Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
351
резултата от
101
текста с която и да е от думите за : '
Сетиво
'.
1.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
За да изрази и това убеждение, той намери у Бруно една формула "Защото както не познаваме с едно и също
сетиво
цветовете и звуците, така също ние не виждаме с едно и също око основата на изкуството и основата на природата", защото основата на изкуството ние виждаме със сетивните очи, а основата на природата с окото на разума.*/*Цитирано на друго място,стр.77./.
"Колкото и малко и незначително да бъде нещо, то има в себе си една част от духовната субстанция.* /*Джордано Бруно, За причината, Принципа и Единния. Преведено от италиански и предвидено с обяснителна бележка от Х.Ласон; 2-ро издание, Хайделберг 1889 г./. Това беше също и мнението на Гьоте, че ние знаем да съдим за дадено нещо тогава, когато виждаме, както е било поставено на своето място от всеобщия разум, как то е станало именно това, което се представя на нашия поглед. Когато възприемаме със сетивата, това не е достатъчно, защото сетивата не ни казват, как дадено нещо е свързано с всеобщата мирова идея, какво значение има то за великото Цяло. Тук ние трябва да гледаме така, че нашият разум да създаде една идейна основа, върху която после да ни се яви това, което сетивата ни доставят; както се изразява Гьоте, ние трябва да гледаме с очите на духа.
За да изрази и това убеждение, той намери у Бруно една формула "Защото както не познаваме с едно и също сетиво цветовете и звуците, така също ние не виждаме с едно и също око основата на изкуството и основата на природата", защото основата на изкуството ние виждаме със сетивните очи, а основата на природата с окото на разума.*/*Цитирано на друго място,стр.77./.
Не стои различна работа и със Спиноза. Учението на Спиноза се основава на това, че Божеството се е разляло в света. Следователно човешкото знание може само да се стреми да се задълбочи в света, за да познае Бога. Всеки друг път да се стигне до Бога, трябва да изглежда невъзможен за един човек, който последователно мисли в смисъла на Спиноза. Защото Бог се е отказал от всяко собствено съществуване; той не се намира някъде вън от света.
към текста >>
светът даден на сетивата /в които е включено и вътрешното
сетиво
, което ни предава психическите, историческите и т.н. факти/.
Защото съществува една дълбока противоположност между това, което Кантовата философия учи, и това, което познаваме като Гьотев начин на мислене. Можем даже да кажем, че цялото германско мислене протича в две успоредни направления, едното пропито от Кантовия начин на мислене и другото, което е и близо до Гьотевото мислене. Но тъй като днес философията се приближава все повече до Кант, тя се отдалечава от Гьоте и с това за нашето време все повече се изгубва възможността да разберем и оценим Гьотевия светоглед. Тук ние ще изложим принципите на Кантовото учение дотолкова, доколкото те представляват интерес за възгледите на Гьоте. За Кант изходната точка за човешкото мислене е опитността /опитът/, т.е.
светът даден на сетивата /в които е включено и вътрешното сетиво, което ни предава психическите, историческите и т.н. факти/.
Тази опитност е едно разнообразие от неща в пространството и от процеси във времето. Дали пред мене застава това нещо, дали аз изживявам онзи процес, това е безразлично; би искало да бъде също и другояче. Аз мога да си представя въобще, че цялото разнообразие от неща и процеси го няма, че то не съществува. Но това, което не мога да си представя, че го няма, е пространството и времето. За мене не може да съществува нищо, което да не бъде пространствено и времево.
към текста >>
2.
04_г. ПОЗОВАНЕ НА ОПИТНОСТТА НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧИТАТЕЛ
GA_2 Светогледа Гьоте
Тук под думата
сетиво
не разбираме само външните сетива, чрез които възприемаме външния свят, а въобще всички телесни и духовни органи, които служат за непосредственото възприемане на фактите.
Тук под думата сетиво не разбираме само външните сетива, чрез които възприемаме външния свят, а въобще всички телесни и духовни органи, които служат за непосредственото възприемане на фактите.
В психологията е общоприето да се употребява изразът: Вътрешно сетиво за възприемателната способност на вътрешните изживявания. А с думата явление искаме просто да назовем един възприемаем за нас предмет или един възприемаем процес, доколкото същите се явяват в пространството или във времето.
към текста >>
В психологията е общоприето да се употребява изразът: Вътрешно
сетиво
за възприемателната способност на вътрешните изживявания.
Тук под думата сетиво не разбираме само външните сетива, чрез които възприемаме външния свят, а въобще всички телесни и духовни органи, които служат за непосредственото възприемане на фактите.
В психологията е общоприето да се употребява изразът: Вътрешно сетиво за възприемателната способност на вътрешните изживявания.
А с думата явление искаме просто да назовем един възприемаем за нас предмет или един възприемаем процес, доколкото същите се явяват в пространството или във времето.
към текста >>
3.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Йохан Мюлер е показал, че всяко
сетиво
може да бъде възбудено само по свойствен за него начин, обусловен от неговата организация и че то винаги реагира еднакво, каквото и външно впечатление да му действува отвън.
Към тези доводи на физика, като допълнение, се присъединяват и доводите на психо-физика, намерили своя израз в учението за специфичните енергии на сетивата.
Йохан Мюлер е показал, че всяко сетиво може да бъде възбудено само по свойствен за него начин, обусловен от неговата организация и че то винаги реагира еднакво, каквото и външно впечатление да му действува отвън.
Ако възбудим зрителния нерв, ние ще изпитаме светлина, безразлично дали на нерва въздействува електрическият ток или светлината. От друга, страна, еднакви външни процеси предизвикват съвършено различни усещания, според това, от кои сетива се възприемат. От това се прави извода, че във външния свят съществува само едни род процеси, а именно движение, и че многообразието на възприемания от нас свят е всъщност само реакция на нашите сетива към тези процеси. Съгласно този възглед, ние възприемаме не външния свят, а само предизвикалите от него субективни усещания в нас.
към текста >>
4.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Или: "Сега е ясно определен светът на новото
сетиво
и чрез него самото това
сетиво
; той е виждане на първичните положения, на която се основава съждението: нещо е; основание на битието, което именно поради това, че е такова, не само е, но е битието"/2/.
Обаче който наблюдава "Аза" в неговия акт на построението, той вижда основанието на готовия образ на света; той знае, благодарение на какво възниква този образ; за него той се явява като следствие, за което му са дадени предпоставки. Обикновеното съзнание вижда само това, което е положено, което така или иначе е определено. На него му липсва разбирането на първичните положения, на основите: защо е положено именно така, а не иначе. Да добие знание за тези първични положения, в това се състои задачата на едно съвършено ново чувство. Аз намирам това най-ясно изразено във "Встъпителните лекции в Наукоучението, четени през есента на 1813 година в Берлинския университет"/1/: "Това учение предполага един съвършено нов сетивен орган, разриващ един нов свят, който за обикновения човек никак не съществува".
Или: "Сега е ясно определен светът на новото сетиво и чрез него самото това сетиво; той е виждане на първичните положения, на която се основава съждението: нещо е; основание на битието, което именно поради това, че е такова, не само е, но е битието"/2/.
към текста >>
5.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Тя се състои в това, че всяко
сетиво
притежава свойството да реагира на всички външни дразнения само по един определен начин.
Тези разсъждения се допълват от теорията за така наречените специфични сетивни енергии, създадена от Й. Мюлер (1801 - 1858).
Тя се състои в това, че всяко сетиво притежава свойството да реагира на всички външни дразнения само по един определен начин.
Упражни ли се върху зрителния нерв някакво въздействие, възниква светлинно възприятие, все едно дали дразнението е причинено от това, което наричаме светлина, или пък върху нерва въздейства било механичен натиск, било електрически ток. От друга страна, едни и същи външни дразнения предизвикват в различните сетива различни възприятия. Оттук сякаш следва, че нашите сетива могат да предават само онова, което става в самите тях, но нищо от външния свят. Те определят възприятията според своето естество, физиологията показва, че за пряко знание не може да се говори и по отношение на онова, което обектите пораждат в нашите сетивни органи. Проследявайки процесите в собственото ни тяло, физиологът установява, че още в сетивните органи въздействията на външното движение се преоформят по най-разнообразен начин.
към текста >>
6.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Който се впуска в необуздани фантазии, за каквито доста изкусителен повод в тази насока дават преди всичко блестящите открития в по-новото естествознание, той навярно може да стигне до становището, че в наблюдателната сфера на човека попада само онова, което е в състояние да въздейства на сетивата му, оформени в съответствие с неговото органично устройство; че възприеманото в ограничения от неговото устройство вид той няма право да разглежда като меродавно за действителността; че всяко ново
сетиво
би трябвало да го поставя пред друг образ на действителността.
Непредубеденото наблюдение над изживяваното под формата на възприятия и понятия, както бе направен опит за неговото описване в предходното изложение, периодично ще бъде смущавано от някои представи, възникващи под влияние на естествознанието. Изхождайки от него, се казва, че от светлинния спектър окото възприема цветовете от червено до виолетово. В областта на спектралното излъчване отвъд виолетовото има обаче сили, на които не отговаря цветовото възприятие в окото, а химическо въздействие; отвъд границата на червения диапазон също така се намират лъчения, които имат само топлинно въздействие. Чрез разсъждения, насочени към такива и подобни явления, се стига до схващането, че обхватът на света на човешките възприятия е определен от обхвата на човешките сетива и че човекът би имал съвсем друг свят пред себе си, ако освен наличните си сетива имаше и други, или ако сетивата му изобщо бяха други.
Който се впуска в необуздани фантазии, за каквито доста изкусителен повод в тази насока дават преди всичко блестящите открития в по-новото естествознание, той навярно може да стигне до становището, че в наблюдателната сфера на човека попада само онова, което е в състояние да въздейства на сетивата му, оформени в съответствие с неговото органично устройство; че възприеманото в ограничения от неговото устройство вид той няма право да разглежда като меродавно за действителността; че всяко ново сетиво би трябвало да го поставя пред друг образ на действителността.
Взето в съответните граници, всичко това представлява едно напълно оправдано мнение. Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата. Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността. Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят.
към текста >>
Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това
сетиво
; а всяко
сетиво
, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността.
Чрез разсъждения, насочени към такива и подобни явления, се стига до схващането, че обхватът на света на човешките възприятия е определен от обхвата на човешките сетива и че човекът би имал съвсем друг свят пред себе си, ако освен наличните си сетива имаше и други, или ако сетивата му изобщо бяха други. Който се впуска в необуздани фантазии, за каквито доста изкусителен повод в тази насока дават преди всичко блестящите открития в по-новото естествознание, той навярно може да стигне до становището, че в наблюдателната сфера на човека попада само онова, което е в състояние да въздейства на сетивата му, оформени в съответствие с неговото органично устройство; че възприеманото в ограничения от неговото устройство вид той няма право да разглежда като меродавно за действителността; че всяко ново сетиво би трябвало да го поставя пред друг образ на действителността. Взето в съответните граници, всичко това представлява едно напълно оправдано мнение. Но ако чрез това мнение някой бъде разколебан в непредубеденото наблюдение на изтъкнатата в настоящото изложение връзка между възприятие и понятие, той си затваря пътя към едно познание за света и човека, коренящо се в действителността. Да се изживее същността на мисленето, тоест активно да се разкрие светът на понятията е нещо съвсем друго в сравнение с изживяването на нещо възприемаемо чрез сетивата.
Каквито и други сетива да имаше човекът, никое от тях не би му предложило някаква действителност, ако той мисловно не изпълнеше с понятия възприетото чрез това сетиво; а всяко сетиво, от какъвто и вид да е то, дава - щом възприеманото от него е понятийно осмислено - на човека възможността да живее вътре в действителността.
Фантазиите за възможния съвсем друг образ на възприятието при други сетива нямат нищо общо с въпроса за мястото на човека в реалния свят. Трябва просто да се прозре, че всеки образ на възприятието получава своя облик според органичното устройство на възприемащото същество, но едва изпълненият с изживяно мисловно съзерцание образ на възприятието въвежда човека в действителността. Не фантастичното обрисуване на това, колко по-иначе би трябвало да изглежда светът за други сетива, различаващи се от човешките, може да накара човека да търси познание относно своята връзка със света, а прозрението, че всяко възприятие дава само част от криещата се в него действителност и следователно отвежда встрани от своята собствена действителност. Към това прозрение впоследствие се присъединява следващото, че мисленето въвежда в скриваната от самото възприятие част от действителността. Непредубеденото наблюдение над изложеното тук отношение между възприятие и мисловно изработеното понятие може да бъде смутено също така, когато в областта на физическия опит се наложи да се говори не за пряко възприемаеми осезаеми елементи, а за неосезаеми величини като електрическите или магнитните силови линии и т.н.
към текста >>
Който не се лута в абстракции, той ще разбере как за опознаване на човешката същност значение придобива и фактът, че за целите на физиката в областта на възприятията трябва да бъдат разкривани елементи, за които липсва едно непосредствено
сетиво
, както за цвета или звука.
Задълбочаването на познанието зависи от изявяващите се в мисленето сили на интуицията (срв. стр. 89). С изживяването, което се оформя при мисленето, тази интуиция може да се гмурне в по-големи или по-малки подоснови на действителността. Чрез разширяване образа на възприятието, това гмурване може да получи импулси и по такъв начин косвено да бъде стимулирано. Само че гмурването в дълбините като достигане до действителността никога не бива да се смесва с противостоенето на по-широк или по-тесен образ на възприятието, в който винаги е налице само една половинчатост на действителността, обусловена от познаващото органично устройство.
Който не се лута в абстракции, той ще разбере как за опознаване на човешката същност значение придобива и фактът, че за целите на физиката в областта на възприятията трябва да бъдат разкривани елементи, за които липсва едно непосредствено сетиво, както за цвета или звука.
Конкретната същност на човека се определя не само от онова, което той чрез своето органично устройство си противопоставя като пряко възприятие, но и от обстоятелството, че от това пряко възприятие изключва други неща.
към текста >>
7.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното
сетиво
на осезанието.
На всички тези духове е общо едно силно чувство, че себепознанието на човека изгрява едно слънце, което озарява не само случайната отделна личност на съзерцателя, а и нещо друго. Това, което Спиноза осъзна в ефирните висини на чистата мисъл, че "човешката душа притежава достатъчно познание за вечната и безгранична същност на Бога", това живееше в тях като непосредствено чувство; и за тях себепознанието беше пътят, за проникване до това вечно и безгранично същество. На тях им беше ясно, че себепознанието в неговата истинска форма обогатява човека с едно ново чувство, което му разкрива един свят, който в сравнение със света достижим без това чувство прилича на отношението на физически видимия свят към света на слепия. Не ще бъде лесно да се намери едно по-добро описание на това ново чувство, отколкото онова, което Й. Г.
Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието.
Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината. Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно. Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина. Тогава те ще разберат криво, ще изопачат, ще изтълкуват погрешно тази светлина." Нещо подобно трябва да кажем и за това, към което се стремяха гореспоменатите духове. Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново сетиво.
към текста >>
Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново
сетиво
.
Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието. Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината. Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно. Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина. Тогава те ще разберат криво, ще изопачат, ще изтълкуват погрешно тази светлина." Нещо подобно трябва да кажем и за това, към което се стремяха гореспоменатите духове.
Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново сетиво.
И според тяхното чувстване, това сетиво доставя онези възгледи, онези виждания, които не съществуват за онзи, който не вижда в себепознанието това, което го отличава от всички родове познание. Този, който няма отворено това сетиво, вярва, че себепознанието се ражда по същия начин, както познанието чрез външните сетива или чрез някои други, действащи отвън средства. Той си мисли: "познанието е познание". Само че единият път негов обект е нещо, което се намира вън в света, другият път този обект е собствената душа. Той чува само думи, в най-добрия случай отвлечени мисли при това, което за дълбоко виждащия е основа на неговия вътрешен живот; така се случва, когато чува изречението, че при всички други родове познание предметът се намира вън от нас, а при себепознанието ние се намираме сред този предмет, че всеки друг предмет ние виждаме да се явява пред нас като нещо завършено, докато в нашето себе ние втъкаваме като действащи и като творци това, което наблюдаваме в нас.
към текста >>
И според тяхното чувстване, това
сетиво
доставя онези възгледи, онези виждания, които не съществуват за онзи, който не вижда в себепознанието това, което го отличава от всички родове познание.
Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината. Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно. Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина. Тогава те ще разберат криво, ще изопачат, ще изтълкуват погрешно тази светлина." Нещо подобно трябва да кажем и за това, към което се стремяха гореспоменатите духове. Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново сетиво.
И според тяхното чувстване, това сетиво доставя онези възгледи, онези виждания, които не съществуват за онзи, който не вижда в себепознанието това, което го отличава от всички родове познание.
Този, който няма отворено това сетиво, вярва, че себепознанието се ражда по същия начин, както познанието чрез външните сетива или чрез някои други, действащи отвън средства. Той си мисли: "познанието е познание". Само че единият път негов обект е нещо, което се намира вън в света, другият път този обект е собствената душа. Той чува само думи, в най-добрия случай отвлечени мисли при това, което за дълбоко виждащия е основа на неговия вътрешен живот; така се случва, когато чува изречението, че при всички други родове познание предметът се намира вън от нас, а при себепознанието ние се намираме сред този предмет, че всеки друг предмет ние виждаме да се явява пред нас като нещо завършено, докато в нашето себе ние втъкаваме като действащи и като творци това, което наблюдаваме в нас. Това може да изглежда само като едно словесно обяснение, то може да се яви като една висша светлина, която наново осветлява всяко друго познание.
към текста >>
Този, който няма отворено това
сетиво
, вярва, че себепознанието се ражда по същия начин, както познанието чрез външните сетива или чрез някои други, действащи отвън средства.
Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно. Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина. Тогава те ще разберат криво, ще изопачат, ще изтълкуват погрешно тази светлина." Нещо подобно трябва да кажем и за това, към което се стремяха гореспоменатите духове. Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново сетиво. И според тяхното чувстване, това сетиво доставя онези възгледи, онези виждания, които не съществуват за онзи, който не вижда в себепознанието това, което го отличава от всички родове познание.
Този, който няма отворено това сетиво, вярва, че себепознанието се ражда по същия начин, както познанието чрез външните сетива или чрез някои други, действащи отвън средства.
Той си мисли: "познанието е познание". Само че единият път негов обект е нещо, което се намира вън в света, другият път този обект е собствената душа. Той чува само думи, в най-добрия случай отвлечени мисли при това, което за дълбоко виждащия е основа на неговия вътрешен живот; така се случва, когато чува изречението, че при всички други родове познание предметът се намира вън от нас, а при себепознанието ние се намираме сред този предмет, че всеки друг предмет ние виждаме да се явява пред нас като нещо завършено, докато в нашето себе ние втъкаваме като действащи и като творци това, което наблюдаваме в нас. Това може да изглежда само като едно словесно обяснение, то може да се яви като една висша светлина, която наново осветлява всяко друго познание. Онзи, за когото то се явява по първия начин, се намира в положението на един слепец, на когото казват: Там има един бляскав предмет.
към текста >>
За това е необходимо именно новото
сетиво
.
Една книга, която би ни се предложила написано на един чужд за нас език, би била без значение за нас. Също така светът би бил без значение за нас, ако той не би ни говорил на наш език. Същият език, който прониква в нас от нещата, ние го чуваме отвътре от самите нас. Но тогава и ние самите сме тези, които говорят. Касае се само за това, да се вслушаме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето възприятие за външните неща и слушаме само това, което звучи тогава още само от самите нас.
За това е необходимо именно новото сетиво.
Ако то не е пробудено, тогава в съобщенията за самите нас ние мислим че чуваме само такива за един външен нам предмет; мислим, че някъде има нещо скрито, което ни говори по същия начин, както говорят външните неща. Когато притежаваме новото сетиво, ние знаем, че възприятията на това сетиво се различават съществено от тези, които се отнасят за външните неща. Тогава ние знаем, че това сетиво не оставя вън от себе си това, което възприема, както окото оставя вън от себе си вижданите предмети, а може без остатък да приеме в себе си своя предмет. Когато виждам един предмет, този предмет остава вън от мене; когато възприемам себе си, аз самият влизам в моето възприятие. Който освен възприетото търси още нещо от своето себе, той показва, че неговото възприятие не просветва същинското съдържание.
към текста >>
Когато притежаваме новото
сетиво
, ние знаем, че възприятията на това
сетиво
се различават съществено от тези, които се отнасят за външните неща.
Същият език, който прониква в нас от нещата, ние го чуваме отвътре от самите нас. Но тогава и ние самите сме тези, които говорят. Касае се само за това, да се вслушаме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето възприятие за външните неща и слушаме само това, което звучи тогава още само от самите нас. За това е необходимо именно новото сетиво. Ако то не е пробудено, тогава в съобщенията за самите нас ние мислим че чуваме само такива за един външен нам предмет; мислим, че някъде има нещо скрито, което ни говори по същия начин, както говорят външните неща.
Когато притежаваме новото сетиво, ние знаем, че възприятията на това сетиво се различават съществено от тези, които се отнасят за външните неща.
Тогава ние знаем, че това сетиво не оставя вън от себе си това, което възприема, както окото оставя вън от себе си вижданите предмети, а може без остатък да приеме в себе си своя предмет. Когато виждам един предмет, този предмет остава вън от мене; когато възприемам себе си, аз самият влизам в моето възприятие. Който освен възприетото търси още нещо от своето себе, той показва, че неговото възприятие не просветва същинското съдържание. Йоханес Таулер /1300-1361 г./е изразил тази истина със сполучливите думи: Ако бях цар и не бих знаел това, тогава не бих бил никакъв цар. Ако в моето себевъзприятие не проблясвам за самия себе си, тогава аз не съществувам за себе си.
към текста >>
Тогава ние знаем, че това
сетиво
не оставя вън от себе си това, което възприема, както окото оставя вън от себе си вижданите предмети, а може без остатък да приеме в себе си своя предмет.
Но тогава и ние самите сме тези, които говорят. Касае се само за това, да се вслушаме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето възприятие за външните неща и слушаме само това, което звучи тогава още само от самите нас. За това е необходимо именно новото сетиво. Ако то не е пробудено, тогава в съобщенията за самите нас ние мислим че чуваме само такива за един външен нам предмет; мислим, че някъде има нещо скрито, което ни говори по същия начин, както говорят външните неща. Когато притежаваме новото сетиво, ние знаем, че възприятията на това сетиво се различават съществено от тези, които се отнасят за външните неща.
Тогава ние знаем, че това сетиво не оставя вън от себе си това, което възприема, както окото оставя вън от себе си вижданите предмети, а може без остатък да приеме в себе си своя предмет.
Когато виждам един предмет, този предмет остава вън от мене; когато възприемам себе си, аз самият влизам в моето възприятие. Който освен възприетото търси още нещо от своето себе, той показва, че неговото възприятие не просветва същинското съдържание. Йоханес Таулер /1300-1361 г./е изразил тази истина със сполучливите думи: Ако бях цар и не бих знаел това, тогава не бих бил никакъв цар. Ако в моето себевъзприятие не проблясвам за самия себе си, тогава аз не съществувам за себе си. Проблясвам ли за себе си, тогава аз съществувам за себе си в моето възприятие в моята най-първична същност.
към текста >>
Моето вътрешно
сетиво
трябва да бъде насочено към духовния процес, който моите очи не виждат; тогава то разбира, че аз събуждам процеса като духовен от моята сила.
Да предположим, че аз не бих искал да отделя мислено двете влияния и да съчетая с мисълта това, което виждам, свързвайки ги закономерно: Тогава нещата биха останали с това, което е станало. Моето виждане би било едно духовно сляпо гледане; едно възприемане на редуващите се положения, които камъкът заема. Но всъщност нещата не остават тук. Целият процес се извършва два пъти. Веднъж вън; и там го виждат моите очи; след това моят дух отново пресъздава целия процес по духовен начин.
Моето вътрешно сетиво трябва да бъде насочено към духовния процес, който моите очи не виждат; тогава то разбира, че аз събуждам процеса като духовен от моята сила.
Тук отново можем да цитираме едно изречение на Й. Г. Фитхе, което добре изразява този факт. "Следователно новото сетиво е сетивото за духа; това е сетивото, за което съществува само духът и нищо друго и за което и другото, даденото битие, приема формата на духа и се превръща в него; за което, следователно, фактически е изчезнало битието в неговата собствена форма. Това сетиво е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното сетиво е видяло. Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива.
към текста >>
"Следователно новото
сетиво
е сетивото за духа; това е сетивото, за което съществува само духът и нищо друго и за което и другото, даденото битие, приема формата на духа и се превръща в него; за което, следователно, фактически е изчезнало битието в неговата собствена форма.
Целият процес се извършва два пъти. Веднъж вън; и там го виждат моите очи; след това моят дух отново пресъздава целия процес по духовен начин. Моето вътрешно сетиво трябва да бъде насочено към духовния процес, който моите очи не виждат; тогава то разбира, че аз събуждам процеса като духовен от моята сила. Тук отново можем да цитираме едно изречение на Й. Г. Фитхе, което добре изразява този факт.
"Следователно новото сетиво е сетивото за духа; това е сетивото, за което съществува само духът и нищо друго и за което и другото, даденото битие, приема формата на духа и се превръща в него; за което, следователно, фактически е изчезнало битието в неговата собствена форма.
Това сетиво е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното сетиво е видяло. Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива. Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят. Благодарение на този факт, това, което ние приемаме от нещата в нашия дух, престава да се явява като едно повторение без значение. То се явява като нещо ново в сравнение с това, което може да даде само външното възприятие.
към текста >>
Това
сетиво
е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното
сетиво
е видяло.
Веднъж вън; и там го виждат моите очи; след това моят дух отново пресъздава целия процес по духовен начин. Моето вътрешно сетиво трябва да бъде насочено към духовния процес, който моите очи не виждат; тогава то разбира, че аз събуждам процеса като духовен от моята сила. Тук отново можем да цитираме едно изречение на Й. Г. Фитхе, което добре изразява този факт. "Следователно новото сетиво е сетивото за духа; това е сетивото, за което съществува само духът и нищо друго и за което и другото, даденото битие, приема формата на духа и се превръща в него; за което, следователно, фактически е изчезнало битието в неговата собствена форма.
Това сетиво е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното сетиво е видяло.
Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива. Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят. Благодарение на този факт, това, което ние приемаме от нещата в нашия дух, престава да се явява като едно повторение без значение. То се явява като нещо ново в сравнение с това, което може да даде само външното възприятие. Простият процес на хвърлянето на камък и моето възприятие на този процес се явяват в една по-висша светлина, когато аз си изясня, каква задача има моето вътрешно сетиво в цялата тази работа.
към текста >>
Но не е имало случай това
сетиво
да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива.
Моето вътрешно сетиво трябва да бъде насочено към духовния процес, който моите очи не виждат; тогава то разбира, че аз събуждам процеса като духовен от моята сила. Тук отново можем да цитираме едно изречение на Й. Г. Фитхе, което добре изразява този факт. "Следователно новото сетиво е сетивото за духа; това е сетивото, за което съществува само духът и нищо друго и за което и другото, даденото битие, приема формата на духа и се превръща в него; за което, следователно, фактически е изчезнало битието в неговата собствена форма. Това сетиво е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното сетиво е видяло.
Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива.
Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят. Благодарение на този факт, това, което ние приемаме от нещата в нашия дух, престава да се явява като едно повторение без значение. То се явява като нещо ново в сравнение с това, което може да даде само външното възприятие. Простият процес на хвърлянето на камък и моето възприятие на този процес се явяват в една по-висша светлина, когато аз си изясня, каква задача има моето вътрешно сетиво в цялата тази работа. За да съчетаем мислено двете влияния и техният начин на действие, необходимо е цяло едно духовно съдържание, което аз вече трябва да съм усвоил, когато възприемам летящия камък.
към текста >>
Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното
сетиво
обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят.
Тук отново можем да цитираме едно изречение на Й. Г. Фитхе, което добре изразява този факт. "Следователно новото сетиво е сетивото за духа; това е сетивото, за което съществува само духът и нищо друго и за което и другото, даденото битие, приема формата на духа и се превръща в него; за което, следователно, фактически е изчезнало битието в неговата собствена форма. Това сетиво е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното сетиво е видяло. Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива.
Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят.
Благодарение на този факт, това, което ние приемаме от нещата в нашия дух, престава да се явява като едно повторение без значение. То се явява като нещо ново в сравнение с това, което може да даде само външното възприятие. Простият процес на хвърлянето на камък и моето възприятие на този процес се явяват в една по-висша светлина, когато аз си изясня, каква задача има моето вътрешно сетиво в цялата тази работа. За да съчетаем мислено двете влияния и техният начин на действие, необходимо е цяло едно духовно съдържание, което аз вече трябва да съм усвоил, когато възприемам летящия камък. Следователно аз прилагам едно вече натрупано в мене духовно съдържание върху нещо, което срещам във външния свят.
