Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
304
резултата от
200
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
истинно
'.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Мерк се радва на студията, обаче не е убеден в
истинно
стта на твърдението.
Мерк трябваше да изпрати съчинението на Зьомеринг. Този последният го получи през януари 1785 година. Оттам то стигна до Кампер. Ако сега хвърлим един поглед върху начина, по който е била приета студията на Гьоте, ние се натъкваме на една твърде неутешителна картина. Отначало никой не притежава необходимия орган да го разбере, освен Лодер, с когото Гьоте беше работил заедно, и Хердер.
Мерк се радва на студията, обаче не е убеден в истинността на твърдението.
Съобщавайки за получаването на студията, Зьомеринг пише в своето писмо до Мерк: "Още Блуменбах е имал главната идея." В параграфа, който започва: "Не ще има никакво съмнение" той казва "тъй като останалите (граници) се срастват", жалко само, че тези граници никога не са съществували: Аз имам пред себе си само челюсти от тримесечни зародиши до възрастни и върху никоя от тях не може да се види отпред някаква граница. А да се обяснява въпросът чрез напора на костите една към друга? Да, ако природата работеше като един столар с клин и чук! " На 13 февруари 1785 година Гьоте пише на Мерк: "От Зьомеринг аз имам едно много леко писмо. Той иска даже да ме разубеди. Охо!
към текста >>
Действително ние виждаме, че след като Гьоте беше дал подбудата чрез своята велика идея, учените се убедиха в
истинно
стта на неговото откритие постепенно чрез наблюдаване на множество случаи.
Когато човек притежава идеята, той е в състояние да намери чрез нея онези случаи, при които тя се изразява по особен начин. Обаче без тази идея, той е предоставен на случая.
Действително ние виждаме, че след като Гьоте беше дал подбудата чрез своята велика идея, учените се убедиха в истинността на неговото откритие постепенно чрез наблюдаване на множество случаи.
към текста >>
2.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тя трябва да взема мярката на
истинно
то и погрешното само от обектите на опитността.
Нашата епоха вярва, че е налучкала правилния път, когато държи изкуството колкото е възможно по-далече от науката. Счита се, че наука и изкуство трябва да бъдат две съвършено противоположни полюса в културното развитие на човечеството. Мисли се, че науката трябва да ни очертае един колкото е възможно по-обективен образ на света, трябва да ни покаже действителността в огледало, или с други думи: Държейки настрана всякакъв субективен произвол тя трябва да се придържа чисто към даденото. За нейните закони меродавен е обективния свят, на него трябва тя да се подчинява.
Тя трябва да взема мярката на истинното и погрешното само от обектите на опитността.
към текста >>
3.
10_4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО И ОБРАЗУВАНЕТО НА ХИПОТЕЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Една хипотеза е едно допускане, което правим и за
истинно
стта на което не можем да се убедим направо, а само чрез неговите действия /следствия/.
С това е свързана теорията на хипотезата.
Една хипотеза е едно допускане, което правим и за истинността на което не можем да се убедим направо, а само чрез неговите действия /следствия/.
виждаме една поредица от явления. Тя ни е обяснима само тогава, когато на нейната основа поставим нещо, което не възприемаме непосредствено. Трябва ли такова едно допускане да се разпростре върху един принцип? Явно не. Защото нещо вътрешно, което аз предполагам, без да го виждам, е едно пълно противоречие.
към текста >>
4.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Видяхме, че догматизмът се състои в това, че основанието, защо дадено нещо е
истинно
, се търси в нещо намиращо се вън от нашето съзнание, в нещо недостъпно /транссубективно/, противоположно на мнението, което счита едно съждение за вярно заради това, че основанието за него се намира в живеещите в съзнанието, във вливащите се в съждението понятия.
Видяхме, че догматизмът се състои в това, че основанието, защо дадено нещо е истинно, се търси в нещо намиращо се вън от нашето съзнание, в нещо недостъпно /транссубективно/, противоположно на мнението, което счита едно съждение за вярно заради това, че основанието за него се намира в живеещите в съзнанието, във вливащите се в съждението понятия.
Който си представя една Първопричина на света вън от нашия идеен свят, той си представя, че идейното основание, защо ние познаваме нещо като истинно, е нещо различно от това, защото е обективно истинно. Така истината се схваща като догма. А в областта на етиката заповедта е това, което в науката е догмата. Човекът действа, когато търси подбудите за своето действане в заповеди, според закони, чието основание не зависи от него; той си представя една норма, която е предписана за неговото действие отвън. Той действа по дълг.
към текста >>
Който си представя една Първопричина на света вън от нашия идеен свят, той си представя, че идейното основание, защо ние познаваме нещо като
истинно
, е нещо различно от това, защото е обективно
истинно
.
Видяхме, че догматизмът се състои в това, че основанието, защо дадено нещо е истинно, се търси в нещо намиращо се вън от нашето съзнание, в нещо недостъпно /транссубективно/, противоположно на мнението, което счита едно съждение за вярно заради това, че основанието за него се намира в живеещите в съзнанието, във вливащите се в съждението понятия.
Който си представя една Първопричина на света вън от нашия идеен свят, той си представя, че идейното основание, защо ние познаваме нещо като истинно, е нещо различно от това, защото е обективно истинно.
Така истината се схваща като догма. А в областта на етиката заповедта е това, което в науката е догмата. Човекът действа, когато търси подбудите за своето действане в заповеди, според закони, чието основание не зависи от него; той си представя една норма, която е предписана за неговото действие отвън. Той действа по дълг. Да се говори за дълг има смисъл само при това схващане.
към текста >>
5.
12. ГЬОТЕ И МАТЕМАТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
"всеки човек трябва да мисли по свой начин: Защото той винаги ще намери в своя път нещо
истинно
или един вид истина, която му помага в живота; само че той трябва да върви безогледно; трябва да се контролира;.....".
Що се отнася до втория упрек, той е такъв, че едва ли може да го повдигне някой който е вникнал в същността на Гьоте. Колко пъти не се е изказвал Гьоте против начинанията на проблематични натури, които се стремят към цели, без да ги е грижа за това, дали с това се движат вътре в границите на техните способности! Нима той самият трябваше да пристъпи тази повеля, трябваше да изнесе естественонаучни възгледи, пренебрегвайки математическите неща поради своята некомпетентност? Гьоте знаеше, че пътищата към истината са безкрайно много и че всеки може да върви по онзи път, който отговаря на неговите способности, и стига до своите цели.
"всеки човек трябва да мисли по свой начин: Защото той винаги ще намери в своя път нещо истинно или един вид истина, която му помага в живота; само че той трябва да върви безогледно; трябва да се контролира;.....".
"И най-нищожният човек може да бъде пълен, когато се движи между границите на своите способности и сръчности; обаче даже красиви предимства биват затъмнени, заличени и унищожени, когато липсва онази безусловна изискваща съразмерност* /*Сентенции в проза, цитир. на др. място, стр.405/.
към текста >>
Дали математиката изчислява пфениги или гвинеи, дали реториката защищава нещо
истинно
или погрешно, и за двете това е все едно* /*Сентенции в проза, цитир.
Природата не е именно само количество; тя е също и качество, а математиката има работа само с първото. Следователно математическото третиране на нещата и това, което се занимава с чисто качественото, трябва да работят ръка за ръка. Те ще се срещнат при обекта, от който всяко едно обхваща една страна. Гьоте назовава това отношение с думите: "математиката е, както диалектиката, един орган на вътрешното по-висше разбиране; в нейното упражнение тя е едно изкуство както и красноречието”. И за двете нищо няма стойност освен формата; съдържанието им е безразлично.
Дали математиката изчислява пфениги или гвинеи, дали реториката защищава нещо истинно или погрешно, и за двете това е все едно* /*Сентенции в проза, цитир.
на др. място, стр.405/. И: "Кой не признава, че математиката, като един от най-чудесните човешки органи, е ползувала много физиката от една страна* /* Очерк на една теория на цветовете, 724; Ест.Н.ІІІ, стр.277./. В това понятие виждаше Гьоте възможността, един дух, който не се ползува с никакво образование в областта на математиката, да може да се занимава с проблемите на физиката. Той трябва да се ограничи само в областта на качественото.
към текста >>
6.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Към това Форлендер казва: "Тези /думи на Гьоте/ не искат да обяснят нищо повече освен като увод тривиалната разлика между приятното и
истинно
то.
Към това Форлендер казва: "Тези /думи на Гьоте/ не искат да обяснят нищо повече освен като увод тривиалната разлика между приятното и истинното.
Изследователят трябва да търси това, което е, а не това, което е приятно". Който, както Щайнер се опитва да нарече последните думи, които във всеки случай са твърде второстепени, като едно поставяне в отношение с нещата, него трябва да го посъветваме първо да си изясни основните понятия на Кантовото учение, например разликата между субективното и обективното усещане, от параграф 3 на критиката на разсъдъчната способност." Но както ясно се вижда от моето изречение, аз съвсем не съм казал, че въпросният начин да се постави човек в отношение с нещата е този на Кант, а това, че Гьоте не намира Кантовото схващане за отношението между субект и обект съответно на онова отношение, в което се намира човекът, когато той иска да познае, какви са те в тяхната същност. Гьоте е на мнение, че дефиницията на Кант не отговаря на човешкото познание, а на онова отношение, в което човек се поставя към нещата, когато ги разглежда по отношение на приятността и неприятността. Който може, както Форлендер, да разбере така криво едно изречение, може да си спести труда да съветва другите хора по отношение на философското развитие и по-добре първо да си усвои способността да чете правилно едно изречение. Всеки може да търси Гьотеви цитати и да ги сравнява исторически; но да ги тълкува в смисъла на Гьотевия светоглед, това във всеки случай не може Форлендер.
към текста >>
7.
06_г. ОСНОВАТА НА НЕЩАТА И МИСЛЕНЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Той трябва да вярва в тяхната
истинно
ст, но не може да се добере до основите.
Тази е характерната черта на догмата. Съществуват два вида догми. Догмата на откровението и догмата на опитността. първата предава по някакъв начин на човека истини върху неща, които са извън неговия зрителен кръг. Той няма никакъв поглед в света, от който произхождат твърденията.
Той трябва да вярва в тяхната истинност, но не може да се добере до основите.
Съвсем подобно е положението и с догмата на опитността. Когато някой е на мнение, че трябва да оставаме само при чистата опитност и да наблюдаваме само нейните промени, без да проникнем до въздействащите сили, той прави също така твърдения върху света, до чиито основи няма никакъв достъп. И тук истината не е добита чрез вникване във вътрешната действеност на вещта, а е натрапена на вещта от нещо намиращо се вън от нея. Ако догмата на откровението властваше в предишната наука, то днешната наука страда под ярема на догмата на опитността.
към текста >>
8.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Защото често пъти се нарича интуиция, когато някой случайно е налучкал нещо правилно, вярно, за чиято
истинно
ст изследователят се убеждава само по околен път.
Това, което се постига по интуитивен път, мнозина го считат за много важно, когато се касае за едно научно откритие. Тогава се казва, че често пъти едно хрумване води по-далече от методичното школуваното мислене.
Защото често пъти се нарича интуиция, когато някой случайно е налучкал нещо правилно, вярно, за чиято истинност изследователят се убеждава само по околен път.
Но често се отрича, че самата интуиция може да бъде един принцип на науката. Това, което се разкривало на интуицията, трябва първо да бъде доказано допълнително така се мисли ако то трябва да има научна стойност. По този начин също учени те са считали научните постижения на Гьоте като остроумни хрумвания, които са получили своето потвърждение допълнително чрез строгата наука.
към текста >>
9.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Тогава, естествено, може да се каже: това или онова положение има принудителна значимост, защото ако премахнем неговата
истинно
ст, тогава заедно с това бихме премахнали и съзнанието; обаче неговото съдържание, като познание, ние можем да получим само, ако то стане за нас преживяване, съвършено така, както кое и да е събитие във външната природа.
Нещо повече, за непревзетото мислене такава независимост изглежда предварително невъзможна. Така щото, какъвто и да бъде предметът на нашето знание, той трябва да се срещне с нас първо като непосредствено индивидуално преживяване т.е. като опитност. И самите математически съждения ние добиваме не по друг път, освен добивайки опитност за тях и определени отделни случаи. Даже ако, както прави това, например, Ото Либман/5/ ги считаме основани на известна организация на нашето съзнание, все пак работата не се изменя.
Тогава, естествено, може да се каже: това или онова положение има принудителна значимост, защото ако премахнем неговата истинност, тогава заедно с това бихме премахнали и съзнанието; обаче неговото съдържание, като познание, ние можем да получим само, ако то стане за нас преживяване, съвършено така, както кое и да е събитие във външната природа.
Нека съдържанието на такова положение да включва елементи, които служат като залог за неговата абсолютна значимост, или нека тази значимост да бъде обезпечена по силата на други основания, аз все пак не мога да ги усвоя иначе, освен при условие това положение да ми се представи като опитност.
към текста >>
10.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Затова никъде не може да става дума за
истинно
ст и погрешност за правилност или неправилност на онези разсъждения, които според нашето разбиране,предшествуват онзи момент, когато стоим в началото на теорията на познанието.
Затова никъде не може да става дума за истинност и погрешност за правилност или неправилност на онези разсъждения, които според нашето разбиране,предшествуват онзи момент, когато стоим в началото на теорията на познанието.
Всички те имат задачата да ни доведат целесъобразно към това начало. Никой от възнамеряващите да се занимават с теоретико-познавателните проблеми не стои същевременно пред така нареченото начало на познанието, но притежава вече до известна степен развити познания. Отстраняването от тези познания на всичко, което е добито чрез работата на познанието и установяване началото, намиращо се преди тази работа, може да стане само чрез съображения, изразени във формата на понятие. Но на тази степен понятията нямат никаква познавателна стойност, те имат чисто отрицателната задача да отстранят от зрителното поле всичко, което принадлежи на познанието и да доведат там, където това последното едва започва. Тези съображения се явяват показателни на пътя към онова начало, с което е свързан актът на познанието, но не принадлежи още на това начало.
към текста >>
11.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна
истинно
ст, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Въпросът за стойността на истината се явява в по-малко произведения на Ницше. Той е поставен в най-дръзка форма в книгата му „Отвъд доброто и злото“.
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Какви странни, объркващи, съмнителни въпроси? Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва... И чудно ли е, че накрая ние също сме станали недоверчиви и се обръщаме нетърпеливо? Че от този сфинкс се учим също да задаваме въпроси? Кой всъщност поставя въпроси?
към текста >>
То не се обърква от колебания като: дали едно твърдение е „обективно“
истинно
, дали то прекрачва границите на възможностите на познанието и т.н.
Ницше представя една мисъл, едно съждение в онази форма, която е в хармония със свободно действащите житейски инстинкти. Той приема без логическо съмнение възгледи, за които решава животът. По този начин мисленето му запазва сигурен, свободен характер.
То не се обърква от колебания като: дали едно твърдение е „обективно“ истинно, дали то прекрачва границите на възможностите на познанието и т.н.
Когато Ницше познае стойността на дадено съждение за живота, той повече не пита за друго по-нататъшно „обективно“ значение и валидност на същото. Не го е грижа за границите на познанието. На мнение е, че едно здраво мислене създава това, което може, и не се измъчва с безполезния въпрос какво не може.
към текста >>
12.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна
истинно
ст, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Постепенно войната на Ницше срещу истината придобива все по-големи размери. В „Отвъд доброто и злото“ той пита дали истината изобщо има някаква стойност.
„Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина?
Какви странни, объркващи, съмнителни въпроси? Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва... В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “
към текста >>
Най-малко трябва да се съди относно
истинно
стта или заблудата на неговите идеи.
Не можем да схванем духовната конституция на Ницше с понятията на психологията. Трябва да се призове на помощ психопатологията. С това твърдение не се казва нищо срещу гениалността на неговото творчество.
Най-малко трябва да се съди относно истинността или заблудата на неговите идеи.
Геният на Ницше няма абсолютно нищо общо с това изследване. Гениалността при него се проявява чрез едно патологично средство.
към текста >>
13.
ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Би могло да изглежда, че съвременното познание на природата, погледнато в неговата
истинно
ст, не разкрива никакъв път, който да настрои душата така, че тя да намери светлината на духа в мистичното виждане.
Би могло да изглежда, че съвременното познание на природата, погледнато в неговата истинност, не разкрива никакъв път, който да настрои душата така, че тя да намери светлината на духа в мистичното виждане.
Защо мистично настроените души намират своето задоволяване в писанията на един Майстер Екхарт, Яков Бьоме и т.н., но не в книгата на природата, доколкото тя стои днес разтворена пред човека чрез познанието? Формата, в която днес предимно се говори за тази книга, не може без съмнение да доведе до мистичното настроение на душата.
към текста >>
14.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Волята трябва да бъде съблечена от самото добро и от всяко воление и да стане безволна." "Човек трябва да се оттегли от всички свои сетива в себе си всички сили и да стигне до една забрава на всички неща и на самия себе си." "Защото
истинно
то и вечно слово божие се изговаря само в пустинята, когато човек е излязъл от самия себе си и от всички неща и стои съвършено свободен, празен и самотен."
Той има твърдата вяра и доверие, че всемирното същество просиява в човека, когато този устройва своя живот така, че в него се намира място за божественото. Но никога това всемирно същество не може да просияе, ако човек се затвори в своята чиста, естествена, отделна личност. В езика на Таулер този изолиран в себе си човек е само част от света; едно отделно създание. Колкото повече се затваря в това съществуване като част на света, толкова по-малко може всемирното същество да намери място в него. "Ако човек трябва наистина да стане едно с Бога, тогава трябва да умрат и да замлъкнат и силите на вътрешния човек.
Волята трябва да бъде съблечена от самото добро и от всяко воление и да стане безволна." "Човек трябва да се оттегли от всички свои сетива в себе си всички сили и да стигне до една забрава на всички неща и на самия себе си." "Защото истинното и вечно слово божие се изговаря само в пустинята, когато човек е излязъл от самия себе си и от всички неща и стои съвършено свободен, празен и самотен."
към текста >>
Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и
истинно
стта на фактите.
Там един приятел на Бога /на български бихме превели "богомил", бел.на преводача/, за когото се мисли, че е същият онзи, който е влязъл във връзка с Таулер, разказва за един "Учител", за когото се мисли, че е самият Таулер. Той разказва, как е било произведено едно преобразуване, едно новораждане в един "Учител" и как този Учител, когато почувствал, че идва смъртта, извикал при себе си приятеля и го помолил да му опише историята на неговото "озарение", но да се погрижи, защото никой да не узнае, за кого се говори в книгата. Той моли това поради причината, че всички познания, които излизат от него, все пак не са от него. "Защото знайте, Бог извърши всичко чрез мене, бедния червей, тази е истината, то не е мое, то е божие." Един научен спор, който се бе завързал върху този случай, няма ни най-малко значение за същността на въпроса. От една страна /Денифле, "Съчиненията на приятеля Божи в Оберланд"/ бе направен опит да се докаже, че приятелят Божи никога не е съществувал, но че неговото съществуване е било измислено и че приписаните нему книги произхождат от някой друг /М.
Рулман Мерсвин/ Вилхелм Прегер /История на немската мистика/ се е опитал да подкрепи с много доказателства съществуването, автентичността на съчиненията и истинността на фактите.
Тук не е моя задача да осветля с едно натрапчиво изследване едно човешко отношение, за което онзи, който разбира да чете въпросните съчинения, знае много добре, че то трябва да остане тайна. /Тези съчинения, за които става въпрос, са: "За един упорит философ, който благодарение на един свят свещеник е останал скромен и подчинен", 1338 г.; "Книгата за двамата мъже", "Рицарят пленник", 1349 г.; "Духовната стълба", 1357 г.; "Книгата на Учителя",1369 г.; "История на две петнадесетгодишни момчета"./ Когато за Таулер се казва, че на определена степен на неговия живот с него е станало едно преобразуване, каквото е това, което сега ще опиша, това е напълно достатъчно. Тук съвсем не става въпрос за личността Таулер, а за една личност "въобще". Що се отнася за Таулер, нас ни интересува само това, че трябва да разберем неговото преобразяване от гледна точка на това, което ще следва. Когато сравним неговото по-късно действие с предишното, фактът на това преобразяване изпъква без никакво съмнение.
към текста >>
15.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Това е най-съществената характеристика на нашата епоха." С тази констатация Рудолф Щайнер запознава своите слушатели през 1918 година и едва ли някой се е усъмнил тогава в
истинно
стта на тази диагноза, защото западната култура току-що бе записала още една дата в своята история тази на Първата световна война, с която това толкова многообещаващо, младо столетие вече бе загубило своята невинност.
„Човекът днес не е в състояние да овладее своите мисли по истински човешки начин.
Това е най-съществената характеристика на нашата епоха." С тази констатация Рудолф Щайнер запознава своите слушатели през 1918 година и едва ли някой се е усъмнил тогава в истинността на тази диагноза, защото западната култура току-що бе записала още една дата в своята история тази на Първата световна война, с която това толкова многообещаващо, младо столетие вече бе загубило своята невинност.
Белезите на често цитираната вяра в прогреса на човечеството избледняваха все повече; въпросът за смисъла на живота се свеждаше само до анемични стратегии за едно голо просъществуване.
към текста >>
16.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тези сетива биха изпълнили зле своята служба, ако не почиваха на
истинно
стта, за това което казват.
В човека има нещо, което първоначално му пречи да вижда с духовните очи. Отначало той е изцяло това, което са неговите сетива, а неговият ум е само тълкувател и съдия на неговите сетива.
Тези сетива биха изпълнили зле своята служба, ако не почиваха на истинността, за това което казват.
Лошо би било това сетиво, което от своята гледна точка не би твърдяло безусловната действителност на своите зрителни възприятия. За себе си окото е право. То не изгубва своята правота пред духовното око. Това духовно око приема само, че нещата на сетивното око могат да бъдат виждани в една по-висша светлина. Не се отрича нищо от това, което сетивното око вижда.
към текста >>
17.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Следователно, това, което е
истинно
или погрешно в нещата, върху него се произнася нещо, което се противопоставя на „сетивното тяло" и което, следователно, не е подчинено на неговите закони.
Но когато чрез разумното познание погледнем по-дълбоко в нещата, тогава вечното в тях става наше достояние. Следователно, сетивата не ни дават Вечността в нейните истински форми. В същия миг, когато им се доверим, те ни излъгват. Но те престават да ни мамят, когато им противопоставим светлината на мисълта и осветляваме техните резултати с тази светлина. Но как би могла светлината на мисълта да бъде съдия над това, което сетивата казват, ако в нея не живее нещо, което надвишава възприятията на сетивата?
Следователно, това, което е истинно или погрешно в нещата, върху него се произнася нещо, което се противопоставя на „сетивното тяло" и което, следователно, не е подчинено на неговите закони.
Преди всичко, това „нещо" не трябва да бъде подчинено на законите на раждането и умирането. Защото това „нещо" съдържа истината в себе си. Но истината не може да има вчера и днес, тя не може да бъде веднъж едно, друг път друго, какъвто е случаят при сетивните неща. Следователно, самата истина трябва да бъде нещо вечно. И когато философът се отвръща от сетивното, от преходното и се обръща към истинното, той пристъпва към нещо вечно, което обитава в него.
към текста >>
И когато философът се отвръща от сетивното, от преходното и се обръща към
истинно
то, той пристъпва към нещо вечно, което обитава в него.
Следователно, това, което е истинно или погрешно в нещата, върху него се произнася нещо, което се противопоставя на „сетивното тяло" и което, следователно, не е подчинено на неговите закони. Преди всичко, това „нещо" не трябва да бъде подчинено на законите на раждането и умирането. Защото това „нещо" съдържа истината в себе си. Но истината не може да има вчера и днес, тя не може да бъде веднъж едно, друг път друго, какъвто е случаят при сетивните неща. Следователно, самата истина трябва да бъде нещо вечно.
И когато философът се отвръща от сетивното, от преходното и се обръща към истинното, той пристъпва към нещо вечно, което обитава в него.
И когато се потопим напълно в Духа, тогава ние живеем изцяло в истината.
към текста >>
Това, което Платон казва на много места, ни убеждава в
истинно
стта на този извод.
Те не са приели в себе си само една отвлечена истина; те са осъществили едно развитие. В тях е оживяло нещо, което по-рано не е било живо. Не е ли това нещо, което може да се сравни с едно посвещение? Не хвърля ли то светлина върху това, защо Платон излага своята философия под формата на диалог? Тези диалози не са нищо друго, освен литературната форма за процесите в Мистериите.
Това, което Платон казва на много места, ни убеждава в истинността на този извод.
Като философски учител, Платон е искал да бъде това, което йерофантът е бил в Мистериите, доколкото е възможно то да бъде предадено във философска форма. Колко близо е Платон до метода на Мистериите! Той счита своя метод за верен само тогава, когато този метод води там, докъдето трябва да бъде доведен мистът! Върху това той се изказва в „Тимей": „Всички, които що годе имат правилно чувство, призовават в своите малки или големи начинания Боговете; ние обаче, на които предстои да учим за Цялото, доколкото то е създадено и несъздадено, трябва ако не искаме да се заблудим напълно да призоваваме и молим Боговете и Богините да изучаваме всичко в техния Дух и в съгласие със самите нас." А на последователите на такъв един път Платон обещава: „че Божеството-Спасител ще направи, щото блуждаещото и отклонено от истината търсене да завърши с озаряващ отговор".
към текста >>
18.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
„Подобни тълкувания", казва Сократ, „са само фантазии на учени, колкото и да са ценени те днес... Защото, който е проучил един от тези митологични образи, той трябва да бъде последователен и да стори същото и с всички останали образи и да постави под съмнение тяхната
истинно
ст... Но даже ако такава една работа би могла да бъде доведена докрай, във всички случаи тя не би показвала у този, който я извършва, някаква щастлива дарба, а само едно повърхност но остроумие, една селяческа мъдрост и смешна прибързаност... Ето защо, аз се отказвам от такива опити и вярвам за митовете само това, което поначало се мисли за тях.
„Подобни тълкувания", казва Сократ, „са само фантазии на учени, колкото и да са ценени те днес... Защото, който е проучил един от тези митологични образи, той трябва да бъде последователен и да стори същото и с всички останали образи и да постави под съмнение тяхната истинност... Но даже ако такава една работа би могла да бъде доведена докрай, във всички случаи тя не би показвала у този, който я извършва, някаква щастлива дарба, а само едно повърхност но остроумие, една селяческа мъдрост и смешна прибързаност... Ето защо, аз се отказвам от такива опити и вярвам за митовете само това, което поначало се мисли за тях.
Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно чудовище, по-объркващо от Химера, по-диво от Тифон, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и божествено естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно: умственото и рационалистично тълкуване на митовете. Нека го съпоставим с начина, по който той си служи с митовете и как сам се изразява чрез тях. Там, където говори за живота на душата, където напуска пътищата на преходното и търси вечното в душата, където, следователно, не съществуват вече представите, основани на сетивното възприемане и логичното мислене, там Платон си служи с мита. „Федър" говори за вечното в душата. Тук душата е представена под формата на два впрегнати коня, снабдени от всички страни с крила, и един водач.
към текста >>
19.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната
истинно
ст; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира
истинно
стта на Евангелията.
От сега нататък за онези, които принадлежали на Христовата общност, една част от това, което по-рано можеше да се постигне чрез мистичните методи, може да бъде заместено с убеждението, че Божественото се е изявило в Словото, че е станало плът. От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях. „Това, което е било отначало, което сме чули, което сме пипали с ръцете си за Словото на Живота..., което сме видели и чули, това ви възвестяваме за да имате и вие общение с нас." Така е писано в Първото послание на Йоан. И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „Църква". Така трябва да се разбират думите на св.
Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията.
към текста >>
20.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Трябваше да измине дълго време, за да стане възможно убеждението на Августин: „Аз не бих вярвал в
истинно
стта на Евангелията, ако не бях заставен от авторитета на католическата църква."
В същото време църквата все повече се утвърждава като външна институция. Колкото повече придобива сила, толкова пътят, който тя признава за правилен чрез решения на събори и външно законодателство, измества личното изследване. Тя решава кой се отклонява повече или по-малко от божествената истина. Понятието „еретик" приема все по-установена форма. През първите столетия на християнството личното търсене на божествения път е било до по-голяма степен достояние на личността, отколкото през следващите столетия.
Трябваше да измине дълго време, за да стане възможно убеждението на Августин: „Аз не бих вярвал в истинността на Евангелията, ако не бях заставен от авторитета на католическата църква."
към текста >>
21.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Който е съгласен да се гледа по този начин нещата, ще почувствува истината в дълбоките думи на Гьоте: "Едно лъжливо учение не може да се опровергае, защото почива на убеждението, че лъжливото е
истинно
".
Авторът на тази книга знае, че в нея не е изложено нищо, което да не може да не се приеме от всеки, който стои на позициите на съвременната естествена наука. Той знае, че могат да се задоволят едновременно всички изисквания на науката и тъкмо поради това може да се приеме начина, по който тук е описан духовния свят. Нещо повече тъкмо тези, които са запознати с истинския естествено научен начин за изложение на фактите, ще се чувствуват тук като у дома си.
Който е съгласен да се гледа по този начин нещата, ще почувствува истината в дълбоките думи на Гьоте: "Едно лъжливо учение не може да се опровергае, защото почива на убеждението, че лъжливото е истинно".
Споровете с онези, които приемат само такива доказателства, които отговарят на техния начин на мислене, са безсмислени. Който разбере същността на това "доказателство" ще му е ясно, че човешката душа ще достигне до истината по пътища, различни от тези на споровете. Изхождайки от един такъв принцип е публикувана и настоящата книга.
към текста >>
22.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Въпросът, който се поставя е следният: ако това, което твърди тази книга е
истинно
, тогава намира ли в нея животът едно задоволително обяснение?
Въпросът, който се поставя е следният: ако това, което твърди тази книга е истинно, тогава намира ли в нея животът едно задоволително обяснение?
Вие ще видите, че животът на всеки един от вас ще потвърди тази истина.
към текста >>
23.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Всеки човек знае, че
истинно
е най-напред това, което се преживява в усещанията.
Дори и най-обикновеното усещане се придружава от съзнание. В този смисъл съзнанието съществува и у животните. Под Съзнаваща Душа тук разбирам ядрото на човешкото съзнание, с други думи, душата в душата. Съзнаващата Душа се различава като един особен елемент на душата от Разсъдъчната Душа. Последната все още е вплетена в усещания, възбуди и афекти.
Всеки човек знае, че истинно е най-напред това, което се преживява в усещанията.
Но трайната истина е едва тази, която е освободена от всякаква симпатия и антипатия, предизвикани от усещането. Истината е вярна и действителна, дори ако се противопоставя на всички лични чувства. Онази област от душата, в която живее тази истина, аз наричам съзнаваща душа. Както в тялото, така и в душата се различават три съставни части: сетивна душа, разсъдъчна душа и съзнаваща душа. И като тялото действува отдолу нагоре ограничавайки душата, така и духът въздействува отгоре надолу като я разширява.
към текста >>
24.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното "духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че
истинно
стта на тази идея е достъпна и за разума.
С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното "духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума.
към текста >>
25.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Той дава на своя ученик необходимия подтик, обаче ученикът сам трябва да намери в себе си силата, с която ще провери
истинно
стта на едни или други послания от духовния свят.
Впрочем, немотивираното отричане е също вредно, понеже то се проявява като една отблъскваща сила, която не позволява на духовния ученик да възприеме важните и плодотворни мисли. Предпоставка за отварянето на свръхсетивните възприемателни органи е не сляпата вяра, а запознаването с духовнонаучния мисловен свят. Духовният изследовател се изправя пред своя ученик с думите: "Аз не искам от теб да вярваш това, което казвам, а да го мислиш, да го превърнеш в съдържание на твоя собствен мисловен свят и едва тогава моите мисли ще ти помогнат да разбереш скритата в тях истина. " Ето, такова е светоусещането на духовния изследовател.
Той дава на своя ученик необходимия подтик, обаче ученикът сам трябва да намери в себе си силата, с която ще провери истинността на едни или други послания от духовния свят.
Духовно-научните данни следва да бъдат разглеждани тъкмо в този смисъл. И който има твърдото и трайно намерение да ги обхване със своето мислене, може да бъде сигурен, че рано или късно, те ще го доведат до някоя от разновидностите на личното ясновидство.
към текста >>
26.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Едно повърхностно наблюдение, което отчита само външната страна на нещата, ще възрази: Но всички тези твърдения са ясни само за надарения със свръхсетивни способности; за обикновения човек не съществува никаква възможност да проникне до тяхната
истинно
ст.
Едно повърхностно наблюдение, което отчита само външната страна на нещата, ще възрази: Но всички тези твърдения са ясни само за надарения със свръхсетивни способности; за обикновения човек не съществува никаква възможност да проникне до тяхната истинност.
Нещата обаче не стоят така. Всичко, което свръхсетивното познание наблюдава в тази толкова далечна за обикновените възприятия област след като е вече веднъж открито може да бъде разбрано и от обикновения ум. Необходимо е само чрез нормална разсъдъчна способност правилно да се разгледат и съпоставят външните факти на живота. Мисли, чувства и воля са в такива съотношения помежду си, както и с проявите на човека във външния свят, че те остават неразбираеми, ако видимата форма на тяхната дейност не се вземе само като израз на една невидима дейност. Проявената и видимата дейност става ясна за ума едва тогава, когато в хода на човешкия физически живот тя може да се приеме като резултат от това, което свръхсетивното познание установява за нефизическия живот.
към текста >>
Обаче последните даже и не мислят да оспорват
истинно
стта или значението на тези факти.
Едно непоследователно мислене може да внесе в тази област голяма обърканост. Най-лошото настъпва, когато представителите на първото становище обявят своите опоненти за истински врагове на това, което се опира на „сигурните факти".
Обаче последните даже и не мислят да оспорват истинността или значението на тези факти.
Те например също виждат, че в едно семейство могат да се „унаследят" определени духовни заложби или дори тенденции, и че ако определени заложби се сумират и комбинират в един потомък, той може да се прояви като забележителна личност. Те ще се съгласят с твърдението, че обикновено забележителното име се намира не в апогея на кръвното родство, а в края на наследствената верига. Естествено, те не трябва да бъдат укорявани, когато от всичко това те са заставени да стигнат до съвършено други изводи, различни от тези, които се опират само на сетивните факти. На тях може да се възрази така: наистина, даден човек показва признаци те на своите предци, защото духовно-душевните качества, които се проявяват след раждането, намират съответното човешко тяло според законите на наследствеността. С това обаче не казваме нищо друго, освен че дадено същество носи белезите на средата, в която то израства.
към текста >>
27.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Погрешното, лошото, грозното не трябва да пречат на душата в стремежа и към
истинно
то, доброто и красивото.
Едно по-нататъшно средство за развитие на мисленето и чувствата се състои в постигането на друго качество, което ще наречем позитивност, положителност. Съществува една хубава легенда, която разказва как Христос Исус минал заедно с други лица покрай едно мъртво куче. Всички обърнали глави, за да не виждат грозната гледка. Обаче Христос Исус заговорил с удивление за красивите зъби на животното. Човек трябва да се стреми към такова състояние на душата, каквото ни загатва тази легенда.
