Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
123
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
сътрудни
'.
На страница
1
:
160
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово
сътрудни
чество, не би попаднал на една неплодородна почва.
Той много се зарадва, че намери в Жьофроай дьо Сент-Илер един съмишленик: "Сега Жьофроай дьо Сент-Илер е решително на нашата страна и с него всички знаменити учени и последователи на Франция. Това събитие има неимоверно голяма стойност за мене и аз с право ликувам върху крайната победа на една кауза, на която посветих своя живот и която е предимно също и моя", казва той на 2 август 1830 година на Екерман. Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите. Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи. Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз.
При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва.
Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте. Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
към текста >>
2.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
3.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Защото в крайна сметка всички велики идеали произхождат от великите окултни изследователи или посветени, а по-обикновените хора, които
сътрудни
чат за изграждането на човечеството, се насочват – или съзнателно или повечето пъти несъзнателно – към определените от окултните изследователи задачи.
Това, което може да бъде казано сега пророчески за бъдещето на човека, е основа за всички идеали, които имат действително практическо значение. Ако идеалите трябва да имат стойност, те трябва така дълбоко да бъдат вкоренени в духовния свят, както природните закони лежат в основата на чисто природния свят. Законите на развитието трябва да бъдат такива истински идеали. Иначе те произлизат от едно празно мечтателство и фантазия и не могат никога да се осъществят. Всички велики идеали на мировата история са произлезли в най-широкия смисъл от ясновидското познание.
Защото в крайна сметка всички велики идеали произхождат от великите окултни изследователи или посветени, а по-обикновените хора, които сътрудничат за изграждането на човечеството, се насочват – или съзнателно или повечето пъти несъзнателно – към определените от окултните изследователи задачи.
Всичко несъзнателно в крайна сметка има своя произход в нещо съзнателно. Зидарят строи една къща без непременно да знае нещата, които са известни на други хора, които са определили мястото, на което трябва да бъде построена къщата, стила, в който трябва да бъде изградена и т.н.. Но и зад това определяне на мястото и на стила стои нещо, което от своя страна е несъзнателно за определителите, а е съзнателно за други или е било съзнателно. Един художник например знае, защо съответният стил изисква тук една права линия и др.п.. Този, който избира стила за своята къща, не съзнава, може би, това “защо”. Също така е и с великите процеси в развитието на света и на човечеството. Зад тези, които работят в една определена област, стоят по-висши и по-съзнателни работници и така стълбата на съзнателността върви нагоре и надолу.
към текста >>
4.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
5.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Напротив Хегел прави човека деен
сътрудни
к на мировия процес, на който без него би му липсвал върхът.
Хегеловата представа на познанието схваща това познание не като едно долавяне на едно съдържание, което без него съществува завършено някъде в света, не като една дейност, която създава изображения на действителните процеси. Това, което в смисъла на Хегел се създава в мислителното познание, то не съществува иначе никъде в света, а само в познанието. Както растението произвежда на дадена степен на своето развитие цвета, така и вселената създава съдържанието на човешкото познание. И както цветът не съществува преди неговото раждане, така и мислителното съдържание на света, което се ражда в човешкия дух, не съществува предварително. Един светоглед, който е на мнение, че в познанието трябва да се ражда само изображения, копия на вече съществуващото съдържание, прави от човека един ленив зрител на света, който и без него би бил напълно завършен в себе си.
Напротив Хегел прави човека деен сътрудник на мировия процес, на който без него би му липсвал върхът.
Грилнарцер е охарактеризирал по свой начин мнението на Хегел върху отношението на мисленето към света в своето знаменито изказване: Възможно е ти да ни учиш пророчески божественото мислене. Но, приятелю, ти положително съсипваш човешкото мислене. Тук с човешкото мислене поетът разбира онова, което именно предполага своето съдържание готово в света и не иска да бъде нищо друго освен едно копие. Това изказване не е никакъв укор за Хегел.
към текста >>
6.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Хегел търсеше навсякъде да примири човека с живота, той се стремеше към това, да представи всяка деятелност като
сътрудни
чество в един разумен ред на света.
Мъдрецът ще заличи в себе си всяко желание, ще отрече напълно своята воля. Той довежда това дотам, че вече никакъв мотив не го принуждава да прояви воля. Неговият стремеж се състои още само от квистистичния порив за освобождение от всеки живот. Шопенхауер виждаше в отричащите света възгледа за живота на будизма едно висше учение на мъдростта. Ето защо можем да наречем неговия възглед на света реакционен по отношение на този на Хегел.
Хегел търсеше навсякъде да примири човека с живота, той се стремеше към това, да представи всяка деятелност като сътрудничество в един разумен ред на света.
Шопенхауер считаше като идеал на мъдреца враждебността към живота, отвращението от действителността, бягството от света. * * * В Хегеловата форма на възгледа за света и за живота има нещо, което може да прогони съмнението и въпросите. Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух". Целта, до която той стига, е пълносъдържателният, индивидуален човешки дух, благодарение на който само се изявява това, което води само едно сянковидно съществуване в сивото, в стридоподобното.
към текста >>
7.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
На съзнателното
сътрудни
чество на човека за културния напредък отговаря един несъзнателен общ процес, който се състои в прогресивното на Първичното същество на света на волята.
Само онзи може да желае по егоистичен начин щастието, който счита, че то е възможно. Песимистичният възглед за надделяването на страданието над удоволствието е най-доброто лекарство против егоизма. Отделният човек може да намери своето спасение само като се прелее в мировия процес. Истинският песимист стига по този начин до неегоистично действане. Обаче това, което човек върши съзнателно, е само повдигнатото в съзнанието несъзнателно.
На съзнателното сътрудничество на човека за културния напредък отговаря един несъзнателен общ процес, който се състои в прогресивното на Първичното същество на света на волята.
На тази цел трябва да е служило също и началото на света. Първичното същество трябваше да създаде света, за да се освободи постепенно с помощта на идеята на волята. "Действителното съществуване е въплъщение на божественото, а мировият процес е история на страданията на Бога станал плът и същевременно път за освобождение на разпънатия в плътта; моралността обаче е сътрудничеството за съкращаване на този път на страданието и спасението". /Хартман, феноменология на моралното съзнание, 1879 г. стр. 871./.
към текста >>
"Действителното съществуване е въплъщение на божественото, а мировият процес е история на страданията на Бога станал плът и същевременно път за освобождение на разпънатия в плътта; моралността обаче е
сътрудни
чеството за съкращаване на този път на страданието и спасението".
Истинският песимист стига по този начин до неегоистично действане. Обаче това, което човек върши съзнателно, е само повдигнатото в съзнанието несъзнателно. На съзнателното сътрудничество на човека за културния напредък отговаря един несъзнателен общ процес, който се състои в прогресивното на Първичното същество на света на волята. На тази цел трябва да е служило също и началото на света. Първичното същество трябваше да създаде света, за да се освободи постепенно с помощта на идеята на волята.
"Действителното съществуване е въплъщение на божественото, а мировият процес е история на страданията на Бога станал плът и същевременно път за освобождение на разпънатия в плътта; моралността обаче е сътрудничеството за съкращаване на този път на страданието и спасението".
/Хартман, феноменология на моралното съзнание, 1879 г. стр. 871./. В редица обширни съчинения и в голям брой монографии и статии Хартман е изградил всестранно своя светоглед. Тези съчинения крият в себе си духовни съкровища от извънредно голямо значение. Това е именно така поради причината, че при третирането на отделните въпроси на науката и живота Хартман разбира да не се оставя да бъде тиранизиран от своята основна мисъл, а да се отдаде на едно безпристрастно разглеждане на нещата.
към текста >>
8.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Възникващото стопанско самоуправление трябва само да поощрява създаването на асоциации, които чрез икономическо
сътрудни
чество ще постигат онова, което досега се е постигало чрез егоистичната конкуренция на отделни индивиди.
Ако на повечето от самите работници, поради споменатите по-рано обстоятелства, им липсват необходимите знания за начините, по които би могъл да се реформира икономическият живот, то и техните водачи не ги превъзхождат. Те се изолират от всякакво такова познание, защото мисленето им е само в границите на политическата арена. Последствието от това едностранчиво ограничаване в политиката са опитите, правени от различни кръгове, да установят Работнически Съвети. Настоящият опит за създаване на такива институции трябва да е съвместим с гореспоменатата „нова идея“, за да не се опропасти целият труд, вложен в него. Тази „нова идея“ изисква обаче Работническите Съвети да са първите институции, с които държавата няма отношения; те трябва да са свободни да се оформят според чисто икономическите съображения на онези, занимаващи се със стопански живот.
Възникващото стопанско самоуправление трябва само да поощрява създаването на асоциации, които чрез икономическо сътрудничество ще постигат онова, което досега се е постигало чрез егоистичната конкуренция на отделни индивиди.
Това е въпрос на свободна социална координация между различните звена на производството и потреблението, а не въпрос на централизиран контрол според политически интереси. Целта е чрез една такава асоциация да се поощряват икономическите инициативи на работниците, а не те да се подчиняват на опекунството от страна на някоя бюрократична йерархия. Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ. Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене. Хората ще могат да започнат работа по изграждането на институции, каквито се изискват от условията на съвременния живот, когато по-напред ясно разберат идеята за това, че както държавно-юридическата система, така и духовно-културната сфера при троичното разделение на социалния ред трябва да се развиват по собствени правила и отделно от икономическата система.
към текста >>
9.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Първата от трите сфери на троичния социален ред цели да се сформира
сътрудни
чество между хората, което е изцяло основано на свободното общуване и свободното коопериране между отделни личности.
Но те ще са полезни в социален смисъл, само ако социално-отговорни хора разпределят благата в полза на обществото. Независимо какви са институциите, винаги се намират какви ли не начини определени лица или групи да работят против обществените интереси. Трябва да се освободим от заблуждението, че какъвто и да било задоволителен социален живот може да се постигне без социално-мислещи и отговорни хора. Такива илюзии са същинска напаст за практичните социални идеи. Идеята за троичния социален ред цели пълно освобождаване от такива заблуждения, затова не е изненадващо, че яростно ѝ се противопоставя всеки, който продължава да живее в мъглата на такива илюзии.
Първата от трите сфери на троичния социален ред цели да се сформира сътрудничество между хората, което е изцяло основано на свободното общуване и свободното коопериране между отделни личности.
Тук човешката индивидуалност не трябва да се поставя насила в калъпа на дадена институция. По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни. Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област. Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система. Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго.
към текста >>
10.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В рамките на троичния ред на социалния организъм човешките същества ще открият, че е възможно да работят заедно по такъв начин, че от това
сътрудни
чество ще могат да създават онова, което не може да се постигне от която и да било програмна теория.
Точно това е позицията и на троичния социален ред. Троичната идея започва с осъзнаването, че нито необмислените действия, нито непрактичните идеи са способни някога да доведат до жизнеспособен социален организъм. Ето защо и не пропагандира някоя стара политическа програма. Има вече достатъчно, които да учат хората, че тези програми може и да са „отлични“, „създадени от експерти“ или „вдъхновяващи“ нещо абстрактно, но реалността ги отхвърля. В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото.
В рамките на троичния ред на социалния организъм човешките същества ще открият, че е възможно да работят заедно по такъв начин, че от това сътрудничество ще могат да създават онова, което не може да се постигне от която и да било програмна теория.
Всеки, който не желае да види основната разлика между троичната идея и обичайните програми, ще отказва да бъде убеден, че тази идея може да е плодотворна. Идеята е в съзвучие с реалността; тя не се опитва да издевателства над живота с някаква политическа програма, а се стреми да създаде условия за живота, от който извират социални импулси и свободно се развиват. Въпросите на настоящето и близкото бъдеще не са такива, които могат да се решат само с интелект; те трябва да се решат в един жизнен процес, а този жизнен процес по-напред трябва да се създаде. Той ще добие истинската си форма, когато структурата на социалния организъм е такава, че трите жизнени сили в основата на човешкото битие се разгърнат в пълна форма — от едва съзнаван инстинкт към напълно съзнателна мисъл. Много от онова, което днес се говори за социалния въпрос, създава впечатление на незрялост, ако го сравним с истинското разбиране за живота.
към текста >>
11.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
В Дорнах никога не е престанало международното
сътрудни
чество.
Този дух не е такъв на един отделен манталитет: Той се вдъхновява от пълната и цялостна човешка природа. Това, което той дава, изработва, може да го накара то да бликне от научното познание, от практиката на изкуствата, от религиозната ревност. Това е духът на едно свободно човечество, на човечеството на благородните сърца, на великите души. Върху този дух като върху основен камък ние поискахме в 1913 година да построим сградата на Гьотеанума. В един момент, когато цяла Европа и много народи извън нейните граници бяха разкъсвани от конфликти, този дух обедини при пълна свобода всички народи на Европа в една велика обща цел.
В Дорнах никога не е престанало международното сътрудничество.
Нека ми бъде позволено днес да настоявам върху тази точка, за да подчертая, в какъв дух са произнесен и тези приветствени думи. Всичко, което е извършено тук, е извършено в негово име, в името на свободното човечество, на универсалното и цялостно човечество. Само то може да даде плодовете на една наука и на едно изкуство съобразени с духа. Този универсален дух е също онзи, благодарение на който от сърцето се излъчва благородната топлина способна да обгърне всяко човешко същество. Нека той проникне тези приветствени думи, които произнасям от дъното на сърцето.
към текста >>
12.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз
сътрудни
чих.
Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот. Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг. Сега той е станал една личност. По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти. Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят.
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих.
Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята. През време на предземния живот човекът се намира отначало вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята.
към текста >>
13.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Преди няколко дни аз описах, как човек
сътрудни
чи за изграждането на своя физически организъм и как този организъм му се изплъзва тогава, за да му бъде възвърнат, обаче под една друга форма, чрез зачатието и раждането.
Това е една проблема, която днес твърде често хората разглеждат като дилетанти. Ние имаме желанието да покажем, как антропософското изследване се посвещава на своето проучване с цялата предпазливост, която може да се изисква от мисълта. Ето защо аз не се поколебах да дам в настоящата лекция тази "подобна" форма; тя трябва да достави една здрава основа за изследването на проблемата на смъртта, което ще продължим сега. * * * Аз казах вече, че чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание човек добива един общ поглед върху духовното същество и тялото; благодарение на това познание той може да прецени, в какви отношения се намират те помежду си при всички положения на живота.
Преди няколко дни аз описах, как човек сътрудничи за изграждането на своя физически организъм и как този организъм му се изплъзва тогава, за да му бъде възвърнат, обаче под една друга форма, чрез зачатието и раждането.
Освен това аз показах, как се представя проблемата на раждането, когато я разглеждаме вземайки като изходна точка пред земния живот. Сега ще разгледаме живота на Земята, защото той се разгръща между раждането и смъртта, и за да разберем постепенно това, което става когато умираме трябва да видим, какви връзки свързват помежду им смъртта и раждането или по-скоро зачатието. Когато познаваме отношенията на духовното същество с физическото тяло в тяхната съвкупност, ние сме в състояние да видим, как една част от това духовно същество, което е съществувало преди земния живот се преобразява напълно минавайки през зачатието и раждането. Касае се за тази част на съществото, която ще достави по-късно мисленето. Тя съществува преди земния живот; това е една духовна субстанция, която изчезва в момента, когато ние стигаме на Земята.
към текста >>
14.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Човекът трябва да проникне в този "свят на духовете", в това единствено място, където може да
сътрудни
чи за изграждането на мировата форма на своя духовен организъм, който впоследствие ще се превърне във физическо тяло.
Ако след смъртта човешкото същество трябваше да остане в тази фаза то не би искало да приготви както подобава духовната ядка на своя бъдещ физически организъм. То не би могло да го изработи както трябва, ако моралните несъвършенства на неговия живот продължаваха да тежат върху неговата душа. Ето защо, след известно време след смъртта душата трябва да навлезе в един свят, където се заличават опитностите, които току-що описах, където тя живее в един пречистен Космос. Там, където още може да се чувства всичко онова, което съставлява моралната стойност на едно деяние, би искал да се образува само един изроден зародиш на бъдещия физически организъм. Едно здраво физическо тяло не може да бъде образувано, освен ако душата проникне в един свят, където вече нищо не я засяга от това, което тя е живяла в течение на своето минало съществуване, където тя приема само действието на духовните божествени подтици.
Човекът трябва да проникне в този "свят на духовете", в това единствено място, където може да сътрудничи за изграждането на мировата форма на своя духовен организъм, който впоследствие ще се превърне във физическо тяло.
За известно време той трябва да бъде разтоварен от несъвършенствата на неговия минал живот, иначе той би се родил деформиран. Разбира се, заедно със своето астрално тяло човек донася в света на духовете и своята индивидуалност, своя Аз. Това същество на Аза трябва също да мине през известна подготовка, с която ще се занимаваме в нашата утрешна лекция. За да завърша днес, ще опиша връзките, които свързват приетите от човешкото същество форми след смъртта с християнското развитие и с Тайната на Голгота. * * *
към текста >>
Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да
сътрудни
чи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема.
с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота. Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете. Тогава той може да възприема в този последен свят всичко онова, което ще го направи способен да подготви своя бъдещ физически организъм под неговата духовна форма. Човешкото развитие, казваха онези, които са живели по времето на Тайната на Голгота и на първите следващи столетия, е станало такова, че днес човекът не притежава силата да премине от света на душите в света на духовете. Но Христос е слязъл на Земята.
Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема.
Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на душите в този на духовете. Сега вие виждате връзките, които свързват тайната на смъртта с християнското развитие на света. След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що охарактеризирах, премина в упадък и се изгуби. Днес е налице едно ново познание на посвещението, което отново може да повдигне булото закриващо връзките на човешкото същество с Христа Исуса. То ни казва: - Онзи, който през време на земното съществуване отваря своето сърце за тайната на голготската мистерия, той укрепва своята душа и я прави способна, когато проникне в света на духовете, да моделира един физически организъм различен от този, който би се образувал, ако не му беше даден този импулс на новото християнство.
към текста >>
15.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Антропософията иска да
сътрудни
чи за бъдещето развитие на християнството, не основавайки една нова религия, а помагайки за разцъфтяването на тази християнска религия дошла в света чрез Тайната на Голгота.
Също така, между смъртта и едно ново раждане, той не можеше да се представи пред слънчевото същество, което трябваше да изпълни за него това, което човешкото същество, след извършването на Тайната на Голгота, може да намери от тогава насам в самия себе си: Силата да стори това след смъртта. С проникването на християнството в развитието, религиозното съзнание се е изменило, защото това религиозно съзнание е отзвук на Земята от онова чувство, което човекът има в духовния свят, че е пропит от Бога. По всички точки модерната наука на посвещението ни довежда до едно разбиране в най-дълбокия смисъл на Хистологията. Следователно с право можем да кажем, че антропософията задълбочава религиозното съзнание, както в течение на предидущите лекции можехме да кажем, че тя възобновява и оживява философията, разширява Космологията обогатявайки ги с всичко, което Инспирацията и Интуицията донасят от духовните светове. Цялото човечество може да намери в това задълбочаване чрез антропософията извънредно голяма полза, благодарение на което ще се възобнови религиозното съзнание.
Антропософията иска да сътрудничи за бъдещето развитие на християнството, не основавайки една нова религия, а помагайки за разцъфтяването на тази християнска религия дошла в света чрез Тайната на Голгота.
