Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
54
резултата от
27
текста с корен от думите : '
%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B8%20%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86
'.
1.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
866 сл.).
Бог е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания. Светът „в известен смисъл трябва да се разглежда като сърбящ обрив върху Абсолютното", чрез който неговата несъзнателна целебна сила го избавя от една вътрешна болест, „или пък като болезнен пластир за изтегляне на гной, който всеединното Същество само си слага, за да може да насочи една вътрешна болка първо навън, а впоследствие да я премахне". Хората са брънки на света, в който страда Бог. Той ги е създал, за да раздроби безмерната си болка. Болката, която всеки от нас изпитва поотделно, е само капка в безкрайното море на Божиите страдания (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр.
866 сл.).
към текста >>
2.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тричленността на човека и събора от 869 година.
Насилственото посвещаване на римските цезари. Нерон като първия психоаналитик. Значение на Мистерията на Голгота за развитие на самосъзнанието на човечеството. Вредността на абстрактните идеи. Конкретното прилагане на идеите за братство, равенство и свобода.
Тричленността на човека и събора от 869 година.
Задачата на духовната наука във връзка пречките от внасянето на личното.
към текста >>
3.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това, което е стояло в основата на упадъка на човешкото развитие – това развитие изисква нов импулс от принципа на Христа – е намерило своя израз в Константинополския Събор в 869 година в твърдението на догмата за премахването на духа.
Къде е причината за тази абстрактност? Е, човечеството съвсем е изгубило представата за това, което сравнително неотдавна е било мистерийна истина: че човек се състои от тяло, душа и дух. Във времената на гърците това още е било разбиращо се от самосебе си. За първите отци на църквата това също е било разбиращо се от самосебе си.
Това, което е стояло в основата на упадъка на човешкото развитие – това развитие изисква нов импулс от принципа на Христа – е намерило своя израз в Константинополския Събор в 869 година в твърдението на догмата за премахването на духа.
Простете рязкостта на израза ми. Той е само външна констатация на това, което се е затвърдило в съзнанието на човечеството във връзка с описаните от мен факти. От този момент в теологията е било забранено учението за троичността на човешкото същество, за това, че човек се състои от тяло, душа и дух. Учили са: човек се състои само от тяло и душа, както и днес учат професорите по философия. И когато един Вундт или друг професор по философия от наши дни няма понятие за троичността на човека и говори през цялото време само за тяло и душа, и през ум не му минава, че той само следва указанията на Константинополския Събор от 869 година.
към текста >>
И когато един Вундт или друг професор по философия от наши дни няма понятие за троичността на човека и говори през цялото време само за тяло и душа, и през ум не му минава, че той само следва указанията на Константинополския Събор от 869 година.
Това, което е стояло в основата на упадъка на човешкото развитие – това развитие изисква нов импулс от принципа на Христа – е намерило своя израз в Константинополския Събор в 869 година в твърдението на догмата за премахването на духа. Простете рязкостта на израза ми. Той е само външна констатация на това, което се е затвърдило в съзнанието на човечеството във връзка с описаните от мен факти. От този момент в теологията е било забранено учението за троичността на човешкото същество, за това, че човек се състои от тяло, душа и дух. Учили са: човек се състои само от тяло и душа, както и днес учат професорите по философия.
И когато един Вундт или друг професор по философия от наши дни няма понятие за троичността на човека и говори през цялото време само за тяло и душа, и през ум не му минава, че той само следва указанията на Константинополския Събор от 869 година.
Той не знае, че неговото учение само копира решенията на този събор. Да, така наречената "непредвзета" наука, ако по-подробно задълбаем в нейната история, е пълна с ясно изразени предвзетости. "Свободната от предвзетости" наука, в областта на философията не можем и да си я представим извън решенията на Константинополския Събор, само дето учените мъже не знаят това.
към текста >>
4.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Съборът в Константинопол през 869 г.
Ситуацията на човечеството по времето на Мистерията на Голгота. Годината 333. Пораждане на евангелията чрез атавистичното ясновидство. Тертулиан. Годината 666. Юстиниан. Академията в Гондишапур. Мохамед.
Съборът в Константинопол през 869 г.
Ангелус Силезиус. Йоханес Мюлер. Езикът като жест. Уилсън и Херман Грим.
към текста >>
5.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея.
Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>
Духът е премахнат от католическата църква през 869 година.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея.
Духът е премахнат от католическата църква през 869 година.
Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>
6.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
179. Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година: В „Canones contra Photium“, Канон 11, се постановява, че човекът няма „две души“, а „unam animam rationabilem et intellectualem“.
179. Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година: В „Canones contra Photium“, Канон 11, се постановява, че човекът няма „две души“, а „unam animam rationabilem et intellectualem“.
