ЕКЗАКТНО ПОЗНАНИЕ ЗА НАДСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ В СМИСЪЛА НА АНТРОПОСОФСКАТА НАУКА ЗА ДУХА

Първа полупублична лекция, Лондон, 17 ноември 1922 г.

Без съмнение е, че понастоящем голям брой от хората копнее да знае нещо за духовните, надсетивните светове и дори учените в последно време усилено се опитват да открият пътища, по които да се стигне до познанието за надсетивния свят. Само че при всички тези опити да се навлезе в надсетивния свят стои като пречка това, което произлиза от съвременната наука като способност за преценка и авторитет. И срещу някои източници, от които се вярва, че може да се почерпи нещо за познанието на надсетивния свят, се смята: «Да, ама не може да има едно екзактно знание, каквото сме свикнали да развиваме в науката, едно екзактно знание за надсетивните светове не може да има, защото всичко това не може да се докаже.»

Противоположно на това антропософската наука за духа, за която ще си позволя да говоря днес и през следващите дни, се стреми към екзактно понятие за надсетивния свят. Не че се правят експерименти в същия смисъл, както при науката за външния свят, а като се развиват вътрешните способности на душата, които в обикновения живот и в обикновената наука само дремят в човека по начин, при който развитието на човешката разсъдливост се запазва така, както това става в екзактната наука. Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съзнание така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална скромност, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота. Точно така, както от детството нататък човек е развил определени способности, които преди не е имал, той и сега може да си каже, че вероятно и при възрастния човек има способности, които само дремят в душата му, както сегашните му способности са дремели в душата на детето. И тези способности могат да се извлекат от душата чрез определени методи.

При антропософската наука за духа, както се има предвид тук, тези способности трябва да се изведат от душата по такъв начин, че преди човекът да се насочи към познанието, трябва да приложи методите върху своето собствено развитие, да си служи екзактно с тях именно при това собствено развитие. Човек се подготвя за виждането във висшия свят така, че подготовката, която извършва със самия себе си, предпоставя точния метод. Затова е възможно, както вече си позволих да кажа в тази зала при последните си лекции, да се стигне по този начин до едно екзактно, точно ясновидство. То се постига по екзактен начин, както се изследва природата с обикновеното познание.

Днес по-малко ще говоря за начина, по който се постига това екзактно ясновидство. От време на време ще го споменавам, защото вече говорих тук в предишните лекции[1] за методите, чрез които се стига до него и сведения за тези методи могат да се почерпят в книгата, преведена на английски под заглавието: «The Way of Initiation».[2]

Затова пък най-напред искам да изясня защо в обикновения живот не е възможно за човека да навлезе във висшите светове. Не му е възможно затова, защото преди всичко той винаги възприема света само в настоящия момент. С нашите очи можем да виждаме света и неговите явления само в настоящия момент. С ушите си можем да чуваме звуци само в настоящия момент. И така е с всичките ни сетива. Всичко, което представлява миналото на нашия собствен земен живот, можем да го знаем само от спомените, това означава в избледнели мисли. Нека сравним колко живо, колко конкретно е било всичко, което сме преживели преди десет години, и колко бледа, сенчеста е мисълта, представата, с която днес си го спомняме. Всичко, което надхвърля настоящия момент, представлява само сенчест спомен за обикновеното съзнание. Но този сенчест спомен може да се разпали до по-висш живот. И това става чрез методите, които днес не искам да обсъждам, методите за медитиране в мисли, за концентрация върху определени мисли, за самовъзпитание и т.н.

Този, който приложи такива методи върху себе си, чрез което ще се научи също така интензивно да живее в мислите, както живее само във външните сетивни впечатления, той постига определена способност, чрез която може да наблюдава света не само в настоящия момент. Такива упражнения, които водят човека дотам, да може да наблюдава света не само в настоящия момент, трябва да се правят грижливо и систематично дълго време именно в екзактна медитация и концентрация, според заложбите на съответния човек.

Някои хора в настоящето още с раждането си донасят способността, която може да се обучи по този начин. Това означава, че тя не е налице още при раждането, но в определен момент от живота се проявява от душевността и човек знае, че ако не би си я донесъл като заложба с раждането, не би могъл да я прояви в обикновения живот. Тази способност се състои в това, че човек може да живее в мислите така, както чрез своето тяло живее в сетивния свят.

