Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
122
резултата от
83
текста с корен от думите : '
конценнтри концентрац
'.
1.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Но „познанието" при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек" и неговите връзки с външния свят, В случаят и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати" душевни способности, чрез „
концентрац
ия" и други разновидности на „душевно обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
Но „познанието" при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек" и неговите връзки с външния свят, В случаят и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати" душевни способности, чрез „концентрация" и други разновидности на „душевно обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
към текста >>
2.
1 ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
И най- радикалният материалист, който отрича всичко душевно, не може да не се подпише под следното изречение на Карус от неговите съчинение "Органът на познанието на природата и духа": "Най-финият и интимен строеж на нервната система и на мозъка остава за атома и физиолога една неразрешима загадка; но че
концентрац
ията на тази тъкан се увеличава все повече и повече в животните и достига у човека една степен, както при никое друго същество, е един напълно установен факт; този факт е от най-голямо значение за интелектуалното развитие на човека.
На различието в строежа на минералите, растенията и животните отговарят трите форми на тяхното съществувание. Този строеж фигурата е това, което може да се назове тяло. Но човешкото тяло се различава от животинското. Тази разлика трябва да се признае от всеки човек, каквото и да мисли той относно сродството на човека с животното.
И най- радикалният материалист, който отрича всичко душевно, не може да не се подпише под следното изречение на Карус от неговите съчинение "Органът на познанието на природата и духа": "Най-финият и интимен строеж на нервната система и на мозъка остава за атома и физиолога една неразрешима загадка; но че концентрацията на тази тъкан се увеличава все повече и повече в животните и достига у човека една степен, както при никое друго същество, е един напълно установен факт; този факт е от най-голямо значение за интелектуалното развитие на човека.
Може да се твърди, че той е достатъчен, за да го обясни. Когато мозъкът не се е развил достатъчно, както при микроцефалите и идиотите, се разбира от само себе си, че не може да става дума за изявяване на собствените идеи и познание, както не може да става дума за продължение на вида у хора с атрофирали органи за размножение. В замяна на това, едно хармонично и силно устройство на целия човек и особено на мозъка, не може, наистина да замести гениалността, но във всеки случай дава първото и най- необходимо условие за едно висше познание".
към текста >>
3.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Те се състоят във вече споменатите и подобни на тях упражнения за медитация и
концентрац
ия, които имат точно определени въздействия.
Когато окултният ученик следва предписаните указания, той поражда такива потоци и движения в своето етерно тяло, които са в пълна хармония със законите и еволюцията на света, комуто той принадлежи. Ето защо тези указания са един вид отражение на самите еволюционни закони.
Те се състоят във вече споменатите и подобни на тях упражнения за медитация и концентрация, които имат точно определени въздействия.
Окултният ученик е длъжен редовно да изпълва цялата си душа със съдържанието на тези упражнения. Започва се с най-достъпните упражнения, целящи да задълбочат и средоточат мисловната дейност на ученика. Благодарение на тях мисленето се освобождава от всички сетивни впечатления и опитности. То се съсредоточава, така да се каже, в една точка, която човек държи под пълен контрол. Така се изгражда един временен център за потоците на етерното тяло.
към текста >>
4.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Към тези упражнения принадлежи най-вече
концентрац
ията, съсредоточаването, т. е.
Към тези упражнения принадлежи най-вече концентрацията, съсредоточаването, т. е.
насочване на вниманието към точно определени представи с тайните на света.
към текста >>
Концентрац
ията и медитацията дават силите, чрез които човек работи над своята душа, за да изгради там новите си възприемателни органи.
Следващото упражнение е медитацията изкуството да живеем в нашите идеи и да им се отдаваме в пълно спокойствие.
Концентрацията и медитацията дават силите, чрез които човек работи над своята душа, за да изгради там новите си възприемателни органи.
Докато той напредва в концентрацията и медитацията, душата му израства в неговото тяло, също както човешкият зародиш израства в утробата на майката. И когато по време на дълбокия сън се появят описаните изживявания, идва забележителният момент, отбелязващ раждането на вече освободената душа, която сега е буквално едно друго Същество.
към текста >>
Докато той напредва в
концентрац
ията и медитацията, душата му израства в неговото тяло, също както човешкият зародиш израства в утробата на майката.
Следващото упражнение е медитацията изкуството да живеем в нашите идеи и да им се отдаваме в пълно спокойствие. Концентрацията и медитацията дават силите, чрез които човек работи над своята душа, за да изгради там новите си възприемателни органи.
Докато той напредва в концентрацията и медитацията, душата му израства в неговото тяло, също както човешкият зародиш израства в утробата на майката.
И когато по време на дълбокия сън се появят описаните изживявания, идва забележителният момент, отбелязващ раждането на вече освободената душа, която сега е буквално едно друго Същество.
към текста >>
5.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
Защото спокойната и внимателна
концентрац
ия на мисълта, която това четене изисква, укрепва душевните сили и чрез това ги прави способни да се доближат към духовния свят.
Аз нарочно се стремях да избегна едно „популярно" изложение и търсих такова, което по необходимост изисква пределно напрежение на мисълта. Така аз придадох на моите книги такъв характер, че самото им четене вече представлява начало на духовно обучение.
Защото спокойната и внимателна концентрация на мисълта, която това четене изисква, укрепва душевните сили и чрез това ги прави способни да се доближат към духовния свят.
към текста >>
6.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Докато в обикновения живот, духовните сили са разпръснати върху много неща и представите бързо се сменят, при духовното обучение съществена е
концентрац
ията на целия душевен живот върху една представа.
Представите, на които трябва да се отдаде душата с оглед на духовното обучение, нямат такава задача. Те са изградени не, за да изобразят един външен обект, а за да действуват пробуждащо върху душата чрез особените свойства, които притежават. В този смисъл, най-добри са символните представи. Разбира се, могат да се използуват и други представи. Защото съвсем не е важно съдържанието на представите; важно е душата да насочи всичките си сили върху това, да не допусне в съзнанието нищо друго, освен съответната представа.
Докато в обикновения живот, духовните сили са разпръснати върху много неща и представите бързо се сменят, при духовното обучение съществена е концентрацията на целия душевен живот върху една представа.
И тази представа трябва да бъде поставена в центъра на съзнанието според свободната воля на ученика. Ето защо символните представи са по-добри от тези, които отразяват външни предмети или процеси, защото последните имат своята опорна точка във външния свят, така че душата се уповава на себе си в по-малка степен, отколкото при символните, които са образувани от собствената душевна енергия. Важното е не какво си представяме, не съдържанието на представата, а това че поради самото естество на представния процес, душевните сили се освобождават от всякаква връзка с физическия свят.
към текста >>
7.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
В резултат на тази
концентрац
ия той поддържа своето ясновиждане.
То се превръща в едно трудно препятствие за душевния живот; човек го усеща дори като "чуждо тяло" в себе си. Но после забелязва, че то все повече се приспособява към изживяванията на душата; а накрая човек престава да усеща своето тяло, но за сметка на това има пред себе си свръхсетивния свят, също както не усеща окото, чрез което обхваща света на цветовете. Преди душата да усвои виждането на свръхсетивния свят, тялото трябва да стане невъзприемаемо. След като човек стига до там, че съзнателно прави душата си ясновиждаща, той по правило ще може да възпроизвежда онова състояние. когато се концентрира върху определена мисъл, за да изживее във възможно най-интензивна степен.
В резултат на тази концентрация той поддържа своето ясновиждане.
към текста >>
8.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
В случая и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати" душевни способности, чрез
концентрац
ия и други разновидности на „душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
Но „познанието" при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек" и неговите връзки с външния свят.
В случая и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати" душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
към текста >>
9.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Това лесно може да се разбере и също така много ясно може да се разбере идеята, че при медитацията една образна мислителна дейност се извършва над една представа лесно поддържана чрез
концентрац
ията на душата, която се е освободила от физическото тяло.
Днес ще дам само нейния принцип: Трябва да съберем всичките си вътрешни сили, да ги откъснем от впечатленията, които могат да се получат било отвън, било отвътре, да ги изолираме напълно и да ги насочим спокойно върху една съвкупност от лесно контролируеми представи. Винаги, когато се практикува тази медитация може да остане кратка. Ако се повтаря в течение на месеци и даже на години с достатъчно енергия и твърдост, ще забележим един ден, че в нашата душа ние сме станали независими от физическия организъм и че отсега нататък можем да си кажем: - Когато мисля в моето физическо тяло, аз явно си служа с него; обаче самото мислене не се разгръща в това физическо тяло. Един нематериален организъм ми дава едно отражение на това мислене, което стига по този начин до моето съзнание. Без тялото, мисълта която се разгръща в обикновеното съзнание, не може да се изработи; ето защо това съзнание е свързано с физическия организъм.
Това лесно може да се разбере и също така много ясно може да се разбере идеята, че при медитацията една образна мислителна дейност се извършва над една представа лесно поддържана чрез концентрацията на душата, която се е освободила от физическото тяло.
към текста >>
10.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
По това време, около 1888 г., от една страна, вътрешният ми душевен живот ме подтикваше към силна духовна
концентрац
ия, а от друга – животът ме въвлече в широк кръг познанства.
По това време, около 1888 г., от една страна, вътрешният ми душевен живот ме подтикваше към силна духовна концентрация, а от друга – животът ме въвлече в широк кръг познанства.
Работата над подробния увод към втория том на естественонаучните съчинения на Гьоте ми даде вътрешен импулс да представя възгледите си за духовния свят под формата на мисловно прегледно изложение. Това изискваше вътрешно оттегляне от всичко, с което бях свързан във външния живот. Много съм благодарен на обстоятелството, че това оттегляне ми беше възможно. Тогава можех да седя в най-оживеното кафене и все пак в душата си да съм съвсем спокоен, премисляйки и скицирайки концепциите, които после преминаха в споменатия увод. Така водех вътрешен живот, който не беше свързан по никакъв начин с външния свят, с който все пак интересите ми интензивно се преплитаха.
към текста >>
11.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Даваха му работния материал, той се настаняваше и работеше часове наред с рядко срещана
концентрац
ия.
Всички работещи в Архива се радваха, когато се появеше Льопер. Той влизаше с дружелюбни и приветливи забележки.
Даваха му работния материал, той се настаняваше и работеше часове наред с рядко срещана концентрация.
Каквото и да ставаше около него, той не вдигаше поглед. Ако ми се наложеше да търся въплъщението на приветливостта, щях да избера г-н фон Льопер. Приветлив беше неговият начин на изследване на Гьоте, любезна беше всяка дума, която отправяше към някого. Особено приветлив беше отпечатъкът, който беше възприел целият му душевен живот поради факта, че почти винаги изглеждаше така, сякаш размишлява над въпроса как Гьоте да бъде представен пред света, така че да може да бъде истински разбран. Веднъж седях до него на едно представление на „Фауст“ в театъра.
към текста >>
12.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Тази способност се развива чрез медитация и
концентрац
ия, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност.
Нека вземем, например, представата за нажежена до червено стомана или желязо. Идеята няма да изгори, но когато сме изправени пред реалността преживяването е различно. Типичното за предметното познание е, че първо имаме налице предмета, и след това образът се появява вътре в нас. Точно обратният процес трябва да се случва в човек, който желае да навлезе в духовния свят. Той трябва първо да е способен да преобрази своя идеен свят по такъв начин, че представата да предхожда възприятието.
Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност.
Само помислете за момент колко от живеещото в душата ви е зависимо от факта, че сте родени в определен град на определен ден. Представете си, че не сте били родени на този ден, и се опитайте да си представите какви други опитности щяха тогава да живеят във вашите души, и преминавайте през това от сутрин до вечер. С други думи, изяснете си колко от съдържанието на душата ви е зависимо от вашата околна среда, и тогава оставете всичко, което ви подбужда отвън, да изчезне. След това опитайте да си помислите колко още би останало в душата. Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие.
към текста >>
13.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
В книгата "Светлина по пътя" има четири изречения, които могат да бъдат използвани в медитация и вътрешна
концентрац
ия.
В книгата "Светлина по пътя" има четири изречения, които могат да бъдат използвани в медитация и вътрешна концентрация.
Те са много древни са били използвани от Посветените векове наред. Тяхното значение е дълбоко и многостранно.
към текста >>
14.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Материализмът е хвърлил човека в такива дълбини, че е необходима мощна
концентрац
ия на сили, за да бъдде той издигнат отново.
Това ще ни накара да осъзнаем колко съществено е да изхранваме себе си с окултни истини. Ако науката приеме истините на окултизма – първоначално само като хипотези – самият свят ще се промени.
Материализмът е хвърлил човека в такива дълбини, че е необходима мощна концентрация на сили, за да бъдде той издигнат отново.
Той е обект на заболявания на нервната система, които са същински епидемии за живота на душата.
към текста >>
15.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Ако някой е способен чрез
концентрац
ия да достигне съзнателно астрално виждане, тогава той ще види дейностите в тези два слоя: разрушаването на живота във втория и преобразяването на живота на чувствата в третия.
