Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
25
резултата от
17
текста с корен от думите : '
Правда
'.
1.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до
правда
та, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт?
В нея е вложено първичната същност, която не може вече да бъде причинена от нищо, освен чрез самата себе си."Бог не притежава волята, а напротив и дава свобода, така щото тя да не иска нищо друго освен това, което Бог иска. И духът не може да иска нищо друго освен това, което Бог иска: И това не е неговата несвободна, а неговата същинска свобода. Защото да бъдем свободни, това значи да не бъдем обвързани, следователно не примесени, каквито бяхме при нашата първа еманация и когато бяхме освободени в духа святи." За озарения човек може да се каже, че той самият е съществото, което определя от себе си доброто и злото. Той не може да стори друго, освен да върши доброто. Защото той не служи на доброто, а доброто се изявява в него.
"Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт?
Това може да бъде само действието под влияние на едно подчинено схващане; действане на една душа, която е преминала през състоянието на /на отставането, на анихилацията на личността/. Такава душа е егоистична в смисъла, че тя иска само себе си. Тя може да доведе своята воля в хармония с моралните идеали само външно. виждащата душа не може да бъде егоистична в този смисъл. Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал.
към текста >>
2.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Колкото малко
правда
та има нещо общо с неправ дата, толкова и душата има нещо общо с възникването.
Умиращият Сократ не доказва логически безсмъртието, той само показва същността на душата. И тогава се установява, че раждането и умирането нямат нищо общо с душата. Същността на душата е вложена в истината, но истината не може да възниква и изчезва.
Колкото малко правдата има нещо общо с неправ дата, толкова и душата има нещо общо с възникването.
Но смъртта е присъща на възникването. Не трябва ли да кажем за безсмъртното, че то съдържа смъртното толкова, колкото правдата съдържа неправдата? И Сократ продължава: „- Ако безсмъртното е непреходно, невъзможно е душата да загине, когато смъртта идва при нея. Защото според вече казаното, тя не може да приеме смъртта, нито пък да умре, както никога тройката не може да бъде четно число."
към текста >>
Не трябва ли да кажем за безсмъртното, че то съдържа смъртното толкова, колкото
правда
та съдържа не
правда
та?
Умиращият Сократ не доказва логически безсмъртието, той само показва същността на душата. И тогава се установява, че раждането и умирането нямат нищо общо с душата. Същността на душата е вложена в истината, но истината не може да възниква и изчезва. Колкото малко правдата има нещо общо с неправ дата, толкова и душата има нещо общо с възникването. Но смъртта е присъща на възникването.
Не трябва ли да кажем за безсмъртното, че то съдържа смъртното толкова, колкото правдата съдържа неправдата?
И Сократ продължава: „- Ако безсмъртното е непреходно, невъзможно е душата да загине, когато смъртта идва при нея. Защото според вече казаното, тя не може да приеме смъртта, нито пък да умре, както никога тройката не може да бъде четно число."
към текста >>
3.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Когато душата е изповядала своите грехове и съдиите намират, че тя е помирена с вечната
Правда
, до нея се приближават невидими Същества и й казват: „- Озирис бе пречистен в езерото, което е на юг от полето Хотеп и на север от полето на скакалците, където Боговете на зеленината се измиват през четвъртия час на нощта и осмия час на деня, с образа на сърцето на Боговете, преминавайки от нощта към деня".
Когато тялото е вече предадено на Земята и запазено между земните неща, Вечното поема пътя към Пра-Вечното. То се явява на съд пред Озирис, обкръжен от четиридесет и двама съдии. Съдбата на Вечното в човека зависи от това, какво отсъждат тези четиридесет и двама съдии.
Когато душата е изповядала своите грехове и съдиите намират, че тя е помирена с вечната Правда, до нея се приближават невидими Същества и й казват: „- Озирис бе пречистен в езерото, което е на юг от полето Хотеп и на север от полето на скакалците, където Боговете на зеленината се измиват през четвъртия час на нощта и осмия час на деня, с образа на сърцето на Боговете, преминавайки от нощта към деня".
Следователно, във вечния порядък на Всемира, към вечната същност на човека се обръщат като към Озирис. След името на Озирис следва името на мъртвия. Този, който се съединява с вечния порядък, нарича себе си „Озирис". „Аз съм Озирис N". Озирис расте между цветовете на смокинята.
към текста >>
4.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
При отварянето на третия печат се изявява мировата сила на
Правда
та, донесена от християнството; при четвъртия печат се изявява религиозната сила, която чрез християнството приема нов облик.
