава, която като такава няма никакво участие в стопански живот.
Такава правова държава има своите собствени законодателни и изпълнителни органи, изградени върху принципите, които са извадени от правното съзнание на съвременната епоха. А държавата следва да бъде изградена от импулсите на онова общочовешко съзнание, което днес означаваме като „демократично". От своя страна стопанската система ще формира своите законодателни и управленски структури от самите импулси на стопанския живот. Необходимите взаимодействия между ръководствата на правовата и стопанската система ще се осъществява приблизително по същия начин, по който днес кореспондират правителствата на две суверенни държави. Тъкмо поради троичното устройство на социалния организъм, това, което се разиграва в едната система ще оказва необходимите въздействия върху останалите две системи.
към текста >>
Такава правова
държава
има своите собствени законодателни и изпълнителни органи, изградени върху принципите, които са извадени от правното съзнание на съвременната епоха.
Възгледът, от които извличаме необходимостта за пълно разграничаване на правовата държава от стопанската система, се корени не другаде, а в действителния живот на човека. Подобен възглед изобщо не се приема от тези, които са склонни да сливат правовата и стопанската система. Естествено хората, които са ангажирани в икономиката, имат съответното правно съзнание и те ще участвуват в законодателството и управлението само с оглед на правното съзнание, след като вземат решенията си в една правова държава, която като такава няма никакво участие в стопански живот.
Такава правова държава има своите собствени законодателни и изпълнителни органи, изградени върху принципите, които са извадени от правното съзнание на съвременната епоха.
А държавата следва да бъде изградена от импулсите на онова общочовешко съзнание, което днес означаваме като „демократично". От своя страна стопанската система ще формира своите законодателни и управленски структури от самите импулси на стопанския живот. Необходимите взаимодействия между ръководствата на правовата и стопанската система ще се осъществява приблизително по същия начин, по който днес кореспондират правителствата на две суверенни държави. Тъкмо поради троичното устройство на социалния организъм, това, което се разиграва в едната система ще оказва необходимите въздействия върху останалите две системи. Обикновено тези въздействия се нарушават тогава, когато едната система съсредоточи в себе си това, което тя е длъжна да насочи към другите две системи.
към текста >>
А
държава
та следва да бъде изградена от импулсите на онова общочовешко съзнание, което днес означаваме като „демократично".
Възгледът, от които извличаме необходимостта за пълно разграничаване на правовата държава от стопанската система, се корени не другаде, а в действителния живот на човека. Подобен възглед изобщо не се приема от тези, които са склонни да сливат правовата и стопанската система. Естествено хората, които са ангажирани в икономиката, имат съответното правно съзнание и те ще участвуват в законодателството и управлението само с оглед на правното съзнание, след като вземат решенията си в една правова държава, която като такава няма никакво участие в стопански живот. Такава правова държава има своите собствени законодателни и изпълнителни органи, изградени върху принципите, които са извадени от правното съзнание на съвременната епоха.
А държавата следва да бъде изградена от импулсите на онова общочовешко съзнание, което днес означаваме като „демократично".
От своя страна стопанската система ще формира своите законодателни и управленски структури от самите импулси на стопанския живот. Необходимите взаимодействия между ръководствата на правовата и стопанската система ще се осъществява приблизително по същия начин, по който днес кореспондират правителствата на две суверенни държави. Тъкмо поради троичното устройство на социалния организъм, това, което се разиграва в едната система ще оказва необходимите въздействия върху останалите две системи. Обикновено тези въздействия се нарушават тогава, когато едната система съсредоточи в себе си това, което тя е длъжна да насочи към другите две системи.
към текста >>
Както от една страна стопанският живот е зависим от определени природни условия (климат, географски особености на местността, подземни богатства и т.н.), така от друга страна той е зависим от правовите отношения, които
държава
та създава между хората, ангажирани в стопанската дейност.
Както от една страна стопанският живот е зависим от определени природни условия (климат, географски особености на местността, подземни богатства и т.н.), така от друга страна той е зависим от правовите отношения, които държавата създава между хората, ангажирани в стопанската дейност.
С това се очертават и границите на всичко онова, което може и трябва да обхване дейността на стопанския живот. Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот. Социалният организъм такъв, какъвто е формиран в досегашното развитие на човечеството днес носи следите от модерните технологии на съвременната капиталистическа стопанска система. Този социален организъм е дал и съответното отражение върху самото социално движение; по-важно е, че той контролира стопанския живот в много по-голяма степен, отколкото трябва да бъде в един нормален и здрав социален организъм. Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права.
към текста >>
Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата
държава
, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот.
Както от една страна стопанският живот е зависим от определени природни условия (климат, географски особености на местността, подземни богатства и т.н.), така от друга страна той е зависим от правовите отношения, които държавата създава между хората, ангажирани в стопанската дейност. С това се очертават и границите на всичко онова, което може и трябва да обхване дейността на стопанския живот.
Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот.
Социалният организъм такъв, какъвто е формиран в досегашното развитие на човечеството днес носи следите от модерните технологии на съвременната капиталистическа стопанска система. Този социален организъм е дал и съответното отражение върху самото социално движение; по-важно е, че той контролира стопанския живот в много по-голяма степен, отколкото трябва да бъде в един нормален и здрав социален организъм. Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права. В съвременната стопанска система, която се основава върху разпределението на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права. (Наричам „стока" всяко нещо, което чрез човешката дейност като такава, постига до определено място благодарение на човека и така бива доведено до своето предназначение.
към текста >>
Правната основа, върху която те действуват, се изгражда от правната институция в
държава
та.
В стопанската система трябва да се пренесе извоюваното доверие от опита с един отделен стопански отрасъл върху цялостния възглед на ръководните личности. В правната система чрез законите и управлението се осъществяват произтичащите от правното съзнание междуличностови и междугрупови отношения. Стопанската сфера сплотява хората с еднакви интереси както тези на производителя, така и тези на потребителя, а и хора с други еднакви потребности в съдружия или кооперации, които чрез своите взаимодействия създават фундаменталните основи на стопанския живот. Стопанската сфера се гради върху асоциативния принцип и върху отношенията между стопанските предприятия и асоциации. Тези асоциации разгръщат една чисто стопанска дейност.
Правната основа, върху която те действуват, се изгражда от правната институция в държавата.
Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата държава (като например един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социалдемократична партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот. И когато правовата държава не се намесва в нито един от стопанските отрасли, тогава тя ще създава само такива структури, които произлизат от правното съзнание на принадлежащите и човешки индивиди. Когато в представителните органи на правовата държава (нещо, което е естествено) участвуват същите лица, които са ангажирани в стопанския живот, чрез диференцирането на стопанския от правовия живот вече не са възможни онези влияния от стопанската в правовата система, които биха подкопали здравето на социалния организъм, както би станало, ако самата държава обезпечава отделни отрасли на стопанската, система и ако техните представители изработват закони в зависимост от своите стопански интереси.
към текста >>
Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата
държава
(като например един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социалдемократична партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот.
В правната система чрез законите и управлението се осъществяват произтичащите от правното съзнание междуличностови и междугрупови отношения. Стопанската сфера сплотява хората с еднакви интереси както тези на производителя, така и тези на потребителя, а и хора с други еднакви потребности в съдружия или кооперации, които чрез своите взаимодействия създават фундаменталните основи на стопанския живот. Стопанската сфера се гради върху асоциативния принцип и върху отношенията между стопанските предприятия и асоциации. Тези асоциации разгръщат една чисто стопанска дейност. Правната основа, върху която те действуват, се изгражда от правната институция в държавата.
Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата държава (като например един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социалдемократична партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот.
И когато правовата държава не се намесва в нито един от стопанските отрасли, тогава тя ще създава само такива структури, които произлизат от правното съзнание на принадлежащите и човешки индивиди. Когато в представителните органи на правовата държава (нещо, което е естествено) участвуват същите лица, които са ангажирани в стопанския живот, чрез диференцирането на стопанския от правовия живот вече не са възможни онези влияния от стопанската в правовата система, които биха подкопали здравето на социалния организъм, както би станало, ако самата държава обезпечава отделни отрасли на стопанската, система и ако техните представители изработват закони в зависимост от своите стопански интереси.
към текста >>
И когато правовата
държава
не се намесва в нито един от стопанските отрасли, тогава тя ще създава само такива структури, които произлизат от правното съзнание на принадлежащите и човешки индивиди.
Стопанската сфера сплотява хората с еднакви интереси както тези на производителя, така и тези на потребителя, а и хора с други еднакви потребности в съдружия или кооперации, които чрез своите взаимодействия създават фундаменталните основи на стопанския живот. Стопанската сфера се гради върху асоциативния принцип и върху отношенията между стопанските предприятия и асоциации. Тези асоциации разгръщат една чисто стопанска дейност. Правната основа, върху която те действуват, се изгражда от правната институция в държавата. Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата държава (като например един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социалдемократична партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот.
И когато правовата държава не се намесва в нито един от стопанските отрасли, тогава тя ще създава само такива структури, които произлизат от правното съзнание на принадлежащите и човешки индивиди.
Когато в представителните органи на правовата държава (нещо, което е естествено) участвуват същите лица, които са ангажирани в стопанския живот, чрез диференцирането на стопанския от правовия живот вече не са възможни онези влияния от стопанската в правовата система, които биха подкопали здравето на социалния организъм, както би станало, ако самата държава обезпечава отделни отрасли на стопанската, система и ако техните представители изработват закони в зависимост от своите стопански интереси.
към текста >>
Когато в представителните органи на правовата
държава
(нещо, което е естествено) участвуват същите лица, които са ангажирани в стопанския живот, чрез диференцирането на стопанския от правовия живот вече не са възможни онези влияния от стопанската в правовата система, които биха подкопали здравето на социалния организъм, както би станало, ако самата
държава
обезпечава отделни отрасли на стопанската, система и ако техните представители изработват закони в зависимост от своите стопански интереси.
Стопанската сфера се гради върху асоциативния принцип и върху отношенията между стопанските предприятия и асоциации. Тези асоциации разгръщат една чисто стопанска дейност. Правната основа, върху която те действуват, се изгражда от правната институция в държавата. Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата държава (като например един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социалдемократична партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот. И когато правовата държава не се намесва в нито един от стопанските отрасли, тогава тя ще създава само такива структури, които произлизат от правното съзнание на принадлежащите и човешки индивиди.
Когато в представителните органи на правовата държава (нещо, което е естествено) участвуват същите лица, които са ангажирани в стопанския живот, чрез диференцирането на стопанския от правовия живот вече не са възможни онези влияния от стопанската в правовата система, които биха подкопали здравето на социалния организъм, както би станало, ако самата държава обезпечава отделни отрасли на стопанската, система и ако техните представители изработват закони в зависимост от своите стопански интереси.
към текста >>
Обаче нормалното развитие трябва да осигури пълна самостоятелност на стопанския живот, а на политическата
държава
съответно възможността така да въздейства върху него чрез правните механизми, че отделният човек да усети своето включване в социалния организъм без каквито и да е противоречия със своето правно съзнание.
Стремежът да се прехвърлят определени стопански дейности (поща, железопътен транспорт и т.н.) в обсега на държавния монопол, трябва да отстъпи пред освобождаването на цялата икономика от областта на държавната политика. Онези мислители, които вярват, че със своята воля насочват икономическите процеси в посоката на един здрав социален организъм, практически осъществяват крайните последици от стремежа на определени ръководни кръгове към одържавяване. Те искат одържавяване на всички средства, свързани със стопанския живот, доколкото последните са средства за производство.
Обаче нормалното развитие трябва да осигури пълна самостоятелност на стопанския живот, а на политическата държава съответно възможността така да въздейства върху него чрез правните механизми, че отделният човек да усети своето включване в социалния организъм без каквито и да е противоречия със своето правно съзнание.
към текста >>
А това може да стане само тогава, когато този процес се осъществява от политическата
държава
, която действува в пълна независимост от стопанските структури.
В капиталистическата стопанска система обаче, те могат да метаморфозират в такива правни отношения, които обуславят икономическо надмощие на работодателя над работника. В здравия социален организъм работата не трябва да бъде заплащана. Защото, за разлива от стоката, тя не съдържа в себе си никаква стопанска стойност. Стопанска стойност има само стоката, възникнала в резултат на човешкия труд. Начинът, както и размерът според който даден индивид работи за социалния организъм, трябва да бъдат определяни и регулирани от неговите личностови способности и от условията на едно съществуване, отговарящо на човешкото му достойнство.
А това може да стане само тогава, когато този процес се осъществява от политическата държава, която действува в пълна независимост от стопанските структури.
към текста >>
По този начин стопанският живот се подчинява на своите собствени и необходими условия: както от страна на природните дадености, с които хората трябва да се съобразяват, така и от страна на правовия ред, които трябва да бъде изграден от политическата
държава
, която независеща от стопанския живот в случая се опира на правното съзнание.
По този начин стопанският живот се подчинява на своите собствени и необходими условия: както от страна на природните дадености, с които хората трябва да се съобразяват, така и от страна на правовия ред, които трябва да бъде изграден от политическата държава, която независеща от стопанския живот в случая се опира на правното съзнание.
към текста >>
Всичко, което идва от този източник, трябва да се влива в здравия социален организъм по коренно различен начин от това, което е характерно за размяната на стоки и от това, което възниква в живота на
държава
та.
Към всичко, което стопанският живот и правната система внасят в устройството на социалния живот, се прибавя и нещо, което идва от един трети източник: От индивидуалните способности на отделния човек. Тази област обхваща всичко от най-висшите духовни постижения, до това, което проличава в човешките произведения поради добрата или недостатъчна физическа годност за усилия, полагани за целите на социалния организъм.
Всичко, което идва от този източник, трябва да се влива в здравия социален организъм по коренно различен начин от това, което е характерно за размяната на стоки и от това, което възниква в живота на държавата.
Не съществува никаква друга възможност да приемем по здрав начин въздействията от споменатия източник, освен да ги поставим в зависимост от свободната възприемчивост на човека и импулсите, които идват от индивидуалните човешки способности. Ако постиженията, възникващи чрез тези способности, бъдат изкуствено повлиявани от стопанския живот или държавата, това в значителна степен им отнема истинската основа на техния собствен живот. Тази основа може да се изгради само благодарение на силата, която кара човешките постижения да се развиват от самите себе си. Ако стопанския живот или държавата се намесят пряко в оценката на тези постижения, свободната възприемчивост към тях се накърнява сериозно. Но тази възприемчивост е сама по себе си в състояние да допусне вливането на постиженията под една здрава форма в целия социален организъм.
към текста >>
Ако постиженията, възникващи чрез тези способности, бъдат изкуствено повлиявани от стопанския живот или
държава
та, това в значителна степен им отнема истинската основа на техния собствен живот.
Към всичко, което стопанският живот и правната система внасят в устройството на социалния живот, се прибавя и нещо, което идва от един трети източник: От индивидуалните способности на отделния човек. Тази област обхваща всичко от най-висшите духовни постижения, до това, което проличава в човешките произведения поради добрата или недостатъчна физическа годност за усилия, полагани за целите на социалния организъм. Всичко, което идва от този източник, трябва да се влива в здравия социален организъм по коренно различен начин от това, което е характерно за размяната на стоки и от това, което възниква в живота на държавата. Не съществува никаква друга възможност да приемем по здрав начин въздействията от споменатия източник, освен да ги поставим в зависимост от свободната възприемчивост на човека и импулсите, които идват от индивидуалните човешки способности.
Ако постиженията, възникващи чрез тези способности, бъдат изкуствено повлиявани от стопанския живот или държавата, това в значителна степен им отнема истинската основа на техния собствен живот.
Тази основа може да се изгради само благодарение на силата, която кара човешките постижения да се развиват от самите себе си. Ако стопанския живот или държавата се намесят пряко в оценката на тези постижения, свободната възприемчивост към тях се накърнява сериозно. Но тази възприемчивост е сама по себе си в състояние да допусне вливането на постиженията под една здрава форма в целия социален организъм. За духовния живот, с който е свързано и развитието на други индивидуални способности чрез необозрими и сложни вътрешни връзки, има само една нормална и здрава възможност за развитие: когато той е подчинен на своите собствени импулси и когато израства всред атмосфера на пълно разбиране от страна на хора, способни да вникваш в неговите постижения.
към текста >>
Ако стопанския живот или
държава
та се намесят пряко в оценката на тези постижения, свободната възприемчивост към тях се накърнява сериозно.
Тази област обхваща всичко от най-висшите духовни постижения, до това, което проличава в човешките произведения поради добрата или недостатъчна физическа годност за усилия, полагани за целите на социалния организъм. Всичко, което идва от този източник, трябва да се влива в здравия социален организъм по коренно различен начин от това, което е характерно за размяната на стоки и от това, което възниква в живота на държавата. Не съществува никаква друга възможност да приемем по здрав начин въздействията от споменатия източник, освен да ги поставим в зависимост от свободната възприемчивост на човека и импулсите, които идват от индивидуалните човешки способности. Ако постиженията, възникващи чрез тези способности, бъдат изкуствено повлиявани от стопанския живот или държавата, това в значителна степен им отнема истинската основа на техния собствен живот. Тази основа може да се изгради само благодарение на силата, която кара човешките постижения да се развиват от самите себе си.
Ако стопанския живот или държавата се намесят пряко в оценката на тези постижения, свободната възприемчивост към тях се накърнява сериозно.
Но тази възприемчивост е сама по себе си в състояние да допусне вливането на постиженията под една здрава форма в целия социален организъм. За духовния живот, с който е свързано и развитието на други индивидуални способности чрез необозрими и сложни вътрешни връзки, има само една нормална и здрава възможност за развитие: когато той е подчинен на своите собствени импулси и когато израства всред атмосфера на пълно разбиране от страна на хора, способни да вникваш в неговите постижения.
към текста >>
Загатваните тук нормални и здрави условия за развитие на духовния живот, днес не могат да бъдат лесно разбрани, защото точният поглед върху тях е помрачен от смесването на една огромна част от духовния живот с политическия живот на
държава
та.
Загатваните тук нормални и здрави условия за развитие на духовния живот, днес не могат да бъдат лесно разбрани, защото точният поглед върху тях е помрачен от смесването на една огромна част от духовния живот с политическия живот на държавата.
В хода на последните столетия това смесване напрегна изключително много. Днес често се говори за „свобода на науката и образованието". В случая се смята за нещо съвсем естествено, политическата държава да ръководи „свободната наука" и „свободното образование". И изобщо не се поражда усещането, че по този начин държавата подчинява духовния живот на своите държавни потребности.
към текста >>
В случая се смята за нещо съвсем естествено, политическата
държава
да ръководи „свободната наука" и „свободното образование".
Загатваните тук нормални и здрави условия за развитие на духовния живот, днес не могат да бъдат лесно разбрани, защото точният поглед върху тях е помрачен от смесването на една огромна част от духовния живот с политическия живот на държавата. В хода на последните столетия това смесване напрегна изключително много. Днес често се говори за „свобода на науката и образованието".
В случая се смята за нещо съвсем естествено, политическата държава да ръководи „свободната наука" и „свободното образование".
И изобщо не се поражда усещането, че по този начин държавата подчинява духовния живот на своите държавни потребности.
към текста >>
И изобщо не се поражда усещането, че по този начин
държава
та подчинява духовния живот на своите държавни потребности.
Загатваните тук нормални и здрави условия за развитие на духовния живот, днес не могат да бъдат лесно разбрани, защото точният поглед върху тях е помрачен от смесването на една огромна част от духовния живот с политическия живот на държавата. В хода на последните столетия това смесване напрегна изключително много. Днес често се говори за „свобода на науката и образованието". В случая се смята за нещо съвсем естествено, политическата държава да ръководи „свободната наука" и „свободното образование".
И изобщо не се поражда усещането, че по този начин държавата подчинява духовния живот на своите държавни потребности.
към текста >>
Смята се, че
държава
та създава местата за обучение и следователно онези, които преминават през тях ще разгръщат „свободен" духовен живот.
Смята се, че държавата създава местата за обучение и следователно онези, които преминават през тях ще разгръщат „свободен" духовен живот.
Подобно мнение съвсем изпуска предвид факта, колко тясно е свързано съдържанието на духовния живот с онази най-дълбока човешка същност, в която се разгръщат духовните дарби. Това разгръщане може да бъде свободно само тогава, когато в социалния организъм то се движи не от други импулси, а от такива, които възникват от самия духовен живот. Поради смесването и сливането с държавния живот, през последните столетия се промени не само обликът на науката и свързаната с нея част от духовния живот, но и самото им съдържание. Разбира се, постиженията в математиката и физиката не могат да бъдат пряко повлияни от държавата. Нека обаче се замислим за историята, за другите хуманитарни науки.
към текста >>
Разбира се, постиженията в математиката и физиката не могат да бъдат пряко повлияни от
държава
та.
Смята се, че държавата създава местата за обучение и следователно онези, които преминават през тях ще разгръщат „свободен" духовен живот. Подобно мнение съвсем изпуска предвид факта, колко тясно е свързано съдържанието на духовния живот с онази най-дълбока човешка същност, в която се разгръщат духовните дарби. Това разгръщане може да бъде свободно само тогава, когато в социалния организъм то се движи не от други импулси, а от такива, които възникват от самия духовен живот. Поради смесването и сливането с държавния живот, през последните столетия се промени не само обликът на науката и свързаната с нея част от духовния живот, но и самото им съдържание.
Разбира се, постиженията в математиката и физиката не могат да бъдат пряко повлияни от държавата.
Нека обаче се замислим за историята, за другите хуманитарни науки. Не се ли превърнаха те в едно отражение на онази зависимост от държавния живот, в която се оказаха съответните учени, т.е. в отражение на характерните за държавния живот потребности? Тъкмо чрез този наложен им отвън характер, съвременните научно ориентирани представи, както и представите, господстващи в духовния живот започнаха да действуват върху пролетариата като идеология. Той забелязваше как човешките мисли приемат определен характер тъкмо чрез потребностите на държавния живот, където бяха в сила интересите на ръководните класи.
към текста >>
Дори математиката и физиката да не трябваше да завесят пряко от потребностите на
държава
та, то: какво точно от тях да се развива, как хората да ги оценяват, какво благотворно въздействие могат да имат върху останалия духовен живот и още ред други неща, всичко това се обуславя именно от тези потребности, ако
държава
та ръководи едни или други области от духовния живот.
А такова усещане е невъзможно да възникне, ако духовният живот в рамките на социалния организъм не се разгръща, движен от своите собствени импулси. Само такива представители на духовния живот, които действуват в горния смисъл, притежават и силата да придадат на този живот подобаващото му значение в социалния организъм. Изкуството, науката, светогледите, както и всичко, свързано с тях, се нуждае от истинска самостоятелност в човешкото общество. Защото в духовния свят, и духовния живот, всичко е взаимно свързано. Свободата на единия, на едната област, не може да съществува без свободата на другия, без свободата на другата област.
Дори математиката и физиката да не трябваше да завесят пряко от потребностите на държавата, то: какво точно от тях да се развива, как хората да ги оценяват, какво благотворно въздействие могат да имат върху останалия духовен живот и още ред други неща, всичко това се обуславя именно от тези потребности, ако държавата ръководи едни или други области от духовния живот.
Едно е, ако учителят от най-долните класове следва импулсите на държавния живот и съвсем друго, ако той извлича тези импулси от един духовен живот, който съществува сам по себе си. Социалната демокрация пренесе и в тази област само наследството от мисловните навици и привички на ръководните класи. Тя разглежда тази област като свой идеал, които включва духовния живот в една обществена система, изградена върху стопанския живот. Тя би могла в случай, че постигне поставената си цел само да влезе в пътя, по който духовния живот ще намери своето пълно обезценяване. Тя погледна правилно, но твърде едностранчиво на нещата, когато заяви, че религията би трябвало да бъде само личен проблем, защото в здравия социален организъм както тук разглеждаме тези въпроси целия духовен живот трябва да бъде противопоставен като „личен проблем" спрямо държавата и икономиката.
към текста >>
Тя погледна правилно, но твърде едностранчиво на нещата, когато заяви, че религията би трябвало да бъде само личен проблем, защото в здравия социален организъм както тук разглеждаме тези въпроси целия духовен живот трябва да бъде противопоставен като „личен проблем" спрямо
държава
та и икономиката.
Дори математиката и физиката да не трябваше да завесят пряко от потребностите на държавата, то: какво точно от тях да се развива, как хората да ги оценяват, какво благотворно въздействие могат да имат върху останалия духовен живот и още ред други неща, всичко това се обуславя именно от тези потребности, ако държавата ръководи едни или други области от духовния живот. Едно е, ако учителят от най-долните класове следва импулсите на държавния живот и съвсем друго, ако той извлича тези импулси от един духовен живот, който съществува сам по себе си. Социалната демокрация пренесе и в тази област само наследството от мисловните навици и привички на ръководните класи. Тя разглежда тази област като свой идеал, които включва духовния живот в една обществена система, изградена върху стопанския живот. Тя би могла в случай, че постигне поставената си цел само да влезе в пътя, по който духовния живот ще намери своето пълно обезценяване.
Тя погледна правилно, но твърде едностранчиво на нещата, когато заяви, че религията би трябвало да бъде само личен проблем, защото в здравия социален организъм както тук разглеждаме тези въпроси целия духовен живот трябва да бъде противопоставен като „личен проблем" спрямо държавата и икономиката.
Обаче социалната демокрация, когато препраща религията в областта на личната проблематика, не се ръководи от мнението, че по този начин вгражда в социалния организъм една духовна сила, благодарение на която той ще израсне в много по-голяма степен, отколкото ако бъде оставен под въздействията на държавата. Социалната демокрация смята, че чрез своите средства социалният организъм би трябвало да обезпечава само това, което е негова жизнена потребност. Но религиозните духовни стойности не са такава потребност. По този начин - откъсната от обществения живот, не може да устои нито една разновидност на духовния живот, след като друга негова разновидност е стеснена и застрашена. Религиозният живот на новото човечество ще развива своите душевни и съзидателни сили в името на човека не изолирано, а заедно с целия останал напълно свободен духовен живот.
към текста >>
Обаче социалната демокрация, когато препраща религията в областта на личната проблематика, не се ръководи от мнението, че по този начин вгражда в социалния организъм една духовна сила, благодарение на която той ще израсне в много по-голяма степен, отколкото ако бъде оставен под въздействията на
държава
та.
Едно е, ако учителят от най-долните класове следва импулсите на държавния живот и съвсем друго, ако той извлича тези импулси от един духовен живот, който съществува сам по себе си. Социалната демокрация пренесе и в тази област само наследството от мисловните навици и привички на ръководните класи. Тя разглежда тази област като свой идеал, които включва духовния живот в една обществена система, изградена върху стопанския живот. Тя би могла в случай, че постигне поставената си цел само да влезе в пътя, по който духовния живот ще намери своето пълно обезценяване. Тя погледна правилно, но твърде едностранчиво на нещата, когато заяви, че религията би трябвало да бъде само личен проблем, защото в здравия социален организъм както тук разглеждаме тези въпроси целия духовен живот трябва да бъде противопоставен като „личен проблем" спрямо държавата и икономиката.
Обаче социалната демокрация, когато препраща религията в областта на личната проблематика, не се ръководи от мнението, че по този начин вгражда в социалния организъм една духовна сила, благодарение на която той ще израсне в много по-голяма степен, отколкото ако бъде оставен под въздействията на държавата.
Социалната демокрация смята, че чрез своите средства социалният организъм би трябвало да обезпечава само това, което е негова жизнена потребност. Но религиозните духовни стойности не са такава потребност. По този начин - откъсната от обществения живот, не може да устои нито една разновидност на духовния живот, след като друга негова разновидност е стеснена и застрашена. Религиозният живот на новото човечество ще развива своите душевни и съзидателни сили в името на човека не изолирано, а заедно с целия останал напълно свободен духовен живот.
към текста >>
Само учители, художници и т.н., които в своя социален статус се намират В непосредствена зависимост от едно законодателство, което черпи от самия духовен живот и неговите импулси, чрез качеството на своите действия ще успеят да развият у хората усет за техните постижения; у същите хора, които по-рано бяха ограничавани от политическата
държава
и включвани в трудови отношения само по принуда, сега правните норми ще им гарантират и онова свободно време, което пробужда разбирането на духовните стойности.
Не само възникването, но и приемането на този духовен живот от страна на човека трябва да се основава на свободната потребност на душата.
Само учители, художници и т.н., които в своя социален статус се намират В непосредствена зависимост от едно законодателство, което черпи от самия духовен живот и неговите импулси, чрез качеството на своите действия ще успеят да развият у хората усет за техните постижения; у същите хора, които по-рано бяха ограничавани от политическата държава и включвани в трудови отношения само по принуда, сега правните норми ще им гарантират и онова свободно време, което пробужда разбирането на духовните стойности.
към текста >>
Хора, които се имат за „практици на живота", при подобни разсъждения ще възразят: но в този случаи работниците чието и просто ще пропият своето свободно време; ще изпаднем в истинско невежество, ако поискаме
държава
та да се грижи за свободното им време и ако ходенето на училище поверим на свободното решение, което всеки ще вземе сам за себе си.
Хора, които се имат за „практици на живота", при подобни разсъждения ще възразят: но в този случаи работниците чието и просто ще пропият своето свободно време; ще изпаднем в истинско невежество, ако поискаме държавата да се грижи за свободното им време и ако ходенето на училище поверим на свободното решение, което всеки ще вземе сам за себе си.
Биха ли могли подобни „песимисти" да изчакат какво ще стане, когато светът се освободи от тяхното влияние. Много често то се определя от едно чувство, което леко им нашепва как да използват своето свободно време и какво да предприемат, за да си набавят малко „образование". С възпламеняваща сила, която оставения сам на себе си духовен живот притежава в социалния организъм, те нямат нищо общо, защото окованият духовен живот, които те познават, изобщо не може да упражнява върху тях такава възпламеняваща сила.
към текста >>
Както политическата
държава
, така и стопанският живот занапред ще получават необходимите им духовни влияния не по друг начин, а от самоуправляващия се духовен организъм.
Както политическата държава, така и стопанският живот занапред ще получават необходимите им духовни влияния не по друг начин, а от самоуправляващия се духовен организъм.
Дори и практическото обучение в областта на стопанския живот ще може да разгърне своята пълна сила едва при свободното си взаимодействие с духовния организъм. Подготвените специалисти ще могат да обогатяват своите икономически познания опирайки се на освободените духовни стойности. Хора, които са добили съответните опитности в стопанския живот, ще намерят и прехода към духовния организъм, за да действуват в него продуктивно спрямо онова, което трябва да бъде оплодено от един нов вид познание.
към текста >>
В сферата на политическата
държава
необходимите и здрави възгледи ще се изграждат чрез свободните импулси, идващи от самостоятелния духовен живот.
В сферата на политическата държава необходимите и здрави възгледи ще се изграждат чрез свободните импулси, идващи от самостоятелния духовен живот.
Работникът, ангажиран в ръчния труд, ще съумее да постигне удовлетворяващо го усещане за мястото на неговата работа в социалния организъм тъкмо чрез влиянията на такъв духовен живот. Той ще стигне до убеждението, че без целесъобразно ръководство на ръчния труд, социалният организъм не може да го включи и носи в себе си. Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности. В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване. В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да живеят от приходите, свързани с техните художествени постижения.
към текста >>
В областта на политическата
държава
той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване.
В сферата на политическата държава необходимите и здрави възгледи ще се изграждат чрез свободните импулси, идващи от самостоятелния духовен живот. Работникът, ангажиран в ръчния труд, ще съумее да постигне удовлетворяващо го усещане за мястото на неговата работа в социалния организъм тъкмо чрез влиянията на такъв духовен живот. Той ще стигне до убеждението, че без целесъобразно ръководство на ръчния труд, социалният организъм не може да го включи и носи в себе си. Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности.
В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване.
В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да живеят от приходите, свързани с техните художествени постижения. Това, което човешкият индивид бърши в областта на духовния живот, ще остава в един най-строг смисъл негова лична работа; а това, което човек успее да постигне за социалния организъм ще бъде възнаградено под формата на свободно заплащане от онези, за които духовните стойности са вече една необходимост. Ако в очертанията на духовната сфера човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата държава или в областта на стопанския живот.
към текста >>
Ако в очертанията на духовната сфера човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата
държава
или в областта на стопанския живот.
Той ще стигне до убеждението, че без целесъобразно ръководство на ръчния труд, социалният организъм не може да го включи и носи в себе си. Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности. В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване. В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да живеят от приходите, свързани с техните художествени постижения. Това, което човешкият индивид бърши в областта на духовния живот, ще остава в един най-строг смисъл негова лична работа; а това, което човек успее да постигне за социалния организъм ще бъде възнаградено под формата на свободно заплащане от онези, за които духовните стойности са вече една необходимост.
Ако в очертанията на духовната сфера човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата държава или в областта на стопанския живот.
към текста >>
Възнаграждението за този „приток" в двете социални области ще се осигури или чрез свободното разбиране на тези, които зависят от споменатия „приток", или пък ще се регулира с помощта на правни норми, които ще се изработят в областта на политическата
държава
.
