Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
136
резултата от
92
текста с части от думите : '
превъзмог
'.
1.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
При това обаче забравя се само, че с това мнение хората се приближават до едно становище, което отдавна се счита за
превъзмог
нато.
А германската идеалистична философия се обвинява в ненаучност, защото тя е имала тази смелост. Днес хората искат само да наблюдават сетивно, а не да мислят. Изгубена е била всяка вяра в мисленето. То се счита за недостатъчно, за да може да се проникне в тайните на света и на живота; хората се отказват въобще от всякакво разрешение на великите въпроси-загадки на съществуването. Единствено, което се счита за възможно, е: Да се приведе в една система това, което опитът казва.
При това обаче забравя се само, че с това мнение хората се приближават до едно становище, което отдавна се счита за превъзмогнато.
Отхвърлянето на мисленето и осланянето само на сетивния опит не е, погледнато по-дълбоко, нищо друго освен сляпата вяра в откровението на религиите. Тази вяра се основава само на това, че църквата предава готови истини, които хората трябва да вярват. Мисленето може да се старае да проникне в техния по-дълбок смисъл; обаче на него не му е позволено да изпитва самата истина, да стигне чрез собствена сила до глъбините на света. А науката на опита: какво изисква тя от мисленето? Тя изисква то да се вслушва в това, което фактите казват и да тълкува това говорене на фактите, да го подрежда.
към текста >>
2.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Чистото знание на опита не би могло да направи нито стъпка да
превъзмог
не милионите подробности, които се предлагат на нашето възприятие.
Чистото знание на опита не би могло да направи нито стъпка да превъзмогне милионите подробности, които се предлагат на нашето възприятие.
Чистото знание на опита трябва логически да отрече своето собствено съдържание. Защото, за какво да създаваме още веднъж в понятието това, което и без това съществува във възприятието?
към текста >>
От нашето становище се обяснява съвършено без противоречие необходимостта от научното познание и
превъзмог
ването на опита /опитността/.
От нашето становище се обяснява съвършено без противоречие необходимостта от научното познание и превъзмогването на опита /опитността/.
Срещу нас застава първо и като нещо непосредствено дадено сетивният свят: той ни изглежда като една огромна загадка, защото никога не можем да намерим в самия него движещия, действащ принцип. Тогава идва разумът и с идейния свят поставя срещу сетивния свят принципната същност, която съставлява решението на загадката. Колкото е обективен сетивният свят, толкова обективни са и тези принципи. Че те не се явяват на сетивата, а само за разума, това е безразлично за тяхното съдържание. Ако не биха съществували никакви мислещи същества, тези принципи никога не биха се изявили; но затова те не по-малко биха били есенцията на света на явленията.
към текста >>
3.
10_1. ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ - МЕТОДОЛОГИЯ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Едва когато съм го
превъзмог
нал, когато неговото понятие е просветнало в мене, тогава аз зная, какво имам пред себе си.
Движение насам и нататък на нашето мислене от едно понятие към друго, това е научният метод. Някой ще каже, че това е старата история за съответствието между света на понятията и света на опита. Трябва да предположим, че светът вън от нас /транссубективното/ съответства на нашия свят на понятията, когато трябва да вярваме, че движението насам и нататък от едно понятие към друго води до един образ на действителността. Обаче това е само едно погрешно схващане на отношението между отделния образ и понятието. Когато заставам срещу един образ /форма/ на света на опитността, аз съвсем не зная, що е той.
Едва когато съм го превъзмогнал, когато неговото понятие е просветнало в мене, тогава аз зная, какво имам пред себе си.
Обаче това не иска да каже че онзи отделен образ и понятието са две различни неща. Не, те са едно и също нещо; и това, което ми се явява в особеното, в отделното нещо, не е нищо друго освен понятието. Причината, поради която аз виждам онзи образ като нещо отделно, като една отделна част от останалата действителност, е именно тази, че още не го познавам според неговата същност, че той не ми се явява още като това, което той е. От това се получава средство за по-нататъшното охарактеризиране на нашия научен метод. Всеки отделен образ на действителността представлява в мисловната система едно определено съдържание.
към текста >>
4.
17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В моите изложения върху Гьотевата теория на цветовете аз водих същата борба срещу основните представи на естествената наука както професор Оствалд в своята сказка "
Превъзмог
ването на научния материализъм".
В моите изложения върху Гьотевата теория на цветовете аз водих същата борба срещу основните представи на естествената наука както професор Оствалд в своята сказка "Превъзмогването на научния материализъм".
Обаче това, което аз поставих на мястото на тези основни представи, не съвпада с постановките на Оствалд. Защото както ще покажа по-нататък, той изхожда от същите повърхностни предпоставки както в неговите противници, последователите на научния материализъм. Аз показах също, че основните представи на модерните възгледи за природата са причина за нездравата оценка, която Гьотевата теория на Цветовете изпита и постоянно още изпитва.
към текста >>
5.
09. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Ако външно възприеманата материя се е потопила изцяло в науката, така че да остане нейната същност, идеята, то в изкуството тази материя трябва да остане, само че нейната особеност, нейната случайност трябва да бъде съвършено
превъзмог
ната чрез художественото третиране.
Едно произведение на изкуството е не по-малко природата от едно произведение на природата, само че в произведението на изкуството природната закономерност е вече така влята, както тя се явява на човешкия дух. Великите произведения на изкуството, които Гьоте видя в Италия, му се явиха като непосредствен отпечатък на необходимостта, която човекът открива в природата. Ето защо за него изкуството е също едно проявление на тайни природни закони. Всичко в изкуството се касае до това, доколко художникът е въплътил идеята в материята. Важното не е, както той третира, а как го третира.
Ако външно възприеманата материя се е потопила изцяло в науката, така че да остане нейната същност, идеята, то в изкуството тази материя трябва да остане, само че нейната особеност, нейната случайност трябва да бъде съвършено превъзмогната чрез художественото третиране.
Обектът трябва да бъде напълно повдигнат от сферата на случайното и пренесен в тази на необходимото. В художествено красивото не трябва да остане нищо, на което художникът да не отпечатал своя дух. Третираният материал трябва да бъде победен от това, как той е третиран. Побеждаването на сетивността чрез духа, тази е целта на изкуството и на науката. Науката побеждава сетивността, като я разтваря напълно в дух; изкуството отпечатва в нея духа.
към текста >>
6.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Това чувство поражда стремеж да се
превъзмог
не противоположността.
Това чувство поражда стремеж да се превъзмогне противоположността.
И в превъзмогването на тази противоположност в крайна сметка се състои целият духовен стремеж на човечеството. Историята на духовния живот е едно непрестанно търсене на единството между нас и света. Религията, изкуството и науката в еднаква степен преследват тази цел. В откровението, предоставено му от Бога, религиозно вярващият търси решение на загадките на света, които неговият недоволен от света на чистите явления Аз му поставя. Човекът на изкуството се старае да вложи в материала идеите на своя Аз, за да помири живеещото вътре в него с външния свят.
към текста >>
И в
превъзмог
ването на тази противоположност в крайна сметка се състои целият духовен стремеж на човечеството.
Това чувство поражда стремеж да се превъзмогне противоположността.
И в превъзмогването на тази противоположност в крайна сметка се състои целият духовен стремеж на човечеството.
Историята на духовния живот е едно непрестанно търсене на единството между нас и света. Религията, изкуството и науката в еднаква степен преследват тази цел. В откровението, предоставено му от Бога, религиозно вярващият търси решение на загадките на света, които неговият недоволен от света на чистите явления Аз му поставя. Човекът на изкуството се старае да вложи в материала идеите на своя Аз, за да помири живеещото вътре в него с външния свят. Той също се чувства неудовлетворен от света на чистите явления и се опитва да му придаде онова повече, което неговият Аз, излизайки извън рамките на този свят, таи.
към текста >>
7.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Който не може да
превъзмог
не материализма, на него му липсва способността да предизвика у себе си описаното извънредно положение, довеждащо до съзнанието му онова, което остава неосъзнато при всяка друга духовна дейност.
Понастоящем обаче, когато има хора, вярващи, че щом знаем какво е материя, ще знаем също как материята мисли, трябва все пак да се каже, че за мисленето може Да се говори, без незабавно да се изпада в колизия с физиологията на мозъка. Днес твърде много хора се затрудняват да схванат понятието мислене в неговата чистота. Ако на представата, която развих тук за мисленето, някой веднага възрази с изявлението на Кабанис „Мозъкът отделя мисли, както черния дроб - жлъчка, слюнчените жлези - слюнка и т.н.", той просто не знае за какво говоря. С помощта на чисто наблюдение той се опитва да открие мисленето по същия начин, както постъпваме с други обекти от съдържанието на света. Но по този път той не може да го открие, понеже то - както доказах - тъкмо тук се изплъзва на нормалното наблюдение.
Който не може да превъзмогне материализма, на него му липсва способността да предизвика у себе си описаното извънредно положение, довеждащо до съзнанието му онова, което остава неосъзнато при всяка друга духовна дейност.
Който няма доброто желание да вникне в това становище, с него за мисленето би могло да се говори толкова, колкото със слепия за цветовете. Нека обаче поне да не предполага, че ние смятаме физиологични процеси за мислене. Той не обяснява мисленето, защото изобщо не го вижда.
към текста >>
8.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Превъзмог
ването на този предразсъдък е основно изискване на философската мисъл.
На тази мисъл противостои един трудно преодолим предразсъдък у хората. Предубедеността не стига до прозрението, че понятието триъгълник, както го схваща моят ум, е същото, каквото схваща и умът на моя ближен. Наивният човек се смята за създател на своите понятия, поради което е убеден, че всяко лице си има свои собствени понятия.
Превъзмогването на този предразсъдък е основно изискване на философската мисъл.
Единното понятие триъгълник не се превръща в множество поради това, че бива мислено от мнозина. Защото самото мислене на мнозината представлява едно единство.
към текста >>
Но авторът на настоящото изложение счита, че тъкмо в него е показал, че за мисленето валидността на този „наивен реализъм" произтича по необходимост от едно непредубедено наблюдение на мисленето; и че невалидният в друго отношение наивен реализъм се
превъзмог
ва чрез опознаване на истинската същност на мисленето.
И това нещо е мисленето. Спрямо мисленето човекът може да остане на наивното гледище за действителността. Не го ли стори, това е само затуй, защото е забелязал, че по друга причина трябва да изостави това гледище, но не съзнава, че достигнатото познание е неприложимо по отношение на мисленето. Щом съзнае това, той си открива достъпа към другото познание, че в мисленето и чрез мисленето трябва да опознае онова, за което човекът явно се прави на сляп, вмъквайки между света и себе си живота на представите. От лице, което авторът на тази книга цени много, му бе отправен упрекът, че с мнението си за мисленето заставал на позициите на един наивен реализъм на мисленето, какъвто бил налице, когато действителният свят и светът на представите биват смятани за едно и също.
Но авторът на настоящото изложение счита, че тъкмо в него е показал, че за мисленето валидността на този „наивен реализъм" произтича по необходимост от едно непредубедено наблюдение на мисленето; и че невалидният в друго отношение наивен реализъм се превъзмогва чрез опознаване на истинската същност на мисленето.
към текста >>
9.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Познанието
превъзмог
ва тази двойственост, като от двата елемента на действителността - възприятието и изработеното чрез мислене понятие - сглобява цялото нещо.
Ние установихме, че елементите за обясняване на действителността трябва да се вземат от две сфери: възприемането и мисленето. Както видяхме, нашата организация е причина, пълната цялостна действителност, включително собственият ни субект, първоначално да ни се явява като двойственост.
Познанието превъзмогва тази двойственост, като от двата елемента на действителността - възприятието и изработеното чрез мислене понятие - сглобява цялото нещо.
Нека начина, по който светът ни се разкрива, преди да придобие чрез познанието своя верен облик, да наречем свят на явлението, в противовес на единната същност, съставена от възприятие и понятие. Тогава можем да кажем: светът ни е даден като двойственост (дуалистично), а познанието го преработва в единство (монистично). Философия, която изхожда от този основен принцип, може да се означи като монистична философия или монизъм. На нея и противостои теорията за двата свята или дуализмьт. Дуализмът допуска наличие на два абсолютно различни свята, а не примерно на две разграничавани само от нашето органично устройство страни на единната действителност.
към текста >>
Впоследствие мисленето
превъзмог
ва тази отделеност, като посочва закономерното място на всяко възприятие във всемирното цяло.
От един такъв дуализъм произхожда въведеното от Кант в науката, и до ден-днешен все още неотхвърлено различаване между обект на възприятието и „нещото само за себе си". Съгласно нашето изложение, в естеството на духовното ни устройство е заложена възможността едно отделно нещо да бъде дадено само като възприятие.
Впоследствие мисленето превъзмогва тази отделеност, като посочва закономерното място на всяко възприятие във всемирното цяло.
Определяйки отделните части на всемирното цяло като възприятия, при обособяването им ние просто следваме един закон на нашата субективност. Разглеждаме ли обаче съвкупността от всички възприятия като едната страна и противопоставим ли й „нещата сами за себе си", като втора страна, тогава философските ни разсъждения стават безцелни. В този случай имаме работа с една обикновена игра на понятия. Създаваме някакво изкуствено противопоставяне, но за втория му член не можем да получим никакво съдържание, защото по отношение на едно отделно нещо съдържанието може да се почерпи само от възприятието.
към текста >>
Днес този вид философски разсъждения вече са
превъзмог
нати.
Индуктивното заключение представлява методическа основа на съвременния метафизически реализъм. Имало е времена, когато се е вярвало, че от понятията може да се извлече нещо, което да не е повече понятие. Вярвало се е, че чрез понятията могат да се познаят метафизическите реални същности, от които метафизическият реализъм някога се е нуждаел.
Днес този вид философски разсъждения вече са превъзмогнати.
Но за сметка на това се приема, че от достатъчно голям брой възприятийни факти могат да се правят изводи за характера на нещото само за себе си, което лежи в основата на тези факти. Днес се мисли, че метафизическото може да се извлече от възприятията, както по-преди от понятието. Имайки понятията с прозрачна яснота пред себе си, се е вярвало, че от тях с абсолютна сигурност може да се изведе и метафизическото. Възприятията не съществуват с еднакво прозрачна яснота. Всяко следващо се представя малко по-иначе в сравнение с предхождащите го еднородни възприятия.
към текста >>
10.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Интелектуалният живот
превъзмог
ва двойствената природа чрез познанието, а нравственият - чрез фактическото осъществяване на свободния Дух.
Тук понятие и възприятие се покриват, само ако човекът сам осъществи тяхното покриване. А това ще му се удаде, само ако е намерил понятието за свободен Дух, сиреч своето собствено понятие. Спрямо обективния свят нашето органично устройство прокарва граница между възприятие и понятие; познанието преодолява тази граница. В субективната природа такава граница съществува не по-малко; човекът я преодолява в хода на своето развитие, като в проявлението си оформя понятието за самия себе си. Така и интелектуалният, и нравственият живот на човека ни довежда до неговата двойствена природа: Възприемането (непосредственото изживяване) и мисленето.
Интелектуалният живот превъзмогва двойствената природа чрез познанието, а нравственият - чрез фактическото осъществяване на свободния Дух.
Всяко същество има свое вродено понятие (закона за неговото битие и действие), но при външните неща то е неразривно свързано с възприятието и едва в нашия духовен организъм бива отделено от него. При самия човек понятието и възприятието първоначално са фактически разделени, за да бъдат съединени от него също така фактически. Някой може да възрази: На нашето възприятие за човека всеки миг от неговия живот отговаря определено понятие, точно както е положението при всяко друго нещо. Аз мога да си съставя понятие за някакъв шаблонен човек, но такова понятие може да ми е дадено и като възприятие; прибавя ли към него и понятието свободен Дух, тогава ще имам две понятия за същия обект.
към текста >>
А свободният Дух
превъзмог
ва нормите в такъв смисъл, че той не само усеща заповедите като мотиви, но и съобразява действията си със своите импулси (интуиции).
Следователно гледището за свободната нравственост не твърди, че свободният Дух е единствената форма, в която може да съществува един човек. В свободната духовност тя вижда само последния етап от развитието на човека. С това не се отрича, че действията според нормите имат своето право като степен на развитие. Само че те не могат да бъдат признати за абсолютно гледище за нравствеността.
А свободният Дух превъзмогва нормите в такъв смисъл, че той не само усеща заповедите като мотиви, но и съобразява действията си със своите импулси (интуиции).
