Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
632
резултата от
327
текста с която и да е от думите за : '
Борба
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
2/ Взаимодействието на организма и на неорганичната природа и на организмите помежду им /приспособление и
борба
за съществуване/.
И двете форми на разглеждане са необходими и се допълват една друга. Ще се сгреши напълно, ако се счита, че величието на Гьоте в органичната наука се състои в това, че той е бил само един предшественик на Дарвин. Неговият начин на разглеждане нещата е много по-широк; той обхваща две страни: 1/ Напротив, с това и се създава една сигурна основа: т.е. изявяващата се в организма закономерност на животинското битие в животното, образуващият се, развиващият се от себе си живот, който има сила и способност, да се развие в разнообразни външни форми /видове, родове/ чрез намиращите се в него възможности.
2/ Взаимодействието на организма и на неорганичната природа и на организмите помежду им /приспособление и борба за съществуване/.
към текста >>
2.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
понятията на явленията, така и за онзи, който иска да проникне в естеството на органичните същества, не може да бъде достатъчно, да изтъква само фактите за сродство, наследственост,
борба
за съществуване и т.н., а той иска да познае идеите които стоят на основата на тези неща.
Ето защо в развитието на едно по-висше животно ние трябва да виждаме отново развитието на всички по-нисши /биогенетичен закон/. Както физикът не се задоволява с това, само да изказва и да описва фактите, а проучва техните закони, т.е.
понятията на явленията, така и за онзи, който иска да проникне в естеството на органичните същества, не може да бъде достатъчно, да изтъква само фактите за сродство, наследственост, борба за съществуване и т.н., а той иска да познае идеите които стоят на основата на тези неща.
Това, което за физиката са трите кеплерови закони, това са за представителя на науката на организмите гьотевите мисли за типа. Без тях светът е за нас само един лабиринт от факти. Това често е било криво разбрано. Твърди се, че понятието за метаморфозата в смисъла на Гьоте е само един образ, който всъщност се е изградил в нашия ум чрез абстракция. Счита се, че на Гьоте е било неясно, че понятието за превръщането на листата в органи на цвета има смисъл само тогава, когато последните, например тичинките, са били някога действителни листа.
към текста >>
3.
05. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ВЪРХУ ГЬОТЕВИТЕ МОРФОЛОГИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Първото от охарактеризираните мнения е напълно право, когато твърди, че благодарение на това, че Гьоте се е стремил да обясни органичната природа, той води
борба
срещу дуализма, който приема непреодолими граници между органичната и неорганичната природа.
Първото от охарактеризираните мнения е напълно право, когато твърди, че благодарение на това, че Гьоте се е стремил да обясни органичната природа, той води борба срещу дуализма, който приема непреодолими граници между органичната и неорганичната природа.
Обаче Гьоте поддържаше възможността на това обяснение не затова, защото си представяше формите и явленията на органичната природа в една механическа връзка, а защото разбираше, че по-висшата връзка, в която те се намират, съвсем не е затворена за нашето познание. Той наистина си представяше Вселената по монистичен начин като нераздвоено единство от което не изключваше и човека -, обаче поради това той признаваше все пак, че вътре в това единство трябва да бъдат различени степени, които имат свои собствени закони. Още от своята младост той заемаше отрицателно становище спрямо стремежите, които си представят единството като еднообразие и считат органическия свят, както въобще това, което в природата се явява като по-висша природа, годспоствуван от законите действащи в неорганичния свят. Това отрицателно становище беше също онова, което по-късно го принуди да приеме съществуването на съзерцателната разсъдъчна способност, чрез която ние схващаме органичната природа, противоположно на дискурсивния /минаващ от едно съдържание към друго/ ум, чрез който познаваме неорганичната природа. Гьоте си представя света като един кръг от кръгове, от които всеки един си има свой собствен обяснителен принцип.
към текста >>
4.
14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ето защо днешните опровержения на Гьоте са в много случаи една
борба
с вятърни мелници.
За това явление той беше намерил в учението на Хоуардс една средство, да задържи постоянно колебаещите се формации в определени основни състояния и така това, "което живее в едно колебаещо се явление", да го "затвърди с трайни мисли". Той търсеше само още едно средство, което дойде в помощ на преобразуването на формите на облаците, както намери едно средство в онази "духовна стълба", за да обясни превръщането на формата на типичния растителния лист. Както там за него беше онази духовна стълба, така и в метеорологията различните "свойства" на атмосферата на различни височини му служат като нишка, за която той фиксира отделните формации. Тук както и там трябва да запомним, че на Гьоте никога не можеше да му хрумне да счита една такава нишка като една действителна формация. Той имаше точно съзнанието, че само отделната формация трябва да се счита като нещо действително за сетивата в пространството, и че всички други принципи на обяснението съществуват само за очите на Духа.
Ето защо днешните опровержения на Гьоте са в много случаи една борба с вятърни мелници.
Тези, които го критикуват, поставят или прибавят към неговите принципи една форма на действителността, която той самият им отричаше, и вярват, че с това са го оборили. Обаче онази форма на действителността, която той поставяше на основата, обективната, конкретната идея, нея днешното природоучение не познава. Ето защо от тази страна Гьоте трябва да му остане чужд.
към текста >>
5.
17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В моите изложения върху Гьотевата теория на цветовете аз водих същата
борба
срещу основните представи на естествената наука както професор Оствалд в своята сказка "Превъзмогването на научния материализъм".
В моите изложения върху Гьотевата теория на цветовете аз водих същата борба срещу основните представи на естествената наука както професор Оствалд в своята сказка "Превъзмогването на научния материализъм".
Обаче това, което аз поставих на мястото на тези основни представи, не съвпада с постановките на Оствалд. Защото както ще покажа по-нататък, той изхожда от същите повърхностни предпоставки както в неговите противници, последователите на научния материализъм. Аз показах също, че основните представи на модерните възгледи за природата са причина за нездравата оценка, която Гьотевата теория на Цветовете изпита и постоянно още изпитва.
към текста >>
6.
17_г. ЧЕТВЪРТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Един от тях, който произвежда забележителния фокус, привърженик на механическата теория за природата и същевременно на индийската мистика, Антон Лампа, отбелязва против изложенията на Оствалд, че този последният води
борба
срещу вятърни мелници.
Някои отделни по-млади физици твърдят, че те не влагат в понятието за движещата се материя никакъв смисъл, който да излиза вън от пределите на опита.
Един от тях, който произвежда забележителния фокус, привърженик на механическата теория за природата и същевременно на индийската мистика, Антон Лампа, отбелязва против изложенията на Оствалд, че този последният води борба срещу вятърни мелници.
Къде е великанът на научния /Оствалд разбира естественонаучния/ материализъм? Такъв съвсем не съществува. Някога е съществувал един така наречен естественонаучен материализъм на господата Бюхнер, Фойгт и Молешот, той съществува и днес, но в самата естествена наука той не съществува, в естествената наука той никога не е бил у дома си. Оствалд е недогледал това, иначе той би обявил война на механическия начин на разбиране, което вследствие на неговото недоразумение той върши само покрай другото, но което без това криво разбиране той вероятно въобще не би сторил. Може ли да се вярва, че едно природоизследване, което върви по пътищата, които Кирххоф е начертал, може да схване понятието за материята в един такъв смисъл, както е сторил това материализмът?
към текста >>
7.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Днес аз трябва да се върна назад в мислите към моята тогавашна вътрешна
борба
.
Днес аз трябва да се върна назад в мислите към моята тогавашна вътрешна борба.
Никак не ми беше лесно да премина над хода на мислите на тогавашните философи. Обаче моята светеща звезда беше произведеното напълно чрез само себе си признание на факта, че човекът може да на себе си вътрешно като независим от тялото дух, пребиваващ в един духовен свят.
към текста >>
8.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Често ние вижаме човешкият дух да води
борба
, за да може да хвърли мост над създадените чрез ума различия.
Понякога е трудно да бъдат свързани създадените от ума мисли. Историята на науките ни предлага много доказателства за това.
Често ние вижаме човешкият дух да води борба, за да може да хвърли мост над създадените чрез ума различия.
Във възгледа за света добит чрез разума човек израства в неразривно единство с този свят.
към текста >>
9.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Според възгледа на този мислител отделните светогледи влизат в своего рода
борба
за съществуване и онова мировозрение, което се окаже най-добро, е обявено за победител.
Той е прав, ако наивният реализъм е лъжлив; но този лъжливият се доказва с помощта на самия неверен възглед. За този, за който това става очевидно, не остава нищо друго, освен да напусне пътя, начертан тук за постигането на някакъв мироглед и да хване друг път. Не трябва ли ние да търсим този път чрез налучкване, чрез опитване, докато случайно намерим верния? Едуард Ф. Хартман несъмнено се придържа към този възглед, когато мисли, че е доказал значимостта на своята теоретико-познавателна гледна точка с това, че тя обяснява явленията на света, докато другите гледища не правят това.
Според възгледа на този мислител отделните светогледи влизат в своего рода борба за съществуване и онова мировозрение, което се окаже най-добро, е обявено за победител.
Обаче такъв способ на действие ни се струва несъстоятелен затова, защото много добре могат да съществуват няколко хипотези, които еднакво задоволително водят до обяснението на световните явления. Ето защо по-добре е да се държим за споменатия по-горе ход на мислите за опровержението на наивния реализъм и да разгледаме, в какво се състои неговият недостатък. Нали наивният реализъм е такова разбиране, от което изхождат всички люде.
към текста >>
10.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Целият му стремеж е една безплодна
борба
за примиряване на тези противоположности, които нарича ту Дух и материя, ту субект и обект, ту мислене и явление.
Мислителят търси законите на явленията, стреми се мислейки да проникне в онова, което узнава чрез наблюдение. Едва след като сме превърнали съдържанието на света в наше мисловно съдържание, ние преоткриваме взаимовръзката, от която сами сме се откъснали. По- нататък ще видим, че тази цел може да се постигне, само ако задачата на научния изследовател се схваща много по-дълбоко, отколкото това обичайно се прави. Цялостното съотношение, изложено тук от мен, ни се представя в едно световноисторическо явление: в противостоенето на схващането за единния свят, или монизма, и на теорията за двата свята, или дуализма. Дуализмът насочва поглед само върху извършеното от съзнанието на човека разделение между Аз и свят.
Целият му стремеж е една безплодна борба за примиряване на тези противоположности, които нарича ту Дух и материя, ту субект и обект, ту мислене и явление.
Той има усещането, че между двата свята трябва да съществува мост, ала не е в състояние да го намери. Изживявайки се като „Аз", човекът не може да отнесе този „Аз" другаде, освен на страната на Духа; а противопоставяйки този „Аз" на света, към последния той трябва да причисли достъпния за сетивата свят на възприятията, материалния свят. По такъв начин човекът сам се поставя в противоположността: Дух и свят. Той трябва да стори това, след като и собственото му тяло спада към материалния свят. Така „Азът" принадлежи към духовното като една негова част, а възприеманите от сетивата материални неща и процеси - към „светът".
към текста >>
11.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Всемирният процес е непрестанна
борба
срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване.
Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел. Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света като цяло е тъждествен с живота на Бога. Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването. Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие.
Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване.
Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването. Бог е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания. Светът „в известен смисъл трябва да се разглежда като сърбящ обрив върху Абсолютното", чрез който неговата несъзнателна целебна сила го избавя от една вътрешна болест, „или пък като болезнен пластир за изтегляне на гной, който всеединното Същество само си слага, за да може да насочи една вътрешна болка първо навън, а впоследствие да я премахне". Хората са брънки на света, в който страда Бог. Той ги е създал, за да раздроби безмерната си болка.
към текста >>
12.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
За него е достатъчно оправдание за такава
борба
, ако инстинктите му усетят тези на противника като вредни.
Когато Ницше повежда духовна битка, той не иска да опровергава чуждите мнения като такива, но го прави, защото тези мнения водят към вредни, противоестествени инстинкти, с които иска да се бори. При това той има намерение, каквото има всеки, който се бори срещу вредно природно действие или унищожава някакво вредно природно същество. Той гради не чрез „убеждаващата“ сила на истината, а въз основа на убедеността си, че ще победи противника, който, за разлика от него, притежава нездрави и вредни инстинкти.
За него е достатъчно оправдание за такава борба, ако инстинктите му усетят тези на противника като вредни.
Не вярва, че трябва да се бори за някаква идея в ролята на неин защитник, а се бори, защото инстинктите му го подтикват към това. Това не е по-различно при всяка духовна битка. Обикновено борците са също толкова малко съзнателни за действителните си подбуди, колкото философите за своята „воля за власт“ или последователите на нравствения световен ред за естествените причини на нравствените си идеали. Те вярват, че се борят само мнения срещу мнения и покриват действителните си мотиви под мантията на понятия. Също така те не посочват инстинктите на противника, които са им несимпатични, вероятно не ги осъзнават.
към текста >>
13.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той не вярва, че някаква „вечна световна воля“ води всички волеви решения към велика хармония, а е на мнение, че цялото човешко развитие е резултат от волевите импулси на отделните личности и че възниква вечна
борба
между отделните прояви на волята, в която по-силната воля надделява над по-слабата.
Съответстващото на това „да“ слабият го определя като добро, а което му се противопоставя, като зло. Силният не може да признае „доброто и злото“, защото той не признава силата, определяща доброто и злото за слабия. Каквото силният желае, е добро за него. Той го прави срещу всички противопоставящи му се сили. И се стреми да преодолява всичко, възпрепятстващо тази дейност.
Той не вярва, че някаква „вечна световна воля“ води всички волеви решения към велика хармония, а е на мнение, че цялото човешко развитие е резултат от волевите импулси на отделните личности и че възниква вечна борба между отделните прояви на волята, в която по-силната воля надделява над по-слабата.
За слабите и лишените от смелост силната личност, искаща да си създава закони и цели, става лоша и греховна. Тя предизвиква страх, защото руши установения ред. За нея е без стойност това, с което слабите са свикнали, за нея има стойност да открива нещо ново и непознато досега. „Всяка индивидуална дейност, всеки индивидуален начин на мислене предизвикват ужас. Не е пресметнато какво точно по-особените, избраните, по-самобитните духове в целия ход на историята е трябвало да изстрадат поради факта, че винаги са били считани за лоши и опасни, че те самите са се усещали такива.
към текста >>
14.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна
борба
.
Когато се конфирмира на седемнадесет години, той е напълно вярващ. Да, три години по-късно, когато завършва гимназията в Шулпфорта, пише: „На Него, на Когото най-много съм благодарен, поднасям първите творби на мисълта си; какво друго мога да Му поднеса като жертва, освен топлото чувство на сърцето си, което възприема по-живо от всякога любовта Му, дала ми да преживея най-хубавите часове в живота. Нека ме закриля също и занапред верният Бог! “ (Е. Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше, I., стр.
194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна борба.
В спомените си, които издава през 1888 г. под заглавието „Ecce homo“, той говори за вътрешните си борби. „Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете. Може би не съм бил никога достатъчно дете за това? Познавам атеизма не като резултат, още по-малко като събитие.
към текста >>
307/308) Изкуството да се чете добре Ницше презира чак до момента, когато трябва да поведе
борба
срещу християнството.
Голямото и несравнимо изкуство да се чете добре е било установено - предпоставката за културна традиция, за единство на науката. Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за реалност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!... И не природ-но бедствие го разруши! Лукави, потайни, несигурни, жадни за кръв вампири го разсипаха!... Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр.
307/308) Изкуството да се чете добре Ницше презира чак до момента, когато трябва да поведе борба срещу християнството.
Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик. Във филолога се крие изключителна скромност. Да се подобряват текстове е забавна работа за учения, решаване на ребус, но не трябва да се смята за нещо твърде важно. Лошо е, когато древността ни говори по-малко ясно, понеже милион думи застават на пътя! “ (Съчинения, Том X, стр.
към текста >>
Мисълта за подбора на най-добрите в човешката „
борба
за съществуване“, тази много добре позната мисъл в Дарвинистичната литература през последното десетилетие, се явява при Ницше като идеята за „свръхчовека“.
Етичните понятия не са нищо друго освен прояви на физиологични процеси. „Какво е моралност? Един човек, един народ, претърпял физиологична промяна, усеща това във всеобщото чувство и я обяснява чрез езика на своите афекти, според степента на своето познание, без да забелязва, че седалището на промяната е във физиката. Все едно някой да изпитва глад и да го утолява с понятия и обичаи, с възхвала и порицание.“ (Съчинения, Том XII, стр. 35) Такива здраво установени понятия за естествената наука действат на Ницше като натрапчиви представи и той говори за тях не със спокойствието на познавач, който е в състояние да прецени важността на своите идеи, а със страстта на фанатика и мечтателя.
Мисълта за подбора на най-добрите в човешката „борба за съществуване“, тази много добре позната мисъл в Дарвинистичната литература през последното десетилетие, се явява при Ницше като идеята за „свръхчовека“.
Борбата срещу „вярата в отвъдното“, която Ницше води толкова страстно в „Заратустра“, представлява само друга форма на борбата, която води материалистичното и монистичното учение за природата. Ново в Ницшевите идеи се явява само тонът на чувството, който се свързва с представите. И този тон на чувството може да се схване в неговия интензитет, ако приемем, че тези представи са откъснати от тяхната систематична връзка, когато му въздействат натрапчиви идеи.
към текста >>
15.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
218) Ницше казва за живота, че е „всъщност заграбване и завладяване на чуждото, коравосърдечие и нараняване на по-слабите, потискане на другите и накрая следва тяхното експлоатиране“ („Отвъд доброто и злото“, § 259) Също и за Леопарди животът представлява непрестанна и ужасяваща
борба
, в която едните стъпкват другите.
И на двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората. От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси. Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов. И трябва да им се помогне за това. (Съчинения, Том VIII, стр.
218) Ницше казва за живота, че е „всъщност заграбване и завладяване на чуждото, коравосърдечие и нараняване на по-слабите, потискане на другите и накрая следва тяхното експлоатиране“ („Отвъд доброто и злото“, § 259) Също и за Леопарди животът представлява непрестанна и ужасяваща борба, в която едните стъпкват другите.
към текста >>
„Тази
борба
е налице и излиза, за жалост, противоположното, а именно че школата на Дарвин желае, както и въобще може да се желае с нея, неблагосклонност към силните, привилегированите, към щастливите изключения.
Колко много при двамата тези мисли преливат в патологичното, се вижда от напълно ирационалния начин, по който те се проявяват при тях. Те не са подтикнати от логични съображения, като националико-номиста Малтус и философа Хобс, или от акуратни наблюдения, като тези на Дарвин, към мисълта за борбата за съществуване, а от споменатата лесно възбудима чувствителност, която е причината за това, че на всяко външно дразнение се реагира като на враждебна намеса със силна отбранителна реакция. При Ницще това може да се забележи съвсем ясно. Той открива мисълта за борбата за съществуване при Дарвин. Не я отхвърля, но я тълкува съответстващо на неговата душевна чувствителност.
„Тази борба е налице и излиза, за жалост, противоположното, а именно че школата на Дарвин желае, както и въобще може да се желае с нея, неблагосклонност към силните, привилегированите, към щастливите изключения.
Видовете не се стремят към съвършенство. Слабите винаги господстват над силните, защото са мнозинство, а също са по-умни... Дарвин е забравил за духа (типично по английски!), слабите имат повече дух... Силните жертват духа.“ (Съчинения, Том VIII. стр. 128)
към текста >>
Той не трябва да води особена
борба
със себе си, за да се освободи от християнството.
259) Когато Ницше воюва, почти винаги воюва със самия себе си. Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета. Когато от 1876 г. започва битката си срещу идеалите, той вече има изграден свой собствен идеал. И когато в края на писателския си път написва безподобно гневния „Антихрист“, това отново не е нищо друго освен скритият в самия него християнски елемент, чрез който той е предизвикан.
Той не трябва да води особена борба със себе си, за да се освободи от християнството.
Но той бива освободен от разума, от едната страна на същността си. В сърцето си, в своите чувства той остава верен на християнските представи в практическия живот. Действа като страстен противник на едната страна на същността си. „Човек трябва да погледне гибелта отблизо, още по-добре да я изживее в себе си, трябва да стигне почти до същността и, за да разбере, че тук няма шега. Свободомислието на нашите господа учени и филолози за мен е шега.
към текста >>
16.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Неговата
борба
се води изцяло в душата му.
Той възприема идеята за еволюцията от други. За тях тя представлява умствена работа. За него тя става работа на сърцето. Другите водят духовна битка срещу стари предразсъдъци. Ницше се пита как би могъл да живее с новите идеи.
Неговата борба се води изцяло в душата му.
Той се нуждае от по-нататъшно развитие към свръхчовека, за да понася човека. Така, на самотна висина, чувствителната му душевност трябва да превъзмогне научното познание, което е бил възприел. В последния си творчески период Ницше се стреми да добие от действителността това, което по-рано вярва, че е достигнал в илюзията, в една идеална област. Животът съдържа задача, която е вкоренена дълбоко в битието, но и извежда извън него. Човек не може просто да стои в непосредственото съществуване, в действителния живот, както и в това, което е осветено от естествената наука.
към текста >>
17.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Сам Руисбрьок водеше
борба
срещу онези, които считаше за мистици еретици.
Ф. Ст. Виктор, Бонавентура и др.
Сам Руисбрьок водеше борба срещу онези, които считаше за мистици еретици.
Такива бяха за него всички онези, които лекомислено разсъждаваха, че всички неща са еманация на едно Първично същество, които следователно виждат в света само едно разнообразие, а в Бога единството на това многообразие. Руисбрьок не причисляваше себе си към тях, защото знаеше, че до Първичното същество може да се стигне не чрез съзерцаване на нещата, а само когато човек се издигне от една нисша форма на разглеждане нещата до една по-висша. Също така той се обръщаше и срещу онези, които искаха да виждат в отделния човек, в неговото отделно съществуване /в неговото съществуване като създание/ направо неговата висша природа. Не по-малко укоряваше той и грешката на онези, които смесват всички различия в сетивния свят, и лекомислено казват, че нещата се различават едни от други само привидно, а по същество са еднакви. За един такъв начин на мислене, какъвто беше този на Руисбрьок, това би било също както ако бихме казали: Че за нашето виждане дърветата на една алея се сливат в далечината, това не ни интересува.
към текста >>
18.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Агрипа от Нетесхайм води
борба
за една истинска естествена наука, която не иска да обяснява природните явления чрез духовни същества, които бродят в сетивния свят, но която иска да вижда в природата само природни явления, а в духа духовни явления.
Агрипа от Нетесхайм води борба за една истинска естествена наука, която не иска да обяснява природните явления чрез духовни същества, които бродят в сетивния свят, но която иска да вижда в природата само природни явления, а в духа духовни явления.
Естествено Агрипа ще бъде съвсем криво разбран, ако се сравни неговата естествена наука с тази на следващите векове, която разполага със съвършено други опитности. При такова едно сравнение лесно може да изглежда, че това, което почива само на природни отношения или на лъжлива опитност, той го свързва направо с действия на духове. Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
към текста >>
Във всеки случай по времето на Агрипа е имало малко разбиране за застъпената от него "естествена магия", която е търсил в природата природни неща, а духовното само в духа; хората са се придържали към "свръхестествената магия", която търсела духовното в царството на сетивното и против която Агрипа е водел
борба
.
Във всеки случай по времето на Агрипа е имало малко разбиране за застъпената от него "естествена магия", която е търсил в природата природни неща, а духовното само в духа; хората са се придържали към "свръхестествената магия", която търсела духовното в царството на сетивното и против която Агрипа е водел борба.
Поради това абат Тритем от Шпонхайм трябваше да го съветва да съобщава своите възгледи само на малцина избрани като едно тайно учение, а именно само на онези, които можели да се издигнат до подобна идея за природата и духа, "защото и на воловете може да се дава само сено, а не захар, както на пойните птички". Може би на абат Агрипа дължи своето правилно гледище. В своята "Стенография" Тритем е написал един труд, в който с най-скрита ирония се отнася към онзи начин на мислене, който смесва природата на духа. В книгата той говори привидно само за свръхестествени процеси. Който я чете такава, каквато тя се представя, ще повярва, че авторът говори за заклинания на духове, за летене на духове из въздуха и т.н.
към текста >>
19.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
В природата царуват природните закони; и въпреки това нейната хармония е размътена от нецелесъобразности и една дива
борба
на елементите.
В душата на Яков Бьоме живее неспокойно една мирова загадка, която тласка към познание. Той вярва, че със своя дух е потопен в една божествена хармония; но когато се оглежда около себе си, навсякъде вижда дисхармония в божествените творения. Светлината на Мъдростта принадлежи на човека; и въпреки това той е изложен на погрешност; в него живее подтикът към доброто, и въпреки това през цялото човешко развитие звучи дисонансът на злото.
В природата царуват природните закони; и въпреки това нейната хармония е размътена от нецелесъобразности и една дива борба на елементите.
Как трябва да се разбира дисхармонията в хармоничното мирово Цяло? Този въпрос измъчва Яков Бьоме. Той застава в центъра на света на неговите представи. Той иска да добие един възглед за мировото Цяло, което включва в себе си дисхармонията. Защото как една представа би искала да обясни света, ако тя остави необяснена съществуващата дисхармония?
към текста >>
Този борещ се в себе си живот се изявява на себе си; отсега нататък той вече не живее в една вътрешна
борба
на своите членове; той живее себе си като единно просияваща светкавица, осветявайки своята същност /огън/.
Под символа на солта Бьоме разбира тази суровост. С подобни наименования той се позовава на Парацелзий, който беше взел имената за природните процеси от химическите процеси. Чрез поглъщането на своята противоположност първата форма на природата се явява във втората; сурово, неподвижно приема движението; в него се явява сила и живот. Живакът е символ за тази втора форма. В борбата между почивка и движение, между смъртта и живота, се разкрива третата форма на природата /сяра/.
Този борещ се в себе си живот се изявява на себе си; отсега нататък той вече не живее в една вътрешна борба на своите членове; той живее себе си като единно просияваща светкавица, осветявайки своята същност /огън/.
Тази четвърта форма на природата се издига до петата, на почиващата в себе си жива борба на частите /вода/. На тази степен съществува една вътрешна суровост и безмълвие, както на първата степен; само че това не е една абсолютна почивка, едно мълчание на вътрешните противоположности, а едно вътрешно движение на противоположностите. Не почива в себе си неподвижното, а подвижното, запаленото от светкавичния огън на четвъртата степен. На шестата степен самото Първично същество възприема себе си като такъв вътрешен живот; то възприема себе си чрез сетивните органи. Съществата надарени със сетива представят тази форма на природата.
към текста >>
Тази четвърта форма на природата се издига до петата, на почиващата в себе си жива
борба
на частите /вода/.
С подобни наименования той се позовава на Парацелзий, който беше взел имената за природните процеси от химическите процеси. Чрез поглъщането на своята противоположност първата форма на природата се явява във втората; сурово, неподвижно приема движението; в него се явява сила и живот. Живакът е символ за тази втора форма. В борбата между почивка и движение, между смъртта и живота, се разкрива третата форма на природата /сяра/. Този борещ се в себе си живот се изявява на себе си; отсега нататък той вече не живее в една вътрешна борба на своите членове; той живее себе си като единно просияваща светкавица, осветявайки своята същност /огън/.
Тази четвърта форма на природата се издига до петата, на почиващата в себе си жива борба на частите /вода/.
На тази степен съществува една вътрешна суровост и безмълвие, както на първата степен; само че това не е една абсолютна почивка, едно мълчание на вътрешните противоположности, а едно вътрешно движение на противоположностите. Не почива в себе си неподвижното, а подвижното, запаленото от светкавичния огън на четвъртата степен. На шестата степен самото Първично същество възприема себе си като такъв вътрешен живот; то възприема себе си чрез сетивните органи. Съществата надарени със сетива представят тази форма на природата. Яков Бьоме ги нарича звук или ехтене и като символ за сетивното възприятие поставя сетивното възприятие на звука.
към текста >>
20.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ако в света не съществуваха противоречия, ако в него не живееха най-разнообразни интереси, водещи
борба
едни срещу други, тогава светът на преходното не би съществувал.
Тъкмо Хераклит може много лесно да бъде криво разбран. Той обаче счита борбата за баща на нещата. Но тук става дума именно за бащата на „нещата", а не и за вечността.
Ако в света не съществуваха противоречия, ако в него не живееха най-разнообразни интереси, водещи борба едни срещу други, тогава светът на преходното не би съществувал.
Но това, което се изявява в тази борба на противоположностите, което е разлято в света, то е не борбата, а хармонията. Именно защото във всички неща има борба, духът на мъдростта трябва да се носи като огън над нещата и да ги превръща в хармония. От тази точка проблясва една велика мисъл на Хераклитовата мъдрост. Що е човекът като лично същество? За Хераклит този въпрос получава своя отговор именно от тази точка.
към текста >>
Но това, което се изявява в тази
борба
на противоположностите, което е разлято в света, то е не борбата, а хармонията.
Тъкмо Хераклит може много лесно да бъде криво разбран. Той обаче счита борбата за баща на нещата. Но тук става дума именно за бащата на „нещата", а не и за вечността. Ако в света не съществуваха противоречия, ако в него не живееха най-разнообразни интереси, водещи борба едни срещу други, тогава светът на преходното не би съществувал.
Но това, което се изявява в тази борба на противоположностите, което е разлято в света, то е не борбата, а хармонията.
Именно защото във всички неща има борба, духът на мъдростта трябва да се носи като огън над нещата и да ги превръща в хармония. От тази точка проблясва една велика мисъл на Хераклитовата мъдрост. Що е човекът като лично същество? За Хераклит този въпрос получава своя отговор именно от тази точка. От борбата на елементите, в които е разлято Божеството, от тези воюващи елементи е съграден човекът.
към текста >>
Именно защото във всички неща има
борба
, духът на мъдростта трябва да се носи като огън над нещата и да ги превръща в хармония.
Тъкмо Хераклит може много лесно да бъде криво разбран. Той обаче счита борбата за баща на нещата. Но тук става дума именно за бащата на „нещата", а не и за вечността. Ако в света не съществуваха противоречия, ако в него не живееха най-разнообразни интереси, водещи борба едни срещу други, тогава светът на преходното не би съществувал. Но това, което се изявява в тази борба на противоположностите, което е разлято в света, то е не борбата, а хармонията.
Именно защото във всички неща има борба, духът на мъдростта трябва да се носи като огън над нещата и да ги превръща в хармония.
От тази точка проблясва една велика мисъл на Хераклитовата мъдрост. Що е човекът като лично същество? За Хераклит този въпрос получава своя отговор именно от тази точка. От борбата на елементите, в които е разлято Божеството, от тези воюващи елементи е съграден човекът. Така той намира себе си.
към текста >>
Това е същата Все-Единна Сила, която създава борбата на противоположностите, тяхното смесва не, и която с великата мъдрост ще усмири тази
борба
.
Така той намира себе си. Така той долавя и Духа в себе си; Духът, който произхожда от Вечността. Обаче за него този Дух се ражда от борбата на елементите. Но същият този Дух трябва да усмири елементите. В човека творящата природа надминава себе си.
Това е същата Все-Единна Сила, която създава борбата на противоположностите, тяхното смесва не, и която с великата мъдрост ще усмири тази борба.
Тук имаме вечната двойственост, която живее в човека, вечната противоположност в него между временното и вечното. Чрез Вечността той е доведен до нещо напълно определено; по-късно човекът трябва да създаде нещо по-висше. Той е зависим и независим. Той може да участвува във вечния Дух, който съзерцава, само според степента на смесването, което вечния Дух е произвел в него. Именно затова той е призван от временното да изгради вечното.
към текста >>
21.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
В съзерцаването на тези събития, за посветения се възобновява старата
борба
между низшата и висшата природа.
В съзерцаването на тези събития, за посветения се възобновява старата борба между низшата и висшата природа.
Защото всичко, което по-рано посвещаващият се изживяваше, сега трябва да се потвърди и в този, който върви по пътищата на християнството. Както някога Озирис е бил застрашен от Тифон, така и сега „големият змей, старата змия" трябва да бъде победена (гл.12, ст.9). Жената, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта. Човек трябва да мине през това низше знание. Тук, в Откровението това низше знание се явява под формата на „старата змия".
към текста >>
22.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Писанията от първите столетия на Християнството отразяват тази
борба
както у езичниците, които бяха привличани от величието на християнството, така и у онези християни, на които беше трудно да се отделят от ритуала на Мистериите.
Който познава древния възглед на Мистериите, трябва да чувствува това като съвършено нова нота в светогледа. Много личности от първите християнски столетия изживяха тази драма. Те познаваха естеството на Мистериите; ако искаха да станат християни, те трябваше да се отделят от Мистериите. Това ги довеждаше до тежки душевни борби. По най-различни начини те търсеха възможност за примирение между двете направления.
Писанията от първите столетия на Християнството отразяват тази борба както у езичниците, които бяха привличани от величието на християнството, така и у онези християни, на които беше трудно да се отделят от ритуала на Мистериите.
Християнството израства бавно от Мистериите. Християнските убеждения се изнасят под формата на истини от Мистериите; мъдростта на Мистериите се облича в думите на християнството.
към текста >>
Тук винаги се поражда
борба
.
Ако се застане твърдо на това гледище, основното мистично настроение на душата е възможно само тогава, когато тя, намирайки висшата духовна същност в себе си, отваря своите духовни очи така, че те да бъдат озарени от светлината, излизаща от Христос в Исус. Съединението на душата с нейните най-висши сили е същевременно съединение с историческия Христос. Защото мистиката е непосредствено чувствуване и усещане на божествения свят в собствената душа. Обаче един Бог, издигащ се над всичко човешко, не може да живее истински в душата. Гнозисът, както и всяка по-късна християнска мистика, представляват стремеж да се участвува по някакъв начин в този божествен свят.
Тук винаги се поражда борба.
В действителност, човек може да намери само своя собствен божествен дял, но това е човешки-божественото, намиращо се в определена степен на развитие. А християнският Бог е определен, съвършен в себе си Бог. Човекът можеше да намери в себе си сила да се издигне до Него, но той не можеше да счита това, което изживява на определена степен в душата си, за тъждествено с този Бог.
към текста >>
23.
НЯКОИ ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_8 Християнството като мистичен факт
За онзи, който възприема нещата точно, от фактите, назовани в наше време с гръмките имена „
борба
за съществуване", „Все сила на естествения подбор" и т.н., му говори мощно „Духът на природата".
Към стр.7.
За онзи, който възприема нещата точно, от фактите, назовани в наше време с гръмките имена „борба за съществуване", „Все сила на естествения подбор" и т.н., му говори мощно „Духът на природата".
Причината, която прави естествената наука да се приема във все по-широки кръгове, се крие в мненията, които науката изгражда от тези факти, а не в самите факти. Но от това следва, че научните мнения не трябва да се разглеждат като мнения, които по необходимост се покриват с фактите. Днес има неограничени възможности за подвеждане на хората в смисъла на казаното горе.
към текста >>
24.
00. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Обаче зная и друго: че на всяка степен от моята вътрешна
борба
аз се стремя да постигна възможно най-много в тази област.
Но то може и трябва да се появи. По-нататъшното задълбочаване на свръхсетивното познание непрекъснато укрепва, особено чрез упражненията, описани в "Как се постигат познания за висшите светове? ". Този процес е крайно необходим на окултното обучение; но от друга страна, една правилно написана антропософска книга е длъжна да пробуди духовния живот на читателя, а не да му предлага просто сбор от мисли и разсъждения. Четенето трябва да се превърне в истинско изживяване, съпроводено от вътрешно напрежение, разтърсващ трепет и завършващ отговор. Аз добре зная до каква степен е далеч всичко, което възпроизвеждам в моите книги, от онзи момент, когато вътрешната сила на подобно изживяване ще може да озари четящата душа.
Обаче зная и друго: че на всяка степен от моята вътрешна борба аз се стремя да постигна възможно най-много в тази област.
Нито в стила на моите описания нито в отделните изречения може да се долови и следа от моите субективни чувства. Онова, което блика от топлината и дълбокия усет за нещата, аз записвам в сух, математически стил. Обаче единствено този стил може да пробуди читателя, защото той сам трябва да породи в себе си топлината и усет за нещата. Те не могат просто да се влеят в него, идвайки от автора, докато самия той чака, потънал в спокоен и хладен размисъл."
към текста >>
25.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Мнозина изпадат в нетърпение и започват да се съмняват, защото години наред са водили
борба
срещу отделни свои душевни качества без да постигнат ясновиждане.
От друга страна, не бива да смятам, че ако укротя моя гняв, пред мен веднага ще се разиграе някакво душевно (астрално) явление. Защото за тази цел е необходимо още преди това у мен да е развито един вид душевно зрение, един вид душевно око. Наченки на такова око съществува у всеки човек обаче те остават в зародишното си състояние, ако той продължава да се поддава на гняв и раздразнение. Съвсем не е достатъчно само да се започне борбата с гнева; тя трябва да се води с търпение и упоритост; едва след време един ден ще установим, че това душевно око се е развило. Впрочем за постигането на това състояние, гневът не е единствената пречка, която трябва да бъде преодоляна.
Мнозина изпадат в нетърпение и започват да се съмняват, защото години наред са водили борба срещу отделни свои душевни качества без да постигнат ясновиждане.
Те са постигнали контрол над някои от тях, но на други са позволили да разрастват още повече. Дарбата за ясновиждане се проявява едва тогава, когато бъдат заглушени всички качества, които подтискат споменатите спящи способности на човека. Несъмнено, първите мигове на ясновиждането (или ясночуването) могат да настъпят и по-рано; обаче те са като извънредно нежни кълнове, лесно податливи на всевъзможни заблуждения и лесно раними, ако бъдат оставени без необходимите грижи.
към текста >>
И все пак този, който предприема своите упражнения всред едно обкръжение, изпълнено само с егоистични интереси, ангажирано изцяло например със съвременната
борба
за съществуване, трябва да знае, че това обкръжение активно влияе върху изграждането на неговите душевни органи.
Тук е уместно да споменем и нещо за обкръжението, всред което е редно да се извършват окултните упражнения. Естествено, за повечето хора външните условия са различни.
И все пак този, който предприема своите упражнения всред едно обкръжение, изпълнено само с егоистични интереси, ангажирано изцяло например със съвременната борба за съществуване, трябва да знае, че това обкръжение активно влияе върху изграждането на неговите душевни органи.
Разбира се вътрешните закони, формиращи тези органи са достатъчно силни, за да се противопоставят на всякакви вредни влияния. Както дори и най-неподходящите условия не биха могли да превърнат лилията в бодил, така и душевните очи не могат да се превърнат в нещо различно от това, за което са предназначени, независимо от грубо егоистичната атмосфера на нашите модерни градове. Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове.
към текста >>
26.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Новият живот прераства в истинска
борба
срещу всеобщата гибел.
Ето как човек постига и истинско разбиране за болестта и смъртта в сетивния свят. Смъртта не е нищо друго, освен израз на това, че някогашния свръхсетивен свят стига до определена точка, след която той не може да напредва чрез самия себе си. Той по необходимост би бил сполетян от всеобща гибел, ако не би получил нов прилив на живот.
Новият живот прераства в истинска борба срещу всеобщата гибел.
От развалините на умиращия и затворен в себе си свят израстват кълнове на един нов свят. Ето защо ние се движим между живота и смъртта. Тези две състояния непрекъснато преминават едно в друго. Умиращите части на стария свят продължават да са свързани с кълновете на новия живот. Този факт е най-ясно подчертан при човека.
към текста >>
27.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
На това рязко се противопоставиха такива учени, които се опираха на несъмнени факти и обясняваха, че се говори за “
борба
за съществуване” там, където такава съвсем не съществува.
Към това се прибави и нещо друго. Все повече бе констатирано, на какви слаби основи бяха градили самите природоизследователи с техните обяснения относно раждането на животинските форми, а също и на тези на човека. Каквато и притегателна сила да упражняваха известно време представите за “приспособяванието” и за “борбата за съществуване” при обяснението за появата на видовете учените разбраха, че с тях те са преследвали илюзорни неща. Възниква една школа – под ръководството на Вайсман, която не искаше и да знае, че качества, които едно живо същество е придобило с приспособяването си към околната среда биха могли да се наследят и че благодарение на това настъпва преобразуване на живите същества. Затова всичко се приписваше на “борбата за съществуване” и се говореше за “всемогъщество на естествения подбор”.
На това рязко се противопоставиха такива учени, които се опираха на несъмнени факти и обясняваха, че се говори за “борба за съществуване” там, където такава съвсем не съществува.
Те искаха да докажат, че чрез нея не може да бъде обяснено нищо. Говориха за безсилие на “естествения подбор”. По-нататък в последните години де Врис можа чрез опити да докаже, че съществуват напълно скокообразни изменения на една жива форма в друга (мутации). Така бе разклатено също и това, което дарвинистите считаха за здрав символ на вярата, че формите на растенията и на животните се изменят постепенно. Под нозете все повече изчезваше почвата, върху която бе градено в течение на десетилетия.
към текста >>
Защото само тогава имаме обяснение за факта, че създанието, винаги където му е възможно, поема повече, отколкото се нуждае за запазване на съществуването си, и че то нараства прекалено много, където му се удава случай за това... Докато за дарвиниста не съществува никаква
борба
за съществуване навсякъде там, където съществуването на създанието не е застрашено, за мене борбата е вездесъща.
По-нататък в последните години де Врис можа чрез опити да докаже, че съществуват напълно скокообразни изменения на една жива форма в друга (мутации). Така бе разклатено също и това, което дарвинистите считаха за здрав символ на вярата, че формите на растенията и на животните се изменят постепенно. Под нозете все повече изчезваше почвата, върху която бе градено в течение на десетилетия. И без това разумни изследователи вярваха, че е трябвало още по-рано да напуснат тази почва, както например починалият на младини В. Х. Ролф, който в своята книга: “Биологичните проблеми като сравнение за развитието на една рационална етика” заяви още в 1884 година: “Дарвиновият принцип на борбата за съществуване става приемлив чрез въвеждането на ненаситността.
Защото само тогава имаме обяснение за факта, че създанието, винаги където му е възможно, поема повече, отколкото се нуждае за запазване на съществуването си, и че то нараства прекалено много, където му се удава случай за това... Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създанието не е застрашено, за мене борбата е вездесъща.
Тя първично е борба за живот, една борба за умножение на живота, обаче не борба за съществуване”.
към текста >>
Тя първично е
борба
за живот, една
борба
за умножение на живота, обаче не
борба
за съществуване”.
Така бе разклатено също и това, което дарвинистите считаха за здрав символ на вярата, че формите на растенията и на животните се изменят постепенно. Под нозете все повече изчезваше почвата, върху която бе градено в течение на десетилетия. И без това разумни изследователи вярваха, че е трябвало още по-рано да напуснат тази почва, както например починалият на младини В. Х. Ролф, който в своята книга: “Биологичните проблеми като сравнение за развитието на една рационална етика” заяви още в 1884 година: “Дарвиновият принцип на борбата за съществуване става приемлив чрез въвеждането на ненаситността. Защото само тогава имаме обяснение за факта, че създанието, винаги където му е възможно, поема повече, отколкото се нуждае за запазване на съществуването си, и че то нараства прекалено много, където му се удава случай за това... Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създанието не е застрашено, за мене борбата е вездесъща.
Тя първично е борба за живот, една борба за умножение на живота, обаче не борба за съществуване”.
към текста >>
28.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Който действително прониква в нещата и гледа по-надълбоко, ще признае, че от страна на християнството не съществува никаква причина да води
борба
против духовната наука, а напротив, тази окултна наука е в пълно съгласие с истинското християнство.
След “Духовете на волята” идват същества с творческо (духовно) съзнание, подобно на съзнанието, което човекът ще придобие на Вулкан. Те са наречени “Духове на мъдростта”. Християнският езотеризъм ги нарича “Господства” (Кириотетес), а Духовете на волята то нарича “Престоли”.*/*Който действително познава християнското учение, знае, че към него напълно принадлежат представите за тези стоящи над човека духовни същества. Обаче от известно време тези представи са изгубени за външното християнско учение.
Който действително прониква в нещата и гледа по-надълбоко, ще признае, че от страна на християнството не съществува никаква причина да води борба против духовната наука, а напротив, тази окултна наука е в пълно съгласие с истинското християнство.
Ако богословите и религиозните учители биха искали да се заловят да изучават духовната наука, би трябвало заради тяхното християнство те да виждат в нея най-добрата помощничка в настоящото време. Но много богослови днес мислят материалистично; и забележителното е, че днес даже в една популярна книга, която насърчава християнското познание, можем да прочетем думите: “Ангелите” съществуват само за “бавачките и за децата”. Такова твърдение произлиза от едно напълно непознаване на истинския християнски дух. И само този, който принася истинското християнство в жертва на една мнимо напреднала материалистична «наука», може да изкаже подобно твърдение. Ще дойде обаче времето, когато една по-висша наука ще замести детската наивност на подобни твърдения./ През време на втория Сатурнов кръг те придвижват развитието си с една степен по-напред и същевременно обработват човешкото тяло така, че в него бива всадено едно “пълно с мъдрост устройство”, един разумен строеж.
към текста >>
29.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Защото през времетраенето на живота, „невидимите сили" трябва да водят една непрекъсната
борба
срещу веществата и силите в минералната област на физическото тяло.
Ето как в самия човек трябва ясно да разграничим „явното" от „скритото", „видимото" от „невидимото".
Защото през времетраенето на живота, „невидимите сили" трябва да водят една непрекъсната борба срещу веществата и силите в минералната област на физическото тяло.
Престане ли тази борба, веднага настъпва чисто минералната активност.
към текста >>
Престане ли тази
борба
, веднага настъпва чисто минералната активност.
Ето как в самия човек трябва ясно да разграничим „явното" от „скритото", „видимото" от „невидимото". Защото през времетраенето на живота, „невидимите сили" трябва да водят една непрекъсната борба срещу веществата и силите в минералната област на физическото тяло.
Престане ли тази борба, веднага настъпва чисто минералната активност.
към текста >>
Тя трябва да търси онова, което ръководи споменатата
борба
.
С това ние посочваме и онази точка, от която трябва да започне науката за свръхсетивния свят.
Тя трябва да търси онова, което ръководи споменатата борба.
А точно то е нещо скрито и невидимо за нашите сетива. То става достъпно едва за свръхсетивното наблюдение. Как може човек да постигне онова равнище, което му позволява да види „невидимото", също както обикновените очи различават физическите предмети, ще стане ясно в следващите глави на тази книга. Сега е по-важно да опишем какво се установява при свръхсетивното наблюдение.
към текста >>
Невидимите сили, които водят непрекъснатата
борба
срещу разпадането на физическото тяло, могат да бъдат наблюдавани само от хора с „висши виждания"; действията им обаче са достъпни и за обикновения човек.
Невидимите сили, които водят непрекъснатата борба срещу разпадането на физическото тяло, могат да бъдат наблюдавани само от хора с „висши виждания"; действията им обаче са достъпни и за обикновения човек.
А тези действия се проектират в облика или формата, която по време на живота съединява и консолидира минералните вещества и сили на физическото тяло. С настъпването на смъртта, тази форма постепенно изчезва и физическото тяло се превръща в част от останалия минерален свят. Обаче свръхсетивното виждане може да проследи всичко онова, което по време на живота пречи на физическите вещества и сили да проявят своето специфично и разрушително действие спрямо физическото тяло и да го наблюдава подробно като една самостоятелна част от човешкото същество. Нека да наречем тази самостоятелна част „етерно тяло" или „жизнено тяло". (Atherleib или Lebensleib)
към текста >>
30.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тези два вида Същества започват един вид
борба
в човешката природа.
Тези два вида Същества започват един вид борба в човешката природа.
Под влияние на Слънчевите Същества, в тази борба възниква едно равновесие, изразяващо се в следното: Материалната организация, позволяваща самостоятелното мирово съзнание, се превръща в нещо крехко, в нещо преходно. Периодически тази част трябва да бъде изхвърляна. По време на това изхвърляне и известно време след него, предшественикът на човека беше едно същество изцяло зависимо от влиянията на Слънцето. С подобно несамостоятелно съзнание, човешкият предшественик живееше напълно отдаден на Слънчевия живот. После самостоятелната Лунна част се възстановяваше отново.
към текста >>
Под влияние на Слънчевите Същества, в тази
борба
възниква едно равновесие, изразяващо се в следното: Материалната организация, позволяваща самостоятелното мирово съзнание, се превръща в нещо крехко, в нещо преходно.
Тези два вида Същества започват един вид борба в човешката природа.
Под влияние на Слънчевите Същества, в тази борба възниква едно равновесие, изразяващо се в следното: Материалната организация, позволяваща самостоятелното мирово съзнание, се превръща в нещо крехко, в нещо преходно.
Периодически тази част трябва да бъде изхвърляна. По време на това изхвърляне и известно време след него, предшественикът на човека беше едно същество изцяло зависимо от влиянията на Слънцето. С подобно несамостоятелно съзнание, човешкият предшественик живееше напълно отдаден на Слънчевия живот. После самостоятелната Лунна част се възстановяваше отново. След известно време този процес се повтаря, така че на Луната предшественикът на човека живееше в две основни и сменящи се състояния на по-ясно и на по-смътно съзнание.
към текста >>
На древноперсийския народ трябваше да се обясни как в човешката душа доколкото стремежите й бяха отправени към сетивния физически свят се разиграва една
борба
между Бога на Светлината и неговия противник, и как човек да се противопостави пред тласкащия го към бездната Ариман; как да се превърне влиянието му от зло в добро.
Този Дух на Светлината се открива на Заратустра и неговите последователи като Духа, който от духовния свят обръща своя лик към човека и подготвя бъдещето на цялото човечество. Духът на Светлината, възвестявай от Заратустра, е всъщност Христос преди неговата поява на Земята. Напротив, за него Ариман (Анграмайню) олицетворяваше онази сила, която изпълва с поквара човешката душа, ако последната се устреми единствено към нея. Това е същата сила, която вече описахме и която след издаването на Вулкановите тайни постигна особена власт на Земята. Наред с посланията от Духа на Светлината, Заратустра известява и ученията на онези духовни Същества, които за пречистения поглед на ясновидеца се явяват като сподвижници на Духа на Светлината, докато пред хората с непречистените остатъци от старото сумрачно ясновидство, заставаха образите на „изкусителите".
На древноперсийския народ трябваше да се обясни как в човешката душа доколкото стремежите й бяха отправени към сетивния физически свят се разиграва една борба между Бога на Светлината и неговия противник, и как човек да се противопостави пред тласкащия го към бездната Ариман; как да се превърне влиянието му от зло в добро.
към текста >>
Там ние ги виждаме в непрекъсната
борба
с войнството на Луцифер.
Само че в тях се извършваше такъв вид посвещение, отвеждащо към разтварянето на онзи духовен свят, който Ариман скриваше. Духовните сили, скрити зад природните явления, ставаха достъпни за човека. В митологиите на европейските народи са запазени остатъци от това, което Посветените в тези Мистерии можеха да предадат на другите хора. Тези митологии съдържат също и другата тайна, само че в по-несъвършен вид, отколкото в южните и източни Мистерии. Свръхчовешките Същества бяха познати и в Европа.
Там ние ги виждаме в непрекъсната борба с войнството на Луцифер.
Вярно е там се говореше и за Бога на Светлината, обаче по такъв начин, че не ставаше ясно дали той ще победи Луцифер. Но и тези Мистерии бяха озарени от бъдещия образ на Христос. За него се предвещаваше, че царството му ще замени царството на другия Бог на Светлината.
към текста >>
31.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Започва един вид
борба
срещу двойника.
След като ученикът е оставил зад себе си срещата с „Пазача на прага", в неговото издигане към свръхсетивните светове му предстоят и други изживявания. Най-напред той ще забележи, че има вътрешно родство между „Пазача на прага" и онази душевна сила, която по-горе описахме като седма по ред и която оприличихме с едно самостоятелно същество. Да, в известно отношение тази седма същност е не друго, а самият двойник, самият „Пазач на прага". Пред ученика тя поставя една особена задача. Той трябва да насочва и ръководи чрез новороденото „Себе" това, което се намира в неговото „обикновено себе" и което му се явява като образ.
Започва един вид борба срещу двойника.
Той постоянно ще се стреми към надмощие. Обаче и силите на човека укрепват тъкмо в това, че се поставя в правилно отношение към двойника и че не му позволява действия извън контрола на новородения „Аз".
към текста >>
32.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
достигнах във душевната
борба
?
достигнах във душевната борба?
към текста >>
33.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
защото то неспирно водило
борба
защото то неспирно водило борба
към текста >>
34.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
напразната мъчителна
борба
.
напразната мъчителна борба.
към текста >>
35.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
с които водят те
борба
с които водят те борба
към текста >>
36.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В
борба
последваха Великия учител
В борба последваха Великия учител
към текста >>
единствено с
борба
правата си да отстоява.
единствено с борба правата си да отстоява.
към текста >>
37.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Че те в
борба
едни със други бяха,
Че те в борба едни със други бяха,
към текста >>
38.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
борба
, отваряща духовни порти,
в борба, отваряща духовни порти,
към текста >>
39.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
поглъщани от вътрешна
борба
.
поглъщани от вътрешна борба.
към текста >>
40.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
душевната
борба
, която водя.
душевната борба, която водя.
към текста >>
41.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Един друг се повличат те...
Борба
...
Един друг се повличат те... Борба...
към текста >>
с душевни врагове
борба
повел,
с душевни врагове борба повел,
към текста >>
42.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на вътрешна
борба
... със Ариман?
на вътрешна борба... със Ариман?
към текста >>
43.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Ако човек отчита възможността, собствената му душа да изпадне тук или там в егоизъм и в медитациите води безпощадна
борба
срещу него, той постепенно ще се освободи от влиянията на егоизма.
Нека да се замислим как този егоизъм участвува в това, което човек вижда. Той вижда това, към което го тласка неговият егоизъм. Човек не се досеща, че тъкмо егоизмът насочва духовния му поглед. И съвсем естествено той счита видяното за истина. Единствената предпазна мярка се състои в следното: Енергичната воля за себепознание в свръхсетивния свят все повече и повече да вниква в маските на егоизма.
Ако човек отчита възможността, собствената му душа да изпадне тук или там в егоизъм и в медитациите води безпощадна борба срещу него, той постепенно ще се освободи от влиянията на егоизма.
към текста >>
44.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
в Агригент/ беше една личност, в чиято душа старият и новият начин на образуване на представите се сблъскват в остра
борба
.
Емпедокъл /който е роден в 400 г. пр.Хр.
в Агригент/ беше една личност, в чиято душа старият и новият начин на образуване на представите се сблъскват в остра борба.
Той още чувства нещо от втъкаността на душата с външното съществувание. Омраза и любов, антипатия и симпатия живеят в човешката душа; те живеят също и вън от стената, която обгръща човешката душа; по този начин животът на душата се продължава вън от нея по същия начин и се явява в сили, които разделят и свързват елементите навъншната природа: Въздух, огън, вода, земя, и така произвеждат това, което сетивата възприемат във външния свят.
към текста >>
45.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
Тогава виждаме как на европейска почва платоническите и по-стари начини на мислене водят
борба
да разберат това, което религиите проповядват, и също да водят
борба
срещу него.
Можем да наблюдаваме това развитие при отделните важни явления.
Тогава виждаме как на европейска почва платоническите и по-стари начини на мислене водят борба да разберат това, което религиите проповядват, и също да водят борба срещу него.
Видни мислители търсят това, което религията разкрива, и искат да го представят като оправдано пред старите светогледи. Така се ражда това, което историята нарича гнозис, с едно повече християнско или повече езическо оцветение. Личности, които имат значение за Гнозиса, са Валентинус, Базилидес, Марцион. Тяхното мислително творчество е една обхватна представа за развитието на света. Познанието, гнозисът, когато се издига от мислителната и свръхмислителната област, завършва в представата за едно най-висше, сътворяващо света същество.
към текста >>
Когато душата се изтръгне чрез
борба
от всичко, което може да възприема и мисли като битие, когато се издигне над всичко, което може да мисли като небитие, тя може да предчувства духовно областта на свръхбитието, на скритото Божествено същество.
Като сливащ се в един обхватен поток от представи се намира вдъхновеният от религиозните импулси мисловен живот в съчиненията на Дионисий Ареопагита. Тези съчинения се споменават от 533 г. сл.Хр., те не са били написани по-рано, обаче в техните основни черти, не в подробностите, произхождат от едно по-ранно мислене на тази епоха. Можем да скицираме съдържанието им по следния начин.
Когато душата се изтръгне чрез борба от всичко, което може да възприема и мисли като битие, когато се издигне над всичко, което може да мисли като небитие, тя може да предчувства духовно областта на свръхбитието, на скритото Божествено същество.
В това същество се съедини Прабитието с първичното Добро и с първичната Красота. Изхождайки от тази първична троичност, душата гледа една низходяща степенувана редица от същества, които стигат до йерархичен ред до човека.
към текста >>
46.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Борбата със "загадката на Аза" се изразява най-силно в 19-тото столетие; и съвременните светогледи живеят сред тази
борба
.
Колкото и различни форми да имат стремежите към светоглед в тази епоха, все пак всички те се въртят около изследването на азовата същност. Само че този факт не се явява навсякъде ясно в съзнанието на мислителите. Те често пъти мислят, че са отдаде ни по съвършено други въпроси. Бихме искали да говорим за това, че "загадката на Аза" се явява в най-различните маскировки. Понякога тя живее в светогледите на мислителите по такъв скрит начин, че твърдението: Ето при този или онзи възглед се касае именно за тази загадка изглежда като едно произволно и пресилено мнение.
Борбата със "загадката на Аза" се изразява най-силно в 19-тото столетие; и съвременните светогледи живеят сред тази борба.
към текста >>
Против една такава "действителност на идеите" водеха
борба
номиналисти като Рослен /също в 11-то столетие/.
Тази "загадка" живее още в спора между номиналисти и реалисти в Средновековието. Като един от представителите на реализма можем да считаме и Анселма от Кентърбъри. За него общите мисли, които човек си съставя, когато наблюдава света, не са само наименования, които душата си образува, а те се коренят в един действителен живот. Когато човек си образува общото понятие "лъв", за да обозначи с това всички лъвове, в смисъла на сетивното битие действителност имат несъмнено само отделните лъвове; обаче общото понятие "лъв" не е само едно обхващащо название, което има значение само за ползване от човешката душа. То се корени в духовния свят и отделните лъвове от сетивния свят са разнообразни въплъщения на едната "лъвска природа", която се изразява в "идеята за лъвове".
Против една такава "действителност на идеите" водеха борба номиналисти като Рослен /също в 11-то столетие/.
За него "общите идеи" са само обгръщащи наименования имена -, които душата си образува за нейно ползване, за нейно ориентиране, но които не отговарят на никаква действителност. Действителни са само отделните неща. Спорът е характерен за душевното настроение на неговите носители. И двете страни чувствуват необходимостта да изследват, каква стойност, какво значение имат мислите, които душата трябва да си образува. Те се отнасят към мислите различно от това както са се отнасяли към тях Платон и Аристотел.
към текста >>
47.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
И изразът на тази
борба
е възгледът: Аз съм една монада; такава една монада не се е родила и е непреходна.
И понеже само монадата може да бъде действителна, истински действителните същества са монади с различни вътрешни свойства. В глъбините на душата на една личност като Джордано Бруно става нещо, което не стига напълно до нейното съзнание; следствието на този вътрешен процес е след това замисълът на образа на света. Това, което става в глъбините, е един несъзнателен душевен процес: Азът чувства, той трябва да си представи себе си така, че да му бъде гарантирана действителност; и той трябва да си представи света така, че да може действително да съществува в този свят. Джордано Бруно трябва да си образува представа за монадата, за да бъдат и двете възможни. В Джордано Бруно в светогледния живот на по-ново време Азът се бори за своето съществуване в света.
И изразът на тази борба е възгледът: Аз съм една монада; такава една монада не се е родила и е непреходна.
към текста >>
В своя душевен живот Джордано Бруно се издига чрез
борба
до представата на монадите; природните процеси са някакси заличени в образа, в който се явяват безброй монади действащи едни върху други.
Нека сравним, колко различно Аристотел и Джордано Бруно стигат до представата за Бога. Аристотел разглежда света; той вижда пълния смисъл на природните процеси на него му се разкрива мисълта на "първия Двигател" на тези процеси.
В своя душевен живот Джордано Бруно се издига чрез борба до представата на монадите; природните процеси са някакси заличени в образа, в който се явяват безброй монади действащи едни върху други.
А Бог е силовата Същност, действаща във всички монади зад всички процеси на възприемаемия свят. В страстната враждебност на Джордано Бруно против Аристотел се изразява противоположността между мислителите на Гърция и тази на по-ново време.
към текста >>
В Лок развитието на светогледа покарва една такава форма, сред която себесъзнателната душа води
борба
за своето съществуване в образа на света, но изгубва тази
борба
, защото вярва, че добива своите изживявания само в общуване с външния свят даден чрез образа на природата.
В Лок развитието на светогледа покарва една такава форма, сред която себесъзнателната душа води борба за своето съществуване в образа на света, но изгубва тази борба, защото вярва, че добива своите изживявания само в общуване с външния свят даден чрез образа на природата.
Ето защо тя трябва да отрече за себе си всяко знание върху нещо, което би искало да принадлежи на нейната същност вън от това общуване.
към текста >>
Че той изисква тази идея в един разговор малко преди своята смърт, и че тя малко може да се забележи в неговите собствени съчинения, това свидетелствува, колко тежка е била борбата даже и за най-свободните умове,
борба
, която е било повдиганата от новата епоха на развитието на светогледите.
Там той съобщава един разговор, който беше водил с Лесинг преди края на неговия живот. След този разговор самият Лесинг се е присъединил към Спинозисма. С това за Якоби същевременно е установен атеизмът на Лесинг. Ако признаем като меродавен "Разговора с Якоби" за интимните мисли на Лесинг, ние трябва да считаме този последния за една личност, която признава, че човек може да добие един отговарящ на неговата същност светоглед, когато приема за опорна точка на неговия възглед твърдата сигурност, която душата дава на живеещата чрез собствена сила мисъл, на опорната точка на нейния възглед. С една такава идея Лесинг се явява като един човек който предварително чувствува пророчески светогледните импулси на 19-тото столетие.
Че той изисква тази идея в един разговор малко преди своята смърт, и че тя малко може да се забележи в неговите собствени съчинения, това свидетелствува, колко тежка е била борбата даже и за най-свободните умове, борба, която е било повдиганата от новата епоха на развитието на светогледите.
Светогледът трябва все пак да бъде изразен в мисли. Но убедителната сила на мисълта, която беше намерила в платонизма своята връхна точка, а в аристотелизма своето самопонятно развитие, беше изчезнала от душевните импулси на хората. Да почерпим силата от математическия начин на мислене, да развие мисълта в един образ на света, който трябваше да посочи чак до Първопричината на света, това можа само смелата душевна природа на Спиноза. Да почувства жизнения импулс на мисълта в себесъзнанието и да изживее тази мисъл така, че чрез нея човекът да се чувства поставен в един духовно действителен свят, това мислителите на 18-тото столетие не можаха още да сторят. Между тях Лесинг стои като един пророк, като чувства силата на себесъзнателния Аз така, че приписва на душата преминаването през повтарящи се земни съществувания.
към текста >>
48.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше
борба
за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте.
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте.
Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте. Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен. Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията.
към текста >>
Но той си казваше: - Нима е абсолютно необходимо, че човек може да се издигне до висотата на категорическия императив само в
борба
срещу наклонността, срещу своите желания и инстинкти?
Шилер застава като една напълно самостоятелна личност-мислител срещу своя подбудител Кант. Висотата на моралната вяра, до която Кант искаше да издигне човека, тази висота ценеше поетът, който в "Разбойници" и в "Интрига и Любов" постави пред своето време едно огледало на неговата поквареност, и я ценеше не малко.
Но той си казваше: - Нима е абсолютно необходимо, че човек може да се издигне до висотата на категорическия императив само в борба срещу наклонността, срещу своите желания и инстинкти?
Кант искаше да припише на сетивната природа на човека само склонността към нисшето, към егоистичното, към сетивно-приятното; и само този, който се издига над тази сетивна природа, който я умъртвява и оставя да говори в него само чисто духовния глас на дълга: - Той може да бъде добродетелен. Така Кант снижи природния човек, за да може да издигне толкова по-високо моралния. На Шилер му се струваше, че в това има нещо недостойно за човека. Нима инстинктите на човека не могат да бъдат облагородени така, че те от себе си да вършат това, което дългът налага, което моралът изисква? В такъв случай, за да действа морално, не е нужно те да бъдат подтиснати.
към текста >>
49.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ
борба
и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото.
Обаче природата съвсем не показва тази последователност. "Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него". Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество. Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия.
Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото.
Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти. Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
към текста >>
Следователно мировата история се представя като
борба
на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено.
Ако хвърлим по-нататък един поглед върху съдбата на тези световноисторически индивиди, те са имали щастието да бъдат ръководители на една цел, която е била една степен на всеобщия Дух. Като си служи разумът с тези инструменти, ние можем да наречем това една негова хитрост, защото ги прави да изпълняват неговите собствени цели с целия огън на страстта, и не само се запознава невредим, а изкарва самия себе си наяве. Частното е повечето пъти твърде малко в сравнение с общото; индивидите биват пожертвани и изоставени.
Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено.
Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага". Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него. Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум.
към текста >>
Ето защо той водеше
борба
против неопределените идеали за държавата и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото.
Ако човек действа в смисъла на държавата, той действа следователно свободно. "Държавата по себе си и за себе си е моралното цяло, осъществяване на свободата и абсолютната цел на разума е, свободата ще бъде действително. Държавата е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че държавата съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля". За Хегел никъде не са важни нещата като такива, а важно е само разумното, мисловно съдържание на същите. Както в полето на разглеждането на света навсякъде той търсеше мислите, така също той искаше да знае живото ръководен от гледна точка на мисълта.
Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за държавата и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото.
Който мечтае за един неопределен идеал в бъдещето, той вярва, според мнението на Хегел, че всеобщия разум е очаквал него, за да се яви. На такъв един човек трябва особено да се изясни, че във всичко действително има вече разумност. Той наричаше професор Фриз, чийто колега беше в Йена и чийто приемник в Хайделберг, "пълководец на всяка плиткост", защото този професор искаше да изгради един такъв идеал от "кашата на сърцето".
към текста >>
Обаче постепенно личността се освобождава чрез
борба
от този заложен във външния свят морален възглед и прониква в своята вътрешност, като познава, че може да развие за себе си морални възгледи и да си даде морални предписания от своята вътрешност, от своя собствен дух.
Това, което човекът е в неговото най-вътрешно съществуване, той не е чрез нищо друго, а чрез самия себе си. Ето защо Хегел разглежда и свободата не като един божествен дар, който е бил сложен веднъж за вина и в люлката на човека, а като един резултат, до който той стига постепенно в течение на своето развитие. От живота във външния свят, от задоволяването на чисто сетивното съществуване той се издига до разбирането на своето духовно същество, на своя собствен вътрешен свят. Чрез това той става също независим отвъншния свят; той следва своята вътрешна същност. Духът на народа съдържа природна необходимост и по отношение на своите нрави се чувства напълно зависими от това, което вън от отделния човек е нрави и обичаи, морален възглед.
Обаче постепенно личността се освобождава чрез борба от този заложен във външния свят морален възглед и прониква в своята вътрешност, като познава, че може да развие за себе си морални възгледи и да си даде морални предписания от своята вътрешност, от своя собствен дух.
Човек се издига до съзерцаването на царуващото в него първично същество, което е също и извор на неговата моралност. Той търси своите морални заповеди вече не във външния свят, а в своята собствена душа. Той прави себе си все повече зависим от себе си /§ 552 от Хегеловата "Енциклопедия на философските науки"/. Следователно тази независимост, тази свобода не е нещо, което се пада предварително на човека, тя е добита в течение на историческото развитие. Световната история е напредъкът на човечеството в съзнанието на свободата.
към текста >>
50.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
В Хербарт се бори духовната цел на времето; неговата духовна сила не е достатъчна, за да разбере в една достатъчна форма тази
борба
и да я изрази.
При светогледа на Хербарт можем да видим, какви трудности израстват за мисленето, когато то иска да разбере, какво е станало то по неговата същност в развитието на човечеството. Поставен бе Хегел, Хербарт изглежда като някой, който напразно се бори за постигането на една цел, която другият счита, че е постигнал. Хербартовите мислителни построения са един опит да копира отвън това което Хегел иска да изобрази във вътрешно съизживяване. За основния характер на по-новия светогледен живот от значение са също и мислители като Хербарт. Те сочат към целта, която трябва да бъде постигната, именно чрез това, че изявяват неподходящите средства за тази цел.