Защото тя има сила да се развие и антропософията желае да разбере тази сила и да помогне за това развитие. В тези лекции аз се опитах да ви покажа, как антропософията може да оплоди Философията, Космологията и Религиозното познание. Разбира се религиозното познание не е религия. Ние можем да живеем религията, като отворим сърцето си за всичко, което интуитивното познание разкрива, като отворим сърцето си безрезервно за това. Чрез възобновяването на едно религиозно познание могат следователно да бъдат задълбочени по този начин религиозните чувства.
към текста >>
16.
12. Принципи 79-84
GA_26 Мистерията на Михаил
Същността, която живее в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която живее в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която живее във волята, за да
сътрудни
чи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности живеят в третата Йерархия.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА АНТРОПОСОФСКИТЕ РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 79. Човек може да пристъпи към третата Йерархия /Архаи, Архангели, Ангели/, когато се научи да познава мисленето, чувствуването и волята така, че да съзира в тях духовното, което действува в душата. Мисленето поставя първо само образи, а не нещо действително за света. Чувствуването тъче в това образно естество; то говори за нещо действително в човека, но не може да го изживее. Волята разгръща една действителност, която предполага тялото, но не действува съзнателно в неговото изграждане.
Същността, която живее в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която живее в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която живее във волята, за да сътрудничи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности живеят в третата Йерархия.
80. Човек може да пристъпи по духовен начин към втората Йерархия /Власти, Сили, Господства/, кога то съзерцава фактите на природата като явление на нещо духовно живеещо в тях. Тогава втората Йерархия има за обиталище природата, за да действува в нея върху душите. 81. Човек може да пристъпи по духовен начин към първата Йерархия /Серафими, Херувими, Престоли/, когато в съществуващите факти в природното царство и в човешкото царство вижда действия, дела /творения/ на нещо духовно, което действува в тях. Тогава първата Йерархия има природното царство и човешкото царство като област, като поле на нейното действие, в което тя се разгръща. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
17.
20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия
GA_26 Мистерията на Михаил
Но можем също, чрез свръхсетивното виждане, да нахвърлим един образ на това, което Михаел в неговите
сътрудни
ци изживяват в течение на това развитие, т.е.
V. ОПИТНОСТИТЕ И ИЗЖИВЯВАНИЯТА НА МИХАЕЛ ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НЕГОВАТА КОСМИЧЕСКА МИСИЯ Ние, можем да проследим от гледна точка на човечеството напредъка на това човечество от онзи етап на съзнанието, при което човекът се чувствува като член на божествено-духовния ред, до съвременния етап на съзнанието, чрез което той се чувствува като една индивидуалност откъсната от божествено-духовното, със самостоятелно използване на мислите. Това бе направено в последната статия.
Но можем също, чрез свръхсетивното виждане, да нахвърлим един образ на това, което Михаел в неговите сътрудници изживяват в течение на това развитие, т.е.
да опишем същата поредица от факти от гледна точка на Михаела. Има първо една много стара епоха, когато всъщност можем да говорим само за това, което става между божествено-духовните Същества. Имаме работа с едно протичащо действие на Боговете. Богове изпълняват това, което им вдъхновяват подтиците на техните същества; те са съответно задоволени в тази им дейност. И значение има само това, което те изживяват при всичко това.
към текста >>
на превод./, виждат Михаела и неговите
сътрудни
ци на работа в това, което биха искали да на правят за хората.
Обаче Михаел може да разгърне това, което иска да разгърне, в едно величествено образцово действие на свръхсетивния свят, който граничи непосредствено с видимия свят. Тук Михаел може да се покаже в една светлинна аура, в един жест на духовно Същество, в който се изявява целият блясък, цялото величие на миналата Интелигентност на Боговете. Тук той може да покаже, как действието на тази Интелигентност на миналото е още по-истинно, по-красиво и по-добродетелно от всичко, което се намира в непосредствената настояща Интелигентност, която се разлива от Ариман в един измамен и съблазнителен блясък. Той може да покаже, как за него Ариман е нисшият дух и се намира под неговите нозе. Онези хора, които виждат света непосредствено граничещ със сетивния и който е свръхсетивен свят /етерния свят, бел.
на превод./, виждат Михаела и неговите сътрудници на работа в това, което биха искали да на правят за хората.
Такива хора виждат, как в сферата на Ариман чрез образа на Михаел човекът трябва да бъде доведен до свобода от Ариман при Христа. Когато чрез своето виждане такива хора успяват да отворят сърцата и умовете и на други хора, за да има един кръг от хора, които да знаят, как сега Михаел живее между хората, тогава човечеството ще започне да чувствува с истинското съдържание празници на Михаела, на който душите ще могат да направят да оживее в тях силата на Михаела. Тогава ще действува като една реална сила между хората. Но човекът ще бъде свободен и въпреки това във вътрешното общение с Христа ще върви в своя духовен жизнен път през Космоса. Гьотеанум, 19 октомври 1924 г.
към текста >>
18.
22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
В какво отношение се намира днес човекът в неговата настояща степен на развитие към Михаела и негови те
сътрудни
ци?
VІ. БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА МИХАЕЛ
В какво отношение се намира днес човекът в неговата настояща степен на развитие към Михаела и негови те сътрудници?
Човекът стои пред един свят, който някога е бил изцяло божествено-духовна Същност. Самият човек е принадлежал като член на тази божествено-духовна Същност. Следователно в миналото светът принадлежащ на човека е бил от божествено-духовна същност. В един следващ етап на развитието той не беше вече такъв. Той стана космическо откровение но Божествено-духовното, чиято Същност се носеше зад това Откровение.
към текста >>
Да остане нашата човешка връзка с първичното Божествено-духовно така запазена, да разбираме да използуваме езика на Христа върху Космоса, до това ние ще стигнем, когато с вътрешното чувство на сърцето се вживеем напълно в това, което Михаел и неговите
сътрудни
ци с техните дела са между нас.
Днес ние трябва да можем да говорим за природата така, както изисква това етапът на развитие на Съзнателната душа. Ние трябва да можем да приемем в нас чисто естественонаучния начин на мислене. Обаче ние ще трябва да се научим да говорим върху природата също и така т. е. да се научим да чувствуваме и така както подобава на Христа. Ние трябва да научим езика на Христа, за да говорим с него не само върху освобождението от природата, не само върху душата и Бога, а върху Космоса.
Да остане нашата човешка връзка с първичното Божествено-духовно така запазена, да разбираме да използуваме езика на Христа върху Космоса, до това ние ще стигнем, когато с вътрешното чувство на сърцето се вживеем напълно в това, което Михаел и неговите сътрудници с техните дела са между нас.
За щото да разберем Михаела, това значи да намерим днес пътя към Логоса, където Христос живее днес между човеците на Земята. Антропософията цени високо това, което естественонаучният начин на мислене е научил да казва върху света от 4-5 столетия насам. Но освен този език тя говори и един друг език върху същността на човека, върху развитието на човека и върху развитието на Космоса; тя би искала да говори езика на Христа и Михаела. Защото ако говорим и двата езика, тогава развитието не ще се прекъсне и преди намирането на първичното Божествено-духовно тя не може да премине в ариманическото естество. Да говорим само езика на естествената наука, това отговаря на откъсването на интелектуалността от първичното Божествено-духовно естество.
към текста >>
19.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Луциферическите Сили искат да направят да се развие в човека само това, което му е било присъщо в неговото космическо детство: ариманическите сили, като техни противници и все пак
сътрудни
чейки с тях, биха искали да развият само постигнатите в по-късни епохи сили и да оставят космическото детство да изсъхне.
С право намираме едно сродство между Августин и Декарт. Само че интелектът на Августин още е един остатък на космическия Интелект, докато у Декарт той е вече проникващият в човешката душа интелект. Именно в развоя на духовния стремеж от Августина до Декарта можем да видим, как космическия характер на мислителните сили се изгубва и как след това той отново се явява в човешката душа. Но същевременно ние виждаме, как Михаел и човешката душа могат да се намерят при големи трудности така, че Михаел може да насочи в човека това, което някога е управлявал в Космоса. Против тази среща действуват луциферическите и ариманическите Сили.
Луциферическите Сили искат да направят да се развие в човека само това, което му е било присъщо в неговото космическо детство: ариманическите сили, като техни противници и все пак сътрудничейки с тях, биха искали да развият само постигнатите в по-късни епохи сили и да оставят космическото детство да изсъхне.
При такива повишени съпротивления човешките души от Европа обработваха това, което кръстоносните походи донесоха от изток на запад като духовни импулси съдържащи се в идеите на древните възгледи. Силите на Михаел живееха мощно в тези идеи. Космическата Интелигентност, която Михаел управляваше като свое старо духовно наследство, царуваше в тези възгледи за света. Как можеха те да бъдат приети, тъй като съществуваше една пропаст между силите на духовния свят и човешките души? Те попаднаха в едва развиващата се Съзнателна душа.
към текста >>
20.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
XIV.
Сътрудни
чество в Архива на Гьоте и Шилер
X. Философия на свободата XI. За мистиката и мистиците XII. Съдбовни въпроси XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт 1890 – 1897 / Ваймар
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания XVII. Критически забележки върху етиката XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
към текста >>
XXXI. Начало на
сътрудни
чеството с Мари фон Сиверс
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“ XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) XXX. Езотерика и публичност
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
XXXII. Теософия и антропософия XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“ XXXIV. Духовно познание и изкуство XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие XXXVI. Езотерични указания
към текста >>
21.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
В Архива във Ваймар постъпва като свободен
сътрудни
к, отговарящ за „морфологията“.
В последната година от престоя си във Виена Рудолф Щайнер развива още по-интензивен социален живот. Пътува до Будапеща, а по-късно и до Трансилвания, където изнася лекция, изживява народностния дух на тези места. Запознава се с д-р Бройер, на когото младият Фройд е асистент, чете Ницше, от когото е едновременно „запленен и отблъснат“. Завършва първата фаза от живота на Щайнер. Той е в 30-тата си година и правейки своята ретроспекция, вижда как съдбата го е водила така, че да не упражнява до този момент никаква външна „професия“.
В Архива във Ваймар постъпва като свободен сътрудник, отговарящ за „морфологията“.
Във Ваймар прекарва почти 7 години. Въпреки многото си контакти, Щайнер е душевно самотен. Той посещава другите, но те не могат да го посетят. Първоначално защитава доктората си в Росток, при проф. Хайнрих фон Щайн.
към текста >>
22.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Повод за него беше поканата за
сътрудни
чество във Ваймарското издание на Гьоте, която ми беше отправена от великата херцогиня Софи фон Заксен чрез Архива на Гьоте.
ДЕВЕТА ГЛАВА Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен По това време (1889 г.) се осъществи пътуването ми до Германия.
Повод за него беше поканата за сътрудничество във Ваймарското издание на Гьоте, която ми беше отправена от великата херцогиня Софи фон Заксен чрез Архива на Гьоте.
Преди няколко години бе починал Валтер фон Гьоте, внукът на Гьоте. Той беше завещал на великата херцогиня ръкописите, останали след Гьотевата смърт. С тях тя беше основала Архива на Гьоте и заедно с група негови изследователи, на чело на която бяха Херман Грим, Густав фон Льопер и Вилхелм Шерер, бяха решили да организират такова издание на Гьоте, в което познатите му съчинения да се обединят с още непубликуваното му наследство. Моите публикации за Гьоте бяха поводът да ми предложат да обработя една част от естественонаучните му съчинения за това издание. За да се ориентирам в естественонаучното му наследство и да направя първите стъпки към моята работа, бях извикан във Ваймар.
към текста >>
Сред тях бяха външните
сътрудни
ци, посещаващи Архива за по-кратко или за по-дълго време.
Човек можеше в пълно спокойствие да се отдаде на въздействието на художественото, представено в един паметник за делото на Гьоте. Тук не се живееше в съвремието, а всичко беше пренесено в епохата на Гьоте. Съвременна тогава във Ваймар обаче беше епохата на Лист. Но нейните представители не бяха там в момента. Часовете след работа прекарвах с хората, работещи в Архива.
Сред тях бяха външните сътрудници, посещаващи Архива за по-кратко или за по-дълго време.
Бях приет изключително любезно от Бернхард Зуфан, директор на Архива на Гьоте, и намерих скъп приятел в лицето на Юлиус Вале, постоянен сътрудник в Архива. Но всичко придоби по-определени форми едва когато след година отново постъпих на работа там за по-дълго време. За това ще разкажа по-късно при описанието на тази част от моя живот. Стремежът ми сега беше насочен преди всичко към това да се запозная лично с Едуард фон Хартман, с когото от години бях в кореспонденция по философски въпроси. Това трябваше да стане по време на един кратък престой в Берлин, веднага след пребиваването ми във Ваймар.
към текста >>
Бях приет изключително любезно от Бернхард Зуфан, директор на Архива на Гьоте, и намерих скъп приятел в лицето на Юлиус Вале, постоянен
сътрудни
к в Архива.
Тук не се живееше в съвремието, а всичко беше пренесено в епохата на Гьоте. Съвременна тогава във Ваймар обаче беше епохата на Лист. Но нейните представители не бяха там в момента. Часовете след работа прекарвах с хората, работещи в Архива. Сред тях бяха външните сътрудници, посещаващи Архива за по-кратко или за по-дълго време.
Бях приет изключително любезно от Бернхард Зуфан, директор на Архива на Гьоте, и намерих скъп приятел в лицето на Юлиус Вале, постоянен сътрудник в Архива.
Но всичко придоби по-определени форми едва когато след година отново постъпих на работа там за по-дълго време. За това ще разкажа по-късно при описанието на тази част от моя живот. Стремежът ми сега беше насочен преди всичко към това да се запозная лично с Едуард фон Хартман, с когото от години бях в кореспонденция по философски въпроси. Това трябваше да стане по време на един кратък престой в Берлин, веднага след пребиваването ми във Ваймар. Имах възможност да беседвам дълго с този философ.
към текста >>
23.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Начинание, състоящо се изцяло от идеализъм и нито грам практическа мисъл, на което обаче
сътрудни
чеха почти всички представители на саксонството.
Черен, залесен отвесен планински скат, когато се приближаваш към тях отдалеч; дива, насечена, често всяваща ужас планинска местност, когато вече си там. Съсредоточие на всичките ми преживявания там беше моят дългогодишен приятел. Той все измисляше по нещо ново, за да опозная по-добре трансилванското саксонство. Той все още продължаваше да прекарва известно време ту във Виена, ту в Херманщат. За насърчаване на трансилванското саксонство в този период беше основал седмичен вестник в Херманщат.
Начинание, състоящо се изцяло от идеализъм и нито грам практическа мисъл, на което обаче сътрудничеха почти всички представители на саксонството.
След няколко седмици то се провали. Преживявания като това пътуване ми бяха дадени от съдбата. Чрез тях можах да си изработя отношение към външния свят, нещо, което не ми беше лесно, докато животът в духовния елемент за мен беше нещо напълно естествено. Обратният ми път към Виена беше изпълнен с тъжни спомени. Там почти веднага в ръцете ми попадна една книга, за чието „духовно богатство“ тогава се говореше в най-широки кръгове: „Рембранд като възпитател“.
към текста >>
В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял живот, а като свободен
сътрудни
к на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи.
Тази жена беше забележителна по свой начин. Срещата с нея представлява значително явление в моя живот. Тя вече отдавна не е между живите. Сред причините, които направиха за мен трудно напускането на Виена, е и тази, че се налагаше да се разделя с нея. Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“.
В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял живот, а като свободен сътрудник на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи.
В доклада, който отпечата директорът на Архива в дванадесетия том на Гьотевия годишник, е записано: „Към постоянните ни сътрудници от есента на 1890 г. се присъедини Рудолф Щайнер от Виена. Възложена му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест тома от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
към текста >>
В доклада, който отпечата директорът на Архива в дванадесетия том на Гьотевия годишник, е записано: „Към постоянните ни
сътрудни
ци от есента на 1890 г.
Срещата с нея представлява значително явление в моя живот. Тя вече отдавна не е между живите. Сред причините, които направиха за мен трудно напускането на Виена, е и тази, че се налагаше да се разделя с нея. Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“. В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял живот, а като свободен сътрудник на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи.
В доклада, който отпечата директорът на Архива в дванадесетия том на Гьотевия годишник, е записано: „Към постоянните ни сътрудници от есента на 1890 г.
се присъедини Рудолф Щайнер от Виена. Възложена му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест тома от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
към текста >>
24.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Сътрудни
чество в Архива на Гьоте и Шилер
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
За неопределен период от време отново бях изправен пред задача, която не ми беше дадена по повод на някакво външно събитие, а беше следствие от вътрешния процес на развитие на възгледите ми за света и живота. На същия се дължеше и че държах докторския си изпит в Росток, представяйки своя труд „Съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“. Външни обстоятелства направиха така, че да не мога да положа изпита във Виена. Зад себе си официално имах реалното училище, а не гимназия, въпреки че бях получил гимназиално образование благодарение на частните уроци, които давах по програмата на гимназията, и на самостоятелната си подготовка. Това изключваше възможността да получа докторска степен в Австрия.
към текста >>
Така станах
сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
То представлява същностното, обективно съдържащо се във всички растения. Но за да получи то проявено битие, човешкият дух е този, който трябва да го построи свободно.“ Или по-нататък: „Едно правилно разбиране на Гьотевия начин на мислене дава и възможността да се реши дали е съобразно с разбирането на Гьоте прарастението или праживотното да се идентифицират с някоя проявена или очакваща се да се прояви сетивно в определено време реална органична форма. На този въпрос може да се отговори единствено с категорично „не“. „Прарастението“ се съдържа във всяко растение, може да се получи от растителния свят чрез конструктивната сила на духа, но за никоя отделна, индивидуална форма не може да се говори като за типична.“
Така станах сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
Това беше мястото, където филологията от края на деветнадесети век бе взела връх в писменото наследство на Гьоте. Начело на Архива стоеше неговият директор Бернхард Зуфан. С него още от първия ден на Ваймарския период от живота ми установихме лични отношения. Имах възможност често да посещавам дома му. Бернхард Зуфан бе станал приемник на Ерих Шмит, първия директор на Архива, благодарение на приятелството си с Херман Грим.
към текста >>
Защото той беше стигнал до високо служебно положение в пруското министерство на дворцовото домакинство, така че беше в близки отношения с кралицата на Прусия, сестра на великия херцог фон Ваймар, и същевременно беше най-важният
сътрудни
к на най-прочутото по това време издание на Гьоте, това на Хемпел.
Последният Гьотев потомък, Валтер фон Гьоте, беше завещал Гьотевото наследство на великата херцогиня Софи. Тя основала Архива, за да може наследството да заеме подобаващото му място в духовния живот. Естествено тя се обърнала към онези личности, за които е предполагала, че са длъжни да знаят какво трябва да стане с ръкописите на Гьоте. Такъв човек беше преди всичко г-н фон Льопер. Той сякаш беше предопределен да стане посредник между познавачите на Гьоте и Ваймарския двор, на който беше поверено управлението на Гьотевото наследство.
Защото той беше стигнал до високо служебно положение в пруското министерство на дворцовото домакинство, така че беше в близки отношения с кралицата на Прусия, сестра на великия херцог фон Ваймар, и същевременно беше най-важният сътрудник на най-прочутото по това време издание на Гьоте, това на Хемпел.
Льопер беше уникална личност, една много симпатична смесица от светски човек и чудак. В областта на „изследването на Гьоте“ той беше дошъл като любител, а не като специалист. Но със своята работа си беше спечелил огромно уважение. В съжденията си за Гьоте, представени в такава красива форма в неговото издание на „Фауст“, той беше напълно самостоятелен. Това, което излагаше, беше научил от самия Гьоте.
към текста >>
Льопер определено не мислеше да участва в задачата с нещо повече от това да дава съвети и да бъде външен
сътрудни
к.
