Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
141
резултата от
103
текста с корен от думите : '
Ъгъл
'.
1.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Трите
ъгъл
а се намират в едно неизменно отношение (ъглите); те правят заедно един разпънат
ъгъл
или са равни на два прави
ъгъл
а / = 180 градуса/.
Но къде една действителна наука има работа, къде една такава наука има нещо общо с този въпрос? Да разгледаме математиката! Тя има пред себе си едно построение, което се е родило от пресичането на три прави линии: един триъгълник.
Трите ъгъла се намират в едно неизменно отношение (ъглите); те правят заедно един разпънат ъгъл или са равни на два прави ъгъла / = 180 градуса/.
Това е едно математическо съждение. На възприятието са дадени ъглите. Въз основа на мислителна преценка се получава горното познавателно съждение. То установява една връзка на трите образа на възприятието. Тук не става дума за размисъл върху някой намиращ се зад представата на триъгълника предмет.
към текста >>
2.
07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Когато имам пред мене един три
ъгъл
ник а в с, аз не виждам от пръв поглед, че сборът на трите
ъгъл
а е винаги равен на един разтегнат
ъгъл
.
Следователно духът групира фактите на неорганичния свят така, че вижда в този процес или в едно отношение последствието на отношенията на фактите. Така духът внася необходимостта в случайността. Искаме да изясним това с няколко примера.
Когато имам пред мене един триъгълник а в с, аз не виждам от пръв поглед, че сборът на трите ъгъла е винаги равен на един разтегнат ъгъл.
Това става веднага ясно, щом групирам фактите по следния начин. От следващите фигури се вижда, че ъглите а = а;в = в.(АВ и CD съответно А В и C D са успоредни).
към текста >>
Тъй като с е равен на себе си, тогава по необходимост трите
ъгъл
а на три
ъгъл
ника са равни на един разтегнат
ъгъл
(180 градуса).
Сега ако вземем един триъгълник и теглим през върха С една права успоредна на основата АВ, прилагайки горното намираме, че ъглите а = а;в = в.
Тъй като с е равен на себе си, тогава по необходимост трите ъгъла на триъгълника са равни на един разтегнат ъгъл (180 градуса).
Тук аз обясних една сложна връзка на фактите благодарение на това, че я сведох до такива прости факти, чрез които от отношението, което е дадено на духа, следва по необходимост съответното отношение от самата природа на дадените неща.
към текста >>
3.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
започва с „Човешко, твърде човешко“: „Грешка след грешка се полагат спокойно върху лед, идеалът не е опроверган, той замръзва... Тук например замръзва „геният“; по-нататък в друг
ъгъл
замръзва „светецът“; под една дебела ледена висулка замръзва „героят“; накрая замръзва „вярата“, така нареченото „убеждение“; също изстива „съчувствието“.
Само че той също така одобрява отхвърленото от християнството, големите културни събития на човечеството все още в християнски, тоест в нихилистичен смисъл.“ Така Ницшевият инстинкт за разрушение се надига срещу явления, от които някога се е въодушевявал. Също и в четирите книги, които се появяват от 1878 до 1882 г., преобладава тенденцията да се разрушават общопризнати направления, а именно това, което Ницше е смятал за позитивно. Не става въпрос за това да се търсят нови разбирания, а много повече за това да се разклащат съществуващите. Той пише през 1888 г. в „Ecce homo“ за разрушителната творба, която през 1876 г.
започва с „Човешко, твърде човешко“: „Грешка след грешка се полагат спокойно върху лед, идеалът не е опроверган, той замръзва... Тук например замръзва „геният“; по-нататък в друг ъгъл замръзва „светецът“; под една дебела ледена висулка замръзва „героят“; накрая замръзва „вярата“, така нареченото „убеждение“; също изстива „съчувствието“.
Почти навсякъде замръзва „нещото в себе си...“ С „Човешко, твърде човешко“ сложих внезапен край на всяко „по-висше главозамайване“, на „идеализма“, на „прекрасното чувство“ и на всяка друга женственост...“ Този стремеж към разрушение кара Ницше със сляпа ярост да преследва жертвата, на която е попаднал. За една идея, за една личност, за която вярва, че е отрекъл, той издава присъди, които изобщо нямат връзка с причините, които е изложил за своето отричане. Методът, по който преследва противникови мнения, се различава не в степента, а само в начина на онези типични недоволстващи, които преследват своите противници. При това се касае по-малко за съдържанието на произнесените от Ницше присъди. Често пъти може да му се даде право за това съдържание.
към текста >>
4.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
седящ във
ъгъл
а безмълвен.
седящ във ъгъла безмълвен.
към текста >>
5.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Когато мисли закона на един външен процес, този закон не остава вън и духът да приема само един огледален образ, едно отражение, а духът влива своето същество вътре в процеса; той прониква процеса, и когато след това намира закона на същия, не го изразява той в своя изолиран
ъгъл
на мозъка, а законът сам се изразява.
Със своето битие Слънцето се простира над границите, сред които то е видимо; ние виждаме само една част от неговото същество; другата част може да бъде позната чрез привличането. Така приблизително трябва да си представим също и отношението на духа към природата. Духът е не само там, където ние го възприемаме, а и там, където той възприема. Неговото същество се простира до най-далечните места, на които той още може да наблюдава предмети. Той обгръща и прониква цялата позната нему природа.
Когато мисли закона на един външен процес, този закон не остава вън и духът да приема само един огледален образ, едно отражение, а духът влива своето същество вътре в процеса; той прониква процеса, и когато след това намира закона на същия, не го изразява той в своя изолиран ъгъл на мозъка, а законът сам се изразява.
Духът е отишъл там, където действа законът. Ако не би го забелязал, този закон също би действал; но той не би бил изразен. Понеже духът се вмъква един вид в процеса, законът, освен че действа, той бива също изразен и като идея, като понятие. Само когато духът не обръща никакво внимание на природата, и съзерцава самия себе си, тогава на него му се струва, като че е отделен от природата, както се случва с окото, на което му се струва, че Слънцето е затворено в определено пространство, когато не се вземе под внимание, че то съществува и там, където действа чрез привличането. Когато оставя да се родят в моя дух идеите, тогава както е вярно твърдението, че аз създавам природата, също така вярно е и другото твърдение: Че самата природа твори в мене.
към текста >>
6.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Хербарт е един напълно абстрактен мислител; той не се стреми да проникне нещата, а ги разглежда от своя
ъгъл
на мислене.
Той не би имал тогава никакъв повод, никакъв случай да излезе вън от своето противоречиво съществуване. От една точно противоположна форма на мисленето изходи Йохан Фридрих Хербарт /1776-1841 г./. Хегел е един тънък мислител, но същевременно един жаден за действителност дух. Той би искал да има само мисли, които са приели в себе си богатото, наситено съдържание на света. Ето защо неговите мисли трябва да бъдат също така във вечното течение, в постоянно ставане, в пълно с противоречие движение напред както самата действителност.
Хербарт е един напълно абстрактен мислител; той не се стреми да проникне нещата, а ги разглежда от своя ъгъл на мислене.
Противоречието смущава чисто логическите мислители; те искат ясни понятия, които могат да съществуват едни до други. Едното не трябва да пречи на другото. По отношение на действителността, която е пълна с противоречия, мислителят се вижда в едно особено положение. Понятията, които тя му доставя, не го задоволяват. Те са противни на неговата логическа потребност.
към текста >>
7.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И когато тя стига до една голяма подземна пещера, веднага забелязва, че в четирите
ъгъл
а са застанали четири царствени фигури: един Златен Цар, един Сребърен Цар, един Бронзов Цар и в четвъртия
ъгъл
един Смесен Цар, една фигура, една сплав съставена от всички възможни, хаотично свързани метали.
И когато тя стига до една голяма подземна пещера, веднага забелязва, че в четирите ъгъла са застанали четири царствени фигури: един Златен Цар, един Сребърен Цар, един Бронзов Цар и в четвъртия ъгъл един Смесен Цар, една фигура, една сплав съставена от всички възможни, хаотично свързани метали.
към текста >>
8.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
В първия
ъгъл
стои Златният Цар, във втория стои Сребърният Цар, в третия Бронзовият Цар.
Как става това ние научаваме в хода на Приказката. Припомнете си, че когато се спуска в подземния храм, Змията проглежда чрез кристализиращата сила на Земята, тогава във всеки един от четирите ъгли застава по един Цар.
В първия ъгъл стои Златният Цар, във втория стои Сребърният Цар, в третия Бронзовият Цар.
В четвъртия ъгъл виждаме фигурата на един Цар, която представлява сплав от трите метала, изготвена по такъв начин, че те не могат вече да бъдат разграничени. И според Гьоте този четвърти Цар олицетворява онази еволюционна степен от човешкото развитие, при която воля, мисли и чувства са все още смесени помежду си. Или с други думи, той е представител на онези човешки души, които са подчинени на волята, мислите и чувствата, само защото не са ги подчинили на себе си и не са станали техни господари. Напротив, Момъкът особено след като всеки от Царете му помага да получи трите големи дарове в лицето на мисловното, чувственото и волевото познание, така че те вече не са хаотично смесени олицетворява онази познавателна степен, при която човекът е не роб, а господар на мислите, чувствата и волята. Защото човекът е техен роб само дотогава, докогато те са хаотично смесени в душата му, и не се проявяват там поотделно, така че всяка от трите сили да работи сама за себе си.
към текста >>
В четвъртия
ъгъл
виждаме фигурата на един Цар, която представлява сплав от трите метала, изготвена по такъв начин, че те не могат вече да бъдат разграничени.
Как става това ние научаваме в хода на Приказката. Припомнете си, че когато се спуска в подземния храм, Змията проглежда чрез кристализиращата сила на Земята, тогава във всеки един от четирите ъгли застава по един Цар. В първия ъгъл стои Златният Цар, във втория стои Сребърният Цар, в третия Бронзовият Цар.
В четвъртия ъгъл виждаме фигурата на един Цар, която представлява сплав от трите метала, изготвена по такъв начин, че те не могат вече да бъдат разграничени.
И според Гьоте този четвърти Цар олицетворява онази еволюционна степен от човешкото развитие, при която воля, мисли и чувства са все още смесени помежду си. Или с други думи, той е представител на онези човешки души, които са подчинени на волята, мислите и чувствата, само защото не са ги подчинили на себе си и не са станали техни господари. Напротив, Момъкът особено след като всеки от Царете му помага да получи трите големи дарове в лицето на мисловното, чувственото и волевото познание, така че те вече не са хаотично смесени олицетворява онази познавателна степен, при която човекът е не роб, а господар на мислите, чувствата и волята. Защото човекът е техен роб само дотогава, докогато те са хаотично смесени в душата му, и не се проявяват там поотделно, така че всяка от трите сили да работи сама за себе си. Докато човекът не е постигнал тяхното разграничаване, той не е в състояние да осъществява своите познавателни възможности.
към текста >>
9.
20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия
GA_26 Мистерията на Михаил
Само в един
ъгъл
в полето на тази дейност на Боговете може да се забележи нещо като човечество.
Има първо една много стара епоха, когато всъщност можем да говорим само за това, което става между божествено-духовните Същества. Имаме работа с едно протичащо действие на Боговете. Богове изпълняват това, което им вдъхновяват подтиците на техните същества; те са съответно задоволени в тази им дейност. И значение има само това, което те изживяват при всичко това.
Само в един ъгъл в полето на тази дейност на Боговете може да се забележи нещо като човечество.
Човечеството е част в деятелността на Боговете.
към текста >>
Той подрежда дейността на Боговете така, че в един космически
ъгъл
да може съществува човечеството.
Обаче духовното Същество, което от самото начало има своя поглед насочен към човечеството, е Михаел.
Той подрежда дейността на Боговете така, че в един космически ъгъл да може съществува човечеството.
И начинът, по който той развива своята дейност тук, е сродна с дейността, която по-късно се извява в човека като интелект. Само че при Михаела интелектът действува като сила, която се струи в ред на идеите през Космоса, предизвиквайки действителност. В тази сила действува Михаел. Неговата служба е да управлява космическата интелектуалност. Той желае да има по-нататъшен напредък в неговата област.
към текста >>
10.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
От десния
ъгъл
на двора на свещеника главната редица къщи на селото, в която живееха „заможните селяни“, се срещаше с редица от двайсетина къщи, собственост на селяни от „средна ръка“.
От десния ъгъл на двора на свещеника главната редица къщи на селото, в която живееха „заможните селяни“, се срещаше с редица от двайсетина къщи, собственост на селяни от „средна ръка“.
В съседство с градините, принадлежащи към гарата, имаше още една група къщи със сламени покриви, притежавани от „малоимотните“. Те образуваха непосредственото обкръжение на моето семейство. Пътищата, излизащи от селото, водеха към ниви и лозя, чиито собственици бяха хора от селото. Всяка година участвах заедно с малоимотните селяни в гроздобера и в по една сватба.
към текста >>
11.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Така че започнах да наминавам по-често покрай дома му, който се намираше на партера на
ъгъл
а между две много тесни улички във Винер Нойщат.
Когато бях на около петнадесет години, можах да вляза в по-близки отношения с вече споменатия лекар във Винер Нойщат. Много го обичах заради начина, по който говореше с мен при посещенията си в Нойдьорфл.
Така че започнах да наминавам по-често покрай дома му, който се намираше на партера на ъгъла между две много тесни улички във Винер Нойщат.
Веднъж той беше на прозореца. Извика ме в стаята си. В нея се изправих пред една „голяма“ за тогавашните ми разбирания библиотека. Той отново говорѝ за литература, взе от колекцията си от книги комедията „Мина фон Барнхелм“ на Лесинг и каза, че трябва да я прочета и тогава отново да отида при него. Така всеки път той ми даваше книги за четене и ми разрешаваше от време на време да ходя при него.
към текста >>
Когато стигна до обсъждане на гореспоменатото съчинение, той сви
ъгъл
а на устните си с дълбока ирония и каза: „Вие пишете нещо за психологическа свобода.
Само дето нито той, нито аз посочвахме, че произходът на идеите е у Хербарт. Това беше като по негласно споразумение. Веднъж обаче написах едно съчинение по доста непредпазлив начин по отношение на тази ситуация. Трябваше да пиша за едно качество на човешкия характер. За финал използвах тезата: „Такъв човек притежава психологическа свобода.“ Учителят обсъди съчиненията с нас, учениците, след като ги беше коригирал.
Когато стигна до обсъждане на гореспоменатото съчинение, той сви ъгъла на устните си с дълбока ирония и каза: „Вие пишете нещо за психологическа свобода.
Такава обаче изобщо не съществува.“ Аз възразих: „Мисля, че това е заблуда, господин професоре, „психологическа свобода“ има. Не съществува само „трансцедентална свобода“ в обикновеното съзнание.“ Гънките на устните на учителя отново се изпънаха. Той ме погледна с всепроникващ поглед, след което каза: „Вече от дълго време забелязвам във вашите съчинения, че разполагате с философска библиотека. Бих искал да ви посъветвам да не я четете. Така внасяте единствено объркване в мислите си.“ Изобщо не можех да разбера защо да трябва да внасям объркване в мислите си чрез четене на същите книги, от които той черпеше собствените си идеи.
към текста >>
12.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Той седеше в един
ъгъл
с немалка чаша червено вино пред себе си.
Но ми отвърнаха, че не биха могли да го довлекат тук, дори и ако впрегнат четири коня. Той бил саможив особняк и не искал да се среща с много хора. Аз обаче исках непременно да се запозная с него. Така че една вечер цялото общество се вдигна и тръгнахме към мястото, където „знаещите“ можеха да го открият. Това беше малка винарна на една улица, паралелна на Кернтнерщрасе.
Той седеше в един ъгъл с немалка чаша червено вино пред себе си.
Седеше така, сякаш беше седял там цяла вечност и искаше да остане да седи още безкрайно дълго. Това беше доста възрастен господин, но с по младежки сияещи очи и лице с фини изразителни черти, разкриващи поета и идеалиста. Отначало не ни видя да влизаме. Защото беше ясно, че в благородно очертаната му глава се раждаше някакво стихотворение. Наложи се Фриц Лемермайер да го хване за рамото.