В Хербарт се бори духовната цел на времето; неговата духовна сила не е достатъчна, за да разбере в една достатъчна форма тази борба и да я изрази.
Напредъкът на развитието на светогледите показва, че винаги в това развитие наред с личностите, които стоят на висотата на импулсите на епохата, влизат в действие и такива, които развиват светогледи от неразбирането на тези импулси. Ние можем много добре да наречем такива светогледи реакционни.
към текста >>
Още като търговски ученик в Хамбург той пише на майка си: "Как небесното семе намери пространството на нашата твърда почва, на която необходимостта и липсата водят
борба
на всяко едно местенце?
Човекът създава тоновете без природен образец, от себе си. Понеже има в себе си волята като своя същност, то само волята може да бъде тази, която разлива напълно непосредствено от себе си света на музиката. Ето защо музиката така силно говори на човешката душа, защото тя е въплъщение на онова, което изразява най-вътрешната същност на човека, неговото истинско битие, волята. И за човека е истинско тържество, че той има едно изкуство, в което се наслаждава свободен от волята, без користно на това, което е източник на желанието, източник на всяка неразумност. Този възглед на Шопенхауер върху музиката е отново резултат на неговата чисто лична особеност.
Още като търговски ученик в Хамбург той пише на майка си: "Как небесното семе намери пространството на нашата твърда почва, на която необходимостта и липсата водят борба на всяко едно местенце?
Ние сме заточени от първичния Дух и не можем да проникнем отново горе при него. И въпреки това един състрадателен ангел е измолил за нас небесното цвете и то звучи високо с пълно величие вкоренено на тази почва на плача. Пулсовете на божестевното по-ново изкуство не са престанали да туптят през столетията на варварството и в него ни е останал един непосредствен отзвук на вечното, разбираемо за всяко чувство и възвишено даже над порока и доброделта".
към текста >>
беше също и тази, че те подеха
борба
срещу Хегел затова, защото той не е напреднал от сферата на чистата мисъл до религиозното схващане на личното Божество.
Както считаше всичко в света за разумно, понеже беше действително, така той считаше и религията. Тя трябва да съществува, създадена от душевни сили съвършено различни от тези, които стоят на разположение на мислителя, когато този последният пристъпва към нея. Грешката на И. Х. Фихте, Кр. Х. Вайсе, Дойтингер и др.
беше също и тази, че те подеха борба срещу Хегел затова, защото той не е напреднал от сферата на чистата мисъл до религиозното схващане на личното Божество.
Обаче Хегел никога не си е поставил една такава задача. Той я считаше като работа на религиозното съзнание. Фихте, Вайсе, Краузе, Дойтингер и др. искаха от светогледа да създадат една религия. За Хегел една такава задача би изглеждала също така абсурдна, както когато някой би искал от идеята за светлината да осветлява света; или от мисълта за магнетизма да създаде един магнит.
към текста >>
51.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Илер застъпи мисълта за сродството на всички организмени форми в
борба
с Нювме, необходим беше гения на Гьоте, за да прозре значението на тези идеи.
Първата половина на 19-то столетие роди своите светогледи за идеализма. Когато се хвърли един мост към естествената наука, както при Шелинг, Лоренц Окер /1779-1851 г./, Хенрих Щефен /1773-1845 г./, това става от гледна точка на идеалистическия светоглед и в интерес на същия. Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст.
Илер застъпи мисълта за сродството на всички организмени форми в борба с Нювме, необходим беше гения на Гьоте, за да прозре значението на тези идеи.
Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
към текста >>
52.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Цялото развитие минавайки през Декарт, Спиноза, Лайбниц, Лок до Хегел се явява като една
борба
за намирането на такива представи.
Колкото и произволно да може да изглежда това, толкова необходимо трябва да се натрапи то на едно по-дълбоко проникващо разглеждане на развитието на светогледите в 19-то столетие. При едно такова разглеждане се вижда, как изискванията на една епоха действат в дълбочините на историческото развитие; и как стремежите на хората са опити да се справят с тези изисквания. По-новото време беше изправено пред образа на света трябваше да бъдат намерени представи върху душевния живот, които могат да съществуват срещу този образ на света.
Цялото развитие минавайки през Декарт, Спиноза, Лайбниц, Лок до Хегел се явява като една борба за намирането на такива представи.
Хегел довежда борбата до определен завършек. Как той представя света като мисъл, това изглежда навсякъде заложено у неговите предшественици; той взема смелото решение на мислителя, да направи да се влеят в една обширна картина от мисли всичките светогледни представи. С него епохата изчерпи първо стремящата се напред сила на импулсите. Това, което бе изказано по-горе изискването да чувстваме живота на мисълта: То е чувствано несъзнателно; то тегне на душите около средата на 19-то столетие. Обхваща ги отчаяние, че не могат да изпълнят това изискване; но това отчаяние не стига до съзнанието.
към текста >>
За нас трябва да бъде разбираемо, че в това време философските представи бяха заплетени в една остра
борба
, тъй като в описания смисъл те бяха стигнали до една критична точка... От значение е първо, как последователите на Хегел се опитваха да защитят неговата философия.
Щом те могат да бъдат зададени, тогава поради тази възможност светогледът прави впечатлението на нещо незадоволяващо. Понеже такъв е случаят при светогледа на Хегел, а това хората чувстваха по отношение на този светоглед, че той не дава истинския образ на света, към който се отнасят най-висшите загадъчни въпроси на съществуването. Това трябва да се има предвид, ако искаме да видим в неговата светлина образа, картината, в която се представя развитието на светогледа в средата на 19-тото столетие. В това време по отношение картината на външната природа бяха направени нови прогреси. Още повече отколкото по-рано тегнеше тази картина върху общия човешки светоглед.
За нас трябва да бъде разбираемо, че в това време философските представи бяха заплетени в една остра борба, тъй като в описания смисъл те бяха стигнали до една критична точка... От значение е първо, как последователите на Хегел се опитваха да защитят неговата философия.
към текста >>
Даже, нещо повече, понеже само свободата е в съзвучие с истински човешкото, понеже тя се запалва с природна необходимост от рода, затова във всяка
борба
за свобода, за човешките блага е гаранцията за крайната победа над потисниците".
Те считаха за едно повишение на човешкото достойнство, когато в човека действа съзнанието, че той се е развил от по-нисши от него същества до неговото настоящо съвършенство. И те си обещаваха правилното обсъждане на човешките деяния само от този, който познава природосъобразните необходимости, от които действа личността. Те си казваха, че само онзи може да познае един човек по неговата стойност, който знае, че с материята животът кръжи през света, през вселената, че с живота е свързана мисълта, с мисълта добрата или зла воля по един природосъобразен начин. На онези, които вярват, че материализмът поставя в опасност моралната свобода, Цоленат отговаря: "Че всеки един е свободен, който с радост осъзнава, необходимостта на своето съществуване, на своите отношения, на своите нужди, права и изисквания, когато знае границите и значението на кръга на своите действия. Който е разбрал тази природна необходимост, той знае също да се бори за своето право, за изискванията, които произлизат от потребността на рода.
Даже, нещо повече, понеже само свободата е в съзвучие с истински човешкото, понеже тя се запалва с природна необходимост от рода, затова във всяка борба за свобода, за човешките блага е гаранцията за крайната победа над потисниците".
към текста >>
53.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
В това съчинение се казва, че сред човешкото общество става една непрестанна състезателна
борба
, понеже населението много по-бързо отколкото количеството на природните средства.
Дарвин бе доведен до тези мисли чрез съчинението на националикономика Малтус. "Върху условията и последствията на умножението на рода".
В това съчинение се казва, че сред човешкото общество става една непрестанна състезателна борба, понеже населението много по-бързо отколкото количеството на природните средства.
Дарвин разпростря върху цялата природа този закон установен за историята на човечеството и направи от него един обширен закон за целия жив свят.
към текста >>
Той искаше сега да покаже, как тази
борба
на съществуване става творец на разнообразните форми на живите същества, как чрез нея старият принцип на Лине е съборен, според който принцип "в природата съществуват толкова видове животни и растения, колкото различни форми са били създадени в началото".
Той искаше сега да покаже, как тази борба на съществуване става творец на разнообразните форми на живите същества, как чрез нея старият принцип на Лине е съборен, според който принцип "в природата съществуват толкова видове животни и растения, колкото различни форми са били създадени в началото".
Съмненията по отношение на този принцип възникна у Дарвин, когато през лятото на 1831 година той се намираше в едно пътуване към Южна Америка и Австралия. Той съобщава, как тези съмнения се пораждат в него: "Когато през време на пътуването на кораба Бигъл посетих архипелага Галапагос, който се намира на около 500 английски мили от бреговете на Южна Америка, аз се видях заобиколен от особени видове птици, влечуги и змии, които иначе не съществуват никъде в света. Въпреки това всички те носеха на себе си американски отпечатък. В песента на дрозда подигравач, в острия писък на лешояда, в големите, прилични на светлини опунции аз ясно забелязах съседството с Америка; и въпреки това тези острови бяха отдалечени на много мили от сушата и се отклоняваха много от нея по отношение на геологическия състав и на климата. Още по-изненадващо беше фактът, че по-голяма част от жителите на всеки отделен остров на този малък архипелаг бяха специфично различни, въпреки че бяха сродни по между си.
към текста >>
Ако приемем сега, че в света живите същества се изменят по природосъобразен начин така, че се ражда целесъобразност наред с нецелесъобразното и повече или по-малко целесъобразното, тогава трябва също да предположим една
борба
между изменените форми.
Естествения извод от това наблюдение е, че изменението и наследяването са два принципа, които движат напред развитието на живите същества.
Ако приемем сега, че в света живите същества се изменят по природосъобразен начин така, че се ражда целесъобразност наред с нецелесъобразното и повече или по-малко целесъобразното, тогава трябва също да предположим една борба между изменените форми.
Тази борба произвежда безпланово това, което селекционерът върши планомерно. Както този последният изключва от размножение онези индивиди, които биха внесли в развитието онова, което той не желае, така и борбата за съществуване отстранява нецелесъобразното. За развитието остава само целесъобразното. В това развитие е вложена като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване. След като беше познал това и с него заедно беше поставил една сигурна основа на природосъобразния светоглед, Дарвин можа да напише в края на своята книга, която откри една нова епоха на мисленето.
към текста >>
Тази
борба
произвежда безпланово това, което селекционерът върши планомерно.
Естествения извод от това наблюдение е, че изменението и наследяването са два принципа, които движат напред развитието на живите същества. Ако приемем сега, че в света живите същества се изменят по природосъобразен начин така, че се ражда целесъобразност наред с нецелесъобразното и повече или по-малко целесъобразното, тогава трябва също да предположим една борба между изменените форми.
Тази борба произвежда безпланово това, което селекционерът върши планомерно.
Както този последният изключва от размножение онези индивиди, които биха внесли в развитието онова, което той не желае, така и борбата за съществуване отстранява нецелесъобразното. За развитието остава само целесъобразното. В това развитие е вложена като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване. След като беше познал това и с него заедно беше поставил една сигурна основа на природосъобразния светоглед, Дарвин можа да напише в края на своята книга, която откри една нова епоха на мисленето. "Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни.
към текста >>
Няма съмнение, че в наше време съществува една
борба
между ума и фантазията, между размишлението и интуицията.
Колко погрешно е да се вярва, че чрез разумното проникване в царуването на природата, чрез изследването на нейните закони се разрушава чувството за красотата на природата, това се вижда съвсем нагледно в действието на Ернст Хекел. На обяснението на природата с разума се отричаше способността да задоволи нуждите на душата. Трябва да подчертаем, че там, където винаги един човек се чувства спънат в своя чувствен свят от познанието на природата, това не се дължи на самото познание, а на човека, чиито чувства се движат в една погрешна посока. Който проследи безпристрастно изследователските пътища на един наблюдател на природата, какъвто е Ернст Хекел, той на всяка крачка в познанието на природата ще по чувства как неговото сърце тупти още по-възвишено. Анатомическото разрязване, микроскопическото изследване не ще разруши за него никаква красота на природата, а ще му открие безброй други красоти.
Няма съмнение, че в наше време съществува една борба между ума и фантазията, между размишлението и интуицията.
Елен Кей, духовната есеистка, е безусловно права, когато вижда в тази борба едно от най-важните явления на нашето съвремие. /виж Елен Кей: Есета, Берлин, издателство С. Фишер, 1899 г./. Който, както Ернст Хекел, копае дълбоко в ямата на фактите и смело се издига с мислите, които се получават за нас от тези факти, към върховете на човешкото познание, той може да намери само в обяснението на природата помиряващата сила "между двата еднакво силни бегачи, размишлението и интуицията, които взаимно се повалят на колене"/Елен Кей, също/. Едновременно с публикуването на своята книга "Мирови загадки", в която тя излага с безрезервна откровеност своя произтичащ от познанието на природата светогледи, /1899 г./, Хекел започна да издава своите брошури "Художествени форми на природата", в които той дава изображения на неизчерпаеми изобилие от чудесни форми, които природата създава в своето лоно и които превъзхождат по красота и разнообразие "всички създадени от човека форми на изкуството".
към текста >>
Елен Кей, духовната есеистка, е безусловно права, когато вижда в тази
борба
едно от най-важните явления на нашето съвремие.
На обяснението на природата с разума се отричаше способността да задоволи нуждите на душата. Трябва да подчертаем, че там, където винаги един човек се чувства спънат в своя чувствен свят от познанието на природата, това не се дължи на самото познание, а на човека, чиито чувства се движат в една погрешна посока. Който проследи безпристрастно изследователските пътища на един наблюдател на природата, какъвто е Ернст Хекел, той на всяка крачка в познанието на природата ще по чувства как неговото сърце тупти още по-възвишено. Анатомическото разрязване, микроскопическото изследване не ще разруши за него никаква красота на природата, а ще му открие безброй други красоти. Няма съмнение, че в наше време съществува една борба между ума и фантазията, между размишлението и интуицията.
Елен Кей, духовната есеистка, е безусловно права, когато вижда в тази борба едно от най-важните явления на нашето съвремие.
/виж Елен Кей: Есета, Берлин, издателство С. Фишер, 1899 г./. Който, както Ернст Хекел, копае дълбоко в ямата на фактите и смело се издига с мислите, които се получават за нас от тези факти, към върховете на човешкото познание, той може да намери само в обяснението на природата помиряващата сила "между двата еднакво силни бегачи, размишлението и интуицията, които взаимно се повалят на колене"/Елен Кей, също/. Едновременно с публикуването на своята книга "Мирови загадки", в която тя излага с безрезервна откровеност своя произтичащ от познанието на природата светогледи, /1899 г./, Хекел започна да издава своите брошури "Художествени форми на природата", в които той дава изображения на неизчерпаеми изобилие от чудесни форми, които природата създава в своето лоно и които превъзхождат по красота и разнообразие "всички създадени от човека форми на изкуството". Същият човек, който довежда нашия ум в закономерността на природата, насочва нашата фантазия към красотата на природата.
към текста >>
54.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
15/ В нея наистина още се води
борба
с мисълта, че органичните форми са се образували постепенно едни от други чрез еволюцията; но той на мира все пак една важна опора в това, че неорганичните, /геологическите/ образования на земната повърхност се обясняват чрез едно постепенно развитие, а не чрез мощна катастрофи.
Спенсер е изходил от потребността за едно естественонаучно обяснение на духовните явления. Насоката към едно такова обяснение му е дала геологията на Лайъл. /виж стр.
15/ В нея наистина още се води борба с мисълта, че органичните форми са се образували постепенно едни от други чрез еволюцията; но той на мира все пак една важна опора в това, че неорганичните, /геологическите/ образования на земната повърхност се обясняват чрез едно постепенно развитие, а не чрез мощна катастрофи.
Спенсер, който имаше едно естественонаучно образование, действал е известно време като цивилен инженер, позна цялото значение на мисълта за еволюцията веднага и я приложи, въпреки борбата, която Лайъл водеше против нея. Даже той я приложи и върху духовните процеси. Още в 1850 година, в своето съчинение /Социална статика/, той описа социалното развитие по аналогия с органичната. Той се запозна също и с проучванията на Харвей и Волф върху онтогенезата на организмите /виж т. І на тази История на светогледите, стр.
към текста >>
Тези представи приемат такава форма, каквато трябва да добие образът на светогледа, който е тласкан несъзнателно от вложени в тази цел импулс, обаче въпреки това няма силата да се добере чрез
борба
до тази цел.
Това, което бе казано за оживяването на мисълта, може да произведе подобно нещо. Когато Азът е изживял мисълта само в себе си, той се чувства с нея в самия себе си. Когато мисълта започва да живее нейния собствен живот, тя откъсва Аза от неговия субективен живот. Извършва се един процес, който Азът изживява наистина субективно, обаче който въпреки това е обективен в неговата природа и който откъсва "Аза" от всичко онова, което той може да чувства само като субективно. вижда се, че също и представите, за които светът става илюзия, се стремят към целта, която се намира в по-нататъшното развитие на Хегеловия образ на света до оживялата мисъл.
Тези представи приемат такава форма, каквато трябва да добие образът на светогледа, който е тласкан несъзнателно от вложени в тази цел импулс, обаче въпреки това няма силата да се добере чрез борба до тази цел.
Тази цел царува в подосновите на новото развитие на светогледите. На светогледите, които се явяват, липсва силата да проникнат до нея. Но и в тяхното несъвършенство те получават своя отпечатък от тази цел, и идеите, които възникват, са външните симптоми на оставащи скрито действени сили.
към текста >>
55.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Но от друга страна за него не беше достатъчна простата "
борба
за съществуване" на животните и въобще на живите същества.
/Лайпциг 1884 г. / Ролф се пита: Коя е причината, една жива форма да не остане на определена степен, а да се развива по-нататък, да се усъвършенства? Който допуска че по-късното се намира вече развито в по-ранното, не намира в този въпрос никаква трудност. Защото за него е направо ясно, че това, което се е развило, то се е разгърнало в определен момент. Обаче Ролф не искаше да си даде този отговор.
Но от друга страна за него не беше достатъчна простата "борба за съществуване" на животните и въобще на живите същества.
Ако едно живо същество води борба само за задоволяване на неговите необходими нужди, то наистина ще изкара от строя други по-слаби форми; но самото то ще остане това, което е. Ако не искаме да вложим в него нещо пълнотайнствено, един мистичен стремеж към съвършенство, тогава трябва да търсим причините за това усъвършенстване във външните, природни условия. Ролф намира тези причини в това, че всяко същество задоволява в по-богат размер своите нужди, когато е налице възможността за това, отколкото изисква непосредствената нужда. "Дарвиновият принцип на усъвършенстването в борбата за съществуване е приемлив само чрез въвеждането на ненаситността. Защото само в този случай имаме едно обяснение за факта, че когато има възможност създаването добива повече, отколкото е нужно за неговото подържане, че то расте в излишък, когато има случай да стори това".
към текста >>
Ако едно живо същество води
борба
само за задоволяване на неговите необходими нужди, то наистина ще изкара от строя други по-слаби форми; но самото то ще остане това, което е.
/ Ролф се пита: Коя е причината, една жива форма да не остане на определена степен, а да се развива по-нататък, да се усъвършенства? Който допуска че по-късното се намира вече развито в по-ранното, не намира в този въпрос никаква трудност. Защото за него е направо ясно, че това, което се е развило, то се е разгърнало в определен момент. Обаче Ролф не искаше да си даде този отговор. Но от друга страна за него не беше достатъчна простата "борба за съществуване" на животните и въобще на живите същества.
Ако едно живо същество води борба само за задоволяване на неговите необходими нужди, то наистина ще изкара от строя други по-слаби форми; но самото то ще остане това, което е.
Ако не искаме да вложим в него нещо пълнотайнствено, един мистичен стремеж към съвършенство, тогава трябва да търсим причините за това усъвършенстване във външните, природни условия. Ролф намира тези причини в това, че всяко същество задоволява в по-богат размер своите нужди, когато е налице възможността за това, отколкото изисква непосредствената нужда. "Дарвиновият принцип на усъвършенстването в борбата за съществуване е приемлив само чрез въвеждането на ненаситността. Защото само в този случай имаме едно обяснение за факта, че когато има възможност създаването добива повече, отколкото е нужно за неговото подържане, че то расте в излишък, когато има случай да стори това". /Биологически проблеми, стр.
към текста >>
Според мнението на Ролф в царството на живите същества става не една
борба
за добиване на необходимото за подържане на живота, а една "
борба
за добиване на повече".
Ролф намира тези причини в това, че всяко същество задоволява в по-богат размер своите нужди, когато е налице възможността за това, отколкото изисква непосредствената нужда. "Дарвиновият принцип на усъвършенстването в борбата за съществуване е приемлив само чрез въвеждането на ненаситността. Защото само в този случай имаме едно обяснение за факта, че когато има възможност създаването добива повече, отколкото е нужно за неговото подържане, че то расте в излишък, когато има случай да стори това". /Биологически проблеми, стр. 96 и следв./.
Според мнението на Ролф в царството на живите същества става не една борба за добиване на необходимото за подържане на живота, а една "борба за добиване на повече".
"Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създаването не е застрашено, за мене борбата съществува навсякъде. Това е именно първично една борба за умножение на живата, но никаква борба за съществуване". /Биологически проблеми, стр. 97/ Ролф прави от тези естественонаучни предпоставки изводите за етиката. "Лозунгът е умножение на живота, а не подържане на живота, борба за преимущество, а не за съществуването.
към текста >>
"Докато за дарвиниста не съществува никаква
борба
за съществуване навсякъде там, където съществуването на създаването не е застрашено, за мене борбата съществува навсякъде.
"Дарвиновият принцип на усъвършенстването в борбата за съществуване е приемлив само чрез въвеждането на ненаситността. Защото само в този случай имаме едно обяснение за факта, че когато има възможност създаването добива повече, отколкото е нужно за неговото подържане, че то расте в излишък, когато има случай да стори това". /Биологически проблеми, стр. 96 и следв./. Според мнението на Ролф в царството на живите същества става не една борба за добиване на необходимото за подържане на живота, а една "борба за добиване на повече".
"Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създаването не е застрашено, за мене борбата съществува навсякъде.
Това е именно първично една борба за умножение на живата, но никаква борба за съществуване". /Биологически проблеми, стр. 97/ Ролф прави от тези естественонаучни предпоставки изводите за етиката. "Лозунгът е умножение на живота, а не подържане на живота, борба за преимущество, а не за съществуването. Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, необходимо е също удобство, ако даже не и богатство, трябва да се добие сила и влияние.
към текста >>
Това е именно първично една
борба
за умножение на живата, но никаква
борба
за съществуване".
Защото само в този случай имаме едно обяснение за факта, че когато има възможност създаването добива повече, отколкото е нужно за неговото подържане, че то расте в излишък, когато има случай да стори това". /Биологически проблеми, стр. 96 и следв./. Според мнението на Ролф в царството на живите същества става не една борба за добиване на необходимото за подържане на живота, а една "борба за добиване на повече". "Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създаването не е застрашено, за мене борбата съществува навсякъде.
Това е именно първично една борба за умножение на живата, но никаква борба за съществуване".
/Биологически проблеми, стр. 97/ Ролф прави от тези естественонаучни предпоставки изводите за етиката. "Лозунгът е умножение на живота, а не подържане на живота, борба за преимущество, а не за съществуването. Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, необходимо е също удобство, ако даже не и богатство, трябва да се добие сила и влияние. Жаждата, стремежът към постоянно подобрение на жизненото положение е характерният стремеж на животното и човека".
към текста >>
"Лозунгът е умножение на живота, а не подържане на живота,
борба
за преимущество, а не за съществуването.
Според мнението на Ролф в царството на живите същества става не една борба за добиване на необходимото за подържане на живота, а една "борба за добиване на повече". "Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създаването не е застрашено, за мене борбата съществува навсякъде. Това е именно първично една борба за умножение на живата, но никаква борба за съществуване". /Биологически проблеми, стр. 97/ Ролф прави от тези естественонаучни предпоставки изводите за етиката.
"Лозунгът е умножение на живота, а не подържане на живота, борба за преимущество, а не за съществуването.
Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, необходимо е също удобство, ако даже не и богатство, трябва да се добие сила и влияние. Жаждата, стремежът към постоянно подобрение на жизненото положение е характерният стремеж на животното и човека". /Биологически проблеми, стр. 222 и следв./.
към текста >>
В книгите "
Борба
за едно духовно съдържание на живота", "Истината, която религията съдържа", "Основни линии на един нов възглед на живота", "Духовни течения на настоящето", "Възгледи за живота на великите мислите ли", "Познание и живот" той се опитва да покаже от различни страни, как човешката душа, когато тя изживява самата себе си и в това изживяване разбира правилно себе си, съзнава, че е проникната и пропулсира на от едно творящо, живо духовно битие, вътре в което тя е една част и един член.
Това, което се влива в човека от духовния свят, то да влива не само в интелекта, а в целия обширен душевен живот. Духовният свят е нещо живо, надарено с характер на личност. Той оплодява също и живота на мислите, но не само него. В тази жива духовна връзка трябва да се чувства душата. Ойкен умее да опише на този духовен свят.
В книгите "Борба за едно духовно съдържание на живота", "Истината, която религията съдържа", "Основни линии на един нов възглед на живота", "Духовни течения на настоящето", "Възгледи за живота на великите мислите ли", "Познание и живот" той се опитва да покаже от различни страни, как човешката душа, когато тя изживява самата себе си и в това изживяване разбира правилно себе си, съзнава, че е проникната и пропулсира на от едно творящо, живо духовно битие, вътре в което тя е една част и един член.
Подобно на Дилтей, Ойкен също описва като съдържание на самостоятелния духовен живот онова, което се представя в културата на човечеството, в моралните, техническите, социалните и тези на изкуството творения на народите и епохите.
към текста >>
Обаче те ще трябва да оставят постигането на тази цел на едно далечно бъдеще; въпреки това може да се каже: Доколкото се стремят да имат чисти мисли те водят
борба
за това, да доведат в притежанието на себесъзнателния Аз истинската същност неща които човек наблюдава нещо н сетивния външен свят или също в течение на историческия живот, той няма в смисъла на този начин на мислене никаква действителност пред себе си.
Насочвайки своя поглед направо върху мисленето, тези мислители вярват, че долавят в най-висшата мислителна дейност на себесъзнателния Аз едно притежание на душата, която позволява на душата да се потопи в действителното съществуване. Те насочват тяхното внимание върху онова, което им се явява като най-висш плод на мисленето: Върху мисленето, което не е вече свързано с възприятието, а е чисто мислене, работещо само с мисли /понятия/. Един прост пример за това би било мисленето на един кръг, при което се абстрахираме напълно от представата за този начин, дотолкова се простира в душата силата на онова, което може да се потопи в действителността. Защото това, което човек може да мисли по този начин, то изразява своята собствена същност чрез мисленето в човешкото съзнание. Чрез своите наблюдения, експерименти, методи науките се стремят да стигнат до такива резултати върху света, които биват обхванати в чистото мислене.
Обаче те ще трябва да оставят постигането на тази цел на едно далечно бъдеще; въпреки това може да се каже: Доколкото се стремят да имат чисти мисли те водят борба за това, да доведат в притежанието на себесъзнателния Аз истинската същност неща които човек наблюдава нещо н сетивния външен свят или също в течение на историческия живот, той няма в смисъла на този начин на мислене никаква действителност пред себе си.
Това, което наблюдението на сетивата предлага, е само една подкана, да се търси една действителност, а не самата действителност. Едва когато чрез дейността на душата някакси на мястото, на което се явява наблюдението, виждаме една мисъл, ние познаваме действителността на това, което се намира на това място. Напредващото познание поставя на мястото на това, което е наблюдавано в света, мислите. Това, което показваше първо наблюдението, то съществуваше само защото със своите сетива, със своите всекидневни представи човекът си представя нещата и съществата по своя ограничен начин. Това, което той си представя по този начин, няма никакво значение в света вън от него.
към текста >>
Въпреки това, в начина на това прониква не продължава да действа естественонаучният начин на мислене, при все че срещу него е водена най-остра
борба
.
/виж дю Прел, "Загадката на човека", стр. 17 и следв./ Такива възражения трябва да предизвиква материалистичното оцветеният начин на мислене. Много други нови мислители забелязаха вече, колко слабости от една гледна точка, на която стои и Карл дю Прел. Този последният трябва да бъде считан тук като представител на едно налагащо се светогледно течение. За това течение е характерно, както иска да проникне в областта на действителния свят.
Въпреки това, в начина на това прониква не продължава да действа естественонаучният начин на мислене, при все че срещу него е водена най-остра борба.
към текста >>
Ето защо трябва да оставим настрана борбата на такива духове като Рихард Вагнер, Лев Толстой и други; колкото и важно да изглеждаше разглеждането на тази
борба
, когато би се касаело за това, да проследим теченията, които водят от философията в общата духовна култура, трябваше да се откажем от това намерение.
В настоящето изложение трябваше да бъде описано развитието в същинската философска работа за разрешаване на мировите загадки.
Ето защо трябва да оставим настрана борбата на такива духове като Рихард Вагнер, Лев Толстой и други; колкото и важно да изглеждаше разглеждането на тази борба, когато би се касаело за това, да проследим теченията, които водят от философията в общата духовна култура, трябваше да се откажем от това намерение.
към текста >>
56.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Пролетарското мислене не виждаше тук друго, освен едно отражение на материални интереси и тяхната
борба
.
Нека обаче се замислим за историята, за другите хуманитарни науки. Не се ли превърнаха те в едно отражение на онази зависимост от държавния живот, в която се оказаха съответните учени, т.е. в отражение на характерните за държавния живот потребности? Тъкмо чрез този наложен им отвън характер, съвременните научно ориентирани представи, както и представите, господстващи в духовния живот започнаха да действуват върху пролетариата като идеология. Той забелязваше как човешките мисли приемат определен характер тъкмо чрез потребностите на държавния живот, където бяха в сила интересите на ръководните класи.
Пролетарското мислене не виждаше тук друго, освен едно отражение на материални интереси и тяхната борба.
И това породи в него усещането, че целият духовен живот е всъщност идеология и отражение на определени икономически интереси.
към текста >>
57.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
класова
борба
.
В рамките на тези нови тенденции ще бъде изкоренено това, което днес измъчва хората под формата на т.н.
класова борба.
Защото тази борба израства от включването на трудовото възнаграждение в икономическия кръговрат на стопанския организъм. Тази книга описва една форма на социалния организъм, в който понятието „трудово възнаграждение" претърпява също толкова голяма метаморфоза, както и старото понятие „собственост". Но чрез тази метаморфоза се изграждат много по-здрави и по-жизнеспособни връзки между хората. Само един лекомислен ум ще твърди, че с осъществяването на изложените тук идеи не се постига нищо друго, освен това, че заплащането на работното време се превръща в заплащане по разценка. Твърде възможно е до това заключение да стигаме поради едно необективно мнение.
към текста >>
Защото тази
борба
израства от включването на трудовото възнаграждение в икономическия кръговрат на стопанския организъм.
В рамките на тези нови тенденции ще бъде изкоренено това, което днес измъчва хората под формата на т.н. класова борба.
Защото тази борба израства от включването на трудовото възнаграждение в икономическия кръговрат на стопанския организъм.
Тази книга описва една форма на социалния организъм, в който понятието „трудово възнаграждение" претърпява също толкова голяма метаморфоза, както и старото понятие „собственост". Но чрез тази метаморфоза се изграждат много по-здрави и по-жизнеспособни връзки между хората. Само един лекомислен ум ще твърди, че с осъществяването на изложените тук идеи не се постига нищо друго, освен това, че заплащането на работното време се превръща в заплащане по разценка. Твърде възможно е до това заключение да стигаме поради едно необективно мнение. Обаче тук то се описва не като абсолютно правилното мнение, то е просто смяната на разплащателните отношения и засяга общата инициатива на ръководителя и на работника във връзка с цялостното изграждане на социалния организъм.
към текста >>
Така се решава и въпросът с изкореняването на класовата
борба
.
Ако за някого полагащата се част от трудовото възнаграждение на един работник: Изглежда като „заплащане по разценка", той едва ли ще забележи, че това „заплащане по разценка" (което практически не е никакво възнаграждение) по своята стойност се проявява по такъв начин, който променя обществения статус на работника спрямо другите членове на социалния организъм. Сега този статус е съвсем различен от статуса, който възниква при едно икономическо господство на една класа върху друга.
Така се решава и въпросът с изкореняването на класовата борба.
към текста >>
58.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това единствено ще доведе от идеологическа
борба
към нещо още по-лошо, каквото е борбата за надмощие и власт на определена група хора.
Днешните политически партии продължават да са твърде отдалечени от това, което показахме, че се изисква от духа на епохата. Ето защо е неизбежно, че идеята за троичния социален ред се посреща с много предразсъдъци, израстващи от преобладаващите мнения в тези партии. Но е време да сложим край на вярата, че може да се постигне положителна промяна на днешните нездрави социални условия чрез по-нататъшната работа на едни или други партийни интереси. Първото, за което може да се помисли, е промяна на самите партийни мнения. Начинът да се постигне това обаче не е чрез раздробяване на съществуващите партии, като обявяваме себе си за носители на „истинската“ партийна позиция, а упрекваме други, че изневеряват на „истинския партиен възглед“.
Това единствено ще доведе от идеологическа борба към нещо още по-лошо, каквото е борбата за надмощие и власт на определена група хора.
Сега ни е необходимо не това, а необременен поглед към изискванията от „духа на епохата“.
към текста >>
59.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Главата е седалище на тази
борба
.
Тези са действителните отношения между дейността на душата и тази на тялото. В момента, когато се ражда, човешкото същество носи в себе си стремежа към смъртта. Чрез свръхсетивното познание ние научаваме, че смъртта постоянно действа в нас, и че само сънят и пречи да постигне своята цел. Крайната смърт, тази на цялото тяло, е само един сбор, едно засилване на един постоянен процес, който непрестанно се развива през време на будния живот. Докато физическия организъм съществува, той се брани против това разрушение, което е дело на астралния организъм.
Главата е седалище на тази борба.
Но дейността на астралното тяло не се ограничава само в това през време на будното състояние. Това е само една част от неговата дейност. През време на земния живот една друга част произвежда същите действия, както през време на предземното съществуване. Тази дейност се развива не в главата, а в ритмичния организъм, във всички органи, в които се развиват органическите ритми: дишането, кръвообръщението и т.н. Въпреки че действа в тази част на нашето тяло, тя не е свързана с нея по същия начин както онази част на астралното тяло, която действа в главата, упражнявайки там такова завладяване, че постоянно я води към смъртта, като един вид я разпокъсва.
към текста >>
60.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тази
борба
между смъртта и живота се разгръща в нас през целия наш земен живот.
Моето изложение ще ви е дало възможност да видите, че в организма постоянно работят сили, които разрушават и други, които съграждат; които умножават и които внасят живот; които затъмняват и които пробуждат. В мислещата част на душата ние имаме парализиращи сили, във волящата част пробуждащи сили.
Тази борба между смъртта и живота се разгръща в нас през целия наш земен живот.
И когато този земен живот завършва, ние внасяме в духовния свят резултат образуван несъзнателно за нашите морални качества. В момента, когато преминава прага на смъртта, неговото съзнание, дотогава приспособено към земния живот, се разширява и се превръща в космическо съзнание. На Земята човешкото същество трябва да се приспособи към един физически организъм; то чувства пределите, които този организъм му налага; по същия начин то се приспособява към огромното космическо пространство, когато премине прага на смъртта. Това, което обикновено е около него, става негова субстанция. Тогава изниква въпросът: какво става с това морално съждение, когато човешкото същество включва след смъртта в себе си космическото съзнание и прави усилия да създаде един нов физически и етерен организъм?
към текста >>
61.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра
борба
за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше спасение за неговото развитие.
В душата на човека живееше още само това, което идва от настоящата област, в която Михаел не навлиза. Човекът се радваше и се радва, че стои на "сигурна" почва. Той вярваше, че стои на тази "сигурна" почва, защото не търсеше в "природата" нищо като мисли, от които се страхуваше да не изпадне веднага в произвола на фантазията. Но Михаел не се радваше; отвъд и над човека той трябваше да води в своята собствена област борбата против Луцифер и Ариман. Това създаде голяма трагична трудност, защото Луцифер има толкова по-лесно достъп до човека, колкото повече Михаел, който съхранява и миналото, трябва да се въздържа от човека.
И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра борба за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше спасение за неговото развитие.
към текста >>
62.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
И там неговата дейност се превръща в
борба
против божествено-духовни я ред, към който човекът принадлежи първоначално.
Този стремеж на Луцифер е подходящ за мировия ред в областите, в които трябва да царува свободното ставане на събитията. И там Луцифер е правоспособният духовен помагач на развитието на човечеството. Без негова помощ не би могло да се влее свобода в духовно-душевното естество на човека, което се изгражда на основата на изчислимото телесно естество. Обаче Луцифер би искал да разпростре този стремеж върху целия Космос.
И там неговата дейност се превръща в борба против божествено-духовни я ред, към който човекът принадлежи първоначално.
към текста >>
63.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
През време на будното състояние астралното тяло води постоянна
борба
срещу приспиващото действие предизвикано от приемането на кислорода.
Приетият от вън кислород действува чрез своята особеност приспиващо, а не събуждащо. Увеличеното приемане на кислород приспива по един а нормален начин.
През време на будното състояние астралното тяло води постоянна борба срещу приспиващото действие предизвикано от приемането на кислорода.
Ако астралното тяло преустанови своето действие върху физическото тяло, тогава кислородът развива своята особеност: той приспива.
към текста >>
64.
13. За същността на боледуването и на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ако третираме рахитиса първо със сяра по съответен начин, тогава етерната дейност се засилва спрямо астралната; ако след като е станало това се пристъпи към едно третиране с фосфор, тогава това, което е било подготвено в етерния организъм, бива пренесено в организма на "Аза"; по този начин срещу рахитиса се води
борба
от две страни.
Нека разгледаме рахитиса. В предидущите страници бе показано, как това заболяване почива на едно прекомерно разрастване на етерно-астралната дейност и как това води до една недостатъчна дейност на азовия организъм.
Ако третираме рахитиса първо със сяра по съответен начин, тогава етерната дейност се засилва спрямо астралната; ако след като е станало това се пристъпи към едно третиране с фосфор, тогава това, което е било подготвено в етерния организъм, бива пренесено в организма на "Аза"; по този начин срещу рахитиса се води борба от две страни.
(Известно е, че фосфорното лечение на рахитиса се подлага на съмнение; обаче при досегашните опити за лечение не се е прилагал описаният тук метод.)
към текста >>
65.
15. Метод на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ето защо той се възстановява отново, когато изкуствено регулираме някаква неправилност за определено време така, че срещу един вътрешно предизвикан процес водим
борба
чрез един подобен процес, който произвеждаме от вън.
Тези соли действуват върху етерния организъм на мозъка така, че предизвикват в него една сила на привличане към астралното тяло. Можем да наблюдаваме това от факта, че мислителната инициатива, сферата на волята и цялата сплотеност на съществото изпитват една промяна към доброто. Тогава ще бъде вероятно необходимо да бъдат подсилени и подкрепени чрез една медна сол в действието, което те трябва да добият отново върху кръвообращателната система. Ще се забележи, че целият организъм отново влиза в неговата редовна дейност, когато заменим свръхдейността на астралното тяло и на азовия организъм предизвикана чрез физическия и етерния организъм чрез една произведена отвън дейност в съответния орган на тялото. Организмът има тенденцията да изправи своята липса.
Ето защо той се възстановява отново, когато изкуствено регулираме някаква неправилност за определено време така, че срещу един вътрешно предизвикан процес водим борба чрез един подобен процес, който произвеждаме от вън.
към текста >>
66.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Тъкмо това обаче водеше до тежка душевна
борба
.
Те създаваха неописуеми трудности за моето мислене. Искаха да прогонят от обективния външен свят и най-малкия помен от дух. Пред душата ми стоеше идеята, че дори и наблюдението върху природните явления да води до подобни теории, този, който възприема духовния свят, не би могъл да стигне до тези представи. Виждах колко изкушаващи са подобни допускания за тогавашната, свързана с естествознанието насока на мислене. Но дори и тогава не можех да се реша да противопоставя на преобладаващия начин на мислене свой собствен, дори само за самия себе си.
Тъкмо това обаче водеше до тежка душевна борба.
Всеки път трябваше да потискам лесно разпознаваемата вътрешна критика към този начин на мислене, за да мога да дочакам времето, когато по-нататъшни източници и пътища на познанието биха ми дали по-голяма увереност.
към текста >>
67.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Но тази
борба
спада към един по-късен етап от моя живот.
Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с вагнерианството. Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо. При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер. Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен.
Но тази борба спада към един по-късен етап от моя живот.
През тук описвания период един спектакъл на „Тристан“ например, на който трябваше да придружавам един свой ученик, ми беше „скучен до смърт“.
към текста >>
Така нашите оживени и дълги спорове за мен се превръщаха в „
борба
срещу материализма“.
Той също можеше да навлезе твърде малко в това, което ме вълнуваше вътрешно в областта на познанието. Следваше химия. Естественонаучните възгледи, в които беше въвлечен по това време, му пречеха при общуването му с мен да се покаже в друга светлина, освен като скептик по отношение на духовните възгледи, които ме изпълваха. По-късно в живота си открих колко близко до моята душевна настройка още тогава е бил този ми приятел във вътрешната си същност. Но по това време той не позволи на тази си вътрешна същност да се прояви.
Така нашите оживени и дълги спорове за мен се превръщаха в „борба срещу материализма“.
На твърденията ми в подкрепа на духовното съдържание на света той непрекъснато противопоставяше всички опровержения, погрешно смятани за произтичащи от естествознанието. Още тогава трябваше да използвам цялото снаряжение, с което разполагах по пътя на прозрението, за да мога да извадя извън строя неговите аргументи срещу познанието за духовния свят, идващи от материалистическия му начин на мислене.
към текста >>
68.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
За мен това, което открих от разбирането на тези Гьотеви думи, в които мислех, че съм проникнал, беше успокоение след дълга душевна
борба
.
За мен това, което открих от разбирането на тези Гьотеви думи, в които мислех, че съм проникнал, беше успокоение след дълга душевна борба.
Възгледът на Гьоте за природата се струваше на душата ми като намиращ се в съгласие с духовното.
към текста >>
69.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
И затова подготовката за всеки седмичен брой за мен беше тежка
борба
.
Това ми липсваше в стила на тогавашната преса. Как да реализирам този подход по това време ми беше ежедневна грижа. И нямаше как да не ми е грижа, защото не притежавах силата, която би ми дал един богат житейски опит в тази сфера. По принцип бях извикан за тази редакторска дейност напълно неподготвен. Струваше ми се, че виждам тези направления, в които бяхме длъжни да развиваме различните области от обществения живот, но не бях овладял формулировките, систематизирани така, че да могат да бъдат убедителни за читателите на вестници.
И затова подготовката за всеки седмичен брой за мен беше тежка борба.
към текста >>
70.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
В мистическите търсения, във вътрешната
борба
със себе си и света тя се опитваше да намери някакво, макар и непълно удовлетворение.
Вътрешно това бе подкрепено от желанието ми да доведа до определена точка в житейското му развитие момчето, чието обучение ми беше поверено преди няколко години, и чиято душа бях успял да събудя от напълно спящо състояние. След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него. Часовете, които тогава можах да изживея в дома на тази дама, Мари Ланг, бяха в най-висша степен ценни за мен. Присъщата ѝ сериозност в разбирането и усещането за живота се проявяваха в нея благородно и красиво. Дълбоките ѝ душевни преживявания се изразяваха от един звучен и проникновен глас.
В мистическите търсения, във вътрешната борба със себе си и света тя се опитваше да намери някакво, макар и непълно удовлетворение.
Така че тя сякаш бе създадена да бъде душата на кръг от търсачи. В този кръг беше проникнала теософията, чието начало бе поставено от Е. П. Блаватска в края на миналия век. Франц Хартман, който благодарение на многобройните си теософски трудове и връзките си с Е. П. Блаватска беше станал прочут в широки кръгове, беше въвел своята теософия и в този кръг.
към текста >>
Разказите, с които започна писателското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична
борба
и напълно обективно наблюдение.
От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо. Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество. Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение. Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към живота, както и с дълбоко проникване в обективния свят.
Разказите, с които започна писателското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична борба и напълно обективно наблюдение.
към текста >>
Разглеждам като красива скъпоценност в живота си, че по времето, което описвам тук, съм прекарал някой и друг час с Роза Майредер в годините на нейното търсене и душевна
борба
.
Следващите ѝ произведения все повече носят подобен характер. Най-ясно той се проявява в по-късно публикувания ѝ двутомен труд „Критика на женствеността“.
Разглеждам като красива скъпоценност в живота си, че по времето, което описвам тук, съм прекарал някой и друг час с Роза Майредер в годините на нейното търсене и душевна борба.
към текста >>
71.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Моето изложение на Гьотевите идеи представлява една продължила с години
борба
да разбирам все по-добре Гьоте с помощта на собствените си мисли.
Моето изложение на Гьотевите идеи представлява една продължила с години борба да разбирам все по-добре Гьоте с помощта на собствените си мисли.
Поглеждайки назад към тази борба, трябва да призная, че на нея дължа много за развитието на духовните си познавателни преживявания. Това развитие протичаше много по-бавно, отколкото щеше да бъде в случая, ако задачата за Гьоте не бе поставена на пътя ми от съдбата. Тогава щях да последвам духовните си преживявания и да ги представя по начина, по който ми се явяваха. Щях по-бързо да си пробия път в духовния свят, но нямаше да имам повод да се потопя, полагайки усилия, в собственото си вътрешно същество.
към текста >>
Поглеждайки назад към тази
борба
, трябва да призная, че на нея дължа много за развитието на духовните си познавателни преживявания.
Моето изложение на Гьотевите идеи представлява една продължила с години борба да разбирам все по-добре Гьоте с помощта на собствените си мисли.
Поглеждайки назад към тази борба, трябва да призная, че на нея дължа много за развитието на духовните си познавателни преживявания.
Това развитие протичаше много по-бавно, отколкото щеше да бъде в случая, ако задачата за Гьоте не бе поставена на пътя ми от съдбата. Тогава щях да последвам духовните си преживявания и да ги представя по начина, по който ми се явяваха. Щях по-бързо да си пробия път в духовния свят, но нямаше да имам повод да се потопя, полагайки усилия, в собственото си вътрешно същество.
към текста >>
Още преди години вниманието ми беше привлечено от тази
борба
на Шилер за извоюване на концепцията за „истинския човек“.
Още преди години вниманието ми беше привлечено от тази борба на Шилер за извоюване на концепцията за „истинския човек“.
Когато Гьотевата „приказка-загадка“ сама стана загадка за мен, стремежът на Шилер отново изникна пред мен. Виждах, че Гьоте е възприел Шилеровата представа за „истинския човек“. Не по-малко отколкото неговия приятел го вълнува въпросът: „Как сенчестото отражение на духовното да намери в душата сетивно-телесното и как природното във физическото тяло да се развие до духовното? “
към текста >>
72.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Така самият аз почувствах, че неговата
борба
ми е близка, и изпитах потребност да изразя тази близост.
От начина, по който той разглежда нещата, бях едновременно запленен и отблъснат. Трудно ми беше да намеря правилната позиция по отношение на Ницше. Харесваше ми стилът му, харесвах дързостта му. Но изобщо не ми допадаше начинът, по който Ницше говори за най-дълбоките проблеми, без да се потопи в тях с душата си в съзнателно духовно преживяване. Тогава отново забелязвах, че той казва много неща, които ми бяха безкрайно близки в духовното преживяване.
Така самият аз почувствах, че неговата борба ми е близка, и изпитах потребност да изразя тази близост.
Струваше ми се, че Ницше е сред най-трагичните хора на тогавашното съвремие. И този трагизъм на предразположената към по-голяма задълбоченост душа по мое мнение произтичаше от общата духовна атмосфера на естественонаучната епоха. В такива усещания преживях последните си години във Виена.
към текста >>
73.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Пътят по-нататък сега вече не можеше да бъде друг освен
борба
за оформяне на идеите за самия духовен свят.
„Философия на свободата“ сякаш отдели от мен и внесе във външния свят това, което се изрази през първия период от живота ми като идеи, формирани благодарение на съдбовното преживяване на естественонаучните загадки на битието.
Пътят по-нататък сега вече не можеше да бъде друг освен борба за оформяне на идеите за самия духовен свят.
към текста >>
Вътрешната
борба
за такова формиране на идеи стана съдържание на този период от моя живот, който преживях от тридесетата до четиридесетата си година.
Вътрешната борба за такова формиране на идеи стана съдържание на този период от моя живот, който преживях от тридесетата до четиридесетата си година.
По това време съдбата обикновено ме поставяше в такава външна дейност, която не съответстваше на вътрешния ми живот по начин, позволяващ ми да дам израз на този вътрешен живот.
към текста >>
74.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Ходът на духовната история на човечеството му се струва като взаимодействие или като
борба
между Аполон и Дионисий.
Ницше изхожда от виждането за духа в митична форма. Аполон и Дионисий са духовните образи, които той преживява.
Ходът на духовната история на човечеството му се струва като взаимодействие или като борба между Аполон и Дионисий.
Но той стига само до митичната представа за тези духовни образи. Не достига до съзерцание на действителното духовно същество. Изхождайки от духовното в мита, той прониква в природата. В душата на Ницше Аполон трябва да представлява материалното по модела на естествознанието, а Дионисий е замислен като символ на силите в природата. Но така красотата на Аполон се помрачава, а дионисиевото мирово чувство се парализира от природните закономерности.
към текста >>
75.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Това изпитаха всички, например актьорите, които водеха
борба
в стремежа си да изработят стил например за „Нора“.
Тази „артистическа уютност“ започна да се усеща, когато тук проникна духът на Ибсен и други новатори.
Това изпитаха всички, например актьорите, които водеха борба в стремежа си да изработят стил например за „Нора“.
Такова търсене, каквото можеше да се забележи тук, се случва само там, където благодарение на приемствеността на старите сценични традиции е много трудно да се изрази това, което изхожда от писателите, идващи не от сцената – като Шилер, а от живота – като Ибсен.
към текста >>
76.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Човек беше принуден да се интересува толкова дълбоко от материалистическото разбиране за историята, класовата
борба
и добавената стойност, колкото самият Едуард фон Хелен, макар че по това време тези понятия съвсем не се възприемаха така, както сега.
Да се ориентира във всичко това така, че да може да заема ефективна, проправяща си път сред хаоса роля на лидер на това беше посветил живота си Едуард фон дер Хелен. И аз трябваше да съпреживея вълненията, които той изживяваше във връзка с това. Той обсъждаше в своя приятелски кръг всички подробности за някоя от брошурите, по която работеше в момента.
Човек беше принуден да се интересува толкова дълбоко от материалистическото разбиране за историята, класовата борба и добавената стойност, колкото самият Едуард фон Хелен, макар че по това време тези понятия съвсем не се възприемаха така, както сега.
Не ни оставаше нищо друго освен да посещаваме многобройните събрания, в които той се изявяваше като оратор. На теоретически построената марксистка програма той искаше да противопостави друга, която би трябвало да произлезе от добрата воля за социален напредък у всички приятели на трудещите се от всички партии. Той желаеше да оживи наново центристките партии с приемане в техните програми на такива импулси, благодарение на които да може да бъде овладян социалният проблем.
към текста >>
77.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види
борба
за изразяване.
В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер. Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „Афоризми в проза“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“. Ако човек разглежда нещата само на повърхността, той може да намери противоречия между някои неща в тези мои съчинения, появили се почти по едно и също време.
Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване.
Борба да се внесе в светогледни понятия това, което описах тук като преживяване на познанието, на отношението на човека към света, на възникването и решаването на загадките в рамките на истинската действителност.
към текста >>
Борба
да се внесе в светогледни понятия това, което описах тук като преживяване на познанието, на отношението на човека към света, на възникването и решаването на загадките в рамките на истинската действителност.
В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер. Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „Афоризми в проза“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“. Ако човек разглежда нещата само на повърхността, той може да намери противоречия между някои неща в тези мои съчинения, появили се почти по едно и също време. Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване.
Борба да се внесе в светогледни понятия това, което описах тук като преживяване на познанието, на отношението на човека към света, на възникването и решаването на загадките в рамките на истинската действителност.
към текста >>
Който иска да отхвърли тези трудове, по причина че в тях е показана борбата на познаващия душевен живот – а това в светлината на гореизложеното означава, че в тях животът на света продължава да се развива в своята
борба
на арената на човешката душа, – по мое мнение няма да съумее да се потопи с познаващата си душа в истинската действителност.
Който иска да отхвърли тези трудове, по причина че в тях е показана борбата на познаващия душевен живот – а това в светлината на гореизложеното означава, че в тях животът на света продължава да се развива в своята борба на арената на човешката душа, – по мое мнение няма да съумее да се потопи с познаващата си душа в истинската действителност.
Това е нещо, което точно тогава се затвърди у мен като възглед, след като вече дълго време бе пулсирало в света на моите понятия.
към текста >>
78.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
Толкова по-съзнателна беше и вътрешната ми
борба
срещу демоничните сили, които довеждат до духовно съзерцание, изхождайки не от познанието на природата, а от механично-материалистическия начин на мислене.
Със собствените си идеи аз нито за миг не попаднах под влиянието на този свят. Дори и в несъзнаваното. Защото много внимавах за това, цялото ми познание да става в ясно съзнание.
Толкова по-съзнателна беше и вътрешната ми борба срещу демоничните сили, които довеждат до духовно съзерцание, изхождайки не от познанието на природата, а от механично-материалистическия начин на мислене.
към текста >>
79.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Беше епохата, в която „по-висшите класи“ загубиха чувството си за общност, в която започна да се разпространява егоизмът с ожесточената си конкурентна
борба
.
Но липсваше всякакво проникване на тези вълнуващи света въпроси в духовната сфера. А само това можеше да отнеме от движението неговите разрушителни сили.
Беше епохата, в която „по-висшите класи“ загубиха чувството си за общност, в която започна да се разпространява егоизмът с ожесточената си конкурентна борба.
Епохата, през която вече назряваше световната катастрофа от второто десетилетие на двадесети век. Заедно с това пролетариатът по свой начин разви чувството си за общност като пролетарско класово съзнание. Той участваше в „културата“, разгърнала се в „по-горните класи“ само дотолкова, доколкото тя доставяше материал за оправдаване на пролетарското класово съзнание. Постепенно започна да липсва всякакъв мост между отделните класи.
към текста >>
80.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Той стоеше начело на една кантора, която, под ръководството на един свободомислещ депутат, управляваше дружеството „
Борба
с антисемитизма“ и издаваше неговия вестник.
Към този период спада и приятелството ми с починалия твърде млад поет Лудвиг Якобовски. Той бе личност, чиято основна душевна настройка беше проникната от вътрешен трагизъм. Трудно понасяше съдбата си на евреин.
Той стоеше начело на една кантора, която, под ръководството на един свободомислещ депутат, управляваше дружеството „Борба с антисемитизма“ и издаваше неговия вестник.
На раменете си Лудвиг Якобовски носеше прекомерен товар от работа в тази връзка. При това работа, която ежедневно подновяваше една изгаряща го болка. Защото всекидневно тя изправяше пред душата му представата за настроенията срещу неговия народ, от които той наистина толкова много страдаше.
към текста >>
81.
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
GA_28 Моят жизнен път
Но знам също и как при написването на всяка страница вътрешната ми
борба
беше насочена към това да постигна възможно най-много в тази насока.
Знам колко далеч е даденото в книгите ми от това чрез вътрешната си сила да предизвика подобно преживяване в душата на читателя.
Но знам също и как при написването на всяка страница вътрешната ми борба беше насочена към това да постигна възможно най-много в тази насока.
Що се отнася до моя стил, аз не пиша така, че в изреченията ми да се усеща субективният живот на моите чувства. В писането си, прибягвайки до сух математически стил, се старая да заглуша това, което се поражда от топлотата и дълбокото чувство. Но единствено този стил може да предизвика пробуждане, защото читателят трябва да остави топлотата и чувството да бъдат пробудени в него самия. Ако се намира в замъглено състояние на съзнанието, той просто не може да им позволи да се влеят в него от този, който излага всичко това.
към текста >>
82.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Този, който желае да проследи личната ми вътрешна
борба
и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвременната епоха, трябва да го направи въз основа на моите съчинения, адресирани до широкия читател.
Този, който желае да проследи личната ми вътрешна борба и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвременната епоха, трябва да го направи въз основа на моите съчинения, адресирани до широкия читател.
В тях се опитвам да изложа всичко, което съществува като стремеж към познание в нашата епоха. В тези трудове намира отражение всичко, което все повече придоби форма за мен в „духовно виждане“ и стана сградата на антропософията – наистина несъвършена в много отношения.
към текста >>
83.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Чрез съзерцаване на изкуството можахме също така да се задълбочим и във величествената духовна
борба
, която Тома Аквински води срещу арабизма в разцвета на схоластиката.
При непосредственото съзерцание на великите произведения на изкуството пред нашите души се откриваше светът, в който от по-древни времена на по-новите все още говори един съвсем различен душевен строй. Можахме да потопим душите си в духовността на изкуството, която все още говори от Чимабуе.
Чрез съзерцаване на изкуството можахме също така да се задълбочим и във величествената духовна борба, която Тома Аквински води срещу арабизма в разцвета на схоластиката.
към текста >>
84.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Това етерно или жизнено тяло през цялото време между раждането и смъртта води една постоянна
борба
срещу разпадането на физическото тяло.
Това следващо звено на човешката природа - в Духовната Наука то се нарича етерно или жизнено тяло, а бихме могли да го наречем също и жлезисто тяло - вече не е видимо за нашето външно зрение, също както цветовете за слепия по рождение. То обаче е налице, реално осезаемо за това, което Гьоте нарича очите на Духа и дори е по-действително от външното физическо тяло, защото то е строителят, ваятелят на физическото тяло.
Това етерно или жизнено тяло през цялото време между раждането и смъртта води една постоянна борба срещу разпадането на физическото тяло.
Всеки минерален природен продукт, един кристал например, е така устроен, че се запазва чрез самия себе си, чрез силите на собствената си субстанция. Не така стоят нещата с физическото тяло на едно живо същество: В него физическите сили действат така, че разрушават формата на живот, както това може да се наблюдава след смъртта, когато физическите сили разрушават формата на живот. Тъкмо за да предотврати това разрушаване по време на живота, тъкмо срещу това, физическото тяло да следва физическите и химически сили и закони, се бори непрестанно етерното или жизненото тяло.
към текста >>
85.
2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Те се чувстват обезпокоени в търсенията си, ако от всички страни се сблъскват с
борба
срещу Антропософията.
И кой може да каже, че и в най-малка степен са грешали, като са мислели така? Когато хората в неудовлетворението си се отвърнат от всичко и стигнат до Антропософията, те естествено искат да намерят в нея положителната страна на духовното познание и духовния живот.
Те се чувстват обезпокоени в търсенията си, ако от всички страни се сблъскват с борба срещу Антропософията.
към текста >>
86.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Следователно това, през което духовният изследовател трябва да мине като подготовка за своите проучвания, е една вътрешна
борба
на душата, която е напълно независима от това, което самият човек има в себе си.
Следователно това, през което духовният изследовател трябва да мине като подготовка за своите проучвания, е една вътрешна борба на душата, която е напълно независима от това, което самият човек има в себе си.
Следователно, когато от науката се изисква, щото човек да не прибавя нищо към резултатите, които му се представят външно, в такъв случай никак не може да се говори за Духовна наука. Но който размисли малко и се запита: Коя е най-важната част от изискванията, които важат за Духовната наука, той може да си каже: нейните резултати са валидни за всеки човек, те не са подчинени на личния произвол на тази или онази човешка индивидуалност и нямат значение само за вътрешния живот на този или онзи човек, а имат значение за всички хора.
към текста >>
И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна
борба
и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености.
И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености.
Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това. И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба. И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка!
към текста >>
И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна
борба
.
И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености. Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това.
И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба.
И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка!
към текста >>
Без съмнение, тази отделна
борба
на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно.
Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение.
Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно.
Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава.
към текста >>
Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна
борба
, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава.
Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини.
Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава.
Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати.
към текста >>
87.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в
борба
с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения.
Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него. Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие. Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин. Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията.
И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения.
В една такава борба между Фехнер и Шлайден в 19-тия век се разиграва всъщност нещо, което всяка душа, която преминава през науката на нашата епоха, трябва да почувствува, когато си пробива път нагоре през съмненията и загадките, които все пак трябва дойдат, именно когато се задълбочи в научните постижения. Такава душа ще се съмнява твърде много, дали в тази област може да мине победоносно нагоре измъквайки се от представите, които понякога са твърде убедителни. Който не познава тази убедителност на материалистичните природонаучни представи на 19-тото столетие, на него може да му изглежда понякога тривиално, може би и дребнаво това, което се казва от страна на светогледа, който иска да стои твърдо на здравата почва на естествената наука. Обаче който пристъпва към въпроса с едно здраво чувство за истината и с една сериозна нужда, и същевременно въоръжен с понятията на Ботаниката от 19-тия век, за да разреши загадките на живота, той може да се натъкне на известна трагичност на душата. Тук само ще загатнем за нещо от това.
към текста >>
В една такава
борба
между Фехнер и Шлайден в 19-тия век се разиграва всъщност нещо, което всяка душа, която преминава през науката на нашата епоха, трябва да почувствува, когато си пробива път нагоре през съмненията и загадките, които все пак трябва дойдат, именно когато се задълбочи в научните постижения.
Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие. Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин. Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията. И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения.
В една такава борба между Фехнер и Шлайден в 19-тия век се разиграва всъщност нещо, което всяка душа, която преминава през науката на нашата епоха, трябва да почувствува, когато си пробива път нагоре през съмненията и загадките, които все пак трябва дойдат, именно когато се задълбочи в научните постижения.
Такава душа ще се съмнява твърде много, дали в тази област може да мине победоносно нагоре измъквайки се от представите, които понякога са твърде убедителни. Който не познава тази убедителност на материалистичните природонаучни представи на 19-тото столетие, на него може да му изглежда понякога тривиално, може би и дребнаво това, което се казва от страна на светогледа, който иска да стои твърдо на здравата почва на естествената наука. Обаче който пристъпва към въпроса с едно здраво чувство за истината и с една сериозна нужда, и същевременно въоръжен с понятията на Ботаниката от 19-тия век, за да разреши загадките на живота, той може да се натъкне на известна трагичност на душата. Тук само ще загатнем за нещо от това.
към текста >>
Това, което виждаме у човека от израза на неговия дух, когато чуваме неговия глас и от това вадим заключение за кротостта или некротостта на неговата душа, така от това, което ни гледа от растенията, ние вадим заключение за това, което живее като Дух на Земята, като Дух на Слънцето, как те стоят в
борба
един с друг или във взаимна хармония.
Тук за сериозния търсител на истината колкото и обайващи да са чисто материалните резултати на изследването престава възможността даже и да помисли, че Слънцето е едно газово кълбо движещо се в пространството, престава възможността, Земята да бъде разглеждана така, както днес я разглеждат астрономията и геологията. Тук съществуват наложителни причини, наложителни основания, на които трябва да се подчини и съвестният природомислител и да си каже: В това, което естествената наука разкрива, ти не трябва да виждаш вече нещо друго, освен един израз на духовния живот, който стои на основата на всичко! Но тогава ние разглеждаме растението като един физиономичен израз на земята, като израз на лицето на нашата земя. Така това, което наричаме наше естетическо чувство по отношение на растителния свят, се задълбочава именно чрез Духовната наука. Ние отиваме пред гигантските дървета на девствените гори, пред тихата теменужка или пред кокичето и ги разглеждаме наистина като отделни индивиди, но така, че казваме: тук ни говори духът, тук се изразява духът, който оживява пространството, Дух на Слънцето, Дух на Земята!
Това, което виждаме у човека от израза на неговия дух, когато чуваме неговия глас и от това вадим заключение за кротостта или некротостта на неговата душа, така от това, което ни гледа от растенията, ние вадим заключение за това, което живее като Дух на Земята, като Дух на Слънцето, как те стоят в борба един с друг или във взаимна хармония.
Тогава ние самите се чувствуваме тъчащи и живеещи в духа. А сега само за да покажем, как Духовната наука може фактически да бъде потвърдена от естествената наука на 19-то столетие, можем да споменем още следното. Онези слушатели, които по-рано са присъствували на държаните тук сказки, ще си спомнят за казаното, че в земния свят съществуват растения, които са неуместни, които не принадлежат на нашия земен свят. Такова едно растение е например белият ИМЕЛ, който играе такава забележителна роля в сказанията и митовете затова, защото принадлежи на едно минало планетарно състояние на нашата Земя и е останал като един остатък от едно предиземно развитие. Ето защо белият имел не може да расте в земята, а трябва да се корени в други растения.
към текста >>
88.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Срещу този Принцип навсякъде вън в света води първо
борба
това, което донася несъвършенство, което внася злото, сянката в Светлината: Ангро-Майниуш, Ариман!
Тук ние виждаме, как възгледът на великия Заратустра можеше също да се превърне от едно учение в едно съдържание на усещанията, на чувствата. Благодарение на това той можеше да доведе своите ученици така далече, че да може да им обясни: Вие като хора имате вътре в себе би един принцип на усъвършенствуване, който ви казва: какъвто и да съм аз сега принципът на усъвършенствуването в мене ще действува така, че като човек аз ще се издигна все по-високо и по-високо. Обаче в тази вътрешност работят водещите към несъвършенство наклонности и инстинкти, лъжата и измамата. Това, което се намира по този начин в човека, то е разпростряно, разширено като Принцип на усъвършенствуването, който трябва да донесе в света все по-висши и по-висши, все по-мъдри и по-мъдри състояния на съвършенство: принципът на Ахура Маздао.
Срещу този Принцип навсякъде вън в света води първо борба това, което донася несъвършенство, което внася злото, сянката в Светлината: Ангро-Майниуш, Ариман!
Така учениците на Заратустра действително виждаха в отделния човек едно копие на това, което светът представя вън. Ние не трябва да търсим истинското пълно значение на едно такова учение в неговите теории, в неговите понятия и идеи, а живото чувство и в усещането, които го проникват, когато чрез тя човекът стои така спрямо света, че си казва: Аз стоя тук и съм един малък свят, обаче като малък свят аз съм отпечатък на великия свят, подобие на великия свят. Както ние хората имаме тук един принцип на доброто и нещо, което работи против този принцип, така във великия свят стоят един срещу друг Ормузд и Ариман. Целият свят е един вид разпрострян човек, и най-добрите сили са тези, които ние наричаме Ахура Маздао, срещу които работят силите на Ангро-Майниуш.
към текста >>
89.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене
борба
срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на висшия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата истинност.
Така стои християнинът исторически в цялото човечество и се чувствува свързан с него, исторически свързан с това цяло човечество. Той поглежда към едно бъдеще, за което си казва: Това, което е било обгърнато в мене като в едно було чрез сливането на човечеството, аз трябва да го постигна отново. Аз не трябва да търся една Нирвана, а трябва да търся висшия човек в мене. Аз трябва да намеря отново пътя към мене самия. Тогава светът около мене не ще бъде илюзия, а ще бъде светът, в който аз ще бъда в състояние да победя чрез собствена работа страдание и болест и смърт.
Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене борба срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на висшия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата истинност.
И ние имаме нещо, което се отнася както черното към бялото, което намираме в мъдростта на Буда, когато го сравним с пълните със значение думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! "
към текста >>
Тогава човекът търси един светоглед, който не приема цялата
борба
с фактите, които днес от външния свят говорят в нашата душа.
Той се чувствуваше все по-безпомощен по отношение на света на фактите на личното изследване. Докато видяхме, че този свят на фактите се съгласува чудесно с Духовната наука, ние виждаме от друга страна, как скоро мисленето, което се беше развило в 19-то столетие, не беше на висотата на фактите, които се вливат като резултати на научното изследване в човека. Така щото човекът на 19-то, 20-тото столетие чувствува именно тогава най-много: Ти не можеш да овладееш всичко това с твоите познавателни способности. Всичко това се простира навън, обаче ти трябва да се справиш със самия себе си по един друг начин. Ти не можеш да обгърнеш този свят с това, което живее в тебе.
Тогава човекът търси един светоглед, който не приема цялата борба с фактите, които днес от външния свят говорят в нашата душа.
Обаче за Духовната наука ние ще видим напротив: тя изхожда от най-дълбоките основи и опитности на духовното познание, но е в състояние да обгърне всички факти, които външната наука предлага, да обработи тези факти и да покаже във всичко, че във външната действителност живее Духът. Това за някои хора е неудобно. Тогава хората се оттеглят поне са тяхното знание от света на фактите, в който имат да преработват толкова много, и искат да постигнат една по-висока степен само вътре в себе си чрез развитието на душата. Така вече от дълго време съществува един несъзнателен Будизъм. Той работи върху философията на 19-то и 20-то столетие.
