Търсене в текстове за 'възкрес'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 417 резултата от 147 текста с части от думите : 'възкрес'.

1. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Вътрешното изживяване, което той изпитва, му се явява като смъртта на старец и възкресение в новия живот.
С това е достигната онази висота, на която човек се издига над своя индивидуален аз и всяка противоположност между него и света престава да съществува. За него започва един по-висш живот. Вътрешното изживяване, което той изпитва, му се явява като смъртта на старец и възкресение в новия живот. "Когато се издигнеш над себе си и оставиш Бог да царува: В твоя дух става възнесението." "Тялото трябва да се издигне в духа, а духът в Бога: Там, гдето в него, о човече, ти вечно блажен ще живееш." "Колкото повече в мене чезне и изнемогва моят Аз: Толкова повече се засилва божият Аз."
към текста >>

2. ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

Тайната вечеря, Разпятието и смъртта на Христос, неговото Възкресение, явлението на Петдесятница не са ли всички те израз на много по-висши и обхватни процеси, които за да бъдат разбрани истински е необходима съвсем друга степен на виждане, мислене, изживяване и преценка?
Колкото важен и значим да е един етически възглед между другото, той се среща и при отявлените гностици, а също и сред атеистите все пак възниква въпросът: дали един такъв възглед за християнството не представлява минимализиране и омаловажаване на онези големи картини, които ни представят Старият и Новият завет? Тайната вечеря, Разпятието и смъртта на Христос, неговото Възкресение, явлението на Петдесятница не са ли всички те израз на много по-висши и обхватни процеси, които за да бъдат разбрани истински е необходима съвсем друга степен на виждане, мислене, изживяване и преценка?
към текста >>

3. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Той би трябвало да играе с тях както едно дете и да употреби цялата си сериозност за да възкреси спящия в тях омагьосан Бог.
В какво се състои първичният грях? Да бъде считано за най-сериозно нещо това, което не заслужава. Бог се е разлял в света на нещата. И който приема нещата без Бога, той ги взема сериозно за „гробище на Бога". Той би трябвало да играе с тях както едно дете и да употреби цялата си сериозност за да възкреси спящия в тях омагьосан Бог.
към текста >>

4. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Възкресението, освобождаването на Бога: това е истинското познание.
Тя трябва да възкръсне от своята смърт, от своето омагьосване. Къде може тя да възкръсне отново? Само в душата на посветения човек. С това мъдростта намира своето правилно отношение към Космоса. Възкресението, освобождаването на Бога: това е истинското познание. В „Тимей" се проследява развитието на света от несъвършеното към съвършеното. Лесно можем да си представим този възходящ процес. Съществата се развиват. Бог се разкрива в това развитие. Развитието е едно възкресение на Бога от гроба.
към текста >>

Развитието е едно възкресение на Бога от гроба.
Възкресението, освобождаването на Бога: това е истинското познание. В „Тимей" се проследява развитието на света от несъвършеното към съвършеното. Лесно можем да си представим този възходящ процес. Съществата се развиват. Бог се разкрива в това развитие. Развитието е едно възкресение на Бога от гроба. В хода на развитието се появява човекът. Платон показва, че заедно с човека възниква нещо особено. Човекът не е по-божествен от другите същества. Обаче в другите същества Бог присъствува по един скрит начин, а в човека по открит начин. В края на „Тимей" стоят думите: „Сега вече бихме могли да твърдим, че нашето обяснение за Всемира постигна своята цел, защото след като този свят е бил надарен и изпълнен със смъртни и безсмъртни същества по описания начин, той сам се е превърнал в едно видимо същество от такова естество, което обхваща всичко видимо.
към текста >>

5. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Човекът със своето познание, което е от божествено естество, трябва отново да го възкреси.
Тези мисли за света и човека, които надвишават сетивната опитност, мистът можел да намери в мита за Озирис. Божествената творческа сила е разлята в света. Тя се явява под формата на четирите елемента. Бог (Озирис) е умъртвен. Човекът със своето познание, което е от божествено естество, трябва отново да го възкреси. Той трябва отново да го намери като Хорус (Син Божи, Логос, Мъдрост) в противоположността между Борбата (Тифон) и Любовта (Изида). Самият Емпедокъл изразява в гръцка форма своето основно убеждение, служейки си с представи, които са сходни с мита. Любовта е Афродита, Нейкос Борбата. Те свързват и разделят елементите.
към текста >>

А то означавало превъзмогване на преходното и възкресяване на Вечното в душата.
Нишката, която преминава през сказанието за Аргонавтите, Херкулес и Прометей, се оказва вярна и в Омировата Одисея. Може би някой ще възрази, че тук начинът на тълкуване е твърде пресилен. Обаче при внимателна преценка на всичко, за което става дума тук, ще изчезнат всички съмнения. Преди всичко трябва да ни изненада фактът, че и при Одисей се разказва за слизането му в подземния свят. Каквото и да мислим иначе за поета на Одисеята, невъзможно е да допуснем, че той оставя един смъртен да слезе в долния свят, без да го постави във връзка с онова, което в мирогледа на старите гърци е означавало „минаването през долния свят". А то означавало превъзмогване на преходното и възкресяване на Вечното в душата. Следователно, трябва да се допусне, че и Одисей е извършил нещо подобно. Така неговите изживявания придобиват едно дълбоко значение, както и тези на Херкулес. Те се превръщат в описание на един несетивен път, пътя за развитие на душата. Към това се прибавя и фактът, че в Одисеята не се говори така, както изисква едно външно описание на събитията. Героят извършва своите пътувания на приказни кораби.
към текста >>

6. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

В тази точка свършва животът на Буда, с нея обаче започва най-важната част от живота на Исус: страданието, смъртта, възкресението.
В тази точка свършва животът на Буда, с нея обаче започва най-важната част от живота на Исус: страданието, смъртта, възкресението. Разликата между Буда и Христос се състои тъкмо в това, което ни принуждава да извисим живота на Христос Исус над този на Буда. Буда и Христос не могат да бъдат разбрани, ако просто съпоставим техните съдби. Тук няма да вземем под внимание други описания за смъртта на Буда, въпреки че те откриват някои дълбоки страни на въпроса.
към текста >>

Следва неговото възкресение.
В този момент той е един Буда. Но в този момент той също възлиза с едно стъпало по-нагоре, което намира своя израз в една по-висока степен на посвещение. Той страда и умира. Земното изчезва. Но духовното, Светлината на света не изчезва. Следва неговото възкресение. Той се явява на своите ученици като Христос. В момента на своето преобразяване, Буда се разлива в блажения живот на Всеобщия Дух. Христос Исус събужда още веднъж този Миров Дух като човешка форма в настоящия живот. Подобни неща са били практикувани под формата на образи с посветените в по-висшите степени. Посветените в смисъла на мита за Озирис са достигали до такова възкресение, но само в сферата на своето съзнание и то под формата на образи.
към текста >>

Посветените в смисъла на мита за Озирис са достигали до такова възкресение, но само в сферата на своето съзнание и то под формата на образи.
Следва неговото възкресение. Той се явява на своите ученици като Христос. В момента на своето преобразяване, Буда се разлива в блажения живот на Всеобщия Дух. Христос Исус събужда още веднъж този Миров Дух като човешка форма в настоящия живот. Подобни неща са били практикувани под формата на образи с посветените в по-висшите степени. Посветените в смисъла на мита за Озирис са достигали до такова възкресение, но само в сферата на своето съзнание и то под формата на образи. Следователно, в живота на Исус към посвещението, с което е бил удостоен Буда, се прибавя и великото посвещение. Със своя живот Буда е доказал, че човекът е Логос и че той се връща отново в този Логос, в Светлината, когато неговото земно тяло умира. В Исус самият Логос става личност. В него Словото става плът.
към текста >>

7. ЧУДОТО С ЛАЗАР GA_8 Християнството като мистичен факт

Между чудесата, които приписват на Исус, на възкресението на Лазар във Витания несъмнено трябва да се отдаде твърде особено значение.
Между чудесата, които приписват на Исус, на възкресението на Лазар във Витания несъмнено трябва да се отдаде твърде особено значение. Тук всички подробности от повествуванието се обединяват, за да кулминират в едно изпъкващо място от „Новия Завет". Трябва да напомним, че този разказ се намира само в Евангелието на Йоан, т. е. при онзи евангелист, който чрез пълните с дълбок смисъл встъпителни думи на своето Евангелие изисква едно съвършено точно разбиране на това, което съобщава. Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина."
към текста >>

Ето защо трябва да предположим, че в събитието на едно възкресение от мъртвите, което представлява най-голяма трудност за очите, ушите и логичната мисъл, се крие възможно най-дълбок смисъл.
Какво е искал да каже Йоан със своите встъпителни думи? Той говори за нещо вечно, за нещо, което е било още в праначалото на света. Той посочва факти, но те не трябва да се вземат за такива факти, които очите виждат и ушите чуват и върху които логическата мисъл може да упражни своето изкуство. Зад фактите той крие „Словото", което се намира в мировия Дух. Тези факти са за него средство, чрез което се изявява един по-висш смисъл. Ето защо трябва да предположим, че в събитието на едно възкресение от мъртвите, което представлява най-голяма трудност за очите, ушите и логичната мисъл, се крие възможно най-дълбок смисъл.
към текста >>

Ернест Ренан в своята книга „Животът на Исус" загатва за това, че без съмнение възкресението на Лазар е упражнило решаващо влияние върху края на Исусовия живот.
Към това се прибавя и нещо друго. Ернест Ренан в своята книга „Животът на Исус" загатва за това, че без съмнение възкресението на Лазар е упражнило решаващо влияние върху края на Исусовия живот. От становището, на което застава Ренан, такава мисъл е нещо невъзможно. Защо слухът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли Исус и юдейството да живеят заедно? " Не е правилно да твърдим както Ренан; „Другите чудеса на Исус са били случайни събития; те са били разказвани на вяра и в устата на народа са били преувеличавани, а след като са станали, противниците му не са мислили вече за тях. А това е било едно истинско събитие, което е станало публично и можело да затвори устата на фарисеите. Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие.
към текста >>

Защо слухът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли Исус и юдейството да живеят заедно?
Към това се прибавя и нещо друго. Ернест Ренан в своята книга „Животът на Исус" загатва за това, че без съмнение възкресението на Лазар е упражнило решаващо влияние върху края на Исусовия живот. От становището, на което застава Ренан, такава мисъл е нещо невъзможно. Защо слухът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли Исус и юдейството да живеят заедно? " Не е правилно да твърдим както Ренан; „Другите чудеса на Исус са били случайни събития; те са били разказвани на вяра и в устата на народа са били преувеличавани, а след като са станали, противниците му не са мислили вече за тях. А това е било едно истинско събитие, което е станало публично и можело да затвори устата на фарисеите. Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие. Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в Исус: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му. Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор.
към текста >>

Естествено това е трябвало да бъде общо прието като едно възкресение.
Марта и Мария побързали да посрещнат Исус още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба. Вълнението, което Исус изпитал при гроба на своя приятел, считан за умрял, било взето от присъствуващите за онова смущение и потрепване, което е съпровождало чудесата. (Йоан,11,33 и 38). Според убеждението, божествената сила в човека се проявява в едно епилептично и конвулсивно състояние. Вземайки за вярно нашето горно предположение, Исус поискал още веднъж да види този, когото обичал и когато отместили надгробния камък, Лазар излязъл вън в своята плащеница и с глава, увита в саван. Естествено това е трябвало да бъде общо прието като едно възкресение. Вярата не познава никакъв друг закон, освен този, който за нея е истина."
към текста >>

Накратко, аз мисля, че във Витания е станало нещо, което е могло да се счита за истинско възкресение.
Този човек върши много знамения." (Йоан, 11, 47). Ренан също предполага нещо особено. „Трябва да се признае, че този разказ на Йоан се различава съществено от другите съобщения за чудеса, които са изблик на народната фантазия и с които са пълни синоптиците. Нека прибавим още, че Йоан е единственият евангелист, който е имал точни сведения за отношенията на Исус със семейството от Витания и че би било непонятно как една измислица на народа може да заеме място в рамките на толкова лични спомени. Следователно, това чудо не е едно от онези легендарни чудеса, за които никой не е отговорен. Накратко, аз мисля, че във Витания е станало нещо, което е могло да се счита за истинско възкресение. С други думи, Ренан предполага, че във Витания е станало нещо, за което той не намира никакво обяснение. Той се скрива зад думите: „При голямото разстояние, на което днес се намираме от това събитие, при наличността на един единствен текст, който носи явни следи на изкуствено съчинение, невъзможно е да решим дали в този случай всичко е измислица, или във Витания едно действително събитие е дало повод за разпространението на един слух."
към текста >>

„Аз съм възкресението и животът.
„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мене, той ще живее, ако и да умре." (Йоан, 11, 4 и 25). Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата. Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт? Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"? Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста.
към текста >>

Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт?
„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мене, той ще живее, ако и да умре." (Йоан, 11, 4 и 25). Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата. Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт? Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"? Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста. А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее. Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан. Той е „Словото, което е станало плът".
към текста >>

Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"?
„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мене, той ще живее, ако и да умре." (Йоан, 11, 4 и 25). Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата. Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт? Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"? Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста. А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее. Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан. Той е „Словото, което е станало плът". Той е Вечното, което е било в началото.
към текста >>

А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее.
Който вярва в мене, той ще живее, ако и да умре." (Йоан, 11, 4 и 25). Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата. Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт? Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"? Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста. А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее. Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан. Той е „Словото, което е станало плът". Той е Вечното, което е било в началото. Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното". Следователно, ние имаме работа с едно възкресение на вечното „Слово".
към текста >>

Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното".
Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста. А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее. Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан. Той е „Словото, което е станало плът". Той е Вечното, което е било в началото. Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното". Следователно, ние имаме работа с едно възкресение на вечното „Слово". А това „Слово" е Животът, за който е пробуден Лазар. В случая имаме работа с една „болест", но с такава болест, която води не към смърт, а към „Славата Божия", т.е. служи за изявяването на Бога. Ако в Лазар е възкръснало „вечното Слово", тогава целият процес действително служи за проявлението на Бога в Лазар.
към текста >>

Следователно, ние имаме работа с едно възкресение на вечното „Слово".
А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее. Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан. Той е „Словото, което е станало плът". Той е Вечното, което е било в началото. Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното". Следователно, ние имаме работа с едно възкресение на вечното „Слово". А това „Слово" е Животът, за който е пробуден Лазар. В случая имаме работа с една „болест", но с такава болест, която води не към смърт, а към „Славата Божия", т.е. служи за изявяването на Бога. Ако в Лазар е възкръснало „вечното Слово", тогава целият процес действително служи за проявлението на Бога в Лазар. Защото чрез целия процес Лазар е станал съвършено друг.
към текста >>

Трябва само да си спомним, че и Платон говори за един вид възкресение, когато загатва оживяването на духовния живот в тялото.
Къде е гробът, от който се е родило „Словото"? За да получим отговор на този въпрос, нужно е само да помислим за Платон, който определя тялото на човека като гроб на душата. Трябва само да си спомним, че и Платон говори за един вид възкресение, когато загатва оживяването на духовния живот в тялото. Това, което Платон нарича „духовна душа", Йоан го нарича „Слово". Платон би могъл да каже: Който става духовен, той възкресява нещо Божествено от гроба на своето тяло. И за Йоан това, което е станало чрез „Живота на Христос", е именно това Възкресение. Не е никак чудно, че той слага в устата на Исус думите „Аз съм Възкресението".
към текста >>

Платон би могъл да каже: Който става духовен, той възкресява нещо Божествено от гроба на своето тяло.
Къде е гробът, от който се е родило „Словото"? За да получим отговор на този въпрос, нужно е само да помислим за Платон, който определя тялото на човека като гроб на душата. Трябва само да си спомним, че и Платон говори за един вид възкресение, когато загатва оживяването на духовния живот в тялото. Това, което Платон нарича „духовна душа", Йоан го нарича „Слово". Платон би могъл да каже: Който става духовен, той възкресява нещо Божествено от гроба на своето тяло. И за Йоан това, което е станало чрез „Живота на Христос", е именно това Възкресение. Не е никак чудно, че той слага в устата на Исус думите „Аз съм Възкресението".
към текста >>

И за Йоан това, което е станало чрез „Живота на Христос", е именно това Възкресение.
Къде е гробът, от който се е родило „Словото"? За да получим отговор на този въпрос, нужно е само да помислим за Платон, който определя тялото на човека като гроб на душата. Трябва само да си спомним, че и Платон говори за един вид възкресение, когато загатва оживяването на духовния живот в тялото. Това, което Платон нарича „духовна душа", Йоан го нарича „Слово". Платон би могъл да каже: Който става духовен, той възкресява нещо Божествено от гроба на своето тяло. И за Йоан това, което е станало чрез „Живота на Христос", е именно това Възкресение. Не е никак чудно, че той слага в устата на Исус думите „Аз съм Възкресението".
към текста >>

Не е никак чудно, че той слага в устата на Исус думите „Аз съм Възкресението".
За да получим отговор на този въпрос, нужно е само да помислим за Платон, който определя тялото на човека като гроб на душата. Трябва само да си спомним, че и Платон говори за един вид възкресение, когато загатва оживяването на духовния живот в тялото. Това, което Платон нарича „духовна душа", Йоан го нарича „Слово". Платон би могъл да каже: Който става духовен, той възкресява нещо Божествено от гроба на своето тяло. И за Йоан това, което е станало чрез „Живота на Христос", е именно това Възкресение. Не е никак чудно, че той слага в устата на Исус думите „Аз съм Възкресението".
към текста >>

А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар.
Лазар е обичан от Исус (Йоан, 11, 36). Тук не се разбира една обич в обикновения смисъл на думата. Това би противоречило на Йоановото Евангелие, където Исус е „Словото". Исус е възлюбил Лазар, защото го смятал узрял, за да бъде пробудено в него „Словото". Исус имал връзки със семейството от Витания. А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар. Лазар е ученик на Исус. Той е такъв ученик, че Исус знае положително: някога с него ще се извърши възкресението. Заключителното действие на подобна драма се състояло в един символичен акт. Съответният човек посвещаващият се трябвало да разбере не само смисъла на думите „Умри и бъди". Той трябвало сам да го осъществи в един действителен духовен акт.
към текста >>

Той е такъв ученик, че Исус знае положително: някога с него ще се извърши възкресението.
Това би противоречило на Йоановото Евангелие, където Исус е „Словото". Исус е възлюбил Лазар, защото го смятал узрял, за да бъде пробудено в него „Словото". Исус имал връзки със семейството от Витания. А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар. Лазар е ученик на Исус. Той е такъв ученик, че Исус знае положително: някога с него ще се извърши възкресението. Заключителното действие на подобна драма се състояло в един символичен акт. Съответният човек посвещаващият се трябвало да разбере не само смисъла на думите „Умри и бъди". Той трябвало сам да го осъществи в един действителен духовен акт. Земното, от което висшият човек трябва да се срамува (в смисъла на Мистериите), трябвало да бъде отхвърлено. Земният човек трябвало да мине през символично-действителната смърт.
към текста >>

Исус го подготвя за възкресението.
В продължение на три дни земното тяло е наистина мъртво. От смъртта възкръсва новият живот. Този живот е надживял смъртта. Човек добива вяра в новия живот. Точно това се случва с Лазар. Исус го подготвя за възкресението. Тук става дума за една символично-действителна болест. За една болест, която е едно посвещение и която след три дни води до действително нов живот.
към текста >>

Той разбира как се стига до възкресението.
Той изпада в едно състояние на безжизненост, което е същевременно една символична смърт. И когато идва Исус, бяха изтекли трите дни. „Тогава отместват камъка от мястото, където лежеше мъртвият. А Исус повдига очи нагоре и казва: Отче, благодаря ти, че ме послуша." (Йоан, 11, 41). Отец бе послушал Исус, защото Лазар е стигнал до заключителното действие от великата драма на познанието. Той разбира как се стига до възкресението. Извършено е едно посвещение в Мистериите. На лице е това, което цялата древност разбираше под думата посвещение. То беше станало чрез Исус, като посветител. Така са си представяли винаги съединението с божествения свят.
към текста >>

Следователно, в своя възкресител той има пред себе си като сетивна личност това, което се бе проявило под духовна форма вътре в него.
Така християнството се свързва с Мистериите. Чрез Христос Исус, Лазар сам става посветен. Сега вече той може да се издига във висшите светове. Но същевременно той е първият християнски посветен, посветен чрез самия Христос Исус. Чрез своето посвещение той разбира, че оживялото в него „Слово" е идентично с личността Христос Исус. Следователно, в своя възкресител той има пред себе си като сетивна личност това, което се бе проявило под духовна форма вътре в него.
към текста >>

8. АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН GA_8 Християнството като мистичен факт

Онези, които побеждават низшата природа, които възкресяват Христос в себе си, чуват тръбата на седмия ангел: „Царствата на света станаха царство на Господа нашего и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков." (гл.11, ст.15).
Тогава тяхната съдба става символ на първообразната съдба на Христос Исус. „Содом и Египет в духовен смисъл" е символ на живота, който се придържа към външното и не се изменя чрез Христовия Импулс. Христос е разпнат навсякъде в низшата природа. Там, където тази низша природа побеждава, всичко остава мъртво. Хората покриват като трупове площадите на градовете. Онези, които побеждават низшата природа, които възкресяват Христос в себе си, чуват тръбата на седмия ангел: „Царствата на света станаха царство на Господа нашего и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков." (гл.11, ст.15). „Тогава на небето се отвори храмът Божи и се яви ковчегът на завета Му в неговия храм." (ст.19)
към текста >>

9. ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО GA_8 Християнството като мистичен факт

Не Вечното в душата побеждава смъртта и не то се пробужда като Божествен Принцип чрез своята сила; а това, което е било в Исус единният Бог, то ще се яви и ще възкреси душите.
С този велик идеал човек трябва все повече да се съединява в хода на своите прераждания. Исус поема върху себе си обожествяването на цялото човечество. В него търсят това, което по-рано е било търсено само в собствената душа. На човешката личност се отнема всичко, което винаги е било набирано в нея като Божествен принцип. Целият този Божествен Принцип можеше да бъде видян в Исус. Не Вечното в душата побеждава смъртта и не то се пробужда като Божествен Принцип чрез своята сила; а това, което е било в Исус единният Бог, то ще се яви и ще възкреси душите. Така личността приема съвършено ново значение. На тази личност се отнема Вечното, Безсмъртното. Тя остава сама. Ако не искаме да отричаме Вечното, трябва да припишем безсмъртието на тази личност. Вярата във вечното превръщане на душата се превръща във вяра, засягаща личното безсмъртие.
към текста >>

10. ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Бог, който се е разлял в света, празнува своето възкресение в душата, когато неговото творящо Слово е разбирано и подражавано в душата.
Бог отведе евреи те от Египет в обетованата земя; той ги остави да минат през страдания и лишения, за да им подари най-после обетованата земя. Това е външното събитие. Нека сега да го изживеем вътрешно. Човек излиза от Египет, страната на преходния свят, минава през лишенията, които довеждат до подтискане на сетивния свят, и навлиза в обетованата земя на душата, постига Вечното. У Филон всичко това е вътрешен процес. Бог, който се е разлял в света, празнува своето възкресение в душата, когато неговото творящо Слово е разбирано и подражавано в душата. Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса, Христос. В този смисъл за Филон и онези, които са мислили като него, познанието е едно раждане на Христос в света на духовното. По-нататъшното развитие на този светоглед намираме в неоплатоническите идеи, които се развиват едновременно с християнството. Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл. Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят.
към текста >>

11. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Практически днес ние изживяваме едно възкресение на египетската култура.
Като цяло нашата културна епоха се характеризира от една страна с движение и стремеж към спиритуалното. В стремежа на опреде лени хора към спиритуалното се изявяват онези духовни ръководители на съвременното човечество, които за себе си са достигнали нормалната еволюционна степен. Тези нормално еволюирали предводители на нашето развитие се изявяват във всичко, което може да извиси хората до завещаните ни от теософията духовни мъдрости. Но също и изостаналите по времето на египетско- халдейската култура Същества влияят върху нашите културни тенденции; те се извяват в нашите действия и мисли, засягащи както настоящия момент, така и близкото бъдеще. Те се появяват във всичко, което предава материалистичен отпечатък на нашата култура, а често могат да бъдат забелязани и в самия стремеж към спиритуалното. Практически днес ние изживяваме едно възкресение на египетската култура. Съществата, които трябва да разглеждаме като невидимите ръководители на процесите във физическия свят, се разделят на две категории. Към първата спадат онези духовни индивидуалности, които до нашата съвременна епоха са постигнали едно нормално развитие. Ето защо те можаха да се намесят в ръководството на нашата култура, когато ръководителите на предишната гръко-римска епоха постепенно превръщаха своята мисия относно културното развитие през първото християнско хилядолетие. Към втората категория Същества, чиято дейност се слива с тази на първата, принадлежат онези духовни индивидуалности, които през египетско-халдейската епоха не успяха да завършат своето развитие. През следващата гръко-латинска епоха те трябваше да останат пасивни, но сега те могат отново да се включват в действие, защото нашата съвременна епоха има голямо сходство с гръко-латинската.
към текста >>

12. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос.
Но сега напредваме към времето, когато хората все повече и повече трябва да изградят в себе си съзнателно отношение към тези духовни сили. Когато хората правилно вникнат в инспирациите на новия езотеризъм, те все повече и повече ще разбират бъдещите събития. А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос. Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос. Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
към текста >>

13. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Един импулс за преобразяване на човека и мисълта за Възкресението" Рудолф Щайнер казва следното:
В януарските си лекции „Гьотеанизмът. Един импулс за преобразяване на човека и мисълта за Възкресението" Рудолф Щайнер казва следното:
към текста >>

14. 38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса GA_26 Мистерията на Михаил

Персефона също има един вид "Възкресение", обаче ежегодно в ритмическо редуване.
Персефона се потопи в земното естество, за да освободи растителния свят от това, да се образува само от земното естество. Това е слизането на едно божествено-духовно Същество в природата на Земята. Персефона също има един вид "Възкресение", обаче ежегодно в ритмическо редуване.
към текста >>

15. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

Този „материалист“ по това време много хора приемаха за човек, който желае да възкреси средновековната схоластика към нов живот.
Спомням си за тази лекция, защото тя беше изнесена от мен в периода, в който по-късно мнозина ме смятаха за материалист. Този „материалист“ по това време много хора приемаха за човек, който желае да възкреси средновековната схоластика към нов живот.
към текста >>

16. 3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията GA_39 Писма до членовете

Това ще бъде възможно само тогава, когато при писането той е докоснат от живота на духа и когато чрез това той е в състояние да довери на мъртвата дума това, което може да почувства душата на читателя, търсеща духа, да го усети като възкресение на ду ха от думата.
За да съществува в нашето време, антропософията трябва да използва средствата на днешната цивилизация. Пътя си към хората тя трябва да намери чрез книги и лекции. По своето естество тя обаче не е работа на библиотеките. Тя трябва да се ражда отново всеки път, когато човешкото сърце се обръща към написаната книга, за да се научи от нея. Това може да стане само, ако тя е написана така, че човекът да е погледнал в сърцата на своите събратя, за да знае какво да им каже. Това ще бъде възможно само тогава, когато при писането той е докоснат от живота на духа и когато чрез това той е в състояние да довери на мъртвата дума това, което може да почувства душата на читателя, търсеща духа, да го усети като възкресение на ду ха от думата. Антропософски са единствено тези книги, които могат да оживеят в четящия човек.
към текста >>

17. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

и възкресена
и възкресена
към текста >>

18. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така нещо тайнствено в човека се стреми към това, да възкреси отново Озириса.
Тифон затваря това, което живее в човека като сила на Озирис. Даже езиково Тифон има смисъл на думата "разлагам, тлея". Силата на Озирис е затворена в това, което е образувано като един ковчег на духовното естество на човека, в който невидимо за външния свят изчезва Озирисовата част на човека. Обаче за древния египтянин вътре в човека остава като нещо пълно с тайнственост душевната природа, която за човека е пълната с тайнственост природа на Изис. Тя остава, и, прониквайки се с интелектуалната сила, в бъдеще отново ще добие това, от което човекът е произлязъл. Така нещо тайнствено в човека се стреми към това, да възкреси отново Озириса. Силата на Изис е в човешката душа, за да доведе отново човека от това, което той е днес, постепенно при Озирис. И тази сила на Изис прави, щото човекът докато той остава физически човек, да не може да се отдели от физическата сетивна природа, но тя прави, щото, въпреки че човекът остава един външен, физически човек и стои напълно във външния физически свят, той да има в своята вътрешност погледа постоянно насочен към един по-висш Аз, който според всички най-забележителни духове на човечеството стои дълбоко скрит на основата на всички човешки сили. Този човек, който не е външният физически човек, който винаги има подтика да се стреми към духовната светлина, който постоянно е тласкан от скритите сили на Изис, той е, който се явява като земен син не на преминалия в земния свят, а на останалия скрит в духовните светове Озирис. Този невидим човек, човекът на стремежа към по-висшето Себе, беше чувствуван от египетската душа като Хорус, като посмъртно родения син на Озирис.
към текста >>

19. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене борба срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на висшия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата истинност.
Така стои християнинът исторически в цялото човечество и се чувствува свързан с него, исторически свързан с това цяло човечество. Той поглежда към едно бъдеще, за което си казва: Това, което е било обгърнато в мене като в едно було чрез сливането на човечеството, аз трябва да го постигна отново. Аз не трябва да търся една Нирвана, а трябва да търся висшия човек в мене. Аз трябва да намеря отново пътя към мене самия. Тогава светът около мене не ще бъде илюзия, а ще бъде светът, в който аз ще бъда в състояние да победя чрез собствена работа страдание и болест и смърт. Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене борба срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на висшия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата истинност. И ние имаме нещо, което се отнася както черното към бялото, което намираме в мъдростта на Буда, когато го сравним с пълните със значение думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! "
към текста >>

Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
Ние разбираме Будизма в неговата най-вътрешна същина най-добре, когато го съпоставим с най-вътрешната същина на Християнството. Защото тогава виждаме, че при Лесинг в неговата книга "Възпитание на човешкия род" могат да стоят думите: "Не е ли цялата вечност моя? " т.е.: Ако използувам редуващите се прераждания, за да направя да оживее в мене все повече и повече Христовата Сила, тогава аз ще стигна там, където сега не мога да стигна, защото сам съм се обгърнал с едно було: в сферата на вечностите. Идеята за прераждането ще се покаже още в едно съвършено друго сияние в Слънцето на Християнството. Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
към текста >>

Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване.
, а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение. Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда. Ето защо ние не го почитаме по-малко. Ние го почитаме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото. Ние знаем напротив, че Христовият Импулс ни сочи с пълна сила към бъдещето. Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване.
към текста >>

20. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_92 Езотерична космология

Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение.
Древните Мистерии бяха пазени в храмовите светилища. Посветените бяха онези, които бяха пробудени. Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха "второ-родените", защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество. Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение. Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек.
към текста >>

Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение.
Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар. "Ученикът, когото Исус обичаше" е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос. Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос. Такъв е мистичният път, скрит в дълбините на Християнството.
към текста >>

"Ученикът, когото Исус обичаше" е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос.
Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар. "Ученикът, когото Исус обичаше" е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос. Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос. Такъв е мистичният път, скрит в дълбините на Християнството.
към текста >>

21. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

7. Възкресението.
7. Възкресението.
към текста >>

Възкресението – това е възвишено изживяване, невъзможно за описание освен зад стените на светилището.
Възкресението – това е възвишено изживяване, невъзможно за описание освен зад стените на светилището. Последната степен на Християнското посвещение отива отвъд всички слова и всяка аналогия пропада. На тази степен човек придобива силата на лекува. Още трябва да се осъзнае, че този, който я притежава, притежава в същото време обратната сила да причинява болест. Отрицателното винаги върви ръка за ръка с положителното. Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
към текста >>

22. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка. Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията. Борбата и страстите се явяват под формата на светлина и гръм. Така Деваканът не ни отделя от Земята, а ни я разкрива сякаш отвън. Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление. Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
към текста >>

23. ХVІІІ. Апокалипсисът GA_92 Езотерична космология

Чрез Християнството определени фундаментални учения на древните Мистерии - например онези, занимаващи се с морала, безсмъртието на душата чрез Възкресението или "второто раждане" - бяха дадени на целия свят.
В хода на тези лекции много пъти бе казвано, че Християнството бележи повратната точка на човешката еволюция. Всички религии имат своето основание и са частично проявление на Логоса, но никоя не е променила света така дълбоко както Християнството. Онези, които "не са видели", са онези, които не са познавали Мистериите. Чрез Християнството определени фундаментални учения на древните Мистерии - например онези, занимаващи се с морала, безсмъртието на душата чрез Възкресението или "второто раждане" - бяха дадени на целия свят.
към текста >>

24. Съдържание GA_93 Легендата за храма

Събуждането на вътрешното слово, възкресението на етерното тяло като тайна на празника Света Троица.
Грехопадението на човека. Еволюцията на света през еоните: кръгове, глобуси и раси или епохи. Седмината царе на Соломоновата династия през 7-те епохи на астралния глобус. Изграждането на макрокосмоса чрез Духа, Сина и Отец; вътрешната работа на човека от Духа, през Сина към Отца. Следатлантската култура по времето на Христовото събитие в неговата връзка с принципите: Отец, Син и Дух. Събуждането на вътрешното слово, възкресението на етерното тяло като тайна на празника Света Троица.
към текста >>

25. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата.
Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата.
към текста >>

26. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

манихейството учи, че злото е така вечно, както и доброто; че няма възкресение на тялото и че злото като такова ще продължи завинаги.
За манихейското учение се говори, че то се различава от западното християнство чрез неговото различно тълкуване на злото. Докато католишкото християнство счита злото за отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначално добри духове към Бога. манихейството учи, че злото е така вечно, както и доброто; че няма възкресение на тялото и че злото като такова ще продължи завинаги. Злото следователно няма начало, а произтича от същия източник както доброто и няма край.
към текста >>

27. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/ GA_93 Легендата за храма

Ние видяхме християнството да възниква през 4-та културна епоха; то ще се развие по-нататък през 5-та, ала чак през 6-та епоха то ще празнува Славата на своето възкресение.
Ала рицарите темплиери бяха криво разбрани по онова време /и така беше осъден Жан Моле, техният Велик майстор/. Ако искаме да разберем темплиерите, трябва да погледнем дълбоко в човешката история. Онова, в което темплиерите са били обвинявани в процеса срещу тях, изцяло почива на едно огромно недоразумение. На времето рицарите темплиери са казвали: "Всичко, което ние преживяхме досега е една подготовка за онова, което Спасителят желаеше." Те продължаваха: "Християнството има бъдеще, има една нова задача. И ние имаме за задача да подготвим различните секти на Средните векове и изобщо човечеството за онова бъдеще, в което християнството ще възкръсне с нова яснота, каквато Спасителят всъщност искаше. Ние видяхме християнството да възниква през 4-та културна епоха; то ще се развие по-нататък през 5-та, ала чак през 6-та епоха то ще празнува Славата на своето възкресение. Ние трябва да го приготвим. Трябва да насочваме човешките души по такъв начин, че да бъде проявено едно истинско, правилно и чисто християнство, в което името на най-възвишеното да намери своето място".
към текста >>

28. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

В тях е било празнувано Разпятието, Погребението и Възкресението като външен образ на посвещение.
Отговор:/1/ Тази легенда е съществувала по времето на мистериите, ала не е била записана. Мистериите на Антиохия са били мистерии на Адонис. В тях е било празнувано Разпятието, Погребението и Възкресението като външен образ на посвещение. Скръбта на жените при кръста се явява още там; тя отново ни се явява в лицата на Мария и Мария Магдалена. Това се свързва с една версия, подобна на тази в легендата, която също е подобна в мистериите на Апис и Митра, и която се намира в мистериите на Озирис. Онова, което бе все още апокалиптично там, е изпълнено в християнството. Както Йоан обрисува бъдещето в своето Откровение, така старите апокалиптични предсказания се проявяват в нови легенди.
към текста >>

Тази легенда е свързана с мистериите на Адонис, с антиохийската легенда, в която Разпятието, Погребението и Възкресението стават външен образ на вътрешно посвещение.
Втори отговор: Легендата е средновековно-историческа, но преди това е била записана подробно от гностиците. Също и по-нататъшният път на кръста е даден там. Но и средновековното изложение също съдържа указания за това. Средновековните легенди показват по-неясно пътя на мистериите. Но ние можем всички да ги проследим назад. Тази легенда е свързана с мистериите на Адонис, с антиохийската легенда, в която Разпятието, Погребението и Възкресението стават външен образ на вътрешно посвещение. Скърбящите жени също се явяват там и има една версия, много подобна на легендата за Озирис. Всичко, което е апокалиптично в тези легенди, е изпълнено в християнството. Савската царица вижда по-дълбоко и познава истинската мъдрост.
към текста >>

29. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Това бяха трите дни на погребението и на възкресението в едно етерно тяло, което бе напълно проникнато от онова, което се нарича Свети Дух.
Един такъв човек заставаше пред посветителя-жрец, той нямаше никакво влияние върху своето физическо тяло нито върху своето етерно тяло; ала неговото астрално тяло бе негово собствено създание. И тогава му се показваше, как той би могъл да въздейства върху своето етерно тяло и върху своето физическо тяло. Физическото тяло бе довеждано до летаргично състояние – и то трябваше да остане в това състояние за три дни и нощи, – а през това време етерното тяло беше извадено от него. И тъй като посветеният бе силен по отношение на астралното си тяло, той можеше вече да придобие сила да действа и върху етерното си тяло. Той можеше да се научи да накара онова, което имаше в астралното да въздейства върху етерното му тяло. Това бяха трите дни на погребението и на възкресението в едно етерно тяло, което бе напълно проникнато от онова, което се нарича Свети Дух. Такъв един посветен се наричаше човек, надарен с Логоса, със "Словото". Това "Слово" не е нищо друго освен мъдростта, Манас, която е била вработена в астралното тяло. Тази мъдрост никога не би могла да влезе в етерното тяло, ако първо астралното тяло не е било проникнато от нея.
към текста >>

Това Слово е, така да се каже, погребано в земната материя, но то трябва да бъде възкресено.
Седем пъти астралното кълбо на Земята /виж диаграмата в края на бележките на лекция 10/ е било поставяно под управлението на мъдрите, по начина на Соломон. След това Земята се облича отвън с едно етерно тяло и земната материя кристализира и се оформя. "Словото бе положено в нея. Това Слово е, така да се каже, погребано в земната материя, но то трябва да бъде възкресено. Това също е и красивото значение в мита за бога Дионисий. Светата мъдрост на предшественика на нашата Земя е поставена във всички земни същества на нашия земен свят. Разберете това толкова дълбоко, колкото ви е възможно. Да вземем човешкото етерно тяло, каквото има всеки човек. Ако го погледнете ясновидски, то има почти същата форма като физическото тяло.
към текста >>

Християнството съдържа тайната, как човек постепенно може да развие себе си до възкресение на етерното тяло.
Всеки човек ще постигне тази точка в средата на 6-та коренна раса. Сега човекът все още е подвластен на смъртта, понеже неговото етерно тяло все още не е достигнало безсмъртие. Християнството съдържа тайната, как човек постепенно може да развие себе си до възкресение на етерното тяло. Тук третият велик празник е свързан с другите два християнски празника.
към текста >>

30. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение.
Древните Мистерии бяха пазени в храмовите светилища. Посветените бяха онези, които бяха пробудени. Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха “второ-родените”, защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество. Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение. Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек.
към текста >>

Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение.
Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар. “Ученикът, когото Исус обичаше” е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос. Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос. Такъв е мистичният път, скрит в дълбините на християнството.
към текста >>

“Ученикът, когото Исус обичаше” е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос.
Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар. “Ученикът, когото Исус обичаше” е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос. Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос. Такъв е мистичният път, скрит в дълбините на християнството.
към текста >>

31. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

7. Възкресението.
7. Възкресението.
към текста >>

Възкресението – това е възвишено изживяване, невъзможно за описание освен зад стените на светилището.
Възкресението – това е възвишено изживяване, невъзможно за описание освен зад стените на светилището. Последната степен на Християнското посвещение отива отвъд всички слова и всяка аналогия пропада. На тази степен човек придобива силата на лекува. Още трябва да се осъзнае, че този, който я притежава, притежава в същото време обратната сила да причинява болест. Отрицателното винаги върви ръка за ръка с положителното. Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
към текста >>

32. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка. Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията. Борбата и страстите се явяват под формата на светлина и гръм. Така Деваканът не ни отделя от Земята, а ни я разкрива сякаш отвън. Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление. Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
към текста >>

33. ХVІІІ. Апокалипсисът. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Чрез християнството определени фундаментални учения на древните Мистерии например онези, занимаващи се с морала, безсмъртието на душата чрез Възкресението или “второто раждане” бяха дадени на целия свят.
В хода на тези лекции много пъти бе казвано, че християнството бележи повратната точка на човешката еволюция. Всички религии имат своето основание и са частично проявление на Логоса, но никоя не е променила света така дълбоко както християнството. Онези, които “не са видели”, са онези, които не са познавали Мистериите. Чрез християнството определени фундаментални учения на древните Мистерии например онези, занимаващи се с морала, безсмъртието на душата чрез Възкресението или “второто раждане” бяха дадени на целия свят.
към текста >>

34. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Те са умиване на краката, бичуване, коронясване с трънен венец, разпъване на кръста, мистична смърт, полагане в гроба и възкресение.
Слушалите лекциите за Евангелието на Йоан11 ще си спомнят, че има седем степени на християнското посвещение. Те са умиване на краката, бичуване, коронясване с трънен венец, разпъване на кръста, мистична смърт, полагане в гроба и възкресение. Наистина при изследването на Земята за всяка от тези степени на посвещението се разкрива нещо особено забележително, именно за всяка от тези степени на посвещението става прозрачен по един, лежащ няколко градуса по-надълбоко пласт на нашата Земя. Така че онзи, който достига първата степен на посвещението, може да прозре първия пласт на Земята. Който достигне втората степен, прозира втория пласт, изглеждащ съвсем различно. Който изживява коронясването с трънения венец, вижда третия пласт. Следва степента на разпъването на кръста, която прави видим четвъртия пласт.
към текста >>

Седмата степен съответства на Възкресението, така че имате седем последователни пласта.
Който достигне втората степен, прозира втория пласт, изглеждащ съвсем различно. Който изживява коронясването с трънения венец, вижда третия пласт. Следва степента на разпъването на кръста, която прави видим четвъртия пласт. Петата степен, мистичната смърт, отключва следващия пласт. Следва шестата степен, степента на полагането в гроба. Седмата степен съответства на Възкресението, така че имате седем последователни пласта. Отвъд тези седем пласта, съответстващи на степените, на които се издига човекът, когато тези седем степени на посвещението са постигнати, има още два пласта на земната планета, осми и девети, така че вътрешността на Земята е изградена от девет, лежащи един над друг пласта. Тези пластове съм ги начертал еднакво широки (виж рис.). В действителност те не са еднакви, а различно широки. Но ширината на пластовете днес няма да ни интересува особено.
към текста >>

Когато духовният ученик достигне определена степен, която при християнското посвещение се постига едва след възкресението, тогава, за да получи изобщо представа, какво става тук, той трябва да направи следното.
Осмият пласт на земната вътрешност се означава с различни имена. В Питагоровата школа в древността този осми пласт е носел името създател на числата. В розенкройцерските школи се е наричал раздробител. Осмият пласт, който също се състои от известен брой сили, има особено забележително свойство, което може да се открие по особен начин. Когато духовният ученик достигне определена степен, която при християнското посвещение се постига едва след възкресението, тогава, за да получи изобщо представа, какво става тук, той трябва да направи следното. Например трябва да вземе едно цвете и да си го представи духовно съвсем точно, след което да се концентрира в това място в земната вътрешност, и то така, като че ли би погледнал това място през цветето. Тогава, гледайки през цветето, всичко се умножава стократно и хилядократно. Затова е и името раздробител. Ако вземете нещо безформено, например парче дърво, не е така. Но когато вземете растение, животно или човек, те ви изглеждат размножени в безброй екземпляри.
към текста >>

35. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как Бог слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението.
За по-добро разбиране ще представя пред душата ви една картина. Нека се върнем далеч назад във времената на гръцката епоха. Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии. Един мистериен център е бил същевременно училище и храм. Той се е изплъзвал от погледите на онези, които не са можели достойно да приемат истината в душата си, и е приемал само тези, които са се подготвили да пристъпят със свещени чувства към истината. Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как Бог слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението.
към текста >>

На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността.
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността. Навсякъде навън човекът може да възприеме неща, от които трябва да събуди дремещото божество. В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос. Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини.
към текста >>

36. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Този символ се проявява също и в розенкройцерския кръст – умирането на нисшето и произлизащото от него възкресение на висшето, изразено чрез червените рози, което Гьоте изказва с думите:
Този символ се проявява също и в розенкройцерския кръст – умирането на нисшето и произлизащото от него възкресение на висшето, изразено чрез червените рози, което Гьоте изказва с думите:
към текста >>

37. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Астралното тяло всяка вечер възкресява своята хармония, черпейки я от великото космическо астрално море, и за това на ясновидецът това астрално тяло няма да му се стори бездействащо: той вижда връзката между астралното море и подобното на опашката на комета астрално тяло, той може да съзре, как тази част се занимава с отстраняването на изнемогването, предизвикано от дисхармоничните влияния на този свят.
Ако астралното тяло би се намирало постоянно вътре в човека, то силното влияние на физическия свят много скоро би разрушило цялата хармония, която е донесло астралното тяло от космическото море. Силите на човека биха били много скоро подронени от болестта и умората. По време на сън астралното тяло се отделя от впечатленията на физическия свят, който вече не съдържа никаква хармония, и навлиза във всеобщата хармония на Космоса, от която то се е родило. И сутринта то донася със себе си отзвуците на обновлението което е изживяло през нощта. Астралното тяло всяка вечер възкресява своята хармония, черпейки я от великото космическо астрално море, и за това на ясновидецът това астрално тяло няма да му се стори бездействащо: той вижда връзката между астралното море и подобното на опашката на комета астрално тяло, той може да съзре, как тази част се занимава с отстраняването на изнемогването, предизвикано от дисхармоничните влияния на този свят. Тази дейност на астралното тяло намира своя израз в това, че на сутринта човек се чувства с нови сили. Наистина, астралното тяло, живеещо през нощта във великата хармония, отначало трябва отново да се усвои от физическия свят. За това най-голямото чувство за устойчивост възниква едва няколко часа след като астралното тяло отново влезе във физическото тяло.
към текста >>

38. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Шестата степен полагане в гроба и възкресение.
Шестата степен полагане в гроба и възкресение. Ако човек я достигне, той може да каже: аз привикнах да виждам тялото си като страничен предмет, но сега виждам и това, че всичко в този свят е толкова близко до мен, както и моето тяло, което се състои нали от същите тези вещества. Всяко цвете, всеки камък са ми близки също така, както моето тяло. Тогава човекът се оказва погребан в планета Земя. Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на Христос, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си.
към текста >>

39. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Днешният човек няма представа за това, което пронизваше душите в миналото, когато при непрестанното намаляване на деня наближеше краят на годината и се чествуваше раждането на Христос Исус, или когато наближеше възкресението на Христос Исус, когато снежната покривка постепенно изчезваше от земята и това, което земята беше стаила в себе си отново пристъпваше на повърхността.
Днешният човек няма представа за това, което пронизваше душите в миналото, когато при непрестанното намаляване на деня наближеше краят на годината и се чествуваше раждането на Христос Исус, или когато наближеше възкресението на Христос Исус, когато снежната покривка постепенно изчезваше от земята и това, което земята беше стаила в себе си отново пристъпваше на повърхността. Очевидно нашият живот е конкретен. В действителност чувствата на съвременниците ни са станали абстрактни, разсъдъчни, празни. Хората обхождат улиците и по правило не чувстват в Коледния празник нищо повече от това, че той е празник на подаръците. А това, което иначе чувстват има само съвсем слаба връзка с онези дълбоки усещания, които пронизваха душите на предците ни. Човекът е изгубил връзката с живота.
към текста >>

40. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Облагородяване и спиритуализация на човешкото тяло като "възкресение но плътта".
Бъдещата планета Юпитер. Противоположността на Духа на Мъдростта и Духа на Любовта, тяхното взаимодействие при образуването на "индивидуалността" и "личността" на човека в хода на неговата инкарнация. Възхода на Духа на Мъдростта към Духа на Времето. Христос като Слънчев Дух, като "Мистичен Агнец", като "велика жертва на Земята". Тялото на човек между Духовете на Мъдростта и Йехова, господаря на формите, тяхното равновесие благодарение същество на Христос. Облагородяване и спиритуализация на човешкото тяло като "възкресение но плътта". Свободата като внедряване на изостаналите духове. Съобщаване с духа като вяра на Юпитер и като смисъл на Християнство. Описание на следатлантската културна епоха. Начало на нашия свят в Стария и Новия Завет. Християнството като религия на човечеството.
към текста >>

41. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Това е одухотворението на човешките тела или казано на популярен език, “Възкресението на плътта”.
Както човешките тела са ставали все по-одухотворени след лемурийските времена, така и ликът на човека ще става все по-одухотворен. Ние живеем в Петата раса. Както сега в лицето на човека се отразява добротата и благородството живеещи в душата, така в Шестата раса ликът на човека ще изявява вътрешното богатство. Съвсем друго лице ще има тогава човек, така че по неговия външен вид ще се познава доколко той е добър и благороден, и по характера на лицето ще се познава какви са вътрешните душевни качества на човека; все повече и повече ще се отпечатва в човешкото лице доброто и благородството съдържащи се в неговата душа, така в края на земното развитие телесната същност на човека ще бъде изцяло пронизана от духовното, и рязко ще се отличава от тези, които ще останат свързани с материалното и ще носят отпечатъка на злото на своето лице. Това предстои в бъдеще и го наричат “Страшният Съд”, разделянето на добро и зло. Това е одухотворението на човешките тела или казано на популярен език, “Възкресението на плътта”. Тези неща трябва да се разбират правилно, изхождайки от окултизма,тогава срещу тях всякакви нападки ще са невъзможни. Външната просветеност, разбира се, не е в състояние да разбере, че така наречената материя може да стане нещо друго освен материя. Това, което би могло да се одухотвори, т.е., че би могло да стане това, което наричат одухотворение, възкресение на плътта. Но това е така, и такъв е пътя на земното развитие; по този начин се разкрива смисъла на земното развитие и мястото на Христос в това земно развитие.
към текста >>

Това, което би могло да се одухотвори, т.е., че би могло да стане това, което наричат одухотворение, възкресение на плътта.
Съвсем друго лице ще има тогава човек, така че по неговия външен вид ще се познава доколко той е добър и благороден, и по характера на лицето ще се познава какви са вътрешните душевни качества на човека; все повече и повече ще се отпечатва в човешкото лице доброто и благородството съдържащи се в неговата душа, така в края на земното развитие телесната същност на човека ще бъде изцяло пронизана от духовното, и рязко ще се отличава от тези, които ще останат свързани с материалното и ще носят отпечатъка на злото на своето лице. Това предстои в бъдеще и го наричат “Страшният Съд”, разделянето на добро и зло. Това е одухотворението на човешките тела или казано на популярен език, “Възкресението на плътта”. Тези неща трябва да се разбират правилно, изхождайки от окултизма,тогава срещу тях всякакви нападки ще са невъзможни. Външната просветеност, разбира се, не е в състояние да разбере, че така наречената материя може да стане нещо друго освен материя. Това, което би могло да се одухотвори, т.е., че би могло да стане това, което наричат одухотворение, възкресение на плътта. Но това е така, и такъв е пътя на земното развитие; по този начин се разкрива смисъла на земното развитие и мястото на Христос в това земно развитие.
към текста >>

42. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

” Гробът е празен, и Този, за Когото става дума, Той възкресе!
Човекът на бъдещето има пред себе си две възможности: едната възможност е тази, той да си спомня за времето, когато е имал преживявания във физическо тяло и да си казва, че само това, което е било тогава е било действително. Ние се намираме в света на илюзиите, в действителност е имало живот във физическо тяло. Такъв човек гледа на изоставеното физическо, като на гроб, и това, което вижда в гроба е труп, но трупът като физическо представлява за него истинска действителност. Това е едната възможност. Другата възможност е такава, че гледа назад в изживяното във физичния свят като на гроб, но така, че вярва, като че ли физическото се явява истинско, действителност; той казва, чувствайки дълбоко при това истината на думите: “Този, Когото вие търсите, Него там вече го няма! ” Гробът е празен, и Този, за Когото става дума, Той възкресе! Празният гроб и възкръсналия Христос – това е мистерията на пророчеството; и по този начин в мистерията на Пасха имаме мистерията на пророчеството.
към текста >>

43. 14. БЕЛЕЖКИ GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

* Страшния съд, Възкресение : Йоан, 6, 39 и следва
* Страшния съд, Възкресение : Йоан, 6, 39 и следва
към текста >>

44. СЪДЪРЖАНИЕ GA_103 Евангелието на Йоан

Възкресението на Лазар
Възкресението на Лазар
към текста >>

Възкресението на Лазар: посвещението на ученика, „когото Господ обичаше”, чрез самия Христос.
За архитектониката на Йоановото Евангелие. Посвещението в древните Мистерии. Възкресението на Лазар: посвещението на ученика, „когото Господ обичаше”, чрез самия Христос. За авторът на Йоановото Евангелие. Йоан Кръстител като предтеча на Христос. Прологът към Йоановото Евангелие (в превод на Рудолф Щайнер). Индивидуалният Аз и откъсването му от груповия Аз. Единородният Син.
към текста >>

Двете части на Йоановото Евангелие: преди и след възкресението на Лазар.
Двете части на Йоановото Евангелие: преди и след възкресението на Лазар. Седемте степени на предх- ристиянското посвещение. Разговорът с Натанаил. Сватбата в Кана. Мисията на Христос: да вложи в човешката душа пълната Азова самостоятелност. Дионисиевият култ и мисията на алкохола.
към текста >>

45. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар.
В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие, без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано. Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар. Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части. И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23). Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”?
към текста >>

Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части.
В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие, без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано. Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар. Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части. И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23). Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”?
към текста >>

И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23).
В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие, без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано. Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар. Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части. И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23). Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”?
към текста >>

Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”?
В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие, без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано. Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар. Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части. И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23). Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”?
към текста >>

Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение.
Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение. Представете си за миг цялата ситуация: Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме “чудо”, а и самото Евангелие го определя като “знамение”: възкресението на Лазар. Следват и други изречения, които потвърждават: “Този човек върши много знамения” (11, 47). Още по-нататък става ясно, че заради тези знамения неговите обвинители не искат да имат нищо общо с него.
към текста >>

Представете си за миг цялата ситуация: Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме “чудо”, а и самото Евангелие го определя като “знамение”: възкресението на Лазар.
Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение. Представете си за миг цялата ситуация: Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме “чудо”, а и самото Евангелие го определя като “знамение”: възкресението на Лазар. Следват и други изречения, които потвърждават: “Този човек върши много знамения” (11, 47). Още по-нататък става ясно, че заради тези знамения неговите обвинители не искат да имат нищо общо с него.
към текста >>

Защо именно възкресението на един човек дразни противниците на Христос Исус.
Ако се замислите върху тези думи, както и да са преведени - в моята книга “Християнството като мистичен факт” аз вече загатнах някои неща - Вие трябва да попитате: Какво лежи в основата на всичко това? Защо именно възкресението на един човек дразни противниците на Христос Исус. Защо те са обезпокоени тъкмо от възкресението на Лазар? Защо точно сега започва гонението?
към текста >>

Защо те са обезпокоени тъкмо от възкресението на Лазар?
Ако се замислите върху тези думи, както и да са преведени - в моята книга “Християнството като мистичен факт” аз вече загатнах някои неща - Вие трябва да попитате: Какво лежи в основата на всичко това? Защо именно възкресението на един човек дразни противниците на Христос Исус. Защо те са обезпокоени тъкмо от възкресението на Лазар? Защо точно сега започва гонението?
към текста >>

Той е не друг, а възкресеният Лазар.
Какво означава в езика на Мистериите “да обичаш” някого? Този израз подсказва отношението на ученик към учителя. Този, когото “Господ обичаше”, е най-близкия, най-дълбоко посветения ученик. Христос сам посвещава Лазар, и Лазар се изправя от гроба като един посветен; гробът е мястото на неговото посвещение. Същият израз - “когото Господ обичаше” - непрекъснато се употребява по-късно и за Йоан, или по-добре казано, за автора на Йоановото Евангелие; защото името “Йоан” не се произнася, а носителят на името е тъкмо любимият ученик, на когото се приписва Йоановото Евангелие. Той е не друг, а възкресеният Лазар. С това авторът на Йоа-новото Евангелие иска да заяви: Всичко, което имам да кажа, го дължа на посвещението, което приех от самия Господ.
към текста >>

Ето защо авторът на Йоановото Евангелие ясно разграничава това, което става преди възкресението на Лазар, от това, което става след възкресението на Лазар.
Ето защо авторът на Йоановото Евангелие ясно разграничава това, което става преди възкресението на Лазар, от това, което става след възкресението на Лазар. Преди възкресението на Лазар, ние имаме пред себе си един древен посветен, който е стигнал до познанието за Духа, и подчертава се, че неговото свидетелство е истинно. “Именно върху най-дълбоките неща, върху Мистерията на Палестина говоря аз, възкръсналия; и аз мога да говоря за тях само след моето възкресение.”
към текста >>

Преди възкресението на Лазар, ние имаме пред себе си един древен посветен, който е стигнал до познанието за Духа, и подчертава се, че неговото свидетелство е истинно.
Ето защо авторът на Йоановото Евангелие ясно разграничава това, което става преди възкресението на Лазар, от това, което става след възкресението на Лазар. Преди възкресението на Лазар, ние имаме пред себе си един древен посветен, който е стигнал до познанието за Духа, и подчертава се, че неговото свидетелство е истинно. “Именно върху най-дълбоките неща, върху Мистерията на Палестина говоря аз, възкръсналия; и аз мога да говоря за тях само след моето възкресение.”
към текста >>

“Именно върху най-дълбоките неща, върху Мистерията на Палестина говоря аз, възкръсналия; и аз мога да говоря за тях само след моето възкресение.”
Ето защо авторът на Йоановото Евангелие ясно разграничава това, което става преди възкресението на Лазар, от това, което става след възкресението на Лазар. Преди възкресението на Лазар, ние имаме пред себе си един древен посветен, който е стигнал до познанието за Духа, и подчертава се, че неговото свидетелство е истинно. “Именно върху най-дълбоките неща, върху Мистерията на Палестина говоря аз, възкръсналия; и аз мога да говоря за тях само след моето възкресение.”
към текста >>

Йоан и възкресеният Лазар са едно и също лице.
Ето защо в първата част на Евангелието на Йоан имаме свидетелството на стария Йоан, а във втората част - свидетелството на новия Йоан, когото сам Господ беше посветил. Йоан и възкресеният Лазар са едно и също лице. Едва сега разбираме тази глава в нейния истински смисъл. Йоан искаше да каже: Аз се позовавам на моето свръхсетивно виждане, а не на моите физически възприятия; аз ви разказвам това, което видях в духовния свят, благодарение на посвещението, което получих от Господа.
към текста >>

46. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

възкресение на Лазар, той стига до едно по-висше знание от Христос?
При всяко изследване на Йоановото Евангелие никога не трябва да изпускаме от вниманието си основния факт, до който стигнахме вчера, а именно че първоначалният автор на това Евангелие е посветеният от самия Христос Исус любим ученик. Естествено, някой би могъл да попита: Добре, но като оставим настрана окултното познание, съществува ли и някакво външно доказателство, чрез което авторът на Йоановото Евангелие да показва, че чрез посвещението , чрез т.нар. възкресение на Лазар, той стига до едно по-висше знание от Христос?
към текста >>

Вие ще установите, че никъде в това Евангелие, както и никъде преди главата, в която се описва възкресението на Лазар, не се говори за ученика, “когото Господ обичаше” (13, 23).
Ако внимателно четете Евангелието на Йоан, ще установите нещо важно. Вие ще установите, че никъде в това Евангелие, както и никъде преди главата, в която се описва възкресението на Лазар, не се говори за ученика, “когото Господ обичаше” (13, 23). С други думи, истинският автор на Йоановото Евангелие иска да подскаже: Това, което давам преди възкресението на Лазар, все още не произтича от познанието, до което стигнах чрез посвещението; ето защо вие трябва да се абстрахирате от мен. Едва по-късно той споменава ученика, “когото Господ обичаше”.
към текста >>

С други думи, истинският автор на Йоановото Евангелие иска да подскаже: Това, което давам преди възкресението на Лазар, все още не произтича от познанието, до което стигнах чрез посвещението; ето защо вие трябва да се абстрахирате от мен.
Ако внимателно четете Евангелието на Йоан, ще установите нещо важно. Вие ще установите, че никъде в това Евангелие, както и никъде преди главата, в която се описва възкресението на Лазар, не се говори за ученика, “когото Господ обичаше” (13, 23). С други думи, истинският автор на Йоановото Евангелие иска да подскаже: Това, което давам преди възкресението на Лазар, все още не произтича от познанието, до което стигнах чрез посвещението; ето защо вие трябва да се абстрахирате от мен. Едва по-късно той споменава ученика, “когото Господ обичаше”.
към текста >>

По този начин Евангелието на Йоан се разделя на две големи части: първата част, където не се споменава нищо за ученика, когото Господ обичаше, защото той още не беше минал през посвещението; и втората част, в която става дума за този ученик едва след възкресението на Лазар.
По този начин Евангелието на Йоан се разделя на две големи части: първата част, където не се споменава нищо за ученика, когото Господ обичаше, защото той още не беше минал през посвещението; и втората част, в която става дума за този ученик едва след възкресението на Лазар. Никъде в евангелския текст няма да срещнете противоречие с изнесеното от мен през последните лекции. Естествено, ако някой чете Евангелието повърхностно, той ще пропусне много подробности.
към текста >>

Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар.
Кой не би приветствувал например достъпната литература на “Рекламше Универсал Библиотек”, която се стреми да запознае широките маси с всякакъв вид знание. Но ето че в последните издания на тази поредица срещаме и заглавие като “Възникването на Библията”. От корицата разбираме, че авторът е доктор по теология, следователно той е теолог. Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава. Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае! А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”. Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици. Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан. Това предание идва от Евангелието на Матей, 4, 21.
към текста >>

Нека сега да спрем вниманието си на факта, че събитията, предхождащи възкресението на Лазар, носят в себе си велики истини, но и че авторът е запазил най-важните подробности за главите след възкресението на Лазар.
Нека сега да спрем вниманието си на факта, че събитията, предхождащи възкресението на Лазар, носят в себе си велики истини, но и че авторът е запазил най-важните подробности за главите след възкресението на Лазар. И той навсякъде подчертава, че съдържанието на неговото Евангелие може да бъде разбрано само от човек, който е до известна степен посветен. Ето защо на различни места той посочва, че относно нещата, съобщени в първите глави, сме изправени пред един вид посвещение. А всъщност има посвещения от различна степен. В една от формите на източното посвещение например, се различават седем степени и те се означават с различни символни имена. Първата степен се наричала “Гарванът”, втората - “Окултният”, третата - “Воюващият”, четвъртата - “Лъвът”.
към текста >>

47. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Шестата степен наричаме „полагане в гроба и възкресение”.
Шестата степен наричаме „полагане в гроба и възкресение”. Сега ученикът се усеща като едно цяло със самата Земя; като разпрострян в цялото планетарно тяло на Земята. Неговият живот се разширява до размерите на планетарния живот.
към текста >>

48. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И така, ние имаме пред себе си истинската действителност на Възкресението и то може да бъде напълно разбрано само от онзи, който преди това е постигнал в себе си вътрешната сила да вижда в духовния свят.
И така, ние имаме пред себе си истинската действителност на Възкресението и то може да бъде напълно разбрано само от онзи, който преди това е постигнал в себе си вътрешната сила да вижда в духовния свят.
към текста >>

Тук има нещо, което трябва да обхванем с най-нежно разбиране, с най-фини понятия; защото грубо-материалистичното мислене би могло да възрази: Но в този случай не се ли разклаща цялата идея за Възкресението!
Тук има нещо, което трябва да обхванем с най-нежно разбиране, с най-фини понятия; защото грубо-материалистичното мислене би могло да възрази: Но в този случай не се ли разклаща цялата идея за Възкресението!
към текста >>

Чудото на Възкресението трябва да приемем напълно буквално и в дословния смисъл на думите:
Чудото на Възкресението трябва да приемем напълно буквално и в дословния смисъл на думите:
към текста >>

49. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

"аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя.
На нея ръководителят на човечеството говори обръщайки се към своя втори предтеча, вдъхновител или учител на древната Персийска култура. Схващането на древната Персийска култура е това: Някога бе богът на светлината, той имаше един враг, външната материя, тъмният Ариман. Първо аз бях свързан с Духа на Светлината, с първия, който беше. След това слязох в света на материята, в която се вмъкна изостаналото в своето развитие враждебно същество Ариман. И сега заедно с Духа на Светлината аз ще обработвам материята и ще внеса в нея духа; после, след побеждаването на злия бог, отново ще се яви добрият, богът на светлината. "аз съм този, който е първият и последният, който умира в материалния живот и отново оживява в духовното възкресение." Така във второто послание ние четем: "Аз съм първият и последният, който бе, който е и който ще дойде, който отново оживя. "/Откров., I, 8/. Бихме отишли твърде далече, ако бихме разгледали всеки стих по този начин, но трябва да се спрем по-точно върху онзи стих, който ни характеризира точно, как се отнася човек като член на Смирненската църква, когато тя следва християнския принцип. Там се казва, че на смъртта се дава живот, че смъртта бива одухотворена. Човек не попада под властта на смъртта. Ако той загине в смъртта, тогава смъртта би била за човека едно събитие, което го води до един духовен живот, в който не биха се намерили плодовете на този земен живот.
към текста >>

50. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ето защо това беше една възвишена проява на духовния живот, когато ученикът минаваше през посвещението и можеше да възкреси в себе си онова, което той схващаше като Брахман.
И тъкмо от това основно светоусещане възникна пра-древното свещено учение на индийските посветени, което просветна като едно духовно отражение от онова първично състояние на Земята, когато Земята все още носеше в себе си Слънчевите сили и висшите Същества, чиято възвишеност толкова много привличаше хората от по-късните епохи. Ето защо това беше една възвишена проява на духовния живот, когато ученикът минаваше през посвещението и можеше да възкреси в себе си онова, което той схващаше като Брахман. Това беше едно изключително събитие за душата на ученика. Това беше едно извисяване във висшите светове. Човекът не можеше да бъде посветен по друг начин и да стигне до истинско прозрение, освен когато той се издигаше във висшите светове. Светът около нас е физическият свят; около него и вътре в него бушува астралният свят. Още по-горе се намира Деваканът, светът на Боговете, и ученикът трябваше да бъде пренесен в най-висшите области на Девакана, ако той искаше да почувствува в Макрокосмоса Брахман, първичното Себе.
към текста >>

51. Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение. GA_106 Египетски митове и мистерии

В отделни места от нашия лекционен цикъл ние се опитахме да представим фактите от следатлантското развитие и посочихме, че в наши дни се извършва един вид повторение, един вид възкресение на онези изживявания, които човечеството е имало през Египетско-халдейската културна епоха.
В отделни места от нашия лекционен цикъл ние се опитахме да представим фактите от следатлантското развитие и посочихме, че в наши дни се извършва един вид повторение, един вид възкресение на онези изживявания, които човечеството е имало през Египетско-халдейската културна епоха. Сега искаме само схематично да представим една от характеристиките на тези две епохи, както вече сторихме това и по отношение на другите епохи. Ние казахме, че Индийската епоха ще се повтори в Седмата следатлантска културна епоха, Персийската епоха - в Шестата културна епоха, Египетската епоха - в нашата, Пета културна епоха, докато Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-латинската, съществува, така да се каже, сама за себе си. Ние искаме схематично да посочим - свързвайки с една линия египетското и нашето време - как настъпи споменатото възкресение на редица външни и вътрешни изживявания.
към текста >>

Ние искаме схематично да посочим - свързвайки с една линия египетското и нашето време - как настъпи споменатото възкресение на редица външни и вътрешни изживявания.
В отделни места от нашия лекционен цикъл ние се опитахме да представим фактите от следатлантското развитие и посочихме, че в наши дни се извършва един вид повторение, един вид възкресение на онези изживявания, които човечеството е имало през Египетско-халдейската културна епоха. Сега искаме само схематично да представим една от характеристиките на тези две епохи, както вече сторихме това и по отношение на другите епохи. Ние казахме, че Индийската епоха ще се повтори в Седмата следатлантска културна епоха, Персийската епоха - в Шестата културна епоха, Египетската епоха - в нашата, Пета културна епоха, докато Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-латинската, съществува, така да се каже, сама за себе си. Ние искаме схематично да посочим - свързвайки с една линия египетското и нашето време - как настъпи споменатото възкресение на редица външни и вътрешни изживявания.
към текста >>

Така се стига до възкресението на външни и вътрешни изживявания.
Ние видяхме, че в духовните светове съществуват тайнствени сили, на които съответствуват други сили във физическия свят, които пораждат тези повторения. Така се стига до възкресението на външни и вътрешни изживявания. А по средата между двете епохи, сама за себе си, стои Гръцко-латинската епоха, когато Христос се яви на Земята и когато се разигра Мистерията на Голгота. Ние обърнахме внимание също и върху това, че промени възникнаха не само във външните отношения на развитието, но и в отношенията, засягащи самия духовен свят. Аз посочих колко различна беше душата на човека в Египетската епоха, когато тя виждаше около себе си огромните пирамиди, колко различна е тя, когато се преражда в Гръцко-латинската епоха, и колко различна е тя в наши дни.
към текста >>

52. 1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Всемирният кръст възникващ от водите на света приема на нашата Земя един физически смисъл и, напоен с кръвта на Христа, проникнат от слънцето, той става величественият символ на възкресението.
Следователно тези сказки свидетелствуват, че се е държало сметка за равнището на разбиране, което съществуваше; те дават чрез Духовната Наука една основа, която ни помага да разберем наистина, що е Христос. Те ни водят до тайната на Бога, от който сме родени, и ни учат, що е смъртта. Ние схващаме смисъла на тази победа над смъртта, която е смъртта в Христа, и се научаваме да разбираме живота. Всемирният кръст възникващ от водите на света приема на нашата Земя един физически смисъл и, напоен с кръвта на Христа, проникнат от слънцето, той става величественият символ на възкресението. Земята, която прие в себе си веществото на костите и кръвта на Христа, Земята стана тяло на Христа и център на едно ново лъчезарене; от този център, който е събитието на Христа, се ражда една аура от духовни лъчи, едно ново слънце: Святият Дух.
към текста >>

Тази вътрешна опитност на самия себе си не е нищо друго освен умиране в Христа, т.е. възкресение.
Той може да се остави да бъде отнесен от мисълта и да я следва. Тогава стига от другата страна зад образа, който мозъкът отразява като едно огледало. Ако човек употреби силите, които се намират зад мозъка, от другата страна, мисълта се прояснява от огъня, който блика от вечния център на човешката природа, за да стане сила на Аза. Дърво то на познанието се превръща в дърво на живота. Смъртта е станала едно пробуждане чрез това съединение на човека с божествения Аз. Тази вътрешна опитност на самия себе си не е нищо друго освен умиране в Христа, т.е. възкресение. Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово. Ние го бихме изгубили, ние трябва отново да го намерим; познанието ни доведе към самите нас. Разчитайки свещеното Слово, ние участвуваме в духовното Причастие, в Христа.
към текста >>

53. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Как стана това възкресение на живота върху Земята?
Вие си спомняте, че човекът е първородният на сътворението; той се появи на Сатурн, животинското царство на Слънцето, растителното царство на Луната, а минералното царство на Земята. От момента, когато Луната напусна Земята, всичко се изменя; ако тя не беше я напуснала, всичко би загинало на тази Земя: първо човеците, после животните и най-после растенията. Това мумифициране бе избегнато чрез отделянето на Луната; тогава всичко оживя отново, възкръсна. Как стана това възкресение на живота върху Земята?
към текста >>

54. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ако навлезем повече в подробностите на това развитие, ние ще възкресим в нашата душа цялостната картина на всички свръхсетивни събития; и тази картина ще има едно особено качество.
Тя ни показва освен това, как се е развило човечеството на Земята, минавайки през дълги епохи и достигайки, след Атлантската епоха, до Следатлантската, в която сега живеем. Самата Земя е минала през преобразувания. Преди да получи своята настояща форма, тя е била това, което наричаме старата Луна, преди това старото Слънце, а още по-рано старият Сатурн. Така, от това, което е близо до нас, което е достъпно за нашите сетива, което нашата наука изучава, ние се издигаме до тази история на вселената, която завършва в свръхсетивното. Чрез това Антропософията дава на човека една духовна храна, която не идва от сетивата. Ако навлезем повече в подробностите на това развитие, ние ще възкресим в нашата душа цялостната картина на всички свръхсетивни събития; и тази картина ще има едно особено качество.
към текста >>

Разказът, който евангелистът Йоан ни дава за възкресението на Лазара, е едно було, което покрива това посвещение.
За да напредва развитието, винаги е необходимо старото да се свърже с новото, Самият Христос трябваше да осъществи този преход от старото към новото посвещение. Той трябваше да осъществи този преход и да се счита с някои неща на старото посвещение, но така, че всичко, което идваше от старите богове, да се влее чрез Христовото Същество. Христос предприе посвещението на едного от своите ученици, този, който впоследствие трябваше да възвести неговото Евангелие по най-плодотворен начин. Разказът, който евангелистът Йоан ни дава за възкресението на Лазара, е едно було, което покрива това посвещение.
към текста >>

