Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
101
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
оздрав
'.
На страница
1
:
175
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Вижте, ние знаем, че всички неща се възвръщат вечно, както и ние самите, и че ние вече безброй пъти сме били тук, както и всички неща.“ („Заратустра“, Трета част, „
Оздрав
яващият“)
Християнският Бог представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; волята за нищо е обявена за святост. („Антихрист“, § 5 ) Затова Ницше се бори в първата книга на „Преоценка на всички ценности“ срещу християнството. Също иска да се бори във втора и в трета книга срещу философията и морала на слабите, които откриват наслада само в ролята си на зависими. Понеже типът на човека, който Ницше иска да види култивиран, не иска да омаловажава този живот, а го приема с любов и го поставя твърде високо, за да може да вярва, че трябва да бъде изживян само веднъж, затова той „изпитва пламенна страст към вечността“ („Заратустра“, Трета част, „Седемте печата“) и иска този живот да може да се изживява безброй пъти. Ницше прави своя „Заратустра“ „учителя на вечното възвръщане“.
„Вижте, ние знаем, че всички неща се възвръщат вечно, както и ние самите, и че ние вече безброй пъти сме били тук, както и всички неща.“ („Заратустра“, Трета част, „Оздравяващият“)
Засега не мога да имам определено мнение за това каква представа свързва Ницше с думите „вечно възвръщане“. Би могло да се каже нещо по-конкретно, когато станат налични Ницшевите бележки към незавършените части на „Воля за власт“ във втория раздел на събраните му съчинения.
към текста >>
2.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Имам нужда обаче от самота за
оздрав
яване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, лек и игрив въздух... Най-голяма опасност за мен е била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г.
Той се характеризира сам достатъчно в „Ecce homo“: „Присъща ми е извънредна свръхчувствителност на инстинкта за чистота, за да възприемам психологически близостта или - как да кажа! - най-вътрешното, за да подушвам „същинатаа“ на всяка душа. За тази свръхчувствителност имам психологически сетива, с които усещам и откривам всяка тайна и прозирам при първи допир скритата мръсотия в основата на всяка природа, обусловена може би от лоша кръв, но лустросана чрез възпитание. Когато наблюдавам правилно, такива хора, непоносими за моята свръхчувствителност, усещат също така вътрешно моето отвращение. От това те не стават по-благоуханни... Търпението не ми е присъщо в отношенията с други хора; моята хуманност не се изразява в съчувствието, както правят другите, а в изтрайването на това съчувствие... Моята хуманност е едно постоянно себепревъзмогване.
Имам нужда обаче от самота за оздравяване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, лек и игрив въздух... Най-голяма опасност за мен е била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г.
Конрад: „Еретична кръв“) Такива инстинкти са в основата на учението в „Отвъд доброто и злото“ и в много други негови мисли. Той иска да образова каста от аристократи, които да създават житейските си цели от своето пълно самовластие. И цялата история за него е средство за култивиране на малцина такива господари, които да си служат с останалата човешка маса за реализиране на целите си. „Човек разбира погрешно хищника или грабителя (например Чезаре Борджия), разбира погрешно природата, докато все още търси в основата на тези най-здрави тропически чудовища и растения някаква нездравост, или докато търси някакъв туземски ад, както досега са търсили почти всички моралисти.“ Така пише в § 197 на „Отвъд доброто и злото“. За Ницше същественото за една истинска аристокрация е, че тя „принася в жертва голямо количество хора, които заради вас трябва да се принизят до непълноценни хора, роби и инструменти.“ („Отвъд доброто и злото“ § 258) От този извор произлиза при Ницше също неговото граничещо с тесногръдие отношение към социалния въпрос.
към текста >>
„Весела наука, това означава вакханалия на духа, който се противопоставя търпеливо на един ужасно продължителен натиск - търпеливо, силно, студено, без да се подчини, но без надежда - и който сега внезапно е завладян от надеждата, от надеждата за здраве, от опиянението на
оздрав
яването.
Медицината може да добави важни неща за изясняване на духовния образ на Ницше. Също така ще се хвърли светлина и върху психопатологията на масите, ако първо се разбере духовното естество на Ницше. Ясно е, че не съдържанието на Ницшевото учение му печели толкова много привърженици, а неговото въздействие може би се дължи тъкмо на нездравия начин, по който той представя идеите си. Както за него мислите му често не са средство за разбиране на света и човека, а физическо облекчение, такова е положението и при много от привържениците му. Можем да видим как той описва взаимовръзката между мислите във „Веселата наука“ и своето усещане.
„Весела наука, това означава вакханалия на духа, който се противопоставя търпеливо на един ужасно продължителен натиск - търпеливо, силно, студено, без да се подчини, но без надежда - и който сега внезапно е завладян от надеждата, от надеждата за здраве, от опиянението на оздравяването.
Какво чудо е, че при това толкова неразумност и глупост излизат наяве, че толкова закачлива нежност се прахосва заради проблеми, които са с бодлива козина и не са предназначени за ласки и примамване. Цялата книга не е нищо повече от едно забавление след дълги лишения и безсилие, ликуване от възвръщащата се сила, от новопробудената вяра...“ (Ницше, Съчинения, Том V, стр. 3) Не става въпрос за истината в тази книга, а за откриване на мисли, в които един болен дух може да има лечебно средство за себе си, разведряващо средство. Дух, който иска чрез мислите си да разбере света и човешкото развитие, се нуждае освен от дарбата на фантазията, която го води към тези мисли, също и от самодисциплина, от самокритичност, чрез които мислите придобиват значение, важност и взаимовръзка. Тази самодисциплина при Ницше не е налична в голяма степен.
към текста >>
3.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
78. „учение за „вечното възвръщане“: Веселата наука и Тъй рече Заратустра, Трета част,
Оздрав
яващият.
Ницше се запознава с Ваг-неровата привърженичка през 1872 г. в Байройт; той живее в нейния кръг между 1876 и 1882 г. в Сорент и Рим. - Мемоарите на една идеалистка, 1876. - Заникът на една идеалистка, Берлин и Лайпциг, 1898.
78. „учение за „вечното възвръщане“: Веселата наука и Тъй рече Заратустра, Трета част, Оздравяващият.
79. „В Дюринговия „Курс по философия“: Ойген Дюринг (1833-1921), философ и националикономист в Берлин, писател на свободна практика; вж. Рудолф Щайнер, Загадките на философията, Събр. съч. 18. Курс по философия от Дюринг, Лайпциг, 1875. Вж. Рудолф Щайнер, Моят жизнен път, глава XVIII.
към текста >>
4.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Единствено науката за свръхсетивния свят прави възможно съществуването на познание за видимия свят; и ако тя се издига до своите истински форми, не само че не подкопава живота, а непрекъснато го укрепва и
оздрав
ява.
Ако човек не черпи постоянно сили и възстановяване от съня, той би разрушил своя живот; по същия начин, ако един светоглед не се оплодява от познанието за невидимия свят, би се превърнал в нещо мъртво. Така е и със „смъртта". Живите същества умират, само за да се роди живот. И тъкмо свръх сетивното може да хвърли ясна светлина върху прекрасните думи на Гьоте: „Природата е изнамерила смъртта, само за да осигури изобилие от живот." Както без смъртта не може да има никакъв живот, така и не може да съществува истинско познание за видимия свят без проникването в свръхсетивния свят. За да напредва, всяко познание за видимото трябва винаги, отново и отново да се потопява в невидимото.
Единствено науката за свръхсетивния свят прави възможно съществуването на познание за видимия свят; и ако тя се издига до своите истински форми, не само че не подкопава живота, а непрекъснато го укрепва и оздравява.
Предоставен сам на себе си, животът отслабва и заболява. Когато човек се потопи в съня, взаимодействието между неговите съставни части се променя. Това, което остава в леглото от спящия човек, съдържа физическото и етерното тяло, но не и астралното тяло, нито Аза. Тъкмо поради тази причина, че по време на сън етерното тяло остава свързано с физическото, жизнените процеси продължават. Защото от мига, когато физическото тяло би било предоставено на самото себе си, то би трябвало да се разпадне.
към текста >>
Такива процеси действуват
оздрав
яващо в духовно, душевно и физическо отношение, както и във всяка друга област на живота.
Тази елементарна представа пробужда в него една реална сила, благодарение на която той може да се изправи пред събитието по съвършено друг начин, отколкото ако не беше подхранвал тази представа. Така той получава светлина, която му открива самата необходимост на събитието, което иначе би сметнал за чиста случайност. И тогава той ще има непосредствената убеденост: Моята мисъл беше правилна, защото тя ми даде силата да разгадая фактите. Ако човек отново и отново повтаря подобни вътрешни процеси, те се превръщат в средство, чрез което той започва да създава нови вътрешни сили; тези процеси доказват своя смисъл чрез своята плодотворност. Този смисъл се потвърждава достатъчно ясно.
Такива процеси действуват оздравяващо в духовно, душевно и физическо отношение, както и във всяка друга област на живота.
Човек забелязва, че едва сега застава по правилен начин в условията на живота, докато приемайки за достоверен само живота между раждането и смъртта, той затъва от едно заблуждение в друго. Той сам разбира, че от „Тайната Наука" душевните му сили непрекъснато нарастват. Такова чисто вътрешно доказателство за духовната причинност човек може да постигне само в своя интимен душевен живот. И доказателствената му стойност не може да се преценява от този, който не го е постигнал.
към текста >>
5.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
преди да
оздрав
ея.
почти във лудост, с притъпени чувства. Но щом природата отново ме събуди, решението взех да прекратя научните си бъдещи стремежи. Нуждаех се от много време,
преди да оздравея.
Безрадостно прекарвах дните. И имах занимания, които доведоха ме до практична дейност. Днес ръководя работилница, в която работниците винтове валцуват.
към текста >>
6.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Усещам колко
оздрав
яващо въздейства
отивам си богато надарен. (Става и си тръгва. Госпожа Балде влиза в къщата.) (Капезий сам на известно разстояние, казвайки следното.) КАПЕЗИЙ
Усещам колко оздравяващо въздейства
в душата ми подобен образ, как възвръща на мисленето ми изгубените сили. Разказаното от жената бе тъй просто, ала събуди в мен мисловни сили, отнасящи ме в непознати светове...
към текста >>
7.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Това е достатъчно за страдащия; обаче
оздрав
яващият се повдига гениално, доверява се на Бога и се чувства спасен, хваща се за случайното, обръща го в своя полза, за да започне един вечно свеж кръг на живота".
"Една керемида се откъсва от покрива: В приетия смисъл ние наричаме това случайно; тя пада върху рамото на един минувач, механически; обаче не напълно механически, тя следва законите на тежестта и така действува физически. Разкъсаните жизнени съдове престанат веднага да функционират; в същия момент соковете действат химически, излизат наяве елементарните свойства. Обаче разстроеният органически живот се противопоставя също така бързо, той се стреми да се възстанови; в това време човешкото цяло е повече или по-малко несъзнателно и психически разстроено. Познаващата се отново човешка личност се чувства най-дълбоко етически наранена; тя се оплаква за нейната нарушена дейност, от каквото и естество да бъде тя, обаче не на драго сърце човекът се отдава на търпение. Напротив от религиозна гледна точка на него би му било лесно, да припише този случай на една по-висша повеля, да го счита като предпазване от по-голямо зло, като увод към по-висше добро.
Това е достатъчно за страдащия; обаче оздравяващият се повдига гениално, доверява се на Бога и се чувства спасен, хваща се за случайното, обръща го в своя полза, за да започне един вечно свеж кръг на живота".
Така обяснява Гьоте с примера на една падаща от покрива керемида връзката на всички видове природни действия. Едно обменение в неговия смисъл би било, когато също бихме искали да изведем строго закономерната връзка на тези при родни действия от един корен. Кант и Гьоте стоят като два антипода на най-важното място на новото развитие на светогледите. И основно различен беше начинът, по който застанаха спрямо тях онези, които се интересуваха от най-висшите въпроси. Кант изгради своя светоглед с всички средства на една строга школна философия; Гьоте философстваше наивно, оставяйки се на своята здрава природа.
към текста >>
8.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Гласът му не беше чут, а цялостната си концепция за
оздрав
яване на правния, икономически и духовен живот той определи като „троично разделяне на социалния организъм".
юли 1992 год. в Страсбург), биодинамични селски стопанства, архитектура, банково дело, фармацевтика, индустрия... След първите издания на въвеждащите антропософски книги от Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събрани съчинения №13), „Духовното ръководство на човека и човечеството" (№15), „Христос и човешката душа" (№155), „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер, Антропософско Издателство „Даскалов" с помощта на фондация „Инфо 3" предлага и първото българско издание на „(Същност на социалния въпрос" (Събрани съчинения № 23) с надеждата, че въпреки малкия тираж, книгата ще попадне в ръцете и съзнанието на тези, за които е предназначена, за тези които ще съумеят да се вслушат в суровото предупреждение на Рудолф Щайнер, че след „диктатурата на пролетариата неизбежно идва епохата в която ще се появи диктатурата на съвестта". Според възгледите на Рудолф Щайнер, създател на Антропософията, Първата световна война възникване по силата на военна и световно-политическа необходимост, а до голяма степен поради неовладяни социални проблеми, които правителствата заобикалят, предпочитайки да търсят стълкновения с външния враг. След очертаващия се неизбежен крах, през 1917 год., Рудолф Щайнер потърси частни пътища за да запознае ръководните личности на Германия и Австро-Унгария с предложенията си за лечебни мерки спрямо боледуващия социален организъм.
Гласът му не беше чут, а цялостната си концепция за оздравяване на правния, икономически и духовен живот той определи като „троично разделяне на социалния организъм".
То идва след едно друго „троично разделяне" това на човешкия организъм, което свръхсетивните му изследвания отдавна подготвят за да намери завършен израз в излязлата през 1917 год. книга „Върху загадките на душата" (Събрани съчинения № 21). Там става ясно, че човешкият организъм е едно цяло само за външния и повърхностен поглед върху нещата. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от три съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо: 1. нервно-сетивната система носител на мисленето
към текста >>
9.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
И все пак, то може да подпомогне човешкото разбиране и да го насочи в необходимата посока, за да си изгради определени представи върху
оздрав
яването на социалния организъм.
Стопанският живот и целият модерен капитализъм, формирани от напредващите технологии, упражняват по един естествен и самостоятелен начин такова въздействие, което внася известен вътрешен ред в съвременното общество. От една страна човешкото внимание се ангажира с проблемите, които пряко възникват от технологиите и от същността на капиталистическата система, а от друга страна, то се отклонява към съвсем други области на социалния организъм. Към тях човешкото съзнание също е необходимо да насочи своята истинска активност, ако социалният организъм трябва да бъде здрав. За да охарактеризирам това, което се явява тук именно като движещи импулси за едно всеобхватно и всестранно наблюдение върху социалния въпрос, може би ще трябва да си послужа с едно сравнение. Нека обаче не се забравя, че то си остава само сравнение.
И все пак, то може да подпомогне човешкото разбиране и да го насочи в необходимата посока, за да си изгради определени представи върху оздравяването на социалния организъм.
Ако човек се придържа към нашата гледна точка и трябва да се произнесе за естеството на най-сложно устроения организъм в природния свят, а именно човешкия организъм, той трябва да насочи своето внимание към факта, че в човешкия организъм действуват една до друга три самостоятелни системи. Те могат да бъдат означени по следния начин. На първо място в човека функционира тази система, която обхваща в себе си нервния и сетивен живот. Можем да я определим още с оглед на мястото, където е, така да се каже, централизиран нервно-сетивният живот, като главов организъм. (Корfrganismus). Ако наистина искаме да вникнем в нейната, като втора съставна част на човешкия организъм ще обозначим това, което бих нарекъл ритмична система.
към текста >>
Но ако в човешките сърца, в човешките души не проникне поне инстинктивното познание за необходимостта от троично устройство на социалния организъм, това „социализиране" ще се превърне не в един могъщ
оздрав
ителен процес, а в чисто шарлатанство, дори може би и направо в един разрушителен процес.
без да бъде съзнателно приемано в душевния живот на човека занапред ще отпадне. Отделният човек все повече и повече ще работи за разгръщането на тези нови усещания по съшия начин, както отдавна работи и за своето образование; този факт принадлежи към онези еволюционни импулси, които днес отново искат да проникнат в човешкия живот. От съвременния човек ще се изисква усвояването на здравия усет за това, как действуват силите на социалния организъм, за да бъде той жизнеспособен. Постепенно ще трябва да изработим и чувството, колко нездравословно и антисоциално е да отхвърляме тези усещания при опита си да внесем ред в обществото. За „социализиране" днес се говори така, сякаш това е изискване на епохата.
Но ако в човешките сърца, в човешките души не проникне поне инстинктивното познание за необходимостта от троично устройство на социалния организъм, това „социализиране" ще се превърне не в един могъщ оздравителен процес, а в чисто шарлатанство, дори може би и направо в един разрушителен процес.
За да бъде здрав, социалният организъм закономерно трябва да обособи в себе си три отделни звена. Едно от тези звена е стопанският живот. Ще започнем обсъждането от него, защото съвсем очевидно той е склонен чрез модерните технологии да обсеби останалите сфери на живота и да вгради съвременния капитализъм в човешкото общество. Стопанският живот трябва да съществува като самостоятелно звено вътре в социалния организъм, и то с такава относителна самостоятелност, каквато има нервно-сетивната система в човешкия организъм. Стопанският живот е свързан с всичко, което засяга стокопроизводството, стокооборота и потреблението.
към текста >>
Ако човек не може да възприема нови влияния и ако остава един и същ в дадена област на живота, той не подпомага
оздрав
яването на социалния организъм, а задълбочава неговото боледуване; тъкмо хора с подобно светоусещане допринесоха за настъпването на определени състояния в нашата епоха.
Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук. Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти. Те очакваш нормализирането чрез бавни и постепенни промени. Обаче обстоятелството, че днес историческите еволюционни сили на човечеството изискват разумен стремеж към нов социален ред, това е един недвусмислен факт. За всеки непредубеден човек, за всеки, считащ „практически осъществимо" само това, което е свикнал да вижда в ограничените рамки на своя живот, тези размишления ще изглеждат съвсем „непрактични".
Ако човек не може да възприема нови влияния и ако остава един и същ в дадена област на живота, той не подпомага оздравяването на социалния организъм, а задълбочава неговото боледуване; тъкмо хора с подобно светоусещане допринесоха за настъпването на определени състояния в нашата епоха.
Стремежът да се прехвърлят определени стопански дейности (поща, железопътен транспорт и т.н.) в обсега на държавния монопол, трябва да отстъпи пред освобождаването на цялата икономика от областта на държавната политика. Онези мислители, които вярват, че със своята воля насочват икономическите процеси в посоката на един здрав социален организъм, практически осъществяват крайните последици от стремежа на определени ръководни кръгове към одържавяване. Те искат одържавяване на всички средства, свързани със стопанския живот, доколкото последните са средства за производство. Обаче нормалното развитие трябва да осигури пълна самостоятелност на стопанския живот, а на политическата държава съответно възможността така да въздейства върху него чрез правните механизми, че отделният човек да усети своето включване в социалния организъм без каквито и да е противоречия със своето правно съзнание. Ако насочим погледа си върху физическата работна сила, която човек изразходва за социалния организъм, лесно ще разберем, че споделените три идеи са залегнали В действителния живот на човечеството.
към текста >>
10.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което
оздрав
ителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи.
А еволюцията на човешките способности открива съответствуващият и импулс не другаде, а в свободния духовен живот. В един социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности. А при тези предпоставки всяко развитие би се оказало абнормно. При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансформира работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата държава или от кръгооборота в стопанския живот. Да се вникне непредубедено и точно в тези неща, е предпоставка за всичко, което предстои да става в социалната област.
Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи.
Ако продължаваме да вървим по този суеверен път, рано или късно ще стигнем до концепции, които изобщо не отговарят на човешките стремежи, а само увеличават социалния гнет до неподозирани размери. Теориите за капитализма възникнаха в една епоха, когато той просто разболя социалния организъм. Болестният процес е налице; ясно е, че трябва да му се противопоставим, като най-напред се научим да виждаме нещата по-добре. Трябва да проумеем: причината за болестта е, че действуващите в капитала сили бяха погълнати от кръговрата на стопанския живот. Само онзи може да се включи енергично и адекватно в еволюционните сили на човечеството, който не се подава на илюзията, че едно ръководство на капитала, осъществявано от освободения духовен живот би се оказало някакъв „непрактичен идеализъм".
към текста >>
Ако в нея индивидуалните човешки способности не се разбиват в смисъла на изложените вече доводи, обединяващият елемент в планирането на труда не може да доведе до
оздрав
яване на социалния организъм.
На тяхно място обаче трябва да застанат онези кооперативни форми, които работят за личните потребности на предприемача. Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една единствена корпорация. В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си. Така се откриват и бъдещите очертания на модерната държава, която ще изпитва стремежа да се превърне в една всеобхватна братска общност. В същото време не се забелязва, че в подобна общност назряват процеси, чиято вероятност да настъпят е обратно пропорционална на размерите на общността.
Ако в нея индивидуалните човешки способности не се разбиват в смисъла на изложените вече доводи, обединяващият елемент в планирането на труда не може да доведе до оздравяване на социалния организъм.
Днес хората не са готови за една безпристрастна оценка на това, доколко духовният живот може да се намеси в социалния организъм, защото те са свикнали да си представят Духа като максимално отдалечен от материалния свят. Мнозина ще намерят за твърде гротесков застъпения тук възглед, според който част от духовния живот може да се прояви в управлението на икономиката и капитала. Относно гротескния характер на този възглед, мненията на елитарните среди съвпадат с тези на социалистическите мислители. За да вникнем в значението на този гротесков възглед, който въпреки всичко може да подействува печално върху социалния организъм, нека отправим поглед към определени мисловни конструкции на съвременната епоха; по своята същност те отговарят на съвсем благотворни душевни импулси и все пак навсякъде, където намират достъп те могат да блокират адекватното социално мислене. Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания.
към текста >>
Но днес източниците за
оздрав
яването на социалния организъм могат да бъдат намерени именно всред силите на духовния живот.
Обаче в същото време те пропускат да стигнат до едно друго светоусещане, което би им позволило действително да осъществят своята воля, само защото те не могат да изградят у себе си никакви социални представи, насочени към практическата страна на живота. И точно от тези среди израстват такива хора, които в този исторически момент, когато социалните въпроси напират с огромна сила, се държат като екзалтирани мечтатели, смятащи себе си за истински познавачи на живота. Те твърдят: Хората трябва да се издигнат над материализма, над външния материален живот, който ни вкара в катастрофата и нещастията на Световната война; хората трябва да стигнат до един духовен поглед върху живота. И ако ще изтъкваме подобни пътища на човека към Духа, непрекъснато ще се налага да цитираме онези личности, чийто начин на мислене беше така уважаван в миналото поради неговото изискано отношение към Духа. Лесно ще се убедим, че всеки, който днес обръща вниманието на хората върху значението на Духа за ежедневния практически живот, върху осигуряването на ежедневния хляб, изтъква на първо място, че хората отново трябва да стигнат до познаването на Духа.
Но днес източниците за оздравяването на социалния организъм могат да бъдат намерени именно всред силите на духовния живот.
И за тази цел съвсем не е необходимо хората да се отдават на едни или други едностранчиви занимания с Духа. За тази цел е необходимо само едно: Ежедневният бит да бъде съобразен с духовния свят. Стремежът да се търси „духовен живот" чрез подобни едностранчиви занимания водеше управляващите класи дотам, че за социалните въпроси те изграждаха становища, които нямаха нищо общо с действителните процеси и факти. Несъмнено, в съвременния социален живот управлението на капитала в стоковото производство е тясно свързано със собствеността върху средствата за производство. Но тези два вида отношения на човека към капитала са коренно различни, що се отнася до техните действия в социалния организъм.
към текста >>
11.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Най-страшното е, че се подтиска всеки ентусиазъм за опознаване на живота чрез средствата на Духовната Наука и всичко това може да докара човека дотам, че да изкрещи в лицето на света колко много са нужни истински
оздрав
ителни средства.
Обратно, хората, които през последните десетилетия се произнасяха против възгледите на тези „държавници", бяха смятани за „мечтатели", включително и авторът на настоящата книга, особено когато месеци преди военната катастрофа, във Виена, той разглеждаше нещата пред тесен слушателски кръг. (По-голяма аудитория вероятно би посрещнала думите ми с присмех). За предстоящата заплаха аз казах приблизително следното: „Жизнените тенденции, които имат надмощие в нашата съвременност, ще стават все по-силни, докато накрая те ще унищожат самите себе си. Свръхсетивният поглед върху социалния живот ясно показва, че навсякъде зреят ужасни социални язви. И тази е най-голямата грижа за човека, който прониква в битието.
Най-страшното е, че се подтиска всеки ентусиазъм за опознаване на живота чрез средствата на Духовната Наука и всичко това може да докара човека дотам, че да изкрещи в лицето на света колко много са нужни истински оздравителни средства.
Ако социалният организъм се развива както досега, ще възникнат такива поражения в областта на културата, които за обществото ще означават същото, каквото са раковите образувания в биологичния организъм на човека." За тази област на живота, в която ръководните кръгове нито можеха, нито искаха да проникнат, „държавниците" се вслушаха в погрешни импулси. Тези импулси предполагаха мерки, които не биха могли да се осъществят, а не по адекватните мерки, които можеха да породят доверие между различите човешки общности. Който вярва, че всред непосредствените причини за сегашната световна катастрофа не са намесени и социалните закономерности, трябва да помисли какво би произлязло от политическите мотиви на воюващите държави, ако „държавниците" им биха включили тези социални закономерности в своята воля. И какво би станало от друга страна ако подобна воля не беше създала самия заряд на последвалата експлозия.
към текста >>
12.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Днешните обстоятелства са такива, че не може да има
оздрав
яване на обществения живот, ако достатъчно голяма група хора не осъзнаят истинските социални, политически и духовни изисквания на времето, и ако не добият нужната воля и сила да предадат това разбиране и на други хора.
Ако някой впрегне икономическия живот в администрацията на държавата, ще го лиши от неговата ефективност и от свободата му на движение. Тези, които са отдадени на икономическа работа, трябва да получават законите някъде извън икономическия живот и да ги прилагат в самия икономически живот. Върху такива въпроси трябва да мислят хората, заети с управлението на стопанската сфера. Вместо това обаче, имаме извънредно много превзето говорене, което е в съгласие със стария принцип, че политическото законодателство трябва да се адаптира към икономическите интереси. Това, че виждаме толкова много партии, преследващи такъв принцип, не променя факта, че все още липсва нов дух на места, където той вече е спешно необходим.
Днешните обстоятелства са такива, че не може да има оздравяване на обществения живот, ако достатъчно голяма група хора не осъзнаят истинските социални, политически и духовни изисквания на времето, и ако не добият нужната воля и сила да предадат това разбиране и на други хора.
Колкото повече се разпространява това разбиране, толкова по-малко пречки ще има пред оздравяването на обществения организъм. Вярата, че тези пречки имат обективно съществуване, не е нищо повече от политическо суеверие. Това суеверие идва от хора, които никога няма да разберат действителната връзка между теорията и практиката. Има хора, които казват: „Тези идеалисти имат отлични и добронамерени идеи. Обаче в условията на днешната реалност техните идеи не могат да се осъществят.“
към текста >>
Колкото повече се разпространява това разбиране, толкова по-малко пречки ще има пред
оздрав
яването на обществения организъм.
Тези, които са отдадени на икономическа работа, трябва да получават законите някъде извън икономическия живот и да ги прилагат в самия икономически живот. Върху такива въпроси трябва да мислят хората, заети с управлението на стопанската сфера. Вместо това обаче, имаме извънредно много превзето говорене, което е в съгласие със стария принцип, че политическото законодателство трябва да се адаптира към икономическите интереси. Това, че виждаме толкова много партии, преследващи такъв принцип, не променя факта, че все още липсва нов дух на места, където той вече е спешно необходим. Днешните обстоятелства са такива, че не може да има оздравяване на обществения живот, ако достатъчно голяма група хора не осъзнаят истинските социални, политически и духовни изисквания на времето, и ако не добият нужната воля и сила да предадат това разбиране и на други хора.
Колкото повече се разпространява това разбиране, толкова по-малко пречки ще има пред оздравяването на обществения организъм.
Вярата, че тези пречки имат обективно съществуване, не е нищо повече от политическо суеверие. Това суеверие идва от хора, които никога няма да разберат действителната връзка между теорията и практиката. Има хора, които казват: „Тези идеалисти имат отлични и добронамерени идеи. Обаче в условията на днешната реалност техните идеи не могат да се осъществят.“ Случаят изобщо не е такъв.
към текста >>
Този, който няма смелост да прави това, не може да допринесе с нищо за
оздрав
яването на социалния организъм.
Редовите членове на партиите го намират за трудно, защото нямат времето и склонността (а често и предварителната подготовка) за това осъзнаване. Не е лесно и за водачите, защото както предразсъдъците им, така и тяхната власт, са тясно свързани с всичко, което са отстоявали досега. Тази ситуация ни задължава още по-упорито да търсим решения извън партийните традиции, тъй като напредъкът на човечеството е извън тях, а не в тях. Днес не е достатъчно просто да знаем какво трябва да замени съществуващите институции. Необходимо е да разясняваме този нов начин на мислене по начин, който ще ни позволи възможно най-скоро да разпуснем старата партийна политическа система и да напътстваме усилията на хората към нови цели.
Този, който няма смелост да прави това, не може да допринесе с нищо за оздравяването на социалния организъм.
А който е заблуден от вярата, че такива усилия са утопични, не стъпва на здрава основа.
към текста >>
13.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
От сега нататък, безразлично какво иска този или онзи човек, тази или онази група, до
оздрав
ителни процеси в сферата на обществения живот ще водят само идеи, които са всеобхватно обмислени.
Ако някой е напълно убеден в правотата на собствените си интереси, тогава целта му ще е авторитарна централна власт, която ще развие институции, защитаващи разни частни желания и интереси. Тогава такъв човек би пожелал да се сдобие с достатъчно влияние върху тази централизирана власт, за да е сигурен, че ще постигне онова, което иска. Това, което днес се нарича „диктатура на пролетариата“, произлиза от такова отношение. Хората, настояващи за такава диктатура, се мотивират единствено от собствените си желания и интереси; те не правят опити да мислят всеобхватно, за да открият дали изискванията им биха могли да създадат институции, които изобщо са възможни. Човечеството понастоящем е в етап на еволюцията си, когато вече не е възможно да се управляват човешките отношения само чрез настойчиво искане.
От сега нататък, безразлично какво иска този или онзи човек, тази или онази група, до оздравителни процеси в сферата на обществения живот ще водят само идеи, които са всеобхватно обмислени.
Независимо колко силно ще се противопоставят човешките страсти, накрая хората ще бъдат задължени да приложат в социалния живот онези добре обмислени идеи, които се изискват от духа на човечеството, защото хората ще са видели вредните последствия, произтичащи от противните практики. Становището, че е необходимо троично структуриране на социалния организъм, е една такава идея, обмислена от край до край. Предвид нейната конкретност, определено е странно, че много от опонентите ѝ я намират за неясна. Причината за това е, че тези опоненти не се интересуват от ясно мислене, а само от това, което се съгласува с техните интереси, желания и предразсъдъци. Когато се изправят пред идеи, които са напълно и детайлно обмислени, те не могат да видят нищо друго в тях, освен разликите със собствените им мнения; те приписват неяснотата пред собствените им очи върху предлаганото от противниците им.
към текста >>
14.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Какво
оздрав
ително средство ще ни препоръчат проповедниците на троичния организъм?
Търси се прозорливост! Статия 20. Превод: Иван Стаменов Една сложна идея, каквато е тази за троичния социален организъм, често е обвинявана, че „няма практическо приложение“ по този или онзи специфичен проблем. „Ето, имаме финансов колапс!
Какво оздравително средство ще ни препоръчат проповедниците на троичния организъм?
