Търсене в текстове за 'Пол'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 9

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 , 10 , 11 , 12 , 13 , 14 , 15 , 16 , 17 , 18 , 19 , 20 , 21 , 22 ,

Намерени са 21382 резултата от 1736 текста в 22 страници с части от думите : 'Пол'.
На страница 9: 1000 резултата в 83 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Представете си, че някой има белег от рана: На мястото на тази рана на физическото тяло, етерното тяло се свива особено и получава един вид белег.
Но някой би могъл да каже: Тома бе подканен от Възкръсналия, Който се яви на учениците, да сложи ръцете си в Неговите рани. Тогава трябва да предположим, че тези рани са били действително по тялото Исусово, че Христос се е намирал в същото тяло, което се разпадна на прах и се яви със същото това тяло пред учениците си. Не! Представете си, че някой има белег от рана: На мястото на тази рана на физическото тяло, етерното тяло се свива особено и получава един вид белег. И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и Тома можа да се убеди, че пред него стоеше една реалност.
към текста >>

И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и Тома можа да се убеди, че пред него стоеше една реалност.
Но някой би могъл да каже: Тома бе подканен от Възкръсналия, Който се яви на учениците, да сложи ръцете си в Неговите рани. Тогава трябва да предположим, че тези рани са били действително по тялото Исусово, че Христос се е намирал в същото тяло, което се разпадна на прах и се яви със същото това тяло пред учениците си. Не! Представете си, че някой има белег от рана: На мястото на тази рана на физическото тяло, етерното тяло се свива особено и получава един вид белег. И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и Тома можа да се убеди, че пред него стоеше една реалност.
към текста >>

Ние трябва да се издигнем също и до такива неща, каквито бяха обяснени сега, ако искаме да разберем истинското положение на Христовия Принцип сред нашето Земно развитие, ако искаме да бъдем наясно защо в бъдеще хората ще поставят Антихриста в много отношения по-високо, отколкото Христос.
Ние трябва да се издигнем също и до такива неща, каквито бяха обяснени сега, ако искаме да разберем истинското положение на Христовия Принцип сред нашето Земно развитие, ако искаме да бъдем наясно защо в бъдеще хората ще поставят Антихриста в много отношения по-високо, отколкото Христос. Те ще открият може би, че Антихристът е по-умен, по-гениален, отколкото Христос. Антихристът ще намери много привърженици. Обаче последователите на Духовната наука трябва да се подготвят и да не се оставят да бъдат измамени чрез това, което описахме току-що. Преди всичко ще бъде необходимо хората да се опират здраво върху принципите на Духовната наука, за да не се оставят да бъдат измамени в тази област. Задачата и мисията на онзи езотеризъм, който се разви от тринадесетото столетие в Западна Европа и за който казахме някои неща, беше преди всичко: Ясно да се разработи това, което може да се каже в този смисъл относно природата на Христос.
към текста >>

2. Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Например, един от тези дванадесет притежаваше Марсовата мъдрост и чрез това онази душа разви в себе си точно определени качества, тя получи чрез Марсовата култура едно особено настроение на душата.
Сега трябваше да стане нещо, което никога не би могло да се случи отново в същата форма. Тук не става дума за едно образцово посвещение, а за едно изключително събитие. Това дете трябваше да бъде отнето от средата, в която се беше родило и под покровителството на дванадесетте мъдреци да бъде отнесено на определено място в Европа. Но най-важното беше не онова, което външно предприеха дванадесетте, а най-важното беше това, че детето израстна в средата на дванадесетте мъдреци. Благодарение на това мъдростите, които живееха в дванадесетте мъже, се вляха в детето. Например, един от тези дванадесет притежаваше Марсовата мъдрост и чрез това онази душа разви в себе си точно определени качества, тя получи чрез Марсовата култура едно особено настроение на душата. Тази Марсова култура се състоеше например между другото в това, че душата получи определена способност да защищава с въодушевление окултните науки. Подобни планетарни влияния бяха предадени по отношение на другите души. Чрез съзвучието на различни течения, които изхождаха от дванадесетте мъдреци, душата на това дете се разви по изключително хармоничен начин. Така детето израстна под постоянното покровителство на дванадесетте. После настъпи определено време: детето стана вече младеж, почти навърши дванадесет години и можеше да изяви нещо, което беше като един вид рефлекс, като един вид отражение на дванадесетте течения на мъдростта.
към текста >>

Тази Марсова култура се състоеше например между другото в това, че душата получи определена способност да защищава с въодушевление окултните науки.
Тук не става дума за едно образцово посвещение, а за едно изключително събитие. Това дете трябваше да бъде отнето от средата, в която се беше родило и под покровителството на дванадесетте мъдреци да бъде отнесено на определено място в Европа. Но най-важното беше не онова, което външно предприеха дванадесетте, а най-важното беше това, че детето израстна в средата на дванадесетте мъдреци. Благодарение на това мъдростите, които живееха в дванадесетте мъже, се вляха в детето. Например, един от тези дванадесет притежаваше Марсовата мъдрост и чрез това онази душа разви в себе си точно определени качества, тя получи чрез Марсовата култура едно особено настроение на душата. Тази Марсова култура се състоеше например между другото в това, че душата получи определена способност да защищава с въодушевление окултните науки. Подобни планетарни влияния бяха предадени по отношение на другите души. Чрез съзвучието на различни течения, които изхождаха от дванадесетте мъдреци, душата на това дете се разви по изключително хармоничен начин. Така детето израстна под постоянното покровителство на дванадесетте. После настъпи определено време: детето стана вече младеж, почти навърши дванадесет години и можеше да изяви нещо, което беше като един вид рефлекс, като един вид отражение на дванадесетте течения на мъдростта. И това, което се изяви тогава, беше нещо ново, също и за дванадесетте мъдреци.
към текста >>

Между изпратените разработки беше и съчинението на Виденман, което получи наградата.
Например в живота на Лесинг можем да открием инспирацията, идваща от това Същество. Разбира се, това не може да бъде доказано външно. Но целият начин на мислене при Лесинг е такъв, че този, който е запознат с нещата, ясно може да долови този розенкройцерски импулс. Или например в деветнадесетото столетие, което беше до такава висока степен неподатливо за такива идеи като Карма, прераждане и така нататък, този импулс също действуваше по екзотеричен начин. Интересно е, че именно в онова време, към края на четиридесетте години, едно научно дружество предложи награда за най-добрия философски труд върху безсмъртието на душата. Между изпратените разработки беше и съчинението на Виденман, което получи наградата. В това съчинение Виденман се застъпваше за приемането на повтарящите се земни съществувания на душата. Естествено, в него не се говореше за прераждането така, както това става днес чрез Духовната наука, но интересен е фактът, че тогава се роди едно съчинение, в което се говореше за прераждането и то беше отличено с награда. Също и други тогавашни психолози се изказаха за повтарящите се земни съществувания на душата. Следователно, никога нишката на вярата в прераждането и Кармата не се беше прекъсвала. Също и първите съчинения на великата личност Е.П.
към текста >>

3. Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват като наша лична съдба, трябва да признем за справедливи и заслужени.
Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват като наша лична съдба, трябва да признем за справедливи и заслужени. Да речем, някой човек е бил лекомислен в тази инкарнация и по-късно го сполетява един удар на съдбата. Вероятно няма да сме в състояние да свържем външно удара на съдбата с лекомислието, но имаме усещането, че този удар е справедливо заслужен. Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат като случайности и не намираме никакво обяснение за тях. Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед към нашия живот в миналото.
към текста >>

Да речем, някой човек е бил лекомислен в тази инкарнация и по-късно го сполетява един удар на съдбата.
Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват като наша лична съдба, трябва да признем за справедливи и заслужени. Да речем, някой човек е бил лекомислен в тази инкарнация и по-късно го сполетява един удар на съдбата. Вероятно няма да сме в състояние да свържем външно удара на съдбата с лекомислието, но имаме усещането, че този удар е справедливо заслужен. Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат като случайности и не намираме никакво обяснение за тях. Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед към нашия живот в миналото.
към текста >>

Ние непрекъснато трябва да насочваме поглед върху нещата, които не сме искали, които са противоположни на това, което ни харесва.
Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява като случайност и онова, което действува като необходимост. Когато човек разглежда своя живот във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася като случайност. Ние непрекъснато трябва да насочваме поглед върху нещата, които не сме искали, които са противоположни на това, което ни харесва. Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя към това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно? Тази представа може да бъде изживяна много интензивно.
към текста >>

Да предположим, че преди десет, или двадесет години ни е сполетяло едно болезнено събитие.
Да предположим, че преди десет, или двадесет години ни е сполетяло едно болезнено събитие. Днес ние ще си спомняме още много добре в нашите представи дори и най-малките подробности от това събитие. Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и волеви импулси. Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година. Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени?
към текста >>

Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации.
Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности. И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот. Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това. Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации. По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят. Ние започваме да разбираме нашата съдба. Ние сме донесли със себе си волята за случайностите в този живот от нашата предишна инкарнация.
към текста >>

По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят.
Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности. И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот. Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това. Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации. По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят. Ние започваме да разбираме нашата съдба. Ние сме донесли със себе си волята за случайностите в този живот от нашата предишна инкарнация.
към текста >>

Но да предположим, че човек му обръща внимание, че не счита това изживяване за нещо маловажно.
При едно по-дълбоко наблюдение днес мнозина хора биха могли да открият в техния живот някакво подобно изживяване. Само че те не обръщат достатъчно внимание на такива неща. Или едно такова изживяване ще мине безследно покрай съответния човек, тогава впечатлението се заличава, и той не го счита за нещо важно. Но да предположим, че човек му обръща внимание, че не счита това изживяване за нещо маловажно. Тогава той идва може би до мисълта: Всъщност тук ти беше изправен пред една криза, пред една кармическа криза, в този момент твоят живот би свършил, ти би изгубил своя живот. Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен към първия. Ти трябва да считаш този втори живот като подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт. – Когато едно такова изживяване създава у човека едно такова настроение, че от онзи час той счита своя живот като един дар, това превръща този човек в един последовател на Кристиян Розенкройц. Защото този е неговият подход да призовава душите пред себе си.
към текста >>

4. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Ние внимателно трябва да проверим себе си: Дали, задавайки въпроса, ние не влагаме вече в него нещо от обичайната рутина на живота, която, извинете, може да бъде сполучливо изразена с думите: Всъщност човекът с нежелание иска да учи нещо, с нежелание иска да усвои нещо духовно.
При обсъждането на този въпрос, който засягаме тук, и който – бих казал – напира да прозвучи от устата, ние трябва да се простим със всички удобства на живота. Ние внимателно трябва да проверим себе си: Дали, задавайки въпроса, ние не влагаме вече в него нещо от обичайната рутина на живота, която, извинете, може да бъде сполучливо изразена с думите: Всъщност човекът с нежелание иска да учи нещо, с нежелание иска да усвои нещо духовно. Това е неудобно за него. Трябва да се запитаме, дали в този въпрос не прибавяме част от това усещане за неудобство. Защото всъщност ние не сме убедени, че постигаме висшите дарове на антропософията по един по-удобен начин, отколкото онова, което примерно извличаме от нашите литературни произведения. Често пъти се подчертава по един лекомислен начин, че е достатъчно само човек да познае себе си, че е достатъчно да се стреми да бъде един добър човек и тогава той вече е антропософ. Обаче едно по-дълбоко познание ни показва именно това, че едно от най-трудните неща на света е човек да бъде добър и че нищо не се нуждае от толкова голяма подготовка, както този идеал – да бъдеш един добър човек.
към текста >>

Разбира се, всеки отделен човек ще трябва да приложи това, което би получил в отговор на един такъв въпрос, към своя особен случай.
Вземете един частен случай от живота. И то не от тези, които се отнасят до някакви научни изследвания, а такъв, с който се сблъскваме всеки ден. Замислете се, примерно, за утехата, от която имаме нужда, когато по един или друг начин изпитваме страдание, когато в една или друга степен сме неудовлетворени от живота. С други думи, нека се запитаме: Доколко може например антропософията да даде утеха на разтревожения човек, когато той се нуждае от утеха? Разбира се, всеки отделен човек ще трябва да приложи това, което би получил в отговор на един такъв въпрос, към своя особен случай. Когато се говори на много хора, може да се говори само в общи черти.
към текста >>

Защото можем да бъдем разтревожени за едно, или друго нещо, защото страдаме, защото могат да ни сполетят нещастия.
Защо се нуждаем от утеха в живота? Защото можем да бъдем разтревожени за едно, или друго нещо, защото страдаме, защото могат да ни сполетят нещастия. Естествено е по отношение на страданието човек да се чувствува така, като че ли нещо вътре в него би трябвало да се противопостави на това страдание, и да си каже: Защо трябва да страдам, защо ме сполетя това страдание? Не би ли могло животът ми да протече така, че да не ме сполетяват никакви страдания, да бъда доволен? – Онзи, който поставя въпроса така, може да стигне до един отговор само тогава, когато разполага с едно действително познание за природата на нашата човешка карма, на човешката съдба. Защо страдаме ние в света? А с това имаме предвид както външните, така и вътрешните страдания, които възникват от вътрешната организация, поради които ние не винаги сме доволни, не винаги можем да се справим в живота.
към текста >>

Естествено е по отношение на страданието човек да се чувствува така, като че ли нещо вътре в него би трябвало да се противопостави на това страдание, и да си каже: Защо трябва да страдам, защо ме сполетя това страдание?
Защо се нуждаем от утеха в живота? Защото можем да бъдем разтревожени за едно, или друго нещо, защото страдаме, защото могат да ни сполетят нещастия. Естествено е по отношение на страданието човек да се чувствува така, като че ли нещо вътре в него би трябвало да се противопостави на това страдание, и да си каже: Защо трябва да страдам, защо ме сполетя това страдание? Не би ли могло животът ми да протече така, че да не ме сполетяват никакви страдания, да бъда доволен? – Онзи, който поставя въпроса така, може да стигне до един отговор само тогава, когато разполага с едно действително познание за природата на нашата човешка карма, на човешката съдба. Защо страдаме ние в света? А с това имаме предвид както външните, така и вътрешните страдания, които възникват от вътрешната организация, поради които ние не винаги сме доволни, не винаги можем да се справим в живота. Защо ни сполетяват такива неща, които ни оставят недоволни?
към текста >>

Не би ли могло животът ми да протече така, че да не ме сполетяват никакви страдания, да бъда доволен?
Защо се нуждаем от утеха в живота? Защото можем да бъдем разтревожени за едно, или друго нещо, защото страдаме, защото могат да ни сполетят нещастия. Естествено е по отношение на страданието човек да се чувствува така, като че ли нещо вътре в него би трябвало да се противопостави на това страдание, и да си каже: Защо трябва да страдам, защо ме сполетя това страдание? Не би ли могло животът ми да протече така, че да не ме сполетяват никакви страдания, да бъда доволен? – Онзи, който поставя въпроса така, може да стигне до един отговор само тогава, когато разполага с едно действително познание за природата на нашата човешка карма, на човешката съдба. Защо страдаме ние в света? А с това имаме предвид както външните, така и вътрешните страдания, които възникват от вътрешната организация, поради които ние не винаги сме доволни, не винаги можем да се справим в живота. Защо ни сполетяват такива неща, които ни оставят недоволни?
към текста >>

– Онзи, който поставя въпроса така, може да стигне до един отговор само тогава, когато разполага с едно действително познание за природата на нашата човешка карма, на човешката съдба.
Защо се нуждаем от утеха в живота? Защото можем да бъдем разтревожени за едно, или друго нещо, защото страдаме, защото могат да ни сполетят нещастия. Естествено е по отношение на страданието човек да се чувствува така, като че ли нещо вътре в него би трябвало да се противопостави на това страдание, и да си каже: Защо трябва да страдам, защо ме сполетя това страдание? Не би ли могло животът ми да протече така, че да не ме сполетяват никакви страдания, да бъда доволен? – Онзи, който поставя въпроса така, може да стигне до един отговор само тогава, когато разполага с едно действително познание за природата на нашата човешка карма, на човешката съдба. Защо страдаме ние в света? А с това имаме предвид както външните, така и вътрешните страдания, които възникват от вътрешната организация, поради които ние не винаги сме доволни, не винаги можем да се справим в живота. Защо ни сполетяват такива неща, които ни оставят недоволни?
към текста >>

Защо ни сполетяват такива неща, които ни оставят недоволни?
Естествено е по отношение на страданието човек да се чувствува така, като че ли нещо вътре в него би трябвало да се противопостави на това страдание, и да си каже: Защо трябва да страдам, защо ме сполетя това страдание? Не би ли могло животът ми да протече така, че да не ме сполетяват никакви страдания, да бъда доволен? – Онзи, който поставя въпроса така, може да стигне до един отговор само тогава, когато разполага с едно действително познание за природата на нашата човешка карма, на човешката съдба. Защо страдаме ние в света? А с това имаме предвид както външните, така и вътрешните страдания, които възникват от вътрешната организация, поради които ние не винаги сме доволни, не винаги можем да се справим в живота. Защо ни сполетяват такива неща, които ни оставят недоволни?
към текста >>

Аз вече често пъти съм споменавал този пример: Да предположим, че някой е живял до своята осемнадесета година от издръжката на своя баща, живял е в радости и удоволствия, не е пропуснал нищо.
Ако разгледаме законите на кармата, ще видим, че в основата на нашите страдания стои нещо подобно, каквото е онова, което в обикновения живот между раждането и смъртта може да бъде онагледено приблизително със следния пример. Аз вече често пъти съм споменавал този пример: Да предположим, че някой е живял до своята осемнадесета година от издръжката на своя баща, живял е в радости и удоволствия, не е пропуснал нищо. След това бащата изгубва своето имущество, банкрутира. Младежът трябва да научи нещо подходящо, трябва да полага усилия, за да може да живее. Животът му донася страдания и лишения. И така, този човек е засегнат твърде неприятно от страданията, през които трябва да мине. Да предположим, че съответният човек стига до петдесетгодишна възраст.
към текста >>

Младежът трябва да научи нещо подходящо, трябва да полага усилия, за да може да живее.
Ако разгледаме законите на кармата, ще видим, че в основата на нашите страдания стои нещо подобно, каквото е онова, което в обикновения живот между раждането и смъртта може да бъде онагледено приблизително със следния пример. Аз вече често пъти съм споменавал този пример: Да предположим, че някой е живял до своята осемнадесета година от издръжката на своя баща, живял е в радости и удоволствия, не е пропуснал нищо. След това бащата изгубва своето имущество, банкрутира. Младежът трябва да научи нещо подходящо, трябва да полага усилия, за да може да живее. Животът му донася страдания и лишения. И така, този човек е засегнат твърде неприятно от страданията, през които трябва да мине. Да предположим, че съответният човек стига до петдесетгодишна възраст. Благодарение на това, че някога е трябвало да научи нещо, той е станал един порядъчен човек. Той стои сега здраво в живота и може да си каже: Така както аз съдех някога за моите страдания, това беше понятно за онова време; но сега трябва да мисля по друг начин за тях, сега трябва да кажа, че страданията не биха ме сполетели, ако тогава вече имах, макар и само в ограничен размер качествата на един осемнадесетгодишен младеж.
към текста >>

Да предположим, че съответният човек стига до петдесетгодишна възраст.
Аз вече често пъти съм споменавал този пример: Да предположим, че някой е живял до своята осемнадесета година от издръжката на своя баща, живял е в радости и удоволствия, не е пропуснал нищо. След това бащата изгубва своето имущество, банкрутира. Младежът трябва да научи нещо подходящо, трябва да полага усилия, за да може да живее. Животът му донася страдания и лишения. И така, този човек е засегнат твърде неприятно от страданията, през които трябва да мине. Да предположим, че съответният човек стига до петдесетгодишна възраст. Благодарение на това, че някога е трябвало да научи нещо, той е станал един порядъчен човек. Той стои сега здраво в живота и може да си каже: Така както аз съдех някога за моите страдания, това беше понятно за онова време; но сега трябва да мисля по друг начин за тях, сега трябва да кажа, че страданията не биха ме сполетели, ако тогава вече имах, макар и само в ограничен размер качествата на един осемнадесетгодишен младеж. Но ако не бяха ме сполетели страданията, аз бих останал един безделник. Страданието беше това, което превърна несъвършенствата в съвършенство. На страданието аз дължа това, че днес съм един човек различен от този, който бях преди четиридесет години.
към текста >>

Той стои сега здраво в живота и може да си каже: Така както аз съдех някога за моите страдания, това беше понятно за онова време; но сега трябва да мисля по друг начин за тях, сега трябва да кажа, че страданията не биха ме сполетели, ако тогава вече имах, макар и само в ограничен размер качествата на един осемнадесетгодишен младеж.
Младежът трябва да научи нещо подходящо, трябва да полага усилия, за да може да живее. Животът му донася страдания и лишения. И така, този човек е засегнат твърде неприятно от страданията, през които трябва да мине. Да предположим, че съответният човек стига до петдесетгодишна възраст. Благодарение на това, че някога е трябвало да научи нещо, той е станал един порядъчен човек. Той стои сега здраво в живота и може да си каже: Така както аз съдех някога за моите страдания, това беше понятно за онова време; но сега трябва да мисля по друг начин за тях, сега трябва да кажа, че страданията не биха ме сполетели, ако тогава вече имах, макар и само в ограничен размер качествата на един осемнадесетгодишен младеж. Но ако не бяха ме сполетели страданията, аз бих останал един безделник. Страданието беше това, което превърна несъвършенствата в съвършенство. На страданието аз дължа това, че днес съм един човек различен от този, който бях преди четиридесет години. Какво си даде среща тогава в душата ми? Срещнаха се моето несъвършенство, в което се намирах тогава, и моето страдание.
към текста >>

Но ако не бяха ме сполетели страданията, аз бих останал един безделник.
Животът му донася страдания и лишения. И така, този човек е засегнат твърде неприятно от страданията, през които трябва да мине. Да предположим, че съответният човек стига до петдесетгодишна възраст. Благодарение на това, че някога е трябвало да научи нещо, той е станал един порядъчен човек. Той стои сега здраво в живота и може да си каже: Така както аз съдех някога за моите страдания, това беше понятно за онова време; но сега трябва да мисля по друг начин за тях, сега трябва да кажа, че страданията не биха ме сполетели, ако тогава вече имах, макар и само в ограничен размер качествата на един осемнадесетгодишен младеж. Но ако не бяха ме сполетели страданията, аз бих останал един безделник. Страданието беше това, което превърна несъвършенствата в съвършенство. На страданието аз дължа това, че днес съм един човек различен от този, който бях преди четиридесет години. Какво си даде среща тогава в душата ми? Срещнаха се моето несъвършенство, в което се намирах тогава, и моето страдание. И моето несъвършенство търсеше моето страдание, за да може то да бъде премахнато, за да може да се превърне в съвършенство.
към текста >>

Тази констатация може да се получи дори от едно банално разглеждане на живота между раждането и смъртта.
Тази констатация може да се получи дори от едно банално разглеждане на живота между раждането и смъртта. Когато разгледаме целия живот и застанем действително по един такъв начин пред нашата карма, както това беше показано в завчерашната лекция, ние винаги стигаме до убеждението, че всички страдания, които ни сполетяват, всички страдания, които се изпречват на пътя ни, са от такова естество, че те всъщност са търсени от нашето несъвършенство. А именно най-голямата част от мъките и страданията са търсени от онези несъвършенства, които сме донесли със себе си от нашите минали инкарнации. И понеже тези несъвършенства са вътре в нас, нещо, което е по-разумно от самите нас, търси пътя към мъките и страданията. Защото това е едно златно правило на живота, че всички ние като хора имаме в нас един по-разумен човек, един по-мъдър човек, отколкото сме самите ние. Защото този, който в обикновения живот наричаме “аз”, е по-малко мъдър.
към текста >>

Когато разгледаме целия живот и застанем действително по един такъв начин пред нашата карма, както това беше показано в завчерашната лекция, ние винаги стигаме до убеждението, че всички страдания, които ни сполетяват, всички страдания, които се изпречват на пътя ни, са от такова естество, че те всъщност са търсени от нашето несъвършенство.
Тази констатация може да се получи дори от едно банално разглеждане на живота между раждането и смъртта. Когато разгледаме целия живот и застанем действително по един такъв начин пред нашата карма, както това беше показано в завчерашната лекция, ние винаги стигаме до убеждението, че всички страдания, които ни сполетяват, всички страдания, които се изпречват на пътя ни, са от такова естество, че те всъщност са търсени от нашето несъвършенство. А именно най-голямата част от мъките и страданията са търсени от онези несъвършенства, които сме донесли със себе си от нашите минали инкарнации. И понеже тези несъвършенства са вътре в нас, нещо, което е по-разумно от самите нас, търси пътя към мъките и страданията. Защото това е едно златно правило на живота, че всички ние като хора имаме в нас един по-разумен човек, един по-мъдър човек, отколкото сме самите ние. Защото този, който в обикновения живот наричаме “аз”, е по-малко мъдър. Ако би зависело от него, този “полу-мъдрец” би избрал пътя на удоволствието, на радостта, пред този на страданието.
към текста >>

Ако би зависело от него, този “полу-мъдрец” би избрал пътя на удоволствието, на радостта, пред този на страданието.
Когато разгледаме целия живот и застанем действително по един такъв начин пред нашата карма, както това беше показано в завчерашната лекция, ние винаги стигаме до убеждението, че всички страдания, които ни сполетяват, всички страдания, които се изпречват на пътя ни, са от такова естество, че те всъщност са търсени от нашето несъвършенство. А именно най-голямата част от мъките и страданията са търсени от онези несъвършенства, които сме донесли със себе си от нашите минали инкарнации. И понеже тези несъвършенства са вътре в нас, нещо, което е по-разумно от самите нас, търси пътя към мъките и страданията. Защото това е едно златно правило на живота, че всички ние като хора имаме в нас един по-разумен човек, един по-мъдър човек, отколкото сме самите ние. Защото този, който в обикновения живот наричаме “аз”, е по-малко мъдър. Ако би зависело от него, този “полу-мъдрец” би избрал пътя на удоволствието, на радостта, пред този на страданието. “По-разумният” е онзи, който почива в глъбините на нашето подсъзнание, до което нашето обикновено съзнание няма достъп. Той ни закрива погледа към лекомислената радост и запалва в нас една магическа сила, която тръгва по пътя на страданието, без ние да знаем за това. Но какво значи това: Без ние да знаем? Това значи, че по-разумният добива по-голяма сила над по-малко разумният и постоянно действува в нас така, че насочва нашите несъвършенства към нашите страдания и ни причинява страдание, защото с всяко вътрешно и външно страдание ние премахваме едно несъвършенство и ставаме по-съвършени.
към текста >>

Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства.
Подобни размишления звучат като една добра теория, обаче те не вършат кой знае каква работа. Работата е свършена, когато с усилие на волята човек потърси в живота си определени тържествени моменти и действително, влагайки цялата си енергия в тях, ги превърне в жизнено съдържание на душата си. Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си. Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства. Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост! Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане. Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила. И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора.
към текста >>

Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила.
Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си. Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства. Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост! Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане. Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила. И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора.
към текста >>

Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота.
Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в живота! Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота. Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания. За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение. Обаче да се справим с веселието и радостта е трудно.
към текста >>

За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение.
Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в живота! Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота. Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания. За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение. Обаче да се справим с веселието и радостта е трудно.
към текста >>

Това може да бъде полезно за всеки, защото той може да го проучи по определен начин и да го приложи в своя собствен живот.
Тук впрочем ние навлизаме в една област, която е извънредно разнообразна и сложна и по отношение на която можем да дадем само общи гледни точки. Обаче тук ще дадем само такива подробности, които са действително установени чрез ясновидското изследване. Това може да бъде полезно за всеки, защото той може да го проучи по определен начин и да го приложи в своя собствен живот.
към текста >>

Всички ние изживяваме някъде около половината на нашия живот, онази епоха, когато възходящата линия на живота преминава в низходяща, когато сме изразходвали цялата си младежка сила, когато преминаваме върховата точка и поемаме надолу по низходящата линия.
Ясновидското изследване установява един забележителен факт. Всички ние изживяваме някъде около половината на нашия живот, онази епоха, когато възходящата линия на живота преминава в низходяща, когато сме изразходвали цялата си младежка сила, когато преминаваме върховата точка и поемаме надолу по низходящата линия. Тази точка, която се пада някъде около тридесетте години, не може да бъде дадена като общо правило, но все пак тя важи за всеки един от нас. Това е онази епоха от нашия живот, през която ние живеем до най-голяма степен в условията на физическия свят. Тук човек може да се поддаде на една измама. Това, което е предхождало тази епоха, са били всъщност, започвайки от детството, проявления на неща, които сме донесли със себе си в настоящата инкарнация, макар те да са ставали все по-слаби и по-слаби. Всичко това ние сме изнесли вън от себе си, изградили сме с него нашия живот, така че постоянно сме консумирали от сили, които сме донесли със себе си от духовния свят.
към текста >>

В тази повратна точка на живота ние живеем най-много в света на физическото поле, вплетени сме най-много във всичко онова, което ни занимава отвън.
Това, което е предхождало тази епоха, са били всъщност, започвайки от детството, проявления на неща, които сме донесли със себе си в настоящата инкарнация, макар те да са ставали все по-слаби и по-слаби. Всичко това ние сме изнесли вън от себе си, изградили сме с него нашия живот, така че постоянно сме консумирали от сили, които сме донесли със себе си от духовния свят. Тези сили са вече изразходени, когато настъпва гореспоменатия момент. И когато после отново разглеждаме низходящата линия на живота, нещата се представят така, че ние натрупваме и обработваме това, което сме научили в училището на живота, за да го вземем със себе си в следващата инкарнация. Това ние отнасяме в духовния свят, а по-рано сме го взели от духовния свят. В тази повратна точка на живота ние живеем най-много в света на физическото поле, вплетени сме най-много във всичко онова, което ни занимава отвън. Там ние сме завършили времето на нашето учение, пристъпваме непосредствено в живота, трябва да се справим с нашия живот. Тогава се занимаваме със самите себе си, заети сме най-много с уреждане на външните обстоятелства. Обаче онова, което се поставя в отношение с външния свят, е умът и волевите импулси, които идват от ума. Това, което най-силно блика тогава от нас, това е най-чуждото, за него духовните светове се затварят. Следователно, ние сме най-отдалечени от духовния свят тъкмо в средата на нашия живот.
към текста >>

Но ако в трудните и самотни часове от живота ние го разглеждаме по такъв начин, че той да получи своя смисъл, тогава наградата е голяма.
Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация. Установява се много често, че тези хора се явяват като родители, или братя и сестри в нашата сегашна инкарнация. Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия живот. Ние ще се убедим, че ако разглеждаме нещата по този начин, животът ни става по-ясен. Ако един или друг опит се окаже погрешен, това няма голямо значение. Но ако в трудните и самотни часове от живота ние го разглеждаме по такъв начин, че той да получи своя смисъл, тогава наградата е голяма. Обаче не бива да подреждаме живота си избирателно и да издирваме онези, които бихме искали да са били някога наши родители, само защото ги харесваме. Не бива да поставяме нещата в погрешна светлина чрез един или друг наш предразсъдък. Вие ще се съгласите, че тук сме изложени на големи опасности, възникващи главно от нашите предразсъдъци. И е много добре да възпитаваме себе си в пълна безпристрастност, когато става дума за тези трудни неща.
към текста >>

Тогава става така, че във втората половина на нашия живот ние отново се събираме с лица, които вече са били свързани по един, или друг начин с нас.
Сега Вие бихте могли да ме запитате: Но как да разглеждаме живота в неговата низходяща линия? По един забележителен начин ние установихме: В началото на нашия живот ние се запознаваме с хора, които през миналата инкарнация сме срещали в средата на живота, докато сега, в средата на живота, отново виждаме как запознанството с тях е ставало в началото на миналия живот. Но как стоят нещата с низходящата линия на живота? – Там нещата стоят така, че срещаме личности, които са имали работа с нас в предишния земен живот, но може би и още не. Те са имали работа с нас в миналия земен живот тогава, когато се случват особено характерни събития, каквито така често настъпват в човешкия живот, когато настъпва някой решаващ момент в живота – да речем силни изпитания в живота чрез горчиво разочарование. Тогава става така, че във втората половина на нашия живот ние отново се събираме с лица, които вече са били свързани по един, или друг начин с нас. Чрез това отношенията се разместват и така се уравновесява нещо, което е било причинено по-рано.
към текста >>

Но във втората половина на нашия живот срещаме лица, при които кармата, която е била вече създадена, не може да бъде изплатена само в един живот.
Това разнообразява нещата и ни позволява да разберем, че не бива да постъпваме шаблонно. Но във втората половина на нашия живот срещаме лица, при които кармата, която е била вече създадена, не може да бъде изплатена само в един живот. Да предположим, че в един наш живот сме причинили страдание на един човек. Лесно бихме могли да си представим, че в следващия живот отново ще се съберем с този човек и по-разумното Същество в нас ни събира така, че да можем да поправим това, което сме му сторили. Обаче не винаги отношенията на живота са такива, че да можем да поправим всичко, често пъти поправяме само една част. Възникват фактори, които усложняват нещата и които правят възможно такива остатъци на кармата да бъдат поправени във втората половина на живота. Ето как ние стигаме до едно разбиране за кармата, благодарение на което можем да разглеждаме нашето общуване с другите хора именно в светлината на кармата.
към текста >>

Да предположим, че в един наш живот сме причинили страдание на един човек.
Това разнообразява нещата и ни позволява да разберем, че не бива да постъпваме шаблонно. Но във втората половина на нашия живот срещаме лица, при които кармата, която е била вече създадена, не може да бъде изплатена само в един живот. Да предположим, че в един наш живот сме причинили страдание на един човек. Лесно бихме могли да си представим, че в следващия живот отново ще се съберем с този човек и по-разумното Същество в нас ни събира така, че да можем да поправим това, което сме му сторили. Обаче не винаги отношенията на живота са такива, че да можем да поправим всичко, често пъти поправяме само една част. Възникват фактори, които усложняват нещата и които правят възможно такива остатъци на кармата да бъдат поправени във втората половина на живота. Ето как ние стигаме до едно разбиране за кармата, благодарение на което можем да разглеждаме нашето общуване с другите хора именно в светлината на кармата.
към текста >>

Възникват фактори, които усложняват нещата и които правят възможно такива остатъци на кармата да бъдат поправени във втората половина на живота.
Това разнообразява нещата и ни позволява да разберем, че не бива да постъпваме шаблонно. Но във втората половина на нашия живот срещаме лица, при които кармата, която е била вече създадена, не може да бъде изплатена само в един живот. Да предположим, че в един наш живот сме причинили страдание на един човек. Лесно бихме могли да си представим, че в следващия живот отново ще се съберем с този човек и по-разумното Същество в нас ни събира така, че да можем да поправим това, което сме му сторили. Обаче не винаги отношенията на живота са такива, че да можем да поправим всичко, често пъти поправяме само една част. Възникват фактори, които усложняват нещата и които правят възможно такива остатъци на кармата да бъдат поправени във втората половина на живота. Ето как ние стигаме до едно разбиране за кармата, благодарение на което можем да разглеждаме нашето общуване с другите хора именно в светлината на кармата.
към текста >>

Но щом това е така, тогава ние трябва да си кажем: През колкото и инкарнации да минем, винаги зависи, следователно, от нашата Карма, винаги зависи от дадената инкарнация, какви представи получаваме.
Вчера аз вече обърнах вниманието Ви върху следното: Ние не можем да пренесем със себе си нашите представи от един живот в друг. Аз посочих, че дори и Платон не можеше да вземе непосредствено със себе си представите на своята душа и да ги пренесе в следващата инкарнация. Ние пренасяме със себе си от един живот в друг това, което представлява нашата воля, нашите чувства, така, че във всеки живот отново стигаме до нашите представи и нашия език. Защото по-голямата част от представите живеят в езика, така че по-голямата част от тях ние извличаме от езика. Този живот между раждането и смъртта ни дава такива представи, които са характерни за живота между раждането и смъртта. Но щом това е така, тогава ние трябва да си кажем: През колкото и инкарнации да минем, винаги зависи, следователно, от нашата Карма, винаги зависи от дадената инкарнация, какви представи получаваме. Онова, което изживявате като мъдрост на представите, Вие винаги го вземате от външния свят. Това зависи от факта, как кармата Ви е поставила в един език, в един народ, в едно семейство. В нашите представи и мисли ние не знаем за света нищо друго, освен това, което зависи от нашата карма. Тези думи означават твърде много. Те означават, че всичко, което можем да знаем в живота, което можем да усвоим като познание, е нещо напълно лично, и чрез това, което можем да усвоим в живота, ние никога не можем да се издигнем над нашата личност.
към текста >>

Само по този начин ние научаваме нещо за нашето по-висше “себе”, за онова “себе”, което имаме над физическото поле.
И човекът, който иска да познае самия себе си и не знае, че в него се намира само едно огледало на външния свят, може само да си въобразява, че вниквайки в себе си той може да намери своето по-висше “себе”. Не бива да вървим по този лесен път на удобството. Ние трябва да се запитаме относно онова, което става в другите светове, където се намира нашето висше “себе” и където не съществува нищо друго, освен това, което Духовната наука говори за различните планетарни въплъщения на Земята. Както изследваме една детска душа по отношение на външния живот, когато питаме какво се намира около детето, така трябва да питаме и какво се намира около висшето “себе”. Обаче за световете, в които се намира нашето висше “себе” – за тях ние научаваме от Духовната наука и нейните описания, отнасящи се до тайните на Стария Сатурн, на Старата Луна, до разивитието на Земята, реинкарнациите и кармата, Девакана, Камалока и т.н. Само по този начин ние научаваме нещо за нашето по-висше “себе”, за онова “себе”, което имаме над физическото поле. И на този, който не се съобразява с тези тайни, ние трябва да кажем: По отношение на самия себе си ти си едно галено котенце! Защото ти се умилкваш твърде много пред тази душа и шепнеш: Вгледай се навътре в себе си; само там ще намериш божествения човек! – Но там тя ще намери единствено това, което е натрупала като опитности, свързани с външния свят! Ние откриваме божествения човек само тогава, когато търсим в самите себе си това, което се отразява там, идвайки отвън, така че всичко, което при известни обстоятелства може да е неудобно за изучаване, всъщност не е нищо друго, освен себепознание.
към текста >>

5. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа.
Аз не бих искал да бъда криво разбран по отношение на една точка, върху която вчера говорихме тук в нашата вечерна лекция и въпреки това, един днешен разговор ми подсказа, че лесно може да се промъкне едно погрешно разбиране. Естествено е тези неща, които са свързани с интимностите на нашата карма, да бъдат трудни за формулиране с думи и много лесно може да се случи едно или друго нещо да не може да бъде ясно разбрано от първи път. Това е точката, която засегнахме вчера, относно факта, че в нашите мъки и страдания трябва да виждаме нещо, което по-разумното същество в нас търси, за да преодолее определени несъвършенства и че именно чрез това, че понасяме спокойно страданията, ние можем да вървим напред в нашия път. Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа. Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат. Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост. Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното. Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества.
към текста >>

Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат.
Аз не бих искал да бъда криво разбран по отношение на една точка, върху която вчера говорихме тук в нашата вечерна лекция и въпреки това, един днешен разговор ми подсказа, че лесно може да се промъкне едно погрешно разбиране. Естествено е тези неща, които са свързани с интимностите на нашата карма, да бъдат трудни за формулиране с думи и много лесно може да се случи едно или друго нещо да не може да бъде ясно разбрано от първи път. Това е точката, която засегнахме вчера, относно факта, че в нашите мъки и страдания трябва да виждаме нещо, което по-разумното същество в нас търси, за да преодолее определени несъвършенства и че именно чрез това, че понасяме спокойно страданията, ние можем да вървим напред в нашия път. Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа. Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат. Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост. Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното. Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите. Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества. Следователно, само това, човек да се чувствува в милостта, е нещо, което означава един напредък, другото би ни върнало назад в нашето развитие.
към текста >>

Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова.
Нека сега да разширим нашето обсъждане, засягащо въпросите на кармата по един по-свободен начин, така че Духовната наука да се превърне за нас в един вид жизнена сила. Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания. Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова. Да предположим, че ме е сполетяло едно нещастие. Когато насочвам мислите си върху нещастието, което ме е сполетяло, аз мога да кажа: Ако не бях небрежен, това нещастие нямаше да ме сполети. Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот. Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия живот нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас! Постепенно ние ще можем да правим разликата между неща, които сме в състояние да извършим, неща, в които, така да се каже, сполучваме, или не сполучваме.
към текста >>

Да предположим, че ме е сполетяло едно нещастие.
Нека сега да разширим нашето обсъждане, засягащо въпросите на кармата по един по-свободен начин, така че Духовната наука да се превърне за нас в един вид жизнена сила. Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания. Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова. Да предположим, че ме е сполетяло едно нещастие. Когато насочвам мислите си върху нещастието, което ме е сполетяло, аз мога да кажа: Ако не бях небрежен, това нещастие нямаше да ме сполети. Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот. Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия живот нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас! Постепенно ние ще можем да правим разликата между неща, които сме в състояние да извършим, неща, в които, така да се каже, сполучваме, или не сполучваме. При някои неща, в които не успяваме, ще намерим за понятно, че не сме успели, че е редно да не успеем, защото сме били лениви, невнимателни, или нещо подобно.
към текста >>

Когато насочвам мислите си върху нещастието, което ме е сполетяло, аз мога да кажа: Ако не бях небрежен, това нещастие нямаше да ме сполети.
Нека сега да разширим нашето обсъждане, засягащо въпросите на кармата по един по-свободен начин, така че Духовната наука да се превърне за нас в един вид жизнена сила. Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания. Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова. Да предположим, че ме е сполетяло едно нещастие. Когато насочвам мислите си върху нещастието, което ме е сполетяло, аз мога да кажа: Ако не бях небрежен, това нещастие нямаше да ме сполети. Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот. Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия живот нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас! Постепенно ние ще можем да правим разликата между неща, които сме в състояние да извършим, неща, в които, така да се каже, сполучваме, или не сполучваме. При някои неща, в които не успяваме, ще намерим за понятно, че не сме успели, че е редно да не успеем, защото сме били лениви, невнимателни, или нещо подобно. При други неща обаче напразно ще разчитаме на нашите сили и способности.
към текста >>

Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия живот нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас!
Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания. Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова. Да предположим, че ме е сполетяло едно нещастие. Когато насочвам мислите си върху нещастието, което ме е сполетяло, аз мога да кажа: Ако не бях небрежен, това нещастие нямаше да ме сполети. Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот. Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия живот нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас! Постепенно ние ще можем да правим разликата между неща, които сме в състояние да извършим, неща, в които, така да се каже, сполучваме, или не сполучваме. При някои неща, в които не успяваме, ще намерим за понятно, че не сме успели, че е редно да не успеем, защото сме били лениви, невнимателни, или нещо подобно. При други неща обаче напразно ще разчитаме на нашите сили и способности. Ето защо полезно е от тази гледна точка да се вгледаме в нашите собствени преживявания, да разделим именно нещата, за които можем да кажем: Аз имах неуспех и беше редно да не успея, без да бъда виновен за това. При други неща ще си кажем: Колко чудно е, че успях!
към текста >>

Постепенно ние ще можем да правим разликата между неща, които сме в състояние да извършим, неща, в които, така да се каже, сполучваме, или не сполучваме.
Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова. Да предположим, че ме е сполетяло едно нещастие. Когато насочвам мислите си върху нещастието, което ме е сполетяло, аз мога да кажа: Ако не бях небрежен, това нещастие нямаше да ме сполети. Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот. Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия живот нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас! Постепенно ние ще можем да правим разликата между неща, които сме в състояние да извършим, неща, в които, така да се каже, сполучваме, или не сполучваме. При някои неща, в които не успяваме, ще намерим за понятно, че не сме успели, че е редно да не успеем, защото сме били лениви, невнимателни, или нещо подобно. При други неща обаче напразно ще разчитаме на нашите сили и способности. Ето защо полезно е от тази гледна точка да се вгледаме в нашите собствени преживявания, да разделим именно нещата, за които можем да кажем: Аз имах неуспех и беше редно да не успея, без да бъда виновен за това. При други неща ще си кажем: Колко чудно е, че успях! После ще се обърнем към неща, които идват като една случайност в живота, за които изобщо не можем да си представим, че могат да имат някаква връзка с причините, които са ги предизвикали, следователно случайни неща и онези, които сме извършили, без те да имат нещо общо с нашите способности.
към текста >>

Ето защо полезно е от тази гледна точка да се вгледаме в нашите собствени преживявания, да разделим именно нещата, за които можем да кажем: Аз имах неуспех и беше редно да не успея, без да бъда виновен за това.
Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот. Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия живот нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас! Постепенно ние ще можем да правим разликата между неща, които сме в състояние да извършим, неща, в които, така да се каже, сполучваме, или не сполучваме. При някои неща, в които не успяваме, ще намерим за понятно, че не сме успели, че е редно да не успеем, защото сме били лениви, невнимателни, или нещо подобно. При други неща обаче напразно ще разчитаме на нашите сили и способности. Ето защо полезно е от тази гледна точка да се вгледаме в нашите собствени преживявания, да разделим именно нещата, за които можем да кажем: Аз имах неуспех и беше редно да не успея, без да бъда виновен за това. При други неща ще си кажем: Колко чудно е, че успях! После ще се обърнем към неща, които идват като една случайност в живота, за които изобщо не можем да си представим, че могат да имат някаква връзка с причините, които са ги предизвикали, следователно случайни неща и онези, които сме извършили, без те да имат нещо общо с нашите способности. Ето кое искаме да изследваме, ето в кое искаме да се задълбочим.
към текста >>

Нека за миг да предположим, че всичко, което ни е сполетяло, идва в отговор на нашите желания, че сме разгърнали цялата си воля, то да се случи.
Да, предстои ни да се занимаваме с твърде странни неща. Нека за миг да предположим, че всичко, което ни е сполетяло, идва в отговор на нашите желания, че сме разгърнали цялата си воля, то да се случи. Да предположим, че от покрива се откъсва една керемида и пада върху нечие рамо. Нека, като един вид експеримент, да си представим, че това не ни е сполетяло случайно. Нека да развием следната хипотеза: Какво би се случило, ако ти се намираше горе на покрива, разместваш керемидите, и една от тях – докато ти светкавично слизаш на улицата – полита надолу и те улучва в рамото? Или, ако например, наглед безповодно, сами си предизвикаме една простуда? Да си представим как една дама, недоволна от съдбата си, умишлено се излага на простуда, в резултат на което умира.
към текста >>

Да предположим, че от покрива се откъсва една керемида и пада върху нечие рамо.
Да, предстои ни да се занимаваме с твърде странни неща. Нека за миг да предположим, че всичко, което ни е сполетяло, идва в отговор на нашите желания, че сме разгърнали цялата си воля, то да се случи. Да предположим, че от покрива се откъсва една керемида и пада върху нечие рамо. Нека, като един вид експеримент, да си представим, че това не ни е сполетяло случайно. Нека да развием следната хипотеза: Какво би се случило, ако ти се намираше горе на покрива, разместваш керемидите, и една от тях – докато ти светкавично слизаш на улицата – полита надолу и те улучва в рамото? Или, ако например, наглед безповодно, сами си предизвикаме една простуда? Да си представим как една дама, недоволна от съдбата си, умишлено се излага на простуда, в резултат на което умира. Следователно, нещата, които иначе приемаме за случайни, сега мисловно ги подреждаме по такъв начин, като че ли сами сме ги желали и подготвили.
към текста >>

Нека, като един вид експеримент, да си представим, че това не ни е сполетяло случайно.
Да, предстои ни да се занимаваме с твърде странни неща. Нека за миг да предположим, че всичко, което ни е сполетяло, идва в отговор на нашите желания, че сме разгърнали цялата си воля, то да се случи. Да предположим, че от покрива се откъсва една керемида и пада върху нечие рамо. Нека, като един вид експеримент, да си представим, че това не ни е сполетяло случайно. Нека да развием следната хипотеза: Какво би се случило, ако ти се намираше горе на покрива, разместваш керемидите, и една от тях – докато ти светкавично слизаш на улицата – полита надолу и те улучва в рамото? Или, ако например, наглед безповодно, сами си предизвикаме една простуда? Да си представим как една дама, недоволна от съдбата си, умишлено се излага на простуда, в резултат на което умира. Следователно, нещата, които иначе приемаме за случайни, сега мисловно ги подреждаме по такъв начин, като че ли сами сме ги желали и подготвили. Същото можем да постигнем и с онези събития, които имат непосредствена връзка с нашите качества и способности.
към текста >>

Нека да развием следната хипотеза: Какво би се случило, ако ти се намираше горе на покрива, разместваш керемидите, и една от тях – докато ти светкавично слизаш на улицата – полита надолу и те улучва в рамото?
Да, предстои ни да се занимаваме с твърде странни неща. Нека за миг да предположим, че всичко, което ни е сполетяло, идва в отговор на нашите желания, че сме разгърнали цялата си воля, то да се случи. Да предположим, че от покрива се откъсва една керемида и пада върху нечие рамо. Нека, като един вид експеримент, да си представим, че това не ни е сполетяло случайно. Нека да развием следната хипотеза: Какво би се случило, ако ти се намираше горе на покрива, разместваш керемидите, и една от тях – докато ти светкавично слизаш на улицата – полита надолу и те улучва в рамото? Или, ако например, наглед безповодно, сами си предизвикаме една простуда? Да си представим как една дама, недоволна от съдбата си, умишлено се излага на простуда, в резултат на което умира. Следователно, нещата, които иначе приемаме за случайни, сега мисловно ги подреждаме по такъв начин, като че ли сами сме ги желали и подготвили. Същото можем да постигнем и с онези събития, които имат непосредствена връзка с нашите качества и способности. Да речем, не успяваме в нещо.
към текста >>

Това би бил един странен човек, който измисляме с нашата фантазия, един човек, който би извършил всичко това: един камък да падне на рамото ни, да получим тази или онази болест и т.н.
Същото можем да постигнем и с онези събития, които имат непосредствена връзка с нашите качества и способности. Да речем, не успяваме в нещо. Например, когато пропускаме един влак, не искаме да си представим, че виновни за това са били всички възможни външни обстоятелства, а искаме да си представим, че поради нашата небрежност сме пропуснали да стигнем навреме на гарата. Нека си го представим като един вид опит. Когато сторим това, ние стигаме до там, че си измисляме един несъществуващ човек. Това би бил един странен човек, който измисляме с нашата фантазия, един човек, който би извършил всичко това: един камък да падне на рамото ни, да получим тази или онази болест и т.н. Естествено ще знаем, че това няма нищо общо със самите нас. Въпреки това ние го очертаваме съвсем ясно пред погледа си и бихме могли да стигнем до твърде странни опитности по отношение на него. След известно време ще забележим: Естествено, ти не си извършил това, този човек е измислен. Но въпреки всичко, ние вече не можем да се отделим от него. Мисълта за него не ни напуска.
към текста >>

Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата.
Нека не пренебрегваме такива правила, които ни се дават, защото все повече ще се убеждаваме как животът се прояснява, а ние ставаме все по-силни. Ние ще констатираме, че когато сме направили това веднъж и сме добили чувството: Ти сам беше този, който направи всичко това – тогава ще заставаме срещу бъдещите събития, които срещаме, по съвършено друг начин. Чрез това се изменя цялата ни душевна нагласа. Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата. И когато се сблъскваме с нещо, ние имаме вече насоката на нашите чувства, които ни казват: О, това се случва поради тази или онази причина. И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот. По този начин животът става по-ясен, по-спокоен, и точно от това се нуждаят хората, не само тези, чиито копнежи ги тласкат към антропософията, а също и тези, които стоят извън антропософията. Следователно, никак не е правилно, когато много хора казват: Какво ни интересуват нашите минали инкарнации, щом не можем да си спомним за тях? За да постигнем правилната душевна нагласа към настоящия земен живот, ние следва да развиваме една памет на чувствата, а не една памет на понятията и представите.
към текста >>

Той използува първата половина на този живот за големи пътувания, за да търси различните културни центрове на Европа, Африка, Азия, за да се запознае с това, което беше възникнало там през тринадесетото столетие.
Аз ви описах първата школа на Кристиян Розенкройц, защото този тринадесети е една индивидуалност, която ние наричаме Кристиян Розенкройц. В онова свое въплъщение той много скоро умря, имаше едно кратко земно съществувание. Той отново се прероди в четиринадесетото столетие и тогава животът му продължи повече от сто години. Тогава в него отново се проявиха онези неща, които се бяха зародили в душата му през тринадесетото столетие. Тогава, в тринадесетото столетие той имаше един кратък живот, а в четиринадесетото столетие – един дълъг живот. Той използува първата половина на този живот за големи пътувания, за да търси различните културни центрове на Европа, Африка, Азия, за да се запознае с това, което беше възникнало там през тринадесетото столетие. След това отново се завърна в Европа. Някои от тези, които го бяха отгледали и възпитали в тринадесетото столетие, бяха отново преродени, а към тях се присъединиха и други. Именно тогава беше създадено онова течение, което наричаме розенкройцерско. И Кристиян Розенкройц постоянно идваше на Земята в най-различни нови въплъщения.
към текста >>

Когато някой съизживява именно нещата, които се разиграват около нас в духовното поле, например когато той е изживял тези неща през осемдесетте, деветдесетте години на миналото столетие, той можеше да долови определени влияния от една странна личност – аз привеждам само един случай от многото други – но тези влияния се проявяваха така, че съответният човек не се чувствуваше особено добре.
Сега бих искал да си послужа с един пример. Онези, които участвуват в окултния духовен живот, установиха нещо твърде знаменателно. Когато някой съизживява именно нещата, които се разиграват около нас в духовното поле, например когато той е изживял тези неща през осемдесетте, деветдесетте години на миналото столетие, той можеше да долови определени влияния от една странна личност – аз привеждам само един случай от многото други – но тези влияния се проявяваха така, че съответният човек не се чувствуваше особено добре. И всички, които долавяха известни въздействия, идващи от едни или други свои съвременици, живеещи далеч от тях в пространството, долавяха нещо като сияние, което идваше от една личност, но това сияние не беше напълно хармонично. После настъпи новото столетие и онези, които можеха да доловят окултните влияния, констатираха, че влиянията са станали хармонични. Какво се беше случило? Сега искам да Ви посоча причината.
към текста >>

Кристиян Розенкройц винаги е използувал кратките междинни времена между своите инкарнации, за да призове в създаденото от него духовно направление душите, за които знаеше, че те са вече узрели за това.
Кристиян Розенкройц винаги е използувал кратките междинни времена между своите инкарнации, за да призове в създаденото от него духовно направление душите, за които знаеше, че те са вече узрели за това. Между своите умирания и раждания той се занимава с това, да избира по определен начин узрелите за неговото течение духове. Но и хората, ако обръщат внимание, следва да разбират, чрез какво Кристиян Розенкройц им дава знак, че трябва да се числят към неговите избранници. Този знак се явява в живота на много хора от нашето съвремие, само че те не му обръщат особено внимание. Но между привидно случайните събития има и такива, а именно нещо, което показва, че онзи, на когото този знак е даден, всъщност вече е избран от Кристиян Розенкройц, намерен е за узрял в периода между смъртта и едно ново раждане. Той дава този знак тук на физическото поле.
към текста >>

Той дава този знак тук на физическото поле.
Кристиян Розенкройц винаги е използувал кратките междинни времена между своите инкарнации, за да призове в създаденото от него духовно направление душите, за които знаеше, че те са вече узрели за това. Между своите умирания и раждания той се занимава с това, да избира по определен начин узрелите за неговото течение духове. Но и хората, ако обръщат внимание, следва да разбират, чрез какво Кристиян Розенкройц им дава знак, че трябва да се числят към неговите избранници. Този знак се явява в живота на много хора от нашето съвремие, само че те не му обръщат особено внимание. Но между привидно случайните събития има и такива, а именно нещо, което показва, че онзи, на когото този знак е даден, всъщност вече е избран от Кристиян Розенкройц, намерен е за узрял в периода между смъртта и едно ново раждане. Той дава този знак тук на физическото поле. Това събитие може да се нарече клеймото на Кристиян Розенкройц.
към текста >>

Да предположим, че един човек лежи в леглото – на други места аз разказах други събития, всички те са се случили – и внезапно се пробужда.
Да предположим, че един човек лежи в леглото – на други места аз разказах други събития, всички те са се случили – и внезапно се пробужда. За него е необяснимо защо се пробужда и когато, ръководен от един инстинкт, поглежда върху една стена, той вижда там нещо особено. Стаята е сумрачно осветена, стената е тъмна и ето, той вижда написано на стената: “Стани веднага”. Той става, но всичко му се струва странно. Излиза от къщата и върху неговото легло пада таванът, който неминуемо би го убил. Нещата са станали така, че никой друг не е пострадал.
към текста >>

Този човек проследява всичко; и тогава разбира, че никакво същество на физическото поле не е могло да го предупреди, че трябва да стане от леглото.
За него е необяснимо защо се пробужда и когато, ръководен от един инстинкт, поглежда върху една стена, той вижда там нещо особено. Стаята е сумрачно осветена, стената е тъмна и ето, той вижда написано на стената: “Стани веднага”. Той става, но всичко му се струва странно. Излиза от къщата и върху неговото легло пада таванът, който неминуемо би го убил. Нещата са станали така, че никой друг не е пострадал. Този човек проследява всичко; и тогава разбира, че никакво същество на физическото поле не е могло да го предупреди, че трябва да стане от леглото. Ако би продължил да лежи, той сигурно вече би бил мъртъв.
към текста >>

Виждате ли, когато някоя вечер говоря и повтарям нещо, това става съзнателно, защото имам опит, че от неща, които някой е забравил напълно, или наполовина, той прави странни изводи.
Аз изрично подчертавам, че в нашето съвремие в живота на много хора се явяват такива изживявания – важното е човек да бъде много внимателен към тях. Не винаги случаят е очебиен, но много хора на нашето време изживяват нещо подобно. Виждате ли, когато някоя вечер говоря и повтарям нещо, това става съзнателно, защото имам опит, че от неща, които някой е забравил напълно, или наполовина, той прави странни изводи. Казвам това поради причината, че никой не трябва да се почувствува подтиснат, ако не е имал такова изживяване – това не бива да се случва, защото той все пак ще намери в живота си нещо – нужно е само да пристъпи към едно старателно проучване. Естествено, аз мога да посоча само едно типично събитие. Следователно тук имаме един житейски факт, за който можем да кажем, че той не е предизвикан в рамките на една инкарнация: Ние сме имали шанса да срещнем Кристян Розенкройц в духовния свят. Аз изтъкнах особено силно това събитие на призоваването. Бихме могли да приведем също и други събития, непосредствено свързани с духовния свят, които се разиграват в живота между смъртта и раждането, обаче за нас е важно именно това събитие, което е толкова интимно свързано с нашето духовно движение.
към текста >>

Често пъти само на пръв поглед изглежда така, сякаш ние размишляваме, докато всъщност чрез спокойствието ние получаваме сили, които ни позволяват да следваме призивите на кармата; ние започнем да разбираме кармата, когато тя ни призовава.
И така вие виждате как от едно такова събитие може да настъпи едно съвършено друго настроение, ако искаме да видим какво всъщност става в живота. Повечето хора минават бързо през живота и не му обръщат внимание; те не размишляват, а развиват един живот в прослава на действията. Обаче ако много действия, които са неподготвени и незрели, не биха били извършвани, и хората биха размишлявали поне малко, те щяха да извършват много по-смислени дела в живота си! Знаците би трябвало да бъдат разчитани спокойно и внимателно. Често пъти само на пръв поглед изглежда така, сякаш ние размишляваме, докато всъщност чрез спокойствието ние получаваме сили, които ни позволяват да следваме призивите на кармата; ние започнем да разбираме кармата, когато тя ни призовава. Това са неща, върху които исках този път да насоча Вашето внимание, защото те ни помагат да вникваме още по-дълбоко в нашия живот.
към текста >>

6. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

В това се изразява целият ужас пред света, който стои зад физическото поле, ужасът пред света, в който човекът навлиза след смъртта.
Дори когато проследяваме развитието на човечеството само външно, става ясно, че духовността постоянно намалява. След това стигаме до културата, която стоеше изцяло върху почвата на земното: До гръцко-латинската култура. Тук, в гръцките произведения на изкуството, ние виждаме величествената среща между духовното съдържание и формата. А в римската култура, в юрисдикцията на Рим, човекът стана пълен господар във физическата област. Духовният смисъл на гръцката култура има своя израз в думите: По-добре просяк в горния, физическия свят, отколкото цар в царството на сенките. В това се изразява целият ужас пред света, който стои зад физическото поле, ужасът пред света, в който човекът навлиза след смъртта. Тук духовността е слязла до най-дълбоката си точка.
към текста >>

Във времето на мира хората вече не познават предназначението на меча и го използуват като плуг.
Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава мирът ще властва на Земята. И това няма да е през епохите на конфесионалното християнство, а през епохата на розенкройцерското християнство. И така, Анастасиус Грюн вижда как няколко деца си играят. От земята те изравят – макар и това да изглежда като някаква утопия – един предмет от желязо, но не знаят какво представлява той. Само онези, които са запазили в паметта си далечни спомени за отдавна минали борби на хората знаят, че това е един меч. Във времето на мира хората вече не познават предназначението на меча и го използуват като плуг. После един земеделец копае и намира един предмет от камък. Отново хората не разбират какъв е този предмет. Той беше за известно време прогонен от Земята, казват онези, които все още знаят нещо за него. Но хората вече не го познаваха! Някога хората са го използували като символ на раздора – това е един кръст от камък – обаче сега, когато хората се събират в името на идващия Христов Импулс, този предмет се превръща в нещо друго.
към текста >>

Някога хората са го използували като символ на раздора – това е един кръст от камък – обаче сега, когато хората се събират в името на идващия Христов Импулс, този предмет се превръща в нещо друго.
Във времето на мира хората вече не познават предназначението на меча и го използуват като плуг. После един земеделец копае и намира един предмет от камък. Отново хората не разбират какъв е този предмет. Той беше за известно време прогонен от Земята, казват онези, които все още знаят нещо за него. Но хората вече не го познаваха! Някога хората са го използували като символ на раздора – това е един кръст от камък – обаче сега, когато хората се събират в името на идващия Христов Импулс, този предмет се превръща в нещо друго.
към текста >>

И този кръст от камък те в градината полагат Древност достолепна, със загадки пълна Увиват се по него цветя и рози най-различни, Все нагоре те катерят се от вси страни.
И този кръст от камък те в градината полагат Древност достолепна, със загадки пълна Увиват се по него цветя и рози най-различни, Все нагоре те катерят се от вси страни.
към текста >>

Към полето голо, сиво, опустяло
Към полето голо, сиво, опустяло
към текста >>

Полета, отново изорани,
Полета, отново изорани,
към текста >>

През тез полета походът тържествен на
През тез полета походът тържествен на
към текста >>

Ни тревица се полюшва, ни посев зеленее.
Ни тревица се полюшва, ни посев зеленее.
към текста >>

Сиво е сега полето, ни усмивка, ни лист зелен,
Сиво е сега полето, ни усмивка, ни лист зелен,
към текста >>

В залите му вътре и в полетата навън,
В залите му вътре и в полетата навън,
към текста >>

Властват на полумесецът лъчите,
Властват на полумесецът лъчите,
към текста >>

И както полъхът главата гали
И както полъхът главата гали
към текста >>

Все още полумесецът от всички кули свети,
Все още полумесецът от всички кули свети,
към текста >>

Тук нявга с полумесец под нозете
Тук нявга с полумесец под нозете
към текста >>

Полето сиво ще приветства мантията сива:
Полето сиво ще приветства мантията сива:
към текста >>

На Голгота той орлите си ще разположи
На Голгота той орлите си ще разположи
към текста >>

И положи ги върху гроба освободен!
И положи ги върху гроба освободен! ”
към текста >>

– Но в полет горд
Да, негови са тез орли! – Но в полет горд
към текста >>

Полъхът на пролетта над цветните гробове
Полъхът на пролетта над цветните гробове
към текста >>

В долината цветните поляни радостно блестят.
В долината цветните поляни радостно блестят.
към текста >>

Нито полумесец, нито кръст се тук издигат!
Нито полумесец, нито кръст се тук издигат!
към текста >>

И веднъж се случи, че децата в полето
И веднъж се случи, че децата в полето
към текста >>

И този кръст от камък те в градината полагат
И този кръст от камък те в градината полагат
към текста >>

7. При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Заобиколени от тези символи, членовете на този антропософски клон непрекъснато ще получават правилните подтици за своята работа; онези обаче, които дойдоха тук, за да съизживеят откриването, ще отнесат със себе си един траен спомен, а онези, които изпращат насърчаващи подтици, ще останат трайно свързани в Духа с хората, които потърсиха тук поле за своята работа.
Днес ние сме се събрали тук, за да измолим благословията на онези духовни Същества, които бдят над нашето духовно-научно движение, благословията за една нова работна група, която за най-дълбоко задоволство създаде едно свое място за работа, изразяваща чрез най-разнообразни символи импулсите на нашата воля: а именно импулсите на преданост към духовните Същества, волята да им служим по един истински начин. Употребен е много труд на Духа и на душата, за да бъде достойно обзаведено това помещение. Заобиколени от тези символи, членовете на този антропософски клон непрекъснато ще получават правилните подтици за своята работа; онези обаче, които дойдоха тук, за да съизживеят откриването, ще отнесат със себе си един траен спомен, а онези, които изпращат насърчаващи подтици, ще останат трайно свързани в Духа с хората, които потърсиха тук поле за своята работа.
към текста >>

Когато се отдадем на подчертаните принципи, ние научаваме нещо, което е точно противоположно на един определен страх, който често наблюдаваме при християните.
Когато се отдадем на подчертаните принципи, ние научаваме нещо, което е точно противоположно на един определен страх, който често наблюдаваме при християните. Страхуващият се християнин лесно се подвежда, че неговото вероизповедание изгубва от своя блясък, когато бъдат осветлени също и предимствата на другите вероизповедния. Но християнското вероизповедание получава именно един по-възвишен блясък, когато проникнем окултно отделните религиозни вероизповедания. Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в спасението. Обаче ако християнинът прибави това, което будистът знае, той вижда, че това са същите души, които вече са живели преди идването на Христос и които после непрекъснато се прераждат на Земята. Но някой би могъл да запита: Как стои обаче работата с душата на Буда, която шестстотин години преди Христос беше инкарнирана за последен път и вече няма да се върне на Земята?
към текста >>

Но християнското вероизповедание получава именно един по-възвишен блясък, когато проникнем окултно отделните религиозни вероизповедания.
Когато се отдадем на подчертаните принципи, ние научаваме нещо, което е точно противоположно на един определен страх, който често наблюдаваме при християните. Страхуващият се християнин лесно се подвежда, че неговото вероизповедание изгубва от своя блясък, когато бъдат осветлени също и предимствата на другите вероизповедния. Но християнското вероизповедание получава именно един по-възвишен блясък, когато проникнем окултно отделните религиозни вероизповедания. Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в спасението. Обаче ако християнинът прибави това, което будистът знае, той вижда, че това са същите души, които вече са живели преди идването на Христос и които после непрекъснато се прераждат на Земята. Но някой би могъл да запита: Как стои обаче работата с душата на Буда, която шестстотин години преди Христос беше инкарнирана за последен път и вече няма да се върне на Земята?
към текста >>

Ето защо трябва да помним, че не бива да изговаряме нашите принципи устно, а после да ги превръщаме в тяхната противоположност.
Ако някой би искал да бъде фанатичен в смисъла на един ограничен будизъм, той би могъл да проповядва, че не може да съществува никое друго същество, което да не се нуждае да дойде отново на Земята в плът като човек, освен самият Буда, следователно той трябва да бъде най-висшият. С това на будизма би било създадено едно безкрайно предимство спрямо християнството, така че то би заело второто място. Тогава едната религия би водила борба срещу другата. Обаче това би било едно нетеософско дело. Защото теософията или Духовната наука съществува за това, да разпространява мир по лицето на Земята, да доведе чрез разбиране и изучаване на едни и същи истини за основното значение на всяка една религия. Ето защо трябва да помним, че не бива да изговаряме нашите принципи устно, а после да ги превръщаме в тяхната противоположност.
към текста >>

Когато се чувствуваме привлечени към нещо, което вече съществува, така че го превръщаме в поле за работа, ние вече апелираме към силите на вече утвърдения идеализъм.
Казвам: един човек, защото това, което Христос изстрада, изстрада го един Бог. Това е свързано с голямата опасност, пред която един ден ще се изправи истината. Когато кръщаваме нещо с името „Кристиян Розенкройц” следва да сме наясно колко трудно се поддържа тъкмо този съюз. Ние даваме обет за една вярност, за която може би не ще бъдем достатъчно силни. Въпреки това никому не бива да бъде забранявано да поддържа в своята душа тази вярност, една вярност, която прави необходимо да поемем в ръцете си посоката на нашето бъдеще. Когато се чувствуваме привлечени към нещо, което вече съществува, така че го превръщаме в поле за работа, ние вече апелираме към силите на вече утвърдения идеализъм. Обаче когато основаваме нещо ново, зад нас стои приятелят на всеки сепаратизъм, на всеки свръхземен егоизъм: За Луцифер възниква една нова надежда при всяко ново основаване. Не е така, когато се присъединяваме към нещо старо. Ето защо горко ни, ако сме забравили думите: „Народът не усеща Дявола, дори когато той го държи за яката”. Обаче ние винаги можем да го отстраним от нашата яка, когато имаме добрата воля за това.
към текста >>

Ако първо употребим нашите сили, едва тогава ще получим вече възможността да разберем чрез истината Учителите на мъдростта и на хармонията.
В момента, когато дори само се произнася името на Кристиян Розенкройц, в сила влиза принципът: Никоя религия не трябва да бъде за нас по-висша от стремежа към истината. – Кристиян Розенкройц никога не изисква някакъв култ към личността и държи на това, ученията да бъдат доведени близо до ума и да бъдат разбрани. Неговото учение никога не изисква вяра в учителя. Ако първо употребим нашите сили, едва тогава ще получим вече възможността да разберем чрез истината Учителите на мъдростта и на хармонията. От никого не се иска да вярва предварително в тях, защото тогава вярата в Учителите би стояла по-високо от самата истина. Ако някога би се изискала безусловна вяра в един Учител, тогава вече принципите на Теософското общество биха били нарушени.
към текста >>

8. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Днешните хора се запознават с мировата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия живот.
Онзи, който както Кристиян Розенкройц застава пред света като един водещ окултист, трябва да държи сметка за особеностите на своята епоха. Духовният живот, в който стоим сега, се определя от възникването на новата естествена наука, от откритията на Коперник, Джордано Бруно, Галилей. Днешните хора се запознават с мировата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия живот. В предишни времена душата усещаше нещо различно: почувствувайте каква огромна разлика съществува между един човек на настоящето и един такъв, който е живял преди столетия. Преди епохата на Коперник всяка душа на земните човеци вярваше, че Земята виси неподвижно в мировото пространство, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Хората изгубиха почвата под краката си, когато Коперник разви учението, че Земята под тях се движи с огромна скорост във Вселената. Не трябва да подценяваме една такава революция на мисленето, която предизвика и съответното преобразуване на чувствата. Всички идеи и представи на хората станаха различни от тези, които съществуваха преди Коперник.
към текста >>

В по-старите светогледи, съществуващи преди Коперник, хората имаха външния свят на Майя, на илюзията; обаче с благата на мъдростта, които се предаваха от поколение на поколение, те получаваха и истината за нещата и за света.
Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-лошият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света. Това идва оттам, че всички понятия и идеи на Коперник са инспирирани от Луцифер. Защото коперниканството е една от последните атаки, едно от последните големи нападения, които Луцифер е предприемал срещу човешкото развитие. В по-старите светогледи, съществуващи преди Коперник, хората имаха външния свят на Майя, на илюзията; обаче с благата на мъдростта, които се предаваха от поколение на поколение, те получаваха и истината за нещата и за света. Обаче след Коперник човекът има около себе си Майя и илюзия не само по отношение на своите сетивни възприятия; сега самите му понятия и идеи се превърнаха в Майя, в илюзия. Днес за човека е нещо самопонятно, че Слънцето стои в средата, а планетите се въртят около него, описвайки елипси. Но не ще мине много време и в бъдеще хората ще разберат, че възгледът на Коперник относно звездния свят е много по-неправилен, отколкото съществуващият преди него възглед на Птоломей. Коперниково-Кеплеровият светоглед е един много удобен светоглед. Но ще се отнася до обяснението на онова, което е Макрокосмосът, той е далеч от истината.
към текста >>

Там присъствуваха не само личности, които бяха инкарнирани на физическото поле, а също и такива, които се намираха в духовните светове.
В края на шестнадесетото столетие пред розенкройцерите се изправи необходимостта мировата система да бъде разбрана от окултизма, тъй като Коперниковата мирова система с нейните небесни тела, считани за материални образувания, представляваше една Майя още в самите си понятия. Ето защо в края на 16. столетие беше проведена една от конференциите, за която стана дума тук миналата година, след като междувременно още през 13. столетие беше посветен самият Кристиян Розенкройц. Тази окултна конференция на водещите индивидуалности събра Кристиян Розенкройц с онези дванадесет индивидуалности от тринадесетото столетие, както и някои други бележити индивидуалности от мъдрото ръководство на човечеството. Там присъствуваха не само личности, които бяха инкарнирани на физическото поле, а също и такива, които се намираха в духовните светове. На тази конференция присъствуваше и същата тази индивидуалност, която беше въплътена в шестото столетие преди Христос като Гаутама Буда.
към текста >>

Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето.
Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата година на своя живот като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло. Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството. Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>

В такива школи има учители, които поучават във физическо тяло; обаче за по-напредналите ученици е възможно да получават указания също и от един Учител, който има само етерно тяло.
Например през седмото и осмото столетие в близост до Черно море съществуваше една много важна школа на Посвещението, където – намирайки се в духовно тяло – Буда поучаваше духовните кандидати. В такива школи има учители, които поучават във физическо тяло; обаче за по-напредналите ученици е възможно да получават указания също и от един Учител, който има само етерно тяло. И така, Буда поучаваше там онези, които можеха да приемат по-висшите учения, по-висшите познания. Тогава между учениците на Буда имаше един, който няколко столетия по-късно отново се инкарнира на Земята. Следователно, имаме работа с една физически живееща личност, която живее няколко столетия по-късно във физическо тяло в Италия и която познаваме под името Свети Франциск от Асизи. Особеният маниер на Франциск от Асизи, който също и в живота на неговите монаси има такава голяма прилика с този на учениците на Буда, идва от обстоятелството, че самият Франциск от Асизи беше един ученик на Буда.
към текста >>

Помощ може да се получи само тогава, когато би се провеждало един вид възпитание, не между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане.
Хората ще станата като впрегатни животни. И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за живота, ще живеят само за вътрешното си развитие. Кристиян Розенкройц разясни тогава на хората, които го слушаха, че на Земята не ще има никакво средство, което да възпрепятствува образуването на тези две класи хора. Всичко, което би могло да се направи за хората между раждането и смъртта, не ще може да попречи хората да се разделят на тези две класи. Доколкото става въпрос за условията на Земята, невъзможно е да се създаде помощ за тези две класи хора. Помощ може да се получи само тогава, когато би се провеждало един вид възпитание, не между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Но фактът, че човек получава такива сили, които водят от триумф към триумф, идва оттам, че тогава Марс действуваше различно от по-рано.
Но фактът, че човек получава такива сили, които водят от триумф към триумф, идва оттам, че тогава Марс действуваше различно от по-рано. По-рано от Марс изхождаха други сили. Културата на Марс, която хората изживяват между смъртта и едно ново раждане, е минала през една голяма криза в петнадесетото и шестнадесетото земно столетие. През петнадесетото и шестнадесетото столетие положението на Марс беше толкова решаващо, толкова катастрофално, колкото на Земята по времето на Голгота. Както по времето на Мистерията, разиграла се на Голгота, бе роден същинският Аз на човека, така на Марс се роди онова духовно направление, което, когато се пое от човека, се прояви в коперниканството. След като на Марс царуваха тези състояния, напълно естествено би било Марс непрекъснато да изпраща на Земята хора, които донасят на Земята идеи като тези на Коперник, въпреки че те си остават една илюзия, една Майя.
към текста >>