Нека това изказване да не се приема твърде леконравно. Знаем, че всичко, чрез което човекът знае за своето съществуване, се дължи на преживяванията му в сетивния свят. Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията, идващи от очите, ушите и другите сетива, може да развива вътрешен живот, който е по-интензивен, отколкото само животът чрез сетивата, един вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава той изживява едно второ битие, тогава изживява друго самосъзнание. Изживява се точно това, което бих искал да нарека събуждане за живот не извън тялото, а във вътрешността, в душевността на човека, въпреки че физическото тяло остава спокойно и нечувствително, както е в съня.

Когато погледнем в себе си, откриваме, че знаем само това в обикновения живот, което сме възприели чрез сетивата. От непосредственото възприемане не знаем нищо за нашата собствена душевност. С обикновеното съзнание не можем да погледнем в нашата вътрешна организация. Ако постигнем самосъзнание в чистото мислене, ние се научаваме да виждаме навътре също така, както сега можем да виждаме навън.

Тогава чувстваме следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас. Чрез светлината извън нас виждаме предметите в обкръжението ни. Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.

Това състояние на човешкото изживяване може да се нарече ясновидство. И това ясновидство при събуденото самосъзнание в духа първоначално предизвиква способността човек да може да бъде вътре във всеки момент, който изживява на Земята.

Може например много добре да се изживее: «Ти си бил на осемнадесет години. Тогава си прекарал едно или друго събитие.» Човек има обаче не само спомени за тези събития, но ги изживява повече или по-малко отново. Той е този, който е бил на осемнадесет, петнадесет или на десет години.

Ние бихме могли да се потопим във всеки момент от своя живот и да стигнем до вътрешно просветлено съзерцание на това, което в сравнение с пространственото тяло, което съдържа нашите сетива и ни довежда до външното наблюдение, може да се нарече времево тяло.

Това времево тяло съществува. Ние не го изживяваме в следващи един след друг моменти, но то съществува. То съществува със своята вътрешна подвижност. В своя досегашен земен живот човек се вижда така, както иначе си спомня за този земен живот, но само в бледи сенчести мисли. Целият земен живот се просветлява така, че човек се намира вътре във всеки момент.

Когато изживеем това вътрешно просветление, знаем, че в себе си носим не само физическото пространствено човешко тяло. Знаем, че човекът има още едно второ, по-фино тяло, изтъкано от картинни образи на досегашния земен живот, но от такива образи, които същевременно творчески изграждат този земен живот, а именно в нашата дейност и в нашия организъм, в който организъм се намираме и чиято дейност сме извършили. Така се научаваме да познаваме един втори човек в нас.

Този втори човек, който опознаваме по този начин, го възприемаме как се изживява в един фин етерен, бих казал, просветлен свят, както физическото пространствено тяло се изживява във физическия свят. Светът е отново тук във фини форми. В основата на всичко физическо лежат фини етерни образувания, които могат да се съзерцават по този начин.

Своеобразното е, че всичко, което се изживява в това фино тяло, може да се задържи в съзнанието само за кратко време. Най-често този, който е постигнал това екзактно ясновидство и чрез него може да съзерцава своето етерно тяло или тялото на изграждащите сили, както бих искал да го нарека, може да възприема етерността на света, своята собствена етерност, но същевременно той трябва да узнае колко невероятно бързо изчезват тези впечатления. Те не могат да се задържат. Човек се изплашва и бърза да се завърне към възприятията на физическото тяло, за да има вътрешна опора като човек, като личност. Така се изживяваме в нашето етерно тяло, в това етерно тяло изживяваме и нещата на по-висшия свят, изживяваме всичко, което във висшия свят е етерно. Същевременно виждаме колко бегли са всички тези впечатления, как не могат дълго да се задържат, освен само когато някак си си помогнем.