Погрешното, лошото, грозното не трябва да пречат на душата в стремежа и към истинното, доброто и красивото.
Тази положителност не бива да се смесва с липсата на критичност, с произволното затваряне на очите пред злото, фалша и непълноценното. След като човек се удивлява пред „красивите зъби" на едно мъртво животно, той вижда също и разложения труп. Но този труп не му пречи да спре вниманието си върху красивите зъби. Човек не може да смята лошото за добро, погрешното за вярно, но той трябва да стигне до там, че лошото да не му пречи да вижда доброто, а грешките истината.
към текста >>
Така той може да има пред себе си нещо
истинно
, и все пак да вижда, нещо измамно.
Обаче в мига, когато той усети удоволствие или неудоволствие, образът променя своя облик. Първоначално образите изразяват не само нещо, което съществува независимо и вън от човека, а и това, което е самият човек. Те са изцяло проникнати от качествата на човешката личност. И тези качества се спускат като едно було пред Съществата. Дори и човек да е изправен пред едно действително Същество, той вижда не него, а своето собствено създание.
Така той може да има пред себе си нещо истинно, и все пак да вижда, нещо измамно.
И това е така не само по отношение на нещата, които човек забелязва в самия себе си; неговите собствени качества също оказват въздействие върху света. Например човек може да има някои скрити склонности, които макар и поради ред особености в характера и възпитанието да остават непроявени в живота, оказват определено въздействие върху духовно-душевния свят. Независимо дали човек е наясно или не със своята същност, тя налага едни или други нюанси върху духовно- душевния свят.
към текста >>
28.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
във всяко
истинно
житейско дело.
във всяко истинно житейско дело.
към текста >>
29.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
с жестока
истинно
ст рисуват те.
с жестока истинност рисуват те.
към текста >>
30.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
истинно
стта ми също да ме мисли,
в истинността ми също да ме мисли,
към текста >>
31.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Те се проявяват с настъпването на онези изживявания, които протичат вън от сетивното тяло, защото себепознанието е вече
истинно
и не може да бъде помрачено от желанието да гледа на себе си, опирайки се на едни или други предпочитания.
Истинското себепознание например сочи: възможно е да проявиш благосклонност към някого, и въпреки това в душата си да храниш скрита завист или омраза. Човек разбира, че тези непроявени досега чувства един ден сигурно ще поискат да се проявят. И човек забелязва, че би било съвсем повърхностно да си каже: Добре, сега ти вече разбра как стоят нещата с теб, следователно можеш да изкорениш и завистта, и омразата. Но човек открива още, че с подобна мисъл ще се окаже твърде уязвим и слаб, когато поривът да се удовлетворят омразата и завистта избухне в душата като една природна сила. Такива нюанси в себепознанието възникват според едни или други качества на душата.
Те се проявяват с настъпването на онези изживявания, които протичат вън от сетивното тяло, защото себепознанието е вече истинно и не може да бъде помрачено от желанието да гледа на себе си, опирайки се на едни или други предпочитания.
към текста >>
32.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Някой може да бъде на мнение, че тези насочващи линии биха били по на място в края на книгата, тъй като тяхната
истинно
ст произтича едва от съдържанието на изложението.
Как говорят фактите за това различаване на тези епохи, това ще се види от предстоящата книга. Нейният автор би искал, доколкото му е възможно, да остави да говорят самите тези факти. Тук ще поставим предварително само някои ръководни линии, от които не е изходил но при разглеждането, което доведе до тази книга, но които се получиха като резултат от това разглеждане.
Някой може да бъде на мнение, че тези насочващи линии биха били по на място в края на книгата, тъй като тяхната истинност произтича едва от съдържанието на изложението.
Обаче те трябва да произхождат като едно предварително съобщение, защото оправдават вътрешното разпределение на изложението. Защото, въпреки че за автора те се получиха като резултат на неговите разглеждания, те по естествен начин стояха пред неговия дух преди изложението и бяха меродавни за това изложение. Но за читателите може да бъде от значение, да узнае не едва накрая на една книга, защо авторът излага нещата по определен начин, а още през време на четенето да може да си състави едно съждение върху този начин от гледището на излагащия нещата. Все пак тук трябва да бъде съобщено само онова, което има значение за вътрешното разпределение на изложението.
към текста >>
33.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи,
истинно
стта на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване.
Едно безпристрастно разглеждане ще почувства светогледа на Хераклит съвсем непосредствено като израз на неговия холеричен вътрешен живот. Един поглед върху неговия живот ще хвърли известна светлина именно при този мислител. Той принадлежеше на един от най-благородните родове на Ефес. Бил е страстен борец против демократичната партия.
Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи, истинността на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване.
Възгледите на заобикалящата го среда измерени с неговите, му изглеждаха съвсем естествено да доказват непосредствено глупостта на тази среда. Чрез това той стигна до такива големи конфликти, че трябваше да напусне бащиния си град и да води един самотен живот при храма на Артемида. Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя град на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато слушат истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват". Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен темперамент, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не живее в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане". Такава една душа чувства покоя като безсмислие; "Всичко тече" е поради това прословуто изречение на Хераклит.
към текста >>
В тези мислители мислителния елемент живее вече до такава степен, че те изискват един светоглед и признават
истинно
ст само на един такъв, в който мислителният живот е напълно задоволен.
В тези мислители мислителния елемент живее вече до такава степен, че те изискват един светоглед и признават истинност само на един такъв, в който мислителният живот е напълно задоволен.
Как трябва да е устроена първичната основа на света, за да може тя да бъде приета напълно в мисленето, такъв въпрос си задават те. Ксенофан намира, че народните богове не могат да устоят пред мисленето; следователно той ги отхвърля. Неговият бог трябва да може да бъде мислен. Това, което сетивата възприемат, е променливо, то има свойства, които не отговарят на мисълта, която трябва да търси трайното. Ето защо бог е непроменливото, вечното единство на нещата, което може да бъде обхванато в мисълта.
към текста >>
34.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Тези мисли сами свидетелстват за тяхната
истинно
ст.
Тя се яви в душата както се явява червеният цвят, когато човекът застава срещу розата. И мислителят я приемаше като едно възприятие. Като такова възприятие мисълта имаше едно съвсем непосредствена убедителна сила. Гръцкият мислител имаше усещането, когато с душата си заставаше възприемчиво срещу духовния свят, че от духовния свят в тази душа не може да проникне една неправилна мисъл, както при правилно използване на сетивата в сетивния свят не може да се получи възприятието на един окрилен кон. За гърка се касаеше да може да черпи мислите от света.
Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност.
Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът. В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време. Те не говорят против факта, който се изявява ясно особено в истинските характери на мислителя, че гъркът е чувствал мисълта много по-елементарно, по-пълносъдържателна, по-жива, по-действителна, отколкото може да я чувства човекът на новото време. Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието. Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила.
към текста >>
35.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Какъв плод ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната
истинно
ст?
И върши това със страст. Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да слуша спокойно, когато той сравнява така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас. Бейкън не разбира, че самият той иска да постигне същото, което Платон и Аристотел са постигнали, и че на същата цел той трябва да си послужи с други средства, защото средствата на древността не могат вече да бъдат такива на новото време. Той посочва един път, който във външното поле на природата би могъл да изглежда плодотворен; но Гьоте показва с примера на Галилей, че и на това поле е необходимо нещо различно от това, което Бейкън изисква. Ето защо пътят на Бейкън трябва да се окаже съвсем безплоден, когато душата търси достъпа не само до отделното изследване, а до един светоглед.
Какъв плод ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната истинност?
В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата. И душата трябва да търси за себе си възможността, да създаде валидност на своето собствено откритие, на създадения от нея образ. Тя трябва да може да вярва в собственото си творение. Всичко това Бейкън не го чувства; ето защо за построяването на новия светоглед той насочва към строителните материали, а именно към отделните природни явления. Но както една къща не може да бъде никога построена, ако наблюдаваме само формите на камъните на строеж, които трябва да бъдат използвани, също така в една душа не може да се роди един плодотворен светоглед, ако тя иска да борави само с отделните природни явления.
към текста >>
36.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което се познава по начина, както математиката познава, то носи в себе си сигурността на една
истинно
ст, така чувства Кант.
Някои явления в развитието на светогледите в миналите времена действат по-нататък в мисленето на Кант и са се оформят в него като загадъчни въпроси, които определят характера на неговия светоглед. Кой то чувства характерната особености на Кант в неговите съчинения, които имат най-голямо значение за неговия светоглед, на него веднага му се показва като една от тези особености високото ценене от страна на Кант на математическия начин на мислене.
Това, което се познава по начина, както математиката познава, то носи в себе си сигурността на една истинност, така чувства Кант.
Че човекът може да има математика, това доказва, че той може да има истина. Ние можем да се съмняваме във всичко, но в истината на математиката не можем да се съмняваме.
към текста >>
И Кант намери един отговор, който спаси
истинно
стта и сигурността на човешкото познание чрез това, че пожертва човешкото вникване в основите на света.
Ако бихме извличали всички наши познания от нещата, тогава не би съществувала никаква сигурност. Обаче съществува една сигурност, казва Кант. Математиката и естествената наука доказват това. Кант искаше да приеме от Юм възгледа, че светът не дава на човешкия ум неговите познания; но той не искаше да направи извода, че тези познания не съдържат сигурност и истина. Така Кант беше изправен пред разтърсващия го въпрос: Как е възможно човекът да има истински и сигурни познания и въпреки това да не може да знае нищо за действителността на света в себе си?
И Кант намери един отговор, който спаси истинността и сигурността на човешкото познание чрез това, че пожертва човешкото вникване в основите на света.
Нашият разум никога не би искал да твърди за един свят, който е разпрострян вън от нас и който ние оставяме да действа върху нас само чрез наблюдение, че в този свят има нещо сигурно. Следователно нашият свят може да бъде само един такъв, който ние самите изграждаме: Един свят, който се намира вътре в нашия дух. Това, което става вън от мене, когато един камък пада и прави дупка в земята, аз не зная. Законът на целия този процес се разиграва в мене. И той може да се разиграе в мене само така, както му предписват законите на моя собствен духовен организъм.
към текста >>
Ето защо ние трябва да изследваме само този последния, ако искаме да познаем безусловно
истинно
то.
Устройството на моя дух изисква, защото всяко следствие да има една причина и че две по две трябва да прави четири. И съобразно това устройство духът си изгражда един свят. Както и да бъде устроен един намиращ се вън от нас свят, даже ако днес той не прилича в никоя негова черта на вчерашния: Това не може да ни засяга, защото нашият дух си създава един собствен свят според своите закони. Докато човешкият дух е същият, той ще постъпва по същия начин при създаването на своя свят. Математиката и естествената наука съдържат не закони на външния свят, а такива на нашия духовен организъм.
Ето защо ние трябва да изследваме само този последния, ако искаме да познаем безусловно истинното.
"Умът не черпи своите закони от външния свят, от природата, а ги предписва на тази последната". В това изречение Кант резюмира своето убеждение. Обаче духът създава своя вътрешен свят не без подтика или впечатлението отвън. Когато имам усещането за един червен цвят, "червено" е без съмнение едно състояние, един процес в мене; но аз трябва да имам един повод, за да усещам "червено". Следователно съществуват "вещи в себе си, вещи за себе си".
към текста >>
С този модел и ключа за него можем тогава да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които, макар и да не съществуват, въпреки това биха могли да съществуват и не само нещо като художествени или поетически сенки и схеми, а имат една вътрешна
истинно
ст и необходимост".
Друг път той се изказва върху това първично растение: То "става най-чудното създание на света, за което самата природа трябва да ми завиди.
С този модел и ключа за него можем тогава да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които, макар и да не съществуват, въпреки това биха могли да съществуват и не само нещо като художествени или поетически сенки и схеми, а имат една вътрешна истинност и необходимост".
Извиква: "дайте ми материя; от нея аз ще ви изградя един свят", защото съзира закономерната връзка на този свят, така и Гьоте казва тук: - С помощта на първичното растение /прарастението/ можем да измислим способни да съществуват растения до безкрайност, защото сме разбрали закона на раждането и развитието на същите. Това, което Кант искаше да счита валидно само за неорганичната природа, че можем да разберем нейните явления според необходими закони, това Гьоте разпростря за своето откритие на прарастението, той прибавя: "Същият закон може да бъде приложен върху всичко останало живо". И Гьоте действително го приложи. Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение". Следователно и в схващането на природата Гьоте стои в пълна противоположност на Кант.
към текста >>
В "прарастението" Гьоте замисли една идея, "с която... можем да измислим до безкрайност растения", които "трябва да бъдат логически", т.е., които, ако и да не съществуват, въпреки това биха искали да съществуват и съвсем не са художествени или поетически сенки или схеми", а имат една вътрешна
истинно
ст и необходимост".
В "прарастението" Гьоте замисли една идея, "с която... можем да измислим до безкрайност растения", които "трябва да бъдат логически", т.е., които, ако и да не съществуват, въпреки това биха искали да съществуват и съвсем не са художествени или поетически сенки или схеми", а имат една вътрешна истинност и необходимост".
С това той е на път да намери в себесъзнателния Аз не само възприемаемата, мислителната идея, в живата идея. Себесъзнателният Аз изживява в себе си едно царство, което се оказва принадлежа що както на себе си така и на външния свят, защото неговите формации се удостоверяват като копия на творящите същества. С това за себесъзнателният Аз може да се почувства оживен, защото се чувства едно с творящите същества в природата. По-новите светогледи търсеха да се справят със загадката на себесъзнателния Аз: Гьоте влага в този Аз живата идея; и с тази царуваща в него жизнена сила този Аз се оказва като пълножизнена действителност. Гръцката идея е сродна с образа; тя се разглежда като образ.
към текста >>
Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки
истинно
; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза.
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте. Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия. Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност.
Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза.
Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата. Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в сравнение с него и най-добрият философ е само една карикатура". Това съждение на Шилер може да се отнася само за философията на Кант, при която Шилер е имал своите опитности. Тя в много отношения отдалечава човека от природата.
към текста >>
" И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната
истинно
ст.
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство?
" И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност.
Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област. Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство". При гърците това беше съвършено различно. Всичко, което те вършеха, идваше от тяхното естествено мислене, чувстване и усещане.
към текста >>
37.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност,
истинно
ст и моралност, доколкото той е член на държавата.
Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека. "Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно.
Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата.
Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
към текста >>
38.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Истинно
и божествено е само фактическото, това, което "непосредствено е сигурно за себе си, което говори непосредствено за себе си и води непосредствено до твърдението, че то е което е направо определено, направо несъмнено, ясно като слънцето.
Само едно сетивно същество е едно истинско, действително същество. Само чрез сетивата един предмет е даден в истинския смисъл не чрез мисленето за самото себе си. Даденият с мисълта и тъждественият с мисълта обект е само мисъл". А това не значи нищо друго освен че: Мисленето се явява в човешкия организъм като ново образува не; и ние не сме оправдани да си представяме, че преди неговото появяване мисълта го е вложила под някаква форма скрито вмъкнато в света. Не трябва да искаме да обясняваме устройството на фактически съществуващото с това, като го извеждаме от нещо вече съществуващо.
Истинно и божествено е само фактическото, това, което "непосредствено е сигурно за себе си, което говори непосредствено за себе си и води непосредствено до твърдението, че то е което е направо определено, направо несъмнено, ясно като слънцето.
Обаче ясно като слънцето е само сетивното; само там, където започва сетивността там престава всякакво съмнение, всякакъв спор. Тайната на непосредственото знание е сетивността". Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж. Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека въпрос на философията". "Новата философия прави от човека заедно с природата, като основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука".
към текста >>
Всичко правилно,
истинно
, добро има навсякъде своята свещена основа в самото себе си, в неговите свойства.
Защото Фойербах казва: "- Щом същността на човека е най-висшата същност на човека, тогава трябва и практически най-висшият и първи закон да бъде любовта на човека към човека. Homo nomini deue est. Етиката по себе си и за себе си е една божествена сила. Моралните отношения са чрез себе си истински религиозни отношения. Животът е въобще в неговите главни субстанциални отношения изцяло от божествено естество.
Всичко правилно, истинно, добро има навсякъде своята свещена основа в самото себе си, в неговите свойства.
Свещено е и трябва да бъде приятелството, свещена собствеността, свещен бракът, свещено доброто на всеки човек, обаче свещени по себе си и за себе си самите". Следователно съществуват общочовешки сили; етиката е една такава сила. Тя е свещена по себе си и за себе си самата; индивидът трябва да и се подчинява. Този индивид не трябва да иска това, което той иска от себе си; а това, което е в смисъла на свещената етика. Той е обзет, овладян от етиката.
към текста >>
39.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
С това единствено изречение е охарактеризирано нашето принципно монистично схващане на органическото развитие и от
истинно
стта на този принцип зависи на първо място
истинно
стта на теорията на гастреата... За и против този принцип ще трябва в бъдеще да се реши всеки изследовател на природата, който не се задоволява в биогенезата само с просто удивление към забележителни и чудни явления, а се стреми над това към разбирането на тяхното значение.
Хекел сочи със знаменателни думи на това, че чрез неговото откритие е намерен пътят, по който трябва да бъде победен всеки дуализъм в горепосочения смисъл. "Филогенезата е механическата причина на онтогенезата.
С това единствено изречение е охарактеризирано нашето принципно монистично схващане на органическото развитие и от истинността на този принцип зависи на първо място истинността на теорията на гастреата... За и против този принцип ще трябва в бъдеще да се реши всеки изследовател на природата, който не се задоволява в биогенезата само с просто удивление към забележителни и чудни явления, а се стреми над това към разбирането на тяхното значение.
С това изречение е отбелязано също така незапълнимата пропаст, която разделя по-старата телеология и дуалистична морфология от по-новата механистична и монистична. Когато физиологичните функции на наследствеността и на приспособяването се доказват като единствените причини на образуването на органическите форми, с това същевременно се отстранява всякакъв вид телеология, дуалистичен и метафизичен начин.
към текста >>
40.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв въпрос за
истинно
стта на идеите.
Че всеки научен стремеж трябва да остане безплоден, ако той не се придържа към това, което сетивата казват и към логическия ум, който свързва данните на сетивата: Това е убеждението на Ланге. Но че сетивата и умът заедно не ни доставят нищо, освен един резултат на нашия собствен организъм, това му е ясно от неговите разглеждания върху произхода на познанието. Следователно всъщност за него светът е едно творение на сетивата и на ума.
Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв въпрос за истинността на идеите.
Ланге не познава една истина, която да ни изясни същността на света. Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават. Той несъмнено счита всичко, което се издига над сетивното наблюдение и над умственото познание, на измислица. Каквото и да е измислил някога еди н идеалистически философ върху същността на фактите, то е нещо измислено. Чрез обрата, който Ланге е дал на материализма, се ражда по необходимост въпросът: Защо измислените висши идеи да нямат стойност, тъй като самите сетива измислят?
към текста >>
Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква
истинно
ст на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават.
Че всеки научен стремеж трябва да остане безплоден, ако той не се придържа към това, което сетивата казват и към логическия ум, който свързва данните на сетивата: Това е убеждението на Ланге. Но че сетивата и умът заедно не ни доставят нищо, освен един резултат на нашия собствен организъм, това му е ясно от неговите разглеждания върху произхода на познанието. Следователно всъщност за него светът е едно творение на сетивата и на ума. Това мнение го довежда до там, да не повдига никакъв въпрос за истинността на идеите. Ланге не познава една истина, която да ни изясни същността на света.
Но именно чрез това той вярва, че не е нужно да признава никаква истинност на познанията на сетивата и на ума и следователно има открит път за идеите и идеалите, които човешкият дух си образува извън и над това, което сетивата и умът дават.
Той несъмнено счита всичко, което се издига над сетивното наблюдение и над умственото познание, на измислица. Каквото и да е измислил някога еди н идеалистически философ върху същността на фактите, то е нещо измислено. Чрез обрата, който Ланге е дал на материализма, се ражда по необходимост въпросът: Защо измислените висши идеи да нямат стойност, тъй като самите сетива измислят? Чрез какво се различава едната форма на измисляне от другата? За този, който така мисли, трябва да съществува едно съвършено друго основание, защо той прави една представа да има значение, отколкото за този, който вярва, че трябва да я остави да важи, защото тя е вярна.
към текста >>
Монизмът вярва в
истинно
стта на действителното и вижда най-добрата опора за човешкия идеен свят в това, че основа на този идеен свят на света на наблюдението.
Той не си въобразява, че може да изчерпи основната същност на света с няколко смело измислени формули; на ръка с фактите той пристъпва напред и си образува идеи върху връзките на тези неща. Обаче за тези свои идеи той е убеден, че те му дават едно знание за едно истинско съществуване. Дуалистичният възглед на Ланге дели света на един познат и на един непознат свят. Първия свят той третира по същия начин както монизмът според ръководната нишка на наблюдението и на съзерцаващото мислене. Обаче той вярва, че чрез това наблюдение и чрез това мислене не може да се знае и най-малкото нещо върху истинската ядка на света.
Монизмът вярва в истинността на действителното и вижда най-добрата опора за човешкия идеен свят в това, че основа на този идеен свят на света на наблюдението.
В идеите и идеалите, които черпи от природното съществува не, той вижда същности, които задоволяват неговата душа, неговата морална потребност. В природата той вижда най-висшето съществуване, което иска да познае не само чрез мисленето, но на което дарява една сърдечна отдайност, своята цяла любов. Дуализмът на Ланге счита природата за неподходяща да задоволи най-висшите потребности на духа. Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето. В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос.
към текста >>
В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната
истинно
ст придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос.
Монизмът вярва в истинността на действителното и вижда най-добрата опора за човешкия идеен свят в това, че основа на този идеен свят на света на наблюдението. В идеите и идеалите, които черпи от природното съществува не, той вижда същности, които задоволяват неговата душа, неговата морална потребност. В природата той вижда най-висшето съществуване, което иска да познае не само чрез мисленето, но на което дарява една сърдечна отдайност, своята цяла любов. Дуализмът на Ланге счита природата за неподходяща да задоволи най-висшите потребности на духа. Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето.
В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос.
Познанието не може да гарантира на дуализма едно такова задоволство. Той трябва да мери стойността на живота със същности различни от истината. Идеите нямат стойност, защото са от истината. Те имат стойност, за щото служат на живота в неговите най-висши форми. Животът не се оценява с идеите, а идеите получават стойност при тяхната плодотворност за живота.
към текста >>
41.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Той иска "постоянно да се бори против представите, които искат да познаят от света само една и по-малката половина, само развитието на факти в нови факти, на форми в нови форми, но не постоянното преовътрешняване на всички тези външни неща и превръщането им в това, което единствено има стойност и
истинно
ст в света, в щастие и отчаяние, в удивление и отвращение, в любов и омраза, в радостна сигурност и съмняващ се копнеж, във всички мъки и тревоги, в които животът протича, което единствено заслужава името живот".
В смисъла на тези гледища са написани неговите книги, които разглеждат въпроси на естествената наука: Неговата "Обща патология и терапия като механически науки"/1842 г./ и "Обща физиология на телесния живот" /1851 г./. В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "Въведение в Естетиката" /1876 г./. Фехнер даде съчинения, които носят в себе си духа на строг естественонаучен начин на мислене, и това в области, които преди него бяха разработени почти изключително в духа на идеалистичния начин на мислене. Обаче Лотце и Фехнер чувстваха категоричната нужда да си изградят един идеалистичен мисловен свят издигайки се над естественонаучния начин на разглеждане на нещата. Лотце бе подтикнат към това от устройството на неговата душа, което изискваше от него не само едно мислително проследяване на природната закономерност в света, а го накара да търси във всички неща и процеси живот и вътрешност от рода на тези, които самият човек чувствува в своите гърди.
Той иска "постоянно да се бори против представите, които искат да познаят от света само една и по-малката половина, само развитието на факти в нови факти, на форми в нови форми, но не постоянното преовътрешняване на всички тези външни неща и превръщането им в това, което единствено има стойност и истинност в света, в щастие и отчаяние, в удивление и отвращение, в любов и омраза, в радостна сигурност и съмняващ се копнеж, във всички мъки и тревоги, в които животът протича, което единствено заслужава името живот".
Както и мнозина други Лотце има чувството, че образът, който човек представи, които са взети от човешката душа. /виж по-горе стр. 20/. Това, което при Лотце е една душевна заложба, при Фехнер то се явява като резултат на една богато развита фантазия, която действува така, че от едно логическо схващане на нещата тя непрестанно води до едно пълно с поезия тълкуване на същите. Като естественонаучен мислител той не може само да търси условията за възникването на човек и законите, които правят той да умре след определено време. За него раждането и смъртта се превръщат в събития, които насочват неговата фантазия към един живот преди раждането и към един такъв след смъртта.
към текста >>
42.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Важното не е това, дали едно съждение е
истинно
, а "доколко то поощрява живота, подържа живота, подържа вида, може би възпитава вида".
, а: - Подържали то живота, поощрява ли то живота? "- При всяко философстване съвсем не се касаеше за "истина", а за нещо съвсем друго, да речем за здраве, бъдеще, растеж, сила, живот..." Всъщност човекът винаги се е стремил към сила; но само се подаваше на илюзията, че иска "истината". Той смесваше средството с целта. Истината е само средство към целта "сила". "Погрешността на една съждение не е още никакво възражение против съждението".
Важното не е това, дали едно съждение е истинно, а "доколко то поощрява живота, подържа живота, подържа вида, може би възпитава вида".
"Повечето мислене на философа е тайно направлявано чрез неговите инстинкти и е принудено да върви в определени пътища". Светогледът на Ницше е лично чувстване, той е като индивидуално изживяване и съдба. При Гьоте излезе наяве дълбокият импулс на по-новия светогледен живот; той чувстваше, че в себесъзнателния Аз идеята така оживява, щото с оживената идея този Аз може да знае, че се намира в мировото съществуване; при Ницше съществува стремежът да направи човека да се почувства, че живее над себе си; той чувства, че в това, което е било само създаде но във вътрешността, трябва да се разкрие смисълът на живота. Въпреки това той не прониква живо до това, което се ражда в човека над човека като смисъл на живота. Той възпява по величествен начин свръхчовека; но не му дава форма, не го изгражда; той чувства неговото тъчащо съществуване, обаче не го вижда.
към текста >>
43.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
У Гьоте проговори съзнанието, че външният обективен свят, външните истини могат да бъдат обхванати не само с помощта на онези представи, до които стигаме чрез външните сетива и които ограниченият разум получава от външните сетивни възприятия; но след като човекът напрегне своите по-висши духовни сили, които не зависят от външните сетивни възприятия, той също стига до нещо
истинно
, до нещо обективно, както това прави и чрез своите сетивни възприятия.
Този разговор представлява едно симптоматично и многозначително оповестяване на новата Духовна наука, антропософията./*4/ Какво всъщност проговори тогава у Гьоте, когато той възрази на Шилер?
У Гьоте проговори съзнанието, че външният обективен свят, външните истини могат да бъдат обхванати не само с помощта на онези представи, до които стигаме чрез външните сетива и които ограниченият разум получава от външните сетивни възприятия; но след като човекът напрегне своите по-висши духовни сили, които не зависят от външните сетивни възприятия, той също стига до нещо истинно, до нещо обективно, както това прави и чрез своите сетивни възприятия.
към текста >>
„
Истинно
е само това, което е плодотворно."
„Истинно е само това, което е плодотворно."
към текста >>
Гьотевият критерий за истината беше: „
Истинно
е само това, което е плодотворно!
Или с други думи: човекът трябва да овладее онези истини, които се проявяват по такъв начин, че когато той навлезе в живота, те непрекъснато намират там своето потвърждение и непрекъснато дават своите добри плодове.
Гьотевият критерий за истината беше: „Истинно е само това, което е плодотворно!
"
към текста >>
Те ще усетят, че у Гьоте живее нещо от чистата истина, защото Гьоте е плодотворен, а това, което е плодотворно, е
истинно
.
Именно тези лекции, имащи за цел да Ви приближат до Гьоте, следва да ни покажат, че Гьоте сам изпита върху себе си тази максима. И това ще усетят най-вече онези, които се опитат да вникнат в неговия живот.
Те ще усетят, че у Гьоте живее нещо от чистата истина, защото Гьоте е плодотворен, а това, което е плодотворно, е истинно.
към текста >>
44.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че
истинно
стта на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч.
№ 9)
към текста >>
45.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на
истинно
знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета.
Критика на това твърдение е, че не работи в големи класове. Тази критика е без съмнение обоснована в някакъв ограничен смисъл.
Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета.
Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“. Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път. Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето. Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>
Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от
истинно
знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета. Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“. Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път. Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето.
Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>
46.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Истинно
стта на този факт ни завладява едвам тогава, когато преминем към "Аза" като образ, който живее в етерното тяло.
14. Втората форма на "Аза", която бе посочена в изложението на третия ръководен принцип* /*Става въпрос за третия ръководен принцип от предидущата група, или тук 13-ия ръководен принцип/, се явява като "образ" на този Аз. Чрез съзирането на този образен характер се хвърля също светлина върху същността на мислите, в която "Азът " се явява пред обикновеното съзнание. Хората търсят чрез всевъзможни съзерцания "истинския Аз" в обикновеното съзнание. Обаче едно сериозно взиране в изживяванията на това съзнание показва, че "истинският Аз" не може да бъде намерен в него; напротив, там може да се яви само мисловният отблясък, който е по-малко от един образ.
Истинността на този факт ни завладява едвам тогава, когато преминем към "Аза" като образ, който живее в етерното тяло.
И само чрез това ние сме подбудени към търсенето на Аза като истинска същност на човека.
към текста >>
Защото онова Себе, което изгражда човека в неговата
истинно
ст, ще се открие на познанието едва тогава, когато той премине по-нататък от мисълта на Аза към неговия образ, от образа към творящите сили на този образ и от там към духовните носители на тези сили.
16. Третата форма на "Аза" ни позволява да проникнем с погледа в самостоятелната същност на човека всред един духовен свят. Тя събужда в нас чувството, че със своята земно-сетивна природа човекът е само едно откровение на това, което той е в действителност. С това е дадено изходната точка на истинското себе познание.
Защото онова Себе, което изгражда човека в неговата истинност, ще се открие на познанието едва тогава, когато той премине по-нататък от мисълта на Аза към неговия образ, от образа към творящите сили на този образ и от там към духовните носители на тези сили.
към текста >>
47.
20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия
GA_26 Мистерията на Михаил
Тук той може да покаже, как действието на тази Интелигентност на миналото е още по-
истинно
, по-красиво и по-добродетелно от всичко, което се намира в непосредствената настояща Интелигентност, която се разлива от Ариман в един измамен и съблазнителен блясък.
Михаел не може да принуди хората за нищо. Защото принудата е престанала да съществува именно благо дарение на това, че Интелигентността е преминала напълно в областта на човешката индивидуалност. Обаче Михаел може да разгърне това, което иска да разгърне, в едно величествено образцово действие на свръхсетивния свят, който граничи непосредствено с видимия свят. Тук Михаел може да се покаже в една светлинна аура, в един жест на духовно Същество, в който се изявява целият блясък, цялото величие на миналата Интелигентност на Боговете.
Тук той може да покаже, как действието на тази Интелигентност на миналото е още по-истинно, по-красиво и по-добродетелно от всичко, което се намира в непосредствената настояща Интелигентност, която се разлива от Ариман в един измамен и съблазнителен блясък.
Той може да покаже, как за него Ариман е нисшият дух и се намира под неговите нозе.
към текста >>
48.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Това, че свободата живее в непосредственото съзнание като факт, но все пак се явява загадка за познанието, се дължи на причината, че човекът не притежава собственото си
истинно
битие, истинското си самосъзнание като нещо предварително дадено, а трябва да ги постигне чрез съгласуване на своето съзнание със самото себе си.
Това, че свободата живее в непосредственото съзнание като факт, но все пак се явява загадка за познанието, се дължи на причината, че човекът не притежава собственото си истинно битие, истинското си самосъзнание като нещо предварително дадено, а трябва да ги постигне чрез съгласуване на своето съзнание със самото себе си.
Най-голямата ценност на човека – свободата – може да бъде постигната едва след съответната подготовка.
към текста >>
49.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
И да твори така, че да му се струва, че
истинно
то творчество придобива смисъл само когато улавя в идеи съдържанието на духовния свят.
Това, което все още се мисли по духовен начин, е остатък от древния начин на мислене, който вече не се вписва в тази картина. Безграничното чувство за истина на Ницше се стреми да заличи всичко това. Така той стига до краен позитивизъм. Съществуването на духовен свят зад материалния за него се превръща в лъжа. Той обаче може да твори единствено от собствената си душа.
И да твори така, че да му се струва, че истинното творчество придобива смисъл само когато улавя в идеи съдържанието на духовния свят.
Но това съдържание той отхвърля. Естественонаучното съдържание на света сграбчва душата му в хватката си толкова здраво, че той сякаш желае да го сътвори по духовни пътища. Лирично, с дионисиев душевен устрем се възвисява душата му в „Заратустра“. Там духовното витае по великолепен начин, но то мечтае в чудеса за материалното съдържание на действителността. Разгръщайки се, то разпръсва духа, тъй като той не може да намери себе си, а само да изживее като своя привидна същност бленувания отблясък на материалното.
към текста >>
50.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Цялата духовност на този мъж стоеше пред душата ми в пълната си
истинно
ст чрез неговото семейство.
Но от това приятелство произлезе нещо друго. Ойген Рихтер имаше съпруга и балдъза, които бяха много мили. Той ме представи на семейството си, а то пък ме запозна с друго едно семейство. И тук се случиха събития, които бяха сякаш дословно отражение на прекрасните съдбовни връзки, които някога бях преживял във Виена. Там поддържах много близки отношения с едно семейство, главата на което оставаше винаги невидим, но все пак ми беше станал духовно-душевно толкова близък, че след смъртта му държах погребална реч като за свой най-добър приятел.
Цялата духовност на този мъж стоеше пред душата ми в пълната си истинност чрез неговото семейство.
към текста >>
Спиритизмът на настоящето е погрешният път към духовното на души, които желаят да намерят духа по външен, почти експериментален начин, тъй като вече почти не могат да усетят действителното, истинското,
истинно
то на начина, съобразен с духовното.
Винаги, когато е ставало дума за тези неща, съм се интересувал от такива търсения на човешките души, отнасящи се до спиритизма.
Спиритизмът на настоящето е погрешният път към духовното на души, които желаят да намерят духа по външен, почти експериментален начин, тъй като вече почти не могат да усетят действителното, истинското, истинното на начина, съобразен с духовното.
Точно този, който се интересува съвсем обективно от спиритизма, без сам да иска да изследва нещо чрез него, може да прозре правилните представи за стремленията и заблудите на спиритизма. Собственото ми изследване винаги е било по пътища, различни от тези на спиритизма под каквато и да било форма. Тъкмо във Ваймар стана възможно да имам много интересни контакти със спиритисти, понеже сред хората на изкуството за известно време интензивно живееше идеята духовното да се търси по този начин.
