Търсене в текстове за 'милос'

27. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха.
Обаче по-късно им се ражда син и осиновеното момче чувствувайки се пренебрегнато, тласкано от своя страстен темперамент, убива царския син. Не можейки повече да остане в тази страна, то побягва и стига в двореца на управителя Пилат Понтийски, където скоро става главен надзорник на войсковите началници. Един ден се скарва с един съсед, за който не знаел нищо; при скарването той го убива, не знаейки, че това е неговият баща. Скоро след това той се оженва за жената на този съсед, който била неговата майка. Това намерено дете бил Юда Искариот. Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха. Следователно Юда Искариот намери прием при Христа Исуса. И тогава той привлече нещастията, които бяха предсказани; защото, както казва Шилер: "проклятието на едно злодеяние е, че то постоянно продължава да ражда злото." Юда стана този, който предаде Христа Исуса. Всъщност, това, което трябваше да се сбъдне в него, се беше вече сбъднало, когато той беше убил баща си и се оженил за майка си. Но той остана така да се каже като едно оръдие на разположение на тъмните сили, защото трябваше да бъде това оръдие на злото, което трябваше да направи да се появи Доброто, прибавяйки още едно деяние за изпълнението на неговата съдба. Оедип си изважда очите щом открива своята трагична съдба; това е последствието.
към текста >>

28. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Обаче през тези древни епохи, хората, които бяха удостоени с милостта да имат непосредствена връзка с учителите от окултните школи, трябваше непрекъснато да вливат полученото познание в душите на останалите.
Човешката еволюция все още не беше толкова напреднала, че една или друга душа да открие тези истини, потъвайки в лични, самостоятелни размишления. За всичко, което възниква в света, са необходими точно определени причини. По какъв начин, например, хората от предишните епохи можеха да следват принципите на осемстепенния път? Те можеха да сторят това, само защото тези принципи им се предаваха по определен начин, само защото посветените и ясновидците черпейки от окултните школи -, така да се каже, вливаха тези принципи в техните души. А този, който осъществяваше обучението всред Мистериите и всред окултните школи, беше именно Бодисатва, и тук окултните ученици съумяваха да се издигнат до висшите светове, да приемат това, до което обикновеният човешки разум и обикновената човешка душа все още нямат достъп. Обаче през тези древни епохи, хората, които бяха удостоени с милостта да имат непосредствена връзка с учителите от окултните школи, трябваше непрекъснато да вливат полученото познание в душите на останалите. Животът на обикновените хора трябваше да бъде така подреждан, че да протича според окултните принципи, макар и те да оставаха недостижими за човечеството. Следователно, хората които живееха извън Мистериите, следваха в известен смисъл несъзнателно това, което им беше давано сякаш несъзнателно от представителите на окултните школи. На Земята все още не съществуваше такова човешко тяло, чието устройство дори с помощта на всички духовни сили би позволило някому да открие чрез самостоятелни усилия т.н. осемстепенен път. Той трябваше да бъде като едно откровение от горе.
към текста >>

29. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Петото Блаженство е "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани".
Когато той е развил себе си в своята интелектуална или чувствуваща душа обаче, той може да възприеме другия до него. Където се засягат всичките онези устройства, които досега споменахме, трябва да имаме предвид онова, което е дадено в по-ранните области. Само интелектуалната душа може да изпълни себе си с онова, което протича от човек към човек. В Петото Блаженство структурата на изречението ще трябва да вземе по-специална форма. Подлогът и сказуемото трябва да бъдат еднакви, тъй като се отнася до това, което Азът развива вътре в себе си. Петото Блаженство е "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани". Това е един изпит на кръста /Kreuzrgove/, едно указание, че тука имаме работа с един окултен документ. Христос е обещал всичко, хармонизирал е всичко по отношение на отделните устройства на човешката природа. Следното изречение от Блаженствата се отнася до съзнателната душа. Чрез нея Азът става чист Аз и способен да приеме Бога у себе си. Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога.
към текста >>

30. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Но би било по-опасно, ако човек се оставеше сам на милостта на силите на Меркурий.
Човек може сам да си има работа с онова, обикновено разбирано като влияние на Венера, когато се спуска във своето вътрешно същество. Определена подготовка в смирение и себеотрицание ще му позволи да не отстъпва пред лицето на силата на Венера. Преди да тръгне по пътя в неизвестното царство на собственото си вътрешно същество, той трябва да подтисне всички импулси на егоизъм и себелюбие и да развие себеотрицание. Той трябва да направи себе си същество, което чувства любов и симпатия не само към своите близки, но и към цялото Битие. Тогава, ако е нужно, той може безопасно да се отдаде на своето съзнателно спускане към силата, позната като тази на Венера. Но би било по-опасно, ако човек се оставеше сам на милостта на силите на Меркурий. И така в древното Египетско Посвещение той беше под водачеството на велик учител, чиито собствени по-ранни опитности го бяха направили способен да бъде водач, защото беше в пълно съзнание за начина, по който могат да бъдат контролирани тези сили на Меркурий. Кандидатът за Посвещение следователно бе воден от жрец на Хермес или Меркурий. Това е свързано със строго подчинение на всички изисквания, отправени от учителя към ученика. Ученикът бе принуждаван да вземе решението напълно да отстрани собствения си Аз, да не се подчинява на никакви свои импулси и да изпълни до детайли онова, което жрецът на Хермес му даваше указания да прави. За ученика в Мистериите на Озирис и Изис беше съществено да се подчини на това господство, което би било отблъскващо за днешния човек и на което, още повече, той няма нужда да се подлага.
към текста >>

31. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност.
Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента. Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето. Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност. Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло. От Макрокосмоса в нас още се влива онова, което ни прави човеци. Чрез своето сърце ние правим себе си хора; чрез ларингса Макрокосмосът ни прави хора. Когато в ново прераждане израстваме в Микрокосмоса, ние растем в организъм, чиито център е сърцето; но този организъм, това телесно устройство бива непрекъснато поддържано от Макрокосмоса, в него струят силите на Макрокосмоса. Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа.
към текста >>

Напътствия по тези дълбоки въпроси би трябвало да бъдат давани само когато даващият ги е изпълнен с благоговение, с разбиране за милостта, дарена от онези Същества, които трябва да уважаваме, защото те изпращат надолу своята мъдрост от висините на Макрокосмоса висини далеч по-големи отколкото може да изкачим с обикновеното си съзнание.
Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно. Но ако веднъж бъде осъзнато, че всичко физическо има духовна основа, ще се знае също и че всяко изменение на дишането принадлежи към най-възвишените откровения на духовното във физическото. То би трябвало да бъде свързано с настроение на душата, близко до молитвата, където познанието става молитва. Напътствия по тези дълбоки въпроси би трябвало да бъдат давани само когато даващият ги е изпълнен с благоговение, с разбиране за милостта, дарена от онези Същества, които трябва да уважаваме, защото те изпращат надолу своята мъдрост от висините на Макрокосмоса висини далеч по-големи отколкото може да изкачим с обикновеното си съзнание. Крайното последствие на Духовната Наука е, че като молитва кънтят думите: Gotteg schutzender, segnender Strahl erfulle meine wachsende Seele, dass sie ergreifen kann starkende Krafte alluberall.
към текста >>

32. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Там, където това космическо чувство блика от първичната мъдрост на човечеството, там където хората все още са запазили макар и далечен отблясък от древното ясновидство, там е съхранена и милостта, истинското състрадание към животинския свят.
Но когато вие страдате, ние хората извличаме някаква полза. Ние хората можем да преодоляваме страданието; а вие трябва, вие сте осъдени да го понасяте. За вас ние избрахме страданието, а за себе си оставихме невероятната способност да го побеждаваме! " И ако абстрактните теории се превърнат в живо космическо чувство, то неизбежно ще ни потопи в дълбоко състрадание спрямо всички мъки и болки, понасяни в животинското царство. Там, където това космическо чувство блика от първичната мъдрост на човечеството, там където хората все още са запазили макар и далечен отблясък от древното ясновидство, там е съхранена и милостта, истинското състрадание към животинския свят. Да, това състрадание ще се появи отново, когато хората се осмелят и приемат новата духовна мъдрост, когато те отново проумеят колко дълбоко е свързана животинската съдба с Кармата на човечеството и изобщо с Кармата на света. През епохите които бих нарекъл епохи на помрачение белязани от печата на материалистичното мислене, хората нямаха дори и предчувствие за тези кармични зависимости. Хората поглеждаха единствено към разположените в пространството предмети, същества и явления, без да се замислят, че всички те имат общ произход и че са разделени само от различните степени на своята еволюция. Естествено, хората не усещаха и връзката си със животните. И във всички области на Земята, където съзнанието за духовната връзка между човека и животинския свят беше малко или много помрачено, и се задоволяваше само с външните пространствени измерения, човекът изплащаше по един твърде странен начин своя дълг към животните: той просто ги изяждаше!
към текста >>

33. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Следователно, ясно виждаме, какво се получава, когато един телесен орган е обхванат от разпаден процес: под маската на разрушението започват своята работа преизпълнените с милост и грижа свръхсетивни Същества.
Защото там цари единствено истината, а не илюзиите! И така, колкото повече се заплитаме в предизвиканите от Ариман илюзии, толкова по-безнадеждно се изгубва ме всред илюзиите на сетивно-физическия свят. Сега обаче настъпва противоположното действие, каквото имаме и в лицето на болката при луциферическите болести. Работата е там, че в мига, когато опасността да се заплетем прекалено дълбоко в мрежите на сетивно-физическия свят е вече налице, в мига когато са ни окончателно „отнети подемните сили, които биха ни издигнали в духовния свят, в същия този миг съответният орган започва да се разрушава: Настъпва или парализа, или функционална слабост. Или с други думи, настъпва един разпаден процес. Следователно, ясно виждаме, какво се получава, когато един телесен орган е обхванат от разпаден процес: под маската на разрушението започват своята работа преизпълнените с милост и грижа свръхсетивни Същества. Те просто ни отнемат един или друг телесен орган, за да открием отново пътя към духовния свят. И всъщност, ако не се случи друго, от свръхсетивните Същества ние получаваме разрушени, или болни органи, именно за да не затънем прекомерно в ариманическите илюзии, в Майя, а да открием отново пътя към духовния свят. Ако например един човек е засегнат от болест на черния дроб, при която липсват болки, антропософското духовнонаучно изследване показва, че тук имаме работа с предшествуващи ариманически влияния, които са довели до определено засягане на чернодробните функции, защото в противен случай, силите, които тласкат етерното тяло към екстремно нахлуване във физическия организъм, биха ни потопили още по-дълбоко в света на илюзиите, в света на Майя. Древните саги и митове винаги са били наясно с тази първична мъдрост и са я изразявали по забележителен начин. Да си припомним историята с Прометей и неговия черен дроб.
към текста >>

Да, когато градушката се изсипва в полето, ние можем да допълним: През епохата на Старата Луна, тези сили, които бушуват в стихийната градушка, бяха благословени сили, както днес са благословени силите, скрити зад дъжда и слънчевата светлина; днес те отново нахлуват в нашия земен живот, за да внесат необходимата коректура и да ни предпазят от пипалата на Луцифер, които иначе биха ни уловили още по-здраво и безмилостно.
Ето защо трябваше да бъдат създадени и противоположните сили. Те трябваше да се намесят в онези закономерни космически процеси от нашия земен живот, които на Старата Луна са били „нормални" и необходими, но днес, в условията на Земното развитие, те са вече абнормни и застрашават самата еволюция на Земята. Тези сили, ако мога така да се изразя, внасят един вид корекция в това, до което биха довели чисто ритмичните процеси: склонността към удобство, комфорт и пищност. От окултна гледна точка, въпросните сили могат да бъдат разпознати например зад една унищожителна градушка. И всеки път, когато ритмичните и закономерни природни процеси бъдат нарушени, настъпва един вид коректура, която в крайна сметка е благотворна, макар и човек не винаги да го разбира, понеже той не иска да приеме наличието на по-висши разумни сили от тези, с които разполага. Да, когато градушката се изсипва в полето, ние можем да допълним: През епохата на Старата Луна, тези сили, които бушуват в стихийната градушка, бяха благословени сили, както днес са благословени силите, скрити зад дъжда и слънчевата светлина; днес те отново нахлуват в нашия земен живот, за да внесат необходимата коректура и да ни предпазят от пипалата на Луцифер, които иначе биха ни уловили още по-здраво и безмилостно. И колкото повече напредва закономерният ход на нещата, толкова по-яростно вилнеят те, внасяйки все нови и нови коректури. Всичко, което служи на закономерното и ритмично развитие, принадлежи към силите на Земята. Зад вулканичните изригвания са скрити закъснелите, ретроградни сили от Старата Луна, за да внесат поредната корекция в живота на Земята. Същото се отнася и за земетресенията, както и за останалите природни бедствия. Ние ще се убедим, че много от нещата, които идват „от вън", имат своето логично оправдание в цялостния ход на еволюцията.
към текста >>

34. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

Северно-германските народи имаха специалната задача да изградят всичко, за което става дума, и то след като те, бих казал, все още се радваха на милостта, на световно-историческата милост да виждат в духовния свят и да извличат от там своите живи, първични духовни опитности, пренасяйки ги в това, което бяха длъжни да постигнат в суровите условия на физическия свят.
Докато при древната Индийска култура е налице една непосредствена работа в етерното тяло, тук имаме едно по-смътно и по-бледо отражение на действителността. Или, както вече посочих, тук ние сме изправени пред един вид спомени за това, което тези народи някога бяха изживели, като един вид спомени, които се отразяваха в тяхното етерно тяло (Виж схемата). При другите народи, които се появиха на историческата арена след гърците, ние установяваме, че на преден план идва използването на физическото тяло с цел: постепенно изграждане на Съзнателната душа. Ето защо ние бихме могли да вникнем в гръцката култура само ако се опитаме да я разберем от вътре; само ако сме наясно, че при нея като външна опитност е важно това, което блика от вътрешния духовен свят на гръцкия човек. Напротив, народите от западните и северни части на Европа имаха друга задача: Всяка една Душа на Народа трябваше да отвори очите на хората за външния свят и да изгради у тях това, което има значение за физическия план. Северно-германските народи имаха специалната задача да изградят всичко, за което става дума, и то след като те, бих казал, все още се радваха на милостта, на световно-историческата милост да виждат в духовния свят и да извличат от там своите живи, първични духовни опитности, пренасяйки ги в това, което бяха длъжни да постигнат в суровите условия на физическия свят. Но нека да споменем и един друг народ, който малко по-късно се оказа лишен от тази милост, от тази привилегия, лишен от съответната предварителна подготовка и изведнъж, сякаш с огромен скок, изхвърлен във физическия свят още преди раждането на човешкия Аз; и въпреки тази подробност, този народ можа да се погрижи за всичко, което е необходимо за утвърждаването на човешкия Аз в условията на физическия свят, макар и да беше предвождан само от съответната Душа на Народа, от своя Архангел. Този народ беше римският. Всичко онова, което римският народ предвождан от своя Архангел можа да постигне в името на общата европейска мисия, беше предназначено именно да утвърди човешкия Аз. Ето защо римляните изградиха преди всичко онова, което определя отношенията между Аза и другите Азове. Римският народ положи основите на частното право.
към текста >>

Но нека да споменем и един друг народ, който малко по-късно се оказа лишен от тази милост, от тази привилегия, лишен от съответната предварителна подготовка и изведнъж, сякаш с огромен скок, изхвърлен във физическия свят още преди раждането на човешкия Аз; и въпреки тази подробност, този народ можа да се погрижи за всичко, което е необходимо за утвърждаването на човешкия Аз в условията на физическия свят, макар и да беше предвождан само от съответната Душа на Народа, от своя Архангел.
Или, както вече посочих, тук ние сме изправени пред един вид спомени за това, което тези народи някога бяха изживели, като един вид спомени, които се отразяваха в тяхното етерно тяло (Виж схемата). При другите народи, които се появиха на историческата арена след гърците, ние установяваме, че на преден план идва използването на физическото тяло с цел: постепенно изграждане на Съзнателната душа. Ето защо ние бихме могли да вникнем в гръцката култура само ако се опитаме да я разберем от вътре; само ако сме наясно, че при нея като външна опитност е важно това, което блика от вътрешния духовен свят на гръцкия човек. Напротив, народите от западните и северни части на Европа имаха друга задача: Всяка една Душа на Народа трябваше да отвори очите на хората за външния свят и да изгради у тях това, което има значение за физическия план. Северно-германските народи имаха специалната задача да изградят всичко, за което става дума, и то след като те, бих казал, все още се радваха на милостта, на световно-историческата милост да виждат в духовния свят и да извличат от там своите живи, първични духовни опитности, пренасяйки ги в това, което бяха длъжни да постигнат в суровите условия на физическия свят. Но нека да споменем и един друг народ, който малко по-късно се оказа лишен от тази милост, от тази привилегия, лишен от съответната предварителна подготовка и изведнъж, сякаш с огромен скок, изхвърлен във физическия свят още преди раждането на човешкия Аз; и въпреки тази подробност, този народ можа да се погрижи за всичко, което е необходимо за утвърждаването на човешкия Аз в условията на физическия свят, макар и да беше предвождан само от съответната Душа на Народа, от своя Архангел. Този народ беше римският. Всичко онова, което римският народ предвождан от своя Архангел можа да постигне в името на общата европейска мисия, беше предназначено именно да утвърди човешкия Аз. Ето защо римляните изградиха преди всичко онова, което определя отношенията между Аза и другите Азове. Римският народ положи основите на частното право. Ето защо той стана и създател на юриспруденцията, която изцяло е изградена върху външните характеристики на Аза.
към текста >>

35. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Той посочи на есеите обстоятелството, че те могат да изминат пътя през четиридесет и двете степени само до определено равнище, където биха могли да се опират на историческите факти; по-нататък те биха могли да продължат само по Божията милост; но че ще настъпи време, когато всичко това ще представлява нещо напълно естествено, понеже ще се роди един човек, който благодарение на своята собствена кръв ще разполага с възможността да се издига толкова високо, че към него ще се устреми онази божествена сила, от която той се нуждае, за да прояви външно, т.е.
Сега вече след като знаем това ние се добираме и до източника, от който бликна познанието, озарило автора на Матеевото Евангелие. Сега вече разбираме защо евангелистът Матей трябваше да проследи тъкмо тези четиридесет и две поколения (Матей! , 1-17). А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна внимание на есеите преди всичко върху следното. Той живееше в едно столетие, когато веригата на четиридесет и двете поколения трябваше да бъде прекъсната; и това щеше да стане след около едно столетие. Той посочи на есеите обстоятелството, че те могат да изминат пътя през четиридесет и двете степени само до определено равнище, където биха могли да се опират на историческите факти; по-нататък те биха могли да продължат само по Божията милост; но че ще настъпи време, когато всичко това ще представлява нещо напълно естествено, понеже ще се роди един човек, който благодарение на своята собствена кръв ще разполага с възможността да се издига толкова високо, че към него ще се устреми онази божествена сила, от която той се нуждае, за да прояви външно, т.е. в кръвта на еврейския на род, целия народностен Дух, Духа на Яхве. Ето защо Йешуа бен Пандира проповядваше: Ако Заратустра, носителят на Аура Маздао, трябва да се инкарнира в едно човешко тяло, това е възможно само ако това човешко тяло е подготвено до такава степен, че изпълващото го божествено-духовно Същество е успяло да слезе през четиридесет и две поколения. Ето как ние установяваме: източникът на онова родословие, с което започва Евангелието на Матей, се корени в есейските общности. Ако искаме напълно да разберем тези факти, налага се да навлезем в още по-големи подробности. Всичко, което е свързано с човешката еволюция, с човешкото развитие, застава пред нас, така да се каже, от две различни страни просто поради това, че човекът има двойствена природа.
към текста >>

36. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

То се отличава от всички други, понеже дори ако преводът не е особено сполучлив фактите не могат да бъдат скрити: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост".
Когато човекът започне сам да открива Разсъдъчната Душа, той става все по-малко зависим от божествено-духовните сили на околния свят. Следователно, тук пред нас застава нещо, което се отнася до самия човек. Ето защо, приемайки Христовата сила, в Разсъдъчната Душа човекът изгражда такива добродетели, които не са измолени от Небето като някаква награда, а са нещо, което той може да отправи към своите себеподобни. И така, ние трябва да усетим, че от добродетелите на Разсъдъчната Душа сякаш се излъчва нещо, което после отново се връща към човека. Забележително е, че петото изречение от „Блаженствата" ни показва тъкмо този вид качества. То се отличава от всички други, понеже дори ако преводът не е особено сполучлив фактите не могат да бъдат скрити: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост". Което се излъчва от човека, отново се връща към него, както и трябва да бъде, ако схващаме нещата в смисъла на Духовната Наука. После ние стигаме до следващото изречение, което се отнася до Съзнателната Душа, до онази негова част, където Азът е напълно изявен и човекът израства по един съвършено нов начин. Ние знаем, че тъкмо с идването на Христос се заражда и Разсъдъчната Душа. А сега живеем в епохата, когато се заражда Съзнателната Душа и когато човекът трябва да поеме своя път обратно към духовния свят. Докато в Разсъдъчната Душа човекът добива едно първоначално съзнание за себе си, в Съзнателната Душа неговият Аз отново се устремява към духовния свят.
към текста >>