3. Третият слой е един кръг на обърнато съзнание. Всяка тъга там се явява като радост. И всяка радост се изживява като тъга. Неговата субстанция, съставена от пари, се отнася към нашите чувства по същия обърнат начин, както вторият слой по отношение на живота. Ако сега си представим тези три слоя с нашето мислене, тогава ние ще открием Земята в състоянието, в което тя бе преди отделянето на Луната.
Ако някой е способен чрез концентрация да достигне съзнателно астрално виждане, тогава той ще види дейностите в тези два слоя: разрушаването на живота във втория и преобразяването на живота на чувствата в третия.
към текста >>
16.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Разумът трябваше да направи много повече усилия, отколкото досега и чрез вътрешна
концентрац
ия да може тогава, да бъде доведен до схващане на свръхсетивното.
Учението на розенкройцерите взема предвид онова, което току-що обясних. Но има още нещо. За да може изобщо да настъпи такъв напредък, трябваше да се въздейства на разсъдъчните сили.
Разумът трябваше да направи много повече усилия, отколкото досега и чрез вътрешна концентрация да може тогава, да бъде доведен до схващане на свръхсетивното.
В последно време трябваше да се обучава много повече с понятия; много по-голяма тежест се даваше на развитието на разума и на способността за образуване на абстрактни представи.
към текста >>
17.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Той не е нищо друго, освен
концентрац
ия, за да се зароди женското у мъжа, докато за жената култът към Исус служеше за паралелната цел.
Ала по-дълбоката мисъл е, че тези едностранчиви мъжки усилия трябва да бъдат преодоляни в теософските кръгове. Още в цялото Средновековие има една възвишена подготовка за създаването на другия пол в мъжа по духовен начин. Чрез концентриране мъжът първоначално развива в себе си като мисъл онова, което трябва да стане реалност в него по-късно. Оттам като подготовка за това през Средните векове се зароди култът към Дева Мария.
Той не е нищо друго, освен концентрация, за да се зароди женското у мъжа, докато за жената култът към Исус служеше за паралелната цел.
Култът на Дева Мария произхожда именно оттук.
към текста >>
18.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В книгата “Светлина по пътя” има четири изречения, които могат да бъдат използвани в медитация и вътрешна
концентрац
ия.
В книгата “Светлина по пътя” има четири изречения, които могат да бъдат използвани в медитация и вътрешна концентрация.
Те са много древни са били използвани от Посветените векове наред. Тяхното значение е дълбоко и многостранно.
към текста >>
19.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Материализмът е хвърлил човека в такива дълбини, че е необходима мощна
концентрац
ия на сили, за да бъде той издигнат отново.
Това ще ни накара да осъзнаем колко съществено е да изхранваме себе си с окултни истини. Ако науката приеме истините на окултизма – първоначално само като хипотези – самият свят ще се промени.
Материализмът е хвърлил човека в такива дълбини, че е необходима мощна концентрация на сили, за да бъде той издигнат отново.
Той е обект на заболявания на нервната система, които са същински епидемии за живота на душата.
към текста >>
20.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ако някой е способен чрез
концентрац
ия да достигне съзнателно астрално виждане, тогава той ще види дейностите в тези два слоя: разрушаването на живота във втория и преобразяването на живота на чувствата в третия.
3. Третият слой е един кръг на обърнато съзнание. Всяка тъга там се явява като радост. И всяка радост се изживява като тъга. Неговата субстанция, съставена от пари, се отнася към нашите чувства по същия обърнат начин, както вторият слой по отношение на живота. Ако сега си представим тези три слоя с нашето мислене, тогава ние ще открием Земята в състоянието, в което тя бе преди отделянето на Луната.
Ако някой е способен чрез концентрация да достигне съзнателно астрално виждане, тогава той ще види дейностите в тези два слоя: разрушаването на живота във втория и преобразяването на живота на чувствата в третия.
към текста >>
21.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова ученикът трябва да прави своите медитации и упражнения за
концентрац
ия в един и същ час, както през пролетта Слънцето изпраща силите си на Земята по едно и също време.
Положителен ритъм имаме, когато предприемаме окултни упражнения ежедневно в определено време.
Затова ученикът трябва да прави своите медитации и упражнения за концентрация в един и същ час, както през пролетта Слънцето изпраща силите си на Земята по едно и също време.
Това е ритмизиране на живота. Друго нещо е ритмизирането на дихателния процес според указанията на окултния учител. Вдишване, задържане на въздуха, издишване трябва за кратко време през деня да се прави в определен ритъм, който се определя от опита на окултния учител57. Така чрез човека се поставя нов ритъм на мястото на стария. Такова ритмизиране на живота принадлежи към предпоставките за издигането във висшите светове.
към текста >>
Чрез съответна
концентрац
ия върху очите човекът стига до познание за Слънцето.
Органът, който прави човека способен да казва аз за себе си, е свързан със съвсем определен процес по време на атлантското земно развитие. Окултният учител насочва ученика да управлява мислите си и да ги концентрира в тази точка. След това му дава една мантра58. Чрез това в тази точка на главата се събужда сила, която отговаря на определен процес в макрокосмоса. По този начин се предизвиква кореспонденция между микрокосмоса и макрокосмоса.
Чрез съответна концентрация върху очите човекът стига до познание за Слънцето.
Така той духовно открива цялата организация на макрокосмоса в собствените си органи.
към текста >>
22.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това е, което се нарича
концентрац
ия и медитация.
Но дори да разберете още много представи, те са абсолютно неефективни за вашия органичен живот – животът на етерното и физическото тяло. Затова също е неефективно, когато искате да убедите някой болен с правилни разсъждения, понеже това няма никакво влияние върху волевата му дейност. Представете си тази истина не само като действаща разумно, а кажете на човека: Ти трябва да разбереш това не само веднъж, а всеки ден трябва да оставиш тази представа наново да действа върху теб; това трябва всеки ден да се повтаря ритмически, да се придружава със съвсем определени чувства и картини. Да се направи само веднъж, няма да има никакъв успех. Но ако се прави редовно дълго време, тогава действа до органичната конституция.
Това е, което се нарича концентрация и медитация.
Само за един час не се въздейства върху човека. Но ако му дадете указания и той ежедневно ги изпълнява в продължение на много седмици, тогава ще въздействате върху човека, понеже достигате това, което се явява зад органа като негов създател. Окултизмът не стои на друга основа от научното лекуване, но той знае много повече.
към текста >>
23.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Концентрац
ия, инициативна дейност, овладяване на радостта и болката, позитивност, непреднамереност.
За сънното състояние. Лотосовите цветя (свастика). Изграждането на свръхсетивните органи. Грешки, които трябва да се избягват при изграждането.
Концентрация, инициативна дейност, овладяване на радостта и болката, позитивност, непреднамереност.
Животът след смъртта. Кармата. Предварителен поглед върху бъдещия живот. Пазачът на прага. Двете страни на самопознанието. Оплодяване чрез духа в любов и смирение води до божествено блаженство.
към текста >>
24.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Който го може, може да въздейства и върху физическото и етерното тяло, за да достигнат чрез това до такъв ритъм, че през нощта астралното тяло да получава това, което му дава възможност за медитация и
концентрац
ия.
Петото е, че човекът трябва да постигне в известна степен непреднамереност по отношение на всичко ново, което среща. Би могло да се каже, никога да не се повлиява бъдещето от това, с което той е свикнал в миналото. Думите: «Това не го вярвам» трябва напълно да изчезнат от душевната нагласа и когато някой дойде и ви каже, че кулата на църквата се е изкривила през нощта, в едно ъгълче на сърцето си трябва да е възможно да предположите, че наистина всичко може да се случи. Но не бива и да бъдете безкритични, само не бива да има нищо, което да ви изглежда невъзможно.
Който го може, може да въздейства и върху физическото и етерното тяло, за да достигнат чрез това до такъв ритъм, че през нощта астралното тяло да получава това, което му дава възможност за медитация и концентрация.
Защото това постепенно ще доведе хората до истинската реална антропософия, че те навсякъде да разбират, защо всичко става така, а не по друг начин.
към текста >>
25.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Така например чрез определена медитация и
концентрац
ия върху вътрешността на окото, човекът изучава Слънцето в неговата вътрешна същност, понеже окото е екстракт от същността на Слънцето.
Петата степен е съответствието на микрокосмоса и макрокосмоса. За всичко, което се случва навън в света, има един процес в човека, който повтаря случващото се в малкото. Той трябва само да осъзнае това, което протича в него и тогава интуитивно може да стигне до процесите във външния Космос.
Така например чрез определена медитация и концентрация върху вътрешността на окото, човекът изучава Слънцето в неговата вътрешна същност, понеже окото е екстракт от същността на Слънцето.
Веднъж Гьоте казва: «Окото е създадено от светлината за светлината. Светлината е създала окото. Без Слънцето няма око.»19 Всичко, което е на Слънцето като същност, в известна степен се намира в окото. Да се опознае светлината на Слънцето чрез концентрация върху същността на окото принадлежи към розенкройцерското обучение. Така от вътрешността на човека може да се опознае целият свят.
към текста >>
Да се опознае светлината на Слънцето чрез
концентрац
ия върху същността на окото принадлежи към розенкройцерското обучение.
Той трябва само да осъзнае това, което протича в него и тогава интуитивно може да стигне до процесите във външния Космос. Така например чрез определена медитация и концентрация върху вътрешността на окото, човекът изучава Слънцето в неговата вътрешна същност, понеже окото е екстракт от същността на Слънцето. Веднъж Гьоте казва: «Окото е създадено от светлината за светлината. Светлината е създала окото. Без Слънцето няма око.»19 Всичко, което е на Слънцето като същност, в известна степен се намира в окото.
Да се опознае светлината на Слънцето чрез концентрация върху същността на окото принадлежи към розенкройцерското обучение.
Така от вътрешността на човека може да се опознае целият свят. Чрез концентрация върху черния дроб например изучаваме съвсем определени творчески природни сили, чак до създаването на човека. Така човекът изучава целия свят чрез самия себе си, понеже той е един малък свят. Така той изучава как реално си съответстват микрокосмосът и макрокосмосът.
към текста >>
Чрез
концентрац
ия върху черния дроб например изучаваме съвсем определени творчески природни сили, чак до създаването на човека.
Веднъж Гьоте казва: «Окото е създадено от светлината за светлината. Светлината е създала окото. Без Слънцето няма око.»19 Всичко, което е на Слънцето като същност, в известна степен се намира в окото. Да се опознае светлината на Слънцето чрез концентрация върху същността на окото принадлежи към розенкройцерското обучение. Така от вътрешността на човека може да се опознае целият свят.
Чрез концентрация върху черния дроб например изучаваме съвсем определени творчески природни сили, чак до създаването на човека.
Така човекът изучава целия свят чрез самия себе си, понеже той е един малък свят. Така той изучава как реално си съответстват микрокосмосът и макрокосмосът.
към текста >>
26.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Окултистът може да изследва този слой, занимавайки се единствено с
концентрац
ия.
Най-горният слой, минералната маса, се отнася към вътрешното, както черупката към яйцето. Този горен слой се нарича минерална Земя. Под него се показва нещо, което не може да се сравни с никое вещество на Земята, и то се нарича течна Земя. Но тук се има в предвид не просто течност, понеже нашите течности също имат специфични свойства. Това вещество започва да придобива тук духовни качества, състоящо се в това, че при съприкосновението му с нещо живото тутакси прогонва, унищожава този живот.
Окултистът може да изследва този слой, занимавайки се единствено с концентрация.
към текста >>
27.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
И тук имаме работа с една
концентрац
ия на усещания, мисли, представи и т.н.
Видяхме, че символите и образите и извлечените действително от природата и същината на по-висшите светове съотношения между числа и форми, когато са приети от душата, подбуждат в нея истински душевни сили под формата на представи, мисли, идеи и усещания, те имат формиращо въздействие. Дори бихме могли да видим, че Ноевият ковчег беше формиращ за настоящото физическо тяло, и че Соломоновият храм, ако въздействува с формите си върху съвременните хора ще има огромно значение за формирането на хората от шестата раса. От тези данни вече можете да разберете, че посредством водачите на човечеството, които непрестанно се намесват в развитието на човечеството, ще се поеме по един подобен път, както посредством отделните хора в елементарните тайни школи.
И тук имаме работа с една концентрация на усещания, мисли, представи и т.н.
съществуват още някои неща които имат формиращо действие върху човека.
към текста >>
28.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Медитация,
концентрац
ия, съзерцание.
Същността на Посвещението. Посветеният тряб- ва да стане „безотечествен човек”, в пълния смисъл на думата „обективен” човек: той трябва да прие- ме в себе си зародишните кълнове на братската лю- бов. Христос е Духът на Земята, а Земята е тялото на Христос. За възприятието на висшите светове.
Медитация, концентрация, съзерцание.
Трите ме- тода на Посвещение. Седемте степени на христи- янското Посвещение
към текста >>
29.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вътрешните изживявания, които възникват у човека чрез медитацията и
концентрац
ията, действуват също както светлината върху окото и звукът върху ухото.
