Търсене в текстове за 'Изкуство'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 3

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 ,

Намерени са 2071 резултата от 545 текста в 3 страници с части от думите : 'Изкуство'.
На страница 3: 71 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 .
Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г. в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98. Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
към текста >>

2. 1. Предговор към първото френско издание GA_326 Раждането на естествените науки

По този начин, като че играейки си, той даде нови указания за множество клонове на изкуството и техниката; цял разсадник от хора на изкуството се посвети с усърдие на осъществяването на този паметник.
Неговият поглед беше свободен; и този цикъл от сказки е един много по-очебиещ пример от колкото би се помислило на пръв поглед. За да си дадем напълно сметка за това, трябва да познаваме трагичните обстоятелства, при които той е бил изнесен. Това беше в Дорнах, срещу Коледа 1922 година. От близо 10 години Рудолф Щайнер беше предприел върху този хълм на Швейцарската Юра това, което трябваше да бъде увенчание на цялото му дело и същевременно неговият траен и осезаем израз: построяването на Гьотеанума. След като сам изработи макета, построяването бе извършено под неговото най-активно ръководство; няма нито една подробност, за която той да не е дал лично едно разрешение винаги пропито с един творчески и дълбоко вдъхновяващ характер. По този начин, като че играейки си, той даде нови указания за множество клонове на изкуството и техниката; цял разсадник от хора на изкуството се посвети с усърдие на осъществяването на този паметник.
към текста >>

Наред с тези хора на изкуството, помагайки им, подбуждайки ги, Рудолф Щайнер сам работеше с длетото и особено с четката; цяла част от вътрешните фрески беше нарисувана от неговата ръка.
Пълни дървени колони, със скулптирани на ръка масивни цикли и архитрави, подържаха купола от финно изрязано дърво, покрити с леки, лъскави плочи. Наред с тези хора на изкуството, помагайки им, подбуждайки ги, Рудолф Щайнер сам работеше с длетото и особено с четката; цяла част от вътрешните фрески беше нарисувана от неговата ръка.
към текста >>

През октомври 1920 година Рудолф Щайнер откри този Център на Университета на Духовната Наука, който бе по този начин основан и в който скоро щяха да бъдат открити секции на изкуството и науката.
През октомври 1920 година Рудолф Щайнер откри този Център на Университета на Духовната Наука, който бе по този начин основан и в който скоро щяха да бъдат открити секции на изкуството и науката.
към текста >>

3. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_326 Раждането на естествените науки

Това беше също както при едно произведение на изкуството, което материализира схващанията на художника: в тялото хората намираха отпечатъка, математическата фигура отговаряща на вътрешната опитност, която те имаха за формите, тъждествени с божественото, защото самите природни тела изглеждаха като образи на божественото.
Нека се върнем назад до времето, за което аз вече Ви говорих, когато всичко, което беше част от тялото, беше считано като образ на духовното. Когато човекът поглеждаше вътре в себе си, той намираше там отново математическия елемент, неделим от божественото, в неговия собствен организъм. Това беше също както при едно произведение на изкуството, което материализира схващанията на художника: в тялото хората намираха отпечатъка, математическата фигура отговаряща на вътрешната опитност, която те имаха за формите, тъждествени с божественото, защото самите природни тела изглеждаха като образи на божественото.
към текста >>

4. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Защото на гръцки "техника" значи изкуство.
Днес на нашите погледи се предлага един внушителен свят, роден именно от изучаването на мъртвата природа: това е светът на техниката, чието име издава вече самото и значение. Защото на гръцки "техника" значи изкуство. Благодарение на това, че добихме познанието на неживото, ние проникнахме в царството на техниката. Днес човекът е заобиколен отвсякъде от нея; но той вижда в нея една област, в която не обитава никакъв дух, в точния смисъл на думата. Важно е именно да из питаме, що се отнася за духа на техниката, нещо, което отговаря почти на болезненото впечатление, което смъртта на едно човешко същество причинява. Трябва да можем да примесим към студеното, безлично, от влечено познание, чувството, впечатлението, причинено от едно същество, което е престанало да съществува като живо, един организъм превърнал се в мъртъв труп. Това чувство ще се роди, когато ще сме разбрали добре, че техниката е практическата наука на неживото.
към текста >>

5. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

През 1919 с основаването на Валдорфските училища, възникна антропософската педагогика, а през 1920 се утвърдиха антропософската медицина и лечебната евритмия, а неговите импулси в областта на изкуството проличават още през 1913 с построяването на Първия Гьотеанум.
Пред нас са 28 написани от него книги и около 6 хиляди стенографирани и по-късно напечатани лекции. Те са на разположение на всеки, който се интересува. Към тези лекции принадлежат и осемте от Селскостопанския курс от Юни 1924. Отговаряйки на живите духовни потребности на своите слушатели и читатели от времето след Първата световна война, той разглежда много жизнени практически проблеми. Това са новите възгледи относно тристранното разделение на социалния живот. През 1919 с основаването на Валдорфските училища, възникна антропософската педагогика, а през 1920 се утвърдиха антропософската медицина и лечебната евритмия, а неговите импулси в областта на изкуството проличават още през 1913 с построяването на Първия Гьотеанум.
към текста >>

6. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Между другото, от госпожа Щайнер беше изнесен курс изкуството за формиране на речта.
Между другото, от госпожа Щайнер беше изнесен курс изкуството за формиране на речта. Проведени бяха две събрания за младежки групи от Бреслау и два часа на езотеричната висша школа. А последната неделя се прибави още нещо. Появи се господин Кугелман със своята театрална трупа, която беше основала ново сценично изкуство по подтик от курса за формиране на речта, състоял се в Гьотеанума преди две години. Тази трупа ни представи „Ифигения“, което беше във връзка с всичко, което следваше от курса по формиране на речта и представляваше една многообещаваща работа.
към текста >>

