ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА

Сценични картини от живота

като епилог

на „Портата на посвещението“

*

 ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА, ОБРАЗИ И ПРОЦЕСИ

Духовните и душевните преживявания на хората, изобразени в драмата „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“, са продължение на представените от мен картини на живота в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“.

Професор Капезий

Бенедикт, йерофант на Слънчевия храм

Филия, Астрид, Луна (Духовните същества, които опосредстват връзката между човешките душевни сили и космоса)

Другата Филия, духовно същество, което възпрепятства свързването на душевните сили с космоса

(Тези същества не са алегорични образи, а действителни същества, реални за духовното познание)

Гласът на съвестта, това не е алегоричен образ, а духовно същество, реално за духовното познание

Мария

Йохан Томасий

Доктор Щрадер

Феликс Балде

Госпожа Балде

Двойникът на Йохан Томасий

Луцифер

Ариман

Шест селяни и шест селянки

Симон, евреин, минало превъплъщение на доктор Щрадер

Томас, минало превъплъщение на Йохан Томасий

Монахът, минало превъплъщение на Мария

Велик Майстор, водач на клон на мистично братство

Първи наставник, минало превъплъщение на професор Капезий

Втори наставник

(наставници в същото братство)

Първи церемониалмайстор

Втори церемониалмайстор

(церемониалмайстори в същото братство)

Духът на Бенедикт

Йозеф Кюне, минало превъплъщение на Феликс Балде

Госпожа Кюне, минало превъплъщение на госпожа Балде

Берта, тяхна дъщеря, минало превъплъщение на „другата Мария“ от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“

Сесилия, наречена Сили, доведена дъщеря на Кюне, минало превъплъщение на Теодора от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“

Теодосий, Романий (йерофанти на Слънчевия храм)

Събитията от Шеста, Седма, Осма и Девета картина са съдържание на духовното ретроспективно виждане на Капезий в предишния му живот. Същото (както показва изложението) изживяват същевременно Мария и Йохан, но не и Щрадер, чието предишно въплъщение се съзира само от Капезий, Мария и Йохан. Картините от ретроспективното виждане в 14-ти век са резултати на имагинативното познание и като такива представляват по отношение на историята идеализирано описание на житейски отношения, които във физическия свят могат да бъдат познати само от техните следствия. Начинът на повтаряне на живота (на събития от 14-ти век в настоящето) не трябва да се разбира като нещо всеобщо валидно, а като такова, което може да се случи само в повратна точка на времето. Оттам и конфликтите, представени тук като последствия от минал живот, са възможни само за такъв период от време.