“ Само един отговор можете да дадете: „Цялата настояща същност на световната икономика е такава, че цели съперничество между различните народи, като по този начин води до обезценяването на парите в дадения случай. Промяната може да започне само когато, вместо налагането на конкретни мерки с оглед оздравяването на това или онова, цялата същност на икономическия живот се преобразува в смисъла на троичната система. Разбира се, някои мерки могат да подобрят дадени аспекти за известно време. Но, докато икономическите методи в същината си остават в общи линии едни и същи, отделните „подобрения“ няма да доведат до добро.
към текста >>
Промяната може да започне само когато, вместо налагането на конкретни мерки с оглед
оздрав
яването на това или онова, цялата същност на икономическия живот се преобразува в смисъла на троичната система.
Една сложна идея, каквато е тази за троичния социален организъм, често е обвинявана, че „няма практическо приложение“ по този или онзи специфичен проблем. „Ето, имаме финансов колапс! Какво оздравително средство ще ни препоръчат проповедниците на троичния организъм? “ Само един отговор можете да дадете: „Цялата настояща същност на световната икономика е такава, че цели съперничество между различните народи, като по този начин води до обезценяването на парите в дадения случай.
Промяната може да започне само когато, вместо налагането на конкретни мерки с оглед оздравяването на това или онова, цялата същност на икономическия живот се преобразува в смисъла на троичната система.
Разбира се, някои мерки могат да подобрят дадени аспекти за известно време. Но, докато икономическите методи в същината си остават в общи линии едни и същи, отделните „подобрения“ няма да доведат до добро. Всъщност едно такова „подобрение“, направено сега, неизбежно ще влоши положението в бъдеще.“ Има само един истински практичен начин да се построи наново това, което е рухнало, и този начин е самият троичен социален организъм. Например, ако хората правят всеобхватни промени, издържани в смисъла на троичния организъм, макар и само в част от страдащата икономика, би последвал низ на събития, които биха изцелили злото.
към текста >>
Докато у достатъчно много хора не възникне куражът за такава всеобхватна мярка, агонизиращият социален живот никога няма да
оздрав
ее.
Само някой, който по една или друга причина се страхува реално да работи в смисъла на троичния социален организъм, би задал въпрос като споменатия. Такъв човек иска защитниците на троичната идея да му кажат как да подобри отделни симптоми, без да приложи троичното изцеление върху самата болест. В това се състои разликата между поддръжниците на троичната идея и всички онези, които си мислят, че могат да запазят старата форма на социален живот с нейната единна държава, като в нейните рамки построят една нова структура. Цялата идея за троичния социален организъм е построена върху схващането, че социалният модел в единна държава е това, което доведе света до сегашното катастрофално положение. Следователно, човек трябва да мисли за пълно преизграждане, основано на троичната идея.
Докато у достатъчно много хора не възникне куражът за такава всеобхватна мярка, агонизиращият социален живот никога няма да оздравее.
Без такава всеобхватна мярка единственото, което може да се случва, е заграбването на икономическа и политическа сила от народите-победители и потискането на покорените. За известно време победителите могат да продължат със старата система, защото злото, което идва от нея, може да се компенсира чрез властта им над победените. Но в същото време победените са в отчаяние, което прави наложителни бързите и всеобхватни мерки, предлагани тук. Разбира се, би било по-добре, ако и победителите добият такава прозорливост. Когато се върнат у дома си, те трябва да отчетат и с течение на времето да вземат мерки за предотвратяване на непоносимата ситуация в победената страна — иначе ще последват нови катастрофи.
към текста >>
Вярната представа ще даде необходимия кураж за всеобхватни
оздрав
ителни мерки.
Важно е да разберете, че няма смисъл да се говори с Г-н Ерцбергер[1] за обществените дела, докато Г-н Ерцбергер е Г-н Ерцбергер! Пиша това по този въпрос, защото забелязвам, че не всички, които са приели троичната идея, я насочат в правилната посока. Троичният социален ред е идея, на която човек трябва да служи без задръжки, ако иска изобщо да ѝ служи. Тя дава основа за разговори с всеки, но идеята не трябва да губи нищо от своята радикалност в тези разговори. Хората ще вземат правилните мерки, когато разберат истинските причини за упадъка.
Вярната представа ще даде необходимия кураж за всеобхватни оздравителни мерки.
А сегашната преобладаваща безпомощност все пак е само последствие от липсата на прозорливост. [1] Най-вероятно става дума за Матиас Ерцбергер, германски политик и съвременник на Рудолф Щайнер. След катастрофата от Първата световна война, тогава финансов министър, Ерцбергер въвежда реформа, която дава привилегии на Райха и потиска съставните републики; съден е за корупция и принуден да напусне политиката; убит от немски националисти — бел. пр.
към текста >>
15.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
При този пациент можахме да констатираме пълно
оздрав
яване.
Това може да се постигне чрез едно лечение с фосфор в слаби дози. Фосфорът подкрепя азовия организъм, така че този последният може да преодолее съпротивлението на физическото тяло. Вани с розмарин ще отворят едно изтичане на отлежалите продукти на обмяната на веществата. Лечебната Евритмия може отново да възстанови хармонията на отделните части на човешкия организъм (нервната система, ритмичната система, двигателната система и тази на обмяната на вещества), която е била нарушена чрез бездействието на астралното тяло. Ако освен това на пациента се даде чай от люляк, ленивата обмяна на веществата, която се е получила постепенно чрез без действието на астралното тяло, се нормализира отново.
При този пациент можахме да констатираме пълно оздравяване.
СЛУЧАЙ ТРЕТИ 31-годишен пациент, художник, потърси през време на едно концертно пътуване нашата клиника. Намира се в едно състояние на силно възпалително нарушение на функцията на пикочните органи; катарални явления, треска, преуморено тяло, обща слабост неработоспособност. Анамнезата показва, че същото състояние се е повтаряло при пациента. Изследването на духовното устройства на пациента показва едно свръхчувствително, изтощено астрално тяло.
към текста >>
16.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Затова и моето въведение завършваше с пояснението, че дарвинизмът с материалистическа окраска образува едностранчиво разбиране, което трябва да се
оздрав
и чрез Гьотевия начин на мислене.
Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека. Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв. Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух. Така погледнато, разглеждането на природата от Гьоте става такова, което, проследявайки последователното развитие на неорганичното към органично, води до постепенно превръщане на естествената наука в духовна наука. Да представя това бе за мен по-важно от всичко останало при работата ми върху първия том на Гьотевите естественонаучни съчинения.
Затова и моето въведение завършваше с пояснението, че дарвинизмът с материалистическа окраска образува едностранчиво разбиране, което трябва да се оздрави чрез Гьотевия начин на мислене.
Как трябва да се познава, за да се проникне в явленията от живота, това исках да покажа в разглеждането си на Гьотевата органика. Скоро започнах да усещам, че това разглеждане се нуждае от основа, на която да може да стъпи. Същността на познанието се представяше от съвременниците ми по това време по начин, по който не можеше да се стигне до Гьотевите възгледи. Теоретиците на познанието виждаха естествознанието такова, каквото то беше в тази епоха. Това, което казваха за същността на познанието, беше валидно единствено за разбирането на неорганичната природа.
към текста >>
17.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
От тук иде
оздрав
яващото действие на съня и неговата необходимост.
Но през време когато ги имаме пред себе си, ние изхабяваме нашия телесен живот, разрушаваме го всъщност постоянно. През време, когато спим, ние сме архитектите, които отново съграждат това, което сме разрушили през време на будния живот. Какво възприема, какво вижда сега духовният изследовател? Той възприема архитектоничната дейност в особени образи като преплитащи се в себе си движения, той вижда това новосъграждане: един действителен процес, който е противоположен на обикновения буден дневен живот. Действително това не е никаква фантазия, когато се говори, че в тези преплитащи се движения ние познаваме отново онази тайнствена дейност, която душата извършва през време на съня и която се състои в това, че ние отново възстановяваме това, което сме разрушили през време на дневния живот.
От тук иде оздравяващото действие на съня и неговата необходимост.
Но защо сънният живот е такъв, че той не стига до нашето съзнание? На какво се дължи, че будният живот стига до нашето съзнание, че ние имаме съзнание за него? То се дължи на това, че при процесите, които извършваме през време на дневния живот, ние имаме нещо като огледални образи, обаче когато упражняваме другата дейност, новосъграждането на изхабеното, ние нямаме нищо, в което те да се огледат. Липсва ни огледалото за това. Какво стои на основата на това, може да ни покаже само духовният изследовател.
към текста >>
18.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
То е призвано да доведе до
оздрав
яването на човечеството, а не един или друг човек да узнае различни неща.
Където съществува съзнание за този духовен жизнен център, човекът ще бъде здрав под влиянието на здравословен, истински, мъдър мироглед. Но материализмът отрича душата, отрича духа, изпразва човека, насочва го към периферията, към неговото обкръжение. Здраве съществува само когато човешката вътрешна същност е духовна и праведна. Действителната болест, която е следствие от опразването на вътрешния живот, е духовната епидемия, която ни очаква. За да получат хората познания за истинската си духовна същност, имаме Теософското (Антропософското) общество.
То е призвано да доведе до оздравяването на човечеството, а не един или друг човек да узнае различни неща.
Дали знаете, че има прераждане и карма – имам предвид, дали само знаете, – не е така важно, а тези мисли трябва да се превърнат в душевна кръв, в духовна интимна същност, понеже те са здравословните. Не става въпрос дали ги доказваме или не ги доказваме, дали можем да основем наука, която прецизно математически да излага прераждането и кармата. Има само едно доказателство за духовнонаучните учения и това е животът. Духовнонаучните учения ще се покажат като истина, когато под тяхно влияние се породи здравословен живот. Той ще е истинското доказателство за теософските (антропософските) учения.
към текста >>
19.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато мислите се извеждат от действителния духовен свят, е възможно от самата мисъл да променим физическия организъм и болният отново да
оздрав
ее.
Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят. Така че трябва да правим разлика между обикновените мисли и един нахлуващ – наистина нахлуващ – мисловен свят. Понеже мозъкът е роден от мисловния свят, човешкият дух е в състояние да създава не само мисли, произлизащи от мисловния свят на мозъка, но и да участва в онзи мисловен свят, който витае зад физическата организация. Чрез това човек се учи да владее мисловния свят. Лекува се не с логически основания, а чрез това, че се навлиза много по-дълбоко навътре в духовните области.
Когато мислите се извеждат от действителния духовен свят, е възможно от самата мисъл да променим физическия организъм и болният отново да оздравее.
Така имаме работа с двойно съществуване на духа. Имаме духа, който първоначално се проявява на повърхността на природните явления, в изкуството и науката, в произведенията на техниката и индустрията. Този дух сам е произведение на физическия живот. Но зад него стои неговият творец и той също е дух. Чрез един образ можем да си го изясним.
към текста >>
20.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Оздрав
яване на външния свят може да се постигне, ако той стане израз на нашите вътрешни душевни настроения.
Всичките етерни течения се събирали на площада, пред църквата. Материалистическото време разруши всичко това. Тези, които не могат да прозират живота, не го знаят. Ясновидецът обаче знае, че когато днес вървим през някой град, няма вече нищо за гледане, освен неща, които засягат корема или чистенето. Който може да проследи тайнствените жизнени връзки, знае също какво е допринесла материалистическата култура за това разрушение.
Оздравяване на външния свят може да се постигне, ако той стане израз на нашите вътрешни душевни настроения.
Не можем веднага да стигнем до съвършенство, но пример за това беше даден в Мюнхен. Духовнонаучният мироглед се вижда в уредбата на помещенията. Цялата зала е червена. Често има заблуждения относно червения цвят, но червеното не бива да се подценява в дълбокото му значение. Развитието на човечеството е възкачване и слизане.
към текста >>
21.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Той може да
оздрав
ее, ако напусне тази местност.
Точно където егоизмът царува най-много, именно в неговите рафинирани прояви, там, където той се проявява като научна критика, където тя се представя чисто разсъдъчно, там навсякъде виждате захарната болест също и в тайнствените взаимовръзки! При това обаче не бива да мислите, че отделният болен човек трябва да се разглежда от тази гледна точка. Отделният човек не живее отделно. И вие трябва да знаете, че на отделния човек не може така просто да се помогне. Представете си един човек, който живее в блатиста местност.
Той може да оздравее, ако напусне тази местност.
Трябва да се съобразим с факта, че човекът живее в своето обкръжение. И затова преди всичко се касае да разберем, че трябва да станем самоотвержени, безкористни, защото антропософията е за цялата общност. Много е важно да се прозре това. Едва когато хората се решат все повече и повече да посветят стремежите си на цялото човечество, едва тогава ще има една атмосфера, в която отделният човек ще оздравее. Ако той се разболява от тази захарна болест без вина, това не е валидно за всеобщото познание, което е правилно дадено в антропософията.
към текста >>
Едва когато хората се решат все повече и повече да посветят стремежите си на цялото човечество, едва тогава ще има една атмосфера, в която отделният човек ще
оздрав
ее.
Представете си един човек, който живее в блатиста местност. Той може да оздравее, ако напусне тази местност. Трябва да се съобразим с факта, че човекът живее в своето обкръжение. И затова преди всичко се касае да разберем, че трябва да станем самоотвержени, безкористни, защото антропософията е за цялата общност. Много е важно да се прозре това.
Едва когато хората се решат все повече и повече да посветят стремежите си на цялото човечество, едва тогава ще има една атмосфера, в която отделният човек ще оздравее.
Ако той се разболява от тази захарна болест без вина, това не е валидно за всеобщото познание, което е правилно дадено в антропософията. Захарната болест е във връзка с придобитото надмощие от страна на егоизма. Така можете да хвърлите поглед над две много различни географски области в Европа. Погледнете руските селяни, където азовото чувство е още в зародиш, и Англия, където царува силното азово чувство. Не се прави критика, а само се констатира.
към текста >>
22.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всяко имагинативно познание, изхождащо от истината, едновременно се явява изцеляващо и укрепващо, то
оздрав
ява кръвта в нейния кръговрат.
Това, което се случва бавно, с развитие на човечеството, посветеният изживява по-рано. Той ни показва еволюцията на човечеството в образи, и тези образи въздействат не така, като абстрактни понятия, които създава сегашната епоха на материализма. Ако вие си представите това развитие в такива възвисени и могъщи образи, като Граала, то въздействието ще бъде напълно различно, от обикновеното познание, неспособно да оказва дълбоко влияние върху вашия организъм. Въздействието на имагинативното познание се спуска до етерното тяло и чрез него влияе върху кръвта, която става посредник, преобразяваща организма. Човекът все повече придобива способността посредством етерното си тяло да работи над своя организъм.
Всяко имагинативно познание, изхождащо от истината, едновременно се явява изцеляващо и укрепващо, то оздравява кръвта в нейния кръговрат.
Имагинативното познание е най-добрият възпитател, само ако човекът притежава достатъчната сила и самоотверженост, за да може то да влияе върху него. Трета степан четене на окултното писмо. Това означава да се виждат не просто отделните образи, за да подложиш себе си на въздействието на тези разнообразни образи. В резултат възниква това, което се нарича окултно писмо. Човек се учи с помощта на имагинация да подрежда силовите линии които творчески проникват света създавайки от тях определени фигури и цветни форми.
към текста >>
23.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Форма и живот,
оздрав
яване и болест като противоположности в астралния план.
Отношението на числата в движението на планетите и музиката на сферите. Медитация върху Меркуриевия колос (Кадуцей) 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. Свободно от сетивност мислене.
Форма и живот, оздравяване и болест като противоположности в астралния план.
Отражения на висшата и нисшата природа на човека в душата. Значението на силовите посоки в кръстния знак. Светия Граал. Сърцето и ларинкса като органи на бъдещето. Принципът на повторението (етерното тяло) и на завършека (астралното тяло). Розенкройц.
към текста >>
24.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Всички вие знаете, какво
оздрав
ително влияние има астралното тяло, когато по време на съня се намира извън физическото тяло.
Нощните сънища отговаряха повече на действителността отколкото тези на днешния човек. А сънищата през деня бяха едно действително възприятие на ду ховния свят, който живееше около атлантските хора, именно в този първи етап от атлантската епоха. В следствие на това, че настъпи тази строга смяна между будното дневно съзнание и напълно лишеното от съзнание спящо състояние, пълното си значение придоби това, което е свързано с отношението на астралното тяло към останалите тела. Болестите на човека в тяхната днешна форма придобиха значението си през следатлантската епоха. В първата част на атлантската епоха тези болести все още не съществуваха, постепенно болестите, които хората получаваха ставаха все по страшни.
Всички вие знаете, какво оздравително влияние има астралното тяло, когато по време на съня се намира извън физическото тяло.
По време на атлантската епоха астралното тяло се намираше вече не изцяло, но в по-голямата си част извън физическото, много повече отколкото при днешния човек, и можеше да упражнява оздравителното си въздействие. Именно поради вмъкването на астралното тяло в етерното и във физическото, то между астралното, етерното и физическото се стигна до съвсем нови взаимоотношения, поради което възникнаха болестите, които днес познаваме. Болестите добиха значението си едва, когато астралното тяло вече не можеше да въздействува на физическото през деня. Това отново е изразено в мита. Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на силите от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал.
към текста >>
По време на атлантската епоха астралното тяло се намираше вече не изцяло, но в по-голямата си част извън физическото, много повече отколкото при днешния човек, и можеше да упражнява
оздрав
ителното си въздействие.
А сънищата през деня бяха едно действително възприятие на ду ховния свят, който живееше около атлантските хора, именно в този първи етап от атлантската епоха. В следствие на това, че настъпи тази строга смяна между будното дневно съзнание и напълно лишеното от съзнание спящо състояние, пълното си значение придоби това, което е свързано с отношението на астралното тяло към останалите тела. Болестите на човека в тяхната днешна форма придобиха значението си през следатлантската епоха. В първата част на атлантската епоха тези болести все още не съществуваха, постепенно болестите, които хората получаваха ставаха все по страшни. Всички вие знаете, какво оздравително влияние има астралното тяло, когато по време на съня се намира извън физическото тяло.
По време на атлантската епоха астралното тяло се намираше вече не изцяло, но в по-голямата си част извън физическото, много повече отколкото при днешния човек, и можеше да упражнява оздравителното си въздействие.
Именно поради вмъкването на астралното тяло в етерното и във физическото, то между астралното, етерното и физическото се стигна до съвсем нови взаимоотношения, поради което възникнаха болестите, които днес познаваме. Болестите добиха значението си едва, когато астралното тяло вече не можеше да въздействува на физическото през деня. Това отново е изразено в мита. Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на силите от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал. Останалите обаче, които попаднат под властта на болестите са длъжни да слязат при Хел, която от едната страна е черна, а от другата бяла, което изразява ясно разликата между състоянията на съзнание през деня и през нощта.
към текста >>
25.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Появата на декаданса на днешното време и
оздрав
яващото действие на теософията.
Разчленяване на елементарните същества на гноми, елфи, ундини и саламандри. Шестнадесетте пътя към погубване. За същността на груповата душа на животните. Същност и формиране на елементарните същества, особено саламандрите. За същността на маймуните.
Появата на декаданса на днешното време и оздравяващото действие на теософията.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 1. 6. 1908 г. За груповата душа на животните. Формиране на елементарните същества. Пчели и елфи.
към текста >>
26.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към живот нашето Теософско общество, доколкото само познанието действа
оздрав
яващо в света.
Това са особено лоши елементи, такива изоставащи натури на особено низките хора в нашата еволюция, това са съвсем крайни натури, изостанали в ролята на природни духове и пронизващи нашето битие. Много от това, което пронизва нашето духовно пространство, което по забележителен начин се възприема от хората – макар и да не сънуват, че това е което – в много силна степен дават да се знае за себе си във външните явления. Тези духовни същности са частично родствени с човека, и те се намесват в човешката еволюция, с преимущество по пречещ начин. Всяко отрицателно културно явление, представляващо днес нещо напълно естествено, ще изясни своето значение, само когато хората ще знаят, с какви препятстващи, задържащи сили им се налага да имат работа. Тези въздействия ще се оказват в многото упадъчни явления в нашата култура.
Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към живот нашето Теософско общество, доколкото само познанието действа оздравяващо в света.
Който стои в света нямайки понятие за тези неща е принуден да им позволи да му действат и често си образува за тях фантастична представа. Но който има прозрение в тези неща, той ще бъде в състояние да познае необходимостта от теософското движение, той вижда дълбините на духовността и здравостта на теософското движение. То иска да освободи човека от тези същности, които се стремят да го задържат. Иначе нашата култура би стигнала до пълен упадък. В близко време вие може да изживеете редица крещящи явления на културата.
към текста >>
27.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Когато авторът на Йоановото Евангелие говори за изцелението на слепородения, опирайки се на дълбоките мистерийни тайни, той нагледно показва, че - проявена в своята пълна мощ - Христовата сила е една
оздрав
ителна сила.
Следователно, какво означава, че човекът приема в себе си Христовия Импулс? Той се научава да разбира каква сила има в Христос, приема в себе си силите, които му позволяват да тържествува дори над своето физическо тяло. Представете си, че даден човек би приел напълно Христовия Импулс, че Христовият Импулс би преминал непосредствено в него, че самият Христос би се изправил срещу него. Какво би означавало това? Ако въпросният човек би бил сляп, той би прогледнал чрез непосредственото въздействие на Христовия Импулс, защото последната цел на развитието е победата над болестите и смъртта.
Когато авторът на Йоановото Евангелие говори за изцелението на слепородения, опирайки се на дълбоките мистерийни тайни, той нагледно показва, че - проявена в своята пълна мощ - Христовата сила е една оздравителна сила.
Но къде е тя, къде се намира тази сила? В тялото Христово, в Земята! Само че тази Земя трябва наистина да се проникне от същността на Христовия Дух или Логоса. Нека проверим дали авторът на Йоановото Евангелие разбира нещата в този смисъл. Какво ни разказва той?
към текста >>
И ако все пак въпросният човек би постигнал тази степен на обучение, тогава в следващата инкарнация - това не може да се осъществи в една инкарнация - той би се въплътил в онази сила, която дава неудържими жизнени и
оздрав
ителни импулси.
Физическият разпад означава духовно раждане. Ето защо за окултиста всички разпадни процеси са нещо съвършено друго. Едно гробище, където се разлагат физически тела, погледнато с духовен поглед, разкрива един забележителен процес: едно непрекъснато проблясване на духовни раждания. Да предположим, че даден човек се подложи на едно обучение и успее така да тренира своето физическо тяло, че за известно време да диша въздуха, съпровождащ един процес на разлагане, и то със съзнанието, че приема в себе си току-що описания духовен процес. Естествено, това не се препоръчва никому, защото днешните физически тела в никакъв случай не могат да понесат подобно натоварване.
И ако все пак въпросният човек би постигнал тази степен на обучение, тогава в следващата инкарнация - това не може да се осъществи в една инкарнация - той би се въплътил в онази сила, която дава неудържими жизнени и оздравителни импулси.
Да дишаш въздуха на мъртвите, е част от обучението, внасящо в неговата слюнка онази сила, която заедно с пръстта, със Земята, е вълшебна субстанция, поставена от Христос върху очите на слепия. Точно към тази мистерия ни насочва авторът на Йоановото Евангелие, чрез която човек “консумира” смъртта; чрез която яде и диша смъртта, овладявайки по този начин силата да изцелява; ето тайната, която ни загатва авторът на Йоановото Евангелие, показвайки пред нас знамения като изцелението на сляпородения. А за хората би било много по-добре, ако вместо непрекъснато да декламират как трябва да се тълкува този факт, да съумеят и вникнат в буквалния смисъл на разказа за сляпородения и неговото изцеление; да изпитат преклонение пред една такава личност, каквато е авторът на Йоановото Евангелие и да си кажат: Да, имало е такава личност, която да е посветена в тези Мистерии и ние трябва да се опитаме и вникнем в тях. Впрочем, необходимо беше предварително да напомня, че се намираме в антропософска среда, където някои предразсъдъци са вече превъзмогнати и разказът за тази действителна мистерия, каквато е приготвянето на едно лечебно средство чрез раз-месването на слюнката с пръстта на Земята, следва да бъде приеман в неговия буквален смисъл. Нека сега се опитаме да разберем, как - вниквайки в този факт - ние ставаме едно цяло с идеята, която ни занимава днес: че Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло.
към текста >>
28.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Спейки, човекът получаваше от духовните светове такава сила, че чрез съня нарушените функции биваха отново възстановявани, и човекът
оздрав
яваше.
Нека да си представим един болен човек, който е болен поради това, че определени процеси в неговия организъм не протичат правилно. Къде следва да търсим причините в този случай? Всеки окултно обучен човек знае, че когато физическото тяло функционира неправилно, това не идва от вън, а всичко, което се проявя като болест и не идва от вън, следва да се обяснява с това, че етерното тяло не е в ред. Обаче етерното тяло е болно, защото има безредие в астралното тяло. Когато атлантският човек беше изправен пред някаква опасност, свързана с безредие в разпределението на жизнените сокове, тогава много скоро се вземаха мерки за възстановяване на реда.
Спейки, човекът получаваше от духовните светове такава сила, че чрез съня нарушените функции биваха отново възстановявани, и човекът оздравяваше.
Чрез съня той възстановяваше своите жизнени сили. Древните египетски лекари имаха подобна практика. Те изкуствено понижаваха съзнанието на пациента до един вид хипнотичен сън и така ставаха господари над образите от душевния свят, които възникваха около пациента. И лекарите насочваха тези образи така, че те имаха сили да въздействуват обратно върху физическото тяло и да го оздравят. Този беше смисълът на храмовия сън, който се използваше при вътрешните заболявания.
към текста >>
И лекарите насочваха тези образи така, че те имаха сили да въздействуват обратно върху физическото тяло и да го
оздрав
ят.
Когато атлантският човек беше изправен пред някаква опасност, свързана с безредие в разпределението на жизнените сокове, тогава много скоро се вземаха мерки за възстановяване на реда. Спейки, човекът получаваше от духовните светове такава сила, че чрез съня нарушените функции биваха отново възстановявани, и човекът оздравяваше. Чрез съня той възстановяваше своите жизнени сили. Древните египетски лекари имаха подобна практика. Те изкуствено понижаваха съзнанието на пациента до един вид хипнотичен сън и така ставаха господари над образите от душевния свят, които възникваха около пациента.
И лекарите насочваха тези образи така, че те имаха сили да въздействуват обратно върху физическото тяло и да го оздравят.
Този беше смисълът на храмовия сън, който се използваше при вътрешните заболявания. На болния не се даваше никакво лекарство, а му се предлагаше именно да спи в храма. Неговото съзнание беше помрачавано и по този начин му се позволяваше да вижда в духовните светове. Неговите астрални изживявания бяха насочвани така, че те имаха сили отново да влеят здраве в болното тяло. И това не е никакво суеверие, а една голяма тайна, която посветените добре знаеха: възможността да внесат духовно съдържание в изживяванията на болните.
към текста >>
И благодарение на обстоятелството, че хората не им се противопоставяха чрез своето дневно съзнание, се пораждаха онези сили, които бяха необходими за
оздрав
яването.
На болния не се даваше никакво лекарство, а му се предлагаше именно да спи в храма. Неговото съзнание беше помрачавано и по този начин му се позволяваше да вижда в духовните светове. Неговите астрални изживявания бяха насочвани така, че те имаха сили отново да влеят здраве в болното тяло. И това не е никакво суеверие, а една голяма тайна, която посветените добре знаеха: възможността да внесат духовно съдържание в изживяванията на болните. И цялата медицина, която ние намираме за толкова интимно свързана с посвещението, се опираше на това, че тя изкуствено възпроизвеждаше състоянията на атлантсткия човек.
И благодарение на обстоятелството, че хората не им се противопоставяха чрез своето дневно съзнание, се пораждаха онези сили, които бяха необходими за оздравяването.
Ето как действуваше храмовият сън. Египетската култура все още беше подчинена на принципа, който действуваше при мъдрите Риши в древна Индия; ние знаем, че самите Риши, като ученици на Ману, ръководеха нещата, самите те бяха посредници на планетарните сили. През Първата следатлантска култура тъкмо Ришите бяха тези, които донесоха онова възвишено учение, което отвеждаше човека до висшите духовни светове, до висшия свят на Девакана. Всичко, което той виждаше там, беше пренесено през следващите културни епохи долу във физическия план. През Четвъртата следатлантска културна епоха във физическото поле се потопи онова Същество, с което се запознахме като Брахман в рамките на Индийската културна епоха, Съществото, което сега ние познаваме като Христос, което вече не служи за посредник с духовния свят, защото самото то стана човек, за да излъчва към всички хора тайнствената мощ на първичното Слово.
към текста >>
29.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Всичко, което смъкваме от Космоса като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо
оздрав
ително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа.
Занапред душевно-духовният свят отново ще постигне огромна власт над физическата материя и ще я формира според своята собствена природа. През онези далечни времена на древноиндийската култура също и това, което наричаме „лечение", беше не що коренно различно от днешните му форми, понеже то напълно зависеше от нещата, които току-що казах. Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с волеви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло. Ако някой е предусещал от какво въздействие се нуждае другата душа, той можел да подходи към един болен човек именно по пътя на душата и чрез нея да внесе във физическото тяло това, което наричаме „здраве". Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският лекар владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес.
Всичко, което смъкваме от Космоса като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо оздравително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа.
Занапред Антропософията ще бъде най-могъщото лечебно средство за човешката душа. Само трябва да разберем едно: Досега човечеството се намираше в един низходящ път на развитие, изискващ все по-голямо ограничаване на духовните въздействия и днес ние сме в неговата най-долна точка, но същевременно сме в състояние, макар и засега едва доловимо, отново да се издигнем до висините, откъдето сме слезли на Земята. Душевните въздействия, така характерни за древна Индия, постепенно отпадат. Приблизително подобна душевна организация позволяваща взаимодействието между две човешки души съществуваше например и в древноегипетската култура. Колкото по-назад се връщаме в очертанията на древноегипетската култура, толкова по-ясно виждаме възможността за непосредствени въздействия от една душа върху друга душа.
към текста >>
Точно това подсказва евангелистът Лука: Днес Христос донася в света един Аз, който прониква човешкото физическо, етерно и астрално тяло по такъв начин, че упражнява
оздрав
ителните си въздействия върху целия телесен организъм.
Но както осемстепенният път трябваше първо да бъде показан от Буда, така и преди свършека на старата епоха, трябваше да стане видимо за целия свят господството на този Азов принцип над човешкото физическо тяло. В нашата епоха победата на Христовия Принцип би била немислима, защото днес той не би могъл да упражни върху околния свят своите могъщи въздействия. За тази цел беше необходима тъкмо онази епоха, когато все още имаше хора, чиито етерни тела се простираха далеч над физическите тела, в резултат на което ставаха непосредствена арена на онези могъщи въздействия и то единствено чрез словото, чрез простото докосване за които днес нашите съвременници едва ли имат някакво, макар и далечно предчувствие. И човечеството започна да развива своето Азово съзнание, именно за да разбере Христос, започвайки от възвръщането на това, което някога беше изгубило в хода на времето. В лицето на отделни представители на старото човечество трябваше да бъде показано как Азът, напълно инкарниран в един човек, в Христос Исус, ще разгръща един ден своята сила във всички хора.
Точно това подсказва евангелистът Лука: Днес Христос донася в света един Аз, който прониква човешкото физическо, етерно и астрално тяло по такъв начин, че упражнява оздравителните си въздействия върху целия телесен организъм.
Този факт трябваше да бъде показан, за да е ясно: Когато занапред, в бъдещите хилядолетия, хората овладеят цялата сила на Христовия Аз, тогава човешките Азове ще пораждат същите могъщи въздействия, каквито в миналото Христос упражняваше върху човечеството. Това трябваше да бъде показано във всички области на живота; но то можа да бъде показано единствено всред представителите на тогавашното човечество. Показано беше например, че има болести, които имат своя произход в астралното тяло на човека. А как те се проявяват това зависи от цялостната характеристика на съответния човек. Ако човек днес има лоши морални качества, те може би се ограничават само до едни или други лоши качества на душата му.
към текста >>
Пред човечеството застана един образец, който посочваше как в края на Земната епоха добрите качества могат да
оздрав
ят самата човешка природа.