към текста >>
13.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Връщам се назад в мислите си и се виждам как стоим с нея на
ъгъл
а на някоя улица, обсъждайки повече от час в най-жежкия зной въпросите, които я вълнуват.
Тя беше личност, която носи в себе си дълбоките проблеми на човечеството и подхожда към тях с известен радикализъм в сърцето и усещанията си. С цялата си душа преживяваше всичко, което според нея се явява в социалния живот като противоречие между традиционните предразсъдъци и изначалните повели на човешката природа. Тя беше отправила поглед към жената, външно впрегната в тези традиционни предразсъдъци от живота и възпитанието, която трябва да изпита болезнено това, което желае да се прояви в живота като „истина“ из глъбините на душата ѝ. Величието на Габриеле Ройтер се разкриваше именно в това спокойно и интелигентно проявление на радикализъм в сърцето, проникнат от художествен усет и талант за форма. Разговорите, които водехме с нея, докато работеше върху книгата си „От добро семейство“, бяха необикновено увлекателни.
Връщам се назад в мислите си и се виждам как стоим с нея на ъгъла на някоя улица, обсъждайки повече от час в най-жежкия зной въпросите, които я вълнуват.
Габриеле Ройтер беше в състояние по най-достоен начин, без и за миг да загуби спокойствие, да говори за неща, относно които други веднага биха изпаднали във видимо вълнение. „Страстно ликуващ, до смърт наскърбен“*, това живееше в нейните чувства. Но то си оставаше в душата ѝ и никога не преминаваше в нейните слова. Габриеле Ройтер подчертаваше отчетливо това, което имаше да каже, но никога не го правеше с гласа си, а използвайки само душевни сили. Беше ѝ присъщо именно такова изкуство на изразяване, в рамките на душевното, когато речта неизменно запазва своята равномерност и спокойствие на звучене.
към текста >>
14.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Само един единствен бюст, сякаш захвърлен в един
ъгъл
, привлече върху себе си моето внимание.
Един ден ме заведоха в ателието на един скулптор, който искаше да ми покаже свои произведения. По принцип това, което видях, ме заинтригува твърде малко.
Само един единствен бюст, сякаш захвърлен в един ъгъл, привлече върху себе си моето внимание.
Беше бюст на Хегел. В ателието, което представляваше част от жилището на една възрастна дама на голяма почит във Ваймар, се намираха всевъзможни скулптори. Скулпторите винаги наемаха ателието за кратко време и оставяха в него по нещо, което не желаеха да вземат със себе си. Сред тези неща обаче имаше и такива, които се складираха там от дълго време, оставени без внимание като онзи бюст на Хегел.
към текста >>
15.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Тогава като „пишещ“ човек става съучастник в съвременния художествен живот, а не стоящ в
ъгъл
а „критик“, от когото „се боят“ или когото „съжаляват“ или пък го презират и ненавиждат.
Защото всичко, което може да се направи за драматичното произведение благодарение на изкуството на мисълта, е възможно също и за театралното изкуство. От фантазията на мислите може да се породи това, което режисьорското изкуство внася в сценичната картина. То позволява актьорът да бъде следван, да не се критикува това, което живее в него, а то да бъде представено по „позитивен“ начин.
Тогава като „пишещ“ човек става съучастник в съвременния художествен живот, а не стоящ в ъгъла „критик“, от когото „се боят“ или когото „съжаляват“ или пък го презират и ненавиждат.
Ако това се осъществи за всички области на изкуството, се получава литературно-художествено списание, намиращо се в реалния живот.
към текста >>
16.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
В съответната дистанция, която се получава от новия
ъгъл
на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае.
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба.
В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае.
Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
към текста >>
17.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Има например геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите
ъгъл
а на един три
ъгъл
ник е равен на 180 градуса, а за които например сборът на трите
ъгъл
а на един три
ъгъл
ник е винаги по-малък от 180 градуса.
И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии. На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй. Тук ние не искаме да навлезем в подробности, защото за нас е важно само това, че нещо подобно можа да се получи от математическото познание.
Има например геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса, а за които например сборът на трите ъгъла на един триъгълник е винаги по-малък от 180 градуса.
Или един друг случай: За нашата евклидова геометрия през една точка може да се тегли само една успоредна към една линия. Измислени са били геометрии, съгласно които през една точка могат да се теглят безкрайно много успоредни към определена линия. А това значи: Имало е духове, които са изпитали нуждата не само да мечтаят за други светове, а даже да измислят геометрии! Това говори силно за факта, че даже в главите на математиците е царувал един копнеж да се издигнат над това, което съществува в непосредствено заобикалящия ни свят.
към текста >>
18.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Никой не може да твърди, че трите
ъгъл
а на едни три
ъгъл
ник събрани дават 725 градуса вместо 180 градуса.
Йоаново масонство. Обикновеното Св. Йоановото масонство се опира на един вид демократичен принцип и ако демократичният принцип трябва да се приложи в познанието, очевидно е, че това ще доведе до едно състояние на нещата, в което братята, когато се съберат, общо взето не ще правят нищо друго, освен да изказват своите собствени мнения. Истината обаче е нещо, за което човек не може да има собствени мнения. Човек или знае една истина или е невеж за нея.
Никой не може да твърди, че трите ъгъла на едни триъгълник събрани дават 725 градуса вместо 180 градуса.
към текста >>
19.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Тези два кръга се пресичат в
ъгъл
от 23?
Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р. Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение.
Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23?
градуса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток".
към текста >>
20.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Логиката, която търси логичното и в най-крайния
ъгъл
, не може да възрази нищо срещу нейната абсолютна разумност.
С всичко това не исках да ви кажа нещо ново. Тези, които често са слушали нещо за антропософията, го знаят. Казах го, за да ви дам опора срещу твърдението, че антропософията не е научна и да ви въоръжа срещу възражения, искащи да се опрат на логиката. Само късогледата логика има възражения срещу духовната наука.
Логиката, която търси логичното и в най-крайния ъгъл, не може да възрази нищо срещу нейната абсолютна разумност.
Така трябва да стане ясно, че тези, които действат срещу антропософията, не изхождат от логически основания, а от внушения. Когато човек се освободи от внушенията и знае, че мислите не са нищо друго освен сенки на деваханически същества, и когато се случи някой професор под влияния от менталния свят да твърди, че една билярдна топка е движена от Materia movens, пренасяща се върху другата билярдна топка, тогава ще може да се погледне зад кулисите и да се види, че той е повлиян от определени същества.
към текста >>
21.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Пентаграмът, хексаграмът,
ъгъл
ът и други фигури се комбинират в окултен шрифт, който е пътеводител във висшите светове.
Ученикът учи да свързва особени усещания и чувства с този знак. Те са съответни образи на астрални процеси. Символичният език, който се изучава като окултен шрифт, не е нищо друго освен описание на законите на висшите светове. Така пентаграмът е знак, който изразява различни неща. Както буквата А се употребява в различни думи, така също и знаците на окултния шрифт могат да имат различни значения.
Пентаграмът, хексаграмът, ъгълът и други фигури се комбинират в окултен шрифт, който е пътеводител във висшите светове.
Пентаграмът е знак за петчленния човек, освен това е знак на мълчанието, но също знак, който лежи в основата на груповата душа на розата. Ако свържете цветните листа на розата като картина, получавате пентаграм. Както буквата Б изказва нещо различно в думите борба и бинт, така знаците в окултния шрифт имат различни значения. Те се изучават как да се подреждат правилно. Това са пътеводителите на астралния план.
към текста >>
22.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Седемте
ъгъл
а символично означават седемте планети.
От древни времена затова има окултни символи115. Седмоъгълникът е символът за добрия слънчев дух.
Седемте ъгъла символично означават седемте планети.
Пентаграмът е символ за човека. Окултистът изобразява звездите символично като седем очи във фигурата на седмоъгълника. Всички сили са оградени с една линия. Тя свързва всичко заедно. Това е изобразено от окултистите и в дните на седмицата.
към текста >>
23.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Думите: «Това не го вярвам» трябва напълно да изчезнат от душевната нагласа и когато някой дойде и ви каже, че кулата на църквата се е изкривила през нощта, в едно
ъгъл
че на сърцето си трябва да е възможно да предположите, че наистина всичко може да се случи.
Петото е, че човекът трябва да постигне в известна степен непреднамереност по отношение на всичко ново, което среща. Би могло да се каже, никога да не се повлиява бъдещето от това, с което той е свикнал в миналото.
Думите: «Това не го вярвам» трябва напълно да изчезнат от душевната нагласа и когато някой дойде и ви каже, че кулата на църквата се е изкривила през нощта, в едно ъгълче на сърцето си трябва да е възможно да предположите, че наистина всичко може да се случи.
Но не бива и да бъдете безкритични, само не бива да има нищо, което да ви изглежда невъзможно. Който го може, може да въздейства и върху физическото и етерното тяло, за да достигнат чрез това до такъв ритъм, че през нощта астралното тяло да получава това, което му дава възможност за медитация и концентрация. Защото това постепенно ще доведе хората до истинската реална антропософия, че те навсякъде да разбират, защо всичко става така, а не по друг начин.
към текста >>
24.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Ние вътрешно признаваме например, че три по три е равно на девет, или че трите
ъгъл
а в един три
ъгъл
ник са равни на 180 градуса.
Сега хората нямат повече и духовни връзки. Днес стигаме така далеч, че всеки има своята собствена религия и поставя своето собствено мнение като най-висш идеал. Но ако хората приемат вътрешно (истинските) идеали, това води до обединение, до общо мнение.
Ние вътрешно признаваме например, че три по три е равно на девет, или че трите ъгъла в един триъгълник са равни на 180 градуса.
Това е вътрешно познание. Относно вътрешните познания няма нужда да се гласува, там няма разлика в мненията, те водят до единство. Всички духовни истини са от такъв характер. Те водят до абсолютно съгласие, мир и хармония. Няма две мнения относно една истина, без едното от тях да е погрешно.
към текста >>
25.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Защото тези два кръга се пресичат под
ъгъл
от 23 1/2°.
В Тимей се казва: Бог раздели мировата душа на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си. На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката. Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение.
Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°.
Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.»
към текста >>
26.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В определено време на годината, когато водата достига най-голяма височина, бобрите се събират заедно и изграждат във водата под определен
ъгъл
заграждение, което удържа водата и образува нови повърхности, технически са толкова съвършени, като че ли са ползвали математика и подобни науки.
Погледнете – аз не веднъж съм споменавал за това – на пищялната кост, чиито удивителен строеж ни заставя да кажем: с велика мъдрост е постигната с най-малка загуба на материя и най-голяма степен на сила! Ние откриваме, че тук вече е вложено онова, което човек постепенно ще достигне в своята мъдрост. Човек постепенно ще научи – това, което сега все още не умее – да се издига в своето инженерно изкуство, например, такива мостове, които ще бъдат построени така мъдро, като пищялните кости, служащи за опора на горната част на човешкото тяло. Също толкова мъдро е построено човешкото тяло израз и откровение на мъдростта; и когато отиваме към природата, то пред нас отвсякъде се показва тази мъдрост. Да видим например, съоръжението, което са си устроили за себе си бобрите.
В определено време на годината, когато водата достига най-голяма височина, бобрите се събират заедно и изграждат във водата под определен ъгъл заграждение, което удържа водата и образува нови повърхности, технически са толкова съвършени, като че ли са ползвали математика и подобни науки.
Така във всичко, което ни обкръжава откриваме въплътена мъдрост – това, което ще бъде въплътено в нас самите, когато напълно развием в себе си Манас. Мъдростта, която откриваме във всичко обкръжаващо ни в природата е член на Духовете на Формата. Както при нас нисшо се явява физическото тяло, така мъдростта, която откриваме в обкръжението си е нисшия член на Духовете на Формата. След което Духовете на Формата имат Будхи и Атма /там където ние имаме нашето етерно тяло и астрално тяло/; и след това осми, девети, десети и единадесети член. Така вие виждате, че си имаме работа с високо стоящи същества, към които ние отправяме своя взор и когато откриваме в обкръжението си мъдростта, то тогава ние виждаме само последния, нисшия член на тези възвишени същества.
към текста >>
27.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Когато искат да покажат, че сбора на трите
ъгъл
а на три
ъгъл
ника е 180º, те правят това по такъв начин, че прекарват през върха линия успоредна на основата и разполагат ъглите ветриловидно; тогава
ъгъл
а a = d, b = c, с равен сам на себе си, по този начин трите
ъгъл
а разгънати са равни на 180º.
Аз вече посочих веднъж: в настояще време всеобщо съгласие има само по отношение на материалните истини; понеже те в най-общ смисъл са общи. Но никой не може да каже, че той намира математическите истини по пътя на външния опит. Всички те се откриват по пътя на вътрешното разбиране.
Когато искат да покажат, че сбора на трите ъгъла на триъгълника е 180º, те правят това по такъв начин, че прекарват през върха линия успоредна на основата и разполагат ъглите ветриловидно; тогава ъгъла a = d, b = c, с равен сам на себе си, по този начин трите ъгъла разгънати са равни на 180º.
Който веднъж е разбрал това, знае, че така трябва да бъде винаги; точно по същия начин, веднъж разбрал, той знае, че три по три е винаги девет; аз не мисля, че някой би поискал да търси това по пътя на интуицията.
към текста >>
28.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето защо тази стена стои толкова чудесно там, в
ъгъл
а.
Тук в гръцкия храм, суверенната и еманципирана пространствена идея достига своето крайно съвършенство. Малцина са усетили по-късно пространствената идея така, както гърците. Впрочем имаше и хора, които все пак можеха да усещат пространствената идея, но от гледна точка на живописта. Вгледайте се в пространството на Сикстинската капела, застанете откъм задната стена, където се намира величествената картина на “Страшния съд” и погледнете нагоре: тогава ще установите, как задната стена просто политва нагоре. Тя политва стремително към висините, защото художникът е усетил пространствената идея не така абстрактно, както другите хора.
Ето защо тази стена стои толкова чудесно там, в ъгъла.
А това означава, че пространствената идея се възприема по друг, а не по гръцки маниер. Съществува един художествен усет, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения. Да усещаш архитектонично, не означава да имаш точна оптична преценка, а нещо много повече. Днешният човек е склонен да мисли, че “ляво” и “дясно” са напълно еднакви, както и “горе” и “долу”, “отпред” и “отзад”. Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели.
към текста >>
29.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако един милион души биха Ви казали, че 2x2=5, а вътре в себе си знаете, че точната цифра е 4, Вие знаете още, че другите са в грешка, също както ако някой би твърдял, че сборът от трите
ъгъл
а на един три
ъгъл
ник не е равен на 180 градуса.
Днес само математическите и геометрични истини са като далечни предвестници за нещата, които един ден човек ще изживява в своите душевни дълбини. Тук не могат да съществуват различни мнения.
Ако един милион души биха Ви казали, че 2x2=5, а вътре в себе си знаете, че точната цифра е 4, Вие знаете още, че другите са в грешка, също както ако някой би твърдял, че сборът от трите ъгъла на един триъгълник не е равен на 180 градуса.
към текста >>
30.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Вие ще разберете, че в момента, когато става това събитие, то не засяга само онзи
ъгъл
от Земята, където се произвежда.
Вие ще разберете, че в момента, когато става това събитие, то не засяга само онзи ъгъл от Земята, където се произвежда.
Тесногръдство е да се ограничава едно събитие само на мястото, където го виждаме; това е голямата илюзия на хората, които се доверяват само на своите физически сетива. Къде са пределите на един човек за физическите сетива? Нима това са пределите на неговата кожа? Тогава човек би трябвало да престане да съществува, щом напусне тези предели. Би могло да се каже: ако ви отрежа носа, вие не сте вече цял човек; по това познаваме, че носът е част от нашето същество.
към текста >>
31.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Онези, които не знаят да го познаят там, виждат всички не ща под
ъгъл
а на смъртта, но когато човек може да го види, всичко се явява в светлината на живота.
Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме Евангелието на Йоана, то ни дава смисъл на живота. Това, с което се запознахме вчера и днес, е, че в момента, когато започва християнската ера, е станало нещо, което изменя цялото земно развитие, а доколкото космическото развитие е свързано със земното, изменя се самото то. Събитието на Голгота отбелязва една централна точка в развитието. От сега нататък Христовият дух е съединен със Земята. Той е слязъл в Земята и живее в нея; хората трябва да се научат да виждат в Земята, във всичко, което тя произвежда, този Христов дух.
Онези, които не знаят да го познаят там, виждат всички не ща под ъгъла на смъртта, но когато човек може да го види, всичко се явява в светлината на живота.
към текста >>
32.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В една лекция, разбира се, е възможно да се борави с едно малко
ъгъл
че от света и ще ни е необходимо време, за да схванем, стъпка по стъпка фактите на света.
В една лекция, разбира се, е възможно да се борави с едно малко ъгълче от света и ще ни е необходимо време, за да схванем, стъпка по стъпка фактите на света.
Днес ще се занимаем с една част, съвсем мъничка част от световното пространство във връзка с живота на човека. Макар че човек може мъгляво да го предусеща, той ще научава все по-голяма и по-голяма точност чрез Духовната Наука, че той е роден от целостта на вселената и че мистериите на вселената са свързани с неговите собствени мистерии. Това става особено ясно, когато навлезем с точност в някои мистерии на съществуването.
към текста >>
33.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този
ъгъл
на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин.
Някои братства на Запада обаче все още са запазили отношение към древните традиции и са се опитали да ги приложат по съответен начин и да ги поставят в услуга на някакъв групов егоизъм. Наистина е необходимо да се знаят тези неща.
Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин.
Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции. За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи. Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли.
към текста >>
34.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Истинското познание за тези тела, в които слизаме при събуждане, е възможно само като резултат на търпеливо и продължително доближаване от всеки
ъгъл
към великите истини на Битието.
Какво е онова, което виждаме ако преминем портата, водеща в собственото ни вътрешно същество? Като истински мистици ние се учим да познаваме нещо, за което дотогава сме нямали и понятие. Описанията, давани в повечето теософски учебници за астралното, етерното и физическото тяло са много повече, ако се погледне от вътрешна гледна точка, от само приблизителните насочвания, макар че те могат да служат за указания.
Истинското познание за тези тела, в които слизаме при събуждане, е възможно само като резултат на търпеливо и продължително доближаване от всеки ъгъл към великите истини на Битието.
Днес ще се постараем да проникнем в тези тайни от една отделна страна.
към текста >>
35.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Моето желание бе да осветля това познание от
ъгъл
а на по-преки опитности и може да се надяваме, че прибавяйки към вече известните истини факти, пряко разкриващи се на съзнанието, много неща ще бъдат обяснени по нов начин.
В тези лекции се опитах да представя парченца познание, които по причини, свързани с еволюцията на човечеството, трябва да бъдат съобщени сега, и при това от гледна точка, доста различна от онази в достъпните за вас книги.
Моето желание бе да осветля това познание от ъгъла на по-преки опитности и може да се надяваме, че прибавяйки към вече известните истини факти, пряко разкриващи се на съзнанието, много неща ще бъдат обяснени по нов начин.
Във всеки случай онези, чули само тези лекции, ще могат да намерят в книги като "Тайната Наука" или "Познание за висшите светове" информация, допълваща казаното тук. Когато се прави опит да се опишат висшите светове е напълно разбираемо, че това може да бъде направено от различни гледни точки. Ние чухме за множеството различни гледни точки, от които е възможно да съзерцаваме собствения си Аз отвън, след като навлезем във висшите светове. Сега бих искал да продължа, описвайки нещата повече от вътрешната страна, във връзка с казаното вчера за логиката или мисленето на сърцето, за разлика от онова, познато във външния живот като логика или мислене на главата или на интелекта.
към текста >>
36.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нима някой би отрекъл, че дори външният вид на ескимоса се различава от този на индиеца, защото в полярните области слънчевите лъчи падат под съвсем друг
ъгъл
?
Например ние бихме могли да посочим какви духовни сили се проявяват чрез Халеевата комета. Всеки път, когато Халеевата комета навлезе в сферата на сегашното Земно съществувание, тя става външния израз на един нов и силен импулс към материализъм. Разбира се, на съвременните хора това звучи неправдоподобно и изглежда като чисто суеверие. Обаче нека да се замислят, как самите те говорят за определени въздействия от страна на звездите и техните констелации.
Нима някой би отрекъл, че дори външният вид на ескимоса се различава от този на индиеца, защото в полярните области слънчевите лъчи падат под съвсем друг ъгъл?
Голяма част от съвременните учени също допуска определени духовни въздействия от страна на звездите и техните констелации.
към текста >>
37.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако погледнем нещата от този
ъгъл
на зрение, Вие ще се убедите колко сложен е механизма, който движи човешката природа и може би ще стигнете до следния извод: Луциферическите Същества са тези, които изостанаха през периода на Старата Луна; днес те участвуват в нашия земен живот с онези свои сили, които всъщност са Лунни сили и чисто и просто не принадлежат към сегашната степен от еволюцията на Земята, понеже на тази степен съответствуват само онези сили, чиито противник е Луцифер.
Ако погледнем нещата от този ъгъл на зрение, Вие ще се убедите колко сложен е механизма, който движи човешката природа и може би ще стигнете до следния извод: Луциферическите Същества са тези, които изостанаха през периода на Старата Луна; днес те участвуват в нашия земен живот с онези свои сили, които всъщност са Лунни сили и чисто и просто не принадлежат към сегашната степен от еволюцията на Земята, понеже на тази степен съответствуват само онези сили, чиито противник е Луцифер.
към текста >>
38.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
В училище всички сте учили, че сборът от трите
ъгъл
а на всеки три
ъгъл
ник е равен на 180 градуса, но и добре знаете, че това никога не може да бъде разбрано чрез някаква външна опитност.
В училище всички сте учили, че сборът от трите ъгъла на всеки триъгълник е равен на 180 градуса, но и добре знаете, че това никога не може да бъде разбрано чрез някаква външна опитност.
Представете си колкото желаете железни или дървени триъгълници. И ако сега измерите с един ъгломер сбора от трите ъгъла, Вие ще установите, че никакъв външен опит не може да Ви доведе до сбора от 180 градуса. Обаче, ако вътрешно осмислите този факт независимо дали чертаете триъгълниците или само си ги представяте Вие веднага стигате до убеждението, че сборът от трите ъгъла е равен на 180 градуса. Вие стигате до това заключение чрез вътрешната сила на Вашата душа. Достатъчно е само в мислите си да направите следното.
към текста >>
И ако сега измерите с един ъгломер сбора от трите
ъгъл
а, Вие ще установите, че никакъв външен опит не може да Ви доведе до сбора от 180 градуса.
В училище всички сте учили, че сборът от трите ъгъла на всеки триъгълник е равен на 180 градуса, но и добре знаете, че това никога не може да бъде разбрано чрез някаква външна опитност. Представете си колкото желаете железни или дървени триъгълници.
И ако сега измерите с един ъгломер сбора от трите ъгъла, Вие ще установите, че никакъв външен опит не може да Ви доведе до сбора от 180 градуса.
Обаче, ако вътрешно осмислите този факт независимо дали чертаете триъгълниците или само си ги представяте Вие веднага стигате до убеждението, че сборът от трите ъгъла е равен на 180 градуса. Вие стигате до това заключение чрез вътрешната сила на Вашата душа. Достатъчно е само в мислите си да направите следното. Това, което чертая сега, служи само да онагледи въпросната мисъл.
към текста >>
Обаче, ако вътрешно осмислите този факт независимо дали чертаете три
ъгъл
ниците или само си ги представяте Вие веднага стигате до убеждението, че сборът от трите
ъгъл
а е равен на 180 градуса.
В училище всички сте учили, че сборът от трите ъгъла на всеки триъгълник е равен на 180 градуса, но и добре знаете, че това никога не може да бъде разбрано чрез някаква външна опитност. Представете си колкото желаете железни или дървени триъгълници. И ако сега измерите с един ъгломер сбора от трите ъгъла, Вие ще установите, че никакъв външен опит не може да Ви доведе до сбора от 180 градуса.
Обаче, ако вътрешно осмислите този факт независимо дали чертаете триъгълниците или само си ги представяте Вие веднага стигате до убеждението, че сборът от трите ъгъла е равен на 180 градуса.
Вие стигате до това заключение чрез вътрешната сила на Вашата душа. Достатъчно е само в мислите си да направите следното. Това, което чертая сега, служи само да онагледи въпросната мисъл.
към текста >>
B тази фигура Вие имате строгото доказателство, че сборът от трите
ъгъл
а е равен на 180 градуса.
B тази фигура Вие имате строгото доказателство, че сборът от трите ъгъла е равен на 180 градуса.
към текста >>
Следователно, представете си, че външният свят е изчезнал, че пространството е сведено до една мисловна конструкция, и тогава там, в това пространство сборът от трите
ъгъл
а на всички възможни три
ъгъл
ници ще е равен на 180 градуса.
И ако ясно си представите тази фигура, тя ще Ви носи сигурност при всички положения. Вие бихте могли мислено да възпроизведете тази фигура, без да я чертаете външно. И тогава Вие осъществявате една чисто мисловна операция чрез Вашите вътрешни душевни сили. Вие лесно бихте могли да си представите, че това, което наричаме свят на усещането, както и това, което навлиза в човека чрез външните сетива, чисто и просто не съществува.
Следователно, представете си, че външният свят е изчезнал, че пространството е сведено до една мисловна конструкция, и тогава там, в това пространство сборът от трите ъгъла на всички възможни триъгълници ще е равен на 180 градуса.
За да стигнем до едно геометрично-математическо познание не е нужно да обхващаме един или друг външен обект с нашите сетива, нужно е само съответното вътрешно изживяване да протече ясно и нагледно в нашето съзнание.
към текста >>
39.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Така той стана зависим и от всички планетарни отношения на Земята, типични за съответната област, от
ъгъл
а, по който падат Слънчевите лъчи, от обстоятелството дали областта се намира в тропическите земи близо до Екватора или в зони с умерен континентален климат, дали става дума за равнинна или планинска област и така нататък.
Чрез всичко онова, което е ставало в предходните епохи и което сега се разиграва в първата третина на живота, ние се оказваме свързани със Земята до много по-голяма степен, отколкото са предвиждали за нас нормалните Духове на Формата. Обаче в резултат на това човекът стана много по-зависим от Земята, която той обитава, много по-зависим от мястото, където живее и т.н. Поради обстоятелството, че човекът така да се каже въпреки намеренията на Духовете на Формата слезе на Земята по-рано от предвиденото, той стана подчертано зависим от мястото: най-вече защото започна да се свързва със Земята по начин, който се различаваше от първоначалния замисъл. Човекът би бил независим от мястото си на раждане, от това, дали крачи по Земята на Север или Юг, на Изток или Запад, само ако би го правил в средната третина от живота си. Но понеже стана зависим от Земята, понеже младостта му протичаше според описания от нас начин, той се свърза много силно с мястото, с областта, където е роден.
Така той стана зависим и от всички планетарни отношения на Земята, типични за съответната област, от ъгъла, по който падат Слънчевите лъчи, от обстоятелството дали областта се намира в тропическите земи близо до Екватора или в зони с умерен континентален климат, дали става дума за равнинна или планинска област и така нататък.
Всички знаем, че дишането в равнината е съвсем различно от дишането в планината. Следователно, човекът стана изцяло зависим от земните отношения, от мястото си на раждане. И така, ние виждаме, как човекът буквално се враства в майката Земя, как става изцяло зависим от мястото си на раждане, как той е белязан от онези качества, които получава благодарение на това, че в него действуват типичните за съответната област Земни сили. Всичко това формира неговата расова принадлежност; т.е. онези Духове на Формата, или Власти, даващи на човека това, което наричаме земно съзнание, не между 21-та и 23-та година, а много по-рано и предизвикват расовите различия, които, следователно, зависят главно от мястото на раждане.
към текста >>
40.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Дори и само да го начертаете, Вие ще установите, че трите му страни са равни една на друга, че трите му
ъгъл
а са също равни, и че всеки връх е разположен на еднакво разстояние от центъра.
Окултната символика винаги е изобразявала мисията на Земята с помощта на една проста фигура. Ако си представяте всички геометрични фигури, едва ли ще намерите друга, която да отговаря толкова точно на въпросното равновесие, както равностранния триъгълник.
Дори и само да го начертаете, Вие ще установите, че трите му страни са равни една на друга, че трите му ъгъла са също равни, и че всеки връх е разположен на еднакво разстояние от центъра.
Центърът на равностранния триъгълник е абсолютен символ за равновесното действие, така че съзерцавайки триъгълника, окултистът може да види в него един символ за абсолютното уравновесяване на онези сили, които в хода на трите досегашни планетарни въплъщения на Земята непрекъснато се стремяха към хегемония. Азовите действия в човека не означават нищо друго, освен създаването на един деен, на един активен център в човешката природа, с чиято помощ да бъде изградено именно равновесното състояние, фактически човекът е призван да изпълни на Земята великата мисия, а именно: Чрез своите собствени сили да извоюва равновесието на онези стихии, всяка от които през миналите епохи се стремеше да господствува над другите.
към текста >>
41.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Аз седях в един
ъгъл
и исках само да гледам навън.
Веднъж аз пътувах от Рощок до Берлин. В моето купе се качиха още двама души – един господин и една дама.
Аз седях в един ъгъл и исках само да гледам навън.
Скоро господинът постъпи по един странен начин – иначе той беше може би един много образован човек – той легна, след пет минути отново скочи, после отново жалостно застена. Тъй като дамата явно сметна, че той страда, тя бе обхваната от съчувствие и скоро между двамата се завърза разговор. Тогава тя му разказа, как е забелязала, че той е страдащ, но добре знае какво означава човек да е болен, защото и самата тя била болна. Каза му, че носи със себе си една кошница, в която има всичко необходимо за нейните болести. После тя каза: Аз мога да лекувам всичко, защото имам средство за всичко.
към текста >>
42.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Или да си представим друга ситуация: На даден строеж хората имат нужда от някаква три
ъгъл
на конструкция, но идва някой и пита: А защо този три
ъгъл
ник има само три
ъгъл
а?
Ние бихме могли да осветлим този проблем и от чисто научна гледна точка. Нека да си представим, че на определено място трябва да се издигне една подпорна колона, но идва някой и без никакви обяснения заявява: Не, тази подпорна колона не трябва да стои тук!
Или да си представим друга ситуация: На даден строеж хората имат нужда от някаква триъгълна конструкция, но идва някой и пита: А защо този триъгълник има само три ъгъла?
Естествено, само Господ Бог може да построи такъв триъгълник, който да не е съставен от три ъгъла! Обаче в един триъгълник, който не е съставен от три ъгъла, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда. Точно както трите ъгъла са неотменима част от същността на триъгълника, така и способността да се върши злото, породена от резигнацията на духовните Същества, е неотменима част от човешката свобода. Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто. Боговете не се отдръпнаха от злото, понеже единствено то можеше да издигне човека до свободата.
към текста >>
Естествено, само Господ Бог може да построи такъв три
ъгъл
ник, който да не е съставен от три
ъгъл
а!
Ние бихме могли да осветлим този проблем и от чисто научна гледна точка. Нека да си представим, че на определено място трябва да се издигне една подпорна колона, но идва някой и без никакви обяснения заявява: Не, тази подпорна колона не трябва да стои тук! Или да си представим друга ситуация: На даден строеж хората имат нужда от някаква триъгълна конструкция, но идва някой и пита: А защо този триъгълник има само три ъгъла?
Естествено, само Господ Бог може да построи такъв триъгълник, който да не е съставен от три ъгъла!
