БЕЛЕЖКИ

*1. Омир: 9 век пр. Хр., „Одисея" Сократ, 469-399 пр. Хр. Платон, 427-347 пр. Хр. Аристотел, 384-322 пр. Хр.

Виж Р. Щайнер „Загадките на философията" (Събр. Съч. №18). Нередактираният български превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София:

Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер" Стара Загора 6000 ул. „Хаджи Димитър Асенов" 18, ап.23, тел. 042/4-45-24

Антропософско дружество „Михаил" София 1000 ул. „Цар Симеон" 55, тел. 02/83-11-44

Антропософско дружество „Рудолф Щайнер" София 1336 ж.к. „Люлин", бл.611, вх.Г, ап.91, тел. 02/24-62-91

Общество за Антропософска Наука „Изис-София" 1463 София, п.к. 152

*2. Целзий, 2 век сл. Хр. Неговата книга „Истинското учение" е първият философски труд, насочен срещу християните.

*3. Марк Аврелии, 121-180 сл. Хр. Римски император, 161-180 сл. Хр. Писал е основните си съчинения на гръцки език.

*4. Тертушян, 160-220 сл. Хр. На тридесетгодишна възраст приема християнството. Водач на монтанистите в Африка. 

*5. Николай Коперник, 1473-1543. Още през 1507 публикува основния си трактат „De revolutionibis orbium coelestram libri VI", посветен на папа Павел III и останал под забрана до 1882.

*6. Джордано Бруно, 1548-1600, италиански доминиканец. Обвинен в ерес и след седемгодишен затвор осъден и изгорен на клада.

*7. Ернст Хекел, 1834-1919, немски естествоизпитател. Привърженик на Дарвин.

*8. Включена по-късно в Събр. Съч. №34, но често издавана и като отделна книга.

*9. Чарлз Дарвин, 1809-1882, създател на учението за естествения подбор.

*10. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството! Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случай то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в от делни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.

Това естествено, или природно, ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание.

В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.

От „биологична" гледна точка, ясновидството е свързано със световноисторическата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява"; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен живот, независимо от законите на физическото тяло. Ето защо все повече хора ще имат опитности „вън" от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни" феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.

На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.нар. „екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.

*11. Според Р. Щайнер животните, растенията и минералите също имат свой „Аз" или „групова душа", но тя не се намира във физическия свят. Груповите души на животните са разположени в „астралния свят" (наричан още „душевен" или „елементарен"), груповите души на растенията една степен по-високо, в т.нар. „низш духовен свят", а груповите души на минералите още една степен по-високо, в т.нар. „висш духовен свят".

*12. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Р. Щайнер си служи с древноиндийския израз „Акаша". Нередактираният превод на "Хрониката Акаша" (Събр. Съч. №11) от Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските дружества.

*13. Мат. 27, 45

*14. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс".

Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първо то му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.

Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".

„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."

Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условия за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени на право към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събрани те съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.

От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч. №235-№240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.

*15. Девакан: индийски израз, равнозначен на „небесното царство" в християнската терминология.

*16. Виж Р. Щайнер „Теософия", Гл. „Царството на Духовете", стр.115.

*17. Рудолф Щайнер „Народностните души и тяхната мисия във връзка със северногерманската митология", Кристияния (Осло) 1910, Събр. Съч. №121. Нередактираният български превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.

*18. В своята „Тайна Наука" (Събр. Съч. №13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Архангелите, по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното християнство):

1. Серафими Духове на Любовта

2. Херувими Духове на Хармонията

3. Престоли Духове на Волята

4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта

5. Сили (Динамис) Духове на Движението

6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на Формата

7. Архаи Духове на Личността

8. Архангели Духове на Огъня

9. Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота)

Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в:

Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли

Втора Йерархия: Господства, Сили, Власти

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели

Йерархията на Архангелите включва:

1. Орифиил с период на действие от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.