Льопер го правеше по детски безобиден начин. Херман Грим пък – с известна вътрешна съпротива. Защото всъщност не му беше симпатичен филологическият метод на анализ, прилаган от Шерер. В тези три личности беше съсредоточено същинското ръководство в управлението на Гьотевото литературно наследство. Но все пак то премина почти изцяло в ръцете на Шерер.
Льопер определено не мислеше да участва в задачата с нещо повече от това да дава съвети и да бъде външен сътрудник.
Той беше свързан с обществените дела благодарение на положението си в пруския двор. Херман Грим мислеше за това също толкова малко. Благодарение на позицията си в духовния живот, той беше склонен единствено да дава указания и общи ръководни линии за работата. За изпълнение на детайлите не можеше да отговаря. Съвсем различно стояха нещата при Вилхелм Шерер.
към текста >>
В подготовката на „съчиненията на Гьоте“
сътрудни
чеше и голяма част от света на немските германисти.
Освен Бернхард Зуфан, когато постъпих в Архива на Гьоте и Шилер, там работеше и Юлиус Вале. Той беше извикан тук още от Ерих Шмит. Вале и аз се бяхме сближили още по време на първия ми престой във Ваймар и между нас се изградиха сърдечни приятелски отношения. Вале работеше по издаването на дневниците на Гьоте. Архивар беше Едуард фон дер Хелен, който се грижеше също и за издаването на писмата на Гьоте.
В подготовката на „съчиненията на Гьоте“ сътрудничеше и голяма част от света на немските германисти.
Тук непрекъснато пристигаха и отново си заминаваха професори и преподаватели по филология. С тях прекарвахме много от времето си през по-дългите им или по-кратки посещения дори и извън Архива. Имахме възможност да се потопим изцяло в кръга от интереси на тези личности. Освен тези същински сътрудници на Гьотевото издание Архивът се посещаваше от многобройни личности, интересуващи се от една или друга от богатите ръкописни сбирки на немски поети. Защото Архивът постепенно се превърна в място за събиране на литературните наследства на много поети.
към текста >>
Освен тези същински
сътрудни
ци на Гьотевото издание Архивът се посещаваше от многобройни личности, интересуващи се от една или друга от богатите ръкописни сбирки на немски поети.
Архивар беше Едуард фон дер Хелен, който се грижеше също и за издаването на писмата на Гьоте. В подготовката на „съчиненията на Гьоте“ сътрудничеше и голяма част от света на немските германисти. Тук непрекъснато пристигаха и отново си заминаваха професори и преподаватели по филология. С тях прекарвахме много от времето си през по-дългите им или по-кратки посещения дори и извън Архива. Имахме възможност да се потопим изцяло в кръга от интереси на тези личности.
Освен тези същински сътрудници на Гьотевото издание Архивът се посещаваше от многобройни личности, интересуващи се от една или друга от богатите ръкописни сбирки на немски поети.
Защото Архивът постепенно се превърна в място за събиране на литературните наследства на много поети. Идваха и други заинтересовани, които малко се интересуваха от ръкописите и искаха просто да се занимават в библиотеката, намираща се в помещенията на Архива. Имаше и много посетители, желаещи просто да видят литературните съкровища на Архива. Всички работещи в Архива се радваха, когато се появеше Льопер. Той влизаше с дружелюбни и приветливи забележки.
към текста >>
При нея водеха и
сътрудни
чещите посетители, за да ѝ ги представят.
В тази личност живееше едно показващо се в аристократично поведение, но истинско вътрешно възхищение от всичко, свързано с Гьоте. Благодарение на своята възраст, на постоянната си връзка с всичко значително в немския духовен живот и своята печелеща симпатиите любезност той правеше много добро впечатление. Приятна ни беше мисълта да знаем, че е покровител на работата върху Гьоте. Великата херцогиня Софи, притежателка на Архива, виждахме само при особено тържествени поводи. Когато имаше да ни каже нещо, тя викаше Зуфан при себе си.
При нея водеха и сътрудничещите посетители, за да ѝ ги представят.
Грижата ѝ за Архива обаче беше изключителна. По това време тя лично проведе цялата предварителна подготовка за строежа на държавна сграда, достойно хранилище за литературното наследство. Също и Карл Август, наследник на великия херцог, който почина преди да поеме управлението, идваше често в Архива. Интересът му към всичко, което ставаше там, не беше особено задълбочен, но с удоволствие разговаряше с нас, сътрудници- те. Разглеждаше повече като задължение необходимостта да се интересува от духовния живот.
към текста >>
Интересът му към всичко, което ставаше там, не беше особено задълбочен, но с удоволствие разговаряше с нас,
сътрудни
ци-
Когато имаше да ни каже нещо, тя викаше Зуфан при себе си. При нея водеха и сътрудничещите посетители, за да ѝ ги представят. Грижата ѝ за Архива обаче беше изключителна. По това време тя лично проведе цялата предварителна подготовка за строежа на държавна сграда, достойно хранилище за литературното наследство. Също и Карл Август, наследник на великия херцог, който почина преди да поеме управлението, идваше често в Архива.
Интересът му към всичко, което ставаше там, не беше особено задълбочен, но с удоволствие разговаряше с нас, сътрудници-
те. Разглеждаше повече като задължение необходимостта да се интересува от духовния живот. Жив обаче беше интересът на Паулине, наследница на великия херцог. С нея често имах възможност да разговарям за неща, свързани с Гьоте, поезията и т.н. По отношение на социалните си връзки Архивът се намираше между научните и артистичните кръгове и Ваймарското дворцово общество. Той получаваше собствената си обществена окраска и от двете страни.
към текста >>
Сътрудни
ците на Архива често посещаваха библиотеката по работа, защото тя разполагаше с помощен литературен материал, представляващ важно допълнение към това, което се съхранява в Архива.
Едва се бяха затворили вратите зад някой професор, когато отново се отваряха пред някоя княжеска особа, дошла на посещение в двора. Много хора с всевъзможни позиции в обществото участваха в случващото се в Архива. В него се водеше активен живот, интересен в много отношения. В непосредствено съседство с Архива беше Ваймарската библиотека. В нея в качеството на главен библиотекар обитаваше Райнхолд Кьолер, човек с детинска душевност и почти безгранична начетеност.
Сътрудниците на Архива често посещаваха библиотеката по работа, защото тя разполагаше с помощен литературен материал, представляващ важно допълнение към това, което се съхранява в Архива.
Райнхолд Кьолер познаваше митовете, приказките и сагите с уникална изчерпателност. Знанията му в областта на лингвистиката бяха със заслужаваща възхищение универсалност. Той знаеше къде да намери и най-скритите литературни свидетелства. При това скромността му беше трогателна и приемаше хората с найсърдечна отзивчивост. Той никога не позволи на някого другиго да донесе книгите, от които имаше нужда, от рафтовете, на които почиваха, до читалнята на библиотеката, където работехме.
към текста >>
25.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Обичах разностранността на живота и наистина по обяд с удоволствие ходех в кръга на
сътрудни
ците на Архива у Зуфан, с когото Хартлебен така и не се запозна, тъй като това не представляваше интерес за него, а вечер – при Хартлебен и неговите съмишленици.
Аз трябваше да участвам и в двата. Моите интереси ме влечаха и към двете страни. Това се съчетаваше много добре, тъй като едните се събираха денем, а другите – вечер. Но не ми беше позволено да живея по начина на Ото Ерих. Не можех да спя по време на дневните заседания.
Обичах разностранността на живота и наистина по обяд с удоволствие ходех в кръга на сътрудниците на Архива у Зуфан, с когото Хартлебен така и не се запозна, тъй като това не представляваше интерес за него, а вечер – при Хартлебен и неговите съмишленици.
В периода на пребиваването ми във Ваймар пред душата ми се разкриваха тенденциите в светогледа на редица хора. Това се случваше по време на непосредствените разговори с тези хора, с които бяха възможни беседи за световните и житейски въпроси. А и много личности, интересуващи се от такива разговори, минаваха през Ваймар. Преживях това време във възрастта, в която душата е склонна да се обръща активно към външния живот, в който би искала да намери здрава връзка с него. Светогледите, които ми се откриваха, за мен бяха част от външния живот.
към текста >>
26.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Тази личност имаше специално положение сред другите
сътрудни
ци в Архива.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА Ваймарски приятелски кръг Прекрасен и радушен прием намерих в семейството на Едуард фон дер Хелен, архивар в Архива на Гьоте и Шилер.
Тази личност имаше специално положение сред другите сътрудници в Архива.
В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“. С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“. Единствено самият автор не мислеше така. Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание. Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
към текста >>
От един момент нататък той стана постоянен
сътрудни
к в Архива.
Тук често идваше и Ото Ерих Хартлебен, когато беше във Ваймар. Гьотевият алманах, който той издаде, беше съставен там за няколко дни от двама ни. От собствените ми по-големи съчинения тук се появиха „Философия на свободата“ и „Ницше, борец срещу своето време“. Мнозина от моите ваймарски приятели на драго сърце прекарваха някой и друг час при мен в дома на Ойнике. Тук се сещам преди всичко за д-р Август Фрезениус, с когото бях свързан с истинска приятелска обич.
От един момент нататък той стана постоянен сътрудник в Архива.
Преди това издаваше „Немски литературен вестник“. Всички смятаха редакцията му за образцова. Много ми се беше събрало на сърцето срещу филологията, каквато беше по това време под ръководството на привържениците на Шерер. Август Фрезениус ме обезоръжаваше всеки път с начина, по който той беше филолог. Той нито за миг не криеше факта, че е филолог и иска да бъде само верен филолог.
към текста >>
Често си спомнях и за още един мой приятел, Франц Фердинанд Хайтмюлер, който също се присъедини към кръга на
сътрудни
ците в Архива, но по-късно от Вале, фон дер Хелен и аз.
Аз не можех да им дам удовлетворяващо ги обяснение. Защото всъщност нищо особено не се бе случило. И всичко почиваше на недоразумения и илюзии, затвърдили се в Архива на Ницше. Това, което можах да кажа, съдържа излязлата по-късно статия в „Списание за литература“. Дълбоко съжалявах за недоразумението, защото приятелството ми към Август Фрезениус беше пуснало здрави корени в сърцето ми.
Често си спомнях и за още един мой приятел, Франц Фердинанд Хайтмюлер, който също се присъедини към кръга на сътрудниците в Архива, но по-късно от Вале, фон дер Хелен и аз.
Хайтмюлер се изживяваше като фина, художествено усещаща душа. За всичко той съдеше от гледна точка на художественото чувство. Всякакъв интелектуализъм му беше чужд. Благодарение на него в тона, с който се говореше в Архива, навлезе нещо художествено. Беше автор на новели, написани с тънък усет.
към текста >>
27.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които
сътрудни
чих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен.
Моите възгледи бяха единствено отчасти разширени, задълбочени или затвърдени благодарение на ръкописите, открити в Гьотевия архив. Във всичко, което бях работил във връзка с Гьоте, за мен най-важно беше да представя пред света съдържанието и направлението на неговия „светоглед“. Оттук като резултат трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и мисъл Гьоте стига до открития в отделни области на природата. Но за мен не бяха важни отделните открития като такива, а това, че те се бяха превърнали в цветовете на растението на духовния възглед за природата. За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте.
Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен.
Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени. Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания. Така че тъкмо тази част от Гьотевите съчинения, коя то подготвих за Ваймарското издание, не стана нищо друго освен документ за светогледа на Гьоте, какъвто се разкрива в изследванията му на природата. Как този светоглед хвърля специфичната си светлина върху ботаниката, геологията и т.н., това трябваше да бъде изтъкнато. (Мнозина например намираха, че е трябвало да систематизирам геолого-минералогическите съчинения по друг начин, за да може от тяхното съдържание да се види „отношението на Гьоте към геологията“.
към текста >>
28.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Затова едно от условията на продажба беше Ото Ерих Хартлебен да бъде съиздател и да
сътрудни
чи активно.
Те толкова често споделяха моя начин на живот, без повече да ме изпробват, след като веднъж вече си бяхме създали отношения. Досегашните издатели на „Списание за литература“ не усещаха нещата по този начин. Те си казваха, че въпреки известни наченки на практичност в живота, в него Щайнер все пак си остава „идеалист“. И тъй като условията на продажба на „Списание за литература“ бяха такива, че в течение на годината трябваше да се изплащат проценти на предишния собственик, той беше силно заинтересован от това седмичникът да продължава да съществува. Така че от своята си гледна точка той не можеше да направи нищо друго освен да осигури за себе си и за делото гаранция, различна от предоставената в мое лице, за която не можеше да каже как ще се развие сред кръга от хора, групирал се досега около „Списанието“ и „Свободното литературно общество“.
Затова едно от условията на продажба беше Ото Ерих Хартлебен да бъде съиздател и да сътрудничи активно.
Сега, размишлявайки върху тези факти, не бих желал нещата в издателската ми дейност да бяха станали по различен начин. Защото този, който се намира в духовния свят, както обясних на предшестващите страници, трябва да се научи да познава фактите от физическия свят изцяло чрез опита. За мен, особено благодарение на душевния ми прелом, това се превърна в естествена необходимост. Да не приема това, което ясно разпознавах като силите на съдбата, за мен щеше да бъде прегрешение срещу моето преживяване на духа. Не виждах само „факти“, които тогава за известно време ме свързваха с Ото Ерих Хартлебен, а „факти, изтъкани от съдбата (кармата)“.
към текста >>
29.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Така крайностите на деветнадесети век се изживяват чрез импулсите, изразени от Хегел и Щирнер: безлично мислене, което за предпочитане се впуска в съзерцание на света, в който човекът не взима никакво участие с вътрешните си творчески сили, и изцяло лична воля, която носи малко полза за хармоничното
сътрудни
чество между хората.
Но наистина е вярно, че философите по същество не разглеждат своята епоха посредством тяхното влияние. А тъкмо при Хегел можедасеговори за силновъздействие. Но това не е главното. Чрез съдържанието на мислите си философите показват духа на своята епоха, както термометърът показва температурата на дадено място. У философа съзнателно се проявява това, което живее несъзнавано в епохата.
Така крайностите на деветнадесети век се изживяват чрез импулсите, изразени от Хегел и Щирнер: безлично мислене, което за предпочитане се впуска в съзерцание на света, в който човекът не взима никакво участие с вътрешните си творчески сили, и изцяло лична воля, която носи малко полза за хармоничното сътрудничество между хората.
Наистина се появяват всевъзможни „социални идеали“, но те нямат силата да въздействат върху реалността. Тя все повече се превръща в това, което може да възникне благодарение на паралелното действие на волята на отделните личности. Хегел иска идеята за нравствеността да приеме обективна форма в съвместния живот на хората, а Щирнер чувства, че „отделният“ (единичен) човек се обърква от всичко, което може да придаде хармонична форма на живота на хората по този начин. С изучаването на Щирнер по това време за мен е свързано едно приятелство, което оказа съществено влияние върху това изучаване. Това е приятелството с видния познавач и издател на Щирнер Дж.
към текста >>
30.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Начало на
сътрудни
чеството с Мари фон Сиверс
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
Друг сборник, отразяващ културните постижения на деветнадесети век, по това време се издаваше от Ханс Кремер. Той се състоеше от по-обемни статии за отделните области на познанието, техническото творчество и социалното развитие. Аз бях поканен да направя описание на литературния живот. Така развитието на живота на фантазията през деветнадесети век също премина през моята душа. Пишех не като филолог, черпещ материал „от източниците“, а описвах това, което вътрешно бях преживял като развитие на фантазията.
към текста >>
31.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
32.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Към което да се добави: член може да стане всеки, който иска да отдаде
сътрудни
чеството си и подкрепата си на нещата, които се извършват в Гьотеанума.
Гьотеанумът, с неговите оскъдни бараки и временни дървени зали след пожара, бе мястото, където антропософията щеше да се подхранва. Трябваше да се каже как неговите ръководители разбират тази задача и какво смятат, че ще бъде нейното влияние върху човечеството. Също така как си представят работата, която щеше да бъде провеждана в една "Свободна Школа за Духовна Наука". Не можеше да става въпрос за издигане на принципи, към които да се очаква преданост. Трябваше да се опише една съществуваща действителност, да бъде изложен нейния характер.
Към което да се добави: член може да стане всеки, който иска да отдаде сътрудничеството си и подкрепата си на нещата, които се извършват в Гьотеанума.
Като "Устав", който обаче не е устав, а едно описание на обществото, което може да произлезе от описаната по-горе чисто човешка и жива взаимовръзка, се предлага само следното: 1. Единното Антропософско общество е замислено като съюз между хора, които се стремят да обхванат душевния живот на индивида и на самото човешко общество на основата на истинско познание за духовния свят. 2. Ядрото на това Общество бе създадено от определени лица по Коледа на 1923 г. в Гьотеанума, Дорнах. Те са проникнати от убеждението, че в наши дни вече съществува истинска Наука за духовния свят, създадена през изминалите години и чиито важни подробности са вече публикувани, а днешната цивилизация е лишена от една истинска наука за духовния свят.
към текста >>
7. Засега учредяването на Университета за Духовна Наука се възлага преди всичко на Рудолф Щайнер, който трябва да определи своите
сътрудни
ци и евентуален наследник.
Той ще се състои от 3 класа. Членовете на Обществото ще бъдат допускани в него чрез подаване на заявления, след период на членство, определян от отговорните за това лица в Гьотеанума. Така ще става постъпването в първи клас на Свободния Университет за Духовна Наука. Приемът във втория, съответно в третия клас, ще се осъществява след като ръководството на Гьотеанума намери достатъчно основания за това. 6. Всеки член на Единното Антропософско общество, според условията обявени от Ръководството, има право да участва във всички лекции, представления и срещи, уреждани от Обществото.
7. Засега учредяването на Университета за Духовна Наука се възлага преди всичко на Рудолф Щайнер, който трябва да определи своите сътрудници и евентуален наследник.
8. Всички издания на Обществото се публикуват открито, както и изданията на други организации в него. Същото се отнася и за изданията на Университета за Духовна Наука, но по отношение на тях Ръководството си запазва правото да оспорва всяка преценка върху тези издания, която не е основана на онова предварително обучение, на което са основани самите издания. И в този смисъл ще се отхвърлят всички преценки и мнения, които се дават без съответното предварително обучение, каквито са впрочем и отношенията в признатия научен свят. Ето защо изданията на Университета за Духовна Наука ще носят следната забележка: "Отпечатано като частно издание за нуждите на ... клас към Университета за Духовна Наука при Гьотеанума ... ". "Никому няма да се признава правото за компетентна преценка на тези издания, ако тя не се основава на предварителни познания, придобити в този Университет или извън него по начин, който е признат от Университета за равностоен.
към текста >>
33.
2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Тогава те станаха или предани, тихи участници, или малко или повече ентусиазирани
сътрудни
ци.
В рамките на Теософското общество се срещнаха малко на брой хора, за да участват в това, което пристъпи към тях под особения образ на антропософията. Отначало те искаха да се запознаят с тази антропософия и я направят плодотворна в своя живот. В тесни кръгове и малки публични събирания се разговаряше за духовния свят, за същността на човека и за начина, по който човек стига до познание за тях. Едва ли някой друг извън кръга на участниците в тези събирания се интересуваше от представяните там неща. И мнозина от участниците откриха това, което душите им търсеха с най-дълбок копнеж.
Тогава те станаха или предани, тихи участници, или малко или повече ентусиазирани сътрудници.