През епохата, когато Христос се яви на Земята, неговото обкръжение беше пълно с хора, чиито грехове и най-вече характерови отклонения, произтичащи от душевни недостатъци в миналото се проявяваха под формата на болести. Всичко онова, което фактически лежи в астралното тяло като недостатък, като прегрешение, и се проявява като болест, в Евангелието на Лука е наречено обсебване: а именно, когато човекът привлича в своето астрално тяло чужди Духове, когато добрите му качества престават да определят неговия човешки облик. При онези индивиди, които все още бяха съхранили старото съотношение между етерното и физическото тяло, т.е. относителната независимост на етерното тяло, етерният организъм през онази епоха се проявяваше по такъв драстичен начин, че душевните недостатъци, описвани от евангелиста Лука като болести, всъщност представляваха един вид обсебване. И сега, Евангелието на Лука ни показва, как такива хора са били изцелявани чрез самата близост и утешителните думи от страна на онази индивидуалност, която се намираше в Христос Исус; как това, което действуваше като „зло", беше прогонвано от такива индивидуалности.
Пред човечеството застана един образец, който посочваше как в края на Земната епоха добрите качества могат да оздравят самата човешка природа.
Обикновено хората не забелязват фините подробности, скрити зад нещата; същото важи и за болестта, за онзи болен, който в Евангелието на Лука е наречен „разслабен" (Лука 5,17-26). Всъщност тук трябва да се говори за „изцелението на парализирания", защото в гръцкия текст на това място стои думата „paralelymenos", означаваща човек с парализирани крайници. На времето, за тези болестни форми се знаеше, че те са свързани с качествата на етерното тяло. И когато Лука описва как Христос Исус лекува дори парализираните, ние трябва да се досетим, че силите, вложени в Христос Исус, достигат не само до астралните тела, но и до равнището на етерните тела, така че хората с увредени етерни тела също могат да изпитат лечебните въздействия. Когато Христос говори за „по-тежките" грехове, ангажиращи етерното тяло, той си служи с един особен израз.
към текста >>
30.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Защото той беше първият, който можа да задвижи „колелото на любовта" а не „колелото на закона" като акт на свободната човешка воля, и то защото носеше любовта в себе си, така мощно и неудържимо, че тя просто политаше като искра към онези хора от неговото обкръжение, които кармически трябваше да
оздрав
еят, понеже думите му независимо дали те са „Стани и ходи", „Прощават ти се греховете" или други бликват от преливащата в сърцето му любов.
Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа. Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата. Тъкмо това е „вярата" според Евангелията. Вяра има онзи, който приема в себе си Христос, така че Христос започва да живее в него; така че неговият Аз е не само празен съд, а прелива от неизчерпаемо богатство и под това неизчерпаемо богатство се крие не друго, а съдържанието на любовта. Защо в своите притчи Христос можа да покаже великия пример на „изцеление чрез словото"?
Защото той беше първият, който можа да задвижи „колелото на любовта" а не „колелото на закона" като акт на свободната човешка воля, и то защото носеше любовта в себе си, така мощно и неудържимо, че тя просто политаше като искра към онези хора от неговото обкръжение, които кармически трябваше да оздравеят, понеже думите му независимо дали те са „Стани и ходи", „Прощават ти се греховете" или други бликват от преливащата в сърцето му любов.
Той изговаря преизпълнени с любов думи, които далеч надхвърлят мярката на Аза. А тези, които макар и отчасти можеха да приемат тази сила в себе си, Христос нарича „вярващи". И днес с понятието „вяра" едно от най-важните в Новия Завет ние трябва да свързваме само това, за което стана дума току-що. „Вяра" е способността да излизаш извън себе си, да се издигаш над всичко, което засега Азът може да направи за своето усъвършенствуване. Ето защо намирайки се в тялото на Натановия Исус и свързвайки се там със силата на Буда Христос не запита: Как може Азът да се усъвършенствува в най-пълна степен?
към текста >>
31.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Доколкото развивали чувстването си като жертвено служене, те ставали призвани да оказват
оздрав
яващо влияние върху другите хора.
Ако в човека особено се развива чувстването, вследствие на това той достига особени способности. Има съществена разлика между човека, чиито чувства са били толкова развити в древните мистерии, и човека от днешното време. Влиянието на толкова развит човек, душевно-духовното му влияние, било много по-силно от това, което съществува днес. Това развитие на силите на чувството довеждало дотам, душата на такъв човек да може да оказва огромно влияние върху душите на обкръжението му. Вследствие на това, тези, които особено развивали сферата на чувствата, се превръщали в лечители на своите ближни.
Доколкото развивали чувстването си като жертвено служене, те ставали призвани да оказват оздравяващо влияние върху другите хора.
Трета категория посветени били тези, при които се развивала волята. Това били маговете. И така, имаме три вида посветени: това са маговете, лечителите и мъдреците. Те получавали своето образование в древните мистерийни центрове. Днес вече не е възможно едностранчиво да се развива едно от тези качества при сегашния характер на човека, доколкото днес вече не е възможна толкова висока степен на хармония между отделните хора, както тогава в мистериите.
към текста >>
32.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Не по-различни изглеждат нещата в медицината, когато чуваме някой да казва: „Ако даден човек е сполетян от болест, това означава, че определени бацили са причинили инфекция; изгонете бацилите и той ще
оздрав
ее.
Ако стаята се почисти основно, мухите веднага ще изчезнат! Но мой познат твърди, че според него има и друго обяснение за многото мухи в стаята че в нея живее една страшно немарлива домакиня. Нима това не е едно чудовищно суеверие: Да си представяме немарливото поведение като един вид личност, която само махва с ръка и мухите пристигат! За мен първото обяснение, което свързва мухите с натрупаната мръсотия, е по-точно! "
Не по-различни изглеждат нещата в медицината, когато чуваме някой да казва: „Ако даден човек е сполетян от болест, това означава, че определени бацили са причинили инфекция; изгонете бацилите и той ще оздравее.
Защо трябва да се търсят някакви духовни причини! Нужно е само едно: да се премахнат бацилите! " Съвсем не е суеверие да се говори за духовни причини при болестите, когато в същото време признаваме и всички други възможности, какъвто е случая с мухите в стаята на немарливата домакиня. И няма защо да се разтреперваме от гняв, ако чуем някой да казва: „Мухите веднага ще изчезнат, ако стаята се почисти основно". Нещата не опират до това, да оборим другите, а да се научим на взаимно разбиране, на точна преценка за стойността на едните и другите мнения.
към текста >>
33.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И с една доста убедителна за тогавашното време статистика, Дител доказа, че болните от пневмония
оздрав
яват или умират в същите процентни съотношения, независимо дали са третирани с въведената от него „изчакваща" терапия, или с изпитаните лечебни средства на миналото.
А такава възможност се предлагаше на всеки, който беше малко или много запознат с „нихилистичната медицинска школа", която възникна към средата на 19 век във Виена и бързо спечели завидно влияние в европейските страни. Изходната точка на този пълен обрат относно „лечимостта" и „нелечимостта" на болестите стана внимателното проучване на един забележителен лекар, Дител, върху лечението на пневмонията и другите белодробни възпаления. Накратко, той стигна до извода, че в общи линии, не съществува непосредствен лечебен ефект, когато се прилага едно или друго лекарствено средство в хода на дадена болест. Авторитетът на Дител се оказа решаващ за младите медици от неговото съвремие и постепенно тяхното становище за лечебната стойност на всички древни лекарствени средства се доближи до известната поговорка: „Когато петелът пее на бунището, времето или се променя, или остава същото! " Те застъпваха становището, че за протичането на една болест е съвсем безразлично дали предписваме едно или друго лекарствено средство.
И с една доста убедителна за тогавашното време статистика, Дител доказа, че болните от пневмония оздравяват или умират в същите процентни съотношения, независимо дали са третирани с въведената от него „изчакваща" терапия, или с изпитаните лечебни средства на миналото.
Основаната от Дител и доразвита от Шкода „изчакваща терапия" се състои в това, че болният се поставя при такива условия, които в максимална степен подпомагат спонтанните лечебни сили на организма; а ролята на лекаря едва ли се свежда до друго, освен да бди върху протичането на болестта и да бъде на мястото си, когато на стъпващите усложнения изискват една чисто човешка намеса и помощ. Общо взето, лекарят ако мога така да се изразя вижда как болестта идва, след което изчаква спонтанните лечебни сили на организма, докато например треската спадне и лечението привърши от само себе си. Това медицинско направление беше наречено „нихилистично", защото се опираше на няколко извода, до които стигна проф. Шкода, чиито смисъл беше приблизително следния: „Ние може би сме в състояние да диагностицираме отделните болести, да ги описваме, дори донякъде да ги обясняваме, но не и да ги лекуваме! "
към текста >>
Ако внимателно проследим протичането на една болест а непредубеденият поглед лесно ще установи как веднага след появата на болестта бликват спонтанните лечебни сили и формират целия бъдещ
оздрав
ителен процес, като в един случай настъпва пълно
оздрав
яване, а в друг случай то е невъзможно ще се видим принудени да търсим много по-дълбоките причини и закономерности на болестната симптоматика.
Разбира се, устното споделяне на подобни факти не означава, че бих искал да взема една или друга страна в този спор. Явно е, че думите на известния проф. Шкода носят в себе си нещо твърде радикално и не е трудно да посочим границите, в които те запазват своята валидност. Подобни убеждения всъщност без да привеждат някакви доказателства и без да стигат до ясна формулировка навеждаха към идеята, че практически в човека би трябвало да има нещо, което в известен смисъл предопределя протичането и изхода на една болест, и което, общо взето, е извън пределите на рутинната медицинска помощ. Да, в случая беше подсказана идеята, че има нещо, което е извън човешките възможности, и ако тази идея бъде отнесена към човешкия организъм, тя ни отвежда единствено до закона на Кармата и до участието на Кармата в протичането на човешкия живот.
Ако внимателно проследим протичането на една болест а непредубеденият поглед лесно ще установи как веднага след появата на болестта бликват спонтанните лечебни сили и формират целия бъдещ оздравителен процес, като в един случай настъпва пълно оздравяване, а в друг случай то е невъзможно ще се видим принудени да търсим много по-дълбоките причини и закономерности на болестната симптоматика.
Накратко: можем ли да търсим тези по-дълбоки закономерности в предишния земен живот на човека? Ето същественият въпрос за нас! Можем ли да приемем, че още с раждането си, човек носи известни предпоставки, които предопределят, грубо казано, двете основни тенденции: в един случай сам да активира лечебните сили на своя организъм, а в друг да не може да постигне това, въпреки всичките си усилия. Ако си припомните това, за което вчера стана дума, Вие ще разберете, че по време на събитията, разиграващи се между смъртта и новото раждане, човешката индивидуалност приема в себе си твърде особени сили. Ние вече казахме, че по времето на Камалока, пред духовния взор на човека преминават всичките събития от последния му живот, ръководените от самия него добри и зли дела, качествата на неговия характер и т.н., и че чрез съзерцаването на собствения си живот, той сам пробужда копнежа да изправи всичките си несъвършенства, да изкупи всичките си грешки, да изгради и утвърди в себе си онези качества, които ще са му необходими за тази голяма цел.
към текста >>
Да, ако поради своята Карма той разполага с необходимите сили и ако предишната му съдба сега го поставя при благоприятни обстоятелства, улеснявайки го да бъде полезен за себе си и за другите, тогава на
оздрав
яването не може да попречи нищо; човекът се е възползвал от болестта и е направил огромна крачка напред в своето развитие.
Сега вече не ни изглежда странно, че именно в областта на Кармата са заложени лечимостта и нелечимостта на даде на болест. Ако Вие приемете, че целта и то тъкмо кармическата цел на боледуването е да направи човека по-съвършен, стигаме до извода: След като човек влиза в новата си инкарнация, ръководен от своите опитности в света на Камалока и носещ в себе си готовността да се разболее от определена болест, същевременно той развива и онези вътрешни лечебни сили, необходими за неговото утвърждаване и изобщо за цялостната му еволюция. Да предположим, че в сегашната си инкарнация даден човек поради структурата на своя организъм и поради своята неизразходвана Карма може да преодолее болестта и още в този живот да осъществи напредък в развитието си. В този случай възможността да бъде излекуван има своя по-дълбок смисъл. Болестта от стъпва и тържествувайки над нея, човек се зарежда с много по-съвършени сили от тези, с които е разполагал преди.
Да, ако поради своята Карма той разполага с необходимите сили и ако предишната му съдба сега го поставя при благоприятни обстоятелства, улеснявайки го да бъде полезен за себе си и за другите, тогава на оздравяването не може да попречи нищо; човекът се е възползвал от болестта и е направил огромна крачка напред в своето развитие.
Но да се спрем и на една друга възможност: Да предположим, как даден човек се стреми да превъзмогне болестта и да пробуди вътрешните си лечебни сили; ето, той влиза в своята поредна инкарнация, която поставя пред него определени изисквания, свързани със степента на вече постигнатото съвършенство: нека в случая да приемем, че то е твърде незадоволително. Какво става сега? Вярно е, че този човек би постигнал нещо в резултат на излекуваната болест; обаче то далеч няма да е достатъчно, за да се превърне в благо и за другите хора, просто защото миналата Карма на въпросния човек не позволява това. И сега в неговото подсъзнание чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш никаква възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш. Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да превъзмогне болестта.
към текста >>
Ако разглеждаме нещата в тази светлина, неизбежно ще стигнем до извода, че дали една болест завършва с
оздрав
яване или смърт, зависи изцяло от Кармата.
Сега ти трябва да преминеш в един друг свят, където няма да бъдеш смущаван от твоето физическо тяло и изобщо от земните условия; там ти свободно ще преработиш всичко, което си придобил чрез болестта! " С други думи: тази индивидуалност трябва да потърси смъртта, за да преработи между смъртта и новото раждане онова, което тук, в живота между раждането и смъртта не подлежи на по-нататъшно развитие. Тази човешка душа се устремява към живота между смъртта и новото раждане, за да подготви там бъдещия си организъм с помощта на преодоляната болест! за целите и задачите на следващия живот, на следващата инкарнация. В този смисъл, появата на една болест можем да сравним с един вид „авансово заплащане", чиито пълен размер се допълва едва след като душата мине през Портата на смъртта и осъществи там своите неотложни задачи.
Ако разглеждаме нещата в тази светлина, неизбежно ще стигнем до извода, че дали една болест завършва с оздравяване или смърт, зависи изцяло от Кармата.
След като обхващаме болестите от по-висшата гледна точка на човешката Карма, ние се приближаваме до един вид помирение, до едно дълбоко помирение със самия живот; защото вече знаем: Болестта ускорява развитието на човека дори и когато има смъртен изход но тя прави това само според великите закони на Кармата. Разбира се, недопустимо е да вадим заключението, че при определени болести, смъртта би била един желан край. Това не би трябвало дори и да се помисля, защото въпросът дали една болест ще приключи с оздравяване или смърт, се решава от сили, които стоят много по-високо от нашето обикновено съзнание. Намирайки се в света между раждането и смъртта, ние трябва да въздържаме нашето обикновено съзнание от задаването на подобни въпроси. А с нашето по-висше съзнание, ние можем да се издигнем до възгледа, според който смъртта е не друго, а един подарък от висшите духовни сили.
към текста >>
Това не би трябвало дори и да се помисля, защото въпросът дали една болест ще приключи с
оздрав
яване или смърт, се решава от сили, които стоят много по-високо от нашето обикновено съзнание.
за целите и задачите на следващия живот, на следващата инкарнация. В този смисъл, появата на една болест можем да сравним с един вид „авансово заплащане", чиито пълен размер се допълва едва след като душата мине през Портата на смъртта и осъществи там своите неотложни задачи. Ако разглеждаме нещата в тази светлина, неизбежно ще стигнем до извода, че дали една болест завършва с оздравяване или смърт, зависи изцяло от Кармата. След като обхващаме болестите от по-висшата гледна точка на човешката Карма, ние се приближаваме до един вид помирение, до едно дълбоко помирение със самия живот; защото вече знаем: Болестта ускорява развитието на човека дори и когато има смъртен изход но тя прави това само според великите закони на Кармата. Разбира се, недопустимо е да вадим заключението, че при определени болести, смъртта би била един желан край.
Това не би трябвало дори и да се помисля, защото въпросът дали една болест ще приключи с оздравяване или смърт, се решава от сили, които стоят много по-високо от нашето обикновено съзнание.
Намирайки се в света между раждането и смъртта, ние трябва да въздържаме нашето обикновено съзнание от задаването на подобни въпроси. А с нашето по-висше съзнание, ние можем да се издигнем до възгледа, според който смъртта е не друго, а един подарък от висшите духовни сили. Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и помощ за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед. Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в сферата на човешката свобода. Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени оздравителни сили или да потърсим помощ от външната природа.
към текста >>
Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени
оздрав
ителни сили или да потърсим помощ от външната природа.
Това не би трябвало дори и да се помисля, защото въпросът дали една болест ще приключи с оздравяване или смърт, се решава от сили, които стоят много по-високо от нашето обикновено съзнание. Намирайки се в света между раждането и смъртта, ние трябва да въздържаме нашето обикновено съзнание от задаването на подобни въпроси. А с нашето по-висше съзнание, ние можем да се издигнем до възгледа, според който смъртта е не друго, а един подарък от висшите духовни сили. Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и помощ за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед. Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в сферата на човешката свобода.
Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени оздравителни сили или да потърсим помощ от външната природа.
От нас напълно трябва да отпадне съображението, дали даден човек трябва да живее и по-нататък, или ще е по-добре да мине през Портата на смъртта; в противен случай нашата помощ чисто и просто не съществува. Истинската помощ се опира на човешката индивидуалност; тя апелира преди всичко към собствените оздравителни сили на болния, и лекарската помощ се свежда само до това, да ги подкрепя и насърчава. Единствено в този случай тя не засяга човешката свобода. Коренно различни изглеждат нещата, ако ние заложим върху елемента „нелечимост" и допуснем, че ще е по -добре за болния човек, да потърси условията на един друг свят. Това би означавало да се намесим в негова та индивидуална съдба и да я подчиним на други фактори.
към текста >>
Истинската помощ се опира на човешката индивидуалност; тя апелира преди всичко към собствените
оздрав
ителни сили на болния, и лекарската помощ се свежда само до това, да ги подкрепя и насърчава.
А с нашето по-висше съзнание, ние можем да се издигнем до възгледа, според който смъртта е не друго, а един подарък от висшите духовни сили. Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и помощ за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед. Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в сферата на човешката свобода. Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени оздравителни сили или да потърсим помощ от външната природа. От нас напълно трябва да отпадне съображението, дали даден човек трябва да живее и по-нататък, или ще е по-добре да мине през Портата на смъртта; в противен случай нашата помощ чисто и просто не съществува.
Истинската помощ се опира на човешката индивидуалност; тя апелира преди всичко към собствените оздравителни сили на болния, и лекарската помощ се свежда само до това, да ги подкрепя и насърчава.
Единствено в този случай тя не засяга човешката свобода. Коренно различни изглеждат нещата, ако ние заложим върху елемента „нелечимост" и допуснем, че ще е по -добре за болния човек, да потърси условията на един друг свят. Това би означавало да се намесим в негова та индивидуална съдба и да я подчиним на други фактори. Това би означавало да наложим нашата воля над едно друго човешко същество. Нека да предоставим решението на самия човек!
към текста >>
С други думи: Ние трябва да направим всичко възможно, за да настъпи
оздрав
яването.
Единствено в този случай тя не засяга човешката свобода. Коренно различни изглеждат нещата, ако ние заложим върху елемента „нелечимост" и допуснем, че ще е по -добре за болния човек, да потърси условията на един друг свят. Това би означавало да се намесим в негова та индивидуална съдба и да я подчиним на други фактори. Това би означавало да наложим нашата воля над едно друго човешко същество. Нека да предоставим решението на самия човек!
С други думи: Ние трябва да направим всичко възможно, за да настъпи оздравяването.
Всички усилия в името на оздравяването, идват от едно съзнание, което отговаря на сегашното планетарно развитие на Земята; всякакви други мерки биха надхвърлили нашата Земя; там влизат в съображение други сили, до които нашето обикновено съзнание не може да се добере. Следователно, виждаме как правилното кармическо разбиране за „лечимите" и „нелечимите" болести поражда у нас стремежа да помогнем на болния с всички възможни средства; от друга страна, то ни позволява да понесем и всяко друго решение, идващо от духовния свят. Спрямо тези „други решения", не можем да направим нищо, а и не е нужно. Необходимо е само да се издигнем до онази гледна точка, която не ни разрешава да се почувствуваме смазани от бремето на „неизлечимата" болест и от предположението, че светът е пълен с несъвършенство, страдание и мъка. Кармическото разбиране съвсем не парализира нашата воля относно лечението, а я засилва до неподозирани размери.
към текста >>
Всички усилия в името на
оздрав
яването, идват от едно съзнание, което отговаря на сегашното планетарно развитие на Земята; всякакви други мерки биха надхвърлили нашата Земя; там влизат в съображение други сили, до които нашето обикновено съзнание не може да се добере.
Коренно различни изглеждат нещата, ако ние заложим върху елемента „нелечимост" и допуснем, че ще е по -добре за болния човек, да потърси условията на един друг свят. Това би означавало да се намесим в негова та индивидуална съдба и да я подчиним на други фактори. Това би означавало да наложим нашата воля над едно друго човешко същество. Нека да предоставим решението на самия човек! С други думи: Ние трябва да направим всичко възможно, за да настъпи оздравяването.
Всички усилия в името на оздравяването, идват от едно съзнание, което отговаря на сегашното планетарно развитие на Земята; всякакви други мерки биха надхвърлили нашата Земя; там влизат в съображение други сили, до които нашето обикновено съзнание не може да се добере.
Следователно, виждаме как правилното кармическо разбиране за „лечимите" и „нелечимите" болести поражда у нас стремежа да помогнем на болния с всички възможни средства; от друга страна, то ни позволява да понесем и всяко друго решение, идващо от духовния свят. Спрямо тези „други решения", не можем да направим нищо, а и не е нужно. Необходимо е само да се издигнем до онази гледна точка, която не ни разрешава да се почувствуваме смазани от бремето на „неизлечимата" болест и от предположението, че светът е пълен с несъвършенство, страдание и мъка. Кармическото разбиране съвсем не парализира нашата воля относно лечението, а я засилва до неподозирани размери. Кармическото разбиране ни поставя в хармония дори и с най-тежките удари на съдбата, когато те ни срещат с „неизлечимостта" на една или друга болест.
към текста >>
34.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Изобщо, Дител можа да докаже: при така нареченото „изчакващо третиране", една болест като пневмонията протича по такъв начин, че в определено време организмът сам развива собствените си
оздрав
ителни сили, стига само да сме го поставили при необходимите условия.
Те бяха уверени, че хода на заболяването до голяма степен се определя от прилагането на съответното лечебно средство. Посочихме още, че този възглед, малко или много, се запази до 19 век; и точно тогава възникна неговата пълна противоположност, намерила израз в концепцията на известния виенски лекар Дайтел за „терапевтичния нихилизъм", доразвита впрочем от Шкода и неговите ученици. Ние обобщихме основните идеи на „терапевтичния нихилизъм", като добавихме, че той изпитва не само дълбоко съмнение в абсолютната зависимост между прилагането на едни или други лечебни средства и самата болест, но и изобщо не иска да чуе за подобна зависимост. Ето как в душите на младите медици, обучавани в духа на терапевтичния нихилизъм, се промъкна идеята за така нареченото „самолечение". Самият Шкода каза по този повод следните забележителни думи: „Ние можем да диагностицираме една болест, да я опишем или обясним, но не разполагаме със средства, за да я лекуваме".
Изобщо, Дител можа да докаже: при така нареченото „изчакващо третиране", една болест като пневмонията протича по такъв начин, че в определено време организмът сам развива собствените си оздравителни сили, стига само да сме го поставили при необходимите условия.
И той можа статистически да докаже, че при „изчакващото третиране" оздравяват и умират същия брой хора, както и в случаите, когато се прилагат съответните лекарства. Изразът „терапевтичен нихилизъм" беше донякъде оправдан за онази епоха; защото напълно вярно беше: Лекарите от тази школа се оказваха безсилни пред убеждението на пациентите, че лекарството, рецептата, задължително са някъде тук! Да, пациентите не се поддаваха на никакви обяснения, техните близки също, така че последователите на тази школа обикновено се измъкваха от положението, като предписваха минимални дозировки на „гуми арабици", които според тях би следвало да имат абсолютно същото действие, както това на дотогава прилаганите лечебни средства. Ето как ние стигаме до важния извод, че дори съвременният строг на учен свят на неумолимите и точни факти се приближава до това, което наричаме „кармически закономерности" И тук ние сме длъжни да отговорим на въпроса: Какво всъщност представлява „самолечението"? Или по-скоро: защо настъпва то?
към текста >>
И той можа статистически да докаже, че при „изчакващото третиране"
оздрав
яват и умират същия брой хора, както и в случаите, когато се прилагат съответните лекарства.
Посочихме още, че този възглед, малко или много, се запази до 19 век; и точно тогава възникна неговата пълна противоположност, намерила израз в концепцията на известния виенски лекар Дайтел за „терапевтичния нихилизъм", доразвита впрочем от Шкода и неговите ученици. Ние обобщихме основните идеи на „терапевтичния нихилизъм", като добавихме, че той изпитва не само дълбоко съмнение в абсолютната зависимост между прилагането на едни или други лечебни средства и самата болест, но и изобщо не иска да чуе за подобна зависимост. Ето как в душите на младите медици, обучавани в духа на терапевтичния нихилизъм, се промъкна идеята за така нареченото „самолечение". Самият Шкода каза по този повод следните забележителни думи: „Ние можем да диагностицираме една болест, да я опишем или обясним, но не разполагаме със средства, за да я лекуваме". Изобщо, Дител можа да докаже: при така нареченото „изчакващо третиране", една болест като пневмонията протича по такъв начин, че в определено време организмът сам развива собствените си оздравителни сили, стига само да сме го поставили при необходимите условия.
И той можа статистически да докаже, че при „изчакващото третиране" оздравяват и умират същия брой хора, както и в случаите, когато се прилагат съответните лекарства.
Изразът „терапевтичен нихилизъм" беше донякъде оправдан за онази епоха; защото напълно вярно беше: Лекарите от тази школа се оказваха безсилни пред убеждението на пациентите, че лекарството, рецептата, задължително са някъде тук! Да, пациентите не се поддаваха на никакви обяснения, техните близки също, така че последователите на тази школа обикновено се измъкваха от положението, като предписваха минимални дозировки на „гуми арабици", които според тях би следвало да имат абсолютно същото действие, както това на дотогава прилаганите лечебни средства. Ето как ние стигаме до важния извод, че дори съвременният строг на учен свят на неумолимите и точни факти се приближава до това, което наричаме „кармически закономерности" И тук ние сме длъжни да отговорим на въпроса: Какво всъщност представлява „самолечението"? Или по-скоро: защо настъпва то? И защо в друг случай „самолечението", а и изобщо „лечението" е нещо напълно невъзможно?
към текста >>
И така, в преодоляването на тези препятствия е вложено нещо, което през следващата инкарнация а при определени условия и евентуално
оздрав
яване още в този живот ще го издигне до по-силно себесъзнание, или до натрупването на сили, които в хода на продължително и упорито себевъзпитание, ще го доведат до същия краен резултат.
Тук аз прибягнах и до помощта на твърде очебийни примери, защото те дават по-ясна и конкретна представа за нещата. Спомняте си за примера с онзи човешки индивид, който в предишния си живот, да предположим, е черпил сили за своите действия от едно крайно недостатъчно доверие в себе си, от една себенеувереност, така че неговият Аз е бил не съсредоточен в себе си, а разпилян в несъществени и ненужни подробности. След смъртта, такъв човек развива една строго определена тенденция, която в следващата инкарнация ще му позволи да направи своя Аз по-силен и по-съвършен. С други думи: той ще търси такива обстоятелства, при които ще трябва да се бори срещу огромни препятствия, а това неизбежно ще засили и укрепи Азовите му сили. От окултна гледна точка е несъмнено: рано или късно тази тенденция ще отведе човека до заразяването с холера, понеже тъкмо тя ще му предостави и възможността да преодолее наистина огромни препятствия.
И така, в преодоляването на тези препятствия е вложено нещо, което през следващата инкарнация а при определени условия и евентуално оздравяване още в този живот ще го издигне до по-силно себесъзнание, или до натрупването на сили, които в хода на продължително и упорито себевъзпитание, ще го доведат до същия краен резултат.
Обратно, една болест като маларията, предоставя на човека съвсем друга възможност: Кармически да уравновеси прекаленото доверие в себе си, прекалената себичност, каквато е имал в предишния си живот. Онези от Вас, които са вече запознати с основните антропософски принципи, лесно ще разберат връзката между тези неща. Винаги съм подчертавал: Човешкият Аз има своя физически израз в кръвта. Не случайно двете болести, за които стана дума току-що, са свързани с кръвта и закономерностите на кръвообращението. При холерата например, настъпва едно сгъстяване на кръвта.
към текста >>
А сега, с оглед на изнесените духовнонаучни факти, нека потърсим обяснение и за онези болести, които не водят нито до истинско
оздрав
яване, нито до смъртен изход, а до т. нар.
От всичко, казано до тук, е ясно: Когато имаме пред себе си човешки организъм, изграден от живите и формообразуващи сили на една душа, която се инкарнира с определени тенденции, изискващи преодоляването на едно или друго препятствие, тази тенденция закономерно отвежда човека до възможността да се разболее, но в същото време и до възможността да се бори срещу болестта, защото няма друга причина за появата на болестта, освен да бъдат създадени предпоставките за тържествуването на лечебния процес. Лечението настъпва едва тогава, когато цялостната Карма подпомага даден човек, чрез превъзмогването на съответната болест, да натрупа такива сили, които през оставащите години до смъртта, ще му позволят да осъществи действителен напредък в условията на физическия свят. С други думи: когато нещата са напреднали до там, че всред условията на физическия свят човек стига до точката, при която болестта го връхлита, тогава той започва да си служи тъкмо с онези сили бликащи от самия лечебен процес с които по-рано изобщо не е разполагал. Често обаче неговата цялостна Карма е поставена така, че въпреки намерението си да направи своя организъм по-съвършен чрез силите, идващи от превъзмогването на болестта нещата тук са изключително сложни човек допуска и податливи, уязвими места в своята физическо-етерна организация, и тогава ще се получи следното: Онези сили, които човек едновременно извлича от лечебния процес, но и влага в него, ще го укрепят само до известна степен, но не и до там, че да напредва в условията на физическия свят. И тогава, след като тези натрупани сили са останали неизразходвани в условията на физическия свят, той ще ги употреби едва след като мине през Портата на смъртта; да, тогава той ще се опита да ги включи след като не е успял да ги включи в процесите на физическия свят не другаде, а в подготовката на следващото си физическо тяло, когато новата инкарнация отново ще го свали в земния живот.
А сега, с оглед на изнесените духовнонаучни факти, нека потърсим обяснение и за онези болести, които не водят нито до истинско оздравяване, нито до смъртен изход, а до т. нар.
хронични състояния, често съпровождани от един вид обща отпадналост и линеене на целия организъм. Тук ставаме свидетели на нещо, чието точно разбиране е от огромна важност за много хора. За какво става дума? Когато лечебният процес напредне и се прояви в човешките обвивки, респ. в етерното и в астралното тяло, болестта, в известен смисъл, е преодоляна, но не напълно; а това означава, че кармическото уравновесяване на миналото е вече факт само на равнището между етерното тяло и физическото тяло, но дисхармонията между етерното тяло и астралното тяло продължава.
към текста >>
И многозначително тук е, че когато издигнем този процес като една висша максима на живота, когато душата го приеме за свое кредо, той започва да излива върху нас своите могъщи
оздрав
ителни сили.