към текста >>
11.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Който ги има, нему те доставят удоволствие; който ги е
превъзмог
нал, за него чрез изживяването на
превъзмог
ването (не чрез самодоволно усещане „Какъв човек съм бил!
И защо трябва да се елиминират тези чувства?
Който ги има, нему те доставят удоволствие; който ги е превъзмогнал, за него чрез изживяването на превъзмогването (не чрез самодоволно усещане „Какъв човек съм бил!
", а чрез обективните източници на удоволствие, намиращи се в превъзмогването) настъпва макар и одухотворено, но затова пък не по-малко значително удоволствие. Когато от равносметката на удоволствието биват зачертавани чувства поради връзката им с обекти, които се оказват илюзии, тогава стойността на живота се поставя в зависимост не от количеството, а от качеството на удоволствието, а в това качество - от стойността на пораждащите удоволствие неща. Но ако реша да определя стойността на живота в зависимост от количеството удоволствие или неудоволствие, което той ми носи, тогава не бива да предпоставям нещо друго, чрез което пък да определям стойността или непригодността на удоволствието. Ако кажа, че искам да сравня количеството удоволствие с количеството неудоволствие, за да видя кое е по-голямо, тогава в сметката трябва да включа всичкото удоволствие и неудоволствие в действителните му размери без оглед на това, дали в основата му лежи някаква илюзия или не. Който приписва на едно почиващо на илюзия удоволствие по-малка стойност за живота, отколкото на друго, което може да бъде оправдано пред разума, той поставя стойността на живота в зависимост и от други фактори освен удоволствието.
към текста >>
", а чрез обективните източници на удоволствие, намиращи се в
превъзмог
ването) настъпва макар и одухотворено, но затова пък не по-малко значително удоволствие.
И защо трябва да се елиминират тези чувства? Който ги има, нему те доставят удоволствие; който ги е превъзмогнал, за него чрез изживяването на превъзмогването (не чрез самодоволно усещане „Какъв човек съм бил!
", а чрез обективните източници на удоволствие, намиращи се в превъзмогването) настъпва макар и одухотворено, но затова пък не по-малко значително удоволствие.
Когато от равносметката на удоволствието биват зачертавани чувства поради връзката им с обекти, които се оказват илюзии, тогава стойността на живота се поставя в зависимост не от количеството, а от качеството на удоволствието, а в това качество - от стойността на пораждащите удоволствие неща. Но ако реша да определя стойността на живота в зависимост от количеството удоволствие или неудоволствие, което той ми носи, тогава не бива да предпоставям нещо друго, чрез което пък да определям стойността или непригодността на удоволствието. Ако кажа, че искам да сравня количеството удоволствие с количеството неудоволствие, за да видя кое е по-голямо, тогава в сметката трябва да включа всичкото удоволствие и неудоволствие в действителните му размери без оглед на това, дали в основата му лежи някаква илюзия или не. Който приписва на едно почиващо на илюзия удоволствие по-малка стойност за живота, отколкото на друго, което може да бъде оправдано пред разума, той поставя стойността на живота в зависимост и от други фактори освен удоволствието.
към текста >>
Точно така до банкрут в живота би трябвало да се стигне, ако в даден момент количеството неудоволствие у някой човек стане толкова голямо, че никаква надежда (кредит) за бъдещо удоволствие не би могла да му помогне да
превъзмог
не страданието.
стр.83 сл.) И търговецът ще се откаже от фирмата си едва тогава, когато изчислената от неговия счетоводител загуба на стоки бъде потвърдена от фактите. Ако това не е така, той накарва счетоводителя да направи повторно сметката. Съвсем по същия начин ще постъпи човекът от ежедневието. Ако философът рече да му докаже, че неудоволствието е далеч по-много от удоволствието, само че не го усеща, той ще му отвърне: заблудил си се, премисли нещата още веднъж. Но ако в някоя фирма в даден момент действително са налице такива загуби, че никакъв кредит вече не е достатъчен, за да удовлетвори заемодавците, то банкрутът настъпва дори тогава, когато търговецът не държи да има яснота за положението си чрез сметководството.
Точно така до банкрут в живота би трябвало да се стигне, ако в даден момент количеството неудоволствие у някой човек стане толкова голямо, че никаква надежда (кредит) за бъдещо удоволствие не би могла да му помогне да превъзмогне страданието.
към текста >>
Когато желанието е толкова силно, че след
превъзмог
ване на неудоволствието - колкото и голямо да е то в абсолютен вид - все още съществува в известна степен, тогава удоволствието от задоволяването му пак може да се изпита в пълен размер.
Когато се стремим към едно удоволствие, което трябва да бъде постигнато чрез определен обект или чрез определено усещане, ние не можем да бъдем задоволени, ако получим друг обект, или друго усещане, които ни доставят удоволствие в същия размер. Който се стреми към засищане, удоволствието от него не може да му бъде заменено от друго в същия размер, но може да бъде произведено по заобиколен начин. Само в случай, че нашето желание се стреми най-общо към определено количество удоволствие, то би трябвало да заглъхне незабавно, щом това удоволствие не би могло да се постигне без едно превишаващо го по величина неудоволствие. Но тъй като задоволяването се цели по определен начин, удоволствието настъпва след изпълнението му дори тогава, когато то неизбежно е съпроводено от превишаващото го неудоволствие. Поради това, че нагоните на живите същества се движат в определена посока и преследват конкретна цел, отпада възможността възникващото по пътя към тази цел количество неудоволствие да се взема под внимание като равностоен фактор.
Когато желанието е толкова силно, че след превъзмогване на неудоволствието - колкото и голямо да е то в абсолютен вид - все още съществува в известна степен, тогава удоволствието от задоволяването му пак може да се изпита в пълен размер.
Следователно желанието не поставя неудоволствието в пряка връзка с постигнатото удоволствие, а в непряка, като свързва собствената си величина (в сравнение) с тази на неудоволствието. Въпросът не е дали по-голямо е подлежащото на постигане удоволствие, или неудоволствието, а дали по-голям е стремежът към преследваната цел или съпротивата на възникващото неудоволствие. Ако съпротивата превишава желанието, тогава то се примирява с неизбежното, сковава се и престава да действува. Поради това, че се цели задоволяване по определен начин, свързаното с него удоволствие придобива значение, което дава възможност след настъпилото задоволяване необходимото количество неудоволствие да се включи в сметката само дотолкова, доколкото то е намалило размера на нашето желание. Ако съм страстен любител на панорамните гледки, аз никога не пресмятам колко удоволствие ми доставя гледката от планинския връх, сравнено пряко с неудоволствието от мъчителното изкачване и слизане.
към текста >>
Така че въпросът не е дали съществува превес на удоволствието, или на неудоволствието, а дали желанието за постигане на удоволствие е достатъчно силно, за да
превъзмог
не неудоволствието.
Ако съпротивата превишава желанието, тогава то се примирява с неизбежното, сковава се и престава да действува. Поради това, че се цели задоволяване по определен начин, свързаното с него удоволствие придобива значение, което дава възможност след настъпилото задоволяване необходимото количество неудоволствие да се включи в сметката само дотолкова, доколкото то е намалило размера на нашето желание. Ако съм страстен любител на панорамните гледки, аз никога не пресмятам колко удоволствие ми доставя гледката от планинския връх, сравнено пряко с неудоволствието от мъчителното изкачване и слизане. Но аз премислям дали след преодоляване на трудностите моето желание за панорамни гледки все още ще бъде достатъчно силно. Удоволствието и неудоволствието могат да дадат общ резултат само косвено чрез величината на желанието.
Така че въпросът не е дали съществува превес на удоволствието, или на неудоволствието, а дали желанието за постигане на удоволствие е достатъчно силно, за да превъзмогне неудоволствието.
към текста >>
12.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Това е цялата ви воля, мъдреци, воля за власт...“ („Заратустра“, Втора част, „За
превъзмог
ването“)
Това е цялата ви воля, мъдреци, воля за власт...“ („Заратустра“, Втора част, „За превъзмогването“)
към текста >>
Първо казват „накъде“ и „за какво“ и определят подготвителната работа за всички философски труженици, за всички
превъзмог
ващи миналото.
Дали робът се подчинява на произвола на своя господар, дали религиозният следва откровенията на един Бог или философът се вслушва в решенията на разума, това не променя обстоятелството, че всички те са подчинени. Няма значение какво се повелява, решаващото е, че изобщо се повелява, че човекът не дава насока на своите действия, а е на мнение, че има сила, която му предначертава тази посока. Силният, истински свободният човек не иска да получи истината, той иска да я създаде; той не иска нещо да му бъде „позволено“, не иска да бъде подчинен. „Същинските философи са обаче повелители и законодатели. Те казват: така трябва да бъде!
Първо казват „накъде“ и „за какво“ и определят подготвителната работа за всички философски труженици, за всички превъзмогващи миналото.
Протягат творческа ръка към бъдещето и всичко, което е и е било, им става средство, инструмент, чук. Тяхното „познание“ е творчество, тяхното творчество е законодателство, волята им е воля за истина, воля за власт. Има ли днес такива философи? Имало ли е вече такива философи? Не трябва ли да има такива философи?
към текста >>
13.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
На такъв идеалист му се струва неблагороден и „лош“ някой човек, който не е достигнал до такова себе
превъзмог
ване.
Той се освобождава от основите на действителността и иска да придаде на битието си по-висш смисъл и по-висша цел. Изнамира неестествена причина за идеалите си. Нарича я „божия воля“, „вечни нравствени повели“. Иска да се устреми към „истината заради истината“, към „добродетелта заради добродетелта“. Той смята себе си за добър човек тогава, когато уж му се е удало да укроти своя егоизъм, което значи своите естествени инстинкти, и да следва безкористно някаква идеална цел.
На такъв идеалист му се струва неблагороден и „лош“ някой човек, който не е достигнал до такова себепревъзмогване.
към текста >>
Вярата, че човекът става завършен едва когато служи на „по-висши“ цели, е, според мнението на Ницше, нещо, което трябва да се
превъзмог
не.
Вярата, че човекът става завършен едва когато служи на „по-висши“ цели, е, според мнението на Ницше, нещо, което трябва да се превъзмогне.
Човек трябва да погледне в себе си и да осъзнае, че той е създал идеали само за да служи на самия себе си. Да се живее естествено е по-здравословно, отколкото да се преследват идеали, които не произлизат от действителността. Човекът, който не служи на безлични цели, а търси целта и смисъла на своето съществуване в самия себе си и прави от това своя добродетел, служеща за разгръщане на личната му сила, на осъществяването на личната му сила - този човек е поставен от Ницше по-високо от безкористния идеалист.
към текста >>
Иначе е на мнение, че
превъзмог
ването на по-слабото чрез по-силното, което той смята за принцип на живота, по необходимост трябва да води до робството.
Естественият ход на световната история ще показва винаги силни и слаби, създаващи и безплодни хора. И силните винаги ще бъдат призвани да определят целите за слабите. Също така силните ще си служат със слабите като средство към целта, което значи, че ще си служат с тях като с роби. Разбира се, Ницше не говори за „морално право“ на силните да третират слабите. „Морални права“ той не признава.
Иначе е на мнение, че превъзмогването на по-слабото чрез по-силното, което той смята за принцип на живота, по необходимост трябва да води до робството.
към текста >>
14.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
От това те не стават по-благоуханни... Търпението не ми е присъщо в отношенията с други хора; моята хуманност не се изразява в съчувствието, както правят другите, а в изтрайването на това съчувствие... Моята хуманност е едно постоянно себе
превъзмог
ване.
Инстинктът за изолация, за затваряне пред външния свят, се намира дълбоко в неговата духовна организация. Той се характеризира сам достатъчно в „Ecce homo“: „Присъща ми е извънредна свръхчувствителност на инстинкта за чистота, за да възприемам психологически близостта или - как да кажа! - най-вътрешното, за да подушвам „същинатаа“ на всяка душа. За тази свръхчувствителност имам психологически сетива, с които усещам и откривам всяка тайна и прозирам при първи допир скритата мръсотия в основата на всяка природа, обусловена може би от лоша кръв, но лустросана чрез възпитание. Когато наблюдавам правилно, такива хора, непоносими за моята свръхчувствителност, усещат също така вътрешно моето отвращение.
От това те не стават по-благоуханни... Търпението не ми е присъщо в отношенията с други хора; моята хуманност не се изразява в съчувствието, както правят другите, а в изтрайването на това съчувствие... Моята хуманност е едно постоянно себепревъзмогване.
Имам нужда обаче от самота за оздравяване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, лек и игрив въздух... Най-голяма опасност за мен е била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г. Конрад: „Еретична кръв“) Такива инстинкти са в основата на учението в „Отвъд доброто и злото“ и в много други негови мисли. Той иска да образова каста от аристократи, които да създават житейските си цели от своето пълно самовластие. И цялата история за него е средство за култивиране на малцина такива господари, които да си служат с останалата човешка маса за реализиране на целите си. „Човек разбира погрешно хищника или грабителя (например Чезаре Борджия), разбира погрешно природата, докато все още търси в основата на тези най-здрави тропически чудовища и растения някаква нездравост, или докато търси някакъв туземски ад, както досега са търсили почти всички моралисти.“ Така пише в § 197 на „Отвъд доброто и злото“.
към текста >>
15.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Може би себе
превъзмог
ване.
Казва: „Да обърна гръб на Вагнер бе за мен съдба; отново с удоволствие да имам нещо, това бе победа за мен. Може би никой не се е сраствал по-опасно с вагнерианството, никой не се е борил по-твърдо срещу него, никой не се е радвал повече да се освободи от него. Една дълга история! Какво да кажем за това? Ако бях моралист, кой знае как бих го назовал!
Може би себепревъзмогване.
Какво изисква един философ като първо и последно нещо от себе си? В себе си да превъзмогне своето време, да стане „безвремеви“. Срещу какво той повежда своята най-яростна битка? Срещу това, че е дете на своето време. „Като Вагнер съм дете на това време, само че съм го разбрал и съм се борил срещу себе си.
към текста >>
В себе си да
превъзмог
не своето време, да стане „безвремеви“.
Една дълга история! Какво да кажем за това? Ако бях моралист, кой знае как бих го назовал! Може би себепревъзмогване. Какво изисква един философ като първо и последно нещо от себе си?
В себе си да превъзмогне своето време, да стане „безвремеви“.
Срещу какво той повежда своята най-яростна битка? Срещу това, че е дете на своето време. „Като Вагнер съм дете на това време, само че съм го разбрал и съм се борил срещу себе си. Философът в мен се бореше срещу себе си.“ (Съчинения, Том VIII)
към текста >>
16.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Така, на самотна висина, чувствителната му душевност трябва да
превъзмог
не научното познание, което е бил възприел.
За него тя става работа на сърцето. Другите водят духовна битка срещу стари предразсъдъци. Ницше се пита как би могъл да живее с новите идеи. Неговата борба се води изцяло в душата му. Той се нуждае от по-нататъшно развитие към свръхчовека, за да понася човека.
Така, на самотна висина, чувствителната му душевност трябва да превъзмогне научното познание, което е бил възприел.
В последния си творчески период Ницше се стреми да добие от действителността това, което по-рано вярва, че е достигнал в илюзията, в една идеална област. Животът съдържа задача, която е вкоренена дълбоко в битието, но и извежда извън него. Човек не може просто да стои в непосредственото съществуване, в действителния живот, както и в това, което е осветено от естествената наука. Този живот трябва да бъде изстрадан. Това остана мнението на Ницше.
към текста >>
17.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
А то означавало
превъзмог
ване на преходното и възкресяване на Вечното в душата.
Нишката, която преминава през сказанието за Аргонавтите, Херкулес и Прометей, се оказва вярна и в Омировата Одисея. Може би някой ще възрази, че тук начинът на тълкуване е твърде пресилен. Обаче при внимателна преценка на всичко, за което става дума тук, ще изчезнат всички съмнения. Преди всичко трябва да ни изненада фактът, че и при Одисей се разказва за слизането му в подземния свят. Каквото и да мислим иначе за поета на Одисеята, невъзможно е да допуснем, че той оставя един смъртен да слезе в долния свят, без да го постави във връзка с онова, което в мирогледа на старите гърци е означавало „минаването през долния свят".
А то означавало превъзмогване на преходното и възкресяване на Вечното в душата.
Следователно, трябва да се допусне, че и Одисей е извършил нещо подобно. Така неговите изживявания придобиват едно дълбоко значение, както и тези на Херкулес. Те се превръщат в описание на един несетивен път, пътя за развитие на душата. Към това се прибавя и фактът, че в Одисеята не се говори така, както изисква едно външно описание на събитията. Героят извършва своите пътувания на приказни кораби.