А след приключването на този процес, настъпваше необходимост от следното: всичко, което астралното тяло беше приело в себе си, трябваше да се “отпечата” в етерното тяло, както формите на един печат се отпечатват в червения восък. Именно до това се свеждаха нещата. Всяка подготовка за посвещението изискваше от човека да се включи в такива вътрешни процеси, които да реорганизират неговото астрално тяло. По-рано човешкото физическо тяло не е притежавало очи и уши, както днес; на тяхно място са стояли индиферентни органи, какъвто е случаят с онези животни, които никога не излизат на светлина и нямат очи. Светлината формира окото, звукът формира ухото.
Вътрешните изживявания, които възникват у човека чрез медитацията и концентрацията, действуват също както светлината върху окото и звукът върху ухото.
Те преобразяват астралното тяло и обособяват в него познавателни органи за възприемане на по-висшия, астрален свят. Но тези органи все още не са достатъчно консолидизирани в етерното тяло; там тяхното утвърждаване става чрез това, че първоначалните образувания в астралното тяло се отпечатват в етерното тяло. Но докато етерното тяло се намира все още във физическото тяло, невъзможно е постиженията от медитациите действително да се отпечатат в етерното тяло. За тази цел етерното тяло трябваше периодически да се откъсва от физическото тяло. Следователно, когато през подобния на смъртта сън, траещ три дни и половина, етерното тяло беше отделено от физическото тяло, в него се отпечатваше всичко, което вече беше постигнато в астралното тяло.
към текста >>
Защото в по-ранните епохи хората не бяха така напреднали, че да пренасят в етерното тяло своите астрални последици от меди-тирането и
концентрац
ията.
С идването на Христос Исус тази процедура стана излишна. Подобният на смъртта сън, траещ три дни и половина, беше заменен от силата, идваща от Христос Исус. Защото ние веднага ще видим, че в Евангелието на Йоан се намират могъщите сили, благодарение на които днес астралното тяло - дори и когато етерното тяло е вътре във физическото тяло - притежава силата да “отпечата” там своите предварителни постижения. Но преди това трябваше да се появи Христос Исус.
Защото в по-ранните епохи хората не бяха така напреднали, че да пренасят в етерното тяло своите астрални последици от меди-тирането и концентрацията.
към текста >>
30.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Трябва, така да се каже, известна
концентрац
ия на материята, за да бъде изградено необходимото тяло.
Когато даден човек отново слиза към мига на своето раждане, трябва да му бъде подготвено и съответното материално тяло.
Трябва, така да се каже, известна концентрация на материята, за да бъде изградено необходимото тяло.
И за ясновидеца, тази концентрация на материята се представя така, че същевременно в духовния свят тамошното съзнание умира. Там то умира, тук то оживява. В концентрацията на материята, насочена към едно човешко физическо тяло, виждаме как в известен смисъл умира едно духовно съзнание. И наистина при разлагането или изгарянето на физическото тяло, когато частите му се разрушават, в духовния свят се наблюдава обратното: възникването на едно духовно съзнание. Физическият разпад означава духовно раждане.
към текста >>
И за ясновидеца, тази
концентрац
ия на материята се представя така, че същевременно в духовния свят тамошното съзнание умира.
Когато даден човек отново слиза към мига на своето раждане, трябва да му бъде подготвено и съответното материално тяло. Трябва, така да се каже, известна концентрация на материята, за да бъде изградено необходимото тяло.
И за ясновидеца, тази концентрация на материята се представя така, че същевременно в духовния свят тамошното съзнание умира.
Там то умира, тук то оживява. В концентрацията на материята, насочена към едно човешко физическо тяло, виждаме как в известен смисъл умира едно духовно съзнание. И наистина при разлагането или изгарянето на физическото тяло, когато частите му се разрушават, в духовния свят се наблюдава обратното: възникването на едно духовно съзнание. Физическият разпад означава духовно раждане. Ето защо за окултиста всички разпадни процеси са нещо съвършено друго.
към текста >>
В
концентрац
ията на материята, насочена към едно човешко физическо тяло, виждаме как в известен смисъл умира едно духовно съзнание.
Когато даден човек отново слиза към мига на своето раждане, трябва да му бъде подготвено и съответното материално тяло. Трябва, така да се каже, известна концентрация на материята, за да бъде изградено необходимото тяло. И за ясновидеца, тази концентрация на материята се представя така, че същевременно в духовния свят тамошното съзнание умира. Там то умира, тук то оживява.
В концентрацията на материята, насочена към едно човешко физическо тяло, виждаме как в известен смисъл умира едно духовно съзнание.
И наистина при разлагането или изгарянето на физическото тяло, когато частите му се разрушават, в духовния свят се наблюдава обратното: възникването на едно духовно съзнание. Физическият разпад означава духовно раждане. Ето защо за окултиста всички разпадни процеси са нещо съвършено друго. Едно гробище, където се разлагат физически тела, погледнато с духовен поглед, разкрива един забележителен процес: едно непрекъснато проблясване на духовни раждания.
към текста >>
31.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А това се постига, когато човек прекъсне стереотипния стил на живот и спре да трупа безразборно впечатления от тук и там, както става обикновено, а поеме в ръцете си своя вътрешен живот чрез строго и методично обучение, което първоначално включва състояния, наречени медитация,
концентрац
ия или съзерцание.
За съвременния човек не би било възможно да възприема това, което става с него. Той не може да има възприятия, докато се намира в безсъзнателно състояние. На пръв поглед тук се натъкваме на едно противоречие, защото по време на сън астралното тяло не съзнава връзките си с физическото тяло. Все пак, макар и косвено, може да се направи нещо: когато например денем действуваме върху физическото тяло така, че то да съхрани дневните си впечатления и да ги пренесе в астралното тяло, дори при неговото отделяне нощем. Също както астралното тяло поема впечатленията от околния физически свят и те се отпечатват в астралното тяло, така и с физическото тяло трябва да се предприеме нещо твърде специфично, за да се отпечата в астралното тяло и после да се формира по съответния начин.
А това се постига, когато човек прекъсне стереотипния стил на живот и спре да трупа безразборно впечатления от тук и там, както става обикновено, а поеме в ръцете си своя вътрешен живот чрез строго и методично обучение, което първоначално включва състояния, наречени медитация, концентрация или съзерцание.
към текста >>
32.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вчера стигнахме до обсъждането на онези промени, които настъпват в астралното тяло на човека чрез медитацията,
концентрац
ията и другите упражнения, застъпвани в различните методи на посвещение.
Вчера стигнахме до обсъждането на онези промени, които настъпват в астралното тяло на човека чрез медитацията, концентрацията и другите упражнения, застъпвани в различните методи на посвещение.
Ние видяхме, че в резултат на всичко това, астралното тяло се променя по такъв начин, че развива в себе си необходимите органи, за да вижда във висшите светове. Подчертахме още, че досега - макар и упражненията да са изцяло съобразени с различните културни епохи - принципът на посвещението навсякъде е един и същ. Голямата принципна разлика започва едва тогава, когато трябва да пристъпим към следващата степен. За да може човек наистина да вижда и да се ориентира във висшите светове, необходимо е промените в астралното тяло - под формата на изградените там нови възприемателни органи - да бъдат пренесени в етерното тяло.
към текста >>
33.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
А това се постига, като на ученика се дават определени упражнения за медитация и
концентрац
ия.
Процесът на посвещението може да бъде охарактеризиран съвсем накратко и това се отнася както за предхристиянското, така и за следхристиянското посвещение; променена е само неговата заключителна част. Посвещението се състои в това, че човекът постига способността да развива зрителни органи в своите по-висши съставни части, респективно в своето етерно и астрално тяло. През нощта днешният човек вижда мрак, навсякъде около него е тъмно. Това се дължи на факта, че в своето астрално тяло човекът не разполага с никакви възприемателни органи. Както очите и ушите са се развили като физически възприемателни органи, така и от по-висшите тела трябва да се развият свръхсетивни органи, които да станат естествена част на тези тела.
А това се постига, като на ученика се дават определени упражнения за медитация и концентрация.
Ученикът започва да прави тези упражнения след като преди това е постигнал общ поглед върху духовните отношения според сведенията, които е получил от посветения. И винаги е ставало така, че учениците трябваше да изучават това, което днес наричаме елементарна теософия. Държеше се много строга сметка за това, учениците да навлизат в истините последователно и закономерно. Когато биваше постигната достатъчна теоретична подготовка и зрелост, на учениците се даваха съответните упражнения. Тези упражнения имаха напълно определена цел.
към текста >>
Обаче после, след като е преминал през упражненията за медитация и
концентрац
ия, давани според хилядолетни традиции, астралното тяло не изгубва своите впечатления, когато нощем напуска физическото тяло.
Денем сетивните впечатления са от такова естество, че те ориентират човека само за ежедневния живот във физическия свят. Тези впечатления се продължават по-нататък в астралното тяло на човека, след което те достигат до Аза. Обаче тези впечатления са такива, че човекът не може да ги задържи през нощта, когато със своето астрално тяло и своя Аз той напуска своето физическо и етерно тяло. Това, което човекът получава по този начин от физическия свят, не прониква в него така силно, че той да го запази като трайно впечатление.
Обаче после, след като е преминал през упражненията за медитация и концентрация, давани според хилядолетни традиции, астралното тяло не изгубва своите впечатления, когато нощем напуска физическото тяло.
Сега астралното тяло получава такива пластични впечатления, които го диференцират и формират също както са диференцирани и формирани физическите органи. В течение на определено време върху астралното тяло се работи чрез тези упражнения. По този начин свръхсетивните зрителни органи се „отпечатват” в астралното тяло. И все пак човекът дълго време не би могъл да си служи със своите свръхсетивните зрителни органи , ако те биха били „отпечатани” само в астралното тяло. Необходимо е и още нещо, за да може астралното тяло, когато то отново се „вмъква” в етерното тяло, да „отпечата” като във восъчен печат онова, което то носи със себе си.
към текста >>
34.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
В случая и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и "признати" душевни способности, чрез
концентрац
ия и други разновидности на "душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
Но "познанието" при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото "човек" и неговите връзки с външния свят.
В случая и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и "признати" душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на "душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
към текста >>
35.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Следователно, това навлизане на Христос в тесните рамки на човешкото физическо и етерно тяло, тази
концентрац
ия на човешката Азова същност, са нещо напълно оправдано, понеже сега хората вече знаят: Тези процеси засягат и вас самите!
И така, Евангелието на Матей описва как след Йоановото Кръщение в реката Йордан, Христовото Същество действително слиза във физическото и етерното тяло. Това събитие е отразено в историята за изкушението (Матей 4, 1-11). И ние ще видим как евангелският разказ за изкушението, включително и до най-малките подробности, възпроизвежда онези изживявания, които човекът по начало има, когато той се спуска във физическото и етерното тяло.
Следователно, това навлизане на Христос в тесните рамки на човешкото физическо и етерно тяло, тази концентрация на човешката Азова същност, са нещо напълно оправдано, понеже сега хората вече знаят: Тези процеси засягат и вас самите!
С всичко това ще се сблъскате и вие самите! И кога то си спомняте за Христос, когато ставате подобни на Христос, вие ще разполагате със силата сами да преодолявате всичко, което се надига от физическото и етерното тяло.
към текста >>
36.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Отстраняване на нервното въздействие от кръвта чрез упражнения за вътрешна
концентрац
ия; изключване на кръвта чрез отхвърляне на нервната дейност във вътрешността.
Сърце, горно кръвообращение, обхващащо главния мозък и сетивните органи, долно кръвообращение, обхващащо черния дроб, слезката и жлъчката. Промени в кръвта чрез сетивните впечатления и чрез дейността на слезката, черния дроб, жлъчката, като органи, представляващи уплътнени планетарни процеси: Сатурн, Юпитер и Марс. Нервна система: инструмент на астралното тяло, кръв: инструмент на Аза, нервната система диференцирана, кръвта единна. Отношението на външните впечатления и на душевните изживявания към кръвта и Аза. Непосредствено влияние на нервите върху Аза.
Отстраняване на нервното въздействие от кръвта чрез упражнения за вътрешна концентрация; изключване на кръвта чрез отхвърляне на нервната дейност във вътрешността.
към текста >>
Последици от душевните упражнения за
концентрац
ия.
Последици от душевните упражнения за концентрация.
Въздействие на сетивния свят и на вътрешния органичен свят върху кръвта. Симпатиковата нервна система като посредник за въздействията от вътрешния свят, главно-гръбначномозъчната система посредник за въздействията от външния свят. Мистичното потъване в собствената вътрешност създава по-силна връзка между кръвта и симпатиковата нервна система. Същност на мистичното вглъбяване. Ритмизиращащата функция на слезката води до собствен вътрешен ритъм.
към текста >>
37.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна
концентрац
ия превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна
концентрац
ия в известно отношение той ги оттегля от кръвотока.
Но да приемем, че въпреки прекъсната връзка между нерва и кръвта се упражни известно въздействие. Чрез външен експеримент това може да стане, като раздразним нерва например селток. Това външно въздействие върху нерва нас обаче не ни интересува. Има обаче още един начин за повлияване на нерва в състоянието, когато той не може да въздействува върху съответния кръвоток. Човешкият организъм може да бъде приведен в това състояние, и това става по определен начин, чрез известни представи, известни идеи, усещания и чувства, които човекът е изживял и така ги е направил свои, и които, за да се извърши добре вътрешния експеримент, в същност би трябвало да представляват по-висши морални или интелектуални представи.
Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна концентрация превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна концентрация в известно отношение той ги оттегля от кръвотока.
Защото ако човек просто се отдава на нормалните външни впечатления, то естествената връзка между нерви и кръвоток е налице. Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта. Последицата от това е, че при такава вътрешна концентрация, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е. той бива освободен от обичаните изживявания на Аза. И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава концентрация цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза.
към текста >>
Ако обаче чрез силна вътрешна
концентрац
ия човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта.
Това външно въздействие върху нерва нас обаче не ни интересува. Има обаче още един начин за повлияване на нерва в състоянието, когато той не може да въздействува върху съответния кръвоток. Човешкият организъм може да бъде приведен в това състояние, и това става по определен начин, чрез известни представи, известни идеи, усещания и чувства, които човекът е изживял и така ги е направил свои, и които, за да се извърши добре вътрешния експеримент, в същност би трябвало да представляват по-висши морални или интелектуални представи. Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна концентрация превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна концентрация в известно отношение той ги оттегля от кръвотока. Защото ако човек просто се отдава на нормалните външни впечатления, то естествената връзка между нерви и кръвоток е налице.
Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта.
Последицата от това е, че при такава вътрешна концентрация, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е. той бива освободен от обичаните изживявания на Аза. И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава концентрация цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза. Последицата от това е, че нервната система, докато преди това е записвала дейността си върху таблото на кръвта, сега оставя собствените си действия да достигат до кръвта. Така е възможно, чрез процесите на вътрешна концентрация, да бъде отделена кръвоносната система от нервната система и по този начин всичко, което би нахлуло в Аза образно казано да се застави да се върне в нервната система.
към текста >>
Последицата от това е, че при такава вътрешна
концентрац
ия, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е.
Има обаче още един начин за повлияване на нерва в състоянието, когато той не може да въздействува върху съответния кръвоток. Човешкият организъм може да бъде приведен в това състояние, и това става по определен начин, чрез известни представи, известни идеи, усещания и чувства, които човекът е изживял и така ги е направил свои, и които, за да се извърши добре вътрешния експеримент, в същност би трябвало да представляват по-висши морални или интелектуални представи. Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна концентрация превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна концентрация в известно отношение той ги оттегля от кръвотока. Защото ако човек просто се отдава на нормалните външни впечатления, то естествената връзка между нерви и кръвоток е налице. Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта.
Последицата от това е, че при такава вътрешна концентрация, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е.
той бива освободен от обичаните изживявания на Аза. И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава концентрация цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза. Последицата от това е, че нервната система, докато преди това е записвала дейността си върху таблото на кръвта, сега оставя собствените си действия да достигат до кръвта. Така е възможно, чрез процесите на вътрешна концентрация, да бъде отделена кръвоносната система от нервната система и по този начин всичко, което би нахлуло в Аза образно казано да се застави да се върне в нервната система. Интересно е, че след като е постигнато подобно състояние чрез вътрешната духовна работа, човек добива съвсем друг вид вътрешни изживявания и се възправя пред един съвършено различен хоризонт на съзнанието, който би могъл да се опише приблизително, ако кажем: когато нервът и кръвта са в съответната връзка помежду си, както това става в обикновения живот, то впечатленията, които човек получава от вътрешността си и тези, които нахлуват от външния свят, човек отнася до своя Аз; тогава Азът скрива своите сили, които се простират върху целия хоризонт на съзнанието, и всичко бива отнесено до Аза.
към текста >>
И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава
концентрац
ия цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза.
Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна концентрация превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна концентрация в известно отношение той ги оттегля от кръвотока. Защото ако човек просто се отдава на нормалните външни впечатления, то естествената връзка между нерви и кръвоток е налице. Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта. Последицата от това е, че при такава вътрешна концентрация, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е. той бива освободен от обичаните изживявания на Аза.
И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава концентрация цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза.
Последицата от това е, че нервната система, докато преди това е записвала дейността си върху таблото на кръвта, сега оставя собствените си действия да достигат до кръвта. Така е възможно, чрез процесите на вътрешна концентрация, да бъде отделена кръвоносната система от нервната система и по този начин всичко, което би нахлуло в Аза образно казано да се застави да се върне в нервната система. Интересно е, че след като е постигнато подобно състояние чрез вътрешната духовна работа, човек добива съвсем друг вид вътрешни изживявания и се възправя пред един съвършено различен хоризонт на съзнанието, който би могъл да се опише приблизително, ако кажем: когато нервът и кръвта са в съответната връзка помежду си, както това става в обикновения живот, то впечатленията, които човек получава от вътрешността си и тези, които нахлуват от външния свят, човек отнася до своя Аз; тогава Азът скрива своите сили, които се простират върху целия хоризонт на съзнанието, и всичко бива отнесено до Аза. Когато чрез вътрешната концетрация човек отдели нервната си система, т.е. чрез вътрешните душевни усилия я издигне над кръвоносната си система, тогава той самият не живее в обикновения си Аз и не може вече да достигне до това, което нарича свое Себе, не може да каже "Аз" в същия смисъл, в който е казвал "Аз" преди, по време на нормалния живот на съзнанието си.
към текста >>
Така е възможно, чрез процесите на вътрешна
концентрац
ия, да бъде отделена кръвоносната система от нервната система и по този начин всичко, което би нахлуло в Аза образно казано да се застави да се върне в нервната система.
Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта. Последицата от това е, че при такава вътрешна концентрация, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е. той бива освободен от обичаните изживявания на Аза. И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава концентрация цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза. Последицата от това е, че нервната система, докато преди това е записвала дейността си върху таблото на кръвта, сега оставя собствените си действия да достигат до кръвта.
Така е възможно, чрез процесите на вътрешна концентрация, да бъде отделена кръвоносната система от нервната система и по този начин всичко, което би нахлуло в Аза образно казано да се застави да се върне в нервната система.
Интересно е, че след като е постигнато подобно състояние чрез вътрешната духовна работа, човек добива съвсем друг вид вътрешни изживявания и се възправя пред един съвършено различен хоризонт на съзнанието, който би могъл да се опише приблизително, ако кажем: когато нервът и кръвта са в съответната връзка помежду си, както това става в обикновения живот, то впечатленията, които човек получава от вътрешността си и тези, които нахлуват от външния свят, човек отнася до своя Аз; тогава Азът скрива своите сили, които се простират върху целия хоризонт на съзнанието, и всичко бива отнесено до Аза. Когато чрез вътрешната концетрация човек отдели нервната си система, т.е. чрез вътрешните душевни усилия я издигне над кръвоносната си система, тогава той самият не живее в обикновения си Аз и не може вече да достигне до това, което нарича свое Себе, не може да каже "Аз" в същия смисъл, в който е казвал "Аз" преди, по време на нормалния живот на съзнанието си. Тогава човек получава усещането, че съвсем съзнателно е изнесъл част от своята същност извън себе си, и като че ли нещо, което обикновено не се вижда, което е свръхсетивно и което въздействува върху нервите ни, вече не се отпечатва върху кръвно то табло, и не въздействува върху обикновения ни Аз. Така човек се усеща извесен извън цялата кръвоносна система, като че ли изнесен извън тялото, и като компенсация за това, което човек обикновено изживява в кръвоносната система, сега той среща нещо друго.
към текста >>
38.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална
концентрац
ия, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние.
В края на вчерашната лекция вече изложих нещо.
Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние.
Обикновеното състояние се изразява в това, че по време на будния дневен живот съществува нормална връзка между нерва и кръвта. Ако трябва да се изразим схематично, трябва да кажем: това, което се извършва в нерва, се записва върху таблото на кръвта; чрез душевни упражнения обаче може да бъде постигнато едно такова силно обтягане на нерва, че той да не проведе дейността до кръвта, и тази дейност да остане отразена в самия него. Но тъй като кръвта представлява инструмент на нашия Аз, то човек, който чрез силна душевна и емоционална концентрация е освободил нервната си система от кръвта, се чувствува отчужден от собствената си обикновена същност, чувствува се като изведен извън нея, противопоставен на нея, така че за тази своя обикновена същност той вече не може да каже: това съм аз но може да каже: това си ти така той се възправя срещу самия себе си като срещу чужда нему, живееща във физическия свят, личност.
към текста >>
Но тъй като кръвта представлява инструмент на нашия Аз, то човек, който чрез силна душевна и емоционална
концентрац
ия е освободил нервната си система от кръвта, се чувствува отчужден от собствената си обикновена същност, чувствува се като изведен извън нея, противопоставен на нея, така че за тази своя обикновена същност той вече не може да каже: това съм аз но може да каже: това си ти така той се възправя срещу самия себе си като срещу чужда нему, живееща във физическия свят, личност.
В края на вчерашната лекция вече изложих нещо. Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние. Обикновеното състояние се изразява в това, че по време на будния дневен живот съществува нормална връзка между нерва и кръвта. Ако трябва да се изразим схематично, трябва да кажем: това, което се извършва в нерва, се записва върху таблото на кръвта; чрез душевни упражнения обаче може да бъде постигнато едно такова силно обтягане на нерва, че той да не проведе дейността до кръвта, и тази дейност да остане отразена в самия него.
Но тъй като кръвта представлява инструмент на нашия Аз, то човек, който чрез силна душевна и емоционална концентрация е освободил нервната си система от кръвта, се чувствува отчужден от собствената си обикновена същност, чувствува се като изведен извън нея, противопоставен на нея, така че за тази своя обикновена същност той вече не може да каже: това съм аз но може да каже: това си ти така той се възправя срещу самия себе си като срещу чужда нему, живееща във физическия свят, личност.
към текста >>
Ако чрез
концентрац
ия на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива
концентрац
ии, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези
концентрац
ии, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта.
Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея. Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система. Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока? И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока. Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока.
Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта.
Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм.
към текста >>
39.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Ние ще ги намерим чрез това, че изчаваме Духовната наука и чрез сериозна медитация и
концентрац
ия се отдаваме напълно на вътрешния живот на душата.
Как да намерим сега ние тези скрити сили, които тогава водеха до ясновидство, как да ги намерим отново?
Ние ще ги намерим чрез това, че изчаваме Духовната наука и чрез сериозна медитация и концентрация се отдаваме напълно на вътрешния живот на душата.
Чрез такова вътрешно развитие, занимаването с природата става отново едно жертвоприношение. За целта хората трябва да минат през това, което днес наричаме Духовна наука. Хиляди хора трябва да се отдадат на Духовната наука, да водят един вътрешен живот, за да може в бъдеще духовната истина да бъде отново възприемана зад илюзията на външната природа. Тогава, в бъдеще, една макар и малка група хора ще може да изживее събитието на Павел от Дамаск и ще вижда етерния Христос, който свръхсетивно ще навлиза между хората. Обаче първо човекът трябва отново да стигне до духовното наблюдение на природата.
към текста >>
40.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И както указанията, които се дават за развитието на моралните чувства, така и указанията, които се дават за
концентрац
ия на мисленето, за медитация, всички те имат една крайна цел: да „разхлабят“ духовната връзка, която свързва етерното тяло и физическото тяло на човека, така че нашето етерно тяло да не бъде толкова здраво свързано с нашето физическо тяло, както това е дадено по природа.
Без да се впускаме в други характеристики на розенкройцерския път, днес ние само ще изтъкнем най-съществените черти както на розенкройцерския път, така и на пътя, присъщ за днешното човешко позна ние. В абстрактен смисъл, бихме могли да кажем: Характерното при тях е, че всеки, който предлага съвети и указания за посвещението, цени до най-голяма степен самостоятелния й неприкосновен елемент на човешката воля. Ето защо същественото, за което става дума, е следното: Благодарение на един особен вид морална култура, благодарение на един особен вид духовна култура, нормалните връзки между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза трябваше да се променят и да станат различни от тези, които съществуват по природа.
И както указанията, които се дават за развитието на моралните чувства, така и указанията, които се дават за концентрация на мисленето, за медитация, всички те имат една крайна цел: да „разхлабят“ духовната връзка, която свързва етерното тяло и физическото тяло на човека, така че нашето етерно тяло да не бъде толкова здраво свързано с нашето физическо тяло, както това е дадено по природа.