И ако ние обхванем докрай тази проблематика, както и всички частни случаи, от посочената гледна точка, ще установим, че официалните данни напълно потвърждават и то до най-малките подробности всичко, което беше казано тук. Ако размислите върху моите обяснения на „дребната шарка", ще разберете защо тя принадлежи към обичайните и широко разпространени детски болести. Защото споменатите душевни качества наистина се срещат у твърде голям брой хора, а в определени епохи, те са особено подчертани. И когато една такава личност се инкарнира, тя се стреми по възможно най-бързия начин да направи съответната кармическа коректура, още повече, че в периода между раждането и обичайните детски болести, по правило изобщо не може да се говори за себевъзпитание; ето защо вместо него идват детските болести: те са органичното себевъзпитание в този възрастов период. С други думи, Вие разбирате, че наистина можем да говорим за болестта, като за нещо, което сме в състояние, макар и само в известен смисъл, да превърнем обратно в един духовен процес.
И многозначително тук е, че когато издигнем този процес като една висша максима на живота, когато душата го приеме за свое кредо, той започва да излива върху нас своите могъщи оздравителни сили.
Но в наши дни изобщо не е за учудване, колко повърхностни са опитите да влияем върху душата. И ако човек обхване епохата от антропософска гледна точка, лесно ще разбере защо толкова много медици, толкова много лекари стават материалисти и нямат никакво доверие в силите на душата. Това стана така, защото мнозинството от хората изобщо не се занимават с неща, които притежават живи и плодотворни сили. Те впрочем липсват и на цялата съвременна литература. Ето защо този, който иска да работи за Антропософията, открива в нея неимоверно могъщи оздравителни сили, защото антропософското разбиране за човечеството и света изпълва душите и ги прави независими от физическия организъм.
към текста >>
Ето защо този, който иска да работи за Антропософията, открива в нея неимоверно могъщи
оздрав
ителни сили, защото антропософското разбиране за човечеството и света изпълва душите и ги прави независими от физическия организъм.
И многозначително тук е, че когато издигнем този процес като една висша максима на живота, когато душата го приеме за свое кредо, той започва да излива върху нас своите могъщи оздравителни сили. Но в наши дни изобщо не е за учудване, колко повърхностни са опитите да влияем върху душата. И ако човек обхване епохата от антропософска гледна точка, лесно ще разбере защо толкова много медици, толкова много лекари стават материалисти и нямат никакво доверие в силите на душата. Това стана така, защото мнозинството от хората изобщо не се занимават с неща, които притежават живи и плодотворни сили. Те впрочем липсват и на цялата съвременна литература.
Ето защо този, който иска да работи за Антропософията, открива в нея неимоверно могъщи оздравителни сили, защото антропософското разбиране за човечеството и света изпълва душите и ги прави независими от физическия организъм.
Нека добавя само, че не трябва да смесваме това, което се открои в началото на Антропософското Движение, с това, което то действително може да бъде. Днес в Антропософското Движение се намесват много неща, които са типични за външния свят, а това означава, че мнозина, в желанието си да станат антропософи, внасят в нашите среди и голяма част от неразбирането и антипатията на външния свят спрямо Антропософията. Така всред нас попадат влияния от мрачната страна на нашата епоха. И когато тази мрачна страна се прояви у някого, хората казват: Да, това идва от Антропософията. Но да се върнем към основната тема на днешната лекция.
към текста >>
35.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Например, може да възникне въпросът: Какво се получава, когато Кармата на един човек неумолимо изисква, поради негови минали изживявания и постъпки, той да ги заличи, като поема върху себе си един болестен процес, разболява се, а в същото време, с помощта на лечебни или други средства, както и с незаменимата сила на простото човешко участие, той практически
оздрав
ява?
27 май 1910 Свободната воля и Кармата като основни фактори в бъдещата еволюция на човечеството. Има и по-дълбоки въпроси, свързани с кармическите връзки, които се отнасят до нашето лично, човешко влияние върху Кармата и по-специално до влиянието върху Кармата на другите хора, следователно въпроси, опиращи до малка или голяма промяна в посоката на Кармата; с една дума, въпроси на които не може да се отговори нито да се предложи някаква идея за намиране на отговор без да се докоснем до някои важни тайни от мировото развитие, каквато е и нашата твърда цел днес. Такива въпроси могат да възникнат у всеки, който размисли върху главните моменти от досегашните лекции или поиска сам да си ги осветли от една или друга страна.
Например, може да възникне въпросът: Какво се получава, когато Кармата на един човек неумолимо изисква, поради негови минали изживявания и постъпки, той да ги заличи, като поема върху себе си един болестен процес, разболява се, а в същото време, с помощта на лечебни или други средства, както и с незаменимата сила на простото човешко участие, той практически оздравява?
Как да си обясним двата факта в светлината на кармическите връзки? Аз току-що отбелязах: За да хвърлим макар и слаба светлина върху тези въпроси, трябва да се докоснем до неща, които са твърде далеч от днешната наука и от днешното мислене, и които могат да бъдат обсъждани само от вече под готвени антропософи, имащи определено становище към по-дълбоките окултни източници на познание, а също и усетът, как да бъдат здраво обосновани нещата, които днес само загатваме. Все пак бих искал, по този повод, да отправя и една молба: Ето, пред Вас е почти всичко, което съм принуден да изнеса от по-дълбоките източници на окултното познание; то засяга самото съществувание на Земята и ред други неща; пред Вас е всичко, което се стремя да изкажа в най-прецизна езикова форма, макар че то веднага би могло да бъде изкривено, ако се постави в друга светлина или се каже в друг смисъл, оставяйки след себе си само недоразумения; ето защо Ви моля да приемете моите думи и да не влагате в тях значение, каквото те нямат. Никой не трябва да разглежда тези неща като учение, което би могло да разпространява по някакъв начин, защото в такъв случай усилията ще са оправдани, само ако зад тях свети онова будно съзнание, което знае как да търси необходимите думи за тези неща и как да ги онагледи в ясни и точни мисли. Сега ще се опитаме да потърсим от една страна отговор на въпроса за по-дълбоката същност на материалния свят и от друга отговор на въпроса за истинската същност на душевния живот.
към текста >>
36.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И понеже духовния свят сам по себе си съдържа мощни
оздрав
ителни елементи и влива
оздрав
ителни сили чак до равнището на физическия свят, налице беше непосредствената възможност за осъществяване на лечебната практика.
Но след като човешката природа се издигаше в духовния свят, намесваха се и други важни подробности. Днес, когато хората поискат да се ориентират според историческата стойност на нещата, решаващо се оказва това, в което те вярват. Обаче колкото и съмнително да се струва това на нашите съвременници, дори по времето на Христос, лечебните процеси се извършваха например по такъв начин, който позволяваше на съответния човек да развие определено ясновидство. Днес, когато хората са навлезли толкова дълбоко във физическия свят, това вече не е възможно. Обаче в древността човешката душа беше сравнително лесно податлива и чрез определени процедури стигаше до ясновидство, което и позволяваше да живее в духовния свят.
И понеже духовния свят сам по себе си съдържа мощни оздравителни елементи и влива оздравителни сили чак до равнището на физическия свят, налице беше непосредствената възможност за осъществяване на лечебната практика.
Да приемем, че даден човек боледуваше; тогава той беше подлаган на определени въздействия, благодарение на които след време той проглеждаше в духовния свят. Оздравителните потоци от духовния свят се вливаха в неговия организъм. Тези космическо-душевни процеси бяха по същество идентични с лечебните процеси. Това, което днес хората говорят за т.нар. „храмово лечение", е пълно дилетантство.
към текста >>
Оздрав
ителните потоци от духовния свят се вливаха в неговия организъм.
Обаче колкото и съмнително да се струва това на нашите съвременници, дори по времето на Христос, лечебните процеси се извършваха например по такъв начин, който позволяваше на съответния човек да развие определено ясновидство. Днес, когато хората са навлезли толкова дълбоко във физическия свят, това вече не е възможно. Обаче в древността човешката душа беше сравнително лесно податлива и чрез определени процедури стигаше до ясновидство, което и позволяваше да живее в духовния свят. И понеже духовния свят сам по себе си съдържа мощни оздравителни елементи и влива оздравителни сили чак до равнището на физическия свят, налице беше непосредствената възможност за осъществяване на лечебната практика. Да приемем, че даден човек боледуваше; тогава той беше подлаган на определени въздействия, благодарение на които след време той проглеждаше в духовния свят.
Оздравителните потоци от духовния свят се вливаха в неговия организъм.
Тези космическо-душевни процеси бяха по същество идентични с лечебните процеси. Това, което днес хората говорят за т.нар. „храмово лечение", е пълно дилетантство. Всичко на този свят се развива, и душите също са направили крачка напред, минавайки от ясновиждане към неясновиждане. В предишните епохи обаче, ясновиждащите човешки способности можеха да бъдат усилвани до такава степен, че да разпознават оздравителните сили, идващи от духовния свят.
към текста >>
В предишните епохи обаче, ясновиждащите човешки способности можеха да бъдат усилвани до такава степен, че да разпознават
оздрав
ителните сили, идващи от духовния свят.
Оздравителните потоци от духовния свят се вливаха в неговия организъм. Тези космическо-душевни процеси бяха по същество идентични с лечебните процеси. Това, което днес хората говорят за т.нар. „храмово лечение", е пълно дилетантство. Всичко на този свят се развива, и душите също са направили крачка напред, минавайки от ясновиждане към неясновиждане.
В предишните епохи обаче, ясновиждащите човешки способности можеха да бъдат усилвани до такава степен, че да разпознават оздравителните сили, идващи от духовния свят.
Ето защо не бива да се учудваме, когато евангелистите разказват, че сега, благодарение на Христовото Събитие, идват такива времена, когато в духовния свят ще проникват не само онези, които притежават старото ясновидство, но също и онези, които в хода на общочовешката еволюция са изгубили старото ясновидство. Или с други думи: Обърнем ли се назад към старите времена, ние виждаме как хората са имали непосредствено участие в събитията на духовния свят, който им предлагал своите богатства именно чрез старото ясновидство. Сега обаче онези които в хода на еволюцията са изгубили своето ясновидство стават „бедни духом" т.е. лишени от богатствата на духовния свят те обедняват откъм духовни опитности: ето какво означава „бедни духом" и „нищи духом". Но сега идва Христос и открива голямата тайна: силите от Царствата небесни могат да се вливат в Аза не само там, в духовния свят, но и в рамките на сетивно-физическия свят; ето защо сега вече могат да изживяват Духа в себе си, т.е.
към текста >>
Следователно, новата истина за етерното тяло би трябвало да гласи: сега страдащите могат да бъдат утешени и да изпитат „блаженствата" не само поради
оздрав
ителните си ли от духовния свят, до който те се приближават в състояние на ясновидство; но сега свързвайки се с Христос те приемат новите истини и могат да намерят утеха за което и да е страдание там, вътре в самите себе си.
В изречението: „Блажени бедните духом, защото те ще намерят Царствата небесни в себе си" е оповестена новата истина за физическото тяло. За етерното тяло тази нова истина означава следното: в етерното тяло е заложен принципът на болката, на страданието. Едно живо същество, доколкото разполага с астрално тяло, може да страда само поради увреждане на своето етерно тяло; арената на страданието трябва да се търси в етерното тяло. Вие вече знаете това от моите лекции. Ако някой би поискал да коментира промените в етерното тяло що се отнася до лечебните въздействия идващи от духовния свят той би трябвало да изрази новата истина примерно по следния начин: Онези, които страдат, сега могат да бъдат утешени не само поради възможността да напускат физическото си тяло и да се свързват с духовния свят; те могат да намерят утеха и в самите себе си понеже чрез Христос в етерното тяло е внесена една нова сила.
Следователно, новата истина за етерното тяло би трябвало да гласи: сега страдащите могат да бъдат утешени и да изпитат „блаженствата" не само поради оздравителните си ли от духовния свят, до който те се приближават в състояние на ясновидство; но сега свързвайки се с Христос те приемат новите истини и могат да намерят утеха за което и да е страдание там, вътре в самите себе си.
А какво следва да бъде казано относно астралното тяло? Когато по-рано човекът искаше да подтисне емоциите, страстите и егоизма на своето астрално тяло, той отправяше поглед към висшите сфери, за да получи помощ от Царствата небесни; и тогава беше подлаган на определени процедури, които умъртвяваха прекалените страсти на неговото астрално тяло. Сега обаче идва времето, когато чрез делото на Христос човекът трябваше да получи в своя собствен Аз онази сила, с чиято помощ сам да обуздава и укротява страстите на своето астрално тяло. Ето защо новата истина относно астралното тяло трябваше да бъде оповестена по следния начин: Блажени тези, които са смирени и кротки благодарение на самите себе си, на своя Аз; защото те ще наследят Земното царство. Това трето изречение от „Блаженствата"*28 има изключително дълбок смисъл.
към текста >>
37.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и слабост, душата призоваваше всичките си сили, както и
оздрав
ителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред.
Неусетно и бавно, тези усещания са изчезнали напълно. Когато се натъкне на стари рисунки, изобразяващи например особено изпъкнали мускулни форми, художественият критик смята, че те се дължат на преувеличение или несръчност от страна на старите майстори, понеже не подозира, че на тези рисунки съответствува едно съвсем точно наблюдение, което за старите времена е било напълно достоверно, макар че за днешните условия би се оказало погрешно. Но нека да не се спираме на тези неща, а да се съсредоточим върху особеностите на тогавашните човешки тела. Силите на душата и силите на Духа имаха много по-голямо, и така да се каже моментално въздействие върху човешкото тяло, отколкото по-късно, когато тялото стана по-плътно, и душата изгуби своето влияние върху него. Ето защо в онези времена душата имаше много по-голяма възможност да упражнява лечебни въздействия.
Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и слабост, душата призоваваше всичките си сили, както и оздравителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред.
Тази власт на душата над тялото постепенно намаля. Но така или иначе лечебните процеси в старите времена бяха много повече отколкото днес до голяма степен духовни процеси. И онези, които минаваха за лекари, далеч не бяха „физически" лекари в днешния смисъл на думата, а лечители, които се опитваха да въздействуват върху тялото по околните пътища на душата. Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и волеви сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни въздействия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар. храмов сън, който за тогавашната епоха представляваше не друго, а довеждането на човека до състояние на ясновидство.
към текста >>
Обаче авторът на Матеевото Евангелие иска да ни каже съвсем друго: Христос постига изцелението не по този начин; това, което живя като еднократен импулс в Христос, постепенно трябва да бъде постигнато от цялото човечество, така че собствените сили на Аза да се превърнат същевременно и в лечебни, в
оздрав
ителни сили.
Ако нашите твърдения са верни, би трябвало хората от древността да живеят с убеждението: при определени условия онези, които примерно са слепи, могат да бъдат излекувани с помощта на духовни въздействия. Много от художествените изображения на древността с право насочват вниманието ни към подобни мисли. Споменатият в миналата лекция Джон М. Робертсън описва една картина в Рим, която изобразява Ескулап, стоящ пред двама слепи; и естествено той решава, че тук е показано едно „изцеление", което после е заимствувано от евангелистите и включено в Евангелията. Обаче тук съществен е не чудотворният характер на духовното лечение; тук посланието на художника гласи: Ескулап е един от онези посветени, които в Мистериите се свързваха с духовните лечебни сили при обичайното за тогавашните условия понижение на Азовото съзнание.
Обаче авторът на Матеевото Евангелие иска да ни каже съвсем друго: Христос постига изцелението не по този начин; това, което живя като еднократен импулс в Христос, постепенно трябва да бъде постигнато от цялото човечество, така че собствените сили на Аза да се превърнат същевременно и в лечебни, в оздравителни сили.
Днес хората все още не могат да постигнат това, понеже то ще стане едва в следващите периоди на общочовешката еволюция. Но така или иначе това, което се извърши с Христос в началото на нашето летоброене, ще се превърне в достояние на хората и постепенно те ще станат способни да го проявяват. Ето какво искаше да опише авторът на Матеевото Евангелие в своите чудотворни изцеления! Опирайки се на окултното изследване, аз трябва да кажа: Авторът на Матеевото Евангелие изобщо не е възнамерявал да описва никакви „чудеса", а нещо естествено, нещо самопонятно; той просто искаше да посочи, че всичко това става по един съвършено нов начин. Ето как изглеждат нещата, когато ги разглеждаме от духовно-научна гледна точка.
към текста >>
Към това, което Христос Исус извърши, може да се добави и следното: Благодарение на специално подготвеното си физическо и етерно тяло, той събра в себе си силите на Слънцето, на Луната, на звездния свят и изобщо на целия Космос, който принадлежи на нашата Земя; и когато той вършеше нещо, всъщност чрез неговото посредничество действуваха съзидателните,
оздрав
ителни, жизнеукрепващи космически сили, които иначе обгръщат спящия човек, докато той се намира извън физическото и етерното тяло.
Това, което човекът постига при тази разновидност на посвещението извличайки астралното тяло и Аза от физическо-етерния си организъм представлява не само един познавателен акт, обхващащ нашата Земя, но и едно разливане в Космоса, едно запознаване със звездния свят и неговите сили. Но всичко онова, до което човекът се докосваше при своето разливане в Космоса, всичко то след Йоановото Кръщение на Христос Исус се оказа тук, в непосредствена близост до земните хора. С други думи, сега то беше достатъчно не само по време на тяхното трансово или спящо съзнание, но и тогава, когато те бяха будни, т.е. когато с астралното си тяло и Аза навлизаха в достатъчна степен в своя физическо-етерен организъм. Ето защо сега човекът действително можеше да се свърже със звездните сили и да ги включи във физическите процеси на земния свят.
Към това, което Христос Исус извърши, може да се добави и следното: Благодарение на специално подготвеното си физическо и етерно тяло, той събра в себе си силите на Слънцето, на Луната, на звездния свят и изобщо на целия Космос, който принадлежи на нашата Земя; и когато той вършеше нещо, всъщност чрез неговото посредничество действуваха съзидателните, оздравителни, жизнеукрепващи космически сили, които иначе обгръщат спящия човек, докато той се намира извън физическото и етерното тяло.
Христос Исус действуваше с помощта на такива сили, които бяха привлечени от Космоса благодарение на неговото тяло и сега отново чрез неговото тяло се разпростираха наоколо, включително и върху учениците му. И сега, благодарение на своята възприемчивост, учениците наистина можеха да усетят: Да, този Христос Исус, изправен пред нас, е едно Същество, чрез което към всички нас като един вид духовна храна прииждат силите на Космоса; да, сега тези макрокосмически сили са разлети над всички нас. Обаче самите ученици се намираха в едно двойствено състояние на съзнанието, защото те все още не бяха твърде напреднали в своето развитие, към което правеха първите си стъпки тъкмо поради близостта си до Христос. Самите те непрекъснато се намираха в едно двойствено състояние на съзнанието, което може да бъде сравнено с будното и спящото човешко съзнание. Или с други думи: Редувайки будност и сън, те можеха да изпитват върху себе си магичните сили на Христос, както в едното, така и в другото състояние, можеха да изпитат върху себе си тези сили денем, когато той заставаше пред тях, но също и нощем, докато спяха и се намираха извън физическото и етерното тяло.
към текста >>
38.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
След разказа за Изкушението, което ние окачествихме като импулс за един особен вид посвещение, идва ред на това, което Христос Исус като застъпник на старото учение можа да предаде на своите ученици под една съвършено нова форма; а после и всичко онова, което им предостави, но вече не като застъпник на учението, а направо стига този израз да е употребим в нашия случай като един вид сила, една
оздрав
ителна за човека сила.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Берн, 11 Септември 1910
След разказа за Изкушението, което ние окачествихме като импулс за един особен вид посвещение, идва ред на това, което Христос Исус като застъпник на старото учение можа да предаде на своите ученици под една съвършено нова форма; а после и всичко онова, което им предостави, но вече не като застъпник на учението, а направо стига този израз да е употребим в нашия случай като един вид сила, една оздравителна за човека сила.
Всичко това е представено в т.нар. изцеления. После ние направихме онзи преход, който както вчера казах изисква усилия и добра воля, каквато се постига след осмислянето на онези духовнонаучни познания, които разглеждаме тук вече в продължение на доста години. Или с други думи, ние направихме прехода към един особен род живо обучение, състоящо се в прехвърлянето на сили от Христос Исус към душите на неговите ученици. И ние се опитахме, доколкото е възможно, да изразим една дълбока мистерия, с помощта на човешките думи. Ние се опитахме да покажем същността на това учение, което Христос Исус повери на своите ученици.
към текста >>
39.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Чрез такива хипнотически изповеди често пъти е настъпвало
оздрав
яване или подготовка за самото
оздрав
яване.
Едно лекарско естественонаучно направление, което сериозно изследва тялото, не може да мине току-така покрай понятията и резултатите на окултното изследване, без да държи сметка за тях. Един поучителен пример за възникващите при това трудности предлага психоанализата на Зигмунд Фройд във Виена, която намира голямо и все повече нарастващо разпространение. Отначало тя се занимаваше с душевния живот, като се опитваше да изследва при душевно и телесно болните определени душевни причини в душевния живот, например отдавна забравената младост, защото беше ясно, че несъзнаваното също има своето трайно значение за по-късния живот. Един умен лекар от тази школа, д-р Бройер, се опита да постави търсещите изцеление в едно състояние на хипноза, от което после извличаше един вид изповед, за да изследва по този начин дълбочините на техните души. Всички Вие добре знаете, че се получава голямо облекчение, когато човек може да изкаже това, което го потиска.
Чрез такива хипнотически изповеди често пъти е настъпвало оздравяване или подготовка за самото оздравяване.
Но и без хипноза, чрез умело поставени въпроси Фройд постигаше същите резултати. Той откри освен това, че много пъти несъзнателни случки се издават в сънищата и така възникна един вид тълкуване на сънищата от страна на психоаналитичната школа. Ако сега някой би искал да каже, че тук има една благоприятна възможност да бъде установен един компромис между Духовната наука и това, което се е получило в резултат на тези усилия, такова едно мнение може да бъде определено като измамно, тъй като тук въпреки намерената четвърт истина човек скоро би видял, че гореописаното направление води в най-големите заблуждения и би направил по-добре да остане при материалистическите тълкувания. Правилно разбраната Духовна наука трябва да отхвърля подобни неща. Това има своето дълбоко значение поради факта, че възгледите за сънищния живот на душата и изведената от тях теория са потопени в едно грубо, сетивно мислене и поради това липсва възможността те да бъдат възпитани и издигнати до духовната истина.
към текста >>
40.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Духовната наука работи за оживяването, за
оздрав
яването на тялото и душата.
Днес то е изгубило своята сила, която някога е упражнявало върху тялото. Спасение е възможно само, ако направим духовното в нас по-силно. Когато астралното тяло се проникне с духовното, тогава и човешкият род ще стане по-здрав. Фактът, че човешкото физическо тяло се разпада, това е съдба, но етерното тяло може да стане по-силно и да действува обратно върху него. Въпреки това днес хората са устремени към все по-голям упадък.
Духовната наука работи за оживяването, за оздравяването на тялото и душата.
Оздравяващо действува особено това, което може да бъде възприемано не само със сетивата и с мозъка. За света изглежда нещо безсмислено, когато ние казваме, че трябва да насочим нашите мисли върху неща, които не могат да бъдат доказани външно. Обаче детинско е да искаме да докажем Духовната наука със средствата на днешната наука. В мисленето върху външния свят действува един по необходимост разграждащ елемент, който упражнява разрушаващо действие върху физическото тяло. Сънят неутрализира това действие, отстранява неговите последствия.
към текста >>
Оздрав
яващо действува особено това, което може да бъде възприемано не само със сетивата и с мозъка.
Спасение е възможно само, ако направим духовното в нас по-силно. Когато астралното тяло се проникне с духовното, тогава и човешкият род ще стане по-здрав. Фактът, че човешкото физическо тяло се разпада, това е съдба, но етерното тяло може да стане по-силно и да действува обратно върху него. Въпреки това днес хората са устремени към все по-голям упадък. Духовната наука работи за оживяването, за оздравяването на тялото и душата.
Оздравяващо действува особено това, което може да бъде възприемано не само със сетивата и с мозъка.
За света изглежда нещо безсмислено, когато ние казваме, че трябва да насочим нашите мисли върху неща, които не могат да бъдат доказани външно. Обаче детинско е да искаме да докажем Духовната наука със средствата на днешната наука. В мисленето върху външния свят действува един по необходимост разграждащ елемент, който упражнява разрушаващо действие върху физическото тяло. Сънят неутрализира това действие, отстранява неговите последствия. Много явления от днешния културен живот действуват разрушително, например светлинните образи, които абсолютно увреждат етерното тяло.
към текста >>
41.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Всеки растеж, всяко разцъфтяване това може да бъде проследено с поглед на ясновидеца всеки
оздрав
ителен въздух се подрежда от свръхсетивните сили, които са управлявани и насочвани от Съществата на Висшите йерархии, които изпращат лечителните фактори.
Всичко, което срещаме във физическия свят е произведено всъщност от духовните светове. Само че човекът не вижда във физическият свят, как навсякъде във процесите на физическото поле действуват свръхсетивни сили. Най-късогледно във това отношение е материалистическото разбиране. Така например всичко, което човек получава, било като лечителски фактори от въздуха, или като лечителски фактори на водата, или като други лечителски фактори от околната среда, се обясняват само едностранчиво, обяснява се само от части когато искаме да го обясним в смисъла на сегашните хигиенични теории, т.е. материалистично. Целият начин по който лечебните фактори, факторите на здравето, на разцъфтяващият се в човешкият свят живот действуват във физическото съществувание, зависи от това, как Съществата на Висшите йерархии изпращат и разгръщат техните лечебни фактори, техните фактори на здравето, така величествено, така красиво и нарастващо във физическият свят.
Всеки растеж, всяко разцъфтяване това може да бъде проследено с поглед на ясновидеца всеки оздравителен въздух се подрежда от свръхсетивните сили, които са управлявани и насочвани от Съществата на Висшите йерархии, които изпращат лечителните фактори.
След това ясновидецът може да види, как между смъртта и едно ново раждане човешката душа става по определен начин служителка на духовните Същества на Висшите йерархии, които подпомагат за развитието и разцъфтяването на човешкият живот в добрия, в най-добрият смисъл, зависи от това, дали самата тази човешка душа това може да се констатира, когато бъдат проследени такива човешки души, дали една такава човешка душа е извършила по напълно определен начин някои работи през време на нейното физическо въплъщение. Тук във физическия свят може да се извърши това, което се налага на човек, но въпреки това той го върши като впрегнат във един хомот, понеже му се налага като дълг. Често пъти виждаме съвестни хора, обаче често пъти виждаме такива хора да вършат тяхната работа без всеотдайност, без ентусиазъм, без любов към тази работа. Виждаме също други хора, които извършват дадена работа с любов, с ентусиазъм, с отдайност, с мисълта, че с това изпълняват една служба за човечеството, било в социално, било в друго някое отношение. С това, което обясних, е свързано още нещо друго и важното е, че именно в нашето време да направим едно такова разглеждане.
към текста >>
Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове
оздрав
яващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят.
Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм. Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм. И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение.
Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят.
Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове. Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове. Обаче тази връзка между моралния и физически ред на света съществува. Ние можем да обгърнем с поглед също противоположното. Намираме души, които на определено време между смъртта и едно ново раждане стават служители на онези духовни същества, които обратно помагат за възникването на болестите, предизвикват нещастията в живота на хората, изпращайки за това необходимите сили от свръхсетивните светове в сетивният свят.
към текста >>
Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко
оздрав
яващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове.
Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм. Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм. И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение. Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят.
Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове.
Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове. Обаче тази връзка между моралния и физически ред на света съществува. Ние можем да обгърнем с поглед също противоположното. Намираме души, които на определено време между смъртта и едно ново раждане стават служители на онези духовни същества, които обратно помагат за възникването на болестите, предизвикват нещастията в живота на хората, изпращайки за това необходимите сили от свръхсетивните светове в сетивният свят. И представлява една потресаваща, ужасна картина да виждаме между смъртта и едно ново раждане онези човешки души, които трябва да бъдат слуги на тези зли духове на болестите и на преждевременната смърт, на злите духове причиняващи често пъти една ужасна съдба, която без съмнение е обусловена от Кармата, която обаче трябва да бъде устроена от външните събития.
към текста >>
42.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Това е ужасното, което действува така подтискващо и което, даже тогава, когато човек би могъл да подтисне всякакъв ентусиазъм за Духовна наука, когато човек би могъл да подтисне това, което може да отвори устата за Духовната наука го довежда до там, да крещи срещу света лечебното средство, което ще доведе до
оздрав
яване на социалния организъм.
Понеже се намирало между нас, можем да кажем такива неща, светът естествено днес много малко ще ни разбере. Днес следователно се произвежда за пазара, без оглед на консумацията; произвежда се не в смисъла на това, което аз писах в моята статия върху Теософията и социалния въпрос, но всичко, което се произвежда се трупа в съхранилищата и чрез паричните пазари и после се чака, колко ще се продаде. Тази тенденция ще нараства все повече, докато най-после се унищожи сама в себе си /Като казвам сега следващото, Вие ще разберете защо го казвам/. Онзи, който прониква със своя поглед по духовен начин социалния живот, вижда как навсякъде нарастват ужасни заложби за социални туморни образувания. Тази е голямата културна грижа, която изниква за този, който вникне в съществуването.
Това е ужасното, което действува така подтискващо и което, даже тогава, когато човек би могъл да подтисне всякакъв ентусиазъм за Духовна наука, когато човек би могъл да подтисне това, което може да отвори устата за Духовната наука го довежда до там, да крещи срещу света лечебното средство, което ще доведе до оздравяване на социалния организъм.
Тази тенденция за образуване на социални тумори нараства все повече и повече и ще се засилва все повече и повече. Това, което трябва да съществува в една сфера на полето на разпространение на духовните истини, както природата твори, то се превръща в туморни образувания, когато навлиза по описания начин в културата. Да се прозре това и да се създадат помощни средства, ще бъде възможно едва тогава, когато Духовната наука ще обхване сърцата, ще поникне душите. И когато човек вниква в тези неща, той би искал да има в себе си най-силния огън, за да го предаде в думи, за да обърна вниманието на нашите съвременници, доколкото те могат да го разберат, към какво бъдеще вървим. Човек може да вникне в тези неща, когато се запознае с различните гледища, които съществуват веднъж за едно поле на съществуването, друг път за друго.
към текста >>
43.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в един усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето
оздрав
яване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие.
През последните години към нас се присъедини една поетическа личност. Въпросният човек дойде в нашето Антропософско движение, идвайки от един живот, посветен на най-чист идеализъм, идвайки от един живот, който още преди теософското време премина през едно мистично задълбочаване. Въпреки че него вата душа пребиваваше в едно загиващо, разпадащо се тяло, той се посвети със сърце и душа на нашето духовно движение. През пролетта на тази година ние го загубихме за земния живот: той премина през Портата на смъртта. Той остави на човечеството серия от чудесни стихотворения, които бяха публикувани в един том, излязъл от печат скоро след неговата смърт.
Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в един усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето оздравяване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие.
Сега той е преминал вече през Портата на смъртта и окултното разглеждане на душата на този човек констатира нещо твърде забележително. Човек може да каже, че едва след смъртта се научава да познава значението на живота на душата в това разпадащо се тяло. Онова, което тази душа прие в себе си, докато тя искрено сътрудничеше за напредъка на Антропософското движение, разби една по-голяма сила, би могъл да каже човек, разви една по-голяма сила под повърхността на постепенно загиващото тяло. Загиващото тяло скриваше от погледа тази по-голяма сила дотогава, докато самата душа се намираше в тялото. И сега, когато срещаме тази душа след смъртта, сега просияват съдържанията на живота, които тази душа бе приела в себе си, сега те просияват така, както могат да просияят само в духовния живот, сияят като една мощна космическа карти на, просияват като един облак, бих могъл да кажа, в който живее нашият приятел, след като е преминал през Портата на смъртта.
към текста >>
44.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това, което трябва да внесем в душата си като
оздрав
ително средство, за да откриваме все повече хармония, въпреки враждебността на външния свят, чрез което да укрепим душата си срещу това, което често я обхваща като тревога и дисхармония, е следното: ясно и вярно разглеждане на отношението на този, който е привърженик на антропософията или се интересува от нея, към останалия свят.
