Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
49
резултата от
34
текста с която и да е от думите за : '
Чело
'.
1.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и с благородно
чело
, с бляскав взор?
и с благородно чело, с бляскав взор?
към текста >>
2.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Но освен да съзерцава красивото му
чело
и светлината на прекрасната му душа, витаеща над лежащия в прострация Ницше, друг контакт Щайнер не може да осъществи.
Запознава се както със съчиненията на Хекел, така и със самия Хекел – най-видния последовател на Дарвин. Щайнер забелязва двойнствеността в него, потапя се в неговата душевност, изживява миналата му инкарнация. В съседния на Ваймар град Наумбург доизживява последните си години Ницше. Личност с дълбока човешка драма, подсъзнателно стремяща се към духа, бореща се срещу бездуховните възгледи на времето. След като го посещава в дома му, Рудолф Щайнер завършва книгата си за него.
Но освен да съзерцава красивото му чело и светлината на прекрасната му душа, витаеща над лежащия в прострация Ницше, друг контакт Щайнер не може да осъществи.
към текста >>
3.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Имаше необикновено високо
чело
и дълга философска брада.
Роберт Цимерман беше забележителна личност.
Имаше необикновено високо чело и дълга философска брада.
Всичко у него беше премерено, стилизирано. Когато влизаше през вратата и се качваше на катедрата, крачките му бяха заучени и все пак такива, че си казвахме, че за този човек е напълно естествено и разбиращо се от само себе си да бъде такъв, какъвто е. В позата и движенията си той изглеждаше така, сякаш с упорита самодисциплина ги беше формирал съгласно естетическите принципи на Хербарт. И все пак всичко това събуждаше симпатия. После той бавно сядаше на един стол, отправяше дълъг поглед към аудиторията през очилата си, след което бавно и премерено ги сваляше, още веднъж поглеждаше без очила през кръга на слушателите си и след това започваше да изнася лекцията си, говорейки свободно, но в грижливо оформени изречения, произнесени по художествен начин.
към текста >>
4.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
С тях тя беше основала Архива на Гьоте и заедно с група негови изследователи, на
чело
на която бяха Херман Грим, Густав фон Льопер и Вилхелм Шерер, бяха решили да организират такова издание на Гьоте, в което познатите му съчинения да се обединят с още непубликуваното му наследство.
По това време (1889 г.) се осъществи пътуването ми до Германия. Повод за него беше поканата за сътрудничество във Ваймарското издание на Гьоте, която ми беше отправена от великата херцогиня Софи фон Заксен чрез Архива на Гьоте. Преди няколко години бе починал Валтер фон Гьоте, внукът на Гьоте. Той беше завещал на великата херцогиня ръкописите, останали след Гьотевата смърт.
С тях тя беше основала Архива на Гьоте и заедно с група негови изследователи, на чело на която бяха Херман Грим, Густав фон Льопер и Вилхелм Шерер, бяха решили да организират такова издание на Гьоте, в което познатите му съчинения да се обединят с още непубликуваното му наследство.
към текста >>
Пред себе си видях едно
чело
, явен признак за бистър и остър ум, и поглед в очите му, който разкрива най-съкровено усещаната увереност в това, което философът знае.
Имах възможност да беседвам дълго с този философ. Той беше полуизлегнат с изпънати крака на канапето. Откакто се бяха появили болките в колената му, прекарваше по-голямата част от живота си в тази поза.
Пред себе си видях едно чело, явен признак за бистър и остър ум, и поглед в очите му, който разкрива най-съкровено усещаната увереност в това, което философът знае.
Лицето му обгръщаше мощна брада.
към текста >>
5.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Там умопомраченият с чудно красиво
чело
,
чело
едновременно на творец и на мислител, лежеше на едно канапе за почивка.
По-късно влязох в сериозен конфликт с г-жа Елизабет Фьорстер-Ницше. Но по това време нейната любезност и подвижен ум извикаха у мен най-дълбоката ми симпатия. Страдах неописуемо от конфликтите с нея. До тях ни доведе една сложна ситуация и аз бях принуден да се защитавам от обвинения. Знам, че всичко това беше необходимо, за да се покрият с воала на горчивина в спомените прекрасните часове, които можах да преживея в Архива на Ницше в Наумбург и Ваймар, но все пак съм благодарен на г-жа Фьорстер-Ницше, че при първото от многобройните посещения, които ѝ направих, тя ме пусна в стаята на Фридрих Ницше.
Там умопомраченият с чудно красиво чело, чело едновременно на творец и на мислител, лежеше на едно канапе за почивка.
Това се случи в часовете на ранния следобед. Очите му, които в своето помрачение все още разкриваха одушевеност, сега само възприемаха картината на околната обстановка, която повече не можеше да намери достъп до душата. Ние стояхме до него, а Ницше не знаеше нищо за това. И все пак при гледката на одухотвореното му лице все още можеше да възникне мисълта, че то би могло да изразява една душа, която цял предиобед е творила мисли в себе си и която сега просто иска да си почине за малко. Вътрешното разтърсване, което обзе душата ми, сякаш премина в разбиране на този гений, чиито очи бяха отправени към мен, но не успяваха да срещнат моите.
към текста >>
6.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Всеки човек знае, че това е така и грубо взето и че винаги можем да съдим за човешката вътрешност при този или онзи човек според формата на неговото
чело
, според формата на неговия череп.
Когато виждаме сега при човека, как с право у него ни интересува особената форма на черепа, ние трябва да си кажем: С особената форма на черепа се изразява фактически нещо от вътрешната същност на човека.
Всеки човек знае, че това е така и грубо взето и че винаги можем да съдим за човешката вътрешност при този или онзи човек според формата на неговото чело, според формата на неговия череп.