Всички упражнения имат за цел това разхлабване, това освобождаване на етерното тяло. Но по този начин се променя и нещо друго, а именно връзката между астралното тяло и етерното тяло. Поради обстоятелството, че в обикновения живот етерното тяло и физическото тяло са до голяма степен здраво свързани, нашето астрално тяло далеч не може да възприеме, да изживее всичко онова става дума за ежедневния живот -, което става в неговото етерно тяло. Етерното тяло е разположено именно вътре във физическото тяло и поради тази причина, нашето астрално тяло и нашият Аз възприемат външния свят само чрез посредничеството на физическото тяло; нашето астрално тяло и нашият Аз осмислят връзките и зависимостите на външния свят само чрез помощта на физическия мозък. Етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко във физическото тяло и поради тази причина в обикновения живот човекът не може да го възприеме като своя самостоятелна съставна част, като свой самостоятелен инструмент на мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
Усилията, които се полагат при мисловната
концентрац
ия и които ще обсъдим днес а те са били практикувани също и от розенкройцерите -, усилията, свързани с медитирането и пречистването на чувствата, всички те са имали за крайна цел както е посочено и в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
Всички упражнения имат за цел това разхлабване, това освобождаване на етерното тяло. Но по този начин се променя и нещо друго, а именно връзката между астралното тяло и етерното тяло. Поради обстоятелството, че в обикновения живот етерното тяло и физическото тяло са до голяма степен здраво свързани, нашето астрално тяло далеч не може да възприеме, да изживее всичко онова става дума за ежедневния живот -, което става в неговото етерно тяло. Етерното тяло е разположено именно вътре във физическото тяло и поради тази причина, нашето астрално тяло и нашият Аз възприемат външния свят само чрез посредничеството на физическото тяло; нашето астрално тяло и нашият Аз осмислят връзките и зависимостите на външния свят само чрез помощта на физическия мозък. Етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко във физическото тяло и поради тази причина в обикновения живот човекът не може да го възприеме като своя самостоятелна съставна част, като свой самостоятелен инструмент на мисленето, чувствата и волята.
Усилията, които се полагат при мисловната концентрация и които ще обсъдим днес а те са били практикувани също и от розенкройцерите -, усилията, свързани с медитирането и пречистването на чувствата, всички те са имали за крайна цел както е посочено и в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
“ че етерното тяло става до голяма степен самостоятелно. По този начин човекът стига дотам, че може да си служи с органите на етерното тяло, също както си служи с очите, за да вижда, и с ушите, за да чува, само че сега възприятията идват не от физическия, а от духовния свят. Има пряка връзка между строгата самодисциплина, на която подлагаме нашия вътрешен живот, и нарастващата самостоятелност на етерното тяло.
към текста >>
Изобщо при всичко, което се опира на розенкройцерската традиция, при всякакъв вид медитации,
концентрац
ии и т.н., важно е да се отнасяме към него не като догма, а като към нещо общочовешко.
Това спокойствие, тази вътрешна овладяност, след като вече сме се ориентирали към тях а изборът, естествено, трябва да бъде направен свободно -, е една добра основа за медитиране, опиращо се на вглъбяване в мислите и чувствата.
Изобщо при всичко, което се опира на розенкройцерската традиция, при всякакъв вид медитации, концентрации и т.н., важно е да се отнасяме към него не като догма, а като към нещо общочовешко.
към текста >>
41.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Той бликва поради факта, че у все повече и повече хора ще настъпи едно разширение, едно усилване на познавателните способности, което обаче няма да е свързано с медитации,
концентрац
ии и други подобни упражнения.
Но сега, от 20 век нататък, бликва един нов източник.
Той бликва поради факта, че у все повече и повече хора ще настъпи едно разширение, едно усилване на познавателните способности, което обаче няма да е свързано с медитации, концентрации и други подобни упражнения.
Все повече и повече хора ще са в състояние да обновят за самите себе си както често пъти сме споменавали свръхсетивните опитности, които апостол Павел получи пред портите на Дамаск. По този начин започва една нова епоха, чиято главна характеристика се свежда до следното: Все повече и повече хора ще получат директен поглед към Христовото Същество и значението Му за еволюцията на света и човечеството.
към текста >>
42.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И всичко, което вършим като медитации,
концентрац
ии и т.н., има за цел само отварянето на нашите очи, а не активното овладяване на истините, които сами трябва да дойдат при нас, а не ние да тичаме след тях.
Днес действително е необходимо едно по-скоро пасивно поведение спрямо истините, за разлика от положението преди 20 години. Защо? Защото едва сега нашите духовни сетива са достатъчно узрели, за да позволят на истините да проникнат в нашите души. Тук става дума за едно практическо учение относно изследването на духовните светове, особено що се отнася до Христовото Събитие. Напълно погрешно е, когато хората вярват, че трябва активно да овладеят нещо, което всъщност следва да проникне в тях по един пасивен начин. Нека да сме наясно: ние можем да бъдем тези, които искаме, само дотолкова, доколкото сме удостоени от духовните Същества!
И всичко, което вършим като медитации, концентрации и т.н., има за цел само отварянето на нашите очи, а не активното овладяване на истините, които сами трябва да дойдат при нас, а не ние да тичаме след тях.
към текста >>
43.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Благодарение на всичко онова, което хората изучават в „познанието за висшите светове“ чрез медитации,
концентрац
ии и т.н., те ще узреят до такава степен, че в себе си ще изживяват не само мислите, не само абстрактните чувства и усещания, но и проникването с елемента на Духа, така че ще изживяват причастието по непосредствен, духовен път; и по този начин у човека ще възникват живи мисли като медитативни мисли които ще са същото, само че от вътрешна страна, каквато е и символът на причастието осветения хляб.
Ето защо и една от задачите на Антропософията е тази: Да научи хората, че Духът може да бъде обхванат като нещо конкретно, като нещо реално.
Благодарение на всичко онова, което хората изучават в „познанието за висшите светове“ чрез медитации, концентрации и т.н., те ще узреят до такава степен, че в себе си ще изживяват не само мислите, не само абстрактните чувства и усещания, но и проникването с елемента на Духа, така че ще изживяват причастието по непосредствен, духовен път; и по този начин у човека ще възникват живи мисли като медитативни мисли които ще са същото, само че от вътрешна страна, каквато е и символът на причастието осветения хляб.
И както ранните християни можеха да търсят своя път към Христос именно чрез причастието, така и напредналите християни ще се доближават до образа на Христос чрез напредващата антропософия, ще се издигат в духовния свят до това, което занапред също ще се превърне в един екзотеричен път към Христос. И тогава в човешките сърца ще се влеят такива сили, които ще укрепят Христовия Импулс още повече; ще се променят и всички ритуали, така че това, което по-рано се извършваше чрез символите на хляба и виното, занапред ще се извършва като едно непосредствено духовно причастие. Обаче мисълта за причастието тя ще продължи да съществува. Трябва обаче да е налице и една друга възможност, а именно: определени мисли, които се вливат в сърцата ни чрез истините на антропософията, определени вътрешни мисли, вътрешни чувства да ни обхванат и одухотворят с онзи свещен трепет, с който доскоро причастието грабваше човешките души. И когато това стане възможно а то действително ще стане възможно -, тогава ние ще сме напреднали с още една степен в нашата еволюция.
към текста >>
44.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
В случая и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез
концентрац
ия и други разновидности на „душевното обучение“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
Но „познанието“ при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек“ и неговите връзки с външния свят.
В случая и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
към текста >>
45.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато се отдава все повече и повече на онези упражнения, които се състоят в медитация и
концентрац
ия, когато направи все по-силни дремещите скрити сили в своята душа, тогава човек може да постигне да има съзнание също и при състоянието на сън.
Без съмнение ние не можем да стигнем така лесно до това астрално тяло на Земята както до нейното етер но тяло. Видяхме, че можем да стигнем до етерното тяло на Земята, когато оставим явленията на света да ни говорят не само чрез впечатленията на сетивата, да ни действуват не само чрез впечатленията на сетивата, а морално. Ако обаче искаме да проникнем по-нататък, тогава за човека са необходими по-дълбоки окултни упражнения, каквито намирате описани отчасти доколкото те могат да бъдат предадени в една външна публикация в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " При определена точка на езотеричното или окултно развитие както можете да прочетете в тази книга човекът започва да има съзнание също и във времето, в което иначе той няма съзнание, а именно от заспиването до събуждането. Знаем, че обикновеното безсъзнателно състояние, обикновеното състояние на сън, на спане почивка на това, че човекът оставя да лежи в леглото своето физическо тяло и своето етерно тяло, а астралното тяло и другият член, който му принадлежи, излизат, излъчват се от физическото и етерното тяло: обаче тогава човекът е лишен от съзнание също и за нормалното състояние.
Когато се отдава все повече и повече на онези упражнения, които се състоят в медитация и концентрация, когато направи все по-силни дремещите скрити сили в своята душа, тогава човек може да постигне да има съзнание също и при състоянието на сън.
Така щото човекът не е без съзнание, когато неговото астрално тяло се намира вън физическото и етерното тяло, тогава той има около себе си без съмнение не физическия свят, също не и света, който бе опи сан до сега, света на природните духове -, а един друг, един още по-духовен свят в сравнение с описания досега. Когато за човека настъпва моментът, да почувствува как просветва неговото съзнание след като се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той възприема един съвършено нов вид духовни същества.
към текста >>
46.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Вие разбирате, скъпи приятели, че това е много по-трудно, защото външната човешка фигура е постоянно пред нашия поглед, а вътрешната подвижност изисква постоянни усилия, постоянна
концентрац
ия.
Вие разбирате, скъпи приятели, че това е много по-трудно, защото външната човешка фигура е постоянно пред нашия поглед, а вътрешната подвижност изисква постоянни усилия, постоянна концентрация.
Ние трябва да се научим да разграничаваме движението, осъществяващо изправения стоеж, да го изживяваме вътрешно, да чувствуваме "мисловното" движение, да чувствуваме "говорното" движение което е най-лесно да чувствуваме движението, осъществяващо кръвта, да чувствуваме то също не е трудно -" дихателното" движение; и накрая да чувствуваме това, което обикновено имаме като един последен резултат, напр. дали по отношение на Земята сме в хоризонтално или изправено положение.
към текста >>
47.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Оттам човек се подготвя чрез медитации,
концентрац
ии, чрез това, което в „Пазачът на прага“ е наречено „мисловно силно поведение на душата“, за това да вземе нещо със себе си в духовния свят, да може да бъде нещо там.
Към инициацията спада това, че намиращото се в скритите основи на душата като битийни елементи трябва да бъде изведено и доведено до съзнанието още по време на сетивния живот. Това става отчасти чрез средствата, описани в „Как се постигат познания за висшите светове“, като от основите на душата в съзнанието се извеждат преживявания, които в същото време излизат като сгъстен, усилен душевен живот. Този усилен душевен живот, за който човек иначе нищо не знае, може да премине в духовния свят.
Оттам човек се подготвя чрез медитации, концентрации, чрез това, което в „Пазачът на прага“ е наречено „мисловно силно поведение на душата“, за това да вземе нещо със себе си в духовния свят, да може да бъде нещо там.
Какво обаче се случва с това, от което той се е освободил?
към текста >>
Става въпрос за това, че чрез предшестващи медитации,
концентрац
ии и т. н.
Тук стоим пред едно противоречие, което обаче е много лесно за разрешаване: това, че трябва да оставим всичко зад себе си и все пак да вземем нещо от оставеното. Лесно ще разберете какво става с душата, когато преминава през този процес, ако направя сравнение с едно явление от обикновения живот. В живота също има подобен процес, който можем да сравним с този, въпреки че последният е много по-силен като усещане, много по-бурен. Това е процесът, когато си спомняме за нещо, което сме преживели през живота си. Това, което сте преживели вчера, сте го оставили зад себе си, ала в спомена си сте го взели със себе си.
Става въпрос за това, че чрез предшестващи медитации, концентрации и т. н.
човек се е подготвил така, че когато преминава през прага в духовния свят, той има силата да съхрани в един свръхсетивен спомен онова, което е оставил зад себе си. Ако той не е подготвен по съответния начин, няма силата да си спомни за това. Тогава за съзнанието си той е нищо, тъй като нищо не знае за себе си. Когато се намира вътре в духовния свят, човек си спомня за оставеното чрез един свръхсетивен спомен. Освен тези спомени не може да бъде взето нищо друго, а когато бъдат взети, те му запазват онова, което може да се нарече континуитетът, съхраняването на личността.
към текста >>
48.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В случаят и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати" душевни способности, чрез
концентрац
ия и други разновидности на „душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
Но „познанието" при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек" и неговите връзки с външния свят.
В случаят и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати" душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
към текста >>
49.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения"
концентрац
ията на мисълта, т. е.
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения" концентрацията на мисълта, т. е.
силно напрежение на мислите, концентрирано обхващане на мислите; развитие на определена инициатива на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие. . . Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна един вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е. стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този стремеж бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато човек развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества. Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно чувство за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество.
към текста >>
50.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Например Луната, във фазата на Новолуние, остава скрита окултна, невидима; за да стане видима, тя първо трябва да получи част от слънчевата светлина, също както и окултните неща остават окултни, преди душата – чрез медитация,
концентрац
ия и т.н.
Тук същественото не се свежда до външните образи; тук същественото е да вникнем в най-интимните лежащи връзки в основата на този паралелизъм; но дори и да се ограничим само до външните образи, вие навсякъде ще откриете известни прилики и съответствия.
Например Луната, във фазата на Новолуние, остава скрита окултна, невидима; за да стане видима, тя първо трябва да получи част от слънчевата светлина, също както и окултните неща остават окултни, преди душата – чрез медитация, концентрация и т.н.
– да се издигне до такава степен, че да може да ги възприеме. Онзи, който минава през света, който възприема само това, което е осветено от Слънцето, е емпирист. Докато онзи, който продължава да размишлява върху това, което е осветено от Слънцето, а и „задържа” мислите, дори и след като Слънцето е залязло, вече не е емпирист, защото той не разчита повече на Слънцето. „Слънцето” е символът на емпиризма. – За всички тези неща аз бих искал да говоря и с по-големи подробности, обаче на тази важна тема сме отделили само четири часа, така че засега ще предоставим евентуалните по-точни разисквания на вас самите.