И този, който само малко помисли какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на мисленето, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес. И тъй като мисли и чувства са реални факти, трябва да осъзнаем, че нашата малка група, това значи всеки един от нас, като относително малка сила в повечето случаи се изправя, може да се каже, пред напълно противопоставящите се мисли и чувства от тези на останалото човечество. И когато житейските трудности, които възникват пред нас, приемат различни форми и не показват, че имат нещо общо с това, което описвам сега, въпреки че всички те имат нещо общо с него. И ние трябва да се опитваме да разберем как да се справим с такива трудности, с трудностите, които възникват поради факта, че човек е отдаден вярно на антропософското съдържание, поради което обаче той влиза в конфликти с останалия свят. Както казах, нещата се забулват и не винаги показват своя истински облик.
Това, което трябва да внесем в душата си като оздравително средство, за да откриваме все повече хармония, въпреки враждебността на външния свят, чрез което да укрепим душата си срещу това, което често я обхваща като тревога и дисхармония, е следното: ясно и вярно разглеждане на отношението на този, който е привърженик на антропософията или се интересува от нея, към останалия свят.
Ясни и точни мисли за това пречистват душата ни така, че ние можем да бъдем също така силни, когато външни враждебни сили напират към нас. Ако човек разсъждава за нещата в рамките на своя тесен вътрешен свят, би могъл да каже: „Какво ми помага, ако съм напълно наясно с това, което отделя антропософията от останалия свят? По този начин житейските ми условия не се променят! “ Да се мисли така е погрешно. Защото житейските условия може би не се променят от днес за утре чрез ясни мисли, чрез съзнателни чувства, но онези сили, които се придобиват чрез такива ясни мисли тъкмо в посоката, която се загатна сега, тези ясни мисли ни укрепват постепенно така, че те наистина променят нашите житейски условия.
към текста >>
45.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Налагало се да постави този въпрос, понеже Ангелът му бил подсказал, че донякъде от него зависело да разбере защо на този мъж му викат "Добрия Герхард"; нали в крайна сметка с негова помощ щял да бъде
оздрав
ен.
В Кьолн той свикал не само кмета, но и всички "великомъдри и благоразположени градски съветници". Още по външния вид на едного от влезлите познал, че той ще да е необик-новен човек и че всъщност единствено заради него бил дошъл. И той запитал архиепископа на Кьолн, който го бил завел там,дали това не е така нареченият "Добрия Герхард" Да, действително бил той. Тогава кайзерът рекъл на градските съветници: Исках да се посъветвам с вас, ала първо нека поприказвам насаме с този тук, пък сетне ще обсъдя с вас онова, което съм узнал, след като сме разговаряли с него. Градските съветници, сред които само един бил предпочетен, може би пооклюмали нос, на това обаче няма да отделяме специално внимание кайзерът всеки случай отвел съветника, на когото в Кьолн викали "Добрия Герхард",в друга стая и запитал: Защо те наричат Добрия Герхард?
Налагало се да постави този въпрос, понеже Ангелът му бил подсказал, че донякъде от него зависело да разбере защо на този мъж му викат "Добрия Герхард"; нали в крайна сметка с негова помощ щял да бъде оздравен.
Тогава Добрия Герхард отвърнал приблизително следното: Наричат ме Добрия Герхард, защото хората са лекомислени. Не съм извършил нищо особено. Ала стореното от мен, което наистина е незначително, за което не искам да ти разказвам и няма да ти разказвам, се разчу и понеже на хората им е потребно да си измислят думи за всичко, наричат ме Добрия Герхард. Не, не, възразил кайзерът, не може да бъде толкова просто, а за мен и за цялото ми властване е извънредно важно да знам защо те викат Добрия Герхард. На Добрия Герхард не му се щяло да разкрие това, ала кайзерът ставал все по-настойчив, тъй че накрая Добрия Герхард рекъл: Тогава да ти разкажа защо ме викат Добрия Герхард,но ти не бива да го разгласяваш, защото в това наистина не виждам нищо особено.
към текста >>
46.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
От думите, казани от мен, едни особено ще потънат в душите ви: тези, които сега са по бойните полета, които проливат кръвта си в боевете, я принасят в жертва на това, което трябва да се направи за
оздрав
яването на човечеството.
Това, което отглеждахме в себе си с дългогодишна работа, живее сега в този обикновен войник. Както и да се оценяват неговите преживявания, едно е несъмнено: това е одухотвореност на човешката душа, която извън тези събития още дълго не би стигнала до духовност. Тези събития са значителни. Те могат да се съпоставят само с великите събития от миналото, които циклично се повтарят. Както войната на Рим с Картаген и войните от периода на преселението на народите, така и войната, в центъра на която стоим сега, е не по-малко значителна.
От думите, казани от мен, едни особено ще потънат в душите ви: тези, които сега са по бойните полета, които проливат кръвта си в боевете, я принасят в жертва на това, което трябва да се направи за оздравяването на човечеството.
И когато гледаме тези велики жертви, тези страдания, едно може да ни изпълни – не радост, а чувство на дълбоко удовлетворение: че тази свята кръв тече, осветена от ставащото, и тези, които са я пролели, ще станат най-важните участници в бъдещето. Много ще разберем, ако успеем да видим в пролятата кръв свещената кръв на жертвата. Ако с тази картина дадем сили на нашите души, тогава духът ще даде в нас своите плодове. Мога да кажа: именно в душите на нашите скъпи антропософски приятели може да живее това, което е казал този обикновен войник. Мислите, които, като дълбока убеденост, могат да се съхранят в душите на антропософите, с особена сила ще звучат навън; и това е необходимо, за да бъдат действени думите, с които започваме нашите сбирки.
към текста >>
Това, което сега чувстваме, ще бъде
оздрав
яващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
Където и да се намираме, нашата карма ще постави пред нас изискванията, за изпълнението на които сме предназначени. Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата. Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта. Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов. Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното.
Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
Много значителни думи бяха казани тази пролет от един германски политик /бележка 18/. Той каза за нашите взаимоотношения с Русия, че Германия е в дружески взаимоотношения с Петербург, който не обръща внимание на подстрекателствата в пресата. И за Англия през юли беше казано, че напрежението отслабва, че преговорите с Англия не са прекъснати, че те продължават в дух на подобряване. Така говореше един известен политик още на 3 юли. Препрочитайки сега тези думи се опитваш да си представиш колко безпомощно е било човешкото съждение в навечерието на разразилите се събития!
към текста >>
47.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В това и трябва да се състои
оздрав
яването на човечеството, за да стъпим отново на живи възприятия, понятия и чувства, отнасящи се до развитието на мирозданието.
Тези неща трябва ясно да се доведат до съзнанието. И така, виждате, че антропософски ориентираната духовна наука истински е предназначена не за удовлетворяване на субективните стремежи към познание, а тя дълбоко се врязва в целия ход на развитие на нашата епоха. И отново, – това проникване в развитието на епохата е тясно свързано в нашето съзнание, израснало в Антропософията, с познанието за това, което от 1841 година до 1879 година и до 1917 година е ставало в развитието на човечеството, свръхсетивно и сетивно, в надфизическия план и на физически план. Тези неща трябва да бъдат разбрани най-сериозно. Твърде много неща в наше време се приемат несериозно!
В това и трябва да се състои оздравяването на човечеството, за да стъпим отново на живи възприятия, понятия и чувства, отнасящи се до развитието на мирозданието.
Обмислете това! Ако погледнем последните десетилетия – какво направи водещата част на човечеството, с изключение на отделни личности, с въпросите на мирозданието? Проблемите на естествознанието са популяризирани, със средствата на новото време, естественонаучните понятия са популяризирани и представени максимално нагледно. Ако някъде се обяви, че определени съобщения на естествознанието ще бъдат илюстрирани със снимки, това се превръща в сензация и предизвиква голям интерес. Какво, собствено, направи за новото време тази водеща прослойка на човешкото общество с въпросите за мирогледа?
към текста >>
Тъй като това, което ще стане благодарение на него, ще поведе към
оздрав
яване на бъдещото развитие на човечеството, към поправяне на многото, което беше пропуснато, и което, може би, отново ще бъде пропуснато – ако се вслушват само в това, което стои извън Антропософията.
Антропософията черпи оценките на импулсите, действащи в наше време и въвеждащи хората в заблуди, от доста по-дълбоки източници, и в сферата на Антропософията нашите приятели имат възможност да видят, как дълго преди външната им проява, нещата могат да се видят в истинската им светлина, и как отново и отново тук се дава правилното им осветляване и разбиране. Дано в бъдеще тези неща намерят по-голямо разбиране, отколкото е било в миналото! И ето какво особено искам да вложа във вашите сърца: това, което се дава в антропософските изследвания, трябва да намира значително по-добро разбиране, отколкото е срещало досега. То може много по-дълбоко да прониква в сърцата и душите на хората и да събужда по-интензивен живот. Нека това стане!
Тъй като това, което ще стане благодарение на него, ще поведе към оздравяване на бъдещото развитие на човечеството, към поправяне на многото, което беше пропуснато, и което, може би, отново ще бъде пропуснато – ако се вслушват само в това, което стои извън Антропософията.
Сред нашите приятели у мнозина, така да се каже, животът им е двойно счетоводство. Едното – това са антропософските прегледи и книгите, така да се каже, за лично потребление, за обогатяване на душата и сърцето. Другото – за външния живот, в който те изцяло се облягат на авторитета на естествознанието. Това често не се забелязва, но е полезно добросъвестното вслушване в гласа на своята душа, да доведе до единство на тези две “счетоводства". Целият живот на човека трябва да се организира еднозначно.
към текста >>
48.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Занапред нищо друго няма да отразява толкова
оздрав
ително върху човешкия живот, колкото това,че хората ще са в състояние да извличат от своите спомени голяма част от посланията, от откровенията, които са приели в детските си години, за да ги разберат напълно едва в зрялата възраст.
Естествено, в областта на журналистиката никой не би допуснал, че там до голяма степен е в сила едно детско, едно детинско мислене, обаче истината е тъкмо тази. И това е свързано с факта, че в обществото се залага на детските представи, на детското мислене. Ето защо детското разбиране остава меродавно през целия живот на индивид" Нещата трябва да се променят радикално. Като възпитатели, ние трябва да изпълним нашите души с чувството, със съзнанието, че в детската душа пулсира нещо скрито и на детската душа ние трябва да предложим голяма част от онова, което ще стане разбираемо едва в по-късна възраст, когато индивидът ще го извлича от своите спомени и ще си казва: Да, преди време ти чу това тук или там, ти възприе тези думи, но едва сега ти си достатъчно умен, за да ги разбереш както трябва.
Занапред нищо друго няма да отразява толкова оздравително върху човешкия живот, колкото това,че хората ще са в състояние да извличат от своите спомени голяма част от посланията, от откровенията, които са приели в детските си години, за да ги разберат напълно едва в зрялата възраст.
Когато хората напреднат дотам, че да извличат от спомените си това, което не са могли да разберат в детските си години, те ще разполагат с един извор на здрав вътрешен живот. Далеч от тях е остане онази вътрешна скука, онази пустота, която днес с сграбчва душите, опразва ги запраща в санаториумите, където те напразно се надяват да получат някакви външни стимули, но душите остават пусти и празни, именно защо то възпитанието е пропуснало да внесе у тях нещо, за което те да си спомнят по-късно! Тези лекции са свързани и с нещо друго. Всъщност при обстоятелствата, за които вече стана дума, нашата съвременна епоха окончателно изгуби съзнанието, че между човека и Космоса съществува една дълбока вътрешна връзка. Човекът днес вярва, че стъпва по Земята или пътува с влак по нея така, сякаш тя е един неодушевен предмет.
към текста >>
49.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Каква ще бъде единствената помощ човекът да
оздрав
ее?
Той влиза в конфронтация там. Всички сблъсъци идват оттам, че човекът се потапя в тези сфери с неадекватни познания. Той трябва да се плъзне надолу с неадекватни понятия, щом се намира много повече в чувствената сфера, отколкото в обикновената сфера на разума. В сферата на чувствата човек не може да се еманципира от своята взаимовръзка с духовния свят. Ако в материалистическото време се еманципира в сферата на разума, винаги ще навлиза с неадекватни понятия в света на чувствата си и трябва да се разболее.
Каква ще бъде единствената помощ човекът да оздравее?
Отново да бъде доведен до такива понятия, които обхващат също и сферата на чувствата, което означава отново да се говори на съвременните хора за духовния свят, по всеобхватен начин да се говори за духовния свят. Не става въпрос за пригодените към индивида терапевтични методи на психоаналитика, а за важащата за всички духовна наука. Възприемат ли се наистина понятията на духовната наука - не всеки, който ги слуша или чете, наистина ги възприема, - възприемат ли се те действително, не се стига до положението трите душевни сфери в подсъзнанието - мислене, чувстване и воля - да се преплитат хаотично, откъдето произлизат всяка хистерия и всяка невроза, които са вътрешно-душевни, а за такива говори психоанализата. За това обаче е необходимо човек да има смелостта да достигне до конкретното действие на духовните светове, да има смелост да признае, че в наше време живеем в криза, свързана в по-голямата си част с кризата, която констатирахме за 1879 година и под чието въздействие се намираме. Още вчера казах, че някои неща трябва да се разглеждат по различен начин от начина, по който ги разглежда материалистическата нагласа на нашето време и посочих за пример Ницше107.
към текста >>
50.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Нашето тяло е болно, когато отрича Бог, но имайки Христовата сила в себе си като следствие от Мистерията на Голгота, ние имаме
оздрав
ителна, лечебна сила.
Що за сили са това? Казах, че отричащото Бога в човека е вид болест. Предразположението е вид болест, която всички ние в цивилизованото човечество носим в нас и я дължим на нашето тяло. Да се отрече Бог е болест, казва духовната наука, но тази болест я имаме в себе си. И разбирайки себе си правилно, ние не отричаме Бог само тогава, когато отново го намерим чрез Христос.
Нашето тяло е болно, когато отрича Бог, но имайки Христовата сила в себе си като следствие от Мистерията на Голгота, ние имаме оздравителна, лечебна сила.
Христос в най-дълбокия истински смисъл на думата е спасителят за всички нас, лечителят на болестта, която кара човека да отрича Бог. Христос е лекар. Той е лекар на скритата болест, която сега ви охарактеризирах. Нашето време в много отношения е обновяване на онези времена, които протичат отчасти чрез Мистерията на Голгота, отчасти чрез станалото през 333 година, отчасти чрез случилото се през 666 година. Това има съвсем определени въздействия.
към текста >>
51.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Здравето ви зависи съществено от въздуха, който ви обкръжава; то не зависи от въздуха, обкръжаващ отдалечената планина, и ако искате той действително да ви действа
оздрав
яващо, трябва да тръгнете натам.
В действителност те трябва да мислят така: Архангелът или съществото от йерархията на Архаите, което тогава е управлявало събитието, още присъства; но то действа по-нататък по друг начин. Миналото е само заблуда. Много зависи от това, в отношенията от духовната действителност да разбираш именно перспективния характер на времето, съзнавайки, че по отношение на събитията в техния времеви поток също е възможна заблуда, – без да го осъзнаваме, – както бихме се заблуждавали относно събитията в пространството, ако не отчитаме перспективата. Представете си, колко голяма може да бъде заблудата ви, ако не отчитате перспективата и смятате, че отдалеченото в пространството ще ви въздейства по същия начин, както намиращото се в близост. Например гледате планина в далечината.
Здравето ви зависи съществено от въздуха, който ви обкръжава; то не зависи от въздуха, обкръжаващ отдалечената планина, и ако искате той действително да ви действа оздравяващо, трябва да тръгнете натам.
Действителността съществено е свързана с перспективата, ако говорим за действителността в живота. Така стои работата и с понятието време. По правилен начин живеем в настоящето време, ако не мислим, че отдалечените събития от миналото могат да имат за нас такава тежест, както и близките събития. Ако се вглеждаме в третия следатлантски период, в египетско-халдейската епоха, и обръщаме внимание само на това, което ни казват документите, и така регистрираме събитията, както ги регистрира Fable convenue (според израза на Наполеон La vérité historique est souvent une fable convenue – Историческата истина често е договорена басня – бел.на прев.), която днес наричат история, ние правим грешка в перспективата. Защото за нашия днешен живот изобщо няма никакво значение това, което хората, като свои външни действия са изпълнявали в египетското време, а значение има само това, което са правели Ангелите, Архангелите и Архаите; но това се проявява само при разглеждане, отчитащо перспективата.
към текста >>
52.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Посредством наистина духовната медицинска наука могат само да се поддържат
оздрав
ителните сили в тяхната тоталност.
Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя представлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта. Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести! – болестта не може да бъде излекувана, доколкото работата не е в това, да се лекуват болестите, както биха искали съвременните хора.
Посредством наистина духовната медицинска наука могат само да се поддържат оздравителните сили в тяхната тоталност.
Истинското лечебно изкуство се състои в това, така да се направлява живота, че човек да овладее силите на разтваряне, отделяне и обновяване. Няма да са потребни никакви аптекарски стоки, ако всеки човек не само разпространи това върху собствената си човешка личност, но и така живее съвместно с другите хора, че това бъде прието от целия човешки род. Често съм говорил за това. И това е второто нещо. Третото, свързано с предходните две, е истинската наука за природата.
към текста >>
53.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Ако покажем неморалността на съвременната неистина в правилната светлина, това ще подейства
оздрав
ително.
Може ли по някакъв начин такъв метод да бъде съгласуван с човешкия морал? Не е ли той дълбоко неморален? Такива въпроси трябва да бъдат задавани смело днес без никаква милост. Живеем в сериозно време и не може да продължим да спим по лесен, обичащ удобството и ленив начин. Трябва да се изказваме открито за тези неща.
Ако покажем неморалността на съвременната неистина в правилната светлина, това ще подейства оздравително.
Неотдавна ми бе донесена статия на един доктор по социология. Започваше горе-долу така: "Каква разлика има между ясните мисли на Ваксвайлер и неясните мисли на д-р Щайнер! Но този д-р Щайнер бе близък приятел на Уилям II и се предполага, че е помогнал на Уилям II с важен съвет, особено в последните години. Така че някой може дори да нарече този човек Распутинът на Уилям II." Следващото изречение продължава: "Ние няма да направим себе си проводници на такъв слух." И днес има много хора с този манталитет, хора изоставени от всеки дух на правдивост, и каквото и да казват те, то е извън сферата на истината. Тук виждаме две неща.
към текста >>
54.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Щайнер напразно опита да покаже на високо отговорни политици в Германия и в Австрия, че съществува един път на социално
оздрав
яване и че тази "тричленност на социалния организъм" отваря перспективи за мир.
О Р И Е Н Т И Р И Конференциите, обединени в настоящия том, бяха проведени една част в Швейцария /Дорнах/, другата част в Англия / Оксфорд и Лондон/, през лятото на 1922 година. През 1917 г. Р.
Щайнер напразно опита да покаже на високо отговорни политици в Германия и в Австрия, че съществува един път на социално оздравяване и че тази "тричленност на социалния организъм" отваря перспективи за мир.
Между 1919 и 1921 г., той се обърна към пролетариата и към работодателите, без да успее да преодолее съпротивата както на работодателите, така и на синдикатите. В действителност, той не беше поддържан и от Антропософското Общество, което проявяваше твърде слаба активност към дълбоките нужди на епохата. Годината 1922 е тази, в която Р. Щайнер констатира, точно в Оксфорд, че моментът за реализиране на тричленния социален организъм "е минал в Централна Европа". При това, той полага значителни усилия, да запознае голямата публика с Антропософията, въпреки язвителните критики и противници, докато Антропософското Общество изпада в летаргия.
към текста >>
Да се разбере тройната връзка на човека с духа е ключът, който позволява едно
оздрав
ително действие в социалния организъм.
Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето. Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух. Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
Да се разбере тройната връзка на човека с духа е ключът, който позволява едно оздравително действие в социалния организъм.
Женевиев и Пол Хенри Бидо 1. Конференция от 28. VІІІ. 1922 г. "Човешкото същество в социалния ред". 2. Р.
към текста >>
55.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Той им говори тогава като великия
оздрав
ител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание.
Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части. Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание.
И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание. Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие. И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur. Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото. В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно познание за своето душевно същество; те имаха познание за това, което не може да умира.
към текста >>
56.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Те казвали, че хората постепенно ще стават все по-болни и по-болни, ако Христос не би дошъл и не би ги
оздрав
ил душевно.
Защо древните хора са били ясновидци? Защото тялото е било по-меко и жлезите в човешкото тяло са били още жизнени, активни, енергични. Именно дейността на жлезите започва да става пасивна и колкото повече тази пасивност и втвърдяване се усилва, колкото повече се втвърдява човешкото тяло и секрецията на жлезите става по-гъста и жилава, толкова това, което като втвърдено човешко тяло може да служи на интелектуализма, който все повече и повече се налага, докато дейността на жлезите в човешкото тяло се втвърдява, самото човешко тяло става извънредно подходящо за разума. Но толкова по-необходимо става човекът да постигне с душата си връзката с духовния свят. Посветените през първите християнски столетия знаели за всичко това, те го изразявали със смелост, с която днес повече не се говори.
Те казвали, че хората постепенно ще стават все по-болни и по-болни, ако Христос не би дошъл и не би ги оздравил душевно.
Оттам през първите християнски столетия Христос не е бил почитан само както в нашите абстракции, а преди всичко е бил почитан като лечител, като велик миров лекар, като спасител. Днес всички тези неща трябва отново да се постигнат. Те могат да бъдат постигнати само ако човекът отново вникне в тайните на раждането и смъртта. Способността да се вникне в тези тайни за раждането и смъртта може да се придобие само по пътя на имагинативната, инспирираната и интуитивната наука. Ние трябва постепенно да узнаем за това, защото този, който узнае за това, ще може и душевно да го съзерцава.
към текста >>
57.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
А
оздрав
яването се е приемало като победа и изгонване на смъртта.
За него изобщо не се е мислило. Изобщо в онази древна светла епоха не се е говорило за болест в смисъла, в който днес още се говори за болестта, но в бъдеще няма повече да се говори така. В онези древни времена също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека». Виждала се е един вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен. Така че в онези древни времена не се е говорило за болест и здраве, а когато някой човек се е разболявал в нашия смисъл на думата, се е казвало, че той се бори със смъртта.
А оздравяването се е приемало като победа и изгонване на смъртта.
Всъщност се е говорило за живота и смъртта. А болестта е била само специален случай смърт, бих казал, малко умиране, докато здравето е било животът. Защо се е говорило така? Говорило се е така, защото някога се е лекувало изцяло от етерното тяло на човека. Тогава не са се грижили за физическото тяло на човека, а изцяло са лекували, изхождайки от етерното му тяло.
към текста >>
Така че ние всъщност непрекъснато живеем в състоянията «малко разболяване», «малко преодоляване на болестта», «малко
оздрав
яване».
Почти същите остават само солите, но всичко от животинското и растителното царство напълно се променя в човешкия организъм. Човешкият организъм напълно го променя. Някога се е знаело, че физическият човешки организъм в своя вътрешен състав «не е от този свят» и че разболяването не е нищо друго освен продължение на това, което става чрез човешкото хранене. Наистина е имало известно време, особено при арабските лекари, където всяко храносмилане се е трактувало като частичен болестен процес, където относно храносмилането е съществувал възгледът, който съвсем не е неправилен, че нахранил ли се е човекът, той е внесъл нещо чуждо в себе си и всъщност се е разболял. Сега той трябва да преодолее болестта чрез своя вътрешен организъм, чрез вътрешната органична функция.
Така че ние всъщност непрекъснато живеем в състоянията «малко разболяване», «малко преодоляване на болестта», «малко оздравяване».
Човек се храни, докато се разболее и храносмила, докато оздравее. Известно време това действително е съществувало като възглед именно при арабските лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест». Помислете си колко е лесно на човек да му стане лошо при храненето. Тогава това, което нормално може да се преодолее, веднага преминава в това, което не може повече да се преодолее. Тогава човек се разболява.
към текста >>
Човек се храни, докато се разболее и храносмила, докато
оздрав
ее.
Човешкият организъм напълно го променя. Някога се е знаело, че физическият човешки организъм в своя вътрешен състав «не е от този свят» и че разболяването не е нищо друго освен продължение на това, което става чрез човешкото хранене. Наистина е имало известно време, особено при арабските лекари, където всяко храносмилане се е трактувало като частичен болестен процес, където относно храносмилането е съществувал възгледът, който съвсем не е неправилен, че нахранил ли се е човекът, той е внесъл нещо чуждо в себе си и всъщност се е разболял. Сега той трябва да преодолее болестта чрез своя вътрешен организъм, чрез вътрешната органична функция. Така че ние всъщност непрекъснато живеем в състоянията «малко разболяване», «малко преодоляване на болестта», «малко оздравяване».
Човек се храни, докато се разболее и храносмила, докато оздравее.
Известно време това действително е съществувало като възглед именно при арабските лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест». Помислете си колко е лесно на човек да му стане лошо при храненето. Тогава това, което нормално може да се преодолее, веднага преминава в това, което не може повече да се преодолее. Тогава човек се разболява. Но границата наистина не може да се прокара.
към текста >>
58.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно
оздрав
ителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането.
Следствието на нерелигиозността ще се прояви в недалечното бъдеще като значими болести сред хората. Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви отношения с физическото! То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични богове. Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява духовно-душевно и физическото му устройство. За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня.
Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането.
По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване. Както казах, едва посветеният осъзнава това космическо изживяване, но и всеки човек го изживява през нощта от заспиването до събуждането. През този втори период на съня човекът се намира в такова жизнено състояние, че в душевността му се отразяват планетните движения на нашата слънчева система. През деня се изживяваме в нашето физическо тяло. Когато говорим за себе си като за физически човек, казваме: «В нас са нашите бели дробове, нашето сърце, стомах, мозък и т.н., това е физическата ни вътрешност.» През втория стадий на съня нашата духовно-душевна вътрешност е движението на Венера, движението на Меркурий, Слънцето и Луната.
към текста >>
59.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху
оздрав
яването и.
Когато забележим, че човекът страда например от главоболие, трябва да си кажем, че може би трябва да лекуваме някой вътрешен орган, не само главата, а също и някой орган, лежащ далеч от главата. В пространствения организъм, който носим, всичко е взаимосвързано. Но така е и с етерния времеви организъм, който е особено динамичен в ранната детска възраст на човека, но остава в движение и през целия живот и в него има сили, които действат например по следния начин. Да предположим, че някой като тридесет и пет годишен има възможността да навлезе в нова жизнена ситуация. Ако той е дорасъл за тази жизнена ситуация, така че да е в състояние да постъпи правилно, може да си спомни, че някога, може би като дванадесетгодишен или като осемгодишен е научил най-важното от това, което му предлага възможността сега лесно да се справи в тази ситуация.
И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху оздравяването и.
Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган. Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва познанието, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека. И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл. Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство.
към текста >>
60.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Така то поставя собствения си организъм в хармония със заобикалящата го среда и
оздрав
ява именно чрез подвижността и чрез светлите цветове около него от това, което в него е може би твърде променливо, твърде нервно.
Оставим ли го само да си направи куклите от няколко парчета плат, като ги правим заедно с него, рисуваме по парцалената кукла очите, така че детето вижда това в неговото създаване, тогава то го поема в подвижността на своя организъм, то преминава в кръвта му, в дишането му. Имаме ли например едно меланхолично дете - ако някой наблюдава детето само външно, не душевно, ще каже, че едно меланхолично дете е вътрешно черно, тъмно и трябва да го заградим с много живи цветове, жълто и червено, да го облечем в светли дрехи, за да събудим детето чрез светлите цветове. Не, не е така! Защото това упражнява само един вътрешен шок в детето и насочва жизнените му сили точно в обратна посока. Трябва да заградим меланхоличното, затвореното в себе си дете със сини или синьо-виолетови цветове и играчки; докато едно вътрешно дейно дете го импулсираме, като го заградим със светли цветове.
Така то поставя собствения си организъм в хармония със заобикалящата го среда и оздравява именно чрез подвижността и чрез светлите цветове около него от това, което в него е може би твърде променливо, твърде нервно.
Така от истинското познаване на човека можем да почерпим до детайлите, до непосредствената помощ в практиката какво да направим възпитателски и преподавайки на детето. Ако се възпитава по този начин, ще се разбере, че всъщност може да изглежда, че си въобразяваме какво детето следва да учи в определена възраст, какво да го научим и как да го занимаваме. Но този, който знае, че детето може да вземе от своето обкръжение само това, което е вложено в неговия организъм, ще си каже: Да предположим, че детето е предразположено да не се занимава във външния свят непрекъснато и по груб начин, а да прави нещо малко, да се занимава с изкуство. Ако такова дете се остави външно грубо да работи, понеже сами сме така устроени, тогава се повреждат именно заложбите, които са в детето по отношение на фината работа, а заложбите, които искаме да развием, понеже сами си въобразяваме, че те са общи за всички хора, понеже трябва да ги развием при всеки човек, именно те напълно се повреждат. Детето не се грижи за това, то извършва работата между смяната на зъбите и половата зрялост, но нищо не остава в него, нищо не израства в детето от това, което по такъв начин е натъпкано в него.
към текста >>
61.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Защото болестите, които сполетяват човека, имат една строго определена страна и тя изисква от нас да направим всичко възможно, за да се справим с нея, всичко възможно, за да постигнем
оздрав
яване.
Доколкото упражняват своите действия само върху спящия човек, те са напълно убедени, че още преди края на Земното развитие, ще попречат на голяма част от човешкия род да се свърже с бъдещата си съдба от следващата планетарна инкарнация, каквато е за нашата Земя Бъдещия Юпитер. Обаче ако някой е в състояние да различава нещата зад кулисите на сетивния свят, той може да се убеди, че един ден тези Същества ще се окажат разочаровани, укротени и изпълнени със страх. Впрочем това става и сега. Само че тези Същества се виждат измамени не нощем в тяхното царство, а денем, в чистата и ясна светлина на деня. И ние сме в състояние да си изградим една представа за това как те изживяват тази измама тогава, когато се срещнем с ариманическите Същества например в нашите болници.
Защото болестите, които сполетяват човека, имат една строго определена страна и тя изисква от нас да направим всичко възможно, за да се справим с нея, всичко възможно, за да постигнем оздравяване.
Обаче от друга страна ние сме длъжни да попитаме: как всъщност се пораждат човешките болести от тъмната утроба на природния свят? Онези болести, които се пораждат не от външните въздействия, а от самият човешки организъм, са тясно свързани с обстоятелството, че ариманическите Същества почти напълно постигат своята задача: Ето, сега този или онзи човек, наред със своето собствено етерно тяло приема и едно друго етерно тяло. Хората, които при събуждането вмъкват етерните закономерности от нощта в своето физическо тяло и в своето собствено етерно тяло, внасят в своя организъм и самите болестотворни причини. С помощта на тези болестотворни причини „легалните" Венерини, Меркуриеви и Лунни Същества се предпазват от вредните влияния на изостаналите духовни Същества. Да, ние трябва да знаем, че когато човек не се разболява от една или друга болест, той все пак е изложен на опасността, за която става дума сега.
към текста >>
62.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за
оздрав
яването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време. При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек. И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен живот на човека, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг живот, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън.
И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
Благодарение на своя външен физически живот човек живее на Земята заедно с трите видими царства на външната природа и нейните сили. Когато той спи, то неговият Аз и неговото астрално тяло се намират извън въздействието на тези сили, но неговият Аз и астрално тяло се намират тогава, до известна степен, в свръхсетивния свят, който обаче, пронизва земния свят на външните сетива и е във връзка с този земен свят. Така, че дайте ясно да разграничим следното: преди всичко съществува някакъв свръхсетивен свят, в който човек се намира между своята смърт и новото раждане; тогава той преминава през него. Може да се опише като свят на доземното или следземното битие. Човек запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо.
към текста >>
И ако вие някога искате да подпомогнете какъв да е природен процес, протичащ в човека така, че да предизвикате нужния
оздрав
ителен процес, то трябва да имате в предвид следното: ако вие оставите болния човек в това състояние, в което се намира, то той преминава от състояние на сън в будно състояние и обратно безредно.