Други не намериха това, което търсеха и разбирайки го останаха настрана. Всичко продължаваше да се развива спокойно и без смущения отвън. И това продължи дълги години. Развиваха се основните духовни и душевни възгледи. В това развитие се достигна много далеч.
към текста >>
34.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Би трябвало отново и отново да си задаваме въпроса: Опитах ли наистина всички пътища, които се предлагат в Обществото, за да открия "правилното" в доброволното
сътрудни
чество с другите?
Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него. Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове. Колко често се чува такива членове да казват: Аз наистина имам добрата воля, но не знам кое е правилното. Не трябва да сме прекалено сигурни в становището си по въпроса за "добрата воля".
Би трябвало отново и отново да си задаваме въпроса: Опитах ли наистина всички пътища, които се предлагат в Обществото, за да открия "правилното" в доброволното сътрудничество с другите?
към текста >>
35.
6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи
GA_39 Писма до членовете
Ако обаче подобно
сътрудни
чество е невъзможно, принадлежността на индивидите или групите към Обществото винаги ще остане нещо чисто външно, когато всъщност тя би трябвало да се чувства като вътрешна действителност.
Дадените тук насочващи линии са предназначени да провокират теми за изследване и обсъждане. Допирни точки с тях ще се намерят на многобройни места в антропософските книги и лекционни цикли, така че повдигнатите по този начин теми да могат да бъдат разширявани и обсъжданията в групите да се съсредоточават около тях. Когато сред водещите членове в групите възникнат нови идеи, те също могат да се опрат на това, което ще изпращаме от Гьотеанума по описания начин като един вид рамки за духовната дейност на Обществото. Разбира се духовната дейност може да процъфти само чрез свободното разгръщане на дейните личности и ние не трябва никога да грешим спрямо тази истина. Не бива да осъждаме и това, ако дадена личност действа вътре в Обществото в подходяща хармония с друга.
Ако обаче подобно сътрудничество е невъзможно, принадлежността на индивидите или групите към Обществото винаги ще остане нещо чисто външно, когато всъщност тя би трябвало да се чувства като вътрешна действителност.
Не може да се допуска съществуването на Антропософското общество да бъде използвано от един или друг индивид просто като възможност да каже това, което той лично има да каже с едно или друго намерение. Обществото трябва по-скоро да бъде мястото, където се култивира истинската Антропософия. В крайна сметка извън него може да се развива всичко друго. Обществото не е тук за такива неща. Не ни е помогнало това, че в последните няколко години отделни членове внесоха в Обществото собствените си лични желания, просто защото си помислиха, че с израстването си то би се превърнало в подходяща сфера за техните действия.
към текста >>
36.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Знание за законите на човешкото
сътрудни
чество като предварително условие за изграждането на човешкото общество.
За изгубения храм и за необходимостта той отново да бъде изграден във връзка с Легендата за кръста или Златната легенда ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ Теософия и практически живот/пример: изграждане на тунел/.
Знание за законите на човешкото сътрудничество като предварително условие за изграждането на човешкото общество.
Замяната на древната жреческо-държавна култура със световно мъдрата култура на 4-та културна епоха. Троянската война. Основаването на Рим. Първите седем царе на Рим като представители на седемте степени на 4-та културна епоха. Тяхната връзка със седемте принципа в човека.
към текста >>
37.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да
сътрудни
чите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета."
И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път. Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър. Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста. След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос.
А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета."
Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството. Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа. Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал. В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал.
към текста >>
38.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Онова, което те имаха да вършат в света не можеше да бъде вършено в
сътрудни
чество с женския елемент.
Берлин, 23 октомври 1905 г. Нещата, които ще разискваме днес, досега не са били разисквани пред жени. Затова е истинска храброст да ви говоря днес за тези неща. Обаче, известни окултни течения правят това необходимо. Вътре в тези течения има някои неща от интимна природа, които доскоро не можеха да бъдат споменавани в присъствие на жени, поради това, че окултното братство, – чиято задача бе да се грижи за тези интимни неща, – имаше строгото правило, да не приема жени за членове.
Онова, което те имаха да вършат в света не можеше да бъде вършено в сътрудничество с женския елемент.
До неотдавна това правило строго се спазваше. Днес единствената възможност да се създаде равновесие между двата пола съществува само в Теософското общество. Тук наистина е единственото място, където тези неща се разискват пред жени. Защо е настанало това разделяне на половете, което е възприело такава гротескна форма в ложите на Свободното зидарство? – Ако човек иска да разбере, защо това разделяне наистина е станало навик, необходимо е да се използва една доста гротескна метафора: Когато две сили воюват помежду си, би било глупаво, ако генералът на едната страна разкрие своите планове за победа на неприятелския генерал преди започването на битката.
към текста >>
39.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Имаше и едно проучване, извършено в
сътрудни
чество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р.
А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива". За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи.
Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р.
Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия. По същата причина той не говори само за външна техника на етерно уголемяване и намаление, а за факта, че от 20-то столетие нататък едно етерно ясновидство постепенно ще се развие като нова естествена способност на човечеството, чрез която ще стане видимо появяването на Христос в етерните области. /Виж: "Етеризация на кръвта" и "Истинското естество на второто пришествие"/. Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални атоми, а ще учат, че материята е изградена "по начин, по който Христос я е подредил". /Виж: "Духовното направление на човека и човечеството", гл. 3/.
към текста >>
Със
сътрудни
чеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г.
Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк. В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/.
Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г.
Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства. Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г. Общо взето обаче, главно Х.
към текста >>
40.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато действително я извърши, когато постепенно изкачи пътя към духовното и се научи да схваща нещата от страната на духовния свят, тогава ще стане
сътрудни
к във великите културни задачи.
Но става въпрос да се научим да мислим смислено, дълбоко и значително. Поради това никой не би следвало да си спести усилието да прониква с мислите в сетивния свят и да го разглежда като писмени знаци, които носят сведения за един по-висш духовен свят. На първа линия се касае за великия процес на освобождаване на човечеството, следователно за това, да получим смислено учение за значението на физическите явления. През тази порта ще бъдем въведени в духовния свят. Наистина е себеотрицателна работа, но човекът трябва да я извърши.
Когато действително я извърши, когато постепенно изкачи пътя към духовното и се научи да схваща нещата от страната на духовния свят, тогава ще стане сътрудник във великите културни задачи.
Това той може да направи само като свободен човек. В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето. Но голямата разлика в сравнение с миналото е, че действат не принципи и институции, а хора. Също и в миналото са действали само хора, но те са били малък кръг и принципите им са се отнасяли за общото в човека. Някои хора хвалят тези принципи и мислят, че са били нещо първоначално.
към текста >>
41.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
42.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
43.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние трябва да се научим да разпознаваме онези сили, които са работили преди нас, за да можем самите ние да
сътрудни
чим за по-нататъшното изграждане на света около нас.
През Първата следатлантска култура тъкмо Ришите бяха тези, които донесоха онова възвишено учение, което отвеждаше човека до висшите духовни светове, до висшия свят на Девакана. Всичко, което той виждаше там, беше пренесено през следващите културни епохи долу във физическия план. През Четвъртата следатлантска културна епоха във физическото поле се потопи онова Същество, с което се запознахме като Брахман в рамките на Индийската културна епоха, Съществото, което сега ние познаваме като Христос, което вече не служи за посредник с духовния свят, защото самото то стана човек, за да излъчва към всички хора тайнствената мощ на първичното Слово. Така първичното Слово слезе на Земята, за да издигне човека отново към Небето. И човекът трябва да разбере, как е станало това, за да изгради от себе си един инструмент, чрез който той ще е в състояние да действува в бъдещето.
Ние трябва да се научим да разпознаваме онези сили, които са работили преди нас, за да можем самите ние да сътрудничим за по-нататъшното изграждане на света около нас.
Занапред ние трябва да създадем един духовен свят. За тази цел е необходимо да разберем първо Космоса.
към текста >>
44.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Те се оказаха неспособни да
сътрудни
чат в постигането на основната задача: присъединяването на Аза към астралното тяло.
Но за да разберем нещата както трябва, нека да си припомним, че в хода на времето към това, което човекът донесе със себе си в началото на Земното развитие като свое физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, той присъедини и четвъртата съставна част, Аза. Аз вече посочих как този Аз пронизва астралното тяло и се ангажира с него така, че започва да упражнява над него онази власт, която по-рано са упражнявали висшите духовни Същества. Че този Аз беше прибавен към астралното тяло - това е дело на висшите Същества. Ако еволюцията би напредвала в посоката на определени висши Същества, тогава би се стигнало до друг вид еволюция, различна от тази, до която действително се стигна. Обаче стана така, че някои Същества изостанаха в своето развитие.
Те се оказаха неспособни да сътрудничат в постигането на основната задача: присъединяването на Аза към астралното тяло.
Когато стъпи на Земята, човекът се състоеше от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и той продължи да ги развива по-нататък. Но от определени висши Същества, имащи за обиталище най-вече Слънцето и Луната, той получи големия дар: Азовостта! Тези Същества, тъй да се каже, работеха в името на Аза. Обаче имаше и други Същества, които в хода на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие не бяха напреднали до такава степен, че да сътрудничат за присъединяването на Аза. Те можеха да вършат само това, което бяха научили на Луната.
към текста >>
Обаче имаше и други Същества, които в хода на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие не бяха напреднали до такава степен, че да
сътрудни
чат за присъединяването на Аза.
Обаче стана така, че някои Същества изостанаха в своето развитие. Те се оказаха неспособни да сътрудничат в постигането на основната задача: присъединяването на Аза към астралното тяло. Когато стъпи на Земята, човекът се състоеше от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и той продължи да ги развива по-нататък. Но от определени висши Същества, имащи за обиталище най-вече Слънцето и Луната, той получи големия дар: Азовостта! Тези Същества, тъй да се каже, работеха в името на Аза.
Обаче имаше и други Същества, които в хода на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие не бяха напреднали до такава степен, че да сътрудничат за присъединяването на Аза.
Те можеха да вършат само това, което бяха научили на Луната. Ето защо те трябваше да се ограничат единствено върху работата си над човешкото астрално тяло, така че в астралното тяло на човека беше включено нещо, което не принадлежеше към неговите най-благородни сили и идваше не от висшите Същества, а от закъснелите, изостаналите натрапници. Ако тези Същества биха сторили това на Старата Луна, то би се оказало нещо изключително възвишено. Но понеже - и то като изоставащи Същества - го направиха в условията на Земята, те прибавиха към астралното тяло на човека нещо, което го смъкна по-надолу, отколкото той би се оказал при други обстоятелства. Ето как в човека навлязоха инстинктите, страстите и егоизмът.
към текста >>
45.
2. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Що се от нася за начина, по който бяха развити частните издания, при тях е
сътрудни
чило самата конфигурация на цялото Общество в посочения смисъл.
Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и вживявайки се интензивно в това, което долавям, ражда се и формата на моите сказки. Имайки предвид тази работа, извираща от самата дейност на душевните нужди на членовете, частните издания трябва да се преценяват съвършено различно от даденото на широката публика. Съдържанието на тези издания беше замислено като устно съобщение и не беше предназначено за публичния печат. А това, върху което говорех, беше плод на вслушването ми в появилите се в течение на времето душевни нужди на членовете. Това, което се намира в публикуваните книги, отговаря на изискванията на самата Антропософия.
Що се от нася за начина, по който бяха развити частните издания, при тях е сътрудничило самата конфигурация на цялото Общество в посочения смисъл.
към текста >>
46.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Луцифер беше
сътрудни
чил с най-висшите духовни същества и постепенно кръвните връзки бяха разхлабени.
Естествено, такова изживяване можеха да имат само малка група хора, защото болшинството не бяха още способни да имат такава опитност при кръщението. Но някои от тях познаваха, че Духът, който по-късно щеше да бъде наречен Христос, се приближаваше до Земята. Опитайте се сега да сравните това, което току що казахме, с казаното във вчерашната сказка. В миналото действието на духовните същества целеше подържането на една любов, която почиваше на кръвните връзки. Обаче луциферическите духове бяха въздействували на човека и бяха го накарали да намери своята собствена индивидуалност.
Луцифер беше сътрудничил с най-висшите духовни същества и постепенно кръвните връзки бяха разхлабени.
Това Вие сами можете да проследите в историята. /Вижте например, каква смесица от народи представлява великата Римска империя/. Кръвните връзки отслабват, а личността се утвърждава все повече. Но в замяна на това хората изгубиха връзката с духовния свят и обикнаха Земята, физическия свят. Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява.
към текста >>
47.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Сега ще засегнем тема, чието описание днес наистина е трудно, доколкото тук се съдържа истина, която стои толкова далеч от днешното мислене, колкото можем да си представим; но все пак това е истина и можем да претендираме за правото на истини, които хората, които достатъчно дълго
сътрудни
чат в нашите клонове, могат да изтърпят, истини, които толкова се различават от днешното мислене.
Това е външен израз за това, че в жертва се принася последната ясновидска способност, за да бъде дарен на Авраам древноеврейският народ. По такъв начин, този народ бил избран за развитието именно на тези качества, които служат за наблюдение на външния свят. Но във всичко се проявяват атавистични остатъци от миналото. Затова древноеврейският народ отново и отново е принуден да изтръгва това, което не е било заложено в кръвта само за пренасяне на тези насочени навън способности, а още е напомняло за древното ясновиждане. Винаги е трябвало да се отделя това, което е дошло като наследство от другите народи.
Сега ще засегнем тема, чието описание днес наистина е трудно, доколкото тук се съдържа истина, която стои толкова далеч от днешното мислене, колкото можем да си представим; но все пак това е истина и можем да претендираме за правото на истини, които хората, които достатъчно дълго сътрудничат в нашите клонове, могат да изтърпят, истини, които толкова се различават от днешното мислене.
Трябва да ни е ясно, че в древността и даже до неотдавана, в определени човешки класи са се запазвали древни способности, особено свързани с познанието. Ясновидските способности са били вкоренени в душата им. Човек е бил тясно свързан с духовни същности, които му се откривали вътре в неговото същество. Но при определени хора, в резултат на упадъка, това се изразявало по такъв начин, че връзката им с духовния външен свят се осъществявала в по-нисша форма. Докато ясновидците са били свързани с целия духовен универсум повече с интуиция и инспирация, са съществували по-нисши човешки типове, хора, които са развивали тази древна връзка с обкръжаващия свят, бидейки в упадък.
към текста >>
48.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Сътрудни
чество между физически въплътени човешки същества и духовни същества тогава ще бъде възможно.
Това учение би трябвало да ни насочва правилно да използуваме нашите въплъщения, така че да сме в състояние през тяхното протичане да се развием в неща напълно по-различно. Като се старая да не кажа нито една дума повече, нито една дума по-малко, аз само съм загатнал някои важни теми. Това, което казах обаче е много значително не само за онези души, които ще бъдат въплътени на физическото поле в периода между 1930 и 1940, а също и за онези, които тогава ще бъдат в духовния свят между смърт и ново раждане. Трябва да осъзнаем, че душите в духовния свят имат влияние в света на живите, макар че последните може и да не го съзнават. Чрез новото Христово Събитие обаче това отношение между тези, които са въплътени тук на физическото поле и онези, които са вече в духовния свят, ще става все повече съзнателно.
Сътрудничество между физически въплътени човешки същества и духовни същества тогава ще бъде възможно.
Това вече е приложено, щом като вече схващаме новопоявяването на пророците на човешките същества на земята. Следователно трябва да си представите, че когато тези велики моменти навлязат в бъдещето на човечеството, човешките същества ще работят заедно по-съзнателно един с друг на физическият, а и в духовния свят. Днес това не е възможно поради липсата на общ език. Хората тук във физическия свят използуват в своя говор думи, описващи само физическа неща и физическите условия. Човешките същества между смърт и ново раждане обаче живеят в един свят съвсем по-различен от този около нас и те говорят различен език.
към текста >>
49.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Чрез това
сътрудни
чество на двойнствената природа вътре у човешкото същество има също и дуализъм на енергиите.
енергиите, които, протичат към човечеството особено от Близнаци и да бъде поставено всичко напълно в служба на двойника. Други братства, които над всичко желаят да мине незабелязана Мистерията на Голгота, ще се опитат да експлоатират двойнствената природа на човешкото същество. Тази двойнствена природа на човешкото същество, която също така е навлязла и в Петата Следатлантска епоха, както това е направил и самият човекът, съдържа човешкото същество, ала също, заедно с човешкото същество, по-нисшата животинска природа. Човекът до известна степен е действително един кентавър; той има вътре у себе си тази по-нисша, зверска, астрална природа. Неговата човечност някак си язди върху този астрален звяр.
Чрез това сътрудничество на двойнствената природа вътре у човешкото същество има също и дуализъм на енергиите.
Точно този дуализъм на енергиите ще е, който все повече и повече ще се използува от егоистичните братства на Изтока, индийският поток, за да може също така да се отправи в крива посока Източна Европа, която има задачата да подготви Шестата Следатлантска епоха. За това се използуват сили от Стрелеца. Въпросът, който стои пред човечеството е дали да овладее за себе си енергиите на космоса по един двоен неправилен начин или......./липсва няколко реда текст/.........Ще има борба пред знаещите в космоса. Някои ще насочват използуването на сутрешните и вечерните процес, както вече казах; на Запад процесът по пладне ще се предпочита, изключвайки сутришните и вечерните процеси; а в Изтока среднощните процеси ще бъдат използувани. Веществата не ще се изготвят вече според силата на химическото привличане и отблъскване; ще се знае, че различни вещества ще се произвеждат в зависимост от това, дали се изготвят чрез сутришни или вечерни процеси, или с обедни или среднощни процеси.
към текста >>
От
сътрудни
чеството на онова, което идва от Риби и Дева няма да се получи нещо зловредно.
За това се използуват сили от Стрелеца. Въпросът, който стои пред човечеството е дали да овладее за себе си енергиите на космоса по един двоен неправилен начин или......./липсва няколко реда текст/.........Ще има борба пред знаещите в космоса. Някои ще насочват използуването на сутрешните и вечерните процес, както вече казах; на Запад процесът по пладне ще се предпочита, изключвайки сутришните и вечерните процеси; а в Изтока среднощните процеси ще бъдат използувани. Веществата не ще се изготвят вече според силата на химическото привличане и отблъскване; ще се знае, че различни вещества ще се произвеждат в зависимост от това, дали се изготвят чрез сутришни или вечерни процеси, или с обедни или среднощни процеси. Ще бъде известно, че такива вещества работят по напълно различен начин върху троичността на Бог, добродетел и безсмъртие злато, здраве и продължение на живота.
От сътрудничеството на онова, което идва от Риби и Дева няма да се получи нещо зловредно.
Чрез това човек ще може да постигне в известен смисъл онова, което развързва механизма на живота от човешкото същество, но по никакъв начин не ще даде никаква форма на власт и сила на една група над друга. От космическите енергии, които ще се получават от това направление ще възникнат странни машини, но само такива, които ще облекчат човешкото същество от работа, защото те ще имат вътре у себе си известна енергия на интелигентност. Космически ориентирана духовна наука ще трябва да се занимае с това, щото всички големи изкушения, които ще произлязат от тези механизирани зверове, които самият човек ще създава, да не упражнят зловредно влияние върху човешкото същество. Към всичко това трябва да се прибави и следното: необходимо е за човешките същества да се подготвят, като не взимат действителностите за илюзия, да навлязат действително, в една духовна концепция за света, в едно духовно разбиране на света. Важното е да се виждат нещата такива, каквито са.
към текста >>
50.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Посредством
сътрудни
чеството на други Духове възникнаха планетарните тела, които наричаме Старото Слънце и Старата Луна.
