Търсене в текстове за 'послушание'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 15 резултата от 9 текста с части от думите : 'послушание'.

1. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

„Когато християнските кръстоносци в Ориента се натъкват на онзи непобедим орден на асасините, на онзи орден на свободни духове par excellence, чиито най-нисши степени живееха в едно послушание, което никой монашески орден не е достигнал, тогава те получиха също и символно-то указание, запазено като тайна само за най-висшите степени: Нищо не е истинско, всичко е позволено.
Ницше изказва този възглед най-ярко в изреченията, заради които ограничено мислещи хора са го окачествили като опасен дух. „Когато християнските кръстоносци в Ориента се натъкват на онзи непобедим орден на асасините, на онзи орден на свободни духове par excellence, чиито най-нисши степени живееха в едно послушание, което никой монашески орден не е достигнал, тогава те получиха също и символно-то указание, запазено като тайна само за най-висшите степени: Нищо не е истинско, всичко е позволено. Това беше свобода на духа, с която бе възвестена вярата на истината...“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 24) Че тези изречения изразяват усещанията на една аристократична, властна личност, която си позволява да живее свободно, според свои собствени закони, без уважение към вечни истини и предписания на морала, това не могат да почувстват хора, склонни към покорство. Човек като Ницше не понася също и тирани, които следват абстрактните повели на обичаите. Аз определям как искам да мисля, как искам да действам, казва такава личност. Има хора, наричащи себе си „свободомислещи“, твърдящи, че тяхното право се води от начин на мислене и действия, който не е подчинен на закони, измислени от други хора, който следва единствено „вечните закони на разума“, „неоспоримите морални понятия“ или „Божията воля“. Ницше не смята такива личности за действително силни.
към текста >>

2. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Това е същото в мен, което ми нарежда, че трябва да действам така, нарежда ми да вярвам, че от това действие нещо ще последва, разкрива пред очите изглед към друг свят.“53 „Докато живея в послушание, същевременно живея в съзерцание на неговата цел, живея в по-добър свят, който то ми обещава.“ („Призванието на човека“, Трета книга) Мислещият така не желае да си постави цел.
Тя трябва да бъде универсален водач на човешката дейност и праизвор на нравствеността, а също да определя целите на нравствената дейност. „Аз казвам, че повелята за дейност е тази, която чрез самата себе си ми поставя цел. Това е същото в мен, което ми нарежда, че трябва да действам така, нарежда ми да вярвам, че от това действие нещо ще последва, разкрива пред очите изглед към друг свят.“53 „Докато живея в послушание, същевременно живея в съзерцание на неговата цел, живея в по-добър свят, който то ми обещава.“ („Призванието на човека“, Трета книга) Мислещият така не желае да си постави цел. Той иска да бъде поведен към целта от по-висша воля, на която да служи. Желае да се освободи от волята си и да направи от себе си инструмент на „по-висши“ цели. В думите, принадлежащи към най-хубавите описания на смисъла на послушанието и смирението, които са ми известни, Фихте описва отдадеността на „волята в себе си“. „Възвишена и жива воля, която не може да се назове с име и не може да се обхване от понятие, към тебе бих издигнал душата си, защото ти и аз не сме разделени. Твоят глас прозвучава в мен, а моят - в теб.
към текста >>

В думите, принадлежащи към най-хубавите описания на смисъла на послушанието и смирението, които са ми известни, Фихте описва отдадеността на „волята в себе си“.
Тя трябва да бъде универсален водач на човешката дейност и праизвор на нравствеността, а също да определя целите на нравствената дейност. „Аз казвам, че повелята за дейност е тази, която чрез самата себе си ми поставя цел. Това е същото в мен, което ми нарежда, че трябва да действам така, нарежда ми да вярвам, че от това действие нещо ще последва, разкрива пред очите изглед към друг свят.“53 „Докато живея в послушание, същевременно живея в съзерцание на неговата цел, живея в по-добър свят, който то ми обещава.“ („Призванието на човека“, Трета книга) Мислещият така не желае да си постави цел. Той иска да бъде поведен към целта от по-висша воля, на която да служи. Желае да се освободи от волята си и да направи от себе си инструмент на „по-висши“ цели. В думите, принадлежащи към най-хубавите описания на смисъла на послушанието и смирението, които са ми известни, Фихте описва отдадеността на „волята в себе си“. „Възвишена и жива воля, която не може да се назове с име и не може да се обхване от понятие, към тебе бих издигнал душата си, защото ти и аз не сме разделени. Твоят глас прозвучава в мен, а моят - в теб. Всички мои мисли, щом са истинни и добри, са мислени в теб. В теб, необяснимата, се създавам аз самият, светът за мене става напълно разбираем, всички загадки на съществуването ми се разрешават и най-пълна хармония се възцарява в моя дух.“54 „Закривам лице пред теб и поставям ръка върху устата си. Както няма никога да разбера каква си в същността си, тъй също няма никога да стана теб самата.
към текста >>