към текста >>
Простият процес на хвърлянето на камък и моето възприятие на този процес се явяват в една по-висша светлина, когато аз си изясня, каква задача има моето вътрешно
сетиво
в цялата тази работа.
Това сетиво е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното сетиво е видяло. Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива. Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят. Благодарение на този факт, това, което ние приемаме от нещата в нашия дух, престава да се явява като едно повторение без значение. То се явява като нещо ново в сравнение с това, което може да даде само външното възприятие.
Простият процес на хвърлянето на камък и моето възприятие на този процес се явяват в една по-висша светлина, когато аз си изясня, каква задача има моето вътрешно сетиво в цялата тази работа.
За да съчетаем мислено двете влияния и техният начин на действие, необходимо е цяло едно духовно съдържание, което аз вече трябва да съм усвоил, когато възприемам летящия камък. Следователно аз прилагам едно вече натрупано в мене духовно съдържание върху нещо, което срещам във външния свят. И този процес на външния свят се включва в съществуващото вече съдържание. В неговата особеност той се оказва като един израз на това съдържание. По този начин чрез разбирането на моето вътрешно сетиво ми се разкрива, какво отношение има съдържанието на това сетиво към нещата на външния свят.
към текста >>
По този начин чрез разбирането на моето вътрешно
сетиво
ми се разкрива, какво отношение има съдържанието на това
сетиво
към нещата на външния свят.
Простият процес на хвърлянето на камък и моето възприятие на този процес се явяват в една по-висша светлина, когато аз си изясня, каква задача има моето вътрешно сетиво в цялата тази работа. За да съчетаем мислено двете влияния и техният начин на действие, необходимо е цяло едно духовно съдържание, което аз вече трябва да съм усвоил, когато възприемам летящия камък. Следователно аз прилагам едно вече натрупано в мене духовно съдържание върху нещо, което срещам във външния свят. И този процес на външния свят се включва в съществуващото вече съдържание. В неговата особеност той се оказва като един израз на това съдържание.
По този начин чрез разбирането на моето вътрешно сетиво ми се разкрива, какво отношение има съдържанието на това сетиво към нещата на външния свят.
Фихте можа да каже, че без разбирането на това сетиво за мене светът се разпада на две половини: Нещата вън от мене и образите на тези неща вътре в мене.
към текста >>
Фихте можа да каже, че без разбирането на това
сетиво
за мене светът се разпада на две половини: Нещата вън от мене и образите на тези неща вътре в мене.
За да съчетаем мислено двете влияния и техният начин на действие, необходимо е цяло едно духовно съдържание, което аз вече трябва да съм усвоил, когато възприемам летящия камък. Следователно аз прилагам едно вече натрупано в мене духовно съдържание върху нещо, което срещам във външния свят. И този процес на външния свят се включва в съществуващото вече съдържание. В неговата особеност той се оказва като един израз на това съдържание. По този начин чрез разбирането на моето вътрешно сетиво ми се разкрива, какво отношение има съдържанието на това сетиво към нещата на външния свят.
Фихте можа да каже, че без разбирането на това сетиво за мене светът се разпада на две половини: Нещата вън от мене и образите на тези неща вътре в мене.
към текста >>
Двете половини биват съединени, когато вътрешното
сетиво
разбере себе си и с това му става ясно, каква светлина дава то на нещата в процеса на познанието.
Двете половини биват съединени, когато вътрешното сетиво разбере себе си и с това му става ясно, каква светлина дава то на нещата в процеса на познанието.
И Фихте трябваше също да каже, че това вътрешно сетиво вижда само дух. Защото то вижда, как духът прояснява сетивния свят чрез това, че го включва в света на духовното. Вътрешното сетиво прави, защото външното сетивно съществуване да възкръсне в него на една по-висока степен. Един външен предмет е напълно познат, когато в него няма нито една част, която да не е изпитала по този начин едно духовно новораждане. Така всеки външен предмет се включва в едно духовно съдържание, което, когато е обхванато от вътрешното сетивно, споделя съдбата на себепознанието.
към текста >>
И Фихте трябваше също да каже, че това вътрешно
сетиво
вижда само дух.
Двете половини биват съединени, когато вътрешното сетиво разбере себе си и с това му става ясно, каква светлина дава то на нещата в процеса на познанието.
И Фихте трябваше също да каже, че това вътрешно сетиво вижда само дух.
Защото то вижда, как духът прояснява сетивния свят чрез това, че го включва в света на духовното. Вътрешното сетиво прави, защото външното сетивно съществуване да възкръсне в него на една по-висока степен. Един външен предмет е напълно познат, когато в него няма нито една част, която да не е изпитала по този начин едно духовно новораждане. Така всеки външен предмет се включва в едно духовно съдържание, което, когато е обхванато от вътрешното сетивно, споделя съдбата на себепознанието. Духовното съдържание, което принадлежи на дадено нещо, се влива без остатък в идейния свят чрез осветлението от вътре, както и самото собствено Себе.
към текста >>
Вътрешното
сетиво
прави, защото външното сетивно съществуване да възкръсне в него на една по-висока степен.
Двете половини биват съединени, когато вътрешното сетиво разбере себе си и с това му става ясно, каква светлина дава то на нещата в процеса на познанието. И Фихте трябваше също да каже, че това вътрешно сетиво вижда само дух. Защото то вижда, как духът прояснява сетивния свят чрез това, че го включва в света на духовното.
Вътрешното сетиво прави, защото външното сетивно съществуване да възкръсне в него на една по-висока степен.
Един външен предмет е напълно познат, когато в него няма нито една част, която да не е изпитала по този начин едно духовно новораждане. Така всеки външен предмет се включва в едно духовно съдържание, което, когато е обхванато от вътрешното сетивно, споделя съдбата на себепознанието. Духовното съдържание, което принадлежи на дадено нещо, се влива без остатък в идейния свят чрез осветлението от вътре, както и самото собствено Себе.
към текста >>
Това, което би трябвало да постигнат благодарение на факта, че още веднъж възприемат с вътрешното
сетиво
на по-висока степен това, което са възприели чрез сетивата и са обхванали с ума, те го пренасят във външния свят като нещо недостижимо и непознато.
При това обаче, по-голяма част от хората имат ясното чувство, че с това, което външните сетива и разлагащият ум познават, не може още да бъде дадено всичко, което се крие в същността на нещата. Тогава те вярват, че останалата част трябва също да се намира във външния свят, както и нещата на самото външно възприятие. Те смятат, че трябва да съществува нещо, което остава недостижимо за познанието.
Това, което би трябвало да постигнат благодарение на факта, че още веднъж възприемат с вътрешното сетиво на по-висока степен това, което са възприели чрез сетивата и са обхванали с ума, те го пренасят във външния свят като нещо недостижимо и непознато.
Тогава говорят за границите на познанието, които им пречат да стигнат до "нещото в себе си". Те говорят за непознатата "същност" на нещата. Че тази "същност" на нещата просиява, когато вътрешното сетиво прави да падне неговата светлина върху нещата, това те не искат да признаят. Един особено красноречив пример за грешката, която се крие тук, имаме в знаменателната реч върху "игнорабимус" /не ще знаем"/ на естественика Дю Боа-Реймонд, произнесена през 1876 година. Според тази реч, ние навсякъде можем да стигнем само до там, да виждаме в природните процеси изяви на "материята".
към текста >>
Че тази "същност" на нещата просиява, когато вътрешното
сетиво
прави да падне неговата светлина върху нещата, това те не искат да признаят.
Тогава те вярват, че останалата част трябва също да се намира във външния свят, както и нещата на самото външно възприятие. Те смятат, че трябва да съществува нещо, което остава недостижимо за познанието. Това, което би трябвало да постигнат благодарение на факта, че още веднъж възприемат с вътрешното сетиво на по-висока степен това, което са възприели чрез сетивата и са обхванали с ума, те го пренасят във външния свят като нещо недостижимо и непознато. Тогава говорят за границите на познанието, които им пречат да стигнат до "нещото в себе си". Те говорят за непознатата "същност" на нещата.
Че тази "същност" на нещата просиява, когато вътрешното сетиво прави да падне неговата светлина върху нещата, това те не искат да признаят.
Един особено красноречив пример за грешката, която се крие тук, имаме в знаменателната реч върху "игнорабимус" /не ще знаем"/ на естественика Дю Боа-Реймонд, произнесена през 1876 година. Според тази реч, ние навсякъде можем да стигнем само до там, да виждаме в природните процеси изяви на "материята". Що е самата "материя", това ние никога не ще можем да знаем. Дю Боа-Реймонд твърди, че никога не ще можем да проникнем дотам, където материята се явява в пространството. Причината, поради която не можем да проникнем дотам, се крие обаче в това, че там въобще не може да се търси нищо.
към текста >>
Явно е, че само животът, в който властвува вътрешното чувство, вътрешното
сетиво
, повдига по такъв начин човека над самия себе си, това е в истинския смисъл неговият най-висш духовен живот.
Явно е, че само животът, в който властвува вътрешното чувство, вътрешното сетиво, повдига по такъв начин човека над самия себе си, това е в истинския смисъл неговият най-висш духовен живот.
Защото само в този живот същността на нещата се разкрива пред себе си. Различно стои работата с по-нисшата възприемателна способност. Окото, например, благодарение на което виждаме един предмет, е арена на един процес, който по отношение на вътрешния живот е напълно подобен на един друг външен процес. Моите органи са членове, части на пространствения свят, както другите неща, и техните възприятия са временни процеси, както другите. И тяхната същност ми се явява само тогава, когато те биват потопени във вътрешното изживяване.
към текста >>
Аз гледам едно цвете намиращо се вън: Защо неговите сочни багри трябва да изгубят от тяхната свежест, когато не само моите очи виждат багрите, но също и моето вътрешно
сетиво
вижда още и духовната същност на цветето.
Подобни възражения против новораждането на нещата в духа могат да се чуят предимно от онези, които на истина са надарени със здрави органи за сетивно възприятие и с пълножизнени инстинкти и страсти, но чиято наблюдателна способност по отношение на обектите с чисто духовно съдържание отказва да работи. Щом се наложи да възприемат нещо чисто духовно, на тях им липсва виждането; на тях им се струва, че имат работа само с обвивки на понятия, ако не даже и с празни думи. Ето защо, когато се касае за духовно съдържание, те остават "сухите", "абстрактни хора на ума". Обаче който има дарбата да наблюдава чисто духовното както сетивното, за него естествено животът не става по-беден, когато го обогатява чрез духовното съдържание.
Аз гледам едно цвете намиращо се вън: Защо неговите сочни багри трябва да изгубят от тяхната свежест, когато не само моите очи виждат багрите, но също и моето вътрешно сетиво вижда още и духовната същност на цветето.
Защо животът на моята личност трябва да обеднее, когато аз не следвам духовно-сляпо своите страсти и импулси, а ги осветлявам със светлината на едно по-висше познание? Новороденият в духа живот не е по-беден, а по-пълен, по-богат*/*Само онези личности се страхуват от едно обедняване на душевния живот чрез възлизането към духа, които познават духа само под формата на сбор от отвлечени понятия, извлечени от възприятията на сетивата. Който се издига чрез духовно съзерцание до един живот, превъзхождащ по съдържание и конкретност сетивния, той не може да храни такъв страх. Защото сетивното битие избледнява само в отвлечености; той се явява в неговата истинска светлина едва в "духовното съзерцание", без да изгуби нещо от своето богатство.
към текста >>
8.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното
сетиво
.
Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва. Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава. Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така.
Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво.
И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род. Ние можем да се радваме на това, че Христос нашият брат чрез собствената сила се е издигнал над всички ангелски хорове и седи отдясно на отца. Добре е казал този учител; но истина казвам, аз не ценя особено това. Каква полза бих имал, ако имах един брат, който би бил богат човек и при това аз бих бил един бедняк?
към текста >>
Този възглед представлява едно изопачаване на това, което развитото вътрешно
сетиво
действително предлага.
Но също както аз имам един такъв вътрешен живот наред с това, което може да се възприеме външно, такъв вътрешен живот трябва да имат всички други същества. Такъв извод прави този, който стои на почвата на антропоморфозиращия /очовечаващия/ светоглед. Това, което възприемам външно от растението, трябва също така да бъде външната страна на една вътрешност, на една душа, която аз мислено трябва да прибавя към това, което възприемам. И понеже за мене съществува само един единствен вътрешен свят, а именно моят собствен вътрешен свят, аз мога да си представя и вътрешния свят на другите същества подобен на моя вътрешен свят. Чрез това се стига до един вид всеобщо одушевяване на природата /панпсихизъм/.
Този възглед представлява едно изопачаване на това, което развитото вътрешно сетиво действително предлага.
Духовното съдържание на един външен предмет, което се появява в моята вътрешност, не е нещо мислено прибавено към външното възприятие. То не е подобно нещо, както не е подобно нещо и духът на един друг човек. Чрез вътрешното сетиво аз възприемам това духовно съдържание също така, както чрез външните сетива възприемам физическото съдържание. И това, което наричам мой вътрешен живот в горния смисъл, съвсем не е, в по-висш смисъл, моят дух. Този вътрешен живот е само резултат на чисто сетивни процеси, той ми принадлежи като напълно индивидуална личност, която не е нищо друго освен резултат на нейната физическа организация.
към текста >>
Чрез вътрешното
сетиво
аз възприемам това духовно съдържание също така, както чрез външните сетива възприемам физическото съдържание.
И понеже за мене съществува само един единствен вътрешен свят, а именно моят собствен вътрешен свят, аз мога да си представя и вътрешния свят на другите същества подобен на моя вътрешен свят. Чрез това се стига до един вид всеобщо одушевяване на природата /панпсихизъм/. Този възглед представлява едно изопачаване на това, което развитото вътрешно сетиво действително предлага. Духовното съдържание на един външен предмет, което се появява в моята вътрешност, не е нещо мислено прибавено към външното възприятие. То не е подобно нещо, както не е подобно нещо и духът на един друг човек.
Чрез вътрешното сетиво аз възприемам това духовно съдържание също така, както чрез външните сетива възприемам физическото съдържание.
И това, което наричам мой вътрешен живот в горния смисъл, съвсем не е, в по-висш смисъл, моят дух. Този вътрешен живот е само резултат на чисто сетивни процеси, той ми принадлежи като напълно индивидуална личност, която не е нищо друго освен резултат на нейната физическа организация. Когато пренасям тази вътрешност върху външните неща, аз фактически бълнувам и фантазирам. Моят личен душевен живот, моите мисли, спомени и чувства, са в мене, защото аз съм едно организирано така и така природно същество, с напълно определен сетивен апарат, с напълно определена нервна система. Тази моя човешка душа аз не трябва да пренасям върху нещата.
към текста >>
Защото именно "вещта в себе си" се разкрива на вътрешното
сетиво
.
Тази най-висша духовна същност трябва да бъде тепърва пробудена в мене чрез вътрешното чувство. И тази пробудена духовна същност в мене е същевременно едно и също нещо със духовната същност във всички неща. Пред тази духовна същност растението се явява непосредствено в неговата духовност. Не е необходимо аз да го даря с една духовност, която да бъде подобна на моята собствена духовност. За този светоглед всяко говорене за непознатата "вещ в себе си" изгубва всякакъв смисъл.
Защото именно "вещта в себе си" се разкрива на вътрешното сетиво.
Всяко говорене върху непознатата "вещ в себе си" иде само оттам, че онези, които говорят така, не са в състояние да познаят отново "вещите в себе си" в духовните съдържания на тяхната вътрешност. Те смятат, че познават в своята вътрешност само недействителни сенки и схеми, "голи понятия и идеи" на нещата. Но понеже имат едно предчувствие за "вещта в себе си", те вярват, че тази "вещ в себе си" се крие и че на човешката познавателна способност са поста вени граници. На такива хора,които са завладени от тази вяра, не може да се докаже, че "вещта в себе си" те могат да я обхванат в своята вътрешност, защото ако тя би им била показана, те никога не биха я признали. Но именно за това признаване се касае въпросът.
към текста >>
Според възгледа на Майстер Екхарт озарението, което вътрешното
сетиво
дава, е влизане на Бога в душата.
Всичко, което Майстер Екхарт казва, е проникнато от това признаване. "да вземем един пример за това. Една врата се движи насам и нататък в една панта. Ако сравня външната дъска на вратата с външния човек, тогава аз сравнявам пантата с вътрешния човек когато вратата се движи насам и нататък, движи се насам и нататък външната дъска, докато пантата остава постоянно неподвижна и с това никак не се изменя. Същото е и тук." Като индивидуално сетивно същество аз мога да изследвам нещата от всички страни вратата се движи насам и нататък; ако не направящото възприятията на сетивата да възкръснат духовно в мене, тогава аз не познавам нищо от тяхната същност пантата не се движи.
Според възгледа на Майстер Екхарт озарението, което вътрешното сетиво дава, е влизане на Бога в душата.
Той нарича светлината на познанието, която това навлизане на Бога запалва, "искрицата на душата". Мястото в човешката вътрешност, където проблясва тази "искрица", е толкова бистро, и толкова възвишено, и толкова благородно в самото себе си, че там не може да обитава никакво създание, а там обитава само Бог с неговата чиста божествена природа. "Който е постигнал да запали тази "искрица" в себе си, той не вижда вече само така, както човек вижда с външните сетива и с логическия ум, който подрежда и класира впечатленията на сетивата, но той вижда, как нещата са в самите себе си. Външните сетива и подреждащия ум отделят човека от другите неща; те правят от него един индивид в пространството и времето, който възприема и другите неща в пространството и времето. Озареният от "искрицата" човек престава да бъде едно отделно същество.
към текста >>
9.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Лошо би било това
сетиво
, което от своята гледна точка не би твърдяло безусловната действителност на своите зрителни възприятия.
В човека има нещо, което първоначално му пречи да вижда с духовните очи. Отначало той е изцяло това, което са неговите сетива, а неговият ум е само тълкувател и съдия на неговите сетива. Тези сетива биха изпълнили зле своята служба, ако не почиваха на истинността, за това което казват.
Лошо би било това сетиво, което от своята гледна точка не би твърдяло безусловната действителност на своите зрителни възприятия.
За себе си окото е право. То не изгубва своята правота пред духовното око. Това духовно око приема само, че нещата на сетивното око могат да бъдат виждани в една по-висша светлина. Не се отрича нищо от това, което сетивното око вижда. Обаче от видяното се излъчва една нова светлина, която по-рано не сме виждали.
към текста >>
10.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
„И най-добре може да изпълни това онзи, казва Сократ, който по възможност най-много се приближава до нещата само с Духа, без да употребява за своето мислене нито зрението, нито прибягва към някое друго
сетиво
при своето размишление, а като си служи само с чистото мислене; той се стреми да обхване всяко нещо в неговата чиста форма, независимо от очите и ушите накратко независимо от цялото тяло, което само смущава душата и не й позволява да постигне истината и прозрението... Не означава ли тогава смъртта едно освобождаване и отделяне на душата от тялото?
Сетивното битие не съществува само в своята сетивна форма.
„И най-добре може да изпълни това онзи, казва Сократ, който по възможност най-много се приближава до нещата само с Духа, без да употребява за своето мислене нито зрението, нито прибягва към някое друго сетиво при своето размишление, а като си служи само с чистото мислене; той се стреми да обхване всяко нещо в неговата чиста форма, независимо от очите и ушите накратко независимо от цялото тяло, което само смущава душата и не й позволява да постигне истината и прозрението... Не означава ли тогава смъртта едно освобождаване и отделяне на душата от тялото?
Да я освободят, ето към какво се стремят истинските философи. Следователно, с това се занимават философите: освобождаване и отделяне на душата от тялото... Ето защо глупаво е, когато един човек, който през целия си живот се е стремил да бъде колкото може по-близо до смъртта, после, когато тя идва, да изпитва страх... В действителност истинските търсачи на мъдростта се стремят към това, да умрат, и между всички хора, за тях смъртта съвсем не е страшна."
към текста >>
11.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
От тази вяра са изходили всички, които са почувствували, че и в тях би могло да се развие "вътрешно
сетиво
", с което да познаят скритата за външните сетива истинска същност на човека, когато са говорили и писали за нея.
В положението на този човек се намира всеки, който иска да говори за тези неща за които загатва и Фихте: Положението на виждащ всред сляпородени. Тези неща, обаче, се отнасят до истинската същност и висшата цел на човека. И би трябвало да се отчаем за естеството на човека, ако вярвахме в това, че "трябва да прекратим напразните приказки". Напротив, нито за миг не трябва да се съмняваме, че на всеки човек с добра воля могат да бъдат "отворени очите" за тези неща, за които говори Фихте.
От тази вяра са изходили всички, които са почувствували, че и в тях би могло да се развие "вътрешно сетиво", с което да познаят скритата за външните сетива истинска същност на човека, когато са говорили и писали за нея.
Ето защо от стари времена се е говорило, винаги отново и отново, за една "скрита мъдрост". Тези, които са долавяли нещо от нея, са чувствували така сигурно в своето притежание, както онези, които имат добре развити очи и са сигурни, че притежават зрителни възприятия. За тях тази "скрита мъдрост" не се нуждае от никакво "доказателство". Те знаят, че хората, които имат подобно на тях развито "висше сетиво" не изискват вече такива доказателства. Те могат да говорят за това на другите хора, както един пътешественик разказва за Америка на тези, които изобщо не са виждали този континент, но биха могли да си го представят, защото биха видели всичко, което той е видял, стига да им се представя удобен случай.
към текста >>
Те знаят, че хората, които имат подобно на тях развито "висше
сетиво
" не изискват вече такива доказателства.
Напротив, нито за миг не трябва да се съмняваме, че на всеки човек с добра воля могат да бъдат "отворени очите" за тези неща, за които говори Фихте. От тази вяра са изходили всички, които са почувствували, че и в тях би могло да се развие "вътрешно сетиво", с което да познаят скритата за външните сетива истинска същност на човека, когато са говорили и писали за нея. Ето защо от стари времена се е говорило, винаги отново и отново, за една "скрита мъдрост". Тези, които са долавяли нещо от нея, са чувствували така сигурно в своето притежание, както онези, които имат добре развити очи и са сигурни, че притежават зрителни възприятия. За тях тази "скрита мъдрост" не се нуждае от никакво "доказателство".
Те знаят, че хората, които имат подобно на тях развито "висше сетиво" не изискват вече такива доказателства.
Те могат да говорят за това на другите хора, както един пътешественик разказва за Америка на тези, които изобщо не са виждали този континент, но биха могли да си го представят, защото биха видели всичко, което той е видял, стига да им се представя удобен случай.
към текста >>
Душата не вижда нищо, но чрез това чувство тя схваща силата на истината и постепенно в нея се събужда "висшето
сетиво
".
Душата не вижда нищо, но чрез това чувство тя схваща силата на истината и постепенно в нея се събужда "висшето сетиво".
В зависимост от индивидуалността, постигането на тази цел може да трае по-дълго или по-късо време; но който е надарен с търпение и постоянство сигурно ще я постигне. Защото, ако не може да се оперира всеки, който е физически сляп, то всяко духовно око може да се отвори и само въпрос на време е когато ще се отвори.
към текста >>
Учеността и научната образованост не са предварителни условия за развитието на това висше
сетиво
.
Учеността и научната образованост не са предварителни условия за развитието на това висше сетиво.
То може да се развие, както у обикновения, простоват човек, така и у високо ерудирания учен. Това, което днес се нарича "действителна наука", може дори да попречи на тази цел, защото тя, съобразно с природата си, приписва "реалност" само на нещата, достъпни за обикновените сетива.
към текста >>
За да бъдеш "учител" в едни такива висши сфери на битието, не е достатъчно да си отворил висшето
сетиво
у един човек.
За да бъдеш "учител" в едни такива висши сфери на битието, не е достатъчно да си отворил висшето сетиво у един човек.
Към това призвание принадлежи и "науката" за тези сфери, както и преподаването на науката за обикновената действителност принадлежи към професията на обикновения учител. Тъй както един човек не е учен поради това, че притежава добре развити сетива, така също той не е "мъдрец" поради това, че е добил висшето зрение. И понеже всяка истина, била тя "нисша" или "висша" не е нищо друго, освен една от страните на човешката същност, човекът, невеж по отношение на низшите познания ще остане невеж и по отношение на по-висшите познания.
към текста >>
12.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Ние можем да възприемаме само това, за което разполагаме с едно или друго
сетиво
.
Ние възприемаме минералните сили с помощта на сетивата.
Ние можем да възприемаме само това, за което разполагаме с едно или друго сетиво.
Без окото ние не можем да възприемаме светлината, а без ухото – звука. От сетивата, които човекът притежава, низшите организми имат само осезанието. За тях са налице по един човешки начин на възприемане само онези минерални сили, които са достъпни за осезанието. В степента, в която са развити другите сетива при висшите животни, светът за тях, както и за човека, е много по-богат и разнороден. Следователно, от сетивните органи на едно същество зависи дали външния свят се представя пред него като усещане, като възприятие.
към текста >>
13.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Дали човек може да се увери в действителността на един предмет или на едно същество, зависи от това дали той притежава подходящия орган за тяхното възприемане, подходящо
сетиво
.
Дали човек може да се увери в действителността на един предмет или на едно същество, зависи от това дали той притежава подходящия орган за тяхното възприемане, подходящо сетиво.
към текста >>
Понеже когато се говори за "
сетиво
", мисълта неволно свързва тази дума с "физическото
сетиво
".
Естествено, лесно може да се стигне до едно недоразумение, ако направо назовем по-висшите органи на възприятие с името духовни сетива.
Понеже когато се говори за "сетиво", мисълта неволно свързва тази дума с "физическото сетиво".
Тъкмо физическия свят се означава като "сетивен", в противоположност на "духовния" свят. За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение. Както физическите сетива възприемат физическия свят, така душевните и духовните сетива възприемат душевния и духовен свят. Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие". Човекът не би имал никакво познание за светлината и за цветовете, ако не би притежавал едно око, което да ги усети; той не би знаел нищо за звуците, ако не би притежавал едно ухо, което да ги възприема.
към текста >>
Думата "
сетиво
" се използува само в значението на "органа за възприятие".
Естествено, лесно може да се стигне до едно недоразумение, ако направо назовем по-висшите органи на възприятие с името духовни сетива. Понеже когато се говори за "сетиво", мисълта неволно свързва тази дума с "физическото сетиво". Тъкмо физическия свят се означава като "сетивен", в противоположност на "духовния" свят. За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение. Както физическите сетива възприемат физическия свят, така душевните и духовните сетива възприемат душевния и духовен свят.
Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие".
Човекът не би имал никакво познание за светлината и за цветовете, ако не би притежавал едно око, което да ги усети; той не би знаел нищо за звуците, ако не би притежавал едно ухо, което да ги възприема. В този смисъл, немският философ Лотце казва с пълно право: "без око, което да усеща светлината и без ухо, което да възприема звука, целият свят би бил тъмен и ням. В него биха се намерили толкова малко светлина и звук, колкото малко е възможен и зъбобол, без наличието на един усещаш болката нерв".
към текста >>
Но това се получава и при отварянето на едно физическо
сетиво
, което до този момент не е функционирало.
Когато човек за първи път проглежда в душевния свят, той се обърква поради големите различия от физическия свят.
Но това се получава и при отварянето на едно физическо сетиво, което до този момент не е функционирало.
Сляпороденият, който е вече опериран, трябва да се научи първо да се ориентира в света, който досега е познавал само с опипване. Отначало, например, той вижда предметите в своето око; после ги вижда извън себе си, но те му се появяват непосредствено така, както ако биха били нарисувани на някаква повърхност. Само постепенно той схваща тяхната дълбочина, перспектива и пр.
към текста >>
14.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
А когато се пробуди духовното
сетиво
, човек действително възприема истинската същност на мисълта, както сетивното око възприема една маса или един стол.
Нека от самото начало изтъкнем, че духовния свят е изграден от веществото, от което е съставена и самата човешка мисъл. (Думата "вещество" е употребена тук в един съвършено неподходящ смисъл). Но мисълта, която живее в човека е само сянката, схемата на истинската мисъл. Нейното отношение към същността, която и отговаря в "светът на духовете", е подобно на отношението, което във физическия свят съществува между сянката на един предмет и самия предмет.
А когато се пробуди духовното сетиво, човек действително възприема истинската същност на мисълта, както сетивното око възприема една маса или един стол.
