Логосът и Човека

В миналата лекция ние проследихме миналото на човека по специално от гледна точка на неговата форма и неговото тяло. Сега ще разгледаме миналото относно неговите степени на съзнание.

Пред ума често възниква следният въпрос: човекът ли е единственото същество на Земята, което притежава себесъзнание? Или пък: какво е отношението между съзнанието на човека и това на животните, растенията и металите? Имат ли тези по-низши природни царства изобщо съзнание?

Представете си, че малка буболечка, пълзяща по тялото на някой човек, има възможност да види само пръстите му. Тя не би могла да има никаква представа за организма като цяло, нито пък за душата. Ние самите сме точно в същото положение спрямо Земята и другите същества, които я обитават. Материалистът няма представа за душата на Земята и, като естествен резултат, той не е съзнателен за съществуването на собствената си душа. Нещо подобно е, когато малко насекомо не знае за душата на човека, това е защото то няма душа, с която да възприема.

Земната Душа е много по-възвишена от душата на човека и човекът не знае нищо за нея. В действителност всички същества имат съзнание, но съзнанието на човека е съвсем различно, доколкото в нашата епоха то е напълно пригодено към физическия свят.

Освен будното съзнание (съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на съзнанието. По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят. Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение "страда", страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.

Тези три състояния на съзнание на много различни. Във физическия свят ние развиваме идеи просто чрез сетивните органи и външните реалности, до които се докосваме с тези органи. В астралния свят ние възприемаме заобикалящата ни среда само под формата на картини, в същото време чувствайки се сякаш сме част от тях.

Защо човек, съзнателен във физическия свят, се чувства отделен от всичко, което не е самият той? Защото той получава всичките си впечатления от една околна среда, която възприема много ясно извън тялото. Напротив, в астралния свят ние не възприемаме със сетивата, а със симпатията, която ни кара да проникнем до същността на всичко, което срещаме. Астралното съзнание не е ограничено в едно относително тясно поле; в известен смисъл то е течно, флуидно. В деваканичния свят съзнанието е толкова разлято, колкото може да бъде един газ. То няма прилика с нищо от физическото съзнание, в което нищо не прониква освен чрез сетивата.

Каква беше целта на това изключване на съзнанието, което последва етапа на имагинативно съзнание? Ако не се беше случило такова изключване, човекът никога нямаше да може да каже на себе си "Аз". Божественият зародиш нямаше да може да проникне в неговото същество в хода на еволюцията, ако тя не водеше към кристализиране на физическото му тяло. Къде тогава беше този Божествен Дух преди втвърдяването на Земята и на съзнанието? Книга Битие ни казва: "Духът Божий се носеше над водите." Божественият Дух, искрата на Аза, беше още в астралния свят.

Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите. Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него. В Средните Векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – "Представете си", казваха те, "че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала. Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила." Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.

Следователно в другите същества не може да бъде отречено съществуването на съзнание. Човекът е преминал всички тези степени на съзнание по слизаваща дъга на еволюцията. Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре. Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-висше от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във висшите светове.

Всички тези нива се съдържат вътре в човека днес:

1. Съзнанието на минерала – съответстващо на дълбокия сън.

2. Съзнанието на растението – обикновения сън.

3. Животинско съзнание – сънищен живот.

4. Физическо, обективно съзнание – нормалното будно съзнание. Предишните две състояния са атавистични остатъци.

5. Съзнание, което повтаря третата степен, но запазва придобитото качество на обективност. Образите имат определени цветове и биват осъзнавани напълно отделно от онзи, който възприема. Субективното чувство на привличане или отблъскване изчезва. В това ново имагинативно съзнание способността за разум, придобита във физическия свят, запазва своята сила.

6. Самият сън – не сънищата – тук става съзнателно състояние. Ние не само виждаме образи, но и навлизаме в живата същност на съществата и чуваме техните вътрешни тонове. Във физическия свят ние даваме имена на нещата, но имената са само външни названия. Само човекът може да изрази своето собствено същество отвътре казвайки "Аз" – неизречимото име на съзнателната индивидуалност. С тази дума ние разграничаваме своята собствена личност от останалата Вселена. Но когато станем съзнателни за света на звука, всяко същество, всяко нещо съобщава истинското си име; в състояние на ясновидство ние чуваме звука, който изразява неговата най-дълбока същност и звъни като тон във Вселената, различен от всички останали.

7. Една степен по-нататък и дълбокият сън се превръща в съзнателно състояние. Описание е невъзможно, защото това състояние преминава отвъд границите на сравнението. Всичко което може да се каже е, че то съществува.