Уважаваният от Рудолф Щайнер католически философ Ото Вилман в своето тритомно произведение „История на идеализма“, Първо издание, Брауншвайг, 1894 г., § 54: Християнският идеализъм като завършек на античния (том II, стр. 111): „Злоупотребата, която направиха гностиците с Павловото различаване на духовния и физическия човек, като представиха единия като израз на тяхното съвършенство, а другия – като представител на ограничените в закона на църквата християни, подтикна църквата към изрично отхвърляне на трихотомията.“
към текста >>
7.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа.
Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността. За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено. Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия?
Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа.
И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед. Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес. Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора. Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността.
към текста >>
Нашите млади студенти навсякъде във философиите изучават това, което е решил Събора в Константинопол през 869 г..
И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед. Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес. Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора. Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността.
Нашите млади студенти навсякъде във философиите изучават това, което е решил Събора в Константинопол през 869 г..
към текста >>
8.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Този ред е установен от Рим в IX век, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа.
Виждате, че действието на импулса на Христос в човечеството в течение на столетията християнско развитие е било свързано с различни тайни. И всеки, който се стреми към тях в наши дни, ще намери най-важните съставни части за разбирането на импулса на Христос, само прибягвайки до свръхсетивното познание. Защото първите истински учители на човечеството, по принцип бяха мъртви по отношение Импулса на Христос, както видяхте от казаното от мен по-горе, – хората, които са били съвременници на Христа, едва в III век са узрели за пълното Му разбиране. В IV век това разбиране е могло да нарасне, но са нараствали и трудностите по получаването на инспирации от човека. В VI век тези трудности още повече нараснали, докато накрая дойде времето, когато Рим подчини практиката на посвещението на човечеството в духовните тайни относно Мистерията на Христа и потуши опозицията, породена от втвърдяването на човечеството.
Този ред е установен от Рим в IX век, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа.
Въпросът за инспирациите станал твърде обременителен за Рим и той провъзгласил догмата, че човек има в душата си нещо духовно, но вярата в духа започнала да се смята за ерес. Човек е трябвало да бъде откъснат от духа. Това е същественото, за което често съм споменавал и което е свързано с Осмия вселенски събор, състоял се в Константинопол в 869 година. Само следствие от изгонването на духа е, когато днес йезуитите казват: да, разбира се, преди е имало инспирации, но в наше време инспирацията е дяволско нещо и не трябва да се стремим към свръхсетивното знание, защото от него идва дяволът.
към текста >>
Това е същественото, за което често съм споменавал и което е свързано с Осмия вселенски събор, състоял се в Константинопол в 869 година.
В IV век това разбиране е могло да нарасне, но са нараствали и трудностите по получаването на инспирации от човека. В VI век тези трудности още повече нараснали, докато накрая дойде времето, когато Рим подчини практиката на посвещението на човечеството в духовните тайни относно Мистерията на Христа и потуши опозицията, породена от втвърдяването на човечеството. Този ред е установен от Рим в IX век, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа. Въпросът за инспирациите станал твърде обременителен за Рим и той провъзгласил догмата, че човек има в душата си нещо духовно, но вярата в духа започнала да се смята за ерес. Човек е трябвало да бъде откъснат от духа.
Това е същественото, за което често съм споменавал и което е свързано с Осмия вселенски събор, състоял се в Константинопол в 869 година.
Само следствие от изгонването на духа е, когато днес йезуитите казват: да, разбира се, преди е имало инспирации, но в наше време инспирацията е дяволско нещо и не трябва да се стремим към свръхсетивното знание, защото от него идва дяволът.
към текста >>
9.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И аз ще се погрижа за това, – все пак съществото е постигнало това, – в 869 г.
Но това е искало съществото, което се е канело да се яви в 666 г.: то е искало да стане Бог. То е казвало: ще дойдат хора, които няма повече да насочват погледа си към духовното, духът вече няма да ги интересува.
И аз ще се погрижа за това, – все пак съществото е постигнало това, – в 869 г.
в Константинопол да се състои Събор, на който духът ще бъде отменен. Хората в бъдеще няма да се интересуват от духа, те ще насочат погледа си към природата, те ще формират призрачни представи за природата. И тогава аз ще взема в ръцете си цялата власт над съзнателната душа и хората няма да забележат това, доколкото те не познават себе си като действителни хора, а само като призраци. Аз ще вкарам човека в заблуда относно него самия; ще му предоставя възможност да разбира себе си само като призрак и ще влея в душата му цялата мъдрост на съзнателната душа. Тогава ще го овладея и той ще бъде хванат от мен.
към текста >>
10.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Даже тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в определено отношение от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това.
Трябва само да помислим, кои интереси царуват тук в по-новата духовна история.
Даже тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в определено отношение от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това.