Той се движи между мисловни Същества, между Същества изградени от мисли.
към текста >>
15.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ясновидецът, който е развил това
сетиво
, може да назове формата, чрез която се проявява в назъбена, стреловидна форма; доброжелателната мисъл под формата на разтварящ се цвят и т. н.
Ясновидецът, който е развил това сетиво, може да назове формата, чрез която се проявява в назъбена, стреловидна форма; доброжелателната мисъл под формата на разтварящ се цвят и т. н.
Строго формулираните и съдържателни мисли изглеждат симетрични и правилни, неясните понятия имат неправилни очертания. Съвършено други възприятия се получават с помощта на 12-листния лотосов цвят. Можем да ги оприличим с усещането за душевна топлина и душевен хлад.
към текста >>
Между другото ще отбележим, че в хода на окултното обучение никога едното
сетиво
не се развива без другото, така че примерът има само илюстративна стойност.
Ясновидецът, разполагащ с този духовно-душевен орган, усеща как от фигурите, които той възприема, се излъчва душевна топлина и душевен хлад. Нека да си представим, че един ясновидец е развил сам 16-листния, но не и 12-листния лотосов цвят. В този случай той би свързал доброжелателната мисъл само с гореописаните фигури. Ако е развил и двата свръхсетивни органа, той забелязва също и онова излъчване на тази мисъл, което оприличихме на душевна топлина.
Между другото ще отбележим, че в хода на окултното обучение никога едното сетиво не се развива без другото, така че примерът има само илюстративна стойност.
Благодарение на 12-листния лотосов цвят, ясновидецът стига и до едно много по-дълбоко разбиране за същността на природните процеси. Всичко, което е сродно с израстването и развитието, излъчва душевна топлина; всичко, което носи в себе си увяхване, разрушение и смърт, излъчва душевен хлад. Изграждането на свръхсетивните органи става по следния начин.
към текста >>
Ако това не беше така, мнозина щяха да притежават въпросното
сетиво
, понеже то се проявява почти веднага, след като човек действително постави под свой пълен контрол всички впечатления, идващи от неговата съзнателно изграждана сетивно-свръхсетивна организация.
Нека добавим, че тъкмо в този период от развитието е необходимо максимално внимание, защото намесата на несъзнателните спомени тук е особено дейна.
Ако това не беше така, мнозина щяха да притежават въпросното сетиво, понеже то се проявява почти веднага, след като човек действително постави под свой пълен контрол всички впечатления, идващи от неговата съзнателно изграждана сетивно-свръхсетивна организация.
А тя остава изцяло пасивна, ако надмощието е на страната на външните сетивни впечатления.
към текста >>
16.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това
сетиво
се разви първо.
При свързването им със Земната материя към това изживяване бе прибавено нещо съвършено ново. Външните материални процеси упражняваха въздействие върху самата душа, която сама беше облечена в една материална дреха. Отначало това бяха само двигателните процеси на този материален свят, които предизвикваха движения във вътрешността на самото етерно Земно тяло. Както днес ние възприемаме трептенето на въздуха като звук, така тези етерни същества възприемаха раздвижванията в заобикалящите ги етерни вещества. Едно такова същество всъщност изцяло беше един слухов орган.
Това сетиво се разви първо.
От това ние виждаме, че отделният сегашен слухов орган се образува едва по-късно.
към текста >>
Първо това усещане се яви като един вид осезателно
сетиво
.
Първо това усещане се яви като един вид осезателно сетиво.
Съществото чувстваше движенията на външния свят, натискът, който веществата упражняват и т.н.. Явяват се също и наченките на усещането за топло и студено.
към текста >>
И успоредно с този напредък се разви едно ново
сетиво
.
Първо Слънцето отдели своята материя от общото небесно тяло. Чрез това на душевното естество бе отнета възможността непосредствено да оживява останалата материя на Земята. След това започна да се отделя Луната. Благодарение на това Земята дойде до състоянието, което позволи да се появи характеризираната способност за усещанията и чувствата.
И успоредно с този напредък се разви едно ново сетиво.
Топлинните отношения на Земята станаха такива, че телата постепенно приеха твърдото разграничение, което отдели прозрачното от непрозрачното. Отделилото се от Земната маса Слънце получи задачата да излъчва светлина. В човешкото тяло се породи сетивото на зрението. Отначало това зрение не беше такова, каквото е днес. Светлината и тъмнината действаха върху човека като неопределени чувства.
към текста >>
17.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Обаче Фихте не стига по-далече от това изискване за едно ново
сетиво
.
Ето защо той остана през целия си живот на положението, да сочи към Аза и да казва, как този Аз трябва да добие едно съдържание от мисли; обаче самият той не можеше да му даде едно такова съдържание. Ние ясно виждаме това от лекциите, които той е държал в 1813 година в Берлинския Университет. /Посмъртни съчинения. Том 1/. Там той изисква за онзи, който иска да стигне до един светоглед, "един съвършено нов вътрешен сетивен орган, чрез който се дава един нов свят, съвсем несъществуващ за обикновения човек".
Обаче Фихте не стига по-далече от това изискване за едно ново сетиво.
Той не развива това, което един такъв сетивен орган трябва да възприема. Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-висше сетиво, което той нарича интелектуално виждане. Него, който следователно виждаше в това, което духът му казва върху природата, едно произведение, което дъхът създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от духа, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност? Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия дух /нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия дух и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият дух, духът на невидимата природа. Следователно тук, в абсолютна тъждественост на духа в нас и на природата вън от нас, трябва да бъде решен проблемът, как е възможна една природа вън от нас".
към текста >>
Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-висше
сетиво
, което той нарича интелектуално виждане.
/Посмъртни съчинения. Том 1/. Там той изисква за онзи, който иска да стигне до един светоглед, "един съвършено нов вътрешен сетивен орган, чрез който се дава един нов свят, съвсем несъществуващ за обикновения човек". Обаче Фихте не стига по-далече от това изискване за едно ново сетиво. Той не развива това, което един такъв сетивен орган трябва да възприема.
Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-висше сетиво, което той нарича интелектуално виждане.
Него, който следователно виждаше в това, което духът му казва върху природата, едно произведение, което дъхът създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от духа, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност? Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия дух /нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия дух и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият дух, духът на невидимата природа. Следователно тук, в абсолютна тъждественост на духа в нас и на природата вън от нас, трябва да бъде решен проблемът, как е възможна една природа вън от нас". Следователно природа и дух не са въобще две различни същности, а една и съща същност в две различни форми. Същинското мнение на Шелинг върху това единство на природа и дух е било рядко правилно разбрано.
към текста >>
18.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Това, което важи за едното
сетиво
, то важи естествено и за другото.
Халюциниращият, който вижда на разстояние три крачки от себе си една мъртвешка глава, има точно същото възприятие както онзи, който възприема светлинните лъчи, които една действителна мъртвешка глава изпраща към него. В нас съществува същият вътрешен признак, безразлично, дали имаме пред нас една действителна мъртвешка глава или имаме една халюцинация. Единствената разлика между едното и другото възприятие е тази, че в единия случай протегнатата ръка напипва в празнотата, а в другия случай се натъква на едно твърдо съпротивление. Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство?
Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото.
Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията. Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е. трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас. Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>
Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно
сетиво
, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е.
Следователно основанието подкрепя зрението. Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията.
Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е.
трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас. Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>
трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно
сетиво
, например възбудата на обонятелното
сетиво
, и до днес е недостъпна за нас.
Но подкрепата действително ли е такава, щото чрез нея да ни се предаде едно лишено от измама свидетелство? Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията. Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е.
трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас.
Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>
Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно
сетиво
липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно
сетиво
повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията. Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е. трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас.
Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>
Без веществото на зрителното
сетиво
и без това на слуховото
сетиво
този горящ в цветове и звучащ свят би бил за нас тъмен и ням".
Аз мога само да кажа: В моя мозък става определен процес на движение; и при това аз усещам "червено". Защото ако е безсмислено да кажем за киновара: Той е червен, то не по-малко безсмислено е да кажем за едно движение на мозъчните части, че то е светло или тъмно, зелено или червено. "Ням и тъмен по себе си, т.е. лишен от свойства" е светът за добития чрез естественонаучното разглеждане възглед, който познава "вместо звук и светлина само трептения на една лишена от свойства материя, на една първична материя, която в случая на звука е станала теглова материя, а в случая на светлината безтегловна материя... Това, което Мойсей казва в Битие: И бе светлина, е физиологически погледнато погрешно. Светлина бе едвам когато първото червено точково око на инфузориума за първи път различи светлото от тъмното.
Без веществото на зрителното сетиво и без това на слуховото сетиво този горящ в цветове и звучащ свят би бил за нас тъмен и ням".
/Граници на природопознанието, стр. 16/. Следователно съобразно с този възглед чрез процесите във веществото на нашето зрително и слухово сетиво от немия и тъмен свят се създава като чрез магия един звучащ и цветове свят. Тъмният и ням свят е телесен; звучащият и цветен свят е душевен. Чрез какво този последният възниква от първия; чрез каквото движението става усещане? Тук, счита Дю Боа Реймонд, за нас се показва една "граница на природопознанието".
към текста >>
Следователно съобразно с този възглед чрез процесите във веществото на нашето зрително и слухово
сетиво
от немия и тъмен свят се създава като чрез магия един звучащ и цветове свят.
"Ням и тъмен по себе си, т.е. лишен от свойства" е светът за добития чрез естественонаучното разглеждане възглед, който познава "вместо звук и светлина само трептения на една лишена от свойства материя, на една първична материя, която в случая на звука е станала теглова материя, а в случая на светлината безтегловна материя... Това, което Мойсей казва в Битие: И бе светлина, е физиологически погледнато погрешно. Светлина бе едвам когато първото червено точково око на инфузориума за първи път различи светлото от тъмното. Без веществото на зрителното сетиво и без това на слуховото сетиво този горящ в цветове и звучащ свят би бил за нас тъмен и ням". /Граници на природопознанието, стр. 16/.
Следователно съобразно с този възглед чрез процесите във веществото на нашето зрително и слухово сетиво от немия и тъмен свят се създава като чрез магия един звучащ и цветове свят.
Тъмният и ням свят е телесен; звучащият и цветен свят е душевен. Чрез какво този последният възниква от първия; чрез каквото движението става усещане? Тук, счита Дю Боа Реймонд, за нас се показва една "граница на природопознанието". В нашия мозък и във външния свят съществуват само движения; в нашата душа се явяват усещания. Ние никога не ще можем да разберем, как едното се ражда от другото".
към текста >>
19.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Тя прави едно впечатление върху моето осезателно
сетиво
, което аз изразявам чрез това, че приписвам на създадената от окото форма твърдост.
Обаче не, това само изглежда така. Само който е наивен по отношение на въпросите на светогледа, може да каже: Вън от мене се намира една маса. Който се е освободил от наивността, си казва: Нещо непознато прави върху моето око едно впечатление; това око и моят мозък правят от това впечатление едно кафяво усещане. И понеже аз имам кафявото впечатление не само в една точка, а моето око може да броди върху една повърхност и върху четири стълбообразни форми, кафявият цвят се оформява за мене в един предмет, който е именно масата. И когато докосвам масата, тя ми оказва съпротивление.
Тя прави едно впечатление върху моето осезателно сетиво, което аз изразявам чрез това, че приписвам на създадената от окото форма твърдост.
Следователно аз съм създал от себе си масата по повод на някаква "вещ в себе си", която не познавам. Тя съществува в моето съзнание. Фолкелт поставя този възглед в началото на своята книга върху "Кантовата теория на познанието": "Първото основно изречение, което философът трябва да доведе до своето ясно съзнание се състои в познанието, че първоначално нашето знание не се простира върху нещо повече, освен върху нашите представи. Нашите представи са единственото нещо, което изпитваме непосредствено; и именно защото ги изпитваме непосредствено, затова и най-радикалното съмнение не може да ни отнеме знанието за тях. Напротив знанието, което се простира вън от моите представи аз вземам навсякъде тук този израз в най-широкия смисъл, така че той обхваща и всеки психически процес -, не е предпазено от съмнение.
към текста >>
20.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
" Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното
сетиво
и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните сетива, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което живее във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
Но по-възрастният мъж изтъкна следното: все пак може би има и друг подход за разглеждане на природата, който не се отнася така към нещата и който, въпреки че представлява една разновидност на познанието, на драго сърце стига до единството, до онова, което за външното сетивно наблюдение съществува само като отделни фрагменти, които нямат никаква връзка помежду си. И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия, и веднага нарисува една странна форма, която наподобяваше растение, но не приличаше на нито едно от съществуващите растения, които възприемаме с нашите физически сетива/*3/, една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и не живее в нито едно от познатите ни растения, но въпреки това е олицетворение на самата растителна същност, на прарастението, на принципа, който обединява всички растения по лицето на Земята. По-младият мъж се вгледа в рисунката и отвърна: „Да, обаче това, което Вие нарисувахте, не е резултат на някакво наблюдение, на някакъв опит, а чисто и просто една идея" и после добави, че такива идеи могат да бъдат породени само от човешкия Дух, и че една такава идея няма никакво значение за всичко онова, което живее в така наречената жива природа. По-възрастният от двамата мъже не можа да разбере както трябва това възражение и отговори: „Ако това е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си!
" Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното сетиво и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните сетива, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което живее във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
към текста >>
21.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
1. Азово
сетиво
(позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
1. Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
към текста >>
2. Мисловно
сетиво
2. Мисловно сетиво
към текста >>
3. Говорно
сетиво
3. Говорно сетиво
към текста >>
4. Слухово
сетиво
4. Слухово сетиво
към текста >>
5. Топлинно
сетиво
5. Топлинно сетиво
към текста >>
6. Зрително
сетиво
6. Зрително сетиво
към текста >>
7. Вкусово
сетиво
7. Вкусово сетиво
към текста >>
8. Мирисно
сетиво
8. Мирисно сетиво
към текста >>
9. Равновесно
сетиво
9. Равновесно сетиво
към текста >>
10. Двигателно
сетиво
10. Двигателно сетиво
към текста >>
11. Жизнено
сетиво
11. Жизнено сетиво
към текста >>
12. Осезателно
сетиво
12. Осезателно сетиво
към текста >>
22.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
При съприкосновение на тези процеси с топлинното
сетиво
човек изпитва усещане за топлина.
Динамичната теория на топлината и вълновата теория за светлината и електричеството ме подбудиха към изучаване на теоретико-познавателните проблеми. По това време външният физически свят се представяше като процес на движение на материята. Сетивните усещания се явяваха само субективни преживявания просто под въздействието на процесите на движение върху човешките сетива. Тъй като навън в пространството се разиграват процеси на движение в материята.
При съприкосновение на тези процеси с топлинното сетиво човек изпитва усещане за топлина.
Извън човека съществуват вълнови процеси в етера. Ако те попаднат върху зрителния нерв, у него възникват усещания за светлина и цвят.
към текста >>
23.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Моето
сетиво
ме уверява в истинността на наблюдаваното, докато наблюдавам.
Става дума за следното. Ако с душата си се вживея в представи, образувани в сетивния свят, непосредственият опит ми позволява да говоря за реалността на преживяното само дотогава, докато наблюдавам сетивно някой предмет или процес.
Моето сетиво ме уверява в истинността на наблюдаваното, докато наблюдавам.
към текста >>
24.
Педагогика и морал
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Бихме казали дори, че то цялото е едно
сетиво
.
До седмата си година, т. е. до смяната на зъбите, детето е изцяло отдадено на своето обкръжение.
Бихме казали дори, че то цялото е едно сетиво.
Както окото възприема цветовете, така и детето възприема жизнените прояви на своето обкръжение. Всеки жест, всяко движение на бащата, на майката биват съизживяни по съответен начин от целия вътрешен организъм на детето.
към текста >>
25.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
При човека отново остава отворена възможността той да развие своето
сетиво
на собственото движение в рамките на определено свободно движение.
Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина. Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие. При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането. Но остават отворени още повече възможности. Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение.
При човека отново остава отворена възможността той да развие своето сетиво на собственото движение в рамките на определено свободно движение.
Но при човека остава отворено нещо повече ние ще се върнем пак върху този въпрос -: определена възможност да отпечати живота в самия организъм.
към текста >>
Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото
сетиво
на живота.
И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен? И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното.
Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота.
Интересно е, че ние можем да видим така да се каже тази работа на духа над човека, това отпечатване на духа във форма и движение в началото на човешкия живот: как в усвояването на изправеното ходене, в усвояване на сетивото на собственото движение и в отпечатването на телесните форми тези сили действително действуват и се изразяват. След това обаче при определена възраст престава възможността да действуват по-нататък тези сили, които имаха свобода на действие през детството. По отношение на действието, което описахме, тези сили приключват своето действие. Но щом се намират действително в човека като индивидуалностите не могат да изчезнат изведнъж, щом са извършили своята работа в определена област, а отново се явяват в една по-късна възраст. Трябва да докажем за по-късния живот, че тези сили са налице, че те са действителности в човешкия живот.
към текста >>
Тук фактически действува по-нататък това, което първо действува като
сетиво
на собственото движение и оставя така да се каже на безпомощността на човека свободна арена на действие да се развива по-нататък, а след това поема възпитанието на тази безпомощност.
Ето защо ние се чувствуваме така интимно във вътрешността на човека, когато стоим пред този човек и можем да оставим да ни действуват неговите жестове, целият начин, по който неговата вътрешност се изразява в неговите външни движения. В това отношение всеки човек е всъщност повече или по-малко един тънък художник пред своите себеподобни. Ако бихме разгледали по-подробно тънките психологическа въздействия, които се упражняват от един човек върху друг ние бихме видели, че безкрайно много неща зависят от това, как жестът взет като цяло действува върху един човек -, без хората да съзнават това. Не е нужно това да се покаже във външното грубо съзнание, но въпреки това то прониква в душата и след това се изявява в действия, при които външното съзнание резюмира просто и грубо в думи безброй интимности, които се разиграват под прага на съмнението, като например: той ми харесва, той не ми харесва или тя ми харесва, тя не ми харесва. Но ние можем също така да видим, как силите, които действуват организиращо в собственото движение, действуват и по-нататък в по-късния живот, когато от жеста, който се изразява в движението, преминем повече към това, при което вътрешността на човека се влива така да се каже във външната форма, но в движение -, влива се в мимиката и физиономията.
Тук фактически действува по-нататък това, което първо действува като сетиво на собственото движение и оставя така да се каже на безпомощността на човека свободна арена на действие да се развива по-нататък, а след това поема възпитанието на тази безпомощност.
Когато виждаме, как човекът постоянно поддържа своята външност в постоянен ход с изражението, на своето лице чрез своята вътрешност, поддържа я и с играта на своята физиономия, ние откриваме, как фактически това, което първо се явява в организма повече като един прост израз на действието в тялото, се излива повече в душевното и чрез това се явява овътрешнено. Това, което през първото време на живота на човека действува повече направо, е уловено така да се каже във вътрешността, в себесъзнателния аз, за да се излее след това отвътре навън в телесната сфера, докато отначало то беше едно обяснение на себесъзнателния аз с Духа.
към текста >>
При това не трябва да взимаме думата
сетиво
само сравнителното нека се придържаме към фактите, а не към думите.
Тук ние имаме способността на говора нещо което е явно -, определен начин на мислене и определено себесъзнание добити при него чрез възпитанието. Тези способности се раждат чрез допира на човека с външния свят. Но ние не правим достатъчно, когато взимаме тези неща просто. Защото трябва да ни бъде ясно, че на основата на говора, на начина на мислене както и на себесъзнанието стои нещо много по-дълбоко, много по-интимно, което околната среда пробужда и развързва. На основата на тези способности стои това, че фактически човекът има така да се каже три сетива, които не намираме у животното.
При това не трябва да взимаме думата сетиво само сравнителното нека се придържаме към фактите, а не към думите.
Животното се показва до висока степен неспособно да прояви възприемчивост в областта на звука, на понятието и на това, което наричаме същност на аза, както човекът. Когато прекараме пред нашия поглед сетивата, животното отива нагоре до сетивото на звука. По отношение на външното възприятие това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното. То стига със своята сетивна способност до звука, но след това от неговия общ организъм не се развързват възможностите то да има едно разбиране за звука, за понятието и за същността на аза, която се намира в едно същество. Животното вижда вида, рода: кучето вижда кучето, слонът слона и т.н.
към текста >>
26.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Поради това, че имаме така устроени очи, така устроени уши, едно такова
сетиво
на топлината и т.н., ние поставяме пред себе си само един определен откъс от действителността; другото отхвърляме, браним се така да се каже срещу него, изключваме го от нас.
Когато размислим върху това, ние трябва да си кажем: Тогава зад килима от багри на сетивния свят, зад това, което сетивото на топлината възприема като топлина или като студенина и т.н., се крие една неограничена, една безгранична действителност. Нима върху нас би трябвало да влияе само това, което възприемаме, или само онази действителност, която възприемаме? Логически удържимо е само, когато си представяме, че чрез нашето възприятие на нас ни е дадена само една част, един откъс от цялата действителност, че зад това, което може да ни бъде дадено чрез нашето възприятие, се крие една безгранична действителност, но която също е действителна за нас, защото сме поставени в нея, така щото за нас продължава да живее това, което се вълнува и живее навън и влияе върху нас. Но как се представя тогава всъщност нашият буден живот? Тогава би трябвало да си представим нашия буден дневен живот така а няма никаква друга възможност -, че да кажем: Ние отваряме нашите сетива, нашата способност да познаваме към една необятност и заставаме срещу тази необятност.
Поради това, че имаме така устроени очи, така устроени уши, едно такова сетиво на топлината и т.н., ние поставяме пред себе си само един определен откъс от действителността; другото отхвърляме, браним се така да се каже срещу него, изключваме го от нас.
Тогава в какво се състои нашата съзнателна дейност? Тя се състои в едно отбраняване, в едно изключване от нещо друго. И когато напрягаме нашите сетивни органи, това е едно задържане на нещо невъзприето. Това, което възприемаме, е остатъкът, който остава от това, което се простира около нас и което ние отхвърляме в по-голяма част. Така ние се чувствуваме активно поставени в света, чувствува ме се свързани с него.
към текста >>
27.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук аз не искам да говоря за някакво "шесто
сетиво
", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път.
Хората не се отнасят винаги точно с логиката, когато искат да размислят върху това, иначе те биха си казали: Това, което познаваме, зависи от нашите органи. Ето защо слепият например не може да разсъждава върху цветовете, той може да стори това, когато отново е добил своето зрение чрез една щастлива операция.
Тук аз не искам да говоря за някакво "шесто сетиво", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път.
Но също така би могло да се извлекат от душата духовни очи или духовни уши. Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран. Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас. Това би било единствено логичното. Обаче както казахме хората не се отнасят винаги точно с логиката, защото в нашата епоха те имат съвършено други нужди, когато чуват за един духовен свят, камо ли да вникнат в този духовен свят.
към текста >>
28.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Свръхсетивното не съществува за никое човешко
сетиво
, а също и за човешкия ум.
Накратко казано, дойде всичко това, което може да се нарече: една изразена в сетивния свят, "информирана" писменност на божествената мъдрост. Това беше особеното, което действуваше върху Галилей. Времето, което искаше да премине напълно в съзерцаването на сетивния свят, имаше за Галилей и за неговия изграден върху математиката дух нещо твърде особено. И така Галилей стана онзи, който даде така да се каже първия импулс на човечеството, да каже. Ние не можем да прогледнем сега с нормалното съзнание зад този сетивен килим.
Свръхсетивното не съществува за никое човешко сетиво, а също и за човешкия ум.
Божественият ум го обхваща извън пространството и времето. Човешкият ум е свързан с пространството и времето. Следователно да се придържаме към това, което е дадено за човешкия ум в пространството и времето!
към текста >>
29.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго
сетиво
.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво.
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>
30.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно
сетиво
, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.
Целият този вид архитектура е стоял в съотношение с едно познание за Вселената. Ако например вземете египетските пирамиди, техните измерения съответстват на известни измерения в небесното пространство, на разстояния на звездите в пространството. Цялата конфигурация на звездното пространство беше изобразявана в такива сгради. Имаше връзка между индивидуалната сграда и небесния свод.
Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.
към текста >>
31.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
И те ще ви виждат как седите от дясно на светлината и ще ви предпазват от всички злосторни нападения и уловки на този свят; нежността на Светия дух наистина ще отвори вашето вътрешно
сетиво
, така че вие ще виждате собствената си душа с вашите очи".
И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот. Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот.
И те ще ви виждат как седите от дясно на светлината и ще ви предпазват от всички злосторни нападения и уловки на този свят; нежността на Светия дух наистина ще отвори вашето вътрешно сетиво, така че вие ще виждате собствената си душа с вашите очи".
към текста >>
32.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго
сетиво
.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво.
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>
33.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В този пласт субстанциите са такива, че не могат да се възприемат от никое външно
сетиво
.
Четвъртият пласт е създаден така, че всички неща, съдържащи се в трите горни пласта и имащи повече или по-малко по нещо от нашите обикновени вещества, не показват никаква вещественост, каквато може да се срещне на Земята.
В този пласт субстанциите са такива, че не могат да се възприемат от никое външно сетиво.
Те са в астрално състояние. Всичко съществуващо в трите горни земни пласта, което още е сродно по определен начин с намиращото се на земната повърхност, тук се намира в астрално състояние. В смисъла на Библията бихме могли да кажем: «Духът Господен се носи над водите.»12 Нека да наречем този пласт водната Земя, както се означава и в окултизма. Тази водна Земя същевременно е произходът, изворът на всички, намиращи се на Земята вещества, на всички външни същества, безразлично дали се съдържат в минералите, растенията, животните или в човека. Тези вещества, които всяко земно същество носи в себе си, се намират в летливо състояние, стигащо до астралност в тази водна Земя.
към текста >>
34.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На когото е повредено вкусовото
сетиво
, понякога се насочва към най-рафинираните духовни ястия.
Би трябвало да се запитаме: Как бих могъл бързо да изградя в себе си всевъзможните окултни сили? Или: Как мога да се омая, за да не идвам в контакт с действителността? Който пита така, е егоист и нищо по-различно от духовен консуматор. Ако човек иска само да се наслаждава на всичко, което му харесва духовно, се държи само малко по-рафинирано от някой друг, който започва деня с насладата от закуската.
На когото е повредено вкусовото сетиво, понякога се насочва към най-рафинираните духовни ястия.
Теософ в истинския смисъл е този, който прави усилие да разбере живота и да му служи, а теософски настроени родители са тези, които виждат задачата си в това, на всяка крачка да поощряват развитието на детето си. Не казвайте: Как да го правим в нашето време? Тук отново трябва да се осъзнае, че душата е вечното. Човекът е готов да вярва в един вечен живот, в който да пристъпи възможно веднага след смъртта си. Но който наистина е убеден, че душата е нещо вечно, за него времето от втората до осемдесетата година се различава само по това, че са изминали седемдесет и осем години, а какво е това насреща на вечността?
към текста >>
35.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На тази първа планета той е добавил устройството за това, което може да се нарече
сетиво
за топлината, би могло също да се каже, топлоусещането.
В Сатурновото тяло бихте намерили вече заложбите на човешките уши. Тук имате разлика във възрастта, която ще ви стане ясна, ако помислите, че физическото тяло е преминало през толкова много степени, колкото планетни въплъщения е имало. На първата степен е стигнало дотам, че ушите са били напълно изградени според тяхното устройство. Те дори са били предварително заложени, още когато човекът е дошъл на Стария Сатурн от съвсем други светове. Човекът е встъпил в тази еволюционна верига вече с устройството за чуване.
На тази първа планета той е добавил устройството за това, което може да се нарече сетиво за топлината, би могло също да се каже, топлоусещането.
Общо взето се говори за осезание. Но трябва съвсем точно да се различават две неща. Първо имаме сетиво за докосването, осезанието, което възприема твърдото и мекото, и освен това топлоусещането, което възприема топлото и студеното. Сега говорим за това топлоусещане. Получава се следната поредица.
към текста >>
Първо имаме
сетиво
за докосването, осезанието, което възприема твърдото и мекото, и освен това топлоусещането, което възприема топлото и студеното.
Те дори са били предварително заложени, още когато човекът е дошъл на Стария Сатурн от съвсем други светове. Човекът е встъпил в тази еволюционна верига вече с устройството за чуване. На тази първа планета той е добавил устройството за това, което може да се нарече сетиво за топлината, би могло също да се каже, топлоусещането. Общо взето се говори за осезание. Но трябва съвсем точно да се различават две неща.
Първо имаме сетиво за докосването, осезанието, което възприема твърдото и мекото, и освен това топлоусещането, което възприема топлото и студеното.