Самопонятно е, че при това не трябва да гледаме на определени области на духовния живот, които отново се еманципират от свързаната с тялото душа. Но все пак съществува като една сигурна основа това, което можем да наречем израз на духа станал душа и което така неправилно е довело до възникването на френологията, до наблюдението на черепа и тем подобни. Защото същественото е именно това, да си изясним, че онези форми, които намират израз в човешкия череп, за човека като такъв, какъвто той стои пред нас като морално, интелектуално същество, са индивидуални, а не общи. Но там където пристъпваме към обобщаване, там ние въобще не познаваме цялата връзка на нещата. По този начин цялата френология, когато тя се практикува така, е едно материалистично безчинство.
към текста >>
7.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
от вашето
чело
сияе съвършенство!
от вашето чело сияе съвършенство!
към текста >>
8.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Идващите от север течения са развили човешкото
чело
(в други записки: мозък) до такава степен, че човекът можа да се превърне в мислител, в сетивен наблюдател.
Трябва да си представите, че върху атлантеца са упражнявали въздействието си и двете течния студените от север и топлите от юг. Топлите течения са позволили в сърцето да навлезе огън, направили са така, че в него да пламне ентусиазъм, докато другата част на човешката природа е била повлияна от студения север.
Идващите от север течения са развили човешкото чело (в други записки: мозък) до такава степен, че човекът можа да се превърне в мислител, в сетивен наблюдател.
Главата на атлантеца беше формирана съвсем различно от главата на днешния човек. Именно това, което предизвикаха силите на дванадесетте течения от север, превърна човека в мислител. А топлото течение от юг го дари с чувствата, с усещанията и по този начин с днешната му сетивност. Това, което кръвта получи, се вля в сърцето и го превърна в съвършено различен орган. От това, че кръвта, хранещия човека сок, и цялата циркулация на кръвта, изцяло се измениха, трябваше да се промени и външното хранене на тялото.
към текста >>
9.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В последните стадии на атлантския период човекът имаше например едно дълбоко вдлъбнато физическо
чело
, от което като една огромна топка се показваше етерното тяло.
Разбира се този различен начин на възприятие беше свързан с това, че тогавашният човек изглеждаше съвсем различно от днешния.
В последните стадии на атлантския период човекът имаше например едно дълбоко вдлъбнато физическо чело, от което като една огромна топка се показваше етерното тяло.
Точката на челото, между двете очи и лежаща малко назад, още не съвпадаше във физическото и етерното тяло. Тогава физическото и етерното тяло се свиха в едно, и съвпадането на тези две точки в етерното и физическото тяло беше един важен момент в развитието на човечеството. Днес етерната глава почти съвпада с физическата. При конете все още е различно. Но както се промени главата на човека, така се измениха и крайниците му.
към текста >>
10.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Как човекът се е развил в себе си, дали е развил добрите или лошите подтици, това ще бъде записано на неговото
чело
.
Цялото тяло ще бъде образ и подобие на това, което живее в душата.
Как човекът се е развил в себе си, дали е развил добрите или лошите подтици, това ще бъде записано на неговото чело.
И след войната на всички против всички ще има два вида хора. Онези, които са се старали да следват зова, който ги е призовал към духовния живот, които са следвали одухотворението, облагородяване на душевно-духовния живот, ще носят този душевно-духовен живот на своите лица и в своите жестове, ще го изразяват в движенията на своите ръце. А онзи, които са се отвърнали от духовния живот, както това ни се показва чрез църквата от Леодикея, които са били хладки, нито топли, нито студени, ще преминат в следващата епоха като такива, които забавят развитието на човечеството, които запазват назадничавите сили на развитието. Те ще носят лошите, враждебните на духовното страсти и инстинкти отпечатани върху тяхното грозно, глупаво и с лош поглед лице. В техните жестове и във всичко, което ще вършат, те ще създават един образ на грозното, което живее в тяхната душа.
към текста >>
11.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето
чело
името Христос, защото ще са се научили да гледат към него.
Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс? Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса? Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела. Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса. Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе.
Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него.
След като печатите ще бъдат разтворени, човекът ще носи отпечатано в неговата външна форма това, което той носи вътре в своето сърце.
към текста >>
12.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Човекът не би имал нервна система ако нямаше астрално тяло; той нямаше да има сегашното си устройство, изправения си вървеж, своето арковидно
чело
, ако нямаше Аз.
Човекът има освен тях и астрално тяло; но него го има също и животното. Ако човекът имаше само тези три члена (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло), той щеше да бъде като животно. Това не е така, защото човекът има също и свой Аз, и стои по-високо от тези по-низши създания на минералното, растителното и животинското природни царства. Всички висши членове на човека работят върху неговото физическо тяло; физическото тяло не би могло да бъде онова, което е, ако човекът не притежаваше тези по-висши членове. Едно растение би било минерал, ако нямаше етерно тяло.
Човекът не би имал нервна система ако нямаше астрално тяло; той нямаше да има сегашното си устройство, изправения си вървеж, своето арковидно чело, ако нямаше Аз.
Ако нямаше своите невидими членове във висшите светове, той нямаше да се изправя пред нас като фигурата, която е.
към текста >>
13.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето защо много трудно може да бъде разбран онзи, чийто ясновиждащ поглед, бих казал, само с един замах разгадава сложните философски конструкции, изграждани „с пот на
чело
“ и не смята за нужно мисловно да извърши всяка направена вече крачка, за да вникне в това, за което става дума.
Отворете която и да е философска книга, вгледайте се в която и да е западна философска система. Това, което днес толкова сериозно определяме като „философска система“ как е постигнато то в повечето случаи? Ако надникнете в кабинета на един човек, който минава за сериозен философ, Вие ще се убедите как неговата философска система се ражда с усилията на логиката, на логическото мислене. Цялата система възниква в резултат на упорита и бавна работа. И хората, които изграждат философията по този начин, изобщо не допускат, че това, което те изтъкават като мрежа от понятия, в известен смисъл може да бъде постигнато и по ясновидски път.
Ето защо много трудно може да бъде разбран онзи, чийто ясновиждащ поглед, бих казал, само с един замах разгадава сложните философски конструкции, изграждани „с пот на чело“ и не смята за нужно мисловно да извърши всяка направена вече крачка, за да вникне в това, за което става дума.