Обаче в един триъгълник, който не е съставен от три ъгъла, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда. Точно както трите ъгъла са неотменима част от същността на триъгълника, така и способността да се върши злото, породена от резигнацията на духовните Същества, е неотменима част от човешката свобода. Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто. Боговете не се отдръпнаха от злото, понеже единствено то можеше да издигне човека до свободата. Ако Боговете биха отблъснали злото, светът щеше да се превърне в една монотонна и пуста арена на живота.
към текста >>
Обаче в един три
ъгъл
ник, който не е съставен от три
ъгъл
а, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда.
Ние бихме могли да осветлим този проблем и от чисто научна гледна точка. Нека да си представим, че на определено място трябва да се издигне една подпорна колона, но идва някой и без никакви обяснения заявява: Не, тази подпорна колона не трябва да стои тук! Или да си представим друга ситуация: На даден строеж хората имат нужда от някаква триъгълна конструкция, но идва някой и пита: А защо този триъгълник има само три ъгъла? Естествено, само Господ Бог може да построи такъв триъгълник, който да не е съставен от три ъгъла!
Обаче в един триъгълник, който не е съставен от три ъгъла, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда.
Точно както трите ъгъла са неотменима част от същността на триъгълника, така и способността да се върши злото, породена от резигнацията на духовните Същества, е неотменима част от човешката свобода. Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто. Боговете не се отдръпнаха от злото, понеже единствено то можеше да издигне човека до свободата. Ако Боговете биха отблъснали злото, светът щеше да се превърне в една монотонна и пуста арена на живота. Боговете трябваше да допуснат злото не заради друго, а в името на човешката свобода, като за тази цел те трябваше да извоюват за себе си силата, която гарантира обратното превръща не на злото в добро.
към текста >>
Точно както трите
ъгъл
а са неотменима част от същността на три
ъгъл
ника, така и способността да се върши злото, породена от резигнацията на духовните Същества, е неотменима част от човешката свобода.
Ние бихме могли да осветлим този проблем и от чисто научна гледна точка. Нека да си представим, че на определено място трябва да се издигне една подпорна колона, но идва някой и без никакви обяснения заявява: Не, тази подпорна колона не трябва да стои тук! Или да си представим друга ситуация: На даден строеж хората имат нужда от някаква триъгълна конструкция, но идва някой и пита: А защо този триъгълник има само три ъгъла? Естествено, само Господ Бог може да построи такъв триъгълник, който да не е съставен от три ъгъла! Обаче в един триъгълник, който не е съставен от три ъгъла, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда.
Точно както трите ъгъла са неотменима част от същността на триъгълника, така и способността да се върши злото, породена от резигнацията на духовните Същества, е неотменима част от човешката свобода.
Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто. Боговете не се отдръпнаха от злото, понеже единствено то можеше да издигне човека до свободата. Ако Боговете биха отблъснали злото, светът щеше да се превърне в една монотонна и пуста арена на живота. Боговете трябваше да допуснат злото не заради друго, а в името на човешката свобода, като за тази цел те трябваше да извоюват за себе си силата, която гарантира обратното превръща не на злото в добро. А тази сила може да бъде придобита само като последица от отказа, от резигнацията.
към текста >>
43.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един
ъгъл
на „новата вяра“.
И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един ъгъл на „новата вяра“.
В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека. В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания. От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества. След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник). Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък.
към текста >>
44.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Вие разбирате, че ако човекът трябва да ходи по един съответствуващ нему начин, за него е наложително да свива долните си крайници под определен
ъгъл
.
Вие разбирате, че ако човекът трябва да ходи по един съответствуващ нему начин, за него е наложително да свива долните си крайници под определен ъгъл.
Това води до там, че приспособявайки се към Земните отношения, човек прибавя към своите бедра и коленете.
към текста >>
45.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Който знаеше да общува с него, го разбираше, също и ръката му, когато правеше около
ъгъл
а на масата това движение на отхвърляне.
Това е само един фрагмент, когато е стигнал до идеята да пише „Животът на Рафаело“. Когато прочетох тези думи, аз трябваше да си спомня за един момент, когато веднъж бях с него в един тесен кръг и говорих за духовната дейност на човечеството. Обичах много Херман Грим. Той беше личност, буквално затворена в духовната област, която си беше приготвил, и имаше един отговор за това, което съм споменавал с такова удоволствие. Той се състоеше от следното: имаше едно просто движение с ръка на отхвърляне на това, което на острова на неговия духовен живот не можеше да бъде възприемано от него със силите, които можеше да има човек в нашето време.
Който знаеше да общува с него, го разбираше, също и ръката му, когато правеше около ъгъла на масата това движение на отхвърляне.
За мен движението на ръката му беше границата между това, докъде отива един дух, който с духовните елементи на своята епоха иска да оживи отново същата тази епоха, и онова, което трябва да се влее като нови сили в нашето време. Това беше през 1892 г.
към текста >>
46.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има
ъгъл
; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия
ъгъл
, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва.
Това е много просто средство. Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери. Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си.
Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва.
Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина. Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет. По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне.
към текста >>
47.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но това ни става ясно дори и когато властта и злата същност на Ирод не се изправят веднага срещу нас, че това, което детето носи в себе си, е така величествено, така благородно, така значително, че самото човечеството просто не може да го приеме в своите редици, че то, бедно и изоставено от всички, изглежда като захвърлено в
ъгъл
а и чрез това по особен начин ни показва своя извънчовешки, своя божествен или, което е същото, своя космически произход.
С онази любов и естественост и същевременно с безсилие, както пристъпва към нас детето от Евангелието на Лука, Христовият импулсът беше подходящ да бъде представен пред всички сърца. Всички можеха да се почувстват сродни с това, което така просто, съвсем по детски, и въпреки това така величествено и мощно говори на хората от страна на детето в Евангелието на Лука, което застава не пред магическите царе, а пред бедните овчари на полето. Онова същество от Евангелието на Матей стои на върха на човешкото развитие и духовните царе, магическите царе идват да го прославят. Детето от Евангелието на Лука застава в своята простота, изключено от човешкото развитие, първоначално като дете посрещнато не от великите, а посрещнато от овчарите. Детето от Евангелието на Лука не застава в човешкото развитие така, че ние да се замислим по какъв начин световното зло се чувства призовано да се противопостави на неговото царско духовно могъщество. Не.
Но това ни става ясно дори и когато властта и злата същност на Ирод не се изправят веднага срещу нас, че това, което детето носи в себе си, е така величествено, така благородно, така значително, че самото човечеството просто не може да го приеме в своите редици, че то, бедно и изоставено от всички, изглежда като захвърлено в ъгъла и чрез това по особен начин ни показва своя извънчовешки, своя божествен или, което е същото, своя космически произход.
И колко истински инспириращо е това Евангелие на Лука за всички онези, които в многобройни произведения на изкуството показваха отново и отново сцени, които бяха вдъхновени точно от Евангелието на Лука, които ни представяха Исус като същество, с което всеки човек, дори и най-простоватият можеше да се чувства сроден. Най-простият човек учеше благодарение на това, което действаше чрез детето Исус на Лука, да чувства цялото събитие от Палестина като едно огнено събитие, което го засяга като това, което непосредствено се случва с близък роднина. Никое Евангелие не действаше така, както Евангелието на Лука с неговото пленително настроение и насоченост, правейки съществото Исус близко на човешката душа. И наистина, всичко се намира вътре в това детско изображение, всичко, което трябва да бъде там в един известен аспект на Христовия импулс: Че най-висшето в света, в целия свят, е любовта; че мъдростта е велика, достойна да бъде постигната, че без мъдрост съществата не могат да устоят, но че любовта е най-великото; че могъществото и силата, които изграждат света, са велики и без тях светът не може да съществува, но че любовта е по-велика. Само този човек чувства правилно Христовия импулс, който може да усети превъзходството на любовта над могъществото, силата и мъдростта.
към текста >>
Усилването лежи в това, че към детето освен всичко, което то иначе има, се прибавя качеството на изоставеност, на захвърленост в един
ъгъл
на човечеството.
Точно както детето Исус е представено пред нас в Евангелието на Лука, така то ни се явява като персонификация на любовта; но то ни се явява като персонификация на любовта между мъдростта или всемъд-ростта и Всемогъществото. И в края на краищата то ни се появява така именно защото е дете.
Усилването лежи в това, че към детето освен всичко, което то иначе има, се прибавя качеството на изоставеност, на захвърленост в един ъгъл на човечеството.
Чудесният строеж на човека виждаме заложен още в детския организъм. Където и да обърнем очи в мирозданието, няма нищо, което да е постигнато само чрез мъдрост, какъвто е случаят с този чуден строеж, който освен това се изправя пред очите ни още непокварен в детския организъм. И така, както в детето се изявява това, което е всезнание във физическото тяло, така то се изявява също и в неговото етерно тяло, където се отразява мъдростта на космическите сили, така е в астралното тяло и в Аза. Като един екстракт на мъдрост: ето как лежи детето там. И когато същевременно е захвърлено в един ъгъл като детето Исус, тогава чувстваме: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост.
към текста >>
И когато същевременно е захвърлено в един
ъгъл
като детето Исус, тогава чувстваме: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост.
Усилването лежи в това, че към детето освен всичко, което то иначе има, се прибавя качеството на изоставеност, на захвърленост в един ъгъл на човечеството. Чудесният строеж на човека виждаме заложен още в детския организъм. Където и да обърнем очи в мирозданието, няма нищо, което да е постигнато само чрез мъдрост, какъвто е случаят с този чуден строеж, който освен това се изправя пред очите ни още непокварен в детския организъм. И така, както в детето се изявява това, което е всезнание във физическото тяло, така то се изявява също и в неговото етерно тяло, където се отразява мъдростта на космическите сили, така е в астралното тяло и в Аза. Като един екстракт на мъдрост: ето как лежи детето там.
И когато същевременно е захвърлено в един ъгъл като детето Исус, тогава чувстваме: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост.
към текста >>
За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите души, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в един
ъгъл
, родено в един обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири.
Тези от милите приятели, които тази вечер са съединени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено чувство. Макар че не могат да бъдат някъде, свързани с този или онзи и в настоящия времеви цикъл по обикновения начин да стоят под коледното дърво, то тези наши мили приятели въпреки това наистина седят под коледното дърво. И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие. Той ще проникне там само ако се намерят души, които да го разберат в неговото пълно значение.
За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите души, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в един ъгъл, родено в един обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири.
Ако се опитаме днес да родим в нашите души това, което може да се излее в тях като импулс на любовта от тази картина, тогава то ще има силата да ни насърчи в задачите, които си поставихме на теософско равнище и които на антропософско равнище кармата ги посочва като дълбоки и правилни задачи, необходими за днешното време в това, което искаме да извършим и което трябва да извършим.
към текста >>
48.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Вярно е, че сборът на трите
ъгъл
а на един три
ъгъл
ник е равен на 180 градуса и е безразлично, какво становище заема човекът към това Вярно е, че йерархиите се делят на три пъти по три нагоре от човека и е безразлично, какво становище заема човекът относно това.
В нашето време този Аз е подчертаван вече в областта на мисленето. Ние не можем да чуем нещо по-често, освен: това е моето становище, аз мисля това или онова. Като че важното е това, което този или онзи човек мисли като че важното не е повече това, що е истината. . .
Вярно е, че сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса и е безразлично, какво становище заема човекът към това Вярно е, че йерархиите се делят на три пъти по три нагоре от човека и е безразлично, какво становище заема човекът относно това.
Следователно това, което е подчертаване на Аза, отстъпва назад; В замяна на това Съзнателната душа, която по-рано служеше предимно за културата на Аза, се изпълва постепенно с това, което наричаме имагинация.
към текста >>
49.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Но аз ще ти начертая един друг три
ъгъл
ник” – И той начертава един три
ъгъл
ник с един прав
ъгъл
, и още един, т.н.
„Добре, казва той, това е един специален триъгълник с три остри ъгли.
Но аз ще ти начертая един друг триъгълник” – И той начертава един триъгълник с един прав ъгъл, и още един, т.н.
тъпоъгълен триъгълник.
към текста >>
50.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Но сега се оказва – и аз моля да запомните това – че две такива душевни констелации, които могат да се появят в хода на времето, започват да си пречат и да си влияят неблагоприятно, ако са разположени така, че образуват един
ъгъл
от 60 градуса.
Но сега се оказва – и аз моля да запомните това – че две такива душевни констелации, които могат да се появят в хода на времето, започват да си пречат и да си влияят неблагоприятно, ако са разположени така, че образуват един ъгъл от 60 градуса.
За физическата астрология тази констелация е благоприятна, обаче за духовната астрология този така наречен секстил е неблагоприятен. И това намира израз във факта, че тази последна позиция – волунтаризмът в знака на математизма – се натъква на една силна съпротива в душата, така че сега тя не може да се развива по-нататък, понеже тя просто не намира никакви залавни точки и съответната личност се оказва лишена от каквито и да са заложби за това, което представлява математиката. Неблагоприятното влияние на секстила се изразява в пълното отсъствие на математически заложби. Следователно, на тази констелация: „Волунтаризъм в знака на математизма” не може да се разчита. Последицата от това е, че не се прави никакъв опит за пренасяне на душевната нагласа в тази посока.
към текста >>
Нека сега да погледнем нещата от друг
ъгъл
.
За този, който вниква в нещата, това е толкова вярно, колкото е вярно и твърдението, че именно огледалото, в което се оглежда едно човешко лице, „произвежда” това лице. Обаче човешкото лице съществува независимо от огледалото. Огледалото само отразява лицето. Аз често пъти съм прибягвал до това сравнение също и на моите публични лекции. То е напълно приложимо и по отношение на това, какво точно изживява човек в своите мисли.
Нека сега да погледнем нещата от друг ъгъл.
Мисловното изживяване, което реално възниква в душата, докато човек изживява мислите, е също толкова резултат от мозъчната дейност, колкото образът на човешкото лице в огледалото е резултат от качествата и дейността на огледалото. Фактически мозъкът действа само като рефлекторен апарат, който „отразява” душевната дейност, така че сега тя да е в състояние да възприема самата себе си. Всъщност мозъкът има толкова малко общо с това, което човекът възприема като мисли, колкото малко общо има и огледалото с вашето лице, докато се оглеждате в него.
към текста >>
51.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Можем да кажем, че по времето на Мистерията на Голгота в един малко познат
ъгъл
от Палестина става нещо, което фактически е най-великото събитие, което някога е ставало в човечеството, но от което малцина от тогавашните хора си взимат бележка.
Можем да кажем, че по времето на Мистерията на Голгота в един малко познат ъгъл от Палестина става нещо, което фактически е най-великото събитие, което някога е ставало в човечеството, но от което малцина от тогавашните хора си взимат бележка.
Щом е било възможно да стане подобно нещо, можем ли тогава да се чудим, когато чуваме какво се случва в 19-то столетие, когато онези, които от 16-то столетие насам са минали през вратата на смъртта, се противопоставят на Христос?
към текста >>
52.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен
ъгъл
, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години наред.
Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години наред.
По отношение на Централна Европа въпросът засяга духовното богатство, душевното развитие, всичко онова, което е било създавано в течение на столетия. Пълна нелепост би било да се смята, че в периферията би могло да става дума за нещо сходно; безсмислица би било да се твърди такова нещо. Безспорно е, че навсякъде има какво да се укорява, ала не е все едно дали се укоряват неща, които за да съпоставим разликата във величините се извършват в обсадена крепост, или такива, които стават сред обсаждащите я войски. От периферията все още не съм чул оценка, която под някаква форма да се е съобразила с подобни неща.
към текста >>
53.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Само дето настъпвало своеобразно извъртане на
ъгъл
а с деветдесет градуса докато романският елемент бил импулсиран от север, сега импулсът протичал от изток на запад.
Този възглед стига дотам, че според неговите твърдения във всички политически импулси, но също така и във всички окултни и религиозни импулси трябвало да бъдат възприемани онези сили, които придвижват латинския елемент надолу по наклонената плоскост. При това човек външно можел да показва, разбира се, каквото си иска; но подкрепяно трябвало да бъде всичко, което служи, тъй да се каже, за опразване на света от този латински елемент. Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи. Говоря само за онова, което е било и е налице като постановка в онези окултни братства и което по съответен начин е могло да бъде извлечено и е извлечено. Освен туй винаги се е учело, че точно както германско-британският елемент, както се казва там, се бил противопоставил на римляните, така славянският елемент щял да се противопостави на английския елемент, защото такъв бил ходът на света.