През петнадесетото и шестнадесетото столетие положението на Марс беше толкова решаващо, толкова катастрофално, колкото на Земята по времето на Голгота.
Но фактът, че човек получава такива сили, които водят от триумф към триумф, идва оттам, че тогава Марс действуваше различно от по-рано. По-рано от Марс изхождаха други сили. Културата на Марс, която хората изживяват между смъртта и едно ново раждане, е минала през една голяма криза в петнадесетото и шестнадесетото земно столетие. През петнадесетото и шестнадесетото столетие положението на Марс беше толкова решаващо, толкова катастрофално, колкото на Земята по времето на Голгота. Както по времето на Мистерията, разиграла се на Голгота, бе роден същинският Аз на човека, така на Марс се роди онова духовно направление, което, когато се пое от човека, се прояви в коперниканството. След като на Марс царуваха тези състояния, напълно естествено би било Марс непрекъснато да изпраща на Земята хора, които донасят на Земята идеи като тези на Коперник, въпреки че те си остават една илюзия, една Майя. Следователно ние имаме пред нашия поглед един упадък, един залез на Марсовата култура. Преди това от Марс се разливаха добри сили. Обаче сега оттам все повече се разливат сили, които биха въвели човека все по-дълбоко в илюзията, в Майя.
към текста >>

Вие виждате, следователно, че в петнадесетото столетие можеше да се каже: Спасението на Марс, а с него и спасението на Земята зависи от това, залязващата култура на Марс да получи отново един възходящ импулс.
Вие виждате, следователно, че в петнадесетото столетие можеше да се каже: Спасението на Марс, а с него и спасението на Земята зависи от това, залязващата култура на Марс да получи отново един възходящ импулс. На Марс положението беше приблизително същото, каквото на Земята до Мистерията на Голгота, когато от духовните висини човечеството потъна в дълбините на материята, за да получи чрез Христовия Импулс тласъка нагоре. През 15. столетие на Марс възникна необходимостта от това, на Марсовата култура да се даде един възходящ импулс. Ето големият въпрос, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и спасението на Земята. Пред розенкройцерството стоеше великият въпрос, въпросът да се отговори: Какво трябва да стане, че за спасението на Земята Марсовата култура да поеме нагоре?
към текста >>

На Марс положението беше приблизително същото, каквото на Земята до Мистерията на Голгота, когато от духовните висини човечеството потъна в дълбините на материята, за да получи чрез Христовия Импулс тласъка нагоре.
Вие виждате, следователно, че в петнадесетото столетие можеше да се каже: Спасението на Марс, а с него и спасението на Земята зависи от това, залязващата култура на Марс да получи отново един възходящ импулс. На Марс положението беше приблизително същото, каквото на Земята до Мистерията на Голгота, когато от духовните висини човечеството потъна в дълбините на материята, за да получи чрез Христовия Импулс тласъка нагоре. През 15. столетие на Марс възникна необходимостта от това, на Марсовата култура да се даде един възходящ импулс. Ето големият въпрос, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и спасението на Земята. Пред розенкройцерството стоеше великият въпрос, въпросът да се отговори: Какво трябва да стане, че за спасението на Земята Марсовата култура да поеме нагоре? Марсовите Същества просто не биха могли да знаят кое може да служи за тяхното спасение, защото само на Земята можеше са се знае как стоеше работата с Марс.
към текста >>

Ето големият въпрос, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и спасението на Земята.
Вие виждате, следователно, че в петнадесетото столетие можеше да се каже: Спасението на Марс, а с него и спасението на Земята зависи от това, залязващата култура на Марс да получи отново един възходящ импулс. На Марс положението беше приблизително същото, каквото на Земята до Мистерията на Голгота, когато от духовните висини човечеството потъна в дълбините на материята, за да получи чрез Христовия Импулс тласъка нагоре. През 15. столетие на Марс възникна необходимостта от това, на Марсовата култура да се даде един възходящ импулс. Ето големият въпрос, който стоеше пред Кристиян Розенкройц и неговите ученици: Как Марсовата култура да получи един нов, възходящ импулс, защото от Марсовата култура зависеше също и спасението на Земята. Пред розенкройцерството стоеше великият въпрос, въпросът да се отговори: Какво трябва да стане, че за спасението на Земята Марсовата култура да поеме нагоре? Марсовите Същества просто не биха могли да знаят кое може да служи за тяхното спасение, защото само на Земята можеше са се знае как стоеше работата с Марс. На Марс съвсем не се чувстваше някакъв упадък. Ето защо онази конференция в края на шестнадесетото столетие бе свикана заради един практически отговор. Тази конференция беше добре подготвена от Кристиян Розенкройц благодарение на това, че най-интимният ученик и приятел на Кристиян Розенкройц беше живеещият в духовно тяло Гаутама Буда.
към текста >>

Нека в края на това обсъждане да прибавим и една практическа подробност: През миналата година ние посочихме как неволно човек може да получи едно познание за това, че може да се намира в определена връзка с Кристиян Розенкройц.
Нека в края на това обсъждане да прибавим и една практическа подробност: През миналата година ние посочихме как неволно човек може да получи едно познание за това, че може да се намира в определена връзка с Кристиян Розенкройц. Но човек може да отправи и нещо като един въпрос към съдбата: Мога ли и аз да постигна някои качества, които биха ми позволили да стана ученик на Кристиян Розенкройц? – Това може да стане по следния начин: Нека той да се опита да постави пред душата си образа на големия Учител на новото време Кристиян Розенкройц всред неговите 12 избраници, изпращащ Гаутама Буда в мировото пространство през началото на 17. столетие, последователно изпълнявайки това, което стана приблизително в 6. столетие преди Христос чрез проповедта в Бенарес.
към текста >>

9. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Като същества, живеещи на физическото поле ние също се намираме в един процес на слизане.
Защо се нуждаем от Духовна наука? Като същества, живеещи на физическото поле ние също се намираме в един процес на слизане. Нашето тяло не е същото, каквото е било в древни времена, нашите тела са по-малко проникнати от душата, по-малко поддържани от Духа. Както растението е проникнато и пропито от водата, така и в древни времена вътре в нас е действувало етерното тяло. То проникваше със своите градивни сили физическото тяло. Днес то е изгубило своята сила, която някога е упражнявало върху тялото. Спасение е възможно само, ако направим духовното в нас по-силно.
към текста >>

Сега вече положението е друго.
Обект на вярата е не това, което умът вижда, т.е. външната страна на света; вярата има своите дълбоки корени в минали опитности на душата. Духовете на Личността – Архаите, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в еволюцията на човечеството. Особено силни бяха действията на Архаите през Египетско-халдейската епоха. Тогава Духовете на Личността бяха особено привлечени от Земната сфера. Сега вече положението е друго. Сега те изобщо не са привлечени от това, което става на Земята. От 1250 година насам положението се е изменило. В тринадесетото столетие стана една важна промяна в Земните отношения. Оттогава Архаите се оттеглиха от човечеството, за да работят в по-висшите светове. По-рано тяхната дейност се упражняваше повече на Земята.
към текста >>

От 1250 година насам положението се е изменило.
Духовете на Личността – Архаите, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в еволюцията на човечеството. Особено силни бяха действията на Архаите през Египетско-халдейската епоха. Тогава Духовете на Личността бяха особено привлечени от Земната сфера. Сега вече положението е друго. Сега те изобщо не са привлечени от това, което става на Земята. От 1250 година насам положението се е изменило. В тринадесетото столетие стана една важна промяна в Земните отношения. Оттогава Архаите се оттеглиха от човечеството, за да работят в по-висшите светове. По-рано тяхната дейност се упражняваше повече на Земята. Такива събития трябва да бъдат съответно оценени, защото оттогава насам са валидни други закони.
към текста >>

10. Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

1. Полярна коренна раса – Повторение на Сатурновия принцип - Престоли
1. Полярна коренна раса – Повторение на Сатурновия принцип - Престоли
към текста >>

Едва на Юпитер ние ще получим петото, а на Венера шестото тяло и т.н.
По-нататъшното развитие на петия, шестия и седмия принцип на Земята може, следователно, да бъде усетено само като един вид вътрешно предчувствие. На човека не може да бъде дадено никакво по-висше тяло, освен изграденото с четвъртия макрокосмически принцип физическо тяло. Едва на Юпитер ние ще получим петото, а на Венера шестото тяло и т.н. Ето защо спрямо Гръцко-римската епоха в човека съществува един вид вътрешно противоречие между Дух, душа и тяло, което ще става все по-доловимо в хода на развитието. Това противоречие днес вече може да бъде усетено от по-чувствителните хора.
към текста >>

Бихме могли да кажем приблизително следното: Те се обръщат подигравателно към горните Богове, които полагат усилия за развитието на Христовия Принцип в човечеството и ги предизвикват: Вие можете да дадете на човека само четвъртия принцип; ние обаче можем да му дадем петия принцип.
Да разгледаме сега развитието на такива луциферически Духове, които в своето развитие на Луната са стигнали до петия принцип. Те не знаят нищо за четвъртия принцип, не знаят, следователно, нищо за Христос. Това трудно може да се изрази с нашия език. Бихме могли да кажем приблизително следното: Те се обръщат подигравателно към горните Богове, които полагат усилия за развитието на Христовия Принцип в човечеството и ги предизвикват: Вие можете да дадете на човека само четвъртия принцип; ние обаче можем да му дадем петия принцип. – Това фактически е нещо по-висше, което те, както ние предчувствувайки го вършим в Петата коренна раса, са донесли със себе си като нещо вече изработено. На всичко това обаче му липсва четвъртият макрокосмически принцип, Христос, за който те изобщо не знаят нищо. Следователно, в известен смисъл те са преждевременно узрели, предварително разполагат с нещо, обаче не са в хармония с Космоса. Ето защо според тях нормалното развитие е нещо „по-просто” и те си въобразяват, че стоят над него. И ще дойде време, когато чрез силата на по-висшите принципи, на петия и дори на шестия принцип, луциферическите Духове ще имат голямо влияние върху намиращото се под тяхна власт човечество.
към текста >>

Следователно, в известен смисъл те са преждевременно узрели, предварително разполагат с нещо, обаче не са в хармония с Космоса.
Те не знаят нищо за четвъртия принцип, не знаят, следователно, нищо за Христос. Това трудно може да се изрази с нашия език. Бихме могли да кажем приблизително следното: Те се обръщат подигравателно към горните Богове, които полагат усилия за развитието на Христовия Принцип в човечеството и ги предизвикват: Вие можете да дадете на човека само четвъртия принцип; ние обаче можем да му дадем петия принцип. – Това фактически е нещо по-висше, което те, както ние предчувствувайки го вършим в Петата коренна раса, са донесли със себе си като нещо вече изработено. На всичко това обаче му липсва четвъртият макрокосмически принцип, Христос, за който те изобщо не знаят нищо. Следователно, в известен смисъл те са преждевременно узрели, предварително разполагат с нещо, обаче не са в хармония с Космоса. Ето защо според тях нормалното развитие е нещо „по-просто” и те си въобразяват, че стоят над него. И ще дойде време, когато чрез силата на по-висшите принципи, на петия и дори на шестия принцип, луциферическите Духове ще имат голямо влияние върху намиращото се под тяхна власт човечество.
към текста >>

Оттук необходимостта да бъде поощрявано сега това, което човекът може да получи на Земята като свой вътрешен свят единствено чрез медитацията.
Днес по-голяма част от човечеството вече е попаднала под влиянието на луциферическите Духове. Оттук необходимостта да бъде поощрявано сега това, което човекът може да получи на Земята като свой вътрешен свят единствено чрез медитацията. Ето защо Духовната наука е толкова необходима.
към текста >>

11. Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Ние можем често пъти да констатираме, че от физическото поле може да се изпрати голяма благословия към духовните светове, въпреки извънредно голямата пропаст, която съществува между живота от раждането до смъртта и живота от смъртта до новото раждане.
За тази цел е необходима здрава духовна връзка с него. Можем да му помогнем примерно с тихо, спокойно четене или ако, свързвайки се сърдечно с него, съумеем да му изпратим в духовния свят подходящи представи и имагинации. Такива приятелски услуги винаги имат добър ефект. Четенето, отправено към мъртвите, има смисъл дори и в земния си живот те да са били равнодушни към нас. Ние можем да облекчим мъките им, дори ако нямаме никакво доказателство, че в земния живот те са копнели за духовни познания. Ние можем често пъти да констатираме, че от физическото поле може да се изпрати голяма благословия към духовните светове, въпреки извънредно голямата пропаст, която съществува между живота от раждането до смъртта и живота от смъртта до новото раждане.
към текста >>

Онези, които са били добри хора в живота си на Земята, намираха на Слънчевото поле Христовото Същество.
Преди Мистерията на Голгота, в Първата културна епоха на следатлантския период Слънцето беше такова, че на Слънчевото тяло можеше да се вижда, така да се каже, престолът на Христос. Онези, които са били добри хора в живота си на Земята, намираха на Слънчевото поле Христовото Същество. По времето на Заратустра Христос беше вече на път към Земята и човек не можеше да го намери на Слънцето. От Мистерията на Голгота насам Христос е съединен със Земята. Ако на Земята хората не са приели в себе си Христовия Импулс, те не могат да намерят Христос между смъртта и първото си раждане. Когато след това е станал обитател на Слънцето и е приел в себе си Христовия Импулс, човекът застава пред множество факти, които ние наричаме Хронниката Акаша. Ако на Земята човекът не е намерил Христос, той – попадайки на Слънцето – се оказва неспособен да чете в Хрониката Акаша.
към текста >>

Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас.
До времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето ние сме ръководени от Христос. Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Космоса. Сега до нас застава Луцифер. Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас. Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие. Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето. Вън от кръга на Слънцето Луцифер е предводителят в космическата Вселена; вътре в кръга на Слънцето той е изкусителят.
към текста >>

Това са две почти еднакви изказвания, но в същото време те са най-ужасяващите противоположности!
Ако през времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето, ние сме въоръжени с Христовия Импулс, тогава Христос и Луцифер ни ръководят като братя. Но колко различно трябва да схващаме еднаквите думи на Христос и Луцифер! Чудното напътствие на Христос: „У вас живее божествената искра, вие сте Богове”. И голямото изкушение на Луцифер: „Вие ще станете като Бога”. Това са две почти еднакви изказвания, но в същото време те са най-ужасяващите противоположности! Всичко зависи от това, къде стои човекът: откъм страната на Христос или откъм страната на Луцифер.
към текста >>

12. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Блаватска Теософско общество: Елена Петрова Блаватска - родена с името фон Хан /Екатеринослав, южна Русия, 1831-1891 Лондон/ основава заедно с полковник Х. С.
основаването от Х. П. Блаватска Теософско общество: Елена Петрова Блаватска - родена с името фон Хан /Екатеринослав, южна Русия, 1831-1891 Лондон/ основава заедно с полковник Х. С. Олкот в 1875 г. в Ню Йорк Теософското общество, което скоро след това се премести с център - Индия /Аднар при Мадрас/.
към текста >>

На- писал книгата "Истинското слово", първата полемика против Християн- ството.
Към стр...: Целзус: римски философ, средата на 2-то столетие сл. Хр. На- писал книгата "Истинското слово", първата полемика против Християн- ството.
към текста >>

Чрез това бе даден повод за написване съчинението на Густав Виденман /1812-1876 г./ "Мисли върху безсмъртието като повторение на земния живот", Виена 1851 г., което получи наградата.
Към стр...: Виденман... Дросбах: Максимилиян Дросбах написа в 1849 г. съчинението "Прераждане, или разширение на въпроса за безсмъртието по емпиричен път според познатите природни закони". Без назоваване на своето име той обяви една награда за най-доброто развитие на написаните в тази книга мисли на стойност 40 златни дуката. Чрез това бе даден повод за написване съчинението на Густав Виденман /1812-1876 г./ "Мисли върху безсмъртието като повторение на земния живот", Виена 1851 г., което получи наградата. Малкото съчинение бе издадено отново заедно с една статия на Ц. С. Пихт "Изникването на идеята за прераж- дането при лекаря и философа Густав Виденман към 1850 г. " в издателство Щутгарт 1961
към текста >>

Едно обяснение на потвърждението, което философията на автора е получила чрез емпирическите науки откакто тази философия излезе на бял ден", Хамбург 1836 г.
Към стр...: цитат от Шопенхауер: Дословно: "оказа се, че да проповяд- ваш морал е лесно, но да основеш морал е трудно". В "Относно волята в природата". Едно обяснение на потвърждението, което философията на автора е получила чрез емпирическите науки откакто тази философия излезе на бял ден", Хамбург 1836 г. Виж Пълни съчинения в 12 тома с увод от Рудолф Щайнер, Наследници по Книжарницата Й. Г. Коташе, Щутгарт и Берлин/1894 г. /том 6ти. В сравнение с доброто повече зло: Вместо "повече" можем свободно да изберем "море". В неговата цялост това място е предадено с празноти.
към текста >>

Да бъде образувана ядката на един всеобщ братски съюз на човечеството, без разлика на вяра, нация, съсловие и положение. 2.
Към стр...: три точки на Теософското общество: 1. Да бъде образувана ядката на един всеобщ братски съюз на човечеството, без разлика на вяра, нация, съсловие и положение. 2. Да се развива познание то на дълбоките духовни истини, ядката на истината на всички религии. 3. Да бъдат изследвани по-дълбоките духовни сили, които дремят в човешката природа и в останалия свят.
към текста >>

13. Съдържание GA_131 От Исус към Христос

Аполоний от Тиана.
Трите познавателни източника за проникване в християнските тайни: Евангелията, изследването на ясновидеца и вярата. За връзките между Исус от Назарет и индивидуалността на Заратустра. Аполоний от Тиана. Лемурийската епоха и първата инкарнация на човешките души. Блез Паскал и Владимир Соловьов.
към текста >>

За противоположността между последователите на Буда и древните гърци.
Четирите съставни части на човешкото същество и тяхната съдба след смъртта. За противоположността между последователите на Буда и древните гърци. Легендата за цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена. За връзките между физическото тяло и Азовото съзнание. Драмата на Йов.
към текста >>

14. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е.
Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени.
към текста >>

в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание.
Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени. Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море.
към текста >>

Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието.
Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени. Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море. Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието.
към текста >>

Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието.
Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието. Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа. Това, което едната душа иска, трябва най-напред да бъде пренесено в областта на познанието, и едва тогава чрез обиколния път на познанието да се намеси във волята на другата душа. Ето до какво се свежда здравият душевен живот, и всяко насилствено въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек.
към текста >>

Но Евангелията загатват и нещо друго: че в дълбините на човешките души вече трябваше да съществува някаква предразположба, която да позволи на преобразения Христос да се добере до тези човешки души, а именно определена възприемчивост.
Но с тази подробност е свързано и нещо друго, а именно че въздействията, които Христос Исус изгуби през следващите лекции ще се спрем още по-внимателно на този въпрос -, след Възкресението отново излязоха на преден план. Днес можем да разсъждаваме върху Възкресението както си искаме, но през следващите дни ние ще го разгледаме в смисъла на Тайната наука и тогава ако се придържаме към евангелските разкази ще ни стане пределно ясно: На онези, за които се разказва, че Христос им се явява след Възкресението, Той се показва по един съвършено различен начин, отколкото преди това. Още в лекциите си върху Евангелието на Йоан*6 аз посочих: невъзможно би било след три дни една позната на Исус от Назарет да не го разпознае и да Го сбърка с друга личност, ако Той не би застанал пред нея в съвършено друг облик, в друга форма. Точно това впечатление искат да пробудят у нас Евангелията: След Възкресението, Христос се появява в друга форма. Но Евангелията загатват и нещо друго: че в дълбините на човешките души вече трябваше да съществува някаква предразположба, която да позволи на преобразения Христос да се добере до тези човешки души, а именно определена възприемчивост. Обект на тази възприемчивост можеше да бъде не само това, което принадлежи към областта на Духа; обект на тази възприемчивост стана и то не по друг начин, а като непосредствено виждане самото съществуване на Христовото Същество.
към текста >>

И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа!
Точно този момент от християнското развитие искаха и то най-добросъвестно да спазват онези, които се бяха кръстили с името розенкройцери*7; да, те искаха да го спазват, доколкото това е възможно при човешкото несъвършенство. И тяхната добросъвестност ги задължаваше да го спазват по такъв начин, че дори и всред най-висшите области на Посвещението да не се допускат въздействия върху нищо друго, освен върху това, с което хората разполагат като с нещо общо: върху Духа! Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа. Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято. Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа. Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята.
към текста >>

Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа.
Посвещението на розенкройцерите беше едно посвещение на Духа. Ето защото никога не успя да се превърне в едно посвещение на Волята; защото човешката воля трябваше да бъде зачитана като нещо дълбоко интимно и свято. Тъкмо поради тази причина човекът беше изведен нагоре до онези посвещения, които трябваше да го поставят над степента на имагинацията, инспирацията и интуицията*8 обаче само дотолкова, че той да познае в себе си онова, което трябваше да бъде пробудено чрез елемента на Духа. Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание. Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята.
към текста >>

Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“.
Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание. Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята. Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения.
към текста >>

А именно понеже такива имагинации са крайно едностранчиви, и са насочени преди всичко към грешния човек, и едва после към всемилостивия Бог, като се съсредоточават единствено върху образите на Новия Завет, според закона на противоположността, те пораждат една подчертано засилена воля.
Само онзи, който лично е изпитвал преобразяващата сила на живите имагинации, знае също, че при такива условия душата действително се променя. А именно понеже такива имагинации са крайно едностранчиви, и са насочени преди всичко към грешния човек, и едва после към всемилостивия Бог, като се съсредоточават единствено върху образите на Новия Завет, според закона на противоположността, те пораждат една подчертано засилена воля. Накратко: понеже размишлението върху тези образи е строго забранено, чрез тях може да се действува директно и много целенасочено. Необходимо е само ученикът да не занемарява имагинациите.
към текста >>

И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам Вавилон и полето около него като един жив образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер.
Да, когато хората превръщат Исус в Цар на този свят, когато Го превръщат в нещо, което Той би станал, ако не беше устоял на Изкусителя, който Му предлагаше „всички царства на света“, тогава Исусовият елемент действително показва признаци на хипертрофия. В този случай Исус от Назарет би трябвало да стане един цар, който, за разлика от другите царе, които владеят само част от територията на Земята, би господствувал над цялата Земя. Как да си представим, следователно, този цар, чиято царствена власт се разпростира върху цялата Земя? Да, сега ние фактически бихме стигнали до онзи имагинативен образ, който бъдещият йезуит се стреми да постигне в хода на предварителните упражнения, след като е укрепил достатъчно своята воля. И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам Вавилон и полето около него като един жив образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер. Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята. И най-напред бъдещият йезуит трябва да си представи цялата опасност, която идва от „знамето на Луцифер“, но без изобщо да поглежда към Христос Исус. Душата из цяло трябва да се потопи в имагинативния образ на опасността, която идва от знамето на Луцифер. Душата трябва да усети: Няма по-голяма опасност от тази, която би настъпила, ако знамето на Луцифер победи. И след като този образ е живял достатъчно в душата, на неговото място трябва да бъде поставена другата имагинация, „знамето на Христос“.
към текста >>

За тази цел ученикът трябва да си представи Йерусалим и полето около Йерусалим, и как Царят Исус изпраща Своите войнства, как Той побеждава и прогонва войнствата на Луцифер, за да стане цар на цялата Земя: Знамето на Христос побеждава знамето на Луцифер!
Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята. И най-напред бъдещият йезуит трябва да си представи цялата опасност, която идва от „знамето на Луцифер“, но без изобщо да поглежда към Христос Исус. Душата из цяло трябва да се потопи в имагинативния образ на опасността, която идва от знамето на Луцифер. Душата трябва да усети: Няма по-голяма опасност от тази, която би настъпила, ако знамето на Луцифер победи. И след като този образ е живял достатъчно в душата, на неговото място трябва да бъде поставена другата имагинация, „знамето на Христос“. За тази цел ученикът трябва да си представи Йерусалим и полето около Йерусалим, и как Царят Исус изпраща Своите войнства, как Той побеждава и прогонва войнствата на Луцифер, за да стане цар на цялата Земя: Знамето на Христос побеждава знамето на Луцифер!
към текста >>

И ние, които принадлежим към Неговото войнство, сме длъжни да използуваме всички средства, които един ден ще Го направят господар на Земята.
Ето как изглеждат укрепващите волята имагинации, върху които бъдещият йезуит трябва да работи. Това е нещо, което тотално преобразява неговата воля и фактически тази преобразена воля понеже тя е изградена с окултни средства отхвърля всичко останало и се концентрира единствено върху идеята: Царят Исус трябва да стане владетел на Земята! И ние, които принадлежим към Неговото войнство, сме длъжни да използуваме всички средства, които един ден ще Го направят господар на Земята. Ето в какво се заклеваме ние, които принадлежим към войнството, събрано в земите на Йерусалим: Ние ще сразим войнството на Луцифер, което е събрано в земите на Вавилон. И най-големият позор за един войн на Царя Исус е този, да изостави знамето!
към текста >>

Едва ли има по-голяма противоположност в културното развитие през последните столетия от тази между йезуитизма и розенкройцерството, защото йезуитизмът не съдържа нищо от това, което розенкройцерството смята за най-висше измерение на човешкото достойнство, и защото розенкройцерството винаги се е предпазвало от всякакъв досег с елементи, които биха могли да имат макар и далечна прилика с йезуитиските елементи.
И така, през последните столетия ние виждаме, наред с много други, две основни направления в европейския духовен живот: Едното води до хипертрофия на Исусовия елемент и смята Царя Исус за единствения идеал на християнството; другото се съсредоточава единствено върху Христовия елемент и внимателно следи за всичко, което би могло да произлезе от него; то често е било оклеветявано, понеже посочва съвсем ясно: Христос е изпратил Духа, за да може Той, по околния път на Духа, да проникне в сърцата и душите на хората. Едва ли има по-голяма противоположност в културното развитие през последните столетия от тази между йезуитизма и розенкройцерството, защото йезуитизмът не съдържа нищо от това, което розенкройцерството смята за най-висше измерение на човешкото достойнство, и защото розенкройцерството винаги се е предпазвало от всякакъв досег с елементи, които биха могли да имат макар и далечна прилика с йезуитиските елементи.
към текста >>

15. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ако внимателно проучим „Възпитанието на човешкия род“, ние ще разполагаме с един доста точен отговор на този въпрос.
Ако внимателно проучим „Възпитанието на човешкия род“, ние ще разполагаме с един доста точен отговор на този въпрос. Защото тогава ще знаем: В хода на общочовешкото развитие действително съществува, и то в най-строгия смисъл на тази дума, един истински напредък. Лесинг казва: Този напредък е един вид възпитание на човечеството от страна на божествените сили. После допълва: Божественият свят даде в ръцете на човека първата начална книга: Старият Завет. По този начин беше утвърдена и една определена степен на човешкото развитие. И когато човешкият род осъществи известен напредък, дойде втората основна книга: Новият Завет.
към текста >>

Ето защо е интересно да видим, как и при втората личност, за която споменах, при Дросбах, мисленето не поема по пътя на будизма, а по един универсален космически път, макар и по един несъвършен начин, понеже естествено-научните идеи през първата половина на 19 век все още не бяха приели съответните мисловни форми.
Тази необходимост се роди у него поради обстоятелството, че той прие в сферата на своята душа, в своя чувствен свят думите на Христос Исус за побратимяването на всички хора по света, над всички националности, над всички расови различия, за превръщането на цялото човечество в един величествен и общ организъм. Ето защо е интересно да видим, как и при втората личност, за която споменах, при Дросбах, мисленето не поема по пътя на будизма, а по един универсален космически път, макар и по един несъвършен начин, понеже естествено-научните идеи през първата половина на 19 век все още не бяха приели съответните мисловни форми. Дросбах изхожда от тогавашните естествено-научни идеи и разглежда душата в космически измерения. И той не може да си я представи по друг начин, освен че, така да се каже, зародишът преминава през една външна форма, за да се появи по-късно в други външни форми, или казано по друг начин да се реинкарнира. При Дросбах тази идея звучи донякъде фантастично, защото той смята, че преобразяването трябва да засегне целия свят, докато Лесинг обхваща с мисълта си кратки, но несъмнено напълно възможни периоди от време. Съвсем правилни са и изводите на Виденман в неговата наградена книга върху безсмъртието на душата и свързаните с него реинкарнации.
към текста >>

Етерното тяло е разположено именно вътре във физическото тяло и поради тази причина, нашето астрално тяло и нашият Аз възприемат външния свят само чрез посредничеството на физическото тяло; нашето астрално тяло и нашият Аз осмислят връзките и зависимостите на външния свят само чрез помощта на физическия мозък.
Ето защо същественото, за което става дума, е следното: Благодарение на един особен вид морална култура, благодарение на един особен вид духовна култура, нормалните връзки между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза трябваше да се променят и да станат различни от тези, които съществуват по природа. И както указанията, които се дават за развитието на моралните чувства, така и указанията, които се дават за концентрация на мисленето, за медитация, всички те имат една крайна цел: да „разхлабят“ духовната връзка, която свързва етерното тяло и физическото тяло на човека, така че нашето етерно тяло да не бъде толкова здраво свързано с нашето физическо тяло, както това е дадено по природа. Всички упражнения имат за цел това разхлабване, това освобождаване на етерното тяло. Но по този начин се променя и нещо друго, а именно връзката между астралното тяло и етерното тяло. Поради обстоятелството, че в обикновения живот етерното тяло и физическото тяло са до голяма степен здраво свързани, нашето астрално тяло далеч не може да възприеме, да изживее всичко онова става дума за ежедневния живот -, което става в неговото етерно тяло. Етерното тяло е разположено именно вътре във физическото тяло и поради тази причина, нашето астрално тяло и нашият Аз възприемат външния свят само чрез посредничеството на физическото тяло; нашето астрално тяло и нашият Аз осмислят връзките и зависимостите на външния свят само чрез помощта на физическия мозък. Етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко във физическото тяло и поради тази причина в обикновения живот човекът не може да го възприеме като своя самостоятелна съставна част, като свой самостоятелен инструмент на мисленето, чувствата и волята. Усилията, които се полагат при мисловната концентрация и които ще обсъдим днес а те са били практикувани също и от розенкройцерите -, усилията, свързани с медитирането и пречистването на чувствата, всички те са имали за крайна цел както е посочено и в книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ че етерното тяло става до голяма степен самостоятелно. По този начин човекът стига дотам, че може да си служи с органите на етерното тяло, също както си служи с очите, за да вижда, и с ушите, за да чува, само че сега възприятията идват не от физическия, а от духовния свят. Има пряка връзка между строгата самодисциплина, на която подлагаме нашия вътрешен живот, и нарастващата самостоятелност на етерното тяло.
към текста >>

Усилията, които се полагат при мисловната концентрация и които ще обсъдим днес а те са били практикувани също и от розенкройцерите -, усилията, свързани с медитирането и пречистването на чувствата, всички те са имали за крайна цел както е посочено и в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
Всички упражнения имат за цел това разхлабване, това освобождаване на етерното тяло. Но по този начин се променя и нещо друго, а именно връзката между астралното тяло и етерното тяло. Поради обстоятелството, че в обикновения живот етерното тяло и физическото тяло са до голяма степен здраво свързани, нашето астрално тяло далеч не може да възприеме, да изживее всичко онова става дума за ежедневния живот -, което става в неговото етерно тяло. Етерното тяло е разположено именно вътре във физическото тяло и поради тази причина, нашето астрално тяло и нашият Аз възприемат външния свят само чрез посредничеството на физическото тяло; нашето астрално тяло и нашият Аз осмислят връзките и зависимостите на външния свят само чрез помощта на физическия мозък. Етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко във физическото тяло и поради тази причина в обикновения живот човекът не може да го възприеме като своя самостоятелна съставна част, като свой самостоятелен инструмент на мисленето, чувствата и волята. Усилията, които се полагат при мисловната концентрация и които ще обсъдим днес а те са били практикувани също и от розенкройцерите -, усилията, свързани с медитирането и пречистването на чувствата, всички те са имали за крайна цел както е посочено и в книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ че етерното тяло става до голяма степен самостоятелно. По този начин човекът стига дотам, че може да си служи с органите на етерното тяло, също както си служи с очите, за да вижда, и с ушите, за да чува, само че сега възприятията идват не от физическия, а от духовния свят. Има пряка връзка между строгата самодисциплина, на която подлагаме нашия вътрешен живот, и нарастващата самостоятелност на етерното тяло.
към текста >>

Един човек, който не стига до извода: „За всичко, което ме сполетява в живота, в крайна сметка съм виновен самият аз!
Но за да продължим по-нататък, необходимо е поне като предварителен опит да се проникнем с практическата идея за Кармата. И ние се проникваме практически с идеята за Кармата, когато постигаме известно равновесие в нашия морален живот и в чувствените сили на нашата душа. Един човек, който не стига до извода: „За всичко, което ме сполетява в живота, в крайна сметка съм виновен самият аз! “, не може да напредва добре в своето развитие. По отношение на Кармата, първата крачка дори и само чисти хипотетично се състои в постигането на определено спокойствие, на определено разбиране. Човек, който не може да се освободи от своя Аз, който остава затворен в тесните рамки на своите усещания и чувства, и винаги прехвърля вината за своите неуспехи не върху себе си, а върху другите; човек, който е обладан от мисълта, че „светът или поне една част от него е насочена срещу мен! “ -, който, следователно, си остава, бих казал, един „мърморко“, и не може да се издигне над обичайните си мисли, нито да възприеме това, което му предлага екзотеричната антропософия, такъв човек ще има изключително големи трудности в своето развитие.
към текста >>

Нека да не забравяме, че във всяко истинско посвещение онзи, който предлага своята помощ, спазва строгото задължение да не се намесва в неприкосновеното светилище на човешката воля, така че дори по отношение на волята, ние трябва да поемем лична отговорност, а не да се оплакваме, че сме получили неподходящи съвети.
Тогава ние ще преодолеем мрачното настроение, хипохондричните оплаквания, недоволството от живота и ще станем много по-уверени в нашия път. Нека да не забравяме, че във всяко истинско посвещение онзи, който предлага своята помощ, спазва строгото задължение да не се намесва в неприкосновеното светилище на човешката воля, така че дори по отношение на волята, ние трябва да поемем лична отговорност, а не да се оплакваме, че сме получили неподходящи съвети. Ако не живеем според посочената максима, съветите могат да са правилни, но работата да не върви.
към текста >>

Защото до тези неща ние трябва да стигаме по окултен път, а не да ги предполагаме.
В един или друг погрешен път, като този, който описахме вчера, за изходна точка служи това, което първоначално се дава на човека под формата на лично съдържание. Но след като не е предварително известно, как би трябвало това лично съдържание да се доказва чрез окултното познание? Тук ние трябва изцяло да се доверим на розенкройцерската традиция. А именно: ние трябва да приемем, че по начало не сме в състояние предварително да извършим нещо, ако се опираме единствено на външни материални източници например относно това, което се е случило при Мистерията на Голгота. Защото до тези неща ние трябва да стигаме по окултен път, а не да ги предполагаме. Ето защо трябва да тръгваме от изходната точка на общочовешкото, от това, което има смисъл и оправдание за всяка човешка душа. Един поглед във външния свят, преизпълнен с удивление пред откровенията на светлината, бликаща от дневното Слънце; с усещането, че това, което нашето око вижда от светлината, е само външното було на светлината, нейното външно проявление, или както се изразява християнския езотеризъм, славата на светлината; с предчувствието, че зад външната сетивна светлина е скрито нещо съвсем друго: Ето това е нещо общочовешко! Да си представяме светлината, летяща през пространствената Вселена, да я съзерцаваме така, че после да сме на ясно, че в този разширяващ се елемент на светлината живее нещо духовно, което тъче платното на светлината през пространството да се концентрираме в тази мисъл, да живеем в тази мисъл: ето това е нещо общочовешко, до което се приближаваме не чрез някаква догма, а чрез едно общо усещане. Или по-нататък: Да усещаме топлината в природния свят, да усещаме, как чрез топлината, в света се вмъква нещо, което е от духовно естество; а после, имайки предвид известно сродство между нашия организъм и чувството на любов, да се концентрираме върху следната мисъл: „Каква е духовната същност на светлината и как пулсира тя през света? “ а след това да се задълбочим в това, което ни дават интуициите и цялото модерно окултно учение, после да обсъдим с онези, които знаят нещо в тази област, а именно, как да се концентрираме по един правилен начин върху мировите, космически мисли.
към текста >>

Аз съм това, което представлявам, само благодарение на факта, че аз съм получил физическото тяло като един вид прикрепено към мен.“ И от всичко това се поражда един вид ненавист, един вид огорчение спрямо мировите Същества, че сме станали такива.
В книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ Вие ще намерите само някои от тях. Това, което можем да изживеем най-напред, това което може да изживее почти всеки, който преминава от външния живот в пътя на познанието е, че предимно в чувствен аспект той си казва: „Аз не съм изградил сам това физическо тяло, такова, каквото застава пред мен. Аз действително не съм създавал това физическо тяло, в което ходя по Земята. Но ако не притежавах това физическо тяло, тогава Азът, когото за сега смятам за мой висш идеал, не би се свързал с мен. Аз съм това, което представлявам, само благодарение на факта, че аз съм получил физическото тяло като един вид прикрепено към мен.“ И от всичко това се поражда един вид ненавист, един вид огорчение спрямо мировите Същества, че сме станали такива.
към текста >>

Ние вече си казваме: Светът, който се простира пред нас независимо дали той е Майя или нещо друго има своето пълно оправдание; чрез него ние получаваме едни или други откровения.
След известно време у нас се поражда едно друго усещане, един вид нова степен от окултния път. Ние усещаме, как Изкусителят идва и израства като едно могъщо Същество, което стои зад всички явления на света. Да, ние действително се научаваме да разпознаваме Изкусителя, но от друга страна постепенно се научаваме да го ценим. Ние вече си казваме: Светът, който се простира пред нас независимо дали той е Майя или нещо друго има своето пълно оправдание; чрез него ние получаваме едни или други откровения.
към текста >>

Дори и да не бихме прочели никакво Евангелие, дори и хората никога да не биха разполагали с една такава външна книга пред нашия ясновиждащ поглед също би се появил един духовен образ: Ето, ние сме отведени в усамотение и това ясно се забелязва от нашето вътрешно око -, ние заставаме пред образа на идеалния човек, който намирайки се в своето физическо тяло изпитва всевъзможните страхове, които изпитваме и самите ние в този момент.
И когато ясно осъзнаем всичко това, тогава пред нас отново застава една забележителна имагинация. Дори и да не бихме прочели никакво Евангелие, дори и хората никога да не биха разполагали с една такава външна книга пред нашия ясновиждащ поглед също би се появил един духовен образ: Ето, ние сме отведени в усамотение и това ясно се забелязва от нашето вътрешно око -, ние заставаме пред образа на идеалния човек, който намирайки се в своето физическо тяло изпитва всевъзможните страхове, които изпитваме и самите ние в този момент. Да, пред нас застава образът на Христос в Гетсиманската градина, обхванат от неописуемия, максимално усилен страх, същия страх който трябва да изпитаме и самите ние по пътя на познанието: Страхът, който избива по челото Му като кървава пот! В определен момент от нашето окултно развитие, този образ действително застава пред нас, и то без посредничеството на какъвто и да е външен религиозен източник! И сега в окултния път пред нас застават като два мощни стълба двете духовно изживени събития: Разказът за Изкушението и сцената от Маслиновата планина. И едва сега ние разбираме думите: Бдете и молете се, и живейте в молитва, за да не бъдете изкушени, за да не изпаднете в изкушението да останете привързани към една точка от своето развитие, а непрекъснато да вървите напред!
към текста >>

16. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Защото на всички Вас е ясно, че за по-голямата част от човечеството досегашното развитие на християнството е протекло по такъв начин, че повечето хора не разполагаха с ясновиждащото познание и не можеха да стигнат до същинските тайни на християнските събития.
Днес първоначално ще се запознаем с отношението на общото религиозно съзнание към онова знание, онова познание, което човекът може поначало да постигне за висшите светове и към онова познание а за нашата тема това е особено важно което засяга отношението на Христос Исус към същите тези висши светове, доколкото то може да бъде установено по ясновидски път*19. Защото на всички Вас е ясно, че за по-голямата част от човечеството досегашното развитие на християнството е протекло по такъв начин, че повечето хора не разполагаха с ясновиждащото познание и не можеха да стигнат до същинските тайни на християнските събития. Или с други думи: Налага се да приемам, че християнството е проникнало в без брой човешки сърца и че до известна степен е било разбрано от безброй човешки души, без тези сърца и души да са можели да извлекат от висшите светове едно истинско ясновидско познание за това, което всъщност е станало при Мистерията на Голгота. Ето защо трябва да се прави точна разлика между религиозните и познавателни стремежи на онзи човек, който все още няма никаква представа за свръхсетивното изследване относно Христос и това, до което може да се стигне или чрез самото ясновидско съзнание, или по един или друг начин чрез съобщенията и разказите на ясновидските изследователи.
към текста >>

Другият източник произтича от факта, че винаги са съществували ясновиждащи хора и те винаги са можели да се взират във висшите светове, като по този начин са постигнали свои собствени познания за Христовото Събитие, разполагайки, така да се каже, с едно „вечно Евангелие“.
Единият източник бяха Евангелията и свързаните с тях предания. Другият източник произтича от факта, че винаги са съществували ясновиждащи хора и те винаги са можели да се взират във висшите светове, като по този начин са постигнали свои собствени познания за Христовото Събитие, разполагайки, така да се каже, с едно „вечно Евангелие“. Тези два източници изглеждаха единствени в досегашното развитие на християнското човечество.
към текста >>

Все повече и повече хора ще са в състояние да обновят за самите себе си както често пъти сме споменавали свръхсетивните опитности, които апостол Павел получи пред портите на Дамаск.
Но сега, от 20 век нататък, бликва един нов източник. Той бликва поради факта, че у все повече и повече хора ще настъпи едно разширение, едно усилване на познавателните способности, което обаче няма да е свързано с медитации, концентрации и други подобни упражнения. Все повече и повече хора ще са в състояние да обновят за самите себе си както често пъти сме споменавали свръхсетивните опитности, които апостол Павел получи пред портите на Дамаск. По този начин започва една нова епоха, чиято главна характеристика се свежда до следното: Все повече и повече хора ще получат директен поглед към Христовото Същество и значението Му за еволюцията на света и човечеството.
към текста >>

По този начин започва една нова епоха, чиято главна характеристика се свежда до следното: Все повече и повече хора ще получат директен поглед към Христовото Същество и значението Му за еволюцията на света и човечеството.
Но сега, от 20 век нататък, бликва един нов източник. Той бликва поради факта, че у все повече и повече хора ще настъпи едно разширение, едно усилване на познавателните способности, което обаче няма да е свързано с медитации, концентрации и други подобни упражнения. Все повече и повече хора ще са в състояние да обновят за самите себе си както често пъти сме споменавали свръхсетивните опитности, които апостол Павел получи пред портите на Дамаск. По този начин започва една нова епоха, чиято главна характеристика се свежда до следното: Все повече и повече хора ще получат директен поглед към Христовото Същество и значението Му за еволюцията на света и човечеството.
към текста >>

Би било напълно погрешно да смятаме, че това, което днес ясновидецът в резултат на своето навлизане в свръхсетивните светове и това, което ясновидците поначало виждаха в духовния свят след Мистерията на Голгота, е същото, което ще получат, като непосредствена визия, все повече човешки същества.
Разликата е огромна! Би било напълно погрешно да смятаме, че това, което днес ясновидецът в резултат на своето навлизане в свръхсетивните светове и това, което ясновидците поначало виждаха в духовния свят след Мистерията на Голгота, е същото, което ще получат, като непосредствена визия, все повече човешки същества. Това са две съвършено различни неща. И ако искаме да получим отговор на въпроса, доколко са различните, ние отново можем да се позовем на ясновидското изследване. Защо поначало се стига до там, че след 20 век Христос Исус навлиза все по-дълбоко в обикновеното съзнание на хората? Причината е следната.
към текста >>

И ако искаме да получим отговор на въпроса, доколко са различните, ние отново можем да се позовем на ясновидското изследване.
Разликата е огромна! Би било напълно погрешно да смятаме, че това, което днес ясновидецът в резултат на своето навлизане в свръхсетивните светове и това, което ясновидците поначало виждаха в духовния свят след Мистерията на Голгота, е същото, което ще получат, като непосредствена визия, все повече човешки същества. Това са две съвършено различни неща. И ако искаме да получим отговор на въпроса, доколко са различните, ние отново можем да се позовем на ясновидското изследване. Защо поначало се стига до там, че след 20 век Христос Исус навлиза все по-дълбоко в обикновеното съзнание на хората? Причината е следната.
към текста >>

И поради обстоятелството, че Христос отново е главното действуващо лице в това ново събитие, за пръв път хората получават възможността да се научат да виждат Христос, да съзерцават Христос!
Ето какво не бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия свят, а в етерния свят. И поради обстоятелството, че Христос отново е главното действуващо лице в това ново събитие, за пръв път хората получават възможността да се научат да виждат Христос, да съзерцават Христос!
към текста >>

Ако се обърнете към онези, които действително са запознати с тези неща, Вие винаги ще срещнете потвърждение на основния факт, който обаче за да бъде изразен гласно изисква определена степен на окултното развитие; защото приемането на подобни факти вече предполага известна подготовка.
Ако се обърнете към онези, които действително са запознати с тези неща, Вие винаги ще срещнете потвърждение на основния факт, който обаче за да бъде изразен гласно изисква определена степен на окултното развитие; защото приемането на подобни факти вече предполага известна подготовка. Ако желаете, бих те могли да намерите потвърждения и в областта на окултната литература. Но аз не се позовавам на литературата, а само насочвам Вашето внимание към следното.
към текста >>

Но така или иначе, повечето хора успяваха да си изградят един образ на Христос не според фактите, а според личните си предпочитания, според идеала, с който разполагаха.
Но така или иначе, повечето хора успяваха да си изградят един образ на Христос не според фактите, а според личните си предпочитания, според идеала, с който разполагаха. И тук трябва да добавим, че в известен смисъл днешните теософи вършат същото. Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно. Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“. Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия. Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще.
към текста >>

Ето защо Христос трябваше да изпита съмненията, грижите и цялото отчаяние, които Го сполетяха на Маслиновата планина.
Обаче ние трябва да различаваме носителя на Христос от самия Христос! В това тяло, което беше носител на Христос, след като беше напуснато от Заратустровата индивидуалност, вече не се намираше някаква човешка индивидуалност, която да е претърпяла едно или друго по-висше развитие. Развитието, което Исус от Назарет показваше, степента на неговото развитие произлизаше от факта, че в него беше живяла индивидуалността на Заратустра. Но, както знаем, тази човешка природа беше напусната от индивидуалността на Заратустра, за да бъде завладяна от индивидуалността на Христос. Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на Христос, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя. Ето защо Христос трябваше да изпита съмненията, грижите и цялото отчаяние, които Го сполетяха на Маслиновата планина. Който не взема под внимание факта, че Христовото Същество живя не в един човек, който е постигнал висотата на Адепта, а в един обикновен човек, който се различава от другите само по това, че неговите „тела“ или обвивки бяха обитавани, а после изоставени от Заратустра, който не държи сметка за това, той не може да стигне до истинско познание за същността на Христос. Носителят на Христос беше обикновен човек, а не Адепт! Но благодарение на това, че стигаме до подобно разбиране на нещата, Събитието на Голгота грейва за нас в нова светлина. Ако схващаме Христос Исус само като един от висшите Адепти, това би означавало да Го приравним с тях. Естествено, ние не правим това.
към текста >>

И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност.
Когато после чуваме да се казва, че раждането на тази индивидуалност силно изненадало и поразило майката, това отново ни напомня за евангелските разкази, отнасящи се до раждането на Исус от Назарет и до другите събития в Палестина. Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма. И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука. И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума. И тя толкова много приличала на Христос Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и Христос Исус се яви на учениците след своята смърт. И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност. Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус.
към текста >>

Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус.
Когато после чуваме да се говори за бързото израстване на тази индивидуалност и нейните мъдри отговори, с които тя изненадва жреците и всички около себе си, това ни напомня за сцената с 12-годишния Исус в храма. И когато после научаваме, че тази индивидуалност се отправя към Рим и че там тя среща погребалната процесия на едно младо момиче, и че процесията била спряна, и тази индивидуалност възкресила мъртвата, ние отново се пренасяме в Евангелието на Лука. И за тази индивидуалност, която е била съвременник на Христос Исус ни се разказват безброй „чудеса“, ако изобщо искаме да си служим с тази дума. И тя толкова много приличала на Христос Исус, че както казват след смъртта си тя се явила на хората, както и Христос Исус се яви на учениците след своята смърт. И ако от страна на християнската Църква се изнасят всевъзможни доводи, с цел да се говори колкото може по-малко за този човек, или пък изобщо да бъде отречен като историческа личност, това е равнозначно на положението, в което изпадат онези, които твърдят, че Христос Исус не е съществувал като историческа личност. Тази индивидуалност е Аполоний от Тиана*23, и за него ние говорим като за един истински висш Адепт, живял по времето на Христос Исус.
към текста >>

И ако сега се запитаме: Къде се крие разликата между изживяването на Христос Исус и изживяването на Аполоний, ние трябва да допълним следното.
И ако сега се запитаме: Къде се крие разликата между изживяването на Христос Исус и изживяването на Аполоний, ние трябва да допълним следното.
към текста >>

Аполоний от Тиана е една индивидуалност, която е минала през много инкарнации, натрупала е висши сили и достига една върхова точка в инкарнацията си от началото на нашето летоброене.
Аполоний от Тиана е една индивидуалност, която е минала през много инкарнации, натрупала е висши сили и достига една върхова точка в инкарнацията си от началото на нашето летоброене. Ние обгръщаме с поглед тази индивидуалност, виждаме как тя напредва от една инкарнация в друга и в определен момент от своето развитие, тя се инкарнира в тялото на Аполоний от Тиана. Да, ние имаме работа с нея в определен момент от нейното развитие, когато тя се намира на физическия план. И понеже знаем, че всъщност човешката индивидуалност изгражда човешкото физическо тяло, тук ние не говорим за някаква двойнственост, а за това, че самата човешка индивидуалност изработва формата на човешкото тяло, понеже знаем това, трябва да кажем: тялото на тази индивидуалност беше изградено според нейния замисъл.
към текста >>

Ние обгръщаме с поглед тази индивидуалност, виждаме как тя напредва от една инкарнация в друга и в определен момент от своето развитие, тя се инкарнира в тялото на Аполоний от Тиана.
Аполоний от Тиана е една индивидуалност, която е минала през много инкарнации, натрупала е висши сили и достига една върхова точка в инкарнацията си от началото на нашето летоброене. Ние обгръщаме с поглед тази индивидуалност, виждаме как тя напредва от една инкарнация в друга и в определен момент от своето развитие, тя се инкарнира в тялото на Аполоний от Тиана. Да, ние имаме работа с нея в определен момент от нейното развитие, когато тя се намира на физическия план. И понеже знаем, че всъщност човешката индивидуалност изгражда човешкото физическо тяло, тук ние не говорим за някаква двойнственост, а за това, че самата човешка индивидуалност изработва формата на човешкото тяло, понеже знаем това, трябва да кажем: тялото на тази индивидуалност беше изградено според нейния замисъл.
към текста >>

И така, индивидуалността на Христос има коренно различно отношение към тялото, отколкото индивидуалността на Аполоний.
Но по отношение на Христос Исус ние изобщо не можем да твърдим подобно нещо. През 30-та година от живота на Исус от Назарет, Христос влезе в неговото физическо, етерно и астрално тяло, следователно Христос нямаше възможност да подготви тези тела през детските години на Исус. И така, индивидуалността на Христос има коренно различно отношение към тялото, отколкото индивидуалността на Аполоний. И ако обгърнем с духовен поглед индивидуалността на Аполоний от Тиана, ние си казваме: Всичко това е работа на тази индивидуалност и тя се проявява в биографията на Аполоний от Тиана. Ако искаме да по кажем графично изображение на подобен жизнен път, бихме могли да нарисуваме следната скица:
към текста >>

И ако обгърнем с духовен поглед индивидуалността на Аполоний от Тиана, ние си казваме: Всичко това е работа на тази индивидуалност и тя се проявява в биографията на Аполоний от Тиана.
Но по отношение на Христос Исус ние изобщо не можем да твърдим подобно нещо. През 30-та година от живота на Исус от Назарет, Христос влезе в неговото физическо, етерно и астрално тяло, следователно Христос нямаше възможност да подготви тези тела през детските години на Исус. И така, индивидуалността на Христос има коренно различно отношение към тялото, отколкото индивидуалността на Аполоний. И ако обгърнем с духовен поглед индивидуалността на Аполоний от Тиана, ние си казваме: Всичко това е работа на тази индивидуалност и тя се проявява в биографията на Аполоний от Тиана. Ако искаме да по кажем графично изображение на подобен жизнен път, бихме могли да нарисуваме следната скица:
към текста >>

Събитието, сполетяло човека още преди той да се включи във веригата на реинкарнациите, събитието, което се разигра в самия човек грехопадението наистина се нуждаеше от едно уравновесяване; от нещо, което, така да се каже, отново беше работа на хората, а не на Боговете.
Това, което стана тогава, се нуждаеше от едно уравновесяване, от едно възмездие. Събитието, сполетяло човека още преди той да се включи във веригата на реинкарнациите, събитието, което се разигра в самия човек грехопадението наистина се нуждаеше от едно уравновесяване; от нещо, което, така да се каже, отново беше работа на хората, а не на Боговете. И ние ще видим, че тяхното начинание, тяхното дело трябваше да се осъществи също толкова дълбоко под материята, колкото и другото им начинание, преди още човекът да бъде вплетен в земния свят, трябваше да се осъществи високо над материята. Бог трябваше да потъне толкова дълбоко в материята, колкото преди това позволи на хората да потънат в нея. Ако се оставите под въздействието на този факт и изпитате цялата му тежест, Вие ще разберете, че тази инкарнация на Христос в тялото на Исус от Назарет, беше работа на самия Христос. И каква беше мисията на човека в този случай? Преди всичко, за да стане свидетел как Бог уравновесява делото на грехопадението, как Той създава противоположното дело.
към текста >>

Преди всичко, за да стане свидетел как Бог уравновесява делото на грехопадението, как Той създава противоположното дело.
Събитието, сполетяло човека още преди той да се включи във веригата на реинкарнациите, събитието, което се разигра в самия човек грехопадението наистина се нуждаеше от едно уравновесяване; от нещо, което, така да се каже, отново беше работа на хората, а не на Боговете. И ние ще видим, че тяхното начинание, тяхното дело трябваше да се осъществи също толкова дълбоко под материята, колкото и другото им начинание, преди още човекът да бъде вплетен в земния свят, трябваше да се осъществи високо над материята. Бог трябваше да потъне толкова дълбоко в материята, колкото преди това позволи на хората да потънат в нея. Ако се оставите под въздействието на този факт и изпитате цялата му тежест, Вие ще разберете, че тази инкарнация на Христос в тялото на Исус от Назарет, беше работа на самия Христос. И каква беше мисията на човека в този случай? Преди всичко, за да стане свидетел как Бог уравновесява делото на грехопадението, как Той създава противоположното дело. Всичко това никога не би могло да бъде осъществено в личността на един Адепт; защото личността на Адепта винаги е успявала чрез самата себе си да се издигне след пропадането си в материята. Това беше възможно само в рамките на една личност, която представляваше един обикновен човек, един човек, който не превъзхожда другите хора. Преди да стане на 30 години, тя ги превъзхождаше, обаче след това, тя вече не ги превъзхождаше. Следователно, благодарение на това, което се случи, едно божествено събитие стана достояние на цялото човечество, също както се случи и по-рано, през Лемурийската епоха. И хората бяха съучастници в едно дело, което се разигра между Боговете; те можеха да станат очевидци, понеже Боговете за да извършат това дело трябваше да прибягнат до помощта на физическия свят.
към текста >>

Ако разгледаме съчиненията, които е оставил, и най-вече неговите вълнуващи „Размисли“ те са достъпни за всеки, понеже бяха издадени и в Рекламна Универсална Библиотека -, ние виждаме, какво усещаше той относно предположението, какви биха станали хората, ако не се беше разиграло Христовото Събитие.
Една от онези личности, която в своето цялостно душевно развитие се очерта като непримирим противник на това, което охарактеризирахме като йезуитизъм, е Блез Паскал*25: Той се изправя пред нас като един забележителен дух, който отхвърля всичко онова, което възникна като вредно влияние от стария църковен ред, но който отказа да приеме каквото и да е от модерния рационализъм. Както винаги се случва с великите духове, така и той остана напълно сам със своите мисли. Но какво всъщност стои в основата на неговите мисли? Ако разгледаме съчиненията, които е оставил, и най-вече неговите вълнуващи „Размисли“ те са достъпни за всеки, понеже бяха издадени и в Рекламна Универсална Библиотека -, ние виждаме, какво усещаше той относно предположението, какви биха станали хората, ако не се беше разиграло Христовото Събитие. В дълбините на своята душа, Паскал непрекъснато задаваше въпроса: Да, какво би станало с човека, ако Христос не беше се намесил в еволюцията на човечеството? И той си отговаряше: В този случай ние лесно можем да усетим, че човешката душа е изложена на две големи опасности! Кои бяха те?
към текста >>

И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно.
Понятието за вярата стига до най-висшето си развитие именно у онзи философ, за когото говорих току-що, у Соловьов, който е най-значителният в прехода към новия свят. Защото Соловьов познава една съвсем друга вяра, различна от всички съществуващи до този момент понятия за вярата. И докъде стигна човечеството с досегашното понятие за вярата? То стигна до атеистично-материалистичния императив за едно знание, обхващащо единствено външния свят да речем в смисъла на Лутер, Кант или в смисъла на монизма за едно знание, което се гордее със самото себе си и смята вярата за нещо, което човешката душа е създала в пристъп на слабост. Накрая понятието за вярата стигна тъкмо до тази точка, понеже за хората то имаше само субективен смисъл. И ако хората от миналите столетия смятаха вярата за една необходимост, 19-то столетие тръгна срещу вярата именно защото тя застана като една пълна противоположност на знанието, което следваше да извира от човешката душа като нещо всеобщо, като нещо общовалидно.
към текста >>

17. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

„Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род; едва когато Христос се яви в плът, истинската религия, която е съществувала и по-рано, получи името християнска.“ Следователно, по времето на Августин хора та все още са имали ясното съзнание, че не съществува едно толкова рязко различие между предхристиянските и следхристиянските времена, както твърдят православието и фанатизмът.
Лесно би могло да се повярва нещо, което по-късно се превърна в един ортодоксален, доста едностранчив възглед -, че хората от преди идването на Христос са били коренно различни от тези, които са живели и живеят след Неговото идване. Че този възглед е действително едностранчив, Вие ще се убедите и от думите на самия Августин*28. „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род; едва когато Христос се яви в плът, истинската религия, която е съществувала и по-рано, получи името християнска.“ Следователно, по времето на Августин хора та все още са имали ясното съзнание, че не съществува едно толкова рязко различие между предхристиянските и следхристиянските времена, както твърдят православието и фанатизмът. Мъченикът Юстин*29 отбелязва в своите съчинения нещо много показателно. Юстин е признат от Църквата за мъченик и църковен отец, и като такъв, той разглежда отношението на Сократ и на Хераклит към Христос. Юстин действително вижда и то в значителна чистота този елемент в Христос, който вчера описахме като съотношение между Христос и Исус от Назарет и с оглед на последното, той извежда своята идея за Христовото Същество. В смисъла на своето време, той казва това, което ние и днес можем да повторим със същите думи: Христос или Логосът беше въплътен в човека Исус от Назарет. И той се пита: Добре, но нима Логосът не се е намирал в забележителните личности на предхристиянското време?
към текста >>

И наистина, това безсилие да бъдат изразени най-висшите истини, до които хората трябва да се докоснат, преминава като един вълшебен полъх през първите християнски столетия, през първите християнски учения.
И наистина, това безсилие да бъдат изразени най-висшите истини, до които хората трябва да се докоснат, преминава като един вълшебен полъх през първите християнски столетия, през първите християнски учения. Да, това безсилие може да послужи и като добра поука за онези наши съвременници, които се обръщат към съответните текстове. Нека по отношение на най-висшите истини да проявяваме известна скромност; защото ако днес хората изпитват смирение и скромност пред това, в което утрешната християнска епоха ще вникне още по-дълбоко, тогава те ще си кажат: Да, несъмнено един ден ние ще знаем много повече, обаче никой, който днес се осмелява да говори върху Мистерията на християнството, не бива да игнорира факта, че нашите днешни познания за Мистерията на Голгота, утре ще се окажат недостатъчни. И понеже искаме да преминем към една по-дълбока характеристика на християнството, необходимо е още днес да изтъкнем, как човек трябва да се отнася към духовния свят, ако е решил да приеме в себе си и да разпространява онези истини, които станаха достъпни за него от края на 19 и началото на 20 век.
към текста >>

Днес действително е необходимо едно по-скоро пасивно поведение спрямо истините, за разлика от положението преди 20 години. Защо?
Днес действително е необходимо едно по-скоро пасивно поведение спрямо истините, за разлика от положението преди 20 години. Защо? Защото едва сега нашите духовни сетива са достатъчно узрели, за да позволят на истините да проникнат в нашите души. Тук става дума за едно практическо учение относно изследването на духовните светове, особено що се отнася до Христовото Събитие. Напълно погрешно е, когато хората вярват, че трябва активно да овладеят нещо, което всъщност следва да проникне в тях по един пасивен начин. Нека да сме наясно: ние можем да бъдем тези, които искаме, само дотолкова, доколкото сме удостоени от духовните Същества! И всичко, което вършим като медитации, концентрации и т.н., има за цел само отварянето на нашите очи, а не активното овладяване на истините, които сами трябва да дойдат при нас, а не ние да тичаме след тях.
към текста >>

Тя е тук защото фактически днес много човешки души, много повече отколкото те самите предполагат, имат възможност да получат от духовния свят такива впечатления, как вито вече описахме, но за целта те се нуждаят от известно улеснение, изразяващо се в правилно разбиране на духовния свят.
И сега: защо Антропософията е тук? Тя е тук защото фактически днес много човешки души, много повече отколкото те самите предполагат, имат възможност да получат от духовния свят такива впечатления, как вито вече описахме, но за целта те се нуждаят от известно улеснение, изразяващо се в правилно разбиране на духовния свят. И всъщност, общо взето, никой не попада в Антропософията с неузряло сърце, никой не търси антропософията, без да е тласнат от искрен копнеж за овладяването на онова познание, за което стана дума току-що. Естествено, има хора, които влизат в Антропософското Движение поради любопитство или други подобни причини. Обаче онези, които са влезли в него, следвайки искрения зов на своите сърца, изпитват непреодолимия копнеж да отворят душите си за всичко онова, което започвайки още от наши дни се подготвя като бъдеща епоха от развитието на Земното човечество. Днешните хора се нуждаят от антропософията, защото душите отново ще станат други, различни от това, което са били преди известно време. Както по времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, душите претърпяха една огромна промяна, така и в края на нашето хилядолетие, а и през следващото хилядолетие, душите отново ще претърпят друга, не по-малка промяна.
към текста >>

Грубо казано, това означава следното: От съществуващите днес преводи на Евангелията, човекът вече не може да стигне до това, което те искат да му кажат; защото в известен смисъл, такива каквито са те днес, всъщност Евангелията са направо неизползваеми.
Грубо казано, това означава следното: От съществуващите днес преводи на Евангелията, човекът вече не може да стигне до това, което те искат да му кажат; защото в известен смисъл, такива каквито са те днес, всъщност Евангелията са направо неизползваеми. И така, какво следва да се прибави към обяснението на Христовото Събитие?
към текста >>

За онези, които приемат антропософската интерпретация на Христовото Събитие, и без друго е ясно, че Евангелията са били написани от хора, разполагащи с отворен духовен поглед към Христовото Събитие; следователно, те не са възнамерявали да напишат някаква официална „биография“, а с помощта на древните съчинения за посвещението тези неща са подробно описани в „Християнството като мистичен факт“ са показали как това, което по-рано се е разигравало в дълбините на Мистериите, сега чрез божествения ход на общочовешката еволюция бива пренесено, вече като исторически факт, в Христовото Събитие.
За онези, които приемат антропософската интерпретация на Христовото Събитие, и без друго е ясно, че Евангелията са били написани от хора, разполагащи с отворен духовен поглед към Христовото Събитие; следователно, те не са възнамерявали да напишат някаква официална „биография“, а с помощта на древните съчинения за посвещението тези неща са подробно описани в „Християнството като мистичен факт“ са показали как това, което по-рано се е разигравало в дълбините на Мистериите, сега чрез божествения ход на общочовешката еволюция бива пренесено, вече като исторически факт, в Христовото Събитие. И така, това, което по-рано е ставало в ограничен размер с посвещавания ученик в Мистериите, същото става и с онова Същество, което наричаме Христос, и то без да е налице онази подготовка, която беше необходима за хората, без да е налице и външната недостъпност на Мистериите; сега то се разиграва пред очите на всички под формата на едно историческо събитие. Да, това, което по-рано беше достъпно само за кандидата на Мистериите, сега се разиграва пред очите на всички!
към текста >>

Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век.
Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век. От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език. Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е. Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин.
към текста >>

От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език.
Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век. От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език. Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е. Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените.
към текста >>

Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е.
Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век. От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език. Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е. Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените. После Йеронимус сметнал, че ако би превел Евангелието на Матей в буквален смисъл, вместо назидание то би предизвикало само разруха и объркване всред хората.
към текста >>

Когато вчера обсъждахме величието и значението на Аполоний от Тиана, ние дори го нарекохме „Адепт“.
Когато вчера обсъждахме величието и значението на Аполоний от Тиана, ние дори го нарекохме „Адепт“. И обратно, ако разлистим автентичната раннохристиянска литература, ние навсякъде ще се натъкнем на обвинението срещу Аполоний от Тиана, че всичко, което е извършил, е станало под влиянието на Дявола. Тук ние виждаме не само едно неразбиране, но и едно изопачаване на Аполоний от Тиана както на него вата личност, така и на неговите дела. Но това е само един от многото подобни примери.
към текста >>

И обратно, ако разлистим автентичната раннохристиянска литература, ние навсякъде ще се натъкнем на обвинението срещу Аполоний от Тиана, че всичко, което е извършил, е станало под влиянието на Дявола.
Когато вчера обсъждахме величието и значението на Аполоний от Тиана, ние дори го нарекохме „Адепт“. И обратно, ако разлистим автентичната раннохристиянска литература, ние навсякъде ще се натъкнем на обвинението срещу Аполоний от Тиана, че всичко, което е извършил, е станало под влиянието на Дявола. Тук ние виждаме не само едно неразбиране, но и едно изопачаване на Аполоний от Тиана както на него вата личност, така и на неговите дела. Но това е само един от многото подобни примери.
към текста >>

Тук ние виждаме не само едно неразбиране, но и едно изопачаване на Аполоний от Тиана както на него вата личност, така и на неговите дела.
Когато вчера обсъждахме величието и значението на Аполоний от Тиана, ние дори го нарекохме „Адепт“. И обратно, ако разлистим автентичната раннохристиянска литература, ние навсякъде ще се натъкнем на обвинението срещу Аполоний от Тиана, че всичко, което е извършил, е станало под влиянието на Дявола. Тук ние виждаме не само едно неразбиране, но и едно изопачаване на Аполоний от Тиана както на него вата личност, така и на неговите дела. Но това е само един от многото подобни примери.
към текста >>

18. 5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Достатъчно е да разлистим Посланията на апостол Павел и ние веднага ще открием, че Павел за когото знаем, че е положил огромни усилия, за да включи свръхсетивната природа на Христос в човешката култура всъщност прибягва до цялата еволюция на човечеството, само и само да изясни понятието за Христос, идеята за Христос.
Достатъчно е да разлистим Посланията на апостол Павел и ние веднага ще открием, че Павел за когото знаем, че е положил огромни усилия, за да включи свръхсетивната природа на Христос в човешката култура всъщност прибягва до цялата еволюция на човечеството, само и само да изясни понятието за Христос, идеята за Христос. Когато се оставяме под въздействията на Павловите Послания, ние се усещаме разтърсени от неизмеримата простота и от могъщата проникваща сила на неговите думи. Обаче всичко това се дължи на факта, че до тази простота Павел стига само благодарение на своето собствено посвещение, така че въпросната простота следва да разглеждаме не като изходна точка за истината, а като логично следствие от истината. И сега, ако искаме да вникнем в чудесните, монументални и прости думи на Павел за Христовото Същество, ние трябва да си послужим с нашето антропософско познание, за да се приближим до онова разбиране относно човешката природа, заради чието по-нататъшно развитие всъщност Христос дойде на Земята. Ето защо, нека да насочим нашия окултно обучен поглед към това, което вече знаем за човешката природа. Както знаете, според неговото протичане във времето, ние разделяме човешкия живот на две съставни части: Времето между раждането, респективно зачатието и смъртта, и времето между смъртта и поредното ново раждане.
към текста >>

Когато насочим поглед към четвъртата съставна част на човешкото същество, към физическото тяло, първоначално положението изглежда такова, сякаш след смъртта физическото тяло просто изчезва във физическия свят.
Когато насочим поглед към четвъртата съставна част на човешкото същество, към физическото тяло, първоначално положението изглежда такова, сякаш след смъртта физическото тяло просто изчезва във физическия свят. И на пръв поглед това като че ли може да бъде дори доказано, понеже за външния поглед физическото тяло след смъртта чисто и просто се разпада, разлага се. Само че сега въпросът гласи и всеки последовател на Духовната наука би трябвало да си го зададе: Нима всичко, което външното физическо познание може да ни открие за съдбата на нашето физическо тяло, е илюзия, Майя? И всъщност за онзи, който е започнал да разбира Духовната наука, отговорът не е толкова труден. Когато човек е започнал да разбира Духовната наука, той си казва: Всичко, което ни предлага сетивният свят, е Майя, илюзия. Как може тогава да очакваме, че е действително вярно това, което толкова грубо се набива в очи, а именно, че физическото тяло, независимо дали е заровено в земята или кремирано, изчезва безследно?
към текста >>

Да, и ако сега сетивните възприятия биха били верни, ние би трябвало да приемем че това, което човекът носи още от Стария Сатурн, неговото физическо тяло, просто се разлага или изгаря, с една дума, просто изчезва и преминава във външните елементи, след като милиони и милиони години през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна божествено-духовните Същества са положили неимоверни усилия, за да създадат и поддържат това физическо тяло!
Да, и ако сега сетивните възприятия биха били верни, ние би трябвало да приемем че това, което човекът носи още от Стария Сатурн, неговото физическо тяло, просто се разлага или изгаря, с една дума, просто изчезва и преминава във външните елементи, след като милиони и милиони години през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна божествено-духовните Същества са положили неимоверни усилия, за да създадат и поддържат това физическо тяло! Следователно, нещата биха изглеждали така, сякаш в хода на четири, или ако щете на три планетарни състояния, Сатурн, Слънце и Луна, цяло войнство от Богове е работило за изграждането на един миров елемент, какъвто е нашето физическо тяло, и сега, през Земната епоха те изведнъж решават този миров елемент да изчезва безследно всеки път, когато един човек умира! Да, това би представлявало твърде странно зрелище, ако Майя а от външното наблюдение не може да се очаква нищо друго би имала право. А сега нека да се запитаме: Възможно ли е Майя да има право?
към текста >>

Омир например, получава своите инспирации през епохата, която е предхождала Четвъртата следатлантска епоха; а Есхил, който е живял толкова по-рано, че някои от неговите съчинения са напълно изгубени, ни връща назад към мистерийната драматика, отзвук от която са и неговите драми.
Ние знаем, че гърците са онзи забележителен народ, чието истинско развитие протече през Четвъртата следатлантска културна епоха. Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха. Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало. Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна Гърция се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха. Омир например, получава своите инспирации през епохата, която е предхождала Четвъртата следатлантска епоха; а Есхил, който е живял толкова по-рано, че някои от неговите съчинения са напълно изгубени, ни връща назад към мистерийната драматика, отзвук от която са и неговите драми. Ето как Третата следатлантска културна епоха прониква в древна Гърция, макар че кулминацията на елинството се пада именно в Четвъртата следатланстска културна епоха. И ние трябва да заявим: неповторимата гръцка култура е най-чистият израз на Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>

И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма.
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма. Там, където хората обичаха по този начин и разбираха по този начин онази част от човека, която е видима за физическите очи, там те се отдаваха на следната мисъл: Когато от човешката природа е отнето това, което придава такава красота на неговото физическо тяло, остава нещо, което не може да бъде толкова високо оценено, колкото онези качества, които са отнети при смъртта! Тази висша любов към външната форма по необходимост доведе до там, хората да гледат с песимизъм към това, което остава от човека, след като той вече е минал през Портата на смъртта. И колко характерно за гръцката душевност е, че същите очи, които с такава любов се взираха във външната форма, се изпълваха с дълбока печал при мисълта, че след смъртта човешката индивидуалност ще бъде лишена от тази форма и занапред човешката индивидуалност ще живее без тази форма! Ако сериозно размислим върху тази по-скоро емоционална подробност, ние трябва да признаем: В лицето на древните гърци имаме онова човечество, което в най-висша степен ценеше и обичаше външната форма на човешкото физическо тяло и изпадаше в тежка меланхолия, когато човекът трябваше да потъне в лоно то на смъртта.
към текста >>

Тук ние сме изправени пред почти пълната противоположност на това, което описахме като характерно за елинството.
А сега нека да се обърнем към една друга разновидност на съзнанието, която се очерта приблизително през същата епоха. Нека да се обърнем към съзнанието на Буда, което след известно време се предаде и на неговите последователи. Тук ние сме изправени пред почти пълната противоположност на това, което описахме като характерно за елинството. Достатъчно е да си припомним, че същността на една от четирите основни истини, до които стига Буда, може да бъде изразена по следния начин: Човешката индивидуалност е доведена до това мъчително съществувание и до оковите на външната физическа форма най-вече от горещите желания. А защо човешкото съществувание е мъчително? Защото, казва Буда, раждането е страдание, болестта е страдание, старостта е страдание, смъртта е страдание! И в тази основна черта на будизма се крие нещо, което кара човека да си казва: Чрез всичко онова, което ни обгръща като една външна обвивка, нашата индивидуалност, която с раждането слиза от божествено-духовните висини и след като мине през Портата на смъртта отново се завръща там, чрез всичко това човешката индивидуалност непрекъснато е изложена на страдание; и общо взето има само едно спасение за човека и то е изразено в четирите велики, свещени истини на Буда: Освобождаване от външното съществувание, отхвърляне на външната обвивка. Или с други думи: Индивидуалността да поеме такъв път на развитие, че да бъде в състояние колкото е възможно по-скоро да отхвърли външната обвивка!
към текста >>

Следователно, тук наистина сме изправени пред противоположното усещане на това, което изпитваха древните гърци.
Следователно, тук наистина сме изправени пред противоположното усещане на това, което изпитваха древните гърци. Колкото по-силно древните гърци са обичали и ценили външната телесна обвивка и са изпадали в дълбока тъга при нейното отхвърляне, толкова по-слабо са я ценили последователите на Буда, считайки я за нещо, което трябва да бъде отхвърлено час по-скоро. А с това беше свързана и основната задача на Буда: да се води борба срещу жаждата за онова съществувание, което човекът води в оковите на външната телесна обвивка.
към текста >>

И сега, ако си припомним всичко, което сме говорили върху еволюционните фази на човека през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха, ние ще видим, че през старата Лунна епоха човешкото физическо тяло все още не разполагаше с някаква строго определена форма и че до тази форма то стигна едва на Земята.
А сега да преминем към това, което знаем от антропософската Духовна наука: Благодарение на какво човекът успя да развие своя Аз? Благодарение на Земното развитие! Едва в хода на планетарното развитие на Земята, човекът стигна до там, че успя да развие своя Аз. И сега, ако си припомним всичко, което сме говорили върху еволюционните фази на човека през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха, ние ще видим, че през старата Лунна епоха човешкото физическо тяло все още не разполагаше с някаква строго определена форма и че до тази форма то стигна едва на Земята. Ето защо ние говорим за Земната епоха като за период от време, в който Духовете на Формата се намесват за пръв път в еволюцията, за да моделират физическото тяло на човека по такъв начин, че то да получи своята специфична форма. Обаче това моделиране на човешкото физическо тяло беше необходимо най-вече, за да позволи влагането на Аза в човека, за да може така моделираното, така оформеното физическо тяло да предложи съответните условия за възникването на Аза. Ако размислим върху тези подробности, следващото изложение не би могло да ни учуди.
към текста >>