Е, вие знаете, че когато дяволът се омита, то той оставя след себе си зловоние. Елементарните същности изявяват себе си също и чрез наглостта си в изменението на цвета. В такъв род изменения трябва да се види, как в основата им се намират процеси от елементарния свят. Но в тези елементарни процеси живее и душата на човека по времето между заспиването и пробуждането: неговият «Аз» и астрално тяло. Тя живее тогава там.
И ако вие някога искате да подпомогнете какъв да е природен процес, протичащ в човека така, че да предизвикате нужния оздравителен процес, то трябва да имате в предвид следното: ако вие оставите болния човек в това състояние, в което се намира, то той преминава от състояние на сън в будно състояние и обратно безредно.
Ако му дадете някакво вещество, да кажем от растителния свят, имащо отношение към някакво съвсем определено същество, то човек ще възприеме в своето тяло нещо такова, което ще даде като напътствие на астралното му тяло определена сила при неговото навлизане в елементарния свят, така че там то, като душевно-духовно същество, да може да установи необходимото отношение с определени елементарни същества. При пробуждане човек внася това в себе си и то действа оздравяващо. Оздравяващо действа не самото вещество, а оздравяващо действа състоянието, в което довеждат човека под влияние на това вещество, стоящо във връзка с елементарния свят, и тази негова връзка с елементарния свят се пренася върху човека. В същност, при много болести вие може да попитате: какво трябва да се промени у човека, за да може той по друг начин, освен по привичния му като болен, да извършва своя преход към сън и да се връща в състояние на будност така, че да може да оздравее? В по-голямата си част изучаването на процесите на лечение е изучаване на тези необходими изменения в състоянието на човека, които свързват неговото проявление във физически-сетивния свят с проявлението му в елементарния свят.
към текста >>
При пробуждане човек внася това в себе си и то действа
оздрав
яващо.
В такъв род изменения трябва да се види, как в основата им се намират процеси от елементарния свят. Но в тези елементарни процеси живее и душата на човека по времето между заспиването и пробуждането: неговият «Аз» и астрално тяло. Тя живее тогава там. И ако вие някога искате да подпомогнете какъв да е природен процес, протичащ в човека така, че да предизвикате нужния оздравителен процес, то трябва да имате в предвид следното: ако вие оставите болния човек в това състояние, в което се намира, то той преминава от състояние на сън в будно състояние и обратно безредно. Ако му дадете някакво вещество, да кажем от растителния свят, имащо отношение към някакво съвсем определено същество, то човек ще възприеме в своето тяло нещо такова, което ще даде като напътствие на астралното му тяло определена сила при неговото навлизане в елементарния свят, така че там то, като душевно-духовно същество, да може да установи необходимото отношение с определени елементарни същества.
При пробуждане човек внася това в себе си и то действа оздравяващо.
Оздравяващо действа не самото вещество, а оздравяващо действа състоянието, в което довеждат човека под влияние на това вещество, стоящо във връзка с елементарния свят, и тази негова връзка с елементарния свят се пренася върху човека. В същност, при много болести вие може да попитате: какво трябва да се промени у човека, за да може той по друг начин, освен по привичния му като болен, да извършва своя преход към сън и да се връща в състояние на будност така, че да може да оздравее? В по-голямата си част изучаването на процесите на лечение е изучаване на тези необходими изменения в състоянието на човека, които свързват неговото проявление във физически-сетивния свят с проявлението му в елементарния свят. Такива проявления, такава деятелност в елементарния свят можеше още да се показва преди в тези времена, когато Архаите, Началата, се намираха още в живо общение с човека. Днес това вече е невъзможно, ако се ползваме само от обикновеното съзнание, а не прибягваме до духовното познание.
към текста >>
Оздрав
яващо действа не самото вещество, а
оздрав
яващо действа състоянието, в което довеждат човека под влияние на това вещество, стоящо във връзка с елементарния свят, и тази негова връзка с елементарния свят се пренася върху човека.
Но в тези елементарни процеси живее и душата на човека по времето между заспиването и пробуждането: неговият «Аз» и астрално тяло. Тя живее тогава там. И ако вие някога искате да подпомогнете какъв да е природен процес, протичащ в човека така, че да предизвикате нужния оздравителен процес, то трябва да имате в предвид следното: ако вие оставите болния човек в това състояние, в което се намира, то той преминава от състояние на сън в будно състояние и обратно безредно. Ако му дадете някакво вещество, да кажем от растителния свят, имащо отношение към някакво съвсем определено същество, то човек ще възприеме в своето тяло нещо такова, което ще даде като напътствие на астралното му тяло определена сила при неговото навлизане в елементарния свят, така че там то, като душевно-духовно същество, да може да установи необходимото отношение с определени елементарни същества. При пробуждане човек внася това в себе си и то действа оздравяващо.
Оздравяващо действа не самото вещество, а оздравяващо действа състоянието, в което довеждат човека под влияние на това вещество, стоящо във връзка с елементарния свят, и тази негова връзка с елементарния свят се пренася върху човека.
В същност, при много болести вие може да попитате: какво трябва да се промени у човека, за да може той по друг начин, освен по привичния му като болен, да извършва своя преход към сън и да се връща в състояние на будност така, че да може да оздравее? В по-голямата си част изучаването на процесите на лечение е изучаване на тези необходими изменения в състоянието на човека, които свързват неговото проявление във физически-сетивния свят с проявлението му в елементарния свят. Такива проявления, такава деятелност в елементарния свят можеше още да се показва преди в тези времена, когато Архаите, Началата, се намираха още в живо общение с човека. Днес това вече е невъзможно, ако се ползваме само от обикновеното съзнание, а не прибягваме до духовното познание. Трябва да се обърнем към духовното познание.
към текста >>
В същност, при много болести вие може да попитате: какво трябва да се промени у човека, за да може той по друг начин, освен по привичния му като болен, да извършва своя преход към сън и да се връща в състояние на будност така, че да може да
оздрав
ее?
Тя живее тогава там. И ако вие някога искате да подпомогнете какъв да е природен процес, протичащ в човека така, че да предизвикате нужния оздравителен процес, то трябва да имате в предвид следното: ако вие оставите болния човек в това състояние, в което се намира, то той преминава от състояние на сън в будно състояние и обратно безредно. Ако му дадете някакво вещество, да кажем от растителния свят, имащо отношение към някакво съвсем определено същество, то човек ще възприеме в своето тяло нещо такова, което ще даде като напътствие на астралното му тяло определена сила при неговото навлизане в елементарния свят, така че там то, като душевно-духовно същество, да може да установи необходимото отношение с определени елементарни същества. При пробуждане човек внася това в себе си и то действа оздравяващо. Оздравяващо действа не самото вещество, а оздравяващо действа състоянието, в което довеждат човека под влияние на това вещество, стоящо във връзка с елементарния свят, и тази негова връзка с елементарния свят се пренася върху човека.
В същност, при много болести вие може да попитате: какво трябва да се промени у човека, за да може той по друг начин, освен по привичния му като болен, да извършва своя преход към сън и да се връща в състояние на будност така, че да може да оздравее?
В по-голямата си част изучаването на процесите на лечение е изучаване на тези необходими изменения в състоянието на човека, които свързват неговото проявление във физически-сетивния свят с проявлението му в елементарния свят. Такива проявления, такава деятелност в елементарния свят можеше още да се показва преди в тези времена, когато Архаите, Началата, се намираха още в живо общение с човека. Днес това вече е невъзможно, ако се ползваме само от обикновеното съзнание, а не прибягваме до духовното познание. Трябва да се обърнем към духовното познание. И тогава ще получим постепенно отново някакво разбиране, отначало просто с помощта на здравия разсъдък, как трябва да организираме тази смяна на състоянията на будност и сън, между пребиваването във физическия свят и в елементарния свят, за да предизвикаме оздравителни процеси.
към текста >>
И тогава ще получим постепенно отново някакво разбиране, отначало просто с помощта на здравия разсъдък, как трябва да организираме тази смяна на състоянията на будност и сън, между пребиваването във физическия свят и в елементарния свят, за да предизвикаме
оздрав
ителни процеси.
В същност, при много болести вие може да попитате: какво трябва да се промени у човека, за да може той по друг начин, освен по привичния му като болен, да извършва своя преход към сън и да се връща в състояние на будност така, че да може да оздравее? В по-голямата си част изучаването на процесите на лечение е изучаване на тези необходими изменения в състоянието на човека, които свързват неговото проявление във физически-сетивния свят с проявлението му в елементарния свят. Такива проявления, такава деятелност в елементарния свят можеше още да се показва преди в тези времена, когато Архаите, Началата, се намираха още в живо общение с човека. Днес това вече е невъзможно, ако се ползваме само от обикновеното съзнание, а не прибягваме до духовното познание. Трябва да се обърнем към духовното познание.
И тогава ще получим постепенно отново някакво разбиране, отначало просто с помощта на здравия разсъдък, как трябва да организираме тази смяна на състоянията на будност и сън, между пребиваването във физическия свят и в елементарния свят, за да предизвикаме оздравителни процеси.
Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно взаимоотношение, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на волята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни взаимоотношения с Архаите. Тогава за него ще стане самопонятен съвсем друг начин за познание, от този, който днес му се преподава. Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност.
към текста >>
63.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Виждате, че действително може да се намери някакво взаимодействие при тези вещества, които човешкият или животински организъм не може непосредствено да разруши, които, така да се каже, образуват интензивни, продължително съхраняващи се етерни «ядра», че може да се намери взаимодействие между тях и това, което в съвсем друго място на човешкия организъм предизвиква структурни образувания, които могат да действат организиращо, а с други думи-
оздрав
яващо.
Тук те имат своето жило, а тук влачат като на буксир своята задна част на тялото; това са земни или пясъчни оси. При тях вече и на физически план тази връзка между предната и задна части на тялото е сведена до минимум. Когато се премине в духовното битие, то вече въобще не е необходимо такова външно видимо съединение. И ако преминете към разглеждане на някои елементарни същества (знаете, че неотдавна говорих за елементарните царства), то можете да видите в елементарния свят, например, че ето тук има някакво същество, а по-нататък няма нищо, и само съвсем далеко има нещо друго; и само постепенно ще разберете, че те съставляват нещо единно и където отива едното, там отива и другото. Така, че тук вие попадате в доста сложно положение (в елементарния свят това се случва): тук някъде имате някаква част на елементарно-етерен организъм, а тук - друга, а в следващия момент, например, тя така се обръща, но там няма никакво съединение; и ако едната се преобръща, то другата не може просто непосредствено да я следва, но тя трябва да измине същия път, както и първата.
Виждате, че действително може да се намери някакво взаимодействие при тези вещества, които човешкият или животински организъм не може непосредствено да разруши, които, така да се каже, образуват интензивни, продължително съхраняващи се етерни «ядра», че може да се намери взаимодействие между тях и това, което в съвсем друго място на човешкия организъм предизвиква структурни образувания, които могат да действат организиращо, а с други думи- оздравяващо.
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблюдение. С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното.
към текста >>
64.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде дадено на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува
оздрав
яващо и т.н.
През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар. Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент. И ако искаме да опишем правилно човека, ние трябва да се издигнем от процесите на обмяната на веществата до процесите на кръвообращението, естествено до всичко онова, което лежи на основата на кръвообращателните процеси като импулси. Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл. Ние имаме също съвсем малки процеси на кръвообращението в нас.
Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде дадено на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува оздравяващо и т.н.
И това, което трябва да познаваме, за да можем да вникнем с погледа в същинските лечителни процеси на човека, то е това, какво произвежда в човека всяко отделно вещество на заобикалящия човека свят по отношение измененията на кръвообращението. Така щото можем да кажем: Кръвообращението е един непрестанен лечителен процес. Можете, бих могъл да кажа, да изчисли това, ако искате. Помислете върху това което Ви казах: Човекът има средно осемнадесет вдишвания в минута. Това дава в извънредно редовно приспособяване към Космоса толкова вдишвания на ден, колкото съдържа обръщателният ритъм на Слънцето при неговото минаване през Слънчевата година.
към текста >>
И тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на
оздрав
яването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система.
Тогава човекът би се откъснал от Космоса. Неговата обмяна на вещества го откъсва от Космоса, прави го чужди на Космоса, а ритъмът на дишането постоянно го възвръща в Космоса. В това деление и това обуздаване на ритъма на кръвообращението от ритъма на дишането Вие виждате първичния лечителен процес, който постоянно се извършва в човека. Обаче с всяко вътрешно лечение трябва да се дойде в помощ, на дихателния процес, който се продължава по определен начин в цялото тяло, трябва да му се дойде в помощ така, че той да обуздава навсякъде в човека процеса на кръвообращението, да го доведе до общите отношения на Космоса. Така щото можем да кажем: От храненето ние преминаваме в лечението, като човекът имат постоянно от долу нагоре тенденцията да се разболее и в неговия среден организъм, в организма на кръвообращението трябва постоянно да развива тенденцията да остава здрав.
И тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система.
Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос. И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии.
към текста >>
От една страна той действува
оздрав
яващо надолу върху процеса на обмяната на веществата.
Обаче с всяко вътрешно лечение трябва да се дойде в помощ, на дихателния процес, който се продължава по определен начин в цялото тяло, трябва да му се дойде в помощ така, че той да обуздава навсякъде в човека процеса на кръвообращението, да го доведе до общите отношения на Космоса. Така щото можем да кажем: От храненето ние преминаваме в лечението, като човекът имат постоянно от долу нагоре тенденцията да се разболее и в неговия среден организъм, в организма на кръвообращението трябва постоянно да развива тенденцията да остава здрав. И тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система. Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си.
От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата.
Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос. И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии. Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят. Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата. Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването.
към текста >>
Но като действува
оздрав
яващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос.
Така щото можем да кажем: От храненето ние преминаваме в лечението, като човекът имат постоянно от долу нагоре тенденцията да се разболее и в неговия среден организъм, в организма на кръвообращението трябва постоянно да развива тенденцията да остава здрав. И тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система. Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата.
Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос.
И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии. Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят. Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата. Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването. Това предизвиква задоволството на висшите йерархии.
към текста >>
И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на
оздрав
яване, предизвиква задоволството на висшите йерархии.
И тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система. Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос.
И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии.
Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят. Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата. Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването. Това предизвиква задоволството на висшите йерархии. А сега представете си, какво можете да проучите при онова небесно тяло, което е било поставено така да се каже като най-достойния духовен обект на проучването на границата на нашата планетна система.
към текста >>
Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на
оздрав
яването.
От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос. И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии. Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят. Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата.
Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването.
Това предизвиква задоволството на висшите йерархии. А сега представете си, какво можете да проучите при онова небесно тяло, което е било поставено така да се каже като най-достойния духовен обект на проучването на границата на нашата планетна система. Там в средата се намира онова, което съдържа в себе си силите, които, ако си представим концентрирани върху Земята, са сили създаващи заболяване, а в околността се показват кръжащите сили на оздравяването. И който има възприемчивост за такива неща, той ще види там в пръстените на планетата Сатурн силите изразени в такава форма, в каквато не могат да се намерят в това, което заобикаля Земята, ще види, че там е това, което е кръжащото здраве. Тези пръстени на Сатурн са и още нещо съвършено друго от това, което астрономите казват за тях.
към текста >>
Там в средата се намира онова, което съдържа в себе си силите, които, ако си представим концентрирани върху Земята, са сили създаващи заболяване, а в околността се показват кръжащите сили на
оздрав
яването.
Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят. Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата. Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването. Това предизвиква задоволството на висшите йерархии. А сега представете си, какво можете да проучите при онова небесно тяло, което е било поставено така да се каже като най-достойния духовен обект на проучването на границата на нашата планетна система.
Там в средата се намира онова, което съдържа в себе си силите, които, ако си представим концентрирани върху Земята, са сили създаващи заболяване, а в околността се показват кръжащите сили на оздравяването.
И който има възприемчивост за такива неща, той ще види там в пръстените на планетата Сатурн силите изразени в такава форма, в каквато не могат да се намерят в това, което заобикаля Земята, ще види, че там е това, което е кръжащото здраве. Тези пръстени на Сатурн са и още нещо съвършено друго от това, което астрономите казват за тях. Тези пръстени на Сатурн са кръжащо здраве и вътрешността на Сатурн е заболяващо то, създаващото болест, виждано в най-чистата концентрация. И така в планетата Сатурн, която е поставена на най-външния край на нашата планетна система, ние вижда ме да се извършва същият процес, който носим в нас непрестанно в нашата обмяна на веществата и в на шия организъм на кръвообращението Но ние виждаме също, как нашият духовен поглед е насочен именно върху света на втората йерархия, съставена от духовните същества Кириотетес /Господства/, Динамис /Сили/ и Ексузиаи /Власти/; върху света на първата йерархия съставена от Серафимите, Херувимите и Престолите. Когато насочим внимателно духовния поглед върху планетата Сатурн и неговия пръстен, ние сме на сочени към тези горни йерархии, как те гледат, бих могъл да кажа, върху това, което създава болест и това, което оздравява.
към текста >>
Когато насочим внимателно духовния поглед върху планетата Сатурн и неговия пръстен, ние сме на сочени към тези горни йерархии, как те гледат, бих могъл да кажа, върху това, което създава болест и това, което
оздрав
ява.
Там в средата се намира онова, което съдържа в себе си силите, които, ако си представим концентрирани върху Земята, са сили създаващи заболяване, а в околността се показват кръжащите сили на оздравяването. И който има възприемчивост за такива неща, той ще види там в пръстените на планетата Сатурн силите изразени в такава форма, в каквато не могат да се намерят в това, което заобикаля Земята, ще види, че там е това, което е кръжащото здраве. Тези пръстени на Сатурн са и още нещо съвършено друго от това, което астрономите казват за тях. Тези пръстени на Сатурн са кръжащо здраве и вътрешността на Сатурн е заболяващо то, създаващото болест, виждано в най-чистата концентрация. И така в планетата Сатурн, която е поставена на най-външния край на нашата планетна система, ние вижда ме да се извършва същият процес, който носим в нас непрестанно в нашата обмяна на веществата и в на шия организъм на кръвообращението Но ние виждаме също, как нашият духовен поглед е насочен именно върху света на втората йерархия, съставена от духовните същества Кириотетес /Господства/, Динамис /Сили/ и Ексузиаи /Власти/; върху света на първата йерархия съставена от Серафимите, Херувимите и Престолите.
Когато насочим внимателно духовния поглед върху планетата Сатурн и неговия пръстен, ние сме на сочени към тези горни йерархии, как те гледат, бих могъл да кажа, върху това, което създава болест и това, което оздравява.
И това удоволствие е сега една сила във Вселената. Това удоволствие на висшите йерархии прониква след това със своите течения нашата нервно-сетивна система и образува в нея силите на духовното развитие на човека. Това са силите, които така да се каже се разцъфтяват навън от изцелението, което постоянно става в човека. Така че на трето място имаме духовното развитие. 1. Обмяна на веществата Хранене
към текста >>
2. Кръвообращение
Оздрав
яване
И това удоволствие е сега една сила във Вселената. Това удоволствие на висшите йерархии прониква след това със своите течения нашата нервно-сетивна система и образува в нея силите на духовното развитие на човека. Това са силите, които така да се каже се разцъфтяват навън от изцелението, което постоянно става в човека. Така че на трето място имаме духовното развитие. 1. Обмяна на веществата Хранене
2. Кръвообращение Оздравяване
3. Нервно-сетивен организъм Духовно развитие И когато сега описваме човека минаващ, през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, ние трябва да кажем: Човекът е първо дух роден от Космоса, който развива в себе си лечителя, който чрез това може да приеме после космическия пациент. И чрез съвместното действие на всичко това бива създадено после на Земята това, което на тази Земя е намиращият се във волево движение човек. Всяко отделно звено на познанието на човека трябва да бъде, бих могъл да кажа, вдъхновено по определен начин от онова, което лежи на основата на това, което аз казах тук. Предположете, че някой иска да установи една система на лечебното изкуство, една действително рационална система на лечебното изкуство.
към текста >>
65.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В тези сърца тук беше утвърден крайъгълния камък на Антропософското общество; така ще понесем тази сърдечна топлина в света и ще посветим усърдната и дейност на
оздрав
яването на света.
От сърцата си да основем От главите си да направляваме В съзнателна Воля Просвети И така, скъпи мои приятели, дайте да излезем оттук със сърца, изпълнени с топлина.
В тези сърца тук беше утвърден крайъгълния камък на Антропософското общество; така ще понесем тази сърдечна топлина в света и ще посветим усърдната и дейност на оздравяването на света.
Вашият ум е просветлен от целта, която сега всички искате да постигнете; това ще ви помогне. Дайте да приемем това днес с цялото си усърдие. И ще видим, че ако сме достойни, ще бъдем под щастлива звезда. Скъпи мои приятели, следвайте тази щастлива звезда и ще видите, къде ще ни отведат боговете, с помощта на светлината от тази звезда. Божествена Светлина
към текста >>
66.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Значението на храмовата архитектура, на култа и на протичащата в образи медитация: Задълбочено вътрешно познание и
оздрав
ено сетивно усещане.
Необикновеното във всекидневието. Изпъкване на човешки характери от историческите събития, които се превръщат в душевни импулси за следващите земни съществувания. Коронованият принц Рудолф. Добро и зло в светлината на кармата. Въпросът за съдбата като морално изживяване на човека.
Значението на храмовата архитектура, на култа и на протичащата в образи медитация: Задълбочено вътрешно познание и оздравено сетивно усещане.
Изграждането на Гьотеанума възпитание за кармичното виждане Кармическо разглеждане на индивидуалния човешки живот ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година Чрез обективното разглеждане на кармата се влива жив етос в нашето душевно устройство. Слаба пригодност на човека да се освободи от себе си и да се отдаде на нещо друго; повишеният егоизъм е една опасност за духовния стремеж.
към текста >>
67.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като
оздрав
ителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие. И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност. Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие. И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта. След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия живот между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разгледаме някои епохи, които също траят по седем години. Но за да можем да разгледаме това като цяло, трябва, както вече споменах, да сме по-възрастни от 63 години. Когато погледнем назад периода от 42 до 49 години, от него се излъчва това, което са тайните на Марс. От 49 до 56 години към нас се излъчват тайните на Юпитер и от перида между 56 и 63 години насреща ни се излъчват тайните на Сатурн. Чрез този поглед назад от това, което се излъчва към нас, можем да разберем, какво се случва на Марс, на Юпитер и на Сатурн относно подготовката на хората за едно ново земно съществуване.
към текста >>
68.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Древните мъдреци от мистериите са знаели, че само свръхсетивните същества от Меркурий могат да им дадат обяснение за
оздрав
ителните процеси.
Някога те бяха съжители на хората на Земята. Те бяха навсякъде там, където бяха хората, понеже живееха на Земята заедно с хората като един втори вид, етерен човешки род. Но в онези древни времена за съзнанието на хората, което всъщност беше само едно тъпо, съноподобно съзнание долу при хората слизаха също и други същества, същества, които изобщо не са обитавали Земята. Естествено, това, което се казва за такива неща е не само парадокс, но дори и пълна безсмислица за хора, които изцяло са отдадени на днешната материалистична наука. Но тази «безсмислица» е истината.
Древните мъдреци от мистериите са знаели, че само свръхсетивните същества от Меркурий могат да им дадат обяснение за оздравителните процеси.
Затова тези меркуриеви мистерии бяха така устроени, че чрез един подходящ култ, обитатели от Меркурий действително са можели да слизат долу до олтара на меркуриевите храмове и чрез извършването на култовата служба жреците на меркуриевите мистерии са могли да получават съобщения от така слезлите духовни същества. И това, което в тези древни времена е било лечителство, това изцяло е получавано в този смисъл от меркуриевите мистерии. Отделните същества, които не са били винаги едни и същи, но хората са ги възприемали като едно и също същество, са били наричани бог Меркурий. Старата мистерийна медицина е била приемана по такъв начин, че се е казвало: - Бог Меркурий е съобщил това на своя лекар-жрец. И с това се е лекувало.
към текста >>
69.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
При всичко, което става, хората питат само за това, което става между раждането и смъртта и за
оздрав
яването отново на нашия живот ще бъде много важно те да питат за нещо повече, отколкото само за този откъс от време, който ние прекарваме при напълно определени условия само тук на Земята.
Дорнах, 12 септември 1920 г. Свръхсетивния произход на изкуството Това, което човечеството има нужда да приеме в себе си във връзка с необходимостите на развитието, е едно разширение на съзнанието за всички области на живота. Човечеството живее днес така, че това, което работи, което върши, е свързано само със събитията, които стават между раждането и смъртта.
При всичко, което става, хората питат само за това, което става между раждането и смъртта и за оздравяването отново на нашия живот ще бъде много важно те да питат за нещо повече, отколкото само за този откъс от време, който ние прекарваме при напълно определени условия само тук на Земята.
Нашият живот не включва в себе си само онова, което ние сме и вършим между раждането и смъртта, а също и онова, което ние сме и вършим между смъртта и едно ново раждане. Днес в материалистичната епоха хората малко съзнават, как онзи живот между смъртта и едно ново раждане, който сме прекарали, преди за сме слезли на Земята чрез раждането съответно чрез зачатието действува в земния живот; и те не съзнават също, как стават нещата в този живот, който прекарваме след смъртта. Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят. Аз вярвам, че за човека може да възникне определен въпрос, когато той разглежда целия обсег на нашия художествен живот. Нека днес обгърнем с поглед от тази страна свръхсетивния живот.
към текста >>
70.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и
оздрав
яването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа.
И когато това изграждане приключи, душата получава излишъка от растежни сили под формата на фантазия. Онези сили, които карат ръцете ни да растат, са същите, които по-късно се проявяват в художествената фантазия. И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля. Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви. Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят.
Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа.
Древните ясно усещаха: Ето, в малкото дете, което изгражда своя организъм според законите на пластиката и музиката, живее самият Бог, но Бог живее също и в могъщите пориви на фантазията. Древните долавяха дълбокото вътрешно родство между религия, изкуство и наука, и разбираха, че фантазията не може да бъде профанирана и осквернена само тогава, когато човекът е проникнат от убеждението: В моето поетично творчество аз намирам достъп до света на Боговете, защото Боговете живеят в моята душа. Драматичните произведения на древните никога не показваха външния човек това може да изглежда парадоксално за съвременните хора, обаче духовно-научният изследовател е длъжен да назовава нещата с точните им имена, макар и да предвижда възраженията, които впрочем са добре известни и на нашите противници защото древната драматургична фантазия би сметнала за напълно абсурдно да изкарва на сцената съвсем обикновени мъже и жени, които да разговарят, жестикулират и т.н. И защо те би трябвало да вършат това? щеше да се запита всеки грък от времето преди Софокъл.
към текста >>
71.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И колкото и неясно да се е изказвал в много отношения, все пак се забелязва, че е вървял по един път в медицината, по който е работил именно за известно
оздрав
яване на медицинската наука.
абнормен процес, който също трябва да бъде природен процес, с тъй наречените нормални процеси, които от своя страна също не са нищо друго освен природни процеси и където въпреки всички се е повлиявал въпросът, този основен въпрос (това бих желал да го отбележа като кратко допълнение): как всъщност можем да обясним, че все пак болестните процеси са и природни процеси? Там винаги е би ла търсена възможността този въпрос да бъде премълчан. Интересно ми беше например, че Трокслер, преподавал в Берн, още през първата половина на 19 век, настоятелно е посочвал, че в известен смисъл трябва да изследваме нормалността на болестта, и че по този начин поемаме път, който в крайна сметка ни отвежда до признаването на един свят, свързан с нашия, който се намесва в нашия свят, прониквайки единствено през неоправдани процеси, и че по този начин можем да достигнем до нещо във връзка с болестните прояви. Помислете си за сега искам само грубо схематично да посоча, че примерно зад видимото съществува някакъв свят, който има за свои закони напълно оправдани неща, предизвикващи при нас болестните прояви в такъв случай през известни процеси, този свят би могъл да нахлува в нашия в тези закони, които в друг един свят биха били напълно оправдани, при нас предизвикват болест. В тази насока е желал да работи Трокслер.
И колкото и неясно да се е изказвал в много отношения, все пак се забелязва, че е вървял по един път в медицината, по който е работил именно за известно оздравяване на медицинската наука.
С един приятел веднъж проучихме, тъй като Трокслер е преподавал в Берн, как са гледали на него колегите му, и какво е направено чрез неговия импулс. И в лексикона, съдържащ много неща, историята на университета за Трокслер успяхме да открием само, че е предизвикал много скандали в университета! Това е, което е останало. А за научния принос не можах ме да открием нищо особено.
към текста >>
72.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
После можем да разберем това, което се отпечатва в органичното, във физическото, и се стига до там, чрез изследване физиономията на цялостната болестна картина, да разберем това, което сами сме предизвикали; първо бих казал да се предизвика протичане на болестта в определена посока, за да може след това, когато е настъпило необходимото време, целия процес да бъде отведен обратно до
оздрав
яване.
Срещу отслабването ще трябва да се преборим по-късно чрез съответна диета, която отново да доведе до известно напълняване, до нещо, което представлява отлагане в органите, в органната тъкан. А нощните изпотявания трябва да бъдат преодолени по-късно. След като първоначално сме ги предизвикали, трябва да се направи опит, човек да бъде насочен към вид дейност с помощта на която чрез одухотворени усилия, т.е. чрез нещо, което е мисловно усилие, да се изпоти, така че отново да започне едно здраво потоотделяне. Виждате, ако отначало добием правилна представа за сърдечната дейност, и разберем как се съобщават горното и долното тогава ще разберем и първата проява бих казал на началото на болестта в сферата на функционалното, в етерното, както става това при неврастенията и хистерията.
После можем да разберем това, което се отпечатва в органичното, във физическото, и се стига до там, чрез изследване физиономията на цялостната болестна картина, да разберем това, което сами сме предизвикали; първо бих казал да се предизвика протичане на болестта в определена посока, за да може след това, когато е настъпило необходимото време, целия процес да бъде отведен обратно до оздравяване.
Естествено, най-големите пречки за това, вече до известна степен характеризирано лечение, са на първо място отношенията, социалните отношения, по тази причина медицината е един изцяло социален въпрос. А от друга страна самите болни са тези, които представляват най-силната пречка, защото болните естествено най-вече изискват, както те казват, нещо да бъде отстранено. Но ако така директно отстраним нещо, което в тях, може лесно да се случи да ги разболеем много повече, отколкото са били преди това. На това също трябва да се обърне внимание, че ги правим по-силни, отколкото са били преди това. Но болните трябва да изчакат, докато сме отново в състояние да ги направим здрави.
към текста >>
73.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това означава, че в лицето на процеса, осъществяващ се в нашата кръв, ние носим в себе си един непрекъснат
оздрав
ителен процес.
Кръвта има нужда от желязо. Ние ще съберем материалите за фактите, които днес нахвърлих; засега искам да изтъкна, че кръвта е тази субстанция в човешкия организъм, която е болна просто поради своята същност, и която непрекъснато трябва да бъде лекувана чрез желязото. Ако млякото беше в същия смисъл болно както кръвта, тогава то, в този вид, в който е, не би могло да бъде формообразуващо средство за самия човек, не би могло да бъде за човека едно, привнесено отвън, формообразуващо средство. Когато разглеждаме кръвта, то разглеждаме това в човека, което просто заради самата човешка конструкция, заради устройството, е нещо, което е непрекъснато болно. Кръвта е болна просто поради собствената си същност и трябва непрекъснато да бъде лекувана чрез добавянето на желязо.
Това означава, че в лицето на процеса, осъществяващ се в нашата кръв, ние носим в себе си един непрекъснат оздравителен процес.
И ако лекарят иска да положи изпит пред природата, то той преди всички трябва да наблюдава не един абнормен процес в природата, но трябва да наблюдава един нормален процес. А кръвния процес положително е нормален, но в същото време той е и процес, чрез който самата природа непрекъснато трябва да лекува, където чрез прибавяния материал, чрез желязото природата непрекъснато трябва да лекува. Така че, ако искаме графично да си представим това, което става в кръвта, то трябва да кажем: това, което кръвта, при липсата на желязо, притежава като собствена конструкция, представлява една крива или една линия, която отива надолу и която накрая би достигнала до пълното разтваряне на кръвта (виж рис.8, червено), докато това, което желязото извършва в кръвта, непрекъснато издига кръвта нагоре, непрекъснато я лекува (виж рис.8, жълта линия). В действителност тук имаме процес, който е нормален, и същевременно това е процес, на който трябва да се подражава, ако изобщо трябва да мислим за някакви лечебни процеси. Тук действително можем да положим изпит пред природата, защото виждаме, как природата осъществява процеси, при които въвежда в човека това, което е извънчовешко, което е метала със своите сили.