За пример бих искал да изложа как сам си помагам, за да не изчезнат прекалено бързо впечатленията от това етерно съзерцание. Всеки път, когато тези впечатления са налице, се опитвам не само да ги съзерцавам, но и да си записвам; така че дейността, която се упражнява, не се упражнява само чрез отделните способности на душата, но и се задържа чрез записването. Не става въпрос след това да се прочитат нещата, но да се прояви по-засилена дейност, която да се влее в първоначално чисто етерната дейност. Така човек излива, така да се каже, в своите обикновени човешки способности това, което е невероятно бегло и течащо и бързо профучава. Всичко това не става несъзнателно както при медиумите, а се извършва с пълно съзнание. Човек излива всичко това в своите обикновени човешки телесни способности. Така може да го задържи. Чрез това се стига до разбирането на нещо много важно. Стига се до разбирането как първоначално да се задържи (в съзнанието) един надсетивен етерен свят - после ще говорим за другите надсетивни светове,  но един надсетивен етерен свят, който ни обгръща в нашия досегашен земен живот и обхваща и етерното на външната природа чак до звездния свят. Научаваме се да познаваме този етерен свят. Научаваме се сами да се изживяваме в този етерен свят и знаем, че без да се опрем отново на физическото тяло, е невъзможно да задържим този свят повече от два до три дни. Когато тези способности са добре изградени, се стига дотам, този свят да се задържи два до три дни. И понеже тогава чрез неща, за които веднага ще говоря, могат да се обхванат от съвременния посветен, може и да се прецени, какво е това, което човек, без да се опира на телесните способности, може да го задържи в етерното тяло, в тялото на изграждащите сили. Това е същото, което човекът, минал през портата на смъртта, изоставил физическото си тяло, което се разпада, първоначално съзира със своето по-висше самосъзнание и което поради споменатата причина не може да остане в човешкото самосъзнание повече от два до три дни след смъртта на физическото тяло.

Така чрез изграждането на екзактното ясновидство се изживява първото състояние, което настъпва при човека след смъртта, защото човек предварително го изживява познавателно.

Това, което посветеният предварително изживява в познанието, настъпва при всеки човек, когато той изостави своето физическо тяло. Човекът не би имал по-нататък никакво съзнание - поради какво той въпреки това има съзнание след смъртта, ще обясня по-късно,  не би имал съзнание през цялото време, в което той може да задържи етерното си тяло, или тялото на изграждащите сили при висшето познание, това означава два до три дни.

Два до три дни след смъртта човекът има едно живеещо в етерното тяло съзнание за етерния свят. След това той изоставя това съзнание. Той изживява как етерното тяло в известен смисъл отпада от него, както първо е отпаднало физическото тяло, и той чувства необходимостта да премине в друго съзнание, за да продължи да живее след смъртта като съзнателно човешко същество.

Това, което ви описвам тук като първите моменти - защото за мировото съществуване са първите моменти,  може да го твърди този, който е постигнал характеризираната способност да съзерцава във висшия свят, защото той е изживял предварително това, което иначе нормално настъпва в човешкия живот след смъртта. Чрез това, че е постигнал мощното самосъзнание, което вече не е зависимо от тялото, той още в това съзнание предварително изживява настъпващите непосредствено след смъртта моменти.

Той стига дотам да просветли своя собствен висш живот и да опознае в себе си онази светлина, чрез която в първите два до три дни след смъртта има около себе си един свят, различен от света, който имаме около нас, когато гледаме със сетивата си нашето обкръжение по време на земния си живот между раждането и смъртта.

Искам да обясня какво се появява след тези дни, след като тази част от лекцията бъде преведена.

За да се прозре надсетивната част от земната ни биография, която в своя характер продължава още няколко дни след смъртта, е необходимо описаното вътрешно просветление. Човек трябва да разпали в себе си духовната светлина, която свети навътре. Тогава се надхвърля това, което чрез сетивата се възприема само в настоящия момент.

За да се стигне до по-нататъшни познания в надсетивния свят, е необходимо да се промени не само възприемането при човека, но също и състоянието на живота. В обикновения живот ние, хората, се намираме в състояние, при което животът ни е затворен в нашето физическо пространствено тяло. Границите на нашата кожа същевременно са границите на живота ни. Нашият живот не се простира по-далеч от тялото ни. Вътре в такова състояние на изживяването не е възможно да се излезе извън това, което описах като познания за висшите светове. За познанията на висшите светове може да се излезе от обикновеното изживяване едва когато стигнем до изживяване, което не е затворено в границите на пространственото тяло, а което съизживява целия свят, който се намира наоколо.