Само дето настъпвало своеобразно извъртане на ъгъла с деветдесет градуса докато романският елемент бил импулсиран от север, сега импулсът протичал от изток на запад.
към текста >>
54.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Позволявам си да избера точно този пример, защото неотдавна за Жорес казах нещо от съвсем друг
ъгъл
.
Би трябвало да Ви говоря надълго и нашироко, ако река да превърна в неопровержим аргумент онова, което имам да кажа. Понеже не е възможно, все пак ми се иска да Ви насоча към някои опорни точки. Тъй като някой ден това ще играе известна роля в историята, като пример бих искал да Ви прочета нещо от една реч, държана във Франция през Октомври 1905 г. Няма спор, че такива речи винаги са едностранчиви, но ако се държи сметка за всичко тук впрочем има немалко важни неща, за които трябва да се държи сметка -, тогава неминуемо се стига до някаква преценка, а от тази реч на Жорес*140 през 1905 г. могат да се узнаят доста важни неща.
Позволявам си да избера точно този пример, защото неотдавна за Жорес казах нещо от съвсем друг ъгъл.
Както знаете, той беше демократ, даже социалдемократ и каквото да се казва иначе за него, той бе ще човек, на чието сърце лежеше не само мирът, който оглед на някои други обстоятелства би бил толкова нужно на Европа или поне на Западна Европа, но също така и сплотяването на всички хора по света, застъпващи се най-сериозно за опазването на мира. Следователно Жорес вече имал някак си право да говори по начина, по който го правеше. През Октомври 1905 г., малко след като френското демократично правителство простете за баналния израз бе изхвърлило Делкасе, тъй като на едно съвещание на министрите се установило, че той бил в състояние при първа възможност да застраши европейския мир, Жорес казва по повод на това следното:
към текста >>
55.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Щe трябва да има предвид как по онова време южната част на Централна Европа Австрия, била изцяло във връзка с всичко латинско и дори имала сключен истински съюз с Франция, докато северната част на Централна Европа макар и не от самото начало, а едва по-късно – била привлечена от онова, което от определен
ъгъл
трябвало да бъде изградено в английски говорещата пета следатлантска раса.
Нека се спрем на един по-късен момент. Днес можете да вземете никой учебник по история и да проследите хода на Седемгодишнита война *201. Разбира се, този ход на Седемгодишната война също е представен повърхностно. А ако човек иска да схване за какво става дума, ако по-желае да изследва историческите сили, конто са намесени в случая, той ще трябва да има правилен поглед върху стечението на различни обстоятелства.
Щe трябва да има предвид как по онова време южната част на Централна Европа Австрия, била изцяло във връзка с всичко латинско и дори имала сключен истински съюз с Франция, докато северната част на Централна Европа макар и не от самото начало, а едва по-късно – била привлечена от онова, което от определен ъгъл трябвало да бъде изградено в английски говорещата пета следатлантска раса.
към текста >>
Нека вземем още един пример, който от друг
ъгъл
може да Ви покаже как протичат нещата.
Ще ви разкажа и още една история. Такива неща е необходимо да се имат предвид, защото щом някой не бива разбиран погрешно, а съществува убеждението, че целта действително е нещата на света да бъдат осветлени, щом човек сам се стреми да бъде мъничко обективен, той няма да се сърди, когато се разказват подобни работи, и ще проумее, че става дума изцяло за разбиране, а не за пристрастие. Поначало често пъти тъкмо онзи, който се смята за засегнат от подобно положение, би трябвало да бъде най-радостен, щом може да се запознае с това положение. Защото по този начин той се издига над слепотата и проглежда,а за човека няма нищо по-благотворно от това, със собствените си очи реално да прозре взаимовръзките на света.
Нека вземем още един пример, който от друг ъгъл може да Ви покаже как протичат нещата.
към текста >>
56.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ще започнем с няколко забележки за нещо добре известно, за да разгледаме материала, който досега сме разглеждали от една или друга гледна точка, от по-различен
ъгъл
.
Едва ли в някоя друга епоха на човешкото развитие, както в съвременната, е било толкова необходимо задълбочаването в загадките на свръхсетивния живот, – макар едва ли в кое да е друго време това задълбочаване в свръхсетивните проблеми да е срещало такова противодействие. Сякаш далеч стоящи въпроси, трябва да бъдат особено близки на съвременните човешки души. И затова днес ще се обърнем именно към това, което материалистичното съзнание на съвременността счита за необходимо да отхвърли, но което, въпреки това, е безкрайно необходимо за човешкия живот. И осъзнаването колко близко на човешката душа е това отхвърляно, принадлежи към най-належащите задачи на съвременността.
Ще започнем с няколко забележки за нещо добре известно, за да разгледаме материала, който досега сме разглеждали от една или друга гледна точка, от по-различен ъгъл.
към текста >>
57.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но не смятам за необходимо в това отношение да казвам нещо в своя защита, тъй като нелепите обвинения в антигерманска дейност се опровергават от самия факт на това, че още по време на войната в северозападния
ъгъл
на Швейцария беше построен Гьотеанумът.
Това е първото, което искам да кажа и ето защо го казвам. Предвид тези нападки – не искам сега да ги характеризирам с никакви епитети – предвид тези нападки в самата Германия към културно-политическата страна на моята дейност /бележка 110/, а нападките са предимно от страна на тези, които могат да се нарекат ултранемци, аз естествено трябва да бъда готов, че от тази страна всичко, което бих казал, ще бъде чудовищно изопачено.
Но не смятам за необходимо в това отношение да казвам нещо в своя защита, тъй като нелепите обвинения в антигерманска дейност се опровергават от самия факт на това, че още по време на войната в северозападния ъгъл на Швейцария беше построен Гьотеанумът.
Това свидетелстваше за нещото, което не само в самата Германия, но и пред целия свят трябваше да бъде разкрито на цялото човечество чрез немския духовен живот. Когато са дадени такива свидетелства за немския духовен живот, мисля, че не трябват много думи, за да се опровергаят злонамерените обвинения.
към текста >>
58.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче, скъпи мои приятели, не зла воля, а просто един истински и правилен светоглед е този, който спъва подобно еуфорично мислене и заявява: Пълна илюзия е да вярваме, че на физическия план могат да се постигнат толкова и толкова градуса съвършенство, иначе това твърдение отдавна би станало прекрасен закон във физическия свят, подобен на закона, че сборът от трите
ъгъл
а на един три
ъгъл
ник е винаги 180 градуса.
Разбира се, срещу подобни стремежи хората въстават единодушно и ги таксуват като чиста глупост. Защото днешната ситуация е такава, че хората едва ли могат да кажат нещо друго, освен: "Ако някой се противи срещу максималното подобрение на света, той е с несъмнено лош и зъл характер" Да, хората едва ли могат да мислят по друг начин.
Обаче, скъпи мои приятели, не зла воля, а просто един истински и правилен светоглед е този, който спъва подобно еуфорично мислене и заявява: Пълна илюзия е да вярваме, че на физическия план могат да се постигнат толкова и толкова градуса съвършенство, иначе това твърдение отдавна би станало прекрасен закон във физическия свят, подобен на закона, че сборът от трите ъгъла на един триъгълник е винаги 180 градуса.
Да, сега вече ние трябва да погледнем този светоглед по друг начин, трябва да го погледнем сериозно и смело.
към текста >>
59.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И от този
ъгъл
на човешкото чувстване всъщност се пораждат всички противоречиви доводи, които напълно разбираемо могат да се кажат срещу нещата, които ще бъдат разгледани днес като резултат на една още млада наука.
Основният въпрос е как се включват в живота смъртта и сродното със смъртта в широк смисъл. Смъртта обаче изключва това, което могат да виждат сетивата. Смъртта разрушава съществуващото, което се разгръща пред сетивата. Смъртта се включва като нещо, за което човек може да си изгради представата, че не участва в това, което действа и се развива, живее и съществува в сетивния свят. Тук се появява мнението, което е напълно разбираемо в известни граници, макар и напълно неправилно, че нищо не може да се знае относно това, което смъртта в известна степен скрива, забулва.
И от този ъгъл на човешкото чувстване всъщност се пораждат всички противоречиви доводи, които напълно разбираемо могат да се кажат срещу нещата, които ще бъдат разгледани днес като резултат на една още млада наука.
Защото тази духовна наука е млада и духовнонаучният изследовател, дори когато говори за неща от своята област на изследването, се намира в съвсем друго положение от това на естественонаучния изследовател, точно поради разгледаните основания.
към текста >>
60.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
След като домакинята тръгва и гостите се разотиват, дамата, за която става дума, чийто случай ще опишем, тръгва заедно с други гости по улицата, по която иззад
ъгъл
а се появява бързо приближаващ се файтон.
Дама се намира сред други гости на вечеря, където се празнува отпътуването на домакинята, която е нервноболна и заминава на курорт в чужбина. Отпътуването, което се празнува, е същата вечер.
След като домакинята тръгва и гостите се разотиват, дамата, за която става дума, чийто случай ще опишем, тръгва заедно с други гости по улицата, по която иззад ъгъла се появява бързо приближаващ се файтон.
Както често се прави в градовете, когато хората се прибират - не знам дали ви е познато, - те не вървят по тротоарите, а по средата на улицата. Когато файтонът се появява, гостите се качват на тротоарите. Само дамата, за която става въпрос, не се качва на тротоара, а се затичва направо по улицата пред конете и въпреки ругатните на файтонджията - файтонджиите ругаят в такъв случай, - не може да се отмести от улицата. Тя тича пред файтона, докато стига до един мост и там поисква да се хвърли във водата от страх да не бъде премазана. Минувачи я спасяват и връщат в къщата, като предотвратяват по-голяма катастрофа.
към текста >>
61.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Естествено, когато от този
ъгъл
на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл.
Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща.
Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл.
Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции. Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие. И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна.
към текста >>
62.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Мистерията на Голгота, която собствено даде смисъл на земното развитие, е станала незабелязано за римляните в малко
ъгъл
че на света.
Мистерията на Голгота, която собствено даде смисъл на земното развитие, е станала незабелязано за римляните в малко ъгълче на света.
Тацит[v], собствено, не е имал никакви верни сведения за Мистерията на Голгота, макар сто години след нея да е написал своето забележително разглеждане на римската история. Историята нищо не казва за Мистерията на Голгота, защото Евангелията не са исторически книги; те са написани така, както описах това в моята книга „Християнството като мистичен факт“[vi]: те са обърнати към живота мистични книги. И колкото и теолозите да се опитват да представят Мистерията на Голгота като събитие, подобно на кое да е друго историческо събитие, те никога няма да постигнат това. Характерно за Мистерията на Голгота е именно това, че исторически, по пътя на външната фактическа история, за нея е невъзможно да се научи нещо. Този, който иска да знае нещо за Мистерията на Голгота, трябва да вярва в свръхсетивното.
към текста >>
63.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вие разбирате доколко страшно е да се подложиш на опасността да бъдеш дезавуиран от някое
ъгъл
че на свръхсетивния свят!
За тези, които искат да бъдат християни по фалшив начин, тези неща са много неудобни, наистина крайно неудобни. Защото представете си, ако самите демони изричат истината и сочат към истинския Христос, какво могат да кажат демоните, ако бъдат попитани от йезуит! Някъде някой, за когото йезуитите казват, че той се намира в контакт с демоните, може да бъде попитан за действителния произход на йезуитския Христос, и демонът, бидейки попитан, на свой ред може да отговори: твоят Христос – това съвсем не е Христос, а нещо друго. Вие разбирате йезуитския страх пред духовния свят!
Вие разбирате доколко страшно е да се подложиш на опасността да бъдеш дезавуиран от някое ъгълче на свръхсетивния свят!
Защото някой може да призове Тертулиан за свидетел и да каже: „Виж, любезни ми йезуите, демонът казва, че твоят бог е лъжлив бог, а Тертулиан, когото ти все пак трябва да признаваш за истински отец на църквата, казва, че именно демоните говорят истината за себе си и за Христа, както това е казано също и в Библията“. Накратко, работата става много щекотлива, когато тя се интерпретира от свръхсетивния свят, макар и не съвсем в ортодоксална форма, когато демоните свидетелстват за истината. Защото ако цитираме самия Луцифер, той не би могъл да каже за Христос нищо неистинно! Обаче може да се окаже, че има нещо неистинно по отношение на Христа.
към текста >>
64.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Тази мъдрост е била запазена и чрез нея човекът може да възприеме, може да преживее хармонията между съзвездието Дева и съзвездието стоящо под прав
ъгъл
на него, в квадратурата, именно Близнаци.
Има древен начин да се представят сферите на небето, който начин е бил известен на Персийските Мъдреци. Те гледали нагоре към небесата и виждали с физическите си очи съзвездието на Зодиака, което се нарича Дева и чрез духовно виждане обективирали в съзвездието Дева онова, което физически е само видимо в съзвездието Близнаци.
Тази мъдрост е била запазена и чрез нея човекът може да възприеме, може да преживее хармонията между съзвездието Дева и съзвездието стоящо под прав ъгъл на него, в квадратурата, именно Близнаци.
Това е представено по такъв начин, че на мястото на съзвездието Дева, Девицата бе изобразена не само с клас пшеница, но също и с детето. Но това дете фактически представлява Близнаци. Това е олицетворение на двете деца Исус. Това бе астрологическо понятие особено по времето на древните персийци.
към текста >>
65.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
А сега бих желал да Ви опиша нещата от нов
ъгъл
на зрение.
Вие виждате, че при подобно разглеждане на нещата човешкото същество се оказва включено в един материален, но и в един духовен Космос. Ние разсъждаваме така: В акта на познанието, в акта на обикновеното съзнателно изживяване, ние превръщаме „външния“ свят в наш „вътрешен“ свят. От една друга гледна точка вчера по сочих: В мига, когато човекът минава през Портата на смъртта, „външният“ свят става „вътрешен“ и обратно „вътрешният“ свят става „външен“.
А сега бих желал да Ви опиша нещата от нов ъгъл на зрение.
Надявам се, че по този начин Вие ще разберете: Всичко онова, което се намира преди раждането, респективно преди зачатието, е от такова естество, че ние сме заставени да търсим нашата вътрешна организация именно във външния свят, и по-точно в неговите „подготвителни“ процеси, разиграващи се между смъртта и едно ново раждане. Външният свят става вътрешен свят. Онова, което сме изживели в небесните простори на Космоса, се отпечатва като дълбоко несъзнавана опитност в нашите органи.
към текста >>
66.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Изобщо при човека винаги трябва да отчитаме и неговия
ъгъл
на виждане, неговата гледна точка.
Той си казва: По време на живота между раждането и смъртта а съвременните математици изобщо не се съобразяват с другия живот, който протича между смъртта и раждането практически човекът се намира във външния свят и го възприема от определена гледна точка.
Изобщо при човека винаги трябва да отчитаме и неговия ъгъл на виждане, неговата гледна точка.
Нали разбирате светът изглежда съвсем различно в зависимост от това, дали го гледаме от тази страна, или го гледаме откъм отвъдната страна. Ако съм застанал отвъд, това би внесло вече съществена разлика; тогава аз бих Ви наблюдавал от една друга гледна точка. И ако говорим за тези неща конкретно, ако говорим за тях в съответствие с действителността, ние задължително трябва да се съобразим и с конкретната гледна точка, защото, така да се каже, човек никога не може да избяга от действителността.
към текста >>
накратко, той прави този
ъгъл
(рис.
накратко, той прави този ъгъл (рис.
22) по-голям или по-малък, отваря го нагоре или надолу. Това правят и математиците, само че в този случай те изхождат от една точно определена гледна точка. Те не се съобразяват с човека. За днешните мислители би било един истински позор да включат човека в единния образ на света. Те говорят за една или друга точка и за тях са важни и определящи тъкмо отклоненията от визиращата линия.
