Търсене в текстове за 'вниква'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 397 резултата от 282 текста с части от думите : 'вниква'.

1. 10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

И в този случай също ние добиваме истината не чрез вникване в нещата, а тя ни е натрапена отвън.
Той не познава света, за който му се предписва да вярва в готовите твърдения. Той не може да стигне до основанията на тези твърдения. Ето защо той никога не може да добие разбиране, защо те са вярни. Не може да добие никакво знание, а само една вяра. Спрямо това обаче и твърденията на науката на опита да чисти догми, когато тя вярва, че трябва да останем при чистия опит /опитност/ и само да наблюдаваме неговите промени, да ги описваме и да ги съпоставяме, без да се издигнем до недадените още в чистата непосредствена опитност /опит/ условия. И в този случай също ние добиваме истината не чрез вникване в нещата, а тя ни е натрапена отвън. Аз виждам това, което става и е през мене и го регистрирам; защо това е така, то се крие в обекта. Аз виждам само последствието, не и причината. По-рано в науката властваше догмата на откровението, днес това върши догмата на опита. По-рано се считаше за дързост някой да размишлява върху основанията на изявените истини разкритите чрез откровението; днес се счита за невъзможно някой да знае нещо друго, освен това, което изказват фактите. Фактът "защо те говорят така и не иначе" се счита за нещо недостъпно за опита и поради това непостижимо.
към текста >>

2. 15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Върху принципа на строго знание на опита го насочиха неговите проучвания, а върху една строго научна теория на познанието го доведе вникването във въпросните противоречия.
Това изложение не е написано поради причината, че в едно издание на Гьотевите съчинения трябва да бъде включена и Теорията на цветовете, предвидена с един съпровождащ увод. То произхожда от една дълбока духовна потребност на издателя на това издание. Същият е изходил от изучаването на математиката и физиката и чрез многото противоречия, които пропиват системата на нашия модерен възглед за природата, бе доведен по една вътрешна необходимост до критическото изследване на неговите методически основи. Върху принципа на строго знание на опита го насочиха неговите проучвания, а върху една строго научна теория на познанието го доведе вникването във въпросните противоречия. Против едно преминаване в чисто хегелианските мислителни построения го предпази неговата положителна изходна точка. Най-после с помощта на своите изучавания в областта на теорията на познанието той намери причината на много грешки в модерната естествена наука в съвършено погрешното положение, което тази естествена наука беше отредила на простото сетивно усещане. Нашата наука поставя всички сетивни качества /звук, цвят, топлина и т.н./ в субекта и е на мнение, че "вън от субекта на тези качества не отговаря нищо друго освен процесите на движение, които ще са единственото което съществува в "царствата на природата" и естествено не могат да бъдат възприемани до тяхното познание се стига чрез заключения във основа на субективните качества”.
към текста >>

3. 05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Всички наши мислителни операции са процеси, които се извършват на основата на вникването в същностите на мислите, а не според мярката на една принуда.
Фолкелт също се е присъединил към този възглед. Но как се съгласува той с прозрачната яснота, с която целият наш свят от мисли присъства в нашето съзнание? Ние въобще не познаваме нищо по-точно в света освен нашите мисли. Трябва ли тук да бъде произведена определена връзка на основата на една вътрешна принуда, където всичко е така ясно? Каква нужда имам аз от принудата, щом познавам изцяло природата на това, което трябва да свържа, и следователно да се ръководя по тази принуда? Всички наши мислителни операции са процеси, които се извършват на основата на вникването в същностите на мислите, а не според мярката на една принуда. Такава една принуда противоречи на природата на мисленето.
към текста >>

4. 06_г. ОСНОВАТА НА НЕЩАТА И МИСЛЕНЕТО GA_2 Светогледа Гьоте

И тук истината не е добита чрез вникване във вътрешната действеност на вещта, а е натрапена на вещта от нещо намиращо се вън от нея.
първата предава по някакъв начин на човека истини върху неща, които са извън неговия зрителен кръг. Той няма никакъв поглед в света, от който произхождат твърденията. Той трябва да вярва в тяхната истинност, но не може да се добере до основите. Съвсем подобно е положението и с догмата на опитността. Когато някой е на мнение, че трябва да оставаме само при чистата опитност и да наблюдаваме само нейните промени, без да проникнем до въздействащите сили, той прави също така твърдения върху света, до чиито основи няма никакъв достъп. И тук истината не е добита чрез вникване във вътрешната действеност на вещта, а е натрапена на вещта от нещо намиращо се вън от нея. Ако догмата на откровението властваше в предишната наука, то днешната наука страда под ярема на догмата на опитността.
към текста >>

5. 08_б. ПСИХОЛОГИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

С други думи: Човешката личност има само онези признаци, свойства, способности и т.н., които тя си приписва по силата на вникването в своето същество.
Първата наука, в която духът има работа със себе си, е психологията. Духът стои наблюдаващ се срещу себе си. Фихте приписваше на човека едно съществуване само дотолкова, доколкото той поставя това съществуване в себе си. С други думи: Човешката личност има само онези признаци, свойства, способности и т.н., които тя си приписва по силата на вникването в своето същество. Една човешка способност, за която човекът не би знаел нищо, той не би я признал като своя, би я приписал на нещо чуждо нему. Когато Фихте считаше, че може да основе върху тази истина цялата наука, това беше една грешка. Тя е определена да бъде и да стане най-висшият принцип на психологията. Тя определя метода на същата. Когато духът притежава едно качество само дотолкова, доколкото сам си го приписват, психологическият метод е задълбочаването на духа в своята собствена дейност.
към текста >>

6. 12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ GA_4 Философия на свободата

Спрямо един възглед за духовно вникване в света прикритият материализъм на съвременността проявява не по-малка нетърпимост, отколкото афишираният от миналото столетие.
Това, че не го прави, е в резултат само на онази непоследователност, която толкова често е последица от недоведеното докрай мислене. Сега често се чува, че материализмът на XIX век бил научно оборен. В действителност той съвсем не е оборен. В днешни дни обаче често не се забелязва, че липсват други идеи освен тия, с които може да се намери достъп само до материалното. По такъв начин сега материализмът се прикрива, докато през втората половина на XIX век открито се е излагал на показ. Спрямо един възглед за духовно вникване в света прикритият материализъм на съвременността проявява не по-малка нетърпимост, отколкото афишираният от миналото столетие. Той само заблуждава мнозина, които вярват, че отхвърлят един насочен към духовното възглед за свят, след като природонаучният „отдавна е изоставил материализма".
към текста >>

7. ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

Тези сцени могат да станат едно вътрешно изживяване само когато са налице определени предпоставки за вникване в същността на християнството или още по-точно на Христовия импулс.
Рудолф Щайнер описва и тълкува подробно в множество свои лекции и реферати (издадени днес на най-различни езици, предимно на немски, английски и френски) какво значение имат някои сцени от Евангелията и от Стария завет. Тези сцени могат да станат едно вътрешно изживяване само когато са налице определени предпоставки за вникване в същността на християнството или още по-точно на Христовия импулс. Именно тези предпоставки Рудолф Щайнер описва в своя труд от 1902 год.
към текста >>

8. УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

Покрай всичко друго, но и като симптом за това, че днес има истински копнеж за вникване в същността на Християнството, според смисъла на тази книга следва да посочим, че освен на френски, първото издание е преведено и на други европейски езици.
Едуард Шуре, авторът на „Великите посветени", се съгласи до такава степен с изводите на тази книга, че сам предприе нейния превод на френски език (под заглавието „Антични християнски Мистерии"). Покрай всичко друго, но и като симптом за това, че днес има истински копнеж за вникване в същността на Християнството, според смисъла на тази книга следва да посочим, че освен на френски, първото издание е преведено и на други европейски езици.
към текста >>

9. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Днес има хора, които осъществяват познанието за духовния свят в своите собствени изживявания; а наред с тях има и хора, които могат да вникват в тези изживявания с помощта на своето понятийно мислене.
Такъв слушател би почувствувал, би изживял нещо действително само при нещата, които неговите сетива долавят. Посветеният не би могъл да му даде нещо друго освен едно ужасно предчувствие, което разрушава живота. И това би трябвало да се схваща като престъпление. Този факт вече не е напълно валиден за условията при които се осъществява духовното познание днес. Защото съвременното човечество притежава качествено нова способност за изграждане на понятия, каквато на древните липсваше. Днес има хора, които осъществяват познанието за духовния свят в своите собствени изживявания; а наред с тях има и хора, които могат да вникват в тези изживявания с помощта на своето понятийно мислене. Такава способност за изграждане на понятия по-рано липсваше.
към текста >>

10. ЧУДОТО С ЛАЗАР GA_8 Християнството като мистичен факт

Ако размисли върху тях, човек може в известен смисъл да е сигурен, че вниква в съдържанието на Хамлет.
Нека резюмираме цялото съдържание на Шекспировия „Хамлет" само в няколко думи. Ако размисли върху тях, човек може в известен смисъл да е сигурен, че вниква в съдържанието на Хамлет. И логически той наистина вниква. Обаче по друг начин вниква този, който е изживял цялата Шекспирова драма. През душата му е преминало едно богатство, което не може да бъде заменено с никакво описание. Идеята на трагедията „Хамлет" е станала негова художествена, лична опитност.
към текста >>

И логически той наистина вниква.
Нека резюмираме цялото съдържание на Шекспировия „Хамлет" само в няколко думи. Ако размисли върху тях, човек може в известен смисъл да е сигурен, че вниква в съдържанието на Хамлет. И логически той наистина вниква. Обаче по друг начин вниква този, който е изживял цялата Шекспирова драма. През душата му е преминало едно богатство, което не може да бъде заменено с никакво описание. Идеята на трагедията „Хамлет" е станала негова художествена, лична опитност.
към текста >>

Обаче по друг начин вниква този, който е изживял цялата Шекспирова драма.
Нека резюмираме цялото съдържание на Шекспировия „Хамлет" само в няколко думи. Ако размисли върху тях, човек може в известен смисъл да е сигурен, че вниква в съдържанието на Хамлет. И логически той наистина вниква. Обаче по друг начин вниква този, който е изживял цялата Шекспирова драма. През душата му е преминало едно богатство, което не може да бъде заменено с никакво описание. Идеята на трагедията „Хамлет" е станала негова художествена, лична опитност.
към текста >>

11. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА GA_9 Теософия

Това ни кара да вникваме в начина, по който съдбата се проявява в живота.
Нещо от този свят му принадлежи и носи отпечатъка на неговото същество. Между тях има определено родство. Както някога душата е предала на Духа впечатленията от външния свят, за да получат те елемента "трайност", така сега тя като орган на Духа превръща предоставените и от него способности в действия, които в своите последици също придобиват елемента трайност. Така душата фактически е влята в тези действия. В последиците от своите действия, душата на човека живее един втори, самостоятелен живот. Това ни кара да вникваме в начина, по който съдбата се проявява в живота. Например, нещо "сполетява" човека. Най-напред той е склонен да разглежда това събитие, което го "сполита", като някаква "случайност".
към текста >>

12. 5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ GA_9 Теософия

Само ясното познание за тези по-висши области на съществуванието и дълбокото вникване в разиграващите се там свръхсетивни процеси, могат наистина да укрепят човека в усилията му да изпълни своята велика мисия.
След като човек "отвори" за тях своето духовно око и духовно ухо, той започва да ги различава и се превръща в техен спътник. Сега, след "отварянето" на духовните възприемателни органи, на човека стават разбираеми много от нещата, които по-рано му бяха чужди и непонятни. Около него се разлива светлина; сега той вижда истинските принципи на това, което в сетивния свят е само тяхно следствие. Сега той разбира всичко онова, което без отворено духовно око е длъжен да отхвърли или да му противопостави твърдението, че "на небето и земята има много повече неща, отколкото си въобразява нашата школска мъдрост". По-фините и духовно чувствителни хора стават неспокойни, когато предусетят около себе си един друг свят, различен от сетивния, където трябва да се движат пипнешком, както слепецът пристъпва всред физическите предмети. Само ясното познание за тези по-висши области на съществуванието и дълбокото вникване в разиграващите се там свръхсетивни процеси, могат наистина да укрепят човека в усилията му да изпълни своята велика мисия. След проникването в това, което досега беше скрито за сетивата, човешкия живот се разширява до такава степен, че индивидът е в правото си да заяви: "Целият ми живот преди този момент, изглежда само като един бегъл сън".
към текста >>

13. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

Той се научава да вниква в нещата заедно с другите същества.
Аз съм длъжен да опозная тъкмо тези свойства. Ако се оставя да бъда изцяло запленен от удоволствието аз се ограничавам само в рамките на моите собствени усещания; ако за мен удоволствието е само повод да се потопя в свойствата на предмета, благодарение на това изживяване, аз ще обогатя единствено себе си. Обаче за окултния изследовател удоволствието и неудоволствието, радостта и болката трябва да се превърнат в средства за опознаване на нещата. При това изследователят съвсем не става нечувствителен към удоволствието и болката; той се издига над тях и така се приближава до истинската природа на нещата. Всеки, който напредва в тази посока скоро ще се убеди, какви незаменими учители са удоволствието и болката. Той се научава да вниква в нещата заедно с другите същества. Окултният изследовател никога вече няма да каже: "О, колко страдам! " или "О, колко се радвам! " а само: "Какво ли ми подсказва това страдание? ", "За какво ли ми говори тази болка? " Той отдава себе си на удоволствията и болките, които идват от външния свят.
към текста >>

Сега вече радостта му носи спокойствие, а чрез това спокойствие той вниква във вътрешната природа на Съществата, които го даряват с радостта.
Едва сега окултният изследовател постига спокойствие и сигурност, без които никой не може да напредва в духовния свят. Бурната радост вече няма да го докарва до възторг и ликуване, а ще възвестява качествата на външния свят, които до този момент са му убягвали. Сега вече радостта му носи спокойствие, а чрез това спокойствие той вниква във вътрешната природа на Съществата, които го даряват с радостта. Тежката скръб вече няма да помрачава душата му, а ще загатва за характера на Съществата, която я предизвикват. Както окото не иска нищо за себе си, а ни показва пътя, който трябва да следваме, така удоволствието и страданието насочват сигурно душата по нейния път.
към текста >>

14. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Напротив, четенето на такава литература и вникването в окултните учения, ни подготвя за лични опитности в свръхсетивния свят.
Напротив, четенето на такава литература и вникването в окултните учения, ни подготвя за лични опитности в свръхсетивния свят. Всяко изречение от Тайната Наука, което човек чува, е призвано да тласка душата му напред. Следователно, към всичко, за което става дума, трябва да се прибави и усърдното изучаване на писмените окултни източници. То спада към задължителната подготовка на всяко окултно обучение. И ако то липсва, всички останали средства няма да доведат окултния ученик до мечтаната цел. Защото окултните учения, бликащи от живото "вътрешно слово", сами притежават духовен живот.
към текста >>

15. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Благодарение на тези знаци човек вниква в езика на нещата.
Знаците на окултната писменост не са произволно съставени, а отговарят на реално действуващи сили в Космоса. Благодарение на тези знаци човек вниква в езика на нещата. Кандидатът скоро установява, че знаците, които опознава, съответствуват на фигурите, цветовете и звуците, възприемани от него по време на подготовката и просветлението. Оказа се, че всички досегашни опитности изграждат само азбуката на окултната писменост. Едва сега той може да чете във висшите светове. Всичко, което по-рано е представлявало за него само откъслечни фигури, звуци, цветове и т.н., сега застава пред него в своята цялост и единство. Едва сега той постига желаната сигурност в наблюдаването на висшите светове.
към текста >>

16. 09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Мъдрецът първо се научава да вниква в законите на света и чак тогава неговите желания се превръщат в сила, готови да се осъществят в действие.
Мъдрецът първо се научава да вниква в законите на света и чак тогава неговите желания се превръщат в сила, готови да се осъществят в действие. Нека се обърнем към един пример. Вероятно мнозина биха жела ли да научат от собствен опит нещо за живота си преди своето раждане. Подобно желание остава напълно безцелно и безрезултатно, докато съответният индивид не вникне антропософски в законите за самата същност на вечността, докато не разпростре своето познание и то в най-дълбоките му и интимни форми върху тези закони. Ако обаче той действително овладее този вид познание, и едва тогава се устреми по-нататък, неговите облагородени и пречистени желания ще му бъдат от несъмнена полза.
към текста >>

17. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Сетивният орган разположен в пъпната област възприема душевните способности и таланти, като наред с това той вниква в значението, което имат животните, растенията, металите, атмосферните явления и т. н.
Духовният възприемателен орган, намиращ се в близост до ларинкса, позволява да се вникне с ясновиждащ поглед в начина на мислене, характерен за другите хора, както и да се разбират истинските закони на природните явления. Органът в близост до сърцето позволява на ясновиждащото познание да вникне в душевното състояние на другите душевни същества и който го е развил в достатъчна степен, може да се добере също и до скритите сили в животинския и растителен свят. Сетивният орган разположен в пъпната област възприема душевните способности и таланти, като наред с това той вниква в значението, което имат животните, растенията, металите, атмосферните явления и т. н. за природния свят. Органът в близост до ларинкса има 16 "листа" или "лъчи"; този до сърцето 12; а този до пъпа 10.
към текста >>

Съществува един вид интуиция, изградена върху обикновения усет за истината и върху ясния и здрав разум, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
Да, той трябва да постигне това, ако иска неговият Аз да се появи в нормален и добре развит вид. Погрешно би било някой да казва: "Аз не мога да приема антропософската наука за духа, преди сам да съм прогледнал в духовния свят". Защото без задълбочаване в духовните изследване, никой не може да се издигне до свръхсетивното познание. В противен случай той би приличал на едно дете в майчината утроба, което отказва да приеме силите, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно. Както човешкият зародиш несъзнателно приема хранителни вещества, така и човек все още невиждащ в духовния свят може да приеме истините на антропософската Наука за Духа. Съществува един вид интуиция, изградена върху обикновения усет за истината и върху ясния и здрав разум, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
към текста >>

Той се научава да вниква в закономерностите на своя живот, в Кармата.
Сега той разбира, че в известен смисъл низшият Аз произлиза от висшия Аз. Разбира още, че неговата висша природа надживява низшата. Сега вече той може да различава в самия себе си преходното от вечното. А това означава не друго, а че от личен опит човек се убеждава в идеята за въплъщението /инкарнацията/ на Азът в по-низшите структури на човешкото тяло. Сега той разбира, че е включен в много по-висши духовни зависимости и че тъкмо те определят неговите качества и неговите съдби. Той се научава да вниква в закономерностите на своя живот, в Кармата. Той вижда, че неговия низш Аз, както е поставен в настоящия живот, е само една от формите, които може да приеме неговия висш Аз. И сега той открива чудната възможност да работи върху себе си от гледна точка на своя висш Аз, така че да става все по-съвършен и по-съвършен. Той забелязва вече и големите различия между хората, дължащи се на различните им еволюционни степени. Над себе си той открива личности, отдавна овладели степените, за които той тепърва ще воюва. Той вижда, че ученията и действията им са инспирирани от висшите светове.
към текста >>

18. 13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

едва след като може да има възприятия от духовния свят в своето будно съзнание, той вниква в тайните на обкръжаващия го свят, които му се откриват под формата на звуци и думи.
Нека отново да напомним, че докато окултният ученик не съумее да пренася висшите душевни опитности в дневното съзнание, той не може да им приписва никакъв познавателен характер. Едва с овладяването на тази способност, т.е. едва след като може да има възприятия от духовния свят в своето будно съзнание, той вниква в тайните на обкръжаващия го свят, които му се откриват под формата на звуци и думи. На тази степен от развитието често се изправяме пред отделни, малко или много несвързани духовни изживявания. Ето защо трябва да се пазим и да не извличаме от тях каквито и да е познавателни теории, понеже по този начин в душевния свят биха нахлули всевъзможни фантастни представи и идеи, насърчаващи ни да построим един въображаем свят, който няма нищо общо с реалния духовен свят.
към текста >>

19. 15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Една от най-важните опитности на посветения е тази, че той се научава да вниква в истинските причини на видимия сетивен свят много по-добре, отколкото преди своето окултно обучение.
Една от най-важните опитности на посветения е тази, че той се научава да вниква в истинските причини на видимия сетивен свят много по-добре, отколкото преди своето окултно обучение. Това той постига благодарение на виждането си в свръхсетивния свят. Ако човек не е стигнал до свръхсетивното виждане, а само си въобразява, че свръхсетивните области са безкрайно по-богати, лесно може да подцени сетивния физически свят. Но ако вече разполага със свръхсетивен поглед, човек знае: без своите изживявания в сетивния свят, той би бил съвсем безпомощен в свръхсетивните области. И ако иска да живее в свръхсетивните области, той е длъжен да разполага със съответните качества и способности. Обаче тях той може да постигне единствено в сетивния свят.
към текста >>

20. ПОСЛЕСЛОВ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

От правилното вникване и разбиране на този процес идва и онази чудна светлина, която може да хвърли яснота в самата същност на свръхсетивното познание.
За свръхсетивната душевна дейност, която разглеждаме тук, е от огромно значение да вникне правилно в това, което наричаме изживяване на чистото мислене. Защото в основата си, само това изживяване е вече една свръхсетивна душевна дейност, при която обаче не се стига до свръхсетивното виждане. Чрез чистото мислене човек живее в свръхсетивния свят, макар и там да изживява само него, а не и други свръхсетивни процеси и събития. Свръхсетивната опитност трябва да бъде едно продължение на онова душевно изживяване, което е налице вече във факта на съединяването с чистото мислене. Ето защо е от толкова голямо значение да се вникне правилно в това "съединяване". От правилното вникване и разбиране на този процес идва и онази чудна светлина, която може да хвърли яснота в самата същност на свръхсетивното познание. Доколкото душевният живот протича под онази яснота на съзнанието, която е характерна за мисленето, дотолкова са налице и погрешните пътища за постигане на истинското свръхсетивно познание. В този случай душевният живот остава под властта на физическото тяло; душевните прояви и продуктивно-творческите сили се оказват не откровения на свръхсетивния свят, а чисто телесни откровения на подсетивния свят.
към текста >>

21. КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Това, което те изнасят от тяхната нова идеалистическа гледна точка, е бедно, то може временно да ги задоволи, но не и онези, които по-дълбоко вникват в мировите загадки.
Естествено е при това положение на фактите разумните хора да признават, че материалистичният мисловен свят не е годен за изграждането на един светоглед. Изхождайки от него ние не можем ни най- малко да се произнесем върху душевните и духовните явления. И днес съществуват вече много природоизследователи, които се стремят да си изградят една световна постройка върху съвършено други представи. Достатъчно е да споменем само труда на ботаника Райнке “Светът като дело”. При това се оказа, че такива природоизследователи не безнаказано са били възпитани в чисто материалистичните представи. Това, което те изнасят от тяхната нова идеалистическа гледна точка, е бедно, то може временно да ги задоволи, но не и онези, които по-дълбоко вникват в мировите загадки. Такива природоизследователи не могат да се решат да пристъпят към онези методи, които изхождат от действителното разглеждане на духа и душата. Те изпитват най-голям страх пред “мистиката”, пред “гнозиса” или “Теософията”. Това ясно проличава от гореспоменатите книги на Ферворн. Той казва: “В естествената наука кипи. Неща, които изглеждаха ясни и прозрачни на всички, днес са се размътили.
към текста >>

22. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910 GA_13 Въведение в Тайната наука

Това, че по време на своето обучение той си осигури достатъчно надеждни възможности да следи и до днес истинския научен прогрес в областта на физикалната топлинна теория, без да среща никакви трудности при опитите си да вниква в което и да е от постиженията на официалната наука.
топлинните процеси, за които става дума в тази книга, без да признае следното: Преди повече от 30 годи ни в редовен университетски курс той можа да изучи физиката, включително и нейните основни разклонения. Тогава топлинните явления се обясняваха с т.н. „механическа теория на топлината" и тя го интересуваше твърде много. Историческото развитие на тази теория, свързана с имената на Юлиус Роберт Майер, Хелмхолц, Жул, Клаузиус и т.н. беше част от постоянните му занимания. Това, че по време на своето обучение той си осигури достатъчно надеждни възможности да следи и до днес истинския научен прогрес в областта на физикалната топлинна теория, без да среща никакви трудности при опитите си да вниква в което и да е от постиженията на официалната наука. В противен случай той изобщо не би се осмелил да напише тази книга. За свой неизменен принцип той прие да говори и пише само за такива неща в областта на Духовната Наука, за които е сигурен в начина, по който те могат да бъдат обяснени от съвременната наука. С това авторът не претендира, че подобен подход трябва да е задължителен за всички хора. Естествено, всеки човек е в правото си да съобщи или публикува онова, което му подсказват неговият разум, неговият здрав усет за истината и неговите чувства, дори и когато не знае как ще се произнесе съвременната наука по този въпрос. Обаче авторът на тази книга би желал да се придържа твърдо към посочения горе принцип.
към текста >>

23. ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925 GA_13 Въведение в Тайната наука

Като книги, предполагащи у читателя истинска воля за вникването в един тежък стил, „Теософията" и „Тайната Наука" намериха широко разпространение.
Следващите години потвърдиха това напълно. Като книги, предполагащи у читателя истинска воля за вникването в един тежък стил, „Теософията" и „Тайната Наука" намериха широко разпространение.
към текста >>

Без да вникват в същественото, опонентите ми се хванаха за тях: след като говоря за „лотосови цветове" в астралното тяло на човека, това означавало, че възпроизвеждам древните индийски учения, които си служат с тази дума.
Все пак в моите изрази се намират и отзвуци от по-стари представи. Без да вникват в същественото, опонентите ми се хванаха за тях: след като говоря за „лотосови цветове" в астралното тяло на човека, това означавало, че възпроизвеждам древните индийски учения, които си служат с тази дума. А когато споменавам за „астрално тяло", това било последица от заниманията ми със средновековни автори. Употребявам ли изрази като Ангели, Архангели и т.н. възобновявал съм представите на християнския гнозис.
към текста >>

24. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

И ако някой не вниква в това, той сам затваря ума си пред загадките, които на всяка крачка изникват от страна на сетивния свят.
Впрочем ясно е, че опознаването на видимия свят поставя пред човека загадки, които никога не могат да бъдат разрешени чрез самите факти на този свят. Те не ще могат да бъдат разрешени по този начин, дори и когато научното обяснение напредне до своите крайни предели на развитие. Защото, чрез своята вътрешна същност, видимите факти ясно загатват за един друг, скрит свят. И ако някой не вниква в това, той сам затваря ума си пред загадките, които на всяка крачка изникват от страна на сетивния свят. Той просто не иска да види определени загадки; затова и вярва, че с помощта на сетивните факти може да се отговори на всички въпроси. Въпросите, които той иска да постави, действително могат да бъдат разрешени и то без изключение с помощта на онези факти, за които той си обещава, че ще бъдат разкрити в хода на времето. Това може да се
към текста >>

25. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Отричайки едната вярна четвърт, ние създаваме недоверие у този, който ясно вниква именно в тази четвърт, но няма никакво предчувствие за останалите три четвърти.
Напълно естествено е да се твърди, че човек е създаден за активен и действен живот и цялата му продуктивност е свързана с отдаването на този активен, буден живот. Докато вглъбяването в състояния, каквито са сънят и смъртта, би могло да възникне само от известна склонност към безцелно мечтателство и не води до никъде другаде, освен до една празна и ненужна фантастика. Лесно ще се намерят хора, които виждат в отхвърлянето на такава „фантастика" израз на една здрава душевност, а в отдаването на каквото и да е „безцелно мечтателство" нещо болестно, присъщо само на лица, лишени от жизнерадост и витални сили, неспособни за истинско творчество. Такива преценки не трябва да се отхвърлят като напълно погрешни. Те съдържат някаква истина, но обикновено това е четвърт истина, която трябва да бъде допълнена с останалите три четвърти. Отричайки едната вярна четвърт, ние създаваме недоверие у този, който ясно вниква именно в тази четвърт, но няма никакво предчувствие за останалите три четвърти.
към текста >>

Всяко вникване в резултатите от свръхсетивното наблюдение прави понятни и всички физически процеси и такова потвърждение е винаги нещо желателно.
И задача на свръхсетивното познание е тъкмо да изучи тази друга форма на съществувание. За сетивното наблюдение астралното тяло изчезва веднага след заспиване. Свръхсетивното наблюдение обаче може да го проследи даже и в периода преди то отново да е завладяло физическото и етерното тяло по време на събуждането. Както във всички случаи, където става дума за познание на скрити процеси и явления, така и тук за свръхсетивното познание е необходимо точното установяване на всички факти, свързани със съня; веднъж установени и формулирани обаче, те стават напълно разбираеми за всяко непредубедено мислене. Защото процесите на скрития свят винаги проявяват своите действия във видимия свят. Всяко вникване в резултатите от свръхсетивното наблюдение прави понятни и всички физически процеси и такова потвърждение е винаги нещо желателно.
към текста >>

26. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

А този, който вниква в нашите описания, ще съумее да извлече от самите връзки между тези неща, онези представи, с които да си изгради характерните образи и символи за събитията, разиграли се в прадалечното минало.
При това, в описанията могат да бъдат посочени само отделни и характерни черти на тогавашните отношения, за да си представим нагледно как са възникнали поредните въплъщения на Земята. Нека помним, че колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова по-различни стават тези състояния и все по-малко приличат на това, което имаме днес. Те могат да бъдат описани с представите, взети от съвременния свят. И все пак, когато например говорим за светлина, топлина и други, при тези далечни епохи, да не изпускаме предвид, че това далеч не са онези явления, които днес определяме като светлина и топлина. Въпреки това, подобно наименование е правилно, защото пред изследователя на духовния свят се изправя нещо от миналите периоди на развитие, от което са произлезли съвременната светлина, топлина и т.н. А този, който вниква в нашите описания, ще съумее да извлече от самите връзки между тези неща, онези представи, с които да си изгради характерните образи и символи за събитията, разиграли се в прадалечното минало.
към текста >>

Ето защо всичко, което тази книга загатва за състоянията от „областта на Вечността", трябва да се разбира така, че да е ясно: изразите, отнасящи се до времеви отношения са употребени само за сравнение и по-добро вникване в описанията на Тайната Наука.
Следователно, с появата на Сатурновата топлина, нашето развитие преминава от вътрешния живот, от чисто духовните отношения, в едно външно проявяващо се съществувание. За съвременното съзнание ще бъде особено трудно да приеме и твърдението, че заедно със Сатурновата топлина се явява за пръв път и това, което наричаме „време". Предходните състояние не са имали нищо общо с времето. Те принадлежат към онази област, която Тайната Наука нарича „Вечност". Ето защо всичко, което тази книга загатва за състоянията от „областта на Вечността", трябва да се разбира така, че да е ясно: изразите, отнасящи се до времеви отношения са употребени само за сравнение и по-добро вникване в описанията на Тайната Наука. Човешкият език може да опише това, което предхожда „времето" само с изрази, които съдържат представа за времето. Въпреки че първото, второто и третото Сатурново състояние не протичат „едно след друго" в съвременния смисъл на думата, ние не можем да ги опишем по друг начин, освен „едно след друго". Въпреки тяхната „Вечност" и „едновременност", те дотолкова зависят едно от друго, че тази зависимост може да бъде сравнена с едно редуване във времето, с една хронология.
към текста >>

Естествено, от чисто логична гледна точка е напълно възможно за всяка причина след вникването в една причинна връзка винаги отново да питаме за „причината на тази причина".
С тези указания за първите периоди от Сатурновото развитие, ние донякъде отговаряме и на всякакви въпроси от рода на: „откъде" идват тези състояния? Естествено, от чисто логична гледна точка е напълно възможно за всяка причина след вникването в една причинна връзка винаги отново да питаме за „причината на тази причина". Обаче спрямо фактите този подход е неприложим.
към текста >>

27. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

" Но който е добре запознат с тези неща, той е наясно, че истинското познание в тази област е недостижимо без вникването в това, което на пръв поглед изглежда толкова ненужно.
След като ученикът напредне от Имагинацията към Инспирацията, той скоро разбира, колко неправилно би било, ако се откаже от проучването на великите мирови явления и поиска да се ограничи само във фактите ,свързани с неговите непосредствени интереси. Който е непосветен в тези неща, може да попита: „За мен е важно само да узная съдбата на човешката душа след смъртта; достатъчно е да чуя подробности по този въпрос. Защо Духовната Наука трябва да ме занимава с толкова далечни неща като Сатурновото и Слънчевото състояние, като отделянето на Слънцето, Луната и т.н.? " Но който е добре запознат с тези неща, той е наясно, че истинското познание в тази област е недостижимо без вникването в това, което на пръв поглед изглежда толкова ненужно. Едно описание на човешките състояния след смъртта остава напълно неразбираемо и без всякаква стойност, ако не го обхванем с понятия, извлечени тъкмо от тези далечни епохи. Дори най-простото наблюдение на даден човек в свръхсетивния свят, подсказва колко необходимо е да се познават тези неща. Когато например едно растение преминава от цъфтеж в плододаване, свръхсетивно наблюдаващият човек вижда, как пред него метаморфозира едно астрално Същество, което по време на цъфтежа обгръща растението отгоре като облак. Ако оплождането не би станало, астралното Същество би приело съвършено друга форма. След като сме вникнали в онзи величествен процес, разиграл се със Земята и всички нейни обитатели, а именно отделянето на Слънцето, вече разбираме по свръхсетивен начин и всички подробности от живота на растенията.
към текста >>

Естествено, човек ще се отнася по този начин само към онези познания, на които гледа като на свои собствени изживявания в свръхсетивния свят, но не и към онези, които получава като сведения от други хора и в които вниква със своя физически мозък и със здравия си усет за истината.
Ако сега остава нещо, то не съдържа в себе си нищо, което да не може да бъде обхванато с поглед. В него не може да се прибави нищо, което относно цялото си съдържание може да избегне едно внимателно обсъждане. Следователно, в своята Интуиция ученикът притежава нещо, което му показва как е изградена цялата действителност на духовно-душевния свят. И ако приложи познатите критерии от духовно-душевната действителност върху всичко, което застава пред неговото наблюдение, той ще може да различава илюзията от действителността. И може да е сигурен, че прилагайки този закон, ще бъде предпазен от измама в свръхсетивния свят, също както в сетивно-физическия свят не може да смеси едно въображаемо парче нагорещено желязо с истинско горещо желязо, което действително изгаря. Естествено, човек ще се отнася по този начин само към онези познания, на които гледа като на свои собствени изживявания в свръхсетивния свят, но не и към онези, които получава като сведения от други хора и в които вниква със своя физически мозък и със здравия си усет за истината. Ученикът ще се постарае да тегли точна разграничителна линия между това, което научава по единия и по другия начин. От една страна той с готовност ще се вслуша в едни или други сведения за висшите светове и ще се стреми да ги обяснява със своя разум. Но когато става дума за яйчна опитност, за лично наблюдение, той вече ще е проверил дали то притежава онези признаци, с които той е запознат при срещите си с непогрешимата Интуиция.
към текста >>

28. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО GA_13 Въведение в Тайната наука

В бъдеще душата ще има не просто вдъхновения; тя ще ги усеща и ще вниква в тях като в нещо, което е част от нейната собствена същност.
И така, през Петата епоха познанията за свръхсетивните светове ще започнат да се вливат в човешкото съзнание. А с настъпването на Шестата епоха, човечеството отново ще постигне но на една по-висша степен това, което притежаваше в миналото като смътно или сумрачно ясновидство. Обаче новото ясновидство ще бъде съвсем различно от старото. Това, което древната душа знаеше за висшите светове, не беше проникнато от силите на разума и чувствата. Тя се добираше до него чрез един вид вдъхновение. В бъдеще душата ще има не просто вдъхновения; тя ще ги усеща и ще вниква в тях като в нещо, което е част от нейната собствена същност. В познавателния акт, насочен към даден процес или дадено Същество, разумът ще открива достоверност и поради своята собствена същност; в познавателския акт спрямо един морален закон, спрямо едно или друго човешко поведение, душата ще си казва: Сега моето чувство е оправдано пред самото себе си само тогава, когато аз осъществявам действията, заложени в смисъла на това познание. Такава душевна нагласа ще преобладава всред достатъчно голям брой хора на Шестата следатлантска епоха.
към текста >>

29. НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ОСОБЕНИ СЪБИТИЯ И СЪЩЕСТВА В ДУХОВНИЯ СВЯТ GA_13 Въведение в Тайната наука

Дори първата крачка: вникването в начина, по който трябва да се тълкуват впечатленията от особените свръхсетивни явления, е невъзможна без напреднало духовно обучение.
На това трябва да отговорим: Ако чрез посочените средства човек постигне способността да вижда в духовния свят, той може да наблюдава също и отделни подробности, които са част от този свят. Сега, той е в състояние да установи връзка с хора, които живеят в духовния свят между смъртта и новото раждане. Следва да се има обаче предвид, че в смисъла на Духовната Наука, това може да стане само тогава, когато човек е преминал през правилното духовно обучение. Защото само тогава той може да прави разлика между измама и действителност, що се отнася до свръхсетивните събития и Същества. Ако някой иска да наблюдава отделни подробности без да е минал през правилното обучение, може да стане жертва на много заблуждения. Дори първата крачка: вникването в начина, по който трябва да се тълкуват впечатленията от особените свръхсетивни явления, е невъзможна без напреднало духовно обучение. Обучението, което в свръхсетивните светове води до наблюдението на това, което е описано в настоящата книга, дава възможност да се проследи и животът на отделен човек след смъртта; а не на последно място възможността да се наблюдават и разбират всички духовно-душевни Същества, които действуват както в скритите, така и във видимите светове. Обаче сигурното наблюдение на отделните процеси и Същества е възможно само въз основа на познанието върху все общите духовни явления, които засягат всеки човек. Който се устремява към едното, а пропуска другото, се заблуждава. Една от опитностите, до която човек ще стигне при наблюдението в духовния свят е тази, че проникването в свръхсетивните области, които са желани най-силно, идва като награда едва тогава, когато той е предпочел сериозните и тежки пътища, насочени единствено към всеобщите въпроси на познанието, търсейки отговор за смисъла и целта на живота. Ако човек следва тези пътища в един чист, неегоистичен стремеж към познание, той е вече узрял да наблюдава и подробности, чието съзерцание по-рано би представлявало само задоволяване на егоистични нужди, дори и съответният човек да ни убеждава, че се стреми да проникне в духовния свят само от любов, например към свой близък, който вече не е между живите.
към текста >>

30. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

че вникваме съзнателно във него.
че вникваме съзнателно във него.
към текста >>

да вниква в същността отвъд сетивността
да вниква в същността отвъд сетивността
към текста >>

31. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

той вниква във духовната реалност.
той вниква във духовната реалност.
към текста >>

32. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

" Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на Христос чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че Христос живее във всеки човек.
Какво се появява в този по-висш Аз, който е свързан с духовните Йерархии и който навлезе в човешкото тяло на Исус от Назарет при Кръщението в Йордан. Събитието беше символично описано в образа на гълъба като знак на слизащия Дух с думите: „Този е моят Възлюбен син, аз днес го родих! " (защото тези са истинските думи). Когато вникнем в този образ, пред нас се очертава най-висшият човешки идеал. Защото всичко това не означава нищо друго, освен че в историята за Исус от Назарет ни се възвестява: „Във всеки човек може да бъде открит Христос! " Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на Христос чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че Христос живее във всеки човек.
към текста >>

Едва чрез вникването в същността на човека, човечеството ще се научи да вижда какво се крие в дълбините на тези източници.
Няма да бъде пресилено твърдението, че ще дойде време, когато ще се утвърди възгледът: Хората, които чрез Духовната Наука могат правилно да ценят Евангелията, ще ги признаят като ръководещ документ за човечеството, в смисъл, който ще бъде много по-верен от днешното им тълкуване. Едва чрез вникването в същността на човека, човечеството ще се научи да вижда какво се крие в дълбините на тези източници. И тогава то ще си каже: „Щом в Евангелията се намира това, което принадлежи към самата същност на човека, то сигурно е внесено в тях от хората, които са ги написали някога на Земята." За техните автори с особена сила важи правилото, че колкото по-възрастен става човек, толкова повече неща има да каже от своя живот. Смисълът на някои негови действия се разбира едва след много години. Трябва да смятаме авторите на Евангелията за личности, които са писали под вдъхновението на техния по-висш Аз, който работи върху човека през детските му години. И така, Евангелията са произведения, черпещи от онази мъдрост, която изгражда и формира човешкото същество. Човекът е откровение на Духа чрез своето тяло; Евангелията са откровения на Духа чрез писаното слово.
към текста >>

33. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Хора, които придобиват ясновидски способности, но не вникват в посочените условия от развитието на човечеството, по принцип никога не могат да знаят, какъв вид Същества стоят пред тях.
Виждаме, че за правилното разбиране на мировите процеси не е достатъчно ако с помощта на упражнения се отворят „духовното око" или „духовното ухо" на човека към висшите светове. По този начин човек постига само това, че вижда духовната действителност, възприема Съществата, които я населяват и знае: ето тук има Същества, принадлежащи към душевния или духовния свят. Необходимо е обаче той да определи и от какъв вид са тези Същества. Някой може да срещне едно Същество от душевния или духовния свят, обаче той все още не може да определи дали то е в напредващ стадий на развитие или принадлежи към категорията на изоставащите Същества, т.е. дали то тласка развитието напред или го спъва. Хора, които придобиват ясновидски способности, но не вникват в посочените условия от развитието на човечеството, по принцип никога не могат да знаят, какъв вид Същества стоят пред тях.
към текста >>

34. ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

В астралните опитности той вниква в действията на определени духовни Същества.
При изживяването на астралното тяло човек има в много по-голяма степен чувството, че се намира вън от своето сетивно тяло, отколкото при изживяването в етерното тяло. При последното човек се чувствува извън областта, в която се намира сетивното тяло, но все пак се чувствува заедно с него. Обаче в астралното тяло човек чувствува самото сетивно тяло като нещо външно. При прехода в етерното тяло човек усеща един вид разширение на собственото си същество, докато при вживяването в астралното тяло усеща един вид нахлуване в друго същество. В астралните опитности той вниква в действията на определени духовни Същества. По един или друг начин човек се усеща свързан или дори сроден с тези Същества. Постепенно се научава да разбира какви са взаимните отношения на Съществата. Така човешкото съзнание се разширява и включва част от духовния свят. Човек вижда как едни или други духовни Същества определят последователните епохи от развитието на човечеството и как техният характер се определя именно от духовните Същества. Това са Духовете на Времето или прасилите.
към текста >>

35. СЕДМА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Единствената предпазна мярка се състои в следното: Енергичната воля за себепознание в свръхсетивния свят все повече и повече да вниква в маските на егоизма.
И все пак такъв човек може да стигне до там, че в свръхсетивния свят да вижда това, което съответствува на неговия егоизъм. Нека да се замислим как този егоизъм участвува в това, което човек вижда. Той вижда това, към което го тласка неговият егоизъм. Човек не се досеща, че тъкмо егоизмът насочва духовния му поглед. И съвсем естествено той счита видяното за истина. Единствената предпазна мярка се състои в следното: Енергичната воля за себепознание в свръхсетивния свят все повече и повече да вниква в маските на егоизма. Ако човек отчита възможността, собствената му душа да изпадне тук или там в егоизъм и в медитациите води безпощадна борба срещу него, той постепенно ще се освободи от влиянията на егоизма.
към текста >>

36. ОСМА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Постепенно човек вниква в основния факт, че преди сегашното си сетивно съществувание, в което получавайки физическото тяло е влязъл, той вече е живял в духовния свят.
След като човек е дотолкова напреднал в пътешествието на душата, че носи "себе си" и всичко, което нарича своя същност в сетивния свят като един спомен и изживява себе си в един развиващ се и висшестоящ "Аз", тогава той става способен да вижда и протичането на живота извън рамките на физическата Земя. Пред духовния му поглед застава фактът, че сегашното сетивно съществувание се предхожда от друго съществувание в духовния свят. Именно в духовния свят са причините за сетивното съществувание. Постепенно човек вниква в основния факт, че преди сегашното си сетивно съществувание, в което получавайки физическото тяло е влязъл, той вече е живял в духовния свят.
към текста >>

37. ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ GA_17 Прагът на духовния свят

Вникването в резултатите на Духовната Наука се улеснява, когато в обикновения душевен живот открием онова, което ни дава понятия, способни за такова разширяване и преобразяване, което им дава възможността постепенно да се доближат до процесите и Съществата на духовния свят.
Вникването в резултатите на Духовната Наука се улеснява, когато в обикновения душевен живот открием онова, което ни дава понятия, способни за такова разширяване и преобразяване, което им дава възможността постепенно да се доближат до процесите и Съществата на духовния свят. Ако не изберем този път с достатъчно търпение, лесно ще сме склонни да си представяме духовния свят като твърде сходен с физическия или сетивен свят. Без този път едва ли ще сме в състояние да си изградим точна представа за духовния свят и за неговото отношение към човека. Духовните събития и Същества се доближават до човека, когато в душата си той е подготвен да ги възприеме. Начинът, по който те проникват в нас, е твърде различен от проявленията на физическите процеси и същества. Ще си изградим представа за този коренно различен на чин на проявление, ако се съсредоточим върху процеса на спомнянето.
към текста >>

Колкото по-дълбоко вникваме в тази подробност на ясновиждащото съзнание, толкова по-добре, защото тогава няма да се поддаваме на каквито и да е илюзии относно неговата образна природа.
Колкото по-дълбоко вникваме в тази подробност на ясновиждащото съзнание, толкова по-добре, защото тогава няма да се поддаваме на каквито и да е илюзии относно неговата образна природа. Така ще развием и правилния усет да отнасяме съответните образи към свръхсетивния свят. С помощта на образите ние ще се научим да четем в свръхсетивния свят. Естествено, чрез впечатленията от сетивния свят ние стоим много по-близко до физическите процеси и същества, отколкото чрез свръхсетивните образи до свръхсетивния свят. Дори бихме могли да кажем, че първоначално тези образи са като една завеса, която душата поставя пред свръхсетивния свят, когато се усети докоснато до него.
към текста >>

38. ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

Но той се разкрива при едно истинско вникване в гръцкото мислене.
Тя се чувства като член на организма на света; тя не мисли себе си като самостоятелно същество отделено от този организъм. Когато в нея се пробужда мисълта в нейната лишеност от образ, тя чувства отделеността на свят и душа. Мисълта става неин възпитател към самостоятелност. Но гъркът изживява мисълта по начин различен от този на съвременния човек. Това е един факт, който лесно може да се изпусне изпредвид. Но той се разкрива при едно истинско вникване в гръцкото мислене. Гъркът чувства мисълта, както днес хората чувстват възприятието, както те чувстват "червено" или "жълто".
към текста >>

39. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

И Кант намери един отговор, който спаси истинността и сигурността на човешкото познание чрез това, че пожертва човешкото вникване в основите на света.
Ако бихме извличали всички наши познания от нещата, тогава не би съществувала никаква сигурност. Обаче съществува една сигурност, казва Кант. Математиката и естествената наука доказват това. Кант искаше да приеме от Юм възгледа, че светът не дава на човешкия ум неговите познания; но той не искаше да направи извода, че тези познания не съдържат сигурност и истина. Така Кант беше изправен пред разтърсващия го въпрос: Как е възможно човекът да има истински и сигурни познания и въпреки това да не може да знае нищо за действителността на света в себе си? И Кант намери един отговор, който спаси истинността и сигурността на човешкото познание чрез това, че пожертва човешкото вникване в основите на света. Нашият разум никога не би искал да твърди за един свят, който е разпрострян вън от нас и който ние оставяме да действа върху нас само чрез наблюдение, че в този свят има нещо сигурно. Следователно нашият свят може да бъде само един такъв, който ние самите изграждаме: Един свят, който се намира вътре в нашия дух. Това, което става вън от мене, когато един камък пада и прави дупка в земята, аз не зная. Законът на целия този процес се разиграва в мене. И той може да се разиграе в мене само така, както му предписват законите на моя собствен духовен организъм.
към текста >>

Човек трябва да се откаже от вникването в един свръхсетивен свят; от неговата морална природа за него извира един заместител на познанието.
Че най-висшите истини не са никакви истини на познанието, а морални истини, това Кант считаше за свое откритие. Човек трябва да се откаже от вникването в един свръхсетивен свят; от неговата морална природа за него извира един заместител на познанието. Нищо чудно, че Кант вижда в невъздържаното на дълга най-висшето изискване към човека. Ако дългът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят. Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга. И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието.
към текста >>

"Разумът държи безкрайно много на това, да не остави да отпадне механизмът на природата в нейните произведения и в обясненията на тези произведения да не отмине незабелязано този механизъм; защото без него не може да бъде постигнато никакво схващане, никакво вникване в природата на нещата.
И Гьоте действително го приложи. Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение". Следователно и в схващането на природата Гьоте стои в пълна противоположност на Кант. Този последният нарече една рискована "авантюра на разума", ако този разум би искал да предприеме да обясни живите същества според тяхното раждане. Той счита човешката познавателна способност за негодна за една такова обяснение. "Разумът държи безкрайно много на това, да не остави да отпадне механизмът на природата в нейните произведения и в обясненията на тези произведения да не отмине незабелязано този механизъм; защото без него не може да бъде постигнато никакво схващане, никакво вникване в природата на нещата. Когато някой веднага ни признава: Че един най-висш Архитект е създал непосредствено формите на природата такива, каквито те са от край време, или който ги е предопределил да се образуват непрестанно според същия образец, с това нашето познание на природата ни най-малко не е подпомогнато; понеже ние никак не познаваме начина по който работи онова същество и неговите идеи, които трябва да съдържат принципите на възможността на природните същества, и не можем изхождайки отгоре от него да обясним природата".
към текста >>

40. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Съмненията, които възникват върху това, не могат да бъдат отстранени чрез вникването в действителността на мисълта, когато тази мисъл се счита не като нещо възприемано, а като нещо изработено от душата.
Щом човек мисли, че възприема мисълта, той може да бъде на мнение, че истинският свят е този, който разкрива мисълта. И когато душата се чувства свързана с възприеманата мисъл, тя може да счита, че принадлежи на това, което в света е мисъл, неразрушима мисъл; докато напротив възприятието на сетивата разкрива само същества, които могат да бъдат разрушени. Тогава може да се счита, че това, което сетивата възприемат от човешкото същество, е преходно; обаче това, което оживява в душата като мисъл, прави тази душа да се яви като член на духовното, на истински действителното съществуване. Чрез такъв един възглед душата може да си представи, че принадлежи на истинския действителен свят. Това би искал да направи един нов светоглед, който би искал да покаже, че изживяването на мисълта довежда в една истинска действителност не само познанието, а то развива също и силата, да изтръгне душата от сетивното битие и да я постави действително в истинската действителност. Съмненията, които възникват върху това, не могат да бъдат отстранени чрез вникването в действителността на мисълта, когато тази мисъл се счита не като нещо възприемано, а като нещо изработено от душата. Защото от къде би искала да се получи сигурността, че това, което душата изработва в сетивното битие, и дава също едно действително значение в един свят, който сетивата не възприемат? Би могло да бъде така, че чрез изработването на мисълта душата наистина схваща действителността, но че като действително същество тя не се корени в тази действителност. И този светоглед води само дотам, да насочи вниманието към един духовен свят, но не може да избегне, щото за един безпристрастен човек накрая да застанат настойчиво философските загадки, които изискват душевни изживявания, каквито този светоглед не може да достави. Той може да създаде убеждението за същността на мисълта, но не може да намери чрез мисълта една гаранция за същността на душата.
към текста >>

Както при четенето не може да става дума за това, да изучаваме формите на буквите, а така както това е несъществено за съдържанието на съчинението, така и за вникването в истинската действителност би искало да бъде несъществено това, че вътре в "Аза" всичко, което познаваме носи характера на съзнанието.
На тяхната почва не може да се роди никак мисълта, дори да се предположи нещо върху една област на света, ако при това предположение душата би искала да излезе със своите представи вън от областта на съзнанието. Понеже всичко, което "Азът" познава, той трябва да го схване вътре в своето съзнание, следователно трябва да го държи вътре в своето съзнание, затова за този възглед целият свят се явява също като намиращ се вътре в пределите на това съзнание. За този светоглед е нещо невъзможно душата да се запита: Как стоя аз с притежанието на моето съзнание в един свят независим от това съзнание? От негова гледна точка човек би трябвало да се реши, да се откаже от всички въпроси, които са в тази насока. Човек би трябвало да се откаже да насочва своето внимание върху факта, че в областта на самия съзнателен душевен живот съществуват подробности, да насочи поглед вън от тази област и над нея, както при четенето на едно съчинение ние търсим неговия смисъл не сред това, което виждаме върху листовете хартия, а в това, което съчинението изразява. Както при четенето не може да става дума за това, да изучаваме формите на буквите, а така както това е несъществено за съдържанието на съчинението, така и за вникването в истинската действителност би искало да бъде несъществено това, че вътре в "Аза" всичко, което познаваме носи характера на съзнанието.
към текста >>

41. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Научи се да вникваш в това, което животът ти предлага, премини през него, но преодолей себе си, излез вън от себе си.
Умри и възкръсни! Научи се да вникваш в това, което животът ти предлага, премини през него, но преодолей себе си, излез вън от себе си. Позволи му да се превърне в мост и тогава ти ще възкръснеш за един по-висш живот, ще станеш едно цяло с останалия свят и няма да живееш с лудостта, че откъснат от висшия Аз, тогава ти можеш да стигнеш до същността на нещата. Когато Гьоте говори за това, че понятията и чувствата трябва да бъдат пожертвувани, за да се издигнем в по-висшите сфери, когато говори за най-дълбоките трепети на любовта, Гьоте често си спомня мистичните думи на Якоб Бьоме/*23/,
към текста >>

42. 02. 2. Предговор GA_23 Същност на социалния въпрос

И все пак самоцелното вникване в социалните идеи би представлявало една голяма недооценка на това, което Рудолф Щайнер искаше.
И все пак самоцелното вникване в социалните идеи би представлявало една голяма недооценка на това, което Рудолф Щайнер искаше. Във въведението на книгата той напомня: „Нещата не се свеждат до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в практическото разрешаване на конкретни жизнени проблеми".
към текста >>

43. 05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество GA_23 Същност на социалния въпрос

Той не знае нито какво става с пролетарския живот през последните десетилетия, нито какви невидими нишки оплитат света в резултат на това, че духовният живот се превръща в идеология; нито пък вниква в претенциите и действията на радикалните социалисти, смятани от него за наивни и „незнаещи", както и в поведението на тези, които „правят революция", движени от неясни и смътни подбуди.
Обаче този духовен живот всъщност е само идеология, нещо, което човекът носи като бледо отражение от външните природни процеси, а не от духовния свят. В прехода от древния духовен живот към новото време, се роди нещо, което пролетарското светоусещане възприемаше само като идеология. Ако човек иска да проникне в основното настроение на пролетарската душевност, което с такъв грохот кънти в претенциите на съвременния свят, той трябва да отговори на въпроса: какви са последиците от това, че духовният живот можа да се превърне в идеология. Тук може да се възрази: но каква представа има за всичко това обикновеният пролетарии, нима то не размътва главите само на неколцина от малко или много образованите им водачи? Които говори така, просто подминава живота не само с думите си, но и със своите действия. Той не знае нито какво става с пролетарския живот през последните десетилетия, нито какви невидими нишки оплитат света в резултат на това, че духовният живот се превръща в идеология; нито пък вниква в претенциите и действията на радикалните социалисти, смятани от него за наивни и „незнаещи", както и в поведението на тези, които „правят революция", движени от неясни и смътни подбуди.
към текста >>

Нищо друго не може да обясни пролетарския мироглед и неговото осъществяване така добре, както вникването в цялата важност на този факт.
Съществено и важно е друго, а именно, че в пролетарското усещане за цялостния човек, решаващо стана нещо, което при другите класи е само една съставна част от техния душевен живот: Мисловния принцип. Ето защо работникът не може да признае напълно и съзнателно реалността на своите собствени душевни изживявания. Пречката е в това, че старият свят му предостави такъв начин на мислене, които работникът не можеше да превърне в нищо друго, освен в идеология. Практически той гради целия си живот върху мислите; а самите тях възприема като една измислена, недействителна идеология. Нищо друго не може да обясни пролетарския мироглед и неговото осъществяване така добре, както вникването в цялата важност на този факт.
към текста >>

44. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

За духовния живот, с който е свързано и развитието на други индивидуални способности чрез необозрими и сложни вътрешни връзки, има само една нормална и здрава възможност за развитие: когато той е подчинен на своите собствени импулси и когато израства всред атмосфера на пълно разбиране от страна на хора, способни да вникваш в неговите постижения.
Не съществува никаква друга възможност да приемем по здрав начин въздействията от споменатия източник, освен да ги поставим в зависимост от свободната възприемчивост на човека и импулсите, които идват от индивидуалните човешки способности. Ако постиженията, възникващи чрез тези способности, бъдат изкуствено повлиявани от стопанския живот или държавата, това в значителна степен им отнема истинската основа на техния собствен живот. Тази основа може да се изгради само благодарение на силата, която кара човешките постижения да се развиват от самите себе си. Ако стопанския живот или държавата се намесят пряко в оценката на тези постижения, свободната възприемчивост към тях се накърнява сериозно. Но тази възприемчивост е сама по себе си в състояние да допусне вливането на постиженията под една здрава форма в целия социален организъм. За духовния живот, с който е свързано и развитието на други индивидуални способности чрез необозрими и сложни вътрешни връзки, има само една нормална и здрава възможност за развитие: когато той е подчинен на своите собствени импулси и когато израства всред атмосфера на пълно разбиране от страна на хора, способни да вникваш в неговите постижения.
към текста >>

45. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

А това е възможно само ако в социалния организъм съществува сфера, която гарантира свободната инициатива на всеки способен индивид, както и правото му да се възползва от своите способности; от друга страна същата сфера определя и стойността на тези способности, благодарение на едно свободно вникване в качествата на другия човек.
Един от основните въпроси, които съвременната критика поставя, е следният: по какъв начин може да се премахне социалното подтисничество, на което са подложени пролетарските маси от частния капитализъм. Собственикът на капитал или лицето, което го управлява, може да подчини физическия труд на други хора в служба на това, което е решил да произвежда. В социалните отношения, които се пораждат при взаимодействието между капитала и човешката работна сила, трябва да различаваме три отделни звена: Предприемаческата дейност, която следва да се опира на индивидуалните способности на дадена личност или на група хора; отношението на предприемача към работника, което трябва да остане в областта на правото; производството на даден вид стока, която получава съответната цена в рамките на стопанския живот. Предприемаческата дейност в социалния организъм може да израсне по нормален и здрав начин, само ако в него са налице сили, които по възможно най-добрия начин способстват за проявата на индивидуалните качества и способности. А това е възможно само ако в социалния организъм съществува сфера, която гарантира свободната инициатива на всеки способен индивид, както и правото му да се възползва от своите способности; от друга страна същата сфера определя и стойността на тези способности, благодарение на едно свободно вникване в качествата на другия човек. Ясно е: Продиктуваната от капитала социална дейност на даден човек принадлежи към онази област на социалния организъм, в която законодателството и цялото ръководство се определят от духовния живот. И ако в тази социална дейност се намеси политическата държава, тогава задължително настъпва и пълно неразбиране спрямо индивидуалните човешки способности. Защото самата политическа държава се опира на презумпцията, че всички хора имат еднакви жизнени потребности. А всъщност, в своите области държавата трябва да допусне еднаква валидност относно преценките на всички хора. Относно своите намерения и действия държавата не се интересува от разбирането или неразбирането на индивидуалните човешки способности.
към текста >>

А всичко, необходимо за духовната сфера, ще се прибави към нея от страна на отделните личности, защото те участвуват в социалния организъм и доколкото свободно вникват в необходимостта от независим духовен живот сами ще определят размера на своето финансово подпомагане.
Социален организъм, който изгражда себе си в светлината на обсъжданата тук концепция, ще може да регулира съответните данъци, необходими за правовия живот. Това ще се постигне чрез споразумение между ръководителите от двете сфери: Юридическата и стопанската. А всичко, необходимо за духовната сфера, ще се прибави към нея от страна на отделните личности, защото те участвуват в социалния организъм и доколкото свободно вникват в необходимостта от независим духовен живот сами ще определят размера на своето финансово подпомагане. Тази духовна организация черпи своите здрави сили от свободната конкуренция на личната инициатива, проявена от онези личности, който мигат да разгърнат една или друга духовна дейност.
към текста >>

Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното разделение на труда.
Обаче лесно могат да възникнат структури, които противоречат на разделението на труда и неговата същност. Последното става, когато производството на блага е нагласено така, че да предостави на отделния човек като собственост онова, което той може да произведе, благодарение само на обстоятелството, че заема своето място в социалния организъм. Разделението на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да живее според отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма. Ако все пак някакъв егоизъм е налице под формата на класови привилегии или нещо подобно, рано или късно възникват сътресения в социалния организъм. Днес ние живеем точно в такъв период от време. Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното разделение на труда. Подобни хора могат да правят само своите лични избоди. А те са: В случая не може да се постигне абсолютно нищо! Социалното движение не води до никъде! Впрочем, ако не се съобразим с правилата на действителния свят, ние няма да прибавим нищо смислено и резултатно към това движение. Логичната последователност на тези разсъждения се стреми просто да насочи човека като участник в социалния организъм към това, което закономерно следва от променящите се жизнени условия на този организъм.
към текста >>

46. 08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи GA_23 Същност на социалния въпрос

в една посока, която изключваше всяко разумно вникване в историческото значение на момента.
В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс. Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно. Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно. Накрая се заговори за „отделянето на държавата от училището"; това все пак беше нещо. Ето в такива релси течаха от доста време мислите на германските „държавници"; т.е. в една посока, която изключваше всяко разумно вникване в историческото значение на момента. Доброжелателни лица настояваха, че аз трябва да „публикувам" тези мои съображения. Но в конкретния случай този съвет беше възможно най-неподходящият. Какво би помогнало, ако в областта на „литературата", наред с хиляди други неща, започнат да се обсъждат и тези импулси, при това от едно частно лице. Към дълбоката същност на тези импулси принадлежи и обстоятелството, че тогава те можеха да добият значение само благодарение на мястото, където се произнасят. Ако нещата, свързани с този импулс, тръгваха от подходящо място, средноевропейските народи биха предусетили, че въпросният импулс им дава нещо, което малко или много съответствува на техните съзнателни стремежи.
към текста >>

Ситуацията в Средна Европа породи неверие към всякакви възгледи, които се опираха на реалните исторически сили, както и отвращение към всякакви импулси, произтичащи от едно истинско вникване в духовните причини на външните факти.
Ситуацията в Средна Европа породи неверие към всякакви възгледи, които се опираха на реалните исторически сили, както и отвращение към всякакви импулси, произтичащи от едно истинско вникване в духовните причини на външните факти. Днес, в резултат на всички събития и факти от военната катастрофа, се създава нова ситуация. Нейна характерна особеност са социалните импулси, които се пробуждат в човечеството, и то по начинът, описан в настоящата книга. Тези социални импулси говорят на такъв език, спрямо който целия цивилизован свят трябва да осмисли своята истинска задача. Но нима по отношение на социалните въпроси разсъжденията върху това, което трябваше да стане, също е необходимо да стигнат до онази мъртва точка, в която се оказа източноевропейската политика през 1914? Ако тогава огромни територии можеха да останат извън обсъжданите проблеми, днес що се отнася до социалното движение това е невъзможно.
към текста >>

47. 09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят GA_23 Същност на социалния въпрос

Тя щете да се появи по-късно, след постепенното вникване в истинските еволюционни сили, към които трябваше да се обърне новото човечество.
И така, основите на държавата бяха положени. На първо време усилията бяха насочени към регулиране на нейните вътрешни жизнени способности според мярката на старите традиции и според новите, динамично променящи се изисквания. После се премина към укрепване и разширяване на изградената върху материални сили външна мощ. С нея бяха свързани и мерките спрямо съвременните социални проблеми за които някому трябваше да се държи сметка и то се оказа просто необходимост на деня макар че все още им липсваше голямата цел. Тя щете да се появи по-късно, след постепенното вникване в истинските еволюционни сили, към които трябваше да се обърне новото човечество. Германската държава възникна без ясно поставена и оправдана цел, Която да произтича от духовната същност на немския народ. В хода на военната катастрофа това пролича по един трагичен начин. Но още далеч преди военната катастрофа, негерманският свят не успя да вникне в някои от намеренията на Германия, които биха пробудили смътното усещане: ръководителите от тази държава всъщност изпълняват една световноисторическа мисия, която не трябва да бъде пренебрегвана. Неразпознаването на една такава мисия от страна на негерманския свят, по необходимост породи у него подозрения, които са и по-дълбоката причина за германския провал.
към текста >>

48. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Въпреки това, нужно е в този случай да се посочи, че и най-добрите намерения трябва да бъдат спрени, ако не отчитат тези основополагащи условия, които се основават на практическо вникване в нещата.
Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на обществените работи. Всеки, който обърне вниманието си за развитието на образователния живот и на системата за обучение, ще желае да види такъв начин на мислене приложен особено там. Това е мисловно поведение, което показва много добра воля. Не е нужно да споменаваме, че тази добра воля трябва да бъде ценена. Ако бъде използвана правилно, тя може да служи за събирането на хора около инициативи за социални начинания, изискващи нови основи. Въпреки това, нужно е в този случай да се посочи, че и най-добрите намерения трябва да бъдат спрени, ако не отчитат тези основополагащи условия, които се основават на практическо вникване в нещата.
към текста >>

Обосноваността на тази идея е неоспорима; но е невъзможно да се развива волята и това чувство на здравословност, на която почива, докато не развием вникването в нещата, което събужда енергийните импулси на волята и чувствата.
Педагогиката и инструкционната методология ще могат да осъществят това условие единствено чрез действително знание за развитието на човешкото същество. Прозорливи хора днес се обявяват за образование и обучение в посока не само култивирането на едностранчиво знание, но и на умения; образование не само в посока култивиране на интелектуални способности, но и на развиване на волята. Обосноваността на тази идея е неоспорима; но е невъзможно да се развива волята и това чувство на здравословност, на която почива, докато не развием вникването в нещата, което събужда енергийните импулси на волята и чувствата. Честа съвременна грешка в това отношение е не, че хората пренасищат младите умове с прекалено много концепции, а че видовете концепции, които се култивират, са изпразнени от всякаква животворна сила. Всеки, който вярва, че може да култивира волята, без да култивира концепции, които ѝ дават живот, страда от заблуда. Работа на съвременните учители е да разберат това ясно; но това ясно разбиране може единствено да изхожда от живо разбиране за цялото човешко същество.
към текста >>

Според настоящия план Валдорфското училище ще е основно училище, в което образователните цели и учебен план се базират на живото вникване на всеки отделен учител в цялостната природа на човешкото същество – доколкото това е възможно в сегашните условия.
Според настоящия план Валдорфското училище ще е основно училище, в което образователните цели и учебен план се базират на живото вникване на всеки отделен учител в цялостната природа на човешкото същество – доколкото това е възможно в сегашните условия. Разбира се, децата трябва да са достатъчно напреднали в различните училищни класове, за да удовлетворят наложените от текущите възгледи стандарти. В тази рамка обаче педагогическите идеали и учебен план ще добият форма, която възниква от знанието за човешкото същество и реалния живот.
към текста >>

Човек не може да преподава и да е образовател, ако не приеме чрез пълно вникване в нещата позиция към детето, която отчита в най-пълен смисъл тази метаморфоза от порива да се имитира до способността да се усвоява на основата на естествена връзка на базата на авторитет.
Децата са поверени на основното училище в период от живота им, когато душата преминава през много важни трансформации. От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата година, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непосредствено обграждащо го в средата му, и така, чрез имитативния инстинкт, дава форма на своите собствени зараждащи се сили. От този период нататък детската душа свободно приема в съзнанието си това, което образователят и учителят дават, което влияе на детето в резултат на естествения авторитет на учителя. Този авторитет не се подлага на съмнение заради смътното чувство на детето, че в учителя съществува нещо, което съществува също така и в него. Човек не може да преподава и да е образовател, ако не приеме чрез пълно вникване в нещата позиция към детето, която отчита в най-пълен смисъл тази метаморфоза от порива да се имитира до способността да се усвоява на основата на естествена връзка на базата на авторитет.
към текста >>

49. 02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37 GA_26 Мистерията на Михаил

Ние не трябва да го отричаме, а да го доведем в хармония с вникването във всеобщата причинност в природния ред.
Мнозина последователи на новия естественонаучен светоглед са в това отношение така силно в плен на един предразсъдък, че казват, каква всеобхващаща причинност единствено царува във всички явления на света. Когато човек вярва, че може да бъде причина за нещо от собственото си същество, това може да създаде само една илюзия. Новото природознание иска да следва във всичко вярно наблюдението и опита. Чрез този предразсъдък за скритата причинност на собствените човешки подтици то съгрешава против този свой принцип. Защото свободното действие от вътрешността на човешкото същество е един съвсем елементарен резултат на човешкото самонаблюдение. Ние не трябва да го отричаме, а да го доведем в хармония с вникването във всеобщата причинност в природния ред.
към текста >>

21. Непризнаването на този подтик от духа във вътрешността на човешкото същество е най-голямата пречка за постигането на едно разбиране и вникване в духовния свят.
21. Непризнаването на този подтик от духа във вътрешността на човешкото същество е най-голямата пречка за постигането на едно разбиране и вникване в духовния свят. Защото нераждането на собственото същество във връзката на природата означава отклоняването на погледа на душата от това същество. Обаче човек не може да проникне в духовния свят, ако първо не схване духа там, където той е даден съвсем не посредствено: в безпристрастното себенаблюдение.
към текста >>

50. 32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

Това са трудности, които не съществуваха в епохите, когато можеше да се създаде разбиране, вникване чрез имагинациите.
Ясно се показва сега също в определени духовни стремежи на човечеството, както не може вече да намери пътя към Божествено-духовното без трудности, даже и когато усилено ги търси. Това са трудности, които не съществуваха в епохите, когато можеше да се създаде разбиране, вникване чрез имагинациите. За да оценим правилно гореказаното, нужно е само да видим в ясна светлина личностите, които се явяват като философи Един философ не може да бъде разгледан само според неговото въздействие върху неговата епоха, той не може да бъде разглеждан само според това, колко хора са възприели неговите идеи. Напротив той е израз, изявената същност на своята епоха. Това, което голяма част от човечеството носи в себе си несъзнателно като душевно настроение, като несъзнателни чувства и подтици в живота, той го изразява като философ в своите идеи. Както термометърът показва температурата на околната среда, така и той по казва душевното състояние на своята епоха. Както термометрите не са причина за температурното състояние на околната среда, така и философите не са причина за душевното настроение на тяхната епоха.
към текста >>

51. 63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време GA_26 Мистерията на Михаил

Това природопознание изгради една величествена система от възгледи за сетивния свят, но унищожи вникването в същността на идейния свят.
Това, което се вълнуваше в тези течения, то продължи да живее по-нататък до 19-то столетие. Номинализмът стана начин на мислене на природопознанието. Това природопознание изгради една величествена система от възгледи за сетивния свят, но унищожи вникването в същността на идейния свят. Реализмът водеше едно мъртво съществуване. Той знаеше за действителността на идейния свят; но не можеше да стигне до нея в живото познание.
към текста >>

52. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Това беше и времето, когато със склонността си към разбиране на природните явления бях поставен между вникването в дадена зависимост и „границите на познанието“.
Това беше и времето, когато със склонността си към разбиране на природните явления бях поставен между вникването в дадена зависимост и „границите на познанието“. На около три минути разстояние от бащината ми къща се намираше една мелница. Мелничарите бяха кръстници на брат ми и сестра ми. Бяхме винаги добре дошли в мелницата. Често се губех в нея, за да „изучавам“ с възхищение как функционира. Така си проправях път към „вътрешната природа“.
към текста >>

53. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

Човек придобиваше усещането, че този мъж е свикнал да вниква с острота в природните явления и след това да ги задържа в погледа си.
В него имаше нещо необикновено, благодарение на което за учениците си той се различаваше от другите учители. За него предполагахме, че се намира в по-близка връзка със своята наука, отколкото останалите. Тях ние, учениците, винаги титулувахме „професоре“, него, въпреки че той също беше „професор“ – „г-н доктор“. Той беше брат на дълбокомисления тиролски поет Херман фон Гилм. Погледът му силно привличаше вниманието. Човек придобиваше усещането, че този мъж е свикнал да вниква с острота в природните явления и след това да ги задържа в погледа си.
към текста >>

54. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Направих всичко възможно да стигна до опитни постановки по теория на светлината, които действително да могат да ме доведат до непредубедено вникване в природните факти в тази област.
С разбиранията, които придобих за физическата оптика, ми се струваше, че си изграждам мост от прозренията в духовния свят към тези, идващи от естественонаучното изследване. Тогава изпитах потребност чрез самостоятелно проведени оптически експерименти да подложа на проверката на опита мислите, до които бях стигнал относно същността на светлината и цветовете. Не ми беше лесно да си купя нещата, необходими за подобни експерименти. Защото средствата, които печелех от частни уроци, бяха доста оскъдни. Направих всичко възможно да стигна до опитни постановки по теория на светлината, които действително да могат да ме доведат до непредубедено вникване в природните факти в тази област.
към текста >>

55. XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания GA_28 Моят жизнен път

Аз се прониквах от техния начин на мислене и чувстване, но те изобщо не вникваха в това, което бях преживял и продължавах да изживявам вътрешно.
Усещах това особено силно в живото общуване с други хора във Ваймар по въпросите на светогледа. Аз се прониквах от техния начин на мислене и чувстване, но те изобщо не вникваха в това, което бях преживял и продължавах да изживявам вътрешно. Вживявах се много интензивно в това, което други виждаха и мислеха, но не допусках вътрешната си духовна действителност в този свят на преживявания. Винаги трябваше да оставам в собственото си същество, вътре в себе си. И това действително беше моят свят, отделен сякаш с тънка стена от целия външен свят.
към текста >>

56. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Едва при по-задълбочено вникване се откриват непреодолимите противоречия между официалните възгледи на днешното време, ако те не бъдат осветлени от духовните разкрития на Антропософията.
А дали това ще стане, зависи от неговото все по-широко разпространение. В тази връзка, необходими са две неща: първо, човек да преодолее своите предразсъдъци спрямо Антропософията. Ако се задълбочи в нея, той ще види, че тя не е някаква фантастна измислица, както мнозина считат все още днес. Тези хора не бива да бъдат упреквани, защото всичко, което предлагат съвременните образователни средства, засега явно формира мнението, че антропософите са мечтатели и фантазьори. При повърхностно разглеждане на нещата просто не може да се стигне до друг извод, понеже на пръв поглед има пълно противоречие между антропософската Духовна Наука и всичко, което днешното образование предлага на човека като здрави житейски принципи. Едва при по-задълбочено вникване се откриват непреодолимите противоречия между официалните възгледи на днешното време, ако те не бъдат осветлени от духовните разкрития на Антропософията.
към текста >>

57. Педагогика и изкуство GA_34 Тайната на четирите темперамента

Една възпитателска и преподавателска практика, която вниква в тези неща, ще посочи и точното място на изкуството, както и необходимите грижи за неговото оцеляване.
Една възпитателска и преподавателска практика, която вниква в тези неща, ще посочи и точното място на изкуството, както и необходимите грижи за неговото оцеляване.
към текста >>

58. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Тук ние вникваме по-дълбоко в душата, изменяме и сетивните впечатления.
И по отношение на схващането на общата действителност Джордано Бруно си казва: Човекът стои срещу тази действителност първо със своето нормално съзнание. Това, което застава първо срещу него, са впечатленията на сетивата. Това е първата познавателна способност. Първото нещо, с което човек може да си достави познания, са сетивните впечатления; второто са образите, които си съставяме в нашите представи, когато вече нямаме пред себе си сетивните впечатленията само си спомняме за тях. Тук ние вникваме по-дълбоко в душата, изменяме и сетивните впечатления. Тази втора познавателна способност той нарича сила на въображението, при което не трябва да разбираме значението на тази дума в днешния смисъл, а в смисъла на Джордано Бруно тя означава: След като човек е приел това, което сетивните впечатления могат да му дадат, той се изобразява във впечатленията това е едно обитаване, стоене във вътрешността. Това е един вид обръщане отвън навътре, следователно не нещо измислено, а нещо отпечатано отвън навътре. След това Джордано Бруно мисли, че овътрешнявайки нещата със своя ум и след това отива по-нататък, именно благодарение на това човекът се приближава до истината, а не се отдалечава от нея. Ето защо като трета познавателна способност Джордано Бруно признава ума, интелекта. Тук той има предвид именно момента, когато се издигаме от сетивните впечатления и си образуваме мисли, като от свръхсетивния свят нещо по-висше се влива в нас, нещо по-истинно отколкото са сетивните впечатления.
към текста >>

59. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Едва вникването във взаимовръзката на физическия свят с висшите светове освобождава човека от принудата.
Облагородяване на чувствата чрез спиритуално душевно съдържание. Епидемичната хистерия на средновековните аскети отговаря на внушенията на материалистическата наука. Произход на чувствата и мислите ни в астралния и духовния свят. Едва вникването във взаимовръзката на физическия свят с висшите светове освобождава човека от принудата. Символичният шрифт на природните явления. Слабостта на социалните експерименти, изхождащи от материалистически възгледи. Влиянията на металите върху хората.
към текста >>

60. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Вникването в действителния висш свят настъпва едва когато човекът стане друг човек.
Вникването в действителния висш свят настъпва едва когато човекът стане друг човек. Може теоретично да се изучава физиката, това въздейства само върху астралното тяло. Може да се изучава всичко възможно, това действа само върху астралното тяло. Едва когато ученията имат такава ударна сила, че действат преобразуващо върху човека, отвътре навън се образуват органи за възприемане във висшите светове. Така става преобразуването на етерното тяло, а също и преобразуването на физическото тяло. И понеже физическото тяло се преобразува от страна на дихателния процес, чрез ритмизирането на дихателния процес, просветленото от съзнанието физическо тяло се нарича атман.
към текста >>

61. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Най-лошият не е материализмът, който обяснява външния свят материалистически, а този, който не иска да знае нищо от каквото и да било дълбоко вникване в теологичното.
Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че Бог някога ще поиска сметка от душата. Тогава би трябвало да последва «бъдете поне добри». Но когато четем какво казва господарят на нечестния управител и мислим, че изречението трябва да има смисъла: «бъдете поне толкова умни, колкото такъв мошенически управител», тогава притчата не е разбрана. Но подобни неща днес се разпространяват в такива достъпни за народа книжки. Това се насажда в душите на младите студенти. Най-лошият не е материализмът, който обяснява външния свят материалистически, а този, който не иска да знае нищо от каквото и да било дълбоко вникване в теологичното. Това е материализъм, който е причината за другия, естественонаучния материализъм. Тук материализмът се потапя в душите и тогава не е възможно да се направи нищо друго освен фактите на природната наука да се интерпретират материалистически. Ние отново трябва да се научим да разбираме духовното. А това е възможно само чрез течението, което наистина може да обясни Библията и другите религиозни документи.
към текста >>

62. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

Когато се задълбочат понятията, тогава идваме до равнището на чувствата, чрез които вникваме в протичащите през света душевни процеси.
Всичко това показва, че разбирането на света е нещо съвсем различно от абстракцията. Когато се задълбочат понятията, тогава идваме до равнището на чувствата, чрез които вникваме в протичащите през света душевни процеси. За нас всичко става израз на душата под някаква форма. Тогава всяка крачка в нашия живот става нещо друго, понеже влизаме в отношения не само със съществата, възприемани с нашите сетива, но и с непознатите същества на все по-висшите полета на света. Само трябва да се ориентираме в различните начини, по които то се изживява. Така се учим да откриваме душата в растението, животното и минерала. Така се учим да опознаваме душата на цял народ.
към текста >>

63. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

Така видяхме как чрез вникването в природата човекът се вживява в съществата, които го заобикалят.
Така видяхме как чрез вникването в природата човекът се вживява в съществата, които го заобикалят. Също и душите на камъните изпитват радост и страдание. Ако разглеждаме една каменоломна и видим как работниците отломват камък по камък, можем да помислим, че когато камъните се търкалят надолу, това причинява болка на скалите. Не е така. Потоци от чувства на удоволствие се отделят с камъните и се изливат в каменоломната. Ако вземем чаша с вода и разтворим вътре сол, ясновидецът вижда, че в солния разтвор се разливат потоци от приятни чувства.
към текста >>

64. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Едва тогава вникваме в тяхната истинска стойност.
И така, ние още отсега трябва да заявим, че до тайните на Йоановото Евангелие е възможно да се стигне независимо от всякакви предания и традиции, независимо от всякакви исторически документи. За да сме съвсем ясни, нека да предположим една екстремна ситуация: нека допуснем, че поради едни или други събития, човечеството изгуби всички религиозни документи, а човекът запази единствено способностите, които притежава днес. И тогава – след като е запазил единствено способностите, които има – той би бил в състояние да проникне в тайните на съществуванието; да, той би трябвало да се издигне до божествено-духовните съзидателни сили и до Съществата, скрити зад физическия свят. Духовната наука трябва да се опира само върху такива източници на познание, които са независими от всякакви исторически документи. И чак тогава, когато след независимата изследователска работа, проучим божествени-духовните мирови тайни, ние пристъпваме към религиозните документи. Едва тогава вникваме в тяхната истинска стойност. Защото едва тогава, в известен смисъл, ние сме свободни и независими от тях. Тогава в тях ние разпознаваме това, до което сме стигнали напълно самостоятелно.
към текста >>

И по- неже предварително знаем истините за божествено- духовните светове, едва по тази причина вникваме в истинския смисъл на Йоановото Евангелие; а по начало тъкмо този е верният път да се доближим до такива документи, които са свързани с духовния свят.
Когато човек пристъпва към Йоановото Евангелие, въоръжен с познанието за висшите светове, той си казва: Какво точно е скрито тук от духовната история на човечеството? Най-дълбоките тайни на духовните светове са вложени в една книга, дадени са на човечеството под формата на една книга. И по- неже предварително знаем истините за божествено- духовните светове, едва по тази причина вникваме в истинския смисъл на Йоановото Евангелие; а по начало тъкмо този е верният път да се доближим до такива документи, които са свързани с духовния свят.
към текста >>

65. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Но днес ще се наложи да допълним някои елементарни антропософски истини с едно по-широко вникване в забележителните космически тайни.
Още с първите си думи, Евангелието на Йоан се докосва до най-дълбоките мирови тайни. В това се убеждаваме, ако призовем лежащите в основата им духовнонаучни истини; и ние трябва да проникнем наистина дълбоко в духовното познание, ако искаме тези първи думи на Евангелието да се явят пред нас в своята истинска светлина. Тук отново ще припомним някои важни подробности, добре познати на тези от Вас, които отдавна са възприели антропософския светоглед. Но днес ще се наложи да допълним някои елементарни антропософски истини с едно по-широко вникване в забележителните космически тайни.
към текста >>

66. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ето как трябва да се вниква в най-дълбоките места от Евангелието на Йоан.
Ето как трябва да се вниква в най-дълбоките места от Евангелието на Йоан. Ако отворите онази глава от Евангелието, където стоят думите: “Аз съм Светлината на света! ”, Вие трябва да ги приемете буквално, изцяло буквално. Какво представлява това “Аз-съм”, което за пръв път се явява в плът? То е същото, което - носено от Слънчевата светлина - залива Земята като сила на Логоса. И навсякъде, в цялата 8 глава, започвайки от 12 стих, където обикновено се споменава за “Исус, Светлината на света”, Вие всъщност имате перифраза на тази дълбока истина за значението на “Аз-съм”.
към текста >>

67. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Пред погледа си той има историческия образ на Кръстителя, вниква в този образ; но в същото време реалният исторически образ се превръща за него в символ на всички човеци, които в онази епоха бяха вече призвани да изградят Аза в себе си; макар и те да бяха само на път да го сторят; човеци, за които Светлината на света можеше да проблесне в индивидуалния Аз, но не и онези, които все още не бяха в състояние да разберат Светлината в своя мрак.
Едновременното символно и историческо разглеждане, а не само едното или другото, до това се свежда истинското тълкуване на Евангелията. И така, ние ще се убедим, че при всички събития, Йоан или авторът на Йоановото Евангелие, всъщност има свръхсетивни възприятия, и наред със събитията вижда откровенията на дълбоки духовни истини. Пред погледа си той има историческия образ на Кръстителя, вниква в този образ; но в същото време реалният исторически образ се превръща за него в символ на всички човеци, които в онази епоха бяха вече призвани да изградят Аза в себе си; макар и те да бяха само на път да го сторят; човеци, за които Светлината на света можеше да проблесне в индивидуалния Аз, но не и онези, които все още не бяха в състояние да разберат Светлината в своя мрак.
към текста >>

Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл.
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16). Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл. На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”. И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено.
към текста >>

68. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е самият Христос; трябва да усети как Христос - като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло.
Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е самият Христос; трябва да усети как Христос - като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло.
към текста >>

Нека сега се опитаме да разберем, как - вниквайки в този факт - ние ставаме едно цяло с идеята, която ни занимава днес: че Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло.
Нека сега се опитаме да разберем, как - вниквайки в този факт - ние ставаме едно цяло с идеята, която ни занимава днес: че Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло. Видяхме нагледно как Христос одухотворява Земята, как дава нещо от себе си, за да произлезе събитието, за което става дума.
към текста >>

69. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ето, такива са изживяванията, на които се натъква окултистът, за да се научи да вниква стъпка по стъпка в религиозните документи, да ги приема дословно и буквално, с други думи, най-напред да изучи отделните букви.
Ето, такива са изживяванията, на които се натъква окултистът, за да се научи да вниква стъпка по стъпка в религиозните документи, да ги приема дословно и буквално, с други думи, най-напред да изучи отделните букви.
към текста >>

70. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Защото, нима е необходимо да се вниква в силите на един свят, който се гради върху илюзия!
Дори нейните далечни останки от по-късните времена, показват ехото от онова настроение, което третира физическата действителност като илюзия. Ето защо нашата съвременна култура никога не би могла да произлезе непосредствено от древноиндийската култура. Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия свят и гледаше нагоре към духовните светове като към скъп и свят спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл. Сам по себе си, древноиндийският принцип никога не би могъл да вдъхнови една наука, която да служи на нашия земен свят; този принцип никога не би позволил онова сериозно проучване на природните закони, което е в основата на нашата съвременна култура. Всичко това никога не би могло да произлезе от древноиндийската същност. Защото, нима е необходимо да се вниква в силите на един свят, който се гради върху илюзия! Ако по-късно нещата се променят и в самата индийска култура, причината е не в нея, а в по-късни чужди влияния.
към текста >>

Съществува един художествен усет, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения.
Впрочем имаше и хора, които все пак можеха да усещат пространствената идея, но от гледна точка на живописта. Вгледайте се в пространството на Сикстинската капела, застанете откъм задната стена, където се намира величествената картина на “Страшния съд” и погледнете нагоре: тогава ще установите, как задната стена просто политва нагоре. Тя политва стремително към висините, защото художникът е усетил пространствената идея не така абстрактно, както другите хора. Ето защо тази стена стои толкова чудесно там, в ъгъла. А това означава, че пространствената идея се възприема по друг, а не по гръцки маниер. Съществува един художествен усет, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения. Да усещаш архитектонично, не означава да имаш точна оптична преценка, а нещо много повече. Днешният човек е склонен да мисли, че “ляво” и “дясно” са напълно еднакви, както и “горе” и “долу”, “отпред” и “отзад”. Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели. Те могат да бъдат нарисувани така, че с право да създават усещането, как всеки миг биха могли да се сгромолясат. Но художник, развил в себе си действителен усет за пространството, ще ги нарисува по друг начин и никога не би ни минало през ума, че Ангелите могат да се сгромолясат, защото те се крепят взаимно.
към текста >>

71. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

За онзи, който вниква дълбоко в естеството на нещата, е просто невъзможно да спори върху тяхната по-висша природа.
В културата на Манас, изворите на истината ще бъдат все повече усещани не другаде, а в здравата и силна личност, в нейния неповторим индивидуализъм, като в същото време на висшите истини няма да се гледа по различен начин от отделните хора, какъвто е случаят и с математическите истини. За тях хората постигат съгласие, защото те са твърде обикновени истини. А относно другите истини хората спорят не защото може да има две правилни мнения, а защото все още не са стигнали дотам, да отстранят всичко, което произтича от лични симпатии и антипатии. Ако хората биха следвали личното си мнение и при най-елементарните математически истини, тогава много домакини вероятно биха се съгласили, че 2x2=5, а не 4. За онзи, който вниква дълбоко в естеството на нещата, е просто невъзможно да спори върху тяхната по-висша природа. Има само една възможност - той сам да се издигне до тази по-висша природа. Едва тогава истината, която е покълнала в една душа, напълно ще съвпадне с истината в другата душа; всеки спор отпада.
към текста >>

72. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Всяка спекулация има най-много някаква подготвителна цел; изразът „означава” не е сполучлив; ние действително вникваме в символа едва тогава, когато установим, че в него е вложен точно определен духовен смисъл.”
„Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там. Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти. За първите християни те не само „означаваха” нещо. Един такъв символ е „един образ” на нещо, което действително може да бъде видяно в духовния свят и нито един символ не може да бъде правилно тълкуван, ако не се види и посочи ясно неговото съответствие в духовния свят. Всяка спекулация има най-много някаква подготвителна цел; изразът „означава” не е сполучлив; ние действително вникваме в символа едва тогава, когато установим, че в него е вложен точно определен духовен смисъл.”
към текста >>

73. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ние знаем, че във всички времена са съществували така наречените школи на Мистериите, където онези, които можеха да развиват своите духовни способности, се научаваха да виждат все по-дълбоко във Вселената; където те събуждаха дремещите в тях способности за вникване в духовните връзки между нещата.
В древна Индия културата беше ръководена от Ришите. Но нека сега ние да се замислим: Кое всъщност даваше повод за онази форма, която се разви като една от най-важните форми на индийския мироглед? Ние знаем, че във всички времена са съществували така наречените школи на Мистериите, където онези, които можеха да развиват своите духовни способности, се научаваха да виждат все по-дълбоко във Вселената; където те събуждаха дремещите в тях способности за вникване в духовните връзки между нещата. Духовните импулси на културите се раждаха тъкмо в тези мистерийни центрове. В стремежа си да разберем посветените, ние обикновено ги търсим в следатлантското време, понеже там тяхната същност е най-достъпна за човешкия разум; обаче един вид подобие на посветени ние бихме срещнали също и през атлантско време. За да разберем напълно тези посветени, нека да се пренесем в методите на старото атлантско посвещение.
към текста >>

74. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Всяка спекулация има най-много някаква подготвителна цел; изразът „означава” не е сполучлив; ние действително вникваме в символа едва тогава, когато установим, че в него е вложен точно определен духовен смисъл.
Да, човекът беше напреднал до формата на рибата, когато Слънцето се отдели от Земята; и първите християни извънредно дълбоко усещаха връзката между символа на рибата и онези, които приемаха импулса на Христос. Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там. Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти. За първите християни те не само „означаваха” нещо. Един такъв символ е „един образ” на нещо, което действително може да бъде видяно в духовния свят и нито един символ не може да бъде правилно тълкуван, ако не се види и посочи ясно неговото съответствие в духовния свят. Всяка спекулация има най-много някаква подготвителна цел; изразът „означава” не е сполучлив; ние действително вникваме в символа едва тогава, когато установим, че в него е вложен точно определен духовен смисъл.
към текста >>

75. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Обаче онзи, който вниква в нещата, лесно може да си представи, че гръцкият храм - макар и да се издига някъде напълно самотен, без нито един жив човек наоколо - представлява нещо цялостно.
Който разбира гръцкия храм, знае, че той не се различава съществено от една готическа катедрала. Това не е критика срещу готическото строително изкуство, понеже готическата катедрала също е едно забележително произведение на изкуството. Обаче онзи, който вниква в нещата, лесно може да си представи, че гръцкият храм - макар и да се издига някъде напълно самотен, без нито един жив човек наоколо - представлява нещо цялостно. Един гръцки храм е съвършен, дори и нито един човек да не се моли вътре в него. Той не е празен и лишен от душевни качества, защото в него е Богът, в него обитава Богът.
към текста >>

76. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

Онзи, който вниква в хода на мировото развитие, не би могъл да каже: На мен повече ми харесва това или онова.
Но светът върви напред, той следва своя път. Онзи, който вниква в хода на мировото развитие, не би могъл да каже: На мен повече ми харесва това или онова. Той казва: Каква религия да има един народ, това е духовна необходимост. И поради обстоятелството, че европейското население се вплете дълбоко във физическия свят, на него му е невъзможно да се чувствува добре в будизма, да се идентифицира с вътрешната същност на Бъда и неговото учение. Будизмът никога не може да се превърне в религия на човечеството. За онзи, който иска да вижда, не съществуват симпатии или антипатии, а само разсъждения според фактите. Както би било погрешно да се разпространява християнството от някакъв център в Азия, където живеят съвсем различни народи, също и будизмът е неподходящ за европейското население.
към текста >>

77. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ние не бива да вникваме в египетската митология така, както се прави в днешните училища, а да посочваме онези характерни точки, които ни доближават до чувствения живот на древните египтяни, след което да се запитаме, как той отново просветва в нашето време.
Ние трябва да вникнем още по-дълбоко в същността на Третата, Петата и Средната културни епохи. Ние не бива да вникваме в египетската митология така, както се прави в днешните училища, а да посочваме онези характерни точки, които ни доближават до чувствения живот на древните египтяни, след което да се запитаме, как той отново просветва в нашето време.
към текста >>

78. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно.
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното. Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно. И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията. Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса. Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание.
към текста >>

79. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Постепенно в хода на Земното развитие, хората ще вникват в съдържанието на будизма чрез своите собствени души и ще го оценяват според своя собствен разум.
Постепенно в хода на Земното развитие, хората ще вникват в съдържанието на будизма чрез своите собствени души и ще го оценяват според своя собствен разум. Но трябва да мине още много, много време, преди хората да узреят, за да могат да извлекат от собствената си душа онова, което Буда изказа първо като едно чисто човешко познание. Защото едно е да развиваш определени способности, но съвсем друго е тепърва да ги извличаш от дълбините на човешката душа.
към текста >>

80. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

От опит добре знаем: Много често будните деца, които лесно и бързо вникват в това, което им разказваме, после, когато тръгнат на училище, отказват да се справят с преподаваните предмети.
Естествено, хората не бива да прибягват до подобен експеримент и той няма нищо общо с възпитанието. Засега хората трябва да предоставят определени неща, така да се каже, в ръцете на Боговете. Хората все още не могат да ги контролират, но Боговете могат. И когато някъде чуете, че определена личност е проявила откривателски дух в една или друга област на живота, след като преди това дълго време е изглеждала лишена от дарби и изоставаща в развитието си, имайте предвид, че тук Боговете са провели един експеримент: Те просто са съхранили детската природа на този човек и са го накарали да възприема света, така да се каже, с известно закъснение. От опит добре знаем: Много често будните деца, които лесно и бързо вникват в това, което им разказваме, после, когато тръгнат на училище, отказват да се справят с преподаваните предмети. В този случай Боговете провеждат с тях експеримента, за който стана дума току-що.
към текста >>

81. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Вниквайки в дълбоката мъдрост на халдейците обаче не с помощта на антропологията, а с помощта на Антропософията -, ние стигаме до едно далечно предчувствие за това, което Заратас или Назаратос представляваше за тогавашното човечество.
Изобщо една такава индивидуалност е призвана да извърши великите си дела най-вече чрез своя Аз. Азът на Заратустра непрекъснато се инкарнираше в други личности. Защото подобна индивидуалност, напреднала до такава степен, винаги може да освети едно друго астрално тяло и да укрепи, съответно, едно друго етерно тяло, дори и когато тя се е лишила от тях. Така и Заратустра се прероди отново като Заратас или Назаратос основоположникът на халдейската окултна школа и учителят на Питагор. Това стана шестстотин години преди нашето летоброене. Вниквайки в дълбоката мъдрост на халдейците обаче не с помощта на антропологията, а с помощта на Антропософията -, ние стигаме до едно далечно предчувствие за това, което Заратас или Назаратос представляваше за тогавашното човечество.
към текста >>

82. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Така ние се запознаваме и с една друга индивидуалност, която се появи през онази епоха и за която Евангелието на Лука ни говори толкова внимателно, изобщо, ние вникваме в Евангелията само при условие, че по степенно се издигаме дотам, да разбираме всяка дума по същия начин, както са я разбирали и самите евангелисти.
Така ние се запознаваме и с една друга индивидуалност, която се появи през онази епоха и за която Евангелието на Лука ни говори толкова внимателно, изобщо, ние вникваме в Евангелията само при условие, че по степенно се издигаме дотам, да разбираме всяка дума по същия начин, както са я разбирали и самите евангелисти. Въвеждайки ни в своето Евангелие, Лука заявява, че иска да преразкаже описанията на т.н. „самовидци" (Лука 1,2). Обаче тъкмо тези самовидци виждаха истинските отношения между нещата; те забелязваха не само това, което ставаше в условията на физическия свят. Единствено те биха могли да знаят, че пет или шест столетия преди, нашето летоброене в Индия е живял синът на цар Судодана, наричан още Буда, и как по-късно се ражда самият Йоан Кръстител. Обаче те не намират свързващата нишка между единия и другия.
към текста >>

Защото съвсем не е достатъчно да цитираме текстовете и думите от религиозните източници; необходимо е да вникваме в правилния смисъл на тези думи.
Обаче тъкмо тези самовидци виждаха истинските отношения между нещата; те забелязваха не само това, което ставаше в условията на физическия свят. Единствено те биха могли да знаят, че пет или шест столетия преди, нашето летоброене в Индия е живял синът на цар Судодана, наричан още Буда, и как по-късно се ражда самият Йоан Кръстител. Обаче те не намират свързващата нишка между единия и другия. Тя може да се види само в духовния свят. Ето защо Лука казва, че ще ни запознае с разказите на онези, които са „видели", или с други думи, „ясновидците". Защото съвсем не е достатъчно да цитираме текстовете и думите от религиозните източници; необходимо е да вникваме в правилния смисъл на тези думи. А за тази цел пред нас нагледно трябва да застанат онези индивидуалности, за които се говори в Евангелията. Обаче това е осъществимо, само ако знаем какво точно се влива в тях от духовния свят.
към текста >>

83. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Относно вникването в това, което ни разказва евангелистът Лука за личността и делото на Христос Исус т.е.
Ние вече се постарахме да си изградим точна представа за това, което всъщност лежи в основата на първите глави от Евангелието на Лука. Можем да разгадаем предисторията на великото Христово Събитие, за която ни говори евангелистът Лука, само ако познаваме онези процеси, които се разиграват в хода на общочовешката еволюция и с които вече се запознахме доста подробно. Сега вече ние знаем кой беше онзи, който в своята тридесет годишна възраст прие в себе си космическия принцип, наричан от нас Христовия Принцип. Относно вникването в това, което ни разказва евангелистът Лука за личността и делото на Христос Исус т.е. онази индивидуалност, която в продължение на три години ходеше по Земята и носеше в човешкото си тяло „Христос" се налага с няколко щрихи да обобщим цялата еволюция на човечеството и да посочим част от нейните важни особености, за които нашето съвремие изобщо няма никаква представа. В много отношения нашата епоха е направо късогледа и вярва, че всичко, което става днес или е ставало с човечеството през последните две, три столетия, т.е. всичко, което лежи в основата на неговите еволюционни закономерности, е било валидно винаги, и че това, което не е валидно днес, не е било валидно никога. Ето защо днешният човек толкова трудно възприема онези описания, които се отнасят до по-далечното минало, когато Христос е живял на Земята.
към текста >>

И за този, който умее да вниква в общочовешката еволюция, съществува един сигурен знак, с чиято помощ може да отгатне докъде е стигнало човечеството в своето развитие.
Припомнете си от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", че изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят е тясно свързано с осемстепенния път. След време хората ще са в състояние да развиват шестнадесетлистния лотосов цвят тъкмо чрез осемстепенния път. Двете неща са вътрешно свързани. И за този, който умее да вниква в общочовешката еволюция, съществува един сигурен знак, с чиято помощ може да отгатне докъде е стигнало човечеството в своето развитие. Степента на развитие е свързана именно с изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят: един от първите свръхсетивни органи, с които ще си служат хората в бъдеще. С изграждането на този орган ще се постигне и известна власт от страна на душевно-духовния свят; духовният свят ще се разпорежда с материята! И само този, който се подложи на строго езотерично обучение, има право да твърди, че е на път да се включи в осемстепенния път. Останалите могат само да го „изучават", което естествено също е от полза и може да се превърне в стимул за по-нататъшно развитие.
към текста >>

Така и човекът би трябвало да знае ако правилно вниква в особеностите на своето тяло -, че според физическата си организация той принадлежи на цялото човечество и че никой не може да отдели своето индивидуално физическо здраве от здравето на цялото човечество.
И той потвърждава това като простира лечебните си сили чак до сферата на онези болести, които се коренят във физическото тяло. Но, за да бъдат отстранени този вид болести, необходимо е да се познават тайнствените влияния, които прескачат от физическото тяло на един човек към физическото тяло на друг човек. Ако искаме да от правим едни или други духовни въздействия, не можем да разглеждаме човека като нещо затворено в своята кожа. Вярно е, че нашите пръсти са по-умни от нас. Те знаят, че кръвта може да тече през тях, само ако тя се движи правилно из целия организъм; те знаят, че биха изсъхнали, ако бъдат отделени от останалия организъм. Така и човекът би трябвало да знае ако правилно вниква в особеностите на своето тяло -, че според физическата си организация той принадлежи на цялото човечество и че никой не може да отдели своето индивидуално физическо здраве от здравето на цялото човечество. Днес хората признават по-грубите въздействия, но за по-фините въздействия нямат никаква представа, просто защото не познават фактите. Четете осма глава, където се казва:
към текста >>

84. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ето как взаимно свързани са нещата и едва сега ние вникваме в Евангелието на Лука.
Ето как взаимно свързани са нещата и едва сега ние вникваме в Евангелието на Лука. То не ни говори за някакво учение; то ни говори за онова Същество, което нахлу както в планетарното тяло на Земята, така и във всеки човешки организъм. Тук сме изправени пред един факт, който в окултизма може да бъде изразен по следния начин: чрез мъдростта, Бодисатвите, които се издигат до степента Буда, могат да спасят земните хора само по отношение на техния Дух, те обаче никога не могат да спасят целия човек. Защото целият човек може да бъде спасен единствено, ако неговия организъм се изпълни не само от мъдростта, но и от топлата сила на любовта. Мисията на Христос беше да спаси душите чрез неудържимите потоци на любовта, който сам той донесе на Земята. Мисията на всеки Бодисатва и всеки Буда беше да пробуди в човешкото сърце мъдростта на любовта, мисията на Христос беше да донесе на човечеството силата на любовта.
към текста >>

85. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В подобни думи е скрит огромен подтик за вникване в една от най-значителните физиологични истини.
Ето колко дълбок е смисълът на тези думи. И когато един ден хората ще изучават Библията именно в светлината на Антропософията, те ще установят, че тя съдържа физиологични истини, които са по-достоверни от всичко, което може да роди съвременната и повърхностна физиологична мисъл. В подобни думи е скрит огромен подтик за вникване в една от най-значителните физиологични истини. Ето колко дълбока е Библията, стига да я разбираме както трябва.
към текста >>

За да бъде разбрано това Събитие, необходимо е много по-дълбоко вникване в нещата, отколкото хората предполагат.
За да бъде разбрано това Събитие, необходимо е много по-дълбоко вникване в нещата, отколкото хората предполагат. Онова, с което беше физически свързан човешкият Аз, е кръвта. Кръвта е външният израз на човешкия Аз. Без идването на Христос хората непрекъснато биха усилвали своя Аз и биха потънали в безграничен егоизъм. Ето от какво ги предпази Събитието на Голгота! Какво изтече тогава, наред с Христовата кръв?
към текста >>

Ето колко дълбоко трябва да вникваме в духовното значение на жертвата от Голгота.
Какво изтече тогава, наред с Христовата кръв? Излишната субстанциална част на Аза! Кръвта трябваше да се пролее! Това, което започна в Елеонската планина, когато потта на Спасителя изби в кървави капки, намери своето продължение в пролятата кръв от Христовите рани на Кръста. И това, което се проля тогава като кръв, е знак и символ на всичко онова, което под формата на излишък от човешки егоизъм трябваше да бъде принесено в жертва. Ето колко дълбоко трябва да вникваме в духовното значение на жертвата от Голгота. Това, което стана на Голгота, е недостъпно за химика, като човек, разполагащ само с повърхностен, интелектуален подход към нещата. Ако някой би могъл химически да изследва пролята та на Голгота кръв, той щеше да намери в нея същите вещества, които се съдържат и в кръвта на другите хора.
към текста >>

И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в Евангелието на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да прозрете в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и Евангелието на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И мир в душите на човеците, в които живее добра воля." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно Евангелието на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята.
Приемете тъкмо в този смисъл благовестието от Евангелието на Лука и Вие ще разберете, как цялото то е пронизано от инспирацията на любовта. И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в Евангелието на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да прозрете в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и Евангелието на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И мир в душите на човеците, в които живее добра воля." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно Евангелието на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята. Защото всяко откровение, което се дава на Земята, после отново се издига като един вид отражение в духовните светове. Изучаваме ли Антропософията в този смисъл, тя ще започне да ни открива тайните на божествено-духовните Същества и на самото духовно съществувание, и отражението на тези откровения ще заживее в нашите души: Любов и мир, най-прекрасния израз на това, което духовният свят отрежда на Земята.
към текста >>

86. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Можем да разберем как е възможно да се постигне подготовка за тази шеста културна епоха, вниквайки донякъде в характера на нашата собствена епоха.
Често сме изброявали тези пет културни епохи – древноиндийска, древноперсийска, халдео-египетска, гръко-латинска културни епохи (култури), и след това културата, в която се намираме самите ние, културата, която се подготвяла през VIII, IX, X векове и на която се намираме в самата среда. Сега трябва да си изясним, че такова разделяне, разбира се, не подразбира, че някаква епоха от развитието рязко завършва и след това започва новата, а всяка от тях бавно и постепенно преминава в другата; може да се каже, че много преди една епоха да изтече, вътре в нея вече се подготвя новата. Така че за нашата културна епоха, петата следатлантска култура, можем да си кажем, че сега вече напълно се подготвя нещо наистина знаменателно, това, което ще стане характерно за шестата културна епоха. И съвременното човечество като цяло вече се дели на две части: на такива хора, които днес нямат никакво понятие за това, които нищо не знаят за това, че се подготвя нещо в този смисъл, като шеста култура, които, така да се каже, сляпо преживяват дните си, и такива хора, които имат представа, че се подготвя нещо ново, и които знаят, че всичко което се подготвя, трябва да се прави от хората, подготвя се от хората. В определено отношение човек може да се вписва във времето и да си казва, че прави общоприетото, което са правили другите, което са завещали дедите ни и така нататък, или може да се вписва така, че да осъзнава: ако осъзнато искаш да си брънка в човешката верига, без значение дали това зависи от теб, или от твоето обкръжение, ти трябва да правиш това, което способства за идващото, а именно – да се подготвя шестата културна епоха, доколкото това зависи от теб. Можем да разберем как е възможно да се постигне подготовка за тази шеста културна епоха, вниквайки донякъде в характера на нашата собствена епоха. Тук като най-добро средство е сравнението.
към текста >>

87. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

“[7], и където този, който може да вниква в духовното изследване че разбере, че Този, от Когото е излязъл импулсът на християнството, винаги присъства в духовния свят, и от този духовен свят трябва да се добива достоверността на Христовото събитие.
Разбира се, ще дойдат времена, когато за Христос ще знаят само в кръговете, където се признава духовната наука, благодарение на която стават разбираеми думите: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света! “[7], и където този, който може да вниква в духовното изследване че разбере, че Този, от Когото е излязъл импулсът на християнството, винаги присъства в духовния свят, и от този духовен свят трябва да се добива достоверността на Христовото събитие. Само в кръговете, където се придържат към такова духовно вероизповедание, ще се постига достоверността на това, за което отново се търси този символ. А хората отвън няма да се затормозяват с доказателства, че историческият метод, външният научен метод е построен върху плаващи пясъци. Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за внимание е, когато днес именно тези, които мислят, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите. Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети. Днес съществува най-лошата вяра в авторитети.
към текста >>

88. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Досега говорех само за познанието, което може да бъде добито от човека, но то още не е станало вникване в действителните движения и сили на Макрокосмоса.
Но сега трябва да осъзнаем, че от същия този Макрокосмос идват духовните сили, изграждащи собственото ни същество. Откъде идва материалът за нашите физически и етерни тела? Всички сили, които се събират там и са така изпълнени с мъдрост, са наредени пред нас в Големия Свят, когато преминем Големия Пазач на Прага. Там сме изправени не само пред познание. И това е друг момент от значение. Досега говорех само за познанието, което може да бъде добито от човека, но то още не е станало вникване в действителните движения и сили на Макрокосмоса. Тялото не може да бъде изградено от данни; то трябва да бъде изградено жертвено. Веднъж преминали тайнственото Същество, което е Големият Пазач на Прага, ние влизаме в свят на непознати действия и сили. Най-напред, човек не знае нищо за тази област, защото отпред се разгръща воалът на сетивния свят. Но тези сили текат в нас, изградили нашите физически и етерни тела. Цялото това взаимодействие, взаимодействието между Големия Свят и Малкия Свят, между онова което е вътре и онова което е вън, скрито от воала на сетивния свят всичко това е включено в объркващия лабиринт.
към текста >>

89. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Вникването в събитията от неговата 12 годишна възраст, ще го доведе до определени действия в неговата 40 годишна възраст.
Какво върши например един 40 годишен човек, който се опитва да предотврати вредните последици от чужди или свои грешки, допуснати по време на неговата 12 година? В известен смисъл, той ще се опита да замени очакваните последици, които биха настъпили без неговата намеса, с нещо друго. Вникването в събитията от неговата 12 годишна възраст, ще го доведе до определени действия в неговата 40 годишна възраст. Той не би предприел тези действия, ако не бе вникнал в някои важни събития от своята 12 година. Следователно, какво върши човек при ретроспективното обхващане на своя досегашен живот? С помощта на своето съзнание, той сам следва прехода от една причина в едно или друго следствие. Той сам е желаел да види следствието!
към текста >>

90. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Следователно, ако от една страна виждаме пълно неразбиране на животинския свят тъкмо поради липса на духовно вникване в нещата, от друга страна, направо да прехвърлим идеята за човешката Карма в животинския свят, би било израз на чист материализъм.
Следователно, ако от една страна виждаме пълно неразбиране на животинския свят тъкмо поради липса на духовно вникване в нещата, от друга страна, направо да прехвърлим идеята за човешката Карма в животинския свят, би било израз на чист материализъм. Това не трябва да допускаме. Още вчера споменахме, че до идеята за Кармата се налага да пристъпваме с извънредно голяма точност. И ние бихме допуснали грешка, ако също и в животинския свят търсим обратното действие, което се движи от следствието към причината. До всеобхватното разбиране на кармичните закономерности ще се приближим само ако се издигнем над отделния човешки живот между раждането и смъртта, само ако проследим човешкото същество през веригата на неговите прераждания, за да установим, че кармичният урок, през който човек има да мине поради едно или друго свое действие, обикновено го очаква в следващия живот. И така, ако разглеждаме Кармата в нейната цялост, следва да знаем, че по правило кармичните последици не се проявяват в същия живот, протичащ между раждането и смъртта.
към текста >>

Ето как, вниквайки в произхода на различните заложби у различните живи същества, ние стигаме и до една цялостна представа за нещата.
Ето как, вниквайки в произхода на различните заложби у различните живи същества, ние стигаме и до една цялостна представа за нещата.
към текста >>

91. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

" Само че трябва да сме напълно уверени: С такива абстрактни понятия животът не може да бъде обхванат и разбран; можем да стигнем до шеговито и несериозно познание за живота, но не и до истинско, дълбоко вникване в процесите на света.
Преди всичко, следва да уточним до къде се простира понятието „болест". Да оставим настрана хората, които са склонни да си служат безотговорно с всевъзможни символични представи и да твърдят, например, че съществуват болестни състояния също и при минералите или металите. Те заявяват: „Когато ръждата разяжда желязото, това означава една болест на желязото! " Само че трябва да сме напълно уверени: С такива абстрактни понятия животът не може да бъде обхванат и разбран; можем да стигнем до шеговито и несериозно познание за живота, но не и до истинско, дълбоко вникване в процесите на света. Ако човек иска да си изкове жива и реална представа както за болестта, така и за здравето, нека да се предпазва от изказвания като тези, че минералите и металите също боледуват.
към текста >>

92. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Съдържанието на вчерашната лекция е от огромна важност, както за обсъждането на следващите теми от нашия лекционен цикъл, така и за вникването в кармичните закономерности изобщо; ето защо тъкмо поради изключителната му важност позволете ми днес още веднъж да обобщя основните моменти от вчерашната лекция.
Съдържанието на вчерашната лекция е от огромна важност, както за обсъждането на следващите теми от нашия лекционен цикъл, така и за вникването в кармичните закономерности изобщо; ето защо тъкмо поради изключителната му важност позволете ми днес още веднъж да обобщя основните моменти от вчерашната лекция.
към текста >>

Прибавете към току-що казаното онзи факт, който вече многократно ни е помагал за вникването в много и различни страни от живота: а именно, че в своето земно съществувание човекът е подложен на двата вида сили, идващи от луциферическия и от ариманическия принцип.
От казаното досега, Вие ще стигнете до извода, че „случайността" може би има по-друго значение, а не това, което обикновено и приписваме. Обикновено се мисли, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с помощта на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки разум. Прибавете към току-що казаното онзи факт, който вече многократно ни е помагал за вникването в много и различни страни от живота: а именно, че в своето земно съществувание човекът е подложен на двата вида сили, идващи от луциферическия и от ариманическия принцип. Тези две сили, тези два принципа непрекъснато се намесват в човешкия живот; луциферическите сили засягат предимно вътрешността на човешкото астрално тяло, докато ариманическите сили имат отношение предимно към това, което човек възприема като външни сетивни впечатления, Ариманическите сили дебнат всред това, което възприемаме като външни сетивни впечатления; луциферическите сили дебнат в това, което се надига от душата като удоволствие и неудоволствие, афекти, страсти и т.н. Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и съдим неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя. Ако внимателно разгледате живота, лесно ще различите тази Майя не другаде, а в собствения Ви душевен свят. Опитайте се да си припомните, колко често човек убеждава себе си, че е извършил това или онова поради тази или онази причина. Но обикновено той предприема действията си поради съвсем други мотиви: от гняв, омраза, страсти; обаче в собственото си съзнание той има корено различно обяснение.
към текста >>

93. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Това е една много съществена подробност и необходима предпоставка за вникването в човешката природа.
Това е една много съществена подробност и необходима предпоставка за вникването в човешката природа.
към текста >>

94. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ето защо непрекъснато подчертаваме, че вникването в антропософските истини е най-сигурната защита срещу „мнимото" ясновидство, при което човек се оказва всред море от образи, но лишен от разсъдъчната си способност да внесе там яснота и ред.
Нищо друго не може да ни предпази от тях така добре, както изучаването на антропософските истини. Ето защо непрекъснато подчертаваме, че вникването в антропософските истини е най-сигурната защита срещу „мнимото" ясновидство, при което човек се оказва всред море от образи, но лишен от разсъдъчната си способност да внесе там яснота и ред.
към текста >>

95. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Да, едно прекрасно чувство ни обзема, когато се изправяме пред външния свят с думите: Ето, ние се радваме на външния свят не само защото той ни дарява с приказните си цветя или с блясъка на високите си планини, а ние му се радваме и защото вникваме в изумително дълбоките връзки между него и всичко онова, което носим като добро или зло в себе си.
Ако обобщим всичко, за което стана дума днес, неизбежно ще възкликнем: Колко радостно е все пак, че във външната природа човек винаги може да открие под някаква форма лечебно средство срещу смущението, което сам той е внесъл в света. Да, едно прекрасно чувство ни обзема, когато се изправяме пред външния свят с думите: Ето, ние се радваме на външния свят не само защото той ни дарява с приказните си цветя или с блясъка на високите си планини, а ние му се радваме и защото вникваме в изумително дълбоките връзки между него и всичко онова, което носим като добро или зло в себе си. Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като поквара и болест в света; само че нейната помощ е притаена и скрита в природния свят. Нещата опират до това, не само да разбираме нейния език, а да и се подчиняваме, да изпълняваме нейните мълчаливи съвети. А в повечето случаи днес ние сме лишени от възможността да се вслушаме в езика на лечителката природа, защото ни пречи неразпознаването на светлината, и особено мракът, който е обхванал не само тялото, но и познанието. И все пак, нека помним: Когато в един конкретен случай не може да се окаже лечебна помощ и кармическите връзки не позволяват да се смекчи едно страдание, това не означава, че са изчерпани абсолютно всички възможности.
към текста >>

96. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Но днес ние сме длъжни да се вгледаме както назад към безбройните разочарования на Луцифер, които се ширят и в нашата епоха, така и напред към близкото бъдеще, когато все повече и повече ще вникваме в непрекъснатия ход на развитието, в което неразделно са вплетени общите цели на Земята и човека.
Но днес ние сме длъжни да се вгледаме както назад към безбройните разочарования на Луцифер, които се ширят и в нашата епоха, така и напред към близкото бъдеще, когато все повече и повече ще вникваме в непрекъснатия ход на развитието, в което неразделно са вплетени общите цели на Земята и човека. И Антропософията ще се превърне в онзи точен и надежден инструмент, който ще ни гарантира истинското разбиране на мировото развитие, така че влиянията на Луцифер да стават все по-прозрачни и ясни за всички нас; ние ще сме в състояние да раз познаваме луциферическите импулси вътре в себе си, и по смислен и ползотворен начин да ги влагаме в цялостното развитие на човечеството, докато по-рано те бушуваха всред човечеството като една тъмна сила, напълно независеща от човешкото съзнание. Така стоят нещата и с ариманическите импулси.
към текста >>

97. 1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Надявам се, че лекционният цикъл, който възнамерявам да изнеса пред Вас, ще допринесе не малко, за вникване в общите положения на нашия антропософски мироглед.
Надявам се, че лекционният цикъл, който възнамерявам да изнеса пред Вас, ще допринесе не малко, за вникване в общите положения на нашия антропософски мироглед. Още в началото бих желал да обърна вниманието върху това, че в хода на лекциите ще бъдат изтъкнати някои подробности, които принадлежат, така да се каже, към най-решителните истини на нашия мироглед, както и такива факти, които все още са твърде далеч от съвременното човешко мислене. Ето защо аз моля онези от уважаемите приятели, които не са имали възможност да се запознаят основно с нашия духовно-научен мироглед, да вземат под внимание следното: Ние не бихме могли да напредваме в нашата област, ако от време на време не даваме един мощен тласък в онези части на духовното познание, които са твърде отдалечени от мислите, чувствата и волята на нашите съвременници.
към текста >>

98. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

С тяхна помощ обаче ние вникваме в естеството на нашата собствена мисия, независимо в коя точка на Земята протича животът ни.
Колкото по на Запад отиваме, толкова по-ясно ще се проявява законът, за който става дума. Общо взето, за тези големи истини можем само да загатнем. С тяхна помощ обаче ние вникваме в естеството на нашата собствена мисия, независимо в коя точка на Земята протича животът ни. Вие виждате, че ние ясно трябва да разберем онова, което ни предстои да извършим, за да се издигнем до крайните цели на човечеството. Тук изпъква и огромна та отговорност, която ляга върху нас, ако решим да се присъединим към еволюционния ход на човечеството. Когато става дума за величествения еволюционен ход на човечеството, личните симпатии и личният ентусиазъм нямат никакво място. Защото важни са не те, а величествените и общовалидни закони, според които се развива цяло то човечество. Ето от какво трябва да се ръководим, а не да се оставяме под влиянието на тези или онези предпочитания.
към текста >>

99. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

Обаче онзи, който вниква в същността на нещата, вижда в „скалистата маса“ нещо съвсем различно.
Представете си, че даден човек стъпва с нозете си върху някаква северна скалиста почва. Той ще разсъждава така: Да, тук аз стъпвам върху една твърда материя! и той ще я опише с най-обикновени думи, прибягвайки до шаблонни изрази като „твърда скалиста маса“ и т.н. Обаче онзи, който вниква в същността на нещата, вижда в „скалистата маса“ нещо съвсем различно. И какво всъщност представлява това, върху което ние стъпваме и чието съпротивление непрекъснато усещаме?
към текста >>

100. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Това отново е един такъв факт, какъвто споменах вече много, който ни изпълва с едно такова чувство на удивление и благоговение, когато вникваме в един такъв древен документ, какъвто е Генезисът.
Имало е тълкуватели, които са казвали: Но що е това, каква е причината, че вторият ден не се произнася това изречение? навярно писателят го е забравил. От Генезиса хората би трябвало да се научат, че те не само не трябва да прибавят нищо, което не принадлежи там, но и да не отнемат нищо, което му принадлежи. Авторът на Генезиса не е забравил нищо. Има най-дълбока причина, щото за втория ден на сътворението тези думи да не стоят там. Това отново е един такъв факт, какъвто споменах вече много, който ни изпълва с едно такова чувство на удивление и благоговение, когато вникваме в един такъв древен документ, какъвто е Генезисът. Ние бихме могли да научим много неща от тези древни писатели, които действително не се нуждаели да полагат никаква клетва за това, но от само себе си са следвали принципа, "да не прибавят нищо и да не изпускат нищо от това, което са познали като истина." те са били дълбоко проникнати от това, че всяка дума трябва да бъде свещена за нас, всяка дума, която стой там, и че ние ме трябва да изпускаме нищо от необходимото.
към текста >>

101. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Но подобна закономерност съществува не само за отделния човек, но и за развитието на цялото човечество и неговите външни „обвивки" в хода на поколенията и ние тепърва ще вникваме в дълбоките тайни на тези закономерности.
Ние често сме обсъждали неговото значение за отделния човек. Ние често сме посочвали как първият период след раждането обхваща времето до шестата, седмата година: През този период се развива главно физическото тяло. Развитието на етерното тяло става от шестата, седмата до четиринадесетата, петнадесетата година. После докъм двайсет и първата, двайсет и втората година настъпва развитието на астралното тяло. Тук е в сила една закономерност, основаваща се на числото седем. Но подобна закономерност съществува не само за отделния човек, но и за развитието на цялото човечество и неговите външни „обвивки" в хода на поколенията и ние тепърва ще вникваме в дълбоките тайни на тези закономерности. Докато отделният човек, за да постигне известно съвършенство на своето физическо тяло, минава през период от седем години, то за цялостната организация и усъвършенствуване на физическото тяло в общочовешки смисъл са необходими седем поколения. Обаче унаследяването не протича така, че качествата да се предават директно от един човек на друг, или от едно поколение на друго. Наследствените качества, за които става дума, не се предават непосредствено от бащата на сина или от майката на дъщерята, а от бащата на внука, следователно през едно поколение, т.е. на второто, четвъртото и т.н. С други думи наследствеността не се проявява непосредствено.
към текста >>

102. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание.
Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо. Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание. По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог. Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател. Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя Бог с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие. Да, при едно точно определено условие, той трябваше да е напълно уверен, че същите сили, които говорят в колективното съзнание на народа, са идентични с онези сили, които се проявяват и в Мистериите, макар и в една по-висша форма. Искаме ли да вникнем в тази увереност, налага се да разгледаме един важен факт от еволюцията на човечеството.
към текста >>

103. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Тъждеството между Христовата биография, каквато я знаем от Евангелията, и мистерийното посвещение, може да бъде проумяно само от онзи, който вниква в обстоятелството, че в Мистерията на Голгота се разиграха процесите на старото посвещение, само че с оглед на една друга степен на човешкото съзнание.
Тази подробност е изключително важна. Тъждеството между Христовата биография, каквато я знаем от Евангелията, и мистерийното посвещение, може да бъде проумяно само от онзи, който вниква в обстоятелството, че в Мистерията на Голгота се разиграха процесите на старото посвещение, само че с оглед на една друга степен на човешкото съзнание. За да сме още по-точни в описанието, бихме могли да допълним: Онези, които бяха призвани да станат свидетели на Христовото Събитие в Палестина, дочакаха сбъдването на всичко онова, което предричаха есеите, Йоановото Кръщение в Йордан, Изкушението, Разпятието и т.н. Сега те можеха да си кажат: Да, ние сме изправени пред едно Същество, което живее в човешко тяло. И ако се опитаме да потърсим най-важните, най-съществените елементи на този живот, какво ще открием? Ние ще открием, че определени елементи, които се проявяват като външни исторически факти, са същите, които на времето влизаха в състава на мистерийното посвещение. Следователно, ако бихме разполагали с „правилника" на мистерийното посвещение, ние ще разполагаме и с първообразите на онези процеси, които ни предстои да опишем, само че вече под формата на исторически факти.
към текста >>

104. 10. Десета лекция, 10. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ако по-рано човекът знаеше: Когато моят Аз е заглушен, аз навлизам в духовния свят и научавам нещо за него, сега той е убеден: Занапред ще вниквам в основните процеси и събития на духовния свят не както по-рано, а в пълно присъствие на моя Аз.
Вчера ние описахме деветте блаженства от планинската проповед, като изхождахме тъкмо от тази гледна точка. Бихме могли да продължим и по-нататък с изследванията си върху Евангелието на Матей, като си служим с неговия съвременен превод, който впрочем съдържа и някои неточности, възникнали при превода от арамейски на гръцки. Но дори и когато вземем приблизителната версия на гръцкия текст, навсякъде в продължението на планинската проповед, ние ясно усещаме, как по-рано човешките изживявания са били лишени от присъствието на Аза. Ако по-рано човекът знаеше: Когато моят Аз е заглушен, аз навлизам в духовния свят и научавам нещо за него, сега той е убеден: Занапред ще вниквам в основните процеси и събития на духовния свят не както по-рано, а в пълно присъствие на моя Аз. Несъмнено, подобни неща могат да бъдат разбрани само ако наистина се доближим до тях, а също и до употребата на старите имена, на старите названия, на старите обръщения в древността названията не са били избирани така, както това става днес, а с ясното съзнание за същността на нещата. Това проличава и от употребените думи в планинската проповед: Христос Исус чувствува себе си като носител на Азовото съзнание и то в една по-висша степен, отколкото по-рано, когато Царствата небесни не можеха да бъдат непосредствено изживявани от човешкия Аз. Ето защо пред душите на своите ученици той изразява настъпилата промяна по следния начин: По-рано вие получавах те едни или други откровения от Царствата небесни; обаче отсега нататък вие ще ги получавате от вашия Аз. Ето защо са и постоянните повторения „Аз ви казвам": Понеже Христос Исус усещаше себе си като представител на онази човешка душа, чийто израз откриваме във формулата: „Аз казвам това; аз съм тук в моето пълно Азово съзнание! " Тези неща не бива да бъдат възприемани повърхностно.
към текста >>

Ако правилно вниква в подобни учения, които възникват тук или там по света, той ще се предпазва както от едната, така и от другата грешка; а после той рано или късно ще навлезе в най-дълбокия исторически факт на нашето съвремие: Колкото по-дълбоко проникваме в духовния живот, в толкова по-голяма степен бихме могли да бъдем удостоени с един вид обновено есейство, което в миналото чрез устата на Йешуа бен Пандира най-напред възвести Христовото Събитие като нещо, което ще се разиграе във физическия свят.
Нещата се свеждат до следното: Благодарение на своето духовно-научно познание, благодарение на своето духовно-научно просветление и на точния си поглед върху фактите, които дава окултизмът, човек да не изпада нито в едната, нито в другата грешка. Ако правилно вниква в подобни учения, които възникват тук или там по света, той ще се предпазва както от едната, така и от другата грешка; а после той рано или късно ще навлезе в най-дълбокия исторически факт на нашето съвремие: Колкото по-дълбоко проникваме в духовния живот, в толкова по-голяма степен бихме могли да бъдем удостоени с един вид обновено есейство, което в миналото чрез устата на Йешуа бен Пандира най-напред възвести Христовото Събитие като нещо, което ще се разиграе във физическия свят. И ако в наши дни учението на есеите трябва да бъде обновено, ако искаме да живеем не с традициите на стария Бодисатва, а в живия Дух на един нов Бодисатва, тогава ние можем да потърсим инспирации от онзи Бодисатва, който някога ще стане Майтрейя Буда. И този Бодисатва ни инспирира по такъв начин, че ние се досещаме: Наближава времето, когато Христос ще се яви в нова форма, в етерно тяло, и то ще бъде истинска благодат за онези хора, които чрез обновената мъдрост на есеите развиват нови сили в епохата, когато новото идване на етерния Христос ще ги пробуди за съвсем нов живот. Да, ние трябва да говорим напълно в смисъла на инспириращия Бодисатва, който някога ще стане Майтрейя Буда. Тогава ние знаем, че говорим за Христос не в смисъла на някакво религиозно вероизповедание, според което той винаги следва да бъде възприеман във физическия свят, и се осмеляваме да заявим: За нас би било безразлично, ако се наложи да твърдим нещо друго, защото ние стигаме до него чрез познанието на истината. Ние нямаме никакво предпочитание към едно или друго източно религиозно учение, понеже живеем единствено заради истината.
към текста >>

105. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И ако по този начин разбираме думите „завързвам" и „развързвам", тогава при всяко опрощаване на греховете стига да вникваме в него както трябва неизбежно опираме до задължението, което се поражда пред съответната общност.
И ако по този начин разбираме думите „завързвам" и „развързвам", тогава при всяко опрощаване на греховете стига да вникваме в него както трябва неизбежно опираме до задължението, което се поражда пред съответната общност. Кармическите нишки, засягащи отделния човек, прерастват в една кармическа мрежа, която обхваща цялата общност. И благодарение на това, което Христос донесе от духовния свят, в основните си черти тази кармическа мрежа е едно отражение на небесния порядък; или с други думи: Кармата на индивида се свързва с Кармата на общността именно според порядъка на духовния свят, т.е. не произволно, а като един вид отражение на порядъка и хармонията, царящи на Небето. Ето защо за хората, които започват да проумяват нещата, тази т.нар. „изповед на Петър" крие в себе си един безкрайно дълбок смисъл.
към текста >>