Научните и технически идеи се вливат в стопанския живот от духовния живот. Те произхождат от духовния живот, дори и да се изтъкват непосредствено от държавните или стопански служители. Оттам идват всички конструктивни идеи и сили, които оплождат стопанския и държавния живот.
Възнаграждението за този „приток" в двете социални области ще се осигури или чрез свободното разбиране на тези, които зависят от споменатия „приток", или пък ще се регулира с помощта на правни норми, които ще се изработят в областта на политическата държава.
Необходимите средства за поддържането на политическата държава ще се доставят от данъчното облагане. А самото то ще бъде формирано като се хармонизират правните изисквания с тези на стопанския живот.
към текста >>
Необходимите средства за поддържането на политическата
държава
ще се доставят от данъчното облагане.
Научните и технически идеи се вливат в стопанския живот от духовния живот. Те произхождат от духовния живот, дори и да се изтъкват непосредствено от държавните или стопански служители. Оттам идват всички конструктивни идеи и сили, които оплождат стопанския и държавния живот. Възнаграждението за този „приток" в двете социални области ще се осигури или чрез свободното разбиране на тези, които зависят от споменатия „приток", или пък ще се регулира с помощта на правни норми, които ще се изработят в областта на политическата държава.
Необходимите средства за поддържането на политическата държава ще се доставят от данъчното облагане.
А самото то ще бъде формирано като се хармонизират правните изисквания с тези на стопанския живот.
към текста >>
Но наред с това те не успяха да преодолеят своя респект пред единната
държава
.
Хората, които в края на 18 век издигнаха трите идеи за свобода, равенство и братство както и техните по-късни последователи смътно усещаха еволюционните импулси на новото човечество.
Но наред с това те не успяха да преодолеят своя респект пред единната държава.
От гледна точка на държавата техните идеи съдържат нещо противоречиво. Все пак те застанаха зад тези противоречия и ги подкрепиха, защото в несъзнаваните дълбини на техния душевен живот се надигаше порива за троичното разчленяване на социалния организъм, а едва в него троичността на техните идеи можеше да се осъществи в достоен и завършен вид.
към текста >>
От гледна точка на
държава
та техните идеи съдържат нещо противоречиво.
Хората, които в края на 18 век издигнаха трите идеи за свобода, равенство и братство както и техните по-късни последователи смътно усещаха еволюционните импулси на новото човечество. Но наред с това те не успяха да преодолеят своя респект пред единната държава.
От гледна точка на държавата техните идеи съдържат нещо противоречиво.
Все пак те застанаха зад тези противоречия и ги подкрепиха, защото в несъзнаваните дълбини на техния душевен живот се надигаше порива за троичното разчленяване на социалния организъм, а едва в него троичността на техните идеи можеше да се осъществи в достоен и завършен вид.
към текста >>
25.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
И ако в тази социална дейност се намеси политическата
държава
, тогава задължително настъпва и пълно неразбиране спрямо индивидуалните човешки способности.
Собственикът на капитал или лицето, което го управлява, може да подчини физическия труд на други хора в служба на това, което е решил да произвежда. В социалните отношения, които се пораждат при взаимодействието между капитала и човешката работна сила, трябва да различаваме три отделни звена: Предприемаческата дейност, която следва да се опира на индивидуалните способности на дадена личност или на група хора; отношението на предприемача към работника, което трябва да остане в областта на правото; производството на даден вид стока, която получава съответната цена в рамките на стопанския живот. Предприемаческата дейност в социалния организъм може да израсне по нормален и здрав начин, само ако в него са налице сили, които по възможно най-добрия начин способстват за проявата на индивидуалните качества и способности. А това е възможно само ако в социалния организъм съществува сфера, която гарантира свободната инициатива на всеки способен индивид, както и правото му да се възползва от своите способности; от друга страна същата сфера определя и стойността на тези способности, благодарение на едно свободно вникване в качествата на другия човек. Ясно е: Продиктуваната от капитала социална дейност на даден човек принадлежи към онази област на социалния организъм, в която законодателството и цялото ръководство се определят от духовния живот.
И ако в тази социална дейност се намеси политическата държава, тогава задължително настъпва и пълно неразбиране спрямо индивидуалните човешки способности.
Защото самата политическа държава се опира на презумпцията, че всички хора имат еднакви жизнени потребности. А всъщност, в своите области държавата трябва да допусне еднаква валидност относно преценките на всички хора. Относно своите намерения и действия държавата не се интересува от разбирането или неразбирането на индивидуалните човешки способности. Ето защо и нейните постижения нямат никакво влияние върху реализацията на индивидуалните човешки способности. Дори перспективата за известно икономическо предимство не трябва да бъде определяща за разгръщането в случай, че то се осъществява чрез капитала на индивидуалните способности.
към текста >>
Защото самата политическа
държава
се опира на презумпцията, че всички хора имат еднакви жизнени потребности.
В социалните отношения, които се пораждат при взаимодействието между капитала и човешката работна сила, трябва да различаваме три отделни звена: Предприемаческата дейност, която следва да се опира на индивидуалните способности на дадена личност или на група хора; отношението на предприемача към работника, което трябва да остане в областта на правото; производството на даден вид стока, която получава съответната цена в рамките на стопанския живот. Предприемаческата дейност в социалния организъм може да израсне по нормален и здрав начин, само ако в него са налице сили, които по възможно най-добрия начин способстват за проявата на индивидуалните качества и способности. А това е възможно само ако в социалния организъм съществува сфера, която гарантира свободната инициатива на всеки способен индивид, както и правото му да се възползва от своите способности; от друга страна същата сфера определя и стойността на тези способности, благодарение на едно свободно вникване в качествата на другия човек. Ясно е: Продиктуваната от капитала социална дейност на даден човек принадлежи към онази област на социалния организъм, в която законодателството и цялото ръководство се определят от духовния живот. И ако в тази социална дейност се намеси политическата държава, тогава задължително настъпва и пълно неразбиране спрямо индивидуалните човешки способности.
Защото самата политическа държава се опира на презумпцията, че всички хора имат еднакви жизнени потребности.
А всъщност, в своите области държавата трябва да допусне еднаква валидност относно преценките на всички хора. Относно своите намерения и действия държавата не се интересува от разбирането или неразбирането на индивидуалните човешки способности. Ето защо и нейните постижения нямат никакво влияние върху реализацията на индивидуалните човешки способности. Дори перспективата за известно икономическо предимство не трябва да бъде определяща за разгръщането в случай, че то се осъществява чрез капитала на индивидуалните способности. Определени познавачи на капиталистическата система залагат твърде много на това предимство.
към текста >>
А всъщност, в своите области
държава
та трябва да допусне еднаква валидност относно преценките на всички хора.
Предприемаческата дейност в социалния организъм може да израсне по нормален и здрав начин, само ако в него са налице сили, които по възможно най-добрия начин способстват за проявата на индивидуалните качества и способности. А това е възможно само ако в социалния организъм съществува сфера, която гарантира свободната инициатива на всеки способен индивид, както и правото му да се възползва от своите способности; от друга страна същата сфера определя и стойността на тези способности, благодарение на едно свободно вникване в качествата на другия човек. Ясно е: Продиктуваната от капитала социална дейност на даден човек принадлежи към онази област на социалния организъм, в която законодателството и цялото ръководство се определят от духовния живот. И ако в тази социална дейност се намеси политическата държава, тогава задължително настъпва и пълно неразбиране спрямо индивидуалните човешки способности. Защото самата политическа държава се опира на презумпцията, че всички хора имат еднакви жизнени потребности.
А всъщност, в своите области държавата трябва да допусне еднаква валидност относно преценките на всички хора.
Относно своите намерения и действия държавата не се интересува от разбирането или неразбирането на индивидуалните човешки способности. Ето защо и нейните постижения нямат никакво влияние върху реализацията на индивидуалните човешки способности. Дори перспективата за известно икономическо предимство не трябва да бъде определяща за разгръщането в случай, че то се осъществява чрез капитала на индивидуалните способности. Определени познавачи на капиталистическата система залагат твърде много на това предимство. Те смятат, че единствено стимулът от това предимство включва в действие индивидуалните човешки способности.
към текста >>
Относно своите намерения и действия
държава
та не се интересува от разбирането или неразбирането на индивидуалните човешки способности.
А това е възможно само ако в социалния организъм съществува сфера, която гарантира свободната инициатива на всеки способен индивид, както и правото му да се възползва от своите способности; от друга страна същата сфера определя и стойността на тези способности, благодарение на едно свободно вникване в качествата на другия човек. Ясно е: Продиктуваната от капитала социална дейност на даден човек принадлежи към онази област на социалния организъм, в която законодателството и цялото ръководство се определят от духовния живот. И ако в тази социална дейност се намеси политическата държава, тогава задължително настъпва и пълно неразбиране спрямо индивидуалните човешки способности. Защото самата политическа държава се опира на презумпцията, че всички хора имат еднакви жизнени потребности. А всъщност, в своите области държавата трябва да допусне еднаква валидност относно преценките на всички хора.
Относно своите намерения и действия държавата не се интересува от разбирането или неразбирането на индивидуалните човешки способности.
Ето защо и нейните постижения нямат никакво влияние върху реализацията на индивидуалните човешки способности. Дори перспективата за известно икономическо предимство не трябва да бъде определяща за разгръщането в случай, че то се осъществява чрез капитала на индивидуалните способности. Определени познавачи на капиталистическата система залагат твърде много на това предимство. Те смятат, че единствено стимулът от това предимство включва в действие индивидуалните човешки способности. Като „практици", те се позовават на „несъвършената" човешка природа, която според тях те добре познават.
към текста >>
В един социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата
държава
или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности.
Всичко, което може да бъде постигнато за социалния организъм чрез капитала по своята същност зависи от това, как са вплетени индивидуални човешки способности в този организъм. А еволюцията на човешките способности открива съответствуващият и импулс не другаде, а в свободния духовен живот.
В един социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности.
А при тези предпоставки всяко развитие би се оказало абнормно. При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансформира работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата държава или от кръгооборота в стопанския живот. Да се вникне непредубедено и точно в тези неща, е предпоставка за всичко, което предстои да става в социалната област. Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи. Ако продължаваме да вървим по този суеверен път, рано или късно ще стигнем до концепции, които изобщо не отговарят на човешките стремежи, а само увеличават социалния гнет до неподозирани размери.
към текста >>
При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансформира работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата
държава
или от кръгооборота в стопанския живот.
Всичко, което може да бъде постигнато за социалния организъм чрез капитала по своята същност зависи от това, как са вплетени индивидуални човешки способности в този организъм. А еволюцията на човешките способности открива съответствуващият и импулс не другаде, а в свободния духовен живот. В един социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности. А при тези предпоставки всяко развитие би се оказало абнормно.
При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансформира работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата държава или от кръгооборота в стопанския живот.
Да се вникне непредубедено и точно в тези неща, е предпоставка за всичко, което предстои да става в социалната област. Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи. Ако продължаваме да вървим по този суеверен път, рано или късно ще стигнем до концепции, които изобщо не отговарят на човешките стремежи, а само увеличават социалния гнет до неподозирани размери.
към текста >>
Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата
държава
, или в икономическите реформи.
А еволюцията на човешките способности открива съответствуващият и импулс не другаде, а в свободния духовен живот. В един социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности. А при тези предпоставки всяко развитие би се оказало абнормно. При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансформира работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата държава или от кръгооборота в стопанския живот. Да се вникне непредубедено и точно в тези неща, е предпоставка за всичко, което предстои да става в социалната област.
Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи.
Ако продължаваме да вървим по този суеверен път, рано или късно ще стигнем до концепции, които изобщо не отговарят на човешките стремежи, а само увеличават социалния гнет до неподозирани размери.
към текста >>
Така се откриват и бъдещите очертания на модерната
държава
, която ще изпитва стремежа да се превърне в една всеобхватна братска общност.
Обикновено хората се позовават на всичко, което е свързано с цикъла на икономическия живот. Те изтъкват, че днес стоковото производство се съсредоточава в огромни промишлени комплекси, очертавайки съвременните форми на капиталистическата система. На тяхно място обаче трябва да застанат онези кооперативни форми, които работят за личните потребности на предприемача. Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една единствена корпорация. В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си.
Така се откриват и бъдещите очертания на модерната държава, която ще изпитва стремежа да се превърне в една всеобхватна братска общност.
към текста >>
В социалният организъм хората действуват като общност чрез правовата
държава
.
В троичният социален организъм подобно средство може да бъде намерено.
В социалният организъм хората действуват като общност чрез правовата държава.
Третирането на индивидуалните способности принадлежи към духовната организация на обществото.
към текста >>
Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата
държава
не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм.
Необходимостта от троично разчленение се основава върху едно действително разбиране на социалния организъм, а не върху субективни мнения, теории, желания и т.н. Тук е включен и важният въпрос за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните средства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални средства.
Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата държава не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм.
И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността. По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки. От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност. Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм. Доколкото и докато този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост.
към текста >>
И тя ще остане правова
държава
спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността.
Необходимостта от троично разчленение се основава върху едно действително разбиране на социалния организъм, а не върху субективни мнения, теории, желания и т.н. Тук е включен и важният въпрос за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните средства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални средства. Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата държава не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм.
И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността.
По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки. От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност. Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм. Доколкото и докато този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост. Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго.
към текста >>
От демократичните принципи на правовата
държава
, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност.
Необходимостта от троично разчленение се основава върху едно действително разбиране на социалния организъм, а не върху субективни мнения, теории, желания и т.н. Тук е включен и важният въпрос за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните средства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални средства. Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата държава не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм. И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността. По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки.
От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност.
Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм. Доколкото и докато този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост. Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго. Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм.
към текста >>
Поради факта, че правовата
държава
не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм.
Тук е включен и важният въпрос за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните средства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални средства. Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата държава не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм. И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността. По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки. От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност.
Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм.
Доколкото и докато този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост. Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго. Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път.
към текста >>
Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата
държава
ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго.
И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността. По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки. От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност. Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм. Доколкото и докато този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост.
Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго.
Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път. Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед. Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло.
към текста >>
Законният път за това е работа на правовата
държава
.
При подобна постановка на нещата се стига до т.н. „прехвърляне на права".
Законният път за това е работа на правовата държава.
Тя трябва да контролира съответните правни действия. Някой може да сметне, че в частност законните нормативи, който уреждат подобно прехвърляне на права ще зависят в твърде различна степен от правното съзнание. Един съответствуващ на действителността начин на мислене никога няма да поиска повече от това да определи само посоката, в която може да протича решаването на всеки казус. Ако се върви разумно в тази посока, за конкретния случаи винаги ще се намери вярно решение; а то няма да е трудно и за специалните случаи, стига да се придържаме към здравия смисъл на нещата. Колкото повече един начин на мислене съответствува на действителността, толкова по-малко ще търси предварителни правила и закони за единичните случаи.
към текста >>
Една от последиците е, че чрез своя контрол върху прехвърлянето на правата, правовата
държава
никога няма да поиска да се разпорежда монополно с даден капитал.
От друга страна нещата се решават тъкмо от духа на подобно мислене по ясен и категоричен начин, а често и по силата на самата необходимост.
Една от последиците е, че чрез своя контрол върху прехвърлянето на правата, правовата държава никога няма да поиска да се разпорежда монополно с даден капитал.
Тя ще има грижата само за това, споменатото прехвърляне да се възложи на такова лице или такава група хора, за които целият този процес е оправдан поради съответните индивидуални способности. Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници. Той може да посочи определено лице или група от хора, а също и да прехвърли правата си върху дадена асоциация с нестопанска дейност. Защото ако чрез управлението на даден капитал определен човек служи на обществото, той и по-нататък ще се съобразява в стопанските си инициативи с онези свои индивидуални способности, които са от значение за социалния организъм. И за социалния организъм ще бъде много по-целесъобразно, ако са в сила подобни съображения, вместо решенията да се вземат от лица, които не са непосредствено свързани с тази проблематика.
към текста >>
Но до този момент следва да се изплаща установената от правовата
държава
лихва за сумите, които са вложени за създаване на средства за производство.
В последния случаи, всички придобивки и спестявания, постигнати благодарение на личния принос, остават лична собственост на лицето до неговата смърт или лична собственост на наследниците му.
Но до този момент следва да се изплаща установената от правовата държава лихва за сумите, които са вложени за създаване на средства за производство.
Изобщо, ако обществото е изградено върху изложените тук принципи, може да се направи пълно разграничение между приходите, възникващи от работа със средствата за производство и приходите от личния (физически или интелектуален) труд. Това разграничение съответствува на правното съзнание и на интересите на социалната общност. Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности. Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм.
към текста >>
Правовата
държава
ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство.
Това разграничение съответствува на правното съзнание и на интересите на социалната общност. Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности. Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм. Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм.
Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство.
Това би довело до една тирания от страна на държавата спрямо материалното и интелектуално производство. А най-добрият за обществото начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности. А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност.
към текста >>
Това би довело до една тирания от страна на
държава
та спрямо материалното и интелектуално производство.
Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности. Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм. Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм. Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство.
Това би довело до една тирания от страна на държавата спрямо материалното и интелектуално производство.
А най-добрият за обществото начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности. А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност.
към текста >>
Единствено ако човек не е в състояние сам да реши управлението на своя капитал, се намесва правовата
държава
, и то чрез духовните си институции.
Капитал, постигнат от спестявания и лихви следва да бъде прехвърлен след смъртта на собственика в съответствие с последната му воля в ръцете на лице или група хора, заети в материална или интелектуална производствена дейност, а не в ръцете на непроизводителна личност, която би превърнала капитала в източник на рента. В случай, че не са посочени конкретно лице или група хора, правото за разпореждане може да се прехвърли на дружество или асоциация с нестопанска дейност.
Единствено ако човек не е в състояние сам да реши управлението на своя капитал, се намесва правовата държава, и то чрез духовните си институции.
към текста >>
Защото единственото, което в случая изисква правовата
държава
, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност.
Благодарение на подобни тенденции определени лични или семейни импулси могат да влязат в съзвучие с изискванията на цялата човешка общност. Нека напомним, че изкушението да се прехвърли собствеността още приживе на един или повече наследници, е много голямо. Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други. В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно.
Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност.
Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите. Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата. След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото. Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
към текста >>
Правовата
държава
ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на
държава
та.
Нека напомним, че изкушението да се прехвърли собствеността още приживе на един или повече наследници, е много голямо. Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други. В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно. Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите.
Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата.
След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото. Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
към текста >>
Трябва само да стигнем до убеждението, че в рамките на правовата
държава
, духовният живот и икономиката постепенно ще отхвърлят нейната предопределяща намеса.
Ако човек има усет за практическите и осъществими неща в живота, той няма да сметне горните мисли за една утопия. Защото става дума за такива тенденции, които днес възникват във всяка област на живота.
Трябва само да стигнем до убеждението, че в рамките на правовата държава, духовният живот и икономиката постепенно ще отхвърлят нейната предопределяща намеса.
Ние не бива да се съпротивляваме срещу това, което действително трябва да стане, а именно срещу частните образователни заведения и срещу личната инициатива в стопанския живот. Разбира се, няма нужда държавните училища и държавно планирано производство да бъдат премахнати още утре. И все пак дори в малките и незначителни промени трябва да видим, че предстои бавно и постепенно разграждане на целия държавен монопол върху образованието и икономиката. Днес е необходимо преди всичко: хората, които са убедени в правотата на изложените тук идеи, или на други подобни социални идеи, да се погрижат за тяхното разпространение. Ако тези идеи срещнат разбиране, неизбежно ще се породи и доверие спрямо едно здравословно преобразуване на днешното състояние.
към текста >>
От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна
държава
, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят.
Ефективното разпространение на разгледаните тук идеи ще срещне съпротива най-вече в мисловните навици на съвременните хора, и то в две направления. От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на единния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери.
От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят.
Първото възражение идва от едно нереалистично мислене. То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма. Реалният живот обаче изисква точно обратното. Единството трябва да възникне като последица. Социалните действия, импулсирани от различни източници, ще постигнат единство едва накрая.
към текста >>
Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата
държава
установява конкретните права на отделното лице.
Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации.
Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице.
Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи. Възможно е за определен човек те да са коренно различни. Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм. Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за практични, но не са, мисленето се опира на действително практичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност.
към текста >>
Чрез определената от икономиката правова
държава
, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото.
Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните. Най-същественото тук е следното: приходите на неработещият се определят не от стопански съображения, а обратно целият стопански живот става зависим от отношенията, пораждани от правното съзнание на хората. Работещите в даден стопански отрасъл постигат чрез своя труд толкова по-малко, колкото повече трябва да се отделя за неработещите. Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм.
Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото.
към текста >>
Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната
държава
или в една икономическа система, която обхваща
държава
та и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай.
Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай.
Тогава например не държавата ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации. Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица. Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот.
към текста >>
Тогава например не
държава
та ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации.
Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай.
Тогава например не държавата ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации.
Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица. Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот. Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки.
към текста >>
От гледна точка на стопанския механизъм, както духовната организация, така и
държава
та, са само отделни стокопроизводители.
А как може да се използва свободната инициатива и правото, за да възникне определена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една плодородна или неплодородна година.
От гледна точка на стопанския механизъм, както духовната организация, така и държавата, са само отделни стокопроизводители.
Това, което те произвеждат в техните собствени рамки се превръща в стока едва тогава, когато то се поеме от стопанския сектор. Те не произвеждат в техните собствени рамки, но с постиженията им разполагат ръководните органи на стопанският организъм.
към текста >>
Ето защо известни мерки от страна на
държава
та са оправдани.
За такива тенденции вече стана дума. След известно време притежанието на парите се прехвърля под определена форма на цялото общество. И за да няма пари, които не са включени в производствения цикъл, за да не се задържат парите от техните притежатели, които заобикалят намеренията на стопанските организации, възможно е периодично отпечатване на нови парични знаци. Впрочем, при подобни отношения ще стане ясно, че в хода на годините лихвеният доход от даден капитал непрекъснато намалява. Парите се износват така, както се износват и стоките.
Ето защо известни мерки от страна на държавата са оправдани.
„Лихва върху лихвата" не може па съществува. Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата. Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск. Валутният проблем може да бъде поставен върху здрава принципна основа едва чрез разрешаването на тези въпроси. Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него.
към текста >>
Една
държава
никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм.
„Лихва върху лихвата" не може па съществува. Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата. Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск. Валутният проблем може да бъде поставен върху здрава принципна основа едва чрез разрешаването на тези въпроси. Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него.
Една държава никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм.
към текста >>
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от
държава
та.
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата.
Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора. Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии.
към текста >>
Държава
та има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора.
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата.
Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора.
Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии. И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право.
към текста >>
Съдебните решения се привеждат в изпълнение от съответните органи на правовата
държава
.
За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм. Естествено, те няма да могат да се избират сами. От същите органи ще се избират и апелативните съдилища. Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки. Навсякъде в своите тенденции и действия здравият социален организъм поражда истинско социално разбиране спрямо участвуващите в него личности; това се отнася и до съдебната дейност.
Съдебните решения се привеждат в изпълнение от съответните органи на правовата държава.
към текста >>
26.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Икономическите връзки на една страна с друга възникват без непосредственото влияние на правовата
държава
.
Вътрешната диференциация на здравия социален организъм прави троично разделени също и международните връзки. Всяка от трите съставни части близа в самостоятелни връзки със съответните звена от другите социални организми.
Икономическите връзки на една страна с друга възникват без непосредственото влияние на правовата държава.
към текста >>
Независимият от
държава
та и изграден върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова
държава
.
Духовните структури на отделните държави ще влизат помежду си само в такива отношения, които бликат от общия духовен живот на цялото човечество.
Независимият от държавата и изграден върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава.
При този род отношения не съществува никаква разлика между постиженията на официалната наука (в международен план) и постиженията в другите духовни области. Една духовна област ползува езика на даден народ и се докосва до всичко, което е в непосредствена връзка с езика. Към тази област принадлежи и самото народностно съзнание. Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от държавата или икономиката. Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
към текста >>
Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от
държава
та или икономиката.
Духовните структури на отделните държави ще влизат помежду си само в такива отношения, които бликат от общия духовен живот на цялото човечество. Независимият от държавата и изграден върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава. При този род отношения не съществува никаква разлика между постиженията на официалната наука (в международен план) и постиженията в другите духовни области. Една духовна област ползува езика на даден народ и се докосва до всичко, което е в непосредствена връзка с езика. Към тази област принадлежи и самото народностно съзнание.
Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от държавата или икономиката.
Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
към текста >>
А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят
държава
та като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи?
Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път. Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани усета за човешкото достойнство. И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи. И все пак аз вярвам в нея. Тя трябва да отвори очите ни, защото в противен случай би било по-добре с едно общо решение просто да анулираме човешкия живот и да обявим официален празник на самоубийството" (Така се изразява Херман Грим през 1888 на стр.46 от книгата си „Извадки от последните пет години").
А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи?
Нормален и здрав съвместен живот може да гарантира само онзи социален организъм, който ще възникне от логичните закономерности на новото време.
към текста >>
Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната
държава
изградена по стар образец представляваше сериозна пречка.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури.
Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка.
Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите. Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза. Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие. Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните. И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща.
към текста >>
Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната
държава
не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури. Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка.
Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите.
Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза. Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие. Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните. И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща. Но въпреки всичко: точно тази невъзможна идея е най-същественото изискване на съвременната епоха за протичането на нормален международен живот.
към текста >>
Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата
държава
и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури. Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка. Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите.
Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза.
Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие. Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните. И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща. Но въпреки всичко: точно тази невъзможна идея е най-същественото изискване на съвременната епоха за протичането на нормален международен живот.
към текста >>
Но така
държава
та все повече се превръщаше в една абсурдна формация.
Ако човек разполага с практично и обективно мислене, той не трябва да се препъва в привидната невъзможност на тази идея и да смята, че всички усилия са обречени на непреодолими трудности. Напротив той трябва да мобилизира силите си, за да ги преодолява. Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на старото държавно устройство.
Но така държавата все повече се превръщаше в една абсурдна формация.
И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури. По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности. Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм. Тази задача не можа да бъде осмислена.
към текста >>
Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска
държава
като в един пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия.
А какво беше положението с немския Райх? Той също беше основан в една епоха, когато човешкият стремеж към здрав социален организъм напираше към своето реализиране. Тази реализация би могла да се превърне в историческо оправдание за съществуването на Райха.
Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска държава като в един пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия.
Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се съди за неговото бъдещо развитие. Всичко това трябваше да се превърне в творчески импулс за тази държава, в непосредствени задачи пред нейните ръководители. Ако беше приела този творчески импулс, бликащ от самите недра на човешката еволюция, Германия щеше да изпълни и истинското си предназначение в съвременния международен живот. Вместо да се заеме с величествената общочовешка задача, тя затъна в „социални реформи", диктувани от изискванията на момента, и пори се радваше, когато в чужбина се удивляваха от образцовия вид на тези реформи.
към текста >>
Всичко това трябваше да се превърне в творчески импулс за тази
държава
, в непосредствени задачи пред нейните ръководители.
А какво беше положението с немския Райх? Той също беше основан в една епоха, когато човешкият стремеж към здрав социален организъм напираше към своето реализиране. Тази реализация би могла да се превърне в историческо оправдание за съществуването на Райха. Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска държава като в един пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия. Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се съди за неговото бъдещо развитие.
Всичко това трябваше да се превърне в творчески импулс за тази държава, в непосредствени задачи пред нейните ръководители.
Ако беше приела този творчески импулс, бликащ от самите недра на човешката еволюция, Германия щеше да изпълни и истинското си предназначение в съвременния международен живот. Вместо да се заеме с величествената общочовешка задача, тя затъна в „социални реформи", диктувани от изискванията на момента, и пори се радваше, когато в чужбина се удивляваха от образцовия вид на тези реформи.
към текста >>
Нещата все повече се приближаваха по показната демонстрация на сила и мощ, които Германия възлагаше на вече напълно изчерпани и остарели представи за величието и блясъка на
държава
та.
Нещата все повече се приближаваха по показната демонстрация на сила и мощ, които Германия възлагаше на вече напълно изчерпани и остарели представи за величието и блясъка на държавата.
Изградена беше една държава, която също както Австро-Унгария, се противопоставяше на новите еволюционни импулси. Ръководителите на Германия дори не подозираха за тяхното съществуване. Държавата, която те си представяха, можеше да се крепи само на военната мощ. Докато в действителност общочовешката еволюция зависеше от осъществяването на импулса за изграждането на здрав социален организъм. С осъществяването му, в общността на съвременните народи биха се намесили и други сили освен тези, които бяха налице през 1914.
към текста >>
Изградена беше една
държава
, която също както Австро-Унгария, се противопоставяше на новите еволюционни импулси.
Нещата все повече се приближаваха по показната демонстрация на сила и мощ, които Германия възлагаше на вече напълно изчерпани и остарели представи за величието и блясъка на държавата.
Изградена беше една държава, която също както Австро-Унгария, се противопоставяше на новите еволюционни импулси.
Ръководителите на Германия дори не подозираха за тяхното съществуване. Държавата, която те си представяха, можеше да се крепи само на военната мощ. Докато в действителност общочовешката еволюция зависеше от осъществяването на импулса за изграждането на здрав социален организъм. С осъществяването му, в общността на съвременните народи биха се намесили и други сили освен тези, които бяха налице през 1914. С неразбирането на този импулс, през 1914 германската политика стигна до най-долната мъртва точка на своите възможности.
към текста >>
Държава
та, която те си представяха, можеше да се крепи само на военната мощ.
Нещата все повече се приближаваха по показната демонстрация на сила и мощ, които Германия възлагаше на вече напълно изчерпани и остарели представи за величието и блясъка на държавата. Изградена беше една държава, която също както Австро-Унгария, се противопоставяше на новите еволюционни импулси. Ръководителите на Германия дори не подозираха за тяхното съществуване.
Държавата, която те си представяха, можеше да се крепи само на военната мощ.
Докато в действителност общочовешката еволюция зависеше от осъществяването на импулса за изграждането на здрав социален организъм. С осъществяването му, в общността на съвременните народи биха се намесили и други сили освен тези, които бяха налице през 1914. С неразбирането на този импулс, през 1914 германската политика стигна до най-долната мъртва точка на своите възможности. През последните десетилетия тя просто не забеляза нищо от това, което би трябвало да се случи; тя се занимаваше с всевъзможни подробности, нямащи нищо общо с еволюционните импулси на новото време, изобщо с всичко, което поради своята безсъдържателност просто трябваше да рухне „като картонена кула".
към текста >>
Вярна представа за този трагичен момент от историята на германската
държава
бихме получили, ако се опитаме да вникнем в онези събития, които се разиграха всред компетентните среди на Берлин през края на юли и на 1 август 1914, и след това да ги изнесем в точния им вид пред света.
Вярна представа за този трагичен момент от историята на германската държава бихме получили, ако се опитаме да вникнем в онези събития, които се разиграха всред компетентните среди на Берлин през края на юли и на 1 август 1914, и след това да ги изнесем в точния им вид пред света.
За тези, събития хората в Германия и чужбина не знаят почти нищо. Всеки, който е запознат с тях, ще се съгласи, че тогава германската политика, стигайки до долната мъртва точка на своите възможности, просто трябваше да представи всички решения относно това, дали и как да се започне войната, в ръцете на военните. От военна гледна точка, компетентните лица не можеха да предприемат нищо друго, освен това, което вече беше предприето, защото от тази гледна точка ситуацията не можеше да бъде разглеждана по друг начин. Защото извън военната сфера нещата бяха стигнали дотам, че просто не мажеше да се предприеме никакво действие. Да, ако някои се постарае да хвърли истинска светлина върху събитията в Берлин от края на юли и 1 август 1914, те ще се очертаят като факти с огромна световноисторическа стойност.
към текста >>
Накрая се заговори за „отделянето на
държава
та от училището"; това все пак беше нещо.
През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-предишните трагични събития. Авторът на тези редове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития. В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс. Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно. Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно.
Накрая се заговори за „отделянето на държавата от училището"; това все пак беше нещо.
Ето в такива релси течаха от доста време мислите на германските „държавници"; т.е. в една посока, която изключваше всяко разумно вникване в историческото значение на момента. Доброжелателни лица настояваха, че аз трябва да „публикувам" тези мои съображения. Но в конкретния случай този съвет беше възможно най-неподходящият. Какво би помогнало, ако в областта на „литературата", наред с хиляди други неща, започнат да се обсъждат и тези импулси, при това от едно частно лице.
към текста >>
27.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Немският народ твърдо вярваше в здравите основи и непреходността на своята изградена преди половин век
държава
.
Немският народ твърдо вярваше в здравите основи и непреходността на своята изградена преди половин век държава.
Дори през август 1914 той смяташе, че военната катастрофа в която се оказа въвлечен само ще потвърди вярата в една здрава и непобедима Германия. Днес пред сведения поглед на този народ стоят само развалини. Очевидно след подобни сътресения трябва да настъпят размисъл и спомняне.