Ти искаш, защото искаш, моето свободно послушание да има последствия във вечността; не разбирам действието на волята ти, само знам, че то не е подобно на моето.
Ти създаваш в мен познанието за дълга ми, за моето призвание сред разумните същества. Как, не зная аз, нито имам потребност да узная. Ти знаеш и разпознаваш какво мисля и искам. Изобщо не разбирам как можеш да узнаеш чрез какво действие да постигнеш това съзнание. Да, аз знам съвсем добре, че понятието за дадено действие и за едно особено действие на съзнанието се цени само от мен, но не и от теб, безкрайния. Ти искаш, защото искаш, моето свободно послушание да има последствия във вечността; не разбирам действието на волята ти, само знам, че то не е подобно на моето. Ти действаш, самата ти воля е дело, но начинът ти на действие е противоположен на този, по който аз мога да мисля. Ти живееш и си, защото знаеш, желаеш и действаш, вездесъщ за ограничения разум. Но ти не си, както бих могъл да си представя, само едно същество във вечността.“56
към текста >>

3. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Не винаги – често става от непослушание, – но често причината при децата е, че изпитват съчувствие и затова разрушават нещата.
Можем дори да забележим, че децата, поради това, че са устроени още различно от възрастните, имат известно чувство за астралното, още чувстват какво изпитва някой неодушевен предмет, когато се разрушава. Не винаги – често става от непослушание, – но често причината при децата е, че изпитват съчувствие и затова разрушават нещата. Не винаги го правят от непослушание. Можем дори да го видим. От духовна гледна точка нещата имат понякога съвсем друг образ.
към текста >>

Не винаги го правят от непослушание.
Можем дори да забележим, че децата, поради това, че са устроени още различно от възрастните, имат известно чувство за астралното, още чувстват какво изпитва някой неодушевен предмет, когато се разрушава. Не винаги – често става от непослушание, – но често причината при децата е, че изпитват съчувствие и затова разрушават нещата. Не винаги го правят от непослушание. Можем дори да го видим. От духовна гледна точка нещата имат понякога съвсем друг образ.
към текста >>

4. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Индийският народ беше убеден: хората изграждат своята Дхарма или закона на душата, благодарение на своите собствени сили; древноеврейският народ беше възпитан в послушание пред закона!
Индийският народ беше убеден: хората изграждат своята Дхарма или закона на душата, благодарение на своите собствени сили; древноеврейският народ беше възпитан в послушание пред закона! Но по този начин еврейският народ постигна едно чудесно допълнение към онова, което Заратустра вече беше извършил не само в името на своята културна епоха, но и в името на следващите култури.
към текста >>

Ето защо този древноеврейски народ култивира в себе си това, което можем да наречем послушание, подчинение пред Закона, докато в духовното направление на Буда се запази копнежът по осемстепенния път.
Да, ето как моралният закон беше даден на древно-еврейския народ от вън, сякаш е част от откровенията на самите природни царства. А това стана възможно само поради факта за който вече стана дума -, че Заратустра се беше погрижил за продължението на своето дело, предоставяйки етерното си тяло на Мойсей и астралното си тяло на Хермес. Така Мойсей вече можеше да възприема външния свят по същия начин, както и Заратустра, но не само неговите безлични, неутрални сили, а това, което ръководи света в чисто морален смисъл. Ето защо този древноеврейски народ култивира в себе си това, което можем да наречем послушание, подчинение пред Закона, докато в духовното направление на Буда се запази копнежът по осемстепенния път.
към текста >>

5. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Лечител е бил този, който с велико послушание е изпълнявал указанията на мъдреците, отказвал се е от по-висшата мъдрост и е използвал своите сили на чувствата за изпълнение указанията на този, който е бил мъдрец.
И така, имаме три вида посветени: това са маговете, лечителите и мъдреците. Те получавали своето образование в древните мистерийни центрове. Днес вече не е възможно едностранчиво да се развива едно от тези качества при сегашния характер на човека, доколкото днес вече не е възможна толкова висока степен на хармония между отделните хора, както тогава в мистериите. Този, който в древните мистерии е бил лечител, самоотвержено се е отказвал от мъдростта. Така са стояли нещата. Лечител е бил този, който с велико послушание е изпълнявал указанията на мъдреците, отказвал се е от по-висшата мъдрост и е използвал своите сили на чувствата за изпълнение указанията на този, който е бил мъдрец.
към текста >>

6. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Обичта към този саморазбиращ се авторитет, послушанието пред него сега е също така един принцип, както преди е било подражанието.
Когато детето премине седмата година, не се отдава повече със своето тяло на своето физическо обкръжение, а се отдава със своята душа на срещната душа. Учителят застава до него и за детето е необходимо да вижда в него извор на всичко, което за него е добро или зло, сега то се влияе от това, което учителят му казва и възпитава в него, както преди се е влияело от жестовете, от външните действия около него. И сега между седмата и четиринадесетата година при детето се появява стремежът да следва един саморазбиращ се авторитет, така че то иска да стане като този авторитет. Обичта към този саморазбиращ се авторитет, послушанието пред него сега е също така един принцип, както преди е било подражанието.
към текста >>

7. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

"Когато Рицарите-Кръстоносци на Изток се натъкнаха на непобедимото Общество на Убийците, този орден на свободни в най-висша степен духове, чиито низши рангове спазваха послушание, много по-строго от онова в който и да е монашески орден, те трябваше да имат някакво загатване на лозунга, отреден за най-висшите рангове, който гласи: “Нищо не е вярно, всичко е позволено".
"Когато Рицарите-Кръстоносци на Изток се натъкнаха на непобедимото Общество на Убийците, този орден на свободни в най-висша степен духове, чиито низши рангове спазваха послушание, много по-строго от онова в който и да е монашески орден, те трябваше да имат някакво загатване на лозунга, отреден за най-висшите рангове, който гласи: “Нищо не е вярно, всичко е позволено". Виж също и собствения труд на д-р Щайнер "Фридрих Ницше. Борец срещу своето време" (GA-5).
към текста >>

8. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Трябва да се прави разлика дали нещо се извършва от злоба или от непослушание и палавост.
Р.Щ. прави различни междинни бележки. Целесъобразно е да бъдат оставени децата да им омръзне и сами да се успокоят. Трябва да се прави разлика дали нещо се извършва от злоба или от непослушание и палавост.
към текста >>

Когато непослушанието на един клас се оправя от съучениците, тогава се въздействува върху чувствата, за да се издигне по този начин повредения авторитет.
Когато непослушанието на един клас се оправя от съучениците, тогава се въздействува върху чувствата, за да се издигне по този начин повредения авторитет. Когато друг ученик изтъкне благодарността, която се дължи на учителя отново се повишава авторитета.
към текста >>

9. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

От другата страна съществува едно ужасно послушание.
Лимонът е все още неизтискан, тогава в мозъка се изкачва и нещо атавистично. Затова пролетариатът разбира това, което ще се каже в смисъла на новия ред. А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия пролетариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй като те са станали граждански. Те са по-големи еснафи от действителните еснафи. Те са превзели еснафството и са го развили до един вид висша култура. От другата страна съществува едно ужасно послушание. Това послушание ще трябва да бъде прекратено едва в бъдеще.
към текста >>

Това послушание ще трябва да бъде прекратено едва в бъдеще.
Затова пролетариатът разбира това, което ще се каже в смисъла на новия ред. А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия пролетариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй като те са станали граждански. Те са по-големи еснафи от действителните еснафи. Те са превзели еснафството и са го развили до един вид висша култура. От другата страна съществува едно ужасно послушание. Това послушание ще трябва да бъде прекратено едва в бъдеще.
към текста >>

6.3471870422363