Издигнато е било до догма, че християнинът не трябва да вярва в едно тричленно човешко същество, а само в едно двучленно човешко същество. Забранява се някой да вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и средновековните богослови и философи, които знаеха още много за истината, срещаха големи трудности да изразят тази истина, защото така наречената трихотомия, съставът на човека от тяло, душа и дух, беше обявена да ерест. Те трябваше да учат двоицата, а имен но, че човекът се състои от тяло и душа, а не от тяло, душа и дух. И именно това е, за което определени същества, определени хора добре знаят, какво извънредно голямо значение има то за човешкия духовен живот, поставянето на двойственото устройство на мястото на троичното устройство.
към текста >>
11.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Също както някои философи вярват, че мислят без предразсъдъци върху човека, като приемат, че той се състои само от тяло и душа, докато всъщност следват решенията на 8-ия вселенски събор от Константинопол в 869 година, също както тези философи са зависими от едно историческо течение, така и всички хекелианци, дарвинисти, всички, всички до физиците с техния природен ред не са нищо друго освен привърженици на онова богословско направление, което се е образувало във времето от св.
Истинските днешни природоизследователи ще се опълчат естествено, когато им се каже нещо подобно.
Също както някои философи вярват, че мислят без предразсъдъци върху човека, като приемат, че той се състои само от тяло и душа, докато всъщност следват решенията на 8-ия вселенски събор от Константинопол в 869 година, също както тези философи са зависими от едно историческо течение, така и всички хекелианци, дарвинисти, всички, всички до физиците с техния природен ред не са нищо друго освен привърженици на онова богословско направление, което се е образувало във времето от св.
Августина до Калвин. Тези неща трябва да бъдат прозряни. Защото тази е особеността на всяко течение на еволюцията, че то съдържа в себе си определена еволюция, обаче съдържа също една инволюция или деволюция. И през време когато се развиваше понятието "Бог Всесилният", в подсъзнателните сфери на човешкия душевен живот съществуваше подтечението, което след това стана даващото тон горно течение: природната необходимост /Виж схемата червено/. И от 16-то столетие насам съществуваше отново едно ново подтечение, което се подготвя едвам в нашето време да стане горно течение.
към текста >>
12.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата църква още в 9-то столетие /869 година/: аз често пъти съм споменавал това.
Ние сме изгубили една истинска наука за душата /психология/. Ние нямаме вече тази наука. И аз обърнах вниманието също в публични сказки, наскоро отново и в Базел и на други места, върху това, защо сме изгубили науката за душата.
Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата църква още в 9-то столетие /869 година/: аз често пъти съм споменавал това.
Ето защо духът бе изхвърлен, както често пъти съм обяснявал това, на общия вселенски събор в Константинопол в 869 година. Тогава бе установена догмата, че ако някой е истински християнин, той не трябва да мисли, че се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, и че душата притежава духовни качества. Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година. Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви. Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви.
към текста >>
Ето защо духът бе изхвърлен, както често пъти съм обяснявал това, на общия вселенски събор в Константинопол в 869 година.
Ние сме изгубили една истинска наука за душата /психология/. Ние нямаме вече тази наука. И аз обърнах вниманието също в публични сказки, наскоро отново и в Базел и на други места, върху това, защо сме изгубили науката за душата. Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата църква още в 9-то столетие /869 година/: аз често пъти съм споменавал това.
Ето защо духът бе изхвърлен, както често пъти съм обяснявал това, на общия вселенски събор в Константинопол в 869 година.
Тогава бе установена догмата, че ако някой е истински християнин, той не трябва да мисли, че се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, и че душата притежава духовни качества. Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година. Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви. Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви. И на истинското познание, на свободното познание бе оста вена само външната природа.
към текста >>
Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година.
Ние нямаме вече тази наука. И аз обърнах вниманието също в публични сказки, наскоро отново и в Базел и на други места, върху това, защо сме изгубили науката за душата. Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата църква още в 9-то столетие /869 година/: аз често пъти съм споменавал това. Ето защо духът бе изхвърлен, както често пъти съм обяснявал това, на общия вселенски събор в Константинопол в 869 година. Тогава бе установена догмата, че ако някой е истински християнин, той не трябва да мисли, че се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, и че душата притежава духовни качества.
Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година.
Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви. Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви. И на истинското познание, на свободното познание бе оста вена само външната природа. Нищо чудно, че днес нямаме никаква наука за душата. Защото учените на света са се отдали само на науката за природата, тъй като науката за душата бе монополизирана, а науката за духа бе отхвърлена.
към текста >>
13.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
През 869 год.