Ето защо ние говорим за Земната епоха като за период от време, в който Духовете на Формата се намесват за пръв път в еволюцията, за да моделират физическото тяло на човека по такъв начин, че то да получи своята специфична форма.
А сега да преминем към това, което знаем от антропософската Духовна наука: Благодарение на какво човекът успя да развие своя Аз? Благодарение на Земното развитие! Едва в хода на планетарното развитие на Земята, човекът стигна до там, че успя да развие своя Аз. И сега, ако си припомним всичко, което сме говорили върху еволюционните фази на човека през време на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха, ние ще видим, че през старата Лунна епоха човешкото физическо тяло все още не разполагаше с някаква строго определена форма и че до тази форма то стигна едва на Земята. Ето защо ние говорим за Земната епоха като за период от време, в който Духовете на Формата се намесват за пръв път в еволюцията, за да моделират физическото тяло на човека по такъв начин, че то да получи своята специфична форма. Обаче това моделиране на човешкото физическо тяло беше необходимо най-вече, за да позволи влагането на Аза в човека, за да може така моделираното, така оформеното физическо тяло да предложи съответните условия за възникването на Аза. Ако размислим върху тези подробности, следващото изложение не би могло да ни учуди.
към текста >>

Ние се убеждаваме, че тези две духовни течения са напълно противоположни: при елинството ние усещаме, че то във висша степен цени формата на физическото тяло като външна форма на Аза, докато будизмът, който в своята теоретична постановка напълно се разминава с Аза, и така да се каже го изгубва, се стреми с всички сили и колкото е възможно по-скоро да се освободи от външната форма на физическото тяло.
Ние се убеждаваме, че тези две духовни течения са напълно противоположни: при елинството ние усещаме, че то във висша степен цени формата на физическото тяло като външна форма на Аза, докато будизмът, който в своята теоретична постановка напълно се разминава с Аза, и така да се каже го изгубва, се стреми с всички сили и колкото е възможно по-скоро да се освободи от външната форма на физическото тяло.
към текста >>

Точно по средата на тези два противоположни възгледа се намира древното еврейство*36.
Точно по средата на тези два противоположни възгледа се намира древното еврейство*36. То съвсем не споделя възгледите на будизма за естеството на Аза. Припомнете си само, че за будизма е истинска ерес, ако човек говори за някакъв вечен Аз, който преминава от една инкарнация в друга инкарнация. Обаче древното еврейство особено много държи на тази ерес. И никому от последователите на древното еврейство не би хрумнало, че това, което живее у човека като същинска божествена искра с което той свързва своето понятие за Аза просто изчезва след като човекът мине през Портата на смъртта. Ако искаме да си изясним какво отношение е имал последователят на древното еврейство по този въпрос, трябва да добавим: Той се усещаше интимно и здраво свързан с Бога; той знаеше, че със същността на този Бог го свързват най-добрите му душевни качества.
към текста >>

19. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И когато четем историите за Аполоний от Тиана, историите за Буда или Заратустра, животоописанията на Озирис, на Орфей, с една дума, когато четем животоописанията на най-великите посветени, често пъти те са представени по такъв начин, като че ли пред нас застават същите биографични закономерности, каквито Евангелията описват, проследявайки живота на Христос Исус.
Нека да си припомним, че още в първите публични лекции, ние обърнахме внимание, как следва да бъдат приемани Евангелията, а именно като текстове, свързани с посвещението. Величествените събития, описа ни в Евангелията, всъщност представляват факти и процеси на посвещението, които първоначално са се разигравали в тайните храмове на Мистериите, когато един или друг кандидат, удостоен с тази чест, е бил посвещаван от йерофанта, от жреца-посветител. И след като беше подлаган на продължителна подготовка, накрая такъв човек минаваше през един вид смърт, през един вид възкресение; освен това той трябваше да мине и през определени изпитания, сходни с тези, които са описани в Евангелията например Изкушението в пустинята, Молитвата в Гетсимания и т.н. Ето защо описанията на древните посветени, които съвсем не са биографии в обикновения смисъл на думата, са така сходни с това, което Евангелията разказват за Христос Исус. И когато четем историите за Аполоний от Тиана, историите за Буда или Заратустра, животоописанията на Озирис, на Орфей, с една дума, когато четем животоописанията на най-великите посветени, често пъти те са представени по такъв начин, като че ли пред нас застават същите биографични закономерности, каквито Евангелията описват, проследявайки живота на Христос Исус. Но дори ако би трябвало да допуснем, че по този начин ние следва да търсим първообразите на най-важните процеси, описани в Евангелията, именно в церемониалните посвещения на древните Мистерии, от друга страна за нас става пределно ясно: величествените описания за живота на Христос Исус са изцяло проникнати от такива събития, които са вече не едно просто повторение на церемониите, извършвани при посвещението, а действителни процеси, те са, накратко казано, едно действително посвещение. И нима не сме изправени пред едно действително посвещение, когато в Евангелието на Йоан четем следното (Глава 20, 1-17): „А в първия ден на седмицата Мария, тази от Магдала, дойде рано сутринта, докато беше още тъмно, на гроба и видя, че камъкът е отместен от гроба. Тогава тя изтича и отиде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Взели са Господа от гроба и не знаем къде са го сложили. Тогава Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. Те и двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пристигна пръв, наведе се и видя плащениците да лежат на земята, но не влезе вътре.
към текста >>

Няма нужда да се впускаме в подробни разсъждения, за да получим отговор на този въпрос.
Защото какво означава за него Христовото Същество след Събитието от Дамаск? За него то означава „втория Адам“. И Павел веднага прави разлика между първия Адам и втория Адам: Христос. Той нарича първия Адам родоначалник на всички човеци, живеещи на Земята. И по какъв начин? Няма нужда да се впускаме в подробни разсъждения, за да получим отговор на този въпрос. Той го нарича родоначалник на всички човеци, като вижда в неговото лице първия човек, от който произлизат всички други а за Павел това означава: онзи, от когото хората унаследиха своето физическо тяло. Или с други думи: Адамовото тяло е първото тяло, което застава пред нас в света на Майя, и то е смъртно; то е наследеното от Адам тленно тяло, подчиненото на смъртта физическо тяло на човека. И ако можем да си послужим с един не лош израз, това е тялото, с което хората са „облечени“.
към текста >>

И сега Павел предполага, че в резултат на едно продължително християнско развитие хората постепенно ще стигнат до там, че на мястото на първия Адам ще поставят втория Адам, че вместо тленното тяло на първия Адам ще „облекат“ нетленното тяло на втория Адам, Христос.
А втория Адам, Христос, Павел разглежда като онзи, който притежава нетленното, безсмъртно тяло. И сега Павел предполага, че в резултат на едно продължително християнско развитие хората постепенно ще стигнат до там, че на мястото на първия Адам ще поставят втория Адам, че вместо тленното тяло на първия Адам ще „облекат“ нетленното тяло на втория Адам, Христос. И така, от онези които се наричат истински християни, Павел изисква пълно скъсване с предишните им възгледи. Както първото, тленното тяло произлиза от Адам, така и от втория Адам, от Христос трябва да произлезе нетленното тяло; така че всеки християнин би трябвало да си каже: понеже произлизам от Адам, аз разполагам с едно тленно тяло, каквото имаше и Адам; и когато вървя по верния път към Христос, аз получавам от Христос от втория Адам едно безсмъртно, нетленно тяло. Ето прозрението, от което беше озарен Павел при Събитието от Дамаск. Или с други думи: Какво иска да каже Павел? Нека да си послужим със следната проста схема /виж рисунката /.
към текста >>

Както първото, тленното тяло произлиза от Адам, така и от втория Адам, от Христос трябва да произлезе нетленното тяло; така че всеки християнин би трябвало да си каже: понеже произлизам от Адам, аз разполагам с едно тленно тяло, каквото имаше и Адам; и когато вървя по верния път към Христос, аз получавам от Христос от втория Адам едно безсмъртно, нетленно тяло.
А втория Адам, Христос, Павел разглежда като онзи, който притежава нетленното, безсмъртно тяло. И сега Павел предполага, че в резултат на едно продължително християнско развитие хората постепенно ще стигнат до там, че на мястото на първия Адам ще поставят втория Адам, че вместо тленното тяло на първия Адам ще „облекат“ нетленното тяло на втория Адам, Христос. И така, от онези които се наричат истински християни, Павел изисква пълно скъсване с предишните им възгледи. Както първото, тленното тяло произлиза от Адам, така и от втория Адам, от Христос трябва да произлезе нетленното тяло; така че всеки християнин би трябвало да си каже: понеже произлизам от Адам, аз разполагам с едно тленно тяло, каквото имаше и Адам; и когато вървя по верния път към Христос, аз получавам от Христос от втория Адам едно безсмъртно, нетленно тяло. Ето прозрението, от което беше озарен Павел при Събитието от Дамаск. Или с други думи: Какво иска да каже Павел? Нека да си послужим със следната проста схема /виж рисунката /.
към текста >>

Да, ето какво изисква Павел от всички, които наричат себе си християни: да положат усилия и вътре в тях действително да се роди нещо ново, и както тленното тяло води до Адам, така и то да води човека до онзи, който на третия ден се изправи от гроба, където беше положено тялото на Христос Исус.
Да, ето какво изисква Павел от всички, които наричат себе си християни: да положат усилия и вътре в тях действително да се роди нещо ново, и както тленното тяло води до Адам, така и то да води човека до онзи, който на третия ден се изправи от гроба, където беше положено тялото на Христос Исус. И всеки, който отрича тази възможност, всъщност отрязва пътищата си за разбиране на Павел. Ако по отношение на своето тленно тяло човекът произлиза от първия Адам, той има възможност в случай че подчини на Христос целия си душевен живот да разчита и на втори родоначалник. И той е не друг, а онзи, който на третия ден, след като тялото на Христос Исус беше положено в Земята, възкръсна от гроба.
към текста >>

И той е не друг, а онзи, който на третия ден, след като тялото на Христос Исус беше положено в Земята, възкръсна от гроба.
Да, ето какво изисква Павел от всички, които наричат себе си християни: да положат усилия и вътре в тях действително да се роди нещо ново, и както тленното тяло води до Адам, така и то да води човека до онзи, който на третия ден се изправи от гроба, където беше положено тялото на Христос Исус. И всеки, който отрича тази възможност, всъщност отрязва пътищата си за разбиране на Павел. Ако по отношение на своето тленно тяло човекът произлиза от първия Адам, той има възможност в случай че подчини на Христос целия си душевен живот да разчита и на втори родоначалник. И той е не друг, а онзи, който на третия ден, след като тялото на Христос Исус беше положено в Земята, възкръсна от гроба.
към текста >>

И ако искаме да си обясним нещата, за нас просто не остава друга възможност, дори ако модерното мислене би го окачествило като суеверие -, освен да приемем, че според описанията на Павел, Христос възкръсва на третия ден от полагането Му в гроба.
И така, следва да сме наясно: тук ние сме изправени пред едно категорично изискване на Павел, колкото и да е неудобното за модерното мислене. Обаче ние се стремим тъкмо към това: да се приближим към модерното мислене, изхождайки от позицията на Павел; впрочем не е препоръчително човек да търси друго обяснение, друго мнение относно това, което Павел изразява толкова ясно. Несъмнено, твърде удобно е да тълкуваме нещо в алегоричен смисъл и да твърдим, че го разбираме по този или онзи начин; обаче подобни тълкувания са лишени от какъвто и да е смисъл. И ако искаме да си обясним нещата, за нас просто не остава друга възможност, дори ако модерното мислене би го окачествило като суеверие -, освен да приемем, че според описанията на Павел, Христос възкръсва на третия ден от полагането Му в гроба. Но да продължим нататък. Тук бих желал да добавя следното: Едно такова твърдение, каквото чуваме от устата на Павел, след като беше стигнал до кулминацията на своето посвещение чрез събитието от Дамаск, твърдението му за втория Адам и неговото възкресение от гроба, можеше да бъде изречено само от човек, който в цялото си светоусещане, в целия си начин на мислене е произлязъл от елинството; който има своите корени в елинството, въпреки че принадлежеше на еврейския народ. Да, в известен смисъл, Павел пожертва своето еврейство пред гръцкото светоусещане. Защото какво всъщност твърди Павел, когато разглеждаме нещата по-отблизо? Това, което гърците толкова са обичали и ценили, външната форма на физическото тяло, и пред което са имали трагичното усещане: „Да, след като човекът мине през Портата на смъртта, то изчезва завинаги!
към текста >>

За да получим ясна представа за твърденията на Павел, нека още веднъж да си припомним основните антропософски истини.
За да получим ясна представа за твърденията на Павел, нека още веднъж да си припомним основните антропософски истини. Ние знаем, че човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ако попитате някого, който се е занимавал с антропософия, но не много задълбочено, дали познава физическото тяло на човека, той несъмнено ще Ви отговори: Да, аз познавам добре физическото тяло; когато един човек застава пред мен, аз виждам тялото му съвсем ясно. Другите, невидимите или свръхсетивните части не могат да бъдат видени; обаче това не се отнася за физическото тяло.
към текста >>

Питам Ви: Има ли такъв, който някога е видял човешкото физическо тяло, без да разполага с ясновидски способности?
Но, когато обхващаме човека с физическия си поглед и с физическия си разум, дали пред нас действително застава неговото физическо тяло? Питам Ви: Има ли такъв, който някога е видял човешкото физическо тяло, без да разполага с ясновидски способности? Какво виждат хората, когато гледат само с физическите си очи и размишляват с физическия си разум? Те виждат едно човешко същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз! И когато пред нас стои един човек, ние имаме пред себе си едно органично цяло, изградено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. И не би имало никакъв смисъл да твърдим, че пред нас стои едно физическо тяло, както не би имало смисъл да казваме, когато държим пред някого чаша вода: Тук вътре има водород! Както човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, така и водата е съставена от водород и кислород.
към текста >>

Всеки наблюдател, който разполага само с физическите сетива, вижда не едно човешко физическо тяло, а едно същество, изградено от четири съставни части; и той вижда физическото тяло само дотолкова, доколкото то е пронизано от другите три съставни части.
И не би имало никакъв смисъл да твърдим, че пред нас стои едно физическо тяло, както не би имало смисъл да казваме, когато държим пред някого чаша вода: Тук вътре има водород! Както човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, така и водата е съставена от водород и кислород. Това, което физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът изграждат заедно, може да се наблюдава във външния свят така, както водата в пълната чаша вода. Обаче ние не виждаме нито водорода, нито кислорода и много се заблуждава онзи, който смята, че би могъл да ги различи. По същия начин се заблуждава и онзи, който смята, че когато пред него застане един човек, той вижда физическото му тяло. Всеки наблюдател, който разполага само с физическите сетива, вижда не едно човешко физическо тяло, а едно същество, изградено от четири съставни части; и той вижда физическото тяло само дотолкова, доколкото то е пронизано от другите три съставни части. Но в случая външният му облик е толкова променен, колкото променен е водородът във водата, където той е съединен с кислорода. Защото водородът е газ, кислородът също е газ, и съединени, те образуват течност, нали така? Следователно, защо би трябвало да е толкова трудно разбираемо, че човекът, който застава пред нас във физическия свят, е твърде различен от своите отделни части физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза, както и водата е нещо твърде различно от водорода? Ето защо отново трябва да заявим: Човекът не бива да се осланя на онази Майя, на онази илюзия, която създава у него човешкото физическо тяло. Ако действително искаме да се доближим до същността на човешкото физическо тяло, ние следва да мислим за него по съвсем друг начин.
към текста >>

Защото нека да предположим, че в условията на външния свят, с човека се извършва същият експеримент, какъвто става, примерно, с разлагането на водата, т.е.
Защото нека да предположим, че в условията на външния свят, с човека се извършва същият експеримент, какъвто става, примерно, с разлагането на водата, т.е. с отделянето на водорода и кислорода. На пръв поглед, точно това става при смъртта. Там ние виждаме, как човекът отхвърля своето физическо тяло. Но дали е така в действителност? Всъщност въпросът изглежда дори смешен.
към текста >>

Както скулпторът не може да извае никаква статуя, ако се нахвърли върху мрамора или каквато и да е друга материя, сипейки безразборни удари, а трябва да разполага с предварителната идея, с мисълта, която възнамерява да въплъти в материята, така и за човешкото тяло съществува една предварителна идея, една мисъл; но тя далеч не съществува в онзи вид, както при скулптора, понеже материята на човешкото тяло не е някакъв мрамор или гипс, а като една действителна мисъл във външния свят: като „фантом“.
А когато ясновидецът проследява мъртвите още по-нататък, през периода на Камалока, той вижда, как в живота между смъртта и новото раждане продължава само един екстракт от астралното тяло, докато останалата му част се разтваря в космическата астралност. Следователно, ние виждаме: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло биват отхвърлени, и на пръв поглед изглежда така, сякаш физическото тяло се изчерпва в това, което имаме в лицето на физическите вещества и сили, които на свой ред подлежат на разлагане или изгаряне. Но колкото повече в наши дни се развива ясновидството на човека, толкова по-ясно става, че това, което е отхвърлено с физическите вещества и сили, все пак не е идентично с цялото физическо тяло, че то съвсем не е идентично с цялата форма на физическото тяло. Към тези вещества и сили принадлежи и нещо друго, което ако говорим обективно, трябва да наречем „фантом“; да, това е фантомът на човешкото тяло. Този фантом е равнозначен с облика, с формата на човека, която „подрежда“ физическите вещества и сили по такъв начин, че ги включва в един вид духовна тъкан, която после застава пред нас, в условията на физическия свят, като едно или друго човешко същество. Както скулпторът не може да извае никаква статуя, ако се нахвърли върху мрамора или каквато и да е друга материя, сипейки безразборни удари, а трябва да разполага с предварителната идея, с мисълта, която възнамерява да въплъти в материята, така и за човешкото тяло съществува една предварителна идея, една мисъл; но тя далеч не съществува в онзи вид, както при скулптора, понеже материята на човешкото тяло не е някакъв мрамор или гипс, а като една действителна мисъл във външния свят: като „фантом“. Както скулпторът въплъщава идеята в своя материал, така и в Земните вещества, които след смъртта изоставяме в гроба или предаваме на огъня, е вложен фантомът на физическото тяло. Фантомът просто принадлежи на физическото тяло, той е другата, невидимата част на физическото тяло и е по-важен от физическите вещества; понеже физическите вещества всъщност не са нищо друго, освен материалния пълнеж, който, така да се каже, се изсипва в мрежата на човешката форма, както се изсипват ябълки в една каруца. Да, фантомът е нещо много важно! Веществата, които се разлагат след смъртта, са всъщност това, което намираме и навън в природата, само че в нашия случай те са подредени в човешката форма.
към текста >>

20. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене.
Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене. Ние посочихме, че течението на Гоутама Буда такова, каквото го практикуваха последователите на Буда беше най-малко подходящо, за да бъде разбрана Мистерията на Голгота. За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия въпрос, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението. Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството. Нещата стоят така, че както видяхме учението на Буда се размина с онова, което ние определяме като четвърта състав на част на човешката природа: Азът! Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда.
към текста >>

Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда.
Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене. Ние посочихме, че течението на Гоутама Буда такова, каквото го практикуваха последователите на Буда беше най-малко подходящо, за да бъде разбрана Мистерията на Голгота. За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия въпрос, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението. Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството. Нещата стоят така, че както видяхме учението на Буда се размина с онова, което ние определяме като четвърта състав на част на човешката природа: Азът! Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда. Обаче тук става дума за нещо друго. Когато аз описвам чувствата, които бликат от сърцето на истинския будист, какъвто беше примерът с диалога между цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена, следва да сме наясно: В рамките на будизма изобщо не може да се говори за Азовата природа на човека по онзи начин, по който сме длъжни да говорим ние. Дори трябва да приемем, че за ортодоксалния будист е направо ерес, когато Азовата природа бива обсъждана според нашите разбирания. Ето защо ние трябва да сме извънредно точни, когато говорим за Азовата природа на човека.
към текста >>

Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция?
Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението? Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция? Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум. В тази връзка бих желал да Ви припомня моите лекции в Мюнхен „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, като от тях ще извлека само това, от което се нуждаем в момента*45.
към текста >>

Но ако човекът, разполагайки със своето обикновено земно съзнание, би имал душевните си изживявания само според посочения току-що начин, той не би могъл да стигне до ясно съзнание за тях; те биха останали несъзнателни.
израз в потоците и силите на етерното тяло. Когато възприемаме една мисъл, едно усещане, този процес се разиграва в нашата душевна организация под формата на три отделни звена, както това е графично изобразено в следващата схематична рисунка. Целият ни душевен живот протича по този начин. Но ако човекът, разполагайки със своето обикновено земно съзнание, би имал душевните си изживявания само според посочения току-що начин, той не би могъл да стигне до ясно съзнание за тях; те биха останали несъзнателни.
към текста >>

Същото се получава и когато огледалният апарат на душевния живот мозъкът бъде разрушен: Изчезват възприятията; но самият душевен живот, доколкото той протича в етерното тяло и в астралното тяло, остава напълно незасегнат.
И ако по този начин навлезете все по-дълбоко и по-дълбоко в същността на човешкия душевен живот и в същността на човешкото съзнание, ще Ви се стори абсурдно да приемете, че всички онези неща, с които материализмът непрекъснато атакува духовните светогледи, представляват някаква опасност, или имат някакво значение. Защото, естествено, пълно безсмислие е, когато например при някаква повреда в огледалния апарат, човешкият живот престане да бъде възприеман от съзнанието, от това да се прави изводът, че самият душевен живот е непосредствено свързан с огледалния апарат. Защото когато някой строши огледалото, което стои пред Вас и чрез което Вие възприемате себе си, той не разрушава Вас лично, но просто Вие изчезвате от Вашия поглед. Същото се получава и когато огледалният апарат на душевния живот мозъкът бъде разрушен: Изчезват възприятията; но самият душевен живот, доколкото той протича в етерното тяло и в астралното тяло, остава напълно незасегнат.
към текста >>

Ако разполагахме с първоначално замисленото физическо тяло, каквото то трябваше да бъде в началото на Земното съществуване, ние бихме отразявали нашите душевни сили по съвсем различен начин, и тогава ние действително бихме били наясно какво представляваме като земни човешки същества.
Ако разполагахме с първоначално замисленото физическо тяло, каквото то трябваше да бъде в началото на Земното съществуване, ние бихме отразявали нашите душевни сили по съвсем различен начин, и тогава ние действително бихме били наясно какво представляваме като земни човешки същества. Ние не знаем кои сме, именно защото не разполагаме с първоначалната цялост на нашето физическо тяло. Ние често говорим за природата и същността на човешкия Аз; обаче нека да попитаме: Доколко човекът познава своя Аз? Азът е толкова проблематичен, толкова съмнителен, че будизмът дори отрича неговото преминаване от една инкарнация в друга. Той е толкова съмнителен, че древните гърци изпадаха в онзи истински трагизъм, който проличава в думите на героя: По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките!
към текста >>

Ние не знаем кои сме, именно защото не разполагаме с първоначалната цялост на нашето физическо тяло.
Ако разполагахме с първоначално замисленото физическо тяло, каквото то трябваше да бъде в началото на Земното съществуване, ние бихме отразявали нашите душевни сили по съвсем различен начин, и тогава ние действително бихме били наясно какво представляваме като земни човешки същества. Ние не знаем кои сме, именно защото не разполагаме с първоначалната цялост на нашето физическо тяло. Ние често говорим за природата и същността на човешкия Аз; обаче нека да попитаме: Доколко човекът познава своя Аз? Азът е толкова проблематичен, толкова съмнителен, че будизмът дори отрича неговото преминаване от една инкарнация в друга. Той е толкова съмнителен, че древните гърци изпадаха в онзи истински трагизъм, който проличава в думите на героя: По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките!
към текста >>

Но той трябваше отново да го получи; то трябваше да му бъде върнато!
А когато проследим човешкото развитие от началото на Земята до Мистерията на Голгота, ние ще открием, че процесът, който разгледахме току-що, се усилва все повече и повече. Можем да се убедим в това и от факта, че например в древността не би се намерил никой, който да проповядва по един толкова радикален начин унищожението на физическото тяло, както стори това Гоутама Буда. За тази цел беше необходимо на първо място разпадът на физическото тяло, неговото пълно унищожение относно формата, да напредва все повече и повече, така че да не съществува никаква възможност, щото това, което човекът осъзнава чрез физическото тяло, съответно чрез неговата форма, действително да премине от една инкарнация в друга. Фактически нещата стоят така, че в хода на Земното развитие човекът изгуби формата на физическото тяло и вече не притежаваше това, което Боговете му бяха отредили първоначално. Но той трябваше отново да го получи; то трябваше да му бъде върнато! Невъзможно е да разберем християнството, ако не вникнем в това, че по времето, когато се разиграха събитията в Палестина, човешкият род по Земното кълбо беше стигнал до там, че разпадът на физическото тяло се намираше в своята връхна точка и тъкмо поради тази причина възникна голямата опасност, засягаща цялото човечество: Опасността от окончателното изгубване на Азовото съзнание, което всъщност е и истинското постижение на Земното развитие. Ако към това, което съществуваше до събитията в Палестина, не би се прибавило и нещо друго, ако процесът би напредвал в същото темпо, ако разрушителните сили биха прониквали все по-дълбоко в човешкото физическо тяло, тогава хората, родени след събитията в Палестина, би трябвало да живеят в едно все по-смътно и заглушено Азово съзнание. Все по-смътно и заглушено би ставало това, което зависи от съвършенството на отразителната способност, която има физическо тяло.
към текста >>

И така, представете си, че благодарение на един мистичен христологичен процес, човекът получава едно тяло, съвършено различно от това, което е получил в хода на низходящото развитие.
Но това вече не е трудно за разбиране. Достатъчно е само да си го представим по аналогия с физическите условия на човешкото съществувание. Например, би могъл да бъде поставен следният въпрос: От какво произлиза отделният човек? Като физическо същество той произлиза от една яйцеклетка. Но физическото тяло е съставено от отделни клетки, които на свой ред са деца на първоначалната яйцеклетка; всички клетки, които изграждат човешкото тяло, произлизат от първоначалната яйцеклетка. И така, представете си, че благодарение на един мистичен христологичен процес, човекът получава едно тяло, съвършено различно от това, което е получил в хода на низходящото развитие. И представете си всяко едно от тези тела, които хората получават, свързани с това, което възкръсна от гроба, по същия начин, както клетките на човешкото тяло са свързани с първоначалната яйцеклетка. Или с други думи: Ние трябва да си представим това, което възкръсна от гроба, размножаващо се така, както се размножава яйцеклетката, стояща в основата на физическото тяло. Накратко: след Мистерията на Голгота, всеки човек може да извоюва не що, което всъщност се намира вътре в него, и което произлиза духовно именно от това, което възкръсна от гроба, също както говорейки в смисъла на Павел обикновеното, тленно тяло произлиза от Адам.
към текста >>

И представете си всяко едно от тези тела, които хората получават, свързани с това, което възкръсна от гроба, по същия начин, както клетките на човешкото тяло са свързани с първоначалната яйцеклетка.
Достатъчно е само да си го представим по аналогия с физическите условия на човешкото съществувание. Например, би могъл да бъде поставен следният въпрос: От какво произлиза отделният човек? Като физическо същество той произлиза от една яйцеклетка. Но физическото тяло е съставено от отделни клетки, които на свой ред са деца на първоначалната яйцеклетка; всички клетки, които изграждат човешкото тяло, произлизат от първоначалната яйцеклетка. И така, представете си, че благодарение на един мистичен христологичен процес, човекът получава едно тяло, съвършено различно от това, което е получил в хода на низходящото развитие. И представете си всяко едно от тези тела, които хората получават, свързани с това, което възкръсна от гроба, по същия начин, както клетките на човешкото тяло са свързани с първоначалната яйцеклетка. Или с други думи: Ние трябва да си представим това, което възкръсна от гроба, размножаващо се така, както се размножава яйцеклетката, стояща в основата на физическото тяло. Накратко: след Мистерията на Голгота, всеки човек може да извоюва не що, което всъщност се намира вътре в него, и което произлиза духовно именно от това, което възкръсна от гроба, също както говорейки в смисъла на Павел обикновеното, тленно тяло произлиза от Адам.
към текста >>

Нека да си представим един човек, който половин хилядолетие преди събитията в Палестина изказва следната истина макар и поради посоката на своето развитие да не държи сметка за Мистерията на Голгота: Всичко, което обгръща човека като физическо тяло, всичко което го вкарва в една или друга инкарнация, следва да бъде разглеждано като нещо, лишено от всякакъв смисъл; фактически то е нещо, което трябва да бъде премахнато.
И сега всъщност ние се доближаваме до истинското разбиране на будизма. Нека да си представим един човек, който половин хилядолетие преди събитията в Палестина изказва следната истина макар и поради посоката на своето развитие да не държи сметка за Мистерията на Голгота: Всичко, което обгръща човека като физическо тяло, всичко което го вкарва в една или друга инкарнация, следва да бъде разглеждано като нещо, лишено от всякакъв смисъл; фактически то е нещо, което трябва да бъде премахнато. А до тогава положението беше такова, че ако нещата продължаваха по същия начин, човечеството неизбежно щеше да се лиши от възможността да развие Азовото съзнание. Обаче нещата се промениха именно чрез Мистерията на Голгота, която позволи на човека отново да се включи във възходящата линия на своето развитие. Приемайки това, което вчера назовахме „нетленно тяло“ и което днес описахме още по-точно, присъединявайки към себе си това нетленно тяло, човекът ще постига все по-голямо усилване на своето Азово съзнание и все по-ясно познание на онази част от своята природа, която преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>

А до тогава положението беше такова, че ако нещата продължаваха по същия начин, човечеството неизбежно щеше да се лиши от възможността да развие Азовото съзнание.
И сега всъщност ние се доближаваме до истинското разбиране на будизма. Нека да си представим един човек, който половин хилядолетие преди събитията в Палестина изказва следната истина макар и поради посоката на своето развитие да не държи сметка за Мистерията на Голгота: Всичко, което обгръща човека като физическо тяло, всичко което го вкарва в една или друга инкарнация, следва да бъде разглеждано като нещо, лишено от всякакъв смисъл; фактически то е нещо, което трябва да бъде премахнато. А до тогава положението беше такова, че ако нещата продължаваха по същия начин, човечеството неизбежно щеше да се лиши от възможността да развие Азовото съзнание. Обаче нещата се промениха именно чрез Мистерията на Голгота, която позволи на човека отново да се включи във възходящата линия на своето развитие. Приемайки това, което вчера назовахме „нетленно тяло“ и което днес описахме още по-точно, присъединявайки към себе си това нетленно тяло, човекът ще постига все по-голямо усилване на своето Азово съзнание и все по-ясно познание на онази част от своята природа, която преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>

Никога до този момент, чрез един човек, минал през Портата на смъртта, на Земята не беше предлагано това, което тя можа да получи чрез възкръсналото тяло на Христос Исус.
Така че това, което се появи в света като „християнство“, далеч не би трябвало да се смята като едно „ново учение“ изрично подчертавам това! -, като една „нова теория“, а като нещо реално, нещо обективно. Ето защо когато хората твърдят, че основните елементи от учението на Христос са съществували и по-рано, това изобщо не допринася за правилното разбиране на християнството; защото не то е същественото. Същественото е не това, което Христос учи и проповядва, а това, което Христос даде: Своето тяло! Защото никога до този момент, със смъртта на един човек, не беше внасяно в Земята това, което възкръсна от гроба на Голгота. Никога до този момент, чрез един човек, минал през Портата на смъртта, на Земята не беше предлагано това, което тя можа да получи чрез възкръсналото тяло на Христос Исус. Защото до Мистерията на Голгота нещата стояха така, че минавайки през Портата на смъртта и прекарвайки известно време между смъртта и новото раждане, хората слизаха на Земята в своята следваща инкарнация. Но по този начин те сваляха от духовния свят несъвършения и обречен на разрушение фантом, или с други думи, те не успяваха да възкресят един цялостен, съвършен фантом на физическото тяло. Адептите, или посветените, постъпваха по същия начин. Те стигаха до посвещение, намирайки се вън от своето физическо тяло; преодолявайки физическото тяло, те не постигаха възкресение на физическия фантом. За всички посветени от предхристиянската епоха беше характерно, че макар и да стигнаха до най-външните граници на физическото тяло, те не се докосваха до силите на физическото тяло.
към текста >>

21. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Фактически неговото тяло беше от такова естество, че Натановото момче Исус проявяваше точно противоположните качества на Соломоновия Исус.
После ние знаем, че по силата на един окултен процес, добре познат на всеки човек, комуто са поверени подобни факти, в 12-та година на своя живот Заратустровата индивидуалност напусна тялото на Соломоновото момче Исус и премина в тялото на Натановото момче Исус. Обаче тялото на това Натаново момче Исус, или по-добре казано, неговото троично тяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, беше изградено по един твърде особен начин. Фактически неговото тяло беше от такова естество, че Натановото момче Исус проявяваше точно противоположните качества на Соломоновия Исус. Докато Соломоновото момче Исус се отличаваше с една голяма надареност по отношение на външните неща, които могат да бъдат усвоени именно външно, за Натановото момче Исус би могло да се каже, че по отношение на външните неща. Вие разбирате, че тези думи ни най-малко не биха могли да прозвучат като нещо осъдително то остана в известен смисъл ощетено. То просто не беше в състояние да се ориентира всред онези постижения, които човешката култура беше създала на Земята. Напротив, у него възникна тази забележителна особеност, че то проговори веднага след своето раждане. Следователно, веднага след раждането се прояви една способност, която е по-скоро от телесно естество.
към текста >>

Ние знаем и в този смисъл източното предание е абсолютно вярно, понеже то може да бъде проверено от Духовната наука -, че онзи Бодисатва, който половин хилядолетие преди нашето летоброене се беше избавил от необходимостта да се инкарнира в други човешки тела на Земята, всъщност продължи да оказва влияние от духовния свят върху всички онези, които бяха приели неговото учение.
Ние знаем също, че в астралното тяло на това момче действуваха силите, които навремето беше придобил онзи Бодисатва*46, който после стана Гоутама Буда. Ние знаем и в този смисъл източното предание е абсолютно вярно, понеже то може да бъде проверено от Духовната наука -, че онзи Бодисатва, който половин хилядолетие преди нашето летоброене се беше избавил от необходимостта да се инкарнира в други човешки тела на Земята, всъщност продължи да оказва влияние от духовния свят върху всички онези, които бяха приели неговото учение. Характерната особеност на една такава индивидуалност, която се е издигнала до такава степен, че няма нужда от по-нататъшни физически инкарнации, се свежда до това, че намирайки се в духовния свят тя може да участвува както в Земните процеси, така и в човешките съдби. Естествено, намесата в Земните процеси и в човешките съдби може да става по най-разнообразни начини. И действително, онзи Бодисатва, който като Гоутама Буда слезе в последната си физическа инкарнация на Земята, се намеси твърде активно в по-нататъшната еволюция на човечеството. Защото, нека да сме наясно: нашият човешки духовен свят е в непрекъсната връзка с целия останал духовен свят. Нека да сме наясно и с нещо друго: човекът не само яде и пие, приемайки в себе си веществата на физическата Земя, но всъщност той непрекъснато приема в себе си „душевно-духовна храна“ от свръхсетивния свят, и всъщност от свръхсетивния свят непрекъснато се спускат най-различни сили, за да се влеят във физическия, в земния свят.
към текста >>

И така, ние виждаме как силите на Буда продължават да действуват в хода на Земното развитие, което получи един вид изходната си точка именно от събитията в Палестина.
Защото, нека да сме наясно: нашият човешки духовен свят е в непрекъсната връзка с целия останал духовен свят. Нека да сме наясно и с нещо друго: човекът не само яде и пие, приемайки в себе си веществата на физическата Земя, но всъщност той непрекъснато приема в себе си „душевно-духовна храна“ от свръхсетивния свят, и всъщност от свръхсетивния свят непрекъснато се спускат най-различни сили, за да се влеят във физическия, в земния свят. Едно такова вливане на силите, постигнати от Буда, настъпи и в по-нататъшната еволюция на човечеството именно поради това, че силите на Буда проникнаха в астралното тяло на Натановото момче Исус, така че в астралното тяло на това момче действуваше всичко онова, което Буда можа да даде на тогавашното човечество. От предишни лекции ние знаем, че думите от Евангелието на Лука, които и днес звучат като една Коледна медитация: „Откровение се изявява от висините на световете, и мир ще бъде на Земята в сърцата на онези, които имат добра воля! “, произлизат от факта, че силите на Буда се потопиха в астралното тяло на Натановото момче Исус. И така, ние виждаме как силите на Буда продължават да действуват в хода на Земното развитие, което получи един вид изходната си точка именно от събитията в Палестина. Тези сили на Буда продължиха да действуват и по-нататък. И твърде показателно е, че по-новите окултни изследвания, направени през последните години тук или там в западния окултизъм, потвърдиха, че съществува една много важна връзка между европейската култура и силите на Буда. Тъкмо силите на Буда, и то от дълго време, напират от духовните светове и се включват в онази огромна част от западноевропейската култура, която е немислимо да си представим без специфичното влияние на християнството.
към текста >>

Ето защо трябва да заявим: Най-важното, което днес европейското човечество може да получи от Буда, не бива да се търси в онези традиции, чието начало Буда постави почти 500 години преди християнското летоброене, а в това, в което той се превърна по-късно.
Следователно, всички онези мирогледни течения, които възникват през последните столетия, включително и до 19 век, доколкото представляват западни духовни течения са проникнати от Христовия Импулс; обаче наред с това, те бяха проникнати и от духовните сили на Буда. Ето защо трябва да заявим: Най-важното, което днес европейското човечество може да получи от Буда, не бива да се търси в онези традиции, чието начало Буда постави почти 500 години преди християнското летоброене, а в това, в което той се превърна по-късно. Защото той не остана на същото място в своето развитие, а напредна; и тъкмо поради напредъка си като духовно същество там, в духовния свят, той можа да се намеси по един забележителен начин в еволюцията на западноевропейската култура.
към текста >>