Следователно един ден той ще участва във формирането на 11-та и 12-та категория. В този смисъл трябва да мислим за 12 духовни Същества. Ако искахме да опишем Света на Духа, ние би трябвало да отдадем произхода на духовната Вселена на съвместните действия на тези 12 категории същества. Всяко описание на онова, което те правят, ще трябва да се занимава с планетарните тела и техните движения. Нека приемем, че Духовете на Волята (Престоли) си съдействат с Духовете на Личността (Архаи) или с други Същества и възниква Старият Сатурн.
Посредством сътрудничеството на други Духове възникнаха планетарните тела, които наричаме Старото Слънце и Старата Луна.
Тук ние говорим за действията на тези духовни същества. Едно описание на Света на Духа трябва да включва Елементарния Свят, защото той е последното проявление преди физическия свят; огънят, въздухът, водата, земята трябва също да бъдат взети в предвид. На Стария Сатурн всичко бе огън или топлина; по време на еволюцията на Старото Слънце бе добавен въздухът; по време на еволюцията на Старата Луна водата. В описването на Света на Духа трябва да започнем със Съществата. Ние ги наричаме Йерархии и срещаме техните дела, които се изразяват от планетите в техните курсове.
към текста >>
51.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Затова преди човекът да може да стане онова, което е той в своите висши членове, неговото физическо и етерно тяло е трябвало да бъдат подготвени от космически Сили и Същества без никакво
сътрудни
чество от негова страна.
Първо трябва да ги има физическото тяло и етерно тяло, и тогава астрално тяло и Азът могат да влязат в тях. Така нашето внимание е отведено не само към епохи, когато формата на човека е била различна от формата му на Старата Луна, но също и към епохи, когато той всъщност е нямал астрално тяло или Аз, а само физическо и етерно тяло. Първо е трябвало физическото и етерното тяло да бъдат изградени от Макрокосмоса, преди да могат да послужат като необходими предпоставки на астралното тяло и Аза. В една праисторическа епоха не се е случвало нещо, което в определено отношение се случва всяка сутрин, когато астралното тяло и Азът изплуват от духовния свят и са свързани с физическото и етерното тяло. Така астралното тяло и Азът е трябвало някога да излязат от духовния свят и да намерят вече съществуващи физическо и етерно тяло.
Затова преди човекът да може да стане онова, което е той в своите висши членове, неговото физическо и етерно тяло е трябвало да бъдат подготвени от космически Сили и Същества без никакво сътрудничество от негова страна.
Човекът е трябвало първо да се развие един вид до растително съществуване, преди да стане възможно за неговите астрално тяло и Аз да се развиват. Мисълта ни следователно е обърната към много по-ранна епоха, когато човекът се е развивал от Макрокосмоса като подобно на растение същество. Днес единственото правилно отношение към растенията е да се мисли следното: Тези растения пред нас, зелени и цъфтящи, илюстрират в непосредственото настояще естеството, която някога е било наше, преди в нас да я е имало възможността за правене на грешки и за обръщане към злото. Те ни показват нашето човешко естество в една прастара епоха, когато то още не е било изпълнено с импулси и желания, когато то още е било в своята първична чистота. Но когато свържем с това другия фактор, че нашата човешка растителна природа, каквато е тя сега, е независима от съответната позиция на Слънцето към Земята, докато растенията около нас днес са зависими от нея, напъпват напролет и умират наесен, тогава ние ще кажем, че ние никога не сме били същите като тези растения, които зависят от Слънцето и Земята.
към текста >>
52.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ето защо за Вас ще бъде толкова по-понятно, защо при този случай изказвам тук тези думи за двете
сътрудни
чки от сърце изпълнено с благодарност.
Защото вярвайте: това стана възможно само благодарение на една всеотдайна работа. Казах, че искам да започна цикъла от сказки с един интимен разговор върху това, което ни е присърце. Преди всичко трябва да споменем настоящата година всеотдайна работа на двете дами, които тук действуват целесъзнателно и във вътрешна хармония с това, което искаме да осъществим на антропософското поле. От много години госпожица Щинде и графиня Калкройт посветили всичките си сили на антропософската работа тук на това място. И че само благодарение на всеотдайната и целесъзнателна дейност във вътрешна хармония с антропософските импулси стана възможно това, което с голямо задоволство трябваше да дадем, това най-добре зная аз самият.
Ето защо за Вас ще бъде толкова по-понятно, защо при този случай изказвам тук тези думи за двете сътруднички от сърце изпълнено с благодарност.
След това идва всеотдайната работа на тези, които непосредствено отдадоха своите сили за осъществяването на това, което подготвихме седмици наред. Вчера в една художествена сцена /"Вратата на посвещението". Розенкройцерска драма от Рудолф Щайнер/ се опитахме да представим пред Вашия поглед пътя към висините, където човек може да изпита това, което трябва да тече през антропософското развитие; това, което така да се каже изследователят на душата трябва да изживее. Може би във връзка с това, което имаме да кажем в настоящия цикъл, ще се намери случай да обърнем внимание върху това или онова от събитията, които преминаха пред вашия душевен поглед. Трябваше да бъде показан животът на този, който се стреми към духовно познание; трябваше да бъде показано, как той израства от физическото поле, как още тук на физическото поле всичко, което става около него и което може би за един друг човек би изглаждало нещо съвсем обикновено ежедневно, за него то става важно.
към текста >>
Онези, които
сътрудни
чеха, трябваше седмици наред и особено през последната седмица да вложат всичките си сили и да работят всеотдайно.
Ние трябва да отвикнем от чувствата, които във всекидневието храним спрямо тези думи и да се решим, да заложим в душата си нови отсевки на чувствата и нови стойности на думите за този цикъл от сказки, за да можем не само да слушаме това, което е вложено в идеите, но за да можем да го слушаме така, както то е замислено и както само може да бъде схващано, когато посрещнем със специално нагласена душа това, което ни говори от тъмни области на света. Ето, мои обични антропософски приятели, аз съвсем накратко се опитах да Ви кажа това, което вчера показахме. Че можахме да го покажем при относително тежки условия, това стана възможно само благодарение на вярната и всеотдайна работа на много от нашите антропософски приятели. И позволете ми да изкажа това, което е залегнало в сърцето ми като дълбока нужда, че самият аз и всички, които знаят нещо за това, не можем достатъчно да благодарим на всички, които работиха заедно с нас, за да се осмелят да направят този опит, защото това трябваше да бъде само един опит. Условията за неговото провеждане съвсем не бяха от най-леките.
Онези, които сътрудничеха, трябваше седмици наред и особено през последната седмица да вложат всичките си сили и да работят всеотдайно.
И трябва да считаме като едно прекрасно постижение нашия антропософски живот, че между нас имаме хора на изкуството, които вече от две години стоят с вярност до нас със своите художествени сили. Позволете ми да благодаря преди всичко на нашия мил приятел Дозер, който не само миналата, но и тази година пое трудната задача да представи на сцената Фосфорос, а освен това тази година прие да представи онова лице, което ми беше особено присърце и което е неизмеримо важно за това, което се опитахме вчера да покажем: образа на Капезиус. Може би Вие постепенно ще доловите, защо този образ на Капезиус е толкова особено важна. От голямо значение е също в тази връзка и другият образ, образът на Щрадер, представен от нашия любим Зайлинг, който вече от две години стои вярно до нас. При това не трябва да изпусна да спомена, че чрез своята особена дарба на гласа нашият любим господин.
към текста >>
Ако имахме възможност да постигнем това, ние дължим това на пълното разбиране, с което нашите приятели на изкуството, госпожа Фолкерт, господин Линде, нашият любим господин Хас
сътрудни
чеха от цялото си сърце във всичко, което се изискваше, за да се осъществи по един достоен начин това, което трябваше да се направи.
Позволете ми преди всичко да спомена човека, който с цялото си сърце и с всичките си сили е винаги там, където се касае да се направи нещо в смисъла на антропософията. Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука. Позволете ми също да спомена и нашите любими приятели на изкуството тук в Мюнхен. Вие преизобилно имахте случай и през двата дни да видите, как бе направен опит всичко да бъде доведено в хармония и за външния поглед с говореното слово и със слушаната музика. Вие видяхте, как до последното петно боя, до последната форма бе направен опит всичко да бъде единно изградено.
Ако имахме възможност да постигнем това, ние дължим това на пълното разбиране, с което нашите приятели на изкуството, госпожа Фолкерт, господин Линде, нашият любим господин Хас сътрудничеха от цялото си сърце във всичко, което се изискваше, за да се осъществи по един достоен начин това, което трябваше да се направи.
И подобни неща са възможни само тогава, както вече казах от самото начало когато всеки един работи свободно и всеотдайно от сърце. И през тази година трябва да осмислим за работата, която едва ли би могла да бъде лесно обгърната, но която заангажира седмаци наред един човек с цялата му душа и сърце, за работата, която трябваше да осигури подходящо изработване на изискваните костюми. И както миналата година така и тази този товар пое върху себе си нашата любима госпожица фон Екардтщайн, тя се посвети на тази работа и това направи не само с отдайност, но, което е важно, също и с високо разбиране за всички подробности и за цялото, което никога не бива да се изпуска изпредвид в такива случаи. Но всичко това са само слаби, загатвания за това, което както казахме днес трябваше да кажем изхождайки от чувството на антропософско семейство, за да знае всеки един, как разбираме ние това сътрудничество и това съдействие. И ако завчера и вчера можахме да изпитате едно задоволство за вашето сърце, за вашата душа, то насочете чувствата, които изпълват душите Ви, към тези, чиито имена бяха споменати тук и към онези,които гледахте на сцената като Ваши добре познати приятели.
към текста >>
Но всичко това са само слаби, загатвания за това, което както казахме днес трябваше да кажем изхождайки от чувството на антропософско семейство, за да знае всеки един, как разбираме ние това
сътрудни
чество и това съдействие.
Вие видяхте, как до последното петно боя, до последната форма бе направен опит всичко да бъде единно изградено. Ако имахме възможност да постигнем това, ние дължим това на пълното разбиране, с което нашите приятели на изкуството, госпожа Фолкерт, господин Линде, нашият любим господин Хас сътрудничеха от цялото си сърце във всичко, което се изискваше, за да се осъществи по един достоен начин това, което трябваше да се направи. И подобни неща са възможни само тогава, както вече казах от самото начало когато всеки един работи свободно и всеотдайно от сърце. И през тази година трябва да осмислим за работата, която едва ли би могла да бъде лесно обгърната, но която заангажира седмаци наред един човек с цялата му душа и сърце, за работата, която трябваше да осигури подходящо изработване на изискваните костюми. И както миналата година така и тази този товар пое върху себе си нашата любима госпожица фон Екардтщайн, тя се посвети на тази работа и това направи не само с отдайност, но, което е важно, също и с високо разбиране за всички подробности и за цялото, което никога не бива да се изпуска изпредвид в такива случаи.
Но всичко това са само слаби, загатвания за това, което както казахме днес трябваше да кажем изхождайки от чувството на антропософско семейство, за да знае всеки един, как разбираме ние това сътрудничество и това съдействие.
И ако завчера и вчера можахме да изпитате едно задоволство за вашето сърце, за вашата душа, то насочете чувствата, които изпълват душите Ви, към тези, чиито имена бяха споменати тук и към онези,които гледахте на сцената като Ваши добре познати приятели. С този ако мога да кажа така крайъгълен камък на нашата антропософска дейност исках да кажа, как трябва да се разбира вливането на антропософските идеи, на антропософския живот в културата. И ако и днешното човечество не е още склонно да приема в останалата външна култура това, което може да се разлее от духовния живот, бихме искали да покажем поне в художествен образ, как може да се превърне в живот това, което се струи в душите като мисли, като вътрешен живот и прониква в душата. Такива чувства могат да се запалят при предчувствието, че от своето настояще човечеството все пак ще напредне към едно бъдеще, и което ще може да чувствува, как се разлива духовният живот отгоре надолу през духовните и душевни жили на хората върху физическото поле; че човечеството отива към една такава епоха, когато човекът ще се чувствува като посредник между духовния свят и физическия свят. За да може да се събуди това предчувствие, устроихме ние нашите театрални представления.
към текста >>
53.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Нека тук да си припомним най-вече лекциите в Локарно и Нойенбург, изнесени от нашата скъпа
сътрудни
чка Агнес Фрийдлендер, намерила смъртта си в резултат на белодробно възпаление през 1942 в един концлагер.
Една такава фрапантна разлика изключваше всякаква възможност за научни дебати, каквито бяха предвидени в Генуа, и сега – след като делото на Рудолф Щайнер е добре известно – ние виждаме, че тези дебати щяха да бъдат едно твърде рисковано начинание. По-добре беше изобщо да не се стъпва върху това тресавище и конгресът беше отменен в последния час. Ето защо д-р Щайнер – както и някои други – след като беше отпътувал за Италия, можа да говори само в по-интимен кръг от негови последователи. Стенографи не можаха да бъдат осигурени. Все пак същественото беше запазено, благодарение на неколцина предани сподвижници, които водеха записки, въпреки че накрая ръцете им натежаха в огъня и вдъхновението на изговорените думи.
Нека тук да си припомним най-вече лекциите в Локарно и Нойенбург, изнесени от нашата скъпа сътрудничка Агнес Фрийдлендер, намерила смъртта си в резултат на белодробно възпаление през 1942 в един концлагер.
Тя принадлежеше към тези, чиите души бяха дълбоко завладени от преобразяващите импулси на Христовата Мистерия. Като се има предвид избраната за Генуа тема „От Буда към Христос”, в изнесените сега лекции по най-естествен начин се получи така, че бяха осветлени духовно-научните връзки между Буда и Христос: както онези от миналото, достигнали до нас, благодарение на есейската мъдрост в Евангелията, така и тези, които съществуват и до днес. Ето кое придава особения характер на тези лекции и те не биха могли да бъдат разбрани без да се има предвид историческото развитие на мистерийната мъдрост. Обаче самите лекции не са съхранени в техния цялостен вид поради липсата на пълни записки.
към текста >>
54.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
За да подготви това – ето защо съществува Духовната наука и всеки, който
сътрудни
чи в делото на Духовната наука, помага за тази подготовка.
Приемник на Гаутама Буда – Бодисатва стана онази индивидуалност, която в миналото, сто години преди Христос беше инкарниран като Йешу бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христос във физическо тяло. Той и сега е Бодисатва на човечеството, докато някога, след три хиляди години, сметнато от днес нататък, ще се издигне от своя страна до степента Буда. Следователно, той ще се нуждае именно от пет хиляди години, за да стане от един Бодисатва един Буда. Той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега, и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна одежда, в етерно тяло, както някога беше предвестник на Христос като физически Христос. И мнозина от нас сами ще преживеят как ще има хора, които през тридесетте години ще могат да виждат Христос в етерна одежда, в етерно тяло, а по-късно в течение на това столетие ще има все повече и повече такива хора.
За да подготви това – ето защо съществува Духовната наука и всеки, който сътрудничи в делото на Духовната наука, помага за тази подготовка.
Начинът, по който човечеството е поучавано от своите ръководители, особено от един Бодисатва, който ще стане МайтреяБуда, коренно се променя в различните епохи. Така, както днес се изучава Духовната наука, тя не можеше да бъде изучавана през Гръцко-римската епоха, защото никой тогава не би я разбрал. Тогава Христовото Същество трябваше чрез своя живот предварително да покаже на хората целта на Земното развитие и Той можеше да действува само така. Духовното изследване разпространява това учение все повече и повече всред хората и все повече и повече хората ще се научат да разбират Христовия Импулс, докато накрая самият Христос ще навлезе в тях. Днес чрез словото на ларинкса е възможно да направим разбираема целта на Земното развитие в понятия и представи, а чрез мисленето да действуваме върху душите по такъв начин, че да ги разпалим и въодушевим за естетическите и моралните идеали.
към текста >>
55.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ние срещаме хора, които по един или друг начин ни причиняват страдания,
сътрудни
чеството с тях поражда страдания, следователно пречки, или пък срещаме хора, които ни подпомагат или ние ги подпомагаме, накратко: възникват най-разнообразни отношения.
Нашата карма, в известен смисъл, е съставена от страдания и радости. Ние заставаме пред нашата карма с правилна, с добра воля, само ако можем да застанем по един правилен начин пред нашите страдания и радости. Обаче ние можем да размислим и по-нататък. Днешното и утрешното обсъждане ще ни покаже именно как трябва да заставаме пред нашата карма. Нашата карма ни показва не просто онова, което изпълва нашия живот със страдания и радости, а в живота срещаме например много хора, с които ни свързва само едно бегло запознанство, или хора, които в една или друга степен на родство, на приятелство стоят близо до нас продължително време от нашия живот.
Ние срещаме хора, които по един или друг начин ни причиняват страдания, сътрудничеството с тях поражда страдания, следователно пречки, или пък срещаме хора, които ни подпомагат или ние ги подпомагаме, накратко: възникват най-разнообразни отношения.
Спрямо един такъв житейски факт ние трябва да си изработим нагласата: Да, ние самите сме го поискали с по-разумното същество в нас, поискали сме, примерно, един човек “случайно” да ни срещне по нашия път, търсили сме именно този, който да ни причини това или онова. Ето как следва да приемаме нещата, ако искаме да е плодотворно в антропософски смисъл онова, което завчера казахме относно приемането на кармата. Именно защото сме имали нещо общо с този човек, защото сме натрупали едни или други задължения към него, сега по-разумното същество в нас урежда нашата среща. Една магическа сила ни тласка към съответния човек. Тук впрочем ние навлизаме в една област, която е извънредно разнообразна и сложна и по отношение на която можем да дадем само общи гледни точки.
към текста >>
56.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той
сътрудни
чеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството.
Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
Например през седмото и осмото столетие в близост до Черно море съществуваше една много важна школа на Посвещението, където – намирайки се в духовно тяло – Буда поучаваше духовните кандидати. В такива школи има учители, които поучават във физическо тяло; обаче за по-напредналите ученици е възможно да получават указания също и от един Учител, който има само етерно тяло. И така, Буда поучаваше там онези, които можеха да приемат по-висшите учения, по-висшите познания. Тогава между учениците на Буда имаше един, който няколко столетия по-късно отново се инкарнира на Земята. Следователно, имаме работа с една физически живееща личност, която живее няколко столетия по-късно във физическо тяло в Италия и която познаваме под името Свети Франциск от Асизи.
към текста >>
57.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Тогавашните студенти с удоволствие се подготвяха за изпити именно от неговата „История на философията", но сега, след като Швеглер вече не е тук, учебникът му веднага стана неизползваем, особено след пакостното подобрение, извършено от един негов
сътрудни
к.
И ако сега се замислите за тези смели, преливащи от мъдрост Същества, както се опитах да ги представя пред Вас, Вие ще установите, че душата непрекъснато търси убежище в такива образи, които не са подчинени на никакви понятия, на никаква логика! Логическите понятия идват много по-късно и те не ни улесняват в разбирането на свръхсетивните Същества. Вие трябва да сте наясно: Когато ясновидецът се при ближи до някои от свръхсетивните Същества, и започне да ги описва, неговите описания ще бъдат съвсем различни от тези на логично мислещите хора. И в този случай логично мислещите хора никога не успяват да стигнат до правилно разбиране за свръхсетивните Същества. Позволете ми да си послужа със следния пример: Припомнете си поредицата от Reclam Universal Bibliothek и по-точно „стария Швеглер"13, както го наричахме преди години.
Тогавашните студенти с удоволствие се подготвяха за изпити именно от неговата „История на философията", но сега, след като Швеглер вече не е тук, учебникът му веднага стана неизползваем, особено след пакостното подобрение, извършено от един негов сътрудник.