Едно такова съизживяване може да бъде постигнато за опознаването на висшите светове. Искам, както вече казах, да изяснявам от време на време само някои от методите на съвременния посветен, чрез които той получава екзактно познание за висшите светове. Останалото можете да намерите в споменатата книга.

Когато човек си изработи способността не само да има второ съществуване в живота на мислите, което все още остава затворено в пространственото тяло, но си изработи и способността да живее извън своето тяло, като не само стига до интензивно изживяване на мислите в своето съзнание, но чрез систематични упражнения може винаги да ги отстранява от съзнанието си, тогава той стига до изживяване извън тялото. Искам да покажа едно просто упражнение.

Да си представим, че гледаме един кристал. Имаме кристала пред очите си. Този, който иска да е само медиум или да дойде до един вид хипноза, се втренчва в кристала и впечатлението, което кристалът упражнява върху него, го пренася в състояние на занесеност. С това антропософската наука за духа няма нищо общо. За нея важат съвсем други упражнения. За нея важи, когато гледаме един кристал, първо да стигнем дотам, да се абстрахираме от него, както иначе се абстрахираме само от мисли. Имаме един кристал пред себе си и се учим да погледнем през него не физически, а душевно, така че да не използваме очите си, за да го разглеждаме, макар те да са напълно отворени, а да изграждаме душевното си опознаване така, че да не виждаме кристала, да го отстраним от съзерцанието. Това упражнение може да се прави, като се абстрахираме от някой цвят, който имаме пред себе си, така че да не го виждаме, макар да е пред нас, но да продължаваме да го гледаме.

Така могат да се правят особено упражнения, при които мислите, които изплуват в дадения момент от външния живот или от спомените за изминалия живот, се отстраняват и съзнанието се опразва, като оставаме само будни, но в съзнанието ни няма нищо от външния свят.

Правим ли такива упражнения, ще открием в себе си възможността да не оставаме с живота си само вътре в границите на пространственото тяло, а да излезем от него. Тогава ще изживеем живота на цялото обкръжение, който иначе съзерцаваме само в неговото сетивно проявление.

Така в напълно будното съзнание преди всичко се появява нещо, което мога да сравня със спомен за живота, който прекарваме в съня, за живота между заспиването и събуждането. Точно както за обикновеното възприемане сме ограничени до настоящия момент, така за обикновения живот сме ограничени до това, което винаги изживяваме в будното състояние. Представете си, че когато си спомняте живота, съзнанието ви винаги се прекъсва през времето, когато спите. Това, което душата винаги изживява между заспиването и събуждането, не пристъпва в спомена, така че в спомените всъщност винаги имаме едно прекъснато течение. Само че не го забелязваме.

Това обаче, което душата изживява всеки път между заспиването и събуждането, застава като по-интензивен спомен пред съзнанието, което е събудено така, че човекът може да живее с него извън своето тяло. Чрез това настъпва втората степен на познанието на надсетивните светове и ние първоначално можем да съзрем какво прекарваме като душа, когато нашето физическо тяло спокойно, като без душа, без възприятия и волеви прояви остава, спейки в спокойствие. Чрез това в обикновения дневен живот в известен смисъл можем да си спомним за изживяното извън тялото всеки път между заспиването и събуждането.

Необходимо е обаче да сме наясно, че това, което се появява, трябва да се прецени от нас по правилен начин. Ние се научаваме да познаваме, че това, което душата изживява от заспиването до събуждането, се изживява извън тялото. Ние можем само да го съзерцаваме, ако постигнем съзнание, едно жизнено състояние извън тялото. Сега не само се научаваме да познаваме нещо, което в известен смисъл е осветено от вътрешна светлина, както нашето собствено етерно тяло, а се учим в дневния спомен, издигнал се до това екзактно ясновидство от висш вид, да познаваме това, което всеки път наистина изживяваме между заспиването и събуждането. Само че това изживяване първоначално е малко фрапиращо. Както през деня живеем с обикновеното си съзнание в нашето физическо тяло, имаме в нас бели дробове, сърце и т.н. Във времето между заспиването и събуждането имаме не лично човешко съзнание, а космическо съзнание. Имаме съзнание, като че ли в нас - колкото и парадоксално да звучи, но за съзерцателното познание е възприемаемо - биха живели отраженията на планетите и звездните светове. Ние се чувстваме в общия живот на Космоса. Виждаме света от гледната точка на всеобщия живот в Космоса.