Философията Веданта е изградена тъкмо от такива понятия, които са уловени по ясновидски път. Тя не е изградена с пот на челото, по примера на европейските философи, а е непосредствено извлечена от духовния свят и съдържа под формата на абстрактни понятия последните разредени останки от старото ясновидство, или, казано по друг начин, първите фини постижения на Йога в свръхсетивния свят.
към текста >>
14.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно
чело
, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота. Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус. Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ.
Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
към текста >>
15.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото
чело
, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм.
Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл човекът е обхванат по отношение на своята глава в определена еволюция, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения.
Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм.
Но разбира се от само себе си отношението на развиващата се по-нататък глава към останалото тяло през време на Земната епоха никога не ще бъде това на едно търкалящо се кълбо. Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в един много, много тесен размер. В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие. От средата на Атлантската епоха насам организмът на човека вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха човекът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения. От това ще можете да направите извода, който сега обаче е правилен, защото той не е нищо друго освен изразено в думи наблюдение -, че колкото по-далече отиваме в миналото в Атлантската, в Лемурската епоха, човекът е изглеждал съществено различно от днес, даже и за неговия собствен поглед.
към текста >>
16.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Блажени имащите чисти сърца, блажени завръщащите се победоносно; защото те ще видят новото лице на Рим, обкиченото с нов венец
чело
на Данте,триумфиращата хубост на Италия."
Блажени имащите чисти сърца, блажени завръщащите се победоносно; защото те ще видят новото лице на Рим, обкиченото с нов венец чело на Данте,триумфиращата хубост на Италия."
към текста >>
17.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато
чело
, изпъкнали надочни дъги и т.н.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните. В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост.
И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н.
Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>
18.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И тогава същият този Дух дава на човека инкарната, характерния цвят на плътта, дава му това, което той притежава като физиономия, дава му това, което ни гледа от благородно изваяното му
чело
, от извивката на неговия нос и устни.
Откъм другия полюс нещата изглеждат по-различно. Тук човек не разполага с никакви сетивни възприятия, представи или чувства, за които бихме могли да кажем, че с тях той е потопен заедно с Духа в своето тяло. Тук ние стигаме до ясно разбиране на нещата, едва след като погледнем внимателно един човек, който е застанал пред нас в съвършено спокойствие. Когато изследваме неговата физиономия, когато изследваме това, което се излъчва от него докато Духът прониква в неговото тяло и „вкарва“ там инспирациите същият този Дух от ново се появява на повърхността, за да бликне навън в човешките жизнени сили и импулси.
И тогава същият този Дух дава на човека инкарната, характерния цвят на плътта, дава му това, което той притежава като физиономия, дава му това, което ни гледа от благородно изваяното му чело, от извивката на неговия нос и устни.
Да, същият този Дух вече като инспирация се явява пред нас тогава, щом се изправим пред един съвършено спокоен човек. В този миг Духът действува чрез степените на човешкия живот.
към текста >>
19.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ако виждате някой с полегато
чело
, с издадена напред брадичка, той движи по различен начин главата си от човек с полегато
чело
и много изпъкналата напред брадичка.
Ако сега слезем отново в човека, в неговото астрално тяло, намиращо се в него, но сведено до нищо в него, стигаме в човека до един съставител, който не може вече този път, да бъде видян отвън, но който виждаме, когато виждаме човека в движение и чиято форма разбираме, изхождайки от движението. За това е необходимо да имаме следното виждане: представете си един нисък човек, един вид добре закръглено джудже, което върви със своите малки крака, гледате неговия начин на преместване: вие разбирате неговия начин на преместване, изхождайки от неговите малки крака, които той опъва пред себе си, почти като малки колони. Един висок, слаб човек със своите дълги крака би имал друг начин на преместване. Във виждането, което ще имате за него, ще видите едно единство между движение и форми. Ще откриете, впрочем, това единство, ако се упражнявате да виждате тези неща.
Ако виждате някой с полегато чело, с издадена напред брадичка, той движи по различен начин главата си от човек с полегато чело и много изпъкналата напред брадичка.
Ще видите навсякъде в човека връзка между формата му и начина му на преместване, ако го гледате просто такъв, какъвто е там, пред вас и имате впечатление, произлизащо от неговия инкарнат, от неговия начин да остане неподвижен. Вие гледате неговия Аз, когато вземете под внимание това, което преминава от неговата форма в начина му на преместване и това, което се свежда така да се каже, до движението в предшестващото състояние.
към текста >>
20.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато, например, излъчва обратно полученото от Юпитер и Венера, от тяхното особено отношение, което вече споменах, така че един лъч на който има да се каже много неща за вашето възприятие на сърцето е отразен от човешкото
чело
един друг лъч смесва своя звук и своята светлина, който идва от областта намираща се под сърцето, тогава се ражда това мъчително безпокойство във възприятието на сърцето, за което трябва да се говори на първо място и в което цялата душа, която не е напълно втвърдена си казва, на самата себе си в действителност, в своя сън: космичната мъгла ме обзе в себе си.
Обаче, опитността, която се получава по този начин е за възприятието на сърцето, за което говорих, нещо, което може да се каже,че е свързано със значително мъчително безпокойство. При почти всички хора, се смесват при тази опитност чувствата, които имат определена духовна форма на мъчително безпокойство и особено, когато човешкото етерно тяло отразява под формата на светлина и на звук опитността изживяна в космоса.
Когато, например, излъчва обратно полученото от Юпитер и Венера, от тяхното особено отношение, което вече споменах, така че един лъч на който има да се каже много неща за вашето възприятие на сърцето е отразен от човешкото чело един друг лъч смесва своя звук и своята светлина, който идва от областта намираща се под сърцето, тогава се ражда това мъчително безпокойство във възприятието на сърцето, за което трябва да се говори на първо място и в което цялата душа, която не е напълно втвърдена си казва, на самата себе си в действителност, в своя сън: космичната мъгла ме обзе в себе си.
