Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
12
резултата от
11
текста с корен от думите : '
Тоталност
'.
1.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
№ 4) Рудолф Щайнер посочва, че „
тоталност
та на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието на осъщественото по този начин познание до степен, че придобива имагинативен, или образен, характер.
*21.В своя основен философски труд „Философия на свободата" (Събр. Съч.
№ 4) Рудолф Щайнер посочва, че „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието на осъщественото по този начин познание до степен, че придобива имагинативен, или образен, характер.
към текста >>
2.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Според Рудолф Щайнер „
тоталност
та на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието.
По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, формулирани от Емануел Кант.
Според Рудолф Щайнер „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието.
към текста >>
3.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Щайнер "
тоталност
та на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието.
*48. С израза "гьотеанизъм" Р. Щайнер обозначава Гьотевия път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, издигнати от Емануил Кант. Според Р.
Щайнер "тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието.
Гьоте постига едно своеобразно усилване на същественото по този начин познание до степен, че то добива образен характер.
към текста >>
4.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Посредством наистина духовната медицинска наука могат само да се поддържат оздравителните сили в тяхната
тоталност
.
Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя представлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта. Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести! – болестта не може да бъде излекувана, доколкото работата не е в това, да се лекуват болестите, както биха искали съвременните хора.
Посредством наистина духовната медицинска наука могат само да се поддържат оздравителните сили в тяхната тоталност.
Истинското лечебно изкуство се състои в това, така да се направлява живота, че човек да овладее силите на разтваряне, отделяне и обновяване. Няма да са потребни никакви аптекарски стоки, ако всеки човек не само разпространи това върху собствената си човешка личност, но и така живее съвместно с другите хора, че това бъде прието от целия човешки род. Често съм говорил за това. И това е второто нещо.
към текста >>
5.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И този чувствен живот на човека може да бъде обхванат само ако кажем: Във всеки миг от нашия живот, ние сме проникнати от
тоталност
та на нашия чувствен живот; във всеки миг ние сме обхванати от едно или друго настроение.
До истинската същност на тези чувства може да се стигне само ако сме наясно, че всяко отделно човешко чувство е вплетено в цялостния чувствен живот на човека.
И този чувствен живот на човека може да бъде обхванат само ако кажем: Във всеки миг от нашия живот, ние сме проникнати от тоталността на нашия чувствен живот; във всеки миг ние сме обхванати от едно или друго настроение.
Нека се опитаме да доведем едно чувство до съзнанието всеки може да направи това сам и веднага ще видим, че това чувство, това настроение е всъщност нещо безкрайно разнообразно. То може да се отклони в една свръхвеселост, така че човек да е чрезмерно весел, или в посока на подтиснатост, или пък да е налице едно лабилно и подвижно равновесие.
към текста >>
6.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Невъзможно е да си представим топлинното възприятие без да обхванем самата топлина в цялата и
тоталност
.
Виждате ли, човек например живее в една топлинна среда. И както чрез зрителното сетиво той възприема света на цветовете, така и чрез топлинното сетиво той възприема света на топлината. Той изживява топлината в своята бих искал да кажа вътречовешка същност, доколкото тя е обградена от кожата. Но в мига на възприятието, човек вече извлича абстракции.
Невъзможно е да си представим топлинното възприятие без да обхванем самата топлина в цялата и тоталност.
А при топлината винаги има нещо, което я прави близка с обонянието. Обективно и външно възприета, топлината винаги показва нещо общо с обонянието.
към текста >>
7.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Това, което е получено в еволюцията на душата чрез процеси в душата, такива, каквито ги описах, се показва най-вече в цялостната промяна, която се изразява в
тоталност
та на душата, в разположението на душата на този, който се стреми към познанието чрез посвещение, аз ви моля да не се обърквате от моите думи.
Това, което е получено в еволюцията на душата чрез процеси в душата, такива, каквито ги описах, се показва най-вече в цялостната промяна, която се изразява в тоталността на душата, в разположението на душата на този, който се стреми към познанието чрез посвещение, аз ви моля да не се обърквате от моите думи.
Не искам да кажа, че този, който постига посвещение, става изведнъж един друг човек във всяко отношение. Напротив, модерното познание чрез посвещение трябва да остави човешкото същество напълно в света, така че, даже когато постигне посвещение да може да продължи своя вот просто така, както го е започнал. Но е вярно, че за часовете и миговете, в които практикува свръхсетивното изследване, човешкото същество става, от факта на познанието чрез посвещение, различно от това, което е в обикновения живот.
към текста >>
8.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
В този случай
тоталност
та идва от взаимодействието на цял ред природни закони.