И докато вътрешно изживяваме в нас това, което се намира около нас, ние преминаваме - и то като истински живот ретроспективно - през това в съня си, което сме изживели тук, във физическия живот от предишното събуждане до заспиването.

Когато например редовно будуваме през деня и нощем спим, когато заспиваме, се виждат последните изживявания, които сме имали вечерта преди да заспим и назад продължаваме ретроспективно да изживяваме до следобед и нататък целия предишен ден.

Става въпрос, че при екзактното ясновидство, за което говорих, в обикновения дневен живот имаме този ретроспективен спомен за нощните изживявания. Точно както в обикновения спомен си спомняме нещо изживяно с дневното съзнание преди години, така с екзактното ясновидство можем ретроспективно да изживеем дневния живот. И така действително имаме нещо като разширен спомен в това екзактно ясновиждане. Ние гледаме назад изживяването си по време на съня. Знаем, че докато спим, се намираме извън физическото пространствено тяло, че в съзнанието си имаме една действителна мирова същност, която е отражение на целия свят, че в такава мирова същност ние ретроспективно изживяваме изминалия ден. Вижда се също, че това дневно битие в ретроспективното изживяване не се нуждае от толкова дълго време, колкото му е било нужно тук, във физическия свят. Човек постепенно се научава, като наистина става изследовател в тази област - това означава все повече и повече по систематичен начин да опознава нещата чрез екзактно изживяване,  че това ретроспективно изживяване протича три пъти по-бързо от физическото изживяване в обикновеното съзнание. Така че ако някой, който е буден през две трети от живота си и една трета спи, в тази трета от времето той изживява това, което е преживял през двете трети от физическото си съществуване. Така се опознава животът, който човекът разгръща извън своето тяло, протичащ ретроспективно три пъти по-бързо.

Когато в обикновения дневен живот си спомняме за изживяното през нощта по време на съня, същевременно знаем, че това ретроспективно изживяване няма собствено значение. Това, което е налице в дневното съзнание, е вече спомен при екзактното ясновидство. Но това, за което си спомняме като изживяване по време на съня, показва, че то няма собствено значение, а има само предварително значение. Запитайте се как преценявате спомена от едно изживяване, което сте имали преди двадесет години. Вие си казвате: «Аз живея в сенчести мисли. Но този спомен чрез своята собствена същност ми дава гаранция, че нямам въображение пред себе си, а отражение на това, което действително е изживяно някога в моя изминал земен живот.» Както споменът съдържа в себе си гаранцията, че се отнася до нещо друго, което действително лежи в миналото, така това, което се съзерцава като нощно изживяване, съдържа в себе си гаранцията, че няма собствено значение, а посочва нещо в бъдещето. Не е нужно да се доказва, че споменът се отнася до нещо минало. Също така, когато е постигнато екзактното ясновидство, не е необходимо да се доказва, че това, което се съзерцава при нощните изживявания, не е въображение от настоящето. Вижда се, че то се отнася до бъдещето на човека, и то до това бъдеще на човека, когато човекът изостави след смъртта си своето физическо тяло, както сега с екзактното ясновидство той го е напуснал само образно.

Чрез това се учим да познаваме какво изживява човекът след смъртта, когато са преминали трите дни, за които говорих. Учим се чрез този подобен на спомнянето процес да познаваме значението на трите дни след смъртта, когато човек се чувства в едно мирово съзнание, в едно космическо съзнание, където оглежда етерното си тяло от Космоса, поглежда още веднъж ретроспективно върху изживяното в своя земен живот. И тогава разбираме какво ще изживеем по-нататък, как към събитието на смъртта ще се прибави един живот, който протича три пъти по-бързо от земния живот. Научаваме се да го познаваме чрез съзерцанието на нощните изживявания.