Да, ние трябва да сме наясно, че всичко, което съществуваше преди Лемурийската епоха, беше всъщност само едно повторение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществувание, и че едва тогава в човека бяха положени като един вид зародиш онези сили, благодарение на които в хода на Земното развитие човекът можа да приеме четвъртата съставна част на своето същество: Азът.
За да си отговорим на този въпрос, преди всичко трябва да знаем, че това момче Исус не притежаваше една такава човешка индивидуалност, каквато обикновено имат другите хора. В известен смисъл тази индивидуалност беше съвсем различна, и за да я разберем, ние трябва да се върнем назад чак до Лемурийската епоха, когато всъщност започна земното развитие на човеците. Да, ние трябва да сме наясно, че всичко, което съществуваше преди Лемурийската епоха, беше всъщност само едно повторение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществувание, и че едва тогава в човека бяха положени като един вид зародиш онези сили, благодарение на които в хода на Земното развитие човекът можа да приеме четвъртата съставна част на своето същество: Азът. Ако си припомним целия ход на общочовешката еволюция, ние ще установим следното: Първите физически предшественици на днешното човечество Вие ще откриете много по-точни описания на този начален процес в моята книга „Въведение в Тайната наука“ се появяват именно през Лемурийската епоха. И едва след един точно определен момент от Лемурийската епоха, ние можем да говорим в днешен смисъл за „човешкия род“. За онова, което съществуваше по-рано, ние не бихме могли да говорим като за земни „човеци“, разполагащи със съответните Азове и напредващи от една инкарнация в друга инкарнация. Случаят беше съвсем друг. По-рано Азът на човека изобщо не беше отделен от субстанцията на онази Йерархия, която стана причина за създаването на човешкия Аз: Йерархията, която обозначаваме с името Духове на Формата.
към текста >>

За онова, което съществуваше по-рано, ние не бихме могли да говорим като за земни „човеци“, разполагащи със съответните Азове и напредващи от една инкарнация в друга инкарнация.
За да си отговорим на този въпрос, преди всичко трябва да знаем, че това момче Исус не притежаваше една такава човешка индивидуалност, каквато обикновено имат другите хора. В известен смисъл тази индивидуалност беше съвсем различна, и за да я разберем, ние трябва да се върнем назад чак до Лемурийската епоха, когато всъщност започна земното развитие на човеците. Да, ние трябва да сме наясно, че всичко, което съществуваше преди Лемурийската епоха, беше всъщност само едно повторение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществувание, и че едва тогава в човека бяха положени като един вид зародиш онези сили, благодарение на които в хода на Земното развитие човекът можа да приеме четвъртата съставна част на своето същество: Азът. Ако си припомним целия ход на общочовешката еволюция, ние ще установим следното: Първите физически предшественици на днешното човечество Вие ще откриете много по-точни описания на този начален процес в моята книга „Въведение в Тайната наука“ се появяват именно през Лемурийската епоха. И едва след един точно определен момент от Лемурийската епоха, ние можем да говорим в днешен смисъл за „човешкия род“. За онова, което съществуваше по-рано, ние не бихме могли да говорим като за земни „човеци“, разполагащи със съответните Азове и напредващи от една инкарнация в друга инкарнация. Случаят беше съвсем друг. По-рано Азът на човека изобщо не беше отделен от субстанцията на онази Йерархия, която стана причина за създаването на човешкия Аз: Йерархията, която обозначаваме с името Духове на Формата. Сега ние лесно можем да си представим ето какво сочи окултното изследване -, че една част от субстанцията на Духовете на формата беше включена в човешките инкарнации с цел изграждането на човешкия Аз. Но през онази епоха, когато човекът постави началото на своите физически инкарнации на Земята, една част от това, което трябваше да се превърне в „човек“, беше задържана в духовния свят. Задържана беше, следователно, една Азова субстанция, която остана извън потока на физическите инкарнации.
към текста >>

когато трябваше да настъпят събитията в Палестина, изобщо не се беше въплъщавал в човешко физическо тяло, един Аз, който се намираше в същото положение, в което се намираше ако искаме да се изразим на библейски език Азът на Адам преди първата си физическа инкарнация.
Но през онази епоха, когато човекът постави началото на своите физически инкарнации на Земята, една част от това, което трябваше да се превърне в „човек“, беше задържана в духовния свят. Задържана беше, следователно, една Азова субстанция, която остана извън потока на физическите инкарнации. Ако бихме искали да си представим този поток от физически инкарнации на човека, започващ с онзи, когото Библията описва като родоначалник на човешкия род, Адам, ние би трябвало да начертаем едно широко разклонено родословно дърво. Обаче ние можем да си представим и друго: Това, което слезе от Духовете на Формата и се разля всред човеците, то продължава да тече и по-нататък; само че част от него беше задържана като, така да се каже, един Аз, който беше предпазен от навлизане във физическите инкарнации; един Аз, който вече не се прераждаше като „човек“, но успя да съхрани онзи образ, онази субстанциалност, които човекът имаше преди да потъне в своите физически инкарнации. Следователно, ние говорим за един Аз, който продължаваше да живее редом с останалото човечество и който до времето, за което сега става дума, т.е. когато трябваше да настъпят събитията в Палестина, изобщо не се беше въплъщавал в човешко физическо тяло, един Аз, който се намираше в същото положение, в което се намираше ако искаме да се изразим на библейски език Азът на Адам преди първата си физическа инкарнация.
към текста >>

Но онова момче Исус, което не беше встъпвало в нито една човешка инкарнация, получи още от самото начало на общочовешката еволюция тази чудна способност да говори не този или онзи език, а да говори един език, за който с известно право се твърди, че беше неразбираем за околните, които обаче благодарение на голямата сърдечна доброта, бликаща от неговата душа, можа да бъде разбран от майчиното сърце.
За сметка на това у него се проявяваха онези вътрешни, сърдечни трепети на душата, които у останалите хора бяха значително деформирани поради луциферическите влияния. Извънредно забележителен е фактът, че това момче Исус проговори, както казах, на един твърде странен език. За да си изясним този факт трябва да се върнем към нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката еволюция; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-език“ на човечеството. И тъкмо разединяващите Духове на луциферическия и ариманическия свят са тези, кои раздробиха първоначалния език на много отделни езици. Първо началният език е изгубен и днес не може да бъде говорен от нито един човек, чиито Аз е напредвал от една инкарнация в друга инкарнация. Но онова момче Исус, което не беше встъпвало в нито една човешка инкарнация, получи още от самото начало на общочовешката еволюция тази чудна способност да говори не този или онзи език, а да говори един език, за който с известно право се твърди, че беше неразбираем за околните, които обаче благодарение на голямата сърдечна доброта, бликаща от неговата душа, можа да бъде разбран от майчиното сърце. Ето как, разглеждайки детето Исус от Евангелието на Лука, ние се натъкваме на едно извънредно забележително явление.
към текста >>

И сега Заратустровата индивидуалност получи възможността да свърже цялата си висша сила, до която беше стигнала до този момент, с чудното троично тяло, останало непомрачено, незаблудено от нищо; да развие всичко онова, което представляваше едно идеално физическо тяло, едно идеал но етерно тяло и едно идеално астрално тяло.
Ето как, следователно, живее това момче Исус, развивайки такива качества, които са присъщи за едно троично тяло, останало за разлика от всички други троични човешки тела незасегнато от влиянията на Луцифер и Ариман. И сега Заратустровата индивидуалност получи възможността да свърже цялата си висша сила, до която беше стигнала до този момент, с чудното троично тяло, останало непомрачено, незаблудено от нищо; да развие всичко онова, което представляваше едно идеално физическо тяло, едно идеал но етерно тяло и едно идеално астрално тяло. Точно затова става дума в току-що посоченото изречение от Евангелието на Лука. И така се стигна до там, че след като този млад човек навърши 30 години, индивидуалността на Заратустра можа да влее в неговото троично тяло всичко онова, до което беше стигнала в своето продължително развитие. Да, ние следва да си представяме 30-годишния Исус от Назарет като една високо развита човешка индивидуалност; а именно като една индивидуалност, в името на която беше извършена възможно най-внимателната и мащабна подготовка.
към текста >>

Обаче това не се получи!
В хода на трите години от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота телесното развитие на физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло протече по съвсем различен начин, отколкото това става при другите хора. Поради обстоятелството, че Натановият Исус беше предпазен от въздействия та на Луцифер и Ариман, стана възможно следното: А именно, че от Йоановото Кръщение в Йордан нататък понеже сега в този Исус от Назарет се намираше не някаква човешка индивидуалност, а индивидуалността на Христос настъпиха няколко съществени изменения; и най-вече, че в случая не настъпиха онези процеси, които обикновено настъпват при другите хора. Вчера ние казахме, че това, което наричаме човешки фантом, първообраза на човешкото тяло, който един вид всмуква в себе си материалните елементи, за да ги освободи по-късно при настъпването на смъртта, че в хода на общочовешкото развитие до Мистерията на Голгота, с този фантом настъпи известно израждане. За да вникнем в естеството на това израждане, нека да припомня, че според първоначалния замисъл този фантом трябваше да остане незасегнат от материалните субстанции, които човекът приема във вид на храна от минералното, растителното и животинското царство. фантомът трябваше да остане незасегнат! Обаче това не се получи! Защото поради влиянието на Луцифер настъпи една тясна връзка между фантома и онези сили, които човекът приема в себе си, докато напредва в своите земни инкарнации; тук имам предвид най-вече съставните части на пепелта. Следователно, главната последица от намесата на Луцифер беше тази, че в хода на общочовешката еволюция, фантомът разви едно силно привличане към съставните части на пепелта; ето защо, вместо при настъпването на смъртта да съпровожда човешкото етерно тяло, фантомът оставаше свързан с разпадните процеси. Ето какви бяха последиците от влиянието на Луцифер. Но там, където луциферическото влияние не беше допуснато, какъвто беше случаят с Натановия Исус в когото след Йоановото Кръщение живееше не някакъв човешки Аз, а самото космическо Христово Същество -, стана така, че между човешкия фантом и материалните субстанции на човешкия организъм не възникнаха никакви привличащи сили. В продължение на цели три години фантомът остана незасегнат от материалните субстанции.
към текста >>

Ако поискаме да изразим този факт на окултен език, би трябвало да кажем следното: Всъщност така, както беше формиран в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха, човешкият фантом не трябваше да разполага с никакви привличащи сили спрямо съставните части на пепелта, а само с такива сили на привличане, които са насочени към разтворимите съставни части на солта, така че в съответствие с тяхно то разтваряне, фантомът просто изчезваше.
Ако поискаме да изразим този факт на окултен език, би трябвало да кажем следното: Всъщност така, както беше формиран в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха, човешкият фантом не трябваше да разполага с никакви привличащи сили спрямо съставните части на пепелта, а само с такива сили на привличане, които са насочени към разтворимите съставни части на солта, така че в съответствие с тяхно то разтваряне, фантомът просто изчезваше. В окултен смисъл, бихме могли да добавим, че той също се разтваря и преминава не в тялото на Земята, а в летливите съставни части. Обаче същественото тук е, че след Йоановото Кръщение в Йордан и след навлизането на Христовата индивидуалност в тялото на Натановия Исус, беше разрушена всякаква връзка между фантома и съставните части на пепелта, като съхранена остана единствено връзката със съставните части на солта. Ето какво иска да обясни Христос Исус на своите първи избранници: Според начина, по който вие усещате вашата свързаност с Христовото Същество, в по-нататъшната еволюция на хората трябва да възникне една съвсем нова възможност възкръсналото от гроба тяло, духовното тяло, да бъде върнато на човека! Точно това иска да каже и Христос, когато си служи с думите: „Вие сте солта на Земята! *48. Всички тези думи, които напомнят за терминологията и художествените изрази на по-късните алхимици, на по-късния окултизъм, всички тези думи, които намираме в Евангелията, имат възможно най-дълбокото значение, което можем да си представим.
към текста >>

Фактически се стигна до следното положение: Когато Христос Исус беше разпънат и тялото Му увисна на Кръста Вие забелязвате, че тук аз говоря точно с думите от Евангелието, поради простата причина, че истинското окултно изследване абсолютно потвърждава евангелския текст да, когато тялото на Исус от Назарет беше приковано на Кръста, всъщност фантомът остана незасегнат и продължи да съществува в една духовно-телесна форма, видима само за свръхсетивния поглед, и намирайки се в една много по-слаба връзка с материалните субстанции на Земята, отколкото това беше възможно с всички останали хора.
Фактически се стигна до следното положение: Когато Христос Исус беше разпънат и тялото Му увисна на Кръста Вие забелязвате, че тук аз говоря точно с думите от Евангелието, поради простата причина, че истинското окултно изследване абсолютно потвърждава евангелския текст да, когато тялото на Исус от Назарет беше приковано на Кръста, всъщност фантомът остана незасегнат и продължи да съществува в една духовно-телесна форма, видима само за свръхсетивния поглед, и намирайки се в една много по-слаба връзка с материалните субстанции на Земята, отколкото това беше възможно с всички останали хора. Така се получи поради простата причина, че при всеки друг човек съществува една такава връзка между фантома и субстанциите, която не им позволява да се разпръснат, а ги държи в едно цяло. При Христос Исус положението беше съвсем различно. То наподобяваше, бих казал, онова положение, когато според закона за инерцията определени материални субстанции все още запазват първоначално дадената им форма, а след известно време се разпадат, така че едва ли оставят някакви видими следи. Така стояха нещата и с материалните субстанции, изграждащи тялото на Исус от Назарет. Когато беше свален от Кръста, материалните субстанции бяха, така да се каже, все още събрани в едно цяло; но те изобщо не бяха свързани с фантома, защото фантомът беше напълно свободен от тях.
към текста >>

Така се получи поради простата причина, че при всеки друг човек съществува една такава връзка между фантома и субстанциите, която не им позволява да се разпръснат, а ги държи в едно цяло.
Фактически се стигна до следното положение: Когато Христос Исус беше разпънат и тялото Му увисна на Кръста Вие забелязвате, че тук аз говоря точно с думите от Евангелието, поради простата причина, че истинското окултно изследване абсолютно потвърждава евангелския текст да, когато тялото на Исус от Назарет беше приковано на Кръста, всъщност фантомът остана незасегнат и продължи да съществува в една духовно-телесна форма, видима само за свръхсетивния поглед, и намирайки се в една много по-слаба връзка с материалните субстанции на Земята, отколкото това беше възможно с всички останали хора. Така се получи поради простата причина, че при всеки друг човек съществува една такава връзка между фантома и субстанциите, която не им позволява да се разпръснат, а ги държи в едно цяло. При Христос Исус положението беше съвсем различно. То наподобяваше, бих казал, онова положение, когато според закона за инерцията определени материални субстанции все още запазват първоначално дадената им форма, а след известно време се разпадат, така че едва ли оставят някакви видими следи. Така стояха нещата и с материалните субстанции, изграждащи тялото на Исус от Назарет. Когато беше свален от Кръста, материалните субстанции бяха, така да се каже, все още събрани в едно цяло; но те изобщо не бяха свързани с фантома, защото фантомът беше напълно свободен от тях. И когато после в тялото бяха втрити определени вещества които в този случай също действуваха по съвършено различен начин, отколкото при едно друго тяло, което просто бива балсамирано стана така, че след погребението материалните субстанции бързо се „разлетяха“ и преминаха в елементите.
към текста >>

При Христос Исус положението беше съвсем различно.
Фактически се стигна до следното положение: Когато Христос Исус беше разпънат и тялото Му увисна на Кръста Вие забелязвате, че тук аз говоря точно с думите от Евангелието, поради простата причина, че истинското окултно изследване абсолютно потвърждава евангелския текст да, когато тялото на Исус от Назарет беше приковано на Кръста, всъщност фантомът остана незасегнат и продължи да съществува в една духовно-телесна форма, видима само за свръхсетивния поглед, и намирайки се в една много по-слаба връзка с материалните субстанции на Земята, отколкото това беше възможно с всички останали хора. Така се получи поради простата причина, че при всеки друг човек съществува една такава връзка между фантома и субстанциите, която не им позволява да се разпръснат, а ги държи в едно цяло. При Христос Исус положението беше съвсем различно. То наподобяваше, бих казал, онова положение, когато според закона за инерцията определени материални субстанции все още запазват първоначално дадената им форма, а след известно време се разпадат, така че едва ли оставят някакви видими следи. Така стояха нещата и с материалните субстанции, изграждащи тялото на Исус от Назарет. Когато беше свален от Кръста, материалните субстанции бяха, така да се каже, все още събрани в едно цяло; но те изобщо не бяха свързани с фантома, защото фантомът беше напълно свободен от тях. И когато после в тялото бяха втрити определени вещества които в този случай също действуваха по съвършено различен начин, отколкото при едно друго тяло, което просто бива балсамирано стана така, че след погребението материалните субстанции бързо се „разлетяха“ и преминаха в елементите. Ето защо учениците, които се взираха в празния гроб, откриха там само плащениците, с които беше обвито тялото, обаче фантомът, с който е свързано развитието на Аза, той беше възкръснал от гроба!
към текста >>

То наподобяваше, бих казал, онова положение, когато според закона за инерцията определени материални субстанции все още запазват първоначално дадената им форма, а след известно време се разпадат, така че едва ли оставят някакви видими следи.
Фактически се стигна до следното положение: Когато Христос Исус беше разпънат и тялото Му увисна на Кръста Вие забелязвате, че тук аз говоря точно с думите от Евангелието, поради простата причина, че истинското окултно изследване абсолютно потвърждава евангелския текст да, когато тялото на Исус от Назарет беше приковано на Кръста, всъщност фантомът остана незасегнат и продължи да съществува в една духовно-телесна форма, видима само за свръхсетивния поглед, и намирайки се в една много по-слаба връзка с материалните субстанции на Земята, отколкото това беше възможно с всички останали хора. Така се получи поради простата причина, че при всеки друг човек съществува една такава връзка между фантома и субстанциите, която не им позволява да се разпръснат, а ги държи в едно цяло. При Христос Исус положението беше съвсем различно. То наподобяваше, бих казал, онова положение, когато според закона за инерцията определени материални субстанции все още запазват първоначално дадената им форма, а след известно време се разпадат, така че едва ли оставят някакви видими следи. Така стояха нещата и с материалните субстанции, изграждащи тялото на Исус от Назарет. Когато беше свален от Кръста, материалните субстанции бяха, така да се каже, все още събрани в едно цяло; но те изобщо не бяха свързани с фантома, защото фантомът беше напълно свободен от тях. И когато после в тялото бяха втрити определени вещества които в този случай също действуваха по съвършено различен начин, отколкото при едно друго тяло, което просто бива балсамирано стана така, че след погребението материалните субстанции бързо се „разлетяха“ и преминаха в елементите. Ето защо учениците, които се взираха в празния гроб, откриха там само плащениците, с които беше обвито тялото, обаче фантомът, с който е свързано развитието на Аза, той беше възкръснал от гроба! Ето защо никак не е чудно, че Мария от Магдала, която познаваше само предишния фантом, пропит от елементите на Земята, не можа да разпознае в освободения от всякаква Земна тежест фантом този образ, до който сега тя стигна по ясновидски път.
към текста >>

22. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

А 19 век протече така, че неговата първа половина беше по-наясно, отколкото втората.
Едва ли някое от миналите столетия е било в такава неяснота относно външния екзотеричен път към Христос, както 19 век. А 19 век протече така, че неговата първа половина беше по-наясно, отколкото втората. Да, хората все повече и повече се отдалечаваха от познанието си за пътя към Христос. В този смисъл, хората които споделят днешното материалистично мислене, изобщо нямат представа, как, примерно, още през 18 век душите поеха по пътя към Христовия Импулс и как дори през първата половина на 19 век те не бяха изгубили реалната възможност да намерят Христовия Импулс. Обаче в края на 19 век повечето хора изгубиха този път към Христос. И това е напълно естествено, като имаме предвид, че всички ние сме в изходната точка на един съвсем нов път към Христос. Ние често сме обсъждали този нов път, който се открива пред душите, като едно бих казал обновление на Христовото Събитие.
към текста >>

В този смисъл, хората които споделят днешното материалистично мислене, изобщо нямат представа, как, примерно, още през 18 век душите поеха по пътя към Христовия Импулс и как дори през първата половина на 19 век те не бяха изгубили реалната възможност да намерят Христовия Импулс.
Едва ли някое от миналите столетия е било в такава неяснота относно външния екзотеричен път към Христос, както 19 век. А 19 век протече така, че неговата първа половина беше по-наясно, отколкото втората. Да, хората все повече и повече се отдалечаваха от познанието си за пътя към Христос. В този смисъл, хората които споделят днешното материалистично мислене, изобщо нямат представа, как, примерно, още през 18 век душите поеха по пътя към Христовия Импулс и как дори през първата половина на 19 век те не бяха изгубили реалната възможност да намерят Христовия Импулс. Обаче в края на 19 век повечето хора изгубиха този път към Христос. И това е напълно естествено, като имаме предвид, че всички ние сме в изходната точка на един съвсем нов път към Христос. Ние често сме обсъждали този нов път, който се открива пред душите, като едно бих казал обновление на Христовото Събитие. В развитието на човечеството винаги става така, че по отношение на даден процес задължително настъпва един вид упадък, преди да изгрее една нова светлина. Така и отдръпването от духовните светове, което настъпи през 19 век, е нещо напълно естествено с оглед на главното предстоящо събитие, а именно, че в хода на 20 век трябва да започне, както често сме изтъквали, една съвършено нова епоха за духовния живот на човечеството.
към текста >>

Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено.
Понякога дори и на онези хора, които са вече запознати с Духовната наука, им се струва, че нашето духовно движение е нещо съвсем ново. Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от плодотворното влияние на учението за повтарящите се земни животи и неговото значение за цялата еволюция на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния свят, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество. Само че онзи, който се стреми да напредне в духовния свят по днешните пътища на теософията, остава донякъде озадачен от начина, по който хората са изучавали теософията например през 18 век. Именно в тези области, в Баден, и по-точно във Вюртенберг, през 18 век хората са се занимавали изключително много с теософия. Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено. Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив. И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни. Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд. Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана!
към текста >>

Невъзможно е за краткото време, с което разполагаме, да посочим дори приблизително, броя на възгледите за Христос Исус, които са били изказвани в хода на 19 век.
Но какво е представлявало това централно сетиво за онова време? То не е представлявало нищо друго, освен това, което днес възниква у всеки човек, който най-строго и с желязна енергия следва препоръките, които Вие откривате в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ Общо взето, става дума за това, което този прост, примитивен човек, на име Фьолкер, е притежавал, и което му е помогнало да утвърди в Тюринген една интересна за тогавашното време теософия, която е оказала влияние и върху Етингер. Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято богата книжнина лежи заровена в антикварни книжарници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт. Колко много дискусии са станали през 19 век по този въпрос! Невъзможно е за краткото време, с което разполагаме, да посочим дори приблизително, броя на възгледите за Христос Исус, които са били изказвани в хода на 19 век. И ако се постараем да навлезем в по-голям брой възгледи относно Христос Исус били те светски или богословски тогава ние действително ще срещнем сериозни затруднения, ако поискаме да направим връзка между възгледите на 19 век и времената, когато теософската традиция е била все още добре поддържана. Дори през 19 век стана възможно да бъдат смятани за изтъкнати християнски теолози такива хора, които стояха твърде далеч от убеждението, че Христос обективно е навлязъл в мировата история. И тук ние стигаме до въпроса: До какво отношение към Христос стига онзи, който не търси езотеричните пътища, а остава изцяло в областта на екзотеричното?
към текста >>

Ето защо, когато хората от предхристиянските времена се замисляха върху своите собствени слабости, те винаги усещаха: Най-доброто, с което човекът разполага, всъщност идва от божествената сфера, от световете, които човекът е обитавал преди да слезе в своите земни инкарнации.
Когато разглеждаме предхристиянските времена, ние констатираме и това вече сме споменавали, макар и по друг повод -, че в известен смисъл тогавашните хора са били по-различни от днешните. Слизайки от духовните светове в своите инкарнации, хората донесоха със себе си, така да се каже, определено количество от божествения субстанциален елемент. Но постепенно, колкото повече човекът напредваше в земните инкарнации, толкова повече този божествен елемент пресъхваше и това стана ясно най-вече с наближаването на събитията от Палестина. Ето защо, когато хората от предхристиянските времена се замисляха върху своите собствени слабости, те винаги усещаха: Най-доброто, с което човекът разполага, всъщност идва от божествената сфера, от световете, които човекът е обитавал преди да слезе в своите земни инкарнации. Хората все още усещаха последните въздействия, идващи от този божествен елемент. Но когато дойде времето на Йоан Кръстител, този елемент пресъхна окончателно. Вие помните какво означават думите на Йоан Кръстител: Променете вашето светоусещане, защото времената се измениха; сега вече вие не можете да се издигнете до духовния свят както досега, защото условията са съвсем други. Ето какво означават думите: „Покайте се“. Променете цялото си светоусещане и отворете сърцата си за онова божествено Същество, което отново ще върне на човеците това, което те трябваше да изгубят в хода на своите инкарнации!
към текста >>

Но от друга страна беше необходимо още нещо, а именно: Тази епоха трябваше да получи един заместител на това, което не можеше да съществува в екзотеричния живот, един заместител на това, че за земния човек стана невъзможно да намира непосредствения път към духовния свят.
И ако сега аз говоря по този начин, това съвсем не е някаква осъдителна критика. Рано или късно трябваше да се стигне до там, природата да бъде опразнена от Боговете и от Духа! Защо? Защото човекът трябваше да обхване външната природа с помощта на едно ясно и абстрактно мислене, какъвто беше случаят с Коперник, Кеплер и Галилей. Да, тази мисловна тъкан трябваше да прорасне в съзнанието на хората и да ги доведе до нашата епоха на техниката, на машините. Но от друга страна беше необходимо още нещо, а именно: Тази епоха трябваше да получи един заместител на това, което не можеше да съществува в екзотеричния живот, един заместител на това, че за земния човек стана невъзможно да намира непосредствения път към духовния свят. Защото ако хората биха могли да намират пътя към духовния свят, те неизбежно биха намирали и пътя към Христос, както това ще става през следващите столетия. Ето защо трябваше да има един заместител.
към текста >>

И как можеше да се получи това?
Бяха необходими главно две неща. Духовният поглед към Христос можеше да бъде насърчен по два пътя. Единият път предвиждаше следното: Човекът трябваше да стигне до убеждението, че всъщност материята не е нещо напълно чуждо на неговата духовна същност. Да, трябваше да му се предостави такава възможност, която фактически да му покаже съвсем ясно: напълно погрешно е да смятаме, че навсякъде в материалното пространство съществува само материята. И как можеше да се получи това? По какъв друг начин, освен като му се поднесе нещо, което едновременно е и Дух, и материя; нещо, за което трябваше да знае, че е Дух, и което виждаше, че е съставено от материя. Ето какво трябваше да се пробуди в душата му: превръщането, вечно валидното превръщане на Духа в материя, и на материята в Дух. И това стана благодарение на факта, че столетия наред причастието беше запазено и практикувано като един от основните християнски ритуали. И колкото по назад се връщаме в историята, толкова по-ясно долавяме, че по-старите и не толкова материалистични времена са разбирали причастието по един много по-добър начин. Защото за по-висшите неща, общо взето, важи следното правило: като доказателство за това, че хората вече не ги разбират, изпъква обстоятелството, че те започват да спорят върху тях.
към текста >>

И тогава хората ще разполагат с реалното доказателство, че християнство е нещо много повече от своята външна форма!
И както ранните християни можеха да търсят своя път към Христос именно чрез причастието, така и напредналите християни ще се доближават до образа на Христос чрез напредващата антропософия, ще се издигат в духовния свят до това, което занапред също ще се превърне в един екзотеричен път към Христос. И тогава в човешките сърца ще се влеят такива сили, които ще укрепят Христовия Импулс още повече; ще се променят и всички ритуали, така че това, което по-рано се извършваше чрез символите на хляба и виното, занапред ще се извършва като едно непосредствено духовно причастие. Обаче мисълта за причастието тя ще продължи да съществува. Трябва обаче да е налице и една друга възможност, а именно: определени мисли, които се вливат в сърцата ни чрез истините на антропософията, определени вътрешни мисли, вътрешни чувства да ни обхванат и одухотворят с онзи свещен трепет, с който доскоро причастието грабваше човешките души. И когато това стане възможно а то действително ще стане възможно -, тогава ние ще сме напреднали с още една степен в нашата еволюция. И тогава хората ще разполагат с реалното доказателство, че християнство е нещо много повече от своята външна форма! Колко ограничени са онези умове, които смятат, че с премахването на външните ритуали, на външните форми, присъщи за християнството, ще изчезне и самото християнство. Истински разбира християнството само този, който е проникнат от убеждението, че всички църкви, които поддържат идеала за Христос, всички външни ритуали и форми са само временни и, следователно, преходни, докато занапред мисълта за Христос ще оживява под съвършено нови форми направо в сърцата и душите на хората, колкото и съмнително да звучи това в ушите на днешното човечество. Ето как Антропософията ни показва огромното значение на причастието като един екзотеричен път към Христос в миналите времена.
към текста >>

23. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Вчера ние се опитахме да опишем пътя, който е валиден дори и днес, и който в миналото хората използва ха, за да намерят Христос с помощта на екзотеричното съзнание.
Вчера ние се опитахме да опишем пътя, който е валиден дори и днес, и който в миналото хората използва ха, за да намерят Христос с помощта на екзотеричното съзнание. Сега бихме искали да засегнем, макар и съвсем накратко езотеричния път, или с други думи, пътя по който човек може да намери Христос в свръхсетивните светове.
към текста >>

И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението.
Преди всичко трябва да отбележим, че този езотеричен път към Христос Исус всъщност е бил и пътят на евангелистите, на онези, които написаха Евангелията. Защото, въпреки че авторът на Йоановото Евангелие сам е видял както бихте могли да се убедите от съдържанието на моите лекционни цикли голяма част от това, което е описано в неговото Евангелие, не се състоеше във възпроизвеждане на неговите спомени; защото те всъщност съдържат само онези незначителни подробности, които както видяхме ни изненадват тук или там в Евангелието на Йоан. Обаче неповторимите, величествените черти от делото на Спасителя, от самата Мистерия на Голгота, при този евангелист също са плод на неговото ясновиждащо съзнание. Ето защо трябва да напомним: както Евангелията са всъщност „опреснени“ ритуали на посвещението за това става дума и в моята книга „Християнството като мистичен факт“ така и от друга страна до този факт се е стигнало именно защото в своя езотеричен път евангелистите са извлекли от свръхсетивния свят един образ на това, което се е случило в Палестина и като цяло в Мистерията на Голгота. И когато сега след Мистерията на Голгота, включително и до наши дни някой би поискал да се издигне до една или друга свръхсетивна опитност за Христовото Събитие, той би трябвало да се остави под въз действието на онова, което Вие ще откриете в съответните лекционни цикли, спадащи вече към елементарните подробности, които са добре познати в нашите антропософски кръгове като седемте степени на християнското посвещение: Измиването на нозете, Бичуването, Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт, Полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Сега нека да насочим вниманието си към основния процес на християнското посвещение.
към текста >>

По-нататък ние видяхме, че можем да изпитаме всичко онова, което води до имагинацията на Бичуването, само ако продължително време си представяме живо и нагледно: В света ще ме сполетят още много болки и страдания; болките и страданията могат да дойдат от всички страни; и общо взето, те никому няма да бъдат спестени.
По-нататък ние видяхме, че можем да изпитаме всичко онова, което води до имагинацията на Бичуването, само ако продължително време си представяме живо и нагледно: В света ще ме сполетят още много болки и страдания; болките и страданията могат да дойдат от всички страни; и общо взето, те никому няма да бъдат спестени. Обаче аз искам така да закаля моята воля, че дори болките и страданията да връхлитат от всички страни като един вид бичуване от страна на света аз държа да остана прав, да понеса моята съдба, каквато и да е тя; защото без досегашната ми съдба, аз не бих се издигнал до висотата, на която стоя. И когато ученикът живее продължително време с това чувство, тогава той фактически започва да усеща нещо като убождане и разраняване по своето тяло, нещо като удари от бич, и тогава възниква имагинацията: сега ученикът е един вид извън себе си и вижда как тялото му е бичувано, също както това е станало с тялото на Христос. По същия начин ученикът може да изживее Коронясването с трънения венец, Мистичната смърт и т.н. Тези неща са били подробно описвани от мен в различните лекционни цикли.
към текста >>

Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло.
Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло. Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас. Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло. Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар.
към текста >>

И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас.
Вероятно не на всички от Вас, които са чели предишните ми лекционни цикли и са се запознали с християнското посвещение, е станало ясно, че поради интензивността на усещанията, които съпровождат този вид посвещение, се получава едно много силно въздействие, което се простира чак до физическото тяло. Защото поради голямата интензивност на тези усещания, ние първоначално долавяме, като че ли вода облива нозете ни, като че ли по тялото ни се появяват рани, а в главата ни се забиват тръни; накратко, ние изпитваме всички болки и страдания на разпятието. И ние трябва да почувствуваме всичко това още преди да сме изпитали Мистичната смърт, Полагането в гроба и Възкресението; последните три състояния са също описани от нас. Дори и да не изпитваме тези усещания с достатъчна интензивност, те все пак оказват своето въздействие: Ние ставаме по-силни и по-любвеобилни в истинския смисъл на думата; обаче всичко, което навлиза в нас по този начин, се простира само до етерното тяло. Но когато започнем да го усещаме чак в нашето физическо тяло нозете като обливани с вода, а тялото като покрито с рани -, тогава ние внасяме тези усещания още по-дълбоко в нашия организъм. Сега тези усещания стават напълно действителни, появяват се т.нар. стигмати, кървящите белези на местата, където са били раните на Христос; или с други думи: Ние „внасяме“ усещанията чак до равнището на физическото тяло и знаем, че сега те се разиграват направо във физическото тяло, знаем, следователно, че сега вече сме обхванати от тях много по-дълбоко, а не само до равнището на астралното тяло и етерното тяло. Да, този процес на мистични усещания прониква чак до нашето физическо тяло.
към текста >>

Днес за пръв път е възможно понеже в досегашните лекционни цикли ние положихме основите за едно истинско разбиране на Мистерията на Голгота да опишем как чрез съответните чувствени изживявания човекът узрява, за да приеме в себе си фантома, който възкръсна от гроба на Голгота.
И който не би искал да ги изчака в смисъла на описаното в тези лекции обучение, той няма да бъде в състояние да напредва както трябва по своя път. Несъмнено, хората биха желали да овладеят Антропософията отведнъж, да я извлекат от една книга или от един лекционен цикъл. Обаче така не може. И тук Вие имате пред себе си един пример, защо не може така. Мина доста време, откакто в един ранен лекционен цикъл беше описано за пръв път християнското посвещение, и там беше посочено: то протича по този или онзи начин и фактически човек работи чрез чувствата, които живеят в душата му и разпростират своето действие чак до физическото тяло. Днес за пръв път е възможно понеже в досегашните лекционни цикли ние положихме основите за едно истинско разбиране на Мистерията на Голгота да опишем как чрез съответните чувствени изживявания човекът узрява, за да приеме в себе си фантома, който възкръсна от гроба на Голгота. Колко дълго трябваше да изчакаме, за да може субективното да се съедини с обективното; и тъкмо за тази цел трябваше да бъдат изнесени толкова много предварителни лекции. Разбира се, дори и днес някои неща могат да бъдат загатнати само наполовина. Но който има търпението да върви с нас, независимо дали в тази или някоя от следващите инкарнации това зависи от неговата лична Карма -, който е видял, как можахме да се издигнем от описанието на мистичния път до описанието на обективния факт на това, което представлява смисълът на християнското посвещение, той ще стане свидетел, как в хода на следващите години или на следващата епоха от Антропософията ще бъдат извлечени много по-висши истини.
към текста >>

Разбира се, дори и днес някои неща могат да бъдат загатнати само наполовина.
Обаче така не може. И тук Вие имате пред себе си един пример, защо не може така. Мина доста време, откакто в един ранен лекционен цикъл беше описано за пръв път християнското посвещение, и там беше посочено: то протича по този или онзи начин и фактически човек работи чрез чувствата, които живеят в душата му и разпростират своето действие чак до физическото тяло. Днес за пръв път е възможно понеже в досегашните лекционни цикли ние положихме основите за едно истинско разбиране на Мистерията на Голгота да опишем как чрез съответните чувствени изживявания човекът узрява, за да приеме в себе си фантома, който възкръсна от гроба на Голгота. Колко дълго трябваше да изчакаме, за да може субективното да се съедини с обективното; и тъкмо за тази цел трябваше да бъдат изнесени толкова много предварителни лекции. Разбира се, дори и днес някои неща могат да бъдат загатнати само наполовина. Но който има търпението да върви с нас, независимо дали в тази или някоя от следващите инкарнации това зависи от неговата лична Карма -, който е видял, как можахме да се издигнем от описанието на мистичния път до описанието на обективния факт на това, което представлява смисълът на християнското посвещение, той ще стане свидетел, как в хода на следващите години или на следващата епоха от Антропософията ще бъдат извлечени много по-висши истини.
към текста >>

Чрез това, което описахме като розенкройцерско посвещение, и чрез това, което днес един човек изобщо може да получи като посвещение, се постига в известен смисъл, макар и с малко по-различни средства същото, а именно: създава се една свързваща нишка между човека, доколкото той е инкарниран във физическото тяло и това, което възкръсна от гроба на Голгота като същински първообраз на човешкото физическо тяло.
И според нас тъкмо тази е целта на християнското посвещение. Чрез това, което описахме като розенкройцерско посвещение, и чрез това, което днес един човек изобщо може да получи като посвещение, се постига в известен смисъл, макар и с малко по-различни средства същото, а именно: създава се една свързваща нишка между човека, доколкото той е инкарниран във физическото тяло и това, което възкръсна от гроба на Голгота като същински първообраз на човешкото физическо тяло. От първите лекции на този цикъл ние знаем, че се намираме в изходната точка на една мирова епоха, в която трябва да очакваме едно събитие, което няма да се разиграе, както Събитието на Голгота, в условията на физическия свят, а ще се разиграе в по-висшите светове, в свръхсетивните светове, макар че то се намира в непосредствена връзка с многократно описваното от нас Събитие на Голгота. Докато последното имаше задачата отново да върне на човека същинското физическо тяло, фантома, който постепенно дегенерира в хода на Земното развитие; една задача, за чието изпълнение бяха необходими ред други събития, разиграли се на физическото поле в началото на нашето летоброене, то събитието, което очакваме, изобщо не е необходимо да се разиграва на физическото поле. Инкарнацията на Христовото Същество можа да стане само веднъж в хода на цялото Земно развитие. И когато някой твърди, че е възможна повторна инкарнация на това Същество, подобно твърдение означава пълно неразбиране на Христовия Импулс. А това, което ще настъпи и което принадлежи на свръхсетивните светове и може да бъде наблюдавано само в свръхсетивните светове, неотдавна беше обобщено в следното изречение: Христос става господар на човешката Карма.
към текста >>