Един такъв всеобхватен и тотален пример, взет от външния свят, е денонощният цикъл.
В този случай тоталността идва от взаимодействието на цял ред природни закони.
В хода на денонощния цикъл както в нашето обкръжение, така и в самите нас се разиграват най-различни физически и химически процеси. И ние бихме могли да обобщим: Всъщност денонощният цикъл е един вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно.
към текста >>
Друг, още по-голям пример на „
тоталност
" имаме в годишния цикъл.
Друг, още по-голям пример на „тоталност" имаме в годишния цикъл.
Ако погледнете този годишен цикъл и всичко, което става със Земята и човечеството в хода на една година дори и само във външния атмосферен пласт ако проследите процесите в растенията и минералите, Вие ще установите, че сте изправени пред един още по-всеобхватен „времеви" организъм, чиито природни процеси можете да изследвате под формата на чернодробни, стомашни, бъбречни процеси и т.н. и т.н. Практически в годишния цикъл има едно органическо натрупване думата е приблизителна, но все пак може да се употреби едно органическо натрупване на такива процеси, които подлежат на подробно естественонаучно изследване.
към текста >>
9.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
И само такива хора, които бяха изпълнени с копнеж към познанието, за които с право се разказваше, че както Питагор странствуват от един мистериен храм към друг мистериен храм, от една област към друг област, от една Мистерия към друга Мистерия, само те стигаха до цялостното човешко изживяване, до
тоталност
та на човешкото изживяване.
И само такива хора, които бяха изпълнени с копнеж към познанието, за които с право се разказваше, че както Питагор странствуват от един мистериен храм към друг мистериен храм, от една област към друг област, от една Мистерия към друга Мистерия, само те стигаха до цялостното човешко изживяване, до тоталността на човешкото изживяване.
Те действително бяха в постоянно движение, от един мистериен храм, където се почитаха есенните тайни, Слънчевите тайни, към друг мистериен храм, където те можеха да съзерцават пролетните тайни, тайните на Луната. Затова и за древните посветени се разказва, че те странствуват от една Мистерия към друга Мистерия. По един тайнствен начин тези посветени изживяваха годината вътре в душите си, те изживяваха годината в нейните естествени празници. Един древен посветен би могъл да каже: Пристигна ли тук, където цари култа към Адонис, аз мога да съзерцавам мировата есен, както и сиянието на духовното Слънце в започващата зима зимна нощ. Отзовеше ли се в друг мистериен център, където зачитаха пролетните Мистерии, същия посветен би могъл да допълни: А сега аз съзерцавам тайните на Луната.
към текста >>
10.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Когато се опитвам да представя цвета на човешката плът, на инкарната, в
тоталност
та на тяхното космическо проявление, това също може да има художествена стойност.
Но ето че сега моят придружител, разглеждайки картината, изведнъж каза: Да, обаче аз бих предпочел да гледам този човек откъм лицето! Нали разбирате, в този случай е налице само един материален, а не художествен интерес. Моят придружител смяташе за по-добре, ако художникът беше нарисувал конкретния човек. Обаче това би било оправдано само ако искаме да изобразим това, което възприемаме чрез цветовете. Когато се опитвам да нарисувам един пациент, лежащ на болничното легло и страдащ от определена болест, да проуча цвета на лицето му, за да уловя как болестта се проявява в сетивния свят, моите усилия биха могли да имат и художествена стойност.
Когато се опитвам да представя цвета на човешката плът, на инкарната, в тоталността на тяхното космическо проявление, това също може да има художествена стойност.
Но когато рисувам г-н Леман такъв, какъвто стои пред мен съгласете се, че това, първо, не ми се удава, и второ, изобщо не представлява никаква художествена задача; художествената задача изисква да уловя как слънчевата светлина залива лицето му, как тя се отклонява от рунтавите му вежди и т.н. Следователно, аз трябва да уловя въздействията на целия свят върху този, когото рисувам. И средството, чрез което постигам това, е преливането между светлината и тъмнината, самите цветове, както и задържането на бързопреходния миг.
към текста >>
11.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Главата е равна на една
тоталност
, Гърди-човекът не е
тоталност
, той е един фрагмент, а да не говорим за веществообменния човек!
Още по-сложно е, дори е напълно невъзможно да се нарисува това в повърхността, когато обърнем поглед към веществообменния човек. Накратко, за едно разглеждане на формите, на пластическите форми, трите съставни част на човешката природа се представят напълно различни една от друга.
Главата е равна на една тоталност, Гърди-човекът не е тоталност, той е един фрагмент, а да не говорим за веществообменния човек!
към текста >>
НАГОРЕ