Появи се господин Кугелман със своята театрална трупа, която беше основала ново сценично изкуство по подтик от курса за формиране на речта, състоял се в Гьотеанума преди две години.
Между другото, от госпожа Щайнер беше изнесен курс изкуството за формиране на речта. Проведени бяха две събрания за младежки групи от Бреслау и два часа на езотеричната висша школа. А последната неделя се прибави още нещо. Появи се господин Кугелман със своята театрална трупа, която беше основала ново сценично изкуство по подтик от курса за формиране на речта, състоял се в Гьотеанума преди две години. Тази трупа ни представи „Ифигения“, което беше във връзка с всичко, което следваше от курса по формиране на речта и представляваше една многообещаваща работа.
към текста >>

7. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Виж Рудолф Щайнер / Ита Вегман „Основи за разширяване на изкуството на лекуване въз основа на духовно-научни познания" 1925, Събр.
[1] Д-р Ита Вегман, 1876 1943; лекар, сътрудник на Рудолф Щайнер, основава Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм Швейцария; от Коледа 1923 до 1935 протоколчик на председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Медицинската секция на Свободната висша школа за духовна наука (Goetheanum). Виж Рудолф Щайнер / Ита Вегман „Основи за разширяване на изкуството на лекуване въз основа на духовно-научни познания" 1925, Събр. Съч. 27
към текста >>

8. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието. За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности. Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>

9. 18. Бележки GA_327 Биодинамично земеделие

Виж Рудолф Щайнер / Ита Вегман „Основи за разширяване на изкуството на лекуване въз основа на духовно-научни познания“ 1925, Събр.
*17. Д-р Ита Вегман, 1876 1943; лекар, сътрудник на Рудолф Щайнер, основава Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм Швейцария; от Коледа 1923 до 1935 протоколчик на председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Медицинската секция на Свободната висша школа за духовна наука (Goetheanum). Виж Рудолф Щайнер / Ита Вегман „Основи за разширяване на изкуството на лекуване въз основа на духовно-научни познания“ 1925, Събр. Съч. 27
към текста >>

10. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Едно концентрирано написано изложение от Щайнер/Вегман се намира в първата глава „Основи за разширяването на лечителското изкуство„ Сс 27.
Там са описани подробните обяснения. Р. Щайнер, 26 август 1905: „Пред вратите на Теософията„. Бележки от 14 лекции. Сс 95. Също и Сс 136. Едно концентрирано написано изложение от Щайнер/Вегман се намира в първата глава „Основи за разширяването на лечителското изкуство„ Сс 27.
към текста >>

11. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Вегман 1925: „Основи насоки за разширение на лечебното изкуство„, глава 1, Сс 27.
[9] Р. Щайнер и И. Вегман 1925: „Основи насоки за разширение на лечебното изкуство„, глава 1, Сс 27.
към текста >>

Щайнер 1925: „Основи за разширение на лечебното изкуство„, глава 34, Сс 27.
[25] Р. Щайнер 1925: „Основи за разширение на лечебното изкуство„, глава 34, Сс 27.
към текста >>

12. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в живото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките сетива преди, по време и след работата.
Всичко това играе важна роля за деятелния, деловия човек. В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в живото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките сетива преди, по време и след работата. Защо култивираната местност в обширни области е все така прекрасна? Но всъщност далеч по-големият художник е самата жива природа, която чрез човека се извисява до културата.
към текста >>

Щайнер 1925: „Основи за разширение на лечебното изкуство„, глава пета.
[2] Р. Щайнер 1925: „Основи за разширение на лечебното изкуство„, глава пета.
към текста >>

13. 7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство GA_327 Биодинамично земеделие

[3] ЩайнерВегман 1025: „Основи за разширение на лечебното изкуство„, Сс 27.
[3] ЩайнерВегман 1025: „Основи за разширение на лечебното изкуство„, Сс 27.
към текста >>

14. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Художниците смятат себе си за служители на изкуството, те предполагат, че да посягат на физическите теории не им влиза в компетенцията.
- И така, публиката, ценителите на живописта не свеждат заедно живописта и физическата теория за цветовете, но на художника му се налага да прави това! И художникът отдава предпочитание на теорията за цветовете на Гьоте. Художникът казва: Боже мой, нас съвсем не ни интересува физиката; това, което те говорят, касае само тяхната собствена проблематика. Нека да правят каквото искат. Ние се придържаме към древната теория за цветовете, на нас ни подхожда теорията за цветовете на Гьоте. Художниците смятат себе си за служители на изкуството, те предполагат, че да посягат на физическите теории не им влиза в компетенцията. Освен другото, това е неприятно и неудобно. Можеш да си навлечеш врагове и други подобни.
към текста >>

15. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Това, над което му се налага да работи, изисква много по-голямо изкуство, отколкото всичко, над което той работи впоследствие.
Електродвигателят действа на основата на магнетизма, цялото движение във фабриката зависи от този електродвигател. Но отначало трябва да се включи електрическият ток, иначе този електродвигател няма да заработи и ще си остане неподвижен. Главният мозък също би си останал неподвижен и не би работил, ако през него не протичаше токът на душевния живот. В детето протича значително по-мощният ток на душевния живот, тъй като детето чак до смяната на зъбите работи над създаването на целия главен мозък, при това предимно в най-първите години от живота. Затова ви казах, че Жан Пол[1], който е бил много умен човек, е казал: човек за своите първи три години от живота учи доста повече, отколкото за три години в университета. Това, над което му се налага да работи, изисква много по-голямо изкуство, отколкото всичко, над което той работи впоследствие.
към текста >>

16. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

[7] След това веднъж видяхме една картина в Торино: виж съобщението на Хели Краузе-Цимер в главата «Групата Спанзоти-Ферари-Джиовинони» и «Картината в Торино» в книгата и «Двете деца Исус в изобразителното изкуство», Щутгарт, 1977 г.
[7] След това веднъж видяхме една картина в Торино: виж съобщението на Хели Краузе-Цимер в главата «Групата Спанзоти-Ферари-Джиовинони» и «Картината в Торино» в книгата и «Двете деца Исус в изобразителното изкуство», Щутгарт, 1977 г.
към текста >>

17. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

40. След това веднъж видяхме една картина в Торино: виж съобщението на Хели Краузе-Цимер в главата «Групата Спанзоти-Ферари-Джиовинони» и «Картината в Торино» в книгата и «Двете деца Исус в изобразителното изкуство», Щутгарт, 1977 г.
40. След това веднъж видяхме една картина в Торино: виж съобщението на Хели Краузе-Цимер в главата «Групата Спанзоти-Ферари-Джиовинони» и «Картината в Торино» в книгата и «Двете деца Исус в изобразителното изкуство», Щутгарт, 1977 г.
към текста >>

18. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г. Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията. Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>

Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
1914 - 1923 г. Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията. Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>

Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>

19. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Същото се отнася и за изкуството на възпитанието, за педагогиката, тъй като тук преди всичко трябва да се знае следното: ако даже азбуката се дава на човек безпорядъчно - тъй като тук силно се проявява лунната активност, - ако се прави това твърде форсирано, неправилно, могат съвсем да се изтощят кристализационните сили на етерната глава.
Същото се отнася и за изкуството на възпитанието, за педагогиката, тъй като тук преди всичко трябва да се знае следното: ако даже азбуката се дава на човек безпорядъчно - тъй като тук силно се проявява лунната активност, - ако се прави това твърде форсирано, неправилно, могат съвсем да се изтощят кристализационните сили на етерната глава. Човек може - и това наистина е така - от интензивно обучение да стане още по-глупав, ако го учат неправилно. Това е наистина така. Но за да се ориентираме в това, ще поговорим по тази тема следващия път. Необходимо е да се знае всичко това.
към текста >>

20. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Те изучавали изкуството на речта и говорели прекрасно.
При атиняните работата е била друга. Атиняните обичали красивата реч; на тях им харесвало да говорят красиво. Спартанците са били в речите си кратки, умерени и спокойни. Атиняните искали да говорят наистина красиво. Те изучавали изкуството на речта и говорели прекрасно. Затова и дрънкали повече; не както ние днес, но все пак дрънкали значително повече от спартанците. На какво се е основавала разликата между многословните атиняни и малко, но значително и мощ-но говорещите спартанци? Тя е била във възпитанието. Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно. Но това, за което говорих, се е основавало на възпитанието.
към текста >>

Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно.
Атиняните искали да говорят наистина красиво. Те изучавали изкуството на речта и говорели прекрасно. Затова и дрънкали повече; не както ние днес, но все пак дрънкали значително повече от спартанците. На какво се е основавала разликата между многословните атиняни и малко, но значително и мощ-но говорещите спартанци? Тя е била във възпитанието. Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно. Но това, за което говорих, се е основавало на възпитанието. Спартанските момчета са ги възпитавали съвсем различно от атинските. Спартанските момчета е трябвало доста повече да се занимават с гимнастика: танци, игри на арената, всевъзможни гимнастически упражнения. А с изкуството на речта, което всъщност е гимнастика за езика, с него спартанците почти не се занимавали. Речта при тях е била оставена сама на себе си.
към текста >>

А с изкуството на речта, което всъщност е гимнастика за езика, с него спартанците почти не се занимавали.
Тя е била във възпитанието. Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно. Но това, за което говорих, се е основавало на възпитанието. Спартанските момчета са ги възпитавали съвсем различно от атинските. Спартанските момчета е трябвало доста повече да се занимават с гимнастика: танци, игри на арената, всевъзможни гимнастически упражнения. А с изкуството на речта, което всъщност е гимнастика за езика, с него спартанците почти не се занимавали. Речта при тях е била оставена сама на себе си.
към текста >>

Атиняните също използвали гимнастиката - в цяла Гърция гимнастиката се е използвала, но значително по-малко, - те използвали по отношение на по-големите момчета гимнастиката за езика, изкуството на речта, риториката.
А именно ако човек има подредена походка, и с речта при него всичко е наред. Това идва от детската възраст. Ако човек получи подагра на стари години, нищо не може да направи: той я е имал още докато се е учил да говори. Това идва от времето, когато се учи говорът. Но спартанците смятали за най-ценно да се правят колкото се може повече гимнастически упражнения, те поддържали тази гимнастика още и благодарение на това, че натърквали тялото на децата с масло и го покривали с пясък; така децата правели гимнастика. Атиняните също използвали гимнастиката - в цяла Гърция гимнастиката се е използвала, но значително по-малко, - те използвали по отношение на по-големите момчета гимнастиката за езика, изкуството на речта, риториката. Спартанците не правели това.
към текста >>

И ако днес в школските учебници става дума за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците речта е била спокойна, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните.
Атинянинът казвал друго, той казвал: ние живеем благодарение на Слънцето и когато това Слънце ни подтиква към движение, тогава искаме да се движим; ако няма Слънце и ние не искаме да се движим. Така казвали атиняните и затова те обръщали внимание на външната слънчева топлина. Спартанците обръщали внимание на вътрешната слънчева топлина, на слънчевата топлина, която човек вече е преработил; атиняните обръщали внимание на външното Слънце, което така прекрасно е осветявало кожата - кожата те не натърквали с пясък или поне не толкова много като спартанците, а кожата им е трябвало да бъде обработена от Слънцето. Ето в какво е била разликата. И ако днес в школските учебници става дума за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците речта е била спокойна, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните. В настоящо време хората не могат едновременно да се занимават с история и естествена наука. Историята казва своето, а естествознанието - своето. Ако ви кажа: спартанците натривали децата си с масло и пясък и те във всякакво време се упражнявали в своето спартанско изкуство, а атиняните не натривали така усилено децата си с пясък и масло, а развивали на основата на вътрешната пластика изкуството на речта - тогава ще знаете как на основата на природните явления се е обуславяла тази разлика между съседстващите спартанци и атиняни.
към текста >>