към текста >>
И ако днес той си зададе този въпрос, ще проумее: преди половин век ние изградихме една
държава
, за да поставим пред нея великите задачи, произтичащи от самата духовна същност на германския народ.
Господствуващите мнения, особено в хода на войната, се оказаха всъщност едно трагично заблуждение. Къде са причините за това съдбоносно заблуждение? Този въпрос е длъжен да пробуди в душите на всички немци размисъл и спомняне. А дали днес те разполагат със силата за този душевен акт, зависи от самата жизнеустойчивост на немския народ. Неговото бъдеще зависи от това, дали в пълна сериозност той ще си зададе въпросът: Как стигнахме до нашето огромно заблуждение?
И ако днес той си зададе този въпрос, ще проумее: преди половин век ние изградихме една държава, за да поставим пред нея великите задачи, произтичащи от самата духовна същност на германския народ.
към текста >>
И така, основите на
държава
та бяха положени.
И така, основите на държавата бяха положени.
На първо време усилията бяха насочени към регулиране на нейните вътрешни жизнени способности според мярката на старите традиции и според новите, динамично променящи се изисквания. После се премина към укрепване и разширяване на изградената върху материални сили външна мощ. С нея бяха свързани и мерките спрямо съвременните социални проблеми за които някому трябваше да се държи сметка и то се оказа просто необходимост на деня макар че все още им липсваше голямата цел. Тя щете да се появи по-късно, след постепенното вникване в истинските еволюционни сили, към които трябваше да се обърне новото човечество. Германската държава възникна без ясно поставена и оправдана цел, Която да произтича от духовната същност на немския народ.
към текста >>
Германската
държава
възникна без ясно поставена и оправдана цел, Която да произтича от духовната същност на немския народ.
И така, основите на държавата бяха положени. На първо време усилията бяха насочени към регулиране на нейните вътрешни жизнени способности според мярката на старите традиции и според новите, динамично променящи се изисквания. После се премина към укрепване и разширяване на изградената върху материални сили външна мощ. С нея бяха свързани и мерките спрямо съвременните социални проблеми за които някому трябваше да се държи сметка и то се оказа просто необходимост на деня макар че все още им липсваше голямата цел. Тя щете да се появи по-късно, след постепенното вникване в истинските еволюционни сили, към които трябваше да се обърне новото човечество.
Германската държава възникна без ясно поставена и оправдана цел, Която да произтича от духовната същност на немския народ.
В хода на военната катастрофа това пролича по един трагичен начин. Но още далеч преди военната катастрофа, негерманският свят не успя да вникне в някои от намеренията на Германия, които биха пробудили смътното усещане: ръководителите от тази държава всъщност изпълняват една световноисторическа мисия, която не трябва да бъде пренебрегвана. Неразпознаването на една такава мисия от страна на негерманския свят, по необходимост породи у него подозрения, които са и по-дълбоката причина за германския провал.
към текста >>
Но още далеч преди военната катастрофа, негерманският свят не успя да вникне в някои от намеренията на Германия, които биха пробудили смътното усещане: ръководителите от тази
държава
всъщност изпълняват една световноисторическа мисия, която не трябва да бъде пренебрегвана.
После се премина към укрепване и разширяване на изградената върху материални сили външна мощ. С нея бяха свързани и мерките спрямо съвременните социални проблеми за които някому трябваше да се държи сметка и то се оказа просто необходимост на деня макар че все още им липсваше голямата цел. Тя щете да се появи по-късно, след постепенното вникване в истинските еволюционни сили, към които трябваше да се обърне новото човечество. Германската държава възникна без ясно поставена и оправдана цел, Която да произтича от духовната същност на немския народ. В хода на военната катастрофа това пролича по един трагичен начин.
Но още далеч преди военната катастрофа, негерманският свят не успя да вникне в някои от намеренията на Германия, които биха пробудили смътното усещане: ръководителите от тази държава всъщност изпълняват една световноисторическа мисия, която не трябва да бъде пренебрегвана.
Неразпознаването на една такава мисия от страна на негерманския свят, по необходимост породи у него подозрения, които са и по-дълбоката причина за германския провал.
към текста >>
Те настояват за одържавяване на частната собственост и разчитат, че този процес ще се поеме от структури (
държава
, комуни), които всъщност нямат нищо общо с новите социални изисквания.
В основата на всички социални стремежи, които възникват в нашето съвремие, лежи нещо общо.
Те настояват за одържавяване на частната собственост и разчитат, че този процес ще се поеме от структури (държава, комуни), които всъщност нямат нищо общо с новите социални изисквания.
Или, от друга страна, разчитат на по-нови формации (например сдружения, корпорации), които съвсем не са възникнали в отговор на тези нови изисквания, а само копират традиционните форми, наследени от старите мисловни стереотипи.
към текста >>
Основаването на германската
държава
съвпада с времето, когато тази необходимост започва да се открива пред новото човечество.
Основаването на германската държава съвпада с времето, когато тази необходимост започва да се открива пред новото човечество.
Ръководният елит не разбра, че трябва да постави пред държавата една задача именно с оглед на тази нова историческа необходимост. Верният поглед към новите еволюционни импулси не само би укрепил нейната вътрешна структура, но би предал на външната и политика адекватност и перспектива. А с подобна политика немският народ би могъл спокойно да води своя съвместен живот с останалите негермански народи.
към текста >>
Ръководният елит не разбра, че трябва да постави пред
държава
та една задача именно с оглед на тази нова историческа необходимост.
Основаването на германската държава съвпада с времето, когато тази необходимост започва да се открива пред новото човечество.
Ръководният елит не разбра, че трябва да постави пред държавата една задача именно с оглед на тази нова историческа необходимост.
Верният поглед към новите еволюционни импулси не само би укрепил нейната вътрешна структура, но би предал на външната и политика адекватност и перспектива. А с подобна политика немският народ би могъл спокойно да води своя съвместен живот с останалите негермански народи.
към текста >>
28.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Виждат как целият духовен живот, в частност образователната система, започнаха да зависят изцяло от икономическата основа на
държава
, зависима от индустрията.
Пролетариатът се труди, като робува на ужасна заблуда. Те виждат как постепенно през последните векове човешките интереси напълно се поглъщат от икономиката. За тях е ясно, че правните институции на обществото се определят от различните форми, чрез които се проявяват икономическата власт и икономическите изисквания.
Виждат как целият духовен живот, в частност образователната система, започнаха да зависят изцяло от икономическата основа на държава, зависима от индустрията.
И в резултат сред пролетариата възникна едно пагубно суеверие: че целият правен и духовен живот възниква заедно с нуждата от природен закон от формите на икономическата система. В наши дни широки кръгове извън работническите класи са плячка на същото суеверие. Една типична характеристика на последните няколко столетия — зависимостта на духовните и юридическите области от икономическия живот — започна да се разглежда като някакъв природен закон.
към текста >>
Точно както правната сфера (администрацията на
държава
та) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното общество.
Точно както правната сфера (администрацията на държавата) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното общество.
И както здравият икономически живот в социалния организъм не може да се смесва с правната система (където всичко се основава на решенията от всички равни един на друг възрастни индивиди), така не е възможно и духовния живот да се администрира според законите, регулациите и контролните средства, които произтичат от мненията на всички хора, които просто са достигнали пълнолетие. Духовният живот изисква самостоятелна администрация, ръководена от най-добрите налични образователни умове. Само при такова самоуправление е възможно дремещите индивидуални способности в човешкото общество да се подхранват истински в полза на социалния живот.
към текста >>
Това, че международните отношения няма да представляват пречка, дори само една
държава
да се е организирала в тричленна система, ще е тема на следващото есе.
Това, че международните отношения няма да представляват пречка, дори само една държава да се е организирала в тричленна система, ще е тема на следващото есе.
към текста >>
29.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Често се прави възражение на идеята за троичната организация на обществото — всяка
държава
, която се организира по този начин, непременно щяла да усложни международните си отношения с други държави.
Често се прави възражение на идеята за троичната организация на обществото — всяка държава, която се организира по този начин, непременно щяла да усложни международните си отношения с други държави.
Дали това възражение има смисъл, може да се определи само чрез изследване върху действителния характер на съвременните международни отношения.
към текста >>
Индустриално предприятие, което се нуждае от суровините на чужда
държава
, би трябвало да може да се сдобие с тях, след като преговаря направо със собствениците.
Ако разгледаме настоящото положение, ни прави силно впечатление, че през последните години реалните икономически събития се развиват в посоки, които вече не са съобразени с националните граници. Историческите обстоятелства, които определяха тези национални граници, нямат почти нищо общо с интересите на стопанския живот, воден от хората в тези държави. В резултат на това, държавните власти определят международни отношения в области, с които ще е по-естествено да се занимават групи, пряко свързани с тях.
Индустриално предприятие, което се нуждае от суровините на чужда държава, би трябвало да може да се сдобие с тях, след като преговаря направо със собствениците.
И всичко, отнасящо се до това споразумение, би трябвало да остане изцяло в рамките на икономическия процес. Лесно е да се види, че сегашният икономически живот е придобил форми, близки до този тип самостоятелно съществуване, а в контекста на тези самоопределящи се функции на икономическия живот (имащ тенденция да се превърне в общосветовно единство) намесата на националните интереси представлява тревожен елемент. Какво общо имат историческите обстоятелства, които дадоха на Англия господство над Индия, с икономическите обстоятелства, заради които производител от Германия отива в Индия за суровини?
към текста >>
Държавите искат капиталистите да им служат, а капиталистите искат концентрираната власт на
държава
та да служи на икономическите им интереси.
Такива намеси имаше в основата на конфликтите между Германия и западните народи. Те играят роля и за конфликтите в източните държави. Икономическите интереси изискваха прокарването на железница, започваща от австро-унгарските територии в посока югоизток. Националните интереси на Австрия и тези на балканските страни поставиха условия, като възникна въпросът — дали това, което се изисква от икономиката, не противоречи на националните интереси. Вследствие на това капиталът, който би трябвало да служи на икономиката, се намеси в националните интереси.
Държавите искат капиталистите да им служат, а капиталистите искат концентрираната власт на държавата да служи на икономическите им интереси.
Резултатът е, че икономиката става пленник на национални територии,въпреки че в последната фаза на своето собствено развитие тя се стреми да се разпространи извън държавните граници към обединен икономически живот.
към текста >>
А следващата стъпка на този стремеж са именно действията, които превръщат една затворена национална
държава
също и в една затворена икономическа област.
Във всеки от различните народи културният живот на отделните хора се освобождава от икономическите условия, сред които възниква, и приема разнообразни форми, които нямат нищо общо с формите на икономическия живот. Формите, които приема, трябва да са свободни, за да влязат в отношение със съответните форми на културен живот сред други народи — отношения, възникващи от самия културен живот. Не може да се отрече, че на сегашния етап на човешката еволюция срещу международното устройство, което културата се стреми да приеме, се противопоставя егоистичният импулс на различни хора да се изолират в техните собствени националности. Хората искат да изградят политически структури, чиито граници са тези на техните народности.
А следващата стъпка на този стремеж са именно действията, които превръщат една затворена национална държава също и в една затворена икономическа област.
към текста >>
Това, че е възможно троичната система да се приложи във всяка една
държава
, без да развали международните ѝ отношения (дори ако по начало тази
държава
е единствената в този опит), може да се онагледи както следва.
Това, че е възможно троичната система да се приложи във всяка една държава, без да развали международните ѝ отношения (дори ако по начало тази държава е единствената в този опит), може да се онагледи както следва.
Представете си, че даден икономически регион иска да стане част от огромна асоциация в рамките на националната държава. Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически. Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им. Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини. Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения.
към текста >>
Представете си, че даден икономически регион иска да стане част от огромна асоциация в рамките на националната
държава
.
Това, че е възможно троичната система да се приложи във всяка една държава, без да развали международните ѝ отношения (дори ако по начало тази държава е единствената в този опит), може да се онагледи както следва.
Представете си, че даден икономически регион иска да стане част от огромна асоциация в рамките на националната държава.
Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически. Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им. Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини. Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения. Същите затруднения биха спъвали както вноса, така и износа на стоки.
към текста >>
Институциите, подчинени на
държава
та и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им.
Това, че е възможно троичната система да се приложи във всяка една държава, без да развали международните ѝ отношения (дори ако по начало тази държава е единствената в този опит), може да се онагледи както следва. Представете си, че даден икономически регион иска да стане част от огромна асоциация в рамките на националната държава. Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически.
Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им.
Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини. Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения. Същите затруднения биха спъвали както вноса, така и износа на стоки. Всеки, който иска да докаже, че не са възможни плодотворни икономически отношения между една страна, която бленува по абстрактните социалистически принципи, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща. Непредубедените слушатели непременно ще се съгласят с него.
към текста >>
Няма никакво съмнение, че икономическите условия на всяка отделна
държава
, приложила троичния социален ред, ще послужат като модел и за чужди държави.
Няма никакво съмнение, че икономическите условия на всяка отделна държава, приложила троичния социален ред, ще послужат като модел и за чужди държави.
Кръговете, загрижени за справедливото разпределение на благата, ще се стремят да приложат троичната система в техните собствени държави, след като са се уверили колко целесъобразно работи за другите. След като идеята за тричленната държава пусне корени, ще се приближим и към осъществяване на целта, към която се стреми съвременният икономически живот поради присъщите си тенденции. И макар в много части на света все още да са силни националните интереси, които се противопоставят на тези тенденции, хората във всяка област на икономическия живот, които имат разбиране за троичния социален ред, не трябва да се възпират от неговото въвеждане. От казаното по-рано се разбра, че затрудненията в международната икономическа търговия няма да са следствие от троичния социален ред.
към текста >>
След като идеята за тричленната
държава
пусне корени, ще се приближим и към осъществяване на целта, към която се стреми съвременният икономически живот поради присъщите си тенденции.
Няма никакво съмнение, че икономическите условия на всяка отделна държава, приложила троичния социален ред, ще послужат като модел и за чужди държави. Кръговете, загрижени за справедливото разпределение на благата, ще се стремят да приложат троичната система в техните собствени държави, след като са се уверили колко целесъобразно работи за другите.
След като идеята за тричленната държава пусне корени, ще се приближим и към осъществяване на целта, към която се стреми съвременният икономически живот поради присъщите си тенденции.
И макар в много части на света все още да са силни националните интереси, които се противопоставят на тези тенденции, хората във всяка област на икономическия живот, които имат разбиране за троичния социален ред, не трябва да се възпират от неговото въвеждане. От казаното по-рано се разбра, че затрудненията в международната икономическа търговия няма да са следствие от троичния социален ред.
към текста >>
30.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Човешките отношения, които доведоха до възхода на съвременната национална
държава
, образуваха административни структури, които регулират не само аспектите и начините на производство, но също така и човешките същества, участващи в икономическия процес.
Гледището, от което произлиза това изречение, е част от символ веруюто на много лидери сред пролетариата и самата работническа класа. От известна гледна точка то е правилно.
Човешките отношения, които доведоха до възхода на съвременната национална държава, образуваха административни структури, които регулират не само аспектите и начините на производство, но също така и човешките същества, участващи в икономическия процес.
Мениджмънтът на стоки и методите за производството им съставляват икономиката. В наши дни икономическият живот е придобил такива форми, че стана крайно наложително нейната администрация да не управлява хората. Маркс и Енгелс разбират това. Те насочиха вниманието си към начина, по който капиталът и трудовата сила работят в икономическия цикъл. И са чувствали, че днешното човечеството се стреми да надрасне формата, която тези отношения са приели — при нея капиталът се превърна в средство за налагане на власт и над човешкия труд.
към текста >>
Но Маркс и Енгелс вярват, че проблемът може да се реши, когато в икономическия процес просто се елиминира управлението на хората и се продължи нататък с нов тип пречистен мениджмънт, който не е обвързан с
държава
та.
Но Маркс и Енгелс вярват, че проблемът може да се реши, когато в икономическия процес просто се елиминира управлението на хората и се продължи нататък с нов тип пречистен мениджмънт, който не е обвързан с държавата.
Те не виждат, че в старото управлението имаше нещо, което регулираше човешките отношения — отношения, които не могат да останат нерегулирани и които не се регулират самостоятелно, когато вече не се регулират от изискванията на икономическия живот в стария му вид. Също така те не виждат, че в капитала е източникът на силите, които управляват стоките и контролират клоновете на производството. Човешкият дух насочва икономическия живот чрез средствата на капитала. И все пак чрез управлението на стоки и контролирането на производствените браншове човек не постига нищо, което да подхранва човешкия дух, който постоянно се нуждае от обновление и който трябва продължително да внася нови импулси в икономическия живот, ако не искаме той да претърпи пълен упадък.
към текста >>
31.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Обществените грижи за духовния и културния живот в образованието през последните години станаха все повече и повече занимание на
държава
та.
Обществените грижи за духовния и културния живот в образованието през последните години станаха все повече и повече занимание на държавата.
Това, че училищата са грижа на държавата, днес е схващане, което е толкова дълбоко вкоренено в умовете на хората, че всеки, който опитва да го промени, е смятан за наивен „идеолог“. Все пак това е сфера от живота, която дава повод за сериозни размисли. Хората, които говорят по този „наивен“ начин, нямат представа в каква степен това, което поддържат, е премахнато от света.
към текста >>
Това, че училищата са грижа на
държава
та, днес е схващане, което е толкова дълбоко вкоренено в умовете на хората, че всеки, който опитва да го промени, е смятан за наивен „идеолог“.
Обществените грижи за духовния и културния живот в образованието през последните години станаха все повече и повече занимание на държавата.
Това, че училищата са грижа на държавата, днес е схващане, което е толкова дълбоко вкоренено в умовете на хората, че всеки, който опитва да го промени, е смятан за наивен „идеолог“.
Все пак това е сфера от живота, която дава повод за сериозни размисли. Хората, които говорят по този „наивен“ начин, нямат представа в каква степен това, което поддържат, е премахнато от света.
към текста >>
На всяко равнище училищата оформят човешките същества по образеца, изискван от
държава
та и според нуждите на
държава
та.
На всяко равнище училищата оформят човешките същества по образеца, изискван от държавата и според нуждите на държавата.
Програмата в училищата отразява държавните изисквания. Разбира се, много се говори, че човек трябва да е всестранно развит и тъй нататък. Но съвременният човек до такава степен несъзнателно се чувства като част от цялостното устройство на държавата, че той даже не забелязва, че когато се говори за всестранно развитие на човека, под това се разбира образоването на човека по шаблона за полезен слуга на държавата.
към текста >>
Но съвременният човек до такава степен несъзнателно се чувства като част от цялостното устройство на
държава
та, че той даже не забелязва, че когато се говори за всестранно развитие на човека, под това се разбира образоването на човека по шаблона за полезен слуга на
държава
та.
На всяко равнище училищата оформят човешките същества по образеца, изискван от държавата и според нуждите на държавата. Програмата в училищата отразява държавните изисквания. Разбира се, много се говори, че човек трябва да е всестранно развит и тъй нататък.
Но съвременният човек до такава степен несъзнателно се чувства като част от цялостното устройство на държавата, че той даже не забелязва, че когато се говори за всестранно развитие на човека, под това се разбира образоването на човека по шаблона за полезен слуга на държавата.
към текста >>
Те са твърдо решени да превърнат старата
държава
в огромна икономическа организация.
В този смисъл, нищо добро не може да се очаква от мисленето на онези, които поддържат социалистически възгледи.
Те са твърдо решени да превърнат старата държава в огромна икономическа организация.
От държавните училища се очаква да се впишат в тази корпорация. Това би умножило грешките на днешните училища по възможно най-отвратителен начин. Чак досега (първата третина на 20. век – бел. пр.) в училищата се е запазило онова, което възникна преди държавата да превземе образователната система.
към текста >>
пр.) в училищата се е запазило онова, което възникна преди
държава
та да превземе образователната система.
Те са твърдо решени да превърнат старата държава в огромна икономическа организация. От държавните училища се очаква да се впишат в тази корпорация. Това би умножило грешките на днешните училища по възможно най-отвратителен начин. Чак досега (първата третина на 20. век – бел.
пр.) в училищата се е запазило онова, което възникна преди държавата да превземе образователната система.
Никой не би искал, разбира се, да се завърне към старата форма на духовност, която беше слязла през по-ранните времена; по-скоро трябва да се стараем да поканим в училищата новия дух на еволюиращото човечество. Този дух няма да се прояви в училищата, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако училищата се превърнат в средства за превръщането на хората в най-полезните машини, служещи на тази икономическа организация.
към текста >>
Този дух няма да се прояви в училищата, ако
държава
та се превърне в икономическа организация и ако училищата се превърнат в средства за превръщането на хората в най-полезните машини, служещи на тази икономическа организация.
Това би умножило грешките на днешните училища по възможно най-отвратителен начин. Чак досега (първата третина на 20. век – бел. пр.) в училищата се е запазило онова, което възникна преди държавата да превземе образователната система. Никой не би искал, разбира се, да се завърне към старата форма на духовност, която беше слязла през по-ранните времена; по-скоро трябва да се стараем да поканим в училищата новия дух на еволюиращото човечество.
Този дух няма да се прояви в училищата, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако училищата се превърнат в средства за превръщането на хората в най-полезните машини, служещи на тази икономическа организация.
към текста >>
Държава
та и икономиката трябва да получават хора, образовани от независимия духовно-културен живот; те обаче не трябва да имат властта да определят учебната програма и да образоват хората според личните си желания.
Между училищата и обществото съществува здравословна връзка само тогава, когато обществото постоянно се обогатява от новите и неповторимите заложби на хора, чието образование им е позволило да се развият свободно. А това може да се осъществи само ако училищата и цялата образователна система се самоуправляват в рамките на социалния организъм.
Държавата и икономиката трябва да получават хора, образовани от независимия духовно-културен живот; те обаче не трябва да имат властта да определят учебната програма и да образоват хората според личните си желания.
към текста >>
Нито
държава
та, нито икономическия сектор могат да казват: „Нуждаем се от еди-какви си за даден пост, следователно ще пробираме измежду хората, от които се нуждаем, като се уверим, че знаят и могат да работят това, което искаме.“ По-скоро духовно-културният орган на социалния организъм би трябвало, следвайки предписанията на своята независима администрация, да довеждат талантливите хора до определено ниво на развитие, докато държавният и икономическият живот би трябвало да се организират в съответствие с резултатите от работата на духовно-културната сфера.
Това, което даден човек е длъжен да знае и да е способен да работи във всеки отделен етап от живота, трябва да се решава от самата човешка природа. Както държавният, така и икономическият живот ще трябва да се приспособят към природата на човека.
Нито държавата, нито икономическия сектор могат да казват: „Нуждаем се от еди-какви си за даден пост, следователно ще пробираме измежду хората, от които се нуждаем, като се уверим, че знаят и могат да работят това, което искаме.“ По-скоро духовно-културният орган на социалния организъм би трябвало, следвайки предписанията на своята независима администрация, да довеждат талантливите хора до определено ниво на развитие, докато държавният и икономическият живот би трябвало да се организират в съответствие с резултатите от работата на духовно-културната сфера.
към текста >>
В края на краищата, от училищата под управлението на
държава
та и икономическата система могат да излязат само хора, на които липсват такива радост и усърдие.
В края на краищата, от училищата под управлението на държавата и икономическата система могат да излязат само хора, на които липсват такива радост и усърдие.
Тези хора се чувстват като изсушени от потисничеството, на което са били подложени, преди да станат напълно осъзнати граждани и съработници на държавата и икономическата система. Подрастващите трябва да съзряват с помощта на възпитатели и учители, независими от държавата и икономическата система; възпитатели, които могат да позволят на индивидуалните заложби да се развиват свободно, защото техните собствени преподавателски умения са развързани.
към текста >>
Тези хора се чувстват като изсушени от потисничеството, на което са били подложени, преди да станат напълно осъзнати граждани и съработници на
държава
та и икономическата система.
В края на краищата, от училищата под управлението на държавата и икономическата система могат да излязат само хора, на които липсват такива радост и усърдие.
Тези хора се чувстват като изсушени от потисничеството, на което са били подложени, преди да станат напълно осъзнати граждани и съработници на държавата и икономическата система.
Подрастващите трябва да съзряват с помощта на възпитатели и учители, независими от държавата и икономическата система; възпитатели, които могат да позволят на индивидуалните заложби да се развиват свободно, защото техните собствени преподавателски умения са развързани.
към текста >>
Подрастващите трябва да съзряват с помощта на възпитатели и учители, независими от
държава
та и икономическата система; възпитатели, които могат да позволят на индивидуалните заложби да се развиват свободно, защото техните собствени преподавателски умения са развързани.
В края на краищата, от училищата под управлението на държавата и икономическата система могат да излязат само хора, на които липсват такива радост и усърдие. Тези хора се чувстват като изсушени от потисничеството, на което са били подложени, преди да станат напълно осъзнати граждани и съработници на държавата и икономическата система.
Подрастващите трябва да съзряват с помощта на възпитатели и учители, независими от държавата и икономическата система; възпитатели, които могат да позволят на индивидуалните заложби да се развиват свободно, защото техните собствени преподавателски умения са развързани.
към текста >>
Да се направи човекът по-полезен за светския живот в
държава
та и индустрията — това стана главната цел.
Това се вижда много ясно от отношението, което имат тези социалистически лидери към културния живот и неговото място в социалния организъм. Поради надмощието на икономиката в буржоазното общество през последните няколко века, духовният и културният живот попадна в огромна зависимост спрямо икономическия живот. Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който участва човешката душа, беше изгубено. Индустриализмът и светският възглед за природата допринесоха за загубата. Във връзка с тази загуба е особеният начин, по който училищата бяха включени в съвременния социален организъм.
Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел.
Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание. Умовете се отклоняваха все по-далеч от мисълта за духовния порядък в света, като се съсредоточаваха върху условията за икономическа ефективност. В средната класа това стана начин на чувстване — инстинктивна психологическа тенденция. Лидерите на работническата класа пък го направиха житейска философия — или по-скоро: догма.
към текста >>
Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на
държава
та и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание.
Поради надмощието на икономиката в буржоазното общество през последните няколко века, духовният и културният живот попадна в огромна зависимост спрямо икономическия живот. Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който участва човешката душа, беше изгубено. Индустриализмът и светският възглед за природата допринесоха за загубата. Във връзка с тази загуба е особеният начин, по който училищата бяха включени в съвременния социален организъм. Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел.
Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание.
Умовете се отклоняваха все по-далеч от мисълта за духовния порядък в света, като се съсредоточаваха върху условията за икономическа ефективност. В средната класа това стана начин на чувстване — инстинктивна психологическа тенденция. Лидерите на работническата класа пък го направиха житейска философия — или по-скоро: догма.
към текста >>
За да не се случи това, движението за троичен социален ред се стреми към пълното отделяне на образователната система от
държава
та и индустрията.
За да не се случи това, движението за троичен социален ред се стреми към пълното отделяне на образователната система от държавата и индустрията.
Мястото и работата на възпитателите в обществото трябва да зависи само от властта на тези, пряко свързани с образователната дейност. Управлението на образователните заведения, организирането на учебните програми и техните цели трябва да са изцяло в ръцете на хора, които са или настоящи преподаватели, или ефективно занимаващи се с културния живот. Във всеки случай, такива хора трябва да разделят времето си между самото преподаване (или друга форма на културна дейност) и административния контрол на образователната система. За всеки, който може безпристрастно да изследва културния живот, ще стане ясно, че присъщата душевна жизненост и енергичност, необходима за организиране и управление на образователните институции, може да дойде само от някой, който действително се занимава с преподаване или някаква културна творческа дейност.
към текста >>
32.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Една от главните причини за съвременното объркване в
държава
та и обществото е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал.
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици.
Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и обществото е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал.
Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален ред, не взима предвид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и живеят със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален ред. Но това не е така — троичният ред се основава на схващането, че една вяра в устойчивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията.
към текста >>
Изтощаването на импулсите, които придържаха устоите на
държава
та, ни разкри и факта, че в наши дни за много хора стана едва ли не обичайно да разглеждат съществуването на
държава
та като самоцел.
Изтощаването на импулсите, които придържаха устоите на държавата, ни разкри и факта, че в наши дни за много хора стана едва ли не обичайно да разглеждат съществуването на държавата като самоцел.
Те забравят, че държавата съществува заради хората. Когато някой смята, че държавата е крайна цел сама за себе си, това е възможно само когато той до огромна степен е изгубил възможността да отстоява вътрешната си човешка индивидуалност. Тогава този човек всъщност се чувства задължен да се грижи за същността на държавата като на сбор от всевъзможни институции, които всъщност правят противното на това, което са правилните им задачи. Впуска се да влага в институциите на държавата много повече, отколкото е необходимо да се вложи за индивидуалното отстояване на човешките същества, съставляващи тази държава. И колкото повече се дава на държавата, толкова повече губят сили хората, които износват тежестта ѝ.
към текста >>
Те забравят, че
държава
та съществува заради хората.
Изтощаването на импулсите, които придържаха устоите на държавата, ни разкри и факта, че в наши дни за много хора стана едва ли не обичайно да разглеждат съществуването на държавата като самоцел.
Те забравят, че държавата съществува заради хората.
Когато някой смята, че държавата е крайна цел сама за себе си, това е възможно само когато той до огромна степен е изгубил възможността да отстоява вътрешната си човешка индивидуалност. Тогава този човек всъщност се чувства задължен да се грижи за същността на държавата като на сбор от всевъзможни институции, които всъщност правят противното на това, което са правилните им задачи. Впуска се да влага в институциите на държавата много повече, отколкото е необходимо да се вложи за индивидуалното отстояване на човешките същества, съставляващи тази държава. И колкото повече се дава на държавата, толкова повече губят сили хората, които износват тежестта ѝ.
към текста >>
Когато някой смята, че
държава
та е крайна цел сама за себе си, това е възможно само когато той до огромна степен е изгубил възможността да отстоява вътрешната си човешка индивидуалност.
Изтощаването на импулсите, които придържаха устоите на държавата, ни разкри и факта, че в наши дни за много хора стана едва ли не обичайно да разглеждат съществуването на държавата като самоцел. Те забравят, че държавата съществува заради хората.
Когато някой смята, че държавата е крайна цел сама за себе си, това е възможно само когато той до огромна степен е изгубил възможността да отстоява вътрешната си човешка индивидуалност.
Тогава този човек всъщност се чувства задължен да се грижи за същността на държавата като на сбор от всевъзможни институции, които всъщност правят противното на това, което са правилните им задачи. Впуска се да влага в институциите на държавата много повече, отколкото е необходимо да се вложи за индивидуалното отстояване на човешките същества, съставляващи тази държава. И колкото повече се дава на държавата, толкова повече губят сили хората, които износват тежестта ѝ.
към текста >>
Тогава този човек всъщност се чувства задължен да се грижи за същността на
държава
та като на сбор от всевъзможни институции, които всъщност правят противното на това, което са правилните им задачи.
Изтощаването на импулсите, които придържаха устоите на държавата, ни разкри и факта, че в наши дни за много хора стана едва ли не обичайно да разглеждат съществуването на държавата като самоцел. Те забравят, че държавата съществува заради хората. Когато някой смята, че държавата е крайна цел сама за себе си, това е възможно само когато той до огромна степен е изгубил възможността да отстоява вътрешната си човешка индивидуалност.
Тогава този човек всъщност се чувства задължен да се грижи за същността на държавата като на сбор от всевъзможни институции, които всъщност правят противното на това, което са правилните им задачи.
Впуска се да влага в институциите на държавата много повече, отколкото е необходимо да се вложи за индивидуалното отстояване на човешките същества, съставляващи тази държава. И колкото повече се дава на държавата, толкова повече губят сили хората, които износват тежестта ѝ.
към текста >>
Впуска се да влага в институциите на
държава
та много повече, отколкото е необходимо да се вложи за индивидуалното отстояване на човешките същества, съставляващи тази
държава
.
Изтощаването на импулсите, които придържаха устоите на държавата, ни разкри и факта, че в наши дни за много хора стана едва ли не обичайно да разглеждат съществуването на държавата като самоцел. Те забравят, че държавата съществува заради хората. Когато някой смята, че държавата е крайна цел сама за себе си, това е възможно само когато той до огромна степен е изгубил възможността да отстоява вътрешната си човешка индивидуалност. Тогава този човек всъщност се чувства задължен да се грижи за същността на държавата като на сбор от всевъзможни институции, които всъщност правят противното на това, което са правилните им задачи.
Впуска се да влага в институциите на държавата много повече, отколкото е необходимо да се вложи за индивидуалното отстояване на човешките същества, съставляващи тази държава.
И колкото повече се дава на държавата, толкова повече губят сили хората, които износват тежестта ѝ.
към текста >>
И колкото повече се дава на
държава
та, толкова повече губят сили хората, които износват тежестта ѝ.