Сега говорим за това топлоусещане. Получава се следната поредица. Първо имаме слуха, после топлоусещането. Сетивото за топлината е образувано на планетната инкарнация на Земята, която наричаме Стария Сатурн. Такова сетиво естествено се преобразува на различните степени на еволюцията.
към текста >>
Такова
сетиво
естествено се преобразува на различните степени на еволюцията.
Първо имаме сетиво за докосването, осезанието, което възприема твърдото и мекото, и освен това топлоусещането, което възприема топлото и студеното. Сега говорим за това топлоусещане. Получава се следната поредица. Първо имаме слуха, после топлоусещането. Сетивото за топлината е образувано на планетната инкарнация на Земята, която наричаме Стария Сатурн.
Такова сетиво естествено се преобразува на различните степени на еволюцията.
Когато се появи за пръв път, е съвсем различно от това, в което по-късно се е преобразувало. Онзи прадревен слух, с който хората са встъпили в планетното развитие, е бил съвсем своеобразен слух. Можем най-добре да го характеризираме, когато кажем: Физическото човешко тяло всъщност е било голямо ухо. Когато започва планетното развитие, по онова време човекът е бил целият ухо, слух. Като физическо тяло човекът едва се е отличавал от останалата околност.
към текста >>
На Луната се прибавя вкусовото
сетиво
, а на Земята – най-младото
сетиво
: обонянието.
На нея се развиват и другите три сетива. При това останалите се специализират, което означава, че се разпределят върху отделни органи. Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят. При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце. По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата.
На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието.
Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека. Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното. Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки.
към текста >>
Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото
сетиво
, което напоследък се е образувало в човека.
При това останалите се специализират, което означава, че се разпределят върху отделни органи. Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят. При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце. По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата. На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието.
Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека.
Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното. Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки. Зрението вече два пъти, топлоусещането вече три пъти се е коригирало.
към текста >>
Вкусовото
сетиво
е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано.
Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят. При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце. По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата. На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието. Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека.
Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано.
Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното. Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки. Зрението вече два пъти, топлоусещането вече три пъти се е коригирало. Но най-съвършен е слухът, понеже има четири преобразувания зад себе си и на Земята е петото.
към текста >>
Вкусовото
сетиво
веднъж е коригирало своите грешки.
На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието. Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека. Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване. Обонянието е най-несъвършеното.
Вкусовото сетиво веднъж е коригирало своите грешки.
Зрението вече два пъти, топлоусещането вече три пъти се е коригирало. Но най-съвършен е слухът, понеже има четири преобразувания зад себе си и на Земята е петото.
към текста >>
Едно
сетиво
, което е по-съвършено, което по-често се е преобразувало, стои в отношения със съвсем други светове, отколкото
сетиво
, което е преминало през по-малко преобразувания.
Трябва да схващате човешкото тяло като много сложна същност и да сте наясно, че много неща са били необходими, за да се изгради постепенно физическото тяло на човека. Трябва да познаваме относителната възраст на различните части на тялото, ако искаме да си изградим представа за него. А също и относно степента на съвършенството сетивата стоят в различни отношения спрямо другите същества.
Едно сетиво, което е по-съвършено, което по-често се е преобразувало, стои в отношения със съвсем други светове, отколкото сетиво, което е преминало през по-малко преобразувания.
към текста >>
Това
сетиво
е преминало цяла редица степени.
Нека да останем първо при слуха.
Това сетиво е преминало цяла редица степени.
На Стария Сатурн, когато човекът встъпва в своята еволюция, то съществува като зародиш. Какво следователно се случва? Физическото сатурново развитие довежда слуха крачка напред и прибавя първия зародиш на топлоусещането. Идва слънчевото развитие и към физическото тяло се прибавя етерното. С това към човешката природа се добавя нов член и той се включва в работата по преобразяването на сетивата.
към текста >>
Слухът стои в непосредствена връзка с физическия свят и това, което възприемате от слуховото
сетиво
, са трептенията на физическия въздух.
Слухът стои в непосредствена връзка с физическия свят и това, което възприемате от слуховото сетиво, са трептенията на физическия въздух.
към текста >>
Искате ли да чуете нещо – понеже слухът е най-съвършеното
сетиво
, – изцяло се намирате във физическия свят и можете да чуете едно физическо същество.
Това е нещо, което ви моля да схванете правилно и по най-деликатен начин. Искате ли да видите нещо, зад баграта, която виждате, трябва да стои астрално същество. Също и зад топлината, която чувствате, трябва да стои астрално същество.
Искате ли да чуете нещо – понеже слухът е най-съвършеното сетиво, – изцяло се намирате във физическия свят и можете да чуете едно физическо същество.
Духовният свят е слязъл истински до физическия свят едва в словото. Ако започнем отгоре, можем да кажем: Явленията на слуха лежат изцяло на сетивния план, тези на топлината вече се изкачват по-нагоре, на зрението са на астралния план, а явленията, които възприемаме с най-несъвършените сетива, принадлежат към висшите области на духовния свят. А това, което слиза до физическия свят, е най-несъвършеното. Така това, което може да обхване обонянието, което то сваля долу във физическия свят, е най-несъвършеното. Ако се отдели самостоятелно, то се откъсва от мировия ход, от еволюцията.
към текста >>
36.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Този орган представляваше тогава локализираното топлинно
сетиво
, което сега е разпределено по цялото тяло на човека.
Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно. Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят. Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън. Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията.
Този орган представляваше тогава локализираното топлинно сетиво, което сега е разпределено по цялото тяло на човека.
Човекът го притежаваше по времето на древна Лемурия, горещата огнена земя. Той можеше да го използва, този орган му посочваше къде може да отиде, с него човекът можеше да усеща, дали температурата е поносима или не. Днес този орган се е свил и се е преобразил в жлезата на върха на главата (Zirbeldruese). В бъдеще това, което е разпределено в цялото тяло, ще се появи преобразено на още по-високо ниво, то ще бъде локализира но в един съвсем определен друг орган.
към текста >>
Човекът ще се завърне към прасилите на огъня и неговото
сетиво
за топлина вече няма да е разпределено в цялото тяло, а ще бъде отново локализирано в един орган.
В мита това е отразено в царуването на Сутур в южните области, в Лемурия. Силата на огъня е представена в образа на Сутур. В мита вие виждате един намека за това, как Сутур попада под властта на другите богове Азите, чиято власт се влива в хората чрез локализираните сетива. Но Сутур ще се върне отново и ще управлява на мястото на Азите.
Човекът ще се завърне към прасилите на огъня и неговото сетиво за топлина вече няма да е разпределено в цялото тяло, а ще бъде отново локализирано в един орган.
Сказанието предава по прекрасен начин това, което отговаря на фактите, и което познаваме от Духовната наука. Какво е това, което човекът запази от онзи древен огнен свят, от заобикалящите го огън и топлина? Това не е самият Сутур. Тъй като за да оживи областта, където се намираше Сутур, човекът имаше нужда от стария си орган, от чувствения орган, който изникваше от главата му като фенер. Той е онзи остатък от древното чувствено сетиво, което трябваше да изживее съдбата на цялото човешко тяло, което е изцяло преплетено с човешката съдба, това е синът на Сутур Локи.
към текста >>
Той е онзи остатък от древното чувствено
сетиво
, което трябваше да изживее съдбата на цялото човешко тяло, което е изцяло преплетено с човешката съдба, това е синът на Сутур Локи.
Човекът ще се завърне към прасилите на огъня и неговото сетиво за топлина вече няма да е разпределено в цялото тяло, а ще бъде отново локализирано в един орган. Сказанието предава по прекрасен начин това, което отговаря на фактите, и което познаваме от Духовната наука. Какво е това, което човекът запази от онзи древен огнен свят, от заобикалящите го огън и топлина? Това не е самият Сутур. Тъй като за да оживи областта, където се намираше Сутур, човекът имаше нужда от стария си орган, от чувствения орган, който изникваше от главата му като фенер.
Той е онзи остатък от древното чувствено сетиво, което трябваше да изживее съдбата на цялото човешко тяло, което е изцяло преплетено с човешката съдба, това е синът на Сутур Локи.
Локи е вързан в трикратния възел на човешката глава, човешкия труп и членовете му, така че не може да се движи и затова е изложен на човешките страдания и мъки.
към текста >>
37.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
1. Азово
сетиво
(позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
1. Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
към текста >>
3. Говорно
сетиво
3. Говорно сетиво
към текста >>
4. Слухово
сетиво
4. Слухово сетиво
към текста >>
5. Топлинно
сетиво
5. Топлинно сетиво
към текста >>
6. Зрително
сетиво
6. Зрително сетиво
към текста >>
7. Вкусово
сетиво
7. Вкусово сетиво
към текста >>
8. Мирисно
сетиво
8. Мирисно сетиво
към текста >>
9. Равновесно
сетиво
9. Равновесно сетиво
към текста >>
10. Двигателно
сетиво
10. Двигателно сетиво
към текста >>
11. Жизнено
сетиво
11. Жизнено сетиво
към текста >>
12. Осезателно
сетиво
12. Осезателно сетиво
към текста >>
До този момент човекът разполага главно със слуховото и осезателното
сетиво
(виж Бел.
Отделянето на Слънцето (и на свързаните с него Духовни същества) радикално променя жизнените условия на Земята. Светлинните сили, действуващи до този момент на Земята, стават "външни".
До този момент човекът разполага главно със слуховото и осезателното сетиво (виж Бел.
№3), сега той изгражда първи те наченки на зрителното сетиво.
към текста >>
№3), сега той изгражда първи те наченки на зрителното
сетиво
.
Отделянето на Слънцето (и на свързаните с него Духовни същества) радикално променя жизнените условия на Земята. Светлинните сили, действуващи до този момент на Земята, стават "външни". До този момент човекът разполага главно със слуховото и осезателното сетиво (виж Бел.
№3), сега той изгражда първи те наченки на зрителното сетиво.
към текста >>
В хода на следатлантското развитие, включително до Третата следатлантска културна епоха (Египетско-халдейската), човешкото
сетиво
все още е притежавало огромна съзидателна (и разрушителна) сила.
В хода на следатлантското развитие, включително до Третата следатлантска културна епоха (Египетско-халдейската), човешкото сетиво все още е притежавало огромна съзидателна (и разрушителна) сила.
Но постепенно то губи своя божествен характер и "така трябва да бъде, защото ако беше запазило предишната си сугестивна сила, между хората никога нямаше да се възцари свободата... В душевен смисъл, човекът винаги би останал последица от словото... В хода на развитието обаче, вместо тази вътрешна сила, се появи Съществото, което можеше да каже: "Аз съм Словото" и това е Христос."
към текста >>
38.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се
сетиво
на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл
сетиво
на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това
сетиво
, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят. Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство.
Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство.
Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално.
към текста >>
Ние имаме две изживявания; едното като нещо, което е свързано с външното
сетиво
, и другото, което е свързано с вътрешния живот.
Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално.
Ние имаме две изживявания; едното като нещо, което е свързано с външното сетиво, и другото, което е свързано с вътрешния живот.
За днешния човек тези две изживявания стоят привидно далече едно от друго. Но не е било винаги така. И тук ние идваме до един външен възглед за това, което по-рано охарактеризирахме отвън. Ние описахме прибирането на етерното тяло вътре във физическото и неговото излизане. Това е свързано с обстоятелството, че и вътре в човека става нещо.
към текста >>
Но когато той Ви удари, тогава ще го забележите, тогава Вашето
сетиво
на чувството /осезанието/ ще го забележи.
Когато днес заставате пред един човек, който храни, да речем, една лоша мисъл към вас, когато сте му антипатичен и той проявява съобразно с това своите усещания, ако сте въоръжени само с външни сетива и с физически мозък, Вие не ще забележите нещо особено в неговите чувства, симпатии и антипатии.
Но когато той Ви удари, тогава ще го забележите, тогава Вашето сетиво на чувството /осезанието/ ще го забележи.
към текста >>
Тогава човекът е бил още така организиран, че той е чувствувал не само това, което действува за днешното грубо
сетиво
но осезанието, но и това, което днес се е оттеглило вече във вътрешността.
Не е било обаче така в древната индийска епоха.
Тогава човекът е бил още така организиран, че той е чувствувал не само това, което действува за днешното грубо сетиво но осезанието, но и това, което днес се е оттеглило вече във вътрешността.
Той можел да чувствува това, което другият е хранел вътре в себе си като мисли и чувства спрямо него. В душата му се явявало също така едно изживяване, каквото днес Вие имате чрез сетивото на осезанието, предизвикано от симпатията или антипатията, която живеела в другия. Той чувствувал това, което ставало физически-душевно. В замяна на това, обаче, това, което днес наричаме наш вътрешен живот на чувствата, не е било развито по един такъв вътрешен начин; то е било още повече свързано с външния свят. Човекът не се беше още оттеглил така в своята вътрешност, не се беше прибрал в своята вътрешност както днес.
към текста >>
39.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Сега Буда можа да си зададе и друг важен въпрос: Когато окото възприема червения цвят, когато ухото чува някакъв звук, когато вкусовото
сетиво
има някакво вкусово усещане, тогава при нормални условия тези усещания стигат до съзнанието на човека и стават негови представи; те са изживени вътре в астралното тяло.
Сега Буда можа да си зададе и друг важен въпрос: Когато окото възприема червения цвят, когато ухото чува някакъв звук, когато вкусовото сетиво има някакво вкусово усещане, тогава при нормални условия тези усещания стигат до съзнанието на човека и стават негови представи; те са изживени вътре в астралното тяло.
Ако биха били изживени само по този начин, те не биха могли да съдържат това, което се нарича болка и страдание и представлява един вид прибавка към усещанията. Ако човек би се отдал само на впечатленията от външния свят, така както те действуват на неговите сетива, примерно под формата на цветове, светлини и звуци, той би минал през света, без да може да изпитва болки и страдания от тези впечатления. Да, човекът може да изживее болка и страдание само при определени условия.
към текста >>
40.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Така в Елементарния Свят има сили, които са оформили зрителното ни
сетиво
, а също и другите ни сетива.
Освен това нещо друго се влива от Света на Духа, всъщност от всички светове, за които говорихме. Съответно ние можем да кажем: В този определен момент определени сили биват възпирани от окото, и също от другите сетива; онова, което не се влива е нас, което бива възпирано, е сбора от нашите сетивни впечатления. Така че това, което виждаме или чуваме, е което ние не пропускаме; а което пропускаме е онова, формирало физическия организъм на окото например. Ние възпираме определени сили и позволяваме на други да преминат тези последните бидейки сили на Елементарния Свят. Ако погледнем очната ябълка в огледалото, тогава ние също виждаме само онова, което тя не пропуска.
Така в Елементарния Свят има сили, които са оформили зрителното ни сетиво, а също и другите ни сетива.
Като сетивни същества ние сме оформени от Елементарния Свят; светът, който виждаме когато сме способни да погледнем в Елементарния Свят, е светът който е изградил нашите сетива.
към текста >>
41.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Архангелът никога няма такива усещания; той никога няма тази възможност, да обхване някакъв предмет със своето осезателно
сетиво
и да получи съответните възприятия.
И щом си представите нещо, до което стигате единствено по математическо-конструктивен път, тогава Вие разбирате една част от начина, по който действува съзнанието на Архангела. В този случай Вие далеч не възприемате някакъв външен свят, състоящ се от звуци, цветове и така нататък.
Архангелът никога няма такива усещания; той никога няма тази възможност, да обхване някакъв предмет със своето осезателно сетиво и да получи съответните възприятия.
Обаче той има приблизително следното изживяване, което бихме могли да изразим с думите: Ето, сега към мен идва „нещо“ от един друг свят, което ме инспирира; този свят прониква в моето съзнание и го изпълва открай докрай.
към текста >>
42.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Общо взето, всички предноазиатски и особено европейски народи са един вид разновидност на това Юпитерово влияние и сега Вие се досещате понеже човекът разполага с много сетива -, че могат да се появят много разновидности, и за формирането на един или друг народ всред тази основна раса, възникнала чрез намесата на сетивата в нервната система, превес може да получи едно или друго
сетиво
.По този начин отделните народи получиха различен облик.
Общо взето, всички предноазиатски и особено европейски народи са един вид разновидност на това Юпитерово влияние и сега Вие се досещате понеже човекът разполага с много сетива -, че могат да се появят много разновидности, и за формирането на един или друг народ всред тази основна раса, възникнала чрез намесата на сетивата в нервната система, превес може да получи едно или друго сетиво.По този начин отделните народи получиха различен облик.
Според това, дали превес имат очите, ушите или другите сетива, отделните народи се ориентираха към различни посоки на развитие всред общите признаци на основната раса. Така пред тях възникнаха и строго определени задачи. Една от задачите, която стои специално пред кавказската раса, е следната: Понеже е изградена върху сетивата, тя трябва да извърви пътя от сетивния свят в духовния свят!
към текста >>
43.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
В хода на следатлантското развитие, включително до Третата следатлантска културна епоха (Египетско-халдейската), човешкото
сетиво
все още е притежавало огромна съзидателна (и разрушителна) сила.
В хода на следатлантското развитие, включително до Третата следатлантска културна епоха (Египетско-халдейската), човешкото сетиво все още е притежавало огромна съзидателна (и разрушителна) сила.
Но постепенно то губи своя божествен характер и „така трябва да бъде, защото ако беше запазило предишната си сугестивна сила, между хората никога нямаше да се възцари свободата...“ В душевен смисъл, човекът винаги би останал последица от Словото... В хода на развитието обаче, вместо тази вътрешна сила, се появи Съществото, което можеше да каже: „Аз съм Словото“ и това е Христос“.
към текста >>
До този момент човек разполага главно със слуховото и осезателното
сетиво
.
Отделянето на Слънцето (и на свързаните с него Духовни Същества) радикално променя жизнените условия на Земята. Светлинните сили, действуващи до този момент на Земята, стават „външни“.
До този момент човек разполага главно със слуховото и осезателното сетиво.
към текста >>
44.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Деветнадесетият век напълно изгуби разбирането на нещо, което например теософите от 18 век все още притежаваха, и което те наричаха „централно
сетиво
“.
И така, ние виждаме, как теософията се явява като една плаха надежда за хората, които все пак са се докоснали до старата теософия от 18 век. После обаче потокът на теософския живот е бил затрупан от материализма на 19 век, и едва чрез това, което сега можем да приемем като изгрева на една нова епоха, ние се доближаваме до реалния духовен живот, и то под една такава научна форма, която, общо взето, може да бъде разбрана от всяко сърце, от всяка душа.
Деветнадесетият век напълно изгуби разбирането на нещо, което например теософите от 18 век все още притежаваха, и което те наричаха „централно сетиво“.
От Етингер, който е живял тук наблизо, в Мурбах, знаем, че за известно време той е бил ученик на един съвсем примитивен човек от Тюринген, за когото учениците му твърдели, че притежавал това, което се наричало централно сетиво. Но какво е представлявало това централно сетиво за онова време? То не е представлявало нищо друго, освен това, което днес възниква у всеки човек, който най-строго и с желязна енергия следва препоръките, които Вие откривате в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ Общо взето, става дума за това, което този прост, примитивен човек, на име Фьолкер, е притежавал, и което му е помогнало да утвърди в Тюринген една интересна за тогавашното време теософия, която е оказала влияние и върху Етингер. Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято богата книжнина лежи заровена в антикварни книжарници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт.
към текста >>
От Етингер, който е живял тук наблизо, в Мурбах, знаем, че за известно време той е бил ученик на един съвсем примитивен човек от Тюринген, за когото учениците му твърдели, че притежавал това, което се наричало централно
сетиво
.
И така, ние виждаме, как теософията се явява като една плаха надежда за хората, които все пак са се докоснали до старата теософия от 18 век. После обаче потокът на теософския живот е бил затрупан от материализма на 19 век, и едва чрез това, което сега можем да приемем като изгрева на една нова епоха, ние се доближаваме до реалния духовен живот, и то под една такава научна форма, която, общо взето, може да бъде разбрана от всяко сърце, от всяка душа. Деветнадесетият век напълно изгуби разбирането на нещо, което например теософите от 18 век все още притежаваха, и което те наричаха „централно сетиво“.
От Етингер, който е живял тук наблизо, в Мурбах, знаем, че за известно време той е бил ученик на един съвсем примитивен човек от Тюринген, за когото учениците му твърдели, че притежавал това, което се наричало централно сетиво.
Но какво е представлявало това централно сетиво за онова време? То не е представлявало нищо друго, освен това, което днес възниква у всеки човек, който най-строго и с желязна енергия следва препоръките, които Вие откривате в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ Общо взето, става дума за това, което този прост, примитивен човек, на име Фьолкер, е притежавал, и което му е помогнало да утвърди в Тюринген една интересна за тогавашното време теософия, която е оказала влияние и върху Етингер. Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято богата книжнина лежи заровена в антикварни книжарници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт. Колко много дискусии са станали през 19 век по този въпрос!
към текста >>
Но какво е представлявало това централно
сетиво
за онова време?
И така, ние виждаме, как теософията се явява като една плаха надежда за хората, които все пак са се докоснали до старата теософия от 18 век. После обаче потокът на теософския живот е бил затрупан от материализма на 19 век, и едва чрез това, което сега можем да приемем като изгрева на една нова епоха, ние се доближаваме до реалния духовен живот, и то под една такава научна форма, която, общо взето, може да бъде разбрана от всяко сърце, от всяка душа. Деветнадесетият век напълно изгуби разбирането на нещо, което например теософите от 18 век все още притежаваха, и което те наричаха „централно сетиво“. От Етингер, който е живял тук наблизо, в Мурбах, знаем, че за известно време той е бил ученик на един съвсем примитивен човек от Тюринген, за когото учениците му твърдели, че притежавал това, което се наричало централно сетиво.
Но какво е представлявало това централно сетиво за онова време?
То не е представлявало нищо друго, освен това, което днес възниква у всеки човек, който най-строго и с желязна енергия следва препоръките, които Вие откривате в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ Общо взето, става дума за това, което този прост, примитивен човек, на име Фьолкер, е притежавал, и което му е помогнало да утвърди в Тюринген една интересна за тогавашното време теософия, която е оказала влияние и върху Етингер. Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято богата книжнина лежи заровена в антикварни книжарници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт. Колко много дискусии са станали през 19 век по този въпрос! Невъзможно е за краткото време, с което разполагаме, да посочим дори приблизително, броя на възгледите за Христос Исус, които са били изказвани в хода на 19 век.
към текста >>
45.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
1. Азово
сетиво
(позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
1. Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
към текста >>
2. Мисловно
сетиво
2. Мисловно сетиво
към текста >>
3. Говорно
сетиво
3. Говорно сетиво
към текста >>
4. Слухово
сетиво
4. Слухово сетиво
към текста >>
5. Топлинно
сетиво
5. Топлинно сетиво
към текста >>
6. Зрително
сетиво
6. Зрително сетиво
към текста >>
7. Вкусово
сетиво
7. Вкусово сетиво
към текста >>
8. Мирисно
сетиво
8. Мирисно сетиво
към текста >>
9. Равновесно
сетиво
9. Равновесно сетиво
към текста >>
10. Двигателно
сетиво
10. Двигателно сетиво
към текста >>
11. Жизнено
сетиво
11. Жизнено сетиво
към текста >>
12. Осезателно
сетиво
12. Осезателно сетиво
към текста >>
46.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е свят, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече
сетиво
за ориентация.
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се разбира, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме чували от сферата на теософията.
Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е свят, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече сетиво за ориентация.
Също така да не си изгражда понятия за тези светове, какъвто обикновено е случаят, а чрез това, което може да се нарече „да се възприемат светове извън физическото тяло“ да е станал в състояние да има в душевното си битие нещо, което може да се нарече свръхсетивно, духовно тяло, което има в себе си такива възприемателни органи – но от по-висш порядък, – както физическото тяло има очи, уши и други сетивни органи и органи на разсъдъка. Да се виждат светове, без да си служим с органите на физическото тяло – това е като начало една неказваща много, но в сухотата си съответстваща дефиниция на инициацията. А великите посветени, които са дали на човека големите културни импулси в хода на последователните епохи, са постигнали тази независимост от сетивното тяло и използването на едно съвсем друго тяло дори в най-висша степен. Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример конкретни неща, затова сега ще дам следния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
към текста >>
47.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Всяко отделно
сетиво
възприема точно определена област от външния свят.
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20? С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания.
Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят.
Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н. Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е.
към текста >>
Зрителното
сетиво
цветовете и светлината, слуховото
сетиво
звуците и т.н.
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20? С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания. Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят.
Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н.
Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво.
към текста >>
Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно
сетиво
се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят.
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20? С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания. Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят. Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н.
Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят.
Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво. Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво.
към текста >>
Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното
сетиво
, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното
сетиво
.
С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания. Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят. Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н. Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива.
Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво.
Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво. Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво. Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото. Следователно, в нашата вътрешна същност живее нещо, което обединява отделните сетивни области като по този начин изгражда едно душевно цяло.
към текста >>
изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно
сетиво
в областта на друго
сетиво
.
Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н. Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е.
изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво.
Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво. Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото. Следователно, в нашата вътрешна същност живее нещо, което обединява отделните сетивни области като по този начин изгражда едно душевно цяло. Когато човекът е подчертано сензитивен, той може да стигне и по-далеч. Има хора, които, например, влизайки в един град се чувствуват така, че казват: Този град ми прави впечатление на „жълт" град, или когато влизат в друг град: Този град ми прави впечатление на „червен" град; трети град прави впечатлението на „бял", четвърти град прави впечатлението на „син" град и т.н.
към текста >>
Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно
сетиво
.
Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво.
Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво.
Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото. Следователно, в нашата вътрешна същност живее нещо, което обединява отделните сетивни области като по този начин изгражда едно душевно цяло. Когато човекът е подчертано сензитивен, той може да стигне и по-далеч. Има хора, които, например, влизайки в един град се чувствуват така, че казват: Този град ми прави впечатление на „жълт" град, или когато влизат в друг град: Този град ми прави впечатление на „червен" град; трети град прави впечатлението на „бял", четвърти град прави впечатлението на „син" град и т.н. Голяма част от това, което действува върху нас, ние го пренасяме в нашата вътрешна същност като една цветна представа; в нашата вътрешна същност ние обгръщаме отделните сетивни впечатления в едно общо сетиво, което се насоча не към една отделна сетивна област, а живее там, вътре в нас като едно единно сетиво, което ние допълнително раздробяване в отделни сетивни впечатления.
към текста >>
Голяма част от това, което действува върху нас, ние го пренасяме в нашата вътрешна същност като една цветна представа; в нашата вътрешна същност ние обгръщаме отделните сетивни впечатления в едно общо
сетиво
, което се насоча не към една отделна сетивна област, а живее там, вътре в нас като едно единно
сетиво
, което ние допълнително раздробяване в отделни сетивни впечатления.
Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво. Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото. Следователно, в нашата вътрешна същност живее нещо, което обединява отделните сетивни области като по този начин изгражда едно душевно цяло. Когато човекът е подчертано сензитивен, той може да стигне и по-далеч. Има хора, които, например, влизайки в един град се чувствуват така, че казват: Този град ми прави впечатление на „жълт" град, или когато влизат в друг град: Този град ми прави впечатление на „червен" град; трети град прави впечатлението на „бял", четвърти град прави впечатлението на „син" град и т.н.
Голяма част от това, което действува върху нас, ние го пренасяме в нашата вътрешна същност като една цветна представа; в нашата вътрешна същност ние обгръщаме отделните сетивни впечатления в едно общо сетиво, което се насоча не към една отделна сетивна област, а живее там, вътре в нас като едно единно сетиво, което ние допълнително раздробяване в отделни сетивни впечатления.
С право можем да го наречем вътрешно сетиво. Можем да го наречем вътрешно сетиво, тъй като всичко което изживяваме само вътрешно като страдание и радост, като страсти и афекти, ние отново можем да го съединим с всичко онова, което вътрешното сетиво ни дава. Някои страсти можем да наречем тъмни, студени страсти, други топли, светли, ясни страсти. Или с други думи: Нашата вътрешна същност действува обратно върху това, което изгражда вътрешното сетиво.
към текста >>
С право можем да го наречем вътрешно
сетиво
.
Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото. Следователно, в нашата вътрешна същност живее нещо, което обединява отделните сетивни области като по този начин изгражда едно душевно цяло. Когато човекът е подчертано сензитивен, той може да стигне и по-далеч. Има хора, които, например, влизайки в един град се чувствуват така, че казват: Този град ми прави впечатление на „жълт" град, или когато влизат в друг град: Този град ми прави впечатление на „червен" град; трети град прави впечатлението на „бял", четвърти град прави впечатлението на „син" град и т.н. Голяма част от това, което действува върху нас, ние го пренасяме в нашата вътрешна същност като една цветна представа; в нашата вътрешна същност ние обгръщаме отделните сетивни впечатления в едно общо сетиво, което се насоча не към една отделна сетивна област, а живее там, вътре в нас като едно единно сетиво, което ние допълнително раздробяване в отделни сетивни впечатления.