към текста >>
18.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Следователно, вглеждайки се в себе си, така както е изградил своята същност в хода на миналото, той трябва да признае: "В себе си аз нося елементите на едни умиращ свят и те продължават да работят в мен, така че само постепенно аз мога да
превъзмог
на тяхната сила и да ги превърна в градивните елементи на едни нов и безсмъртен живот".
Смъртният елемент е краен стадий от едно непрекъснато развитие. Обаче само в рамките на тази двойственост, намираща израз в сетивнофизическия свят, човек може да изгради качества, необходими за навлизането му в света на безсмъртието. Да, неговата задача е да извлече от преходния физически свят плодовете на безсмъртието.
Следователно, вглеждайки се в себе си, така както е изградил своята същност в хода на миналото, той трябва да признае: "В себе си аз нося елементите на едни умиращ свят и те продължават да работят в мен, така че само постепенно аз мога да превъзмогна тяхната сила и да ги превърна в градивните елементи на едни нов и безсмъртен живот".
към текста >>
19.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това изказване направи Карл Фогт, който в своята книга “Наивна вяра и наука” както и в други произведения обяви за
превъзмог
нато всичко, което не довежда духовната дейност, душевния живот до механизма на нервната система и на мозъка така, както физикът обяснява, че движението на стрелките произлиза от механизма на часовника.
За онзи, който проследява хода на научното развитие в последните десетилетия, не може да има никакво съмнение, че в това развитие се подготвя един мощен поврат. Днес звучи съвършено различно от преди, когато един природоизследовател се изказва върху така наречените загадки на съществуването. Към средата на 19-то столетие някои от най-смелите духове виждаха в научния материализъм единственото вероизповедание, което може да има някой, който е запознат с новите резултати на научното изследване. Знаменито беше станало грубото изказване, което бе направено по онова време, че “мислите стоят приблизително в същото съотношение с мозъка, в както жлъчката с черния дроб”.
Това изказване направи Карл Фогт, който в своята книга “Наивна вяра и наука” както и в други произведения обяви за превъзмогнато всичко, което не довежда духовната дейност, душевния живот до механизма на нервната система и на мозъка така, както физикът обяснява, че движението на стрелките произлиза от механизма на часовника.
Това беше времето, когато книгата на Лудвиг Бюхнер “Сила и материя” беше станала един вид евангелие за широк кръг от образовани хора. Можем да кажем, че отлични, задълбочени и независимо мислещи глави стигнаха до подобни убеждения чрез силното впечатление, което бяха направили успехите на естествената наука в по- ново време. Неотдавна микроскопът беше научил хората, че живите същества се състоят от техните най-малки частици, клетките. Геологията, учението за образуването на Земята беше стигнала дотам да обяснява развитието на нашата планета според същите закони, които действат и днес. Дарвинизмът обещаваше да обясни произхода на човека по един чисто природен начин и със своя победоносен път навлезе в образования свят така многообещаващо, че чрез него за мнозина цялата “стара вяра” изглеждаше ликвидирана.
към текста >>
20.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
За онзи човек, който развива своите душевни изживявания чрез Тайната Наука се открива не само възможността да намери верни отговори, укрепващи неговия познавателен устрем, но и шансът да
превъзмог
не всичко, което пречи на живота, всичко, което изтощава живота.
Пътят към Тайната Наука може да бъде намерен от всеки човек в подходящия за това момент, стига да е убеден в съществуването на един друг свят, скрит зад видимия свят, или поне да го предчувствува в сърцето си. Този път може да бъде намерен и от всеки, който съзнава, че познавателните му способности могат да бъдат тласнати в едно решително развитие и усеща, че по този начин ще открие сигурен достъп до невидимия свят.
За онзи човек, който развива своите душевни изживявания чрез Тайната Наука се открива не само възможността да намери верни отговори, укрепващи неговия познавателен устрем, но и шансът да превъзмогне всичко, което пречи на живота, всичко, което изтощава живота.
А в един по-висш смисъл, да се от върне или отрече от свръхсетивния свят, би означавало за човека едно безсилие на живота, една душевна смърт. Да, при известни обстоятелства, ако човек загуби надежда, че свръхсетивният свят може да му се открие, това може да го потопи в дълбоко отчаяние. Тази душевна смърт и това отчаяние, в техните всевъзможни форми, са в същото време и вътрешните, душевни врагове на всеки стремеж към Тайната Наука. И те се появяват винаги, когато човек изчерпи своята вътрешна сила. Тогава цялата жизнена сила трябва да бъде внасяна отвън, ако въобще подобен човек може да се сдобие с такава сила.
към текста >>
Но едно познание, което прониква до скрития свят на нещата, набира сили и успява да
превъзмог
не всяка несигурност, безнадеждност и отчаяние, които подкопават живота и го правят неспособен да изпълни своята мисия в еволюцията на света.
Той може да се поддаде на вярата, че няма нищо скрито; че пред неговите сетива и разум застава всичко, което въобще може да съществува. Тази измама обаче е възможна само за повърхностния пласт на съзнанието, не и за неговите дълбини. Чувството и желанието изобщо не се поддават на тази измамна вяра. Те винаги се стремят по някакъв начин към дълбоката и скрита страна на нещата. И ако тя им бъде отнета, те веднага тласкат човека към съмнение, несигурност в живота и дори към отчаяние.
Но едно познание, което прониква до скрития свят на нещата, набира сили и успява да превъзмогне всяка несигурност, безнадеждност и отчаяние, които подкопават живота и го правят неспособен да изпълни своята мисия в еволюцията на света.
към текста >>
21.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
В известен смисъл, можем да разглеждаме последния като произлязъл от първия, ако той би
превъзмог
нал низшите влечения и би се обърнал към висшия живот.
Към своите телесни и душевни съставки той прибавя вече нещо ново. Следващото, което той сам завладява, е потопено в по-низшите пластове на душата му. И всичко това става чрез определена работа на Аза върху човешката душа. Доколко човек е напреднал в тази работа, проличава, ако сравним едно лице, което все още е напълно отдадено на низши страсти и на т.н. сетивни удоволствия, с човек, облъхнат от благороден идеализъм.
В известен смисъл, можем да разглеждаме последния като произлязъл от първия, ако той би превъзмогнал низшите влечения и би се обърнал към висшия живот.
Така той чрез Аза е по действувал облагородяващо и одухотворяващо върху своята душа. Азът е станал господар на целия душевен живот. Това въздействие може да се усили до такава степен, че в душата да не се пробужда вече никаква страст, никакво удоволствие, без Азът да бъде силата, която допуска това. По този начин цялата душа се превръща в едно откровение на Аза, каквото по-рано е била само Съзнаващата Душа. Всъщност целият културен живот и всеки духовен стремеж на хората се състои в определена работа, чиято цел е да постигне именно това господство на Аза.
към текста >>
22.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Срещата с него отговаря тъкмо на онова изживяване, чрез което личният характер на свръхсетивното наблюдение е вече
превъзмог
нат и на ученика се предоставя възможността да навлезе в сферата на такива опитности, които са напълно свободни от личния елемент и следователно, валидни за всяко човешко същество.
До определено равнище, за всеки отделен човек „Пазачът на прага" ще приеме индивидуална форма.
Срещата с него отговаря тъкмо на онова изживяване, чрез което личният характер на свръхсетивното наблюдение е вече превъзмогнат и на ученика се предоставя възможността да навлезе в сферата на такива опитности, които са напълно свободни от личния елемент и следователно, валидни за всяко човешко същество.
към текста >>
23.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в живота трябваше да
превъзмог
нем.
в живота трябваше да превъзмогнем.
към текста >>
24.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Сега ще трябва да го
превъзмог
неш,
Сега ще трябва да го превъзмогнеш,
към текста >>
да
превъзмог
не в себе си това,
да превъзмогне в себе си това,
към текста >>
25.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато тя сама се
превъзмог
не.
когато тя сама се превъзмогне.
към текста >>
26.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
но строго мислене я
превъзмог
ва.
но строго мислене я превъзмогва.
към текста >>
27.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
самия себе си да
превъзмог
на.
самия себе си да превъзмогна.
към текста >>
28.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
По този начин човек познава, че този себесъзнателен Аз не изживява себе си в своята вътрешност и вън от обективния свят, а напротив неговата откъснатост от този свят е само едно явление на съзнанието, което може да бъде преодоляно,
превъзмог
нато благодарение на това, че разберем: Като човеци ние сме добили в течение на развитието, в определено състояние на това развитие една преходна форма на Аза, чрез това, че сме изхвърлили от съзнанието силите, които свързват душата със света.
Който може да усвои посочените тук гледища, той добива възможността да мисли плодотворната действителност свързана с неговия душевен живот в себесъзнателния Аз. Този е възгледът, към който се стреми философското развитие на древната гръцка епоха насам и който е показал своите първи ясно доловими следи в светогледа на Гьоте.
По този начин човек познава, че този себесъзнателен Аз не изживява себе си в своята вътрешност и вън от обективния свят, а напротив неговата откъснатост от този свят е само едно явление на съзнанието, което може да бъде преодоляно, превъзмогнато благодарение на това, че разберем: Като човеци ние сме добили в течение на развитието, в определено състояние на това развитие една преходна форма на Аза, чрез това, че сме изхвърлили от съзнанието силите, които свързват душата със света.
Ако тези сили бяха действали непрестанно в съзнанието, тогава ние не бихме стигнали до пълносилното, почиващо в себе си себесъзнание. Ние не бихме искали да изживеем себе си, да се чувствуваме като себе съзнателен Аз. Следователно развитието на себесъзнанието зависи именно от това, че на душата е дадена възможност да възприема света без онази част на действителността, която себесъзнателният Аз заличава на определена степен, а именно на онази степен, която се намира преди неговото познание. Следователно мировите сили на тази част на действителността работят върху душата така, че те се оттеглят в скритост за да позволят на себесъзнателния Аз да проблесне пълносилно. Следователно този себесъзнателен Аз трябва да разбере, че дължи своето себесъзнание на един факт, който хвърля едно було върху познанието на света.
към текста >>
29.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Въпреки добрата воля на много природоизследователи, които полагат усилия да
превъзмог
нат материалистичните си убеждения, обичайните концепции на природните науки днес продължават да са силно напоени с материализъм.
Разбира се, ако за коректив се прилагат само конвенционалните научни възгледи, няма да се стигне далеч. В много отношения на тези възгледи им липсва силата, необходима за дълбоко проникване в природните факти. Ако все пак някой опита да се придържа към самата природа, вместо само към различните концепции за природата, ще се намери в по-добро положение да се учи безпристрастно, отколкото ако беше сред партийни възгледи.
Въпреки добрата воля на много природоизследователи, които полагат усилия да превъзмогнат материалистичните си убеждения, обичайните концепции на природните науки днес продължават да са силно напоени с материализъм.
Духовното съзерцаване на природата ще промени този материализъм, а това духовно съзерцаване на природата ще осигури и средствата за онова трениране на мислите, което, наред с други неща, прави възможно да разберем всеобхватно социалните организми.
към текста >>
30.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Техните религиозни ръководители им даваха чрез някои средства, чрез някои култови практики, това, което през време на съня можеше да им помогне да
превъзмог
нат постепенно този страх.
Не е било така за хората, които са живели преди събитието на Голгота.
Техните религиозни ръководители им даваха чрез някои средства, чрез някои култови практики, това, което през време на съня можеше да им помогне да превъзмогнат постепенно този страх.
За човечеството, което живее след Тайната на Голгота, помощта иде от вътрешната връзка с Христа, от религиозните действия, които то посвещава на тази връзка, от отношението, в което се намира с Христа и от неговото поведение в зависимост от тази връзка. Аз вече казах преди малко, че описвам нещата така, както те се представят на инспиративното съзнание и както действително са изживени от душата. Ето защо си служа с понятия, които са тези на съзнателното мислене а съответните явления са действително налице в душата.
към текста >>
Благодарение на тази сила, ние
превъзмог
ваме страха, който завладява нашата душа, и успяваме да установим една космическа връзка с вселената.
Фактически, когато през деня сме били вътрешно свързани с Христа, през време на втория етап на съня ние сме поставени в присъствие на неговата сила, която ни направлява.
Благодарение на тази сила, ние превъзмогваме страха, който завладява нашата душа, и успяваме да установим една космическа връзка с вселената.
Благодарение на тази връзка душата е доведена дотам, да вижда планетите на нашия слънчев космос в движение, но тя ги вижда като включени в нейния вътрешен живот. Не че през време на съня тя се разширява и се разтяга в полето на планетите: Тя чувства, че в нея живее един образ, който възпроизвежда космоса на планетите, един вид вътрешен небесен глобус. И въпреки че този образ не се явява в полето на съзнанието, той раздава своята лъчезарност в будния живот, от събуждането до вечерта през целия организъм. Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня. Когато сме будни, нашето дишане, нашето кръвообращение са пронизани от поощрителните устреми, чийто произход се намира в планетарните движения на нашата слънчева система.
към текста >>
31.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
В моята статия той не виждаше това, което казвах за човешкия дух, който
превъзмог
ва пречките на природата, изхождайки от собствената си вътрешна същност, а беше наранен от твърдението ми, че външният природен свят не би могъл да бъде създател на истинско вътрешно удовлетворение у човека.
Бях наранен до дълбините на душата си, когато получих тези редове от личността, към която толкова силно бях привързан. Шрьоер можеше да изпадне в страшно вълнение, когато доловеше прегрешение срещу хармонията, проявяваща се в изкуството като красота. Той се отвърна от деле Грацие, когато забеляза такова прегрешение срещу неговите разбирания. Смяташе възхищението, което изпитвам към поетесата, за отричане от него и същевременно от Гьоте.
В моята статия той не виждаше това, което казвах за човешкия дух, който превъзмогва пречките на природата, изхождайки от собствената си вътрешна същност, а беше наранен от твърдението ми, че външният природен свят не би могъл да бъде създател на истинско вътрешно удовлетворение у човека.
Исках да представя маловажността на песимизма, въпреки неговата оправданост в рамките на известни граници, а Шрьоер виждаше във всяка склонност към песимизъм нещо, което наричаше „шлаката от изгорели умове“.
към текста >>
32.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
А и при целия си „зрял естетически светоглед“ Ото Ерих Хартлебен не можеше да
превъзмог
не „студента“ в себе си.
Той не беше предразположен да се „въплъщава“ в сферата от идеи и интереси на читателския кръг на списанието или на кръга на „Свободното литературно общество“, а искаше и на двете места да „наложи“ това, което му диктуваше естетическото чувство. Всичко това ми действаше като някакъв чужд елемент. При това той ту предявяваше правата си на съиздател, ту дълго време не го правеше. Нали често за продължителен период пребиваваше в Италия. Поради това съдържанието на „Списанието“ стана доста нееднородно.
А и при целия си „зрял естетически светоглед“ Ото Ерих Хартлебен не можеше да превъзмогне „студента“ в себе си.
Тук подразбирам съмнителните страни на „студентството“, а съвсем не красивата сила за живот, която може да бъде пренесена в по-късния живот от студентските години.
към текста >>
Държеше се така, сякаш ненавистта му идваше от това, че беше взел твърде много от филистерските кръгове в собствения си външен начин на проява и го усещаше, но същевременно имаше чувството, че не може да го
превъзмог
не.
„Външността“, която беше толкова интересна при Ведекинд, у него беше ежедневна, филистерска. Това впечатление се засилваше още повече, когато човек влезеше в разговор с него в началото на познанството. Той изпитваше най-страстна ненавист към филистерите, но имаше филистерски жестове и филистерски маниер на говорене.
Държеше се така, сякаш ненавистта му идваше от това, че беше взел твърде много от филистерските кръгове в собствения си външен начин на проява и го усещаше, но същевременно имаше чувството, че не може да го превъзмогне.
В дълбините на душата му се четеше признанието: „Бих искал да унищожа филистерите, защото те ме превърнаха във филистер.“
към текста >>
33.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
Такива изпитания се дават от съдбата (кармата) като препятствия, които духовното развитие трябва да
превъзмог
не.
Това, което тогава се случваше в душата ми при разглеждането на християнството, беше сериозно изпитание за мен, с което беше изпълнен периодът от сбогуването ми с ваймарската работа до написването на книгата „Християнството като мистичен факт“.
Такива изпитания се дават от съдбата (кармата) като препятствия, които духовното развитие трябва да превъзмогне.