към текста >>
90.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Много от онези, днес водещи
борба
срещу Библията, отправят своите атаки срещу нещо, за което нямат реално познание.
Разбира се, но първо трябва да се научим как да я четем. Четвъртото изречение от втората глава на книга Битие гласи: “Тези са поколенията от небесата..." и т.н. Това изречение е подвеждащо, защото не дава онова, което в действителност може да бъде намерено на това място. Текстът би трябвало всъщност да звучи по следния начин: “Това, което следва сега и ще бъде описано, са потомците на Небето и на Земята, каквито те бяха сътворени от Божествената сила." И с думите “Небето и Земята" се има предвид божествени духовни същества, небесни свръх-сетивни същества, чиито потомък е човекът. Библията описва точно това, което духовният изследовател преоткрива самостоятелно.
Много от онези, днес водещи борба срещу Библията, отправят своите атаки срещу нещо, за което нямат реално познание.
Те се хващат за сламки. Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване. Би ни отвело твърде далеч, ако се опитаме да опишем Новия Завет по подобен начин. В моята книга “Християнството като мистичен факт" чудото с Лазар измежду всички е предадено в неговата истинска форма. Начинът на разглеждане на такива теми в наши дни прави невъзможно за нас да го схванем в истинския му смисъл, защото съвременните тълкуватели на Библията естествено са способни да намерят само онова, което отговаря на личните им знания.
към текста >>
91.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Тази
борба
на Прометей със страданието през петата коренна раса се повтаря във всеки един човек.
Той води началото си в прадревни времена и в определен момент се преобразява. Във всеки мит има момент, в който той може отново да се вземе буквално. В мита за Прометей имате лешояда, разкъсващ черния дроб. Това може да бъде взето напълно буквално. Лешоядът кълве черния дроб на петата коренна раса.
Тази борба на Прометей със страданието през петата коренна раса се повтаря във всеки един човек.
Онова, което тук е изразено в мита, трябва да се вземе съвсем буквално. Без тази борба съдбата на петата раса щеше да бъде съвсем различна.
към текста >>
Без тази
борба
съдбата на петата раса щеше да бъде съвсем различна.
В мита за Прометей имате лешояда, разкъсващ черния дроб. Това може да бъде взето напълно буквално. Лешоядът кълве черния дроб на петата коренна раса. Тази борба на Прометей със страданието през петата коренна раса се повтаря във всеки един човек. Онова, което тук е изразено в мита, трябва да се вземе съвсем буквално.
Без тази борба съдбата на петата раса щеше да бъде съвсем различна.
към текста >>
Първо имаме екзотеричния смисъл, после алегоричния - човешката
борба
- и трето, окултното значение, където отново навлиза буквална интерпретация.
Така митът може да бъде интерпретиран по три начина.
Първо имаме екзотеричния смисъл, после алегоричния - човешката борба - и трето, окултното значение, където отново навлиза буквална интерпретация.
От това ще разберете, че доколкото тези митове могат да бъдат интерпретирани по този начин, те произлизат от Мистерийните Школи, и не са нищо повече от запис на онова, което е било разкрито в тези школи като велика съдба на човека. Точно както аз можах да ви покажа, че Один представя онова, което се случваше в Мистериите на Друидите, така и в Прометей имаме онова, което ученикът на Гръцките Мистерии изживяваше, за да му даде то сила за живот в бъдещето.
към текста >>
92.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
За пръв път ние имаме нещо общо с физическа
борба
.
Там ние имаме важен преход. Духовният живот слиза за пръв път в средата на четвъртата подраса.
За пръв път ние имаме нещо общо с физическа борба.
Посредством това се поражда нещо забележително. Предишните водачи на света бяха освободени от кама, защото те трябваше да отклоняват себе си от всичко свързано с кама, докато тяхното предишно посвещение напреднеше до духовно посвещение. Докато имаше свещеници в стария смисъл, беше невъзможно някаква следа от кама да навлезе в управлението на света. Кама причини разделяне, причини това съществата да се обърнат едни срещу други. По-рано също можеха да бъдат открити хора, противопоставящи се едни на други, но това не се дължеше на кама-манас, а се случваше, защото хората не бяха достатъчно напреднали да разпознават добро и зло.
към текста >>
93.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Трета степен: Войнът (
борба
и стремеж).
Трета степен: Войнът (борба и стремеж).
към текста >>
94.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката
борба
за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата.
И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата.
към текста >>
95.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Във всяко човешко същество от петата коренна раса се повтаря тази Прометеева страдалческа
борба
.
Поради това аз ви казах в началото: – Онзи, който достигне третата степен в тълкуването на сказанията, е в състояние да приеме техните значения отново буквално./Следват няколко неясни изречения//*7/. В случая с мита за Прометей човек застава пред картината на лешояда, разкъсващ черния дроб. Това трябва да бъде прието съвсем буквално. Лешоядът наистина разкъсва черния дроб на хората от петата коренна раса. Митът изобразява борбата, която става между стомаха и черния дроб.
Във всяко човешко същество от петата коренна раса се повтаря тази Прометеева страдалческа борба.
Трябва да вземем това, което се казва тук, в напълно буквален смисъл. Ако тази борба не съществуваше в човека от петата коренна раса, нашата съдба би била съвсем друга.
към текста >>
Ако тази
борба
не съществуваше в човека от петата коренна раса, нашата съдба би била съвсем друга.
Това трябва да бъде прието съвсем буквално. Лешоядът наистина разкъсва черния дроб на хората от петата коренна раса. Митът изобразява борбата, която става между стомаха и черния дроб. Във всяко човешко същество от петата коренна раса се повтаря тази Прометеева страдалческа борба. Трябва да вземем това, което се казва тук, в напълно буквален смисъл.
Ако тази борба не съществуваше в човека от петата коренна раса, нашата съдба би била съвсем друга.
към текста >>
96.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Тогава повече не ще има нужда Християн Розенкройц да предупреждава, а всичко, което означава
борба
на външното поле ще постигне мира чрез Бронзовото море и свещения Златен триъгълник.
Това би трябвало да трае и през следващата епоха, когато ще бъде прибавена тайната на свещения Златен триъгълник; тайната на Атма, Будхи и Манас /Отец, Син и Светия дух/. Този триъгълник с всичко, което го придружава, ще бъде съдържанието на обновеното християнство на 6-та културна епоха. Това се подготвя от розенкройцерите и тогава онова, което се символизира от Бронзовото море ще бъде съединено със знанието за прераждането и кармата. Това е новото окултно учение, което отново ще бъде съединено с християнството. Висшето себе на човека, Атма-Будхи-Манас, ще стане открита тайна, когато човекът от 6-та епоха достатъчно узрее да я получи.
Тогава повече не ще има нужда Християн Розенкройц да предупреждава, а всичко, което означава борба на външното поле ще постигне мира чрез Бронзовото море и свещения Златен триъгълник.
към текста >>
97.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
При наследниците на "Синовете на вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез
борба
, а само чрез милосърдие.
Шестата коренна раса ще има за задача, доколкото е възможно, чрез благост отново да включи злото в непрекъснатия поток на еволюцията. Тогава ще се роди едно духовно течение, което не ще се противопоставя на злото, дори и когато в света то ще се проявява в своята демонична форма.
При наследниците на "Синовете на вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие.
Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това. Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми. То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес. Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно настроение на душата, това течение няма да постигне онова, което трябва. То трябва да се изрази в образуване на общности, които преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед.
към текста >>
98.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Хората сами ще разрушат себе си във взаимна
борба
.
Не е възможно да си представим, какво би могло да се случи при такива обстоятелства, ако човечеството дотогава не е достигнало до несебичност. Само чрез постигането на несебичност, ще бъде възможно да се запази човечеството от пропастта на разрушението. Падението на нашата настояща коренна раса, ще бъде причинено от липсата на моралност. Лемурийската раса беше разрушена от огън, атлантската чрез вода; нашата ще бъде разрушена чрез война на всеки против всички, чрез злото, чрез борбата на хората един срещу друг.
Хората сами ще разрушат себе си във взаимна борба.
И отчайващото нещо е – по-отчайващо трагично, отколкото други катастрофи, – че вината ще бъде в самите човешки същества.
към текста >>
99.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия,
борба
и война, чрез които Рим става велик.
Когато развиваме една социална структура, трябва да имаме онова, което прави основите здрави. Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус. Вторият цар Нума Помпилий, вторият принцип, олицетворява социалния ред; той донася закони за обикновения живот. Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите.
Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик.
При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/.
към текста >>
100.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази
борба
, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър.
Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър.
към текста >>
101.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Йехова разпали
борба
между рода на Каин и рода на Авел и Каин уби Авел.
Тази легенда противопоставя мъдростта на Каин на библейската мъдрост, така че в началото на 4-та следатлантска епоха ние имаме две противопоставящи се течения. Библията, представляваща женската мъдрост и храмовата мъдрост като мъжката противоположност. Онова, което мъжката мъдрост искаше, беше в опозиция с женската мъдрост в предихристиянските времена. Каин уби своя брат Авел. Това също е включено в Легендата за храма.
Йехова разпали борба между рода на Каин и рода на Авел и Каин уби Авел.
Това не значи нищо друго.. /в записките следват няколко много неясни изречения/.
към текста >>
102.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Тази
борба
срещу мъдростта на свещениците се изрази в опозицията на свободните-масони.
Древните свободни-масони са си поставили за идеал следователно да продължат това дело. Те са искали да използват мъжката мъдрост, за да работи срещу женската мъдрост, която е била поета от свещеничеството. Великите образи на Библията трябва да се смятат като интуитивна женска мъдрост, прехвърлена на свещениците; на която те желаеха да противопоставят самостоятелно придобитата от мъжа мъдрост.
Тази борба срещу мъдростта на свещениците се изрази в опозицията на свободните-масони.
Онези, които участваха в нея трябваше да бъдат държани независими от каквото и да било влияние на женската мъдрост. Тази битка беше във връзка с физическата еволюция и затова за свободните-масони беше необходимо да избягват какъвто и да е контакт с женския пол, що се отнасяше до тяхната работа. Те знаеха, че тяхното противопоставяне на женския дух може да бъде проведено, само ако те не биват обезпокоявани от женското мислене. Трябваше да се постави позитивното и изобщо да се избягва намесването на какъвто и да е обезпокояващ елемент.
към текста >>
Ние видяхме, как започна тази
борба
, до която жените не бяха допуснати.
Ние видяхме, как започна тази борба, до която жените не бяха допуснати.
Нашата задача е да спуснем мост над пропастта между свободните масони и розенкройцерите. Работата е трудна, ала тя трябва да бъде извършена. Тя води до познанието за висшия надсексуален човек. Трудно е да се достигне това, ала е възможно и това ще успее, ще стане реалност.
към текста >>
103.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Само като един неуспял опит, като една последната отчаяна
борба
на една привършваща своето съществуване вълна на човешкото развитие е онова, което днес се нарича социализъм.
Само като един неуспял опит, като една последната отчаяна борба на една привършваща своето съществуване вълна на човешкото развитие е онова, което днес се нарича социализъм.
Той не може да донесе никакъв положителен резултат. Което би трябвало да се постигне чрез него, може да бъде постигнато само посредством жива деятелност. Не е достатъчна само колоната на силата. Социализмът не може повече да бъде създаван с неодушевени сили. Идеите на Френската революция – свобода, равенство и братство, са последните идеи, изтичащи от неодушевеното.
към текста >>
104.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал
борба
между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя.
Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир. Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева. Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада.
Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя.
Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг. Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили.
към текста >>
След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за
борба
.
"Докато Силите на тъмнината се гонеха и унищожаваха една друга с дива ярост, един ден те достигнаха границата на тяхната територия. Оттук те съзряха няколко лъча от Царството на светлината, бяха почудени от прекрасната гледка, решиха да престанат със своите кавги и се посъветваха как биха могли да завладеят доброто, което те току-що видяха за първи път и за което преди изобщо не са имали понятие.
След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба.
/Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра. По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл. 7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината". Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога.
към текста >>
Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща
борба
с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г.
/*4/ – Тук Р. Щайнер намеква за вече прочутата Таксил-Воган измама. Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк. В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата.
Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г.
Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г. Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства.
към текста >>
Който би искал да проследи моята външна
борба
и усилие да представя антропософията по начин, подходящ за съвременното съзнание, трябва да направи това чрез творбите ми, публикувани за общо ползване.
Който би искал да проследи моята външна борба и усилие да представя антропософията по начин, подходящ за съвременното съзнание, трябва да направи това чрез творбите ми, публикувани за общо ползване.
В тях аз определям моето положение по отношение на философските усилия на съвремието. Те съдържат онова, което за моя духовен взор ставаше все по-ясно определено, сградата на антропософията – наистина, недоизградена в много насоки.
към текста >>
105.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Трета степен: Войнът (
борба
и стремеж).
Трета степен: Войнът (борба и стремеж).
към текста >>
106.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Всеобща мизерия, ужасен световен упадък, страшна
борба
за съществуването би настъпила на мястото на днешната вече достатъчно ужасна
борба
.
Лесно можем да си представяме как да се промени това, когато оставаме само на физическия план. Това правят повечето от тези, които днес се чувстват призвани да реформират. Те не се намират в същото състояние като успешно оперирания слепец, около когото светът изведнъж се представя в багри, защото иначе биха видели най-разнообразните същества зад всичко физическо. Ако се опитате да осъществите добронамерените си реформаторски планове, но не вземете под внимание духовните същества, след петдесет години ще стане още по-лошо, отколкото е било преди. След петдесет години всички днешни социални идеали биха противоречали гротескно на астралния свят, ако астралният свят, човешките страсти, влечения и желания същевременно не биха се променили.
Всеобща мизерия, ужасен световен упадък, страшна борба за съществуването би настъпила на мястото на днешната вече достатъчно ужасна борба.
Нужно е само малко да се погледне в духовния свят и се вижда за какво става въпрос там. Хората не са само тела, които трябва да се обслужват с храна. Хората са също духове и са в отношения с други духове. Задачата на окултния мироглед е да доведе до съзнанието им, че са другари на по-висшите светове. Можете да си представите човек, върху когото пълзят бръмбари.
към текста >>
107.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той говори за произход,
борба
за съществуване и т.
Удобно е да се навлезе в духовния свят по друг начин, но по-сигурно е чрез изучаването на явленията, които ни обкръжават. Другояче говори един минерал, другояче – едно растение, животно, човек, понеже всички тези същества са различни писмени знаци. Ако ги разглеждате смислено, те ще ви донесат сведения от духовния свят. Поради това в розенкройцерските указания за окултно обучение на първо място ще намерите изучаването на нашия свят, всеотдайното и дълбокомислено разглеждане на света. Когато започна нашето теософско движение, някои казаха: «Каквото той ни разказва, може да се прочете във всяка природонаучна книга.
Той говори за произход, борба за съществуване и т.
н., но ние искаме да чуем за нещата, които протичат в духовния свят.» В тези неща може би стои много повече, отколкото хората, които го изискват, биха могли да понесат. Но изходната точка следва да бъде намерена в сигурното разбиране на непосредствената ни действителност, не в простото описание, а в смисленото разбиране.
към текста >>
108.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Както буквата Б изказва нещо различно в думите
борба
и бинт, така знаците в окултния шрифт имат различни значения.
Така пентаграмът е знак, който изразява различни неща. Както буквата А се употребява в различни думи, така също и знаците на окултния шрифт могат да имат различни значения. Пентаграмът, хексаграмът, ъгълът и други фигури се комбинират в окултен шрифт, който е пътеводител във висшите светове. Пентаграмът е знак за петчленния човек, освен това е знак на мълчанието, но също знак, който лежи в основата на груповата душа на розата. Ако свържете цветните листа на розата като картина, получавате пентаграм.
Както буквата Б изказва нещо различно в думите борба и бинт, така знаците в окултния шрифт имат различни значения.
Те се изучават как да се подреждат правилно. Това са пътеводителите на астралния план. Също както човекът на физическия план, който не познава буквите, се отнася към друг, който може да чете, така някой, който вижда знаците само като такива, се отнася към някой, който е изучил окултния шрифт.
към текста >>
109.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Като първи порив да се води
борба
с нея и тя да се преодолее, се предчуства това, което протича във въздействията на по-студения Север.
Това се изразява в астралното възприятие чрез дракона. Това не е само символ, а много реален знак. В дракона се изразява какво първоначално трябва да бъде преодоляно. В страстите, в тези сили на астралния огън, които принадлежат на физическия човек, в този дракон християнската езотерика, от чийто дух е написано това стихотворение и която се е разпространила в Европа, вижда това, което човечеството е получило от горещата зона, от Юг. От Юг произлиза онази част на човека, която човечеството си е донесло като гореща страстност, повече насочена към долната сетивност.
Като първи порив да се води борба с нея и тя да се преодолее, се предчуства това, което протича във въздействията на по-студения Север.
Въздействията на по-студения Север, слизането на аза в тричленното тяло, според един древен символ, взет от съзвездието на мечката, е изразено с вкарването на ръката в устата на мечката. Преодолява се нисшата човешка природа, това, което се изразява в огнения дракон. И което така се е запазило в по-висшата животинска същност, се представя в мечката, а азът, развил се над драконовата природа, се представя в протегнатата ръка, пъхната в гърлото на мечката. От двете страни на кръста с розите се вижда това, което трябва да бъде преодоляно от самия кръст с розите, а кръстът с розите приканва човека да се пречиства и издига все по-нависоко.
към текста >>
110.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Тук отново различаваме два вида същества; от една страна, излъчващи хармония нежни и благи същества, а от друга – същества, подобни на хищници, които непрекъснато се намират в
борба
едно срещу друго.
Тук отново различаваме два вида същества; от една страна, излъчващи хармония нежни и благи същества, а от друга – същества, подобни на хищници, които непрекъснато се намират в борба едно срещу друго.
Тяхната родина също е на друга планета и те проявяват своите влияния в девахана. Корените им са на Венера. Потърсим ли ги с духовните си ясновидски способности, намираме ги като обитатели на планетата. Така за всеки свят има нови познанства, когато човек тръгне от физическото поле, от това, което се вижда като груба материя, и се издигне до произхода на съществата. Тръгнете ли от групите на растенията, от групите на животните, стигате до душата на растенията и до животинската душа, но след това ще можете да откриете и други същества, които не се проявяват по груб сетивен начин, както на физическия план.
към текста >>
111.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
След това възникнала сегашната кръв, която сега се произвежда в самото тяло на човека, и това вървяло ръка за ръка с възникване на двата пола, което обусловило необходимостта от един забележителен процес: кръвта поражда непрекъсната
борба
между живота и смъртта, и същество, произвеждащо в себе си червена кръв, само се явява арена на това постоянно сражение, понеже червената кръв се използва и се превръща в синя кръв, във вещество на смъртта.
След това възникнала сегашната кръв, която сега се произвежда в самото тяло на човека, и това вървяло ръка за ръка с възникване на двата пола, което обусловило необходимостта от един забележителен процес: кръвта поражда непрекъсната борба между живота и смъртта, и същество, произвеждащо в себе си червена кръв, само се явява арена на това постоянно сражение, понеже червената кръв се използва и се превръща в синя кръв, във вещество на смъртта.
С възникване на преобразуването на кръвта, вътре в човека се появило и затъмнение на съзнанието извън раждането и смъртта. Само сега, с просветляването на сегашното съзнание човекът загубва предишното сумрачно безсмъртие, тъй като невъзможността да се погледне извън границите на раждането и смъртта е тясно свързана със съществуването на половете. С това по много интимен начин е свързано и още нещо.
към текста >>
112.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Божественото обкръжение на Асен Вотан, Тор и Тир и тяхната
борба
срещу произхождащия от изток бог на огъня Локи и неговите наследници: Фенрисволф, змията Мидгард, Хел.
Божественото обкръжение на Асен Вотан, Тор и Тир и тяхната борба срещу произхождащия от изток бог на огъня Локи и неговите наследници: Фенрисволф, змията Мидгард, Хел.
Общия единен език на атлантците. Разделянето на хората на отделни народностни племена и раздробяване на общия език от Асен води до война. Образуването на сменящите се състояния на сън и будност и възникването на болестите. Минало и бъдещо развитие на сетивните органи. Пророчествата в германския мит за залеза на боговете.
към текста >>
113.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той е приготвил своите отряди, за да могат те да се противопоставят в една дълга
борба
на добрите отряди на Амсхаспандите.
Ако сега бихме пожелали да свържем тези духовни същества с Амсхаспандите и Изардите, то трябва да си представим, че от Ормузд се излъчваха, извираха по-висшите духовни същества, които опознахме като Амсхаспанди и Изарди. Те са ятата, чрез които Ормузд проявява своята дейност, така че той е най-висшият пълководец, който им посочва местата, разпределя ги в дванадесетте месеца на годината и в 28-те до 31 дни на месеца, според които те си разменят водачеството. На това място обаче персийският мит разказва за Ариман: той произхожда от общата "светеща основа", но още от началото се е показал непокорен и се е отклонил, противопоставил е на шестте Амсхаспанди своите шест зли духа, Девите или Дев, нисши и по-висши. Вие трябва да си представите, че всеки Амсхаспанд има един противник, и както Амсхаспандите се намират под ръководството на Ормузд, така Девите, както разказва персийският мит, се числят към свитата на Ариман.
Той е приготвил своите отряди, за да могат те да се противопоставят в една дълга борба на добрите отряди на Амсхаспандите.
По същия начин той е определил безбройните отряди на по-нисшите Деви за противници на отрядите на Изардите.
към текста >>
Този персийски мит ни показва всички събития на света преплетени по определен начин в продължителна
борба
.
Този персийски мит ни показва всички събития на света преплетени по определен начин в продължителна борба.
В смисъла на мита всичко, което се случва днес, следва да се разглежда като изтичането на тази борба. Случващото се всъщност трябва да се представи така, че при едно такова събитие в света от едната страна стоят силите на доброто, които изхождат от Амсхаспандите и Изардите, а от другата страна силите на злото, които изхождат от Девите. Едва когато разберем взаимното влияние между добрите и злите сили, ще можем посредством мита да разберем и събитията и фактите от съвремието.
към текста >>
В смисъла на мита всичко, което се случва днес, следва да се разглежда като изтичането на тази
борба
.
Този персийски мит ни показва всички събития на света преплетени по определен начин в продължителна борба.
В смисъла на мита всичко, което се случва днес, следва да се разглежда като изтичането на тази борба.
Случващото се всъщност трябва да се представи така, че при едно такова събитие в света от едната страна стоят силите на доброто, които изхождат от Амсхаспандите и Изардите, а от другата страна силите на злото, които изхождат от Девите. Едва когато разберем взаимното влияние между добрите и злите сили, ще можем посредством мита да разберем и събитията и фактите от съвремието.
към текста >>
Азът е поставен в центъра на една
борба
, която бушува в астралното тяло борбата между добрите и злите сили.
Така вие видяхте възникването на този четвърти член на човешката природа, на Аза, и на третият член на човека астралното тяло, което е одухотворено от две същества. В него са втъкани добрите сили на Ормузд и силите на егоистичната природа тези на Ариман.
Азът е поставен в центъра на една борба, която бушува в астралното тяло борбата между добрите и злите сили.
Първоначалното същество Заруана Акара на се разделя на добри, истински сили на астралното тяло, и на противопоставени силите на Ариман. Ариман или Анграмайню означава "противопоставящият се" или "опозиционен дух". Така ние разбираме, как един такъв мит наистина не е нищо друго освен преразказ на това, което са наблюдавали древните астрални ясновидци.
към текста >>
114.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази
борба
с противозаконния княз на света.
И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти. И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят. Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух. Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората.
И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света.
Но това се основава дълбоката мъдрост, която е изразена в тази удивителна част на Евангелието.
към текста >>
115.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
А другата част на човека, която беше поданик на светлината, е представяна като едно същество, което не може да слезе долу, което води
борба
с низшата природа, като например Архангел Михаил, умъртвяващ Дракона, или борещия се със змея св.
Но понеже най-лошите сили останаха като съставни части на течната Земя, понеже тези сили са ужасни елементи, парообразната част на човека потъна все по-надолу и от някогашната растителна форма постепенно възникна едно земноводно същество, намиращо се на степента амфибия. В легендите и митовете тази форма, която стои много по-ниско от по-късното човечество, е описвана като дракон, като змей, като чудовище.
А другата част на човека, която беше поданик на светлината, е представяна като едно същество, което не може да слезе долу, което води борба с низшата природа, като например Архангел Михаил, умъртвяващ Дракона, или борещия се със змея св.
Георги и т.н. Също и в лицето на Зигфрид, побеждаващ змея, ние имаме - впрочем доста видоизменен - образа на това, което тогава съществуваше като двуделно състояние на човешката природа. В горната част на Земята, следователно също и в горната част на физическия човек проникваше топлината и образуваше там нещо като един огнен дракон. Обаче над него се издигаше етерното тяло, което носеше в себе си силата на Слънцето. Така ние имаме една форма, представена от Стария Завет много добре като съблазняващата змия, която също е едно земноводно същество.
към текста >>
116.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една
борба
срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите Богове.
Да, техните действия бяха съвсем различни и една от последиците беше тази, че през епохата на Старата Луна, в известен смисъл тези Същества се превърнаха в изкусители на онези Същества, които ние наричаме Ангели. Ние казахме, че на Старата Луна Ангелите постигат своята "човешка" степен.
И така, на Старата Луна имаше Ангели, които наблюдавайки последиците от "препятствията", си казваха: Ето, сега ние бихме могли да започнем една борба срещу тези препятствия и по този на чин да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие, обаче ние искаме да напуснем Старата Луна, ние не искаме да се спуснем там долу, ние искаме да останем горе при добрите Богове.
И в определен момент тези Ангелски Същества се откъснаха от потока на Лунното развитие, откъснаха се от влиянието на Силите, Динамис, които също предизвикваха трудности в Лунното развитие. Обаче на Старата Луна имаше и други Ангелски Същества, които си казваха: Не, ние няма да ги последваме! Защото ако последвали в еволюцията не биха могли да бъдат внесени никакви нови елементи!
към текста >>
117.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В тази
борба
на тънка диалектика, Отец, Синът и Святия Дух, трите аспекта на Словото, изгубват постепенно своя първоначален живот.
От друга страна, имаме живота на Земята, такъв, какъвто той протича долу, исторически картини: събори, претенциите на църквата за власт, преподобни отци на църквата с развяващи се одежди и бради, борби на идеи, откъсване на князе от църквата, множество борби на различните философии и на чистата мисъл със сферите на авторитета.
В тази борба на тънка диалектика, Отец, Синът и Святия Дух, трите аспекта на Словото, изгубват постепенно своя първоначален живот.
Догмите, които изискват абсолютно подчинение, се проявяват на света; а зад тях, студено пресметнати, жестоките решения на съборите, осъждането на еретиците, кладите. Лица строги, хитри, алчни за власт, гладки, се появяват под калугерските раса и кардиналските шапки, заповядват, осъждат, хвърлят анатема. Навсякъде бушуват пламъците на кладите.
към текста >>
Около тази точка се води
борба
чрез всички средства.
Всяка граница е винаги една точка на търкане.
Около тази точка се води борба чрез всички средства.
И хората не са никак деликатни в избирането на тези средства.
към текста >>
118.
2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Който иска да проследи моята вътрешна
борба
и работа за поставянето на Антропософията пред съзнание то на съвременното човечество, трябва да стори това ръководейки се от моите издадени за широката публика книги.
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на Антропософията пред съзнание то на съвременното човечество, трябва да стори това ръководейки се от моите издадени за широката публика книги.
В тях аз съм обяснил с всичко онова, което представлява стремеж към познание в нашата епоха. Там е предадено това, което е плод на моето "духовно виждане", което постепенно се беше оформило в моята душа и се превърна в сграда на Антропософията въпреки че в много отношения по един несъвършен начин.
към текста >>
119.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Следователно в човека се намират в
борба
две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека.
Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс. Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове. Те развиха индивидуалния Аз на човека, за да го противопоставят на колективния Аз, който се изразяваше в тези групи. Колкото повече се издигаме в миналото чрез ясновиждането, толкова повече намираме колективното съзнание свързано с кръвното родство. А колкото идваме повече към близкото минало, толкова повече това съзнание изчезва, за да отстъпи място на не зависимостта на човека, който развива своето индивидуално себе, своя индивидуален Аз, противопоставяйки го на груповия Аз.
Следователно в човека се намират в борба две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека.
Тези две сили са действували през цяла та Атлантска епоха, а даже и по-късно, когато континентът Атлантида загина във великата катастрофа, коя то е предшествувала настоящето състояние на Земята, и потъвайки създаде един нов океан между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Те продължават да действуват и в наши дни.
към текста >>
120.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако човек разбере цялото величие на Христовия Импулс, той трябва да признае тази истина: без този импулс изолирането на всеки индивид, разделението между хората би довело скоро една
борба
за живот също така остра както между животните.
Ако човек разбере цялото величие на Христовия Импулс, той трябва да признае тази истина: без този импулс изолирането на всеки индивид, разделението между хората би довело скоро една борба за живот също така остра както между животните.
Но това не трябваше да се случи с хората. Иначе Земята би ни предложила гледката, която ни описват материалистите привърженици на дарвинизма, които заемат от животинския свят идеята за борбата за съществуване. Приложена към човечеството, тази идея е погрешна. Ако тя с право се прилага към животните, това е защото не съществува този Импулс, който превръща борбата в Любов. Чрез своя Импулс, който е една духовна сила сред човечеството, Христос отхвърля материалистичния дарвинизъм!
към текста >>
Нека си дадем добре сметка, че хората не могат да избягнат тези външни борби в сетивния свят борби на мнения, на чувства, на действия, освен когато ще водят
борба
вътре в себе си, освен когато хармонизират в себе си тези сили, които иначе биха се разпространили във външния свят.
Но това не трябваше да се случи с хората. Иначе Земята би ни предложила гледката, която ни описват материалистите привърженици на дарвинизма, които заемат от животинския свят идеята за борбата за съществуване. Приложена към човечеството, тази идея е погрешна. Ако тя с право се прилага към животните, това е защото не съществува този Импулс, който превръща борбата в Любов. Чрез своя Импулс, който е една духовна сила сред човечеството, Христос отхвърля материалистичния дарвинизъм!
Нека си дадем добре сметка, че хората не могат да избягнат тези външни борби в сетивния свят борби на мнения, на чувства, на действия, освен когато ще водят борба вътре в себе си, освен когато хармонизират в себе си тези сили, които иначе биха се разпространили във външния свят.
Човек не ще може да се бори срещу мнението на другия, преди да е съумял да се бори против това, което трябва да победи вътре с себе си и да хармонизира различните влечения на своята собствена природа. Тогава той ще може да се утвърди във външния свят не чрез борбата, а чрез любовта. Касае се човек да обърне своето оръжие към вътрешността на душата. Силите, които царуват в човешката природа, трябва да застанат една срещу друга вътрешно. Да предположил, че се намираме в присъствието на две раз лични мнения.
към текста >>
Ако само едното от тях ни изглежда правилно, ако ние приемаме само нашето мнение и искаме да се борим против това на другия, това е
борба
на физическото поле.
Човек не ще може да се бори срещу мнението на другия, преди да е съумял да се бори против това, което трябва да победи вътре с себе си и да хармонизира различните влечения на своята собствена природа. Тогава той ще може да се утвърди във външния свят не чрез борбата, а чрез любовта. Касае се човек да обърне своето оръжие към вътрешността на душата. Силите, които царуват в човешката природа, трябва да застанат една срещу друга вътрешно. Да предположил, че се намираме в присъствието на две раз лични мнения.
Ако само едното от тях ни изглежда правилно, ако ние приемаме само нашето мнение и искаме да се борим против това на другия, това е борба на физическото поле.
Ако аз приема в себе си мнение то на другия и се опитам да го хармонирам със самия себе си, тогава се намирам в съвършено друго положение спрямо моя ближен; аз започвам да го разбирам. Защото ние можем да охарактеризираме напредъка на развитието също като кажем, че то превръща външната борба в едно хармонизиране на вътрешните сили на човека. Христос е създал възможност за човека той да уравновеси противоположните сили в своята душа, да сложи крой на борбите. Тези, които са живели преди християнската ера, с право са считали борбата на децата против своите бащи и майки като най-ужасното нещо на света. И най-голямото престъпление за тях беше отцеубийството, през онези времена, когато Христовият Импулс още не съществуваше Това са знаели мъдреците, които са предсказали идването на Христа.
към текста >>
Защото ние можем да охарактеризираме напредъка на развитието също като кажем, че то превръща външната
борба
в едно хармонизиране на вътрешните сили на човека.
Касае се човек да обърне своето оръжие към вътрешността на душата. Силите, които царуват в човешката природа, трябва да застанат една срещу друга вътрешно. Да предположил, че се намираме в присъствието на две раз лични мнения. Ако само едното от тях ни изглежда правилно, ако ние приемаме само нашето мнение и искаме да се борим против това на другия, това е борба на физическото поле. Ако аз приема в себе си мнение то на другия и се опитам да го хармонирам със самия себе си, тогава се намирам в съвършено друго положение спрямо моя ближен; аз започвам да го разбирам.
Защото ние можем да охарактеризираме напредъка на развитието също като кажем, че то превръща външната борба в едно хармонизиране на вътрешните сили на човека.
Христос е създал възможност за човека той да уравновеси противоположните сили в своята душа, да сложи крой на борбите. Тези, които са живели преди християнската ера, с право са считали борбата на децата против своите бащи и майки като най-ужасното нещо на света. И най-голямото престъпление за тях беше отцеубийството, през онези времена, когато Христовият Импулс още не съществуваше Това са знаели мъдреците, които са предсказали идването на Христа. Те са знаели също, какви ще бъдат последствията във външния свят, ако борбата не би била водена първо вътре в душата. Казахме, че там където етерното тяло и астралното тяло се проникват царува майчиният елемент, а там, където Азът обитава физическото тяло, се изразява ''бащиният принцип".
към текста >>
Беше дошло времето, когато човек трябваше да води в самия себе си
борба
с преобладаващата сила на егоизма, на Аза, и да постави тази сила в правилно отношение с майчиния принцип на етерното и астрално тела.
"Исус или по-скоро Христос трябваше да постави пред хората образеца на Онзи, който съединяваше в себе си Аза и майчиния принцип. "Нещо преминава от мене към тебе". Едно ново общение се установява между "мене" и "тебе". Отношенията са се изменили. Великият идеал на хармоничното съгласуване в самия себе си е намерен, без да е било необходимо да се убие бащата, идеалът на излизането от физическото тяло, за да се установи една връзка с майчиния принцип в Аза.
Беше дошло времето, когато човек трябваше да води в самия себе си борба с преобладаващата сила на егоизма, на Аза, и да постави тази сила в правилно отношение с майчиния принцип на етерното и астрално тела.
Сватбата от Кана Галилейска ни представя един чудесен образ на тези отношения на Аза, на бащиния принцип с майчиния принцип.
към текста >>
Той не идваше да води
борба
с древната мъдрост.
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше старото посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението, мира и братството; чрез това старият принцип изчезваше. Следователно, кой е истинският вражески елемент, който Христос трябваше да направи да изчезне?
Той не идваше да води борба с древната мъдрост.
Но тази последната сама губеше своята сила и пресъхваше от само себе си; онези, които и се доверяваха, като Оедип, изпадаха в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите принципи и се е отклонил от новата мъдрост, Христовия Импулс. Трябваше да бъде направена една голяма крачка напред. И ние намираме нейното описание в една пълна с мъдрост легенда. Тази легенда не е предадена в Евангелието, но с това тя не е по-малко една християнска легенда една християнска истина.
към текста >>
121.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И понеже те са в непрекъсната
борба
, човешките души са арена на ужасяващи страсти.
Още когато Заратустра говореше на древноперсийския народ за духовните причини на сетивния свят, той посочваше на хората двете големи сили, Ормузд и Ариман или Анграмайнци, чийто стълкновения изпълват целия Космос. Но има нещо, което Вие не бихте открили в това учение: проникващата в душата морална топлина. Според древноперсийския светоглед, човекът е просто вплетен в целия космически процес. Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство.
И понеже те са в непрекъсната борба, човешките души са арена на ужасяващи страсти.
Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато. Тук е в сила само могъщото учение за Космоса. Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Космоса, които вторично засягат и човека. Отправеното към външния свят Заратустрово учение не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални принципи". То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество.
към текста >>
122.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В момента са събуждане или на засипване се извършва един вид
борба
в областта за пинеалната жлеза между това, което тече надолу отгоре и онова, което тече отдолу нагоре.
В индивид с ниски морални качества теченията са съвсем различни от тези, които се наблюдават в индивид с благородни принципи. Всякакви старания за прикриване деня на човешката природа са безполезни. В лицето на космичните висши сили не е възможно никакво лицемерие. При човек, който има само слаба склонност към морални принципи, лъчите, течащи в него са кафеникова-червени по цвят различни нюанси, приближаващи се към кафяво-червено. В човек с високи морални идеали лъчите са лилаво-виолетови.
В момента са събуждане или на засипване се извършва един вид борба в областта за пинеалната жлеза между това, което тече надолу отгоре и онова, което тече отдолу нагоре.
Когато човек е буден, интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на течения светлина; а онова от морално-естетична природа тече отгоре надолу. В момента на събуждането или на засипването тези две течения се срещат в човек с нисък морал в областта на пинеалната жлеза става яростна борба между двете течения. В човек с висок морал около пинеалната жлеза се образува нещо като малко море от светлина. Когато в този момент тиха светлина обкръжава пинеалната жлеза, това разкрива морално благородство. По този начин моралното разположение на човека се отразява у него и този спокоен блясък светлина често се простира чак до сърцето.
към текста >>
В момента на събуждането или на засипването тези две течения се срещат в човек с нисък морал в областта на пинеалната жлеза става яростна
борба
между двете течения.
В лицето на космичните висши сили не е възможно никакво лицемерие. При човек, който има само слаба склонност към морални принципи, лъчите, течащи в него са кафеникова-червени по цвят различни нюанси, приближаващи се към кафяво-червено. В човек с високи морални идеали лъчите са лилаво-виолетови. В момента са събуждане или на засипване се извършва един вид борба в областта за пинеалната жлеза между това, което тече надолу отгоре и онова, което тече отдолу нагоре. Когато човек е буден, интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на течения светлина; а онова от морално-естетична природа тече отгоре надолу.
В момента на събуждането или на засипването тези две течения се срещат в човек с нисък морал в областта на пинеалната жлеза става яростна борба между двете течения.
В човек с висок морал около пинеалната жлеза се образува нещо като малко море от светлина. Когато в този момент тиха светлина обкръжава пинеалната жлеза, това разкрива морално благородство. По този начин моралното разположение на човека се отразява у него и този спокоен блясък светлина често се простира чак до сърцето. Следователно две течения могат да се видят у човека едното от Макрокосмоса, другото от микрокосмоса.
към текста >>
123.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Така както в Четвъртата Следатлантска културна епоха задачата бе в борбата с раждане и смърт, така ние сега сме пред огромна
борба
със злото.
Необходимо е, както често съм подчертавал тук, да се схване този факт с много ясно съзнание, да се знае, че това е така. Човечеството ще дойде до истинско излекуване само когато човек така напълно работи в живота на духа, че му е абсолютно ясно какво петата Следатланска епоха има за цел да изтръгне напълно материализма от общата еволюция на човечеството. Всяко по-духовно същество трябва да противостои на материализма. В предишни лекции съм говорил за това какво хората от петата Следатланска епоха трябва да се научат да посрещат това ще рече да срещат напълно съзнателно и да се борят срещу злото, надигащо се в еволюцията на човечеството.
Така както в Четвъртата Следатлантска културна епоха задачата бе в борбата с раждане и смърт, така ние сега сме пред огромна борба със злото.
Онова, което е важно сега следователно е да се схване духовното учение с пълно съзнание, а не да се хвърля пясък в очите на съвременниците и да се карат да мислят, че дяволът на материализма не съществува. Материализмът ще продължава все още за известно време. Онези, които боравят с тези неща не по правилния начин знаят за събитието на новото появяването на Христос така добре, както и аз, обаче боравят с това събитие по различен начин.
към текста >>
Това е истинска
борба
, а не нещо, което аз зная като абстрактни понятия или нещо подобно, а една истинска
борба
.
Всички тези мерки, за които говорих относно мъртвите и т.н. служат в края на краищата на целта да се отдалечат човешките същества от Христос, Който премина през Мистерията на Голгота и да се осигури властта върху земята за друга индивидуалност.
Това е истинска борба, а не нещо, което аз зная като абстрактни понятия или нещо подобно, а една истинска борба.
Това е истинска борба, която се отнася до поставянето на друго същество на мястото на Христовото същество в течение на човешката еволюция за останалия период на Петата Следатлантска епоха, както и за Шестата и Седмата. Задачата на едно здраво, честно духовно развитие е да се унищожат такива усилия, които в истинския смисъл на думата са анти-Христови, да се премахнат, да се унищожат. Това може обаче да се постигне само чрез ясно виждане. Това друго същество, което братството желае да турне като управител те ще го наричат "Христос"; те фактически ще го провъзгласят за "Христос". Онова, което ще е важно, ще бъде да се различава между истинския Христос, Който, когато ще се появи не ще бъде индивидуалност, въплътена в плът и съществото, което ще бъде провъгласено за истинския Христос, което никога още не се е въплъщавало през земната еволюция.
към текста >>
Това е истинска
борба
, която се отнася до поставянето на друго същество на мястото на Христовото същество в течение на човешката еволюция за останалия период на Петата Следатлантска епоха, както и за Шестата и Седмата.
Всички тези мерки, за които говорих относно мъртвите и т.н. служат в края на краищата на целта да се отдалечат човешките същества от Христос, Който премина през Мистерията на Голгота и да се осигури властта върху земята за друга индивидуалност. Това е истинска борба, а не нещо, което аз зная като абстрактни понятия или нещо подобно, а една истинска борба.
Това е истинска борба, която се отнася до поставянето на друго същество на мястото на Христовото същество в течение на човешката еволюция за останалия период на Петата Следатлантска епоха, както и за Шестата и Седмата.
Задачата на едно здраво, честно духовно развитие е да се унищожат такива усилия, които в истинския смисъл на думата са анти-Христови, да се премахнат, да се унищожат. Това може обаче да се постигне само чрез ясно виждане. Това друго същество, което братството желае да турне като управител те ще го наричат "Христос"; те фактически ще го провъзгласят за "Христос". Онова, което ще е важно, ще бъде да се различава между истинския Христос, Който, когато ще се появи не ще бъде индивидуалност, въплътена в плът и съществото, което ще бъде провъгласено за истинския Христос, което никога още не се е въплъщавало през земната еволюция. Това друго същество е същество, което е достигнало само до етерно въплъщение и той ще бъде поставен от братството на мястото на Христос, Който би трябвало да мине незабелязан.
към текста >>
До известна степен една двойнствена
борба
се води днес срещу...../липсва малко текст/......столетие.
До известна степен една двойнствена борба се води днес срещу...../липсва малко текст/......столетие.
Човечеството фактически е вмъкнато......което виждаме да се случва в индивидуални случаи по същина е само едно последствие на онова, което става в големите импулси на човешката еволюция. По тази причина е много тъжно, че хората ще бъдат непрекъснато заблуждавани, когато безсъзнателното, така нареченото безсъзнателно, работи вътре у тях бидейки това някоя отминаваща любов или нещо подобно когато всъщност импулси от крайно съзнателна духовност минават от всякъде през човечеството, но те остават сравнително несъзнателни, ако човек не се загрижи сам за тях в собственото си съзнание.
към текста >>
124.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това събитие беше борбата между известни духове и по-висши духове,
борба
, която кулминира в 1879 г.
Тези братства, които бяха запознати с духовните импулси, работещи в човешката еволюция, видяха приближаването на едно значително събитие в началото на 1840-тях години, т.е. в средата на XIX столетие.
Това събитие беше борбата между известни духове и по-висши духове, борба, която кулминира в 1879 г.
когато някои ангелски духове, духове на тъмнината станаха жертва на събитието, което се представя символично в това, че Архангел Михаил побеждава Дракона. Когато братствата усетиха приближаването на това събитие, те трябваше да вземат отношение, те трябваше да се попитат какво трябва да се направи. Онези членове на братствата, които желаеха над всичко да вземат предвид нуждите на времето, до известна степен бяха изпълнени с най-добри намерения. Те бяха, които предприеха погрешния импулс, който искаше да се съобрази с материализма на времето. Те бяха, които смятаха, че е за предпочитане да се даде на човешките същества, които желаеха да знаят неща само от физическия път, и нещо от духовния свят; това щеше да бъде съобщено пряко по материалистичен начин на този материалистичен път.
към текста >>
По времето на тази
борба
, време в което, както съм казвал, духът на критиката царуваше на земята интелектът, отправен само към външния свят необходимо бе да се внедри в човешкото същество поне една опитност, едно чувство, че има духовен свят, заобикалящ човека.
По времето на тази борба, време в което, както съм казвал, духът на критиката царуваше на земята интелектът, отправен само към външния свят необходимо бе да се внедри в човешкото същество поне една опитност, едно чувство, че има духовен свят, заобикалящ човека.
Така както възникват компромиси, така също възникна и този компромис. Членове на тези братства, които поддържаха пълно отричане на разкриването на някои духовни истини на човечеството бяха победени от мнозинството и трябваше да се съгласят. Когато се борави с група и волята на групата надделява, трябва да се правят компромиси. Както е естествено и във външния живот, обаче ако нещо е решено вътре в една група, нещо се очаква от решението не само от онези, които са задвижили нещата за свои собствени цели, а и онези, които първоначално са били против това решение, също са очаквали това или онова, след като решението вече е било приложено.
към текста >>
Тази задача се състои в
борба
срещу злото, в трансформиране злото в добро.
Виждате следователно, че това беше необходимото напредване от Третата, към Четвъртата и към Петата Следатлантска епоха. Това трябва ясно да държим в ума си и да разберем как този импулс към свобода ще трябва да се измъкне през всякакви управления на Петата Следатлантска епоха. Точно срещу свободата на човешката душа конспирира врагът, врагът, който, както ви казах, е като един двойник, придружаващ човека от малко преди раждането му до смъртта, ала трябва да напусне човека точно преди той да умре. Ако човек е под това влияние, което работи пряко с този двойник, всевъзможни неща ще изкочат, които ще могат да се появят през Петата Следатлантска епоха. Не е обаче подходящо за тази епоха да се даде на човека пълната възможност да постигне своята задача.
Тази задача се състои в борба срещу злото, в трансформиране злото в добро.
към текста >>
125.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Голяма
борба
ще има в бъдеще.
От Изтока въпросът е до засилване онова, което вече обясних: втичащите се и дейно работещите същества от противоположните страни на космоса да се поставят в служба на земното съществуване.
Голяма борба ще има в бъдеще.
Човешката наука ще се движе към космическата. Човешката наука ще прави усилие да се движи към космичната, ала по различни пътища. Задачата на добрата, лекуваща наука ще бъде да открие известни космически енергии които, чрез въздействието едновременно на два космични потока, да са в състояние да възникнат на земята. Тези два космични потока ще бъдат потоците на Риби и Дева. Много важно ще бъде да се открие тайната на това как и какво работи от космоса по посока на Риби като енергиятата на слънцето се съчетава с онова, което работи по направление на Дева.
към текста >>
Въпросът, който стои пред човечеството е дали да овладее за себе си енергиите на космоса по един двоен неправилен начин или......./липсва няколко реда текст/.........Ще има
борба
пред знаещите в космоса.
Въпросът, който стои пред човечеството е дали да овладее за себе си енергиите на космоса по един двоен неправилен начин или......./липсва няколко реда текст/.........Ще има борба пред знаещите в космоса.
Някои ще насочват използуването на сутрешните и вечерните процес, както вече казах; на Запад процесът по пладне ще се предпочита, изключвайки сутришните и вечерните процеси; а в Изтока среднощните процеси ще бъдат използувани. Веществата не ще се изготвят вече според силата на химическото привличане и отблъскване; ще се знае, че различни вещества ще се произвеждат в зависимост от това, дали се изготвят чрез сутришни или вечерни процеси, или с обедни или среднощни процеси. Ще бъде известно, че такива вещества работят по напълно различен начин върху троичността на Бог, добродетел и безсмъртие злато, здраве и продължение на живота. От сътрудничеството на онова, което идва от Риби и Дева няма да се получи нещо зловредно. Чрез това човек ще може да постигне в известен смисъл онова, което развързва механизма на живота от човешкото същество, но по никакъв начин не ще даде никаква форма на власт и сила на една група над друга.
към текста >>
126.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
От друга страна, лесно може да се установи, как представителите на официалната медицина, може би засегнати от явно несправедливи обвинения, не само че изпадат в екзалтация, когато трябва да защитават научните истини (а това е тяхно пълно право), но подемат яростна
борба
срещу всички, които предлагат други гледни точки за разрешаването на въпросите, възникващи в тази и без друго сложна област.
Несъмнено, разискванията на които ще посветим времето си днес и през следващите дни, твърде лесно могат да прераснат в недоразумения. Ние ще обсъдим известни проблеми на болестта и здравето от гледна точка на Кармата; а при наличието на толкова много противоречия в нашия съвременен свят, тъкмо в тази област засягаща връзката между болест, здраве и Карма основните антропософски принципи лесно биха могли да бъдат подхвърлени на неправилно тълкуване. Вие добре знаете, че винаги, когато се дискутират въпроси от областта на здравето и болестта, хората са склонни към разгорещени и крайни становища. Знаете също, как от страна на лаиците, както и от страна на част от лекарското съсловие се отправят непрекъснати нападки срещу това, което наричаме „официална медицина".
От друга страна, лесно може да се установи, как представителите на официалната медицина, може би засегнати от явно несправедливи обвинения, не само че изпадат в екзалтация, когато трябва да защитават научните истини (а това е тяхно пълно право), но подемат яростна борба срещу всички, които предлагат други гледни точки за разрешаването на въпросите, възникващи в тази и без друго сложна област.
Антропософията или Науката за Духа ще се окаже достойна за великата си мисия, само ако се издигне до непредубедено и обективно мислене тъкмо в една раздирана и помрачена от спорове област като тази, към която пристъпваме в сегашния лекционен цикъл. За редовните слушатели на моите лекции е на пълно ясно, че антропософските принципи не могат да се влеят в шумния хор на онези, които се стремят да дискредитират „университетската медицина". За присъединяване към подобни дискредитиращи компании не може да става и дума.
към текста >>
Обаче за всеки, който би пожелал да се включи в подобна
борба
, трябва да е пределно ясно: духовните причини не винаги се разбират по същия начин, както се разбират материалните причини; борбата срещу едните често по нищо не прилича на борбата срещу другите.
Нещата не опират до това, да оборим другите, а да се научим на взаимно разбиране, на точна преценка за стойността на едните и другите мнения. Трябва да се съобразяваме както с непосредствените материални причинители, така и с по-далечните причини. Обективно мислещият антропософ никога няма да подкрепи становището, че при най-малкия знак на немарливостта мухите пристигат в стаята; той ще признае и други, материални фактори, но неизбежно ще напомни, че зад материалните процеси се разиграват невидими духовни събития и че тези скрити, окултни събития трябва да бъдат проучени заради благото и спасението на човечеството.
Обаче за всеки, който би пожелал да се включи в подобна борба, трябва да е пределно ясно: духовните причини не винаги се разбират по същия начин, както се разбират материалните причини; борбата срещу едните често по нищо не прилича на борбата срещу другите.
Не бива също и да си въобразяваме, че водейки борбата срещу духовните причини, сме освободени от задължението да се справяме с материалните причини; защото това би означавало да оставим стаята непочистена и да пренесем спора върху немарливостта на домакинята.
към текста >>
127.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Вътрешната
борба
на заболелия човек срещу това съпротивление на трите тела ще предизвика през следващата инкарнация значително усилване на себесъзнанието.
Колкото и странно да звучи, индивидуалностите, обременени с такава Карма, влизат по един твърде характерен начин в новата инкарнация и всячески търсят достъп до такива обстоятелства и ситуации, че да бъдат изложени на епидемии, каквато е например холерата; защото тя им предлага горчивата възможност да се срещнат с току що описаното съпротивление.
Вътрешната борба на заболелия човек срещу това съпротивление на трите тела ще предизвика през следващата инкарнация значително усилване на себесъзнанието.
към текста >>
Тези две могъщи сили водят непрекъсната
борба
в човешката индивидуалност.
Ариман можа да се намеси и да превърне външния свят в илюзия, само защото ние още от по-рано носехме в себе си предразположбата към илюзии, към Майя. Ето защо ариманическото влияние, което се разпростря в околния свят, беше всъщност една от последиците на луциферическото влияние. С други думи: поради луциферическите сили, които вече бяха в него, човекът се вплете и потъна в сетивния свят много повече, отколкото би сторил това без влиянието на Луцифер; но поради тази причина, той изгради в себе си и една друга способност: Наред с външните сетивни впечатления, той поемаше и ариманическите влияния. Ето как в човешката индивидуалност, докато тя напредва от една инкарнация в друга, е заложен принципът на Луцифер, а като последица от него, и принципът на Ариман.
Тези две могъщи сили водят непрекъсната борба в човешката индивидуалност.
И човешката индивидуалност се превърна в истинската арена, където воюват Луцифер и Ариман.
към текста >>
Защото тъкмо чрез преодоляването на пневмонията, чрез спонтанните лечебни сили, които бликват от самия човек, и особено чрез преодоляването на треската, човешката индивидуалност започва своята
борба
срещу луциферическите сили.
Тя е кармична последица, възникваща през периода на Камалока, когато човек се вижда изправен пред панорамата от образи на своя минал живот, протекъл в подчертана склонност към сетивни наслади, към една, бих казал, потребност от сетивен, от чувствен живот. Нека обаче да не смесваме това, което се разиграва в човешкото съзнание през периода на Камалока, с човешкото съзнание през следващата инкарнация. Тези две неща нямат нищо общо. В сегашната си инкарнация, човек няма спомен за своите опитности в света на Камалока. Обаче в резултат на тези опитности, у него се натрупват също и такива сили, с чиято помощ той ще надвие пневмонията.
Защото тъкмо чрез преодоляването на пневмонията, чрез спонтанните лечебни сили, които бликват от самия човек, и особено чрез преодоляването на треската, човешката индивидуалност започва своята борба срещу луциферическите сили.
Ето защо победата над пневмонията ни предоставя една възможност да се освободим от определени характерови недостатъци, как вито сме имали в предишната инкарнация. В клиничната картина на пневмонията може съвсем ясно да се види борбата на човека срещу луциферическите сили.
към текста >>
128.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Днес в човешкото същество се разиграва една величествена
борба
: Борбата между луциферическите Същества, които са настанени в нашето астрално тяло, и онези духовни сили, които могат да се проявят единствено чрез нашия Аз.
И така, ако на Старата Луна определени свръхсетивни Същества изостанаха в своето развитие, за да се намесят по-късно в човешкия живот, както протича той в условията на днешната Земя, нещо подобно се случи и на Старото Слънце, когато определени духовни Същества също изостанаха в своето развитие, за да играят по-късно на Старата Луна роля, подобна на тази, която луциферическите Същества играят днес на Земята.
Днес в човешкото същество се разиграва една величествена борба: Борбата между луциферическите Същества, които са настанени в нашето астрално тяло, и онези духовни сили, които могат да се проявят единствено чрез нашия Аз.
За щото силите, чиито противник е Луцифер, могат да действуват върху нас единствено чрез нашия Аз. Ако се стремим към ясна и точна оценка за самите себе си, нека помним, че сме в състояние да я постигнем само с помощта на онези сили, които действуват върху нашия Аз. Едва след тяхното предварително действие, може да се активира и нашия собствен Аз. И тук ще допълним: Когато нашият Аз повежда битката срещу луциферическите сили, в нас срещу Луцифер се бори не друг, а Яхве или Йехова; от едната страна са силите, които бдят над великия космически план, от другата страна са силите, които на всяка цена искат да го променят, силите, които наричаме луциферически.
към текста >>
На Старата Луна те бяха арената на една
борба
, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце.
Вие ще откриете тези Същества под името Ангели, Ангелои, Дианис. Но работата не е в името. Важното е, че през онези далечни епохи, във вътрешните душевни пространства на тези Същества също се водеше една битка, подобна на тази, която днес ние водим с Луцифер.
На Старата Луна те бяха арената на една борба, в която участвуваха онези Същества, които на свой ред бяха изостанали в развитието си още през епохата на Старото Слънце.
Тази битка от епохата на Старата Луна няма нищо общо с нашия вътрешен Аз, защото на Старата Луна ние все още не разполагахме с нашия Аз. Тя се води в „лоното на Ангелите" и с нищо не засяга нашия Аз. По този начин споменатите духовни Същества можаха да напреднат в своето развитие само благодарение на другите Същества, които изостанаха от „нормалната" еволюция на Старото Слънце и спрямо Ангелои се оказаха в същата роля, която днес луциферическите Същества имат за нас самите. Тъкмо ариманическите Същества бяха тези, които изостанаха през епохата на Старото Слънце, както това направиха луциферическите Същества през епохата на Старата Луна. Ето защо ние можем да се доближим към тях само косвено.
към текста >>
Но тези Същества са постигнали и нещо друго, което са пренесли в Земното развитие; трудно е да го опишем точно и само ще загатнем следното: Както днес ние сме обкръжени от духовното присъствие на Ангелои, така и те на свой ред бяха подготвени за сегашното си съществувание чрез ариманическата
борба
в техните души по времето на Старата Луна.
На Луцифер ние дължим способността да различаваме доброто от злото, свободата и свободната волеизява. Всичко това ние дължим единствено на Луцифер.
Но тези Същества са постигнали и нещо друго, което са пренесли в Земното развитие; трудно е да го опишем точно и само ще загатнем следното: Както днес ние сме обкръжени от духовното присъствие на Ангелои, така и те на свой ред бяха подготвени за сегашното си съществувание чрез ариманическата борба в техните души по времето на Старата Луна.
Душевните опитности и големите изпитания на тези свръхсетивни Същества не засягат нашия вътрешен Аз. По-късно отново ще видим, че ние се доближаваме до Ариман само косвено. Благодарение на Ариман, тези Същества се издигат до известни постижения, чиито причини са заложени още в периода на тяхното „лунно съществувание". През епохата на Старата Луна и под влиянието на Ариман, тези Същества постигнаха нещо, което по-късно пренесоха на нашата Земя. Нека се опитаме да открием последиците от борбата на Ариман, да ги открием тук, в условията на земния свят.
към текста >>
Ако тази ариманическа
борба
не беше осъществена на Старата Луна, Ангелите не биха пренесли в нашата Земя това, което по правило принадлежи на нейното предишно планетарно въплъщение, а именно на Старата Луна.
Ако тази ариманическа борба не беше осъществена на Старата Луна, Ангелите не биха пренесли в нашата Земя това, което по правило принадлежи на нейното предишно планетарно въплъщение, а именно на Старата Луна.
Защото, след гибелта на Старата Луна, или по-точно казано, след като тя премина в едно чисто духовно състояние, всички „лунни качества" биха изчезнали безвъзвратно. Благодарение на ариманическите влияния, Ангелите се потопиха твърде дълбоко в Лунното развитие, както и ние сме твърде дълбоко вплетени в Земното развитие благодарение на луциферическите влияния. Те съхраниха в себе си силите на Старата Луна и ги пренесоха в нейното следващо планетарно въплъщение: Нашата Земя. По този начин те бяха в състояние да предизвикат такива процеси, които да предпазят Земята от пълната власт на Луцифер. И нашата Земя би попаднала под тоталната власт на Луцифер, ако в нея не бяха пренесени онези космически процеси, които са израз на борбата между Ангелите и Ариман, водена през епохата на Старата Луна.
към текста >>
129.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
За нас става все по-ясно, че всъщност Луцифер и Ариман воюват заради човека; нека да вникнем в тяхната
борба
, като се спрем, макар и от друга гледна точка, на онзи случай, който разгледахме последния път: Случаят с един човек, който попада под властта на Ариман и става жертва на всевъзможни илюзии, вярвайки че получава специални послания от духовния свят, докато в същото време друг човек, който е запазил своя здрав разум, веднага разбира, че тук има нещо крайно съмнително.
За нас става все по-ясно, че всъщност Луцифер и Ариман воюват заради човека; нека да вникнем в тяхната борба, като се спрем, макар и от друга гледна точка, на онзи случай, който разгледахме последния път: Случаят с един човек, който попада под властта на Ариман и става жертва на всевъзможни илюзии, вярвайки че получава специални послания от духовния свят, докато в същото време друг човек, който е запазил своя здрав разум, веднага разбира, че тук има нещо крайно съмнително.
Последният път стана дума за случаите, когато някой се поддава на „ясновидческите" си фантазии (употребявам тази дума в нейния лош смисъл) и погрешно смята, че напредва в духовния свят. Ние ясно подчертахме, че тези измами и заблуждения са предизвикани от ариманическите сили; ясно посочихме: срещу измамите, породени от едно лъжливо ясновидство няма друго средство, или поне друго по-подходящо средство, освен здравата разсъдъчна способност, която постигаме през живота, простиращ се между раждането и смъртта..
към текста >>
Докато в друг случай, истините обхващат цялата вътрешна същност на човека и Вие усещате, как в продължение на десет години се променя цялата му физиономия; по формата и линиите на челото му, Вие отгатвате неговата вътрешна
борба
.
Докато в друг случай, истините обхващат цялата вътрешна същност на човека и Вие усещате, как в продължение на десет години се променя цялата му физиономия; по формата и линиите на челото му, Вие отгатвате неговата вътрешна борба.
Или още по жестовете му забелязвате колко спокоен е станал той. Всички тези неща проникват навътре в пластичните, градивни сили на организма. Ако истините, които човек приема в себе си, обхващат не само физическото му тяло, след десет години той просто става друг човек. Тук промяната се извършва в една нормална посока, също както и заложбите се реализират в рамките на нормалния човешки живот. Несъмнено, за десет години човек така или иначе променя своя лицев израз; обаче ако тази промяна не е свързана с преодоляването на тежки вътрешни изпитания, с преодоляването на вътрешната пропаст, тя е само последица от чисто външни причини.
към текста >>
130.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Свободната воля е нещо, до което човекът може да се издигне само след тежка и продължителна
борба
.
Низшият Аз трябваше да бъде даден на човека чрез Луцифер, за да може човешкият напор към висшия Аз да се превърне в негово лично дело, в дело на самия човек. Само по този начин „свободната воля" може да стане достояние на човечеството.
Свободната воля е нещо, до което човекът може да се издигне само след тежка и продължителна борба.
към текста >>
131.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Но индийският език продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една
борба
, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента.
Могъщото звучене на санскритския език идва тъкмо от договора, за който става дума. А върху него се крепи и своеобразната индийска философия, която като философия, като съзидателно мислене, бликащо от вътрешната природа на човека никога не е била постигана от нито един друг народ по света; върху него се крепи и вътрешната цялост, вътрешната завършеност на мисленето, която е характерна,за индийската култура. В останалите части на света ние наблюдаваме съвършено други отношения. Единствено в древна Индия се появи навремето това, за което говоря днес. Ето защо безкрайно привлекателно е да следваме посока та на индийското мислене, чиято особена конфигурация идва не от преобладаването на нормалния Архангел над абнормния, а е постигната в пълна хармония с онази вътрешна цялост, за която споменах току-що, защото фактически всяка отделна мисъл е била просто всмукана от народностния темперамент и всички мисловни нишки са били изтъкани с нежност и любов; да, така стояха нещата в миналото, когато индийският народ създаваше Първата следатлантска култура.
Но индийският език продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента.
Ето тайната на този народ, основател на Първата следатлантска култура.
към текста >>
132.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Тъкмо тази визия от бъдещето, така както я виждаха, посветените описваха пред северния човек, а именно как фактически това, което идва от Луцифер, в известен смисъл започва
борба
срещу онова, което идва от Боговете и как тази
борба
ще бъде изживяна също и от човешките души Точно това имаха предвид посветените, когато говореха за Залезът на Боговете.
И тогава посветените описваха онова, което човекът ще вижда, като една визия от бъдещето, която някога ще се появи пред неговия ясновиждащ поглед, за да му покаже каква съдба са имали древните Богове и как сега те са влезли във връзка с други сили.
Тъкмо тази визия от бъдещето, така както я виждаха, посветените описваха пред северния човек, а именно как фактически това, което идва от Луцифер, в известен смисъл започва борба срещу онова, което идва от Боговете и как тази борба ще бъде изживяна също и от човешките души Точно това имаха предвид посветените, когато говореха за Залезът на Боговете.
Следователно, Залезът на Боговете, Рагнарьок, е образът, който посветените извайваха пред душата на северно-германския човек. И ние непрекъснато се убеждавахме, че всички процеси, описани тук като процеси на бъдещето, включително и до най-малките им подробности, не биха могли да бъдат описани по-сполучливо и терминологически по-правилно, отколкото това е постигнато в чудните образи от Залезът на Боговете. Точно този е окултният смисъл, вложен в образите от Залезът на Боговете.
към текста >>
133.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Това, което някога Тор може да даде и от което израства човешката душа, се намира в непрекъсната
борба
с влиянията, които идват от змията Митгард.
Но пред човешката душа ще застанат също и враждебните сили, които се борят срещу Один и Тор. Всички враждебни сили отново ще станат видими в една величествена панорама от образи. Обаче човешката душа не би могла да върви напред, ако не се защитава от тази враждебност и разчита единствено на силите, до които стигаше чрез старото ясновидство. Някога Тор даде на хората Аза. Азът възпита себе си в условията на физическия свят, израсна от това, което Локи, луциферическата сила, остави в астралното тяло, от змията Митгард.
Това, което някога Тор може да даде и от което израства човешката душа, се намира в непрекъсната борба с влиянията, които идват от змията Митгард.
И северната митология, ни показва това в лицето на Тор, който се бори със змията Мидгард. Те поддържат равновесието, което означава, че взаимно се умъртвяват. Один се бори и срещу вълка Фернис, при което те се унищожават взаимно. А съществото, което известно време поддържаше силите на човешката душа, Фрайр, трябва да бъде надвито от онова, което междувременно беше предоставено на израстващия Аз от самите Земни сили. Фрайр е победен от Зуртур; Зуртур изниква от Земята и със своя огнен меч побеждава Фрайр.
към текста >>
134.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Всъщност и тук се водеше една
борба
за и срещу Христос.
Съч. №116). Мария Щайнер пише: Ани Безант се превърна в инструмент на едно антихристиянско течение. През лятото на 1909 в Будапеща Р. Щайнер беше принуден да и каже, че тук техните пътища се разделят. След този разговор последва и официалното оттегляне на Антропософското Общество от Теософското Общество.
Всъщност и тук се водеше една борба за и срещу Христос.
Една теософия, която не разполага със средства за пълно разбиране на християнството, е напълно излишна за съвременната култура.“
към текста >>
135.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра
борба
, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение.
При някои неща, които трябва да бъдат казани в този цикъл от сказки и които въобще се казват в течение на нашите антропософски беседи може да се стори особено за външния свят, който е още малко запознат с чувствата, които царуват в нашите антропософски кръгове -, като че аз изпитвам някакво задоволство и радост, когато съм принуден да кажа това или онова в противоречие със съвременната наука. Бих желал действително по този въпрос да не бъда криво разбран.
Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение.
Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос. Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос. И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
към текста >>
136.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Такива бяха те и през Средновековието и понеже и тогава хората не знаеха вече нищо за това, което тъче и живее като духовно естество на основата на физическото, възникна знаменитата
борба
между реализма и номинализма, с която се спореше: това, което съществува като видове, е само име или нещо действително духовно.
Ние знаем, че на основата на тази физическа растителност, която се представя на физическите сетива, стои нещо, което можем да наречем групови души. Днес те могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание в духовната област. Там тези групови души на растенията не съществуват в отделни растителни индивиди, а за всеки вид, за вида на розата, за вида на теменужките, за вида на дъба съществува една групова душа. Следователно в духовната област ние не трябва да търсим за всяко отделно растение никакво духовно същество, а трябва да търсим груповите души отговарящи на видовете. За днешното мислене, това бедно, отвлечено съвременно мислене, тези видове на растенията са отвлечености, понятия.
Такива бяха те и през Средновековието и понеже и тогава хората не знаеха вече нищо за това, което тъче и живее като духовно естество на основата на физическото, възникна знаменитата борба между реализма и номинализма, с която се спореше: това, което съществува като видове, е само име или нещо действително духовно.