Изтощаването на импулсите, които придържаха устоите на държавата, ни разкри и факта, че в наши дни за много хора стана едва ли не обичайно да разглеждат съществуването на държавата като самоцел. Те забравят, че държавата съществува заради хората. Когато някой смята, че държавата е крайна цел сама за себе си, това е възможно само когато той до огромна степен е изгубил възможността да отстоява вътрешната си човешка индивидуалност. Тогава този човек всъщност се чувства задължен да се грижи за същността на държавата като на сбор от всевъзможни институции, които всъщност правят противното на това, което са правилните им задачи. Впуска се да влага в институциите на държавата много повече, отколкото е необходимо да се вложи за индивидуалното отстояване на човешките същества, съставляващи тази държава.
И колкото повече се дава на държавата, толкова повече губят сили хората, които износват тежестта ѝ.
към текста >>
33.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип любов, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от
държава
та и икономиката създава желанието за лична печалба — това желание за печалба не е естествена част от човешката природа.
Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред. Всеки, който се съмнява, че мъжете и жените могат да бъдат научени на тази любов, по-добре да забрави надеждата си за елиминиране на личната печалба от икономическия живот.
Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип любов, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от държавата и икономиката създава желанието за лична печалба — това желание за печалба не е естествена част от човешката природа.
към текста >>
Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата
държава
.
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не!
Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава.
И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи. Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“. Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа. При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа. Всеки ще знае за какво работи.
към текста >>
При действително приложение на една такава
държава
, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа.
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава. И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи. Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“. Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа.
При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа.
Всеки ще знае за какво работи. И всеки ще иска да работи в рамките на работна общност, на която той или тя е осъзнат член и по своя воля.
към текста >>
34.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това обаче дали е основание тези три жизнени функции да се управляват в
държава
та от един център?
Това обаче дали е основание тези три жизнени функции да се управляват в държавата от един център?
Дали също така това е причина и трите да се ръководят по едни и същи принципи?
към текста >>
Това, което доведе човечеството до сегашното положение в цивилизования свят, е, че през последните няколко столетия тези сфери в много аспекти се сляха заедно в единната унифицирана
държава
.
Това, което доведе човечеството до сегашното положение в цивилизования свят, е, че през последните няколко столетия тези сфери в много аспекти се сляха заедно в единната унифицирана държава.
А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя според собствените си духовни импулси; така че правната сфера да се изгради демократично чрез взаимодействието (директно или чрез представителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки.
към текста >>
35.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Причината е, че чрез своето участие в политическия живот те се научиха да мислят за начина, по който управлява политическата
държава
, а не за специфичната природа на силите, присъщи на икономическия живот.
Защо толкова много хора, дори такива със социалистическо мислене, отказват да видят това?
Причината е, че чрез своето участие в политическия живот те се научиха да мислят за начина, по който управлява политическата държава, а не за специфичната природа на силите, присъщи на икономическия живот.
Затова те са способни да измислят икономически процес, който се управлява според принципите за ръководство в политиката; но не са в състояние да намерят такъв, който е структуриран според собствените си икономически принципи и потребности, и който приема юридическите регулации от съвсем различна област. Това се отнася за повечето от пропагандаторите и лидерите на пролетариата. Ако на повечето от самите работници, поради споменатите по-рано обстоятелства, им липсват необходимите знания за начините, по които би могъл да се реформира икономическият живот, то и техните водачи не ги превъзхождат. Те се изолират от всякакво такова познание, защото мисленето им е само в границите на политическата арена.
към текста >>
Тази „нова идея“ изисква обаче Работническите Съвети да са първите институции, с които
държава
та няма отношения; те трябва да са свободни да се оформят според чисто икономическите съображения на онези, занимаващи се със стопански живот.
Последствието от това едностранчиво ограничаване в политиката са опитите, правени от различни кръгове, да установят Работнически Съвети. Настоящият опит за създаване на такива институции трябва да е съвместим с гореспоменатата „нова идея“, за да не се опропасти целият труд, вложен в него.
Тази „нова идея“ изисква обаче Работническите Съвети да са първите институции, с които държавата няма отношения; те трябва да са свободни да се оформят според чисто икономическите съображения на онези, занимаващи се със стопански живот.
Възникващото стопанско самоуправление трябва само да поощрява създаването на асоциации, които чрез икономическо сътрудничество ще постигат онова, което досега се е постигало чрез егоистичната конкуренция на отделни индивиди. Това е въпрос на свободна социална координация между различните звена на производството и потреблението, а не въпрос на централизиран контрол според политически интереси. Целта е чрез една такава асоциация да се поощряват икономическите инициативи на работниците, а не те да се подчиняват на опекунството от страна на някоя бюрократична йерархия.
към текста >>
36.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако някой впрегне икономическия живот в администрацията на
държава
та, ще го лиши от неговата ефективност и от свободата му на движение.
Но както в биологичния организъм една от органичните системи би се самоунищожила чрез специфичната си дейност, ако нямаше други системи да я държат в баланс, така и един от членовете на социалния организъм трябва да се държи в баланс от друг. Работата в икономическата сфера след време неизбежно би довела до значими щети, ако го няма противодействието на политическата сфера с нейните закони — като тази политическа сфера е базирана на демократична основа, докато при икономическата това не е така. В сферата на демократичното законодателство политиканстването е уместно. Това, което се извършва в нея, работи в рамките на икономическата дейност, за да противодейства на присъщата ѝ склонност към причиняване на вреди.
Ако някой впрегне икономическия живот в администрацията на държавата, ще го лиши от неговата ефективност и от свободата му на движение.
Тези, които са отдадени на икономическа работа, трябва да получават законите някъде извън икономическия живот и да ги прилагат в самия икономически живот.
към текста >>
37.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична
държава
, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област.
Първата от трите сфери на троичния социален ред цели да се сформира сътрудничество между хората, което е изцяло основано на свободното общуване и свободното коопериране между отделни личности. Тук човешката индивидуалност не трябва да се поставя насила в калъпа на дадена институция. По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни.
Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област.
Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система. Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго. Това, което възниква по този начин, не е антисоциално, а всъщност е изцяло социално. Човек, който е вътрешно активен в социалната сфера, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен пред неправомерни действия на държавата или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се определят от външни фактори.
към текста >>
Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от
държава
та и икономическата система.
Първата от трите сфери на троичния социален ред цели да се сформира сътрудничество между хората, което е изцяло основано на свободното общуване и свободното коопериране между отделни личности. Тук човешката индивидуалност не трябва да се поставя насила в калъпа на дадена институция. По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни. Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област.
Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система.
Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго. Това, което възниква по този начин, не е антисоциално, а всъщност е изцяло социално. Човек, който е вътрешно активен в социалната сфера, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен пред неправомерни действия на държавата или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се определят от външни фактори.
към текста >>
Човек, който е вътрешно активен в социалната сфера, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен пред неправомерни действия на
държава
та или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се определят от външни фактори.
По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни. Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област. Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система. Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго. Това, което възниква по този начин, не е антисоциално, а всъщност е изцяло социално.
Човек, който е вътрешно активен в социалната сфера, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен пред неправомерни действия на държавата или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се определят от външни фактори.
към текста >>
Тези извори ще напояват правните отношения, регулирани от демократичната
държава
със социален дух, а също така ще разпространяват същия дух и в ръководството на икономическия живот.
Чрез своя културен клон троичният социален ред ще разкрие постоянно бликащи извори на социални инициативи.
Тези извори ще напояват правните отношения, регулирани от демократичната държава със социален дух, а също така ще разпространяват същия дух и в ръководството на икономическия живот.
към текста >>
38.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В това се състои разликата между поддръжниците на троичната идея и всички онези, които си мислят, че могат да запазят старата форма на социален живот с нейната единна
държава
, като в нейните рамки построят една нова структура.
В това се състои разликата между поддръжниците на троичната идея и всички онези, които си мислят, че могат да запазят старата форма на социален живот с нейната единна държава, като в нейните рамки построят една нова структура.
Цялата идея за троичния социален организъм е построена върху схващането, че социалният модел в единна държава е това, което доведе света до сегашното катастрофално положение. Следователно, човек трябва да мисли за пълно преизграждане, основано на троичната идея.
към текста >>
Цялата идея за троичния социален организъм е построена върху схващането, че социалният модел в единна
държава
е това, което доведе света до сегашното катастрофално положение.
В това се състои разликата между поддръжниците на троичната идея и всички онези, които си мислят, че могат да запазят старата форма на социален живот с нейната единна държава, като в нейните рамки построят една нова структура.
Цялата идея за троичния социален организъм е построена върху схващането, че социалният модел в единна държава е това, което доведе света до сегашното катастрофално положение.
Следователно, човек трябва да мисли за пълно преизграждане, основано на троичната идея.
към текста >>
Троичната идея определено е противна за мислите и чувствата на онези, които са свикнали да са благоразположени към унифицираната национална
държава
.
Троичната идея определено е противна за мислите и чувствата на онези, които са свикнали да са благоразположени към унифицираната национална държава.
За тях е толкова трудно да признаят честно пред себе си, че злините, които сега виждат около себе си, са следствие от идеята за унифицирана държава, колкото и ако ги помолят да ходят без твърда почва под краката. Земята, по която тези хора искат да стъпват, е унифицираната държава. Те я приемат за даденост и я застрояват с институции — с надеждата, че това ще доведе до подобрение на общественото положение. Но това, което е необходимо, е полагането на нова основа — за това обаче липсва кураж.
към текста >>
За тях е толкова трудно да признаят честно пред себе си, че злините, които сега виждат около себе си, са следствие от идеята за унифицирана
държава
, колкото и ако ги помолят да ходят без твърда почва под краката.
Троичната идея определено е противна за мислите и чувствата на онези, които са свикнали да са благоразположени към унифицираната национална държава.
За тях е толкова трудно да признаят честно пред себе си, че злините, които сега виждат около себе си, са следствие от идеята за унифицирана държава, колкото и ако ги помолят да ходят без твърда почва под краката.
Земята, по която тези хора искат да стъпват, е унифицираната държава. Те я приемат за даденост и я застрояват с институции — с надеждата, че това ще доведе до подобрение на общественото положение. Но това, което е необходимо, е полагането на нова основа — за това обаче липсва кураж.
към текста >>
Земята, по която тези хора искат да стъпват, е унифицираната
държава
.
Троичната идея определено е противна за мислите и чувствата на онези, които са свикнали да са благоразположени към унифицираната национална държава. За тях е толкова трудно да признаят честно пред себе си, че злините, които сега виждат около себе си, са следствие от идеята за унифицирана държава, колкото и ако ги помолят да ходят без твърда почва под краката.
Земята, по която тези хора искат да стъпват, е унифицираната държава.
Те я приемат за даденост и я застрояват с институции — с надеждата, че това ще доведе до подобрение на общественото положение. Но това, което е необходимо, е полагането на нова основа — за това обаче липсва кураж.
към текста >>
39.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна
държава
, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност.
И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива.
Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност.
Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни. Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище. У човека съществува това, което застава пред себесъзнателния аз, което духът твори, когато той влиза в организма.
към текста >>
40.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
"Най-древните документи както и целият културен живот на реката Ефрат предполагат едно научно и същевременно религиозно учение, което не черпи своето съществуване само от тайните учения на храмовете, но според което са уредени организациите на
държава
та, според което право казано се управлява и пази собствеността.
"Най-древните документи както и целият културен живот на реката Ефрат предполагат едно научно и същевременно религиозно учение, което не черпи своето съществуване само от тайните учения на храмовете, но според което са уредени организациите на държавата, според което право казано се управлява и пази собствеността.
Колкото по-далечна е древността, в която можем да погледнем в миналото, толкова по-изключително царува учението; едва с упадъка на древната култура при Ефрат се налагат и проявяват други сили."
към текста >>
41.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Онова, което първоначално е било република, след това империя, онова, което е живяло във външния вид като Римска
държава
, дава своя, застинал във формата живот на по-късното християнство; дори и до столицата, така както Рим беше столицата на Римската империя.
Животът там е християнство. От време на време този пулсиращ живот изкача наново /мистиците/. От къде идва формата? Това не е нищо друго освен живота на древната Римска империя. Онова, което все още е било живот в древната Римска империя е застинало във форма.
Онова, което първоначално е било република, след това империя, онова, което е живяло във външния вид като Римска държава, дава своя, застинал във формата живот на по-късното християнство; дори и до столицата, така както Рим беше столицата на Римската империя.
Дори римските провинциални чиновници имат своето продължение в епископите и презвитерите. Онова, което преди е било живот, по-късно става форма за една по-висша степен на живота.
към текста >>
Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият дух на католическата църква, – който в неговата " Божествена
държава
", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето.
Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият дух на католическата църква, – който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето.
Две противоположности застават една срещу друга – Фауст и Августин: Августин, който се основава върху църквата, който гради съвременната форма и Фауст, който се стреми да подготви у човека усещане за формата на бъдещето.
към текста >>
42.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и
държава
та.
Също така глупаво е, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото общество от гледната точка на обикновения живот. Обаче тази глупост се извършва не само от много хора, но за нея се пишат безброй книги.
Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и държавата.
Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения. Така има реформаторски движения във всички сфери на живота. Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата. Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот. Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм.
към текста >>
Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на
държава
та и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм.
Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и държавата. Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения. Така има реформаторски движения във всички сфери на живота. Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата. Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот.
Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм.
Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички природни сили, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия. Той трябва да проучва въздействието на една душа върху друга и да се приближи към духа. Ето защо теософията трябва да лежи в основата на всяка практична дейност в живота. Теософията е истинският практичен принцип на живота и само онзи, който изхожда от теософските принципи и ги влага в практическия живот, може да се чувства призван да действа в социалния живот.
към текста >>
Развитието на старата Римска
държава
от древната Троянска свещеническа култура е описано в сагата за Еней.
Развитието на старата Римска държава от древната Троянска свещеническа култура е описано в сагата за Еней.
Последният бе един от най-изтъкнатите защитници на Троя, който след това отива в Италия. Там неговите потомци положиха основите на древния Рим. Неговият син Асканий основа Алба Лонга и историята вече изброява 14 царе до времето на Нумитор и Амулий. Нумитор бе свален от своя трон от собствения си брат Амулий, неговият син бе убит, а неговата дъщеря Реа Силва, бе принудена да стане весталка, така че да се свърши поколението на Нумитор. И когато Рея роди двата близнака Ромул и Рем, Амулий нареди те да бъдат изхвърлени в реката Тибър.
към текста >>
Основата на тази сага е следното: Свещеническата
държава
на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа
държава
и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия.
Историята сега разказва за седем римски царе: Ромул, Нума, Помпилий, Тулий Хостилий, Анкус Мартиус, Тарквиний Прискус, Сервий Тулий и Тарквиний Супербус. Следвайки разказа на Ливий/*3/ обикновено се вярваше, че първите седем царе на Рим са били истински личности. Днес историците смятат, че тези първи седем царе никога не са съществували. Следователно имаме работа с една сага, ала историците нямат никакво понятие какво се крие зад нея.
Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия.
Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума. Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура. Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени.
към текста >>
Първоначално в древния Рим е имало свещеническа
държава
с един план като основна идея на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите.
Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон. Този план действително е съществувал в началото. Всеки е знаел, че световната история се ръководи според един определен план. Всеки е знаел, че когато се намира в третата фаза на 4-та епоха, е трябвало да бъде ръководен от нещо определено.
Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план като основна идея на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите.
Те не са нищо друго освен първоначалният план, в основата на който лежи законът за седморната епоха и в най-ранните дни на Римската империя се допитваха до тях при нужда.
към текста >>
Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на
държава
та така, както има за всяка друга сграда в света.
Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света.
Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост. Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото. Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове.
към текста >>
43.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Не онзи, който следва само законите на
държава
та, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа.
Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си. Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон. Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни.
Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа.
И не е морален този човек, който следва някакъв морален кодекс от страх или заради награда, а онзи, който следва законите, защото ги обича.
към текста >>
44.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Но от нея да се дойде до едно правилно заключение е невъзможно, защото днес още повече важи, каквото е казал Лесинг, който сам е бил свободен масон./*5/ Когато той е бил приеман, Майсторът на церемониите го попитал: "Сега вие виждате нали, че онова, в което сте посветен, не е нищо враждебно на
държава
та или на религията?
Наистина това или онова мнение за Свободното масонство преобладава в голяма част на обществото. Днес обаче положително не е така трудно, човек да си състави мнение, тъй като има доста изобилна литература, отчасти написана от онези, които са проучили много документи, а отчасти също съдържаща неща, за които свободният масон би казал, че са разказани от предатели. Всеки, който до известна степен се занимава с тази литература, ще си извади някакво заключение за това, което пише там.
Но от нея да се дойде до едно правилно заключение е невъзможно, защото днес още повече важи, каквото е казал Лесинг, който сам е бил свободен масон./*5/ Когато той е бил приеман, Майсторът на церемониите го попитал: "Сега вие виждате нали, че онова, в което сте посветен, не е нищо враждебно на държавата или на религията?
" На което Лесинг отговорил: "Да, трябва да призная, че не съм научил такива неща. Аз всъщност бих се радвал да науча и такива неща, тъй като тогава поне бих научил нещо".
към текста >>
Мъдростта по същност се съдържа в онова, което ние наричаме наука; красотата по същност е въплътена в онова, което ние наричаме изкуство; а онова, което в Свободното масонство се нарича сила се съдържа в регулирания и организиран социален живот на хората в
държава
.
Целият размах на духовната култура фактически се съдържа в тези три думи. Те са известни като трите опорни колони на човешката култура. Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената змия и красивата Лилия"/*8/ – златния цар, сребърният цар и бронзовият цар. Това е свързано с наименованието на Свободното масонство като "Царското изкуство". Днес тези три културни области са отделени една от друга.
Мъдростта по същност се съдържа в онова, което ние наричаме наука; красотата по същност е въплътена в онова, което ние наричаме изкуство; а онова, което в Свободното масонство се нарича сила се съдържа в регулирания и организиран социален живот на хората в държава.
Свободното масонство обхваща всичко това като отношението на волята към тези три принципа мъдрост, красота и сила.
към текста >>
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за
държава
та в Римската империя.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя.
Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила. Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква. И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за
държава
та, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя. Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила.
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>
45.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
2 казва: "Често се казва, че Свободното масонство произтича от рицарите темплиери, и така да имат за свой обект да отмъстят за разрушението на този орден и по този начин да са опасни за църквата и
държава
та; обаче това потвърждение беше отхвърлено 1535 г.
"Синьото масонство" на Хекетрон е онова, което Р. Щайнер нарича "johannesmaurerei"/Свети Йоаново масонство/ и обикновено е известно просто като Занаятчийско масонство в тази страна. Този орден взе своето име "Свети Йоаново масонство" от Хартата на Колон, 1535 /виж бел. 2/, Хекетрон, кн. 8, гл.
2 казва: "Често се казва, че Свободното масонство произтича от рицарите темплиери, и така да имат за свой обект да отмъстят за разрушението на този орден и по този начин да са опасни за църквата и държавата; обаче това потвърждение беше отхвърлено 1535 г.
с "Хартата на Колон", в която масоните наричат себе си Братя на Св. Йоан, защото Св. Йоан Кръстителят е бил предшественик на Светлината". Да продължим цитата от Хекетрон относно "Синьото масонство": "Без степента Царската дъга Синьото масонство е незавършено, тъй като в Легендата за храма видяхме, че, чрез убийството на Хирам, главната дума беше загубена; тази дума не е отново придобита в майсторската степен, само заместникът и е бил даден; следователно загубената дума е отново придобита в степента Царската дъга. Синьото масонство всъщност отговаря на по-малките мистерии на древните, в които не се разкрива нищо, освен екзотерични доктрини; докато "фалшивото масонство" или всички следващи степен – тъй като никой не може да бъде посветен в тях, който не е преминал през първите три степени – отговаря на по-големите мистерии".
към текста >>
46.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но когато тази мъдрост е била доведена до отделните хора, е получила особени характерни свойства, различни форми от
държава
та, от църквата и т. н.
Всеки отделен човек трябва да може да се грижи за социалното изграждане на братския съюз. Той трябва да възприеме какво общо взето съществува, какво подготвя всеки човек. Какво може да бъде то? Нужно е само да си спомним как са се породили древните религии. Всички посветени са имали същата прамъдрост на човечеството.
Но когато тази мъдрост е била доведена до отделните хора, е получила особени характерни свойства, различни форми от държавата, от църквата и т. н.
Будизмът и заратустризмът са се породили така. Колкото общностите са били по-малки, толкова е трябвало да се специализират. Когато ще трябва да се основе големият братски съюз, трябва знанията на посветените да се внесат в цялото човечество, за да може всеки сам да се грижи за това, за което преди са се грижили посветените.
към текста >>
47.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
По-древната е от франкската
държава
.
Съществува една стара версия на песента за Валтар, в която е описано как той, след като е избягал с Хилдегунд се бие срещу гонещите ги хуни. Тази версия произхожда от франкската земя. Съществува обаче и една по-късна версия, за която стана дума вчера, и която произлиза от чисто християнски интенции. Тя е обработена за последен път през 10 век от Екерхард И., монах в манастира Сент Гален. Двете версии се различават значително една от друга.
По-древната е от франкската държава.
Тя произхожда от хора, които са повлияни от онова течение, което все още е съхранено в християнското тайно учение на първоначалното християнство, и което е учило: обърнете се към новите възгледи, и ще преодолеете всичко старо, което е останало във самите вас и което се изправя срещу вас в жив образ в хуните. Такъв интерес е можел да принадлежи само на един човек от рода на франките. Но интересът отсъствува в този, кой то преработва легендата в поучение за християните в манастира Сент Гален. Той имаше друга цел, той искаше да каже на хората: ако се установите в старото състояние, то вие сами ще се унищожите. Той им по казва не дело как се самоунищожават.
към текста >>
48.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Защото индивидуалностите, които насочваха и управляваха
държава
та, бяха мъдреци, които в същото време добре познаваха законите на звездите, на небесните тела, и бяха наясно, че всички неща в Космоса са взаимно свързани.
Докато за представителя на третата културна епоха беше вече твърде важно да проникне в тези закони. За представителя на египетската култура беше твърде важно да вникне в материалните отношения на Земята и да създаде геометрията. Започна изследването на Майя, възникна официалната наука. Човекът се насочи към мислите на Боговете и започна да усеща, че трябва да изгради една зависимост между своите собствени дела и това, което намира в материята като писменост на Боговете. Ако проследите по-ранните особености на египетско-халдейския държавен живот, Вие ще стигнете до съвсем друго разбиране за държавния живот от това, което имат днешните хора.
Защото индивидуалностите, които насочваха и управляваха държавата, бяха мъдреци, които в същото време добре познаваха законите на звездите, на небесните тела, и бяха наясно, че всички неща в Космоса са взаимно свързани.
Те проучваха звездните орбити и знаеха, че трябва да има хармония между това, което става на небето, и това, което става на Земята. Според небесните събития те предвиждаха какво ще настъпи на Земята. Дори и в следващата римска епоха, четвъртата следатлантска културна епоха, хората имаха съзнанието, че това, което става на Земята, съответствува на небето.
към текста >>
В древна Гърция имаме “полис”, малкия “град-
държава
”, и човекът усеща себе си като член на този малък “град-
държава
”.
Той сам излиза на физическото поле и създава копие на самия себе си. А в римската култура човек създава копие на себе си в лицето на държавните институции. Крещящо дилетантство е да се търсят корените на това, което днес наричаме “юриспруденция”, в епохите преди Рим. Това, което съществува преди Рим, като понятие, е коренно различно от “Jus”, от правото. Защото понятието за човека като отделна личност, правовото понятие за личност, преди Рим, то изобщо не е съществувало.
В древна Гърция имаме “полис”, малкия “град-държава”, и човекът усеща себе си като член на този малък “град-държава”.
Днешният човек трудно би се приспособил към индивидуалното съзнание, характерно за гръцката епоха. По време на римската култура обаче, човекът навлиза до такава степен във физическия свят, че отделната човешка личност - вече като римски гражданин - встъпва в своите юридически права. Бавно и постепенно развитието напредва, и по-нататък ние ще проследим как личността все повече излиза на преден план и все повече завладява физическия свят. Човекът все повече и повече потъва в материята.
към текста >>
Същото той повтаря и в
държава
та.
Нашата културна епоха е първата след гръко-римската културна епоха, с други думи, тя е петата следатлантска култура; следват шестата и седмата културни епохи. Четвъртата култура, гръко-римската, е точно по средата и по времето на тази средна следатлантска култура, на Земята дойде Христос Исус. Това събитие беше подготвено през третата следатлантска култура, защото всичко в света се нуждае от подготовка. През третата епоха се подготви онова, което трябваше да настъпи като най-великото събитие на Земята по времето на четвъртата следатлантска епоха, когато хората бяха развили личността до такава степен, че изобразяваха своите Богове в човешки облик. През гръцката епоха човекът създава в своето изкуство света на Боговете по свое подобие.
Същото той повтаря и в държавата.
Човекът продължава да “слиза” и да обхваща материята, стигайки до бракосъчетанието между Майя и Духа. Този е моментът, когато човекът стига и до разбирането на личността. Вие ще се съгласите, че това беше и времето, когато той може да схване Бога като лично явление; времето, когато Духът, принадлежащ на Земята, напредва към личността. Ето как в средната следатлантска култура, в гръко-римската културна епоха, самият Бог се явява като човек, като отделна личност. Като един чуден образ застава пред нас всичко, което човекът на гръцкото изкуство създава по свое подобие.
към текста >>
49.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Човекът беше осъзнал своята собствена личност до такава степен, че усещаше себе си като поданик на
държава
та.
Вече посочихме, че през четвъртата епоха човекът беше напреднал до такава степен, която му позволяваше да обективира своя собствен душевен свят, своя Аз във външния свят. Ние виждаме, как човекът постепенно прониква материята със своя собствен Дух, със своя духовен Аз. Ние виждаме творенията на гръцките скулптори, на гръцките драматурзи, където човекът въплъщава това, което той нарича своя душевна същност. Ние виждаме по-нататък в римския свят как това, което е човекът, стига до неговото съзнание и как той го фиксира във външния свят под формата на “Jus” (право), макар една твърде заплетена и сложна наука за правото да забулва целия този процес. За всеки истински познавач на юриспруденцията е ясно, че същинското право, разглеждащо човека като правов субект, възниква едва през четвъртата културна епоха.
Човекът беше осъзнал своята собствена личност до такава степен, че усещаше себе си като поданик на държавата.
В Древна Гърция отделният човек усещаше себе си като член на целия град-държава. За него беше по-важно да бъде атинянин, отколкото отделен човек. Обаче нещо съвсем различно е, когато чуваме: “Аз съм римлянин! ”, отколкото: “Аз съм атинянин”. “Аз съм римлянин” означава, че индивидът, като поданик на държавата, има определена стойност и притежава своя лична воля.
към текста >>
В Древна Гърция отделният човек усещаше себе си като член на целия град-
държава
.
Ние виждаме, как човекът постепенно прониква материята със своя собствен Дух, със своя духовен Аз. Ние виждаме творенията на гръцките скулптори, на гръцките драматурзи, където човекът въплъщава това, което той нарича своя душевна същност. Ние виждаме по-нататък в римския свят как това, което е човекът, стига до неговото съзнание и как той го фиксира във външния свят под формата на “Jus” (право), макар една твърде заплетена и сложна наука за правото да забулва целия този процес. За всеки истински познавач на юриспруденцията е ясно, че същинското право, разглеждащо човека като правов субект, възниква едва през четвъртата културна епоха. Човекът беше осъзнал своята собствена личност до такава степен, че усещаше себе си като поданик на държавата.
В Древна Гърция отделният човек усещаше себе си като член на целия град-държава.
За него беше по-важно да бъде атинянин, отколкото отделен човек. Обаче нещо съвсем различно е, когато чуваме: “Аз съм римлянин! ”, отколкото: “Аз съм атинянин”. “Аз съм римлянин” означава, че индивидът, като поданик на държавата, има определена стойност и притежава своя лична воля. Лесно би могло да се докаже, че например понятието “завещание” (Тestament) възниква едва през този период, то е типично римско понятие.
към текста >>
“Аз съм римлянин” означава, че индивидът, като поданик на
държава
та, има определена стойност и притежава своя лична воля.
Човекът беше осъзнал своята собствена личност до такава степен, че усещаше себе си като поданик на държавата. В Древна Гърция отделният човек усещаше себе си като член на целия град-държава. За него беше по-важно да бъде атинянин, отколкото отделен човек. Обаче нещо съвсем различно е, когато чуваме: “Аз съм римлянин! ”, отколкото: “Аз съм атинянин”.
“Аз съм римлянин” означава, че индивидът, като поданик на държавата, има определена стойност и притежава своя лична воля.
Лесно би могло да се докаже, че например понятието “завещание” (Тestament) възниква едва през този период, то е типично римско понятие. Едва тогава човекът можеше да подчертае своята воля по такъв начин и толкова индивидуално, че тя да е валидна дори и след смъртта му. Нещата, които изнася Духовната наука, съвпадат до най-малките подробности с действителните факти.
към текста >>
50.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нещо подобно виждаме при мравките: те изграждат една
държава
, която в чудното си устройство, както и в способността да се справя с изключително сложни задачи остава не-достижима за нито една човешка
държава
.
При това никой не се оплакваше от една или друга несправедливост, понеже хората бяха насочвани от техните предводители, които имаха такъв авторитет, че разпорежданията им се приемаха без някакво съмнение. Хората смятаха, че техните предводители, седемте свещени Риши, обучени в самата Атлантида от божествени Същества, виждат много добре в кое съсловие да бъде поставен всеки един човек от народа. Ето защо едно такова разделение беше нещо напълно естествено. Обаче през Седмата следатлантска епоха ще настъпи групиране от съвсем друг вид. Ако през Първата следатлантска епоха авторитетът беше този, който посочва мястото на всеки определен човек, в Седмата епоха нещата ще са съвсем различни; тогавашните хора ще се групират според обективни, реални гледни точки.
Нещо подобно виждаме при мравките: те изграждат една държава, която в чудното си устройство, както и в способността да се справя с изключително сложни задачи остава не-достижима за нито една човешка държава.
И точно там ние виждаме един нагледен пример за това, което изглежда толкова чуждо на днешния човек, а именно: кастовата система, която определя задачата на всяка отделна мравка.
към текста >>
51.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Гърците развиха способността да въплъщават душевно-духовното в своите художествени произведения, но отделният грък все още се чувствуваше като член на едно голямо цяло, на полиса, на града-
държава
; той не възприемаше себе си като личност.
Обаче римляните бяха стигнали една крачка по-нататък в завладяването на физическия план.
Гърците развиха способността да въплъщават душевно-духовното в своите художествени произведения, но отделният грък все още се чувствуваше като член на едно голямо цяло, на полиса, на града-държава; той не възприемаше себе си като личност.
Същото виждаме и при по-ранните култури: египтянинът също не се чувствуваше като отделен индивид, а като част от народа. Нещата се повтарят и в Гърция: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-голяма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н. Да бъде човек една личност, да бъде сам по себе си нещо в света, това стана възможно за пръв път едва в Рим. Тъкмо римлянинът стигна до понятието „гражданин”; ето защо римляните можаха да създадат юриспруденцията, правото, които с основание се считат за техни постижения.
към текста >>
52.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Озирис и Изис заедно упражняваха своите действия както в
държава
та, така и в отделните хора.
Следователно, на физическо равнище Озирис беше невидим. За физическия план на живота Озирис беше мъртъв. Само когато човек умираше, Озирис отново заставаше пред неговия поглед. Ето защо от египетската Книга на мъртвите ние научаваме какво усещаше египтянинът и как след смъртта той се съединява с Озирис, как самият става Озирис.
Озирис и Изис заедно упражняваха своите действия както в държавата, така и в отделните хора.
към текста >>
53.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество ти отхвърля монополистичната, централно управлявана
държава
като единствено възможна форма на съвместен човешки живот.
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество ти отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот.
Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>
Държава
та, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество ти отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот.
Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>
54.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Сега ще говоря абстрактно и радикално разбира се, няма да характеризирам гореспоменатия случай; никога не бих си позволил да правя това в една такава неутрална
държава
но независимо от това има едно много важно проникновение във връзка с въпроса например за мозъка.
Сега ще говоря абстрактно и радикално разбира се, няма да характеризирам гореспоменатия случай; никога не бих си позволил да правя това в една такава неутрална държава но независимо от това има едно много важно проникновение във връзка с въпроса например за мозъка.
Дали той има стойност, защото е действително просветен и задвижен от специфична духовна душевна сила дали чрез това той има духовна тежест в смисъла, в който аз съм говорил в тези проучвания на духовната тежест или този мозък фактически няма никаква стойност, освен тази която би се показала, ако някои би могъл да го постави на едни везни и от другата и страна да постави някаква тежест? В момента, в който човек проникне отвъд тайните за които аз ви говорих миналия път относно двойника, достига се до точката /а аз не говоря за нещо нереално/ да се даде стойност на мозъка, който преди е имал стойност само като маса върху везните, защото възможно е, ако мозъкът трябва да бъде отново оживен, той да бъде оживен само чрез двойника.
към текста >>
55.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на
държава
та и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи.
Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура. Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие. И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура. По този начин цялото Христово Същество и цялото значение на Христовото Същество за философията са поставени в центъра на нещата, превръщайки се в нещо съвсем различно от това, което бихме могли да получим от западно-европейските понятия.
Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи.
И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
към текста >>
Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за
държава
та в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за
държава
та и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията
държава
на св. Августин.
Както от една страна сме длъжни да подчертаем, че на философско равнище Хегел представлява най-зрелият плод, най-зрелият философски плод на Съзнателната душа, така от друга страна сме длъжни да посочим, че философията на Соловьов носи в себе си онзи зародиш, който през Шестата културна епоха ще прерасне в една философия на Духа-Себе.
Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин.
Наистина св. Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот. И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност.
към текста >>
Августин приема понятието за Христос, обаче конструира
държава
та така, че всъщност тя остава римската
държава
, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници.
Както от една страна сме длъжни да подчертаем, че на философско равнище Хегел представлява най-зрелият плод, най-зрелият философски плод на Съзнателната душа, така от друга страна сме длъжни да посочим, че философията на Соловьов носи в себе си онзи зародиш, който през Шестата културна епоха ще прерасне в една философия на Духа-Себе. Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин. Наистина св.
Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници.
И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот. И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност. Нито една друга философия не е така силно проникната от понятието за Христос, чиято светлина идва за нас не от другаде, а от източниците на Духовната наука, и нито една друга философия не е останала в своя зародишен вид, както философията на Соловьов. Всичко, което откриваме в европейския Изток, от характеровите особености на отделните народи до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните народи подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния гръцки народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски народи.
към текста >>
В
държава
та на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот.
Както от една страна сме длъжни да подчертаем, че на философско равнище Хегел представлява най-зрелият плод, най-зрелият философски плод на Съзнателната душа, така от друга страна сме длъжни да посочим, че философията на Соловьов носи в себе си онзи зародиш, който през Шестата културна епоха ще прерасне в една философия на Духа-Себе. Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин. Наистина св. Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство.
В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот.
И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност. Нито една друга философия не е така силно проникната от понятието за Христос, чиято светлина идва за нас не от другаде, а от източниците на Духовната наука, и нито една друга философия не е останала в своя зародишен вид, както философията на Соловьов. Всичко, което откриваме в европейския Изток, от характеровите особености на отделните народи до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните народи подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния гръцки народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски народи. Този Дух на Времето трябваше да стане не само възпитател на онази Душа на Народа, която носи в себе си зародишните кълнове на Шестата културна епоха, но и да полага специални грижи през първите периоди от нейното съществувание. И сега ние можем буквално да заявим като в случая понятията „баща“ и „майка“ губят своите граници -, че това, което в духовния свят постепенно израсна до съответната Душа на Народа, беше не само възпитано, а изхранено и откърмено от онези сили, за които установихме, че са формирани от древно-гръцкия Дух на Времето, след като междувременно той се издигна до една друга степен във външния свят.
към текста >>
И същественото тук е, че Соловьов включва в
държава
та всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност.
Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин. Наистина св. Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот.
И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност.
Нито една друга философия не е така силно проникната от понятието за Христос, чиято светлина идва за нас не от другаде, а от източниците на Духовната наука, и нито една друга философия не е останала в своя зародишен вид, както философията на Соловьов. Всичко, което откриваме в европейския Изток, от характеровите особености на отделните народи до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните народи подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния гръцки народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски народи. Този Дух на Времето трябваше да стане не само възпитател на онази Душа на Народа, която носи в себе си зародишните кълнове на Шестата културна епоха, но и да полага специални грижи през първите периоди от нейното съществувание. И сега ние можем буквално да заявим като в случая понятията „баща“ и „майка“ губят своите граници -, че това, което в духовния свят постепенно израсна до съответната Душа на Народа, беше не само възпитано, а изхранено и откърмено от онези сили, за които установихме, че са формирани от древно-гръцкия Дух на Времето, след като междувременно той се издигна до една друга степен във външния свят.
към текста >>
56.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
По аналогичен начин
държава
та, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
По аналогичен начин държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
В нея трябва ясно да се разграничават три различни сили:
към текста >>
57.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за
държава
.
Този, който има някаква представа за развитието на съвременното човечество, протекло, да кажем, в XIV-XV век чак до XVI век, знае колко безкрайно дълбоко значение в това външно развитие на човечеството в Новото време е имало историческото появяване на определена личност, относно която действително може, аз бих казал, по най-външен начин да се докаже, че чрез нея са действали духовно-свръхсетивните сили. За да хвърлим малко светлина върху окултното разбиране на историята, може да се постави въпросът: какво би станало с развитието на най-нова Европа, ако в началото на XV век в развитието не се бе включила девойката от Орлеан, Орлеанската Дева6? Този, който даже чисто външно разглежда развитието на това време, трябва да каже: ако зачеркнем от историческия процес деянията на Орлеанската Дева, то само по това, което може да се разбере от чисто външните исторически изследвания, ще стане ясно: без действията на висшите свръхсетивни сили чрез Орлеанската Дева Франция, а и фактически цяла Европа, е трябвало да получат в XV век съвършено различен облик.
Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава.
Под това влияние, разбира се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности. Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпроса какво би станало с Франция без този подвиг? И след това нека обмислят каква роля е играла Франция в последващите столетия за цялостния духовен живот на човечеството. И нека да съпоставят това с неопровержимите, доказуеми с външни документи факти, свидетелстващи за посланичеството на Орлеанската Дева. Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти.
към текста >>
58.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Затова и от ученика най-строго се изискваше да изпълнява задълженията, налагани му от професията, семейната общност и
държава
та; и тези хора които показваха, че не искат да се съобразяват с това, които се отклоняваха от своите външни задължения, те просто не бяха допускани до окултните школи.
От тук нататък пред него се открива един свят, към който до сега той не е проявя вал никакви интереси. Това е извънредно важно. Защото новият жизнен преход за всеки човек започва тогава, когато в него се пробудят нови интереси, интереси които постоянно искат да утвърждават своята собствена територия, своята собствена власт. По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен свят на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше към един свят, в който преди това човекът не беше стъпвал. Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в никаква колизия, в никаква дисхармония с външния свят на своите интереси.
Затова и от ученика най-строго се изискваше да изпълнява задълженията, налагани му от професията, семейната общност и държавата; и тези хора които показваха, че не искат да се съобразяват с това, които се отклоняваха от своите външни задължения, те просто не бяха допускани до окултните школи.
към текста >>
59.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Там всеки римски гражданин също и този, който оре с плуг нивите си съвсем точно е знаел съдържанието на законите от дванадесетте плочки и още много други неща, които имат общо с изграждането на гражданската
държава
.
Да помислим за старите времена, когато се е говорило гръцки или латински и се е правило, каквото тогава е било обичайно! Това, което днес се изисква да се пращат децата на училище, дойде много по-късно. Докато днес в един човек, който не знае азбуката, се вижда един необразован човек, някога не е било така. Иначе нашата статистика например би нарекла Волфрам фон Ешенбах8 необразован човек. В стария Рим имаше нещо друго, което днес не може да се счита за образование.
Там всеки римски гражданин също и този, който оре с плуг нивите си съвсем точно е знаел съдържанието на законите от дванадесетте плочки и още много други неща, които имат общо с изграждането на гражданската държава.
Римлянинът е нямал нужда да тича при адвокат за всяка дреболия. Това е един пример. Когато човек се запознае с тези големи различия, ще му мине желанието да пита защо трябва винаги да се раждаме отново като деца; това не е необходимо! Не, това не е така! Всеки път, когато отново дойдем, културата така се е променила, че ние отново трябва да научим нещо.
към текста >>
60.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Калвин изисквал пълното откъсване на църквата от
държава
та.
6. Калвинист: последовател на Йоханес Калвин (1509-1564) швейцарски реформатор и застъпник на учението за предопределението.
Калвин изисквал пълното откъсване на църквата от държавата.
към текста >>
61.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна
държава
, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там.
Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества.
към текста >>
62.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По време на управлението на Обреновичите в Сърбия въпросният г-н Пашич минал в изгнание в една друга балканска
държава
.
Не би ми било трудно да предложа десеторно, че дори и двадесеторно повече такива бележки. Може би ще ми позволите да прибавя още една кратка към тях: През съдбоносната 1914 г. начело на едно правителство на Балканите стоеше някой си Пашич*9. Това име сигурно все още се помни.
По време на управлението на Обреновичите в Сърбия въпросният г-н Пашич минал в изгнание в една друга балканска държава.
Може да се повдигне въпросът: какво е вършил там? Не искам да давам собствен отзив за този господин, но отново бих желал да Ви прочета едно кратко писъмце. То гласи: "Поверително съобщение на президента на комитета на Славянското благотворително дружество в Петербург до управителя на консулството в Русчук, 3 Декември 1885 г., No. 4875." За да не смятате, че си измислям или че разказвам анекдоти, посочвам Ви и номера на преписката:
към текста >>
63.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"Повтарям: натискът на юг представлява историческа, политическа и икономическа необходимост и чуждата
държава
, противопоставяща се на този натиск, е ео ipso*45 вражеска
държава
.
"Повтарям: натискът на юг представлява историческа, политическа и икономическа необходимост и чуждата държава, противопоставяща се на този натиск, е ео ipso*45 вражеска държава.
Междувременно Тройният съюз последователно се движи по тази пътека на войната. В Австрия натискът на юг също се смята за историческа необходимост и от свое гледище австрийците са не по-малко прави, отколкото руснаците от руска гледна точка. През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх.
към текста >>
Би могло например да се запита: На какво се е дължал странният и загадъчен начин на действие на една
държава
като Румъния?
Това става през Юни 1914 г.! По най-различен начин би могло да се посочи как мисловните форми възникват в съответната среда. В по следно време се случи немалко, което можеше да предизвика удивление. Понякога там, където преобладават автократични форми, случващото се изхожда от отделни инстанции, а на други места тръгва главно от народни течения. Никога не бива да се обобщава, защото ако тук е така, другаде е иначе.
Би могло например да се запита: На какво се е дължал странният и загадъчен начин на действие на една държава като Румъния?
Тук няма да се спирам на онова, което е дало последния подтик, а ще говоря за течението. Но при всяко положение не така, както често намираме това там, където то бива представяно "исторически"; защото историята, която постепенно се е оформила в края на XIX и началото на ХХ век, не струва и пет пари. Една реална история трябва да процедира симптоматично, трябва да показва отделните ситуации, осветявани от обилна светлина. Бих искал да обърна внимание на едно такова обилно осветяване.
към текста >>
64.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По такъв начин се поддържала открита възможността, ако работата някак си се разчуела, да се каже: Чуждата
държава
го е организирала.
Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса. Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не.
По такъв начин се поддържала открита възможността, ако работата някак си се разчуела, да се каже: Чуждата държава го е организирала.
Тази възможност постоянно трябвало да се поддържа открита.
към текста >>
Ако тази
държава
по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
"Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по време на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната фаза от френската колониална политика. Може да се предположи, че в началото Бисмарковата политика с удовлетворение е гледала как Франция се впускаше в далечни и трудни начинания, които години напред трябваше на пълно да ангажират вниманието на страната и на нейното правителство. Все пак не е сигурно доколко тази сметка в перспектива се оказа правилна, понеже Германия накрая пое от своя страна по същия път и естествено малко късно се опита да навакса загубеното време.
Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
към текста >>
65.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието
държава
с понятието на род.
Поначало това не е безспорна истина, а схема; но онова, което Брукс Адамс излага като закони за развитието на народите, все пак има известна стойност. Можело да се наблюдава, казва той, че в младостта си на родите по необходимост развиват две съпринадлежни склонности.
Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род.
И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани. Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека. По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите.
към текста >>
Томас Мор е написал книгата "Утопия" ("За най-доброто състояние на
държава
та и новия остров Утопия*106).
Нека да спрем вниманието си върху неговото най-значително дело, което и днес още може да се окаже от изключителна важност за онзи, който се занимае с него по подходящ начин.
Томас Мор е написал книгата "Утопия" ("За най-доброто състояние на държавата и новия остров Утопия*106).
В основния и раздел се описва уредбата на остров Утопия, буквално на страната "никое място", на "несъществуващата страна". Ако човек в истинския смисъл се зачете в тази книга, ще види, че Томас Мор държи на Утопия много повече, отколкото на някоя страна от привидната физическа реалност. Никой, разбира се, не бива да бъде толкова безразсъден, та да приеме, че Мор е написал "Утопия" просто въз основа на някакво хрумване. Томас Мор не бива да се причислява към утопистите; той не е искал да представи на хората някаква фантасмагория, ами е целял както това е било възможно по негово време с една такава история да каже много повече.
към текста >>
Тъкмо тази е човешката класа обади се моят опонент, която
държава
та трябва да подкрепи и умножава най-грижовно.
Тъкмо тази е човешката класа обади се моят опонент, която държавата трябва да подкрепи и умножава най-грижовно.
У тях има повече мъжество и духовна пригодност, отколкото у занаятчията и земеделеца. Те са по-снажни и по-силни и постъпят ли във войската, тъкмо от тях човек може да очаква най-много, щом се наложи да се влезе в бой.
към текста >>
Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на
държава
та изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници.
Далеч по-опасна язва разяжда вътрешния живот на Франция. Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх. Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли.
Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници.
На новаци не смее ли да се доверят. Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат. Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари. Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други народи в древността. Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии?
към текста >>
"От която и страна да подходя към въпроса, тази необозрима маса бездейни хора ми се струва безполезна за една
държава
дори в случай на война, която впрочем винаги може да бъде избягната.
"От която и страна да подходя към въпроса, тази необозрима маса бездейни хора ми се струва безполезна за една държава дори в случай на война, която впрочем винаги може да бъде избягната.
За мира пък тя се превръща в истинско мъчение, а той несъмнено заслужава да му се отдели също така специално внимание, както на войната.
към текста >>
Техните ренти, техните привилегии,приходите от техните полски имоти са недостатъчни за тези сиромаси; на тях не им стига да живеят в безделие и развлечения, в тежест на обществото и без полза за
държава
та.
И действително, вижда се как към всички точки на кралството, където събират най-фината и ценна вълна, бързат благородници, богаташи, че даже и достопочтени абати, за да си оспорват терена.
Техните ренти, техните привилегии,приходите от техните полски имоти са недостатъчни за тези сиромаси; на тях не им стига да живеят в безделие и развлечения, в тежест на обществото и без полза за държавата.
В радиус от много мили те лишават културите от земя, превръщат я в пасища, събарят къщи и села и пощадяват само черквите, за да намерят подслон за овните си. От най-населените и най-култивираните места създават пустош. Те явно се боят, че може да има твърде много градини и насаждения и на дивите животни да им липсва простор.
към текста >>
И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската
държава
е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада.
И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор.
А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия. Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>
Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска
държава
.
Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава.
Намираме се следователно в петдесетте години на XIX век. Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съвременна Италия? Прочетете историята и ще намерите пълно потвърждение на казаното от мен било е възможно само затуй, защото по онова време Прусия и Австрия нали Австрия е трябвало да губи не са могли да се обединят!
към текста >>
66.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Второто, което посочих, беше забележителният трактат на благородния Томас Мор за най-добрата форма на обществените условия в
държава
та и за остров Утопия.
Второто, което посочих, беше забележителният трактат на благородния Томас Мор за най-добрата форма на обществените условия в държавата и за остров Утопия.
От този трактат вчера Ви цитирах пасажа, където Томас Мор кара един чужд нему човек, който може и да е измислен – възможно е още днес да се запознаем по-обстойно с него и Вие ще видите, че не е измислен -, да изрече каквото той иска да каже за Утопия. Изхождайки от определено настроение за своето време, което обрисувах вчера, той изтъква своите усещания и след туй описва самата Утопия.
към текста >>
Най-напред трябва да обърнем внимание на това, че Утопия бива представена като
държава
, достигнала известна зрялост в своето устройство; защото изрично се казва, че описваната обстановка в Утопия не е съществувала открай време и че за нейното развитие са били нужни 1760 години, поради което в известен смисъл се касае за състояние на зрялост, на завършеност.
Най-напред трябва да обърнем внимание на това, че Утопия бива представена като държава, достигнала известна зрялост в своето устройство; защото изрично се казва, че описваната обстановка в Утопия не е съществувала открай време и че за нейното развитие са били нужни 1760 години, поради което в известен смисъл се касае за състояние на зрялост, на завършеност.
към текста >>
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че
държава
та се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини.
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини.
Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа. Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин. Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание. По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност. Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка.
към текста >>
И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за
държава
.
Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те.
И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава.
Искал е да изрази какви желания, цели, идеи дебнат в известен смисъл в подсъзнанието на онези, които са недоволни от външния свят. Това е искал да представи.
към текста >>
67.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за
държава
та, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за
държава
та.
Нека спрем вниманието си на това, че през последната третина на XIX век германският дух довежда до основаването на Германската империя. Възможно е да има хора,които оборват създаването на Германската империя от съвсем други гледища и намират, че основаването на тази империя не е било добре за развити ето на човечеството. Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин.
Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата.
Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ. А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно. Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава. Следователно, за да не липсва основа.
към текста >>
Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за
държава
та, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ.
Нека спрем вниманието си на това, че през последната третина на XIX век германският дух довежда до основаването на Германската империя. Възможно е да има хора,които оборват създаването на Германската империя от съвсем други гледища и намират, че основаването на тази империя не е било добре за развити ето на човечеството. Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин. Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата.
Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ.
А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно. Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава. Следователно, за да не липсва основа. Непременно трябва да се предпоставя, че идеята за империя не бива да бъде отхвърляна.
към текста >>
Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за
държава
.
Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин. Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата. Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ. А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно.
Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава.
Следователно, за да не липсва основа. Непременно трябва да се предпоставя, че идеята за империя не бива да бъде отхвърляна. Съвсем безпристрастни преценки без спорно няма, но човек трябва да познава своите предпоставки, ако желае да прави валидни оценки.
към текста >>
И все пак не това е най-важното; целта е да се прозира отвъд думите и да се оглежда каква позиция заема индивидът било то гражданин на република или на друга форма на
държава
та към държавното единение, да ли той по един или друг начин проявява в някаква степен чувство за такова единение.
Следователно не трябва да буди учудване; че в Централна Европа се появили наченки на желанието да се притежава нещо, което другите народи вечебили извоювали, а именно една империя. Но населението на тази земя е далеч по-слабо свързано с идеята за империя в сравнение с населението на Западна Европа, което по особен начин държи на тази идея, независимо дали става дума за република или за монархия.
И все пак не това е най-важното; целта е да се прозира отвъд думите и да се оглежда каква позиция заема индивидът било то гражданин на република или на друга форма на държавата към държавното единение, да ли той по един или друг начин проявява в някаква степен чувство за такова единение.
Казах, че не трябва да буди учудване, дето в Централна Европа се заражда импулсът за своеобразна империя, предлагаща, от една страна, възможност за известна защита срещу столетния натиск от запад, а от друга за такова ограничаване на въздействието от изток, каквото все още е необходимо естествено не за Изтока, а за Централна Европа. Мисля, че тези неща са разбираеми.
към текста >>
В отличие от западноевропейското население и по-специално от населението на Франция, централноевропейското има малко по-друго отношение към онова, което може да се нарече идея за
държава
.
В отличие от западноевропейското население и по-специално от населението на Франция, централноевропейското има малко по-друго отношение към онова, което може да се нарече идея за държава.
В Централна Европа подобна идея не е била жива векове наред, както например във Франция, а една идея за държава като битуващата във Франция не била пригодна за онова, което било останало в Централна Европа. За това пък при прехода от XVIII към XIX век в онова, което било останало в Централна Европа, се развила духовна висота, която някой ден, когато отново зацари по-малко омраза, ще бъде призната и от Запада. В Централна Европа тази духовна висота, която за човечеството даже след векове съвсем не ще бъде изчерпана докрай, била достигната в момент, когато под влияние на Запада обстоятелствата в никакъв случай не позволявали на Централна Европа да изгради единно държавно цяло. Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер и всички свързани с това течение естествено не са станали велики в някакво единно държавно цяло; те са станали велики въпреки отсъствието на такова държавно цяло. Човек трудно може да си представи каква разлика се крие в това, че Гьоте не е станал велик в една държавна структура, докато Корней, Расин направо са немислими без фона на онази държавна цялост, която получила своя блясък и разцвет чрез Луи XIV краля произнесъл думите „L,etst, c,est moi"*135.
към текста >>
В Централна Европа подобна идея не е била жива векове наред, както например във Франция, а една идея за
държава
като битуващата във Франция не била пригодна за онова, което било останало в Централна Европа.
В отличие от западноевропейското население и по-специално от населението на Франция, централноевропейското има малко по-друго отношение към онова, което може да се нарече идея за държава.
В Централна Европа подобна идея не е била жива векове наред, както например във Франция, а една идея за държава като битуващата във Франция не била пригодна за онова, което било останало в Централна Европа.
За това пък при прехода от XVIII към XIX век в онова, което било останало в Централна Европа, се развила духовна висота, която някой ден, когато отново зацари по-малко омраза, ще бъде призната и от Запада. В Централна Европа тази духовна висота, която за човечеството даже след векове съвсем не ще бъде изчерпана докрай, била достигната в момент, когато под влияние на Запада обстоятелствата в никакъв случай не позволявали на Централна Европа да изгради единно държавно цяло. Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер и всички свързани с това течение естествено не са станали велики в някакво единно държавно цяло; те са станали велики въпреки отсъствието на такова държавно цяло. Човек трудно може да си представи каква разлика се крие в това, че Гьоте не е станал велик в една държавна структура, докато Корней, Расин направо са немислими без фона на онази държавна цялост, която получила своя блясък и разцвет чрез Луи XIV краля произнесъл думите „L,etst, c,est moi"*135.
към текста >>
Ала в течение на XIX век от импулси, които първоначално били чисто вътрешни, сред обитателите на Централна Европа се появили признаци за желание да притежават някакъв вид
държава
.
Ала в течение на XIX век от импулси, които първоначално били чисто вътрешни, сред обитателите на Централна Европа се появили признаци за желание да притежават някакъв вид държава.
Най-напред тези признаци се оформили по много силно идеалистечески начин и който познава развитието на XIX век, знае, че идеята за държава, обзела обитателите на Централна Европа, се била загнездила преди всичко в главите на чисти идеалисти, на хора,които навярно били настроени не толкова практично, колкото идеалистически и които специално по отношение на идеята за държава били абсолютно непрактични в сравнение с практичните западняци.
към текста >>
Най-напред тези признаци се оформили по много силно идеалистечески начин и който познава развитието на XIX век, знае, че идеята за
държава
, обзела обитателите на Централна Европа, се била загнездила преди всичко в главите на чисти идеалисти, на хора,които навярно били настроени не толкова практично, колкото идеалистически и които специално по отношение на идеята за
държава
били абсолютно непрактични в сравнение с практичните западняци.
Ала в течение на XIX век от импулси, които първоначално били чисто вътрешни, сред обитателите на Централна Европа се появили признаци за желание да притежават някакъв вид държава.
Най-напред тези признаци се оформили по много силно идеалистечески начин и който познава развитието на XIX век, знае, че идеята за държава, обзела обитателите на Централна Европа, се била загнездила преди всичко в главите на чисти идеалисти, на хора,които навярно били настроени не толкова практично, колкото идеалистически и които специално по отношение на идеята за държава били абсолютно непрактични в сравнение с практичните западняци.
към текста >>
За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската
държава
.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития.
За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава.
Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години. И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава. На тези неща просто трябва да се гледа съвсем хладно кръвно.
към текста >>
И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна
държава
.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава. Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години.
И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
На тези неща просто трябва да се гледа съвсем хладно кръвно.
към текста >>
Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска
държава
се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния".
Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г. Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия. Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно.
Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния".
Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към реалностите, а не само към някакви илюзии. Титлата „крал на Румъния" е била избрана въз основа на точно определени исторически предпоставки наместо първоначално предлаганите „румънски крал" или „крал на румънците.
към текста >>
Нямам намерение да се застъпвам за никоя
държава
и привеждам само факти.
", сиреч „Долу коварната Австрия! ", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско! " и така нататък. Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста време преди избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение. Ето как беше разгърната цяла една организирана кампания, която се простираше нашироко около Австрия.
Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти.
към текста >>
Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на
държава
та, за да се устои на кампанията.
Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи.
Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на държавата, за да се устои на кампанията.
Това вече трябва да се приеме като искреност, макар може би да граничеше с безгрижие. При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази война е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания. Но с оглед на всички тези положения не бива да се забравя наличието на настроения. Всичкото онова, което Ви описах, породи, разбира се, настроения не само в периферията, но и в Централна Европа.
към текста >>
Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята
държава
някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161".
Но всички тези неща, които трябва да станат по време на Петия следатлантски период, няма да се сбъднат, ако човек не склони да допусне участието на спиритуалната мисъл в човешката еволюция. Спиритуалната мисъл е потребна. За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение. Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука.
Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161".
Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава. Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм. Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм. А това мистично изглежда странно, дето го наричам „мистично", но то действително може с право да се нарече така е намерило израз и във външните събития.
към текста >>
„Чужденецът не вижда в своята
държава
някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii.
„Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii.
Основите лежат отчетливо пред него, всеки мотив и всяка функция на механизма са му обяснени, прегледни са му като колелцата на часовник. Ние обаче с нашия локален дух, който нито е правен с ръце, нито е написан на хартия и който се слави със своя органически растеж, ние, които не вярваме в силата на дефинициите и общите принципи и се осланяме на относителни истини, ние не можем да притежаваме нищо, чиято стойност би могла да се сравни с дългите и оживени преговори, в които други държавности разкриха за всеки грамотен съкровените тайни на политическата наука. Дебатите на учреди-телни събрания, във Филаделфия, Версай и Париж, в Кадикс и Брюксел, в Женева, Франкфурт и Берлин и в още по-голяма степен може би от всичките тях преговорите в просветлените щати на американския съюз, колкото и често да са префасонирали институциите си, стоят далеч напред в политическата литература и ни предлагат съкровища, на каквито ние в собствената си страна никога не сме имали възможност да се радваме..."
към текста >>
68.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но щом се касае за разисквания, тогава ако се визира всичко, каквото може да се изложи по такива въпроси би трябвало навярно със същата тежест, с която обикновено се преценяват нещата в живота, да се каже: Откакто Белгия завладя Конго*217, изобщо не може и дума да става, че продължава да бъде валидна старата формула за неутралитета от 1839 г.; защото възникнат ли нови обстоятелства като встъпването на една
държава
в международни отношения с възможността свободно да подарява или да продава, или пък по някакъв друг начин да поставя във връзка с други държави такива огромни територии като Конго, тогава вече понятието неутралитет е подкопано.
Тук бих могъл да се впуска в дълги разяснения само по този въпрос би могло да се говори дни наред. Най-напред, ако се цели да се изгради правна основа защото, щом ще бъде накърняван, редно е неутралитетът да бъде налице -, би трябвало да се отговори на въпроса, дали неутралитетът на Белгия е бил налице по времето, когато уж бил накърнен. В случая не намеквам за открити по време на войната документи*216 това няма да го разискваме, защото на разискване подлежи нещо, по което може да има различни мнения.
Но щом се касае за разисквания, тогава ако се визира всичко, каквото може да се изложи по такива въпроси би трябвало навярно със същата тежест, с която обикновено се преценяват нещата в живота, да се каже: Откакто Белгия завладя Конго*217, изобщо не може и дума да става, че продължава да бъде валидна старата формула за неутралитета от 1839 г.; защото възникнат ли нови обстоятелства като встъпването на една държава в международни отношения с възможността свободно да подарява или да продава, или пък по някакъв друг начин да поставя във връзка с други държави такива огромни територии като Конго, тогава вече понятието неутралитет е подкопано.
към текста >>
Защото, щом някой е държавник, той не бива априорно да произнася смъртна присъда на собствената си
държава
.
Става дума следователно трагичното да бъде отделено от логичното и от формално-правното и да не се из пада в странната заблуда, че в света на Майя, сиреч в света на физическия план е възможно да протичат реалности в смисъла на чисто формално-логичното. Но да продължим по-нататък. Целта беше не да се оправдае или обори един или друг факт, а да се покаже колко нередно е в момент, когато уязвяваните от нещо разгласено не могат да се защитят, да се разтръбява пред цял свят, че едната от страните водела тази война заради накърнения неутралитет на Белгия,без да се спомене, че накърняването на белгийския неутралитет е можело да бъде предотвратено. Трагичните събития можеха да бъдат избягнати единствено ако Англия беше останала неутрална.
Защото, щом някой е държавник, той не бива априорно да произнася смъртна присъда на собствената си държава.
към текста >>
Защото общоизвестно е, че когато посланикът на една
държава
разговаря с чужд външен министър, той говори пълновластно и по поръчение на своята
държава
и че ако не желае да се злепостави пред цял свят, неговата
държава
не може да не се подпише под думите на своя посланик.
Сега Вие разсъждавате: Това при всички случаи с пълно право се нарича плоско оправдание, плоско оправдание в най-тривиален смисъл!
Защото общоизвестно е, че когато посланикът на една държава разговаря с чужд външен министър, той говори пълновластно и по поръчение на своята държава и че ако не желае да се злепостави пред цял свят, неговата държава не може да не се подпише под думите на своя посланик.
И тъй, това си е едно съвсем плоско оправдание, използвано затуй, защото някой не е желаел да се върна на старата позиция и да каже: редно беше. Вече се е усещало бремето на факта, че Англия е можела да предотврати нарушаването на неутралитета, независимо дали то от друга страна е било оправдано или не. Ако някъде се откъсне лавина и никой горе не я задържи, понеже е принуден да не го стори по причина, която може да се сметне за оправдана или не, а намиращият се малко по-долу също не я задържи под претекст, че по-горният трябвало да я задържи не, такава аргументация не минава! Но ако някой иска да прецени тези неща, въпросът пак ще изисква известно тяхно оглеждане. Така например отново трябва да се вземе предвид следното:
към текста >>
69.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Бохемия е самостоятелна
държава
приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици.
*7. Arthur Polzer-Hoditz, "Kaiser Karl" (Император Карл), Цюрих – Лайпциг Виена, 1928, стр. 19, където авторът под формата на забележка пише: "Абстрахирам се от факта,че разгромяването на Хабсбургската монархия от дълго време беше окончателно решено от онези политици, които между другото казано след рухването на Централните сили си поделиха главните роли в световната политика. Във връзка с това нека посочим картата за подялбата на Европа, която англичанинът Лабушер публикува в издавания от не го сатиричен седмичник "Truth" (Истина) през 1890 г., тоест двайсет и четири години преди избухването на световната война. Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени народи.
Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици.
Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква. Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897).
към текста >>
*135. "
Държава
та, това съм аз!
*135. "Държавата, това съм аз!
" (фрея.).
към текста >>
Политически статии: "The Ргорег Sphere of Government" (Истинската сфера на властта), 1842; "Social Statics" (Социална статика), 1850; "Essays" (Очерци), 1858; "Political Insti tutions" (Политически системи), 1882; "Маn versus the State" (Човекът спрямо
държава
та), 1886.
*150. Herbert Spencer (1820-1903).
Политически статии: "The Ргорег Sphere of Government" (Истинската сфера на властта), 1842; "Social Statics" (Социална статика), 1850; "Essays" (Очерци), 1858; "Political Insti tutions" (Политически системи), 1882; "Маn versus the State" (Човекът спрямо държавата), 1886.
към текста >>
въдворяването на народна
държава
и приел сам титлата народен трибун.
*183. Cola di Rienzi (1313-1354), политик, провъзгласил през 1347 г.
въдворяването на народна държава и приел сам титлата народен трибун.
към текста >>
70.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Както веднъж, в периода на разцвета на гръко-римската култура, римляните са били принудени да започнат Пуническите войни против Картаген, както тогава паметната битка при Мила /бележка 6/ решила съдбата на римляните, които успели да предпазят своята цветуща култура от поглъщане от водещите към упадък, но външно все още могъщи сили на
държава
та на картагенците, така в разразяването на съвременната война ние виждаме сякаш подобие на онези събития.
Както веднъж, в периода на разцвета на гръко-римската култура, римляните са били принудени да започнат Пуническите войни против Картаген, както тогава паметната битка при Мила /бележка 6/ решила съдбата на римляните, които успели да предпазят своята цветуща култура от поглъщане от водещите към упадък, но външно все още могъщи сили на държавата на картагенците, така в разразяването на съвременната война ние виждаме сякаш подобие на онези събития.
Това може днес да бъде казано тук. Войната между Рим и Картаген е била знаменателна. Картагенците са имали мощна флота, изглеждаща могъщо в сравнение с малобройната флота на римляните. Но римляните стигнали до съвсем необичайната идея за прехвърлящите мостове, които те прехвърляли от римския на картагенския кораб, превръщайки по такъв начин морския бой в сухопътен, и в привичните им условия удържали решаваща победа. Както тогава станало нещо нечувано за онези времена, така и в Лютих /бележка 7/ се разиграло нещо, напомнящо събитията от древността, което могли да предвидят малцина и за което идните времена ще говорят, като за велико достижение.