към текста >>
Този, който желае да прозре
истинно
тайните на словото, се нуждае от прозрение във всички тайни на битието.
Всички смятаха редакцията му за образцова. Много ми се беше събрало на сърцето срещу филологията, каквато беше по това време под ръководството на привържениците на Шерер. Август Фрезениус ме обезоръжаваше всеки път с начина, по който той беше филолог. Той нито за миг не криеше факта, че е филолог и иска да бъде само верен филолог. Но при него филологията беше наистина любов към словото, която изпълва целия човек с жизнени сили, а словото за него беше човешкото откровение, в което се отразяват всички закономерности на вселената.
Този, който желае да прозре истинно тайните на словото, се нуждае от прозрение във всички тайни на битието.
Следователно филологът не може да постъпи другояче освен да се опита да придобие универсално познание. Правилният филологически метод, приложен по подобаващ начин, може, изхождайки от най-простото, да осветли обширни и значими области от живота.
към текста >>
51.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Писаното от Рудолф Шмит носеше оттенъка на субективно
истинно
то и пленяваше благодарение на самия характер на този поет.
Така например, когато говореше за Георг Брандес, той ставаше хаплив, сатиричен, напълно унищожителен. Когато човек се разкрива в широка област на чувствата, включително антипатия, в това има някакъв нюанс на художественост. Тези прояви не можаха да ми направят някакво друго впечатление, освен художествено. Защото бях чел много неща от Георг Брандес. Особено ме интригуваше това, което беше писал по много остроумен начин за духовните течения на европейските народи и което свидетелстваше за широкия му кръгозор и знания.
Писаното от Рудолф Шмит носеше оттенъка на субективно истинното и пленяваше благодарение на самия характер на този поет.
В крайна сметка аз го обикнах от цялото си сърце и се радвах на дните, когато идваше във Ваймар. Беше интересно да го слушаш как говори за своята скандинавска родина и да виждаш, че основните източници на забележителните му способности са преживяванията, характерни за жителите на Севера. Не беше по-малко интересно и да се разговаря с него за Гьоте, Шилер и Байрон. На тази тематика той говореше коренно различно от Георг Брандес. В разсъжденията си последният беше истинска интернационална личност, докато у Рудолф Шмит за всичко се изявяваше датчанинът.
към текста >>
52.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Преживяването в идеи, което все пак включва в себе си
истинно
то духовно, е елементът, от който е родена „Философия на свободата“.
Какво е отношението на обикновеното понятийно познание, което се постига със сетивно наблюдение, към съзерцанието на духовното: този въпрос в този период от живота ми се превърна от преживяване повече в идеи в такова, в което участва целият човек.
Преживяването в идеи, което все пак включва в себе си истинното духовно, е елементът, от който е родена „Философия на свободата“.
Преживяването чрез целия човек съдържа духовния свят по един много по съществен начин от преживяването в идеи. И все пак то вече е по-горна степен в сравнение с понятийното познание на сетивния свят. С познанието в идеи човек обхваща не сетивния свят, а, така да се каже, един непосредствено граничещ с него духовен свят.
към текста >>
Моето сетиво ме уверява в
истинно
стта на наблюдаваното, докато наблюдавам.
Става дума за следното. Ако с душата си се вживея в представи, образувани в сетивния свят, непосредственият опит ми позволява да говоря за реалността на преживяното само дотогава, докато наблюдавам сетивно някой предмет или процес.
Моето сетиво ме уверява в истинността на наблюдаваното, докато наблюдавам.
към текста >>
Защото в
истинно
стта на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя живот не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да живее.
Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен живот. За себе си бях в състояние да опровергая действено мнението, че при такава медитация човек се подлага на своего рода самовнушение, резултатът от който се явява духовното познание.
Защото в истинността на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя живот не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да живее.
Както когато е в здравомислещо съзнание човек съвсем точно може да установи истината, така бях постъпил и по отношение на този въпрос, преди изобщо да може да стане и дума за самовнушение. Реалността на това, което се постига чрез медитацията (тук се има предвид само преживяването на някакво явление), бях напълно в състояние да проверя още преди самото преживяване.
към текста >>
53.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
В този опит се заключаваше нещо, което по отношение на
истинно
то и изпълнено с дух мислене може да покаже ясно света и човека на собствената му душа.
Само че за всичко това не можеше да се говори. То можеше само да бъде свързано с естественонаучния опит, а не с естественонаучното мислене.
В този опит се заключаваше нещо, което по отношение на истинното и изпълнено с дух мислене може да покаже ясно света и човека на собствената му душа.
Нещо, от което да може да бъде отново намерен духът, изгубен в традиционно знание, прието от вярата. Този духовен възглед за природата желаех да изведа от опита, основаващ се на наблюдението на природата. Исках да говоря за това, което се намира „от тази страна“ като духовноприродно, като същностно-божествено. Защото в традиционните вероизповедания това божествено се беше превърнало в „отвъдно“, тъй като не се признаваше духът от „от тази страна“ и следователно той беше отделен от възприемаемия свят. Той се беше превърнал в нещо, потъващо във все по-силен мрак за човешкото съзнание.
към текста >>
54.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
Благодарение на факта, че успяхме да развием изкуство наред с духовното познание, ние все повече се враствахме в
истинно
то, съзвучно с времето преживяване на духа.
Благодарение на факта, че успяхме да развием изкуство наред с духовното познание, ние все повече се враствахме в истинното, съзвучно с времето преживяване на духа.
Защото изкуството е израснало от изначалното съноподобно-образно преживяване на духа. То трябваше да намери своя път в епохата, в която преживяването на духа отстъпва назад в развитието на човечеството. Изкуството трябва отново да се съедини с това преживяване, когато то навлиза с нова форма в културното развитие.
към текста >>
55.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с
истинно
духовно съдържание.
Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание.
Те очакват неща, които да съответстват на техния тривиален душевен живот, и тъй като не ги намират, се обръщат срещу организацията, към която – без да осъзнават своята неискреност – първоначално сами са се обърнали.
към текста >>
56.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Трябва да разчитаме не на детските разсъдъчни способности, а да вникнем в начина, по който детето възприема
истинно
то, доброто и красивото според отношението на авторитетния възпитател към всяка една от тези категории.
Изводът е, че възпитанието на детето през този възрастов период следва да бъде формирано според живото присъствие на един естествен авторитет.
Трябва да разчитаме не на детските разсъдъчни способности, а да вникнем в начина, по който детето възприема истинното, доброто и красивото според отношението на авторитетния възпитател към всяка една от тези категории.
към текста >>
За тази цел възпитателят трябва да построи своята работа така, че не просто на описва
истинно
то, доброто и красивото, а да покаже, че те съществуват.
За тази цел възпитателят трябва да построи своята работа така, че не просто на описва истинното, доброто и красивото, а да покаже, че те съществуват.
В детската душа нахлува не това, което той учи, а това, което той представлява. Цялото обучение, по своята същност, следва да се опира на примери и да бъде произведение на изкуството, а не теоретична абстракция.
към текста >>
57.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
истинно
стта на свойто отражение.
истинността на свойто отражение.
към текста >>
на боговете
истинно
то слово:
на боговете истинното слово:
към текста >>
58.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По отношение на Естествената наука Духовната наука ни учи да познаем
истинно
стта на думите:
Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите сетива и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа. Когато вървим по пътя на духовно-научното изследване и преживяваме в душата си подем, ние намираме духа. И душата е мястото, където се срещат духът и материята. В съединяването на духа и материята в нашата душа имаме истинската, изпълнено с дух и материя духовна действителност. Сега можем до резюмираме казаното в думите, които предават в поетическа форма същото нещо, което са чувствували във всички времена онези, които са се стремили да добият един възглед за духа и материята.
По отношение на Естествената наука Духовната наука ни учи да познаем истинността на думите:
към текста >>
59.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така ние виждаме, как едно наблюдение на живота навсякъде ни доказва
истинно
стта на гореспоменатите думи на Гьоте.
Така ние виждаме, как едно наблюдение на живота навсякъде ни доказва истинността на гореспоменатите думи на Гьоте.
Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи. Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка. И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот. Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността. Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи.
към текста >>
60.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В самата душа трябва да бъде решено, дали нещо е
истинно
или не.
Така фактически това, което човек добива в горещия стремеж на душата, става решаващо за истината.
В самата душа трябва да бъде решено, дали нещо е истинно или не.
Не нещо външно може да реши, а решението може да дойде тогава, когато човек се издигне над себе си, тогава той трябва да намери в себе си авторитета, за да вижда или да намери истината. Всъщност можем да кажем: Тук ние не можем да се различаваме напълно от останалите хора. Другите хора търсят обективни критерии, търсят нещо, което да потвърди истината от вън. Обаче духовният изследовател търси потвърждението на истината от вътре. Следователно той върши обратното.
към текста >>
61.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук той има предвид именно момента, когато се издигаме от сетивните впечатления и си образуваме мисли, като от свръхсетивния свят нещо по-висше се влива в нас, нещо по-
истинно
отколкото са сетивните впечатления.
Тук ние вникваме по-дълбоко в душата, изменяме и сетивните впечатления. Тази втора познавателна способност той нарича сила на въображението, при което не трябва да разбираме значението на тази дума в днешния смисъл, а в смисъла на Джордано Бруно тя означава: След като човек е приел това, което сетивните впечатления могат да му дадат, той се изобразява във впечатленията това е едно обитаване, стоене във вътрешността. Това е един вид обръщане отвън навътре, следователно не нещо измислено, а нещо отпечатано отвън навътре. След това Джордано Бруно мисли, че овътрешнявайки нещата със своя ум и след това отива по-нататък, именно благодарение на това човекът се приближава до истината, а не се отдалечава от нея. Ето защо като трета познавателна способност Джордано Бруно признава ума, интелекта.
Тук той има предвид именно момента, когато се издигаме от сетивните впечатления и си образуваме мисли, като от свръхсетивния свят нещо по-висше се влива в нас, нещо по-истинно отколкото са сетивните впечатления.
Четвъртата степен за Джордано Бруно е разумът. Сега за него отново разумът е едно живеене и тъкане в нещо чисто духовно.
към текста >>
62.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата
истинно
ст, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот. Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия. Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение. Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек.
Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот.
Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
към текста >>
Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене борба срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на висшия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата
истинно
ст.
Така стои християнинът исторически в цялото човечество и се чувствува свързан с него, исторически свързан с това цяло човечество. Той поглежда към едно бъдеще, за което си казва: Това, което е било обгърнато в мене като в едно було чрез сливането на човечеството, аз трябва да го постигна отново. Аз не трябва да търся една Нирвана, а трябва да търся висшия човек в мене. Аз трябва да намеря отново пътя към мене самия. Тогава светът около мене не ще бъде илюзия, а ще бъде светът, в който аз ще бъда в състояние да победя чрез собствена работа страдание и болест и смърт.
Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене борба срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на висшия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата истинност.
И ние имаме нещо, което се отнася както черното към бялото, което намираме в мъдростта на Буда, когато го сравним с пълните със значение думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! "
към текста >>
Но човек може да се примири и заедно с Гьоте, като си каже: Днес ти не се намираш още на степента, от която да познаеш света в неговата
истинно
ст; но ти си способен да се развиваш.
Ето защо можем да кажем: Тук имаме нещо от неверието и от парализирането на волята, които проникват в душите от една духовна слабост на познанието, които събуждат симпатия за Будизма. Напротив в цялата своя същност християнският светоглед изисква както основната жилка на този светоглед е живяла с Гьоте човекът да не се подава на своята собствена познавателна слабост и да говори за граници на познанието, а да си каже: В мене живее нещо, което може да се издигне над всяка илюзия и да стигне до истината и до освобождението на живота. Един такъв светоглед може да иска много по отношение на примирението, но това е едно примирение различно от онова, което отстъпва пред граници на познанието. Когато човек се примирява в смисъла на Кантианизма, той си казва: Човекът въобще не е в състояние да проникне в дълбините на света. Тогава той се примирява принципно, като доставя едно особено свидетелство за слабостта на познанието.
Но човек може да се примири и заедно с Гьоте, като си каже: Днес ти не се намираш още на степента, от която да познаеш света в неговата истинност; но ти си способен да се развиваш.
Тогава едно такова примирение води до степента, на която човек става способен да роди от себе си висшия човек, Христовия човек. Тогава той се примирява, защото знае, че в дадения момент не е постигнал още най-високата човешка степен. Това е едно героично примирение! То се погажда с човешкото съзнание, защото казва: Ние минаваме с чувството на съществуването от един живот в друг и знаем, като живеем с насока към бъдещето, че в повторението на земното съществуване цялата вечност е наша.
към текста >>
63.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната
истинно
ст.
Имало е епохи в историята на човека, когато виното не е било познато. В дните на Ведите то бе практически непознато.
В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната истинност.
След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека. То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта. "Виното предизвиква забрава" – така казва поговорката.
към текста >>
64.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Той не само трябва да повтаря истини, но и да ги преживее и да реши, дали едно нещо е
истинно
или фалшиво.
При тази степен окултистът придобива известна сила, чрез която той е в състояние да заблуди дори и висши същества.
Той не само трябва да повтаря истини, но и да ги преживее и да реши, дали едно нещо е истинно или фалшиво.
Това е, което се нарича "Подаването на змията от йерофанта". Това означава на духовното равнище същото, което на физическо равнище представлява начало на формиране на гръбначен стълб. В животинското царство преминаваме през рибите, амфибиите и т.н., докато стигнем до мозъка на гръбначните и човека. /Виж забележките/. Ние имаме също и духовен гръбнак, който определя дали ще развием духовен мозък.
към текста >>
65.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Това е нещо, което спрямо нашата външна цивилизация е вътрешно
истинно
.
И материалистичната външна култура е само отпечатък на вътрешните убеждения на човечеството, които са станали материалистични. Чисто материалистичната градска култура се е разпространила по цивилизованите страни от 1850 г. Ние виждаме великите неща, които тя е постигнала на физическото поле, ала също така виждаме и онова, което не е могла да постигне. В областта на художественото например не е развила действително нов стил, с едно изключение. И това е стилът на най-новите супермаркети.
Това е нещо, което спрямо нашата външна цивилизация е вътрешно истинно.
Всичко друго, което е било наследено от миналото, няма никакво отношение към настоящето. Само ако ние формираме едно общество, чиито членове са обхванати от духовна сила, като тази, която по-рано живееше в християнството и която все още живее като копнеж в най-добрите християнски души и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме една духовна култура. И такава култура отново ще даде хора на изкуството във всички сфери на живота. Оставете теософията да заживее в душите на хората и тя отново ще протече като стил, като изкуство от душите на хората и ще се разгърне пред нашите очи и уши. Светът отново би станал външен израз на духовното, ако това може да бъде постигнато в живота на едно такова общество днес.
към текста >>
66.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната
истинно
ст.
Имало е епохи в историята на човека, когато виното не е било познато. В дните на Ведите то бе практически непознато.
В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната истинност.
След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека. То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта. “Виното предизвиква забрава” – така казва поговорката.
към текста >>
67.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не искаме да обсъждаме въпроса за
истинно
стта.
От него можете да разберете каква е разликата между теософския начин човек да се издигне във висшите светове и всеки друг. Тук и за момент не говорим за правилността или погрешността на явленията на спиритизма. Ясно е, че има способи да се поканят същества от другите светове да навлязат в нашия свят, така че може наистина да се представи доказателство също и за тези, които признават само сетивното. Не бива да се изтъква, че има много измама в спиритизма. Да, има фалшиви пари, има обаче и истински.
Не искаме да обсъждаме въпроса за истинността.
към текста >>
68.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
И ако днес сутринта можахте да видите, по какъв начин духовната наука може да се намеси в ежедневния живот, и ако към това прибавите казаното сега, то това ще бъдат за вас доказателства за вътрешната
истинно
ст на свалените духовни факти.
Така ние виждаме, как духовната наука действува осветляващо върху тези явления в духовния живот на човечеството, и как можем да надникнем в области, които слабо се владеят от филологията.
И ако днес сутринта можахте да видите, по какъв начин духовната наука може да се намеси в ежедневния живот, и ако към това прибавите казаното сега, то това ще бъдат за вас доказателства за вътрешната истинност на свалените духовни факти.
Нашият свят отново се нуждае от такова задълбочаване. Но така вие виждате и начина, по който трябва да работим, виждате че външната агитация съвсем не може да е попътен вятър за теософското световно движение. Ако се изправяме пред хората само с догми и се опитваме да им ги обясним, то тогава вие бихте били напълно прави, ако ни кажехте, че това са само фантазии. Едва този човек, който проникне дълбоко в това, което може да предложи теософското движение, и е способен да го обгърне от всички страни, постепенно ще разбере теософските истини. Не е нужно да се удивляваме когато привържениците на материалистични течения намират нещата, които казваме за безумство.
към текста >>
69.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това не е от значение, но затова пък е
истинно
.
Нека сега разгледаме, какво трябва да се разбира под музика на сферите. Много добре ми е известно, че днешните астрономи-математици биха обявили за безумие това, което се говори за планетите в окултизма.
Това не е от значение, но затова пък е истинно.
към текста >>
70.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Днешният физик може би няма да признае това за
истинно
.
Ако наблюдаваме днешните вещества наоколо, ние ще открием, че те имат различни състояния, твърди, течни, газообразни. В окултизма всички твърди тела се наричат "земя", под "вода" се разбират всички течни вещества, а под "въздух" всичко въздухоподобно, газообразно. Още по-фино от останалите е състоянието "огън", топлината.
Днешният физик може би няма да признае това за истинно.
Но окултистът знае, че "огънят" в действителност е нещо, което може да се сравни със земята, водата и въздуха, но е по-фино от тях. Там където усещате топлина, е налице нещо, което е по-фино от въздуха. На Сатурн не съществуваше нищо от това, което обозначихме като земя, вода и въздух. Тези твърди, телесни състояния възникнаха едва на Слънцето, на Луната и на Земята. Най-гъстото състояние на Сатурн беше топлината или "огън".
към текста >>
71.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вие знаете – тук само споменах за това – че всички митове и легенди имат голямо значение и когато ние в духовен смисъл слагаме пред себе си истинските факти на мировото развитие, то митовете по удивителен начин излизат срещу ни в своята
истинно
ст.
Вие знаете – тук само споменах за това – че всички митове и легенди имат голямо значение и когато ние в духовен смисъл слагаме пред себе си истинските факти на мировото развитие, то митовете по удивителен начин излизат срещу ни в своята истинност.
Същото е и тук във връзка с един мит.
към текста >>
72.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
„Исус каза: Когато се говори за „Азът” в смисъла, в който говоря, свидетелството е
истинно
; защото зная, че този „Аз” идва от Отеца, от общата първопричина на света, за да се върне там отново ” (8, 14)
„Исус каза: Когато се говори за „Азът” в смисъла, в който говоря, свидетелството е истинно; защото зная, че този „Аз” идва от Отеца, от общата първопричина на света, за да се върне там отново ” (8, 14)
към текста >>
73.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
„И мнозина дойдоха при него и казваха: Йоан не извърши никакво знамение, но всичко, което Йоан каза за тогова, е
истинно
”
„И мнозина дойдоха при него и казваха: Йоан не извърши никакво знамение, но всичко, което Йоан каза за тогова, е истинно”
към текста >>
Следователно, този стих от 10 глава показва, че свидетелството, което Йоан дава за Христос Исус, е
истинно
; а че свидетелството е
истинно
, се потвърждава с помощта на един особен израз.
Следователно, този стих от 10 глава показва, че свидетелството, което Йоан дава за Христос Исус, е истинно; а че свидетелството е истинно, се потвърждава с помощта на един особен израз.
към текста >>
„Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и който ги написа; и ние знаем, че неговото свидетелство е
истинно
.”
„Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и който ги написа; и ние знаем, че неговото свидетелство е истинно.”
към текста >>
Така в края на цялото Евангелие, стигаме до указанието, че свидетелството на този, който говори, е
истинно
.
Така в края на цялото Евангелие, стигаме до указанието, че свидетелството на този, който говори, е истинно.
В древните съчинения такива хармонични връзки и съвпадения - когато тук или там с една дума се подчертава нещо особено - никога не са без значение; и тъкмо зад тези съвпадения се крие нещо изключително важно. И само ако разгледаме истинската причина за този архитектоничен строеж на Йоановото Евангелие, ще можем да го разбираме в неговия дълбок и точен смисъл.
към текста >>
Непосредствено след мястото, където става дума за
истинно
стта на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар.
В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие, без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано.
Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар.
Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части. И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23). Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”?
към текста >>
Преди възкресението на Лазар, ние имаме пред себе си един древен посветен, който е стигнал до познанието за Духа, и подчертава се, че неговото свидетелство е
истинно
.
Ето защо авторът на Йоановото Евангелие ясно разграничава това, което става преди възкресението на Лазар, от това, което става след възкресението на Лазар.
Преди възкресението на Лазар, ние имаме пред себе си един древен посветен, който е стигнал до познанието за Духа, и подчертава се, че неговото свидетелство е истинно.
“Именно върху най-дълбоките неща, върху Мистерията на Палестина говоря аз, възкръсналия; и аз мога да говоря за тях само след моето възкресение.”
към текста >>
74.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Следователно, посветеният е един вид свидетел на духовните светове и тяхната
истинно
ст.
През всичките времена от развитието на следатлантското човечество, посветеният беше този, който можеше да се издигне над изживяванията, свързани с външния физическо-сетивен свят и да се добира до собствени опитности в духовните светове, следователно, този, който изживява духовния свят така, както обикновеният човек изживява физическо-сетивния свят с помощта на своите външни сетива, очи, уши и т.н.
Следователно, посветеният е един вид свидетел на духовните светове и тяхната истинност.
Това е само едната страна. Към нея се прибавя и нещо коренно различно, което всеки посветен придобива като едно особено качество в хода на посвещението, а именно, че той се издига също и над чувствата и усещанията, които в условията на физическия свят са не само оправдани, но и дълбоко необходими, макар че те не могат да съществуват по същия начин в духовния свят.
към текста >>
75.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност,
истинно
то, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди.
А най-добрите от тази първа културна епоха можаха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди чрез онзи метод на посвещението, известни остатъци от които се намират в Йогата.
Всичко това произведе едно религиозно настроение, което може да се предаде със следните думи: "Това, което ни за обикаля като външен свят на сетивата, е измама, суетна и без стойност, истинното, действителното се намира горе в духовните светове, които сме напуснали." Духовните водачи на народа бяха онези, които можеха да се пренесат в областите, където са живели по-рано техните прадеди.
Тази беше първата епоха на Следатлантския период. А всички епохи на Следатлантския период се характеризират с това, че човекът постепенно се научи все повече и повече да разбира, да познава външната сетивна действителност: "Това, което ни е дадено тук за външните сетива не трябва да се счита само като илюзия, то е един дар на духовните същества и не напразно боговете са ни дали камъните. Това, което тук на земята основава една култура на материалния свят, трябва да бъде постепенно прозряно."
към текста >>
76.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Някои цитират едно изречение, което е вярно, но то се цитира от хората, които обичат удобствата, не в смисъла на неговата
истинно
ст, а защото ги е страх да напрегнат умовете си, заради удобство.
И тук вие имате нещо, където Духовната Наука може да събуди у вас най-високото благовоние пред религиозните документи. Защото когато в Библията ви се разказва, че след потопа Ной, представителят на тези, които бяха спасили човешкия род, вижда за първи път дъгата, това е наистина едно историческо събитие. След потопа човечеството вижда първата дъга; по-рано тя беше физически невъзможна. Тук ние виждаме, колко дълбоки, колко буквално верни са религиозните документи.
Някои цитират едно изречение, което е вярно, но то се цитира от хората, които обичат удобствата, не в смисъла на неговата истинност, а защото ги е страх да напрегнат умовете си, заради удобство.
Това е изречението: Буквата умъртвява, духът оживотворява. От това такива хора намират оправдание въобще да не поглеждат към написаното в документите, да не правят въобще усилия на волята, за да разберат, какво в действителност е написано там; защото това е "умъртвяващата буква", казват те. И така те дават ход на своя дух да блести и измислят най-фантастични работи. В своите тълкувания тези хора могат да бъдат даже много остроумни; но не това е важното, а важното е да виждаме в религиозните документи това, което действително е написано в тях. "буквата умъртвява, а духът оживотворява", тези думи имат същото значение както думите на Гьоте: "И докато не си постигнал това, да умреш и да възкръснеш, ти си само един мрачен гост на тъмната земя." Тези думи не означават: "когато искаш да доведеш някого до висшето познание ти трябва да го убиеш", а те означават: "човекът трябва да се издигне до духовното именно чрез културата, чрез облагородяването на физическия свят.
към текста >>
77.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
От думите и начина, по който са произнесени, възникват светлинни форми, магически протъкани от
истинно
стта на изживяваното, просветват далечни перспективи, които изпълват душевния ни мрак с неподозирана яснота.
Този лекционен цикъл отново повдига завеса след завеса пред нашите невиждащи очи и ние, първо-начално заслепени, но все по-уверени и изпълнени с радостни надежди, отправяме поглед към миналото и към бъдещето; сега вече те се откриват за нас чрез ясновиждането на Рудолф Щайнер и силата на неговото мислене. Не само думите, а как са произнесени те, това, което остава неизречено, но същевременно действува като могъща сила, скрита зад думите, тъкмо прозрачността на тези думи, приближаващи се с такова страхопочитание, но и с вътрешна сигурност, към големите тайни, постепенно повдига онези завеси, които до този момент закриваха изгледа към далечните мирови хоризонти.
От думите и начина, по който са произнесени, възникват светлинни форми, магически протъкани от истинността на изживяваното, просветват далечни перспективи, които изпълват душевния ни мрак с неподозирана яснота.
И ако понякога ни се струва, че едно или друго изречение, стремящо се да приближи неизразимото до нашето разбиране, е почти фамилиарно и натуралистично, зад него винаги стои вътрешното изискване да се даде нагледен образ на невидимото, да се говори според необходимостта, според законите на художественото творчество. С оглед на областите, през които словото трябва да навлезе, слизайки от своите висини, то превръща етерната прозрачност в могъща непосредственост, придавайки свежи цветове на онези части от описанието, които наистина изискват това.
към текста >>
Ето в какво се състои магическата сила на
истинно
то слово.
Ето в какво се състои магическата сила на истинното слово.
Ето този ключ към „майките” - и към Боговете - поставя Рудолф Щайнер в нашите ръце. И ако го оставим да работи с присъщата му сила, нашият живот се разширява до пределите на мировия живот. Нека да го опазим в неговата чистота, нека да не го захвърляме в пещта на нашите непречистени желания, разпалвайки в душата стихиен и мътен огън: иначе, похитената по този начин пробуждаща сила, протъкана от светлина, ще се превърне в своята противоположност. Ще настъпи нещо като умъртвяване.
към текста >>
78.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното "духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че
истинно
стта на тази идея е достъпна и за разума", "Теософия" (Събр. Съч.
Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствената; душа а се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането. С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното "духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума", "Теософия" (Събр. Съч.
№ 9)
към текста >>
79.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но това, което е
истинно
, което е действително, трябва винаги да бъде отново и отново възвестено на човечеството в нови форми и по нов начин.
През следващите дни ние ще имаме още често пъти случай да говорим за предтечата на Христа Исус. Днес искаме само да покажем, че той е бил един от онези, които благодарение на особени духовни дарби могат да прозрат дълбоко в отношенията на човешкото развитие и чрез това да знаят, че има отличителни моменти в това развитие на човечеството. Ето защо той е бил подходящ да изравни пътищата на Христа Исуса. Но когато погледнем към Христа Исуса за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една голяма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа Исуса и на една епоха след това идване. С това тази част от човечеството показва, че има чувство за решаващото значение на Христовата тайна.
Но това, което е истинно, което е действително, трябва винаги да бъде отново и отново възвестено на човечеството в нови форми и по нов начин.
Защото нуждите на човечеството се изменят от епоха на епоха. Нашата епоха се нуждае в известно отношение от едно ново възвестяване на това най-велико от всички събития на земното развитие на човечеството. Това благовестие е именно Антропософията.
към текста >>
80.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като
истинно
, мъдро и правилно.
Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание.
Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно.
Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството.
към текста >>
81.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И когато някъде между нас се яви някой, който не е напълно проникнат от понятието на историческия напредък и се отдава тогава в значителна степен на източния начин на мислене /в
истинно
стта на който съвсем не се съмняваме, която
истинно
ст ние напълно оценяваме, при все че казваме, какво към нея трябва да се прибави историческото схващане/, тогава лесно се оказва, че на такъв човек липсва понятието на историята и че за него трябва да възникне един странен въпрос: "какъв смисъл има в това вечно повторение?
И в това имен но се състои разликата между източния и западния начин на мислене. Западният начин на мислене никога не може да се отдели от едно действително конкретно историческо схващане на нашето Земно развитие. А историческо схващане е само онова, което вижда напредък, а не повторение на едно и също нещо. Понятието на историята е това, което е настъпило в развитието на човечеството едва чрез запада. Едва на запад хората се научавали да схващат нещата действително исторически, а не само едно повторение на същото.
И когато някъде между нас се яви някой, който не е напълно проникнат от понятието на историческия напредък и се отдава тогава в значителна степен на източния начин на мислене /в истинността на който съвсем не се съмняваме, която истинност ние напълно оценяваме, при все че казваме, какво към нея трябва да се прибави историческото схващане/, тогава лесно се оказва, че на такъв човек липсва понятието на историята и че за него трябва да възникне един странен въпрос: "какъв смисъл има в това вечно повторение?
" Този беше въпросът, който Шопенхауер беше поставил, на когото липсваше в същинския смисъл понятието на историята и който сред нашия духовен живот беше един от онези, които бяха приели много неща за външния екзотеризъм от източния живот. Чрез това, че се поставя една по-висша истина, съвсем не се засяга по-нисшата истина; ние казваме "да" на всичко онова, което се твърди от неисторическата гледна точка; само че един по-нисш начин на мислене е издигнат в едно по-висше царство, т.е. в нашия случай източният начин на мислене е осветлен чрез светлината на запада*./*Това изложение, което в себе си изглежда обширно, е оправдано с това, че трябва да бъде насочено срещу често явяващото се в мистични мирогледи твърдение, според което в същност различните редуващи се религии и т.н. са само преобразования на една и съща първична мъдрост. /.
към текста >>
82.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Историческото изживяване на Христа в неговата
истинно
ст озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора.
Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно.
Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора.
Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството. Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства. Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос. И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце.
към текста >>
83.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато това, което е намерено в духовния свят, е
истинно
, тогава то се потвърждава и във физическия свят.
Един и същ факт става един път легендата за Оедип, другият път по времето на Христа, той става легенда за Юда. Едва когато познаваме духовните факти, които стоят на основата на развитието на света и на човечеството, ние разбираме това, което се показва на външния поглед, на външния исторически поглед като последствие от тези факти. Това, което съществува в сетивния свят, външни сетивни впечатления или произведения на човешката душа, всичко това ние разбираме, когато разберем духовните основи които стоят зад него. Това, което изследователят на духовните светове намира, той драговолно го дава като подбуда на онези, които го приемат от него и които търсят външните доказателни факти. /Аз често съм обръщал вниманието на тази връзка на духовното и материалното изследване/.
Когато това, което е намерено в духовния свят, е истинно, тогава то се потвърждава и във физическия свят.
Но това ще ви каже всеки истински изследовател на духовния живот: той предава това, което знае от висшия свят, и след това изисква да бъдат проверени всички външни факти на ръка с изследването в духовния свят. Опитайте се, на пример, да сравните това, което бе казано от мене върху прераждането на Заратустра, с външната история. Ще видите, че казаното относно тези факти издържа всяко изпитание, стига да се търси достатъчно точно в историята на външните събития. Външното става разбираемо само благодарение на това, че познаваме вътрешното, духовното.
към текста >>
84.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
По-нататък ние ще се убедим, че фактите, които според физическото светоусещане се явяват привидно като напълно противоречиви, в светлината на духовното изследване застават пред нас като нещо
истинно
.
По-нататък ние ще се убедим, че фактите, които според физическото светоусещане се явяват привидно като напълно противоречиви, в светлината на духовното изследване застават пред нас като нещо истинно.
към текста >>
85.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Да, проверете всички подробности и факти, намиращи се в официалните Евангелия или в официалната история и Вие ще се убедите в
истинно
стта на този протъкан от тайни основен факт, дори чрез чисто материалните данни, стига да преценявате спокойно и точно.
Нещо подобно само че в безкрайно по-широк мащаб се случи с онова дете, което израсна като „Исус", за да предостави после на Буда и неговата Нирманакайя една неимоверно плодотворна астрална майчина обвивка. Ето какъв е случаят! И сега ние стигаме до един тайнствен факт, в който всеки е свободен да вярва или да не вярва, обаче днес този факт може да бъде изложен пред подготвените антропософи, както и да бъде основно проверен от всеки.
Да, проверете всички подробности и факти, намиращи се в официалните Евангелия или в официалната история и Вие ще се убедите в истинността на този протъкан от тайни основен факт, дори чрез чисто материалните данни, стига да преценявате спокойно и точно.
Когато окултистът се произнася върху фактите от висши те светове, той ги поверява на човечеството като един вид залог и когато черпи от сигурни източници, той заявява: Вие бихте могли да проверите моите твърдения по възможно най-строгия начин; но ако ги проверявате правилно и честно, ще установите, че те навсякъде се потвърждават както от писмените документи, така и от естественонаучните факти на видимия физически свят.
към текста >>
86.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И всеки човек, който днес се интересува от антропософските принципи, не само защото те изострят неговия интелект, а защото го пленяват със своята
истинно
ст, всеки, който изпитва живо, вътрешно задоволство от антропософските истини, ще се превърне в предтеча за онези човешки същества, при които един ден душата ще тържествува над тялото.
Следователно, как да обясним мисията на Антропософията от тази гледна точка? Ако в нашата епоха Антропософията успее да прерасне в нещо, което не само пробужда разума и интелекта, а съживява и истински стопля душата, тогава душата ще натрупа в себе си толкова сили, че ще добие власт над физическата материя. Разбира се, за тази цел е необходим известен преход; ето защо е необходимо нещо, което на пръв поглед ще изглежда излишно, или дори вредно. Обаче това са преходни форми, които ще отстъпят пред онова бъдеще, когато хората непосредствена ще възприемат духовния живот в своите идеи и когато цялото човечество ще се издигне до онова състояние, при което духовният свят ще ръководи материалния свят.
И всеки човек, който днес се интересува от антропософските принципи, не само защото те изострят неговия интелект, а защото го пленяват със своята истинност, всеки, който изпитва живо, вътрешно задоволство от антропософските истини, ще се превърне в предтеча за онези човешки същества, при които един ден душата ще тържествува над тялото.
към текста >>
87.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Когато позволяваме да действа в душата ни толкова дълбоко чувство по отношение на Христовото събитие, каквото е имал Новалис, в нас отново възниква потребност да се запитаме: как можем все повече и повече да усещаме
истинно
стта на това, което като могъщ импулс е навлязло в човечеството, когато в Палестина се е родил Христос Исус?
Преживявайки Христовото събитие, можем да оценим значението и силата на антропософския мироглед за съвременността и за бъдещото човечество.