За ясновидското съзнание целият този спор няма никакъв смисъл, защото когато се насочва върху растителната покривка на нашата Земя, то прониква през външната физическа форма на растенията в една духовна област. И в тази духовна област живеят като действителни същества груповите души на растенията. Тези групови души имат една и съща действителност както това, което наричаме видове на растенията. По времето, когато кълбото на старото Слънце, съставено от въздух, топлина и светлина, се намираше в своя пълен разцвет, когато действуващата там светлина изкарваше на повърхността на газовете светлоискрящите цветни форми на растителното съществувание, тогава тези форми бяха същото нещо, а именно във физическа форма, което и днес можем да намерим в духовната област като видове на растенията. Нека добре запомним това, че тогава, през време на старото Слънчево съществуване видовете на растенията, видовете на това, което покрива нашата Земя като зеленина, като цъфтяща растителност, като дървета и храсти, изпълваха и проникваха старото Слънце, изцяло в смисъла на груповите души, в смисъла на видовете.
към текста >>
137.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И онези, които днес най-много критикуват Библията, водят
борба
срещу едно фантастично произведение на човешките представи, а не срещу Библията, това е една
борба
против нещо, което съвсем не съществува, което първо е било създадено от човешката фантазия.
Достатъчно би било да се проучат съчиненията на схоластиците, и тогава хората биха видели, как там ясно е изразено, за какво става дума. Макар и в известно отношение да беше изчезнало съзнанието, че в разказа на Библията имаме работа с едно предаване на резултатите от ясновидското изследване, тогава съществуваше все пак нещо съвършено различно от това, което се появи от 16-ия, 17-ия век като грубо-сетивно тълкуване. Никому през първото столетия на Средновековието не би минало през ума да твърди подобни неща. Днес е лесно да се критикува Библията. Но хората не знаят, че представите, които те днес оборват, са възникнали едва от няколко столетия.
И онези, които днес най-много критикуват Библията, водят борба срещу едно фантастично произведение на човешките представи, а не срещу Библията, това е една борба против нещо, което съвсем не съществува, което първо е било създадено от човешката фантазия.
Срещу това Духовната наука има задачата, чрез изнасяне резултатите от духовно-научното изследване да насочи вниманието отново върху истинския смисъл на Библията и да даде чрез това възможност да се получат онези велики впечатления, които могат да обхванат нашата душа, когато се научим да разбираме това, което ни е предадено по един такъв величествен начин от древните времена.
към текста >>
138.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Да, според древно-персийския човек, борбата между Доброто и Злото не е нищо друго, освен
борба
между това, което влиза в настоящето със своята правилна форма и това, което пренася в настоящето своята стара, непроменена форма.
И в резултат на сблъсъка между една такава непроменена, пренесена от миналото форма и тази, която е напреднала в своето развитие, възниква борбата между Доброто и Злото.
Да, според древно-персийския човек, борбата между Доброто и Злото не е нищо друго, освен борба между това, което влиза в настоящето със своята правилна форма и това, което пренася в настоящето своята стара, непроменена форма.
Следователно, Злото не е някакво „абсолютно зло", а само едно ненавременно добро, нещо, което е било добро в предишен период от време. Така Злото, което се разиграва в света, всъщност представлява едно събитие, един процес, който пренася от миналите епохи едно „по-ранно" време. Там, където „по-ранното" и „по-късното" време все още не са в борба помежду си, тече първичното и неразединено време.
към текста >>
Там, където „по-ранното" и „по-късното" време все още не са в
борба
помежду си, тече първичното и неразединено време.
И в резултат на сблъсъка между една такава непроменена, пренесена от миналото форма и тази, която е напреднала в своето развитие, възниква борбата между Доброто и Злото. Да, според древно-персийския човек, борбата между Доброто и Злото не е нищо друго, освен борба между това, което влиза в настоящето със своята правилна форма и това, което пренася в настоящето своята стара, непроменена форма. Следователно, Злото не е някакво „абсолютно зло", а само едно ненавременно добро, нещо, което е било добро в предишен период от време. Така Злото, което се разиграва в света, всъщност представлява едно събитие, един процес, който пренася от миналите епохи едно „по-ранно" време.
Там, където „по-ранното" и „по-късното" време все още не са в борба помежду си, тече първичното и неразединено време.
към текста >>
И когато сега пристъпваме към езика, вече наясно с величествената мъдрост, която свети в нашата душа, и се стремим да изразим тази мъдрост с думи, тогава възниква една
борба
срещу този толкова безпомощен инструмент на говора, който, в известен смисъл, е наистина крайно недостатъчен за подобни цели.
Обаче, висшата мъдрост относно тайните на човешката и мировата еволюция, които на свой ред са свързани с методите на Мистериите, се проявява по един особен начин. Още в Мюнхен, когато изнасях лекциите върху „Тайните на библейското сътворение"*11, аз обърнах внимание върху обстоятелството, колко изключително трудно е да се предадат на един обикновен, говорим език, величествените истини, които ни показват не само човека в неговите най-дълбоки тайни, но и мировите събития изобщо. Действително, често пъти ние се спъваме в нашите думи, като в окови, понеже те носят своя конкретен смисъл, подготвян в продължение на дълги периоди от време.
И когато сега пристъпваме към езика, вече наясно с величествената мъдрост, която свети в нашата душа, и се стремим да изразим тази мъдрост с думи, тогава възниква една борба срещу този толкова безпомощен инструмент на говора, който, в известен смисъл, е наистина крайно недостатъчен за подобни цели.
към текста >>
Ние се натъкваме на тази
борба
най-вече там, където трябва да бъде казано нещо велико и мощно, и душата често пъти бива разтърсвана от нейните измерения.
Най-голямата тривиалност, която изобщо е била изказвана в хода на 19. век и в хода на новата култура, която обаче е повтаряна безброй пъти в епохата на попивателната хартия, е, че всяка истина би трябвало да се формулира по най-прост и достъпен начин, и че тъкмо езикът, с неговите изразни форми, би бил подходящата мярка за това, дали някой притежава истината или не. Обаче подобно изказване означава, че този, който стои зад него, всъщност не притежава никаква истина, а само произволни твърдения, които е получил с помощта на езика в хода на годините. Разбира се, за такива хора езикът е напълно достатъчен и те нямат ни какво предчувствие за борбата, която понякога трябва да се води с езика.
Ние се натъкваме на тази борба най-вече там, където трябва да бъде казано нещо велико и мощно, и душата често пъти бива разтърсвана от нейните измерения.
Също в Мюнхен аз посочих как в розенкройцерската мистерийна драма „Портата на посвещението"*12, краят на първата сцена в „стаята за медитация", представлява една остра и сурова борба с езика. Думите, които йерофантът трябваше да каже на учениците, са нещо, което само отчасти може да бъде постигнато с безпомощния инструмент на езика.
към текста >>
Също в Мюнхен аз посочих как в розенкройцерската мистерийна драма „Портата на посвещението"*12, краят на първата сцена в „стаята за медитация", представлява една остра и сурова
борба
с езика.
Най-голямата тривиалност, която изобщо е била изказвана в хода на 19. век и в хода на новата култура, която обаче е повтаряна безброй пъти в епохата на попивателната хартия, е, че всяка истина би трябвало да се формулира по най-прост и достъпен начин, и че тъкмо езикът, с неговите изразни форми, би бил подходящата мярка за това, дали някой притежава истината или не. Обаче подобно изказване означава, че този, който стои зад него, всъщност не притежава никаква истина, а само произволни твърдения, които е получил с помощта на езика в хода на годините. Разбира се, за такива хора езикът е напълно достатъчен и те нямат ни какво предчувствие за борбата, която понякога трябва да се води с езика. Ние се натъкваме на тази борба най-вече там, където трябва да бъде казано нещо велико и мощно, и душата често пъти бива разтърсвана от нейните измерения.
Също в Мюнхен аз посочих как в розенкройцерската мистерийна драма „Портата на посвещението"*12, краят на първата сцена в „стаята за медитация", представлява една остра и сурова борба с езика.
Думите, които йерофантът трябваше да каже на учениците, са нещо, което само отчасти може да бъде постигнато с безпомощния инструмент на езика.
към текста >>
139.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Вникнем ли в историческата
борба
на съвремието, нашата задача ще изглежда по следния начин: Ние сме длъжни да предупредим човечеството за дълбоките тайни на Христовото Събитие, както и по-рано Йешуа бен Пандира, учител на есеите, предизвести идването на Христос като „Лъва" от Давидовия род, при което всъщност се има предвид Слънчевата сила, концентрирана в зодиакалното съзвездие Лъв.
Сега нашата задача е специално да подчертаем: Според вътрешната природа на Христовото Събитие онзи, който в началото на нашето летоброене живя като Христос Исус в едно физическо тяло, сега, още преди изтичането на нашето столетие ще се яви на хората, но вече в етерни одежди, както се яви и на Павел пред вратите на Дамаск. И ако хората развият своите висши способности, те ще вникнат в цялото богатство на Христовата природа. Обаче не би имало никакъв смисъл, никакъв напредък, ако Христос трябваше за втори път да се явява в едно физическо тяло; понеже в този случай първото му явяване би се оказало напразно. Това означава, че неговото първо явяване не е дало възможност на хората да развият своите по-висши сили. А смисълът на Христовото Събитие се състои в следното: човекът да развие своите по-висши сили и с тях да открие действията на Христос в духовния свят.
Вникнем ли в историческата борба на съвремието, нашата задача ще изглежда по следния начин: Ние сме длъжни да предупредим човечеството за дълбоките тайни на Христовото Събитие, както и по-рано Йешуа бен Пандира, учител на есеите, предизвести идването на Христос като „Лъва" от Давидовия род, при което всъщност се има предвид Слънчевата сила, концентрирана в зодиакалното съзвездие Лъв.
И ако днешното човечество, позволявам си само да загатна това, би имало щастието, в нашата епоха отново да се инкарнира онзи Йешуа бен Пандира, инспириран навремето от великия Бодисатва, който някога ще се превърне в Майтрейя Буда, тогава той би разглеждал като най-важна своя задача тъкмо посланието за етерния Христос, който ще се появи в етерни облаци, и той би изтъкнал още, че Христовото Събитие се разигра във физическото тяло на Исус от Назарет само веднъж! Това няма да се повтори!
към текста >>
140.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Който си спомни борещия се с бика Митра, той ще намери отзвук на тази
борба
в това, че Гилгамеш е длъжен да пребори бика, пратен долу от Ану.
Той упреква богинята на града в това, че тя, преди да се изправи пред него, е била с много мъже. Той я упреква особено за познанството й с последния от тях. В отговор на това Ищар се обръща с жалба срещу него към това божество, към тази същност от висшите йерархии, с която е свързана тя, богинята на града. Тя отива при Ану. И Ану изпраща на земята бик, с този бик трябвало да се бие Гилгамеш.
Който си спомни борещия се с бика Митра, той ще намери отзвук на тази борба в това, че Гилгамеш е длъжен да пребори бика, пратен долу от Ану.
към текста >>
141.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази
борба
на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало.
Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят. Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят. Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях. Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция.
Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало.
Тази личност от гръко-римската епоха в четвърти век, която преживявала всичко това на арената на своята душа, била Юлиан Апостат (Отстъпник)6.
към текста >>
Също тогава се водела достатъчно силно, с всякакви средства,
борба
с древния елинско-езически идеал, с древните богове и древните мистерии.
Също тогава се водела достатъчно силно, с всякакви средства, борба с древния елинско-езически идеал, с древните богове и древните мистерии.
Всичко, както вече беше казано, е било пуснато в ход, за да направят Юлиан, за когото все пак е могло да се очаква, че някога ще се възкачи на престола на цезарите, да го направят, така да се каже, добър християнин. Но в тази душа се оформило своеобразно влечение. Тази душа съвсем не могла да придобие действително дълбоко разбиране на християнството. Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето. Той попивал в себе си това, което живеело в културата на четвъртия период от древните свещени предания и закони.
към текста >>
142.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Или с други думи: За нея, като духовно проницаем инструмент, се водеше
борба
от страна на окултния свят.
Въпреки това ключът за разбиране на тези светове трябваше да бъде даден също и на интелектуалната наука. За тази цел съчинението на Блаватска и на нейните ученици не беше достатъчно; трябваше да бъдат намерени подходящи личности като посредници. Благодарение на особеното устройство на нейния телесен организъм, Е.П. Блаватска беше един инструмент, особено достъпен за влиянията от духовните светове. Нейната силна воля я правеше подходяща за изпълнението на трудни задачи в служба на човечеството; обаче характерът ú беше често пъти подвластен на различни настроения и когато нейният темперамент вземаше превес, идваха кризите и дори подмяната на поставените цели.
Или с други думи: За нея, като духовно проницаем инструмент, се водеше борба от страна на окултния свят.
към текста >>
Тази тежка
борба
беше за него едно задължение.
Той прекара своята младост, бихме казали, в една дружелюбна самотност и непрекъснато учене. Едва излязъл от детството, той беше принуден да се издържа с преподаването на частни уроци, а после и като възпитател. Тези обстоятелства подготвиха още в ранната му младост неговата по-късна дейност като лектор и писател. Понеже животът в Духа беше за него нещо естествено, той напълно съзнателно си постави задачата да отправи към себе си всички възражения, които критичният материалист има срещу откровенията на Духа, без да си спестява и най-малките подробности. Той обозначи това като „вмъкване под кожата на Дракона”.
Тази тежка борба беше за него едно задължение.
Защото в противен случай той не би си признал правото да воюва в името на човечеството. Тази битка имаше за цел да постигне победата на Духа над абстрактния интелект. Едва тогава той би могъл да постави делото на Буда в хармонично единство с делото на Христос; едва тогава, когато сам би извоювал победа над вътрешния противник, напиращ към него по скритите си и потайни пътища, той би могъл да посочи спасителните пътища чрез Христовото дело. – Въоръжен по този начин, той се изправи като представител на прадревната мъдрост, такава, каквато тя му се откри в светлината, струяща от Мистерията на Голгота.
към текста >>
143.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Средновековният розенкройцер знаеше, че ако в една инкарнация не води
борба
със своите страсти, в следващата инкарнация той ще се роди с предразположение към една или друга болест, но ако пречисти своите страсти, в следващата инкарнация ще е предразположен към добро здраве.
Ето защо средновековният розенкройцер се стремеше да си обясни какво би трябвало да стане в неговата душа, ако и в нея също би станало това образуване на солта. Той разсъждаваше така: Човешката природа непрекъснато се унищожава чрез инстинктите и страстите. Нашият живот би бил едно непрестанно разлагане, един процес на гниене, ако бихме се отдали само на желанията и страстите. И ако човек действително иска да се защити срещу този процес на гниене, той трябва постоянно да се отдава на чисти, стремящи се към духовното, мисли. Касаеше се за по-висшето развитие на неговите мисли.
Средновековният розенкройцер знаеше, че ако в една инкарнация не води борба със своите страсти, в следващата инкарнация той ще се роди с предразположение към една или друга болест, но ако пречисти своите страсти, в следващата инкарнация ще е предразположен към добро здраве.
Процесът, преодоляващ чрез духовна работа силите, водещи към разлагане – това е микрокосмическото образуване на солта. Така ние можем да разберем как за средновековния розенкройцер един такъв природен процес можеше да се превърне в най-смирената молитва. Наблюдавайки образуването на солта, средновековните розенкройцери си казваха с чувство на най-чисто смирение: Тук божествено-духовните сили са работили от хиляди години насам така, както в мен действуват чистите мисли. Зад Майя, зад илюзията на природата аз се прекланям пред мислите на Боговете, на божествено-духовните Същества. – Ето какво знаеше средновековният розенкройцер и той си казваше: Когато се оставям под въздействията на природата и изпитвам такива чувства, аз правя самия себе си подобен на Макрокосмоса.
към текста >>
144.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид
борба
между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре.
Фактически работата стои така, че моралните качества се показват до висока степен в особеното оцветяване на това, което при съня се влива в човека, така че онзи човек, който следва нисши морални принципи има едно съвършено друго течение в сравнение с това на един човек с високи морални принципи. Тук няма никакъв смисъл човек да се крие през деня. По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие. Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения. А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения.
В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре.
Интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на светлинни действия при будния човек, а това, което е всъщност от моралноестетическо естество, тече отгоре надолу. И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата. В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в едно малко море от светлина. И по това дали в момента на събуждането или на заспиването епифизната жлеза е заобиколена от една спокойна светлина, се показва моралното превъзходство. Така в човека се отразява неговото морално състояние.
към текста >>
И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна
борба
, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата.
По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие. Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други, клонящи към червено-кафявото, лъчения. А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения. В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу и това, което тече отдолу нагоре. Интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на светлинни действия при будния човек, а това, което е всъщност от моралноестетическо естество, тече отгоре надолу.
И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре и тези, отиващи надолу, се срещат и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: Тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата.
В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в едно малко море от светлина. И по това дали в момента на събуждането или на заспиването епифизната жлеза е заобиколена от една спокойна светлина, се показва моралното превъзходство. Така в човека се отразява неговото морално състояние. И тази спокойна светлина се простира често пъти далеч до областта на сърцето. Така в човека се проявяват две течения, едното от Макрокосмоса, другото микрокосмическо.
към текста >>
145.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Напротив, чрез роптаене и неестествена
борба
срещу съдбата, ние ставаме все по-слаби и по-слаби в нашата воля.
Когато изградим един такъв начин за разглеждане на нещата, тогава спокойствието, примирението с нашата съдба засилва във всички случаи нашата воля. Чрез спокойствието, което проявяваме, ние ставаме по-силни по отношение на живота, а не по-слаби.
Напротив, чрез роптаене и неестествена борба срещу съдбата, ние ставаме все по-слаби и по-слаби в нашата воля.
към текста >>
Хора, които имат съвсем слаба воля, ние ги виждаме да вършат именно онова, което не очакваме и слабостта на волята става все по-голяма, когато не се стараем да водим
борба
против твърдоглавието.
От особено значение е по-нататък качеството, което наричаме твърдоглавие, едно чувство, което упорито се придържа към това или онова. Нездравите чувства също пораждат твърдоглавие. Тези неща често пъти приличат на змията, която сама захапва опашката си. Всичко казано по-горе може да породи също и твърдоглавието. Даже хора, които минават много невнимателно през живота, могат да бъдат твърдоглави.
Хора, които имат съвсем слаба воля, ние ги виждаме да вършат именно онова, което не очакваме и слабостта на волята става все по-голяма, когато не се стараем да водим борба против твърдоглавието.
Ние намираме това твърдоглавие именно при лица със слаба воля. Напротив, когато полагаме усилия, за да не развием твърдоглавието, именно тогава ще забележим, че винаги сме подобрили чувствата и сме укрепили волята. Винаги, когато някой прояви твърдоглавие и ние не се поддаваме, не отстъпваме, тогава винаги ще се оказваме по-силни в живота. Ние ще забележим плодовете, когато систематично работим против този недо статък; чрез борбата срещу твърдоглавието ние ставаме доволни от себе си. Именно културата на чувствата е тази, която зависи от това, че ние водим борба срещу твърдоглавието, притъпяването, липсата на интерес, водим тази борба по всякакъв начин.
към текста >>
Именно културата на чувствата е тази, която зависи от това, че ние водим
борба
срещу твърдоглавието, притъпяването, липсата на интерес, водим тази
борба
по всякакъв начин.
Хора, които имат съвсем слаба воля, ние ги виждаме да вършат именно онова, което не очакваме и слабостта на волята става все по-голяма, когато не се стараем да водим борба против твърдоглавието. Ние намираме това твърдоглавие именно при лица със слаба воля. Напротив, когато полагаме усилия, за да не развием твърдоглавието, именно тогава ще забележим, че винаги сме подобрили чувствата и сме укрепили волята. Винаги, когато някой прояви твърдоглавие и ние не се поддаваме, не отстъпваме, тогава винаги ще се оказваме по-силни в живота. Ние ще забележим плодовете, когато систематично работим против този недо статък; чрез борбата срещу твърдоглавието ние ставаме доволни от себе си.
Именно културата на чувствата е тази, която зависи от това, че ние водим борба срещу твърдоглавието, притъпяването, липсата на интерес, водим тази борба по всякакъв начин.
Следователно интересът и вниманието спрямо заобикалящия ни свят насърчават чувствата и волята. Притъпяването и твърдоглавието пораждат обратното.
към текста >>
Ето защо трябва да водим
борба
срещу твърдоглавието и егоизма, а напротив, да развиваме по отношение на нещата и на съществата определена отдайност, определена пожертвувателност.
Едно такова разкъсано мислене води дотам, макар и едва след дълго време, че човек изпада в необходимостта да бъде намръщен, навъсен, хипохондричен по отношение на всичко и често пъти не знае къде да се търсят причините за това. Недостатъчното развитие на разбирането, на проникновението и на отдайността прави човека намръщен, навъсен, хипохондричен. Това, което е извънредно много необходимо за мисленето, привидно не изглежда да има някаква връзка с мисленето. Всяко твърдоглавие, всеки егоизъм действува разрушително върху мисленето. Всички качества, които са свързани с твърдоглавието и с егоизма като честолюбие, тщестлавие, всички тези неща, които привидно се отнасят за нещо друго, правят нашето мислене нездраво и се отразяват неблагоприятно върху нашето настроение.
Ето защо трябва да водим борба срещу твърдоглавието и егоизма, а напротив, да развиваме по отношение на нещата и на съществата определена отдайност, определена пожертвувателност.
Отдайност, пожертвувателност по отношение на най-незначителните неща и случаи действуват благоприятно върху мисленето и настроението. Действително, себелюбието, егоизмът се самонаказват чрез това, че егоистичният човек става все по-недоволен и недоволен, все повече се оплаква, че неговата личност не е получила това, което и се полага. Там, където някой долавя в себе си това, той би трябвало да се постави под закона на Кармата и да се запита, когато е недоволен: Чий егоизъм ми създаде това недоволство?
към текста >>
146.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в
борба
с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители.
Окултното изследване установява, че по правило, но не винаги, в средата на нашия земен живот ние срещаме при някакви външни обстоятелства на кармата онези хора, които в нашия минал живот са били именно нашите родители. Много редки са случаите да се срещнем в най-ранното детство на нашия живот с онези хора, които в миналия живот са били наши родители. С тях ние се срещаме именно в средата на нашия живот. Това се явява като един любопитен факт, но е така. И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в живота, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за живота.
Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители.
Установява се и един друг забележителен факт. Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация. Установява се много често, че тези хора се явяват като родители, или братя и сестри в нашата сегашна инкарнация. Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия живот. Ние ще се убедим, че ако разглеждаме нещата по този начин, животът ни става по-ясен.
към текста >>
147.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ние не водим
борба
срещу тяхното убеждение, което стои така близо до сърцето им, а искаме да проявим найдълбок интерес към това убеждение.
Будистът знае, че след като Буда е достигнал степента Буда, той вече няма нужда да идва отново на Земята в тяло от плът. В Кристияния аз обърнах вниманието върху мисията на Гаутама Буда. Показах как тази душа има да решава една особена задача на планетата Марс. Буда е преминал на Земята предварителната степен, за да може да играе между Марсовите хора в една роля, подобна на тази, която Христос игра на Земята – не чрез един вид Мистерия на Голгота, не преминавайки през смъртта, защото Марсовите човеци имат условия на живот, различни от тези на Земните хора. Следователно на окултиста му е ясно: Вярата на будистите, че Гаутама Буда вече няма нужда да се връща отново на Земята в тяло и плът, си има своето дълбоко основание.
Ние не водим борба срещу тяхното убеждение, което стои така близо до сърцето им, а искаме да проявим найдълбок интерес към това убеждение.
към текста >>
Тогава едната религия би водила
борба
срещу другата.
Ако някой би искал да бъде фанатичен в смисъла на един ограничен будизъм, той би могъл да проповядва, че не може да съществува никое друго същество, което да не се нуждае да дойде отново на Земята в плът като човек, освен самият Буда, следователно той трябва да бъде най-висшият. С това на будизма би било създадено едно безкрайно предимство спрямо християнството, така че то би заело второто място.
Тогава едната религия би водила борба срещу другата.
Обаче това би било едно нетеософско дело. Защото теософията или Духовната наука съществува за това, да разпространява мир по лицето на Земята, да доведе чрез разбиране и изучаване на едни и същи истини за основното значение на всяка една религия. Ето защо трябва да помним, че не бива да изговаряме нашите принципи устно, а после да ги превръщаме в тяхната противоположност.
към текста >>
148.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Както чрез езотеризма стигаме до усещането за предстоящите усилия, така ние трябва да усетим този страх като една
борба
, която предприемаме с Духа на света!
Както чрез езотеризма стигаме до усещането за предстоящите усилия, така ние трябва да усетим този страх като една борба, която предприемаме с Духа на света!
И когато осъзнаем нашата безпомощност, нашата незначителност, както и необходимостта, че трябва да се борим за постигането на нашия идеал, за да станем едно цяло с това, което движи световете, когато осъзнаем този страх, едва тогава ние ще можем да отхвърлим страха от себе си и да тръгнем по пътя, по пътищата, които ще ни отведат до нашия идеал.
към текста >>
149.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
А с това беше свързана и основната задача на Буда: да се води
борба
срещу жаждата за онова съществувание, което човекът води в оковите на външната телесна обвивка.
Следователно, тук наистина сме изправени пред противоположното усещане на това, което изпитваха древните гърци. Колкото по-силно древните гърци са обичали и ценили външната телесна обвивка и са изпадали в дълбока тъга при нейното отхвърляне, толкова по-слабо са я ценили последователите на Буда, считайки я за нещо, което трябва да бъде отхвърлено час по-скоро.
А с това беше свързана и основната задача на Буда: да се води борба срещу жаждата за онова съществувание, което човекът води в оковите на външната телесна обвивка.
към текста >>
150.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Бягство от отговорност
Борба
за власт
Бягство от отговорност Борба за власт
към текста >>
151.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Другите причисляват тази „
борба
за оцеляване“ към детските заболявания на по-новата наука и говорят за „безсилието на естествения подбор“.
Може да се възрази, че използването на представи от съвременната естествена наука може да изопачи духовната наука затова, защото тези представи почиват върху една несигурна почва. Вярно е, че има естествоизпитатели, които считат основните положения на дарвинизма за неоспорими истини, и други, които говорят за „криза в дарвинизма“. Едните намират във „всемогъществото на естествения подбор“, в „борбата за оцеляване“ основните всеобхватни обяснения за развитието на живите същества.
Другите причисляват тази „борба за оцеляване“ към детските заболявания на по-новата наука и говорят за „безсилието на естествения подбор“.
Когато се стигне до тези оспорвани положения, човек, като антропософ, наистина не би могъл да направи нещо по-добро от това засега да не се занимава с тях, а да изчака такова време, което ще бъде по-добро от настоящото за постигане на хармония с естествената наука. Ала точно за това не става дума. Касае се много повече за едно убеждение, за един начин на мислене в самото изследване на съвременната естествена наука, за определени посоки, които навсякъде се съблюдават, дори когато мислите по известни въпроси на отделните изследователи и мислители коренно се различават. Истина е, че възгледите на Ернст Хекел и на Вирхов за „произхода на човека“ коренно се различават. Но антропософът би могъл да се радва, когато меродавните личности са така наясно по определени значими въпроси относно душевното, както тези двама противници при всичките им спорове са наясно с това, което за тях е абсолютно валидно.
към текста >>
Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и
борба
за оцеляване – възникват растителните и животинските видове, както безжизнените явления.
Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа. Вярваме, че също и тук са налице необходими природни закони, но какви точно и как работят, за това не знаем нищо. Нищо не можахме да възразим на казаното от Карл фон Лине, големият естествоизпитател на осемнадесетото столетие, че толкова много „видове са били налице в животинското и растителното царство, когато първоначално са били сътворени“. Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и животни? За какво ни беше убеждението, че Бог не можел чрез свръхестествена намеса в природния ред, чрез чудо, да съживи Лазар, щом трябваше да допуснем наличието на безчислени свръхестествени деяния.
Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и борба за оцеляване – възникват растителните и животинските видове, както безжизнените явления.
Нашата пукнатина в природното обяснение беше запълнена.
към текста >>
152.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Така ние виждаме, как тези неща се съгласуват в самите себе си и как днешното разглеждане се свързва с вчерашното, как от сега нататък трябва да виждаме в това, което наричаме външна светлина и нейния носи тел, нещо, което се намира в
борба
с един духовен Принцип, който се намира в нормалната точка на негово то развитие и който ни се явява първо като духовен център на нашата планетна система, както описахме това вчера и днес.
Така ние виждаме, как тези неща се съгласуват в самите себе си и как днешното разглеждане се свързва с вчерашното, как от сега нататък трябва да виждаме в това, което наричаме външна светлина и нейния носи тел, нещо, което се намира в борба с един духовен Принцип, който се намира в нормалната точка на негово то развитие и който ни се явява първо като духовен център на нашата планетна система, както описахме това вчера и днес.
Тук важното не са имената, а това, да познаем цялото значение на този Принцип. Ние трябва да познаем, че в духовната област говорим за Христос така, както във физическата област говорим за Слънцето; че в духовната област говорим за планетната система и за планетите така, както в развитието на Земната култура говорим за Буда. Тук отново имате една точка, където намирате едно от най-важните откровения, които срещате при Х.П. Блаватска. Какви велики откровения се намират в книгата Тайното Учение на Х.П. Блаватска, можете да видите също от това, как тази авторка третира въпроса за понятието на Яхве.
към текста >>
153.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Но страхът е този, който не ги оставя да пристъпят към Пазача на прага и цялата сила на този страх е маскирана в това, което днес може да се приеме като
борба
срещу появата на това, което трябва да дойде от свръхсетивните светове като духовна светлина срещу житейската тъма.
Защото в същността си всички те са страхливи личности. Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината. Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества. Може да се случи така, че от едната страна да стоят онези, които искат да опознаят свръхсетивните светове, а от другата страна да са онези, които не искат да знаят нищо за това или ще кажат: Обективната наука не казва нищо за свръхсетивните светове, защото човек не може да ги докаже. Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи последователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях усетът към истината е лично научно убеждение.
Но страхът е този, който не ги оставя да пристъпят към Пазача на прага и цялата сила на този страх е маскирана в това, което днес може да се приеме като борба срещу появата на това, което трябва да дойде от свръхсетивните светове като духовна светлина срещу житейската тъма.
Това е една представа, която чувства този, който познава Пазача на прага на духовния свят, и знае какво значение имат свръхсетивните познания за целия духовен живот на настоящето.
към текста >>
154.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Под натиска на механизацията, на несвободата, на безплодната
борба
човечеството няма да изхвърли задръжките, които тегнат върху растежа на неговата душа.
Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите. Душата на тази епоха няма да донесе на света изкуството на единението, защото изкуството е едно огледало и една игра на душата, не неин инициатор.“ Човек би искал да каже: така долавя нещата един човек. А какво сме направили ние в последните десет години? Полагахме усилия да дадем отговор на това, какво се проявява като сили на времето. Нататък той казва: „Най-великото и най-чудно нещо е простото.
Под натиска на механизацията, на несвободата, на безплодната борба човечеството няма да изхвърли задръжките, които тегнат върху растежа на неговата душа.
Това няма да стане чрез разсъждение и мислене, а чрез свободно изживяване. Каквото днес мнозина казват и малцина схващат, по-късно мнозина, а накрая всички ще го схванат: че срещу душата няма да устои никаква земна мощ.“ Че срещу душата няма да устои никаква земна мощ! Упованието ни изисква в бъдеще да израстем с това, което имаме, което е в съзвучие с най-доброто от времето, което не знае нищо за нас или изобщо не иска да узнае нещо. Но ние не искаме да се изкушаваме от онова, което нашето време жадува, защото знаем, че ръководството на човечеството е предоставено на по-висши, духовни сили и това, което се показва на човечеството, идва от тези духовни сили, дори когато трябва да се появи не такова, каквото ни се иска, когато се явява не чрез някакъв произвол, а като произлизащо от центъра на душата с импулса на времето. Така ни говори нашата епоха.
към текста >>
155.
Рудолф Щайнер за лекционните записки
GA_138 За инициацията
Който иска да проследи моята вътрешна
борба
и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване.
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване.
В тях разглеждам всичко, което се среща като стремеж към познание в тази епоха. Там е изложено това, което все повече се оформяше пред мен в духовното съзерцание и се превърна в постройката на антропософията, макар и в много отношения по несъвършен начин.
към текста >>
156.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И колкото повече напредваме в тази вътрешна
борба
, толкова по-ясно става, че древните поети са били най-големи ясновидци и са вложили тайно някои неща в техните съчинения, за разбирането на които е необходимо много нещо.
В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени. Гърците са наричали Омир-слепият, защото той е бил голям ясновидец. Той казва: животът след смъртта става онова място където няма никаква промяна. Една чудна сполучлива дума. Ние се научаваме да разбираме тези думи на Омир, когато сторим това от окултните тайни.
И колкото повече напредваме в тази вътрешна борба, толкова по-ясно става, че древните поети са били най-големи ясновидци и са вложили тайно някои неща в техните съчинения, за разбирането на които е необходимо много нещо.
към текста >>
157.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Никой, който се издига в свръхсетивните светове, не би могъл да измисли една такава фантастичност като онзи, който в първата част на своята статия се е заловил да води
борба
срещу Духовната наука.
Тук съществува достатъчно основание, да виждаме и чувствуваме ясно във всички тези неща и въпреки споменатите чувства да имаме хармония, тъкмо когато може да изглежда, че всичко може да върви криво. Да виждаме ясно: това ще бъде необходимо, ако искаме да стоим здраво на почвата на духовното познание. В наше време има хора, които започват да пишат статии против Духовната наука и ужасно ругаят относно фантастичността на духовния изследовател: какво ли не е измислил този духовен изследовател. След това във втората част на статията идват всякакви данни върху автора, които всички са лъжи, които не са верни. Една пуста фантазия царува в тези описания.
Никой, който се издига в свръхсетивните светове, не би могъл да измисли една такава фантастичност като онзи, който в първата част на своята статия се е заловил да води борба срещу Духовната наука.
Така се поставят нещата в човешката душа. Онези, които вярват, че трябва да кажат много ясно истината и които са надарени с определена нечиста фантазия върху фактите на физическото поле, се заглушават, зашеметяват се като хвърлят ругатни върху това, което трябва да бъде схващано свръхсетивно. Така човечеството търси замайване не само в алкохола, а също и във всякакви други средства. Ние трябва да виждаме ясно някои неща и за да виждаме ясно ще ни бъде ръководител духовният светоглед. Търсят се най-разнообразни средства за замайване и те също се намират, намират се поради причината, защото все повече и повече в глъбините на човешките души действуват истински демонически натури, те действуват в скритите глъбини на човешките души.
към текста >>
158.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с
борба
Марс.
В началото на 17-тото столетие една друга планета освен Земята се намираше в точката на една степен на развитието, както Земята се намираше в една такава точка, когато настъпи Тайната на Голгота. И както тогава в земното съществуване се яви Христос, идвайки от по-висшите области, така е онази криза на Марс към 17-тото столетие на Марс се яви Буда. Това значи след като Буда беше минал през своите земни въплъщения до своето последно прераждане, за него не беше вече необходимо да се връща в един земен живот, но той продължи своята дейност в други области. Буда премина от земните отношения на Марс. И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста.
Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс.
И пренасянето на съществото, което е изпълнено изцяло със силите на мира и любовта, в полето на борбата, на раздора и дисхармонията, беше в определен смисъл също едно разпъване на кръст.
към текста >>
159.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Всичко е почивало на съревнованието, на състезателната
борба
на нахвърлящите се една на друга души.
Когато проследим такива неща с погледа на ясновидеца, ние виждаме как нещата, които в стари времена са били казани в първоначално съществуващото в човечеството ясновидство върху съставните части на планетната система, съвсем не са били лишени от една действителна основа. Когато в древни времена хората са виждали в Марс един член на нашата планетна система, който е свързан с всичко войнствено, агресивно в развитието на човечеството, това отговаря всъщност напълно на действителността. Всички фантастични измислици, които са изнасяни днес от физическата астрономия върху някакъв живот на Марс са лишени от всякаква действителна основа. Съществата, които можем да наречем марсови хора, имат природа съвършено различна от тази на хората на Земята, те не могат да се сравняват със земните хора. И главната характеристика на тези Същества е била винаги чак до 17-тото столетие агресивността, нападателността, така че, ако можем да кажем културата на Марс е била винаги главно една войнствена култура.
Всичко е почивало на съревнованието, на състезателната борба на нахвърлящите се една на друга души.
И това което е изпитвал човекът във времето между смъртта и едно ново раждане при минаването през сферата на Марс беше изцяло срещата на съединението с агресивните сили тези агресивни сили преминаваха в неговата душа. И когато след това отново се раждаше на Земята, той имаше заложбата да развие на Земята тези агресивни сили. Това трябва да бъде преписано на преминаването през сферата на Марс.
към текста >>
160.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ето защо не пренебрегвайте да четете на такива мъртви, които в живота си са водили
борба
против Духовната наука.
Обаче смъртта премахва тази покривка от подсъзнанието, смъртта изправя такива неща по един чудесен начин. В живота често се случва, някой да се заглушава по отношение на онова, което живее в подсъзнанието и действително има хора, които всъщност имат дълбок, даже много дълбок копнеж към Духовната наука, но се заглуша ват в своето горно съзнание. Като вилнеят против Духовната наука, те заглушават своя копнеж и се мамят по отношение на този копнеж. Обаче след смъртта този копнеж се проявява толкова по-силно. И именно често пъти при такива, които в живота си са беснели против Духовната наука, след смъртта се проявява най-силният копнеж към нея.
Ето защо не пренебрегвайте да четете на такива мъртви, които в живота си са водили борба против Духовната наука.
С това ще им направите най-голямата услуга.
към текста >>
161.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В духовния свят това, което сега описвам, не е само една вътрешна душевна
борба
, не е само една сърдечна
борба
, а тази
борба
се прожектират навън и душата ги има, така да се каже пред себе си.
Но ние трябва да си представяме всички отношения на духовния живот така различни от тези на Земята. Така например ние виждаме една душа, която си казва: Аз ще бъда малтретирана в моята младост от едни груби родители. Когато една душа идва в това положение, това създава за нея ужасни вътрешни борби. И ние виждаме в духовния свят много души, които пристъпват към подготовката на тяхното раждане, как те си подготвят тези ужасни борби. При това трябва да приемем, че в духовния свят душата има пред себе си тези борби като нещо представляващо един вид вътрешен свят.
В духовния свят това, което сега описвам, не е само една вътрешна душевна борба, не е само една сърдечна борба, а тази борба се прожектират навън и душата ги има, така да се каже пред себе си.
Душата вижда в пълна образна нагледност имагинацията, която и представят, как тази душа трябва да при стъпи вътрешно раздвоена към нейното следващо въплъщение. Когато обгърнем с поглед тези отношения, не можем естествено лесно да стигнем до мисълта, защо толкова много хора не желаят Духовната наука. Защото хората биха желали веднага след смъртта да навлязат във вечното блаженство за вечни времена. Но не е така. И добре е, че нещата не се представят така, а те са такива, каквито са, защото само при тези условия светът ще достигне онази степен на съвършенство, която той трябва да достигне.
към текста >>
162.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И ние усещаме едно съвсем ново проявление на тези три състояния: Сатва, Раджас, Тамас, тъкмо в онази външна област от света на цветовете, тъкмо в онази сурова
борба
, която Гьоте боди през целия си живот.
Естествено, той не употребява същите думи, но напълно в духа на Аристотел е, когато някой казва: Червеното и жълто-червеното представляват състоянието Сатва на светлината. При Аристотел този принцип вече не съществува, но все пак при него старият принцип на философията Санкхия е донякъде запазен. Зеленият цвят представлява състоянието Раджас по отношение на светлината и тъмнината, а синьото и виолетовото при които тъмнината преобладава представляват състоянието Тамас по отношение на светлината и тъмнината. Макар и Аристотел да не си служи точно с тези изрази, тук все още просветва начинът на мислене, който срещаме във философията Санкхия и който произлиза от едно чисто духовно вникване в мировите процеси. Следователно, в учението на Аристотел за цветовете ние намираме един отзвук от старата философия Санкхия.
И ние усещаме едно съвсем ново проявление на тези три състояния: Сатва, Раджас, Тамас, тъкмо в онази външна област от света на цветовете, тъкмо в онази сурова борба, която Гьоте боди през целия си живот.
Защото след като, бих казал, старата Аристотелова подялба на цветовете в едно състояние Сатва, в едно състояние Раджас и в едно състояние Тамас беше, така да се каже, напълно засипана от пластовете на историята, сега всичко това отново се появява при Гьоте. Макар и съвременните физици все още да се подиграват с Гьотевото учение за цветовете, трябва да кажем, че то действително е инспирирано от дребната духовна мъдрост. Съвременната физика е напълно права, когато от своя гледна точка тя отрича Гьоте; обаче така тя само показва, че в тази област е просто напълно изоставена от добрите Богове; да, всичко това се отнася за съвременната физика, и ето защо тя продължава да се подиграва с Гьотевото учение за цветовете.
към текста >>
163.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Естествено, по време на прехода от една форма на изживяване към друга, онова, което си отива със старата епоха, влиза в
борба
с това, което идва, понеже тези сили все още не са ясно разграничени.
Естествено, по време на прехода от една форма на изживяване към друга, онова, което си отива със старата епоха, влиза в борба с това, което идва, понеже тези сили все още не са ясно разграничени.
Бащата също е жив, независимо, че до него стои неговият син; и все пак синът е този, който произлиза от бащата. Независимо от настъпването на Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-римската епоха, всред хората и народите все още се забелязаха качества, характерни за Третата следатлантска епоха, за Египетско-халдейската епоха. Разбира се, за известно време качествата от миналото и тези от настоящето съществуват едно временно, но после започват да си пречат. Старото престава да разбира новото. Новото трябва да се брани срещу старото и да утвърждава себе си.
към текста >>
Едва сега, когато душата влиза в
борба
срещу Демоните, срещу Азурас, тя започва да възприема самата себе си в духовен смисъл.
И какво се появява пред него вместо материята? Виждате ли, така изглеждат нещата от гледна точка на дребното посвещение! Докато във всекидневния живот пред човешката душа застава материята, Пракрити, то пред посветения в Йога застава светът на Азурас*21, светът на демоничните сили, срещу които той трябва да се бори. Материята е нещо, което поражда съпротивление; Азурас, силите на мрака, се превръщат във врагове. Обаче всичко това е само един далечен отзвук от човешката душа; едва сега ние усещаме нейното присъствие.
Едва сега, когато душата влиза в борба срещу Демоните, срещу Азурас, тя започва да възприема самата себе си в духовен смисъл.
към текста >>
Когато материята се проявява в своите духовни измерения, ние бихме описали тази
борба
въпреки, че я наблюдаваме в съвсем ограничен кръг като едно състояние, при което Духовете стават видими.
Когато материята се проявява в своите духовни измерения, ние бихме описали тази борба въпреки, че я наблюдаваме в съвсем ограничен кръг като едно състояние, при което Духовете стават видими.
Сега, когато душата се издига до посвещението, пред нас застава това, което бихме определили като борба срещу Ариман. Бидейки свидетели на тази борба, ние оставаме в света на душевните изживявания; и това, което по-рано се проявяваше като материални Духове, сега израства до гигантски размери и се изправя пред душата като един могъщ враг. Сега един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент; сега индивидуалната човешка душа се изправя срещу цялото космическо царство на Ариман. Това, срещу което се бори Йога, представлява най-долната степен от царството на Ариман; сега обаче докато разглеждаме борбата на душата с ариманическите сили и с ариманическото царство в антропософски смисъл пред нас застава самият той, Ариман. Когато външната материя вземе надмощие, философията Санкхия говори за състоянието Тамас.
към текста >>
Сега, когато душата се издига до посвещението, пред нас застава това, което бихме определили като
борба
срещу Ариман.
Когато материята се проявява в своите духовни измерения, ние бихме описали тази борба въпреки, че я наблюдаваме в съвсем ограничен кръг като едно състояние, при което Духовете стават видими.
Сега, когато душата се издига до посвещението, пред нас застава това, което бихме определили като борба срещу Ариман.
Бидейки свидетели на тази борба, ние оставаме в света на душевните изживявания; и това, което по-рано се проявяваше като материални Духове, сега израства до гигантски размери и се изправя пред душата като един могъщ враг. Сега един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент; сега индивидуалната човешка душа се изправя срещу цялото космическо царство на Ариман. Това, срещу което се бори Йога, представлява най-долната степен от царството на Ариман; сега обаче докато разглеждаме борбата на душата с ариманическите сили и с ариманическото царство в антропософски смисъл пред нас застава самият той, Ариман. Когато външната материя вземе надмощие, философията Санкхия говори за състоянието Тамас. Издигайки се до посвещение в Йога, човекът попада не просто в това състояние Тамас, а в бойното поле на една истинска борба срещу определени демонични сили; сега за неговия поглед материята се превръща тъкмо в тези демонични сили.
към текста >>
Бидейки свидетели на тази
борба
, ние оставаме в света на душевните изживявания; и това, което по-рано се проявяваше като материални Духове, сега израства до гигантски размери и се изправя пред душата като един могъщ враг.
Когато материята се проявява в своите духовни измерения, ние бихме описали тази борба въпреки, че я наблюдаваме в съвсем ограничен кръг като едно състояние, при което Духовете стават видими. Сега, когато душата се издига до посвещението, пред нас застава това, което бихме определили като борба срещу Ариман.
Бидейки свидетели на тази борба, ние оставаме в света на душевните изживявания; и това, което по-рано се проявяваше като материални Духове, сега израства до гигантски размери и се изправя пред душата като един могъщ враг.
Сега един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент; сега индивидуалната човешка душа се изправя срещу цялото космическо царство на Ариман. Това, срещу което се бори Йога, представлява най-долната степен от царството на Ариман; сега обаче докато разглеждаме борбата на душата с ариманическите сили и с ариманическото царство в антропософски смисъл пред нас застава самият той, Ариман. Когато външната материя вземе надмощие, философията Санкхия говори за състоянието Тамас. Издигайки се до посвещение в Йога, човекът попада не просто в това състояние Тамас, а в бойното поле на една истинска борба срещу определени демонични сили; сега за неговия поглед материята се превръща тъкмо в тези демонични сили. Казано в антропософски смисъл, сега когато душата не само се противопоставя на духовния принцип в материята, а когато се противопоставя на чисто духовното ние виждаме как тя, душата, се изправя срещу самия Ариман.
към текста >>
Издигайки се до посвещение в Йога, човекът попада не просто в това състояние Тамас, а в бойното поле на една истинска
борба
срещу определени демонични сили; сега за неговия поглед материята се превръща тъкмо в тези демонични сили.
Сега, когато душата се издига до посвещението, пред нас застава това, което бихме определили като борба срещу Ариман. Бидейки свидетели на тази борба, ние оставаме в света на душевните изживявания; и това, което по-рано се проявяваше като материални Духове, сега израства до гигантски размери и се изправя пред душата като един могъщ враг. Сега един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент; сега индивидуалната човешка душа се изправя срещу цялото космическо царство на Ариман. Това, срещу което се бори Йога, представлява най-долната степен от царството на Ариман; сега обаче докато разглеждаме борбата на душата с ариманическите сили и с ариманическото царство в антропософски смисъл пред нас застава самият той, Ариман. Когато външната материя вземе надмощие, философията Санкхия говори за състоянието Тамас.
Издигайки се до посвещение в Йога, човекът попада не просто в това състояние Тамас, а в бойното поле на една истинска борба срещу определени демонични сили; сега за неговия поглед материята се превръща тъкмо в тези демонични сили.
Казано в антропософски смисъл, сега когато душата не само се противопоставя на духовния принцип в материята, а когато се противопоставя на чисто духовното ние виждаме как тя, душата, се изправя срещу самия Ариман.
към текста >>
Сега, разглеждайки нещата в наш, антропософски смисъл, ние виждаме, как душата започва своята актив на
борба
срещу Ариман и Луцифер.
Сега, разглеждайки нещата в наш, антропософски смисъл, ние виждаме, как душата започва своята актив на борба срещу Ариман и Луцифер.
Истинското величие на тази борба може да бъде видяно едва след на стъпването на християнството. За древното учение Санкхия Пуруша остава, така да се каже, незасегната: там просто се описват събитията, които възникват, когато Пуруша се „облича" в Пракрити. Навлизайки в епохата на християнство и още поточно, в това, което лежи в основата на езотеричното християнство, ние се докосваме и до самата Пуруша, като обгръщаме с поглед трите вида сили: Душевните, луциферическите и ариманическите. Едва сега ние забелязваме вътрешните отношения на душата, възникващи в резултат на нейната борба срещу Луцифер и Ариман. Това, което трябваше да настъпи, намери своя видим израз в онази повратна точка на Четвъртата следатлантска епоха, която ние обозначаваме като Мистерията на Голгота.
към текста >>
Истинското величие на тази
борба
може да бъде видяно едва след на стъпването на християнството.
Сега, разглеждайки нещата в наш, антропософски смисъл, ние виждаме, как душата започва своята актив на борба срещу Ариман и Луцифер.
Истинското величие на тази борба може да бъде видяно едва след на стъпването на християнството.
За древното учение Санкхия Пуруша остава, така да се каже, незасегната: там просто се описват събитията, които възникват, когато Пуруша се „облича" в Пракрити. Навлизайки в епохата на християнство и още поточно, в това, което лежи в основата на езотеричното християнство, ние се докосваме и до самата Пуруша, като обгръщаме с поглед трите вида сили: Душевните, луциферическите и ариманическите. Едва сега ние забелязваме вътрешните отношения на душата, възникващи в резултат на нейната борба срещу Луцифер и Ариман. Това, което трябваше да настъпи, намери своя видим израз в онази повратна точка на Четвъртата следатлантска епоха, която ние обозначаваме като Мистерията на Голгота.
към текста >>
Едва сега ние забелязваме вътрешните отношения на душата, възникващи в резултат на нейната
борба
срещу Луцифер и Ариман.
Сега, разглеждайки нещата в наш, антропософски смисъл, ние виждаме, как душата започва своята актив на борба срещу Ариман и Луцифер. Истинското величие на тази борба може да бъде видяно едва след на стъпването на християнството. За древното учение Санкхия Пуруша остава, така да се каже, незасегната: там просто се описват събитията, които възникват, когато Пуруша се „облича" в Пракрити. Навлизайки в епохата на християнство и още поточно, в това, което лежи в основата на езотеричното християнство, ние се докосваме и до самата Пуруша, като обгръщаме с поглед трите вида сили: Душевните, луциферическите и ариманическите.
Едва сега ние забелязваме вътрешните отношения на душата, възникващи в резултат на нейната борба срещу Луцифер и Ариман.
Това, което трябваше да настъпи, намери своя видим израз в онази повратна точка на Четвъртата следатлантска епоха, която ние обозначаваме като Мистерията на Голгота.
към текста >>
И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да напредне до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята
борба
срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на никаква външна помощ.
Това, което настъпи при прехода от Третата в Четвъртата епоха, може да бъде охарактеризирано като едно изменение на формите; обаче сега то представлява нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено чрез прехода от Пракрити към самата Пуруша. Или с други думи, сега ние усещаме, как Пуруша напълно се отделя и еманципиран от Пракрити. Сега човекът се откъсва не просто от кръвните връзки, а от Пракрити, от целия външен свят, за да се справи с него в един вътрешен, строго душевен смисъл. Точно тук влиза в действие Христовият Импулс. В същото време това представлява най-величественият преход, който е настъпвал в цялото планетарно развитие на Земята.
И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да напредне до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята борба срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на никаква външна помощ.
Сега вече идва ред да противопоставим двете основни линии, които съществуват в Бхагават Гита: От една страна това, което беше необходимо за старите времена, и от друга страна това, което е необходимо за нови те времена.
към текста >>
И ние се доближаваме до нея, когато започнем духовната
борба
срещу Луцифер и Ариман, а не просто срещу Тамас и Раджас.
Лесно мога да си предоставя, скъпи мои приятели, че някой би могъл да попита: Добре, каква по-велика цел би могла да съществува, освен онзи възвишен идеал на цялото човечество, какъвто ни е даден в лице то на Кришна? Може да има по-велика цел!
И ние се доближаваме до нея, когато започнем духовната борба срещу Луцифер и Ариман, а не просто срещу Тамас и Раджас.
Тук ние срещаме Христос. Невъзможността да видим нещо по-велико се корени в самите нас, доколкото сме готови да признаем най-великия общочовешки идеал тъкмо в лицето на Кришна.
към текста >>
Онзи импулс, Който ни помага в нашата
борба
срещу Луцифер и Ариман нека добавя, че тази
борба
е още в самото начало, защото всички подробности, които са представени например в моите Мистерийни драми*22, ще се превърнат в непосредствени душевни опитности едва за бъдещите поколения е от такова естество, че спрямо него човечеството за сега изглежда твърде малко, твърде слабо; един импулс, който не може да намери място дори в тялото на Заратустра, а само в едно такова тяло, което е стигнало до върховната точка на своето развитие, т.е.
И точно тук ние виждаме цялото превъзходство на Христовия Импулс над Импулса на Кришна: Съществото, което беше инкарнирано в Кришна, всъщност беше инкарнирано в цялото човечество. Наистина, Кришна е роден и израства като син на Висудева, обаче онзи най-висш човешки импулс, който виждаме в лицето на Кришна, е въплътен, инкарниран в цялото човечество!
Онзи импулс, Който ни помага в нашата борба срещу Луцифер и Ариман нека добавя, че тази борба е още в самото начало, защото всички подробности, които са представени например в моите Мистерийни драми*22, ще се превърнат в непосредствени душевни опитности едва за бъдещите поколения е от такова естество, че спрямо него човечеството за сега изглежда твърде малко, твърде слабо; един импулс, който не може да намери място дори в тялото на Заратустра, а само в едно такова тяло, което е стигнало до върховната точка на своето развитие, т.е.
до своята тридесетгодишна възраст. Ето защо Христовият Импулс изпълва не целия живот, а само най-зрелия период от един човешки живот.
към текста >>
164.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Бягство от отговорност
Борба
за власт.
Бягство от отговорност Борба за власт.
към текста >>
165.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Боговете трябваше да изпратят долу на Земята Христос за
борба
с Луциферичния принцип.
Ако еволюцията би преминала така, не би се случило нищо в света на Боговете, така плановете на Боговете относно хората нямаше да се изпълнят. Тогава Луцифер щеше да пресече плановете на Боговете. Боговете трябваше да принесат жертва това беше тяхна работа. Те трябваше да изживеят нещо, което така да проникне в тяхната сфера, както всъщност Боговете изобщо не могат да изживеят, когато останат в своята сфера. Те трябваше да изпратят от своите редици едно същество на физическия план, което да изживее нещо, което иначе Боговете в духовните светове изобщо не могат да изживеят.
Боговете трябваше да изпратят долу на Земята Христос за борба с Луциферичния принцип.
към текста >>
Така Боговете навлизат в земната сфера за
борба
с луциферичните духове.
В течение на времето, когато настъпи определеният момент, Боговете, които обхващаме под името Божественият бащин свят, изпращат надолу Христос, за да познае той безкрайните болки на хората, които за един Бог означават нещо съвсем друго, отколкото за един човек.
Така Боговете навлизат в земната сфера за борба с луциферичните духове.
Един Бог трябваше да изживее смъртта на кръста, най-позорната смърт, както подчертава апостол Павел. В определен момент от земното развитие ние трябваше да надникнем в духовните светове и да станем свидетели на това, което засяга Боговете.
към текста >>
166.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на
борба
между старите езически импулси и Христовия импулс.
Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина. Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти. Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства.
Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс.
Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина. И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие. Днес ще посоча само някои места, които представят как се чувства Киприян пред вълшебната мощ на предхристиянските духовни сили. Така в поезията на Евдокия чуваме: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 309 Бел пр/.
към текста >>
167.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Както винаги, когато е отхвърлена една властна воля, най-близкото средство е тогава оклеветяването на онези, които не са се подчинили на тези претенция, и като най-ефективно средство за
борба
служи обръщането на фактите в тяхната противоположност: това, срещу което трябва да се води
борба
от морална необходимост, се приписва като вина на човека.
Както винаги, когато е отхвърлена една властна воля, най-близкото средство е тогава оклеветяването на онези, които не са се подчинили на тези претенция, и като най-ефективно средство за борба служи обръщането на фактите в тяхната противоположност: това, срещу което трябва да се води борба от морална необходимост, се приписва като вина на човека.
Срещу тези неща се обръща Рудолф Щайнер в своето слово и приветствува тогава настъпилото отделяне от Теософското Общество като едно освобождение.
към текста >>
168.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
А това значи, че в алкохолът ние сме приели в себе си един аз противник, един аз, който води направо
борба
срещу действията на нашия духовен Аз.
Както казахме, Азът трябва да произведе един напълно подобен процес в кръвта. Това е една негова нормална функция говорейки окултно, не химически нещо, което се произвежда чрез един вид обръщане на процеса на организирането, само чрез химическото действие, когато се произвежда алкохолът. Последствието от това е, че чрез алкохола ние внасяме в организма нещо, което действува от друга страна така, както Азът действува върху кръвта.
А това значи, че в алкохолът ние сме приели в себе си един аз противник, един аз, който води направо борба срещу действията на нашия духовен Аз.
От друга страна върху кръвта се действува чрез алкохола именно така, както Аза се действува върху кръвта.
към текста >>
Така, че следователно ние развързваме една вътрешна
борба
, една вътрешна война и всъщност всичко това, което изхожда от Аза, ние го осъждаме на безсилие, когато му противопоставим в алкохола един противник.
Така, че следователно ние развързваме една вътрешна борба, една вътрешна война и всъщност всичко това, което изхожда от Аза, ние го осъждаме на безсилие, когато му противопоставим в алкохола един противник.
Това е окултното състояние на нещата.
към текста >>
Ето защо онзи, който е направил от Антропософията един елемент на своя живот, чувствува действието на алкохола в кръвта като една пряка
борба
срещу своя Аз и поради това естествено е, че едно действително духовно развитие може да върви леко само тогава, когато срещу него не се поставя тази съпротива.
Онзи, който не пие никакъв алкохол, си осигурява свободната възможност, да действува от своя Аз върху кръвта; онзи, който пие алкохол, прави това също както някой, който иска да събори една стена и удря към едната страна, обаче същевременно поставя от другата страна хора, които удрят срещу него. Съвсем точно чрез алкохола се елиминира дейността на Аза върху кръвта.
Ето защо онзи, който е направил от Антропософията един елемент на своя живот, чувствува действието на алкохола в кръвта като една пряка борба срещу своя Аз и поради това естествено е, че едно действително духовно развитие може да върви леко само тогава, когато срещу него не се поставя тази съпротива.
От този пример ние виждаме именно, как това, което иначе също съществува, става възприемаемо, доловимо за езотерика или антропософа чрез измененото равновесие, което настъпва във физическото тяло.
към текста >>
169.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото еволюцията, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката
борба
, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове.
Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че човекът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие. Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля.
Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото еволюцията, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката борба, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове.
Защото когато човек чувствува тази мисъл за ентусиазиращата сила на идеала на развитието, той може вече да започне да чувствува блаженството на развитието. Но това блаженство означава: да признае това развитие, този окултен напредък като една необходимост. Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
към текста >>
170.
Съдържание
GA_147 Тайните на прага
Душевният път на Капезий:
борба
за идеализъм и атомизъм.
Душевният път на Капезий: борба за идеализъм и атомизъм.
Разказ на приказка от г-жа Балде. Разбиране на учението на Бенедикт за управлението на троичността в мировите явления: уравновесяване на ариманическата и луциферическата полярност по мяра и брой. Мисъл, писмо, слово. Развитие на езика. Медитирането като средно състояние между мислене и възприятие.
към текста >>
171.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една
борба
, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили.
Това, което щяхме да получим от представлението на тази драма, е свързано и с факта, че в тази драма имаме пред себе си произведение на нашия многоуважаван Едуард Шуре. Когато произнасяме това име, трябва да вземем предвид, че то се носи от мъжа, който със своите „Великите Посветени“, „Les Grands Initiés“2, a и с други свои съчинения в известен смисъл се явява първовестител на езотеричното направление на Запада, за което ние искаме да вложим нашите сили. Отново и отново трябва да преосмисляме това, което е внесъл Едуард Шуре в съвременността, а също и в бъдещото развитие на човечеството, създавайки с това цяла една епоха. Затова мога не само от най-дълбоките пориви на собственото си сърце, но и от сърдечния устрем на всички събрали се тук приятели да изразя най-голямо удовлетворение по повод факта, че по време и на този мюнхенски цикъл и сезон Едуард Шуре отново ще бъде сред нас.
Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили.
Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че със своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга на нашия уважаван приятел Ойген Леви – той застана на наша страна в една борба, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение на нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме.
към текста >>
Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че със своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга на нашия уважаван приятел Ойген Леви – той застана на наша страна в една
борба
, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение на нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме.
Това, което щяхме да получим от представлението на тази драма, е свързано и с факта, че в тази драма имаме пред себе си произведение на нашия многоуважаван Едуард Шуре. Когато произнасяме това име, трябва да вземем предвид, че то се носи от мъжа, който със своите „Великите Посветени“, „Les Grands Initiés“2, a и с други свои съчинения в известен смисъл се явява първовестител на езотеричното направление на Запада, за което ние искаме да вложим нашите сили. Отново и отново трябва да преосмисляме това, което е внесъл Едуард Шуре в съвременността, а също и в бъдещото развитие на човечеството, създавайки с това цяла една епоха. Затова мога не само от най-дълбоките пориви на собственото си сърце, но и от сърдечния устрем на всички събрали се тук приятели да изразя най-голямо удовлетворение по повод факта, че по време и на този мюнхенски цикъл и сезон Едуард Шуре отново ще бъде сред нас. Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили.
Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че със своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга на нашия уважаван приятел Ойген Леви – той застана на наша страна в една борба, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение на нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме.
към текста >>
Не без връзка с горното бяха свързани затрудненията, които изпитахме по време на и без това нелеките мюнхенски постановки, възникнали поради натрапената ни
борба
, която няма повече да разискваме тук, но която ни струваше толкова много труд и мисли и която всъщност наистина беше ненужна и ще си остане ненужна и по-нататък.
Във висша степен е характерно, скъпи мои приятели, че след продължително време решиха до известна степен да оттеглят глупавото обвинение в йезуитство, като при това обаче не може да не се забележи вътрешното съпротивление и желанието да се скрие това признание. Характерно е, от друга страна, че това отстъпление в известен смисъл се свързва същевременно с едно, така да се нарече, поругаване на всичко, което Едуард Шуре е изложил в своето отворено писмо, изхождайки от дълбока правдивост.
Не без връзка с горното бяха свързани затрудненията, които изпитахме по време на и без това нелеките мюнхенски постановки, възникнали поради натрапената ни борба, която няма повече да разискваме тук, но която ни струваше толкова много труд и мисли и която всъщност наистина беше ненужна и ще си остане ненужна и по-нататък.
към текста >>
Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски език, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината
борба
.
Но за нашите приятели е необходимо да обърнат известно внимание на това, което бе направено за изясняване на истината.
Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски език, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба.
Но за нашите приятели е важно не само, че тези книги са написани, но и да бъдат прочетени. Защото все някога ще възникне необходимостта нашите приятели, които сериозно се стремят към истината, действително да се запознаят с всичко случило се, колкото и неприятно в известно отношение да е това знание. Именно от тази гледна точка в последно време нашата работа в Мюнхен срещна множество трудни препятствия.
към текста >>
172.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща
борба
за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер. Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото.
Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък.
Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа. Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>
И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна
борба
се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер. Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер.
И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества.
Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа. Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>
173.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
13) в една
борба
, която ни беше натрапена: пререканията с Теософското общество, които чрез писмото на председателката Ани Безант от 7 март 1913 г.
13) в една борба, която ни беше натрапена: пререканията с Теософското общество, които чрез писмото на председателката Ани Безант от 7 март 1913 г.
водят до изключване на Немската секция. Като ръководител на тази секция от 1902 г. насетне Рудолф Щайнер разгръща и разпространява в нейните рамки духовната наука в смисъла на антропософията. Срв. „Моят жизнен път“, (1923-1925), Събр. съч. 28, Глава XXX и нататък; Лекция в Дорнах, 15 юни 1923 г., в „История и предпоставки на Антропософското движение във връзка с Антропософското общество“, Събр. съч.
към текста >>
174.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато споменавам за тази вътрешна
борба
, моля думите ми да бъдат схващани точно в смисъла, в който са казани.
Когато споменавам за тази вътрешна борба, моля думите ми да бъдат схващани точно в смисъла, в който са казани.
Настоятелно моля, всичко казано по този повод, да се възприема най-вече като един първоначален импулс, като загатване за нещо, което занапред несъмнено ще бъде обсъждано много по-точно и по-прецизно. Вие ще вникнете много по-добре в характера на моите усилия, ако ми позволите да споделя още една лична забележка.
към текста >>
175.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И тъкмо поради инспирацията, идваща от Батх-Кол, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус често долавяше гласа на Батх-Кол, който го довеждаше до мъчителна и тежка душевна
борба
.
Когато младият Исус от Назарет слушаше как равините говорят за инспириращия глас на Батх-Кол, той по чувствува инспирацията на Батх-Кол в самия себе си. Забележителното в случая беше следното: поради въздействието на Заратустровия Аз, Исус от Назарет действително стана способен да възприема с голяма бързи на всичко онова, което другите около него вече знаеха. В своята дванадесета година той не само удивляваше равините с проницателните си отговори, но и долавяше Батх-Кол в собствените си гърди.
И тъкмо поради инспирацията, идваща от Батх-Кол, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус често долавяше гласа на Батх-Кол, който го довеждаше до мъчителна и тежка душевна борба.
Защото Батх-Кол му откриваше впрочем Исус беше сигурен в точността на своите възприятия -, че не е далеч момента, когато в продължението на Стария Завет вече няма да говори същият Дух, който по-рано беше говорил на древните еврейски пророци. И един ден нещо, което беше ужасно за душата на Исус той получи следното откровение от Батх-Кол: Аз, Батх-Кол, вече не достигам до онези висини, където Духът действително ми открива истината относно по-нататъшното развитие на еврейския народ.
към текста >>
176.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
От изследването на Хрониката Акаша ние научаваме, че тези знания на Исус се превърнаха за него в източник на всевъзможни душевни съмнения и душевни страдания, защото той непосредствено усещаше, навлизайки във все по-дълбока и мъчителна душевна
борба
, как в предишните епохи от еволюцията на човечеството беше възможно едно наистина грандиозно откровение, изливащо се от духовните светове в душите на тогавашните хора, които разполагаха с коренно различни душевни сили и можеха да приемат подобно учение.
От изследването на Хрониката Акаша ние научаваме, че тези знания на Исус се превърнаха за него в източник на всевъзможни душевни съмнения и душевни страдания, защото той непосредствено усещаше, навлизайки във все по-дълбока и мъчителна душевна борба, как в предишните епохи от еволюцията на човечеството беше възможно едно наистина грандиозно откровение, изливащо се от духовните светове в душите на тогавашните хора, които разполагаха с коренно различни душевни сили и можеха да приемат подобно учение.
Точно това изпъкна пред душата на Исус че някога хората са разполагали с коренно различни душевни сили и са можели да поглеждат нагоре към изявяващите се духовни Същества и да ги разбират по съвсем друг начин отколкото по-късните поколения, към които принадлежеше и самият Исус. Тези по-късни поколения вече не разполагаха със споменатите душевни сили и не можеха да се докосват до откровенията на духовните Същества. Често имаше моменти, в които той си казваше: Да, всичко това някога наистина е било възвестено, обаче днешните хора не могат да го обхванат така пълно, както онези, за които е било предназначено то в миналото.
към текста >>
177.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма
борба
на мисълта с тази Тайна.
Ако вземем сега от една страна тази победа на мисълта, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго.
Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на мисълта с тази Тайна.
Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази единствена цел всички идеи, които бяха добити. И от голямо значение е, човек да остави да действува върху него тази борба на мисълта с Тайната на Голгота. Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни. Като че Тайната на Голгота е отделена на едно далечно разстояние чрез духовните светове, като че идва така при човечеството и не иска да се разкрие.
към текста >>
И от голямо значение е, човек да остави да действува върху него тази
борба
на мисълта с Тайната на Голгота.
Ако вземем сега от една страна тази победа на мисълта, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго. Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на мисълта с тази Тайна. Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази единствена цел всички идеи, които бяха добити.
И от голямо значение е, човек да остави да действува върху него тази борба на мисълта с Тайната на Голгота.
Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни. Като че Тайната на Голгота е отделена на едно далечно разстояние чрез духовните светове, като че идва така при човечеството и не иска да се разкрие.
към текста >>
Защото това, което може да се констатира, е, че тази
борба
е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни.
Ако вземем сега от една страна тази победа на мисълта, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго. Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на мисълта с тази Тайна. Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази единствена цел всички идеи, които бяха добити. И от голямо значение е, човек да остави да действува върху него тази борба на мисълта с Тайната на Голгота.
Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни.
Като че Тайната на Голгота е отделена на едно далечно разстояние чрез духовните светове, като че идва така при човечеството и не иска да се разкрие.
към текста >>
178.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Човешките понятия от онова време не бяха достатъчни, за да разберат тези неща; обаче в това, което се яви тогава хаотично като идеи относно скорошното второ пришествие на Христос, живееше истината, че Христос беше се явил скоро, беше се явил на една почва, която, както ще видим утре, подготви външно апостол Павел, но Той се яви преди всичко в областта, която се намира зад сетивния свят, на която почва стана борбата между Христос и сибилите, една духовна
борба
.
Така Христос трябва да изпълни една служба на съдия. Онези, които бяха разбрали материалистично, че Христос дойде отново скоро след своето възкресение, те бяха го разбрали погрешно.
Човешките понятия от онова време не бяха достатъчни, за да разберат тези неща; обаче в това, което се яви тогава хаотично като идеи относно скорошното второ пришествие на Христос, живееше истината, че Христос беше се явил скоро, беше се явил на една почва, която, както ще видим утре, подготви външно апостол Павел, но Той се яви преди всичко в областта, която се намира зад сетивния свят, на която почва стана борбата между Христос и сибилите, една духовна борба.
Ние трябва да повдигнем булото, което разпространението на Християнството върху физическото поле ни показва. Зад физическото поле трябва да видим това, да видим онази духовна борба, при която от душите на хората беше прогонено това, което иначе би нараснало с все по-голяма и по-голяма сила именно със своя хаотичен характер. И погрешно разбира този единствен по рода си факт онзи, който не съзира, че чрез това метафизическо дело Христос извърши за човечеството нещо извънредно важно, безкрайно важно. Кой обаче можа да стори поне нещо, даже много за разбирането? Онези, които бяха надарени от духовния свят с определено вдъхновение или откровение, онези, които написаха Евангелията и апостол Павел.
към текста >>
Зад физическото поле трябва да видим това, да видим онази духовна
борба
, при която от душите на хората беше прогонено това, което иначе би нараснало с все по-голяма и по-голяма сила именно със своя хаотичен характер.
Така Христос трябва да изпълни една служба на съдия. Онези, които бяха разбрали материалистично, че Христос дойде отново скоро след своето възкресение, те бяха го разбрали погрешно. Човешките понятия от онова време не бяха достатъчни, за да разберат тези неща; обаче в това, което се яви тогава хаотично като идеи относно скорошното второ пришествие на Христос, живееше истината, че Христос беше се явил скоро, беше се явил на една почва, която, както ще видим утре, подготви външно апостол Павел, но Той се яви преди всичко в областта, която се намира зад сетивния свят, на която почва стана борбата между Христос и сибилите, една духовна борба. Ние трябва да повдигнем булото, което разпространението на Християнството върху физическото поле ни показва.
Зад физическото поле трябва да видим това, да видим онази духовна борба, при която от душите на хората беше прогонено това, което иначе би нараснало с все по-голяма и по-голяма сила именно със своя хаотичен характер.
И погрешно разбира този единствен по рода си факт онзи, който не съзира, че чрез това метафизическо дело Христос извърши за човечеството нещо извънредно важно, безкрайно важно. Кой обаче можа да стори поне нещо, даже много за разбирането? Онези, които бяха надарени от духовния свят с определено вдъхновение или откровение, онези, които написаха Евангелията и апостол Павел. Ние ще имаме да оценим от други страни също явлението на евангелистите. Сега обаче ще можем да обгърнем с поглед, как един вид апостол Павел стои сред един свят, в който става нещо също и без словото, без това, което той можа да допринесе със своите мощни и пламенни слова за разбирането на Голготската Тайна.
към текста >>
Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като
борба
на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури.
И погрешно разбира този единствен по рода си факт онзи, който не съзира, че чрез това метафизическо дело Христос извърши за човечеството нещо извънредно важно, безкрайно важно. Кой обаче можа да стори поне нещо, даже много за разбирането? Онези, които бяха надарени от духовния свят с определено вдъхновение или откровение, онези, които написаха Евангелията и апостол Павел. Ние ще имаме да оценим от други страни също явлението на евангелистите. Сега обаче ще можем да обгърнем с поглед, как един вид апостол Павел стои сред един свят, в който става нещо също и без словото, без това, което той можа да допринесе със своите мощни и пламенни слова за разбирането на Голготската Тайна.
Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури.
Сибилите имаха нещо, казах аз, което изхождаше от стихиите на Земята, което не би могло да съществува в тях, ако не им бяха говорили земните духове на стихиите. При апостол Павла съществува нещо подобно, нещо, което, за отбелязване, беше забелязала също официалната наука, обаче напълно екзотерично, което обаче, бихме могли да кажем, действително ни довежда пред един свят на учудването, когато го разглеждаме в светлината на Духовната Наука. Апостол Павел също е черпил по определен начин от естеството на земните стихии, обаче от една своеобразна област на земните стихии. И самопонятно ние можем да разберем много добре апостол Павла богословски-рационалистично-абстрактно, когато не вземем под внимание това, което сега искам да кажа, което не може да бъде обяснено от официалната наука; можем да го тълкуваме много добре, когато искаме да разберем апостол Павла от гледна точка на рационалността. Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла?
към текста >>
179.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Позволете ми да кажа и това, без да искам ни най-малко да бъда нескромен, че е дошъл вече моментът чрез нашето Антропософско Движение, когато един или друг може да вярва, че може да прави сделки водейки
борба
срещу това Движение.
Естествено аз много добре зная, че модерната наука за душата или психологията, която остава така много на повърхността на нещата, когато прочете подобни неща, ще има да възрази всевъзможни или по-добре казано все невъзможни неща. И аз познавам дооре всичко, което може да бъде повдигнато от тази страна като съмнения зная много добре, какви странни твърдения върху всякакви закони и асоциации на идеи и подсъзнателни представи могат да бъдат изнесени. Въпреки това, съзнавайки всичко това, аз дадох това описание без украшения, защото, обични антропософски приятели, за Вас трябва да бъде важно именно да си изясните, че резултатите, до които човек може да стигне в духовното изследване, могат да бъдат постигнати едвам след преодоляването на всички неща, за които вчера казах, че те се изпречват на пътя на изследователя. И последният резултат на духовното изследване, който може да се получи като действителност според често споменатия закон на живота, не е никакъв резултат на съчетание на идеи, както би могъл да мисли някой, а тези идеи са това, което като куриери води до последния резултат и което няма нищо общо с тези резултати. Исках да кажа предварително тези думи, защото най-новите публикации показват, че постоянно се случва отново, че даже тези описания, когато те са напечатани по начина, както се печатат нашите цикли, достигат в ръцете на външни хора и след това тези външни хора правят най-безсмислените забележки върху подобни описания, при което усърдно се стараят да цитират нещата откъсвайки ги от тяхната връзка и тем подобни.
Позволете ми да кажа и това, без да искам ни най-малко да бъда нескромен, че е дошъл вече моментът чрез нашето Антропософско Движение, когато един или друг може да вярва, че може да прави сделки водейки борба срещу това Движение.
И много добре са познати някои средства, когато се касае за подобни неща.
към текста >>
Тогава можем да го видим -, защото то е излязло отгоре и е станало почти така всекидневно както небесния Грал, който изговаря името но то е все пак възобновяването, явлението в друга форма на това, за което еврейската древност е води ла
борба
в нейното време.
Така ние виждаме, как новото време се вести! Как душата на Парсифал стои във връзка с подсъзнателните, проникнати от Христовата аура исторически импулси, с Христовите Импулси, макар и той да не знае още това, но това, което е царувало там долу, което е водило историята на човечеството, трябва да излезе отгоре, на повърхността. За това той трябва да се научи да разбира това, което никога не ще бъде разбрано, ако човек не се приближи до него с невинните, чисти душевни сили, което също не може никога да бъде разбрано, ако се приближаваме до него с традиционното знание, с учеността.
Тогава можем да го видим -, защото то е излязло отгоре и е станало почти така всекидневно както небесния Грал, който изговаря името но то е все пак възобновяването, явлението в друга форма на това, за което еврейската древност е води ла борба в нейното време.
към текста >>
180.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И настава една
борба
на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една
борба
с Луцифер за една човешка душа.
Всеки път, преди да слезем в едно земно въплъщение, ние сме подложени на изкушението да останем в духовния свят, да влезем в духа и да се развиваме напред с онова, което сме вече, което сега е напълно проникнато от Боговете, и да се откажем от това, което бихме могли да станем все повече като човек по пътя към далечния религиозен идеал на божествено-духовния свят. Пред нас се изправя изкушението да станем арелигиозни за царството на духа. Това изкушение ни обзема толкова повече, понеже в никой момент от развитието на човечеството Луцифер няма по-голяма сила над човека отколкото в този момент, когато той му нашепва: Използувай сега случая; ти можеш да останеш в духа, можеш да пренесеш в духовната светлина всичко, което си развил! И Луцифер се стреми, колкото е възможно, да направи душата да забрави това, което съществува още като заложби, което стои там в далечния храм на далечния бряг на битието на времето. Такова, каквото е човечеството сега, никой човек не би бил в състояние да противостои в тази точка на изкушението на Луцифер, ако работите на човека не биха били поети сега от Духовете, чийто противник е Луцифер.
И настава една борба на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една борба с Луцифер за една човешка душа.
И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване. Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството. Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят. И това забулване се изразява именно с неговото обличане в тялото. Той бива свързан с тялото, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него.
към текста >>
И резултатът от тази
борба
е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване.
Пред нас се изправя изкушението да станем арелигиозни за царството на духа. Това изкушение ни обзема толкова повече, понеже в никой момент от развитието на човечеството Луцифер няма по-голяма сила над човека отколкото в този момент, когато той му нашепва: Използувай сега случая; ти можеш да останеш в духа, можеш да пренесеш в духовната светлина всичко, което си развил! И Луцифер се стреми, колкото е възможно, да направи душата да забрави това, което съществува още като заложби, което стои там в далечния храм на далечния бряг на битието на времето. Такова, каквото е човечеството сега, никой човек не би бил в състояние да противостои в тази точка на изкушението на Луцифер, ако работите на човека не биха били поети сега от Духовете, чийто противник е Луцифер. И настава една борба на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една борба с Луцифер за една човешка душа.
И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване.
Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството. Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят. И това забулване се изразява именно с неговото обличане в тялото. Той бива свързан с тялото, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него. И когато е обгърнат в телесната обвивка и от сега нататък гледа света със своите телесни сетива и своя телесен ум, той не вижда това, към което би искал да се стреми иначе в духовния свят, съблазнен от Изкусителя; той не го вижда; той гледа този свят от божествени същества и процеси от вън, както те се изявяват за сетивата и за ума свързан с мозъка.
към текста >>
181.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една
борба
между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер.
Тук отново виждате с един пример, колко важно е това, което се нарича: прагът на духовния свят, и колко важно е съществото, което наричаме Пазачът на прага. Защото този Пазач стои именно в онази точка, за която току що говорих. Той пропуска в нашето съзнание само самото усещане и не допуска да проникне в него онова, което би се явило в нашето съзнание като Имагинация, Инспирация и Интуиция, ако би могло да проникне така в нашето съзнание, то би произвело непосредствено един силен стремеж към одухотворение в нас, би ни накарало да се одухотворим непосредствено такива, каквито сме, като се откажем от всякакъв по-нататъшен човешки живот. Това трябва да бъде забулено пред нас, вратата на нашето съзнание трябва да бъде затворена пред него. Но все пак то прониква в нашето същество.
И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер.
Ние бихме виждали, бихме гледали тази борба при всяко усещане, при всяко възприятие, ако пред нашето възприемане не би бил поставен прагът на духовния свят, който обаче е прозрачен за ясновидския поглед.
към текста >>
Ние бихме виждали, бихме гледали тази
борба
при всяко усещане, при всяко възприятие, ако пред нашето възприемане не би бил поставен прагът на духовния свят, който обаче е прозрачен за ясновидския поглед.
Защото този Пазач стои именно в онази точка, за която току що говорих. Той пропуска в нашето съзнание само самото усещане и не допуска да проникне в него онова, което би се явило в нашето съзнание като Имагинация, Инспирация и Интуиция, ако би могло да проникне така в нашето съзнание, то би произвело непосредствено един силен стремеж към одухотворение в нас, би ни накарало да се одухотворим непосредствено такива, каквито сме, като се откажем от всякакъв по-нататъшен човешки живот. Това трябва да бъде забулено пред нас, вратата на нашето съзнание трябва да бъде затворена пред него. Но все пак то прониква в нашето същество. И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер.
Ние бихме виждали, бихме гледали тази борба при всяко усещане, при всяко възприятие, ако пред нашето възприемане не би бил поставен прагът на духовния свят, който обаче е прозрачен за ясновидския поглед.
към текста >>
И резултатът от тази
борба
, която се разиграва, е това, което аз охарактеризирах като един вид труп, като един вид частичен труп в нас.
От това Вие виждате, какво се разиграва всъщност във вътрешността на човешката природа.
И резултатът от тази борба, която се разиграва, е това, което аз охарактеризирах като един вид труп, като един вид частичен труп в нас.
Този труп е израз на това, което в нас трябва да стане напълно материално, като едно минерално включване, за да не дойдем в състояние да го одухотворим. Ако този труп не би се образувал чрез борбата на Луцифер и неговите противници, тогава вместо този труп ние бихме имали в себе си резултата на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и бихме възлезли непосредствено в духовния свят. Трупът образува тежестта, чрез която добрите духовни Същества, чийто противник е Луцифер, ни задържат първо във физическия свят; те ни задържат така, че в този свят ни се забулва това, което би трябвало да се роди като стремеж към одухотворение, за да ни се даде възможност чрез това забулване да се стремим към истинския идеал на човешката природа, към развитието на всички заложби, които могат да съществуват в нас. Благодарение на това, че в нас се образува това включване, този така да се каже труп-призрак, благодарение на това, че винаги, когато възприемаме външния свят ние сме проникнати от нещо, което е същевременно труп, през време на възприеманието ние убиваме този постоянно възникващ стремеж към одухотворение. И през време, когато се образува това включване, ражда се това, за което често съм загатвал и което е важно да прозрем в неговото цялостно значение:
към текста >>
Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една
борба
, сега една
борба
между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества.
Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло.
Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества.
И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества. Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист. Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина. Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
към текста >>
И изразът на тази
борба
е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества.
Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества.
И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества.
Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист. Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина. Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
към текста >>
182.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
„Който иска да проследи моята собствена
борба
и моята дейност за представяне на Антропософията пред съзнанието на съвременността, може да стори това, като вземе в ръцете си всичките публикувани пред обществеността произведения.
„Който иска да проследи моята собствена борба и моята дейност за представяне на Антропософията пред съзнанието на съвременността, може да стори това, като вземе в ръцете си всичките публикувани пред обществеността произведения.
В тези произведения аз се съобразявам с всичко, което е налице като стремеж към познание на епохата, в която живеем. Там е дадено това, което все повече и повече се оформяше в мен като „духовно виждане на нещата" и което стана сграда на Антропософията, без съмнение, в много отношения по един несъвършен начин.
към текста >>
Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката
борба
, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди.
Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване? Вцепененият душевен живот и мъртвото мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят. Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид. Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение.
Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди.
Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления. Тя не се бои и не се спира дори пред най-външните средства на престъпната клевета, само за да постигне целта, която е да направи омразен ужасения и уплашен противник, който няма никаква друга защита освен своето духовно оръжие. Тази инспирирана от омраза борба търси да бичува с камшик и с „Разпни Го, разпни Го! " народните страдания този вик ехти и днес. И средството за сегашното разпъване на Кръста е оклеветяването, което не се плаши от нищо.
към текста >>
Тази инспирирана от омраза
борба
сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления.
Вцепененият душевен живот и мъртвото мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят. Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид. Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение. Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди.
Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления.
Тя не се бои и не се спира дори пред най-външните средства на престъпната клевета, само за да постигне целта, която е да направи омразен ужасения и уплашен противник, който няма никаква друга защита освен своето духовно оръжие. Тази инспирирана от омраза борба търси да бичува с камшик и с „Разпни Го, разпни Го! " народните страдания този вик ехти и днес. И средството за сегашното разпъване на Кръста е оклеветяването, което не се плаши от нищо.
към текста >>
Тази инспирирана от омраза
борба
търси да бичува с камшик и с „Разпни Го, разпни Го!
Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение. Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди. Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления. Тя не се бои и не се спира дори пред най-външните средства на престъпната клевета, само за да постигне целта, която е да направи омразен ужасения и уплашен противник, който няма никаква друга защита освен своето духовно оръжие.
Тази инспирирана от омраза борба търси да бичува с камшик и с „Разпни Го, разпни Го!
" народните страдания този вик ехти и днес. И средството за сегашното разпъване на Кръста е оклеветяването, което не се плаши от нищо.
към текста >>
Гротескната форма на сегашната
борба
обаче, почти надвишава гротескната форма на тогавашната
борба
.
Аз повтарям, на драго сърце не бих споменавала тук тези неща повече.
Гротескната форма на сегашната борба обаче, почти надвишава гротескната форма на тогавашната борба.
Човек не случайно прави сравнения. Днешната кампания е по-малко романтична, въпреки това е по-коварна. Хората търсят човек, който да поеме вината за достойната за съжаление ситуация, за нуждата и мизерията, в която е попаднал германският народ, те търсят човек, на който да вярват, защото той се застъпи за живия Дух и срещу възгледите на времето установи границите на познанието, в които намери онова, което винаги се е представяло за най-висши идеали на германизма, заклеймявайки всичко медиумистично и всеки мъгляв окултизъм. Отношенията към Ани Безант също бяха използувани от споменатите ловци на хора и бяха обърнати в тяхната противоположност. В тези лекции Рудолф Щайнер трябваше ясно да покаже, че не приема възгледите на Ани Безант.
към текста >>
183.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Известно време след смъртта тя трябваше да води
борба
в духовния свят, за да постигне това, което тя самата в същност беше.
/* От началото на 20-ти век до 1912 година постепенно, но накрая и окончателно от Теософското Общество се отделя Антропософското Общество, като най-главната причина е коренно различното отношение на двете общества към въпроса за Христос. Бележка на преводача/.Тази статия беше навсякъде приета като нещо, което всъщност е напълно нетеософско. Личността, за която току-що говорих, се застъпи за тази статия с най-голямата топлина на сърцето и с най-дълбоката задушевност и аз можех да си кажа: това съгласие тежи повече за по-нататъшното развитие на Антропософското движение, отколкото цялата останала опози ция, когато се касае за истината. Накратко казано, тази душа беше изцяло втъкана в това, което трябваше да се влее в нашето духовно течение. Тя почина скоро след това, тя премина през Портата на смъртта още през 1904 година.
Известно време след смъртта тя трябваше да води борба в духовния свят, за да постигне това, което тя самата в същност беше.
към текста >>
184.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Само когато Луцифер действува върху човешката душа и чрез човешката душа пренася борбата във физическия свят, само тогава тази
борба
е нещо нередно.
Само когато Луцифер действува върху човешката душа и чрез човешката душа пренася борбата във физическия свят, само тогава тази борба е нещо нередно.
Обаче същото не важи за духовните светове; там антагонизмът на Духовете е нещо, което също принадлежи на цялостното устройство, на цялата еволюция на света; това означава, че веднага щом се издигнем в духовния свят, ние трябва да поставим други мащаби, трябва да усвоим други оцветки на съждението. Ето защо е така шокиращо, когато често трябва да се говори за Луцифер и Ариман, като от една страна се представят като противници на Боговете, а от друга страна се представят като необходими сили за целия ход на световния ред.
към текста >>
185.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Бягство от отговорност
Борба
за власт
Бягство от отговорност Борба за власт
към текста >>
186.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
По такъв начин чувствата на симпатия и антипатия ще се разпалват с пълна сила и само в борбата, в съзнателната
борба
с повърхностните чувства на симпатия и антипатия ще може правилно да се роди съзнателната душа.
Това е нещото, което трябва напълно да навлезе в петата следатлантска епоха, за да може човечеството напълно да развие съзнателната душа. Хората трябва да преминават през изпитания, да се сблъскват с противодействащите сили.
По такъв начин чувствата на симпатия и антипатия ще се разпалват с пълна сила и само в борбата, в съзнателната борба с повърхностните чувства на симпатия и антипатия ще може правилно да се роди съзнателната душа.
Също така на социалното разбирателство между хората все повече и повече ще се противопоставят националистическите чувства и страсти, които първоначално придобиват настоящата си форма в деветнадесетото столетие, но в бъдеще ще се разразяват с още по-голяма сила. И така, както днес се проявяват тези национални противоречия, национални симпатии и антипатии, те представляват едно тежко и ужасно изпитание за човечеството, само в преодоляването на което може да възникне нещо добро. Ако тези чувства на симпатия и антипатия, родени от националистически страсти, вземат надмощие по начина, по който това се случва днес, човечеството ще може само да бленува за развитието на съзнателната душа. Защото националистическите чувства вървят в противоположна посока. Те работят срещу независимостта на човека, с тенденция да го превърнат просто в отражение на една или друга национална група.
към текста >>
187.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ние се намираме в центъра на житейската
борба
, която се води извън нашите кръгове със средства, които са напълно различни от нашите.
Вярната взаимовръзка на тези различни усещания, които могат да бъдат различни при всекиго, действителните взаимовръзки понякога не се схващат правилно. Трябва да се има предвид, че днес ние като хора, чувстващи се привлечени от антропософските истини, сме все още твърде малка група.
Ние се намираме в центъра на житейската борба, която се води извън нашите кръгове със средства, които са напълно различни от нашите.
И този, който само малко помисли какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на мисленето, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес. И тъй като мисли и чувства са реални факти, трябва да осъзнаем, че нашата малка група, това значи всеки един от нас, като относително малка сила в повечето случаи се изправя, може да се каже, пред напълно противопоставящите се мисли и чувства от тези на останалото човечество. И когато житейските трудности, които възникват пред нас, приемат различни форми и не показват, че имат нещо общо с това, което описвам сега, въпреки че всички те имат нещо общо с него. И ние трябва да се опитваме да разберем как да се справим с такива трудности, с трудностите, които възникват поради факта, че човек е отдаден вярно на антропософското съдържание, поради което обаче той влиза в конфликти с останалия свят.
към текста >>
188.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Убийството като средство за политическа
борба
.
"Народна одбрана". Михаил Обренович. Руското влияние в Сърбия. "Братството на десетката".
Убийството като средство за политическа борба.
Съперничещите си родове Обренович и Карагеоргевич. Драга Машин. Английски и Френски империализъм. За избухването на войната.
към текста >>
189.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В това противопоставяне намира израз прастарата
борба
, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани.
В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>
Извън всякакви фрази тази
борба
за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война.
"В центъра на всички свади и размирици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт.
Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война.
Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството. Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти. Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта.
към текста >>
Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на
борба
, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците.
Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее. Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност.
Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците.
Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила. Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите!
към текста >>
190.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води
борба
за мир, след като възможността за постигане на този мир, и то за сравнително кратко време, бива отклонявана и изключвана.
Според мен от само себе си се разбира, че всяка душа, която сериозно и искрено желае доброто на човечеството, следи в тревожно очакване какво ще се случи през идните дни.
Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води борба за мир, след като възможността за постигане на този мир, и то за сравнително кратко време, бива отклонявана и изключвана.
Никой повече няма даже формално да бъде задължен да даде вяра на частица искреност във всички декламации, звучащи за мира и дори за правото на народите, ако нещата продължат да протичат така, както ги представят вестникарските гласове, които днес, разбира се, вече не заслужават внимание от страна на нито един сериозен наблюдател. В близко бъдеще светът ще има удобен случай да узнае дали трябва да се реши да изслушва декламациите относно волята за мир с пълното съзнание за тяхната невярност и неистинност и по-нататък все така да ги намира някак си значими, или пък да се насочи към истината.
към текста >>
191.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Същевременно името Hod е идентично със старата дума за
борба
, война, докато Baldur, в каквото звучене се пази до днес, възлиза към други означения, най-доброто от които още е съхранено в англосаксонския.
Така Хьодур бил онзи, който се явява представител на външния материален свят, доколкото този материален свят не се схваща в неговата взаимовръзка с духовното, ами живее като паразит на земята.
Същевременно името Hod е идентично със старата дума за борба, война, докато Baldur, в каквото звучене се пази до днес, възлиза към други означения, най-доброто от които още е съхранено в англосаксонския.
С оглед на изложеното от мен през последните дни думата за „ден" (нем. Tag) ведно със самия език и звукоизместването е налице и в по-ранни степени: всъщност Bai day е възможно макар и в англосаксонски като име и в превод би означавало „сияйният ден" или „денят на светлината", с което се изразява връзката на Балдур с дневното съзнание, сиреч със съзнанието, възсияло над човечеството едва през Четвъртия следатлантски период. Хьодур е представителят на материалното, на мрака и в същото време на борбата, на схватката. Балдур е представителят на разбирането, на познанието, на светлината, и то на онази светлина, която свети на човешката душа в съзнаващото състояние, развило се от Четвъртия следатлантски период насам.
към текста >>
192.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Не го ли знаем по своята собствена душа и вътрешната
борба
между отделните и членове?
Не го ли знаем по своята собствена душа и вътрешната борба между отделните и членове?
На това обръща внимание втората драма-мистерия "Изпитанието на душата". Можем да получим ключ към разбирането на това, което идва в наше време, ако позволим да ни въздейства всичко, което там е казано. И трябва да пробваме да направим дадената в цикъла картина толкова ясна в своята душа, че да разберем, как ние в Средна Европа трябва да търсим Аза. Така, както разиграващото се днес като тежка съдба в света, стоеше пред нашите души в дните на мир, в тишината на духовната работа над този цикъл. По същество много от това, което става сега, ще ни стане ясно, ако вземем предвид всичко казано в този цикъл.
към текста >>
193.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази
борба
на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност. Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение. Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука. Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия. Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората.
И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
към текста >>
Но тези неща не преминават в света без жестока
борба
.
В шестата културна епоха на следатлантското време, задачата ще бъде да се познае духа преди всичко, така да се каже, повече реещ се в обкръжението, отколкото непосредствено в самия себе си, да се познае духа повече в елементарния свят, тъй като задача на тази шеста културна епоха ще бъде да се подготви познаването на духа във физическото обкръжение. Това познание е невъзможно без използване на старите атавистични сили, познаващи духа в чисто елементарния живот.
Но тези неща не преминават в света без жестока борба.
Бялото човечество е още по пътя към все по-дълбоко и по-дълбоко приемане на духа в своето вътрешно същество. Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на времето, когато духът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него. Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество. И това, което ще предшества тези битки, ще бъде мировата история, чак до разрешаването им. Бъдещите събития многообразно се отразяват в предшестващите събития.
към текста >>
Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна
борба
/война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество.
В шестата културна епоха на следатлантското време, задачата ще бъде да се познае духа преди всичко, така да се каже, повече реещ се в обкръжението, отколкото непосредствено в самия себе си, да се познае духа повече в елементарния свят, тъй като задача на тази шеста културна епоха ще бъде да се подготви познаването на духа във физическото обкръжение. Това познание е невъзможно без използване на старите атавистични сили, познаващи духа в чисто елементарния живот. Но тези неща не преминават в света без жестока борба. Бялото човечество е още по пътя към все по-дълбоко и по-дълбоко приемане на духа в своето вътрешно същество. Жълтото човечество е по пътя към консервацията, към запазване на времето, когато духът не се е спускал в тялото, когато са го търсили извън човешкия физически организъм, само извън него.
Но това води дотам, че преходът от пети към шести културен период не може да стане без бурна борба /война/ на обширни територии между бялото и цветното човечество.
И това, което ще предшества тези битки, ще бъде мировата история, чак до разрешаването им. Бъдещите събития многообразно се отразяват в предшестващите събития. Когато ние от позицията на духовната наука разглеждаме това, което сме усвоили от най-различни разглеждания, стоим пред нещо огромно, неизбежността на което в бъдеще можем да провидим, изхождайки от настоящето.
към текста >>
Какво представлява историята на Средна Европа освен непрекъснатата
борба
за искрата на божественото в отделната човешка душа, за проникване на духовното във физическото?
Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене. И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото. Как те взаимно се пронизват? В непосредственото стълкновение на културни импулси.
Какво представлява историята на Средна Европа освен непрекъснатата борба за искрата на божественото в отделната човешка душа, за проникване на духовното във физическото?
Всичко друго може да се остави без внимание, но истината трябва да се види, трябва да се разбере най-характерното за тази средноевропейска същност.
към текста >>
И прелюдия на тази
борба
от далечното бъдеще е това, което бавно трябва да се развива като
борба
между германския и славянски елемент.
Да вземем друга част на човечеството. Колко далеч е тя всъщност, от този импулс на пронизване на индивидуалността с дух! Искам да кажа: от гледна точка на изследванията е крайно интересно да се наблюдава, как конфуцианството е запазило своята религия Тао, как изобщо азиатските религии са съхранили своите най-древни форми, най-абстрактни форми, тези форми, които са така удобни за теоретичните понятия, но които са вкостенени за индивидуалното преживяване, които не допускат личното, индивидуално преживяване, защото това лично индивидуално преживяване трябва да бъде консервирано дотогава, когато достигнатото така ще се просмука в човешката култура, че то ще може да бъде възприето. В петата културна епоха духовното трябва да бъде достигнато с лично усилие; в шестата културна епоха това изработено, достигнато, хората ще го приемат вътре в себе си, в своето преживяване – но не като самостоятелно добито. Тези, които няма да успеят да добият духа в себе си, ще пазят своите сили и ще възприемат духовното като нещо външно, от самосебе си разбиращо се.
И прелюдия на тази борба от далечното бъдеще е това, което бавно трябва да се развива като борба между германския и славянски елемент.
Помислете, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха. Помислете сериозно, в истински духовнонаучен смисъл. Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата. Това ясно е видно. Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа.
към текста >>
Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази
борба
, което, собствено, отклонява борбата.
В петата културна епоха духовното трябва да бъде достигнато с лично усилие; в шестата културна епоха това изработено, достигнато, хората ще го приемат вътре в себе си, в своето преживяване – но не като самостоятелно добито. Тези, които няма да успеят да добият духа в себе си, ще пазят своите сили и ще възприемат духовното като нещо външно, от самосебе си разбиращо се. И прелюдия на тази борба от далечното бъдеще е това, което бавно трябва да се развива като борба между германския и славянски елемент. Помислете, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха. Помислете сериозно, в истински духовнонаучен смисъл.
Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата.
Това ясно е видно. Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа. Средна Европа не е могла да се консервира в някаква стара форма на външното християнство, тъй като тя е трябвало да се бори за вътрешно възприемане на Бога. Изтокът е останал да стои, и даже формите на културата му са станали неподвижни и абстрактни, защото той трябва да се подготвя за външното възприемане, към приемането на това, което Западът постига като лично достижение, тъй като Изтокът не е готов да има това като лично достижение. Пък и как може чисто теоретично, със схематично съзнание да се достигне разбиране, противоположно на разбирането на Аза, когато в основата стоят съвсем противоположни духовни импулси?
към текста >>
Германският елемент стана носител на истинската мисия на петата културна епоха; германският елемент беше този, който в тази пета културна епоха внесе в развитието на Земята постижението на християнството в личната вътрешна
борба
, внесе, и още ще внася, и би било голямо нещастие, ако в миналото германският елемент беше победен от римския, тъй като тогава не би могло да стане това, което стана в петата културна епоха: този германски елемент трябваше да даде живот на личното постигане на християнството.
Какво трябва да се разбира под шеста културна епоха? Под това трябва да се разбира културната епоха, по време на която значителната част от източните хора отдава своята човешка същност на това, което ще бъде достигнато в културата на народа, в който източното, сякаш /като женско/, се отдава да бъде оплодено от мъжкото западно. Това, което ще живее в душите на хората от шестата културна епоха е същото, което ще бъде достигнато от душите в петата културна епоха. На Изток това, което още не е узряло или недостатъчно е узряло, се отблъсква, защитава се от това, което все пак трябва да стане. Съвсем както гръко-римското в своето време се е защитавало от германското, така славянското се стреми да се защити от германското, но при прехода от гръко-римското към германското, развитието се е движило към подем, а при прехода от германското към славянското то върви по низходяща линия.
Германският елемент стана носител на истинската мисия на петата културна епоха; германският елемент беше този, който в тази пета културна епоха внесе в развитието на Земята постижението на християнството в личната вътрешна борба, внесе, и още ще внася, и би било голямо нещастие, ако в миналото германският елемент беше победен от римския, тъй като тогава не би могло да стане това, което стана в петата културна епоха: този германски елемент трябваше да даде живот на личното постигане на християнството.
И би било голямо нещастие, ако някога славянският елемент победи германския. /бележка 21/. Обърнете внимание на разликата. Безнадежден и най-абстрактен схематизъм би било да се сметне за нещастие при прехода от пета към шеста културна епоха това, което трябва да се сметне за нещастие при прехода от четвърта към пета културна епоха. Победа на римляните би означавала невъзможност за реализация на мисията на петата културна епоха; победа на славянския елемент над германския би означавала невъзможност за осъществяване на задачите на шестата културна епоха.
към текста >>
Замислете се само, как в следващите една след друга културни епохи именно в Средна Европа – в тази
борба
на човешката душа в Средна Европа – именно в личното се побеждава личното, там, където не действат афекти и непосредствено инстинктивното.
Виждаме, колко плодотворно може да бъде за нас това, което изхожда от духовната наука, с каква светлина можем да озарим най-сериозните моменти от живота, ако съединяваме с нашето същество това, което изхожда от действителното духовно познание, например, за следващите една след друга следатлантски културни епохи. Тогава ние получаваме обективен критерий, получаваме възможност да се издигнем над личните стремежи, над националните преживявания. И това е свойствено на средноевропейското преживяване, това средноевропейско усещане действително дава на човек възможност да се издигне над тяснонационалното.
Замислете се само, как в следващите една след друга културни епохи именно в Средна Европа – в тази борба на човешката душа в Средна Европа – именно в личното се побеждава личното, там, където не действат афекти и непосредствено инстинктивното.
към текста >>
Достижения в борбата са познали, разбира се, и други народи, и ще ги имат и занапред; но така да се отдадеш на борбата, да издигнеш най-дълбоките философски импулси, да пронижеш с душевното тази
борба
, както това го е направил Фихте /бележка 24/ в неговото "Обръщение към германския народ", така е било това само в Средна Европа.
Прекрасното го възприемат, разбира се, и другите народи. Но така вътрешно да се постигне прекрасното и значението на прекрасното в човешкия живот, както Шилер в неговите "Естетически писма", /бележка 23/, така то е било постигнато само в Средна Европа.
Достижения в борбата са познали, разбира се, и други народи, и ще ги имат и занапред; но така да се отдадеш на борбата, да издигнеш най-дълбоките философски импулси, да пронижеш с душевното тази борба, както това го е направил Фихте /бележка 24/ в неговото "Обръщение към германския народ", така е било това само в Средна Европа.
Религиозни войни са бушували и на други места; но така дълбоко свързани с всички преживявания на човешката душа, както в Средна Европа, те не са били никъде по света.
към текста >>
И тук е необходима
борба
.
Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата. Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да слуша предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си. Както бомбен взрив се намеси той в разговора и заяви: най-великото, което е влязло в живота на човечеството, това е Разколников на Достоевски. Разбира се, няма защо да се отрича своеобразното величие на героя на Достоевски, но подвластността на материалното, душата, затворена в материалното и отклоняваща духовното, това е точната противоположност на взаимопроникването между материално и духовно, което търси Хамерлинг. Несъмнено е интересно и сензационно да се наблюдава душа, която не се стреми да излезе извън пределите на материалното, която така грандиозно е разкрита от Достоевски, но за човека от Средна Европа е важно познанието на цялото му същество и всичките му задачи.
И тук е необходима борба.
към текста >>
Зад външната
борба
стои вътрешната, това е вътрешната
борба
с противостоящите сили, които се противят на признаването на духовното.
Зад външната борба стои вътрешната, това е вътрешната борба с противостоящите сили, които се противят на признаването на духовното.
Да вникнем в тези странни факти: от една страна – нас ни убедиха да не концентрираме много вниманието си върху противостоящите ни вътре в Европа духовни сили; тъй като, ако би победило чисто германското, – от германска страна ни убеждаваха, че би трябвало да се опасяваме от възраждане на идеите, които са развивали Хегел, Фихте, Шелинг, Гьоте: би трябвало да се опасяваме от метафизичната мечтателност. Това е своеобразна боязън, за която тук става дума; но тази боязън би могла да става все по-силна, и тези, които имат тази боязън, те, разбира се, няма да успеят да приемат духовното. В действителност, както детето се развива в мъж, така идеализмът на Средна Европа трябва да се развие в спиритуализъм, защото идеализмът на Средна Европа е рожба на спиритуализма, рожба, която трябва да израсне от спиритуализма. Фихте говореше все още само от идеализма, но от такъв идеализъм, който е устремен към спиритуалното. Този импулс към спиритуалното не трябва да изчезне от еволюцията на Земята.
към текста >>
194.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в
борба
, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята.
За Христос в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на Христос за тези хора, чиито души вече са придобили способност за виждане, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на времето. Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил. От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил. Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност. Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него.
Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята.
Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос. По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души. И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта. Упорита борба върви зад кулисите на съвременността.
към текста >>
От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази
борба
Михаил ползва източноевропейските души.
Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност. Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него. Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята. Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос. По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло.
От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души.
И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта. Упорита борба върви зад кулисите на съвременността. Тази борба си върви в духовния свят. Това е сякаш борба на небесата; тя се разиграва между Франция и Русия – в духовния свят, истинска борба между Запада и Изтока. И тази борба е истинското, а това, което имаме на физически план, това е външната майя, това е изкривената действителност.
към текста >>
Упорита
борба
върви зад кулисите на съвременността.
Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята. Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос. По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души. И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта.
Упорита борба върви зад кулисите на съвременността.
Тази борба си върви в духовния свят. Това е сякаш борба на небесата; тя се разиграва между Франция и Русия – в духовния свят, истинска борба между Запада и Изтока. И тази борба е истинското, а това, което имаме на физически план, това е външната майя, това е изкривената действителност. И тук, и изобщо често когато наблюдаваш духовни факти, получаваш потресаващото впечатление, че това, което става тук в този свят е илюзия, че е пряка противоположност на това, което като Истина, се извършва в духовния свят.
към текста >>
Тази
борба
си върви в духовния свят.
Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос. По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души. И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта. Упорита борба върви зад кулисите на съвременността.
Тази борба си върви в духовния свят.
Това е сякаш борба на небесата; тя се разиграва между Франция и Русия – в духовния свят, истинска борба между Запада и Изтока. И тази борба е истинското, а това, което имаме на физически план, това е външната майя, това е изкривената действителност. И тук, и изобщо често когато наблюдаваш духовни факти, получаваш потресаващото впечатление, че това, което става тук в този свят е илюзия, че е пряка противоположност на това, което като Истина, се извършва в духовния свят.
към текста >>
Това е сякаш
борба
на небесата; тя се разиграва между Франция и Русия – в духовния свят, истинска
борба
между Запада и Изтока.
По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души. И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта. Упорита борба върви зад кулисите на съвременността. Тази борба си върви в духовния свят.
Това е сякаш борба на небесата; тя се разиграва между Франция и Русия – в духовния свят, истинска борба между Запада и Изтока.
И тази борба е истинското, а това, което имаме на физически план, това е външната майя, това е изкривената действителност. И тук, и изобщо често когато наблюдаваш духовни факти, получаваш потресаващото впечатление, че това, което става тук в този свят е илюзия, че е пряка противоположност на това, което като Истина, се извършва в духовния свят.
към текста >>
И тази
борба
е истинското, а това, което имаме на физически план, това е външната майя, това е изкривената действителност.
От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души. И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта. Упорита борба върви зад кулисите на съвременността. Тази борба си върви в духовния свят. Това е сякаш борба на небесата; тя се разиграва между Франция и Русия – в духовния свят, истинска борба между Запада и Изтока.
И тази борба е истинското, а това, което имаме на физически план, това е външната майя, това е изкривената действителност.
И тук, и изобщо често когато наблюдаваш духовни факти, получаваш потресаващото впечатление, че това, което става тук в този свят е илюзия, че е пряка противоположност на това, което като Истина, се извършва в духовния свят.
към текста >>
Тук виждаме връзката с това, което вчера обрисувах като
борба
на средноевропейската култура срещу нещото, което, сякаш обхващайки я отдясно и отляво, потиска тази средноевропейска култура.
Бих искал да кажа, че това впечатление прави на пух и прах целия ни натрупан опит. Как се променя картината, когато можеш да погледнеш зад кулисите на ежедневния живот! Но фактите стават разбираеми в техните действителни взаимовръзки, само ако озарим зад кулисите на битието със светлината на духовната наука. Тогава във всичките ни възприятия се втурват чувствата, които сякаш потапят нашите сърца в истинното – въпреки предразсъдъците, които ни владеят, когато се отдаваме на потоците на външния физически живот. Действително, Средна Европа днес е притисната между две враждуващи сили и е принудена някак да ги различава.
Тук виждаме връзката с това, което вчера обрисувах като борба на средноевропейската култура срещу нещото, което, сякаш обхващайки я отдясно и отляво, потиска тази средноевропейска култура.
Това е кармата на средноевропейската култура: развитието и между две сили, които според условията на историческото развитие на Земята, трябва враждебно да противостоят една на друга. От такива размишления възниква правилното чувство по отношение на трагичните конфликтни обстоятелства, касаещи Средна Европа. На основата на такива разглеждания, става ясно, че непричастността по съществото на споровете, които трябва да бъдат в края на краищата разрешени, невинното участие в тези спорове и вплетеността в тази карма, действително са характерни за Средна Европа. И ние виждаме, как Изтокът и Западът на Европа са причастни към бъдещото явяване на Христа. Ако вземем предвид борбата на средноевропейската култура за пронизването на телесното с дух, както вчера охарактеризирах това, тогава имаме и тази особена проява на Христовия импулс, която е носител на това съединяване на духовното с телесното.
към текста >>
Проникването във взаимодействието между физическо и духовно, ни дава възможност да намерим правилното отношение към изпълнените с гигантска сериозност събития от наши дни, то ни помага напълно да осъзнаем, че само пълното самоотдаване на човешката
борба
и човешката работа на физически план ще ни оправдаят пред бъдещето.
Проникването във взаимодействието между физическо и духовно, ни дава възможност да намерим правилното отношение към изпълнените с гигантска сериозност събития от наши дни, то ни помага напълно да осъзнаем, че само пълното самоотдаване на човешката борба и човешката работа на физически план ще ни оправдаят пред бъдещето.
Трябва да се изпълни това, което беше подчертано още вчера: от правилното разбиране на взаимодействието между физически и духовен свят ще се осъществи звучащото в думите:
към текста >>
195.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Друг път за
борба
с клеветата няма.
Лесно е да се извърти това, което е казано в частна беседа на конкретен човек; клеветниците стигат дотам, че, например, тук и там говорят, че един или друг член на Обществото е бил хипнотизиран. Е, скъпи мои приятели, против такива измислици съм принуден да предприема други мерки - говоря от истинско чувство на дълг пред нашето движение, от най-горчива сериозност и разбиране за святостта на духовната наука. В основата на движението ни стои и строго се спазва принципът на неприкосновеност на чуждата воля, безусловно се изключва всичко, което може да наруши свободата на волята – и именно това безцеремонно се използва. Затова е необходимо, всичко, което израства на почвата на нашето движение, да бъде съвсем открито. Тогава клеветата ще изгуби почва под краката си.
Друг път за борба с клеветата няма.
Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито. Духовната наука няма от какво да се страхува от откритостта. Затова днес ви освобождавам от поетото от вас задължение, да не разгласявате съдържанието на частните, лични беседи; това се отнася за всички беседи, състояли се през всички предшестващи години. Всеки е свободен, според желанието си, да съобщава това, което му е било казано в такава беседа. Няма да се намери нещо, което би се бояло от разгласяване.
към текста >>
А това значи, че трябва да следвам принципа на сериозното отношение към това, което, от една страна, дава поводи за лъжи, а от друга страна – поводи за осмиване и клеветене на духовната наука, дава ги на тези, които не искат да влязат в честна
борба
с духовната наука, а търсят други пътища да я унищожат.
От всичко казано, трябва да разберете неизбежността, необходимостта от тази мярка, на която се наложи да се реша. Поне за да стане ясна на всички цялата сериозност на тези факти. Не се оплаквайте за това на мен, на когото е също така болно, както и на вас, а се оплаквайте на тези, които ви посочих с цялата яснота, и които направиха необходимо прилагането на такива мерки. Много ми тежи необходимостта да прекратя тези лични беседи, които търсят толкова много членове на Обществото. Знам, разбира се, че и това ще даде почва за злословия по мой адрес, но не мога да следвам лични интереси в нашето движение.
А това значи, че трябва да следвам принципа на сериозното отношение към това, което, от една страна, дава поводи за лъжи, а от друга страна – поводи за осмиване и клеветене на духовната наука, дава ги на тези, които не искат да влязат в честна борба с духовната наука, а търсят други пътища да я унищожат.
към текста >>
196.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В света тече
борба
между светлината и тъмнината, между Ормузд и Ариман.
Образи още имало, изпълнени със светлина образувания още имало, но те вече не се разкривали в Словото, те са били неми. Това, което навън се откривало на външните сетива, възприемали като затъмнение в пълното със светлина, вътрешно оформено; възприемали и своето тяло, като част от това затъмнение. Казвали за себе си: светлина и тъмнина. Възприемали своето тяло като обхванато от тъмнина. Когато то от светлината се потапя в тъмнина, чрез раждането /или зачатието/ встъпва в земния живот; когато човек преминава през портата на смъртта, през тъмнината той отново се издига към светлината.
В света тече борба между светлината и тъмнината, между Ормузд и Ариман.
Така е говорил на своите ученици Заратустра, духовният водач на втората следатлантска култура. Няма да разберем учението за Ормузд и Ариман, ако не го съотнесем към светоусещането на човека от онази епоха.
към текста >>
197.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
тече
борба
в духовния свят.
1879 година е много важен отрязък от време, когато са низвергнати определени духове, действали в духовния свят като духове на препятствията, които от този момент, задържат и объркват, вкарват в заблуди и действат на физически план сред хората. Това, което е станало в 1879 година, е завършване на нещо предишно, започнало в 1841-1844 г. и продължило десетилетия. Да вземем 1841 година; от 1841 г. до 1879 г.
тече борба в духовния свят.
Същности, стоящи под ръководството на Духа, когото наричаме Михаил – може да му се даде и друго име – в 1841 година встъпиха в духовния свят в страшна, мощна битка, завършила в 1879 година. Значи, тя е продължила 38 години. Казах ви: това, което става като завършек, действа отново в последващото време. Да пресметнем 38 години от 1879 година – това е 1917 година! Както в 1880 година се повтаря това, което е било в 1878 година, в 1881 година – това, което е станало в 1877 година, така в известен смисъл се повтаря в 1917 година във физическия свят това, което в 1841 година е започнало да се случва в духовния свят, като имащата изключително значение битка.
към текста >>
198.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В националната
борба
действаше духовното.
В националната борба действаше духовното.
Стопанският живот беше в задънена улица. Можете да проследите това в детайли. Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански живота е необходим отказ от старите възгледи за държавата, които именно в Австрия с цялата си яснота показаха своята несъстоятелност. В Австрия с цялата си яснота се прояви необходимостта от тричленност на социалния организъм. Това просто произтича от фактите, които ви посочих.
към текста >>
199.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Бактериалните инфекции и Лунните влияния като последици от подобна
борба
през миналите състояния на Земята.
Борбата между Архангел Михаил и ариманическите сили от 1841 до есента на 1879. Духовете на Мрака и последиците от тяхното сваляне на Земята. Как човекът става проводник на материалистическите импулси.
Бактериалните инфекции и Лунните влияния като последици от подобна борба през миналите състояния на Земята.
Пример за ариманически начин на мислене. Влиянието на духовния свят върху поведението на човека. Земното отражение на духовните събития. Соловьов и руския народностен Дух.
към текста >>
200.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако сте един ужасно ленив човек, ако в даден момент ставате от леглото насила, ако ставате след упорита вътрешна
борба
и само в резултат на субективната мисъл, тогава Вие следвате ариманическата духовност; Вие следвате само Вашата глава; в този случай Вие следвате Ариман.
Ако сте един ужасно ленив човек, ако в даден момент ставате от леглото насила, ако ставате след упорита вътрешна борба и само в резултат на субективната мисъл, тогава Вие следвате ариманическата духовност; Вие следвате само Вашата глава; в този случай Вие следвате Ариман.
Както вече казах, в обикновения живот тези неща са смесени. Но както стоят нещата при ставането, така стоят те и във всичко, което човекът върши; защото човек действително се състои от тези две Същества, които външно, физически, се разграничават така, както се разграничават главата и останалата част от тялото. Човешката глава е един извънредно важен и много по-древен инструмент отколкото останалата част от тялото. Според устройството на своята глава, в общи линии, човек е продукт на Лунното развитие. Днес човекът е минал през епохите на Сатурн, Слънце и Луна.
към текста >>
201.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Той застъпва възгледи, срещу които аз трябва да водя решителна
борба
; възгледи, които според мен са погрешни.
Днешният човек дори не предполага колко абстрактно, колко безкрайно абстрактно е, когато той иска да вкара всичко това в един или друг шаблон. Обаче действителността не може да бъде вкарана в никакъв шаблон; действителността може да бъде обхваната само с помощта на редуващи се метаморфози. Нашата глава е преобразен и хипертрофирал гръбначен прешлен, макар и те да изглеждат съвсем различно. Позволете ми да посоча един практически пример от живота. Представете си, че в даден университет преподава един учен.
Той застъпва възгледи, срещу които аз трябва да водя решителна борба; възгледи, които според мен са погрешни.
Естествено, ако сметка това за мой дълг, аз ще положа всички усилия, за да покажа неговите слаби и погрешни места; и бик искал да съм съвсем убедителен и прав, когато ще заявя: "Ето защо всички негови думи са празна работа." Тази е едната страна на нещата.
към текста >>
202.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И когато изследваме процесите на духовния свят, намерили своя външен израз в току що казаното, ние трябва да отправим поглед към една
борба
, към един вид битка в духовния свят, започнала в споменатото време, и завършила през един период от време, за който често сме говорили, а именно през есента на годината 1879.
Такива събития и днес ние се намираме под външните последици на тези събития и несъмнено още дълго време ще се налага да се съобразяваме с тих имат своите дълбоки корени не другаде, а в някои точно определени процеси, разиграващи се в духовния свят.
И когато изследваме процесите на духовния свят, намерили своя външен израз в току що казаното, ние трябва да отправим поглед към една борба, към един вид битка в духовния свят, започнала в споменатото време, и завършила през един период от време, за който често сме говорили, а именно през есента на годината 1879.
Следователно, Вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази война, тази битка в духовния свят започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879.
към текста >>
Борбата, за която става дума, представлява една
борба
от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35.
Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35.
Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили. Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с Вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и негово то войнство от една страна, и ариманическите сили от друга страна. Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят. Следователно, хората, родени през 40-те години на 19 век, имаха възможност да наблюдават тази духовна борба още преди своето физическо раждане.
към текста >>
Да, това беше една
борба
на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили.
Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35.
Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили.
Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с Вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и негово то войнство от една страна, и ариманическите сили от друга страна. Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят. Следователно, хората, родени през 40-те години на 19 век, имаха възможност да наблюдават тази духовна борба още преди своето физическо раждане. Размислим ли се върху това обстоятелство, ние ще стигнем и до едно истинско разбиране за външните и вътрешните съдбовни изживявания на тези хора, до тяхната истинска душевна организация.
към текста >>
Следователно, моля Ви да си представите тази
борба
като едно събитие, разиграващо се в духовния свят.
Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили.
Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят.
И всичко, което възнамерявам да споделя с Вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и негово то войнство от една страна, и ариманическите сили от друга страна. Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят. Следователно, хората, родени през 40-те години на 19 век, имаха възможност да наблюдават тази духовна борба още преди своето физическо раждане. Размислим ли се върху това обстоятелство, ние ще стигнем и до едно истинско разбиране за външните и вътрешните съдбовни изживявания на тези хора, до тяхната истинска душевна организация. И така, тази борба настъпи през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те години и завърши през есента на 1879 с победа на Михаил и неговото войнство над определени ариманически Същества.
към текста >>
Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази
борба
между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят.
Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили. Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с Вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и негово то войнство от една страна, и ариманическите сили от друга страна.
Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят.
Следователно, хората, родени през 40-те години на 19 век, имаха възможност да наблюдават тази духовна борба още преди своето физическо раждане. Размислим ли се върху това обстоятелство, ние ще стигнем и до едно истинско разбиране за външните и вътрешните съдбовни изживявания на тези хора, до тяхната истинска душевна организация. И така, тази борба настъпи през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те години и завърши през есента на 1879 с победа на Михаил и неговото войнство над определени ариманически Същества.
към текста >>
Следователно, хората, родени през 40-те години на 19 век, имаха възможност да наблюдават тази духовна
борба
още преди своето физическо раждане.
Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили. Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с Вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и негово то войнство от една страна, и ариманическите сили от друга страна. Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят.
Следователно, хората, родени през 40-те години на 19 век, имаха възможност да наблюдават тази духовна борба още преди своето физическо раждане.
Размислим ли се върху това обстоятелство, ние ще стигнем и до едно истинско разбиране за външните и вътрешните съдбовни изживявания на тези хора, до тяхната истинска душевна организация. И така, тази борба настъпи през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те години и завърши през есента на 1879 с победа на Михаил и неговото войнство над определени ариманически Същества.
към текста >>
И така, тази
борба
настъпи през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те години и завърши през есента на 1879 с победа на Михаил и неговото войнство над определени ариманически Същества.
Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с Вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и негово то войнство от една страна, и ариманическите сили от друга страна. Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят. Следователно, хората, родени през 40-те години на 19 век, имаха възможност да наблюдават тази духовна борба още преди своето физическо раждане. Размислим ли се върху това обстоятелство, ние ще стигнем и до едно истинско разбиране за външните и вътрешните съдбовни изживявания на тези хора, до тяхната истинска душевна организация.
И така, тази борба настъпи през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те години и завърши през есента на 1879 с победа на Михаил и неговото войнство над определени ариманически Същества.
към текста >>
Да, често пъти в историческото развитие ние се натъкваме на тази
борба
между Михаил и Змея.
Какво означава всичко това? Виждате ли, когато искаме да вникнем в подобни неща, винаги можем да си послужим с един чуден образ, който се е запазил в хода на общочовешкото развитие: Борбата на Михаил със Змея. Естествено, борбата на Михаил със Змея изпъква в най-различни периоди от историята.
Да, често пъти в историческото развитие ние се натъкваме на тази борба между Михаил и Змея.
И можем да охарактеризираме нещата така, че всеки път, когато се появи една такава борба между Михаил и Змея, тя се развива по такъв начин, който е близък до този на 40-те години от миналия век, въпреки че през миналите епохи борбата се е водела в името на други цели, в името на други блага и щети; но важното е друго: Че определени ариманически Същества непрекъснато се стремят да постигнат нещо в развитието на света, и непрекъснато се оказват побеждавани. Така те бяха победени вече казахме, че това стана в духовния свят през есента на 1879.
към текста >>
И можем да охарактеризираме нещата така, че всеки път, когато се появи една такава
борба
между Михаил и Змея, тя се развива по такъв начин, който е близък до този на 40-те години от миналия век, въпреки че през миналите епохи борбата се е водела в името на други цели, в името на други блага и щети; но важното е друго: Че определени ариманически Същества непрекъснато се стремят да постигнат нещо в развитието на света, и непрекъснато се оказват побеждавани.
Какво означава всичко това? Виждате ли, когато искаме да вникнем в подобни неща, винаги можем да си послужим с един чуден образ, който се е запазил в хода на общочовешкото развитие: Борбата на Михаил със Змея. Естествено, борбата на Михаил със Змея изпъква в най-различни периоди от историята. Да, често пъти в историческото развитие ние се натъкваме на тази борба между Михаил и Змея.
И можем да охарактеризираме нещата така, че всеки път, когато се появи една такава борба между Михаил и Змея, тя се развива по такъв начин, който е близък до този на 40-те години от миналия век, въпреки че през миналите епохи борбата се е водела в името на други цели, в името на други блага и щети; но важното е друго: Че определени ариманически Същества непрекъснато се стремят да постигнат нещо в развитието на света, и непрекъснато се оказват побеждавани.
Така те бяха победени вече казахме, че това стана в духовния свят през есента на 1879.
към текста >>
Изгубването на тази
борба
от ариманическите Същества означава, че образно казано вече не могат да бъдат открити на Небето.
Но какво означава това, че силите на Змея, тези ариманически войнства бяха, така да се каже, свалени от Небето, за да попаднат в царството на хората?
Изгубването на тази борба от ариманическите Същества означава, че образно казано вече не могат да бъдат открити на Небето.
За сметка на това обаче, те могат да бъдат открити в царството на хората. Или с други думи: В края на 70-те години човешките души бяха обхванати що се отнася до определени познавателни способности от подчертано ариманически импулси. Тъй като по-рано тези ариманически импулси разгръщаха своите сили в духовните сфери, те оставяха хората на мира, но сега те бяха свалени от Небето и попаднаха в човешките глави! И ако се запитаме: Какво проникна тогава в човешкото царство след свалянето на ариманическите сили? отговорът е: Лично оцветеното, забележете добре, лично оцветеното ариманическо, материалистическо светоусещане!
към текста >>
Ако Вие бихте се пренесли назад в най-древните епохи от развитието на Земята, щяхте да установите,че тогава между Михаил и Змея също се е разиграла една
борба
подобна на тази, която стана през 19 век.
Ако Вие бихте се пренесли назад в най-древните епохи от развитието на Земята, щяхте да установите,че тогава между Михаил и Змея също се е разиграла една борба подобна на тази, която стана през 19 век.
Аз вече посочих: Такива борби непрекъснато са се повтаряли; разликата е само тази, че те са се водили в името на различни цели. В миналите епохи от нашето планетарно развитие ариманическите войнства вече са губили битката с Михаил и са били отстранявани от духовния свят. Но те непрекъснато са подновявали своите атаки. Имаше например една такава битка, след която ариманическите войнства вече повалени долу на Земята породиха онази популация от микроорганизми, която днешната медицина нарича с името бацили. Всичко онова, което бацилите носят като болестотворна сила, идва като последица от факта, че някога ариманическите Същества бяха изхвърлени от Небето и свалени тук долу на Земята, че някога Змеят беше победен и в резултат на тази победа, от края на 70-те години човешките умове бяха завладени от един ариманическо-мефистофелски начин на мислене.
към текста >>
203.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Който отправя безпочвена критика към естественонаучния светоглед, той не води
борба
срещу Ариман, а го насърчава, защото внася мрак и измама там, където би трябвало да внася само светлина.
Естественонаучният светоглед е една чисто ариманическа работа; обаче борбата срещу него е невъзможна, ако ние не искаме да чуем нито дума за Ариман; борбата срещу Ариман е възможна, само ако успеем да го изучим добре и го обхващаме все по-ясно в нашето съзнание. От друга страна ние не можем да направим на Ариман по-добра услуга, освен като игнорираме естественонаучния светоглед.
Който отправя безпочвена критика към естественонаучния светоглед, той не води борба срещу Ариман, а го насърчава, защото внася мрак и измама там, където би трябвало да внася само светлина.
към текста >>
204.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Дарвинизмът разглежда физическото развитие само от физическа гледна точка: външни импулси,
борба
за съществувание, естествен подбор и т.н., като по този начин той представя низходящото развитие, изобщо всичко онова, което великите импулси от миналите времена слагат като свой отпечатък върху органическия живот.
На което Гьоте отговорил: В такъв случай, аз виждам моята идея с очите си! Защото той навсякъде виждаше духовното. У Гьоте имаме едно ново еволюционно учение, което носи в себе си устрема към най-висшите сфери и което може да бъде приложено в областта на душата и Духа. Ако в своето учение за метаморфозата Гьоте постави само началото на органическото развитие, то в Петата следатлантска културна епоха ние стигаме до еволюцията на Духа, защото, както казах в предишните лекции, човекът все повече и повече се вглъбява в себе си. Гьотеанизмът може да си извоюва велико бъдеще, защото цялата антропософия следва неговата линия на развитие.
Дарвинизмът разглежда физическото развитие само от физическа гледна точка: външни импулси, борба за съществувание, естествен подбор и т.н., като по този начин той представя низходящото развитие, изобщо всичко онова, което великите импулси от миналите времена слагат като свой отпечатък върху органическия живот.
Ако искаме да разберем Дарвин, ние трябва да обобщим всички закони, които са били изнамерени в миналото. Ако искаме да разберем Гьоте, ние трябва да се извисим до новите закономерности, които ще определят бъдещото развитие на човека и света. Необходими са и двете направления. И грешката не се състои в това, че тук съществува гьотеанизъм, а там – дарвинизъм, а в това, че хората искат да се придържат или към едното, или към другото направление, а не към едното и към другото. Ето кое е важното!
към текста >>
205.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ето как Вие стигате до съвсем нагледни обяснения за Духовете на Мрака и техните намерения през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години и за тяхната
борба
в духовния свят срещу привържениците на Михаил.
Ето как Вие стигате до съвсем нагледни обяснения за Духовете на Мрака и техните намерения през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години и за тяхната борба в духовния свят срещу привържениците на Михаил.
Сега от 1879 те са тук долу, между хората. И все пак те не постигнаха онова, към което се стремяха: спиритизмът не стана всеобщо убеждение на хората; от друга, материалистична гледна точка, хората не станаха чак толкова умни,че да се самоунищожават от много ум. Рано или късно, духовните истини ще пуснат корени всред хората.
към текста >>
206.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Исторически съвременната социалдемокрация не може да се сравнява с въстанията на робите; тя е нещо съвършено друго, тя възниква от теорията, от такива теории като тези на Ласал, и главно на Карл Маркс, от теорията за класовата
борба
.
Тъкмо поради тази причина, през 19 век стана възможно нещо, което беше немислимо да се случи през нито един от миналите векове. Официалните историци могат да възразяват колкото си искат срещу това, което ще кажа сега, но техните възражения нямат никаква стойност. Ето за какво става дума: През последните исторически епохи от еволюцията на човечеството, разумът и интелектът никога не са действували положително в живота. Върнете се назад към въстанията на робите в древен Рим: В основата им бяха озлоблението, волевите импулси. Съвсем друго е положението през 19 и 20 век.
Исторически съвременната социалдемокрация не може да се сравнява с въстанията на робите; тя е нещо съвършено друго, тя възниква от теорията, от такива теории като тези на Ласал, и главно на Карл Маркс, от теорията за класовата борба.
Хората бяха изправени на крака от няколко фрази, от няколко чисто критически, чисто теоретически фрази, които ги заразиха дотам, че мнозина станаха агитатори на марксизма. Защо? Защото хората,които приеха марксизма с такъв агитаторски устрем, имаха същите волеви импулси, каквито бяха тези през 40-те години на 19 век. В сравнение с мисленето, волята изостана! Само благодарение на този факт стана така, че през 19 век определени сили доведоха едно чисто интелектуално движение до такъв бурен подем.
към текста >>
207.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Бягство от отговорност
Борба
за власт
Бягство от отговорност Борба за власт
към текста >>
208.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Наистина не може да се вярва, че в продължение на половин столетие човешкото общество може да използва подобно на насъщен хляб понятия като непрекъсната
борба
за съществуване, избиране на подходящото, полезното, целесъобразното, усъвършенстване чрез подбор на развъждане и др., като ги пренася в различните области, без изцяло да бъде трайно повлияно в създаването на своите идеи!
Оскар Хертвиг пише в края на своята отлична книга «Развитието на организмите. Опровержение на Дарвиновата теория за случайността», че нещо като мироглед, какъвто е дарвинизмът, не застава само като теоретична сграда, а навлиза в целия човешки живот и в известна степен обхваща и това, което хората вършат, желаят, чувстват и мислят. Той казва: «Интерпретирането на учението на Дарвин, което със своите неопределености може да се тълкува по много различни начини, позволи многостранно приложение в другите области на стопанския, социалния и политическия живот. Като от делфийски оракул всеки можеше, според това, което желае, да извлече от него полза за заниманията си със социални, политически, хигиенни, медицински и други въпроси и за потвърждение на своите твърдения да се позове върху учението на дарвинистки нагласената биология с нейните неотменими природни закони. Но ако тези мними закони не са истински закони, при тяхното многостранно приложение в другите области не биха ли могли да се породят и социални опасности?
Наистина не може да се вярва, че в продължение на половин столетие човешкото общество може да използва подобно на насъщен хляб понятия като непрекъсната борба за съществуване, избиране на подходящото, полезното, целесъобразното, усъвършенстване чрез подбор на развъждане и др., като ги пренася в различните области, без изцяло да бъде трайно повлияно в създаването на своите идеи!
Доказателството за това твърдение може лесно да се покаже в много явления на новото време. Точно затова преценяването на истината и заблужденията на дарвинизма надхвърля границите на биологичните науки.»
към текста >>
209.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Годината 1841 е критична година за въвеждането на материалистическата епоха, защото в духовните светове започва
борба
по това време,
борба
на определени, бихме могли да кажем, духове на мрака, принадлежащи към йерархията на ангелите.
Днес посочих една такава възможност. Трябва да се подчертае, че възприемането на такова познание в съзнанието на някои души е необходимост, че е във връзка с основния характер на нашата епоха. Именно втората половина на 19 век е много важно време. Често съм посочвал в различните кръгове на нашите приятели50, че 1841 година е критична, решителна година. Естествено, това не се узнава, когато се разглеждат само събитията във физическия свят, а едва когато събитията се разгледат във връзка с разиграващото се в духовния свят.
Годината 1841 е критична година за въвеждането на материалистическата епоха, защото в духовните светове започва борба по това време, борба на определени, бихме могли да кажем, духове на мрака, принадлежащи към йерархията на ангелите.
Те водят тази борба в духовния свят до есента на 1879 година. Те са искали определени неща, цяла поредица от неща, от които днес ще спомена само едно. По времето между 1841 и 1879 година е било необходимо да се реши дали част от духовната мъдрост може да бъде подготвена в духовния свят така, че от последната третина на 19 век постепенно да се свали долу на Земята, да навлезе в човешките души и възбуди духовно познание това, което именно днес означаваме като познание на духовната наука. Такова познание става възможно от последната третина на 19 век.
към текста >>
Те водят тази
борба
в духовния свят до есента на 1879 година.
Трябва да се подчертае, че възприемането на такова познание в съзнанието на някои души е необходимост, че е във връзка с основния характер на нашата епоха. Именно втората половина на 19 век е много важно време. Често съм посочвал в различните кръгове на нашите приятели50, че 1841 година е критична, решителна година. Естествено, това не се узнава, когато се разглеждат само събитията във физическия свят, а едва когато събитията се разгледат във връзка с разиграващото се в духовния свят. Годината 1841 е критична година за въвеждането на материалистическата епоха, защото в духовните светове започва борба по това време, борба на определени, бихме могли да кажем, духове на мрака, принадлежащи към йерархията на ангелите.
Те водят тази борба в духовния свят до есента на 1879 година.
Те са искали определени неща, цяла поредица от неща, от които днес ще спомена само едно. По времето между 1841 и 1879 година е било необходимо да се реши дали част от духовната мъдрост може да бъде подготвена в духовния свят така, че от последната третина на 19 век постепенно да се свали долу на Земята, да навлезе в човешките души и възбуди духовно познание това, което именно днес означаваме като познание на духовната наука. Такова познание става възможно от последната третина на 19 век.
към текста >>
Но тези духове, които десетилетия наред са водели
борба
срещу духовете на светлината, изгубват тази
борба
.
Намерението на онези ангелски духове между 1841 и 1879 година е било да не оставят да узрее в духовния свят това, което следва да се излее надолу.
Но тези духове, които десетилетия наред са водели борба срещу духовете на светлината, изгубват тази борба.