Ако човек действително вниква в Евангелието на Матей, той знае, че казаните от Христос Исус думи са един духовен процес, към който се при съединяват не само посветените, но след време и цялото човечество, ако в хода на Земната еволюция то следва Христос, израствайки в Царството небесно не по друг начин, а като одухотворява самата Земя.
Ако правилно четем съответните пасажи, съвсем осезателно ще доловим, че Христос насочва мислите към разпространени за времето си учения относно израстването в Царството небесно. Обаче това израстване в Царството небесно е било приемано твърде материалистически и хората са вярвали, че този процес се отнася за цялата Земя, докато в действителност той се отнася само за отделни посветени. Или с други думи: у някои хора се е породил възгледът, че в най-скоро време предстои една материална трансформация на Земята и от Земя, тя ще се превърне в Небе. И Христос предупреждава, че ще дойдат хора, които ще твърдят подобни неща и той неслучайно ги нарича „лъжепророци" (Матей 24, 24). Ето защо е твърде странно, как дори днес мнозина тълкуватели на Евангелията застъпват тезата, че за наближаващото и то в материален смисъл – Божие царство, можем да съдим от думите на самия Христос. Ако човек действително вниква в Евангелието на Матей, той знае, че казаните от Христос Исус думи са един духовен процес, към който се при съединяват не само посветените, но след време и цялото човечество, ако в хода на Земната еволюция то следва Христос, израствайки в Царството небесно не по друг начин, а като одухотворява самата Земя.
към текста >>

106. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо ние следва да сме наясно: Необозримото Христово Събитие застава пред нас напълно обективно и то не носи следи от противоречие, въпреки че е описано от четири различни гледни точки; напротив, ние вникваме истински в него тъкмо чрез обобщаването на различните гледни точки.
И така, ние сме изправени пред един факт, пред т.нар. от нас Христово Събитие, което е в основата на четирите Евангелия. Обаче всеки евангелист говори от онази гледна точка, която е възприел от самото начало, понеже всеки от тях счита за правилно да насочи своя ясновиждащ поглед към онова, за което беше подготвен; останалото може да бъде пропуснато. Ето защо ние следва да сме наясно: Необозримото Христово Събитие застава пред нас напълно обективно и то не носи следи от противоречие, въпреки че е описано от четири различни гледни точки; напротив, ние вникваме истински в него тъкмо чрез обобщаването на различните гледни точки. И сега ние намираме за напълно естествено, че забележителните думи на Петър, върху които се спряхме вчера, се намират единствено в Евангелието на Матей, а не и в другите Евангелия. Евангелистът Марко описва Христос като една Слънчева сила, като универсална космическа сила, която прониква по един съвсем непосредствен начин в нашата планета. Следователно, Марко описва могъщите първични въздействия на Слънчевата аура. Докато Евангелието на Лука, описвайки вътрешния свят на Христос Исус, се спира главно на астралното тяло, т.е. на това, как човекът живее сам за себе си.
към текста >>

107. Лекция втора GA_126 Окултна история

Ако искаш да разбираш исторически правилно такива неща, които ни се изобразяват в тези древни митове, то е необходимо да се вниква вече в окултните им подоснови.
Ако искаш да разбираш исторически правилно такива неща, които ни се изобразяват в тези древни митове, то е необходимо да се вниква вече в окултните им подоснови. Зад това похищение на богинята на града се крие нещо подобно на това, което се крие зад похищението на Елена, която Парис отвежда в Троя. Ние трябва да си даваме сметка, че това, което е изложено в моята малка творба "Кръвта - съвсем особен сок"12, се базира на реални основания. Там се посочва, че у древните народи е съществувало някакво общо съзнание, че човек е усещал не само своето лично "аз" в пределите на своята кожа, но че той е усещал себе си като член на племето, на градската община. По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш организъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа, към която той принадлежал. Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в Гърция.
към текста >>

108. Лекция пета GA_126 Окултна история

Това ни показва, че ако искаме да търсим по-дълбоките сили на историческото развитие, то ще трябва да вникваме в съвършено други отношения, от тези, които са очевидни външно.
И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година. Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус. Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси. Затова виждаме как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика. Но това е бил също изходен пункт за откровението, което намерило израз в такива умове, като например Агрипа Нетесхаймски5, и което се изразило най-дълбоко в цялото розенкройцерство. Това ни показва, че ако искаме да търсим по-дълбоките сили на историческото развитие, то ще трябва да вникваме в съвършено други отношения, от тези, които са очевидни външно. Да, зад това, което току-що казах, се крият например и тези сили, които са действали във вече състоялите се и завършили кръстоносни походи6. Цялата европейска история, особено разиграващото се между Изтока и Запада, станала възможна само благодарение на това, че зад нея стоят сили така, както сега ви го описах.
към текста >>

109. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Така виждаме, как, чрез вникването във формите на човешкото устройство можем да върнем това човешко устройство към неговите духовни основи.
Така виждате, че тук пред себе си имаме една от портите, през която физиологически можем да осветлим идеята за реинкарнацията. Човек само трябва да си даде достатъчно време. Когато е търпелив и чака, човек открива мястото, където могат да бъдат открити доказателствата и начина, по който те могат да бъдат дадени. И който отрича, че в това, което бе казано, има логика, той би трябвало да отрече и цялата палеонтология, защото тя се базира на същото заключение. Така виждаме, как, чрез вникването във формите на човешкото устройство можем да върнем това човешко устройство към неговите духовни основи.
към текста >>

110. Въведение от Мария Щайнер, 1947 GA_130 Езотеричното християнство

Наред с изтъкването на особения характер, присъщ на следхристиянската Духовна наука, целта на изнесените през 1911 и 1912 година лекции беше: Да посочи значението на Кармата като фактор, определящ съдбата и възможността за вникване в нейните интимни подробности.
Наред с изтъкването на особения характер, присъщ на следхристиянската Духовна наука, целта на изнесените през 1911 и 1912 година лекции беше: Да посочи значението на Кармата като фактор, определящ съдбата и възможността за вникване в нейните интимни подробности. Общото протичане на лекциите можа да бъде възпроизведено главно с отделни образи – а що се отнася до логическите връзки, записките се оказаха твърде недостатъчни и събраните от тук и там бележки, както и ключови думи, следва да се разглеждат само като спомагателни знаци – но въпреки това насоката на духовните импулси, дадени от д-р Щайнер, е съвсем ясна и може би оправдава опита за това сбито изложение; така чрез медитативна работа и задълбочавайки нашите души, тези духовни импулси могат да продължат своето по-нататъшно действие.
към текста >>

111. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също като морален човек по съответния начин.
Велики неща ще се случват през следващия културен период. Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там като действителност. Какво представляваше впрочем този велик импулс на Сократ? Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също като морален човек по съответния начин. Нека помислим колко далече сме още от това, колцина могат да кажат: това трябва да стане – но колко малко са тези, които притежават необходимата вътрешна сила, силата на морала! За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения. Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувствуването, от моралното познание, от моралния импулс – към действието.
към текста >>

Въпреки великите културни средства, които ще дойдат във външния свят, разбирането на човек трябва да се промени така, че неговата душа да има нещо повече и така той да вниква в духовния свят, който ще се изяви по нов начин именно в наше време.
Нови времена бяха настъпили, когато Йоан Кръстител проповядваше за Христос. Днес също можем да говорим за нови времена, спрямо които е необходима промяна в нашето отношение. Въпреки великите културни средства, които ще дойдат във външния свят, разбирането на човек трябва да се промени така, че неговата душа да има нещо повече и така той да вниква в духовния свят, който ще се изяви по нов начин именно в наше време. Дали нещо от него ще стане видимо тук, в този живот или пред Портата на смъртта, или при новото раждане – ние не само ще видим този свят, но и ще сме в състояние да действуваме от този нов свят. И най-доброто, което се намира често пъти в нас, ще прояви своето действие благодарение на това, че от Портата на смъртта, от другия свят ще бъдат изпращани към нас нови сили. И след като сме минали през Портата на смъртта по такъв начин, че сме вникнали в цялата необходимост от промяна на нашата епоха, за която си позволих да говоря днес, ние също ще сме в състояние да изпращаме тези нови сили.
към текста >>

112. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Но за кратко време също и тези духове не можеха да вникват с поглед в духовния свят.
В средата на тринадесетото столетие настъпи най-ниската точка в това отношение. Тогава внезапно изчезна всякакво ясновидство. За всички хора настъпи една духовна тъмнина. Даже най-озарените духове нямаха вече никакъв достъп до духовните светове и когато описваха духовните светове, те трябваше да се ограничат с това, което им беше останало като спомен. Хората черпеха сведения за духовните светове само от преданията или от това, което можеха да им кажат посветените чрез пробуждането на спомена за това, което бяха изживели по-рано. Но за кратко време също и тези духове не можеха да вникват с поглед в духовния свят.
към текста >>

113. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция. GA_130 Езотеричното християнство

Наблюдавайки природата, средновековният теософ вникваше в закона на възходящото и низходящото развитие.
Наблюдавайки природата, средновековният теософ вникваше в закона на възходящото и низходящото развитие. науката, която усвояваше чрез това, той изразяваше в определени знаци, в имагинативни образи и фигури. Това беше един вид имагинативно познание. Това, което беше охарактеризирано вчера като „Тайните фигури на розенкройцерите” е резултат от гореизложеното.
към текста >>

114. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Чрез нищо ние не развиваме повече едно добро мислене, както чрез отдайност и вникване с погледа, с проумяване, не толкова чрез логиче ско упражняване, а когато наблюдаваме това или онова, когато използуваме определени процеси в природата, за да вникнем в скритите тайни.
Сега стигаме до третата страна на душевния, на свръхсетивния живот, до мисленето. Ще се отнася до мисленето, ние го развиваме особено чрез това, че развиваме качества, които привидно съвсем нямат връзка с мисленето, с представите. Чрез нищо ние не развиваме повече едно добро мислене, както чрез отдайност и вникване с погледа, с проумяване, не толкова чрез логиче ско упражняване, а когато наблюдаваме това или онова, когато използуваме определени процеси в природата, за да вникнем в скритите тайни. Чрез отдайност на въпросите относно природата и човека, чрез старанието да разберем сложни хора, чрез едно повишение на вниманието ние правим нашето мислене остроумно. Отдайност значи: старание да разгадаем нещата с мисленето, с изработването на представи. В това отношение можем да видим, че такава отдайност с ума действува извънредно благоприятно в по-късния живот.
към текста >>

– И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието.
То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и животни, това е така, като че аз се вмъквам в хората и животните. Наскоро аз срещнах една бедна жена и влязох в нея. И това, което почувствувах, беше страшно болезнено, страшно печално. – При това в дома си детето не беше виждало никаква мизерия, а живееше при съвсем добри условия. – След това, казваше детето, влязох в един кон, после в една свиня. – И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието.
към текста >>

115. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Онзи, който в монистичните среди се впуща в принципите, които са застъпвани там, би могъл при едно по-точно вникване в нещата скоро да разбере, че всички изнасяни там принципи и догми съвсем не се основават на възгледите и резултатите на науката, която днес се развива, а на онези от преди петнадесет до двадесет години.
Онзи, който в монистичните среди се впуща в принципите, които са застъпвани там, би могъл при едно по-точно вникване в нещата скоро да разбере, че всички изнасяни там принципи и догми съвсем не се основават на възгледите и резултатите на науката, която днес се развива, а на онези от преди петнадесет до двадесет години. Така например една видна личност в модерното научно направление каза неотдавна пред конференцията на естествениците в Кьонигсберг: Физикалните факти напират днес в една напълно определена посока. По-рано винаги се е говорело за етер, който бил разпространен в нашата материя и вън от нея, и съществуването на този етер е било предпоставяно без познатите материални науки. Обаче скоро това се натъкна на оправдани съмнения и затова сега трябва да се запитаме какво трябва да приеме физикът на мястото на този етер.
към текста >>

Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство.
Когато навлезем в такива окултни основи, ние виждаме как в Гръцко-латинската епоха се проявява животът на възприятията, как гъркът и римлянинът бяха поставени във високо ценения от тях физически свят. Нашата епоха като Пета културна епоха е тази на мисленето, на интелектуалността. Ето защо в нея разцъфтяват абстрактните науки. Следващата Шеста епоха ще запази интелектуалния живот, както в Петата епоха ние запазихме живота на възприятията, и ще се прояви главно в душевния живот на чувствата. Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство. Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят. Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
към текста >>

116. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Този колегиум обединяваше всичко онова, което беше натрупано дотогава като духовно вникване във връзките на света.
От тринадесетото столетие в духовния живот на човечеството навлезе онова духовно движение, което е свързано с името на Кристиян Розенкройц. За да може това, което е свързано с това име, да навлезе въобще в духовното движение на по-новото време, през тринадесетото столетие беше станало необходимо едно напълно определено духовно мероприятие. Тогава, когато духовният свят се беше затворил напълно за виждането на хората, се събра един важен колегиум от дванадесет мъдри мъже. Този колегиум обединяваше всичко онова, което беше натрупано дотогава като духовно вникване във връзките на света. Седем от тези дванадесет мъдреци бяха получили чрез определени окултни процеси, така да се каже, като предадено от стари времена онова, което беше дошло от свещените индийски Риши като мъдрост на човечеството, донесена от Атлантида. Четири от тези мъдри мъже бяха съединили в себе си чрез съответните окултни процеси онова, което се отнасяше за свещените тайни на индийците, персийците, египтяните и на Гръцкоримската епоха. А приносът на Петата следатлантска епоха беше представен в мъдростта на дванадесетия. Целият обхват на духовния живот беше открит пред очите на тези дванадесет мъдреци.
към текста >>

117. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

И човекът, който иска да познае самия себе си и не знае, че в него се намира само едно огледало на външния свят, може само да си въобразява, че вниквайки в себе си той може да намери своето по-висше “себе”.
Но как да узнаем нещо за нашето по-висше “себе”, как да стигнем до такова познание? Тук следва да поставим един друг въпрос: Какво знаем ние въобще? На първо място знаем това, което сме усвоили от опита. Впрочем ние знаем само това и нищо повече! И човекът, който иска да познае самия себе си и не знае, че в него се намира само едно огледало на външния свят, може само да си въобразява, че вниквайки в себе си той може да намери своето по-висше “себе”. Не бива да вървим по този лесен път на удобството. Ние трябва да се запитаме относно онова, което става в другите светове, където се намира нашето висше “себе” и където не съществува нищо друго, освен това, което Духовната наука говори за различните планетарни въплъщения на Земята. Както изследваме една детска душа по отношение на външния живот, когато питаме какво се намира около детето, така трябва да питаме и какво се намира около висшето “себе”. Обаче за световете, в които се намира нашето висше “себе” – за тях ние научаваме от Духовната наука и нейните описания, отнасящи се до тайните на Стария Сатурн, на Старата Луна, до разивитието на Земята, реинкарнациите и кармата, Девакана, Камалока и т.н. Само по този начин ние научаваме нещо за нашето по-висше “себе”, за онова “себе”, което имаме над физическото поле.
към текста >>

118. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Нашият поглед постоянно е виждал други отношения и условия, постоянно сме вниквали в други отношения и има дълбок смисъл, че минаваме през тези различни прераждания.
Във връзка с това бих искал да обърна вниманието върху един исторически факт, който е запазен не в историческите книги, а в Акашовата летопис. Трябва да обърна първо вниманието Ви, че нашите души, каквито са те сега тук, са били непрекъснато въплъщавани в най-различни земни тела, въплъщавани в древна Индия, в Персия, в Египет, в Гърция. Ние действително сме минали през тези най-различни прераждания. Нашият поглед постоянно е виждал други отношения и условия, постоянно сме вниквали в други отношения и има дълбок смисъл, че минаваме през тези различни прераждания. Ние не бихме могли да водим сега нашия живот така, ако не бихме преживяли тези различни неща. Нещо твърде особено са изпитали душите на онези хора, които са живели в дванадесетото, тринадесетото столетие от нашето летоброене. Тогава за хората настъпиха твърде особени отношения. От тогава до сега не са изминали пълни седемстотин години. За развитието на човечеството настъпиха такива отношения, че можем да кажем: Тогава човешките души се откъснаха до най-голяма степен от духовния свят и настъпи толкова дълбок духовен мрак, че дори и за най-напредналите човешки души се оказа невъзможно да поддържат връзка с духовния свят.
към текста >>

Това са неща, върху които исках този път да насоча Вашето внимание, защото те ни помагат да вникваме още по-дълбоко в нашия живот.
И така вие виждате как от едно такова събитие може да настъпи едно съвършено друго настроение, ако искаме да видим какво всъщност става в живота. Повечето хора минават бързо през живота и не му обръщат внимание; те не размишляват, а развиват един живот в прослава на действията. Обаче ако много действия, които са неподготвени и незрели, не биха били извършвани, и хората биха размишлявали поне малко, те щяха да извършват много по-смислени дела в живота си! Знаците би трябвало да бъдат разчитани спокойно и внимателно. Често пъти само на пръв поглед изглежда така, сякаш ние размишляваме, докато всъщност чрез спокойствието ние получаваме сили, които ни позволяват да следваме призивите на кармата; ние започнем да разбираме кармата, когато тя ни призовава. Това са неща, върху които исках този път да насоча Вашето внимание, защото те ни помагат да вникваме още по-дълбоко в нашия живот.
към текста >>

119. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Всичко това – за да се превърне то в един истински усет за нещата – изисква дълбоко и пълно вникване във всички окултни истини, отнасящи се до човечеството.
Всичко това – за да се превърне то в един истински усет за нещата – изисква дълбоко и пълно вникване във всички окултни истини, отнасящи се до човечеството. За да бъде разбрано всичко, което се крие в този факт, необходимо е да се устремим към разбирането на най-интимните и най-дълбоките окултни истини. Първоначално дори и там, където християнството направи първите си стъпки, хората не можаха веднага да разберат неговите най-дълбоки истини. Да бъде разбран този преминал през смъртта Божествен Импулс и че той не би могъл да се прояви повторно на Земята, да се проумее, че този факт, попадайки в най-долната точка на общочовешката еволюция, разлива силата, чрез която човечеството отново ще се издигне нагоре, беше достъпно само за малцина. Ето защо хората от столетията, които последваха, се позоваха на Исус от Назарет, Него търсеха те; те все още не можеха да разберат Христос. Чрез Исус Христовият Импулс се вля също и в творенията на изкуството.
към текста >>

120. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Колкото по-дълбоко вниквате в текста, толкова повече трябва да признаете: Учениците, които стояха до гроба, можаха да се убедят, че плащениците са там, но тялото на Исус не е там; и те си тръгнаха обратно с мисълта: Къде е тялото?
Какъв е смисълът на думите: „Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. И така, учениците се прибраха у тях си.“ Следователно, нека да попитаме: В какво можаха да се убедят учениците? Нещата са описани максимално ясно и точно: Плащениците са там, но тялото на Исус не е там; то вече не е в гроба. Прибирайки се у дома си, учениците бяха убедени само в това и в нищо друго. Иначе думите се оказват лишени от всякакъв смисъл. Колкото по-дълбоко вниквате в текста, толкова повече трябва да признаете: Учениците, които стояха до гроба, можаха да се убедят, че плащениците са там, но тялото на Исус не е там; и те си тръгнаха обратно с мисълта: Къде е тялото? Кой взе тялото от гроба?
към текста >>

121. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Една сигурна възможност се свежда до правилното разбиране на Евангелията, до правилното вникване в Мистерията на Голгота10.
За днешния човек съществуват две възможности. Една сигурна възможност се свежда до правилното разбиране на Евангелията, до правилното вникване в Мистерията на Голгота10. Ако човекът действително вникне в тяхната дълбочина естествено не по примера на съвременните теолози, а следвайки своите вътрешни опитности -, тогава той просто внася в пустотата нещо важно, нещо подобно на смелост и тази смелост идва от съединяването му с онова Същество, което беше разпънато на Кръста върху Голгота. Този е единият път.
към текста >>

122. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И сега, вниквайки в по-дълбоките причини за „изоставането", ние виждаме, че всъщност първичната вина за изоставането ако изобщо тук е уместно да се говори за първична вина далеч не следва да бъде приписвана на тези Същества, които изостават.
Ето как в прехода от Старото Слънце към Старата Луна, наред с безсмъртието на Херувимите, други свръхсетивни Същества получават уникалната възможност да се отделят и то радикално! от възходящото развитие на Херувимите, да се отделят от безсмъртните Същества! И сега, вниквайки в по-дълбоките причини за „изоставането", ние виждаме, че всъщност първичната вина за изоставането ако изобщо тук е уместно да се говори за първична вина далеч не следва да бъде приписвана на тези Същества, които изостават. Ето какво трябва да запомним! Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с никаква възможност да се въплътят в жертвената субстанция. Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата. Следователно, според мъдрото ръководство на света, Боговете сами трябваше да създадат своите врагове! Ако Боговете не бяха отблъснали жертвата, ако Боговете не бяха потънали в своята резигнация, тогава луциферическите Същества нямаше да оказват никаква съпротива.
към текста >>

Защото в антропософията, в Духовната наука вниква не онзи, който я превръща в наука на разума, служейки си с всевъзможни мисловни конструкции и схеми, а онзи, който при всяко от нашите понятия като например „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация" -, при всяка дума, усеща един трепет, усеща нещо, което просто иска да взриви понятието или думата, за да изяви себе си в безкрайното богатство на образа.
Да, подсъзнателното изкуство принадлежи към миналото. А изкуството, което черпи своите инспирации от антропософията, се намира едва в своето начало. Но тъкмо то е изкуството на бъдещето. И както е вярно, че художникът от миналото нямаше никаква нужда да знае какво лежи в основата на художественото произведение, също така вярно е, че художникът на бъдещето трябва да знае, разчитайки обаче именно на онези сили, които са една разновидност на самия Космос, независимо че бликат от неговата собствена душа. Защото в антропософията, в Духовната наука вниква не онзи, който я превръща в наука на разума, служейки си с всевъзможни мисловни конструкции и схеми, а онзи, който при всяко от нашите понятия като например „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация" -, при всяка дума, усеща един трепет, усеща нещо, което просто иска да взриви понятието или думата, за да изяви себе си в безкрайното богатство на образа.
към текста >>

123. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Още в самото начало аз предупредих: понятията, с които боравим в хода на тези лекции, са доста комплицирани; ето защо ние ще вникваме в тяхното съдържание не само като разсъждаваме, но и като медитираме върху тях.
И така, ние поставихме въпроса, дали в нашия свят на илюзията, на Майя, все пак съществува нещо истинско, дали все пак там не съществува нещо, което да отговаря на истинската действителност. Размислете още веднъж върху понятията, за които стана дума току-що. Още в самото начало аз предупредих: понятията, с които боравим в хода на тези лекции, са доста комплицирани; ето защо ние ще вникваме в тяхното съдържание не само като разсъждаваме, но и като медитираме върху тях.
към текста >>

124. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера.
За интимните истини, съдържащи се в думите прераждане и карма, ще може да бъде показано твърде малко с помощта на схематични изображения. В научни съобщения ще може да бъде докладвано твърде малко за тях. Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера. Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура. Наложително е това задълбочаване да се осъществи на една истинска антропософска почва. Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, действащи в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
към текста >>

125. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание.
Това означава преди всичко едно преобразяване на душата, едно усилване и нарастване на вътрешните душевни сили. И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването. Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска. Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят. С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание. Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието. Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание.
към текста >>

След като човек може да вниква в първопричините на Битието, той вече е в състояние да оформя нещата по начин, твърде различен от този, който беше присъщ на обикновеното съзнание.
Лесно е да се разбере защо се налагаше да бъде така. Окултното познание води до първопричините на Битието, води навътре към онези светове, от които е извлечен и създаден нашия Земен свят, така че с това окултно познание човек придобива определени способности, каквито преди той не притежаваше. След като човек може да вниква в първопричините на Битието, той вече е в състояние да оформя нещата по начин, твърде различен от този, който беше присъщ на обикновеното съзнание. Има един общоизвестен факт, който обяснява защо окултните познавателни средства не можеха да се предоставят на всеки един човек. Този факт е, че по време на Земното развитие, в човека неизбежно трябваше да се вложи егоизмът, себелюбието. Без егоизмът човек не би могъл да реши своята основна Земна задача, защото тя се състои тъкмо в това: Да се надмогне егоизма, да се облагороди от покълващите сили на безкористната любов. В края на Земното развитие човекът трябва да бъде дълбоко проникнат от силите на любовта. Обаче той може да израсне в любовта само в условията на свободата и ето защо егоизмът беше така изначално вложен в него.
към текста >>

И сега вече будистът, който е станал теософ, изслушвайки тези думи на християнина, би могъл да му отговори: Да, ти разбираш, че аз никога не мога да допусна повторното въплъщение на един Буда, след като той вече е станал Буда; но както ти вникваш в истините, които са ми поверени, така и аз ще трябва да призная онази част от истината, която ти имаш.
И сега вече будистът, който е станал теософ, изслушвайки тези думи на християнина, би могъл да му отговори: Да, ти разбираш, че аз никога не мога да допусна повторното въплъщение на един Буда, след като той вече е станал Буда; но както ти вникваш в истините, които са ми поверени, така и аз ще трябва да призная онази част от истината, която ти имаш. И аз се опитвам да вникна в това, което ти сам трудно можеш да разбереш от твоето християнство: а именно, че в основата на християнството стои не един учител, а едно действие; защото окултистът поставя като изходна точка на християнството не Исус от Назарет, а Христос, да, тази изходна точка той я търси в Мистерията на Голгота.
към текста >>

Както християнинът-теософ е задължен истински да вниква в будизма и не само да прекроява понятията си за Бодисатва и Буда, така и будистът е задължен да се отнася към християнските понятия според както те са залегнали в самите окултни принципи на християнството.
Будизмът се различава от християнството чрез това, че в своята изходна точка, той има един учител, а християнството едно действие, спасителното действие на кръстната смърт при Голгота. Истинската пред поставка на християнското развитие е не едно учение, а едно действие. И будистът, който е станал теософ, вече възприема окултните принципи на християнството, което по този начин допринася за утвърждаването на хармонията всред земното човечество. Този будист обаче би нарушил хармонията, ако поиска да приложи своите тясно-религиозни понятия към християнството. Както християнинът-теософ е задължен истински да вниква в будизма и не само да прекроява понятията си за Бодисатва и Буда, така и будистът е задължен да се отнася към християнските понятия според както те са залегнали в самите окултни принципи на християнството. Невъзможно е да се съедини това, което отбелязваме като Христос, с онова, което е от по-низше естество и което отбелязваме с името Бодисатва. По същия начин за теософията доколкото остава вярна на своя идеал, е невъзможно да проповядва неща, без те да са отблясък от всеобщият и единен окултизъм.
към текста >>

Окултизмът винаги е бил единен и независим от какъвто и да е будистки или християнски елемент и той може обективно да вниква както в проблематиката на мюсюлманството, така и в тази на заратустровата или християнска религия.
Далеч не винаги човек може да се издигне до факта, че в изходната точка на християнството е заложено едно действие, а не едно учение, и че поради това не трябва да се говори за някакво "Второ пришествие" на Христос. Но в хода на столетията постоянно ставаше дума за новото идване на Христос. Ние знаем, обаче, че тези възгледи са в противоречие с великата мисия на теософията, която се свежда до разпространяване на окултното познание. Окултизмът винаги е бил единен и независим от какъвто и да е будистки или християнски елемент и той може обективно да вниква както в проблематиката на мюсюлманството, така и в тази на заратустровата или християнска религия.
към текста >>

Важно предусловие за това е вникването в окултните принципи, които са едни и същи за всички религии.
Ето това е, което ще обогати нашето разбиране, за да ни подскаже как в досегашното развитие на човечеството, окултизмът трябваше да приеме най-различни теософски форми. По-нататък ние ще покажем, че великият идеал на нашето време не се състои в това, една религия да удържи победа над друга религия, а в това, че световните религии трябва да се разберат взаимно, да се помирят. Важно предусловие за това е вникването в окултните принципи, които са едни и същи за всички религии.
към текста >>

126. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Най-важните теософски истини практически могат да се облекат в елементарни и прости понятия и Вие добре знаете колко малко се изисква за едно задоволително вникване в основите на теософията.
В стремежа си да намерим правилни и логични изрази за някои понятия, е необходима известна запознатост с определени термини: Например, да изразим какво точно се постига в сферата на свръхсетивното сърце. Обаче в теософията не се влиза по този начин. Най-важните теософски истини практически могат да се облекат в елементарни и прости понятия и Вие добре знаете колко малко се изисква за едно задоволително вникване в основите на теософията. Разбира се това, което ние най-често изнасяме, далеч не е пред назначено за самодоволни, семпли и непретенциозни души, така, че то не може да породи веднага истинското вътрешно убеждение. Но до такова убеждение винаги може да се стигне. При една здрава душа, при една душа, която не боледува от материални грижи и интереси, това убеждение винаги ще се намери в нея.
към текста >>

127. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго".
Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата гордост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате. И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго". Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик.
към текста >>

128. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И ако аз трябва да Ви отговоря, тогава длъжен съм да Ви насоча към такива подробности и факти, до които Вие можете да достигнете ако не от окултизма, то поне чрез едно рационално вникване в Евангелията.
И ако аз трябва да Ви отговоря, тогава длъжен съм да Ви насоча към такива подробности и факти, до които Вие можете да достигнете ако не от окултизма, то поне чрез едно рационално вникване в Евангелията. Съществуват две неща, които напълно могат да ни разяснят защо Христовият Импулс се явява като единствената възможна помощ: първият отговор е скрит в апогея на днешния окултизъм, а втория имаме тъкмо под формата на рационалното вникване в Евангелията. Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни. Аз Ви моля само да сравните това, което ни предлага официалната история на по-късните религии, със самите християнски първоизточници. Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата интуиция.
към текста >>

Съществуват две неща, които напълно могат да ни разяснят защо Христовият Импулс се явява като единствената възможна помощ: първият отговор е скрит в апогея на днешния окултизъм, а втория имаме тъкмо под формата на рационалното вникване в Евангелията.
И ако аз трябва да Ви отговоря, тогава длъжен съм да Ви насоча към такива подробности и факти, до които Вие можете да достигнете ако не от окултизма, то поне чрез едно рационално вникване в Евангелията. Съществуват две неща, които напълно могат да ни разяснят защо Христовият Импулс се явява като единствената възможна помощ: първият отговор е скрит в апогея на днешния окултизъм, а втория имаме тъкмо под формата на рационалното вникване в Евангелията. Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни. Аз Ви моля само да сравните това, което ни предлага официалната история на по-късните религии, със самите християнски първоизточници. Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата интуиция. Ако се обърнете към предхристиянските основатели на религии и към тяхната мъдрост, какъвто е напр.
към текста >>

А тя е от съдбоносно значение за отношението на човека към християнството и за правилното вникване в това християнство.
Да, тази грешка се допуска много често. А тя е от съдбоносно значение за отношението на човека към християнството и за правилното вникване в това християнство. За това и с най-голямо внимание трябва да избягваме инерцията на едно мислене, което в Христовите степени на раждане, детство, кръщение, преображение и възкресение, вижда събития, сходни с тези, през които би могъл да премине и всеки друг посветен. Защото в мига, когато по този общовалиден начин пренесем нещата и върху Христос: Раждане, кръщене, преображение, възкресение, в този миг идеята за християнството става тотално погрешна.
към текста >>

129. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Освен това, чрез едно подробно и задълбочено вникване в Евангелията, ние се опитахме да стигнем до отдавна изгубеното убеждение, че евангелистите са говорили самата истина.
Ако Вие наистина се стремите да разберете евангелистите, първо ще трябва да се издигнете до онова прозрение, което ще Ви научи по какъв начин тези индивидуалности, скрити зад имената Матей, Марко или Йоан, можеха да достигнат до съответните неща в Евангелията. Освен това, чрез едно подробно и задълбочено вникване в Евангелията, ние се опитахме да стигнем до отдавна изгубеното убеждение, че евангелистите са говорили самата истина. Обаче този, който иска да разбере Христос, той не се нуждае от всичко това. Христос може да бъде разбран от всеки човек, притежаващ съвсем обикновени възможности за разбиране на нещата. Не съществува такава степен на образование, с която да не може да бъде разбран Христос. А това е така, защото Христос беше потопен в чисто човешките сили, изобщо във всичко, което действуваше в Него чрез човешките сили; докато прозренията на другите велики религиозни водачи се основаваха на това, което те виждаха във висшите светове. И ето защо стига да не бъдем тривиално разбрани ние сме в правото си да кажем: Христос основа религия за най-обикновените хора, за най-обикновените умове.
към текста >>

Нещо съвсем естествено е, че колкото повече напредва развитието на Земята, толкова по-дълбоко човекът ще се опитва да вниква в разбирането си за Христос.
Нещо съвсем естествено е, че колкото повече напредва развитието на Земята, толкова по-дълбоко човекът ще се опитва да вниква в разбирането си за Христос. И на свой ред това разбиране също ще напредва все повече и повече. Ще има все повече хора, за които ще бъде напълно оправдано да казват, че Христос е тук както за най-елементарните и семпли човешки души, така и за тези, които търсят по-дълбоката мъдрост, които чувствуват изгарящия дълг да търсят самата Христова мъдрост.
към текста >>

130. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Да, тези процеси също са достъпни за човека и до определена степен той може да вниква в тях и да ги разбира.
Несъмнено съществуват и други, още по-висши нива на съзнанието, но сега те не влизат в нашите намерения. И все пак, придържайки се към тези намерения, ние трябваше да изтъкнем, че в земния си живот, човекът има поне откровенията от висшите светове. Затова и може да му се говори за тези по-висши състояния на съзнанието, както и за това, че ако подсили и укрепи своето сънищно съзнание, в едно близко бъдеще той би могъл да изживее всичко това, което нашата Земя е наследила като отношения и закономерности още от Старата Луна; и ако би бил напълно буден така да се каже в един независим от своето тяло дълбок сън тогава човек би бил в състояние да изживее нещо от процесите на Старото Слънце, които хвърлят отблясъка си дори и върху сегашната епоха на Земята. Да, тези процеси също са достъпни за човека и до определена степен той може да вниква в тях и да ги разбира. Той трябва да се стреми към това разбиране и да помни, че т.н. от нас различни "състояния на съзнанието" са всъщност не друго, а раз лични светове. Ние сме свикнали да наричаме тези различни състояния на съзнанието и с други имена: Това, което обхващаме с физическото съзнание физически план; това, което обхващаме с 1-то свръхсетивно съзнание астрален план; това, което обхващаме с 2-то свръхсетивно съзнание низш Девакан или ментален план; това, което обхващаме с 3-то свръхсетивно съзнание висш Девакан или висш ментален план. След всичко това, по-нагоре биха се открили светът Буди и накрая Нирвана. Ние бихме могли да посочим и други наименования за опитностите, които човек получава в хода на своето окултно развитие.
към текста >>

Едно разумно и здраво вникване в човека неизбежно би ни довело до убеждението: Ти не виждаш етерното тяло, обаче ти виждаш неговите откровения тук, във физическия свят.
Виждате, че щом погледнем на човека като на един екстракт от целия Космос, ние установяваме не само различни видове съзнание, които са равнозначни на определени светове, но също и отделни формирования на човека физическо тяло, етерно тяло и т.н. Едно разумно и здраво вникване в човека неизбежно би ни довело до убеждението: Ти не виждаш етерното тяло, обаче ти виждаш неговите откровения тук, във физическия свят. Откровенията на етерното тяло, това са вътрешните движения на човека; откровенията на астралното тяло са мислите, чувствата и волята. "Азът" е откровение на самия себе си. И щом като човек иска да схване с разума си, че неговите вътрешни движения всъщност нямат нищо общо с физическото тяло, щом се довери единствено на своите разумни мисли, тогава му се дава възможността не само да вярва, но да потвърди и с разума си, че етерното тяло съществува. Когато окултните познания се обличат в такива форми, че стават достъпни на обикновеното съзнание, тогава окултизмът преминава в теософия. Теософията може да говори за различните "планове" физически, астрален и т.н., но също и за различни съставни части на човешкото същество.
към текста >>

131. Съдържание GA_138 За инициацията

„Елисейската мистерия“ на Шуре способства за вникването в принципа на инициацията.
„Елисейската мистерия“ на Шуре способства за вникването в принципа на инициацията. Понастоящем силите на духовния живот искат да навлязат в човешката душа за защита по отношение на това, което изисква бъдещето. Указанието на Херман Грим: колкото по-далеч назад в развитието на човечеството се обръщаме, толкова по-свързан със свръхсетивното изглежда човекът. В мистерийната игра гъркът е преживявал представи при изговарянето на имена. Деметра: свързаният със сетивния свят човешки дух. Персефона: земни страдания, земни радости – душевно.
към текста >>

132. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

В момента, в който човек преживява човека като азово същество, едва тогава преживява и истинското вникване в човешкото същество като такова.
Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин. Когато гледа назад оттам, започва да узнава какво е човекът съгласно най-дълбоката му същност. Там получава също и възможността да придобие преживяна преценка за хода на историята. Там за него се подрежда преживяното развитие на човечеството в напредъка на душите като азово същество, там пред погледа му се издигат съществата, водещи в напредъка на човечеството. Както го характеризирах във втора лекция, там е така, че човек наистина изживява импулсите, които непрекъснато се изливат в еволюцията на човечеството от посветените, които трябва да ходят навсякъде от сетивното битие в духовното битие, за да могат да предадат импулсите си. В момента, в който човек преживява човека като азово същество, едва тогава преживява и истинското вникване в човешкото същество като такова. При това има само едно изключение.
към текста >>

133. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

За вникването в един такъв документ, какъвто представлява Евангелието на Марко ние ще проследим всяка една от трите току-що посочени загадки днес вече е настъпила повратната, решителна точка; бавно и постепенно, но съвсем ясно назряват условията, които действително ще ни позволят да вникнем в Евангелието на Марко, ще ни позволят да разберем какво точно означава: Евангелието започва.
Онзи, който сериозно се стреми към опознаване и задълбочаване на своята Азова природа, трябва да е наясно: Човечеството се намира в един процес на развитие, на напредък, така че становищата по един или друг въпрос, както и откровенията не са нещо окончателно и меродавно за тази или онази епоха; всички те са в непрекъснато развитие, така че онзи, който се отнася сериозно към понятията „развитие“ и „напредък“, в хода на времето задължително трябва да ги проучва все по-добре, все по-дълбоко и все по-основно. За вникването в един такъв документ, какъвто представлява Евангелието на Марко ние ще проследим всяка една от трите току-що посочени загадки днес вече е настъпила повратната, решителна точка; бавно и постепенно, но съвсем ясно назряват условията, които действително ще ни позволят да вникнем в Евангелието на Марко, ще ни позволят да разберем какво точно означава: Евангелието започва.
към текста >>

И ние вникваме все по-добре в тях, когато си даваме сметка, че фактически през 19 век настъпи едно пълно преобразяване, един вид метаморфоза на цялото човешко мислене, на човешките чувства, и то не на определено място от нашата планета, а в духовния живот на цялата Земя.
Да, всичко това проникна в Европа по съвсем тайнствени пътища. И ние вникваме все по-добре в тях, когато си даваме сметка, че фактически през 19 век настъпи едно пълно преобразяване, един вид метаморфоза на цялото човешко мислене, на човешките чувства, и то не на определено място от нашата планета, а в духовния живот на цялата Земя. За да проумеем това, което се случи в Западна Европа, достатъчно е да сравним какъвто и да е текст от 19 век, отнасящ се до религията, философията или до която и да е област на духовния живот, с някакъв текст от предишния 18 век.
към текста >>

Обаче който вниква в тези отношения с помощта на Духовната наука, много добре знае какви сили се крият там.
Именно с помощта на един толкова характерен пример, показващ очебийните различия на душата, ние можем да си обясним какво всъщност се случва междувременно. От епохата преди Христос се надига една личност като тази на Хектор. После идва Мистерията на Голгота и искрата, която пламва в душата на Хектор, позволява там да възникне първообразът на Хамлет, за когото Гьоте казва: Ето една душа, която не може да се справи, нито да се задоволи с каквато и да е ситуация, една душа, която сега е изправена пред такава задача, каквато тя не може да изпълни. Сега бихме могли да поставим въпроса: Защо Шекспир изобрази всичко това? Работата е там, че самият той нямаше никакъв отговор на този въпрос. Обаче който вниква в тези отношения с помощта на Духовната наука, много добре знае какви сили се крият там. Поетът твори в областта на несъзнаваното, защото първоначално пред него веднага застава образът, който той изгражда, а после, като една панорама за която обаче той няма никакво съзнание възниква и цялата индивидуалност, лежаща в основата на художествения образ. Защо Шекспир изтъква и остро подчертава твърде особените характерови черти на Хамлет, които може би щяха да останат незабелязани от нито един негов съвременник? Защото той ги наблюдава върху фона на времето! Той усеща промените, които настъпват в една душа, когато тя преминава от стария живот в новия. Несигурният скептик Хамлет, който не съумява да се справи с житейските ситуации, колебливият неудачник ето в какво се превърна решителният Хектор.
към текста >>

134. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

А после Евангелието на Марко продължава: „И яви се Йоан Кръстител в самота, за да проповядва кръщение и вникване в човешката греховност“ (1,4); защото точно така трябва да бъдат преведени тези думи, ако искаме да възпроизведем техния истински смисъл.
А после Евангелието на Марко продължава: „И яви се Йоан Кръстител в самота, за да проповядва кръщение и вникване в човешката греховност“ (1,4); защото точно така трябва да бъдат преведени тези думи, ако искаме да възпроизведем техния истински смисъл. Следователно, казва ни се: Погледнете древните пророци и вижте как у тях възниква едно ново отношение към божествения свят, една нова убеденост в безсмъртието, и после сравнете всичко това с образа на Йоан Кръстител: Как той идва на света и започва да говори за едно такова душевно развитие, което ще отведе човека до осъзнаването на неговата греховност. Ето как ние стигаме до величествения образ на Йоан Кръстител.
към текста >>

Но сега човечеството достигна една повратна точка, която изисква от него да вниква все повече и повече във вътрешното формиране на събитията, в тяхното пораждане, в тяхната развръзка.
Смятам, че когато някой наблюдава една или друга драма с ясна завръзка и развръзка, но е лишен от способността да вникне в нейното вътрешно развитие, той ще констатира само една поредица от събития. Приблизително по същия начин стоят и нещата с така наречената световна история. На общочовешката еволюция се гледа не като на художествено произведение, а като на механична поредица от различни събития. Но сега човечеството достигна една повратна точка, която изисква от него да вниква все повече и повече във вътрешното формиране на събитията, в тяхното пораждане, в тяхната развръзка. И тогава ние установяваме: Самата общочовешка еволюция показва как в един или друг момент на преден план идват личностите, индивидуалните образи, за да дадат съответните импулси, за да насочат събитията в тази или онази посока. Едва по този начин бихме могли да разберем участието на човека в историческото развитие.
към текста >>

Обаче необходимо е и друго действително да вникваме в нещата, да схващаме тяхната истинска същност, а не да ги разглеждаме като израз на някаква догма.
Защото на нито един астроном не би хрумнало да отъждествява Слънцето с другите планети. За него е напълно самопонятно, че трябва да отдели Слънцето от останалите планети. Също и за този, който се опитва да вникне в общочовешката еволюция, е напълно самопонятно, че всред великите предводители на човечеството трябва да съществува едно „Слънце“. И както би било чисто безсмислие да се говори за Слънцето от нашата планетарна система по същия начин, както бихме говорили за Юпитер, Марс и така нататък, същото безсмислие е да говорим за Христос така, сякаш говорим за Бодисатвите и за другите велики учители на човечеството. Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да гледаме на нещата с ясен, непомрачен поглед. Обаче необходимо е и друго действително да вникваме в нещата, да схващаме тяхната истинска същност, а не да ги разглеждаме като израз на някаква догма. Когато говорим за една христология в истинския, космологичен смисъл на тази дума, не се налага да даваме никакво предимство на християнството пред една или друга религия. Представете си, че в свещените писания на дадена религия е записано как Слънцето е само една от планетите и тогава идва някой, който заявява: Сега ние трябва да извадим Слънцето от числото на другите планети! нещо, което веднага среща възражението: Да, обаче по този начин Слънцето получава едно предимство. Но това изобщо не е вярно; това е само едно признаване на самата истина.
към текста >>

135. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Който приема думите, идващи от такива откровения, не бива да смята, че вниква в тях, дори и да е изтъкнат учен на нашия 20. век.
Откровения като тези на Кришна ще си останат тайни, дори и ако всички хора получат неограничен достъп до тях. Защото средството, което ги лишава от тайнственост, не се състои в това да бъдат разпространявани между хората; за тази цел е необходимо друго: Душите да се издигнат до такава степен, която им позволява да приемат откровенията като част от самите себе си. Да, тези неща съществуват горе в духовния свят и техният език представлява един вид връхна точка на духовността. Който приема думите, идващи от такива откровения, не бива да смята, че вниква в тях, дори и да е изтъкнат учен на нашия 20. век. Ние добре разбираме възраженията, според които днес не може да има никакво тайно учение, понеже много често тези, които изказват такива твърдения, притежават думите и вярват, че с тях притежават и всичко останало. Обаче същността на тайното учение се състои именно в следното: Тези хора чисто и просто не разбират това, което притежават.
към текста >>

Но когато отделни мислители като Фихте, Шелинг и Хегел довеждат своето мислене до възможно най-голяма чистота, тогава част от тези истини, макар и не така живо и без непосредствено-личния тон на Кришна, все пак може да се появи отново пред нас, вече в идейна форма, без обаче да позволява онова дълбоко вникване в нещата, което древните имаха чрез своето ясновидство.
Така в Бхагават Гита, във Ведите, ние откриваме всички онези неща, които после намират своя завършек в думите на Кришна и те не могат да бъдат надминати; наистина човекът може отново да стигне до тях чрез новото ясновидство, но не и да ги обхване чрез душевните способности, които е развил у себе си след Древноиндийската епоха. Ето защо, намирайки се в днешната културна епоха, в тази външно-сетивна култура, в тази култура на деня, ние имаме основание да заявим: Като изключим това, което може да бъде постигнато чрез школуваното ясновидство, в рамките на тази култура на деня е невъзможно да се докоснем до онези древни, свещени откровения, чиито завършек откриваме при Кришна. Обаче в своята еволюция, благодарение на духовно-научното обучение, все пак душата може отново да се извиси до тези висши области. Това, което някога беше дадено на човечеството по нормален път ако можем да си позволим тази дума вече не може да се повтори, и в своето дневно съзнание днешният човек не разполага със старите форми на инстинктивното ясновидство. Ето защо тези истини постепенно заглъхнаха. Но когато отделни мислители като Фихте, Шелинг и Хегел довеждат своето мислене до възможно най-голяма чистота, тогава част от тези истини, макар и не така живо и без непосредствено-личния тон на Кришна, все пак може да се появи отново пред нас, вече в идейна форма, без обаче да позволява онова дълбоко вникване в нещата, което древните имаха чрез своето ясновидство. И духовно-научното изследване показва, както често съм подчертавал, че в хода на Следатлантската епоха старото ясновидство бавно и постепенно угасва.
към текста >>

Ако правилно вникваме в писмените документи на Изтока, ние ще се убедим, че те напълно съвпадат с нашите разисквания по тези въпроси.
Следователно, за коя епоха говорят преданията, когато казват, че Кришна се появява през „третия възрастов период“ на Земята? Те имат предвид това, което ние обозначаваме като Египетско-халдейска културна епоха. И това източноиндийско учение на Кришна изцяло съвпада с нашите описания. Когато старото ясновидство и всички съкровища на старото ясновидство започнаха да угасват, се появи Кришна, за да ги запази за по-късните времена. По този начин Кришна идва като един завършек на нещо величествено и мощно. Ако правилно вникваме в писмените документи на Изтока, ние ще се убедим, че те напълно съвпадат с нашите разисквания по тези въпроси. И в този смисъл, да се говори за „източни“ и „западни“ учения е чисто безумие; защото не става дума за това да проповядваме на Изток и на Запад с тези или онези термини, а да говорим с истинско разбиране на нещата. И колкото повече се замисляте за нашите разисквания през последните години, толкова повече ще се убедите, че те са в пълно съгласие с документите на Изтока.
към текста >>

136. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

И забележителното тук е, че те не вникват в това, което трябва да разберат и тъкмо тази е причината да бъдат упрекнати от Христос.
Ние вече говорихме за това. Обаче след като Илиевата душа на Йоан Кръстител продължава своя живот като групова душа на дванадесетте, всичко се променя. Нещата са посочени съвсем ясно. Проверете внимателно съответния текст и ще се убедите: От този момент нататък Христос започва да изисква много повече от своите ученици. Сега Той изисква от тях да вникнат в по-висшите светове. И забележителното тук е, че те не вникват в това, което трябва да разберат и тъкмо тази е причината да бъдат упрекнати от Христос. Четете Евангелието дословно! Аз вече обсъдих едната страна на нещата, а именно, че когато Илия отива при вдовицата от Сарепта, става дума за едно умножение на хляба, и че когато после душата на Илия напуска Йоан Кръстител, също се говори за едно умножение на хляба. Обаче сега Христос изисква от своите ученици напълно да вникнат в особения смисъл на това умножение на хляба. По-рано Той не се е обръщал към тях с такива думи. Но сега, когато те трябва да проследят съдбата на Йоан Кръстител след обезглавяването му от Ирод и да разберат събитието с петте хляба и петте хиляди души, които събират останките в дванадесет коша, както и събитието със седемте хляба и четирите хиляди души, които събират останките в седем коша, Христос им казва:
към текста >>

137. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Несъмнено, когато разглеждаме един или друг текст от дадено Евангелие, би било най-добре напълно да се абстрахираме от останалите Евангелия; защото по този начин бихме стигнали до най-правилно вникване в основния тон на съответното Евангелие.
Несъмнено, когато разглеждаме един или друг текст от дадено Евангелие, би било най-добре напълно да се абстрахираме от останалите Евангелия; защото по този начин бихме стигнали до най-правилно вникване в основния тон на съответното Евангелие. Но близко до ума е, че такъв начин на разглеждане недопускащ никакъв лъч светлина от едното Евангелие да осветява другото Евангелие лесно би могъл да предизвика редица недоразумения. Дори и това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“ лесно би могло да остане недоразбрано, ако човек не би направил макар и повърхностна съпоставка с това, което примерно беше казано относно същото място в Евангелието на Матей по време на лекциите в Берн. В по-дълбок логически смисъл едно възражение от подобна гледна точка би приличало на положението, при което някой заявява: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от лявата му страна имаше букет с рози. а друг път изречението гласи: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от дясната му страна имаше букет с рози. и ако някой не е запознат с истинското положение, лесно би възразил: Тук има някакво недоразумение, защото веднъж букетът се намира отляво, а следващия път отдясно.
към текста >>

138. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

А че това ново разбиране не е лесна работа и че винаги съществува възможност за погрешно вникване в същността на Христос, се загатва от самия Него:
Ние стигаме до точен поглед върху нещата само ако се вслушаме в красноречивото Евангелие на Марко и си кажем приблизително следното: Всяка една епоха посреща с все по-голямо разбиране това, което се случи в Палестина, това, което наричаме Мистерията на Голгота. Ето защо ние вярваме, че с това, което наричаме „антропософско движение“, фактически изпълняваме една от задачите, които Евангелието поставя пред човешката душа: Да посреща с ново разбиране всичко онова, което Христос искаше да постигне в света. А че това ново разбиране не е лесна работа и че винаги съществува възможност за погрешно вникване в същността на Христос, се загатва от самия Него:
към текста >>

139. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Едва когато се убедим, че говорейки за Христос Исус ние далеч не се ограничаваме в рамките на някакво егоистично вероизповедание, а се обръщаме към един обективен исторически факт от общочовешката еволюция, който дава еднакво право на всяка религия, едва тогава вникваме в мъдростта и истинността на всяка отделна религия.
Едва когато се убедим, че говорейки за Христос Исус ние далеч не се ограничаваме в рамките на някакво егоистично вероизповедание, а се обръщаме към един обективен исторически факт от общочовешката еволюция, който дава еднакво право на всяка религия, едва тогава вникваме в мъдростта и истинността на всяка отделна религия. Обаче мярката за разбирането на самата Духовна наука съвпада с мярката, според която човек разбира Мистерията на Голгота. Ето защо християнинът, който приема Духовната наука, всъщност може да живее в разбирателство с всички хора по света. Но ако в своето почти безгранично високомерие даден представител на друга религиозна система впрочем това е нещо напълно разбираемо за нас се обърне към някого и каже: Вие, християните, имате само една единствена инкарнация на вашия Бог, докато ние имаме много инкарнации на нашия Бог; следователно ние, за разлика от вас, разполагаме с нещо много повече и тогава християнинът не би трябвало да отговаря в смисъл, че ще се опита да приложи този принцип също и по отношение на Христос Исус, защото в такъв случай той би престанал да разбира Мистерията на Голгота. Фактически верният отговор, който християнинът може да даде, се свежда до следното: Работата е там, че всички онези, които говорят за много инкарнации на техния Бог, всъщност не са в състояние да разберат Мистерията на Голгота. Но всеки един от представителите на другите религии може да стигне до това разбиране, ако го потърси според начина, по който нещата са изложени в текстовете на Евангелията.
към текста >>

140. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Човешката душа се научава да вниква в законите на битието, именно когато човешкото познание открие как отделните форми на битието изразяват духовно-душевното.
Тази е само едната част от учението на Кришна и човешката душа е в състояние да разбере, как Словото се проявява във формите на битието. Човешката душа се научава да вниква в законите на битието, именно когато човешкото познание открие как отделните форми на битието изразяват духовно-душевното. Учение за формите на света, за закономерните форми на битието, за закона на света и неговите проявления ето какво представлява философията на Санкхия, другата страна от учението на Кришна.
към текста >>

А всичко онова, което намираме във философията Санкхия като закономерно вникваме във формите на света, е превърнато в нещо историческо и е идентично с това, което апостол Павел нарича Закон.
А всичко онова, което намираме във философията Санкхия като закономерно вникваме във формите на света, е превърнато в нещо историческо и е идентично с това, което апостол Павел нарича Закон. И на края, при апостол Павел, третото направление се проявява като вяра във възкръсналия Христос. Това, което при Кришна е Йога, при Павел е превърнато в нещо конкретно, а именно във вярата, която трябва да заеме мястото на закона.
към текста >>

Скоро ние ще се убедим: вниквайки във връзките, съществуващи между величествената поема Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел пред нас се откриват също и най-дълбоките тайни на това, което бихме нарекли духовно присъствие в цялото възпитание на човешкия род.
И така, ние виждаме цялостния план в историята на света, ние виждаме как това, което е създадено по духовен път на Изток, е само една подготовка, и как от нея произлиза, така да се каже, в една по-абстрактна форма всичко онова, което е толкова прекрасно изваяно в конкретните очертания на по-късното Павлово християнство. Скоро ние ще се убедим: вниквайки във връзките, съществуващи между величествената поема Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел пред нас се откриват също и най-дълбоките тайни на това, което бихме нарекли духовно присъствие в цялото възпитание на човешкия род. За да усети този нов елемент, съвременната епоха трябваше да се издигне над всичко онова, което беше наследила от гръцката култура и да постигне разбиране за духовните импулси от първото предхристиянско хилядолетие, които имаме в лицето на Ведите, Санкхия и Йога. И както Рафаел в областта на изкуството, както Тома Аквински в областта на философията трябваше да се обърнат назад към гръцката култура, така и нашето време от ново трябва да породи едно съзнателно уравновесяване между това, което нашата епоха иска да постигне, и всичко онова, което вече е било създадено много по-рано в древната гръцка култура, и което е живяло още в дълбините на източната древност. Ние ще се доближим до прекрасния свят на източната древност, само ако обхванем споменатите духовни направления в тяхното чудно и хармонично единство, с което те, както казва Хумболт, застават пред нас в най-величествената философска поема, наречена Бхагавад Гита.
към текста >>

141. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Макар и Аристотел да не си служи точно с тези изрази, тук все още просветва начинът на мислене, който срещаме във философията Санкхия и който произлиза от едно чисто духовно вникване в мировите процеси.
При философията Санкхия също имаме този принцип на трите състояния, включващи в себе си всички явления на света; там например имаме Сатва, когато духовното преобладава над природното. Аристотел прибягва до същата характеристика, когато говори за цветовете. Естествено, той не употребява същите думи, но напълно в духа на Аристотел е, когато някой казва: Червеното и жълто-червеното представляват състоянието Сатва на светлината. При Аристотел този принцип вече не съществува, но все пак при него старият принцип на философията Санкхия е донякъде запазен. Зеленият цвят представлява състоянието Раджас по отношение на светлината и тъмнината, а синьото и виолетовото при които тъмнината преобладава представляват състоянието Тамас по отношение на светлината и тъмнината. Макар и Аристотел да не си служи точно с тези изрази, тук все още просветва начинът на мислене, който срещаме във философията Санкхия и който произлиза от едно чисто духовно вникване в мировите процеси. Следователно, в учението на Аристотел за цветовете ние намираме един отзвук от старата философия Санкхия. И ние усещаме едно съвсем ново проявление на тези три състояния: Сатва, Раджас, Тамас, тъкмо в онази външна област от света на цветовете, тъкмо в онази сурова борба, която Гьоте боди през целия си живот. Защото след като, бих казал, старата Аристотелова подялба на цветовете в едно състояние Сатва, в едно състояние Раджас и в едно състояние Тамас беше, така да се каже, напълно засипана от пластовете на историята, сега всичко това отново се появява при Гьоте. Макар и съвременните физици все още да се подиграват с Гьотевото учение за цветовете, трябва да кажем, че то действително е инспирирано от дребната духовна мъдрост. Съвременната физика е напълно права, когато от своя гледна точка тя отрича Гьоте; обаче така тя само показва, че в тази област е просто напълно изоставена от добрите Богове; да, всичко това се отнася за съвременната физика, и ето защо тя продължава да се подиграва с Гьотевото учение за цветовете.
към текста >>

142. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ето какво долавяме ние във философията Санкхия: разумното вникваме в света на непреходното, спокойното приемане на факта, че победената душа и душата победителка са напълно еднакви пред Бога, когато те минават през Портата на смъртта.
Колко величествени са тези дребни учения! Те наистина са толкова величествени, че с пълно право учението на Кришна носи чудесното име Бхагавад Гита. Сега пред нас застава онова величествено учение, за което стана дума и във вчерашната лекция: Всичко, което настъпва по един или друг начин в света, независимо дали външно то изглежда като раждане или смърт, Като победа или поражение, носи в себе си нещо не преходно и вечно; и че онзи, който се стреми към точен поглед в мировите процеси, трябва да се издигне от света на преходното в света на непреходното. Ето какво долавяме ние във философията Санкхия: разумното вникваме в света на непреходното, спокойното приемане на факта, че победената душа и душата победителка са напълно еднакви пред Бога, когато те минават през Портата на смъртта.
към текста >>

Когато с помощта на истинското себепознание вникваме в тази дълбока човешка и мирова загадка, тогава ние се доближаваме до най-необятната мирова тайна.
Да, ние сме изправени пред една мирова тайна, за която става дума и в Бхагавад Гита; тя се разиграва в един забележителен момент от историята на човечеството, когато свързаното с кръвта дребно ясновидство угасва и човешката душа трябва да търси нови пътища към свръхсетивния свят. В художественото изобразяване на тази тайна ние долавяме също и всичко онова, което може да бъде опасно за човека, ако той реши да извлече своята истинска същност от самия себе си. Когато с помощта на истинското себепознание вникваме в тази дълбока човешка и мирова загадка, тогава ние се доближаваме до най-необятната мирова тайна. Обаче ние можем да се докоснем до нея само, ако сме изпълнени с кротост и смирение. Интелектуалните способности за разбиране на нещата тук не вършат никаква работа; тук човекът се нуждае от ясни и правилни усещания. Никой не бива да се доближава до тази мирова тайна, която звучи от Бхагавад Гита, ако не е изпълнен с кротост и смирение. Само с помощта на тези усещания, на тези чувства, ние бих ме могли да се доближим до нея. А как тази мирова тайна следва да бъде виждана от гледната точка на Бхагавад Гита, и в точно определена степен от общочовешката еволюция, и как именно чрез това, което Бхагавад Гита ни разказва за нея, тя хвърля светлина и върху Посланията на апостол Павел, с всичко това ние ще се занимаем в хода на следващите лекции.
към текста >>

143. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Инициацията е най-висшето, което човекът може да достигне в хода на земното развитие; понеже тя води човека до известно разбиране, до истинско вникване в тайните на духовния свят.
Когато изложихме пътя на Евангелията и пътя на вътрешното изживяване, видяхме, че в тях имаме двата пътя, които водят към Христос и са открити за всеки човек; аз подчертавам: за всеки отделен човек. За пътя на инициацията е нужна известна подготовка и това би трябвало да е разбираемо за всеки. В нашето време за тази цел първоначално е необходимо едно действително, не само теоретично задълбочаване в истинската, в правилната духовна наука, която първоначално поне в нашето съвремие би трябвало да бъде изходната точка, ако искаме да разберем какво представлява пътят на инициацията. Добре е, ако предварително споменем няколко думи за същността на инициацията. Инициацията е най-висшето, което човекът може да достигне в хода на земното развитие; понеже тя води човека до известно разбиране, до истинско вникване в тайните на духовния свят. Каквото се случва в духовните светове, това е съдържанието, предметът на инициацията и едно истинско знание, едно непосредствено възприемане на процесите в духовните светове се постига само по пътя на инициацията. Още щом инициацията се характеризира по един такъв начин, всеки, който остави тази характеристика да действа върху душата му, трябва да забележи нещо съвсем особено. С това вече е казано, че инициацията, позволете този израз, е един надрелигиозен път. Всички големи религии, които са се разпространили по земното кълбо в течение на човешките епохи и още се намират сред човечеството, всички, ако разгледате тяхното зараждане, първоначално са основани от инициатори, от посветени. Те са произтекли от това, което големите посветени са могли да дадат на хората.
към текста >>

Този, който се учи да вниква в кармата на човешкия живот, често намира за много несправедливо, че животното, което не се реинкарнира, трябва да страда, да понася болки и дори, доколкото се отнася до висшите животни, трябва да премине през смъртта с известно съзнание.
Ние можем да изследваме тези неща, когато окултно разгледаме отношенията на човека към най-близкото до него царство, животинското царство. Ние знаем, че в течение на развитието човекът винаги е причинявал болка на животните, че той е убивал животните. Този, който се учи да вниква в кармата на човешкия живот, често намира за много несправедливо, че животното, което не се реинкарнира, трябва да страда, да понася болки и дори, доколкото се отнася до висшите животни, трябва да премине през смъртта с известно съзнание. И не би ли трябвало да има някакво кармическо изравняване! Разбира се, че човек изживява кармическо изравняване в Камалока за болките, които той е причинил на животните, но за това сега не искам да говоря, аз говоря за кармическото изравняване за животните. Нека да си изясним една мисъл. Когато разглеждаме човешкото развитие, виждаме колко много болки човекът е причинил на животинското царство и колко много животни е убил.
към текста >>

Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател.
Ние живеем в петата следатлантска епоха. В нашата пета следатлантска епоха хората ще прибавят великите учения за кармата, те ще се учат да разбират своята карма. В нашата пета следатлантска епоха хората изживяват третия акт, който логично се присъединява към акта-Озирис и към акта на Мистерията на Голгота. Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател. Аз поглеждам към това, което е било преди моето раждане, което ме е поставило в тази инкарнация, понеже тази моя съдба е необходима за моето по-нататъшно развитие. Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята. Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма.
към текста >>

144. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Днес от два източника може да се научи нещо за това, което може да се обозначи като съдържание на различните религиозни вероизповедания: от хората, които се занимават със сравнителната религиозна наука и от тези, които по духовно-научен начин вникват в съдържанието на различните вероизповедания.
Така изглеждат мисионерските дейности на християните сред будистите; те внасят своето специално вероизповедание сред тях. По съответния начин се държи и ортодоксалният будист. Да предположим, че двамата биха станали антропософи. Как християнинът, като антропософски християнин, може да се отнася към будистите? Да речем, той чуе това, което принадлежи към най-главните неща в будизма и което всъщност правилно се разбира само от този, който сам живее в будизма. Днес от два източника може да се научи нещо за това, което може да се обозначи като съдържание на различните религиозни вероизповедания: от хората, които се занимават със сравнителната религиозна наука и от тези, които по духовно-научен начин вникват в съдържанието на различните вероизповедания. Когато се погледне към тези, които се занимават със сравняващата религиите наука, трябва да се каже, че те са изключително работливи и дейни хора, които се грижат за научното сравнение на различните религиозни вероизповедания. Но когато те сравняват тези религиозни вероизповедания, се вижда нещо съвсем особено; тогава това, което те търсят, дори и да не си признават, всъщност е само неистината за различните вероизповедания. Хората търсят каквото не е истина, те търсят това, което е било възприето точно в детските години на различните религиозни вероизповедания. Този, който се занимава с това като духовно-научен изследовател, търси централното ядро в отделните вероизповедания, той търси това, което се съдържа в един единствен нюанс, но наистина като въз-приемаем нюанс в едно или в друго религиозно вероизповедание. Той търси това, което е истина в отделните вероизповедания, а не това, което е погрешно.
към текста >>

145. Съдържание GA_147 Тайните на прага

Вникване в трагизма на Луцифер.
Духовно образуване на понятия за правилното развитие на културата. Въздействието на Луцифер и Ариман във физическо-сетивния свят. Писмо. Импулсиране на петте изкуства: архитектура, пластика, живопис, поезия и музика. Срещата на човешката душа в духовния свят с другия Аз. Троичност на преживяването на себе си. Вникване в трагизма на Луцифер. Духовният разговор на живите мисловни същества.
към текста >>

146. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

“ Възприемчивата душа, която вниква в хода на такива картини, се научава да ги чете.
Тези образи, така да се каже, сами изливат своя смисъл. Затова лесно може да стане така, че определени коментари, интерпретации на образите от духовния свят в абстрактни представи да се явят по-скоро като пречка за непосредствената насоченост на душата към това, което стои зад окултното писмо, отколкото като помощ при това четене. В такива неща, каквито са изложени както в „Теософия“, така и в картините от „Пробуждането на душите“, става дума преди всичко за това, да оставим непредубедено нещата да ни въздействат. С по-дълбоките сили, които понякога идват съвсем смътно до съзнанието, човек вече преживява указанията за духовния свят. За да се получат тези указания за духовния свят – насочете към това душевния си взор, скъпи мои приятели, – дори не е нужно да се стремим към ясновидство, а е необходимо само такива образи да се разбират така, че да имаме за тях отворена, възприемчива душа, да не подхождаме към нещата с груб материализъм, казвайки: „Всичко това са глупости, това изобщо не съществува! “ Възприемчивата душа, която вниква в хода на такива картини, се научава да ги чете. Чрез отдаването на душата на тези образи у нея се развива разбирането, което трябва да се търси за света на страната на духовете. И тъй като това, което казах, наистина е така, от нашия съвременен материалистически светоглед произтичат многобройни възражения срещу духовната наука.
към текста >>

147. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време.
Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността. Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта. Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време. А именно, ако се върнем все по-назад и по-назад в историята на езиците, ще забележим, че действително все някога – както го показва окултното наблюдение – ще стигнем до човешкия праезик, който е обхващал цялото земно кълбо и който само се е диференцирал. Още щом се върнем към староеврейския – в това отношение староеврейският език е особено интересен, – забелязваме в думите му нещо по-различно, отколкото в думите на Западна Европа. Думите на еврейството са много по-малко условни, те имат, така да се каже, душа, в тях се усеща смисъл. Те изразяват своя необходим смисъл в по-голяма степен, отколкото западноевропейските езици. И колкото по-назад се връщаме в развитието, толкова повече откриваме такива езици, които са подобни на общия праезик.
към текста >>

148. 2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда.
Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно. Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени. С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа. Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше без никакво усилие. Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда.
към текста >>

Преди всичко, той се научи да вниква в онова събитие, за което наистина може да се каже, че беше проспано от него, понеже тук пълното разбиране не беше по силите на разума; тук беше необходимо нещо съвсем друго: а именно оплодяването с всепобеждаващата Любов.
Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят. Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти. И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек. Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже, един вид по-висше съзнание, един вид съизживяване на чисто духовни процеси и събития. И всичко, което беше станало и което Петър беше проспал, сега отново застана пред душата му. Преди всичко, той се научи да вниква в онова събитие, за което наистина може да се каже, че беше проспано от него, понеже тук пълното разбиране не беше по силите на разума; тук беше необходимо нещо съвсем друго: а именно оплодяването с всепобеждаващата Любов. Сега пред очите му се появиха образите от Мистерията на Голгота. И те се появиха пред очите му по същия начин, по който ние можем да ги изживеем отново, стига да ги пробудим с ретроспективното ясновиждащо съзнание след като сме създали необходимите за целта условия.
към текста >>

149. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Напротив, момчето беше необичайно кротко и нежно, способно да обича всички около себе си, способно да вниква в сърцата на другите, но без какъвто и да е интерес към натрупаното през вековете човешко знание.
Като момче, той беше напълно откъснат от света, но имаше живото усещане за величието на природата и за всичко, което тя искаше да каже на хората. Обратно, той не беше предразположен към човешката мъдрост, към човешкото знание. Той се интересуваше твърде малко от каквито и да е учебни занимания! Би било съвсем погрешно да се мисли, че до своята дванадесета година, т.е. преди навлизането на Заратустра в неговата душа, това момче Исус е притежавало някакви външни дарби. Напротив, момчето беше необичайно кротко и нежно, способно да обича всички около себе си, способно да вниква в сърцата на другите, но без какъвто и да е интерес към натрупаното през вековете човешко знание. И после, в синагогата на Йерусалим дойде онзи момент, когато всичко това сякаш изхвърча от дванадесетгодишното момче, за да от стъпи място на цялата онази Заратустрова мъдрост, която нахлу в него с неудържима сила! Сега той често си мислеше, по колко различен начин беше свързан с духовната същност на света преди дванадесетата си година, когато душата му беше сякаш отворена за дълбините на света! Припомняше си как беше протекъл живота му по-късно, как откри, че душата му е готова да приеме еврейското учение, което обаче сякаш бликаше от самия него, как беше потресен от факта, че Батх-Кол не може да инспирира хората както по-рано; и как после се запозна с езическите култове, как цялото езическо знание и цялата езическа религиозност смутиха и опечалиха душата му. Припомняше си още, как между своята осемнадесета и двадесет и четвърта го дина се докосна до външните постижения на човечеството, и как после, приблизително двадесет и четири годишен, беше влязъл в есейската общност, запознавайки се там с едно тайно учение и с хората, които го проповядваха. Ето за какво често мислеше той.
към текста >>

Дълбока мъка се трупаше в сърцето на Исус поради това, че някога еврейският народ беше отворен за висшите истини на света, че някога самите тела на евреите бяха от такова естество, че можеха да разбират откровенията, но ето че сега времената се промениха, промениха се и телата на евреите и те вече не можеха да вникват в откровенията на праотците.
Дълбока мъка се трупаше в сърцето на Исус поради това, че някога еврейският народ беше отворен за висшите истини на света, че някога самите тела на евреите бяха от такова естество, че можеха да разбират откровенията, но ето че сега времената се промениха, промениха се и телата на евреите и те вече не можеха да вникват в откровенията на праотците.
към текста >>

150. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И колкото повече вникваше в тези неща, колкото повече изпълваха душата му, когато стоеше пред еврейските книжници, за да им разяснява техния собствен Закон, толкова по-ясно той усещаше душевната неспособност на неговите съвременници да разберат древното еврейско откровение.
И колкото повече вникваше в тези неща, колкото повече изпълваха душата му, когато стоеше пред еврейските книжници, за да им разяснява техния собствен Закон, толкова по-ясно той усещаше душевната неспособност на неговите съвременници да разберат древното еврейско откровение. Ето защо хората, душите на неговото време, характерните особености на тези души от неговото време му изглеждаха като потомци на хора, които някога са можели да получават великите откровения, но днес са изгубили тази способност напълно. Това което някога е можело да се влива с огнена сила и затрогваща топлина в тези души така си казваше той често сега избледня и в много отношения изглеждаше като нещо пусто, докато по-рано душите го приемаха с дълбок и свещен трепет. Ето как усещаше сега Исус нещата, които все повече и повече възникваха в душата му чрез инспирацията.
към текста >>

151. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Бих желал да обърна вниманието Ви върху това, как чрез отделните подробности от общочовешката еволюция – подробности, които са един вид отпечатани в самата нея, за да бъде разбрана тя поне отчасти, вникваме в истинския смисъл на тази еволюция, стига съответните подробности и факти да бъдат разглеждани в тяхната истинска светлина.
Може би някога и тук ще имам възможност да говоря за онези неща, които наскоро засегнах пред аудиторията в Лайпциг*42, където се опитах да прокарам една свързваща линия между Христовото Събитие и история та на Парсифал. Днес искам само да засегна някои подробности относно фактите на Петото Евангелие, за които бих желал да говоря при нашата следваща среща. Бих желал да обърна вниманието Ви върху това, как чрез отделните подробности от общочовешката еволюция – подробности, които са един вид отпечатани в самата нея, за да бъде разбрана тя поне отчасти, вникваме в истинския смисъл на тази еволюция, стига съответните подробности и факти да бъдат разглеждани в тяхната истинска светлина. Аз не бих желал да се впускам в това, което изложих в Лайпциг относно връзката между Христовото развитие и Парсифаловата идея; а само да посоча онази главна нишка, която минаваше през всички мои обяснения.
към текста >>

152. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети.
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност. Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети. Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш. Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
към текста >>

153. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Тук става дума да вникваме в основата на нещата, като същевременно ги осветляваме чрез вглеждане в това, което все още не е напълно ясно.
Тук става дума да вникваме в основата на нещата, като същевременно ги осветляваме чрез вглеждане в това, което все още не е напълно ясно. Следователно, ако обхванем този проблем методически и логически, не бива да се учудваме, че повечето съвременни мирогледи не са нищо друго, освен опити да се конструира Вселената според „мировия обущарски калъп”. И това е нещо, което може да ни насочи към заниманията с духовната наука и с практическото изучаване на мисленето, все неща, които ни подтикват да разберем как трябва да мислим, особено в онези области на живота, които са недостъпни за обикновеното съзнание.
към текста >>

154. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

За този, който вниква в нещата, това е толкова вярно, колкото е вярно и твърдението, че именно огледалото, в което се оглежда едно човешко лице, „произвежда” това лице.
Грубите материалисти на нашето време смятат, че мозъкът образува мислите, респективно, че централната нервна система образува мислите. За този, който вниква в нещата, това е толкова вярно, колкото е вярно и твърдението, че именно огледалото, в което се оглежда едно човешко лице, „произвежда” това лице. Обаче човешкото лице съществува независимо от огледалото. Огледалото само отразява лицето. Аз често пъти съм прибягвал до това сравнение също и на моите публични лекции. То е напълно приложимо и по отношение на това, какво точно изживява човек в своите мисли. Нека сега да погледнем нещата от друг ъгъл.
към текста >>

155. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

И когато човек вниква в тези неща, той би искал да има в себе си най-силния огън, за да го предаде в думи, за да обърна вниманието на нашите съвременници, доколкото те могат да го разберат, към какво бъдеще вървим.
Да се прозре това и да се създадат помощни средства, ще бъде възможно едва тогава, когато Духовната наука ще обхване сърцата, ще поникне душите. И когато човек вниква в тези неща, той би искал да има в себе си най-силния огън, за да го предаде в думи, за да обърна вниманието на нашите съвременници, доколкото те могат да го разберат, към какво бъдеще вървим. Човек може да вникне в тези неща, когато се запознае с различните гледища, които съществуват веднъж за едно поле на съществуването, друг път за друго. Тези други гледища застават тогава пред онзи, който се намира в изживяването между мировия среднощен час и едно ново раждане; защото от тези други гледища той сам трябва да стане творящ. Когато човек е образувал тенденциите за изпълнение на кармата относно предстоящите му изживявания, тогава пред душата застават по-далечните изживявания, които стоят по-далече. Тогава той изживява религиозните общности, другите общности, на които е принадлежал, изживява ги така, че те му показват: За да не станеш едностранчив, ти трябва да направиш това или онова в твоето следващо прераждане.
към текста >>

156. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Той се научава да вниква във връзката между миналото и необходимостта.
Ако ние се самонаблюдаваме внимателно, ще се убедим: Необходимостта съществува не само навън в природата, необходимостта съществува в самите нас! Насочим ли поглед към тази необходимост ние трябва да насочим поглед и към нашето минало. Виждате ли, това е нещо, което дава на духовния изследовател една важна гледна точка, една безкрайно важна гледна точка. Той се научава да вниква във връзката между миналото и необходимостта. Сега, изучавайки природата, той намира в нея не друго, а необходимостта; изучавайки природните явления, той се убеждава, че всичко онова, което природоизследователят намира във външния свят под формата на необходимост, представлява не друго, а самото минало. Какво представлява външната природа с характерната за нея необходимост?
към текста >>

157. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Когато човек правилно вниква в необходимостта. Защо?
Да, ето как изглежда възможно най-доброто укрепване на душевните сили: Да оставим на спокойствие това, което вече е станало, и да го пренесем по един жив начин в бъдещето. В противен случай ние винаги ще се връщаме към миналото по един луциферическо-ариманически начин. Напредък в развитието е възможен само тогава. Когато човек правилно вниква в необходимостта. Защо? Нима това е възможно в сферата на необходимостта? Тъкмо по този повод бих желал да си послужа с едно сравнение, като моля да размислите върху него до следващия вторник. Тогава, с помощта на това сравнение, ние ще напреднем още по-нататък в нашата тема.
към текста >>

158. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Днес се повяват толкова много популярни сборници, в които човечеството може да види всичко, което са поднесли като мъдрост онези хора, които казват: „Но истинска наслада е, простете, да вникваме в духа на вековете“42 и т.н., и как после стигаме до „възходът на сегашния ни ден“43.За целта днес има наистина много средства.
Отново се появява един популярен сборник. Днес се повяват толкова много популярни сборници, в които човечеството може да види всичко, което са поднесли като мъдрост онези хора, които казват: „Но истинска наслада е, простете, да вникваме в духа на вековете“42 и т.н., и как после стигаме до „възходът на сегашния ни ден“43.За целта днес има наистина много средства. Искам да обърна внимание на едно томче от този сборник с религиозни въпроси на настоящето44. Тези религиозни въпроси се разглеждат много своеобразно. Първо с цялата високомерна мъдрост на настоящето се посочва как човекът не може да бъде доволен от това, което му дава естествената наука, от това, че има просто натуралистична представа за света. После се показва как човекът не може да се задоволи с проста нравствена представа за света, за да може после да се издигне до това, което авторът на тази книжчица нарича своя религиозна картина на света. Обикновената представа за света, която предлагат нравствените изисквания, се критикува от този религиозен човек по един много умен начин: песимизмът, обхванал нашето настояще по всевъзможни начини, не е нещо безпочвено, а произлиза от един жив житейски трагизъм, който впрочем се е усещал във всички времена.
към текста >>

159. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Тези неща са просто истини, в които вникваме чрез духовното разглеждане.
Тези неща са просто истини, в които вникваме чрез духовното разглеждане. Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините. Това представлява ужас, несъзнателен ужас. И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората. Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука. Те се страхуват да опознаят реалността.
към текста >>

160. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ще процедирам съвсем просто, но Вие ще видите, че тази простота ни води към вникването в по-дълбоки неща.
Нека вземем един пример. Ще процедирам съвсем просто, но Вие ще видите, че тази простота ни води към вникването в по-дълбоки неща. През 1889 г. Рихард граф фон Пфайл*32, който пребивавал в Петербург и познавал обстановката там, пише за властващия по онова време руски император следното:
към текста >>

161. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Дълг на съвременността е все повече да вниква в тези неща и по такъв начин действително конкретно да схване смисъла на развитието на земното човечество.
Дълг на съвременността е все повече да вниква в тези неща и по такъв начин действително конкретно да схване смисъла на развитието на земното човечество. Защото в свещените писания се съдържат величави и необикновени неща не тривиалностите, за които днес нерядко се говори при религиозните прояви, а онези пронизващи до мозъка на костите, просмукващи сърцата свещени истини, съпътстващи цялото развитие на човечеството. Това вибрира във всичко, което се съдържа в Евангелията. И тези Евангелия ще станат близки и скъпи на човечеството едва тогава, когато Духовната Наука разбули техния скрит, окултен смисъл. И един ден човечеството ще знае защо в Евангелието от Лука се казва:
към текста >>

162. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Всяка светлина има своя сянка и тъкмо действителното вникване в това познание, че всяка светлина има своя сянка, е извънредно важно и значимо.
Ала за бъдните времена това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на старото ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха. В митовете тъкмо това отношение на старото ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило израз в противоположността между Балдур и Хьодур. Какво собствено си взаимодейства, кое лежи в основата на това, че Балдур представителят на човешкото съзнание, което може да бъде просветлено от божествената същност, че Балдур може под влияние на злата сила Локи да бъде погубен от Хьодур бога на борбата, на войната, на тъмнината? В основата му лежи, че както отдавна съществува за нашата епоха и ще се задържи още за известно време между светлината и тъмнината винаги трябва да протича взаимодействие. Всъщност чист религиозен егоизъм е човекът да бъде каран да вярва, че нещо във физическия свят, в света на Майя може да бъде изцяло добро. Всяка светлина има своя сянка и тъкмо действителното вникване в това познание, че всяка светлина има своя сянка, е извънредно важно и значимо.
към текста >>

163. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Духовната Наука има за задача във връзка с духовната еволюция, да възобнови вникването в тази представа за Христос, да състави една представа за Христос, която да не е само на думи, а да бъде съдържателна, да е изпълнена с истинско съдържание.
Обясних Ви, че гнозисът имал свое разбиране относно представата за Христос, че с изкореняването на гнозиса, представата за Христос била догматизирана, поради което същинската представа за Христос в известен смисъл изчезнала. Духовната Наука има за задача във връзка с духовната еволюция, да възобнови вникването в тази представа за Христос, да състави една представа за Христос, която да не е само на думи, а да бъде съдържателна, да е изпълнена с истинско съдържание.
към текста >>

164. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Който вниква в нещата, той ще може да преценява някои явления по съвсем друг начин в сравнение с онзи, който изчита събитията, наричани световна история тази нагласена работа, в последователността, както се разказват от днешната историческа наука.
Който вниква в нещата, той ще може да преценява някои явления по съвсем друг начин в сравнение с онзи, който изчита събитията, наричани световна история тази нагласена работа, в последователността, както се разказват от днешната историческа наука. Съпоставете някои добре известни нам неща с други, върху които аз ще насоча вниманието Ви. Най-напред един прост факт: Както е известно, Тридесетгодишната война започва през 1618 г. с това, че от чешкото славянство били оформени своеобразни реформаторски идеи. Подир туй благородници, принадлежащи към тези славянски кръгове, оглавили движението и се опълчили срещу това, което може да се нарече контрареформация надигнали се срещу католицизма, покровителстван от двора на Хабсбургите с испанско потекло. Онова, което обикновено се разказва на първо място за Тридесетгодишната война, а именно, че бунтовниците се отправили към Пражката община и изхвърлили през прозорците съветниците Мартиниц и Славата, както и секретаря Фабриций, не е от съществено значение.
към текста >>

165. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Истински човек може да познае себе си, само вживявайки се в тайните на духовното битие, вниквайки във великите закони на битието.
Когато бяхме още свързани с Теософското общество /бележка 25/, ние постоянно слушахме за любов, любов и любов. Но често тази любов беше само завеса, простираща се над догматичните раздори. Често любовта, като маска, прикрива най-жесток егоизъм. Особено, ако се наслаждават, правейки нещо добро, правейки това, което носи наслада на правещия го и фалшифицирайки го, наричат това любов; и се оправдават за това, в което никога няма да се признаят, и това остава в дълбините на подсъзнанието. Да, когато се спускаме в дълбините на човешкото същество, ние действително се гмуркаме в бездна. Истински човек може да познае себе си, само вживявайки се в тайните на духовното битие, вниквайки във великите закони на битието. Тъй като човек е сложно, комплицирано същество, най-голяма заблуда е да се мисли, че това човешко същество в нещо е просто. Бих казал, че всички тайни на света са обединени за създаването на човека. Но това трябва да бъде правилно разбрано.
към текста >>

166. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Отново и отново подчертавам, че духовната наука не може да се ограничава с външни, схематични представи за съществото на човека, а трябва все по-задълбочено да вниква с разбиране в различните членове на човешкото същество.
Когато при миналото ми идване ви изнесох последната лекция /бележка 58/, разгледахме някои духовни факти, касаещи живота на душата на човека, след като е преминал портата на смъртта. Днес ще започнем с разглеждането на някои, свързани с това събитие факти от духовния свят, които ще разширят разбирането и ще осветят както самото събитие на смъртта, така и това, което се разиграва в живота на човека на физически план между раждането и смъртта. Отново и отново подчертавам, че духовната наука не може да се ограничава с външни, схематични представи за съществото на човека, а трябва все по-задълбочено да вниква с разбиране в различните членове на човешкото същество.
към текста >>

Отново и отново виждаме, как съвременните хора не са склонни да вникват в сложния вътрешен живот на душата, а това е необходимо, ако искат да се приближат до духовния свят.
Необходимо е, хората да научат колко плодотворна е духовната наука не само за разбирането на духовния свят, но и за правилното разбиране на целия живот в целия му обем. Отново и отново виждаме, как съвременните хора не са склонни да вникват в сложния вътрешен живот на душата, а това е необходимо, ако искат да се приближат до духовния свят. Представете си само днешния правоверен професор от средно ниво, – разбира се, може да има и изключения, – но такъв типичен съвременен, изнасящ лекции, университетски професор, като правило, и да чуе не иска за тези неща, това му е твърде безразлично. Когато днес се говори за духовното, се говори с банални, нищо незначещи думи, и затова нищо не значат и за истинския живот.
към текста >>

И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна литература, стремежът към все по-голяма неяснота, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение.
Какво казва Баер? Тялото на Земята, Земята е леха, в която са спуснати, като в обвивка, духовните зачатъци – Баер е казал самата истина в зората на XIX век! Ернст Хекел подбира от Баер тези изречения, които са му удобни. Тези, които нищо друго не правят, освен да основават всевъзможни мистични общества, знаят Баер само от думите на Ернст Хекел и живеят в тази лъжа, без да имат ни най-малка склонност сами да се запознаят с това, за което става дума. С такава лъжовност е пронизана днес цялата наша литература. И навсякъде, из цяла Европа, се е разлял, особено в нашата научно-популярна литература, стремежът към все по-голяма неяснота, повърхностност в духовните стремежи, и силно нежелание да се вниква в тези неща с ясно, трезво човешко съждение.
към текста >>

167. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Те не вникват в книгата.
Ще напиша писмо на автора на тази книга и той ще бъде мой духовен учител. Така е най-лесно! Тук именно имаме пренасяне в материалното. Това място за търсещия самостоятелен път би могло да стане свят стимул за по-нататъшни търсения, който биха довели до нещо съвсем друго, отколкото обръщението: дайте ми инструкции. Но именно самостоятелността се оказва неудобна за мнозина читатели на тази книга. Те не вникват в книгата. И затова, макар при германците сред книгите от този вид тя да е, може би, най-четената, и да е преведена на много чужди езици, си остава най-неразбрана. А тя е разбираема и за дете, само трябва да и позволим непредубедено да ни въздейства и да не търсим материалистичното удобство.
към текста >>