Когато позволяваме да действа в душата ни толкова дълбоко чувство по отношение на Христовото събитие, каквото е имал Новалис, в нас отново възниква потребност да се запитаме: как можем все повече и повече да усещаме истинността на това, което като могъщ импулс е навлязло в човечеството, когато в Палестина се е родил Христос Исус?
В цялата ни съвременност, можем да приведем в тясна вътрешна взаимовръзка с Христовото събитие именно антропософията. Можахме да посочим как в събитието в Палестина се сливат различни течения от човешкия духовен живот от дохристиянското време. Посочихме, че днес мнозинството от хората си представят съвсем смътно събитието в Палестина, и че само постепенно, според това как хората ще се развиват в духовно отношение, то ще бъде разбрано в далечното бъдеще в цялата си сила и значение. Голямата мъдрост ще бъде добита в хода на земното развитие: някога тази мъдрост ще получи прекрасно задълбочаване посредством това, че ще се превърне в инструмент за разбиране на същността на Христовия импулс.
към текста >>
88.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
През изминалите векове това не беше толкова страшно, защото все още не бе направено изискването от човечеството да различава между
истинно
то и фалшивото.
През изминалите векове това не беше толкова страшно, защото все още не бе направено изискването от човечеството да различава между истинното и фалшивото.
Само сега ние сме дошли до онзи век, когато би било пагубно, ако човешките същества не успеят да преминат през този духовен изпит. Онези ще го преминат, които знаят, че човешките способности непрекъснато еволюират: че тези способности за виждане Христос във физическия свят бяха ограничени да бъде Той виждан така само до основаването на Християнството, но че човечеството не ще напредне, ако отново не намери Христос в нашия век в по-висша форма. Онези, които се стремят към Духовната Наука, трябва да бъдат тези, които могат да различат фалшивите месии от единствения Месия, Който ще се появи не в плът, но като един духовен дар на новосъбудените способности.
към текста >>
89.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
За Духовната Наука обаче по-малко е важно да се подчертае, че нещо е
истинно
, отколкото, че тази истина е също и важна.
Всичко, което се случва във света, въздействува на всичко друго. Микрокосмосът съответствува на макрокосмоса. Нека да проучим събитията в света, които са свързани с нас. Хората така лесно биват задоволявани, когато могат да утвърдят истината на нещо.
За Духовната Наука обаче по-малко е важно да се подчертае, че нещо е истинно, отколкото, че тази истина е също и важна.
Много например се говори и пише за сходството между човешкия и животинския скелет. Това положително е факт, който не може да бъде отречен; и все пак има истини, които са много и много по-важни. Ето например истината, която всеки може да наблюдава, един факт, който стои точно пред очите ни и е свързан с огромно космично събитие. Това е истината, че само човекът е единственото същества, което ходи изправено, което е изправило себе си. Относно често споменаваното сходство на човешкия скелет с този на маймуната, изправеният вървеж на маймуната е скърпен.
към текста >>
90.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Следователно предимно онези, които принадлежат най-
истинно
и честно на нашето движение, са тези, които трябва да разберат, че тези конференции в обикновен смисъл повече не могат да стават и че аз освобождавам всекиго от каквито и да било задължения.
Принуден съм да направя тези две стъпки. Дайте ми малко време обаче и аз съм сигурен, че други начини и средства ще се открият, чрез които да се позволи да се даде на всеки неговите духовно-научни права. Духовно-научното движение обаче не трябва да бъде прекъсвано от неща, които нямат нищо общо с него.
Следователно предимно онези, които принадлежат най-истинно и честно на нашето движение, са тези, които трябва да разберат, че тези конференции в обикновен смисъл повече не могат да стават и че аз освобождавам всекиго от каквито и да било задължения.
Всеки навсякъде може да извести това, което той желае. Това не е задължение, разбира се, но доколкото се отнася до мене, няма никаква организация, защото няма нищо, което да не може да бъде казано, ако само действителността и истината се казват. За да се установи истината обаче и двете изисквания трябва да бъдат изпълнени. Много съм наскърбен, че трябва да взема тези мерки. Аз зная обаче, че приятелите, които стоят най-близо до нашето движение, напълно ще възприемат тази необходимост и ще се съгласят с нея.
към текста >>
91.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Човек, който се подготвя съзнателно и преди всичко се е научил да отстранява собствените си лични мнения, искания, желания, страсти от своя по-висш живот, който е обучил себе си да не счита нещо за
истинно
, само защото то го удовлетворява, и да изключва собственото си мнение такъв човек може веднага да различи символ или картина, която е истинна, от онази, която е лъжлива.
Сравнително дълго време човек ще се нуждае да изживява в дълбока медитация картини, взети от живота и говорещи на сърцето, или определени формулировки, в които сбито са изразени велики световни тайни. След това, първо в момента на събуждане, но също и когато отклонява вниманието си от изживяванията на обикновения дневен живот, той ще забележи, че пред душата му застава нещо, което възниква като вътрешните картини, които той е формирал за себе си, но е там пред него като цветя или камъни, видяни в обикновеното съзнание; той има пред себе си действителни символи или емблеми, за които знае, че не ги е създал самият той. По време на периода на подготовката, и чрез вниманието, което упражнява в изграждането на своите символи, той се учи да прави разлика между илюзорни и истински картини.
Човек, който се подготвя съзнателно и преди всичко се е научил да отстранява собствените си лични мнения, искания, желания, страсти от своя по-висш живот, който е обучил себе си да не счита нещо за истинно, само защото то го удовлетворява, и да изключва собственото си мнение такъв човек може веднага да различи символ или картина, която е истинна, от онази, която е лъжлива.
към текста >>
Болка и страдание пред лицето на грозното, не
истинно
то и злото, дори когато е само в нашето обкръжение и понастоящем не ни засяга; удоволствие от красивото,
истинно
то, доброто, дори когато не сме лично засегнати всичко това оформя част от обучението за мисленето на сърцето.
Да се придобие това качество е тежък процес и е свързан с усилието, включено в подготовката за навлизане във висшите светове. Да бъдеш равнодушен към истината и лъжата е разбира се по-удобно, отколкото да чувстваш болка пред лицето на грешката и радост пред лицето на истината. Днес има изобилие от възможности да бъде почувствана болка при глупостта в съдържанието на много книги!
Болка и страдание пред лицето на грозното, неистинното и злото, дори когато е само в нашето обкръжение и понастоящем не ни засяга; удоволствие от красивото, истинното, доброто, дори когато не сме лично засегнати всичко това оформя част от обучението за мисленето на сърцето.
към текста >>
Ако посредством мисленето на сърцето сме придобили достатъчно силно чувство за
истинно
стта на тази картина, може да се случи така, че когато, по друго време, с обучено ясновидство следваме подобен път, ние стигаме до съвсем различна имагинация, въпреки че непосредственото чувство отново казва: Това е вярно!
От такъв пример можем да видим, че когато се издигаме във висшите светове, едно нещо е крайно необходимо. Ние трябва винаги да помним обстоятелството, че в опитите си да навлезем в царството на имагинацията, въпросната тема ни се представя в определена картина.
Ако посредством мисленето на сърцето сме придобили достатъчно силно чувство за истинността на тази картина, може да се случи така, че когато, по друго време, с обучено ясновидство следваме подобен път, ние стигаме до съвсем различна имагинация, въпреки че непосредственото чувство отново казва: Това е вярно!
Ние трябва да сме внимателни за това, понеже то естествено е объркващо за онзи, който навлиза в света на имагинацията. Но объркването бива изяснено, ако вниманието ни е насочено към него както трябва. Ние ще придобием правилно отношение към целия този въпрос, търсейки самия свой Аз в имагинативния свят.
към текста >>
Ние трябва да изживеем техните добри и лоши качества, също и техните красиви и грозни качества, какво е
истинно
в тях и какво е лъжливо.
Ясновидецът отправя погледа си в имагинативния свят; там той има впечатлението, да кажем, за нещо синьо или лилаво, или чува звук или има усещане на топлина или студ. Чрез мисленето на сърцето той знае, че впечатлението не е било просто видение, измислица на ума, а че преминаващото синьо или лилаво е било израз на душевно-духовна реалност, също както червеното на розата е израз на материална реалност. Така ние проникваме в реалностите, в самите духовни Същества, и ние трябва да станем едно с тях. Ето защо всяко изследване в духовния свят е свързано в далеч по-висш смисъл и до далеч по-голяма степен, отколкото е случая с другите изживявания, с отказа от собствената личност. Ние ставаме все по-силно въвлечени в опитността; ние сме вътре в самите Същества и неща.
Ние трябва да изживеем техните добри и лоши качества, също и техните красиви и грозни качества, какво е истинно в тях и какво е лъжливо.
Ако сме наистина решени да изживяваме истината, ние не трябва само да възприемаме грешката, а да я изживяваме в имагинативния свят с болка. Не трябва просто да гледаме грозотата по такъв начин, че тя да няма въздействие върху нас, а трябва да я изживяваме като вътрешно болезнена.
към текста >>
Гореописаната подготовка е особено подходяща за днешните хора, и чрез нея можем да се научим да изживяваме доброто,
истинно
то, красивото, а също и грозното и лъжливото, без да бъдем въвлечени в последното, защото мисленето на сърцето е способно да го различи.
Гореописаната подготовка е особено подходяща за днешните хора, и чрез нея можем да се научим да изживяваме доброто, истинното, красивото, а също и грозното и лъжливото, без да бъдем въвлечени в последното, защото мисленето на сърцето е способно да го различи.
към текста >>
92.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Винаги, когато човек счита нещо за
истинно
, красиво, добро не посредством безпристрастното, интелектуално размишление, а чрез директен подход, един ускорен пулс го прави съзнателен за одобрението на сърцето.
Винаги, когато човек счита нещо за истинно, красиво, добро не посредством безпристрастното, интелектуално размишление, а чрез директен подход, един ускорен пулс го прави съзнателен за одобрението на сърцето.
Сърцето всъщност бие различно в отговор на красивото, и различно в отговор на грозното или пагубното. В тази първична логика на сърцето има нещо, което може да се нарече спонтанна симпатия. Когато тази логика на сърцето, която действа в подсъзнанието, стане по-ясно отчетлива, сърцето показва съвсем ясно с кръвообращението, че то е израз на тази логика. А едно болезнено изживяване, многократно появяващо се пред очите ни, може да повлияе на телесната ни природа по пътя на сърцето до там, че да причини действително заболяване. Има физиологично потвърждение на това.
към текста >>
Духовната Наука трябва да даде ключа за разбиране на онова, което ни се разкрива от обикновената наука, ако ще се постига
истинно
познание.
За да разберем единия, жизнения период от 15 години трябва да бъде взет като основен фактор, както и жизнения период от 40 години в случая на другия. Може би момчето на 15 е синът на 40-годишния баща. Абсурдно е този фактор да не се взема в предвид, въпреки че съвременната анатомия е попаднала в капан. Тя не знае, че различните органи трябва да се разглеждат различно, защото са на различна степен на развитие. Докато сме без анатомия, която да изучава различните органи не просто в пространствено съпоставяне, а според стойността им на по-стари или по-млади образувания, ние няма да разберем много за истинското естество на човека.
Духовната Наука трябва да даде ключа за разбиране на онова, което ни се разкрива от обикновената наука, ако ще се постига истинно познание.
към текста >>
93.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Истинно
стта на окултните източници: Митът за Прометей и легендата за Рая.
Болката като възпитател. Ариманическото въздействие като последица от луциферическото; колебанията на човека между двата вида въздействия. За необходимостта от изграждане на човешкия характер в хода на окултното развитие. Моралът и здравата разсъдъчна способност като средства против луциферическите и ариманическите изкушения. Разрушителни процеси в органите като защитно средство против прекомерно силните ариманически процеси.
Истинността на окултните източници: Митът за Прометей и легендата за Рая.
Изоставането на луциферическите Същества по време на Старата Луна и на ариманическите Същества по време на Старото Слънце. Изкушението на Ангелои през епохата на Старата Луна чрез ариманическите Същества; изкушението на човека през епохата на Земята чрез луциферическите Същества; последиците от двата вида изкушения. Природните катаклизми като градушка, вулканични изригвания, земетресения като необходими „коректури" в Земните ритмични процеси чрез старите Лунни сили. Същност и проблеми на пропедевтичните средства.
към текста >>
94.
КЪМ АНТРОПОСОФСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА КАРМАТА
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че
истинно
стта на тази идея е достъпна и за разума.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума.
към текста >>
95.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Следователно, важна е
истинно
стта на фактите, а не симпатията или антипатията.
Ние често казваме, че както и да назоваваме онова Същество, което се явява основен фактор в еволюцията на човечеството, това не е съществено. Онзи, който познава Христовото Същество, никога няма да се възпротиви, че името Христос така или иначе остава. Обаче ако действително разбираме Христовия Импулс, ние никога няма да се изразим например с думите: Има едно Същество, което е свързано с еволюцията на човечеството, то живее с източното и със западното човечество и трябва да отговаря на симпатиите, които човечеството изпитва към тази или онази истина. Обаче това изобщо не е окултно изказване. Окултно изказване имаме тогава, когато например заявяваме: В мига, когато хората биха разбрали, че въпросното Същество следва да бъде кръстено с името Христос, това трябва да бъде направено незабавно и без въздържание, независимо дали някой изпитва симпатия или антипатия.
Следователно, важна е истинността на фактите, а не симпатията или антипатията.
към текста >>
96.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око“ на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че
истинно
стта на тази идея е достъпна и за разума“,“Теософия“ (Събр. Съч.
Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането. С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око“ на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума“,“Теософия“ (Събр. Съч.
№ 9)
към текста >>
97.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това, което виждате в следващите сцени, което се опитах да обрисувам по един духовно-реалистичен начин, представлява това, което врастващият се нагоре във висшите светове чувствува като външен огледален образ на това, което той първо е изживял като чувства в своята душа и което е
истинно
, без онзи, който го изживява, да може вече да знае, колко от него е
истинно
.
Ако се опитвате да поставите пред погледа си сцените, които предхождат непосредствено този момент, и чувствата, които бяха действували в душата на Йоханес Томасиус, ако се потите да си представите особения род страдания, особения род изживявания: може бе тогава ще стигнете до съждението, че, без може би самият той да знае, силата на мъдростта така много е нараснала в него, че Йоханес Томасиус може да разбере този силен тласък в неговия живот. Всички тези изживявания, които се разиграват, пред очите на душата да има нещо видимо, трябва да предхождат, преди да може да следва по един правилен начин това, което поставя пред душата, първо в образна форма, по един обективен начин духовния свят пред духовните очи. Това става в следващите сцени. Скръбта е тази, която първо изцяло раздрусва човека: силата на импулса е тази която иде от там, че той устоява на възможността на една велика измама. Всичко това се развива до една сила на напрежение в душата, която така да се каже обръща нашия поглед и това, което преди това беше само субективно, застава пред нашата душа със силата на обективното.
Това, което виждате в следващите сцени, което се опитах да обрисувам по един духовно-реалистичен начин, представлява това, което врастващият се нагоре във висшите светове чувствува като външен огледален образ на това, което той първо е изживял като чувства в своята душа и което е истинно, без онзи, който го изживява, да може вече да знае, колко от него е истинно.
Тогава човек се издига до там, да вижда, как времето, в което живеем като хора на сетивния свят, по отношение на неговите причини и следствия навсякъде граничи с нещо друго. Тук човек не вижда само онзи малък откъс, който ни предлага сетивният свят, а се научава да разбира, че това, което в сетивния свят застава пред нашите очи, чрез това то е само израз на нещо духовно. Ето защо Йоханес Томасиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това, като млад човек. А другия, Щрадер, той вижда не във формата, в образа, който има сега, но го вижда пророчески в бъдещето, какъвто той ще стане, ако се развива по-нататък по същия начин, по който се развива в онова настояще. Ние разбираме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето.
към текста >>
Човек може да стори това за духовния свят само тогава, когато още в този свят добива една здрава опорна точка, която да му осигури
истинно
стта на вижданото.
Представете си, че през някоя нощ, когато сте заспали, бихте били внезапно пренесени в един съвършено друг свят и в този свят не бихте могли да намерите абсолютно нищо, което да Ви послужи като опорна точка, с която да можете да свържете изживяното по-рано от Вас. Тогава Вие съвсем не бихте били същия човек, същото същество. Вие трябва да намерите възможност, преминавайки в другия свят, да вземете, да донесете със себе си нещо и там отново да го гледате, с което да Ви бъде гарантирана истината.
Човек може да стори това за духовния свят само тогава, когато още в този свят добива една здрава опорна точка, която да му осигури истинността на вижданото.
Драматично това трябваше да бъде представено така, че на физическото поле Йоханес Томасиус е свързан със съществото на Мария не само със своите чувства, със своите страсти, но с глъбините на своето сърце, така щото в тази връзка той изживява нещо дълбоко духовно още на физическото поле. Ето защо това можа да бъде за него онзи център на тежестта и в духовния свят, от който всичко останало в този духовен свят доказва своята истинност. Чрез това се разлива сигурност на истинността върху всичко останало в духовния свят. Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума. Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля.
към текста >>
Ето защо това можа да бъде за него онзи център на тежестта и в духовния свят, от който всичко останало в този духовен свят доказва своята
истинно
ст.
Представете си, че през някоя нощ, когато сте заспали, бихте били внезапно пренесени в един съвършено друг свят и в този свят не бихте могли да намерите абсолютно нищо, което да Ви послужи като опорна точка, с която да можете да свържете изживяното по-рано от Вас. Тогава Вие съвсем не бихте били същия човек, същото същество. Вие трябва да намерите възможност, преминавайки в другия свят, да вземете, да донесете със себе си нещо и там отново да го гледате, с което да Ви бъде гарантирана истината. Човек може да стори това за духовния свят само тогава, когато още в този свят добива една здрава опорна точка, която да му осигури истинността на вижданото. Драматично това трябваше да бъде представено така, че на физическото поле Йоханес Томасиус е свързан със съществото на Мария не само със своите чувства, със своите страсти, но с глъбините на своето сърце, така щото в тази връзка той изживява нещо дълбоко духовно още на физическото поле.
Ето защо това можа да бъде за него онзи център на тежестта и в духовния свят, от който всичко останало в този духовен свят доказва своята истинност.
Чрез това се разлива сигурност на истинността върху всичко останало в духовния свят. Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума. Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля. Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото.
към текста >>
Чрез това се разлива сигурност на
истинно
стта върху всичко останало в духовния свят.
Тогава Вие съвсем не бихте били същия човек, същото същество. Вие трябва да намерите възможност, преминавайки в другия свят, да вземете, да донесете със себе си нещо и там отново да го гледате, с което да Ви бъде гарантирана истината. Човек може да стори това за духовния свят само тогава, когато още в този свят добива една здрава опорна точка, която да му осигури истинността на вижданото. Драматично това трябваше да бъде представено така, че на физическото поле Йоханес Томасиус е свързан със съществото на Мария не само със своите чувства, със своите страсти, но с глъбините на своето сърце, така щото в тази връзка той изживява нещо дълбоко духовно още на физическото поле. Ето защо това можа да бъде за него онзи център на тежестта и в духовния свят, от който всичко останало в този духовен свят доказва своята истинност.
Чрез това се разлива сигурност на истинността върху всичко останало в духовния свят.
Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума. Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля. Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото. Всичко в духовния свят, ако то трябва да бъде представено реалистично, трябва да бъде представено така, както действително протича.
към текста >>
Тази
истинно
ст се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума.
Вие трябва да намерите възможност, преминавайки в другия свят, да вземете, да донесете със себе си нещо и там отново да го гледате, с което да Ви бъде гарантирана истината. Човек може да стори това за духовния свят само тогава, когато още в този свят добива една здрава опорна точка, която да му осигури истинността на вижданото. Драматично това трябваше да бъде представено така, че на физическото поле Йоханес Томасиус е свързан със съществото на Мария не само със своите чувства, със своите страсти, но с глъбините на своето сърце, така щото в тази връзка той изживява нещо дълбоко духовно още на физическото поле. Ето защо това можа да бъде за него онзи център на тежестта и в духовния свят, от който всичко останало в този духовен свят доказва своята истинност. Чрез това се разлива сигурност на истинността върху всичко останало в духовния свят.
Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума.
Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля. Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото. Всичко в духовния свят, ако то трябва да бъде представено реалистично, трябва да бъде представено така, както действително протича. Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили.
към текста >>
98.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това антропософско учение ще покаже своята
истинно
ст на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло.
Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот. И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот. Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение.
Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло.
Чрез това, че приемаме в нас антропософското учение, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора. Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на слушателите, покълва, израства и дава вън в света плодовете за окръжаващия свят. Така ние се разделяме физически, но оставаме съединени духом и искаме да действуваме заедно чрез това, че пренасяме учението в живота. Нека се проникнем от този дух, да не отслабваме в този дух, до онзи момент, когато ще видим осъществени не само в духовната област, но и във физическата област думите, които и този път ще изговоря като последни:
към текста >>
99.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И тогава всичко, което съвпада с предварително изграденото мнение, е
истинно
; което не съвпада е погрешно.
Пребиваването в макрокосмическия свят е заслепяващо и объркващо, понеже в сетивния свят човекът свиква с коренно различни отношения, отколкото онези, с които се сблъсква в свръхсетивния свят. В сетивния свят човекът е така устроен, че разглежда всички неща, ако мога така да се изразя, от една единствена гледна точка. И ако трябва да се произнесе за нещо, което не съвпада точно с мнението, основаващо се на собствената му гледна точка, тогава той го провъзгласява за погрешно. Но опрем ли се на възгледа, че всички неща трябва да са подредени по удобен за нас начин несъмнено такъв възглед е полезен за живота на физическия план ние никога не бихме се справили с Макрокосмоса. Защото в условията на сетивния свят, човекът се концентрира върху една точка и изхождайки от тази точка, от тази охлювна черупка, той прави преценките се за не щата и хората.
И тогава всичко, което съвпада с предварително изграденото мнение, е истинно; което не съвпада е погрешно.
Когато обаче се докосне до посвещението, той трябва да навлезе в макрокосмическия свят. Нека да предположим, че човекът навлиза в една определена посока; в този случай той би изживял само процесите, които среща тук, а всичко останало би отпаднало от неговото полезрение. Обаче, навлизайки в Макрокосмоса, човекът просто не може да се ограничи само в една от посоките; той трябва да се разлее по всички възможни посоки. Навлизането в Макрокосмоса е едно огромно себеразширение. Тогава възможността да се ориентираме според една единствена отправна точка, изчезва напълно.
към текста >>
100.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Само че това смирение няма да ни подтиска, понеже ние вече сме съзрели цялата
истинно
ст, цялото величие на този идеал.
Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос. Но за да се борим за този идеал, ние имаме нужда от смирение. Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави горди и високомерни, а тогава ние ще разсъждаваме само върху това, което бихме могли да постигнем като човешки същества, без да оценяваме колко малък е бил всъщност личния ни принос в нашата досегашна еволюция. Да, всички тези неща ние трябва да изживеем в пълно смирение. Изградим ли за тях необходимото разбиране, те ни се откриват в такова величие и в такъв блясък, че смирението е неизбежно.
Само че това смирение няма да ни подтиска, понеже ние вече сме съзрели цялата истинност, цялото величие на този идеал.
И след като сме съзрели истината, колкото и нищожна да е нашата сила, тя ще нараства все повече и повече и ще ни издига все по-високо към нашата божествена цел.
към текста >>
101.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Тогава, наред с въпроса "Кое е
истинно
?
Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения. И ние виждаме това, когато в гръцкия живот се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния живот, ние виждаме това също в тази част от гръцкия живот, която нас особено ни интересува, в духовния живот непосредствено след Аристотел.
Тогава, наред с въпроса "Кое е истинно?
", в който се съдържа въпроса "Какво е добро? Какво е целесъобразно? ", последният въпрос започва да става самостоятелен. Тогава питат: "Какво трябва да бъде нашето знание, за да можем да се превърнем в човек, който достига практически цели в живота? ". И ние виждаме как в епохата на упадък се развива течение, което ние наричаме стоицизъм.
към текста >>
И тогава това чувство може да бъде назовано
истинно
, произтичащо от окултно-историческото разглеждане, чувство за ставане във времето, движение напред във времето, което може да възникне в нашите сърца.
Така че в идеите на Галилей пред нас интелектуално застава това, което като механика, като човешка механика е изкристализирало в катедралата "Свети Петър". Но при това е удивително, че този човек в тази лекция обърнал внимание върху факта, че денят на смъртта на Микеланджело е бил рожден ден за Галилей. Това значи, че интелектуалното, идеите, които Галилей изразил интелектуално като механика, изплували в личността, родила се в деня на смъртта на този, който ги внесъл в пространството. И така, трябва да се запитаме: кой вградил чрез Микеланджело в катедралата "Свети Петър" механиката, получена от човечеството чак впоследствие чрез Галилей? Ако, скъпи приятели, чрез тези афористични и разхвърляни мисли, изложени тук по отношение на историческото развитие на човечеството, ако чрез тях в съвкупността им във вашите сърца възникне чувство за това, как истинските, реални духовни сили действат в историята посредством своите инструменти, то тогава вие по правилен начин сте възприели изложеното.
И тогава това чувство може да бъде назовано истинно, произтичащо от окултно-историческото разглеждане, чувство за ставане във времето, движение напред във времето, което може да възникне в нашите сърца.
И днес, в един от малките повратни пунктове във времето, ще бъде уместно да медитираме върху това чувство на човешко и божествено постъпателно движение във времето. И ако сърцето на всеки от вас, скъпи приятели, би искало да приеме в усещанията си това чувство на претворяване на науката за окултното постъпателно движение във времето, приемайки го заради участието в развитието, в човешкото постъпателно движение напред, в което сме включени, ако душата на всеки от вас би поискала да приеме това като живо чувство, то в това чувство би могло да живее в душите на всички ви пожелание за Новата година.
към текста >>
102.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Защото за тази тема, за да се стигне до едно истинско,
истинно
наблюдение, е нужно нещо, непременно е нужно нещо, което при обикновените научни разговори тъй често се пропуска.
Защото ако погледнем само отправяния от мистично-окултни висини през всичките времена призив към човека "Опознай себе си", виждаме, че именно защо то този призив е преминал през всичките времена, то себепознанието, истинското себепознание, в основата си се отдава твърде трудно на човека. И това се отнася не само до индивидуалното, лично себепознавание, но преди всичко до познанието на човешката същност въобще. И тъй като човекът, както виждаме от този вечен призив "Опознай себе си" поради своята същност е в голяма степен отдалечен от самия себе си, то той трябва да измине дълъг път, за да разбере същността си. Ето защо в известно отношение предмет на следващите разговори ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието разбиране ще бъдат необходими различни други неща. И не без основание аз самият, едва след дълго време и много размишления, се реших да заговоря на тази тема.
Защото за тази тема, за да се стигне до едно истинско, истинно наблюдение, е нужно нещо, непременно е нужно нещо, което при обикновените научни разговори тъй често се пропуска.
За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество!
към текста >>
103.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Ето по какво ще се познае
истинно
стта.
Индивидуалностите, които ще завладеят по този начин личността на друг човек са такива, каквито са живели в древни времена и ще се явят не като едно или друго дете, а именно като индивидуалности от рода на Мойсей, Аврааам, Изекиил. Така е с Бодисатва и в нашето столетие, който по-късно, след около три хиляди години, ще стане Майтрейя-Буда. Би било чисто окултно дилетантство, ако някой твърди, че този Майтрейя-Буда би могъл да бъде познат като такъв още от млади години. Той се проявява в неговата собствена сила едва между тридесетата и тридесет и първата година, без преди това някой да му е обръщал внимание; той ще убеждава хората чрез своята собствена сила. И хората биха разбрали най-добре, че някъде не се казва истината, ако някой би твърдял за един човек, по-млад от тридесет години, че в негово лице имаме един Бодисатва.
Ето по какво ще се познае истинността.
Такива твърдения са били правени постоянно. Трябва да припомним само това, че в седемнадесетото столетие се появи една индивидуалност, която твърдеше, че е въплъщение на Месия, на Христос. Тази личност носеше името Сабатай Зеви, който се роди в седемнадесетото столетие, представи се за Христос и множество хора от цяла Европа, от Испания, Франция, Италия дойдоха да му се поклонят в град Смирна.
към текста >>
104.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Вие ще установите, че колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече се убеждавате в
истинно
стта на това изречение: Човекът спи по отношение на своята воля, когато е буден и спи по отношение на своето мислене, когато спи.
Напротив, волята се пробужда, прониква в нашия организъм отвън и го оживява. Ето защо сутрин ние се чувствуваме укрепнали. Защото това, което прониква в нашия организъм е от волево естество. Че ние не възприемаме тази работа на волята, че не знаем нищо за нея, ще ни се стори напълно вероятно, когато размислим, че нашето мислене, нашите представи заспиват, когато ние заспиваме. Ето защо искаме да дадем първо един повод за по-нататъшно размишление, за по-нататъшна медитация.
Вие ще установите, че колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече се убеждавате в истинността на това изречение: Човекът спи по отношение на своята воля, когато е буден и спи по отношение на своето мислене, когато спи.
Денем спи волята, нощем спи животът на представите.
към текста >>
105.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Вътрешната логика е едно от качествата, което един светоглед трябва да има, ако той иска да бъде граден върху
истинно
стта.
Тук в Швейцария бяха изнесени лекционните цикли върху четирите Евангелия. В зародишен вид всички те се съдържат в моята книга „Християнство като мистичен факт”, написан преди 12 години. В „Как се постигат познания за висшите светове” е посочен пътя за западното развитие според начина, по който може да бъде следван при всеки вид практическа дейност. Днес аз Ви посочих причината за този факт тъкмо в мисията на Гаутама Буда, която му беше възложена от Кристиян Розенкройц, както и значението, което неговото изпращане на Марс имаше за цялата ни Слънчева система. Така се прибавя камък върху камък към зданието на нашата западна теософия, което се издига последователно и логично, за да съхрани връзките между миналото и това, което предстои.
Вътрешната логика е едно от качествата, което един светоглед трябва да има, ако той иска да бъде граден върху истинността.
И онзи, който копнее да бъде близо до Кристиян Розенкройц, вижда с огромно удивление колко последователно самият Кристиян Розенкройц изпълни великата мисия, която му беше определена за нашето време като розенкройцерско-християнска мисия. Обстоятелството, че великият Учител, проповядващ Нирвана, изпълнява една мисия извън Земята, в условията на Марс, е едно от делата на Кристиян Розенкройц, носещо печата на неумолима логика и последователност.
към текста >>
106.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И когато после някой хвърли поглед към това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира
истинно
стта на евангелските текстове.
Напротив, тя се опира на четенето в Хрониката Акаша*31, онази духовна писменост, за която често е ставало дума в нашите среди. И така, най-напред имаме четенето в Акаша, и едва после търсим съответното място, съответното изречение в някое от Евангелията; след което проверяваме дали и доколкото отговаря на формата, която винаги може да бъде възпроизведена в Хрониката Акаша. Да, Евангелието на Матей, Евангелието на Марко, Евангелието на Лука действително трябва да бъдат възпроизведени в Хрониката Акаша. И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване. Занапред Евангелията трябва да бъдат не само тълкувани, а действително възпроизвеждани в тяхната истинска, първоначална форма.
И когато после някой хвърли поглед към това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира истинността на евангелските текстове.
Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се разбира дословно. Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това? “*32 Сега всеки, който размишлява честно и не иска да тълкува Евангелията според методите на съвременните професори, ще си каже: Всъщност в този отговор на Христос Исус „Ти казваш това! “ аз не виждам никакъв смисъл, независимо дали търся този смисъл в областта на чувствата или в областта на разума. Защото ако вземем нещата от към страна на чувствата, ние се питаме, защо Той се изказва толкова неопределено с тези думи „Ти казваш това!
към текста >>
107.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче това са неща, които в тяхната
истинно
ст, са записани само там, в свръхсетивната писменост на духовните светове.
Нека и този лекционен цикъл а той ми стана особено близък на сърцето, понеже често се докосвахме до идеята за спасението да се превърне в подтик за нашите по-нататъшни стремежи; обединени от нашите стремежи, нека да се срещаме все по-често в тази, а също и в следващите инкарнации. Нека именно тези да са плодовете от нашите антрпософски занимания. Нека тук вече да приключим лекционния цикъл и да отнесем със себе си усърдието „непрестанно да се стремим“, защото един ден то ще ни позволи, от една страна да видим какво представлява Христос, а от друга страна да се доближим до истинското спасение: защото то не трябва да бъде само освобождаване от трудните земни пътища и съдби, а също и освобождаване от всичко онова, което пречи на човека в усилията му да се издигне до своето човешко достойнство.
Обаче това са неща, които в тяхната истинност, са записани само там, в свръхсетивната писменост на духовните светове.
Защото истински е само онзи почерк, който може да бъде разчетен в страната на Духовете и ето защо, нека да положим усилия и да разчетем главата за човешкото достойнство и мисията на човека в свръхсетивната писменост, на която тези неща са записани в духовните светове!
към текста >>
108.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Докато при всички други понятия ние сме наясно: положението с илюзорния физически свят, света на Майя, е такова, че там ние не срещаме нищо истинско, никаква
истинно
ст, понеже там
истинно
стта е скрита в духовните процеси, разиграващи се зад нещата -, сега ние откриваме, че всъщност това, което имаме в света на Майя именно понеже е откъснато от своята първоначална цел, която трябва да бъде осъществена в духовния свят се проявява най-вече под формата на мъртвия свят.
Ако сега се съсредоточим върху понятието „смърт", респективно върху понятието „земен елемент", ще видим, че пред нас застава нещо твърде забележително.
Докато при всички други понятия ние сме наясно: положението с илюзорния физически свят, света на Майя, е такова, че там ние не срещаме нищо истинско, никаква истинност, понеже там истинността е скрита в духовните процеси, разиграващи се зад нещата -, сега ние откриваме, че всъщност това, което имаме в света на Майя именно понеже е откъснато от своята първоначална цел, която трябва да бъде осъществена в духовния свят се проявява най-вече под формата на мъртвия свят.
И по този начин вътре в света на Майя възниква нещо, което фактически не принадлежи на Майя. Навсякъде в безкрайното царство на Майя, на илюзията, ние се сблъскваме с илюзии и заблуждения от най-чист вид. Обаче все пак в света на Майя ние срещаме и нещо друго, което тъкмо поради факта, че е откъснато от своята първоначална мисия в духовния свят сега, още в мига на появяването си, застава пред нас под формата на унищожението, на смъртта. По този начин ние чуваме не друго, а една от великите окултни истини: Единственото нещо, което в света на Майя се проявява в своята истинска същност, това е смъртта!
към текста >>
В света на Майя истинна е единствено смъртта, защото смъртта се състои в това, че нещо е отнето от
истинно
стта, отнето и после пренесено в Майя.
За да стигнем до истинската, действителна същност на всички други явления, ние трябва да надникнем зад булото на Майя.
В света на Майя истинна е единствено смъртта, защото смъртта се състои в това, че нещо е отнето от истинността, отнето и после пренесено в Майя.