Борбата утихва чрез новата вяра. При отварянето на втория печат се явява червен кон, на който също стои конник. Той отнема Мира, втората сила на света, за да не пренебрегне човечеството поради леност грижите на божествения свят.
При отварянето на третия печат се изявява мировата сила на Правдата, донесена от християнството; при четвъртия печат се изявява религиозната сила, която чрез християнството приема нов облик.
към текста >>
Те са четирите главни световни сили, които чрез християнството приемат ново ръководство: Войната (Лъвът), Мирната работа (Телецът),
Правда
та (Съществото с човешко лице) и Религиозният полет (Орелът).
Така става ясно значението на четирите животни.
Те са четирите главни световни сили, които чрез християнството приемат ново ръководство: Войната (Лъвът), Мирната работа (Телецът), Правдата (Съществото с човешко лице) и Религиозният полет (Орелът).
Значението на третото същество се изяснява с това, че при разпечатването на третия печат се казва: „- Хиникс жито за динар, и три хиникса ечемик за динар" и тук конникът държи везни. И при отварянето на четвъртия печат се явява един конник, чието име е „Смърт, и адът го следваше". Този конник е Религиозната правда (гл. 6, ст. 6 и 7).
към текста >>
Този конник е Религиозната
правда
(гл.
Така става ясно значението на четирите животни. Те са четирите главни световни сили, които чрез християнството приемат ново ръководство: Войната (Лъвът), Мирната работа (Телецът), Правдата (Съществото с човешко лице) и Религиозният полет (Орелът). Значението на третото същество се изяснява с това, че при разпечатването на третия печат се казва: „- Хиникс жито за динар, и три хиникса ечемик за динар" и тук конникът държи везни. И при отварянето на четвъртия печат се явява един конник, чието име е „Смърт, и адът го следваше".
Този конник е Религиозната правда (гл.
6, ст. 6 и 7).
към текста >>
5.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В окултното обучение всичко зависи от това, човек да застане пред себе си като напълно страничен наблюдател и енергично, с вътрешна
правда
и безпощадна искреност да се вгледа в своите постъпки и действия.
В окултното обучение всичко зависи от това, човек да застане пред себе си като напълно страничен наблюдател и енергично, с вътрешна правда и безпощадна искреност да се вгледа в своите постъпки и действия.
Но чрез раждането на висшия човек се загатва само една страна на вътрешната дейност на окултния ученик. Към това трябва да се прибави и нещо друго. Човек, макар и да застава пред себе си като страничен наблюдател, все пак разглежда само себе си; той отправя поглед само върху онези изживявания и постъпки, който са свързани с неговата лична съдба. Обаче той трябва да се издигне над тази степен.
към текста >>
6.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
възмездие чрез мировата
правда
.
възмездие чрез мировата правда.
към текста >>
на
правда
та посочен ще ти бъде пътят.
на правдата посочен ще ти бъде пътят.
към текста >>
7.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
На
правда
та по пътя аз поемах
На правдата по пътя аз поемах
към текста >>
8.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Развива се следния диалог: "Вярваш ли сега, че съществува едно учение и една наука за
правда
та, както съществува една наука на граматиката?
Интересно е това, което Ксенофон казва в това отношение за Сократа. Сократ поучава един ученик върху добродетелта.
Развива се следния диалог: "Вярваш ли сега, че съществува едно учение и една наука за правдата, както съществува една наука на граматиката?
" Ученикът: "Да". Сократ: "Кого считаш ти сега за солиден в граматиката, този, който нарочно не пише и не чете правилно, или онзи, който върши това преднамерено? " Ученикът: "Този, трябва да считам за такъв, който върши това нарочно, защото ако би искал, той би искал да направи това правилно". Сократ: "Не ти ли се струва сега, че този, който нарочно пише неправилно, разбира писането, а другият не го разбира? " Ученикът: "Без съмнение".
към текста >>
Когато и трите добродетели действат задружно по хармоничен начин в човека, тогава се ражда това, което Платон нарича
правда
насоката към доброто, дикайозине.
От такова едно схващане за душата следва това, което Платон има да каже върху моралния живот. Душата е морална, когато така устройва своя живот, че се изразява колкото е възможно повече като разумна душа. Мъдростта е онази добродетел, която произхожда от разумната душа; тя облагородява човешкия живот; смелостта /силният дух/ се полага на душата на смелостта, благоразумието на душата на желанията. Двете последни добродетели се раждат, когато разумната душа става господар над другите прояви на душата.
Когато и трите добродетели действат задружно по хармоничен начин в човека, тогава се ражда това, което Платон нарича правда насоката към доброто, дикайозине.