към текста >>
51.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това е било в действителност и мнозина, които стоят на прага на посвещението, могат в тези дни да завършат своя път в инициацията, ако съумеят да доведат своето вътрешно преживяване до съвсем особена сила на
концентрац
ия, именно в това време, в което затова с пълно право е отнесено раждането на Христа, на духовната слънчева светлина.
Често съм ви обръщал внимание, че старите легенди, саги и митове, сочат към 13-те нощи между Рождество и празника на Кръщението, че тези нощи в най-дълбокия зимен мрак са времето, когато силите на Земята са особено благоприятни за ясновиждане. Тогава физическите сили, така да се каже, най-много отстъпват в бездействие и духовните сили действат съвсем особено. През тези 13 нощи от Рождество до 6 януари – така разказва старата норвежка легенда – е спал Олаф Естезон /бележка 33/. И в този сън, в имагинации, той преживял всичко, което ние знаем чрез духовната наука като камалока, света на душите и света на духа.
Това е било в действителност и мнозина, които стоят на прага на посвещението, могат в тези дни да завършат своя път в инициацията, ако съумеят да доведат своето вътрешно преживяване до съвсем особена сила на концентрация, именно в това време, в което затова с пълно право е отнесено раждането на Христа, на духовната слънчева светлина.
Може да се каже: ако някой трябва да преживее безсъзнателна инициация, кога най-добре може да я преживее? Ако бъде подготвен, той ще я преживее най-добре именно в тези нощи до 6 януари, когато е в състояние на сън, състояние на отстраненост от света на ежедневието.
към текста >>
52.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
От известен брой, да речем, от сто надарени момчета и момичета, които имат много добри оценки, се избират най-добрите, най-добрите според интелект,
концентрац
ия, памет и т.н.
От известен брой, да речем, от сто надарени момчета и момичета, които имат много добри оценки, се избират най-добрите, най-добрите според интелект, концентрация, памет и т.н.
Тук се прави тест според най-новите психологически методи. Според експерименталната психология например интелигентността се тества по много своеобразен начин. На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение. Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях. Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав.
към текста >>
53.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Това може да се получи от факта, че сега ориентираме упражненията за медитация и
концентрац
ия повече в посока на упражнения за волята.
Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече от опората на тялото в нашата душевна и духовна активност.
Това може да се получи от факта, че сега ориентираме упражненията за медитация и концентрация повече в посока на упражнения за волята.
към текста >>
54.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И това става чрез методите, които днес не искам да обсъждам, методите за медитиране в мисли, за
концентрац
ия върху определени мисли, за самовъзпитание и т.н.
И така е с всичките ни сетива. Всичко, което представлява миналото на нашия собствен земен живот, можем да го знаем само от спомените, това означава в избледнели мисли. Нека сравним колко живо, колко конкретно е било всичко, което сме преживели преди десет години, и колко бледа, сенчеста е мисълта, представата, с която днес си го спомняме. Всичко, което надхвърля настоящия момент, представлява само сенчест спомен за обикновеното съзнание. Но този сенчест спомен може да се разпали до по-висш живот.
И това става чрез методите, които днес не искам да обсъждам, методите за медитиране в мисли, за концентрация върху определени мисли, за самовъзпитание и т.н.
към текста >>
Такива упражнения, които водят човека дотам, да може да наблюдава света не само в настоящия момент, трябва да се правят грижливо и систематично дълго време именно в екзактна медитация и
концентрац
ия, според заложбите на съответния човек.
Този, който приложи такива методи върху себе си, чрез което ще се научи също така интензивно да живее в мислите, както живее само във външните сетивни впечатления, той постига определена способност, чрез която може да наблюдава света не само в настоящия момент.
Такива упражнения, които водят човека дотам, да може да наблюдава света не само в настоящия момент, трябва да се правят грижливо и систематично дълго време именно в екзактна медитация и концентрация, според заложбите на съответния човек.
към текста >>
55.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и
концентрац
ия, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност.
Това духовно познание обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природознанието.
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност.
Тогава първоначално се появява нещо неопределено, т.е. вътрешно настроение, вътрешна душевна нагласа. Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в духовните надсетивни светове така, както вчера описах. Чрез това човекът започва да разбира какво представлява надсетивното. От Земята той научава освен за света, който обяснява природознанието, също и за един надсетивен свят, който принадлежи към Земята, и особено трябва да се има предвид, ако тук, на Земята, някой иска да разбере човека.
към текста >>
Когато чрез медитацията, чрез
концентрац
ията човек бива обхванат в себе си от този дух, за който вчера говорих, тогава му се иска първо да замълчи!
Този друг начин го търси антропософската наука за духа. И може би ще ми бъде позволено да говоря за този друг начин именно поради едно определено основание. Този друг начин човек да се доближи до духовния свят - когато напълно сериозно приеме природонаучните познания, когато ги приеме като големи постижения на новата цивилизация, този друг начин, когато човек иска да се издигне до духовните светове, стига много трудно дотам да раздвижи говорните органи, дори да формулира мислите или дори по медиален начин да пише.
Когато чрез медитацията, чрез концентрацията човек бива обхванат в себе си от този дух, за който вчера говорих, тогава му се иска първо да замълчи!
Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му. Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум.
към текста >>
56.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Докато човекът приема в себе си, включва в себе си това, което е горен Космос, става вътрешно едно душевно същество, душевно като
концентрац
ия на Космоса, което след това изпуска лъчи навън и си дава формата в човешката глава, така че в човешката глава имаме нещо образувано отвътре навън, в съществото на пеперудата имаме нещо, което е образувано отвън навътре, и за този, който разглежда тези неща ясновиждането, нещата се представят така, че той научава нещо неимоверно, когато постъпи по следния начин; когато си каже: аз искам да проуча тайните, най-старите тайни, Сатурновите тайни на човешката глава, искам да зная, какви сили са царували всъщност в мозъчната черупка, в черепа.
Двете развития отиват по-нататък. Човекът се овътрешнява, така, че той все повече и повече става едно същество, което изразява откровение на нещо душевно, което отива отвътре навън, представено схематично приблизително както следва: едно същество, което се развива лъчезарещо отвътре навън /нарисувано е на дъската/. Напротив съществото на пеперудата, това е едно същество, върху външната страна на което Космосът стоварва така да се каже всичките свои красоти. Пеперудата е едно същество, което така да се каже посипано с прашеца на крилата е получило всичко, което съществува като красота и величие в Космоса по начина, както аз ви го описах. Следователно трябва да си представим съществото на пеперудата така, че то е така да се каже едно отражение, един огледален образ на красотите на горния Космос.
Докато човекът приема в себе си, включва в себе си това, което е горен Космос, става вътрешно едно душевно същество, душевно като концентрация на Космоса, което след това изпуска лъчи навън и си дава формата в човешката глава, така че в човешката глава имаме нещо образувано отвътре навън, в съществото на пеперудата имаме нещо, което е образувано отвън навътре, и за този, който разглежда тези неща ясновиждането, нещата се представят така, че той научава нещо неимоверно, когато постъпи по следния начин; когато си каже: аз искам да проуча тайните, най-старите тайни, Сатурновите тайни на човешката глава, искам да зная, какви сили са царували всъщност в мозъчната черупка, в черепа.
И той трябва да се остави да бъде насочен върху това, което се вижда навсякъде външно, което навсякъде се влъчва външно, и да изследва съществото на пеперудата. За да се научиш да познаваш чудото на твоята собствена глава, проучи чудото, как се развива пеперудата навън в природата; това е великото учение, което Космосът дава на ясновиждащото наблюдение.
към текста >>
57.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тези пръстени на Сатурн са кръжащо здраве и вътрешността на Сатурн е заболяващо то, създаващото болест, виждано в най-чистата
концентрац
ия.
А сега представете си, какво можете да проучите при онова небесно тяло, което е било поставено така да се каже като най-достойния духовен обект на проучването на границата на нашата планетна система. Там в средата се намира онова, което съдържа в себе си силите, които, ако си представим концентрирани върху Земята, са сили създаващи заболяване, а в околността се показват кръжащите сили на оздравяването. И който има възприемчивост за такива неща, той ще види там в пръстените на планетата Сатурн силите изразени в такава форма, в каквато не могат да се намерят в това, което заобикаля Земята, ще види, че там е това, което е кръжащото здраве. Тези пръстени на Сатурн са и още нещо съвършено друго от това, което астрономите казват за тях.
Тези пръстени на Сатурн са кръжащо здраве и вътрешността на Сатурн е заболяващо то, създаващото болест, виждано в най-чистата концентрация.
И така в планетата Сатурн, която е поставена на най-външния край на нашата планетна система, ние вижда ме да се извършва същият процес, който носим в нас непрестанно в нашата обмяна на веществата и в на шия организъм на кръвообращението Но ние виждаме също, как нашият духовен поглед е насочен именно върху света на втората йерархия, съставена от духовните същества Кириотетес /Господства/, Динамис /Сили/ и Ексузиаи /Власти/; върху света на първата йерархия съставена от Серафимите, Херувимите и Престолите. Когато насочим внимателно духовния поглед върху планетата Сатурн и неговия пръстен, ние сме на сочени към тези горни йерархии, как те гледат, бих могъл да кажа, върху това, което създава болест и това, което оздравява.
към текста >>
58.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна
концентрац
ия на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане.
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си.
Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане.
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове. Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на
концентрац
ията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си. Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане.
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
» - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове. Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
59.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна
концентрац
ия на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството.
Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез знанието за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, предимно в областите на Южна Европа и на Близкия Изток, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата. Днес този, който, може би, още като посветен през първите християнски столетия е живял с много задълбочена, много мъдра душа, сега трябва да се потопи в едно от човешките тела, които поради протеклото развитие оттогава насам, са насочени преди всичко към външния свят, живеят във външния свят.
Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството.
И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното. Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането.
към текста >>
60.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята
концентрац
ия, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг.
Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера. Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
към текста >>
61.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Всички упражнения по медитация и
концентрац
ия или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия.
В следващото изложение ще бъдат описани условията, които трябва да стоят в основата на едно духовно развитие. Никой не трябва да си мисли, че може да напредне чрез някакви мероприятия на външния или вътрешния живот, ако не изпълни тези условия.
Всички упражнения по медитация и концентрация или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия.
На човека не могат да се дадат сили отвън, той може само да развие силите, които вече се намират в него. Те не се развиват от само себе си, защото срещу тях съществуват външни и вътрешни препятствия. Външните препятствия ще бъдат отстранени чрез следните правила на живот, а вътрешните - чрез специалните указания за медитация, концентрация и т.н.
към текста >>
Външните препятствия ще бъдат отстранени чрез следните правила на живот, а вътрешните - чрез специалните указания за медитация,
концентрац
ия и т.н.
В следващото изложение ще бъдат описани условията, които трябва да стоят в основата на едно духовно развитие. Никой не трябва да си мисли, че може да напредне чрез някакви мероприятия на външния или вътрешния живот, ако не изпълни тези условия. Всички упражнения по медитация и концентрация или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия. На човека не могат да се дадат сили отвън, той може само да развие силите, които вече се намират в него. Те не се развиват от само себе си, защото срещу тях съществуват външни и вътрешни препятствия.
Външните препятствия ще бъдат отстранени чрез следните правила на живот, а вътрешните - чрез специалните указания за медитация, концентрация и т.н.
към текста >>
За това упражнение е необходима силна
концентрац
ия и преди всичко признаване на факта, че всяка бурност, страстност, разпаленост, афектираност действа напълно унищожително върху споменатото настроение.
Тук става дума точно за това, да се воюва с даденото във всеки човек невнимание към такива субтилни неща. Забележи ли, че описаното чувство се явява в душата като един вид блаженство, човек трябва да се опита мислено да насочи това чувство към сърцето, а оттам да го остави да се влее в очите, откъдето да се излъчи напред и наоколо в пространството. Той ще забележи, че чрез това е получил едно интимно отношение към това пространство. Същевременно човек надраства себе си. Той се научава да разглежда част от своето обкръжение като нещо, което принадлежи към самия него.
За това упражнение е необходима силна концентрация и преди всичко признаване на факта, че всяка бурност, страстност, разпаленост, афектираност действа напълно унищожително върху споменатото настроение.
За повтарянето на упражненията от първите месеци важи казаното за предните месеци.
към текста >>
И второ, че всъщност те единствени осигуряват положителните резултати от медитацията и
концентрац
ията.
Първо, че споменатите шест упражнения парализират лошото влияние, което могат да имат други окултни упражнения, така че остава само благотворното влияние.
И второ, че всъщност те единствени осигуряват положителните резултати от медитацията и концентрацията.
Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър. Езотерикът не прави доброто, за да бъде смятан за добър, а защото постепенно осъзнава, че само доброто движи еволюцията напред, докато злото, неразумността и грозното поставят препятствия по пътя на еволюцията.