От етерното съзерцание, което трае само кратко време след смъртта, знаем, че започва един живот, който ще трае двадесет, тридесет години, но и по-малко, според това колко е продължил земният живот на човека. Този живот протича приблизително - всичко това е относително - три пъти по-бързо от изтеклия земен живот. Ако някой е починал на тридесет години, след смъртта си живее три пъти по-бързо, следователно - десет години. Който е станал на шестдесет години, изживява ретроспективно своя живот след смъртта в продължение на двадесет години, но всичко е приблизително.

Всичко това се опознава с екзактното ясновиждане като чрез спомена се познава една вече изживяна дейност. Така се научаваме, че след нашата смърт протича едно надсетивно изживяване в надсетивния свят, което представлява ретроспекция на целия ни земен живот. Всяка нощ изживяваме предхождащия ден. След смъртта си изживяваме ретроспективно целия си земен живот. Отново преживяваме по духовен начин всичко, което сме прекарали в земния си живот и си извеждаме подходящата преценка за нашата собствена морална ценност.

През това време, което прекарваме след смъртта, ние осъзнаваме нашата морална личност, нашата морална ценност, както тук на Земята осъзнаваме живота в плът и кръв.

След смъртта ние живеем в това, което сме били като морални хора тук, на Земята. След като преминем ретроспективно през всички тези събития и не сме вече отклонявани от моралната си преценка чрез нашите инстинкти, нагони и страсти, а ги преценяваме чисто духовно, ние се научаваме правилно да преценяваме нашите собствени морални качества.

За тази преценка е необходимо времето, за което говорих. Приключило ли е това време след смъртта, избледнява това, което е морален вътрешен живот, т.е. ретроспективният спомен за нашата морална ценност на Земята и ние трябва да продължим в духовните светове с едно друго съзнание, което може да се познае с екзактното ясновиждане.

Тогава е необходимо човекът не само да се научи да живее извън своето пространствено тяло, а и в едно съвсем друго съзнание, различно от това, което има във физическия свят. Тогава човекът се научава как след изживяването на моралните си качества през една трета от времето на изминалия си земен живот, започва надсетивното духовно изживяване. Той научава какво става нататък. Тогава започва един друг, чисто духовен живот. Но трябва първо да се създаде възможността екзактното ясновидство да се издигне от обикновеното съзнание към едно чисто, по-висше съзнание и да може напълно да прецени това по-висше съзнание.

Така се опитах да ви опиша две състояния след смъртта. Третото ще опиша веднага след като досегашното изложение бъде преведено.

Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него. Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня. Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е. Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят. Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание.

Към екзактното ясновиждане трябва да се прибави това, което ще означа като идеална магия. То трябва напълно да се отличи от неправилната магия, която се извършва външно и е свързана с много шарлатанство, напълно трябва да се отличи това, което имам предвид като идеална магия.

Под тази идеална магия разбирам следното. Когато човекът обхваща живота си с обикновеното съзнание, той вижда как с всяка година и с всяко десетилетие е станал друг в определено отношение. Навиците са се променили, макар и бавно. Някои способности са придобити, някои са изчезнали. Който честно се разгледа по отношение на някои способности в земния живот, може да си каже, че е станал друг. Но това животът е направил от нас. Ние изцяло сме били отдадени на живота и той ни възпитава, тренира, изгражда нашата душевност.

Който иска да пристъпи в надсетивния свят познавателно, с други думи, да постигне идеалната магия, трябва не само да направи мислите си толкова интензивни, че чрез това да опознае второто си собствено съществуване, както го описах, но също да освободи волята си от обвързаността и с физическото тяло. Ние можем да задвижим своята воля в обикновения живот само като си послужим с нашето физическо тяло, с нашите крака, ръце и говорни органи. Физическото тяло е основата на волевия ни живот. Но ние можем да направим следното и това прави напълно систематично този, който като духовен изследовател иска да достигне идеалната магия и да я постигне редом с екзактното ясновиждане. Той трябва например да развие толкова силна воля, че в определен момент от живота си да си каже: «Ти трябва да промениш определен навик и душата ти да придобие друг такъв.»