С право можем да го наречем вътрешно сетиво.
Можем да го наречем вътрешно сетиво, тъй като всичко което изживяваме само вътрешно като страдание и радост, като страсти и афекти, ние отново можем да го съединим с всичко онова, което вътрешното сетиво ни дава. Някои страсти можем да наречем тъмни, студени страсти, други топли, светли, ясни страсти. Или с други думи: Нашата вътрешна същност действува обратно върху това, което изгражда вътрешното сетиво.
към текста >>
Можем да го наречем вътрешно
сетиво
, тъй като всичко което изживяваме само вътрешно като страдание и радост, като страсти и афекти, ние отново можем да го съединим с всичко онова, което вътрешното
сетиво
ни дава.
Следователно, в нашата вътрешна същност живее нещо, което обединява отделните сетивни области като по този начин изгражда едно душевно цяло. Когато човекът е подчертано сензитивен, той може да стигне и по-далеч. Има хора, които, например, влизайки в един град се чувствуват така, че казват: Този град ми прави впечатление на „жълт" град, или когато влизат в друг град: Този град ми прави впечатление на „червен" град; трети град прави впечатлението на „бял", четвърти град прави впечатлението на „син" град и т.н. Голяма част от това, което действува върху нас, ние го пренасяме в нашата вътрешна същност като една цветна представа; в нашата вътрешна същност ние обгръщаме отделните сетивни впечатления в едно общо сетиво, което се насоча не към една отделна сетивна област, а живее там, вътре в нас като едно единно сетиво, което ние допълнително раздробяване в отделни сетивни впечатления. С право можем да го наречем вътрешно сетиво.
Можем да го наречем вътрешно сетиво, тъй като всичко което изживяваме само вътрешно като страдание и радост, като страсти и афекти, ние отново можем да го съединим с всичко онова, което вътрешното сетиво ни дава.
Някои страсти можем да наречем тъмни, студени страсти, други топли, светли, ясни страсти. Или с други думи: Нашата вътрешна същност действува обратно върху това, което изгражда вътрешното сетиво.
към текста >>
Или с други думи: Нашата вътрешна същност действува обратно върху това, което изгражда вътрешното
сетиво
.
Има хора, които, например, влизайки в един град се чувствуват така, че казват: Този град ми прави впечатление на „жълт" град, или когато влизат в друг град: Този град ми прави впечатление на „червен" град; трети град прави впечатлението на „бял", четвърти град прави впечатлението на „син" град и т.н. Голяма част от това, което действува върху нас, ние го пренасяме в нашата вътрешна същност като една цветна представа; в нашата вътрешна същност ние обгръщаме отделните сетивни впечатления в едно общо сетиво, което се насоча не към една отделна сетивна област, а живее там, вътре в нас като едно единно сетиво, което ние допълнително раздробяване в отделни сетивни впечатления. С право можем да го наречем вътрешно сетиво. Можем да го наречем вътрешно сетиво, тъй като всичко което изживяваме само вътрешно като страдание и радост, като страсти и афекти, ние отново можем да го съединим с всичко онова, което вътрешното сетиво ни дава. Някои страсти можем да наречем тъмни, студени страсти, други топли, светли, ясни страсти.
Или с други думи: Нашата вътрешна същност действува обратно върху това, което изгражда вътрешното сетиво.
към текста >>
По отношение на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни
сетиво
, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент.
По отношение на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент.
И ако назоваваме това вътрешно сетиво с името Манас, нещата са напълно в смисъла на философията Санкхия. В смисъла на философията Санкхия това, което субстанциално изгражда вътрешното сетиво, се развива като една по-късна разновидност на Ахамкара. Или с други думи: Най-напред имаме първичното течение, след това Будхи, после Ахам кара, после Манас: Именно това, което намираме вътре в себе си като наше вътрешно сетиво. Ако искаме да вникнем в това вътрешно сетиво ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една представа за това, по какъв начин възприятията на отделните сетива се обединяват в едно общо вътрешно сетиво.
към текста >>
И ако назоваваме това вътрешно
сетиво
с името Манас, нещата са напълно в смисъла на философията Санкхия.
По отношение на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент.
И ако назоваваме това вътрешно сетиво с името Манас, нещата са напълно в смисъла на философията Санкхия.
В смисъла на философията Санкхия това, което субстанциално изгражда вътрешното сетиво, се развива като една по-късна разновидност на Ахамкара. Или с други думи: Най-напред имаме първичното течение, след това Будхи, после Ахам кара, после Манас: Именно това, което намираме вътре в себе си като наше вътрешно сетиво. Ако искаме да вникнем в това вътрешно сетиво ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една представа за това, по какъв начин възприятията на отделните сетива се обединяват в едно общо вътрешно сетиво.
към текста >>
В смисъла на философията Санкхия това, което субстанциално изгражда вътрешното
сетиво
, се развива като една по-късна разновидност на Ахамкара.
По отношение на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент. И ако назоваваме това вътрешно сетиво с името Манас, нещата са напълно в смисъла на философията Санкхия.
В смисъла на философията Санкхия това, което субстанциално изгражда вътрешното сетиво, се развива като една по-късна разновидност на Ахамкара.
Или с други думи: Най-напред имаме първичното течение, след това Будхи, после Ахам кара, после Манас: Именно това, което намираме вътре в себе си като наше вътрешно сетиво. Ако искаме да вникнем в това вътрешно сетиво ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една представа за това, по какъв начин възприятията на отделните сетива се обединяват в едно общо вътрешно сетиво.
към текста >>
Или с други думи: Най-напред имаме първичното течение, след това Будхи, после Ахам кара, после Манас: Именно това, което намираме вътре в себе си като наше вътрешно
сетиво
.
По отношение на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент. И ако назоваваме това вътрешно сетиво с името Манас, нещата са напълно в смисъла на философията Санкхия. В смисъла на философията Санкхия това, което субстанциално изгражда вътрешното сетиво, се развива като една по-късна разновидност на Ахамкара.
Или с други думи: Най-напред имаме първичното течение, след това Будхи, после Ахам кара, после Манас: Именно това, което намираме вътре в себе си като наше вътрешно сетиво.
Ако искаме да вникнем в това вътрешно сетиво ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една представа за това, по какъв начин възприятията на отделните сетива се обединяват в едно общо вътрешно сетиво.
към текста >>
Ако искаме да вникнем в това вътрешно
сетиво
ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една представа за това, по какъв начин възприятията на отделните сетива се обединяват в едно общо вътрешно
сетиво
.
По отношение на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент. И ако назоваваме това вътрешно сетиво с името Манас, нещата са напълно в смисъла на философията Санкхия. В смисъла на философията Санкхия това, което субстанциално изгражда вътрешното сетиво, се развива като една по-късна разновидност на Ахамкара. Или с други думи: Най-напред имаме първичното течение, след това Будхи, после Ахам кара, после Манас: Именно това, което намираме вътре в себе си като наше вътрешно сетиво.
Ако искаме да вникнем в това вътрешно сетиво ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една представа за това, по какъв начин възприятията на отделните сетива се обединяват в едно общо вътрешно сетиво.
към текста >>
Следователно, когато вървим отдолу нагоре, ние можем в смисъл на философията Санкхия да разделим човека на неговото грубо физическо тяло, на неговото по-фино етерно тяло, на неговото астрално тяло макар че този израз не се употребява в терминологията на Санкхия, а вместо него се употребява изразът „силово" тяло, което образува сетивата -, после идва едно вътрешно
сетиво
, Манас, след това Ахамкара, принципът, който стои в основата на човешката индивидуалност и който позволява на човека не само да разполага с едно вътрешно
сетиво
, чрез което възприема отделните области на сетивата, а да се чувствува като едно отделно същество, като една индивидуалност.
Следователно, когато вървим отдолу нагоре, ние можем в смисъл на философията Санкхия да разделим човека на неговото грубо физическо тяло, на неговото по-фино етерно тяло, на неговото астрално тяло макар че този израз не се употребява в терминологията на Санкхия, а вместо него се употребява изразът „силово" тяло, което образува сетивата -, после идва едно вътрешно сетиво, Манас, след това Ахамкара, принципът, който стои в основата на човешката индивидуалност и който позволява на човека не само да разполага с едно вътрешно сетиво, чрез което възприема отделните области на сетивата, а да се чувствува като едно отделно същество, като една индивидуалност.
После идват по-висшите принципи, които у човека се намират едва в зародишен вид, Будхи и накрая това, което другата източна философия е свикнала да нарича Атман, и което философията Санкхия космически си представя като духовното Първично течение, както ние вече го охарактеризирахме.
към текста >>
48.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Но когато се обърнем Към хората, такива каквито те застават пред нас в тази или онази инкарнация, ние бихме могли да кажем: Хората се различават едни от други, понеже при един човек изпъква най-вече това, което намира израз в етерното тяло, при друг изпъква най-вече това, което се намира в естествената закономерност на сетивата, при трети вътрешното
сетиво
, при четвърти Ахамкара.
Вече казах: В смисъла на философията Санкхия, човекът се състои от грубото физическо тяло, от по-финото елементарно или етерно тяло, от тялото, съдържащо естествените закономерни сили на сетивата, от онова, което е наречено Манас, Ахамкара и т.н. не е нужно да се спираме на другите по-висши съставни части, понеже, общо взето, те все още не са достатъчно разбити.
Но когато се обърнем Към хората, такива каквито те застават пред нас в тази или онази инкарнация, ние бихме могли да кажем: Хората се различават едни от други, понеже при един човек изпъква най-вече това, което намира израз в етерното тяло, при друг изпъква най-вече това, което се намира в естествената закономерност на сетивата, при трети вътрешното сетиво, при четвърти Ахамкара.
Или, ако говорим на наш език: ние срещаме хора, при които действуват предимно силите на Сетивната Душа; срещаме и други, при които действуват предимно силите на Разсъдъчната Душа; както и трети, при които изпъкват силите на Съзнателната Душа; а по-късно срещаме и други, при които действува нещо по различно, главно поради обстоятелството, че те са вдъхновени от Манас. Всички тези различия се пораждат от специфичния начин, по който човекът проявява своите душевни сили. Тези различия имат отношение към самата душевна същност на човека. В наши дни, поради лесно разбираеми причини, е неподходящо да се избират имена на хората според обичая на дребните епохи. Защото ако днес, при широко разпространената душевна нагласа на хората, бихме казали примерно, че най-висшето, което човекът може да постигне в настоящия цикъл на човечеството, е само един полъх на Ахамкара, всеки би бил убеден, че тъкмо той най-ясно изразява Ахамкара и би било нещо обидно за него ако някой оспори това с твърдението, че в случая на преден план изпъква една по-низша съставна част.
към текста >>
49.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
1. Азово
сетиво
(позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек).
1. Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек).
към текста >>
2. Мисловно
сетиво
.
2. Мисловно сетиво.
към текста >>
3. Говорно
сетиво
.
3. Говорно сетиво.
към текста >>
4. Слухово
сетиво
.
4. Слухово сетиво.
към текста >>
5. Топлинно
сетиво
.
5. Топлинно сетиво.
към текста >>
6. Зрително
сетиво
.
6. Зрително сетиво.
към текста >>
7. Вкусово
сетиво
.
7. Вкусово сетиво.
към текста >>
8. Мирисно
сетиво
.
8. Мирисно сетиво.
към текста >>
9. Равновесно
сетиво
.
9. Равновесно сетиво.
към текста >>
10. Двигателно
сетиво
.
10. Двигателно сетиво.
към текста >>
11. Жизнено
сетиво
.
11. Жизнено сетиво.
към текста >>
12. Осезателно
сетиво
.
12. Осезателно сетиво.
към текста >>
50.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото
сетиво
/, жизнения етер (обонятелното
сетиво
).
Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на костната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в човека.
Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво).
Днешният слухов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен. Това важи до още по-голяма степен за сетивото на говора отколкото за сетивото на звука. (На старата Луна сетивото на говора диктуваше движенията, които тогавашните човешки същества правеха, за да обикалят Луната). Превръщането на паметта в едно виждане на образи, които стоят във времево разстояние. Чувствителност по отношение на собствения темперамент.
към текста >>
51.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Чрез заличаване на вкусовото
сетиво
естествено през време на езотеричното упражнение сетивото на вкуса е без съмнение заличено -, но когато успеем да си спомним за вкусовите усещания, с това ни е дадено едно средство да познаем природата на един още по-тежък етер в сравнение със светлинния етер, а именно природата на така наречения химически етер.
Чрез заличаване на вкусовото сетиво естествено през време на езотеричното упражнение сетивото на вкуса е без съмнение заличено -, но когато успеем да си спомним за вкусовите усещания, с това ни е дадено едно средство да познаем природата на един още по-тежък етер в сравнение със светлинния етер, а именно природата на така наречения химически етер.
Това също не е съвсем лесно, но то може да бъде постигнато. Също така съответното изключване на сетивото на обонянието можем да познаем жизнения етер.
към текста >>
Ето защо не ще бъде трудно да кажем, че не веднага може да бъде проникнато с погледа всичко това, което може да бъде казано относно тези изживявания относно такива сетива каквото е слуховото
сетиво
.
За целта трябва да стигнем до там, да постигнем едно такова отвличане, че макар и в близост да съществува нещо, което може да бъде чувано, ние да не го чуваме вече. Следователно трябва по воля да постигнем заличаването на слуха. Тогава срещу нас застават като вмъкнати, като вдълбани в организма намиращите се в етерното тяло сили, които са организирали нашия слухов орган. Тогава можем да открием нещо знаменателно. Тези неща принадлежат фактически на все по-високо и по-високо криещите се тайни.
Ето защо не ще бъде трудно да кажем, че не веднага може да бъде проникнато с погледа всичко това, което може да бъде казано относно тези изживявания относно такива сетива каквото е слуховото сетиво.
към текста >>
Също така нашето вкусово
сетиво
е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили. Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята.
Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили.
Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята. Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята. Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>
Нашето обонятелно
сетиво
е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили. Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята. Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили.
Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята.
Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята. Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>
с това
сетиво
аз не разбирам разбирането на говора.
Също и по отношение на другите сетива се явяват изживявания; обаче те стават все по-неясни и не би имало голямо значение да проследим по същия начин изживяванията относно другите сетивни органи, защото е трудно да се хвърли светлина в тези изменения с обикновените човешки понятия. Трудно е да се обяснят измененията, които стават в тези органи чрез езотеричното развитие. Какво значение би имало например по отношение на това, което човекът може да изпитва днес на Земята, ако бихме говорили за сетивото на говора. . .
с това сетиво аз не разбирам разбирането на говора.
към текста >>
За онези, които слушаха сказките върху "Антропософията", изнесена в Берлин, е вече известно, че съществува едно собствено
сетиво
на говора.
За онези, които слушаха сказките върху "Антропософията", изнесена в Берлин, е вече известно, че съществува едно собствено сетиво на говора.
Както съществува сетивото на тона, така също съществува едно сетиво, което има един орган само вътрешно, а не външно, за възприеманието на изговорените думи; това сетиво е било още повече покварено; то е било така покварено, че днес всъщност съществува само един последен отзвук от онова, което това сетиво на говора е било например на Старата Луна. На Старата Луна онова, което днес се е превърнало в сетиво на говора, в разбиране на думите при нашите себеподобни, служеше за това, тогавашните човешки същества да се вживяват съзнателно с имагинативно съзнание в целия заобикалящ Луната свят, то им служеше един вид да обикалят старата Луна. Какви движения правеха лунните човешки същества, как те са се оправяли, това диктуваше сетивото на говора върху старата Луна. Човек се научава постепенно да познава този вид изживявания на сетивото на говора, когато постепенно усвои едно усещане за вътрешната стойност на гласните и съгласните е усещана в мантрическите изречения. Но все пак това е само един слаб отзвук, до който може да се издигне общо взето земния човек в тази област, в сравнение с това, което сетивото на говора е било някога.
към текста >>
Както съществува сетивото на тона, така също съществува едно
сетиво
, което има един орган само вътрешно, а не външно, за възприеманието на изговорените думи; това
сетиво
е било още повече покварено; то е било така покварено, че днес всъщност съществува само един последен отзвук от онова, което това
сетиво
на говора е било например на Старата Луна.
За онези, които слушаха сказките върху "Антропософията", изнесена в Берлин, е вече известно, че съществува едно собствено сетиво на говора.
Както съществува сетивото на тона, така също съществува едно сетиво, което има един орган само вътрешно, а не външно, за възприеманието на изговорените думи; това сетиво е било още повече покварено; то е било така покварено, че днес всъщност съществува само един последен отзвук от онова, което това сетиво на говора е било например на Старата Луна.
На Старата Луна онова, което днес се е превърнало в сетиво на говора, в разбиране на думите при нашите себеподобни, служеше за това, тогавашните човешки същества да се вживяват съзнателно с имагинативно съзнание в целия заобикалящ Луната свят, то им служеше един вид да обикалят старата Луна. Какви движения правеха лунните човешки същества, как те са се оправяли, това диктуваше сетивото на говора върху старата Луна. Човек се научава постепенно да познава този вид изживявания на сетивото на говора, когато постепенно усвои едно усещане за вътрешната стойност на гласните и съгласните е усещана в мантрическите изречения. Но все пак това е само един слаб отзвук, до който може да се издигне общо взето земния човек в тази област, в сравнение с това, което сетивото на говора е било някога.
към текста >>
На Старата Луна онова, което днес се е превърнало в
сетиво
на говора, в разбиране на думите при нашите себеподобни, служеше за това, тогавашните човешки същества да се вживяват съзнателно с имагинативно съзнание в целия заобикалящ Луната свят, то им служеше един вид да обикалят старата Луна.
За онези, които слушаха сказките върху "Антропософията", изнесена в Берлин, е вече известно, че съществува едно собствено сетиво на говора. Както съществува сетивото на тона, така също съществува едно сетиво, което има един орган само вътрешно, а не външно, за възприеманието на изговорените думи; това сетиво е било още повече покварено; то е било така покварено, че днес всъщност съществува само един последен отзвук от онова, което това сетиво на говора е било например на Старата Луна.
На Старата Луна онова, което днес се е превърнало в сетиво на говора, в разбиране на думите при нашите себеподобни, служеше за това, тогавашните човешки същества да се вживяват съзнателно с имагинативно съзнание в целия заобикалящ Луната свят, то им служеше един вид да обикалят старата Луна.
Какви движения правеха лунните човешки същества, как те са се оправяли, това диктуваше сетивото на говора върху старата Луна. Човек се научава постепенно да познава този вид изживявания на сетивото на говора, когато постепенно усвои едно усещане за вътрешната стойност на гласните и съгласните е усещана в мантрическите изречения. Но все пак това е само един слаб отзвук, до който може да се издигне общо взето земния човек в тази област, в сравнение с това, което сетивото на говора е било някога.
към текста >>
52.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
1) Азово
сетиво
(позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
1) Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
към текста >>
2) Мисловно
сетиво
2) Мисловно сетиво
към текста >>
3) Говорно
сетиво
3) Говорно сетиво
към текста >>
4) Слухово
сетиво
4) Слухово сетиво
към текста >>
5) Топлинно
сетиво
5) Топлинно сетиво
към текста >>
6) Зрително
сетиво
6) Зрително сетиво
към текста >>
7) Вкусово
сетиво
7) Вкусово сетиво
към текста >>
8 ) Мирисно
сетиво
8 ) Мирисно сетиво
към текста >>
9) Равновесно
сетиво
9) Равновесно сетиво
към текста >>
10) Двигателно
сетиво
10) Двигателно сетиво
към текста >>
11) Жизнено
сетиво
11) Жизнено сетиво
към текста >>
12) Осезателно
сетиво
12) Осезателно сетиво
към текста >>
53.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
То не е нещо, което може да се наблюдава външно сетивно така, както физическото тяло може да се разглежда чрез сетивните органи, както етерното тяло може да се наблюдава с вътрешното
сетиво
, а е нещо, което може да се изживее само вътрешно, в което трябва да се навлезе, за да се изживее.
После ние се насочваме към наблюдение на астралното тяло.
То не е нещо, което може да се наблюдава външно сетивно така, както физическото тяло може да се разглежда чрез сетивните органи, както етерното тяло може да се наблюдава с вътрешното сетиво, а е нещо, което може да се изживее само вътрешно, в което трябва да се навлезе, за да се изживее.
Същото се отнася и за четвъртата съставна част, която първо трябва да схванем тук, във физическия свят – Аза. Тези четири части на човешката природа изграждат цялостното човешко същество. Ние знаем обаче от предишните разглеждания, че това, което наричаме физическо тяло на човека, представлява нещо много сложно, че човешкото физическо тяло преминава много дълъг период на развитие през етапите на Сатурн, Слънце и Луна26. Също така развитието му продължава от началото на земното битие до наше време. Така че нашето физическо тяло преминава през сложен процес на развитие.
към текста >>
54.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Доколкото изучавате околния свят с помощта на едно
сетиво
, Вие навсякъде срещате измама.
Какво Ви дава всъщност външният изглед на един предмет? Нищо друго, освен измама.
Доколкото изучавате околния свят с помощта на едно сетиво, Вие навсякъде срещате измама.
Повсеместна и непрекъсната измама! И Вие преодолявате измамата, само защото несъзнателно и инстинктивно разширявате Вашите опитности.Светът впрочем е така замислен, че да ни мами, ние живеем в един свят, който непрекъснато ни мами. Днес измамата може да бъде съвсем натуралистична. Художници, скулптори, композитори всички те дават предимство на едно от сетивата. И те дори не се замислят, че по този начин дават предимство на Майя, на измамата, защото Майя тържествува именно когато предимството на едно от сетивата стане реалност.
към текста >>
55.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Подобно е, както - дали представата е добре обоснована природонаучно, или не, за това сега не става въпрос, тя може да се даде за сравнение - когато низше живо същество, още не притежаващо
сетиво
на осезанието и само вътрешно изживяващо нещо като постоянно вълнуващо се движение, възприеме по този начин границата на физическия свят, повърхността на отделните неща.
Бих искал да изразя с едно сравнение какво ще се изживее там, понеже пътищата на духовното изследване представляват истински познавателни изживявания, истински факти на познанието. Днес речта няма още много думи за тези неща, понеже думите са подходящи само за външното сетивно възприемане. Затова човек може да се изрази често само чрез сравнения за нещата, които ясно стоят пред духовните очи. Когато се вживее в такива противоречия, човек се чувства като на границата, където се допира до духовния свят, който не може да се намери в сетивната действителност. Допира се до него, но в известна степен само отвън.
Подобно е, както - дали представата е добре обоснована природонаучно, или не, за това сега не става въпрос, тя може да се даде за сравнение - когато низше живо същество, още не притежаващо сетиво на осезанието и само вътрешно изживяващо нещо като постоянно вълнуващо се движение, възприеме по този начин границата на физическия свят, повърхността на отделните неща.
Същество, което още не е изградило сетиво на осезанието и още не е напълно затворено в себе си, в известна степен още не може да почувства, да докосне намиращите се вън сетивни впечатления, а изживява повърхността на сетивните неща по този начин. Точно така се чувства духовно-душевно - не бива да мислим за нищо материално - стремящият се към познанието човек, когато стигне до място, каквото току-що описах. Но както чрез сблъсъка с външния сетивен свят при нисшите живи същества се отделя, разграничава и изгражда в известна степен сетивото на осезанието, чрез което се усеща повърхността, знае се дали нещо е грубо или гладко, топло или студено, както навън се отваря това, което живее само във вътрешността, така и човек постига възможността да проникне нататък точно на такива места, да си изгради духовно сетиво на осезанието. Едва след като може би дълги години се е мъчил да проникне в духовния свят на такива гранични точки на познанието, едва тогава човек стига до реално изживяване с духовните си органи.
към текста >>
Същество, което още не е изградило
сетиво
на осезанието и още не е напълно затворено в себе си, в известна степен още не може да почувства, да докосне намиращите се вън сетивни впечатления, а изживява повърхността на сетивните неща по този начин.
Днес речта няма още много думи за тези неща, понеже думите са подходящи само за външното сетивно възприемане. Затова човек може да се изрази често само чрез сравнения за нещата, които ясно стоят пред духовните очи. Когато се вживее в такива противоречия, човек се чувства като на границата, където се допира до духовния свят, който не може да се намери в сетивната действителност. Допира се до него, но в известна степен само отвън. Подобно е, както - дали представата е добре обоснована природонаучно, или не, за това сега не става въпрос, тя може да се даде за сравнение - когато низше живо същество, още не притежаващо сетиво на осезанието и само вътрешно изживяващо нещо като постоянно вълнуващо се движение, възприеме по този начин границата на физическия свят, повърхността на отделните неща.
Същество, което още не е изградило сетиво на осезанието и още не е напълно затворено в себе си, в известна степен още не може да почувства, да докосне намиращите се вън сетивни впечатления, а изживява повърхността на сетивните неща по този начин.
Точно така се чувства духовно-душевно - не бива да мислим за нищо материално - стремящият се към познанието човек, когато стигне до място, каквото току-що описах. Но както чрез сблъсъка с външния сетивен свят при нисшите живи същества се отделя, разграничава и изгражда в известна степен сетивото на осезанието, чрез което се усеща повърхността, знае се дали нещо е грубо или гладко, топло или студено, както навън се отваря това, което живее само във вътрешността, така и човек постига възможността да проникне нататък точно на такива места, да си изгради духовно сетиво на осезанието. Едва след като може би дълги години се е мъчил да проникне в духовния свят на такива гранични точки на познанието, едва тогава човек стига до реално изживяване с духовните си органи.
към текста >>
Но както чрез сблъсъка с външния сетивен свят при нисшите живи същества се отделя, разграничава и изгражда в известна степен сетивото на осезанието, чрез което се усеща повърхността, знае се дали нещо е грубо или гладко, топло или студено, както навън се отваря това, което живее само във вътрешността, така и човек постига възможността да проникне нататък точно на такива места, да си изгради духовно
сетиво
на осезанието.
Когато се вживее в такива противоречия, човек се чувства като на границата, където се допира до духовния свят, който не може да се намери в сетивната действителност. Допира се до него, но в известна степен само отвън. Подобно е, както - дали представата е добре обоснована природонаучно, или не, за това сега не става въпрос, тя може да се даде за сравнение - когато низше живо същество, още не притежаващо сетиво на осезанието и само вътрешно изживяващо нещо като постоянно вълнуващо се движение, възприеме по този начин границата на физическия свят, повърхността на отделните неща. Същество, което още не е изградило сетиво на осезанието и още не е напълно затворено в себе си, в известна степен още не може да почувства, да докосне намиращите се вън сетивни впечатления, а изживява повърхността на сетивните неща по този начин. Точно така се чувства духовно-душевно - не бива да мислим за нищо материално - стремящият се към познанието човек, когато стигне до място, каквото току-що описах.
Но както чрез сблъсъка с външния сетивен свят при нисшите живи същества се отделя, разграничава и изгражда в известна степен сетивото на осезанието, чрез което се усеща повърхността, знае се дали нещо е грубо или гладко, топло или студено, както навън се отваря това, което живее само във вътрешността, така и човек постига възможността да проникне нататък точно на такива места, да си изгради духовно сетиво на осезанието.
Едва след като може би дълги години се е мъчил да проникне в духовния свят на такива гранични точки на познанието, едва тогава човек стига до реално изживяване с духовните си органи.
към текста >>
Говоря само по елементарен начин как се развива това
сетиво
на осезанието.
Говоря само по елементарен начин как се развива това сетиво на осезанието.
Но за да се употребят тези изрази в по-съвършен смисъл, може да се каже, че от затвореността в себе си човек развива духовни очи и уши чрез постоянна вътрешна работа. Днес на много хора им изглежда абсурдно да се говори, че първоначално душата е също такъв недиференциран орган, какъвто е организмът на нисше същество, което изгражда сетива от своята субстанция; че душата може да изгради от своята субстанция душевно диференцирани духовни органи и душевни понятия, с които да навлезе в духовния свят.
към текста >>
56.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И както чрез зрителното
сетиво
той възприема света на цветовете, така и чрез топлинното
сетиво
той възприема света на топлината.
Виждате ли, човек например живее в една топлинна среда.
И както чрез зрителното сетиво той възприема света на цветовете, така и чрез топлинното сетиво той възприема света на топлината.