към текста >>
67.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако изобщо можем да говорим за минералите независимо дали тези сили работят навън или вътре в тях, ние трябва да си представим, че съответните сили стоят под определен
ъгъл
една спрямо друга, и преди всичко, че те присъствуват в Космоса, или поне в непосредственото обкръжение на Земята.
Ако потърсим най-първичния елемент на минералното царство, ние ще се изправим пред кристала, пред многостенника; в известен смисъл минералът застава пред нас като многостенник. Тази многостенна фигура има един или друг външен облик при различните минерали, обаче нейната истинска същност ние можем да схванем само ако отправим поглед към онези външни и обективни сили, които макар да са вън от минералите, практически действуват вътре в тях. Да вземем един минерал с продълговата форма силите, които го формират, следователно, действуват така, че го изтеглят по дължина (рис. 25).
Ако изобщо можем да говорим за минералите независимо дали тези сили работят навън или вътре в тях, ние трябва да си представим, че съответните сили стоят под определен ъгъл една спрямо друга, и преди всичко, че те присъствуват в Космоса, или поне в непосредственото обкръжение на Земята.
към текста >>
68.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ако гледаме, например, някой, чиито
ъгъл
чета на устата падат, когато лицето му е в покой, това е абсолютно обосновано във формата, която има неговия Аз в своята инкарнация.
Но ако гледаме сега отвътре това, което се вижда по този начин отвън и което току-що вие описах като действителност, възприемаема чрез тази инспирация от първоначална степен, това е основно, животът на човешката творческа имагинация, импрегнирана от чувството, този, при който се изпитват вече вътрешно абстрактните мисли. Даже представите за паметта под форма на образи живеят в този елемент, когато се появят. Можем да кажем това: видян отвън, Азът се изразява, например, в инкарната, но също и в другите форми, които се представят тогава. Иначе не бихме могли да говорим за физиономия.
Ако гледаме, например, някой, чиито ъгълчета на устата падат, когато лицето му е в покой, това е абсолютно обосновано във формата, която има неговия Аз в своята инкарнация.
Но от гледна точка на вътрешното, това са абстрактните мисли.
към текста >>
69.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Виждате ли, това е аспект, характеризиращ нашата епоха, представящ ни се при поглед върху нея от друг
ъгъл
.
Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите. Това е дълбока тайна от живота на човека. И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън. Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън. Настъпва раздор, дисхармония.
Виждате ли, това е аспект, характеризиращ нашата епоха, представящ ни се при поглед върху нея от друг ъгъл.
Настъпи мъчително състояние на неразбиране, пълно отсъствие на взаимно разбирателство по време на сън между душите на хората и духовните същества. И пред тези, които осъзнават този факт на съвременния духовен живот, стои тежкия въпрос: от какво е предизвикано това състояние? Нашите думи, които избираме от цялото богатство на езика, с който свикваме, когато го изучаваме от детството си, ние можем да образуваме така, че тези думи да бъдат насочени само към физическия свят. И това става все повече и повече в нашия материалистически век. Хората имат думи, но тези думи изразяват само нещо физическо.
към текста >>
70.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно мъртво тяло, което се движи на вън в Космоса и което ни се представя в различни форми, само поради различния
ъгъл
на Слънчевото осветление.
Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно мъртво тяло, което се движи на вън в Космоса и което ни се представя в различни форми, само поради различния ъгъл на Слънчевото осветление.
към текста >>
71.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Аз ще окача, например, в
ъгъл
а на моята стая, изображение на Божията майка и когато изображението е пред мен, ще започна да преживявам в душата си всичко, което мога да преживея, обръщайки се с цялата си душа към Божията майка.
Дори и до сега за духовното развитие на човека е добре понякога да се използва способността за този род памет – памет, която не е вътре в него, а която се разкрива във връзка с външния свят. Хубаво е понякога да се казва: аз няма да помня едно или друго, а ще оставя там или пък на друго място знак или нарези; или: аз ще позволя на душата си да си спомни за преживяното само свързвайки го със знака или нарезите.
Аз ще окача, например, в ъгъла на моята стая, изображение на Божията майка и когато изображението е пред мен, ще започна да преживявам в душата си всичко, което мога да преживея, обръщайки се с цялата си душа към Божията майка.
Защото в къщите на хората, когато отидем малко на изток в Европа, нас ни посрещат изображения на Божията майка; не е необходимо даже да стигаме до Русия и тях ги намираме навсякъде в Източна Европа. Всички преживявания от такъв характер, всъщност са остатъци от епохата на локализираната памет. Това е външна памет, тя е свързана с мястото.
към текста >>
72.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Ние го намираме във всеки
ъгъл
на Европа незабелязано струящ от скрити места.
По такъв начин, ние имаме тези две течения. От една страна, винаги имаме потока на мъдростта, който се разтича нашир и надлъж сред обикновения народ, - това е тайния източник на много средновековни мисли и възгледи. Това е посев, който някога отдавна, благодарение на своите походи, Александър пренесе в Азия, а сега той се върнал обратно в Европа по различни пътища - чрез арабите, например, а по-късно - с множеството върнали се кръстоносци.
Ние го намираме във всеки ъгъл на Европа незабелязано струящ от скрити места.
В тези места идвали хора като Якоб Бьоме, Парацелз и много други, за да възприемат това, което дошло тук по обиколни пътища и се е пазело в тези широки примитивни кръгове на европейския живот. И у нас в Европа е имало много повече народна мъдрост, отколкото обикновено се признава. Потокът продължава даже и сега. Той захранва със своите приливи на мъдрост такива резервоари, като Валентин Вайгел,* или Парацелз, или Якоб Бьоме и още много, чиито имена са по-малко известни. А понякога той се среща - както например, в Базилиус Валентинус** - с нов поток, който по-късно прониква в Европа.
към текста >>
73.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но можем също да представим тези земни субстанции обърнати при известни обстоятелства към силите, които действат вътре от всички
ъгъл
чета, от най-отдалечените предели на Вселената.
Това е продължение на развитието на белтъка, неговото по-нататъшно развитие. След това – отново зародишна субстанция; и така тя преминава от кокошка към кокошка. Всъщност това не е така. Всеки път, когато става преход от едно поколение към друго, белтъкът се открива за влиянията на целия Космос. Така че, от една страна, ние имаме земни субстанции, подчинени на земното или на излизащи от центъра на Земята сили.
Но можем също да представим тези земни субстанции обърнати при известни обстоятелства към силите, които действат вътре от всички ъгълчета, от най-отдалечените предели на Вселената.
Тези сили действат в човешкото етерно тяло. Етерното тяло попада под влиянието на силите на Космоса. Такава е истинната представа за физическото и етерно тяло. – Да допуснем, че попитате: какво е моето физическо тяло? Отговорът е в това, че то е тяло, което се подчинява на силите, излизащи от центъра на Земята.
към текста >>
74.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Действително човек можеше да изучава правия
ъгъл
в неговите качества, в неговите конструктивни качества по лицето на този човек.
Наистина той имаше гениалната едностранчивост на конструктивния геометрик. Това също беше толкова важно, толкова изразително при него. Хората на настоящата епоха не могат да бъдат уловени; те не са така прегнантни, между тях съществуват много змиорки. Обаче той не беше змиорка, той беше човек с ъгли, даже и в неговата външна конфигурация. Той имаше лице, което беше приблизително четириъгълно оформено, една много интересна глава, напълно четириъгълна, нищо закръглено.
Действително човек можеше да изучава правия ъгъл в неговите качества, в неговите конструктивни качества по лицето на този човек.
Това беше много интересно.
към текста >>
Ако вие не бихте начертавали
ъгъл
а с вашите крака, главата ви не би го възприемала.
Обаче те не успяват да сторят това. Те не успяват да постигнат това, защото Паладиумът е бил добре пазен, а от личностите, които знаели, как той се пази, не е могъл да бъде получен. Тези двама човеци обаче били обхванати от невероятна болка. И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак. Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека.
Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала.
Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате. Всичко това пробива до главата и се явява в представите. И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците.
към текста >>
75.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Да мога да узная, че сумата от трите
ъгъл
а на един три
ъгъл
ник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година.
В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1]. Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост. Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия.
Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година.
Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност. Аз бях дванадесетгодишен, когато започнах да уча при него и останах там в продължение на седем години. Наистина, той беше интересна личност, понеже самият той беше цяла геометрия, но по един своеобразен начин той беше дескриптивна, конструктивна геометрия. Когато преминах в по-високите класове, където изучавах аналитична геометрия, там трябваше да се уча при друг учител, защото той не разбираше нищо от нея. Той беше отличен конструктор, конструираше всичко и правеше много силно впечатление.
към текста >>
Вие не бихте разбрали един
ъгъл
, ако не бихте го извървявали.
Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до предишния земен живот на този човек. Така беше и при другия, който имаше сакат крак. И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек. Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата. Но това съвсем не идва от главата, съвсем не е вярно, че човекът изживява геометрията в главата си.
Вие не бихте разбрали един ъгъл, ако не бихте го извървявали.
Това, че изживявате ъгъла в краката си, това прави да знаете нещо за ъгъла. Главата само наблюдава, как ръката или краката правят ъгъла и т.н.. В геометрията ние действително изживяваме творческа воля чрез нашите крайници. Нашите крайници ни преподават геометрия. Само понеже ние сме станали такива абстрактлинги, не го знаем, а вярваме, че извличаме геометрията от главата си. Главата наблюдава, когато ние извървяваме геометрията, танцуваме я и т.н.
към текста >>
Това, че изживявате
ъгъл
а в краката си, това прави да знаете нещо за
ъгъл
а.
Така беше и при другия, който имаше сакат крак. И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек. Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата. Но това съвсем не идва от главата, съвсем не е вярно, че човекът изживява геометрията в главата си. Вие не бихте разбрали един ъгъл, ако не бихте го извървявали.
Това, че изживявате ъгъла в краката си, това прави да знаете нещо за ъгъла.
Главата само наблюдава, как ръката или краката правят ъгъла и т.н.. В геометрията ние действително изживяваме творческа воля чрез нашите крайници. Нашите крайници ни преподават геометрия. Само понеже ние сме станали такива абстрактлинги, не го знаем, а вярваме, че извличаме геометрията от главата си. Главата наблюдава, когато ние извървяваме геометрията, танцуваме я и т.н. и тогава тя, главата изгражда формите, които се намират в геометрията.
към текста >>
Главата само наблюдава, как ръката или краката правят
ъгъл
а и т.н.. В геометрията ние действително изживяваме творческа воля чрез нашите крайници.
И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек. Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата. Но това съвсем не идва от главата, съвсем не е вярно, че човекът изживява геометрията в главата си. Вие не бихте разбрали един ъгъл, ако не бихте го извървявали. Това, че изживявате ъгъла в краката си, това прави да знаете нещо за ъгъла.
Главата само наблюдава, как ръката или краката правят ъгъла и т.н.. В геометрията ние действително изживяваме творческа воля чрез нашите крайници.
Нашите крайници ни преподават геометрия. Само понеже ние сме станали такива абстрактлинги, не го знаем, а вярваме, че извличаме геометрията от главата си. Главата наблюдава, когато ние извървяваме геометрията, танцуваме я и т.н. и тогава тя, главата изгражда формите, които се намират в геометрията. Тя само наблюдава.
към текста >>
76.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тъй като тяхната Карма ги доведе отново долу на Земята, преди още да беше станало това събитие на срещата с Харун ал Рашид, те живяха всъщност като незабелязани, като непознати, рано починали личности в един важен за Антропософията
ъгъл
на Европа.
Тъй като тяхната Карма ги доведе отново долу на Земята, преди още да беше станало това събитие на срещата с Харун ал Рашид, те живяха всъщност като незабелязани, като непознати, рано починали личности в един важен за Антропософията ъгъл на Европа.
Но въпреки техния кратък живот, те можаха през това кратко време да вникнат с погледа в европейската цивилизация, да приемат впечатленията и импулси, но без да дадат по някакъв начин импулси. Те трябваше да си запазят това за по-късни времена.
към текста >>
77.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако някой ни разкаже нещо, което звучи невероятно, ние трябва все пак да оставим в сърцето си едно
ъгъл
че, където да си кажем: Този все пак може да е прав.
5. Непредубеденост: Човек трябва да поддържа своя ум пъргав, да е винаги способен да възприема още нови неща.
Ако някой ни разкаже нещо, което звучи невероятно, ние трябва все пак да оставим в сърцето си едно ъгълче, където да си кажем: Този все пак може да е прав.
- Това не иска да ни направи безкритични, ние можем да проверим. Тогава ни обзема чувство, сякаш нещо се втича отвън в нас. Това го поемаме през очите, ушите и цялата кожа.
към текста >>
78.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Аз не мога да сравня теменужката с едно скромно дете, което се дърпа назад и остава в
ъгъл
а.
Вижте, теменужката наистина е хубава, но когато я наблюдавате как изпъва нагоре своите мили листенца, ще забележите: теменужката иска да бъде забелязана, да бъде видяна.
Аз не мога да сравня теменужката с едно скромно дете, което се дърпа назад и остава в ъгъла.
Вие можете да я сравните само с едно дете, което се гледа с удоволствие. Да, но тя не се показва, когато е скрита в мъха? Когато виждате теменужката да се показва между листенцата и цялото цвете да изпълзява от мъха, е все едно, че теменужката не иска изобщо да бъде видяна, изобщо не иска да бъде мирисана; изглежда така, като че тя иска да бъде търсена. "Да, да, да, аз вече съм тук! Но ти трябва да ме търсиш!
към текста >>
79.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ. : Трудно е да се обясни на детето какво е
ъгъл
.
Р.Щ. : Трудно е да се обясни на детето какво е ъгъл.
Можете ли да дадете метод, с който да покажете това на детето?
към текста >>
Вие ще обясните на детето какво е един голям и един малък
ъгъл
, като най-напред нарисувате
ъгъл
, като направите раменете един път големи, един път малки.
Вие ще обясните на детето какво е един голям и един малък ъгъл, като най-напред нарисувате ъгъл, като направите раменете един път големи, един път малки.
Кой ъгъл е по-голям? Двата са еднакви по големина!
към текста >>
Кой
ъгъл
е по-голям?
Вие ще обясните на детето какво е един голям и един малък ъгъл, като най-напред нарисувате ъгъл, като направите раменете един път големи, един път малки.
Кой ъгъл е по-голям?
Двата са еднакви по големина!
към текста >>
След това накарайте две деца едновременно да започнат от същата точка и им обяснете, че първия път долу са начертали един по-голям, а втория път един по-малък
ъгъл
.
След това накарайте две деца едновременно да започнат от същата точка и им обяснете, че първия път долу са начертали един по-голям, а втория път един по-малък ъгъл.
към текста >>
Когато
ъгъл
ът е по-малък, неговите лъчи са по-близо един до друг; когато е по-голям, те са раздалечени един от друг.
Когато ъгълът е по-малък, неговите лъчи са по-близо един до друг; когато е по-голям, те са раздалечени един от друг.
Добре е да има предварителна представа за големи и малки ъгли, преди да се започне да се измерва ъгъл с окръжност.
към текста >>
Добре е да има предварителна представа за големи и малки ъгли, преди да се започне да се измерва
ъгъл
с окръжност.
Когато ъгълът е по-малък, неговите лъчи са по-близо един до друг; когато е по-голям, те са раздалечени един от друг.
Добре е да има предварителна представа за големи и малки ъгли, преди да се започне да се измерва ъгъл с окръжност.
към текста >>
80.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Той знае, че те са там, в единия
ъгъл
на класа.
Виждате ли, опирайки се на темпераментите, човек по определен начин може да овладява класа, дори когато класът по необходимост трябва да бъде по-голям. Валдорфският учител изследва темпераментите на децата, които са му поверени. И така той знае: Имам меланхолици, имам флегматици, сангвиници, холерици. По възможност съвсем непреднамерено, без разбира се това да бъде забелязано, учителят събира меланхолиците на едно място.
Той знае, че те са там, в единия ъгъл на класа.