към текста >>
71.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Константинопол би трябвало да стане руски град, Гърция – васална на Русия
държава
.
Докато Средиземно море, по-скоро според надутите приказки, отколкото на дело, би трябвало да стане „френско море", Русия се стремеше да направи Черно море "руско море", а Мраморно море "руско езеро".
Константинопол би трябвало да стане руски град, Гърция – васална на Русия държава.
Това са били твърди насоки на руската политика, и спомагателни лостове за това са общността на вярата и панславизма. Тогава Дунав би бил затворен при Железни врата с руска бариера.“
към текста >>
72.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Помислете само, че госпожа Безант беше в състояние да каже, че аз, видите ли, се стремя да я отстраня и да стана президент на Теософското общество в Индия, че по околен път, чрез Индия, да оглавя пангерманското течение в полза на германската
държава
и във вреда на Англия!
За много сериозни неща исках да говоря днес с вас, за да могат повечето от вас да получат представа, изхождайки от тази сериозност, колко необходимо е да се осъзнае, в какво се състои мисията на Средна Европа по отношение на духовната наука, и колко крайно необходимо е, тази средноевропейска мисия да стане общочовешка. Тази средноевропейска мисия трябва да бъде преди всичко чист, честен стремеж към Истината. Но този чист, честен стремеж към Истината беше много своеобразно възприет и изкривен. Знаете, че връзките между германското духовно движение, към което ние принадлежим и Теософското общество бяха прекъснати години преди войната. Всички мои съобщения се възприемаха много своеобразно.
Помислете само, че госпожа Безант беше в състояние да каже, че аз, видите ли, се стремя да я отстраня и да стана президент на Теософското общество в Индия, че по околен път, чрез Индия, да оглавя пангерманското течение в полза на германската държава и във вреда на Англия!
Разбира се, ще повярвате, че това не е истина, че това е обективна лъжа!
към текста >>
73.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Той написа неотдавна интересната книга "
Държава
та като форма на живот".
Странно казано, нали така? Но е именно такова. Радващо защото трябва да спомена името на човек, много дружелюбно приел моята книга "Размисли по време на война". Това е Рудолф Келен, политически наблюдател, живеещ в Упсала /бележка 80/, родом от северните земи, човек, охотно, според възможностите си, отворен за света. Не искам с нищо да го засегна или критикувам, напротив, избирам този пример защото Келен принадлежи към нашите приятели.
Той написа неотдавна интересната книга "Държавата като форма на живот".
Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата. Той разглежда държавата, като организъм. От гледната точка на този, който разглежда тези явления и който ги вижда, изхождайки от духовнонаучното изследване, как би трябвало да бъде построена науката за държавата, ако имаше такава? За да бъде плодотворна за практическия живот. Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо?
към текста >>
Той иска да даде по-дълбоко разбиране за
държава
та.
Но е именно такова. Радващо защото трябва да спомена името на човек, много дружелюбно приел моята книга "Размисли по време на война". Това е Рудолф Келен, политически наблюдател, живеещ в Упсала /бележка 80/, родом от северните земи, човек, охотно, според възможностите си, отворен за света. Не искам с нищо да го засегна или критикувам, напротив, избирам този пример защото Келен принадлежи към нашите приятели. Той написа неотдавна интересната книга "Държавата като форма на живот".
Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата.
Той разглежда държавата, като организъм. От гледната точка на този, който разглежда тези явления и който ги вижда, изхождайки от духовнонаучното изследване, как би трябвало да бъде построена науката за държавата, ако имаше такава? За да бъде плодотворна за практическия живот. Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо? Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим държавата, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът?
към текста >>
Той разглежда
държава
та, като организъм.
Радващо защото трябва да спомена името на човек, много дружелюбно приел моята книга "Размисли по време на война". Това е Рудолф Келен, политически наблюдател, живеещ в Упсала /бележка 80/, родом от северните земи, човек, охотно, според възможностите си, отворен за света. Не искам с нищо да го засегна или критикувам, напротив, избирам този пример защото Келен принадлежи към нашите приятели. Той написа неотдавна интересната книга "Държавата като форма на живот". Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата.
Той разглежда държавата, като организъм.
От гледната точка на този, който разглежда тези явления и който ги вижда, изхождайки от духовнонаучното изследване, как би трябвало да бъде построена науката за държавата, ако имаше такава? За да бъде плодотворна за практическия живот. Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо? Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим държавата, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът? Отговорът е ясен: клетка.
към текста >>
От гледната точка на този, който разглежда тези явления и който ги вижда, изхождайки от духовнонаучното изследване, как би трябвало да бъде построена науката за
държава
та, ако имаше такава?
Това е Рудолф Келен, политически наблюдател, живеещ в Упсала /бележка 80/, родом от северните земи, човек, охотно, според възможностите си, отворен за света. Не искам с нищо да го засегна или критикувам, напротив, избирам този пример защото Келен принадлежи към нашите приятели. Той написа неотдавна интересната книга "Държавата като форма на живот". Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата. Той разглежда държавата, като организъм.
От гледната точка на този, който разглежда тези явления и който ги вижда, изхождайки от духовнонаучното изследване, как би трябвало да бъде построена науката за държавата, ако имаше такава?
За да бъде плодотворна за практическия живот. Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо? Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим държавата, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът? Отговорът е ясен: клетка. За Келен човекът е клетка в държавния организъм.
към текста >>
Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим
държава
та, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът?
Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата. Той разглежда държавата, като организъм. От гледната точка на този, който разглежда тези явления и който ги вижда, изхождайки от духовнонаучното изследване, как би трябвало да бъде построена науката за държавата, ако имаше такава? За да бъде плодотворна за практическия живот. Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо?
Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим държавата, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът?
Отговорът е ясен: клетка. За Келен човекът е клетка в държавния организъм. Изхождайки от това предположение, се гради много в книгата. Човекът е клетка, както ние имаме клетки в своя организъм; държавата е организъм, организиран от различни клетки.
към текста >>
Човекът е клетка, както ние имаме клетки в своя организъм;
държава
та е организъм, организиран от различни клетки.
Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо? Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим държавата, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът? Отговорът е ясен: клетка. За Келен човекът е клетка в държавния организъм. Изхождайки от това предположение, се гради много в книгата.
Човекът е клетка, както ние имаме клетки в своя организъм; държавата е организъм, организиран от различни клетки.
към текста >>
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме
държава
та като организъм, а човека, като клетка.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка.
Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят.
към текста >>
Животът на
държава
та изобщо може да бъде сравнен само с растение.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка.
Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение.
С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят. Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това.
към текста >>
Човек се развива извън пределите на живота на
държава
та, той не може да бъде клетка в организма на
държава
та, той трябва да расте извън неговите предели.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек.
Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели.
Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят. Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това. Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж.
към текста >>
Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на
държава
та.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели.
Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата.
Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят. Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това. Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава?
към текста >>
Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на
държава
та само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата.
Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят.
Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това. Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава? Що за нещо е било това?
към текста >>
Какво представляваше старата
държава
?
Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят. Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това. Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж.
Какво представляваше старата държава?
Що за нещо е било това? – Куланж си отговаря: Да, всички стари държави са се основавали на култа. Защо? Държавата беше общност за богослужение, тъй като тогава още чувствали връзката на човека с духовния свят. Само този е можел да дава тон в държавата, който е бил посветен в мистериите и е получавал указания от тях. В третия и четвъртия период е било още така.
към текста >>
Държава
та беше общност за богослужение, тъй като тогава още чувствали връзката на човека с духовния свят.
Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава? Що за нещо е било това? – Куланж си отговаря: Да, всички стари държави са се основавали на култа. Защо?
Държавата беше общност за богослужение, тъй като тогава още чувствали връзката на човека с духовния свят.
Само този е можел да дава тон в държавата, който е бил посветен в мистериите и е получавал указания от тях. В третия и четвъртия период е било още така. Хората научават за това по пътя на външните изследвания, но те не знаят, как да го разберат, макар за него да пише в учебниците по история.
към текста >>
Само този е можел да дава тон в
държава
та, който е бил посветен в мистериите и е получавал указания от тях.
Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава? Що за нещо е било това? – Куланж си отговаря: Да, всички стари държави са се основавали на култа. Защо? Държавата беше общност за богослужение, тъй като тогава още чувствали връзката на човека с духовния свят.
Само този е можел да дава тон в държавата, който е бил посветен в мистериите и е получавал указания от тях.
В третия и четвъртия период е било още така. Хората научават за това по пътя на външните изследвания, но те не знаят, как да го разберат, макар за него да пише в учебниците по история.
към текста >>
Безкрайно тъжно е да се четат последните страници от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната
държава
, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката?
Безкрайно тъжно е да се четат последните страници от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната държава, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката?
Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата. Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти. Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска. Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения.
към текста >>
Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава
държава
, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на
държава
та.
Безкрайно тъжно е да се четат последните страници от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната държава, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката?
Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата.
Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти. Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска. Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения. Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното.
към текста >>
Всичко, което сега се нарича наука за
държава
та, само не знае какво иска.
Безкрайно тъжно е да се четат последните страници от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната държава, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката? Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата. Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти.
Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска.
Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения. Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното. Тези съотношения трябва да бъдат познати в дълбочина. Тук ще почувствате, скъпи мои приятели, колко трагични са тези неща.
към текста >>
Няма истинска съвременна наука за
държава
та.
Безкрайно тъжно е да се четат последните страници от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната държава, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката? Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата. Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти. Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска.
Няма истинска съвременна наука за държавата.
Всичко това са празни разсъждения. Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното. Тези съотношения трябва да бъдат познати в дълбочина. Тук ще почувствате, скъпи мои приятели, колко трагични са тези неща. Човечеството вътрешно трябва да осъзнае законите на своето развитие, трябва да ги усети.
към текста >>
Истинската наука за
държава
та ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното.
Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата. Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти. Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска. Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения.
Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното.
Тези съотношения трябва да бъдат познати в дълбочина. Тук ще почувствате, скъпи мои приятели, колко трагични са тези неща. Човечеството вътрешно трябва да осъзнае законите на своето развитие, трябва да ги усети.
към текста >>
74.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но както този, който не намира по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за
държава
та с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят.
Ако този, който види магнит във формата на подкова, каже, че най-добре е с него да се подкове копитото на коня, – вижда ли той тогава цялата действителност? Не, само ако той разбере, че там вътре в желязото са концентрирани магнитни сили, само тогава пред него ще бъде цялата действителност.
Но както този, който не намира по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за държавата с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят.
Това принадлежи към най-важните абстракции, към най-вредните абстрактни идеи. И тази вредност не се вижда, защото макар тези идеали да са истинни, макар сами по себе си да са добри, те са неефективни. Те служат само на човешкия познавателен егоизъм, на насладата, изпитвана от живота в тези идеали. Но не тези абстрактни идеали управляват живота. От тях се управлява само света, какъвто той стана в първата половина на XX век.
към текста >>
75.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската
държава
произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна
държава
да разреши въпросите на духовния живот?
Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот?
В държава, обединяваща различни народности, каквато беше Австрийската държава, националният въпрос стоеше в основата на духовния живот на страната /бележка 117/. Австрийската политика така и не се доближи сериозно до този въпрос, да не говорим пък за сериозно обмисленото му разрешаване. И тъй като провеждам това разглеждане така, че да дам оценка на фактите, безпристрастна и неизградена на фактите от външната история, в събитията предшестващи сръбския ултиматум аз виждам други факти, имащи по-решаващо значение, в това число събитията, довели до убийството на наследника на австрийския престол Франц Фердинанд. Имам предвид, например, разигралите се в австрийския парламент от есента на 1911 г. до януари 1912 г.
към текста >>
В
държава
, обединяваща различни народности, каквато беше Австрийската
държава
, националният въпрос стоеше в основата на духовния живот на страната /бележка 117/.
Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот?
В държава, обединяваща различни народности, каквато беше Австрийската държава, националният въпрос стоеше в основата на духовния живот на страната /бележка 117/.
Австрийската политика така и не се доближи сериозно до този въпрос, да не говорим пък за сериозно обмисленото му разрешаване. И тъй като провеждам това разглеждане така, че да дам оценка на фактите, безпристрастна и неизградена на фактите от външната история, в събитията предшестващи сръбския ултиматум аз виждам други факти, имащи по-решаващо значение, в това число събитията, довели до убийството на наследника на австрийския престол Франц Фердинанд. Имам предвид, например, разигралите се в австрийския парламент от есента на 1911 г. до януари 1912 г. дебати по стопански въпроси, предизвикани от тогавашната обстановка вътре в страната и засегнатите интереси на широки слоеве от населението.
към текста >>
Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански живота е необходим отказ от старите възгледи за
държава
та, които именно в Австрия с цялата си яснота показаха своята несъстоятелност.
В националната борба действаше духовното. Стопанският живот беше в задънена улица. Можете да проследите това в детайли.
Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански живота е необходим отказ от старите възгледи за държавата, които именно в Австрия с цялата си яснота показаха своята несъстоятелност.
В Австрия с цялата си яснота се прояви необходимостта от тричленност на социалния организъм. Това просто произтича от фактите, които ви посочих. Но за това никой не искаше да мисли. И тъй като никой не искаше да мисли за това, всичко стана така, както стана. Видите ли, това, което в 80-те години, в тяхното начало, под въздействие на решенията на Берлинския конгрес, стана в Австрия, може да бъде охарактеризирано с няколко щриха и ще стане ясно, какви сили са действали тук.
към текста >>
Той имаше предвид хаос в
държава
та.
Това просто произтича от фактите, които ви посочих. Но за това никой не искаше да мисли. И тъй като никой не искаше да мисли за това, всичко стана така, както стана. Видите ли, това, което в 80-те години, в тяхното начало, под въздействие на решенията на Берлинския конгрес, стана в Австрия, може да бъде охарактеризирано с няколко щриха и ще стане ясно, какви сили са действали тук. В Австрия още в началото на 80-те години, че и по-рано, политическата обстановка дотолкова се усложни, че депутатът от влизащите в границите на Австрия полски земи Ото Хауснер /бележка 120/ каза на открито заседание на парламента следните думи: ако продължава същата австрийска политика, след три години изобщо няма да имаме никакъв парламент, а нещо друго.
Той имаше предвид хаос в държавата.
Разбира се, в такива изявления се преувеличава и се стига до хиперболи. Това стана не за три години, а минаха десетилетия.
към текста >>
И всички тези факти – могат да се приведат стотици – показват, че в края на краищата, до 1914 година, Австрия беше доведена до такова състояние, че трябваше да си каже: не можем повече да съществуваме, длъжни сме да се разпаднем като
държава
, да се признаем за безсилни – или трябва да играем ва-банк, да се опитаме по някакъв начин да вдигнем своя престиж, да се измъкнем някак си от положението.
Бих могъл да дам безброй примери от дебатите в австрийския парламент от края на 70-те и началото на 80-те години, от които би ви било ясно, че аграрната програма изискваше незабавно разрешение, и че в Австрия виждаха това. Аз, например, отлично помня, как тогава, във връзка със завършването на строежа на гарата в Арлсберг, политици от целия спектър изказаха мнение, че постройката на това здание е наложена насилствено, тъй като е ясно, че селското стопанство не може да се развива нормално по-нататък, ако от запад както преди продължава тази непоносима трескава политика по отношение на селскостопанските продукти. От самосебе си се разбира, че проблемът не беше разбран правилно, но въпреки това имаше пророчески думи.
И всички тези факти – могат да се приведат стотици – показват, че в края на краищата, до 1914 година, Австрия беше доведена до такова състояние, че трябваше да си каже: не можем повече да съществуваме, длъжни сме да се разпаднем като държава, да се признаем за безсилни – или трябва да играем ва-банк, да се опитаме по някакъв начин да вдигнем своя престиж, да се измъкнем някак си от положението.
Да се играе ва-банк – нищо друго не оставаше да прави този, който изобщо стоеше на позицията, че австрийският държавен деец би могъл да си остане държавен деец, ако се придържаше към различна гледна точка – даже ако беше и толкова ограничен, като граф Берхтолд, който каза: Има нещо да се случи – не мога да помогна по друг начин, освен да играя ва-банк. Колкото и нелепо да изглежда това от определена гледна точка, то трябва да се разбере в неговия исторически контекст.
към текста >>
76.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Елизабет Тюдор, (1558-1603г.); начало на търговско-промишления разцвет на Англия, първи колониални завладявания, победа над Испания, главния съперник по море, превръщане в най-могъщата
държава
в Европа, религиозна независимост от папството.
Елизабет Тюдор, (1558-1603г.); начало на търговско-промишления разцвет на Англия, първи колониални завладявания, победа над Испания, главния съперник по море, превръщане в най-могъщата държава в Европа, религиозна независимост от папството.
към текста >>
Рудолф Келен, (1864-1922г.) "
Държава
та, като форма на живот".
Рудолф Келен, (1864-1922г.) "Държавата, като форма на живот".
Издадена в Лайпциг в 1916 г.
към текста >>
– многонационална (11 различни народи и народности)
държава
, с народности в неравноправно положение, дуалистична монархия.
Австро-Унгария. От 1867 до 1918 г.
– многонационална (11 различни народи и народности) държава, с народности в неравноправно положение, дуалистична монархия.
към текста >>
77.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Кийлен и "
Държава
та като форма на живот".
За противоположността между интелектуалното мислене и правилното, съобразено с реалния свят човешко мислене. Абстрактното мислене според това дали човек го прилага в сетивния свят или в социалния живот. Характеристика на съвременните понятия.
Кийлен и "Държавата като форма на живот".
Политическият живот на Земята през 16 век Принципната противоположност между Запада и Изтока. Ани Безант и Теософското Общество.
към текста >>
78.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Замислете се обаче, скъпи мои приятели, че това, което днес наричаме "
държава
", се появи в Европа едва през 16 век.
Вероятно се досещате, скъпи мои приятели, че това,за което говоря от година и половина, е свързано с една папска нота от Рим*7. Трябваше ли да се съглася с нея? този въпрос се оказа извънредно важен за много хора.
Замислете се обаче, скъпи мои приятели, че това, което днес наричаме "държава", се появи в Европа едва през 16 век.
Разбира се, днешните "историци" така поне ги наричат в някои части на света говорят самоуверено и пророчески за държавите, макар и съвсем да не знаят колко време ще съществуват още тези държави. Така че тези "историци" знаят твърде малко за това, за което говорят и пишат. Това, което днес живее в държавите, е по старо от 400 или 500 години. А това, което вдъхновяваше и изграждаше държавата преди, беше нещо съвсем друго. Извънредно важно е тези неща да се разберат правилно.
към текста >>
А това, което вдъхновяваше и изграждаше
държава
та преди, беше нещо съвсем друго.
този въпрос се оказа извънредно важен за много хора. Замислете се обаче, скъпи мои приятели, че това, което днес наричаме "държава", се появи в Европа едва през 16 век. Разбира се, днешните "историци" така поне ги наричат в някои части на света говорят самоуверено и пророчески за държавите, макар и съвсем да не знаят колко време ще съществуват още тези държави. Така че тези "историци" знаят твърде малко за това, за което говорят и пишат. Това, което днес живее в държавите, е по старо от 400 или 500 години.
А това, което вдъхновяваше и изграждаше държавата преди, беше нещо съвсем друго.
Извънредно важно е тези неща да се разберат правилно. Естествено, сакраменталният и жречески живот, който цари в Рим е много по-древен от живота на модерните европейски държави и за дълъг период от време се намесваше с мъдрост и основание в световните събития. И аз постоянно се опитвах да отговори на въпросите: Какво ли означава фактът, че тези модерни държави, възникнали преди 400 или 500 години не могат сами да преодолеят хаоса? Какво ли означава фактът, че те отново поглеждат към сакраменталния и жречески Рим?
към текста >>
79.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И той прие моята характеристика за книгата "
Държава
та като форма на живот", за нея става дума -, като характеристика, която аз бях длъжен да направя с оглед на моите антропософски принципи.
Позволете ми един кратък пример. Преди известно време също тук в Швейцария Вие сигурно забелязахте една книга, която се открояваше по витрините, и която направи голямо впечатление на съвременните хора. Вие разбирате аз обсъждам тези неща съвсем добронамерено, а не с някаква затаена враждебност; в моите коментари няма дори и сянка от лично пристрастие. Скандинавският писател Кийлен*33 беше и остава един измежду малцината, които се обявиха в подкрепа на моите книги.
И той прие моята характеристика за книгата "Държавата като форма на живот", за нея става дума -, като характеристика, която аз бях длъжен да направя с оглед на моите антропософски принципи.
към текста >>
В нея се прави опит,
държава
та да се разгледа като огромен организъм.
Тази книга впрочем е чудесен пример за това, доколко могат да се объркат понятията в нашата съвременност.
В нея се прави опит, държавата да се разгледа като огромен организъм.
Изобщо един типичен случай вместо да обяснят нещата в духовен смисъл, хората прибягват до съвременните понятия. Винаги е добре, когато някой се опита да хвърли достатъчно светлина върху съвсем погрешните, объркани мисли на един духовит и образован човек. Виждате ли, ние често се сблъскваме с подобни противоречия; обаче самият живот е пълен с противоречия. Ако искаме да разберем живота, ние не трябва да останем в плен на една абстрактна и мъртва логика; не трябва да смятаме за празноглавец човека, когото оборваме; дори и този, когото оборваме, ние трябва да виждаме като един ерудииран, духовно богат и мислещ човек.
към текста >>
На времето този човек се опитваше да разглежда
държава
та като един цялостен организъм, а отделните хора като клетките на този организъм.
Кийлен направи нещо подобно на това, което беше направил преди няколко десетилетия швабския не зная защо, но именно така трябва да се изразя: швабският учен и австрийски министър Шефле*34.
На времето този човек се опитваше да разглежда държавата като един цялостен организъм, а отделните хора като клетките на този организъм.
Тогава Херман Бар излезе с едно опровержение на тази книга. След като Шефле написа една книга върху "безперспективността на социалдемокрацията", Херман Бар озаглави своето опровержение с думите "За липсата на разбиране у г-н Шефле" Тази книжка на Херман Бар е извънредно духовита. Наскоро в една своя лекция сам Херман Бар нарече тази книжка проява на невъзпитание. И въпреки това тя си остава една чудесна и духовита работа на младия Херман Бар.
към текста >>
Кийлен също се опитва да представи
държава
та като един организъм, а индивидите като отделни клетки.
Изобщо тогава Шефле направи нещо подобно на това, което се опитва да направи сега Кийлен.
Кийлен също се опитва да представи държавата като един организъм, а индивидите като отделни клетки.
Авторът е разбрал доста от функциите и закономерностите на клетъчния организъм и сега иска да пренесе това знание и върху държавата. Само че такива сравнения не водят до нищо. Разбира се, от методологична гледна точка, може да се сравнява всичко. Стига да поискате, аз набързо бих изградил една малка научна дисциплина, която да се основава на сравнението между скакалеца и контрабаса. На този свят може да се сравнява всичко с всичко, и няма такова сравнение, от което да не се получи нещо.
към текста >>
Авторът е разбрал доста от функциите и закономерностите на клетъчния организъм и сега иска да пренесе това знание и върху
държава
та.
Изобщо тогава Шефле направи нещо подобно на това, което се опитва да направи сега Кийлен. Кийлен също се опитва да представи държавата като един организъм, а индивидите като отделни клетки.
Авторът е разбрал доста от функциите и закономерностите на клетъчния организъм и сега иска да пренесе това знание и върху държавата.
Само че такива сравнения не водят до нищо. Разбира се, от методологична гледна точка, може да се сравнява всичко. Стига да поискате, аз набързо бих изградил една малка научна дисциплина, която да се основава на сравнението между скакалеца и контрабаса. На този свят може да се сравнява всичко с всичко, и няма такова сравнение, от което да не се получи нещо. Обаче само за себе си, сравнението не е достатъчен аргумент, че в света може да се живее с едни или други сравнения, че светът може да се разбере е едни или други сравнения.
към текста >>
Онези сравнения, които лесно хрумват някому, или могат да се намерят на улицата като например сравнението между
държава
та и живия организъм имат този недостатък, че карат човека да се влюби в тях.
Стига да поискате, аз набързо бих изградил една малка научна дисциплина, която да се основава на сравнението между скакалеца и контрабаса. На този свят може да се сравнява всичко с всичко, и няма такова сравнение, от което да не се получи нещо. Обаче само за себе си, сравнението не е достатъчен аргумент, че в света може да се живее с едни или други сравнения, че светът може да се разбере е едни или други сравнения. Именно когато се опираме на едно или друго сравнение, ние трябва да показваме дълбок усет за действителния свят, в противен случай сравненията не стават за нищо. За много хора, които се опират на някакво сравнение, може да се каже, че те са просто влюбени в своето сравнение.
Онези сравнения, които лесно хрумват някому, или могат да се намерят на улицата като например сравнението между държавата и живия организъм имат този недостатък, че карат човека да се влюби в тях.
Обаче влюбването в подобни сравнения има една важна последица: Човек става сляп към всичко, което остава извън сферата на съответното сравнение.
към текста >>
Тази книга описва
държава
та като организъм, а подобно мислене е съвсем неправдоподобно; всеки човек с поне малко жизнен опит, ще разбере,че тази идея не се покрива нито с фактите, нито дори с думите: Защото по време на война държавите постоянно се сблъскват помежду си, откъсват и присвояват едни или друг територии.
И така: след като прочетох книгата на Кийлен, аз стигнах до извода, че тя е замислена и написана именно в епохата на войната.
Тази книга описва държавата като организъм, а подобно мислене е съвсем неправдоподобно; всеки човек с поне малко жизнен опит, ще разбере,че тази идея не се покрива нито с фактите, нито дори с думите: Защото по време на война държавите постоянно се сблъскват помежду си, откъсват и присвояват едни или друг територии.
Поне такава е представата на повечето хора днес.
към текста >>
Защото когато сравняваме, винаги се отнася за две неща, какъвто е случая при Кийлен:
държава
та и организмът.
Как впрочем се стига до там, че един образован,умен и проницателен човек може да изгради цяла система върху основата на едно неправилно сравнение? Виждате ли, скъпи мои приятели, причината е там, че сравнението, което Кийлен прави, е едно съвсем правилно сравнение. Сега Вие ще възразите: как, току-що споменахме, че сравнението е тотално погрешно, а сега изведнъж се казва, че сравнението е правилно. Когато казвам,че сравнението е правилно, аз имам пред вид само това, че то може да се направи. Важното е с какво сравняваме.
Защото когато сравняваме, винаги се отнася за две неща, какъвто е случая при Кийлен: държавата и организмът.
Едното нещо е винаги вярно за себе си; от една страна държавата, от друга организма; тук грешка няма, погрешна е само връзката между тях. Нещата тук се свеждат до това, че дадено събитие, което става на Земята, вече може да бъде сравнено с един жив организъм. Политическите събития на Земята могат да бъдат сравнени с един организъм, държавата обаче не. Ако сравним държавата с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките. Обаче това е пълно безсмислие.
към текста >>
Едното нещо е винаги вярно за себе си; от една страна
държава
та, от друга организма; тук грешка няма, погрешна е само връзката между тях.
Виждате ли, скъпи мои приятели, причината е там, че сравнението, което Кийлен прави, е едно съвсем правилно сравнение. Сега Вие ще възразите: как, току-що споменахме, че сравнението е тотално погрешно, а сега изведнъж се казва, че сравнението е правилно. Когато казвам,че сравнението е правилно, аз имам пред вид само това, че то може да се направи. Важното е с какво сравняваме. Защото когато сравняваме, винаги се отнася за две неща, какъвто е случая при Кийлен: държавата и организмът.
Едното нещо е винаги вярно за себе си; от една страна държавата, от друга организма; тук грешка няма, погрешна е само връзката между тях.
Нещата тук се свеждат до това, че дадено събитие, което става на Земята, вече може да бъде сравнено с един жив организъм. Политическите събития на Земята могат да бъдат сравнени с един организъм, държавата обаче не. Ако сравним държавата с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките. Обаче това е пълно безсмислие. От друга страна политическият, социалният живот на Земята може да бъде сравнен с един организъм, само че за тази цел цялата Земя трябва да бъде сравнена с един организъм.
към текста >>
Политическите събития на Земята могат да бъдат сравнени с един организъм,
държава
та обаче не.
Когато казвам,че сравнението е правилно, аз имам пред вид само това, че то може да се направи. Важното е с какво сравняваме. Защото когато сравняваме, винаги се отнася за две неща, какъвто е случая при Кийлен: държавата и организмът. Едното нещо е винаги вярно за себе си; от една страна държавата, от друга организма; тук грешка няма, погрешна е само връзката между тях. Нещата тук се свеждат до това, че дадено събитие, което става на Земята, вече може да бъде сравнено с един жив организъм.
Политическите събития на Земята могат да бъдат сравнени с един организъм, държавата обаче не.
Ако сравним държавата с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките. Обаче това е пълно безсмислие. От друга страна политическият, социалният живот на Земята може да бъде сравнен с един организъм, само че за тази цел цялата Земя трябва да бъде сравнена с един организъм. Само доколкото цялата Земя бива сравнена с организъм, а отделните държави не хората, а отделните държави с различни видове клетки, само дотолкова сравнението е правилно, само дотолкова то е валидно.
към текста >>
Ако сравним
държава
та с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките.
Важното е с какво сравняваме. Защото когато сравняваме, винаги се отнася за две неща, какъвто е случая при Кийлен: държавата и организмът. Едното нещо е винаги вярно за себе си; от една страна държавата, от друга организма; тук грешка няма, погрешна е само връзката между тях. Нещата тук се свеждат до това, че дадено събитие, което става на Земята, вече може да бъде сравнено с един жив организъм. Политическите събития на Земята могат да бъдат сравнени с един организъм, държавата обаче не.
Ако сравним държавата с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките.
Обаче това е пълно безсмислие. От друга страна политическият, социалният живот на Земята може да бъде сравнен с един организъм, само че за тази цел цялата Земя трябва да бъде сравнена с един организъм. Само доколкото цялата Земя бива сравнена с организъм, а отделните държави не хората, а отделните държави с различни видове клетки, само дотолкова сравнението е правилно, само дотолкова то е валидно.
към текста >>
Грешката на Кийлен, както и на Шефле, е тази, че сравняват отделната
държава
с една единствена и гигантска клетка, докато всъщност правилното сравнение може да се прокара само между цялата Земя и един жив организъм.
Ако изхождате от това сравнение, ще стигнете до положението, че нещата се отнасят помежду си приблизително както се отнасят и клетките в различните системи на организма. Важното е това, че когато избираме едно сравнение, ние трябва да го употребим правилно.
Грешката на Кийлен, както и на Шефле, е тази, че сравняват отделната държава с една единствена и гигантска клетка, докато всъщност правилното сравнение може да се прокара само между цялата Земя и един жив организъм.
Едва тогава сравнението може да даде плодове. Защото клетки, които бродят в една или друга посока както хората в една държава такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга. Така е с отделните държави, клетките в цялостния организъм на Земята
към текста >>
Защото клетки, които бродят в една или друга посока както хората в една
държава
такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга.
Ако изхождате от това сравнение, ще стигнете до положението, че нещата се отнасят помежду си приблизително както се отнасят и клетките в различните системи на организма. Важното е това, че когато избираме едно сравнение, ние трябва да го употребим правилно. Грешката на Кийлен, както и на Шефле, е тази, че сравняват отделната държава с една единствена и гигантска клетка, докато всъщност правилното сравнение може да се прокара само между цялата Земя и един жив организъм. Едва тогава сравнението може да даде плодове.
Защото клетки, които бродят в една или друга посока както хората в една държава такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга.
Така е с отделните държави, клетките в цялостния организъм на Земята
към текста >>
Ако докато ме слушате, във Вашите сърца заговори оправданият в този случай усет на филистера и педанта, Вие ще кажете: Тогава аз би трябвало да Ви докажа, че животът на цялата Земя трябва да бъде сравнен с организма, а на отделната
държава
с клетката.
Скъпи мои приятели, може би Вие оставате с впечатлението, че нещо в моето изложение липсва.
Ако докато ме слушате, във Вашите сърца заговори оправданият в този случай усет на филистера и педанта, Вие ще кажете: Тогава аз би трябвало да Ви докажа, че животът на цялата Земя трябва да бъде сравнен с организма, а на отделната държава с клетката.
Обаче замислете се доказателството е скрито в самата идея, доказателството не се намира в разни абстрактни съображения, доказателството лежи в самото прилагане на идеята. Ако Вие прилагате идеята в смисъла на Кийлен, ще се убедите, че тя не може да се осъществи, колкото и да блъскате с рогата напред. Дори и да се превърнете в един упорит козел, идеята не може да се осъществи. Ако обаче приложите идеята спрямо живота на самата Земя, тогава нещата се променят, тогава Вие стигате до един добър регулативен принцип. Оттук нататък Вие започвате да разбирате нещата в много по-голяма степен.