Действително през 1879 година се разиграва нещо и както такива събития се повтарят в течение на еволюцията, те винаги се илюстрират с определен символ - победата на архангел Михаил или на свети Георги над дракона. Също и тогава, през 1879 година драконът е победен в определена духовна област. Този дракон са ангелските същества, стремящи се към това, което описах, но без да могат да го постигнат. Затова през 1879 година те са свалени от духовния свят в областта на хората. Това е падането на ангелските същества от областта на духовния свят в обкръжението на хората и те досега бродят между тях.
към текста >>
210.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
в духовните светове започва духовна
борба
между същества от по-висшите йерархии и някои подчинени същества.
Хората не искат да издигнат такъв мост. Поради вътрешна необходимост постоянно трябва да говоря на различни места на нашите приятели за това как през последната третина на 19 век се случва много важно събитие, което дълбоко се врязва в човешкото развитие, събитие, за което знаят всички окултни школи, само че често не са в състояние да кажат правилното за протичането му. Също и днес искам накратко да спомена за какво става дума. От 1841 г.
в духовните светове започва духовна борба между същества от по-висшите йерархии и някои подчинени същества.
Тези същества, които се бунтуват във времето от 1841 г. до 1879 г. и започват борба, преди това са били включени в целите на мъдрото световно ръководство. Също и същества, които в други времена са се опълчили, станали са зли същества, същества на мрака, са били необходими в добър смисъл в определени епохи. Говоря за съществата, които до 1847 г.
към текста >>
и започват
борба
, преди това са били включени в целите на мъдрото световно ръководство.
Също и днес искам накратко да спомена за какво става дума. От 1841 г. в духовните светове започва духовна борба между същества от по-висшите йерархии и някои подчинени същества. Тези същества, които се бунтуват във времето от 1841 г. до 1879 г.
и започват борба, преди това са били включени в целите на мъдрото световно ръководство.
Също и същества, които в други времена са се опълчили, станали са зли същества, същества на мрака, са били необходими в добър смисъл в определени епохи. Говоря за съществата, които до 1847 г. са били използвани от по-висши духове в служба на мъдрото световно ръководство, но от този момент нататък искат нещо друго, различно от възнамеряваното от стоящите над тях същества. Те започват важна борба в духовния свят, една от борбите, които често стават, но на различни нива. Бих казал, борба, която в легендите символично се представя като борбата на Михаил с дракона.
към текста >>
Те започват важна
борба
в духовния свят, една от борбите, които често стават, но на различни нива.
до 1879 г. и започват борба, преди това са били включени в целите на мъдрото световно ръководство. Също и същества, които в други времена са се опълчили, станали са зли същества, същества на мрака, са били необходими в добър смисъл в определени епохи. Говоря за съществата, които до 1847 г. са били използвани от по-висши духове в служба на мъдрото световно ръководство, но от този момент нататък искат нещо друго, различно от възнамеряваното от стоящите над тях същества.
Те започват важна борба в духовния свят, една от борбите, които често стават, но на различни нива.
Бих казал, борба, която в легендите символично се представя като борбата на Михаил с дракона. Тази борба приключва през 1879 г., като някои духове на мрака са отблъснати от духовните области в земните и от това време действат сред хората, навлизат в човешките волеви импулси, в човешките мотиви, в това, което хората могат да разбират, накратко казано, действат във всичко човешко. Така че от 1879 г. някои духове на мрака се намират между хората и те трябва да насочат вниманието си към тях, ако искат да разберат земните събития. Би могло да се каже и с това се казва най-пра-вилното, че тези същества са отблъснати през 1879 г., небето е освободено, но Земята е изпълнена с тях.
към текста >>
Бих казал,
борба
, която в легендите символично се представя като борбата на Михаил с дракона.
и започват борба, преди това са били включени в целите на мъдрото световно ръководство. Също и същества, които в други времена са се опълчили, станали са зли същества, същества на мрака, са били необходими в добър смисъл в определени епохи. Говоря за съществата, които до 1847 г. са били използвани от по-висши духове в служба на мъдрото световно ръководство, но от този момент нататък искат нещо друго, различно от възнамеряваното от стоящите над тях същества. Те започват важна борба в духовния свят, една от борбите, които често стават, но на различни нива.
Бих казал, борба, която в легендите символично се представя като борбата на Михаил с дракона.
Тази борба приключва през 1879 г., като някои духове на мрака са отблъснати от духовните области в земните и от това време действат сред хората, навлизат в човешките волеви импулси, в човешките мотиви, в това, което хората могат да разбират, накратко казано, действат във всичко човешко. Така че от 1879 г. някои духове на мрака се намират между хората и те трябва да насочат вниманието си към тях, ако искат да разберат земните събития. Би могло да се каже и с това се казва най-пра-вилното, че тези същества са отблъснати през 1879 г., небето е освободено, но Земята е изпълнена с тях. От онзи момент насам тяхното място не е вече на небето, а на Земята.
към текста >>
Тази
борба
приключва през 1879 г., като някои духове на мрака са отблъснати от духовните области в земните и от това време действат сред хората, навлизат в човешките волеви импулси, в човешките мотиви, в това, което хората могат да разбират, накратко казано, действат във всичко човешко.
Също и същества, които в други времена са се опълчили, станали са зли същества, същества на мрака, са били необходими в добър смисъл в определени епохи. Говоря за съществата, които до 1847 г. са били използвани от по-висши духове в служба на мъдрото световно ръководство, но от този момент нататък искат нещо друго, различно от възнамеряваното от стоящите над тях същества. Те започват важна борба в духовния свят, една от борбите, които често стават, но на различни нива. Бих казал, борба, която в легендите символично се представя като борбата на Михаил с дракона.
Тази борба приключва през 1879 г., като някои духове на мрака са отблъснати от духовните области в земните и от това време действат сред хората, навлизат в човешките волеви импулси, в човешките мотиви, в това, което хората могат да разбират, накратко казано, действат във всичко човешко.
Така че от 1879 г. някои духове на мрака се намират между хората и те трябва да насочат вниманието си към тях, ако искат да разберат земните събития. Би могло да се каже и с това се казва най-пра-вилното, че тези същества са отблъснати през 1879 г., небето е освободено, но Земята е изпълнена с тях. От онзи момент насам тяхното място не е вече на небето, а на Земята.
към текста >>
Ние стоим сред тази
борба
.
Срещу това може да се действа само чрез точното опознаване, чрез точното прозиране на тези неща. Някои окултни братства си поставят за задача обратното. Те искат да задържат мъдростите само в техните тесни кръгове, за да ги използват в смисъла на стремежите им за власт.
Ние стоим сред тази борба.
От една страна, се налага човечеството да се насочи да възприеме духовните мъдрости по правилния начин, от друга страна, се намират затворени окултни братства от най-лош вид, които не искат тези познания да проникнат сред хората, за да останат хората невежи по отношение на духовния свят, да останат неразумни, а намиращите се в затворените окултни братства да могат свободно да извършват манипулациите си. Ще стане особено зле за човечеството, ако хората не прозрат, че съществуват такива манипулации. Веднага ще си изясните това, което се крие зад тези неща, когато обърна вниманието ви към някои истини, зрели истини, които в известен смисъл са като узрели плодове на дървото на духовния свят и трябва да паднат в царството на хората, но се пречи за всеобщото им разпространение, понеже хората имат своите предпочитания, предубеждения и предразсъдъци, понеже се страхуват от тях.
към текста >>
211.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
От изнесените вече лекции85 знаем за духовната
борба
между 1841 г.
Да вземем за пример проблема Ницше. Днес искам само да загатна за проблема, утре ще разгледаме такива проблеми по-подробно.
От изнесените вече лекции85 знаем за духовната борба между 1841 г.
и 1879 г., знаем за падналите в царството на хората духове. Такива неща и подобни на тях ще трябва да играят роля в бъдеще, когато се разглежда животът на човека. Ницше е роден през 1844 г., три години преди да слезе на Земята, душата му се намира сред духовната борба горе в царството на духовете. Той още е юноша, когато живее Шопенхауер8, който умира през 1860 г. Едва след като Шопенхауер умира, Ницше се посвещава на неговите произведения.
към текста >>
Ницше е роден през 1844 г., три години преди да слезе на Земята, душата му се намира сред духовната
борба
горе в царството на духовете.
Да вземем за пример проблема Ницше. Днес искам само да загатна за проблема, утре ще разгледаме такива проблеми по-подробно. От изнесените вече лекции85 знаем за духовната борба между 1841 г. и 1879 г., знаем за падналите в царството на хората духове. Такива неща и подобни на тях ще трябва да играят роля в бъдеще, когато се разглежда животът на човека.
Ницше е роден през 1844 г., три години преди да слезе на Земята, душата му се намира сред духовната борба горе в царството на духовете.
Той още е юноша, когато живее Шопенхауер8, който умира през 1860 г. Едва след като Шопенхауер умира, Ницше се посвещава на неговите произведения. Там душата на Шопенхауер, която е горе в духовните царства, действа с него. Това е реалната ситуация. Ницше чете Шопенхауер, но той действа отгоре в мислите на Ницше, който възприема Шопенхауеровите произведения.
към текста >>
започва духовната
борба
.
По-късно те се обясняват от влиянието на Шопенхауер и Вагнер87. В моето произведение «Фридрих Ницше, борец срещу своето време»88 ще видите някои опорни точки за това. Вагнеровото влияние дотогава не е по-различно от преди, когато е действало на Земята. Защото Вагнер е роден през 1813 г. През 1841 г.
започва духовната борба.
Но Вагнер умира през 1883 г. Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер. Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята. Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали. Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше.
към текста >>
Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната
борба
горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята.
Защото Вагнер е роден през 1813 г. През 1841 г. започва духовната борба. Но Вагнер умира през 1883 г. Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер.
Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята.
Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали. Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше. Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата. Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите. В бъдеще ще се напише биография на Ницше според това, че е бил повлиян от онзи Рихард Вагнер, който е роден през 1813 г., изживял е до 1879 г.
към текста >>
всичко, довеждащо до блестящото същество, което охарактеризирах в моята книга; че от 16-та си година нататък е бил под влиянието на Шопенхауер, но Шо-пенхауер е присъствал в духовния свят по време на духовната
борба
преди 1879 г., че е изложен на влиянието на Вагнер след като той посмъртно се намира в духовния свят, а Ницше е бил на Земята, където са слезлите долу духове на мрака.
Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали. Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше. Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата. Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите. В бъдеще ще се напише биография на Ницше според това, че е бил повлиян от онзи Рихард Вагнер, който е роден през 1813 г., изживял е до 1879 г.
всичко, довеждащо до блестящото същество, което охарактеризирах в моята книга; че от 16-та си година нататък е бил под влиянието на Шопенхауер, но Шо-пенхауер е присъствал в духовния свят по време на духовната борба преди 1879 г., че е изложен на влиянието на Вагнер след като той посмъртно се намира в духовния свят, а Ницше е бил на Земята, където са слезлите долу духове на мрака.
към текста >>
212.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
започва борбата в духовния свят, за която говорих; три години Ницше се намира вътре в тази
борба
.
За това обаче е необходимо човек да има смелостта да достигне до конкретното действие на духовните светове, да има смелост да признае, че в наше време живеем в криза, свързана в по-голямата си част с кризата, която констатирахме за 1879 година и под чието въздействие се намираме. Още вчера казах, че някои неща трябва да се разглеждат по различен начин от начина, по който ги разглежда материалистическата нагласа на нашето време и посочих за пример Ницше107. Ницше е роден през 1844 г.; през 1841 г.
започва борбата в духовния свят, за която говорих; три години Ницше се намира вътре в тази борба.
Рихард Вагнер не я е прекарал; той е роден през 1813 г. Следователно три години Ницше живее в духовния свят, когато тази борба вече се води. Той поема всички импулси, които може да поеме в духовния свят под влиянието на тази борба, и с тях слиза долу. Прочетете в първите произведения на Ницше108 как настроението на борбата се придава в това, което пише, как във всяко изречение, бих казал, има полъх от това, което е изживял през трите години на присъствието си в духовния свят от 1841 г. до 1844 г.
към текста >>
Следователно три години Ницше живее в духовния свят, когато тази
борба
вече се води.
За това обаче е необходимо човек да има смелостта да достигне до конкретното действие на духовните светове, да има смелост да признае, че в наше време живеем в криза, свързана в по-голямата си част с кризата, която констатирахме за 1879 година и под чието въздействие се намираме. Още вчера казах, че някои неща трябва да се разглеждат по различен начин от начина, по който ги разглежда материалистическата нагласа на нашето време и посочих за пример Ницше107. Ницше е роден през 1844 г.; през 1841 г. започва борбата в духовния свят, за която говорих; три години Ницше се намира вътре в тази борба. Рихард Вагнер не я е прекарал; той е роден през 1813 г.
Следователно три години Ницше живее в духовния свят, когато тази борба вече се води.
Той поема всички импулси, които може да поеме в духовния свят под влиянието на тази борба, и с тях слиза долу. Прочетете в първите произведения на Ницше108 как настроението на борбата се придава в това, което пише, как във всяко изречение, бих казал, има полъх от това, което е изживял през трите години на присъствието си в духовния свят от 1841 г. до 1844 г. Чрез това първите произведения на Ницше получават своята особена окраска. След това е особено важно, вече ви описах, че е шестнадесетгодишен, когато умира Шопенхауер и когато чете неговите произведения.
към текста >>
Той поема всички импулси, които може да поеме в духовния свят под влиянието на тази
борба
, и с тях слиза долу.
Още вчера казах, че някои неща трябва да се разглеждат по различен начин от начина, по който ги разглежда материалистическата нагласа на нашето време и посочих за пример Ницше107. Ницше е роден през 1844 г.; през 1841 г. започва борбата в духовния свят, за която говорих; три години Ницше се намира вътре в тази борба. Рихард Вагнер не я е прекарал; той е роден през 1813 г. Следователно три години Ницше живее в духовния свят, когато тази борба вече се води.
Той поема всички импулси, които може да поеме в духовния свят под влиянието на тази борба, и с тях слиза долу.
Прочетете в първите произведения на Ницше108 как настроението на борбата се придава в това, което пише, как във всяко изречение, бих казал, има полъх от това, което е изживял през трите години на присъствието си в духовния свят от 1841 г. до 1844 г. Чрез това първите произведения на Ницше получават своята особена окраска. След това е особено важно, вече ви описах, че е шестнадесетгодишен, когато умира Шопенхауер и когато чете неговите произведения. Поражда се реално отношение между душата на Шопенхауер, намираща се в духовния свят, и душата на Ницше.
към текста >>
Под влиянието на тази
борба
той не иска да засили въздействието на произведенията си, а на мислите си.
След това е особено важно, вече ви описах, че е шестнадесетгодишен, когато умира Шопенхауер и когато чете неговите произведения. Поражда се реално отношение между душата на Шопенхауер, намираща се в духовния свят, и душата на Ницше. Ницше чете всяко изречение на Шопенхауер така, че го прониква този импулс от духовния свят. Шопенхауер се намира в духовния свят от 1860 година, когато борбата горе още продължава. Какво иска Шопенхауер?
Под влиянието на тази борба той не иска да засили въздействието на произведенията си, а на мислите си.
Ницше наистина продължава мислите на Шопенхауер, но ги продължава по своеобразен начин. Когато е преминал вече през портата на смъртта, Шопенхауер вижда, че е написал произведенията си в епоха, в която духовете на мрака още не са приближили, още не са долу на Земята, и иска да продължи мислите и импулсите си, които се пораждат от това. Още докато наблюдава в духовния свят борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината, той иска да продължи своите произведения, внася в душата на Ницше импулсите да продължи мислите му. Това, което навлиза в душата на Ницше от духовния свят, контрастира със случващото се на физическия план в личните отношения с Вагнер. Така се изгражда душевният живот на Ницше, така протича и животът му като писател.
към текста >>
213.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Това е напълно съзнателната
борба
срещу встъпващото в човешкото развитие зло.
Необходимо е този факт да се схване с ясно съзнание, да се знае, че ще бъде така. Човечеството ще стигне до правилното, когато човек работи в духовния живот така и знае, че петата следатлантска културна епоха е тук, за да отдели материалистическата същност от всеобщото развитие на човечеството. Но толкова повече е необходимо да се постави насреща духовното познание. В предишните лекции казах120 какво трябва да опознаят хората на петата следатлантска културна епоха.
Това е напълно съзнателната борба срещу встъпващото в човешкото развитие зло.
Както в четвъртата следатлантска културна епоха протече борбата за разбирането на раждането и смъртта, така сега протича борбата за разбиране на злото. Сега става въпрос за напълно съзнателното схващане на духовното учение, а не да се хвърля прах в очите на съвременниците, че дяволът на материализма вече не е тук. Той все повече и повече ще се налага. Онези, които третират тези неща по неправилен начин, знаят за появата на Христос точно така добре, както и аз, но те третират това събитие на Христовото проявление в етерния свят по друг начин. И за да се разбере това, трябва да се разгледа следното.
към текста >>
Това е напълно реална
борба
, а не е абстрактно понятие или нещо подобно, тя е съвсем реална
борба
, която се стреми да постави друго същество на мястото на Христос за продължението на развитието на човечеството през останалото време от петата следатлантска културна епоха, както и за шестата и седмата.
Всички машинации с мъртвите и др., за които ви говорих, в крайна сметка служат на целта да отклонят вниманието на хората от Христос, който премина през Мистерията на Голгота, и незабелязано да им натрапят господството на друга индивидуалност над Земята.
Това е напълно реална борба, а не е абстрактно понятие или нещо подобно, тя е съвсем реална борба, която се стреми да постави друго същество на мястото на Христос за продължението на развитието на човечеството през останалото време от петата следатлантска културна епоха, както и за шестата и седмата.
Към задачите на здравословното, честно духовно развитие принадлежи да се премахнат такива домогвания, които са изключително антихристиянски. Но само ясното прозрение може да постигне нещо. Защото другото същество, което тези братства искат да провъзгласят за владетел, това друго същество ще го наричат като Христос, истински ще го наричат «Христос»! И ще бъде изключително належащо правилно да се различава истинския Христос, който, както ще се появи, няма да е физически въплътена индивидуалност, от това същество, което ще се отличава от истинския Христос, защото никога не е било въплътено по време на земното развитие, а е същество, достигнало само до етерно проявление. То ще бъде поставено от тези братства на мястото на Христос, който трябва да остане незабелязан.
към текста >>
Така от две страни се води
борба
срещу етерно проявяващия се в течение на 20-то столетие импулс на Христос.
Така от две страни се води борба срещу етерно проявяващия се в течение на 20-то столетие импулс на Христос.
И което става в отделните случаи, всъщност е само последствия от проявяващото се като велики импулси в развитието на човечеството. Затова е така тъжно, че постоянно се залъгват хората, че несъзнателното, така нареченото несъзнателно действа в тях, че навътре са се утаили любовни афекти или нещо подобно, докато в действителност от всички страни през човечеството преминават импулсите на съвсем съзнателна духовност, която остава относително неосъзната, ако човек не се грижи съзнателно за осъзнаването й.
към текста >>
214.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
В тази
борба
духове с лична природа, духове на мрака, се включват в събитията, които символно се представят с победата на Михаил над дракона.
Тогава обясних, че сред такива братства имаме работа с група, искаща да се запазят определени висши истини в абсолютна тайна. Но освен това човек има работа с членове на братства, които въпреки другите различия, са били съгласни от средата на 19-то столетие да бъдат разкрити на човечеството предпазливо и по подходящ начин определени истини, чието оповестяване се смята за крайно необходимо. Между тези главни групи има и други с различни нюанси. Оттук виждате, че намеренията, които се внасят в човешкото развитие като импулси именно от такива братства, много често са въпрос на компромис. Братства, запознати с духовните импулси, действащи в човешкото развитие, виждат да наближава значимото събитие от началото на четиридесетте години, а именно борбата на определени духове с по-висшите духове, приключила през 1879 г.
В тази борба духове с лична природа, духове на мрака, се включват в събитията, които символно се представят с победата на Михаил над дракона.
Когато тези братства чувстват да се приближава това събитие в средата на 19-то столетие, е трябвало да вземат отношение, да се запитат какво следва да се направи.
към текста >>
И когато злото постепенно започне да се проявява, човекът, естествено, много повече е склонен да му служи при дадени обстоятелства във всички области, вместо да започне
борба
, като постави в служба на правилното световно развитие това, което му се представя като зло.
Вече казах128, че всеки период от следатлантската епоха има своята особена задача. В общи линии характеризирах задачата на петата следатлантска епоха, като подчертах, че човечеството в тази епоха трябва да се занимае със злото като импулс в световното развитие. Какво означава това, сме обсъждали по различни начини. Не е възможно другояче, освен ако появяващите се на погрешното място сили, които поради това са станали зли, се овладеят чрез усилията на хората през петата следатлантска епоха за доброто на човечеството, така че то да може да работи с тези сили на злото за доброто на цялото бъдещо световно развитие. Поради това задачата на петата следатлантска епоха ще бъде особено тежка, защото много изкушения предстоят на човечеството.
И когато злото постепенно започне да се проявява, човекът, естествено, много повече е склонен да му служи при дадени обстоятелства във всички области, вместо да започне борба, като постави в служба на правилното световно развитие това, което му се представя като зло.
Въпреки всичко, това трябва да се направи; до определена степен злото трябва да се постави в служба на доброто, на правилното световно развитие. Без това не може да се навлезе в шестата следатлантска епоха, която ще има съвсем други задачи, а именно да предостави възможност на човечеството преди всичко да живее с духовни импулси, съзерцавайки духовния свят, въпреки че още ще е свързано със Земята. Точно с тази задача по отношение на злото през петата следатлантска епоха е свързано, че може да настъпи един вид лично затъмнение при хората. Знаем, че от 1879 г. най-близкостоящите до човека духове на мрака, принадлежащи към царството на ангелите, се подвизават в света на хората, понеже са отблъснати от духовния свят и действат вътре в човешките импулси, намират се вътре в тях.
към текста >>
215.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
В бъдеще ще настане голяма
борба
.
От източна страна ще се касае да се засили това, което вече обясних148, като главно от противоположната страна на космоса да се поставят в служба на земното битие същества, изпращащи влияния надолу.
В бъдеще ще настане голяма борба.
Човешката наука ще се обърне към космическото, но по различен начин ще се опита да си служи с него. Задачата на добрата, на полезната наука ще бъде да открие определени космически сили, които могат да възникнат на Земята чрез взаимното действие на космически течения, идващи от две посоки. Тези две космически течения от две посоки ще идват от Риби и Дева. Преди всичко ще трябва да се открие тайната как действащото като слънчева сила от посоката на Риби се свързва в космоса с идващото от Дева. Доброто ще е, че ще се открие как от две страни на космоса сутрешни и вечерни сили могат да се поставят в служба на човечеството - силите от една страна от посоката на Риби и от друга страна от посоката на Дева.
към текста >>
216.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ако можете истински да разгадавате душите на Земята, навсякъде ще намерите търсенето на душата у хора, които се намират в нужда и в
борба
за съществуване.
Това е очевидно явление.
Ако можете истински да разгадавате душите на Земята, навсякъде ще намерите търсенето на душата у хора, които се намират в нужда и в борба за съществуване.
Осведомете се за водачите, които от амвони и катедри трябва да говорят на хората, за да задоволят търсенето, и те ще ви кажат, че науката не позволява да се преминат границите на познанието и че човекът не може да навлезе в духовния свят. Кант установи границите на човешкото познание за всички времена и който не е съгласен с това, за тях е глупак. Това е най-очевидното явление на съвремието. Но поривът се проявява в най-различни кръгове, макар и този порив за търсене на вътрешната същност да не е осъзнат. Където е налице такъв стремеж, дълго време хората няма да се задоволяват със самите граници, а ще потърсят нещо друго.
към текста >>
217.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Сега вече не е театър, сега духовете творят в сферите, там Фауст наблюдава цялата
борба
между доброто и злото в макрокосмоса.
Това, което познавате като „Пролог в небето“, Гьоте написва едва през 1798 година. Какво се е случило тогава във Фауст? Той не го споменава, но то е в душата му. Отново оставя Фауст да посегне към книгата и сега той застава срещу духа!
Сега вече не е театър, сега духовете творят в сферите, там Фауст наблюдава цялата борба между доброто и злото в макрокосмоса.
Фауст не бива да се разглежда от началото до края, като че ли всичко прозира, като че ли всичко е еднакво. Гьоте прекъсва съзерцанието на младостта си и все повече въвежда Фауст в духа на макрокосмоса.
към текста >>
218.
Относно отпечатаните лекции
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Който иска да проследи моята вътрешна
борба
и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване.
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване.
В тях разглеждам всичко, което се среща като стремеж към познание в тази епоха. Там е изложено това, което все повече се оформяше пред мен в духовното съзерцание и се превърна в постройката на антропософията, макар и в много отношения по несъвършен начин.
към текста >>
219.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И така, вие размишлявате; и когато размишлявате, вие трябва да си представяте, че – ако можем така да се изразим – сте духовно пространство, намиращо се в област, където съществува стигнала до покой
борба
: съществата, намиращи се тук отляво, са взели връх над съществата тук отдясно, и обратно.
Във физическия живот, ако едното блюдо на везната е по-тежко, ние казваме: едното блюдо на везната се спусна. Но сега говорим за духовното; тук трябва да кажем, че блюдото на везната се е издигнало. И така, когато човек размишлява, определени същества в областта, където той попада, издигат блюдото на везната, изместват равновесната линия от направление към Везни в направление към Дева (виж рисунката, синьото), така че трябва да начертая равновесната линия така, че определени същества, склонни към ариманична природа, издигат едното блюдо на везната: това представлява човек, потопен в размисъл (виж рисунката, синьото, равновесната линия преминава през Дева и Риби). Но може да се попита: какво означава, когато човек размишлява? Това означава, че той като човек така използва своето положение в Космоса, така използва космическите сили, че се премества в космическа област, в която господства това равновесно състояние.
И така, вие размишлявате; и когато размишлявате, вие трябва да си представяте, че – ако можем така да се изразим – сте духовно пространство, намиращо се в област, където съществува стигнала до покой борба: съществата, намиращи се тук отляво, са взели връх над съществата тук отдясно, и обратно.
Но когато размишлявате, борба вече няма, тя е стигнала до покой. Обаче този покой означава, че определени, склонни към ариманичното същества вземат връх, доколкото равновесната линия заема наклонено положение, тя вече не се колебае, понеже е натисната надолу. Това е действителността, която съответства на размишлението, на мисловната дейност.
към текста >>
Но когато размишлявате,
борба
вече няма, тя е стигнала до покой.
Но сега говорим за духовното; тук трябва да кажем, че блюдото на везната се е издигнало. И така, когато човек размишлява, определени същества в областта, където той попада, издигат блюдото на везната, изместват равновесната линия от направление към Везни в направление към Дева (виж рисунката, синьото), така че трябва да начертая равновесната линия така, че определени същества, склонни към ариманична природа, издигат едното блюдо на везната: това представлява човек, потопен в размисъл (виж рисунката, синьото, равновесната линия преминава през Дева и Риби). Но може да се попита: какво означава, когато човек размишлява? Това означава, че той като човек така използва своето положение в Космоса, така използва космическите сили, че се премества в космическа област, в която господства това равновесно състояние. И така, вие размишлявате; и когато размишлявате, вие трябва да си представяте, че – ако можем така да се изразим – сте духовно пространство, намиращо се в област, където съществува стигнала до покой борба: съществата, намиращи се тук отляво, са взели връх над съществата тук отдясно, и обратно.
Но когато размишлявате, борба вече няма, тя е стигнала до покой.
Обаче този покой означава, че определени, склонни към ариманичното същества вземат връх, доколкото равновесната линия заема наклонено положение, тя вече не се колебае, понеже е натисната надолу. Това е действителността, която съответства на размишлението, на мисловната дейност.
към текста >>
Но сега работата стои така, че се губи равновесието, и когато се преместваме в областта на действието, луциферическите същества започват да клатят блюдото на везната; ние встъпваме в област на космическа
борба
.
Когато действаме, не безумстваме, а действаме, нашите действия са пронизани от намерения, от мисли. Но така, както това се описва в обикновения живот, както това си го представят в обикновения живот, е също гола илюзия. Когато действаме, ние също се преместваме в определена космическа област. Но тук работата стои така, че в тази космическа област определени същества, склонни към луциферическото, преместват блюдото на везната в друг смисъл, така, че космическата равновесна линия можем да я изобразим по такъв начин (виж рис.4, червеното), и направлението, в което тези същества отклоняват блюдото на везната от равновесното положение, може да се изобрази ето с тази стрелка. Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение.
Но сега работата стои така, че се губи равновесието, и когато се преместваме в областта на действието, луциферическите същества започват да клатят блюдото на везната; ние встъпваме в област на космическа борба.
Луциферическите същества встъпват в борба с ариманическите същества и в неустойчивото положение, в колебанието на блюдата на везната се изразява борбата, която се разиграва в нашата воля между луциферическите и ариманическите същества. И така, това, което обикновено в обичайния говор и в обичайните представи описваме като воля, е само майя, това е само външна илюзия. Правилно описваме волята, ако кажем следното: като волящи хора, ние се намираме в област, в която вследствие дейността на луциферическите същества мировата равновесна линия се е изместила (виж рис.4, равновесната линия преминава през Телец и Скорпион), но това изместване става без нас. Ние се изместваме в област, където такова изместване става без нашето участие. Ние намираме такава област, където покоят започва да преминава в ритмично движение.
към текста >>
Луциферическите същества встъпват в
борба
с ариманическите същества и в неустойчивото положение, в колебанието на блюдата на везната се изразява борбата, която се разиграва в нашата воля между луциферическите и ариманическите същества.
Но така, както това се описва в обикновения живот, както това си го представят в обикновения живот, е също гола илюзия. Когато действаме, ние също се преместваме в определена космическа област. Но тук работата стои така, че в тази космическа област определени същества, склонни към луциферическото, преместват блюдото на везната в друг смисъл, така, че космическата равновесна линия можем да я изобразим по такъв начин (виж рис.4, червеното), и направлението, в което тези същества отклоняват блюдото на везната от равновесното положение, може да се изобрази ето с тази стрелка. Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение. Но сега работата стои така, че се губи равновесието, и когато се преместваме в областта на действието, луциферическите същества започват да клатят блюдото на везната; ние встъпваме в област на космическа борба.
Луциферическите същества встъпват в борба с ариманическите същества и в неустойчивото положение, в колебанието на блюдата на везната се изразява борбата, която се разиграва в нашата воля между луциферическите и ариманическите същества.
И така, това, което обикновено в обичайния говор и в обичайните представи описваме като воля, е само майя, това е само външна илюзия. Правилно описваме волята, ако кажем следното: като волящи хора, ние се намираме в област, в която вследствие дейността на луциферическите същества мировата равновесна линия се е изместила (виж рис.4, равновесната линия преминава през Телец и Скорпион), но това изместване става без нас. Ние се изместваме в област, където такова изместване става без нашето участие. Ние намираме такава област, където покоят започва да преминава в ритмично движение.
към текста >>
Никога в душата си не можем нещо да мислим или да проявим воля, без да се преместим в област, в която се разгръща духовна
борба
, или където духовната
борба
е стигнала до покой, където духовната
борба
вече е завършила, и ние имаме работа с нейните резултати.
В първата от нашите Мистерийни драми аз посочих, – естествено, това посочване беше направено в драматична форма, – че ние не трябва да си представяме, че когато човек душевно-духовно нещо мисли или чувства, това става само в него, а при това става движение на мирови сили. И образно това беше представено в една от сцените така, че когато Капезиус и Щрадер се държат по определен начин, се случват велики космически събития. Те действително се случват, макар и не в сетивния, а в свръхсетивния свят; те могат да намерят своето отражение в сетивния свят така, както това е показано в драмата. И там в драмата много ясно е показано, че поведението на човека тук, както го описваме, собствено, е не нещо друго, а отглас от действителността; че когато на човек в душата му се появяват най-дребни желания или мисли, в Космоса става нещо важно.
Никога в душата си не можем нещо да мислим или да проявим воля, без да се преместим в област, в която се разгръща духовна борба, или където духовната борба е стигнала до покой, където духовната борба вече е завършила, и ние имаме работа с нейните резултати.
към текста >>
Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме
борба
и взаимоотношения.
Няма да постигнете истинско разбиране за отношенията между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес. Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие. Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии. В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно.
Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения.
Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината. Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“. Такива, изглеждащи странични забележки в тази книга имат огромна важност, защото именно в тези странични забележки е заложена основата на разбирането на различията между нетрайно временното и вечно съществуващото.
към текста >>
220.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Неговото мислене и част от неговото вътрешно чувство се преместват в космически области, където протича
борба
на богове, както ви го представих преди осем дни, а волята и част от вътрешното чувство се преместват в други области, където също протича
борба
на богове.
Но човек е също и духовно-душевно същество. И благодарение на своето духовно-душевно същество той принадлежи не само на царството на времето, както го характеризирахме по-горе, но като духовно-душевно същество той принадлежи също и на царството на постоянното съществуване, царството на вечността. Но това е нещо съвсем различно, отколкото му се струва. Тук той няма никакво развитие, тук той остава едно и също същество от раждането до смъртта. Но неговите мислене, чувства и воля представляват нещо съвсем различно от това, което му се струват.
Неговото мислене и част от неговото вътрешно чувство се преместват в космически области, където протича борба на богове, както ви го представих преди осем дни, а волята и част от вътрешното чувство се преместват в други области, където също протича борба на богове.
Казах ви, че да размишляваш, означава да се изместиш в определена духовна област и да участваш в борбата на един вид богове с друг вид. Да проявиш воля също означава да участваш в известна борба, макар и в единия, и в другия случай тази борба стига до покой. Това е дълбока истина, представа, за която ще намерите нещо във „Вратата на посвещението“, показваща, че когато в нас се разиграват духовно-душевни процеси, едновременно стават и велики космически събития.
към текста >>
Да проявиш воля също означава да участваш в известна
борба
, макар и в единия, и в другия случай тази
борба
стига до покой.
Но това е нещо съвсем различно, отколкото му се струва. Тук той няма никакво развитие, тук той остава едно и също същество от раждането до смъртта. Но неговите мислене, чувства и воля представляват нещо съвсем различно от това, което му се струват. Неговото мислене и част от неговото вътрешно чувство се преместват в космически области, където протича борба на богове, както ви го представих преди осем дни, а волята и част от вътрешното чувство се преместват в други области, където също протича борба на богове. Казах ви, че да размишляваш, означава да се изместиш в определена духовна област и да участваш в борбата на един вид богове с друг вид.
Да проявиш воля също означава да участваш в известна борба, макар и в единия, и в другия случай тази борба стига до покой.
Това е дълбока истина, представа, за която ще намерите нещо във „Вратата на посвещението“, показваща, че когато в нас се разиграват духовно-душевни процеси, едновременно стават и велики космически събития.
към текста >>
И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето, чувствата и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна
борба
.
И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето, чувствата и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба.
Това звучи доста парадоксално за материалистично мислещия човек: когато премисляте някаква мисъл, това е нещо съвсем различно, отколкото да я разглеждате в майя. Да допуснем, че обмисляте мисъл, например, такава, за каквато говорихме вчера: мисъл за пространството – също напълно абстрактна, както е прието да се мисли днес за пространството. В момента, когато вашият дух се изпълва с мисълта за пространството, душата ви се премества в област, където Ариман води ожесточена борба с другите йерархии. И вие не можете да имате мисли за пространството, ако не се изместите в областта, където Ариман води борба с другите йерархии. И когато разгръщате своята воля, когато, например, казвате: искам да се разходя!
към текста >>
В момента, когато вашият дух се изпълва с мисълта за пространството, душата ви се премества в област, където Ариман води ожесточена
борба
с другите йерархии.
И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето, чувствата и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба. Това звучи доста парадоксално за материалистично мислещия човек: когато премисляте някаква мисъл, това е нещо съвсем различно, отколкото да я разглеждате в майя. Да допуснем, че обмисляте мисъл, например, такава, за каквато говорихме вчера: мисъл за пространството – също напълно абстрактна, както е прието да се мисли днес за пространството.
В момента, когато вашият дух се изпълва с мисълта за пространството, душата ви се премества в област, където Ариман води ожесточена борба с другите йерархии.
И вие не можете да имате мисли за пространството, ако не се изместите в областта, където Ариман води борба с другите йерархии. И когато разгръщате своята воля, когато, например, казвате: искам да се разходя! – даже ако това е съвсем незначителна воля, още щом преведете тази воля в действие, вие духовно се премествате в областта, където луциферическите духове се борят против духовете от другите йерархии. Мировите явления, разглеждани от гледната точка на науката за инициацията, представляват нещо съвсем различно от слабия им отглас, който хората, живеещи в периода между раждането и смъртта, възприемат в майя. Защото това, което възприемаме като майя, може да се сравни с вълните на повърхността на морето.
към текста >>
И вие не можете да имате мисли за пространството, ако не се изместите в областта, където Ариман води
борба
с другите йерархии.
И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето, чувствата и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба. Това звучи доста парадоксално за материалистично мислещия човек: когато премисляте някаква мисъл, това е нещо съвсем различно, отколкото да я разглеждате в майя. Да допуснем, че обмисляте мисъл, например, такава, за каквато говорихме вчера: мисъл за пространството – също напълно абстрактна, както е прието да се мисли днес за пространството. В момента, когато вашият дух се изпълва с мисълта за пространството, душата ви се премества в област, където Ариман води ожесточена борба с другите йерархии.
И вие не можете да имате мисли за пространството, ако не се изместите в областта, където Ариман води борба с другите йерархии.
И когато разгръщате своята воля, когато, например, казвате: искам да се разходя! – даже ако това е съвсем незначителна воля, още щом преведете тази воля в действие, вие духовно се премествате в областта, където луциферическите духове се борят против духовете от другите йерархии. Мировите явления, разглеждани от гледната точка на науката за инициацията, представляват нещо съвсем различно от слабия им отглас, който хората, живеещи в периода между раждането и смъртта, възприемат в майя. Защото това, което възприемаме като майя, може да се сравни с вълните на повърхността на морето. Вчера ви представих такъв образ: вълни на повърхността на морето.
към текста >>
Така и нашият живот в майя между раждането и смъртта е не нещо друго, а стълкновение в тази
борба
на духове, която в действителност, когато мислим, чувстваме и изявяваме воля, се разиграва в царството на вечността, а също и във времевия поток, в който се намираме, когато на преклонна възраст разбираме това, което сме мислили на младини.
Мировите явления, разглеждани от гледната точка на науката за инициацията, представляват нещо съвсем различно от слабия им отглас, който хората, живеещи в периода между раждането и смъртта, възприемат в майя. Защото това, което възприемаме като майя, може да се сравни с вълните на повърхността на морето. Вчера ви представих такъв образ: вълни на повърхността на морето. Това, по принцип, е нещо, което не би го имало, ако под тях го нямаше морето, а над тях въздухът. Силите, предизвикващи тези вълни, се намират в морето и във въздуха и вълните са само отражение на сблъсъка на силите, действащи отдолу и отгоре.
Така и нашият живот в майя между раждането и смъртта е не нещо друго, а стълкновение в тази борба на духове, която в действителност, когато мислим, чувстваме и изявяваме воля, се разиграва в царството на вечността, а също и във времевия поток, в който се намираме, когато на преклонна възраст разбираме това, което сме мислили на младини.
Нашият живот, всъщност, е нищо, ако не го разглеждаме като сливане на тези две истински действителности.
към текста >>
Доколкото хората са се страхували от това, в древните времена е било така установено в света, че божествените Учители на човечеството са съобщавали свръхсетивното знание, за да не стоят хората непосредствено пред тази духовна
борба
.
Можем да си представим, доколко страшно изглежда това даже в нашето материалистическо време, когато хората чуват, какво собствено се разиграва в човешката природа.
Доколкото хората са се страхували от това, в древните времена е било така установено в света, че божествените Учители на човечеството са съобщавали свръхсетивното знание, за да не стоят хората непосредствено пред тази духовна борба.
Тогава посветените са скривали от външния свят перипетиите на тази духовна борба. Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот. Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез борба, че животът носи в себе си опасност. Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас. Но времето, когато това беше възможно свърши.
към текста >>
Тогава посветените са скривали от външния свят перипетиите на тази духовна
борба
.
Можем да си представим, доколко страшно изглежда това даже в нашето материалистическо време, когато хората чуват, какво собствено се разиграва в човешката природа. Доколкото хората са се страхували от това, в древните времена е било така установено в света, че божествените Учители на човечеството са съобщавали свръхсетивното знание, за да не стоят хората непосредствено пред тази духовна борба.
Тогава посветените са скривали от външния свят перипетиите на тази духовна борба.
Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот. Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез борба, че животът носи в себе си опасност. Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас. Но времето, когато това беше възможно свърши. След това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане разделение между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото.
към текста >>
Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна
борба
, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот.
Можем да си представим, доколко страшно изглежда това даже в нашето материалистическо време, когато хората чуват, какво собствено се разиграва в човешката природа. Доколкото хората са се страхували от това, в древните времена е било така установено в света, че божествените Учители на човечеството са съобщавали свръхсетивното знание, за да не стоят хората непосредствено пред тази духовна борба. Тогава посветените са скривали от външния свят перипетиите на тази духовна борба.
Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот.
Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез борба, че животът носи в себе си опасност. Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас. Но времето, когато това беше възможно свърши. След това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане разделение между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото. Но да се знае, какво става и в тази ситуация съзнателно да провеждаш своя живот, днес е жизнена необходимост, това трябва да бъде казано в интерес на бъдещето на човечеството и трябва да бъде разбрано.
към текста >>
Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез
борба
, че животът носи в себе си опасност.
Можем да си представим, доколко страшно изглежда това даже в нашето материалистическо време, когато хората чуват, какво собствено се разиграва в човешката природа. Доколкото хората са се страхували от това, в древните времена е било така установено в света, че божествените Учители на човечеството са съобщавали свръхсетивното знание, за да не стоят хората непосредствено пред тази духовна борба. Тогава посветените са скривали от външния свят перипетиите на тази духовна борба. Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот.
Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез борба, че животът носи в себе си опасност.
Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас. Но времето, когато това беше възможно свърши. След това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане разделение между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото. Но да се знае, какво става и в тази ситуация съзнателно да провеждаш своя живот, днес е жизнена необходимост, това трябва да бъде казано в интерес на бъдещето на човечеството и трябва да бъде разбрано. Голата наука на премълчаването в бъдеще ще прекрати своето съществуване.
към текста >>
221.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
да престанат да се употребяват и човек да види, че майята, действителността на външните явления, която ни обкръжава, представлява сливане на действителността на два свята, и можем да кажем, два свята, които се намират в
борба
помежду си.
Ако сега си представим, какво следва не от подробностите, а от общия дух на изнесените тук лекции, например, от вчерашната, можем да кажем: това, което изисква културата, призвана в бъдеще да смени нашата, е хората по-дълбоко да се вглеждат в истинската действителност, и преди всичко, такива лозунги, такива теории като монизъм, идеализъм, реализъм и т. н.
да престанат да се употребяват и човек да види, че майята, действителността на външните явления, която ни обкръжава, представлява сливане на действителността на два свята, и можем да кажем, два свята, които се намират в борба помежду си.
Да гледаш действителността означава нещо съвсем друго, отколкото само теоретически, както това го прави, например, днешното естествознание, да проследява това, което ни обкръжава в света на явленията, в света на феномените.
към текста >>
От една страна, тук има място ожесточената
борба
срещу вливането на все нови и нови духовни истини.
От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини.
Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции. И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква.
към текста >>
Често съм казвал[v], че духовната
борба
, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък.
Знаете, че в седемдесетте години, в 1879 г. се появи възможност за мощно, дълбоко влияние от страна на духовния свят.
Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък.
От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г. духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини.
към текста >>
222.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това, което сме унаследили, се намира в
борба
с подобието.
Само че подобието по удивителен начин се свързва с този противовес посредством едно сбъркано понятие, което възниква, ако не вникнем в дълбоките взаимовръзки. Противовес за подобието е силата на наследствеността: ние не само сме подобни на формата, която приема нашият род, но носим в себе си вътрешните сили на наследствеността. Посредством силите на наследствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите. Само сбърканата наука отъждествява подобието с наследствеността. Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние наследяваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз.
Това, което сме унаследили, се намира в борба с подобието.
Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това. Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите.
към текста >>
223.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Можете да проследите тази
борба
в книгата ми „Загадките на човека[xi]“; говоря за това в самото начало.
Раждането и смъртта остават загадка за този, който иска да ги разбира само външно-сетивно, защото това не са сетивни явления. Сетивните явления при раждането и смъртта не са истински, те наистина са свръхсетивни събития. Но ако се опитваме със свръхсетивен поглед да проникнем в тайните на раждането и смъртта, тогава пред нашето познание се представят определени съпътстващи явления. Такива явления, които ще ни дадат да разберем: тъй като ние живеем в сетивен свят, това представлява само привиден душевен живот. На Запад хората столетия са се противили на тази истина.
Можете да проследите тази борба в книгата ми „Загадките на човека[xi]“; говоря за това в самото начало.
Само че там трябваше да се изразявам внимателно, защото външният свят още не е способен да възприема тези неща; той ги намира за парадоксални. Вие знаете, че през целия западен свят преминава това, което още Декарт е формулирал, и което води до Августин, а именно изречението: Cogito ergo sum. – Мисля, следователно съществувам. Хората са се надявали в мисленето да овладеят реалността на душата. Изречението трябва да звучи иначе, ако иска да представи истината за живеещия в сетивния свят човек.
към текста >>
224.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Сега трябва да почувствате чрез какви канали трябва да се влее това, което риторично произлиза от Рим, което звучи толкова умно и така величествено посвещава в тайните за развитие на човечеството, но което никога не може да бъде преодоляно посредством държавната власт, а само със средствата на духовната
борба
.
За това знаят и от страната на тези, които иска да обвържат своите сметки с него. Как да се обнови това, от което човечеството се е отдалечило, изхождайки от здравите импулси в последно време? Прочетете книгите и статиите, които в изобилие излизат днес, за стремежите на католическата църква за обновяване на Corpus iuris canonici, който отново трябва да се изправи от гроба и да стане закон за католическите християни. Системата е създадена.
Сега трябва да почувствате чрез какви канали трябва да се влее това, което риторично произлиза от Рим, което звучи толкова умно и така величествено посвещава в тайните за развитие на човечеството, но което никога не може да бъде преодоляно посредством държавната власт, а само със средствата на духовната борба.
Нека йезуитите си проповядват навсякъде, но дайте на хората възможност по свободен начин да се развиват също духовно, както се обучават йезуитите; тогава йезуитите няма да бъдат опасни. Но ако човек защитава само себе си, не защитава другите, а напротив, старае се да го пребори, тогава йезуитизмът става опасен. Йезуитизмът може да бъде допуснат навсякъде, ако на борбата, която трябва да се води с него, бъде позволено да се разгърне със същата свобода и същото непредубедено чувство, с каквото върви настъплението от другата страна. Но жизнената ни практика е много далеч от това.
към текста >>
225.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази
борба
в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си.
Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи. Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си. Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен човек. И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един човек срещу друг човек, във война на един народ срещу друг народ.
Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си.
Ако размислите по-дълбоко върху тези неща, вие ще се съгласите: Днешното човечество просто е задължено да се обърне към Духа и че това се изисква по необходимост от световните събития в наши дни.
към текста >>
226.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Така в нашия Космос, в който ние сме втъкани като човеци, съществува една
борба
между постоянно стремящите се към свобода, към универсална свобода луциферически същества, и постоянно стремящите се към власт и сила ариманически същества.
Така в нашия Космос, в който ние сме втъкани като човеци, съществува една борба между постоянно стремящите се към свобода, към универсална свобода луциферически същества, и постоянно стремящите се към власт и сила ариманически същества.
Тази борба прониква всичко, в което ние стоим. Това бих искал да запомните като втора важна за нашето разглеждане идея. Светът, в който ние се намираме, е проникнат от луциферически и ариманически същества и съществува тази мощна противоположност между освободителната тенденция на луциферическите същества и стремящата се към власт тенденция на ариманическите същества.
към текста >>
Тази
борба
прониква всичко, в което ние стоим.
Така в нашия Космос, в който ние сме втъкани като човеци, съществува една борба между постоянно стремящите се към свобода, към универсална свобода луциферически същества, и постоянно стремящите се към власт и сила ариманически същества.
Тази борба прониква всичко, в което ние стоим.
Това бих искал да запомните като втора важна за нашето разглеждане идея. Светът, в който ние се намираме, е проникнат от луциферически и ариманически същества и съществува тази мощна противоположност между освободителната тенденция на луциферическите същества и стремящата се към власт тенденция на ариманическите същества.
към текста >>
Тук няма те всъщност нищо от едно действително разбиране на една тричленна структура на света, тук имате една
борба
между предполагаемото Добро и между предполагаемото Зло, една
борба
между Небето и Ада.
Нека обгърнем понятието на онези същества, които човекът трябва да чувствува като свои божествени Същества. Тогава трябва да си кажем: човекът може да чувствува правилно тези същества само тогава, когато си ги представя като произвеждащи равновесието между луциферическия и ариманическия принцип. Той не може да чувствува като правилно онова, което трябва да чувствува като свое Божествено, ако не разбере това троично разчленение, това троично устройство. Разгледайте от тази гледна точка едно поетическо съчинение като "Месиядата" на Клопщок, което се е родило под влиянието на Милтоновия "Изгубен рай".
Тук няма те всъщност нищо от едно действително разбиране на една тричленна структура на света, тук имате една борба между предполагаемото Добро и между предполагаемото Зло, една борба между Небето и Ада.
Тук имате внесено в духовното развитие на човечеството заблуждението на двойката. Тук имате онова, което се корени многократно в популярното съзнание като безумна противоположност между Небето и Ада, внесено в две по-нови поетически съчинения.
към текста >>
Тогава бихме могли да кажем: тук става една
борба
между добрия принцип и злия принцип.
Не ползува нещо, когато Милтон или Клопщок наричат съществата на Небето като добри, като божествени същества. Те биха били божествени Същества, както трябва да ги чувствува човекът, само тогава, когато на основата би стояла тричленната структура на мировото съществуване.
Тогава бихме могли да кажем: тук става една борба между добрия принцип и злия принцип.
Обаче така, както стоят нещата, приета е една двойка, при която единия член е приписано доброто, намерени са имена, които са дадени на същества, които са взети всъщност от Божественото, и от другата страна дяволското, противоложния елемент. Какво е направено с това в действителност? С това в действителност не е направено нищо по-малко, освен че действително Божественото е изтласкано от съзнанието и че на луциферическото е поставено името божествено, че в действителност имаме една борба между Луцифер и Ариман и че само на Ариман са приписани луциферически качества, а на царството на Луцифер са приписани божествените качества.
към текста >>
С това в действителност не е направено нищо по-малко, освен че действително Божественото е изтласкано от съзнанието и че на луциферическото е поставено името божествено, че в действителност имаме една
борба
между Луцифер и Ариман и че само на Ариман са приписани луциферически качества, а на царството на Луцифер са приписани божествените качества.
Не ползува нещо, когато Милтон или Клопщок наричат съществата на Небето като добри, като божествени същества. Те биха били божествени Същества, както трябва да ги чувствува човекът, само тогава, когато на основата би стояла тричленната структура на мировото съществуване. Тогава бихме могли да кажем: тук става една борба между добрия принцип и злия принцип. Обаче така, както стоят нещата, приета е една двойка, при която единия член е приписано доброто, намерени са имена, които са дадени на същества, които са взети всъщност от Божественото, и от другата страна дяволското, противоложния елемент. Какво е направено с това в действителност?
С това в действителност не е направено нищо по-малко, освен че действително Божественото е изтласкано от съзнанието и че на луциферическото е поставено името божествено, че в действителност имаме една борба между Луцифер и Ариман и че само на Ариман са приписани луциферически качества, а на царството на Луцифер са приписани божествените качества.
към текста >>
227.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И непознавайки луциферическия елемент в човешката глава, хората не можаха също да познаят ариманическия елемент, с който Божественото се намираше в
борба
, в останалия човешки организъм.
Видите ли, в промеждутъчното време между Тайната на Голгота и нашите дни, което в определен смисъл беше една подготовка за разбирането на Тайната на Голгота, в това време, в което отстъпи на заден план древната езическа мъдрост, чрез която хората искаха да схванат също християнството, и в което не беше още узряло напълно духовното познание, в това време в развитието на човечеството се прокрадва постепенно ариманическият елемент.
И непознавайки луциферическия елемент в човешката глава, хората не можаха също да познаят ариманическия елемент, с който Божественото се намираше в борба, в останалия човешки организъм.
И така се роди чисто ариманическата измислица, че човекът произхожда от редицата на животните.
към текста >>
228.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Тук луциферическите отряди започнаха да водят една постоянна
борба
против умирането на човешката глава.
Тук луциферическите отряди започнаха да водят една постоянна борба против умирането на човешката глава.
И тук ние засягаме една наистина отдавна позната тайна на човешката природа, позната в най-различните форми, обаче напълно скрита за по-новото човечество. Когато обгърнем с поглед божественото развитие на човека, виждаме, че той носи в своята глава едно умиращо развитие, едно постоянно умиране. Обаче успоредно с това постоянно умиране върви едно разпалване на живота от страна на Луцифер. Луцифер иска непрестанно да направи нашата глава толкова жива, както е жив нашият останал организъм. Ако насочим поглед върху органическото естество, чрез това Луцифер би отклонил развитието на човечеството от неговата божествена посока, ако би успял да оживи фактически човешката глава така, както е жив останалият човешки организъм.
към текста >>
Както имаме работа с едно действие едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра
борба
на красивото против грозното.
Под това влияние той е склонен днес да вижда в изобразяването на красивото например едностранно един идеал. Без съмне ние, красивото като такова може да бъде изобразено. Но ние трябва да имаме съзнанието: ако като човеци бихме се отдали само на красивото, тогава бихме развили в нас онези сили, които водят в плавателните води на Луцифер. Защото в действителния свят не съществува едностранно само красивото, както не съществува само едностранното възходящо развитие, а към него принадлежи също обратното развитие, към еволюцията принадлежи деволюцията. Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие.
Както имаме работа с едно действие едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното.
И ако искаме да схванем действи-телно изкуството, не трябва да забравяме никога, че последното художествено нещо в света трябва да бъде показването на действието едно в друго, показване на борбата на красивото с грозното. Защото само чрез това, че насочваме поглед върху състоянието на равновесие между красивото и грозното, ние стоим вътре в действителността, а не едностранно в една не принадлежаща на нас действителност, която обаче е преследвана с нас в луциферическата, в ариманическата действителност. Много е необходимо, такива идеи, каквито току що изказах, да проникнат в културното развитие на човечеството. В Гърция Вие знаете с какъв ентусиазъм говорих аз често пъти от това място върху гръцкото образование в древна Гърция можеха да се отдадат едностранно на красивото, да се посветят едностранно на красивото, защото тогава човечеството не беше още обхванато от низходящото Земно развитие, поне не в гръцкия народ. Обаче от онова време насам човекът не трябва да си позволява лукса, да култивира само красивото.
към текста >>
От това, което иде от старите времена, произхождат ферментите, които поставиха първо Европа на ръба на нейната пропаст, които ще подготвят една
борба
по цялата Земя.
Външно днес човечеството върви срещу тежки борби. И по отношение на тези тежки борби, в началото на които едвам се намираме аз често пъти съм споменавал това тук и които довеждат до абсурдност старите импулси на Земното развитие, не съществуват никакви политически, икономически или духовни лечебни средства, които са взети от аптеката на старото историческо развитие.
От това, което иде от старите времена, произхождат ферментите, които поставиха първо Европа на ръба на нейната пропаст, които ще подготвят една борба по цялата Земя.
Срещу това водене до абсурдност на човешкото развитие може да действува единствено онова, което води хората в пътя на духовното: пътят на Михаел, който намира своето продължение в пътя на Христос.
към текста >>
229.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Помислете само за призива за
борба
на пролетариата на новото време.
Но днес съществува именно един метод, бих могъл да кажа също един антиметод, да бъде забулено инстинктивното, като се забие така да се каже като кол едно понятие и върху него бива избутано едно друго, така че не може правилно да се съди за това, което се намира там.
Помислете само за призива за борба на пролетариата на новото време.
Зад този призив за борба стоят аз често пъти съм изнасял това много оправдани изисквания на човечеството. Обаче не се апелира първо към тези изисквания. В нашата идея за троичното разчленение на човешкото общество за първи път се апелира към тези изисквания. В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се! " що значи това?
към текста >>
Зад този призив за
борба
стоят аз често пъти съм изнасял това много оправдани изисквания на човечеството.
Но днес съществува именно един метод, бих могъл да кажа също един антиметод, да бъде забулено инстинктивното, като се забие така да се каже като кол едно понятие и върху него бива избутано едно друго, така че не може правилно да се съди за това, което се намира там. Помислете само за призива за борба на пролетариата на новото време.
Зад този призив за борба стоят аз често пъти съм изнасял това много оправдани изисквания на човечеството.
Обаче не се апелира първо към тези изисквания. В нашата идея за троичното разчленение на човешкото общество за първи път се апелира към тези изисквания. В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се! " що значи това? Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е.
към текста >>
230.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И аз завършвам днес с тези думи поради това, защото извън всяко съмнение е, то се проявява от всички страни, че ще настъпи една наистина силно нарастваща
борба
именно между антропософското познание и различните вероизповедания.
Защото не можем да кажем, че медицинският колегиум от Бавария абсолютно не е бил прав. Ако сравним нервното състояние на днешното човечество с нервното състояние на онова човечество, което е живяло преди около 3000 години, тогава трябва да признаем, че хората са станали нервни. Може би медицинският колеги ум е преувеличил нещата, обаче хората наистина са станали по-нервни. Само че при напредващото развитие на човечеството не се касае за такива неща, а за това, че определени импулси, които искат да проникнат в Земното развитие, действително проникват, че те не са отхвърлени. И това, което от време на време иска да проникне в културното развитие, е наистина насочено против удобството на хората и те трябва да разчитат онова, което е дълг по отношение на културното развитие, от обективността, а не изхождайки от човешкото удобство, не от по-доброто удобство на хората.
И аз завършвам днес с тези думи поради това, защото извън всяко съмнение е, то се проявява от всички страни, че ще настъпи една наистина силно нарастваща борба именно между антропософското познание и различните вероизповедания.
Вероизповедания та, които искат да останат да вървят по релсите, с които са свикнали от старо време, които не искат да се из дигнат до едно ново познание на Тайната на Голгота, ще засилят все повече тяхната позиция на борба, която вече са заели, ще я засилят все повече и би било много, много лекомислено, ако ние не бихме осъзнали, че тази борба се разгаря.
към текста >>
Вероизповедания та, които искат да останат да вървят по релсите, с които са свикнали от старо време, които не искат да се из дигнат до едно ново познание на Тайната на Голгота, ще засилят все повече тяхната позиция на
борба
, която вече са заели, ще я засилят все повече и би било много, много лекомислено, ако ние не бихме осъзнали, че тази
борба
се разгаря.
Ако сравним нервното състояние на днешното човечество с нервното състояние на онова човечество, което е живяло преди около 3000 години, тогава трябва да признаем, че хората са станали нервни. Може би медицинският колеги ум е преувеличил нещата, обаче хората наистина са станали по-нервни. Само че при напредващото развитие на човечеството не се касае за такива неща, а за това, че определени импулси, които искат да проникнат в Земното развитие, действително проникват, че те не са отхвърлени. И това, което от време на време иска да проникне в културното развитие, е наистина насочено против удобството на хората и те трябва да разчитат онова, което е дълг по отношение на културното развитие, от обективността, а не изхождайки от човешкото удобство, не от по-доброто удобство на хората. И аз завършвам днес с тези думи поради това, защото извън всяко съмнение е, то се проявява от всички страни, че ще настъпи една наистина силно нарастваща борба именно между антропософското познание и различните вероизповедания.
Вероизповедания та, които искат да останат да вървят по релсите, с които са свикнали от старо време, които не искат да се из дигнат до едно ново познание на Тайната на Голгота, ще засилят все повече тяхната позиция на борба, която вече са заели, ще я засилят все повече и би било много, много лекомислено, ако ние не бихме осъзнали, че тази борба се разгаря.
към текста >>
А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава
борба
, особено за една такава
борба
с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна.
А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна.
Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води борба със старото, което заслужава уважение. Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната. И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука. Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос!
към текста >>
Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води
борба
със старото, което заслужава уважение.
А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна.
Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води борба със старото, което заслужава уважение.
Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната. И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука. Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено.
към текста >>
Може също да се предвиди, че необходима та
борба
против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата.
А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна. Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води борба със старото, което заслужава уважение. Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната. И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука.
Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата.
Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби.
към текста >>
Една
борба
, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава
борба
не трябва да се вземе лекомислено.
Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води борба със старото, което заслужава уважение. Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната. И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука. Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос!
Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено.
И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите. В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща.
към текста >>
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за
борба
: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща.
Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите.
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща.
То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това. Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение. Обаче мина времето, когато можахме да позволим да се проявява спящото сектантство.
към текста >>
Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме
борба
в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение.
Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите. В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща. То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това.
Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение.
Обаче мина времето, когато можахме да позволим да се проявява спящото сектантство. Дълбока истина е това, което аз често съм подчертавал тук, че е необходимо да обгърнем с поглед световно-историческото значение на Антропософското Движение и да не изпускаме от погледа дребните неща, а да имаме предвид също и дребните импулси, да ги вземаме пред вид извънредно сериозно.
към текста >>
231.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това, което наше то тяло върши всъщност, е, че то постоянно да води
борба
, да се защищава против влиянията на външния свят, също против влиянията, които идват в нас с хранителните вещества.
Сега можете да направите едно важно възражение, едно възражение, което самопонятно е много близко до ума. Ще кажете: но ето, ние сме съставени от същите вещества както и външният свят, защото приемаме тези вещества чрез яденето и се съединяваме следователно с веществата на минералното царство, като солим нашите яденета, приемаме в нас и други минерални вещества, също така и растения. Има също месоядци, които внасят в своето тяло веществата взети от животните, и т.н. Положението е обаче такова, че в тази вяра, че в нашето тяло бихме имали нещо общо с веществата на външния свят, се крие една огромна грешка.
Това, което наше то тяло върши всъщност, е, че то постоянно да води борба, да се защищава против влиянията на външния свят, също против влиянията, които идват в нас с хранителните вещества.
Днес е даже много трудно да направим този факт разбираем за нашите себеподобни, защото същественото на нашето тяло не се състои в това, че ние приемаме хранителните вещества, а ги изхвърляме отново навън. Някои вещества ние изхвърляме много бързо навън, други обаче изхвърляме само в течение на 7, 8 години. Обаче нищо от това, което днес ядем, не остава вече в нашето тяло след 8 години. Защото всичко това е разменено и дейността на нашето тяло се състои в изхвърлянето навън, не в приемането.
към текста >>
232.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Беше една
борба
на живот и смърт.
Без съмнение този професор, едно от украшенията защото такива са сега украшенията на тази страна едно от украшенията на университета в гр. Тюбинген в други университети нещата не стоят различно този професор говорил сега също така, както е говорил в своята книга. Тогава срещу него застанал, както се вижда от едно писмо, с истински порив, който е днес необходим, когато се преценява с цялата сериозност това, което е поставено на карта, срещу него се изправя нашият приятел д-р Валтер Щайн. И за дискусията, която се е разиграла преди няколко дена, пише нашият приятел д-р Щайн на неговата съпруга: "Вчера бях в Ройтлинген, където професор Трауб говори против Щайнер. Аз се записах за дискусията.
Беше една борба на живот и смърт.
Аз представих Трауб като един безсъвестен, съвсем непознат с материята, която третира. Той каза своите заключителни думи едвам вече сричайки. Беше сломен. Градският свещеник, който откри събранието, бе поставен от мен толкова на тясно чрез цитиране на текстове от библията, че по отношение на мястото, където Христос говори за прераждането, каза: тук Христос е сгрешил така каза свещеникът от Ройтлинген. Тогава аз станах и извиках: чуйте!
към текста >>
Обаче тази антропософски ориентирана Духовна Наука не трябва да бъде смазвана със заспалостта, на онова развитие, което иска да си създаде малко удоволствие чрез духовните идеи и понятия И когато д-р Щайн чувствува, че ставаше дума за една
борба
на живот и смърт, то това е чувството за нещо напълно правилно.
Че една омраза ще се надигне против антропософски ориентираната Духовна Наука, с която се занимаваме вече от две десетилетия тук в Европа, това можеше да се предвиди, можеше да го предвиди всеки, който знаеше именно и знае, колко вътрешно е свързано със Съществата, които трябва да бъдат призовани днес за човечеството и за близкото бъдеще на човечеството, това, което тук наричаме антропософски ориентира на Духовна Наука.
Обаче тази антропософски ориентирана Духовна Наука не трябва да бъде смазвана със заспалостта, на онова развитие, което иска да си създаде малко удоволствие чрез духовните идеи и понятия И когато д-р Щайн чувствува, че ставаше дума за една борба на живот и смърт, то това е чувството за нещо напълно правилно.
Ние се намираме в началото. Срещу нас вилнее борбата на волята за унищожение. Ние никога не сме искали, доколкото сме разбрали истинския импулс на Духовната Наука, да постъпваме агресивно. Но не трябва да избягваме, не трябва да пропускаме онова, което е необходимо против агресивността, която все повече и повече ще бъде насочена срещу нас. Тук не трябва да губим смелостта, не трябва да искаме да действуваме в заспалост.
към текста >>
233.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Защото в средна Европа винаги е съществувало нещо, бих могъл да кажа, което е като една защита, като една
борба
против гръцкия духовен живот от една страна и против католически правов живот от друга страна.
Стопанският живот, който иска да се издигне нагоре, е покарал първо малките цветенца, още съвсем не е стигнал далече. Онова, което е духовен живот, онова, което е правов живот, това са чужди растения И това са най-много чужди растения моля да вземете това под внимание това са толкова повече чужди растения, колкото повече отиваме на запад в европейската цивилизация.
Защото в средна Европа винаги е съществувало нещо, бих могъл да кажа, което е като една защита, като една борба против гръцкия духовен живот от една страна и против католически правов живот от друга страна.
Там винаги е имало едно опълчва не против тези течения. Един пример за това опълчване е средноевропейската философия. В Англия не се знае действително нищо за тази средноевропейска философия. В действителност Хегел не може да бъде преведен на английски език, това е една невъзможност. Не се знае нищо за него.
към текста >>
Тук за първи път се води една радикална
борба
но естествено тя е останала в нейното начало това беше първият тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука.
В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен човек не може да се занимава. Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре! Защото целия израз "природен закон" няма например по отношение на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение.
Тук за първи път се води една радикална борба но естествено тя е останала в нейното начало това беше първият тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука.
И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот. Прочетете една такава книга, като тази на Вилхелм фон Хумболдт. Той е бил даже министър на просветата в Прусия. Прочетете книгата на този Вилхелм фон Хумболдт. По-рано тя е струвало само 20 пфенига в рекламната Универсална Библиотека не зная вече колко струва сега.
към текста >>
234.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Соловьов ги изживява поотделно, и той все още има представа за онази бушуваща през първите християнски столетия духовна
борба
, която искаше да припомни на човешкото съзнание именно различията между Бог Отец и Бог Син.
То се изменя още в европейския Изток. Вземете например често споменаваният тук руски философ Владимир Соловьов*9: В негово лице Вие отново имате едно душевно устройство, една личност, която с пълно право, с дълбоко вътрешно право, говори за различията между Отец и Син, защото двамата Отец и Христос - за Соловьов са истински вътрешни изживявания. Западният човек обаче не разграничава Бог Отец и Христос. И ако Вие имате една вродена почтеност в душата си, ще почувствувате сами: поискате ли да се доберете до известно разграничаване между Бог Отец и Христос, тези две същности се сливат в една. При Соловьов това е невъзможно.
Соловьов ги изживява поотделно, и той все още има представа за онази бушуваща през първите християнски столетия духовна борба, която искаше да припомни на човешкото съзнание именно различията между Бог Отец и Бог Син.
към текста >>
235.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
По този начин човекът се превръща в арена на
борба
между Луцифер и Ариман.
И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум. Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека.
По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман.
Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология. Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>
Днес човекът е в самия център на тази
борба
.
Днес човекът е в самия център на тази борба.
И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман. Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер. Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония. Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята. Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята.
към текста >>
236.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на
борба
, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти.
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти.
Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е. "Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите. Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа.
към текста >>
237.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И от тази
борба
произлязоха всички несигурности по отношение на свръхсетивните светове.
И тогава дойдоха, вътрешните борби в човешките души. От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от духовния свят. Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като духовно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в духовния свят.
И от тази борба произлязоха всички несигурности по отношение на свръхсетивните светове.