Това наистина, означава, така да се каже, че съм станал аз самият тънък като космичната мъгла, означава че плувам като облак от космичната мъгла. Такава е най-напред опитността, която човек има веднага след заспиването.
към текста >>
21.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Вземете това човешко лице, благородно
чело
, изпъкнал навън нос, очите, физиономията.
Тук е мястото, където с антропософската наука за духа, от една страна, свързваме с Гьотеанизма това, което Гьоте е знаел, където ние обаче продължаваме напълно в стила на Гьоте. Често съм цитирал казаното от Гьоте: «Окото е създадено от светлината за светлината»[2]. Да, но не от светлината и за светлината, която виждаме. От светлината, която виждаме, не може да се изгради окото със своите вътрешни формиращи сили. Но вземете един човек, едно човешко лице.
Вземете това човешко лице, благородно чело, изпъкнал навън нос, очите, физиономията.
Да прибавим жестовете. Ако бихме снимали всичко това пространствено, бихме получили формите. Но когато погледнем един човек, не сме доволни, че можем пространствено да снимаме формите, а през пространствените движения на жестовете ние търсим душевното, лежащо зад тях. Слънчевата светлина идва към нас. Навън е Слънцето и слънчевата светлина идва към нас.
към текста >>
22.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Нашето
чело
, горната част на главата ни, собствено, винаги идва отгоре.
Нашето чело, горната част на главата ни, собствено, винаги идва отгоре.
Който е гледал с художествен усет живописта на малкия купол на изравнения със земята Гьотеанум, е можел да види как там това беше навсякъде: долната част на лицето - като нещо, в определен смисъл, израснало от човека, горната част на главата - като нещо, дадено от Космоса. Във времето, когато хората са имали усещане за тези неща, това е било особено действено. Вие никога няма действително да разберете гръцката пластична форма на главата, без да можете да внесете в нея това чувство, защото гърците винаги са творили на основата на подобни усещания.
към текста >>
23.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено
чело
, което правеше особено силно впечатление.
Това беше една странна съдба. В живота си аз го видях само веднъж. Видях го през 90-те години на миналото столетие в Наумбург, когато той вече беше тежко душевно болен. Един следобед, около два и половина часа, сестра му ме заведе в неговата стая.
Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление.
Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си. Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка. Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза. Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщност действителният Ницше се носеше над главата си. Той беше там.
към текста >>
24.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ариман до висока степен е свръхинтелигентен във всяко направление; той владее една ослепителна интелигентност, която идва от цялото човешко същество - само не от онази част, която се оформя човешки в човешкото
чело
.
Виждате ли, мои мили приятели, трябва да познаваме този Ариман, т.е. тези отряди на Ариман. Нищо не се постига само с това, че към името на Ариман се изпитва презрение или на едно пълчище от презрени същества се дава неговото име. С това не се постига абсолютно нищо. Онова, което е важно, е, че в лицето на Ариман пред нас стои преди всичко едно космическо същество, което притежава най-високата интелигентност, която можем да си представим, едно космическо същество, което изцяло е приело интелигентността в своята индивидуалност.
Ариман до висока степен е свръхинтелигентен във всяко направление; той владее една ослепителна интелигентност, която идва от цялото човешко същество - само не от онази част, която се оформя човешки в човешкото чело.
към текста >>
Ако бихме изобразили Ариман в човешка имагинация, в човешки образ, би трябвало да го изобразим с наклонено назад
чело
и с един фриволно-циничен израз, защото всичко при него идва от тези по-нисши сили, именно от тях идва най-високата интелигентност.
Ако бихме изобразили Ариман в човешка имагинация, в човешки образ, би трябвало да го изобразим с наклонено назад чело и с един фриволно-циничен израз, защото всичко при него идва от тези по-нисши сили, именно от тях идва най-високата интелигентност.
Да влезе човек в спор с Ариман, означава да бъде смазан от логическата последователност и величествената точност, с която той употребява своите аргументи. За света на хората, - такова е мнението на Ариман, - трябва първо да се реши, дали ще царува остроумието или глупостта. А «глупаво» Ариман нарича всичко, което не включва в себе си интелигентността като пълна лична индивидуалност. Защото всяко ариманическо същество като индивидуалност е свръхинтелигентно, така както току-що ви описах, - мислещо критично и отхвърлящо всичко нелогично, с подигравка и презрение.
към текста >>
25.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
При такова същество образът така е трябвало да се изгради, че всички действащи в тялото сили да се насочат към формата, която се превръща отпред в сводестото
чело
.
Фактически в това изречение се намира цялата тайна на съвременното човешко съществуване. Такова изречение може да се мисли, да се чувства и да се осъществява само от същество, което има такава фигура и такъв външен образ както днешния земен човек.
При такова същество образът така е трябвало да се изгради, че всички действащи в тялото сили да се насочат към формата, която се превръща отпред в сводестото чело.
Това сводесто, изпъкнало напред чело и «Аз съм» си принадлежат. В по-ранните времена на развитие човешката фигура е минала през една степен, при която този образ още не е бил насочен напред към оформянето на такова чело. Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и волево назовано (волирано). Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тялото (фигурата) е породила «Аз съм». Това «Аз съм» е съществувало и преди, само че още не е могло да се изрази в една съответстваща му форма.
към текста >>
Това сводесто, изпъкнало напред
чело
и «Аз съм» си принадлежат.
Фактически в това изречение се намира цялата тайна на съвременното човешко съществуване. Такова изречение може да се мисли, да се чувства и да се осъществява само от същество, което има такава фигура и такъв външен образ както днешния земен човек. При такова същество образът така е трябвало да се изгради, че всички действащи в тялото сили да се насочат към формата, която се превръща отпред в сводестото чело.
Това сводесто, изпъкнало напред чело и «Аз съм» си принадлежат.