към текста >>
34.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
На стремящите се да се откъснат от механистичното обяснение на света най-често не им достигаше мъжество да си признаят, че който желае да преодолее този механизъм, трябва да
превъзмог
не и мисловните навици, довели до него.
На стремящите се да се откъснат от механистичното обяснение на света най-често не им достигаше мъжество да си признаят, че който желае да преодолее този механизъм, трябва да превъзмогне и мисловните навици, довели до него.
Епохата се нуждаеше от признание, което никак не искаше да се появи. То се заключаваше във факта, че с ориентацията към сетивата човек прониква в сферата на механистичното. През втората половина на деветнадесети век хората бяха привикнали към тази ориентация. Но сега, когато механистистическите възгледи вече не удовлетворяваха никого, не следва да го има и желанието в по-висшите области да се проникне с помощта на същата ориентация. Сетивата в човека се развиват сами, но с развитието, което те дават сами на себе си, човек никога няма да успее да види нещо друго освен механистичното.
към текста >>
35.
Дванадесет настроения
GA_40 Стихове и медитации
и съпротиви
превъзмог
вай,
и съпротиви превъзмогвай,
към текста >>
36.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато насочваме поглед в миналото, ние виждаме как там се намират силите, които с времето трябва да престанат да съществуват, които трябва да бъдат
превъзмог
нати, победени, така щото ние поглеждаме там в противните на Ормузд сили, в ариманическите сили.
Нека си представим протичането на развитието. Трябва да си представим, че развитието към бъдещето протича така, щото съществата стават все по-съвършени и по-съвършени. Така щото когато поглеждаме в бъдещето, ние все повече виждаме блясъка на царството на Светлината, на Ормузд.
Когато насочваме поглед в миналото, ние виждаме как там се намират силите, които с времето трябва да престанат да съществуват, които трябва да бъдат превъзмогнати, победени, така щото ние поглеждаме там в противните на Ормузд сили, в ариманическите сили.
А сега трябва да си представим, че този поглед както в бъдещето така и в миналото води към същата точка. Това е една представа, която за съвременния човек е твърде трудно да си я създаде. Нека си представим един кръг: когато от най-долната точка вървим по едната страна, ние стигаме до срещуположната точка горе, ако вървим по другата страна, стигаме пак до същата точка горе. Ако вземем един по-голям кръг, трябва да извървим един по-дълъг път и с това дъгата става все по-плоска и по-плоска. Но ние можем да направим кръга все по-голям и по-голям, тогава краят ще бъде този, че кръговата линия се превръща в права линия: тогава пътят отива към една страна в безкрайността и към другата страна също.
към текста >>
С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде
превъзмог
ната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата.
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси. Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството. На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота.
С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата.
Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман. С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването. С това древността признава високото благородство и единствеността на Заратустризма.
към текста >>
37.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да
превъзмог
нем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот. Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия.
Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение.
Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек. Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот. Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
към текста >>
38.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И в този случай остават не
превъзмог
нати същите трудности, само че отношенията върху Земята ни пречат да приемем възникването на живота върху други небесни тела.
Това би могло да се изчисли например за пътя от Земята до Марс. По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н. , защото тогава можем да кажем: следователно съвсем не е нужно Земята да е създала някога някакъв живот, защото този живот може би е бил пренесен върху нея от други небесни тела. От всичко това не излиза нещо особено. Защото какво особено ще добием с това, че пренасяме възникването на живота върху други небесни тела?
И в този случай остават непревъзмогнати същите трудности, само че отношенията върху Земята ни пречат да приемем възникването на живота върху други небесни тела.
Това са въобще неща, които могат да покажат, как привидно добре замислени начинания на съвременността, които изхождат даже от вечността на живота, се намират под влиянието на материалистични предразсъдъци. Защото целият ход на мислите е напълно материалистичен, толкова материалистичен, че никак не се държи сметка за това, че животът би могъл до има своя произход също така тук, както и в това, което бихме могли да си представим, че е пренесено с лъчите от едно небесно тяло на друго. Това показва, че даже добре замислени мисли в нашето съвремие страдат от недъга, че трябва да застанат на почвата на материализма.
към текста >>
39.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Онова, което умира и е
превъзмог
нато, е представено чрез черния кръст, който е израз на човешките сетивни желания.
Неговата кръв е толково пречистена и неопетнена, колкото са растителните сокове. Вземи червените рози като пример за това, което кръвта ще бъде някога далеч в бъдещето, и по този начин ти имаш пред себе си образа на по-висшия човек. В Розовия Кръст ти имаш най-прекрасния преразказ на Гьотевите думи: - “Човекът без това умиращо и ставащо е тъжен странник на тази мрачна земя! " Умиращо и ставащо – какво означава това? Означава, че в човека съществува възможността за израстване над самия него.
Онова, което умира и е превъзмогнато, е представено чрез черния кръст, който е израз на човешките сетивни желания.
Цветовете в тяхната чистота са символ на кръвта. Червените рози и черният кръст заедно означават вътрешния зов да надраснеш себе си."
към текста >>
40.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Минералното царство се
превъзмог
ва с това, че човек отново се развива по посока на растителното битие.
Ето ви пример, който изглежда като гротеска. Днес човек изплюва обикновена слюнка. Това е минерален продукт, защото физическото тяло на човека има взаимодействие с минералните процеси. Когато човекът завърши своето минерално развитие, той повече няма да изплюва минерална слюнка; тя ще има растителна природа, и човекът, така да се каже, ще изплюва цветя. Жлезите няма да определят минералните вещества, а само растителни.
Минералното царство се превъзмогва с това, че човек отново се развива по посока на растителното битие.
към текста >>
41.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Бъдещото
превъзмог
ване на физиономията на смъртта.
Монголската легенда за еднооката майка, която търси загубеното си дете. Кръвната, нервната и жлезната система като физически израз на Аза, астралното тяло и етерното тяло. Втвърдяващи и омекотяващи тенденции на астралното тяло, тяхното значение и връзка с определени болестни състояния; туберкулоза, рахит. Разчленяване на астралното тяло във физическо-етерното тяло и образуването на сексуалните органи от растителни органи. Хермафродитите. Тайната на летежа на птиците.
Бъдещото превъзмогване на физиономията на смъртта.
към текста >>
42.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Не всеки би бил в състояние да се
превъзмог
не дотам, да си отреже парче жива плът.
А сега разгледайте внимателно тази история и си задайте въпроса, кое би могло да предпази повечето хора от процедурите, които ви описах и чрез които човек със сигурност може да бъде доведен до овладяването на черно магически сили. Егоизмът, той е едно много добро средство да се предпазим от тях.
Не всеки би бил в състояние да се превъзмогне дотам, да си отреже парче жива плът.
Повечето биха изпаднали в безсъзнание при този акт, а припадъкът не е нищо друго освен израз на себичността. Във физическото си въздействие това е едно добро средство човек да бъде възспрян от практикуването на черна магия. Трудно е човек да се превърне в Синята брада, повечето от хората са предпазени от своя здрав егоизъм. Той се проявява като една преграда срещу вживяването в средствата за постигане на черно магически сили.
към текста >>
43.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но ние ще сме я
превъзмог
нали, когато открием смисъла на тази смърт в тайната на изкупителя.
Видяхме, че към откровението се прибавя и нещо второ: към живота се прибавя смъртта. Но за да открие в тази смърт повторно живота, човекът трябва да преодолее тази сетивна смърт в праизвора на всичко живо. А праизворът е центърът на цялото космическо развитие. Ние трябваше да открием смъртта за да извоюваме съзнанието си.
Но ние ще сме я превъзмогнали, когато открием смисъла на тази смърт в тайната на изкупителя.
Точно както сме родени от Бога, в смисъла на езотерическата мъдрост ние ще умрем в Христа: I.C.M.
към текста >>
Тъй като навсякъде, където нещо се превръща в откровение, се проявява една двойственост, към която трябва да се присъедини третото, когато човекът
превъзмог
не смъртта, той ще се идентифицира с проникващия света дух (гълъба№.
Тъй като навсякъде, където нещо се превръща в откровение, се проявява една двойственост, към която трябва да се присъедини третото, когато човекът превъзмогне смъртта, той ще се идентифицира с проникващия света дух (гълъба№.
Той ще възкръсне и отново ще живее в духа: P.S.S.R.
към текста >>
44.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
И когато човекът
превъзмог
не себичността, той ще достигне безсмъртие.
За окултиста кръвта е израз на огъня, на просветленото от огъня вещество. Както физическото тяло на човека е израз на земята, етерното на водата, астралното на въздуха, така Азът, който още не е окован в егоизма е израз на огъня. Затова казваме за това ще говорим и утре , че кръвта е намерила смъртта посредством егоизма. Азът на човека "изгаря в собствения си огън", от самия себе си. Това е окултен израз.
И когато човекът превъзмогне себичността, той ще достигне безсмъртие.
Човешкият групов Аз изгаря в собствения си огън. Когато изминат 500 години, той изгаря и създава от самия себе си нова форма. В окултизма това се представя така, че груповият Аз принципно живее 500 години, след това изгаря и бива одухотворен от собствения си огън, и това бе наречено "птицата Феникс". В това се състои фактическата обосновка на красивата легенда за птицата Феникс. Птицата Феникс е груповата душа с качествата четирите типа, която през поколенията изгаря и се възобновява едно поколение смятано в 75 лунни години.
към текста >>
45.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ясното им дневно съзнание е потиснато, отслабено, и това е предизвикало едно по-ранно състояние, което човекът вече е
превъзмог
нал.
Човек трябва да се изкачи в астралния свят с пълно, светло дневно съзнание за да достигне до по-висшите области на духовния свят. Всички желания, страсти, инстинкти, които човек носи в себе си, са вкоренени в астралното тяло, техен носител е астралното тяло. Ако желае да се изкачи във висшите светове, човек трябва да работи отново с усещания и чувства, друг начин не съществува. Но важно е никога да не опитва да достигне до по-висши светове без пълното запазване на постиженията на нашия физически свят, което означава никога с потискане на съзнанието. Когато наблюдаваме медиумите, ние винаги откриваме, че те са изхвърлени в едно по-ранно състояние на съзнанието.
Ясното им дневно съзнание е потиснато, отслабено, и това е предизвикало едно по-ранно състояние, което човекът вече е превъзмогнал.
Този, който желае да стане ясновидец в модерен смисъл, трябва да запази и вземе със себе си своето настояще светло дневно съзнание. Това той може да стори единствено когато премине през точката на "освободеното от сетивност мислене", и никога не би могло да се случи нещо, ако той премине през тази точка. Нека си изясним какво означава това.
към текста >>
На това място в човека трябва на свой ред отново да бъде
превъзмог
нато това, което го е изтласкало нагоре в развитието му след растителното му съществуване.
Първоначално имаме чистата девствена растителна субстанция, при което растението, подчинено на закона на етерното тяло, се обкичва с лист след лист. Сега тази чиста девствена растителна субстанция все повече се прониква от това, което в теософията си нарича Кама, природата на инстинктите и усещанията, царството на желанията, до самите представи.
На това място в човека трябва на свой ред отново да бъде превъзмогнато това, което го е изтласкало нагоре в развитието му след растителното му съществуване.
С развитието си нагоре, човекът прие в себе си червената кръв. Червената кръв предизвиква в него това, което го прави себеосъзнат. Тя е преобразувания проникнат от астралното тяло и Аза хлорофил в растението. Ако можехте отново да проникнете зелената растителна субстанция с Аза и астралната субстанция, вие бихте получили червената кръв. Помислете за образа на кръста.
към текста >>
46.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той
превъзмог
ва смъртта.
Великият синтез на мистерията Рождество, като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха като мистерия на бъдещето, мистерията на възкръсналия Христос – това е искал да даде Христос на човечеството. Това е мистерията на празника Пасха.
Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта.
Да сме деятелни в духа на християнството, да се живее, виждайки в Христос не просто утешителя, а да се вижда Христос като този който ни предшества, и който в най-дълбок смисъл е родствен с нашата най-дълбока същност, според това как ние живеем – това е идеята на Христос за бъдещето, която се стреми да проникне цялото познание, изкуството,целия живот. Ако си спомним, какво съдържа в себе си идеята Пасха, ще открием символа на християнството с истинското действие и истинския живот?
към текста >>
47.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Впрочем, необходимо беше предварително да напомня, че се намираме в антропософска среда, където някои предразсъдъци са вече
превъзмог
нати и разказът за тази действителна мистерия, каквато е приготвянето на едно лечебно средство чрез раз-месването на слюнката с пръстта на Земята, следва да бъде приеман в неговия буквален смисъл.
Впрочем, необходимо беше предварително да напомня, че се намираме в антропософска среда, където някои предразсъдъци са вече превъзмогнати и разказът за тази действителна мистерия, каквато е приготвянето на едно лечебно средство чрез раз-месването на слюнката с пръстта на Земята, следва да бъде приеман в неговия буквален смисъл.
към текста >>
48.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И по-нататък: Това, което стана през втората следатлантска културна епоха, побеждаването на материята чрез древните персийци, това
превъзмог
ване ни се явява във втората подепоха на всички против всички: мечът, който означава оръжието, инструментът за побеждаването на външния свят.
В тази книга ще се намерят нанесени резултатите от културните епохи. Така както в родовата книга са нанесени редуващите се поколения, така както са водени старите книги, така е и тук, само че сега е записано, което човекът придобива духовно. И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността. Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят. Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата душа.
И по-нататък: Това, което стана през втората следатлантска културна епоха, побеждаването на материята чрез древните персийци, това превъзмогване ни се явява във втората подепоха на всички против всички: мечът, който означава оръжието, инструментът за побеждаването на външния свят.
Това, което човекът придобил през Египто-вавилонската културна епоха, когато той научи мярката, научи се да мери нещата, да мери всичко правилно според законите на математиката, това ни се явява в следващата епоха след войната на всички против всички всичко онова, което ни е показано чрез везните.
към текста >>
49.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
А това, което беше необходимо, щото развитието да не върви твърде бързо, Луната, ще бъде
превъзмог
нато, човекът не се нуждае вече от него.
Той може да върви в крак с темповете на Слънцето. Сега става едно важно мирово събитие: Земята се съединява със Слънцето. Казахме, че при събитието на Голготата духовете на Слънцето са слезли на Земята. Казахме, че този Христов Принцип ще доведе развитието до там, както вече можахме да опишем това. Сега Земята узрява да се съедини отново със Слънцето.
А това, което беше необходимо, щото развитието да не върви твърде бързо, Луната, ще бъде превъзмогнато, човекът не се нуждае вече от него.
Луната ще бъде победена в нейните сили. В това време човекът може да се съедини със Слънцето; той ще живее в одухотворената Земя и същевременно ще бъде свързан със силата на Слънцето; и той ще бъде победител на Луната.
към текста >>
Но благодарение на това, че човекът е слязъл на физическото поле, той е
превъзмог
нал в основни линии този животински тип.
Тези 4-ри типа на груповата душа ни се явяват, така да се каже, преди човекът да е слязъл във физическия свят, преди той да се индивидуализирал. Тези типични форми, които човекът е имал, преди да е слязъл във физическо тяло, тези 4 форми не са видими в днешния физически човек. Те са овладени от душата, те са в нейната власт. Човешката форма е отпечатана, пресована като в каучук. Фактически, когато човек не владее себе си, когато неговата душа мълчи било поради това, че той спи, или иначе при едно повече или по-малко безсъзнателно състояние, ние още можем да видим, как се явява съответният животински тип.
Но благодарение на това, че човекът е слязъл на физическото поле, той е превъзмогнал в основни линии този животински тип.
Кога на човек е била дадена възможността да превъзмогне животинския тип в астралното тяло? Нека си припомним, че ние говорихме за 7-те епохи на Атлантското развитие. Тези 7 епохи обхващат 4 първи и 3 последни епохи. Първите 4 са били такива, че човекът е бил още напълно групова душа. После в 5-та епоха е бил даден импулсът за индивидуалната душа.
към текста >>
Кога на човек е била дадена възможността да
превъзмог
не животинския тип в астралното тяло?
Тези типични форми, които човекът е имал, преди да е слязъл във физическо тяло, тези 4 форми не са видими в днешния физически човек. Те са овладени от душата, те са в нейната власт. Човешката форма е отпечатана, пресована като в каучук. Фактически, когато човек не владее себе си, когато неговата душа мълчи било поради това, че той спи, или иначе при едно повече или по-малко безсъзнателно състояние, ние още можем да видим, как се явява съответният животински тип. Но благодарение на това, че човекът е слязъл на физическото поле, той е превъзмогнал в основни линии този животински тип.
