Търсене в текстове за 'Вкус'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 95 резултата от 66 текста с точна фраза : 'Вкус'.

1. 06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ GA_4 Философия на свободата

На това същество светът би поднесъл само безразборно струпване от обекти на усещането, цветове, звукове, налягане, топлина, вкус и мирис, както и чувства на удоволствие и неудоволствие.
Нека си представим, че едно същество с напълно развит човешки интелект възниква от нищото и застава пред света. Онова, което би забелязало, преди да приведе мисленето в действие, е чистото съдържание на наблюдението. На това същество светът би поднесъл само безразборно струпване от обекти на усещането, цветове, звукове, налягане, топлина, вкус и мирис, както и чувства на удоволствие и неудоволствие. Това струпване представлява съдържанието на чистото, безмисловно наблюдение. На него му противостои мисленето, готово да разгърне своята дейност, стига да се намери изходна точка. Опитът показва, че тя бързо се намира. Мисленето е в състояние да прокарва нишки от един елемент на наблюдението към друг. С тези елементи то свързва определени понятия и така ги поставя в някакво отношение.
към текста >>

2. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус.
Движещата сила на човека, която се има предвид тук, се нарича просто нагон. Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.). Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт. Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива. След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората. Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус. Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало.
към текста >>

3. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност?
Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката. Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
към текста >>

Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката.
Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката. Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
към текста >>

4. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ.
Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина. На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито. Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за „истина на всяка цена“, тази младежка лудост в любовта към истината ни е опротивяла.“ От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В „Залезът на кумирите“ (1888) това е изразено по най-остър начин. „Сократ произхожда от най-нисши-те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил... Сократ е едно недоразумение.“ Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата на едно изразено чувство за истина.
към текста >>

5. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост?
Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост? Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие! “ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше. При него откриваме нещо сходно, когато четем всички негови произведения.
към текста >>

6. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Отношението между двете се ограничава в това, че същият обект, който произвежда своето въздействие при същите обстоятелства, предизвиква същия знак и че следователно различните знаци отговарят винаги на различните въздействия..... Когато ягодови плодове от определен вид образуват същевременно червен пигмент и захар, тогава в нашето усещане винаги ще се намерят заедно при ягоди от тази форма и червеният цвят и сладкият вкус." /виж Хелмхолц: фактите на възприятието, стр.12 и след./.
Херман Хелмхолц /1821 -1894 г./ е изразил много ясно тази мисъл. "Нашите усещания са само действия, които са произведени чрез външни причини в нашите органи и как се проявява едно такова действие, зависи напълно от вида на апарата, върху който се действува. Понеже качеството на нашето усещане ни съобщава нещо за особеността на външното въздействие, което го предизвиква, то може да бъде считано за един негов знак, но не като едно копие. Защото от образа се изисква да има някаква прилика с изобразения предмет, от една статуя се изисква да има подобие на формата, от една рисунка се изисква подобие на перспективната проекция в полето на зрението, от една картина също еднаквостта на цветовете. Обаче един знак не е нужно да има някакво подобие с това, за което то служи като знак. Отношението между двете се ограничава в това, че същият обект, който произвежда своето въздействие при същите обстоятелства, предизвиква същия знак и че следователно различните знаци отговарят винаги на различните въздействия..... Когато ягодови плодове от определен вид образуват същевременно червен пигмент и захар, тогава в нашето усещане винаги ще се намерят заедно при ягоди от тази форма и червеният цвят и сладкият вкус." /виж Хелмхолц: фактите на възприятието, стр.12 и след./. Аз описах подобно този начин на мислене в моята книга "Философия на свободата" /Берлин, Философско-антропософско издателство/ и в книгата "Загадки на философията", 1918 г. Нека следваме стъпка по стъпка хода на мислите, който е свойствен на този възглед. Вън в пространството се предполага един процес. Този процес упражнява едно действие върху моя сетивен орган; моята нервна система превежда полученото впечатление до моя мозък. Сега аз имам усещането на "червено".
към текста >>

7. 3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ GA_9 Теософия

Те могат да бъдат сравнени с "духовен вкус" и т.н.
На всеки цвят, на всяко светлинно явление, отговаря един духовен звук, и на всяка хармония на цветовете една звукова хармония, една мелодия и пр. Защото от само себе си се разбира, че там, където царуват звуците, възприятията на "духовното око" ни най-малко не престават. Звукът само се прибавя към светлината. Следователно, винаги, когато става дума за "първообрази" трябва да имаме предвид и "празвуците". Към възприятията, за които говорихме, се прибавят и други. Те могат да бъдат сравнени с "духовен вкус" и т.н. Аз няма да навлизам по-дълбоко в тези процеси; важно е да си изградим представа за "светът на духовете" с помощта на възприятия, избрани измежду другите.
към текста >>

8. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

За същества, които са надарени с едно сънищно образно съзнание, или за такива, които са надарени със съзнателно образно съзнание, тези творения на третото елементарно царство биха могли да бъдат възприемани като нахлуваща светлина, цветни снежинки, мирис, вкус, като всякакъв вид звуци и шумове.
Това са сянкообразни образи или схеми подобни на представите на сънищното образно съзнание. Те образуват второто елементарно царство. Най-после в началото на физическата степен от Духовете на сумрака се отделят неопределени образни същества. Те също нямат самостоятелност, но могат да проявят сили, които са подобни на човешките страсти и афекти. Тези несамостоятелни профучаващи свистящи афекти образуват третото елементарно царство. За същества, които са надарени с едно сънищно образно съзнание, или за такива, които са надарени със съзнателно образно съзнание, тези творения на третото елементарно царство биха могли да бъдат възприемани като нахлуваща светлина, цветни снежинки, мирис, вкус, като всякакъв вид звуци и шумове. Обаче всички такива възприятия трябва да си ги представим като нещо призрачно.
към текста >>

9. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Стигне ли се до вътрешното възприемане на една приятна миризма или вкус и т.н.
Както и в предишните подобни случаи, дейностите на човешкото същество продължават. После нещата се променят така, че „Духовете на Мъдростта" отново влизат в действие. Благодарение на тях човешкото същество започва да усеща първите следи на симпатия и антипатия спрямо заобикалящата го среда. В случая нямаме едно действително усещане, а само предшественик на това усещане. Защото вътрешната жизнена дейност, която бихме могли да сравним с обонятелно възприятие, навън се проявява като един примитивен говор. Стигне ли се до вътрешното възприемане на една приятна миризма или вкус и т.н. в същото време навън човешкото същество се проявява като един звук. Същото става и при вътрешните неприятни усещания. Така чрез всички гореописани процеси се постига и същинският смисъл на Слънчевото развитие за човешкото същество. То се добира до една по-висока степен на съзнание спрямо Сатурновото съзнание.
към текста >>

10. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

проникнат с повече финес и вкус.
проникнат с повече финес и вкус.
към текста >>

11. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Тогава той ще покаже своя вкус не чрез избора от явленията, а ще ни учуди също и чрез едно правилно изложение на свойствата".
Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях". За светогледа на Гьоте и този на Шилер истината не съществува само сред науката, но също и сред изкуството. Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на дело; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука. И така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата". Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото определение и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането, плода и на новия зародиш и ги премисля. Тогава той ще покаже своя вкус не чрез избора от явленията, а ще ни учуди също и чрез едно правилно изложение на свойствата". Така и художественото творчество царува истината, защото според това схващане стилът на изкуството почива на "най-дълбоката основа на познанието, на същността на нещата, доколкото ни е позволено да го познаем във видими и осезаеми форми".
към текста >>

12. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Те изблизаха с пламъка си цялото злато по тях, при това със светкавична бързина, като ме уверяваха през цялото време, че това злато било много по-вкус но от обикновеното.
„О", ядоса се Старицата, „възраст, възраст, само това ли ще чувам! Та толкова ли съм остаряла! Обикновена учтивост било! Аз си знам. Ти само се огледай наоколо, виж как изглеждат стените; пак се показаха старите камъни, които не бях ги виждала от сто години. Те изблизаха с пламъка си цялото злато по тях, при това със светкавична бързина, като ме уверяваха през цялото време, че това злато било много по-вкус но от обикновеното. Тогава те още повече се разлудуваха и за кратко време станаха още по-големи и по-блестящи. И отново започнаха да се шегуват и да ме ласкаят, наричаха ме царица, разтърсваха се кръшно, при което от тях се изсипаха цял куп жълтици. Можеш да ги видиш там под пейката. Но какво нещастие се случи тогава! Доброто ни куче, нашият мопс, излапа набързо няколко от тях и виж го сега лежи мъртъв до огнището.
към текста >>

13. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

След това на обяд семейството ми можеше да се наслади на притежаващата отличен вкус искряща вода.
Пътят дотам минаваше покрай ж.п. линията и отчасти през красиви гори. Когато нямаше училище, всеки ден ходех дотам много рано сутрин, натоварен с глинен съд за вода. Той побираше около три-четири литра. Можех да го напълня от извора безплатно. След това на обяд семейството ми можеше да се наслади на притежаващата отличен вкус искряща вода.
към текста >>

14. XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот GA_28 Моят жизнен път

Задачата на това общество беше да поставя драми, които поради своята специфика излизаха извън рамките на общоприетия вкус и първоначално не бяха поставяни от театрите.
Задачата на това общество беше да поставя драми, които поради своята специфика излизаха извън рамките на общоприетия вкус и първоначално не бяха поставяни от театрите. За управата не беше лека задачата да се справи с толкова многото драматични опити на „непризнатите“.
към текста >>

15. XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г. GA_28 Моят жизнен път

Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа. И така, от началото на новото столетие, т.е. през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството. Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания. Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>

16. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

Тогава дивакът избухнал в смях, казвайки: "Един човек трябва да е опитал човешка плът, преди да може да знае дали тя е добра на вкус.
Ние има чудесен пример за работата на низшия Аз в един анекдот, разказан от Дарвин. При едно от своите пътувания той разговарял с канибал и попитал, чрез преводач, дали той не чувства отвращение към яденето на човешка плът. Тогава дивакът избухнал в смях, казвайки: "Един човек трябва да е опитал човешка плът, преди да може да знае дали тя е добра на вкус. И въпреки всичко ти не знаеш нищо за това."
към текста >>

17. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Тогава дивакът избухнал в смях, казвайки: “Един човек трябва да е опитал човешка плът, преди да може да знае дали тя е добра на вкус.
Ние има чудесен пример за работата на низшия Аз в един анекдот, разказан от Дарвин. При едно от своите пътувания той разговарял с канибал и попитал, чрез преводач, дали той не чувства отвращение към яденето на човешка плът. Тогава дивакът избухнал в смях, казвайки: “Един човек трябва да е опитал човешка плът, преди да може да знае дали тя е добра на вкус. И въпреки всичко ти не знаеш нищо за това.”
към текста >>

18. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато човек наблюдава физическия план, възприема определени сетивни впечатления, багри и светлина, топлина и студ, мирис и вкус, докосване и натиск и слухови впечатления.
Но на онези, които искат да навлязат по-дълбоко в мисленето, да се занимаят още по-интензивно със своеобразната дълбочина на човешката душа, се препоръчват за изучаване книги, които са написани именно затова, за да насочат мисленето към строга дисциплина. Книгите, написани за тази цел, макар в тях да липсва думата антропософия, са моите две книги «Истина и наука» и «Философия на свободата». Такива книги са написани, за да изпълнят определена цел. Тези, които въз основа на енергичното обучение на логическото мислене искат да продължат да учат, ще направят добре да упражняват духа си с «душевно-духовната» гимнастика, която изискват тези книги. Това ще им даде основата, върху която е изградено розенкройцерското обучение. Когато човек наблюдава физическия план, възприема определени сетивни впечатления, багри и светлина, топлина и студ, мирис и вкус, докосване и натиск и слухови впечатления. С всичко това се свързват мисловна и разсъдъчна дейност. Разумът, мисленето още принадлежи към физическия план. Всичко това можете да възприемете на физическия план. Различни са възприятията на астралния план, те изглеждат съвсем по друг начин. И още по-различни са възприятията в девахана, да не говорим за по-висшите духовни области.
към текста >>

19. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Жилото на пчелата, забодено в цветето, е предизвикало известен вкус, пчелата усеща вкуса и излъчва една цъвтяща аура, която става храна за силфите.
В епохите на по-малко развитите култури хората имат такива отношения с животните, както например арабинът към своя кон, а не както един собственик на ездитни коне има към тях. Там виждаме онези душевни сили, които прескачат от царство на царство, както при овчаря и овцете. Или, където има миризми или вкусови сили, които се излъчват навън, както между пчелата и цветето, там се създава възможност да могат да се въплътят определени същества. Когато пчелата смуче от цветето, ясновидецът може да наблюдава как на ръба на цвета се образува малка аура. Това е действието на вкуса. Жилото на пчелата, забодено в цветето, е предизвикало известен вкус, пчелата усеща вкуса и излъчва една цъвтяща аура, която става храна за силфите. По същия начин и чувството, което се проявява между овчаря и овцете, е храна за саламандрите.
към текста >>

20. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

С цветове, звуци, миризми, вкус, топлинни усещания, с всичко, което човекът възприема чрез сетивата си, в него се промъкват духовните влияния на тези сатурнови същества.
Тези същества също имат влияние върху Земята. Те се промъкват в нашата душа заедно със сетивните възприятия. С цветове, звуци, миризми, вкус, топлинни усещания, с всичко, което човекът възприема чрез сетивата си, в него се промъкват духовните влияния на тези сатурнови същества.
към текста >>

21. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Той усеща предметите със своите сетива, намира и топли или студени, мирише ги, пробва ги на вкус.
То ви е известно като нещо свойствено ви от сутринта, когато се събуждате, до вечерта, когато заспивате. Трябва да изясним, в какво се състои това съзнание. То се състои в това, че човек насочва чувствата си към външния свят и възприема предметите, затова ние го наричаме предметно съзнание. Човекът гледа това, което го обкръжава и вижда със своите очи в пространството някакви предмети, които са очертани. Човек слуша с ушите и усеща, че в пространството има предмети, които звучат, разпространяват звук. Той усеща предметите със своите сетива, намира и топли или студени, мирише ги, пробва ги на вкус. И човекът мисли за всичко, което възприема със своите сетива. Той използва разума си за да разбере тези разнообразни предмети, и от тези факти на сетивното възприятие и разбирането им с нашия ум се състои бодърствуващото дневно съзнание във вида, в който човек го притежава сега. Такова съзнание не винаги е имало в човек, то се е развило до този стадий, и то не винаги ще остане такова,а човек ще достига по-високи състояния на своето съзнание. Със средствата, които ни дава окултизма, ние можем за сега да разгледаме седем състояния на съзнанието, от които нашето се явява по средата. Ние можем да видим три предишни състояния и три които ще последват.
към текста >>

22. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус.
Какво е било основното свойство на тази сатурнова маса? Трудно е да му се даде наименование, понеже в нашия език едва ли ще се намери за това подходяща дума, нали думите станали напълно материални, те добре подхождат на физическото ниво. Но все пак има словесен израз, способен да изрази тази фина работа, която се е извършила там,тя може да бъде наречена "да се гледаш в огледало". Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус. Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн. Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ. Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина. По този начин Сатурн е бил отразяваща планета. Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески.
към текста >>

Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина.
Трудно е да му се даде наименование, понеже в нашия език едва ли ще се намери за това подходяща дума, нали думите станали напълно материални, те добре подхождат на физическото ниво. Но все пак има словесен израз, способен да изрази тази фина работа, която се е извършила там,тя може да бъде наречена "да се гледаш в огледало". Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус. Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн. Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ. Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина. По този начин Сатурн е бил отразяваща планета. Живеещите в атмосферата хора хвърляли върху нея своите същности, и от образите които възниквали в резултат на това, се формирали зародишите на органите на сетивата, понеже това били образи действащи творчески. Ако си представите, че стоите пред огледало, от което ви гледа вашето собствено изображение, но което не е мъртво като обикновеното отражение, а започне да твори, то вие ще разберете, каква е творческата дейност на Сатурн, и по какъв начин хората са живели на Сатурн и са извършвали своята работа.
към текста >>

Сатурн е бил още един вид отразяваща повърхност, той отразявал от себе си всичко, което получавал,вкус, мирис, изобщо всички сетивни възприятия.
Ако вие сравните тялото на Слънцето със Сатурновото, то ще откриете определени различия. Сатурн е бил още един вид отразяваща повърхност, той отразявал от себе си всичко, което получавал,вкус, мирис, изобщо всички сетивни възприятия. Различно е било със Слънцето. Докато Сатурн отразявал всичко, не овладявайки го, Слънцето отначало се проникнало от всичко това, а едва след това отразявало. Причина за това била, че то притежавало етерно тяло.
към текста >>

Но то се прониквало не само от светлината, а и от вкус, мирис, топлина и т.н., а след това излъчвало всичко това обратно.
Неговото тяло, проникнато от етерното тяло, правило същото, което прави днес растението със слънчевата светлина: то възприема слънчевата светлина, прониква се от нея, а след това я отдава. Ако поставим растение на тъмно, то загубва цвета си и увяхва. Без светлина няма зелен цвят. Така е било с вашите собствени тела на Слънцето: те се прониквали от светлината, но и от другите съставки, и както растението отразява светлината, получавайки сила от него, точно така и Слънцето някога отразявало светлината, преработвайки я вътре в себе си. Но то се прониквало не само от светлината, а и от вкус, мирис, топлина и т.н., а след това излъчвало всичко това обратно.
към текста >>

23. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус.
Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта. Тогавашният човек беше разположен вътре в самите неща и за него те бяха нещо одушевено. Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус. Всичко около него беше одушевено: въздухът, земята, водата, огънят. Човекът можеше да се потопи във вътрешността на нещата; той живееше там с тяхната същност.
към текста >>

Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта.
Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта. Тогавашният човек беше разположен вътре в самите неща и за него те бяха нещо одушевено. Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус. Всичко около него беше одушевено: въздухът, земята, водата, огънят. Човекът можеше да се потопи във вътрешността на нещата; той живееше там с тяхната същност. Това, което днес наричаме „неодушевени предмети”, тогава не съществуваше.
към текста >>

Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус.
Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта. Тогавашният човек беше разположен вътре в самите неща и за него те бяха нещо одушевено. Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус. Всичко около него беше одушевено: въздухът, земята, водата, огънят. Човекът можеше да се потопи във вътрешността на нещата; той живееше там с тяхната същност. Това, което днес наричаме „неодушевени предмети”, тогава не съществуваше. Ето защо човекът чувствуваше всичко около себе си според своите симпатии или антипатии. Той чувствуваше, той изживяваше вътрешната същност на нещата.
към текста >>

24. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис.
Културата на сетивната душа е култура на третата епоха. Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия свят. То вече е подобно на това, което днешният човек измисля, въпреки че, поради развитието на съзнателната душа в днешния човек, тогава то беше много по-живо. Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено". Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там. През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния.
към текста >>

В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус.
Културата на сетивната душа е култура на третата епоха. Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия свят. То вече е подобно на това, което днешният човек измисля, въпреки че, поради развитието на съзнателната душа в днешния човек, тогава то беше много по-живо. Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено". Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там. През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния. Така в течение на времето всичко се изменя.
към текста >>

25. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът.
Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва. Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло. Започва да го надвива един вид летаргия. Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта. След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват. Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът. В това постепенно прекратяване на вътрешната активност на душата човек изживява излизането от своите телесни обвивки.
към текста >>

26. Лекция втора GA_126 Окултна история

Но когато се обърнал назад, много от неговите предни инкарнации не му се понравили и могъл да си каже: това съвсем не е по моя вкус.
Трябва да има цяла група хора, които са убедени, че в техните предни инкарнации няма нищо по-долу от крал или принцеса. Именно в тези неща, с които всичко трябва да е толкова сериозно, няма място за фантазии, с тях не трябва да се своеволничи. Този, който, както тогава Гилгамеш, за пръв път обръща своя поглед назад към поредицата свои инкарнации, може действително да бъде поразен. Та нали той се обръща към инкарнации, когато е бил още въвлечен в различни отношения, обусловени от груповата душевност. Той самият, разбира се, до известна степен се е измъкнал от тези отношения и за първи път чрез Енкиду е могъл да разбере цялото значение на това, което се символизира в мита от богинята на града. Но когато се обърнал назад, много от неговите предни инкарнации не му се понравили и могъл да си каже: това съвсем не е по моя вкус. Той видял например, че неговата душа в минали инкарнации имала съвсем близки дружески отношения, съвсем особени човешки връзки, от които би се срамувал сега. Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства. Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят. И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа.
към текста >>

27. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н.
Така Вие виждате, обични приятели, как тук човекът се вживява постепенно във възприятието на своето етерно тяло, как това, което в окултното развитие той отстранява от себе си, а именно дейността на сетивни те органи, бива заменено от друга страна, като го въвежда във възприятието на етерното тяло. Но тук имаме нещо своеобразно: тези възприятия за етерното тяло, за които говорихме сега, ние ги чувствуваме така, когато ги изживяваме, като че те не принадлежат на нас, като че както казахте са вдълбани, вмъкнати от вън в нас. Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н. Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет.
към текста >>

28. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"литература на задкулисието!
Аз, например, казах на един човек, близък до ръководните кръгове на една от неутралните страни: може да се смята за очевидно, че в нашето, считащо себе си за демократично, време, само около 40 или 50 човека, сред които безусловно имаше и дами, и съвсем не толкова малко – не само в Антропософското Общество има дейни дами, – че само около 40-50 човека от целия многонационален свят бяха непосредствено ангажирани в подготовката на тази световна катастрофа. Време е вече да се издигнем към тези висши гледни точки, само от чиито позиции може да бъде правилно разбрана тази сложна ситуация. Вместо това, за такова сериозно, със всемирно значение събитие, чудовищно много се говори повърхностно в Бялата книга /сборник документи/ и други подобни. И за този, който не би почнал да говори, ако не се ориентираше във фактите по-различно, отколкото много други, винаги, когато станеше дума за събитията от 1914 година, беше изключително трудно да обърне вниманието на събеседника към най-важното. Това започна за мен още тогава, когато в Швейцария навсякъде ми навираха книгата "Аз обвинявам", и аз – знаете ли колко опасна беше понякога ситуацията – и аз в отговор не можех нищо друго да кажа, освен това, което беше истината, макар понякога то да не срещаше ни най-малко разбиране. Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"литература на задкулисието! – Отново и отново повтарях това на хората, принадлежащи към неутралните и към не неутралните страни. Разбира се, не твърдя, че в "Аз обвинявам" няма нищо вярно, но книгата е насочена да създаде определено мнение за трагичната историческа ситуация, в която се оказа светът в 1914 година. И трябва да се гледа в дълбочина, ако искаме да изнесем правилно съждение за виновниците за войната.
към текста >>

29. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И на повърхността на бульона се държат всички видове "очи" повече или по-малко ненужни или имащи добър или лош вкус: това е животинската природа.
И на повърхността на бульона се държат всички видове "очи" повече или по-малко ненужни или имащи добър или лош вкус: това е животинската природа. Но бульонът може да съществува също и без тези очи. Тези очи, обаче, въвеждат нещо в действителността. В съня, не се намира "къде? Нито "как? ", намира се само "кога?
към текста >>

30. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н.
Това се преживявало от ученика, когато той влизал в своите сетива. А самите тези сетивни органи още не са били толкова диференцирани, както сега. Това възприятие на топлина в топлината, на живот, благодарение на топлината, живот в топлината, е било главното. Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н. В ученика оживявало битието на Сатурн.
към текста >>

31. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

И всичко: очи, уши, цялата кожа като сетиво за допир и топлина, вкус, обоняние всичко това древните Мистерии наричаха вратата към човека, портата към човека.
И нима не звучи детински: Ето, тук аз стоя пред една къща; тя има прозорци, обаче аз не искам да погледна навътре през тях, а щом събера достатъчно сили, намирам всевъзможни инструменти и разрушавам къщата... тогава пред мен са отделните тухли, тогава аз гледам само в купчини развалини. Точно така се постъпва днес. За да се научат да познават човека, хората просто го разрушават, разглобяват го; само че по този начин той не може да бъде разбран. Това към което хората насочват усилията си, то изобщо не е човекът! Искат ли да изучат човека, хората трябва да сменят посоката: както днес виждат навън с очите си, както днес чуват навън с ушите си, това те трябва да могат, но в посока навътре. И всичко: очи, уши, цялата кожа като сетиво за допир и топлина, вкус, обоняние всичко това древните Мистерии наричаха вратата към човека, портата към човека.
към текста >>

32. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Вие се чувствате металически проникнати, изпълнено е цялото ви тяло; както за някои течности, които пием, можем да кажем, че имат металически вкус, така цялото ви тяло изпитва вкус, като че ли е проникнато вътрешно металически, като че ли е проникнато от нещо фино-веществено, което обаче всъщност е нещо духовно.
Вие дори можете да усетите, че сте изпълнени с нещо, за което много ясно си казвате: - Това е като един метал, превърнал се във въздухообразна форма. - Вие наистина долавяте нещо като метал, чувствате това в себе си. Човек не може да го опише по друг начин, така е. Вие се чувствате металически проникнати, изпълнено е цялото ви тяло; както за някои течности, които пием, можем да кажем, че имат металически вкус, така цялото ви тяло изпитва вкус, като че ли е проникнато вътрешно металически, като че ли е проникнато от нещо фино-веществено, което обаче всъщност е нещо духовно.
към текста >>

33. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние имаме лош вкус, което може да премине в едно лошо усещане на тъпота в главата.
Моментът на събуждането е придружен с радостно усещане само тогава, когато човекът веднага обърне вниманието си към външния свят и когато в неговото съзнание външният свят надделее над това, което се надига в него. Моментът на събуждането има нещо мрачно за много хора, също и моментът на заспиването. Но когато заспива, човекът има чувството, че той мъкне, така да се каже, със себе си събитията от деня, които е преживял и че те все повече избледняват и го напускат; те стават все по-леки. Моментът на събуждането носи чувство на тежест, едно чувство като че ли човек се издига от някакви дълбини, като носи от тях нещо, което внася в деня и което трябва да се преработи през деня. Оттам идва и тежкото чувство при събуждането. Ние имаме лош вкус, което може да премине в едно лошо усещане на тъпота в главата. Естествено човекът обикновено не различава тези фини усещания, но точно тези фини усещания, които може да забележи в себе си, по определен начин насочват към много неща в целия човешки живот. Какво всъщност се случва в човека? Нека да опишем съвсем правилно, от една определена гледна точка също и съвсем точно това, което става с човека, като кажем: - Когато заспиваме, в леглото остават да лежат физическото и етерното тяло, азът и астралното тяло излизат навън в духовния свят. Но как точно става това? За да напреднем точно в разглеждането на кармата, нека днес ясно си представим в душата как всъщност се извършва този процес, който с известно право първо описваме абстрактно.
към текста >>

34. 1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Те очакват да получат съвета, който самите те искат, и когато той не е по техен вкус, стават ожесточени противници.
Когато външният свят казва, че един окултист, който работи както ние работим тук, упражнява голям авторитет това са само празни приказки. Колкото дълго даденият съвет е приятен, на окултиста, по правило, никой не се оплаква; но когато съветът вече не се харесва, той не се спазва. Някои хора дори заплашват, като заявяват: "Ако не ми дадеш различен съвет, аз просто не мога да продължа." Това може да се изостри до истинска опасност, нищо че е било само съветване на въпросното лице за негово добро. Но като иска нещо различно, той казва: "Чакал съм достатъчно дълго; сега ми кажи какво точно би трябвало да правя." Това му е било казано отдавна, но то му е било неприятно. Накрая нещата стигат до там, че онези, които са били някога най-доверчиви и вярващи в авторитета, стават най-непримирими врагове. Те очакват да получат съвета, който самите те искат, и когато той не е по техен вкус, стават ожесточени противници. В наше време следователно опитът ни учи, че не можем просто да осъдим езотериците, които отказваха да имат нещо общо с популяризирането на езотеричните истини.
към текста >>

35. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Светогледните поетически съчинения, представянето на светогледи чрез изкуството отговарят на един неразвит вкус, отговарят на едно варваризиране на човешкия чувствен живот.
А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване. Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство. И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено. Светогледните поетически съчинения, представянето на светогледи чрез изкуството отговарят на един неразвит вкус, отговарят на едно варваризиране на човешкия чувствен живот. Самото изкуство обаче е дълбоко закотвено в живота. И ако то не би било закотвено в живота, все пак чрез целия начин, по който се явява, то не би имало едно оправдано съществуване: защото в сравнение с едно осъществено схващане на света в него биха действували всякакви недействителности, в него би трябвало да действуват всякакви илюзии, които биват извикани на живот. Още затова, че изкуството е принудено да поставя за определено разбиране нещо недействително в живота, все пак то трябва да се корени по определен начин дълбоко в живота.
към текста >>

36. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това.
Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата. Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината. Той ще опише този духовен свят подвижно, ще може да оформи въпроса "Как" на Духовната Наука, за който говорих, по-подходящо отколкото онзи, който е усвоил проникването в духовния свят без художествено чувство. Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, както мнозина художници вършат това. Аз говоря за сериозно разбрания страх, не само за това, че някой се страхува, че хората могат да му кажат, че той е един антропософ. Аз говоря за много честия принципен страх, че ясновидството би възпрепятствувало непосредствеността на художественото творчество.
към текста >>

37. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Както има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус.
Това характеризира, на каква точка на нашата култура се намираме ние. Когато човек може да вникне в това, от което крайно се нуждае нашето време, той ще трябва, както Моргенщерн, да стигне до впечатлението: човек не трябва да остане неграмотен по отношение на ясновидството; като художник той трябва да търси отношения към ясновидското познание. Както има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус. По-важно от всяко патологично ясновидство за духовния познавател е мостът, който може да бъде построен между изкуството и ясновидството.
към текста >>

38. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Изхождайки от чистия натурализъм, от чисто натуралистично-филистерския вкус, ние никога не бихме могли да стигнем примерно до една художествена архитектура – днешната архитектура е твърде отдалечена от изкуството, макар и да се нарича изкуство защото ако хората не изпитваха потребност да се събират на определени места, където да се занимават с въпросите на духовния живот, те никога нямаше да строят сгради за духовни цели.
Нека да вземем отделните изкуства. Изхождайки от чистия натурализъм, от чисто натуралистично-филистерския вкус, ние никога не бихме могли да стигнем примерно до една художествена архитектура – днешната архитектура е твърде отдалечена от изкуството, макар и да се нарича изкуство защото ако хората не изпитваха потребност да се събират на определени места, където да се занимават с въпросите на духовния живот, те никога нямаше да строят сгради за духовни цели. Следователно, те щяха да строят само такива сгради, с които да посрещат ежедневните нужди на живота. И какво казват те за своето прагматично строителство? Те казват: Ние строим, за да се защитаваме, за да защитаваме човека от капризите на природата, за да не живеем на открито, за да подслоним семейството и така нататък.
към текста >>

39. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси. Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината. Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26. Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>

40. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин.
Както знаем, човекът притежава дванадесет сетива*46. Официалната наука различава пет, шест или седем сетива, само защото те са „очебийни", а другите само загатнати, или пък напълно скрити. Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях. Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин. А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм. Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н. сетиво на „равновесието". Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
към текста >>

41. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ако при растителните и животински форми оставите децата да запомнят карикатурата направена с вкус по този заобиколен път те ще могат да запомнят и останалото.
За запомнянето на органичните природни форми, на животински и растителни форми, ще спомогнете много, ако опитате да скицирате в рисунка характерните особености. Ако при растителните и животински форми оставите децата да запомнят карикатурата направена с вкус по този заобиколен път те ще могат да запомнят и останалото. Така би могла да се запомни една мишка.
към текста >>

42. 9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението.
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с растението, но има някои сходства. Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера. Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек. Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>

43. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух.
Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала. И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух. При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
към текста >>

Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата.
Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на възпитателя. То насочва себе си изцяло според физиологичното изражение, според това, което то възприема от начина, по който възрастният разговаря, изпълнен с грижа, чувствува изпълнения с грижа човек, защото детето е изцяло сетивен орган. Между възрастния и детето се разиграват невеществени взаимодействия. Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие. Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата. В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния. Детето възприема издълженото бледо лице, което угрижения възрастен има, но то не може да приеме в себе си душевното съдържание на грижата, то само подражава на физическата последица от грижата. И резултатът е, че веднага физическата конституция на детето бива обхваната от духовните формообразуващи сили, имащи за седалище сетивнонервната система. Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата. Така детето изгражда един организъм, предразположен към грижи, който по-късно лесно възприема жизнените впечатления като грижи, което друг вид конституция не би възприела по същия начин.
към текста >>

44. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ние оставяме децата да изрежат купата в такава форма, чрез която в тях да се появи едно чувство за форма и изработка, така че децата да създадат нещо, което е получило формата си чрез тяхната воля и чрез техния вкус.
Така в едно обучение, изискващо сръчност, ние оставяме детето да изработва различни предмети, да изразява различни предмети, които то прави по собствена воля. И ние виждаме как в един урок, построен върху основата на живота, детето започва да извежда нещата от себе си. Искам да Ви разкажа един пример: Оставяме децата да изрежат нещо от дърво, нещо, което е с полухудожествен, полуприложен характер. В тази купа например може да бъде сложено нещо. Ние оставяме децата да изрежат купата в такава форма, чрез която в тях да се появи едно чувство за форма и изработка, така че децата да създадат нещо, което е получило формата си чрез тяхната воля и чрез техния вкус. Но при това се установява нещо много странно.
към текста >>

45. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Метаморфоза на човешкия организъм: обоняние, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване.
Процеса на ароматизиране в растението и обонятелния процес. Процеса на солеобразуване в растението и вкусовия процес. Метаморфоза на човешкия организъм: обоняние, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване. Сърцето като обединител.
към текста >>

Обоняние и вкус.
Метеорологични процеси и тяхното отношение към органите. Значение на водата, въздуха и почвата за заболяването и за лечението на определени органи. Силициево киселинния процес и въглекиселинния процес като полярни явления в човешкия организъм. Диференциране на отделителните процеси и тяхното отношение към тези два процеса. Родството на двата процеса с металите. Обоняние и вкус.
към текста >>

46. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако вземе някакъв вкус, да вземем, за да бъде отново нещо сродно на споменатото, да вземем например вкуса на захарното питие или вкуса на сладкото грозде.
Ако вземе някакъв вкус, да вземем, за да бъде отново нещо сродно на споменатото, да вземем например вкуса на захарното питие или вкуса на сладкото грозде. Тук имаме нещо подобно. Но тук става дума за един процес, протичащ в нашия вкусов орган, противоположен на процесите, протичащи в обонятелните ни органи. Вие знаете, колко близко сроден е вкусовият орган с обонятелния орган, и по тази причина Вие би трябвало да имате представа и за това, колко близко сроден и по отношение на цялото естествено протичане е онова, което се извършва в процеса на вкусване, с това, което протича в обонятелния процес. Но още сега трябва да сте наясно, че вкусването в по-силна степен представлява един вътрешно-органичен процес, отколкото помирисването. Обонянието се осъществява повече по повърхността.
към текста >>

Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус.
Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е. кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна. Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес. Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус. Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
към текста >>

Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е. кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна. Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес. Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус. Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
към текста >>

Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и обоняние, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането. Ето тук имате точно съответствие между долното у човека и горното у човека. Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и обоняние, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
към текста >>

Вземе те например тези миризми, които бих желал да кажа дори като миризми се приближават повече към свойството на вкуса, така че в същност едва като дъвчем съответното растение, ние достигаме до действителната миризма и всъщност възприемаме синтеза между мирис и вкус, както е при маточината или при урбаличето, където откриваме, че там вътре съществува взаимодействие между солеобразуването и ароматизирането.
Тук в известна степен, засега принципно, виждате характеризирана цялата наука за лечебните растения. Бих желал да кажа: вие поглеждате в целия реален процес, протичащ във взаимодействието му между вътрешното и външното; но вие виждате и някои съвсем специални неща. Вземе те например тези миризми, които бих желал да кажа дори като миризми се приближават повече към свойството на вкуса, така че в същност едва като дъвчем съответното растение, ние достигаме до действителната миризма и всъщност възприемаме синтеза между мирис и вкус, както е при маточината или при урбаличето, където откриваме, че там вътре съществува взаимодействие между солеобразуването и ароматизирането. Това сочи, че органите, с които трябва да е сродна маточината и т.н., ще са разположени повече навън и повече към гръдния кош, докато органите, които трябва да са сродни с онова, което е силно ароматно, като да кажем липата или розата, те трябва да са сродни с онова, което е погребано в долната част на тялото, или което направо лежи в долната част на тялото.
към текста >>

47. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето защо е необходимо да бъдат видени тези неща, и да бъде направен опит, хора, имащи някакви увреждания в състоянието на черния дроб нещо, което често е много трудно да бъде установено у такива хора да се създаде навик, бих желал да кажа, да изследват вкуса, в самия вкус като такъв да се опитват да открият нещо.
Макар привидно черният дроб да е затворен в човешкия организъм, въпреки това той в силна степен принадлежи на външния свят. И тази принадлежност към външния свят Вие можете да установите чрез това, че в известна степен живота на черния дроб е поставен в зависимост от характеристиката на водата в дадена местност. Всъщност винаги би трябвало да бъде изследван състава на водата на дадена местност, за да можем правилно да преценим състоянието на черния дроб на хората, населяващи тази местност. Стимулиращо значение за развитието на черния дроб има вкуса* (*вкуса липсва в стенограмата и е допълнено по смисъл), което има еднакво значение, когато става в излишък, с изграждането на черния дроб, едно твърде силно, твърде изявено наслаждение на храната е равнозначно на изграждането на черния дроб в човека. Вътрешното наслаждение бих желал да кажа продължението на това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което продължава приятното, симпатичното или антипатичното, или също така не приятното възприемане на храната по посока към вътрешността, това е, което води до израждане на черния дроб. Ето защо е необходимо да бъдат видени тези неща, и да бъде направен опит, хора, имащи някакви увреждания в състоянието на черния дроб нещо, което често е много трудно да бъде установено у такива хора да се създаде навик, бих желал да кажа, да изследват вкуса, в самия вкус като такъв да се опитват да открият нещо. Изключително трудно е, по-основно да бъде изследвана вътрешната връзка между състоянието на черния дроб и водната характеристика, състава на водата в дадена местност, тъй като зависимостите са много фини и трябва например да обърнем внимание на следното, че в местността където да кажем водата е силно варовита, състоянието на черния дроб е различно в сравнение с местности, където водата е по-слабо варовита. Бихте сторили добре, ако обърнем внимание на това и ако винаги насочваме вниманието си към факта, че чернодробните функции биват стимулирани, когато все пак, по възможност, отстраняваме варовика от водата. Разбира се, за да бъде осъществено това, трябва да бъдат намерени средства и пътища.
към текста >>

Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е.
прев.), със среброто и че при всички въглекиселинни процеси трябва да обръщаме внимание на това, доколко да прилагаме метала, сродни на горепосочените метали, или да прилагаме самите метали, или по някакъв начин да ги свързваме с процесите, образуващи въглена киселина. По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина. Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване. При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е. което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса. Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е. ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета.
към текста >>

Разбира се при онези субстанции, които нямат вкус и мирис, при тях това ще бъде трудно.
Но, за да се занимаем по-нататък с тези неща, е необходимо поне да обърнем внимание на следното: че всяко едно сетиво на човека притежава това разграничаване, и че дори още при това разграничаване на сетивата трябва да кажем, че най-добрият реагент, най-доброто средство да бъдат открити реакции, в основата си е самият човек. Разбира се при онези субстанции, които нямат вкус и мирис, при тях това ще бъде трудно. Но все пак ви обръщам внимание на това, че съществува един вид самовъзпитание, което има особено значение за лекаря, само възпитание, състоящо се в това, да развием в себе си онези възможни фини способности на възприемане, да ги развием така, че да доведат човек дотам, да усеща нещо да кажем именно при външния, естествен процес на кварцообразуване. Помислете си само: има значение, че кварцът наистина показва съвсем закономерна форма, но че този камък, този минерал, който от една страна показва такива закономерни форми, в сродните му образования отново е склонен към всевъзможни кристални форми, и че в кристализацията на силикатите съществува невероятно многообразие. Който може да усети такива неща, той може да усети и как във формообразуващата способност на най-различните образования вече преобладава разпиляващия елемент. Разбира се разпиляващият елемент трябва да налице предварително, ако трябва да съществува възможността, във външната природа да бъдат създадени толкова много образования, както е при силикатите. Това ни посочва, че трябва да прилагаме силикатите в разрушено раздробено състояние.
към текста >>

Когато усвоим определени способности за възприемането на вкуса, когато например добре можем да разграничаваме сладкия вкус от соления вкус, т.е.
Когато се сдобием с разграничителната способност за сладникавата миризма, за лютивата миризма и т.н., тогава ще открием, че действително обонянието е диференцирано в насока на 7 нюанса: също така и вкуса. И интересното е, че когато усвоим скалата на обонянието, ако мога да се изразя така, обонятелния спектър, то по този начин ние получаваме едно възпитателно средство. За себе си, за да се справим добре и с това, което представляват горимите субстанции. Човек в известна степен прониква в природата на горимите субстанции. Утре ще видим как. Когато усвоим определени способности за възприемането на вкуса, когато например добре можем да разграничаваме сладкия вкус от соления вкус, т.е. солите, и между тях още 5 други нюанса, тогава ние усвояваме едно определено вътрешно родство именно със солеобразуващия елемент в природата. И когато усвоим това вътрешно родство, идваме до там, просто от впечатленията, които получаваме от природата, да получаваме усещането: това върши работа за едната страна на човешкия организъм, това върши работа за другата страна на човешкия организъм. Макар че в основата трябва да лежат старателни, точни научни изследвания върху въздействието на отделните субстанции, все пак е от голямо значение, никога да не пропускаме, резултатите от тези научни изследвания да бъдат съпроводени и от субективните възприемателни сили, така че да се сдобием с известно вътрешно чувство за сродство с природата.
към текста >>

48. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И откриваме, че тя почива на наличното в синята жлъчка горчиво екстратно вещество, изразяващо себе си чрез силното въздействуващия вкус.
срещу нещо, което изразява себе си чрез органите, разположени непосредствено срещу днешния свят; второто е, че cichorium ihtybus въздействува и върху самата кръв и не и позволява да не извършва нужните и процеси, не позволява да възникнат нарушения в самата кръвна течност. И накрая особено значимо при cichorium ihtybus е, че в своето лечебно въздействие достига до най-периферните процеси, и че при определени обстоятелства проявява активност спрямо органите на главата, а така също и спрямо органите на шията и тези в гръдния кош белите дробове. Именно защото cichorium intybus показва тъй силни въздействия върху всички възможни части на човека, затова е така интересно да бъде изследвано това растение. В известна степен тези въздействия виждаме да се разпространяват групирано. И се питаме: на какво почива активността срещу храносмилателната слабост? И откриваме, че тя почива на наличното в синята жлъчка горчиво екстратно вещество, изразяващо себе си чрез силното въздействуващия вкус. Тези горчиви екстратни вещества, притежаващи все още силно изразен растителен субстанциален характер, те притежават силно родство с това в човека, което в него все още не е обработено, което в известна степен все още има вид, подобен на този във външния свят. Нали трябва да сме наясно, че веществата от външния свят първоначално попадат в областите до стомаха в слабо преработен вид, че след това те биват преработени от червата, в кръвта се появяват съществено променени, и най-силно преработени те се появяват в периферията, в костната система, в нервната система, в мускулната система. А екстрактните вещества притежават силно родство с все още непреработените външни субстанции.
към текста >>

49. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Човек си казва, че корените на жълтата тинтява имат горчив вкус, силен аромат, това е нещо, което въздейства силно на астралното.
И понеже в организма винаги има полярно действие, трябва да си представим, че когато се употребят корените на жълтата тинтява, храносмилателните органи стигат до усилено дишане във вчера изложения смисъл. Ние поощряваме стомаха и червата към засилено дишане, но сега трябва да помислим, че в тези лекции узнахме как за поощряването на дихателната дейност трябва да преработим растителната субстанция, това означава да сварим корените. За отварата трябва да употребим корените. Виждате, че цялото може правилно да се проследи. Първоначално се разглежда външното. Човек си казва, че корените на жълтата тинтява имат горчив вкус, силен аромат, това е нещо, което въздейства силно на астралното. Значи имаме работа със силно въздействие върху астралната същност в храносмилателните области на човека. Корените на жълтата тинтява обаче съдържат и захар. Сигурно си спомняте, че съм посочвал как в преработването на захарта при човешкия организационен процес лежи силно импулсиране на азовата дейност. Това можете да го изследвате и външно статистически, като вземете под внимание, че например народи, които слабо развиват азовата дейност, като източно-европейските, руския народ, при които азът не се изтъква напред, като народ годишно употребяват минимално количество захар, за разлика от англичаните, при които азът развива изключително активна дейност и изобщо колкото повече отивате на Запад, толкова повече е количеството на консумираната годишно захар. Нужно е такива неща да се имат предвид, ако изобщо искаме да стигнем до познание за света.
към текста >>

Само че при корените на омайничето имаме тръпчиво-горчив вкус.
Да разгледаме от тази гледна точка едно извънредно поучително растение - омайничето, Geum urbanum L.[2], и да вземем отново корените. Да направим също отвара от корените. Извънредно интересно е това, което казах за корените на жълтата тинтява. Естествено пак трябва да се има предвид, че понеже имаме работа с корените, имаме и взаимодействие със силите на главата. Само че при корените на омайничето имаме тръпчиво-горчив вкус. Вкусът е извънредно остър. При омайничето имаме етерични масла, относно които още от началото можем да кажем, че действат върху тези области на организма, които не са разположени чак до червата и в червата, както областите, за които говорихме при корените на жълтата тинтява, а че имаме повече работа с това, което още се случва в стомаха, дори може би в хранопровода. После трябва да се съобразим и с най-важното, че при корените на омайничето имаме нишесте, следователно в известна степен се апелира към силите, които преработват по по-интензивен начин, отколкото трябва да се направи при захарта, защото, когато трябва да преработва нишестето, агресивната сила е повече преместена назад. Захарта трябва да бъде извлечена най-напред. Виждате, че процесите наистина трябва да се проследяват.
към текста >>

Противната миризма и горчивият вкус са нещо, което веднага показва, че тук имаме работа с нещо, при което азът навлиза във силно физическо взаимодействие с външния свят.
Понеже разглеждането на корените е от особено значение, нека да разгледаме още един корен, например ириса, Iris germanica L. Да сварим и тук корените и да ги прецедим. При ириса имаме работа с нещо, което още във външния си образ показва, че силно въздейства върху аза. Противната миризма и горчивият вкус са нещо, което веднага показва, че тук имаме работа с нещо, при което азът навлиза във силно физическо взаимодействие с външния свят. В корените на ириса обаче имаме и нещо, което много силно импулсира физическата дейност, а именно дъбилна киселина, танин. Имаме и нещо, което влияе върху азовата дейност - нишесте. И накрая имаме нещо, което чрез физическото си действие прониква навсякъде, където се налага, ако се импулсира за това: в корените на ириса имаме смоли. Чрез всичко това азът започва особено интензивна дейност. И може да се забележи, че тази интензивна дейност на аза, тази активност на аза засилва уриноотделянето и действа пургативно.
към текста >>

Имате своеобразния вкус в запарката, който би могъл да се нарече стоплящ вкус.
И важното тук отново можете да го схванете със сетивата. Имате своеобразния вкус в запарката, който би могъл да се нарече стоплящ вкус. Този вкус е малко горчив. Но имате и това, което доказва как нещо действа навън - ароматния мирис, етеричните масла. Имате и нещо, което, ако се прибави, засилва още повече това, което не проявява физическото си действие така скоро както другите продукти, а едва когато премине от стомаха в червата. В тревистата част на майораната има всякакви соли. И понеже всички неща, които човек може да изброи, действително ги има, оттам можете да си кажете: Тази билкова запарка действа особено добре върху дихателната дейност на вътрешните органи.
към текста >>

Този вкус е малко горчив.
И важното тук отново можете да го схванете със сетивата. Имате своеобразния вкус в запарката, който би могъл да се нарече стоплящ вкус. Този вкус е малко горчив. Но имате и това, което доказва как нещо действа навън - ароматния мирис, етеричните масла. Имате и нещо, което, ако се прибави, засилва още повече това, което не проявява физическото си действие така скоро както другите продукти, а едва когато премине от стомаха в червата. В тревистата част на майораната има всякакви соли. И понеже всички неща, които човек може да изброи, действително ги има, оттам можете да си кажете: Тази билкова запарка действа особено добре върху дихателната дейност на вътрешните органи. Тя предизвиква известна дихателна дейност във вътрешните органи.
към текста >>

Коренът е горчив на вкус, стипчив и действа запичащо.
[2] Nelkenwurzel: Rhizoma caryophyllata, корен на Geum urbanum, наречен още Nardenwurzel, Nageleinwurzel, Weinwurzel. Името се отнася до слабия, наподобяващ карамфила аромат, от което произлиза и немското име на цялото растение. Коренът е горчив на вкус, стипчив и действа запичащо.
към текста >>

50. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник!
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас. Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум.
към текста >>

51. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Вторичните качества, звук, цвят, топлина, вкус, мирис и пр., които изпитваме по канала на нашите сетивни органи; бяха считани вече само като впечатление причинено от обекта, от предмета.
Вторичните качества, звук, цвят, топлина, вкус, мирис и пр., които изпитваме по канала на нашите сетивни органи; бяха считани вече само като впечатление причинено от обекта, от предмета. Но ние видяхме също, че тези качества не могат да бъдат намерени нито във физическото тяло, нито в етерното тяло на човека; те също са се освободили. И хората стигнаха до там да си казват: когато човек не гледа, нито слуша света, този последният остава тъмен и ням; той притежава първичните качества, но не издава звук. В етера стават някои оцветени явления, но той остава без цветове. В тегловната материя се явява едно топлинно изменение, но в действителност нищо не е топло. Това е равносилно да се каже, че хората наистина не знаеха, къде да поставят сетивните впечатления.
към текста >>

Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни. То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно. Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него. Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус. Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>

52. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Когато кайсиите или сливите имат фин вкус, този фин вкус е всъщност вложеното в тях космично действие, както е при багрите на цветовете в ябълката.
От всичко това се вижда, че преценката на правилния подход при отглеждането на растението, така да се каже неговата азбука, е: винаги да може да се каже, кое при дадено растение е космично и кое в него е земно. Как особените свойства на почвата да бъдат насочени така, че космичното действие да бъде, тъй да се каже, уплътнено и задържано в корените и листата. Или как може то да се направи по-тънко, по-фино, за да бъде изтеглено нагоре и да обагри цветовете, или да направи плодовете по-вкусни и по-хранителни. Когато кайсиите или сливите имат фин вкус, този фин вкус е всъщност вложеното в тях космично действие, както е при багрите на цветовете в ябълката. Вие фактически ядете Юпитер, в сливата Вие фактически ядете Сатурн. И ако човечеството с днешното познание бъде поставено пред необходимостта да произведе от някои растения, останали от предисторическо време, разнообразието на нашите плодови сортове, той няма да постигне много, ако формите на нашите овощни сортове не се наследяваха и не са били произведени във времето, когато човечеството още е съзнавало инстинктивната прамъдрост относно производството на овощните сортове от примитивни сортове. Ако нямаме вече създадени овощните сортове и ако законите на наследствеността не им позволяваха да се възпроизвеждат, ако при такова положение човекът днес с днешната си интелигентност би бил поставен пред необходимостта отново да създава нещата, той не би постигнал нищо по отношение на овощните сортове, понеже днес човекът не прониква рационално в процеса, а всичко прави чрез експерименти, чрез опити. Рационалното прониква не в процесите обаче е основното условие, което трябва да е налице, ако искаме изобщо стопански напредък.
към текста >>

53. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено.
Така приготвена, пепелта се разпръсква по дадената полска площ и понеже в някои области нещата се постигат по трудно, то там дозата може да се разреди и да се направи още по-хомеопатична. Нужна е непълна супена чиния такава пепел и ако изгарянето е направено по време на пълния съвпад на Венера със Скорпион, Вие имате средство, което ще накара полските мишки да избягват тази площ. Мишките обаче са нахални животни и ако при разпръскването на пепелта остане наблизо непоръсено място, те идват отново и отново се загнездват там. Действието на тази пепел се разпростира надалече, но е възможно нещата да не са изпълнени докрай. Сигурно е, че действието ще бъде радикално, ако всички съседи направят същото. Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено.
към текста >>

54. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

фуражи, както Вие току що казахте, не може да се навреди, но това трябва да се прави разумно и да не се слага твърде много сол, тъй като по вкус няма да хареса на животното.
фуражи, както Вие току що казахте, не може да се навреди, но това трябва да се прави разумно и да не се слага твърде много сол, тъй като по вкус няма да хареса на животното. Процесът е правилен дотогава, докато наблюдението показва, че е необходим за консервиране на храната.
към текста >>

55. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Не знам, случвало ли се е на някой от вас да пробва жлъчка на вкус; на вкус тя е страшно горчива, при това е отровна и голямо количество жлъчка, попадайки в устата, действа като отрова.
Ако хората изпадат в бичи гняв, от черния им дроб изтича течна жлъчка; при тях много жлъчка преминава в стомашния сок и в кръвта. Така че ако вътрешно се наблюдава човекът, на когото сте казали нещо или на когото нещо не се харесва и му е произвело особено впечатление, може да се забележи как от черния му дроб стремително изтича много жлъчка, тя много бързо се разпространява по цялото тяло и той ви нокаутира или ругае като каруцар. Ето това е, което се наблюдава вътрешно, ако при човека има прекалена склонност към отделяне на жлъчка. Но, както се казва, ако съвсем не отделяше жлъчка, той нямаше да има никакъв огън и, както съм ви казвал, би станал сънлив. И така, вие виждате, че отделянето на жлъчка е една от задължителните отделителни функции на човека. Не знам, случвало ли се е на някой от вас да пробва жлъчка на вкус; на вкус тя е страшно горчива, при това е отровна и голямо количество жлъчка, попадайки в устата, действа като отрова. Това е свързано с нещото, за което ви говорих последната сряда[2], когато казах: ако човек проявява живост, ако той е подвижен, ходи, даже ако той псува и може да ви удари два шамара - у него има много отрова и той е склонен да изработва много цианкалий, за това ви говорих. Той е принуден да го смесва с кръвта. Известни са ми много случаи, при които хора, просто вследствие от гнева си, са получавали вътрешно отравяне на кръвта. Човек може така да се разгневи - особено ако гневът идва бързо, - че поради този гняв се отделя прекалено много жлъчка, всъщност много цианид, а после жлъчка. Тогава човек получава в кръвта си страшно отровна смес и с това разрушава кръвта.
към текста >>

56. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

А ако човек има твърде малко солна киселина, тогава в устата му веднага се появява горчив вкус. Защо?
След това храната постъпва в стомаха. Вътре в стомаха има пепсин. Той прилича на солната киселина, само че е малко по-различен; но и самата солна киселина присъства в стомаха. И само защото солната киселина става жива, тази жива солна киселина става тогава пепсин. Тя жадно поглъща храната. А ако човек има твърде малко солна киселина, тогава в устата му веднага се появява горчив вкус. Защо? Солната киселина ненаситно поема в себе си всички хранителни продукти и ги разпраща по цялото тяло. Ако солната киселина не действа правилно, в стомаха на човека се отлага това, с което той се е гощавал. Всичко това отново се издига към устата подобно на изпарение; този горчив привкус се усеща тогава, когато тези изпарения се издигат нагоре, езикът става обложен и т. н. Работата стои така: нещо подобно на солната киселина трябва да бъде постоянно дейно в нас, за да можем въобще да изградим нашите телесни членове.
към текста >>

57. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

С помощта на сетивото, което е нещо средно между обоняние и вкус, тя усеща с него пред себе си, живее в полумрак и това я устройва.
За да ви опиша нагледно какво преживяват пчелите, когато новата пчела-майка изпълзява от подобната на торбичка килийка, от маточника, ще трябва да кажа следното: ето пчелата, тя винаги живее в полумрак, сондира пътя пред себе си с помощта на обонятелно-вкусовото сетиво. С помощта на сетивото, което е нещо средно между обоняние и вкус, тя усеща с него пред себе си, живее в полумрак и това я устройва. Но когато се появи новата майка, това е все едно, когато вървим в тъмнина през юни, а светулките блестят. Така и новата майка блести за пчелния рой, защото отровата вече не действа така силно, за да ги удържа в състояние на самоизолация. На пчелите им е необходимо да бъдат затворени от света, нужна им е сумрачна изолация от света. В такова състояние те се намират, даже когато излитат, тъй като благодарение на своята отрова те могат да остават в състояние на самоизолация. Тази отрова им е нужна тогава, когато те се боят от странично влияние.
към текста >>

58. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати сетива при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата обоняние и вкус, на степента на така наречените химически сетива.
И така, всичко, което въобще можете да узнаете за животните, води до това, че веднага щом имате работа с животинския свят, ще трябва да изоставите хипотезата за някакви осъзнати сетива при животните; трябва да преминете на по-ниска степен, тоест към сетивата обоняние и вкус, на степента на така наречените химически сетива.
към текста >>

59. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако този «кварцов разтвор» го нямаше в нас, ние бихме могли да изяждаме например колкото си искаме захар, но никога нямаше да почувстваме сладък вкус в устата.
Ако този «кварцов разтвор» го нямаше в нас, ние бихме могли да изяждаме например колкото си искаме захар, но никога нямаше да почувстваме сладък вкус в устата. Това прави намиращият се в нас кварц, но роля тук не играе неговата вещественост сама по себе си, а това, че в него има воля, стремеж да придобие хексагонална форма като кристал. Ето от какво произхожда вкусът, ето какво е задействано тук.
към текста >>

На вкус би ви се струвало, че млякото е изпълнено с малки косъмчета.
На животните също са необходими тези действащи хексагонални сили. Ако просто се смесят заедно казеин, мазнина, захар и сол, там няма да се окажат тези сили, силите, действащи в хексагоналните форми. Ако давате на мишките мляко, тази сила ще присъства в него. Всъщност тя не е толкова силна, че да превърне млякото в шестоъгълни кристали при вкисване. Ако хексагоналната сила в млякото е малко по-силна, тогава, ако пиехте кисело мляко, на езика ви щяха да се образуват кремъчни кристали. На вкус би ви се струвало, че млякото е изпълнено с малки косъмчета. Но при млякото това не отива толкова далеч, тъй като самото мляко произхожда от човешкото тяло или от тялото на животното, и всичко това остава в течна форма. На детето и това му стига, но за възрастните хора то вече е недостатъчно. А възрастни почваме да ставаме от самото детство. И още тогава става необходима тази по-мощна хексагонална сила, която се съдържа в меда.
към текста >>

Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен».
Обаче работата не стои така. Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не. Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа.
към текста >>

60. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Но ако вземете маслото на езика си, пробвате го на вкус, веднага ще разберете, че маслото е гранясало.
Ако преминем към мазнините, трябва да кажем: мазнините не гният, но те гранясват - всички можете да се запознаете с това, ако мазнините ви залежат, даже маслото става горчиво, гранясало. Отличителен белег на мазнините е гранясването им. Ако имате застояло масло, не можете веднага да определите: застояло ли е това масло или още го бива, ако, разбира се, от по-рано не сте обучен да го определяте на вид. Но ако вземете маслото на езика си, пробвате го на вкус, веднага ще разберете, че маслото е гранясало. Така, посредством усещането, това става осъзнато. В случай на гниене имаме работа с външно проявление, с миризма, която можете да помиришете. Разбира се, миризмата на развалени яйца се различава от аромата на рози, но и в единия, и в другия случай вие можете да го помиришете. Но в случай на гранясване работата стои по-различно. Признаците на гранясването се установяват посредством вътрешното, посредством органа за вкус.
към текста >>