Начинът, който може да се използва, така че човекът да се обърне към тази вътрешна принуда, така че да не се издигне до свободна, честна позиция в духовния свят, е той да бъде принуден да мисли, че няма такива три члена на човешкото естество като тяло, душа и дух; да му се забранява да мисли, както всъщност се случва на Осмият Вселенски Църковен Събор в Константинопол, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и да му се заповяда да остави настрана всички мисли относно духа. Това са вътрешни връзки, които повече не може да бъдат пренебрегвани. Трябва да ги посрещнем днес ясно и без предубеждение.
През 869 год.
сл. н.е. бе решено да се забрани вярата за духа в човека. В онази година започна водещият надолу към Луцифер наклон в европейската цивилизация. И днес имаме пълния резултат. Достатъчно дълго човечеството е отстъпвало пред наклонността да не изживява истината, а да позволява върху него да работи принудата на довода, на безличния аргумент.
към текста >>
14.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история.
Личното безсмъртие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и постепенно е проникнала човечеството. Съвместното действие на интелигентността на Слънцето и на планетните интелигентности. След това в 9-то столетие заедно със слизането на космическата интелигентност между хората разделяне на съпринадлежащите космически сили; слънчевата интелигентност на Михаил и планетните интелигентности се озовават в опозиция.
Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история.
С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата.
към текста >>
15.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това важно събитие, това пълно със значение събитие стана в 869 година.
Това важно събитие, това пълно със значение събитие стана в 869 година.
То е осмият общ църковен събор в Константинопол, на който догматично бе констатирано: - Старият възглед за трихотомията - човекът се състои от тяло, душа и дух - е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни качества. Докато обективно интелигентността премина в отделните човеци, на Земята бе постановено - по един такъв категоричен начин, че никой, който се намираше в европейската цивилизация, не се осмели да му противоречи - че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа. Не биваше да се говори, че човекът има тяло, душа и дух, а биваше да се говори само за тяло и душа и на душата да се приписват някои духовни качества и сили. С това на Земята стана нещо, за което в царствата на Михаил можеше само да се каже: - В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно качество, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на човечеството. - Погледнете долу Земята - това говори Михаил - там изчезва съзнанието за духа.
към текста >>
Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората.
Интелигентност са взаимните правила за поведение на висшите йерарахии. Какво правят тези йерархии, как се отнасят те едни към други, какви са те едни спрямо други, това е космическа интелигентност. И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите. Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността.
Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората.
Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение.
към текста >>
Това е ужасно потресаващо, бих искал да кажа, смазващо, което става на Земята при Вселенския събор от 869 година.
А сега разгледайте всичко това, както става в живота между смъртта и едно ново раждане. Там не всяка човешка душа може да действа сама, също и не всеки Ангел, който ръководи човека, може да действа сам, а там йерархията на Ангелите действа заедно. В задружното действие се изживява кармата. Естествено, когато в един земен живот съм свързан с хора, и ние пренасяме това в следващия живот, тогава Ангелът на единния човек трябва да се срещне с Ангела на другия човек. Трябва да се стигне до съвместна дейност и това много пъти е било така.
Това е ужасно потресаващо, бих искал да кажа, смазващо, което става на Земята при Вселенския събор от 869 година.
То е сигнал за нещо огромно, което става горе в духовния свят. Това е разтърсващото - ако някой остане на правилни позиции, като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни отношения на фактите - потресаващо важното, което настъпи и все повече и повече настъпва, е, че Ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически беше свързана с друга човешка душа, не отива заедно с Ангела на тази друга човешка душа. Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята. Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие!
към текста >>
В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие!
Това е ужасно потресаващо, бих искал да кажа, смазващо, което става на Земята при Вселенския събор от 869 година. То е сигнал за нещо огромно, което става горе в духовния свят. Това е разтърсващото - ако някой остане на правилни позиции, като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни отношения на фактите - потресаващо важното, което настъпи и все повече и повече настъпва, е, че Ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически беше свързана с друга човешка душа, не отива заедно с Ангела на тази друга човешка душа. Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята. Какво трябваше да се случи тук?
В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие!
С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството. В кармата на по-новото човечество настъпи безредие. В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата. И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.
към текста >>
16.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
А именно в 869 година в духовния свят става нещо от извънредно голямо значение.
А сега в 9-то столетие стана нещо извънредно важно, нещо пълно със значение. Онова, което сега от духовния свят е меродавно за това, което става духовно в Европа, съвпада в свръхсетивните светове с едно събитие, в което не можем лесно да го разпознаем отново, - но то съвпада с това събитие.
А именно в 869 година в духовния свят става нещо от извънредно голямо значение.
Там горе става нещо извънредно важно. Долу на Земята се провежда вселенският събор в Константинопол, в който догматически се обявява, че когато някой иска да бъде християнин, той не бива да казва, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Трихотомията, както я наричаха, бе обявена за нещо еретическо.