Кога на човек е била дадена възможността да превъзмогне животинския тип в астралното тяло?
Нека си припомним, че ние говорихме за 7-те епохи на Атлантското развитие. Тези 7 епохи обхващат 4 първи и 3 последни епохи. Първите 4 са били такива, че човекът е бил още напълно групова душа. После в 5-та епоха е бил даден импулсът за индивидуалната душа. Следователно на Атлантида имаме 4 степени на развитие, в които човекът се развива като групова душа, и на всяка една от първите 4 атлантски раси отговаря една от типичните животински форма лъв, орел, телец, човек.
към текста >>
Това, което би могло да победи, да
превъзмог
не животинското, е останало неизползувано от него.
4-те типични глави; лъв, орел, телец и човек, остават така да се каже като нещо, което отново приема своята форма, когато им се даде такава възможност; а към тях се прибавят още 3 други, именно тези от 3-те последни раси на атлантското развитие, когато човекът започва да бъде човек. Тези 3-те също остават, когато човек не работи чрез своята душа за изчезването на това животинско естество. Следователно, как ще се яви онзи човек, който не е приел в нашата епоха Христовия Принцип, как ще се яви той на одухотворената Земя? Той ще се яви в материята отново в онези форми, от които е произлязъл. Той е имал тези животински форми и докато стигне до днешната форма и минал още през 3 междинни форми.
Това, което би могло да победи, да превъзмогне животинското, е останало неизползувано от него.
Животинското отново излиза наяве, а именно в 7 форми. Както в миналото на Атлантида възникнаха 4-те глави, човекът животно така от преобразената Земя ще изникнат 7 такива типични глави. И ще се повтори зрелището, което се е разиграло в миналото. Духовният човек съществуваше в своята духовна заложба, но той не можеше още да си изгради една индивидуална форма. Той изгради 4-те животински глави.
към текста >>
Както в миналото имаме 4 глави, преди човекът да има възможността да
превъзмог
не, да победи животинското, така се явяват сега онези, които са останали в животинското, като една общност, представена чрез звяра със 7-те глави.
Духовният човек съществуваше в своята духовна заложба, но той не можеше още да си изгради една индивидуална форма. Той изгради 4-те животински глави. В своята заложба човекът е представен и за миналото време под образа на жена, която ражда човека. Също и човекът на бъдещето е представен под образа на жената, която ражда духовния човек. Но това, което е останало в плътта, е представено на Земята съседна на астрализираната Земя, на духовната Земя, чрез животното, чрез звяра със 7-те глави.
Както в миналото имаме 4 глави, преди човекът да има възможността да превъзмогне, да победи животинското, така се явяват сега онези, които са останали в животинското, като една общност, представена чрез звяра със 7-те глави.
И така, след като Земята ще се съедини в бъдеще със Слънцето, докато горе ще бъде одухотворената Земя, долу на съседната планета ще се яви всичко онова, което не е приело в себе си духовния принцип. И отново ще се явят животинските глави, които бяха по-рано, само че сега те ще бъдат извън времето си. Сега те ще бъдат Дяволът, докато по-рано бяха в своето подходящо време, във времето на подготовката. Така ние виждаме, че както в миналото от физическото море, сега от астралното море (Слънцето също е астрализирано) се надига звярът със 7-те глави. Всичко, което е заложено в човека чрез етерното тяло, моля да обърнете внимание на това!
към текста >>
50.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Би се явило животното или звярът със 7-те глави и 10-те рога, докато за онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, половостта ще бъде нещо
превъзмог
нато.
Да предположим, че през време на нашата епоха човекът се опълчва против Христовия Принцип, не иска да приеме в себе си този Христов Принцип и продължава да живее така в следващите прераждания, докато стигне до времето на войната на всички против всички, без да е изживял вътре в себе си Христа, без да го е приел, отхвърлил го е от себе си. Тогава, когато Земята премине в астрално състояние, това, което е съществувало от него до степента, до която той се е развил, би излязло наяве; то би се появило в своята стара форма.
Би се явило животното или звярът със 7-те глави и 10-те рога, докато за онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, половостта ще бъде нещо превъзмогнато.
Онези, които са се втвърдили ще запазят 6-роговата половост и в своята цялост ще се явят като звяра със 7-те глави и 10-те рога, които са били заложени през време на Атлантската епоха. Те бяха се преобразили, ако биха приели в себе си Христовия Импулс, но отхвърляйки Христа те ще останат назад в тяхното развитие и в епохата, посочена в Откровението чрез изливането на чашите на гнева и Земята ще се яви така да се каже разделена на две части, в една част, където Христовите хора се явяват в бели дрехи като избрани, каквито се явиха още преди отварянето на 5-я печат, и друга една част, където хората се явяват във формата на звяра със 7-те глави и 10-те рога. Тогава се явява също и един друг звяр с два рога, символизиран с числото 666.
към текста >>
51.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Защото този, който иска да разбере добре този вид тайни, трябва първо да работи чрез себе си и да
превъзмог
не привидните трудности.
Когато така разбираме възкресението на Лазара, то става за нас наистина ясно. Въпреки това не мислете, че фактите обяснени от Духовната наука могат да се явят веднага с такава яснота, че кой да е може да ги прие ме. Често пъти е необходимо да се покрие с було това, което стои зад окултните факти. И това трябва да бъде така.
Защото този, който иска да разбере добре този вид тайни, трябва първо да работи чрез себе си и да превъзмогне привидните трудности.
Чрез това неговият дух расте и укрепва. Чрез усилието, което прави, за да намери своя път през това, което му се казва, той достига да открие духа там, където същият се крие. Спомнете си, че когато се говори за "живота", който напуснал Лазара и Марта и Мария съжаляват, че този живот не е бил запазен за техния брат, Исус отговаря: "Аз Съм възкресението и животът! " Животът трябва да се върне в Лазара, В Евангелията всичко трябва да се взема буквално. Не внасяйте в тях лъжливи по тънкости, но вземайте думите буквално.
към текста >>
52.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Само доказвайки себе си като победил болката и страданието за дълъг, дълъг период от време той може да развие твърдите сили, нужни на душата му за да
превъзмог
не неизбежното чувство на малоценност пред лицето на онова, което мъдрият световен ред е обединил в етерното и физическото тяло.
След това, на второ място, бъдещият мистик трябва да развие друго чувство, което го прави способен да издържи всякакви пречки, които може да лежат по неговия път, докато се стреми към съвършенство. Той трябва да развие чувство на резигнация по отношение на всякакви изпитания, които ще трябва да издържи, за да достигне определена степен на развитие.
Само доказвайки себе си като победил болката и страданието за дълъг, дълъг период от време той може да развие твърдите сили, нужни на душата му за да превъзмогне неизбежното чувство на малоценност пред лицето на онова, което мъдрият световен ред е обединил в етерното и физическото тяло.
Душата трябва да си казва отново и отново: "Каквито и болки и страдания да ме чакат още, аз няма да трепна; защото ако исках да изживявам само онова, което носи радост, аз никога не бих развил силата, на която всъщност е способна моята душа." Сила се развива само чрез преодоляване на препятствията, не просто чрез подчиняване на условията такива, каквито са. Силите на душата могат да бъдат закалени само когато човек е готов да понесе болка и страдание с резигнация. Тази сила трябва да се развие в душата на мистика, ако той иска да стане способен да се спусне в своето вътрешно същество.
към текста >>
И така Духовната Наука, която преди всичко говори изключително на интелекта, може да бъде една нишка на Ариадна, помагаща ни да
превъзмог
нем объркването, което може да се получи, ако влизахме неподготвени в духовния свят на Макрокосмоса.
Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна Гърция, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад. Това е посочено в легендата за Тезей, който взел нишката на Ариадна със себе си в лабиринта. А сега, какво е нишката на Ариадна днес? Понятията и умствените изображения на свръхсетивния свят, които формираме в душите си! Това е духовното познание, направено достъпно за нас, за да можем да проникнем безопасно в Макрокосмоса.
И така Духовната Наука, която преди всичко говори изключително на интелекта, може да бъде една нишка на Ариадна, помагаща ни да превъзмогнем объркването, което може да се получи, ако влизахме неподготвени в духовния свят на Макрокосмоса.
към текста >>
53.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това осъзнаване е възможно само ако сме обучили себе си да
превъзмог
ваме житейските трудности.
Това осъзнаване е възможно само ако сме обучили себе си да превъзмогваме житейските трудности.
Но ако, преди навлизане в Макрокосмоса, сме се погрижили да придобием силата да преодоляваме пречките, да приветстваме болката с цел да добием сила, тогава ние сме калили себе си да вземаме връх над препятствията и от този момент можем да си кажем: Каквото и да ти се случи, каквото и да се изправи пред теб в този духовен свят, ти ще преминеш през него, понеже ще развиваш все по-силно качествата, които вече си придобил за побеждаването на трудностите.
към текста >>
54.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обаче сега, за да напреднем още повече в нашето окултно познание, се налага да отговорим на един много по-дълбок въпрос: Как става така, че встъпвайки в своята инкарнация с вече кармично подготвения стремеж да постигне едно или друго чрез преодоляването на това или онова страдание, как става така, че веднъж човек успява и се превръща наистина в победител,
превъзмог
ва болестта и натрупва сили за огромен скок в своето развитие, а друг път губи сражението и болестта е тази, която тържествува над него?
В хода на тези лекции ще чуем доста подробности относно причините, водещи до една или друга болест.
Обаче сега, за да напреднем още повече в нашето окултно познание, се налага да отговорим на един много по-дълбок въпрос: Как става така, че встъпвайки в своята инкарнация с вече кармично подготвения стремеж да постигне едно или друго чрез преодоляването на това или онова страдание, как става така, че веднъж човек успява и се превръща наистина в победител, превъзмогва болестта и натрупва сили за огромен скок в своето развитие, а друг път губи сражението и болестта е тази, която тържествува над него?
Тук ние трябва да обгърнем с поглед онези духовни принципи, които поначало правят възможно боледуването в човешкия живот.
към текста >>
Но да се спрем и на една друга възможност: Да предположим, как даден човек се стреми да
превъзмог
не болестта и да пробуди вътрешните си лечебни сили; ето, той влиза в своята поредна инкарнация, която поставя пред него определени изисквания, свързани със степента на вече постигнатото съвършенство: нека в случая да приемем, че то е твърде незадоволително.
Но да се спрем и на една друга възможност: Да предположим, как даден човек се стреми да превъзмогне болестта и да пробуди вътрешните си лечебни сили; ето, той влиза в своята поредна инкарнация, която поставя пред него определени изисквания, свързани със степента на вече постигнатото съвършенство: нека в случая да приемем, че то е твърде незадоволително.
Какво става сега? Вярно е, че този човек би постигнал нещо в резултат на излекуваната болест; обаче то далеч няма да е достатъчно, за да се превърне в благо и за другите хора, просто защото миналата Карма на въпросния човек не позволява това. И сега в неговото подсъзнание чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш никаква възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш. Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да превъзмогне болестта. Да, ти трябваше да постигнеш тази степен на съвършенство; но за нещо повече ти нямаш сили!
към текста >>
Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да
превъзмог
не болестта.
Но да се спрем и на една друга възможност: Да предположим, как даден човек се стреми да превъзмогне болестта и да пробуди вътрешните си лечебни сили; ето, той влиза в своята поредна инкарнация, която поставя пред него определени изисквания, свързани със степента на вече постигнатото съвършенство: нека в случая да приемем, че то е твърде незадоволително. Какво става сега? Вярно е, че този човек би постигнал нещо в резултат на излекуваната болест; обаче то далеч няма да е достатъчно, за да се превърне в благо и за другите хора, просто защото миналата Карма на въпросния човек не позволява това. И сега в неговото подсъзнание чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш никаква възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш.
Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да превъзмогне болестта.
Да, ти трябваше да постигнеш тази степен на съвършенство; но за нещо повече ти нямаш сили! Сега ти трябва да преминеш в един друг свят, където няма да бъдеш смущаван от твоето физическо тяло и изобщо от земните условия; там ти свободно ще преработиш всичко, което си придобил чрез болестта! " С други думи: тази индивидуалност трябва да потърси смъртта, за да преработи между смъртта и новото раждане онова, което тук, в живота между раждането и смъртта не подлежи на по-нататъшно развитие. Тази човешка душа се устремява към живота между смъртта и новото раждане, за да подготви там бъдещия си организъм с помощта на преодоляната болест! за целите и задачите на следващия живот, на следващата инкарнация.
към текста >>
55.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Лечението настъпва едва тогава, когато цялостната Карма подпомага даден човек, чрез
превъзмог
ването на съответната болест, да натрупа такива сили, които през оставащите години до смъртта, ще му позволят да осъществи действителен напредък в условията на физическия свят.
От всичко, казано до тук, е ясно: Когато имаме пред себе си човешки организъм, изграден от живите и формообразуващи сили на една душа, която се инкарнира с определени тенденции, изискващи преодоляването на едно или друго препятствие, тази тенденция закономерно отвежда човека до възможността да се разболее, но в същото време и до възможността да се бори срещу болестта, защото няма друга причина за появата на болестта, освен да бъдат създадени предпоставките за тържествуването на лечебния процес.
Лечението настъпва едва тогава, когато цялостната Карма подпомага даден човек, чрез превъзмогването на съответната болест, да натрупа такива сили, които през оставащите години до смъртта, ще му позволят да осъществи действителен напредък в условията на физическия свят.
С други думи: когато нещата са напреднали до там, че всред условията на физическия свят човек стига до точката, при която болестта го връхлита, тогава той започва да си служи тъкмо с онези сили бликащи от самия лечебен процес с които по-рано изобщо не е разполагал. Често обаче неговата цялостна Карма е поставена така, че въпреки намерението си да направи своя организъм по-съвършен чрез силите, идващи от превъзмогването на болестта нещата тук са изключително сложни човек допуска и податливи, уязвими места в своята физическо-етерна организация, и тогава ще се получи следното: Онези сили, които човек едновременно извлича от лечебния процес, но и влага в него, ще го укрепят само до известна степен, но не и до там, че да напредва в условията на физическия свят. И тогава, след като тези натрупани сили са останали неизразходвани в условията на физическия свят, той ще ги употреби едва след като мине през Портата на смъртта; да, тогава той ще се опита да ги включи след като не е успял да ги включи в процесите на физическия свят не другаде, а в подготовката на следващото си физическо тяло, когато новата инкарнация отново ще го свали в земния живот.
към текста >>
Често обаче неговата цялостна Карма е поставена така, че въпреки намерението си да направи своя организъм по-съвършен чрез силите, идващи от
превъзмог
ването на болестта нещата тук са изключително сложни човек допуска и податливи, уязвими места в своята физическо-етерна организация, и тогава ще се получи следното: Онези сили, които човек едновременно извлича от лечебния процес, но и влага в него, ще го укрепят само до известна степен, но не и до там, че да напредва в условията на физическия свят.
От всичко, казано до тук, е ясно: Когато имаме пред себе си човешки организъм, изграден от живите и формообразуващи сили на една душа, която се инкарнира с определени тенденции, изискващи преодоляването на едно или друго препятствие, тази тенденция закономерно отвежда човека до възможността да се разболее, но в същото време и до възможността да се бори срещу болестта, защото няма друга причина за появата на болестта, освен да бъдат създадени предпоставките за тържествуването на лечебния процес. Лечението настъпва едва тогава, когато цялостната Карма подпомага даден човек, чрез превъзмогването на съответната болест, да натрупа такива сили, които през оставащите години до смъртта, ще му позволят да осъществи действителен напредък в условията на физическия свят. С други думи: когато нещата са напреднали до там, че всред условията на физическия свят човек стига до точката, при която болестта го връхлита, тогава той започва да си служи тъкмо с онези сили бликащи от самия лечебен процес с които по-рано изобщо не е разполагал.
Често обаче неговата цялостна Карма е поставена така, че въпреки намерението си да направи своя организъм по-съвършен чрез силите, идващи от превъзмогването на болестта нещата тук са изключително сложни човек допуска и податливи, уязвими места в своята физическо-етерна организация, и тогава ще се получи следното: Онези сили, които човек едновременно извлича от лечебния процес, но и влага в него, ще го укрепят само до известна степен, но не и до там, че да напредва в условията на физическия свят.
И тогава, след като тези натрупани сили са останали неизразходвани в условията на физическия свят, той ще ги употреби едва след като мине през Портата на смъртта; да, тогава той ще се опита да ги включи след като не е успял да ги включи в процесите на физическия свят не другаде, а в подготовката на следващото си физическо тяло, когато новата инкарнация отново ще го свали в земния живот.