2. Анаил 150 до 500

3. Захарил 500 до 850

4. Рафаил 850 до 1190

5. Самаил 1190 до 1510

6. Гавраил 1510 до 1879

7. Михаил 1879 до 2300

*19. В антропософската терминология Духовете на Времето са синоним на Архаите или на Духовете на Личността (Виж Бел. №18); те ръководят развитието на отделната културна епоха.

*20. Морис Метерлинк, 1862-1949, Нобелов лауреат, белгийски поет, драматург и есеист, „La mort", 1913.

*21. Емил Бок „Трите години", Verlag Urauchhaus, където авторът проследява Христовия живот в тялото на Исус от Назарет, изхождайки от собствени духовно-научни прозрения, както и от указания, получени лично от Рудолф Щайнер. Нередактираният български превод на Димитър Димчев е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.

*22. Виж Рудолф Щайнер Евангелието на Лука" (Събр. Съч. №114) и по-специално лекциите от 18 и 19 Септември 1909.

*23. Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, детето Исус, описано в Евангелието на Матей, идва от родословната (царствена) линия на Соломон, а детето Исус, описано в Евангелието на Лука, идва от родословната (свещеническа) линия на Натан. Двете различни родословни линии откриваме в Евангелието на Матей, 1, 1-16 и в Евангелието на Лука, 3, 23-38.

*24. Батх = дъщеря, Кол = глас.

*25. Ceratonia Siliqua.

*26. Основният камък на Първия Гьотеанум в Дорнах е тържествено поставен на 20 Септември 1913. Изграден изцяло от дърво, той е унищожен от пожар на 31 Декември 1922. Вторият Гьотеанум, изграден от бетон по проект на Р. Щайнер, е завършен през 1928 и се намира на същото място.

*27. Виж Рудолф Щайнер – “Евангелието на Лука" (Събр. Съч. №114) и по-специално лекцията от 20 Септември 1909.

*28. Живял от 75 г. пр. Хр. до 4 г. сл. Хр.

*29. Става дума за спора на Рудолф Щайнер с Ани Безант и нейни привърженици, отчасти публикуван в списание то „Mitteilungen fur die Mitglieder der Deitschen Sektion der Theosophischen Gesellschaft".

*30. Макс Хайндел, 1865-1919, който през 1907-1908 под името Грасхоф посещава многобройни лекции на Рудолф Щайнер в Берлин и по-късно издава записките си от свое име в списанието „Rosicrucian Cosmo-Conception".

*31. Рудолф Ойкен, 1846-1926, носител на Нобелова награда за литература през 1908.  

*32. Има се предвид ежегодното представяне на Мистерийните драми и „Тайните на прага", 8 лекции от 24 до 31 Август 1913 (Събр. Съч. №147).

*33. Съдържанието на тези термини е подробно обяснено в „Теософия" (Събр. Съч. №9), Di.IV „Тялото, душата и Духът".

*34. Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета Земя е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответна степен на човешко съзнание:

1. Старият Сатурн (трансово съзнание)

2. Старото Слънце (спящо съзнание)

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)

4. Земя (будно или предметно съзнание)

5. Бъдещият Юпитер (имагинативно съзнание)

6. Бъдещата Венера (инспиративно съзнание)

7. Бъдещият Вулкан (интуитивно съзнание)

Планетарното състояние „Земя" включва седем епохи:

1. Полярна епоха

2. Хиперборейска епоха

3. Лемурийска епоха

4. Атлантска епоха

5. Следатлантска епоха

6. Шеста епоха (предстои)

7. Седма епоха (предстои)

На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:

1. Първа следатлантска културна епоха (Древноиндийска) 7227-5067 пр. Хр.

2. Втора следатлантска културна епоха (Древноперсийска) 5067-2907 пр. Хр.

3. Трета следатлантска културна епоха (Египетско-халдейска) 2907-747 пр. Хр.

4. Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-римска) 747 пр. Хр. 1413 сл. Хр.

5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременната) 1413-3573

6. Шеста следатлантска културна епоха 3573-5733

7. Седма следатлантска културна епоха 5733-7893

*35. Текстът е включен по-късно в „Загадките на философията" (Събр. Съч. №18).