Ето защо в света на Майя единственото истинно нещо е смъртта.
към текста >>
Ето защо в света на Майя единственото
истинно
нещо е смъртта.
За да стигнем до истинската, действителна същност на всички други явления, ние трябва да надникнем зад булото на Майя. В света на Майя истинна е единствено смъртта, защото смъртта се състои в това, че нещо е отнето от истинността, отнето и после пренесено в Майя.
Ето защо в света на Майя единственото истинно нещо е смъртта.
към текста >>
И сега, ако с помощта на окултната наука пристъпим от тази, бих казал, всеобща Майя, към основните принципи на мировата еволюция, ние ще стигнем до изключително важни логични следствия, произтичащи от максимата, че в света на Майя, единственото
истинно
нещо, това всъщност е смъртта.
И сега, ако с помощта на окултната наука пристъпим от тази, бих казал, всеобща Майя, към основните принципи на мировата еволюция, ние ще стигнем до изключително важни логични следствия, произтичащи от максимата, че в света на Майя, единственото истинно нещо, това всъщност е смъртта.
Но към това, което искам да кажа, ние можем да се приближим и от една съвсем друга гледна точка. Нека да насочим нашето внимание към съществата от другите природни царства.
към текста >>
А досещате ли се, от какъв характер беше убеждението в
истинно
стта на Мистерията на Голгота, що се отнася до онези, които написаха Евангелията, с изключение на автора на Евангелието от Йоан, който беше непосредствен свидетел на евангелските събития?
А досещате ли се, от какъв характер беше убеждението в истинността на Мистерията на Голгота, що се отнася до онези, които написаха Евангелията, с изключение на автора на Евангелието от Йоан, който беше непосредствен свидетел на евангелските събития?
Те далеч не стигнаха до своето убеждение благодарение на външни исторически факти, защото те не разполагаха с нищо друго, освен с устни предания и с мистерийските книги тази важна подробност е описана в „Духовното ръководство на човека и човечеството" -, и за истинското идване на Христос Исус те узнаха от звездните констелации, доколкото все още познаваха връзките между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Те стигнаха до своето познание, както това е възможно и днес, когато някой изчислява звездните констелации за определен момент от мировата история и казва: След като звездните констелации са такива и такива, на Земята трябва да е дошъл този, когото наричат Христос!
към текста >>
Но благодарение на това отчуждение, на това откъсване от собствената мисия, в света на Майя или илюзията, навлиза самата смърт, смъртта като нещо
истинно
и непринадлежащо към илюзията на сетивата.
Ето как чрез нашите усилия да обясним света на Майя и да го изведем от света на истината при което се оказа, че зад огъня или топлината е скрита жертвата, зад въздуха струящата, безкористна добродетел, зад водата резигнацията -, днес към тези три истини ние добавяме, че истинската същност на Земята, на твърдия елемент това е смъртта, смъртта като един вид отчуждение на субстанцията от нейната собствена мисия.
Но благодарение на това отчуждение, на това откъсване от собствената мисия, в света на Майя или илюзията, навлиза самата смърт, смъртта като нещо истинно и непринадлежащо към илюзията на сетивата.
Дори самите Богове не биха могли да познаят смъртта, ако те по един или друг начин не се спуснат в условията на физическия свят, за да я обхваната в нейната истинност тук, на Земята, в света на Майя и илюзията.
към текста >>
Дори самите Богове не биха могли да познаят смъртта, ако те по един или друг начин не се спуснат в условията на физическия свят, за да я обхваната в нейната
истинно
ст тук, на Земята, в света на Майя и илюзията.
Ето как чрез нашите усилия да обясним света на Майя и да го изведем от света на истината при което се оказа, че зад огъня или топлината е скрита жертвата, зад въздуха струящата, безкористна добродетел, зад водата резигнацията -, днес към тези три истини ние добавяме, че истинската същност на Земята, на твърдия елемент това е смъртта, смъртта като един вид отчуждение на субстанцията от нейната собствена мисия. Но благодарение на това отчуждение, на това откъсване от собствената мисия, в света на Майя или илюзията, навлиза самата смърт, смъртта като нещо истинно и непринадлежащо към илюзията на сетивата.
Дори самите Богове не биха могли да познаят смъртта, ако те по един или друг начин не се спуснат в условията на физическия свят, за да я обхваната в нейната истинност тук, на Земята, в света на Майя и илюзията.
към текста >>
109.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че
истинно
стта на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр.
Съч. №9)
към текста >>
110.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Има само един път, за да се убедим в тяхната
истинно
ст, и той е в усилията, които трябва да се направят, за да се постигне тази действителност.
По пътя на развитието се намира моментът, в който духът ще може да погледне назад в пълно съзнание към своите превъплъщения. Това е една представа, с която човек лесно може да се пошегува. Ала който прави това, няма никаква представа от тези истини. Шегата, както и критиката, лежи като дракон пред портата на светостта. Защото за истини, чието осъществяване за човека се намира в бъдещето, от само себе си се разбира, че той няма да ги открие като факти в настоящето.
Има само един път, за да се убедим в тяхната истинност, и той е в усилията, които трябва да се направят, за да се постигне тази действителност.
към текста >>
111.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
Стр.69. към забележките... които бяха прекъснати от нашето общо събрание... Докато разсъжденията, които направихме през есента: Рудолф Щайнер се основава на последните си лекции в Берлинския клон на тема "Еволюцията от гледна точка на
истинно
то", 5 лекции в Берлин от 31-ви октомври до 5-ти декември 1911 г., Събр. съч.
Стр.69. към забележките... които бяха прекъснати от нашето общо събрание... Докато разсъжденията, които направихме през есента: Рудолф Щайнер се основава на последните си лекции в Берлинския клон на тема "Еволюцията от гледна точка на истинното", 5 лекции в Берлин от 31-ви октомври до 5-ти декември 1911 г., Събр. съч.
№ 132.
към текста >>
112.
Библиографична справка
GA_135 Прераждане и Карма
Еволюцията от гледна точка на
истинно
то.
Еволюцията от гледна точка на истинното.
Пет лекции, Берлин, 31 октомври – 5 декември 1911 г. Събр. съч. 132.
към текста >>
113.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато природоизследователят говори за природни закони и ги комбинира външно, окултистът знае, че тези природни закони се разкриват в тяхната
истинно
ст тогава, когато човек се вслушва с пробуденото астрално тяло в това, което Духовете на циклите на времената казват, и как те разпореждат, дирижират природните духове.
На свой ред отпечатъкът на Духовете на циклите, на времената е това, което обикновено за нормалното съзнание се нарича природни закони. Всъщност всички природни закони съществуват благодарение на това, че като дирижирали същества действуват Духовете на циклите на времената. Природните закони не са нищо действително за окултиста.
Когато природоизследователят говори за природни закони и ги комбинира външно, окултистът знае, че тези природни закони се разкриват в тяхната истинност тогава, когато човек се вслушва с пробуденото астрално тяло в това, което Духовете на циклите на времената казват, и как те разпореждат, дирижират природните духове.
Това се изразява в света на илюзията, в майя, като външно явление в природните закони. И обикновено нормалното съзнание не отива по-далече. Обикновено нормалното съзнанието не отива до отпечатъка на Духа на планетата във външния свят. Нормалното съзнание на днешното човечество говори за външния свят на възприятията, за фактите, които възприемаме, говори за природни сили, светлина, топлина, магнетизъм, електричество и т.н.; сила на привличане, сила на отблъскване, тежест и т.н.: това са онези същини на майа, на основата на които стои в действителност светът на природните духове, които съставляват етерното тяло на земята. След това официалната наука говори за природни закони; това отново е една майа, една илюзия.
към текста >>
114.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Така ние човеците имаме над нас една категория същества, който чрез тяхната природа могат да живеят и трябва да живеят само в царството на абсолютната истина и
истинно
ст, ако не искат да се отрекат от тази природа.
Тогава то би трябвало да изживее в неговата вътрешност нещо, което то би пренесло във външния свят по един начин различен от този както го изживява. Но тогава това същество на непосредствено по-висока от човека категория не би могло да го възприема; защото всичко, което тези същества изживяват в тяхната вътрешност е откровение, то веднага се пренася във външния свят. Тези същества трябва да живеят в царствата на абсолютната истина, ако въобще иска да живеят себе си. Да предположим, че тези същества биха излъгали, т.е. биха имали в тяхната вътрешност нещо, което биха превърнали в техните изяви така, че то не съвпада с откровенията; тогава те не биха могли да го възприемат, защото могат да възприемат само тяхната вътрешна природа; те биха били веднага, зашеметени, заглушени под впечатлението на лъжата, биха били веднага пренесени в едно състояние на съзнанието, което би представлявало едно понижение, едно затъмнение на тяхното обикновено съзнание, което може да живее именно само в откровението на неговата вътрешност.
Така ние човеците имаме над нас една категория същества, който чрез тяхната природа могат да живеят и трябва да живеят само в царството на абсолютната истина и истинност, ако не искат да се отрекат от тази природа.
И всяко отклонение от истинността би заглушило тези същества, би понижило тяхното съзнание. Когато трябва да наблюдаваме тези същества с окултния поглед, тогава се касае, обични приятели, окултистът да намери първо правилните пътища, по които може да срещне, да намери тези същества. Аз ще се опитам да охарактеризирам, как окултистът може да намери тези същества.
към текста >>
И всяко отклонение от
истинно
стта би заглушило тези същества, би понижило тяхното съзнание.
Но тогава това същество на непосредствено по-висока от човека категория не би могло да го възприема; защото всичко, което тези същества изживяват в тяхната вътрешност е откровение, то веднага се пренася във външния свят. Тези същества трябва да живеят в царствата на абсолютната истина, ако въобще иска да живеят себе си. Да предположим, че тези същества биха излъгали, т.е. биха имали в тяхната вътрешност нещо, което биха превърнали в техните изяви така, че то не съвпада с откровенията; тогава те не биха могли да го възприемат, защото могат да възприемат само тяхната вътрешна природа; те биха били веднага, зашеметени, заглушени под впечатлението на лъжата, биха били веднага пренесени в едно състояние на съзнанието, което би представлявало едно понижение, едно затъмнение на тяхното обикновено съзнание, което може да живее именно само в откровението на неговата вътрешност. Така ние човеците имаме над нас една категория същества, който чрез тяхната природа могат да живеят и трябва да живеят само в царството на абсолютната истина и истинност, ако не искат да се отрекат от тази природа.
И всяко отклонение от истинността би заглушило тези същества, би понижило тяхното съзнание.
Когато трябва да наблюдаваме тези същества с окултния поглед, тогава се касае, обични приятели, окултистът да намери първо правилните пътища, по които може да срещне, да намери тези същества. Аз ще се опитам да охарактеризирам, как окултистът може да намери тези същества.
към текста >>
115.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата
истинно
ст.
Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела. Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това. Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда.
Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност.
Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина.
към текста >>
116.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И в тази строга проверка аз виждам онова, което трябва напълно да Ви увери в
истинно
стта на резултатите от окултизма.
Теософията може да говори за различните "планове" физически, астрален и т.н., но също и за различни съставни части на човешкото същество. И все пак всичко, което може да се каже за човека, е възможно да бъде намерено в окултните източници. Защото ние трябва да пребродим целия свят, да изпитаме като окултни кандидати различните състояния на съзнанието и т.н., само за да установим, че в своята истинска същност, човекът може да бъде разбран само от гледището на окултизма. Теософията е само един опит, който цели да придаде разумни очертания на окултните истини, така че човекът да може да мисли и напредва самостоятелно. Ако Вие подложите нещата, които изнасям пред Вас, на една строга и разумна проверка, ще се убедите, че те са верни.
И в тази строга проверка аз виждам онова, което трябва напълно да Ви увери в истинността на резултатите от окултизма.
към текста >>
117.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Истинно
и красиво е едно и също, когато се навлиза в свръхсетивните светове.
Когато ясновиждащото съзнание навлиза в един свят, където трябва да усеща красивото и грозното, то трябва да промени много в своя цялостен начин на усещане. Напълно естествено е да се каже на един ясновиждащ, че същество, което разкрива всичко, което е в него, е красиво.
Истинно и красиво е едно и също, когато се навлиза в свръхсетивните светове.
А същество, което не разкрива вътрешността си, е грозно; това се чувства непосредствено в ясновиждащото съзнание. Но се чувства още нещо: лъжа е, когато не се показва това, което е нужно! Грозното е същевременно и лъжливо! Истинното, откровеното и честното са същевременно красивото, а грозното е лъжливото. И се пристъпва в свръхсетивните светове затова, че разделянето на понятията истинно и красиво, от една страна, и грозно и лъжливо, от друга страна, губят всякакъв смисъл.
към текста >>
Истинно
то, откровеното и честното са същевременно красивото, а грозното е лъжливото.
Напълно естествено е да се каже на един ясновиждащ, че същество, което разкрива всичко, което е в него, е красиво. Истинно и красиво е едно и също, когато се навлиза в свръхсетивните светове. А същество, което не разкрива вътрешността си, е грозно; това се чувства непосредствено в ясновиждащото съзнание. Но се чувства още нещо: лъжа е, когато не се показва това, което е нужно! Грозното е същевременно и лъжливо!
Истинното, откровеното и честното са същевременно красивото, а грозното е лъжливото.
И се пристъпва в свръхсетивните светове затова, че разделянето на понятията истинно и красиво, от една страна, и грозно и лъжливо, от друга страна, губят всякакъв смисъл. Така спрямо дадено съществото трябва да се употребява изразът красиво, щом е налице усещането: има нещо откровено за някого; а налице ли е противоположното усещане, тогава има нещо грозно.
към текста >>
И се пристъпва в свръхсетивните светове затова, че разделянето на понятията
истинно
и красиво, от една страна, и грозно и лъжливо, от друга страна, губят всякакъв смисъл.
Истинно и красиво е едно и също, когато се навлиза в свръхсетивните светове. А същество, което не разкрива вътрешността си, е грозно; това се чувства непосредствено в ясновиждащото съзнание. Но се чувства още нещо: лъжа е, когато не се показва това, което е нужно! Грозното е същевременно и лъжливо! Истинното, откровеното и честното са същевременно красивото, а грозното е лъжливото.
И се пристъпва в свръхсетивните светове затова, че разделянето на понятията истинно и красиво, от една страна, и грозно и лъжливо, от друга страна, губят всякакъв смисъл.
Така спрямо дадено съществото трябва да се употребява изразът красиво, щом е налице усещането: има нещо откровено за някого; а налице ли е противоположното усещане, тогава има нещо грозно.
към текста >>
Ако съм изложил как са свързани понятията за
истинно
, откровено и красиво, от една страна, и за грозно и лъжливо, от друга страна, ще трябва да добавим още нещо.
Така се вижда как моралните и естетическите понятия имат връзка, когато се навлиза в по-висшите светове. Изобщо характерното на изкачването в по-висшите светове е, че понятията са свързани, че във връзка с това, което във физическия свят трябва да бъде обозначено като разделено, възникват смесвания, съединявания. Следователно трябва да се усвоят различни начини за усещане, когато се употребяват означения от сетивния свят за свръхсетивните същества. Почти винаги е необходимо тези неща да се представят още по-просто и по-близо до сетивното съзнание, отколкото това всъщност може да съответства на едно напълно вярно представяне, защото нещата са много сложни.
Ако съм изложил как са свързани понятията за истинно, откровено и красиво, от една страна, и за грозно и лъжливо, от друга страна, ще трябва да добавим още нещо.
към текста >>
118.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и
истинно
виждане.
Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи. Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането.
Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане.
Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането. Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции. Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката.
към текста >>
Преди всичко е необходимо тези, които трябва да знаят нещо за духовната светлина, да научат още нещо: че учат да наблюдават в
истинно
ст онова, което се предлага от духовния свят тук, във външния свят.
И той ви казва, че свръхсетивното познание трябва да обхване човешката душа. И защото все по-живо става това, което казва този лъч на духовна светлина, затова нараства броят на слушателите и зрителите при нашите представления. Остави ли се свободен ход на естествения говорител на духовната светлина на душите, тя ще може да просияе в душите. Оставят ли се противниците на свръхсетивното познание вън да победят, тогава може би за известно време духовната светлина ще потъмнее, ще трябва да се отдръпне. Тогава светът трябва да бъде лишен за известно време от връзката между житейска тъма и духовна светлина.
Преди всичко е необходимо тези, които трябва да знаят нещо за духовната светлина, да научат още нещо: че учат да наблюдават в истинност онова, което се предлага от духовния свят тук, във външния свят.
Който днес все още се оставя да бъде заслепен от това, което се казва за и против във връзка със свръхсетивното познание, който не търси в душата най-здравия импулс, който може да дойде от свръхсетивния свят, той няма да може да намери този импулс.
към текста >>
Но не се касае за мнения и противопоставяне, а за честно, искрено чувство за истина, би могло да се каже, за съпричастност към
истинно
то и честното, към
истинно
то и честното вече в сетивното битие.
Свръхсетивно сме заедно. Да се учим да бъдем свръхсетивно заедно, за да можем да направим битието на свръхсетивното, на свръхфизическото убедително! Когато отнесем подобни чувства, след като сме били заедно, душите ще вземат това, което теософията може да даде на хората като най-добро: любовта, която блика от духовната истина. И когато между сегашната и друга бъдеща възможност, когато бихме могли да бъдем отново заедно, ще се случи едно или друго нещо: може да се случи при всички обстоятелства така, че при физическото разделяне нашето физическо битие да се преобрази в истинско духовно битие, за да действа, живее и расте в нас духовното благо. Сред нас имахме най-различно мислещи хора, но и такива, на чието появяване също се радваме винаги, когато ни излагат противоположни мнения.
Но не се касае за мнения и противопоставяне, а за честно, искрено чувство за истина, би могло да се каже, за съпричастност към истинното и честното, към истинното и честното вече в сетивното битие.
Не разглеждайте факта като нещо, което трябва да следва по необходимост от темата на нашия лекционен цикъл. Каквото обаче е необходимо, е това, че ние можахме да преживеем в много области търсенето на истината в нашата епоха, изобщо в нашето настояще.
към текста >>
119.
Бележки
GA_138 За инициацията
Животински кръг, планети, космос“, GA 110; „Еволюцията от гледна точка на
истинно
то“ GA 132 и „Духовните същества в небесните тела и природните царства“, GA 136.
света на Висшите йерархии, които познаваме: виж „Въведение в тайната наука“, GA 13, и лекциите „Духовни йерархии и тяхното отражение във физическия свят.
Животински кръг, планети, космос“, GA 110; „Еволюцията от гледна точка на истинното“ GA 132 и „Духовните същества в небесните тела и природните царства“, GA 136.
към текста >>
120.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Опитайте се да сравните това, което споделям с Вас като резултат от моите духовно-научни изследвания с всичко онова, което знаем от историческите и религиозни източници, и Вие ще се убедите в неговата
истинно
ст.
Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество. Да, те се позовават на своя пророчески глас, на своите пророчески дарби. Припомнете си само как изглежда един юдейски пророк: когато има да каже нещо, той изтъква, че или го е получил направо от Бога, или че то му се открива като непосредствена, елементарна истина. А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно погледнато стоят редом до пророците на другите народи, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител? Ако проследим душите на тези пророци по духовно-научен, окултен път, ние ще установим нещо забележително.
Опитайте се да сравните това, което споделям с Вас като резултат от моите духовно-научни изследвания с всичко онова, което знаем от историческите и религиозни източници, и Вие ще се убедите в неговата истинност.
към текста >>
121.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Забележителното тук е, че всичко това ни дава възможност да видим, и то не само чрез ясновидството, при което, естествено, нещата са доста нагледни как Кръстът се издига на Голгота, как протича Разпятието, да потвърдим
истинно
стта на това историческо събитие, но ни дава и една друга възможност, а именно: чрез Мистерията на Голгота ние можем да разширим човешките разсъдъчни способности до такава степен, че ако ги упражняваме с достатъчно финес и острота, те се превръщат в имагинация и тази имагинация съдържа истината, така че после, когато човек разбере какво е Христос и как се отнася Той към формата на човешкото тяло, човешката фантазия ще бъде насочвана така, че образът на Голгота ще възниква от само себе си.
Това е една дълбока Мистерия и според Духовната наука тя намира своето обяснение именно в образа на Голгота. И който разбира истинската човешка природа и човечеството, който разбира какво представлява Земният Аз и какво е отношението на Земния Аз към човешката форма на тялото, и че при пълното проникване на Земния Аз в човешкото тяло не може да се види същото, което нормално става с обикновените хора, той излизайки извън очертанията на своето тяло и наблюдавайки го отстрани би могъл да попита: Как би трябвало да изглежда това тяло, ако то би поело в себе си всички Азови сили? и тогава би установил, че то има пет рани. Образът на Кръста с разпънатия Христос и неговите рани идва от самата човешка природа, от самата Земна същност. Мистерията на Голгота произтича от самата човешка природа.
Забележителното тук е, че всичко това ни дава възможност да видим, и то не само чрез ясновидството, при което, естествено, нещата са доста нагледни как Кръстът се издига на Голгота, как протича Разпятието, да потвърдим истинността на това историческо събитие, но ни дава и една друга възможност, а именно: чрез Мистерията на Голгота ние можем да разширим човешките разсъдъчни способности до такава степен, че ако ги упражняваме с достатъчно финес и острота, те се превръщат в имагинация и тази имагинация съдържа истината, така че после, когато човек разбере какво е Христос и как се отнася Той към формата на човешкото тяло, човешката фантазия ще бъде насочвана така, че образът на Голгота ще възниква от само себе си.
Ето защо по-старите християнски художници, без всички от тях да са ясновидци, бяха подтиквани да изобразяват Голгота именно от познавателната сила, съдържаща се в Мистерията на Голгота. В тази повратна точка от общочовешката еволюция се осъществи преходът от ясновидството към Азовата душа на човека, за да се стигне до разбирането на Христовото Същество, или с други думи, до първообраза на човешкия Аз.
към текста >>
122.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И след като проверим
истинно
стта на това, което се е случило, след като възстановим събитията според данните на Хрониката Акаша и проумеем как трябва да четем отделните места от Евангелията, тогава ние разбираме: Тъкмо по времето, когато човечеството потъна най-дълбоко в своя упадък и изгуби някогашното си величие, пред него изгря Христос като образ на истинското човешко достойнство.
Макар и Мистерията на Голгота да се състоя на физическия план, впоследствие тя можеше да бъде наблюдавана само по ясновидски път. Много моля да бъде запомнено: Макар и Мистерията на Голгота да е едно сетивно-физическо събитие, тя може да бъде разбрана само по свръхфизически, свръхсетивен път и че въпреки съществуващите документи, тя трябва да бъде непрекъснато търсена. И само който не разбира това, може да спори кое от Евангелията е по-достоверно. За този, който е наясно с фактическото положение на нещата, тези въпроси не съществуват. Той просто знае: За нас е наложително да проникнем зад непълните предания и текстове, съдържащи се в Евангелията и да обхванем това, което днес може да бъде постигнато единствено по пътя на ясновидското изследване.
И след като проверим истинността на това, което се е случило, след като възстановим събитията според данните на Хрониката Акаша и проумеем как трябва да четем отделните места от Евангелията, тогава ние разбираме: Тъкмо по времето, когато човечеството потъна най-дълбоко в своя упадък и изгуби някогашното си величие, пред него изгря Христос като образ на истинското човешко достойнство.
към текста >>
Едва когато се убедим, че говорейки за Христос Исус ние далеч не се ограничаваме в рамките на някакво егоистично вероизповедание, а се обръщаме към един обективен исторически факт от общочовешката еволюция, който дава еднакво право на всяка религия, едва тогава вникваме в мъдростта и
истинно
стта на всяка отделна религия.
Едва когато се убедим, че говорейки за Христос Исус ние далеч не се ограничаваме в рамките на някакво егоистично вероизповедание, а се обръщаме към един обективен исторически факт от общочовешката еволюция, който дава еднакво право на всяка религия, едва тогава вникваме в мъдростта и истинността на всяка отделна религия.
Обаче мярката за разбирането на самата Духовна наука съвпада с мярката, според която човек разбира Мистерията на Голгота. Ето защо християнинът, който приема Духовната наука, всъщност може да живее в разбирателство с всички хора по света. Но ако в своето почти безгранично високомерие даден представител на друга религиозна система впрочем това е нещо напълно разбираемо за нас се обърне към някого и каже: Вие, християните, имате само една единствена инкарнация на вашия Бог, докато ние имаме много инкарнации на нашия Бог; следователно ние, за разлика от вас, разполагаме с нещо много повече и тогава християнинът не би трябвало да отговаря в смисъл, че ще се опита да приложи този принцип също и по отношение на Христос Исус, защото в такъв случай той би престанал да разбира Мистерията на Голгота. Фактически верният отговор, който християнинът може да даде, се свежда до следното: Работата е там, че всички онези, които говорят за много инкарнации на техния Бог, всъщност не са в състояние да разберат Мистерията на Голгота. Но всеки един от представителите на другите религии може да стигне до това разбиране, ако го потърси според начина, по който нещата са изложени в текстовете на Евангелията.
към текста >>
И когато се обръщаме към Евангелията с правилно разбиране, тогава ние усещаме не само техните най-дълбоки импулси, не само тяхната
истинно
ст, но и могъщата сила на Словото, което влиза в самите нас като сила и ни позволява не само да стоим твърдо на Земята, но и да издигаме поглед над Земното кълбо, приемайки с пълно разбиране думите:
Един такъв междинен период винаги е свързан с това, че се променя не само отделната планета, но и всичко, което се намира около нея; всичко навлиза в един вид хаос, в това, което наричаме „Пралайя“. В Пралайя навлиза не само Земята, но и принадлежащото й Небе. Обаче това, което беше дадено на Земята чрез Словото, произнесено от Христос, чрез Словото, което Той възпламени у тези, които Го разбраха, и което ще продължи да живее у хората, които ще Го разбират занапред, представлява истинската есенция на Земното съществувание. Какво дълбоко разбиране за нещата ни дава истината, съдържаща се в едно от изреченията на евангелиста Матей, което ни дава представа за космическия ход на събитията: А именно, че както Земята, така и Небето, гледано от Земята, ще се променят, след като накрая Земята ще е постигнала своята цел, след като „Небето и Земята ще преминат“ и от тях няма да остане нищо. Обаче Словото, думите, които Христос можа да изрече за Небето и Земята, те ще останат.
И когато се обръщаме към Евангелията с правилно разбиране, тогава ние усещаме не само техните най-дълбоки импулси, не само тяхната истинност, но и могъщата сила на Словото, което влиза в самите нас като сила и ни позволява не само да стоим твърдо на Земята, но и да издигаме поглед над Земното кълбо, приемайки с пълно разбиране думите:
към текста >>
123.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Онзи, на когото е възложена задачата да предаде на своите себеподобни нещо от духовните светове, трябва много често да предприема да проверява отново и отново своите познания относно тяхната правдивост и
истинно
ст и относно тяхната абсолютна духовна коректност.
Тази вечер моята задача ще бъде да Ви говоря за някои особености в познанието на духовния свят, а също така да ви покажа последствията на такива познания върху целия живота.
Онзи, на когото е възложена задачата да предаде на своите себеподобни нещо от духовните светове, трябва много често да предприема да проверява отново и отново своите познания относно тяхната правдивост и истинност и относно тяхната абсолютна духовна коректност.
Моите изложения ще завършат накрая с това, да ви съобщя някои неща относно познанията за човешкият живот между смъртта и едно ново раждане. Именно в последно време аз имах възможността да проверя основно изследванията, които човешкият дух може да направи на тази почва и за тази основна проверка би искал да ви говоря днес, във втората част на моите изложения. Необходимо е именно в първата част на моята сказка да ви съобщя първо някои неща върху начина, по който се добиват духовни познания. За добиването на духовни познания е необходимо едно съвсем определено разположение на човешката душа. И това разположение на човешката душа е в известно отношение напълно противоположно на настроението, което човешката душа има във външния живот на физическото поле.
към текста >>
124.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние можем да имаме това благословение само тогава, когато се стремим към висшите духовни идеали с вътрешна честност,
истинно
ст и искреност.
Тази вечер сме се събрали в една нова сграда на нашия любим клон от Хановра и с днешната вечер е даде но едно от най-хубавите освещения на тази сграда с това, че тук се явиха толкова много от нашите приятели и чрез това отново проявяват в техните сърца, че за тях е един сериозен въпрос това, което обхващаме в нашето духовно светогледно течение. От известно време при такива случаи винаги се явява като една трудност, която действително от една страна е трудност, обаче от друга страна може да ни изпълни с известно задоволство: че тогава когато нашите приятели са си създали една такава сграда за тяхната работа още при първите събирания тя веднага се явява като много малка. Естествено това е нещо, което има две страни: но то е същевременно онова, което изпълва нашите души със сигурност и надежда за здравината на нашето движение. И така позволете ми при навлизането в нашето разглеждане съвсем накратко да изкажа моите пожелания, щото в тази сграда винаги да се разцъфтява благословение и благоденствие на духовната работа, която се извършва тук. Позволете ми да изкажа най-сърдечно пожелание, тази работа да може да протича така, че чрез нейната вътрешна сила и здравина да има благословението на онези, които бдят като духовни ръководители на нашето движение.
Ние можем да имаме това благословение само тогава, когато се стремим към висшите духовни идеали с вътрешна честност, истинност и искреност.
Обаче когато работим тук с този стремеж, заедно с един сериозен истински и честен дух, тогава можем да бъдем сигурни, че благословението на онези, които наричаме Учители на Мъдростта, на Хармонията и на Чувствата царуват над нашата работа. И така аз пожелавам това благословение да се разлива над нас, за да може нашата работа да бъде нещо, което дава сила и крепкост на душата за да може тази работа да достави еди малък градивен камък затова, което трябва да бъде внесено като Духовна работа в цялата култура на човечеството.
към текста >>
125.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато някой идва и ви каже, че науката има именно задачата да търси външните причини за това, което става, винаги може отново да си каже: Духовната наука не изключва
истинно
стта на външните причини, когато те са оправдани, обаче тя прибавя към тях и духовните причини.
Материалистична наука ще може да докаже външните причини, но не обаче, вътрешните, духовни причини. А всичко което става има своите духовни причини.
Когато някой идва и ви каже, че науката има именно задачата да търси външните причини за това, което става, винаги може отново да си каже: Духовната наука не изключва истинността на външните причини, когато те са оправдани, обаче тя прибавя към тях и духовните причини.
Когато ставаше дума, за тези духовни причини някой веднъж попита: Когато Наполеон се явява със страстта да води битки, сражения, не можем ли да обясним това с факта, че когато неговата майка го е носела в утробата си, тя драговолно е ходела по бойните полета и му е предала тази склонност по наследство? Това е нещо вече правдиво, обаче Наполеон, слизайки от духовният свят за въплъщение на Земята се е стремил и се е насочил към нея: той посади в нея това качество, тази склонност. Духовната наука не изключва никога, че външните неща са фактически верни. Когато някой казва: тук стои един човек, защо живее той? Материалистично настроения човек може да възрази: защото той диша.
към текста >>
126.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние наистина можем да им се удивляваме, защото сега отново ги извличаме от самото съдържание на света и ги виждаме напълно потвърдени в тяхната вечна
истинно
ст.
Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита. Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност. Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление пред дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение. Несъмнено всичко това пробужда едно чувство на удивление пред тези прадревни разбирания, които са съществували още в онези най-стари времена.
Ние наистина можем да им се удивляваме, защото сега отново ги извличаме от самото съдържание на света и ги виждаме напълно потвърдени в тяхната вечна истинност.
И когато осъзнаем тяхната истинност, тогава ние си казваме: Колко чудно е, че през онези прадревни времена хората са можели да се издигат до такава духовна висота!
към текста >>
И когато осъзнаем тяхната
истинно
ст, тогава ние си казваме: Колко чудно е, че през онези прадревни времена хората са можели да се издигат до такава духовна висота!
Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност. Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление пред дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение. Несъмнено всичко това пробужда едно чувство на удивление пред тези прадревни разбирания, които са съществували още в онези най-стари времена. Ние наистина можем да им се удивляваме, защото сега отново ги извличаме от самото съдържание на света и ги виждаме напълно потвърдени в тяхната вечна истинност.
И когато осъзнаем тяхната истинност, тогава ние си казваме: Колко чудно е, че през онези прадревни времена хората са можели да се издигат до такава духовна висота!
към текста >>
127.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Обективният свят веднага би ни се явил в своята
истинно
ст, ако не бяхме попаднали под властта на Луцифер.
Следователно, виновен ли е обективният свят, че ние навсякъде виждаме само Майя? Не!
Обективният свят веднага би ни се явил в своята истинност, ако не бяхме попаднали под властта на Луцифер.
Той ни се явява като Майя, само защото ние не сме в състояние да погледнем в основата на това, което се простира пред нашия поглед. Фактът, че душата е попаднала под властта на Луцифер, не е по вина на Боговете, а е по вина на нашата собствена душа. Душата е превърнала за теб обективния свят в Майя, понеже ти си по паднал под властта на Луцифер. Една пряка линия свързва този антропософски възглед с известните думи на Гьоте: „Сетивата не лъжат, лъже съждението." Въпреки огромната омраза на филистерите и религиозните фанатици към Гьоте, към Гьотевото християнство, той се осмели да каже забележителните думи, че е един от най-християнските човеци, понеже в дълбините на душата си той мислеше християнски, включително и в максимата: Сетивата не лъжат, лъже съждението! Именно душата е виновна, че вижда света не в неговата истинност, а през булото на Майя.
към текста >>
Именно душата е виновна, че вижда света не в неговата
истинно
ст, а през булото на Майя.
Обективният свят веднага би ни се явил в своята истинност, ако не бяхме попаднали под властта на Луцифер. Той ни се явява като Майя, само защото ние не сме в състояние да погледнем в основата на това, което се простира пред нашия поглед. Фактът, че душата е попаднала под властта на Луцифер, не е по вина на Боговете, а е по вина на нашата собствена душа. Душата е превърнала за теб обективния свят в Майя, понеже ти си по паднал под властта на Луцифер. Една пряка линия свързва този антропософски възглед с известните думи на Гьоте: „Сетивата не лъжат, лъже съждението." Въпреки огромната омраза на филистерите и религиозните фанатици към Гьоте, към Гьотевото християнство, той се осмели да каже забележителните думи, че е един от най-християнските човеци, понеже в дълбините на душата си той мислеше християнски, включително и в максимата: Сетивата не лъжат, лъже съждението!
Именно душата е виновна, че вижда света не в неговата истинност, а през булото на Майя.
Ето как всичко онова, което в източното светоусещане представлява дело на Боговете, сега се измества в дълбините на човешката душа, където бушува великата битка срещу Луцифер.
към текста >>
128.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че
истинно
стта на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч.
№ 9)
към текста >>
129.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
На окултното равнище трябва да се научим да отличаваме истинската импресия от фалшивата, макар че те всички преливат една в друга и всички застават пред нас със същите претенции за
истинно
ст.
На окултното равнище трябва да се научим да отличаваме истинската импресия от фалшивата, макар че те всички преливат една в друга и всички застават пред нас със същите претенции за истинност.