Той изживява топлината в своята бих искал да кажа вътречовешка същност, доколкото тя е обградена от кожата. Но в мига на възприятието, човек вече извлича абстракции. Невъзможно е да си представим топлинното възприятие без да обхванем самата топлина в цялата и тоталност. А при топлината винаги има нещо, което я прави близка с обонянието. Обективно и външно възприета, топлината винаги показва нещо общо с обонянието.
към текста >>
57.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Който с това
сетиво
, което фино се изгражда, когато човек същевременно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество.
Да вземем кърмачето. Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган. То е също обонятелен орган и изцяло в определено вътрешно отношение е вътрешен осезателен орган. Цялата му организация има сетивна природа и тя се излъчва в целия организъм на детето. Поради това до седмата си година детето е предразположено вътрешно да отразява всичко протичащо в неговото обкръжение и да се разгръща според него.
Който с това сетиво, което фино се изгражда, когато човек същевременно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество.
И от това подражание произлиза най-важната дарба за първия жизнен период на детето. Появява се човешкият говор, който изцяло почива на факта, че детето се вживява в това, което хората в неговото обкръжение представляват и вършат, и чрез подражанието то вътрешно се напасва на случващото се около него и изгражда говора. Поради това, когато стоим като възпитатели до малкото дете в първия му жизнен период, ние не можем да вършим нищо друго освен да се съобразяваме с този подражателен принцип като най-важното във възпитанието. И тогава трябва да си кажем, че ние можем да възпитаме съвсем малкото дете само чрез това, че в неговото обкръжение извършваме дейности и дела, които детето следва да наподоби, за да стане силно по дух, душа и тяло. Защото това, което се насажда тогава не само в неговия дух и душа, но и в неговото тяло, като укрепва вътрешно органите, то остава като негова конституция през целия му живот.
към текста >>
Защото детето душевно е изцяло едно
сетиво
и възприема в най-фините вълнения, за които нашите възрастни сетива дори не могат да сънуват това, което протича в неговото обкръжение.
Ако вярваме, че с проповеди за добро и зло бихме могли да постигнем нещо при детето, се намираме в най-голямо заблуждение. С възпитателските си методи можем да постигнем нещо само ако поставим пред детето пример за подражание. Това стига чак до мислите. Ох, между този, който възпитава, и детето съществува фина вътрешна връзка! И ние трябва сами да се стараем да имаме мисли и чувства, когато сме наблизо до детето, на които детето може да подражава вътрешно като мисли и чувства.
Защото детето душевно е изцяло едно сетиво и възприема в най-фините вълнения, за които нашите възрастни сетива дори не могат да сънуват това, което протича в неговото обкръжение.
към текста >>
Защото макар то да не е вече изцяло едно общо
сетиво
, то живее в своите сетива, които сега се проявяват на повърхността на тялото.
Това обаче е моментът, когато с моралното възпитание може да се премине към нещо друго освен към подражанието или като казваме, че нещо е добро или зло. Този момент през деветата и десетата година е такъв, че може да се започне моралното да се представя по образен начин, защото детето изцяло е отдадено на сетивата си, без интелекта. Изобщо в цялата училищна възраст между смяната на зъбите и половата зрялост детето трябва да се възпитава образно, чрез картини за всичките сетива.
Защото макар то да не е вече изцяло едно общо сетиво, то живее в своите сетива, които сега се проявяват на повърхността на тялото.
Как, започвайки от седмата или шестата година, общо взето можем да възпитаваме детето чрез четене и писане, ще говоря подробно утре на вечерната лекция.[2] Сега искам да засегна моралната страна на възпитанието.
към текста >>
58.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ние трябва просто да „скачаме" от едно
сетиво
към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления.
В тази връзка е необходимо да си изясним и ритмичната смяна между състоянията на сън и будност. Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното наблюдение. Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм. Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание. От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието.
Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления.
За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма. Но ние постигаме това и в много по-големите интервали на денонощието, каквито са будността и съня.
към текста >>
За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно
сетиво
на друго при значителна бързина на ритъма.
Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното наблюдение. Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм. Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание. От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието. Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления.
За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма.
Но ние постигаме това и в много по-големите интервали на денонощието, каквито са будността и съня.
към текста >>
59.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
1. Азово
сетиво
(позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
1. Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
към текста >>
2. Мисловно
сетиво
2. Мисловно сетиво
към текста >>
3. Говорно
сетиво
3. Говорно сетиво
към текста >>
4. Слухово
сетиво
4. Слухово сетиво
към текста >>
5. Топлинно
сетиво
5. Топлинно сетиво
към текста >>
6. Зрително
сетиво
6. Зрително сетиво
към текста >>
7. Вкусово
сетиво
7. Вкусово сетиво
към текста >>
8. Мирисно
сетиво
8. Мирисно сетиво
към текста >>
9. Равновесно
сетиво
9. Равновесно сетиво
към текста >>
10. Двигателно
сетиво
10. Двигателно сетиво
към текста >>
11. Жизнено
сетиво
11. Жизнено сетиво
към текста >>
12. Осезателно
сетиво
12. Осезателно сетиво
към текста >>
60.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло
сетиво
.
Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо.
Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво.
Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи.
към текста >>
Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от
сетиво
, те са напълно
сетиво
, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи.
Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо. Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво.
Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи.
към текста >>
61.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тук се намира Аз, той действа в моето мисловно
сетиво
, в моето речево
сетиво
, в моето осезание, в моето жизнено
сетиво
.
Той усещал вътрешно родство, например на своите очи, с тези ландшафти. Той усещал във всяко око сякаш действащ целия обозрим от него ландшафт, като че отвсякъде въздействащ върху това око, сякаш окото било нещо като вътрешно огледало за това, което било там навън. Но ето какво още усещал: той се усещал не като единство, а чувствал своя Аз умножен толкова, колкото сетивни органи имал. Той чувствал Аза си дванадесетичен. И в резултат на това, че е усещал този Аз дванадесетичен, у него се появявало такова съвсем особено преживяване, че си казвал: Тук се намира Аз, който гледа през моите очи.
Тук се намира Аз, той действа в моето мисловно сетиво, в моето речево сетиво, в моето осезание, в моето жизнено сетиво.
Аз съм разделен в света. - Изхождайки от това, възниквал жив копнеж по обединение със същество от Йерархията на Ангелите, за да получи от това съединение сила и власт да овладее тази разцепеност на Аза в разнородните преживявания на външните сетива. И на основата на всичко това, в Аза възниквало преживяването: за какво имам своите сетивни органи?
към текста >>
62.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното
сетиво
би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност.
Така че трябва да си представите Земята, а в далечината - Сатурн, който изпълва цялата планетарна система с фино олово, с фина оловна субстанция. Тази фина оловна субстанция въздейства върху човека. Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в Гърция, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото.
Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност.
Човек само би виждал, без да бъде в състояние да осмисли видяното, да отстъпи от видяното и да каже: Аз виждам. Той би бил препълнен от зрението, ако го нямаше въздействието на оловото. Това въздействие на оловото прави човека самостоятелен, противопоставя го като Аз на възприемчивостта на външния свят, който живее в него. Тези сили на оловото навлизат отначало в етерното тяло, а после от етерното тяло по определен начин се просмукват във физическото тяло на човека. Благодарение на това той получава способност да има спомени, да притежава памет.
към текста >>
63.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
И всичко: очи, уши, цялата кожа като
сетиво
за допир и топлина, вкус, обоняние всичко това древните Мистерии наричаха вратата към човека, портата към човека.
И нима не звучи детински: Ето, тук аз стоя пред една къща; тя има прозорци, обаче аз не искам да погледна навътре през тях, а щом събера достатъчно сили, намирам всевъзможни инструменти и разрушавам къщата... тогава пред мен са отделните тухли, тогава аз гледам само в купчини развалини. Точно така се постъпва днес. За да се научат да познават човека, хората просто го разрушават, разглобяват го; само че по този начин той не може да бъде разбран. Това към което хората насочват усилията си, то изобщо не е човекът! Искат ли да изучат човека, хората трябва да сменят посоката: както днес виждат навън с очите си, както днес чуват навън с ушите си, това те трябва да могат, но в посока навътре.
И всичко: очи, уши, цялата кожа като сетиво за допир и топлина, вкус, обоняние всичко това древните Мистерии наричаха вратата към човека, портата към човека.
към текста >>
64.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Най-важните сетивните органи, - очи, уши, обонятелни органи, вкусови органи са в главата; но например сетивото за топлина, сетивото за натиск, осезателното
сетиво
, са разпрострени върху целия организъм.
Ще кажете, че не би трябвало да делим човека така, че да го обезглавяваме, да му отрязваме главата. Обвинението, че това се прави в антропософията, беше само дело на онзи професор, който упреква антропософията, че тя дели човека на глава, гръдни органи и крайници. Но това не е вярно, съвсем не е така; а в това, което външно е формата на главата, ние имаме само главния израз на формата на главата. Човекът изцяло остава глава през целия си живот.
Най-важните сетивните органи, - очи, уши, обонятелни органи, вкусови органи са в главата; но например сетивото за топлина, сетивото за натиск, осезателното сетиво, са разпрострени върху целия организъм.
Това ни показва, че не трябва пространствено да различаваме един от друг трите члена, а само да разберем, че устройството на главата външно се явява главно във формата на главата, но то прониква всъщност целия човек. Така е също и при другите членове. През целия земен живот главата се намира също и в големия пръст на крака, доколкото големият пръст на крака има осезателно усещане или усещане на топлината.
към текста >>
65.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Защото ми се струва, че няма човек, който да притежава едно открито възприемащо
сетиво
и да може да получава съобщения за свръхсетивните светове, както аз сега ви ги описах, без да се раздвижи цялата скала от чувства в тази душа.
Антропософията, мои мили приятели, не би била истина, ако е просто сбор от идеи и понятия, ако по един абстрактен начин просто се говори, че има карма, че толкова и толкова от един земен живот преминава в следващия. Антропософията всъщност става истинска, когато тя не само говори на нашата глава, а събужда в нашите сърца едно усещане, едно възприятие на това, какви впечатления можем да получим в свръхсетивния свят чрез съществата на този свръхсетивен свят.
Защото ми се струва, че няма човек, който да притежава едно открито възприемащо сетиво и да може да получава съобщения за свръхсетивните светове, както аз сега ви ги описах, без да се раздвижи цялата скала от чувства в тази душа.
И всъщност би трябвало да е така, че ние да си кажем: - Да, тук на Земята ние прекарваме някои неща, от най-дълбоката болка, до най-голямото удоволствие, до най-радостното щастие, цялата гама от човешки чувства; но това, което ние бихме могли да узнаем от духовния свят, би трябвало всъщност да действа върху нас по-интензивно от най-дълбоката болка, от нашето най-висше удоволствие.
към текста >>
66.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато в своята душевност човек изобщо има
сетиво
за такова човешко наблюдение и остави това
сетиво
да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм.
И когато от смяната на зъбите животът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива. Все още се работи, както казах, работи се до началото на двадесет и първата година върху отпечатването и изграждането, върху извайването на организма, но от седемте години нататък по-малко се работи от преди върху тялото на човека, а от половата зрялост до началото на двадесет и първата година се работи още по-малко. Затова обаче може да настъпи нещо друго.
Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм.
Човек тогава има възможност, Тогава при едно дете, което се развива между седмата и четиринадесетата година, между смяната на зъбите и половата зрялост, което не развива повече по един рязък начин своята физиономия и своите жестове, а показва това развитие още в една по-забулена форма, - когато застане срещу детето, човек има тогава възможност чрез едно вътрешно чувство, което е така сигурно, както едно душевно око, да види как по един тайнствен начин то изгражда по-нататък своето тяло. И въз основа на наблюдението на това изграждане на тялото между седмата и четиринадесетата година може да се развие сетивото за съзерцанието на преживяното преди земното съществуване, на живота, който човек е прекарал между смъртта и едно ново раждане, преди да е слязъл в това земно битие.
към текста >>
67.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Чрез сетивото всеобхватно, чрез азовото
сетиво
,
Чрез сетивото всеобхватно, чрез азовото сетиво,
към текста >>
68.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Знаем, че човекът има не само пет, а дванадесет сетива; той има например
сетиво
за равновесие - често съм говорил за него, - чрез което възприема как се задържа в равновесие, без да пада наляво, надясно, назад, напред.
Така добивал възможността да възприема със сетивата, които днес почти не се вземат под внимание.
Знаем, че човекът има не само пет, а дванадесет сетива; той има например сетиво за равновесие - често съм говорил за него, - чрез което възприема как се задържа в равновесие, без да пада наляво, надясно, назад, напред.
Както възприема цветовете, така той трябва да възприема и своето равновесие, иначе щеше да се люшка на всички страни или да пада. Пияният например залита, понеже не възприема равновесието си. Същото е и при припадък. За да доведе до съзнанието това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките. Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е едно и също.
към текста >>
За да доведе до съзнанието това
сетиво
за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките.
Така добивал възможността да възприема със сетивата, които днес почти не се вземат под внимание. Знаем, че човекът има не само пет, а дванадесет сетива; той има например сетиво за равновесие - често съм говорил за него, - чрез което възприема как се задържа в равновесие, без да пада наляво, надясно, назад, напред. Както възприема цветовете, така той трябва да възприема и своето равновесие, иначе щеше да се люшка на всички страни или да пада. Пияният например залита, понеже не възприема равновесието си. Същото е и при припадък.
За да доведе до съзнанието това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките.
Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е едно и също. За йога това постепенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения. Така той развивал фино чувство за тези други сетива, за които споменах извън познатите пет сетива. Но когато тези други сетива бъдат изживявани, те имат много по-духовен характер от обикновените сетива. С това йога се вживявал в едно възприемане за посоките на пространството.
към текста >>
69.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
"Там отвъд във физическия свят хората ме наричат като едно сетивно, като едно съвсем малко
сетиво
.
"Там отвъд във физическия свят хората ме наричат като едно сетивно, като едно съвсем малко сетиво.
Те ме наричат чрез едно сетиво, което назовават "сетиво на равновесието", което се е смалило, като не обхваща напълно три цели кръга, които са приковани в ухото. Него са изтръгнали те отвъд в другия свят и са му отнели това, което то имаше тук, за да бъде свободно към всички страни. Тази е моята последна рожба. Те разкъсаха всеки кръг и го приковаха върху една основа. Тук, както ти ме виждаш, аз не съм прикован; тук аз показвам към всички страни цели кръгове.
към текста >>
Те ме наричат чрез едно
сетиво
, което назовават "
сетиво
на равновесието", което се е смалило, като не обхваща напълно три цели кръга, които са приковани в ухото.
"Там отвъд във физическия свят хората ме наричат като едно сетивно, като едно съвсем малко сетиво.
Те ме наричат чрез едно сетиво, което назовават "сетиво на равновесието", което се е смалило, като не обхваща напълно три цели кръга, които са приковани в ухото.
Него са изтръгнали те отвъд в другия свят и са му отнели това, което то имаше тук, за да бъде свободно към всички страни. Тази е моята последна рожба. Те разкъсаха всеки кръг и го приковаха върху една основа. Тук, както ти ме виждаш, аз не съм прикован; тук аз показвам към всички страни цели кръгове. Тук аз съм затворена във всички страни.
към текста >>
Тогава ти ще освободиш твоето
сетиво
на равновесието и ще се издигнеш духовно освободена над оковите на Земята!
Духовната фигура отговори: "Можеш да ми помогнеш само чрез това, като съединиш твоята душа с моята, като пренесеш тук в мене всичко, което хората изпитват и научават отвъд в живота чрез сетивото на равновесието. Тогава ти ще се враснеш в самата мене; тогава ти ще станеш толкова голяма, колкото самата мене.
Тогава ти ще освободиш твоето сетиво на равновесието и ще се издигнеш духовно освободена над оковите на Земята!
"
към текста >>
Обаче хората ми изтръгнаха тук моята последна рожба, отнеха ми я; и там на Земята те я затвориха в тяхната собствена физическа сетивна форма, като я наричат там едно от техните сетива като "
сетиво
на собственото движение", като това, което живее в тях, когато движат своите собствени крайници, частите на своя организъм".
И тази фигура каза: "О, аз произхождам от по-висши области. Аз слязох до областта, която при вас се нарича област на Духа, а тук е наречена област на Архангелите. Аз слязох до тази степен. И слязох до тях затова, за да дойда в допир с физическото сетивно царство на Земята.
Обаче хората ми изтръгнаха тук моята последна рожба, отнеха ми я; и там на Земята те я затвориха в тяхната собствена физическа сетивна форма, като я наричат там едно от техните сетива като "сетиво на собственото движение", като това, което живее в тях, когато движат своите собствени крайници, частите на своя организъм".
към текста >>
И тя каза по-нататък: "Там долу на Земята хората наричат последната от моите рожби тяхно "
сетиво
на живота".
И душата на онази жена продължи да живее по-нататък в това състояние. И при нея дойде друга духовна фигура, която се проявяваше всъщност само в една линия, движеше се само в една линия. И когато душата на жената забеляза, че също и тази духовна фигура, която се движеше в една линия, е тъжна, и запита; "О, аз произхождам от по-висши области, от по-висши сфери. Но слязох през царствата на йерархиите до това царство, което при вас Духовната наука нарича област на Духовете на Личността, което хората притежават само в едно копие". Защото тази фигура също трябваше да признае, че в нейния допир с хората тя беше изгубила последната от своите рожби.
И тя каза по-нататък: "Там долу на Земята хората наричат последната от моите рожби тяхно "сетиво на живота".
Чрез това сетиво те чувствуват това, което ги прониква като мигновенно настроение, като мигновено удоволствие, и което те чувствуват в себе си като укрепващо и като утвърждаващо тяхната собствена форма. Но хората са оковали във вериги това сетивно в самите себе си".
към текста >>
Чрез това
сетиво
те чувствуват това, което ги прониква като мигновенно настроение, като мигновено удоволствие, и което те чувствуват в себе си като укрепващо и като утвърждаващо тяхната собствена форма.
И при нея дойде друга духовна фигура, която се проявяваше всъщност само в една линия, движеше се само в една линия. И когато душата на жената забеляза, че също и тази духовна фигура, която се движеше в една линия, е тъжна, и запита; "О, аз произхождам от по-висши области, от по-висши сфери. Но слязох през царствата на йерархиите до това царство, което при вас Духовната наука нарича област на Духовете на Личността, което хората притежават само в едно копие". Защото тази фигура също трябваше да признае, че в нейния допир с хората тя беше изгубила последната от своите рожби. И тя каза по-нататък: "Там долу на Земята хората наричат последната от моите рожби тяхно "сетиво на живота".
Чрез това сетиво те чувствуват това, което ги прониква като мигновенно настроение, като мигновено удоволствие, и което те чувствуват в себе си като укрепващо и като утвърждаващо тяхната собствена форма.
Но хората са оковали във вериги това сетивно в самите себе си".
към текста >>
Нищо от мене не може да бъде наречено едно човешко
сетиво
; затова обаче хората не можаха да ме прековат във вериги.
Това беше една чудно строга фигура, която, след като бе запитана от душата на жената, съобщи, че произхожда от далечни области, не само от по-висши области; но че първо тя трябва да действува в областта на йерархиите, която се нарича област на духовете на формата. "Там долу на Земята" така каза фигурата на душата на жената "Хората никога не са могли да предадат напълно едно копие на самата мене, да изобразят нещо, което да отговаря напълно на мене. Защото моята форма, каквато тя е тук, не съществува на физическото поле. Ето защо земните хора трябваше да ме раздробят на парчета и чрез това раздробяване аз имам също единствено възможността, ако сега изпълниш това, което трябва да изпълниш, ако се съединиш с мене, ако станеш едно с мене, да ти даря такива способности, които ще ти позволят да можеш да вложиш в душите на хората една способност на фантазия. Обаче понеже тя е разкъсана в хората, цялата може да се яви само тук или там, разкъсано в отделни форми.
Нищо от мене не може да бъде наречено едно човешко сетиво; затова обаче хората не можаха да ме прековат във вериги.
Те можаха само да ме разкъсат на отделни парчета. Те също ми отнеха моята последна рожба; но те я разкъсаха на отделни парчета".
към текста >>
Едно от техните сетива, окото, което има в себе си нещо, което не е докоснато като мислителна дейност от собствената човешка себичност което има в себе си съединяващото външния свят мислене, него
сетиво
ще можеш ти да надариш, след като имаш в себе си фантазията на живописта.
"Понеже направи това" , каза духовната, серафическа фигура, която носеше името Интуиция, "Ти можеш сега да надариш хората с онази способност, която е фантазия на живописта. Чрез това ти стана образецът на живописта. Чрез това ще бъдеш способна да запалиш в хората една способност.
Едно от техните сетива, окото, което има в себе си нещо, което не е докоснато като мислителна дейност от собствената човешка себичност което има в себе си съединяващото външния свят мислене, него сетиво ще можеш ти да надариш, след като имаш в себе си фантазията на живописта.
И това сетиво ще бъде в състояние да познае в онова, което иначе е безжизнено и бездушно, душевната същност прозираща през повърхността. И всичко, което иначе се явява на хората на повърхността на нещата като цвят, като форма, те ще могат да го одушевят чрез твоята способност; те ще третират това така, че чрез формата да говори душата и чрез цвета да говори не само външния цвят, да говори нещо, което е вътрешност на цвета, както всичко, което идва от мене, преминава от вътрешността навън. Ти ще бъдеш в състояние да дадеш на хората една способност, чрез която те ще бъдат в състояние да внесат даже в безжизнената природа, която иначе се явява само в безжизнени цветове и форми, чрез тяхната собствена душевна светлина онова, което е душевно движение. Ти ще им дадеш това, чрез което те ще могат да превърнат спокойствието в движение, чрез което ще могат да фиксират това, което е променливо при външния физически свят. Кратко пробягващият цвят, върху който пробягва лъчът на изгряващото слънце, цветовете, които се намират в нежизнената природа, ще ги научиш ти да ги задържат, да ги фиксират!
към текста >>
И това
сетиво
ще бъде в състояние да познае в онова, което иначе е безжизнено и бездушно, душевната същност прозираща през повърхността.
"Понеже направи това" , каза духовната, серафическа фигура, която носеше името Интуиция, "Ти можеш сега да надариш хората с онази способност, която е фантазия на живописта. Чрез това ти стана образецът на живописта. Чрез това ще бъдеш способна да запалиш в хората една способност. Едно от техните сетива, окото, което има в себе си нещо, което не е докоснато като мислителна дейност от собствената човешка себичност което има в себе си съединяващото външния свят мислене, него сетиво ще можеш ти да надариш, след като имаш в себе си фантазията на живописта.
И това сетиво ще бъде в състояние да познае в онова, което иначе е безжизнено и бездушно, душевната същност прозираща през повърхността.
И всичко, което иначе се явява на хората на повърхността на нещата като цвят, като форма, те ще могат да го одушевят чрез твоята способност; те ще третират това така, че чрез формата да говори душата и чрез цвета да говори не само външния цвят, да говори нещо, което е вътрешност на цвета, както всичко, което идва от мене, преминава от вътрешността навън. Ти ще бъдеш в състояние да дадеш на хората една способност, чрез която те ще бъдат в състояние да внесат даже в безжизнената природа, която иначе се явява само в безжизнени цветове и форми, чрез тяхната собствена душевна светлина онова, което е душевно движение. Ти ще им дадеш това, чрез което те ще могат да превърнат спокойствието в движение, чрез което ще могат да фиксират това, което е променливо при външния физически свят. Кратко пробягващият цвят, върху който пробягва лъчът на изгряващото слънце, цветовете, които се намират в нежизнената природа, ще ги научиш ти да ги задържат, да ги фиксират! "
към текста >>
Те трябва да разпалят това чрез едно ново
сетиво
, което иначе познават по съвършено друг начин: тогава те трябва да дадат на сетивото на звука, на тона една нова форма; те трябва да намерят музикалния тон в собствената душа.
"Понеже стори това, ти ще можеш да посадиш в душите на хората, тя ще живее в тези души като музикална фантазия. И хората не ще имат нищо, което биха могли да вземат от вън, за да могат да изразят онова, което самата душа чувствува под твоето вдъхновяващо влияние.
Те трябва да разпалят това чрез едно ново сетиво, което иначе познават по съвършено друг начин: тогава те трябва да дадат на сетивото на звука, на тона една нова форма; те трябва да намерят музикалния тон в собствената душа.
Тогава те ще трябва да творят от собствената си душа като небесни висини: и когато хората ще творят така, от тяхната собствена душа ще се разлива нещо, което ще бъде като един отблясък на всичко, което във външната природа може да тече и расте само по несъвършен начин. Като такъв отблясък ще изтича от душите на хората това, което прави навън да блика изворът, което произвежда вятърът, което прави да трещи гръмотевицата; но едно копие на това, но нещо, което застава като една самопонятна сестра срещу всички тези величествени неща на природата, които изтичат като от непознати духовни дълбочини, това ще изтича, ще се разлива от душите на хората. Чрез това хората ще станат способни да творят нещо, което обогатява Земята, което е нещо ново на Земята, което не би съществувало без твоята способност, което е като едно семе на бъдещето върху Земята. И ти ще им дадеш способността да изразяват онова, което живее в тяхната душа, което никога не би могло да бъде изразено, ако хората биха си служели само с това, което сега имат, мисълта, понятието. За всички чувства, които обгарят понятието, които биха замръзнали, ако биха били оставени на понятието, за всички чувства, за които понятието би било като паяков враг, ти ще им дадеш възможността да издъхват навън в околността на Земята на крилата на песента и на мелодията вътрешно същество на душата и да отпечатат в тази околност на земята нещо, което иначе не би съществувало там.
към текста >>
70.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Особеното е, че онзи, който може да наблюдава правилно човека, може да направи откритието, че едно
сетиво
винаги е използувано от нас по много едностранчив начин.
Особеното е, че онзи, който може да наблюдава правилно човека, може да направи откритието, че едно сетиво винаги е използувано от нас по много едностранчив начин.
Когато виждаме с очите цветове, форми, светлинни ефекти, ние развиваме окото по един едностранчив начин. В окото винаги има нещо като едно тайнствено сетиво на осезанието; винаги когато гледа, окото също чувствува. Обаче в обикновения живот това е подтиснато. Но чрез това, че окото се развива едностранно, ние имаме, ако можем да чувствуваме нещо подобно, имаме постоянно стремежа да изживеем онова, което се проявява в окото като чувствува що сетиво, като самочувствие, като сетиво на движението, което се развива, когато вървим през пространството и чувствуваме, как се движат нашите крайници и което е подтиснато. Онова, което се проявява в окото от другите сетива и което е подтиснато в него, него чувствуваме ние възбудено, въпреки че остава спокойно, в другия човек, когато гледаме.
към текста >>
В окото винаги има нещо като едно тайнствено
сетиво
на осезанието; винаги когато гледа, окото също чувствува.
Особеното е, че онзи, който може да наблюдава правилно човека, може да направи откритието, че едно сетиво винаги е използувано от нас по много едностранчив начин. Когато виждаме с очите цветове, форми, светлинни ефекти, ние развиваме окото по един едностранчив начин.
В окото винаги има нещо като едно тайнствено сетиво на осезанието; винаги когато гледа, окото също чувствува.
Обаче в обикновения живот това е подтиснато. Но чрез това, че окото се развива едностранно, ние имаме, ако можем да чувствуваме нещо подобно, имаме постоянно стремежа да изживеем онова, което се проявява в окото като чувствува що сетиво, като самочувствие, като сетиво на движението, което се развива, когато вървим през пространството и чувствуваме, как се движат нашите крайници и което е подтиснато. Онова, което се проявява в окото от другите сетива и което е подтиснато в него, него чувствуваме ние възбудено, въпреки че остава спокойно, в другия човек, когато гледаме. И това, което е възбудено по този начин във виждането, което обаче е подтиснато чрез едностранчивостта на окото, това преобразява скулпторът, дава му друга форма.
към текста >>
Но чрез това, че окото се развива едностранно, ние имаме, ако можем да чувствуваме нещо подобно, имаме постоянно стремежа да изживеем онова, което се проявява в окото като чувствува що
сетиво
, като самочувствие, като
сетиво
на движението, което се развива, когато вървим през пространството и чувствуваме, как се движат нашите крайници и което е подтиснато.
Особеното е, че онзи, който може да наблюдава правилно човека, може да направи откритието, че едно сетиво винаги е използувано от нас по много едностранчив начин. Когато виждаме с очите цветове, форми, светлинни ефекти, ние развиваме окото по един едностранчив начин. В окото винаги има нещо като едно тайнствено сетиво на осезанието; винаги когато гледа, окото също чувствува. Обаче в обикновения живот това е подтиснато.