към текста >>
По-рано аз често казвах: - На този събор от 869 година духът беше премахнат; в бъдеще хората трябва да казват, че човекът се състои от тяло и душа, и че душата само има някои духовни качества.
По-рано аз често казвах: - На този събор от 869 година духът беше премахнат; в бъдеще хората трябва да казват, че човекът се състои от тяло и душа, и че душата само има някои духовни качества.
Това, което стана по този начин долу на Земята в Константинопол, беше една земна проекция, едно земно отражение, в което обаче не може да бъде отново разпознато онова, чиято проекция е то. То беше проекция на едно духовно, но извънредно важно за европейската духовна история събитие, което без съмнение трая много години, което обаче все пак може да бъде, така да се каже, поставено в този момент.
към текста >>
Защото онова, което се разви по-късно от Бейкън от Верулам, от Амос Комениус, по-рано продължително време беше действало от духовния свят на Земята, защото беше получило особено интензивни форми чрез този свръхсетивен събор в 869 година.
И ние виждаме, как насреща действа онова, което първо се подготвя, след това действително става, но става по-късно.
Защото онова, което се разви по-късно от Бейкън от Верулам, от Амос Комениус, по-рано продължително време беше действало от духовния свят на Земята, защото беше получило особено интензивни форми чрез този свръхсетивен събор в 869 година.
към текста >>
Във всичко това живее онова, което, бих искал да кажа, свръхсетивно е било решено на свръхсетивния събор от 869 година.
Във всичко това живее онова, което, бих искал да кажа, свръхсетивно е било решено на свръхсетивния събор от 869 година.
към текста >>
[3] онзи осми екуменски концил в Константинопол: На този концил в 869 година така наречената трихотомия беше обявена за еретична.
[3] онзи осми екуменски концил в Константинопол: На този концил в 869 година така наречената трихотомия беше обявена за еретична.
Виж между др. Уилман, «История на идеализма», том II, стр. 111, 1. издание Брауншвайг 1894. Виж също стр 53, 58, 63, 79 на този том.
към текста >>
17.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот.
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот.
Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух. Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
към текста >>
18.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
47. онзи осми екуменски концил в Константинопол: На този концил в 869 година така наречената трихотомия беше обявена за еретична.
47. онзи осми екуменски концил в Константинопол: На този концил в 869 година така наречената трихотомия беше обявена за еретична.
Виж между др. Уилман, «История на идеализма», том II, стр. 111, 1. издание Брауншвайг 1894. Виж също стр 53, 58, 63, 79 на този том.
към текста >>
19.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Духовна среща между Харун ал Рашид и неговия съветник с Аристотел и Александър в свръхсетивния свят по време на осмия вселенски събор в 869 г.
Карл Велики, Харун ал Рашид. Дворецът на Харун ал Рашид като център за развитие на една мощна духовно-космическа култура. Мъдрият съветник на Харун ал Рашид.
Духовна среща между Харун ал Рашид и неговия съветник с Аристотел и Александър в свръхсетивния свят по време на осмия вселенски събор в 869 г.
Чрез Аристотел и Александър импулсът на Михаел се насочва към едно задълбочено Християнство с оглед на новата епоха на Михаел. Харун ал Рашид и неговият съветник действуват чрез мохамеданизма.
към текста >>
20.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Бих могъл да кажа, те гледаха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния поглед, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол.
Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в Гърция и някои области, които се намират на север от днешното Черно море.
Бих могъл да кажа, те гледаха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния поглед, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол.
към текста >>
Ето защо в западната християнска цивилизация можеше да се долови толкова малко от една склонност към духовното, защото познанието на духа бе обявено за нещо еретическо на 8-ия вселенски събор в 869 година.
Този 8-ми вселенски събор в Константинопол има голямо значение за цивилизацията на запад, защото на него бе решено, че трихотомията, възгледът, че човекът се състои от тяло, душа и дух е еретически, че трябва да се говори само за това ако някой иска да бъде истински християнин че човекът се състои от две същности, от тяло и душа и че душата има някои духовни качества.
Ето защо в западната християнска цивилизация можеше да се долови толкова малко от една склонност към духовното, защото познанието на духа бе обявено за нещо еретическо на 8-ия вселенски събор в 869 година.
към текста >>
Обаче потресающото за наблюдателя на духовния живот, за изживяващия духовния живот е, че именно когато тук на Земята стана премахването на духа в 869 година, горе в духовния свят стана срещата на Харун ал Рашид и на неговия съветник с Александър Велики и с Аристотел, т.е.
Това беше едно важно, решаващо събитие. Можем да кажем: тогава духът бе премахнат и човекът трябваше да се състои само от тяло и душа. Хората не вземат достатъчно силно под внимание едно такова решаващо, важно събитие.