В по-ранните времена на развитие човешката фигура е минала през една степен, при която този образ още не е бил насочен напред към оформянето на такова чело. Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и волево назовано (волирано). Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тялото (фигурата) е породила «Аз съм». Това «Аз съм» е съществувало и преди, само че още не е могло да се изрази в една съответстваща му форма. Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят.
към текста >>
В по-ранните времена на развитие човешката фигура е минала през една степен, при която този образ още не е бил насочен напред към оформянето на такова
чело
.
Фактически в това изречение се намира цялата тайна на съвременното човешко съществуване. Такова изречение може да се мисли, да се чувства и да се осъществява само от същество, което има такава фигура и такъв външен образ както днешния земен човек. При такова същество образът така е трябвало да се изгради, че всички действащи в тялото сили да се насочат към формата, която се превръща отпред в сводестото чело. Това сводесто, изпъкнало напред чело и «Аз съм» си принадлежат.
В по-ранните времена на развитие човешката фигура е минала през една степен, при която този образ още не е бил насочен напред към оформянето на такова чело.
Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и волево назовано (волирано). Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тялото (фигурата) е породила «Аз съм». Това «Аз съм» е съществувало и преди, само че още не е могло да се изрази в една съответстваща му форма. Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят. И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело.
към текста >>
И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното
чело
.
В по-ранните времена на развитие човешката фигура е минала през една степен, при която този образ още не е бил насочен напред към оформянето на такова чело. Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и волево назовано (волирано). Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тялото (фигурата) е породила «Аз съм». Това «Аз съм» е съществувало и преди, само че още не е могло да се изрази в една съответстваща му форма. Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят.
И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело.
От там се получава, че чрез известно потопяване в «Аз съм» човек може да усети в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма. И тази сила е по-висша от силите, които днес в обикновения живот се намират в човека. Понеже тя е душевната творяща сила, която от душевността формира навън телесното. - Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело. Само не трябва да вярва, че веднага може да завладее тези по-висши светове от днес за утре.
към текста >>
- Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото
чело
.
Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят. И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело. От там се получава, че чрез известно потопяване в «Аз съм» човек може да усети в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма. И тази сила е по-висша от силите, които днес в обикновения живот се намират в човека. Понеже тя е душевната творяща сила, която от душевността формира навън телесното.
- Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело.
Само не трябва да вярва, че веднага може да завладее тези по-висши светове от днес за утре. По-скоро би трябвало да има търпение да предприема това потопяване всекидневно и в продължение на много време. Ако има това търпение, след известно време ще забележи, как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а е една проникната със сила жива мисъл. Той може да си каже: Както е жива тази моя мисъл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на растението и изгражда органите на неговото тяло. - Скоро тази мисъл така ще се очертае, като че ли излъчва светлина.
към текста >>
26.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Да, чрез формата на своето
чело
човекът донася кармическите последици от своята предишна инкарнация.
Или казано с други думи: Ние стигаме до правилно разбиране за човешката глава само тогава, когато в за сводената й горна част виждаме не друго, а чистия спомен за предишната инкарнация на човека, когато в средната й част, намираща се под очите, където са носът и ушите виждаме същия спомен, само че помра чен от Земната атмосфера, а в очертанията на устата онази форма, която вече изцяло е подчинена на Земните условия.
Да, чрез формата на своето чело човекът донася кармическите последици от своята предишна инкарнация.
Във формата на своята челюст, изразяваща нежност или упорство, той е повлиян от настоящия живот. Той изобщо не би имал челюсти, ако предишният му организъм невключващ главата не се беше трансформирал в сегашния организъм на главата. Обаче във формата на устата и челюстите, настоящите Земни импулси са толкова силни, че са сгъстили миналото и са го изтласкали в настоящето. Ето защо никой, който притежава художествен усет за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало чело. Ако притежава художествен усет, той никога няма да изрече такива думи.
към текста >>
Ето защо никой, който притежава художествен усет за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало
чело
.
Или казано с други думи: Ние стигаме до правилно разбиране за човешката глава само тогава, когато в за сводената й горна част виждаме не друго, а чистия спомен за предишната инкарнация на човека, когато в средната й част, намираща се под очите, където са носът и ушите виждаме същия спомен, само че помра чен от Земната атмосфера, а в очертанията на устата онази форма, която вече изцяло е подчинена на Земните условия. Да, чрез формата на своето чело човекът донася кармическите последици от своята предишна инкарнация. Във формата на своята челюст, изразяваща нежност или упорство, той е повлиян от настоящия живот. Той изобщо не би имал челюсти, ако предишният му организъм невключващ главата не се беше трансформирал в сегашния организъм на главата. Обаче във формата на устата и челюстите, настоящите Земни импулси са толкова силни, че са сгъстили миналото и са го изтласкали в настоящето.
Ето защо никой, който притежава художествен усет за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало чело.
Ако притежава художествен усет, той никога няма да изрече такива думи. Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато чело, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е волево издадена напред, или е нежно извита назад. Ето как, намирайки се още в началото, извличаме човешките форми от целия Космос, учим се да ги разбираме не само с оглед на целия сегашен Космос в него откриваме твърде малко а с оглед на еволюиращия Космос, като накрая се осмеляваме да черпим познание дори и от онзи Космос, който е извън времето.
към текста >>
Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато
чело
, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е волево издадена напред, или е нежно извита назад.
Във формата на своята челюст, изразяваща нежност или упорство, той е повлиян от настоящия живот. Той изобщо не би имал челюсти, ако предишният му организъм невключващ главата не се беше трансформирал в сегашния организъм на главата. Обаче във формата на устата и челюстите, настоящите Земни импулси са толкова силни, че са сгъстили миналото и са го изтласкали в настоящето. Ето защо никой, който притежава художествен усет за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало чело. Ако притежава художествен усет, той никога няма да изрече такива думи.
Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато чело, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е волево издадена напред, или е нежно извита назад.
Ето как, намирайки се още в началото, извличаме човешките форми от целия Космос, учим се да ги разбираме не само с оглед на целия сегашен Космос в него откриваме твърде малко а с оглед на еволюиращия Космос, като накрая се осмеляваме да черпим познание дори и от онзи Космос, който е извън времето.