Пробвайте да намерите научни разглеждания, които се опитват сериозно да вникват във въпроса, да обсъдят данните на духовната наука, намерете такива статии или разглеждания.
В това е причината, защо е толкова трудно за съвременния човек да приеме антропософски ориентираната духовна наука: тя се сблъсква с всевъзможни форми на предубеждение. Но именно затова духовната наука не може да бъде победена, тъй като трябва да се признае, че противодействието спрямо духовната наука е много слабо аргументирано. Пробвайте да намерите научни разглеждания, които се опитват сериозно да вникват във въпроса, да обсъдят данните на духовната наука, намерете такива статии или разглеждания. Който се опита да направи това, ще види, колко малко ще успее да намери. По този път и не бихме могли да се придвижим. Видите ли, какво ми разказа преди няколко години един студент, който имаше намерение да напише докторат по философия към един прославен университет. Той се канеше да пише докторат по тема, която му беше препоръчана от знаменит професор. Това беше дисертация за великия руски мислител Соловьов /1853-1900 г./.
към текста >>

Но за болшинството от тези, които живеят обикновен живот, това е препятствие за вникване в същността на духовната наука.
За честно търсещите, стремящи се към Истината, всичко това, разбира се, не е препятствие, защото душите им жадуват именно духовната наука. Мнозина от вас знаят това от личен опит, скъпи мои приятели. Но за болшинството от тези, които живеят обикновен живот, това е препятствие за вникване в същността на духовната наука. То не е съзвучно на привичното, и тъй като не му е съзвучно, изисква обстойно изучаване. Животът показва, че това често не се удава, но тези, които са опитвали да навлязат в духовната наука, като правило, не стават нейни противници; не привърженици, но не и противници. Има и такива. Но значителна част от нашите съвременници е просто лично заинтересувана за изтребването на духовната наука, за нейното унищожение.
към текста >>

168. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И затова е можел да вниква в някои неща.
И Нерон бил такъв посветен, иницииран император. И затова е можел да вниква в някои неща. Тези, които по това време са били посветени в Мистериите, знаели: от определен момент развитието вървяло надолу към упадък; то трябва отново да се издигне и да стане по-одухотворено. Това е, което се подразбира под думата Паруси /"парусия"/ – второто пришествие, новата епоха, за което говорил и Христос Исус.
към текста >>

169. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако дълбоко се вниква в живота на собствената душа и се учим да различаваме това, което изхожда от нас самите, от другото, което се изправя в собствената ни душа не от личното, тогава постепенно ще се научим и в будно състояние да чуваме гласовете на умрелите.
Да бъдеш скромен в дълбините на своето същество е не толкова лесно за съвременния човек. Да бъдеш действително скромен, означава също да се научиш да различаваш това, което изхожда от собствената ти душа, от това, което се изправя в душата от не лични, свръхсетивни импулси. Този, който е достигнал съзерцателното съзнание, в своята душа възприема и осъзнава отговора на починалия. Но по същия начин звучат тези отговори на умрелите, тези вести за умрелите в дълбините на душите на хората и в периода на будност, от пробуждането до заспиването, само че те не ги чуват. Така, както човек през деня не вижда звездите – макар те и да сияят в небето, – тъй като светлината на слънцето ги затъмнява, така и човек, със своето обикновено съзнание, не възприема звучащите в дълбините на душата му вести от умрелите, тъй като външният живот, нахлуващ през вратата на външните сетива, ги заглушава. Ако дълбоко се вниква в живота на собствената душа и се учим да различаваме това, което изхожда от нас самите, от другото, което се изправя в собствената ни душа не от личното, тогава постепенно ще се научим и в будно състояние да чуваме гласовете на умрелите. Тогава се осъзнава нещо извънредно важно. Тогава си казваме: ние не сме разделени с умрелите, те живеят сред нас. Те ни съобщават за себе си не като другите, сетивни същества, които ни изпращат импулси от външния свят, а те звучат вътре в собственото ни същество, те ни говорят чрез нашето собствено вътрешно същество, те ни подкрепят.
към текста >>

170. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но от дадените днес насоки ще разберете, колко важно е, собствено, да се опитате да вникнете в тези неща, колко безкрайно важно е да се вниква в тях не чрез афекти и емоции, а чрез познаването им.
В бъдеще, когато по-обективно ще се мисли за тези неща, когато ще изтлеят страстите, така често определящи и насочващи сега хорските разсъждения, в бъдеще – дълбоко съм убеден, че това може да бъде така – в бъдеще ще кажат: най-важната характерна черта на епохата около 1917 година беше това, че мирогледът, изграден само от главата и годен за главата, който влачеше човека към стареене, стана общоприет. Някога в бъдеще – това бъдеще, може би, е още далеч – него ще го нарекат Уилсънизъм, на името на великия "училищен" мъдрец, от когото днес голяма част от човечеството е готова да се учи на социално-политическа мъдрост. Не случайно голата школска мъдрост, лишена и от най-малката духовност, днес стана най-важната политическа тенденция именно под формата на Уилсънизма. Това е много значителен, изключително важен симптом на времето. Сега още е невъзможно да се говори за тези неща с истинската дълбочина и широчина на обхвата. Но от дадените днес насоки ще разберете, колко важно е, собствено, да се опитате да вникнете в тези неща, колко безкрайно важно е да се вниква в тях не чрез афекти и емоции, а чрез познаването им.
към текста >>

171. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В наши дни е необходимо все повече да вникваме в това, тъй като прекалено много зависи от това, ходът на развитие на човечеството да бъде осъзнат духовно.
"След нас и потоп" – в известна степен смисълът на тези думи успя да достигне до съзнанието на нищо неподозиращото и нямащо понятие какво значи това човечество /бележка 102/. Това изказване изхожда от душа, обхваната от материализма. Тези думи нямат никакъв смисъл за този, който познава действителността. Иска или не, човечеството вижда връзката на душата с духовния свят, но в тази връзка стоят основите на бъдещото развитие. Благото на цялата Земя зависи от това, съвременното човечество да не изгуби мислите за духовните светове. В наши дни е необходимо все повече да вникваме в това, тъй като прекалено много зависи от това, ходът на развитие на човечеството да бъде осъзнат духовно.
към текста >>

172. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Да живееш в очакване, от година на година да чакаш новото от остаряването – това е резултат от сериозното вникване в думите: всичко, което е около нас и вътре в нас, е творчество на Духа.
Възприемаме ли ние днес, когато вече не се търси познанието за духа, даже ако то е отпечатано в думите на езика, възприемаме ли ние днес цялата сериозност на това, че човешкото творчество е творчество на Духа? Не, това съвсем не е така. Ако възприемахме това, щяхме да знаем: това, че стареем, е изпълнено със смисъл. Целият ход на човешкия живот е творение на боговете; не напразно стареем – от година на година духовното по все по-нов начин се изживява в нас. То ни разкрива все нови и нови страни на това, което тогава се развива в нас, което отвътре навън се разкрива в нас. Да живееш в очакване, от година на година да чакаш новото от остаряването – това е резултат от сериозното вникване в думите: всичко, което е около нас и вътре в нас, е творчество на Духа. Това настроение, този проникнат от очакване живот трябва да се вкорени в самата същност на възпитанието, трябва да се влее в цялото настроение, да стане същност на възпитанието. Така, че децата от ранни години, а след това и когато станат юноши или девойки, и по-късно, да живеят с чувството: докато сме млади, Духът не ни се разкрива напълно, но според това, доколко остаряваме, той по все по-нов начин се разкрива на душата. Нужен е тласък към познанието на Духа, за да не се изпусне, да не се остави без внимание това, което се надига от дълбините на нашето същество, тъй като нашето остаряване не е безсмислено, а изпълнено със съдържание. Днес младите хора се дразнят, когато им се говори за значението на възрастта, те се смятат за зрели да бъдат избрани в парламента или в други представителни органи, макар, разбира се, да не са узрели за това, тъй като работата е там, че правилното съждение за социалните взаимоотношения на хората и за социалното устройство израства само на основата на зрялото разглеждане на живота. Ако изобщо съществува тази душевна настройка на живот, изпълнен с очакване, тогава се знае: това, което ни обкръжава като външно устройство, не може да се разбере и възприеме напълно, докато не се встъпи в определена възраст.
към текста >>

Духовната наука, ако е правилно разбрана, не е нещо абстрактно, тя вниква в практическия живот.
Духовната наука, ако е правилно разбрана, не е нещо абстрактно, тя вниква в практическия живот. Духовната наука, ако се разбира все повече и все по-правилно, дълбоко се внедрява в практическия живот и все повече ще навлиза, чак до конкретните неща. В подрастващия човек тя създава съвсем друго възприемане на живота, усещане за очакване на новото, което ще му донася всяка нова година от неговия живот. В духовната наука са заложени изпълнените със сили ферменти на възпитанието, най-енергичните възпитателни импулси. Тя съдържа морални импулси, които съвсем различно въздействат върху душите на хората, отколкото моралните импулси, които слави съвременното човечество. Духовната наука съдържа импулси, втичащи се в човешката душа от всеобемащия универсален смисъл на живота.
към текста >>

173. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Този, който действително вниква в реалните обстоятелства, знае, че през съвременната световна ситуация може да се пробие само с Истината, само с пълната и безусловна Истина.
И така, значи – тъй като всичко останало си остана само литература или даже и не стана литература – и така, по въпроса за виновниците за войната нищо предварително не беше направено, нищо, освен безапелационното заявление на победителите. И по непонятен начин стана това, което в никакъв случай не би трябвало да стане: този диктат на победителите беше подписан! Това е факт, който не може да бъде достатъчно печално оценен. Тъй като не трябва да се мисли, че този подпис беше неизбежен, за да не се предизвика още по-голямо нещастие. Този, който действително вниква в реалните обстоятелства, знае, че през съвременната световна ситуация може да се пробие само с Истината, само с пълната и безусловна Истина. Даже и ако, може би, отказът от подписване на така формулираните мирни преговори би довел до трагична ситуация, не трябваше да се отива към това подписване. Времето, в което живеем, е сурово, то изисква велики решения: изходът може да се намери само по пътя на истината.
към текста >>

174. Съдържание GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Предпоставки за вникване в миналото и бъдещето.
Предпоставки за вникване в миналото и бъдещето. Илюзиите на социализма. Окултна характеристика на партийните програми. Доктрината Удроу Уилсън. За събитията в граничната област на свръхсетивния свят. За някои от нападките срещу Рудолф Щайнер.
към текста >>

175. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Все по-ясно и дълбоко трябва да вникваме в тази истина, защото наш дълг е да се намесим открито в това, което днес разтърсва нашия свят.
В хода навремето, свързвайки този антропософски стремеж с най-интимните страни на човешката душа, ние често ще си задаваме въпроса: Какъв е впрочем истинският характер на нашата воля? И вероятно ще сме прави, ако заявим: В нашата трагична епоха, ние можем да се доберем до един отрицателен отговор на въпроса за нашата воля. Всички ние сме свидетели, как повече от три години над света се излива ужасяваща лавина на такива трагични събития*1, който не се нуждаят от подобни описания, защото ние ги виждаме, ние ги усещаме. За нас е ясно: Всичко което разтърсва Европа и света, е не друго, а израз, или още по-добре последица от онази яростна съпротива, която хората изпитват пред далечните цели на нашата воля, а също и пред нейния непосредствен и видим израз нашия Гьотеанум*2 тук в Дорнах. Опитаме ли да потърсим корените на духовната еволюция, от която човечеството действително се нуждае, ние ще установим, че те са диаметрално противоположни на онези импулси, които тласнаха Европа в ужасяващите и трагични събития на последните години. Все по-ясно и дълбоко трябва да вникваме в тази истина, защото наш дълг е да се намесим открито в това, което днес разтърсва нашия свят. И ние си казваме: Тези мъчителни години ни изглеждат така, сякаш времето е станало еластично, сякаш то е разтегнато по такъв начин, че спомените ни за мирните години се отдръпнаха от нас с цели столетия.
към текста >>

А той възниква от бездуховното приемане на света, да, от бездуховното вникване в света.
А той възниква от бездуховното приемане на света, да, от бездуховното вникване в света. Духовният свят не може да бъде игнориран безнаказано! Може и да си въобразяваме, че игнорирането на духовния свят е безнаказано, може и да си въобразяваме, че сме добре осигурени срещу всякакви опасности, стига да овладеем представите и понятията от сетивния свят, може да го вярваме с цялата си душа и тази е всеобщата вяра на днешното човечество. Само че това не е истина! Не! Най-погрешната вяра, която е обвземала човечеството в хода на неговата история, е тази ако ми позволите, скъпи мои приятели, един тривиален израз че Духовете биха допуснали да бъдат игнорирани от човека.
към текста >>

И не е ли учудваща невероятно повърхностната позиция на университетските среди, според която човек може да вниква и разбира всичко, което се намира около него.
Днешният човек е изправен пред сериозната необходимост да навлезе в истинските причини, а не само във външния ореол на нещата. Колко тежко е, когато един човек днес признае: Да, нещата са пред мен, обаче аз не зная какво означават те и не искам да се намесвам в техния ход! И не е ли учудваща невероятно повърхностната позиция на университетските среди, според която човек може да вниква и разбира всичко, което се намира около него. Ето защо за днешните хора е изключително тежко да чуят признанието, че понякога един обективен факт просто не може да бъде обяснен, че преди това трябва да се изградят истинските предпоставки за неговото правилно обяснение. Да, едва ли някому хрумва, че най-напред трябва да се изградят предпоставките за едно правилно обяснение.
към текста >>

176. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Но как изобщо се стигна до тази наука, която претендира, че разбира всичко, а не вниква в основните съставни части на човешкото същество, нито пък в тяхната свързаност с различните сфери на Космоса?
Тъкмо защото моралното развитие на хората не напредва, тъкмо затова тяхното интелектуално развитие доби оттенък на неморалност и предизвиква хаоса. И днес вече много хора забелязват дисхармонията между моралното и интелектуалното развитие на човечеството. Нашето време не позволява на човека да обхване правилно основните проблеми на еволюцията; днешният човек не може да навлезе в дълбоките пластове на своето мислене и поведение, не може да ги обясни, тъй като в него различните и йерархично степенувани въздействия на Космоса са в пълен безпорядък. Вярно е, че днешната официална наука държи човека пред себе си: Физическото тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз*8 само че всички те са в безпорядък, примесени и слети в една обща и недиференцирана маса. Науката не може да ги разграничи. Но как изобщо се стигна до тази наука, която претендира, че разбира всичко, а не вниква в основните съставни части на човешкото същество, нито пък в тяхната свързаност с различните сфери на Космоса? С нашето физическо и етерно тяло ние стоим здраво тук във физическия свят; с нашето астрално тяло и нашия Аз всяка нощ ние прекарваме в един съвсем друг свят, в един свят, който засега няма нищо общо с предметния свят на нашето дневно съзнание. Тези два свята действуват съвместно само дотолкова, доколкото те са обединени в природата на човека.
към текста >>

Ето как може да се вниква в събитията и фактите на живота, да, човек не трябва да ги проспива.
Ето как може да се вниква в събитията и фактите на живота, да, човек не трябва да ги проспива. За този, който истински вниква в същината на своето време, е извънредно поучително, че един самоиздигнал се човек беше избран в парламента точно през 27-та си година.
към текста >>

За този, който истински вниква в същината на своето време, е извънредно поучително, че един самоиздигнал се човек беше избран в парламента точно през 27-та си година.
Ето как може да се вниква в събитията и фактите на живота, да, човек не трябва да ги проспива. За този, който истински вниква в същината на своето време, е извънредно поучително, че един самоиздигнал се човек беше избран в парламента точно през 27-та си година.
към текста >>

177. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ясно и дълбоко вникване в нещата, това е главното, което трябва да намери достъп до човешките души.
Обаче може да настъпи и нещо друго, скъпи мои приятели; нещо за което съвременното човечество не иска да знае твърде много, но точно там е съсредоточено всичко, с което днешните хора трябва да се сблъскат. Ясно и дълбоко вникване в нещата, това е главното, което трябва да намери достъп до човешките души. За тази цел обаче са необходими големи промени в душевната нагласа на човека, големи промени в неговия светоглед. Човечеството трябва да се изпълни с вътрешни импулси, които сами за себе си са ужасяващи за удобния живот. Днес могат да бъдат посочени много понятия, много вътрешни импулси, които са ужасяващи за удобния живот. Позволете ми само един пример.
към текста >>

178. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И аз бих желал да добавя, че в известен смисъл навсякъде е проникнала една враждебност, една омраза които са само обратната страна на ужаса, на ужаса пред новото и духовно вникване в човешкото същество.
Обаче хората съвсем не са склонни да допуснат в съзнанието си тези дълбоки истини. Те твърде бавно се превръщат в хора на Петата следатлантска епоха и искат да разсъждават като хора на Четвъртата следатлантска епоха. Да, по време на древна Гърция това беше нещо велико, нещо хармонично. Да разсъждава като грък, днес е пълно безсмислие за човека, понеже околният физически свят даваше на гърка всичко, от което се нуждаеше той. Днес този свят не дава на човека нищо. И аз бих желал да добавя, че в известен смисъл навсякъде е проникнала една враждебност, една омраза които са само обратната страна на ужаса, на ужаса пред новото и духовно вникване в човешкото същество. Нашият съвременник предпочита да остане при външния облик на нещата. А по този начин идват само реминисцении, които остават именно само реминисцении, неподвластни на човешката сила.
към текста >>

179. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И така: периодите на повърхностни описания, ще се заменят с периоди, които ще вникват в истинската стойност, в истинската духовна тежест на историческите събития и личности.
Обаче Вие разбирате от една страна е необходимо поне за известно време на този свят да господствува измамата, чрез която се поражда съзнанието; но от друга страна, след като съзнанието е вече факт, човек трябва да се издигне над измамата, поне до определена степен. Но тъй като съзнанието се основава върху Майя, върху измамата, то не може да се приближи до истинската действителност и е длъжно да бъде постоянно подхвърляно на едно или друго объркване, както споменах преди малко. И така: периодите на повърхностни описания, ще се заменят с периоди, които ще вникват в истинската стойност, в истинската духовна тежест на историческите събития и личности. Днес ние стоим пред такъв период,който ще докара не само забележителни световни събития, но и коренно различни отношения в бита и ежедневието.
към текста >>

180. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Трябва да вникваме в тези неща не повърхностно, а в пълната им стойност, в противен случай едва ли ще разберем какво точно се гради тук на този хълм.
Днес никой не може да се извиси до формите на живия свят. Но хората отново ще стигнат до тях. За тази цел трябват жертви и тези жертви ще бъдат възнаградени. Сгради, подобни на този наш дом в Дорнах, означават много. Те са не само едно архитектурно новаторство; има значение не толкова фактът, че тези архитектурни форми са можели да бъдат замислени, а че те могат да бъдат вече осъществени. Трябва да вникваме в тези неща не повърхностно, а в пълната им стойност, в противен случай едва ли ще разберем какво точно се гради тук на този хълм. Защото според целия си замисъл, според цялата си природа, сградата на този хълм неизбежно ще влиза в противоречие и спор с всичко, което се гради днес из останалия свят.
към текста >>

181. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Но след като е налице толкова малко воля за вникване в същинските причини, в същинските импулси, които ни доведоха до това положение, скоро няма да се стигне до истинско разбиране на нещата.
Да, ние живеем под тежестта на важни, решителни събития. Обаче нещата се свеждат не само до това,да разберем тези събития, а да излезем от тях. Но след като е налице толкова малко воля за вникване в същинските причини, в същинските импулси, които ни доведоха до това положение, скоро няма да се стигне до истинско разбиране на нещата. Не би трябвало да смятаме, че не биха се намерили хора, които са готови да разберат сегашната ситуация. Но нашите съвременници не искат да чуят гласа им, както не искат да чуят и за нещо като гьотеанизма, който от доста време звучи като един призив на 20 век. Хората ще разпознаят този призив само тогава, когато с пълна сериозност и истинско достойнство разберат най-важното, което стана чрез Духовете на Мрака и тяхното поражение в духовния свят през есента на 1879. Искат ли да разберат днешните събития, хората трябва да разберат духовния път на човечеството. Ето защо аз посочих примера с Освалд Марбах, за чиито прозрения в миналото и в бъдещето стана дума още през миналата година, когато Ви припомних едно негово стихотворение, посветено на Гьотевата душа, когато тя влезе в известни отношения, които тогава все още означаваха нещо твърде различно от това, което те означават днес; на годишнината, когато Гьоте влезе в известни отношения с онези общества, наричани франкмасонски или нещо подобно, и означаващи през 18 век нещо различно отколкото означават те днес.
към текста >>

182. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ако обаче човек вниква в нещата, те му изглеждат приблизително по следния начин: Ето, тук имаме един впряг, един файтон, отпред е конят и конят тегли файтона.
Ако обаче човек вниква в нещата, те му изглеждат приблизително по следния начин: Ето, тук имаме един впряг, един файтон, отпред е конят и конят тегли файтона. Може би някой ще възрази: Да, но кочияшът седи на капрата и той насочва коня в една или друга посока. Но ако се абстрахирате от кочияша, Вие бихте могли да проведете всякакъв род "научни" проучвания върху всички онези предпоставки, които позволя ват на коня да тегли файтона, без да се съобразява с какъвто и да е кочияш.
към текста >>

183. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Трябва само да стане напълно ясно, че когато погледнем на Изток, където определени събития се появяват така интензивно като знамения, можем да разберем нещата, ако с вътрешно вникване си изясним същността на Изтока.
Трябва само да стане напълно ясно, че когато погледнем на Изток, където определени събития се появяват така интензивно като знамения, можем да разберем нещата, ако с вътрешно вникване си изясним същността на Изтока. Вземете това, което постоянно сме казвали61 относно заложбите на източните народи за шестата следатлантска културна епоха. Тогава всички заблуждения, идващи от Изток, ще станат ясни, понеже от това, което се случва там, трябва да се развие нещо съвсем друго, не така удобно за хората и те не бива да се учудват. Но това, за което се касае, е да се поставим по правилния начин в тези течения, които се проявяват в сегашното време и още повече ще се проявят в бъдеще. А човек постепенно се поставя в тях по правилния начин, когато духовнонаучно правилно достигне до знанията, които дават обяснения за духовния свят. Чрез това се постига и правилното отношение към духовния свят.
към текста >>

В бъдеще той ще прави правилното, защото вниква в правилните ходове и ще играе погрешни ходове, ако не знае кои са правилните ходове.
Добрият играч на шах ще има повече шансове и ще спечели играта. В определен момент лошият играч на шах просто прави погрешното, а добрият прави правилното. Но и добрият, и лошият играч на шах употребяват мислите си, за да си представят в детайли какъв ход ще направи партньорът? Трябва ли някой да знае какви ходове ще направи партньорът му след два часа, ако сам е добър играч на шах? Не, не е необходимо да знае, но поради това изкуството му като истински добър играч на шах не е безполезно. В бъдеще той ще прави правилното, защото вниква в правилните ходове и ще играе погрешни ходове, ако не знае кои са правилните ходове. Но той трябва да се конфронтира със свободната воля на противника си. Затова не можете да кажете: Какво помага на някого да може правилно да играе шах, когато има противник? Помага много да може правилно да се играе шах. Когато се вдълбочите в сравнението ще намерите правилното, което имам предвид.
към текста >>

184. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Предоставям на вашето собствено вникване и медитиране да работите по-нататък в тази област.
Мога да направя само отделни забележки. Предоставям на вашето собствено вникване и медитиране да работите по-нататък в тази област. В много отношения нещата са афористични. Но представени така, както показаният тук Зодиак (виж рис., стр. 206), ако наистина ги използвате като медитация, ще имате възможност да почерпите доста много.
към текста >>

185. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

с духа, в когото вникваш – не и с мен!
с духа, в когото вникваш – не и с мен! ***
към текста >>

Проследете: „Ти би могъл да си сродèн с духа, в когото вникваш – не и с мен!
Тук Фауст припада. С чий дух е сродèн той? Виждате ли, тук във „Фауст“ човек има възможност да опознае един поет, който не теоретизира! Тук нищо не се теоретизира, а имате поет, който представя нещата в жива художествена реалност. Проследете: „Ти би могъл да си сродèн с духа, в когото вникваш – не и с мен! “ Някой чука. Влиза Вагнер. Това е отговорът: Ти си сродèн с Вагнер, не с мен! Тук трябва специално да се преосмисли този момент във Фауст. На сцената не бива да се представя така, както обикновено се прави, че Фауст е само човекът, стремящ се към идеали, който иска да се издигне във висините на духа, който непременно има право и тогава, накуцвайки, влиза Вагнер.
към текста >>

Колкото и навътре да се вниква в духовната наука, няма да е достатъчно енергично и сериозно, ако животът не се прониква постоянно с даваното от нея.
Това е, което исках да представя пред душите ви този път. Нека все повече усещате, че предзнаменованията на времето говорят ясно и могат да бъдат възприети! Но какво говорят те, ще разбере само този, който се научи да ги разбира чрез средствата на духовната наука. Колкото и навътре да се вниква в духовната наука, няма да е достатъчно енергично и сериозно, ако животът не се прониква постоянно с даваното от нея. Хората от нашата епоха нямат достатъчно смелост да премислят живота със силите, идващи от духа. Това трябва да се научи, защото изобщо липсва. Ако не се научи, ако продължи да липсва, тогава много дълго ще трае надвисналата над човечеството катастрофа. Затова може да се каже, че човек трябва да потърси изход от конфликта на съвремието чрез духовната наука. Вземете това, моля ви, напълно сериозно и задълбочено.
към текста >>

186. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Вникването в тази жизнена необходимост вече предполага и изискването, според което антропософът би трябвало да участва в бдението над знаменията на времето.
– нямат никаква стойност за мировите закономерности. Такива хора вярват, че мислите и представите ще навлязат като идеали в света дотолкова, доколкото чрез видимите си действия човекът съумява да ги претвори в едни или други факти. Антропософското светоусещане предполага, че ние сме напълно наясно, че, за да се осъществят нашите мисли и представи, трябва да се намерят и други пътища, освен тези, по които те се осъществяват в сетивния свят чрез нашите действия. Вникването в тази жизнена необходимост вече предполага и изискването, според което антропософът би трябвало да участва в бдението над знаменията на времето. В хода на мировата еволюция стават много неща, но човекът, особено човекът на нашата епоха, е длъжен да си изгради действително разбиране относно случващото се в мировата еволюция, в която е поставен самият той.
към текста >>

Навсякъде трябва да обхващаме конкретните факти и да вникваме в тях.
Но в духовната наука, в действителната духовна наука, никога не бива да оставаме в областта на отвлеченото и абстрактното. Навсякъде трябва да обхващаме конкретните факти и да вникваме в тях. Абстракциите могат да помогнат някому, най-вече ако той проявява елементарно любопитство. Но ако искаме да превърнем духовната наука в жизнена субстанция, в жизнена сила, трябва да бъдем по-скоро сериозни, отколкото любопитни, а не да оставаме в абстракциите, както току-що споменах. Че живеем в епохата на съзнателната душа, че трябва да обърнем внимание предимно върху изграждането на съзнателната душа, това е съвсем правилно и извънредно важно, но не бива да спираме дотук.
към текста >>

Необходимото за тази цел се свежда до правилното изучаване и съзнателното вникване в духовната наука.
Но относно приближаването си към свободата човешкият род е напреднал до такава степен, че вече от самия човешки род зависи дали ще проспи въпросното събитие или ще върви към него с напълно ясно съзнание. Какво би означавало да върви към него с напълно ясно съзнание? Да върви към него с напълно ясно съзнание означава следното: Днес духовната наука може да бъде изучавана, тя е тук и всъщност няма нужда да се върши друго, освен да се изучава. И ако наред с това човек медитира, ако вземе под внимание даденото като практически указания в „Как се постигат познания за висшите светове“, той работи в подкрепа на събитието. Необходимото за тази цел се свежда до правилното изучаване и съзнателното вникване в духовната наука. Дори и без да е развил ясновидски способности, днешният човек може да изучава духовната наука. Това може всеки, стига сам да не си поставя пречки по пътя. И ако хората изучават духовната наука все по-усърдно, ако усвояват заложените в нея понятия и идеи, те ще са дотолкова пробудени в съзнанието си, че няма да проспиват определени събития, а съзнателно ще участват в тях.
към текста >>

Това е само малка част от конкретното разбиране за еволюцията на битието, само малка част от разбирането на живота, която всъщност може да оцени само онзи, който е наясно, че бездуховното вникване в живота чисто и просто не е в състояние да даде някакво разумно обяснение за нещата.
Това е само малка част от конкретното разбиране за еволюцията на битието, само малка част от разбирането на живота, която всъщност може да оцени само онзи, който е наясно, че бездуховното вникване в живота чисто и просто не е в състояние да даде някакво разумно обяснение за нещата. Ако някога на преден план излязат примерно болестотворна медицина, ужасяващо объркване на сексуалните инстинкти или някакви ужасяващи механизми за използване на природните сили – разчитащи главно на човешките духовни способности, – тогава един бездуховен светоглед не ще може да проникне във всичко това, не ще може да забележи как хората се отклоняват от верния път, също както спящият, докато спи, не може да види приближаващия се крадец, който иска да го ограби, а едва по-късно, пробуждайки се, разбира какво се е случило. Естествено това ще бъде твърде неприятно пробуждане за човека. Но оставайки привидно буден, той ще се наслаждава, когато инстинктивно разширява познанието си за лечебните сили на определени процеси и определени субстанции, ще изпитва удоволствие, следвайки обърканите си сексуални инстинкти, дори ще възхвалява това объркване като висш израз на свръхчовека, стоящ над предразсъдъците и пристрастията. В известен смисъл грозното ще изглежда красиво, а красивото – грозно и никой няма да забелязва нищо, понеже всичко ще се разглежда като природна необходимост.
към текста >>

187. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Обаче е доста по-лесно да се говори за духа от гледна точка на мъглявия мистицизъм или от гледна точка на абстрактните естественонаучни понятия, отколкото по действителен научен начин, както това се прави по отношение на природата, конкретно да се вниква в духовните процеси и духовните импулси.
Характерно за нашето днешно време е това, че то не е склонно да се отнася с духовното така, както се отнася с природното. Обаче е доста по-лесно да се говори за духа от гледна точка на мъглявия мистицизъм или от гледна точка на абстрактните естественонаучни понятия, отколкото по действителен научен начин, както това се прави по отношение на природата, конкретно да се вниква в духовните процеси и духовните импулси. Живеем в епоха, когато човек трябва да започне съзнателно да си изяснява, какво действа в неговата душа. Знаем защо мина времето, когато в своето подсъзнание човек можеше да намери импулсите, които са му давали по-нататъшните насоки; днес човек трябва да започне съзнателно да встъпва в областта, в която живее неговото душевно и това душевно изработва съзнанието.
към текста >>

188. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека. Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес. Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>

189. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Това несъмнено малко редове, прибавени от един приятел на нашето Движение, обаче за този, който вниква с поглед в движението на днешното човечество, е ясно, че, понеже нещата стоят така, иска да се яви и е необходимо да дойде антропософската Духовна Наука.
Това несъмнено малко редове, прибавени от един приятел на нашето Движение, обаче за този, който вниква с поглед в движението на днешното човечество, е ясно, че, понеже нещата стоят така, иска да се яви и е необходимо да дойде антропософската Духовна Наука. И докато хората не се съгласят, че болестният процес на нашия съвременен живот може да бъде излекуван само чрез антропософски ориентираното духовно изследване, човечеството не ще може да излезе от хаоса.
към текста >>

190. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо.
Те си образуват възгледа върху живота изхождайки от някои вълнения, от няколко егоистични гледни точки, били те и народно-егоистични, докато сериозността на днешното вре ме изисква хората да имат определен копнеж за това, да добият фактическите основи за образуването на един здрав разсъдък. В течение на последните месеци, а също и години аз изнасях тук сказки и правих разглеждания върху най-различните предмети, също и върху историята на времето и изискванията на настоящето време, като имах винаги целта, да доставя факти, които могат да поставят човека в състоянието да си образува едно съждение, а не за да им предложа едно готово съждение. Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес. Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи. Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота. Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо. Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за живота. Желателно е днес в основата на душите да има сериозно отношение към живота.
към текста >>

191. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Живеем в свят, в който се появяват неща, в който се изработват неща, за които трябва да кажем: "Те не могат да продължават така, трябва те да се подложат на промяна." Но човешките същества днес изобщо не вникват в онова, което живее около тях.
Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават живота в свръхсетивното, но това познание за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха. Само това познание за свръхсетивното може да хвърли светлина върху всичко онова, което е толкова хаотично, толкова пагубно в нашето съвременно обкръжение. Живеем в свят, в който се появяват неща, в който се изработват неща, за които трябва да кажем: "Те не могат да продължават така, трябва те да се подложат на промяна." Но човешките същества днес изобщо не вникват в онова, което живее около тях. Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия.
към текста >>

192. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Нищо няма да ни помогне да постигнем конкретно вникване в тези неща, освен това да изоставим пътищата на отвлечеността в духовния живот.
Не би ли трябвало достатъчен брой хора, когато чуят за такива неща като това, да могат да намерят себе си и да схванат цялата сериозност на сегашното положение в света? Не е ли време тази сънливост да престане, когато пред нас се появи нещо от този род, посочвайки най-изразително знака на настоящото време тази сънливост, която ни предизвиква да затворим малко очите си, така че да не схванем цялото значение на такова нещо? Нищо няма да ни помогне да постигнем конкретно вникване в тези неща, освен това да изоставим пътищата на отвлечеността в духовния живот. А за това трябва първо наистина да добием чувството, че където има само изобилие от думи и фрази за душата и духа, там разговорът е чиста абстракция. Ние трябва да можем да усещаме кога за душата и духа се говори като за реалност. Например, говорейки за човешките способности: Те възникват като прояви от вътрешното същество на човека, когато индивидът израства. Благодарение на някои от своите водачи, човечеството се чувства принудено да се развива съгласно тези способности и сили, които излизат наяве в растящото човешко същество. Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло.
към текста >>

193. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Филистерството все повече навлиза в човечеството, но човечеството слабо вниква тук, още повече, че филистерството е донякъде нещо природосъобразно.
Филистерството все повече навлиза в човечеството, но човечеството слабо вниква тук, още повече, че филистерството е донякъде нещо природосъобразно. За разумно се счита само това, как човек „се държи“ днес пред хората. Обаче нещата в живота са взаимно свързани и днешното повърхностно общуване, целият съвременен характер на междучовешките връзки, е последица от интелектуалистичното развитие през последното столетие. Естествено, човек като Булвър-Лайтън не може да се нагоди добре тук. Само като абстрактна възможност можем да си представим, че по-възрастните хора се движат по света, а по-младите ги съпровождат отстрани с приятна музика. И само ако вникнем правилно в разликата между едното душевно устройство и другото душевно устройство, ще разберем ясно едно подобно явление.
към текста >>

194. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ние трябва остро да чувствуваме края на този свят, който е свят на Бог Отец, и ще видим, как чрез това стигаме до едно вътрешно вникване в Мистерията на Голгота, до едно вътрешно разбиране, с чиято помощ ни става ясно: Сътвореното от Бог Отец стига до своя край, за да оживее чрез Сина в едно ново сътворение.
рис.3, бяло). Тя ни пресреща навън по всевъзможни начини. Обаче в нашата вътрешна същност, тази материя е тласната обратно в своето нищо, в своето не битие, за да бъде проникната от нашите морални идеали (червено). И тогава бликва един нов живот. Светът застава пред нас в своя двойнствен образ: Бог Отец твори външния видим свят, но така, сякаш в човешката същност, в хаоса, този свят е стигнал до своя край. Ние трябва остро да чувствуваме края на този свят, който е свят на Бог Отец, и ще видим, как чрез това стигаме до едно вътрешно вникване в Мистерията на Голгота, до едно вътрешно разбиране, с чиято помощ ни става ясно: Сътвореното от Бог Отец стига до своя край, за да оживее чрез Сина в едно ново сътворение.
към текста >>

195. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И продължавайки да вникваме в нещата, които тази рисунка изобразява, (рис.7), ние можем да кажем: ако това тук е Азът (синьо), волята се разгръща между астралното тяло и Аз (виолетово).
Както при събуждането ние минаваме през нашето етерно тяло, през нашето физическо тяло и стигаме до сетивната област, т.е. до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите чувства. Обаче сега, когато без да излизаме от периферията на тялото, го напускаме вътрешно, в духовен смисъл, ние стигаме до волята. Така че фактически волята се разгръща независимо от тялото. Аз зная, че тези разкрития са извънредно важни, и съм длъжен да ги споделя с Вас, защото те са една реалност. И продължавайки да вникваме в нещата, които тази рисунка изобразява, (рис.7), ние можем да кажем: ако това тук е Азът (синьо), волята се разгръща между астралното тяло и Аз (виолетово).
към текста >>

По този начин ние постигаме обективно вникване в това, което субективно изживяваме във взаимно-преливащите се мисли, чувства и воля.
По този начин ние постигаме обективно вникване в това, което субективно изживяваме във взаимно-преливащите се мисли, чувства и воля. Така изживяването се превръща вече в познание. Всяка психология, която разглежда по друг начин мислене, чувства и воля, остава формална и празна, защото тя не прониква до реалността на нещата. До тази реалност може да достигне само имагинативното познание.
към текста >>

Ние казахме: чрез духовното вникване в момента на пробуждането, т.е.
А сега нека за миг да се замислим, дали тези наши разсъждения не водят след себе си и някои странични явления. Ние казахме: чрез духовното вникване в момента на пробуждането, т.е. когато се промъкваме през етерното тяло, ние обективно можем да видим тъчащия мисловен свят. Нека спрем поглед върху този обективен свят на мислите. Аз вече казах, че поради своята свързаност с растежните сили, този свят е много добре ограничим от сънищата, а също и от субективните ежедневни мисли. Всъщност сам по себе си, той е една реална организация. Опитаме ли се да видим какво именно пулсира в този свят, опитаме ли се вътрешно да го докоснем, ние установяваме, че това са растежните сили, хранителните, градивните сили на израстващия човек.
към текста >>

Тогава той се научава да вниква в това, което преминава отвъд смъртта като бъдеща Карма.
Обаче още по-несигурно и боязливо е възприемането на това, което лежи между волята и действието; на това, което човек може да овладява и сдържа. Тогава човек се научава да познава себе си в степента, според която сам е изградил себе си през този настоящ живот. Тогава той се научава да вниква в това, което преминава отвъд смъртта като бъдеща Карма.
към текста >>

196. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И ако Вие бихте поискали да се приближите до другата му страна, но не чрез раздробяване, не чрез навлизане в атомните структури, а чрез едно истинско вникване, тогава Вие бихте намерили сияйния образ на това, което интуицията влива в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство.
Но къде изливат те себе си? Най-висшата степен на съзнанието излива себе си вътре в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство. Минералното царство ни обгражда отвсякъде, но тук то ни открива само едната си страна. И ако Вие бихте поискали да се приближите до другата му страна, но не чрез раздробяване, не чрез навлизане в атомните структури, а чрез едно истинско вникване, тогава Вие бихте намерили сияйния образ на това, което интуицията влива в дълбоко-спящото съзнание на минералното царство. И този образ, този процес, който намираме там в пространството, като хора, ние го носим и изживяваме през времето на повтарящите се земни животи. Но, върху тези отношения, ние ще продължим да говорим утре.
към текста >>

197. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И между смъртта и новото раждане, човекът вниква в могъщата активност на отделните органи; накратко, той вниква във всичко, което е побрано вътре в човешката кожа.
Но как изглеждат нещата между смъртта и новото раждане? В последните лекции споменах, че тогава човекът възприема не този външен свят, който се простира тук между раждането и смъртта, а в периода между смъртта и новото раждане, човекът възприема самата човешка същност; тогава той отправя взор в дълбоката вътрешна същност на човека. Обективният свят за човека това е вече самият той, самият човек. Това, което тук на Земята е утаено и скрито, в духовния свят то се разбулва и открива. И между смъртта и новото раждане, човекът вниква в могъщата активност на отделните органи; накратко, той вниква във всичко, което е побрано вътре в човешката кожа.
към текста >>

Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода.
Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони. Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
към текста >>

С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета.
Когато новото човечество говори за Христос, то не трябва да отправя своя поглед към Небето, а трябва да го отправя към Земята; новото човечество е длъжно да търси Слънцето в Човекът на Голгота. Именно с признаването на Слънцето за едно духовно Същество, беше свързана и съобразената с човека представа за възникването и края на Земята. А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с човека и истинското му достойнство нова представа за Земния свят, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество. Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от познанието за Мистерията на Голгота и това познание ще обхваща с духовния си поглед цялото космическо развитие. В лицето на външно-озаряващото Слънце, древният човек възприемаше извънземния Христос. С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета. Ето как сияе то навън в света, ето как сияе то и в историята навън физически, в историята духовно: Слънцето там, Слънцето тук!
към текста >>

198. 1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

С помощта на обикновеното съзнание ние вникваме толкова много в дълбините на нашата воля, колкото и в процесите на съня.
И все пак, бихме могли да допълним: добре, ние самите подготвяме този външен свят чрез нашите действия, следователно той има своите източници именно там в нашата воля. Впрочем външният свят се отнася към нас също както се отнасят към нас и събитията по време на съня. С помощта на обикновеното съзнание ние вникваме толкова много в дълбините на нашата воля, колкото и в процесите на съня. И това, което се извършва в света на волята практически то остава извън обикновеното съзнание. Аз често съм прибягвал до следния пример: Когато привеждаме нашата ръка в движение, целият волев процес, всички енергетични и координационни процеси, практически се изплъзват от обсега на съзнанието. Обаче ние непосредствено виждаме ръката, която извършва движението. Ние виждаме промените, които настъпват в резултат на това движение. Дори и само да преместим даден предмет от едно място на друго, чрез нашите възприятия ние вече регистрираме съответната промяна във външния свят.
към текста >>

Ние вникваме в този грандиозен космически процес само тогава, когато знаем съвсем точно: Ето, това, което е външната Земна материя, се разпада и разпилява в просторите на Космоса; а това, което възниква от нашите чувства, ще се превърне в бъдещата Земна планета, то ще се сгъстява все повече и повече, докато практически постигне състоянието, наричано от нас „Бъдещият Юпитер“.
Така напредват метаморфозите в необятния Космос, скъпи мои приятели. Когато механично повтаряме: Земята ще премине в Юпитер! това звучи като объркана и странна мисъл. Ние вникваме в този грандиозен космически процес само тогава, когато знаем съвсем точно: Ето, това, което е външната Земна материя, се разпада и разпилява в просторите на Космоса; а това, което възниква от нашите чувства, ще се превърне в бъдещата Земна планета, то ще се сгъстява все повече и повече, докато практически постигне състоянието, наричано от нас „Бъдещият Юпитер“.
към текста >>

199. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Отправим ли поглед към нашата телесна организация, тогава вече вникваме в мащабите и същността на основните мирови процеси.
Нима по време на земния си живот ние стигаме до света по друг начин, освен чрез нашите спомени? Все някога ще трябва да се замислим върху това, какво всъщност можем да извлечем от нашите спомени, от силата на нашето спомняне. Ето, ние поглеждаме към нашата вътрешна организация, и се докосваме до света, който изживяваме външно. Ние разполагаме с този свят; ние можем да от правим поглед към душевните образи, които носим в себе си, и то по такъв начин, че външният живот напълно да се „отлее“ и пренесе в тях, в душевните образи. И ако се обърнем назад към образите на тези паметови сили, към образите, които извличаме от спомнянето, ние започваме да разбираме нашия живот по съвсем нов начин. Отправим ли поглед към нашата телесна организация, тогава вече вникваме в мащабите и същността на основните мирови процеси. Чрез силите на спомнянето, ние започваме да разбираме и самите човешки изживявания. С помощта на цялостната човешка организация стига да знаем как да гледаме на нея ние на истина вникваме в основните мирови процеси. И Антропософията започва с това, че вече можем да разбираме човека все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>