към текста >>
62.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако е правил тези
концентрац
ии няколко седмици, човек ще получи особени усещания в местата, върху които се е концентрирал, а именно в корена на носа, в ларинкса, ще усети като че ли един поток протича по продължение на ръцете до края на пръстите и по цялата външна повърхност на тялото.
Ако е правил тези концентрации няколко седмици, човек ще получи особени усещания в местата, върху които се е концентрирал, а именно в корена на носа, в ларинкса, ще усети като че ли един поток протича по продължение на ръцете до края на пръстите и по цялата външна повърхност на тялото.
към текста >>
63.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тази
концентрац
ия върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна.
След тези седем реда ни се даде една дума или изречение за съсредоточаване.
Тази концентрация върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна.
Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик. Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, както когато се удари камертон. И както човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му.
към текста >>
64.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Затова днес е правилно, когато в медитацията, в
концентрац
ията на своите мисли и мисловни образи човекът сам преобрази това, което иначе е само логическа връзка, в една, бих желал да кажа, музикална връзка.
За днешния човек не е подходящо да търси своя път към духовния свят по начина, практикуван в древността. Днешният човек трябва, не по околния път на дишането, а по един по-душевен път - по пътя повече на мисълта, да се издигне сам в духовния свят.
Затова днес е правилно, когато в медитацията, в концентрацията на своите мисли и мисловни образи човекът сам преобрази това, което иначе е само логическа връзка, в една, бих желал да кажа, музикална връзка.
Но днешното медитиране винаги най-напред представлява едно изживяване в мислите, преминаване на една мисъл в друга, преминаване на една представа в друга.
към текста >>
65.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и
концентрац
ия насочим повече към упражняване на волята.
Следващото стъпало в развитието към свръхсетивния свят може да бъде достигнато чрез това, че в нашата духов-но-душевна работа ние се стремим да се освободим още повече от телесната опора.
Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на волята.
към текста >>
66.
Бележка на редактора
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Така е необходима по-голяма
концентрац
ия, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението.
Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая.
Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението.
Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения. Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие.
към текста >>
67.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В случая и това е съществен признак на антропософ ското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез
концентрац
ия и други разновидности на „душевното обучение“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
Но „познанието“ при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек“ и неговите връзки с външния свят.
В случая и това е съществен признак на антропософ ското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
към текста >>
68.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Когато човек развива такива способности, които иначе дремят в него, когато той започне да развива душата си чрез медитация,
концентрац
ия и т.
Когато човек развива такива способности, които иначе дремят в него, когато той започне да развива душата си чрез медитация, концентрация и т.
н., тогава в него постепенно настъпва промяна. Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят. Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност. И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море. Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят.
към текста >>
69.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма
концентрац
ия на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата.
Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света. Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война? Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н.
Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата.
Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм.
към текста >>
70.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Така ни е необходимо без да насилваме нещата, не с напрягане, а чрез икономия на възпитанието да постигнем
концентрац
ия у децата.
Така ни е необходимо без да насилваме нещата, не с напрягане, а чрез икономия на възпитанието да постигнем концентрация у децата.
Това ние можем да постигнем по начина, по който днешният човек се нуждае от него, единствено когато премахнем нещо, което днес е много почитано: ако премахнем проклетия учебен план от училищата, това убийствено средство за истинското развитие на човешките сили. Само помислете какво означава: от 7 8 смятане, от 8 9 езикознание, от 9 10 география, от 10 11 история! Всичко, което между 7 8 е преминало през душата, се изтрива между 8 9 и т.н. В тези неща днес е необходимо нещата да се поставят в основата. Ние изобщо нямаме право да мислим, че учебните предмети съществуват за да бъдат учени "учебни предмети"ние трябва да сме наясно: в човека между 7-та и 14-та му година трябва да бъде развито правилно мисленето, чувстването и волението.
към текста >>
71.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Но с една силна
концентрац
ия триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка).
Това, което сега ви разясних, има своя духовен противообраз. Този, който е напреднал в медитацията, чрез такива упражнения, чиито описания ще откриете в нашата литература, постепенно ще стигне до там, наистина да дели човека на три части. Вие знаете, че за това триделение аз говоря от една определена гледна точка в тази глава на моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " в която се посочва пазача на прага.
Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка).
Тогава се забелязва, кое всъщност прави тази глава главата, която имаме. Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее. Невъзможно е да разчлените ясновидски главата от останалия човешки организъм, без да започнете да я възприемате като труп. С Гърди-човека можете да го направите, той остава жив. А ако отделите астралния човек, веществообменния човек, то той ще ви избяга, той няма да остане на едно място, а ще последва космическите движения, защото носи в себе си астралното.
към текста >>
Виждате ли, ако с вътрешна
концентрац
ия измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее.
Този, който е напреднал в медитацията, чрез такива упражнения, чиито описания ще откриете в нашата литература, постепенно ще стигне до там, наистина да дели човека на три части. Вие знаете, че за това триделение аз говоря от една определена гледна точка в тази глава на моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " в която се посочва пазача на прага. Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка). Тогава се забелязва, кое всъщност прави тази глава главата, която имаме.
Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее.
Невъзможно е да разчлените ясновидски главата от останалия човешки организъм, без да започнете да я възприемате като труп. С Гърди-човека можете да го направите, той остава жив. А ако отделите астралния човек, веществообменния човек, то той ще ви избяга, той няма да остане на едно място, а ще последва космическите движения, защото носи в себе си астралното.
към текста >>
72.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Замислете се какво всъщност означава
концентрац
ията върху собствения Аз.
Там като препятствие за едно такова развитие е посочен човешкия организъм, в смисъл, че човек съсредоточава своите преценки изключително в сферата на своя Аз.
Замислете се какво всъщност означава концентрацията върху собствения Аз.
Ние имаме нашето физическо тяло, което произлиза от Стария Сатурн и което е художествено формирано в продължение на четири величествени епохи. Ние имаме етерното тяло, художествено формирано в продължение на три епохи и астралното тяло, което е формирано в продължение на две епохи. Всички те не попадат в областта на земното съзнание, в областта на земното съзнание попада единствено Азът. Обаче в действителност това е само един отблясък на Аза, защото истинският Аз може да бъде видян единствено чрез ретроспекцията, насочена към една от предишните инкарнации. Сегашният Аз ще стане реалност едва в следващата инкарнация.
към текста >>
73.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в
концентрац
ия и медитация.
Когато човек медитира искам да отворя скоба и да вмъкна това, за да видите, че в медитирането няма нищо мистично и мъгляво какво всъщност прави човек, когато медитира? Човекът на Изтока е правел медитация по свой начин. Ние в Средноевропейския Запад правим това по свой начин.
Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация.
Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот. Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание. В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея.
към текста >>
74.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако вътре се намират чужди тела, те без да причиняват някаква вреда, са по-скоро в състояние да действат благоприятно, защото при
концентрац
ията и последвалото разреждане действат фактически лъченията, а не субстанциите.
Мисля, че това не е необходимо, защото когато сместа се бърка бързо, получава се доста размътена течност и не е нужно да се обръща внимание, дали там все още има чужди тела. Торът ще позволи правил но да бъде разпръснат. Чистият, еднородният кравешки тор е най-добър, обаче макар в него да има чужди тела, не е нужно човек да си прави труда да ги изхвърля.
Ако вътре се намират чужди тела, те без да причиняват някаква вреда, са по-скоро в състояние да действат благоприятно, защото при концентрацията и последвалото разреждане действат фактически лъченията, а не субстанциите.
Затова на място, където попадне такова чуждо тяло, няма опасност посетите картофи да избуят в дълги стръкове без нищо по тях.
към текста >>
От друга страна обаче се отнася все пак до една така висока
концентрац
ия на сили, че може да се помисли, дали чрез малкия тласък, който се упражнява от падащите дъждовни капки, няма да се прекали.
Що се отнася до пясъка, това може да се направи.Не сме пробвали, но нищо не говори против това.Как действа дъждът, това трябва да се провери. Може да се приеме, че дъждът няма да внесе някаква промяна в този процес, дори евентуално може да засили въздействието.
От друга страна обаче се отнася все пак до една така висока концентрация на сили, че може да се помисли, дали чрез малкия тласък, който се упражнява от падащите дъждовни капки, няма да се прекали.
Действително това е едно фино въздействие и всичко трябва да се вземе предвид. Относно разпръскването на кравешкия тор чрез пясък не може да се възрази.
към текста >>
Рогата трябва да се поставят вътре в средата, за да може да се задържи силната
концентрац
ия.
Съвсем не е безразлично, ако човек иска да запази кравешките рога, след като ги е извадил от земята. Те могат също да се оставят и в земята докато потрябват. Там съдържанието им няма да се развали, дори и когато трябва да презимуват и да останат още известно време от лятото в почвата. Ако обаче се наложи да се съхраняват другаде, трябва да се направи сандък, който да се облицова отвътре с възглавници от торфен прах така, че от всички страни рогата да са обградени с торф.
Рогата трябва да се поставят вътре в средата, за да може да се задържи силната концентрация.
Обратно, при никакви обстоятелства, в никакъв случай не може да се препоръча запазването на разредената течност. Смесването и бъркането трябва да се направят непосредствено преди употребата.
към текста >>
Много парлив въпрос беше поставен при разговора в залата Бок от нашия приятел Щегеман, дали можем да водим борба с паразитите по този начин, по пътя на
концентрац
ията и подобни на нея практики.
Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са се знаели. Имало е епохи, когато хората действително са знаели и чрез определени действия са могли да въздействат върху развитието на растенията. Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят. Затова е много лес но да се отричат, когато някой спомене за тях. По тази причина малко ми е трудно да говоря свободно за тези неща пред широка аудитория, защото те лесно могат да бъдат отречени, като се има пред вид начинът, по който хората живеят днес.
Много парлив въпрос беше поставен при разговора в залата Бок от нашия приятел Щегеман, дали можем да водим борба с паразитите по този начин, по пътя на концентрацията и подобни на нея практики.
Без съмнение това може, ако го правите по правилен начин. Ако особено в периода от средата на Януари до средата на Февруари, когато Земята разгръща своите най-мощни сили, които са концентрирани най-много в Земята, ако човек твърдо си определи едно и също време и в това време редовно предприема такава концентрация. Тогава въздействията могат вече да се покажат наяве. Както казах, това е парлив въпрос, обаче въпрос, който получава положителен отговор. Това трябва да се прави в съзвучие с цялата природа.
към текста >>
Ако особено в периода от средата на Януари до средата на Февруари, когато Земята разгръща своите най-мощни сили, които са концентрирани най-много в Земята, ако човек твърдо си определи едно и също време и в това време редовно предприема такава
концентрац
ия.
Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят. Затова е много лес но да се отричат, когато някой спомене за тях. По тази причина малко ми е трудно да говоря свободно за тези неща пред широка аудитория, защото те лесно могат да бъдат отречени, като се има пред вид начинът, по който хората живеят днес. Много парлив въпрос беше поставен при разговора в залата Бок от нашия приятел Щегеман, дали можем да водим борба с паразитите по този начин, по пътя на концентрацията и подобни на нея практики. Без съмнение това може, ако го правите по правилен начин.
Ако особено в периода от средата на Януари до средата на Февруари, когато Земята разгръща своите най-мощни сили, които са концентрирани най-много в Земята, ако човек твърдо си определи едно и също време и в това време редовно предприема такава концентрация.
Тогава въздействията могат вече да се покажат наяве. Както казах, това е парлив въпрос, обаче въпрос, който получава положителен отговор. Това трябва да се прави в съзвучие с цялата природа. Трябва да се знае, че е съвсем различно дали една концентрация се прави по средата на зимата или по средата на лятото. Много неща се съдържат в някои народни поговорки, които могат да дадат важни указания за днешния човек.
към текста >>
Трябва да се знае, че е съвсем различно дали една
концентрац
ия се прави по средата на зимата или по средата на лятото.
Без съмнение това може, ако го правите по правилен начин. Ако особено в периода от средата на Януари до средата на Февруари, когато Земята разгръща своите най-мощни сили, които са концентрирани най-много в Земята, ако човек твърдо си определи едно и също време и в това време редовно предприема такава концентрация. Тогава въздействията могат вече да се покажат наяве. Както казах, това е парлив въпрос, обаче въпрос, който получава положителен отговор. Това трябва да се прави в съзвучие с цялата природа.
Трябва да се знае, че е съвсем различно дали една концентрация се прави по средата на зимата или по средата на лятото.
Много неща се съдържат в някои народни поговорки, които могат да дадат важни указания за днешния човек. Вижте, вчера бих могъл да прибавя и това, че между многото работи, които бих могъл да свърша в сегашната си инкарнация, но до сега не съм успял, е, че като съвсем млад имах идеята да напиша една тъй наречена селска философия, да опиша понятията на селяните за всички неща, които ги засягат. Би могло да се получи нещо извънредно добро и то би опровергало твърдението на графа, че селяните са глуповати. Би се получила една субтилна мъдрост, една проницателна философия, която още при словообразуването по един грандиозен начин се произнася относно тайните в живота на природата. Човек наистина е учуден от това, което селянинът действително знае за процесите, които се извършват в природата.
към текста >>
75.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна
концентрац
ия (виж първа лекция).