Това е възможно, когато се прояви енергична воля в продължение на години, за да може в това отношение човек изцяло да се преобърне по отношение на определени форми на изживяването. Възможно е човек не само да остави животът да го възпитава чрез физическото му тяло, а сам да вземе в ръцете си възпитанието, самовъзпитанието си.

Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги. Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят. Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот. Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот. Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят. Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах.

След като по този начин чрез идеалната магия човекът е внесъл волята в своя душевен живот, той се учи да познава съзнанието, което сме имали като възрастен човек, и да сравнява по правилния начин със смътното съзнание, което сме имали в началото на земния си живот като малко дете, като кърмаче.

Знаете, че обикновеното съзнание не може да си спомни тези най-първи години от детството. Тогава човекът живее като в едно смътно съзнание, като спящ живее той в света. А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот. Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание. Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съзнание, до ясното съзнание като възрастен. От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят.

Бих казал, че ние се учим да се движим свободно в духовния свят също както като тела сме се научили да се движим свободно по време на физическия земен живот в детството, когато не сме можели да се движим. Към съотношението между началното детство и обикновеното съзнание се учим да опознаваме и другото съотношение на съзнанието на възрастния към едно по-висше, чисто духовно съзнание.

Чрез това се научаваме как не само в следземния живот след смъртта сме един дух между духовете, с които работим заедно, но можем да преценим колко дълго трае този духовен живот между духовните същества. Отново трябва да приведа примера за спомена за едно обикновено изживяване. Виждаме, че както споменът носи в себе си минала действителност, така това, което човек изживява сега, носи в себе си правилната преценка, че в по-висшето съзнание на посветения няма нещо, което да е от собствено значение, а е нещо, което посочва към живота след смъртта като дух между духовете. Човек научава как се отнася този чисто духовен живот към земния живот, който сме прекарали между раждането и смъртта.

Погледне ли посветеният назад към най-ранното си детство, знае, че за всеки става все по-лесно да вижда в духовния свят, колкото той става по-възрастен. Естествено, има сравнително млади личности, които могат добре да виждат в духовния свят. Но това съзерцание става по-екзактно и ясно с всяка година, с която човек остарява. Все повече се засилва способността да се премине в другото съзнание, научава се как едното съзнание се отнася към другото. Научава се следното. Например човек е станал на четиридесет години и има възможността да си спомни назад, да речем, до третата-четвъртата си година. Наблюдава съотношението, колко пъти съзнанието на четиридесет години е по-дълго от времето (3-4 години) на детското смътно съноподобно съзнание. Разбира как животът в духа след смъртта ще е също толкова по-дълъг, колкото е целият земен живот в сравнение с живота на малкото дете в смътното състояние, той се простира над много столетия. Така че след изживяването на моралното състояние се прибавя един чисто духовен живот на човека като дух между духовете, който трае столетия. В това изживяване човекът също има задачи в духовния свят, както в земния свят има задачите на физическия свят.

Но тези задачи се показват на екзактното ясновидство, което е подкрепяно от, бих казал, странстването в духовния свят, чрез идеалната магия, те се показват чрез това, че от същността на духовния свят, в който човекът живее след смъртта, се изработва като сили всичко това, което води до следващия живот на Земята. Този следващ живот на Земята стои като цел пред човека от началото на живота след смъртта. И този живот на Земята е истински микрокосмос в човека. Този микрокосмос се изработва от могъщото изживяване на духовния свят след смъртта.

Когато тук, във физическия свят, говорим за един зародиш, този зародиш е малък и се разгръща по-късно; после става голямо растение или голямо животно. Бих могъл да говоря и за един духовен зародиш, който човекът изгражда след физическия си живот на Земята, след смъртта си. Заедно с духовните същества той изработва от духовните сили на света един духовен зародиш за своя по-късен земен живот. Това изработване не е повторение на земния живот, а включва занимания и същности, които естествено са по-велики и могъщи, от всичко, което може да се изживее на Земята. Подготовката на бъдещия земен живот сред опитностите в духовния свят е това, което човекът първоначално изживява за себе си в следземния си живот.