Когато така разбираме възкресението на Лазара, то става за нас наистина ясно.
Когато така разбираме възкресението на Лазара, то става за нас наистина ясно. Въпреки това не мислете, че фактите обяснени от Духовната наука могат да се явят веднага с такава яснота, че кой да е може да ги прие ме. Често пъти е необходимо да се покрие с було това, което стои зад окултните факти. И това трябва да бъде така. Защото този, който иска да разбере добре този вид тайни, трябва първо да работи чрез себе си и да превъзмогне привидните трудности. Чрез това неговият дух расте и укрепва.
към текста >>

Спомнете си, че когато се говори за "живота", който напуснал Лазара и Марта и Мария съжаляват, че този живот не е бил запазен за техния брат, Исус отговаря: "Аз Съм възкресението и животът!
Често пъти е необходимо да се покрие с було това, което стои зад окултните факти. И това трябва да бъде така. Защото този, който иска да разбере добре този вид тайни, трябва първо да работи чрез себе си и да превъзмогне привидните трудности. Чрез това неговият дух расте и укрепва. Чрез усилието, което прави, за да намери своя път през това, което му се казва, той достига да открие духа там, където същият се крие. Спомнете си, че когато се говори за "живота", който напуснал Лазара и Марта и Мария съжаляват, че този живот не е бил запазен за техния брат, Исус отговаря: "Аз Съм възкресението и животът! " Животът трябва да се върне в Лазара, В Евангелията всичко трябва да се взема буквално. Не внасяйте в тях лъжливи по тънкости, но вземайте думите буквално. "Аз Съм животът и възкресението! "Следователно, какво донася Христос, когато възкресява Лазара? Какво преминава от него в Лазара?
към текста >>

"Аз Съм животът и възкресението!
Чрез това неговият дух расте и укрепва. Чрез усилието, което прави, за да намери своя път през това, което му се казва, той достига да открие духа там, където същият се крие. Спомнете си, че когато се говори за "живота", който напуснал Лазара и Марта и Мария съжаляват, че този живот не е бил запазен за техния брат, Исус отговаря: "Аз Съм възкресението и животът! " Животът трябва да се върне в Лазара, В Евангелията всичко трябва да се взема буквално. Не внасяйте в тях лъжливи по тънкости, но вземайте думите буквално. "Аз Съм животът и възкресението! "Следователно, какво донася Христос, когато възкресява Лазара? Какво преминава от него в Лазара? Това е силата, която се излъчва от Христа, Животът. "Тази болест не е на смърт, но чрез нея Бог ще се изяви". Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън подобен на смъртта и след това Бог в тях ставаше видим; така и Лазар остана три дни и половина в гроба в едно състояние подобно на смъртта.
към текста >>

"Следователно, какво донася Христос, когато възкресява Лазара?
Чрез усилието, което прави, за да намери своя път през това, което му се казва, той достига да открие духа там, където същият се крие. Спомнете си, че когато се говори за "живота", който напуснал Лазара и Марта и Мария съжаляват, че този живот не е бил запазен за техния брат, Исус отговаря: "Аз Съм възкресението и животът! " Животът трябва да се върне в Лазара, В Евангелията всичко трябва да се взема буквално. Не внасяйте в тях лъжливи по тънкости, но вземайте думите буквално. "Аз Съм животът и възкресението! "Следователно, какво донася Христос, когато възкресява Лазара? Какво преминава от него в Лазара? Това е силата, която се излъчва от Христа, Животът. "Тази болест не е на смърт, но чрез нея Бог ще се изяви". Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън подобен на смъртта и след това Бог в тях ставаше видим; така и Лазар остана три дни и половина в гроба в едно състояние подобно на смъртта. Но Христос Исус знаеше много добре, че чрез това се слагаше край на старите начини на посвещение.
към текста >>

Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение Лазар беше станал един нов човек.
"Тази болест не е на смърт, но чрез нея Бог ще се изяви". Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън подобен на смъртта и след това Бог в тях ставаше видим; така и Лазар остана три дни и половина в гроба в едно състояние подобно на смъртта. Но Христос Исус знаеше много добре, че чрез това се слагаше край на старите начини на посвещение. Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше, до един по-висш живот и че през това време Лазар беше възприел, беше видял духовния свят. Лазар беше приел в себе си силата на Христа, виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния свят. Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение Лазар беше станал един нов човек. В Евангелието на Йоана се намират думи, които трябва да отбележим; това са думите, които са казани за Лазара: "Господ го любеше". Тези думи се отнасят за "Ученика, когото Господ любеше". Зад тези думи се крие един смисъл, който могат да ни разкрият само Акашовите записи.
към текста >>

Кой е Лазар след възкресението?
Кой е Лазар след възкресението? Той е самият автор на Евангелието на Йоана. Лазар е бил посветен от самия Христос. Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото Евангелие, чрез Евангелието на Йоана да се възвести истинската природа на Христа. Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан преди разказа за възкресението на Лазара. Но прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че има едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където име то Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан.
към текста >>

Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан преди разказа за възкресението на Лазара.
Кой е Лазар след възкресението? Той е самият автор на Евангелието на Йоана. Лазар е бил посветен от самия Христос. Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото Евангелие, чрез Евангелието на Йоана да се възвести истинската природа на Христа. Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан преди разказа за възкресението на Лазара. Но прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че има едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където име то Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан. Там е казано: "На втория ден Йоан се намираше там с двама от своите ученици. "Тук няма абсолютно нищо, което да показва, че може да става дума за този който по-късно трябваше да бъде "Ученикът, който Исус любеше". Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара. А коя е причината за това?
към текста >>

Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара.
Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото Евангелие, чрез Евангелието на Йоана да се възвести истинската природа на Христа. Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан преди разказа за възкресението на Лазара. Но прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че има едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където име то Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан. Там е казано: "На втория ден Йоан се намираше там с двама от своите ученици. "Тук няма абсолютно нищо, което да показва, че може да става дума за този който по-късно трябваше да бъде "Ученикът, който Исус любеше". Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара. А коя е причината за това? Причината е, че той е един същ с Лазара, който още преди това Господ любеше. И ако той го любеше така, причината е, че беше проникнал в неговата душа и беше познал, че той ще бъде ученикът, който ще възкръсне и ще разнесе в света Христовото послание. Ето защо ученикът, "когото Господ любеше", не се явява преди възкресението на пазара. Едва тогава индивидуалността на Лазара е преобразена в тази на Йоана, в смисъла на Христа, Тук имаме работа с едно кръщение, което Христовият импулс извърши в най-висшия смисъл на думата с Лазара.
към текста >>

Ето защо ученикът, "когото Господ любеше", не се явява преди възкресението на пазара.
"Тук няма абсолютно нищо, което да показва, че може да става дума за този който по-късно трябваше да бъде "Ученикът, който Исус любеше". Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара. А коя е причината за това? Причината е, че той е един същ с Лазара, който още преди това Господ любеше. И ако той го любеше така, причината е, че беше проникнал в неговата душа и беше познал, че той ще бъде ученикът, който ще възкръсне и ще разнесе в света Христовото послание. Ето защо ученикът, "когото Господ любеше", не се явява преди възкресението на пазара. Едва тогава индивидуалността на Лазара е преобразена в тази на Йоана, в смисъла на Христа, Тук имаме работа с едно кръщение, което Христовият импулс извърши в най-висшия смисъл на думата с Лазара. Лазар стана един посветен от нов тип, преминавайки през старата форма на летаргията, и чрез това се извършва един преход от старото към новото посвещение*. /* Християнството като мистичен факт, Р. Щайнер./.
към текста >>

55. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Необходимо беше следователно да стане един преход чрез възкресението на Лазара, който също трябваше да бъде потопен три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта.
От предишната сказка можахме да извлечем констатацията: Христовият Импулс, след като е действувал чрез Исуса от Назарет, се е съединил с развитието на Земята. Той става тук такъв мощен импулс за цялото развитие на човечеството на Земята, че упражнява и днес същото действие, каквото е упражнявало в миналото посвещението, което става все по-опасно за живота на човека и което се състоеше в отделянето на етерното тяло вън от физическото. Така силно действува Христовият импулс върху съзнанието. Но не трябва да мислите, че такава дълбока промяна е могла да стане внезапно. Тя трябваше бавно да проникне в развитието и да добие постепенно своята сила. Необходимо беше следователно да стане един преход чрез възкресението на Лазара, който също трябваше да бъде потопен три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта. Въпреки това, трябва да си дадем сметка, че това състояние е било различно от онова на древните посветени. То не е било предизвикано изкуствено, както това ставаше при древните процедури, които излъчваха етерното тяло по начин, който не мога да опиша тук. У Лазара всичко става естествено; Вие знаете вече от Евангелията, че Христос познаваше Лазара и, неговите сестри Марта и Мария от по-рано; защото казва се: "Господ го обичаше", което означава, че Христос отдавна упражняваше своето мощно влияние върху Лазара... И го беше подготвил по този начин. Следователно не беше необходимо да предизвика по изкуствен начин онова трансово състояние, което да отдели етерното тяло; това състояние настъпи от само себе си под могъщото действие на Христа. Лазар умря така да се каже за външния свят в течение на три дни и половина; през това време той доби съществени опитности и само последният акт, събуждането, имаше нужда от намесата на Христа.
към текста >>

Те са в пълно съгласие и относно разпятието и Възкресението.
Когато четете Евангелията, в тях ще срещнете противоречия, Въпреки това можем да кажем, че по отношение на съществените събития, които можем да опишем според Акашовите записи, тези факти съвпадат по един забележителен начин помежду си и са в пълно съгласие особено що се отнася за кръщението извършено от св. Йоан. И от четирите Евангелия се вижда, че техните автори са отдали първостепенно значение на това кръщение. Те са в пълно съгласие и относно разпятието и Възкресението. А за материалистичните мислители на нашата епоха тези факти изглеждат едни от най-извънредните. Но как ще обясним другите привидни противоречия?
към текста >>

Смъртта на кръста е основният камък на Християнството, заедно с това, за което ще говорим утре възкресението.
Когато човек знае тези неща и чува да се поставя под съмнение смъртта на Христа схващана под тази форма, той се съгласява с автора на "Произход на Християнството", където се намират най-точните исторически подробности, които съставляват една здрава основа за това, което току що казахме. Авторът на тази книга, Гфрьорер, с право настоява върху разпятието и стига даже до там да казва, че той би се усъмнил в разума на тези, които биха се опитали да му противоречат върху тази точка! Смъртта на кръста е основният камък на Християнството, заедно с това, за което ще говорим утре възкресението. И тези думи: "Аз ще бъда с вас през всичките дни до окончанието на света" съставляват третият основен камък. Ето кое е било важно за апостол Павла и защо той можа да каже: "Ако Христос не беше възкръснал, нашата проповед би била празна и празна би била и нашата вяра". Едва в нашата епоха започват да размишляват върху тези неща и то там, където от това не се прави един богословски въпрос, а един жизнен въпрос. Големият философ Соловьов е в пълно съгласие с апостол Павла, когато твърди, че всичко в Християнството почива върху идеята на възкресението; едно Християнство на бъдещето е невъзможно, ако тази идея не се разбере. И той повтаря по свой начин думите на апостол Павла, като казва: Ако Христос не бе възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра.
към текста >>

Големият философ Соловьов е в пълно съгласие с апостол Павла, когато твърди, че всичко в Християнството почива върху идеята на възкресението; едно Християнство на бъдещето е невъзможно, ако тази идея не се разбере.
Авторът на тази книга, Гфрьорер, с право настоява върху разпятието и стига даже до там да казва, че той би се усъмнил в разума на тези, които биха се опитали да му противоречат върху тази точка! Смъртта на кръста е основният камък на Християнството, заедно с това, за което ще говорим утре възкресението. И тези думи: "Аз ще бъда с вас през всичките дни до окончанието на света" съставляват третият основен камък. Ето кое е било важно за апостол Павла и защо той можа да каже: "Ако Христос не беше възкръснал, нашата проповед би била празна и празна би била и нашата вяра". Едва в нашата епоха започват да размишляват върху тези неща и то там, където от това не се прави един богословски въпрос, а един жизнен въпрос. Големият философ Соловьов е в пълно съгласие с апостол Павла, когато твърди, че всичко в Християнството почива върху идеята на възкресението; едно Християнство на бъдещето е невъзможно, ако тази идея не се разбере. И той повтаря по свой начин думите на апостол Павла, като казва: Ако Христос не бе възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Христовият импулс би бил невъзможен, не би съществувало Християнство, без възкръсналия, живия Христос. Подчертавам този толкова характерен факт: има вече мислители, които чрез своята собствена философия и без помощта на някакъв окултизъм са стигнали до там да признаят невинността на тези думи на апостол Павла. Те ни показват, че в нашата епоха се явяват вече хора, които могат да имат понятието, което ще чувствува и мисли човекът на бъдещето. Това именно ни дава сега Духовната наука.
към текста >>

56. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

На първо място може да се отбележи, че евангелистът изброява седем чудеса до възкресението на Лазара.
В първите глави ние виждаме, че по своята форма като съчинение и по своя стил, ако наистина разбираме какво се крие зад тези думи, това произведение е най-съвършеният документ, който съществува в света. Но за да си дадем сметка за това, не е достатъчно само едно повърхностно четене. На първо място може да се отбележи, че евангелистът изброява седем чудеса до възкресението на Лазара. По-късно ние отново ще се върнем върху значението на числото седем. Кои са тези седем чудеса?
към текста >>

Това става при възкресението на Лазара.
Какво нарастване ще изпита още тази Христова сила? Остава и само да достигне онази точка, където тя ще пробуди в един човек онази част от Христовата сила, която този човек носи в себе си, за да проникне цяло то му същества, да стане един друг човек, един човек-Христос. Това става при възкресението на Лазара. Тук имаме новото повишение на тази Христова сила, която е нараснала от степен на степен.
към текста >>

Днес ние разгледахме композицията на това Евангелие от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазера.
Остава ни да покажем само едно. Тук ние отделихме някои части от Евангелието на Йоана, които показват прогресията на чудесата. Но какво има от едно до друго от тези чудеса, какво ги свързва с цялото? Утре ние ще видим, че това Евангелие е не само чудесно съчинено чрез градацията на чудесата, но и затова, че всичко, което свързва тези чудеса, носи един особен смисъл. Днес ние разгледахме композицията на това Евангелие от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазера. Но трябва да знае да го четен така, че да предчуствуваме дълбокия смисъл, който Антропософията е призвана днес да разкрие на нашите души. Всъщност в това Евангелие се намира нещо много повече от това, което можем да разкрием сега, В бъдеще ще следват други обяснения, осветени от една мъдрост, която, на свой ред, ще надмине нашата и ще служи за откриването на нови истини. Мъдростта, която ни осветлява, ни служи от тридесет годили да разкрием това, което без Антропософията не би могло да бъде намерено.
към текста >>

57. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

"А сега разгледайте главата, която предшествува възкресението на Лазара /гл.
"А Исус им говори и рече: Аз Съм светлината на света. "А сега разгледайте главата, която предшествува възкресението на Лазара /гл. Х. ст. 17/:
към текста >>

Аз отдавам моя живот, за да го приема възобновен." Ето кое предшествува възкресението на Лазара.
Всичко, което в тази глава се казва за "добрия пастир", подкрепя тези думи на Христа: "Аз и Отца сме едно! "Той вече не се нарича като Аз по друг начин освен в смисъла, че приема силата на Отца в себе си. Също както беше казал "Аз Съм светлината на света", сега той казва; "Аз изоставям силата на своя Аз като приемам в себе си отца, за да действува в мене Отец, първопричината на света и от там да се влива в другите хора. Аз отдавам моя живот, за да го приема възобновен." Ето кое предшествува възкресението на Лазара.
към текста >>

58. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Видяхме, че присъствието на Христовия Дух в трите обвивки на Исуса от Назарет можа да извърши чудесата по степени, включително и възкресението на Лазара.
Видяхме, че присъствието на Христовия Дух в трите обвивки на Исуса от Назарет можа да извърши чудесата по степени, включително и възкресението на Лазара. Но ние не можем да разберем истински това, кое то Христос можа да извърши в трите обвивки на Исуса, освен когато добре схванем връзката съединяваща съставните елементи на човешкото същество. До сега ние описахме само в обши черти какъв се явява човекът за ясновиждащото съзнание, когато при будното състояние физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът се проникват взаимно и когато при състоянието на сън астралното тяло и Азът се излъчват от другите две тела. За да опишем с по-голяма точност тайната на Голгота, нека проследим добре това, което става, когато при събуждане от сън астралното тяло и Азът отново завладяват етерното и физическото тела. Следващата скица ще направи това по-лесно разбираемо. Да изобразим отдолу физическото тяло, а от горе етерното тяло.
към текста >>

59. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Възкресението на човека, като отнася със себе си придобивките от физическото поле, е осигурено.
Но ако в подходящия момент се намесва нещо, което може да направи чо-века способен да оживотвори етерното тяло в момента на неговото излъчване, в този случай това етерно тяло може да посрещне бъдещето с един нов живот, с нови сили, Даже на свой ред той ще може да укрепи, да ожитвори физическото тяло. Ако то съдържа в повече от този живот и от тази сила, плодът на работата на човека на Земята е спасен. Физическото тяло не ще се разложи без да остави нищо, но тази преходна част на човешкото същество ще приеме формата на етерното тяло, която е трайна. Възкресението на човека, като отнася със себе си придобивките от физическото поле, е осигурено.
към текста >>

Тя ще бъде в състояние да проникне с живот изсъхналата част на човешкия мозък до такава степен, че той ще добие отново своята гъвкавост, а това ще бъде един пример за действието на Христа, които възкресява отново това, което е умряло в човечеството.
Но днес, съществува една Антропософия! И тя ще донесе на човечеството все повече разбиране за Христа, вливайки чрез това все повече живот в етерното тяло. Тя ще бъде в състояние да проникне с живот изсъхналата част на човешкия мозък до такава степен, че той ще добие отново своята гъвкавост, а това ще бъде един пример за действието на Христа, които възкресява отново това, което е умряло в човечеството. Опасността за бъдещето ще бъде, че една все по-голяма част от човечеството може да загине. Но благодарение Христовия Импулс, на края на земното развитие. Всички части, които иначе биха загинали, отново ще оживеят, този Импулс прониква етерното тяло на вселената, с което е свързано етерното тяло на човека. Първият Импулс за това възкресение е бил даден в един определен момент, за който Евангелието на Йоана ни дава едно чудесно описание.
към текста >>

Първият Импулс за това възкресение е бил даден в един определен момент, за който Евангелието на Йоана ни дава едно чудесно описание.
И тя ще донесе на човечеството все повече разбиране за Христа, вливайки чрез това все повече живот в етерното тяло. Тя ще бъде в състояние да проникне с живот изсъхналата част на човешкия мозък до такава степен, че той ще добие отново своята гъвкавост, а това ще бъде един пример за действието на Христа, които възкресява отново това, което е умряло в човечеството. Опасността за бъдещето ще бъде, че една все по-голяма част от човечеството може да загине. Но благодарение Христовия Импулс, на края на земното развитие. Всички части, които иначе биха загинали, отново ще оживеят, този Импулс прониква етерното тяло на вселената, с което е свързано етерното тяло на човека. Първият Импулс за това възкресение е бил даден в един определен момент, за който Евангелието на Йоана ни дава едно чудесно описание.
към текста >>

60. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме Евангелието на Йоана, то ни дава смисъл на живота.
В нашето тяло тече една кръв на живота: червената артериална кръв, и една кръв на смъртта: тъмносинята венозна кръв. За да може да живее нашият аз, необходимо е всеки момент животът, който те че в червената артериална кръв, да бъде убит от тъмносинкавата венозна кръв. Ако той не би бил убиван, човекът би слязъл толкова ниско във физическия свят, че би забравил своя духовен произход. Символът, който изразява най-добре тези два вида кръв, е този на двете колони, от които едната е червена, другата сина; едната символизира живота, който се излъчва от Отца, но който би отишъл да се изгуби във формата, в която се сгъстява, а другата символизира това, което разрешава тази форма. Смъртта е най-силната, тя унищожава това, което, без нея, би застинало в себе си. Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме Евангелието на Йоана, то ни дава смисъл на живота. Това, с което се запознахме вчера и днес, е, че в момента, когато започва християнската ера, е станало нещо, което изменя цялото земно развитие, а доколкото космическото развитие е свързано със земното, изменя се самото то. Събитието на Голгота отбелязва една централна точка в развитието. От сега нататък Христовият дух е съединен със Земята. Той е слязъл в Земята и живее в нея; хората трябва да се научат да виждат в Земята, във всичко, което тя произвежда, този Христов дух. Онези, които не знаят да го познаят там, виждат всички не ща под ъгъла на смъртта, но когато човек може да го види, всичко се явява в светлината на живота.
към текста >>

Шестата степен възкресението.
Писанията са послужили само, за да изкачи първите стъпала. Шестата степен възкресението.
към текста >>

61. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение.
Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер". Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа? Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове. За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение. Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение. И ние можем да видим този закон потвърден именно с нашият случай. Виждате, че не е неправилно да свързваме словото и идеята на събитието с думата търпение и умение да чакаме. Да умеем да чакаме до като настъпят онези условия, които дават възможност да извлечем от лоното на времето онова, което сме оставили да узрее. Всяка човешка работа не е в състояние да направи нищо, без същевременно наред с нея да върви търпението и умението да се чака, без узряването, да играе определена роля.
към текста >>

62. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
към текста >>

63. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ето защо Христос трябваше да пробуди, да „възкреси" още една индивидуалност.
Впрочем предварителната грижа на Христос за епохата след Събитието на Голгота, е описана за нас от автора на Йоановото Евангелие. Той ни показва, как самият Христос пробужда в Лазар онази индивидуалност, която после се проявява като Йоан, и от която произлезе учението, вече под формата, описана в лекциите върху Йоановото Евангелие*16. Обаче Христос трябваше да се погрижи и за по-късните времена, респективно за идването на онази индивидуалност, която да предложи на човечеството онова, за което те, хората, бяха вече узрели. Ето защо Христос трябваше да пробуди, да „възкреси" още една индивидуалност. Вярна представа за това събитие ни дава евангелистът Лука. Когато казва, че иска да опише това, което на времето ясновидците достигнали до имагинативно и инспиративно познание можеха да споделят за Събитието в Палестина, той загатва същевременно и това, което ще се оформи като учение от един друг; обаче това ще стане едва в бъдеше, и за да ни опише този тайнствен процес, евангелистът Лука вмъква още едно възкресение (Лука 7,11-17). „Възкресението на младежа от Наин" съдържа самата тайна на напредващото християнство. Докато при изцелението на дъщерята на Яир, което се опитах поне отчасти да обясня пред Вас завчера, сега нещата са толкова дълбоки, че Христос Исус взе със себе си само няколко души, които можаха да наблюдават процеса на изцелението, макар и да им беше поръчано да не говорят за него; сега ние виждаме, че се говори за едно друго „възкресение", станало малко преди разказа за Яировата дъщеря. Едното представляваше процес на изцеление и предполагаше, че този който го предприема, има точен поглед върху процесите, разиграващи се във физическото тяло.
към текста >>

Когато казва, че иска да опише това, което на времето ясновидците достигнали до имагинативно и инспиративно познание можеха да споделят за Събитието в Палестина, той загатва същевременно и това, което ще се оформи като учение от един друг; обаче това ще стане едва в бъдеше, и за да ни опише този тайнствен процес, евангелистът Лука вмъква още едно възкресение (Лука 7,11-17).
Впрочем предварителната грижа на Христос за епохата след Събитието на Голгота, е описана за нас от автора на Йоановото Евангелие. Той ни показва, как самият Христос пробужда в Лазар онази индивидуалност, която после се проявява като Йоан, и от която произлезе учението, вече под формата, описана в лекциите върху Йоановото Евангелие*16. Обаче Христос трябваше да се погрижи и за по-късните времена, респективно за идването на онази индивидуалност, която да предложи на човечеството онова, за което те, хората, бяха вече узрели. Ето защо Христос трябваше да пробуди, да „възкреси" още една индивидуалност. Вярна представа за това събитие ни дава евангелистът Лука. Когато казва, че иска да опише това, което на времето ясновидците достигнали до имагинативно и инспиративно познание можеха да споделят за Събитието в Палестина, той загатва същевременно и това, което ще се оформи като учение от един друг; обаче това ще стане едва в бъдеше, и за да ни опише този тайнствен процес, евангелистът Лука вмъква още едно възкресение (Лука 7,11-17). „Възкресението на младежа от Наин" съдържа самата тайна на напредващото християнство. Докато при изцелението на дъщерята на Яир, което се опитах поне отчасти да обясня пред Вас завчера, сега нещата са толкова дълбоки, че Христос Исус взе със себе си само няколко души, които можаха да наблюдават процеса на изцелението, макар и да им беше поръчано да не говорят за него; сега ние виждаме, че се говори за едно друго „възкресение", станало малко преди разказа за Яировата дъщеря. Едното представляваше процес на изцеление и предполагаше, че този който го предприема, има точен поглед върху процесите, разиграващи се във физическото тяло. Другото беше едно възкресение, едно посвещение. Онази индивидуалност, която се намираше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през едно твърде особено посвещение.
към текста >>

„Възкресението на младежа от Наин" съдържа самата тайна на напредващото християнство.
Той ни показва, как самият Христос пробужда в Лазар онази индивидуалност, която после се проявява като Йоан, и от която произлезе учението, вече под формата, описана в лекциите върху Йоановото Евангелие*16. Обаче Христос трябваше да се погрижи и за по-късните времена, респективно за идването на онази индивидуалност, която да предложи на човечеството онова, за което те, хората, бяха вече узрели. Ето защо Христос трябваше да пробуди, да „възкреси" още една индивидуалност. Вярна представа за това събитие ни дава евангелистът Лука. Когато казва, че иска да опише това, което на времето ясновидците достигнали до имагинативно и инспиративно познание можеха да споделят за Събитието в Палестина, той загатва същевременно и това, което ще се оформи като учение от един друг; обаче това ще стане едва в бъдеше, и за да ни опише този тайнствен процес, евангелистът Лука вмъква още едно възкресение (Лука 7,11-17). „Възкресението на младежа от Наин" съдържа самата тайна на напредващото християнство. Докато при изцелението на дъщерята на Яир, което се опитах поне отчасти да обясня пред Вас завчера, сега нещата са толкова дълбоки, че Христос Исус взе със себе си само няколко души, които можаха да наблюдават процеса на изцелението, макар и да им беше поръчано да не говорят за него; сега ние виждаме, че се говори за едно друго „възкресение", станало малко преди разказа за Яировата дъщеря. Едното представляваше процес на изцеление и предполагаше, че този който го предприема, има точен поглед върху процесите, разиграващи се във физическото тяло. Другото беше едно възкресение, едно посвещение. Онази индивидуалност, която се намираше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през едно твърде особено посвещение.
към текста >>

Докато при изцелението на дъщерята на Яир, което се опитах поне отчасти да обясня пред Вас завчера, сега нещата са толкова дълбоки, че Христос Исус взе със себе си само няколко души, които можаха да наблюдават процеса на изцелението, макар и да им беше поръчано да не говорят за него; сега ние виждаме, че се говори за едно друго „възкресение", станало малко преди разказа за Яировата дъщеря.
Обаче Христос трябваше да се погрижи и за по-късните времена, респективно за идването на онази индивидуалност, която да предложи на човечеството онова, за което те, хората, бяха вече узрели. Ето защо Христос трябваше да пробуди, да „възкреси" още една индивидуалност. Вярна представа за това събитие ни дава евангелистът Лука. Когато казва, че иска да опише това, което на времето ясновидците достигнали до имагинативно и инспиративно познание можеха да споделят за Събитието в Палестина, той загатва същевременно и това, което ще се оформи като учение от един друг; обаче това ще стане едва в бъдеше, и за да ни опише този тайнствен процес, евангелистът Лука вмъква още едно възкресение (Лука 7,11-17). „Възкресението на младежа от Наин" съдържа самата тайна на напредващото християнство. Докато при изцелението на дъщерята на Яир, което се опитах поне отчасти да обясня пред Вас завчера, сега нещата са толкова дълбоки, че Христос Исус взе със себе си само няколко души, които можаха да наблюдават процеса на изцелението, макар и да им беше поръчано да не говорят за него; сега ние виждаме, че се говори за едно друго „възкресение", станало малко преди разказа за Яировата дъщеря. Едното представляваше процес на изцеление и предполагаше, че този който го предприема, има точен поглед върху процесите, разиграващи се във физическото тяло. Другото беше едно възкресение, едно посвещение. Онази индивидуалност, която се намираше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през едно твърде особено посвещение.
към текста >>

Другото беше едно възкресение, едно посвещение.
Вярна представа за това събитие ни дава евангелистът Лука. Когато казва, че иска да опише това, което на времето ясновидците достигнали до имагинативно и инспиративно познание можеха да споделят за Събитието в Палестина, той загатва същевременно и това, което ще се оформи като учение от един друг; обаче това ще стане едва в бъдеше, и за да ни опише този тайнствен процес, евангелистът Лука вмъква още едно възкресение (Лука 7,11-17). „Възкресението на младежа от Наин" съдържа самата тайна на напредващото християнство. Докато при изцелението на дъщерята на Яир, което се опитах поне отчасти да обясня пред Вас завчера, сега нещата са толкова дълбоки, че Христос Исус взе със себе си само няколко души, които можаха да наблюдават процеса на изцелението, макар и да им беше поръчано да не говорят за него; сега ние виждаме, че се говори за едно друго „възкресение", станало малко преди разказа за Яировата дъщеря. Едното представляваше процес на изцеление и предполагаше, че този който го предприема, има точен поглед върху процесите, разиграващи се във физическото тяло. Другото беше едно възкресение, едно посвещение. Онази индивидуалност, която се намираше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през едно твърде особено посвещение.
към текста >>

Тук, в една екзотерична лекция, не следва да бъдат назовавани имената, свързани с този езотеричен процес; само ще загатнем, че тази индивидуалност, която беше възкресена от Христос Исус в лицето на младежа от Наин, по-късно се прероди като един изтъкнат мисионер, обновил цялото християнство с помощта на онези сили, които бяха вложени в него още през миналата му инкарнация.
Точно такъв вид посвещение беше извършен с младежа от Наин, Заедно със Събитието от Палестина настъпи и едно истинско преобразяване на неговата душа; но тогава тя все още нямаше съзнанието, че се е издигнала във висши те светове. Вложените в нея сили се проявиха едва в следващата инкарнация. Тук, в една екзотерична лекция, не следва да бъдат назовавани имената, свързани с този езотеричен процес; само ще загатнем, че тази индивидуалност, която беше възкресена от Христос Исус в лицето на младежа от Наин, по-късно се прероди като един изтъкнат мисионер, обновил цялото християнство с помощта на онези сили, които бяха вложени в него още през миналата му инкарнация.
към текста >>

Да, Христос и сега се погрижи за това, че през следващите епохи можа да се появи една личност, която да тласне християнството още по-напред в неговото развитие, и тази личност, тази индивидуалност, която беше възкресена в младежа от Наин, е призвана да свърже християнството все повече и повече с учението за реинкарнацията и Кармата, с учението което докато Христос ходеше по Земята все още не можеше да бъде оповестено, защото тогава то трябваше да бъде вложено в човешките души само под формата на една чувствена нагласа.
Да, Христос и сега се погрижи за това, че през следващите епохи можа да се появи една личност, която да тласне християнството още по-напред в неговото развитие, и тази личност, тази индивидуалност, която беше възкресена в младежа от Наин, е призвана да свърже християнството все повече и повече с учението за реинкарнацията и Кармата, с учението което докато Христос ходеше по Земята все още не можеше да бъде оповестено, защото тогава то трябваше да бъде вложено в човешките души само под формата на една чувствена нагласа.
към текста >>

64. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

От век на век е можело да продължава да действа това, което тогава е било потопено в душите; като всички истински, пронизани от духа чувства, те са стигали до очите и ръцете и са внушавали потребност на окото да вижда също и във външния символ възкресението, да вижда раждането на човешката духовна светлина.
Йоханес Таулер изричал най-дълбоката мъдрост в многобройни прекрасни, тържествени речи в околностите на Страсбург и особено по Рождество. Именно такава дълбока мъдрост е можела да се потапя в душите, да пребивава в тях и да оказва своето последействие. Чувствата също имат свои традиции. От век на век е можело да продължава да действа това, което тогава е било потопено в душите; като всички истински, пронизани от духа чувства, те са стигали до очите и ръцете и са внушавали потребност на окото да вижда също и във външния символ възкресението, да вижда раждането на човешката духовна светлина. Възможно е, за материалистическото мислене това да е само прекрасна случайност, но за този, който знае, как във всичко физическо действа духовното ръководство, това е повече от просто чуване, че първите сведения за коледната елха, стояща в немската къща, идват от Елзас и именно от Страсбург. В 1642 година се появило най-ранното съобщение[2] за това, че такава коледна елха стояла в една къща за радост на тези, които са искали да виждат в образа на сетивното явление светлината, която трябва да се пробуди в нас самите благодарение на възприетата духовна мъдрост.
към текста >>

65. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

век думата е възкресена и вкарана в употреба с по-друго значение.
[10] Дипломатика – проиходът на термина е от диплома, което в Гърция е означавало записан върху две скрепени помежду си дъсчици юридически акт. В средновековието терминът отпада от канцеларския език и бива заменен от документ. През 17. век думата е възкресена и вкарана в употреба с по-друго значение. Дипломатиката е наука за дипломите, т.е. за документите.
към текста >>

66. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И той привършва с другата страна на посвещението, с разширяването в Макрокосмоса, започва що със сцената на Тайната вечеря и продължаващо по-нататък с процесите на Бичуването, Поставянето на трънения венец, Разпятието и Възкресението.
Тук пред нас застават както началото, така и краят на същинския Христов живот, който започва с раждането на Христос в онова тяло, за което говорихме при Кръщението на Йоан. Там този живот започва с едната страна на посвещението, със слизането във физическото и етерното тяло, представено в историята за изкушението. И той привършва с другата страна на посвещението, с разширяването в Макрокосмоса, започва що със сцената на Тайната вечеря и продължаващо по-нататък с процесите на Бичуването, Поставянето на трънения венец, Разпятието и Възкресението. Ето как изглеждат двата основни момента, между които се разиграват събитията, описани в Евангелието на Матей. Тъкмо тях искахме да разгледаме днес, макар и под формата на една приблизителна скица.
към текста >>

67. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И така, той видя Христос по същия начин, както ги видяха и другите след Възкресението.
Аз вече насочих Вашето внимание към Кръщението и разказа за живота и смъртта като към два етапа от посвещението. Сега само ще добавя, че след като доведе своите ученици до там, че те можеха да виждат навлизането на човешката индивидуалност в Макрокосмоса, както и да виждат през булото на смъртта, Христос Исус далеч не възкръсна в онзи тривиален смисъл, в който хората са свикнали да разбират този процес. Думите на Павел вгледай те се в тях са напълно верни, както в смисъла на Матеевото Евангелие, така и в смисъла на Йоановото Евангелие. Той видя възкръсналия Христос чрез Събитието от Дамаск, и той специално подчертава, че е удостоен да види това,което видяха и другите братя, дванадесетте и петстотинте (1. Кор. 15, 3-8). И така, той видя Христос по същия начин, както ги видяха и другите след Възкресението.
към текста >>

В Евангелието е показано достатъчно ясно: Мария от Магдала, която беше видяла Христос преди няколко дни, го вижда и след Възкресението, но го взема за „градинаря", понеже не открива никаква прилика с него (Йоан 20, 10-18).
В Евангелието е показано достатъчно ясно: Мария от Магдала, която беше видяла Христос преди няколко дни, го вижда и след Възкресението, но го взема за „градинаря", понеже не открива никаква прилика с него (Йоан 20, 10-18). Ако той действително би изглеждал така, както преди няколко дни, това би било изключено; в противен случай щяхме да сме изправени пред един абнормен факт. Защото Вие не бихте повярвали никому, ако той твърди, че не е познал даден човек, когото е срещнал само преди няколко дни. Ето защо за нас следва да бъде напълно ясно, че тук е настъпила една голяма промяна. И ако проследим съвсем точно евангелските текстове, изключено е да пропуснем очевидното: В хода на събитията от Палестина и Голготската Мистерия, очите на учениците се отвориха и те можаха да видят и познаят Христос под формата на онзи Дух, който пронизва Макрокосмоса от всички страни, изобщо под формата на онова макрокосмическо Същество, което след като предостави физическото си тяло на Земята продължи да се бори, както и докато беше във физическо тяло, но сега вече изцяло свързано със Земята.
към текста >>

68. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
към текста >>

И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот!
Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята. Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки! " И тези свещи са символи! И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот! "
към текста >>

Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот.
Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука. В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото. В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
към текста >>

В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото.
Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука. В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото. В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
към текста >>

В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука. В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото. В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
към текста >>

69. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Когато излагаме един факт, какъвто е Възкресението, със средствата, които ни предлага Духовната наука, срещу какъв особен факт стоим тогава?
Когато излагаме един факт, какъвто е Възкресението, със средствата, които ни предлага Духовната наука, срещу какъв особен факт стоим тогава? Един знаменит немски теософ още в двадесетте години на деветнадесетия век каза, че може да се види как все повече и повече човешкият разум се прониква от луциферическия принцип. Това беше Трокслер. Той казва: човешкият разум е изцяло луциферически във всичко онова, което иска да разбере. – Общо взето, трудно е да се обърне внимание върху подълбоките теософски мъдрости. Онези от Вас, които присъствуваха на цикъла от лекции, които изнесох в Прага, ще си спомнят, че тогава аз обърнах вниманието върху Трокслер, за да покажа как в него вече съществуваше това, което сега може да бъде изнесено относно човешкото етерно или жизнено тяло.
към текста >>

Когато днес, независимо от луциферическите сили, искаме да разберем Възкресението от гледището на добрите теософски сили, ние трябва да обърнем вниманието на това, че с Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, е станало нещо важно, че там трите тела на момчето Исус, за което говори евангелистът Лука, бяха проникнати от макрокосмическото Христово Същество, което след това живя три години на Земята, а после тези Исусови тела минаха през Мистерията на Голгота заедно с Христовото Същество.
Когато днес, независимо от луциферическите сили, искаме да разберем Възкресението от гледището на добрите теософски сили, ние трябва да обърнем вниманието на това, че с Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, е станало нещо важно, че там трите тела на момчето Исус, за което говори евангелистът Лука, бяха проникнати от макрокосмическото Христово Същество, което след това живя три години на Земята, а после тези Исусови тела минаха през Мистерията на Голгота заедно с Христовото Същество. Въпросното развитие на Христос Исус през трите години беше, естествено, коренно различно от развитието на всеки друг човек. В какво се състоеше това развитие и какво представляваше всъщност Възкресението, ако с помощта на духовно-научните принципи ние стигнем до основата на нещата?
към текста >>

В какво се състоеше това развитие и какво представляваше всъщност Възкресението, ако с помощта на духовно-научните принципи ние стигнем до основата на нещата?
Когато днес, независимо от луциферическите сили, искаме да разберем Възкресението от гледището на добрите теософски сили, ние трябва да обърнем вниманието на това, че с Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, е станало нещо важно, че там трите тела на момчето Исус, за което говори евангелистът Лука, бяха проникнати от макрокосмическото Христово Същество, което след това живя три години на Земята, а после тези Исусови тела минаха през Мистерията на Голгота заедно с Христовото Същество. Въпросното развитие на Христос Исус през трите години беше, естествено, коренно различно от развитието на всеки друг човек. В какво се състоеше това развитие и какво представляваше всъщност Възкресението, ако с помощта на духовно-научните принципи ние стигнем до основата на нещата?
към текста >>

Той не беше видим за всички, защото имаше само едно сгъстено етерно тяло, което носеше след Възкресението.
И това тяло стигна границите на разпада, когато настъпи Мистерията на Голгота. И сега беше необходимо само следното: да пристигнат онези хора, за които се разказва, че свалиха тялото от Кръста, намазаха го с техните благовонни масла, създавайки една химическа връзка между тези специални вещества и тялото на Исус от Назарет, в което макрокосмическото Христово Същество живя три години, за да го положат после в гроба. Нужно беше съвсем малко, това тяло да се разпадне на прах в гроба, а Христос да се облече в едно – бих казал – сгъстено, физически видимо етерно тяло. Да, възкръсналият Христос се обгърна с едно сгъстено, физически видимо етерно тяло. Така той ходеше по Земята и се явяваше на онези, на които можеше да се яви. Той не беше видим за всички, защото имаше само едно сгъстено етерно тяло, което носеше след Възкресението. Но това, което беше положено в гроба, се разпадна на прах. И според най-новите окултни изследвания беше установено, че тогава е станало едно земетресение. За мене беше нещо поразително, след като от окултните изследвания намерих, че е станало едно земетресение, да констатирам този факт, упоменат в Евангелието на Матей. Земята се разтвори, прахът от трупа падна в пукнатината и се съедини с цялата субстанция на Земята. Чрез разтърсването вследствие на земетресението платната, с които е било увито тялото на Исус, бяха събрани така, както е описано в Евангелието на Йоан.
към текста >>

Ето как трябва да разбираме окултния смисъл на Възкресението, без да изпадаме в противоречие с различните Евангелия.
Ето как трябва да разбираме окултния смисъл на Възкресението, без да изпадаме в противоречие с различните Евангелия. Защото аз вече често пъти обръщах вниманието върху това, че Мария от Магдала не позна Христос, когато Той застана пред нея. Как би могло да се случи човек да е познавал и общувал постоянно с някого преди три дни, да го е виждал преди три дни – особено когато това е една такава важна личност, каквато беше Христос Исус – и след изминаването само на три дни да не може да го познае!? Когато се разказва, че Мария не Го позна, тогава Той трябва да и се е явил в една друга форма. Тя Го позна едва тогава, когато Го чу Той да изговаря нейното име. Тогава нейното съзнание се пробуди за Христос Исус.
към текста >>

– Той не се чувствува така умен, както модерните богослови, които казват: Ние не можем да схващаме Възкресението така, както то е описано в Евангелията!
Евангелията могат да бъдат разбрани в известно отношение буквално – като оставим настрана предадените в лош превод места. Всички подробности се обясняват по чудесен начин и който е разбрал тези неща, той си казва, когато забелязва някакво противоречие: Тук аз съм бил още глупав! – Той не се чувствува така умен, както модерните богослови, които казват: Ние не можем да схващаме Възкресението така, както то е описано в Евангелията! – Обаче ние можем да го разберем, ако се потопим в основите на нещата.
към текста >>

То действува така, че хората казват: Ако трябва да вярвам във Възкресението, тогава аз трябва да зачеркна всичко, което съм постигнал досега с моя разум.
Но по какъв начин действува всичко това, което беше казано, върху човешкия разум? То действува така, че хората казват: Ако трябва да вярвам във Възкресението, тогава аз трябва да зачеркна всичко, което съм постигнал досега с моя разум. – Това аз не мога. Ето защо Възкресението трябва да бъде заличено. Умът, който говори така, е именно ум, пропит от Луцифер, ум, който не може да разбере тези неща. Този ум все повече и повече ще стигне дотам, да отхвърля великите, въздействуващи проповеди и факти, които са станали преди и около Мистерията на Голгота. Обаче Духовната наука ще бъде призвана да направи разбираеми тези неща за хората до найголемите подробности.
към текста >>

Ето защо Възкресението трябва да бъде заличено.
Но по какъв начин действува всичко това, което беше казано, върху човешкия разум? То действува така, че хората казват: Ако трябва да вярвам във Възкресението, тогава аз трябва да зачеркна всичко, което съм постигнал досега с моя разум. – Това аз не мога. Ето защо Възкресението трябва да бъде заличено. Умът, който говори така, е именно ум, пропит от Луцифер, ум, който не може да разбере тези неща. Този ум все повече и повече ще стигне дотам, да отхвърля великите, въздействуващи проповеди и факти, които са станали преди и около Мистерията на Голгота. Обаче Духовната наука ще бъде призвана да направи разбираеми тези неща за хората до найголемите подробности. Тя не ще отхвърля, не ще отрича това, което надхвърля четвъртия макрокосмичен принцип като пети, шести и седми принцип. Въпреки това тя вижда в четвъртия макрокосмически принцип най-великия Импулс, който е бил даван за Земното развитие.
към текста >>

70. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Един Великден, на Възкресението празник,
Един Великден, на Възкресението празник,
към текста >>

71. Съдържание GA_131 От Исус към Христос

Основният въпрос на християнството: Възкресението.
Основният въпрос на християнството: Възкресението. Изживяванията на апостол Павел след Събитието от Дамаск. Вторият Адам. Фантомът на човешкото тяло. Пътят от Кръщението в Йордан до Мистерията на Голгота.
към текста >>

72. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план.
Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план. Днес можем да разсъждаваме върху Възкресението както си искаме, но през следващите дни ние ще го разгледаме в смисъла на Тайната наука и тогава ако се придържаме към евангелските разкази ще ни стане пределно ясно: На онези, за които се разказва, че Христос им се явява след Възкресението, Той се показва по един съвършено различен начин, отколкото преди това. Още в лекциите си върху Евангелието на Йоан*6 аз посочих: невъзможно би било след три дни една позната на Исус от Назарет да не го разпознае и да Го сбърка с друга личност, ако Той не би застанал пред нея в съвършено друг облик, в друга форма. Точно това впечатление искат да пробудят у нас Евангелията: След Възкресението, Христос се появява в друга форма. Но Евангелията загатват и нещо друго: че в дълбините на човешките души вече трябваше да съществува някаква предразположба, която да позволи на преобразения Христос да се добере до тези човешки души, а именно определена възприемчивост. Обект на тази възприемчивост можеше да бъде не само това, което принадлежи към областта на Духа; обект на тази възприемчивост стана и то не по друг начин, а като непосредствено виждане самото съществуване на Христовото Същество.
към текста >>

Днес можем да разсъждаваме върху Възкресението както си искаме, но през следващите дни ние ще го разгледаме в смисъла на Тайната наука и тогава ако се придържаме към евангелските разкази ще ни стане пределно ясно: На онези, за които се разказва, че Христос им се явява след Възкресението, Той се показва по един съвършено различен начин, отколкото преди това.
Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план. Днес можем да разсъждаваме върху Възкресението както си искаме, но през следващите дни ние ще го разгледаме в смисъла на Тайната наука и тогава ако се придържаме към евангелските разкази ще ни стане пределно ясно: На онези, за които се разказва, че Христос им се явява след Възкресението, Той се показва по един съвършено различен начин, отколкото преди това. Още в лекциите си върху Евангелието на Йоан*6 аз посочих: невъзможно би било след три дни една позната на Исус от Назарет да не го разпознае и да Го сбърка с друга личност, ако Той не би застанал пред нея в съвършено друг облик, в друга форма. Точно това впечатление искат да пробудят у нас Евангелията: След Възкресението, Христос се появява в друга форма. Но Евангелията загатват и нещо друго: че в дълбините на човешките души вече трябваше да съществува някаква предразположба, която да позволи на преобразения Христос да се добере до тези човешки души, а именно определена възприемчивост. Обект на тази възприемчивост можеше да бъде не само това, което принадлежи към областта на Духа; обект на тази възприемчивост стана и то не по друг начин, а като непосредствено виждане самото съществуване на Христовото Същество.
към текста >>

Точно това впечатление искат да пробудят у нас Евангелията: След Възкресението, Христос се появява в друга форма.
Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план. Днес можем да разсъждаваме върху Възкресението както си искаме, но през следващите дни ние ще го разгледаме в смисъла на Тайната наука и тогава ако се придържаме към евангелските разкази ще ни стане пределно ясно: На онези, за които се разказва, че Христос им се явява след Възкресението, Той се показва по един съвършено различен начин, отколкото преди това. Още в лекциите си върху Евангелието на Йоан*6 аз посочих: невъзможно би било след три дни една позната на Исус от Назарет да не го разпознае и да Го сбърка с друга личност, ако Той не би застанал пред нея в съвършено друг облик, в друга форма. Точно това впечатление искат да пробудят у нас Евангелията: След Възкресението, Христос се появява в друга форма. Но Евангелията загатват и нещо друго: че в дълбините на човешките души вече трябваше да съществува някаква предразположба, която да позволи на преобразения Христос да се добере до тези човешки души, а именно определена възприемчивост. Обект на тази възприемчивост можеше да бъде не само това, което принадлежи към областта на Духа; обект на тази възприемчивост стана и то не по друг начин, а като непосредствено виждане самото съществуване на Христовото Същество.
към текста >>

Възкресение, възникна именно в техните подсъзнателни сили: едно запознаване със Сина.
Ако се запитаме, за какво става дума тук, трябва да напомним следното: Когато пред нас застане един човек, тогава това, което действува върху нас, е нещо много повече, от онова, което ние регистрираме в нашето съзнание. Във всеки момент, когато върху нас действува даден човек или друго същество, върху нашия душевен живот действуват такива подсъзнателни елементи, които другото същество поражда по страничния път на съзнанието и които могат да възникнат само благодарение на това, че въпросното същество е не въображаемо, а напълно реално. Това, което първоначално Христос предизвика в душите на учениците след т.н. Възкресение, възникна именно в техните подсъзнателни сили: едно запознаване със Сина. Ето откъде идват и разликите в описанието на възкръсналия Христос, различните характеристики, според които Христос се явява на всеки един от учениците според съответните им душевни особености. Действията на Христовото Същество са насочени към подсъзнанието на Неговите ученици; ето защо тези действия са нещо строго лично, строго индивидуално и не бива да се подвеждаме от наглед противоречивите описания на Евангелията.
към текста >>

След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>

73. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука.
И ако не вникнем още по-дълбоко във фактите, за нас ще бъде доста трудно да различим тази индивидуалност от самия Христос Исус; защото нейните прояви имаха голямо сходство с тези на Христос Исус. Когато например узнаваме, че раждането на този негов съвременник е било предизвестено от някакво небесно явление, това ни напомня за възвестяването на Исус в Евангелията. Когато чуваме, че този негов съвременник е бил смятан за син на Боговете, а не за син на човешките същества, това също ни напомня за началото на Евангелието на Матей и Евангелието на Лука. Когато после чуваме да се казва, че раждането на тази индивидуалност силно изненадало и поразило майката, това отново ни напомня за евангелските разкази, отнасящи се до раждането на Исус от Назарет и до другите събития в Палестина. Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма. И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука. И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума. И тя толкова много приличала на Христос Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и Христос Исус се яви на учениците след своята смърт. И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност. Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус.
към текста >>

74. 5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Колко странно е би могъл да възрази някой, след като е чул всичко това -: Още в преданието за Йов се разказва, как Христос възкресява мъртвите и спасява формата на физическото тяло, за която по-късно древните гърци щяха да вярват, че тя просто изчезва в мига на смъртта!
Колко странно е би могъл да възрази някой, след като е чул всичко това -: Още в преданието за Йов се разказва, как Христос възкресява мъртвите и спасява формата на физическото тяло, за която по-късно древните гърци щяха да вярват, че тя просто изчезва в мига на смъртта! И дали наистина е вярно това, че външната форма на тялото изчезва безследно и окончателно отпада от общочовешката еволюция? Няма ли да бъде тя включена по някакъв начин в еволюцията на света и човека? Ще играе ли тя някаква роля занапред и има ли тя някаква връзка с Христовото Същество?
към текста >>

75. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Но когато проследяваме съдбата на физическото тяло, ние се изправяме пред един въпрос, който всъщност стои в основата на християнския светоглед; защото сега ние трябва да отговорим: Как стоят нещата с Възкресението Христово?
Вчера ние трябваше да обсъдим един въпрос, който е съдбоносен за съвременното мислене, а именно въпросът с онези четири съставни части на човешко същество, които наричаме „физическо тяло“. Ние ще видим още, как вчерашната тема за трите възгледа на елинството, еврейството и будизма, действително ще ни приближи до самата същност на християнството. Но когато проследяваме съдбата на физическото тяло, ние се изправяме пред един въпрос, който всъщност стои в основата на християнския светоглед; защото сега ние трябва да отговорим: Как стоят нещата с Възкресението Христово? Следва ли да приемем, че за да разберем християнството, е много важно да имаме представа и за Възкресението?
към текста >>

Следва ли да приемем, че за да разберем християнството, е много важно да имаме представа и за Възкресението?
Вчера ние трябваше да обсъдим един въпрос, който е съдбоносен за съвременното мислене, а именно въпросът с онези четири съставни части на човешко същество, които наричаме „физическо тяло“. Ние ще видим още, как вчерашната тема за трите възгледа на елинството, еврейството и будизма, действително ще ни приближи до самата същност на християнството. Но когато проследяваме съдбата на физическото тяло, ние се изправяме пред един въпрос, който всъщност стои в основата на християнския светоглед; защото сега ние трябва да отговорим: Как стоят нещата с Възкресението Христово? Следва ли да приемем, че за да разберем християнството, е много важно да имаме представа и за Възкресението?
към текста >>

Тогава ние бихме се оказали лъжливи свидетели на Бога, понеже бихме свидетелствували против Бога, който е възкресил Христос, докато всъщност не го е възкресил, ако мъртвите действително не възкръсват.
Че това е наистина важно, ние се убеждаваме, когато си припомним написаното в Първото Послание на апостол Павел до коринтяните (глава 15, 14-20): „И ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Тогава ние бихме се оказали лъжливи свидетели на Бога, понеже бихме свидетелствували против Бога, който е възкресил Христос, докато всъщност не го е възкресил, ако мъртвите действително не възкръсват. Защото ако мъртвите не възкръсват, то и Христос не е възкръснал. Но ако Христос не е възкръснал, суетна е вашата вяра и вие сте още във вашите грехове; тогава са изгубени и тези, които са починали в Христос. Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление. Но сега Христос възкръсна от мъртвите като пръв от починалите.“
към текста >>

И ако развием у себе си качеството да приемаме думите в тяхната пълна сериозност, ние не бихме могли да подминем най-важните думи на апостол Павел просто като си кажем: Нека да не бързаме с изясняването на въпроса с Възкресението.
Тук следва да припомним, че що се отнася до разпространението на християнството, основната заслуга е на апостол Павел. И ако развием у себе си качеството да приемаме думите в тяхната пълна сериозност, ние не бихме могли да подминем най-важните думи на апостол Павел просто като си кажем: Нека да не бързаме с изясняването на въпроса с Възкресението. Защото, какво означава това, което апостол Павел казва? То означава, че цялото християнство, както и самата вяра на християните изобщо нямат никакъв смисъл, ако Възкресението не е един несъмнен факт. Ето какво казва апостол Павел, от когото християнството като исторически процес води своето начало. Накратко, той казва следното: Който иска да се откаже от Възкресението, той в смисъла на Павел трябва да се откаже и от християнството!
към текста >>

То означава, че цялото християнство, както и самата вяра на християните изобщо нямат никакъв смисъл, ако Възкресението не е един несъмнен факт.
Тук следва да припомним, че що се отнася до разпространението на християнството, основната заслуга е на апостол Павел. И ако развием у себе си качеството да приемаме думите в тяхната пълна сериозност, ние не бихме могли да подминем най-важните думи на апостол Павел просто като си кажем: Нека да не бързаме с изясняването на въпроса с Възкресението. Защото, какво означава това, което апостол Павел казва? То означава, че цялото християнство, както и самата вяра на християните изобщо нямат никакъв смисъл, ако Възкресението не е един несъмнен факт. Ето какво казва апостол Павел, от когото християнството като исторически процес води своето начало. Накратко, той казва следното: Който иска да се откаже от Възкресението, той в смисъла на Павел трябва да се откаже и от християнството!
към текста >>

Накратко, той казва следното: Който иска да се откаже от Възкресението, той в смисъла на Павел трябва да се откаже и от християнството!
Тук следва да припомним, че що се отнася до разпространението на християнството, основната заслуга е на апостол Павел. И ако развием у себе си качеството да приемаме думите в тяхната пълна сериозност, ние не бихме могли да подминем най-важните думи на апостол Павел просто като си кажем: Нека да не бързаме с изясняването на въпроса с Възкресението. Защото, какво означава това, което апостол Павел казва? То означава, че цялото християнство, както и самата вяра на християните изобщо нямат никакъв смисъл, ако Възкресението не е един несъмнен факт. Ето какво казва апостол Павел, от когото християнството като исторически процес води своето начало. Накратко, той казва следното: Който иска да се откаже от Възкресението, той в смисъла на Павел трябва да се откаже и от християнството!
към текста >>

Нека сега да хвърлим поглед към последните две хилядолетия и да видим какво е отношението на нашите съвременници към въпроса за Възкресението, като се имат предвид особеностите на днешното образова ние.
Нека сега да хвърлим поглед към последните две хилядолетия и да видим какво е отношението на нашите съвременници към въпроса за Възкресението, като се имат предвид особеностите на днешното образова ние. Тук аз не бих искал да се спирам на онези, които изобщо отричат Исус; и в случая, естествено, няма по-лесен отговор от този, че след като Исус не е съществувал, няма защо да си блъскаме главите с каквито и да е въпроси, свързани с Възкресението. Следователно, ако се абстрахираме от такива мнения, нека да се обърнем към онези хора, които в средата или в последната третина на 19 век започнаха да възприемат модерните представи на нашето време; и нека да се запитаме как би трябвало да разсъждават те по въпросите за Възкресението, като се опират на представите, които черпят от съвременната образователна система.
към текста >>

Тук аз не бих искал да се спирам на онези, които изобщо отричат Исус; и в случая, естествено, няма по-лесен отговор от този, че след като Исус не е съществувал, няма защо да си блъскаме главите с каквито и да е въпроси, свързани с Възкресението.
Нека сега да хвърлим поглед към последните две хилядолетия и да видим какво е отношението на нашите съвременници към въпроса за Възкресението, като се имат предвид особеностите на днешното образова ние. Тук аз не бих искал да се спирам на онези, които изобщо отричат Исус; и в случая, естествено, няма по-лесен отговор от този, че след като Исус не е съществувал, няма защо да си блъскаме главите с каквито и да е въпроси, свързани с Възкресението. Следователно, ако се абстрахираме от такива мнения, нека да се обърнем към онези хора, които в средата или в последната третина на 19 век започнаха да възприемат модерните представи на нашето време; и нека да се запитаме как би трябвало да разсъждават те по въпросите за Възкресението, като се опират на представите, които черпят от съвременната образователна система.
към текста >>

Следователно, ако се абстрахираме от такива мнения, нека да се обърнем към онези хора, които в средата или в последната третина на 19 век започнаха да възприемат модерните представи на нашето време; и нека да се запитаме как би трябвало да разсъждават те по въпросите за Възкресението, като се опират на представите, които черпят от съвременната образователна система.
Нека сега да хвърлим поглед към последните две хилядолетия и да видим какво е отношението на нашите съвременници към въпроса за Възкресението, като се имат предвид особеностите на днешното образова ние. Тук аз не бих искал да се спирам на онези, които изобщо отричат Исус; и в случая, естествено, няма по-лесен отговор от този, че след като Исус не е съществувал, няма защо да си блъскаме главите с каквито и да е въпроси, свързани с Възкресението. Следователно, ако се абстрахираме от такива мнения, нека да се обърнем към онези хора, които в средата или в последната третина на 19 век започнаха да възприемат модерните представи на нашето време; и нека да се запитаме как би трябвало да разсъждават те по въпросите за Възкресението, като се опират на представите, които черпят от съвременната образователна система.
към текста >>

Ако се обърнем към един човек, оказващ толкова голямо влияние върху онези, които считат себе си за най-образованите представители на епохата, към Давид Фридрих Щраус*41, ние откриваме например в съчинението му за мислителя Раймарус, живял през 18 век, следното: „Възкресението на Исус е като един вододел, където се разделят не само различните християнски течения, но и различните светогледи и духовни степени на развитие.“ И почти по същото време четем в едно швейцарско списание думите: „Веднага след като мога да се убедя във Възкресението Христово, в това абсолютно чудо, аз ще скъсам и с модерния светоглед.
Ако се обърнем към един човек, оказващ толкова голямо влияние върху онези, които считат себе си за най-образованите представители на епохата, към Давид Фридрих Щраус*41, ние откриваме например в съчинението му за мислителя Раймарус, живял през 18 век, следното: „Възкресението на Исус е като един вододел, където се разделят не само различните християнски течения, но и различните светогледи и духовни степени на развитие.“ И почти по същото време четем в едно швейцарско списание думите: „Веднага след като мога да се убедя във Възкресението Христово, в това абсолютно чудо, аз ще скъсам и с модерния светоглед. Този разрив в ненарушимия природен ред, в който аз вярвам, би означавал и пълен разрив в моята система, в целия мой мисловен свят.“
към текста >>

Но колцина са хората от нашето съвремие, които споделяйки модерния светоглед на епохата ще се под пишат под тези думи, колцина са тези, които ще потвърдят: Да, ако бих бил принуден да призная Възкресението като един неоспорим исторически факт, аз ще разруша и цялата си философска, или каквато и да е друга система.
Но колцина са хората от нашето съвремие, които споделяйки модерния светоглед на епохата ще се под пишат под тези думи, колцина са тези, които ще потвърдят: Да, ако бих бил принуден да призная Възкресението като един неоспорим исторически факт, аз ще разруша и цялата си философска, или каквато и да е друга система. И ние питаме сега: Как би могло Възкресението да намери своето място, именно като исторически факт, в светогледа на модерния човек?
към текста >>

И ние питаме сега: Как би могло Възкресението да намери своето място, именно като исторически факт, в светогледа на модерния човек?
Но колцина са хората от нашето съвремие, които споделяйки модерния светоглед на епохата ще се под пишат под тези думи, колцина са тези, които ще потвърдят: Да, ако бих бил принуден да призная Възкресението като един неоспорим исторически факт, аз ще разруша и цялата си философска, или каквато и да е друга система. И ние питаме сега: Как би могло Възкресението да намери своето място, именно като исторически факт, в светогледа на модерния човек?
към текста >>

И след като беше подлаган на продължителна подготовка, накрая такъв човек минаваше през един вид смърт, през един вид възкресение; освен това той трябваше да мине и през определени изпитания, сходни с тези, които са описани в Евангелията например Изкушението в пустинята, Молитвата в Гетсимания и т.н.
Нека да си припомним, че още в първите публични лекции, ние обърнахме внимание, как следва да бъдат приемани Евангелията, а именно като текстове, свързани с посвещението. Величествените събития, описа ни в Евангелията, всъщност представляват факти и процеси на посвещението, които първоначално са се разигравали в тайните храмове на Мистериите, когато един или друг кандидат, удостоен с тази чест, е бил посвещаван от йерофанта, от жреца-посветител. И след като беше подлаган на продължителна подготовка, накрая такъв човек минаваше през един вид смърт, през един вид възкресение; освен това той трябваше да мине и през определени изпитания, сходни с тези, които са описани в Евангелията например Изкушението в пустинята, Молитвата в Гетсимания и т.н. Ето защо описанията на древните посветени, които съвсем не са биографии в обикновения смисъл на думата, са така сходни с това, което Евангелията разказват за Христос Исус. И когато четем историите за Аполоний от Тиана, историите за Буда или Заратустра, животоописанията на Озирис, на Орфей, с една дума, когато четем животоописанията на най-великите посветени, често пъти те са представени по такъв начин, като че ли пред нас застават същите биографични закономерности, каквито Евангелията описват, проследявайки живота на Христос Исус. Но дори ако би трябвало да допуснем, че по този начин ние следва да търсим първообразите на най-важните процеси, описани в Евангелията, именно в церемониалните посвещения на древните Мистерии, от друга страна за нас става пределно ясно: величествените описания за живота на Христос Исус са изцяло проникнати от такива събития, които са вече не едно просто повторение на церемониите, извършвани при посвещението, а действителни процеси, те са, накратко казано, едно действително посвещение. И нима не сме изправени пред едно действително посвещение, когато в Евангелието на Йоан четем следното (Глава 20, 1-17): „А в първия ден на седмицата Мария, тази от Магдала, дойде рано сутринта, докато беше още тъмно, на гроба и видя, че камъкът е отместен от гроба. Тогава тя изтича и отиде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Взели са Господа от гроба и не знаем къде са го сложили.
към текста >>

Всъщност ние трябва да разбираме Възкресението като едно конкретно историческо проявление на свещените Мистерии, но в същото време сме длъжни да отчитаме и една голяма разлика: Онзи, който възкресяваше отделните ученици на древните Мистерии, беше йерофантът; обаче Евангелията ясно показват, че онзи, който възкреси Христос, е Съществото, което ние наричаме Отец, или с други думи, самият Отец възкресява Христос.
Тук ние трябва да посочим два важни момента. Всъщност ние трябва да разбираме Възкресението като едно конкретно историческо проявление на свещените Мистерии, но в същото време сме длъжни да отчитаме и една голяма разлика: Онзи, който възкресяваше отделните ученици на древните Мистерии, беше йерофантът; обаче Евангелията ясно показват, че онзи, който възкреси Христос, е Съществото, което ние наричаме Отец, или с други думи, самият Отец възкресява Христос. Евангелията ни насочват и към факта, че това, което в по-малък мащаб се разиграваше в дълбините на Мистериите, беше изнесено от божествените Духове навън, в исторически план, и вече като Събитието на Голгота, то придоби смисъл и значение за цялото човечество, а Съществото, наричано от нас Отец, като един вид йерофант, извърши Възкресението на Христос Исус. Така тук ние имаме усилено до краен предел същото, което в по-малък мащаб се разиграваше по-рано в древните Мистерии. Този е единият момент.
към текста >>

Евангелията ни насочват и към факта, че това, което в по-малък мащаб се разиграваше в дълбините на Мистериите, беше изнесено от божествените Духове навън, в исторически план, и вече като Събитието на Голгота, то придоби смисъл и значение за цялото човечество, а Съществото, наричано от нас Отец, като един вид йерофант, извърши Възкресението на Христос Исус.
Тук ние трябва да посочим два важни момента. Всъщност ние трябва да разбираме Възкресението като едно конкретно историческо проявление на свещените Мистерии, но в същото време сме длъжни да отчитаме и една голяма разлика: Онзи, който възкресяваше отделните ученици на древните Мистерии, беше йерофантът; обаче Евангелията ясно показват, че онзи, който възкреси Христос, е Съществото, което ние наричаме Отец, или с други думи, самият Отец възкресява Христос. Евангелията ни насочват и към факта, че това, което в по-малък мащаб се разиграваше в дълбините на Мистериите, беше изнесено от божествените Духове навън, в исторически план, и вече като Събитието на Голгота, то придоби смисъл и значение за цялото човечество, а Съществото, наричано от нас Отец, като един вид йерофант, извърши Възкресението на Христос Исус. Така тук ние имаме усилено до краен предел същото, което в по-малък мащаб се разиграваше по-рано в древните Мистерии. Този е единият момент.
към текста >>

И сега, започвайки от убеждението, че тялото не е в гроба, Евангелията постепенно ни отвеждат към фактите, чрез които учениците всъщност стигнаха до Възкресението.
И сега, започвайки от убеждението, че тялото не е в гроба, Евангелията постепенно ни отвеждат към фактите, чрез които учениците всъщност стигнаха до Възкресението. Как стигнаха те до реалния факт на Възкресението? Благодарение на това, че както свидетелствуват Евангелията Христос започва да им се явява, така че те можаха да си кажат: Да, Той е тук! , и това убеждение напредна до такава степен, че Тома, наречен още Тома Неверни, можа да сложи своите пръсти в раните на Спасителя. Накратко, от Евангелията научаваме, че учениците можаха да бъдат убедени в реалността на Възкресението едва когато пред тях застана възкръсналият Христос. Неоспоримото доказателство за учениците беше това, че Той е всред тях.
към текста >>

Как стигнаха те до реалния факт на Възкресението?
И сега, започвайки от убеждението, че тялото не е в гроба, Евангелията постепенно ни отвеждат към фактите, чрез които учениците всъщност стигнаха до Възкресението. Как стигнаха те до реалния факт на Възкресението? Благодарение на това, че както свидетелствуват Евангелията Христос започва да им се явява, така че те можаха да си кажат: Да, Той е тук! , и това убеждение напредна до такава степен, че Тома, наречен още Тома Неверни, можа да сложи своите пръсти в раните на Спасителя. Накратко, от Евангелията научаваме, че учениците можаха да бъдат убедени в реалността на Възкресението едва когато пред тях застана възкръсналият Христос. Неоспоримото доказателство за учениците беше това, че Той е всред тях. И ако някой би ги запитал, след като Христос е жив, въпреки че беше умрял, ако някой би ги запитал за същинското съдържание на тяхната вяра, те биха отговорили: Ние просто имаме доказателство то, че Христос е жив!
към текста >>

Накратко, от Евангелията научаваме, че учениците можаха да бъдат убедени в реалността на Възкресението едва когато пред тях застана възкръсналият Христос.
И сега, започвайки от убеждението, че тялото не е в гроба, Евангелията постепенно ни отвеждат към фактите, чрез които учениците всъщност стигнаха до Възкресението. Как стигнаха те до реалния факт на Възкресението? Благодарение на това, че както свидетелствуват Евангелията Христос започва да им се явява, така че те можаха да си кажат: Да, Той е тук! , и това убеждение напредна до такава степен, че Тома, наречен още Тома Неверни, можа да сложи своите пръсти в раните на Спасителя. Накратко, от Евангелията научаваме, че учениците можаха да бъдат убедени в реалността на Възкресението едва когато пред тях застана възкръсналият Христос. Неоспоримото доказателство за учениците беше това, че Той е всред тях. И ако някой би ги запитал, след като Христос е жив, въпреки че беше умрял, ако някой би ги запитал за същинското съдържание на тяхната вяра, те биха отговорили: Ние просто имаме доказателство то, че Христос е жив! И този отговор е съвсем различен от по-късните думи на апостол Павел, след като вече беше изживял това, което наричаме Събитието от Дамаск.
към текста >>

Ако човек се остави под въздействието на Евангелието и Посланията на апостол Павел, той веднага ще усети що се отнася до Възкресението дълбоката разлика между основния тон на Евангелията и това, което говори Павел.
Ако човек се остави под въздействието на Евангелието и Посланията на апостол Павел, той веднага ще усети що се отнася до Възкресението дълбоката разлика между основния тон на Евангелията и това, което говори Павел. Естествено, апостол Павел привежда своите възгледи в съответствие с тези на Евангелията; защото когато той казва, че Христос е възкръснал, той напомня: след кръстната смърт Христос се явява като жив на Петър, на дванадесетте, после едновременно на 500 братя, а накрая и на него, като на един „преждевременно роден“, направо от огнения блясък на духовния свят. Така Той се явява и на учениците: Ето върху какво обръща вниманието на апостол Павел. Защото Павловата среща с Възкръсналия не беше по-различна от тази на учениците.
към текста >>

Тук бих желал да добавя следното: Едно такова твърдение, каквото чуваме от устата на Павел, след като беше стигнал до кулминацията на своето посвещение чрез събитието от Дамаск, твърдението му за втория Адам и неговото възкресение от гроба, можеше да бъде изречено само от човек, който в цялото си светоусещане, в целия си начин на мислене е произлязъл от елинството; който има своите корени в елинството, въпреки че принадлежеше на еврейския народ.
И така, следва да сме наясно: тук ние сме изправени пред едно категорично изискване на Павел, колкото и да е неудобното за модерното мислене. Обаче ние се стремим тъкмо към това: да се приближим към модерното мислене, изхождайки от позицията на Павел; впрочем не е препоръчително човек да търси друго обяснение, друго мнение относно това, което Павел изразява толкова ясно. Несъмнено, твърде удобно е да тълкуваме нещо в алегоричен смисъл и да твърдим, че го разбираме по този или онзи начин; обаче подобни тълкувания са лишени от какъвто и да е смисъл. И ако искаме да си обясним нещата, за нас просто не остава друга възможност, дори ако модерното мислене би го окачествило като суеверие -, освен да приемем, че според описанията на Павел, Христос възкръсва на третия ден от полагането Му в гроба. Но да продължим нататък. Тук бих желал да добавя следното: Едно такова твърдение, каквото чуваме от устата на Павел, след като беше стигнал до кулминацията на своето посвещение чрез събитието от Дамаск, твърдението му за втория Адам и неговото възкресение от гроба, можеше да бъде изречено само от човек, който в цялото си светоусещане, в целия си начин на мислене е произлязъл от елинството; който има своите корени в елинството, въпреки че принадлежеше на еврейския народ. Да, в известен смисъл, Павел пожертва своето еврейство пред гръцкото светоусещане. Защото какво всъщност твърди Павел, когато разглеждаме нещата по-отблизо? Това, което гърците толкова са обичали и ценили, външната форма на физическото тяло, и пред което са имали трагичното усещане: „Да, след като човекът мине през Портата на смъртта, то изчезва завинаги! “, за него Павел твърди: „Не, то не изчезва, а триумфиращо се издига от гроба с Възкресението Христово! “ И така, поискаме ли да хвърлим мост между двата светогледа, най-добре е да допълним следното.
към текста >>

“, за него Павел твърди: „Не, то не изчезва, а триумфиращо се издига от гроба с Възкресението Христово!
Но да продължим нататък. Тук бих желал да добавя следното: Едно такова твърдение, каквото чуваме от устата на Павел, след като беше стигнал до кулминацията на своето посвещение чрез събитието от Дамаск, твърдението му за втория Адам и неговото възкресение от гроба, можеше да бъде изречено само от човек, който в цялото си светоусещане, в целия си начин на мислене е произлязъл от елинството; който има своите корени в елинството, въпреки че принадлежеше на еврейския народ. Да, в известен смисъл, Павел пожертва своето еврейство пред гръцкото светоусещане. Защото какво всъщност твърди Павел, когато разглеждаме нещата по-отблизо? Това, което гърците толкова са обичали и ценили, външната форма на физическото тяло, и пред което са имали трагичното усещане: „Да, след като човекът мине през Портата на смъртта, то изчезва завинаги! “, за него Павел твърди: „Не, то не изчезва, а триумфиращо се издига от гроба с Възкресението Христово! “ И така, поискаме ли да хвърлим мост между двата светогледа, най-добре е да допълним следното.
към текста >>