Но чрез това, че окото се развива едностранно, ние имаме, ако можем да чувствуваме нещо подобно, имаме постоянно стремежа да изживеем онова, което се проявява в окото като чувствува що сетиво, като самочувствие, като сетиво на движението, което се развива, когато вървим през пространството и чувствуваме, как се движат нашите крайници и което е подтиснато.
Онова, което се проявява в окото от другите сетива и което е подтиснато в него, него чувствуваме ние възбудено, въпреки че остава спокойно, в другия човек, когато гледаме. И това, което е възбудено по този начин във виждането, което обаче е подтиснато чрез едностранчивостта на окото, това преобразява скулпторът, дава му друга форма.
към текста >>
71.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ние имаме например едно
сетиво
, което бихме могли да наречем
сетиво
на равновесието.
По отношение на това, което е неговото мислене, ясновидецът се чувствува сроден с архитекта и със скулптора. Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор. Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това. Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание? Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот.
Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието.
Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание. Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания. Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
към текста >>
Ние живеем в това
сетиво
, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание.
Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор. Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това. Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание? Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот. Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието.
Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание.
Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания. Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
към текста >>
Обаче това
сетиво
на равновесието и свързаното с него
сетиво
на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание? Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот. Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието. Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание. Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания.
Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
към текста >>
Как аз стоя в Космоса, дали отивам към Слънцето или се отдалечавам от него и чувствувам да се приближавам все повече до светлината, а при отдалечаването ми чувствувам да се затъмнява по някакъв начин, това чувствуване на човека в целостта на света е нещо, което не можем да наречем другояче, освен: в своето движение като микрокосмос човекът е изграден от макрокосмоса и изживява като микрокосмос своето поставяне в макрокосмоса чрез едно такова
сетиво
.
Как аз стоя в Космоса, дали отивам към Слънцето или се отдалечавам от него и чувствувам да се приближавам все повече до светлината, а при отдалечаването ми чувствувам да се затъмнява по някакъв начин, това чувствуване на човека в целостта на света е нещо, което не можем да наречем другояче, освен: в своето движение като микрокосмос човекът е изграден от макрокосмоса и изживява като микрокосмос своето поставяне в макрокосмоса чрез едно такова сетиво.
към текста >>
Когато се твори чрез скулптурата, това не е нищо друго, освен че възприятия на едно обикновено скрито
сетиво
биват превърнати във външна повърхностна форма и други подобни.
Когато се твори чрез скулптурата, това не е нищо друго, освен че възприятия на едно обикновено скрито сетиво биват превърнати във външна повърхностна форма и други подобни.
Това, което ние винаги носим в себе си като човек в нашето чувствуване на света, ние го оформяме несъзнателно в архитектурата и в скулптурата. Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих. Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това сетиво на поставянето на себе си в света. Той развива това сетиво така, както архитектът, скулпторът са заставени да създават като форми във външния материал това, което те чувствуват в тяхното тяло. Бих могъл да кажа, от тази гледна точка биват гледани определени неща; бих могъл в това отношение да говоря не часове, а дни наред.
към текста >>
Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това
сетиво
на поставянето на себе си в света.
Когато се твори чрез скулптурата, това не е нищо друго, освен че възприятия на едно обикновено скрито сетиво биват превърнати във външна повърхностна форма и други подобни. Това, което ние винаги носим в себе си като човек в нашето чувствуване на света, ние го оформяме несъзнателно в архитектурата и в скулптурата. Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих.
Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това сетиво на поставянето на себе си в света.
Той развива това сетиво така, както архитектът, скулпторът са заставени да създават като форми във външния материал това, което те чувствуват в тяхното тяло. Бих могъл да кажа, от тази гледна точка биват гледани определени неща; бих могъл в това отношение да говоря не часове, а дни наред. Който си усвоява едно чувство за скулптурното изкуство, знае, че всичко, което се получава само чрез интуицията, не е всъщност действително скулптурното. Онзи, който се старае да отговори, чувствувайки себе си, не по абстрактен начин на въпроса: Какво се крие всъщност в скулптурното изкуство? Той може да каже, че една повърхнина има за него значение само затова, защото тя подражава една съществуваща във външната природа повърхнина в човешкото тяло и други подобни.
към текста >>
Той развива това
сетиво
така, както архитектът, скулпторът са заставени да създават като форми във външния материал това, което те чувствуват в тяхното тяло.
Когато се твори чрез скулптурата, това не е нищо друго, освен че възприятия на едно обикновено скрито сетиво биват превърнати във външна повърхностна форма и други подобни. Това, което ние винаги носим в себе си като човек в нашето чувствуване на света, ние го оформяме несъзнателно в архитектурата и в скулптурата. Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих. Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това сетиво на поставянето на себе си в света.
Той развива това сетиво така, както архитектът, скулпторът са заставени да създават като форми във външния материал това, което те чувствуват в тяхното тяло.
Бих могъл да кажа, от тази гледна точка биват гледани определени неща; бих могъл в това отношение да говоря не часове, а дни наред. Който си усвоява едно чувство за скулптурното изкуство, знае, че всичко, което се получава само чрез интуицията, не е всъщност действително скулптурното. Онзи, който се старае да отговори, чувствувайки себе си, не по абстрактен начин на въпроса: Какво се крие всъщност в скулптурното изкуство? Той може да каже, че една повърхнина има за него значение само затова, защото тя подражава една съществуваща във външната природа повърхнина в човешкото тяло и други подобни. Съвсем не така.
към текста >>
Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо
сетиво
по отношение на поетическото в едно особено положение.
Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество. И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна. Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът.
Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение.
Той трябва да гледа това, което поетът произвежда, на което поетът дава форма. Това води до там, че в момента, в който поетът представя едно или друго нещо и не черпи от действителността, а представя нещо просто само измислено, само сглобено, нещо недействително, нехудожествено, в този момент ясновидецът гледа формиращо това, което е предоставено по този начин, когато драматургът представя една недействителна фигура, едно недействително лице.
към текста >>
72.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
До този момент човек разполага главно със слуховото и осезателното
сетиво
.
Отделянето на Слънцето (и на свързаните с него Духовни Същества) радикално променя жизнените условия на Земята. Светлинните сили, действуващи до този момент на Земята, стават „външни“.
До този момент човек разполага главно със слуховото и осезателното сетиво.
към текста >>
73.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Развитието на слуховото
сетиво
, говорното
сетиво
и сетивото за пространствена ориентация.
Наследяването на музикалния и математическия талант във фамилиите Бах и Бернули. Отношението на индивидуалността към наследяваните заложби. Развитието на човешкото същество в миналите земни епохи.
Развитието на слуховото сетиво, говорното сетиво и сетивото за пространствена ориентация.
към текста >>
74.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Ухото се намира във връзка с едно
сетиво
, което е още по-старо.
Ухото се намира във връзка с едно сетиво, което е още по-старо.
Това е сетивото за пространствена ориентация, това е способността да се усещат трите посоки в пространството. Човек вече не притежава съзнанието, че това сетиво се намира в него. То е във вътрешна връзка с ухото. Дълбоко във вътрешността на ухото откриваме забележителни дъги, три полукръгли канали, които стоят перпендикулярно един върху друг. Науката не знае нищо за тях.
към текста >>
Човек вече не притежава съзнанието, че това
сетиво
се намира в него.
Ухото се намира във връзка с едно сетиво, което е още по-старо. Това е сетивото за пространствена ориентация, това е способността да се усещат трите посоки в пространството.
Човек вече не притежава съзнанието, че това сетиво се намира в него.
То е във вътрешна връзка с ухото. Дълбоко във вътрешността на ухото откриваме забележителни дъги, три полукръгли канали, които стоят перпендикулярно един върху друг. Науката не знае нищо за тях. Но когато те са наранени, способността за ориентация при човека престава. Това са остатъци от пространственото сетиво.
към текста >>
Това са остатъци от пространственото
сетиво
.
Човек вече не притежава съзнанието, че това сетиво се намира в него. То е във вътрешна връзка с ухото. Дълбоко във вътрешността на ухото откриваме забележителни дъги, три полукръгли канали, които стоят перпендикулярно един върху друг. Науката не знае нищо за тях. Но когато те са наранени, способността за ориентация при човека престава.
Това са остатъци от пространственото сетиво.
По-рано човекът е възприемал пространството толкова вярно, колкото днес възприема звука. Сега пространственото сетиво в него е напълно закърняло и несъзнателно. Пространственото сетиво е възприемало пространството вярно, ухото възприема звука вярно. Това означава, че пространството преминава във времето.
към текста >>
Сега пространственото
сетиво
в него е напълно закърняло и несъзнателно.
Дълбоко във вътрешността на ухото откриваме забележителни дъги, три полукръгли канали, които стоят перпендикулярно един върху друг. Науката не знае нищо за тях. Но когато те са наранени, способността за ориентация при човека престава. Това са остатъци от пространственото сетиво. По-рано човекът е възприемал пространството толкова вярно, колкото днес възприема звука.
Сега пространственото сетиво в него е напълно закърняло и несъзнателно.
Пространственото сетиво е възприемало пространството вярно, ухото възприема звука вярно. Това означава, че пространството преминава във времето.
към текста >>
Пространственото
сетиво
е възприемало пространството вярно, ухото възприема звука вярно.
Науката не знае нищо за тях. Но когато те са наранени, способността за ориентация при човека престава. Това са остатъци от пространственото сетиво. По-рано човекът е възприемал пространството толкова вярно, колкото днес възприема звука. Сега пространственото сетиво в него е напълно закърняло и несъзнателно.
Пространственото сетиво е възприемало пространството вярно, ухото възприема звука вярно.
Това означава, че пространството преминава във времето.
към текста >>
Сега може да бъде разбрано, че е налице дълбоко сродство между музикалното и математическото
сетиво
.
Сега може да бъде разбрано, че е налице дълбоко сродство между музикалното и математическото сетиво.
Последното е свързано с тези полудъги. Музикалната фамилия има като белег музикалното ухо, математическата фамилия - едно особено развитие на трите полудъги в ухото, с които е свързан пространственият талант. Те са особено развити при фамилия Бернули и се наследяват от всеки член на семейството, както музикалното ухо се наследява във фамилия Бах. И слизащите към прераждане индивидуалности е трябвало да търсят семейство, в което е налице въпросната наследственост, за да могат да развият своите заложби.
към текста >>
75.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
сетиво
на „равновесието".
Официалната наука различава пет, шест или седем сетива, само защото те са „очебийни", а другите само загатнати, или пък напълно скрити. Независимо, че съм говорил многократно за тези дванадесет сетива, нека днес отново да насочим вниманието си към тях. Обикновено се говори за слух, зрение, осезание, вкус, обоняние, топлинни усещания, при което често става така, че сетивото за топлина и осезанието се сливат в едно, което приблизително би означавало да твърдим, че „пушек" и „прах" са напълно еднакви неща, само защото сетивното наблюдение ги възприема по сходен начин. А изобщо няма защо да се споменава, че сетивата за „топлина" и „осезание" имат коренно различно предназначение в човешкия организъм. Наред с тези сетива, днешните психолози признават може би и т.н.
сетиво на „равновесието".
Някои прибавят и други видове сетива, но така физиологията и психологията на сетивата далеч не добиват завършен вид, чисто и просто защото не се взема предвид, че възприемайки Азът на другия човек, всеки от нас осъществява един вид сетивна дейност, подобна на тази, когато възприемаме с очите си един или друг цвят.
към текста >>
Обаче ако поискате да вникнете в това „Азово
сетиво
" както се опитах да направя и аз в моята „философия на свободата", Вие ще се убедите, че става дума за нещо много сложно.
Обаче ако поискате да вникнете в това „Азово сетиво" както се опитах да направя и аз в моята „философия на свободата", Вие ще се убедите, че става дума за нещо много сложно.
Как впрочем да си обясним начина, по който възприемаме „Азът" на другите хора? Нашите абстрактно мислещи съвременници могат да ни изненадат с ред чудновати твърдения. Те казват: Всъщност ние имаме пред себе си външния образ на човека, чуваме неговия глас и това е достатъчно, за да приемем, че и ние самите изглеждаме като него, и че в себе си крием духовно-душевната същност на човека изобщо. И по аналогия, те заключават: Както у мен има едно мислещо, чувствуващо и волево същество, така е устроен и другия човек.
към текста >>
Следователно, „Азовото
сетиво
" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание".
Обаче нещата не спират до тук. Докато у Вас израства симпатията, Вие просто заспивате по отношение на другия човек; а по време на антипатията, Вие се пробуждате за неговите основни качества и способности. Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън". А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек.
Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание".
Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля. И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв.
към текста >>
Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото
сетиво
" с откъслечни мигове от спящата воля.
Докато у Вас израства симпатията, Вие просто заспивате по отношение на другия човек; а по време на антипатията, Вие се пробуждате за неговите основни качества и способности. Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън". А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек. Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание". Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля.
Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля.
А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля. И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв. Все още ние сме лишени от съзнателен достъп до изживяванията, които имаме по време на сън.
към текста >>
Следващото
сетиво
, което не бива да се смесва с „Азовото
сетиво
", ще означим като едно специфично възприемателно устройство, предназначено да прави разбираеми за нас мислите на другите хора.
Следващото сетиво, което не бива да се смесва с „Азовото сетиво", ще означим като едно специфично възприемателно устройство, предназначено да прави разбираеми за нас мислите на другите хора.
Подчертавам: това „мисловно сетиво" (Gedankensinn) е предназначено не за нашите собствени мисли, а за мислите на другите хора. По този повод психолозите също имат твърде гротескни представи. Хората днес са до такава степен повлияни от близостта между „език" и „мислене", че ги приемат като равнозначни. Обаче това е абсурдно. Защото благодарение на „мисловното сетиво", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език, с помощта на членоразделната реч.
към текста >>
Подчертавам: това „мисловно
сетиво
" (Gedankensinn) е предназначено не за нашите собствени мисли, а за мислите на другите хора.
Следващото сетиво, което не бива да се смесва с „Азовото сетиво", ще означим като едно специфично възприемателно устройство, предназначено да прави разбираеми за нас мислите на другите хора.
Подчертавам: това „мисловно сетиво" (Gedankensinn) е предназначено не за нашите собствени мисли, а за мислите на другите хора.
По този повод психолозите също имат твърде гротескни представи. Хората днес са до такава степен повлияни от близостта между „език" и „мислене", че ги приемат като равнозначни. Обаче това е абсурдно. Защото благодарение на „мисловното сетиво", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език, с помощта на членоразделната реч. Членоразделната реч е само „посредник" на мислите.
към текста >>
Защото благодарение на „мисловното
сетиво
", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език, с помощта на членоразделната реч.
Следващото сетиво, което не бива да се смесва с „Азовото сетиво", ще означим като едно специфично възприемателно устройство, предназначено да прави разбираеми за нас мислите на другите хора. Подчертавам: това „мисловно сетиво" (Gedankensinn) е предназначено не за нашите собствени мисли, а за мислите на другите хора. По този повод психолозите също имат твърде гротескни представи. Хората днес са до такава степен повлияни от близостта между „език" и „мислене", че ги приемат като равнозначни. Обаче това е абсурдно.
Защото благодарение на „мисловното сетиво", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език, с помощта на членоразделната реч.
Членоразделната реч е само „посредник" на мислите. С помощта на гореспоменатия сетивен орган Вие трябва да възприемате мислите като съществуващи за самите себе си. И ако някога изградим евритмични знаци за всички звуци, достатъчно е човек да извърши съответните евритмични движения*47, за да разчетете в тях неговите мисли по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език. Накратко: „мисловното сетиво" е нещо съвсем различно от говоримия език.
към текста >>
Накратко: „мисловното
сетиво
" е нещо съвсем различно от говоримия език.
Обаче това е абсурдно. Защото благодарение на „мисловното сетиво", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език, с помощта на членоразделната реч. Членоразделната реч е само „посредник" на мислите. С помощта на гореспоменатия сетивен орган Вие трябва да възприемате мислите като съществуващи за самите себе си. И ако някога изградим евритмични знаци за всички звуци, достатъчно е човек да извърши съответните евритмични движения*47, за да разчетете в тях неговите мисли по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език.
Накратко: „мисловното сетиво" е нещо съвсем различно от говоримия език.
към текста >>
Освен „сетивото за равновесие" (Gleichgewichtsinn), ние разполагаме и със „
сетиво
за нашите собствени движения" или „двигателно
сетиво
" (Bewegungssinn), чрез което различаваме дали сме в покой или не, дали мускулите ни са в контракция и т.н.
Освен „сетивото за равновесие" (Gleichgewichtsinn), ние разполагаме и със „сетиво за нашите собствени движения" или „двигателно сетиво" (Bewegungssinn), чрез което различаваме дали сме в покой или не, дали мускулите ни са в контракция и т.н.
Следователно, наред със „сетивото за равновесие" и „сетивото за движение", ние разполагаме и с едно друго сетиво, чрез което възприемаме общото телесно състояние в най-широкия смисъл на тази дума. Ще го означим като „витално сетиво" (Lebenssinn) и ще напомним, че хората са твърде зависими от него. Те смътно усещат да ли са яли много или малко, дали са уморени или не и съответно изпитват чувства на задоволство, неразположеност и т.н.
към текста >>
Следователно, наред със „сетивото за равновесие" и „сетивото за движение", ние разполагаме и с едно друго
сетиво
, чрез което възприемаме общото телесно състояние в най-широкия смисъл на тази дума.
Освен „сетивото за равновесие" (Gleichgewichtsinn), ние разполагаме и със „сетиво за нашите собствени движения" или „двигателно сетиво" (Bewegungssinn), чрез което различаваме дали сме в покой или не, дали мускулите ни са в контракция и т.н.
Следователно, наред със „сетивото за равновесие" и „сетивото за движение", ние разполагаме и с едно друго сетиво, чрез което възприемаме общото телесно състояние в най-широкия смисъл на тази дума.
Ще го означим като „витално сетиво" (Lebenssinn) и ще напомним, че хората са твърде зависими от него. Те смътно усещат да ли са яли много или малко, дали са уморени или не и съответно изпитват чувства на задоволство, неразположеност и т.н.
към текста >>
Ще го означим като „витално
сетиво
" (Lebenssinn) и ще напомним, че хората са твърде зависими от него.
Освен „сетивото за равновесие" (Gleichgewichtsinn), ние разполагаме и със „сетиво за нашите собствени движения" или „двигателно сетиво" (Bewegungssinn), чрез което различаваме дали сме в покой или не, дали мускулите ни са в контракция и т.н. Следователно, наред със „сетивото за равновесие" и „сетивото за движение", ние разполагаме и с едно друго сетиво, чрез което възприемаме общото телесно състояние в най-широкия смисъл на тази дума.
Ще го означим като „витално сетиво" (Lebenssinn) и ще напомним, че хората са твърде зависими от него.
Те смътно усещат да ли са яли много или малко, дали са уморени или не и съответно изпитват чувства на задоволство, неразположеност и т.н.
към текста >>
На първо място имаме следните сетива: сетивото за допир (осезание), виталното, двигателното и равновесното
сетиво
.
На първо място имаме следните сетива: сетивото за допир (осезание), виталното, двигателното и равновесното сетиво.
Тези сетива са преди всичко пронизани от волеви импулси, от воля. Замислете се, как при възприемането на човешките движения се намесва именно волята!
към текста >>
Тя лежи още и в основата на виталното
сетиво
, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят.
Спокойната, укротена воля се намесва също и тогава, когато възприемаме равновесието.
Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят.
Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива. При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво. Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи! В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>
Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното
сетиво
.
Спокойната, укротена воля се намесва също и тогава, когато възприемаме равновесието. Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят. Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива. При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение.
Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво.
Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи! В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>
Обаче до формата на кръга Вие достигате едва след като си послужите подсъзнателно с двигателното
сетиво
а това става в областта на етерното и астралното тяло при което там се поражда определена кръгова извивка, която след известно време стига до Вашето съзнание.
Общо взето, ние виждаме нещата, защото те застават пред нас в определени цветове, ограничени от линии и форми. Но обикновено ние не обръщаме достатъчно внимание в случаите, когато едновременно възприемаме и цвета, и формата. Виждайки един цветен кръг, човек казва: „Ето, това е цветът, а тук е кръглата форма! " Обаче това са две коренно различни неща! Най-напред, благодарение на специфичната зрителна активност, Вие забелязвате само съответния цвят.
Обаче до формата на кръга Вие достигате едва след като си послужите подсъзнателно с двигателното сетиво а това става в областта на етерното и астралното тяло при което там се поражда определена кръгова извивка, която след известно време стига до Вашето съзнание.
Едва тогава формата на кръга до която Вие стигате чрез двигателното сетиво и неговият цвят се обединяват в едно цялостно възприятие. Следователно, Вие извличате формата от цялото си тяло, апелирайки в същото време към двигателното сетиво, което също е разпростряно върху цялото Ви тяло. Наскоро аз казах: Всъщност човекът следва геометричните форми на Космоса и едва допълнително ги включва в своето познание.
към текста >>
Едва тогава формата на кръга до която Вие стигате чрез двигателното
сетиво
и неговият цвят се обединяват в едно цялостно възприятие.
Но обикновено ние не обръщаме достатъчно внимание в случаите, когато едновременно възприемаме и цвета, и формата. Виждайки един цветен кръг, човек казва: „Ето, това е цветът, а тук е кръглата форма! " Обаче това са две коренно различни неща! Най-напред, благодарение на специфичната зрителна активност, Вие забелязвате само съответния цвят. Обаче до формата на кръга Вие достигате едва след като си послужите подсъзнателно с двигателното сетиво а това става в областта на етерното и астралното тяло при което там се поражда определена кръгова извивка, която след известно време стига до Вашето съзнание.
Едва тогава формата на кръга до която Вие стигате чрез двигателното сетиво и неговият цвят се обединяват в едно цялостно възприятие.
Следователно, Вие извличате формата от цялото си тяло, апелирайки в същото време към двигателното сетиво, което също е разпростряно върху цялото Ви тяло. Наскоро аз казах: Всъщност човекът следва геометричните форми на Космоса и едва допълнително ги включва в своето познание.
към текста >>
Следователно, Вие извличате формата от цялото си тяло, апелирайки в същото време към двигателното
сетиво
, което също е разпростряно върху цялото Ви тяло.
Виждайки един цветен кръг, човек казва: „Ето, това е цветът, а тук е кръглата форма! " Обаче това са две коренно различни неща! Най-напред, благодарение на специфичната зрителна активност, Вие забелязвате само съответния цвят. Обаче до формата на кръга Вие достигате едва след като си послужите подсъзнателно с двигателното сетиво а това става в областта на етерното и астралното тяло при което там се поражда определена кръгова извивка, която след известно време стига до Вашето съзнание. Едва тогава формата на кръга до която Вие стигате чрез двигателното сетиво и неговият цвят се обединяват в едно цялостно възприятие.
Следователно, Вие извличате формата от цялото си тяло, апелирайки в същото време към двигателното сетиво, което също е разпростряно върху цялото Ви тяло.
Наскоро аз казах: Всъщност човекът следва геометричните форми на Космоса и едва допълнително ги включва в своето познание.
към текста >>
Защото, как ще научим детето да вижда, ако не знаем, че в зрителния акт участвува целият човек, включително и неговото „двигателно
сетиво
"?
Днес официалната наука изобщо не допуска подобна фина разлика между тези два вида сетивни възприятия. Днешната наука просто смесва нещата и създава една атмосфера, която занапред ще осуетява всяко истинско възпитание.
Защото, как ще научим детето да вижда, ако не знаем, че в зрителния акт участвува целият човек, включително и неговото „двигателно сетиво"?
към текста >>
Вие непрекъснато се стремите да обединявате в себе си двата вида възприятия, получени с помощта на „зрителното" и „двигателното"
сетиво
.
Но сега се налага да споменем и нещо друго. Както се убедихте, зрителният акт е нещо твърде сложно. Като нормални и здрави хора, разполагайки с определено вътрешно единство на душевните сили.
Вие непрекъснато се стремите да обединявате в себе си двата вида възприятия, получени с помощта на „зрителното" и „двигателното" сетиво.
Вие бихте се взирали в един червен кръг с пълно недоумение, ако нямахте възможност да възприемате цвета и формата по два коренно различни начина. А после, ако мога така да се изразя, Вие сте вътрешно принудени да ги слеете в едно цялостно възприятие. Едва сега идва ред на Вашите съждения. Те са като един жив процес, който протича във Вашето собствено тяло благодарение на факта, че Вашите сетива Ви поднасят околния свят раздробен на части. Светът застава пред Вас, раздробен на дванадесет различни части и едва после, в съждението, Вие отново ги свързвате в едно цяло, понеже те просто не искат да съществуват извън него.
към текста >>
Формата на кръга никога не би могла да бъде осъзната, ако я възприемаме само с двигателното
сетиво
; от друга страна и цветът не би могъл да съществува, ако си служим единствено с очите.
Вие бихте се взирали в един червен кръг с пълно недоумение, ако нямахте възможност да възприемате цвета и формата по два коренно различни начина. А после, ако мога така да се изразя, Вие сте вътрешно принудени да ги слеете в едно цялостно възприятие. Едва сега идва ред на Вашите съждения. Те са като един жив процес, който протича във Вашето собствено тяло благодарение на факта, че Вашите сетива Ви поднасят околния свят раздробен на части. Светът застава пред Вас, раздробен на дванадесет различни части и едва после, в съждението, Вие отново ги свързвате в едно цяло, понеже те просто не искат да съществуват извън него.
Формата на кръга никога не би могла да бъде осъзната, ако я възприемаме само с двигателното сетиво; от друга страна и цветът не би могъл да съществува, ако си служим единствено с очите.
Нещата просто Ви принуждават да ги обединявате и практически Вие вършите това с голяма вътрешна готовност. А съжденията те са дело на цялостния човек.
към текста >>
Например, специфичната опитност, породена от „Азовото
сетиво
", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива.
Ето как Вие навлизате все по-дълбоко в сложните взаимоотношения между човека и света. Ако не разполагахме с дванадесет сетива, ние щяхме да стоим безпомощно пред околния свят, без да сме в състояние да правим каквито и да е съждения. Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят.
Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива.
А това важи за всяко едно сетиво. Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло. По този начин той взема непосредствено участие в най-интимния живот на нещата. Сега Вие разбирате колко безкрайно важно е да възпитаме детето по такъв начин, че да спомогнем за правилното развитие на всяко отделно сетиво и с необходимата систематичност да ги приведем в пълна хармония.
към текста >>
А това важи за всяко едно
сетиво
.
Ето как Вие навлизате все по-дълбоко в сложните взаимоотношения между човека и света. Ако не разполагахме с дванадесет сетива, ние щяхме да стоим безпомощно пред околния свят, без да сме в състояние да правим каквито и да е съждения. Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят. Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива.
А това важи за всяко едно сетиво.
Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло. По този начин той взема непосредствено участие в най-интимния живот на нещата. Сега Вие разбирате колко безкрайно важно е да възпитаме детето по такъв начин, че да спомогнем за правилното развитие на всяко отделно сетиво и с необходимата систематичност да ги приведем в пълна хармония.
към текста >>
Сега Вие разбирате колко безкрайно важно е да възпитаме детето по такъв начин, че да спомогнем за правилното развитие на всяко отделно
сетиво
и с необходимата систематичност да ги приведем в пълна хармония.
Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят. Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива. А това важи за всяко едно сетиво. Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло. По този начин той взема непосредствено участие в най-интимния живот на нещата.
Сега Вие разбирате колко безкрайно важно е да възпитаме детето по такъв начин, че да спомогнем за правилното развитие на всяко отделно сетиво и с необходимата систематичност да ги приведем в пълна хармония.
към текста >>
Нека добавя, че Азовото, мисловното, слуховото и говорното
сетиво
имат предимно познавателен характер, понеже при тях волята просто спи; да, тук вибрациите на спящата воля неусетно проникват в областта на познанието.
Нека добавя, че Азовото, мисловното, слуховото и говорното сетиво имат предимно познавателен характер, понеже при тях волята просто спи; да, тук вибрациите на спящата воля неусетно проникват в областта на познанието.
Ето как в човешката Азова сера живеят волята, чувствата и познанието; те са там с посредничеството на будното и спящо съзнание.