Към това се прибавя и космическото съзнание, както го описах. Поради това, че в отделните хора навлиза космическото съзнание, да, това съзнание е налице всяка нощ, макар и в едно смътно състояние, така че не е истинско съзнание, а - ако мога парадоксално да се изразя - то е несъзнателно съзнание,  поради това хората като духовни същества живеят не само заедно с други духовни същества, които никога не идват на Земята, а обитават чисто духовния свят, и много повече живеят заедно с всички души, които или са въплътени във физически човешки тела, или сами са минали през портата на смъртта и правят същото като тях: живеят в космическото съзнание, което имат всички заедно.

И наистина е така, че сме изоставили всичко изплетено тук, на Земята, от душа на душа, в семейството, между хората, които сме срещнали, когато сме били във физически човешки тела, и сме се срещнали поради това и като души, изоставили сме всичко, което сме намерили тук, на Земята. Това, което обичаме, приятелите, които сме имали като най-близки хора, каквото сме изживели чрез нашите физически опитности във физическото тяло, ние го отхвърляме, изоставяме го също както физическото тяло. Но поради това, че сме имали фамилни отношения, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък духовно през портата на смъртта в онези духовни изживявания, които изграждат следващия живот. Ние не работим само за самите нас - дори още във времето, когато имаме моралната преценка за изминалия си живот,  а работим заедно с човешките души, които са ни били скъпи и мили тук, в света.

Чрез екзактното ясновидство и идеалната магия всичко това е не само нещо, в което се вярва, а то става реално знание. То навлиза в непосредственото съзерцание на човека. Да, дори можем да кажем: «Тук, във физическия свят, има пропаст между душите, колкото и да се обичат, защото те се срещат в телата си и могат да влязат само в такива взаимни отношения, които се опосредяват чрез телесните отношения. Но когато човекът е в духовния свят, тогава физическото тяло на оставеното тук любимо същество не е пречка, за да се живее заедно с неговата душа.» Както за съзерцанието в духовния свят човек трябва да си усвои, както описах, способността да прозира през земните предмети, така този, който е преминал през портата на смъртта, общува през телата с душите, които е оставил тук, на Земята, като най-близките си. Той ги изживява все още като души, докато те са още на Земята до тяхната собствена смърт.

С тези три лекции исках да ви разкажа за това, което може да даде разбиране за истинския надсетивен живот на човека. Исках да посоча, че чрез стремежа за екзактното ясновидство и идеалната магия може действително да се говори научно познавателно за висшите светове, както чрез екзактното природознание може да се говори за сетивния свят. Човек ще види, когато все повече и повече се вживява - защото ще има хора, които да развият своите способности, за да се вживеят в тези светове,  че никоя наука, колкото и съвършено да се е развила, няма да е пречка да се признае това, което с истинска научна нагласа чрез екзактното ясновидство и идеалната магия може да бъде получено като познания на човека за преживяванията му не само тук на тази Земя между раждането и смъртта, но и между смъртта и новото раждане до завръщането му в новия земен живот.

Какво представляват тези повтарящи се животи и доколко те ще стигнат до определен край, искам да говоря утре, ако ми разрешите да изложа какво ново внася в човешкия земен живот Христовото събитие, събитието на Голгота.

Тогава ще покажа, че познанието, за което говорих, доколкото то засяга човека като отделен човек, хвърля светлина върху цялото развитие на човешкия род по време на живота му на Земята и поради това то може да просветли и случилото се за човечеството чрез навлизането в земния живот на Христос.

Чрез тези лекции ще се види, че не е необходимо да се върви срещу природната наука, когато се говори за надсетивните познания. Предметът на утрешната лекция ще бъде, че най-важното събитие за земния живот на човечеството, Христовото събитие, ще се разкрие под нов образ, под блестящ образ пред човешката душа, когато тази човешка душа е готова да приеме познанието на надсетивния свят, както се има предвид тук.

Моята задача утре ще бъде да разясня отношението на антропософската наука към християнството.

[1] Виж Лондон на 14-ти април 1922 г. «Познание и инициация» и на 15-ти април 1922 г. «Опознаване на Христос чрез антропософията»; публикувани в «Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението », Събр. съч. 211.

[2] Английско издание на «Как се постигат познания за висшите светове», Събр. съч. 10