Същото би се получило, ако във физическия свят редом до истинските дървета биха се намирали родени от фантазията дървета и ние не бихме могли да ги различаваме. По същия начин, както биха били размесени истинските и илюзорните дървета, на окултното равнище съществуват от една страна реалните факти, които се намират извън нас и от друга страна онези факти, които изникват от нашия вътрешен свят. Как да се научим да отличаваме тези две области, които са вплетени една в друга?
към текста >>
Така става следното: Щом човек навлезе в света на Девахана и животът му там започне да тече, в него той намира всичко онова, което е останало от последното му пребиваване на Земята, като справедливо и несправедливо, лошо и добро, естетически-красиво и грозно,
истинно
и фалшиво.
Така става следното: Щом човек навлезе в света на Девахана и животът му там започне да тече, в него той намира всичко онова, което е останало от последното му пребиваване на Земята, като справедливо и несправедливо, лошо и добро, естетически-красиво и грозно, истинно и фалшиво.
Всичко това обаче там действа така, че завладява природните закони. Там е закон това, което описахме с едно сравнение как ако във физическия свят някой, който е откраднал или излъгал и се изложи на Слънцето, то не би го огряло и поради това, че му липсва слънчевата светлина, той би се разболял. Или да предположим, че въздухът във физическия свят не би достигнал на някой, който лъже. Такова сравнение може да се направи с всичко, което се случва в света на Девахана. На този, който се е провинил с нещо по отношение на своето духовно-душевно същество, му се случва нещо подобно, така че природният закон същевременно абсолютно съответства на духовния закон.
към текста >>
130.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато холерикът минава през едно езотерично развитие, тогава тези описания са такива, че бихме могли да кажем те носят вече в тяхната външна структура характера на истината и на
истинно
стта.
Но това изпъква особено силно тогава, когато имаме описатели, които са минали през едно езотерично развитие. Макар и външния свят да не вярва на това, такъв е все пак случаят при Омир. Това пластично, величествено описание Омир дължи на холеричния темперамент, който е работил вътре в неговото етерно тяло. И така ние бихме могли да покажем още някои неща в тази област които доказват или поне подчерта ват вече във външния живот, че холерикът, особено когато той минава през едно езотерично развитие, става способен да описва света в неговата действителност, да го описва вътрешно в неговите причини връзки.
Когато холерикът минава през едно езотерично развитие, тогава тези описания са такива, че бихме могли да кажем те носят вече в тяхната външна структура характера на истината и на истинността.
към текста >>
131.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Да се усети
истинно
в окултен смисъл настъпването на спомена за мировата среднощ и преживяването на предишната инкарнация може само тогава, когато душата се намира в това спокойно състояние, така че споменът да не се приближава към душата с бурен трагизъм.
Да се усети истинно в окултен смисъл настъпването на спомена за мировата среднощ и преживяването на предишната инкарнация може само тогава, когато душата се намира в това спокойно състояние, така че споменът да не се приближава към душата с бурен трагизъм.
Когато това бъде преживяно, когато се премине през мировата среднощ, се изживява нещо действително значимо за душевния живот на човека. Тогава се изживява това, което не може да се изрази по друг начин, освен с думите: в тази мирова среднощ се преживяват неща, скрити дълбоко, дълбоко под повърхността не само на сетивния свят, но и под повърхността на някои светове, в които води началното ясновидство. На сетивния свят, а понякога също и на ясновиждащия поглед, който прониква през някои слоеве под сетивния свят, се изплъзва това – ние ще говорим още за него, – което може да се нарече необходимостите в мировите събития, тези необходимости, които се коренят в основите на нещата, в които се коренят също и най-дълбоките основи на човешката душа, които обаче се изплъзват на сетивното, а също и на първоначалния ясновиждащ поглед и се разкриват пред последния едва когато се изживява нещо, подобно на описаното образно през Сатурновия период. Тогава може да се каже, че за такъв ясновиждащ поглед, който първо трябва да възникне по времето между смърт и ново раждане, действително може да се каже, че сякаш цялото полезрение на душата е пронизано от мълнии, които в ужасяващия си блясък осветляват мировите необходимости, но същевременно са толкова ослепително ярки, че от яркото сияние угасва познаващият взор и от угасващия познаващ взор се образуват формообрази, които след това се вплитат в мировата тъкан, от която възникват съдбите на духовните същества. Основите на съдбините на хората и на други мирови същества могат да се прозрат в глъбините на необходимостите само когато се гледа с такъв познаващ взор, който угасва в познанието от блестящите мълнии и се преобразува като че ли във форми, които са умрели, но които после продължават да живеят като съдбовни импулси в живота.
към текста >>
И всичко това, което намира в себе си
истинно
себепознание – не това самопознание, за което толкова много се приказва в теософските кръгове, а онова действително сериозно себепознание, което се придобива в течение на окултния живот, – всичко, което душата вижда в самата себе си с всички несъвършенства, които душата си приписва, това се чува в мировата среднощ като вплетено в тътнещия мирови грохот, гърмящ в дълбините на битието.
Когато това бъде преживяно, когато се премине през мировата среднощ, се изживява нещо действително значимо за душевния живот на човека. Тогава се изживява това, което не може да се изрази по друг начин, освен с думите: в тази мирова среднощ се преживяват неща, скрити дълбоко, дълбоко под повърхността не само на сетивния свят, но и под повърхността на някои светове, в които води началното ясновидство. На сетивния свят, а понякога също и на ясновиждащия поглед, който прониква през някои слоеве под сетивния свят, се изплъзва това – ние ще говорим още за него, – което може да се нарече необходимостите в мировите събития, тези необходимости, които се коренят в основите на нещата, в които се коренят също и най-дълбоките основи на човешката душа, които обаче се изплъзват на сетивното, а също и на първоначалния ясновиждащ поглед и се разкриват пред последния едва когато се изживява нещо, подобно на описаното образно през Сатурновия период. Тогава може да се каже, че за такъв ясновиждащ поглед, който първо трябва да възникне по времето между смърт и ново раждане, действително може да се каже, че сякаш цялото полезрение на душата е пронизано от мълнии, които в ужасяващия си блясък осветляват мировите необходимости, но същевременно са толкова ослепително ярки, че от яркото сияние угасва познаващият взор и от угасващия познаващ взор се образуват формообрази, които след това се вплитат в мировата тъкан, от която възникват съдбите на духовните същества. Основите на съдбините на хората и на други мирови същества могат да се прозрат в глъбините на необходимостите само когато се гледа с такъв познаващ взор, който угасва в познанието от блестящите мълнии и се преобразува като че ли във форми, които са умрели, но които после продължават да живеят като съдбовни импулси в живота.
И всичко това, което намира в себе си истинно себепознание – не това самопознание, за което толкова много се приказва в теософските кръгове, а онова действително сериозно себепознание, което се придобива в течение на окултния живот, – всичко, което душата вижда в самата себе си с всички несъвършенства, които душата си приписва, това се чува в мировата среднощ като вплетено в тътнещия мирови грохот, гърмящ в дълбините на битието.
към текста >>
132.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
А това не трябва да става, ако той желае да преживява правилно и
истинно
в елементарния свят.
И преди всичко трябва да станат силни и крепки тези преживявания на душата, които биха могли да бъдат обозначени като висши морални преживявания, преживявания, които се изразяват в душевното настроение на твърдост на характера, на вътрешни увереност и покой. Вътрешна смелост и твърдост на характера следва преди всичко да се изработят в душата, защото слабостите на характера отслабват целия душевен живот и човек влиза в елементарния свят със слаб душевен живот.
А това не трябва да става, ако той желае да преживява правилно и истинно в елементарния свят.
Затова никой, който се отнася действително сериозно към преживяванията във висшите светове, никога няма да пропусне да подчертае, че към тези сили, които трябва да укрепят душевния живот, за да може той да встъпи правилно във висшите светове, спада укрепването на нравствените душевни сили. И това е едно от най-печалните заблуждения, които разправят на човечеството, казвайки, че човек трябва да развие ясновидство, без да взема под внимание укрепването на нравствения живот. Необходимо е да се подчертае, че това, което охарактеризирах в „Как се постигат познания за висшите светове“ като образуване на лотосовите цветове, които при развиващия се ясновидец сякаш изкристализират в духовното тяло на човека, че това развитие на лотосовите цветове може да стане – обаче не би трябвало да става, – без да се вземат под внимание средствата за морално укрепване.
към текста >>
133.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Ако някой получи
истинно
впечатление от предишен земен живот, това ще стане например така, че даденият човек ще преживее вътрешно, сякаш издигащо се от душевните му потоци: в предишния си земен живот ти си бил този и този.
Като духовен изследовател човек следва да се запознае с това, до което може да стигне отвън дадена душа чрез своите преживявания. Не само желанията и въжделенията са тези, които играят голяма роля, когато от непознатите душевни потоци изплуват впечатления в преобразен вид, така че човек не ги разпознава като преживявания от настоящия живот. Тук роля играят много други фактори. Но това, което най-често представлява разтърсващи впечатления от предишни земни животи, много лесно може да се различи от такива впечатления от настоящия живот. Да приведем един пример.
Ако някой получи истинно впечатление от предишен земен живот, това ще стане например така, че даденият човек ще преживее вътрешно, сякаш издигащо се от душевните му потоци: в предишния си земен живот ти си бил този и този.
И след това ще се окаже, че в момента, в който идва това впечатление, външно, във физическия свят, човек изобщо не знае какво да прави с това познание. То може да го придвижи напред в развитието му, но по правило се явява така, че той си казва: „В предишната си инкарнация ти си бил надарен с тези способности.“ Когато обаче човек получи такова впечатление, той е вече толкова стар, че не може да направи нищо с това, което е бил в предишния си живот. И винаги ще има такива условия, които да ни покажат, че тези впечатления могат въобще да не произхождат от това, до което човек би могъл да стигне, изхождайки от настоящия живот, защото, ако изхождахме от обикновения сън, щяхме да си приписваме съвършено различни качества за предишната инкарнация. Какви сме били в предишното въплъщение обикновено дори не ни се и присънва. Обикновено всичко е много по-различно, отколкото си мислим.
към текста >>
134.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И следователно всеки, който иска да проникне в духовната наука, трябва да научи това така, че действително да приеме
истинно
то познание за висшите светове.
Във всички области човекът се учи да познава този мирови принцип на числото и мярата, който Капезий, след като душата му е била подготвена, се научава да познава под ръководството на Бенедикт. Душата, която желае да се подготви за познанията на духовните светове, постепенно се вживява в тях по такъв начин, че навсякъде в света, във всяка точка, до която може да достигне, търси числото, преди всичко числото три; че вижда полярните противоположности, чрез които следва да се разкрива всичко, и необходимостта противоположностите да се уравновесят една друга като полярности. Средното състояние не може да бъде само чисто течение напред, а навсякъде изживяваме течението така, че трябва да обръщаме душевния си взор наляво и надясно и да направляваме нашия кораб като нещо трето между лявата и дясната полярна противоположност. Чувствайки това, Капезий се научава, благодарение на Бенедикт, да се устремява по правилния начин в духовните светове, да прекрачва прага на духовния свят.
И следователно всеки, който иска да проникне в духовната наука, трябва да научи това така, че действително да приеме истинното познание за висшите светове.
към текста >>
135.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз,
истинно
то си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз.
когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа. Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят.
Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз.
Да, скъпи мои приятели, човешката същност е сложна и лежи дълбоко, дълбоко в душевните глъбини. И за да се стигне действително до истинския Аз, е необходимо да се премине през още някои преживявания. Ние описахме нещо от това, през което човекът следва да премине, за да стигне до истинския си Аз, който живее в него. За да се стигне до същинския Аз, трябва да се премине и през следното.
към текста >>
136.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
За правилното преминаване покрай Пазача на прага е много необходимо човекът да развие самопознание по съответния начин, действително,
истинно
самопознание, безрезервно самопознание.
За правилното преминаване покрай Пазача на прага е много необходимо човекът да развие самопознание по съответния начин, действително, истинно самопознание, безрезервно самопознание.
Да не иска да се издигне в духовните светове, когато кармата прави това възможно за него в инкарнацията му, се явява нарушаване на дълга по отношение хода на развитието. Мислейки си, че може да се заблуди, човек да каже на себе си: „Не искам да вляза в духовните светове“, е абсолютно погрешно. Ние сме длъжни да се стремим да влезем в духовните светове толкова интензивно, колкото изобщо ни е възможно. Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното, истинно самопознание. По този пункт могат да се изживеят много неща.
към текста >>
Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното,
истинно
самопознание.
За правилното преминаване покрай Пазача на прага е много необходимо човекът да развие самопознание по съответния начин, действително, истинно самопознание, безрезервно самопознание. Да не иска да се издигне в духовните светове, когато кармата прави това възможно за него в инкарнацията му, се явява нарушаване на дълга по отношение хода на развитието. Мислейки си, че може да се заблуди, човек да каже на себе си: „Не искам да вляза в духовните светове“, е абсолютно погрешно. Ние сме длъжни да се стремим да влезем в духовните светове толкова интензивно, колкото изобщо ни е възможно.
Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното, истинно самопознание.
По този пункт могат да се изживеят много неща. Всъщност нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание. Много гротескни, странни неща могат да се срещнат тук. Могат да се срещнат хора, които в своето горно съзнание непрекъснато подчертават, че правят едно или друго нещо напълно безкористно, че не искат абсолютно нищо за себе си. Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето подсъзнание са пълни егоисти и всъщност искат само нещата, угодни на собствения им Аз.
към текста >>
Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на дълга към
истинно
, същинско самопознание на човека.
Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето подсъзнание са пълни егоисти и всъщност искат само нещата, угодни на собствения им Аз. О, може да се случи и така, че да се явят хора, които, изхождайки, да кажем, от своето горно съзнание, държат речи, говорят думи, пишат съчинения, така че на сравнително малък брой страници от осемнадесет до двадесет и пет пъти да се срещат думи като „любов“, „толерантност“ и тем подобни, без ни най-малко в действителните факти на душата им да има нещо такова. За нищо не е толкова лесно да се заблудиш така, както относно самия себе си, ако отново и отново не стоиш на стража с основателно, честно самопознание, което прилагаш. Но това самопознание е трудно, трудно, ако следва да се прилага непосредствено. Случвало се е дори хората дотолкова да се затварят пред самопознанието, че вместо да си признаят какво представляват понастоящем, по-скоро да признаят, че са били маймуни по време на лунното развитие, по-скоро това, отколкото да осъзнаят какво се явяват в настоящето.
Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на дълга към истинно, същинско самопознание на човека.
За мнозина, които се стремят към духовните области, би било добро упражнение, ако в живота си от време на време отново и отново са правили например следното, ако са си казвали: искам да отправя мисълта си назад към последните три-четири седмици или по-добре месеци и да извикам пред погледа си най-важните факти, когато съм свършил много неща. Искам напълно систематично да се абстрахирам от всичко, което ме е постигнало може би несправедливо. Ще се постарая да изключа всичко, което обикновено толкова често казвам като извинение за това, което ми се е случило, че друг е виновен. Искам никога да не размишлявам над това, че може да е виновен някой друг, освен аз самият. Ако помислим колко лесно човек е склонен ежечасно да държи другиго, а не себе си отговорен за това, което му се случва, ще разберем колко е хубав един такъв обзор на живота, в който дори тогава, когато на някого се е случила несправедливост, той сам да изключи мисълта за тази несправедливост и да не допуска у него да се надигне критика, че другият може и да не е прав.
към текста >>
Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с
истинно
то, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно.
Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело.
Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа. Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души. Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също.
към текста >>
137.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на
истинно
ст, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа.
И така, ние се изправяме пред нашето съвремие, разполагайки с подобни факти, извлечени с помощта на ясновидското проучване; тези факти са вече крайно необходими както за нашето съвремие, така и за неговата образователна система. Ние взехме присърце и тази важна подробност. Онези от Вас, с които бяхме заедно при основополагането на нашата сграда добре знаят, че ние ясно осъзнаваме колко необходимо е проповядването на едно духовно учение да става с ревностно придържане към истината. Ние се опитахме да посочим колко далеч е нашата епоха от честния стремеж към истината. Повикът за духовност оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух.
Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на истинност, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа.
Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува. Отнесете се с това, което давам тук като Пето Евангелие така, че в антропософските групи то да бъде обгърнато със страхопочитание. Настоявам за това не от егоизъм, а поради съвсем друга причина: У себе си ние трябва да подслоним Духа на истината, и пред нас Духът трябва да стои само в истината!
към текста >>
Защото в днешната духовност, тази степен на
истинно
ст чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува.
Ние взехме присърце и тази важна подробност. Онези от Вас, с които бяхме заедно при основополагането на нашата сграда добре знаят, че ние ясно осъзнаваме колко необходимо е проповядването на едно духовно учение да става с ревностно придържане към истината. Ние се опитахме да посочим колко далеч е нашата епоха от честния стремеж към истината. Повикът за духовност оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух. Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на истинност, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа.
Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува.
Отнесете се с това, което давам тук като Пето Евангелие така, че в антропософските групи то да бъде обгърнато със страхопочитание. Настоявам за това не от егоизъм, а поради съвсем друга причина: У себе си ние трябва да подслоним Духа на истината, и пред нас Духът трябва да стои само в истината!
към текста >>
138.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Раздвижвайки в себе си всичко, което би искало да обогати представите им за духовния свят, вероятно те живеят със съзнанието: И все пак само Духът е
истинно
то и висшето, това което е действително реално; а материята е само една измама, само една фантасмагория.
Има и друг вид хора, които по ред вътрешни причини предварително са така устроени, така предразположени, че във всички материални неща виждат не друго, а проявления на духовния свят. Естествено, те знаят не по-зле от материалистите, че външният материален свят си е на мястото тук, на Земята; обаче те казват: - Материалното е само едно откровение на духовното! Такива хора може би изобщо не се интересуват за материалния свят и неговите закони.
Раздвижвайки в себе си всичко, което би искало да обогати представите им за духовния свят, вероятно те живеят със съзнанието: И все пак само Духът е истинното и висшето, това което е действително реално; а материята е само една измама, само една фантасмагория.
Разбира се, това би бил един краен възглед, но той може да съществува, и логично ще води до едно пълно отричане на материалния живот. За такива хора ние би трябвало да кажем: - Да, те признават Духа като най-реалното нещо; обаче те са едностранчиви, те отричат значението на материята и нейните закони.
към текста >>
139.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Вчера аз се опитах да представя онези мирогледи, които са възможни за човека, и то дотолкова възможни, доколкото за всеки един от тях могат да бъдат посочени напълно валидни доказателства, що се се отнася до тяхната правилност и
истинно
ст.
Вчера аз се опитах да представя онези мирогледи, които са възможни за човека, и то дотолкова възможни, доколкото за всеки един от тях могат да бъдат посочени напълно валидни доказателства, що се се отнася до тяхната правилност и истинност.
За този, който не се стреми да размишлява върху определена и тясно ограничена област с помощта на система от понятия, а допълнително търси доказателства за нещата, за този, който действително навлиза в истините на света, е важно да знае, че тази многостранност е необходима и че тя се изрзява тъкмо в способността на човешкия Дух да си служи с всеки един от тези 12 типични мирогледа, като в случая преходните степени не са толкова важни. Ако искаме действително да навлезем в истината, ние трябва да се опитаме да си изясним значението на тези мирогледни различия, и да си отговорим на въпроса: - Кои области от Битието отключва този или онзи от въпросните 12 мирогледа? Ако искаме да си припомни още веднъж тези 12 различни мирогледа, които разгледахме вчера, нека да ги назовем отново: - Това са материализмът, сензуализмът, феноменализмът, реализмът, динамизмът, монадизмът, спиритуализмът, пневматизмът, психизмът, идеализмът, рационализмът и математизмът.
към текста >>
А сега, изхождайки от казаното, опитайте се да породите у себе си едно усещане за онази мисия на духовната наука, която има за цел не друго, а помиряването на различните мирогледи, помиряването, постигнато благодарение на познанието, че в известно отношение взаимодействията между различните мирогледи са разбираеми, обаче нито един от тях не може да ни отведе до дълбините на истината, ако остане едностранчив, защото
истинно
стта на различните мирогледи трябва да бъде изживяна вътрешно, за да можем – този е точният израз – действително да се справим с истината.
А сега, изхождайки от казаното, опитайте се да породите у себе си едно усещане за онази мисия на духовната наука, която има за цел не друго, а помиряването на различните мирогледи, помиряването, постигнато благодарение на познанието, че в известно отношение взаимодействията между различните мирогледи са разбираеми, обаче нито един от тях не може да ни отведе до дълбините на истината, ако остане едностранчив, защото истинността на различните мирогледи трябва да бъде изживяна вътрешно, за да можем – този е точният израз – действително да се справим с истината.
Както сте в състояние мисловно да обхващате физическия Космос като едно цяло: Зодиак, планетарна система, Слънце, Луна и Земя, Земята сама по себе си, така вие сте също и в състояние мисловно да обхващате една духовна Вселена: антропоморфизъм; теизъм, интуитизъм, натурализъм; гнозис, логизъм, волунтаризъм, емпиризъм, мистицизъм, трансцедентализъм, окултизъм; всичко това кръжащо през 12-те знака на духовния Зодиак. И всичко това действително е налице, само че то е налице единствено в духовен смисъл. Както физическият Космос е налице и физически отговаря на истината, така стоят нещата и с духовната Вселена.
към текста >>
140.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в
истинно
стта на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка.
Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка.
Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли. Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н.
към текста >>
141.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Както грехопадението и изкушението имат работа с това, което посади в човека свободата, дарбата за различаване на доброто от злото, на красивото от грозното, на
истинно
то от фалшивото, така и Мистерията на Голгота има работа с това, човешката душа да може да намери отново пътя към Божественото, така че тя да знае: в нея може да сияе Божественото, Божественото може да проникне в нея.
Както грехопадението и изкушението имат работа с това, което посади в човека свободата, дарбата за различаване на доброто от злото, на красивото от грозното, на истинното от фалшивото, така и Мистерията на Голгота има работа с това, човешката душа да може да намери отново пътя към Божественото, така че тя да знае: в нея може да сияе Божественото, Божественото може да проникне в нея.
В тези два религиозни дара е включено, така да се каже, всичко най-важно от Земната еволюция, всичко онова от Земната еволюция, което има работа с това, което душата може да изживее в нейните най-дълбоки глъбини и което е най-дълбоко свързано със същността и развитието на човешката душа.
към текста >>
Все пак самият Августин е казал: „Във всички религии е имало нещо
истинно
и онова, което е било
истинно
във всички религии, е било християнското в тях преди да е съществувало по име едно християнство".
Скъпи мои приятели, има един християнски църковен отец, който е признат почти всеобщо и които не се страхуваше да нарече християни гръцките философи Хераклит, Сократ и Платон, да ги нарече християни преди християнството да бъде основано. Защо е направил това този църковен отец? Да, това, което днес се нарича „вероизповедание", затъмнява също нещо от това, което първоначално са били просветлените християнски учения.
Все пак самият Августин е казал: „Във всички религии е имало нещо истинно и онова, което е било истинно във всички религии, е било християнското в тях преди да е съществувало по име едно християнство".
Августин все още е могъл да го каже; днес някой би могъл да бъде обявен за еретик, ако каже същото вътре в едно християнско вероизповедание.
към текста >>
То е християнско, скъпи приятели, то е
истинно
, както е
истинно
това, което е казал апостол Павел.
Познаваше ли еврейският народ Христос? Аз не говоря сега за това дали еврейският народ е познавал името Христос, не говоря за това, дали еврейският народ е имал съзнание за всичко това, което имам да ви кажа, а говоря за това, дали един човек, познаващ действително християнството, може да каже: „Еврейството имаше Христос, еврейството познаваше Христос". Може да се случи така, скъпи приятели, че сред нас да имаме някакъв човек, когото да виждаме според външния му образ, обаче да не познаваме истинската му същност, когото да не можем да охарактеризираме, защото не сме стигнали до положението да го познаем. Бих могъл да кажа: древното еврейство е имало Христос в истинския християнски смисъл, само че не е познавало Неговата истинска Същност. Християнско ли е това, което току-що казах.
То е християнско, скъпи приятели, то е истинно, както е истинно това, което е казал апостол Павел.
към текста >>
142.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Кога то обаче схващаме нещата така, тогава наистина ще бъде свързана с много други неща и една по-силна сериозност, с едно вярно и
истинно
схващане за Христос.
Удобно би било във всеки случай, ако човек само се разкае и с това да се заличи от цялата негова бъдеща Карма това, което този човек е престъпил в света. Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката слабост, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие. И това именно прави Христос. Това страдание ще бъде снето от нас с прощаването на греховете, страданието, че сме внесли за вечни времена един обективен грях за цялото Земно развитие. За това естествено ние трябва да имаме само интерес.
Кога то обаче схващаме нещата така, тогава наистина ще бъде свързана с много други неща и една по-силна сериозност, с едно вярно и истинно схващане за Христос.
Една по-дълбока сериозност ще се свърже с това схващане и от някои схващания за Христос ще отпаднат някои неща, които за този, който приема с цялата сериозност схващането за Христос в своята душа, биха могли да изглеждат направо като своенравни, като цинични. Защото всичко, всичко, което се каза днес и което точка по точка може да бъде доказа но с най-важни места от Новия Завет, всичко ни говори така: всичко това, което е Христос за нас, е поради причината, че Той не е едно Същество като другите човеци, а е едно Същество, което отгоре, то ва значи „от Космоса" се вля в човешкото Земно развитие при Йоановото кръщение в реката Йордан. Всичко говори за космическата природа на Христос. И този, който схваща в дълбок смисъл как Христос поставя Себе си спрямо дълговете и греховете, би могъл да каже: „Именно защото в течение на Земното битие човекът не можеше да заличи своите грехове спрямо цялата Земя, трябваше да слезе едно космическо Същество, за да стане възможно да бъдат заличени греховете от Земята".
към текста >>
143.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Какво е
истинно
понятие?
Общуване между живите и мъртвите. Мъртвият трябва да пресъздава мислите на духовния свят. Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие. Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава). Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси.
Какво е истинно понятие?
Независимостта на понятието от битието. Днешната липса на истинно понятие например в една вестникарска статия [за Рудолф Щайнер]. За книгата на Ернст Хекел „Мисли за вечността“. Значението на саможертвената смърт и съзнанието на хората за това. Мантра: „От смелостта на бойците...“
към текста >>
Днешната липса на
истинно
понятие например в една вестникарска статия [за Рудолф Щайнер].
Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие. Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава). Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси. Какво е истинно понятие? Независимостта на понятието от битието.
Днешната липса на истинно понятие например в една вестникарска статия [за Рудолф Щайнер].
За книгата на Ернст Хекел „Мисли за вечността“. Значението на саможертвената смърт и съзнанието на хората за това. Мантра: „От смелостта на бойците...“
към текста >>
144.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
Очертанията на създаващата се цялостна картина могат да доведат до основаването на една нова наука за историята и до едно в днешно време особено необходимо възпитание на нашите души до възпитанието в
истинно
ст."
"Стенограмите, съхранили устното му слово, се оказваха извънредно трудни за обработване поради присъщия за лекциите конверсационен тон, който въз основа на душевно лесно доловимите емоции у слушателите често като че ли се отклонява от главната тема и подема друга, за да изостави и нея на свой ред. Тогава записващият за миг загубва основната нишка на мисълта, така че се появяват празноти, чрез чието превъзмогване отново трябва да се възстанови пропуснатата взаимовръзка. Макар и стилистично не съвсем безупречно, това след едно търпеливо препрочитане все пак е възможно и по такъв начин бива спасена сърцевината на съдържанието.
Очертанията на създаващата се цялостна картина могат да доведат до основаването на една нова наука за историята и до едно в днешно време особено необходимо възпитание на нашите души до възпитанието в истинност."
към текста >>
145.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Не. Даже може да се каже, че в известно отношение хората са загубили доброто желание да проверяват дали съществуващото в действителността по някакъв начин се корени в
истинно
то.
Нека се вгледаме в живота днес: В крак ли върви стремежът към истината с интелекта, въплътен във външната култура, с достойния за огромно възхищение напредък, осъществен в тази външна култура?
Не. Даже може да се каже, че в известно отношение хората са загубили доброто желание да проверяват дали съществуващото в действителността по някакъв начин се корени в истинното.
Но човек трябва да се сдобие с това чувство за истината във всекидневния живот, защото иначе не ще му се удаде да го извиси до разбирането на духовните светове.
към текста >>
146.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Това е същественото и важното, което трябва да се има предвид, защото много от нещата, правени от окултна страна достояние на обществеността, не са неверни, но представляват половината, четвъртината, осмината от истината, която тъкмо заради съдържащата се в нея част от
истинно
то може да се използва за едностранчивото постигане на едно или друго.
Такива виждания са правели впечатление на отделни влиятелни хора и се числят към импулсите, които действат в съвременността. При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното духов но познание, нека кажем от окултното познание за еволюцията на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било според нуждата от тях, било според очакваното от тях да бъдат имплантирани в света. С това, че от общия обем правилни окултни прозрения за развитието на човечеството се измъква едно или друго, винаги може да се постигне нещо специално в услуга на някоя група, в услуга на някакъв групов егоизъм. Познанието като цяло служи винаги на цялото човечество. Произволно отделеното служи винаги на отделни групи.
Това е същественото и важното, което трябва да се има предвид, защото много от нещата, правени от окултна страна достояние на обществеността, не са неверни, но представляват половината, четвъртината, осмината от истината, която тъкмо заради съдържащата се в нея част от истинното може да се използва за едностранчивото постигане на едно или друго.
Ето защо на прозиращия такива неща прави голямо впечатление, когато откъм Америка началото на ХХ век се полага с това, че по книжарски канали, които са в услуга на някои ползващи се от окултни средства движения, по света се разпространяват определени идеи.
към текста >>
147.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В това също е заложена една необходимост, без тя, разбира се, да намалява
истинно
стта на факта, че човеците са разпнали Христос.
Христос не само бе роден за човеците те го и разпнаха!
В това също е заложена една необходимост, без тя, разбира се, да намалява истинността на факта, че човеците са разпнали Христос.
Възможно е също да се знае, че разпятието, извършено върху дървения кръст на Голгота, не е било единственото. Ще дойде време, когато ще може да бъде разбирана втората част от коледната мъдрост: „Мир на човеците по земята, проявяващи добра воля." Защото и отрицателното подлежи на долавяне и усещане хората са далеч от способността да проумеят истинския смисъл на Христос и на коледното тайнство.
към текста >>
148.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Вижте, става дума да се разсъждава за ставащото не само при повече или по-малко важни поводи, а да се мисли за взаимовръзките, само че не да се мисли надълго и нашироко, не да се мъдрува, а да се мисли прямо и
истинно
.
И тъй, възприемчивостта на усещането за Исус тръгнала от Ютландия, от Дания.
Вижте, става дума да се разсъждава за ставащото не само при повече или по-малко важни поводи, а да се мисли за взаимовръзките, само че не да се мисли надълго и нашироко, не да се мъдрува, а да се мисли прямо и истинно.
Мнозина обичат да мъдруват, но правилното мислене се състои в мисловното свързване на фактическите събития, след което се чака какво ще стане, какво ще произтече от това.
към текста >>
Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи
истинно
онова,което говорим.
И тъй, когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва ако си позволя да използвам християнския израз също на "небето" и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия дух, ще рече предвид нашето Пето следатлантско време в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност. Тя се получава чрез свързването на онова, което става на Земята и на Небето. В противен случай не се излиза извън Майя. Днес се изпитва такава голяма нужда от оставане в Майя поради това, че през Петия следатлантски период човек твърде много е изложен на опасността да приема думите за действителни неща. Думите до голяма степен са загубили значението си, като под значение в случая аз разбирам живата душевна взаимовръзка на думата с действителността, лежаща в основата на думата.
Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи истинно онова,което говорим.
Думите ще придобият отново реално съдържание едва когато бъдат пропити със знание за духовния свят. Старото знание е изчезнало и днес ние до голяма степен говорим по този начин поради това, че старото знание е изчезнало, а пък ние сме вътре в Майя и имаме само думи. Трябва обаче да намерим отново някакъв духовен живот, който да даде съдържа ние на думите. Ние донякъде живеем в един механизъм на думите, както външно полека-лека напълно губим индивидуалността си в един механизъм на техниката и ставаме зависими от външния механизъм.
към текста >>
Тогава историята се разказвала по съвсем друг начин, разказвала се така, че днешният заразен от ученост човек бърчи нос и отсъжда: Тия хора не са имали никаква критика, давали са вяра на всевъзможни митове и легенди; тия хора са нямали понятие какво е прецизна критика, чрез която фактите да могат да бъдат представени в тяхната
истинно
ст.
Историята обаче не винаги се е пишела така. Днес начинът, по който се е пишела по-рано, бива презиран. И страшна Карма за човечеството е, духовното да се елиминира в известен смисъл още при разглеждане на историята. Нека се върнем, да речем, направо във времето, когато в общи линии още преобладавали вижданията на Четвъртия следатлантски период.
Тогава историята се разказвала по съвсем друг начин, разказвала се така, че днешният заразен от ученост човек бърчи нос и отсъжда: Тия хора не са имали никаква критика, давали са вяра на всевъзможни митове и легенди; тия хора са нямали понятие какво е прецизна критика, чрез която фактите да могат да бъдат представени в тяхната истинност.
Така говори днешният историк и най-вече, разбира се,неговият подражател. Детински са се държали ония навремето, казват хората. Според днешните представи те наистина са се държали детински! Нека чуем например как била разказвана една старинна преживелица, нещо, което безброй хора все още с вижданията на Четвъртия следатлантски период са смятали за история*192. Нека днес насочим вниманието си върху един пример, за да го имаме като основа при по-нататъшните разсъждения, с които ще се заемем утре:
към текста >>
149.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Вярно, че той я разказва по начин,по който тя не може да бъде сравнена с външната, чисто физическата история, но пък я разказва по-
истинно
, отколкото може да бъде външната, чисто физическата история,която в основите си е Майя.
Който действително познава този период не само според външната история, както го представят днес, а такъв, какъвто е бил, нему е известно, че по онова време такова включване на духовния свят под форма та на реални видения като разказаното за кайзер Ото Червенобрадия е било нещо съвсем обичайно и че духовните импулси изцяло са изпълнявали своята важна роля. Авторът на тази история изрично отбелязва, че на младини записвал много други истории, както правели и други негови съвременници. Човекът, документирал историята за Добрия Герхард, живял приблизително по времето на Волфрам фон Ешенбах и се казвал Рудолф фон Хоенемс. Той съобщава, че бил написал и други работи, но унищожил всичко, и то за туй, защото били приказни истории. Тази история обаче погледната външно, тя впрочем също не е историческа, тоест не би могла да стои в нашите днешни, съблюдаващи само физическата Майя учебници по история той я смята за строго историческа, а не за приказка.
Вярно, че той я разказва по начин,по който тя не може да бъде сравнена с външната, чисто физическата история, но пък я разказва по-истинно, отколкото може да бъде външната, чисто физическата история,която в основите си е Майя.
Разказът му е предвиден именно за Четвъртия следатлантски период.