След това той събира на друго място холериците. Той знае, че те са там в другия ъгъл и така постъпва и със сангвиниците, и с флегматиците. Чрез този вид социално разграничаване темпераментите са изглаждат взаимно помежду си. Меланхоликът се ободрява, когато е сред меланхолици. А холериците, те биват основно излекувани, защото най-доброто е, когато поставим лудуващите холерици да изживеят себе си един чрез друг.
към текста >>
Той знае, че те са там в другия
ъгъл
и така постъпва и със сангвиниците, и с флегматиците.
Валдорфският учител изследва темпераментите на децата, които са му поверени. И така той знае: Имам меланхолици, имам флегматици, сангвиници, холерици. По възможност съвсем непреднамерено, без разбира се това да бъде забелязано, учителят събира меланхолиците на едно място. Той знае, че те са там, в единия ъгъл на класа. След това той събира на друго място холериците.
Той знае, че те са там в другия ъгъл и така постъпва и със сангвиниците, и с флегматиците.
Чрез този вид социално разграничаване темпераментите са изглаждат взаимно помежду си. Меланхоликът се ободрява, когато е сред меланхолици. А холериците, те биват основно излекувани, защото най-доброто е, когато поставим лудуващите холерици да изживеят себе си един чрез друг. И ако после има синини по телата им, това действува изключително успокояващо. Така това, което сякаш тайнствено действува от човек на човек, може да бъде превърнато в нещо целебно чрез правилното социално отношение.
към текста >>
81.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тези философи, разполагащи с оскъдни понятия, се намираха в някакво
ъгъл
че на икономическия живот, където те изработваха своите понятия и заявяваха пред всички: Тъкмо тези теоретични понятия са практиката и ако някой мисли по друг начин, той изобщо не разбира нищо.
В този случай те не намираха съдружници. Защото повечето съдружници идваха и казваха: Това са някакви измислени теории; обаче ние сме практици. Като практици ние по-добре знаем как стоят нещата. Но какво имаха тези практици в своите глави? Няколко понятия, няколко теоретични понятия, с чиято помощ те си внушаваха какво трябва да вършат тук или там.
Тези философи, разполагащи с оскъдни понятия, се намираха в някакво ъгълче на икономическия живот, където те изработваха своите понятия и заявяваха пред всички: Тъкмо тези теоретични понятия са практиката и ако някой мисли по друг начин, той изобщо не разбира нищо.
към текста >>
82.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
лежи под прав
ъгъл
спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса.
с размножителните си органи се стреми нагоре. И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен смисъл се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на растението. Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно растение, почиващо в него, което растение се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи. По този начин, чрез една особена форма, растителния елемент е включен в човека. И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е.
лежи под прав ъгъл спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса.
Това е едно от най-поучителните неща, които изобщо можем да открием при разглеждането на отношението на човека спрямо външния свят. И ако нашите медици бяха обърнали повече внимание на такива макрокосмически факти, то те биха узнали и повече неща за силите, действуващи например в клетките, отколкото ако биха извършвали микроскопски изследвания. Защото действително от микроскопирането проличават много малко неща, тъй като най-важните сили, действуващи в клетката, могат да бъдат наблюдавани и в макрокосмоса: при което съществува разлики в зависимост от това, дали въпросното същество е растение, животно или човек. Човешката душа може да бъде много по-добре изследвана, ако проследим взаимодействието между вертикалния по посока нагоре и вертикалния по посока надолу елемент и това, което лежи в равновесната точка между двете. Тези сили, които можем да наблюдаваме в макрокосмоса, действуват чак до клетъчно ниво.
към текста >>
В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав
ъгъл
, докато спрямо растението той е в
ъгъл
от 180 градуса.
Но това което днес, накрая трябва да споменем принципно, и което утре или в следващите дни ще разгледаме, е следното: вие видяхте, че непосредственото активните върху човека процеси от природата извън него са не тези процеси, разположени на повърхността, но това са процесите, които трябва да бъдат изведени едва от по-дълбоката същност. По определен начин човекът притежава родството с онова, което е изнесъл извън себе си, с фосфорния процес, със солевия процес, с цветовия процес, с плодовия процес, кореновия процес, с листовия процес, но по такъв начин, че той притежава с всичко това отношение на обмен, той носи в себе си тенденцията, всичко онова, което се проявява в тази природа извън него, да го разтваря, да го превръща в неговата противоположност. Не е така при животното. Защото до половината животното вече е извършило този процес. Не в същия смисъл човекът е противопоставен на животното.
В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса.
И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни.
към текста >>
83.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
където е разположена втора нулева точка, тук би трябвало да завием под прав
ъгъл
и оттук да построим кривата в пространството.
Тогава, след като сте преминали тази точка, можете да достигнете до още по-високи въздействия, които наистина по отношение на направлението си са разположени отново в първата посока, но които са съвсем различно оформени. Ето защо действително би представлявало хубава задача, въздействията, възникнали в хода на потенцирането, да бъдат представени чрез известни криви. Тогава бихме открили, че тези криви трябва да бъдат построени по своеобразен начин. Първоначално би трябвало да построим такава една крива, и после, след като достигнем точката в която определени ниски потенции, вече действуващи, в тази точка престават да действуват и където тепърва започват да действуват по-високи потенции, т.е.
където е разположена втора нулева точка, тук би трябвало да завием под прав ъгъл и оттук да построим кривата в пространството.
Това са неща, които в тези лекции ще продължим да разглеждаме и които са тясно свързани с родството на човека с цялата природа извън него.
към текста >>
84.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но тъкмо с помощта на такива извънредно характерни изключения можем отново да погледнем дълбоко в цялото това странно взаимодействие от сили в човешкия организъм, проявяващи себе си от всички възможни
ъгъл
чета на световното битие.
Нещата обаче стоят така, че проследявайки тези явления, човек достига до изучаването на тези две полярности в целия човешки организъм на лъченията и на това, което им се противопоставя, на това, което задържа тези лъчения. Важно е, тези неща да бъдат обхванати с поглед, защото всичко онова, което по начина, който описах, е склонно да образува белтък, то винаги е свързано с тези натрупващи се противодействия, и всичко онова, което, бидейки с метален характер, бива въведено в човешките организми, то има общо с лъчистите въздействия. Само че от всичко това има значителни изключения, и именно те са извънредно характерни.
Но тъкмо с помощта на такива извънредно характерни изключения можем отново да погледнем дълбоко в цялото това странно взаимодействие от сили в човешкия организъм, проявяващи себе си от всички възможни ъгълчета на световното битие.
За целта, разбира се, е необходимо да проследим за малко онова, което вече изложих и чиито подробности, Вие по-нататък можете мислено да продължите. Така например е необходимо само да спомена, че на въглерода в растенията нещо му липсва това виждаме при carbo vegetabilis, с който се занимавахме вчера, нещо, което животинският въглерод по правило притежава, всъщност винаги притежава известно съдържание на азот. Това обуславя съвсем различното отношение между изгарянето на животинския въглерод и на растителния въглерод. А то от своя страна повлиява склонността на животинския въглерод да взима участие в продукцията на такива субстанции, каквито например е жлъчката, или слузта, или дори мазнината. Това, което виждаме като разлика между животинския и растителния въглен, то ни кара да насочим погледа си към начина, по който изобщо металното действува различно от неметалното в човешкия организъм.
към текста >>
85.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно
ъгъл
че на душевния му живот се намира така наречената анормалност.
Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца. Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца. Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание. Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма.
Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност.
Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата. По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения. В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта.
към текста >>
86.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
После, ако ги изобразим на една плоскост, бихме могли да съставим нещо като географска карта: в единия
ъгъл
ще поставим наследствените болести, в другия
ъгъл
– смъртоносните болести и всичко бихме могли да подредим много нагледно; и след като разполагаме с такава „географска” карта на болестите, бихме могли да открием къде точно ще е мястото на едно дете с тази или онази вътрешна организация.
век погледът в същественото напълно угасна. През първата половина на 19. век се още имаше една бегла представа, която днес продължава да живее само в езика, в гения на езика. Бихме могли да охарактеризираме нещата по следния начин: Ако се замислим върху човешкия род, виждаме, че съществуват най-различни болести. Ако подходим абстрактно към тях, ние бихме могли да опишем тези различни болести.
После, ако ги изобразим на една плоскост, бихме могли да съставим нещо като географска карта: в единия ъгъл ще поставим наследствените болести, в другия ъгъл – смъртоносните болести и всичко бихме могли да подредим много нагледно; и след като разполагаме с такава „географска” карта на болестите, бихме могли да открием къде точно ще е мястото на едно дете с тази или онази вътрешна организация.
Би могло да се предположи още, че е възможно една предразположба към дадено заболяване да се изобрази схематично върху листове восъчна хартия, да се прибави името на детето и така всичко идва на мястото си.
към текста >>
87.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Може въпросната личност да разкаже следното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз погледнах към
ъгъл
а на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа.
И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго.
Може въпросната личност да разкаже следното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз погледнах към ъгъла на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа.
Може да стане така, че човекът съвсем да се отклони от другия разказ, може да стане така, отново да се върне към него. И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение. Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл. Ще видим, че този човек изпитва известна радост от определени звукосъчетания, които той си е присвоил, когато е изживявал тези неща. И сега забелязваме, че той се радва когато отново произнасяме тези звукосъчетания.
към текста >>
88.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Фактът, че от две отклоняващи се под определен
ъгъл
едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика.
Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика? За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите.
Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика.
Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента. Тук в това, което сме изработили вътрешно, ние внасяме нещо, силата, която може да ни бъде дадена само външно чрез опита, чрез емпиризма. Тук ние имаме вече работа с механиката на опита, а не с чисто аналитичната механика.
към текста >>
89.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но това въртене става не около оста на Земята, насочена от юг на север, а около оста на еклиптиката[6], която образува известен
ъгъл
със собствената ос на Земята.
Но има още нещо забележително, за което днес ще кажа нещо предварително, за да разберем целта на нашите лекции, и за което ще говоря по-подробно в следващите лекции. Забележителното е в това, че Коперник, основавайки се на разглежданията си, е издигнал три основни положения на своята мирова система. Първото основно положение гласи, че Земята извършва за 24 часа пълен оборот около своята ос, насочена от север на юг. Вторият принцип, който Коперник е положил в основата на своя образ на небето, е, че Земята се върти около Слънцето, тоест става въртене на Земята около Слънцето, като, естествено, Земята се върти по определен начин.
Но това въртене става не около оста на Земята, насочена от юг на север, а около оста на еклиптиката[6], която образува известен ъгъл със собствената ос на Земята.
Така че Земята се върти, правейки един оборот за 24 часа около оста, насочена от юг на север, и освен това, правейки примерно 365 такива оборота за година. Тя извършва и друг оборот, годишен оборот, ако се абстрахираме от движението ѝ около Слънцето. Ако тя винаги се върти така и същевременно се върти около Слънцето, тук става същото, както и с Луната, която се върти около Земята, обърнала към нея винаги една и съща страна, нали така? Това прави също и Земята, въртейки се около Слънцето, но не относно оста, около която тя прави ежедневното си осово въртене. И така, тя по някакъв начин се върти около другата ос в течение на „годишния ден“, който се добавя към дните, чиято дължина е само 24 часа.
към текста >>
В човека ще видим нещо, когато на по-широка основа отколкото само на основата на настройката на
ъгъл
а на телескопа и тем подобни, намерим отправната точка за обяснение на небесното, на това, което се намира извън човека.
Сега бих искал да ви обърна вниманието към нещо друго. Помислете над това, след като разгледахме съществуващото вграждане на човека в мировата връзка: Земя, Слънце, Луна, – Слънцето повече действащо върху нервно-сетивната система; Луната, действаща повече върху ритмичната система; Земята, доколкото тя дава на човек своите хранителни вещества, тоест веществото ѝ действа пряко в него, действа на системата на обмяна на веществата, действа земно.
В човека ще видим нещо, когато на по-широка основа отколкото само на основата на настройката на ъгъла на телескопа и тем подобни, намерим отправната точка за обяснение на небесното, на това, което се намира извън човека.
По-специално ще намерим такава отправна точка, ако отидем още по-нататък, ако разгледаме сега природата извън човека, но я разгледаме така, че да видим в нея повече от регистрация на следващи един след друг факти. Разгледайте метаморфозата на насекомите. В годишния цикъл това непременно представлява нещо, отразяващо външния слънчев живот. Бих казал следното: в човека, за да се проследят в него слънчевото, лунното и земното, в своите изследвания ние трябва да вървим повече навътре. При разглеждане живота на насекомите в тяхната метаморфоза, пряко наблюдаваме проявата на годишния цикъл в следващите една след друга форми, които насекомото приема.
към текста >>
90.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Затова все повече и повече се чуват гласове, които смятат целия начин на обхващане на небесните явления от такъв
ъгъл
даже за практичен и полезен за изчисления, но които подчертават, че цялото е все пак само някакъв определен вид обединение, който може да бъде и различен.
Обърнах вниманието ви, от една страна, върху това, колко проблематично е да се обединяват небесните явления само от чисто геометрично-математическа гледна точка. Това, че е проблематично, днес вече се осъзнава от най-различни страни[1]. Собствено, само на изостаналите духове ще им бъде възможно да виждат в коперниково-галилеевия образ на света вярно предаване на действителността.
Затова все повече и повече се чуват гласове, които смятат целия начин на обхващане на небесните явления от такъв ъгъл даже за практичен и полезен за изчисления, но които подчертават, че цялото е все пак само някакъв определен вид обединение, който може да бъде и различен.
И днес има такива личности, като например Ернст Мах[2], които казват: по принцип, системата на Коперник може да се отстоява също както и системата на Птолемей. Може да се измисли и трета. Тук става дума само за практически способ за обединяване на това, което може да се наблюдава. Необходимо е по-свободно да съпоставяме себе си с целия този свят. – И така, виждате, че днес в доста широки кръгове скоро ще се съгласят с проблематичността на небесните карти, сравнително неотдавна нарисувани като отражение на действителността.
към текста >>
91.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Те образуват помежду си
ъгъл
примерно от 7°.
[4] …равнината на слънчевия екватор: обикновено се използва за посочване на равнината на еклиптиката. От генетичния аспект на теорията на Кант-Лаплас равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на определяща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при Лаплас. Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава). Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става.
Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°.
Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8". Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите. При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика. Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга. При Земята работата стои по друг начин.
към текста >>
Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват
ъгъл
27°, който ежегодно се увеличава с 8".
От генетичния аспект на теорията на Кант-Лаплас равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на определяща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при Лаплас. Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава). Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°.
Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8".
Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите. При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика. Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга. При Земята работата стои по друг начин. Енергията, с която се говори за това, макар и да става в редки случаи, показва, че то засяга много други неща.
към текста >>
92.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Освен това ще видите, как там от малко по-различен
ъгъл
, тоест изхождайки от непосредственото съзерцание, е описано това, към което се приближаваш, когато се опитваш, както го правим сега, да се справим с фактите от външния свят по чисто разсъдъчен път.
И така, човекът за нас е отново реагент, който позволява да се съди за това, какви са разпространяващите се около Земята влияния. Само имайки всичко това, можем да си съставим представа какви са условията и даже отношенията на движението между Земята и обкръжаващите я небесни тела. Защото непременно трябва да изхождаме, бих казал, от най-чувствителния инструмент, от самия човек, ако искаме да изучаваме движенията по небето. За целта първо трябва да се разбере човекът, трябва действително да можем да отделяме това, което принадлежи на една сфера от факти – ежедневните влияния, от това, което принадлежи на друга сфера факти – годишните влияния. На тези, които малко по-сериозно са се занимавали с антропософия, мога само да посоча, как изхождайки от съзерцание описах условията на древна Атлантида[2], каквито са били до последния ледников период.
Освен това ще видите, как там от малко по-различен ъгъл, тоест изхождайки от непосредственото съзерцание, е описано това, към което се приближаваш, когато се опитваш, както го правим сега, да се справим с фактите от външния свят по чисто разсъдъчен път.