към текста >>
27.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Представете си съвсем живо: покоят на неподвижните звезди имаме в изпъкналото
чело
и в засводената горна част на главата, а планетарните движения имаме в подвижния човешки поглед, във всичко онова, което вътрешно изживяваме чрез носа и обонянието.
Човешката глава, примерно, няма да бъде вече обект на произволни алегорични сравнения, защото челото и целия свод на горната й теменна част ще бъдат възприемани по един дълбоко интимен начин като огледално отражение на издигащия се над нас небесен свод. Да, челото и горната част на главата са отражение на целия Космос, а отражението на всичко онова, което вършим, обикаляйки около Слънцето и кръжейки около звездите и планетите с нашите хоризонтални кръгообразни движения, цялото това съдружно космическо движение ние имаме в художественото усещане за строежа на носа и очите.
Представете си съвсем живо: покоят на неподвижните звезди имаме в изпъкналото чело и в засводената горна част на главата, а планетарните движения имаме в подвижния човешки поглед, във всичко онова, което вътрешно изживяваме чрез носа и обонянието.
А ако се задълбочим в художественото познание на устата и брадичката, там ние срещаме едно отражение на онова, което се разиграва във вътрешността на човешкия организъм. Устата и брадичката са олицетворение на целия човек, доколкото той се проявява душевно в своето тяло. Там целият свят е художествено моделиран. В челото и горната част на главата спокойната сфера на Космоса; в очите, носа и горната устна движението през мировото пространство; в устата и брадичка та вътрешният покой в самия себе си.
към текста >>
28.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
В по-късния Атлантски период, например, човек е имал едно наклонено назад
чело
, докато етерното му тяло е изпъквало като огромна сфера.
Той е могъл, например, да види чувството на отмъщение у другия и да побегне. Чувството на отмъщение се е изразявало във вълнуваща се червена картина. Външното виждане на предмета, се е развило постепенно. Това, което преди човек е виждал, е било нещо като астрални цветове и трансформацията се е получавала, когато човек, така да се каже, е разпростирал този цвят върху предмета, обекта. Естествено, този друг вид перцелция, виждане, се е дължало на факта, че човекът по онова време е бил съвсем другояче устроен.
В по-късния Атлантски период, например, човек е имал едно наклонено назад чело, докато етерното му тяло е изпъквало като огромна сфера.
След това, физическото и етерното тяло се приближават и когато се съединяват зад челото, между очите, човек идва до важен момент в своята еволюция. Днес етерната глава на човека съвпада напълно с физическата. Това съвсем не е така при коня, но когато се е променила човешката глава, други негови органи също са се трансформирали. Постепенно е възникнала настоящата човешка форма. Нека ясно да си представим времето назад в края на Атлантската епоха.
към текста >>
29.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако обаче си представим човешките крайници, ще забележим, че те са формирани отвън навътре и имат известно отношение към Вашето
чело
: Нещо твърде важно за всички нас.
За да разберем системата на крайниците, налага се да си представим нещо доста сложно: А именно, че формите на главата са обърнати наопаки, както това е възможно да стане с една ръкавица. И това, което се проявява сега, е от огромно значение за целия живот на човека. Погледнете тази схематична рисунка: Конфигурацията на главата подсказва, как тя е, така да се каже, преобърната отвътре навън.
Ако обаче си представим човешките крайници, ще забележим, че те са формирани отвън навътре и имат известно отношение към Вашето чело: Нещо твърде важно за всички нас.
Представете си още, как нещо от Вашата вътрешна природа се стреми към Вашето чело. Сега разгледайте дланите на ръцете си и повърхността на ходилата: върху тези две повърхности се упражнява непрекъснат натиск, подобен на вътрешния натиск върху Вашето чело, само че в обратна посока. Следователно, когато насочвате дланите към външния свят и когато стъпвате с ходилата, през тези участъци отвън нахлува същата сила, която напира отвътре в посока към челото. Този факт е изключително важен, понеже нагледно показва как стоят нещата с духовно-душевната същност на човека. Тя е като един вид поток, преминаващ през целия организъм.
към текста >>
Представете си още, как нещо от Вашата вътрешна природа се стреми към Вашето
чело
.
За да разберем системата на крайниците, налага се да си представим нещо доста сложно: А именно, че формите на главата са обърнати наопаки, както това е възможно да стане с една ръкавица. И това, което се проявява сега, е от огромно значение за целия живот на човека. Погледнете тази схематична рисунка: Конфигурацията на главата подсказва, как тя е, така да се каже, преобърната отвътре навън. Ако обаче си представим човешките крайници, ще забележим, че те са формирани отвън навътре и имат известно отношение към Вашето чело: Нещо твърде важно за всички нас.
Представете си още, как нещо от Вашата вътрешна природа се стреми към Вашето чело.
Сега разгледайте дланите на ръцете си и повърхността на ходилата: върху тези две повърхности се упражнява непрекъснат натиск, подобен на вътрешния натиск върху Вашето чело, само че в обратна посока. Следователно, когато насочвате дланите към външния свят и когато стъпвате с ходилата, през тези участъци отвън нахлува същата сила, която напира отвътре в посока към челото. Този факт е изключително важен, понеже нагледно показва как стоят нещата с духовно-душевната същност на човека. Тя е като един вид поток, преминаващ през целия организъм.
към текста >>
Сега разгледайте дланите на ръцете си и повърхността на ходилата: върху тези две повърхности се упражнява непрекъснат натиск, подобен на вътрешния натиск върху Вашето
чело
, само че в обратна посока.
За да разберем системата на крайниците, налага се да си представим нещо доста сложно: А именно, че формите на главата са обърнати наопаки, както това е възможно да стане с една ръкавица. И това, което се проявява сега, е от огромно значение за целия живот на човека. Погледнете тази схематична рисунка: Конфигурацията на главата подсказва, как тя е, така да се каже, преобърната отвътре навън. Ако обаче си представим човешките крайници, ще забележим, че те са формирани отвън навътре и имат известно отношение към Вашето чело: Нещо твърде важно за всички нас. Представете си още, как нещо от Вашата вътрешна природа се стреми към Вашето чело.