Ако ви кажа: спартанците натривали децата си с масло и пясък и те във всякакво време се упражнявали в своето спартанско изкуство, а атиняните не натривали така усилено децата си с пясък и масло, а развивали на основата на вътрешната пластика изкуството на речта - тогава ще знаете как на основата на природните явления се е обуславяла тази разлика между съседстващите спартанци и атиняни.
Спартанците обръщали внимание на вътрешната слънчева топлина, на слънчевата топлина, която човек вече е преработил; атиняните обръщали внимание на външното Слънце, което така прекрасно е осветявало кожата - кожата те не натърквали с пясък или поне не толкова много като спартанците, а кожата им е трябвало да бъде обработена от Слънцето. Ето в какво е била разликата. И ако днес в школските учебници става дума за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците речта е била спокойна, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните. В настоящо време хората не могат едновременно да се занимават с история и естествена наука. Историята казва своето, а естествознанието - своето. Ако ви кажа: спартанците натривали децата си с масло и пясък и те във всякакво време се упражнявали в своето спартанско изкуство, а атиняните не натривали така усилено децата си с пясък и масло, а развивали на основата на вътрешната пластика изкуството на речта - тогава ще знаете как на основата на природните явления се е обуславяла тази разлика между съседстващите спартанци и атиняни.
към текста >>

Тук работата стои така: вътрешната топлина изпъжда желанието да се говори; външната топлина възбужда желанието да се говори, което получава своето оформление благодарение на изкуството.
Получава се почти комична ситуация, когато някой дойде от Севера; той се кани да произнесе реч, става и нищо не казва. Ако италиански агитатор се качи на трибуната, той започва да говори още преди да се е качил, нали така? И продължава да говори, когато вече е слязъл от нея. Той и по-нататък върви, като продължава да сипе слова! Когато на северен човек се наложи да говори, понеже трябва да си изработва много топлина, тъй като външна топлина там няма, този северен човек, желаейки да се представи, може да ви докара до отчаяние: той даже не започва да говори, иска да каже нещо, но не започва. Тук работата стои така: вътрешната топлина изпъжда желанието да се говори; външната топлина възбужда желанието да се говори, което получава своето оформление благодарение на изкуството. За развитието на спокойната реч спартанците не са получавали подтик от външния свят, те го получавали благодарение на своя собствен расов характер, те, без оглед на съседството си с атиняните, получавали този подтик, защото силно се смесвали с идващите от Север хора. Сред атиняните е имало например много хора, които са принадлежали към расите от горещите области и са се смесвали с атиняните; ето защо тези последните развивали цял поток от красноречие. И така, виждаме как словоохотливият човек е свързан със слънцето и топлината. Сега да преминем към светлината.
към текста >>

21. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г. Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията. Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>

Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
1914 - 1923 г. Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията. Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>

Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>

22. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

На най-трудното изкуство искат да се обучат по най-лесния начин.
Така тук се дават: отделите на дъгообразната обвивка и зеницата, нарисувани схематично, после се дават болестите; тук са болестите на далака, тук на белите дробове, тук - сифилисът и т. н. И ето, на такъв запознат с дадената схема за ирисодиагностика остава само да погледне през силна лупа ириса, а след това да се обърне към своята книжка: забелязвайки нещо в сектора на белодробните заболявания, той констатира: белодробно заболяване! И така постъпват днес многобройните ирисолози след едночасово занятие. Всичко останало те възлагат на книжката, която имат; така те поставят диагноза. Но това е възмутително, господа. На най-трудното изкуство искат да се обучат по най-лесния начин. Обаче по такъв начин не се постига нищо ценно, напротив, с това се нанася ущърб на самото същество на медицината. Необходимо е да се различава отнася ли се някой сериозно към медицината, или просто иска да спечели пари.
към текста >>

23. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя както трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат.
Това е наследство от древен Египет. Но тези хора знаят толкова малко за това, защо те се пременяват в престилка, колкото малко знаят и за това, защо се кичат с ордени. Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници. Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето. Това има отношение към крайниците. Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя както трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат.
към текста >>

24. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

В древната мистерия са се съчетавали едновременно училището, школата по изкуство и религията.
Какво представлява Слънцето и как възникват лъчите му. Днешното масонство е само сянка на това, което е било някога. В древната мистерия са се съчетавали едновременно училището, школата по изкуство и религията. Обучението за фина сетивност и за използването на знаци. Първоначално, когато още са се чувствали звуците, човечеството е имало един-единствен език. В езика е заложено нещо, което позволява напълно да се изучи човекът. Култът, който практикуват масоните, е на основата на подражанието, а не на разбирането. Католическата църква и масонството като най-големи противници.
към текста >>

25. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, ние в настоящето се възхищаваме на нашето инженерно изкуство, създало канализацията.
В тази утайка може да се посеят разнообразни зърнени култури и когато узреят, да ги приберат. И така до новия разлив на Нил. По такъв начин Нил ежегодно им е подготвял обработваемите площи. Така че египтяните дълбоко преживявали тази благодатна дейност на водата. Тях ги занимавал въпросът какво представлява водата в природата. Виждате ли, ние в настоящето се възхищаваме на нашето инженерно изкуство, създало канализацията. Но хиляди години преди нас египтяните много добре са решавали канализационните си проблеми! Защото ако Нил е излизал от бреговете си и се е разливал, той се е оказвал и там, където това е било нежелателно. И ето, египтяните още в древността създали езерото Мерис, цяло езеро! То не е било създадено от природата, а е било изкуствено направено, за да удържа пълноводието в необходимите граници. Водите на разлива се събирали в езерото Мерис.
към текста >>

26. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Първите вестници се появили чак хиляда години по-късно, когато възникнало изкуството на книгопечатането.
И така, първата степен е така наречената врана. Този, който бил приет в мистериите, ставал врана. С какво се занимавала враната? Враната се занимавала с това, че тя, преди всичко, ставала посредник между външния свят и мистериите. Защото тогава още не е имало вестници. Първите вестници се появили чак хиляда години по-късно, когато възникнало изкуството на книгопечатането. Тези, на които в мистериите е принадлежала ролята на учители, е трябвало да получават информация чрез доверени хора, които те са можели да изпращат за наблюдение в света. Следователно може да се каже, че враните били чисто и просто доверените лица на тези, които са били в мистериите. Трябвало е да се учи, за да се стане истинско доверено лице. Днес в качеството на доверени лица се проявяват много хора, особено в партиите и тем подобни, но при това остава въпросът, достойни ли са за доверието тези доверени лица! Обаче тези, които тук, в мистериите, се проявявали като врани, се разглеждали в качеството им на доверени лица само след проверка.
към текста >>

27. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните.
Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец. Ако е нещастен, това също е детерминирано от Бог-Отец. Той е хвърлен на произвола на това, което наричат съдба. Виждате ли, господа, такава била религиозната страна на мохамеданството. Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните. Християнството преимуществено разглеждало по какъв начин може да бъде изцелена човешката воля. Мохамеданството не се интересувало от този въпрос. Трябва ли да се занимаваме с този въпрос? Ако е предопределено, че човек става по-лош, такова предопределение произлиза от Бог-Отец. В християнството казвали: древните езичници преимуществено се ориентирали към Бог-Отец; трябва да се присъедини Бог-Син.
към текста >>

Ето защо в мохамеданството намерило своето продължение много от древната наука и изкуство.
Мохамед и неговите по-късни привърженици казвали следното: макар и древните езичници да са имали много богове, въпреки това те са почитали природното начало, в което действа един Бог. Ето защо в мохамеданството намерило своето продължение много от древната наука и изкуство. Работата стояла така: през IX столетие сл. Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава. С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише. И това, което той направил в областта на изкуството и науката, било просто дреболия в сравнение с възникналото в Азия при управлението на Харун ал Рашид[5] - така са го наричали, - действал по времето на Карл Велики в качеството си на представител на исляма, на мохамеданството.
към текста >>

И това, което той направил в областта на изкуството и науката, било просто дреболия в сравнение с възникналото в Азия при управлението на Харун ал Рашид[5] - така са го наричали, - действал по времето на Карл Велики в качеството си на представител на исляма, на мохамеданството.
Ето защо в мохамеданството намерило своето продължение много от древната наука и изкуство. Работата стояла така: през IX столетие сл. Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава. С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише. И това, което той направил в областта на изкуството и науката, било просто дреболия в сравнение с възникналото в Азия при управлението на Харун ал Рашид[5] - така са го наричали, - действал по времето на Карл Велики в качеството си на представител на исляма, на мохамеданството. Там, в Азия, се развивали в голяма степен и изкуството, и науката, при това в съгласие с достиженията на древното езичество. Това изкуство и тази наука се разпространявали в Европа, идвайки от юг през Испания.
към текста >>

Там, в Азия, се развивали в голяма степен и изкуството, и науката, при това в съгласие с достиженията на древното езичество.
Работата стояла така: през IX столетие сл. Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава. С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише. И това, което той направил в областта на изкуството и науката, било просто дреболия в сравнение с възникналото в Азия при управлението на Харун ал Рашид[5] - така са го наричали, - действал по времето на Карл Велики в качеството си на представител на исляма, на мохамеданството. Там, в Азия, се развивали в голяма степен и изкуството, и науката, при това в съгласие с достиженията на древното езичество. Това изкуство и тази наука се разпространявали в Европа, идвайки от юг през Испания.
към текста >>

Това изкуство и тази наука се разпространявали в Европа, идвайки от юг през Испания.
Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава. С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише. И това, което той направил в областта на изкуството и науката, било просто дреболия в сравнение с възникналото в Азия при управлението на Харун ал Рашид[5] - така са го наричали, - действал по времето на Карл Велики в качеството си на представител на исляма, на мохамеданството. Там, в Азия, се развивали в голяма степен и изкуството, и науката, при това в съгласие с достиженията на древното езичество. Това изкуство и тази наука се разпространявали в Европа, идвайки от юг през Испания.
към текста >>

И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно.
На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали погледа си към природата. Те се опазили от това. От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш. Тази особена форма на разглеждане на Бога преминала в исляма, в мохамеданството. Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене. И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно. Те носели ужас на западното население, ужас на всички, приели християнството.
към текста >>

Още в ранните времена арабите, промъквайки се през Италия и Испания, донасяли със себе си изкуството и научния начин на мислене.
Сега си представете, господа, как е било това. Още в ранните времена арабите, промъквайки се през Италия и Испания, донасяли със себе си изкуството и научния начин на мислене. Разпространявайки се, това се превърнало в нашата наука. Тогава тук се пренасяла източната древна наука. Едната и другата се смесили помежду си. Благодарение на това в Европа възникнало нещо съвсем особено.
към текста >>

28. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, господа, празникът на Адонис е бил учреден в тези художествено-образователно-религиозни центрове, центрове на изкуството, науката и религията, които ви описах като мистерии.
Обаче първоначалното възникване на празника Пасха се отнася не към времето на християнството, а възлиза към древния езически празник, към празника, за който вече съм ви казвал и сега искам да го опиша по-детайлно. Празникът Пасха възлиза към така наречения празник на Адонис. В какво се е състоял този празник на Адонис? Виждате ли, господа, празникът на Адонис е бил учреден в тези художествено-образователно-религиозни центрове, центрове на изкуството, науката и религията, които ви описах като мистерии. Всъщност Адонис е бил своего рода образ, отразяващ духовно-душевното начало в човека. И така, под Адонис подразбирали това, което в човека е било душевно-духовното начало. Смятали така: това, което представлява духовно-душевното начало в човека, се съгласува с целия останал свят. Следва само да обърнем внимание върху факта, че празникът на Адонис, подобен на нашата сегашна Пасха, при древните езичници, които все още са съблюдавали всички духовни съотношения, е възникнал така, че се е празнувал през есента! И така, древният празник Пасха се е празнувал през есента.
към текста >>

29. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Било е възможно само защото те са владеели изкуството да изговарят съответните думи в подправките така, че те да могат да въздействат.
Друг умира, без да чува нищо, доколкото това е заложено в мириса. От това той умира. Тук е заложено своего рода «радиосъобщение», ако може така да се изразим, направена е магия. Тук човек има работа с «радиопредавател, работещ във времето», с това, което са създали древните египтяни. Те са искали да убият този, който си пъха носа тук. Било е възможно само защото те са владеели изкуството да изговарят съответните думи в подправките така, че те да могат да въздействат.
към текста >>

30. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Обаче вече в периода на средновековието изкуството за четене е било забравено.
Този тезис е бил установен от Маймонид[1]. Неговият противник, обратно, утвърждавал тезиса: «хесед», «кетер», «бина». И така, спорили са за тези тезиси. Тези тезиси възниквали от дървото Сефирот. Единият го четял така, другият - иначе, по различен начин съчетавайки тези неща. Обаче вече в периода на средновековието изкуството за четене е било забравено. Интересното е, че по-късно, в средата на средновековието, се появил един човек, Раймонд Лулий[2]. Този Раймонд Лулий е бил доста интересен човек!
към текста >>

31. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако при човека, да кажем, например се е появила жълтеница, изкуството на изцелението, медицината трябва, разбира се, преди всичко да види причината в тялото.
Това, което става горе в съзвездието Лъв, се открива, се проявява в кръвообращението на човека. Ако пред Лъв стои Луната, за това може да се узнае по кръвообращението на човека. Това, което там, горе, става в Овен, се проявява в растежа на косата при човека. Ако Луната стои в Овен, косата расте по-бавно и т. н. И така, разглеждайки човека, във всеки от случаите може да се види какво става във Вселената. Ако при човека, да кажем, например се е появила жълтеница, изкуството на изцелението, медицината трябва, разбира се, преди всичко да види причината в тялото. Това се разбира от само себе си. Но защо в края на краищата в човека се появява жълтеница? Защото в това време, когато Луната закрива съзвездието Козирог, човек е особено предразположен да развива тези сили на Козирога от себе си.
към текста >>

32. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Знаете, че древното строително изкуство въобще се е състояло не в това, да се строи навън.
Вие бихте могли да попитате: как се е получило така, че тези хора са успели да запазят това скрито? Знаете, че древното строително изкуство въобще се е състояло не в това, да се строи навън. Отначало дълбаели в скалите и в тях са си правели жилища. Това е най-древната форма на строителното изкуство. Не трябва много да се учудваме, че тази най-древна форма на строителното изкуство се намира също така и тук, в Тибет. Обаче тази култура постепенно стигнала до пълен упадък, станала е декадентска, изродила се е. И това, което е възникнало в Тибет по-късно, е такова, което вече не може да бъде използвано в съвременността, защото тази тибетска култура е по-древна от индийската култура.
към текста >>

Това е най-древната форма на строителното изкуство.
Вие бихте могли да попитате: как се е получило така, че тези хора са успели да запазят това скрито? Знаете, че древното строително изкуство въобще се е състояло не в това, да се строи навън. Отначало дълбаели в скалите и в тях са си правели жилища. Това е най-древната форма на строителното изкуство. Не трябва много да се учудваме, че тази най-древна форма на строителното изкуство се намира също така и тук, в Тибет. Обаче тази култура постепенно стигнала до пълен упадък, станала е декадентска, изродила се е. И това, което е възникнало в Тибет по-късно, е такова, което вече не може да бъде използвано в съвременността, защото тази тибетска култура е по-древна от индийската култура. Индийската култура е възникнала едва след като Земята е приела облика, който тя има и днес. И така, тибетската култура, съхранила се в лоша форма, е съществувала дотогава в относително добра форма.
към текста >>

Не трябва много да се учудваме, че тази най-древна форма на строителното изкуство се намира също така и тук, в Тибет.
Вие бихте могли да попитате: как се е получило така, че тези хора са успели да запазят това скрито? Знаете, че древното строително изкуство въобще се е състояло не в това, да се строи навън. Отначало дълбаели в скалите и в тях са си правели жилища. Това е най-древната форма на строителното изкуство. Не трябва много да се учудваме, че тази най-древна форма на строителното изкуство се намира също така и тук, в Тибет. Обаче тази култура постепенно стигнала до пълен упадък, станала е декадентска, изродила се е. И това, което е възникнало в Тибет по-късно, е такова, което вече не може да бъде използвано в съвременността, защото тази тибетска култура е по-древна от индийската култура. Индийската култура е възникнала едва след като Земята е приела облика, който тя има и днес. И така, тибетската култура, съхранила се в лоша форма, е съществувала дотогава в относително добра форма. Принципът на властта в Тибет се е формирал в наистина безрадостна форма.
към текста >>

33. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук вече широко осветлих въпроса за това, че в древността човешкото развитие е било такова, че тогава училищата, църквата и учрежденията, свързани с изкуството, не са били идентични на съвременните, а са представлявали едно цяло.
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, може да се каже, че днешното масонство е само сянка на онова, което е било някога. Тук вече широко осветлих въпроса за това, че в древността човешкото развитие е било такова, че тогава училищата, църквата и учрежденията, свързани с изкуството, не са били идентични на съвременните, а са представлявали едно цяло. В древната мистерия - както тогава се е наричала - са се съчетавали едновременно и училището, и школата по изкуство, и религията. Едва по-късно настъпило разделение. По отношение на нашите средноевропейски области може даже да се каже, че това е станало не по-рано от XI-XII век. Дотогава манастирите служели като напомняне за древните времена. Но в дълбока древност е било така, че училището, църквата и школата по изкуствата са били едно цяло.
към текста >>

В древната мистерия - както тогава се е наричала - са се съчетавали едновременно и училището, и школата по изкуство, и религията.
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, може да се каже, че днешното масонство е само сянка на онова, което е било някога. Тук вече широко осветлих въпроса за това, че в древността човешкото развитие е било такова, че тогава училищата, църквата и учрежденията, свързани с изкуството, не са били идентични на съвременните, а са представлявали едно цяло. В древната мистерия - както тогава се е наричала - са се съчетавали едновременно и училището, и школата по изкуство, и религията. Едва по-късно настъпило разделение. По отношение на нашите средноевропейски области може даже да се каже, че това е станало не по-рано от XI-XII век. Дотогава манастирите служели като напомняне за древните времена. Но в дълбока древност е било така, че училището, църквата и школата по изкуствата са били едно цяло. Защото тогава всичко, което се е отнасяло до мистериите, всичко, с което там са се занимавали, се е правило с много по-голяма сериозност, отколкото нещо се прави в днешно време, например в нашите училища и даже в нашите църкви.
към текста >>

В хода на човешкото развитие възникнало разделението, от една страна, на университети и - по-късно - на училища, а от друга - на църква и изкуство.
В хода на човешкото развитие възникнало разделението, от една страна, на университети и - по-късно - на училища, а от друга - на църква и изкуство. Всяка от трите части повече не разбирала какво е съществувало първоначално, а докосването, знакът и думата са били съвсем изгубени. Разбирали са го само тези, които още тогава забелязали: дявол да го вземе, та тези древни мъдреци, благодарение на всичко, което са знаели, са притежавали могъщество и власт! Справедлива и правомерна е тази власт, това могъщество, които притежава човек, когато знае нещо, когато чрез знанието си може да допринесе с нещо за ближния си. Ако никой не беше измислил как да се направи влак, човечеството просто нямаше да има влака! И така, ако човек знае нещо, то отива в полза на хората, тогава неговата власт е правомерна.
към текста >>

34. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_353 История на човечеството и културните народи

Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г. Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията. Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>

Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
1914 - 1923 г. Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията. Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>

Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>

35. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

Само с това, че първо са живели хората с високите, още воднисти чела, че те вече са имали особено изкуство и вероятно са можели даже да направят много повече, отколкото ние днес.
Следователно по времето, докато Земята още не се е била втвърдила окончателно, както днес, но е била най-малкото толкова твърда, тези хора са изкопавали в Земята своите жилища, които днес също ги откриват. Тук намират забележителни знаци, забележителна живопис, която макар и относително примитивна, но все пак напълно разумно предава образите на животните, които са живеели по това време. Удивляват се на това, как са могли тези хора с плоски чела, с недоразвита глава да правят такива рисунки. Тези рисунки са едновременно и разумни, но в други отношения, и неловки. С какво може да се обясни това? Само с това, че първо са живели хората с високите, още воднисти чела, че те вече са имали особено изкуство и вероятно са можели даже да направят много повече, отколкото ние днес. После всичко това е угаснало. И това, което намират тук, в пещерите, са последните остатъци от умения на хората, които още не са стигнали до упадък. Така стигаме до факта, че някога хората са живеели на нивото на животните и после са се усъвършенствали до днешното състояние, но преди днешното поколение хора с неговите твърди кости да се появи на Земята, е имало друго поколение хора, които имали преимуществено хрущяли и са имали някога висока култура и цивилизация. Там, където днес се намира море, някога е имало високоразвита цивилизация.
към текста >>

36. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Онези китайци, а също така по-древните японци, са се занимавали много, извънредно много усилено със своето изкуство, със своето специфично изкуство; те например рисували.
Да продължим нататък. Това, което ви казах тук, е свързано въобще с начина на мислене и чувстване, които са били присъщи на китайците. Онези китайци, а също така по-древните японци, са се занимавали много, извънредно много усилено със своето изкуство, със своето специфично изкуство; те например рисували. Когато ние рисуваме, това е нещо съвсем различно от рисуването на китайците. Виждате ли, ако ние рисуваме - искам да взема нещо простичко, - ако рисуваме например топка (изобразява я на дъската) и ако, да кажем, светлината пада оттук, тогава тази топка тук е светла, а тук е тъмна, тъй като е в сянка, тук светлината преминава покрай нея, тук отново изсветлява, доколкото тук пада отразена светлина; а тук трябва да дадем особено силна сянка, която предметът хвърля на земята.
към текста >>