Тук става дума за една история на философията, написана изцяло в духа на Хегел. И така, ако разгърнете тази „История на философията" от стария Швеглер, Вие ще добиете извънредно добра представа за всичко онова, с което се занимава класическата философия; разделът за философията на Хегел е написан превъзходно. Ако обаче разгледате кратката глава, посветена на Якоб Бьоме14, Вие веднага ще усетите, колко безпомощен е Швеглер, този логично мислещ човек, в своите опити да представи Бьоме! Слава Богу, той изобщо е пропуснал Парцелз15, за когото несъмнено, също би написал куп празни приказки. Но прочетете сами какво казва Швеглер за Якоб Бьоме.
към текста >>
58.
1. УКАЗАНИЕ
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това, което се намира в публикуваните книги, отговаря на изискванията на Антропософията като такава; върху формата, в която се развиха частните печатни издания
сътрудни
чиха в посочения смисъл душевните конфигурации на цялото общество."
У К А З А Н И Е "Съдържанията на тези печатни издания бяха замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. И това, върху което бе говорено, беше подслушвано от явяващите се в течение на времето душевни нужди на членовете на Антропософското Общество.
Това, което се намира в публикуваните книги, отговаря на изискванията на Антропософията като такава; върху формата, в която се развиха частните печатни издания сътрудничиха в посочения смисъл душевните конфигурации на цялото общество."
РУДОЛФ ЩАЙНЕР * ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ ОТПРАВЕНИ КАТО ПОЗДРАВ КЪМ СЛУШАТЕЛИТЕ ОТ ХЕЛСИНГФОРС Обични приятели! Току що пред Вас към мене бяха отправени мили думи за поздрав и онова, с което бих искал да отговоря на първо място на тези мили думи, е един най-сърдечен поздрав в смисъла, в който ние, обични приятели, се поздравяваме в света едни други като хора търсещи духа.
към текста >>
59.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
С други думи: всичко, което ви описах като необходимо, за да се издигне човек до едно същество на Серафимите, до едно същество на Херувимите, до едно същество на Престолите, всичко, което той трябва да направи, за да се издигне до тези духове, доколкото те съдействуват,
сътрудни
чат в процесите на планетата Земя, ние намираме всичко това, когато насочваме да речем погледа, окултния поглед върху Сатурн или върху една друга планета.
Серафимите носят известията, съобщенията от една планетна система в другата, съобщават това, което става в една планетна система на една друга планетна система. Чрез това светът на планетните системи се обединява и образува едно цяло. Следователно ние трябвало всъщност да покажем това редуване на Съществата на йерархиите, защото всичко, което изхожда от тези йерархии като сили, като форми на действие, е възприемаемо при цялото явление на човека върху една планета. Както ни учи окултният поглед, че цялата тази система от Същества има работа с планетата Земя, по същия начин една подобна система има работа с други планети. Когато с всички намиращи се на негово разположение средства човекът насочва окултния поглед към другите планети на нашата планетна система, тогава той намира, че същите опитности, които имаме, когато като хора се приближаваме до Серафимите или Херувимите или Престолите ние ги имаме също и по отношение на другите планети.
С други думи: всичко, което ви описах като необходимо, за да се издигне човек до едно същество на Серафимите, до едно същество на Херувимите, до едно същество на Престолите, всичко, което той трябва да направи, за да се издигне до тези духове, доколкото те съдействуват, сътрудничат в процесите на планетата Земя, ние намираме всичко това, когато насочваме да речем погледа, окултния поглед върху Сатурн или върху една друга планета.
Точно по същия начин трябва да постъпим надолу до Духовете на Движението. Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта: до тук за отделните планети на нашата планетна система резултатът на окултното наблюдение е напълно същият, независимо от това, дали насочваме наблюдението към Марс, към Юпитер, към Меркурий или към Венера; когато обгърнете с поглед работите на Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, навсякъде ще намерите същите резултати. На против, ние не ще намерим същите резултати, когато обгърнем с поглед за другите планети на нашата система това, което произхожда като форми на действие от Духовете на Движението и от Духовете на Формата. С други думи казано: когато се опитаме да насочим окултния поглед върху една друга планета да речем върху Марс, и се запитаме: как действуват върху Марс Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта?... Ние получаваме тогава като отговор: те действуват също така, както върху нашата земя.
към текста >>
60.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И ако е било казано нещо за тези разочарования, още не всичко е пропаднало и ние бихме искали да измолим от духовните сили, стоящи зад нашето движение, и да ги възпламеним, така че такива думи да не трябва да се чуват: че нашите скъпи
сътрудни
ци искат да се уморят.
Трябва да бъде събудено едно чувство за това, че от действителна човешка работа произлиза същината на онзи духовен живот, необходим за бъдещето на хората. Защото когато човек изпитва това, той все повече и повече ще разбира как душите на тези, които искат да се нарекат теософи, трябва да израстват съвместно в общи, сериозни и достойни цели, изразени в конкретни непосредствени дейности. Защото ценно е преди всичко това, което прави всеки един, каквото сътворява той, каквото е готов да принесе в жертва! И ценно е това, което всеки един придобива като търпимост към разочарования. Тук на това място и в нашето средноевропейско духовно-научно движение трябва да бъде казано: Онези, чиято карма е, така да се каже, да държат ведно нишките, от които се нуждаем за образуването на духовната ядка, действително са изживели немалко разочарования в последно време.
И ако е било казано нещо за тези разочарования, още не всичко е пропаднало и ние бихме искали да измолим от духовните сили, стоящи зад нашето движение, и да ги възпламеним, така че такива думи да не трябва да се чуват: че нашите скъпи сътрудници искат да се уморят.
Докато движите ръцете си, докато движите мислите си, можем да си казваме за нашето духовно движение: Вие искате! И докато искате да се развивате, независимо дали успехът ще се покаже на първия ден или едва след векове, дотогава ще бъдете теософи в истинския смисъл на думата! Да се вживеем заедно в тази воля, която може да търпи също и разочарования, с една истинска, трудолюбива любов и тогава ще можем да работим. Тогава оттам ще произлезе онова, което е необходимо на човечеството на съвременното му ниво на развитие. Може силите ни и да са слаби, но не можем да приложим по-големи, отколкото имаме.
към текста >>
61.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: да
сътрудни
чим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма.
И от тази връзка трябва да живеят в нас от тези първи времена след смъртта заминалите за другия свят. И действително изненадващ факт е, колко много Окултизмът потвърждава инстинктивният възпоменателен култ на мъртвите. Нашите заминали за другия свят стигат най-лесно да нас, когато могат да намерят тук на Земята насочени към тях мисли, чувства и усещания. За втората част на живота между смъртта и едно ново раждане нещата се представят отново малко различно. Тогава ние сме така много заплетени в нашите космически интереси, че в това време намираме въобще много трудно една връзка със Земята.
Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: да сътрудничим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма.
Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове. Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот. Това казват някои. Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед.
към текста >>
Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние
сътрудни
чим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове.
И действително изненадващ факт е, колко много Окултизмът потвърждава инстинктивният възпоменателен култ на мъртвите. Нашите заминали за другия свят стигат най-лесно да нас, когато могат да намерят тук на Земята насочени към тях мисли, чувства и усещания. За втората част на живота между смъртта и едно ново раждане нещата се представят отново малко различно. Тогава ние сме така много заплетени в нашите космически интереси, че в това време намираме въобще много трудно една връзка със Земята. Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: да сътрудничим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма.
Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове.
Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот. Това казват някои. Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед. Именно в този период след смъртта ние искаме с цялата си сила да дойдем отново в земния живот и само забравяме, когато отново се събуждаме от описания космически сън в настоящето, че сме искали това, а именно да се родим отново на Земята.
към текста >>
62.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И когато се развиват силите, които се изпращат от окръжността на Земята, за да настъпят болести, епидемии, за да настъпи ненавременно смърт, тогава тези безсъвестни души трябва да
сътрудни
чат на тези духове на болестите и смъртта, които изпращат тези сили в нашия физически свят.
И в този пояс, в пространството ограничено от този кръг се намират силите, от които се насочват към Земята болестите и смъртта, смъртта не дотолкова колкото тя настъпва като естествена смърт от старост. Тук действуват определени духовни същества, които окултизма нарича духове на болестта и смъртта. Онзи човек, който окултно казано, влиза в тази сфера така, че на Земята е водил един безсъвестен живот, бил е безсъвестен човек, такъв човек се осъжда сега, когато минава през тази сфера, да стане служител на тези зли духове на болестите и смъртта /ариманически духове/. Да ние получаваме едно понятие, едно впечатление от това, което означава безсъвестността, едвам когато познаем този факт. Безсъвестността осъжда хората на това, определено време между смъртта и едно ново раждане да в сферата на Меркурий да бъдат впрегнати в хомота на тези зли същества, зли духове.
И когато се развиват силите, които се изпращат от окръжността на Земята, за да настъпят болести, епидемии, за да настъпи ненавременно смърт, тогава тези безсъвестни души трябва да сътрудничат на тези духове на болестите и смъртта, които изпращат тези сили в нашия физически свят.
Друго е положението, когато подействува до тази сфера това, което е много разпространено на Земята: удобството, нежеланието да се направи едно усилие за някаква работа. Всъщност нашият живот, стои изцяло под знака на удобството. Хората биха извършили безброй неща по-друг начин, ако не биха обичали удобството. Също чрез удобството човек се осъжда на това, да стане в сферата за която току що говорих, за определено време слуга на онези същества, които са подчинени на Ариман, които можем да наречем същества на пречките, на препятствията, следователно на онези духове които пречат на работата на Земята. Такива хора стават служители на тези духове на пречките за определено по-дълго, или по-кратко време чрез всичко което сме взели в нашите души като удобство.
към текста >>
Във външните сфери, в сферите вън от Слънцето, се събират силите, които човекът трябва да приеме, за да може да работи, като минава през едно ново раждане, за да може да
сътрудни
чи в изграждането на едно ново земно тяло.
Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане. След това ние се подготвяме все повече и повече в звездните далечини за Юпитер, Сатурн и още по-нататък. Това, което бе описано сега става всъщност с най-напредналите души. Изостаналите души са се свързват само с най-близките до Земята сфери. Те минават също и през другите сфери, обаче в определено, несъзнателно, спящо състояние.
Във външните сфери, в сферите вън от Слънцето, се събират силите, които човекът трябва да приеме, за да може да работи, като минава през едно ново раждане, за да може да сътрудничи в изграждането на едно ново земно тяло.
Това, което се намира в човека, не е дошло в човека, идвайки само от Земята. Когато днес материалистите вярват, че човекът е едно създание на Земята, това представлява най-голямото късогледство. Когато човекът изгражда по този начин себе си със силите, които получава от Космоса, изгражда себе си в най-широкия смисъл, той използува за целта космическите сили, които тепърва трябва да почерпи от звездния свят. Разширявайки се между смъртта и едно ново раждане до сферата на Слънцето, той все още има работа със силите които продължават да действуват за предишния живот на Земята. Силите от които той се нуждае, за да вработи в земната сфера това, което може да построи неговото физическо тяло от окръжността, той трябва да го получи от онези сили, с които идва с контакт отвъд сферата на Слънцето.
към текста >>
63.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
При устройването на такива отношения,
сътрудни
чат онези души, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието.
Завръщайки се в своята родина той го намира умряло. Той изпитва най-дълбоката скръб и не може да постъпи по друг начин, освен да накарат да отворят гроба, за да види още веднъж своята възлюбена. От положението на трупа се констатира, че момичето е умряло привидно и така е било погребано. Това е една легенда писателят Хамерлинг я е разказвал отново в своите творби това е една легенда, в която нищо не е действително, обаче в стотици случаи може да бъде така. Ние виждаме, че една човешка душа не само умира в разцвета на нейния земен живот, а я виждаме преследвана по определен начин.
При устройването на такива отношения, сътрудничат онези души, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието.
Така такива безсъвестни души трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка! Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник. Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието. Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство. Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии?
към текста >>
Тук от една страна мировата мъдрост допуска, човешките души да бъдат осъдени поради тяхната безсъвестност, да
сътрудни
чат за идването на болестите и преждевременната смърт в света, а другите, които напускат физическото поле преждевременно, за да помагат на другите хора.
Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот. Тези сили увеличават силите на Съществата на Висшите йерархии. Така душите, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма. Тук ние имаме онова, което трябва да вършат душите, които преждевременно минават през вратата на смъртта. Чудни връзки, в сложните пътища на мировата мъдрост.
Тук от една страна мировата мъдрост допуска, човешките души да бъдат осъдени поради тяхната безсъвестност, да сътрудничат за идването на болестите и преждевременната смърт в света, а другите, които напускат физическото поле преждевременно, за да помагат на другите хора.
По този начин следователно: това, което външно майя, в илюзията се явява като зло, често пъти е насочвано към доброто, обаче по сложни пътища. Пътищата на мъдростта са много сложни, пътища по които върви Мировата Мъдрост. Човек само постепенно може да се ориентира в тези пътища. Бихме могли да кажем: Горе духовете на Висшите йерархии държат света. Понеже хората трябва да бъдат свободни, те им оставят възможността да потънат в злото, в материализма.
към текста >>
64.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Но когато пое това задължение, Рудолф Щайнер веднага беше изоставен от своите литературни съмишленици и приятели, а известните Издателства, с които той имаше договорни отношения, побързаха да се от кажат от неговото
сътрудни
чество.
Но тъкмо поради тази причина той беше принуден да се откаже от преподавателската си дейност. Защото както се изрази един от пролетарските вождове ние се нуждаем от разумна принуда, а не от духовна свобода. Светът беше прекалено изостанал за научното и строго философско изложение на неговите мисли. Хората изобщо не искаха да усетят присъствието на Духа зад неговите думи. Единствено последователите на Теософското Движение го слушаха с жадно любопитство и го молеха да се погрижи за тях, понеже бяха стигнали до една мъртва точка на развитието си и им липсваше авторите тен и знаеш духовен наставник.
Но когато пое това задължение, Рудолф Щайнер веднага беше изоставен от своите литературни съмишленици и приятели, а известните Издателства, с които той имаше договорни отношения, побързаха да се от кажат от неговото сътрудничество.
След като той внесе в Теософското Общество*3 онези импулси, които явно му липсваха и го издигна над предишното му равнище, определени среди се изплашиха сериозно, понеже те искаха да превърнат запада щото духовно движение в инструмент за свои лични цели. Тяхната основна задача се свеждаше не до един съвършен синтез между източната и западната мъдрост, а до един вид облицовка на умъртвения европейски духовен живот с подвеждащия блясък на предхристиянската мъдрост. Да, точно в тези условия се появи Рудолф Щайнер, който пробуди един съвършено нов живот в дълбините на християнския езотеризъм, в хармоничния синтез между източното и западното мислене, в хармоничния синтез между мъдростта на миналото и мъдростта на бъдещето. На това трябваше да се попречи с всички сили и средства. Току-що в душите на европейците беше пробуден един напълно нов копнеж към Христос.
към текста >>
65.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
66.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Онова, което тази душа прие в себе си, докато тя искрено
сътрудни
чеше за напредъка на Антропософското движение, разби една по-голяма сила, би могъл да каже човек, разви една по-голяма сила под повърхността на постепенно загиващото тяло.
През пролетта на тази година ние го загубихме за земния живот: той премина през Портата на смъртта. Той остави на човечеството серия от чудесни стихотворения, които бяха публикувани в един том, излязъл от печат скоро след неговата смърт. Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в един усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето оздравяване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие. Сега той е преминал вече през Портата на смъртта и окултното разглеждане на душата на този човек констатира нещо твърде забележително. Човек може да каже, че едва след смъртта се научава да познава значението на живота на душата в това разпадащо се тяло.
Онова, което тази душа прие в себе си, докато тя искрено сътрудничеше за напредъка на Антропософското движение, разби една по-голяма сила, би могъл да каже човек, разви една по-голяма сила под повърхността на постепенно загиващото тяло.
Загиващото тяло скриваше от погледа тази по-голяма сила дотогава, докато самата душа се намираше в тялото. И сега, когато срещаме тази душа след смъртта, сега просияват съдържанията на живота, които тази душа бе приела в себе си, сега те просияват така, както могат да просияят само в духовния живот, сияят като една мощна космическа карти на, просияват като един облак, бих могъл да кажа, в който живее нашият приятел, след като е преминал през Портата на смъртта. Това е една своеобразна гледка за окултния наблюдател. Може би сега можем да кажем: окултният наблюдател може да обходи със своя поглед цялата обширна околна среда на духовно-космическия свят. Но нещо друго е да пребродиш с поглед цялата околна среда на космическия душевен свят и след това да видиш излъчено от една индивидуална човешка душа нещо, което изглежда като една величествена картина, като една нарисувана картина на онова, което иначе се показва от само себе си в духовния свят.
към текста >>
67.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Да, положението е такова, че нашата душа е в непрекъснато
сътрудни
чество с този „придружител“.
Следователно това, което принадлежи към физическия свят не само формата на тялото, силата на мускулите и т.н., а и всичко останало, за което стана дума, всичко то продължава и по-нататък в наследствената линия, продължава да тече от едно поколение в друго. Към него обаче сега се прибавя, от друга страна, онова, което идва от духовния свят като наша индивидуална същност и което първоначално няма нищо общо с всички онези сили, които пулсират в наследствената линия и в редуването на поколенията. То идва направо от духовния свят и съединява, духовно свързва и съединява такива причинни фактори, към които ние сме предразположени от преди много столетия, с другите причини, които се намират в наследствената линия. Фактически положението е такова, че да съдим правилно за нещата можем само тогава, когато възприемаме тази втора същност, която идва от духовния свят и се съединява с физическата същност, като един вид „придружител“ на първата, действително като един вид „придружител“. Ето защо аз избрах примера с онзи придружител, който взема участие във всичко, което пощенският раздавач върши.
Да, положението е такова, че нашата душа е в непрекъснато сътрудничество с този „придружител“.
Вторият човек, който придружава селския пощенски раздавач, върши всичко това доброволно и свободно. Това не можем да отречем. Разбира се, биха могли да се търсят едни или други причини: обаче по отношение на необходимостта, в която е поставен редовният пощенски раздавач, тези причини се намират в областта на свободата. Вторият човек е напълно свободен в своите действия. Но, виждате ли, от тази свобода произлиза бих казал по необходимост още нещо, нещо напълно възможно.
към текста >>
Именно ако не размишлява върху грешките, а се потопи в активно и живо
сътрудни
чество, следвайки всички действия на пощенския раздавач, той ще съумее както се казва, от само себе си да не допуска тези грешки.
Той ще може да се справя с тези задължения, понеже години наред е придружавал истинския пощенски раздавач. И вероятно ще може да го върши дори по-добре, понеже ще избягва някои грешки. Но ако първият не би допускал тези грешки, нали така, вторият изобщо не би ги забелязал. Човек съвсем не може да си представи нещата така, сякаш за втория би било полезно, ако той размишлява върху грешките на първия. Когато човек мисли подвижно и живо, той стига до извода: ако вторият би размишлявал върху грешките на първия, това би било само едно на празно усилие на ума.
Именно ако не размишлява върху грешките, а се потопи в активно и живо сътрудничество, следвайки всички действия на пощенския раздавач, той ще съумее както се казва, от само себе си да не допуска тези грешки.