4. Блажен е, който произнася справедлива присъда за сирака и вдовицата и се застъпва за всеки, който е в немилост.
И ако не долови неимоверната сила на този върхов момент, той би могъл да каже примерно следното: Ако разлистите няколко страници по-нататък от споменатата книга, Вие ще попаднете на главата за Енох, който се различава от истинския Енох, и там също ще откриете девет „блаженства". А после той би добавил с известна гордост, че този документ е възникнал в самото начало на християнската ера, и всичко онова, от което се възхищаваме в Евангелията, вероятно е преписано от изброените девет блаженства на този „славянски Енох": „1. Блажен е този, който се бои от името на Бога и непрекъснато му служи. 2. Блажен е този, който произнася справедлива присъда не заради наградата, а заради правдата, и не очаква нищо; по-високата правда той ще получи по-късно. 3. Блажен е, който дава на голите дрехата си, а на гладните своя хляб. 4. Блажен е, който произнася справедлива присъда за сирака и вдовицата и се застъпва за всеки, който е в немилост. 5. Блажен е, който отхвърля непостоянните пътища на този суетен свят и поема правия път, който води към вечен живот. 6. Блажен е, който сее семена на правдата: той ще жъне седемкратно. 7. Блажен е, в когото обитава истината и който казва истината на своя ближен. 8. Блажен е, който има любов на устните си и кротост в сърцето си. 9. Блажен е, който разбира всяко Божие слово и хвали Бога" и т.н."
към текста >>

37. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Обаче астралното тяло е също и източник на творческите способности; от него бликат всяко състрадание, всяка милост.
Единият описва предимно „обвивките" и насочва вниманието си главно към развитието на онези качества, които бяха формирани още в първите години от живота на Соломоновия Исус; и той ги описва така, че да проличат техните последици, техните по-късни въздействия. Напротив, другият евангелист, Марко, ако мога така да се изразя, прибягва само формално до видимия, физически Исус, главно за да покаже в какво се изразяват действията на Слънчевия Дух, упражнявани върху нашата Земя. И двамата евангелисти описват събитията до най-малките подробности. Да, ако искате действително да вникнете до най-малките подробности на четирите Евангелия, не забравяйте, че всеки евангелист непрекъснато насочва своя поглед към една основна тема, която се съдържа още в самото начало на неговото Евангелие. От гледна точка на евангелиста Лука, най-важното е да проследи развитието на астралното тяло и Аза, или по-точно: носителя на Аза; с други думи, най-вече изживяванията на астралното тяло, носителя на усещанията и чувствата. Обаче астралното тяло е също и източник на творческите способности; от него бликат всяко състрадание, всяка милост. И Христос Исус можа да се прояви като едно състрадателно същество, именно защото притежаваше астралното тяло на Натановия Исус. Ето защо от самото начало Лука отправя своя поглед към състрадателната душа на Христос Исус, понеже той носеше в себе си тъкмо това астрално тяло. А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед към факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев Дух. Йоан се интересува не толкова от физическото тяло; той отправя поглед към най-висшата макрокосмическа сила, към чистия Слънчев Логос. За него физическият Исус е само едно средство, чрез което той проследява как Слънчевият Логос навлиза в човечеството.
към текста >>

38. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция. GA_130 Езотеричното християнство

Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот; първият ми живот беше загубен.
Събитието е нагласено винаги така, че съответният човек знае много точно, че гласът е дошъл от духовния свят. Първоначално някой може да мисли, че един човек е скрит някъде и че гласът идва от него, обаче когато ученикът е узрял, той открива, че в живота не се е намесила някаква физическа личност. Накратко казано, работата стои така, че благодарение на това събитие, ученикът знае много точно, че съществуват съобщения от духовния свят. Такива събития могат да се случат в живота веднъж, а също така и често пъти. Сега трябва да разберем въздействието на всичко това върху душата на ученика. Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот; първият ми живот беше загубен. Този нов, подарен по милост живот, дава на ученика светлина през целия му следващ живот. Той има тогава определено чувство, което можем да предадем с думите: Без това мое розенкройцерско преживяване аз бих бил мъртъв. По-нататъшният живот не би имал същата стойност без това събитие. Може да се случи обаче един човек да е преживял това един или няколко пъти и въпреки това да не дойде веднага до теософията или Тайната наука. Обаче по-късно може да се яви споменът за едно такова изживяване.
към текста >>

Този нов, подарен по милост живот, дава на ученика светлина през целия му следващ живот.
Първоначално някой може да мисли, че един човек е скрит някъде и че гласът идва от него, обаче когато ученикът е узрял, той открива, че в живота не се е намесила някаква физическа личност. Накратко казано, работата стои така, че благодарение на това събитие, ученикът знае много точно, че съществуват съобщения от духовния свят. Такива събития могат да се случат в живота веднъж, а също така и често пъти. Сега трябва да разберем въздействието на всичко това върху душата на ученика. Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот; първият ми живот беше загубен. Този нов, подарен по милост живот, дава на ученика светлина през целия му следващ живот. Той има тогава определено чувство, което можем да предадем с думите: Без това мое розенкройцерско преживяване аз бих бил мъртъв. По-нататъшният живот не би имал същата стойност без това събитие. Може да се случи обаче един човек да е преживял това един или няколко пъти и въпреки това да не дойде веднага до теософията или Тайната наука. Обаче по-късно може да се яви споменът за едно такова изживяване. Мнозина от тези, които присъствуват тук, могат да проверят своя минал живот и да констатират, че подобни събития са се случвали в живота им.
към текста >>

39. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ето защо всеки човек трябва да счита като особена милост и благодат, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща.
И това ще стане именно в неговата тридесет и трета година, в онази година, в която Христос се включи в Мистерията на Голгота. Тогава той ще се яви като Учител на Доброто, като един велик Учител, който ще подготви правилното учение за Христос, истинската мъдрост за Христос по начин, съвършено различен от този, което наблюдаваме днес. Духовната наука има да подготви онова, което някога трябва да стане на нашата Земя. Обаче в наши дни някой може да вземе следното решение: Ние ще развиваме онези качества, които са вредни за душата, ние ще култивираме душевната притъпеност и т.н. Обаче това води до едно разхлабване на чувствата, до едно разхлабване на вътрешния душевен живот и тогава един такъв човек не ще може да изпълнява своите задачи по отношение на живота. Ето защо всеки човек трябва да счита като особена милост и благодат, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща. Който днес има възможност да се отдаде на духовното познание, той вече вкусва милостта на Кармата. Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и мир в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството. Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък. Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот. Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост към тези неща, той ще се убеди какво щастие и вътрешна хармония му донасят те.
към текста >>

Който днес има възможност да се отдаде на духовното познание, той вече вкусва милостта на Кармата.
Тогава той ще се яви като Учител на Доброто, като един велик Учител, който ще подготви правилното учение за Христос, истинската мъдрост за Христос по начин, съвършено различен от този, което наблюдаваме днес. Духовната наука има да подготви онова, което някога трябва да стане на нашата Земя. Обаче в наши дни някой може да вземе следното решение: Ние ще развиваме онези качества, които са вредни за душата, ние ще култивираме душевната притъпеност и т.н. Обаче това води до едно разхлабване на чувствата, до едно разхлабване на вътрешния душевен живот и тогава един такъв човек не ще може да изпълнява своите задачи по отношение на живота. Ето защо всеки човек трябва да счита като особена милост и благодат, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща. Който днес има възможност да се отдаде на духовното познание, той вече вкусва милостта на Кармата. Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и мир в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството. Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък. Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот. Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост към тези неща, той ще се убеди какво щастие и вътрешна хармония му донасят те. И ако някой в нашето общество все още не е вътрешно убеден в това, той трябва да се отдаде на такова познание, че да си каже: Ако аз още не съм почувствувал това, вината е в самия мен.
към текста >>

40. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан.
Ние вече посочихме фактите, свързани с това трето откровение и как в това трето откровение настъпва нещо, което вече допринася за осветлението, за проясняването на Евангелието. Евангелието е езикът, говорът. Духовната наука в нейното отношение към Евангелието е мисловното съдържание на Евангелието. Както говорът се отнася към детското съзнание, така Евангелието, както то беше оповестено, се отнася към новото Откровение, което идва непосредствено от духовния свят, към това, което Духовната наука трябва да бъде за човечеството. Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с разбирането, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност към антропософията. Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан. Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека. И необходимо е нашите приятели да се запознаят от най-различни гледни точки с това, което представляват тези съставни части на човешкото същество. Днес, изхождайки от вътрешността на човека, искаме да кажем някои неща относно човешкото същество. Тук нашите приятели знаят първо, че когато изходим от Аза, от истинската централна ядка на човека, намираме като най-близка обвивка, като най-близкото тяло това, което наричаме с повече или по-малко абстрактното име „астрално тяло”. После, отивайки по-нататък към външната страна, намираме така нареченото „етерно тяло” и още понататък към външната страна – „физическото тяло”.
към текста >>

41. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Ние не ще казваме: Духът-Себе вътре в мен, а ще казваме: Аз съм съучастник в едно Същество, което свети в мене от по-горните светове, което ме ръководи и насочва, и което е станало мой предводител по милостта на по-висшите Същества.
Но щом ДухътСебе ще се прояви през следващата, през Шестата следатлантска епоха, тогава ние не можем да считаме този Дух-Себе за наш, а би трябвало да казваме: Нашият Аз се е развил до определена степен, така че сега Духът-Себе може да свети в нас като един вид Ангелско Същество, което не сме самите ние, което свети в нас и ни завладява. – Ето как ще ни се открие нашият Дух-Себе. Едва на Юпитер той ще се прояви като наша собствена същност, както нашия Аз. Така напредва човешкото развитие. Следователно през следващата, Шестата следатлантска културна епоха ние ще се почувствуваме издигнати до нещо, което свети в нас. Ние не ще казваме: Духът-Себе вътре в мен, а ще казваме: Аз съм съучастник в едно Същество, което свети в мене от по-горните светове, което ме ръководи и насочва, и което е станало мой предводител по милостта на по-висшите Същества. Това, което ще получим едва на Юпитер като наша собственост, ние ще го чувствуваме като един вид предводител, чиято светлина идва от по-висшите светове. И така ще бъде също по-късно с Духът-Живот, или Буди, с Човекът-Дух и така нататък. Ще дойде време, когато човекът ще говори за себе си по начин, различен от този, по който той сега говори. Как говори сега човекът за себе си, когато говори за себе си в духовно-научен смисъл? Той казва: Аз имам три обвивки, три тела: Моето физическо тяло, моето етерно тяло и моето астрално тяло.
към текста >>

42. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената.
Колкото и да се пренасяме в настроението, че сами сме искали нашите страдания: Когато приложим това към удоволствието и радостта, ние не ще можем да сторим друго нещо, освен да се засрамим. Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма! – И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва. Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената. Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си. Докато чрез нашите мъки и страдания стигаме до самите себе си и ставаме все по-съвършени, чрез нашите удоволствия и радости ние развиваме онова чувство, което можем да наречем чувство на “блажено почиване” в божествените Същества и сили на света – обаче само като ги считаме като милост, като благодат. И тогава по отношение на удоволствията и радостите единственото оправдано настроение, което трябва да проявим, е чувството на благодарност. Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в живота, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма. Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го.
към текста >>

Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма! – И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва. Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената. Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си. Докато чрез нашите мъки и страдания стигаме до самите себе си и ставаме все по-съвършени, чрез нашите удоволствия и радости ние развиваме онова чувство, което можем да наречем чувство на “блажено почиване” в божествените Същества и сили на света – обаче само като ги считаме като милост, като благодат. И тогава по отношение на удоволствията и радостите единственото оправдано настроение, което трябва да проявим, е чувството на благодарност. Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в живота, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма. Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го. Всяка мисъл, че едно удоволствие, една радост е нещо заслужено, ни прави слаби и ни парализира.
към текста >>

Докато чрез нашите мъки и страдания стигаме до самите себе си и ставаме все по-съвършени, чрез нашите удоволствия и радости ние развиваме онова чувство, което можем да наречем чувство на “блажено почиване” в божествените Същества и сили на света – обаче само като ги считаме като милост, като благодат.
– И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва. Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената. Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си. Докато чрез нашите мъки и страдания стигаме до самите себе си и ставаме все по-съвършени, чрез нашите удоволствия и радости ние развиваме онова чувство, което можем да наречем чувство на “блажено почиване” в божествените Същества и сили на света – обаче само като ги считаме като милост, като благодат. И тогава по отношение на удоволствията и радостите единственото оправдано настроение, което трябва да проявим, е чувството на благодарност. Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в живота, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма. Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го. Всяка мисъл, че едно удоволствие, една радост е нещо заслужено, ни прави слаби и ни парализира. Едно такова изказване може да изглежда твърде крайно, понеже някой би могъл да разсъждава така: Ако страданието е желано и предизвикано от моята собствена личност, тогава аз трябва да съм господар също и на моите удоволствия и радости!
към текста >>

Не да го “отбягваме”, а спокойно да го приемаме там, където се сблъскваме с него; да се отнасяме към него като към една милост, като към една благодат, и колкото по-съзнателно, толкова по-добре, защото по този начин ние се потопяваме в божествения свят.
И после от наслади към страсти отново стремя се”. И който размисли поне малко върху насладата, върху влиянието на насладата, върху удоволствието, когато то ни засяга лично, той ще види, че в удоволствието, радостта, има нещо, което ни довежда до замайване в живота и заличава нашия Аз. Това не бива да звучи като проповед срещу удоволствието и радостта, не бива да се взема като подтик към себебичуване, да се изтезаваме с горещи клещи и други подобни. Това не е така. Когато искаме да проумеем нещо, това не означава, че трябва да го отбягваме. Не да го “отбягваме”, а спокойно да го приемаме там, където се сблъскваме с него; да се отнасяме към него като към една милост, като към една благодат, и колкото по-съзнателно, толкова по-добре, защото по този начин ние се потопяваме в божествения свят. Следователно, казваме това, не за да проповядваме отшелничеството, а за да събудим правилното настроение по отношение на удоволствието и радостта. Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на аскетизма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта, благодатта, които му се дават от Боговете. И всъщно ст самоизмъчванията на аскетите, монасите и монахините са непрестанни бунтове против Боговете. За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като благодат, дадена от Боговете. Удоволствието и радостта да бъдат за нас като един знак, колко близо ни е допуснал Бог до себе си, а мъките и страданията да бъдат за нас като знак, колко много сме се отдалечили от това, което трябва да постигнем като разумни хора.
към текста >>

Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на аскетизма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта, благодатта, които му се дават от Боговете.
Това не бива да звучи като проповед срещу удоволствието и радостта, не бива да се взема като подтик към себебичуване, да се изтезаваме с горещи клещи и други подобни. Това не е така. Когато искаме да проумеем нещо, това не означава, че трябва да го отбягваме. Не да го “отбягваме”, а спокойно да го приемаме там, където се сблъскваме с него; да се отнасяме към него като към една милост, като към една благодат, и колкото по-съзнателно, толкова по-добре, защото по този начин ние се потопяваме в божествения свят. Следователно, казваме това, не за да проповядваме отшелничеството, а за да събудим правилното настроение по отношение на удоволствието и радостта. Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на аскетизма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта, благодатта, които му се дават от Боговете. И всъщно ст самоизмъчванията на аскетите, монасите и монахините са непрестанни бунтове против Боговете. За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като благодат, дадена от Боговете. Удоволствието и радостта да бъдат за нас като един знак, колко близо ни е допуснал Бог до себе си, а мъките и страданията да бъдат за нас като знак, колко много сме се отдалечили от това, което трябва да постигнем като разумни хора. Ето кое ни дава основното настроение по отношение на кармата и без това основно настроение ние не можем да напредваме истински в живота. Ние трябва да усетим: Зад това, което светът ни предлага като добро, като красиво, зад този свят стоят Съществата, за които Библията казва: И те видяха, че светът беше красив и добър!
към текста >>

За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като благодат, дадена от Боговете.
Когато искаме да проумеем нещо, това не означава, че трябва да го отбягваме. Не да го “отбягваме”, а спокойно да го приемаме там, където се сблъскваме с него; да се отнасяме към него като към една милост, като към една благодат, и колкото по-съзнателно, толкова по-добре, защото по този начин ние се потопяваме в божествения свят. Следователно, казваме това, не за да проповядваме отшелничеството, а за да събудим правилното настроение по отношение на удоволствието и радостта. Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на аскетизма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта, благодатта, които му се дават от Боговете. И всъщно ст самоизмъчванията на аскетите, монасите и монахините са непрестанни бунтове против Боговете. За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като благодат, дадена от Боговете. Удоволствието и радостта да бъдат за нас като един знак, колко близо ни е допуснал Бог до себе си, а мъките и страданията да бъдат за нас като знак, колко много сме се отдалечили от това, което трябва да постигнем като разумни хора. Ето кое ни дава основното настроение по отношение на кармата и без това основно настроение ние не можем да напредваме истински в живота. Ние трябва да усетим: Зад това, което светът ни предлага като добро, като красиво, зад този свят стоят Съществата, за които Библията казва: И те видяха, че светът беше красив и добър! – Обаче доколкото изпитваме болки и страдания, ние трябва да признаем всичко онова, което в хода на реинкарнациите човекът е направил от света, от онзи първоначално добър свят, който той следва да подобри още повече, възпитавайки себе си в едно смело понасяне на тези страдания. Описаното тук онагледява двата начина, по които приемаме нашата карма.
към текста >>

43. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа.
Виена, 9. Февруари 1912 Аз не бих искал да бъда криво разбран по отношение на една точка, върху която вчера говорихме тук в нашата вечерна лекция и въпреки това, един днешен разговор ми подсказа, че лесно може да се промъкне едно погрешно разбиране. Естествено е тези неща, които са свързани с интимностите на нашата карма, да бъдат трудни за формулиране с думи и много лесно може да се случи едно или друго нещо да не може да бъде ясно разбрано от първи път. Това е точката, която засегнахме вчера, относно факта, че в нашите мъки и страдания трябва да виждаме нещо, което по-разумното същество в нас търси, за да преодолее определени несъвършенства и че именно чрез това, че понасяме спокойно страданията, ние можем да вървим напред в нашия път. Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа. Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат. Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост. Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното. Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества.
към текста >>

Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат.
Февруари 1912 Аз не бих искал да бъда криво разбран по отношение на една точка, върху която вчера говорихме тук в нашата вечерна лекция и въпреки това, един днешен разговор ми подсказа, че лесно може да се промъкне едно погрешно разбиране. Естествено е тези неща, които са свързани с интимностите на нашата карма, да бъдат трудни за формулиране с думи и много лесно може да се случи едно или друго нещо да не може да бъде ясно разбрано от първи път. Това е точката, която засегнахме вчера, относно факта, че в нашите мъки и страдания трябва да виждаме нещо, което по-разумното същество в нас търси, за да преодолее определени несъвършенства и че именно чрез това, че понасяме спокойно страданията, ние можем да вървим напред в нашия път. Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа. Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат. Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост. Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното. Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества. Следователно, само това, човек да се чувствува в милостта, е нещо, което означава един напредък, другото би ни върнало назад в нашето развитие.
към текста >>

Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост.
Аз не бих искал да бъда криво разбран по отношение на една точка, върху която вчера говорихме тук в нашата вечерна лекция и въпреки това, един днешен разговор ми подсказа, че лесно може да се промъкне едно погрешно разбиране. Естествено е тези неща, които са свързани с интимностите на нашата карма, да бъдат трудни за формулиране с думи и много лесно може да се случи едно или друго нещо да не може да бъде ясно разбрано от първи път. Това е точката, която засегнахме вчера, относно факта, че в нашите мъки и страдания трябва да виждаме нещо, което по-разумното същество в нас търси, за да преодолее определени несъвършенства и че именно чрез това, че понасяме спокойно страданията, ние можем да вървим напред в нашия път. Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа. Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат. Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост. Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното. Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества. Следователно, само това, човек да се чувствува в милостта, е нещо, което означава един напредък, другото би ни върнало назад в нашето развитие. Ти, човеко, не бива да вярваш, че можеш да стигнеш до чиста радост и удоволствие чрез особени предимства на твоята карма, а трябва да вярваш, че можеш да стигнеш до тях само благодарение на факта, че нямаш никакви предимства – именно тогава ние следва да вършим дела на милосърдие, и ще ги вършим много по-добре, отколкото когато понасяме болки и страдания.
към текста >>

Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества.
Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа. Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат. Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост. Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното. Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества. Следователно, само това, човек да се чувствува в милостта, е нещо, което означава един напредък, другото би ни върнало назад в нашето развитие. Ти, човеко, не бива да вярваш, че можеш да стигнеш до чиста радост и удоволствие чрез особени предимства на твоята карма, а трябва да вярваш, че можеш да стигнеш до тях само благодарение на факта, че нямаш никакви предимства – именно тогава ние следва да вършим дела на милосърдие, и ще ги вършим много по-добре, отколкото когато понасяме болки и страдания. Убеждението, че трябва да сме достойни за милостта – ето кое ни води напред! Следователно, не е оправдано становището на някои хора, че онзи, който живее в радост и богатство, е заслужил това. Моля да имате предвид тези думи, за да бъде избегнато едно погрешно разбиране.
към текста >>

Следователно, само това, човек да се чувствува в милостта, е нещо, което означава един напредък, другото би ни върнало назад в нашето развитие.
Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат. Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост. Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното. Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества. Следователно, само това, човек да се чувствува в милостта, е нещо, което означава един напредък, другото би ни върнало назад в нашето развитие. Ти, човеко, не бива да вярваш, че можеш да стигнеш до чиста радост и удоволствие чрез особени предимства на твоята карма, а трябва да вярваш, че можеш да стигнеш до тях само благодарение на факта, че нямаш никакви предимства – именно тогава ние следва да вършим дела на милосърдие, и ще ги вършим много по-добре, отколкото когато понасяме болки и страдания. Убеждението, че трябва да сме достойни за милостта – ето кое ни води напред! Следователно, не е оправдано становището на някои хора, че онзи, който живее в радост и богатство, е заслужил това. Моля да имате предвид тези думи, за да бъде избегнато едно погрешно разбиране. Нека сега да разширим нашето обсъждане, засягащо въпросите на кармата по един по-свободен начин, така че Духовната наука да се превърне за нас в един вид жизнена сила.
към текста >>

Ти, човеко, не бива да вярваш, че можеш да стигнеш до чиста радост и удоволствие чрез особени предимства на твоята карма, а трябва да вярваш, че можеш да стигнеш до тях само благодарение на факта, че нямаш никакви предимства – именно тогава ние следва да вършим дела на милосърдие, и ще ги вършим много по-добре, отколкото когато понасяме болки и страдания.
Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост. Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното. Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества. Следователно, само това, човек да се чувствува в милостта, е нещо, което означава един напредък, другото би ни върнало назад в нашето развитие. Ти, човеко, не бива да вярваш, че можеш да стигнеш до чиста радост и удоволствие чрез особени предимства на твоята карма, а трябва да вярваш, че можеш да стигнеш до тях само благодарение на факта, че нямаш никакви предимства – именно тогава ние следва да вършим дела на милосърдие, и ще ги вършим много по-добре, отколкото когато понасяме болки и страдания. Убеждението, че трябва да сме достойни за милостта – ето кое ни води напред! Следователно, не е оправдано становището на някои хора, че онзи, който живее в радост и богатство, е заслужил това. Моля да имате предвид тези думи, за да бъде избегнато едно погрешно разбиране. Нека сега да разширим нашето обсъждане, засягащо въпросите на кармата по един по-свободен начин, така че Духовната наука да се превърне за нас в един вид жизнена сила. Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания.
към текста >>

Убеждението, че трябва да сме достойни за милостта – ето кое ни води напред!
Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното. Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества. Следователно, само това, човек да се чувствува в милостта, е нещо, което означава един напредък, другото би ни върнало назад в нашето развитие. Ти, човеко, не бива да вярваш, че можеш да стигнеш до чиста радост и удоволствие чрез особени предимства на твоята карма, а трябва да вярваш, че можеш да стигнеш до тях само благодарение на факта, че нямаш никакви предимства – именно тогава ние следва да вършим дела на милосърдие, и ще ги вършим много по-добре, отколкото когато понасяме болки и страдания. Убеждението, че трябва да сме достойни за милостта – ето кое ни води напред! Следователно, не е оправдано становището на някои хора, че онзи, който живее в радост и богатство, е заслужил това. Моля да имате предвид тези думи, за да бъде избегнато едно погрешно разбиране. Нека сега да разширим нашето обсъждане, засягащо въпросите на кармата по един по-свободен начин, така че Духовната наука да се превърне за нас в един вид жизнена сила. Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания. Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова.
към текста >>

44. При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Да си поставен в едно такова движение, каквото е нашето духовно-научно движение – това следва да приемаме като една милост от страна на духовните сили, защото това движение ще се превърне в една необходимост и ние трябва да участвуваме в това движение, което ще се влее в предстоящото общочовешко развитие, ако то не иска да пресъхне и да се провали в своя напредък.
Хамбург, 17. Юни 1912 Днес ние сме се събрали тук, за да измолим благословията на онези духовни Същества, които бдят над нашето духовно-научно движение, благословията за една нова работна група, която за най-дълбоко задоволство създаде едно свое място за работа, изразяваща чрез най-разнообразни символи импулсите на нашата воля: а именно импулсите на преданост към духовните Същества, волята да им служим по един истински начин. Употребен е много труд на Духа и на душата, за да бъде достойно обзаведено това помещение. Заобиколени от тези символи, членовете на този антропософски клон непрекъснато ще получават правилните подтици за своята работа; онези обаче, които дойдоха тук, за да съизживеят откриването, ще отнесат със себе си един траен спомен, а онези, които изпращат насърчаващи подтици, ще останат трайно свързани в Духа с хората, които потърсиха тук поле за своята работа. Да си поставен в едно такова движение, каквото е нашето духовно-научно движение – това следва да приемаме като една милост от страна на духовните сили, защото това движение ще се превърне в една необходимост и ние трябва да участвуваме в това движение, което ще се влее в предстоящото общочовешко развитие, ако то не иска да пресъхне и да се провали в своя напредък. Като окултист човек вижда, че едно такова оплодяване на човечеството е неизбежно. И че именно ние можем да се чувствуваме задължени да подадем ръка на това оплодяване: Ето кое трябва да считаме като една милост. Времето между шестнадесетото и деветнадесетото столетие донесе вълните на материализма, който също е една необходимост, макар и той да донесе само такива блага, които са необходими за физическия свят. Само малцина от ръководните духове на по-новото време можаха да разберат, че от необходимите, но обременителни вериги на материализма отново ще израстне един подем. Антропософското движение е изливането на духовни сили и истини от висшите светове.
към текста >>

И че именно ние можем да се чувствуваме задължени да подадем ръка на това оплодяване: Ето кое трябва да считаме като една милост.
Днес ние сме се събрали тук, за да измолим благословията на онези духовни Същества, които бдят над нашето духовно-научно движение, благословията за една нова работна група, която за най-дълбоко задоволство създаде едно свое място за работа, изразяваща чрез най-разнообразни символи импулсите на нашата воля: а именно импулсите на преданост към духовните Същества, волята да им служим по един истински начин. Употребен е много труд на Духа и на душата, за да бъде достойно обзаведено това помещение. Заобиколени от тези символи, членовете на този антропософски клон непрекъснато ще получават правилните подтици за своята работа; онези обаче, които дойдоха тук, за да съизживеят откриването, ще отнесат със себе си един траен спомен, а онези, които изпращат насърчаващи подтици, ще останат трайно свързани в Духа с хората, които потърсиха тук поле за своята работа. Да си поставен в едно такова движение, каквото е нашето духовно-научно движение – това следва да приемаме като една милост от страна на духовните сили, защото това движение ще се превърне в една необходимост и ние трябва да участвуваме в това движение, което ще се влее в предстоящото общочовешко развитие, ако то не иска да пресъхне и да се провали в своя напредък. Като окултист човек вижда, че едно такова оплодяване на човечеството е неизбежно. И че именно ние можем да се чувствуваме задължени да подадем ръка на това оплодяване: Ето кое трябва да считаме като една милост. Времето между шестнадесетото и деветнадесетото столетие донесе вълните на материализма, който също е една необходимост, макар и той да донесе само такива блага, които са необходими за физическия свят. Само малцина от ръководните духове на по-новото време можаха да разберат, че от необходимите, но обременителни вериги на материализма отново ще израстне един подем. Антропософското движение е изливането на духовни сили и истини от висшите светове. Хората отново трябва да разберат и знаят тези неща, които са били скрити в течение на хилядолетия. Когато искаме да проверим как е устроено движението, в което стоим, ние можем да намерим най-важния признак.
към текста >>

45. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път.
Обаче тези имагинативни представи за Христос Исус като Цар на света трябваше да бъдат предхождани от нещо друго. Ученикът трябваше да си представи в условията на пълно усамотение образа на човека: как този човек идва на света, как изпада в грях и как подлежи на най-ужасяващи наказания. Изключително строго се държеше на следната подробност: Ученикът трябваше да си представи образа на един такъв човек, който е изоставен сам на себе си и трябва да понесе мъките от всички възможни наказания. Да, предписанията са извънредно строги; и без да допуска каквито и да е други понятия и идеи в своята душа, в душата на бъдещия йезуит непрекъснато трябва да оживява образът на изоставения от Бога, на очакващия най-страшни наказания човек, а също и чувството: Ето, аз напуснах Бога и дойдох в света, излагайки се на възможно най-страшните наказания! И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>

И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания.
Ученикът трябваше да си представи в условията на пълно усамотение образа на човека: как този човек идва на света, как изпада в грях и как подлежи на най-ужасяващи наказания. Изключително строго се държеше на следната подробност: Ученикът трябваше да си представи образа на един такъв човек, който е изоставен сам на себе си и трябва да понесе мъките от всички възможни наказания. Да, предписанията са извънредно строги; и без да допуска каквито и да е други понятия и идеи в своята душа, в душата на бъдещия йезуит непрекъснато трябва да оживява образът на изоставения от Бога, на очакващия най-страшни наказания човек, а също и чувството: Ето, аз напуснах Бога и дойдох в света, излагайки се на възможно най-страшните наказания! И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации. Само онзи, който лично е изпитвал преобразяващата сила на живите имагинации, знае също, че при такива условия душата действително се променя.
към текста >>

И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации. Само онзи, който лично е изпитвал преобразяващата сила на живите имагинации, знае също, че при такива условия душата действително се променя. А именно понеже такива имагинации са крайно едностранчиви, и са насочени преди всичко към грешния човек, и едва после към всемилостивия Бог, като се съсредоточават единствено върху образите на Новия Завет, според закона на противоположността, те пораждат една подчертано засилена воля. Накратко: понеже размишлението върху тези образи е строго забранено, чрез тях може да се действува директно и много целенасочено. Необходимо е само ученикът да не занемарява имагинациите.
към текста >>

А именно понеже такива имагинации са крайно едностранчиви, и са насочени преди всичко към грешния човек, и едва после към всемилостивия Бог, като се съсредоточават единствено върху образите на Новия Завет, според закона на противоположността, те пораждат една подчертано засилена воля.
И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации. Само онзи, който лично е изпитвал преобразяващата сила на живите имагинации, знае също, че при такива условия душата действително се променя. А именно понеже такива имагинации са крайно едностранчиви, и са насочени преди всичко към грешния човек, и едва после към всемилостивия Бог, като се съсредоточават единствено върху образите на Новия Завет, според закона на противоположността, те пораждат една подчертано засилена воля. Накратко: понеже размишлението върху тези образи е строго забранено, чрез тях може да се действува директно и много целенасочено. Необходимо е само ученикът да не занемарява имагинациите. Сега ние сме изправени пред следните последици: В по-нататъшните строги упражнения йезуитският послушник започва да си представя Христос Исус и то най-вече Исус, а не Христос като всеобщ Цар на световете и по този начин прекалено рязко усилва Исусовия елемент. Но Исус е само един елемент от този свят. Защото поради факта, че Христос трябваше да се инкарнира в едно човешко тяло, духовният свят също се присъедини към физическия свят; обаче в отговор на това присъединяване към физическия свят, отекват монументалните, величествени думи: „Моето Царство не е от този свят?
към текста >>

46. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят.
Тук цари един чисто механически порядък, казват те, и човекът е включен в него. А какво е мнението на философите? Те смятат, че всички природни факти са пронизани от един абстрактен мисловен свят, който може да бъде изследван по философски път. Ако човекът има съзнание за себе си и с оглед на това себесъзнание пита: Какво представлява усъвършенствуването? тогава и двата отговора се оказват само празни звуци. След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят. Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност. А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта.
към текста >>

Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност.
А какво е мнението на философите? Те смятат, че всички природни факти са пронизани от един абстрактен мисловен свят, който може да бъде изследван по философски път. Ако човекът има съзнание за себе си и с оглед на това себесъзнание пита: Какво представлява усъвършенствуването? тогава и двата отговора се оказват само празни звуци. След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят. Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност. А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта. Само онази сила, която надхвърля природата и съществува като един реален факт, както и самата природа: личният, историческият Христос, точно Той е, който дава не теоретичен, а действителен отговор!
към текста >>

Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта.
След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят. Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност. А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта. Само онази сила, която надхвърля природата и съществува като един реален факт, както и самата природа: личният, историческият Христос, точно Той е, който дава не теоретичен, а действителен отговор! И сега Соловьов стига до онзи отговор, който е най-крайният и остроумен отговор, който ще бъде даден в края на столетието, непосредствено преди в 20 век да се отворят пролуките към това, за което толкова често сме говорили: През 20 век започва това, което наричаме непосредствено виждане на Христос. Усещайки тези важни подробности, хората определиха съзнанието, до което стигнаха Паскал и Соловьов в своите класически описания, като един вид вяра. Но с понятието „вяра“ човек може да стигне до един странен конфликт, и то в две направления. Размислете се върху понятието „вяра“, както и върху критиката, отправяна към това понятие.
към текста >>

47. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Макар и тук да не се говори твърде много за понятието „милост“, това не е пречка активно да практикуваме милостта.
Тези хора непрекъснато си казваха: Всъщност ограниченият човешки ум, ограничените сили на човешките усещания и чувства са крайно недостатъчни, за да изразят по някакъв начин неизмеримата дълбочина и цялото значение на Голготската Мистерия. И наистина, това безсилие да бъдат изразени най-висшите истини, до които хората трябва да се докоснат, преминава като един вълшебен полъх през първите християнски столетия, през първите християнски учения. Да, това безсилие може да послужи и като добра поука за онези наши съвременници, които се обръщат към съответните текстове. Нека по отношение на най-висшите истини да проявяваме известна скромност; защото ако днес хората изпитват смирение и скромност пред това, в което утрешната християнска епоха ще вникне още по-дълбоко, тогава те ще си кажат: Да, несъмнено един ден ние ще знаем много повече, обаче никой, който днес се осмелява да говори върху Мистерията на християнството, не бива да игнорира факта, че нашите днешни познания за Мистерията на Голгота, утре ще се окажат недостатъчни. И понеже искаме да преминем към една по-дълбока характеристика на християнството, необходимо е още днес да изтъкнем, как човек трябва да се отнася към духовния свят, ако е решил да приеме в себе си и да разпространява онези истини, които станаха достъпни за него от края на 19 и началото на 20 век. Макар и тук да не се говори твърде много за понятието „милост“, това не е пречка активно да практикуваме милостта. И днес за всеки окултист е пределно ясно: понятието „милост“ е неразделно свързано с ежедневното практикуване на милостта. Как да разбираме тези думи? Чисто и просто, днешният човек е в състояние да прави своите изследвания върху най-дълбоките истини, свързани с християнството, напълно независимо от Евангелията; но от друга страна, всяка жажда за познание, всеки стремеж за максимално бързо обхващане на определен сбор от понятия, биха могли да ни отведат ако не до пълно заблуждение, то и това е сигурно до едно изопачаване на истината. Следователно, ако някой би си казал: „Понеже имам известна окултна подготовка, аз мога да вникна много по-дълбоко в съдържанието, примерно, на Посланията на апостол Павел или Евангелието на Матей“ и би повярвал, че може да се справи с това в определен период от време, той несъмнено ще се измами. Колкото и да проучваме религиозните документи, днес далеч не може да бъде обхванато онова, което ще бъде достояние на бъдещите поколения.
към текста >>

И днес за всеки окултист е пределно ясно: понятието „милост“ е неразделно свързано с ежедневното практикуване на милостта.
И наистина, това безсилие да бъдат изразени най-висшите истини, до които хората трябва да се докоснат, преминава като един вълшебен полъх през първите християнски столетия, през първите християнски учения. Да, това безсилие може да послужи и като добра поука за онези наши съвременници, които се обръщат към съответните текстове. Нека по отношение на най-висшите истини да проявяваме известна скромност; защото ако днес хората изпитват смирение и скромност пред това, в което утрешната християнска епоха ще вникне още по-дълбоко, тогава те ще си кажат: Да, несъмнено един ден ние ще знаем много повече, обаче никой, който днес се осмелява да говори върху Мистерията на християнството, не бива да игнорира факта, че нашите днешни познания за Мистерията на Голгота, утре ще се окажат недостатъчни. И понеже искаме да преминем към една по-дълбока характеристика на християнството, необходимо е още днес да изтъкнем, как човек трябва да се отнася към духовния свят, ако е решил да приеме в себе си и да разпространява онези истини, които станаха достъпни за него от края на 19 и началото на 20 век. Макар и тук да не се говори твърде много за понятието „милост“, това не е пречка активно да практикуваме милостта. И днес за всеки окултист е пределно ясно: понятието „милост“ е неразделно свързано с ежедневното практикуване на милостта. Как да разбираме тези думи? Чисто и просто, днешният човек е в състояние да прави своите изследвания върху най-дълбоките истини, свързани с християнството, напълно независимо от Евангелията; но от друга страна, всяка жажда за познание, всеки стремеж за максимално бързо обхващане на определен сбор от понятия, биха могли да ни отведат ако не до пълно заблуждение, то и това е сигурно до едно изопачаване на истината. Следователно, ако някой би си казал: „Понеже имам известна окултна подготовка, аз мога да вникна много по-дълбоко в съдържанието, примерно, на Посланията на апостол Павел или Евангелието на Матей“ и би повярвал, че може да се справи с това в определен период от време, той несъмнено ще се измами. Колкото и да проучваме религиозните документи, днес далеч не може да бъде обхванато онова, което ще бъде достояние на бъдещите поколения. За окултния изследовател има едно златно правило: Ти трябва да имаш достатъчно търпение и да чакаш, докато истините дойдат при теб, а не да тичаш след тях.
към текста >>

Хората би трябвало по-скоро да си кажат: Ето, милостта ми откри определен брой истини и сега аз търпеливо ще очаквам, докато в душата ми се влеят и други истини.
Следователно, ако някой би си казал: „Понеже имам известна окултна подготовка, аз мога да вникна много по-дълбоко в съдържанието, примерно, на Посланията на апостол Павел или Евангелието на Матей“ и би повярвал, че може да се справи с това в определен период от време, той несъмнено ще се измами. Колкото и да проучваме религиозните документи, днес далеч не може да бъде обхванато онова, което ще бъде достояние на бъдещите поколения. За окултния изследовател има едно златно правило: Ти трябва да имаш достатъчно търпение и да чакаш, докато истините дойдат при теб, а не да тичаш след тях. Лесно може да се случи например следното: Някой би се усетил готов да пристъпи към Посланията на апостол Павел и да вникне в това или онова, понеже то му се открива чрез неговия отворен поглед в духовния свят; но ако в същото време поиска да вникне в друг пасаж може би съседен на първия -, той вече не би успял да постигне нищо! За днешната епоха е крайно необходимо да бъде подтискана „горещата жажда за познание“. Хората би трябвало по-скоро да си кажат: Ето, милостта ми откри определен брой истини и сега аз търпеливо ще очаквам, докато в душата ми се влеят и други истини. Днес действително е необходимо едно по-скоро пасивно поведение спрямо истините, за разлика от положението преди 20 години. Защо? Защото едва сега нашите духовни сетива са достатъчно узрели, за да позволят на истините да проникнат в нашите души. Тук става дума за едно практическо учение относно изследването на духовните светове, особено що се отнася до Христовото Събитие. Напълно погрешно е, когато хората вярват, че трябва активно да овладеят нещо, което всъщност следва да проникне в тях по един пасивен начин. Нека да сме наясно: ние можем да бъдем тези, които искаме, само дотолкова, доколкото сме удостоени от духовните Същества!
към текста >>

48. Съдържание GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 Вътрешните аспекти на Стария Сатурн първото планетарно въплъщение на Земята. Духовете на Волята: Бушуващ океан от смелост -„Времето" като последица от жертвата на свръхсетивните Същества Ужасът пред свръхсетивния свят Защо Хегеловата философия е непосилна за човека. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 Вътрешните аспекти на Старото Слънце второто планетарно въплъщение на Земята. Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 Вътрешните аспекти на Старото Слънце и преходът към Старата Луна третото планетарно въплъщение на Земята. Резигнацията като противоположност на волята. - В духовния свят ставаме силни не когато проявяваме воля, а когато проявяваме резигнация. За одухотворяването на „въздуха" и „водата".
към текста >>

49. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И всеки, който се стреми към ясновидство, никога не би трябвало да се надява, че ще приеме само лично проверени факти и твърдения; напротив, той трябва напълно да се освободи от всякакво своеволие, от всякакво самолюбие и да помни: От света аз съм длъжен да очаквам всичко, и точно това душевно настроение се съдържа в думата „милост".
Нека да сме наясно: Строго погледнато, ежедневното мислене, както и цялата естествена наука са подчинени на смътната човешка воля, на човешкото своеволие, защото тук от решаващо значение са унаследените или придобити усещания, чувства и представи. Нека да не забравяме: В тази област заблужденията са нещо ежедневно. При нас често идват хора и казват: Добре, ние нямаме нищо против вашата Духовна наука, обаче не можем да приемем нещо, което противоречи на нашето мислене, нито пък твърдения, които са непроверени! Разбира се, непроверени твърдения не бива да бъдат приемани. Ако обаче човекът държи пред своя поглед единствено себе си и се съобразява само с това, което вече знае, той никога няма да направи нито крачка напред! И всеки, който се стреми към ясновидство, никога не би трябвало да се надява, че ще приеме само лично проверени факти и твърдения; напротив, той трябва напълно да се освободи от всякакво своеволие, от всякакво самолюбие и да помни: От света аз съм длъжен да очаквам всичко, и точно това душевно настроение се съдържа в думата „милост". Да, с „Божията милост" ето какво имам предвид -, аз съм длъжен да очаквам всичко! Защото как човек всъщност стига до ясновиждащото познание? Единствено поради факта, че той може да игнорира всичко, което вече знае! Обикновено хората разсъждават така: Ние имаме наше собствено мнение. Но те би трябвало да добавят, че стигат до него единствено, поради обстоятелството, че така да се каже „опресняват" изводите на своите предшественици.
към текста >>

Да, с „Божията милост" ето какво имам предвид -, аз съм длъжен да очаквам всичко!
Нека да не забравяме: В тази област заблужденията са нещо ежедневно. При нас често идват хора и казват: Добре, ние нямаме нищо против вашата Духовна наука, обаче не можем да приемем нещо, което противоречи на нашето мислене, нито пък твърдения, които са непроверени! Разбира се, непроверени твърдения не бива да бъдат приемани. Ако обаче човекът държи пред своя поглед единствено себе си и се съобразява само с това, което вече знае, той никога няма да направи нито крачка напред! И всеки, който се стреми към ясновидство, никога не би трябвало да се надява, че ще приеме само лично проверени факти и твърдения; напротив, той трябва напълно да се освободи от всякакво своеволие, от всякакво самолюбие и да помни: От света аз съм длъжен да очаквам всичко, и точно това душевно настроение се съдържа в думата „милост". Да, с „Божията милост" ето какво имам предвид -, аз съм длъжен да очаквам всичко! Защото как човек всъщност стига до ясновиждащото познание? Единствено поради факта, че той може да игнорира всичко, което вече знае! Обикновено хората разсъждават така: Ние имаме наше собствено мнение. Но те би трябвало да добавят, че стигат до него единствено, поради обстоятелството, че така да се каже „опресняват" изводите на своите предшественици. Обикновено хората не си дават сметка, но всъщност повечето от техните „лични мнения не са нищо друго освен бебешки прощапулник, теглен от близки или далечни роднини.
към текста >>

Тогава душата ни трепва от вълшебното, неописуемо усещане: Ето, сега духовният свят ме отрупва със своите дарове и това става само поради Божията милост!
Душата трябва да остане съвсем празна и спокойно да изчака това, което може да получи от скрития, невидим свят, освободен от всичко онова, което наричаме „време", „пространство" и „факти". Ние никога не бихме могли да се издигнем до висшето познание, без да сме успели да породим у себе си следното настроение: Ето, сега аз съм изпълнен с просветление и откровенията на света заливат моята душа. Нека да се научим да изчакваме това, което можем да получим от света. И така, в какво се състои свръхсетивното познание? Какво настъпва тогава, когато се научим да чакаме достатъчно? Тогава душата ни трепва от вълшебното, неописуемо усещане: Ето, сега духовният свят ме отрупва със своите дарове и това става само поради Божията милост! Ако искаме да опишем състоянието, при което висшето познание просто се излива върху нас независимо дали под формата на някаква среща със свръхсетивни Същества или на друг вид опитности ние трябва да кажем следното: Ето, сега духовният свят дава, подарява, сега той предприема един висш акт на милост спрямо мен. Нека да се замислим върху природата на едно такова свръхсетивно Същество, чиято основна черта се изразява в стремежа да дава, да поражда вътре в себе си и да разпръсква около себе си милост, и нека да си представим, че за да стигне до това състояние, в което поражда и разпръсква около себе си милост, това Същество има нужда да отправи своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите! Да си представим още, че към това, което се разиграва сега, т.е. към саможертвата на Престолите, действително се приближава едно друго свръхсетивно Същество, чийто взор е така привлечен от откриващата се гледка, че у самото него също се поражда стремежът да дава, да поражда в себе си и да разпръсква около себе си безкрайни потоци от милост. Нека да си представим тези неща съвсем ясно.
към текста >>

Ако искаме да опишем състоянието, при което висшето познание просто се излива върху нас независимо дали под формата на някаква среща със свръхсетивни Същества или на друг вид опитности ние трябва да кажем следното: Ето, сега духовният свят дава, подарява, сега той предприема един висш акт на милост спрямо мен.
Ние никога не бихме могли да се издигнем до висшето познание, без да сме успели да породим у себе си следното настроение: Ето, сега аз съм изпълнен с просветление и откровенията на света заливат моята душа. Нека да се научим да изчакваме това, което можем да получим от света. И така, в какво се състои свръхсетивното познание? Какво настъпва тогава, когато се научим да чакаме достатъчно? Тогава душата ни трепва от вълшебното, неописуемо усещане: Ето, сега духовният свят ме отрупва със своите дарове и това става само поради Божията милост! Ако искаме да опишем състоянието, при което висшето познание просто се излива върху нас независимо дали под формата на някаква среща със свръхсетивни Същества или на друг вид опитности ние трябва да кажем следното: Ето, сега духовният свят дава, подарява, сега той предприема един висш акт на милост спрямо мен. Нека да се замислим върху природата на едно такова свръхсетивно Същество, чиято основна черта се изразява в стремежа да дава, да поражда вътре в себе си и да разпръсква около себе си милост, и нека да си представим, че за да стигне до това състояние, в което поражда и разпръсква около себе си милост, това Същество има нужда да отправи своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите! Да си представим още, че към това, което се разиграва сега, т.е. към саможертвата на Престолите, действително се приближава едно друго свръхсетивно Същество, чийто взор е така привлечен от откриващата се гледка, че у самото него също се поражда стремежът да дава, да поражда в себе си и да разпръсква около себе си безкрайни потоци от милост. Нека да си представим тези неща съвсем ясно. Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза.
към текста >>

Нека да се замислим върху природата на едно такова свръхсетивно Същество, чиято основна черта се изразява в стремежа да дава, да поражда вътре в себе си и да разпръсква около себе си милост, и нека да си представим, че за да стигне до това състояние, в което поражда и разпръсква около себе си милост, това Същество има нужда да отправи своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите!
Нека да се научим да изчакваме това, което можем да получим от света. И така, в какво се състои свръхсетивното познание? Какво настъпва тогава, когато се научим да чакаме достатъчно? Тогава душата ни трепва от вълшебното, неописуемо усещане: Ето, сега духовният свят ме отрупва със своите дарове и това става само поради Божията милост! Ако искаме да опишем състоянието, при което висшето познание просто се излива върху нас независимо дали под формата на някаква среща със свръхсетивни Същества или на друг вид опитности ние трябва да кажем следното: Ето, сега духовният свят дава, подарява, сега той предприема един висш акт на милост спрямо мен. Нека да се замислим върху природата на едно такова свръхсетивно Същество, чиято основна черта се изразява в стремежа да дава, да поражда вътре в себе си и да разпръсква около себе си милост, и нека да си представим, че за да стигне до това състояние, в което поражда и разпръсква около себе си милост, това Същество има нужда да отправи своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите! Да си представим още, че към това, което се разиграва сега, т.е. към саможертвата на Престолите, действително се приближава едно друго свръхсетивно Същество, чийто взор е така привлечен от откриващата се гледка, че у самото него също се поражда стремежът да дава, да поражда в себе си и да разпръсква около себе си безкрайни потоци от милост. Нека да си представим тези неща съвсем ясно. Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза. А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн.
към текста >>

към саможертвата на Престолите, действително се приближава едно друго свръхсетивно Същество, чийто взор е така привлечен от откриващата се гледка, че у самото него също се поражда стремежът да дава, да поражда в себе си и да разпръсква около себе си безкрайни потоци от милост.
Какво настъпва тогава, когато се научим да чакаме достатъчно? Тогава душата ни трепва от вълшебното, неописуемо усещане: Ето, сега духовният свят ме отрупва със своите дарове и това става само поради Божията милост! Ако искаме да опишем състоянието, при което висшето познание просто се излива върху нас независимо дали под формата на някаква среща със свръхсетивни Същества или на друг вид опитности ние трябва да кажем следното: Ето, сега духовният свят дава, подарява, сега той предприема един висш акт на милост спрямо мен. Нека да се замислим върху природата на едно такова свръхсетивно Същество, чиято основна черта се изразява в стремежа да дава, да поражда вътре в себе си и да разпръсква около себе си милост, и нека да си представим, че за да стигне до това състояние, в което поражда и разпръсква около себе си милост, това Същество има нужда да отправи своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите! Да си представим още, че към това, което се разиграва сега, т.е. към саможертвата на Престолите, действително се приближава едно друго свръхсетивно Същество, чийто взор е така привлечен от откриващата се гледка, че у самото него също се поражда стремежът да дава, да поражда в себе си и да разпръсква около себе си безкрайни потоци от милост. Нека да си представим тези неща съвсем ясно. Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза. А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн. Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества? би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си.
към текста >>

Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме Христос, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние разбираме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а добродетелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина.
И това би трябвало да ни изпълва с трепет и страхопочитание, понеже по този начин ние се усещаме здраво свързани с древната мъдрост на Посвещението, с древната наука на Посвещението; обаче ние усещаме и нещо друго: Ако позволим на тези древни сили да проникнат в нашия живот и ги обхванем с ясно и точно разбиране, тогава ние стигаме до тяхната дълбока същност независимо от ритуалите и преданията на тази или онази окултна школа независимо от каквито и да е наши интерпретации той вече се чувствува включен в самия поток на времето, в съзидателния творчески устрем, пораждан от Духовете на Времето, и всичко това се дължи на човешкия Дух. Архангелите съхраняват спомена за най-ранните етапи от еволюцията на Земята. Но това, което някога е ставало в условията на предишните планетарни въплъщения, се повтаря и по-късно, макар и под друга форма; ето защо в известен смисъл природата на Старото Слънце застава пред нас също и днес, в условията на нашата Земя. И сега: Цялата представа, цялото усещане, целият образ, които бихме могли да си съставим за Престолите и тяхната саможертва, за Херувимите, поемащи саможертвата на Престолите, за огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, за светлината, отразена от Архангелите, които съхраняват за по-късни времена всичко онова, което се разиграва в Праначалото: Цялото това сложно усещане може да породи в сърцата ни правилното разбиране за следващи етапи от еволюцията на света и човека. Тук ние се докосваме до едно обкръжение, до едно духовно обкръжение, което в предишни лекционни цикли сме разглеждали по-скоро откъм неговата физическа страна. Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме Христос, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние разбираме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а добродетелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина. И ако укрепим този образ в душите си, ако го превърнем в имагинация и си представим, че това свръхсетивно Същества сваля на Земята цялата си природа, и че тази свръхсетивна природа отново разгръща своите сили на Земята, тогава ние ще сме в състояние да проникнем още по-дълбоко в духовната същност на Христовия Импулс. Едва тогава ние разбираме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния свят, аз мога да ги породя отново, тук на Земята. Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята. Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения!
към текста >>

И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята.
Тук ние се докосваме до едно обкръжение, до едно духовно обкръжение, което в предишни лекционни цикли сме разглеждали по-скоро откъм неговата физическа страна. Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме Христос, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние разбираме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а добродетелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина. И ако укрепим този образ в душите си, ако го превърнем в имагинация и си представим, че това свръхсетивно Същества сваля на Земята цялата си природа, и че тази свръхсетивна природа отново разгръща своите сили на Земята, тогава ние ще сме в състояние да проникнем още по-дълбоко в духовната същност на Христовия Импулс. Едва тогава ние разбираме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния свят, аз мога да ги породя отново, тук на Земята. Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята. Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения! Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено! И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда. Ето какъв душевен трепет се пробужда в човешката душа, когато тя успее да долови свръхсетивната природа на Слънцето, проявяваща се сега отново във физическите условия на Земята. И ако това бъде доловено не по външен, интелектуален, а по един действително художествен начин, тогава човекът се доближава до същинските продуктивни сили в едно такова величествено произведение на изкуството, което буквално носи в себе си екстракта на планетарната еволюция, екстракта на цялата Земя.
към текста >>

Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено!
И ако укрепим този образ в душите си, ако го превърнем в имагинация и си представим, че това свръхсетивно Същества сваля на Земята цялата си природа, и че тази свръхсетивна природа отново разгръща своите сили на Земята, тогава ние ще сме в състояние да проникнем още по-дълбоко в духовната същност на Христовия Импулс. Едва тогава ние разбираме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния свят, аз мога да ги породя отново, тук на Земята. Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята. Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения! Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено! И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда. Ето какъв душевен трепет се пробужда в човешката душа, когато тя успее да долови свръхсетивната природа на Слънцето, проявяваща се сега отново във физическите условия на Земята. И ако това бъде доловено не по външен, интелектуален, а по един действително художествен начин, тогава човекът се доближава до същинските продуктивни сили в едно такова величествено произведение на изкуството, което буквално носи в себе си екстракта на планетарната еволюция, екстракта на цялата Земя. Следващия път ние отново ще говорим за това, как Христос, един вид израства от Слънчевата сфера, как слиза на Земята и тогава за нас ще бъде много по-лесно да разберем нещо, което вече сме изтъквали по друг повод: Ако едно Същество от Марс би дошло на Земята и би разгледало абсолютно всичко, то не би доловило в нея никакъв смисъл, то не би могло да разбере нито една частица от Земята, но то веднага би проумяло същинската Мисия на Земята, ако би се оставило под въздействието на „Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи. Да, в този случай Марсовият обитател би установил как Слънчевото битие по необходимост трябва да е тясно вплетено в Земното битие, и тогава той лесно би могъл да разбере космическото значение на нашата Земя.
към текста >>

50. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Да вземем нашите радости, насърчения, удоволствия и да опитаме да си кажем за тях: Какво ли би било, ако си изградиш следната представа, независимо от това дали тя има нещо общо с истината: Ти изобщо не си заслужил твоите удоволствия, твоите радости и насърчения, а те са дошли при теб по милостта на по-висшите духовни сили.
Можем да си кажем: Вътре в нас се намира един по-мъдър човек, който ни води към мъките и страданията, към нещо, което съзнателно искаме по възможност да избегнем. Затова си мислим, че той е по-мъдрият от нас. По този начин стигаме до този смущаващ за някои вътрешен резултат, че по-мъдрият ни води винаги към това, което ни е несимпатично. И така, нека допуснем, че в нас съществува един по-разумен човек, който ни води към това, което не ни е симпатично, за да можем да напредваме. Да направим обаче и нещо друго. Да вземем нашите радости, насърчения, удоволствия и да опитаме да си кажем за тях: Какво ли би било, ако си изградиш следната представа, независимо от това дали тя има нещо общо с истината: Ти изобщо не си заслужил твоите удоволствия, твоите радости и насърчения, а те са дошли при теб по милостта на по-висшите духовни сили. Не е необходимо това да се отнася до всичко, но нека предположим пробно, че сме предизвикали всички болки и страдания, като по-мъдрият в нас ни е водел към тях, защото признаваме, че имаме нужда от тях поради нашето несъвършенство и че само с помощта на болки и страдания можем да се справим с това си несъвършенство. Също така нека пробно да допуснем и противоположното: приемаме радостите си така, сякаш са не наша заслуга, а са ни дадени от духовните сили. Да мислят по този начин може да се окаже горчив хап за някои по-суетни хора. Но да се опитаме да изпълним това е изобщо нещо, което, ако човек е способен интензивно да си представя нещата така във вътрешния си мир, води до едно основно усещане, но ако е неправилно, то се трансформира отново и отново и, така да се каже, се поправя от само себе си: В теб живее нещо, което няма нищо общо с обикновеното съзнание, което всъщност е по-дълбоко от това, което ти съзнателно си изживял в този живот. Следователно то е нещо в теб, което представлява един по-мъдър от теб човек, който на драго сърце се обръща към вечните божествено-духовни сили, които оживяват света.
към текста >>

51. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

"Всемогъщи и милостиви Боже,
Обаче той далеч не става естествоизпитател. Тъкмо защото той усърдно си служи със силите на сърцето, това сърце може да се развива все по-бързо и по-мощно. И сега този човек е в състояние да усеща външната природа много по-дълбоко и сърдечно, отколкото онзи, който изразходва сили в името на интелекта, сили в името на себесъзнанието. Затова и в подобни хора можем да открием най-дълбоки и покъртващи чувства към околната природа. Позволете ми да Ви предам думите на един такъв мистик: "Всемогъщи и милостиви Боже, Нека бъдат твои всяка почит, великолепие и слава. Единствен Ти, Господи, ги заслужаваш. И нито един човек не е достоен, за да се обърне към Теб. Благословен бъди, Господи Боже, Ти и всички създания,
към текста >>

52. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Обаче тази божествена милост да виждам звездите, а не пълния мрак е възможна чрез това, че мозъкът е пригоден към звездите, както и моят среден човек е пригоден към Слънцето." Така възниква и окултната убеденост на кандидатите, според която средният човек е свързан със Слънцето, а горният човек, мозъчният човек с целия Космос и неговите звезди.
И античните Мистерии назоваха всичко това с израза "да гледаш Слънцето в среднощния мрак", т.е. да гледат преливащата Слънчева светлина в нейните взаимодействия с много по-слабите нощни звезди. Да, тези изживявания бяха наистина като пътеводни знаци за окултния кандидат. Но ако този окултен кандидат беше достатъчно напреднал, той можеше да си каже съвсем определено: "Да, щом съзерцавам моя среден човек, аз възприемам в себе си тази преливаща Слънчева светлина; аз възприемам Слънцето. Но по същият начин чрез съзерцаване на горния човек, аз мога да виждам и небесния свод с неговите звезди. Обаче тази божествена милост да виждам звездите, а не пълния мрак е възможна чрез това, че мозъкът е пригоден към звездите, както и моят среден човек е пригоден към Слънцето." Така възниква и окултната убеденост на кандидатите, според която средният човек е свързан със Слънцето, а горният човек, мозъчният човек с целия Космос и неговите звезди. Когато окултният кандидат узнаваше тези истини в себе си, той вече можеше да отиде при онези хора, които притежаваха само дневното съзнание, но които въпреки това имаха копнежа и душевния порив да се доближат до един такъв извисен човек. Или с други думи: окултният кандидат можеше да отиде при религиозно настроения човек, който все пак имаше усета за по-висши зависимости и отношения в Земния свят и да му каже: "Тъй както е поставен на Земята, човекът е едно същество, което не принадлежи само на Земята, а чрез своите гърди и корем е свързано със Слънцето, докато като "човек-глава" е свързано с целия Космос". И това, което окултният кандидат можеше да оповести на религиозно настроения човек, се превръщаше в молитвена съсредоточеност, в молитва. И според нагласата на една или друга част от хората, при които окултните кандидати отиваха като основатели на религии, те можеха да проповядват едни или други истини. На тези хора, които бяха предразположени да ценят своето добро самочувствие и здраве като едно истинско земно щастие, т.е.
към текста >>

53. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния свят откъде идва то?
От начина, по който човек се отнася към Христовия Импулс по време на своя земен живот зависи дали при издигането към свръхсетивния свят Азът ще бъде предаден на забрава или не, като в последния случай, Азът би се превърнал в единствената здрава опора на човека. Виждате ли, днешният християнин би могъл да каже забележителни и красиви неща за Христовия Импулс. Обаче онзи, който в истинския християнски смисъл на думата е направил крачката към свръхсетивния свят, той знае нещо много повече за този Христов Импулс. Той знае нещо извънредно важно. Той знае, че този Христов Импулс днес е практически единствената помощ, която не ни позволява да забравим своя Аз, мисълта за Азът. Тази помощ идва наред с всичко, което Христовият Импулс вече е направил за Земната планета; тя идва наред с неизказаната милост и утеха, които човешкото изкуство е донесло и постоянно донася за хората именно чрез Христовия Импулс; а това, че и занапред Христовият Импулс ще предпазва Азът от опасността за бъде забравен в условията на Земния свят откъде идва то? Ето великият въпрос, пред който ние рано или късно трябваше да застанем. И ако аз трябва да Ви отговоря, тогава длъжен съм да Ви насоча към такива подробности и факти, до които Вие можете да достигнете ако не от окултизма, то поне чрез едно рационално вникване в Евангелията. Съществуват две неща, които напълно могат да ни разяснят защо Христовият Импулс се явява като единствената възможна помощ: първият отговор е скрит в апогея на днешния окултизъм, а втория имаме тъкмо под формата на рационалното вникване в Евангелията. Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни.
към текста >>

54. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии.
По времето на Старото Слънце обаче този Зодиак като такъв не съществуваше. За това пък тогава съществуваха 12 Същества, които от дълбините на мрака защото външното пространство не беше заляно още от светлина разпращаха тътнещия съзидателен грохот на своето Слово. Що за слово беше това? Виждате ли, думата "слово" пак идва като един слаб заместител на величествените мирови процеси, така че това бяха по-скоро думи, изразяващи реалното съществуване на епохи и събития, които днес са изместени в праминалото. Това бяха 12 мирови Инициатори, 12 мирови Посветители. Днес вместо тези 12 мирови Посветители над човека бдят 12-те съзвездия на Зодиака и от тях към човешката душа, в неизказана милост, се излива неизреченото мирово Слово, събрало в себе си своите 12 божествени мелодии. Тъй като човешките думи са отново слаби, твърде слаби, тук, скъпи приятели, аз отново трябва да прибягна до образното мислене. Докато Луцифер имаше в себе си единствения порив да озари всичко със своята собствена светлина и по този начин да го познае докрай, Христос беше отдаден и посветен на това мирово Слово, на тези мирови мелодии, така че сега те бяха слети в Христовата душа, сякаш тя се явяваше като живият и обединяващ център на вложените в неизговореното Слово велики мирови тайни. Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина. Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера.
към текста >>

Много често у хората възниква въпросът: Как е възможна такава несправедливост, че всички хора преди Христос да са лишени от Божията милост, и тя да съществува само за хората след Христос?
Нещата около този възглед са сравнително прости, но сега изниква едно друго морално основание. То засяга отношението на човека към Христос, разбиран като основен импулс на Земното развитие. Възгледът, който поражда това морално основание е този, че Христос встъпи в това развитие в точно определено време. Съвременните хора бяха инкарнирани също и преди Христос, така че те живяха в онзи период от Земното развитие, когато Христос не беше още тук, но същите те живеят и сега, когато Христос е вече тук. И онова материалистическо възражение, което така често чуваме, че ако Христос действително би бил едно изключително и важно събитие, неговото еднократно идване на Земята би означавало една върховна несправедливост, това възражение отпада напълно. Много често у хората възниква въпросът: Как е възможна такава несправедливост, че всички хора преди Христос да са лишени от Божията милост, и тя да съществува само за хората след Христос? Но това са същите хора, скъпи приятели! Така че от теософска страна този упрек отпада. В известен смисъл той може да се направи само по отношение на отделни случаи и един от тях е случаят Буда. От една страна по Земята постоянно се раждат и живеят хора, които в някоя от своите инкарнации след Христовата ера стигат до изживяването на Христовият Импулс. От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина към малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на Христос.
към текста >>

55. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Често съм казвал, че каквото е налице днес в литературата, каквото се дава в множество литературни творби чрез милостта на майсторите на мъдростта и съзвучието на усещанията, съдържа онова, за което може да се каже, че е могло да се даде на хората чрез милост.
Остави ли се свободен ход на естествения говорител на духовната светлина на душите, тя ще може да просияе в душите. Оставят ли се противниците на свръхсетивното познание вън да победят, тогава може би за известно време духовната светлина ще потъмнее, ще трябва да се отдръпне. Тогава светът трябва да бъде лишен за известно време от връзката между житейска тъма и духовна светлина. Преди всичко е необходимо тези, които трябва да знаят нещо за духовната светлина, да научат още нещо: че учат да наблюдават в истинност онова, което се предлага от духовния свят тук, във външния свят. Който днес все още се оставя да бъде заслепен от това, което се казва за и против във връзка със свръхсетивното познание, който не търси в душата най-здравия импулс, който може да дойде от свръхсетивния свят, той няма да може да намери този импулс. Често съм казвал, че каквото е налице днес в литературата, каквото се дава в множество литературни творби чрез милостта на майсторите на мъдростта и съзвучието на усещанията, съдържа онова, за което може да се каже, че е могло да се даде на хората чрез милост. И ако оттук насетне не бих могъл да пиша и говоря повече, ако бъде развито само наличното – дори и аз самият да не мога да бъда с вас, – ако се търси това, което се има предвид с всичко казано, ще се открие това, от което човек се нуждае. И с това – когато в края на тези лекции мога да говоря за връзката на личната карма с кармата на това духовно движение – се дава също възможността да не може да се унищожи повече това, което е дошло в света не като „Щайнерово направление“, защото такова не съществува, а като обективен окултизъм. Би могла да се появи толкова много враждебност, която обаче едва ли ще допринесе за унищожаването на окултизма за в бъдеще, защото, напротив, ще остане това, което е тук. За което виждам доказателство в това, че нашата епоха се нуждае от духовно движение и че имаше малък промеждутък от време, когато чрез милостта на нашите духовни пазачи можа да се внесе в сетивния свят това духовно добро. Нека да има противниците!
към текста >>

За което виждам доказателство в това, че нашата епоха се нуждае от духовно движение и че имаше малък промеждутък от време, когато чрез милостта на нашите духовни пазачи можа да се внесе в сетивния свят това духовно добро.
Който днес все още се оставя да бъде заслепен от това, което се казва за и против във връзка със свръхсетивното познание, който не търси в душата най-здравия импулс, който може да дойде от свръхсетивния свят, той няма да може да намери този импулс. Често съм казвал, че каквото е налице днес в литературата, каквото се дава в множество литературни творби чрез милостта на майсторите на мъдростта и съзвучието на усещанията, съдържа онова, за което може да се каже, че е могло да се даде на хората чрез милост. И ако оттук насетне не бих могъл да пиша и говоря повече, ако бъде развито само наличното – дори и аз самият да не мога да бъда с вас, – ако се търси това, което се има предвид с всичко казано, ще се открие това, от което човек се нуждае. И с това – когато в края на тези лекции мога да говоря за връзката на личната карма с кармата на това духовно движение – се дава също възможността да не може да се унищожи повече това, което е дошло в света не като „Щайнерово направление“, защото такова не съществува, а като обективен окултизъм. Би могла да се появи толкова много враждебност, която обаче едва ли ще допринесе за унищожаването на окултизма за в бъдеще, защото, напротив, ще остане това, което е тук. За което виждам доказателство в това, че нашата епоха се нуждае от духовно движение и че имаше малък промеждутък от време, когато чрез милостта на нашите духовни пазачи можа да се внесе в сетивния свят това духовно добро. Нека да има противниците! Може би точно чрез тази враждебност се върши необходимото! И прощавайте за израза: мнозина, които днес приемат с готовност теософското духовно благо, които то ощастливява, по отношение на това, което трябва да видят в настоящето, те са невнимателни, нахлупили са си шапчицата за сън! Защото мнозина не се нагърбват с различаването на това, което трябва да бъде истината. Може би ще се яви едно малко последствие – което също не може да навреди, – че на мнозина, които не само върху главата, а също и върху очите и ушите са си нахлупили нощната шапчица, тази шапчица ще им бъде свалена.
към текста >>

56. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество.
Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша святост, тепърва трябва да дойде. С напълно други средства трябва да се въздейства на душите. Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни. Такава би била атмосферата, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния свят Христос да приближи интимно всяка отделна душа. Знаехме, че не можехме да постъпим по друг начин, освен да следваме водача на Вилхелм Майстер, който води първо към това, което характеризира епохите, после към онова, което е заключено в тайната стаичка – за да стигнем после до най-святите приготовления, – което, когато сме преминали през втората порта, не може да говори на душите по друг начин, освен в свободно откровение. Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество. Ние чувстваме да действа това, което е приготвил духовният живот и което после е станало духовен живот на нашето време. Така стоим и чувстваме отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и чувстваме как можем да отговаряме за това, което сме направили. Учим се също така да не казваме, изхождайки от своеволието си: Трябва да се прави така или иначе! Не, чувстваме се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме. Чувстваме се длъжни да продължаваме да работим в смисъла на онези, които преди нас са казали и казват: Не искаме да смятаме за свято нищо друго освен това, което вие сте смятали за свято.
към текста >>

57. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Следователно трябва да се изчаква тази милост, този Благодат!
И действително, при един такъв поврат в духовния свят, както е от годината 1879 г., трябва да съдействуват всички същества и сили от духовния свят, също всички посветени които живеят тук на Земята. Те ни казват: "Пригответе се! ", те не казват това на хората в ушите, но то става така, че Импулсът идва от вътре, че хората се запознават с него, от вътрешността. Тогава хората стават спокойни в тяхната душа, занимават се с мисълта и оставят тази мисъл да действува в тях и... чакат. И колкото по-спокойни стават те с тази мисъл в тяхната душа, толкова по-мощно настъпват такива духовни събития. Следователно трябва да се изчаква тази милост, този Благодат! Това е предимно важното, че трябва да чакаме това, което трябва да стане с нас в духовния свят. Различно е положението с познанието във всекидневния живот: тук ние трябва да допринесем всичко, трябва да го добием, трябва да работим, за да го доведем при нас. Една роза, която намираме на пътя ни радва във физическия свят: на духовното поле това не би станало. Пред нас не би застанало нещо подобно както една такава роза, както на физическото поле, ако не бихме положили усилия да проникнем в определени области, за да доведем при нас нещата. Тъкмо това, което вършим тук при нашата дейност, него трябва да вършим при познанието в духовния свят: и обратно, това което трябва да стане чрез нас, ние трябва да го чакаме в пълно спокойствие и само, така да се каже проникването от духовния свят във физическия.
към текста >>

С тази връзка работата стои така: когато хората притежават едно старо ясновидство те намираха тази връзка така, че се вживяваха в нея чрез старата божествена милост, чрез старата божествена благодат, после това изчезна и Тайната на Голгота с подготовката чрез Стария Завет съществуваше за това, да направи Слънчевото Същество разбираемо за хората.
След това идва една сфера, колкото и странно да звучи това, когато човекът а всеки върши това след смъртта се вживява в тази сфера, той се чувствува разширен до нашето Слънце. Не ще мине вече дълго време, когато хората ще започнат да мислят също различно върху небесните тела, а не така както приема днешната астрономия. Ние самите сме свързани с това Слънце. Между смъртта и едно ново раждане настъпва именно едно време, когато ставаме едно слънчево същество. Но сега е необходимо човек да носи със себе си още нещо друго: за първата сфера е необходим морален живот, за сферата на Венера е необходим религиозен живот, а за сферата на Слънцето е необходимо да познаваме действително природата и същността на слънчевите Духове, а именно главният Слънчев Дух на Христос да сме си създали в живота на Земята една връзка с него. С тази връзка работата стои така: когато хората притежават едно старо ясновидство те намираха тази връзка така, че се вживяваха в нея чрез старата божествена милост, чрез старата божествена благодат, после това изчезна и Тайната на Голгота с подготовката чрез Стария Завет съществуваше за това, да направи Слънчевото Същество разбираемо за хората. Днес не е достатъчен старият начин, по който от Тайната на Голгота насам хората са се издигали до Христа, повече наивно. Днес Духовната наука трябва да направи Света разбираем от гледната точка на едно Слънчево Същество. Първото време, когато това беше разбираемо правилно, беше времето на Средновековието, когато в Европа се роди легендата за Граала в неговото същинско дълбоко значение. Чрез разбирането на това, което е дадено отново чрез Духовното движение, ще бъде добито отново именно това, което е било донесено от Висшия Слънчев Дух, от Христос, който слезе на Земята и чрез Тайната на Голгота стана сега Дух на Земята. Този Импулс, който бе даден, чрез Тайната на Голгота е способен да съедини в мир, чрез Духовната наука религиозните изповедания по цялото лице на Земята.
към текста >>

58. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Тогава то е изглеждало като един вид ясновиждаща наука, като инспирация, дадена по Божията милост.
Нека да сме наясно в следното: философията на Ведите и философията Санкхия изглеждат по този начин, само защото са възникнали през онези далечни епохи, когато все още е съществувало така нареченото древно ясновидство*10 или поне е съществувало до известна степен. Ведите изцяло почиват върху една чисто природна заложба, характерна за дребното човечество, изразяващо се в един вид инспирация, при която човек, така да се каже, не е бил длъжен да прави нищо друго, освен да се подготви за едно тихо и спокойно приемане на идващата сама по себе си божествена инспирация. Съвсем различно е положението при възникването на философията Санкхия. Там се получава, така да се каже, нещо подобно на нашето днешно обучение, само че без то да е повлияно от ясновидството. А навремето то е било повлияно именно от ясновидството. Тогава то е изглеждало като един вид ясновиждаща наука, като инспирация, дадена по Божията милост. Тази наука е била търсена от тогавашните хора също както ние търсим днешното позна ние, само че тогавашните хора все още са били ясновидци: Ето какво представлява философията Санкхия. Тъкмо поради тази причина същинският духовен елемент остава, така да се каже, недокоснат от нея. Философията Санкхия твърди: Във всичко онова, което изучаваме чрез външните свръхсетивни форми, се от печатат именно душите; същественото тук е, че ние можем да изучаваме външните форми, формите, които наблюдаваме като изразно средство на душите. Ето защо, в света ние откриваме една добре изградена система от форми, също както откриваме един сбор от факти в нашата съвременна наука, само че във философията Санкхия нещата опират до свръхсетивното виждане на фактите. Философията Санкхия е такава наука, която, въпреки че е постигната с помощта на ясновидството, все пак си остава една наука за външните форми, и тя не стига до самата същност на душевния живот; в известен смисъл душевната същност остава недокосната от процеса на изучаването.
към текста >>

59. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Когато чуваме тези думи в Посланията на апостол Павел, от една страна ние чувствуваме как човешката душа, така да се каже, се отправя към самата себе си, как човешката душа може да избегне външната активност и да се остави на пълно в ръцете на Божията милост, на оправданието чрез вярата.
Едва когато обгърнем с поглед подобни съотношения в живота, ние усещаме колко съдбовни са светогледите. И в основата на такива величествени прояви, на такива величествени светогледи каквито намираме в Бхагавад Гита, а също и в Посланията на апостол Павел, пред нас застава именно съдбовното, пред нас застава самата съдба. Бихме могли да кажем: Както зад Бхагавад Гита, така и зад Посланията на апостол Павел ако поне малко надникнем в това, което се намира зад тях нашият поглед бива пресрещнат от нещо, което веднага се превръща в съдбовна сила за самите нас. И как ни гледа съдбата от Посланията на апостол Павел? Там ние често пъти виждаме как истинското благо за развитието на душата се състои в така нареченото оправдание чрез вяра, за разлика от пълната безполезност на външните дела, в онова душевно преобразуване, което настъпва след като човекът намери връзката с Христовия Импулс и усети в себе си величествената сила, която идва от правилното разбиране на Възкресението Христово. Когато чуваме тези думи в Посланията на апостол Павел, от една страна ние чувствуваме как човешката душа, така да се каже, се отправя към самата себе си, как човешката душа може да избегне външната активност и да се остави на пълно в ръцете на Божията милост, на оправданието чрез вярата. Едва после идва външната активност, външната дейност; все пак тя съществува в света и ние не можем да я премахнем като издадем указ или забрана; ние непрекъснато се сблъскваме с нея тук или там по света. И сега гласът на съдбата отново прогърмява срещу нас в цялото си грандиозно величие. Да, само ако обхванем нещата по този начин ние ще се доближим до величествените постижения на човечеството, за които говорим в момента. Обаче външно погледнато, тези две величествени постижения на човечеството: в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, са коренно различни едно от друго. И тази външна разлика ние откриваме навсякъде.
към текста >>

Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка.
Колко различно е положението при Посланията на апостол Павел! Там липсва величието на поетичния език, липсва дори възвишеното безпристрастие на Бхагавад Гита. Ето, ние вземаме в ръцете си Послания та на апостол Павел, оставяме се под тяхното въздействие и ясно усещаме, как от тях, от устата на апостол Павел, срещу нас връхлита страстната, яростната природа на един разгневен човек, разгневен срещу всичко, което става наоколо. Понякога тонът е повишен и бих казал, дори сърдит. В Посланията на апостол Павел многократно се осъжда и укорява това или онова. Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка. В нито едно изречение ние не можем да забравим, че тук говори един човек, който е или прекомерно възбуден, или се изказва под влиянието на един оправдан гняв спрямо други хора, които са сторили това или онова; или пък говори върху най-висшите понятия на християнството така, че ние чувствуваме: Този човек е ангажиран лично и е непоколебимо убеден, че е един истински пропагандатор на тези идеи. При четенето на Бхагавад Гита ние съвсем не долавяме, че там блика едно такова настроение от строго лично естество, каквото срещаме навсякъде при апостол Павел, например когато той се обръща към тази или онази църква: „Как се застъпихме ние самите за Христа Исуса! Спомнете си, че не бяхме бреме за никого, като работихме ден и нощ, за да не бъдем бреме за никого." Колко строго лично е всичко това! Един полъх на строго личното присъствие минава през всички Послания на апостол Павел. Напротив, във величествената Бхагавад Гита, ние попадаме в една чудно спокойна и чиста сфера, в една етерна сфера, която навсякъде граничи със свръхчовешкото, а понякога се простира и там, в света на свръхчовешкото.
към текста >>

Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост.
Всичко това е не друго, а самият Кришна; защото Кришна изразява най-висшата степен на личното съвършенство. Или с други думи: издигайки се над себе си с цената на вътрешни усилия, ученикът застава пред великия учител, Арджуна за става пред самия Кришна, който живее във всичко, което съществува и който действително може да каже за себе си: Аз не съм една отделна планина, аз съществувам, когато се намирам всред планините, и съм най-гигантската от тях; когато идвам на Земята, аз не съм отделен човешки индивид, а най-висшето човешко явление, което настъпва само веднъж в една мирова епоха под образа на един миров учител; единното във всички форми ето това съм аз, Кришна. Да, тъкмо по този начин Кришна проявява своята същност и застава пред Арджуна. Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени пред най-величествената и висша степен, която е по силите на човека. Арджуна може да се изправи пред Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога. Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост. Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита. Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл. Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв. Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна. Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна.
към текста >>

Но когато всичко това се дава на човека, както казах, по Божията милост, тогава човешката проницателност съвсем не е достатъчна, защото дълбоката същност на Кришна, до която човек може да стигне само чрез най-висшата степен на ясновидството, сега се проявява по съвсем различен начин, а не както обикновено хората са свикнали да търсят Кришна около себе си.
Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв. Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна. Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна. Останалият свят изчезва и сега съществува единствено Кришна. Кришна се отнася към отделните човешки същества, както Макрокосмосът се отнася към Микрокосмоса. Но когато всичко това се дава на човека, както казах, по Божията милост, тогава човешката проницателност съвсем не е достатъчна, защото дълбоката същност на Кришна, до която човек може да стигне само чрез най-висшата степен на ясновидството, сега се проявява по съвсем различен начин, а не както обикновено хората са свикнали да търсят Кришна около себе си. Сега човешкият поглед сякаш се издига над всичко друго и той съзира Кришна в неговата най-висша природа; в този миг Бхагавад Гита ни показва истинския човек, в сравнение с когото всичко е малко и незначително; ето пред кого застава Арджуна. Но сега Арджуна изгубва всякаква способност за разбиране на нещата. Той все още гледа с очите си и само сричайки може да изрази това, което вижда. Това впрочем е напълно обяснимо: понеже в досегашното си развитие той не е свикнал да се изразява с думи. Ето защо описанието, което в този момент Арджуна дава за своя учител Кришна, е твърде забележително.
към текста >>

Бъди милостив към мен, господарю на Боговете, обиталище на световете."
Трепери светът, треперя и аз пред всичко това. Разтърсващ небето, сияен, многорък, с една уста, побрала огромни огнени очи така те виждам аз. Потръпва моята душа, не намирам накъде опора, нито покой, о велики Кришна, който за мен е самият Вишну. Взирам се в твоя застрашителен вътрешен свят, и го виждам като разяждаш огън, създаваш битието, пораждащ свършека на всички времена. Виждам те така и повече не мога да узная нищо за света. Бъди милостив към мен, господарю на Боговете, обиталище на световете." После той се обръща към синовете на племето Куру: „Също и тези смели, царствени войни, заедно с Бхишма и Дрона, заедно с нашите най-доблестни герои, всички те, молейки се, коленичат пред теб и се удивляват пред твоето величие. Тъкмо теб, праначалото на битието, бих искал аз да опозная. Защото аз просто не разбирам, какво се открива пред моя поглед." Ето как говори Арджуна, когато е насаме със самия себе си, когато неговата собствена същност застава на пълно обективно пред него. Следователно, ние сме изправени пред една велика мирова тайна, велика не поради нейното теоретическо значение, а поради смазващото усещане, което се поражда у нас, когато по искаме да я разберем докрай.
към текста >>