Ако искаме да изучим историята от гледна точка на симптоматиката, можем да изберем моментите, в които виждаме, че този род несигурност се появява в света с особена острота.
към текста >>
И тези две течения, както виждаме през ІХ век и под влиянието на които хората се освободиха от така мъчителната вътрешна
борба
, тези течения продължиха чак до модерната епоха.
Подтикнах ви да отбележите, и, малко по малко реалности, като граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрология бяха станали тотално абстрактни. В древните времена, хората считаха, че да се проникне в живата област на тези науки, това значеше да се влезе във връзка така както го казах тогава с абсолютно реални същности. Но още от тази епоха и още по-на пред, до следващите епохи, тази граматика, реторика, диалектика и т.н., бяха станали съвсем слаби и абстрактни, без устойчивост, нито пък нещо друго; те бяха там почти само като дреха, би могло да се каже, по-скоро, по отношение на това, което имаха в древните времена. И тази еволюция продължи. Абстракцията стана малко по малко една абстракция на понятия и конкретно стана малко по малко нещо, което беше само външно в сетивното.
И тези две течения, както виждаме през ІХ век и под влиянието на които хората се освободиха от така мъчителната вътрешна борба, тези течения продължиха чак до модерната епоха.
Ние ще ги срещаме на едно място повече, на друго по-малко.
към текста >>
238.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в
борба
срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни духовни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено.
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо никаква това, което наричаме познание по история.
Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в борба срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни духовни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено.
Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят.
към текста >>
239.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Борба
на луциферичните и ариманичните същества за естеството на човека
Борба на луциферичните и ариманичните същества за естеството на човека
към текста >>
Яхве-Луна като регулатор на инстинктивната природа заедно с меркуриевите и венерините същества в
борба
с Ариман.
Природна среда на човека, надсетивна и подсетивна природа. Луциферичните същества на въздуха, които искат да направят човека морален автомат, и ариманичните същества в Земята, които искат да го направят постоянно земен.
Яхве-Луна като регулатор на инстинктивната природа заедно с меркуриевите и венерините същества в борба с Ариман.
Съществени въздействия от марсовите, юпитеровите и сатурновите същества върху човека; борбата им срещу луциферичните същества. Болестни състояния като спасение от изпадане под влиянието на луциферичните или ариманичните същества. Христовата сила като спасение и изкупление.
към текста >>
240.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Виждала се е един вид
борба
между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен.
Примерът с лечението е много добре приложим, защото от него може много да се прозре. В онази древна светла или светлинна епоха не се е лекувало така, че да се разглежда физическото човешко тяло. За него изобщо не се е мислило. Изобщо в онази древна светла епоха не се е говорило за болест в смисъла, в който днес още се говори за болестта, но в бъдеще няма повече да се говори така. В онези древни времена също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека».
Виждала се е един вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен.
Така че в онези древни времена не се е говорило за болест и здраве, а когато някой човек се е разболявал в нашия смисъл на думата, се е казвало, че той се бори със смъртта. А оздравяването се е приемало като победа и изгонване на смъртта. Всъщност се е говорило за живота и смъртта. А болестта е била само специален случай смърт, бих казал, малко умиране, докато здравето е било животът.
към текста >>
241.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тези две царства крият същества, които воюват за човека в тази ужасна
борба
, която характеризирах.
И между въздушно-огнените и земноводните същества се развихря ужасна война за човека. Това трябва да се прозре. Днес човекът е пораснал по отношение на познанието на външната природа. Да, в нея луциферичните и ариманичните същества се понасят. Но човекът не знае нищо за това, което живее отвъд сетивния свят, за надсетивната природа и за надчовешката природа.
Тези две царства крият същества, които воюват за човека в тази ужасна борба, която характеризирах.
към текста >>
Затова можете да предположите, че тези същества, макар да им липсва всякаква моралност, не само водят
борба
срещу въздушно-огнените същества, но преди всичко срещу Яхве, властите на Венера и Меркурий и искат да отнемат правомерното господство на Яхве.
Онези същества, които вече нарекох ариманични и които имат своята крепост непосредствено под повърхността на Земята и са земни и водни същества, в сравнение с Яхве и съществата на Меркурий и Венера не са достатъчно зрели, за да обитават по този начин Луната, както Яхве обитава Луната или неговите помощници обитават Меркурий и Венера, те не са зрели да стигнат до тези мирови тела. Те са осъдени в мировия порядък не да имат своето седалище на Луната, Венера и Меркурий, а да останат долу под повърхността на Земята.
Затова можете да предположите, че тези същества, макар да им липсва всякаква моралност, не само водят борба срещу въздушно-огнените същества, но преди всичко срещу Яхве, властите на Венера и Меркурий и искат да отнемат правомерното господство на Яхве.
Яхве е регулатор на инстинктивната човешка природа. Докато той я регулира извън Земята, тя остава подчинена на друга власт, не на моралните власти, но няма да стане неморална. Чрез правомерното господство на Яхве човешкият род на Земята е станал такъв, какъвто го познаваме. Затова са били необходими тези лунни, меркуриеви и венерени власти.
към текста >>
Така човекът се намира в
борба
, която от едната страна се води от Яхве и неговите привърженици, които се борят за справедливостта във Всемира, а от другата страна стоят тълпите на Ариман, който далеч превъзхожда хората по ум и иска изцяло и напълно да отрече моралната природа и да направи хората автомати на интелигентността.
Това човекът го възприема с ужасна лекота, докато спи, и го внася след това в своето физическо и етерно тяло. А тези ариманични същества вярват да постигнат своята цел с нашепванията на безсъвестното зло, така че можем да кажем, че човекът трябва всъщност да бъде напълно зависим по отношение на нисшата си природа от по-висшите власти, от лунните, венерините, меркуриевите власти. Нисшата природа не е зла и нисша сама по себе си; тя става такава поради това, че противниковите на Яхве сили проникват в хората по описания начин. Яхве желае тези същества да се проявяват само в прилива и отлива, във вулканичните изригвания и в земетресенията. Но те правят всякакви усилия да могат да се проявят също и в човека и в своята крепост не са само такива, че да враждуват единствено срещу въздушните и огнените същества, а предимно се противят срещу Яхве и неговите помощници от Венера и Меркурий.
Така човекът се намира в борба, която от едната страна се води от Яхве и неговите привърженици, които се борят за справедливостта във Всемира, а от другата страна стоят тълпите на Ариман, който далеч превъзхожда хората по ум и иска изцяло и напълно да отрече моралната природа и да направи хората автомати на интелигентността.
към текста >>
Така виждате, че докато във външната природа Луната, Меркурий, Венера, Юпитер, Марс, Сатурн се понасят и чрез Слънцето се държат в равновесие, в човешката природа те водят двустранна
борба
.
Така виждате, че докато във външната природа Луната, Меркурий, Венера, Юпитер, Марс, Сатурн се понасят и чрез Слънцето се държат в равновесие, в човешката природа те водят двустранна борба.
Първо воюват ариманичните и луциферичните същества едни с други, второ, луциферичните същества воюват с всичко марсово, юпитерово, сатурново, лежащо извън Слънцето; от своя страна, ариманичните същества се борят с всичко лунно, венерино, меркуриево.
към текста >>
Зад природата и в човека действително бушува жестока
борба
и в тази жестока
борба
човекът трябва да си извоюва своя напредък и своята свобода.
Зад природата и в човека действително бушува жестока борба и в тази жестока борба човекът трябва да си извоюва своя напредък и своята свобода.
Това той е направил в древните времена с помощта на уроците на древните мистерии, в сегашното време трябва да го постигне чрез това, което относно скритото зад природата и в човека може да се разкрие чрез духовното изследване. Защото, ако човечеството остане незапознато с тези неща, в бъдеще то ще стигне до най-голям упадък. От моето изложение виждате, че съществата, които днес отново ги наричам луциферични и ариманични същества, са особено развити по отношение на определени качества, луциферичните същества по отношение на моралността, а ариманичните - по отношение на интелигентността. И въпреки това тези същества от двете страни постоянно вярват, че ще постигнат своите цели. И винаги започват отново да се борят за своите цели по начина, който днес ви описах.
към текста >>
Както казах, тези два вида същества водят жестока
борба
за природата на човека.
А в детайли се проявява следното. Първоначално се установява как луциферичните и ариманичните същества са разочаровани от Земята чрез физическата същност на човека. Получават се най-силни впечатления за разочарованията на Ариман и Луцифер, когато се намираме при психично болни хора или в психиатриите, защото и в двата случая Ариман и Луцифер изживяват силни разочарования.
Както казах, тези два вида същества водят жестока борба за природата на човека.
Но те не се чувстват добре по отношение на своите цели, ако вътре в човешката природа извоюват победа един срещу друг.
към текста >>
Още в древни времена, когато древните мистерии на посвещението са съществували, той е стоял сред тази
борба
зад физическия свят.
Но същевременно виждате в какво обкръжение стои всъщност човекът.
Още в древни времена, когато древните мистерии на посвещението са съществували, той е стоял сред тази борба зад физическия свят.
Тогава пратениците на Бог Отец са били учителите на мистериите, първите велики учители на мистериите. От тях произлизат учениците, гуру, а от тези произлизат учениците - хела[1], по-маловажните ученици. Най-висшите водачи обаче са получавали своите указания непосредствено от пратениците на боговете, от посланиците на
към текста >>
И прекрачи ли се прагът, погледне ли се съзнателно в духовния свят и се види тази ужасна
борба
, тази объркваща игра за човека зад природата и под него, тогава в настоящето напразно се търсят посланиците на Бога, които например са дали в ръцете на древните мистерийни лекари меркуриевия жезъл и подобни символи за лечението.
И прекрачи ли се прагът, погледне ли се съзнателно в духовния свят и се види тази ужасна борба, тази объркваща игра за човека зад природата и под него, тогава в настоящето напразно се търсят посланиците на Бога, които например са дали в ръцете на древните мистерийни лекари меркуриевия жезъл и подобни символи за лечението.
Човек изобщо не може вече да се справи в тази ужасна борба, водена между изостаналите горни същества - марсовите, юпитеровите и сатурновите, (т.е. луциферичните) същества, и изостаналите долни същества - лунните, венерините, меркуриевите, (т.е. ариманичните) същества. И наистина е така, че когато прекрачите прага, вие сте поставени в тази ужасна борба между горните и долните сили. Като два военни лагера се изправят едни срещу други въздушните и огнените същества, като неправомерни сатурнови, юпитерови и марсови същества, и земните и водните същества като неправомерни лунни, венерини и меркуриеви същества.
към текста >>
Човек изобщо не може вече да се справи в тази ужасна
борба
, водена между изостаналите горни същества - марсовите, юпитеровите и сатурновите, (т.е.
И прекрачи ли се прагът, погледне ли се съзнателно в духовния свят и се види тази ужасна борба, тази объркваща игра за човека зад природата и под него, тогава в настоящето напразно се търсят посланиците на Бога, които например са дали в ръцете на древните мистерийни лекари меркуриевия жезъл и подобни символи за лечението.
Човек изобщо не може вече да се справи в тази ужасна борба, водена между изостаналите горни същества - марсовите, юпитеровите и сатурновите, (т.е.
луциферичните) същества, и изостаналите долни същества - лунните, венерините, меркуриевите, (т.е. ариманичните) същества. И наистина е така, че когато прекрачите прага, вие сте поставени в тази ужасна борба между горните и долните сили. Като два военни лагера се изправят едни срещу други въздушните и огнените същества, като неправомерни сатурнови, юпитерови и марсови същества, и земните и водните същества като неправомерни лунни, венерини и меркуриеви същества. Борбата се разиграва отвъд прага по ужасен начин, така че
към текста >>
И наистина е така, че когато прекрачите прага, вие сте поставени в тази ужасна
борба
между горните и долните сили.
И прекрачи ли се прагът, погледне ли се съзнателно в духовния свят и се види тази ужасна борба, тази объркваща игра за човека зад природата и под него, тогава в настоящето напразно се търсят посланиците на Бога, които например са дали в ръцете на древните мистерийни лекари меркуриевия жезъл и подобни символи за лечението. Човек изобщо не може вече да се справи в тази ужасна борба, водена между изостаналите горни същества - марсовите, юпитеровите и сатурновите, (т.е. луциферичните) същества, и изостаналите долни същества - лунните, венерините, меркуриевите, (т.е. ариманичните) същества.
И наистина е така, че когато прекрачите прага, вие сте поставени в тази ужасна борба между горните и долните сили.
Като два военни лагера се изправят едни срещу други въздушните и огнените същества, като неправомерни сатурнови, юпитерови и марсови същества, и земните и водните същества като неправомерни лунни, венерини и меркуриеви същества. Борбата се разиграва отвъд прага по ужасен начин, така че
към текста >>
Ние, по-новите хора, прекрачваме прага и там се разгаря тази ужасна
борба
.
Ние, по-новите хора, прекрачваме прага и там се разгаря тази ужасна борба.
Слънцето става червено, после черно, но остава черен диск. И ние сме отблъснати назад и трябва, за да се ориентираме в тази объркваща борба, да търсим на самата Земя.
към текста >>
И ние сме отблъснати назад и трябва, за да се ориентираме в тази объркваща
борба
, да търсим на самата Земя.
Ние, по-новите хора, прекрачваме прага и там се разгаря тази ужасна борба. Слънцето става червено, после черно, но остава черен диск.
И ние сме отблъснати назад и трябва, за да се ориентираме в тази объркваща борба, да търсим на самата Земя.
към текста >>
242.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
При изкуството трябва да си усвоим, първо, особена способност за наблюдение, второ, да боравим с това, което при непрекъснатото наблюдение виждаме как се намира в непрекъсната
борба
с веществата.
Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган. Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва познанието, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека. И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл. Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство.
При изкуството трябва да си усвоим, първо, особена способност за наблюдение, второ, да боравим с това, което при непрекъснатото наблюдение виждаме как се намира в непрекъсната борба с веществата.
Така духовната наука, както се има предвид тук, антропософската наука за духа е това, което може да даде основата за истинското, действително изкуство за възпитанието. Тя е такава и в едно друго отношение. Ако възпитанието наистина следва да стане правилно, е необходимо това, което иска да се прояви в детството и да се развие навън, да бъде поощрявано от най-дълбоката същност на човека по правилния начин. Възпитателското изкуство трябва да бъде в състояние така да преценява и да се отнася към детето, като че ли то му е поверено чрез божествено-морална мисия. Само това, което издига самите нас вътрешно морално като възпитател или учител във възпитанието, което прониква възпитателните ни подходи като религиозно богослужение, дава силата, чрез която можем да действаме редом с детето така, че всички заложби в него да се разгърнат навън.
към текста >>
243.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако Вие навлезете с духовно отворен поглед в елементарния свят, принадлежащ на въздуха и водата, ще се изумите от яростната
борба
между неуловимия свят на Силфите и Ундините с Духовете-Паяци, с тези истински първообрази на грозотата.
Ние съвсем не трябва да вярваме, че когато пристъпи зад завесата на сетивния свят, когато пристъпи в областта зад „прага", човек попада в една възвишена и чиста красота. Не си мислете, че на онзи, който познава тези неща, току така е хрумнало да каже: Ако хората не са добре подготвени, те трябва да спрат пред прага на духовния свят. Защото зад завесата, те изведнъж ще се окажат без здрава почва под краката си.
Ако Вие навлезете с духовно отворен поглед в елементарния свят, принадлежащ на въздуха и водата, ще се изумите от яростната борба между неуловимия свят на Силфите и Ундините с Духовете-Паяци, с тези истински първообрази на грозотата.
Всъщност те възникват от елементите на водата, на водните изпарения и от елементите на въздуха. Неуловимите Духове-Паяци засилват своята грозота, защото всяка нова секунда те притежават друга грозота, и човек има чувството, че новата грозота израства от старата, че става все по-голяма и все по-страшна. Да, ето как изглеждат нещата, които ни радват, ето как изглеждат нещата в света на въздуха и водата.
към текста >>
244.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Но тъкмо в търпеливото посвещаване на тази тежка
борба
е вложен и един елемент, който може и трябва да ощастливи цялото Антропософско Движение*8.
Истинската същност на антропософската Духовна Наука вижда само онзи човек, който ясно различава в нея тъкмо този импулс. Естествено, в своето духовно развитие, човечеството ще трябва да преодолее не малко препятствия, за да стигне до осъществяването на подобен идеал.
Но тъкмо в търпеливото посвещаване на тази тежка борба е вложен и един елемент, който може и трябва да ощастливи цялото Антропософско Движение*8.
Може би едва след като подробно изложа моите мисли, Вие ще вникнете в дълбоките причини за тези разисквания. Предварително бих желал да отбележа, че днес Антропософското Движение далеч вече не съвпада с Антропософското Общество; обаче ако Антропософското Общество иска да постигне своите цели, практическото трябва да се проникне изцяло с импулса на Антропософското Движение.
към текста >>
245.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Намиращите се в правилно развитие Начала водят
борба
за полагащото им се по право съкровище с изостаналите Власти, с Духовете на Формата.
Така, че ние можем да видим европейските исторически събития от това време, започвайки от 4-то столетие, така да се каже, пронизани от непрекъснати духовни битки.
Намиращите се в правилно развитие Начала водят борба за полагащото им се по право съкровище с изостаналите Власти, с Духовете на Формата.
Всичко това, което става в Средните векове, като движение от Запад на Изток и от Изток на Запад, това, което се проявява във вълните на преселения на народите, това, което се намира в постоянните боеве, в боевете с хуните и боевете с турците, в преселението на народите и в кръстоносните походи, всичко това, което има насоченост от Запад на Изток и от Изток на Запад, всичко това е сетивно-физическо, външно-историческо отражение на тази духовна битка, която, както по-горе казах, се разиграва зад кулисите на световната история. Историческите процеси, протичащи на Земята, ще бъдат разбрани в тяхната същина само тогава, когато видят в тях отражение на това, което се разиграва в свръхсетивния духовен свят между съществата от висшите духовни Йерархии.
към текста >>
Вече съм ви описвал неговата душевна
борба
от различни гледни точки.
Това произтича от обстоятелството, че те имат своите мисли от Духовете на Формата. А след това ги сменя една личност, която стои сред обкръжаващите я битки между стъпилите на правилния път Духове на Личността и станалите неправомерни Духове на Формата. Личността, въвлечена с душата си в тази битка е Августин, католическият църковен отец.
Вече съм ви описвал неговата душевна борба от различни гледни точки.
Но ако разглеждаме тази душевна борба като земно отражение на някакво космическо свръхсетивно действие, то може да се забележи, как в неговия дух, клонящ в младостта към манихейството, а след това станал вярващ в най-строгия римо-католически смисъл, може да се види в това мятане на неговата душа насам-натам земен отзвук, земен отблясък на това, което космически се разиграва зад развитието на човечеството. Августин клони към манихейството по времето, когато е бил още свързан с душата си с импулсите, излизащи от Духовете на Формата. Те носеха за душата му всичкото добро от изминалите времена, но това вече не подхождаше за новото време. Но всички забележителни съкровища на културата, които получил от изостаналите Духове на Формата, станали препятствие за това, той с пълно разкриване на своята личност да се отдаде на новата форма на мислене, тази която би могла да бъде предадена от Духовете на Личността, Началата, намиращи се в правилно отношение към мислите. И той могъл напълно да се отдаде само на църковните догми.
към текста >>
Но ако разглеждаме тази душевна
борба
като земно отражение на някакво космическо свръхсетивно действие, то може да се забележи, как в неговия дух, клонящ в младостта към манихейството, а след това станал вярващ в най-строгия римо-католически смисъл, може да се види в това мятане на неговата душа насам-натам земен отзвук, земен отблясък на това, което космически се разиграва зад развитието на човечеството.
Това произтича от обстоятелството, че те имат своите мисли от Духовете на Формата. А след това ги сменя една личност, която стои сред обкръжаващите я битки между стъпилите на правилния път Духове на Личността и станалите неправомерни Духове на Формата. Личността, въвлечена с душата си в тази битка е Августин, католическият църковен отец. Вече съм ви описвал неговата душевна борба от различни гледни точки.
Но ако разглеждаме тази душевна борба като земно отражение на някакво космическо свръхсетивно действие, то може да се забележи, как в неговия дух, клонящ в младостта към манихейството, а след това станал вярващ в най-строгия римо-католически смисъл, може да се види в това мятане на неговата душа насам-натам земен отзвук, земен отблясък на това, което космически се разиграва зад развитието на човечеството.
Августин клони към манихейството по времето, когато е бил още свързан с душата си с импулсите, излизащи от Духовете на Формата. Те носеха за душата му всичкото добро от изминалите времена, но това вече не подхождаше за новото време. Но всички забележителни съкровища на културата, които получил от изостаналите Духове на Формата, станали препятствие за това, той с пълно разкриване на своята личност да се отдаде на новата форма на мислене, тази която би могла да бъде предадена от Духовете на Личността, Началата, намиращи се в правилно отношение към мислите. И той могъл напълно да се отдаде само на църковните догми.
към текста >>
От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната
борба
в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията.
От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец. Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>
246.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Погледнете, например, тази религиозна
борба
, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.).
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания.
Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.).
Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи. Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни. Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка. И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от живота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега живеем.
към текста >>
247.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Те трябвало да преминат през всички съмнения, всички мъки, цялата вътрешна
борба
и чести крушения в тази вътрешна
борба
, през разочарования, дори и при най-добра логика и диалектика.
Разбира се, и в тези Мистерии е имало водещи към посвещението посветени, възприемащи най-древната прамъдрост на човечеството и пробуждани и импулсирани с тази прамъдрост за достигане на някакво собствено виждане. И е имало посвещавани ученици, които именно чрез особен вид посвещение, практикувано там, се довеждали, така да се каже, до Мировото Слово. Ако погледнем към тази подготовка, на която се подлагали в началото посвещаваните там, в Хиберния, ще видим, че тази подготовка се е състояла от две неща. Първото е било, че подготвяните душевно се довеждали до всички трудности на познанието въобще. Всичко това, което може да бъде наречено, бих казал, мъките на пътя на познанието, този път на познание, който още не навлиза в дълбините на битието, а се състои просто в пределно напрягане на обичайните душевни сили, съдържащи се в ежедневното съзнание, тези трудности, давани по подобен път на познание на обичайното съзнание, се довеждали близо до душевността на учениците.
Те трябвало да преминат през всички съмнения, всички мъки, цялата вътрешна борба и чести крушения в тази вътрешна борба, през разочарования, дори и при най-добра логика и диалектика.
към текста >>
248.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
А там, където търсели Духа, започнала великата
борба
между това, което човек е можел да достигне с идейното съдържание на главата си, на мозъка си, и това, което Боговете са искали да му разкрият за небето.
Но не само небето се превърнало в абстракция. Защото отражение на небето в живия човек е неговата глава. И което човек може да разбера за небето, това живее в главата му. Ако човек познава за небето само математиката, тоест логическото, абстрактното, така и в неговата глава живеело само логическо-абстрактното, понятийно-идейното. И по такъв начин оттогава не съществувала възможност за човека да получи и внесе спиритуално-духовното в понятийно-идейното.
А там, където търсели Духа, започнала великата борба между това, което човек е можел да достигне с идейното съдържание на главата си, на мозъка си, и това, което Боговете са искали да му разкрият за небето.
По най-велик, най-гигантски начин се водела тази борба в истинските форми на това, което се нарича розенкройцерски Мистерии на средновековието.
към текста >>
По най-велик, най-гигантски начин се водела тази
борба
в истинските форми на това, което се нарича розенкройцерски Мистерии на средновековието.
Защото отражение на небето в живия човек е неговата глава. И което човек може да разбера за небето, това живее в главата му. Ако човек познава за небето само математиката, тоест логическото, абстрактното, така и в неговата глава живеело само логическо-абстрактното, понятийно-идейното. И по такъв начин оттогава не съществувала възможност за човека да получи и внесе спиритуално-духовното в понятийно-идейното. А там, където търсели Духа, започнала великата борба между това, което човек е можел да достигне с идейното съдържание на главата си, на мозъка си, и това, което Боговете са искали да му разкрият за небето.
По най-велик, най-гигантски начин се водела тази борба в истинските форми на това, което се нарича розенкройцерски Мистерии на средновековието.
към текста >>
249.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Съществували са изходни пунктове на тази
борба
, когато Интелигенциите на Венера започвали да противоборстват на Интелигенциите на Слънцето.
Това са Интелигенции, които живеят, бих казал, в постоянно противопоставяне, в постоянна опозиция на Интелигенциите на Слънцето. В древните Мистерии голяма роля е играело противопоставянето на Интелигенциите на Венера на Интелигенциите на Слънцето. Донякъде с право са говорили за постоянно противоборство на Интелигенциите на Венера с Интелигенциите на Слънцето.
Съществували са изходни пунктове на тази борба, когато Интелигенциите на Венера започвали да противоборстват на Интелигенциите на Слънцето.
Имало е нараствания, кулминации, катастрофи, кризи и между опозицията и катастрофата или кризата се е простирал отрязък от време във великата опозиционна борба, разиграваща се в духовния свят, а във външни знаци изразяваща се само в астрологичното и астрономично отношение между Венера и Слънцето. В разиграващото се тук е имало следващи една след друга фази. И никой от хората няма да може да разбере какво живее на Земята като вътрешни импулси в историята, ако не знае как протича борбата между Венера и Слънцето. Защото това, което тук, на Земята, протича като войни, като развитие на цивилизации, това е земно отражение на тази борба между Венера и Слънцето.
към текста >>
Имало е нараствания, кулминации, катастрофи, кризи и между опозицията и катастрофата или кризата се е простирал отрязък от време във великата опозиционна
борба
, разиграваща се в духовния свят, а във външни знаци изразяваща се само в астрологичното и астрономично отношение между Венера и Слънцето.
Това са Интелигенции, които живеят, бих казал, в постоянно противопоставяне, в постоянна опозиция на Интелигенциите на Слънцето. В древните Мистерии голяма роля е играело противопоставянето на Интелигенциите на Венера на Интелигенциите на Слънцето. Донякъде с право са говорили за постоянно противоборство на Интелигенциите на Венера с Интелигенциите на Слънцето. Съществували са изходни пунктове на тази борба, когато Интелигенциите на Венера започвали да противоборстват на Интелигенциите на Слънцето.
Имало е нараствания, кулминации, катастрофи, кризи и между опозицията и катастрофата или кризата се е простирал отрязък от време във великата опозиционна борба, разиграваща се в духовния свят, а във външни знаци изразяваща се само в астрологичното и астрономично отношение между Венера и Слънцето.
В разиграващото се тук е имало следващи една след друга фази. И никой от хората няма да може да разбере какво живее на Земята като вътрешни импулси в историята, ако не знае как протича борбата между Венера и Слънцето. Защото това, което тук, на Земята, протича като войни, като развитие на цивилизации, това е земно отражение на тази борба между Венера и Слънцето.
към текста >>
Защото това, което тук, на Земята, протича като войни, като развитие на цивилизации, това е земно отражение на тази
борба
между Венера и Слънцето.
Донякъде с право са говорили за постоянно противоборство на Интелигенциите на Венера с Интелигенциите на Слънцето. Съществували са изходни пунктове на тази борба, когато Интелигенциите на Венера започвали да противоборстват на Интелигенциите на Слънцето. Имало е нараствания, кулминации, катастрофи, кризи и между опозицията и катастрофата или кризата се е простирал отрязък от време във великата опозиционна борба, разиграваща се в духовния свят, а във външни знаци изразяваща се само в астрологичното и астрономично отношение между Венера и Слънцето. В разиграващото се тук е имало следващи една след друга фази. И никой от хората няма да може да разбере какво живее на Земята като вътрешни импулси в историята, ако не знае как протича борбата между Венера и Слънцето.
Защото това, което тук, на Земята, протича като войни, като развитие на цивилизации, това е земно отражение на тази борба между Венера и Слънцето.
към текста >>
250.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Това поражда една
борба
през първите 7 години от живота.
Неговите духовни сили или преминават до известна степен долу в това, което му се налага от модела, и той остава напълно зависим от този модел, или пък през първите 7 години от своя живот с помощта на модела той сам изработва онова, което иска да измени модела. Тази работа, това обработване се проявява и външно. Защото не се касае само за това, че тук се работи и че това тук е първоначалният модел; а първоначалният модел се отделя, така да се каже, отпада като люспи, както отпадат първите зъби; всичко отпада /виж рис. 6 светло/. Тук действително се касае за това, че от една страна формите, наследствените сили налагат модела; от друга страна човекът иска да отпечата това, което носи от духовния свят.
Това поражда една борба през първите 7 години от живота.
Погледнато от духовна гледна точка, тази борба представлява всичко това, което външно симптоматично се изразява в детските болести. Детските болести са израз на тази вътрешна борба.
към текста >>
Погледнато от духовна гледна точка, тази
борба
представлява всичко това, което външно симптоматично се изразява в детските болести.
Тази работа, това обработване се проявява и външно. Защото не се касае само за това, че тук се работи и че това тук е първоначалният модел; а първоначалният модел се отделя, така да се каже, отпада като люспи, както отпадат първите зъби; всичко отпада /виж рис. 6 светло/. Тук действително се касае за това, че от една страна формите, наследствените сили налагат модела; от друга страна човекът иска да отпечата това, което носи от духовния свят. Това поражда една борба през първите 7 години от живота.
Погледнато от духовна гледна точка, тази борба представлява всичко това, което външно симптоматично се изразява в детските болести.
Детските болести са израз на тази вътрешна борба.
към текста >>
Детските болести са израз на тази вътрешна
борба
.
Защото не се касае само за това, че тук се работи и че това тук е първоначалният модел; а първоначалният модел се отделя, така да се каже, отпада като люспи, както отпадат първите зъби; всичко отпада /виж рис. 6 светло/. Тук действително се касае за това, че от една страна формите, наследствените сили налагат модела; от друга страна човекът иска да отпечата това, което носи от духовния свят. Това поражда една борба през първите 7 години от живота. Погледнато от духовна гледна точка, тази борба представлява всичко това, което външно симптоматично се изразява в детските болести.
Детските болести са израз на тази вътрешна борба.
към текста >>
251.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тази
борба
за религия с картинни образи или за една религия без икони се развихря именно в Цариград.
А сега представете си, как при Дюринг всичко е една извънредно голяма истина - както казах, други са изградили също такива светогледи, 144 такива хора се побират в 12 дузини, които изграждат такъв светоглед, - но при Дюринге е друго, при Дюринг е истина. Другите виждат и изграждат светогледи като слепи; Дюринг е сляп и изгражда своя светоглед като сляп. Това е извънредно фрапиращо. И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - сред онова движение в християнския Изток, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите.
Тази борба за религия с картинни образи или за една религия без икони се развихря именно в Цариград.
Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба.
към текста >>
Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата
борба
.
А сега представете си, как при Дюринг всичко е една извънредно голяма истина - както казах, други са изградили също такива светогледи, 144 такива хора се побират в 12 дузини, които изграждат такъв светоглед, - но при Дюринге е друго, при Дюринг е истина. Другите виждат и изграждат светогледи като слепи; Дюринг е сляп и изгражда своя светоглед като сляп. Това е извънредно фрапиращо. И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - сред онова движение в християнския Изток, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите. Тази борба за религия с картинни образи или за една религия без икони се развихря именно в Цариград.
Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба.
към текста >>
252.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна
борба
срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина.
В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците. За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците. След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот. И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално.
Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина.
Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време. И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен. Ето сега имаме поглед в един още по-предишен земен живот, когато е налице високо остроумие. А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е поставен в неизгодно положение.
към текста >>
И онова, което трябваше да стане в тази
борба
, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен.
И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално. Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина. Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време.
И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен.
Ето сега имаме поглед в един още по-предишен земен живот, когато е налице високо остроумие. А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е поставен в неизгодно положение. С това бе създадена моралната връзка, чрез това бе създаден импулсът за борба и т.н.. Значи този импулс е свързан с нещо морално, като силите, които са били образувани, са идвали от миналото въплъщение.
към текста >>
С това бе създадена моралната връзка, чрез това бе създаден импулсът за
борба
и т.н.. Значи този импулс е свързан с нещо морално, като силите, които са били образувани, са идвали от миналото въплъщение.
Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време. И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен. Ето сега имаме поглед в един още по-предишен земен живот, когато е налице високо остроумие. А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е поставен в неизгодно положение.
С това бе създадена моралната връзка, чрез това бе създаден импулсът за борба и т.н.. Значи този импулс е свързан с нещо морално, като силите, които са били образувани, са идвали от миналото въплъщение.
към текста >>
253.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Зад личността на Хекел и зад личността на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води
борба
срещу католицизма.
Привеждам ви този пример, за да видите, колко различно може външно да се прояви една и съща индивидуалност, според различните културни условия на дадена епоха. Не е лесно човек да стигне дотам, да види в представителя на материалистичния монизъм през 19-то столетие преродения папа Григорий VІІ. Но тези неща, които тълкуваме с външните цивилизационни средства на физическото поле, са важни за духовния свят в много по-малка степен, отколкото хората си представят.
Зад личността на Хекел и зад личността на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води борба срещу католицизма.
За духовния свят това никак не е такава голяма разлика. В духовния свят са по-важни съвършено други задкулисни човешки основания, отколкото неща, които всъщност имат значение само във физическия свят. Ето защо не трябва да се учудвате, мои мили приятели, когато в Гарибалди трябва да виждаме прероден един действителен посветен от една минала епоха, от 9-то столетие на нашата ера и когато това посвещение в 19-то столетие се изразява именно така, както това може да стане точно в това столетие. Защото за начина, по който един човек застава в света, е важно, какъв темперамент има, как той се проявява с качествата на своя характер.
към текста >>
254.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната
борба
човешката съдба се преплита със съдбата на боговете.
Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха. Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията. При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т.
н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете.
Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат от това щастие. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
към текста >>
255.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Всъщност външната цивилизация не иска да знае за един духовен свят в никоя област и се говори, че срещу подобно нещо трябва да се води теоретична
борба
.
На какво се дължи това? То се дължеше на това, че в миналите епохи хората не само са имали едно инстинктивно ясновиждане, а когато инстинктивното ясновиждане беше вече изчезнало, те имаха традиции, създадени въз основа на резултатите от ясновиждането - но и външната организация беше такава, че хората не разглеждаха всъщност света така повърхностно, така банално, както днес в материалистичната епоха се гледа на света. Днес много се говори за вредата от чисто външно материалистичното и натуралистично схващане на природата, което вече е обхванало всички кръгове, обхванало е също и най-различните вероизповедания на религиозния живот. Защото религиите също са станали материалистични.
Всъщност външната цивилизация не иска да знае за един духовен свят в никоя област и се говори, че срещу подобно нещо трябва да се води теоретична борба.
Но не това е най-важното; теоретичното оборване на материалистичните възгледи не създава нещо особено. А важното е, че чрез възгледът, който без съмнение доведе човека до свободата и иска да го води и по-нататък до свободата, и който се появява в един преходен период от историята на развитието на човечеството, бе изгубено и това, което съществуваше като лечебно средство за външния сетивен възглед на човека в миналите епохи.
към текста >>
256.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава се показва, как съдбата на човека е поставена в съдбата на боговете, как в определен смисъл боговете жадуват за това, което трябва да предприемат с човека, като изхождат от протичането на тяхната собствена
борба
.
Едва когато насочим поглед върху нещо подобно, едва тогава светът, който се намира зад човека, идва съвсем близко до нас. Защото тогава ни се показва нещо, което можем да разглеждаме с най-дълбоко съучастие.
Тогава се показва, как съдбата на човека е поставена в съдбата на боговете, как в определен смисъл боговете жадуват за това, което трябва да предприемат с човека, като изхождат от протичането на тяхната собствена борба.
И приближавайки се до такива представи, ние се връщаме обратно с тях към това, което е навлязло в света чрез мистериите от древните времена на ясновидството.
към текста >>
257.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Две духовни течения: философи, намиращи се под влиянието на арабизма и водещи
борба
срещу тях схоластици, които застъпват индивидуализма.
Интелектуализъм и предхождащото го душевно устройство: приемане на космическия етер. Мохамедано-испанският аристотелизъм поддържа още в ранното средновековие стария възглед; за европейското население трябваше да дойде един особен импулс, за да се развие Съзнателната душа.
Две духовни течения: философи, намиращи се под влиянието на арабизма и водещи борба срещу тях схоластици, които застъпват индивидуализма.
Силни вътрешни борби във времето на това състезание за Съзнателната душа и действителността на мисленето
към текста >>
Борба
на схоластиците срещу мохамеданските последователи на Аристотел.
Предпоследното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целта му: въпреки грехопадението човекът може да се издигне до Бога. От 8-мо, 9-то столетие насам управлението на интелигентността е преминало от ръцете на Михаил в ръцете на хората.
Борба на схоластиците срещу мохамеданските последователи на Аристотел.
Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии особено на учението за първичния грях в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека. В древните мистерии от времето на Александър Велики съществуваше една атмосфера на обезсърчаване, която намираше израз в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят. Това беше времето на великото изпитание. Словото на Михаил е: човекът може да стигне на Земята до схващането за божественото в свободна от греха форма. Особеният нюанс на сегашното време, в което интелигентността може да стане притежание на хората, е да долови, че хората трябва да се освободят от целта на Ариман, който се стреми да ги обсеби.
към текста >>
Задачата на антропософа е да има едно чувство за това, че Космосът се намира днес в тази
борба
на Ариман против михаелизма.
Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии особено на учението за първичния грях в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека. В древните мистерии от времето на Александър Велики съществуваше една атмосфера на обезсърчаване, която намираше израз в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят. Това беше времето на великото изпитание. Словото на Михаил е: човекът може да стигне на Земята до схващането за божественото в свободна от греха форма. Особеният нюанс на сегашното време, в което интелигентността може да стане притежание на хората, е да долови, че хората трябва да се освободят от целта на Ариман, който се стреми да ги обсеби.
Задачата на антропософа е да има едно чувство за това, че Космосът се намира днес в тази борба на Ариман против михаелизма.
Земен отблясък на свръхсетивното учение на Михаил при Раймундус де Сабуида. Импулсът на Михаил се намира не само в книгата на Откровението, но той може да бъде прочетен също и в книгата на Природата
към текста >>
258.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Сега можем да си представим, че този мироглед, който по онова време е водил
борба
за влияние над европейската цивилизация, е искал да се разпростре все по-нашироко и по-нашироко именно от онези последователи на Аристотел, които са дошли от Азия в Европа по пътя, който посочих.
Сега можем да си представим, че този мироглед, който по онова време е водил борба за влияние над европейската цивилизация, е искал да се разпростре все по-нашироко и по-нашироко именно от онези последователи на Аристотел, които са дошли от Азия в Европа по пътя, който посочих.
И ако си представим, че този мироглед действително би се разпространил. Какво би се случило тогава?
към текста >>
Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра
борба
срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа.
Започвайки от епохата, която сега охарактеризирах, виждаме да изникват две духовни течения. Едното течение беше застъпено при арабските философи, които от Западна Европа силно влияеха върху европейската цивилизация, много по-силно, отколкото се вярва днес.
Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра борба срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа.
Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение. В тези картини доминиканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма. Тези представители на арабизма се намират под техните нозе, те са буквално стъпкани. Европейското човечество дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения. Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично човечество.
към текста >>
И срещу този мироглед се водеше остра
борба
от онези личности, които произлязоха именно от ордена на доминиканците, а те остро подчертаваха: - Човекът е една индивидуалност и трябва преди всичко да се насочва вниманието към онова от човека, което преминава през вратата на смъртта като индивидуалност, а не към това, което се разтваря в общия космически етер.
Обаче ние трябва да вземем под внимание наистина и следното: Само това духовно течение, за което говорих, знаеше, че когато човек умира, приетите от него мисли по време на земния живот се вълнуват и тъкат в космическия етер, който заобикаля Земята.
И срещу този мироглед се водеше остра борба от онези личности, които произлязоха именно от ордена на доминиканците, а те остро подчертаваха: - Човекът е една индивидуалност и трябва преди всичко да се насочва вниманието към онова от човека, което преминава през вратата на смъртта като индивидуалност, а не към това, което се разтваря в общия космически етер.
Това подчертаваха предимно доминиканците и макар, че не бяха само те, то се застъпваше от тях. Този възглед за индивидуалността на човека беше застъпван остро и енергично срещу първото направление, което характеризирах. Но именно това произведе едно съвсем определено състояние.
към текста >>
И онези, които водеха
борба
срещу това течение, бяха обезпокоени именно поради това, че знаеха, още живо знаеха: Тук се твърди, че този възглед съществува - те бяха обезпокоени точно от това, което наистина съществуваше.
Защото нека насочим поглед върху представителите, да кажем сега, на индивидуализма. Налице бяха тези индивидуално оцветени мисли, които преминаваха в общия космически етер.
И онези, които водеха борба срещу това течение, бяха обезпокоени именно поради това, че знаеха, още живо знаеха: Тук се твърди, че този възглед съществува - те бяха обезпокоени точно от това, което наистина съществуваше.
Това безпокойство, причинено от разпростиращите се, разтварящи се и предаващи се човешките мисли и сили в космическия етер, това безпокойство именно угасва при най-изтъкнатите мислители едва в 16-то, 17-то столетие.
към текста >>
Поради това обаче, че се влагаше сърцето, също и в такъв случай, като този, който изнасям тук, е имало силна вътрешна
борба
.
Трябва да се пренесем в душевността на тези хора. Така сухо, така абстрактно и с ледени понятия, както днес хората мислят, не можеше да мисли един изтъкнат дух от 13-то, 14-то столетие. Когато днес застъпват някакви възгледи хората постъпват така, че сякаш за защитаването им първо е поставено условието, на някого да се изтръгне сърцето. В онова време не е било така. В онова време във всичко, което хората са застъпвали като идеи, е имало вътрешен огън, бих искал да кажа, имало е сърдечност.
Поради това обаче, че се влагаше сърцето, също и в такъв случай, като този, който изнасям тук, е имало силна вътрешна борба.
към текста >>
И тази
борба
се разгаря всъщност в основата на европейската цивилизация.
И тази борба се разгаря всъщност в основата на европейската цивилизация.
Тя се разгаря и до ден днешен. И в нещата, които стават външно на житейската повърхност, всъщност едва ли има нещо друго освен повърхностните вълни на онова, което вече съществува в дълбините на душите като остатък от онзи по-дълбок, по-интензивен душевен живот на отминалото време.
към текста >>
259.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Именно самите онези личности, за които говорих тук преди осем дни, че са водили
борба
против езичеството на страната на християнството, принадлежаха към такива души, които още носеха в себе си много езичество, много езически импулси и всъщност чакаха да станат истински християни.
Именно самите онези личности, за които говорих тук преди осем дни, че са водили борба против езичеството на страната на християнството, принадлежаха към такива души, които още носеха в себе си много езичество, много езически импулси и всъщност чакаха да станат истински християни.
Когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха отвъд в духовния свят, преминаха през живота между смъртта и едно ново раждане и след това във времето, което аз посочих - първата половина на 19-то столетие или малко по-рано - застанаха пред онези мощни, величествени имагинации и там в тези имагинации видяха много импулси за пробуждане на тяхната работа, на тяхната дейност. Те приеха тези импулси предимно в тяхната воля. И бихме могли да кажем: - Когато насочим окултния поглед върху това, което такива души носеха именно в своята воля, точно в тяхната воля днес многократно се показва отпечатъкът на онези мощни имагинации.
към текста >>
260.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ариман срещу Михаил, Михаил поставен в необходимостта да защищава срещу Ариман това, което е управлявал в течение на еони в полза на човечеството - човечеството днес се намира именно в тази
борба
.
Михаил слезе на Земята. Той можеше само на Земята отново да намери онова, което междувременно трябваше да измине своя път, за да могат хората да стигнат до интелигентността и свободата. Така че той отново трябва го обхване така, че на Земята отново да стане господар над интелигентността, която сега обаче вече действа сред човечеството.
Ариман срещу Михаил, Михаил поставен в необходимостта да защищава срещу Ариман това, което е управлявал в течение на еони в полза на човечеството - човечеството днес се намира именно в тази борба.
Да бъде човек антропософ, означава да разбере поне до определена степен тази борба. А тя се появява навсякъде. Нейната сянка стои зад кулисите на историческото развитие, но се показва навсякъде във външните факти.
към текста >>
Да бъде човек антропософ, означава да разбере поне до определена степен тази
борба
.
Михаил слезе на Земята. Той можеше само на Земята отново да намери онова, което междувременно трябваше да измине своя път, за да могат хората да стигнат до интелигентността и свободата. Така че той отново трябва го обхване така, че на Земята отново да стане господар над интелигентността, която сега обаче вече действа сред човечеството. Ариман срещу Михаил, Михаил поставен в необходимостта да защищава срещу Ариман това, което е управлявал в течение на еони в полза на човечеството - човечеството днес се намира именно в тази борба.
Да бъде човек антропософ, означава да разбере поне до определена степен тази борба.
А тя се появява навсякъде. Нейната сянка стои зад кулисите на историческото развитие, но се показва навсякъде във външните факти.
към текста >>
Моя задача още ще бъде да ви покажа с какви рафинирани средства Ариман иска да възпрепятства това; в каква остра
борба
се намира 20-и век.
Моя задача още ще бъде да ви покажа с какви рафинирани средства Ариман иска да възпрепятства това; в каква остра борба се намира 20-и век.
Всички тези неща трябва да събудят в нас съзнанието за сериозността на времената, в които живеем, за смелостта, която е нужна, за да се включим по правилен начин в духовните течения. Но когато приемаме в себе си тези неща и си казваме: - Ти, човешка душа, можеш да бъдеш призвана за това, когато разбереш, как да съдействаш за осигуряване властта на Михаил - същевременно може да се роди онова, което би се нарекло - всеотдайно вътрешно ликуване на човешката душа, от това така да бъде изпълнена със сила. Трябва да намерим вярното настроение за тази мощна смелост и сила. Защото над нас стои записано със свръхсетивни букви: - Осъзнайте, че отново ще дойдете на Земята преди края на 20-и век и на края на 20-и век, който обаче вие ще сте подготвили! Осъзнайте, как тогава може да се развие това, което сте подготвили!
към текста >>
261.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Така беше за Аверое, срещу когото Тома Аквински водеше жива
борба
.
Представете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и милиони части. Тук има един предмет, който се отразява.
Така беше за Аверое, срещу когото Тома Аквински водеше жива борба.
В преданието, което идваше от старата епоха на Михаил, умът, интелигентността беше за него една пан-интелигентност; отделните човешки глави я отразяваха и когато човешката глава вече не действаше, тогава всъщност не съществуваше никаква индивидуална интелигентност. Но какъв беше случаят?
към текста >>
И както вече казах през последния понеделник, задачата на антропософа е да има чувство, че засега Космосът се намира вътре в тази
борба
.
Защото ние не можем да бъдем умни само за нас. Когато доказваме логически на някого нещо, ние предполагаме, че за него важи същата логика, за един трети човек - отново. Ако някой би искал да има собствена логика, ние не бихме желали да му доказваме нищо според нашата логика. Особеността на тази Михаилова епоха е, че това разбиране трябва да премине и в чувстването на нещата и в крайна сметка да бъде разбрано по този начин. Всъщност зад кулисите на съществуването бушува борбата на Ариман против михаилизма.
И както вече казах през последния понеделник, задачата на антропософа е да има чувство, че засега Космосът се намира вътре в тази борба.
към текста >>
Тази
борба
, която съществуваше вече в Космоса, придоби значение, след като в 8-то и 9-то столетие космическата интелигентност постепенно се изтръгна от властта на Михаил и на неговите отряди и слезе долу между земните човешки същества.
Тази борба, която съществуваше вече в Космоса, придоби значение, след като в 8-то и 9-то столетие космическата интелигентност постепенно се изтръгна от властта на Михаил и на неговите отряди и слезе долу между земните човешки същества.
Това стана актуално едва когато в човечеството започна да се развива Съзнателната душа в онзи момент, който ви посочих - в началото на 15-то столетие. Тогава в отделните духове на Земята също виждаме нещо, което е като отражение на това, което ставаше във великата свръхсетивна школа, за която ви говорих последния понеделник; в онова време виждаме, че нещо от това свръхсетивно познание се отразява в отделните земни хора.
към текста >>
262.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Преди всичко кармата на такива хора беше така устроена, че макар и те да не бяха наясно върху това, все пак долавяха онази
борба
, която завчера описах като
борба
между Михаил и Ариман.
Преди всичко кармата на такива хора беше така устроена, че макар и те да не бяха наясно върху това, все пак долавяха онази борба, която завчера описах като борба между Михаил и Ариман.
В днешната епоха Ариман има силно влияние върху хората, само когато по някакъв начин съществува отклоняване на съзнанието. Крайното явление е, да речем, безсилие или припадък или замъгляване на съзнанието, което трае по-дълго време. В такива моменти, когато човек изпада в едно размътване на съзнанието, ариманическите сили могат да действат особено силно върху него. Тогава те действат в него, той е изложен на тях. Но именно в тази последна третина на 19-и век, а именно във времето, което беше наближил края на Кали-Юга, следователно в последните години на миналото столетие, беше нещо наистина потресаващо да погледне човек зад сцената на външния физическо-сетивен свят, който се простира пред човешките сетива.
към текста >>
В тази последна третина на 19-то столетие, а именно в последното десетилетие, господството, фактическите взаимовръзки, цялата
борба
на Михаил бяха скрити само зад едно тънко було.
В тази последна третина на 19-то столетие, а именно в последното десетилетие, господството, фактическите взаимовръзки, цялата борба на Михаил бяха скрити само зад едно тънко було.
Оттогава насам в известна степен Михаил води борба във външния свят. Касае се за това, че сега човек се нуждае от много по-голяма сила, за да вижда това, което съществува свръхсетивно, отколкото преди изтичането на Кали-Юга, когато още в миналото столетие, както казах, светът, граничещ непосредствено с физическия, беше закрит само с едно було и Михаил водеше борбата повече зад сцената. Но Михаил настоява, както ви казах, неговото господство безусловно да си пробие път. Михаил е един силен дух и той изцяло се нуждае само от смели хора, вътрешно смели хора.
към текста >>
Оттогава насам в известна степен Михаил води
борба
във външния свят.
В тази последна третина на 19-то столетие, а именно в последното десетилетие, господството, фактическите взаимовръзки, цялата борба на Михаил бяха скрити само зад едно тънко було.
Оттогава насам в известна степен Михаил води борба във външния свят.
Касае се за това, че сега човек се нуждае от много по-голяма сила, за да вижда това, което съществува свръхсетивно, отколкото преди изтичането на Кали-Юга, когато още в миналото столетие, както казах, светът, граничещ непосредствено с физическия, беше закрит само с едно було и Михаил водеше борбата повече зад сцената. Но Михаил настоява, както ви казах, неговото господство безусловно да си пробие път. Михаил е един силен дух и той изцяло се нуждае само от смели хора, вътрешно смели хора.
към текста >>
Така че хората на Михаил вече също са поставени, - не можем да кажем в една
борба
, но в съвместната дейност на луциферически и ариманически импулси.
И във всички тези взаимовръзки, които аз ви описах, в тази свръхсетивна школа през 15-и, 16-и, 17-и век, в онзи свръхсетивен култ в началото на 19-и век, между духовете, които участват, непрекъснато действат множество луциферически същества, необходими за тези взаимовръзки. Михаил се нуждае от луциферически същества, които съдействат, за да победи той полярната противоположност, да победи Ариман.
Така че хората на Михаил вече също са поставени, - не можем да кажем в една борба, но в съвместната дейност на луциферически и ариманически импулси.
Тези неща много определено се показаха именно към края на миналото столетие. Тогава не беше рядкост човек да успее да прозре през това, което нарекох було. Тогава се виждаше, колко силно Михаил трябва да се бори против Ариман и колко лесно беше да бъде отклонено съзнанието чрез луциферически влияния.
към текста >>
Но тогава трябва да имаме смелостта да вникнем именно в тази силна
борба
, която се води между това, което Михаил трябва да предприеме за овладяване на своята велика задача, и това, което Ариман постоянно противопоставя.
Но тогава трябва да имаме смелостта да вникнем именно в тази силна борба, която се води между това, което Михаил трябва да предприеме за овладяване на своята велика задача, и това, което Ариман постоянно противопоставя.
Ариман е обхванал първо определени тенденции в развитието на цивилизацията, за да ги постави в своя служба. Помислете само, че овладяването на интелигентността от страна на хората е станало възможно едва в 15-то столетие, откакто Съзнателната душа се развива в човека; защото тя е притежание на човека, тя може да си усвои интелигентността. Едва от онова време насам хората са добили това, които ги кара така много да се гордеят с тази лично действаща интелигентност.
към текста >>
263.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Някой, който е минал през училище, станал е учен - примери има достатъчно много в Антропософското общество, - когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям стремеж да опровергае материализма, да води
борба
против материализма, да каже всичко възможно против материализма.
Някой, който е минал през училище, станал е учен - примери има достатъчно много в Антропософското общество, - когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям стремеж да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма.
Той започва да води борба против материализма, да го опровергава, вярва може би именно чрез това, че стои истински в течението на Михаил. Най-често това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много често от една добра воля, но те всъщност не успяват; те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо отношение. Защо е така? Това именно е, което възпрепятства яснотата на преценките.
към текста >>
Той започва да води
борба
против материализма, да го опровергава, вярва може би именно чрез това, че стои истински в течението на Михаил.
Някой, който е минал през училище, станал е учен - примери има достатъчно много в Антропософското общество, - когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям стремеж да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма.
Той започва да води борба против материализма, да го опровергава, вярва може би именно чрез това, че стои истински в течението на Михаил.
Най-често това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много често от една добра воля, но те всъщност не успяват; те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо отношение. Защо е така? Това именно е, което възпрепятства яснотата на преценките.
към текста >>
264.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Кармически пречки показани с примера на индивидуалността, която е живяла в Томас Кампанелла и в Отто Вайнингер: Вътрешна
борба
на предишния визионерен и на духовния светоглед с рационализма и интелектуализма.
Ръководни линии за разбирането на съвременния духовен живот.
Кармически пречки показани с примера на индивидуалността, която е живяла в Томас Кампанелла и в Отто Вайнингер: Вътрешна борба на предишния визионерен и на духовния светоглед с рационализма и интелектуализма.
към текста >>
265.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Става даже нещо твърде забележително, твърде странно, че християнските църковни учители, въоръжени в тяхната душа с аристотелизма, водят
борба
против онези, които бяха принесли от Азия в Испания другия аристотелизъм и разпространиха там едно нехристиянско учение.
Става даже нещо твърде забележително, твърде странно, че християнските църковни учители, въоръжени в тяхната душа с аристотелизма, водят борба против онези, които бяха принесли от Азия в Испания другия аристотелизъм и разпространиха там едно нехристиянско учение.
И върху картините, които са били нарисувани по-късно, ние навсякъде виждаме, бих искал да кажа, аристотелизмът водещ борба с християнските църковни отци, а от своя страна църковните отци, държейки в ръка това, което имаха от аристотелизма, от Аристотел, тъпчат с краката си Аверое и другите, които също застъпват онзи аристотелизъм, който беше проникнал чрез Александър в Европа, но по свой начин.
към текста >>
И върху картините, които са били нарисувани по-късно, ние навсякъде виждаме, бих искал да кажа, аристотелизмът водещ
борба
с християнските църковни отци, а от своя страна църковните отци, държейки в ръка това, което имаха от аристотелизма, от Аристотел, тъпчат с краката си Аверое и другите, които също застъпват онзи аристотелизъм, който беше проникнал чрез Александър в Европа, но по свой начин.
Става даже нещо твърде забележително, твърде странно, че християнските църковни учители, въоръжени в тяхната душа с аристотелизма, водят борба против онези, които бяха принесли от Азия в Испания другия аристотелизъм и разпространиха там едно нехристиянско учение.
И върху картините, които са били нарисувани по-късно, ние навсякъде виждаме, бих искал да кажа, аристотелизмът водещ борба с християнските църковни отци, а от своя страна църковните отци, държейки в ръка това, което имаха от аристотелизма, от Аристотел, тъпчат с краката си Аверое и другите, които също застъпват онзи аристотелизъм, който беше проникнал чрез Александър в Европа, но по свой начин.
към текста >>
266.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но за да предизвика една нова
борба
, извиква от Унгария магьосника Клингзор.
За целта е достатъчно само малко да проследим историята на войната на певците: Хайнрих фон Офтердинген приема борбата срещу другите. Палачът е вече извикан: - Той трябва да бъде обесен, ако изгуби. - Той се измъква от положението.
Но за да предизвика една нова борба, извиква от Унгария магьосника Клингзор.
И действително довежда магьосника Клингзор от Унгария в Айзенах.
към текста >>
Сега там се провежда един нов вид Вартбургска
борба
, при която съдейства Клингзор.
Сега там се провежда един нов вид Вартбургска борба, при която съдейства Клингзор.
Но съвсем ясно се вижда, че Клингзор, който сега се застъпва за Хайнрих фон Офтердинген, който сам се явява състезавайки се, пеейки, не води борбата сам, а призовава духовни същества да участват в борбата. И за да накара духовните същества да участват в борбата, той предизвиква например обсебването на един младеж от едно такова духовно същество и поставя него да пее вместо себе си. И още по-мощни сили извиква той в състезанието.
към текста >>
Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата
борба
, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието.
Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието.
И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах.
към текста >>
И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра
борба
срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах.
Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието.
И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах.
към текста >>
Интересна е само неговата жизнена
борба
, искайки с християнския рационализъм да основе един вид рационалистична религия.
Така че тук един човек, който поради другите негови кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се домогне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против Волфрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал. И докато в несъзнателната част на този човек все още се показваше затъмнената нехристиянска космология, в неговото обикновено съзнание съществуваше едно рационалистично християнство, което съвсем не е нещо интересно.
Интересна е само неговата жизнена борба, искайки с християнския рационализъм да основе един вид рационалистична религия.
към текста >>
267.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Така също съществува това, което аз вече често споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше
борба
против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1].
Това е един пример, при който можете да видите, колко своеобразно хората на настоящето са стигнали в миналото до техните днешни индивидуалности. Онзи, който не проучва нещата, а само нещо си представя, би стигнал естествено до съвършено други неща. Обаче ние разбираме кармата едва тогава, когато можем да свържем нещата именно с тези крайни отношения, които във физическия свят изглеждат почти парадоксални, които обаче съществуват в духовния свят.
Така също съществува това, което аз вече често споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше борба против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1].
към текста >>
268.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Кармически това се е превърнало в способност за създаване по този начин на образи за прикриването, за промъкването, за измъкването, за
борба
, завоюване по всякакви начини, в които - с такива новообразувани думи за неща, които сега виждаше, - той можеше от главата си да назове това, което в миналото е вършел с краката и с ръцете си.
И виждате ли, именно острото взимане под внимание на такива новообразувани думи довежда дотам да познаем, как в един минал земен живот тази личност е била един човек, който много е имал работа с всякакви военни действия, където много неща е трябвало да се провеждат по един прикрит начин, по прикрити пътища.
Кармически това се е превърнало в способност за създаване по този начин на образи за прикриването, за промъкването, за измъкването, за борба, завоюване по всякакви начини, в които - с такива новообразувани думи за неща, които сега виждаше, - той можеше от главата си да назове това, което в миналото е вършел с краката и с ръцете си.
Така при тази личност бих могъл да изнеса много неща, които по определен начин се превърнаха от нещо физическо в нещо душевно-духовно.
към текста >>
269.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мироглед, неговата
борба
срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата църква.
Една интересна личност от деветнадесето столетие беше Ернст Хекел.
Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мироглед, неговата борба срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата църква.
Той развива такъв ентусиазъм в тази борба, че изразите, които употребява в тази борба понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни. Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели. Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт. Ентусиазмът в налагането на даден мироглед, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мироглед беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел. Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен живот.
към текста >>
Той развива такъв ентусиазъм в тази
борба
, че изразите, които употребява в тази
борба
понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни.
Една интересна личност от деветнадесето столетие беше Ернст Хекел. Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мироглед, неговата борба срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата църква.
Той развива такъв ентусиазъм в тази борба, че изразите, които употребява в тази борба понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни.
Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели. Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт. Ентусиазмът в налагането на даден мироглед, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мироглед беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел. Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен живот. Тук трябва да сме предпазливи и да обърнем внимание на онези неща в човека, които в реалността понякога изглеждат като дреболии, но които трябва да се разгледат духовно и постепенно да се съзре зад тях онова, което е било в предишния му земен живот.
към текста >>
270.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Дванадесетте рицари на Артус водеха
борба
за външната цивилизация.
Космическата Интелигентност, която Михаел управляваше по-рано, е отпаднала от него. Тя се струи първо като собствена интелигентност в душите на хората. Михаел трябва отново да я намери в сърцата на хората. В Тинтагел, където по-рано се е намирал замъкът на Артус, и днес в царуването на природата може да се види действието на Слънцето в земната материя. Тази беше същността на езическата религиозност.
Дванадесетте рицари на Артус водеха борба за външната цивилизация.
В противоположност с течението на Артус стои течението на Граала, което търси духовното естество на Слънцето повече в сърцата на хората. Школата от Шартр стоеше между течението на Артус и течението на Граала. Среща на напусналите Земята учители от Шартр със слизащите на земята аристотелци. Школата на Михаел в духовния свят.
към текста >>
271.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И именно от ордена на доминиканците се роди схоластиката, онази схоластика, която след това трябваше да води остра, но величествена
борба
с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене?
Тези духове дойдоха именно в ордена на доминиканците, те още носеха в своите души един отзвук от импулса на Михаел от неговата минала епоха.
И именно от ордена на доминиканците се роди схоластиката, онази схоластика, която след това трябваше да води остра, но величествена борба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене?
Този беше великият въпрос, който след това залегна дълбоко в душите на основателите на схоластиката в 13-то столетие този беше изгарящия въпрос: какво става с господството на Михаел?
към текста >>
За това трябва да се води
борба
сред Антропософското Движение.
Сега се касаеше за това, Антропософското Общество да обхване тази нейна вътрешна задача, която се състои в това, човешкото мислене да не бъде оспорвано на Михаел. Тук ние не можем да бъдем фаталисти. Тук ние можем само да кажем: хората трябва да работят съвместно с Боговете. Михаел одушевлява хората със самия Михаел, за да се яви на Земята една духовност, която да бъде по силите на собствената интелигентност на хората, за да могат хората да мислят и едновременно да бъдат духовни човеци; защото това означава първо господството на Михаел.
За това трябва да се води борба сред Антропософското Движение.
Тогава онези, които днес действуват за Антропософското Движение, отново ще се преродят в края на 20-то столетие и ще бъдат свързани на Земята с онези, които бяха учители в Школата от Шартр. Защото това е споразумението постигнато в онзи небесен събор в началото на 13-то столетие, че платониците и аристотелците трябва да се явят заедно на Земята и да работят за това, щото Антропософското Движение да се разцъфти все повече и повече в 20-то столетие, за да може Антропософията да постигне в края на това столетие, чрез съюза на платониците и аристотелците определена връхна точка в земната цивилизация. Ако нещо подобно ще може да бъде изработено, както е предопределено от Михаел, тогава Европа, модерната цивилизация ще излезе от своя упадък. Обаче това не ще може да се постигне по някакъв друг начин! Това извеждане на цивилизацията от упадъка е свързано с разбирането на Михаел.
към текста >>
Ето защо никак не е чудно, ако стоящите вътре в тази
борба
трябва да изпитат някои странни неща.
С това, обични приятели, аз Ви доведох до разбирането на тайната на Михаел, която царува именно в настоящето над мислещото и стремящото се към мъдрост, към духовна мъдрост човечество. Че с това чрез Антропософията в духовното земно развитие трябва да бъде внесено нещо, което на мнозина изглежда парадоксално, това Вие можете да разберете, защото всякакви демонично-ариманически същества обсебват хората. Така щото ариманическите същества вече тържествуваха в някои човешки тела, че Михаел не ще може вече да получи под своята власт космическата Интелигентност, която беше слязла на Земята. И това тържествуване, това ликуване беше особено силно към средата на 19-то столетие, когато Ариман вярваше вече, че Михаел не ще може да намери отново своята някогашна космическа Интелигентност, която беше намерила пътя от небето към Земята. Касае се за нещо велико, за нещо великанско!
Ето защо никак не е чудно, ако стоящите вътре в тази борба трябва да изпитат някои странни неща.
към текста >>
Повече от всяка друга
борба
е поставена в човешкото сърце.
Повече от всяка друга борба е поставена в човешкото сърце.
Вътре в това сърце е закотвена тя от последна та третина на 19-то столетие насам. Решаващо трябва да стане онова, което човешките сърца правят с тази мирова работа на Михаел в течение на 20-то столетие. И в течение на това 20-то столетие, когато ще са изтекли първите 100 години от края на Кали-Юга, човечеството ще стои или до гроба на всяка цивилизация или в началото на онази епоха, когато в душите на хората, които свързват в тяхното сърце интелигентността с духовността, борбата на Михаел ще бъде водена в полза на Михаеловия импулс.
към текста >>
272.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
От печатарското изкуство могат да букнат демоническите същества, които са пригодни да водят
борба
срещу господството на Михаел.
Във връзка с вчерашната сказка някой ме запита, дали буквата не е последен резултат на духовния живот нещо върху което още Сведенборг е обърнал вниманието. Така е! Буквата е това нещо до тогава, докато тя тече в непрекъснат развой от духовното чрез един човек. Тя се превръща в една ариманическа духовна сила, когато бива фиксирана чрез механическото, фиксирана е така да се каже от другата страна на света, когато се явява като напечатана буква пред очите на човека. Защото това е именно особеното, че онази Школа на Ариман, която беше основана като контрашкола на Михаел и беше действувала в 15-то, 16-то, 17-то, 18-то столетие, е тази, която донесе на Европа печатарското изкуство с всички последствия на това печатарско изкуство.
От печатарското изкуство могат да букнат демоническите същества, които са пригодни да водят борба срещу господството на Михаел.
към текста >>
В какво се състои най-главното действие на ариманическите духове в тяхната
борба
срещу идваща епоха на Михаел?
Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги! Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература. Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел! Защото какво иска Ариман по отношение на Михаел чрез печатарското изкуство? Той иска Вие виждате това да се разраства днес навсякъде завладяването на Интелигентността, онова завладяване на Интелигентността, което иска да сложи ръка навсякъде там, където условията са благоприятни за това.
В какво се състои най-главното действие на ариманическите духове в тяхната борба срещу идваща епоха на Михаел?
Действеното се състои в това, че през времена, когато съзнанията на хората са понижени, затъпени, те един вид "обсебват" хората, намесват се, посягат в човешките съзнания. Така много хора, които в 1914 година имаха затъпено съзнание, бяха заплетени във възникването на ужасната световна война. И в техните затъпени съзнания пълчищата на Ариман водиха световната война чрез хората. И никога хората не ще открият причините на тази война по външен документален начин от архивите; а те трябва да се вгледат в историята и да видят: ето там имаше една меродавна личност, татък отново една друга такава, които имаха понижено, затъпено съзнание. Този беше случаят Ариман да обсеби хората.
към текста >>
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води
борба
срещу тези последните.
Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като писател! Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел. Ариман като писател! Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател. Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух.
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните.
На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище. Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани. Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас. Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения!
към текста >>
273.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Между другите, които взеха участие в тази
борба
в 9-то следхристиянско столетие, стояха твърдо едни срещу други от едната страна Харун ал Рашид и неговият съветник, от друга страна Александър и Аристотел, т.е.
За това не искаше да чуе Харун ал Рашид, а също и неговият съветник. Те искаха преди всичко онези импулси, които бяха хванали силно корени в мохамеданизма, да станат всецаруващи в света.
Между другите, които взеха участие в тази борба в 9-то следхристиянско столетие, стояха твърдо едни срещу други от едната страна Харун ал Рашид и неговият съветник, от друга страна Александър и Аристотел, т.е.
индивидуалностите, които бяха живели в тези последните двама.
към текста >>
Това, което се разигра там като духовна
борба
, то оказа своето последействие в европейската цивилизация, продължава да действува и до днес.
Това, което се разигра там като духовна борба, то оказа своето последействие в европейската цивилизация, продължава да действува и до днес.
Защото това, което става там горе, то действува върху земните събития. И именно от онази съпротива, която Харун ал Рашид и неговият съветник проявиха тогава спрямо Александър и Аристотел, се засили по определен начин импулсът, така щото от онази среща изникна действието на две течения: едното, което протича в арабизма, и другото, което пренася аристотелството и александризма в християнството чрез Импулса на господството на Михаел.