Така стоят нещата с онова, което се намира вътре в нас и ни придружава навсякъде. Едва когато се издигнем до идеята, че онова, което сме извършили, е наистина необходимо и като негови „придружители“ сега пренасяме нашите душевни сили в бъдещето, едва тогава ние виждаме нещата правилно. Всичко това на истина може да бъде разбрано в хода на нашата инкарнация. Нека сега да сравним други трима души. Първият човек, така да се каже, се хвърля направо в действието.
към текста >>
68.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В тази дейност трябва да си
сътрудни
чат всички божествени йерархии.
Тъкмо чрез тях трябва да изпитаме чувство на величие и възвишеност за божествено-духовния свят. Би могло да се каже: ако човек възприема духовната наука само трезво-научно, така че тя не обхваща цялостния човек, и заедно с това няма впечатлението за величието и възвишеността на това, което прониква, пулсира и живее в света като божествено-духовно, ако въпреки всички описания, които съм представил, живеем трезво и безчувствено, ние можем да бъдем родени без глави, въпреки всичко, което знаем в съответствие със съвременните условия на света. Защото не бихме могли да участваме в израждането на главата. Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него. Той не би могъл да работи над подготовката ѝ за следващата инкарнация.
В тази дейност трябва да си сътрудничат всички божествени йерархии.
Във Вашата глава, в тази леко неправилна и донякъде трансформирана сфера, се намира това, което представлява истински микрокосмос, истинско отражение на голямата мирова сфера. В нея живее всичко, което живее вън във Вселената, в нея действа всичко, което е дейно в различните йерархии. Когато от натрупаната чрез нашата умора мъдрост започнем да формираме следващата инкарнация, в тази дейност си сътрудничат всички йерархии, така че да се включи това, което ще стане наша глава, като отражение на цялата божествена мъдрост. Докато се случва всичко това, на земята се подготвя нещото, което представлява нашата наследствена линия. Така, както след смъртта предаваме на земята само това, което произлиза от земята, също така приемаме от родители, баби и дядовци само това, което е земно в нас.
към текста >>
Когато от натрупаната чрез нашата умора мъдрост започнем да формираме следващата инкарнация, в тази дейност си
сътрудни
чат всички йерархии, така че да се включи това, което ще стане наша глава, като отражение на цялата божествена мъдрост.
Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него. Той не би могъл да работи над подготовката ѝ за следващата инкарнация. В тази дейност трябва да си сътрудничат всички божествени йерархии. Във Вашата глава, в тази леко неправилна и донякъде трансформирана сфера, се намира това, което представлява истински микрокосмос, истинско отражение на голямата мирова сфера. В нея живее всичко, което живее вън във Вселената, в нея действа всичко, което е дейно в различните йерархии.
Когато от натрупаната чрез нашата умора мъдрост започнем да формираме следващата инкарнация, в тази дейност си сътрудничат всички йерархии, така че да се включи това, което ще стане наша глава, като отражение на цялата божествена мъдрост.
Докато се случва всичко това, на земята се подготвя нещото, което представлява нашата наследствена линия. Така, както след смъртта предаваме на земята само това, което произлиза от земята, също така приемаме от родители, баби и дядовци само това, което е земно в нас. И това, което в нас е земно, представлява само външното, то е само външният израз на земното. Всичко е вплетено в това, което изплитаме по описания начин, и в това, което изплитат всички божествени йерархии, преди чрез зачеването да получим връзка с това, с което се обгръщаме и обличаме при слизането ни на физическия план. Аз Ви казах, че колкото повече можем да възприемем в нашите чувства от тези величествени познания, толкова по-добре би било за нас.
към текста >>
69.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
70.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тези държавници виждали също, че за него едно тогавашно потенциално
сътрудни
чество с Франция не би могло да бъде плодотворно.
Държавникът Франческо Kpиcпи*115 е автор на изявлението: Благодарение на германските победи Италия тръгна за Рим, след като при Солферино Франция бе дала началния тласък за това. Но че Рим става столица на Кралство Италия, това се дължи на германските победи над Франция. Оттук насетне между Италия и Франция се оформя странно отношение. Любопитно е да се види как изграждайки единството си Италия се превръща едновременно в противник и в съюзник на Франция. Нека не се забравя, че някои италиански държавници държали много на факта, че като държавна структура Италия е сътворена отвън и че последният силен подтик към обединението и всъщност се дължи на Германия.
Тези държавници виждали също, че за него едно тогавашно потенциално сътрудничество с Франция не би могло да бъде плодотворно.
Но срещу това течение се възправило друго едно, което укрепнало особено много след 1876 г. течението на франкофилската демократична лява партия. Така тази държавност се люшкала между, бих казал, своето емоционално влечение към Франция и своето по-скоро практично влечение към Централна Европа. Забележителното обаче е, че каквито и процеси да протичали там, ситуацията винаги бивала такава, че практичното направление надделявало в Централна Европа. Нов обрат настъпил, когато Франция посегнала към Тунис*116.
към текста >>
71.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но ако човечеството действително трябва да прогресира, наложително е това
сътрудни
чество на централноевропейската мисъл, както го описах в последното си съчинение „Върху загадките на човека", да може да просъществува.
Но когато ги установиш у другиго, едва тогава забелязваш какво представляват те в действителност. Никой изобщо не подозира каква част от онова, заради което Западът толкова много укорява Централна Европа, е просто отражение на привнесеното от Запада в Централна Европа. Никой изобщо не подозира каква тайна всъщност се крие в това. При обективно оглеждане на обстоятелствата много странно впечатление прави например как най-вече някой представител на френския народ въобще не е в състояние да види у себе си нещата, които той с такава страшна острота укорява, щом ги установи у някой друг, възприел ги под френско влияние. Навярно също така не е хубаво да се сблъскаш с имитация.
Но ако човечеството действително трябва да прогресира, наложително е това сътрудничество на централноевропейската мисъл, както го описах в последното си съчинение „Върху загадките на човека", да може да просъществува.
То е необходимо, то не може да бъде преустановено, а не бива да бъде и брутално унищожено. И ето сега човечеството стои пред решаването на точно определени проблеми*158. Преди всичко на нещо, върху което вече съм обръщал внимание и което е свързано с удивителната модерна техника, появила се в резултат на уважаваните и от Духовната Наука природни науки. В сравнително недалечно бъдеще тази удивителна модерна техника ще стигне до момент, когато тя самата по някакъв начин ще отрече себе си. На нейно място ще настъпи нещо, устроено както вече намекнах тук по такъв начин, че човек ще придобие възможност да използва фините вибрации, фините трептения в етерното си тяло, за да импулсира механизми.
към текста >>
72.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
То е предназначено да пробуди такива представи, такива чувства и волеви импулси, които ще ни направят истински
сътрудни
ци в развитието на новото човечество.
В хода на развитието човек е изгубил знанието за своята тричленност; това знание трябва да му бъде върнато от духовната наука. Оттук беше необходимо първото, напълно съзнателно, структурно пронизано разчленяване на човека на тяло, душа и дух, именно в книгата "Теософия", което се опитах симптоматично да направя дейно в нашата средноевропейска, антропософски ориентирана духовна наука. Върху това е изградена цялата книга. Това е необходимо решително отново и отново да се поставя пред човечеството, за да достигне то чрез развитието тричленността на човека. Виждате, как до подробности съвпада всичко, когато се стои на основата на духовната наука.
То е предназначено да пробуди такива представи, такива чувства и волеви импулси, които ще ни направят истински сътрудници в развитието на новото човечество.
Винаги се стремя да предизвикам във вас чувството, че духовната наука няма право да си остане грижливо отглеждана теория; тя не може да бъде подобие на наука, не трябва да бъде натрупване на знания; тя трябва да стане истински живият вътрешен живот на душата. Това ми се струва много по-значително, отколкото само обогатяването на съзнанието с понятия, което, разбира се, също е нужно, тъй като ако нещо трябва да бъде оживено, първо трябва да бъде обхванато с понятие. Понятията са ни необходими, но те не трябва да бъдат мъртви, те трябва да се изпълнят с живот. Ако духовната наука се приема реално, тя обхваща целия човек, въздейства върху целия човек. Но трябва целият човек, с чувство и воля да се отвори за духовната наука, и само тогава той правилно ще живее в нея.
към текста >>
73.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Така ще си
сътрудни
чим, така ще се стремим да работим заедно, всеки на своето място, всеки според силите си.
В продължения на целия живот тя дава на човека жизнеустойчивост и жизнеспособност. Възпитанието, което не отчита разликата в темпа на развитие на главата и останалия организъм, прави хората стари, нервни, нехармонични и измъчени. Вгледайте се в живота и ще се убедите в това. Животът може да стане велик учител, потвърждаващ това, което антропософски ориентираната духовна наука чете в духовния свят. Обединете в сърцето всичко, което днес беше казано и насочено към вашите сърца, скъпи мои приятели, за възпитанието на нашите сърца чрез духовния свят; запазете това, което ни обединява, като членове на нашето движение.
Така ще си сътрудничим, така ще се стремим да работим заедно, всеки на своето място, всеки според силите си.
към текста >>
74.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
В този момент искам да помислим - понеже в тези дни отново се повтаря денят на смъртта на госпожица Софи Щинде43 - за свръхсетивното раждане в духовния живот на тази наша вярна
сътрудни
чка в Дорнахския строеж.
Въпреки това винаги трябва да си спомняме какво представляваха римските катакомби на първите християни и макар че християнството е било нещо по-подземно в още по-силна степен, отколкото е антропософското движение днес, въпреки това то намери пътя към повърхността. И някои от хората всред антропософското движение, занимаващи се с духовни понятия, намериха възможност да работят с тях в сферата, в която тези духовни понятия, които тук са мъдрост, се разгръщат като светлина. Те намериха възможност да работят с тази светлина. Ние винаги можем да казваме, че между членовете, които работят в антропософското движение, са ни равнопоставени тези, които са тук, във физическия свят, и онези, които са вече оттатък, в свръхсетивния свят, които вече преминаха през портата на смъртта и днес са доказателство за истината на спечеленото тук като духовни мъдрости. В това отношение нека да помислим за някои, бих казал, свръхсетивно живеещи души на членовете на Обществото.
В този момент искам да помислим - понеже в тези дни отново се повтаря денят на смъртта на госпожица Софи Щинде43 - за свръхсетивното раждане в духовния живот на тази наша вярна сътрудничка в Дорнахския строеж.
Става въпрос, скъпи приятели, когато наистина искаме да останем вътре в позитивното антропософско движение, да се задълбочим за усещането на реалността, свързана с нас, да възприемем конкретното понятие за духовния свят. Сега, скъпи мои приятели, живеем в тежки времена. Знаем колко трудно ще бъде да преживеем в близкото време. Както и да се изменят условията за нашето общуване тук, на физическия план, колкото и дълго да продължи, докато отново се срещнем тук по този начин, нека кажа, че въпреки това - както трябва и да бъде, за да се засили и докаже нашият духовно-научен стремеж - ние чувстваме заедно, искаме да мислим заедно, дори когато пространствено сме разделени. Искаме винаги да бъдем заедно като стремящи се към познанията на духовната наука.
към текста >>
75.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Бройер и неговият
сътрудни
к Фройд73 във Виена, които типично за тогавашното време се намират под влиянието на школата на Шарко74 в Париж, приписват всичко на това, което може да се нарече душевна травма, душевно нараняване, «nervous shock», както се нарича в Англия.
Когато тя изчезва, в страха си момичето иска да се помоли, но гласът й пресеква, не може да говори дотогава, докато си спомня английски детски стих и успява да проговори и да се помоли на този език.» Цялата болест започва с това събитие. От него остава и едностранната парализа на ръката, полусънното състояние и невъзможността да се изразява на друг език освен на английски. Д-р Бройер забелязва, че винаги, когато я оставя да разказва, се появява облекчение на състоянието и от това извежда плана за лечението. Той се опитва постепенно да узнае цялата ситуация, като хипнотизира болната и чрез това наистина му се удава да предизвика съществено подобрение на състоянието, така че болната се освобождава от нещата, като ги извлича от себе си и ги споделя с друг.
Бройер и неговият сътрудник Фройд73 във Виена, които типично за тогавашното време се намират под влиянието на школата на Шарко74 в Париж, приписват всичко на това, което може да се нарече душевна травма, душевно нараняване, «nervous shock», както се нарича в Англия.
Следователно при това изживяване до болничното легло душевният шок действа върху душата, подобно на физическо нараняване на тялото. По начало - това трябва да се отбележи - Бройер схваща нещата като душевна болест, като вътрешен проблем. Той е убеден, че не могат да се установят анатомични или физиологични промени, например не е било възможно в основата да стои увреждане на нервите, разположени от ръката към мозъка или др. подобни. Още от началото той е убеден, че има работа с вътрешен психически факт. В ранните периоди е имало склонност фактите да се разглеждат така, че се е казвало: Такива неща могат да настъпят поради душевно нараняване, травма, шок и др. подобни.
към текста >>
76.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
44. По това време (септември, 1898 г.) Рудолф Щайнер е
сътрудни
к в издаването на «Списание за литература» и принадлежащите към него «Драматични страници».
Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време. Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите. Но има много хора, които днес не само изопачават, но и измислят, за да клеветят.» В края на последния напечатан откъс следват още думите: «От друга страна, нека особено този път, предвид тежките времена, да изразя особена благодарност към нашите приятели от Санкт Гален от името на тези, които ръководят антропософското движение, че при трудните условия относно намиране на зала и други, успяха да намерят възможност, въпреки трудностите да можем да проведем нашата среща както публично, така и в групата също и в този град в това трагично време. Затова особена благодарност на участващите в това наши скъпи приятели от Санкт Гален.»
44. По това време (септември, 1898 г.) Рудолф Щайнер е сътрудник в издаването на «Списание за литература» и принадлежащите към него «Драматични страници».
За това списание Рудолф Щайнер пише много статии, публикувани в 5 тома Събр. съч. 29 - 33. Виж разказа на Рудолф Щайнер за това време в Берлин в книгата му «Моят жизнен път» (1923 - 1925), Събр. съч. 28, глава XXIV. 45. Елизабет, 1837 - 1898, царица на Австрия, омъжена за цар Франц Йозеф I, промушена с нож в Женева на 10 септември, 1898 г.
към текста >>
77.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
78.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Тогава ще дойдат хората, които вярват в мъртвите и ги признават за свои
сътрудни
ци.“ Помислете само колко луд ще изглежда човек, ако сега каже това, което обаче трябва да стане практически принцип днес.
Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот. Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека. Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души! Представете си колко различно съзнание би съществувало, ако човек постоянно си казва: „Сега съм млад хлапак на тридесет, тридесет и пет години, но един ден ще стана по-възрастен, а възрастта за мен означава надежда, очакване, че когато стана по-възрастен, ще се появи нещо, което не може да се прояви, докато съм млад.“ Представете си с каква жизнерадост и жизнена сила ще живее човекът, когато през целия си живот чак до смъртта има такова съзнание и дори накрая си каже: „Да, аз не мога да стигна толкова далеч, че да отразя в съзнанието си всичко, което ми предлага животът, но ще пренеса нещо отвъд смъртта.
Тогава ще дойдат хората, които вярват в мъртвите и ги признават за свои сътрудници.“ Помислете само колко луд ще изглежда човек, ако сега каже това, което обаче трябва да стане практически принцип днес.
Съвсем сериозно искам да кажа: Нашите парламенти по цялата Земя наистина биха създали нещо по-умно от създаваното днес, ако с тях работят мъртвите, ако днес човек се запита какво правят не само младите хора на тридесет, тридесет и пет години, а какво казва например Гьоте или какво казват други умрели, които са на сто и повече години. Това е нещо, което в бъдеще трябва да стане непосредствена практическа действителност. Днес има известни, да кажем, тайни общества, които се занимават с всякакви древни символи. Те биха направили по-добре, ако се опитат да разберат своето време и изградят места, където да се изследват съветите на мъртвите. Това е извънредно важно!
към текста >>
79.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
80.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Остатъчните антипатии бушуват в дълбините на човешката душа и пречат за постигането на онова, което трябва да е основната цел: истинската духовна хармония, истинското духовно
сътрудни
чество.
Днес се налага да добавя, че антипатиите, които имаме в свръхсетивния свят между смъртта и раждането, имат определени остатъци — и ние ги носим със себе си във физическото ни съществуване. Работата срещу тях във физическия живот е всичко, което живее в тъй наречения духовен живот, в духовната култура. Те са това, което обединява хората в религиозни общества, или в други духовни общества, така че те да могат да противодействат срещу антипатиите, които са донесени от живота преди раждането. Цялата ни духовна култура трябва да се обяснява отделно, тъй като отразява нашия предземен живот и в известен смисъл подготвя човечеството за живота в свръхсетивния свят, като в същото време се явява и нещо като лекарство за антипатиите, които донасяме от свръхсетивния свят. Затова е толкова отвратително, когато някои хора предизвикват разколи в духовния живот, вместо да работят за единение — преди всичко в духовния живот.
Остатъчните антипатии бушуват в дълбините на човешката душа и пречат за постигането на онова, което трябва да е основната цел: истинската духовна хармония, истинското духовно сътрудничество.
Точно там, където това трябва да преобладава, откриваме възникването на секти. Разколите и сектантството в действителност са отражения на земята от антипатиите, които са свързани с произхода на целия духовен живот и за които духовният живот би трябвало да послужи като лекарство. Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него. Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот. И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот.
към текста >>
81.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И всъщност е точно така: този пренесен отвъд смъртта мисловен свят, започва да
сътрудни
чи с това, което е минерално царство на Земята, но също и в Космоса (рис.23).
Или с други думи: в духовния свят човек взема нещо, което не се изчерпва се неговия Аз, който продължава нататък, а нещо, което в известен смисъл е един астрален плод от Земята (рис.23). И ако тогава проследим как човек полага този астрален плод от Земята, как го отхвърля в смисъла на описаните от мен процеси в „Теософия“ ще видим, че за известно време след смъртта, душевният свят е преминат, и Азът продължава нататък. Обаче засега той е все още изтъкан от минералното съдържание. Отправим ли духовен поглед нагоре, където е сега човекът, ние ще открием минералното съзнание на мъртвите, т.е. ще открием един мисловен свят според неговото отнасяне към минералите (рис.23).
И всъщност е точно така: този пренесен отвъд смъртта мисловен свят, започва да сътрудничи с това, което е минерално царство на Земята, но също и в Космоса (рис.23).
Тази взаимна зависимост е изключително важна. Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре? ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта. Ако отправим един пълен с разбиране поглед върху минералното царство и после го извисим над това минерално царство, ще можем да си кажем: Дълбоко в минералната активност пулсира и работи това, което всъщност е съзнанието на мъртвите, и то едва в началото на тяхното следсмъртно пътешествие. Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
към текста >>
82.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и
сътрудни
чество със Съществата от висшите Йерархии.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 9 Октомври 1921 Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека. Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е.
как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии.
И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества. Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
83.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Човек тръгва не по лекционни курсове, където от него се изисква да
сътрудни
чи в мисленето; човек с удоволствие се отправя натам, където има движение и шум, и там той заспива.
В този случай наистина не е необходимо никакво напрягане, никакво усилие. Изобретява се един микроскоп и под него се поставя препарат, изследва се този препарат, човекът наднича и подрежда мислите-сенки, след това прави нещо като счетоводна сметка, но какво може да се получи при сборуване на сенки? Така по отношение на вътрешното съизживяване на света, човек остава съвсем пасивен. После тази пасивност нараства и се изместваобаче не и в смисъла на Гьоте от вътрешната работа към съзерцанието.
Човек тръгва не по лекционни курсове, където от него се изисква да сътрудничи в мисленето; човек с удоволствие се отправя натам, където има движение и шум, и там той заспива.