Сега разгледайте дланите на ръцете си и повърхността на ходилата: върху тези две повърхности се упражнява непрекъснат натиск, подобен на вътрешния натиск върху Вашето чело, само че в обратна посока.
Следователно, когато насочвате дланите към външния свят и когато стъпвате с ходилата, през тези участъци отвън нахлува същата сила, която напира отвътре в посока към челото. Този факт е изключително важен, понеже нагледно показва как стоят нещата с духовно-душевната същност на човека. Тя е като един вид поток, преминаващ през целия организъм.
към текста >>
30.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Може да се каже, че ако някой има силно изпъкнало
чело
, то той може да бъде философ, докато ако челото му е хлътнало назад и е надарен, може да стане творец.
Р.Щ.: Всички тези неща напомнят на времето на френологията, когато по известен начин се събират човешките душевни качества и след това се търсят издадени по главата места, които се свързват с душевните качества. Но нещата не стоят така, въпреки че човешката глава може да бъде разглеждана като израз на душевното.
Може да се каже, че ако някой има силно изпъкнало чело, то той може да бъде философ, докато ако челото му е хлътнало назад и е надарен, може да стане творец.
Не може да се каже, че творецът "седи" някъде, но може да се усети какво се крие в едната или другата форма. Става дума за това,че по този начин се, открива душата: който е по-интелектуален, това проличава на челото му; ако има грижа, това пробягва по челото. Същото е и при това търсене сред растенията. Аз мисля, че не трябва да се търси така повърхностно, трябва да се проникне във същността и да се определят истинските отношения. И се изказа по този въпрос.
към текста >>
31.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Защо аз, който поставям работа само на
чело
на съзнанието за Аза – мисли Макс Щирнер – защо трябва аз да допусна, че Бог е големият егоист, който може да желае от света, от човечеството, всичко да бъде направено така, както на него му харесва!
Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер. От тази гледна точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света. Той казва например: някои етици, някои морални учители изискват да не вършим някакво деяние от егоизъм, а да го вършим затова, защото бог заповядва това; те казват, че когато вършим едно деяние, трябва да гледаме към бога, да се ръководим от това, което му харесва, което той е заповядал, което му е симпатично.
Защо аз, който поставям работа само на чело на съзнанието за Аза – мисли Макс Щирнер – защо трябва аз да допусна, че Бог е големият егоист, който може да желае от света, от човечеството, всичко да бъде направено така, както на него му харесва!
Аз не искам да се откажа от моя личен егоизъм заради големия егоизъм. Искам да върша нещата, които ми харесват. Какво ме интересува един Бог, когато имам само себе си.
към текста >>
32.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако това се нарисува, ще изглежда така (рис.): глава,
чело
; главата вътрешно изцяло представлява нерв, мощ-на нервна маса; след това още нещо преминава от тази нервна маса през гръбначния мозък.
Например нашата глава вътре се състои от това, което се нарича нервна субстанция. Знаете, че обикновено нервите преминават през организма като нишки, но главата вътрешно изцяло е нерв.
Ако това се нарисува, ще изглежда така (рис.): глава, чело; главата вътрешно изцяло представлява нерв, мощ-на нервна маса; след това още нещо преминава от тази нервна маса през гръбначния мозък.
Но след това нервните влакна преминават през цялото тяло. И така, това, което като нишки преминава по цялото тяло, в главата съществува във вид на съсредоточена единна маса. Това е нервната маса.
към текста >>
33.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
По-рано хората са били такива, че са имали череп с ниско
чело
, ето такъв нос (изобразява го на дъската), това са били неандерталци или хора, каквито намират в Югославия.
Може да се каже: всичко, живеещо във външния свят като животни, е произлязло от древни същества, които не са били още нито животни, нито хора, а са заемали междинна степен. Някои от тях останали по-несъвършени, други станали по-съвършени, станали хора. Тук, разбира се, ще се намерят хора, които ще кажат: да, но все пак по-рано хората са били много по-несъвършени, отколкото сега!
По-рано хората са били такива, че са имали череп с ниско чело, ето такъв нос (изобразява го на дъската), това са били неандерталци или хора, каквито намират в Югославия.
Тях ги намират много рядко, не следва да се смята, че там навсякъде лежат скелети; тях ги намират все по-малко. Съвременният човек има, като правило, прекрасно чело и т. н. и изглежда различно. Така че гореспоменатите хора ще кажат: щом ние намираме тези пра-човеци с ниско чело, следователно те са били по-глупави, тъй като разсъдъкът е разположен в челото и само хора, притежаващи високо чело, имат нормален разсъдък. Ето защо тези древни хора са били глупави, не са притежавали разсъдък, а по-късните хора с високи чела, с изпъкнали чела, само те са притежавали истински разсъдък.
към текста >>
Съвременният човек има, като правило, прекрасно
чело
и т. н.
Може да се каже: всичко, живеещо във външния свят като животни, е произлязло от древни същества, които не са били още нито животни, нито хора, а са заемали междинна степен. Някои от тях останали по-несъвършени, други станали по-съвършени, станали хора. Тук, разбира се, ще се намерят хора, които ще кажат: да, но все пак по-рано хората са били много по-несъвършени, отколкото сега! По-рано хората са били такива, че са имали череп с ниско чело, ето такъв нос (изобразява го на дъската), това са били неандерталци или хора, каквито намират в Югославия. Тях ги намират много рядко, не следва да се смята, че там навсякъде лежат скелети; тях ги намират все по-малко.
Съвременният човек има, като правило, прекрасно чело и т. н.