Обаче потресающото за наблюдателя на духовния живот, за изживяващия духовния живот е, че именно когато тук на Земята стана премахването на духа в 869 година, горе в духовния свят стана срещата на Харун ал Рашид и на неговия съветник с Александър Велики и с Аристотел, т.е.
с техните души в духовния свят.
към текста >>
Те се намираха в духовния свят, когато на Земята стана това събитие в 869 година, този 8-ми вселенски събор.
След това те отново се върнаха в духовния свят.
Те се намираха в духовния свят, когато на Земята стана това събитие в 869 година, този 8-ми вселенски събор.
Именно в този момент стана срещата между Александър и Аристотел от една страна, Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник от друга страна. Това беше едно обяснение от голямо, извънредно голямо значение в свръхсетивните светове, защото трябва да си представим, че обясненията в духовния свят не само разисквания в думи. Когато виждаме на Земята хората да седят така и да разискват, когато думите се изпращат насам и нататък, без разискващите да си причиняват болка едни на други, това съвсем не е едно сянковидно копие на онова, което става, когато в духовния свят, в свръхсетивните светове се вземат великите решения също и в духовния живот.
към текста >>
Вземете онова интервю, онзи разговор, ако мога да се изразя така, който стана в 869 година, помислете, как под това влияние в Харун ал Рашид се родиха импулси, които намират сега това, което вече е осъществено на Земята, защото Александър и Аристотел са били вече отново на Земята и защото това, което те искаха да осъществят, не бе осъществено като продължение на онова, което те са били като земни хора в предихристиянското време Когато помислите върху това, тогава Вие ще разберете напълно душевните импулси, които се развиха при онази среща.
А сега представете си цялото положение.
Вземете онова интервю, онзи разговор, ако мога да се изразя така, който стана в 869 година, помислете, как под това влияние в Харун ал Рашид се родиха импулси, които намират сега това, което вече е осъществено на Земята, защото Александър и Аристотел са били вече отново на Земята и защото това, което те искаха да осъществят, не бе осъществено като продължение на онова, което те са били като земни хора в предихристиянското време Когато помислите върху това, тогава Вие ще разберете напълно душевните импулси, които се развиха при онази среща.
И от обстоятелството, че сега Бейкън и Амос Комениус можаха да видят, какво беше станало от александризма и от аристотелството, Вие можете да разберете, защо в техните писания царува онзи определен тон, именно при Бейкън, но също и при Амос Комениус.
към текста >>
Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот.
Видите ли, обични приятели, истинското разглеждане на историята води от Земята на небето. Трябва да се вземат под внимание събитията, които могат да се разкрият само в свръхсетивния свят.
Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот.
Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*. /*Тук Р. Щайнер прекъсна своята сказка, за да бъде преведено казаното на английски/.
към текста >>
21.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Срещата стана в 869 година.
Нещо величествено, чудесно става зад кулисите на световната история. От запад насам езическото Християнство, Християнството на Артус, явяващо се също и под други имена; от изток насам Христос в сърцата на хората. Срещата: Христос, действителният, дошлият на Земята Христос срещна своя образ, който е донесен насреща му, движещ се от запад на изток.
Срещата стана в 869 година.
До тази година ние имаме ясно различно едно течение, което се движи на север през средна Европа, което, независимо дали сега го наричаха Балдур или с някое друго име, носеше Христос като герой на Слънцето. И рицарите на Артус разпространяваха тяхната култура под флага на Христос като слънчев Герой.
към текста >>
Те живеят по-нататък сега не искам да споменавам немеродавни прераждания те живеят по-нататък и преживяват в духовния свят важната за земния свят епоха на 9-то следхристиянско столетие, приблизително годината 869.
Те са онези, които гледат от Слънцето, как Христос напуска Слънцето. На Земята се намират онези, които гледат идването на Христос; на Слънцето са онези, които гледат тръгването на Христос: те го виждат как той слиза към Земята. Тази е противоположността. И това изживяват предимно онези, които в земния живот бяха взели участие в онова господство на Михаел, станало по времето на Александър Велики. Те изживяват така да се каже обратното Христово Събитие: напускането на Слънцето от Христос.
Те живеят по-нататък сега не искам да споменавам немеродавни прераждания те живеят по-нататък и преживяват в духовния свят важната за земния свят епоха на 9-то следхристиянско столетие, приблизително годината 869.