Физическата форма на тялото не е изгубена; чрез Възкресението Христово тя отново е върната на човечеството!
Верен на своето елинско светоусещане, гръцкият герой казваше: „По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките! “ И той се изразяваше така, понеже оставайки верен на своето елинско светоусещане беше дълбоко убеден, че след като човекът мине през Портата на смъртта, това, което гърците толкова обичаха, външната форма на физическото тяло, изчезваше веднъж завинаги. Ето на каква почва, пропита с толкова красота и трагизъм, трябваше да стъпи Павел, когато започна да разпространява християнството всред гърците. И ние не се отклоняваме от неговите думи, когато допълваме: „Това, което вие толкова много цените, външната форма на човешкото тяло, в бъдеще изобщо няма да изчезва; защото Христос възкръсна като първият от онези, които побеждават смъртта! Физическата форма на тялото не е изгубена; чрез Възкресението Христово тя отново е върната на човечеството! “ Чрез Възкресението, евреинът Павел, възпитан изцяло в духа на гръцката култура, върна на гърците онова, което те ценяха най-много. Само един грък можеше да мисли и говори по този начин, но един грък, който беше станал такъв, оставайки верен на всички особености, произтичащи от неговия еврейски произход. Само един евреин, станал грък, можеше да говори така! Никой друг!
към текста >>

“ Чрез Възкресението, евреинът Павел, възпитан изцяло в духа на гръцката култура, върна на гърците онова, което те ценяха най-много.
Верен на своето елинско светоусещане, гръцкият герой казваше: „По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките! “ И той се изразяваше така, понеже оставайки верен на своето елинско светоусещане беше дълбоко убеден, че след като човекът мине през Портата на смъртта, това, което гърците толкова обичаха, външната форма на физическото тяло, изчезваше веднъж завинаги. Ето на каква почва, пропита с толкова красота и трагизъм, трябваше да стъпи Павел, когато започна да разпространява християнството всред гърците. И ние не се отклоняваме от неговите думи, когато допълваме: „Това, което вие толкова много цените, външната форма на човешкото тяло, в бъдеще изобщо няма да изчезва; защото Христос възкръсна като първият от онези, които побеждават смъртта! Физическата форма на тялото не е изгубена; чрез Възкресението Христово тя отново е върната на човечеството! “ Чрез Възкресението, евреинът Павел, възпитан изцяло в духа на гръцката култура, върна на гърците онова, което те ценяха най-много. Само един грък можеше да мисли и говори по този начин, но един грък, който беше станал такъв, оставайки верен на всички особености, произтичащи от неговия еврейски произход. Само един евреин, станал грък, можеше да говори така! Никой друг!
към текста >>

76. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

От вчерашната лекция видяхме, че в известен смисъл основният въпрос на християнството се покрива с този за Възкресението на Христос Исус.
От вчерашната лекция видяхме, че в известен смисъл основният въпрос на християнството се покрива с този за Възкресението на Христос Исус. Видяхме още, как пред онзи проповедник на християнството, който стигна до непосредственото познание, че Христос е жив дори и след Събитието на Голгота, как пред Павел, веднага след Дамаск, изникна един величествен образ, представящ еволюцията на човечеството. И поемайки от тази изходна точка, вчера ние успяхме да си изградим една представа за естеството на Христос Исус непосредствено след Кръщението в реката Йордан. Следователно, следващата ни задача ще бъде да проучим събитията от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота. Но за да преминем от вчерашната изходна точка към разбирането на Мистерията на Голгота, необходимо е да се спрем на някои подробности, за да премахнем известни пречки, каквито човек обикновено среща в желанието си за сериозно и задълбочено навлизане в Мистерията на Голгота. От всичко, което в хода на годините беше казано върху Евангелията, а също и от няколкото лекции през последните дни, Вие се убеждавате, че теософските представи, които тук или там биват считани за напълно задоволителни, всъщност са крайно недостатъчни, за да си отговорим на въпроса, който ни интересува.
към текста >>

За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия въпрос, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението.
Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене. Ние посочихме, че течението на Гоутама Буда такова, каквото го практикуваха последователите на Буда беше най-малко подходящо, за да бъде разбрана Мистерията на Голгота. За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия въпрос, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението. Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството. Нещата стоят така, че както видяхме учението на Буда се размина с онова, което ние определяме като четвърта състав на част на човешката природа: Азът! Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда. Обаче тук става дума за нещо друго. Когато аз описвам чувствата, които бликат от сърцето на истинския будист, какъвто беше примерът с диалога между цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена, следва да сме наясно: В рамките на будизма изобщо не може да се говори за Азовата природа на човека по онзи начин, по който сме длъжни да говорим ние.
към текста >>

Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството.
Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене. Ние посочихме, че течението на Гоутама Буда такова, каквото го практикуваха последователите на Буда беше най-малко подходящо, за да бъде разбрана Мистерията на Голгота. За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия въпрос, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението. Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството. Нещата стоят така, че както видяхме учението на Буда се размина с онова, което ние определяме като четвърта състав на част на човешката природа: Азът! Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда. Обаче тук става дума за нещо друго. Когато аз описвам чувствата, които бликат от сърцето на истинския будист, какъвто беше примерът с диалога между цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена, следва да сме наясно: В рамките на будизма изобщо не може да се говори за Азовата природа на човека по онзи начин, по който сме длъжни да говорим ние. Дори трябва да приемем, че за ортодоксалния будист е направо ерес, когато Азовата природа бива обсъждана според нашите разбирания.
към текста >>

Вчера аз насочих Вашето внимание върху това, как много от представителите на нашата интелектуална епоха, изправени пред въпроса за Възкресението, казват: Ако допусна в себе си истинското учение на апостол Павел за възкресението, тогава аз предизвиквам пробив в целия мой светоглед!
Вчера аз насочих Вашето внимание върху това, как много от представителите на нашата интелектуална епоха, изправени пред въпроса за Възкресението, казват: Ако допусна в себе си истинското учение на апостол Павел за възкресението, тогава аз предизвиквам пробив в целия мой светоглед! Така се изразяват нашите образовани съвременници и несъмнено това, което трябва да кажем сега, ще бъде трудно разбираемо за тях.
към текста >>

Обаче не биха ли могли тези наши образовани съвременници да разсъждават по следния начин: Добре, биха могли да кажат те, приемайки Възкресението, аз трябва да скъсам с моя досегашен начин на мислене, да разруша всичко, което съм постигнал с цената на моите интелектуални усилия!
Обаче не биха ли могли тези наши образовани съвременници да разсъждават по следния начин: Добре, биха могли да кажат те, приемайки Възкресението, аз трябва да скъсам с моя досегашен начин на мислене, да разруша всичко, което съм постигнал с цената на моите интелектуални усилия! Обаче дали това ми дава основание да отхвърля Възкресението? Дали това е единствената възможност понеже нашият разум отказва да приеме Възкресението и е длъжен да го третира като някаква небивалица дали това е единствената възможност да се справим с този пробив: като отричаме Възкресението? Нима не съществува никаква друга възможност? Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението!
към текста >>

Обаче дали това ми дава основание да отхвърля Възкресението?
Обаче не биха ли могли тези наши образовани съвременници да разсъждават по следния начин: Добре, биха могли да кажат те, приемайки Възкресението, аз трябва да скъсам с моя досегашен начин на мислене, да разруша всичко, което съм постигнал с цената на моите интелектуални усилия! Обаче дали това ми дава основание да отхвърля Възкресението? Дали това е единствената възможност понеже нашият разум отказва да приеме Възкресението и е длъжен да го третира като някаква небивалица дали това е единствената възможност да се справим с този пробив: като отричаме Възкресението? Нима не съществува никаква друга възможност? Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението!
към текста >>

Дали това е единствената възможност понеже нашият разум отказва да приеме Възкресението и е длъжен да го третира като някаква небивалица дали това е единствената възможност да се справим с този пробив: като отричаме Възкресението?
Обаче не биха ли могли тези наши образовани съвременници да разсъждават по следния начин: Добре, биха могли да кажат те, приемайки Възкресението, аз трябва да скъсам с моя досегашен начин на мислене, да разруша всичко, което съм постигнал с цената на моите интелектуални усилия! Обаче дали това ми дава основание да отхвърля Възкресението? Дали това е единствената възможност понеже нашият разум отказва да приеме Възкресението и е длъжен да го третира като някаква небивалица дали това е единствената възможност да се справим с този пробив: като отричаме Възкресението? Нима не съществува никаква друга възможност? Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението!
към текста >>

Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението!
Обаче не биха ли могли тези наши образовани съвременници да разсъждават по следния начин: Добре, биха могли да кажат те, приемайки Възкресението, аз трябва да скъсам с моя досегашен начин на мислене, да разруша всичко, което съм постигнал с цената на моите интелектуални усилия! Обаче дали това ми дава основание да отхвърля Възкресението? Дали това е единствената възможност понеже нашият разум отказва да приеме Възкресението и е длъжен да го третира като някаква небивалица дали това е единствената възможност да се справим с този пробив: като отричаме Възкресението? Нима не съществува никаква друга възможност? Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението!
към текста >>

Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението?
Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението? Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция? Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум. В тази връзка бих желал да Ви припомня моите лекции в Мюнхен „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, като от тях ще извлека само това, от което се нуждаем в момента*45.
към текста >>

И тогава цялата човешка природа би била съвършено друга; тогава например не би съществувал такъв разум, който да не може да разбере Възкресението!
Да, логичната последица от това разрушение беше тази, че минавайки през Портата на смъртта, човекът трябваше да стане свидетел, как неговото физическо тяло се разпада. През целия си земен живот, от раждането до смъртта, човекът притежава тъкмо това разпадащо се тяло, което е лишено от силата на фантома. Всъщност разпадът, разлагането на физическото тяло е нещо, което непрекъснато съществува в него още от мига на раждането, и смъртта означава само крайния етап, завършека на едно непрекъснато развитие. И само ако на това разрушение на фантома не бъде противопоставен един градивен процес, накрая настъпва това, което наричаме смърт. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, във физическото тяло би съществувало пълно равновесие между разпадните и градивните процеси. И тогава цялата човешка природа би била съвършено друга; тогава например не би съществувал такъв разум, който да не може да разбере Възкресението! Защото какво представлява този разум, с който човекът не успява да разбере Възкресението? Това е разумът, който е свързан с разпадането на физическото тяло и който е свързан с разпадането на физическото тяло, и който в този си вид, съществува единствено защото чрез влиянието на Луцифер, човекът е приел в себе разрушението на фантома на физическото тяло. Ето защо човешкият разум, човешкият интелект е толкова, бих казал, изтънял, толкова несъстоятелен, че не може да приеме в себе си величествените процеси на космическото развитие; той гледа на тях като на „чудеса“, или просто заявява, че не може да ги разбере. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, тогава човешкият разум, според първоначалния замисъл на Боговете, би станал такъв поради намиращите се в човешкото тяло градивни сили, които уравновесяват разрушителните -, че човекът просто би наблюдавал градивния процес така, както бива наблюдаван един лабораторен експеримент. Но човешкият разум се разви по такъв начин, че остана на повърхността на нещата и много далеч от дълбините на космическите факти.
към текста >>

Защото какво представлява този разум, с който човекът не успява да разбере Възкресението?
През целия си земен живот, от раждането до смъртта, човекът притежава тъкмо това разпадащо се тяло, което е лишено от силата на фантома. Всъщност разпадът, разлагането на физическото тяло е нещо, което непрекъснато съществува в него още от мига на раждането, и смъртта означава само крайния етап, завършека на едно непрекъснато развитие. И само ако на това разрушение на фантома не бъде противопоставен един градивен процес, накрая настъпва това, което наричаме смърт. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, във физическото тяло би съществувало пълно равновесие между разпадните и градивните процеси. И тогава цялата човешка природа би била съвършено друга; тогава например не би съществувал такъв разум, който да не може да разбере Възкресението! Защото какво представлява този разум, с който човекът не успява да разбере Възкресението? Това е разумът, който е свързан с разпадането на физическото тяло и който е свързан с разпадането на физическото тяло, и който в този си вид, съществува единствено защото чрез влиянието на Луцифер, човекът е приел в себе разрушението на фантома на физическото тяло. Ето защо човешкият разум, човешкият интелект е толкова, бих казал, изтънял, толкова несъстоятелен, че не може да приеме в себе си величествените процеси на космическото развитие; той гледа на тях като на „чудеса“, или просто заявява, че не може да ги разбере. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, тогава човешкият разум, според първоначалния замисъл на Боговете, би станал такъв поради намиращите се в човешкото тяло градивни сили, които уравновесяват разрушителните -, че човекът просто би наблюдавал градивния процес така, както бива наблюдаван един лабораторен експеримент. Но човешкият разум се разви по такъв начин, че остана на повърхността на нещата и много далеч от дълбините на космическите факти.
към текста >>

Но по този начин те сваляха от духовния свят несъвършения и обречен на разрушение фантом, или с други думи, те не успяваха да възкресят един цялостен, съвършен фантом на физическото тяло.
Ето защо когато хората твърдят, че основните елементи от учението на Христос са съществували и по-рано, това изобщо не допринася за правилното разбиране на християнството; защото не то е същественото. Същественото е не това, което Христос учи и проповядва, а това, което Христос даде: Своето тяло! Защото никога до този момент, със смъртта на един човек, не беше внасяно в Земята това, което възкръсна от гроба на Голгота. Никога до този момент, чрез един човек, минал през Портата на смъртта, на Земята не беше предлагано това, което тя можа да получи чрез възкръсналото тяло на Христос Исус. Защото до Мистерията на Голгота нещата стояха така, че минавайки през Портата на смъртта и прекарвайки известно време между смъртта и новото раждане, хората слизаха на Земята в своята следваща инкарнация. Но по този начин те сваляха от духовния свят несъвършения и обречен на разрушение фантом, или с други думи, те не успяваха да възкресят един цялостен, съвършен фантом на физическото тяло. Адептите, или посветените, постъпваха по същия начин. Те стигаха до посвещение, намирайки се вън от своето физическо тяло; преодолявайки физическото тяло, те не постигаха възкресение на физическия фантом. За всички посветени от предхристиянската епоха беше характерно, че макар и да стигнаха до най-външните граници на физическото тяло, те не се докосваха до силите на физическото тяло. Никога по-рано не е имало такъв случай, при който това, което е минало през човешката смърт, да е победило смъртта в качеството си на човешки фантом. Дори и да е имало сходни случаи, важно за нас си остава следното: никога по-рано човешко същество не е минавало през смъртта по такъв начин, че първоначалният фантом да е триумфирал над смъртта.
към текста >>

Те стигаха до посвещение, намирайки се вън от своето физическо тяло; преодолявайки физическото тяло, те не постигаха възкресение на физическия фантом.
Защото никога до този момент, със смъртта на един човек, не беше внасяно в Земята това, което възкръсна от гроба на Голгота. Никога до този момент, чрез един човек, минал през Портата на смъртта, на Земята не беше предлагано това, което тя можа да получи чрез възкръсналото тяло на Христос Исус. Защото до Мистерията на Голгота нещата стояха така, че минавайки през Портата на смъртта и прекарвайки известно време между смъртта и новото раждане, хората слизаха на Земята в своята следваща инкарнация. Но по този начин те сваляха от духовния свят несъвършения и обречен на разрушение фантом, или с други думи, те не успяваха да възкресят един цялостен, съвършен фантом на физическото тяло. Адептите, или посветените, постъпваха по същия начин. Те стигаха до посвещение, намирайки се вън от своето физическо тяло; преодолявайки физическото тяло, те не постигаха възкресение на физическия фантом. За всички посветени от предхристиянската епоха беше характерно, че макар и да стигнаха до най-външните граници на физическото тяло, те не се докосваха до силите на физическото тяло. Никога по-рано не е имало такъв случай, при който това, което е минало през човешката смърт, да е победило смъртта в качеството си на човешки фантом. Дори и да е имало сходни случаи, важно за нас си остава следното: никога по-рано човешко същество не е минавало през смъртта по такъв начин, че първоначалният фантом да е триумфирал над смъртта. И така, стигнахме до две основни истини: Първо, че до същността на Земното човечество ние можем да се приближим само чрез този фантом; и второ, че изходната точка на този фантом се намира в гроба на Голгота.
към текста >>

Неговото Възкресение представлява раждането на една нова съставна част от човешката природа: нетленното тяло.
Ето кое е най-същественото за епохата на християнското развитие. И никакъв упрек не е, когато проповедниците непрекъснато подчертават, че учението на Христос Исус би трябвало да се превърне в едно учение за Христос Исус. Точно така би трябвало да стане. Защото важното е не това, което Христос Исус е учил, а това, което той е дал на човечеството. Неговото Възкресение представлява раждането на една нова съставна част от човешката природа: нетленното тяло. Обаче за да се стигне до там, т.е. до спасяването на човешкия фантом, който е минал през Портата на смъртта, са нужни две предпоставки. Първата е, че Христос Исус действително носи в себе си физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и накрая не един човешки Аз, а именно Христовото Същество. Другата предпоставка е, че Христовото Същество самичко реши да се потопи в едно човешко тяло, да се инкарнира в едно човешко тяло. Защото ако искаме да видим Христовото Същество в една истинска светлина, ние трябва да Го търсим в епохите преди възникването на Земното човечество.
към текста >>

77. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ние вече видяхме, че Христовото Събитие представлява един обективен факт от човешкото развитие и че тъкмо от това, което застава пред нас във „Възкресението“, бликат реални, обективни сили.
Естествено, отговорите на тези два въпроса имат нещо общо помежду си. Ние вече видяхме, че Христовото Събитие представлява един обективен факт от човешкото развитие и че тъкмо от това, което застава пред нас във „Възкресението“, бликат реални, обективни сили. Защото заедно с Христос, от гроба възкръсна, така да се каже, един вид зародиш, чрез който отново ще бъде възстановено състоянието на нашия човешки фантом, и това, което възкръсна от гроба отново ще намери път към сърцата на онези, които търсят правилната връзка с Христовия Импулс.
към текста >>

ще се опитаме да намерим отговор на въпроса, който би могъл да бъде поставен приблизително така: Как отделният човек ще намери сили, за да приеме в себе си, макар и постепенно, това, което идва от Христос след Неговото Възкресение?
Тази е обективната част от отношението на отделния човек към Христовия Импулс. Днес към лекциите от последните дни, ние ще прибавим и субективната страна, т.е. ще се опитаме да намерим отговор на въпроса, който би могъл да бъде поставен приблизително така: Как отделният човек ще намери сили, за да приеме в себе си, макар и постепенно, това, което идва от Христос след Неговото Възкресение?
към текста >>

И ние трябва да сме наясно, че ако някой повярва във Възкресението, фактически той е длъжен да разруши цялата си дотогавашна представа за света.
Пред човешкия поглед вече се разстилаше един чисто материален свят. И по отношение на този материален свят човекът не можеше да поддържа каквато и да е вяра, включваща в себе си обективната сила на Христовия Принцип. Възгледите от 19 век, според които нашата Слънчева система респективно животът на отделните планети е произлязла от т.н. Кант-Лапласова мъглявина, доведоха до там, че хората започнаха да разглеждат целия свят като един конгломерат от атоми, и за материалистичното естествено-научно мислене би представлявало истинско безумие да търси всред този конгломерат от атоми какъвто и да е Христос. В един такъв мироглед нямаше никакво място за Христовото Същество; такъв мироглед по начало изключва каквото и да е духовно присъствие. И ние трябва да сме наясно, че ако някой повярва във Възкресението, фактически той е длъжен да разруши цялата си дотогавашна представа за света. Да, целият този образ на света, който постепенно се утвърди в главите на хората, показва как те бяха напълно лишени от възможността да проникват със своето мислене в живата същност на природните факти.
към текста >>

78. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението.
Преди всичко трябва да отбележим, че този езотеричен път към Христос Исус всъщност е бил и пътят на евангелистите, на онези, които написаха Евангелията. Защото, въпреки че авторът на Йоановото Евангелие сам е видял както бихте могли да се убедите от съдържанието на моите лекционни цикли голяма част от това, което е описано в неговото Евангелие, не се състоеше във възпроизвеждане на неговите спомени; защото те всъщност съдържат само онези незначителни подробности, които както видяхме ни изненадват тук или там в Евангелието на Йоан. Обаче неповторимите, величествените черти от делото на Спасителя, от самата Мистерия на Голгота, при този евангелист също са плод на неговото ясновиждащо съзнание. Ето защо трябва да напомним: както Евангелията са всъщност „опреснени“ ритуали на посвещението за това става дума и в моята книга „Християнството като мистичен факт“ така и от друга страна до този факт се е стигнало именно защото в своя езотеричен път евангелистите са извлекли от свръхсетивния свят един образ на това, което се е случило в Палестина и като цяло в Мистерията на Голгота. И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Сега нека да насочим вниманието си към основния процес на християнското посвещение.
към текста >>

И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас.
Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло. Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас. Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло. Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар. стигмати, кървящите белези на местата, където са били раните на Христос; или с други думи: Ние „внасяме“ усещанията чак до равнището на физическото тяло и знаем, че сега те се разиграват направо във физическото тяло, знаем, следователно, че сега вече сме обхванати от тях много по-дълбоко, а не само до равнището на астралното тяло и етерното тяло. Да, този процес на мистични усещания прониква чак до нашето физическо тяло.
към текста >>

И те ще Го виждат, ще Го изживяват по такъв начин, че както и Павел пред Дамаск ще знаят съвсем сигурно: Христос е жив, Христос е изворът на възкресението за онзи физически първообраз, който сме получили още в началото на нашето Земно развитие и от който всички се нуждаем, за да постигне Азът своето пълно разгръщане.
Но ще настъпи и още нещо. Занапред хората ще знаят: Ето, сега аз не съм сам; навсякъде около мен има духовни Същества, които са свързани с мен. И постепенно човекът ще се научи да поддържа една връзка с тези Същества, да живее и да общува с тях. А през следващите три хилядолетия достатъчно голям брой хора нагледно ще се убедят в това, което нарекохме „кармическа съдебна власт“ на Христос. Хората непосредствено ще виждат Христос като една етерна форма, като един етерен образ. И те ще Го виждат, ще Го изживяват по такъв начин, че както и Павел пред Дамаск ще знаят съвсем сигурно: Христос е жив, Христос е изворът на възкресението за онзи физически първообраз, който сме получили още в началото на нашето Земно развитие и от който всички се нуждаем, за да постигне Азът своето пълно разгръщане.
към текста >>

79. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар.
Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука. Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи. И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса. За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува. Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина. Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа. Вярваме, че също и тук са налице необходими природни закони, но какви точно и как работят, за това не знаем нищо. Нищо не можахме да възразим на казаното от Карл фон Лине, големият естествоизпитател на осемнадесетото столетие, че толкова много „видове са били налице в животинското и растителното царство, когато първоначално са били сътворени“. Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и животни?
към текста >>

80. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар: виж Давид Фридрих Щраус, "Животът на Исус", Втора част, Събр.
Стр. 23. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар: виж Давид Фридрих Щраус, "Животът на Исус", Втора част, Събр. съч., том 4, Бон, 1877 г., гл. 77, Възкресението на Лазар, стр. 198, 209.
към текста >>

77, Възкресението на Лазар, стр.
Стр. 23. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар: виж Давид Фридрих Щраус, "Животът на Исус", Втора част, Събр. съч., том 4, Бон, 1877 г., гл. 77, Възкресението на Лазар, стр. 198, 209.
към текста >>

81. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И ако поискаме да опишем смъртта и Възкресението Христови като такива степени, по този начин бихме показали своето дълбоко неразбиране, защото Възкресението стана чрез онази сила, която работеше и в живия Христос; защото всичко това не е един акт на посвещение, и Христос е възкресен не от някакъв друг посветен, а от самата божествена сила, от божествената сила, която се вля в Исус при Кръщението в Йордан.
А онова, което го предшествуваше, беше най-висшата степен на проникване с изпепеляващия огън на божественото себесъзнание. То определя и началото на трите Христови години. Оттогава в лицето на Христос Исус ние имаме едно забележително и неповторимо събитие, изразяващо се в непосредствения факт на висшето божествено откровение, бликащо, така да се каже, направо от един земен човек. При друг посветен, щеше да е необходима известна подготовка: ето сега той преминава от една степен в друга, и чак тогава стига до едно или друго откровение. При Христос Исус обаче, всичко това блика от самото начало и пред нас не се разкрива нито веднъж, че през трите години, Той е трябвало да премине през тази или онази степен. И ако поискаме да опишем смъртта и Възкресението Христови като такива степени, по този начин бихме показали своето дълбоко неразбиране, защото Възкресението стана чрез онази сила, която работеше и в живия Христос; защото всичко това не е един акт на посвещение, и Христос е възкресен не от някакъв друг посветен, а от самата божествена сила, от божествената сила, която се вля в Исус при Кръщението в Йордан. Възкресението Христово изобщо не прилича на процесите, извършвани с другите посветени личности чрез намесата и решителния акт на йерофанта.
към текста >>

Възкресението Христово изобщо не прилича на процесите, извършвани с другите посветени личности чрез намесата и решителния акт на йерофанта.
То определя и началото на трите Христови години. Оттогава в лицето на Христос Исус ние имаме едно забележително и неповторимо събитие, изразяващо се в непосредствения факт на висшето божествено откровение, бликащо, така да се каже, направо от един земен човек. При друг посветен, щеше да е необходима известна подготовка: ето сега той преминава от една степен в друга, и чак тогава стига до едно или друго откровение. При Христос Исус обаче, всичко това блика от самото начало и пред нас не се разкрива нито веднъж, че през трите години, Той е трябвало да премине през тази или онази степен. И ако поискаме да опишем смъртта и Възкресението Христови като такива степени, по този начин бихме показали своето дълбоко неразбиране, защото Възкресението стана чрез онази сила, която работеше и в живия Христос; защото всичко това не е един акт на посвещение, и Христос е възкресен не от някакъв друг посветен, а от самата божествена сила, от божествената сила, която се вля в Исус при Кръщението в Йордан. Възкресението Христово изобщо не прилича на процесите, извършвани с другите посветени личности чрез намесата и решителния акт на йерофанта.
към текста >>

За това и с най-голямо внимание трябва да избягваме инерцията на едно мислене, което в Христовите степени на раждане, детство, кръщение, преображение и възкресение, вижда събития, сходни с тези, през които би могъл да премине и всеки друг посветен.
Да, тази грешка се допуска много често. А тя е от съдбоносно значение за отношението на човека към християнството и за правилното вникване в това християнство. За това и с най-голямо внимание трябва да избягваме инерцията на едно мислене, което в Христовите степени на раждане, детство, кръщение, преображение и възкресение, вижда събития, сходни с тези, през които би могъл да премине и всеки друг посветен. Защото в мига, когато по този общовалиден начин пренесем нещата и върху Христос: Раждане, кръщене, преображение, възкресение, в този миг идеята за християнството става тотално погрешна.
към текста >>

Защото в мига, когато по този общовалиден начин пренесем нещата и върху Христос: Раждане, кръщене, преображение, възкресение, в този миг идеята за християнството става тотално погрешна.
Да, тази грешка се допуска много често. А тя е от съдбоносно значение за отношението на човека към християнството и за правилното вникване в това християнство. За това и с най-голямо внимание трябва да избягваме инерцията на едно мислене, което в Христовите степени на раждане, детство, кръщение, преображение и възкресение, вижда събития, сходни с тези, през които би могъл да премине и всеки друг посветен. Защото в мига, когато по този общовалиден начин пренесем нещата и върху Христос: Раждане, кръщене, преображение, възкресение, в този миг идеята за християнството става тотално погрешна.
към текста >>

82. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

От цялостния ход на лекцията ясно се вижда, че той не схваща основния факт, а именно: християнството тръгва не от един учител, а направо от Мистерията на Голгота, от един световноисторически факт, от смъртта и Възкресението.
Естествено, Рам Мохан Рой имаше последователи: Дебендранат Тагор и други. Един от тях, и това е особено показателно, изнесе през 1870 една лекция под наслов „Христос и християнството“. Извънредно интересно е да слушаш как един индиец говори за Христос и за християнството. За индийския лектор същинската Мистерия на християнството остана недокосната. От цялостния ход на лекцията ясно се вижда, че той не схваща основния факт, а именно: християнството тръгва не от един учител, а направо от Мистерията на Голгота, от един световноисторически факт, от смъртта и Възкресението. Обаче това, което той можа да проумее и което озари душата му, беше следното: В лицето на Христос Исус всяко човешко сърце има пред себе си един неповторим, величествен образ, един идеален образ, който може да служи на целия свят. Да, забележително е да чуеш как един индиец говори за Христос и заявява, че християнството в Европа тепърва ще се развива. Защото това, смяташе той, което европейците изповядват като християнство в моята страна, не ми се струва, че е истинското християнство.
към текста >>

83. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа!
Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия. Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията. Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет! Когато виждаме мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, ние сме разтърсени от едно странно усещане. Ето, те биват измъчвани един след друг, но силата им непрекъснато нараства доловете каква вътрешна драматика цари тук! И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа! Представете си живо това драматично усилване, представете си как всеки от синовете доразвива постигнатото от своя по-малък брат и тогава Вие ще се досетите за естеството на силите, съдържащи се в Библията. Ако заменим досегашното сладникаво-сантиментално разглеждане на библейските текстове с едно такова художествено-драматично проникване, тогава Библията от само себе си се превръща в нещо, което става за нас непрекъснат източник на религиозен копнеж. Ето как, чрез Библията, изкуството прераства в религия. И чак сега ние започваме да забелязваме твърде странни подробности.
към текста >>

Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент.
(Тоб.5) На други места се описва как от висшите Йерархии идват други свръхсетивни Същества. Тук ние сме изправени пред една непосредствена намеса на божествено-духовния елемент в човешкия свят, която протича по такъв начин, че човекът ясно вижда този божествено-духовен елемент във външния свят. В книгата на Тобия Архангел Рафаил застава пред онзи, когото трябва да ръководи, така, както един човек застава пред друг човек във видимия физически свят. Навсякъде в Стария Завет ние откриваме, че отношенията към духовния свят са регламентирани тъкмо по този начин. Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой. Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент. В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие. И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския цар Антиохий. Духовният елемент прониква все по-дълбоко в тях. А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
към текста >>

А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой. Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент. В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие. И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския цар Антиохий. Духовният елемент прониква все по-дълбоко в тях. А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
към текста >>

В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва след като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен.
Да, един такъв преход от едното събитие в другото издава цялото вътрешно величие, цялост на Стария Завет. В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва след като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен. И в целия ход на Стария Завет непрекъснато се засилва съзнанието, че поради самата си природа, човешката душа все повече и повече напредва в своето духовно развитие. Пасивното отнасяне към Бога Яхве или Йехова неусетно прераства в едно активно вътрешно себеосъзнаване на самата човешка душа. Това непрекъснато усилване на мисълта за безсмъртието на душата може да бъде отбелязано във всяка следваща страница на Стария Завет.
към текста >>

84. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво чудо Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал след него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста.
Малко преди смъртта си както личи от неговото литературно наследство той, воден от своето сърце, отново се опита да пристъпи към Рафаело и забележете колко характерно е заглавието, което неговата книга трябваше да носи: „Рафаело като мирова сила“. На Херман Грим му се струваше, че ако човек наистина иска да се приближи до Рафаело, той изобщо не може да го стори, ако не гледа на него като на една мирова сила, ако не долови всичко онова, което чрез Рафаело се влива в цялата мирова история. Напълно естествено е, че един съвременен писател не би могъл да подбира своите думи тъй открито и свободно, както правят това евангелистите. Да, добрият писател изпитва неудобство, ако трябва да се придържа към подобен стил на изразяване; обаче често пъти самите образи, които той описва, му помагат да намери подходящите думи и изрази. И твърде показателен е начинът, по който Херман Грим говори за Рафаело в онези първи глави, които той пише малко преди своята смърт. В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво чудо Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал след него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста. При Леонардо да Винчи и при Микеланджело човек може да се ограничи в описанието на това, какво са представлявали те някога; при Рафаело трябва да изходим от това, какво представлява той за нас в днешния ден. Върху първите двама е разстелено едно тънко було, върху Рафаело не! Той спада към онези, чиито растеж ще продължи още дълго време. Лесно е да си представим, че Рафаело ще е загадка и за бъдещите поколения“. („Фрагменти“ П.Том стр.171.)
към текста >>

85. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Чрез това, което се случи на Голгота, чрез тридневното пребиваване в гроба и Възкресението, исторически беше онагледено онова, което иначе се разиграваше в дълбините, в мрака на Мистериите.
И какво трябваше да се отговори на Петър? Трябваше да му се отговори следното: Това е нещо, за което не бива да се говори всред хората; това е нещо, което според най-древните и свещени закони трябва да остане тайна, Мистерия. За Мистериите не бива да се говори. Ето какво трябваше да се каже на Петър в този момент. Обаче целият смисъл на по-нататъшната общочовешка еволюция се свежда до следното: Онова, което по-рано се разиграваше в дълбините на Мистериите, сега чрез Мистерията на Голгота трябваше да бъде изнесено като външен исторически факт. Чрез това, което се случи на Голгота, чрез тридневното пребиваване в гроба и Възкресението, исторически беше онагледено онова, което иначе се разиграваше в дълбините, в мрака на Мистериите. Или с други думи: Свещеният закон да се пази пълно мълчание за тази Мистерия трябваше да бъде нарушен. Досега хората се подчиняваха на закона, налагащ мълчание за Мистериите. Но ето, че настъпи време, когато чрез Мистерията на Голгота се разкриха древните Мистерии. Това, което предприе Христос, идва в резултат на едно велико Негово решение, най-великото световноисторическо решение: Всичко, което досега човешките закони осъждаха на пълно мълчание, занапред ще се разиграва пред очите на всички, пред цялата мирова история.
към текста >>

Обаче нейните закони ми забраняват да говоря за смъртта и Възкресението, за свещената Мистерия на посвещението. Не!
Нека за миг да си представим този световноисторически размисъл, обхванал Христовата душа: Ето, сега аз обхващам с поглед цялата еволюция на човечеството. Обаче нейните закони ми забраняват да говоря за смъртта и Възкресението, за свещената Мистерия на посвещението. Не! Боговете ме изпратиха на Земята, за да разкрия тази Мистерия. Аз не бива да се ръководя от това, което казват хората; аз трябва да се ръководя от това, което казват Боговете. -Ето, тъкмо в този момент у Христос възниква решението да разбули Мистериите. И Христос трябва да отхвърли от душата си всяко колебание, произтичащо от спазването на човешките закони. Далеч от мен, нерешителност!
към текста >>

86. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Ето защо Евангелието ясно показва колко очудени и неразбиращи са апостолите, когато Той говори за страданията, смъртта и Възкресението на Сина Човешки.
Ето защо апостолите, принадлежащи на старозаветния народ, първоначално нямаха никакво разбиране за думите, които характеризираха посвещението. Христос Исус говори за посвещението и Той се изразява така, че казва: Ще понесе смъртта, ще престои три дни в гроба и после ще възкръсне. Това е описание на посвещението. Ако Той би описал посвещението по друг начин, учениците Му щяха да го разберат. Но понеже този начин на изразяване не беше присъщ на старозаветния народ, първоначално апостолите не бяха в състояние да разберат думите на Христос. Ето защо Евангелието ясно показва колко очудени и неразбиращи са апостолите, когато Той говори за страданията, смъртта и Възкресението на Сина Човешки.
към текста >>

87. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

То показва съвсем ясно в своя стегнат, изразителен стил, как след сцената на Възкресението момъкът в бяла плащаница, тоест космическият Христос веднага след разиграването на Мистерията отново се явява на учениците, влагайки в душите им определени импулси.
Но как са възникнали евангелските описания? Извънредно важно е да си отговорим на този въпрос. Нека да проследим тези описания, като се ограничим само върху Евангелието на Марко. То показва съвсем ясно в своя стегнат, изразителен стил, как след сцената на Възкресението момъкът в бяла плащаница, тоест космическият Христос веднага след разиграването на Мистерията отново се явява на учениците, влагайки в душите им определени импулси. Ето защо някои от учениците, някои от апостолите, „като например Петър именно поради това, че бяха проникнати от тези импулси можаха да стигнат до ясновидство, така че успяха да обхванат с духовен поглед всичко онова, което пропуснаха да видят с физическите си очи, понеже побягнаха от Христос. Петър и другите, които след Възкресението на Христос Исус трябваше да се изявят като Негови ученици, изпитаха върху себе си именно това: Те станаха ясновидци и съзерцаваха Мистерията на Голгота с погледа на ясновидеца.
към текста >>