Лекцията съдържа, също и описания от основно значение, а не само такива за обезвреждане на вредителите за целта на селското стопанство. Така Рудолф Щайнер сега описва вертикалното разчленяване на планетните сили на земеделското стопанство в ред обратен на реда, посочен във втора лекция. Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта.
От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция).
Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин. Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
към текста >>
76.
Обобщение
GA_327 Биодинамично земеделие
В много фина
концентрац
ия те се съдържат също и в атмосферата.
1. Животът на Земята почива на дейности от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в планетния космос. Земята е член на този космос и е, тъй да се каже, потопена в него. Силите, които произвеждат и поддържат живота, са полярно разчленени, както и планетният космос: надслънчеви и подслънчеви планети. Посредници на техните действия са минералите на земната повърхност, кварцови и варовикови.
В много фина концентрация те се съдържат също и в атмосферата.
Топлината съдейства на надслънчевите, влагата подпомага подслънчевите действия.
към текста >>
77.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Разпределеността,
концентрац
ията на желязо в спанака е такава, че представлява сила, която може да донесе това желязо до кръвта.
И при това е много важно желязото да се дава не просто като желязо, а да си казваме: аз трябва да вкарам това желязо в стомаха така, че там то да бъде прието по някакъв начин от хлора. Но за това трябва да се приготви препарат, например от спанак. Може да се направи лекарство и от други вещества, да кажем, от семена на анасон и т. н.; при това основно е необходимо спанакът да се използва не в своя натурален вид - така той също може да влезе в употреба, даже ако просто го изядете, - но лекарството следва да се изготви от желязото, съдържащо се в спанака.
Разпределеността, концентрацията на желязо в спанака е такава, че представлява сила, която може да донесе това желязо до кръвта.
Така че в случай на установяване на недостиг на желязо, трябва да се опита да се вкара желязото в кръвта по гореуказания начин.
към текста >>
Виждате, господа, става дума за това, по правилен начин да се вкара в стомаха такава, вече съществуваща в растенията
концентрац
ия на желязо, ако хлорозата е предизвикана от недостиг на желязо.
Тези неща би трябвало днес да се изследват с помощта на духовната наука. Другата наука въобще засега няма понятие за тези неща.
Виждате, господа, става дума за това, по правилен начин да се вкара в стомаха такава, вече съществуваща в растенията концентрация на желязо, ако хлорозата е предизвикана от недостиг на желязо.
Става дума и за други подобни неща. Вие виждате, че ще се удаде да се изучи човешката природа, само изявявайки отношението й със света на звездите. Но това още не е всичко, трябва да имаме пълна яснота по отношение на това, че всичко, намиращо се на небето, като звезди, оказва съответстващото влияние върху човека. Това е много важно.
към текста >>
78.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Работата стои така: откакто в нашия Биологичен Институт в Щутгарт успяхме да докажем наличието на въздействието на вещества в нищожни
концентрац
ии[2], оттогава би трябвало да се говори за тези неща по съвсем различен начин; в публичните изказвания и публикациите би следвало за тях да се говори по различен начин от преди.
Също както и грипът, това заболяване навярно е свързано с тежките събития на нашето време.
Работата стои така: откакто в нашия Биологичен Институт в Щутгарт успяхме да докажем наличието на въздействието на вещества в нищожни концентрации[2], оттогава би трябвало да се говори за тези неща по съвсем различен начин; в публичните изказвания и публикациите би следвало за тях да се говори по различен начин от преди.
към текста >>
Сега разреждането е направено вече десет пъти по десет: първия път 1:10, втория път, когато това малко изходно количество отново е разредено в отношение 1:10, получаваме
концентрац
ия с две нули, тоест 1:100.
Ние нагледно показахме в Щутгарт, че ако се вземе някакво вещество, разтвори се и след това много силно се разреди, това разредено вещество действа. Малко количество вещество се разтваря в съд с вода, при това на една част вещество се вземат девет части чиста вода, т.е. образува се десетократно разреждане. След това от получения разтвор, съдържащ една десета част от изходното вещество, отново се взема една част и отново се разтваря в съд с вода в отношение 1:10.
Сега разреждането е направено вече десет пъти по десет: първия път 1:10, втория път, когато това малко изходно количество отново е разредено в отношение 1:10, получаваме концентрация с две нули, тоест 1:100.
Ако продължите разреждането, ако следователно вземете същото количество получен разтвор и отново добавите девет части вода, ще трябва да добавите още една нула: ще получите разреждане 1:1000. Сега в разтвора се съдържа само една хилядна част от изходната субстанция. Такива разреждания направихме в Щутгарт до една част на трилион, това е число с осемнадесет нули. Ето как разреждахме, че и повече.
към текста >>
Разбира се, за цялата Земя такава
концентрац
ия е много малка, но въпреки това и тя оказва въздействие, при това различно, отколкото би било в случай, че хората водеха здравословен начин на живот.
Е, ако е ясно как действат нищожни количества, не трябва да остават съмнения да се признае, че в такива времена, като сега, когато толкова много хора първо са се хранили с нечисти продукти, а сега вече като трупове гният в земята, всичко гореказано действа по различен начин!
Разбира се, за цялата Земя такава концентрация е много малка, но въпреки това и тя оказва въздействие, при това различно, отколкото би било в случай, че хората водеха здравословен начин на живот.
И това пак преминава в съдържанието на хранителните продукти, израстващи от Земята. И на хората се налага да го ядат. Следователно може да се каже; това е нещо, чието въздействие е обусловено от обстоятелствата на даденото време. Разбира се, грубата материалистическа наука не е в състояние да обясни това на хората; те си казват: какво значение може да има за цялата Земя някакво човешко тяло, погребано в земята? Разбира се, това, което в този случай се разпространява от човека, има нищожна концентрация, но то действа.
към текста >>
Разбира се, това, което в този случай се разпространява от човека, има нищожна
концентрац
ия, но то действа.
Разбира се, за цялата Земя такава концентрация е много малка, но въпреки това и тя оказва въздействие, при това различно, отколкото би било в случай, че хората водеха здравословен начин на живот. И това пак преминава в съдържанието на хранителните продукти, израстващи от Земята. И на хората се налага да го ядат. Следователно може да се каже; това е нещо, чието въздействие е обусловено от обстоятелствата на даденото време. Разбира се, грубата материалистическа наука не е в състояние да обясни това на хората; те си казват: какво значение може да има за цялата Земя някакво човешко тяло, погребано в земята?
Разбира се, това, което в този случай се разпространява от човека, има нищожна концентрация, но то действа.
към текста >>
Взема се в много разреден вид, по описания начин, доведен до нищожна
концентрац
ия метал, например се взема мед, разрежда се до такова състояние, в което медта може да присъства в разтвора.
В Щутгарт се предприемаха и други експерименти. Тези неща са във висша степен поучителни. Вместо да се изследва само растежът, което само по себе си е важно, особено ако експериментите се провеждат с високи степени на разреждане - даже до една трилионна част, това само по себе си е интересно, но освен него може да се прави и следното.
Взема се в много разреден вид, по описания начин, доведен до нищожна концентрация метал, например се взема мед, разрежда се до такова състояние, в което медта може да присъства в разтвора.
Сега се слага полученото в саксия. Вътре в нея има пръст. В тази пръст се добавя медта като своего рода тор. Край тази саксия има още една, в която има чиста пръст, такава, която не е наторена с мед. Пръстта си остава същата, само че без мед.
към текста >>
[2] «...вещества в нищожни
концентрац
ии» – вж.
[2] «...вещества в нищожни концентрации» – вж.
работата на Л. Колиско, например: «Физиологически и физически последствия от въздействието на малки дози», Щутгарт, 1922 г.
към текста >>
79.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Защото навсякъде във вашите телесни членове, мускули, във всички ваши тъкани, тъканите на сърцето, тъканите на белите дробове, тъканите на черния дроб и далака, се съдържа мравчена киселина, макар и не в такава висока
концентрац
ия, както в мравешката купчина.
Така че тази мравчена киселина мравките я съдържат в себе си: изтисквайки мравките, ние я добиваме. Тази мравчена киселина се намира преимуществено в мравките. Но вие бихте били доста учудени, като разберете колко мравчена киселина се намира в тази зала. Бихте възразили: но къде тук са мравешките купчинки, тук по ъглите няма нищо. Господа, тъй като седите тук, вие самите представлявате подобия на мравешки купчинки!
Защото навсякъде във вашите телесни членове, мускули, във всички ваши тъкани, тъканите на сърцето, тъканите на белите дробове, тъканите на черния дроб и далака, се съдържа мравчена киселина, макар и не в такава висока концентрация, както в мравешката купчина.
Но всички вие като цяло сте пълни с мравчена киселина, съвсем пълни. Това е изключително забележително.
към текста >>
80.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
11. «...вещества в нищожни
концентрац
ии» - вж.
11. «...вещества в нищожни концентрации» - вж.
работата на Л. Колиско, например: «Физиологически и физически последствия от въздействието на малки дози», Щутгарт, 1922 г.
към текста >>
81.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока
концентрац
ия, както например желязото в кръвта.
Виждате ли, при кръвта се набива в очи следното: тя е червена и съдържа всевъзможни вещества. Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода!
Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта.
Ето защо на водата не се обръща внимание. Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята. И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата.
към текста >>
Камбалите са доказателство за това, че морето изпитва жажда за небето, защото
концентрац
ията на соли в морето го изолира от небето!
Тези неща са във висша степен поучителни, тъй като позволяват да се види това, което го има в човека, макар и да се наблюдава в него нещо подобно да е значително по-трудно: защото той, както вече ви казах, се е еманципирал от Земята. Но ако на такива неща изобщо не се обръща внимание, не може да се разбере животът на Земята като цяло. Всъщност работата стои така, че можем да кажем: гледайки морето, гледайки камбалата, можем навсякъде да видим как морето посредством камбалата се отваря за небето!
Камбалите са доказателство за това, че морето изпитва жажда за небето, защото концентрацията на соли в морето го изолира от небето!
Може да се каже така: камбалата е израз на жаждата на морето за светлина и въздух. Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни органи, осезателни органи. В тези места човек също се открива навън, макар и по различен начин, отколкото при очите, които се отварят срещу светлината непосредствено. Тези (точки) съответстват на местата, където в морето «седи» камбалата. Камбалата се отваря срещу небето.
към текста >>
82.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Във всеки случай тази синилна киселина в тях се намира в много малка
концентрац
ия.
Но наред с него в космоса се намират по-млади образувания, връстници на съвременния живот. В качеството на такива трябва да разглеждаме например кометите. При това трябва да се знае, че кометите, доколкото те се явяват по-млади, трябва да се намират в състояние, съответстващо на младото им битие. Както детето стои по отношение на стареца, така и те стоят по отношение на Земята; ако Земята някога е имала синилна киселина, кометите би трябвало да я имат сега: те трябва да съдържат цианови съединения! Така че за човека с днешното му тяло би било достатъчно едно съприкосновение с кометата, за да умре.
Във всеки случай тази синилна киселина в тях се намира в много малка концентрация.
към текста >>
83.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Трябва да си представите, че ако някъде има такава зона на
концентрац
ия на горещина, тя обикновено не е една, а наблизо има и други зони на концентрирана горещина, други високотемпературни огнища.
Но виждате ли, работата стои така.
Трябва да си представите, че ако някъде има такава зона на концентрация на горещина, тя обикновено не е една, а наблизо има и други зони на концентрирана горещина, други високотемпературни огнища.
Явлението протича по такъв начин, че ако тук се намира Земята и ние гледаме отгоре, началото на мълнията се намира там, където има такава високотемпературна зона на натрупване на горещина, при това наблизо се намират и други високотемпературни зони. Можете да приемете, че тези зони на концентрация на горещина са свързани със Слънцето, излъчванията на което идват тук. По целия път се разполагат такива зони на натрупване на горещина и в момента на своето излъчване, мълнията по своя път прихваща тези други зони на топлинно излъчване. Вследствие от това става излъчването горе и т. н. (изобразява го на дъската).
към текста >>
Можете да приемете, че тези зони на
концентрац
ия на горещина са свързани със Слънцето, излъчванията на което идват тук.
Но виждате ли, работата стои така. Трябва да си представите, че ако някъде има такава зона на концентрация на горещина, тя обикновено не е една, а наблизо има и други зони на концентрирана горещина, други високотемпературни огнища. Явлението протича по такъв начин, че ако тук се намира Земята и ние гледаме отгоре, началото на мълнията се намира там, където има такава високотемпературна зона на натрупване на горещина, при това наблизо се намират и други високотемпературни зони.
Можете да приемете, че тези зони на концентрация на горещина са свързани със Слънцето, излъчванията на което идват тук.
По целия път се разполагат такива зони на натрупване на горещина и в момента на своето излъчване, мълнията по своя път прихваща тези други зони на топлинно излъчване. Вследствие от това става излъчването горе и т. н. (изобразява го на дъската). То увлича със себе си всички други излъчвания и благодарение на това видът на мълнията получава формата на зигзаг; в действителност тя се движи съвсем произволно. И колкото по-надолу се спуска, толкова по-право-линейна става.
към текста >>
НАГОРЕ