Защото тогава става за първи път това, за което Ви говорих: срещата на Христос със своя образ и подобие, със своя Дух-Живот, с онова, което още съществуваше като предихристиянски езически Христос. Но тогава става също срещата между онези индивидуалности, които са били въплътени в Александър Велики и в Аристотел, с индивидуалността, която е била въплътена на Земята в Харун ал Рашид, и с онази, която е била въплътена в неговия съветник: мохамеданизираният аристотелизъм от Азия в духовното развитие в Харун ал Рашид и неговия съветник след смъртта с Александър и Аристотел след смъртта. Обаче едно беше александринизмът и аристотелизмът, които мохамеданизмът беше приел, друго беше действителният аристотелизъм, това не бяха онези следващи по-късно учения, които бяха минали вече през хора. Аристотел и Александър бяха видели Тайната на Голгота от Слънцето.
към текста >>
Това, което стана като толкова меродавно събитие в свръхсетивния свят в 869 година, така както аз Ви го описах, то хвърли своите сенки долу в света на Земята.
Това, което стана като толкова меродавно събитие в свръхсетивния свят в 869 година, така както аз Ви го описах, то хвърли своите сенки долу в света на Земята.
Тъмната епоха на Кали-Юга прие в нейната тъмни на един особен импулс, докато над нея стана това, което току що Ви описах.
към текста >>
И имаше определен момент, един момент в края на 12-то столетие, в началото на 13-то столетие, когато се срещнаха така да се каже в свръхсетивната сфера, в свръхземната сфера, граничаща непосредствено със земната сфера, устроените повече платонически учители от Шартр с онези, които бяха минали през небесния събор в 869 година.
Е случи се нещо много важно. Онези хора, които се събираха предимно около Михаел, които следователно бяха предимно въплътени в епохата на Александър Велики, живееха сега в духовния свят. Те гледаха долу на Земята към това, което беше християнско развитие чрез учителите от Шартр. Обаче те чакаха докато учителите от Шартр, последните, които още учеха за космическото Християнство, отиват горе в духовния свят.
И имаше определен момент, един момент в края на 12-то столетие, в началото на 13-то столетие, когато се срещнаха така да се каже в свръхсетивната сфера, в свръхземната сфера, граничаща непосредствено със земната сфера, устроените повече платонически учители от Шартр с онези, които бяха минали през небесния събор в 869 година.
И тогава станаха, ако мога да се изразя тривиално-земно върху този възвишен въпрос, тогава станаха един вид преговори между тези, които току що се бяха издигнали в духовния свят идвайки от Школата в Шартр и трябваше да продължат от сега нататък тяхното развитие в духовния свят, и онези другите, които трябваше непосредствено да слязат долу на Земята, между които се намираха непосредствените индивидуалност на Александър и Аристотел, които след това се въплътиха непосредствено в ордена на Доминиканците. И в това, което днес е така криво разбрано, което би заслужавало да бъде по-дълбоко познато в неговото значение, в това, което се яви като схоластика на Земята, стана подготовката на всичко по-късно, което след това трябваше да стане в следващата епоха на Михаел.
към текста >>
22.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Тя страда най-вече от последиците на онази църковна догма, оповестена през 869 година, която помрачи много по-древния, инстинктивен светоглед, а именно дълбокото убеждение, че човекът е съставен от тяло, душа и Дух.
В хода на преподаването ние запознаваме детето от една страна с природния свят и от друга с духовния свят. Като човешки същества, от една страна ние сме сродни с природния свят, а от друга с духовния свят; впрочем това се отнася най-вече за живота ни между раждането и смъртта. Днес психологията е изключително слабо развита.
Тя страда най-вече от последиците на онази църковна догма, оповестена през 869 година, която помрачи много по-древния, инстинктивен светоглед, а именно дълбокото убеждение, че човекът е съставен от тяло, душа и Дух.
Почти навсякъде, където днес се говори за психология, Вие ще срещнете твърдението за двойствеността на човешкото същество. Навсякъде Вие ще чуете, че човекът е изграден от тяло и душа, или от тяло и Дух, като в случая несъмнено се поставя знак на равенство между „душа" и “Дух". Почти всички психологии са построени върху това погрешно схващане за „двойствената" човешка природа. И ако се подведем, и го приемем за вярно, ние просто няма да стигнем до една истинска представа за човека. Ето защо, почти всичко, което описват днешните психолози, е или дилетантство, или както често съм изтъквал само една празна игра на думи.
към текста >>
23.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера.
Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло. Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло. Голямата сфера (рис. 12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло.
На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера.
Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е. че човекът е съставен от тяло и душа, а Духът е само едно от качествата на душата. От 869 година за опиращата се на католицизма западна култура Духът не съществува.
към текста >>
От 869 година за опиращата се на католицизма западна култура Духът не съществува.
Голямата сфера (рис. 12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло. На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера. Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е. че човекът е съставен от тяло и душа, а Духът е само едно от качествата на душата.
От 869 година за опиращата се на католицизма западна култура Духът не съществува.
към текста >>
Основната вина е на католическата Църква, която на Вселенския събор в Константинопол през 869 година отхвърли Духа.