Докато последното имаше задачата отново да върне на човека същинското физическо тяло, фантома, който постепенно дегенерира в хода на Земното развитие; една задача, за чието изпълнение бяха необходими ред други събития, разиграли се на физическото поле в началото на нашето летоброене, то събитието, което очакваме, изобщо не е необходимо да се разиграва на физическото поле.
И според нас тъкмо тази е целта на християнското посвещение. Чрез това, което описахме като розенкройцерско посвещение, и чрез това, което днес един човек изобщо може да получи като посвещение, се постига в известен смисъл, макар и с малко по-различни средства същото, а именно: създава се една свързваща нишка между човека, доколкото той е инкарниран във физическото тяло и това, което възкръсна от гроба на Голгота като същински първообраз на човешкото физическо тяло. От първите лекции на този цикъл ние знаем, че се намираме в изходната точка на една мирова епоха, в която трябва да очакваме едно събитие, което няма да се разиграе, както Събитието на Голгота, в условията на физическия свят, а ще се разиграе в по-висшите светове, в свръхсетивните светове, макар че то се намира в непосредствена връзка с многократно описваното от нас Събитие на Голгота. Докато последното имаше задачата отново да върне на човека същинското физическо тяло, фантома, който постепенно дегенерира в хода на Земното развитие; една задача, за чието изпълнение бяха необходими ред други събития, разиграли се на физическото поле в началото на нашето летоброене, то събитието, което очакваме, изобщо не е необходимо да се разиграва на физическото поле. Инкарнацията на Христовото Същество можа да стане само веднъж в хода на цялото Земно развитие. И когато някой твърди, че е възможна повторна инкарнация на това Същество, подобно твърдение означава пълно неразбиране на Христовия Импулс. А това, което ще настъпи и което принадлежи на свръхсетивните светове и може да бъде наблюдавано само в свръхсетивните светове, неотдавна беше обобщено в следното изречение: Христос става господар на човешката Карма.
към текста >>

За тази цел ние се нуждаем от едно истинско просветление; за тази цел съвсем не е достатъчно простото убеждение, че всяко от нашите дела ще бъде последвано от кармическо уравновесяване, защото след едно от делата ни, примерно, ще настъпи това или онова кармическо уравновесяване; но понеже едното от тях би могло да бъде по-полезно за общия напредък на човечеството отколкото другото, ще бъдат предпочетени онези мисли, чувства или усещания, които ще изплатят нашата Карма, но същевременно ще бъдат и полезни за общия напредък на човечеството.
И сега за нас ще настъпят такива събития, чрез които нашата Карма ще бъде поставена в ред; защото всеки човек трябва да жъне това, което е посял. Кармата си остава един висш и справедлив закон. Обаче това, чрез което се изпълнява закона на Кармата, не съществува тук в изолирана форма за всеки отделен човек. Наистина, Кармата привежда в ред, примерно, егоистичните стремежи на човека, но при всеки отделен човек това кармическо изправяне става така, че то се включва по възможно най-добрия начин в кармическите отношения, засягащи целия свят. Ние трябва да изправим нашата Карма така, че да улесним по възможно най-добрия начин напредъка на целия човешки род. За тази цел ние се нуждаем от едно истинско просветление; за тази цел съвсем не е достатъчно простото убеждение, че всяко от нашите дела ще бъде последвано от кармическо уравновесяване, защото след едно от делата ни, примерно, ще настъпи това или онова кармическо уравновесяване; но понеже едното от тях би могло да бъде по-полезно за общия напредък на човечеството отколкото другото, ще бъдат предпочетени онези мисли, чувства или усещания, които ще изплатят нашата Карма, но същевременно ще бъдат и полезни за общия напредък на човечеството. Да бъде включена подредената лична Карма на човека в общата Карма на Земята, в общия напредък на цялото човечество ето мисията, която занапред се възлага на Христос! И това става главно през онзи интервал от време, когато ние се намираме между смъртта и новото раждане; обаче в хода на предстоящата епоха, към която всички ние се приближаваме, този процес е така подготвен, че в действителност хората все повече и повече ще достигат до едно точно определено изживяване. Днес това изживяване е по силите на изключително малък брой хора. Обаче от сега нататък, започвайки от средата на сегашното столетие и отивайки към следващите столетия, все повече хора ще имат следното изживяване: Да си представим, че човекът извършва една или друга постъпка. Тогава той ще размисли, ще се вгледа в това, което е извършил и пред него ще се появи, като един вид сънищен образ, неговата собствена постъпка.
към текста >>

И те ще Го виждат, ще Го изживяват по такъв начин, че както и Павел пред Дамаск ще знаят съвсем сигурно: Христос е жив, Христос е изворът на възкресението за онзи физически първообраз, който сме получили още в началото на нашето Земно развитие и от който всички се нуждаем, за да постигне Азът своето пълно разгръщане.
Но ще настъпи и още нещо. Занапред хората ще знаят: Ето, сега аз не съм сам; навсякъде около мен има духовни Същества, които са свързани с мен. И постепенно човекът ще се научи да поддържа една връзка с тези Същества, да живее и да общува с тях. А през следващите три хилядолетия достатъчно голям брой хора нагледно ще се убедят в това, което нарекохме „кармическа съдебна власт“ на Христос. Хората непосредствено ще виждат Христос като една етерна форма, като един етерен образ. И те ще Го виждат, ще Го изживяват по такъв начин, че както и Павел пред Дамаск ще знаят съвсем сигурно: Христос е жив, Христос е изворът на възкресението за онзи физически първообраз, който сме получили още в началото на нашето Земно развитие и от който всички се нуждаем, за да постигне Азът своето пълно разгръщане.
към текста >>

Хората ще разберат и друго: как индивидуалността, която напълно се губи в рамките на будисткия светоглед както видяхме от разговора между цар Милинда и мъдреца Нагазена ще получи истинското си съдържание едва след като се християнизира.
И когато идеята за прераждането отново се появи през 18 век, тя се появи като една християнска идея. И когато си припомним, как Виденман третира прераждането т.е. по един съвсем несръчен, опипващ начин -, все пак трябва да признаем, че в наградената му през 1851 година книга, неговата идея за прераждането е проникната от християнския импулс; и в книгата му има една специална глава, където авторът говори за връзката между християнството и учението за прераждането. Обаче в хода на общочовешката еволюция беше необходимо следното: за да се пробуди в една зряла форма, идеята за прераждането трябваше да мине първо през една, така да се каже, християнска фаза. И занапред тази идея за прераждането ще се свърже с християнството по такъв начин, че хората да я усещат като нещо, което преминава през отделните инкарнации. Хората ще разберат и друго: как индивидуалността, която напълно се губи в рамките на будисткия светоглед както видяхме от разговора между цар Милинда и мъдреца Нагазена ще получи истинското си съдържание едва след като се християнизира. И сега ние разбираме: Защо половин хилядолетие преди идването на Христос, будисткият мироглед се разминава с човешкия Аз, а запазва идеята за реинкарнациите? Защото Христовият Импулс все още не беше влязъл в сила, защото този Импулс се разгръща едва там, където някой може все по-съзнателно да напредва от една инкарнация в друга инкарнация! Но сега вече настъпи времето, когато идеята за прераждането трябваше да бъде приета от човешките същества като нещо необходимо. Защото напредъкът на човешката еволюция далеч не зависи от това, какви учения се разпространяват и си пробиват път по света; тук влизат в сила съвсем други закони, които изобщо не зависят от нас.
към текста >>

И сега ние разбираме: Защо половин хилядолетие преди идването на Христос, будисткият мироглед се разминава с човешкия Аз, а запазва идеята за реинкарнациите?
И когато си припомним, как Виденман третира прераждането т.е. по един съвсем несръчен, опипващ начин -, все пак трябва да признаем, че в наградената му през 1851 година книга, неговата идея за прераждането е проникната от християнския импулс; и в книгата му има една специална глава, където авторът говори за връзката между християнството и учението за прераждането. Обаче в хода на общочовешката еволюция беше необходимо следното: за да се пробуди в една зряла форма, идеята за прераждането трябваше да мине първо през една, така да се каже, християнска фаза. И занапред тази идея за прераждането ще се свърже с християнството по такъв начин, че хората да я усещат като нещо, което преминава през отделните инкарнации. Хората ще разберат и друго: как индивидуалността, която напълно се губи в рамките на будисткия светоглед както видяхме от разговора между цар Милинда и мъдреца Нагазена ще получи истинското си съдържание едва след като се християнизира. И сега ние разбираме: Защо половин хилядолетие преди идването на Христос, будисткият мироглед се разминава с човешкия Аз, а запазва идеята за реинкарнациите? Защото Христовият Импулс все още не беше влязъл в сила, защото този Импулс се разгръща едва там, където някой може все по-съзнателно да напредва от една инкарнация в друга инкарнация! Но сега вече настъпи времето, когато идеята за прераждането трябваше да бъде приета от човешките същества като нещо необходимо. Защото напредъкът на човешката еволюция далеч не зависи от това, какви учения се разпространяват и си пробиват път по света; тук влизат в сила съвсем други закони, които изобщо не зависят от нас.
към текста >>

За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят.
Непосредственото и образно изживяване на Христовото Събитие зависи не от това, до каква степен сме инкарнирани, а до каква степен сме подготвени. За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят. Защото ако способностите за образно виждане на Христовото Събитие се пробудят у човека, без той да е подготвен, тогава той няма да разбере нищо. Напротив, в този случай Господарят на Кармата ще застане пред него като едно страшно наказание. За да разбере напълно това, което вижда, човекът трябва да бъде подготвен. Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия свят, която ще позволи образното виждане на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище. Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос.
към текста >>

Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем!
И все пак, това което се опитахме да постигнем в този лекционен цикъл, далеч не е достатъчно за едно по-точно антропософско разбиране на Христовия Импулс и на общочовешката еволюция. Но градивни камъни към сградата на познанието винаги могат да бъдат добавяни. Обаче когато тези градивни камъни ни тласкат към все нови и нови стъпки по пътя на познанието, тогава те оказват своето въздействие и направо там, в духовния храм на човечеството. И най-доброто, което можем да отнесем от една такава антропософска среща, е убеждението, че в името на една определена цел, ние сме научили нещо ново и сме обогатили нашето познание. И каква би могла да бъде тази наша цел? Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем! “ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация. Да, ние не бива да се примиряваме с нашите оскъдни знания и да казваме: Все пак ние не можем да знаем всичко; следователно, нека да скръстим ръце и да почакаме! Това би означавало един крайно погрешен извод от нашите антропософски занимания. Правилното усещане изглежда така, сякаш нещо непрекъснато ни възпламенява и тласка към все нови и нови познания, всяко от които означава за нас една нова степен по пътя към висшите светове.
към текста >>

Защото истински е само онзи почерк, който може да бъде разчетен в страната на Духовете и ето защо, нека да положим усилия и да разчетем главата за човешкото достойнство и мисията на човека в свръхсетивната писменост, на която тези неща са записани в духовните светове!
Нека и този лекционен цикъл а той ми стана особено близък на сърцето, понеже често се докосвахме до идеята за спасението да се превърне в подтик за нашите по-нататъшни стремежи; обединени от нашите стремежи, нека да се срещаме все по-често в тази, а също и в следващите инкарнации. Нека именно тези да са плодовете от нашите антрпософски занимания. Нека тук вече да приключим лекционния цикъл и да отнесем със себе си усърдието „непрестанно да се стремим“, защото един ден то ще ни позволи, от една страна да видим какво представлява Христос, а от друга страна да се доближим до истинското спасение: защото то не трябва да бъде само освобождаване от трудните земни пътища и съдби, а също и освобождаване от всичко онова, което пречи на човека в усилията му да се издигне до своето човешко достойнство. Обаче това са неща, които в тяхната истинност, са записани само там, в свръхсетивната писменост на духовните светове. Защото истински е само онзи почерк, който може да бъде разчетен в страната на Духовете и ето защо, нека да положим усилия и да разчетем главата за човешкото достойнство и мисията на човека в свръхсетивната писменост, на която тези неща са записани в духовните светове!
към текста >>

24. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Такъв е случаят и с понятието „антропология“, което откри изследователски перспективи от най-висш по-рядък.
*1 Духовните революции и свързаните с тях нови научни дисциплини обикновено възникват с изгражда нето на нови понятия. Такъв е случаят и с понятието „антропология“, което откри изследователски перспективи от най-висш по-рядък.
към текста >>

Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят. Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
към текста >>

Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят. Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
към текста >>

Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“: „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята.
Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780-1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение“ на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия“: „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека нито със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух.“
към текста >>

№1-354) е ясно, че „антропологията“ и „Антропософията“ не се изключват взаимно.
От съчиненията и лекциите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. №1-354) е ясно, че „антропологията“ и „Антропософията“ не се изключват взаимно. Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космосът.
към текста >>

През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>

*2. Според свръхсетивното познание човекът разполага с дванадесет сетива.
*2. Според свръхсетивното познание човекът разполага с дванадесет сетива.
към текста >>

*5. В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници“, респективно „човекът-глава“, „човекът-гърди“ и „човекът крайници“) и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз).
*5. В общ и тясно медицински смисъл хипнозата може да бъде обяснена в рамките на поляритета, който съществува между троичното устройство на човека (нервно-сетивна система, ритмична система и система „веществообмен-крайници“, респективно „човекът-глава“, „човекът-гърди“ и „човекът крайници“) и неговите четири съставни части (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз). В резултат на хипнотични (сугестивни) въздействия от страна на хипнотизатора, в областта на главата на хипнотизирания човек настъпва известно „освобождаване“ на астралното тяло и етерното тяло, поради което се прекъсва тяхната връзка със сетивата. Настъпва помрачаване или загуба на съзнание. Хипнотизираният изпада в непосредствен етерно-астрален контакт с хипнотизатора, който сега функционира като „заместител“ на неговия Аз. При личности, които често биват подлагани на хипноза, настъпва трайна дислокация на етерното тяло, която ги прави все по-лабилни и по-достъпни за хипнотизиране; последиците от това се изразяват в тежки психически и телесни разстройства. Колкото по-силен е Азът, толкова повече той може и трябва да се съпротивлява срещу всякакъв род хипнотични въздействия.
към текста >>

Хистеричната предразположба се проявява най-често в пубертета, когато отношенията между етерното тяло и астралното тяло все още не са достатъчно „консолидирани“.
Същата динамика на процесите откриваме и при т.нар. хистерия. Хистерикът притежава „излишък“ от етерни сили, които не могат да бъдат включени във „веществообмяната“ и се превръщат в „резонансен орган“ за всякакъв род външни въздействия. В случая Азовата организация също е прекалено слаба, за да се интегрира в действителния свят, за да го понесе, като вместо това се задоволява с въображаеми и илюзорни заместители. Хистеричната предразположба се проявява най-често в пубертета, когато отношенията между етерното тяло и астралното тяло все още не са достатъчно „консолидирани“. Колко повече Азът укрепва (най-вече след 21 година) толкова по-успешно той се бори срещу неовладяните „излишъци“ от етерни сили, както и срещу „безредиците и напрежението“, идващи от астралното тяло.
към текста >>

Връхната точка на посвещението се изразява в един вид повторение на Събитието от Дамаск.“ ... „В продължение на няколко седмици тринадесетият възпроизвежда цялата мъдрост, която той е получил от 12-те, обаче в съвършено нова форма.
Този период, свързан със „затъмнение“ на духовните светове, е бил необходим като подготовка за следващата интелектуалистична епоха. Точно тогава става и посвещението на Кристиан Розенкройц (1378-1484). „Тази индивидуалност вече беше инкарнирана по времето, когато се извърши Мистерията на Голгота. През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен живот, изпълнен с копнеж и всеотдайност към Бога. „Посвещението се извършва в „едно място от Европа, за което все още не трябва да се говори“; то протича всред един „колегиум от 12 индивидуалности“, които са представители на цялата атлантска и следатлантска мъдрост. Връхната точка на посвещението се изразява в един вид повторение на Събитието от Дамаск.“ ... „В продължение на няколко седмици тринадесетият възпроизвежда цялата мъдрост, която той е получил от 12-те, обаче в съвършено нова форма. Тази форма беше дадена сякаш от самия Христос.“ ... „Тринадесетият умря сравнително млад, а 12-те посветиха живота си на задачата да запазят в имагинации всичко онова, което им откри тринадесетият.“ ... „Етерното тяло на Кристиан Розенкройц остава съхранено и в последствие пронизва етерното тяло на 13-ия, който продължава да се инкарнира. В екзотеричен смисъл тази инкарнация се отбелязва като Кристиан Розенкройц, а в езотеричен смисъл с това име се свързва и предишната инкарнация. ... След завръщането на тази индивидуалност от Ориента, започва същинската работа на розенкройцерите; това са най-напредналите ученици, които той събира около себе си... Важно е да се отбележи, че носителят на тази инспирация никога не е трябвало да бъде посочван външно, за да бъдат избегнати както фанатичното преклонение, така и астралните атаки. Едва след 100 години е можело да се говори за неговата инкарнация. Една от тези инкарнации е била тази на граф фон Сен-Жермен... Днес (1911 г.) той отново е инкарниран.“
към текста >>

Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>

Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.“
към текста >>

Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.“
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.“
към текста >>

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, английски и български) с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthropophische Gesellschaft, Postfach134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, английски и български) с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>

Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки“ (Събр. Съч. №235-240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

Даскалов, е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
Нередактираният им български превод, дело на Димо Р. Даскалов, е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

1. Полярна епоха.
1. Полярна епоха.
към текста >>

*23. Аполоний от Тиана: съвременник на Христос, умира в 100 г.
*23. Аполоний от Тиана: съвременник на Христос, умира в 100 г. сл. Хр. в Ефес. Неопитагорейски философ и чудотворец в Мала Азия. През 3. век Флавий Филострат написва неговата биография „Животът на Аполоний от Тиана“. Р.
към текста >>

век Флавий Филострат написва неговата биография „Животът на Аполоний от Тиана“. Р.
*23. Аполоний от Тиана: съвременник на Христос, умира в 100 г. сл. Хр. в Ефес. Неопитагорейски философ и чудотворец в Мала Азия. През 3. век Флавий Филострат написва неговата биография „Животът на Аполоний от Тиана“. Р. Щайнер отново говори за него в лекцията си от 28. Март 1921, в „Отговорността на човека за мировото развитие“ (Събр. Съч. №203).
към текста >>

Щайнер, Емил Бок посвещава на Аполоний от Тиана цялата 1.
По указания, дадени лично от Р. Щайнер, Емил Бок посвещава на Аполоний от Тиана цялата 1. глава на своята книга „Трите години“. Verlag Urrachhaus Stuttgart. Нередактираният български превод на Димитър Димчев е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. Същото се отнася и за предходната книга от по-редицата (общо 7 заглавия) на Емил Бок „Детство и младост на Исус“ в превод на Димо Даскалов.
към текста >>

Нередактираният български превод на Димитър Димчев е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
По указания, дадени лично от Р. Щайнер, Емил Бок посвещава на Аполоний от Тиана цялата 1. глава на своята книга „Трите години“. Verlag Urrachhaus Stuttgart. Нередактираният български превод на Димитър Димчев е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. Същото се отнася и за предходната книга от по-редицата (общо 7 заглавия) на Емил Бок „Детство и младост на Исус“ в превод на Димо Даскалов.
към текста >>

*29. Мъченикът Юстин: църковен отец от 2 век, известен със стремежа си да търси философски доказателства в полза на християнската религия.
*29. Мъченикът Юстин: църковен отец от 2 век, известен със стремежа си да търси философски доказателства в полза на християнската религия.
към текста >>

Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
*31. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Р. Щайнер си служи с древно-индийския израз „Акаша“. Нередактираният превод на „Хрониката Акаша“ (Събр. Съч. №11) от Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

Щайнер говори за съвременния спорт като за „практически дарвинизъм“, застъпен предимно всред мъжката половина на англо-американското население.
*35. Р. Щайнер говори за съвременния спорт като за „практически дарвинизъм“, застъпен предимно всред мъжката половина на англо-американското население. Лекция от 9 Август 1918 в „Съзнателните необходимости днес и утре“, 21 лекции, Берлин 1918 (Събр. Съч. №181).
към текста >>

*36. Виж Лудвиг Тийбен, „Загадката на еврейството“; нередактираният български превод на Димитър Димчев е на раз-положение в библиотеките на Антропософските Дружества.
*36. Виж Лудвиг Тийбен, „Загадката на еврейството“; нередактираният български превод на Димитър Димчев е на раз-положение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

Щайнер израз „теософски“ следва да се разбира в смисъла на неговия основополагащ труд „Теософия“ (Събр.
*49. В тези лекции употребяваният от Р. Щайнер израз „теософски“ следва да се разбира в смисъла на неговия основополагащ труд „Теософия“ (Събр. Съч. №9).
към текста >>

25. Съдържание GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието.
Вътрешните аспекти на Старото Слънце второто планетарно въплъщение на Земята. Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието.
към текста >>

Резигнацията като противоположност на волята.
Вътрешните аспекти на Старото Слънце и преходът към Старата Луна третото планетарно въплъщение на Земята. Резигнацията като противоположност на волята. - В духовния свят ставаме силни не когато проявяваме воля, а когато проявяваме резигнация. За одухотворяването на „въздуха" и „водата". Резигнацията на Боговете като първопричина за изоставането на луциферическите Същества. За връзките между човешката свобода и злото.
към текста >>

26. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Естествено, ние можем да предположим: както за обикновения поглед, който обгръща нашия физически свят, разположените наблизо неща са малко или много добре очертани и ясни, докато разположените надалеч стават все по-неясни и смътни, така и събитията, които по отношение на времето не са толкова отдалечени от нас и са се разиграли, примерно, на нашата Земя или на Старата Луна, могат да бъдат „разчетени" сравнително добре; но колкото по-отдалечени във времето са, толкова по-неясни очертания добиват те за погледа на ясновидеца, особено ако става дума за Старото Слънце или за Стария Сатурн.
Ако бъдем запитани: Добре, но откъде идват всички ваши описания? ние веднага отговаряме, че те идват от т.н. „записи" в Хрониката Акаша4. Ние знаем: Това, което вече веднъж се е случвало в хода на мировото развитие, може отново да бъде „разчетено", сякаш е един вид „вписано" в една фина духовна субстанция, а именно в Хрониката Акаша, в субстанцията на Акаша. Всички събития и процеси, които някога са се разиграли в хода на еволюцията, са оставяли своите „следи" в Хрониката Акаша. Естествено, ние можем да предположим: както за обикновения поглед, който обгръща нашия физически свят, разположените наблизо неща са малко или много добре очертани и ясни, докато разположените надалеч стават все по-неясни и смътни, така и събитията, които по отношение на времето не са толкова отдалечени от нас и са се разиграли, примерно, на нашата Земя или на Старата Луна, могат да бъдат „разчетени" сравнително добре; но колкото по-отдалечени във времето са, толкова по-неясни очертания добиват те за погледа на ясновидеца, особено ако става дума за Старото Слънце или за Стария Сатурн.
към текста >>

Тези усещания обаче са добре познати на онези хора, които разполагат с ясновидски сили8 и могат да проучват нещата в хода на времето.
Обикновено хората не култивират у себе си тези две усещания. Ето защо липсват и всякакви техни литературни описания. Тези усещания обаче са добре познати на онези хора, които разполагат с ясновидски сили8 и могат да проучват нещата в хода на времето.
към текста >>

Нещо повече: Философските среди от втората половина на 19 век естествено това може да се признае само в тесен кръг разбраха „чистото битие" на Хегел толкова колкото „телето разбира неделята", въпреки че е пасло трева цяла седмица.
И все пак, аз успях да намеря един слаб отзвук от въпросните усещания. Имам предвид хегелианеца Карл Розенкрайцер9 и по-точно неговия Дневник: понякога там той описва някои извънредно интимни чувства, които са се породили в душата му при изучаването на Хегеловата философия. Да, в Дневника на Карл Розенкранц аз се натъкнах на забележителни пасажи, и там те са записани, бих казал, с голяма доза невинност. Карл Розенкранц е наясно, че Хегеловата философия се гради върху „чистото битие". философските спорове през 19 век относно това „чисто битие" изобилстват от празни приказки, но трябва да признаем, че основният проблем тук не беше разбран. Нещо повече: Философските среди от втората половина на 19 век естествено това може да се признае само в тесен кръг разбраха „чистото битие" на Хегел толкова колкото „телето разбира неделята", въпреки че е пасло трева цяла седмица. Естествено, „чистото битие" на Хегел все пак не се покрива с това, което описах като „ужас Пред пустотата", обаче имаме основание да кажем, че в Хегелов смисъл, цялото „пространство" е наситено с нещо, което е непосилно за човека: Една безкрайност, която той сам трябва да изпълни с „битие". И Карл Розенкраиц направо изтръпва пред смразяващия полъх, идващ от мировото пространство, което не може да съдържа в себе си нищо друго, освен пустота.
към текста >>

И Карл Розенкраиц направо изтръпва пред смразяващия полъх, идващ от мировото пространство, което не може да съдържа в себе си нищо друго, освен пустота.
Да, в Дневника на Карл Розенкранц аз се натъкнах на забележителни пасажи, и там те са записани, бих казал, с голяма доза невинност. Карл Розенкранц е наясно, че Хегеловата философия се гради върху „чистото битие". философските спорове през 19 век относно това „чисто битие" изобилстват от празни приказки, но трябва да признаем, че основният проблем тук не беше разбран. Нещо повече: Философските среди от втората половина на 19 век естествено това може да се признае само в тесен кръг разбраха „чистото битие" на Хегел толкова колкото „телето разбира неделята", въпреки че е пасло трева цяла седмица. Естествено, „чистото битие" на Хегел все пак не се покрива с това, което описах като „ужас Пред пустотата", обаче имаме основание да кажем, че в Хегелов смисъл, цялото „пространство" е наситено с нещо, което е непосилно за човека: Една безкрайност, която той сам трябва да изпълни с „битие". И Карл Розенкраиц направо изтръпва пред смразяващия полъх, идващ от мировото пространство, което не може да съдържа в себе си нищо друго, освен пустота.
към текста >>

Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено виждане в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно чувство, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си; чувството, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш никаква власт.
За да вникнем в основите на света съвсем не е достатъчно да си служим с няколко понятия и идеи; за тази цел се налага нещо много по-различно: Да изградим у себе си представата за онова усещане, което винаги е у нас, когато се изправим пред безкрайната пустота на Стария Сатурн. Дори и да има само далечно предчувствие за това страшно усещане, душата изтръпва от ужас. Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено виждане в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно чувство, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си; чувството, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш никаква власт. Обаче в нашия случай това е само първоначалното усещане. Защото после човекът губи не само почвата под краката си, но и всичко онова, което очите виждат, ушите чуват и ръцете докосват, изобщо всичко онова, което съществува във физическото пространство; и сега настъпва едно от двете състояния: Или човекът губи своя разсъдък и потъва в един вид помрачение на съзнанието, което го лишава от каквото и да е познание, или у него се пробужда споменатото вече усещане за ужас пред пустотата. Да, човекът трябва да бъде подготвен, защото в противен случай той изпада в пълна безпомощност.
към текста >>

Естествено, преди Мистерията на Голгота това не би могло да се случи; обаче днес положението е друго: чрез Мистерията на Голгота в света настъпиха такива промени, които ни позволяват да имаме непосредствени възприятия в духовния свят.
Другия път имаме тогава, когато проникваме в духовните светове без помощта на Евангелията, когато проникваме в духовните светове единствено чрез антропософията. Вие знаете, че аз често повтарям: Когато разглеждаме Мистерията на Голгота, ние не изхождаме от Евангелията, а я разглеждаме така, сякаш не съществуват никакви Евангелия. Естествено, преди Мистерията на Голгота това не би могло да се случи; обаче днес положението е друго: чрез Мистерията на Голгота в света настъпиха такива промени, които ни позволяват да имаме непосредствени възприятия в духовния свят. Тук ние опираме не до друго, а до навлизането на Светия Дух в нашия свят, до навлизането на мировите мисли в нашия свят.
към текста >>

Ако искаме още веднъж да си послужим с образа на океана, трябва да подчертаем: Този океан не разполага с никаква повърхност, но в същото време Духовете на Смелостта, или Духовете на Волята са навсякъде.
Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание. На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята. За Стария Сатурн ние не можем да твърдим, че представлява един свят, съставен от сферични, шестоъгълни или четириъгълни форми. Тук тези пространственни съотношения не са валидни, понеже на Стария Сатурн няма каквато и да е възможност да бъде открит някакъв край, някакъв завършек. Ако искаме още веднъж да си послужим с образа на океана, трябва да подчертаем: Този океан не разполага с никаква повърхност, но в същото време Духовете на Смелостта, или Духовете на Волята са навсякъде.
към текста >>

И в следващия момент Вие долавяте един нежен, вълшебен полъх, който струи към Вас от този човек.
Тази е първата диференциация. И все пак човек няма усещането за някаква нарастваща светлина. За да вникнете в моето описание, моля Ви да си представите следното: Ето, Вие срещате един човек, който се обръща към Вас с някакви думи и Вие веднага имате усещането: Колко умен е този човек! и продължавайки да го слушате, усещането Ви непрекъснато се засилва. Да, казвате си Вие, този човек е мъдър, безкрайно мъдър. И в следващия момент Вие долавяте един нежен, вълшебен полъх, който струи към Вас от този човек. Представете си този вълшебен полъх, само че усилен до безкрайност; представете си как той прониква в океана от смелост като носени от вятъра облаци, които тлеят и припламват в неговата прегръдка. Ако обедините всички тези образи в едно цяло, Вие стигате до представата за това, как в Йерархията, съставена от Духовете на Волята, сега нахлуват други свръхсетивни Същества, които са изтъкани само от мъдрост, и то не от обикновена мъдрост, а от лъчезаряща мъдрост. Накратко, сега Вие получавате една бегла представа за онези възприятия на ясновидеца, които той има, когато се изправя пред това, което са Херувимите. Ето че се появяват и Херувимите.
към текста >>

Представете си този вълшебен полъх, само че усилен до безкрайност; представете си как той прониква в океана от смелост като носени от вятъра облаци, които тлеят и припламват в неговата прегръдка.
И все пак човек няма усещането за някаква нарастваща светлина. За да вникнете в моето описание, моля Ви да си представите следното: Ето, Вие срещате един човек, който се обръща към Вас с някакви думи и Вие веднага имате усещането: Колко умен е този човек! и продължавайки да го слушате, усещането Ви непрекъснато се засилва. Да, казвате си Вие, този човек е мъдър, безкрайно мъдър. И в следващия момент Вие долавяте един нежен, вълшебен полъх, който струи към Вас от този човек. Представете си този вълшебен полъх, само че усилен до безкрайност; представете си как той прониква в океана от смелост като носени от вятъра облаци, които тлеят и припламват в неговата прегръдка. Ако обедините всички тези образи в едно цяло, Вие стигате до представата за това, как в Йерархията, съставена от Духовете на Волята, сега нахлуват други свръхсетивни Същества, които са изтъкани само от мъдрост, и то не от обикновена мъдрост, а от лъчезаряща мъдрост. Накратко, сега Вие получавате една бегла представа за онези възприятия на ясновидеца, които той има, когато се изправя пред това, което са Херувимите. Ето че се появяват и Херувимите.
към текста >>

Накратко, сега Вие получавате една бегла представа за онези възприятия на ясновидеца, които той има, когато се изправя пред това, което са Херувимите.
и продължавайки да го слушате, усещането Ви непрекъснато се засилва. Да, казвате си Вие, този човек е мъдър, безкрайно мъдър. И в следващия момент Вие долавяте един нежен, вълшебен полъх, който струи към Вас от този човек. Представете си този вълшебен полъх, само че усилен до безкрайност; представете си как той прониква в океана от смелост като носени от вятъра облаци, които тлеят и припламват в неговата прегръдка. Ако обедините всички тези образи в едно цяло, Вие стигате до представата за това, как в Йерархията, съставена от Духовете на Волята, сега нахлуват други свръхсетивни Същества, които са изтъкани само от мъдрост, и то не от обикновена мъдрост, а от лъчезаряща мъдрост. Накратко, сега Вие получавате една бегла представа за онези възприятия на ясновидеца, които той има, когато се изправя пред това, което са Херувимите. Ето че се появяват и Херувимите.
към текста >>

Едва сега ние получаваме едно усещане за съотношенията между Духовете на Волята и Херувимите.
А сега Ви моля да се абстрахирате от току-що казаното. Аз посочих: Човек няма някакво конкретно изживяване, а само констатира, че изживяването е налице. Замислете се върху тези думи. Представата за нарастваща светлина не е съвсем точна; ето защо аз казах, че тук става дума не за някакви светкавици, а за нещо, което тлее в далечината.Тук всичко протича едновременно и не бихме могли да кажем, че нещо възниква и после замира. Едва сега ние получаваме едно усещане за съотношенията между Духовете на Волята и Херувимите. Съзнанието за това усещане може да бъде постигнато! Да, сега човек стига до съзнанието, че Духовете на Волята или Престолите жертват своята собствена същност в името на Херувимите. И тази е последната представа, до която изобщо стига ясновидецът, чийто ретроспективен поглед иска да обхване отношенията на Стария Сатурн: Духовете на Волята жертват себе си и тяхната жертва е в името на Херувимите; по-назад във времето не може да се отиде, там вече светът, образно казано, е като закован с дъски. И докато изживяваме тази жертва от Духовете на Волята, докато Херувимите приемат тази жертва, от нашата собствена същност се освобождава нещо важно. Можем да си послужим със следните думи: Благодарение на жертвата, която Духовете на Волята извършват в името на Херувимите се ражда времето.
към текста >>

И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите.
" често се споменава, както впрочем и в голяма част от моите лекции, че изграждането на имагинации12 е втората степен от розенкройцерското посвещение. До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят. Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва. Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими! Точно така би могъл да изглежда този образ. И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите. Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ. Този образ, заставащ после пред нашата душа, действува извънредно стимулиращо върху определени имагинации, към които ние винаги трябва да се стремим в областта на окултното познание.
към текста >>

И ако образите са, бих казал, несръчно изградени от нас, ако образите останат антропоморфични и наподобяват някакви крилати човешки същества, тогава не се получава нищо.
Ето кое е същественото: Да преобразяваме представите си в имагинации, в образи. И ако образите са, бих казал, несръчно изградени от нас, ако образите останат антропоморфични и наподобяват някакви крилати човешки същества, тогава не се получава нищо. От образите трябва да отпадне всичко, което не е вътрешно свързано с тях. Само ако изпитваме преклонение пред тези образи, ние ще се задълбочим в тях така, че постепенно да се приближим до свръхсетивните Същества.
към текста >>

Тогавашните студенти с удоволствие се подготвяха за изпити именно от неговата „История на философията", но сега, след като Швеглер вече не е тук, учебникът му веднага стана неизползваем, особено след пакостното подобрение, извършено от един негов сътрудник.
И ако сега се замислите за тези смели, преливащи от мъдрост Същества, както се опитах да ги представя пред Вас, Вие ще установите, че душата непрекъснато търси убежище в такива образи, които не са подчинени на никакви понятия, на никаква логика! Логическите понятия идват много по-късно и те не ни улесняват в разбирането на свръхсетивните Същества. Вие трябва да сте наясно: Когато ясновидецът се при ближи до някои от свръхсетивните Същества, и започне да ги описва, неговите описания ще бъдат съвсем различни от тези на логично мислещите хора. И в този случай логично мислещите хора никога не успяват да стигнат до правилно разбиране за свръхсетивните Същества. Позволете ми да си послужа със следния пример: Припомнете си поредицата от Reclam Universal Bibliothek и по-точно „стария Швеглер"13, както го наричахме преди години. Тогавашните студенти с удоволствие се подготвяха за изпити именно от неговата „История на философията", но сега, след като Швеглер вече не е тук, учебникът му веднага стана неизползваем, особено след пакостното подобрение, извършено от един негов сътрудник. Тук става дума за една история на философията, написана изцяло в духа на Хегел.
към текста >>

В съответната глава на своя труд, Швеглер е принуден да спомене за едно духовно Същество става дума не за Сатурновия образ, а за неговото повторно появяване в един от ранните периоди на нашата Земя но, естествено, с помощта на думи и логически понятия тук не може да се получи абсолютно нищо.
И така, ако разгърнете тази „История на философията" от стария Швеглер, Вие ще добиете извънредно добра представа за всичко онова, с което се занимава класическата философия; разделът за философията на Хегел е написан превъзходно. Ако обаче разгледате кратката глава, посветена на Якоб Бьоме14, Вие веднага ще усетите, колко безпомощен е Швеглер, този логично мислещ човек, в своите опити да представи Бьоме! Слава Богу, той изобщо е пропуснал Парцелз15, за когото несъмнено, също би написал куп празни приказки. Но прочетете сами какво казва Швеглер за Якоб Бьоме. В съответната глава на своя труд, Швеглер е принуден да спомене за едно духовно Същество става дума не за Сатурновия образ, а за неговото повторно появяване в един от ранните периоди на нашата Земя но, естествено, с помощта на думи и логически понятия тук не може да се получи абсолютно нищо. Тук логично мислещите хора изпадат в пълна безпомощност. Не искам да кажа, че те изобщо не могат да разберат тези неща; тяхното неразбиране продължава дотогава, докато те остават в плен на своите студени, логически понятия.
към текста >>

27. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

На Стария Сатурн не би могло да се говори за някакво „преминаване" от една пространствена част в друга, а само за смяна на отделни топлинни състояния, така че, попадайки на Стария Сатурн, ясновидецът би получил само усещането за подвижни, пулсиращи топлинни състояния във все още нероденото пространство.
Ако бихме могли да се пренесем в мястото, заемано от Стария Сатурн, там ние нямаше да открием никак ви следи от една такава фина субстанция, каквато е „въздухът"; там ние щяхме да открием единствено топлина и студ. На Стария Сатурн не би могло да се говори за някакво „преминаване" от една пространствена част в друга, а само за смяна на отделни топлинни състояния, така че, попадайки на Стария Сатурн, ясновидецът би получил само усещането за подвижни, пулсиращи топлинни състояния във все още нероденото пространство. Обаче всичко това е само външната обвивка на Стария Сатурн. Защото ясновидецът може да проникне направо в скритите, духовни първопричини на топлината или на „огъня", както се казва на окултен език; и ние многократно сме имали възможност да подчертаем, че на Стария Сатурн действително протичат невъобразимо сложни, чисто духовни процеси.
към текста >>