и изглежда различно. Така че гореспоменатите хора ще кажат: щом ние намираме тези пра-човеци с ниско чело, следователно те са били по-глупави, тъй като разсъдъкът е разположен в челото и само хора, притежаващи високо чело, имат нормален разсъдък. Ето защо тези древни хора са били глупави, не са притежавали разсъдък, а по-късните хора с високи чела, с изпъкнали чела, само те са притежавали истински разсъдък.
към текста >>
Така че гореспоменатите хора ще кажат: щом ние намираме тези пра-човеци с ниско
чело
, следователно те са били по-глупави, тъй като разсъдъкът е разположен в челото и само хора, притежаващи високо
чело
, имат нормален разсъдък.
Тук, разбира се, ще се намерят хора, които ще кажат: да, но все пак по-рано хората са били много по-несъвършени, отколкото сега! По-рано хората са били такива, че са имали череп с ниско чело, ето такъв нос (изобразява го на дъската), това са били неандерталци или хора, каквито намират в Югославия. Тях ги намират много рядко, не следва да се смята, че там навсякъде лежат скелети; тях ги намират все по-малко. Съвременният човек има, като правило, прекрасно чело и т. н. и изглежда различно.
Така че гореспоменатите хора ще кажат: щом ние намираме тези пра-човеци с ниско чело, следователно те са били по-глупави, тъй като разсъдъкът е разположен в челото и само хора, притежаващи високо чело, имат нормален разсъдък.
Ето защо тези древни хора са били глупави, не са притежавали разсъдък, а по-късните хора с високи чела, с изпъкнали чела, само те са притежавали истински разсъдък.
към текста >>
Ако днес разгледате главата на човек с болен от воднянка мозък, неговото
чело
няма да бъде скосено назад, а ще има именно високо, изпъкнало напред
чело
; главата на болен от воднянка много силно прилича на тази, която са имали атлантците!
Но виждате ли, господа, ако би ни се удало да хвърлим поглед на тези атлантски хора, хора, които са живели, преди територията на Атлантическия океан да започне да се спуска и да се образува море, тогава би се открило следното: тези хора са имали съвсем тънка кожица, малко меки хрущяли, които са изграждали обвивката на главата, а в останалата част - навсякъде вода!
Ако днес разгледате главата на човек с болен от воднянка мозък, неговото чело няма да бъде скосено назад, а ще има именно високо, изпъкнало напред чело; главата на болен от воднянка много силно прилича на тази, която са имали атлантците!
Само помислете, атлантците са имали такава глава, само че водниста, каквато днес наблюдаваме при ембриона. Вижте: да допуснем, че това е Земята (изобразява го на дъската); и сега на цялата Земята става така, че почвата под Атлантика потъва надолу, възниква Атлантическият океан, а Европа и Азия все повече изплават. Защото тук всичко се издига, в Америка също има издигане, а тук потъване. Земята се променя. Хората получават твърди кости.
към текста >>
И едва по-късно той отново е израснал - по цяла Европа и Америка - и възникнало високото
чело
.
Но ето че настанало време, когато този вид вода, тази слизеста форма на водата е изчезнала. Хората вече не са можели да мислят, костите се отдръпнали назад и възникнал този нискочел череп.
И едва по-късно той отново е израснал - по цяла Европа и Америка - и възникнало високото чело.
Така че трябва да кажем: тези атланти, тези древни атланти са имали водниста глава с много високо чело, а след това станало така, че то отстъпило назад, превръщайки се първо в ниско чело, което малко по малко отново израснало и станало високо чело. Това време било междинно; тогава хората били като неандерталския човек или като тези, които намират при разкопките в Южна Франция или в Югославия. Това е човекът на преходния период, човек, който е живял, когато в крайбрежните области почвата постепенно се е спускала. Тези хора, които разкопават днес в Южна Франция, не са били хора от ранната епоха, те са по-късни хора! Това са предшественици, но вече по-късни.
към текста >>
Така че трябва да кажем: тези атланти, тези древни атланти са имали водниста глава с много високо
чело
, а след това станало така, че то отстъпило назад, превръщайки се първо в ниско
чело
, което малко по малко отново израснало и станало високо
чело
.
Но ето че настанало време, когато този вид вода, тази слизеста форма на водата е изчезнала. Хората вече не са можели да мислят, костите се отдръпнали назад и възникнал този нискочел череп. И едва по-късно той отново е израснал - по цяла Европа и Америка - и възникнало високото чело.
Така че трябва да кажем: тези атланти, тези древни атланти са имали водниста глава с много високо чело, а след това станало така, че то отстъпило назад, превръщайки се първо в ниско чело, което малко по малко отново израснало и станало високо чело.
Това време било междинно; тогава хората били като неандерталския човек или като тези, които намират при разкопките в Южна Франция или в Югославия. Това е човекът на преходния период, човек, който е живял, когато в крайбрежните области почвата постепенно се е спускала. Тези хора, които разкопават днес в Южна Франция, не са били хора от ранната епоха, те са по-късни хора! Това са предшественици, но вече по-късни.
към текста >>
34.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако човек би имал такъв мощно развит и ориентиран към обонянието мозък като кучето, не би имал
чело
.
Благодарение на това човек е станал висше същество. И така, можем да кажем: в човешкия мозък вкусът и обонянието са претърпели мощна трансформация. От мозъка, ориентиран към вкусови усещания, и от мозъка, ориентиран към обоняние, е останало само парченце. При животното това не е така, напротив, това (показва го на рисунката) при него е мощно развито. За него може да се разбере даже с помощта на външните форми.
Ако човек би имал такъв мощно развит и ориентиран към обонянието мозък като кучето, не би имал чело.
Челото се изтегля назад, тъй като зад него се образува мозък, ориентиран към обоняние. Но когато последният се трансформира, челото се изтегля нагоре. Колкото кучето издължава носа си напред, мозъкът отстъпва назад. Този, който превърне това в предмет за изучаване, ще успее да каже коя животинска форма притежава особено добро усещане за миризма. Той трябва само да гледа, доколко мозъкът отстъпва назад и доколко мощно е развит носът.
към текста >>
НАГОРЕ