към текста >>
56.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нека да бъдем ясни: В лицето на болестта ние фактически се изправяме пред едно такова пробуждане на древни състояния на съзнанието, които човечеството отдавна е
превъзмог
нало.
Да, в днешната лекция става дума най-вече за това: Човекът може сам да предизвиква своите болести с помощта на едно абнормно и по-дълбоко съзнание.
Нека да бъдем ясни: В лицето на болестта ние фактически се изправяме пред едно такова пробуждане на древни състояния на съзнанието, които човечеството отдавна е превъзмогнало.
Поради обстоятелството, че в един от предишните си животи сме обременили нашата душа с едни или други грешки, ние сами пораждаме онази по-дълбока степен на съзнание, за която вече стана дума. И това, което извършваме под властта на „другото" съзнание, се оказва решаващо за протичането на болестта. Следователно, виждаме как в тези абнормни състояния оживяват древни степени на съзнание, които отдавна са преодолени от човечеството. Ако внимателно наблюдавате обикновените факти от живота, Вие ще намерите обяснение на много от нещата, за които говорихме днес. А те загатват за това, че благодарение на болката, човек навлиза още по-дълбоко в своята истинска същност.
към текста >>
57.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
У всички тях ние виждаме пълно признаване на необходимостта, която изисква тези два момента особено всред самия поток на първичното, монотонно време да се противопоставят именно във времето и, съответно, да бъдат
превъзмог
нати също там, в хода на времето.
Този е един от най-дълбоките възгледи всред първите следатлантски народи, повлияни от учението на Заратустра. Същият този възглед, един от основните възгледи на заратустризма, включва в себе си стига да бъде разбран правилно именно онова, което вчера охарактеризирахме от определена гледна точка и което виждаме да изпъква толкова отчетливо у Заратустровите народи.
У всички тях ние виждаме пълно признаване на необходимостта, която изисква тези два момента особено всред самия поток на първичното, монотонно време да се противопоставят именно във времето и, съответно, да бъдат превъзмогнати също там, в хода на времето.
Ние долавяме необходимостта, според която младенческите сили непрекъснато никнат, а зрелите, стари сили устояват и се запазват, така че в уравновесяването между „младото" и „старото", постепенно се постига мировата цел и особено планетарната цел на нашата Земя. Този възглед, охарактеризирай сега от нас, лежи също и в основата на всяка по-висша еволюция в рамките на заратустризма. Понеже след като се утвърди в епохите и в областите, които описахме вчера, заратустризмът се появяваше под една или друга форма навсякъде ние скоро ще видим колко мощно и неудържимо действуваше той през следващите пери оди от време като влагаше във всичките си действия противоположността между младото и старото.
към текста >>
58.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Пътят към висшите светове винаги е бил описван по такъв начин, че дори за съвременния човек е ясно:
превъзмог
ването на неимоверни пречки е нещо необходимо!
Следователно, главната опасност от едно такова навлизане във вътрешните области на човешкия организъм се изразява в неудържимото нарастване на егоизма. Сякаш един особен вид илюзия винаги обхваща всички, които и днес се стремят към навлизане в своя вътрешен свят чрез някакво езотерично обучение. В такъв случай у човека наистина се проявяват всевъзможни форми на егоизъм, и след като вече те са налице, по правило той просто не може да повярва, че те са действително разновидности на егоизма. Той би повярвал на всичко друго, но не и на факта, че те са разновидности на егоизма.
Пътят към висшите светове винаги е бил описван по такъв начин, че дори за съвременния човек е ясно: превъзмогването на неимоверни пречки е нещо необходимо!
И някои от онези хора, които в наши дни с готовност поемат пътя към висшите светове, но без да са наясно с необходимостта от усилията на превъзмогването и биха желали да съзерцават във висшите светове, но без да изживеят това, което в действителност ги издига там, за такива хора винаги е неприятно, когато установят как егоизмът просто блика от човешката природа. Те биха желали да се издигнат направо във висшите светове без да се потопяват в разновидностите на егоизма. Те просто не забелязват, как тъкмо най-суровият и груб егоизъм се проявява под формата на нещо, което те смятат за напълно редно. За тях разновидностите на егоизма са нещо странно, въпреки че тяхното съществувание е обсъждано стотици и хиляди пъти. С това аз само искам да загатна онези илюзии и измами, от които са застрашени някои хора.
към текста >>
И някои от онези хора, които в наши дни с готовност поемат пътя към висшите светове, но без да са наясно с необходимостта от усилията на
превъзмог
ването и биха желали да съзерцават във висшите светове, но без да изживеят това, което в действителност ги издига там, за такива хора винаги е неприятно, когато установят как егоизмът просто блика от човешката природа.
Следователно, главната опасност от едно такова навлизане във вътрешните области на човешкия организъм се изразява в неудържимото нарастване на егоизма. Сякаш един особен вид илюзия винаги обхваща всички, които и днес се стремят към навлизане в своя вътрешен свят чрез някакво езотерично обучение. В такъв случай у човека наистина се проявяват всевъзможни форми на егоизъм, и след като вече те са налице, по правило той просто не може да повярва, че те са действително разновидности на егоизма. Той би повярвал на всичко друго, но не и на факта, че те са разновидности на егоизма. Пътят към висшите светове винаги е бил описван по такъв начин, че дори за съвременния човек е ясно: превъзмогването на неимоверни пречки е нещо необходимо!
И някои от онези хора, които в наши дни с готовност поемат пътя към висшите светове, но без да са наясно с необходимостта от усилията на превъзмогването и биха желали да съзерцават във висшите светове, но без да изживеят това, което в действителност ги издига там, за такива хора винаги е неприятно, когато установят как егоизмът просто блика от човешката природа.
Те биха желали да се издигнат направо във висшите светове без да се потопяват в разновидностите на егоизма. Те просто не забелязват, как тъкмо най-суровият и груб егоизъм се проявява под формата на нещо, което те смятат за напълно редно. За тях разновидностите на егоизма са нещо странно, въпреки че тяхното съществувание е обсъждано стотици и хиляди пъти. С това аз само искам да загатна онези илюзии и измами, от които са застрашени някои хора. В наши дни следва да отчитаме и обстоятелството, че хората са свикнали да живеят удобно и че за тях е на пълно естествено да пренасят удобствата от ежедневието в областта на висшите светове, респективно в пътя до тях.
към текста >>
Помощниците на йерофанта ми позволиха да
превъзмог
на онзи труден момент, когато демоните, надигащи се от моята собствена природа, биха ме разкъсали.
Той виждаше как тези сили формират физическото и етерното тяло. Подобен човек ставаше непосредствен свидетел на тайните в духовния свят. И той можеше да разказва на своите близки как чрез Мистериите е проникнал в своята вътрешна природа, а наред с това и в самия духовен свят. Но какво беше същественото в този случай? Когато един такъв посветен навлизаше в духовните светове, той знаеше: Да, аз можах да съзерцавам духовния свят, обаче не и с моите собствени сили; аз бях подпомогнат.
Помощниците на йерофанта ми позволиха да превъзмогна онзи труден момент, когато демоните, надигащи се от моята собствена природа, биха ме разкъсали.
към текста >>
59.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо, след като
превъзмог
ва това, което Евангелието на Матей описва като Изкушение, Христос Исус става проповедник за Царството.
Ето защо, след като превъзмогва това, което Евангелието на Матей описва като Изкушение, Христос Исус става проповедник за Царството.
Какво всъщност имаше да каже той? Ето какво: Всичко, което по-рано човекът постигаше за сметка на своето понижено Азово съзнание и чрез намесата на други Същества, сега вече може да бъде постигнато в присъствието на Аза. Следователно, най-важното тук е, че той подчертава: Това, което по-рано беше постигано по други пътища, сега вече може да бъде постигнато в присъствието на човешкия Аз. Ето защо в рамките на Христовия живот не беше достатъчно само да се повторят процесите на старото посвещение; в „проповедта за Царството" трябваше да стане ясно: Всичко, което по-рано беше обещано на окултните ученици в Мистериите, сега става достояние на онези, които изживяват Азовата същност в самите себе си, и то според примера на Христос.
към текста >>
60.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Човекът също може да
превъзмог
не страданието от копнежа чрез нови срещи с нови хора.
Сега нека отново да се обърнем към нашите собствени душевни изживявания, които в много случаи представляват един вид съответствие на разглежданите от нас космически процеси. Всеки от Вас добре знае, че понякога несподеленият копнеж, тази разновидност на отхвърлената жертва, се натрупва и от определен момент нататък става просто непоносим; впрочем при посредствените хора той лесно се превръща в това, което наричаме „досада". Обаче между тази досада, присъща на посредствените хора, и терзанията на големите, благородни личности, съществуват всевъзможни междинни степени; общото между всички тях е, че копнежът остава незадоволен. И какво друго може да задоволи копнежа, освен промяната? Доказателство за това е, че Съществата, чийто копнеж нараства до прекалено болезнена степен, започват да търсят нови срещи, нови отношения.
Човекът също може да превъзмогне страданието от копнежа чрез нови срещи с нови хора.
към текста >>
61.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Трябва да се изключи онова, което някому се е удало да
превъзмог
не.
По този начин трябва да сме наясно какво една такава ретроспекция може да каже на някого – какво не е желаел човекът и какво е искал да избегне. Когато си изясним това, ще получим една картина за онези неща в живота, които най-малко ни допадат. И сега трябва да се опитаме напълно да се вживеем в една изключително забележителна представа: Всичко, което човек не е искал и желаел, сега енергично да го поиска и пожелае! Също така енергично да постави пред душата си въпроса: Какъв щеше да бъдеш ти всъщност, ако живо, напористо си бил пожелал всичко онова, което не си желаел, което ти е било неприятно в живота?
Трябва да се изключи онова, което някому се е удало да превъзмогне.
Най-важното е човек да пожелае онези неща, или да си представи, че желае живо онези неща, които никога не е желаел, или които никога не е могъл да си наложи да поиска. Така в усещането, в мислите човек може да си представи едно същество, за което е сигурен, че досега никога не е бил. И сега той си представя, че е щял да бъде именно това същество. Когато си представим това, когато някому се удаде да се идентифицира с това същество, което сам, така да се каже, си е създал, тогава той вече е придобил нещо съществено по пътя на познаването на своята вътрешна душевна същност. Защото по този начин в картината ще се появи нещо, което човек може да направи от своята личност по описания начин, нещо, което той не е в настоящата инкарнация, което обаче е донесъл в нея.
към текста >>
62.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
От друга страна, антипатията би се проявила тъкмо тогава, когато самите неща, които човекът се стреми да
превъзмог
не, го спъват и връщат назад.
И Вие ще сте в състояние да понасяте сравнително лесно тези мистични личности преди всичко в случаите, когато те са съхранили в себе си един значителен остатък от своето обикновено човешко съзнание, когато тъй да се каже в своите личностово-човешки особености, те се издигат над всякакви мистични изживявания, когато с ирония и хумор те признават, че далеч не са преодолели човешкото. Така нещата получават един личен почерк и най-вече нашата симпатия, защото страстно-желаното преодоляване на сърдечните изживявания се оказва непостижимо и илюзорно.
От друга страна, антипатията би се проявила тъкмо тогава, когато самите неща, които човекът се стреми да превъзмогне, го спъват и връщат назад.
По този начин в цялата постройка се вмъкват елементи на несимпатия, самото поведение заприличва на театрален фарс, на изпълнена с лицемерие привидна святост, и е така, защото по околния път на аскезата, неуспехът иска да измести това, което е будно и здраво в обикновените човешки инстинкти.
към текста >>
63.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Би било съвсем лесно да покажем, че причините и основанията на споменатите вчера мистици да
превъзмог
нат своята собствена личност и да напуснат своето съзнание, бяха строго погледнато незначителни и външни.
Би било съвсем лесно да покажем, че причините и основанията на споменатите вчера мистици да превъзмогнат своята собствена личност и да напуснат своето съзнание, бяха строго погледнато незначителни и външни.
Ние бихме могли да покажем, че при Франциск от Асизи бяха налице определени и донякъде наследени ясновиждащи и визионерски състояния. Ние бихме могли да покажем също, че при повечето мистично настроени жени, личността на самия Исус особено подчертавам: Личността беше тази, която им се явяваше като годеник на душата, така, че виждаме ясно: Ако върху тези жени не беше действувала ранната християнска традиция, т.е. едно външно обстоятелство, те не биха могли да стигнат до своите мистични състояния.
към текста >>
Обаче за да
превъзмог
не себе си, човекът се нуждае от неоспоримо и дълбоко лично основание.
При всички мистици, които вчера разгледахме, бяха налице тъкмо такива външни подбуди и стимули.
Обаче за да превъзмогне себе си, човекът се нуждае от неоспоримо и дълбоко лично основание.
При истинските окултни кандидати, такова дълбоко основание винаги може да се открие. И за нагледност, нека вземем следния пример. Представете си, че един човек стига дотам, да размишлява върху своя Аз, върху тази забележителна свръхсетивна част на човешкото същество. Преди всичко човекът забелязва, че този Аз така да се каже действува като сплотяваща сила в неговия земен живот. Но ако Вие подходите към Вашия живот от естественонаучна гледна точка, тогава ще стигнете до възгледа, че Вашето физическо тяло в своята субстанциалност няма много общо с Вашите сродници на тази Земя; защото естествената наука Ви показва, че за 7-9 години химическите субстанции на тялото напълно се подновяват; с други думи мнозина, които приемат, че носят телесните субстанции от своето детство, сега ще трябва да признаят: в хода на живота тези субстанции са напълно изменени, това физическо тяло е станало съвършено друго.
към текста >>
64.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено,
превъзмог
нато.
Когато човек отправи поглед към горния човек, за да види себе си, той открива, че този горен човек е различен за отделните хора, че той не е еднакъв за всички. Да, човек открива един малко или много променлив, подвижен образ, който все пак дава известна представа за изживяванията му в този забележителен момент. Човекът не притежава вече никакво човешко лице, той е по-скоро подобен на бик или на лъв. Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец.
Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено, превъзмогнато.
И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел".
към текста >>
65.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И когато след това синът, заедно с неговата жена прочетоха на мъртвият цикъла от сказки върху Евангелието на Йоана, който аз държах веднъж в Касел, душата беше задоволена до висока степен, почувствува, че е
превъзмог
нала някои дисхармонии, които е изпитвала преди това наскоро след смъртта.
Преди известно време, може би няма и година от тогава, един от нашите приятели беше безпокоен заедно с неговата жена всяка нощ. Те чувствуваха едно обезпокоявате. И тъй като скоро беше починал бащата на един наш приятел, този последният веднага се досети, че бащата иска нещо, че му се вестява като душа. И когато нашият приятел се посъветва с мене установи се, че бащата, който през живота си не е искал да знае нищо за Духовната наука, след смъртта чувствуваше една жива нужда да научи нещо за тази наука.
И когато след това синът, заедно с неговата жена прочетоха на мъртвият цикъла от сказки върху Евангелието на Йоана, който аз държах веднъж в Касел, душата беше задоволена до висока степен, почувствува, че е превъзмогнала някои дисхармонии, които е изпитвала преди това наскоро след смъртта.
Този случай заслужава да бъде отбелязан за това, защото съответната душа беше тази на едни проповедник, който винаги е застъпвал своето религиозно становище пред хората, обаче след смъртта можа да бъде задоволена само чрез участвуване в четенето на едно обяснение, което Духовната наука дава върху Евангелието на Йоана. Така ние виждаме, че не е непременно необходимо, онзи на когото искаме да помогнем, на когото искаме да услужим след смъртта да е бил антропософ през време на своя живот, макар на един антропософ да можем да услужим особено много, като след заминаването му в духовния свят му четем нещо от Духовната наука.
към текста >>
66.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Така Кришна се превръща в умъртвител на старото познание Сатва, но в същото време, както става ясно в края на Бхагавад Гита, той става и господар на Йога, който е призван да възстанови изгубеното познание от старите времена, а то може да бъде овладяно само тогава, когато човекът
превъзмог
на външната страна на своето всекидневно тяло и се връща към старото духовно състояние.