към текста >>
Разбирате ли, понякога днес хората са прекалено абстрактни и отвлечени: от 100 поне 90 души така стоят нещата днес ще намерят сравнението на Кийлен, че
държава
та прилича на един жив организъм, за сравнение,което е било валидно през всички времена.
Разбирате ли, понякога днес хората са прекалено абстрактни и отвлечени: от 100 поне 90 души така стоят нещата днес ще намерят сравнението на Кийлен, че държавата прилича на един жив организъм, за сравнение,което е било валидно през всички времена.
Същото се отнася и за нашето уточнение, че в действителност тъкмо политическият и социален живот може да се сравнява с един жив организъм. Когато днес един ръководител издига теорията си за държавното устройство, според него тази теория трябва да е валидна както за съвременния свят, така и за Рим, Египет, Вавилон и т.н. Защото днешният човек е абстрактен той се опира на понятията, а не на реалната действителност.
към текста >>
Възгледът на англо-американците е категоричен: това, което ние постигнахме, това което ние станахме, се предоставя сега и на другите големи и малки държави; то им показва правилните съотношения между индивида и
държава
та, то сочи как човекът може да бъде щастлив в рамките на
държава
та; така трябва да изглеждат нещата навсякъде.
Нека да се спрем на Запада, и по-точно на англо-американския Запад, защото в по-голямата си част останалите страни само повтарят неговите думи коя е най-важната гледна точка в доктрината на Уилсън? Най-важната гледна точка е тази, че според Уилсън целият свят ще трябва да заприлича на Англия и Съединените Щати от последните години. Тези два народа постигнаха чудесен социален напредък независимо дали го наричаме "демокрации" или с някоя друга дума и следователно останалите народи са просто виновни, че не са постигнали такъв напредък; правилно ще бъде, ако целият свят се приравни към този Социален напредък.
Възгледът на англо-американците е категоричен: това, което ние постигнахме, това което ние станахме, се предоставя сега и на другите големи и малки държави; то им показва правилните съотношения между индивида и държавата, то сочи как човекът може да бъде щастлив в рамките на държавата; така трябва да изглеждат нещата навсякъде.
към текста >>
80.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от
държава
та.
От Делези научаваме и нещо друго: Имаше някога един адвокат, свързан с всевъзможни застрахователни и финансови централи. Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията. Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието. Обаче ето че се намериха двама без смъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа.
Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата.
И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени. На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат. Неговото име е Раймонд Поанкаре*54 Делези разказва неговата история в гореспоменатата книга.
към текста >>
81.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество тя от хвърля монополистичната, централно управлявана
държава
като единствено възможна форма на съвместен човешки живот.
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество тя от хвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот.
Държавата, или социалния организъм далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чиито сместване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>
Държава
та, или социалния организъм далеч не представлява едно единно цяло.
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество тя от хвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот.
Държавата, или социалния организъм далеч не представлява едно единно цяло.
В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чиито сместване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>
82.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Погледнем ли към британската
държава
, гледаме към една ариманическа област, a при източните държавни устройства гледаме към една луциферическа област.
Защото не става въпрос нещата да се избягват, а ариманическото и луциферическото да се приведат в равновесие. На младостта е присъщо повече луциферическото, на по-късната възраст – ариманическото. На жената е присъщо повече луциферическото, на мъжа – ариманическото. Когато поглеждаме към бъдещето, поглеждаме предимно към ариманическото, когато погледнем към миналото, това, което е още в зародиш, поглеждаме предимно към луциферическото.
Погледнем ли към британската държава, гледаме към една ариманическа област, a при източните държавни устройства гледаме към една луциферическа област.
към текста >>
83.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
183. Йоханес Мюлер, 1864–1949, „философ на живота“, ръководител на „Свободна
държава
за личен живот на търсещи от всяко направление и произход“ в замъка Елмау в Горна Бавария.
183. Йоханес Мюлер, 1864–1949, „философ на живота“, ръководител на „Свободна държава за личен живот на търсещи от всяко направление и произход“ в замъка Елмау в Горна Бавария.
Издател на различни книги с религиозна и социална тематика.
към текста >>
84.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава
държава
– употребявайки тук думата „
държава
“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия.
Не Мистерията на Голгота – именно тя би трябвало да представлява замяната на изгубеното – а самото време внесе в човешкото развитие това, че хората се оказаха отрязани от съзнателно общуване с божествено-духовния свят на третата йерархия. Обаче от това остана паметта, историческата памет. И така е било в началото след Мистерията на Голгота. Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало. В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята.
Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия.
Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения. Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия. Така е било до Мистерията на Голгота. След Мистерията на Голгота е останала само паметта за това. И какви са били последствията от това?
към текста >>
85.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Тя вече по-рано беше заразена с това, което може да се нарече държавнически елемент.Римската Империя не беше
държава
, тя беше империя, но човек днес би я разбрал по-добре, ако каже „държавно образувание“.
Сега към това се прибави и трето. То дойде от юг, от Римската Империя.
Тя вече по-рано беше заразена с това, което може да се нарече държавнически елемент.Римската Империя не беше държава, тя беше империя, но човек днес би я разбрал по-добре, ако каже „държавно образувание“.
Тази Римска Империя в определено отношение прилича на това, което възникна от организацията на кралствата (разликите в нея произлизат само от различното географско положение на нейните територии и на различните условия, определящи социалната организация). Тя се беше развила от република в императорска организация, но в същото време Империята приличаше на това, което израсна, приемайки германска окраска, от келтските кралства.
към текста >>
В думите „За всеки отделен народ –
държава
“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха.
Ще проумеете от това, което казах, как това, което се надига като социализъм – сега да допълня в общи линии това, което казах миналата седмица във връзка с „Философия на Свободата“ – е едно обикновено, залегнало в човешката природа явление, което все по-силно обхваща човечеството. Днешните реакции срещу това явление са просто нещо ужасно за този, който прозира нещата. За човека, който разбира нещата, е ясно: колкото и метежно, колкото и шумно да се случва, настъпващият по цялата земя социализъм в своя интернационален елемент е носител на бъдещето, а образуването на всевъзможни национални държави и държавици работи против човешката еволюция.
В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха.
И без това хората не знаят как ще завърши това, но то се говори. Същевременно това е напълно пропито от принципите на организацията, които произлизат от Артуровия импулс. Негова противоположност е стремежът на Граала, който е така вътрешно свързан с Гьотевите принципи, както ви представих. Този стремеж на Граала навсякъде се стреми към индивидуалното, към етичното, към научното. Той преди всичко иска да вземе под внимание индивидуума, а не групите, които днес вече не са от значение и които посредством интернационалния социалистически елемент ще трябва да бъдат отстранени от света, тъй като това е пътят на развитието.
към текста >>
86.
Съдържание
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Политическата
държава
като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането.
Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
87.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна)
държава
— обособяването на определена сфера от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен живот редом с останалите области.
Ако си спомним онова, което съм изтъквал в публичните лекции, правилно ще разберем належащата необходимост от значителни усилия за едно определено разделение — определено „разчленяване“ на социалния организъм. Често казвам „значителни усилия“, но и дума не може да става, че очаквам революционни резултати от днес за утре. Ние трябва да полагаме усилия за разчленяването на нещо важно, което под съвременните влияния е станало централизирано.
Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна) държава — обособяването на определена сфера от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен живот редом с останалите области.
Тази сфера обхваща всичко свързано с духовния живот, възпитанието на децата, образованието, изкуството, литературата, а също така (както вече съм отбелязвал и ще спомена в публичната лекция утре) всичко, отнасящо се до администрацията на гражданското и криминалното право.
към текста >>
Като втори „член“ на социалния организъм трябва да разпознаваме, но в ограничен смисъл, онова, което се нарича „
държава
“.
Като втори „член“ на социалния организъм трябва да разпознаваме, но в ограничен смисъл, онова, което се нарича „държава“.
Хората искат да трупат възможно най-много върху плещите именно на тази „[политическа] държава“ — държавните училища, социалните служби и тъй нататък. Такава е главната тенденция от последните четиристотин години. А днес под влиянието на социалните идеи и социалистическото мислене хората искат да пришият и икономическия живот, като го направят едно цяло с политическия живот. Тези две области обаче също трябва да се разделят. Политическата държава трябва да стъпи на своя собствена независима основа, като втори член на обществото.
към текста >>
Хората искат да трупат възможно най-много върху плещите именно на тази „[политическа]
държава
“ — държавните училища, социалните служби и тъй нататък.
Като втори „член“ на социалния организъм трябва да разпознаваме, но в ограничен смисъл, онова, което се нарича „държава“.
Хората искат да трупат възможно най-много върху плещите именно на тази „[политическа] държава“ — държавните училища, социалните служби и тъй нататък.
Такава е главната тенденция от последните четиристотин години. А днес под влиянието на социалните идеи и социалистическото мислене хората искат да пришият и икономическия живот, като го направят едно цяло с политическия живот. Тези две области обаче също трябва да се разделят. Политическата държава трябва да стъпи на своя собствена независима основа, като втори член на обществото. И същата относителна независимост трябва да има областта на регионалната икономика, където се движат стоките за търговия — това ще рече стопанският живот.
към текста >>
Политическата
държава
трябва да стъпи на своя собствена независима основа, като втори член на обществото.
Като втори „член“ на социалния организъм трябва да разпознаваме, но в ограничен смисъл, онова, което се нарича „държава“. Хората искат да трупат възможно най-много върху плещите именно на тази „[политическа] държава“ — държавните училища, социалните служби и тъй нататък. Такава е главната тенденция от последните четиристотин години. А днес под влиянието на социалните идеи и социалистическото мислене хората искат да пришият и икономическия живот, като го направят едно цяло с политическия живот. Тези две области обаче също трябва да се разделят.
Политическата държава трябва да стъпи на своя собствена независима основа, като втори член на обществото.
И същата относителна независимост трябва да има областта на регионалната икономика, където се движат стоките за търговия — това ще рече стопанският живот.
към текста >>
Колкото и
държава
та да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната.
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта.
Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната.
Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят. Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>
Но когато изцяло земната
държава
се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато
държава
та поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта. Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната. Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят.
Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>
88.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Политическата
държава
като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането.
Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
“ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към средния член: а именно към политическата
държава
.
Въпросното отражение обаче трябва да се разглежда в неговата истинска значимост. Можем да попитаме: „По какъв начин от социална гледна точка нашият живот тук, между раждането и смъртта, е свързан с нашия свръхсетивен живот?
“ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към средния член: а именно към политическата държава.
Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата държава, винаги се стараят да разберат какво точно представлява тя. Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е реалност, или жива лъжа.
към текста >>
Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата
държава
, винаги се стараят да разберат какво точно представлява тя.
Въпросното отражение обаче трябва да се разглежда в неговата истинска значимост. Можем да попитаме: „По какъв начин от социална гледна точка нашият живот тук, между раждането и смъртта, е свързан с нашия свръхсетивен живот? “ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към средния член: а именно към политическата държава.
Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата държава, винаги се стараят да разберат какво точно представлява тя.
Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е реалност, или жива лъжа.
към текста >>
Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в
държава
та — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали
държава
та е реалност, или жива лъжа.
Въпросното отражение обаче трябва да се разглежда в неговата истинска значимост. Можем да попитаме: „По какъв начин от социална гледна точка нашият живот тук, между раждането и смъртта, е свързан с нашия свръхсетивен живот? “ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към средния член: а именно към политическата държава. Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата държава, винаги се стараят да разберат какво точно представлява тя.
Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е реалност, или жива лъжа.
към текста >>
Хегел разглежда
държава
та повече или по-малко като Божие дело на земята.
Има огромна разлика между възгледа на немския философ Хегел и твърде противоположния на Фриц Маутнер — автор на един философски речник.
Хегел разглежда държавата повече или по-малко като Божие дело на земята.
Фриц Маутнер казва: държавата е необходимо зло. Той смята държавата за зло, без което обаче хората не могат — нещо изисквано от социалния живот. Такива са заключенията на два съвременни духа, които влизат в остро противоречие.
към текста >>
Фриц Маутнер казва:
държава
та е необходимо зло.
Има огромна разлика между възгледа на немския философ Хегел и твърде противоположния на Фриц Маутнер — автор на един философски речник. Хегел разглежда държавата повече или по-малко като Божие дело на земята.
Фриц Маутнер казва: държавата е необходимо зло.
Той смята държавата за зло, без което обаче хората не могат — нещо изисквано от социалния живот. Такива са заключенията на два съвременни духа, които влизат в остро противоречие.
към текста >>
Той смята
държава
та за зло, без което обаче хората не могат — нещо изисквано от социалния живот.
Има огромна разлика между възгледа на немския философ Хегел и твърде противоположния на Фриц Маутнер — автор на един философски речник. Хегел разглежда държавата повече или по-малко като Божие дело на земята. Фриц Маутнер казва: държавата е необходимо зло.
Той смята държавата за зло, без което обаче хората не могат — нещо изисквано от социалния живот.
Такива са заключенията на два съвременни духа, които влизат в остро противоречие.
към текста >>
Поради факта, че много от онова, което по-рано е било инстинктивно, сега се надига в светлината на съзнанието, хора с най-различни мисловни нагласи опитват да оформят концепции как трябва да бъде устроена
държава
та и каква институция се очаква да бъде.
Поради факта, че много от онова, което по-рано е било инстинктивно, сега се надига в светлината на съзнанието, хора с най-различни мисловни нагласи опитват да оформят концепции как трябва да бъде устроена държавата и каква институция се очаква да бъде.
А тези концепции придобиват и най-разнообразни форми. От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява държавата, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване. От друга страна, имаме онези, които искат радикално да променят държавата, така че хората да получават от нея задоволителни условия на съществуване. Затова възниква въпросът: „Как можем да добием представа какво в действителност е държавата? “
към текста >>
От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява
държава
та, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване.
Поради факта, че много от онова, което по-рано е било инстинктивно, сега се надига в светлината на съзнанието, хора с най-различни мисловни нагласи опитват да оформят концепции как трябва да бъде устроена държавата и каква институция се очаква да бъде. А тези концепции придобиват и най-разнообразни форми.
От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява държавата, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване.
От друга страна, имаме онези, които искат радикално да променят държавата, така че хората да получават от нея задоволителни условия на съществуване. Затова възниква въпросът: „Как можем да добием представа какво в действителност е държавата? “
към текста >>
От друга страна, имаме онези, които искат радикално да променят
държава
та, така че хората да получават от нея задоволителни условия на съществуване.
Поради факта, че много от онова, което по-рано е било инстинктивно, сега се надига в светлината на съзнанието, хора с най-различни мисловни нагласи опитват да оформят концепции как трябва да бъде устроена държавата и каква институция се очаква да бъде. А тези концепции придобиват и най-разнообразни форми. От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява държавата, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване.
От друга страна, имаме онези, които искат радикално да променят държавата, така че хората да получават от нея задоволителни условия на съществуване.
Затова възниква въпросът: „Как можем да добием представа какво в действителност е държавата? “
към текста >>
Затова възниква въпросът: „Как можем да добием представа какво в действителност е
държава
та?
Поради факта, че много от онова, което по-рано е било инстинктивно, сега се надига в светлината на съзнанието, хора с най-различни мисловни нагласи опитват да оформят концепции как трябва да бъде устроена държавата и каква институция се очаква да бъде. А тези концепции придобиват и най-разнообразни форми. От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява държавата, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване. От друга страна, имаме онези, които искат радикално да променят държавата, така че хората да получават от нея задоволителни условия на съществуване.
Затова възниква въпросът: „Как можем да добием представа какво в действителност е държавата?
“
към текста >>
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на
държава
та, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в
държава
та — за нейната потенциална реалност.
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност.
Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
към текста >>
Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата
държава
, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност.
Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
към текста >>
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че
държава
та представлява точно противоположното на свръхсетивния живот.
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата представлява точно противоположното на свръхсетивния живот.
И това, тази политическа държава, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния живот, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона. Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
към текста >>
И това, тази политическа
държава
, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния живот, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона.
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата представлява точно противоположното на свръхсетивния живот.
И това, тази политическа държава, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния живот, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона.
Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
към текста >>
Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на
държава
та се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата представлява точно противоположното на свръхсетивния живот. И това, тази политическа държава, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния живот, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона.
Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
към текста >>
Но тогава трябва да се запитаме: „Ако
държава
та отразява свръхсетивния живот само като негова противоположност, по какъв начин свръхсетивното намира пътя към всичко останало в нашия сетивен живот?
Но тогава трябва да се запитаме: „Ако държавата отразява свръхсетивния живот само като негова противоположност, по какъв начин свръхсетивното намира пътя към всичко останало в нашия сетивен живот?
“ В предишната лекция говорих за това от различна гледна точка. Днес се налага да добавя, че антипатиите, които имаме в свръхсетивния свят между смъртта и раждането, имат определени остатъци — и ние ги носим със себе си във физическото ни съществуване. Работата срещу тях във физическия живот е всичко, което живее в тъй наречения духовен живот, в духовната култура. Те са това, което обединява хората в религиозни общества, или в други духовни общества, така че те да могат да противодействат срещу антипатиите, които са донесени от живота преди раждането.
към текста >>
И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата
държава
и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него. Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот.
И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот.
Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>
Работата трябва да се разглежда като въпрос на правото — да се регламентира от политическата
държава
.
Здрави отношения ще възникнат само при следните условия: Договореностите в никакъв случай не трябва да се правят на базата на количеството работа.
Работата трябва да се разглежда като въпрос на правото — да се регламентира от политическата държава.
А трудовият договор трябва да се основава на разпределението на произведените стоки между работниците, извършващи физически труд, и работниците, извършващи духовен труд. Такъв трудов договор може да се основава само на произведените стоки, а не на взаимоотношенията между работниците и работодателя. Това е единственият начин нещата да се поставят на здрава основа.
към текста >>
След катастрофата от Първата световна война организира социалистическата революция, която съкрушава монархията и на нейно място се установява „автономна“
държава
Бавария.
[1] Курт Айзнер е роден на 14 май 1867 г. Баварски журналист и политик.
След катастрофата от Първата световна война организира социалистическата революция, която съкрушава монархията и на нейно място се установява „автономна“ държава Бавария.
Айзнер е министър-председател до убийството му на 21 февруари 1919 г., последвано от провъзгласяването на болшевишка съветска република, а по-късно Бавария става средище и на крайно десни движения.
към текста >>
89.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Но за да бъде това разбрано в цялото негово значение, колко необходимо е това троично разчленение на социалния организъм, в един самостоятелен духовен живот, в един самостоятелен правов или държавен живот и в един самостоятелен стопански живот, трябва да бъде хвърлен един безпристрастен поглед върху начина, по който в нашата европейско-американска цивилизация се е родило действието едно в друго на дух,
държава
и стопанство.
Не се касае за абсолютни мисли, а се касае за мисли отнасящи се за настоящето време и за близкото бъдеще на човечеството.
Но за да бъде това разбрано в цялото негово значение, колко необходимо е това троично разчленение на социалния организъм, в един самостоятелен духовен живот, в един самостоятелен правов или държавен живот и в един самостоятелен стопански живот, трябва да бъде хвърлен един безпристрастен поглед върху начина, по който в нашата европейско-американска цивилизация се е родило действието едно в друго на дух, държава и стопанство.
Това действие едно в друго на нишките, на нишката на духа, на нишката на правото или на държавата и на нишката на стопанския живот, съвсем не е нещо лесно. Нашата култура, нашата цивилизация е едно кълбо, в което са навити и размесени три нишки, които имат съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход от този на правовия или държавен живот и също от произхода на стопанския живот. И тези три течения, имащи различен произход, са хаотично навити едни с други.
към текста >>
Това действие едно в друго на нишките, на нишката на духа, на нишката на правото или на
държава
та и на нишката на стопанския живот, съвсем не е нещо лесно.
Не се касае за абсолютни мисли, а се касае за мисли отнасящи се за настоящето време и за близкото бъдеще на човечеството. Но за да бъде това разбрано в цялото негово значение, колко необходимо е това троично разчленение на социалния организъм, в един самостоятелен духовен живот, в един самостоятелен правов или държавен живот и в един самостоятелен стопански живот, трябва да бъде хвърлен един безпристрастен поглед върху начина, по който в нашата европейско-американска цивилизация се е родило действието едно в друго на дух, държава и стопанство.
Това действие едно в друго на нишките, на нишката на духа, на нишката на правото или на държавата и на нишката на стопанския живот, съвсем не е нещо лесно.
Нашата култура, нашата цивилизация е едно кълбо, в което са навити и размесени три нишки, които имат съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход от този на правовия или държавен живот и също от произхода на стопанския живот. И тези три течения, имащи различен произход, са хаотично навити едни с други. Днес аз мога да изложа нещата само скицирано, защото ще проследя само накратко тези три течения до техния първичен източник.
към текста >>
Защото нито един воден като малко дете от църквата духовен живот, нито един запазен и защитен от
държава
та духовен живот, нито един задъхващ се от кашлица под тежестта на икономиката духовен живот не може да бъде плодотворен за човечеството, а само поставеният на своя собствена основа духовен живот.
Под влиянието на този духовен живот се е развило онова, което е днешният социален хаос, защото духовният живот, който е така филтриран, който е така абстрахизиран, е изгубил всякаква ударна сила. И ние трябва отново да поставим духовния живот на неговите собствени основи, защото само така може да вирее той. Ние трябва отново от само мисления дух да намерим пътя към творящия дух. Това можем да постигнем, когато се стремим да развием от държавния духовен живот свободния духовен живот, който единствено ще има също силата, да събуди отново човечеството към живот.
Защото нито един воден като малко дете от църквата духовен живот, нито един запазен и защитен от държавата духовен живот, нито един задъхващ се от кашлица под тежестта на икономиката духовен живот не може да бъде плодотворен за човечеството, а само поставеният на своя собствена основа духовен живот.
към текста >>
Всичко онова, което наричаме юриспруденция /правни науки/, което наричаме
държава
, и всичко, което във връзка с юриспруденцията и
държава
та се ражда като политика, това е второто течение/Виж рис.
Едно второ течение в навитото кълбо е държавното или правовото течение. Тук е тоягата на нашата култура, второто течение. Когато човек гледа това течение външно, когато се запознава външно с него, той го виж да, когато нашите уважаеми съдии седят на техните столове заедно със съдебните заседатели и съдят върху престъпленията или нарушенията или когато чиновниците на властта нарушават в тяхната бюрокрация върху цивилизования свят, за отчаянието на онези, които са управлявани по този начин.
Всичко онова, което наричаме юриспруденция /правни науки/, което наричаме държава, и всичко, което във връзка с юриспруденцията и държавата се ражда като политика, това е второто течение/Виж рис.
№ 15 - бяло/. Както нарекох това /оранжевото/ течение на духовния живот, така това второто е течението на правото, на държавата.
към текста >>
Както нарекох това /оранжевото/ течение на духовния живот, така това второто е течението на правото, на
държава
та.
Едно второ течение в навитото кълбо е държавното или правовото течение. Тук е тоягата на нашата култура, второто течение. Когато човек гледа това течение външно, когато се запознава външно с него, той го виж да, когато нашите уважаеми съдии седят на техните столове заедно със съдебните заседатели и съдят върху престъпленията или нарушенията или когато чиновниците на властта нарушават в тяхната бюрокрация върху цивилизования свят, за отчаянието на онези, които са управлявани по този начин. Всичко онова, което наричаме юриспруденция /правни науки/, което наричаме държава, и всичко, което във връзка с юриспруденцията и държавата се ражда като политика, това е второто течение/Виж рис. № 15 - бяло/.
Както нарекох това /оранжевото/ течение на духовния живот, така това второто е течението на правото, на държавата.
към текста >>
Прочетете тази книга: "Идеи относно един опит да бъдат определени границите на действието на
държава
та", тогава ще видите първото начало за построяване на самостоятелен правов или държавен живот, самостоятелността на истинската политическа област.
И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот. Прочетете една такава книга, като тази на Вилхелм фон Хумболдт. Той е бил даже министър на просветата в Прусия. Прочетете книгата на този Вилхелм фон Хумболдт. По-рано тя е струвало само 20 пфенига в рекламната Универсална Библиотека не зная вече колко струва сега.
Прочетете тази книга: "Идеи относно един опит да бъдат определени границите на действието на държавата", тогава ще видите първото начало за построяване на самостоятелен правов или държавен живот, самостоятелността на истинската политическа област.
Без съмнение, това ни кога не е стигало по-далече от един опит. Това начало, тези наченки са създадени в първата половина на 19-то столетие, даже в края на 18-то столетие. Но трябва да се помисли, че винаги в тази средна Европа са съществували важни импулси в тази насока, импулси, с които не трябва да бъдат оставени без вземане под внимание, които трябва да се влеят в импулса на троичния, на тричленния социален организъм.
към текста >>
90.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото
Държава
та е била до сега.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега.
Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма.
към текста >>
Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот,
Държава
на справедливостта и
Държава
на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие.
Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета.
Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
към текста >>
Ако това се случи
Държава
та не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета.
Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма.
Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
към текста >>
Ако старата форма на
държава
не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука.
Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер.
И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава. В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
към текста >>
И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната
държава
.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер.
И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава.
В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
към текста >>
В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична
държава
; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава.
В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
към текста >>
И това знание не ще изрази себе си по друг начин освен, че старият идол за единна
държава
ще стане троичен.
Това ще бъде човешкото знание, проникнато от Христос: това ще бъде човешка воля за дела, проникната от Христос.
И това знание не ще изрази себе си по друг начин освен, че старият идол за единна държава ще стане троичен.
И онези, които правилно стоят в духовния живот ще разпознават, както това направиха овчарите на полето, какво преживява земята чрез Христос. А онези, които стоят правилно в икономическия живот, в икономическите сдружения, ще разгънат в истински смисъл воля, която ще донесе социален ред, изпълнен с Христос.
към текста >>
91.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
И така става, че
Държава
та почти никак не успява да посрещне оправданите изисквания на музиката.
След голям интервал следват различните академически и неакадемически учители по музика, учителки по пеене в музикалните училища, органисти, директори и критици, както и композитори и изпълнители на музика. Егоистични интереси и съперничества са отблъснали мнозина да се присъединят към тези асоциации. Общо взето, работещите в културни професии са далеч от осъзнаване нуждата от организация. И става така, че в света на музиката онези, начело на нейните обществени интереси не са експерти, които осъзнават истинските нужди. В големите Държавни както и в провинциалните органи, дилетанти имат авторитета и също, според силата на партиите, политици, за които изкуството е само вторичен интерес и които макар и да имат често добрата воля, обикновено им липсва експертното знание и не са освободени от предразсъдъци.
И така става, че Държавата почти никак не успява да посрещне оправданите изисквания на музиката.
И това не се отнася само до музиката, то е типично за всички културни нужди. Също осъществяването икономическите проблеми на хората не могат подходящо да се разрешат от политиците, които досега са боравили с тези въпроси, напоследък се основава нов „Икономически Съвет“. От около 400 места, три бяха дадени на Изкуството такава беше преценката за важността му. И като знаем, че един от трите гласа не може да представлява интересите на Немското Обединение на Музикантите дори само по икономическите и финансови въпроси, не може да не запитаме: къде тогава ще се разглеждат културните интереси на хората? Парламентарни дебати са вън от възможност.
към текста >>
92.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Борец и същинският обединител на италианската
държава
.
[1] Джузепе Гарибалди, 1807-1882.
Борец и същинският обединител на италианската държава.
към текста >>
93.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
От една страна имаме Виктор Емануел, който естествено като крал може да бъде само начело на освободената италианска
държава
.
От една страна имаме Виктор Емануел, който естествено като крал може да бъде само начело на освободената италианска държава.
От друга страна имаме Мацини[1], който също е свързан с Гарибалди, приятел е с него. Мацини известно време стои начело на провъзгласената Италианска република, която е трябвало да бъде осъществена. Този Мацини сам по себе си може да се застъпи само за основаването на една Италианска република.
към текста >>
94.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската
държава
, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх.
Кармата на един такъв човек наистина може да ни заинтересува.
Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх.
В тази реч има нещо грандиозно пророческо, тя бе държана в началото на 80-те години, в нея германският райх бе пронизан до основи, за него бе казано всичко най-лошо, той бе наречен разрушител на германската същност. И тези изречения бяха доказани. Това беше второто нещо, тази особена, бих казал, любеща омраза и неговата мразеща любов към германската народност и към германския райх.
към текста >>
Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една
държава
, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция.
По онова време навсякъде се говореше за голямото предимство, което европейската цивилизация ще има от съюза на Германия с Австрия.
Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция.
Естествено, когато това бе изказано в тогавашна Австрия, той, както се казва там, бе хубавичко нареден. Но това наистина беше една по най-чудесен начин поръсена с всички подправки реч. Тази реч даде насоката към Запада.
към текста >>
95.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
«Римските папи, тяхната църква и
държава
през 16-то и 17-то столетие», 3 тома, Берлин 1834-1836.
[6] Леополд Ранке, 1795-1886.
«Римските папи, тяхната църква и държава през 16-то и 17-то столетие», 3 тома, Берлин 1834-1836.
към текста >>
96.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Възрастните много повече се осланят на
държава
та и на пенсията, отколкото на живия живот, защото се нуждаят от подкрепа отвън, защото не могат да намерят това, което да ги доведе до първата йерархия.
Всъщност този житейски трагизъм се среща многократно в нашата епоха и ние имаме толкова много неща, които не достигат за целия човешки живот. В нашата епоха имаме много младежки идеали, но малко идеали на възрастни хора.
Възрастните много повече се осланят на държавата и на пенсията, отколкото на живия живот, защото се нуждаят от подкрепа отвън, защото не могат да намерят това, което да ги доведе до първата йерархия.
към текста >>
97.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Той издига идеята за слънчевата
държава
[2].
Но какъв дух е той изобщо? Каква личност е той?
Той издига идеята за слънчевата държава[2].
В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците. В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т.
към текста >>
Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата
държава
, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация.
Но какъв дух е той изобщо? Каква личност е той? Той издига идеята за слънчевата държава[2]. В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света.
Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация.
Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците. В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени.
към текста >>
Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата
държава
, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците.
Но какъв дух е той изобщо? Каква личност е той? Той издига идеята за слънчевата държава[2]. В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация.
Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците.
В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре.
към текста >>
На върха на тази
държава
, която трябва да бъде идеалната
държава
, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т.
Той издига идеята за слънчевата държава[2]. В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците. В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност.
На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т.
н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре. Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи. Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани.
към текста >>
н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на
държава
та от духа.
В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците. В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т.
н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа.
До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре. Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи. Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани. Браковете трябваше да бъдат сключвани според тези констелации; зачатията трябваше да стават така, че ражданията да се падат при определени констелации, които бяха изчислени, така че човешкият род на Земята трябваше да се ражда с неговата съдба според определени констелации на небето.
към текста >>
Той искаше тази слънчева
държава
да бъде управлявана според астрологически принципи.
В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре.
Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи.
Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани. Браковете трябваше да бъдат сключвани според тези констелации; зачатията трябваше да стават така, че ражданията да се падат при определени констелации, които бяха изчислени, така че човешкият род на Земята трябваше да се ражда с неговата съдба според определени констелации на небето. Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде подредено в библиотеката на дом за душевно болни, на една лудница. Ние веднага ще видим, че психиатърът на 20-то столетие дори е произнесъл подобна присъда в една определена насока.
към текста >>
Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на
държава
та от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа.
Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах.
Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа.
След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.
към текста >>
98.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
141. Кампанела... в своето произведение за слънчевата
държава
: Написано в затвора 1602.
141. Кампанела... в своето произведение за слънчевата държава: Написано в затвора 1602.
към текста >>
99.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Борец за свобода и същинският основател на италианската
държава
.
[5] Джузепе Гарибалди, 1807-1882.
Борец за свобода и същинският основател на италианската държава.
към текста >>
100.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Борец за свобода и същинският основател на италианската
държава
.
20. Джузепе Гарибалди, 1807-1882.
Борец за свобода и същинският основател на италианската държава.
към текста >>
101.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако Данте бе станал лидер на
държава
та, той щеше да има приемник също с огромна значимост и щеше да има седем такива наследници.
Крайна глупост е да се заяви, че в света няма гениални хора. Има много само че те се губят, защото не са пробудени.
Ако Данте бе станал лидер на държавата, той щеше да има приемник също с огромна значимост и щеше да има седем такива наследници.
Точно седем души някой ден ще видим причината за това седем важни хора, които щяха да се сменят като управители на Флоренция. Щеше да възникне нещо много величествено но нямаше да я има "Божествената Комедия". Данте е роден през 1265 год. Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем души бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да чувстваме последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия! Седем века щяха да поемат в посока, съвсем различна от тази, в която те в действителност поеха.
към текста >>
102.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Идеята за „троичното устройство на социалния организъм“ е също толкова новаторска и по същество тя отхвърля монополистичната, централно управлявана
държава
като единствено възможна форма за съвместен човешки живот.
Идеята за „троичното устройство на социалния организъм“ е също толкова новаторска и по същество тя отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма за съвместен човешки живот.
Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>
Държава
та, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
Идеята за „троичното устройство на социалния организъм“ е също толкова новаторска и по същество тя отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма за съвместен човешки живот.
Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>
103.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
В тези свободни и независещи от
държава
та училища (наричани още Рудолф Щайнер училища) целият преподавателски процес е съобразен с антропософското разбиране за човешкото същество.
*1 През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище.
В тези свободни и независещи от държавата училища (наричани още Рудолф Щайнер училища) целият преподавателски процес е съобразен с антропософското разбиране за човешкото същество.
Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>
104.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Всичко това се е свързало и с възгледите на ориенталците за
държава
та, тъй като държавната структура в Ориента е била създадена много по-рано отколкото в Европа.
Може да се види колко много се е променила Европа в следствие на кръстоносните походи. Те не са постигнали желаното от кръстоносците. Но от това, което са научили в Ориента, в Европа са били предизвикаш многостранни преобразувания.
Всичко това се е свързало и с възгледите на ориенталците за държавата, тъй като държавната структура в Ориента е била създадена много по-рано отколкото в Европа.
В Европа структурата на управление преди походите била много по-слаба, отколкото след тях. Обхващането на широки територии в държавната организация в крайна сметка е следствие от кръстоносните походи.
към текста >>
105.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Вече не може да се живее с правовата
държава
, взета от римското право.
Хора като Маркс и Енгелс са виждали нещата крайно едностранчиво, когато са прозрели: Не може да се продължава да се ръководи с духовния живот, взет от гърцизма.
Вече не може да се живее с правовата държава, взета от римското право.
На нас ни остава единствено стопанския живот, казаха те. В бъдеще, каза Енгелс, трябва да се ръководят само стоки и производителни процеси, хората вече не бива да се управляват. Това е колкото правилно, толкова и едностранчиво правилно, но ужасно едностранчиво.
към текста >>
106.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Ние все още гледаме на
държава
та си като на онова образувание, което принципно беше римската империя.
Казах ви: в духовния си живот ние все още имаме едно гръцко душевно устройство. Начинът по който образуваме мислите си, начина, по който сме свикнали да мислим за света, всичко това е отзвук от гръцкото душевно устройство. А начинът, по който сме свикнали да гледаме на правото и на това, което е свързано в правото, то е отзвук отрическото душевно устройство.
Ние все още гледаме на държавата си като на онова образувание, което принципно беше римската империя.
И едва когато се прозре, как в това хаотично съвремие трябва да се потопи триделението на социалния организъм, ще възникне способността за ясно виждане и отчетливо желание.
към текста >>
Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената
държава
.
Виждате какви задачи има една работеща за бъдещето педагогика. В тези неща са заложени положителните проблеми, които са изправени пред днешните хора, които сериозно обмислят социалното дело. За това днес съществува твърде малко разбиране. В Щутгарт, в рамките на досегашната ни социална дейност предстои да се открие едно училище, доколкото това е възможно в днешната образователна система. Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой.
Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава.
До тази възраст деца та трябва да бъдат доведени до това и това, т.е. ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура. Но преди всичко това трябва да бъде проумяно. Кой днес мисли за това, че учебният план е убийството на истинското възпитание на човека? Съществуват хора, които разсъждават в тази посока така, че ни се иска да кажем: светът стои на главата си, и той трябва да бъде поставен отново на краката си.
към текста >>
ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което
държава
та изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура.
За това днес съществува твърде малко разбиране. В Щутгарт, в рамките на досегашната ни социална дейност предстои да се открие едно училище, доколкото това е възможно в днешната образователна система. Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой. Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава. До тази възраст деца та трябва да бъдат доведени до това и това, т.е.
ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура.
Но преди всичко това трябва да бъде проумяно. Кой днес мисли за това, че учебният план е убийството на истинското възпитание на човека? Съществуват хора, които разсъждават в тази посока така, че ни се иска да кажем: светът стои на главата си, и той трябва да бъде поставен отново на краката си. защото има хора, които искат още да скъсят часовете, така че предмети те да се изучават по половин час, и да следват един след друг. Днес някои разглеждат това като идеал.
към текста >>
Но тогава те казват: Е да, човек не може да се довери на толкова големи неща, на толкова големи мисли, трябва да ни кажеш например как да се социализира обувното производство, как да се социализират аптеките, как да се социализира това и това, трябва да ни кажеш как ще продавам в социализираната
държава
подправките си.
Не зная, дали и тук е така, но съществуват обширни области, в които дори една голяма част от еснафите вярват в необходимостта от революция. Но ако отидем при тях с неща като например с моята книга "Същност на социалния въпрос" за триделението, те казват: Не разбираме това, много е сложно. Още Лихтенберг каза: Когато се съберат една глава и една книга и звукът е на кухо, то не винаги вината е на книгата. Но, не е ли така, хората не вярват днес в тези неща, защото не винаги самопознанието е това, което е най-силно застъпено в душите. Но често можем и да видим, че и в доста обширни области еснафите вярват в революцията.
Но тогава те казват: Е да, човек не може да се довери на толкова големи неща, на толкова големи мисли, трябва да ни кажеш например как да се социализира обувното производство, как да се социализират аптеките, как да се социализира това и това, трябва да ни кажеш как ще продавам в социализираната държава подправките си.
към текста >>
Кой ще ни плаща заплатите, ако
държава
та спре да ни плаща заплати?
Как можем съвършено да преобърнем света? казва някой, но нищо да не се промени! А тези, които са най-странни в това отношение, именно те са така наречените интелектуалци. Да, в това отношение могат да се направят особено забележителни опитности. Една опитност, кой то ще се прави отново и отново, беше тази, че започна да се чува: А, три части университетите автономни, духовния живот трябва да се самоуправлява -, от какво ще живеем в такъв случай?
Кой ще ни плаща заплатите, ако държавата спре да ни плаща заплати?
към текста >>
107.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща като интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на
държава
та.
Преди всичко е нужно да разберем това, че е правилно да се говори, че в бъдеще човечеството трябва да се проникне от социален ред. Но че е наложително този социален ред да бъде осъществен от самите хората, когато те благоволят да се вслушат в науката на посветените за имагинациите, инспирациите и интуициите. Това е сериозно нещо, защото аз не ви казвам нищо по-малко от това, че без Духовната наука не би имало социално преустрояване в бъдещето, но това е истина.
Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща като интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на държавата.
Защото в какво прави държавата от училищата?
към текста >>
Защото в какво прави
държава
та от училищата?
Преди всичко е нужно да разберем това, че е правилно да се говори, че в бъдеще човечеството трябва да се проникне от социален ред. Но че е наложително този социален ред да бъде осъществен от самите хората, когато те благоволят да се вслушат в науката на посветените за имагинациите, инспирациите и интуициите. Това е сериозно нещо, защото аз не ви казвам нищо по-малко от това, че без Духовната наука не би имало социално преустрояване в бъдещето, но това е истина. Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща като интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на държавата.
Защото в какво прави държавата от училищата?
към текста >>
Това означава, че тъкмо в това отношение
държава
та повлича най-силно науката след себе си.
Но съвременните хора не забелязват това ужасно нещо, например това, което е държавното право. Държавното право трябва да възникне в смисъла на онези житейски навици, които хората днес все още приемат като нещо правилно в душите си. Поради това, че да речем парламентите бих искал да гледам към демократизма, дори не желая да разглеждам монархията, а да речем, демократизма -, значи поради това, че съществуват парламенти, се уреждат държавно-правовите дела: създава се държавното право, всеки пълнолетен човек го прави посредством представителя си. Нещата се решават, и след това се поместват в законниците. След това идва професорът, който изследва законниците и преподава това, което е написано в тях, разбира се като държавно право, защото той го изнася като държавно право.
Това означава, че тъкмо в това отношение държавата повлича най-силно науката след себе си.
Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в държавата. Принципно не би бил нужен и професор, защото щеше да е достатъчно законите да се напишат на ролки, и да се прожектират с фонограф на катедрата, тогава щеше да се прожектира само това, което са решили парламентите. Такава ще е науката тогава.
към текста >>
Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в
държава
та.
Държавното право трябва да възникне в смисъла на онези житейски навици, които хората днес все още приемат като нещо правилно в душите си. Поради това, че да речем парламентите бих искал да гледам към демократизма, дори не желая да разглеждам монархията, а да речем, демократизма -, значи поради това, че съществуват парламенти, се уреждат държавно-правовите дела: създава се държавното право, всеки пълнолетен човек го прави посредством представителя си. Нещата се решават, и след това се поместват в законниците. След това идва професорът, който изследва законниците и преподава това, което е написано в тях, разбира се като държавно право, защото той го изнася като държавно право. Това означава, че тъкмо в това отношение държавата повлича най-силно науката след себе си.
Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в държавата.
Принципно не би бил нужен и професор, защото щеше да е достатъчно законите да се напишат на ролки, и да се прожектират с фонограф на катедрата, тогава щеше да се прожектира само това, което са решили парламентите. Такава ще е науката тогава.
към текста >>
Но
държава
та може да побучи правилна конфигурация само когато хората и я дадат.
Това е само в една екстремна област. Виждате ли, това не е нещо инспирирано, защото вие далеч няма да сте в състояние да твърдите, че това, което се сътворява днес в парламентите като мажоритарни решения, са инспирирани факти. Но нещата трябва да се преобърнат. Вътре в духовния живот, в университетите държавното право най-напред трябва да възникне като наука, от чистото човешко духовно устройство.
Но държавата може да побучи правилна конфигурация само когато хората и я дадат.
Някои хора вярват, че триделението ще преобърне света на долу с главата. Не, светът е надолу с главата, триделението само ще го постави отново на крака. Това е нещото, за което става въпрос.
към текста >>
Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на
държава
та винаги като на нещо единно.
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три! Социалният живот трябва да е единство!
Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно.
Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака.
към текста >>
Те са свикнали с тези понятия за единната
държава
.
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три! Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно.
Те са свикнали с тези понятия за единната държава.
А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си.
към текста >>
Но и аз не желая да поставям коня "
Държава
" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака.
Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това.
Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака.
И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия. Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин.
към текста >>
108.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в
държава
та духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура.
Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време.
В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура.
Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия.
към текста >>
И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за
държава
та.
Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време. В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура. Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат.
И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата.
Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия. След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата. Тогава той става нещо от държавата. Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия.
към текста >>
Държава
та не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години.
Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време. В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура. Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата.
Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години.
Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия. След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата. Тогава той става нещо от държавата. Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия!
към текста >>
Тогава от страна на
държава
та на човека се предоставят неодържавени правомощия.
В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура. Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години.
Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия.
След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата. Тогава той става нещо от държавата. Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта.
към текста >>
След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на
държава
та.
Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия.
След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата.
Тогава той става нещо от държавата. Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта. Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква.
към текста >>
Тогава той става нещо от
държава
та.
Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия. След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата.
Тогава той става нещо от държавата.
Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта. Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква. Тя се грижи за това!
към текста >>
Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от
държава
та само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия.
И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия. След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата. Тогава той става нещо от държавата.
Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия.
Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта. Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква. Тя се грижи за това! Между другото е неудобно да се чуе, че благото се съдържа в свободния духовен стремеж, който трябва да е независим от държавата; че държавата трябва да бъде само правова държава.
към текста >>
Между другото е неудобно да се чуе, че благото се съдържа в свободния духовен стремеж, който трябва да е независим от
държава
та; че
държава
та трябва да бъде само правова
държава
.
Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта. Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква. Тя се грижи за това!
Между другото е неудобно да се чуе, че благото се съдържа в свободния духовен стремеж, който трябва да е независим от държавата; че държавата трябва да бъде само правова държава.
Да, правото на пенсиониране не се дава от правовата държава! Това е и причината, поради която толкова много хора я отричат. Тези неща се забелязват отново и отново.
към текста >>
Да, правото на пенсиониране не се дава от правовата
държава
!
Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта. Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква. Тя се грижи за това! Между другото е неудобно да се чуе, че благото се съдържа в свободния духовен стремеж, който трябва да е независим от държавата; че държавата трябва да бъде само правова държава.
Да, правото на пенсиониране не се дава от правовата държава!
Това е и причината, поради която толкова много хора я отричат. Тези неща се забелязват отново и отново.
към текста >>
109.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
От една страна ние имаме хора, ако разглеждаме това като симптом, които са консервирали старото – тогите, баретите, но бихме могли да видим, че ако свалят тогите и баретите, отдолу би се показало нещо друго, независимо дали то е царска мантия или войнски доспехи, но във всеки случай то е нещо, което има връзка с правовите отношения и с
държава
та.
Обаче вторият поток продължава да се развива.
От една страна ние имаме хора, ако разглеждаме това като симптом, които са консервирали старото – тогите, баретите, но бихме могли да видим, че ако свалят тогите и баретите, отдолу би се показало нещо друго, независимо дали то е царска мантия или войнски доспехи, но във всеки случай то е нещо, което има връзка с правовите отношения и с държавата.
към текста >>
Тъй като в рамките на
държава
та не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.
И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот. В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос. Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми. И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия. И тази позиция, този предпазен клапан, е колонизацията.
Тъй като в рамките на държавата не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.
към текста >>
110.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И там модерната индустрия, този модерен индустриален поток, протичащ редом с другите два, възникна главно с участието на
държава
та;
държава
та все повече и повече го консолидираше.
В страните от Средна Европа, в Германия, случаят не беше такъв. До средата на 19. век Германия все още беше една аграрна страна, в която преобладаваше селското стопанство.
И там модерната индустрия, този модерен индустриален поток, протичащ редом с другите два, възникна главно с участието на държавата; държавата все повече и повече го консолидираше.
Очерта се тенденция, според която индустрията беше включена в държавата, абсорбирана от държавата.
към текста >>
Очерта се тенденция, според която индустрията беше включена в
държава
та, абсорбирана от
държава
та.
В страните от Средна Европа, в Германия, случаят не беше такъв. До средата на 19. век Германия все още беше една аграрна страна, в която преобладаваше селското стопанство. И там модерната индустрия, този модерен индустриален поток, протичащ редом с другите два, възникна главно с участието на държавата; държавата все повече и повече го консолидираше.
Очерта се тенденция, според която индустрията беше включена в държавата, абсорбирана от държавата.
към текста >>
В Западна Европа стопанският, икономическият живот запази определена независимост от
държава
та; същото се отнасяше и за духовния живот.
Опитайте се да сравните реалните дадености в Средна Европа преди войната, и тези в Западна Европа.
В Западна Европа стопанският, икономическият живот запази определена независимост от държавата; същото се отнасяше и за духовния живот.
към текста >>
Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен смисъл – тук в Оксфорд що се отнася до духовния живот, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от
държава
та, от икономиката; целият духовен живот е суверенен и независим!
Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен смисъл – тук в Оксфорд що се отнася до духовния живот, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от държавата, от икономиката; целият духовен живот е суверенен и независим!
Но човек има и едно друго усещане: Това, което израства в този суверенен духовен живот, вече не притежава силата да влияе по какъвто и да е начин върху другите две части. Духовният живот като че ли съществува сам за себе си и не може да бъде органически вплетен в правото и в икономиката.
към текста >>
В юридическата
държава
социалния девиз гласи: “Хората уреждат нещата помежду си”.
Завчера аз се опитах да проследя неговото възникване в епохата на древния Рим. И тогава се появява нуждата от съвсем друг вид мислене. Всички понятия като собственост, човешко право и т.н. получават един юридическо-диалектическилогичен оттенък. В теокрацията социалният девиз гласи: “Бог е пожелал това”.
В юридическата държава социалния девиз гласи: “Хората уреждат нещата помежду си”.
към текста >>
онези категории, които са в основата на това, което наричаме
държава
.
Но всичко това е вплетено в юридически категории. От тези юридически категории обаче са извлечени и онези, които впоследствие обхванаха социалния организъм „град” и принадлежащата му земя, т.е.
онези категории, които са в основата на това, което наричаме държава.
Така разсъждаваха Адам Смит, Джон Стюарт Мил и Карл Маркс. Навсякъде в сила бяха абстрактните, юридическите категории, дори и те да бяха критично приемани от Адам Смит положително, от Карл Маркс отрицателно. Тези юридически понятия се превърнаха в едно общо достояние на човечеството, въпреки че нищо не го свързваше с тях.
към текста >>
111.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Не става дума за това, че
държава
та или съответната общност се разделя на три отделни части, а става дума за това, че всяка от тези три части може да върши онова, което трябва да върши, за да може социалният организъм да функционира правилно.
Сега да се спрем на икономическата област. Там се натъкваме на факта, че никакво решение не е редно да се взема от индивидуалната преценка на този или онзи – индивидуалната преценка тук няма значение, защото тя винаги е неправилна – , решението следва да се взема от един вид асоциации, от човешки общности, които стигат до общото си становище в резултат на това, че зачитат всички индивидуални преценки.
Не става дума за това, че държавата или съответната общност се разделя на три отделни части, а става дума за това, че всяка от тези три части може да върши онова, което трябва да върши, за да може социалният организъм да функционира правилно.
към текста >>
Остойностяването на труда ни отвежда – и то в най-дълбокия смисъл – направо в областта на правото, в областта на
държава
та и юриспруденцията.
Едно заблуждение е да си мислим, че ако шивачът ушие костюм за самия себе си, този костюм ще е по-евтин. Ако го изчислим в цифри, може и да изглежда, че струва по-евтино. Ако обаче го включим в общия баланс, ние ще видим: Не можем да изключим икономическите отношения, не можем да ушием за самите себе си една дреха, както и не можем да излезем от своята кожа. Дори и дрехата, която ушиваме за себе си трябва да бъде заплатена общо. Трудът е нещо, което човек упражнява заради другите и те не могат да бъдат степенувани според това, от какво работно време във фабриката се нуждае той.
Остойностяването на труда ни отвежда – и то в най-дълбокия смисъл – направо в областта на правото, в областта на държавата и юриспруденцията.
към текста >>
Сега Вие ще възразите: Добре, но когато в демократичната
държава
трудът се разпределя по този начин, може да се стигне до недостиг на човешки труд.
Сега Вие ще възразите: Добре, но когато в демократичната държава трудът се разпределя по този начин, може да се стигне до недостиг на човешки труд.
Тук е едно от местата, където социалният елемент навлиза в общоисторическото, в общочовешкото развитие. Стопанският живот не бива да е определящ за човешкия труд. Стопанският живот трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от държавата човешки труд. Както днес не може да съществува един комитет, който да определя дъждовните дни през 1923 година, необходими за стопанската дейност, а се налага да се съобразяваме с това, което ни се дава от природата, така и самостоятелният стопански организъм ще трябва да се съобразява с наличното количество труд в държавно-юридическия организъм. Това е нещо, което мога да изложа пред Вас само като една обща характеристика.
към текста >>
Стопанският живот трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от
държава
та човешки труд.
Сега Вие ще възразите: Добре, но когато в демократичната държава трудът се разпределя по този начин, може да се стигне до недостиг на човешки труд. Тук е едно от местата, където социалният елемент навлиза в общоисторическото, в общочовешкото развитие. Стопанският живот не бива да е определящ за човешкия труд.
Стопанският живот трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от държавата човешки труд.
Както днес не може да съществува един комитет, който да определя дъждовните дни през 1923 година, необходими за стопанската дейност, а се налага да се съобразяваме с това, което ни се дава от природата, така и самостоятелният стопански организъм ще трябва да се съобразява с наличното количество труд в държавно-юридическия организъм. Това е нещо, което мога да изложа пред Вас само като една обща характеристика.
към текста >>
Представителите на
държава
та – също.
При нашия троичен социален организъм не става дума за това отново да се връщаме към старите понятия: духовен живот, държавен живот, стопански живот или да жонглираме с тях по-различно, отколкото се жонглира днес; става дума за това изобщо да бъде обхванато понятието “социален организъм” и всичко онова, което постепенно, но с ужасяваща сила се превърна в нещо абстрактно, да бъде отново върнато към живота. И същественото тук се свежда тъкмо в това обратно връщане към живота. Защото всички участници ще се намират вътре в стопанските асоциации; също и представителите на духовния живот ще са вътре в тях, понеже те също сядат на масата и се хранят.
Представителите на държавата – също.
Това се отнася и за другите две съставни части на социалния организъм: в тях също ще присъствуват всички хора.
към текста >>
112.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата
държава
.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери. Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората. Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците.
Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава.
Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
към текста >>
113.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Мисля, че се поставя в действие и
държава
та, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага.
В селскостопанската литература можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин. Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките. В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани. Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях.
Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага.
Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ държавата, която да принуди всички да действат по определения начин. А държавата не познава модификации. Тя от своя страна дава предписания, които смята за правилни, и всеки трябва да ги изпълнява, независимо от това, дали те наистина са правилни или не.
към текста >>
Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ
държава
та, която да принуди всички да действат по определения начин.
Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките. В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани. Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях. Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага.
Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ държавата, която да принуди всички да действат по определения начин.
А държавата не познава модификации. Тя от своя страна дава предписания, които смята за правилни, и всеки трябва да ги изпълнява, независимо от това, дали те наистина са правилни или не.
към текста >>
А
държава
та не познава модификации.
В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани. Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях. Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага. Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ държавата, която да принуди всички да действат по определения начин.
А държавата не познава модификации.
Тя от своя страна дава предписания, които смята за правилни, и всеки трябва да ги изпълнява, независимо от това, дали те наистина са правилни или не.
към текста >>
114.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга
държава
, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата.
Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата.
Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят. Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят. Следователно не трябва да се мисли, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере.
към текста >>
115.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ние говорихме за църквата и
държава
та.
Веднъж беседвах с един знаменит астроном[4]. Той не вярваше в нищо от това, което антропософията съобщаваше. Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото.
Ние говорихме за църквата и държавата.
Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието. Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта. И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
към текста >>
Той се отнасяше към тях така:
държава
та му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието.
Веднъж беседвах с един знаменит астроном[4]. Той не вярваше в нищо от това, което антропософията съобщаваше. Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото. Ние говорихме за църквата и държавата.
Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието.
Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта. И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
към текста >>
Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при
държава
та, защото
държава
та трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта.
Веднъж беседвах с един знаменит астроном[4]. Той не вярваше в нищо от това, което антропософията съобщаваше. Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото. Ние говорихме за църквата и държавата. Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието.
Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта.
И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
към текста >>
По-рано те мислеха: в течение на живота аз ще работя, така и трябва да бъде, защото без работа животът ще спре; но след това ще мога да получавам пенсия от
държава
та.
Днес хората вече забелязват, че нещата не вървят така, както преди.
По-рано те мислеха: в течение на живота аз ще работя, така и трябва да бъде, защото без работа животът ще спре; но след това ще мога да получавам пенсия от държавата.
Имаше такава идея. Когато умра - казваха си хората - църквата ще предостави «пенсия» на моята душа. Без да имат собствени знания, без тяхното съдействие, те ще получат «пенсия»
към текста >>
Истинският прогрес трябва да бъде това, човек да вземе живота си в свои ръце и да не позволява да доминират над него нито
държава
та, нито църквата; той сам себе си води, опирайки се на познание и воля.
Истинският прогрес трябва да бъде това, човек да вземе живота си в свои ръце и да не позволява да доминират над него нито държавата, нито църквата; той сам себе си води, опирайки се на познание и воля.
За това той трябва да разбере на научно ниво в какво се състои неговото собствено безсмъртие.
към текста >>
116.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Римляните по това време преминали от древната републиканска
държава
, от републиката към империята и преследвали християните.
Римляните не вземали това предвид, те не знаели за него. Там в Азия, благодарение на Христос Исус, било основано християнството.
Римляните по това време преминали от древната републиканска държава, от републиката към империята и преследвали християните.
Християните били принудени да строят катакомби под земята. Там те размишлявали над това, какво е тяхното християнство. А какво правели отгоре на земята? Там строели циркове, завързвали към колове поробени хора и ги изгаряли за забавление на тези, който седели в цирка. Ето какво ставало отгоре на земята.
към текста >>
117.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и
държава
та не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него.
Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците. Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй. Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това!
към текста >>
118.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Успехът на действията на
държава
та или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай.
По-късно за това, разбира се, забравили. Цивилизованите хора забравили, че първоначално такъв знак е свидетелствал за това, че Слънцето влияе на сърцето. Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма. Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай. Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги.
Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай.
Някой - а това винаги може да бъде само човек - изнамирал, да кажем, лекарствено средство. Откритието идвало от неговия дух. Правителството е заявявало претенциите си върху това откритие, върху това лекарство и казвало: само по мое разрешение, по мой указ то може да се продава там и там. Правителството е поставяло точка по въпроса.
към текста >>
Облеклото, което в съвременната
държава
носят нашите военни, се е появило по времето, когато хората в по-голяма степен са били ориентирани към защита.
Облеклото, което в съвременната държава носят нашите военни, се е появило по времето, когато хората в по-голяма степен са били ориентирани към защита.
Всички отделни части на военната екипировка, на военното облекло, би могло да бъдат изпитани доколко служат като средство за отбрана и защита или като средство за атака и нападение. Всъщност може да се каже, че цялото съвременно военно облекло носи остарял характер, него вече не можеш да го разбереш. Виждате ли, съвременното цивилно палто може да се разбере, тъй като то е възникнало от римската тога. Военният мундир може да се разбере само в случай, че не се обяснява, изхождайки от римската тога и от нейните производни, осакатени до карикатурен вид; не, мундирът следва да се обясни с примера за средновековното рицарство, когато цялото облекло е било своего рода броня. Той е трансформирана броня.
към текста >>
119.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се разбира, само защото това са били князете, управниците на
държава
та - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите.
Как въобще получаваме познание за звездите и небесните тела?
Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се разбира, само защото това са били князете, управниците на държавата - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите.
На князете е било разрешавано да гледат през телескопа и да наблюдават звездата или небесното тяло. Телескопът насочвали към някакво място, където отначало нищо не се виждало. Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна. Князът наблюдавал всичко това. Тогава той казвал: да, сега се убедих, че знаете това-онова за звездите, знаете къде стои звездата и как тя се движи, всичко това можах добре и сам да видя.
към текста >>
120.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ромул и основаването на първата римска разбойническа
държава
.
Ромул и основаването на първата римска разбойническа държава.
Тацит и Исус. Отношението към първите християни в Рим. Християнството - от катакомбите до сливането с държавната власт. Седемте степени на посвещение в мистериите. Най-важното в Христос Исус е, че Той е учил на слънчевото слово, явяващо се всеобщо за всички хора.
към текста >>
Ционисткото движение и стремежът към собствена
държава
.
Участието на хората, природните и небесни явления в живота на Христос. Монотеизмът на евреите. Националният егоизъм прави евреите големи музиканти и слаби художници. Езичеството в християнството. Приносът на евреите в развитието на средновековната медицина.
Ционисткото движение и стремежът към собствена държава.
Съдбата на евреите в изгнание. При формиране на еврейския народ вземат участие народностните духове на околните народи.
към текста >>
121.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова
държава
.
Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство. Рим тогава бил столицата. Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция.
Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава.
Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр. ) се разпространявало нещо грубо, по-късно проявило се като римското господство.
към текста >>
Всички мошеници били събрани в Рим и с тяхна помощ била основана първоначално първата римска разбойническа
държава
.
Вие знаете, че първоначалното население на Рим е възникнало по много забележителен начин. Предводителят, известен под името Ромул[2], привикал всички пройдохи от окръга.
Всички мошеници били събрани в Рим и с тяхна помощ била основана първоначално първата римска разбойническа държава.
Разбойническата настройка на ума продължавала и при първите римски царе. Обаче скоро, при четвъртия и петия цар започнала колонизацията и преселението на северното племе, етруските. Тези хора, така да се каже, се смесвали с потомците на разбойниците, благодарение на което в римския елемент се влял още един поток от хора. Обаче установеното по-късно от Рим световно господство, чак до нашето време предаващо се на човечеството като претенция за господство, произлизало - по този въпрос не трябва да храним никакви илюзии - от тази първоначална колония от негодници, основана на седемте хълма на Рим. Тук, разбира се, се вляло де що има: всичко придобило по-изтънчена форма.
към текста >>
Тук можем да отнесем и това, че при римляните, без значение, че все още не можем да наречем Римската империя
държава
(понятието за
държава
е дошло в Европа едва през XVI век), все пак е имал място държавническият начин на мислене.
Тук можем да отнесем и това, че при римляните, без значение, че все още не можем да наречем Римската империя държава (понятието за държава е дошло в Европа едва през XVI век), все пак е имал място държавническият начин на мислене.
Благодарение на римското начало израснало това, което впоследствие се превърнало в държавническо мислене. Следователно можем да кажем: Тацит вече е бил проникнат от държавническия начин на мислене. В събитията около Исус Христос на него му се сторило най-съществен само фактът, че той е бил, тъй да се каже, справедливо осъден на смърт и екзекутиран. Това първо.
към текста >>
Разбира се, благодарение на това, което правели управниците на
държава
та, можело да се разбере и какво е трябвало да правят «враните», особено ако не се отнасяме към това много сериозно.
И тогава този добър човек написал книжка под заглавието «Калигула». Той описвал римския Калигула, но всяка негова крачка водела до Вилхелм Втори! Всеки човек, макар и малко разбиращ, знаел: Калигула - това е нашият император Вилхелм Втори. Авторът можел да пише само по този начин. Този Калигула бил в същото време и посветен, но тогава всичко ставало външно.
Разбира се, благодарение на това, което правели управниците на държавата, можело да се разбере и какво е трябвало да правят «враните», особено ако не се отнасяме към това много сериозно.
Ето и Калигула станал по такъв начин «слънчев човек» но, разбира се, само външно: така можем да смятаме, че някой е «генерал» за това, че пет-шест години поред се е пременявал във войнишка униформа. Подобно на това и Калигула е станал посветен. Той взел само външното. Но пък той е трябвало да посвещава други! Веднъж с него се случила история, когато по време на една церемония е трябвало да нанесе символичен удар с меч на един «сфинкс».
към текста >>
122.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
По времето, когато тези народи идвали на Запад и се изправяли против римската
държава
, римляните били достатъчно изнурени, те отслабнали, все повече пропадали.
Какво възникнало на Запад тогава? Римляните вече имали световно господство, когато възникнало християнството. Римляните се държали извънредно хитро.
По времето, когато тези народи идвали на Запад и се изправяли против римската държава, римляните били достатъчно изнурени, те отслабнали, все повече пропадали.
Не им оставало нищо друго освен да им треперят коленете, когато отгоре се раздавало: «Циу цвинг цвист! » и ехтяло от щитовете. Те треперели при това като тре-петликови листа. Но умовете им били хитри, надменни, горделиви и високомерни. А тези племена по необходимост били скроени по друг начин.
към текста >>
123.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Да се създаде еврейска
държава
означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва грях срещу всичко, което е необходимо днес в тази област.
Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите. В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание. Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете. Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ. Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение.
Да се създаде еврейска държава означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва грях срещу всичко, което е необходимо днес в тази област.
към текста >>
Виждате ли, един доста уважаем ционист, с когото имах дружески отношения, ми изложи веднъж своя идеал: да се отправи в Палестина и да основе там еврейска
държава
.
Виждате ли, един доста уважаем ционист, с когото имах дружески отношения, ми изложи веднъж своя идеал: да се отправи в Палестина и да основе там еврейска държава.
Самият той активно съдействаше за основаването на такава еврейска държава, съдейства и днес и даже заема в Палестина твърде престижно положение. Аз му казвах: такова нещо днес е несвоевременно. Днес своевременно се явява това, което би привлякло всеки човек, независимо от неговата расова, национална, класова или друга принадлежност. Днес може да се пропагандира само това, към което може да се присъедини всеки човек без разлика. Но никой не може да иска от мен да се присъединя към ционисткото движение.
към текста >>
Самият той активно съдействаше за основаването на такава еврейска
държава
, съдейства и днес и даже заема в Палестина твърде престижно положение.
Виждате ли, един доста уважаем ционист, с когото имах дружески отношения, ми изложи веднъж своя идеал: да се отправи в Палестина и да основе там еврейска държава.
Самият той активно съдействаше за основаването на такава еврейска държава, съдейства и днес и даже заема в Палестина твърде престижно положение.
Аз му казвах: такова нещо днес е несвоевременно. Днес своевременно се явява това, което би привлякло всеки човек, независимо от неговата расова, национална, класова или друга принадлежност. Днес може да се пропагандира само това, към което може да се присъедини всеки човек без разлика. Но никой не може да иска от мен да се присъединя към ционисткото движение. Тук отново от цялото човечество те обособяват една част!
към текста >>
124.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Това не би могло още да бъде наречено «
държава
» - безобразието, което устроили съвременните хора.
И те устройвали всичко на Земята така, както го виждали горе, в звездите. Всичко това те правели без молитви. Китайците не познавали молитвата. Те го правели, без да имат това, което по-късно станало култ. По такъв начин те устройвали това, което би могло да се нарече тяхно царство, така че то ставало отражение на небето.
Това не би могло още да бъде наречено «държава» - безобразието, което устроили съвременните хора.
Но те устройвали всичко, което е било на Земята като отражение на това, което им се явявало на звездното небе.
към текста >>
НАГОРЕ