Също така китайците са владеели изкуството на дърворезбата и са можели да изрязват от дърво чудни неща.
В училище също така ни учеха: Гутенберг[3] е изобретил книгопечатането. Макар отчасти това и да се е преподавало правилно, въпреки всичко се е създавало впечатление, сякаш по-рано никакво книгопечатане не е имало. Но китайците са го имали преди хиляди години. Също така китайците са владеели изкуството на дърворезбата и са можели да изрязват от дърво чудни неща. Следователно китайците са имали висока култура, касаеща външните неща. И тази култура на свой ред е била само последен отглас от културата, която по-рано е стояла доста по-високо; тъй като при разглеждането на китайското изкуство се открива, че то води към нещо още по-висше. Обаче китайците са имали една особеност. Те съвсем не умеели да мислят в понятия, а само в образи; затова пък при това те прониквали в същността на предмета. Те са можели също така да правят всички предмети, които са могли да бъдат направени благодарение на външните открития, макар и да не са стигнали до парната машина или нещо подобно.
към текста >>

И тази култура на свой ред е била само последен отглас от културата, която по-рано е стояла доста по-високо; тъй като при разглеждането на китайското изкуство се открива, че то води към нещо още по-висше.
В училище също така ни учеха: Гутенберг[3] е изобретил книгопечатането. Макар отчасти това и да се е преподавало правилно, въпреки всичко се е създавало впечатление, сякаш по-рано никакво книгопечатане не е имало. Но китайците са го имали преди хиляди години. Също така китайците са владеели изкуството на дърворезбата и са можели да изрязват от дърво чудни неща. Следователно китайците са имали висока култура, касаеща външните неща. И тази култура на свой ред е била само последен отглас от културата, която по-рано е стояла доста по-високо; тъй като при разглеждането на китайското изкуство се открива, че то води към нещо още по-висше. Обаче китайците са имали една особеност. Те съвсем не умеели да мислят в понятия, а само в образи; затова пък при това те прониквали в същността на предмета. Те са можели също така да правят всички предмети, които са могли да бъдат направени благодарение на външните открития, макар и да не са стигнали до парната машина или нещо подобно. Днес китайците, можем да кажем, са лишени от самобитност и собствена култура, но те станали такива едва след като в продължение на столетия са били третирани от европейците.
към текста >>

37. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

Ако въглищата, които извличаме от Земята, с помощта на някакво изкуство бихме могли да направим прозрачни, те биха били диаманти.
Бихте могли да кажете: да, но заради този въглерод ние бихме почернели! На това може да се възрази следното: най-скъпоценното вещество в света, диамантът, също е въглерод, само че в друга форма! Ако така повече ви харесва, бихте могли да кажете, имайки предвид въглерода: вие се състоите от чисти диаманти. Тъмният въглерод, графитът в молива и диамантът са едно и също вещество. Ако въглищата, които извличаме от Земята, с помощта на някакво изкуство бихме могли да направим прозрачни, те биха били диаманти. Следователно вътре в нас имаме отлагания на диаманти. Ние сме истински въглищен склад. Но когато чрез кръвта кислородът встъпва в съединение с въглерода, се образува двуокис на въглерода, въглероден двуокис. Въглеродният двуокис също ви е много добре известен: вие употребявате газирана вода, там вътре има перлички, мехурчета - и това е въглероден двуокис, двуокис на въглерода в газообразно състояние. Така че вие можете да си представите: въздухът дава възможност на човека да вдишва кислород; чрез кръвта кислородът се разпространява, в кръвта той се съединява с въглерода и човек издишва въглероден двуокис.
към текста >>

38. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Ето кое е интересно: изкуството на така наречената хомеопатия, която макар и не във всичко да е права, все пак е права за много неща, се състои в това, че се взема целебното вещество в груба форма, след това го раздробяват до най-фино състояние, правят всичко все по-фино и по такъв начин получават лекарственото средство.
Ето кое е интересно: изкуството на така наречената хомеопатия, която макар и не във всичко да е права, все пак е права за много неща, се състои в това, че се взема целебното вещество в груба форма, след това го раздробяват до най-фино състояние, правят всичко все по-фино и по такъв начин получават лекарственото средство. Но растенията, господа, сами по себе си се явяват ненадминати хомеопати, защото те поемат в себе си най-малките, микроскопични частички от всички тези минерали, които иначе би се наложило да се раздробяват в процеса на изготвяне на лекарството. Следователно можем - доколкото природата прави това много по-добре - да използваме тези растения непосредствено и с тяхна помощ да лекуваме. Ето защо е напълно естествено, че в планините, в Алпите, растенията, билките имат много по-голяма лекарствена ценност, отколкото долу, в долините. Също така виждате, че целият външен вид на растенията тук се изменя. Току-що ви казах за ягодата; ако ягодата поеме в себе си нещо от скалните породи, тя става горска ягода.
към текста >>

39. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

В Хейлброн днес стои паметник, който макар и да прави доста неприятно впечатление като произведение на изкуството, въпреки това стои именно там; това е скулптурно изображение на Юлиус Роберт Майер[7].
Виждате ли, развитието на науката понякога показва нещо забележително. В Хейлброн днес стои паметник, който макар и да прави доста неприятно впечатление като произведение на изкуството, въпреки това стои именно там; това е скулптурно изображение на Юлиус Роберт Майер[7]. Ако днес в науката се сблъскате с името на Юлиус Роберт Майер, ще разберете, че изследванията му на природата на топлинното въздействие, проведени през четиридесетте години на миналия (XIX) век, са били дело на ръцете на гений-новатор. Юлиус Роберт Майер се е родил в Хейлброн, бил е там лекар и е практикувал, макар и да не се е ползвал с особена почит. Въпреки че за него днес навсякъде пишат като за гениален първооткривател в науката, като за гениален новатор във физиката, с него станало следното: той се провалил на изпитите за лекар, които държал в Тюбинген. Обърнете внимание на забележителното явление: много от тези, които впоследствие стават гении, се провалят на изпити. Така станало и с Юлиус Роберт Майер.
към текста >>

40. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_354 Сътворението на света и човека

Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
1914 - 1923 г. Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията. Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>

Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
1914 - 1923 г. Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията. Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>

Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>

НАГОРЕ

3.556086063385