към текста >>
9.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Самият разказвач не може да ни накара да разберем по друг начин, че все пак съществува мировата
правда
, освен чрез това, че смазаният, хвърлен в мизерия Йов все пак получава във физическия свят едно възмездие за всичко, което беше изгубил.
" Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри! "? Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него. Но тогава е сигурно, че участта на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие. Приятелите на Йов не могат да разберат, че той не е поел върху себе си никакъв грях, тъй като резултатите би трябвало да се проявят над праведната личност.
Самият разказвач не може да ни накара да разберем по друг начин, че все пак съществува мировата правда, освен чрез това, че смазаният, хвърлен в мизерия Йов все пак получава във физическия свят едно възмездие за всичко, което беше изгубил.
към текста >>
10.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това е показано в осмото изречение на Блаженствата "Изпълнени с Бога или блажени са изгонените, заради
правда
та, защото те ще бъдат изпълнени с Царството небесно с живот-дух или Будхи".
По-нататък се споменава онова, което ще бъде в бъдеще, ала то във все по-голяма мярка ще среща противодействието на настоящото време и ще бъде яростно отхвърляно.
Това е показано в осмото изречение на Блаженствата "Изпълнени с Бога или блажени са изгонените, заради правдата, защото те ще бъдат изпълнени с Царството небесно с живот-дух или Будхи".
Във връзка с това виждаме да се споменава и специалната мисия на самия Христос в изречението, което четем: "Христовите приближени Апостоли могат да считат себе си блажени, ако те престрадат преследване заради Него". Това е един лек намек за Дух-Човека или Атман, който ще ни бъде даден в далечното бъдеще.
към текста >>
11.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо съответното изречение от „Блаженствата" предупреждава какво ще бъде отношението към отделните представители на тези бъдещи епохи: „Блажени са гонените заради
правда
та, понеже в себе си те ще намерят небесните Царства".
Специално подчертано е, че до тази степен ще стигнат само избрани: единствено онези, които добре разбират какво ще донесат бъдещите епохи на цялото човечество. За една малка част от избраните е вече достояние всичко онова, което бъдещите поколения ще означават като „пълното приемане на Христос в сърцевината на нашите души". Обаче, тъй като засега те са един вид изключение и другите не ги разбират, наред с всичко друго, те ще бъдат и преследвани.
Ето защо съответното изречение от „Блаженствата" предупреждава какво ще бъде отношението към отделните представители на тези бъдещи епохи: „Блажени са гонените заради правдата, понеже в себе си те ще намерят небесните Царства".
към текста >>
2. Блажен е този, който произнася справедлива присъда не заради наградата, а заради
правда
та, и не очаква нищо; по-високата
правда
той ще получи по-късно.
2. Блажен е този, който произнася справедлива присъда не заради наградата, а заради правдата, и не очаква нищо; по-високата правда той ще получи по-късно.
към текста >>
6. Блажен е, който сее семена на
правда
та: той ще жъне седемкратно.
6. Блажен е, който сее семена на правдата: той ще жъне седемкратно.
към текста >>
12.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Той беше убеден, че тази форма служи именно на това, което представляват заповедите, законите на божественото Същество, и беше наясно, че онзи, който е „праведник“ задължително предава на следващите поколения това, което е „натрупал“ като
правда
.
Обаче на древното еврейство беше дадена категоричната заповед: Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! главно поради факта, че последователят на древното юдейство съвсем не ценеше външната форма така, както гърците, понеже я считаше за недостойна пред лицето на Бога. Колкото далеч стоеше последователят на древното еврейство от този на будизма, който на драго сърце би искал да се освободи напълно от човешката форма при минаването си през Портата на смъртта, толкова далеч стоеше той и от светоусещането на древните гърци.
Той беше убеден, че тази форма служи именно на това, което представляват заповедите, законите на божественото Същество, и беше наясно, че онзи, който е „праведник“ задължително предава на следващите поколения това, което е „натрупал“ като правда.
Задачата на древното еврейство се свеждаше не до отхвърляне на формата, а до предаването на формата в следващите поколения. Следователно, третият основен възглед е този на древното еврейство, намиращ се по средата между възгледа на будистите, които не успяха да оценят Аза и този на древните гърци, които смятаха външната форма за нещо най-висше и изпадаха в дълбока тъга, когато с настъпването на смъртта телесната форма изчезваше.
към текста >>
13.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Вечният страж на вечната
правда
, ето кой си ти.