И така, връщаме се към такова взаимодействие на Земята с небесното ѝ обкръжение, което е довело човека към живота на представите, и което след това се е трансформирало така, че от него е възникнал днешният сетивен живот, – естествено, не сетивният живота като такъв, а днешният му вид.
към текста >>
Сега си представете линията на гръбнака на човека, обърната под прав
ъгъл
по отношение на животното, тоест, че става съществена модификация на това въздействие; че, собствено, от слънчевото въздействие в човека имаме нещо съвсем друго, отколкото в животното; и че е необходимо това, което действа в човека, да го представим като резултираща (рис. 4).
Сега си представете линията на гръбнака на човека, обърната под прав ъгъл по отношение на животното, тоест, че става съществена модификация на това въздействие; че, собствено, от слънчевото въздействие в човека имаме нещо съвсем друго, отколкото в животното; и че е необходимо това, което действа в човека, да го представим като резултираща (рис. 4).
А именно, ако тази линия (паралелната на повърхността на Земята на рис. 3), представляваща прякото или косвено слънчево въздействие, я представим символично (хоризонталата на рис. 4), то трябва да си кажем: тук действа също и вертикалата. И само образувайки резултиращата, ще получим това, което действа в човека. С други
към текста >>
93.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
За добра видимост вечерта е важно, по време на голямата източна елонгация ( елонгация –
ъгъл
ът, гледан от Земята, заключен между Земята, Слънцето и трето тяло (в случая Меркурий)) на планетата, еклиптиката при залязването на Слънцето и съответно малко по-късно, достатъчно да излиза над хоризонта.
Кривата показва, например, мястото на „Близнаци“, където в този момент се намира началото на зодиакалния сегмент „Близнаци“, когато той е на върха на еклиптиката. По рисунката може да се определи: 65° над хоризонта и по вертикалата 17° на изток от линията на меридиана. Това се отнася за звездно време 3h17.
За добра видимост вечерта е важно, по време на голямата източна елонгация ( елонгация – ъгълът, гледан от Земята, заключен между Земята, Слънцето и трето тяло (в случая Меркурий)) на планетата, еклиптиката при залязването на Слънцето и съответно малко по-късно, достатъчно да излиза над хоризонта.
Датата на най-голямата елонгация на Меркурий е отбелязана в ефемеридите (календар на позициите на естествено срещащите се небесни обекти), също и времето на залязването на Слънцето. Към тази дата и това време на звездната карта може да се определи положението на небето и на линията на меридиана – директното изкачване на звездите, които в този момент преминават през тази линия. Но това директно изкачване е моментното звездно време. От овала може да се заключи, че еклиптика е добра за звездното време от 2h до 10h. В този момент видимостта на Меркурий е най-добра.
към текста >>
94.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако посоката на двете обръщания е еднаква, то МР се обръща по отношение на звездите на
ъгъл
хʼ + хз =у, Констелацията на конюнкцията напълно се връща в себе си, като така се потвърждава вътрешната обоснованост на постановката на Птолемей.
Аналогично, хʼ е стъпката на планетата относно звездите, следователно, хз + хʼ е стъпката за денонощие на Слънцето относно звездите и е равна на у. Тоест тези уравнения са верни, вече изхождайки от понятията за сидерично и синодично време на въртене. Това е без позоваване на деферента и епицикъла. Ако сега ги разгледаме, изхождайки, например, от съединението, където Земята ще обозначим с Е, Слънцето с S, центърът на епицикъла с М и планетата с Р, разположени по права линия, денонощното обръщане на вектора ЕМ е равно на хʼ, обръщането на МР е равно на хз.
Ако посоката на двете обръщания е еднаква, то МР се обръща по отношение на звездите на ъгъл хʼ + хз =у, Констелацията на конюнкцията напълно се връща в себе си, като така се потвърждава вътрешната обоснованост на постановката на Птолемей.
Относно птолемеевата система виж също „Астрономия и антропософия“ на Елизабет Вреде, Дорнах 1980 г. с.64-81.
към текста >>
95.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Смяната на знака става в бисектрисите на четирите квадранта; r има действително значение в двете полета на
ъгъл
а, който се дели наполовина от оста x, и мнимо значение в полетата, които пресича оста y.
Но как може по-точно да се разберат тези неща? Беше казано, че въпросът може да се изясни само в полярните координати. Ако при измерване на всички дължини се приеме за единица най-дългият радиус-вектор на лемнискатата, уравнението ѝ в полярни координати се изписва така: r = (cos2φ)½. Тук r става мнимо, т.е. излиза от пространството, когато cos2φ става отрицателно.
Смяната на знака става в бисектрисите на четирите квадранта; r има действително значение в двете полета на ъгъла, който се дели наполовина от оста x, и мнимо значение в полетата, които пресича оста y.
Доколкото реалното r винаги се приема за положително, точките на кривата с φ=45°-α и φ=135°+φ са симетрични относно оста y. Между 45° и 135° няма никакви точки, а също между -45° и -135°. При непрекъснато нарастване на φ лемнискатата преминава с надлъжно огъване съответно на рис. 1b. Примерно така би трябвало да звучи направената бележка към лекцията. – Ротационната лемниската става съвсем проста, ако равнината на лемнискатата се върти около най-дългия диаметър на лемнискатата с такава скорост, с каквато радиус-векторът се върти в равнината.
към текста >>
Ъгъл
ът на въртене тогава също е равен на φ.
Доколкото реалното r винаги се приема за положително, точките на кривата с φ=45°-α и φ=135°+φ са симетрични относно оста y. Между 45° и 135° няма никакви точки, а също между -45° и -135°. При непрекъснато нарастване на φ лемнискатата преминава с надлъжно огъване съответно на рис. 1b. Примерно така би трябвало да звучи направената бележка към лекцията. – Ротационната лемниската става съвсем проста, ако равнината на лемнискатата се върти около най-дългия диаметър на лемнискатата с такава скорост, с каквато радиус-векторът се върти в равнината.
Ъгълът на въртене тогава също е равен на φ.
Проекцията на пробягващата точка върху изходната равнина има същото значение x, както и съответстващата точка на лемнискатата в изходната равнина. Обаче y има съмножител cosφ. Доколкото за действителните точки на кривата cosφ по абсолютно значение никога не приема значение по-малко от cos45° = 0,707, проекцията на кривата никога не се отклонява силно от точките на изходната лемниската. Вероятно се отклонява по своята форма. Защото cosφ във 2-ри и 3-ти квадранти има отрицателно значение, и проекцията на ротационната лемниската описва осморка, като на рис.
към текста >>
Ако при лемнискатата
ъгъл
ът в точката на пресичане е прав, при новата крива той е равен 2arctan(1:2½)=70,5°.
Обаче y има съмножител cosφ. Доколкото за действителните точки на кривата cosφ по абсолютно значение никога не приема значение по-малко от cos45° = 0,707, проекцията на кривата никога не се отклонява силно от точките на изходната лемниската. Вероятно се отклонява по своята форма. Защото cosφ във 2-ри и 3-ти квадранти има отрицателно значение, и проекцията на ротационната лемниската описва осморка, като на рис. 1a, ако лемнискатата премине като на рис.1b, и обратно.
Ако при лемнискатата ъгълът в точката на пресичане е прав, при новата крива той е равен 2arctan(1:2½)=70,5°.
към текста >>
96.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако се погледне от каквато и да било страна, от какъвто и да било
ъгъл
, ще се види, че всичките интереси на човешкия живот са свързани със селското стопанство.
Макар че от дълго време от много места се проявяваше желание за такъв курс, сега аз за първи път го предприемам, като се опирам на антропософски изследвания Такъв курс трябва да отговори на различни изисквания, тъй като самият той ще ни покаже, как интересите на селското стопанство във всички посоки са се сраснали с най-важните области на човешкия живот, така че едва ли има някоя област на живота, откъсната от земеделието.
Ако се погледне от каквато и да било страна, от какъвто и да било ъгъл, ще се види, че всичките интереси на човешкия живот са свързани със селското стопанство.
Естествено тук можем да засегнем само централната област на земеделието. Въпреки това от само себе си ще се наложат някои отклонения и обяснения, може би точно защото всичко казано тук ще трябва да бъде казано от антропософска гледна точка и самото то ще ни насочва по странични пътища, което ще се явява като една необходимост. Ще трябва специално да ме извините, ако днешното въведение трябваше да се разпростре така далеч, че може би не всеки може веднага да види, каква връзка ще се окаже между въведението и специалната земеделска материя, която трябва да разглеждаме. Все пак това, което ще бъде разглеждано, ще трябва да стъпи на казаното днес, макар и то да изглежда отдалечено от него.
към текста >>
97.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Затова бих желал настоятелно да Ви помоля, на него да изразите цялата Ваша признателност и нему да благодарите за провеждането на този селскостопански курс и преди всичко да напомня, че без неговата желязна воля, с която той довежда докрай своите намерения, без неговия пратеник в Дорнах и без неговата неотслабваща енергия, без всичко това при разнообразните задачи, които трябва да вършим в Дорнах, този курс в крайния източен
ъгъл
на страната може би нямаше да се състои.
Трябваше да пътувам насам и тук съм при най-хубави и най-добри условия. Всичко трудно и неприятно го правят други, а аз трябва само всеки ден да говоря във всеки случай на теми, пред които изпитвам определен респект, понеже те съставляват една нова област. Усилията ми не са толкова големи. Ако погледна всичките усилия на граф Кайзерлинг и на целия този дом, всичко непредвидено, което ги затрупва, трябва да кажа, че усилията за цялата организация, благодарение на които сме се събрали тук, са много по-големи, отколкото това, че аз съм дошъл тук наготово. Тъкмо по този въпрос не мога да се съглася с господин графа.
Затова бих желал настоятелно да Ви помоля, на него да изразите цялата Ваша признателност и нему да благодарите за провеждането на този селскостопански курс и преди всичко да напомня, че без неговата желязна воля, с която той довежда докрай своите намерения, без неговия пратеник в Дорнах и без неговата неотслабваща енергия, без всичко това при разнообразните задачи, които трябва да вършим в Дорнах, този курс в крайния източен ъгъл на страната може би нямаше да се състои.
Не съм съгласен чувството на благодарност да бъде стоварено върху мене, защото то в най-висока степен принадлежи на граф Кайзерлинг и на целия негов дом.
към текста >>
98.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било
ъгъл
, се вижда, че всички интереси на човешкия живот са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано.
Като увод Рудолф Щайнер казва: „Едва ли има област на живота, която да не спада към земеделието.
Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било ъгъл, се вижда, че всички интереси на човешкия живот са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано.
Оттук земеделецът-практик винаги на първо място трябва да бъде синтетик, следователно човек, който разглежда света и моментното му положение не от последните аналитични знания на една тясно ограничена специалност, а от обобщението на много гледни точки и оттук извежда своите заключения. Той винаги действа в комплексната, в цялостната действителност.
към текста >>
99.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Всъщност той е трябвало да каже: аз имам работа не с плоско-паралелна стъклена пластинка, а с призма, тоест с парче стъкло със сходящи се под остър
ъгъл
повърхности, поставено срещу екран.
Всъщност той е трябвало да каже: аз имам работа не с плоско-паралелна стъклена пластинка, а с призма, тоест с парче стъкло със сходящи се под остър ъгъл повърхности, поставено срещу екран.
Поради това, когато гледам в това направление, от едната страна светлината, (разглеждана) през тъмнина, става червена, появява се червен цвят, докато от другата страна тъмнината, (разглеждана) през светлината, става синя, появява се синият цвят. Между тях се появяват междинните цветове. Ето какво е трябвало да каже той. Обаче по това време в света се е появявала тенденция, при обяснението да се търси причината за това, което трябва да се обясни, зад кулисите на самото явление, вътре в него. Това е доста елементарно, нали така?
към текста >>
100.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това е определеният
ъгъл
, под който се издига Слънцето.
С един пример искам да ви покажа как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество, вгражда го в това вещество. Ако тук е разположена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска. Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска.
Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето.
Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва. Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл. Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>
Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този
ъгъл
, под който залязва.
С един пример искам да ви покажа как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество, вгражда го в това вещество. Ако тук е разположена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска. Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска. Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето.
Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва.
Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл. Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>
Разбира се, през лятото този
ъгъл
е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи
ъгъл
.
С един пример искам да ви покажа как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество, вгражда го в това вещество. Ако тук е разположена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска. Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска. Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето. Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва.
Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл.
Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>
Този
ъгъл
е
ъгъл
ът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
Ако тук е разположена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска. Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска. Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето. Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва. Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл.
Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>
Именно този
ъгъл
ние откриваме още някъде.
Именно този ъгъл ние откриваме още някъде.
Виждате ли, когато светлината прониква в нашето око, там, където очният нерв влиза от главния мозък в окото - рисувал съм ви око, - съществува така нареченото сляпо петно. Именно в това място ние не виждаме. Човек отчетливо вижда само с тези места, които са малко отдалечени от това сляпо петно, където е разположен входът на очния нерв. Тук се открива нещо интересно; същият този наклон, който има по своя път Слънцето по отношение на Земята, има тук към това сляпо петно тази точка, с която ние най-ярко възприемаме (светлината) вътре в нас.
към текста >>
Ако вземете сърцето, то също има наклон под определен
ъгъл
.
Има и нещо друго.
Ако вземете сърцето, то също има наклон под определен ъгъл.
Това е същият наклон, както и наклонът на Слънцето по отношение на Земята. Бих могъл да ви приведа безброй примери, с които бихте могли да видите: всичко това, което се намира навън, в Космоса, всичко това ние така или иначе носим в себе си. Наклонът на Слънцето ние носим в наклона в нашето око и в наклона на нашето сърце. Ние изцяло и напълно сме построени от космическия разум.
към текста >>
101.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Представете си, че някъде има къща и в някакъв
ъгъл
, където стопаните дълго не ги забелязват, има мравуняк; мравките се приспособяват, влачат отвсякъде разни боклуци, частички пръст, разни тресчици и строят някъде там, където дълго не е почиствано, отначало съвсем малка постройка, която е незабележима.
При нас това рядко става, но в южните области мравките могат да причинят сериозни грижи.
Представете си, че някъде има къща и в някакъв ъгъл, където стопаните дълго не ги забелязват, има мравуняк; мравките се приспособяват, влачат отвсякъде разни боклуци, частички пръст, разни тресчици и строят някъде там, където дълго не е почиствано, отначало съвсем малка постройка, която е незабележима.
И ето, оттам те прокарват ходове към кухнята и килера, при това пътищата им са много сложни, а след това получават това, което им е нужно за храна от кухнята или килера. В южните области може да стане така, че целият дом да се окаже на разположение на мравуняка. Разбира се, първо даже не се знае, що за приятели живеят в такъв мравуняк и това се забелязва едва тогава, когато случайно се сблъскат с тях или видят, че в килера вече нещо е изядено. Тогава се открива мравунякът, като се проследи направлението на ходовете.
към текста >>
102.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук те действат съвсем различно, отколкото в умерената зона, където падат косо, под съвсем друг
ъгъл
.
Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно.
Тук те действат съвсем различно, отколкото в умерената зона, където падат косо, под съвсем друг ъгъл.
Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед. Действието на тази анималистична, животинска сила зависи от Слънцето. Посредством своите сили Слънцето обуславя това, че в Египет човек с лекота «омагьосва», парализира жабата, даже може да я убие, докато в умерената зона той сам е принуден да се поддаде на влиянието на жабата. Това пак зависи от Слънцето.
към текста >>
103.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Представата за Локи също не е била такава, че той кокори очи някъде в
ъгъл
а.
Но това е невярно. Древните хора са имали други представи. Ако духал вятър, в него е имало и нещо духовно - и това е действително така, - във вятъра е веел Вотан. Те не са си го представяли така, че в гората да можеш да срещнеш Вотан като обикновен човек, не, ако е ставало дума за среща с Вотан, това е бил вятърът, духащ в гората. До когото още достига смисълът на думата «Вотан», той и днес може да почувства нещо от самата тази дума.
Представата за Локи също не е била такава, че той кокори очи някъде в ъгъла.
Той е живеел в огъня.
към текста >>
НАГОРЕ