към текста >>
150.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В дадените случаи целта ми беше не да таксувам в политически смисъл една или друга мярка на едната или другата страна, а да подчертая колко важен в този свят е принципът на
истинно
стта, да подчертая, че Кармата, изпълнила се в човечеството, до голяма степен е свързана с това,че вниманието към света на фактите, вниманието изобщо към историческите и останалите жизнени взаимовръзки през нашата материалистическа епоха не е такова, че да властва истината.
В дадените случаи целта ми беше не да таксувам в политически смисъл една или друга мярка на едната или другата страна, а да подчертая колко важен в този свят е принципът на истинността, да подчертая, че Кармата, изпълнила се в човечеството, до голяма степен е свързана с това,че вниманието към света на фактите, вниманието изобщо към историческите и останалите жизнени взаимовръзки през нашата материалистическа епоха не е такова, че да властва истината.
А липсващото властване на истината, своеобразното властване точно на противоположността на истината, нищожната склонност към търсене на истината, нищожният копнеж по истината с всичко това е свързана Кармата на нашето време. И това подлежи на изучаване.
към текста >>
151.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Работата е там, че едно нещо може и да е
истинно
, но че прилагането му по отношение на даден случай не е възможно, без то да стане не
истинно
.
Когато се каже, че определени неща представляват отрова, това означава единствено: те представляват по-силна отрова и са се съхранили в лунен стадий, без да продължат развитието си; но в крайна сметка всичко представлява известна отрова или поне във всичко има малко от нея, само че по степен това е различно. Въпреки че не желая да се съглася с онзи лекар и професор, дето се застъпил за алкохола и казал, че може да докаже, че от отровата вода били починали много повече хора, отколкото от отровата алкохол, той все пак е посочил нещо важно, а именно, че всяка отровност се степенува, защото истина е, че от вода са умрели повече хора, отколкото от алкохол.
Работата е там, че едно нещо може и да е истинно, но че прилагането му по отношение на даден случай не е възможно, без то да стане неистинно.
По тази причина многократно съм изтъквал, че сама по себе си истинността на нещо не е достатъчна, за да го подкрепяме; главното е то да бъде включено в реалността, в действителността, да придобие стойност в реалността.
към текста >>
По тази причина многократно съм изтъквал, че сама по себе си
истинно
стта на нещо не е достатъчна, за да го подкрепяме; главното е то да бъде включено в реалността, в действителността, да придобие стойност в реалността.
Когато се каже, че определени неща представляват отрова, това означава единствено: те представляват по-силна отрова и са се съхранили в лунен стадий, без да продължат развитието си; но в крайна сметка всичко представлява известна отрова или поне във всичко има малко от нея, само че по степен това е различно. Въпреки че не желая да се съглася с онзи лекар и професор, дето се застъпил за алкохола и казал, че може да докаже, че от отровата вода били починали много повече хора, отколкото от отровата алкохол, той все пак е посочил нещо важно, а именно, че всяка отровност се степенува, защото истина е, че от вода са умрели повече хора, отколкото от алкохол. Работата е там, че едно нещо може и да е истинно, но че прилагането му по отношение на даден случай не е възможно, без то да стане неистинно.
По тази причина многократно съм изтъквал, че сама по себе си истинността на нещо не е достатъчна, за да го подкрепяме; главното е то да бъде включено в реалността, в действителността, да придобие стойност в реалността.
към текста >>
Но това се проявява и във външното, в конкретното,тъкмо от тези печални, пропити със страдания сегашни събития личи, че чувството за
истинно
то често пъти без вина от страна на хората не пулсира като душевна кръв по света.
Но това се проявява и във външното, в конкретното,тъкмо от тези печални, пропити със страдания сегашни събития личи, че чувството за истинното често пъти без вина от страна на хората не пулсира като душевна кръв по света.
Чувството за истинното е онова, което реално трябва да бъде пробудено. По тази причина през последните седмици бяха наложителни известни указания за сетивно-конкретното, доколкото то е израз на стоящи зад него духовни импулси и духовни събития. Защото изцяло от стремежа към истината или по-скоро от липсата на стремеж към истината в наши дни зависи как биват третирани нещата от съвременността и как днес могат да се кажат някои неща, на които вярват най-широки кръгове и които при все това не са нищо друго освен чисто преиначаване на истината. В една епоха, когато е възможно истината по най-различен начин да бъде оформяна така, както на човек му се иска в зависимост от неговите антипатии, страсти и инстинкти, в тази епоха е необходимо твърде много, ако трябва да се пробуди онова силно чувство за истината, което пък сетне отвежда към духовния живот. Това се вижда от подробностите.
към текста >>
Чувството за
истинно
то е онова, което реално трябва да бъде пробудено.
Но това се проявява и във външното, в конкретното,тъкмо от тези печални, пропити със страдания сегашни събития личи, че чувството за истинното често пъти без вина от страна на хората не пулсира като душевна кръв по света.
Чувството за истинното е онова, което реално трябва да бъде пробудено.
По тази причина през последните седмици бяха наложителни известни указания за сетивно-конкретното, доколкото то е израз на стоящи зад него духовни импулси и духовни събития. Защото изцяло от стремежа към истината или по-скоро от липсата на стремеж към истината в наши дни зависи как биват третирани нещата от съвременността и как днес могат да се кажат някои неща, на които вярват най-широки кръгове и които при все това не са нищо друго освен чисто преиначаване на истината. В една епоха, когато е възможно истината по най-различен начин да бъде оформяна така, както на човек му се иска в зависимост от неговите антипатии, страсти и инстинкти, в тази епоха е необходимо твърде много, ако трябва да се пробуди онова силно чувство за истината, което пък сетне отвежда към духовния живот. Това се вижда от подробностите.
към текста >>
Но за достигане до една преценка тези неща не са нужни; за достигане до една преценка е достатъчно дори само едно
истинно
чувство за обективността на външните факти, които се разиграват.
Още преди доста време за американците предназначи статията си един човек, когото те очевидно не чуха,и сега в заключение бих искал да Ви прочета отделни извадки от неговите писания, за да видите как преценява някой, когато се опитва да опознае нещата. Не казвайте: Щом някому е известно това, което разгледахме през последните седмици, той може да стигне до друга преценка. Положително,тогава той може да намери по-дълбока обосновка за нещата.
Но за достигане до една преценка тези неща не са нужни; за достигане до една преценка е достатъчно дори само едно истинно чувство за обективността на външните факти, които се разиграват.
Ала до това чувство за обективност човек трудно се домогва.
към текста >>
152.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но човешката душа търси нещо постоянно, не такива думи, които днес звучат, а утре се оказват несъстоятелни; тя търси това, което е
истинно
и днес, и утре.
Но човешката душа търси нещо постоянно, не такива думи, които днес звучат, а утре се оказват несъстоятелни; тя търси това, което е истинно и днес, и утре.
Тази истина тя ще намери само в духа. Можем да се доверим в победността на Духа. Който се свърже с духовното, ще намери правилния път към мъдростта, която се ражда само в съединяването с Духа. Именно през седмицата, предшестваща началото на войната, се случи да прочета в един вестник следните редове: „Въпреки недоволството на Либкнехт, аз настоявам, че в политическия живот няма нужда да се говори истината, с изключение на случаите, когато тя сама излиза наяве или когато причинява вреда някому“. Това изказване е родено от материализма на нашето време, в който щяхме да се задушим без тази война, и да победи който, е задача на нашето движение, което, като най-важно нещо, носи в себе си думите: Мъдростта е само в Истината /бележка 19/.
към текста >>
153.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна
истинно
ст на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука.
Стана модерно в нашето духовно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки. Изхожда се от теоретичната предпоставка, че Истината може да бъде формулирана само по един единствен начин. Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава. Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност. Да се правят окултните Истини развлечение в ежедневния живот – това не може да бъде задача на нашето духовнонаучно движение.
Докато сме неспособни да осъзнаем, че зад явленията в света, разиграващи се пред нас на физически план, действително стоят действени духовни същества, и че Духовната наука ни е дадена да видим и оценим цялото значение и вътрешна истинност на тези духовни същества, докато не можем това, още не сме на нивото на нашата духовна наука.
Трябва да ни бъде ясно: ако изхождаме от чисто антропософски основи, ако в своята душа научаваме великите истини, касаещи висшето същество на човека, тогава ние стоим от другата страна на всички расови различия. Ако стоим на твърдата основа на това, което знаем от духовната наука за съществото на човека, тогава е действена една и съща Истина за цялото земно кълбо, а в известна степен и за другите планети от нашата планетарна система; ако стоим на тази основа, ако живеем във височайшите мисли за съществото на човека; но това стои по различен начин, когато се преглеждат фактите, от които говори и трябва да говори нещо друго, а не висшето същество на човека; когато един срещу друг стоят народи, ние имаме работа не с това, което е над всичко, диференциращо човечеството; когато един срещу друг стоят народи, противостоят не само хората, в духовния свят противостоят освен това и същности, които действат чрез хората, които живеят в хората. И да се мисли, че това, което има значение за хората, има значение и за тези сложни демонични и духовни същества, които действат чрез хората, когато народите воюват един с друг, да се мисли, че може нещо да се направи в тази борба на демони, изхождайки от човешката логика, това значи, че не е намерено още конкретно разбиране на духовния свят.
към текста >>
Разбира се, и там борбата е неизбежна;
истинно
то трябва да бъде постигнато чрез преодоляване на заблудите по всички направления.
Няма даже потребност да се прониже едното с другото. Тук ние чувстваме, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/. Ние не можем да обвържем спиритуалния живот към всичко останало, на нас ни е нужен жизнен организъм, а не жизнен механизъм. Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното. Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа.
Разбира се, и там борбата е неизбежна; истинното трябва да бъде постигнато чрез преодоляване на заблудите по всички направления.
Колко трудно е понякога да се разбере, че заблудите трябва да се преодоляват по всички жизнени направления. Тогава бихме направили трагични открития за живота от последното десетилетие.
към текста >>
154.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тогава във всичките ни възприятия се втурват чувствата, които сякаш потапят нашите сърца в
истинно
то – въпреки предразсъдъците, които ни владеят, когато се отдаваме на потоците на външния физически живот.
Трябва да бъде изследван всеки отделен случай. Но в дадения случай ние получаваме това потресаващо впечатление. Бих искал да кажа, че това впечатление прави на пух и прах целия ни натрупан опит. Как се променя картината, когато можеш да погледнеш зад кулисите на ежедневния живот! Но фактите стават разбираеми в техните действителни взаимовръзки, само ако озарим зад кулисите на битието със светлината на духовната наука.
Тогава във всичките ни възприятия се втурват чувствата, които сякаш потапят нашите сърца в истинното – въпреки предразсъдъците, които ни владеят, когато се отдаваме на потоците на външния физически живот.
Действително, Средна Европа днес е притисната между две враждуващи сили и е принудена някак да ги различава. Тук виждаме връзката с това, което вчера обрисувах като борба на средноевропейската култура срещу нещото, което, сякаш обхващайки я отдясно и отляво, потиска тази средноевропейска култура. Това е кармата на средноевропейската култура: развитието и между две сили, които според условията на историческото развитие на Земята, трябва враждебно да противостоят една на друга. От такива размишления възниква правилното чувство по отношение на трагичните конфликтни обстоятелства, касаещи Средна Европа. На основата на такива разглеждания, става ясно, че непричастността по съществото на споровете, които трябва да бъдат в края на краищата разрешени, невинното участие в тези спорове и вплетеността в тази карма, действително са характерни за Средна Европа.
към текста >>
155.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Който може да схване това, усеща, как от нашите книги и открити лекции в душите на хората се влива
истинно
то.
Да не търсим нищо друго, освен честно разбиране на Истината. Но именно това е, което днес не е привлекателно. Ние нямаме други мотиви, освен опитите да се помогне на един или друг да излезе от заблудите. Знаете, как от всички страни, отвътре и извън нашето движение, като градушка се сипят нападки, а и насмешки и издевателства. Но има и още нещо: все повече и повече в една или друга душа се влива това, което излиза от нашата духовна наука.
Който може да схване това, усеща, как от нашите книги и открити лекции в душите на хората се влива истинното.
Но тук възниква своеобразно явление. Тези хора, които понякога с голяма охота приемат това, което са позволили да се влее в тях, би трябвало напълно да приемат това, което чрез нашето движение се влива в духовното формиране на човечеството. Но понякога хора, охотно приемащи част от Истината, родена в нашето движение, все пак се отдръпват от неговата дълбочина и сили, сякаш ако дойдат в съприкосновение с мен, ще си опарят пръстите. Това е много често явление, доста по-често, отколкото се мисли! Но тези, които са движени от искрен, без връзка с коя да е личност, истински духовнонаучен стремеж към Истината, те – в това можете да бъдете сигурни, ще намерят пътя към нас.
към текста >>
156.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Върви се към такива лични стремежи, тъй като понякога по този обходен път човек стига до
истинно
то.
Най-малко при него положих усилия да го привлека. Той влезе в Антропософията. Понякога се проявяваше, че стремежите му не бяха свободни от личната заинтересованост. Това, собствено, и не трябва да се изисква. Не трябва да се порицава, ако понякога има поддаване на лични стремежи.
Върви се към такива лични стремежи, тъй като понякога по този обходен път човек стига до истинното.
Така вървеше и той в началото беше много доволен от нас. Той написа труда "Теософия и християнство". Аз даже написах послеслов към него, и той беше издаден в 1910 година в нашето издателство. Той беше доволен от нас, ние бяхме хора, с които можеш да имаш работа. След това той подготви за печат друга работа - "Кой е бил Христос", и след като тази работа претърпя известни перипетии, които сега не ни засягат, я предложи на нашето философско-антропософско издателство.
към текста >>
157.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е
истинно
и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете.
За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях. Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи. Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години.
Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете.
Говоря за това в една драма-мистерия /бележка 79/, където старият посветен говори за учителите от древността, черпещи своите познания от общуването с боговете, тоест с духовете от висшите Йерархии. Но определени факти са изгубени в хода на развитие на човечеството и сега, при съвременното положение на нещата, съвсем не могат да бъдат разбрани.
към текста >>
158.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Официалната наука няма всеобемащи понятия и най-малко тя е способна да каже нещо
истинно
за политическия или социалния съвместен живот на хората.
Да се формира такава представа, методически да се разработи, би било крайно необходимо. Но официалната биология напълно е отишла в задънената улица на безжизненото, и от нейна гледна точка такава представа е малко смешна, празна фантазия.
Официалната наука няма всеобемащи понятия и най-малко тя е способна да каже нещо истинно за политическия или социалния съвместен живот на хората.
Не следва да се надяваме, че от този строго естественонаучен поглед върху света може да израсне нещо толкова необходимо на човечеството – оживяването и обновяването на понятията. Именно в най-важните области, обхващащи живота на хората, това не може да стане. Това ще стане ясно с едно понятие, което ще се опитаме да осмислим духовнонаучно.
към текста >>
Това, което не е
истинно
, все пак запазва своето обективно действие.
Затова и става така, че нещата не се вземат от действителността.
Това, което не е истинно, все пак запазва своето обективно действие.
Мислите са реалности, а не само понятия. Не трябва примитивно да се мисли, че ако нито един човек не знае, че това е лъжа, тя все пак ще бъде действена сила. Това е вярно, но е вярно и другото: ако имаме лъжа, за която никой не знае, че е лъжа, това нищо не променя в нейното въздействие; в реалния свят тя действа като лъжа. И от каквито и благородни чувства да е била предизвикана, тя действа като лъжа.
към текста >>
159.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
В антропософски ориентираната духовна наука, въз основа на която ще проведем днешното разглеждане, става въпрос за такъв поврат, при който опиращият се на солидни научни основания човек е убеден в
истинно
стта на съдържанието на тази духовна наука и вярва, че е необходимо тя да се намеси в настоящето и в по-нататъшното развитие на човешкото мислене, усещане и чувстване.
В антропософски ориентираната духовна наука, въз основа на която ще проведем днешното разглеждане, става въпрос за такъв поврат, при който опиращият се на солидни научни основания човек е убеден в истинността на съдържанието на тази духовна наука и вярва, че е необходимо тя да се намеси в настоящето и в по-нататъшното развитие на човешкото мислене, усещане и чувстване.
Дори може да се каже - разрешете ми да произнеса тези думи като въведение, - че при мирогледа на Коперник става въпрос за безброй предразсъдъци и остарели мнения, за които хората вярват, че появилото се на тяхно място е дошло заради всевъзможните религиозни представи и други подобни. Към това, което ще разгледаме тази вечер, се прибавя още нещо. Тук нямаме работа само с предразсъдъци като тези, които застават например срещу възгледите на Коперник, а имаме работа с факта, че в наше време твърде много хора - да, повечето от тези, които се имат за просветени и образовани - не само че имат предразсъдъци и установени чувства, а в известна степен просветеният, образованият човек днес изобщо се срамува да се задълбочи сериозно в областта, за която трябва да говори духовно ориентираното човекознание - антропософията. Той вярва, че уронва достойнството си не само пред околните, но и пред самия себе си, ако признае, че за нещата, за които ще се говори днес, може да се знае нещо също така основно научно, както за нещата на външната природа. Той вярва, че изглежда глупав или наивен пред самия себе си.
към текста >>
160.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Приближим ли се до реалната същност на тези човешки обвивки, ги виждаме в тяхната
истинно
ст, виждаме как духовните същества от висшите йерархии планомерно и мъдро си взаимодействат във всичко, извършващо се в нашите телесни обвивки, без каквото и да е участие на нашето съзнание.
Приближим ли се до реалната същност на тези човешки обвивки, ги виждаме в тяхната истинност, виждаме как духовните същества от висшите йерархии планомерно и мъдро си взаимодействат във всичко, извършващо се в нашите телесни обвивки, без каквото и да е участие на нашето съзнание.
От сбитото изложение на „Въведение в тайната наука“ имате представа за взаимодействието на отделните духове от висшите йерархии, в резултат на което възниква човекът, и за това, колко сложни са тези неща, взети поотделно. Но въпреки това, искаме ли да разберем човешкото същество, трябва да навлизаме все по-дълбоко в отделните подробности.
към текста >>
161.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Може да се придържаме към мнението, че всичко останало, което ни казва светът е подложено на заблуди, но е невъзможно да се съмняваме, че вътре в себе си
истинно
и действително изпитваме това, което преживяваме като наши представи, като наше вътрешно чувство.
Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа. И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит. И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по отношение на всичко, което човек изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда.
Може да се придържаме към мнението, че всичко останало, което ни казва светът е подложено на заблуди, но е невъзможно да се съмняваме, че вътре в себе си истинно и действително изпитваме това, което преживяваме като наши представи, като наше вътрешно чувство.
Тази здрава основа за признаване на несъмнената истина съставлява изходната точка на мирогледа на Августин.
към текста >>
Може да се каже: следващите поколения винаги трябва по-надеждно, по-обосновано, по-
истинно
да виждат нещата, от тези, които са говорили определени неща в определен момент от историческото развитие.
Цялата работа стои така, че по отношение на мирогледния живот винаги може да се каже: който се намира в определена точка от човешкото развитие, той стига до определен мироглед. Той не вижда определени перспективи на този възглед; те му се разкриват по-късно.
Може да се каже: следващите поколения винаги трябва по-надеждно, по-обосновано, по-истинно да виждат нещата, от тези, които са говорили определени неща в определен момент от историческото развитие.
Не може да се подмине този факт. И ще бъде много добре, ако това стане на нашето антропософско поле, ако, намирайки се на антропософската си позиция, съзнателно и обосновано разберем, че и познанието, което днес може да се придобие относно духовните неща, не трябва да се възприема като сбор от абсолютни догми. Нужно е да си изясним, че в това, което днес изказваме, бъдещите поколения ще видят повече истина, отколкото самите ние сме в състояние да видим. На това, собствено, е основано духовното развитие на човечеството. И всички препъникамъни, всички препятствия в духовния прогрес на човечеството в крайна сметка са основани на това, че хората не искат да се съгласят с това, че те по-охотно биха се отдавали на истини, които не са истини на определената епоха, а са абсолютни, извънвремеви догми.
към текста >>
И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на
истинно
ст, но също и на реалност, тоест било е действителност.
Но като цяло, в тази четвърта следатлантска епоха са живели множество хора, които от личен опит са знаели: има духовен живот – доколкото те са виждали този духовен живот. Но в тази четвърта епоха те са го виждали – за разлика от третата и втората епоха – като примесен с техния сънен живот. Така че може да се каже: във втората следатлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха. Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства. Будният действителен живот се потапя в смътно осъзнавания живот в съня.
И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на истинност, но също и на реалност, тоест било е действителност.
Защото в състояние на сън те познавали такива моменти, които показвали, че това, което изпитват вътре в себе си съществува като действителен, реален живот, а не просто като абстрактен живот. И не е важно, може ли днес някой да докаже това или не, но самият Августин на основата на собствения си опит е можал да каже: аз знам, че в периода от заспиването до пробуждането продължава това, което макар вътрешно да е истинно, е недействително. Но във времената на Августин е било възможно да се придържаш към такъв възглед, да се придържаш към такава гледна точка.
към текста >>
И не е важно, може ли днес някой да докаже това или не, но самият Августин на основата на собствения си опит е можал да каже: аз знам, че в периода от заспиването до пробуждането продължава това, което макар вътрешно да е
истинно
, е недействително.
Така че може да се каже: във втората следатлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха. Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства. Будният действителен живот се потапя в смътно осъзнавания живот в съня. И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на истинност, но също и на реалност, тоест било е действителност. Защото в състояние на сън те познавали такива моменти, които показвали, че това, което изпитват вътре в себе си съществува като действителен, реален живот, а не просто като абстрактен живот.
И не е важно, може ли днес някой да докаже това или не, но самият Августин на основата на собствения си опит е можал да каже: аз знам, че в периода от заспиването до пробуждането продължава това, което макар вътрешно да е истинно, е недействително.
Но във времената на Августин е било възможно да се придържаш към такъв възглед, да се придържаш към такава гледна точка.
към текста >>
Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно
истинно
ст би била в настоящето същата
истинно
ст, както външния свят.
И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот. За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот. Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост. Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година. Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността.
Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно истинност би била в настоящето същата истинност, както външния свят.
Тогава ние не бихме могли да бъдем свободни. Тогава за свобода не би могло и дума да става. Тогава не бидейки личности, ние бихме били включени в природния ред. Ставащото в нас би ставало по необходимост. Ние сме личности, именно свободни личности само благодарение на това, че на вълните на необходимите явления като чудо възниква видимостта на това, което изпитваме вътре в себе си, и което едва в следващия земен живот ще стане такава външна действителност, каквато виждаме в обкръжаващия свят.
към текста >>
162.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но, по този начин и самото понятие за
истинно
ст претърпяло тотални изменения.
Но, по този начин и самото понятие за истинност претърпяло тотални изменения.
В съвременните хора още няма правилно усещане за това, че понятието за истинност е претърпяло в хода на историята съществени промени – за това днес няма правилна представа. Хора, които осъзнавали себе си включени в теократичния ред, нямали такова разбиране за истинност, което имат хора, стигнали до своето понятие за истинност на основата на авторитета на естествознанието. В настояще време е изключително трудно да се говори за тези неща. Днес се мисли така: по отношение на реда в света представата за истината се съгласува с външната действителност. Тя изхожда от природната наука.
към текста >>
В съвременните хора още няма правилно усещане за това, че понятието за
истинно
ст е претърпяло в хода на историята съществени промени – за това днес няма правилна представа.
Но, по този начин и самото понятие за истинност претърпяло тотални изменения.
В съвременните хора още няма правилно усещане за това, че понятието за истинност е претърпяло в хода на историята съществени промени – за това днес няма правилна представа.
Хора, които осъзнавали себе си включени в теократичния ред, нямали такова разбиране за истинност, което имат хора, стигнали до своето понятие за истинност на основата на авторитета на естествознанието. В настояще време е изключително трудно да се говори за тези неща. Днес се мисли така: по отношение на реда в света представата за истината се съгласува с външната действителност. Тя изхожда от природната наука. Такова разбиране за истинност още не е съществувало в първите християнски векове; имало е друго, и това друго разбиране за истинност е свързано, всъщност, с идеята за Божия съд.
към текста >>
Хора, които осъзнавали себе си включени в теократичния ред, нямали такова разбиране за
истинно
ст, което имат хора, стигнали до своето понятие за
истинно
ст на основата на авторитета на естествознанието.
Но, по този начин и самото понятие за истинност претърпяло тотални изменения. В съвременните хора още няма правилно усещане за това, че понятието за истинност е претърпяло в хода на историята съществени промени – за това днес няма правилна представа.
Хора, които осъзнавали себе си включени в теократичния ред, нямали такова разбиране за истинност, което имат хора, стигнали до своето понятие за истинност на основата на авторитета на естествознанието.
В настояще време е изключително трудно да се говори за тези неща. Днес се мисли така: по отношение на реда в света представата за истината се съгласува с външната действителност. Тя изхожда от природната наука. Такова разбиране за истинност още не е съществувало в първите християнски векове; имало е друго, и това друго разбиране за истинност е свързано, всъщност, с идеята за Божия съд. Такова разбиране за истинност, което днес живее във всички души, тогава още действително не е съществувало.
към текста >>
Такова разбиране за
истинно
ст още не е съществувало в първите християнски векове; имало е друго, и това друго разбиране за
истинно
ст е свързано, всъщност, с идеята за Божия съд.
В съвременните хора още няма правилно усещане за това, че понятието за истинност е претърпяло в хода на историята съществени промени – за това днес няма правилна представа. Хора, които осъзнавали себе си включени в теократичния ред, нямали такова разбиране за истинност, което имат хора, стигнали до своето понятие за истинност на основата на авторитета на естествознанието. В настояще време е изключително трудно да се говори за тези неща. Днес се мисли така: по отношение на реда в света представата за истината се съгласува с външната действителност. Тя изхожда от природната наука.
Такова разбиране за истинност още не е съществувало в първите християнски векове; имало е друго, и това друго разбиране за истинност е свързано, всъщност, с идеята за Божия съд.
Такова разбиране за истинност, което днес живее във всички души, тогава още действително не е съществувало. Този много важен факт обикновено не се дооценява. Господстващото тогава разбиране за истинност най-лесно може да се разбере, ако го приложим към представата за божественото провидение. Когато двама души излязат на дуел – няма да навлизаме във въпроса, как следва да се отнасяме към дуелите, само използвам това като пример, – не можем предварително да решим, кой от двамата ще победи, А или Б; иначе едва ли щеше да има дуел; но истината се изяснява едва в хода на самото събитие. Днес също се ориентираме към това разбиране на истината, когато водим война.
към текста >>
Такова разбиране за
истинно
ст, което днес живее във всички души, тогава още действително не е съществувало.
Хора, които осъзнавали себе си включени в теократичния ред, нямали такова разбиране за истинност, което имат хора, стигнали до своето понятие за истинност на основата на авторитета на естествознанието. В настояще време е изключително трудно да се говори за тези неща. Днес се мисли така: по отношение на реда в света представата за истината се съгласува с външната действителност. Тя изхожда от природната наука. Такова разбиране за истинност още не е съществувало в първите християнски векове; имало е друго, и това друго разбиране за истинност е свързано, всъщност, с идеята за Божия съд.
Такова разбиране за истинност, което днес живее във всички души, тогава още действително не е съществувало.
Този много важен факт обикновено не се дооценява. Господстващото тогава разбиране за истинност най-лесно може да се разбере, ако го приложим към представата за божественото провидение. Когато двама души излязат на дуел – няма да навлизаме във въпроса, как следва да се отнасяме към дуелите, само използвам това като пример, – не можем предварително да решим, кой от двамата ще победи, А или Б; иначе едва ли щеше да има дуел; но истината се изяснява едва в хода на самото събитие. Днес също се ориентираме към това разбиране на истината, когато водим война. На практика, не би имало смисъл да се води война, ако предварително знаехме нейния изход, както ако в лаборатория провеждаме химически експеримент, и претегляйки всички обстоятелства, знаем, какво ще се получи в резултат; ако предварително знаехме как ще свърши войната, нямаше да водим войни.
към текста >>
Господстващото тогава разбиране за
истинно
ст най-лесно може да се разбере, ако го приложим към представата за божественото провидение.
Днес се мисли така: по отношение на реда в света представата за истината се съгласува с външната действителност. Тя изхожда от природната наука. Такова разбиране за истинност още не е съществувало в първите християнски векове; имало е друго, и това друго разбиране за истинност е свързано, всъщност, с идеята за Божия съд. Такова разбиране за истинност, което днес живее във всички души, тогава още действително не е съществувало. Този много важен факт обикновено не се дооценява.
Господстващото тогава разбиране за истинност най-лесно може да се разбере, ако го приложим към представата за божественото провидение.
Когато двама души излязат на дуел – няма да навлизаме във въпроса, как следва да се отнасяме към дуелите, само използвам това като пример, – не можем предварително да решим, кой от двамата ще победи, А или Б; иначе едва ли щеше да има дуел; но истината се изяснява едва в хода на самото събитие. Днес също се ориентираме към това разбиране на истината, когато водим война. На практика, не би имало смисъл да се води война, ако предварително знаехме нейния изход, както ако в лаборатория провеждаме химически експеримент, и претегляйки всички обстоятелства, знаем, какво ще се получи в резултат; ако предварително знаехме как ще свърши войната, нямаше да водим войни. Така че и днес още има придържане към древното разбиране за истинност, че истината се разкрива в хода на самото явление, и че не остава нищо друго, освен да се наблюдава, какво ще реши божият промисъл. Такова е било древното разбиране за истината.
към текста >>
Така че и днес още има придържане към древното разбиране за
истинно
ст, че истината се разкрива в хода на самото явление, и че не остава нищо друго, освен да се наблюдава, какво ще реши божият промисъл.
Този много важен факт обикновено не се дооценява. Господстващото тогава разбиране за истинност най-лесно може да се разбере, ако го приложим към представата за божественото провидение. Когато двама души излязат на дуел – няма да навлизаме във въпроса, как следва да се отнасяме към дуелите, само използвам това като пример, – не можем предварително да решим, кой от двамата ще победи, А или Б; иначе едва ли щеше да има дуел; но истината се изяснява едва в хода на самото събитие. Днес също се ориентираме към това разбиране на истината, когато водим война. На практика, не би имало смисъл да се води война, ако предварително знаехме нейния изход, както ако в лаборатория провеждаме химически експеримент, и претегляйки всички обстоятелства, знаем, какво ще се получи в резултат; ако предварително знаехме как ще свърши войната, нямаше да водим войни.
Така че и днес още има придържане към древното разбиране за истинност, че истината се разкрива в хода на самото явление, и че не остава нищо друго, освен да се наблюдава, какво ще реши божият промисъл.
Такова е било древното разбиране за истината.
към текста >>
Тези, които като Огюст Конт или социалистите днес напълно са скъсали с това разбиране за
истинно
ст – другите хора още се придържат към него, – напълно се придържат към истината, че явленията могат да се предскажат според хода на развитието им.
Тези, които като Огюст Конт или социалистите днес напълно са скъсали с това разбиране за истинност – другите хора още се придържат към него, – напълно се придържат към истината, че явленията могат да се предскажат според хода на развитието им.
„Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за истинност в наше време. Но с помощта на разбирането за истинност, което имаме днес, ние можем да разбираме само природата. И в това отношение вкарваме хората в огромна заблуда. Те мислят, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон. Но това не е така!
към текста >>
„Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за
истинно
ст в наше време.
Тези, които като Огюст Конт или социалистите днес напълно са скъсали с това разбиране за истинност – другите хора още се придържат към него, – напълно се придържат към истината, че явленията могат да се предскажат според хода на развитието им.
„Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за истинност в наше време.
Но с помощта на разбирането за истинност, което имаме днес, ние можем да разбираме само природата. И в това отношение вкарваме хората в огромна заблуда. Те мислят, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон. Но това не е така! Това също е невъзможно и с помощта на старото разбиране за истинност, свързано с божия промисъл, доколкото то е стояло под влиянието на заблудата на живота, докато нашето днешно разбиране за истинност, стои под влиянието на заблудата на съзнанието.
към текста >>
Но с помощта на разбирането за
истинно
ст, което имаме днес, ние можем да разбираме само природата.
Тези, които като Огюст Конт или социалистите днес напълно са скъсали с това разбиране за истинност – другите хора още се придържат към него, – напълно се придържат към истината, че явленията могат да се предскажат според хода на развитието им. „Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за истинност в наше време.
Но с помощта на разбирането за истинност, което имаме днес, ние можем да разбираме само природата.
И в това отношение вкарваме хората в огромна заблуда. Те мислят, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон. Но това не е така! Това също е невъзможно и с помощта на старото разбиране за истинност, свързано с божия промисъл, доколкото то е стояло под влиянието на заблудата на живота, докато нашето днешно разбиране за истинност, стои под влиянието на заблудата на съзнанието.
към текста >>
Те мислят, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за
истинно
ст, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон.
Тези, които като Огюст Конт или социалистите днес напълно са скъсали с това разбиране за истинност – другите хора още се придържат към него, – напълно се придържат към истината, че явленията могат да се предскажат според хода на развитието им. „Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за истинност в наше време. Но с помощта на разбирането за истинност, което имаме днес, ние можем да разбираме само природата. И в това отношение вкарваме хората в огромна заблуда.
Те мислят, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон.
Но това не е така! Това също е невъзможно и с помощта на старото разбиране за истинност, свързано с божия промисъл, доколкото то е стояло под влиянието на заблудата на живота, докато нашето днешно разбиране за истинност, стои под влиянието на заблудата на съзнанието.
към текста >>
Това също е невъзможно и с помощта на старото разбиране за
истинно
ст, свързано с божия промисъл, доколкото то е стояло под влиянието на заблудата на живота, докато нашето днешно разбиране за
истинно
ст, стои под влиянието на заблудата на съзнанието.
„Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за истинност в наше време. Но с помощта на разбирането за истинност, което имаме днес, ние можем да разбираме само природата. И в това отношение вкарваме хората в огромна заблуда. Те мислят, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон. Но това не е така!
Това също е невъзможно и с помощта на старото разбиране за истинност, свързано с божия промисъл, доколкото то е стояло под влиянието на заблудата на живота, докато нашето днешно разбиране за истинност, стои под влиянието на заблудата на съзнанието.
към текста >>
Трябва да се стигне до антропософското разбиране за истина, по-широкото разбиране за
истинно
ст от това, до което е стигнал, например, Августин; защото, както беше показано, той също е бил подложен на заблуда.
Трябва да се стигне до антропософското разбиране за истина, по-широкото разбиране за истинност от това, до което е стигнал, например, Августин; защото, както беше показано, той също е бил подложен на заблуда.
към текста >>
Съвсем неудовлетворително е, абстрактно да се говори за развитието на разбирането за
истинно
ст, а е необходимо в подробности да се знае, как разбирането за
истинно
ст води човешките души по различни пътища, в зависимост от вида на разбирането за
истинно
ст.
Това е свързано с много неща и много зависи от него.
Съвсем неудовлетворително е, абстрактно да се говори за развитието на разбирането за истинност, а е необходимо в подробности да се знае, как разбирането за истинност води човешките души по различни пътища, в зависимост от вида на разбирането за истинност.
Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм. Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред.
към текста >>
Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за
истинно
ст.
Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред. Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил.
Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност.
Това е важно, макар и днес това да е неудобно. Но ако непредубедено застанем на гледната точка на истинското разбиране на действителността, трябва да приемем в себе си някои неудобни истини.
към текста >>
163.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И как ще действа това, което казвам, – решаващото в дадения случай е не това, смятам ли казаното за
истинно
или не, а решаващо е, ако мога така да се изразя, как реагират на него хората, живеещи в определена епоха.
Тук вече е необходимо не просто да се теоретизира, което се изразява обикновено просто в халюцинации, както го показах вчера, а, наистина,задача на нашето време е издигането до реалния живот. И реалният живот във фактите изисква, този живот да не се възприема толкова праволинейно, както това обикновено се прави. Разбира се, представите, които човек предава на другите хора, водят до нещо; но те не винаги довеждат до едно и също. Не съществува абсолютна истина като абсолютен факт, и абсолютни факти също не съществуват като абсолютна истина. Всичко е относително.
И как ще действа това, което казвам, – решаващото в дадения случай е не това, смятам ли казаното за истинно или не, а решаващо е, ако мога така да се изразя, как реагират на него хората, живеещи в определена епоха.
Искам да ви дам като пример един случай, на който е много важно да се обърне внимание.
към текста >>
164.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Този, който по външноисторически път търси доказателство за това, какво представлява Мистерията на Голгота, както се търсят исторически свидетелства за други факти, няма да успее да намери такива свидетелства, доколкото Мистерията на Голгота така е вчленена в човечеството, че достъп до нейната
истинно
ст може да бъде намерен само по свръхсетивен начин.
Вчера направих две забележки, извлечени от науката, която може да се нарече наука за инициацията, за които искам да ви напомня, защото трябва да свържем с тях това, което ще кажа по-нататък. Преди всичко, по отношение Мистерията на Голгота аз казах: най-дълбоките истини, които се отнасят до Мистерията на Голгота, по своята природа трябва да бъдат такива, които не могат да бъдат доказани посредством външни, сетивни, исторически свидетелства.
Този, който по външноисторически път търси доказателство за това, какво представлява Мистерията на Голгота, както се търсят исторически свидетелства за други факти, няма да успее да намери такива свидетелства, доколкото Мистерията на Голгота така е вчленена в човечеството, че достъп до нейната истинност може да бъде намерен само по свръхсетивен начин.
Изразявайки се тривиално, човек трябва да привикне така да подхожда към най-важното в земното битие, че да може да се приближи до него не само по сетивен, но и по свръхсетивен начин. Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота. Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е. когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота. Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс.
към текста >>
165.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Твърде забележителен факт е, че в Посланието на Яков[iv], което се разглежда като
истинно
в много ранни издания на Новия Завет, но е обявено за апокрифно от западната църква, се привежда важния факт, че чрез Исус Христос се уравновесява действието на Звяра.
Виждате какви взаимовръзки се скриват зад фактите, които съдържа, собствено, външната майя. В епохата на съзнателната душа трябва да се постъпва така, че да се стараем да изясним на хората тези неща. Защото да се осъзнае, означава да не им се отдаваме повече несъзнателно. Помислете, че всички ние се намираме в такова положение, което, – както е казано в едно от посланията на Новия Завет, – се е създало благодарение на това, че Звярът е бил окован от Исус Христос.
Твърде забележителен факт е, че в Посланието на Яков[iv], което се разглежда като истинно в много ранни издания на Новия Завет, но е обявено за апокрифно от западната църква, се привежда важния факт, че чрез Исус Христос се уравновесява действието на Звяра.
В определени кръгове са знаели, че е нужно да се укрие този факт от западното човечество, за да се предотврати проникването на засилващото се познание за тайните на Христа в съзнателната душа.
към текста >>
166.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
И сега, ако вземем предвид характерните особености на Христовия народ, на народа на Църквата и на народа на ложите – тези особености са отслабени по най-различни начини – когато търсим
истинно
то зад често много очевидното, тогава можем да кажем за народа на Христа: Христос е духът, следователно няма нищо общо с каквито и да е било институции на физическия план.
Това, което показах, може естествено да приема различни оттенъци, но основното си остава: Христос е учител.
И сега, ако вземем предвид характерните особености на Христовия народ, на народа на Църквата и на народа на ложите – тези особености са отслабени по най-различни начини – когато търсим истинното зад често много очевидното, тогава можем да кажем за народа на Христа: Христос е духът, следователно няма нищо общо с каквито и да е било институции на физическия план.
Съществува само мистерията, че веднъж е пребивавал в човешко тяло. – За народа на Църквата – Христос е кралят. Това може да приеме в една или друга окраска, но: Христос е кралят. – Това разбиране продължава да живее и в народа на ложите, но в него то се доразвива, стига се до извода: Христос е учителят.
към текста >>
167.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Онова, което те казват, няма
истинно
ст в себе си.
Тук виждаме две неща. Първо, моралната деградация на човек, който прави себе си преносител на тази мълва, и след това чудесната му логика, когато казва: "Понеже разпространявам този слух сред моите читатели, аз не правя себе си разпространител на този слух." Безброй хора мислят по този начин.
Онова, което те казват, няма истинност в себе си.
Не мога да кажа "Аз казвам нещо, защото не го казвам". Но това се казва от мосю Фериере, човекът написал статията, от която току-що четох. Не можем да влезем във взаимоотношения с толкова изкривени морално хора. Мога само да твърдя, и се надявам, че това ще бъде внесено при тази авторова бележка, че имах следните взаимоотношения с Уилям II. Веднъж около 1897 год.
към текста >>
168.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Защото така както онова, което наистина разкрива себе си в най-дълбоката природа на човека, е нещо общо за всички хора, така
истинно
е, че онова което се разкрива чрез цялата обширност на пространството и мистериите на времето, е нещо общо за всички хора.
Ние практически сме изгубили и двата начина, чрез които разбирането за раждането на Христос разкрива себе си на човека, Ние сме се върнали от яслата и Святата нощ, до дървото в рая. Ние сме се върнали обратно, отвърнали сме се от един Христос, който принадлежи на цялото човечество, върнали сме се до национални богове, които са множество Йехови и никакъв Христос.
Защото така както онова, което наистина разкрива себе си в най-дълбоката природа на човека, е нещо общо за всички хора, така истинно е, че онова което се разкрива чрез цялата обширност на пространството и мистериите на времето, е нещо общо за всички хора.
към текста >>
169.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Дошло е до точката, където нещата, които идват от най-вътрешното същество,
истинно
стта всред тях, се проявяват във формата, в която се появява, дори и сред водачите на Християнството.
Да бъдеш лисансие по Теология в нашите университети означава, че мисленето се изкоренява изцяло чрез ученето. Когато някой е предизвикан да мисли, то това е непоносимо, дразнещо, неприятно до крайна степен.
Дошло е до точката, където нещата, които идват от най-вътрешното същество, истинността всред тях, се проявяват във формата, в която се появява, дори и сред водачите на Християнството.
Например, онова духовно лице, което не казва, че някой пияница му разказвал за статуя на Христос направена с Луциферични способности нагоре и животински надолу... а го разказва като нещо, което той знае със сигурност. Той слага обективна лъжа в една книга, в която иска да описва антропософията. А хората приемат това без критика и порицание. Дори за момент можете ли да си помислите, че е възможно някакво лечение на социалния живот, когато такива неща се случват? Ако имате някаква такава надежда, то тя е фалшива надежда.
към текста >>
170.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако съпоставите тези факти, Вие ще доловите как антропософското познание се стреми на първо място да пробуди в човека неговото чувство за
истинно
ст, на второ място естетическото му чувство, доколкото Антропософията гледа на човека като на една форма, извлечена от целия Макрокосмос, и на трето място да пробуди импулсите му за религиозен живот.
Ако съпоставите тези факти, Вие ще доловите как антропософското познание се стреми на първо място да пробуди в човека неговото чувство за истинност, на второ място естетическото му чувство, доколкото Антропософията гледа на човека като на една форма, извлечена от целия Макрокосмос, и на трето място да пробуди импулсите му за религиозен живот.
Точно от тези три лекции Вие ще разберете с какво дълбоко основание тук в лекционните цикли и навсякъде, където е възможно с какво дълбоко основание Антропософията се стреми към една синтеза, към едно хармонично сливане на религията, изкуството и науката. Обаче това сливане на религия, изкуство и наука е неосъществимо без да се извисим до една истинска космология, която непрекъснато да ни сочи и напомня, какво точно представлява човекът в своята форма и в своя живот.
към текста >>
171.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Също така нямате нещо
истинно
там долу под микроскопа.
И хората не знаят, когато са увеличили това там долу под микроскопа, че фактически имат за духовното познание същото нещо, което би се случило, ако процесът би станал в природата. Помислете само, когато вземете нещо съвсем малко от човека и го увеличите под микроскопа, за да можете да го наблюдавате, Вие вършите с това малко нещо от човека същото, което бихте сторили с човека, ако бихте го разкъсали така нашироко и надалече! Вие бихте имали нещо още по-ужасно от самия прокруст, ако бихте разкъсали човека така, за да бъде той увеличен, както се увеличава това малко нещо там под стъклото, под тръбата на микроскопа. Но вярвате ли, че ще имате още там човека? Естествено не може да става и дума, че ще имате там човека.
Също така нямате нещо истинно там долу под микроскопа.
Увеличената истина не е вече истина, тя е една илюзорна форма. Ние не трябва да се отдалечаваме от природата и сами да си затваряме погледа. Без съмнение всичко това може да бъде полезно за други неща, обаче за това, което е едно действително познание на човека, то е първо нещо, което ни отдалечава извънредно много от това действително познание на човека.
към текста >>
172.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Защото това е било, което е живеело и съзидавало още в традициите на Ефес, така че Евангелистът, създател на Евангелието от Йоан, е могъл да прочете в Акаша-Хрониката на Ефес това, което е жадувало сърцето му:
истинно
обличане в думи на това, което е искал да каже на човечеството като тайна на възникването на света.
По такъв начин това, което е било велик космос, макро-космическа мистерия, станало микрокосмическата мистерия на човешката реч. И тази макрокосмическа мистерия, прехвърлена в майя, в големия свят, показва началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Логосът. И Логосът беше у Бога. И Бог бе Логос».
Защото това е било, което е живеело и съзидавало още в традициите на Ефес, така че Евангелистът, създател на Евангелието от Йоан, е могъл да прочете в Акаша-Хрониката на Ефес това, което е жадувало сърцето му: истинно обличане в думи на това, което е искал да каже на човечеството като тайна на възникването на света.
Но ние можем да се придвижим още една крачка напред. Можем да си припомним това, което говорихме вчера: варовиковото предшества кремъчното, което се проявява в кварца. В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания. И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно.
към текста >>
173.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Защото винаги, когато сериозно се върви по пътя на познанието, се чувства, че това, което може да се обхване с думи, собствено, вече не е съвсем
истинно
, а е нещо, обхващащо истината при всевъзможни подводни камъни и капани.
Почувствайте, скъпи мои приятели, че това са съвсем различни неща: да достигнеш познанието и да го изразиш, да го формулираш.
Защото винаги, когато сериозно се върви по пътя на познанието, се чувства, че това, което може да се обхване с думи, собствено, вече не е съвсем истинно, а е нещо, обхващащо истината при всевъзможни подводни камъни и капани.
към текста >>
174.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това е толкова
истинно
, че можем даже да кажем: тези, които не са имали дълбоко трагични лица, определено не са били хора, верни на този стремеж.
Ако обаче по начина, по който охарактеризирах античните Мистерии, охарактеризирам учениците в Мистериите на Розенкройцерството, би трябвало да кажем: най-значителните от тези личности, които в Средновековието вървели към познанието, към изследване на духовния свят, имали не радостни, а наистина дълбоко трагични лица.
Това е толкова истинно, че можем даже да кажем: тези, които не са имали дълбоко трагични лица, определено не са били хора, верни на този стремеж.
Разбира се, те са имали всички основания за това, да имат тези трагични лица.
към текста >>
175.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Необходими са непреклонност и
истинно
ст по отношение на антропософския импулс в различните направления на живота.
Отговорността, наложена на Антропософията с оглед на бъдещата цел пред антропософското движение: да снабди човечеството с духовни представи и понятия, с които ще може да премине правомерно през Пазача на прага. Задачата на Дорнах – място, където открито да се говори за духовните реалности.
Необходими са непреклонност и истинност по отношение на антропософския импулс в различните направления на живота.
Надеждата, свързана с Рождественското събрание. Основополагащата Медитация.
към текста >>
176.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
" В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и
истинно
преживяване, все още достъпно за хората от онова време.
Вземете например, откъса от поемата, където се дава следното удивително описание: "С идването на пролетта вие отивате в гората и попадате на поляна, където цъфтят цветя и слънцето е разположено така, че сянката пада от дърветата върху цветята. И тогава вие можете да видите, как през пролетта в сянката на дърветата духовете – деца на цветята – излизат от цветовете и играят хора на поляната.
" В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време.
Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората. Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове. Това хоро на цветните духове се явявало на свещеник Лампрехт и на него особено му харесвало да го описва. Това е наистина многозначително, скъпи мои приятели: Лампрехт даже в XII, в началото на XII век, желаейки да опише походите на Александър, навсякъде ги пронизва с описания на природата, които съдържат откровения за стихийните царства. В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съзнание: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме прозаично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, наред с прозаичното описание на Земята, царствата на елементарните същества".
към текста >>
177.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Това, което идва като радост от любовта, в третия земен живот то се превръща, както видяхме, в едно открито, свободно сърце, което привлича света към нас, което ни дава едно свободно, пълно с разбиране чувство за всичко красиво,
истинно
, добро.
А сега ние се намираме при втория земен живот.
Това, което идва като радост от любовта, в третия земен живот то се превръща, както видяхме, в едно открито, свободно сърце, което привлича света към нас, което ни дава едно свободно, пълно с разбиране чувство за всичко красиво, истинно, добро.
Това, което се разлива от другите хора към нас като безразличие и каквото изпитваме чрез това в даден земен живот, за следващия, т.е. за третия земен живот то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си. Когато такъв човек отиде на училище, той не знае, как да се справи с това, което учителите искат от него. Когато стане по-възрастен, той не знае дали да стане шлосер или придворен съветник. Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота.
към текста >>
178.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната пълна
истинно
ст.
Може още да се сподели за тези неща. Например следното - аз не разказвам нещо измислено, а напълно действителни случаи: Познаваме много добре един човек тук в земния живот, след това изживяваме това, което той има да прекара при обратното изживяване след смъртта и тогава всичко приема една друга форма, защото образите на това обратно изживяване са извънредно интензивни. Дори може да кажем, че когато сме се интересували твърде много от определен човешки земен жовот, какъвто беше случаят при мен с един човек, който почина преди няколко години, цялото отношение към този земен живот приема една друга форма, ако след това съизживяваме онова, което съответната личност преживява след смъртта в обратното изминаване на земния живот. Всичко това приема съвършено друга форма!
И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната пълна истинност.
към текста >>
179.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Вижте, мои мили приятели, ние получаваме усещане за величественост, когато опирайки се на инициационната наука започваме да си казваме: - Около нас се простират тези части на световното познание и зад всичко това, което създава едно външно впечатление, живеят йерархиите така
истинно
, както зад това, което изплува в нас като спомен, живее отделният човек. -
Понеже сме изживели съответните неща, ние знаем, че те произхождат от нашите изживявания. Там вътре по същия начин идват мисли, както и нашите спомени, но те навлизат отвън. Как навлизат те? Тук долу е човекът, а тук се намира целият свят на йерархиите /виж рис. 9, стр. 264/.
Вижте, мои мили приятели, ние получаваме усещане за величественост, когато опирайки се на инициационната наука започваме да си казваме: - Около нас се простират тези части на световното познание и зад всичко това, което създава едно външно впечатление, живеят йерархиите така истинно, както зад това, което изплува в нас като спомен, живее отделният човек. -
към текста >>
180.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И ако в молитвата за умрелите има благоговение,
истинно
ст, достойнство, тогава в молитвата за умрелите звучат и молитвите на съществата на висшите йерархии в свръхсетивния свят.
Когато изпълняваме един истински култ за умрелите, на този култ за умрелите отговаря един свръхсетивен начин на действие. Това действа заедно.
И ако в молитвата за умрелите има благоговение, истинност, достойнство, тогава в молитвата за умрелите звучат и молитвите на съществата на висшите йерархии в свръхсетивния свят.
Те вибрират заедно. Тогава духовният свят и физическият свят действат заедно.
към текста >>
181.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Истинно
ст на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното.
Кармическият импулс към духовното е обгръщане на това, което е изпитано по описания начин преди слизането на душата в земното тяло. Необходимост от вътрешна инициатива на душевния живот на антропософа и от съблюдаването на условията и на насрещните образи. Подкопаване или заблуждение на инициативата чрез лоши писания и празни приказки на материалистичния интелектуализъм. Общ плод на живота.
Истинност на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното.
Силата на Михаил създава физиономията и човешката форма. Настоящото в полето на материализма ще бъде доказано, че духът е творящ, така че тези хора ще трябва да го виждат. Стремеж на Ариман да действа в душите чрез временно проникване в човешките тела
към текста >>
182.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тук се касае за констатирането на обективни факти и въпреки, че коства усилия, всъщност човек с голяма вероятност за
истинно
ст може да прозре личностите, които лично някак си не му са близки и симпатични.
Вие виждате, че особено сатурновата карма въздейства много надълбоко. Тук искам да насоча погледа към една индивидуалност, която в предишна инкарнация наистина беше един посветен. В този случай говоря напълно обективно, понеже употребих много усилия да разкрия истината, която искам да изнеса, понеже индивидуалността, в нейното ново въплъщение изобщо не ми беше симпатична, до днес не ми е симпатична.
Тук се касае за констатирането на обективни факти и въпреки, че коства усилия, всъщност човек с голяма вероятност за истинност може да прозре личностите, които лично някак си не му са близки и симпатични.
Искам да насоча погледа ви към една индивидуалност, която в един минал земен живот наистина беше един посветен и то посветен в мистерии, които са нещо велико и мощно в историята на развитието на човечеството, един посветен в ирландските мистерии, в мистериите на Хиберния, за които загатнах в моята мистерийна драма. В тези мистерии трябваше да се изживеят много неща, преди някой да достигне до онази степен на познанието, която трябваше да се достигне точно в тези ирландски мистерии. Там този, който искаше да бъде посветен, първо от една страна трябваше да изживее всичко това, което може да се таи в душата като съмнение към великите истини. Ученикът беше възпитаван точно за това, да може да се съмнява във всичко, в което е било възможно да се съмнява, да може да се съмнява точно във великите истини. И чак когато в душата си той е изживял всичко възможно като болки, вътрешна трагика, подтиснатост, бих искал да кажа, вътрешна премазаност, - всичко, което може да се преживее като съмнение във върховните истини, тогава той е бил довеждан, първоначално картинно имагинативно, а после в духовна реалност до действителното схващане на истината.
към текста >>
183.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Онова, което е казано с думите: езотеричното значение на Антропософското Движение, това трябва да стане, обични приятели, все по-
истинно
и по-
истинно
, все по-действително и по-действително.
Онова, което е казано с думите: езотеричното значение на Антропософското Движение, това трябва да стане, обични приятели, все по-истинно и по-истинно, все по-действително и по-действително.
Течението, което минава през Антропософското Движение трябва да се оформи все по-езотерично и по-езотерично. Това ще бъде разбрано правилно само тогава, когато ще бъде разбрана напълно задачата, езотеричната задача на президиума при Гьотеанума, когато ще бъде разбрано онова, кое то аз мислех при Коледното Тържество, като казах, че той трябва да бъде един инициативен президиум, трябва да обхване задачите, които са поставени на Антропософското Движение от духовния свят, трябва да приеме тези задачи, да ги направлява в света, не трябва да бъде само един административен президиум.
към текста >>
184.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тук няма никакъв повод да се впускам върху
истинно
стта и съдържанието на тази легенда.
Тук няма никакъв повод да се впускам върху истинността и съдържанието на тази легенда.
Искам само да кажа, че тези двама човеци, които в Средновековието бяха въплътени в Русия, предприеха с ентусиазъм едно пътешествие за Константинопол с цел да добият този Паладиум, обаче не успяха да сторят това, но запазиха ентусиазма в сърцата си.
към текста >>
185.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно
истинно
впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят.
Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите. И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание.
И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят.
Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си! » Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата. Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата и само Духът може да опознае Духа. Затова човек трябва да направи опит сам да намери Духа, който действа в него, за да може да опознае също Духа, който действа в света.
към текста >>
186.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Само това, което е вечно, е
истинно
и също красиво.
Тук би трябвало да се гради по-нататък и да се прокара по-нататък отначало само едностранното решение на проблема на красотата използувайки Гьотевото схващане на изкуството. Вместо това Шелинг се явява на полето с един напълно погрешен основен3 възглед и поставя началото на една грешка, от която германската естетика не е могла вече да излезе. Както цялата модерна философия Шелинг също намира задачата на най-висшия човешки стремеж в схващането на вечните първообрази на нещата. Духът преминава настрана и над действителния свят и се издига до висините, където царува Божественото. Там за него изгрява цялата истина и цялата красота.
Само това, което е вечно, е истинно и също красиво.
Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо. Всяка сетивна красота4 е само един слаб отблясък на онази безкрайна красота, която никога не можем да възприемем със сетивата. Ние вижда ме до къде стига това разбиране: творението на изкуството не е красиво заради себе си и чрез това, което то е, а защото изобразява идеята на красотата. После само едно последствие на този възглед е, че съдържанието на изкуството е същото както съдържанието на науката, защото и двете поставят на основата вечната истина, която е същевременно красота. За Шелинг изкуство е само науката, която е станала обективна.
към текста >>
В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-
истинно
отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде.
Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено. В това издигане на предмета над самия него, обаче все пак на основата на това, което се намира вече скрито в него, се състои красивото. Следователно красивото не е нищо неприродно, и Гьоте може с право да каже: "красивото е едно проявление на тайни природни закони, които без неговото явление биха останали вечно скрити"; или на друго място: "когато природата започва да разкрива нейната явна тайна на някого, той чувствува един неудържим копнеж към нейния достоен тълкувател, изкуството".
В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде.
Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява. Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е. когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи". Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата". И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/".
към текста >>
Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като
истинно
съобразно законите на природата".
Следователно красивото не е нищо неприродно, и Гьоте може с право да каже: "красивото е едно проявление на тайни природни закони, които без неговото явление биха останали вечно скрити"; или на друго място: "когато природата започва да разкрива нейната явна тайна на някого, той чувствува един неудържим копнеж към нейния достоен тълкувател, изкуството". В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде. Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява. Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е. когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи".
Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата".
И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/". Тук ни е показано много ясно, къде идеята се развива и проявява, красивото се явява там, където възприемаме непосредствено закона във външното проявление. Напротив там, както в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на растението, там природният предмет престава да бъде красив. Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, според неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат". И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в Разговорите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици".
към текста >>
187.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Той гледа това, което е
истинно
, което е образувано от творческите закони, от които твори природата, и го отделя рязко от това, което е създадено само от човешкото въображение, защото хората искат да създават поезия също и когато те не са свързани във фантазията с творческите сили на Всемира.
С поетическото изкуство положението е особено. Поетът изразява чрез езика или чрез други поетически средства това, което ясновидската способност изпитва от поезията. Например едно драматично лице, което поетът изобразява, което той оставя да каже малко думи, то се оформя от тези малко думи в завършена имагинация на неговата човешка личност. Тази е причината, поради която при всичко, което в поезията е недействително, което е само фразеологично, което не извира от творческата сила, а е скалъпена, действува така неприятно на ясновидеца: той вижда при това, което не е никаква поезия, но все пак иска да създаде нещо фразеологично, гримасната карикатура. Докато пластичното се превръща за него в духовна интелектуалност, поетичното се пренася в пластичното и предметното, което той трябва да вижда, да гледа.
Той гледа това, което е истинно, което е образувано от творческите закони, от които твори природата, и го отделя рязко от това, което е създадено само от човешкото въображение, защото хората искат да създават поезия също и когато те не са свързани във фантазията с творческите сили на Всемира.
Такива са изживяванията по отношение на поезията и музиката.
към текста >>
188.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Истинно
то би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата.
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят. Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно.
Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата.
Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
към текста >>
189.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И преди доста години аз лесно можах да разбера един мой познат, който се оплакваше, че му дошло до гуша от хора, говорещи за
истинно
то, красивото и доброто, защото всеки, който има склонност към идеалистични фрази, веднага започва да се произнася за тях.
Тази троичност е била почитана от най-древни времена.
И преди доста години аз лесно можах да разбера един мой познат, който се оплакваше, че му дошло до гуша от хора, говорещи за истинното, красивото и доброто, защото всеки, който има склонност към идеалистични фрази, веднага започва да се произнася за тях.
Ако обаче се обърнем към миналите епохи, ще видим, че тези неща са били изживявани с едно дълбоко душевно съучастие. А сега, погледнете още веднъж Тициановата картина с необходимия художествен усет: горе е мъдростта, но тя не е само мъдрост, защото все още блести и свети, все още се намира в областта на художественото пресъздаване. В средната част Тициан поставя красотата, а в долната част – добродетелността. Но тук ние трябва да се запитаме за вътрешния смисъл и значение на добродетелността. На влизайки в тези детайли чрез гения на езика, ние достигаме до онази съзидателна сила, до онази душа на езика, която непрекъснато работи долу между хората.
към текста >>
190.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око“ на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че
истинно
стта на тази идея е достъпна и за разума“ ,“Теософия“ (Събр. Съч.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, ко ято човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око“ на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума“ ,“Теософия“ (Събр. Съч.
№ 9)
към текста >>
191.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Записки от Матилде Шол от 1905 (1905?) г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Когато човек се е научил да преодолява фалшивото слово, онова, което наранява (преобръщането, сянката на
истинно
то, божествено, изпълнено с любов слово), той се научава да говори
истинно
то.
Когато човек се е научил да преодолява фалшивото слово, онова, което наранява (преобръщането, сянката на истинното, божествено, изпълнено с любов слово), той се научава да говори истинното.
Тогава Христос оживява в него. Тогава той може да говори пред хората. От неговия глас тогава звучи вечното слово, което го довежда до най-вътрешна хармония с хората.
към текста >>
192.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Опитайте да предадете
истинно
стта на материята така, че детето винаги да има чувството, че описанието е напълно живо, описвате индустрията все едно, че сами работите там.
Обръщам вниманието Ви върху това, че е важно да се направи избор и да се разчлени така, че често да се връща към тази област. Важен е и вида на изложението.
Опитайте да предадете истинността на материята така, че детето винаги да има чувството, че описанието е напълно живо, описвате индустрията все едно, че сами работите там.
При рудодобива, също така и т.н. Възможно по-живо! Колкото по-живо се описва, толкова повече децата взимат участие в работата.
към текста >>
193.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително
истинно
стта на това, което се е рисувало на стените.
Но съвременното човечество и в това отношение прави обратното, тъй като човек има усещането, че чувството за истина навсякъде има процепи, не функционира, и че днес хората се плашат от това, да нарекат вярното вярно, а грешното грешно, че хората се плашат от това, да обозначат лъжата като лъжа. В това отношение днес може да се от крият най-покъртителни неща, а хората са безразлични към подобни покъртителни неща! Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало. Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело.
Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените.
Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност. Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
към текста >>
194.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Защото само когато познаем Духа като творчество, създаващо навсякъде материя, само тогава добиваме
истинно
познание; а не когато човек като мистик се прекланя пред някакъв абстрактен “Дух”, застанал на своя трон в някаква въздушна кула и всичко останало материално разглежда като едно недуховно битие на света.
Познанието на това време насочва всички погледи върху физическото, но му липсва погледа за значението на физическото, материалното. Тъкмо изхождайки от материалистично ориентираната наука не може да бъде прозряно значението на материалното. Изследването на материалното без усет за духовното, което осветлява материалното, представлява сляпо търсене в тъмна стая. Науката за духовното именно ще покаже навсякъде въздействието на Духа върху физическото. Когато познанието стане активно в тази насока, тогава човек няма да се прекланя пред нещо мистично и измислено, но ще проследява Духа във всички негови проявления, в рамките на материалния свят.
Защото само когато познаем Духа като творчество, създаващо навсякъде материя, само тогава добиваме истинно познание; а не когато човек като мистик се прекланя пред някакъв абстрактен “Дух”, застанал на своя трон в някаква въздушна кула и всичко останало материално разглежда като едно недуховно битие на света.
към текста >>
195.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Отношението на учителя към детето трябва да бъде напълно
истинно
.
Обаче в това не бива да има нищо изкуствено. Ако в това, което учителят дава на детето, има нещо изкуствено, нещо нехудожествено, тогава успех няма да има. Учителят наистина трябва да има в себе си артистична кръв, за да може това, което разиграва пред детето, да заживява пред него по един достоверен начин. Иначе от страна на учителя става нещо измамно, а това не бива да се допуска.
Отношението на учителя към детето трябва да бъде напълно истинно.
към текста >>
196.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Съвместното присъствие най-общо е първото нещо, и докато съответните личности пребивават в този стадий на своето развитие, те дори не желаят никой друг да има разказва за видения и образи, защото те са на мнение: тяхното изживяване е било много по-задушевно, много по-интимно и
истинно
.
Разбира се, описанието би било трудно, защото думите, от които се нуждаем, за да характеризираме съвсем точно тези отклоняващи от нормата състояния, тези думи всъщност не съществуват в обикновения език. Но ще бъде разбрано това, което искам да кажа на Вас. Това, което нахлува в зрителното поле, в първия стадий бива наричано от тези личности: навлизане в първото обиталище на Бога. В първия стадий това въздействие е просто като едно "присъствие". Такива личности откриват, че всъщност нямат в себе си точните образи на това, което те изживяват като присъствие на някакво духовно същество, но когато изживяването привърши, те имат ясното усещане, че съответното същество е било тук, било е заедно с тях самите.
Съвместното присъствие най-общо е първото нещо, и докато съответните личности пребивават в този стадий на своето развитие, те дори не желаят никой друг да има разказва за видения и образи, защото те са на мнение: тяхното изживяване е било много по-задушевно, много по-интимно и истинно.
Те са навлезли така дълбоко в това изживяване, че имат усещането: свръхсетивното не бива да достига до състоянието на образ, но то трябва да остане като едно просто изживяване на присъствието. Това е първото.
към текста >>
197.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Това, което съставлява интимната
истинно
ст на едно живо същество, е че то притежава своята собствена костна, мускулна, нервна структура, притежава свое сърце, свои бели дробове и пр.. Напротив един мъртъв труп не отговаря вече действително на човека.
Това, което можем да видим в един мъртъв труп, е, че всъщност той е престанал напълно да бъде човек. Това са само неговите смътни останки. И, ако размислим добре, можем даже да кажем, че това е отрицателният аспект на един човек. Кое прави, кое съставлява действителността на едно човешко същество? Това е животът, който се движи в него и към който се приспособени неговите кости, неговите мускули и пр.
Това, което съставлява интимната истинност на едно живо същество, е че то притежава своята собствена костна, мускулна, нервна структура, притежава свое сърце, свои бели дробове и пр.. Напротив един мъртъв труп не отговаря вече действително на човека.
Когато го гледам така, без живот, аз не виждам всъщност, за каква цел той би имал бели дробове, сърце и мускулна система. Неговите органи нямат вече смисъл; поради това именно те се разлагат. Те запазват за момент формата, която им е била наложена от живота; но всъщност един мъртъв труп не отговаря на тази истина; така както е той не може да съществува повече, той се разлага. Също така в земните пластове, където слиза геологът, не съществува една жива действителност, както не съществува такава и в мъртвия труп на човека.
към текста >>
198.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Сведения за това, какво е
истинно
и какво лъжливо, човек получава в зависимост от това, кое издание на енциклопедичния речник му е попаднало в ръцете.
Следователно вие виждате колко струват тъй наречените «научни» твърдения. Ако ви се наложи да се занимавате с този въпрос, вземайки в ръцете си енциклопедичен речник с двадесетгодишна давност, в съответната статия вие бихте прочели, че са ви необходими 120 гр. белтъчини; но запознавайки се с по-късни издания, ще прочетете: необходими са само от 20 до 50 гр. Ако приемате повече, ще се разболеете. И така, виждате как всъщност стои работата с научните истини.
Сведения за това, какво е истинно и какво лъжливо, човек получава в зависимост от това, кое издание на енциклопедичния речник му е попаднало в ръцете.
Всичко това показва, че за проблемите, в които е задействано духовното начало, ясни представи по този път не могат да се намерят. За тези, които истински се занимават с дадения проблем, това, разбира се, дава повод да изследват духовното начало, за да разберат процеса, протичащ в човека при приемането на белтъчини. Последните представляват този вид хранителни продукти, които безусловно трябва да се преработят в червата, в долната част на тялото, в корема, при това самата тази долна част на тялото трябва да притежава силата за преработката на белтъчините. Знаете, че белтъкът, особено ако става дума за пресен яйчен белтък, е наполовина течен. Всеки белтък е наполовина течен.
към текста >>
199.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Те например казват: ако движението е само относително, ако то не е абсолютно, е невъзможно да се каже нещо
истинно
за синхронността или асинхронността.
Това е имало далечни последствия и е важно за нашите възгледи за движението не само на небесните тела, но и за телата на нашата Земя. Изводите, направени оттук от Айнщайн и неговите единомишленици, отиват много далеч.
Те например казват: ако движението е само относително, ако то не е абсолютно, е невъзможно да се каже нещо истинно за синхронността или асинхронността.
Ако например в Дорнах имам часовник и в Цюрих също имам часовник, стрелките на които показват едно и също време, това още не ми дава пълна увереност - тъй като часовниците са отдалечени един от друг, - че моето наблюдение не носи всъщност погрешен характер; може би синхронността отсъства!
към текста >>
200.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук дошло християнство, което било по-
истинно
, отколкото християнството, което по втория път повсеместно се разпространявало от Рим.
Християнството идвало в тези области в две форми. Някога то проникнало тук, горе, в Южна Русия, а също така в областите, където са разположени днешните Румъния и Унгария. Тук по-късно по-горе назованият Вулфила превел Библията.
Тук дошло християнство, което било по-истинно, отколкото християнството, което по втория път повсеместно се разпространявало от Рим.
От Рим християнството се разпространявало в по-голяма степен като господство. Може да се каже даже така: ако християнството, въздигнало се тук, на Изток, през Русия по времето, когато там още не е имало славянски племена - ако би се разпространило именно това християнство, тогава то като цяло би станало съвсем различно, би станало по-вътрешно, доколкото би приело азиатски характер. Азиатският характер се явява по-вътрешен. Християнството, разпространяващо се от Рим, приело по-външна форма, която по-късно станала мъртва в култа, защото значението на този култ повече не се постигало. Казах ви за дарохранителницата, за «светая светих», отразяваща Слънцето и Луната - но това е било скрито, не е могло повече да се оцени по достойнство.
към текста >>
НАГОРЕ