Легендата недвусмислено посочва: Кришна се появява в края на Третата епоха. Когато вникнем в нещата, всяко от тях идва на мястото си. Следовател но, Кришна е онзи, който умъртвява старото познание; да, в своите външни прояви той прави точно това: той затъмнява всичко, което по-рано е обгръщало човека като познание, идващо от състоянието Сатва. И как е представен той в Бхагавад Гита? Той е представен така, като че ли предлага на отделните хора един вид възмездие срещу онова, което им е отнел; сега той им показва как отново да се издигнат с помощта на Йога до онези висини, до които нормалното човечество вече не намираше никакъв достъп.
Така Кришна се превръща в умъртвител на старото познание Сатва, но в същото време, както става ясно в края на Бхагавад Гита, той става и господар на Йога, който е призван да възстанови изгубеното познание от старите времена, а то може да бъде овладяно само тогава, когато човекът превъзмогна външната страна на своето всекидневно тяло и се връща към старото духовно състояние.
към текста >>
Обаче в Посланията на апостол Павел ние откриваме и нещо друго: Те непрекъснато ни напомнят за всички възможни пороци, за всички възможни прояви на материализма, които следва да бъдат
превъзмог
нати с помощта на апостол Павел.
Не така стоят нещата при апостол Павел. Преди всичко, той е натоварен с една мисия, която засяга цялото човечество, и то тъкмо в момента, когато настъпва епохата на мрака. Той е длъжен да отправи своя поглед към всички опасни въздействия, които епохата на мрака предизвиква в човешките души; срещу епохата на мрака той трябва да призове нежните сили, спотаени в току-що възникващия Христов Импулс.
Обаче в Посланията на апостол Павел ние откриваме и нещо друго: Те непрекъснато ни напомнят за всички възможни пороци, за всички възможни прояви на материализма, които следва да бъдат превъзмогнати с помощта на апостол Павел.
Той ни предлага нещо, което едва просветва като нежен пламък в човешката душа, за да се разгори истински само тогава, когато ентусиазмът, скрит зад думите, нахлуе победоносно в света като едно откровение на личния елемент, на личното усещане. Ето колко различни са Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел: в безличните описания на Бхагавад Гита цари чистота и спокойствие, докато апостол Павел трябва да насити с личен елемент всяка своя дума. Ето какво определя основния тон, основния стил както в Бхагавад Гита, така и в Посланията на апостол Павел; тази особеност на двете произведения изпъква пред нас, така да се каже, във всеки ред, във всяка сричка. Художественото съвършенство е възможно само при наличие на известна зрелост, докато в началото на един или друг еволюционен път, на преден план винаги излиза хаосът.
към текста >>
67.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тук на Земята човек може да говори за Девахана само защото чрез Ясновидството, когато егото наистина е
превъзмог
нато, ние вече навлизаме в света на свръхсетивните факти, които съществуват обективно и съвпадат с това, което се намира в Девахана.
Светът на свръхсетивните реални действителности е този, който обикновено наричаме Девахан. Как ни се представя този свят на свръхсетивните реални действителности?
Тук на Земята човек може да говори за Девахана само защото чрез Ясновидството, когато егото наистина е превъзмогнато, ние вече навлизаме в света на свръхсетивните факти, които съществуват обективно и съвпадат с това, което се намира в Девахана.
Но най-важната характерна черта на този деваханически свят е, че там моралните закони не се отличават вече от физическите закони, от физическите факти; моралните закони и физическите закони са едно и също нещо. Какво означава това? В обикновения физически свят Слънцето еднакво огрява праведните и грешните. Който е извършил престъпление, може да бъде затворен в затвора, но физическото Слънце не се помрачава над него. Това означава, че в света на физическите неща има една морална закономерност и една физическа, те са две различни неща.
към текста >>
68.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Човекът не може да умре, без да вземе със себе си това, което му дава възможността някога в неговите следващи инкарнации да
превъзмог
не смъртта.
И така, трябва да кажем: Всичко, което в света идва насреща ни като човешко нещастие, като болест и смърт, е тук, за да можем ние, хората, толкова дълго да останем обвързани със земното съществуване, докато получим възможност за поправяне, да се възпитаме за приспособяване към нашата организация. Ние страдаме, за да почерпим опитност от нашето страдание, за да намерим равновесието между нашия проникнат от Луцифер Аз и нашата проникната с божественост организация. Нашата организация толкова често ще отпада от нас, докато ние изцяло се проникнем в нашия Аз от законите на лежащата в божествения смисъл прогресивна еволюция. Така всяка смърт е изходна точка за нещо друго.
Човекът не може да умре, без да вземе със себе си това, което му дава възможността някога в неговите следващи инкарнации да превъзмогне смъртта.
Всички болки са тук, за да почерпим опит от страданието и да се пригодим към нашата божествена организация. Този въпрос обаче не може да се разглежда извън взаимовръзката му с цялата еволюция.
към текста >>
69.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Антропософското развитие
превъзмог
ва външния сетивен свят.
Обаче в антропософското развитие това външно възприятие бива именно преодоляно.
Антропософското развитие превъзмогва външния сетивен свят.
Ето защо мозъкът е разгънат в един такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него. Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система. Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък. Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
към текста >>
70.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Но трябва да бъде първо
превъзмог
нато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа.
Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото. Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси.
Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа.
Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията. Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот. Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот. В природата на тази сила, която трябва да превъзмогнем, за превъзмогването на която се нуждаем десетки години наред, в природата на тази сила прониква онзи, който става действителен духовен изследовател, той прониква в нея много скоро, защото тя се открива сравнително лесно на духовния изследовател. Когато всеки ден заспиваме от изживяванията на деня, и прекарваме известно време между заспиването и събуждането, тогава ние се намираме в нашето душевно-духовно естество вън от нашето тяло.
към текста >>
Докато това не бъде
превъзмог
нато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията.
Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото. Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси. Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа.
Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията.
Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот. Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот. В природата на тази сила, която трябва да превъзмогнем, за превъзмогването на която се нуждаем десетки години наред, в природата на тази сила прониква онзи, който става действителен духовен изследовател, той прониква в нея много скоро, защото тя се открива сравнително лесно на духовния изследовател. Когато всеки ден заспиваме от изживяванията на деня, и прекарваме известно време между заспиването и събуждането, тогава ние се намираме в нашето душевно-духовно естество вън от нашето тяло. Ние се връщаме обратно, защото в нашето душевно-духовно естество имаме този стремеж да се завърнем в тялото, защото действително желаем тялото.
към текста >>
В природата на тази сила, която трябва да
превъзмог
нем, за
превъзмог
ването на която се нуждаем десетки години наред, в природата на тази сила прониква онзи, който става действителен духовен изследовател, той прониква в нея много скоро, защото тя се открива сравнително лесно на духовния изследовател.
Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси. Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа. Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията. Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот. Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот.
В природата на тази сила, която трябва да превъзмогнем, за превъзмогването на която се нуждаем десетки години наред, в природата на тази сила прониква онзи, който става действителен духовен изследовател, той прониква в нея много скоро, защото тя се открива сравнително лесно на духовния изследовател.
Когато всеки ден заспиваме от изживяванията на деня, и прекарваме известно време между заспиването и събуждането, тогава ние се намираме в нашето душевно-духовно естество вън от нашето тяло. Ние се връщаме обратно, защото в нашето душевно-духовно естество имаме този стремеж да се завърнем в тялото, защото действително желаем тялото. Ние желаел нашето тяло. И който може да изживее съзнателно своето събуждане, той знае: ти искаш да се събудиш и трябва да искаш да се събудиш. В нашето душевно-духовно естество наистина съществува една привличаща сила към тялото.
към текста >>
Тази сила трябва постепенно да угасне, тя трябва да бъде напълно
превъзмог
ната.
Когато всеки ден заспиваме от изживяванията на деня, и прекарваме известно време между заспиването и събуждането, тогава ние се намираме в нашето душевно-духовно естество вън от нашето тяло. Ние се връщаме обратно, защото в нашето душевно-духовно естество имаме този стремеж да се завърнем в тялото, защото действително желаем тялото. Ние желаел нашето тяло. И който може да изживее съзнателно своето събуждане, той знае: ти искаш да се събудиш и трябва да искаш да се събудиш. В нашето душевно-духовно естество наистина съществува една привличаща сила към тялото.
Тази сила трябва постепенно да угасне, тя трябва да бъде напълно превъзмогната.
Това трае десетки години след смъртта. Това е времето, през което ние постепенно превъзмогваме, нашата връзка с последния земен живот. Това прави, щото по отношение на изживяванията след смъртта, през времето, което протича, както описах, ние трябва да изживяваме всичко по околен път чрез нашия земен живот.
към текста >>
Това е времето, през което ние постепенно
превъзмог
ваме, нашата връзка с последния земен живот.
Ние желаел нашето тяло. И който може да изживее съзнателно своето събуждане, той знае: ти искаш да се събудиш и трябва да искаш да се събудиш. В нашето душевно-духовно естество наистина съществува една привличаща сила към тялото. Тази сила трябва постепенно да угасне, тя трябва да бъде напълно превъзмогната. Това трае десетки години след смъртта.
Това е времето, през което ние постепенно превъзмогваме, нашата връзка с последния земен живот.
Това прави, щото по отношение на изживяванията след смъртта, през времето, което протича, както описах, ние трябва да изживяваме всичко по околен път чрез нашия земен живот.
към текста >>
71.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и
превъзмог
ва смъртта.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта.
Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите. Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение. Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>
Будизмът, казва той, иска да избегне конфликтите в живота чрез това, че иска изобщо да
превъзмог
не битието, да
превъзмог
не физическото и духовното битие, да ги премахне и да поеме пътя към празната нирвана.
Сега нашият религиозен човек се обръща по своя начин към религията. И той казва, че трябва да се обърне към религията, за да избегне всички пътища на заблуди, които могат да се поемат.
Будизмът, казва той, иска да избегне конфликтите в живота чрез това, че иска изобщо да превъзмогне битието, да превъзмогне физическото и духовното битие, да ги премахне и да поеме пътя към празната нирвана.
Платон иска да премахне житейските конфликти чрез това, че благодарение на познанието материята трябва да се превъзмогне напълно – човекът се извисява, а материята изчезва. Будистът иска да премахне цялото битие, а платоникът – материята. Мистикът – към мистиката нашият религиозен човек, разбира се, причислява всичко, което, освен в неговата глава, се намира и в света в качеството си на стремежи да се навлезе в духовните светове, – мистикът отхвърля индивидуалността. Следователно будистът отхвърля битието, платоникът – материята, мистикът – индивидуалността. Защото той има представата, че мистикът се опитва да се спаси от сетивността и по този начин да достигне екстаз, изоставяйки своята индивидуалност, която изчезва във Всемира.
към текста >>
Платон иска да премахне житейските конфликти чрез това, че благодарение на познанието материята трябва да се
превъзмог
не напълно – човекът се извисява, а материята изчезва.
Сега нашият религиозен човек се обръща по своя начин към религията. И той казва, че трябва да се обърне към религията, за да избегне всички пътища на заблуди, които могат да се поемат. Будизмът, казва той, иска да избегне конфликтите в живота чрез това, че иска изобщо да превъзмогне битието, да превъзмогне физическото и духовното битие, да ги премахне и да поеме пътя към празната нирвана.
Платон иска да премахне житейските конфликти чрез това, че благодарение на познанието материята трябва да се превъзмогне напълно – човекът се извисява, а материята изчезва.
Будистът иска да премахне цялото битие, а платоникът – материята. Мистикът – към мистиката нашият религиозен човек, разбира се, причислява всичко, което, освен в неговата глава, се намира и в света в качеството си на стремежи да се навлезе в духовните светове, – мистикът отхвърля индивидуалността. Следователно будистът отхвърля битието, платоникът – материята, мистикът – индивидуалността. Защото той има представата, че мистикът се опитва да се спаси от сетивността и по този начин да достигне екстаз, изоставяйки своята индивидуалност, която изчезва във Всемира.
към текста >>
72.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
Тогава записващият за миг загубва основната нишка на мисълта, така че се появяват празноти, чрез чието
превъзмог
ване отново трябва да се възстанови пропуснатата взаимовръзка.
"Стенограмите, съхранили устното му слово, се оказваха извънредно трудни за обработване поради присъщия за лекциите конверсационен тон, който въз основа на душевно лесно доловимите емоции у слушателите често като че ли се отклонява от главната тема и подема друга, за да изостави и нея на свой ред.
Тогава записващият за миг загубва основната нишка на мисълта, така че се появяват празноти, чрез чието превъзмогване отново трябва да се възстанови пропуснатата взаимовръзка.
Макар и стилистично не съвсем безупречно, това след едно търпеливо препрочитане все пак е възможно и по такъв начин бива спасена сърцевината на съдържанието. Очертанията на създаващата се цялостна картина могат да доведат до основаването на една нова наука за историята и до едно в днешно време особено необходимо възпитание на нашите души до възпитанието в истинност."
към текста >>
73.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Те просто са
превъзмог
нали положението да се действа само на една от двете страни.
Тези противоположни задачи действат така, че в известна степен всички следи биват заличавани. Бих могъл да посоча едно място в Европа, където навремето в определен момент, в който се касаеше за нещо значително, голямо влияние упражняваха някакви така наречени франкмасони, така наречени тайни дружества, сиреч известни хора действаха под сугестивното влияние на определени франкмасонски общества, зад които обаче имаше окултен фон. Тогава целта беше следите на онова място да се замъглят. Ето защо на въпросното място бе включено малко йезуитско влияние, така че се получи смесване на франкмасонското и йезуитското влияние, понеже има доста високи инстанции, които в еднаква степен са франкмасонски и йезуитски, империи, които могат да си служат със средствата и на йезуитството, и на франкмасонството, та чрез взаимодействието си да постигнат каквото са си наумили. Не бива да се смята, че на света не може да има хора, които да са едновременно йезуити и франкмасони.
Те просто са превъзмогнали положението да се действа само на една от двете страни.
На тях им е известно как обстоятелствата трябва да се подемат от различни страни, щом се цели да бъдат тласнати в определена посока. Казвам това, за да насоча вниманието отново по най-прост начин върху известни взаимовръзки.
към текста >>
74.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
А натъкне ли се на противоречия, той гледа да ги
превъзмог
не, приемайки едното от две противоречащи си неща и отхвърляйки другото.
Защо е възможно човек да проявява такива склонности? Просто затуй, защото той много лесно се натъква на странни противоречия, когато се помъчи да разбере действителността.
А натъкне ли се на противоречия, той гледа да ги превъзмогне, приемайки едното от две противоречащи си неща и отхвърляйки другото.
Това обаче често означава нежелание изобщо да бъде разбрана действителността.
към текста >>
75.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Да, научните представи от 19 и 20 век ще бъдат
превъзмог
нати, както бяха
превъзмог
нати и митовете.
И когато днешните извънредно умни професори се обръщат с такова високомерие към древните митологии, към древните митове, към всички прояви на древното "суеверие", и нямат никакво предчувствие, че с цялата си ученост те са израснали тъкмо от тези митове, че без тях те не биха имали в главите си нито една правилна мисъл, у известни елементарни Духове*42, които наблюдават нещата от други светове, това предизвиква пристъпи на гръмогласен и язвителен смях. И нещо друго предизвиква у същите елементарните Духове един гръмогласен, сатанински смях тук с пълно право можем да кажем, че гръмогласният смях идва от ада, защото за ариманическите Същества всеки подобен случай е добре дошъл -, а именно, когато хората вярват: сега ние имаме учението на Коперник, на Галилей, и този толкова съвършен закон за съхраняването на енергията! Тези постижения на разума никога няма да загубят своята валидност. Обаче подобни разсъждения са признак на истинско късогледство! Както митовете се отнасят към нашите представи, така ще се отнасят и научните представи от 19 и 20 век към онова, което ще се появи няколко века по-късно.
Да, научните представи от 19 и 20 век ще бъдат превъзмогнати, както бяха превъзмогнати и митовете.
Нима допускате, че през 2900 хората ще разсъждават за Слънчевата система по същия начин, по който правят това днес?
към текста >>
76.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Там пише: Забележителното е не как Дарвин
превъзмог
на телеологията, т.е.
Вземете например известия "Философски речник" на Фритц Маутнер*51.
Там пише: Забележителното е не как Дарвин превъзмогна телеологията, т.е.
учението за целесъобразността, а че изобщо я превъзмогна! Понеже Маутнер е достатъчно умен и знае, че духовните сили далеч не са победени от Дарвин, той казва: важното е не как той е сторил това, а че изобщо го е сторил. Или с други думи, Маутнер казва: Колко уместно е, че органическото развитие беше представено така, сякаш в него няма никакви духовни Същества, преследващи своите духовни цели.
към текста >>
учението за целесъобразността, а че изобщо я
превъзмог
на!