Чия е вината за развихрянето на естественонаучния материализъм?
Основната вина е на католическата Църква, която на Вселенския събор в Константинопол през 869 година отхвърли Духа.
И какво се получи в резултат на това? Насочете Вашето внимание отново към човешката глава. В своето устройство, днес тя е най-древната съставна част на човешкия организъм. Първоначално главата е произлязла от висшите животни, а после в инволюцията, се намесват и по-низшите животински форми. По отношение на нашата глава, ние произлизаме от животинския свят.
към текста >>
24.
20. Приложения
GA_327 Биодинамично земеделие
Sekretariat Kraaybeekerhof, Postbus 17 NL-3970 AA Driebergen Fön + + 31-343-51 29 25 Fax -533 865
[email protected]
Sekretariat Kraaybeekerhof, Postbus 17 NL-3970 AA Driebergen Fön + + 31-343-51 29 25 Fax -533 865
[email protected]
към текста >>
25.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г.
Първоначалното убеждение на християнството е било формулирано в Евангелието от Йоан: «Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене» (Йоан 15: 26). В тези думи Христос Исус свидетелства за две неща: за извънвремевия произход на Светия Дух от Отца и за времевото посланичество на Светия Дух чрез Сина. Обаче Никео-Цариградският Символ на вярата, появил се като резултат от Първия и Втори Вселенски Събор през IV век, акцентирал само върху онтологичното отношение на Светия Дух и Отец, не споменавайки за посланичеството на Светия Дух от Сина: «И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда... ». По указаната причина още от VI–VII век в Испания на Поместните събори се предлагала добавката «и от Сина». В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи.
Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г.
папа Николай I (858–867 г. ) отлъчил Константинополския патриарх Фотий (858–886). В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г. латинските нововъведения били осъдени, а папа Николай I бил низвергнат и предаден на анатема. На свой ред латиняните свикали през 869 г.
към текста >>
папа Николай I (858–867 г.
В тези думи Христос Исус свидетелства за две неща: за извънвремевия произход на Светия Дух от Отца и за времевото посланичество на Светия Дух чрез Сина. Обаче Никео-Цариградският Символ на вярата, появил се като резултат от Първия и Втори Вселенски Събор през IV век, акцентирал само върху онтологичното отношение на Светия Дух и Отец, не споменавайки за посланичеството на Светия Дух от Сина: «И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда... ». По указаната причина още от VI–VII век в Испания на Поместните събори се предлагала добавката «и от Сина». В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи. Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г.
папа Николай I (858–867 г.
) отлъчил Константинополския патриарх Фотий (858–886). В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г. латинските нововъведения били осъдени, а папа Николай I бил низвергнат и предаден на анатема. На свой ред латиняните свикали през 869 г. в Църквата св.
към текста >>
В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г.
По указаната причина още от VI–VII век в Испания на Поместните събори се предлагала добавката «и от Сина». В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи. Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г. папа Николай I (858–867 г. ) отлъчил Константинополския патриарх Фотий (858–886).
В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г.
латинските нововъведения били осъдени, а папа Николай I бил низвергнат и предаден на анатема. На свой ред латиняните свикали през 869 г. в Църквата св. София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г.
към текста >>
На свой ред латиняните свикали през 869 г.
Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г. папа Николай I (858–867 г. ) отлъчил Константинополския патриарх Фотий (858–886). В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г. латинските нововъведения били осъдени, а папа Николай I бил низвергнат и предаден на анатема.
На свой ред латиняните свикали през 869 г.
в Църквата св. София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г. в храма св. София в Константинопол възстановил Фотий и осъдил Събора от 869 г., а също така и всички изменения в Символа на вярата.
към текста >>
София в Константинопол възстановил Фотий и осъдил Събора от 869 г., а също така и всички изменения в Символа на вярата.
На свой ред латиняните свикали през 869 г. в Църквата св. София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г. в храма св.
София в Константинопол възстановил Фотий и осъдил Събора от 869 г., а също така и всички изменения в Символа на вярата.
Тези събития положили началото на процеса на разделение между Източната и Западната Църква, формално състояло се през 1054 г. В бъдеще спорът за «филиоквето» не веднъж ставал препъни камък в опитите за обединение на Източната и Западната Църква. – Бел. пр.
към текста >>
26.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
[1] на един от Съборите: 869 г. сл.
[1] на един от Съборите: 869 г. сл.
Р Хр., на така наречения Осми екуменически мнимо-вселенски Събор в Константинопол.
към текста >>
27.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
27. на един от Съборите: 869 г. сл.
27. на един от Съборите: 869 г. сл.
Р Хр., на така наречения Осми еку-менически мнимо-вселенски Събор в Константинопол.
към текста >>
НАГОРЕ