Петър и другите, които след Възкресението на Христос Исус трябваше да се изявят като Негови ученици, изпитаха върху себе си именно това: Те станаха ясновидци и съзерцаваха Мистерията на Голгота с погледа на ясновидеца.
Но как са възникнали евангелските описания? Извънредно важно е да си отговорим на този въпрос. Нека да проследим тези описания, като се ограничим само върху Евангелието на Марко. То показва съвсем ясно в своя стегнат, изразителен стил, как след сцената на Възкресението момъкът в бяла плащаница, тоест космическият Христос веднага след разиграването на Мистерията отново се явява на учениците, влагайки в душите им определени импулси. Ето защо някои от учениците, някои от апостолите, „като например Петър именно поради това, че бяха проникнати от тези импулси можаха да стигнат до ясновидство, така че успяха да обхванат с духовен поглед всичко онова, което пропуснаха да видят с физическите си очи, понеже побягнаха от Христос. Петър и другите, които след Възкресението на Христос Исус трябваше да се изявят като Негови ученици, изпитаха върху себе си именно това: Те станаха ясновидци и съзерцаваха Мистерията на Голгота с погледа на ясновидеца.
към текста >>

88. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Например немският философ Давид Фридрих Щраус изтъкна, че не трябва да насочваме нашият поглед към един отделен исторически Христос, а към онова, което преминава като нещо божествено през цялото човечество, че например оценката на възкресението не е нищо друго освен това, което се изявява в цялото човечество: възкресението на божествения Дух в цялото човечество.
И ние видяхме, че в течение на 19-то столетие този възглед за Аза се сгъсти до такава степен, че образът на Христа бе лишен от божествеността и божественото се схващаше като нещо абстрактно, което се изразява в цялото човечество. Например немският философ Давид Фридрих Щраус изтъкна, че не трябва да насочваме нашият поглед към един отделен исторически Христос, а към онова, което преминава като нещо божествено през цялото човечество, че например оценката на възкресението не е нищо друго освен това, което се изявява в цялото човечество: възкресението на божествения Дух в цялото човечество.
към текста >>

89. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните дела, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и усети в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово.
Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните дела, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и усети в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово. Когато чуваме тези думи в Посланията на апостол Павел, от една страна ние чувствуваме как човешката душа, така да се каже, се отправя към самата себе си, как човешката душа може да избегне външната активност и да се остави на пълно в ръцете на Божията милост, на оправданието чрез вярата. Едва после идва външната активност, външната дейност; все пак тя съществува в света и ние не можем да я премахнем като издадем указ или забрана; ние непрекъснато се сблъскваме с нея тук или там по света. И сега гласът на съдбата отново прогърмява срещу нас в цялото си грандиозно величие. Да, само ако обхванем нещата по този начин ние ще се доближим до величествените постижения на човечеството, за които говорим в момента.
към текста >>

Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка.
Колко различно е положението при Посланията на апостол Павел! Там липсва величието на поетичния език, липсва дори възвишеното безпристрастие на Бхагавад Гита. Ето, ние вземаме в ръцете си Послания та на апостол Павел, оставяме се под тяхното въздействие и ясно усещаме, как от тях, от устата на апостол Павел, срещу нас връхлита страстната, яростната природа на един разгневен човек, разгневен срещу всичко, което става наоколо. Понякога тонът е повишен и бих казал, дори сърдит. В Посланията на апостол Павел многократно се осъжда и укорява това или онова. Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка. В нито едно изречение ние не можем да забравим, че тук говори един човек, който е или прекомерно възбуден, или се изказва под влиянието на един оправдан гняв спрямо други хора, които са сторили това или онова; или пък говори върху най-висшите понятия на християнството така, че ние чувствуваме: Този човек е ангажиран лично и е непоколебимо убеден, че е един истински пропагандатор на тези идеи.
към текста >>

90. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

В Посланията на апостол Павел ние се запознаваме с основните християнски истини за Възкресението, за същностната разлика между вярата и закона, за това, което човекът получава по благодат, за живота на Христос в човешката душа или в човешкото съзнание и с още много други неща.
Дори ако се замислим само за начина, по който пред нас бива изразено духовното съдържание, тогава в Бхагавад Гита ние виждаме чудната художествено издържана и сферична форма на нещо толкова съвършено, че едва ли бихме могли да си представим по-ясен и завършен вид на една поетична, и в същото време философска творба. Напротив, в Посланията на апостол Павел често пъти се сблъскаме с една толкова голяма скованост на израза, че понякога тя се превръща в истинска пречка за извличане на дълбокия смисъл, вложен в неговите думи. И все пак в Посланията на апостол Павел това, което е най-съществено за развитието на християнството звучи също така меродавно, както меродавно звучи хармонията на източните светогледи в песните на Бхагавад Гита. В Посланията на апостол Павел ние се запознаваме с основните християнски истини за Възкресението, за същностната разлика между вярата и закона, за това, което човекът получава по благодат, за живота на Христос в човешката душа или в човешкото съзнание и с още много други неща. Всичко е така представено, че ако искаме да дадем едно описание на християнството, ние задължително трябва да си послужим с Посланията на апостол Павел. По отношение на християнството всичко в Посланията на апостол Павел е така замислено, както и песните на Бхагавад Гита по отношение на великите истини за освобождаването от земните дела, за освобождаването от земните задължения и по стигането на съзерцателно отношение към света, за издигането на душата в духовните висини, за пречистването на душата, накратко ако говорим в смисъла на Бхагавад Гита за съединяването с Кришна.
към текста >>

Ето защо описанията му не са направени с ясно очертани, строги, философски понятия, както това става в Бхагавад Гита, а разказва за едно събитие, каквото е например Възкресението Христово, като за нещо, което е изживял непосредствено и лично.
Спокойно и мъдро, както в Бхагавад Гита, можеше да се говори само тогава, когато се описва освобождаването на човека от външния свят, от външната активност, величествения му, триумфираш полет от висините на Духа, където един ден той ще се съедини с Кришна. Спокойно и мъдро можеше да се говори само тогава, когато в Бхагавад Гита се описва издигането към висшите сфери на душата. А всичко онова, което идва като нещо съвършено ново в света, триумфът на Духа над чисто душевната човешка природа, първоначално можеше да бъде описано само в смисъла на Раджас. И онзи, който го описва пред цялото човечество по един толкова забележителен начин и с такъв огромен ентусиазъм, ни позволява да сме напълно сигурни: той е участвувал непосредствено, той е бил истински разтърсен от появата на Христовия Импулс. Той е бил лично засегнат, за пръв път в историята е понесъл върху себе си онзи личен елемент, който през бъдещите хилядолетия ще определя съдбата на всички хора; изживял е срещата с Христовия Импулс по такъв начин, че е трябвало да ангажира всичките си душевни сили. Ето защо описанията му не са направени с ясно очертани, строги, философски понятия, както това става в Бхагавад Гита, а разказва за едно събитие, каквото е например Възкресението Христово, като за нещо, което е изживял непосредствено и лично.
към текста >>

91. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това е Христос, който премина през смъртта и възкръсна и чрез това даде на хората импулса на Възкресението.
Какво може да узнае западната култура в смисъла на духовната наука от образа на Рафаел? Когато разгледаме този образ със средствата на духовната наука, можем да узнаем, че той е допринесъл за разпространяването на християнството, за навлизането на едно вътрешно християнство в сърцата и душевността на хората и то повече от всички теологически интерпретатори, повече от всички кардинали и папи на неговото време. Пред погледа на Рафаел е стояло това, което четем в „Деяния на апостолите“. Един от атиняните пристъпва и казва дори жестовете са изобразени там: „Вие, граждани на Атина, вие принасяхте във външни знаци жертви на Боговете. Но има едно познание за онзи Бог, който живее и твори във всичко живо. Това е Христос, който премина през смъртта и възкръсна и чрез това даде на хората импулса на Възкресението. „ Някои не слушаха, а други се учудваха. В душата на Рафаел всичко това се превърна в онази картина, която днес виждаме във Ватикана под неправилното име „Атинската школа“41. В действителност там е показан образът на апостол Павел, който поучава атиняните относно същността на християнството. Там Рафаел е дал нещо, което изглежда като предизвестие на християнството, стоящо над различните разновидности на вероизповеданието. Много малко е разбрано до сега от това; дълбокият смисъл на тази картина все още не се е разкрил на човечеството.
към текста >>

92. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Той е този, който живя на Земята и възкръсна, този, който чрез възкръсването ще поведе самите хора към Възкресението.
Да вземем веднъж следното. Да отворим „Деянията на апостолите“ на страницата, където пише: „И апостол Павел дойде в Атина и атиняните се събраха около него, и апостол Павел се изправи пред тях и каза: Вие, жени и мъже на Атина, вие по всякакъв начин почитахте досега вашите Богове; но божествеността не живее във външните знаци на действителността! Вие всъщност имате един олтар, където пише: На непознатия Бог! Аз обаче ви казвам, онзи непознат Бог е този, който не може да бъде показан в своя истински образ чрез външни знаци, той обаче лежи в основата на всичко живо, на всичко съществуващо. Той е този, който живя на Земята и възкръсна, този, който чрез възкръсването ще поведе самите хора към Възкресението. „ И апостолската история разказва по-нататък а ние буквално виждаме апостол Павел да стои пред атиняните - как някои атиняни повярваха, а други не. Между първите е Дионисий Ареопагита. Тогава поглеждаме картината, която се намира в Камера дела сигнатура в Рим и е нарисувана от Рафаел, и която се нарича „Атинската школа“. Да предположим както някога беше съвсем естествено, че Рафаел прочита мястото от апостолските истории, за което стана въпрос. То оживява в него.
към текста >>

93. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Така живееше бихме могли да кажем в изходната точка на епохата на егоистичността тази личност, която почина в 1518 година в Париж, така живя тя като враг на тези, които искаха да приспособят живота на човешките души към епохата на егоистичността и които изпитваха един вид настръхване спрямо една такава душа, която можа да действува така затова, защото искаше да възкреси магически една друга епоха, в която човекът е стоял близо до егоистичността на астралното тяло, а именно Гръцката епоха.
Така живееше бихме могли да кажем в изходната точка на епохата на егоистичността тази личност, която почина в 1518 година в Париж, така живя тя като враг на тези, които искаха да приспособят живота на човешките души към епохата на егоистичността и които изпитваха един вид настръхване спрямо една такава душа, която можа да действува така затова, защото искаше да възкреси магически една друга епоха, в която човекът е стоял близо до егоистичността на астралното тяло, а именно Гръцката епоха. Тази личност подействува особено симпатично на Еразъм от Ротердам. Тя носеше името Фаустус Андрелинус.
към текста >>

94. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Той не се смущава да представи възкресението на Лазар като един вид измама, която Христос Исус е допуснал, единствено с пропагандна цел!
Така се отнася към Христос и Ернест Ренан. Той не се смущава да представи възкресението на Лазар като един вид измама, която Христос Исус е допуснал, единствено с пропагандна цел! Той не се стеснява да покаже как Христос Исус все повече и повече затъва в мътните води на масовия инстинкт. Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга. И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами. Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност. Куриозно, нали?
към текста >>

95. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Значението на Голгота не се състои в това, което хората са разбрали за Възкресението, а в обстоятелството, че Христовият Импулс намери своя път както на Земята, така и в Космоса.
Обаче нещата се свеждат до нещо съвсем друго: а именно какво точно стана на Голгота, какво се случи там, дори и то да не може да бъде разбрано от нито една човешка душа? Важно е, че въпросното събитие стана, а не че хората веднага ще го разберат! Значението на Голгота не се състои в това, което хората са разбрали за Възкресението, а в обстоятелството, че Христовият Импулс намери своя път както на Земята, така и в Космоса.
към текста >>

96. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Как стана така, че Павел ние често сме задава ли този въпрос, не можа да бъде пробуден от опитностите си в Йерусалим, така че да приеме Мистерията на Голгота, а едва събитието пред Дамаск отвори очите му за това, което той нарече „Възкресение Христово"?
Аз често съм говорил за мисията на Павел, а днес искам да изтъкна само онази гледна точка, която може да се окаже твърде важна с оглед на нашата основна тема. Как стана така, че Павел ние често сме задава ли този въпрос, не можа да бъде пробуден от опитностите си в Йерусалим, така че да приеме Мистерията на Голгота, а едва събитието пред Дамаск отвори очите му за това, което той нарече „Възкресение Христово"? Впрочем тук се налага да вникнем поне отчасти в начина, по който Павел беше подготвен за въпросното събитие пред Дамаск.
към текста >>

97. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Но цялото това събитие, което наред с Разпятието и Възкресението наричаме Мистерията на Голгота, се включва към други три минали събития.
Но цялото това събитие, което наред с Разпятието и Възкресението наричаме Мистерията на Голгота, се включва към други три минали събития. То е, така да се каже, техен завършек. Едното от тези три други събития настъпи още през древната Лемурийска епоха, а от останалите две едното настъпи в началото, докато другото към края на Атлантската епоха. Само че тези три събития се разиграха не в условията на физическия свят, а в духовните светове. Следователно, ние трябва да насочим душевния си поглед към четири събития, последното от които онова, с което се занимавахме досега и което наричаме Мистерията на Голгота се разигра на физическото поле, докато другите три се разиграха като подготвителни събития в духовните светове.
към текста >>

98. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Те отново изживяха времето след Възкресението, когато бяха заедно с Него като в полусън.
Те отново изживяха времето след Възкресението, когато бяха заедно с Него като в полусън. Точно това изживяха сега те в своите спомени. После спомените им ги отнесоха още по-назад до Възкресението и Кръстната смърт. Тук бих добавил: Когато човек вижда за пръв път, как на празника Петдесятница апостолските души поглеждат назад към Събитието на Голгота, той се изпълва с едно могъщо и покъртващо усещане. И аз признавам, че първоначално не като се вглеждах направо в Мистерията на Голгота, а като се вглеждах в душите на апостолите и в това как те виждаха Мистерията на Голгота, гледайки я от празника Петдесятница бях обзет от впечатлението: фактически те не възприеха Мистерията на Голгота с физическите си очи, не я изживяха във физическо то си съзнание, а стигнаха до нея по-късно, след като тя беше вече факт, защото тяхното физическо съзнание беше, така да се каже, прекъснато доста време преди Христос Исус да мине през това, което се описва като Бичуване, Увенчаване с трънения венец и Разпятие. И ако нямаше опасност изразът да бъде погрешно разбран защото по отношение на тези неща той е доста тривиален, аз бих казал: Учениците просто проспаха всичко онова, което стана в действителност.
към текста >>

После спомените им ги отнесоха още по-назад до Възкресението и Кръстната смърт.
Те отново изживяха времето след Възкресението, когато бяха заедно с Него като в полусън. Точно това изживяха сега те в своите спомени. После спомените им ги отнесоха още по-назад до Възкресението и Кръстната смърт. Тук бих добавил: Когато човек вижда за пръв път, как на празника Петдесятница апостолските души поглеждат назад към Събитието на Голгота, той се изпълва с едно могъщо и покъртващо усещане. И аз признавам, че първоначално не като се вглеждах направо в Мистерията на Голгота, а като се вглеждах в душите на апостолите и в това как те виждаха Мистерията на Голгота, гледайки я от празника Петдесятница бях обзет от впечатлението: фактически те не възприеха Мистерията на Голгота с физическите си очи, не я изживяха във физическо то си съзнание, а стигнаха до нея по-късно, след като тя беше вече факт, защото тяхното физическо съзнание беше, така да се каже, прекъснато доста време преди Христос Исус да мине през това, което се описва като Бичуване, Увенчаване с трънения венец и Разпятие. И ако нямаше опасност изразът да бъде погрешно разбран защото по отношение на тези неща той е доста тривиален, аз бих казал: Учениците просто проспаха всичко онова, което стана в действителност.
към текста >>

Те размишляваха така: Най-напред Той мина през Разпятието, умря на Кръста, после настъпи Възкресението и Той се яви в своето духовно тяло, разговаря с нас и позволи на мировите тайни да се влеят в нашите души.
Когато в тези дни те бяха заедно и се съветваха, всред тях беше и етерното тяло на Христос Исус, макар че те не знаеха това; Той говореше с тях и те с Него, но за тях всичко протичаше като в просъница. До съзнателно изживяване на тези събития, учениците стигнаха едва в ретроспективния си поглед по времето на Петдесятницата. Първоначално те странствуваха заедно с Него, после съзнанието им се помрачи, и накрая те се пробудиха отново. Те размишляваха така: Най-напред Той мина през Разпятието, умря на Кръста, после настъпи Възкресението и Той се яви в своето духовно тяло, разговаря с нас и позволи на мировите тайни да се влеят в нашите души. Едва сега всичко онова, което ние изживяхме в другото състояние на съзнанието, се превърна в ясни и точни представи.
към текста >>

Вглеждайки се назад в своите спомени, апостолите изживяха тъкмо това, което описах току-що; тъкмо това изживяха те след срещите си с Христос и след Възкресението като Мистерията на Голгота.
На второ място е полагането в гроба: Естествено, тук може да се проследи както вече споменах в лекционния цикъл, изнесен в Карлсруе*57 как едно природно събитие идва като външен израз на духовното събитие. Когато Христос бива положен в гроба, настъпва силно земетресение, придружено от въздушни бури над Земята. Изключително важно е, че проучването на Хрониката Акаша, както днес наричаме Петото Евангелие, също установява: след отминаването на бурите, плащаниците лежаха в гроба, както това е описано съвсем точно в Евангелието на Йоан. Вглеждайки се назад в своите спомени, апостолите изживяха тъкмо това, което описах току-що; тъкмо това изживяха те след срещите си с Христос и след Възкресението като Мистерията на Голгота.
към текста >>

Те изживяха срещите си с Христос става дума за срещите с Него след Възкресението по един твърде странен на чин, виждайки в образи следното: Да, тук или там ние действително бяхме заедно с Него, Той се обръщаше към нас; сега за нас това е вън от съмнение.
Когато оповести Мистерията на Голгота, Христос Исус действително беше сам, защото учениците Му не само побягнаха; те бяха лишени и от своето съзнание! Те изпаднаха в един вид съноподобно състояние, така че стигнаха до пълно съзнание на срещите си с Христос едва по Петдесятница, когато се вглеждаха назад в своите спомени. Те изживяха срещите си с Христос става дума за срещите с Него след Възкресението по един твърде странен на чин, виждайки в образи следното: Да, тук или там ние действително бяхме заедно с Него, Той се обръщаше към нас; сега за нас това е вън от съмнение.
към текста >>

Апостолите отново видяха в образи своите срещи с Христос, такива, каквито те бяха след Възкресението.
Апостолите бяха разтърсени и от едно друго изживяване. Апостолите отново видяха в образи своите срещи с Христос, такива, каквито те бяха след Възкресението. Обаче в тези образи имаше нещо променливо. На преден план винаги заставаше един образ, който им напомняше за физическите срещи, за физическото общуване с Христос, изживени от тях като в полусън, като в транс. После идваше ред на други две събития: общуването след Възкресението и общуването преди техния транс, когато те все още бяха в близост до физическото тяло на Христос. Тези събития им се явиха като два образа, насложени един върху друг. Единият образ представляваше спомена за едно физическо събитие, другият образ пробуждането на онова, което бяха изживели заедно с Христос в другото състояние на тяхното съзнание.
към текста >>

После идваше ред на други две събития: общуването след Възкресението и общуването преди техния транс, когато те все още бяха в близост до физическото тяло на Христос.
Апостолите бяха разтърсени и от едно друго изживяване. Апостолите отново видяха в образи своите срещи с Христос, такива, каквито те бяха след Възкресението. Обаче в тези образи имаше нещо променливо. На преден план винаги заставаше един образ, който им напомняше за физическите срещи, за физическото общуване с Христос, изживени от тях като в полусън, като в транс. После идваше ред на други две събития: общуването след Възкресението и общуването преди техния транс, когато те все още бяха в близост до физическото тяло на Христос. Тези събития им се явиха като два образа, насложени един върху друг. Единият образ представляваше спомена за едно физическо събитие, другият образ пробуждането на онова, което бяха изживели заедно с Христос в другото състояние на тяхното съзнание. И чак сега, съпоставяйки двата образа, те разбраха какво точно се беше случило във времето. Това, което беше предприето в името на Земната еволюция, им стана ясно едва на празника Петдесятница. Искаме ли да опишем техните изживявания, ние се изправяме пред две величествени, грандиозни събития.
към текста >>

Смъртта на Кръста е раждането, а животът с апостолите след Възкресението е един вид странствуване по пътищата на Земята.
Преди всичко, Христовите „степени" са нещо коренно различно. От Кръщението до Мистерията на Голгота имаме един вид зародишно състояние. Смъртта на Кръста е раждането, а животът с апостолите след Възкресението е един вид странствуване по пътищата на Земята.
към текста >>

99. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

*45. Възкресението на момчето от Наин (което е и младежът от Саис) символизира пробуждането на древната египетска мъдрост чрез Христос.
*45. Възкресението на момчето от Наин (което е и младежът от Саис) символизира пробуждането на древната египетска мъдрост чрез Христос. Следващата инкарнация на младежа от Саис е Парсифал.
към текста >>

100. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Онези, които бяха разбрали материалистично, че Христос дойде отново скоро след своето възкресение, те бяха го разбрали погрешно.
Така Христос трябва да изпълни една служба на съдия. Онези, които бяха разбрали материалистично, че Христос дойде отново скоро след своето възкресение, те бяха го разбрали погрешно. Човешките понятия от онова време не бяха достатъчни, за да разберат тези неща; обаче в това, което се яви тогава хаотично като идеи относно скорошното второ пришествие на Христос, живееше истината, че Христос беше се явил скоро, беше се явил на една почва, която, както ще видим утре, подготви външно апостол Павел, но Той се яви преди всичко в областта, която се намира зад сетивния свят, на която почва стана борбата между Христос и сибилите, една духовна борба. Ние трябва да повдигнем булото, което разпространението на Християнството върху физическото поле ни показва. Зад физическото поле трябва да видим това, да видим онази духовна борба, при която от душите на хората беше прогонено това, което иначе би нараснало с все по-голяма и по-голяма сила именно със своя хаотичен характер. И погрешно разбира този единствен по рода си факт онзи, който не съзира, че чрез това метафизическо дело Христос извърши за човечеството нещо извънредно важно, безкрайно важно. Кой обаче можа да стори поне нещо, даже много за разбирането?
към текста >>

101. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Защото ако тяхната загуба е примирението на света, какво друго би било тяхното приемане освен възкресение от мъртвите?
Днес хората четат нещата именно много, много абстрактно, те мислят, че също и нещата, които по-стари автори са изказали, са така абстрактни и свързани само с мозъка подобно на това, което по-нови автори често изказват. Те не помислят за това, как не само умът и разумът, а всички душевни сили могат да бъдат свързани първично земно с това, което дава своя отпечатък на една определена област. Маслиновото дърво даде своя отпечатък на областта на апостол Павла. И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора. Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях. Защото ако тяхната загуба е примирението на света, какво друго би било тяхното приемане освен възкресение от мъртвите? Ако нататъкът е свещен, свещено е също и тестото; и ако коренът е свещен, свещени са също и клонете. Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона. Но ако се превъзнасяш спрямо него, трябва да знаеш, че не ти носиш корена, а коренът носи тебе. Така ти казваш: клоните са счупени, за да бъда аз присаден. Добре е казано.
към текста >>

102. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Сега на мене ми се показа и това е резултат на многогодишни изследвания на мене ми се показа все по-ясно и по-ясно, че действително в нашата епоха се проявява нещо, като една проникната именно от Христовия Импулс възкресение на Астрологията процъфтяваща в Третата следатлантска културна епоха.
Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин. Вие виждате, до къде може да доведе някого това екзотерично изследване, То ме доведе да се отклоня повече или по-малко от пътя, който води до въпросния Киот, защото официалното изследване го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах. В същото време /това са отново такива кармически съчетания/, когато бях заблуден от официалното изследване, аз се натъкнах на нещо друго. Това, на което се натъкнах, бих могъл да го изразя както следва /аз го изложих вече често в моята книга "Тайната Наука", в циклите от сказки и т.н./: След атлантските епохи, възникват, както те са се развили преди Тайната на Голгота, преди Четвъртата следатлантска културна епоха, явяват се отново по определен начин след тази епоха. Така че по определен начин Третата следатлантска културна епоха се явява отново в нашата Пета културна епоха; Втората ще се яви отново в Шестата и Първата в Седмата следатлантска културна епоха, както аз често пъти описах това. Сега на мене ми се показа и това е резултат на многогодишни изследвания на мене ми се показа все по-ясно и по-ясно, че действително в нашата епоха се проявява нещо, като една проникната именно от Христовия Импулс възкресение на Астрологията процъфтяваща в Третата следатлантска културна епоха. Наистина ние трябва да изследваме в звездите по начин различен от този през време на Египто-халдейската епоха, обаче звездната писменност трябва да стане за нас отново нещо, което ни казва нещо. И ето, съчетаха се по един чуден начин мисълта за нововъзникването на звездната писменност и тази за тайната на Парсифал. Така щото аз не можех другояче, освен да вярвам, че двете са свързани една с друга. Тогава пред душата ми застана, обични приятели, един образ; един образ, който се получи за мене, когато се опитах да следвам духом Парсифала, как той потегля отново от Треверицент към замъка на Граала. Именно срещата с този отшелник ни е описана от Християн дьо Троай по един красив, завладяващ сърцето начин.
към текста >>

103. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Рудолф Щайнер описва подробно Възкресението Христово в своя цикъл от сказки, публикуван под заглавието: "От Исус към Христос"./
Когато стана Мистерията на Голгота, земното тяло на Исус от Назарет - както знаете от различни сведения, които притежаваме - бе предадено на елементите на Земята и от онова време насам Христос е свързан с духовната сфера на Земята и живее в нея. /* Бележка на преводача: Нека това изказване на Рудолф Щайнер относно предаването на Исусовото физическо тяло на елементите на Земята не бъде криво разбрано. Касае се за материалните части на човешкото физическо тяло, тъй като истинското физическо тяло е една невидима духовна форма, в която се нареждат материалните части и тогава то става видимо. С това духовното тяло, с това духовното физическо тяло възкръсна Христос, което при обикновените хора също се разлага след смъртта. Христос имаше силата да предаде на това възкръснало тяло даже една физическа видимост, както това се описва в Евангелията особено при случая с Тома Неверни. Рудолф Щайнер описва подробно Възкресението Христово в своя цикъл от сказки, публикуван под заглавието: "От Исус към Христос"./
към текста >>

Настъпването на безсъзнание по гореописания начин ще бъде възкресението на Христовото съзнание в душите на човечеството на Земята между раждането и смъртта в 20-то столетие.
Въпреки, че Христос идва в старата еврейска раса и там изживява смъртта си, ангелското същество, което оттогава насам е външната форма на Христос, претърпява в течение на 19-то столетие заличаване на съзнанието, в резултат от противниковите материалистични сили, които се внасят в духовните светове от човешките души, минаващи през портата на смъртта. Настъпването на безсъзнание по гореописания начин ще бъде възкресението на Христовото съзнание в душите на човечеството на Земята между раждането и смъртта в 20-то столетие. В определен смисъл можем оттам да предскажем, че от 20-то столетие това, което човечеството изгубва като съзнание, със сигурност отново ще възлезе за ясновиждащото съзерцание. Отначало само малцина, след това все по-голям брой същества ще станат способни в 20-то столетие да възприемат явяването на етерния Христос, т.е. на Христос във формата на ангел. Заради човечеството става това, което можем да наречем разрушение на съзнанието в световете, които се намират непосредствено над нашия физически свят и в които Христос е бил видим във времето между Мистерията на Голгота и днешния ден.
към текста >>

Така от 20-то столетие Христовото съзнание може да бъде съединено със земното съзнание на човечеството, защото умирането на Христовото съзнание в сферата на ангелите в 19-то столетие означава възкресението на непосредственото Христово съзнание в земната сфера т. е.
Така от 20-то столетие Христовото съзнание може да бъде съединено със земното съзнание на човечеството, защото умирането на Христовото съзнание в сферата на ангелите в 19-то столетие означава възкресението на непосредственото Христово съзнание в земната сфера т. е. от 20-то столетие нататък животът на Христос ще бъде все повече и повече чувствуван в душите на хората като пряко лично изживяване.
към текста >>

Можем да кажем, че човечеството преживява в онова време Възкресението на Неговото тяло, а в 20-то столетие ще преживее Възкресението на Неговото Съзнание.
От Мистерията на Голгота насам много хора могат да проповядват името на Христос и от 20-то столетие ще има все повече увеличаващ се брой хора, които ще могат да споделят знанието за Христовото същество, което се дава в духовната наука. Те ще го споделят от собствен опит, ще могат да го оповестят. Христос е разпъван вече два пъти: единия път физически във физическия свят в началото на нашата християнска ера и втория път в 19-то столетие, духовно, по описания по-горе начин. Можем да кажем, че човечеството преживява в онова време Възкресението на Неговото тяло, а в 20-то столетие ще преживее Възкресението на Неговото Съзнание.
към текста >>

104. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Това четворно нещо, което човекът носи в себе си, трябва да бъде възкресено за времето между смъртта и едно ново раждане.
Ето виждате, аз разгледах пред Вас четири страни на ядката на човешката душа. Това, което остава неродено от нашето чувство, живее в астралното тяло; това, което остава неродено от волята, живее в Аза. Следователно, когато възприемаме външния свят, ние имаме в нас нещо като един физически призрак-труп, който всъщност е огледалната настилка за нашето физически тяло, имаме в нас едно включване, едно протъмняване в нашето етерно тяло; имаме в нас нещо в астралното тяло, което не идва до раждане през времето между раждането и смъртта и имаме в нашата воля нещо, което също така остава неродено в този период. Това четворно нещо, което човекът носи в себе си, трябва да бъде възкресено за времето между смъртта и едно ново раждане. Но то живее в нас като ядка на нашата душа със същата сигурност, както в растението лежи семето за следващата година. Виждате следователно, че не можем да говорим само въобще за една ядка на душата, а можем да обхванем тази ядки на душата в нейната четиричленност. Когато да речем носим в себе си едно чувство, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на чувствата упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства. Как може да бъде задържан този натиск? Ето, видите ли, обични мои приятели, този натиск е нещо, под опасността на което човекът всъщност постоянно стои; защото това, което сега Ви описах, доколкото то се отнася за чувството и за волята, които в смисъла на първата сказка съставляват всъщност нашия вътрешен душевен живот, това е, което ни довежда във вътрешна дисхармония.
към текста >>

105. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

В Христа ние умираме чрез Духа, чрез безплътния дух, който е назован с една техническа дума Дух-Святи, което значи, този, който живее без тяло /защото това се разбира с думата "святи"/, който няма слабостите на живеещия в тялото дух, чрез този дух ние сме отново възкресени от мировата среднощ.
Обични приятели, във физическия свят съществува природата и Божественото, което прониква тази природа, от което Божествено ние сме родени във физическия свят. Съществува Христовия Импулс, който се намира в аурата на Земята, т.е в аурата на физическата природа. Обаче Силата, която идва при нас в мировата среднощ, за да превърне нашия копнеж и светлина, която да осветява цялото наше минало, тази Сила съществува само в духовния свят, тя съществува само там, където не могат да живеят никакви тела. И когато Христовият Импулс ни е довел до мировата среднощ и душата е изживяла тази мирова среднощ в духовна самотност, понеже сега душевната светлина не може да се излъчва от нас; когато е настъпила мирова тъмнина ако Христос ни е довел до там, сега от мировата среднощ из нашия копнеж излиза нещо духовно, създаващо една нова мирова светлина, разпръсквайки светлина върху нашето собствено същество, чрез която светлина ние отново се обхващаме в мировото съществуване, чрез която отново възкръсваме в мировото съществуване. Ние се запознаваме с Духа на духовния свят, който ни възкръсва, като от мировата среднощ проблясва една нова светлина, лъчезаряща върху нашата минала човечност. В Христа ние умираме чрез Духа, чрез безплътния дух, който е назован с една техническа дума Дух-Святи, което значи, този, който живее без тяло /защото това се разбира с думата "святи"/, който няма слабостите на живеещия в тялото дух, чрез този дух ние сме отново възкресени от мировата среднощ. Следователно чрез духа-святи ние сме възкресени в мировата среднощ. Per Spirirtum Sanctum reviviscimus.
към текста >>

Следователно чрез духа-святи ние сме възкресени в мировата среднощ.
Съществува Христовия Импулс, който се намира в аурата на Земята, т.е в аурата на физическата природа. Обаче Силата, която идва при нас в мировата среднощ, за да превърне нашия копнеж и светлина, която да осветява цялото наше минало, тази Сила съществува само в духовния свят, тя съществува само там, където не могат да живеят никакви тела. И когато Христовият Импулс ни е довел до мировата среднощ и душата е изживяла тази мирова среднощ в духовна самотност, понеже сега душевната светлина не може да се излъчва от нас; когато е настъпила мирова тъмнина ако Христос ни е довел до там, сега от мировата среднощ из нашия копнеж излиза нещо духовно, създаващо една нова мирова светлина, разпръсквайки светлина върху нашето собствено същество, чрез която светлина ние отново се обхващаме в мировото съществуване, чрез която отново възкръсваме в мировото съществуване. Ние се запознаваме с Духа на духовния свят, който ни възкръсва, като от мировата среднощ проблясва една нова светлина, лъчезаряща върху нашата минала човечност. В Христа ние умираме чрез Духа, чрез безплътния дух, който е назован с една техническа дума Дух-Святи, което значи, този, който живее без тяло /защото това се разбира с думата "святи"/, който няма слабостите на живеещия в тялото дух, чрез този дух ние сме отново възкресени от мировата среднощ. Следователно чрез духа-святи ние сме възкресени в мировата среднощ. Per Spirirtum Sanctum reviviscimus.
към текста >>

106. Съдържание GA_155 Христос и човешката душа

Възкресението на мъртвите чрез навлизането на Христос.
Истината като жизнена сила и като сила на познанието. Защо Христос трябваше да стане сроден с мъртвите? Фантомо-подобното излъчване на човека. Възкресението на мъртвите чрез навлизането на Христос. Съединението на Христос с нашите земни останки. Христос като изкупител на греховете. Засилване на отношенията на човешката душа към Христос чрез прощаването на греховете.
към текста >>

107. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Днес шестнадесетгодишни и дори по-млади хора започват да имат претенции към собственото си вероизповедание и да говорят за това, че „за щастие не им се налага да говорят за такова безсмислие, каквото е възкресението на тялото".
Днес шестнадесетгодишни и дори по-млади хора започват да имат претенции към собственото си вероизповедание и да говорят за това, че „за щастие не им се налага да говорят за такова безсмислие, каквото е възкресението на тялото". Обаче онези, които се задълбочават окултно в тайните на света, се стремят да се издигнат постепенно нагоре към това, което е било казано на хората, защото както казах в началото на лекцията то трябваше най-напред да им бъде казано и така те да го поемат като истина на живота, за да го разберат едва по-късно. Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от Христос земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от Христос. Нашата душа трябва да се научи да разбира това. Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него. Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос.
към текста >>

Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от Христос земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от Христос.
Днес шестнадесетгодишни и дори по-млади хора започват да имат претенции към собственото си вероизповедание и да говорят за това, че „за щастие не им се налага да говорят за такова безсмислие, каквото е възкресението на тялото". Обаче онези, които се задълбочават окултно в тайните на света, се стремят да се издигнат постепенно нагоре към това, което е било казано на хората, защото както казах в началото на лекцията то трябваше най-напред да им бъде казано и така те да го поемат като истина на живота, за да го разберат едва по-късно. Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от Христос земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от Христос. Нашата душа трябва да се научи да разбира това. Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него. Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос. Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите.
към текста >>

108. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Защото непрестанно трябва да се поставя въпросът: Колко представители на днешната религия вярват със сърцата си не с устата, а със сърцата си в истинското възкресение (нали могат да вярват само ако го разбират), във Великденското тайнство?
Но ако остане правдив, човек дори и по взаимовръзките на съвременността може да познае, че във външния живот се потвърждава онова, което бива извличано от историята. Защото непрестанно трябва да се поставя въпросът: Колко представители на днешната религия вярват със сърцата си не с устата, а със сърцата си в истинското възкресение (нали могат да вярват само ако го разбират), във Великденското тайнство? Колко от свещениците? Съвременните пастори и свещеници вече виждат цялата си просветеност в това, чрез дискусии и софистикации никак си да отрекат наличието на Великденското тайнство, на тайнството на Възкресението; а ако намерят някакво основание да не трябва да вярват в него, те изпитват огромна радост.
към текста >>

Съвременните пастори и свещеници вече виждат цялата си просветеност в това, чрез дискусии и софистикации никак си да отрекат наличието на Великденското тайнство, на тайнството на Възкресението; а ако намерят някакво основание да не трябва да вярват в него, те изпитват огромна радост.
Но ако остане правдив, човек дори и по взаимовръзките на съвременността може да познае, че във външния живот се потвърждава онова, което бива извличано от историята. Защото непрестанно трябва да се поставя въпросът: Колко представители на днешната религия вярват със сърцата си не с устата, а със сърцата си в истинското възкресение (нали могат да вярват само ако го разбират), във Великденското тайнство? Колко от свещениците? Съвременните пастори и свещеници вече виждат цялата си просветеност в това, чрез дискусии и софистикации никак си да отрекат наличието на Великденското тайнство, на тайнството на Възкресението; а ако намерят някакво основание да не трябва да вярват в него, те изпитват огромна радост.
към текста >>