Да, това е едно от най-забележителните описания, както в художествено, така и във философско отношение, които откриваме в историята на човечеството, а именно, как Арджуна все пак намира думи и ги изговаря за пръв път в живота си, понеже по-рано очите му не са виждали нищо подобно; но ето че сега, изправен пред великия Кришна той казва: „В твоето тяло, о Боже, аз виждам всички Богове; както и множеството на всички същества: Брахман, господарят върху своя лотосов трон, всички Риши и небесната змия. Аз те виждам, о Господарю на Всемира, с много ръце, тела, усти и очи, навсякъде, с безкрайно разнообразие от форми, без начало и край. Ти, който ми се явяваш във всевъзможни форми, ту с корона, ту с тояга или меч, планина от огън, който свети по всички посоки, така те виждам аз. Заслепени остават моите очи, понеже ти си като изгаряш огън в блясъка на Слънцето, без крайно силен и могъщ. Ти израстваш от Всемира като сила непреходна, като благо най-велико.
Вечният страж на вечната правда, ето кой си ти.
Като прародител на Духа, такъв заставаш ти пред моята душа. У теб не виждам нито начало, нито среда, нито край. Безкраен и вездесъщ си ти, безкраен откъм сила, време и пространство. Като Луната, дори като Слънцето огромни са твоите очи, а от устата ти светят пламъците на жертвания огън. Аз те виждам в твоята жар, аз виждам как твоята жар стопля Всемира, твоята сила прониква навсякъде ето какво предусещам аз, намирайки се между земната твърд и небесните простори.
към текста >>
14.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това умение да се предвижда може да се придобие, ако сериозно се приемат като девиз, като епиграф на нашето Антропософско Общество, думите: "Мъдростта е само в Истината", в
Правда
та, в съответствието с действителността.
Антропософите трябва да усвоят макар и малко умението да предвиждат, желание да предвиждат това, което може да стане.
Това умение да се предвижда може да се придобие, ако сериозно се приемат като девиз, като епиграф на нашето Антропософско Общество, думите: "Мъдростта е само в Истината", в Правдата, в съответствието с действителността.
Този, който дълбоко вземе в душата си тези думи, ще намери правилната позиция в живота /бележка 90/.
към текста >>
15.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Той има властта от не
правда
та да сътвори
правда
и обратното.
Всички хора на земята са негови поданици. Той е всичко, над всичко и съдържа в себе си всичко. Което той хвали или порицава, всички са длъжни да хвалят или порицават. Папата може да изменя природата на нещата, от нищо да прави всичко.
Той има властта от неправдата да сътвори правда и обратното.
Без правда и въпреки правдата да върши всичко, което му е угодно. Може да оспорва апостолите и заповедите, дадени ни от тях, да поправя Новия завет, където смята за необходимо, дори да изменя самите тайнства, установени от Иисус Христос. Папата има такава сила и на небето, че от умрелите може да направи светец всеки, когото пожелае, независимо от мнението на околните и въпреки тяхната съпротива.
към текста >>
Без
правда
и въпреки
правда
та да върши всичко, което му е угодно.
Всички хора на земята са негови поданици. Той е всичко, над всичко и съдържа в себе си всичко. Което той хвали или порицава, всички са длъжни да хвалят или порицават. Папата може да изменя природата на нещата, от нищо да прави всичко. Той има властта от неправдата да сътвори правда и обратното.
Без правда и въпреки правдата да върши всичко, което му е угодно.
Може да оспорва апостолите и заповедите, дадени ни от тях, да поправя Новия завет, където смята за необходимо, дори да изменя самите тайнства, установени от Иисус Христос. Папата има такава сила и на небето, че от умрелите може да направи светец всеки, когото пожелае, независимо от мнението на околните и въпреки тяхната съпротива.
към текста >>
16.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на
правда
та, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете.
Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха. Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията. При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т.
н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете.
Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат от това щастие. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
към текста >>
17.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската
правда
.
В това състояние на душата съответният човек потърси съвета на онези хора, които сега също са се свързали с Антропософското общество, които в онова минало време можаха да се намесят в неговата съдба така, че спасиха в известна степен душата му от тези дълбоки съмнения. Ние наистина можем да говорим за едно спасение на душата. Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство.
От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда.
Във всичко това се примеси една ариманическа черта. Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз. Това отново застана пред душата, когато след смъртта на този човек в живота й между смъртта и едно ново раждане тя стига до онова място, което аз посочих като първата половина на 19-то столетие. Така че тази душа преживя тогава това, което тя беше развила в своя минал земен живот като една външна, бих искал да кажа, поклонническа благодарност, преживя го отново в цялото негово недостойнство.
към текста >>
НАГОРЕ