към текста >>
274.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тук цар Артус и негови те 12 другари приемаха силите, които черпеха от Слънцето, за да правят своите мощни походи през останалата Европа и да водят
борба
за прогонване от хората на старите диви демонически същества, които в голяма част още се намираха в европейското население.
Положението е напълно такова, като че и днес още продължава играта, която проникната от слънчевата светлина, от слънчевия блясък става над надиплящите се, пенливи морски вълни, като че и днес още над това море, на тази планина природата е изпълнена навсякъде с бродещи духове. Обаче за да бъде задържа но това, което бродеше като духове в действията на природата, беше необходимо то да бъде възприето не само от един човек. За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно възпитавани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето. Така щото и кръглата маса се състоеше именно от това, че цар Артус заемаше мястото в средата и около него бяха наредени 12-те, които там, където бяха заедно така да се каже в техния съвет, имаха като емблема, като свой знак зодиакалните знаци, за да покажат, под кое космическо влияние се намира всеки един от тях. От това място изходи така да се каже цивилизацията на Европа.
Тук цар Артус и негови те 12 другари приемаха силите, които черпеха от Слънцето, за да правят своите мощни походи през останалата Европа и да водят борба за прогонване от хората на старите диви демонически същества, които в голяма част още се намираха в европейското население.
Тези 12 другари на цар Артус, който ги управляваше, се бореха за външната цивилизация.
към текста >>
275.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тогава те изпращаха своите пратеници из цяла Европа, за да водят
борба
с дивотията на астралните тела на европейското население, за да пречистят и цивилизоват това астрално тяло, защото тази беше тяхната задача.
Следователно преди Тайната на Голгота, изхождайки от кръглата маса на Артус, рицарите на кръглата маса на Артус приемаха в себе си слънчевия Дух, т.е. Христос преди той да беше слязъл на Земята.
Тогава те изпращаха своите пратеници из цяла Европа, за да водят борба с дивотията на астралните тела на европейското население, за да пречистят и цивилизоват това астрално тяло, защото тази беше тяхната задача.
И ние виждаме именно такива хора, каквито бяха рицарите на кръглата маса на Артус, да излизат от тази западна точка на днешна Англия, виждаме ги да носят на цялото тогавашно европейско население това, което получаваха от Слънцето, да пречистват астралните тела на тогавашното европейско население, което беше много диво в онова време, поне в средна и северна Европа.
към текста >>
276.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Въпросът не е да се води
борба
срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа.
Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение.
Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа.
Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко. Например днес никой не е в състояние пряко да провери дали е живял или не Фридрих Велики.
към текста >>
277.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Великите учители на мъдростта и на хармонията на усещанията ни ръководят в нашата вътрешна
борба
за познание.
В тези разглеждания трябва да бъдат обяснени по-отблизо упражненията, които имат да правят онези, които се намират в окултно обучение. За този, който още не прави тези упражнения, дадените обяснения ще му бъдат подготовка за времето, когато той също ще ги изпълнява.
Великите учители на мъдростта и на хармонията на усещанията ни ръководят в нашата вътрешна борба за познание.
Едно много познато упражнение е, човек най-напред да се концентрира в точката на корена на носа между веждите навътре в главата, след това в ларинкса, после в точката, изтеглена по линията от раменете през ръцете, китките до пръстите и най-после в точката, която се разпростира върху цялата повърхност на тялото. В тайното учение за тези линии и повърхности също се говори като за точки. Сега искаме да се научим да разбираме това упражнение по-добре.
към текста >>
278.
Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Докато това му се удаде, той още често ще пропада об-ратно в мрака, но в тази
борба
за издигане той не трябва да отслабва.
Да се представи изживяващата се в съдбата на човечеството Карма по този начин, това беше изискването на времето. Рудолф Щайнер изпълни това изискване. След като Г ерманският Дух изпълни народностната си мисия в разцвета на своята класика и се вля в околния свят, сега беше дошло времето да бъде индивидуализиран Духът и да се предвидят бъдещите културни епохи, които отново ще обединят това, което беше на път да се атомизира. Действащите в душата жизнени сили трябва да обхванат материята и да я проникнат така, че тя да бъде осветена отвътре и да стане вътрешно прозрачна. Човекът, който в развитието на Земята е последният член на Йерархиите, трябва да се издигне до тях също и по отношение на съзнанието.
Докато това му се удаде, той още често ще пропада об-ратно в мрака, но в тази борба за издигане той не трябва да отслабва.
Пътищата към тази цел ни се посочват чрез правилно разбраните изкуство, наука и религия.
към текста >>
279.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна
борба
, която е
борба
пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна
борба
, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите.
Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер. Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер. Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа. Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове!
Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите.
към текста >>
280.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят
борба
да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други.
С това на изкуството беше признато високото значение за културния напредък на човечеството.
Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други.
И задачата на естетиката не е никоя друга, освен да разбере това проникване в неговата същност и да го преработи в отделните форми, в които то се проявява в различните области на изкуството. Да бъде възбуден проблемът по посочения от нас начин и да постави в течение всички главни естетически въпроси, това е заслуга на излязлата в 1790 година книга на Кант "Критика на разсъдъчната способност", обясненията на която бяха приети със симпатия от страна на Гьоте. Обаче при цялата сериозност и при всичкия труд, които са били употребени върху този въпрос, трябва да признаем днес, че ние нямаме днес всестранно задоволяващо решение на естетическите задачи.
към текста >>
281.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Как трябва да се говори върху изкуството, с този въпрос, бих могъл да кажа, аз се боря всъщност през целия мой живот, и ще си позволя да взема като изходна точка два етапа, в които се опитах да преустановя малко тази
борба
.
Как трябва да се говори върху изкуството, с този въпрос, бих могъл да кажа, аз се боря всъщност през целия мой живот, и ще си позволя да взема като изходна точка два етапа, в които се опитах да преустановя малко тази борба.
Първият път това беше, когато в края на 80-те години на 19-то столетие трябваше да държа пред Гьотивия Съюз във Виена моята сказка: "Гьоте като баща на една нова естетика". С онова, което исках да кажа тогава върху същността на изкуствата, аз изглеждах на себе си като един човек, който искаше да говори, но всъщност е ням и трябва да изрази чрез жестове това, върху което искаше всъщност да обърне вниманието. Защото тогава от определени предпоставки на живота на мене ми бе внушено да говоря върху същността на изкуствата изхождайки от философските разсъждения. Аз бях проучил във философията Кантианизма и бях преминал към изучаването на Хербартианизма и този Хербартианизъм застана срещу мене в една представителна за Хербартианизма личност в лицето на естета Роберт Цимерман. Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "Естетика", по-точно "История на естетиката като наука на формите".
към текста >>
Това отново е една
борба
на човешкото вътрешно същество с пространството и с времето.
В човешката действителност тази форма е проникната с това, което става негово движение. В човешката форма се проникват от вътре волята, от вън възприятието, и човешката форма е първо изразът за това проникване. Човекът живее като обвързан, когато неговата воля, когато неговата вътрешно развита воля, която иска да премине в движение, трябва да спре пред сферата, в която бива прието възприятието. И щом човекът може да размисли върху цялото свое човешко същество, тогава в него оживява чувството: в тебе живее нещо повече, отколкото можеш да оживотвориш с твоя нервно-сетивен организъм в общението със света. Тогава се ражда нуждата да бъде приведена в движение почиващата човешка форма, която е израз на това нормално отношение, да бъде приведена в такива движения, които изнасят в пространство и време формата на човешкото тяло.
Това отново е една борба на човешкото вътрешно същество с пространството и с времето.
Когато се опитваме да го фиксираме художествено, тогава между музикално-поетическото и пластично-архитектурно-живописното се ражда евритмичното.
към текста >>
282.
Съдържание
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Художественото творчество човешката
борба
за хармония между Дух и материя.
Изкуството материално проявление на свръхсетивно съдържание във форми, цветове, думи и звуци.
Художественото творчество човешката борба за хармония между Дух и материя.
Епохата на Гьоте и Шилер. Романтика и класика в изкуството.
към текста >>
283.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка
борба
за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят.
Няма никакво значение дали изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично. Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят. И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията. Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството.
Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят.
И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество. И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност. В епохата на Гьоте и Шилер ясно проличава, бих казал, величественият стил на самото мирово развитие. Характерна за епохата на Гьоте и Шилер е тъкмо борбата за уравновесяване, борбата за хармонизиране на духовно-божествения и сетивно-физическия свят. За да се убедим във верността на това твърдение, достатъчно е да насочим само един поглед към усилията на Гьоте и Шилер в тази посока.
към текста >>
И ако при един художник тази
борба
липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество.
Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят. И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията. Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството. Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят.
И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество.
И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност. В епохата на Гьоте и Шилер ясно проличава, бих казал, величественият стил на самото мирово развитие. Характерна за епохата на Гьоте и Шилер е тъкмо борбата за уравновесяване, борбата за хармонизиране на духовно-божествения и сетивно-физическия свят. За да се убедим във верността на това твърдение, достатъчно е да насочим само един поглед към усилията на Гьоте и Шилер в тази посока. В хода на нашите продължителни изследвания ние сме разисквали доста подробности; ето защо днес аз ще загатна само отделни моменти в подкрепа на основната теза.
към текста >>
Помислете само каква
борба
се разиграва у този Гьоте, за да се прехвърли той над пропастта, която разделя сетивно-физическия от божествено-духовния свят.
Спомнете си например как Гьоте пристъпва към своята Ифигвния, към своята Тасо. Той замисля тези две драми и дава поетична форма на основния текст. И какво прави той после? Той изобщо не се осмелява, бих казал, в качеството си на онзи Гьоте, роден във Франкфурт, следвал в Лайпциг, в Страсбург и заселил се във Ваймар, следователно като един ваймарско-франкфуртски Гьоте, той изобщо не се осмелява да завърши нито Ифигения, нито Тасо. Да, той първо трябваше да отиде в Италия и да поживее в светлината на гръцкото изкуство, за да извиси сетивно-физическите форми до такава степен, че те да отразяват духовните процеси и събития.
Помислете само каква борба се разиграва у този Гьоте, за да се прехвърли той над пропастта, която разделя сетивно-физическия от божествено-духовния свят.
Да, у Гьоте това се прояви като един вид болест, когато през една мъглива нощ той напусна Ваймар, без да се обади никому, само и само за да побегне в едно друго обкръжение, където се надяваше да пречисти и одухотвори всички онези сетивно-физически форми, които северният Гьоте не беше в състояние да овладее. Да, тази Гьотева психология е извънредно затрогваща. Има нещо, бих казал, героично-затрогващо, когато се опитваме да проследим Гьотевия път на юг към Италия.
към текста >>
Тук се разигра невероятна
борба
и се наложи намесата на един помагач, за да стигне Гьоте до художествения завършек на своя Фауст.
Но да продължим нататък. Колкото и парадоксално да Ви се струва, обаче най-характерното за Гьоте е, че той не завършва нито едно от своите произведения. Той започва Фауст с голям размах. Но после, вече в напреднала възраст, само филистерски настроеният Некерман успя да го склони и Гьоте можа да довърши Фауст.
Тук се разигра невероятна борба и се наложи намесата на един помагач, за да стигне Гьоте до художествения завършек на своя Фауст.
Вземете после Вилхелм Майстер. Ако изхождаме от първоначалния вариант, за нас е очевидно, че Гьоте чисто и просто не желаеше да го завърши. Тук на помощ се притече Шилер. И ако се замислим върху тези факти, ние с право бихме могли да поставим въпроса: Добре, и какво би се получило, ако Шилер не беше сторил това? Защото това, което Гьоте създаде и допълни после, далеч не е на висотата на първоначалния замисъл.
към текста >>
И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева
борба
, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал.
В известен смисъл Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един ученик на Гьоте. Той израсна в атмосферата на романтизма, израсна от всичко онова, което съществуваше ако мога така да се изразя като „проблемът Гьоте“ през деветдесетте години на 18 век в Университета на град Йена. Като млад човек Лудвиг Тик изживя срещата с Вертер, а после и с първата част на Фауст. В Йена Лудвиг Тик можа да срещне и личности като Новалис, Фихте, Шелинг и Хегел. Лудвиг Тик можа непосредствено да усети полъха на целия Гьотев стремеж към класицизма.
И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал.
И оглеждайки се наоколо, Лудвиг Тик стигна до своя жизнен опит не в едно малко, затворено пространство, а успя да излезе от сянката на Фихте, Шелинг, Хегел и предприе своите пътешествия в Италия и Франция. Да, Лудвиг Тик познаваше света. Обаче след като опозна и философията, и света, Лудвиг Тик се опита и то тъкмо по Гьотев маниер да хвърли мост над пропастта, разделяща Земята и Космоса.
към текста >>
284.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Възниква своеобразна
борба
между тялото на усещането и етерното тяло.
Когато човек слуша музика, първо той има отпечатъка в астралното тяло. След това изпраща съзнателно звуците в етерното тяло и преодолява тоновете, които са вече в него. Така се получава чувството на блаженство от слушането на музика, а също и от музикалното творчество. При някои музикални звучения нещо от астралното тяло навлиза в етерното тяло. Така то получава нови тонове.
Възниква своеобразна борба между тялото на усещането и етерното тяло.
Когато тези тонове са толкова силни, че преодоляват тоновете на етерното тяло, тогава възниква ведра музика, в мажорна тоналност. Когато една музика звучи в мажорна тоналност, тогава може да се види как тялото на усещането става победител над етерното тяло. При минорна тоналност етерното тяло е победител над тялото на усещането. Етерното тяло се противопоставя на трептенията на тялото на усещането.
към текста >>
285.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Стигна се до това, по времето, когато интелектуализмът се бореше така много с разбирането на музиката - от тази
борба
излезе тогава книгата на Ханслик[3] „За музикално красивото“, - стигна се до това, да се направи забележителното различаване (от Ханслик) между съдържанието на музиката и предмета на останалите изкуства, макар и по един много едностранчив начин.
Едва ли може да се говори за музикалното с понятията, които човек употребява в обикновения живот. Човек не може да направи това поради простата причина, че музикалното всъщност не е налице в дадения ни физически свят. Музикалното трябва да се сътвори в него. Така се стигна до това, че хора като Гьоте усетиха музикалното като един вид идеал на всяко изкуство. Така Гьоте можа да каже[2]: Музиката е изцяло форма и съдържание и не предявява претенции към някакво друго съдържание, освен към това, което носи в себе си.
Стигна се до това, по времето, когато интелектуализмът се бореше така много с разбирането на музиката - от тази борба излезе тогава книгата на Ханслик[3] „За музикално красивото“, - стигна се до това, да се направи забележителното различаване (от Ханслик) между съдържанието на музиката и предмета на останалите изкуства, макар и по един много едностранчив начин.
Но той отрича тя да има предметност. Такава предметност, каквато има живописта, каквато предметност е налице във външния физически свят, музиката няма. И това показва вече, че човек усеща в нашето време, в което интелектуализмът иска да властва над всичко, че той няма нищо общо с музиката. Защото той може да е сроден само с онова, което има външна предметност. От това следва тази особеност, която ще срещнете във всевъзможни добри ръководства за музикално разбиране, че всъщност физиологията на тона не може да каже нищо за музикалното.
към текста >>
286.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Ние преминахме през една продължителна
борба
с оръжия.
Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия.
Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо. Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо. Не би могло да се каже, че тази присъда е неправилна. Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която човечеството ще трябва да премине. Всичко, което се е вляло в човечеството като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка.
към текста >>
Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна
борба
на човечеството изобщо.
Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия.
Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо.
Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо. Не би могло да се каже, че тази присъда е неправилна. Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която човечеството ще трябва да премине. Всичко, което се е вляло в човечеството като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка.
към текста >>
Това, което се изрази в ужасната
борба
, то сякаш е нещо елементарно извлечено от неосъзнати дълбини.
Това се отпечатва дълбоко в душите на хората, то превръща хората на земята в две коренно различни групи. Ако обгърнете с поглед това, което се случи в цивилизования свят, вие ще си кажете, и дано още днес си кажете: в основни линии всичко, което се говори за причината и повода на тази световна катастрофа всъщност плува по повърхността, това е повърхностен възглед.
Това, което се изрази в ужасната борба, то сякаш е нещо елементарно извлечено от неосъзнати дълбини.
Хората взеха участие в него, днес това се вижда много точно, те не знаеха защо, това е едно от нещата, които противоречието, което още дълго няма да се изравни, ще кара да изплуват на повърхността. Толкова е силен антисоциалния елемент на съвремието, че човечеството се разпада на две различни по основата си части.
към текста >>
287.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната
борба
на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският свят нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че Изтокът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология.
За какво задават днес хората много въпроси? Питат ли много за общите съдби на човечеството? О, в известен смисъл е доста тъжно да се говори днес на едно човечество за общите човешки съдби. Дори не съществува и понятие затова, как за толкова кратък период нещата в това отношение така се измениха.
Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната борба на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският свят нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че Изтокът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология.
Вниманието на човечеството днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма съзнание за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него!
към текста >>
Наистина понякога старите местни закони водят
борба
срещу римското право, но не печелят.
По отношение на правовите взаимоотношения ние живеем, както вече съм посочвал, в римската култура отново нещо антично. В правото живее римската култура.
Наистина понякога старите местни закони водят борба срещу римското право, но не печелят.
И отново трябва да бъде почувствано, как в това, което човек нарича право и неправо в обществения живот, живее едно изтляло време.
към текста >>
288.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Това, което се разиграва в детската човешка същност, представлява една вътрешна
борба
.
По описания начин протича животът на детето до смяната на зъбите.
Това, което се разиграва в детската човешка същност, представлява една вътрешна борба.
Ала човек може да получи правилна представа за тази борба само чрез познанието за духовната страна на света и човека. Повече външно погледнато, това представлява една борба между онаследените качества на човека и приспособяването към света, който го обгражда през времето, когато той е малко дете.
към текста >>
Ала човек може да получи правилна представа за тази
борба
само чрез познанието за духовната страна на света и човека.
По описания начин протича животът на детето до смяната на зъбите. Това, което се разиграва в детската човешка същност, представлява една вътрешна борба.
Ала човек може да получи правилна представа за тази борба само чрез познанието за духовната страна на света и човека.
Повече външно погледнато, това представлява една борба между онаследените качества на човека и приспособяването към света, който го обгражда през времето, когато той е малко дете.
към текста >>
Повече външно погледнато, това представлява една
борба
между онаследените качества на човека и приспособяването към света, който го обгражда през времето, когато той е малко дете.
По описания начин протича животът на детето до смяната на зъбите. Това, което се разиграва в детската човешка същност, представлява една вътрешна борба. Ала човек може да получи правилна представа за тази борба само чрез познанието за духовната страна на света и човека.
Повече външно погледнато, това представлява една борба между онаследените качества на човека и приспособяването към света, който го обгражда през времето, когато той е малко дете.
към текста >>
Трябва да можем във всички подробности да наблюдаваме как през първите години от живота на детето наследствеността се намира във вътрешна
борба
с приспособяването към света.
Подобна правилна дарба за наблюдение на такива неща ще има онзи възпитател и учител, който формира своето отношение, изхождайки от познанието за духовния човек, по начина, който изложих в преходното разглеждане.
Трябва да можем във всички подробности да наблюдаваме как през първите години от живота на детето наследствеността се намира във вътрешна борба с приспособяването към света.
към текста >>
289.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В Средна Европа се води тежка
борба
, в Западна Европа теокрацията е здраво консервирана в духовния живот, здраво консервирана в мисловните форми.
В Русия, в Москва, това все още не е така. В Средна Европа се водят всякакъв вид борби, също и социални, тъй като не е постигнато правилно съотношение между диалектично-юридическия и теократическия елемент. В качеството си на съдия човек не знае дали може да запази мантията и баретата, или трябва да ги свали от себе си. Днес адвокатите вече се срамуват, че съдиите намират своите тоги за нещо толкова достойно.
В Средна Европа се води тежка борба, в Западна Европа теокрацията е здраво консервирана в духовния живот, здраво консервирана в мисловните форми.
към текста >>
290.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ако се опитате да мислите, съобразявайки се с действителността и да дадете на хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова
борба
”, както и с всякакви стари предразсъдъци.
Ако се опитате да мислите, съобразявайки се с действителността и да дадете на хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова борба”, както и с всякакви стари предразсъдъци.
Те идват със старите си мисловни навици. Днес тъкмо в областта на практическия живот теориите убиват реалността. Загадката на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален живот. Ето защо аз смятам, че занапред моята книга “Същност на социалния въпрос” ще трябва да се чете по-скоро на Запад или в Русия, понеже в Германия днес не съществуват никакви възможности за нейното прилагане. Например на Запад видяха, че тази книга без никакви утопии посочва как трите части могат да съществуват една до друга и да си взаимодействуват.
към текста >>
Както Слънцето свети за всички хора, така и истинската духовност свети за всички хора, а не за едно или друго съсловие, за една или друга класа; тя не познава класовата
борба
.
Фабриките се откъсват от целия миров порядък като един вид демони. Фабриките нямат духовно съдържание. То трябва да се внесе в тях допълнително. Ето защо тъкмо социалният въпрос днес се превръща в един духовен въпрос. Ние не бива да пъхаме нос в пролетарската мизерия; ние трябва да открием онази духовност, която блика по един напълно естествен начин не само от нашите сърца, но и от сърцата на онези, които се намират в най-долните слоеве на обществото.
Както Слънцето свети за всички хора, така и истинската духовност свети за всички хора, а не за едно или друго съсловие, за една или друга класа; тя не познава класовата борба.
Сегашният световноисторически момент изисква следното: всички хора да могат да влязат в историята като отделни личности.
към текста >>
291.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но това същевременно е и
борба
, която организмът започва срещу залегналото като по-дълбока предпоставка.
Тогава може би ще забележим, че този човек кашля, ще видим, че има болки в гърлото, в гърдите, може би и в крайниците. Ще забележим състояние на известна умора при него и ще забележим нощни изпотявания. Какво е всичко това? Ако разгледаме тези явления, какво всъщност представляват те? Всичко изложено досега, е нещо което се явява като последица от описаните вътрешни дисхармонични взаимовръзки.
Но това същевременно е и борба, която организмът започва срещу залегналото като по-дълбока предпоставка.
Виждате ли, кашлицата засега да разгледаме такива обикновени неща, ще стигнем и до по-сложните да се подтиска кашлицата, винаги и при всякакви обстоятелства, това съвсем сигурно не е правилно. Понякога може би организмът има нужда от това да бъде предизвикана изкуствено кашлица. Когато долното устройство на човека е така изградено, че не може да бъде преодоляно от горното устройство, тогава това, което се явява като кашличен рефлекс, представлява една здрава реакция на човешкия организъм, та на известни неща, които иначе биха нахлули, да не им се позволи да нахлуят. Безусловно и директно да бъде потискана кашлицата, това при определени условия може да бъде вредно, защото тогава тялото приема в себе си вредности. То кашля по причина, че при това временно предразположение не може да понесе тези вредности и желае да ги отстрани.
към текста >>
Но в другите явления, които Ви описах, също представляват отбрана,
борба
на организма срещу онова, което се надига в лицето на предразположението към туберкулоза.
Понякога може би организмът има нужда от това да бъде предизвикана изкуствено кашлица. Когато долното устройство на човека е така изградено, че не може да бъде преодоляно от горното устройство, тогава това, което се явява като кашличен рефлекс, представлява една здрава реакция на човешкия организъм, та на известни неща, които иначе биха нахлули, да не им се позволи да нахлуят. Безусловно и директно да бъде потискана кашлицата, това при определени условия може да бъде вредно, защото тогава тялото приема в себе си вредности. То кашля по причина, че при това временно предразположение не може да понесе тези вредности и желае да ги отстрани. Кашличният рефлекс е именно показател за това, че нещо става в организма, така че съществува необходимостта на съответните натрапници, които иначе съвсем свободно биха нахлули в организма, да не им се позволи да нахлуят.
Но в другите явления, които Ви описах, също представляват отбрана, борба на организма срещу онова, което се надига в лицето на предразположението към туберкулоза.
Болните в гърлото, болките в крайниците, те просто показват, че организмът не и позволява да протичат ония процеси, които, бидейки долни процеси, не могат да бъдат надмогнати от горното. От друга страна, ако предразположението към туберкулоза бъде забелязано навреме, е добре, ако например организмът бъде подкрепен чрез това, по масивен начин да бъде възбуден кашличния рефлекс, и особено в следващите лекции ще видим, как може да бъде направено това да бъдат предизвикани последиците, дори чрез определена диета това е възможно, както ще видим да бъдат предизвикани даже явленията на умора. Дори да настъпи на пример отслабване на тегло и това е само отбранително средство. Защото процесът, който се извършва, ако човек не отслабне на тегло, е може би тъкмо онова нещо в долното, което не може да бъде овладяно от горното, така че в случая организмът се отбранява чрез това, че отслабва на тегло, за да може да отсъствува временно това, което не може да бъде овладяно. И така изключително важно е да бъдат изследвани в детайли подобни неща, а не, ако някой отслабва на тегло, безогледно да бъде подложен на усилващи диета, защото това отслабване може да има своя много добър смисъл именно в това, което временно намира израз в организма.
към текста >>
292.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Както знаете, чрез тази забрана на плюенето се целеше да се води
борба
против туберкулозата.
Не по-различен е и случая с фауната. Тъй както без представа за тези неща не можем да разберем връзката между човека и растителните лечебни средства, така също, ако нямаме съзнание за това, какви сили отне ма човек от своята чревна фауна, които сили навън в животинския свят изпълняват формообразуваща роля, без това съзнание не можем да получим правилно понятие за приложението на лечебните серуми. От това виждате, че рацио, систематика на тези неща е възможна едва когато по този начин обхванем с поглед връзката на човека със заобикалящата го среда. Сега обаче, бих желал да насоча вниманието Ви и към нещо друго, което е от изключително значение. Не зная дали между Вас има мнозина, които станаха свидетели на факта, колко изключително неприятно беше, когато преди известно време навсякъде бяха разпространени най-смешните забрани за плюенето.
Както знаете, чрез тази забрана на плюенето се целеше да се води борба против туберкулозата.
към текста >>
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна
борба
срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази
борба
е необходима на висшите животни и на човека.
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите животни и на човека.
Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната метаморфоза, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с птицата. Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение на нашето етерно тяло, що се отнася до този орган, ние сме птици. Динамично те действително не съществуват в Космосът.
към текста >>
293.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Вие знаете, че в тази област се водят много спорове, че лечебните методи, които ние с течение на времето ще обсъдим по-подробно, се намират помежду си в сурова
борба
.
Вие знаете, че в тази област се водят много спорове, че лечебните методи, които ние с течение на времето ще обсъдим по-подробно, се намират помежду си в сурова борба.
Една от тези борби е доволно позната, борбата между хомеопатично настроените лекари и алопатично настроените лекари. А сега може би ще Ви заинтересува, по какъв начин духовната наука трябва да се намеси в този спор. Тази намеса днес, за сега, искам да кажа нещо общо по този въпрос, по отделните неща. След това ще разгледаме по-подробно тази намеса е всъщност доста своеобразна. Защото в основата си, поради това, което става ясно за духовната наука, алопати всъщност изобщо не съществуват.
към текста >>
294.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И по определен начин растението е впрегнато в този процес, в тази
борба
между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня.
Защото тъй както в областта на механичното, на външния образ, земният елемент бива преодолян от космичното, така в известна степен и земният химизъм на растението бива преодолян от извънземното, и когато е преодолян да една определена степен, той трябва да бъде положен обратно в земното, за да представя земния химизъм. И тогава вече не сте далече от това да разберете, че външно земният химизъм се проявява във всичко, което намира израз в пепелта, т.е. че земният химизъм намира израз в това, което е отпаднало от живия елемент. И то е подвластно на тежестта, докато растителният растеж нагоре представлява едно постоянно преодоляване на тежестта и на другите, свързани със Земята сили, така че можем да говорим за полярна противоположност между тежестта и светлината. Светлината е тази, която непрекъснато преодолява тежестта.
И по определен начин растението е впрегнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня.
И тук ние се насочваме към тази полярна противоположност между изпепеляването и това, което открива себе си в огъня, насочваме се към противоположността между вещественото и невещественото. И така, тук от една страна имаме растителния свят в неговата взаимовръзка с Космоса.
към текста >>
Той е включен в целия световен процес чрез това, че сърцето например със своите удари действително представлява израз не само на това, което става в човека, но е израз и на онази
борба
, която се разиграва между светлината и тежестта в целия Космос.
Днес човекът не си представя нещо друго, освен това, че сърцето е в някаква връзка с това, което пулсира през тялото. Само че това не е вярно; като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес. И това, което се разиграва в растението, това взаимодействие на под слънчевото и над слънчевото, това се отразява в човека и намира израз на това, което се извършва в човека, но са напълно израз и на извънчовешките отношения. Когато разглеждате сърцето на човека, то в него бих казал взет в основата си, се отразява целия световен процес. Човекът всъщност е индивидуализиран само като духовно-душевно същество.
Той е включен в целия световен процес чрез това, че сърцето например със своите удари действително представлява израз не само на това, което става в човека, но е израз и на онази борба, която се разиграва между светлината и тежестта в целия Космос.
към текста >>
295.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Човекът обаче не вижда тази
борба
вътре, естествено, тъй като живее във времето на материалистичния светоглед.
Всички тези неща трябва да бъдат видени в светлината, че именно човекът представлява едно сложно същество, поради обстоятелството, че притежава на първо място физическо устройство, притежава етерно устройство, което устройство от 7-та до 14-та година има много работа, за да вгради в себе си във физическото устройство, и за да бъде отново отделено от него при такива обстоятелства, като бременността; трябва да имаме също така предвид, че едва след 14-та година се осъществява пълното вработване на астралното тяло и още по-късно – вработването на Аза, но че не трябва да си представяме Аза така, като че ли е разположен вън от човека. В будно състояние той разбира се никога не се намира вън от организма, но неговото вработване представлява по-висша степен на съвместно функциониране. Ето защо винаги става така, че при всяко нарушение в организма Азът е изправен пред известно затруднение, а именно; правилно да прояви себе си при тези различни условия. И трябва да кажем, че днес вече медицината, без да знае това, или дори отдавна, е стигнала до там, да чертае схеми на тези затруднения на Аза, който трябва да се справи с другите три тела на човека, които схеми са изключително поучителни за борбата на Аза с другите тела.
Човекът обаче не вижда тази борба вътре, естествено, тъй като живее във времето на материалистичния светоглед.
към текста >>
Но винаги, когато чертае една правилна температурна крива, в лицето на тази температурна крива Вие имате точен отпечатък на току що характеризираната
борба
вътре.
Но винаги, когато чертае една правилна температурна крива, в лицето на тази температурна крива Вие имате точен отпечатък на току що характеризираната борба вътре.
Ето защо за вникването в тази взаимовръзка надали има нещо по-нагледно от проследяването на температурните криви при различните болестни състояния.
към текста >>
296.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
В организма тази
борба
се осъществява непрекъснато.
Човек би желал да каже, като че ли желязото, положително заредено, се излъчва по посока на периферията и сякаш нещо негативно се излъчва насреща му, но това негативно изхожда от нещо, което му се противопоставя под формата на сферични вълни. Именно това са двете възприятия, излъчващото се и това, от което човек отново бива скован, в което се удрят лъченията на желязото, през което човек просто не може да премине и най-вече не е в състояние да напусне собствената си телесна повърхност. И човек постепенно забелязва, че това противоположно лъчение е именно силата на белтъка. По този начин чрез желязото в организма бива въведена една функционална взаимовръзка, на която се противопоставя всичко онова, изхождащо от 4-те органни системи, за които говорих преди. Те двете се сблъскват една с друга.
В организма тази борба се осъществява непрекъснато.
В известен смисъл тя е първото, което вътрешното виждане възприема. Нещата действително стоят така, че когато човек напредне в изучаването духовната история на човечеството, тогава той ясно забелязва, че хипократовата, а дори и галеновата медицина работят с остатъци от подобни вътрешни наблюдения. Сам Гален не е възприемал много от тези неща, но тогава са съществували всевъзможни традиции от едно по-старо време, които всъщност той е записал. Този, който може правилно да го чете, ще открие при Гален да проблясват много неща от старата атавистична медицина, започнала своя залез всъщност още при Хипократ, и по тази причина именно в галеновите ръкописи могат да бъдат открити толкова важни възгледи върху природо-лечебните процеси.
към текста >>
297.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Бих желал да кажа: ако бихме искали да лекуваме човека само с растителни лечебни средства, то това би означавало да го разглеждаме просто като едно обикновено животно; но ние бихме изразили почит към човека, ако допуснем, че той може да вземе участие в тази силна
борба
, водена в сферите около Земята срещу минерализацията на самата Земя, и ние трябва да дадем на човека възможност да вземе участие в тази
борба
, да дадем възможност на Аза да участвува в тази
борба
.
Бих желал да кажа: ако бихме искали да лекуваме човека само с растителни лечебни средства, то това би означавало да го разглеждаме просто като едно обикновено животно; но ние бихме изразили почит към човека, ако допуснем, че той може да вземе участие в тази силна борба, водена в сферите около Земята срещу минерализацията на самата Земя, и ние трябва да дадем на човека възможност да вземе участие в тази борба, да дадем възможност на Аза да участвува в тази борба.
към текста >>
298.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И така, тази
борба
на Небето със Земята в женския организъм се простира върху всички устройствени процеси, разположени вън от семе образуването, т.е.
Поради онова, което жената крие в своя организъм, в нея непрекъснато бива атакуван земния елемент. Но тук има нещо своеобразно: този елемент бива атакуван само в нейния собствен организъм, но не и в зародиша, не в семето.
И така, тази борба на Небето със Земята в женския организъм се простира върху всички устройствени процеси, разположени вън от семе образуването, т.е.
които са извън формирането на яйцеклетката, извън онзи елемент, който се включва тъкмо в процесите на размножаването. По този начин жената със своето устройство непрекъснато убягва на силите, присъщи на размножителните процеси; непрекъснато убягва на всичко, разположено около размножаването. Така можем да кажем: съществува тенденцията това, което е заложено в размножителните процеси сили, тоест което може да бъде унаследено, да бъде унаследено чрез мъжа. При жената съществува тенденцията, самата тя да се оттегля назад от това унаследяване. Но вместо това тя има по-силната наследствена тенденция в своите яйцеобразуващи сили.
към текста >>
И така, в едно общество, в което се полагат грижи за здравето на жените, в него се води
борба
срещу вредното влияние, изхождащо от земните сили по отношение процесите на унаследяването, защото по този начин се апелира към активността на хармонизиращите сили, изхождащи от извънземното, които в известен смисъл притежават своя земен акумулатор единствено в женския организъм.
И така съществува един изключителен важен въпрос: как можем да предпазим човека от опустошителните явления на унаследяването? Срещу тях не съществува друго средство, освен това първо да се грижим, светът на жените да бъде колкото се може в по-добро състояние на здраве, защото тогава чрез света на жените, в нашия земен процес бива въвлечено извънземното влияние, а освен това настъпва и едно явление, според което онези процеси, които непрекъснато дейст вуват в посока, чрез зародиша да предават уврежданията на наследяването, на тези процеси да се противопоставя женският организъм.
И така, в едно общество, в което се полагат грижи за здравето на жените, в него се води борба срещу вредното влияние, изхождащо от земните сили по отношение процесите на унаследяването, защото по този начин се апелира към активността на хармонизиращите сили, изхождащи от извънземното, които в известен смисъл притежават своя земен акумулатор единствено в женския организъм.
Това е нещо, за което е изключително важно да бъде взето под внимание. Това, което казах сега, е валидно за всички земни и извънземни сили, това е нещо силно универсално. Но то става очебийно явно тогава, когато имаме работа, че за явленията на унаследяване не може да се говори просто ей така, но тук трябва да бъде проведено изследване, къде конкретните факти очебийно сочат унаследяването. Изследвайте някой ден тези явления на унаследяването при хемофилици. Тогава ще откриете едно крайно своеобразно явление, известно на всички Вас, което е външен израз на това, което току що казах: ще откриете, че в кръвта на фамилията пренесената хемофилия се проявява само при мъжките индивиди, че противното на това, пренасяне то става само чрез женските индивиди, или че жена, която е дъщеря на хемофилик, носи в себе си склонността да предава това кръвно заболяване на своите наследници-мъже, дори когато тя самата няма това заболяване; тя го има разбира се само дотолкова, доколкото е член на фамилията.
към текста >>
299.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
В известен смисъл това е
борба
в процеса на дишането, постоянна
борба
срещу образуването на растителната пепел, но
борба
, която води до проникване в организма на противоположното, действително предизвикващо този процес.
Тези взаимовръзки се представят пред съзерцанието така, че се вижда как те са изключително важни за разбирането на човешкия организъм. Защото сега ние получаваме това, което се намира в процеса на шистообразуването и което има нещо общо с целия човек, и когато го приложим тук върху изгарянето на растението и получаването на пепелта, имаме една представа за средния човек, който също се разделя на две - дишане и циркулационен ритъм. Можем да си изградим представа като си кажем, имайки предвид дихателния ритъм, че строежът на органите там се дължи главно на един процес, полярно противоположен на процеса, който се появява, когато изгорим растителност и получим пепелта.
В известен смисъл това е борба в процеса на дишането, постоянна борба срещу образуването на растителната пепел, но борба, която води до проникване в организма на противоположното, действително предизвикващо този процес.
Като хора ние сме поставени на Земята, където протичат силициеви и калциеви процеси. Нямаше да сме хора, ако тези процеси ни изпълваха. Ние сме хора поради това, че носим в себе си полярно противоположните процеси, че можем да противодействаме на образуващия кварца процес и да носим в нас противоположния полюс, също така да противодействаме на образуването на варовика и да носим в нас противоположния полюс. Тези полюси ги носим в нас в изграждането на главата ни и освен това в целия човек в онова степенуване, което представих. Чрез нашия дихателен ритъм носим в нас борбата срещу образуването на растителната пепел.
към текста >>
300.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Там протича и това, което бих искал да нарека най-скритата
борба
между непрекъснатото фосфоризиране на човека, и това, което лежи в изграждащите кръвни процеси.
И тези фини въздействия се регулират чрез това, че в човешкото тяло в известна степен има един вид свободно витаещи и стоящи във връзка с движението на организма, също и с вътрешното движение, телца. Това са кръвните телца. С тези кръвни телца трябва да се сблъска това, което прави азът, като въздейства в подвижността, също например в подвижността на вътрешната топлина. Тези кръвни телца в голямата си част са така устроени, че още в своята форма показват как са пресметнати да привеждат движения в равновесие. Бих казал, че това, което прави азът, като се намесва в подвижността на човешкия организъм, достига границата на кръвните телца и там трябва да бъде спряно, там трябва да се осъществи най-вътрешната обмяна между човешкия аз и целия човешки организъм.
Там протича и това, което бих искал да нарека най-скритата борба между непрекъснатото фосфоризиране на човека, и това, което лежи в изграждащите кръвни процеси.
Ако фосфорът би бил внесен свободно в човека, тогава кръвните телца биха били унищожени чрез фосфоризирането. Това е, което картинно може да ни въведе в своеобразното обменно действие на аза, което е нещо духовно, нещо изцяло духовно, но чрез кръвните телца стои в непрекъсната обмяна с нещо физическо. Кръвта е съвсем особен сок[8] също и в тази посока, както не само Гьоте, но една древна поговорка казва. Кръвта е съвсем особен сок, тя е мястото, където външното физическо в човека влиза във взаимоотношения с духовното, което тя първо-начално носи в себе си, с аза, и където може да има най-много разрушения, когато именно азът встъпва по неправилен начин в тези обменни взаимодействия.
към текста >>
301.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата
борба
в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела.
Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане. Читателят, който може би не е съизживял раждането на тези сказки, трябва да има предвид също и това.
Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела.
Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия поглед и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изследването на своя вътрешен и външен свят с будна познавателна смелост.
към текста >>
302.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това налага също и в научното изложение да се придържаме въобще към онези области, където се ражда съждението, към областта на човешката
борба
, на човешкия стремеж към едно такова съждение *.
За всички онези, които искат, щото в един цикъл от сказки, носещ едно заглавие като това, да не бъде примесено нищо, което някак си би прекъснало обективно без личния ход на изложението, бих искал да направя следната забележка. Тъй като днес се налага да свържа изложението именно с личности, трябва за кажа, че в момента, когато се касае да опишем резултатите на човешкото образуване на съждения в тяхната действителна връзка с живота, с пълното човешко съществуване, неизбежно е да посочим определени личности, от които е произлязло едно такова образуване на съждения.
Това налага също и в научното изложение да се придържаме въобще към онези области, където се ражда съждението, към областта на човешката борба, на човешкия стремеж към едно такова съждение *.
/* Във връзка с това виж също Д-р Рудолф Щайнер “Раждането на естествената наука в мировата история и нейното развитие от тогава насам”; издадена от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума, Дорнах /Разширено германско издание 1948 г. Щутгарт/. И тук трябва преди всичко да отговорим на въпроса: Какво може да бъде почерпено от научното образуване на съжденията на по-новото време за социалното, за живото мислене, което иска да превърне резултатите на мисленето в импулси на живота? Тук трябва също да се размисли вече и върху това, че целият ход на разглеждането, което предприемаме, се откъсва от научния кабинет и от учебните зали и застава така да се каже сред живия ход на развитието на човечеството.
към текста >>
В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха
борба
именно академиците.
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас. Това е Хегел. През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано.
В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците.
Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света.
към текста >>
303.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Тези неща показват, как в настоящо време човечеството се стреми към Имагинация и как чрез Имагинацията може да се води
борба
с едно зло, което иначе би трябвало да бъде едно културно зло.
да възникват в чисто душевната област в човешкото развитие, в развитието на човечеството, както видя да възниква по един болестен начин Инспирацията у Фридрих Ницше. По-тънкият наблюдател вижда да възниква преди всичко онова, което се явява като агорафобия, като страх от мястото, като страх от пространството, когато съответните хора не проявяват външно още никакъв признак и нямат нормални душевни прояви, нормални душевни състояния. Той вижда да възниква онова, което възниква в астрофобията, когато хората долавят нещо вътрешно и не знаят точно, как да се справят с него, когато това вътрешно долавя не стига до там, че са засегнати например храносмилателните органи и тяхното храносмилане се разстройва. Той се научава да познава онова, което би могло да се нарече страх от самота, клаустрофобия, когато хората не могат да бъдат сами, когато по един болестен начин те могат да бъдат винаги и навсякъде само, ако имат около себе си общество и т.н. Тези неща се явяват.
Тези неща показват, как в настоящо време човечеството се стреми към Имагинация и как чрез Имагинацията може да се води борба с едно зло, което иначе би трябвало да бъде едно културно зло.
Агорафобията, страхът при минаване през открито място – се проявява у някои хора по един страхотен начин. Тези хора израстват. От даден момент на техния живот у тях се проявяват странни състояния. Когато излизат от някоя къщна врата на открито място, на което може би има малко хора, обзема ги неизмерим страх. Те се страхуват от нещо, не смеят да направят нито крачка по-нататък на празното място, а когато се случи да направят такава крачка по-нататък, може да им се случи да паднат на колене или да паднат напълно на земята, обзема ги безсилие.
към текста >>
304.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но даже ако тази несъответстваща на действителността гледна точка трябва да бъде преодоляна, именно в тази
борба
става очевидно, как да се излезе от неудовлетворителното състояние на съвременните теории и да се стигне към съответстващо на действителността разбиране на разглежданите факти.
Ако бях си поставил задача да представя материал за метода на самата духовна наука, естествено, би трябвало да изходя от други предпоставки, и би могло доста по-бързо да се достигнат целите, към които се стремим. Но такъв начин на разглеждане не би ни позволил да осъществим замисъла именно на тези лекции. Защото целта на тези лекции е да прокарат мост към обикновения научен начин на мислене, макар именно за това изложение избрах тема, при която е трудно да се прокара този мост, доколкото обикновения начин на мислене стои много далеч от гледната точка, съответстваща на действителността.
Но даже ако тази несъответстваща на действителността гледна точка трябва да бъде преодоляна, именно в тази борба става очевидно, как да се излезе от неудовлетворителното състояние на съвременните теории и да се стигне към съответстващо на действителността разбиране на разглежданите факти.
Затова днес бих искал да се опра на способа, който в течение на новото време е формирал представите за небесните явления.
към текста >>
305.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[4] да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията – Carl du Prel е написал „История на развитие на вселената“ (Leipzig 1882), която е III издание на съчинението „
Борба
за съществуване на небето“. H.
[4] да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията – Carl du Prel е написал „История на развитие на вселената“ (Leipzig 1882), която е III издание на съчинението „Борба за съществуване на небето“. H.
Lotze разглежда такива мисли в своята книга „Mikrokosmus“ и дава примерно следното описание (с. 29): „Действителността от безкрайното количество съчетания на елементи, доставяни от неразумния хаос, не съдържа нещо по-добро, от това, което би създал пресметливият план. Тя съдържа малка част от образуванията, които се проверяват от самия механичен ход на природата в неизмеримата смяна на събитията и се отделят от разпръснатите плевели с неприемливо за цялото качество, целесъобразни в себе си, способни за запазване, невъзмутимо давайки им да се появят и също така невъзмутимо отново давайки им да се разпаднат“ (4. Aufl. Leipzig 1885).
към текста >>
306.
Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Този, който желае да проследи личната ми вътрешна
борба
и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвременната епоха, трябва да го направи въз основа на моите съчинения, адресирани до широкия читател.
Този, който желае да проследи личната ми вътрешна борба и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвременната епоха, трябва да го направи въз основа на моите съчинения, адресирани до широкия читател.
В тях се опитвам да изложа всичко, което съществува като познавателен стремеж в нашата епоха. В тези книги е намерило отражение всичко, което се е формирало в мен благодарение на „духовното съзерцание“ и стана сградата на антропософията – наистина несъвършена в много отношения.
към текста >>
307.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга
борба
, която беше започнала с Коперник,
борба
между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици.
Съвременните теории не почиват вече напълно върху дуализма на материята и енергията, който в миналото беше нещо основно. Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне. Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото. Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В.
Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици.
Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената. Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите. Съществува само един свят: този на физиците; останалото не съдържа нищо друго, освен това, което, временно, избягва на научните измервания.
към текста >>
308.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
От друга страна ние сме изненадани прочитайки книгата, която той написва в същото време, вероятно сред същата фанатична
борба
, която поддържаше против турците.
От друга страна ние сме изненадани прочитайки книгата, която той написва в същото време, вероятно сред същата фанатична борба, която поддържаше против турците.
От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората. В тишината на кабинета той изпитва към всички религии и вероизповедания най-миролюбивите настроения; обаче в пламъка на своята официална роля проповядва борбата с най-фанатични думи.
към текста >>
309.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен философ на тази епоха на
борба
, когато се раждаше модерната научна мисъл.
Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен философ на тази епоха на борба, когато се раждаше модерната научна мисъл.
Общо взето, малко съгласен с Нютон, както ще видим по-нататък, той е все пак доволен, виждайки как Нютон взема за основа на неговите научни и математически размишления понятията за място, време, пространство и движение, без да ги е определил. Да, казва Бъркли, именно така трябва да се постъпи. Тези понятия трябва да се вземат такива, каквито ги притежава и най-простият човек, защото там поне те са винаги ясни; у човека от улицата те са бистри, докато у философа или метафизика те са винаги замъглени, разбъркани.
към текста >>
310.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Бяха изнесени принципи, които да покажат, при какви условия се развиват най-различните видове растения и животни, беше показано по кои принципи трябва да се наторява, да се отстраняват плевелите, да могат да се унищожават вредителите и паразитите, да се води
борба
с болестите по растенията всичко това днес са животрептящи въпроси на селското стопанство.
Всъщност се касае за една съвсем значителна тема.
Бяха изнесени принципи, които да покажат, при какви условия се развиват най-различните видове растения и животни, беше показано по кои принципи трябва да се наторява, да се отстраняват плевелите, да могат да се унищожават вредителите и паразитите, да се води борба с болестите по растенията всичко това днес са животрептящи въпроси на селското стопанство.
към текста >>
311.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Много парлив въпрос беше поставен при разговора в залата Бок от нашия приятел Щегеман, дали можем да водим
борба
с паразитите по този начин, по пътя на концентрацията и подобни на нея практики.
Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са се знаели. Имало е епохи, когато хората действително са знаели и чрез определени действия са могли да въздействат върху развитието на растенията. Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят. Затова е много лес но да се отричат, когато някой спомене за тях. По тази причина малко ми е трудно да говоря свободно за тези неща пред широка аудитория, защото те лесно могат да бъдат отречени, като се има пред вид начинът, по който хората живеят днес.
Много парлив въпрос беше поставен при разговора в залата Бок от нашия приятел Щегеман, дали можем да водим борба с паразитите по този начин, по пътя на концентрацията и подобни на нея практики.
Без съмнение това може, ако го правите по правилен начин. Ако особено в периода от средата на Януари до средата на Февруари, когато Земята разгръща своите най-мощни сили, които са концентрирани най-много в Земята, ако човек твърдо си определи едно и също време и в това време редовно предприема такава концентрация. Тогава въздействията могат вече да се покажат наяве. Както казах, това е парлив въпрос, обаче въпрос, който получава положителен отговор. Това трябва да се прави в съзвучие с цялата природа.
към текста >>
312.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Трябва да се води
борба
, ако може така да се каже, само срещу онези неща, които почиват на съвсем погрешни постановки, понеже са свързани с материалистичния възглед на нашето съвремие; а това, което произтича от един жив възглед за света и може да се разпростре върху различните области на живота, да се допълни.
Както казах във вчерашното обсъждане, Духовната наука не трябва да действа като нещо, което от позицията на определен фанатизъм се намесва революционизиращо с гръм и трясък в постигнатото през последно време в различните жизнени области, а трябва напълно да признае тези постижения.
Трябва да се води борба, ако може така да се каже, само срещу онези неща, които почиват на съвсем погрешни постановки, понеже са свързани с материалистичния възглед на нашето съвремие; а това, което произтича от един жив възглед за света и може да се разпростре върху различните области на живота, да се допълни.
Ето защо не държа да разглеждаме как досега се приготвя оборският тор, течният тор или компостът. В това отношение относно преработването на твърдия и течния тор е направено достатъчно много. В тази насока може да се каже още нещо в днешното разискване след обяда. Искам да изтъкна само, че навсякъде е налице правилното мнение, че днес в нашето селско стопанство се извършва истинско пиратство, безмилостна експлоатация. Това ограбване става, защото чрез всичко, което изпращаме в света, ние отнемаме сили от земята, даже сили от въздуха, а те трябва да се заместват.
към текста >>
Те могат да бъдат само много полезен симптом за състоянието на тора и затова не бива да им се отдава толкова голямо значение, та да бъдат завъждани или отглеждани, а още по-малко да се води
борба
с тях.
Когато се употребява тор от животни, тези малки животинки бактериите трябва да се разглеждат като резултат на процесите, които стават тук или там в тора.
Те могат да бъдат само много полезен симптом за състоянието на тора и затова не бива да им се отдава толкова голямо значение, та да бъдат завъждани или отглеждани, а още по-малко да се води борба с тях.
Навсякъде се касае за това, да се на сочи погледа към общите взаимовръзки при важните жизнени процеси в селското стопанство и относно тези малки същества да се прилага колкото е възможно по-малко атомистичният начин на разглеждане.
към текста >>
313.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Замисля се даже радикална
борба
с тях, като се развъжда тифус по мишките.
Да вземем особено добрия приятел на земеделците полската мишка. Какво ли човек не прави и какво ли не би желал да направи, за да се пребори с полските мишки. В селскостопанската литература можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин.
Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките.
В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани. Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях. Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага. Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ държавата, която да принуди всички да действат по определения начин.
към текста >>
Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на
борба
с тях.
Какво ли човек не прави и какво ли не би желал да направи, за да се пребори с полските мишки. В селскостопанската литература можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин. Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките. В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани.
Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях.
Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага. Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ държавата, която да принуди всички да действат по определения начин. А държавата не познава модификации. Тя от своя страна дава предписания, които смята за правилни, и всеки трябва да ги изпълнява, независимо от това, дали те наистина са правилни или не.
към текста >>
Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава
борба
с мишките не помага, ако съседът не я прилага.
В селскостопанската литература можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин. Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките. В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани. Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях.
Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага.
Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ държавата, която да принуди всички да действат по определения начин. А държавата не познава модификации. Тя от своя страна дава предписания, които смята за правилни, и всеки трябва да ги изпълнява, независимо от това, дали те наистина са правилни или не.
към текста >>
Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме
борба
с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни.
Виждате ли, става въпрос по този начин човек да достигне дотам, че да се съобразява с действието на звездите, без да изпада в каквото и да било суеверие. Само че много от това, което някога е било познание, по-късно се е преобразило в суеверие. Естествено суеверието не трябва да се разпалва. Отново трябва да се ръководим от знание за нещата. Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин.
Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни.
Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни. С насекомите не може да се действа по този начин, тъй като те са под съвсем друго космично влияние. И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни.
към текста >>
Това се постига външно всичко си остава, както си е като се прави силно кон центриран чай от полски хвощ, Equisetum arvense, който след това се разрежда и като течен тор се поръсва върху площите, при които е необходимо да се води
борба
срещу ръждата, главнята и други подобни болести по растенията.
За какво става дума сега? За това, да се разтовари земята от излишните лунни сили, които са в нея. Земята трябва да се облекчи от тях. Трябва да се отнеме посредническата сила на водата и почвата да се направи по-твърда, по-земна, за да не може да възприема прекалено силното лунно въздействие чрез наличната вода.
Това се постига външно всичко си остава, както си е като се прави силно кон центриран чай от полски хвощ, Equisetum arvense, който след това се разрежда и като течен тор се поръсва върху площите, при които е необходимо да се води борба срещу ръждата, главнята и други подобни болести по растенията.
Нужни са пак съвсем малки количества, достатъчно е пак един вид хомеопатизиране.
към текста >>
314.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Към средствата за
борба
срещу такива вредители на растенията, които вече Ви дадох, Вие имате общо взето възможността чрез създаване на ливади да отстраните от стопанството вредните малки животинки.
Точно там е произходът на онези болести по растенията, също и на по-грубите увреждания на растенията. И ако устроим нещата така, че да имаме не само гори, но и ливади, лъки в подходящо съседство със земеделското стопанство, тези лъки ще влияят на стопанството с това, че те са добра почва за гъбите. И ще трябва да се погрижим почвата на лъките да е осеяна с гъби. И тогава се получава нещо забележително: където в съседство със стопанството има ливада, богата на гъби, макар и не много голяма, там гъбите поради тяхното родство и техния афинитет към бактериите и другите паразитни животинки, отнемат тези животинки от другите растения. Гъбите задържат и здраво се сплотяват с тези животинки, с бактериите, каквото другите растения не правят.
Към средствата за борба срещу такива вредители на растенията, които вече Ви дадох, Вие имате общо взето възможността чрез създаване на ливади да отстраните от стопанството вредните малки животинки.
към текста >>
315.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Как може да се води
борба
против червенката по свинете?
Как може да се води борба против червенката по свинете?
към текста >>
С този прах може ли да се води
борба
против дивата рапица, която е хибрид?
С този прах може ли да се води борба против дивата рапица, която е хибрид?
към текста >>
316.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако човек дойде в Америка, тук започва
борба
между предния мозък и задния мозък.
Обаче с човека, по естествен начин формирал се в Европа, развиващ всичко вътре в себе си, стават някои изменения, ако той се премести в Америка. Тук условията са такива, че при човека трябва в някакъв смисъл да се окаже задействан неговият заден мозък. В Европа, както видяхте, човек, бидейки европеец, е използвал основно предния мозък. Тук, в Америка, са се разпространили индианците, тези, които някога са били регресиращи негри. Това означава, че последните не прогресират, те загиват.
Ако човек дойде в Америка, тук започва борба между предния мозък и задния мозък.
Ако семейство замине за Америка, окончателно се пресели тук, отличителен признак на хората, произлизащи от такова семейство, става удължаването на ръцете. Ръцете стават по-дълги. Краката също порастват, ако европейци се преселят в Америка - разбира се, не на тях самите, а на потомците им. Това става, защото в случай на преминаване на европеец в Америка (мозъчната активност), преминавайки през средния мозък, се премества към задния мозък.
към текста >>
317.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Затова народите водят
борба
помежду си.
Тогава е имало своего рода език на жестовете. След това хората се научили да говорят. Но за това човечеството отдавна е забравило. В настоящо време историята разглежда тези хора от древността, които вече са умеели да говорят. Това, че за овладяването на речта трябва активно да се учи, днес повече никого не занимава.
Затова народите водят борба помежду си.
Ако тези народи биха се убедили в това, че някога им се е налагало да се учат да говорят, че на говор хората е трябвало да се учат, те не биха били толкова високомерни и отделните народностни групи не биха се стремели към сепаратизъм. Хората съвсем са забравили за това, че е трябвало да се обучават на речта, като процес насочен отвътре навън.
към текста >>
Затова по-рано се е водила
борба
за религиозните убеждения.
В това можете да се убедите с примера за религията. Съществуват религии. Но те не са съществували винаги. Хората е трябвало отначало да се формират за религията. При сериозно изучаване на историята може да се види какви усилия са прилагали хората за изработка на своите религиозни убеждения.
Затова по-рано се е водила борба за религиозните убеждения.
Какво правят хората днес? Те по наследство приемат това, което някога е съществувало като религия. Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно. Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното. Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното.
към текста >>
318.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Може да се види как през нощта в тялото се извършва известна
борба
, за да може отново да се пробуди.
Може да се види: ако човек заспива от въздействието на опиума, в него функционира само това, което го оживява. Иначе човек не би могъл отново да се събуди, той би трябвало да умре. В човека действа това, което постоянно поддържа в него живота.
Може да се види как през нощта в тялото се извършва известна борба, за да може отново да се пробуди.
В човека тогава работи нещо непричастно на разумното начало, на разсъдъка; работи това, което поддържа живота в тялото. Под действието на отровата тялото частично умира. Разсъдъкът, разумното начало бива изгонено. Но оживяващото начало още присъства вътре в човека, тъй като в противен случай той не би могъл отново да се събуди. И така, кое се оказва подложено на влияние вследствие употребата на малки дози опиум?
към текста >>
319.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тогава, както предполагам, няма да се налага твърде много да се говори за рентабилност или нерентабилност, защото тези понятия имат връзка с конкурентната
борба
даже в случай, когато конкуренцията не е между една и съща продукция, а е между продукция от различни видове.
В крайна сметка трябва да кажем, че тук също би следвало да се ориентираме към това, малко по малко да се настройваме към установяване на здрави социални отношения.
Тогава, както предполагам, няма да се налага твърде много да се говори за рентабилност или нерентабилност, защото тези понятия имат връзка с конкурентната борба даже в случай, когато конкуренцията не е между една и съща продукция, а е между продукция от различни видове.
към текста >>
320.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Получи се поради това, че при европейските винени лози не трябваше да се използват същите методи за
борба
с филоксерата, които успешно се използваха при борбата с филоксерата при американските лози.
Но това ще се открие и тогава ще се почне да се избягва или може би ще се постъпи, както се постъпи с лозята. С лозята стана така: знаете, че преди седемдесет-осемдесет години изведнъж се появи лозовата филоксера, която е унищожила лозята на обширни територии в Европа. Наложи ми се в миналото много да се занимавам с този проблем, тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник[1] и много се занимаваше с този въпрос. Тогава хората размишляваха, защо американските лози не се поразяват от филоксерата и остават вън от опасност. Защо това беше така?
Получи се поради това, че при европейските винени лози не трябваше да се използват същите методи за борба с филоксерата, които успешно се използваха при борбата с филоксерата при американските лози.
Като следствие почнаха да се садят американски лози и в резултат, макар американските лози да са оставали здрави, европейските лози са били унищожени. Възникнала е идеята въобще да се откажат от европейското лозарство и да се американизира лозарството като цяло. Цялото лозарство тогава се е изменило и е станало съвсем различно. То е станало съвсем различно в извънредно много региони.
към текста >>
321.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната
борба
между астралното тяло и етерното тяло.
Следствие от това е, че астралното тяло се внедрява в организма. То става доста здраво и силно. Атакува всички органи и ги изтощава. Такива са последствията от острото арсеново отравяне. Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека).
То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло.
Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри.
към текста >>
322.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
И така, в нас постоянно тече
борба
с гниенето и това, което се бори с гниенето, е етерното тяло.
Когато след смъртта човек се лишава от своето етерно тяло, той започва да гние. В дадения случай вие, така да се каже, можете чрез допир да усетите: човек не гние, докато е жив; но веднага след като умре, започва да гние. Поради какво става това? Поради това, че ако човек е мъртъв, етерното му тяло е излязло навън! Следователно етерното тяло представлява тази част от човека, която препятства гниенето.
И така, в нас постоянно тече борба с гниенето и това, което се бори с гниенето, е етерното тяло.
към текста >>
И така, намиращото се в нас астрално тяло служи за
борба
с гранясването на мазнините.
Ако в червата се образуват прекалено много газове, възникват болезнени явления: подуване, метеоризъм, а това е нездраво. За производството на газове като такива, за газообмена е предназначена средната част на човешкото тяло. И този висок духовно-свръхсетивен член, който се намесва в този процес, активно действайки в газообразното, е човешкото астрално тяло. Това човешко астрално тяло по вътрешен начин се бори с гранясването на мазнините; както етерното тяло се бори със загниването на белтъчините, така и астралното тяло се бори с гранясването на мазнините. Човек постоянно би имал горчиви оригвания от собствените си мазнини, би почнал да се усеща вътрешно на вкус гранясал, ако астралното тяло не се бореше постоянно с процеса на гранясване.
И така, намиращото се в нас астрално тяло служи за борба с гранясването на мазнините.
към текста >>
323.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Трудно е, разбира се, веднага да се започне
борба
с такива явления с помощта на законодателството.
Трудно е, разбира се, веднага да се започне борба с такива явления с помощта на законодателството.
Хората сами трябва да се грижат за това, такива неща да се прекратят, както и въобще хората трябва сами да се грижат за нормалния социален живот, а не веднага да призовават закона. Неправилно е веднага да се призовава законът. Аз обаче съм убеден, че на много малко хора е известно това, което сега ви казах. Много малко хора знаят, че арсенът е значително по-вреден именно в тази възраст, в която са го давали на тези деца, отколкото в по-късна възраст. Аз винаги вярвам, че ако на хората се обясни едно или друго явление, положението на нещата може да се подобри без вмешателството на закона, без принуда.
към текста >>
324.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Когато тези (германски) народи преминавали в Европа, преди всичко те се сблъсквали с келтите, при това постоянно възниквала
борба
и война.
Когато тези (германски) народи преминавали в Европа, преди всичко те се сблъсквали с келтите, при това постоянно възниквала борба и война.
По времето на разпространението на християнството военните действия са се водели постоянно. Както във веещия вятър и гърмящия гръм виждали духовното начало, така го виждали и в бурята на битката. Това ставало така: хората са имали щитове и с помощта на тези щитове в събрани редове те тръгвали в атака като единна маса. Така те настъпвали още тогава, когато им се налагало да водят борба с римляните. А ако римляните се хвърляли срещу тях и ги щурмували, на тях им се налагало да чуват ужасен вик: при настъпление от северяните от хиляди гърла се изтръгвал вик, насочен в техните щитове.
към текста >>
Така те настъпвали още тогава, когато им се налагало да водят
борба
с римляните.
Когато тези (германски) народи преминавали в Европа, преди всичко те се сблъсквали с келтите, при това постоянно възниквала борба и война. По времето на разпространението на християнството военните действия са се водели постоянно. Както във веещия вятър и гърмящия гръм виждали духовното начало, така го виждали и в бурята на битката. Това ставало така: хората са имали щитове и с помощта на тези щитове в събрани редове те тръгвали в атака като единна маса.
Така те настъпвали още тогава, когато им се налагало да водят борба с римляните.
А ако римляните се хвърляли срещу тях и ги щурмували, на тях им се налагало да чуват ужасен вик: при настъпление от северяните от хиляди гърла се изтръгвал вик, насочен в техните щитове. И много повече, отколкото от германските мечове, римляните изпитвали страх от този страшен вик на нападащите. И ако някой днес би искал да възпроизведе нещо подобно на настъпателния вик на тези племена, насочен в щитовете им, това би звучало като: «Циу цвинг цвист! Циу цвинг цвист! » Циу е бил духът на битката.
към текста >>
325.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
пр.) Тук е имало силна
борба
между християнството и мохамеданството.
Християнството се разпространявало от Рим. Бих могъл да кажа, че мохамеданството, придвижвайки се от Азия, заобиколило християнството. (Има се предвид чисто географското разпространение на мохамеданството от Арабия през Северна Африка до Франция - бел.
пр.) Тук е имало силна борба между християнството и мохамеданството.
Наистина мохамеданството направило нещо твърде забележително. Знаете, че ако някъде се разположи войска, стратегически успех може да бъде достигнат, ако незабелязано се заобиколи тази войска и да се нападне в гръб. Именно това и направило мохамеданството с християнството. То заобиколило християните от юг и след това ги нападнало от левия фланг. (Има се предвид разпространението на мохамеданството по южното крайбрежие на Средиземно море в Северна Африка и ударът, нанесен по Испания и Франция през VIII-IX в.
към текста >>
Всъщност цялото средновековие протичало в тази
борба
, която поддържало мохамеданството, в
борба
, носеща в началото военен характер, а след това превърнала се в духовна
борба
.
Но вследствие на казаното, в европейския Запад възникнало все по-голямо желание, каквото и да става, да се отстоява християнството. Където господства култът, там религията по-малко се нуждае от защита, тъй като култът оказва голямо влияние върху хората. Но тук излизащият от Рим култ господствал по-малко, макар и да се запазвал. В по-голяма степен господствало вероучението. Но него сега постоянно им се налагало да го защитават от нападащото мохамеданство.
Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен характер, а след това превърнала се в духовна борба.
Във втората половина на средните векове постепенно се развило това, което се нарича европейска култура или цивилизация. Какво възниквало постепенно тук?
към текста >>
326.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
После говорихме за борбата, възникнала във връзка с разпространението на християнството в Европа,
борба
, както казах, дълго време основаваща се на факта, че едната партия подчертавала повече принципа на Бог Отец - източното християнство, - докато другата партия подчертавала повече принципа на Сина - Римокатолическата Църква, - а третата партия - Евангелистката Църква - подчертавала повече принципа на Духа.
Добро утро, господа. Днес ще добавим още нещо по въпроса, касаещ християнството. За съжаление, не ми се удаде да говоря последната събота, тъй като трябваше да замина за Листал. Ние се опитвахме да говорим за това, което може да се смята за специфична същност на християнството и за това, което е било възприето от християнството в хода на развитие на човечеството.
После говорихме за борбата, възникнала във връзка с разпространението на християнството в Европа, борба, както казах, дълго време основаваща се на факта, че едната партия подчертавала повече принципа на Бог Отец - източното християнство, - докато другата партия подчертавала повече принципа на Сина - Римокатолическата Църква, - а третата партия - Евангелистката Църква - подчертавала повече принципа на Духа.
към текста >>
Един се присъединявал към едната партия, друг - към другата партия, и под образа на религиозната
борба
те преследвали собствени цели, така че
Разбира се, вие не трябва да мислите, че в течение на цялата Тридесетгодишна война са се занимавали с разплитането на религиозни спорове. В такъв случай Тридесетгодишната война вероятно би завършила по-рано. Към всичко се добавили и раздорите между князете. На тях им било от полза, че хората се изправили един срещу друг.
Един се присъединявал към едната партия, друг - към другата партия, и под образа на религиозната борба те преследвали собствени цели, така че
към текста >>
След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим
борба
срещу духа!
След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа!
» Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа? Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен.
към текста >>
» Но къде може да ни отведе такова откровено водене на
борба
срещу духа?
След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа!
» Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа?
Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум.
към текста >>
327.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в
борба
със студа.
При това аз казах: всичко, което трябва да бъде образувано като човешко тяло, трябва да се формира отвътре, чак до повърхностните слоеве на кожата. Как се появява простудата, преохлаждането? Вече съм ви казвал за това. Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива. Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека.
Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа.
В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло. Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни. Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили. Последните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът. Става уплътняване, за да не се позволи тези сили да проникват по-нататък.
към текста >>
Следователно на това място възниква биологична, жизнена
борба
между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили.
Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива. Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека. Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа. В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло. Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни.
Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили.
Последните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът. Става уплътняване, за да не се позволи тези сили да проникват по-нататък. Следователно белегът се явява преди всичко защитна обвивка, образуваща се, за да се възпрепятства проникването на чужди сили. Отначало винаги възникват белези.
към текста >>
НАГОРЕ