Ти, Отец на света, който движиш света и се движиш вътре в него; ти, който си Учителят, който си много повече от всеки друг учител; никой не може да се сравни с теб, ти превъзхождаш всички същества от трите свята, на колене пред теб търся твоята милост, о Господарю на световете.
към Кришна: „Ти, господарю на Боговете, си безкраят и вечността, ти си едновременно битието и небитието, ти си най-висшият от Боговете, най-древният от Духовете, ти си най-ценното съкровище на Всемира, ти обхващаш Всемира и носиш в себе си всички възможни форми, ти си вятър, ти си огън, ти си смъртта, ти си вечно подвижното море на световете, ти си Луната, ти си най-висшият от Боговете, ти си предшественикът на Бобовете. Хиляди и хиляди пъти трябва да бъдеш възхваляван. Но ти заслужаваш много повече. Възхвала трябва да се носи към теб от всички страни; ти си всесилен, ти завършваш всичко. И когато в нетърпението си бих те сметнал за мой приятел, наричайки те Кришна, неподозиращ твоето чудно величие, и когато без достатъчно внимание те почитам не както трябва в промяна и в покой, във величието и ежедневието, без оглед на това дали си сам или заедно с други същества тогава умолявам те за твоята прошка. Ти, Отец на света, който движиш света и се движиш вътре в него; ти, който си Учителят, който си много повече от всеки друг учител; никой не може да се сравни с теб, ти превъзхождаш всички същества от трите свята, на колене пред теб търся твоята милост, о Господарю на световете. В теб виждам това, което никой никога не е виждал! Изпълнен съм с преклонение и страх. Покажи ми образа, в който да те разпозная! Бъди благословен, господарю на Боговете! "
към текста >>

60. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Любовта е търпелива и милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за злото, не се радва на неправдата, а се радва само с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
И сега Павел започва да говори за Христовата сила, която свързва отделните човешки същества. Павел описва тази сила, която може да живее както в отделния човек, така и в общността, по следния забележителен начин: „При все това казва той аз би показвам един по-превъзходен път. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а нямам любов, аз съм станал мед, що звънти, и кимвал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, щото и планини да премествам, а нямам любов, нищо не съм. И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а нямам любов, какво ме ползва това. Любовта е търпелива и милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за злото, не се радва на неправдата, а се радва само с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се преврати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като де те разсъждавах, но откакто станах мъж, аз напуснах детския свят. Сега ние виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице, сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, кой съм самият аз. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта.
към текста >>

Обаче това, което представляваше неговата инспирация, беше предизвикано чрез едно посвещение, дадено по Божията милост.
Обаче ние знаем и още нещо. Ние знаем как трябва да бъдат тълкувани думите от Евангелието: „Божиите сили се изявяват във висините и мир се възцарява всред хората, които имат добра воля." Ние знаем, че с появата на момчето Исус от Евангелието на Лука, прозвучава новото благовестие на мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло на Исус от Евангелието на Лука се вляха силите на Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което на свой ред изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в духовния свят; така че в астралното тяло на момче то Исус от Евангелието на Лука се изяви самият Буда, и то не иначе, а според равнището на своята еволюция до преди Мистерията на Голгота. И така, едва днес, черпейки от източниците на Тайната наука, ние се докосваме до същността на Христос Исус. Макар и посветен, Павел трябваше да се обръща към тогавашното човечество с лесно разбираеми понятия; и ако мога така да се изразя, той далеч не „разполагаше" с такова човечество, което би могло да си служи с такива понятия, които днес ние предлагаме на човешките сърца. Обаче това, което представляваше неговата инспирация, беше предизвикано чрез едно посвещение, дадено по Божията милост. И понеже той не беше стигнал до това посвещение чрез съответните процедури в древните Мистерии, а по Божията милост, докато вървеше към Дамаск, където му се яви възкръсналият Христос, аз разглеждам този вид посвещение като нещо, което е свързано именно с Божията милост, с благодатта. Благодарение на въпросното Събитие от Дамаск, той знаеше: Да, след Мистерията на Голгота, в самата планетарна сфера на Земята вече живеят всички онези сили, които възкръснаха при Мистерията на Голгота. Или, с други думи: той позна възкръсналия Христос! Ето кого започна да проповядва той от този момент нататък. И защо той можа да го възприеме тъкмо в този вид?
към текста >>

И понеже той не беше стигнал до това посвещение чрез съответните процедури в древните Мистерии, а по Божията милост, докато вървеше към Дамаск, където му се яви възкръсналият Христос, аз разглеждам този вид посвещение като нещо, което е свързано именно с Божията милост, с благодатта.
Ние знаем как трябва да бъдат тълкувани думите от Евангелието: „Божиите сили се изявяват във висините и мир се възцарява всред хората, които имат добра воля." Ние знаем, че с появата на момчето Исус от Евангелието на Лука, прозвучава новото благовестие на мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло на Исус от Евангелието на Лука се вляха силите на Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което на свой ред изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в духовния свят; така че в астралното тяло на момче то Исус от Евангелието на Лука се изяви самият Буда, и то не иначе, а според равнището на своята еволюция до преди Мистерията на Голгота. И така, едва днес, черпейки от източниците на Тайната наука, ние се докосваме до същността на Христос Исус. Макар и посветен, Павел трябваше да се обръща към тогавашното човечество с лесно разбираеми понятия; и ако мога така да се изразя, той далеч не „разполагаше" с такова човечество, което би могло да си служи с такива понятия, които днес ние предлагаме на човешките сърца. Обаче това, което представляваше неговата инспирация, беше предизвикано чрез едно посвещение, дадено по Божията милост. И понеже той не беше стигнал до това посвещение чрез съответните процедури в древните Мистерии, а по Божията милост, докато вървеше към Дамаск, където му се яви възкръсналият Христос, аз разглеждам този вид посвещение като нещо, което е свързано именно с Божията милост, с благодатта. Благодарение на въпросното Събитие от Дамаск, той знаеше: Да, след Мистерията на Голгота, в самата планетарна сфера на Земята вече живеят всички онези сили, които възкръснаха при Мистерията на Голгота. Или, с други думи: той позна възкръсналия Христос! Ето кого започна да проповядва той от този момент нататък. И защо той можа да го възприеме тъкмо в този вид? Тук се налага да насочим нашето внимание върху характера на една такава визия, върху едно такова събитие, каквото е това от Дамаск, защото сега ние все пак сме из правени пред една визия, пред едно събитие от твърде особен род.
към текста >>

61. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Така виждаме каква голяма е разликата между това, което така да се каже по милост може да се даде от висшите Йерархии и това, което така усвояваме, че изпомпваме от нашата организация сили, които Йерархиите вече са вложили в нея*.
Когато се знае, че чрез кармата човек трябва да търси причината в себе си, когато се разбере, как се проявява това, което е причинено чрез собствената воля, чрез собствената вина, тогава се идва до там, че човек се чувства в съзвучие със световния процес. Това е третото. И четвъртото е: Пълна отдаденост на световния процес; така да се гледа на себе си, като че ли сам човекът е само един член, една частица от него. Така че можем да изброим четири свойства, с които трябва да можем да застанем пред външния свят, пред външната страна на живота: Първо да се удивляваме, учудваме, второ, да почитаме, трето да се чувстваме в съзвучие със световния процес, четвърто напълно да се отдадем на този световен процес. Когато развием тези свойства, ние отваряме душата си, за да навлязат в нея онези сили, които същевременно, като девствени сили, изтичат от духовния свят, сили, които вдишваме като свежия планински въздух, след като преди това сме дишали някакъв издишан от други организми и замърсен въздух. Така виждаме каква голяма е разликата между това, което така да се каже по милост може да се даде от висшите Йерархии и това, което така усвояваме, че изпомпваме от нашата организация сили, които Йерархиите вече са вложили в нея*. Чрез такова разглеждане наистина се учим да различаваме два пътя, които водят до истинско ясновидство. Но единият път води към ясновидство чрез това, че човекът непосредствено се изправя пред съществата от висшите Йерархии. /*Такова изпомпване на силите от нашата организация се извършва и с консумирането на дрогите, на различните опиати Бел. пр./ Човекът не винаги е бил морално същество. Докато той е изграждал астралното, етерното и физическото тяло, не е можело да се говори за морални импулси.
към текста >>

62. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съединени с Христос още преди раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат със своята стара карма.
Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята. Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма. Вие трябва да понесете вашата карма. Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съединени с Христос още преди раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат със своята стара карма. Така хората от четвъртата следатлантска епоха са поглеждали към Исус от Назарет, като към носителя на Христос. Така на хората от нашата епоха ще става ясно, че Христос ще се разкрива все повече свръхсетивно и все повече ще управлява кармичните нишки в делата на Земята. Те ще вникнат в онази духовна сила като съдбата, която гърците все още не можеха да разберат; по подходящия начин тя ще доведе хората дотам, да понесат кармата си през следващите инкарнации. Като към един съдия, като към господар на кармата ще поглеждат хората към Христос през следващите си инкарнации. Така те ще приемат съдбата си и ще са приканени все повече да задълбочават душите си, докато могат да си кажат: Тази съдба не ми се налага от някаква неличностна сила, тази съдба ми се дава чрез това, с което аз се чувствам сроден в моята най-интимна същност.
към текста >>

63. Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тогава цел на нашия стремеж трябва стане преобразяването на духовния живот, който търсим и за който слушаме, че той просто да ни бъде поднесен чрез милостта на духовните сили и ние така да насочим този духовен живот, че той да намери достъп до всички, до всички копнеещи души.
Затова и някои думи, идващи от устата на Новалис, изглеждат така, сякаш отново прозвучава онова, което във всички времена, изпълнено с копнеж и светлина, можа да се роди от троичния човешки стремеж към Духа. Така застава пред нас този едва тридесетгодишен Новалис, този прероден Рафаел, този прероден Йоан-Кръстител, този прероден пророк Илия; така застава той пред нас и ние с право можем да се преклоним пред него, понеже измежду мнозина други той беше онзи посредник, който ни посочи как по пътя на духовните откровения, към които се стремим в нашето духовно течение, ние можем да намерим също и истинското сърце, истинската любов, истинския ентусиазъм, истинската всеотдайност, за да успеем и в най-простите човешки души да внесем онова, което ние искаме да свалим долу от възвишените духовни висини. Понеже каквото и да възрази този или онзи относно трудното разбиране на по-новото духовно изследване, то тъкмо простодушното сърце и семплата душа ще порицаят лъжите; защото те ще разберат какво точно се сваля от духовните висини чрез това, към което се стремим в нашето духовно течение. Ние трябва да намерим пътя от духовните висини не само за тези, които под някаква форма са били обучавани за духовния живот, а и за всички копнеещи души, които се стремят към истината и към Духа. И думите на Гьоте66, които трябва само достатъчно дълбоко да схванем в тяхната простота, могат да ни бъдат като лайтмотив: „Мъдростта е само в истината“. Тогава цел на нашия стремеж трябва стане преобразяването на духовния живот, който търсим и за който слушаме, че той просто да ни бъде поднесен чрез милостта на духовните сили и ние така да насочим този духовен живот, че той да намери достъп до всички, до всички копнеещи души. Това трябва да бъде наш основен стремеж. Ние искаме да работим в истината и усърдно се стараем да намерим пътя към всички търсещи души, независимо от степента на тяхната инкарнация. Тайните на инкарнацията са дълбоки, това ни показва един инкарнационен път, какъвто е именно този на Новалис. Но точно той, като един вид пътеводна звезда, може да освети пътя ни, да го освети така, че с верен усет да го следваме и да искаме да положим всички усилия, за да се издигнем до него в познанието, от друга страна да се стремим с протъканата от живот воля да достигнем с познанието до всяко човешко сърце, което истински се стреми към духовното. Нека пътят ни да се осветява от онова, което самият Новалис изразява така красиво и което може да ни послужи като мото за онова, на което се посветихме още в началото на антропософското духовно течение.
към текста >>

64. 5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

От милостта му се отдалечих. "
Що значи тази кръв И значението на Грала. И от тогаз до днес В неволя тежка на душата бях. И Господа аз наш забравих, От милостта му се отдалечих. " "Но я кажи ми, как се казваш ти" "О Парсивал наричат мене. " Въздъхна жално старецът тогаз, Познато му е вече това име. И каза: Страдание връз теб дойде,
към текста >>

65. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

В цялото творение се намира една величествена, чудесна хармония, а именно както в сетивното така и в свръхсетивното, в идеите както и в нещата, в царството на природата и на милостта.
Планетите и техните аспекти имат влияние върху душевните сили на човека. Те възбуждат всякакъв вид вълнения и страсти и чрез това често пъти ужасни действия и събития. Те имат влияние върху зачатието и раждането и чрез това върху темперамента и характера на човека и на това почива голяма част на Астрологията. Вероятно от Слънцето се разпространява не само светлина и топлина в цялата Вселена, а то е също център и седалище на чистия ум и извор на хармония в цялата Вселена. И всички планети са одушевени. В цялото творение се намира една величествена, чудесна хармония, а именно както в сетивното така и в свръхсетивното, в идеите както и в нещата, в царството на природата и на милостта. Тази хармония се проявява както в самите неща, така също и в техните отношения едни към други. Най-висшата хармония е Бог, и той е отпечатал във всички души една вътрешна хармония като свой образ. Числата, фигурите, звездите, природата въобще хармонират с определени тайни на християнската религия. Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънце, неподвижни звезди и интермедиум, и всичко останало е подвижно, така в единния Бог има: Отец, Син и Дух. Сферата представлява един вид триединността/ Отец е в центъра, Синът е повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът, както също и други тайни.
към текста >>

66. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

В тази народна легенда ние долавяме как, от една страна, е налице усетът за луциферическия принцип, за онзи луциферически принцип у владетеля на града, който искал да има часовника единствено за себе си, един часовник, който можал да бъде построен само благодарение на Божията милост, и който следовател но бил създаден с помощта на вдъхновението, получено от добрите, напредващи божествени Същества; и как после, щом се появява Луцифер, веднага идва и Ариман, понеже фактът, че ослепелият майстор повредил часовника чрез едно сръчно движение, всъщност е проява на Ариман.
Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение. А по-нататък легендата разказва: обаче владетелят държал този часовник да бъде притежание единствено на неговия град, не искал да допусне и другаде по земята да има нещо подобно. Ето защо той заповядал да извадят очите на майстора. Сега слепецът се оттеглил някъде и заживял напълно самотен. Едва когато усетил, че наближава последният му час, той поискал разрешение да докосне часовника и тогава чрез едно бързо и сръчно движение повредил часовника, който никога вече не можел да бъде поправен. В тази народна легенда ние долавяме как, от една страна, е налице усетът за луциферическия принцип, за онзи луциферически принцип у владетеля на града, който искал да има часовника единствено за себе си, един часовник, който можал да бъде построен само благодарение на Божията милост, и който следовател но бил създаден с помощта на вдъхновението, получено от добрите, напредващи божествени Същества; и как после, щом се появява Луцифер, веднага идва и Ариман, понеже фактът, че ослепелият майстор повредил часовника чрез едно сръчно движение, всъщност е проява на Ариман. В момента, когато на арената за става Луцифер обратното също може да се случи, тогава веднага се появява и Ариман. Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго. И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него.
към текста >>

67. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции. Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи. Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет. И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът.
към текста >>

68. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
Често пъти едва съм вярвал на собствените си очи! Но долови ли се веднъж у Гьоте следата на тайнобрачния католик, скоро човек го вижда навред. Неговото доверие към Светия дух, когото той, разбира се, предпочита да нарича гений," Гьоте естествено с пълно основание! "дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото. И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55 Както проличава, дори в тези кръгове се търси някакъв друг Гьоте, който може да поеме по пътя към духовния свят, при всяко положение обаче един по-друг Гьоте в сравнение с "доволстващия монистичен всезнайко", описан от биографите на Гьоте и поднасян днес на света. Виждате, че изминаваните от Франц пътища не са чак толкова различни от онези, които Вие откривате втъкани в това, което наричаме наша Духовна Наука, и установявате, че тук сигурно ще да е налице някаква необходимост. Сега Ви моля да си припомните, че както често съм споменавал към загадъчните събития на нашата съвременност, абстрахирайки се от всичко случило се във външен план, спада смъртта на австрийския ерц херцог Франц Фердинанд*56.
към текста >>

69. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Блажени милосърдните, защото те ще трябва да избърсват бляскава кръв и да превързват лъчезарна болка!
" точно пък Д'Анунцио: „Блажени онези, които пренебрегнаха безплодните флиртувания, за да бъдат целомъдрени за тази първа и последна любов! " „Блажени онези, които със собствените си ръце ще изтръгнат една вкоренила се в гърдите им омраза и после ще поднесат своята жертва! Блажени онези, които до вчера все още се опълчваха срещу събитието, сега обаче мълчаливо ще приемат дълбоката необходимост и оттук нататък ще желаят да бъдат не последни, а първи! Блажени милосърдните, защото те ще трябва да избърсват бляскава кръв и да превързват лъчезарна болка! Блажени имащите чисти сърца, блажени завръщащите се победоносно; защото те ще видят новото лице на Рим, обкиченото с нов венец чело на Данте,триумфиращата хубост на Италия." Понякога и така се говори в наше време! И вече е важно, скъпи мои приятели, тези неща да не се подминават. Защото не всеки постъпва в духа на онзи, чието раждане се отбелязва в святата нощ, щом по такъв на чин разгласява шумни облажавания по света. Ала не принадлежността към мрака, а към светлината, дошла на света, се числи към усещанията, с които човек трябва да се проникне именно на Коледния празник, сгодяването, така да се каже, със светлината, а не с онази невнимателност, която ни носи мракът.
към текста >>

70. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания.
Аз познавам моите американци и такива въпроси могат само да ме развеселят. На тези страници искам единствено да се опитам да поставя американците на мястото на германците. Дали е желателно или не Германия или Австрия да бъде принизена на равнището на Полша или Финландия, дали Франция отново трябва да притежава Елзас и Лотарингия, дали Англия трябва да се освободи от един толкова интелигентен и способен съперник, за да запази мирновременното си надмощие и властта над морските пътища за Америка, Азия,Африка и Австралия с всички тези въпроси нямам намерение да се занимавам. Бих искал само съвсем ясно да изложа, че при същите условия Америка щеше да извърши същото, което извърши Германия. Не без основание германците са се боели, че ще бъдат нападнати от Русия и Франция, и години наред са работили, за да ги изпреварят. Германската наука и промишленост са спомогнали за неимоверното разрастване на германската търговия и германците в никакъв случай не са възнамерявали да поставят търговията си в зависимост от милостта на Великобритания. При това управление Германия направо процъфтя. Милитаризмът германците намират малко обидно с тази дума да се обозначават необходимата защита срещу фактически опасности и оправданите мерки за самоотбрана, милитаризмът далеч не е докарвал на германците такива трудности,каквито те е трябвало да преодоляват, когато не са били в състояние да се отбраняват. Милитаризмът е бреме, в това няма съмнение. Но той нито е спъвал напредъка на Германия в областта на науката и изкуството, нито е бил пречка за нейните блестящо прокарани социални реформи, благодарение на които всички класи от германското население получиха необичайна финансова сигурност. Освен това милитаризмът не е поставял препятствия пред създаването на нейните вътрешни резерви, нито пред разширяването на нейната външна търговия,превърнала я в богата страна.
към текста >>

71. Бележки GA_173 Карма на неистината

– Методите, които продължавали да бъдат следвани, се намирали в крещящо противоречие е обета за християнско милосърдие и търпимост, който новоприеманите членове трябвало да положат... Сигурно е, че една парламентарна комисия отправила към Оранжевия орден тежкия упрек, загдето неговата неотстъпчивост, наместо да укрепва протестантизма, по-скоро го отслабила,разпалвала страстите, корумпирала съдебната машина и упражнявала недопустимо влияние върху части на армията.
Отмяната на конституцията от 1819 г. станало през ноември 1837 г. Към "Гвотингенската седморка" се числяли например братята Грим и историкът Гервинус. Относно Оранжевата ложа и оранжистите (Orangemen) Lennhoff, "Politische Geheimbünde" (Тайни политически съюзи), Берлин, 1932, пише: "С течение на времето оранжистите се раз пространили из цяла Англия, имали свои ложи в армията и в колониите и упражнявали силно влияние върху политиката. Вярно, че през 1828 г., когато къмбърландският херцог, бъдещият крал Ернст Аугуст Хановерски, станал първомайстор, антикатолическата клетва била премахната и като цел на сдружението се посочвали само "запазването на истинската, законно установената религия", "запазването на протестантско то престолонаследие и защитата на всички оранжисти и на тяхната собственост", но това не променило абсолютно нищо от истинската му природа. – Методите, които продължавали да бъдат следвани, се намирали в крещящо противоречие е обета за християнско милосърдие и търпимост, който новоприеманите членове трябвало да положат... Сигурно е, че една парламентарна комисия отправила към Оранжевия орден тежкия упрек, загдето неговата неотстъпчивост, наместо да укрепва протестантизма, по-скоро го отслабила,разпалвала страстите, корумпирала съдебната машина и упражнявала недопустимо влияние върху части на армията. Което обаче не пречело на Ордена да продължи съществуването си." (стр. 271 сл.) *204. През Октомври 1909 г. *205. Ernesto Nathan, род. 1845 г.
към текста >>

72. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници.
Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание живота на човешкото общество, живота на възпитанието. По същество, в нашето ново време мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините. И науката в наши дни дава само такива понятия. Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица. Между редовете се отхвърля всичко, което не е дадено от естествознанието. В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници. Истинската наука трябва да отхвърли понятието за отговорност. Човек толкова малко може да е отговорен за себе си, колкото цветето, ако не е красиво. Това е абсолютно логично, ако се стои на тесните позиции на голото естествознание, ако се използват само понятията за мъртвото. Но тогава се живее в понятия, които не могат да доведат до нищо живо и преди всичко до разбирането на Аза. Интересно разсъждава Теодор Циен за Аза.
към текста >>

73. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Това мнение е много разпространено в настоящето и философи като например Вилхелм Вунд - за когото Фриц Маутнер121 с право казва «Авторитет въз основа на благоволението на негова милост издателя», но преди войната той е бил авторитет почти за целия свят - смятат, че всичко намиращо се в човешката душа, представи, чувства и воля, може да се схване като цялост, понеже казват: Душата е единство, следователно всичко това принадлежи към една цялост, към една обща система.
Не е така, а тези различни царства - гноми, ундини, силфи и саламандри - в определен смисъл са самостоятелни; работят не само като членове на една система, а и воюват едни с други. По начало техните намерения нямат нищо общо помежду си, а това, което се поражда, се поражда поради разнообразната общност на намеренията. Познаваме ли намеренията в това, което се представя пред нас, виждаме, че заедно работят например огнените духове и ундините. Но никога не бива да вярваме, че зад тях стои някой, който ги командва. Не е така. Това мнение е много разпространено в настоящето и философи като например Вилхелм Вунд - за когото Фриц Маутнер121 с право казва «Авторитет въз основа на благоволението на негова милост издателя», но преди войната той е бил авторитет почти за целия свят - смятат, че всичко намиращо се в човешката душа, представи, чувства и воля, може да се схване като цялост, понеже казват: Душата е единство, следователно всичко това принадлежи към една цялост, към една обща система. Но това не е така и няма да се разберат онези силни многозначителни противоречия и несъответствия в човешкия живот, с които се занимава именно аналитичната психология, ако нашите представи не потъваха зад прага в съвсем други области, където други индивидуалности влияят върху чувствата и волята ни. Толкова е странно! Вижте, ако това е човешката мъдрост (виж рис., овал) и в човешката мъдрост имаме живота на мислите, чувствата и волята (три кръга), тогава систематик като Вунд не може да си представи нещо повече от факта, че всичко е една система. Мисленето, животът на представите води в определен свят (W 1), чувствата - в друг свят (W 2), волята - в трети (W 3). Човешката душа е затова, за да образува единство от това, което в света извън човека, в моментния свят извън човека е триделност, троичност.
към текста >>

74. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

411, гласи: «Така Вунд е един класик на философията по милостта на издателя ».
съч. 173. 127. Фриц Маутнер, 1849 - 1923, писател и философ. «Речник на философията. Нови публикации към критика на езика», 2 тома, Мюнхен и Лайпциг 1910 г., 1. т., статията «История», стр. 411, гласи: «Така Вунд е един класик на философията по милостта на издателя ». 128. Например в лекциите от 6 и 18 ноември в този том. 129. Патриций Патрик, 389 - 460 г., апостол и светец-покровител на Ирландия. 130. Лекция от 14 ноември. 131. Талес от Милет, около 624/625 - 547/546 г. пр. Хр., гръцки философ.
към текста >>

75. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа.
С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост. Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те мислят че съществува определено всесилие на природната необходимост. Що е това всесилие на природната необходимост? Ние ще се разберем най-добре, ако Ви припомня нещо, което вече аз често пъти съм споменавал. Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа. Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества. Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката. Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без предразсъдъци".
към текста >>

76. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Такива въпроси трябва да бъдат задавани смело днес без никаква милост.
Всъщност, това е последният указ на Светото Папство и той важи особено за католиците указът, че на католиците се забранява да четат Антропософски съчинения. Римо-католиците, следователно, официално са задължени да търсят информация за онова, което преподавам, в писанията на моите опоненти, и не им е позволено да четат написаното от самия мен. Всеки от другата страна, който познава цялото устройство на Римо-Католическата църква, как индивидът е така намесен в нея, че той е само представител на цялата организация, трябва с цялата си добросъвестност, от дълбините на своята душа да зададе въпроса, касаещ моралния аспект на такъв похват. Може ли по някакъв начин такъв метод да бъде съгласуван с човешкия морал? Не е ли той дълбоко неморален? Такива въпроси трябва да бъдат задавани смело днес без никаква милост. Живеем в сериозно време и не може да продължим да спим по лесен, обичащ удобството и ленив начин. Трябва да се изказваме открито за тези неща. Ако покажем неморалността на съвременната неистина в правилната светлина, това ще подейства оздравително. Неотдавна ми бе донесена статия на един доктор по социология. Започваше горе-долу така: "Каква разлика има между ясните мисли на Ваксвайлер и неясните мисли на д-р Щайнер!
към текста >>

77. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това абсолютно не го казвам, за да обвиня някого, който и да е, а даже, по-скоро, може би, за да извиня и в смисъла, в който може да се изпита много милост за тези мозъци, превърнати в "кълцани глави".
Той се открива на другите с това, че другите ах, как да изразя това, така че да не се получи шокиране, ако тези неща се разкажат навън, както накрая винаги се получава, при все това може би, трябва да кажа: значи, другите те оставят напълно не обработени своите мозъци в първите години от живота, така че този мозък тогава е годен да накара мислите да изчезнат от самия него; Шпенглер се различава от другите, всъщност, в това, че той запази своя мозък във възможно най-добро състояние, така че той не беше изсушен, като другите, той не се потопяваше през цялото време само в самия него, той не се занимаваше през цялото време само със самия него. Нали, една голяма част от човечеството днес има вместо мозък ако мога да си позволя да употребя тук един израз от Централна Европа /versulzt/, който, може би, много от вас не познават "кълцана глава". "Кълцана глава" е нещо, което когато се коли прасе, се прави от всички късове на прасето, които не могат да се използват за нищо друго и се смесват в желирани части, от тях не могат дори кренвирши да се направят, и се прави кълцана глава, нали. И бих казал, на драго сърце, че между различните, нарушаващи реда на възпитанието действия, съществува фактът, че мозъкът е трансформиран в "кълцана глава" при по-голямата част от хората. Те, хората, те не могат да направят нищо с него. Това абсолютно не го казвам, за да обвиня някого, който и да е, а даже, по-скоро, може би, за да извиня и в смисъла, в който може да се изпита много милост за тези мозъци, превърнати в "кълцани глави". Значи, искам да кажа, че когато хората са такива, че имат само тази единствена мисъл: те не знаят какво да правят със самите себе си, те са, така да се каже, превърнати във варено, съсухрени и превърнати в "кълцани глави", нали; тогава тези мисли могат да проникнат и потънат така добре в тези долни скрити светове на мозъка и, от тези долни скрити светове на мозъка, в по-долните области на човешкия организъм и т.н. Но за хора, като Освалд Шпенглер, нещата не стояха така. Те можеха да формират мислите. И от този факт, Шпенглер е един много духовен човек, той има мисли. Но мислите, които един човек може да има, се превръщат в нещо само когато получат една духовно съдържание.
към текста >>

78. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И аз мога да гледам на тези мисли само като на една милост от страна на духовния свят.
Те бяха по-скоро едно озарение. Да, те се спускаха към човека заедно с образите. И в древния човек те пораждаха едно особено настроение на душата. Докато се взираше в своите мисли, човек усещаше: Ето, сега в мен нахлува една божествена сила. Аз само се присъединявам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те живеят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли. И аз мога да гледам на тези мисли само като на една милост от страна на духовния свят. Когато древният човек стигаше до това усещане, той се изпълваше от един странен копнеж: През определени моменти от годината с помощта на своите чувства той се стремеше отново да върне тези мисли горе в духовния свят. Това беше неговото жертвоприношение към Съществата от духовния свят. И това жертвоприношение ставаше по време на летните Мистерии. По време на летните Мистерии човек беше обърнат към просторите на Космоса. Защо? Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение.
към текста >>

79. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Нека погледнем птицата във въздуха, да речем величествено летящия орел, на който така да се каже слънчевите лъчи са дали с тяхното действие като милостив дар перата аз ще изброя още и другите действия, дали му са неговата рогова човка; нека разгледаме този орел, как той лети във въздуха.
Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни. Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера. Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена. Но нещата имат все пак една много по-дълбока страна. Нека погледнем птицата във въздуха, да речем величествено летящия орел, на който така да се каже слънчевите лъчи са дали с тяхното действие като милостив дар перата аз ще изброя още и другите действия, дали му са неговата рогова човка; нека разгледаме този орел, как той лети във въздуха. Там върху него действуват определени сили. Слънцето има не само онези физически светлинни и топлинни сили, за които ние говорим обикновено. Когато Ви говорих за мистериите на Друидите, аз обърнах вниманието върху това, че от Слънцето се отделят също духовни сили. Към тези духовни сили трябва да насочим ние нашия поглед. Те са тези, които дават на различните родове птици тяхното многообразно оцветение, особената форма на тяхната перушина.
към текста >>

80. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

В първото време, след като човекът е минал през вратата на смъртта в света, който съществува между смъртта и едно ново раждане, тези Същества се наклоня ват към човека и изпълнени с милост отнемат от него студенината, която иде от човешкото неразбиране.
Хората бучат навън в света, както си представят, че трябва да бъде човекът, при което в повечето случаи зад това не се крие нищо друго, освен това: каквито сме ние самите, такива трябва да бъдат всички хора. Ако тогава идва някой, който е напълно различен, той е тогава един враг, един човек, против който се проявява антипатия, макар и това даже стига напълно до съзнанието на този, който оценява по този начин другите. Тук липсва разбиране на хората, липсва морална топлота, липсва любов. И в същия размер, в който тези качества липсват, когато човекът минава през вратата на смъртта заедно с него отиват в духовния свят морална студенина, омраза към хората и го възпират там в неговото развитие. Но тъй като по-нататъшното развитие на човека не е само негова собствена цел, а неговото по-нататъшно развитие е цел на целия миров ред, на пълния с мъдрост миров ред, там той намира първо съществата на третата йерархия Ангелите, Архангелите и Архаите. В първото време, след като човекът е минал през вратата на смъртта в света, който съществува между смъртта и едно ново раждане, тези Същества се наклоня ват към човека и изпълнени с милост отнемат от него студенината, която иде от човешкото неразбиране. И ние виждаме, как Съществата на третата йерархия се натоварват с това, което човекът им занася по този на чин в духовния свят, когато той минава през вратата на смъртта. По-дълго трябва той да носи остатъците на човешката омраза, защото тях може да отнеме от него милостта на втората йерархия, тази на Властите, Силите и Господствата /Ексузиаи, Динамис, Кириотетес/. Те отне мат тогава от него всичко това, което е останало от омразата към хората. Междувременно обаче човекът е стигнал тогава в онази област между смъртта и едно ново раждане, която е обиталище на Съществата на първата йерархия Серафими, Херувими и Престоли: това, което аз нарекох в моите мистерийни драми среднощният час на духовното съществуване. Човекът не би могъл никак да мине през тази област на Серафимите, Херувимите и Престолите, без да бъде напълно унищожен, т.е.
към текста >>

По-дълго трябва той да носи остатъците на човешката омраза, защото тях може да отнеме от него милостта на втората йерархия, тази на Властите, Силите и Господствата /Ексузиаи, Динамис, Кириотетес/.
Тук липсва разбиране на хората, липсва морална топлота, липсва любов. И в същия размер, в който тези качества липсват, когато човекът минава през вратата на смъртта заедно с него отиват в духовния свят морална студенина, омраза към хората и го възпират там в неговото развитие. Но тъй като по-нататъшното развитие на човека не е само негова собствена цел, а неговото по-нататъшно развитие е цел на целия миров ред, на пълния с мъдрост миров ред, там той намира първо съществата на третата йерархия Ангелите, Архангелите и Архаите. В първото време, след като човекът е минал през вратата на смъртта в света, който съществува между смъртта и едно ново раждане, тези Същества се наклоня ват към човека и изпълнени с милост отнемат от него студенината, която иде от човешкото неразбиране. И ние виждаме, как Съществата на третата йерархия се натоварват с това, което човекът им занася по този на чин в духовния свят, когато той минава през вратата на смъртта. По-дълго трябва той да носи остатъците на човешката омраза, защото тях може да отнеме от него милостта на втората йерархия, тази на Властите, Силите и Господствата /Ексузиаи, Динамис, Кириотетес/. Те отне мат тогава от него всичко това, което е останало от омразата към хората. Междувременно обаче човекът е стигнал тогава в онази област между смъртта и едно ново раждане, която е обиталище на Съществата на първата йерархия Серафими, Херувими и Престоли: това, което аз нарекох в моите мистерийни драми среднощният час на духовното съществуване. Човекът не би могъл никак да мине през тази област на Серафимите, Херувимите и Престолите, без да бъде напълно унищожен, т.е. да бъде заличен, ако преди това, благодарение на милостта на Съществата от третата и втората йерархия, от него не биха били отнети моралната студенина и човешката омраза. И така ние виждаме, как човекът, за да може той да се свърже с онези импулси, които могат да допринесат за неговото по-нататъшно развитие, трябва първо да натовари Съществата на по-висшите йерархии с това, което той занася от своята физическа и етерна природа, на която то принадлежи, в духовните светове.
към текста >>

да бъде заличен, ако преди това, благодарение на милостта на Съществата от третата и втората йерархия, от него не биха били отнети моралната студенина и човешката омраза.
И ние виждаме, как Съществата на третата йерархия се натоварват с това, което човекът им занася по този на чин в духовния свят, когато той минава през вратата на смъртта. По-дълго трябва той да носи остатъците на човешката омраза, защото тях може да отнеме от него милостта на втората йерархия, тази на Властите, Силите и Господствата /Ексузиаи, Динамис, Кириотетес/. Те отне мат тогава от него всичко това, което е останало от омразата към хората. Междувременно обаче човекът е стигнал тогава в онази област между смъртта и едно ново раждане, която е обиталище на Съществата на първата йерархия Серафими, Херувими и Престоли: това, което аз нарекох в моите мистерийни драми среднощният час на духовното съществуване. Човекът не би могъл никак да мине през тази област на Серафимите, Херувимите и Престолите, без да бъде напълно унищожен, т.е. да бъде заличен, ако преди това, благодарение на милостта на Съществата от третата и втората йерархия, от него не биха били отнети моралната студенина и човешката омраза. И така ние виждаме, как човекът, за да може той да се свърже с онези импулси, които могат да допринесат за неговото по-нататъшно развитие, трябва първо да натовари Съществата на по-висшите йерархии с това, което той занася от своята физическа и етерна природа, на която то принадлежи, в духовните светове. Без съмнение, когато човек прозре всичко това, когато види, как тази морална студенина царува в духовния свят, тогава той може да отдаде за родството на тази духовна студенина с това, което е физически студ, кой то се съдържа в снега и в леда, който е само физическото копие на тази морално-духовна студенина, която съществува там горе. Когато човек има пред себе си и двете, той може да ги сравни. Когато човекът бива освободен по този начин от човешкото неразбиране и от човешката омраза, ние можем да го проследим с духовния поглед, как той така да се каже като че изгубва първо постепенно своята форма, как тази форма, бихме могли да кажем, се разтопява повече или по-малко. За духовния поглед на имагинацията, когато човекът е минал през вратата на смъртта, той изглежда още подобен на това, което е бил на Земята.
към текста >>

81. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Обаче тази трета Йерархия постоянно милостиво се пронизва странично от втората Йерархия.
И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата. Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра». В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден. Така че човек, в това време, когато той вижда - т. е. когато той може да вижда, - навлиза по време на сън в тази трета Йерархия. Обаче тази трета Йерархия постоянно милостиво се пронизва странично от втората Йерархия. И тази втора Йерархия напълно напомня за себе си и в нашия душевен живот. Завчера ви посочих какво значение може да има повторното връщане към преживяното в младостта. В това отношение вие можете да получите дълбоко отиващо усещане, ако отново вземете в ръце «Мистерийните драми» и още веднъж - сега може би с по-голямо разбиране, отколкото преди - прочетете това, което се говори там за събитията от младостта на Йохан. Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по отношение на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост. Казах ви: трябва да се вземат старите учебници, по които човек се е учил или може би не се е учил някога, трябва отново да се вземат в ръце и да се пренесе в това учене или неучене - работата не е в това, научил ли е тогава нещо човек или не, а в това, да се пренесе в тогавашното състояние: тук всеки има собствен опит.
към текста >>

82. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Луната действа особено силно тогава, когато лъчите й идват от страна на съзвездието Лъв, така че човек, благодарение на тази сила на среброто от Луната, търпи влияние, противоположно на оловната сила на Сатурн, и по този начин не става чужд на макрокосмоса, въпреки че от вселената той милостиво е инспириран от силата на спомените.
Да допуснем, че тези две сили биха стояли така, че биха вървели към Земята - следователно и към човека - от противоположни страни, обаче сливайки се една с друга. Каквото Сатурн взима от човека, Луната му го дава; каквото Сатурн дава на човека, Луната му го взема. И следователно, както човек има в желязото сила, която може вътрешно да преработва, както Сатурн има сила в оловото, така Луната има сила в среброто. Също и среброто, както го има в Земята, е стигнало вече до такова състояние, че не може повече да прониква в човек. Не цялата сфера, заемана от Луната, действително е пронизана от фино разпределено сребро. Луната действа особено силно тогава, когато лъчите й идват от страна на съзвездието Лъв, така че човек, благодарение на тази сила на среброто от Луната, търпи влияние, противоположно на оловната сила на Сатурн, и по този начин не става чужд на макрокосмоса, въпреки че от вселената той милостиво е инспириран от силата на спомените. Особено тържествен е бил моментът, когато гръцкият ученик стигал до това, да вижда как са се противопоставяли Сатурн и Луната и после в нощната тържественост му се пояснявало: Гледай нагоре към обградения с пръстени Сатурн. Ти трябва да си му благодарен, че си независимо същество. А сега гледай на другата страна, към сребърно сияещата Луна. На нея си задължен, че можеш да понасяш силата на Сатурн, без да се откъсваш от Космоса. Ето така - непосредствено докосвайки се до взаимовръзките на човека с Космоса - се занимавали в Гърция с това, което по-късно в карикатурна форма се наричало Астрология.
към текста >>

83. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Човек е можел тогава да каже: аз бях милостиво благословен от висшите духове, чието съществуване протича от другата страна на планетарното битие.
Имало е обаче, моменти, когато спящият, възприемайки третата йерархия, усещал: много странна област се е доближила до мен. Тя ме приема в себе си, тя ме откъсва от земното съществуване. Той не е усещал това когато е бил потопен в съществата от третата йерархия, а го е усещал само тогава, когато е настъпвало още по-дълбоко сънно състояние. Макар и у хората никога да не е оставало истинско съзнание от това, което е ставало по време на сънно състояние от такъв род, въпреки това, преживяванията, свързани с втората йерархия, дълбоко са се запечатвали в цялото същество на човека. И това преживяване е оставало в човешкото чувство и след пробуждането. Човек е можел тогава да каже: аз бях милостиво благословен от висшите духове, чието съществуване протича от другата страна на планетарното битие. – Така са говорили древните хора за тази йерархия, която включва в себе си Господства, Сили и Власти. Това, което сега описваме е било обичайното състояние на съзнанието в най-древния азиатски период. Двете първи състояния на съзнание - сън наяве, бодърстване в съня и сън, в който е присъствала третата йерархия, са се преживявали съзнателно от всички. А мнозина, надарени с особен природен дар, са преживявали също нахлуването на по-дълбокия сън, по време на който втората йерархия е прониквала в човешкото съзнание. А посветените в мистериите са достигали вече следващата степен на съзнание.
към текста >>

84. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите.
И в своя дух и душа - в аза и астралното тяло - човек е осъзнавал влизането на божествено-духовните йерархии, също така, както сега чувства влизането на природните вещества в своето физическо тяло. Сега човешкото преживяване във физическо тяло има следната природа: човек знае, че чрез процеса на хранене, процеса на дишане, той възприема субстанции от външните природни царства – отначало те са навън, след това – вътре в него. Те влизат в него, проникват в него и стават част от него. В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия. Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете. И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите. И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа. Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на човечеството. Сега ще проследим този ход на събитията с множество различни примери. Днес пътеводна нишка ще ни бъде същото, до което се докоснах преди тринадесет години, когато говорих за историко-митологичния документ, който изобразява най-древната фаза на развитие, - именно нея се каним сега да разглеждаме: подразбирам епоса за Гилгамеш. Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви предавам събития, които съм ви описвал преди тринадесет години, така, както се представят непосредствено пред духовния поглед.
към текста >>

85. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него.
Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток. Гледайки на Изток, ние трябва да се обърнем към имагинациите. Ние трябва да виждаме на заден план могъщите мистерийни храмове на прадревна следатлантска Азия, в които мъдри жреци разяснявали на всеки от своите ученици връзката им с божествено-духовния Космос; там би могла да бъде намерена цивилизация, която се вижда от мистериите във времената на Гилгамеш, както съм ви я описвал. Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на Изтока, макар заедно с това той сам вече да станал гръцки по характер. Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете. В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него. И ето в този свят, който се представя пред вас в тази картина, са били обучени и подготвени във времената на Хераклит двете личности, за които говорихме. След това в 356 г. пр. Р.Х., в деня на раждането на Александър Велики, ние виждаме езиците на пламъците, излизащи от храма в Ефес. В Аристотел, Александър Велики намира своя учител. И това е все едно, ако от издигащите се в небето пламъци в Ефес се бе раздал мощен глас за имащите уши: стройте духовния Ефес, и нека старият физически Ефес стои в човешката памет като негов център, като средоточие.
към текста >>

86. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Погледът се спира върху един човек в характерното францисканско облекло, който в продължение на часове лежи пред олтара, коленете му стават на рани от продължителните молитви за милост; човек, който ужасно се изтезава.
Това отделяне от тялото, когато някой твори духовно, се получава като нещо, което е особено характерно за тази личност, за това въплъщение на тази индивидуалност. И когато се проникнем с това вътрешно-имагинативно, вътрешно образно, ние биваме отведени обратно в едно намиращо се недалече минало въплъщение. Особеното при много такива представителни личности е, че по правило техните минали въплъщения не се намират особено далеч в миналото, а точно в нашето време са сравнително малко отдалечени назад. И ето, ние стигаме до едно съществуване на Ницше, в което тази индивидуалност е била францискански монах, един аскетичен францисканец, който много силно е изтезавал своето тяло. Сега ние имаме решението на загадката. Погледът се спира върху един човек в характерното францисканско облекло, който в продължение на часове лежи пред олтара, коленете му стават на рани от продължителните молитви за милост; човек, който ужасно се изтезава. Поради саморъчно причинената болка човек много силно се свързва със своето физическо тяло. Особено силно се чувства физическото тяло, когато се изпитва болка, защото астралното тяло особено силно се стреми към изпитващото болки тяло, иска да го проникне. Този толкова голям стремеж към подготвяне на тялото за спасение в едно въплъщение, действа така, че душата никак повече не иска да бъде в тялото при следващото въплъщение. Ето виждате ли, такива са кармическите характеристики в характерни случаи. Можем също да кажем: - Те всъщност се различават от това, което обикновено си представяме.
към текста >>

87. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Всъщност езикът на звездите, който звучи насреща ни от Коледната мисъл, от Великденската мисъл и от Петдесятница: от Коледната мисъл, доколкото Земята е една звезда във Всемира, от Великденската мисъл, доколкото най-блестящата звезда Слънцето ни изпраща своите милостиви дарове, от мисълта за Петдесятница, доколкото това, което е скрито от другата страна на звездите, просветва в душата и от своя страна се излъчва от душата в пламенни езици.
Остава другата половина на годината. Ако едната половина се разбере по този начин, на човека се разкрива и другата половина от живота му. Разбере ли се онова отношение на физическото спрямо душевното в човека и спрямо свръхфизическото, което отношение съдържа в себе си свободата, която земният човек ще постигне на Земята, тогава във взаимовръзките между Коледния, Великденския празник и Петдесятница се разбира свободният човек на Земята. А разбере ли той въз основа на тези три представи, Коледната мисъл, мисълта за Великден и мисълта за Петдесятница, от тях човек се мотивира да разбере останалата част от годината, разкрива се и останалата част от човешкия живот, за която загатнах с това, че казах: - Погледне ли се към човешката съдба, зад нея се явяват йерархиите, работата, творчеството на йерархиите. Затова е така величествено да се погледне в една човешка съдба, понеже се вижда, как вътре се намират всички йерархии. Всъщност езикът на звездите, който звучи насреща ни от Коледната мисъл, от Великденската мисъл и от Петдесятница: от Коледната мисъл, доколкото Земята е една звезда във Всемира, от Великденската мисъл, доколкото най-блестящата звезда Слънцето ни изпраща своите милостиви дарове, от мисълта за Петдесятница, доколкото това, което е скрито от другата страна на звездите, просветва в душата и от своя страна се излъчва от душата в пламенни езици. Когато вие медитирате върху това, което по този начин идва от Отец, носителят на Коледната мисъл, който обаче изпраща Сина, за да се осъществи Великденската мисъл, и тогава от този Син, който от своя страна донася вестта за Духа в мисълта за Петдесятница, за да се осъществи човешкият живот на Земята в триединство, когато вие медитирате и истински се размислите върху него, тогава ще получите едно основно чувство относно всички гореописани основания, които ви дадох за разбирането на кармата. Опитайте веднъж да оставите да въздействат върху човешките чувства Коледната мисъл, Великденската мисъл, мисълта за Петдесятница, така изтълкувани, както направихме това днес. Опитайте това, задълбочете тези ваши изживявания. И когато след моето пътуване, което се налага да направя точно на Петдесятница заради Селскостопанския курс, отново се срещнем, донесете това ваше чувство, което трябва да живее като топла, като пламенна мисъл за Петдесятница и тогава ще можем да говорим по-нататък за кармата. Така вашето разбиране ще бъде обогатено с това, което представлява мисълта за Петдесятница.
към текста >>

88. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

След тази възраст е всъщност подарен по милост живот.
Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване. Винаги, когато искаме да стигнем до едно съждение, когато изхождаме от едно по-дълбоко разбиране на кармическите връзки, отново сме заставени да насочим поглед към тези, така отдалечени една от друга области на космическото съществуване. Всъщност трябва да кажем: - Каквото и да разглеждаме, било природата, било естествената конфигурация в развитието на човечеството - историята или в живота на народите, то не води толкова високо в космическите области както разглеждането на кармата. Тя насочва вниманието ни върху връзките на човешкия живот, прекаран тук на Земята с това, което става в космичните ширини. Виждаме, че този земен човешки живот, когато в определени взаимовръзки достигне своята граница, се развива до около 70 години. След тази възраст е всъщност подарен по милост живот. Каквото е под тази граница, то се намира под кармически влияния, които ще разглеждаме по-нататък. Можем да приемем, че средният земен живот на човека трае около 72 години - този въпрос е бил вече разглеждан от различни гледни точки. Разгледани на фона на космическите тайни 72 години е едно особено число, чието значение може да бъде разбрано правилно едва тогава, когато вземем под внимание космическата тайна на човешкия земен живот. Описахме вече, какво представлява всъщност светът на звездите от духовна гледна точка. Когато навлизаме в един нов земен живот, ние се връщаме в него от света на звездите.
към текста >>

89. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят.
Там трябва да се работи със събуждането и заспиването, както го описах. Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен живот. Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разгледа това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие. По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят. Който вярва, че ще може да принуди духовния свят да му разкрие това или онова, той съвсем сериозно се заблуждава, от това той ще почерпи само заблуди. Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят. Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
към текста >>

90. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Самата история на нашето Движение предоставя богати доказателства, че не е имало отказ от проникване в по-висшите духовни светове, до такава степен, в каквато те могат сега, по милост, да бъдат разкрити на човечеството; но че от друга страна всичко, което не може да се достигне по един здравословен път, чрез правилните методи за влизане в духовните светове, бе строго отхвърляно.
Но от разговора цитиран в началото на тази лекция, който имах с един член на Английското Теософско Общество ще видите, че в тази програма бе включено пълното отхвърляне на всичко в природата на медиумизъм и атавизъм. Пътят, който следваме от дълги години, бе поет с пълно съзнание. Въпреки че не са липсвали и елементи на медиумистично и атавистично ясновидство, не е имало отклонение от този път, и той доведе до нашето сегашно положение. Аз трябваше, разбира се, да разчитам да намеря вътре в Теософското Общество хора, които желаеха и можеха да приемат изцяло здравословни методи на работа. Неизменният похват на онези, които не желаеха Движение, в което преобладава здраво и скрито чувство за научна отговорност, беше да представят погрешно целта, която преследвахме, за да угодят на свои собствени цели. Самата история на нашето Движение предоставя богати доказателства, че не е имало отказ от проникване в по-висшите духовни светове, до такава степен, в каквато те могат сега, по милост, да бъдат разкрити на човечеството; но че от друга страна всичко, което не може да се достигне по един здравословен път, чрез правилните методи за влизане в духовните светове, бе строго отхвърляно. Онези, които приемат това и проследят историята на Движението, няма нужда да вземат това като уверяване, защото то е очевидно от цялото естество на работата, която продължава вече години наред. Ние бяхме способни да отидем много, наистина много по-далеч в действителното изследване на духовния свят, отколкото е било възможно когато и да било в Теософското Общество. Но ние поехме по сигурни, а не по съмнителни пътища. Това може да се каже прямо и свободно. Винаги съм отказвал да имам нещо общо с форми на античен окултизъм, и с каквито и да било Братства и Общности от този род в областта на езотеризма.
към текста >>

91. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната.
Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух. Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство. Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон". Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната. Във времето, когато дух и природа бяха толкова вътрешно свързани, не можа да се роди науката на изкуството, но тя не можа да се роди също в онова време, в което дух и природа стояха единият срещу другата като непримирими противоположности. За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата. Че човекът се издига над становището на гърцизма, това си има своята добра причина. Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото. Ние не виждаме нищо около нас освен факти, които биха могли да имат също и друга форма; не виждаме нищо освен индивиди и нашият дух се стреми към видимото, към първо образното, ние не виждаме нищо освен това, което има край, което е преходно и нашият дух се стреми към безкрайното, непреходното, вечното.
към текста >>

92. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И от променящото се море на формите на имагинацията се яви нещо като образецът на Венера изваяна от Фидияс, на Венера от Милос.
Защото само до духовете на формата и до техните области трябва да бъде доведено онова, което се намира в тебе. Защото ако излезеш вън от това, ако действуваш като царството, което възбужда човешките горещи желания, ако не останеш при благородната форма, тогава в твоята област не може да се прояви нищо добро. Обаче ако останеш в онзи благороден скелет на формата, тогава ще можеш да влееш в онази форма това, което ще бъде възможно едвам в едно далечно бъдеще. И тогава, въпреки че хората не са достигнали онази форма, в която могат да преживеят в чиста форма онова, което днес е дадено в тях на съвършено други сили, тогава ти трябва да им покажеш, какво ще могат да преживеят хората в едно от най-пречистените форми върху бъдещата планета Венера, когато тяхната форма ще е станала съвършено друга. Тогава в сравнение с днешната човешка форма ти можеш да обърнеш внимание върху това, колко чиста и девствена ще бъде човешката форма в бъдеще". И от променящото се море на формите на имагинацията се яви нещо като образецът на Венера изваяна от Фидияс, на Венера от Милос. "Обаче при изразяването на формата ти трябва да отидеш само до определена граница. В момента, в който прекрачиш тази форма, макар и само малко, така че да унищожиш силната личност, която трябва да държи заедно човешката форма, ти ще стоиш на границата на онова, което още е възможно като красиво, като произведение на изкуството". И отново от променящото се вълнисто море на астралния имагинативен свят се яви една фигура. На тази фигура можеше да се види, как чрез това, което се намираше в нея, външната форма на човека беше доведе на рязко до границата, където формата би отрекла връзката подържана от личността, където личността би била изгубена, ако само малко би била премината необходимата граница. И от образите на астралния свят се яви фигурата на Леокон.
към текста >>

93. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Той би бил нарисуван по такъв начин, като че ли носи в себе си цялата милост на световете, която може да поеме човекът, с протегнати от небето благославящи ръце; той би бил изобразен като мировия Бог, който благославя човеците.
Както казах завчера, не само че теософията стана теология, но тези процеси започнаха да навлизат все по-интензивно в живота. Моля Ви да си припомните грандиозната картина на Микеланджело27 в Сикстинската Капела, в Рим: Там е нарисуван Христос, мировият Съдия, в една епоха, през която юридическото и държавническото начало са обхванали целия обществен живот. И все пак над централната религиозна арена, където се разиграваха събитията, трябваше да бъде изобразена една религиозна тайна. Вярвате ли, че ако Христос би бил нарисуван според традициите на древната източна теокрация, той би изглеждал така, както е нарисуван от Микеланджело? Никога! Той би бил нарисуван по такъв начин, като че ли носи в себе си цялата милост на световете, която може да поеме човекът, с протегнати от небето благославящи ръце; той би бил изобразен като мировия Бог, който благославя човеците. Но какъв е Христос от фреската на Микеланджело? Там той е мировият съдник, големият миров юрист, награждаващ доброто и наказващ злото. Целият образ е, така да се каже, юридически, изцяло потопен в епохата, през която е създаден. Цялото социално импулсиране, присъщо за тази епоха, е изобразено в тази фреска по такъв начин, че то все още има своите художествени качества. Обаче някогашният възглед за света на Боговете, когато Боговете са били именно Богове, е така променен, че от свят на Боговете е превърнат в свят на юриспруденцията.
към текста >>

Прибави се красивото, радващото човешкото милосърдие, човешкото състрадание.
Тъкмо през епохата, когато се прояви втората природа на средствата за производство, през епохата, когато от тях, от средствата за производство напълно беше отнет Духа, тъкмо сега има нужда от една такава духовност, която вече да не черпи сили от природата, какъвто беше случаят с теокрацията, когато все още беше решаващо онова, което физически живееше в човека, тази духовност следва да е свободно извоювана и да притежава свое собствено съдържание. Аз добре зная, че днес всичко това може да звучи напълно утопично, но всъщност то е във висша степен практично. Вие бихте могли да основете много на брой социални общности, много организации и сдружения, като си служите с такива понятия и такова мислене, което идва от Средновековието и се е промъкнало в наши дни, без да е в състояние да разреши социалния въпрос. Днес социалния въпрос се е превърнал в световен въпрос. Но какво се прибави към онова мислене, което разглеждаше социалния организъм изцяло в юридическо-диалектически смисъл, както и от гледна точка на обичайния морал? Прибави се красивото, радващото човешкото милосърдие, човешкото състрадание. И тъкмо сега, когато социалният въпрос се превърна в един изгарящ световен въпрос, тъкмо сега навсякъде в Западна Европа ние виждаме как се появиха спестовните касички за Изтока. Това е хубаво, много хубаво! Срещу това не може да се възрази и аз бих искал да кажа, че колкото повече помощи за Изтока се събират, толкова е по-добре. Обаче всичко това идва от миналото, а не от бъдещето. Милосърдието идва от мисленето на Средновековието.
към текста >>

Милосърдието идва от мисленето на Средновековието.
Прибави се красивото, радващото човешкото милосърдие, човешкото състрадание. И тъкмо сега, когато социалният въпрос се превърна в един изгарящ световен въпрос, тъкмо сега навсякъде в Западна Европа ние виждаме как се появиха спестовните касички за Изтока. Това е хубаво, много хубаво! Срещу това не може да се възрази и аз бих искал да кажа, че колкото повече помощи за Изтока се събират, толкова е по-добре. Обаче всичко това идва от миналото, а не от бъдещето. Милосърдието идва от мисленето на Средновековието. И сега пред мен застават два образа. Първо виждам средновековната готическа катедрала и прелатите с техните пищни одежди, тези прелати, които вършат нещо изумително. Виждате ли, преди няколко месеца един швейцарски вестник публикува тяхното коледно меню. И Вие бихте останали крайно учудени, ако аз Ви посоча количеството свинско месо, което прелатите са изяли през светите дни около Рождество Христово. На второ място виждам тълпите от бедни хора, на които трябваше да се дадат някакви подаяния.
към текста >>

94. Бележки към настоящото издание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Там, където я няма, няма и надежда да се поправят много думи, които са достигнали до нас само „по милостта на стенографията“.
За изданието в събраните съчинения такова ограничение липсва. Това предявява към формата на текста други изисквания, които са довели до стилистичните промени. Корекциите са в диапазона от тривиални до по-отговорни в случай на допълване на липсващи думи или даже няколко думи. Такъв род корекции, които са неизбежни при пропуски в стенограмата или при волностите на свободния изказ, са предприети още в първото издание и почти без промени са включени в новия текст. Има места, които показват, доколко постскриптът може да се измени вследствие погрешно прочитане на стенограмата, което още един път показва значението на оригиналната стенограма. Там, където я няма, няма и надежда да се поправят много думи, които са достигнали до нас само „по милостта на стенографията“. Защото кой може без стенограмата да се досети, например, че вместо „wie gewöhnlich (както обикновено)“, трябва да се чете „wie Geologen (като геолог)“ (виж стр. 23)? Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите. Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката. Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката.
към текста >>

95. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Хората са могли да кажат само едно: кометата се оказала милостива.
Ако към това време кометата беше достигнала точката, до която тя достигна едва на 27 ноември 1872 г., цялата тази история не би се ограничила само с падането на метеоритен дъжд, а би било доста по-зле. Това е действително така. Обаче той пресметнал защо трябва да стане така, че през 1933 г. -сега сме 1924 г., - ако кометата би останала такава, каквато тя е била през XVIII век, сблъсъкът би бил неизбежен и Земята би трябвало да загине! Изчислението било вярно. Хората са могли да кажат само едно: кометата се оказала милостива. Защото тя била способна така да се сблъска със Земята през 1933 г., че всички морета да се устремят към Северния полюс и цялата Земя да бъде унищожена. Това е можело да се изчисли. Но кометата се разпаднала, освен това е отдала своята материя в раздробените метеорити, които вече не можели да нанесат вреда. Следователно живеем във време, за което можем да кажем: ако кометата не се беше оказала толкова милостива, ние днес не бихме седели тук! В края на краищата станало така, че тя въобще престанала да се появява като комета, макар в дните, когато е следвало да се появи, още да има метеоритни дъждове.
към текста >>

Следователно живеем във време, за което можем да кажем: ако кометата не се беше оказала толкова милостива, ние днес не бихме седели тук!
Изчислението било вярно. Хората са могли да кажат само едно: кометата се оказала милостива. Защото тя била способна така да се сблъска със Земята през 1933 г., че всички морета да се устремят към Северния полюс и цялата Земя да бъде унищожена. Това е можело да се изчисли. Но кометата се разпаднала, освен това е отдала своята материя в раздробените метеорити, които вече не можели да нанесат вреда. Следователно живеем във време, за което можем да кажем: ако кометата не се беше оказала толкова милостива, ние днес не бихме седели тук! В края на краищата станало така, че тя въобще престанала да се появява като комета, макар в дните, когато е следвало да се появи, още да има метеоритни дъждове. Бавно, в продължение на столетия, тя изхвърляла цялата си материя и много скоро въобще престанала да бъде видима. Тя вече няма да идва, защото постепенно е отдала своята материя на космическото пространство, а нещо от нея е попаднало на Земята. Но искам да ви покажа и другата страна на този въпрос. Вижте, ако изследваме човешкото развитие, ще се окаже, че духовните способности на човека постоянно се изменят.
към текста >>

Ако се върнем в миналото, ще открием, че това не е единствената комета, която прелитайки през мировото пространство, се е държала толкова милостиво, че в нужния момент се е разпаднала и съвсем се е разтворила.
Вижте, ако изследваме човешкото развитие, ще се окаже, че духовните способности на човека постоянно се изменят. Който не вярва на това, той не разбира процеса на развитие на човечеството като цяло. Ако хората са притежавали същите духовни способности, всички открития биха били направени много по-рано! Обаче в древните времена хората са притежавали нещо друго; никакви, даже най-малки духовни способности не са притежавали. Вече съм ви излагал това от най-различни страни, отговаряйки на съответните въпроси. Ако се върнем в миналото, ще открием, че това не е единствената комета, която прелитайки през мировото пространство, се е държала толкова милостиво, че в нужния момент се е разпаднала и съвсем се е разтворила. Имало е множество други комети, които са се държали така. Към кометите винаги са се отнасяли със суеверие. Антропософията разглежда този въпрос от абсолютно научна гледна точка. Но ако ние и по-нататък се развиваме така, както се развиваме днес, това би било нещо немислимо. Е, това човечество направо страшно е поумняло!
към текста >>

НАГОРЕ

2.1178579330444