към текста >>
74.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ето защо може би няма да е неправилно, ако кажем, че именно от тази гледна точка трябва да посочим онези
оздрав
ителни упражнения, които можем да вземем от евритмията, когато става дума за смущения в сърдечните функции.
Всичко, което по този начин протича в света на човека, е свързано с начина, по който човекът се отоплява. И тук виждате родството на сърдечната дейност с топлинния импулс в света, с който импулс човекът е свързан. От това виждате, че ако човекът чрез собствената си дейност, развие достатъчно топлина, тогава това количество от достатъчна топлина в жизнения процес, породено от собствената му дейност, представлява мярка за здравето на човешкото сърце. Ето защо при сърдечно болни винаги трябва да обръщаме внимание на извършването на собствено движение, осъществявано от самия човек. Аз съм убеден, че след 15-на години хората ще мислят по-трезво върху тези неща отколкото днес, когато казват: странно е, как чрез евритмията хората отново получават правилна сърдечна дейност тъй като именно евритмизирането съществено регулира одухотвореното собствено движение, и дори го регулира закономерно.
Ето защо може би няма да е неправилно, ако кажем, че именно от тази гледна точка трябва да посочим онези оздравителни упражнения, които можем да вземем от евритмията, когато става дума за смущения в сърдечните функции.
След това стигаме до всичко онова, което се изразява чрез по-малко или повече недостатъчната дейност на пикочния мехур в човешкия организъм. Може би това, което ще кажа в това отношение, ще Ви се стори малко лаическо. Но не е лаическото, както бих могъл да кажа, е по-научно от това, което днес се нарича научно. В съществената си част пикочният мехур представлява средство за засмукване. Той действува като вдлъбване в човешкия организъм, което смуче.
към текста >>
75.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
е да прояви противоположния полюс на нарушения храносмилателен процес, явяват се като последица на болестната картина на carbo vegetabilis или да прояви противоположния полюс на болестното храносмилане в червото с цел неговото
оздрав
яване.
Всичко онова, което определя болестната картина на carbo vegetabilis всъщност представлява чувството на гадене и продължение на гаденето във вътрешността на човека; срещу това, което се образува тук, активният противоположен полюс се представя от противоположния процес в човека. И този процес обхваща всичко, свързано с функцията на бъбречната система. Ето защо ако Вие успеете да стимулирате бъбречния процес, имайки пред себе си такава болестна картина в човека, която иначе, по изкуствен начин, би могла да бъде предизвикана от високи дози carbo vegetabilis, ако Вие успеете, например чрез по-високото потенциране на carbo vegetabilis да стимулирате целия бъбречен процес, по определен начин да го повишите, то в такъв случай Вие се противопоставяте на този болестен процес в човека, който е подобен на действието на carbo vegetabilis. Така че същественото при изследването на това болестотворно средство е да разберем, как се отнася бъбречният процес в човека спрямо потенцирането на такова средство като carbo vegetabilis. При това бъбречният процес може така да действува, че да прояви свой противоположен полюс спрямо храносмилателния процес, т.
е да прояви противоположния полюс на нарушения храносмилателен процес, явяват се като последица на болестната картина на carbo vegetabilis или да прояви противоположния полюс на болестното храносмилане в червото с цел неговото оздравяване.
И така, на това, което протича под влиянието на carbo vegetabilis, от едната страна се противопоставя образуването на светлина. Това, което сега Ви казах, можете да го разберете в обобщен вид, ако си представите следната картина. Ако си представите: тук на Земята (виж рис.21) Земята е обгърната с въздух, а тук след въздуха следва нещо друго. Това, което следва след въздуха, е нещо, което можем да наречем един вид топлинно покривало на Земята. Ако човек поеме по път отдалечаващ го от Земята биха се установили съвсем различни температурни отношения, силно биха изненадали хората.
към текста >>
76.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Косът предпазва себе си чрез своя собствен
оздрав
и телен инстинкт; когато някъде наблизо расте блен, косът започва да яде блена и в него намира съответното лечебно средство.
И той същевременно би дал и практическо доказателство, че намира всичко това за изключително лесно разбираемо. Косът не е много аскетично животно и по тази причина понякога яде паяци-кръстоносци. Но след като е изял някой паяк-кръстоносец и след като започне да се чувствува не особено добре защото косът, след като е изял някой паяк-кръстоносец, започва да се чувствува недобре и ако тогава някъде наблизо расте блен (hyosciamus nigerбел. прев.), косът веднага отива при блена и там търси съответното лечебно средство. Бленът е лекарството, защото ако наблизо не би се намерил блен, то косът би получил конвулсии и би умрял сред най-страшни гърчове и потрепервания.
Косът предпазва себе си чрез своя собствен оздрави телен инстинкт; когато някъде наблизо расте блен, косът започва да яде блена и в него намира съответното лечебно средство.
Това е един процес, който бих желал да кажа е разположен много близо. Но другият процес е сроден с нещо, което вече е по-отдалечено от днешните хора. Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни оздравителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ. Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец?
към текста >>
Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни
оздрав
ителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ.
прев.), косът веднага отива при блена и там търси съответното лечебно средство. Бленът е лекарството, защото ако наблизо не би се намерил блен, то косът би получил конвулсии и би умрял сред най-страшни гърчове и потрепервания. Косът предпазва себе си чрез своя собствен оздрави телен инстинкт; когато някъде наблизо расте блен, косът започва да яде блена и в него намира съответното лечебно средство. Това е един процес, който бих желал да кажа е разположен много близо. Но другият процес е сроден с нещо, което вече е по-отдалечено от днешните хора.
Този процес се състои в следното, че в едно определено праисторическо време хората са развили в себе си подобни оздравителни инстинкти, и в своите инстинктите са имали нещо от онова, което по-късно, в по-слаба или по-силна степен концентрирано, ни се представя в медицината на Хипократ.
Би било интересно, имайки предвид вчерашната, тъй основателна забележка, някой път да изследваме мъдростта на коса или на други птици, които в много случаи извършват същото. Защото виждате ли, какво всъщност се случва, когато косът изяде някой паяк-кръстоносец? Със своето устройство паякът-кръстоносец е вплетен в определени космически взаимовръзки с извънземната природа. На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм.
към текста >>
Но виждате ли, от възвръщането на едно правилно разбиране за света ще зависи, отново да
оздрав
им себе си по отношение на нашите научни занимания.
Но във всеки случай ние вече не мислим с белия дроб и със сърцето и така тясно свързано с Космоса, както прави това птицата. Това са нещата, които ние отново трябва да усвоим. Ако попитате: кой е прогонил от всички нас последния остатък, най-последния остатък от тези инстинкти, чрез които ние все още сме свързани с природата? то ще трябва да кажем: това е направило нашето училищно образование, а най-последния остатък е изтръгнало от нас университетското образование, защото те, и всичко, свързано с тях, в самата си същност са предразположени да препятствуват съвместния живот на човека с цялото на природата, едностранчиво да тласкат нещата по посока на един рафиниран интелектуализъм от една страна, и от друга страна към една рафинирана сексуалност. Това, което в прачовечеството все още съществува централно, в модерното човечество просто бива разпръснато към двата полюса.
Но виждате ли, от възвръщането на едно правилно разбиране за света ще зависи, отново да оздравим себе си по отношение на нашите научни занимания.
Чрез такива здрави научни занимания ще трябва да бъдат изследвани много неща, които засега биват изследвани за съжаление чрез едни нездрави научни занимания. А сега, правейки връзка с казаното вчера, ще се занимаем с неща, насочени към такова разглеждане на човека, в което разглеждане да е заложено нещо подобно на указание за лечебен процес. Сред прачовечеството това е било обособено в много силна степен. В момента, в който пра човекът е виждал нещо абнормно в човека, то веднага е бил насочван към лечебния процес. Това са неща, загубени за модерното човечество.
към текста >>
Ако изследвате вetula alba, то Вие всъщност бихте могли да си кажете: тази бреза е така устроена, че ако искахме да я преобразим в човека, така че да
оздрав
и целия човек, образно погледнато, ние би трябвало да я обърнем, та тези нейни сили, които се стремят към дървесината и към кората, да бъдат въплътени в кожата на човека, в периферията на човека, а това, което тя насочва навън, да го преобърнем по посока на вътрешността; след това ние така ще втикнем цялата бреза в човека като образ, това трябва да бъде един образ така че този образ на брезата да можем да проследим: ето това е лечебно за човека.
Това, което коренът иззема от почвата, брезата го изтласква до кората, и онова, което другото растение смесва с иззето то от земята, брезата го изпраща в листата, след като първоначално е отложила иззетото от земята в кората. По тази причина, брезата се насочва да взаимодействува в две различни посоки в човешкия организъм: чрез кората, съдържаща съответно калиеви соли, тя се насочва да въздействува тогава, когато в този човек трябва да бъде осъществено обезсоляване, например кожните изриви, така че онова, което в брезата се насочва надолу към кората, при човека избива на вън и действува лечебно. Ако вземете листата, консервиращи белтъчните формообразуващи сили, то Вие ще получите онова от брезата, което се насочва най-вече към централния човек и повлиява централния човек, и може да бъде добро лечебно средство при подагра и при ревматизъм. И ако след това искате да засилите този процес, влезте в минералния елемент на формообразуването на брезата, вземете брезово дърво и пригответе от него вегетабилизиран въглен, а Вие ще получите силно активни лечебни сили за всичко онова, което бих желал да кажа по един вътрешно-външен начин въздействува върху външната страна на вътрешността, за червата и т.н. Трябва да се научим по външната форма на растението да съдим, как то би действувало върху човека.
Ако изследвате вetula alba, то Вие всъщност бихте могли да си кажете: тази бреза е така устроена, че ако искахме да я преобразим в човека, така че да оздрави целия човек, образно погледнато, ние би трябвало да я обърнем, та тези нейни сили, които се стремят към дървесината и към кората, да бъдат въплътени в кожата на човека, в периферията на човека, а това, което тя насочва навън, да го преобърнем по посока на вътрешността; след това ние така ще втикнем цялата бреза в човека като образ, това трябва да бъде един образ така че този образ на брезата да можем да проследим: ето това е лечебно за човека.
Когато откриете растения, които бих желал да кажа силно са разгърнали коренообразуването, т.е. които в силна степен са развили кореновите сили, така че кореновите сили да отложат в тях калиеви и натриеви соли, тогава в тенденцията да бъдат задържани в тревистото растение корените, Вие ще откриете друга една тенденция, която действува лечебно при кръвоизливи, но същото така и при пясъчни отлагания, при пясъчни отлагания в бъбреците и т.н. Такова растение, което по този начин би било полезно при кръвоизливи, при вътрешни кръвоизливи, при кръвоизливи от бъбреците, поради наличия на пясък и при всичко друго, разположено между тези неща, такова растение би било capsella bursaepastons овчарската торбичка. И така, опитайте се веднъж да вникнете в едно растение, каквото е например обикновения хрен, cochlearia officinalis. Това растение е също така интересно за изследване; това растение съдържа в себе си сяроподобни, сяросъдържащи масла.
към текста >>
77.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Само че тези анти-антимонизиращи сили са идентични с нещо, което ако мога да образувам такава дума бих желал да нарека албуминизиращи сили, белтък-образуващи сили, които имат такова
оздрав
ително действие, че стимулират образуването на белтък.
Там вътре действуват антимонизиращия елемент. Навсякъде, където кръвта със своя състав, със своето течение, показва тенденция към съсирване, там навсякъде е налице антимонизиращата сила. Навсякъде, където кръвта се стреми да убегне на тази съсирваща сила, там навсякъде са налице противодействията. Така там, където имаме пред себе си хемофилици, по куриозен начин ние откриваме анти-антимонизиращи сили. Ето тук Вие имате пред себе си анти-антимонизиращите сили.
Само че тези анти-антимонизиращи сили са идентични с нещо, което ако мога да образувам такава дума бих желал да нарека албуминизиращи сили, белтък-образуващи сили, които имат такова оздравително действие, че стимулират образуването на белтък.
Защото това, което пречи на съсирването на кръвта, това са белтък-образуващите сили. По такъв начин стигаме до познание за отношението между антимонизиращия и албуминизиращия елемент на човешкия организъм. Бих желал да кажа, вярвам, че ако хората биха изследвали това взаимодействие между антимонизиращия и албуминизиращия елемент, то тогава човек би придобил основни познания за процесите на болестта и на лечението. Защото какво всъщност представляват албуминизиращите процеси? Това са онези процеси, чрез които всички пластични сили в природата, всички формообразуващи сили в природата добиват плът за образуването на субстанции в човешкия, а също и в животинския организъм.
към текста >>
78.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Затова при въвеждането на
оздрав
ителния процес се касае да не се действа прекалено интензивно, иначе се надхвърля целта, човек изгонва болестта, но там, където е стигнала до нулевата точка, тя прескача в обратната посока.
Трябва да се опитаме да изходим от това, което наблюдаваме при началните процеси, които са изцяло присъщи на нормалния човек. Трябва също да се каже: Ако не бихме могли да се разболяваме, не бихме могли изобщо да бъдем хора, защото болестта е само продължение на процесите, от които се нуждаем, които непременно трябва да имаме, но надхвърлящи мярката. Здравето всъщност е състояние на човека, в което разболяващите и лечебните процеси се намират в съответното равновесие. Човекът не е застрашен само когато се проявяват разболяващите процеси, а и когато лекуващите процеси надхвърлят целта си. Тогава също е застрашен.
Затова при въвеждането на оздравителния процес се касае да не се действа прекалено интензивно, иначе се надхвърля целта, човек изгонва болестта, но там, където е стигнала до нулевата точка, тя прескача в обратната посока.
Това особено силно се проявява в древните мирогледи, където е имало още инстинктивни терапевтични възгледи. Вярвам, че всеки, който се занимава с темата, ще признае, че в древните култури е имало прекрасни терапевтични възгледи, изхождащи от човешките инстинкти, които само не са могли да бъдат прозряни съзнателно, но са съществували дори там, където са изпаднали в упадък, както при сегашните диви народи все още могат да импонират. Веднъж, преди не много време, дилетантското тършуване в тези неща можа да предизвика извънредно голяма сензация при някои господа, които в други области бяха извънредно учени специалисти. Когато избухна кавгата между йенските и берлинските учени относно питекантропа, Pithecanthropus erectus, тогава Вихров[3] възрази на Хекел,[4] че питекантропът, намерен чрез Дюбоа,[5] има ясни заздравявания, заздравели костни наранявания, при които съвременният лекар може да тълкува, че е проведено изкуствено лечение. Това беше едно от главните възражения на Вихров и оттам той констатира, че този питекантропус еректус е бил излекуван от някой лекар, следователно тогава вече е трябвало да има лекари като Вихров в Университета, нали, които да приложат външното лечение, и затова питекантропът не може да е междинно звено, понеже човекът го е нямало още тогава, а трябва да е именно човек.
към текста >>
Нека да не дефинираме първо здравето, но аналогично да разгледаме това, което и за духовното изследване става все по-ясно - че здравето принадлежи към етерното тяло така, както болестта към астралното тяло и смъртта към аза, така че
оздрав
яването означава да се предизвикат в етерното тяло противоположните въздействия на болестните процеси, произлизащи от астралното тяло.
Преди малко ви описах отпечатъка на неправилното взаимодействие на двата вида етер. Но това, което става неправилно, е само действие на астралното тяло, отпечатано в етерното тяло: Ако се разгледа по-отблизо, се навлиза в астралното тяло. Ще обясним по-късно. Но имаме и полярното действие на болестта, това е здравето: Етерно тяло - здраве
Нека да не дефинираме първо здравето, но аналогично да разгледаме това, което и за духовното изследване става все по-ясно - че здравето принадлежи към етерното тяло така, както болестта към астралното тяло и смъртта към аза, така че оздравяването означава да се предизвикат в етерното тяло противоположните въздействия на болестните процеси, произлизащи от астралното тяло.
Трябва наистина да действаме от страна на етерното тяло, за да парализираме силите на астралното тяло, които са разболяващи процеси. Има и нещо четвърто. То е същото, което по определен начин е полярно на смъртта. Тук обаче първо трябва да кажа, че смъртта на човека настъпва съвсем конкретно тогава, когато цялата му вътрешна организация премине във физическото така, че вече не може да действа никакъв процес на храненето. Това е смъртта от старост.
към текста >>
Храненето, извършващо се във физическото тяло, действа обратно върху етерното тяло и има общо с
оздрав
яването.
Това явление може много рядко да се наблюдава, защото обикновено човекът умира по-рано поради други причини, а не когато същинското крайно изтощение настъпи в последната си степен. Но то е действително спиране на храненето. Тялото не може повече да извършва процеса на храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността на смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото тяло. Физическо тяло - хранене Нещата действат също и обратно.
Храненето, извършващо се във физическото тяло, действа обратно върху етерното тяло и има общо с оздравяването.
Това отново е нещо, което предизвиква реакция върху произлизащото от астралното тяло. Когато в непосредствения живот наблюдаваме описаното сега, ние можем да го потвърдим и от друга страна. Ако вземете познатото от науката за духа, тук ще трябва да поставите една черта: Аз - смърт Астрално тяло – болест
към текста >>
79.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Вчера казах, че астралното е същинският причинител на болестите в човека, така че в гръдната област е налице непрекъснат повод да въздейства истински разболяващото, защото в човешкия гръден орган това разболяващо трябва непрекъснато да стои във взаимодействие с
оздрав
яването.
И тази взаимна дейност е едно единство. Тя не е вече сбор от същинските физически процеси в човешкия гръден организъм, а взаимодействие на етерното и физическото. Каквото става там и се отнася особено до гръдния кош, всъщност е растителен процес. Само че този растителен процес е доста скрит, много модифициран чрез всичко останало в човешкия организъм, което е свързано с него. Но това, за което става въпрос в гръдните органи, е растителен процес, който там взаимодейства с всичко, идващо от астралната и азовата същност на човека - това трябва особено да се вземе под внимание.
Вчера казах, че астралното е същинският причинител на болестите в човека, така че в гръдната област е налице непрекъснат повод да въздейства истински разболяващото, защото в човешкия гръден орган това разболяващо трябва непрекъснато да стои във взаимодействие с оздравяването.
Нормалното човешко състояние в тази област трябва да бъде осъществено само когато човек непрекъснато се люшка насам-натам, когато чрез мощните сили на здравия човек постоянно биват парализирани наличните разболяващи сили и обратното: нахлуващото здраве, което може да доведе до прекалено силна вегетация, непрекъснато се сблъсква в етерното с ограниченията от страна на астралността, с това, което, ако надвиши мярката, ако обхване тялото много силно, ще доведе до разболяването. Този факт, отнасящ се до човешките органи в гръдния кош, е особено важен затова, защото е резултат на определен ритъм. Този резултат на ритъма се влияе, от една страна, от всичко, което става в главата, и от друга страна, се влияе от всичко, което става в обмяната на веществата. Оттам причината за равновесието в този необходим ритъм всъщност се намира извън гръдния кош и можем да кажем: В човешките гръдни органи има главно само въздействия; причините, които трябва да се премахнат, не се намират в самите гръдни органи. Във времето, когато човешките познавателни възможности напълно се отдалечават от съзерцателното схващане на нещата, проявяващо се най-много и най-гениално във Виенската медицинска школа, означавана като нихилистична, с което всъщност се казва, че трябва да се остане при патологията, че не може да се стигне до терапия, посоката на съвременната медицина довежда дотам, постепенно да се премахне терапията, да не може нищо да се направи с нея.
към текста >>
80.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Поради това, че можем да го възприемем много силно, когато развива такава органична дейност, че ние всъщност сами се възприемаме, то действа потискащо, значи
оздрав
яващо върху такава дейност, която представлява възприемане отвътре навън, развива се сетивно-нервна дейност, която всъщност става метаморфозирано подобна на външното възприемане, така че ако се появяват стомашни болки, колики, газове, с това средство можем да работим ползотворно по съответния начин.
Ние биваме импулсирани с храносмилателната система сетивно да възприемем протичащия процес. И оттам именно това средство е много добре да се употреби за клизма. Употреби ли се това средство за клизма, се предизвиква един процес, който трябва да действа върху сетивно-нервната дейност, понеже наистина е външно въвеждане на по-фините сили на семената на кима и поради това ще последва един вид подсъзнателно възприемане в храносмилателните органи. Чрез това съвсем особено се импулсира летаргичната тъканна течност, като се предизвиква един вид сетивно-нервно усилващ процес, възприемането много силно се премества навътре в човека. Човекът започва да има възприятия в своите храносмилателни органи и това действа срещу всичко, проявяващо се като насрещен полюс при започването на една вътрешна дейност, която също може да бъде възприета, но се състои предимно във вътрешно възприемане, когато нашият организъм започне да се проявява много изригващо.
Поради това, че можем да го възприемем много силно, когато развива такава органична дейност, че ние всъщност сами се възприемаме, то действа потискащо, значи оздравяващо върху такава дейност, която представлява възприемане отвътре навън, развива се сетивно-нервна дейност, която всъщност става метаморфозирано подобна на външното възприемане, така че ако се появяват стомашни болки, колики, газове, с това средство можем да работим ползотворно по съответния начин.
Още един процес е извънредно интересен за наблюдение. Съвсем живо си представете каква несъзнателна дейност всъщност се извършва там. Тази несъзнателна дейност е съвсем подобна на външната сетивно-възприемателна дейност. Само че тя се намира във вътрешността. Представете си, че външната възприемателна дейност и рефлекторната дейност се намират в определена връзка.
към текста >>
81.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло
оздрав
яващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция.
Поради това се пораждат определени веществообменни циркулационни процеси, на които отговарят реакции, представящи се така, че могат да се фиксират в много хубави стихове. Феноменът, разглеждан в един висш смисъл, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването. Но човек трябва да се издигне до такова схващане. Затова трябва поне да се почувства, поне да се усети нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира. И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене.
И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция.
Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния живот преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън. Така ще се изгонят и всички тенденции, които вътрешно искат да фиксират стремящото се да се прояви навън в неща, като мистично рисуване или мистична лирика. Именно то ще бъде свързано с външно хубави стихове. Това е обратният процес. Един истински мистик знае, че това, на което човекът рефлектира именно като абнормно хубаво, винаги има съмнителна страна.
към текста >>
Наистина сред антропософите съществува тенденцията не да се издигнат над егоизма, а понякога да стават още по-егоистични, отколкото са нормалните хора, и тогава на някои хора им е напълно безразлично доброто на движението, това, че доброто на движението почива на изискването да не се прави нищо в отделния случай, което външният свят нарича знахарство, а че става въпрос за
оздрав
ителния процес на цялата медицина и той не бива да бъде възпрепятстван чрез това, което отделният човек може би понякога поставя като изисквания, изхождайки от своите лични домогвания.
Накрая бих желал да ви кажа само няколко думи: Трябва да очаквате, скъпи приятели, че от страна на вашите медицински колеги ще се появи не малка съпротива, когато се види, че някъде се появява нещо от нашия вид и вие наистина се нуждаете от пробивната сила на убеждението, която да може да парализира това, което ще се изправи насреща ви. Естествено съпротивата не бива да доведе да се изоставят нещата, но ние не бива да си правим илюзии относно антагонистичните сили, които призоваваме. В края на този курс отново бих искал да кажа, че за да се направи възможно движението, така, както следва то да бъде въведено в медицинската област, самият аз няма непосредствено да се намесвам в лечението на отделните пациенти, а само обсъждайки и съветвайки се със самите лекари, така че те винаги да са в състояние да отхвърлят това, което би се получило, ако аз сам бих искал по някакъв начин да се намеся неоснователно в лечението. Това е, което вече казах на края на последния курс. Не е никак лесно - това не може да се премълчи - и от страна на антропософите се прави изключително трудно, защото хората идват с всевъзможни очаквания в тази област.
Наистина сред антропософите съществува тенденцията не да се издигнат над егоизма, а понякога да стават още по-егоистични, отколкото са нормалните хора, и тогава на някои хора им е напълно безразлично доброто на движението, това, че доброто на движението почива на изискването да не се прави нищо в отделния случай, което външният свят нарича знахарство, а че става въпрос за оздравителния процес на цялата медицина и той не бива да бъде възпрепятстван чрез това, което отделният човек може би понякога поставя като изисквания, изхождайки от своите лични домогвания.
Няма да е лесно, но трябва да се изпълни в тази посока, защото ние ще можем да пробием именно в тази област, ако поставим насреща на външния свят това, което съществува в нашето антропософско движение, доколкото се практикува с разбиране, а не се изопачава от неразбиращите. Ние трябва да сме в състояние, поради това, че знаем какво става в антропософското движение, просто да кажем: «Това, което казвате, е съвсем сигурно лъжа, съвсем сигурно е измислено.» Това трябва винаги да можем да го кажем в определени случаи. Можем обаче да го кажем само ако вътрешно сме посветени в това, което съществува в такива неща, към които обърнах вниманието ви, че няма директно да се намесвам в лечебния процес, а че за лечението на пациентите отговарят лекарите от нашето антропософско движение. Не искам да добавям повече, освен следното: Нека импулсите - които при този курс често трябваше да останат само като наченки поради ограниченото време - да останат във вас, да се развиват и осъществяват по съответния начин за доброто на човечеството. Да се надяваме, че ще имаме възможност да продължим по някакъв начин започнатото сега и нека да се постараем да го развиваме нататък.
към текста >>
82.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Струма ми се, че по този начин аз успях да обърна вниманието Ви върху необходимостта от едно истинско
оздрав
яване на медицинското обучение.
Обаче тук аз бих искал да прибавя нещо, и то се отнася за уважаемите студенти по медицина. Този род изследвания не трябва да ги довежда до един ужас пред необхватното. Защото аз мога да им дам твърдото уверение, че тъкмо в този случай отпада всичко онова, което е изпитен баласт, отпада и самия тартор – екзаминатор, тъй като този път на обучение извежда човека до една истинска терапевтична патология, до една свързана с патологията терапия и освен всичко друго, медиците биха учили не по-дълго, а значително пократко време. И ако това обучение се проведе по един правилен начин, то ще предизвика един много по-голям ентусиазъм, защото днешното обучение, макар и да изправя студента пред човека, пред болния човек, то не му предоставя нищо друго, освен органи, но тези органи не са така изолирани, така жестоко изтръгнати от целия организъм, а подвижни и живи; те могат да бъдат разбрани само в тяхната жива и жизнеутвърждаваща функция, само във взаимодействието им с другите органи. Успоредно с това трябва да се изучават и онези своеобразни вътрешни процеси, които се разиграват в отравянето и обезвреждането, в интоксикацията и дезинтоксикацията, и които периодически излизат от равновесие, защото външния свят е подчинил вътрешния, или обратно, но тъкмо поради това ние се доближаваме до патологията, или по-добре казано до терапевтичната патология и до свързаната с патологията терапия.
Струма ми се, че по този начин аз успях да обърна вниманието Ви върху необходимостта от едно истинско оздравяване на медицинското обучение.
Наред с това загатнах и за стремежа на Духовната наука да се намеси и да подобри това медицинско обучение. Знаете, че тази вечер лекциите са по въпросите на евритмията. Половин час по-късно, аз отново ще Ви дам редица други примери, от които ще се убедите как това интуитивно обхващане на външните природни влияния и на вътрешните процеси в човешкия организъм ни води към истинската терапевтика и към вникване в патологията. Тогава ще дам и примери с отделни вещества. В краткото време, което можахме да отделим за тази цел, аз посочих само принципите, които са залегнали във Ветула алба.
към текста >>
И ако Вие правилно схванете посоката, в която антропософски ориентираната Духовна наука иска да тласне днешната медицина тази вечер отново ще говоря на тази тема тогава неизбежно ще си кажете: Да, тази антропософски ориентирана Духовна наука съвсем не се стреми да вкара човека в дилетанство, преди всичко тя се стреми да излекува и
оздрав
и истинската наука, сериозната наука, която едва тогава ще може да изпълнява отново своите важни социални функции.
Тогава ще дам и примери с отделни вещества. В краткото време, което можахме да отделим за тази цел, аз посочих само принципите, които са залегнали във Ветула алба. Тази вечер ще дам и други примери, без да забравям, че трябва да се държи сметка за едно общо и цялостно разбиране на човешкото същество. И в стремежа си да продължи своите специални изследвания медикът трябва да тръгва точно от тук. Той е длъжен да навлезе в специалните области, а това изисква една индивидуална преценка, и в този смисъл е наложително следното: наложително е от лаическите представи за медицинските принципи да израсне едно истинско познание за задачите на лекаря.
И ако Вие правилно схванете посоката, в която антропософски ориентираната Духовна наука иска да тласне днешната медицина тази вечер отново ще говоря на тази тема тогава неизбежно ще си кажете: Да, тази антропософски ориентирана Духовна наука съвсем не се стреми да вкара човека в дилетанство, преди всичко тя се стреми да излекува и оздрави истинската наука, сериозната наука, която едва тогава ще може да изпълнява отново своите важни социални функции.
към текста >>
83.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Днес в една по-скоро описателна форма, аз Ви показах как с помощта на духовното съзерцание може да се вникне в най-конкретната същност на човека, в неговите градивни и разградни процеси, в неговите
оздрав
ителни и болестотворни процеси, намиращи се впрочем в постоянно взаимодействие.
Ако жените имат потомство с хемофилия, самите те не се заразяват; т.е. боледуват мъжете, а жените пренасят болестта. Кръвната болест преминава през жените, но не ги засяга. Това също потвърждава моите думи за "независимостта" на женския зародиш. Така че в случая външните явления само илюстрират онова, до което ние можем да достигнем в духовното съзерцание.
Днес в една по-скоро описателна форма, аз Ви показах как с помощта на духовното съзерцание може да се вникне в най-конкретната същност на човека, в неговите градивни и разградни процеси, в неговите оздравителни и болестотворни процеси, намиращи се впрочем в постоянно взаимодействие.
Аз Ви показах как с помощта на духовното съзерцание може да се вникне в съотношенията между човека и неговото обкръжение и по този начин да се хвърли мост от физиологията и патологията към терапията. И накрая избирайки екстемния случай с хемофилията и наследствените отношения при нея аз поисках да Ви дам един пример за това, как правилното вникване в тайните на природата, може да се превърне в една илюстрация на духовнонаучното познание. Така че възражението, което гласи приблизително следното за онзи човек, който не "вижда" в духовния свят, не важат каквито и да е доказателства от страна на духовния изследовател това възражение отпада. Обаче нещата съвсем не са поставени по този начин; става дума за това, че от една страна духовнонаучните резултати следват да бъдат приети без догматизъм и сляпа вяра в авторитета, а от друга без предубеждение и скептицизъм. Човек би трябвало просто да ги приеме и да си каже: добре, аз искам не да вярвам в тези неща, но не искам и да ги отблъсна с някакво лекомислие, аз ще ги приема и ще ги изпитам във външния свят.
към текста >>
И както светът на човека може да бъде социално
оздрав
ен, само ако в социалните идеи се промъкне и духовното познание, така и нашата медицина може да бъде
оздрав
ена, само ако духовното съзерцание успее да проникне във всички нейни разклонения.
Обаче първият е категоричен: аз не виждам тук никаква магнетична сила, за мен това е чисто и просто една подкова. Да, нещата са устроени по такъв начин, че Духът присъствува във всички материални процеси, във всички материални предмети и ние живеем в една епоха, когато Духът трябва да бъде търсен на всяка цена. И един изследовател, който проучва материята и не се интересува от Духа, прилича на този, който подковава коня си със железен магнит, без да знае как са устроени нещата именно в материалния свят. Ето така непълни изглеждат и човешките знания в онези области, които съхраняват бъдещето на медицинската наука. Защото медицинската наука е най-интимно свързана със социалния организъм.