Той попада в едно кино; там няма нужда от активност, там той заспива. Ето какво представлява днешната Азова култура. И в този си вид тя ще напредва все повече и повече. Но на света дойде и антропософската Духовна Наука. Нещата се промениха.
към текста >>
Обаче той не би трябвало да се бои, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в илюстрирано издание; моят замисъл е съвсем друг: той изисква дълбоко вътрешно участие и
сътрудни
чество.
Ето какво представлява днешната Азова култура. И в този си вид тя ще напредва все повече и повече. Но на света дойде и антропософската Духовна Наука. Нещата се промениха. Един съвременен теолог беше споменал, че няма да прочете „Хрониката Акаша“, ако аз не му я изпратя в луксозно илюстрирано издание.
Обаче той не би трябвало да се бои, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в илюстрирано издание; моят замисъл е съвсем друг: той изисква дълбоко вътрешно участие и сътрудничество.
Дори и наистина да се прибегне до художествено изобразяване на това, което намираме в „Хрониката Акаша“, този теолог не би могъл да предприеме каквото и да е с „луксозното илюстрирано издание“ на „Хрониката Акаша“, именно защото той поставя акцента върху „илюстрирането“. В заниманията с антропософската Духовна Наука наистина е необходимо вътрешно участие, иначе имаме само думи, които звучат фантастично и нелепо. Това вътрешно съучастие, тази вътрешна работа човек трябва да ги обикне. Той трябва да се реши на това. В началото е трудно и мъчително; но после човек забелязва, че Антропософията го прави по-бодър, по-свеж: и душевно и телесно.
към текста >>
84.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно духовните същности да
сътрудни
чат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за духовния свят, да проникне и да живее в духовния свят, беше за него също проблем.
Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот. Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност. Той не можеше да достигне друго, освен чистата външност на красотата. Когато тези "Бележки върху естетическото възпитание на човека" попаднаха в ръцете на Гьоте, той беше малко объркан. Абстрактният ход на човешкия разум не му беше свойствен.
Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно духовните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за духовния свят, да проникне и да живее в духовния свят, беше за него също проблем.
Шилер не можеше да излезе от понятието, за да отиде към действителността. Що се отнася до Гьоте, той искаше да изрази също, по свой начин, това, което Шилер беше изразил в "Естетични бележки". Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия". Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата. Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност.
към текста >>
85.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
86.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако там ние вършим нещо в „
сътрудни
чество" с тези Същества, ние трябва да кажем: ето, не аз, а другите Същества действуват в мен.
По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии. Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние. Ако сме например тук на Земята и откъснем едно цвете, имаме право да кажем: ето, сега аз откъсвам това цвете. Обаче в съвместния живот със Съществата от висшите Йерархии нещата са съвсем други.
Ако там ние вършим нещо в „сътрудничество" с тези Същества, ние трябва да кажем: ето, не аз, а другите Същества действуват в мен.
Така че там ние сме в едно състояние на непрекъсната принуда, там ние изживяваме нашата космическа деятелност не като наша лична инициатива, а като дейност на висшите Йерархии в нас. Да, там ние притежаваме едно космическо съзнание. Както.тук усещаме белите дробове, сърцето и т.н. вътре в нас, така и след смъртта ние усещаме света на висшите Йерархии вътре в нас. Всичко, което става, е в резултат на една чужда инициатива, и ние сме включени в нея; ако обаче трябва съвсем точно да определим това състояние, длъжни сме да допълним: ето, сега едно от Съществата на висшите Йерархии действува в нас.
към текста >>
87.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
88.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Представлява най-интересното нещо да пристъпим към тези духовни същества на един свръхсетивен свят и да проучим тяхната задача, защото само благодарение на това получаваме впечатлението, как всичко, което съществува като същества в света,
сътрудни
чи за цялото устройство на света.
Тези са нещата, които се получават по отношение на света на Гномите. Чрез това Гномите получават едно интересно, едно извънредно интересно отношение към цялата еволюция на Вселената. Те винаги пренасят твърдото състояние от предишното в твърдото състояние на по-късното. Те са съхранителите на постоянството, на непреривността на твърдата структура в развитието. Те съхраняват по този начин твърдата структура от едно небесно тяло в друго небесно тяло.
Представлява най-интересното нещо да пристъпим към тези духовни същества на един свръхсетивен свят и да проучим тяхната задача, защото само благодарение на това получаваме впечатлението, как всичко, което съществува като същества в света, сътрудничи за цялото устройство на света.
А сега отново да преминем от Гномите към Ундините, към съществата на водата. Тук ни се предлага всъщност една много чудна представа. Тези същества нямат тази нужда на живота, която хората имат, те нямат нито жизнената нужда на животните, макар също инстинктивно, а бихме могли почти да кажем: Ундините, също и Силфите, имат по-скоро една нужда, една потребност на смъртта. Те са действително по един космически начин както мушицата, която се втурва в пламъка. Те имат чувството, че имат живота си едвам тогава, когато умират.
към текста >>
89.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
90.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Сътрудни
к в “Магазин за литература ” по време на издателската дейност на Рудолф Щайнер.
[6] “Животът на Фридрих Николай”, 1801. [7] Джорж Ноел Гордон лорд Байрон, 1788-1824. [8] Мари Евгения деле Грацие, 1864-1931. [9] Ойген Хайнрих Шмидт, 1851-1916. “Тайната на Хегеловата диалектика”, 1888.
Сътрудник в “Магазин за литература ” по време на издателската дейност на Рудолф Щайнер.
За неговото произведение “Гностика” Рудолф Щайнер пише в “Луцифер” юли 1903 (“Luci-fer-Gnosis”, Събр. съч. 34, стр. 411). При отговаряне на въпросите след лекцията от 30. Marz 1905 (досега непубликувана) Рудолф Щайнер отговаря на въпроса: “Какво мислите за д-р Ойген Хайнрих Шмидт” следното: “Той има симпатия към теософията, сам е писал нещо за теософията, след като издаде книгата за тайната на Хегеловата диалектика. Неговият начин на мислене обаче е твърде математически, той е конструктивно-математически и се дължи на твърде малко наблюдение.
към текста >>
91.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
92.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Слънчевото съществуване ще го срещне с онези същества, които могат да си
сътрудни
чат с него и действат заедно с него между смъртта и едно ново раждане.
То е едно единство с него. Поне дотолкова, доколкото то е едно единство, той трябва да откъсне от себе си онова, което живее като зло в него. Но ако тук на това място човек трябва да остави нещо от самия себе си, от своето собствено същество, какво ще е последствието? Последствието е, че той влиза в слънчевото съществуване атрофиран, така да се каже, като духовен инвалид, като духовно осакатен. И слънчевото съществуване може да направи нещо само с това, което човек донася със себе си в него.
Слънчевото съществуване ще го срещне с онези същества, които могат да си сътрудничат с него и действат заедно с него между смъртта и едно ново раждане.
Но вземете един съвсем краен случай, мои мили приятели, вземете случая, в който един човек е бил толкова лош, толкова враждебен към хората, че вътре в себе си е желал злото на всички хора. Да предположим, макар и хипотетично, че той е бил толкова лош и такъв злодей, че в действителността не може да съществува по-голяма лошота. Какво става с един пълен злодей, който изцяло се е отъждествил със злото, какво ще стане с него, когато той стигне в тази точка, да речем алфа /виж рис. стр.188/, и трябва да остави извън себе си всичко, което е свързано със злото? Той трябва да остави извън слънчевото съществуване самия себе си.
към текста >>
93.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Аз показах, как от раждането на човека до около 21-та година третата йерархия има едно особено отношение към човека; как след това при половата зрялост се намесва втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес; как тези йерархии действат по-нататък от половата зрялост първо до 21-та година в първия отрязък от живота /първото седемлетие/, до 28-та година във второто седемлетие и до 35-та година в третото седемлетие; как обаче още в 28-та година настъпва едно вътрешно отношение към първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли, които продължават да действат след това в тяхната първа фаза до 35-та година, където си
сътрудни
чат с втората йерархия, после във втората фаза до 42-та година и в третата фаза до 49 годишната възраст на човека.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 29 май 1924 Последния път ви говорих, как в течение на своя живот човекът стои в определени отношения с различните йерархии на духовния свят и бих искал да отбележа, че всичко, което се изнася тук, накрая ще доведе дотам, все по-добре и по-добре да разбирате действието на кармата в човешкия живот и в човешкото развитие. Следователно всичко това е подготовка за разбирането на кармата.
Аз показах, как от раждането на човека до около 21-та година третата йерархия има едно особено отношение към човека; как след това при половата зрялост се намесва втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес; как тези йерархии действат по-нататък от половата зрялост първо до 21-та година в първия отрязък от живота /първото седемлетие/, до 28-та година във второто седемлетие и до 35-та година в третото седемлетие; как обаче още в 28-та година настъпва едно вътрешно отношение към първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли, които продължават да действат след това в тяхната първа фаза до 35-та година, където си сътрудничат с втората йерархия, после във втората фаза до 42-та година и в третата фаза до 49 годишната възраст на човека.
Но, бих могъл да кажа, че това, което от редуването на йерархиите така непосредствено действа в продължение на човешкия живот, се кръстосва с онова, което в течение на човешкия живот се явява като огледални отражения на духовните същества на планетната система. Ние знаем, че всяка една от планетите, когато гледаме нейното външно физическо светене, е всъщност само знак за това, че в посоката, в която ни се явява планетата, звездата, съществува една колония от духовни същества. Ние гледаме една звезда; но това, което виждаме да блести, да свети в звездата, е външният знак, че в тази посока нашият душевен поглед се натъква на една космическа колония от духовни същества. Ние стоим в живота така, че в нашето физическо тяло носим едно етерно тяло. В момента, когато човек се издига до имагинативно свръхсетивно познание, той възприема всичко, което може да възприема чрез своето етерно тяло.
към текста >>
94.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тук безброй същества си
сътрудни
чат в това, което образува кармата; да, безброй същества си
сътрудни
чат тук.
Дали е Ангелът, или това същество от йерархията на Динамис, Ексусиаи и т. н.? Ние сме разпръснати в един свят от същества. Ние сме опиянени от разнородността на собствената си същност, понеже сме едно с всички тези същества. Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане.
Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук.
Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете. По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>
95.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Днес бих искал първо да насоча вниманието ви върху това, как трябваше да подчертаем, че в изграждането на човешката карма между смъртта и едно ново раждане си
сътрудни
чат първо самите хора, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 27 юни 1924 Разясненията върху кармата могат само бавно и постепенно да ни въведат в разбирането на сложната закономерност, стояща в основата на света.
Днес бих искал първо да насоча вниманието ви върху това, как трябваше да подчертаем, че в изграждането на човешката карма между смъртта и едно ново раждане си сътрудничат първо самите хора, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане.
Там хората работят заедно с други хора, с онези хора, с които те са предимно кармически свързани. Така че в изграждането на кармата между смъртта и едно ново раждане ние виждаме групи от хора, кармически свързани групи от хора и бихме могли да кажем, че в този чисто духовен живот ясно се разграничават групите от хората, които общо работят едни с други. Въпреки това в живота между смъртта и едно ново раждане и особено в настоящия живот, ние участваме в дейността на цялото човечество; фактът че се намираме в една група от хора, в една група от души, не изключва нашата принадлежност към цялото човечество. Но във всички тези групи, даже в индивидуалната съдба на отделния човек работят съществата от висшите йерархии. И тези същества от висшите йерархии, които заедно с човека изграждат кармата между смъртта и едно ново раждане, тези същества действат също и в онзи живот, който ние прекарваме между раждането и смъртта, където кармата се проявява по морален начин в съдбата на човека.
към текста >>
96.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Именно когато насочим поглед върху някой антропософ, който в себе си преди всичко носеше импулса по един активен начин да
сътрудни
чи с антропософията, именно между такива антропософи ние намираме души като тези, които охарактеризирахме.
Но такива души, които встъпват в земния живот с такава нагласа, изпитват най-напред нуждата тук на Земята отново да изживеят онова, каквото са изживели в предземното си съществуване като меродавно в работата на кармата; също и тук отново да го изживеят по начина, по който то може да бъде изживяно на Земята. И така за първия вид души, за първата група души духовният живот в първата половина на 19-то столетие протече по такъв начин, че те проявиха стремеж, който произлизаше от дълбокия им копнеж да станат съучастници в онзи свръхсетивен култ. Но при това те навлязоха, бих искал да кажа, в известно мъгливо настроение, така че при слизането им на Земята останаха само тъмни спомени, с които тогава можеше да се свърже несъмнено с пълно разбиране антропософията, превърната в едно земно учение. Напротив, при втората група беше като една повторна среща, запланувана с едно решение, взето именно от тези души, които още не бяха напълно уморени от езичеството, които обаче бяха в очакване да станат християни в едно целесъобразно обективно развитие. Беше така, сякаш те успяха да си спомнят за едно решение, което бяха взели в духовния свят в първата половина на 19-то столетие: Да пренесат долу на Земята всичко онова, което е стояло пред тях в духовния свят като мощни духовни образи, да го превърнат в земна форма.
Именно когато насочим поглед върху някой антропософ, който в себе си преди всичко носеше импулса по един активен начин да сътрудничи с антропософията, именно между такива антропософи ние намираме души като тези, които охарактеризирахме.
Двата типа трябва да се различават много ясно. А сега, мои мили приятели, ще кажете: - Да, всичко това, което ни казваш, ни изяснява някои неща в кармата на Антропософското общество, но някой може да бъде обзет от страх пред това, което може да се случи, когато вижда, че се хвърля светлина върху някои неща, по отношение на които вероятно човек не би искал да го изтръгнат от определено незнание. Трябва ли сега да започнем да мислим дали принадлежим на единия или на другия тип? На това трябва да бъде даден един напълно определен отговор. Отговорът, който трябва да бъде даден, е този: - Ако Антропософското общество е само нещо, което носи в себе си едно теоретично учение, или към него се присъединяват тези или онези идеи на космологията, христологията и т.
към текста >>
97.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Истинският антропософ трябва да има съзнание, че е нужно да участва и
сътрудни
чи в борбата между Ариман и Михаил.
Онези, които днес идват със стремеж към една такава духовност, която съдържа вече в себе си интелигентността, какъвто е случаят в антропософското движение, в днешната епоха това са души, които са тук според тяхната карма и които трябва да обърнат внимание на онова, което става на Земята в започващата епоха на Михаил. Те са свързани с всички онези, които не са слезли още на Земята и произхождат от платоническото течение под ръководството на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис и на другите останали горе в свръхсетивното съществуване. Онези, които с истинска вътрешна всеотдайност на сърцето днес могат да приемат антропософията и могат да се свържат с нея, те носят в себе си импулса от това, което са изживели в свръхсетивния свят в началото на 15-то и в началото на 19-то столетие, - импулса да се явят в края на 20-и век отново на Земята заедно с всички онези, които не са слизали тук оттогава. Дотогава чрез антропософската духовност ще бъде подготвено онова, което по-късно ще се осъществи от общността като пълно откровение на свръхсетивната подготовка, идваща от горепосочените течения. Мои мили приятели, антропософът трябва да приеме в своето съзнание това и трябва да е наясно, че е призван още сега да подготви онова, което все повече и повече ще трябва да се разпространява като духовност, докато се стигне до кулминационната точка в края на 20-ти век, когато отново ще присъстват истинските антропософи, но заедно с другите.
Истинският антропософ трябва да има съзнание, че е нужно да участва и сътрудничи в борбата между Ариман и Михаил.
Само благодарение на това, че една такава духовност тече през антропософското движение и се съединява с други духовни течения, Михаил ще намери онези импулси, които отново ще го обединят с интелигентността, която макар и да е станала земна, всъщност му принадлежи,. Моя задача още ще бъде да ви покажа с какви рафинирани средства Ариман иска да възпрепятства това; в каква остра борба се намира 20-и век. Всички тези неща трябва да събудят в нас съзнанието за сериозността на времената, в които живеем, за смелостта, която е нужна, за да се включим по правилен начин в духовните течения. Но когато приемаме в себе си тези неща и си казваме: - Ти, човешка душа, можеш да бъдеш призвана за това, когато разбереш, как да съдействаш за осигуряване властта на Михаил - същевременно може да се роди онова, което би се нарекло - всеотдайно вътрешно ликуване на човешката душа, от това така да бъде изпълнена със сила. Трябва да намерим вярното настроение за тази мощна смелост и сила.
към текста >>
98.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И под ръководството и
сътрудни
чеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг. Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си. Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти. Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него.
И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
Времето измина. Двете личности минаха през вратата на смъртта, изпитаха онези изживявания, за които бих искал да говоря следващия път, които в свръхсетивния свят са свързани с развитието на кармата, на съдбата и след това, и двамата се преродиха в римско време, а именно около основаването на господството на римските императори - по времето на Август; не точно, но през времето на неговото царуване. Както казах, това е едно съвестно изследване, което е също така точно, както може да бъде точно едно изследване в областта на физиката или на химията. Аз не бих говорил за тези неща, ако от седмици насам не би била дадена възможността да говоря върху тях точно по този начин. Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
към текста >>
99.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Това ще покаже книгата[2], която сега разработваме съвместно с моята мила
сътрудни
чка, госпожа д-р Ита Вегман, която третира именно здравия и болния човек и която се надявам скоро да излезе от печат.
Виждате ли, всичко, което съставлява днес трудностите на медицината, се дължи на това влияние. И всичко това трябва да бъде развито днес в общи линии според изискванията, които са поставени пред антропософското движение, пред Антропософското общество, както и отделно по специалности за отделните групи, както сега например бе говорено върху пасторалната медицина[1] пред една група, която по специалност е подготвена за това. Защото тук трябва да бъде търсена вратата, чрез която да се навлезе също и в онези връзки, които се получават накрая като велики връзки в дейността на теченията на кармата. И в патологията и терапията ще се види, как наблюдението на болния и здравия човек налага необходимостта да бъде проучено всичко, което наред с външно-физическото се казва за духа и душата, като напълно се уважава това, което естествената наука казва за физическото. Тогава обаче ще се види, че по отношение на здравия и болния човек сме принудени да разгледаме по-висшите членове на човешката природа.
Това ще покаже книгата[2], която сега разработваме съвместно с моята мила сътрудничка, госпожа д-р Ита Вегман, която третира именно здравия и болния човек и която се надявам скоро да излезе от печат.
Но точно такива изследвания, които търсят вратата, през която по един правилен начин да проникнат от физическия човек в духовния човек, дават един перспективен резултат само тогава, когато те се провеждат по един правилен начин. Така че за една такава работа, каквато се върши тук, се използват не само изследователските способности на настоящето, а също и изследователските способности, които са резултат на това, че се вземат под внимание кармическите нишки, които се получават от историческото развитие на човечеството. Ние трябва да работим, така да се каже, със силите на кармата, за да проникнем в тайните, за които се касае. В първи том на този труд първо ще бъдат издадени само наченките в това отношение. Този труд ще бъде продължен и тогава ще преминем по-нататък от това, което отначало е развито само в елементарна форма, към онова, което точно от тази страна, от медицинско-патологична страна може да даде едно човешко познание, едно познание за човека.
към текста >>
100.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Привлечен като
сътрудни
к при издаването на Гьотевите съчинения.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр. съч. 1). 1884 - 1890 г. Частен учител във Виена. 1886 г.
Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). 1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
към текста >>
Сътрудни
к в Архива на Гьоте и Шилер.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“. Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар.
Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр.
към текста >>
Мари Щайнер) става негов близък
сътрудни
к.
съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г. Основава и издава списание „Луцифер“, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр.
към текста >>
НАГОРЕ