Отпърво представата за Христос, която е неотделима от тайнството на Възкресението, била догматизира на; после обаче тя постепенно била подложена на обсъждане и съществува тенденция мистерията на Възкресението да бъде напълно изоставена.
Отпърво представата за Христос, която е неотделима от тайнството на Възкресението, била догматизира на; после обаче тя постепенно била подложена на обсъждане и съществува тенденция мистерията на Възкресението да бъде напълно изоставена. Но липсва желание да бъде разбрана и мистерията на раждането. Не искат да се занимават с нея, понеже вече не желаят да я признаят в цялостната и дълбочина, сиреч в нейния мистериен характер. Желанието е тя да бъде призната само откъм жизнеутвърждаващата и страна, а не да се осъзнава, че е слязло нещо духовно. През Третия следатлантски период хората все още са вижда ли духовното да слиза, обаче те са имали друго състояние на съзнанието. Всъщност онова, което се нарича модерна религия, модерно християнство вече не иска да разбира нито раждането, нито смъртта на Христос Исус.
към текста >>

109. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Той може да бъде издигнат в човека, чувстващ двата полюса: безсилието чрез тялото си и възкресението – чрез своята духовност.
Той може да бъде издигнат в човека, чувстващ двата полюса: безсилието чрез тялото си и възкресението – чрез своята духовност.
към текста >>

Ако поради високомерието си човек не може да почувства, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да почувства нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
Вътрешното изживяване, състоящо се от тези две части, е това, което наистина насочва към Мистерията на Голгота. То е събитието, за което човек не може да се извини като каже, че няма развити свръхсетивни способности. Те не са необходими за това. Необходимо е човек наистина да се упражнява в самопознание и да има волята за самонаблюдение, волята и за преборване на онова високомерие, което днес се среща навсякъде и не оставя човека да забележи, че осланяйки се единствено на собствените си сили, той става много самонадеян. Ако поради високомерието си човек не може да почувства, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да почувства нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
към текста >>

Търсете и след като сте намерили безсилието, ще откриете освобождаването от безсилието, възкресението на душата в духа.
Но ако можем да изпитаме безсилие и преодолеем безсилието, ще имаме щастието да влезем в истински реални отношения с Христос Исус. Защото това изживяване е повторение на онова, което столетия преди това сме изживели в духовния свят. Ние трябва да го търсим като огледален образ в душата си на физическия план. Търсете в себе си и ще откриете безсилието. Търсете и след като сте намерили безсилието, ще откриете освобождаването от безсилието, възкресението на душата в духа.
към текста >>

И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото.
Когато хората днес питат „Как да намеря Христос? “, трябва да се даде такъв отговор, защото Христос не може да бъде достигнат чрез някакво си философстване или чрез удобна мистичност. Той може да бъде достигнат само когато човек има смелостта да се постави непосредствено в живота. И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото. Това е. Не само „буквата убива, духът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота. Христос се намира в тази първа стъпка. Не само да се търси там, където се намират красиви думи и да се поглежда тяхното съдържание – днес хората са свикнали с това, – а да се търси в човешката цялост, да се търси как са произлезли думите от мястото, откъдето биват изговаряни. Това ще става все по-важно и по-важно.
към текста >>

110. Съдържание GA_184 Космическа предистория на човечеството

Възкресението като метаморфоза на смъртта, раждането като свръхсетивен факт (conceptio immaculata).
Тертулиан. Смъртта и наследствеността хвърлят светлина върху Мистерията на Голгота. Разсъдъчна интерпретация вместо духовно виждане. Възкресението като метаморфоза на смъртта, раждането като свръхсетивен факт (conceptio immaculata).
към текста >>

111. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек. Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст. И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил.
към текста >>

Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта.
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления. За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления. Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък. И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота. И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл. Conceptio immaculata също го разглеждат като нещо, за което разумният човек не трябва да говори.
към текста >>

Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт.
За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления. Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък. И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота. И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл. Conceptio immaculata също го разглеждат като нещо, за което разумният човек не трябва да говори.
към текста >>

Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота.
Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък. И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота. И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл. Conceptio immaculata също го разглеждат като нещо, за което разумният човек не трябва да говори.
към текста >>

И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл.
И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота. И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл. Conceptio immaculata също го разглеждат като нещо, за което разумният човек не трябва да говори.
към текста >>

112. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Това, което го води към различаването на три равнища – равнището на народностната религия, равнището на религията на мъдреците, която бива разкрита на единици във втората сграда, най-съкровената религия, която говори на душата само интимно в третата сграда и съдържа мистериите на смъртта и възкресението – това, което го кара по такъв начин да повдигне, не да принизи по йезуитски, а да повдигне религиозното начало, действащо в духовния свят в духовните висини: това е настроението на Граала.
Там става така, че течението на Граала към Европа действа като едно изкривяващо се завихряне (виж рисунката, червеното долу). То се излъчва навсякъде към Европа, но трябва да е тъкмо течение на Граала, за да не е народностно ограничено. В това настроение на Граала, дори само и от низшите нива на съзнанието си, живя Гьоте.Ако потърсите това настроение на Граала ще го намерите навсякъде. В известно отношение той не е изолиран там; той се присъединява към предхождащото го. Към Лутер, към немската мистика, към всичко такова от миналото той няма отношение.Последното му действа малко или много, като го образова, като го прави светски човек. Това, което го води към различаването на три равнища – равнището на народностната религия, равнището на религията на мъдреците, която бива разкрита на единици във втората сграда, най-съкровената религия, която говори на душата само интимно в третата сграда и съдържа мистериите на смъртта и възкресението – това, което го кара по такъв начин да повдигне, не да принизи по йезуитски, а да повдигне религиозното начало, действащо в духовния свят в духовните висини: това е настроението на Граала. И това настроение, колкото и парадоксално да звучи това особено днес, се намира в русизма, то го е проникнало. И на това, намиращо се в русизма непобедимо настроение на Граала, почива и онова бъдеще на руското начало за шестата следатлантска епоха, за което така често съм говорил.
към текста >>

113. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Само когато можем да постигнем разбиране на онова чудо, което се съдържа във Великденската Мистерия почудата от възкресението само тогава правилно бихме могли да оценим Великденската Мистерия; и само като схванем нещо от празника Света Троица, който помага да се развива нашия волеви импулс, схващаме в правилната светлина какъв трябва да бъде празника Света Троица.
Основно схващаме онова, което се съдържа в Коледната Мистерия чрез разбиране и задълбочаване на онова чувство, което прави да присъствува в нас нашето цялостно човешко същество, нашата стойност и до стойнството ни като човеци. Само когато можем да постигнем разбиране на онова чудо, което се съдържа във Великденската Мистерия почудата от възкресението само тогава правилно бихме могли да оценим Великденската Мистерия; и само като схванем нещо от празника Света Троица, който помага да се развива нашия волеви импулс, схващаме в правилната светлина какъв трябва да бъде празника Света Троица.
към текста >>

114. Съдържание GA_207 Антропософията като космософия 1

Изпълване на вътрешното „огнище на разрушение" в човека с морални идеали Юпитеровият стадий на Земята Обикновеното съзнание като област на Бог Отец Адолф Харнак като застъпник на Бог Отец Разграничаването на Бог Отец от Сина при Владимир Соловьов Вътрешното Слово – Отминаващият и идващият свят Дъга и инкарнат Християнството като религия на Възкресението Светът на Луната като свят на Отеца и светът на Слънцето като свят на Сина Християнизиране на човека.
Изпълване на вътрешното „огнище на разрушение" в човека с морални идеали Юпитеровият стадий на Земята Обикновеното съзнание като област на Бог Отец Адолф Харнак като застъпник на Бог Отец Разграничаването на Бог Отец от Сина при Владимир Соловьов Вътрешното Слово – Отминаващият и идващият свят Дъга и инкарнат Християнството като религия на Възкресението Светът на Луната като свят на Отеца и светът на Слънцето като свят на Сина Християнизиране на човека.
към текста >>

115. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Християнството не е религия на спасението такива бяха и източните религии християнството е религия на Възкресението, религия за новораждането на това, което иначе е самата саморазрушаваща се материя.
който побеждава смърт та. Християнството не е религия на спасението такива бяха и източните религии християнството е религия на Възкресението, религия за новораждането на това, което иначе е самата саморазрушаваща се материя.
към текста >>

116. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Утре бих искал да говоря за тях във връзката им с Мистерията на Голгота, за да покажа как смъртта и Възкресението Христово могат да се влеят в човека като негово основно и първично изживяване.
Днес аз представих нещата според както те могат да се видят в самото човешко същество. Утре бих искал да говоря за тях във връзката им с Мистерията на Голгота, за да покажа как смъртта и Възкресението Христово могат да се влеят в човека като негово основно и първично изживяване. Но за това утре.
към текста >>

117. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение.
Начинът, по който Христос беше още видим за Апостолите, за учениците, даже след неговото Възкресение, този начин изчезна: Христос извърши своето Възнесение. Но той изпрати на хората божествената същност, тази която не изтрива съзнанието за Аза, до която хората се издигат не като я гледат, а именно в недрата на духа, който не може да бъде видян. Той им изпрати Светия Дух.
към текста >>

118. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
към текста >>

Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>

119. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но от факта, че се погребваме с Христос в гроба на земния живот, ние имаме после с него възкресение то и мисията на Духа: per spiritum sanctum reviviscimus.
Но от факта, че се погребваме с Христос в гроба на земния живот, ние имаме после с него възкресение то и мисията на Духа: per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>

120. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

[2] Лекциите на 14-ти и 15-ти април 1922 г., съдържащи се в том от Събраните съчинения «Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението», Събр.
[2] Лекциите на 14-ти и 15-ти април 1922 г., съдържащи се в том от Събраните съчинения «Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението», Събр. съч. 211.
към текста >>

121. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

«Опознаване на Христос чрез антропософията»; публикувани в «Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението », Събр.
[1] Виж Лондон на 14-ти април 1922 г. «Познание и инициация» и на 15-ти април 1922 г. «Опознаване на Христос чрез антропософията»; публикувани в «Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението », Събр. съч. 211.
към текста >>

122. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И ние действително се проникваме с Христовия Импулс, когато знаем как да свържем мисълта за Възкресението с действената Михаилова мисъл, такава, каквато тя е вложена в общочовешкото развитие, нещо, което аз често съм обсъждал пред Вас.
Задължението да се проникнем с Христовия Импулс именно в смисъла на Михаил, това задължение нараства у нас особено в днешни дни. И ние действително се проникваме с Христовия Импулс, когато знаем как да свържем мисълта за Възкресението с действената Михаилова мисъл, такава, каквато тя е вложена в общочовешкото развитие, нещо, което аз често съм обсъждал пред Вас.
към текста >>

123. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

С представата, че Христовото Същество е минало през смъртта, победило е смъртта и след страданията на кръста минава през Възкресението, след което се свързва с човечеството по такъв начин, че все още може да обсипва с откровения онези, които по-рано бяха Негови ученици, апостолите.
Когато днес празнуваме Великден и се вглеждаме в съзнанието на съвременното човечество, ние трябва – ако искаме да сме честни пред самите себе си – да признаем, че фактически днес огромна част от човечеството разполага с твърде малко истини за Великдена. Защото с какво свързваме Великден? С представата, че Христовото Същество е минало през смъртта, победило е смъртта и след страданията на кръста минава през Възкресението, след което се свързва с човечеството по такъв начин, че все още може да обсипва с откровения онези, които по-рано бяха Негови ученици, апостолите.
към текста >>

Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението. За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>

За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението. За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>

И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението. И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца. За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо. Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>

За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението. И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца. За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо. Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>

Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други.
А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново. Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност. Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата. Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други. Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>

И тя може отново да си я възвърне, само ако това, което остава непонятно според природните закони, Възкресението, се превърне в реалност, след като стане обект за проучване в рамките на една истинска Духовна наука.
В хода на времето мисълта за Великдена изгуби своята първоначална сила. И тя може отново да си я възвърне, само ако това, което остава непонятно според природните закони, Възкресението, се превърне в реалност, след като стане обект за проучване в рамките на една истинска Духовна наука. Обаче за духовно обозримия свят реалност е само това, което може да бъде обхванато не с абстрактни мисли, а в живите му връзки с онзи свят, който се открива също и пред сетивата.
към текста >>

Поставена в светлината на духовното изследване, мисълта за Възкресението наистина оживява.
Както знаете, относно Великденските мисли ние често сме прилагали знанията, идващи от Духовната наука. И същественото тук е, че това антропософско духовно изследване винаги ни отправя към такива форми на живот, които не се изчерпват в рамките на раждането и смъртта тук във физическия свят. Духовното изследване установява по какъв начин Христос е можел да общува със Своите ученици дори и след като физическото Му тяло не е вече тук. Поставена в светлината на духовното изследване, мисълта за Възкресението наистина оживява. Обаче тази мисъл за Възкресението може да бъде напълно разбрана само тогава, когато тя бъде свързана с нейната противоположност.
към текста >>

Обаче тази мисъл за Възкресението може да бъде напълно разбрана само тогава, когато тя бъде свързана с нейната противоположност.
Както знаете, относно Великденските мисли ние често сме прилагали знанията, идващи от Духовната наука. И същественото тук е, че това антропософско духовно изследване винаги ни отправя към такива форми на живот, които не се изчерпват в рамките на раждането и смъртта тук във физическия свят. Духовното изследване установява по какъв начин Христос е можел да общува със Своите ученици дори и след като физическото Му тяло не е вече тук. Поставена в светлината на духовното изследване, мисълта за Възкресението наистина оживява. Обаче тази мисъл за Възкресението може да бъде напълно разбрана само тогава, когато тя бъде свързана с нейната противоположност.
към текста >>

За какво всъщност ни говори мисълта за Възкресението?
За какво всъщност ни говори мисълта за Възкресението? Христовото Същество слезе от духовните светове, влезе в тялото на Исус, живя на Земята в тялото на Исус, като по този начин, тъй да се каже, внесе в Земната сфера силите на извънземния свят; и след като Христос внесе извънземните сили в Земната сфера, от този момент нататък, след Мистерията на Голгота, тези извънземни сили останаха свързани с общочовешкото развитие. От тогава насам, това което древните можеха да виждат навън в мировото пространство, техните потомци сега можеха да усещат не външно, а вътрешно в хода на общочовешкото развитие. След Възкресението Христос се свърза с човечеството, и от тогава живее не само в извънземните висини, но и живее също и в Земното битие, живее в самото развитие, в еволюционния поток на човечеството.
към текста >>

След Възкресението Христос се свърза с човечеството, и от тогава живее не само в извънземните висини, но и живее също и в Земното битие, живее в самото развитие, в еволюционния поток на човечеството.
За какво всъщност ни говори мисълта за Възкресението? Христовото Същество слезе от духовните светове, влезе в тялото на Исус, живя на Земята в тялото на Исус, като по този начин, тъй да се каже, внесе в Земната сфера силите на извънземния свят; и след като Христос внесе извънземните сили в Земната сфера, от този момент нататък, след Мистерията на Голгота, тези извънземни сили останаха свързани с общочовешкото развитие. От тогава насам, това което древните можеха да виждат навън в мировото пространство, техните потомци сега можеха да усещат не външно, а вътрешно в хода на общочовешкото развитие. След Възкресението Христос се свърза с човечеството, и от тогава живее не само в извънземните висини, но и живее също и в Земното битие, живее в самото развитие, в еволюционния поток на човечеството.
към текста >>

Но после, минавайки през Възкресението, той се яви, ако мога така да се изразя, изгрявайки от Земята като една звезда, пред определени духовни Същества на извънземния свят, яви се пред тях като една звезда, която сега изгряваше в духовния свят от Земята.
Хората видяха как Христос идва в техния свят. Но Боговете видяха друго: как Христос напуска небесните светове и заминава при хората. От гледна точка на хората: Христос им се яви. От гледна точка на част от духовния свят: Христос изчезна! Но после, минавайки през Възкресението, той се яви, ако мога така да се изразя, изгрявайки от Земята като една звезда, пред определени духовни Същества на извънземния свят, яви се пред тях като една звезда, която сега изгряваше в духовния свят от Земята. Духовните Същества отбелязаха Мистерията на Голгота с думите: Сега в духовното царство една звезда изгрява от Земята!
към текста >>

С това имаме другия полюс на Възкресението.
С това имаме другия полюс на Възкресението. Ето какво извърши Христос за човечеството: Слизайки от божествения свят и приемайки човешки облик, Той действително успя да навлезе в една област, която беше опасна за човека, една област, в която другите Богове – без да са понесли смъртта в едно човешко тяло – не можеха да навлязат. Ето как Той – по свой начин – извоюва победата над смъртта, с което, бих казал, към “слизането в Ада” прибави неговата противоположност: Възкресението.
към текста >>

Ето как Той – по свой начин – извоюва победата над смъртта, с което, бих казал, към “слизането в Ада” прибави неговата противоположност: Възкресението.
С това имаме другия полюс на Възкресението. Ето какво извърши Христос за човечеството: Слизайки от божествения свят и приемайки човешки облик, Той действително успя да навлезе в една област, която беше опасна за човека, една област, в която другите Богове – без да са понесли смъртта в едно човешко тяло – не можеха да навлязат. Ето как Той – по свой начин – извоюва победата над смъртта, с което, бих казал, към “слизането в Ада” прибави неговата противоположност: Възкресението.
към текста >>

Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили. Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили. Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи. – Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят. И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>

От другата страна имаме следното: Едно духовно-небесно Същество упражнява своите въздействия от Небето към Земята и ни представя обратното: Едно духовно Същество, което влиза в едно човешко тяло, понася смъртта и минава през Възкресението.
От едната страна имаме следното: Човекът слиза тук от своя предземен живот. Обаче след първата половина на 15. век в земния си живот човекът все повече и повече забрави своя небесен произход и, бих казал, приживе умря по отношение на своя душевен живот. Това е от едната страна. От другата страна имаме следното: Едно духовно-небесно Същество упражнява своите въздействия от Небето към Земята и ни представя обратното: Едно духовно Същество, което влиза в едно човешко тяло, понася смъртта и минава през Възкресението. Великденския празник е тук за да си спомняме: Христос Исус е положен в гроба, после Христос Исус минава през Възкресението!
към текста >>

Великденския празник е тук за да си спомняме: Христос Исус е положен в гроба, после Христос Исус минава през Възкресението!
От едната страна имаме следното: Човекът слиза тук от своя предземен живот. Обаче след първата половина на 15. век в земния си живот човекът все повече и повече забрави своя небесен произход и, бих казал, приживе умря по отношение на своя душевен живот. Това е от едната страна. От другата страна имаме следното: Едно духовно-небесно Същество упражнява своите въздействия от Небето към Земята и ни представя обратното: Едно духовно Същество, което влиза в едно човешко тяло, понася смъртта и минава през Възкресението. Великденския празник е тук за да си спомняме: Христос Исус е положен в гроба, после Христос Исус минава през Възкресението!
към текста >>

И този величествен образ, надминаващ всички други, стои сега пред Христос Исус в гроба, Възкресението на Христос Исус.
Ето в какво се състои Великденската мисъл: Христос Исус е положен в гроба и после Той възкръсва! Той влага като космическа мъдрост следното: Погледни себе си, о човеко, ти си слязъл от небесните светове; сега те заплашва опасността още приживе душевно да умреш. И тогава Христос нагледно ти показва, как това, от което ти произхождаш, духовния свят, е удържал победата на смъртта. И този величествен образ, надминаващ всички други, стои сега пред Христос Исус в гроба, Възкресението на Христос Исус. Той е положен в гроба, после възкръсва и се явява на тези, които можеха да Го видят.
към текста >>

Следвайки верската традиция човекът все пак може да поглежда нагоре към величествения образ, за който му напомня Великденския празник: към полагането в гроба и Възкресението.
Обаче поради непрекъснатото отслабване на душевните сили, този величествен образ вече не може да е жив. Как може да бъде съживен днес този образ при тези отслабени душевни сили? Следвайки верската традиция човекът все пак може да поглежда нагоре към величествения образ, за който му напомня Великденския празник: към полагането в гроба и Възкресението. Но разчитайки единствено на вътрешните си душевни сили, той не е в състояние да се свързва нито с мисълта за полагането в гроба, нито с мисълта за Възкресението. Това е само по силите на този, който живее с убеждението: Да, напълно възможно е човекът да се приближи до познанието за Духа и да разбере нещо повече, нещо друго. Нека да си представим това “друго” и да го запишем дълбоко в душите!
към текста >>

Но разчитайки единствено на вътрешните си душевни сили, той не е в състояние да се свързва нито с мисълта за полагането в гроба, нито с мисълта за Възкресението.
Обаче поради непрекъснатото отслабване на душевните сили, този величествен образ вече не може да е жив. Как може да бъде съживен днес този образ при тези отслабени душевни сили? Следвайки верската традиция човекът все пак може да поглежда нагоре към величествения образ, за който му напомня Великденския празник: към полагането в гроба и Възкресението. Но разчитайки единствено на вътрешните си душевни сили, той не е в състояние да се свързва нито с мисълта за полагането в гроба, нито с мисълта за Възкресението. Това е само по силите на този, който живее с убеждението: Да, напълно възможно е човекът да се приближи до познанието за Духа и да разбере нещо повече, нещо друго. Нека да си представим това “друго” и да го запишем дълбоко в душите!
към текста >>

Първата мисъл, Великденската мисъл, се отнася за Христос; втората мисъл се отнася за човека, за онзи човек, който е разбрал силата на Великденската мисъл, а именно: Как чрез духовното познание, когато то навлезе в земния живот, където днес духовно-душевните ми сили бавно умират, аз мога да възкреся душата си, така че вътрешно да живея още тук, в рамките на земния живот между раждането и смъртта!
Първата мисъл, Великденската мисъл, се отнася за Христос; втората мисъл се отнася за човека, за онзи човек, който е разбрал силата на Великденската мисъл, а именно: Как чрез духовното познание, когато то навлезе в земния живот, където днес духовно-душевните ми сили бавно умират, аз мога да възкреся душата си, така че вътрешно да живея още тук, в рамките на земния живот между раждането и смъртта! – Това вътрешно пробуждане, това вътрешно възкресение човекът може да постигне чрез Духовната наука; тогава той ще може успокоен да бъде положен в гроба. Тогава той ще бъде положен в гроба без да се страхува от разрушителните ариманически сили, които действуват в Земните дълбини през периода на зимния Слънчев поврат.
към текста >>

– Това вътрешно пробуждане, това вътрешно възкресение човекът може да постигне чрез Духовната наука; тогава той ще може успокоен да бъде положен в гроба.
Първата мисъл, Великденската мисъл, се отнася за Христос; втората мисъл се отнася за човека, за онзи човек, който е разбрал силата на Великденската мисъл, а именно: Как чрез духовното познание, когато то навлезе в земния живот, където днес духовно-душевните ми сили бавно умират, аз мога да възкреся душата си, така че вътрешно да живея още тук, в рамките на земния живот между раждането и смъртта! – Това вътрешно пробуждане, това вътрешно възкресение човекът може да постигне чрез Духовната наука; тогава той ще може успокоен да бъде положен в гроба. Тогава той ще бъде положен в гроба без да се страхува от разрушителните ариманически сили, които действуват в Земните дълбини през периода на зимния Слънчев поврат.
към текста >>

През първите християнски столетия погледът беше отправен към положения в гроба Христос и към Възкресението.
Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба. И тогава в човека започва да работи мисълта за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Великденската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието. През първите християнски столетия погледът беше отправен към положения в гроба Христос и към Възкресението. Съзерцавайки тези образи, душата се изпълваше с най-добрите си сили. Обаче в празничните мисли на есенния Слънчев поврат душата трябва да почувстува в себе си друг вид сили и да призове не съзерцанието, а своята воля: Приеми в себе си Михаиловите сили, които сразиха Ариман, онези мисли, които ти дават силата тук на Земята да извоюваш познанието за Духа, и тогава ти ще победиш силите на смъртта.
към текста >>

124. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува поставен в света. В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят. Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
към текста >>

Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>

И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание.
И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни. Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа. И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба. И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание. След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят. Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя.
към текста >>

След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят.
И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни. Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа. И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба. И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание. След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят. Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя.
към текста >>

И ако мисълта за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Великденският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към мисълта за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете.
И ако мисълта за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Великденският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към мисълта за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете. Възможността за човека – чрез Възкресението Христово – да намира силата, позволяваща му да умира в Христос, това означава още в Земния живот той да намери в душата си възкръсналия Христос; да умира в Христос означава да умира не мъртъв, а жив.
към текста >>

Възможността за човека – чрез Възкресението Христово – да намира силата, позволяваща му да умира в Христос, това означава още в Земния живот той да намери в душата си възкръсналия Христос; да умира в Христос означава да умира не мъртъв, а жив.
И ако мисълта за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Великденският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към мисълта за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете. Възможността за човека – чрез Възкресението Христово – да намира силата, позволяваща му да умира в Христос, това означава още в Земния живот той да намери в душата си възкръсналия Христос; да умира в Христос означава да умира не мъртъв, а жив.
към текста >>

125. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота.
Нима Коледният празник, нима Великденският празник възникват като резултат от решението на няколко души, които, примерно, си казват: Ние стигнахме до идеята, че в определено време от годината ще чествуваме един празник и сега трябва да направим необходимите приготовления? – Естествено нещата не стоят така. За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие. А Великденският празник? Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота. Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството. Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
към текста >>

126. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса.
През периода на зимата нашата Земя вдишва и поема навътре в себе си цялата си духовност; с идването на пролетта тя издишва своята духовност обратно навън в Космоса. И човекът усещаше това още в най-ранните епохи от своето развитие, когато все още разполагаше с един вид инстинктивно ясновидство. Той усещаше Земните процеси, съответствуващи на зимния обрат на Слънцето, именно в лицето на Коледния празник. Когато Земята ставаше най-духовна, тя трябваше да приюти човека в тайната на Коледния празник. И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в утробата си цялата своя духовност. Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя. Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси. И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние. Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса. Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>

И всичко това трябва да бъде чуто от човешкото сърце, ако се замислим, че към трите празника: зимното Рождество, пролетното Възкресение и летния Еньовден ще трябва да прибавим и есенния Михаилов празник.
И всичко това трябва да бъде чуто от човешкото сърце, ако се замислим, че към трите празника: зимното Рождество, пролетното Възкресение и летния Еньовден ще трябва да прибавим и есенния Михаилов празник. Прекрасно, наистина прекрасно би било, ако в края на Септември бихме могли да отбелязваме този Михаилов празник с цялата сила на човешкото сърце. Обаче той не бива да бъде празнуван под знака на едни или други абстрактни програми. Напротив, в Михаиловия празник ще се включват такива хора, в чиито вътрешен свят пулсира съзнанието за Духа. Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината? Той е празник на Възкресението.
към текста >>

Той е празник на Възкресението.
И всичко това трябва да бъде чуто от човешкото сърце, ако се замислим, че към трите празника: зимното Рождество, пролетното Възкресение и летния Еньовден ще трябва да прибавим и есенния Михаилов празник. Прекрасно, наистина прекрасно би било, ако в края на Септември бихме могли да отбелязваме този Михаилов празник с цялата сила на човешкото сърце. Обаче той не бива да бъде празнуван под знака на едни или други абстрактни програми. Напротив, в Михаиловия празник ще се включват такива хора, в чиито вътрешен свят пулсира съзнанието за Духа. Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината? Той е празник на Възкресението. Той ни напомня за онова Възкресение, което се извърши при Мистерията на Голгота след като Слънчевият Дух Христос беше слязъл в едно човешко тяло. Външно погледнато, Мистерията на Голгота започва със смъртта, а после идва Възкресението. Който разбира Мистерията на Голгота по този начин, в пътя на Спасителя той вижда първо смъртта, а после – Възкресението. И може би той казва в душата си: Сега аз трябва да се свържа с Христос, който е победил смъртта, и в смъртта да намеря Възкресението.
към текста >>

Той ни напомня за онова Възкресение, което се извърши при Мистерията на Голгота след като Слънчевият Дух Христос беше слязъл в едно човешко тяло.
Прекрасно, наистина прекрасно би било, ако в края на Септември бихме могли да отбелязваме този Михаилов празник с цялата сила на човешкото сърце. Обаче той не бива да бъде празнуван под знака на едни или други абстрактни програми. Напротив, в Михаиловия празник ще се включват такива хора, в чиито вътрешен свят пулсира съзнанието за Духа. Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината? Той е празник на Възкресението. Той ни напомня за онова Възкресение, което се извърши при Мистерията на Голгота след като Слънчевият Дух Христос беше слязъл в едно човешко тяло. Външно погледнато, Мистерията на Голгота започва със смъртта, а после идва Възкресението. Който разбира Мистерията на Голгота по този начин, в пътя на Спасителя той вижда първо смъртта, а после – Възкресението. И може би той казва в душата си: Сега аз трябва да се свържа с Христос, който е победил смъртта, и в смъртта да намеря Възкресението.
към текста >>

Външно погледнато, Мистерията на Голгота започва със смъртта, а после идва Възкресението.
Обаче той не бива да бъде празнуван под знака на едни или други абстрактни програми. Напротив, в Михаиловия празник ще се включват такива хора, в чиито вътрешен свят пулсира съзнанието за Духа. Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината? Той е празник на Възкресението. Той ни напомня за онова Възкресение, което се извърши при Мистерията на Голгота след като Слънчевият Дух Христос беше слязъл в едно човешко тяло. Външно погледнато, Мистерията на Голгота започва със смъртта, а после идва Възкресението. Който разбира Мистерията на Голгота по този начин, в пътя на Спасителя той вижда първо смъртта, а после – Възкресението. И може би той казва в душата си: Сега аз трябва да се свържа с Христос, който е победил смъртта, и в смъртта да намеря Възкресението.
към текста >>

Който разбира Мистерията на Голгота по този начин, в пътя на Спасителя той вижда първо смъртта, а после – Възкресението.
Напротив, в Михаиловия празник ще се включват такива хора, в чиито вътрешен свят пулсира съзнанието за Духа. Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината? Той е празник на Възкресението. Той ни напомня за онова Възкресение, което се извърши при Мистерията на Голгота след като Слънчевият Дух Христос беше слязъл в едно човешко тяло. Външно погледнато, Мистерията на Голгота започва със смъртта, а после идва Възкресението. Който разбира Мистерията на Голгота по този начин, в пътя на Спасителя той вижда първо смъртта, а после – Възкресението. И може би той казва в душата си: Сега аз трябва да се свържа с Христос, който е победил смъртта, и в смъртта да намеря Възкресението.
към текста >>

И може би той казва в душата си: Сега аз трябва да се свържа с Христос, който е победил смъртта, и в смъртта да намеря Възкресението.
Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината? Той е празник на Възкресението. Той ни напомня за онова Възкресение, което се извърши при Мистерията на Голгота след като Слънчевият Дух Христос беше слязъл в едно човешко тяло. Външно погледнато, Мистерията на Голгота започва със смъртта, а после идва Възкресението. Който разбира Мистерията на Голгота по този начин, в пътя на Спасителя той вижда първо смъртта, а после – Възкресението. И може би той казва в душата си: Сега аз трябва да се свържа с Христос, който е победил смъртта, и в смъртта да намеря Възкресението.
към текста >>

В хода на времето човешкото сърце узря вътрешно и сега човекът се нуждае от следното: Към този празник, който му напомня за смъртта и Възкресението Христови, той иска да прибави един друг празник, чрез който годишният кръговрат му се показва по един толкова интимен начин, че сега той може да намери Възкресението на душата най-напред именно в годишния кръговрат; сега той трябва първо да извиси душата до Възкресението, за да премине тя достойно през портата на смъртта.
Обаче християнството не завършва с традициите, които напомнят за Мистериите на Голгота; християнството трябва да върви напред. В хода на времето човешкото сърце узря вътрешно и сега човекът се нуждае от следното: Към този празник, който му напомня за смъртта и Възкресението Христови, той иска да прибави един друг празник, чрез който годишният кръговрат му се показва по един толкова интимен начин, че сега той може да намери Възкресението на душата най-напред именно в годишния кръговрат; сега той трябва първо да извиси душата до Възкресението, за да премине тя достойно през портата на смъртта. Великденски празник: Първо смърт, после Възкресение; Михаилов празник: Първо Възкресение на душата, после смърт.
към текста >>

Великденски празник: Първо смърт, после Възкресение; Михаилов празник: Първо Възкресение на душата, после смърт.
Обаче християнството не завършва с традициите, които напомнят за Мистериите на Голгота; християнството трябва да върви напред. В хода на времето човешкото сърце узря вътрешно и сега човекът се нуждае от следното: Към този празник, който му напомня за смъртта и Възкресението Христови, той иска да прибави един друг празник, чрез който годишният кръговрат му се показва по един толкова интимен начин, че сега той може да намери Възкресението на душата най-напред именно в годишния кръговрат; сега той трябва първо да извиси душата до Възкресението, за да премине тя достойно през портата на смъртта. Великденски празник: Първо смърт, после Възкресение; Михаилов празник: Първо Възкресение на душата, после смърт.
към текста >>

През Великден човекът празнува Възкресението на Христос от смъртта.
Ето как Михаиловият празник ще се превърне в един обратен Великден. През Великден човекът празнува Възкресението на Христос от смъртта. През Михаиловия празник човекът трябва да почувствува пределно ясно: Ако не искам да потъна в мъртвешки сън и да се окажа със заглушено себесъзнание в периода между смъртта и новото раждане, а да премина през портата на смъртта с ясен поглед, аз трябва, за да сторя това, чрез вътрешните си сили да пробудя моята душа от смъртта. – Първо е пробуждането на душата, а после идва смъртта, тъй че тогава може да започне онова Възкресение, което самият човек ще празнува в своя вътрешен свят.
към текста >>

– Първо е пробуждането на душата, а после идва смъртта, тъй че тогава може да започне онова Възкресение, което самият човек ще празнува в своя вътрешен свят.
Ето как Михаиловият празник ще се превърне в един обратен Великден. През Великден човекът празнува Възкресението на Христос от смъртта. През Михаиловия празник човекът трябва да почувствува пределно ясно: Ако не искам да потъна в мъртвешки сън и да се окажа със заглушено себесъзнание в периода между смъртта и новото раждане, а да премина през портата на смъртта с ясен поглед, аз трябва, за да сторя това, чрез вътрешните си сили да пробудя моята душа от смъртта. – Първо е пробуждането на душата, а после идва смъртта, тъй че тогава може да започне онова Възкресение, което самият човек ще празнува в своя вътрешен свят.
към текста >>

127. Съдържание GA_233a Великденският празник

Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение.
Възникването на Великденския празник от мистерийния принцип. Великденският празник има своите езически източници не в пролетните, а в есенните празници. Мистериите на Адонис. Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Великденска идея. Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Мистерията на Голгота и новото посвещение. За отношенията между Христос и Исус. Новото посвещение като единствения надежден принцип на съвременната цивилизация.
към текста >>

Възкресението на духовно-душевния човек от физическото тяло в сферите на духовния Космос.
Лунните и Слънчеви сили в изграждането на човека. Природна необходимост и зависимост от Лунните бащини сили и техните стопяващи импулси. За съхранените след смъртта Сатурнови сили. Степени на древното Великденско посвещение. Възкресението на духовно-душевния човек от физическото тяло в сферите на духовния Космос.
към текста >>

128. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Още в първите столетия на християнството не веднага след неговото основаване, а именно в първите му столетия Великденът стана един от най-важните християнски празници, един християнски празник, свързан с основната мисъл, с основната идея на християнството, с импулса, който озари народите чрез факта на Възкресението Христово.
Още в първите столетия на християнството не веднага след неговото основаване, а именно в първите му столетия Великденът стана един от най-важните християнски празници, един християнски празник, свързан с основната мисъл, с основната идея на християнството, с импулса, който озари народите чрез факта на Възкресението Христово.
към текста >>

Великденският празник е празник на Възкресението.
Великденският празник е празник на Възкресението. Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството. Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.
към текста >>

Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>

Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>

Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник.
Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък. Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник. От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба. От тогава този ден е символ на Христовата победа. По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
към текста >>

От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба.
Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък. Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник. От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба. От тогава този ден е символ на Христовата победа. По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
към текста >>

По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък. Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник. От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба. От тогава този ден е символ на Христовата победа. По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
към текста >>

Всичко, което кандидатът за Посвещение изживяваше в Мистериите, а именно смъртта и възкресението на душата, всичко това макар и на друго равнище се извърши от Христос Исус, включително и до процесите в неговото физическо тяло.
Обаче в хода на човешкото развитие настъпи един забележителен миг. Всичко, което кандидатът за Посвещение изживяваше в Мистериите, а именно смъртта и възкресението на душата, всичко това макар и на друго равнище се извърши от Христос Исус, включително и до процесите в неговото физическо тяло. Защото как изглеждаше Тайната на Голгота пред познавача на Мистериите? Познавачът на Мистериите виждаше как в езическите епохи кандидата за Посвещение беше довеждан чрез смъртта и възкресението на душата до едно по-висше съзнание. Душата умираше за да възкръсне в едно по-висше съзнание. И това, което още трябва да се потвърди тук, е, че умираше не тялото, а душата. Този беше пътя към висшето съзнание.
към текста >>