към текста >>
76.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
1) Азово
сетиво
(позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
1) Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
към текста >>
2) Мисловно
сетиво
2) Мисловно сетиво
към текста >>
3) Говорно
сетиво
3) Говорно сетиво
към текста >>
4) Слухово
сетиво
4) Слухово сетиво
към текста >>
5) Топлинно
сетиво
5) Топлинно сетиво
към текста >>
6) Зрително
сетиво
6) Зрително сетиво
към текста >>
7) Вкусово
сетиво
7) Вкусово сетиво
към текста >>
8 ) Мирисно
сетиво
8 ) Мирисно сетиво
към текста >>
9) Равновесно
сетиво
9) Равновесно сетиво
към текста >>
10) Двигателно
сетиво
10) Двигателно сетиво
към текста >>
11) Жизнено
сетиво
11) Жизнено сетиво
към текста >>
12) Осезателно
сетиво
12) Осезателно сетиво
към текста >>
77.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Чувственото
сетиво
, топлинното
сетиво
например са разпределени по цялото тяло, така че главата достига до цялото тяло.
Но в действителност това не е така, действителността не тегли такива черти. Над раменете човекът действително е основно Глава-човек, Нерви-сетива-човек. Но той не е само от раменете нагоре такъв.
Чувственото сетиво, топлинното сетиво например са разпределени по цялото тяло, така че главата достига до цялото тяло.
Значи, ако искаме да говорим по този начин, ние можем да кажем: човешката глава е основно глава. А гърдите са по-малко глава, но все пак и те са глава. Органите или всичко, което е система на веществообмяната, са още по-малко глава, но също са глава. Така че всъщност трябва да кажем: целият човек е глава, но главата е основно глава. Ако искаме да го нарисуваме схематично, то трябва, ако желаем да нарисуваме Глава-човека, ние трябва да го рисуваме така (виж рисунката, светла щриховка).
към текста >>
78.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ала тъй както е с отделното
сетиво
, така е и с целия човек.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението. По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека. Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот.
Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек.
Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>
79.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ала тъй както е с отделното
сетиво
, така е и с целия човек.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението. По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека. Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот.
Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек.
Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>
80.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
До смяната на зъбите детето представлява
сетиво
с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си
сетиво
, а във вътрешността си душа.
Бихме могли да кажем: Зрелият човек е така организиран, че светлината със своите физически въздействия спира в окото и че по нататък в организма прониква само пронизаната от чувството представа за светлината. При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината. Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи. Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно.
До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа.
Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала.
към текста >>
81.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Преди всичко искаме ли да говорим върху социалния въпрос, следва да си изработим един вид вътрешно око, едно
сетиво
за онова, което социално пулсира в подосновите на човечеството, което е съществувало в миналото, което съществува в настоящето и се стреми към бъдещето и което в по-голямата си част е налице именно там, в подсъзнанието на човека.
Преди всичко искаме ли да говорим върху социалния въпрос, следва да си изработим един вид вътрешно око, едно сетиво за онова, което социално пулсира в подосновите на човечеството, което е съществувало в миналото, което съществува в настоящето и се стреми към бъдещето и което в по-голямата си част е налице именно там, в подсъзнанието на човека.
към текста >>
82.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Разбира се, във всяко едно
сетиво
трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни.
Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото. Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес. Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес. Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото.
Разбира се, във всяко едно сетиво трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни.
Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е. кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна. Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес.
към текста >>
83.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но, за да се занимаем по-нататък с тези неща, е необходимо поне да обърнем внимание на следното: че всяко едно
сетиво
на човека притежава това разграничаване, и че дори още при това разграничаване на сетивата трябва да кажем, че най-добрият реагент, най-доброто средство да бъдат открити реакции, в основата си е самият човек.
Но, за да се занимаем по-нататък с тези неща, е необходимо поне да обърнем внимание на следното: че всяко едно сетиво на човека притежава това разграничаване, и че дори още при това разграничаване на сетивата трябва да кажем, че най-добрият реагент, най-доброто средство да бъдат открити реакции, в основата си е самият човек.
Разбира се при онези субстанции, които нямат вкус и мирис, при тях това ще бъде трудно. Но все пак ви обръщам внимание на това, че съществува един вид самовъзпитание, което има особено значение за лекаря, само възпитание, състоящо се в това, да развием в себе си онези възможни фини способности на възприемане, да ги развием така, че да доведат човек дотам, да усеща нещо да кажем именно при външния, естествен процес на кварцообразуване. Помислете си само: има значение, че кварцът наистина показва съвсем закономерна форма, но че този камък, този минерал, който от една страна показва такива закономерни форми, в сродните му образования отново е склонен към всевъзможни кристални форми, и че в кристализацията на силикатите съществува невероятно многообразие. Който може да усети такива неща, той може да усети и как във формообразуващата способност на най-различните образования вече преобладава разпиляващия елемент. Разбира се разпиляващият елемент трябва да налице предварително, ако трябва да съществува възможността, във външната природа да бъдат създадени толкова много образования, както е при силикатите.
към текста >>
84.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека
сетиво
на живота.
Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата. В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за сетива. Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен живот външно. И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност.
На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека сетиво на живота.
Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност. Ние се чувствуваме по опре делен начин добре или не добре. Ние се чувствуваме приятно или неприятно, също както имаме външно една възприема-телна способност чрез очите, така имаме и една вътрешна възприемател-на способност. Само че тази възприемателна способност е насочена върху целия организъм, поради което е смътна и неясна, но тя е налице. Върху това ние ще има още да говорим.
към текста >>
Това
сетиво
на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност.
Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата. В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за сетива. Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен живот външно. И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност. На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека сетиво на живота.
Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност.
Ние се чувствуваме по опре делен начин добре или не добре. Ние се чувствуваме приятно или неприятно, също както имаме външно една възприема-телна способност чрез очите, така имаме и една вътрешна възприемател-на способност. Само че тази възприемателна способност е насочена върху целия организъм, поради което е смътна и неясна, но тя е налице. Върху това ние ще има още да говорим. Сега искам само антиципирайки за нещо по-късно да кажа, че това сетиво на живота – ако мога да употребя тази тавтология – е твърде особено дейна в жизнеността на детето до момента на смяната на зъбите.
към текста >>
Сега искам само антиципирайки за нещо по-късно да кажа, че това
сетиво
на живота – ако мога да употребя тази тавтология – е твърде особено дейна в жизнеността на детето до момента на смяната на зъбите.
Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност. Ние се чувствуваме по опре делен начин добре или не добре. Ние се чувствуваме приятно или неприятно, също както имаме външно една възприема-телна способност чрез очите, така имаме и една вътрешна възприемател-на способност. Само че тази възприемателна способност е насочена върху целия организъм, поради което е смътна и неясна, но тя е налице. Върху това ние ще има още да говорим.
Сега искам само антиципирайки за нещо по-късно да кажа, че това сетиво на живота – ако мога да употребя тази тавтология – е твърде особено дейна в жизнеността на детето до момента на смяната на зъбите.
към текста >>
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека
сетиво
на движението.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението.
Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците. Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим. Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>
Трябва да си съставим една ясна представа за това
сетиво
на движението.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението.
Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението.
Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците. Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим. Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>
1.
СЕТИВО
НА ЖИВОТА
1. СЕТИВО НА ЖИВОТА
към текста >>
2.
СЕТИВО
НА ДВИЖЕНИЕТО
2. СЕТИВО НА ДВИЖЕНИЕТО
към текста >>
3.
СЕТИВО
НА РАВНОВЕСИЕТО
3. СЕТИВО НА РАВНОВЕСИЕТО
към текста >>
Това
сетиво
на равновесието, то е онова в нас, благодарение на което ние заставаме по определен начин в света, не падаме, възприемаме по определен начин, как да се поставим в хармония със силите на заобикалящия ни свят.
Това сетиво на равновесието, то е онова в нас, благодарение на което ние заставаме по определен начин в света, не падаме, възприемаме по определен начин, как да се поставим в хармония със силите на заобикалящия ни свят.
И това поставяне в хармония със силите на заобикалящия ни свят ние го възприемаме вътрешно. Така щото действително можем да кажем: ние носим в нас тези три сетива: сетивото на живота, сетивото на движението, сетивото на равновесието. Те действуват в твърде особен размер в детската възраст до смяната на зъбите. Тяхната дейност заглъхва към периода на смяната на зъбите. Обаче наблюдавайте – за да покажем само един пример – сетивото на равновесието, наблюдавайте, как детето, когато то започва своя живот, няма съвсем нищо, което би представлявало едно влизане в действие на положението на равновесие, от което детето се нуждае за живота.
към текста >>
85.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас,
сетиво
на равновесието,
сетиво
на движението,
сетиво
на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>
86.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Също както имаме едно
сетиво
на слуха, така ние имаме и едно
сетиво
на говора.
Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто. Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора.
Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора.
С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора.
към текста >>
С това не разбираме онова
сетиво
, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова
сетиво
, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива.
Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора.
С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива.
И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора. Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта.
към текста >>
И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това
сетиво
на говора е напълно аналогично на другото
сетиво
, че то с право може да се счита като едно собствено
сетиво
.
Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива.
И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво.
Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора. Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта. Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни предава.
към текста >>
Но то е едно
сетиво
, което може да бъде рязко разграничено.
Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива.
Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено.
И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора. Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта. Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни предава.
към текста >>
И също така ние имаме едно
сетиво
, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло,
сетиво
за възприемане мислите на другите хора.
Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено.
И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора.
Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта. Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни предава.
към текста >>
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен организъм
сетиво
, което можем да наречем възприятие на Аза на другите хора.
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен организъм сетиво, което можем да наречем възприятие на Аза на другите хора.
Също и в това отношение нашата философия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме следователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз. Това противоречие на всякакво психологическо състояние на нещата. Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непосредствено възприятие, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз. Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непосредственото възприятие на Аза на другия. Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки сетива още три сетива, сетивото на говора, сетивото на мислите и сетивото на Аза.
към текста >>
87.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние имаме едно
сетиво
на равновесието, чрез което се чувствуваме по един подходящ за нас като хора начин в пространството, в пространственото положение и чрез това може да работим в нашата воля в това пространство.
Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид организация на сетивата. Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят.
Ние имаме едно сетиво на равновесието, чрез което се чувствуваме по един подходящ за нас като хора начин в пространството, в пространственото положение и чрез това може да работим в нашата воля в това пространство.
Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме. Ние имаме именно едно сетиво на движението. И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви.
към текста >>
Ние имаме едно
сетиво
на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме.
Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид организация на сетивата. Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят. Ние имаме едно сетиво на равновесието, чрез което се чувствуваме по един подходящ за нас като хора начин в пространството, в пространственото положение и чрез това може да работим в нашата воля в това пространство.
Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме.
Ние имаме именно едно сетиво на движението. И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви. Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието.
към текста >>
Ние имаме именно едно
сетиво
на движението.
Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид организация на сетивата. Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят. Ние имаме едно сетиво на равновесието, чрез което се чувствуваме по един подходящ за нас като хора начин в пространството, в пространственото положение и чрез това може да работим в нашата воля в това пространство. Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме.
Ние имаме именно едно сетиво на движението.
И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви. Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота.
към текста >>
И ние имаме едно
сетиво
на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние.
Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид организация на сетивата. Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят. Ние имаме едно сетиво на равновесието, чрез което се чувствуваме по един подходящ за нас като хора начин в пространството, в пространственото положение и чрез това може да работим в нашата воля в това пространство. Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме. Ние имаме именно едно сетиво на движението.
И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние.
Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви. Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма.
към текста >>
Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като
сетиво
на равновесието, като
сетиво
на движението, като
сетиво
на живота.
Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота.
А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>
Това е един велик момент, когато човек проникне през всичко това, което аз охарактеризирах като сетивна троица на обонятелното, вкусовото и осезателното
сетиво
, когато той проникне през всичко това и има така да се каже разголено пред себе си това, което се намира там в движението, в равновесието, в живота.
Това е един велик момент, когато човек проникне през всичко това, което аз охарактеризирах като сетивна троица на обонятелното, вкусовото и осезателното сетиво, когато той проникне през всичко това и има така да се каже разголено пред себе си това, което се намира там в движението, в равновесието, в живота.
към текста >>
Да, трябва да признаем, че да се види истинският образ на действителността с действително духовно развито
сетиво
, това не е така приятно както да слушаш да ти се разказва за една сладострастна мистика – защо то все пак тя е сладострастна.
Да, трябва да признаем, че да се види истинският образ на действителността с действително духовно развито сетиво, това не е така приятно както да слушаш да ти се разказва за една сладострастна мистика – защо то все пак тя е сладострастна.
Всъщност такава мистика задоволява само един рафиниран, насочен навътре егоизъм на душата. Както казах, да се удивлявам на тази мистика, както иначе хората и се удивляват, мога също и аз, но като истински духовен изследовател човек трябва да знае, че тази мистика спира на половината на пътя, че онова, което се проявява в красивите поетически образи на Мехтхилд от Магдебург и т.н., на св. Тереза, в действителност не е нищо друго освен онова, което човек помирисва, вкусва, осезава, преди да е стигнал до действителната вътрешност. При известни обстоятелства истината е неприятна, може би понякога и ужасна. Обаче на днешното човечество не му подобава да стане рахитично чрез една мъглива, несъвършена мистика.
към текста >>
88.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В крайна сметка всичко, което се получава е повече от оскъдната и много съмнителна физиология и психология на осезателното
сетиво
, което по аналогия се пренася към другите сетива.
Ако просто сравним помежду им явленията в смисъла на Гьоте – или също в смисъла, в който по-късно в по-абстрактна форма се е изказал Кирхоф[3], – ще го видим по следния начин – обаче първо пътьом трябва да направя тук една забележка: днес е обичайно да се говори за някаква физиология на сетивата и на нейна основе да се градят даже различни психологии на сетивата. Който детайлно се спре на реалните факти, няма да намери нищо съответстващо на действителността нито във физиологията на сетивата, нито в психологията на сетивата, защото сетивата ни толкова радикално се различават помежду си, че във физиологията на сетивата, обединяваща ги в единна същност, имаме пример за висша степен на абстрактно образувание.
В крайна сметка всичко, което се получава е повече от оскъдната и много съмнителна физиология и психология на осезателното сетиво, което по аналогия се пренася към другите сетива.
Който търси в тази област съответстващото на действителността, трябва да има особена физиология и особена психология за всяко отделно сетиво.
към текста >>
Който търси в тази област съответстващото на действителността, трябва да има особена физиология и особена психология за всяко отделно
сетиво
.
Ако просто сравним помежду им явленията в смисъла на Гьоте – или също в смисъла, в който по-късно в по-абстрактна форма се е изказал Кирхоф[3], – ще го видим по следния начин – обаче първо пътьом трябва да направя тук една забележка: днес е обичайно да се говори за някаква физиология на сетивата и на нейна основе да се градят даже различни психологии на сетивата. Който детайлно се спре на реалните факти, няма да намери нищо съответстващо на действителността нито във физиологията на сетивата, нито в психологията на сетивата, защото сетивата ни толкова радикално се различават помежду си, че във физиологията на сетивата, обединяваща ги в единна същност, имаме пример за висша степен на абстрактно образувание. В крайна сметка всичко, което се получава е повече от оскъдната и много съмнителна физиология и психология на осезателното сетиво, което по аналогия се пренася към другите сетива.
Който търси в тази област съответстващото на действителността, трябва да има особена физиология и особена психология за всяко отделно сетиво.
към текста >>
89.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Това, което става в действителност, е безкрайно сложно, но явно е на пръв поглед, че едно такова
сетиво
като окото или като ухото възприема нещата чрез впечатления идващи от вън.
На първо място ние намираме там сетивата. Без съмнение, не всички тези сетива се намират на повърхността; знаем, че някои сетива се намират под тази повърхност, във вътрешния организъм. Но, общо взето, даже тези сетива, които ни осведомяват за нашите вътрешни усещания, имат една изходна точка, макар твърде неопределена, разлята, във вътрешния слой на кожата. В общи линии ние намираме всяка дейност на сетивата на повърхността на тялото. За един сетивен орган като окото и ухото явно е, че впечатленията идват отвън.
Това, което става в действителност, е безкрайно сложно, но явно е на пръв поглед, че едно такова сетиво като окото или като ухото възприема нещата чрез впечатления идващи от вън.
към текста >>
Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално
сетиво
на обонянието, нали?
Какво точно значат в тази област "здрави" и "патологични" средства”?
Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално сетиво на обонянието, нали?
Той може тогава да възприема миризмите около него, но когато усеща по ненормален начин една миризма от заобикалящата го среда, може да се случи, щото равновесието на неговия организъм да бъде увредено, ако се намира близо до този обект. Може да има например лица, които миризмата в едно помещение, където се намират ягоди, може положително да се разболее; достатъчно им е да почувствуват тази миризма. Това съвсем не е едно приятно състояние. Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат пред това, да използуват за своите цели тази особена дарба. И хора, които биха успели да изтънчат тяхното обоняние както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.
към текста >>
90.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Кварцът е всеобщото външно
сетиво
в земния свят.
Той е достигнал до покой в себе си. Ако хората мислят, че могат да видят кварца само в твърдите минерали, те грешат. В хомеопатични дози кварцово вещество има навсякъде и то почива в себе си без някакви претенции. Варовикът има претенции към всичко, кварцът не претендира за нищо. Той е като нашите сетивни органи, които не възприемат самите себе си, а възприемат външния свят.
Кварцът е всеобщото външно сетиво в земния свят.
Варовикът е всеобщото външно желание в земния свят. Глината ги опосредява, тя стои между тях. Тя стои по-близо до кварца, но въпреки това е посредник към калция.
към текста >>
91.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
По отношение на зрителното
сетиво
няма да търсим никакви вещества от предмета в нас, в окото или в зрителния нерв.
Може да се направи сравнение също с наша сетивна опитност. Ние виждаме един предмет благодарение на светлината. Светлината става видима чрез веществото на предмета. В съзнанието на първо място се явява не светлината, а предметът.
По отношение на зрителното сетиво няма да търсим никакви вещества от предмета в нас, в окото или в зрителния нерв.
Въпреки това предметът с неговите вещества светва и действа в нас. По този начин не само познаваме света, но той действа върху нас. Ние се отнасяме към възприетите предмети по съответен начин: радваме им се, когато са хубави и приятни. Освен това, почти всички веществообменни процеси в нас и без нашето съзнание се влияят от светлината. Въздействието преминава през окото, през определени влакна на зрителния нерв, хипоталамуса в мозъка, хипофизата и щитовидната жлеза.[15] Видът на светлината е така строго веществено специфичен, че се използва за много фина и точна физико-химическа аналитика (атомно-абсорбционална спектроскопия и атомно-флуоресценционна спектроскопия).
към текста >>
92.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
А говорното
сетиво
се разполага тук (вляво).
Слухът се намира тук (в средата).
А говорното сетиво се разполага тук (вляво).
Той може да ви съобщава нещо недостоверно. Затова медиумите говорят, макар и да не се намират в света. Затова изказванията на медиумите нищо не дават, защото те само наполовина се намират в своето физическо тяло. Това съвсем нищо не дава. Изказванията на медиумите представляват само това, което възприема човек - отново трябва да употребя този израз - в своята магарешка природа.
към текста >>
93.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
» Пчелите имат нещо средно между обонятелното и вкусовото
сетиво
.
Обсъждане на статия от вестник «Швейцарско пчеларство» на проф. д-р Бутел-Рипен: «Виждат ли пчелите цветове, невидими за нас?
» Пчелите имат нещо средно между обонятелното и вкусовото сетиво.
Възприятието на светлина и цвят при пчелите. Светенето на пчелата-майка. Пчелата възприема чрез светлината химически въздействия, които тя много силно усеща. Финото обонятелно сетиво на котката. Обонятелното сетиво на полицейското куче.
към текста >>
Финото обонятелно
сетиво
на котката.
д-р Бутел-Рипен: «Виждат ли пчелите цветове, невидими за нас? » Пчелите имат нещо средно между обонятелното и вкусовото сетиво. Възприятието на светлина и цвят при пчелите. Светенето на пчелата-майка. Пчелата възприема чрез светлината химически въздействия, които тя много силно усеща.
Финото обонятелно сетиво на котката.
Обонятелното сетиво на полицейското куче. Изкуственото подхранване на пчелите. Добавяне на чай от лайка в храната на пчелите.
към текста >>
Обонятелното
сетиво
на полицейското куче.
» Пчелите имат нещо средно между обонятелното и вкусовото сетиво. Възприятието на светлина и цвят при пчелите. Светенето на пчелата-майка. Пчелата възприема чрез светлината химически въздействия, които тя много силно усеща. Финото обонятелно сетиво на котката.
Обонятелното сетиво на полицейското куче.
Изкуственото подхранване на пчелите. Добавяне на чай от лайка в храната на пчелите.
към текста >>
94.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на
сетиво
, подобно на обонянието, по миризмата.
Сега нека се запитаме: благодарение на какво пчелата намира пътя към цвета? Тя достига с абсолютна сигурност цветята и това не може да се обясни с очите на пчелата. Пчелата, пчелата-работничка - при търтеите очите са малко по-големи - има две малки очи от двете страни и три съвсем дребни очички на челото (изобразява го на рисунка). Търтеите имат малко по-големи очи. Ако се изследват тези очи при пчелите-работнички, ще се окаже, че те почти са неспособни да виждат, а трите малки, дребнички очички въобще нищо не виждат.
Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на сетиво, подобно на обонянието, по миризмата.
Тя сондира пред себе си и така достига цвета. Пчелата я довежда до цвета някакво сетиво, стоящо между обонянието и вкуса. Тя усеща вкуса на цветния прашец и нектара още при излитането. Тя усеща вкуса от разстояние. Ето защо пчелата почти не използва очи.
към текста >>
Пчелата я довежда до цвета някакво
сетиво
, стоящо между обонянието и вкуса.
Пчелата, пчелата-работничка - при търтеите очите са малко по-големи - има две малки очи от двете страни и три съвсем дребни очички на челото (изобразява го на рисунка). Търтеите имат малко по-големи очи. Ако се изследват тези очи при пчелите-работнички, ще се окаже, че те почти са неспособни да виждат, а трите малки, дребнички очички въобще нищо не виждат. Забележително е, че пчелата намира пътя към цвета не благодарение на зрението, а с помощта на сетиво, подобно на обонянието, по миризмата. Тя сондира пред себе си и така достига цвета.
Пчелата я довежда до цвета някакво сетиво, стоящо между обонянието и вкуса.
Тя усеща вкуса на цветния прашец и нектара още при излитането. Тя усеща вкуса от разстояние. Ето защо пчелата почти не използва очи.
към текста >>
За да ви опиша нагледно какво преживяват пчелите, когато новата пчела-майка изпълзява от подобната на торбичка килийка, от маточника, ще трябва да кажа следното: ето пчелата, тя винаги живее в полумрак, сондира пътя пред себе си с помощта на обонятелно-вкусовото
сетиво
.
За да ви опиша нагледно какво преживяват пчелите, когато новата пчела-майка изпълзява от подобната на торбичка килийка, от маточника, ще трябва да кажа следното: ето пчелата, тя винаги живее в полумрак, сондира пътя пред себе си с помощта на обонятелно-вкусовото сетиво.
С помощта на сетивото, което е нещо средно между обоняние и вкус, тя усеща с него пред себе си, живее в полумрак и това я устройва. Но когато се появи новата майка, това е все едно, когато вървим в тъмнина през юни, а светулките блестят. Така и новата майка блести за пчелния рой, защото отровата вече не действа така силно, за да ги удържа в състояние на самоизолация. На пчелите им е необходимо да бъдат затворени от света, нужна им е сумрачна изолация от света. В такова състояние те се намират, даже когато излитат, тъй като благодарение на своята отрова те могат да остават в състояние на самоизолация.
към текста >>
95.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното
сетиво
вкусо-обоняние.
Виждате ли, пчелите лесно възприемат това, което стои в областта на черно-бялото, жълтото, сивото - защото всичко това е само затъмнено бяло - и сиво-синьото. Във всички тези цветови оттенъци няма ултравиолетови лъчи. И така, това химическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама. Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си. Там те не могат нищо да правят.
Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние.
При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така? Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво. Това изцяло се отнася към химията. Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.
към текста >>
При нас обонянието и вкусовото
сетиво
много силно се отличават едно от друго, нали така?
Във всички тези цветови оттенъци няма ултравиолетови лъчи. И така, това химическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама. Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си. Там те не могат нищо да правят. Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние.
При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така?
Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво. Това изцяло се отнася към химията. Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.
към текста >>
Вкусовото
сетиво
е предимно химическо
сетиво
.
И така, това химическо въздействие, което така силно усеща пчелата, попадайки в ултравиолетова светлина, не възниква от тази цветова гама. Ако пчелите преминат от зоната на черното, бялото, жълтото и сиво-синьото в зоната на ултравиолетовите лъчи, те усещат нещо чуждо за себе си. Там те не могат нищо да правят. Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние. При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така?
Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво.
Това изцяло се отнася към химията. Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.
към текста >>
Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото
сетиво
.
Там те не могат нищо да правят. Цялата работа е в това, че пчелите притежават своеобразното сетиво вкусо-обоняние. При нас обонянието и вкусовото сетиво много силно се отличават едно от друго, нали така? Вкусовото сетиво е предимно химическо сетиво. Това изцяло се отнася към химията.
Пчелите имат нещо средно между обонянието и вкусовото сетиво.
към текста >>
96.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
То се постига от тях благодарение на специфичното обонятелно
сетиво
.
За съжаление, съвременната цивилизация е ориентирана изключително към културата на мозъка, а тези инстинктивни неща се пропускат. Поради това инстинктът се превръща в празна дума. Животните от колективен тип, обединени в кошери и мравуняци, всъщност знаят всичко това.
То се постига от тях благодарение на специфичното обонятелно сетиво.
И, както се казва, инстинктивното знание се постига с умен нос.
към текста >>
97.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Но тези по-първобитни народности са притежавали освен това и още едно, съвсем различно
сетиво
.
Но тези по-първобитни народности са притежавали освен това и още едно, съвсем различно сетиво.
Те усещали, че човек има духовно-свръхсетивни членове. В така наречените цивилизовани страни не вярват, че има хора, които, макар и не толкова умни, както искат да бъдат цивилизованите хора, разбират обаче, че човек има и свръхсетивна страна. И ето тази свръхсетивна част на човека те усещат като цветна. При тези примитивни народности работата стои така, че те усещат свръхсетивната част, която носят в себе си - аз я наричам астрално тяло, - като цветна; тези народи искат да направят видимо това, което е невидимо. И те се украсяват - в съответствие с това, червени или сини се виждат в астралния свят, - украсяват се с червен или син цвят.
към текста >>
98.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вижте, господа, ако ви го нарисувам, то би изглеждало така: тук се намира човек - би могло със същия успех да вземем слуховото или осезателното
сетиво
, но ще предпочетем зрението, - а някъде тук, навън, се намира «нещото в себе си».
Вижте, господа, ако ви го нарисувам, то би изглеждало така: тук се намира човек - би могло със същия успех да вземем слуховото или осезателното сетиво, но ще предпочетем зрението, - а някъде тук, навън, се намира «нещото в себе си».
За него обаче ние нищо не знаем, то е съвсем неизвестно. Но даденото «нещо в себе си» оказва въздействие върху нашето око. Макар и нищо да не знаем за него, то оказва въздействие върху нашето око. И ето, сега вътре в човека възниква явление. Това явление ние проектираме на всички страни.
към текста >>
99.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино
сетиво
, фино осезание, нали така!
Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис. 21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС).
Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така!
Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията. По-късно това станало докосването за трета степен. Днес хората знаят само, че ако някой дойде и те хване за ръката така, това е масон. И така, във всички тези неща има нещо древно, изпълнено с достойнство, велико, нещо съдържащо в себе си цялата предишна ученост. Сега всичко това е превърнато във формалност, доведено е до нищожност.
към текста >>
100.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Но ако има
сетиво
за възприемане на естествените прояви на детето, той ще им придаде по-голяма ценност, отколкото на своята собствена разсъдъчност.
Представете си някакъв възрастен човек, пред когото се намира дете. Образувайки съждение за детето на основата на своя разсъдък, човекът ще намери, че детето е глупаво и толкова.
Но ако има сетиво за възприемане на естествените прояви на детето, той ще им придаде по-голяма ценност, отколкото на своята собствена разсъдъчност.
По такъв начин би могло да се разбира това, което става в природата, не с помощта на разсъдъка, а благодарение на възможността за навлизане в тайните на природата. Нашия разсъдък го имаме не заради познанията, а заради нас самите. Умният човек не се нуждае от това, за да бъде особено мъдър. Разбира се, умните хора не могат да бъдат глупави, но те могат да се окажат непомъдрели, могат нищо да не знаят за света. Умствените способности могат да бъдат приложени във всички области: да се класифицират растенията и минералите, да се съставят и определят химически съединения, да се играе на домино или шах, да се играе на борсата.
към текста >>
101.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото
сетиво
, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка.
И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка.
Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно. Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзнателно правите смесването.
към текста >>
НАГОРЕ