С помощта на цялостната човешка организация стига да знаем как да гледаме на нея ние на истина вникваме в основните мирови процеси.
Ето, ние поглеждаме към нашата вътрешна организация, и се докосваме до света, който изживяваме външно. Ние разполагаме с този свят; ние можем да от правим поглед към душевните образи, които носим в себе си, и то по такъв начин, че външният живот напълно да се „отлее“ и пренесе в тях, в душевните образи. И ако се обърнем назад към образите на тези паметови сили, към образите, които извличаме от спомнянето, ние започваме да разбираме нашия живот по съвсем нов начин. Отправим ли поглед към нашата телесна организация, тогава вече вникваме в мащабите и същността на основните мирови процеси. Чрез силите на спомнянето, ние започваме да разбираме и самите човешки изживявания. С помощта на цялостната човешка организация стига да знаем как да гледаме на нея ние на истина вникваме в основните мирови процеси. И Антропософията започва с това, че вече можем да разбираме човека все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>

200. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Независимо от това, ние стигаме до същите факти, като с удивление вникваме в първичната и дълбока мъдрост на древните хора и се изпълваме с все по-голям респект пред тяхното инстинктивно съзнание.
От всичко това Вие несъмнено долавяте колко шеметно дълбока беше тази древна мъдрост, и как всички ние, които днес се стремим да тласкаме напред антропософската Духовна Наука, тръгваме не от инстинкта, а от едно ясно и здраво съзнание. Независимо от това, ние стигаме до същите факти, като с удивление вникваме в първичната и дълбока мъдрост на древните хора и се изпълваме с все по-голям респект пред тяхното инстинктивно съзнание. Да, говорейки за формата на човешкото тяло, аз не бих могъл да пропусна тези неща. И практически това, с което тази форма сега се изпълва, е не друго, а самият живот. Този живот ние откриваме локализиран в етерното тяло на човека, също както и формата е локализирана в неговото физическо тяло. Правилният път към изучаването на човешкото физическо тяло тръгва именно от неговата форма, защото формата е най-същественият елемент на физическото тяло. В хода на еволюцията, към физическото тяло се присъединява етерното тяло на човека и то представлява именно живота.
към текста >>

201. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но чрез вникването в мировия порядък, за което вчера говорих, се стига дотам да се разбере, че настроението като настроение към Христос през първите три столетия, разпространено между тези, които са искали да чуят някогашните посветени, Христовото настроение, е било изгубено и днес то отново трябва да се обнови.
Това е било настроението, разпространявано от съвременниците на Мистерията на Голгота и от много посветени в първите три християнски столетия, за което обаче историческите източници малко съобщават, защото всичко, отнасящо се до тези съобщения, е било унищожено. Но чрез вникването в мировия порядък, за което вчера говорих, се стига дотам да се разбере, че настроението като настроение към Христос през първите три столетия, разпространено между тези, които са искали да чуят някогашните посветени, Христовото настроение, е било изгубено и днес то отново трябва да се обнови. След като се преведе казаното, ще ви говоря за него във втората част от моето изложение.
към текста >>

202. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса. За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление. Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване. А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт. И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е.
към текста >>

203. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал. Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>

204. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И ако човек правилно вниква в съвременната култура и цивилизация, той навсякъде ще открие тази едностранчива ориентация.
Тази едностранчива ориентация на душата към пространствения свят, е една от характеристиките на съвременната епоха. И ако човек правилно вниква в съвременната култура и цивилизация, той навсякъде ще открие тази едностранчива ориентация.
към текста >>

205. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Нали разбирате, когато между пробуждането сутрин и заспиването вечер нашето астрално тяло се среща в зоната на сетивните органи с дихателния ритъм, тогава ние вникваме ако мога така да се изразят в най-външната периферия на човека.
Нали разбирате, когато между пробуждането сутрин и заспиването вечер нашето астрално тяло се среща в зоната на сетивните органи с дихателния ритъм, тогава ние вникваме ако мога така да се изразят в най-външната периферия на човека. Обаче нашите възможности не спират до тук. Ние можем да опознаем и други области от човека. Това става с помощта на по-висшата степен от свръхсетивното познание, а именно с помощта на инспиративното познание.
към текста >>

Нека да си представим свистенето, което се получава ако потопим едно горящо дърво в съд с вода; за човека, който едва сега започва да вниква в тези неща, те могат да му се явят точно по този най-елементарен и най-абстрактен начин.
Изобщо това потъване на астралното тяло в етерното и физическото тяло може да се прояви по хиляди начини. Нека да си представим свистенето, което се получава ако потопим едно горящо дърво в съд с вода; за човека, който едва сега започва да вниква в тези неща, те могат да му се явят точно по този най-елементарен и най-абстрактен начин. След време обаче, този процес добива все по-конкретни форми, този процес все повече и повече се облагородява; това, което преди можеше да се сравни с бушуващи духовни бури и покушения, сега се изпълва с хармонизиращи движения, които в същото време създават ясното усещане: Ето, сега нещо се обръща към мен и ми говори. Какво иска да ми извести то?
към текста >>

206. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене.
Под ръководството на своите учители, древният човек беше довеждан до едно помрачаване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии. Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене. Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли. Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина. Те се озаряват от тази неземна светлина, защото онова Същество, което в древните предхристиянски епохи беше свързано само със Слънцето, сега намери пролука и слезе в Земния свят. И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
към текста >>

207. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Човекът може да стигне до един правдоподобен образ на външния свят, само ако изработи в себе си онази способност да съзерцава във външната природа, която приблизително би отговаряла на съзерцателната му способност, зад чернодробните, бъбречни, сърдечни и мозъчни процеси да вниква именно във всеобхватната идея за устройство на човешкия организъм.
Естествено, човек може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч. Само че те го отвеждат в странични пътища, а не към главната цел. Ето защо правилен възглед за цялостния човешки организъм по този начин не може да се получи, понеже в случая липсва една ръководна, една всеобхватна идея за устройството на човешкия организъм. Ако тя съществуваше, тясно специализираните изследвания щяха да имат съвсем друг вид, а не както днес химията или астрохимията, физиката или астрофизиката, биологията и т.н. напразно се опит ват да стигнат до един правдоподобен образ на външния свят и да обяснят как си взаимодействуват различните природни сили и закони. Човекът може да стигне до един правдоподобен образ на външния свят, само ако изработи в себе си онази способност да съзерцава във външната природа, която приблизително би отговаряла на съзерцателната му способност, зад чернодробните, бъбречни, сърдечни и мозъчни процеси да вниква именно във всеобхватната идея за устройство на човешкия организъм.
към текста >>

208. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И едва сега, вниквайки по един правилен начин в неудържимия и бликащ живот тук, ние стигаме до неговото истинско значение.
И едва сега, вниквайки по един правилен начин в неудържимия и бликащ живот тук, ние стигаме до неговото истинско значение. Кога всъщност бликва този живот? Когато Азът и астралното тяло не са тук, кога то Азът и астралното тяло по времето на съня са навън в духовния Космос. И откъде идва този бликащ живот? Отговор ще получим именно от антропософското духовно-научно познание.
към текста >>

И едва сега, след като сме добили тази важна и строго лична опитност, ние се научаваме да вникваме правилно в процесите на външната природа.
Когато пламъците на астралното тяло и Азът се свържат с етерното и физическо тяло, тогава вибрациите от нашия космически живот преди раждането утихват напълно. И едва сега, след като сме добили тази важна и строго лична опитност, ние се научаваме да вникваме правилно в процесите на външната природа. Едва сега разбираме: Всичко, което пулсира във външната природа под формата на природни закони, под формата на природни сили в минералния и растителен живот, всичко то е тъждествено с онова, което по време на съня пулсира в нас като минерален и растителен живот, като неудържимо бликащ летен живот. Обърнем ли се към нашите спящи физическо и етерно тяло, ние заставаме пред нашето минало, ние заставаме пред нашия духовен живот всред Йерархиите преди сегашната инкарнация; изобщо външната природа – доколкото тя е пронизана от минерални и растителни сили ни отпраща към миналото.
към текста >>

209. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота.
Това е нещо , във висша степен заслужаващо внимание. Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота. След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят. Това е много знаменателно. В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
към текста >>

210. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Те казваха така: Хората имат едно съноподобно съзнание; ето защо те вникват по-дълбоко в растителния живот, който кипи около тях.
Великите учители от Мистериите бяха наясно с този факт. Какво мислеха те по този въпрос, аз бих могъл да илюстрирам пред вас с едно графично изображение (Рис. 11). Те казваха така: Хората имат едно съноподобно съзнание; ето защо те вникват по-дълбоко в растителния живот, който кипи около тях. – Чрез своите съноподобни образи тези хора живееха заедно с растенията; обаче това съноподобно съзнание не им беше достатъчно за да вникват в минералния свят. Тъй че учителите от Мистериите си казваха: От една страна човешкото съзнание клони към растителната същност (Рис. 11), но не достига до минералната същност; тя лежи отвъд човешкото съзнание “От друга страна човекът усеща в себе си това, което го свързва със животинската същност, отнасящо се до расовите особености”. Напротив, това, което фактически превръща човека в човек чрез изправения стоеж и неговите пространствени форми – то също се намираше извън човешкото съзнание.
към текста >>

– Чрез своите съноподобни образи тези хора живееха заедно с растенията; обаче това съноподобно съзнание не им беше достатъчно за да вникват в минералния свят.
Великите учители от Мистериите бяха наясно с този факт. Какво мислеха те по този въпрос, аз бих могъл да илюстрирам пред вас с едно графично изображение (Рис. 11). Те казваха така: Хората имат едно съноподобно съзнание; ето защо те вникват по-дълбоко в растителния живот, който кипи около тях. – Чрез своите съноподобни образи тези хора живееха заедно с растенията; обаче това съноподобно съзнание не им беше достатъчно за да вникват в минералния свят. Тъй че учителите от Мистериите си казваха: От една страна човешкото съзнание клони към растителната същност (Рис. 11), но не достига до минералната същност; тя лежи отвъд човешкото съзнание “От друга страна човекът усеща в себе си това, което го свързва със животинската същност, отнасящо се до расовите особености”. Напротив, това, което фактически превръща човека в човек чрез изправения стоеж и неговите пространствени форми – то също се намираше извън човешкото съзнание.
към текста >>

211. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Ето в какво беше възпитаван ученикът на Митра: Да възприема в самия себе си годишния ход чрез организацията на сърцето, чрез науката на сърцето, с чиято помощ той вниква в процесите на метаморфозиралите хранителни средства и в поглъщането им от кръвта.
Само за абстрактно мислещия човек процесите в нашия организъм са едни и същи през цялата година. Ако някога науката отново достигне действителните истини за тези неща, хората ще са удивени – макар че тогава изследванията няма да се извършват по онзи груб начин, както това става с помощта на днешните инструменти – как по един съвсем друг начин ще се установи, че човешката кръв е друга, че човешкото храносмилане е друго, в зависимост от това, дали навън е Януари или Септември, така че сърцето – като сетивен орган – ще се превърне в един чуден барометър за протичането на годината в човешкия двигателно-веществообменен организъм. Ето в какво беше възпитаван ученикът на Митра: Да възприема в самия себе си годишния ход чрез организацията на сърцето, чрез науката на сърцето, с чиято помощ той вниква в процесите на метаморфозиралите хранителни средства и в поглъщането им от кръвта. И в това, което бива възприемано по този начин, вътре в човека, във вътрешните движения на човека намира израз целият годишен кръговрат на външната природа.
към текста >>

212. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност.
Днешният човек не е твърде склонен да се замисля върху това вдишване и издишване на Земята. Човешкото дишане е по скоро физически процес, Земното дишане е по скоро духовен процес, едно излизане на елементарните Същества в мировите пространства и по-късно тяхното завръщане в Земята. Но както човекът изживява своето кръвообращение като нещо, протичащо в собственото му тяло, така той – напредвайки в своето развитие – изживява и целия годишен кръговрат. Както движението на кръвта е нещо основно за неговото съществувание, така и – в един по-широк смисъл – движението на елементарните Същества от Земята към Небето и после обратно към Земята е нещо съществено за човешката съдба. И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината. И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература. В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота. Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи. И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост.
към текста >>

Обаче сега, докато човек вниква в пролетта, лятото, есента и зимата както с природното съзнание, така и със своето себесъзнание, тогава в края на Септември пред него отново застава същата сила, която нагледно му посочва, как именно, ако той участвува в умирането на природата, от нейния гроб ще покълне онази победоносна сила, която вътре в него ще разпали ясната светлина на истинското, чисто себесъзнание.
Михаиловите сили – сега ние отново се докосваме до тях! Образът, показващ битката на Михаил с Дракона според древното ясновидство, е възниквал при съвсем други условия. Обаче сега, докато човек вниква в пролетта, лятото, есента и зимата както с природното съзнание, така и със своето себесъзнание, тогава в края на Септември пред него отново застава същата сила, която нагледно му посочва, как именно, ако той участвува в умирането на природата, от нейния гроб ще покълне онази победоносна сила, която вътре в него ще разпали ясната светлина на истинското, чисто себесъзнание. Сега Михаил отново тържествува над Дракона.
към текста >>

213. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата.
В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха. Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз. И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство. Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената.
към текста >>

Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза.
Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз. И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство. Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената.
към текста >>

214. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ние вникваме в човешката природа само тогава, когато знаем, че всичко, което бива прието отвън, трябва да бъде основно преработено.
Видите ли, за това човекът се нуждае в течение на своя живот от най-различните вещества, за да може, съобразно с неговата възрастова организация, да превърне неживото вещество в топлинен етер. Детето не би могло въобще да превърне още неживото вещество в топлинен етер; то не притежава още достатъчно сила за това в своя организъм. То трябва да приема в себе си така близостоящото до човешкия организъм мляко, за да го доведе до състоянието на топлинния етер и да може да използува неговите сили в пластичното оформяне на своето тяло, което е така необходимо на тази възраст. Ние вникваме в човешката природа само тогава, когато знаем, че всичко, което бива прието отвън, трябва да бъде основно преработено. Ето защо ако вземете едно външно вещество и искате да го изпитате относно неговата стойност за човешкия живот, Вие не можете да сторите първо това с помощта на обикновената химия, защото трябва да знаете, колко си ла трябва да изразходва човешкият организъм, за да доведе едно външно минерално вещество до летливостта на топлинния етер. Ако човешкият организъм не може да стори това, тогава това прието от вън минерално вещество се отлага в него, превръща се в тежко земно вещество, преди да е преминало в състоянието на топлинния етер и прониква човешкия организъм като неорганическо вещество останало чуждо на този организъм.
към текста >>

215. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

За онзи, който иска действително да навлезе в химията, те звучат направо отчайващо; те се базират на външни предписания и наблюдения, те не идват от вътрешното и духовно вникване в същността на науката, на нещата.
За онзи, който иска действително да навлезе в химията, те звучат направо отчайващо; те се базират на външни предписания и наблюдения, те не идват от вътрешното и духовно вникване в същността на науката, на нещата.
към текста >>

216. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

Всичко това премина в спомените на човека, но стана абстрактно... Обаче той трябва да стигне до светлината на Луната... Макар и несъзнателно, без никакво ясно вникване в това забравено човешко изживяване, хората усещаха: ето, сега, не самия човек, но все пак „нещо" се издига към пълната Луна, към първо то Пълнолуние след началото на пролетта.
Всичко това премина в спомените на човека, но стана абстрактно... Обаче той трябва да стигне до светлината на Луната... Макар и несъзнателно, без никакво ясно вникване в това забравено човешко изживяване, хората усещаха: ето, сега, не самия човек, но все пак „нещо" се издига към пълната Луна, към първо то Пълнолуние след началото на пролетта. И какво може да стори сега това Пълнолуние? То може да съзерцава и възприема Слънцето, с други думи, то съзерцава и възприема първия ден, посветен на Слънцето, първата неделя, която идва след пролетното Пълнолуние. Точно както по-рано от „наблюдателния пункт" на Луната Христофорус съзерцаваше Слънчевото Същество, така и сега Луната съзерцава Слънцето, т.е. неговото символизиране в неделния ден.
към текста >>

217. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа.
Макар и семената на тези далечни посвещения да не са покълнали, те се намират в човека. Те са заровени на сигурно място в човешката душа. Междувременно идва една епоха, която е много по-духовна и през нея хората не са длъжни да разгърнат такива качества на душата, които все още дремят в тяхното смътно и слабо съзнание. Но преди всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение. Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот. И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа. А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение. И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите.
към текста >>

Само четенето и вникването в космическия почерк, само то ни връща към онова елементарно съдържание на Фауст, което имаме под формата на а б в г д.
Представете си само, че едно училище има задължението да учи хората не да четат, а да фабрикуват книги, в които се използуват всевъзможните комбинации на а б в г : аб, ав, аг, и т.н. с други думи, без да използуват буквите, за да вникнат в богатия смисъл на света: тогава те биха навлезли в онзи свят, който е типичен за логиката на Аристотел. За всички логици е характерно, че те си служат с определени категории. Те ги научават наизуст, обаче не знаят откъде да започнат. То е все едно, ако един човек научи наизуст а б в г д, но му липсва всякакво умение да продължи нататък. Само четенето и вникването в космическия почерк, само то ни връща към онова елементарно съдържание на Фауст, което имаме под формата на а б в г д. И голяма част от това, което Антропософията някога ще може да доведе до край, се състои в следното: Тя изпълва тези понятия с живот! също както и дълбокото изживяване на Фауст може да се получи от неговия текст, изграден със съчетанията на а б в г д. Защото всички тайни на физическия и духовен свят се съдържат в тези елементарни понятия като в една чудна космическа азбука.
към текста >>

Обаче ние трябва да се научим все по-добре да вникваме и живеем в тези елементарни понятия, да ги изживяваме в душите си, както непосредствено изживяваме а б в г, стига те да са изпълнени с богат и духовен смисъл.
Виждате ли, в хода на световното развитие и особено след Александър, настъпи нещо, което рязко се различаваше от непосредственото душевно изживяване в Ефес, нещо което продължи и през Средновековие то, нещо скрито, нещо дълбоко езотерично. Смисълът на тези елементарни десет понятия е дълбоко езотеричен. Обаче ние трябва да се научим все по-добре да вникваме и живеем в тези елементарни понятия, да ги изживяваме в душите си, както непосредствено изживяваме а б в г, стига те да са изпълнени с богат и духовен смисъл.
към текста >>

218. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Посвещението в Ефеските мистерии – издигане и преживяване на космическия етер, вникване в природата на езика като образ на творческия Логос, който тъче и управлява Вселената.
Хибернийските и Ефеските мистерии. Изживяване в Хибернийските мистерии на самостоятелното действие на Слънцето и Луната. Посвещението в Ефеските мистерии – издигане и преживяване на космическия етер, вникване в природата на езика като образ на творческия Логос, който тъче и управлява Вселената. Аристотел и Александър. „Песента на Александър“ от свещеника Лампрехт. Загубата и съдбата на много от трудовете на Аристотел. Аристотел учи Александър за етера, за връзките между човека и елементите, както и за връзката между човека и земята. Опитът на Александър по отношение на действието на елементите в различните посоки на света и импулсът за поход на Изток.
към текста >>

219. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото трудността нараства, когато човек вниква във връзките на съществуването и особено, когато вникне в кармическите връзки на съществуването.
Аз опознах някои хора - техният брой съвсем не е така малък, - които се считаха за способни да напишат биографията на Гьоте. Бихме могли да кажем: Неподозиращи нищо, тези хора се чувствуваха готови да напишат една биография на Гьоте. Защото трудността нараства, когато човек вниква във връзките на съществуването и особено, когато вникне в кармическите връзки на съществуването.
към текста >>

220. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Аз често съм говорил за това, че именно дълбокото вникване в кармическите връзки поставя в истинска светлина същността на свободата.
Аз често съм говорил за това, че именно дълбокото вникване в кармическите връзки поставя в истинска светлина същността на свободата. И когато по-точно обгърнем с поглед кармическите връзки, ние не трябва да се страхуваме, че с това бихме могли да изгубим безпристрастното проникване в същността на човешката свобода. Аз ви описах нещата, които са свързани както с минали земни съществувания на онези, които влизат в общността на Михаил, така и с живота между смъртта и едно ново раждане. От това вие виждате, че при такива хора, т.е. всъщност при всички вас, кармически се касае за това, че духовното играе голяма, много важна роля в цялото вътрешно устройство на душата.
към текста >>

221. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Това, което беше духовен живот, - едно вникване в природата, обаче едно друго вникване, едно по-духовно вникване, отколкото това, което дойде по-късно; един духовен живот, който действаше по духовен път, - живееше също и на други места.
Това, което беше духовен живот, - едно вникване в природата, обаче едно друго вникване, едно по-духовно вникване, отколкото това, което дойде по-късно; един духовен живот, който действаше по духовен път, - живееше също и на други места. Интересно е това, което този духовен живот излъчваше по най-разнообразен начин. Можем да проследим на отделни места във Франция, как духът от Шартр изхождайки от Шартр, живееше във висшите училища, заливайки Франция, прониквайки в Южна Франция, в Италия. Но той живееше също и сам по един духовен начин.
към текста >>

222. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа.
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
към текста >>

Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически.
Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният живот в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо. Ние стигаме до един единен възглед, как платоническите души действат чак в Шартр, как след това действат аристотелските души. Ние виждаме аристотелските души, как първо те действат вдъхновяващо от свръхсетивния свят върху учителите, които като платонически души живеят на Земята, как те действат, обучават на Земята развивайки науката в земния ум. Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически. Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува. Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности. Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл. Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния фон на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото.
към текста >>

223. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Когато човек притежаваше психологически поглед за вникване в такива неща, той проникваше така далече в миналото на душата на тази личност, че си казваше: - Тук имаме отблясъка, отражението на един минал земен живот.
Когато тази личност говореше с някого, тя говореше всъщност само за това, че иска да умре. При това тази воля за умиране не идваше от едно сантиментално, хипохондрично, или от едно меланхолично душевно настроение. Когато човек притежаваше психологически поглед за вникване в такива неща, той проникваше така далече в миналото на душата на тази личност, че си казваше: - Тук имаме отблясъка, отражението на един минал земен живот. В един минал земен живот като семе е било вложено нещо, което сега пониква. Сега - не в този копнеж за смъртта, а в чувството, че всъщност тази душа, която беше въплътена тук, съвсем нямаше нищо общо с настоящето.
към текста >>

224. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Това разпалва в Тихо де Брахе една извънредно важна способност за вникване във взаимовръзките, които се виждат, когато тук на Земята човек не счита, че всичко е причинено от земни импулси и изчислява това горе в звездите по математически начин, когато той прозира проникващите едни в други действия на звездните импулси и на човешките исторически импулси.
Това разпалва в Тихо де Брахе една извънредно важна способност за вникване във взаимовръзките, които се виждат, когато тук на Земята човек не счита, че всичко е причинено от земни импулси и изчислява това горе в звездите по математически начин, когато той прозира проникващите едни в други действия на звездните импулси и на човешките исторически импулси. Чрез онази инстинктивна заложба в душата, която той си беше донесъл от живота като Юлиан Отстъпника, която тогава не беше проникната от рационализъм или интелектуализъм, а беше интуитивна, имагинативна - такъв беше вътрешният живот на Юлиан Отстъпника, - чрез всичко това той успя да направи нещо събуждащо голямо удивление.
към текста >>

225. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация.
Днес бих искал да започна тези лекции[1] за членовете на Антропософското общество, като ви обясня, как чрез своите възгледи антропософията повдига нагоре цялото човешко съзнание, изтръгвайки го от земното притегляне. Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята. Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни. Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация. И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят. Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили. В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята. В древни времена хората знаеха, че Луната не е само едно физическо небесно тяло, което се върти около Земята. Днес хората не се интересуват от нещо повече.
към текста >>

226. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>

227. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго.
Обаче междувременно настъпи нещо много важно. Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на доминиканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът. Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души. И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм. И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго. Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
към текста >>

228. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>

229. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Да се покаже че тя приканва към вникване в най-дълбоките учения на човешката мъдрост изобщо, това трябва да бъде задачата на Теософското духовно течение или на Духовна-та наука[2], ако тя разбира своята задача.
Че Християнската религия е разбираема за всяка степен на съзнанието, ни учи историята на нейното развитие. Да се покаже че тя приканва към вникване в най-дълбоките учения на човешката мъдрост изобщо, това трябва да бъде задачата на Теософското духовно течение или на Духовна-та наука[2], ако тя разбира своята задача. Теософията не е религия, а средство за разбиране на религиите.
към текста >>

230. Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» GA_245 Указания за езотеричното обучение

Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение.
Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко.
към текста >>

231. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Блаватска, която дълбоко вникваше в тази фаза на Земната еволюция, предусети нещо от случващото се, след като прозря измамите на онази странна индивидуалност, за която говорих в миналата лекция, и си каза: Това не може да продължава така, както е; то трябва да се промени!
Блаватска, която дълбоко вникваше в тази фаза на Земната еволюция, предусети нещо от случващото се, след като прозря измамите на онази странна индивидуалност, за която говорих в миналата лекция, и си каза: Това не може да продължава така, както е; то трябва да се промени! Но тя каза това под влиянието на индийските окултисти, принадлежащи към левицата. Тя осъзна, че нещата трябва да се променят, но че трябва да се създаде нещо не лесно доловимо. За да създаде самата тя нещо, което да превъзхожда твърдението на Синет, тя се съгласи с плановете на инспириращите я индийски окултисти. Тези окултисти, последователи на левия път, нямаха друга цел освен поддържането на своите собствени специални интереси индийски интереси. Те възнамеряваха да установят навсякъде по Земята система от мъдрост от която Христос, и също Яхве, са изключени.
към текста >>

232. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството. Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
към текста >>

233. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика.
Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите. Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява. Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика. Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана. Необходима е определена техника за онзи, който иска да излее в езика духовни истини, когато иска да изрази нещо, което живее вътрешно в него.
към текста >>

234. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ние познаваме доброто или лошо настроение, но причините може да осъзнае само този, който вниква по-близо в нещата.
Това са действителни чувства, които винаги живеят в подсъзнанието. Когато срещна на улицата една дама облечена в синя дреха и тя се нахвърля на мене и се настройва агресивно, вместо въздържано, аз чувствувам това в противоречие със синята дреха, но бих чувствувал това като нещо естествено, ако срещнатата дама би била облечена в червена дреха. Бих чувствувал също това като нещо естествено, ако бих срещнал една дама с къдрава коса, която е дръзка, нахалничка. Съществува нещо, което живее в основата на душата като един основен тон. С тези тривиални примери не искам да кажа нищо друго, освен че съществува едно естетическо чувство, макар и да не го чувствуваме съзнателно, което не можем да изключим: от това зависи нашето настроение; ние сме добре или зле настроени. Ние познаваме доброто или лошо настроение, но причините може да осъзнае само този, който вниква по-близо в нещата. В това се крие всъщност нещо, което бихме могли да наречем необходимостта да преминем от естественото естетическо чувствуване към живеенето в изкуството. Изкуството просто идва срещу естествения живот, както и другите форми на разглеждане нещата от човека.
към текста >>

235. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Но в древните епохи хората имаха по-други изразни средства; те не бяха толкова абстрактни, колкото днес и вникваха в нещата, водени от своя здрав, подсъзнателен усет за тях.
Обаче в миналото, когато хората все още поддържаха живата си връзка с духовния Космос, в основата на техните сгради лежеше не идеята да защитят човешко тяло, а да защитят слязлата на Земята човешка душа от всякакъв род физически въздействия. Естествено, когато се изразявам по този начин, всичко звучи твърде парадоксално. Но в древните епохи хората имаха по-други изразни средства; те не бяха толкова абстрактни, колкото днес и вникваха в нещата, водени от своя здрав, подсъзнателен усет за тях. Техните чувства и подсъзнателни усещания бяха от духовно естество. А днес ние се опитваме да изразим тези усещания с ясни и точни думи. За разлика от нас, древните биха се изразили, примерно, по следния начин: Привършвайки своя живот на Земята, човекът трябва да отхвърли своето физическо тяло. И тогава, след като отхвърли физическото тяло, неговата душевно-духовна същност трябва да намери пътя, водещ от Земята към духовния Космос. Виждате ли, древните хора действително имаха това важно усещане и се питаха: Добре, след като душата е напуснала своето физическо тяло, как намира тя своя по-нататъшен път?
към текста >>

236. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ето как, вниквайки в двете измерения, ние съумяваме да пренесем чувствения елемент в живописта, където той бива изживян в две измерения.
Обаче третото измерение няма никакво значение за етерния свят; от значение са само двете измерения. Третото измерение винаги се изразява чрез нюансираното червено, жълто, синьо, виолетово, които аз нанасям върху повърхността, независимо дали тя е разположена тук или там; в етерния свят се променя не третото измерение, а само цветът; и няма никакво значение къде аз поставям повърхността, понеже аз трябва само да променя цвета. Така човек стига до способността да живее с цвета, да живее с цвета в две измерения. По този начин обаче той се издига от пространствените изкуства към онези изкуства, каквото е например живописта, които са двуизмерни и така той преодолява чисто пространствения свят. Онова, което живее в нас като чувства, няма никакво отношение към трите пространствени измерения; само волята има отношение към тях, но не и чувствата, които винаги остават затворени в двете измерения. Ето как, вниквайки в двете измерения, ние съумяваме да пренесем чувствения елемент в живописта, където той бива изживян в две измерения.
към текста >>

237. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Вниквайки в цветовете, Вие вниквате и в една от градивните части на света.
С тези цветове не може да се живее. Може да се живее само с подвижните, с течните цветове. Животът на цветовете възниква именно от дълбоката връзка между човека и подвижните, течни цветове; и тогава разбирането на света идва не от другаде, а от цветове те, от природата на цветовете. Истинската живопис възниква едва тогава, когато в цветовете художникът съумее да улови и то като един жив елемент самото сияние на духовния свят; а това, което той после изобразява върху платното, идва като един отблясък от споменатото живо сияние. Ето как един свят се ражда от самия себе си. Вниквайки в цветовете, Вие вниквате и в една от градивните части на света.
към текста >>

238. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Сравнете жълтия цвят, който често изпъква в дрехите на Магдалена, с преобладаващия червен и син цвят в дрехите на Мария, и Вие ще се убедите до каква степен старите художници вникваха във фините душевни различия и до каква степен, следвайки своите душевни импулси, те развиха, ако бих могъл да си послужа с този израз, една живопис на облеклото.
Едва по-късно човекът пренася художествения си усет, според който крои, шие и боядисва своите дрехи, в други видове изкуство. Никак не е без значение, че през епохите, когато този художествен усет беше много по-развит, отколкото днес, в картините, примерно, на италианските ренесансови художници, Вие виждате как дрехите на Магдалена са съвсем различни от тези на Мария. Сравнете жълтия цвят, който често изпъква в дрехите на Магдалена, с преобладаващия червен и син цвят в дрехите на Мария, и Вие ще се убедите до каква степен старите художници вникваха във фините душевни различия и до каква степен, следвайки своите душевни импулси, те развиха, ако бих могъл да си послужа с този израз, една живопис на облеклото.
към текста >>

Научим ли се да вникваме в етерното тяло или в тялото на градивните, образни сили, както го наричам аз в антропософията в неговата вътрешна подвижност, в неговия същински живот и в начина, по който то засводява челото, формира челото и изостря брадичката, тогава ние се превръщаме в скулптори, във ваятели.
Да, съумеем ли да навлезем в човешката форма според нейния космически замисъл, ние се превръщаме в пластици. Научим ли се да разбираме физическото тяло откъм всичките му страни, ние се превръщаме в архитекти. Научим ли се да вникваме в етерното тяло или в тялото на градивните, образни сили, както го наричам аз в антропософията в неговата вътрешна подвижност, в неговия същински живот и в начина, по който то засводява челото, формира челото и изостря брадичката, тогава ние се превръщаме в скулптори, във ваятели. Защото задачата на скулптора е не друга, а да следва формите на етерното тяло.
към текста >>

239. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

И ако вниквам в тези четири цвята с моя художествен усет, аз виждам как те образуват един затворен кръг и как всичко това поражда у мен следното желание: Завършеният образ на тези цветове да се намира непрекъснато пред моя поглед!
Аз имах пред себе си тези четири цвята: зеленият, цветът на инкарната, белият и черният. Така завършеният живот на Космоса намира непосредствен израз в света на цветовете. И ако вниквам в тези четири цвята с моя художествен усет, аз виждам как те образуват един затворен кръг и как всичко това поражда у мен следното желание: Завършеният образ на тези цветове да се намира непрекъснато пред моя поглед!
към текста >>

Да, при декламирането и рецитирането всичко се свежда до художественото формиране на говора, до усвояването на ритъма и мелодията, до имагинативното вникване в редуването на приглушените и тъмни звуци, от една страна, и ясните и светли звуци, от друга страна.
Да, при декламирането и рецитирането всичко се свежда до художественото формиране на говора, до усвояването на ритъма и мелодията, до имагинативното вникване в редуването на приглушените и тъмни звуци, от една страна, и ясните и светли звуци, от друга страна. Думите са само проводниците, по които протича развитието на рецитаторското и декламаторското изкуство. Години наред г-жа д-р Щайнер полага усилия за възобновяване на рецитаторското изкуство. Но тя все още не среща достатъчно разбиране. Но рано или късно, напредвайки в нашето развитие, ние ще противопоставим на днешната проза срещу която не бива да казваме нищо лошо, а да съхраним всичко онова, което сме постигнали чрез натурализма, нещо, което ще укрепи не само нашата чисто човешка природа, но и нашата душевна и духовна същност; ще й противопоставим именно художественото формиране на говора, без да забравяме, че самото съдържание на думите никога не дава представа за скритите зад тях сили. Поетът с право казва: „Да говори душата повече не може.“ Или иначе казано, когато душевният свят започне да изковава прозаическия текст, когато душата започне да говори в проза, тя вече престава да бъде душа.
към текста >>

240. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Изобщо не се съмнявайте: когато вниквате в красивите природни закони, открити с помощта на разума и представите, тези природни закони задължително се отнасят към това, което непрекъснато умира в природата.
И така, когато заставаме пред природата по такъв начин, че обръщаме към нея нашите мисли, нашите представи, тогава долавяме от природата само една непрекъсната смърт, едно непрекъснато умиране. Това е изключително важен закон. Изобщо не се съмнявайте: когато вниквате в красивите природни закони, открити с помощта на разума и представите, тези природни закони задължително се отнасят към това, което непрекъснато умира в природата.
към текста >>

от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа.
Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата. Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е. от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа. А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер.
към текста >>

241. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Който вниква в тези неща, той вижда и дълбоките закономерности зад привидно случайните събития от живота.
Който вниква в тези неща, той вижда и дълбоките закономерности зад привидно случайните събития от живота. Вземете например втората част от Гьотевия „Фауст" и се опитайте да разберете как са възникнали тези забележителни стихове. Гьоте беше вече съвсем стар, когато пишеше втората част на своя „Фауст". На бюрото стоеше неговия секретар и записваше това, което Гьоте диктуваше. Ако Гьоте би трябвало да пише сам, вероятно нямаше да съчини онези забележителни места от втората част на „Фауст". Но ето че диктувайки той непрекъснато крачи напред и назад из своята малка стая във Ваймар и несъмнено, това ритмично движение е допринесло твърде много за цялата концепция на „Фауст".
към текста >>

242. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Ето защо и самата религия става все по-егоистична и по-егоистична; а днес живеем в една епоха, когато единствено духовното вникване в човека би могло отново да ни върне в духовния свят.
Обаче с отричането на Духа се прекъсва и връзката между човека и света. Човекът все повече се затваря в своя егоизъм. Ето защо и самата религия става все по-егоистична и по-егоистична; а днес живеем в една епоха, когато единствено духовното вникване в човека би могло отново да ни върне в духовния свят.
към текста >>

243. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Добре позната картина представляват онези, които посещават лекции или концерти, но без да са свикнали да мислят и да вникват в това, което им се предлага: Те заспиват още при първата дума, при първия звук.
И ако сме прекарали целия ден в научни занимания, вечерта ще носим в себе си твърде много разпадаща се органична материя, която сериозно смущава нашия спокоен сън. Прекомерните духовно-душевни усилия смущават съня, също както прекомерната физическа работа ни кара да заспиваме бързо и лесно. Кога то обаче полагаме духовно-душевни усилия, за да се справим с един труден текст. т.е. когато трябва да четем съсредоточено нещо, което не е типично за днешните хора ние също заспиваме. Същото става, когато сме принудени да слушаме непознатата и банална реч на един оратор, или празните приказки на случайни хора, разменящи си добре известни отговори и фрази, а когато слушаме изказвания, които ни задължават да мислим крайно внимателно. Добре позната картина представляват онези, които посещават лекции или концерти, но без да са свикнали да мислят и да вникват в това, което им се предлага: Те заспиват още при първата дума, при първия звук.
към текста >>

А колкото по-жадно и съсредоточено вниквате в даден текст, толкова повече укрепвате кръвоносната система и самата жизнеустойчивост на материята, с което не позволявате на духовните усилия да нарушат Вашия сън.
Както има разлика между смислената физическа дейност и безцелната двигателна активност, така има разлика между механично протичащата мисловна дейност и емоционално наситените мисловни занимания. Ако нашата духовно-душевна работа пробужда все по-голям интерес у нас, тогава тя стимулира дишането и забавя разрушителните процеси в нервната тъкан. Колкото по-повърхностно четете една книга, толкова повече ускорявате вътрешния разпад на материята. А колкото по-жадно и съсредоточено вниквате в даден текст, толкова повече укрепвате кръвоносната система и самата жизнеустойчивост на материята, с което не позволявате на духовните усилия да нарушат Вашия сън. Когато човек е принуден да чете за изпити, той прави това против своите интереси. Защото ако би следвал своите интереси поне при съвременните условия на живот той би пропаднал пред всяка изпитна комисия. Прекомерното четене за изпити има тези последици, че нарушава съня и внася истинско безредие в нормалния човешки живот. Децата не правят изключение. Напротив: за тях е най-добре изпитите в края на учебната година да бъдат изобщо премахнати!
към текста >>

244. 4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Важното е те да бъдат придвижени напред и да се опитаме да вникваме в тях.
Искам да завърша изложението на г-н Н. със следното. Не е важно да критикуваме тези неща, защото това го може всеки. Важното е те да бъдат придвижени напред и да се опитаме да вникваме в тях.
към текста >>

245. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

За тази цел човек първоначално трябва да придобие възможността да вниква последователно в същността на човека.
Считам за щастлива съдба, че ръководството на основното от Емил Молт в Щутгарт Валдорфско училище ми бе предадено едва през 1919 год., когато това училище бе основано. Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с възпитание и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма възпитателна и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в живота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище. И всичко това по причина, че по-рано аз не бих се осмелил да формирам учителски колегиум, който в такава степен да е изграден от познавачи на човека, но това означава и от познавачи на детето, както това се осъществи през последните години. Защото една истинска педагогика, всяка истинска дидактика, както вече казах, трябва да почива върху познаването на човека. За тази цел човек първоначално трябва да придобие възможността да вниква последователно в същността на човека. И именно по отношение на това вникване в същността на човека преди около 35 години пред мен изплуваха първите възгледи – ако мога ориентировъчно да спомена този личен елемент.
към текста >>

И именно по отношение на това вникване в същността на човека преди около 35 години пред мен изплуваха първите възгледи – ако мога ориентировъчно да спомена този личен елемент.
Считам за щастлива съдба, че ръководството на основното от Емил Молт в Щутгарт Валдорфско училище ми бе предадено едва през 1919 год., когато това училище бе основано. Защото, макар преди да се бях занимавал професионално много с възпитание и преподаване, все пак трябва да съобразя, че ако една толкова голяма възпитателна и преподавателска задача, каквато се изправи пред мен чрез Валдорфското училище беше възникнала в живота по-рано, тя не би могла да бъде разрешена по същия начин, както аз вярвам – разбира се относително, до една определена степен – по който, беше разрешена от учителския колегиум на Щутгартското Валдорфско училище. И всичко това по причина, че по-рано аз не бих се осмелил да формирам учителски колегиум, който в такава степен да е изграден от познавачи на човека, но това означава и от познавачи на детето, както това се осъществи през последните години. Защото една истинска педагогика, всяка истинска дидактика, както вече казах, трябва да почива върху познаването на човека. За тази цел човек първоначално трябва да придобие възможността да вниква последователно в същността на човека. И именно по отношение на това вникване в същността на човека преди около 35 години пред мен изплуваха първите възгледи – ако мога ориентировъчно да спомена този личен елемент.
към текста >>

Ние не вникваме в самия човек.
И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени. Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят. Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление. Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете. За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
към текста >>

Ние не вникваме в неговата същност.
Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят. Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление. Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете. За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
към текста >>

246. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Доколкото вникването в духовната същност на човека може да ни служи като основа в грижата ни за физическия организъм, става ясно, ако погледнем степента на развитие, която природонаучното познание е достигнало днес.
Доколкото вникването в духовната същност на човека може да ни служи като основа в грижата ни за физическия организъм, става ясно, ако погледнем степента на развитие, която природонаучното познание е достигнало днес. Изобщо можем да кажем, че правилното разбиране на това познание в много области на описаната тук наука за духовната страна на света представлява – без никаква следа от фантастика – едно необходимо продължение на естествената наука. Тази необходимост не може да бъде видяна до момента, когато природонаучното мислене бива осъществявано единствено чрез резултатите на сетивното наблюдение и на механичния експеримент. Обаче с познанията, произлизащи от това, не може да бъде изградена основата за възпитанието на човека. Защото в човека природните процеси биват издигнати на една по-висока степен тъкмо от духовните сили.
към текста >>

247. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Обаче ние не вникваме в естеството на тези връзки, в това каква стойност има един човек за другия, ако гледаме какво той купува или продава, или сам е изработил.
Селянинът беше свързан със земята. Търговецът, занаятчията беше свързан с другия човек. Обаче ние не вникваме в естеството на тези връзки, в това каква стойност има един човек за другия, ако гледаме какво той купува или продава, или сам е изработил. Меродавно стана онова, което имаше юридически смисъл. Определящо за точната цена стана онова, което действуваше между човек и човека, което се разиграваше между града и обработваемата земя, което се договаряше между хората.
към текста >>

248. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но сега, уважаеми дами и господа, аз не мога да кажа друго, освен: Това може и да е така за онези, които веднага след появата на една нова идея хукват към библиотеката, за да проверяват къде тази идея е вече регистрирана; обаче за онези, които вникват в троичния социален организъм, тази идея е пълната противоположност на Платоновия възглед за трите съсловия.
Но сега, уважаеми дами и господа, аз не мога да кажа друго, освен: Това може и да е така за онези, които веднага след появата на една нова идея хукват към библиотеката, за да проверяват къде тази идея е вече регистрирана; обаче за онези, които вникват в троичния социален организъм, тази идея е пълната противоположност на Платоновия възглед за трите съсловия. Но Платон е живял толкова и толкова години преди Мистерията на Голгота. За тогавашната епоха възгледът за селското, военното и учителското съсловие е бил правилен; но да опресняваме този възглед в наши дни – това е абсурдно! Защото троичният социален организъм не означава, че отново трябва да разделим хората и да поставим един в учителското съсловие, друг във военното, в юридическо-държавническото съсловие, и трети в селското съсловие; той означава да се мисли за такива инициативи, за такива асоциации, в които периодически всеки може да намира своето място, тъй както в днешно време ние имаме работа с човешки същества, а не със съсловия. Става дума за институция, където се полагат истински грижи за духовния живот на човека, който изцяло се гради върху неговите индивидуални способности; на второ място става дума за самостоятелна държавно-юридическа институция, която не може да бъде ограничавана от други социални звена, и на трето място става дума за институция с чисто стопанска дейност.
към текста >>

249. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И тук разбира се, както вече казах това вчера по повод на друг един случай, не можем просто да повтаряме това, което са изказали древните лекари, макар че едно задълбочено вникване в древните медицински писания би могло да бъде полезно, но трябва да се осланяме на това например, с всички средства на модерната наука да проникнем в това взаимоотношение между човека и средата извън него.
И така виждате, че хомеопатизирането представлява нещо, което всъщност в известна степен внимателно е било наблюдавано в самата природа, макар при това, както ще видим по-нататък, фанатизмът да е извършил значителен скок. Сега обаче става дума за това, да разберем, как можем да открием път към подробностите във връзката на човека със средата извън него. И тук разбира се, както вече казах това вчера по повод на друг един случай, не можем просто да повтаряме това, което са изказали древните лекари, макар че едно задълбочено вникване в древните медицински писания би могло да бъде полезно, но трябва да се осланяме на това например, с всички средства на модерната наука да проникнем в това взаимоотношение между човека и средата извън него. При това най-вече не бива да забравяме, че с химическото изследване на субстанциите, т.е. чрез един вид навлизане в това, което ни разкриват отделните субстанции в лабораторията, с това не можем да отидем много напред. Вече посочих, че всъщност това микроскопиране това микроскопиране би трябвало да бъде заменено с макроскопското наблюдение, с това, което получаваме при наблюдението на самия Космос. Днес, засега, ще Ви дам ярки примери, които в известен смисъл могат да ни покажат, по какъв начин светът извън човека по определен начин е разчленен на три и по какъв начин съответствува на тричленния човек. При това трябва да насочим погледа си преди всичко към нещата, проявяващи себе си като разтворими.
към текста >>

По този начин наистина вникваме във взаимовръзките между човешкия организъм в природата извън човека.
Това, за което разказвам, има фундаментално значение. Определени хора, у които съществува твърде силна връзка между духовно-душевната и физически-етерната им същност, органически жадуват или гладуват за сол, т.е. в своя организъм те желаят да върнат обратно процеса на отлагане на соли, което означава, че те искат да разтворят този процес на формиране на Земята, т.е. в съществена степен те желаят да върнат солта в едно по-ранно състояние на формиране на Земята, състояние преди момента на втвърдяването и. Да бъдат видени подобни неща е от особена важност. По този начин наистина вникваме във взаимовръзките между човешкия организъм в природата извън човека. Човек може да си каже: тази, човешка природа носи в самата себе си един вид органическа необходимост да връща обратно определени процеси, осъществяващи се във външния свят, да се бори срещу тях. Вие знаете, вчера споменах, че човекът трябва да се бори дори срещу тежестта чрез стремежа да бъде носен човешкия мозък. Изобщо тази тенденция за противодействие е налице. Сега става дума за следното: какво представлява това противодействие срещу процеса на формиране на Земята? В основата това, означава не нещо друго, а освобождаване на долния човек от духовно-душевното, изтласкване на духовно-душевното от долния човек, засега по посока на горния човек.
към текста >>

250. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И тъй като днес природоизпитателите не са склонни да вярват на фотографиите на духове, то са длъжни да позволят на другите, които вникват в тези неща, да не вярват на техните фотографии на атоми, защото тези фотографии имат същата съдба, както и фотографиите на духове.
И тъй като всичко, което става на Земята, в известен смисъл представлява въздействие на това, което е извънземно, то в земното трябва да открием именно въздействието на това, което се разиграва в Космоса. Това довежда до там, не по един толкова абстрактен и фантастичен начин, в земните субстанции да бъдат търсени причините за тяхната конфигурация или за агрегатното им състояние, така, както прави това днешната молекулна физика или молекулно-атомната химия. В известен смисъл тази атомна химия прониква в това, в което не може да се проникне, във вътрешното устройство на телата, измисля всякакви красиви предположения за атома и молекулата и след това днес може би вече по-малко, но преди няколко десетилетия гордо се говореше за астрокосмическото познание на това, което протича във вътрешната структура на телата. Преди известно време се говореше за това, днес тези неща биват фотографирани, тъй както споменах в по-предишната лекция; в спиритическите кръгове също се правят снимки на духове. И тъй като днес природоизпитателите не са склонни да вярват на фотографиите на духове, то са длъжни да позволят на другите, които вникват в тези неща, да не вярват на техните фотографии на атоми, защото тези фотографии имат същата съдба, както и фотографиите на духове.
към текста >>

251. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето защо за вникването в тази взаимовръзка надали има нещо по-нагледно от проследяването на температурните криви при различните болестни състояния.
Но винаги, когато чертае една правилна температурна крива, в лицето на тази температурна крива Вие имате точен отпечатък на току що характеризираната борба вътре. Ето защо за вникването в тази взаимовръзка надали има нещо по-нагледно от проследяването на температурните криви при различните болестни състояния.
към текста >>

252. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето тук имате рацио по отношение на лечебните средства; ето тук, бих желал да кажа в известен смисъл започва да просветлява по отношение на флората, защото вникваме в това, което тук става.
те се включват там. По посока надолу имате уплътняването, образуването на сол. А което вкусвате в растението, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол. Но когато тук се включи солта и когато откриете солта в самото растение, т.е. когато тези растения съдържат соли, то същите представляват нещо, което в самото растение е прекрачило прага на растителната същност, където растението е отпечатало собствените си схеми в собствената си същност. Ето тук имате рацио по отношение на лечебните средства; ето тук, бих желал да кажа в известен смисъл започва да просветлява по отношение на флората, защото вникваме в това, което тук става. И винаги трябва да подчертавам, че нещата се свеждат именно до това конкретно вникване.
към текста >>

И винаги трябва да подчертавам, че нещата се свеждат именно до това конкретно вникване.
По посока надолу имате уплътняването, образуването на сол. А което вкусвате в растението, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол. Но когато тук се включи солта и когато откриете солта в самото растение, т.е. когато тези растения съдържат соли, то същите представляват нещо, което в самото растение е прекрачило прага на растителната същност, където растението е отпечатало собствените си схеми в собствената си същност. Ето тук имате рацио по отношение на лечебните средства; ето тук, бих желал да кажа в известен смисъл започва да просветлява по отношение на флората, защото вникваме в това, което тук става. И винаги трябва да подчертавам, че нещата се свеждат именно до това конкретно вникване.
към текста >>

253. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Човек първоначално се чувствува изненадан, шокиран, когато чуе, хора, започнали да вникват в подобни неща, да правят следното изявление, което аз често съм чувал, че митологиите съдържат в себе си повече физиология, отколкото модерната естествена наука.
в деформацията на цялостния единен образ. Човек би желал да каже: чрез женските сили човешкото устройство се стреми към сферичната форма; чрез мъжкото семе човешкото устройство се стреми да специализира тази сфера в сърце, бъбреци, стомах и т.н. В лицето на мъжкото и на женското пред нас директно изпъква полярността между Земята и Космоса. Това е едно място, където човек отново започва да изпитва великото почитание пред древната мъдрост на човека, където човек започва да се вслушва със съвсем различни чувства, чувайки да се разказва, че Уран опложда Гея, или че Кронос опложда Рая и т.н. Наистина няма нужда това да е просто някакво мистично, неясно усещане, когато се отнасяме с уважение към тези стари значителни интуиции. Човек първоначално се чувствува изненадан, шокиран, когато чуе, хора, започнали да вникват в подобни неща, да правят следното изявление, което аз често съм чувал, че митологиите съдържат в себе си повече физиология, отколкото модерната естествена наука. Мога да разбера това; и в него съществува невероятно много истина. Всъщност колкото повече напредваме, все повече и повече стигаме до разбирането, колко малко приложим е този днешен метод, който нищо вече не вижда от взаимоотношенията, действително въвеждащи ни в човешкото устройство.
към текста >>

254. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо.
Това ние можем да постигнем най-добре, ако опитаме да емулсираме фино маслото във вода и да лекуваме човека с маслени бани. Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне.
към текста >>

255. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това е нещо, което, по правилен начин разгледано, ни довежда до вникването в силите, които сили всъщност са присъщи на кръвта, и до прозрението, как тук се осъществява едно взаимодействие с извън човешката сфера.
Положително всички произхождащи от фамилии на хемофилици момичета не притежават тази способност по този начин да се противопоставят на стремежа към размножаване. Тук е нужно формирането на силна субективна воля, формирането тъкмо на онази силна субективна воля, която действува в Аза, а не в астралното тяло. И така тази воля трябва да е била налице при тях. Това означава, че това, което тези жени са имали в своя Аз, което са имали в своята воля, по определен начин е свързано с онези сили, които по известен начин действуват тъкмо хемофилиците. Когато тези сили укрепват по съзнателен начин, те могат да укрепват по-лесно, отколкото става това при нехемофилиците. Това е нещо, което, по правилен начин разгледано, ни довежда до вникването в силите, които сили всъщност са присъщи на кръвта, и до прозрението, как тук се осъществява едно взаимодействие с извън човешката сфера. Разглеждайки тези сили в кръвта, свързани със съзнателната воля, можем да открием връзката на човешката воля с извън човешките сили. Нещата стоят така, че определени извън човешки сили притежават едно вътрешно родство с човешките сили на волята, което родство почива на обстоятелството, че в хода на еволюцията в природното царство последно е излъчено онова, което има общо именно със съзнателната човешка воля, изобщо с човешката воля; ето това е било излъчено последно в природното царство.
към текста >>

256. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

По едни напълно инстинктивен начин, Шелинг успя да се измъкне от абстрактно-логичното философско изследване и да се приближи до едно истинско и дълбоко вникване в органичния живот.
По едни напълно инстинктивен начин, Шелинг успя да се измъкне от абстрактно-логичното философско изследване и да се приближи до едно истинско и дълбоко вникване в органичния живот. Дори той предприе издаването на едно списание, което третираше основни здравни и медицински въпроси.
към текста >>

Така че ние трябва да положим усилия и да търсим онези нормални човешки възможности, които вниквайки в природата не са в състояние да творят природата, и които размишлявайки за Духа, не са в състоя ние да разрушат Духа.
Така че ние трябва да положим усилия и да търсим онези нормални човешки възможности, които вниквайки в природата не са в състояние да творят природата, и които размишлявайки за Духа, не са в състоя ние да разрушат Духа. Тук преди всичко аз исках да Ви покажа онзи път, по който от едно нормално, обаче дълбоко и инстинктивно съзнание, се достига до определено отношение на човека към природата. По нататък Вие ще видите, че прехода от физиологията към патологията, се намира тъкмо в далечните извивки на този път.
към текста >>

257. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

И все пак до едно съвършено вникване в тази област може да се стигне само ако човек разшири наблюдението си над цялата природа, т.е.
Или обратно да смекчим разградните процеси на главата, ако те започнат да действуват прекалено интоксикиращо в системата на веществообмена. И все пак до едно съвършено вникване в тази област може да се стигне само ако човек разшири наблюдението си над цялата природа, т.е. ако е в състояние да обхване тази природа в духовнонаучен смисъл. Ако насочите поглед към растението, към процеса на неговото формиране, Вие ясно долавяте, че в макрокосмически смисъл става едно устремяване нагоре, едно извисяване над Земния център, и Вие можете да изучите тази растителна метаморфоза, поне в общи линии, именно в произведението на Гьоте "Метаморфози на растението".
към текста >>

Така ние тръгваме по един определен път на познание, на живо и нагледно вникваме във външния свят, който обкръжава човека.
Но от друга страна ние ще установим и едно друго действие, едно забавено действие, което първоначално е локализирано в корените като сила на тежестта, като гравитация, и което едва после след като растението се изтръгне от земната субстанция и развие формите си във въздуха започва да взаимодействува със силите на израстването. И тогава ние стигаме до един интересен и много съществен момент: Ние виждаме как устремените нагоре растежни процеси водят до едно натрупване на определени соли, на калиеви соли в кората на бялата бреза, които всъщност са последица от действуващите надолу сили. Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили. Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес. И Вие виждате, че ние навлизаме в този процес по такъв начин, че си изграждаме една жива представа, за това как се натрупват калиевите соли в кората на Ватула алба, как после от насочените надолу сили нещо се освобождава примерно както определени соли кристализират в един наситен разтвор, и накрая стигаме до онзи процес, който сякаш освобождава разтвора от солите; да, когато живо обхващаме всички тези неща, ние стигаме до образуването на белтъка, до процеса, който аз бих нарекъл албуминизиращ процес. Така ние тръгваме по един определен път на познание, на живо и нагледно вникваме във външния свят, който обкръжава човека. И сега, ако отново обърнем поглед към човека, ние ще видим как общо взето, неговият действуващ в посока надолу разграден процес, носи в себе си формата на онези сили, които при растението действуват отдолу нагоре. Ние потапяме поглед, така да се каже, в това което действува от нервно-сетивната система надолу към системата веществообмен-крайници, и установяваме че в него действува един обратно обърнат растителен свят, така че в действителност растежните и устремени нагоре сили на растителния свят, тук действуват надолу. И ако човек задържи по един неправилен начин този действуващ вътре в него растителен процес, така че попречи на това, което действува на главата като астрална и Азова същност да проникне в целия физически организъм, тогава ние имаме пред себе си процеси, които е трябвало да се разиграват в целия човешки организъм, но които сега са задържани, така че пред нас застава едно патологично явление, каквото е например подаграта, или ревматичния пристъп. Ако изследваме по този начин онази част от градивния процес, която е малко или много задържана в своето развитие, ние ще установим, че в човешкия организъм тя ще причини процесите на ревматизма, на подаграта и т.н. Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното.
към текста >>

От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък.
И сега, ако отново обърнем поглед към човека, ние ще видим как общо взето, неговият действуващ в посока надолу разграден процес, носи в себе си формата на онези сили, които при растението действуват отдолу нагоре. Ние потапяме поглед, така да се каже, в това което действува от нервно-сетивната система надолу към системата веществообмен-крайници, и установяваме че в него действува един обратно обърнат растителен свят, така че в действителност растежните и устремени нагоре сили на растителния свят, тук действуват надолу. И ако човек задържи по един неправилен начин този действуващ вътре в него растителен процес, така че попречи на това, което действува на главата като астрална и Азова същност да проникне в целия физически организъм, тогава ние имаме пред себе си процеси, които е трябвало да се разиграват в целия човешки организъм, но които сега са задържани, така че пред нас застава едно патологично явление, каквото е например подаграта, или ревматичния пристъп. Ако изследваме по този начин онази част от градивния процес, която е малко или много задържана в своето развитие, ние ще установим, че в човешкия организъм тя ще причини процесите на ревматизма, на подаграта и т.н. Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното. От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък. И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия организъм. В организма се задържа такъв процес, какъвто по правило се разиграва в листата на бялата бреза като албуминизиращ процес; по този начин стигаме до една връзка между процесите, като например се разиграват в брезовите листа и процесите на организма; в резултат на което ние можем да подготвим от брезовите листа такива лечебни средства, каквито бихме могли да приложим при човека, защото те са в състояние да се противопоставят и да действуват лечебно по отношение на онзи застоен процес, който се явява при подаграта, ревматизма и т.н. С други думи, ние можем да обхванем както това, което се разиграва навън в природата, така и това, което се разиграва във вътрешността на организма, и по този начин добиваме истинска представа за това как може да направляваме лечебните сили и въздействия. От друга страна ние виждаме, че ако разградните процеси протичат по такъв начин, че организма не може да ги задържи, и че ако те се разпространяват и надолу, без правилното посредничество на ритмичната система, тогава те се насочват към периферията на тялото и, така да се каже, "избиват" като кожни обриви. Така стигаме до определени възпалителни състояния на кожата, до обриви и т.н.
към текста >>

С други думи, ние стигаме до едно израстване на медицинската и терапевтичната емпирия, до това, което Гьоте нарече не в интелектуален, а в един чисто свой смисъл "рационална степен на науката", ние стигаме до науката като терапия, до науката, която действително вниква в съотношенията между организма и природата.
По този начин ние подробно можем да изучим как се развиват растителните процес, минералните процеси, и така да получим представа както за силите, които действуват във външната природа, така и за тези, които действуват в човешкия организъм. С други думи, ние стигаме до едно израстване на медицинската и терапевтичната емпирия, до това, което Гьоте нарече не в интелектуален, а в един чисто свой смисъл "рационална степен на науката", ние стигаме до науката като терапия, до науката, която действително вниква в съотношенията между организма и природата. Разбира се, нещата не са толкова лесни, защото те трябва да се изучават в зависимост от отделните типове човешки личности, и едва тогава може да се пристъпи към изучаването на отделните тайни в природния свят. И далеч не трябва да се вярва, че ако например изследваме процесите в Ветула алба, ние вече сме проникнали в тайните на света. В други растителни видове, например при дивия кестен, растителните процеси са от съвършено друг порядък, и те в никакъв случай не позволяват такова общо третиране, каквото вършим сега; те изискват много посериозно и задълбочено изследване. Обаче тук аз бих искал да прибавя нещо, и то се отнася за уважаемите студенти по медицина. Този род изследвания не трябва да ги довежда до един ужас пред необхватното.
към текста >>

Половин час по-късно, аз отново ще Ви дам редица други примери, от които ще се убедите как това интуитивно обхващане на външните природни влияния и на вътрешните процеси в човешкия организъм ни води към истинската терапевтика и към вникване в патологията.
Успоредно с това трябва да се изучават и онези своеобразни вътрешни процеси, които се разиграват в отравянето и обезвреждането, в интоксикацията и дезинтоксикацията, и които периодически излизат от равновесие, защото външния свят е подчинил вътрешния, или обратно, но тъкмо поради това ние се доближаваме до патологията, или по-добре казано до терапевтичната патология и до свързаната с патологията терапия. Струма ми се, че по този начин аз успях да обърна вниманието Ви върху необходимостта от едно истинско оздравяване на медицинското обучение. Наред с това загатнах и за стремежа на Духовната наука да се намеси и да подобри това медицинско обучение. Знаете, че тази вечер лекциите са по въпросите на евритмията. Половин час по-късно, аз отново ще Ви дам редица други примери, от които ще се убедите как това интуитивно обхващане на външните природни влияния и на вътрешните процеси в човешкия организъм ни води към истинската терапевтика и към вникване в патологията. Тогава ще дам и примери с отделни вещества. В краткото време, което можахме да отделим за тази цел, аз посочих само принципите, които са залегнали във Ветула алба. Тази вечер ще дам и други примери, без да забравям, че трябва да се държи сметка за едно общо и цялостно разбиране на човешкото същество. И в стремежа си да продължи своите специални изследвания медикът трябва да тръгва точно от тук. Той е длъжен да навлезе в специалните области, а това изисква една индивидуална преценка, и в този смисъл е наложително следното: наложително е от лаическите представи за медицинските принципи да израсне едно истинско познание за задачите на лекаря.
към текста >>

258. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

И накрая избирайки екстемния случай с хемофилията и наследствените отношения при нея аз поисках да Ви дам един пример за това, как правилното вникване в тайните на природата, може да се превърне в една илюстрация на духовнонаучното познание.
Кръвната болест преминава през жените, но не ги засяга. Това също потвърждава моите думи за "независимостта" на женския зародиш. Така че в случая външните явления само илюстрират онова, до което ние можем да достигнем в духовното съзерцание. Днес в една по-скоро описателна форма, аз Ви показах как с помощта на духовното съзерцание може да се вникне в най-конкретната същност на човека, в неговите градивни и разградни процеси, в неговите оздравителни и болестотворни процеси, намиращи се впрочем в постоянно взаимодействие. Аз Ви показах как с помощта на духовното съзерцание може да се вникне в съотношенията между човека и неговото обкръжение и по този начин да се хвърли мост от физиологията и патологията към терапията. И накрая избирайки екстемния случай с хемофилията и наследствените отношения при нея аз поисках да Ви дам един пример за това, как правилното вникване в тайните на природата, може да се превърне в една илюстрация на духовнонаучното познание.
към текста >>

259. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Следователно, Вие виждате: Ако искаме да разберем детето, ние сме длъжни много внимателно да вникваме също и в неговата карма.
Той, бащата, чрез системното игнориране на волята заложил в черния дроб не друго, а неспособност за превръщане на субективните намерения в действие. При сина всичко това вече се проявява като заболяване. И тук Вие се досещате защо индивидуалността на сина е избрала тъкмо този баща: защото тя не е знаела нищо за вътрешната организация на черния дроб. Така тя си избира една конституция, при която не се налага да се грижи за черния дроб. Защото черният дроб е бил лишен тъкмо от тази функция, която въпросният млад човек не е свалил от духовния свят при своето раждане. Следователно, Вие виждате: Ако искаме да разберем детето, ние сме длъжни много внимателно да вникваме също и в неговата карма.
към текста >>

260. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако човек се научи да вниква в същността на една такава абнормност, тогава той може да я наблюдава непосредствено.
В основата си, нещата които описваме, представляват определени симптомо-комплекси. Ако човек се научи да вниква в същността на една такава абнормност, тогава той може да я наблюдава непосредствено. И това се получава, когато духовно-научният мироглед проникне в практическата област на живота. Тук описанията трябва да станат непосредствени и живи, да се освободят от всякакви абстракции, и накрая да се стигне до там, че този, който прави описанията, да ги види в лицето на болния човек. Тук Вие буквално виждате това, което се случва: изтичането на астралността и Азовата организация от даден орган или от група органи.
към текста >>

261. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Тук става дума за следното: Много преди да стигнете до ясновидство, което впрочем е необходимо и в тази област, Вие трябва да развиете в себе си способността да вниквате в това, което се случва, а до тази способност се издигаме чрез една сърдечна отдаденост към онова, което тъкмо абнормните състояния пораждат в човека.
Вие сами бихте могли да стигнете до подобни наблюдения, ако подхождате към тези неща с онази любов, на която аз придадох такова голямо значение. Всъщност, Вие никога не би трябвало да си служите с изрази като този: Да, но за да стигна до тези неща, аз трябва да съм ясновиждащ! – Това издава една вътрешна леност, която няма място в живота на онзи, който е избрал професията възпитател. Тук става дума за следното: Много преди да стигнете до ясновидство, което впрочем е необходимо и в тази област, Вие трябва да развиете в себе си способността да вниквате в това, което се случва, а до тази способност се издигаме чрез една сърдечна отдаденост към онова, което тъкмо абнормните състояния пораждат в човека. В подходящия момент Вие сами ще вземете правилното решение. Естествено, за всичко това е необходима и езотерична смелост. Онази езотерична смелост, която се пробужда у човека, ако не се появят едни или други пречки.
към текста >>

262. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

А това, което винаги е липсвало, е именно възможността да се вниква в цялата същност на тези деца.
Мислите ли, че той наистина е първият, който се е опитвал да работи с такива деца. Това, което се говори тук, не бива да води до крайни обобщения. Що се отнася до възпитанието на непълноценни деца, аз не смятам, че този сравнително рано възникнал и успешно действуващ институт за възпитание на непълноценни деца в Хановер е бил особено повлиян от този човек. Възпитанието на тези деца е нещо, което съществува много по-отдавна. А това, което винаги е липсвало, е именно възможността да се вниква в цялата същност на тези деца. Ние няма да се справим и с най-простите неща, скъпи мои приятели, ако оставим антропософията встрани от разглеждането на тези въпроси. От друга страна, тъкмо вникването в човека води до най-дълбоките прозрения на самата антропософия.
към текста >>

От друга страна, тъкмо вникването в човека води до най-дълбоките прозрения на самата антропософия.
Това, което се говори тук, не бива да води до крайни обобщения. Що се отнася до възпитанието на непълноценни деца, аз не смятам, че този сравнително рано възникнал и успешно действуващ институт за възпитание на непълноценни деца в Хановер е бил особено повлиян от този човек. Възпитанието на тези деца е нещо, което съществува много по-отдавна. А това, което винаги е липсвало, е именно възможността да се вниква в цялата същност на тези деца. Ние няма да се справим и с най-простите неща, скъпи мои приятели, ако оставим антропософията встрани от разглеждането на тези въпроси. От друга страна, тъкмо вникването в човека води до най-дълбоките прозрения на самата антропософия.
към текста >>

263. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Днес никой не се обучава в това, да вниква в същественото.
Виждате ли, накрая стигаме до факта че днес е изключително трудно – изхождайки от всички области на официалната наука – да получим една вярна представа за човешкото същество. Погледът ни непрекъснато бяга встрани и се отклонява тъкмо от това, което е съществено. Днес никой не се обучава в това, да вниква в същественото. Нещата стигнаха дотам, че през първата половина на 19. век погледът в същественото напълно угасна. През първата половина на 19. век се още имаше една бегла представа, която днес продължава да живее само в езика, в гения на езика. Бихме могли да охарактеризираме нещата по следния начин: Ако се замислим върху човешкия род, виждаме, че съществуват най-различни болести.
към текста >>

И който вниква в нещата, наблюдавайки един пропит с истински егоизъм човек, получава следната имагинация: една сладострастна детегледачка, чието сърце е сладострастно привързано към малкото дете; обаче в случая сладострастието е оправдано, понеже детето всъщност е друго.
Ние имаме етерното тяло, художествено формирано в продължение на три епохи и астралното тяло, което е формирано в продължение на две епохи. Всички те не попадат в областта на земното съзнание, в областта на земното съзнание попада единствено Азът. Обаче в действителност това е само един отблясък на Аза, защото истинският Аз може да бъде видян единствено чрез ретроспекцията, насочена към една от предишните инкарнации. Сегашният Аз ще стане реалност едва в следващата инкарнация. Азът е все още бебе. И който вниква в нещата, наблюдавайки един пропит с истински егоизъм човек, получава следната имагинация: една сладострастна детегледачка, чието сърце е сладострастно привързано към малкото дете; обаче в случая сладострастието е оправдано, понеже детето всъщност е друго. Ето какъв образ извиква егоизмът: човек, който нежно е прегърнал едно дете, едно бебе. И ако бихме искали астрално да нарисуваме днешните хора, би трябвало да ги изобразим така: всеки един носи в прегръдките си своето бебе.
към текста >>

264. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Проникване в човешкото тяло по пътя на едно пластично-художествено разглеждане, на едно музикално разглеждане и чрез вникването в Логоса /етерно тяло, астрално тяло и Аз/.
Патологичните промени на физическото тяло. Проникване в човешкото тяло по пътя на едно пластично-художествено разглеждане, на едно музикално разглеждане и чрез вникването в Логоса /етерно тяло, астрално тяло и Аз/. Различни начини на взаимодействие между частите на човешкото същество и предизвиканите чрез това явления. Множество стадии на духовното изживяване, и чрез това разбиране на такива изключителни личности като Св. Терезия. За корелативния преход на тези жизнени отношения и органични болестни процеси.
към текста >>

265. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И колкото по-добре вникваме в това, че и двете са богослужение, толкова по-добре, по съответния начин целебно, това взаимодействие ще се намесва в света, когато лекарят остане лекар, и пасторът, пастор.
Но това, за което тук става дума, е наистина да стане кристално ясно: според мисленето, чувствуването и волята на човека, на лекаря, на лечителя съответствува предварителното, специфично лекарско образование; и никой не бива да вярва, че без да има това специфично предварително медицинско образование има право да се намесва в света с медицинските си познания, дори ако е теолог. И обратно, лекарят трябва да развие едно особено понятие за своята професия и чрез пасторската медицина ще трябва да се на учи да разбира, че в следните казани думи има нещо съществено: на пастора принадлежи жертвения огън, на лекаря, жезъла на Меркурий. И единствено чрез взаимодействието на жертвения огън и на жезъла на Меркурий е възможна една благополучна дейност. Не бива с жертвения огън да лекуваме, и с жезъла на Меркурий да отслужваме литургия. Но трябва да разберем, че и двете представляват богослужение. И колкото по-добре вникваме в това, че и двете са богослужение, толкова по-добре, по съответния начин целебно, това взаимодействие ще се намесва в света, когато лекарят остане лекар, и пасторът, пастор. Нашето антропософско движение не бива да се превръща в почва за хаотично размесване на неща, защото от това ще пострада сериозността, тази сериозност, за която ние така строго би трябвало да се грижим тъкмо в рамките на антропософското движение. Ако си послужа с един драстичен пример: човек може приблизително да знае какво става, когато се извършва операция на крака; но човек не бива да вярва, че веднага би могъл да извърши тази операция на крака. И това трябва да бъде отношението ни към всичко медицинско. Преди всичко Антропософията по никакъв начин не бива да се превръща в пропагандиране на шарлатанщина в лечителството. И тя не бива да се превръща в такава чрез това, че теолозите биха станали подобни лечители, шарлатани.
към текста >>

266. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа.
Виждате ли, трудно е сега, когато имаме такъв човек пред себе си, а ние можем да го имаме в някакъв вариант пред себе си в най-многообразни положения в живота: можем да го имаме пред себе си, бидейки лекари, можем да го имаме пред себе си, бидейки пастори, можем да го имаме пред себе си дори в ролята на цялата църква. Този човек се изправя пред нас в някаква форма, да кажем в някакво село. Когато го срещнем в някакъв ранен стадий на живота, лекарят днес казва: психопатологична малоценност. Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа. И така ние можем да имаме този човек пред себе си в ролята на лекари, и ние ще видим как трябва да го разглеждаме като лекари в антропософски смисъл. Можем да имаме този човек пред себе си и в ролята на пастори, можем да го имаме пред себе си и в ролята на църква.
към текста >>

267. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Защото за вникването в тези неща е нужно не само теоретично познание, но е необходимо вживяване в нещата.
И така, Вие виждате, когато подходим към подобно явление, как вътрешното, духовно-кармично разглеждане се слива с вътрешното патологично-терапевтично разглеждане. Но тук Вие виждате, как пасторското отношение към човека, което отношение трябва да съобразява своите възгледи с кармическите взаимовръзки, с духовното, как това отношение може да се докосне до нещо, което е обозримо само от медицинска гледна точка. Защото за вникването в тези неща е нужно не само теоретично познание, но е необходимо вживяване в нещата. Да се вживее от страната, разкриваща се от патологично-физиологичния аспект, това трябва да стори лекарят. Да се вживее в нещата от страната, произхождаща от теологично-кармична гледна точка, това трябва да стори пасторът. И хармонията ще се породи от взаимодействието, на това винаги трябва да се обръща внимание, а не от дилетантското взаимно намесване.
към текста >>

268. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно.
Терезия, то поради споменатата вчера силна индивидуалност тъкмо при такива натури ще открием, как през първите 7 години от живо та те наистина много приличат на своите родители, но как през 9-та и 10-та година от живота те приемат форми, които озадачават, защото едва тук същинската индивидуалност оформя себе си. Така унаследяване то в строгия смисъл на думата е валидно само за първия период от живота, и това, което по-късно ни се струва като нещо унаследено, в действителност не е унаследено, то трябва да бъде разпознато, това е работата по модела, който е унаследен. Това, което бива изработено, малко или много наподобава на модела. Но това не е унаследено, то е изваяно по модела на унаследените белези. Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване. Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно. Преди смяната на зъбите това наистина са силите на наследствеността. След смяната на зъбите това са сили, които работят по модела. За целите на едни точен възглед не можем да кажем, че това, което човек носи в себе си между 7 и 14 години, т.е. между смяната на зъбите и половото съзряване, че човек го е унаследил, както бихме могли да кажем, за някой, който седи в галерията и портретира Сикстинската мадона, както бихме могли да кажем за него, че неговият портрет е получил качествата си чрез унаследяване от окачената в галерията мадона. Така е, че човек почти може да повярва на това.
към текста >>

269. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Едва така се научаваме да вникваме в човешката същност.
И като помислите, как дори във външното електричество и във външния магнетизъм единият полюс е зависим от другия, тогава Вие ще разберете това лабилно състояние, което в живота може да съществува между едното и другото, но с което състояние не бива да бъде боравено с тези груби лапи, както днес често прави това материалистичния светоглед; не състояние, което трябва да бъде възприето с финото разбиране, че тук са налице полярни противоположности, и отново привличането на единия полюс чрез другия; и тогава можем да разберем, какво имаме налице в единия случай и какво в другия случай. Едва така се научаваме да вникваме в човешката същност. Тук утре ще продължим.
към текста >>

270. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в растението.
Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън. Тогава ние имаме в ръцете си лекарството. И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган. Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото тяло на болния човек в областта на неорганичната природа. Тук ние трябва да открием съответното, което притежава Азовата сила, тогава тя действува целебно. Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в растението. Тук нещата стоят по същия начин. Ако забележим, че в етерното тяло неща се разраства благодарение на самото етерно тяло, тогава ще открием: тук на етерното тяло липсва съответното въздействие от страна на астралното тяло; в този случай някъде из растителното царство трябва да потърсим и откриваме съответното лечебно средство. Това е ориентиращото.
към текста >>

271. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

То е така свързано, че тъкмо чрез вникването в лечебните методи Вие ще разберете, какво се е случило в Космоса, че Отец е изпратил Си на, за да премине Той през смъртта на Голгота; и в лицето на това, което се е случило чрез смъртта на Голгота, скъпи мои приятели, вие виждате не смъртта, но вие виждате взаимодействието на всичко онова, което се е случило в смъртта, която не е смърт, но е преодоляване на смъртта и е изцеление на цялата човешка същност.
Ако възприемате медицината в смисъла, който имаме предвид в този курс върху пасторална медицина, тогава Вие, крачка по крачка, ще напредвате. И това, което накрая ще Ви се представи като резултат, скъпи мои приятели, то няма да бъде нищо по-малко от това да можете да си кажете: сега, когато имам зад себе си цялото медицинско познание, аз разбирам това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, чак до този момент, в който Христос преминава през портата на смъртта на Голгота. Вие ще разберете пътя на Христа от Отца до смъртта на Голгота. Това е Мистерията. Човек отначало не вярва, че едното е свързано с другото, но то е свързано. То е така свързано, че тъкмо чрез вникването в лечебните методи Вие ще разберете, какво се е случило в Космоса, че Отец е изпратил Си на, за да премине Той през смъртта на Голгота; и в лицето на това, което се е случило чрез смъртта на Голгота, скъпи мои приятели, вие виждате не смъртта, но вие виждате взаимодействието на всичко онова, което се е случило в смъртта, която не е смърт, но е преодоляване на смъртта и е изцеление на цялата човешка същност. Това е пътят на лекаря от Отца към Сина, до момента когато Той умира на Голгота. Всички отделни лечителски познания тласкат човека крачка напред, за да може накрая да разбере това.
към текста >>

272. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите.
Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област. Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите. Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1).
към текста >>

273. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това е свързано с вникване в целия процес, който протича във връзка с мехура.
Това е свързано с вникване в целия процес, който протича във връзка с мехура. Еленът е животно, свързано по особено интимен начин не толкова със Земята, колкото с околността на Земята, с това, което е космично в околността на Земята. Затова еленът има разклонени рога, чиято задача вчеа посочихме. Точно това, което се съдържа в белия равнец, по много особен начин се консервира в човешкия и животинския организъм в процеса, който става между бъбреците и пикочния мехур, а този процес е зависим от субстанциалното устройство на мехура. Мехурът на елена, макар че е тънък субстанциално, е свързан не с вътрешността на организма, а с космичните сили. Мехурът на елена е почти отражение на Космоса, за разлика от говедото, при което силите са съвсем други и са свързани с вътрешността на организма.
към текста >>

274. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Необходимо е да вникваме в растението по този начин с макрокосмично разбиране.
Необходимо е да вникваме в растението по този начин с макрокосмично разбиране. Това обаче отива още по-далече. Какво се случва чрез това, че се появява дървото. Случва се следното: това, което расте горе на дървото, то във въздуха и външната топлина е една друга растителност, различна от тази, която израства също във въздуха и топлината, но непосредствено от земята и тогава изгражда растящо от земята тревисто растение (Рис.19). Това е един друг растителен свят, растителен свят, който има много по-близки, много по-интимни отношения със заобикалящата го астралност, която се е отделила от въздуха и топлината, за да могат въздухът и топлината да се материализират, което пък е необходимо за хората и животните. Ако разгледаме растението, което никне от почвата, ще видим как то е обгърнато като от облак и около него витае астралното.
към текста >>

Тези неща са особено важни за вникването в същността на фактите, затова трябва съвсем точно да ги поставим пред душата.
Тези неща са особено важни за вникването в същността на фактите, затова трябва съвсем точно да ги поставим пред душата. Летящите насекоми осигуряват правилното астрализиране на въздуха. Това астрализиране на въздуха е в постоянна обмяна с гората, която пренася по правилен начин астралността така, както в нашето тяло кръвта се пренася по правилен начин чрез определени сили. Тази задача, която гората изпълнява в съседната околност тези неща действат на много обширни площи тази задача трябва да се осъществява от съвсем други неща в местности, където няма гори. Трябва да се разбере, че в местности, където се редуват гора, поля и ливади, растителността е подчинена на закони, съвсем различни от законите, които действат в местности, лишени от гори.
към текста >>

275. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

„Целта на това изложение беше да се стигне до такива практически гледни точки за земеделието, които да свържат придобитото до днес чрез практическо вникване и научно изследване с това, което може да бъде дадено от духовното разглеждане на съответните въпроси.“9
„Целта на това изложение беше да се стигне до такива практически гледни точки за земеделието, които да свържат придобитото до днес чрез практическо вникване и научно изследване с това, което може да бъде дадено от духовното разглеждане на съответните въпроси.“9
към текста >>

276. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

„Когато се говори от антропософска гледна точка, тогава действително става дума не да се връщаме към древните инстинкти, а от едно дълбоко духовно вникване да намираме това, което станалите днес несигурни инстинкти все по-малко могат да ни дадат.
„Когато се говори от антропософска гледна точка, тогава действително става дума не да се връщаме към древните инстинкти, а от едно дълбоко духовно вникване да намираме това, което станалите днес несигурни инстинкти все по-малко могат да ни дадат. Ето защо е необходимо да преминем към едно силно разширено разглеждане на живота на растението, на животните, но също и живота на самата Земя в посока към космичната страна“.
към текста >>

Колкото човек става по-съзнателен по отношение на вътрешната страна на познанието за света, толкова по-сигурно вниква в тези проблеми.
Когато те нямат нищо общо с действителността, когато са чиста „идеологическа надстройка“[9], тогава това найчесто лесно може да се прозре. Но обикновено се касае за основателни аспекти за света, които прекрачват границите на своето основание. Често временни течения от този характер и моди в науката по никакъв начин не трябва да се изключват. Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на мислене се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между учените се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към изученото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират. Обединят ли се хора в името на един ограничен аспект за света, който те приемат за общовалиден, тогава това се нарича секта. Колкото човек става по-съзнателен по отношение на вътрешната страна на познанието за света, толкова по-сигурно вниква в тези проблеми.
към текста >>

277. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност.
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях. Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност. Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение. Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“.
към текста >>

278. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света.
Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите. Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света. Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност. Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересованост човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек.
към текста >>

279. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Трудно е нещо да се докаже, ако хората не вникват, не искат да го разберат.
Фигурата на Христос няма никакви луциферически черти, това е изцяло и напълно човешка глава. Но Фронмайер всичко объркал. Той повярвал, че фигурата на Христос отгоре има луциферически черти, а долу - животински признаци. Но фигурата на Христос долу въобще не е готова, това е още неодялана дървесна заготовка! Ето как описва фактите този стремящ се към истината християнски пастор и целият свят му приглася; разбира се, това е истината, защото това го пише пастор! Трудно е нещо да се докаже, ако хората не вникват, не искат да го разберат. Те отиват при пастора, вярвайки на това, което пасторът ще каже. Но в дадения случай ние имаме работа с клевета; много жалко е, че не могат да измислят нещо по-добро.
към текста >>

280. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Обаче е твърде показателно, че човек, вниквайки днес във всичко, което може, провеждайки изследвания - понякога даже и с помощта на носа си, както това показа последният пример, - по много неприятен начин се натъква на действието на духа.
Виждате ли, вас ще престанат да ви удивляват тези неща, ако почнете да подхождате към тях от гледна точка на духовното знание. Обаче е твърде показателно, че човек, вниквайки днес във всичко, което може, провеждайки изследвания - понякога даже и с помощта на носа си, както това показа последният пример, - по много неприятен начин се натъква на действието на духа. Тези, върху които духът е въздействал най-силно, като с това ги е убил, би трябвало, ако след смъртта си започнат да разпространяват мъдрост, да говорят истината! Но това не става. Ето защо се налага ние да изразим намеренията на духовния свят.
към текста >>

281. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Обаче те не вникват силно в тези неща.
Човекът от Изтока не иска да има новото и затова върху него не произвежда особено силно впечатление това, което ние правим тук, в Европа. И напротив, ако му кажат: от тези древни крипти - така наричат тези пещери в скалите - идва особена мъдрост, тя е много древна, ето тогава това му прави изключително силно впечатление. Но и европейците също, макар и в незначителна степен, страдат от това. Би трябвало само да надникнете в масонските ложи на най-високите степени, ако имате достъп там! От антропософия там малко се интересуват, само дотолкова, доколкото също са засегнати проблемите на свръхсетивното. Обаче те не вникват силно в тези неща. Но от друга страна, ако някой им каже: намерено е нещо, отнасящо се към древноегипетската мъдрост, или към древноеврейската мъдрост, те тутакси ще се възрадват! Те веднага ще се заемат с това, защото тези хора са такива, че отново откритото не им прави никакво впечатление. И напротив, това, което произлиза от най-дълбоката древност, даже ако то е непонятно, прави на тези хора невероятно впечатление. Ето защо може да си представите какъв подем ще настане в случай, че стане дума за най-древна мъдрост, която може да се открие в Тибет. Защото и жителите на Азия също са изгубили много неща, тъй като най-значителната азиатска култура, индийската култура, е била основана едва впоследствие.
към текста >>

И така, англичаните разбират, че е необходимо постоянно да вникват в природата и същността на чуждия народ.
Затова и на германците винаги не им се получава при колонизациите, защото на тях дори и мисъл не им минава, как изглежда едно или друго в очите на хората, при които те искат да имат своя колония. Прекланяйки глава, на последните им се налага да приемат порядки, които самите немци имат в центъра на Европа! Разбира се, от това нищо не се получава. Ето защо развитието става така: на англичаните им върви при основаването на колонии. Въпреки че колонизираните се бунтуват и прочие, в стопанско отношение Англия винаги удържа превес. И така, англичаните разбират, че е необходимо постоянно да вникват в природата и същността на чуждия народ. Англичаните водят и войната също съвсем различно, отколкото я водят например германците. Как си представя германецът необходимостта от война с кой да е народ? Съвсем не искам да ви говоря против войната, а искам само да ви разкажа как германците си представят нещата: трябва просто да се настъпи и да се завоюва този народ. Англичаните не постъпват така. Отначало те се ориентират, провокират народите да се проявят, дават им възможност да се изтощят, да се разгромят един друг и наблюдават само колко дълго ще трае това.
към текста >>

Що се отнася до разпространението на духовната култура, Европа е във висша степен нещастна, защото тя съвсем не разбира как трябва да се вниква в нещо различно.
Европа теоретизира, а към практиката няма отношение. Това все пак е именно така! Европа осъществява даже търговските сделки и бизнеса на основата на теории, даже тези неща носят изключително измислен характер. За известно време нещата се получават. Но това никога не продължава дълго. Що се отнася до разпространението на духовната култура, Европа е във висша степен нещастна, защото тя съвсем не разбира как трябва да се вниква в нещо различно.
към текста >>

282. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука.
Да вземем например капитала. Той може да се изрази в цифри, него можеш да го пресметнеш. А какво се установява на базата на такива сметки? Ако се иска само да се пресметне това, какво е капиталът, се получава, сякаш е все едно, кой владее капитала. Ако капиталът работи само като някаква сума, получена в резултат на пресмятания, би трябвало да е едно и също, независимо от това, отделен човек ли го владее или е колективно владение. Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука. И затова бих искал към дадения от мен неотдавна отговор на въпроса да добавя: трябва да се гледа какво ще се осъществи благодарение на антропософията. Разбира се, днес това са само зачатъци. В много отношения всичко това прилича на другите науки. Но постепенно тя трябва да се развие и да стане универсално знание за човека. Така например в областта на възпитанието и педагогиката вече са създадени училища.
към текста >>

НАГОРЕ

8.3363189697266