*36. Анселмус, архиепископ на Кентърбъри, 1033-1109, автор на „Monologium" » „Proslogion".

*37. „Die Zukunft" №50 от 13. Септември 1913. Статията „Die Erneuerung der Philosophie" от Jakob Fromer.

*38. Барух Спиноза, 1632-1677.

*39. Адолф фон Харнак, 1851-1930, немски теолог.

*40. Виж Бел. 32

*41. От гръцки: eion = безкрайно дълги периоди от време, вечност.

*42. Рудолф Щайнер Христос и духовният свят. В търсене на Светия Граал". 6 лекции в Лайпциг от 28 Декември 1913 до 2 Януари 1914, Събр. Съч. №149.

*43. Крестиен дьо Тройя, 1143-1190, един от основателите на рицарската поезия през Средновековието.

*44. Волфрам фон Ешенбах, 1170-1220, главен представител на рицарската поезия в германските земи, автор на „Парсифал".

*45. Възкресението на момчето от Наин (което е и младежът от Саис) символизира пробуждането на древната египетска мъдрост чрез Христос. Следващата инкарнация на младежа от Саис е Парсифал.

*46. Изида главно божество на древния Египет, царица на Небето и небесните светила, влияеща върху съдбите на хората. Сестра и съпруга на Озирис, майка на Хор. Култът на Изида се разпространява от Индия до Дунав, а през 2 век пр. Хр. прониква и в Рим. Надписи, посветени на Изида (4-1 век пр. Хр.) са открити и в Месембрия (дн. Несебър).

*47. Рихард Вагнер, 1813-1883 Парсифал". Виж Бел. №34.

*48. Виж бел. № 34

*49. Рудолф Щайнер „Тайните на библейската история на Сътворението" 11 лекции, Мюнхен 1910 (Събр. Съч. №122). Нередактираният превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.

*50. Рудолф Щайнер „От Исус към Христос", 11 лекции в Карлсруе, 1911 (Събр. Съч. №131) и ,Бхагават Гита и посланията на апостол Павел", 5 лекции в Кьолн 1912/ 13 (Събр. Съч. №142). И двата нередактирани превода, дело на Димо Р. Даскалов, са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.

*51. Кеплеровите цитати са взети от Ludwig Guenter, „Kepler und die Theologie", Giessen, 1905.

*52. Рудолф Щайнер ,Антропософия-Психософия-Пневматософия", 12 лекции в Берлин, 1909-1911 (Събр. Съч. №115).

*53. Според свръхсетивното познание човекът разполага с дванадесет сетива.

1) Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)

2) Мисловно сетиво

3) Говорно сетиво

4) Слухово сетиво

5) Топлинно сетиво

6) Зрително сетиво

7) Вкусово сетиво

8 ) Мирисно сетиво

9) Равновесно сетиво

10) Двигателно сетиво

11) Жизнено сетиво

12) Осезателно сетиво

*54. Относно произхода и етерната природа на вътрешните органи виж:

а) Р. Щайнер „Въведение в Тайната Наука", Събр. Съч. №13 Главата „Развитието на света и човека".

б) Р. Щайнер „Окултна физиология", 8 лекции в Прага, 1911 (Събр. Съч. №128). Българският превод на д-р Теменуга Станева се съхранява в библиотеките на Антропософските Дружества.

в) Р. Щайнер Антропософията като космософия", II част (Събр. Съч. №208), лекция от 29.10.1921.

*55. Виж Бел. №34: Бъдещият Юпитер.

*56. Виж Рудолф Щайнер „Етеризацията на кръвта. Навлизането на етерния Христос в еволюцията на Земята" 1 лекция, Базел, 1 Октомври 1911, включена по-късно в Езотepичнoтo християнство и духовното ръководство на човечеството" 23 лекции в различни градове, 1911 и 1912 (Събр. Съч. №130. Българският превод на Димо Р. Даскалов се съхранява в библиотеките на Антропософските Дружества.

*57. Виж Бел. №50.