Вземете например известия "Философски речник" на Фритц Маутнер*51. Там пише: Забележителното е не как Дарвин превъзмогна телеологията, т.е.
учението за целесъобразността, а че изобщо я превъзмогна!
Понеже Маутнер е достатъчно умен и знае, че духовните сили далеч не са победени от Дарвин, той казва: важното е не как той е сторил това, а че изобщо го е сторил. Или с други думи, Маутнер казва: Колко уместно е, че органическото развитие беше представено така, сякаш в него няма никакви духовни Същества, преследващи своите духовни цели.
към текста >>
77.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Нашето разрешение на трудностите трябва да бъде в това да
превъзмог
ваме грешките, докато продължаваме естествния ход на развитието, открито установен по онова време.
Вместо това сред немците има непрекъснат подтик на духа към причините за нещата, към външно скритите, дълбоки начала на обкръжаващата ни природа. Точно както гръцкият дух намери израз в своя удивителен свят на пластични форми, така германският, по-съсредоточен в себе си, лесно се отваря за природата, но по тази причина повече със собственото си сърце, подхранвайки общуване със своя собствен вътрешен свят, търсейки своите завоевания в света на чистата мисъл. Следователно начинът, по който Фихте и неговите наследници разглеждаха света, беше наистина германски. Ето защо техните учения бяха приемани толкова ентусиазирано; ето защо за известно време те завладяваха целия живот на нацията. Ето защо ние не трябва да скъсваме с тяхното духовно водачество.
Нашето разрешение на трудностите трябва да бъде в това да превъзмогваме грешките, докато продължаваме естествния ход на развитието, открито установен по онова време.
Не е трайно онова, което тези духове откриха или мислеха да открият, а това как те се изправяха пред проблемите."
към текста >>
78.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това, което точно се е знаело, е, че когато човекът изобщо поеме в себе си нещо от външния свят, той затруднява, уврежда своя вътрешен организъм и затова трябва непременно да го
превъзмог
не, да го преодолее.
Това, което точно се е знаело, е, че когато човекът изобщо поеме в себе си нещо от външния свят, той затруднява, уврежда своя вътрешен организъм и затова трябва непременно да го превъзмогне, да го преодолее.
Дали е влязъл в крака ми ръждясал пирон и моят организъм трябва да го изхвърли, или съм изял нещо, което не бива да остане така в стомаха ми и моят организъм трябва да премине през всички тези процеси, за да го асимилира, това са само различни степени. Но познанието, че човешкият организъм не е от тази Земя, че може да се задържи на тази Земя само ако непрекъснато бива импулсиран да превъзмогне силите на тази Земя, е съществувало. Ние не се храним, за да поемаме в нас някоя храна, а всъщност се храним, за да развием вътрешно силите, които превъзмогват тази храна. Ние се храним, за да оказваме съпротива срещу силите на тази Земя и живеем върху нея чрез това, че оказваме съпротива.
към текста >>
Но познанието, че човешкият организъм не е от тази Земя, че може да се задържи на тази Земя само ако непрекъснато бива импулсиран да
превъзмог
не силите на тази Земя, е съществувало.
Това, което точно се е знаело, е, че когато човекът изобщо поеме в себе си нещо от външния свят, той затруднява, уврежда своя вътрешен организъм и затова трябва непременно да го превъзмогне, да го преодолее. Дали е влязъл в крака ми ръждясал пирон и моят организъм трябва да го изхвърли, или съм изял нещо, което не бива да остане така в стомаха ми и моят организъм трябва да премине през всички тези процеси, за да го асимилира, това са само различни степени.
Но познанието, че човешкият организъм не е от тази Земя, че може да се задържи на тази Земя само ако непрекъснато бива импулсиран да превъзмогне силите на тази Земя, е съществувало.
Ние не се храним, за да поемаме в нас някоя храна, а всъщност се храним, за да развием вътрешно силите, които превъзмогват тази храна. Ние се храним, за да оказваме съпротива срещу силите на тази Земя и живеем върху нея чрез това, че оказваме съпротива.
към текста >>
Ние не се храним, за да поемаме в нас някоя храна, а всъщност се храним, за да развием вътрешно силите, които
превъзмог
ват тази храна.
Това, което точно се е знаело, е, че когато човекът изобщо поеме в себе си нещо от външния свят, той затруднява, уврежда своя вътрешен организъм и затова трябва непременно да го превъзмогне, да го преодолее. Дали е влязъл в крака ми ръждясал пирон и моят организъм трябва да го изхвърли, или съм изял нещо, което не бива да остане така в стомаха ми и моят организъм трябва да премине през всички тези процеси, за да го асимилира, това са само различни степени. Но познанието, че човешкият организъм не е от тази Земя, че може да се задържи на тази Земя само ако непрекъснато бива импулсиран да превъзмогне силите на тази Земя, е съществувало.
Ние не се храним, за да поемаме в нас някоя храна, а всъщност се храним, за да развием вътрешно силите, които превъзмогват тази храна.
Ние се храним, за да оказваме съпротива срещу силите на тази Земя и живеем върху нея чрез това, че оказваме съпротива.
към текста >>
79.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
То трябва да я
превъзмог
не, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня.
Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей.
То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня.
И призивът на Михаиловия празник е именно призив към духовната светлина на деня.
към текста >>
80.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Той стигна дори до там, че стана астроном а това, което дойде после ... да се гледа на звездите отвън, да се пресмятат техните движения и траектории, то би изглеждало днес съвсем безсмислено... защото в звездите обитават духовни Същества и до тях може да се стигне, само ако се
превъзмог
нат всички възгледи произтичащи от тялото, само ако се
превъзмог
нат геометрията, тъй като фактически в Космоса обитават духовните първообрази на звездите... И на времето човек можеше да вникне в тях... Тогава той беше много по-сроден с Възкресението ... Да, тогава той можеше непосредствено да вижда как Луната и Слънчевите сили работят в земното тяло на човека.
Но тогава човекът беше мъдър.
Той стигна дори до там, че стана астроном а това, което дойде после ... да се гледа на звездите отвън, да се пресмятат техните движения и траектории, то би изглеждало днес съвсем безсмислено... защото в звездите обитават духовни Същества и до тях може да се стигне, само ако се превъзмогнат всички възгледи произтичащи от тялото, само ако се превъзмогнат геометрията, тъй като фактически в Космоса обитават духовните първообрази на звездите... И на времето човек можеше да вникне в тях... Тогава той беше много по-сроден с Възкресението ... Да, тогава той можеше непосредствено да вижда как Луната и Слънчевите сили работят в земното тяло на човека.
към текста >>
81.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се
превъзмог
ват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание.
В характерните примери за това, което се явява действителен израз на тенденциите в историческото развитие, ние откриваме, че агресорите, като народ или като раса, са били млади, пълни с младежки сили. Какво значи днес да си млад? Какво значи това за човека от съвременната епоха? Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека. Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание.
Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание.
Така стои работата със съвременното човечество. Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото. Аз не мога да понасям това. Моето съзнание не става по-разумно. Защото по причина на самата моя младост, аз не мога напълно да развия човешката си същност.
към текста >>
82.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Каква е ползата, ако се каже на хората, че те могат да проникнат във висшите светове чрез благополучие, ако това не е вярно, ако проникването във висшите светове изисква преодоляване, изисква да се
превъзмог
не страданието.
Не говоря това, за да обезсърчавам, макар че за мнозина днес то звучи като обезсърчаване; говоря просто самата истина.
Каква е ползата, ако се каже на хората, че те могат да проникнат във висшите светове чрез благополучие, ако това не е вярно, ако проникването във висшите светове изисква преодоляване, изисква да се превъзмогне страданието.
към текста >>
83.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Как да се
превъзмог
неше материализма на XIX век?
Как да се превъзмогнеше материализма на XIX век?
Неговите привърженици със сигурност нямаше да повярват, че зад материалната Луна лежи най-важният остатък от старата, неминерализирана Луна; те никога не биха повярвали в подобно нещо. Така бе направено отстъпване пред материализма чрез говоренето само за физическата, материализирана Луна. Ето защо когато Синет говореше за Луната, той пропускаше духа. В "Езотеричен Будизъм" той просто казва, че материята на Луната е далеч по-плътна от тази на Земята. Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този факт той пропусна изцяло.
към текста >>
84.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Не е чудно, че тази омраза понякога
превъзмог
ва силата, която изгражда стена срещу нея пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго.
Следователно всеки, който започва от едностранчиво, пристрастно становище, може да очаква някаква степен на съгласие и благосклонност. Но онзи, който започва от самата истина има, преди всичко, цялото човечество срещу себе си. Истината трябва да завоюва своя територия с пълна безкористност. Ето защо, в същината си, нищо друго не е по-мразено от истината, неукрасената истина. И така може да има много последователи тук и там, които всъщност подхранват омразата дълбоко долу вътре в себе си.
Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго.
Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид. Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили. И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл. Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото учение е добро, учителят без стойност. Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели.
към текста >>
85.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Обаче ние трябва да
превъзмог
нем този враждебен елемент.
За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие. Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите.
Обаче ние трябва да превъзмогнем този враждебен елемент.
И ако успеем да култивираме у себе си един дружелюбен елемент към развитието, ще постигнем едно напълно естествено отношение към антропософския път на познание, който отхвърля старите и утвърждава новите пътища към духовния свят.
към текста >>
86.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И от многото неща, които, разбира се, би трябвало да бъдат казани поотделно по един такъв въпрос, е важно да се обърне внимание върху факта, че преди всичко трябва да
превъзмог
нем това да говорим за всичките методи при обучение по пеене.
Посредством това ще се развият още повече най-различни направления на човешкия духовен живот.
И от многото неща, които, разбира се, би трябвало да бъдат казани поотделно по един такъв въпрос, е важно да се обърне внимание върху факта, че преди всичко трябва да превъзмогнем това да говорим за всичките методи при обучение по пеене.
Не казвам това с удоволствие, но помещенията, в които измислят тези методи, са така ужасно пренаселени, че човек въобще не знае на какво се опира, когато изказва мнението си за съвременните методи за обучение по пеене! Не бих желал да се разпростирам върху това, но ще насоча вниманието ви върху едно нещо.
към текста >>
87.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И след като сте
превъзмог
нали личните предпочитания, и влизате в класната стая, чрез Вашата вътрешна сила се поражда една дълбока, интимна връзка между учениците и Вас.
Един учител, който непрекъснато мисли за израстващите деца, влияе на учениците по съвсем друг начин, отколкото друг, в чиито ум тази мисъл не се задържа дълго, или пък изобщо не се е появявала. Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и сън? В този миг всички лични желания и чувства отстъпват на заден план; в този миг биват заглушени всички „инстанции", лежащи в основата на личните предпочитания изобщо, отстранява се всичко онова, което е характерно за физическия човек.
И след като сте превъзмогнали личните предпочитания, и влизате в класната стая, чрез Вашата вътрешна сила се поражда една дълбока, интимна връзка между учениците и Вас.
към текста >>
88.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Да, Вие не прекъснато трябва да
превъзмог
вате анималистичното в себе си!
Налага се да приемете, че главата непрекъснато и тайно иска да прави нещо съвсем различно от Вашите лични на мерения. Има моменти, когато главата би искала да формира Вашето тяло така, че да изглеждате като вълк. В други моменти главата би искала да заприличате на агне, на червей, на дракон. Всички телесни и физиономични признаци, които главата би желала да Ви даде, са налице във външната природа под формата на различните животински видове. Ако се вгледате в животинското царство, Вие ще се уверите: „Аз съществувам най-вече благодарение на моята гръдна система и на моите крайници, докато непрекъснато изникващия от главата „образ на вълка", аз трябва да превръщам в човешка форма".
Да, Вие не прекъснато трябва да превъзмогвате анималистичното в себе си!
И Вие го овладявате по такъв начин, че не му позволявате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране. Следователно, чрез своята глава човекът влиза в отношение с околния животински свят, но по такъв начин, че непрекъснато го преодолява в себе си, непрекъснато се издига над него. И какво всъщност остава у Вас самите? Представете си едно човешко същество. Интересно би се получило, ако добавите: Ето, тук е човекът; горе е главата му.
към текста >>
89.
Съдържание
GA_296 Възпитанието
Превъзмог
ване на егоизма, себевместване на човека в съвремието
Превъзмогване на егоизма, себевместване на човека в съвремието
към текста >>
90.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
И всичко, което е обхванало така душата на човека като вътрешен на вик за усещане и мислене, не може да се
превъзмог
не с теории или учения, ако те имат само абстрактна форма.
Този вид душевно настроение се засили особено по времето на материалистичното изпитание през по следните три четири столетия.
И всичко, което е обхванало така душата на човека като вътрешен на вик за усещане и мислене, не може да се превъзмогне с теории или учения, ако те имат само абстрактна форма.
Но трябва да бъде поставен въпросът: Може ли това да остане така? Имаме ли право да говорим само за егоистичното в човешката природа при посяването на въпроса за вечната ядка на човека?
към текста >>
91.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
В основата си това, че не можем да
превъзмог
нем ангела и да достигнем до идеята за Бога, е един егоизъм на религиозната вяра.
Какъв вид мъдрост е това, което те имат впредвид, когато говорят за Бог? В действителност те имат впредвид един Ангелос, един ангел, собствения си ангел, него те наричат Бог! Той не е нищо друго! Хората само предполагат, че един дух-пазител проследява собствения им живот, към него те надигат очи, и него те наричат свой бог. Дали ще го наричат Ангел, или бог, те имат впредвид единствено ангела.
В основата си това, че не можем да превъзмогнем ангела и да достигнем до идеята за Бога, е един егоизъм на религиозната вяра.
Причината за това е сгъстяването на интересите, което е предизвикано от егоизма. Това сгъстяване на интересите днес ние можем да видим излизащо на преден план съвсем ясно в обществения ни живот.
към текста >>
Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да
превъзмог
не егоизма и да проникне в сферата на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах!
И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране.
Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да превъзмогне егоизма и да проникне в сферата на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах!
Особено трябва да се подчертае, че в обучението на учителите трябва да се появи нещо от това, което сега изложих пред вас. Учителят не трябва да бъде оставян да преподава и възпитава без да е получил понятие за егоизма, който се надига до най-близкия бог, т.е. до ангела, но и без да има понятие да неегоистичните, определящи съдбините сили, и без да е получил понятие за това, как в нашата култура се преплитат миналото и бъдещето, римското право, гръцката духовна субстанция, и неопределения бунт на бъдещето, който ни спасява.
към текста >>
Но и не по друг начин освен само да покажем, как работата ни дава плод поне на един обект и как засиява в света, и ние ще можем да дадем на човечеството тласъка да
превъзмог
не духовно това, което е просто мъртво в нашето време.
Но и не по друг начин освен само да покажем, как работата ни дава плод поне на един обект и как засиява в света, и ние ще можем да дадем на човечеството тласъка да превъзмогне духовно това, което е просто мъртво в нашето време.
Нека помислим върху това, скъпи приятели, до момента, когато отново ще поговорим. Довиждане!
към текста >>
92.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Това, което обикновено наричаме сила в природата, то е фактическото изживяване на собственото волево напрежение при дейността на тялото, когато
превъзмог
ваме една съпротива.
Трудността при отговорното научно боравене с понятието сила почива на това, че ние не можем да възприемаме силите непосредствено, тъй като те не се виждат, чуват, миришат и т.н. Обикновеното изпитване на силата почива на това, че ние действаме с нашия организъм, можем да се движим по своя воля и тогава се поражда телесно изживяване на собственото напрежение, като последица на изразходваната воля. Доколкото с нашата волева дейност преодоляваме външна съпротива - например тежестта на своето тяло при изкачване на планина, вдигаме или преместваме един предмет, обработваме почвата и т.н., дотолкова си изграждаме съждение за сила (тегло, инерция, триене) според размера на нашето напрягане.
Това, което обикновено наричаме сила в природата, то е фактическото изживяване на собственото волево напрежение при дейността на тялото, когато превъзмогваме една съпротива.
Следователно това важи за работата, спорта или също за експеримента със самите себе си при изпробване на това обстоятелство. Това са изживявания на осезанието (впечатление в кожата) във връзка с усещането на мускулните напрежения в целия организъм, на ставните сухожилия с изживяване на собствените движения и промяна на равновесието. Ако човек им обръща внимание, това са ясни изживявания. Нормално нашето внимание е запълнено с обекта, който искаме да задвижим. Изживяват се само телесните последици на собствената воля и от това се изгражда съждение за въздействащата от външния свят сила.
към текста >>
НАГОРЕ