И както светът на човека може да бъде социално оздравен, само ако в социалните идеи се промъкне и духовното познание, така и нашата медицина може да бъде оздравена, само ако духовното съзерцание успее да проникне във всички нейни разклонения.
Вие виждате, че в нито една област ние не сме фантасти, а пък още помалко: Дилетанти. Тук нещата опират до сериозен и неуморен труд, но до такъв труд, чиито принципи днес бяха показани от най-различни страни. Когато днес се измисля една хипотеза, смята се че тя представлява удобен начин да се свържат и обяснят определени явления. Стига се дотам, че такива хипотези и мисловни конструкции се измислят до ри и в математиката. Духовната наука е застанала на такива основи, че тя не се бои от никаква опасност, след като в нейни ръце е истинската еволюция на човешкия живот, и че тя не се бои от нищо, за да приложи силите си в духа на тази необходимост.
към текста >>
84.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тук ще Ви е необходимо и известно примирение, понеже светът няма да забележи кога е настъпило подобрението, нито кога детето е
оздрав
яло.
Ако на всеки 45 минути сменяте учебния предмет, Вие няма да постигнете нищо в тази област. Вие ще провеждате добро обучение на абнормните деца, ако се опирате на това, което ние сме въвели във Валдорфските училища, където учебният процес включва подобно изучаване на отделни епохи от развитието на човечеството и в продължение на седмици се преподава само един предмет, следователно, седмици наред имаме възможност да работим по 8-10 часа без никакъв учебен план; да правим това, което искаме, след като сме убедени, че методически то е правилно. Изхождайки от такива педагогически принципи, Вие ще си изработите необходимите умения за работа с абнормните деца. И тогава ще въвеждате такива методи, които осигуряват непрекъсната метаморфоза на обучението, непрекъсната промяна в темпото на преподаване. С помощта на тези умения, Вие ще сте в състояние да въздействувате извънредно силно върху секрецията на жлезите, респективно върху консолидирането на детското астрално тяло.
Тук ще Ви е необходимо и известно примирение, понеже светът няма да забележи кога е настъпило подобрението, нито кога детето е оздравяло.
Светът само ще забележи, че в отделни случаи няма никакво подобрение, понеже в живота на така наречените „нормални” неща се гледа като на нещо, разбиращо се от само себе си. Само че „нормалните” неща съвсем не се разбират от само себе си. Това е едното. И така, Вие виждате: ако при епилептичното или епилептоидното разстройство се прилагат поскоро практически или морални средства, за които говорих вчера, при този вид разстройства, за които става дума днес, главното внимание трябва да се насочва към дидактическите методи. Да се предизвикват леки стресови въздействия, това е едното.
към текста >>
85.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Защото то означава един вид
оздрав
яване, естествено подобрение.
Обаче тези нарушения са само един симптом, показващ, че тази нередност, която обсъждаме, се разпростира върху целия веществообмен. Тъкмо в тази нередност се състои и цялото заболяване; тази нередност поражда и отделните симптоми, така че, естествено, всеки нов пристъп може да се съпровожда от стомашни оплаквания. От Януари 1923 отчитаме съществена промяна в характера на пристъпите: те продължават по-кратко, настъпват 9 часа след заспиване, детето извиква и се събужда. Наблюдаваме силен метеоризъм; общо взето имаме по един пристъп на седмица. Това е нещо, което на пръв поглед изглежда застрашително, но от друга страна то носи в себе си известна утеха.
Защото то означава един вид оздравяване, естествено подобрение.
Тук имаме една криза, която се разиграва вътрешно, но макар и да протича бавно, тя не може да ни изненада с нищо друго. Защо тези симптоми настъпват 9 часа след заспиването? Защото точно тогава астралното тяло започва своя обратен път към физическото тяло и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм. И Вие бихте могли да си представите, как идват тези симптоми: извикването, скачането от леглото. Ако после неговото астрално тяло изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко.
към текста >>
86.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако не бихме искали да пречим на
оздрав
яването, не би трябвало да избягваме такива кризи.
По-нататък историята на заболяването отчита: В продължение на няколко дни детето получава нектар, после изпражненията стават меки, стига се до стомашно разстройство, което отзвучава след спирането на нектара и през нощта на 11. срещу 12. Юни настъпва криза – детето крещи, хленчи, уринира обилно, свива се при всяко издишване, получава спазми на левия крак, напрежение в лявата ръка, фонтанелите са напрегнати, рефлексите повишени. След горещи компреси и обвиване с мак детето заспало и на следващия ден се почувствувало добре. Апетитът и дефекацията се нормализирали.
Ако не бихме искали да пречим на оздравяването, не би трябвало да избягваме такива кризи.
Това, което се натрупва в организма, трябва да се освободи по някакъв начин. Естествено, необходима е и моменталната намеса, каквато виждаме от страна на г-жа д-р Вегман. След горещите компреси и обтриването с мак кризата отминава. Можем да дадем само един съвет: не бива да се оставяме да бъдем изненадани. В такива случаи всичко зависи от бързата намеса.
към текста >>
Ако едно такова дете постъпи при нас в покъсна възраст, тогава трябва да предприемем онези неща, за които аз отчасти вече говорих и които трябваше да приложа спрямо един единадесетгодишен младеж с хидроцефалия, който след време
оздрав
я напълно.
И така, той живееше на село. Там хората гледаха на него с разбиране. Досега аз не съм срещнал населено място, където няма подобни деца. Обикновено те са деца на цялото село. А там всеки е подпомаган и поддържан.
Ако едно такова дете постъпи при нас в покъсна възраст, тогава трябва да предприемем онези неща, за които аз отчасти вече говорих и които трябваше да приложа спрямо един единадесетгодишен младеж с хидроцефалия, който след време оздравя напълно.
Но сега да преминем към следващото дете, едно момиче, което е доста опърничаво. При раждането си то е тежало четири фунта (около 1814 гр. – бел. пр.), ражда се напълно износено и е кърмено до седмия месец. Научава се да ходи на една година, проговаря навреме.
към текста >>
87.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Виждате ли, става дума за нещо, което засяга онези млади хора – а Вие също сте част от тях – които по някакъв начин са се посветили на една забележителна професия, която може да упражни
оздрав
ителното си въздействие върху цялото човечество.
Естествено, за всичко това е необходима и езотерична смелост. Онази езотерична смелост, която се пробужда у човека, ако не се появят едни или други пречки. Виждате ли, това, че хората имат тези вътрешни интуиции, а не ги забелязват, е един забележителен факт. Антропософите имат много поводи да обърнат внимание на тези вътрешни интуиции, те ги притежават в много по-голяма степен, отколкото предполагат, обаче не им се доверяват, понеже в решителния момент те се сблъскват с една трудно преодолима суета. Заедно с тези способност и израстват и всевъзможни импулси, подклаждащи човешката суета, и към всички неща, за които говорих вчера, характеризирайки съвременната епоха, можем да отнесем също и извънредно силната склонност на днешното човечество към суетата.
Виждате ли, става дума за нещо, което засяга онези млади хора – а Вие също сте част от тях – които по някакъв начин са се посветили на една забележителна професия, която може да упражни оздравителното си въздействие върху цялото човечество.
Днешното младежко движение е една голяма необходимост, то е нещо извънредно важно и във висша степен интересно също и за хората от по-старото поколение. Тези мои думи не бива да се разбират погрешно. И така, никой не бива да застава срещу младежкото движение. От друга страна, не можем да укоряваме по-възрастните, че не проявяват достатъчно разбиране към по-младите; все пак голяма част от несполуките се дължат на това, че първите не приемат достатъчно сериозно вторите. Когато става дума за конкретни задачи в рамките на младежкото движение, следва да се съобразяваме и със самите млади хора.
към текста >>
88.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Този вътрешен
оздрав
ителен процес, този осъществяващ се от Вселената лечебен процес, представлява нещо толкова интензивно, че в действителност действува заздравяващо върху болни, намиращи се в близост до такива личности, тогава, когато тяхната болест се намира приблизително в посоката, в която се разиграва всичко това; така че в действителност в близостта на такива личности могат да се извършат най-чудни излекувания.
В същото това състояние бива обратно върната и такава личност като Св. Терезия. Но след като пред извиква в статус насценди патологичното състояние, тя се издига нагоре към света, в който се е намирала преди раждането, т.е. в духовния свят. Това махаловидно движение е потъването във физическото тяло и издигането в духовния свят. Духовният свят, физическият свят, духовният свят – физическият свят, но физическият свят, изживяват по един полярно противоположен начин, така, както човек иначе го изживява, тъй както иначе го изживява само при навлизането си в нова инкарнация.
Този вътрешен оздравителен процес, този осъществяващ се от Вселената лечебен процес, представлява нещо толкова интензивно, че в действителност действува заздравяващо върху болни, намиращи се в близост до такива личности, тогава, когато тяхната болест се намира приблизително в посоката, в която се разиграва всичко това; така че в действителност в близостта на такива личности могат да се извършат най-чудни излекувания.
Да, нещата могат да продължат много по-нататък, и в едно по-стари, по-добри времена за църквата, тези неща, които по-късно са се изродили в суеверното раздаване на реликви, в магьосничество, тези неща са били използувани по един фин езотеричен начин. Защото наистина, в едни по-добри времена на религиозното развитие са били давани нагледни, чак до имагинативното описание нагледни биографии на такива личности, и са били поднасяни на вярващите, така че те са могли да се изпълнят с цялата образност на подобни личности. И тогава е могло да стане така, не искам да кажа, че винаги е ставало така, но е могло да стане така, че, когато е имало разумен водач в подобни обстоятелства, тогава той просто е давал на дадена личност от обикновения живот, в която се е развивала болест в една определена посока, на тази личност той е да вал в ръцете така силно имагинативно написаната биография, може би подсилена от собствената му дума И чрез това са могли да се осъществяват лечебни процеси, така че дори насочването на умонастроението на тези хора към живота на такъв светец, вече е имало лечебно значение. Виждате ли, именно наблюденията, навлизащи така дълбоко в човешката същност, от състоянието на здраво към болестното състояние, тъкмо тези изживявания ни отвеждат в състоянието на свръхсетивното изживяване. Ето защо ако Вие посъветвате някого да прави упражнения, за да може по някакъв начин да достигне до свръхсетивния свят, тогава тези упражнения трябва да бъдат ориентирани в такава насока, че да укрепват Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло, да подсилят телата, така че в действителност такъв процес, какъвто Ви го описах, даден на съответната личност чрез Кармата, за да може такъв един процес да се осъществи по правилен начин.
към текста >>
Терезия е развило сили, тогава, когато в статус насценди се появява болестта, и ако опознаем
оздрав
ителните сили заедно с напиращите в антимона активни сили, тогава сме успели да разчетем лечебния процес в самата природа.
Ето за що за лекаря има не малко значение да се позволи да изследва живота на такива личности, защото тъкмо в живота на такива личности той открива това, което всъщност може да бъде изразено само чрез даден парадокс. В живота на такива личности той открива здравия съответен образ на появяващите се тук и там патологични симптомокомплекси, и за лекаря това е най-ужасното, да види здравото съответствие на даден патологичен процес! Това е, което вътрешно, езотерично в най-силна степен ни отвежда в боравенето с лечебния процес. Ако към това се прибави и познанието върху материално-субстанциалното, което може да възникне като лечебно средство в своето родство, в своя афинитет към определени сили на етерното тяло, които сили при такива, отклоняващи се от нормата личности могат да се задвижат като една саморегулация, т.е. ако се научим по какъв начин етерното тяло на Св.
Терезия е развило сили, тогава, когато в статус насценди се появява болестта, и ако опознаем оздравителните сили заедно с напиращите в антимона активни сили, тогава сме успели да разчетем лечебния процес в самата природа.
Човек би желал да кажа, че в наблюдението на подобни изживявания с заложено странното, заложен е парадокса, че човек се учи да разглежда болестта от другата страна, от страната, от която духовните същества боравят с болестта, а не човека. Защото единия вид боравене е този, който хората по отношение на болестта, това е единият вид боравене. Той е, който изхожда от аспекта на Земята. Той се състои в това, че чрез лечението ние отново създаваме онова съотношение, което болестта е разрушила. Духовните същества, имащи работа с човека, боравят с болестта по друг начин.
към текста >>
89.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Дали на болния, към това, че е
оздрав
ял, към това, че не е пострадал душевно в хода на
оздрав
яването, дали към всичко това ще поднесем по правилен начин и причастието на болния, това зависи от обстоятелството да имаме разбира не за тези неща.
Отвратителното в теорията на Ломброзо не е великата му гениалност, тя е налице, но отвратителното е, че той е един заклет филистер, така че на всяка една страница човек може да прочете еснафското му мнение. Нещата наистина стоят така, че действително тук науката е достигнала до заклетия филистер. Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от гледната точка на едно прозрение на света, т.е. на сетивно-духовния живот, тогава, ако във вътрешната си професия се нуждаем от утехата, тогава ние ще поднасяме на болния утехата на религията или на тайнството, и ще поднасяме това тайнство с правилна духовна аура. Но не без залегналото в основата разбиране.
Дали на болния, към това, че е оздравял, към това, че не е пострадал душевно в хода на оздравяването, дали към всичко това ще поднесем по правилен начин и причастието на болния, това зависи от обстоятелството да имаме разбира не за тези неща.
Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие. Но ако човек не знае всичко това, той не може да го внесе в аурата на тайнството. Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност. Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си душа да участвува в човека с неговите кармични процеси. Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение.
към текста >>
Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са
оздрав
ели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие.
Нещата наистина стоят така, че действително тук науката е достигнала до заклетия филистер. Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от гледната точка на едно прозрение на света, т.е. на сетивно-духовния живот, тогава, ако във вътрешната си професия се нуждаем от утехата, тогава ние ще поднасяме на болния утехата на религията или на тайнството, и ще поднасяме това тайнство с правилна духовна аура. Но не без залегналото в основата разбиране. Дали на болния, към това, че е оздравял, към това, че не е пострадал душевно в хода на оздравяването, дали към всичко това ще поднесем по правилен начин и причастието на болния, това зависи от обстоятелството да имаме разбира не за тези неща.
Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие.
Но ако човек не знае всичко това, той не може да го внесе в аурата на тайнството. Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност. Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си душа да участвува в човека с неговите кармични процеси. Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение. Всички неща, които материалистическия мироглед изнесе наяве в своето служене на природата, т.е.
към текста >>
90.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Не до тези методи трябва да достигнем ние, но до онези методи, при които с помощта на имагинативното изживяване веднага достигаме до състоянието да можем да проследим болестния процес, и при които чрез интуитивния метод да изживеем
оздрав
ителния процес, който не ни въвежда вън от човека.
Тогава не се е експериментирало както днес. Тогава болните са били довеждани до храма и от съответно подготвените храмови жреците са били довеждани до един вид сомнамбулно състояние, и това сомнамбулно състояние е било задълбочено до момента, когато болният описвал своя болестен процес. След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението. Това е представлявало изследването в най-древните мистерии, водещо от патологията към терапията. Ето така в древни времена е било развивано лечебното изкуство, хората са развивали това изкуство, като чрез древни те форми на изследователските методи са търсели познанието за човека в самия човек.
Не до тези методи трябва да достигнем ние, но до онези методи, при които с помощта на имагинативното изживяване веднага достигаме до състоянието да можем да проследим болестния процес, и при които чрез интуитивния метод да изживеем оздравителния процес, който не ни въвежда вън от човека.
Това, което преди е било един вид експеримент, в тази област тъкмо ще трябва да се превърне в едно настойчиво наблюдение. Виждате къде всъщност е залегнала ориентацията. Външната физична наука, която в древни времена е била изцяло съзерцателна, после е преминала към експеримента, все повече и повече замествайки чистото наблюдение чрез експеримента. В това тя има право. Но лечебната наука и е подражавала и тук тя е сбъркала.
към текста >>
91.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Какво става, когато настъпи
оздрав
ителният процес?
Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена. Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля. Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло. Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс. Да вземем сега физическата болест.
Какво става, когато настъпи оздравителният процес?
От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният живот в Природната. От Отца, към Христа, и в съществената част това бива извършено от лекаря. В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, след като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина. Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен език. Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа.
към текста >>
И започвайки от Отца, след като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички
оздрав
ителни процеси.
От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният живот в Природната. От Отца, към Христа, и в съществената част това бива извършено от лекаря. В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, след като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина. Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен език. Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа.
И започвайки от Отца, след като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички оздравителни процеси.
И тук, скъпи мои приятели, започва модерната мистерия, мистерията, която е голямото световно изпитание за истинската лечебна наука. И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря. Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител. Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание.
към текста >>
И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един
оздрав
ителен начин да нахлуе в лекаря.
В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, след като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина. Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен език. Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа. И започвайки от Отца, след като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички оздравителни процеси. И тук, скъпи мои приятели, започва модерната мистерия, мистерията, която е голямото световно изпитание за истинската лечебна наука.
И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря.
Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител. Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание. Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание. Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение.
към текста >>
92.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият
оздрав
яваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност. От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто.
Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
Обаче също и така, когато онова, което е духовно-душевно, се излъчва съзнателно от физическото тяло, получава се нещо друго. Получава се именно това, че тогава човек отново трябва да установи една връзка с физическото тяло, която връзка сега трябва да стане по-съзнателна. Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло. По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта. Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично.
към текста >>
93.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси
оздрав
яване.
След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка. Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи. Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци.
Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване.
Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго. Вижте, сега ще се опитаме от понятията, които обаче са останали в реалността, тоест още носят в себе си известен остатък от реалността, отново да се върнем малко назад. Въобще, това винаги е нужно да се прави по отношение на външния свят, за да не се отделяме със своите понятия твърде много от реалността. Човек има склонност да прави това. Трябва винаги отново да се връщаме назад.
към текста >>
Ще стигнем до това
оздрав
яване, ако вземем предвид още нещо друго.
Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи. Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци. Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване.
Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго.
Вижте, сега ще се опитаме от понятията, които обаче са останали в реалността, тоест още носят в себе си известен остатък от реалността, отново да се върнем малко назад. Въобще, това винаги е нужно да се прави по отношение на външния свят, за да не се отделяме със своите понятия твърде много от реалността. Човек има склонност да прави това. Трябва винаги отново да се връщаме назад. Нещо изключително опасно е станало, когато се е формирало понятието: планетите се движат по елипси, – и вече на основата на това понятие започва да се гради теория.
към текста >>
94.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за
оздрав
яване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него.
Имаше обаче недостатъчно раз вити почви и орна земя, а също стопанства при неблагоприятни почвени и климатични условия; за тях трябваше да се обърне особено внимание за предварително преобразуване хумуса на почвата. Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия смисъл на много мероприятия в земеделието и градинарството, прилагани по традиция. Иначе много от тези мероприятия като приготвяне на компост, запазване на храстите по синорите, хранене на животните с листа и ароматни билки и пр. бяха от поколения насам обречени на изчезване и на забрава. По-младите поколения, които са възприели мисловния начин на земеделската химия, не бяха повече в състояние да схващат значението на тези мероприятия.
Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него.
Тези лица още от своята младост, прекарана на село и в земеделското стопанство, са могли да възприемат много от тези традиции, които като спомени и опит могат в променен вид да бъдат плодоносни в развитието на това ново земеделско движение. С дадените в Кобервитц указания, в центъра на тежестта на поставените цели бяха задачите за развитие живота на почвата тя да се направи трайно плодородна и да се изгради един хармонично устроен стопански организъм. Затова земеделците с особено голямо старание трябваше да се заемат с мероприятията за осъществяване на тези задачи и биодинамичното движение много скоро беше признато като пионер за осъществяването на тези цели и на тези съдействащи методи. Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на домашните животни с прибавяне в храната им на шума и билки; оздравяване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни. Всичко това трябваше да бъде съобразено, за да се осъществят посочените в Кобервитц цели, а именно: заздравяване на растениевъдството и произвеждане на храни с възможно най-добро качество.
към текста >>
Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на домашните животни с прибавяне в храната им на шума и билки;
оздрав
яване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни.
По-младите поколения, които са възприели мисловния начин на земеделската химия, не бяха повече в състояние да схващат значението на тези мероприятия. Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него. Тези лица още от своята младост, прекарана на село и в земеделското стопанство, са могли да възприемат много от тези традиции, които като спомени и опит могат в променен вид да бъдат плодоносни в развитието на това ново земеделско движение. С дадените в Кобервитц указания, в центъра на тежестта на поставените цели бяха задачите за развитие живота на почвата тя да се направи трайно плодородна и да се изгради един хармонично устроен стопански организъм. Затова земеделците с особено голямо старание трябваше да се заемат с мероприятията за осъществяване на тези задачи и биодинамичното движение много скоро беше признато като пионер за осъществяването на тези цели и на тези съдействащи методи.
Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на домашните животни с прибавяне в храната им на шума и билки; оздравяване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни.
Всичко това трябваше да бъде съобразено, за да се осъществят посочените в Кобервитц цели, а именно: заздравяване на растениевъдството и произвеждане на храни с възможно най-добро качество. Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието. За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания.
към текста >>
Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за
оздрав
яване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания.
Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на домашните животни с прибавяне в храната им на шума и билки; оздравяване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни. Всичко това трябваше да бъде съобразено, за да се осъществят посочените в Кобервитц цели, а именно: заздравяване на растениевъдството и произвеждане на храни с възможно най-добро качество. Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието. За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“.
Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания.
Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности. Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане. Нарастващото число земеделци и градинари се обединяваха в местни работни групи, които прерастваха в по-големи: във федерални или районни обединени работни общества. Понеже стопанските сведения, поискани от присъединяващите се по-късно земеделци, с течение на времето не можеха да бъдат давани само от натоварените с отговорността за собствените си биодинамични стопанства, стопани, скоро в различните страни и провинции бяха създадени центрове за информация и съвети. При това организиране на работата можеше да се оказва съществена помощ от по-големите земеделски стопанства и от техните ръководители, посветили се на напредъка на земеделието.
към текста >>
95.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
С употребата на тора се интензифицират
оздрав
ителните сили на растенията и на оживеното обкръжение.
За поемане на минералните вещества на земята в живота на растението е необходима растителна активност. Тя може да бъде повишена. За тази цел подходящи лечебни растения, съответно техните цветове, се обвиват в онези животински органи, към които растенията проявяват особено отношение, когато бъдат приложени терапевтично. Обвитото в животинския орган растително съдържание се излага на определени въздействия в течение на годината. Получените по този начин препарати се поставят в тора.
С употребата на тора се интензифицират оздравителните сили на растенията и на оживеното обкръжение.
6. Предпазващи препарати. Развъждането на плевелите и размножаването на вредителите може да бъде възпрепятствано с помощта на съответно приготвените средства от тези организми. 7. Свободните, естествени етерни и астрални сили и организмите на местността са важните елементи за едно здраво земеделско производство. Чрез оформлението на местността земеделците могат да създадат важни условия за намиращите се там растения и животни, за тяхното разнообразие и тяхното взаимодействие. Както показва практиката, те се приемат от свободно живеещите същества, така че те изпълняват помощни функции.
към текста >>
96.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако до заболяването детето не е привикнало към котката и котката се е появила в дома именно в периода на заболяването на детето от коклюш, като остатъчно явление в даденото дете - при това именно след
оздрав
яването, не веднага, а по-късно - настъпва това, което се нарича астма, постоянно повтарящ се задух.
Докато детето боледува от коклюш, родителите купуват котка или куче. Поради това детето започва да проявява чувствителност към въздуха, издишван от котката или кучето. Това не би станало, ако то нямаше участък с повишена чувствителност, чувствително място. Но по време на коклюша детето има такава възприемчивост. Коклюшът се излекува, но остават някои видими остатъчни явления.
Ако до заболяването детето не е привикнало към котката и котката се е появила в дома именно в периода на заболяването на детето от коклюш, като остатъчно явление в даденото дете - при това именно след оздравяването, не веднага, а по-късно - настъпва това, което се нарича астма, постоянно повтарящ се задух.
Ако внезапно се появи този задух - астмата е нещо такова, което периодически възниква внезапно, - при изследване може да откриете нещо забележително. Например при мъж възниква астма и той не знае защо. Бидейки внимателен, той забелязва, че ако наблизо до него или в стаята се намира котка, получава пристъп на астма. Ако тази котка се прогони, астмата ще мине. Виждате ли, тук главата му не взема участие, тук е задействан споменът.
към текста >>
97.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако в случай, когато се отделя твърде малко слуз, се предпише като лекарство окислено желязо, то ще дублира функцията по отделяне на слуз, ще изтласква слузта нагоре и това може да доведе до
оздрав
яване.
Навсякъде в природата можем да видим това, което става в нас самите. Само трябва правилно да го разбираме. Обаче всичко това има огромно практическо значение. Само помислете, господа, да кажем, че при някой възниква напълно определено заболяване на главата поради това, че отделя твърде малко слуз. Това може да предизвика заболяване на главата.
Ако в случай, когато се отделя твърде малко слуз, се предпише като лекарство окислено желязо, то ще дублира функцията по отделяне на слуз, ще изтласква слузта нагоре и това може да доведе до оздравяване.
Виждате ли, в това е разликата между антропософската медицина и тради-ционната, която действа по метода на пробата и грешката. В антропософията се учи на това, че човек, имащ определено заболяване на главата, е твърде отслабен, за да образува кристали в мозъка си - това постоянно появяване и изчезване на ледени картини. Трябва да му се помогне. Това може да се направи с помощта на чиста кремъчна киселина. Ако се изкачите високо в планината и видите там прекрасен кварц, това е кремъчна киселина, окис на силиция.
към текста >>
98.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Те казвали: вярно е, че този Дух-Изцелител, този
оздрав
яващ Дух трябва да действа по двояк начин.
Бог-Син. Ако човек прогнозира бъдещото човечество, какво трябва да стане то, когато във волята всичко отново бъде здраво - тук действа Бог-Дух. Всичките три Божества действат в човека. Има три Бога или три божествени лица, но същност те са едно и действат в човека като единство. Такова е било изначалното убеждение на християнството. Връщайки се към първите времена на християнството, намираме, че тогава хората изказвали още едно убеждение.
Те казвали: вярно е, че този Дух-Изцелител, този оздравяващ Дух трябва да действа по двояк начин.
Първо, доколкото природата може да стане болна, той трябва да въздейства върху физическото, върху това, което произхожда от Бога-Отец. А доколкото волята също трябва да бъде здрава, той трябва да въздейства на това, което произхожда от Сина. И така, те казвали: този Свети Дух трябва да действа така, че той произлиза едновременно от Отца и Сина. Това било първоначалното убеждение на християнството.[3] Всъщност Мохамед се е ръководел от определени опасения.
към текста >>
Ако попитате евангелското християнство в какво се състои същността на християнството, ще ви кажат: всичко е основано на принципа на
оздрав
яването на волята, изцелението, възстановяването на здравата воля, оправданието пред Бог.
То може да бъде намерено отново само благодарение на самите истински човешки сили, както започнах да ви показвам в току-що приведения от мен пример (евангелските изцеления - бел. пр.). Но с това исках в същото време да ви покажа колко трудно е в настоящото време да се стигне до изначалното християнство. Ако попитате източното християнство какво е истинското християнство, ще ви кажат всичко, отнасящо се до Отец и ще нарекат Отец Христос. Ако попитате за същността на християнството Римокатолическата Църква, ще ви кажат за всичко, отнасящо се до грехопадението на човека, до пропадналата човешка природа, за това, че човек трябва да бъде спасен от своите страдания и т. н. Ще ви кажат всичко, отнасящо се до Сина, до Христос.
Ако попитате евангелското християнство в какво се състои същността на християнството, ще ви кажат: всичко е основано на принципа на оздравяването на волята, изцелението, възстановяването на здравата воля, оправданието пред Бог.
Говорят за Светия Дух, но Го наричат Христос. Ето защо става всичко, което ние имаме днес. Хората съвсем не мислят, че е време да се обединят трите различни страни на християнството. Хората казват: тук вече нищо не може да се разбере! От това възникват съвременното настроение и необходимостта отново да се намери християнството.
към текста >>
99.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
И ако човек употребява прекомерно много белтъчини, не следва да вярва, че с това особено
оздрав
ява своя мозък, напротив, неговият главен мозък ще бъде отровен.
И още нещо: трябва да се знае как действат отделните вещества. Трябва да се знае, че солите действат главно върху главата, въглехидратите, съдържащи се в нашите основни продоволствени продукти, в хляба и картофите, действат на дихателната система и шията - белите дробове, гърлото, небцето и т. н. Трябва да се знае, че мазнините въздействат преимуществено върху сърцето и кръвоносните съдове - артерии и вени, а белтъкът действа преимуществено върху органите от долната част на тялото. Главата въобще не получава нищо особено от белтъчините. Белтъкът, който присъства в главата - естествено главата трябва да бъде построена от белтък, защото той представлява жива субстанция, - този белтък човек също трябва сам да изгради за себе си.
И ако човек употребява прекомерно много белтъчини, не следва да вярва, че с това особено оздравява своя мозък, напротив, неговият главен мозък ще бъде отровен.
Белтък: органи в долната част на тялото Мазнини: сърце и кръвоносни съдове Въглехидрати: бели дробове, шия, небце Възможно е на следващото занятие да трябва да говоря още за храненето. Но това е прекрасно, доколкото такива въпроси са доста плодотворни.
към текста >>
100.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
На някой човек му е хрумнало, че ако се зарови на гробището крайчец от риза и при това се каже определена молитва, този, за който са се молили, ще
оздрав
ее.
Но човекът направил това, защото вярвал, че той може по такъв начин да излекува император Фридрих. Този човек сам ми разказа за това. Той ми заяви също така, че би било много по-разумно, ако бяха му изпратили късче от ризата, вместо да правят тази глупост: да извикат при императора английския лекар Макензи и т. н. Всичко това е просто глупост, би трябвало просто да му изпратят късче риза. Виждате ли, този, който изследва такива неща, притежавайки материалистически начин на мислене, ще каже: това е суеверие, което някога някъде е възникнало.
На някой човек му е хрумнало, че ако се зарови на гробището крайчец от риза и при това се каже определена молитва, този, за който са се молили, ще оздравее.
Но, господа, суеверията не възникват по такъв начин. Суеверието никога не възниква по такъв начин - някой да го измисли, - то възниква по съвсем друг път. Някога хората са оказвали голямо почитание на своите мъртви, те казвали: докато човек пребивава на Земята, е грешен човек, той освен добро, извършва и зло. Те са имали следната представа за това: умрелият продължава да живее в душата и духа. Смъртта изравнява всички.
към текста >>
Хората са искали да разкажат как един или друг е заболял или е
оздрав
ял.
Но хората са разказвали разни неща за Вотан и Локи. Ето например какво са разказвали за Вотан: когато някой пътешества по пътищата, по планините, той може да срещне Вотан, който може или да му придаде сила, или да го отслаби, в зависимост от това, какво е заслужил. Виждате ли, това са разказвали хората, така и са го разбирали. Съвременните хора ще кажат: е, да, това е само суеверие, суеверна представа. Но тогава това не са го разбирали по такъв начин, a хората са осъзнавали: ако те се отправят към някакво трудно място, там няма да срещнат човек, подобен на другите хора в телесна обвивка, а поради общата конфигурация на планините възникват такива условия, че върху тях може да задуха своеобразен вибриращ вятър, към тях от пропастта може да нахлуе особен въздух, и ако човек издържи всичко това, издържи този път, той може да стане по-здрав, но може и да се разболее.
Хората са искали да разкажат как един или друг е заболял или е оздравял.
Но те са вървели в съгласие с природата и са интерпретирали това на основата на своето въображение, а не на основата на разсъдъка. Съвременният лекар, ръководейки се от разсъдъка си, ще каже: ако имаш предразположеност към туберкулоза, трябва всеки ден да се изкачваш нагоре по тази пътека, да поседиш малко и после да слезеш долу; от това ще ти стане по-добре. Така казва човек на основата на разсъдъка. А на основата на фантазията той ще каже: там седи Вотан, той обитава там. Той ще ти помогне, ако го посещаваш в определено време в течение на четиринадесет дни.
към текста >>
НАГОРЕ