Познавачът на Мистериите виждаше как в езическите епохи кандидата за Посвещение беше довеждан чрез смъртта и възкресението на душата до едно по-висше съзнание.
Обаче в хода на човешкото развитие настъпи един забележителен миг. Всичко, което кандидатът за Посвещение изживяваше в Мистериите, а именно смъртта и възкресението на душата, всичко това макар и на друго равнище се извърши от Христос Исус, включително и до процесите в неговото физическо тяло. Защото как изглеждаше Тайната на Голгота пред познавача на Мистериите? Познавачът на Мистериите виждаше как в езическите епохи кандидата за Посвещение беше довеждан чрез смъртта и възкресението на душата до едно по-висше съзнание. Душата умираше за да възкръсне в едно по-висше съзнание. И това, което още трябва да се потвърди тук, е, че умираше не тялото, а душата. Този беше пътя към висшето съзнание.
към текста >>

Те можеха да си кажат примерно следното: Хилядолетия наред хората бяха приобщавани към тайните на духовния свят чрез смъртта и възкресението на техните души.
Познавачите на Мистериите и преди всичко ръководителите на ритуала за Посвещение бяха хората, които най-добре разбраха значението и смисъла на Голгота. И какво можеха да си кажат те? Те можеха да си кажат примерно следното: Хилядолетия наред хората бяха приобщавани към тайните на духовния свят чрез смъртта и възкресението на техните души. По време на ритуала за Посвещение, душата беше откъсвана от тялото. Душата навлизаше във Вечността едва след своята смърт. Но сега вече, всичко, което след Кръщението в Йордан, когато Слънчевият Христос проникна в тялото на Исус от Назарет, всичко което някога можеше да бъде изживяно от определени привилегировани избраници, стана достояние на Христос Исус. Това, което хилядолетия наред под една или друга форма беше строго охраняван ритуал на Посвещението, сега стана исторически факт.
към текста >>

И то можеше да работи там въпреки цялата преходност, въпреки тленността на това тяло, въпреки че смъртта погълна тялото на Исус от Назарет; да, въпреки всичко, можа да настъпи Възкресението Христово и Христос се издигна много по-високо от душите на кандидатите за Посвещение.
А най-съществено беше следното: тъкмо защото Христос, който беше едно Слънчево Същество, завладя тялото на Исус от Назарет, вече стана възможно, щото всичко, което преди изпълваше душата на кандидата за Посвещение, да се осъществява сега в тялото на човека. И то можеше да работи там въпреки цялата преходност, въпреки тленността на това тяло, въпреки че смъртта погълна тялото на Исус от Назарет; да, въпреки всичко, можа да настъпи Възкресението Христово и Христос се издигна много по-високо от душите на кандидатите за Посвещение. От друга страна, тялото на окултния кандидат не можеше да го пренесе в онези дълбини на подсетивния свят, както това постигна Христос Исус.
към текста >>

Те добре знаеха, че благодарение на постигнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата сфера, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него.
Обаче докато този свещен спомен зрееше в човешката душа, съзнанието за Слънчевото естество на Христос все повече и повече угасваше. Разбира се, ръководителите на древните Мистерии не можеха да грешат по отношение на Христовото Същество. Те добре знаеха, че благодарение на постигнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата сфера, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него. Тези древни посветени можеха да разберат Тайната на Голгота; от това, което стана на Голгота, те можеха да разберат, че онова Същество, което по-рано трябваше да бъде търсено в Слънцето, сега беше слязло при хората на Земята. Защо? Защото в хода на мировото развитие, природата на човека беше станала съвсем друга и онези процеси, които в древните Мистерии издигаха посветените до Христос в Слънцето, вече не можеха да бъдат прилагани. Методите на древното Посвещение бяха станали нещо невъзможно за човечеството. Те не позволяваха вече Христос да бъде търсен в Слънцето. И тогава той сам слезе при хората, за да предприеме един небивал акт, спрямо който тези земни хора можеха да имат ясно и будно съзнание.
към текста >>

Ако оставим върху душата си да действуват древните методи на Посвещението и всичко, което в тях беше образ на смъртта и възкресението на човека и ако от друга страна вземем външната структура на култовите действия, например в празника на Адонис, които също бяха изображение на мистерийните процеси, тогава от шеметната височина на тази гледна точка, ние ще установим как и трите явления методите на Посвещението, смъртта и възкресението на човека, и празника на Адонис се обединяват в историческото Събитие на Голгота.
Ако оставим върху душата си да действуват древните методи на Посвещението и всичко, което в тях беше образ на смъртта и възкресението на човека и ако от друга страна вземем външната структура на култовите действия, например в празника на Адонис, които също бяха изображение на мистерийните процеси, тогава от шеметната височина на тази гледна точка, ние ще установим как и трите явления методите на Посвещението, смъртта и възкресението на човека, и празника на Адонис се обединяват в историческото Събитие на Голгота.
към текста >>

Човекът не можеше да си каже както преди: Ето, точно сега, когато идва есента с нейната умиротворяваща смърт, аз най-добре мога да усетя как срещу смъртта на природния свят, тържествено се надига възкресението в духовния свят.
Хората все по-слабо проникваха в духовния свят. Духовното съдържание на Голгота не стигаше до сърцата им. Развитието напредваше към изработването на твърди и безкомпромисни материалистични светогледи. Сърдечният трепет, с който човек разбираше: Ето, точно сега, когато външната природа умира, аз мога да устремя погледа си към животворящия Дух, този сърдечен трепет изчезна. По същия начин изчезна и усещането за външната тържественост на празниците. Човекът не можеше да си каже както преди: Ето, точно сега, когато идва есента с нейната умиротворяваща смърт, аз най-добре мога да усетя как срещу смъртта на природния свят, тържествено се надига възкресението в духовния свят.
към текста >>

Така есента напълно изгуби възможността си да остане годишното време за празника на Възкресението.
Така есента напълно изгуби възможността си да остане годишното време за празника на Възкресението.
към текста >>

Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния природен свят.
Есента изгуби възможността си постоянно да извлича съзнанието за Духа от умиращия природен свят. Човекът започна да се придържа към материята, да вярва в материята. А всъщност той имаше нужда да се придържа към това, което изобщо не умира в природата, към вложените в нея сили на растежа. Човекът трябваше да гледа на материалния свята като един символ на духовния свят, тъй като самия материален свят не беше достатъчен, за да води човека към истините на Духа. Есента нямаше вече тази сила, да мобилизира човешката душа и да я вдъхновява така, че зад преходния земен свят, тя да открива непреходния свят на Духа. Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния природен свят. Той трябваше да изпита непосредственото пролетно нарастване на Слънцето, светлината и топлината, да види с очите си неудържимото буйство на треви и цветя, на целия растителен свят. Човекът трябваше да почерпи сили от възкресението в природата и да се устреми към идеята за Възкресението.
към текста >>

Човекът трябваше да почерпи сили от възкресението в природата и да се устреми към идеята за Възкресението.
А всъщност той имаше нужда да се придържа към това, което изобщо не умира в природата, към вложените в нея сили на растежа. Човекът трябваше да гледа на материалния свята като един символ на духовния свят, тъй като самия материален свят не беше достатъчен, за да води човека към истините на Духа. Есента нямаше вече тази сила, да мобилизира човешката душа и да я вдъхновява така, че зад преходния земен свят, тя да открива непреходния свят на Духа. Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния природен свят. Той трябваше да изпита непосредственото пролетно нарастване на Слънцето, светлината и топлината, да види с очите си неудържимото буйство на треви и цветя, на целия растителен свят. Човекът трябваше да почерпи сили от възкресението в природата и да се устреми към идеята за Възкресението.
към текста >>

Мисълта за Възкресението се отдалечаваше все по-безнадеждно от човека.
Засега обаче човечеството не разполага с необходимата сила, за да осъществи този преход. Засега нещата са така устроени, че човекът има нужда да се придържа към външната природа. Обаче външната природа не ни дава никакъв символ, никакъв завършен символ на човешката съдба след смъртта. Идеята за смърт та, мисълта за смъртта само тя продължаваше да живее в човека. Мисълта за Възкресението се отдалечаваше все по-безнадеждно от човека. И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува.
към текста >>

И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува.
Засега обаче човечеството не разполага с необходимата сила, за да осъществи този преход. Засега нещата са така устроени, че човекът има нужда да се придържа към външната природа. Обаче външната природа не ни дава никакъв символ, никакъв завършен символ на човешката съдба след смъртта. Идеята за смърт та, мисълта за смъртта само тя продължаваше да живее в човека. Мисълта за Възкресението се отдалечаваше все по-безнадеждно от човека. И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува.
към текста >>

Човечеството трябва отново да си върне Възкресението, и то може да стори това само с Антропософията.
Човечеството трябва отново да си върне Възкресението, и то може да стори това само с Антропософията.
към текста >>

Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение.
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението.
към текста >>

Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека.
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
към текста >>

Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението.
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
към текста >>

Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението.
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
към текста >>

И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението.
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението. Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена. И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
към текста >>

129. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Той стигна дори до там, че стана астроном а това, което дойде после ... да се гледа на звездите отвън, да се пресмятат техните движения и траектории, то би изглеждало днес съвсем безсмислено... защото в звездите обитават духовни Същества и до тях може да се стигне, само ако се превъзмогнат всички възгледи произтичащи от тялото, само ако се превъзмогнат геометрията, тъй като фактически в Космоса обитават духовните първообрази на звездите... И на времето човек можеше да вникне в тях... Тогава той беше много по-сроден с Възкресението ... Да, тогава той можеше непосредствено да вижда как Луната и Слънчевите сили работят в земното тяло на човека.
Но тогава човекът беше мъдър. Той стигна дори до там, че стана астроном а това, което дойде после ... да се гледа на звездите отвън, да се пресмятат техните движения и траектории, то би изглеждало днес съвсем безсмислено... защото в звездите обитават духовни Същества и до тях може да се стигне, само ако се превъзмогнат всички възгледи произтичащи от тялото, само ако се превъзмогнат геометрията, тъй като фактически в Космоса обитават духовните първообрази на звездите... И на времето човек можеше да вникне в тях... Тогава той беше много по-сроден с Възкресението ... Да, тогава той можеше непосредствено да вижда как Луната и Слънчевите сили работят в земното тяло на човека.
към текста >>

Така или иначе, днес трябваше да Ви опиша и то от две различни страни как беше изживян Великдена в древните Мистерии, как беше изживян той не просто в едно определено годишно време, а в една определена степен от развитието на човека: Великдена като Възкресение на духовно-душевния човек, издигащо го от физическото тяло до духовния Космос.
Така или иначе, днес трябваше да Ви опиша и то от две различни страни как беше изживян Великдена в древните Мистерии, как беше изживян той не просто в едно определено годишно време, а в една определена степен от развитието на човека: Великдена като Възкресение на духовно-душевния човек, издигащо го от физическото тяло до духовния Космос. Но времето напредваше. От онези епохи останаха само далечни отблясъци, които мистерийното обучение постоянно припомняше на окултните кандидати. И когато дойде Мистерията на Голгота, всичко това беше вече отминало и забравено. Но човечеството би потънало в пълна нищета, в пълен упадък, ако тази могъща сила до която впрочем се издигаха и посветените в Мистериите ако тази могъща сила не беше слязла в земното тяло на Исус от Назарет, така че от тогава да е неизменно на Земята, предоставяйки на човека вълшебния дар чрез Христос Исус да се свързва със самия Слънчев Дух.
към текста >>

130. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

Аз казах: човекът беше довеждан до изживяването на смъртта най-вече благодарение на онази мисъл за възкресението, която включваше в себе си и есенният празник на Адонис; благодарение на онази мисъл, която му откриваше възкресението в духовния свят след изтичането на трите дни.
Завчера аз говорих за такъв процес от Мистериите, който водеше човека да там, че да разбира събитието на смъртта. Аз казах: човекът беше довеждан до изживяването на смъртта най-вече благодарение на онази мисъл за възкресението, която включваше в себе си и есенният празник на Адонис; благодарение на онази мисъл, която му откриваше възкресението в духовния свят след изтичането на трите дни. А защо този процес на духовно възкресение принадлежеше към есента, аз обясних още тогава.
към текста >>

А защо този процес на духовно възкресение принадлежеше към есента, аз обясних още тогава.
Завчера аз говорих за такъв процес от Мистериите, който водеше човека да там, че да разбира събитието на смъртта. Аз казах: човекът беше довеждан до изживяването на смъртта най-вече благодарение на онази мисъл за възкресението, която включваше в себе си и есенният празник на Адонис; благодарение на онази мисъл, която му откриваше възкресението в духовния свят след изтичането на трите дни. А защо този процес на духовно възкресение принадлежеше към есента, аз обясних още тогава.
към текста >>

То, диханието на вечността в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят.
След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред. По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник. Този празник те имаха от Мистериите, чиито ръководители казваха: Сега цялата природа увяхва и умира; така умира и човекът, гледан от към неговата физическа страна. Обаче доколкото човек отправя своя поглед към природния свят, там той открива само преходното, но в човека живее и нещо вечно. То, диханието на вечността в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят. От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа.
към текста >>

годишният залез на прекрасния природен свят, човекът трябваше да си спомни своя полет, своето възкресение в сферите на Духа.
Но чрез всичко това хората трябваше да си спомнят не как умирайки те се отправят към Духа, а как се раждат от Духа, как слизат от Духа. И човекът трябваше да си спомни за своето слизане във физическия свят, точно тогава когато външната природа се готвеше за своя пролетен скок. А когато през външния природен свят минаваше предсмъртната есенна тръпка, т.е. годишният залез на прекрасния природен свят, човекът трябваше да си спомни своя полет, своето възкресение в сферите на Духа.
към текста >>

А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд.
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи. Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото. Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
към текста >>

Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи. Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото. Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
към текста >>

131. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи.
И Вие виждате как в тези десет понятия чиято осветляваща и действена сила тепърва ще трябва да се открие на света как в тях се влива онова, което през хилядолетията представляваше могъщото и инстинктивно откровение на мъдростта. Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус. Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж. Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес.
към текста >>

И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус.
И Вие виждате как в тези десет понятия чиято осветляваща и действена сила тепърва ще трябва да се открие на света как в тях се влива онова, което през хилядолетията представляваше могъщото и инстинктивно откровение на мъдростта. Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус. Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж. Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес. Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб?
към текста >>

Тази важна и характерна подробност се състои в антропософското Великденско настроение, в онова антропософско Великденско настроение, което винаги и при всички обстоятелства ни убеждава, че Духът никога не умира, или пък ако минава през смъртта в условията на физическия земен свят, той винаги отново и отново полита към своето възкресение.
И тогава, след като сме успели да го сторим, навсякъде в Антропософията ние започваме да долавяме една изключително важна и характерна подробност. Тази важна и характерна подробност се състои в антропософското Великденско настроение, в онова антропософско Великденско настроение, което винаги и при всички обстоятелства ни убеждава, че Духът никога не умира, или пък ако минава през смъртта в условията на физическия земен свят, той винаги отново и отново полита към своето възкресение.
към текста >>

132. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Това върви известно време по-нататък, след това той се задълбочава в такива духове като Яков Бьоме, описва нещо, което по целия негов тон и стил е различно от неговата предишна дейност - основата на човешката свобода, един вид възкресение на идеите на Яков Бьоме.
Шелинг се явява почти както Фихте, не с такава сила, но с такъв род мислене. Но ние скоро виждаме, че духът на Шелинг са разширява. Също както Фихте той говори за «аз» и «не-аз»; за всякакви подобни абстрактности говори и Шелинг в своята младост, като с това въодушевява хората в Йена. Това обаче скоро го изоставя, духът му се разширява и ние виждаме в него да проникват такива представи, които макар и да са изградени от фантазия, все пак са насочени към имагинации. Това върви известно време по-нататък, след това той се задълбочава в такива духове като Яков Бьоме, описва нещо, което по целия негов тон и стил е различно от неговата предишна дейност - основата на човешката свобода, един вид възкресение на идеите на Яков Бьоме. Ние виждаме след това, как в Шелинг почти оживява платонизмът. Той съчинява един разговор върху светогледа - «Бруно», който действително напомня диалозите на Платон и който е много убедителен. Интересно е също едно друго малко съчинение «Клара», в което свръхсетивният свят играе голяма роля.
към текста >>

Тук при Шелинг на мястото на старата рационалистична философия внезапно се явява едно възкресяване на старата философия на боговете, на митологията, едно възкресяване на древните богове, а именно от една страна по съвършено модерен начин.
Тук при Шелинг на мястото на старата рационалистична философия внезапно се явява едно възкресяване на старата философия на боговете, на митологията, едно възкресяване на древните богове, а именно от една страна по съвършено модерен начин. Но от всичко това се вижда, че тук в модерното време действа древна духовност. Това е твърде знаменателно.
към текста >>

133. Допълнителни забележки към съдържанието на приветствието от 28.09.1924 GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

«При възкресението на Лазар духовното същество на Йоан Кръстител, което от неговата смърт нататък е дух, осенящ и закрилящ групата на учениците, е проникнало отгоре в съзнателната душа на предишния Лазар, а отдолу съществото на Лазар, така че и двамата са се проникнали един друг.
«При възкресението на Лазар духовното същество на Йоан Кръстител, което от неговата смърт нататък е дух, осенящ и закрилящ групата на учениците, е проникнало отгоре в съзнателната душа на предишния Лазар, а отдолу съществото на Лазар, така че и двамата са се проникнали един друг. Това след възкресението на Лазар-Йоан е «ученикът, когото Господ обичаше». (Да се види във връзка с това също шестата лекция от цикъла върху «Евангелието на Марко», където Илия (Елиас) е описан като групова душа на апостолите.)
към текста >>

Това след възкресението на Лазар-Йоан е «ученикът, когото Господ обичаше».
«При възкресението на Лазар духовното същество на Йоан Кръстител, което от неговата смърт нататък е дух, осенящ и закрилящ групата на учениците, е проникнало отгоре в съзнателната душа на предишния Лазар, а отдолу съществото на Лазар, така че и двамата са се проникнали един друг. Това след възкресението на Лазар-Йоан е «ученикът, когото Господ обичаше». (Да се види във връзка с това също шестата лекция от цикъла върху «Евангелието на Марко», където Илия (Елиас) е описан като групова душа на апостолите.)
към текста >>

134. Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък. GA_245 Указания за езотеричното обучение

Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
Това е, което лежи в смисъла на Великден. Това е възкръсването на човека от приковаването му към преходното и материалното във вечните области на първообразите. Природата служи като символ за това. Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека. Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издигне до вечните първообрази на нещата. Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
към текста >>

135. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

1 април 211 Слънчевата система и мистерията на смърт и възкресение.
1 април 211 Слънчевата система и мистерията на смърт и възкресение. Разпознаване и формулиране на мировото Слово във вдишването и издишването
към текста >>

136. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Но Христос се вля в земното развитие, оттогава той е там което се нарича Възкресението и преди всичко той е в нашите собствени душевни сили.
В човека Иисус от Назарет живееше едно извънземно същество, Христос. Поради това, че Исус от Назарет загина, Христовото същество премина във земното развитие, там то се съдържа. Ние единствено трябва да сме наясно, че това е един обективен факт, че това е факт, с който това, което субективно познаваме и усещаме няма нищо общо. Ние трябва да го познаем с усилието на волята си. ние трябва да го приемем в етиката си, с усилието на етоса си. Но Христос се вля в земното развитие, оттогава той е там което се нарича Възкресението и преди всичко той е в нашите собствени душевни сили. Само си представете този факт в неговата пълна дълбочина!
към текста >>

137. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Сравнете също с изнесената след този курс лекция в Лондон от 24.4.1922 в „Слънчевите мистерии и мистериите на смъртта и възкресението“, GA 211
[2] в древната мистерийна астрономия… се е говорило..за три Слънца – за това свидетелства Юлиан Отстъпник в своето произведение „Към царя Слънце“ (виж Anna Margaret Derbe, “Изменение на личността в историческия процес“, Щутгарт 1979, S 39 ff). Е. П. Блаватска в своята „Тайна доктрина“,т.З,гл.ХХШ, говори по-подробно както въобще за този възглед, така и за представителя му Юлиан Отстъпник. Сравнете също с изнесената след този курс лекция в Лондон от 24.4.1922 в „Слънчевите мистерии и мистериите на смъртта и възкресението“, GA 211
към текста >>

138. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

За смъртта, Възкресението и Възнесението на Христа
За смъртта, Възкресението и Възнесението на Христа
към текста >>

За смъртта, полагането в гроба и Възкресението на Христос.
Двете деца Исус. Дванадесетгодишният Исус в храма. За просветлението на Кекуле. Тридесетгодишният Исус от Назарет и неговото просветление, настъпило благодарение на Христос. Най-важното съдържание на древните мистерии; знанието за Слънцето. За смъртта, полагането в гроба и Възкресението на Христос. Явлението възкресение. Събитието при Дамаск с апостол Павел. Възнесението на Христос на небето. Идеята за Петдесятницата: огнените езици – всеобща религия за цялото човечество. Земната религия и Слънчевото Християнство.
към текста >>

Явлението възкресение.
Дванадесетгодишният Исус в храма. За просветлението на Кекуле. Тридесетгодишният Исус от Назарет и неговото просветление, настъпило благодарение на Христос. Най-важното съдържание на древните мистерии; знанието за Слънцето. За смъртта, полагането в гроба и Възкресението на Христос. Явлението възкресение. Събитието при Дамаск с апостол Павел. Възнесението на Христос на небето. Идеята за Петдесятницата: огнените езици – всеобща религия за цялото човечество. Земната религия и Слънчевото Християнство.
към текста >>

139. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ.
[4] римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х. Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р. Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуалност Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>

140. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Какво казва той за Възкресението?
Какво казват просветените теолози? Виждате ли, един от най-просветените, известни и споменавани теолози е Харнак[6]. Какво казва той за Възкресението? Виждате ли, Харнак казва: не може да се научи какво се е случило на третия ден в Гетсиманската градина, където е била гробницата. Ето как говори този просветен теолог: «Не можем да узнаем какво се е случило на третия ден в Гетсиманската градина. Но много хора постепенно повярвали, че там е възкръснал Христос. И щом вече се е установило такова пасхално вярване, ние смятаме, че трябва да се придържаме към него».
към текста >>

Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същност на християнството.
[6] Харнак, Адолф фон: 1851-1930, евангелски теолог, от 1888 г. професор в Берлин. Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същност на християнството. Шестнадесет лекции пред учещите се от всички факултети на зимния семестър 1899-1900г. в Берлинския университет», изд. Лайпциг 1901 с. 102, лекция 9.
към текста >>

141. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ.
37. римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х. Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р. Щайнер - виж том 238 - вечната индивидуалност Юлиан - Херцелайде, майката на историческия Парсифал - монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр - Тихо де Брахе, великият датски астроном - тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>

Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същност на християнството.
54. Харпак, Адолф фон: 1851-1930, евангелски теолог, от 1888 г. професор в Берлин. Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същност на християнството. Шестнадесет лекции пред учещите се от всички факултети на зимния семестър 1899-1900г. в Берлинския университет», изд. Лайпциг 1901 с. 102, лекция 9.
към текста >>

142. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Задушницата като Разпети Петък и Пасхата - като деня на Възкресението съставляват едно цяло.
Метаморфозите при растенията като резултат от лунната и слънчевата дейност. Празникът на Адонис, отбелязван през есента, като първообраз на Пасхата. Император Константин. Юлиан Отстъпник. Спиритуалната концепция на Великдена. Задушницата като Разпети Петък и Пасхата - като деня на Възкресението съставляват едно цяло.
към текста >>

143. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
[8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
към текста >>

По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
[8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>

144. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Благодарение на това той ставал прехождащ между света на смъртта и света на възкресението, света на вечността.
Ето защо преди някой да станел «слънчев човек», в мистериите винаги изпълнявали церемония, имитираща смърт и погребение. Смъртта и погребението на Христос Исус станали навън, пред целия свят. Каквото е станало като смърт на Христа, било за хората от целия свят само повторение на това, което винаги е ставало в култа, в мистериите. Само че в единия случай това е било мистерийна тайна, а в другия се извършило на Голгота пред целия свят. Виждате ли, със «слънчевия човек» нещата били такива, че той сякаш умирал по отношение на Земята, на земното. Благодарение на това той ставал прехождащ между света на смъртта и света на възкресението, света на вечността.
към текста >>

145. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

През пролетта се празнувал така нареченият празник Възкресение.
Но ми се иска да ви кажа още нещо. Ако се върнем към тези мистерии, за които съм ви разказвал - които в древността са били едновременно и образователен център, и религиозен център, и център на изкуствата, - ако се върнем към тези древни мистерии, ние ще открием, че в тях са се празнували празници, при това тези празници са били свързани с годишния кръговрат. През пролетта се празнувал така нареченият празник Възкресение. Природата възкръсвала около пасхалното време. Казвали са: човешката душа може да празнува Възкресение така, както и природата. Природата има Отец. През пролетта силите на природата се обновяват. Но в човека, ако той работи над себе си, се обновяват душевните сили.
към текста >>

Казвали са: човешката душа може да празнува Възкресение така, както и природата.
Но ми се иска да ви кажа още нещо. Ако се върнем към тези мистерии, за които съм ви разказвал - които в древността са били едновременно и образователен център, и религиозен център, и център на изкуствата, - ако се върнем към тези древни мистерии, ние ще открием, че в тях са се празнували празници, при това тези празници са били свързани с годишния кръговрат. През пролетта се празнувал така нареченият празник Възкресение. Природата възкръсвала около пасхалното време. Казвали са: човешката душа може да празнува Възкресение така, както и природата. Природата има Отец. През пролетта силите на природата се обновяват. Но в човека, ако той работи над себе си, се обновяват душевните сили. И хора, притежаващи знание, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта. Виждате ли, преживяване на пролет - това е, когато можем да си кажем: «Ах, всичко, което знаех до сега, няма значение!
към текста >>

В образната форма, в която всяка пролет се изобразявало възкресението на умиращия Богочовек, в тази образна форма древният мъдрец с цялата очевидност прозирал и своята собствена съдба.
Обаче съзнанието, че християнството е живеело още в древното езичество, също било изгубено. Материализмът просто разрушил извънредно много от това, което вече било придобито от човечеството. В образната форма, в която всяка пролет се изобразявало възкресението на умиращия Богочовек, в тази образна форма древният мъдрец с цялата очевидност прозирал и своята собствена съдба. Той казвал: такъв трябва да стана и аз. Аз също трябва да развия в себе си знание, което ще ми позволи да си кажа, че смъртно в мен е само това, което е възникнало от силите на природата, а не възникнало по-късно в мен като вторично, което съм придобил със своите собствени човешки сили.
към текста >>

146. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента.
На празника на Адонис през есента казвали: вижте, природата умира. Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял. Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне. Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух. Това е било необходимо да се доведе до съзнанието. Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата. Природата затихва, цяла зима тя остава мъртва, доколкото е само природа. Човек и след смъртта продължава да живее в духовния свят, той се проявява като нещо противоположно на природата. Когато в природата опадат листата, всичко се покрива със сняг, духа пронизващ студен вятър, тогава вниманието на човека трябва да се насочи към следното: ти си различен от природата. Когато ти умреш, отново възкръсваш на третия ден.
към текста >>

При това те разсъждавали така: как можем ние да празнуваме възкресението през есента?
В първите християнски столетия празникът Пасха също се е извършвал по-различно, отколкото сега. Едва постепенно през III, IV в. възникнала сегашната форма. Но именно тогава хората вече не разбирали повече нищо, касаещо духовния свят, те съвсем нищо повече не разбирали, искали да виждат само природата, естеството. Само природа вече ги е занимавала. При това те разсъждавали така: как можем ние да празнуваме възкресението през есента? Та нали по това време нищо не възкръсва! За това, че човек възкръсва, те вече нищо не знаели, така че казвали: през есента нищо не възкръсва, всичко се покрива със сняг, а през пролетта всичко възкръсва. Така празника Пасха го направили пролетен. Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната. През III, IV в.
към текста >>

Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през пролетта, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението.
Църквата не е искала да допусне съществуване на наука за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала. Случило се така, че император Юлиан, предприемайки поход в Азия, е бил предателски убит: него го махнали от този свят. Впоследствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик! Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното познание. Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само следвайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците. Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през пролетта, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението. И макар вече нищо да не знаели за възкресението на човека, въпреки това те празнували възкресението на природата. Но после било забравено и това, забравено там, където празникът Пасха, макар и да се празнува, хората вече не са знаели какво означава той. В днешно време незнанието е отишло толкова далеч, че хората питат: защо празникът Пасха се празнува в съответствие със Слънцето, Луната и звездите? Чисто и просто трябва да се вземе първата неделя на април, тогава би било по-лесно да се води счетоводният отчет! Днес искат да празнуват Пасхата, ориентирайки се по счетоводството!
към текста >>

И макар вече нищо да не знаели за възкресението на човека, въпреки това те празнували възкресението на природата.
Случило се така, че император Юлиан, предприемайки поход в Азия, е бил предателски убит: него го махнали от този свят. Впоследствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик! Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното познание. Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само следвайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците. Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през пролетта, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението. И макар вече нищо да не знаели за възкресението на човека, въпреки това те празнували възкресението на природата. Но после било забравено и това, забравено там, където празникът Пасха, макар и да се празнува, хората вече не са знаели какво означава той. В днешно време незнанието е отишло толкова далеч, че хората питат: защо празникът Пасха се празнува в съответствие със Слънцето, Луната и звездите? Чисто и просто трябва да се вземе първата неделя на април, тогава би било по-лесно да се води счетоводният отчет! Днес искат да празнуват Пасхата, ориентирайки се по счетоводството! И всъщност хората, желаещи да празнуват Пасхата, ориентирайки се по търговията, даже са по-честни от другите, които макар и да определят празника Пасха в съответствие с небето, нищо повече не знаят за това.
към текста >>

Празникът на Адонис винаги се е падал между края на септември и края на октомври - най-доброто време за спомняне на възкресението на човека.
Някога в древността очаквали първото пълнолуние след началото на есента, есенното равноденствие, и тогава определяли празника на Адонис. Така са се ориентирали по Луната, обаче са знаели при това и за противоположността: небето изпраща по същото време сняг. Празникът на Адонис винаги се е падал между края на септември и края на октомври - най-доброто време за спомняне на възкресението на човека. Тук на човек не му е нужно възкресението в природата. Но най-малкото в началото на празнуването на Пасха още е било известно, че Пасха се явява празник на смъртта (помена) и празник на възкресението. Това също се оказало забравено. Така че може да се каже: вече е време по повод на такива празници отново да си спомним какви са били те някога, защото ние трябва отново да стигнем до духа. А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл.
към текста >>

Тук на човек не му е нужно възкресението в природата.
Някога в древността очаквали първото пълнолуние след началото на есента, есенното равноденствие, и тогава определяли празника на Адонис. Така са се ориентирали по Луната, обаче са знаели при това и за противоположността: небето изпраща по същото време сняг. Празникът на Адонис винаги се е падал между края на септември и края на октомври - най-доброто време за спомняне на възкресението на човека. Тук на човек не му е нужно възкресението в природата. Но най-малкото в началото на празнуването на Пасха още е било известно, че Пасха се явява празник на смъртта (помена) и празник на възкресението. Това също се оказало забравено. Така че може да се каже: вече е време по повод на такива празници отново да си спомним какви са били те някога, защото ние трябва отново да стигнем до духа. А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл. Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света.
към текста >>

Но най-малкото в началото на празнуването на Пасха още е било известно, че Пасха се явява празник на смъртта (помена) и празник на възкресението.
Някога в древността очаквали първото пълнолуние след началото на есента, есенното равноденствие, и тогава определяли празника на Адонис. Така са се ориентирали по Луната, обаче са знаели при това и за противоположността: небето изпраща по същото време сняг. Празникът на Адонис винаги се е падал между края на септември и края на октомври - най-доброто време за спомняне на възкресението на човека. Тук на човек не му е нужно възкресението в природата. Но най-малкото в началото на празнуването на Пасха още е било известно, че Пасха се явява празник на смъртта (помена) и празник на възкресението. Това също се оказало забравено. Така че може да се каже: вече е време по повод на такива празници отново да си спомним какви са били те някога, защото ние трябва отново да стигнем до духа. А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл. Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента.
към текста >>

После, след три дена, празнували празника Пасха, празника Възкресение.
Постепенно през III, IV в. се установил порядък, когато при настъпването на Разпети Петък свещениците се молели, хората се настройвали. В три часа след обед, в момента, когато Христос е трябвало да умре, звънът на камбаните се прекратявал. Всичко притихвало. След това, пак по външен начин, точно както и при древния празник на Адонис, Разпнатия, Христос на кръста го потапяли - това е било в началото, а по-късно само го закривали. После, след три дена, празнували празника Пасха, празника Възкресение. Но това е било същото, което ставало и при древния празник на Адонис, такъв, какъвто някога е бил. Формата на празника постепенно се превръщала в проявление на римското господство над душите. В някои области, например там, където израснах - не знам дали това става и тук, -беше така: след като настъпеше Разпети петък и Христос го полагаха в гроба, децата ходеха наоколо със своите звънчета, с нещо приличащо на камбанки и звъняха с думите:
към текста >>

Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би следвало да се отбелязва като ден на смъртта, като Разпети Петък, а Пасхата - като деня на Възкресението.
За всяка смърт на отделния човек става актуално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха. При което си спомняме, че всяка душа възкръсва в духовния свят, след като е умряла. Известно ви е, че празникът, посветен на смъртта на различните хора, денят за поменаване на всички умрели, в настоящето се отбелязва през есента. Това е така нареченият ден за поменаване на покойниците (при католиците - вторият ден на празника Вси Светии, 2 ноември по григорианския календар - бел. пр.). По времето, когато вече не знаели, че този празник се отнася към Пасха, предшествайки го, е бил учреден празникът Вси Светии. Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би следвало да се отбелязва като ден на смъртта, като Разпети Петък, а Пасхата - като деня на Възкресението. Тези неща съставляват едно цяло. Но те са разделени с повече от половин година! Така съвременното разпределение на празниците през годината често не позволява да се разбере какво стои в основата им.
към текста >>

Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията - защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за безсмъртието на човешката душа.
Но виждате ли, работата стои така, че всичко, намиращо се на Земята, е ориентирано не към самата Земя, а към небето. Удивляват се, ако на Пасха още вали сняг. Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията - защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за безсмъртието на човешката душа.
към текста >>

В този смисъл, господа, иска ми се да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение.
В този смисъл, господа, иска ми се да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение. Нека и във вашите души той бъде толкова прекрасен, както прекрасни са пролетните цветя, растящи от Земята! След Възкресение ние отново ще продължим нашите беседи на научни теми.
към текста >>

След Възкресение ние отново ще продължим нашите беседи на научни теми.
В този смисъл, господа, иска ми се да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение. Нека и във вашите души той бъде толкова прекрасен, както прекрасни са пролетните цветя, растящи от Земята! След Възкресение ние отново ще продължим нашите беседи на научни теми.
към текста >>

И така, на Възкресение трябва да имате следното усещане: човек може отново да пристъпи към работа, изпълнил се с мъжество и радост.
И така, на Възкресение трябва да имате следното усещане: човек може отново да пристъпи към работа, изпълнил се с мъжество и радост. Макар в настоящето обстоятелствата често да не позволяват да се радваме по време на работа, тук у нас това все пак е възможно! Тук са създадени условия, при които работата може да радва! Но във всеки случай, господа, аз исках да ви видя отново, за да говоря с вас, за да имам възможност от духа, отново достигнат с помощта на духовната наука, да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение! До нови срещи след Възкресение!
към текста >>

Но във всеки случай, господа, аз исках да ви видя отново, за да говоря с вас, за да имам възможност от духа, отново достигнат с помощта на духовната наука, да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение!
И така, на Възкресение трябва да имате следното усещане: човек може отново да пристъпи към работа, изпълнил се с мъжество и радост. Макар в настоящето обстоятелствата често да не позволяват да се радваме по време на работа, тук у нас това все пак е възможно! Тук са създадени условия, при които работата може да радва! Но във всеки случай, господа, аз исках да ви видя отново, за да говоря с вас, за да имам възможност от духа, отново достигнат с помощта на духовната наука, да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение! До нови срещи след Възкресение!
към текста >>

До нови срещи след Възкресение!
И така, на Възкресение трябва да имате следното усещане: човек може отново да пристъпи към работа, изпълнил се с мъжество и радост. Макар в настоящето обстоятелствата често да не позволяват да се радваме по време на работа, тук у нас това все пак е възможно! Тук са създадени условия, при които работата може да радва! Но във всеки случай, господа, аз исках да ви видя отново, за да говоря с вас, за да имам възможност от духа, отново достигнат с помощта на духовната наука, да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение! До нови срещи след Възкресение!
към текста >>

147. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
към текста >>

По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>

НАГОРЕ

6.7828578948975