Признаците на гранясването се установяват посредством вътрешното, посредством органа за вкус.
Но ако вземете маслото на езика си, пробвате го на вкус, веднага ще разберете, че маслото е гранясало. Така, посредством усещането, това става осъзнато. В случай на гниене имаме работа с външно проявление, с миризма, която можете да помиришете. Разбира се, миризмата на развалени яйца се различава от аромата на рози, но и в единия, и в другия случай вие можете да го помиришете. Но в случай на гранясване работата стои по-различно. Признаците на гранясването се установяват посредством вътрешното, посредством органа за вкус.
към текста >>

Човек постоянно би имал горчиви оригвания от собствените си мазнини, би почнал да се усеща вътрешно на вкус гранясал, ако астралното тяло не се бореше постоянно с процеса на гранясване.
В други части на човешкото тяло въздух се образува рядко. Ако в червата се образуват прекалено много газове, възникват болезнени явления: подуване, метеоризъм, а това е нездраво. За производството на газове като такива, за газообмена е предназначена средната част на човешкото тяло. И този висок духовно-свръхсетивен член, който се намесва в този процес, активно действайки в газообразното, е човешкото астрално тяло. Това човешко астрално тяло по вътрешен начин се бори с гранясването на мазнините; както етерното тяло се бори със загниването на белтъчините, така и астралното тяло се бори с гранясването на мазнините. Човек постоянно би имал горчиви оригвания от собствените си мазнини, би почнал да се усеща вътрешно на вкус гранясал, ако астралното тяло не се бореше постоянно с процеса на гранясване. И така, намиращото се в нас астрално тяло служи за борба с гранясването на мазнините.
към текста >>

61. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Това е въпрос на вкус - или безвкусица, - но във всеки случай се предполага, че облеклото трябва да бъде красиво, то трябва да украсява.
Даже при нашето обикновено облекло можете да видите, че то всъщност изпълнява двойна роля, има двойно предназначение. Първата му функция се разкрива в това, че зимата ние обличаме зимно палто, защитавайки се така от студа. Тук се проявява защитната функция на облеклото. Но тази функция не е единствена. Особено при жените можете да наблюдавате, че те посредством облеклото се стремят не само да се защитят; не, жените се обличат така, че облеклото да изглежда красиво и макар понякога това облекло да изглежда неестетично, идеята е то да бъде прекрасно. Това е въпрос на вкус - или безвкусица, - но във всеки случай се предполага, че облеклото трябва да бъде красиво, то трябва да украсява. Такива са двете задачи, двете функции на облеклото: да предоставя защита от външния свят и да украсява.
към текста >>

62. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена.
Ако ядете храна, която не ви харесва, вие ще бъдете слаб като щека. Ако храната, която ядете, много ви харесва и я употребявате дълго, ще надебелеете, ще натрупате мазнини. Но децата са особен случай; този процес протича по съвсем специфичен начин при подрастващите деца на възраст между седем и четиринадесет или петнадесет години. И така, ако на децата им е вкусна храната, съдържаща арсен, те надебеляват. Но на тези деца, които показват по панаири и други подобни - както за това каза този, който зададе въпроса, - арсена им го дават специално; точно както в алпийските страни, особено в Унгария, където арсенът се съдържа в скалните породи. Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена. Това е отвратително, но е така: детето постепенно започва да изпитва пристрастие към арсена, сякаш това е захар, в резултат на което още преди нормалното образуване на астрално тяло, детето става мазно и тлъсто. След това такива деца се излагат на показ, тъй като те стават ненормални и страшно тежки. Хората намират в това нещо удивително. На тях винаги им се иска да видят нещо необичайно, нещо изключително. Какво ли само не се прави по света, за да удовлетворят желанията на тези хора!
към текста >>

63. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Появяваше се усещане, че той с езика си пробва на вкус своите собствени думи и ги гълта - толкова му харесваха.
Виждате ли, човекът, за когото сега ви разказвам, фактически се намира сега пред мен, така че бих могъл по всяко време да го нарисувам. Очите при този човек правеха впечатление, сякаш искат колкото се може по-силно да потънат в главата. А тук, предната част (на лицето) правеше впечатление, че носът се заравя във физическото тяло - макар тези черти да са само бегло щрихирани. Той говореше по необичаен начин. Той говореше с човек така, че думите му убеждаваха него самия в много по-голяма степен, отколкото другия човек. Появяваше се усещане, че той с езика си пробва на вкус своите собствени думи и ги гълта - толкова му харесваха. Когато той говореше нещо, което му харесва, сякаш поглъщаше всичко казано. Ако някой му противоречеше, той истински се ядосваше. Впрочем външно той особено не показваше своята озлобеност, но лицето му се изкривяваше. Той потръпваше и се възмущаваше, когато на улицата се раздаваше трясъкът на машини; ако му разкажехте някаква новина, той тутакси се възмущаваше и почваше да спори, без значение радостна или тъжна е новината.
към текста >>

При опиума духовно-душевното начало се освобождава; то, първо, изпитва сладкия вкус на физическото тяло и, второ, прави пътешествия, при които, макар и безразборно, влиза в духовния свят.
И напротив, ако човек пие алкохол, на въздействие е подложено физическото му тяло, чак до кръвта. В този случай астралното му тяло не става свободно. Всичко още повече е подложено на привличането на физическото тяло. Затова употребяващият алкохол човек съвсем се затваря във физическото тяло, много по-силно от обичайното. Ето в какво е разликата. При опиума духовно-душевното начало се освобождава; то, първо, изпитва сладкия вкус на физическото тяло и, второ, прави пътешествия, при които, макар и безразборно, влиза в духовния свят. Много от това, което макар и неправилно описват хората от изтока за духовния свят, е в резултат от употребата на опиум, хашиш и други подобни неща.
към текста >>

64. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо.
Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр. Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание. Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности. Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо. Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде.
към текста >>

65. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, ако поставим на масата оцет, сол и пипер и поискаме да узнаем, какви са тези вещества на вкус, ще трябва първо да опитаме с език пипера, солта или оцета; тогава ще знаем какви са те на вкус.
Той ще каже: «В Европа имате религия, индусите имат религия; ние нямаме нещо, което да прилича на вашата религия» - ето какво ще каже китаецът. Но това, към което са били предразположени индусите, е било възмож-но само благодарение на изключително точните им познания за човешкото тяло, каквито китайците са нямали. Китаецът е можел много добре да се вживее във всичко, което се е намирало навън. Затова и той е рисувал така, както ви описах. Ако той е възприемал нещо, е можел добре да се вживее в него. Виждате ли, ако поставим на масата оцет, сол и пипер и поискаме да узнаем, какви са тези вещества на вкус, ще трябва първо да опитаме с език пипера, солта или оцета; тогава ще знаем какви са те на вкус. При древния китаец това не е било така. Той е усещал вкуса на нещо докато е още навън. Той е можел действително да се вживее в него. Китаецът се отнасял с доверие към външното. Затова някои фигури на речта подчертавали участието му във външния свят.
към текста >>

66. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Те могат да усещат света на вкус.
По такъв начин се пристъпва към истинското познание за света. И само когато нещата се изследват по подобен начин, се открива как човек се отнася към целия останал свят. Виждате ли, можем да кажем така: бедният човек има нос, предназначен за обоняние, но той вече не помирисва както трябва: твърде много е загрубял. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят. Листата на растенията можем да сравним с езика на човека. Те могат да усещат света на вкус. Корените на растенията дават възможност да ги сравним с това, което гледа: това е някакво око, макар и лошо око. А бедният човек има в себе си всичко, което имат навън природните същества, обаче то е станало слабо и вяло.
към текста >>

Ако бихте могли да помирисвате така добре, както това правят растенията, ако бихте усещали вкуса така добре, както той се усеща от растенията, вие не бихте могли да се ориентирате: тогава от всички страни биха се усещали миризма и вкус!
Обаче срещаме и много забележителни хора. Ако бихте могли да помирисвате така добре, както това правят растенията, ако бихте усещали вкуса така добре, както той се усеща от растенията, вие не бихте могли да се ориентирате: тогава от всички страни биха се усещали миризма и вкус! Нямаше да е необходимо да изядем нещо, за да му усетим вкуса: от всички страни към нас биха постъпвали вкусови усещания. При човека не става така, той вече не притежава това.
към текста >>

Само че към този нос, за разлика от това, което става при човека, постъпва усещане за вкус, свят на вкусови усещания.
Да вземем растението. Носът му продължава до корена, стоящ под Земята. Всичко това е нос. Само че към този нос, за разлика от това, което става при човека, постъпва усещане за вкус, свят на вкусови усещания. Както виждате, това ни свидетелства, че човек е задължен за своето съвършенство на факта, че способностите, които притежават животните и растенията, той ги има в несъвършено състояние, те са трансформирани. Така че можем да кажем: поради какво човек е по-съвършен от останалите природни същества? Поради факта, че при него се намира в несъвършен вид това, което при другите същества е съвършено. С лекота бихте могли да признаете това. Погледнете пиленцето.
към текста >>

НАГОРЕ

1.3394629955292