И ако някой е потопен в акта на саможертвата, това става не поради някакви външни причини, не защото е принуден, нито пък защото се надява да получи нещо, а защото долавя в дълбините на своето сърце неудържимия подтик за саможертва, и тогава е немислимо да усети в душата си друго, освен едно вътрешно блаженство, породено от топлината.
Нека да се замислим за това, което повечето хора днес влагат в понятието „жертва": Не би било правилно да смятаме, че ако някой има съзнание за своята саможертва, той я извършва против волята си. Ако някой върши своята саможертва против волята си, това означава, че поради едни или други причини той е принуден да постъпи по този начин. В този случай основният фактор би бил принудата. А ние имаме предвид нещо съвсем друго. Ние имаме предвид едно състояние, при което саможертвата просто се излива от въпросните свръхсетивни Същества. И ако някой е потопен в акта на саможертвата, това става не поради някакви външни причини, не защото е принуден, нито пък защото се надява да получи нещо, а защото долавя в дълбините на своето сърце неудържимия подтик за саможертва, и тогава е немислимо да усети в душата си друго, освен едно вътрешно блаженство, породено от топлината. И ако самите ние доловим у себе си следи от това вътрешно блаженство, породено от топлината, следи от това топлинно блаженство, тогава бихме могли да си послужим със следните думи: Съществата, които извършват саможертвата, са протъкани от истинско вътрешно блаженство16. Сега ние имаме непосредствената възможност да усетим как зад илюзорната Майя на външните топлинни процеси твори не друго, а огънят на саможертвата. Само този може да проумее истината за топлината, който разбира следните думи: Когато тук или там по света се изправим пред някоя от разновидностите на топлината, нека знаем, че зад нея се намират определени душевно-духовни Същества и тъкмо те са тези, които пораждат топлината чрез блаженството на своята саможертва. И ако човек може да усети топлината по този начин, той постепенно стига до реалния свят, който е скрит зад топлинните явления, зад илюзията на топлината.
към текста >>

Но ако сега искаме да преминем по-нататък, а именно от Стария Сатурн, към Старото Слънце, ние също трябва да разполагаме с едно по-различно, с едно ново понятие, за да си изградим вярна представа за самата субстанция на Старото Слънце.
Но ако сега искаме да преминем по-нататък, а именно от Стария Сатурн, към Старото Слънце, ние също трябва да разполагаме с едно по-различно, с едно ново понятие, за да си изградим вярна представа за самата субстанция на Старото Слънце. Естествено, тук не става дума за сегашното Слънце. В „Тайната наука" четем, как през епохата на Старото Слънце, към топлината се прибавят два нови елемента въздухът и светлината. Както зад топлината ние трябва да търсим огъня на саможертвата от страна на Престолите, или Духовете на Волята, така също и зад въздуха и светлината ние трябва да търсим определени морални сили, защото само по този начин ще сме в състояние да разберем въздуха и светлината, които се прибавят към топлината в епохата на Старото Слънце. Нека да потърсим у самите себе си някакво духовно-душевно изживяване, което би ни приближило до представата, до усещането за това, което представляваха въздухът и светлината в епохата на Старото Слънце.
към текста >>

Ако пренесем докрай това безкористно себе-заличаване навътре в душите си, то значително ще ни приближи до всичко онова, което представляват истините на висшето познание, докато ако себе-заличаването липсва, ние няма да получим дори едно далечно предчувствие за тях.
Защото всяко саможертвено дело е не мечтателна, а активна всеотдайност. Съзерцателният поглед, отправен към тази действена, активна и безкористна всеотдайност, понякога поражда едно настроение на себе-забрава, на себе-заличаване. Ако пренесем докрай това безкористно себе-заличаване навътре в душите си, то значително ще ни приближи до всичко онова, което представляват истините на висшето познание, докато ако себе-заличаването липсва, ние няма да получим дори едно далечно предчувствие за тях.
към текста >>

А какво е противоположното настроение?
Който никога не може да породи у себе си подобна безкористна всеотдайност, той не може да се издигне до висшето познание. А какво е противоположното настроение? Своеволието, апотеозът на своеволието! Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна. Това са две огромни, колосални противоположности. Своеволието винаги действува умъртвяващо върху висшето познание. В обикновения живот своеволието се проявява като предразсъдък, а предразсъдъците винаги разрушават висшите цели, които би могъл да си постави всеки човек.
към текста >>

Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна.
Който никога не може да породи у себе си подобна безкористна всеотдайност, той не може да се издигне до висшето познание. А какво е противоположното настроение? Своеволието, апотеозът на своеволието! Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна. Това са две огромни, колосални противоположности. Своеволието винаги действува умъртвяващо върху висшето познание. В обикновения живот своеволието се проявява като предразсъдък, а предразсъдъците винаги разрушават висшите цели, които би могъл да си постави всеки човек.
към текста >>

Това са две огромни, колосални противоположности.
Който никога не може да породи у себе си подобна безкористна всеотдайност, той не може да се издигне до висшето познание. А какво е противоположното настроение? Своеволието, апотеозът на своеволието! Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна. Това са две огромни, колосални противоположности. Своеволието винаги действува умъртвяващо върху висшето познание. В обикновения живот своеволието се проявява като предразсъдък, а предразсъдъците винаги разрушават висшите цели, които би могъл да си постави всеки човек.
към текста >>

Душата трябва да остане съвсем празна и спокойно да изчака това, което може да получи от скрития, невидим свят, освободен от всичко онова, което наричаме „време", „пространство" и „факти".
Обикновено хората разсъждават така: Ние имаме наше собствено мнение. Но те би трябвало да добавят, че стигат до него единствено, поради обстоятелството, че така да се каже „опресняват" изводите на своите предшественици. Обикновено хората не си дават сметка, но всъщност повечето от техните „лични мнения не са нищо друго освен бебешки прощапулник, теглен от близки или далечни роднини. Да, повечето от „личните мнения" са белязани с робската зависимост от миналите поколения. Но искаме ли да се издигнем до висшето познание, всичко това трябва да отпадне! Душата трябва да остане съвсем празна и спокойно да изчака това, което може да получи от скрития, невидим свят, освободен от всичко онова, което наричаме „време", „пространство" и „факти". Ние никога не бихме могли да се издигнем до висшето познание, без да сме успели да породим у себе си следното настроение: Ето, сега аз съм изпълнен с просветление и откровенията на света заливат моята душа. Нека да се научим да изчакваме това, което можем да получим от света.
към текста >>

Нека да се научим да изчакваме това, което можем да получим от света.
Обикновено хората не си дават сметка, но всъщност повечето от техните „лични мнения не са нищо друго освен бебешки прощапулник, теглен от близки или далечни роднини. Да, повечето от „личните мнения" са белязани с робската зависимост от миналите поколения. Но искаме ли да се издигнем до висшето познание, всичко това трябва да отпадне! Душата трябва да остане съвсем празна и спокойно да изчака това, което може да получи от скрития, невидим свят, освободен от всичко онова, което наричаме „време", „пространство" и „факти". Ние никога не бихме могли да се издигнем до висшето познание, без да сме успели да породим у себе си следното настроение: Ето, сега аз съм изпълнен с просветление и откровенията на света заливат моята душа. Нека да се научим да изчакваме това, което можем да получим от света.
към текста >>

А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн.
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза. А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн. Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества? би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си. А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса! Както за Престолите казахме, че те са великите Жертвоприносители на самите себе си, така и за Духовете на Мъдростта трябва да кажем: Те са великите Дарители, чиито космически дарове пронизват Всемира, поставяйки там началото на всяка хармония, на всеки ред.
към текста >>

би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си.
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза. А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн. Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества? би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си. А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса! Както за Престолите казахме, че те са великите Жертвоприносители на самите себе си, така и за Духовете на Мъдростта трябва да кажем: Те са великите Дарители, чиито космически дарове пронизват Всемира, поставяйки там началото на всяка хармония, на всеки ред.
към текста >>

Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н.
Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително. Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот. Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея. Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха. Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
към текста >>

Да, от вътрешната повърхност на сферата са разположени Архангелите и те са тези, които връщат „космическите дарове" обратно.
Събитията от Третата следатлантска епоха бяха, така да се каже, уловени там, горе, и сега те отново се намесват в сегашната степен от планетарната еволюция на Земята. Става дума за един вид повторение на онова „даване" и „вземане", което се извършваше на Старото Слънце. И така, срещу Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце бяха т.н. „космически Дарители", или накратко „даващите", застават Архангелите в ролята на „приемащи". В космически мащаб се разиграва едно изключително събитие, до чиято същност Вие бихте могли да се приближите, ако изградите в душата си следния образ: Представете си как от центъра на една плътно затворена сфера се излъчват лъчи по всички посоки към периферията, и как после периферията отразява тези лъчи и ги връща към центъра. Да, от вътрешната повърхност на сферата са разположени Архангелите и те са тези, които връщат „космическите дарове" обратно. Следователно, това, което идва от Духовете на Мъдростта, ние трябва да си го представяме като че ли тръгва от един общ център: то се излъчва по всички посоки, за да бъде уловено от Архангелите, които после ще го върнат обратно.
към текста >>

Нека да си представим как тези Духове на Мъдростта са заели централната арена на Старото Слънце, как са потънали в съзерцание пред космическата саможертва на Престолите и как сега, под въздействието от саможертвата на Престолите, предоставят на Космоса своята собствена същност, за да я получат обратно под формата на светлина.
Нека да си представим как тези Духове на Мъдростта са заели централната арена на Старото Слънце, как са потънали в съзерцание пред космическата саможертва на Престолите и как сега, под въздействието от саможертвата на Престолите, предоставят на Космоса своята собствена същност, за да я получат обратно под формата на светлина. Сега вече всичко, от началото до края е протъкано от светлина. Но какво получават те в замяна? Тяхната собствена същност, както казах, беше предоставена като дар на Макрокосмоса. Сега тя поема обратно към тях самите; да, тяхната собствена същност застава пред тях самите. Те виждат своята вътрешна същност, разпръсната из целия Макрокосмос, уловена там и върната обратно под формата на светлина.
към текста >>

Но какво получават те в замяна?
Нека да си представим как тези Духове на Мъдростта са заели централната арена на Старото Слънце, как са потънали в съзерцание пред космическата саможертва на Престолите и как сега, под въздействието от саможертвата на Престолите, предоставят на Космоса своята собствена същност, за да я получат обратно под формата на светлина. Сега вече всичко, от началото до края е протъкано от светлина. Но какво получават те в замяна? Тяхната собствена същност, както казах, беше предоставена като дар на Макрокосмоса. Сега тя поема обратно към тях самите; да, тяхната собствена същност застава пред тях самите. Те виждат своята вътрешна същност, разпръсната из целия Макрокосмос, уловена там и върната обратно под формата на светлина. Светлината като едно отражение на тяхната собствена, вътрешна същност!
към текста >>

Обаче пред нас застава и още нещо: двете големи противоположности на „вътрешния" и „външния" свят.
Обаче пред нас застава и още нещо: двете големи противоположности на „вътрешния" и „външния" свят. Съотношенията между „по-рано" и „по-късно" се променят; тези две величини неусетно се превръщат в това, което наричаме „вътрешен" и „външен" свят. Ражда се пространството! Чрез космическите дарове от Духовете на Мъдростта, в епохата на Старото Слънце възниква пространството. Преди този момент, за „пространство" можеше да се говори само символично. Сега пред нас е истинското пространство, макар и първоначално само в две измерения: не „горе" и „долу", не „дясно" и „ляво", а само „външно" и „вътрешно".
към текста >>

Всъщност тези две противоположности са загатнати още в края на Стария Сатурн, но сега, на Старото Слънце, тяхното значение нараства и те се превръщат в решителен фактор за появата на пространството.
Съотношенията между „по-рано" и „по-късно" се променят; тези две величини неусетно се превръщат в това, което наричаме „вътрешен" и „външен" свят. Ражда се пространството! Чрез космическите дарове от Духовете на Мъдростта, в епохата на Старото Слънце възниква пространството. Преди този момент, за „пространство" можеше да се говори само символично. Сега пред нас е истинското пространство, макар и първоначално само в две измерения: не „горе" и „долу", не „дясно" и „ляво", а само „външно" и „вътрешно". Всъщност тези две противоположности са загатнати още в края на Стария Сатурн, но сега, на Старото Слънце, тяхното значение нараства и те се превръщат в решителен фактор за появата на пространството.
към текста >>

Откъм периферията са разположени Архангелите, създателите на светлината; за да върнат обратно вече под формата на светлина това, което откриваме на Старото Слънце, те се нуждаят единствено от време.
Нека да повторя още веднъж: Престолите коленичат пред Херувимите, а към тяхната саможертва, сякаш танцувайки във въздуха, се спускат Духовете на Мъдростта; после те потъват в дълбоко съзерцание пред това, което виждат, че се разиграва в центъра на Слънцето, очите им бавно се отварят за димния стълб, издигащ се над саможертвеното приношение; накрая димният стълб се разнася по всички посоки и се превръща в огромна кълбовидна маса, от чиито повлекла изникват фигурите на Архангелои, които намирайки се откъм вътрешната страна на кълбовидната маса връщат обратно, вече под формата на светлина, космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта, а светлината нараства и вече озарява огромното вътрешно пространство на Слънцето, светлината нараства и от този момент нататък тя буквално поддържа живота в цялата планетарна сфера на Слънцето. Да, планетарната сфера на Слънцето е изградена от огъня и от димните стълбове на космическото жертвоприношение. Откъм периферията са разположени Архангелите, създателите на светлината; за да върнат обратно вече под формата на светлина това, което откриваме на Старото Слънце, те се нуждаят единствено от време. И така, какво задържат и приемат в себе си Архангелите? Те задържат и приемат в себе си първоначалните космически дарове от Духовете на Мъдростта; това, което са получили във времето, те го връщат като пространство; всъщност те връщат обратно и всичко онова, което са получили чрез Архаите, чрез Духовете на Началата. Ето защо те са Ангели на Началата: защото в по-късните епохи активират всичко онова, което е останало от по-ранните епохи. Пратеници на Началата ето какво представляват те!
към текста >>

Те задържат и приемат в себе си първоначалните космически дарове от Духовете на Мъдростта; това, което са получили във времето, те го връщат като пространство; всъщност те връщат обратно и всичко онова, което са получили чрез Архаите, чрез Духовете на Началата.
Нека да повторя още веднъж: Престолите коленичат пред Херувимите, а към тяхната саможертва, сякаш танцувайки във въздуха, се спускат Духовете на Мъдростта; после те потъват в дълбоко съзерцание пред това, което виждат, че се разиграва в центъра на Слънцето, очите им бавно се отварят за димния стълб, издигащ се над саможертвеното приношение; накрая димният стълб се разнася по всички посоки и се превръща в огромна кълбовидна маса, от чиито повлекла изникват фигурите на Архангелои, които намирайки се откъм вътрешната страна на кълбовидната маса връщат обратно, вече под формата на светлина, космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта, а светлината нараства и вече озарява огромното вътрешно пространство на Слънцето, светлината нараства и от този момент нататък тя буквално поддържа живота в цялата планетарна сфера на Слънцето. Да, планетарната сфера на Слънцето е изградена от огъня и от димните стълбове на космическото жертвоприношение. Откъм периферията са разположени Архангелите, създателите на светлината; за да върнат обратно вече под формата на светлина това, което откриваме на Старото Слънце, те се нуждаят единствено от време. И така, какво задържат и приемат в себе си Архангелите? Те задържат и приемат в себе си първоначалните космически дарове от Духовете на Мъдростта; това, което са получили във времето, те го връщат като пространство; всъщност те връщат обратно и всичко онова, което са получили чрез Архаите, чрез Духовете на Началата. Ето защо те са Ангели на Началата: защото в по-късните епохи активират всичко онова, което е останало от по-ранните епохи. Пратеници на Началата ето какво представляват те!
към текста >>

Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения!
Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята. Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения! Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено! И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
към текста >>

И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
Нека отново да си представим, как всички тези процеси и събития, разиграващи се на Слънцето, биха могли да се сгъстят, да.се концентрират, за да се проявят след време под формата на едно свръхсетивно Същество. И после как това Същество слиза на Земята, носейки в себе си всичко онова, което беше създадено в Космоса чрез космическата саможертва на Престолите, чрез огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, чрез отразената от Архангелои светлина, тогава в действията на това Същество ние откриваме не друго, а космическия екстракт на милостта и състраданието, който сега вече започва да се проявява като Христова светлина и Христово благочестие, извиращи от самото планетарно тяло на Земята. Нека да си представим, как всичко това е концентрирано само в една душа, и поемайки пътя към своята земна инкарнация, тази душа започва да разпръсква около себе си всичко онова, което тя е побрала в себе си, опазвайки го за следващите етапи от планетарната еволюция на Земята: Сега ние имаме пред погледа си една фигура, едно Същество, израстващо от самата космическа жертва, а около Него са разположени тези, които трябва да приемат жертвата; сега пред нас се намират както жертвата, така и всички, които по някакъв начин са свързани с нея, и то вече не в космически, а в земни измерения! Но от друга страна ние съзираме и обратната възможност за осуетяване, за унищожаване на жертвата, така че всичко онова, което се дава на човешките същества като благочестие и милост, да може да бъде не само прието от тях, но и отхвърлено! И точно това усещане за една интуиция, в която са въплътени и представени чрез физически средства всички тези току-що описани космически процеси и събития, ние получаваме тогава, когато застанем, примерно, пред „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: тук е цялото Слънце, заедно със силите на благочестието и светлината, отправени вече към онези избрани човешки същества, които ще ги пренесат в бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята, а за сегашната степен от планетарната еволюция на Земята има значение не само саможертвата на Христос, но и предателството на Юда.
към текста >>

Но заставайки пред тази централно разположена фигура и пред това, което напира от нея като нюанси и багри, тогава аз веднага усещам какво точно чувствуваха Духовете на Мъдростта там, на Слънцето, понеже сега то отново прозвучава в думите: „И правете това за Мое възпоминание"21.
Следващия път ние отново ще говорим за това, как Христос, един вид израства от Слънчевата сфера, как слиза на Земята и тогава за нас ще бъде много по-лесно да разберем нещо, което вече сме изтъквали по друг повод: Ако едно Същество от Марс би дошло на Земята и би разгледало абсолютно всичко, то не би доловило в нея никакъв смисъл, то не би могло да разбере нито една частица от Земята, но то веднага би проумяло същинската Мисия на Земята, ако би се оставило под въздействието на „Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи. Да, в този случай Марсовият обитател би установил как Слънчевото битие по необходимост трябва да е тясно вплетено в Земното битие, и тогава той лесно би могъл да разбере космическото значение на нашата Земя. Едва сега той би могъл да разбере какво точно означава Земята и какви са нейните космически задачи. И той би си казал: Дори и да обходя цялата Земя, аз не бих разбрал нищо от нея. Но заставайки пред тази централно разположена фигура и пред това, което напира от нея като нюанси и багри, тогава аз веднага усещам какво точно чувствуваха Духовете на Мъдростта там, на Слънцето, понеже сега то отново прозвучава в думите: „И правете това за Мое възпоминание"21. Опазването на миналото и пренасянето му в бъдещето: Тези думи стават разбираеми за нас едва след като се научим да проникваме в тях, изхождайки от закономерностите на Космоса Тук аз бих желал само да загатна как едно художествено произведение от най-висок ранг е фактически свързано с основните закономерности на Космоса.
към текста >>

28. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Ето какво е скрито зад всеки полъх на вятъра, зад всяко движение на въздуха.
Последния път стана още дума и за това, че зад подвижните въздушни маси, зад различните газове, всъщност се крие нещо съвсем различно от възприятията, до които стигаме чрез нашите физически сетива, а именно нещо, което обозначихме като „безкористна всеотдайност", характерна за точно определени свръхсетивни Същества. Ето какво е скрито зад всеки полъх на вятъра, зад всяко движение на въздуха. Следователно, външните сетивни възприятия ни водят само до една илюзия, до една Майя; и ние стигаме до точните представи само тогава, когато правим стъпката от Майя към истинското духовно-научно изследване.
към текста >>

Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия!
Обаче това твърдение е вярно само до известна степен. От определен момент нататък, то изобщо не е вярно. Колкото и странно да ни се струва, имайте предвид, че определени действия, които човекът предприе ма, определени действия, засягащи преди всичко духовния свят, изобщо не зависят от силата на нашите волеви импулси. Естествено, в условията на физическия свят, където се намираме за известно време, размерите на нашите действия зависят от силата на волевите импулси, така че големите постижения, независимо в коя област, винаги са свързани с по-малки или по-големи усилия. Обаче в духовния свят всичко това престава да е валидно; там е валидно точно обратното. Там в основата на мащабните действия, на инициативата, ако изобщо мога да си послужа с тези изрази, лежи не някакво усилване на положителните волеви импулси, а резигнацията, отказът от действия! За да се убедим в това, ние можем да тръгнем от най-незначителните подробности, стига те да имат отношение към духовните факти. Ние постигаме известна духовна активност, духовна деятелност не като изкарваме на преден план нашите горещи необуздани желания; в духовния свят ние ставаме силни само тогава, когато обуздаваме нашите горещи желания, само тогава, когато отказваме да задоволим нашите страсти.
към текста >>

Защото всеки човек, чието светоусещане предполага съществуването и на един друг, свръхсетивен свят, всеки човек, който живее хармонично и се храни с мярка, кой то се вслушва в знаците на съдбата, постепенно забелязва, че думите му придобиват все по-голяма сила; да, дори погледът му става все по-силен, а често пъти не се налага дори и да поглежда; достатъчно е да има в главата си една положителна, ведра мисъл, и тогава той няма нужда да я изговаря: Тя сама ще премине в душите на учениците.
При един човек, който е прекалено невъздържан и страстен и дава предпочитания главно на доброто яде не и пиене, може да се наблюдава следното: Ако той например е учител или възпитател, става така, че с думите, които отправя към своите ученици, той не постига почти нищо; колкото и старателно да им говори, думите му влизат през едното ухо и излизат през другото. И сега той стига до заключението, че вината е у учениците. Обаче това съвсем не е вярно. Защото всеки човек, чието светоусещане предполага съществуването и на един друг, свръхсетивен свят, всеки човек, който живее хармонично и се храни с мярка, кой то се вслушва в знаците на съдбата, постепенно забелязва, че думите му придобиват все по-голяма сила; да, дори погледът му става все по-силен, а често пъти не се налага дори и да поглежда; достатъчно е да има в главата си една положителна, ведра мисъл, и тогава той няма нужда да я изговаря: Тя сама ще премине в душите на учениците. Всичко това е свързано на първо място със степента на резигнацията, с обуздаването на страстите.
към текста >>

Известна представа за нещата бихме могли да получим, само ако сравним тогавашното Старо Слънце с външните очертания на днешната планета Сатурн: Едно кълбо, обвито от пръстен; отхвърлените жертви се натрупват откъм вътрешната страна, докато откъм външната страна, под формата на пръстен, се разполага другият вид жертви, приетите жертви.
Нека да си представим този образ съвсем нагледно и живо: В пространствен смисъл, Старото Слънце застава пред нас като един вид космическа сфера, извън която е невъзможно да си представим абсолютно нищо, а за самото „пространство" можем да говорим само доколкото имаме предвид Йерархията на Архангелои. Нека да си представим и друго: Как в средата на тази пръстеновидна формация се сблъскват двата вида жертви приетите и отхвърлените. И сега от сблъсъка между приетите и отхвърлените жертви, на Старото Слънце възниква нещо, което бихме могли да наречем „удвояване" или „разделяне" на цялата Слънчева субстанция. Известна представа за нещата бихме могли да получим, само ако сравним тогавашното Старо Слънце с външните очертания на днешната планета Сатурн: Едно кълбо, обвито от пръстен; отхвърлените жертви се натрупват откъм вътрешната страна, докато откъм външната страна, под формата на пръстен, се разполага другият вид жертви, приетите жертви. Ето как енергията на отхвърлените жертви практически разделя Слънчевата субстанция на две отделни части.
към текста >>

И следователно, какво се получава, когато част от Херувимите проявява такава невъзприемчивост, такава резигнация спрямо жертвата?
И следователно, какво се получава, когато част от Херувимите проявява такава невъзприемчивост, такава резигнация спрямо жертвата? Сега ние навлизаме в една извънредно трудна област на човешкото познание и там Вие ще съумеете да осъществите някакъв напредък само в хода на редовни и продължителни медитации. Само след продължителен размисъл върху онези понятия, на които ще се спрем след малко, Вие ще стигнете до реалното съдържание, което лежи в тяхната основа.
към текста >>

И така, ние получихме известна представа за резигнацията на Боговете и техния отказ да приемат жертвата на Престолите в хода на старото Слънчево развитие; ние получихме известна представа и за начина, по който Боговете извоюваха своето безсмъртие.
И така, ние получихме известна представа за резигнацията на Боговете и техния отказ да приемат жертвата на Престолите в хода на старото Слънчево развитие; ние получихме известна представа и за начина, по който Боговете извоюваха своето безсмъртие. Но какви са по-нататъшните последици от всичко това?
към текста >>

Тогава, външно погледнато, би се получило следното: Всичко, което нерезигнираните Херувими биха извършили с жертвената субстанция, щеше да намери видим израз в промяната на въздушните маси.
Разлика има и тя се проявява по следния начин. Колкото повече напредва развитието на Старата Луна, толкова по-отчетливо изпъкват последиците от резигнацията. Защото, ако резигнацията не би съществувала, ако в духовния свят се намираха само онези Херувими, които приемат отправяната към тях жертва, тогава те казано образно щяха да включат уханието и дима на жертвата в своята собствена субстанция, т.е. щяха да включат в себе си и част от качествата на жертвата. Нека да допуснем, че тези Херувими биха поискали да извършат едно или друго действие. Тогава, външно погледнато, би се получило следното: Всичко, което нерезигнираните Херувими биха извършили с жертвената субстанция, щеше да намери видим израз в промяната на въздушните маси. Обаче другите Херувими отблъскват жертвата и по този начин те преминават от „тленност" в „безсмъртие", от „преходност" в „непреходност". Но самата жертвена субстанция е все още налице, тя е, така да се каже, изтръгната от силите, които иначе биха били приети от Херувимите, и сега вече тя не е принудена да следва техните подтици, техните импулси. И какво става с тази жертвена субстанция?
към текста >>

Ето как възниква и пълната противоположност на резигнацията: Определена категория свръхсетивни Същества привличат към себе си разпиляната в Космоса жертвена субстанция и отсега нататък осъществяват своите действия вътре в самата нея, в самата жертвена субстанция.
Става следното: Сега идват други свръхсетивни Същества, които завладяват жертвената субстанция и след като тя вече не е в ръцете на Херувимите, тези Същества стават независими от Херувимите; те стават напълно самостоятелни и ги виждаме да действуват редом с Херувимите, докато в противен случай т.е. ако Херувимите биха приели жертвената субстанция -, те щяха да бъдат управлявани от Херувимите. Ето как възниква и пълната противоположност на резигнацията: Определена категория свръхсетивни Същества привличат към себе си разпиляната в Космоса жертвена субстанция и отсега нататък осъществяват своите действия вътре в самата нея, в самата жертвена субстанция. И това са именно „изостаналите" Същества, така че „изоставането" е последица от резигнацията на Херувимите. И все пак точно Херувимите са тези, които поради обстоятелството, че отблъскват жертвата предоставят на другите Същества способността да изостанат в своето развитие. Да, благодарение на факта, че една жертва бива отблъсната, другите свръхсетивни Същества, които не отхвърлят жертвата, и които дават израз на своите желания, на своите страсти, завладяват обекта на жертвата, завладяват самата жертвена субстанция и по този начин постигат независимост и равноправие спрямо останалите свръхсетивни Същества.
към текста >>

Ето как в прехода от Старото Слънце към Старата Луна, наред с безсмъртието на Херувимите, други свръхсетивни Същества получават уникалната възможност да се отделят и то радикално!
Ето как в прехода от Старото Слънце към Старата Луна, наред с безсмъртието на Херувимите, други свръхсетивни Същества получават уникалната възможност да се отделят и то радикално! от възходящото развитие на Херувимите, да се отделят от безсмъртните Същества! И сега, вниквайки в по-дълбоките причини за „изоставането", ние виждаме, че всъщност първичната вина за изоставането ако изобщо тук е уместно да се говори за първична вина далеч не следва да бъде приписвана на тези Същества, които изостават. Ето какво трябва да запомним! Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с никаква възможност да се въплътят в жертвената субстанция. Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата.
към текста >>

Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с никаква възможност да се въплътят в жертвената субстанция.
Ето как в прехода от Старото Слънце към Старата Луна, наред с безсмъртието на Херувимите, други свръхсетивни Същества получават уникалната възможност да се отделят и то радикално! от възходящото развитие на Херувимите, да се отделят от безсмъртните Същества! И сега, вниквайки в по-дълбоките причини за „изоставането", ние виждаме, че всъщност първичната вина за изоставането ако изобщо тук е уместно да се говори за първична вина далеч не следва да бъде приписвана на тези Същества, които изостават. Ето какво трябва да запомним! Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с никаква възможност да се въплътят в жертвената субстанция. Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата. Следователно, според мъдрото ръководство на света, Боговете сами трябваше да създадат своите врагове! Ако Боговете не бяха отблъснали жертвата, ако Боговете не бяха потънали в своята резигнация, тогава луциферическите Същества нямаше да оказват никаква съпротива. Или, за да се изразим по-просто, бихме могли да кажем, че Боговете сякаш предвидиха: Да, ако ние напредваме така, както правим това в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце, тогава никога не биха могли да възникнат свободни човешки същества, никога не би могла да възникне свободната човешка воля. Ние, Боговете, действително би трябвало да срещнем своите космически врагове, в лицето на тези Същества, за да усетим съпротивата на всичко онова, което е подчинено на времето.
към текста >>

Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща.
Както знаете, за да се докоснат до великите мирови тайни, религиите винаги прибягват до образите, до имагинациите. Днес ние наистина сме в състояние да надникнем в прадревните епохи от еволюцията на света, и като особена помощ за нас идва обстоятелството, че към понятията „жертва" и „безкористна всеотдайност", можем да прибавим и понятието „резигнация"; по този начин ние правим решителна стъпка от илюзорния свят на Майя към света на истината. От своя страна, религиите също се опитват да окажат помощ на хората, като им предлагат подобни образи и понятия. Още в началото на Стария Завет ние се натъкваме на понятието „жертва", „резигнация" и „отхвърляне на жертвата". Спомнете си например библейския разказ за Авраам25, който трябваше да принесе в жертва своя единствен син и за отказа на Бога да приеме тази жертва на патриарха. Веднъж аз казах следното: Да предположим, че жертвата на Авраам беше приета; да предположим, следователно, че Исак беше умъртвен от своя баща. Тогава приемайки жертвата, Бог просто би изличил целия древноеврейски народ от лицето на Земята, понеже след Авраам, негов родоначалник е именно Исаак. Отхвърляйки жертвата, Бог предоставя всичко, което произлиза от Авраам, на една друга сфера, която е напълно извън неговото влияние. Ако би приел жертвата, Бог трябваше да приеме в себе си и цялата неизградена общност на древноеврейския народ, защото тогава пожертваният Исаак би останал в лоното на Бога. Но Бог отхвърля жертвата и предоставя цялата по-нататъшна еволюция на нещо, над което той няма никакво влияние, на Земята. Да, жертвоприношението на древните патриарси е нещо, до което ние лесно можем да се доближим с помощта на понятия като „резигнация", „отхвърляне на жертвата" и т.н.
към текста >>

Както цветето няма нужда да познава природните закони, така и човешката душа не се нуждае от разума, за да почувствува неизмеримото величие, когато се изправи пред един Бог и пред неговия враг, когато се изправи пред художествения образ на противоположността между вечното и преходното.
И Ви моля да не възразявате, че ако някой човек с наивна и проста душа съзерцава „Тайната вечеря", той едва ли ще стигне до знание то за всички тези неща. Впрочем той няма и защо да стига до това знание! Защото една от най-шеметните тайни на човешката душа се състои в следното: Разумът никога не може да обясни това, което душата чувствува! Нима цветето познава законите, според които то израства нагоре към Слънцето? Разбира се, че не и все пак то расте. Както цветето няма нужда да познава природните закони, така и човешката душа не се нуждае от разума, за да почувствува неизмеримото величие, когато се изправи пред един Бог и пред неговия враг, когато се изправи пред художествения образ на противоположността между вечното и преходното. Тази противоположност не се поддава на разума, тя нахлува с магична сила в душата и човекът, застанал пред този образ, просто изтръпва, понеже усеща, че гледа огледалния образ на нещо, което се разиграва в Космоса. И художникът няма нужда да бъде някакъв окултист, за да изобрази с чисто физически средства едно велико, космическо събитие. Обаче душата на Леонардо да Винчи беше преизпълнена тъкмо с тези сили, които можеха да дадат видим израз на това забележително, космическо събитие. Да, великите произведения на изкуството дължат своята разтърсваща сила на обстоятелството, че те са дълбоко свързани с универсалния, космически смисъл на мирозданието. Художниците от по-ранните епохи бяха свърза ни с универсалния смисъл на мирозданието, без самите те да знаеха това.
към текста >>

Тази противоположност не се поддава на разума, тя нахлува с магична сила в душата и човекът, застанал пред този образ, просто изтръпва, понеже усеща, че гледа огледалния образ на нещо, което се разиграва в Космоса.
Впрочем той няма и защо да стига до това знание! Защото една от най-шеметните тайни на човешката душа се състои в следното: Разумът никога не може да обясни това, което душата чувствува! Нима цветето познава законите, според които то израства нагоре към Слънцето? Разбира се, че не и все пак то расте. Както цветето няма нужда да познава природните закони, така и човешката душа не се нуждае от разума, за да почувствува неизмеримото величие, когато се изправи пред един Бог и пред неговия враг, когато се изправи пред художествения образ на противоположността между вечното и преходното. Тази противоположност не се поддава на разума, тя нахлува с магична сила в душата и човекът, застанал пред този образ, просто изтръпва, понеже усеща, че гледа огледалния образ на нещо, което се разиграва в Космоса. И художникът няма нужда да бъде някакъв окултист, за да изобрази с чисто физически средства едно велико, космическо събитие. Обаче душата на Леонардо да Винчи беше преизпълнена тъкмо с тези сили, които можеха да дадат видим израз на това забележително, космическо събитие. Да, великите произведения на изкуството дължат своята разтърсваща сила на обстоятелството, че те са дълбоко свързани с универсалния, космически смисъл на мирозданието. Художниците от по-ранните епохи бяха свърза ни с универсалния смисъл на мирозданието, без самите те да знаеха това. Обаче изкуството би потънало в пълен упадък, изкуството би загинало, ако занапред то не съумее да извлече от антропософското познание своите съвършено нови принципи.
към текста >>

Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни.
Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия. Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни. Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви. Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина. И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите. И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>

29. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Светогледите от близкото минало нека да спомена това само между другото предполагаха някакви духовни качества дори и във външните субстанции, и доказателство за това е фактът, че някои летливи субстанции бяха обозначавани с думата „Spiritus", която днес ние прилагаме в описанието на едни или други духовни процеси, наричайки ги „спиритуални"; докато във външния свят хората до такава степен не пра вят връзка между „спиритуален" и „духовен", между „спиритуален" и „свръхестествен", че както мнозина от Вас знаят, преди известно време се получи следното: след като пощенските служители трябваше да доставят едно писмо до Дружеството на спиритистите в Мюнхен, те не успяха да научат какво означава дума та „спиритисти" и връчиха писмото на председателя, оглавяващ Централния съюз на търговците на спиртни напитки.
Светогледите от близкото минало нека да спомена това само между другото предполагаха някакви духовни качества дори и във външните субстанции, и доказателство за това е фактът, че някои летливи субстанции бяха обозначавани с думата „Spiritus", която днес ние прилагаме в описанието на едни или други духовни процеси, наричайки ги „спиритуални"; докато във външния свят хората до такава степен не пра вят връзка между „спиритуален" и „духовен", между „спиритуален" и „свръхестествен", че както мнозина от Вас знаят, преди известно време се получи следното: след като пощенските служители трябваше да доставят едно писмо до Дружеството на спиритистите в Мюнхен, те не успяха да научат какво означава дума та „спиритисти" и връчиха писмото на председателя, оглавяващ Централния съюз на търговците на спиртни напитки.
към текста >>

И какво се получава по-късно?
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението. Повтарям: Децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения. И какво се получава по-късно? Въпросното изживяване бива затрупано от безброй други случки и събития, и след време детето вече не си спомня за него. Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост. И сега изведнъж се раздвижва онова старо обвинение, което иначе би останало скрито в дълбините на душата. Детето изобщо не си спомня за него, в момента го вълнуват съвсем други неща, а не това, което се е случило преди толкова години.
към текста >>

Поради обстоятелството, че натрупваха в себе си тази непроявена воля, те изпадна ха в твърде особено положение.
Нещо подобно като един вид настроение изпитват и онези свръхсетивни Същества, чиято жертва Боговете отхвърлят. Всичко онова, което смътно долавяме като копнеж в дълбините на нашия душевен живот не е нещо друго, освен едно наследство от онези древни епохи, които обсъждаме в хода на последните лекции. Да, ние имаме различен вид наследства от предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и едно от тях, за което говорим тези дни, са всички разновидности на копнежа, които се проявяват в рамките на нашия душевен живот, всички разновидности на незадоволената воля, на отблъснатата воля. И така, поради неприемането на жертвата, през предишните епохи от планетарната еволюция на Земята, възникват свръхсетивни Същества, за които бихме имали основание да кажем: това са Съществата с отблъсната, непроявена воля! Поради обстоятелството, че натрупваха в себе си тази непроявена воля, те изпадна ха в твърде особено положение. И за да вникнем както трябва в тези неща понеже тук мислите едва ли биха ни помогнали -, ние отново трябва да се пренесем в нашите собствени душевни изживявания.
към текста >>

Духовете на Движението не променят пространственото разположение на хората и съществата; те пораждат определени сили, чрез които едно същество влиза в нови отношения с друго същество.
Както на Стария Сатурн се изявяват Духовете на Волята, на Старото Слънце Духовете на Мъдростта, така и на Старата Луна се изявяват Духовете на Движението, при което ние не трябва да си представяме някакво движение в пространствен смисъл; тук движението има по-скоро мисловен характер. Ние често пъти употребяваме израза „движение на мислите", с който отбелязваме тяхната подвижност, тяхната скорост и т.н.; накратко за да стигнем до едно всеобхватно и универсално понятие за „движението", ние трябва да включим в него и нещо много повече от механичното придвижване на дадено тяло от едно място на друго място. Когато една общност от хора принася себе си в жертва на друго, по-висше Същество, тази общност живее в другото Същество. Ако обаче жертвата бъде отхвърлена, членове те на тази общност остават разединени и всеки остава затворен в себе си. Точно тогава се появяват Духовете на Движението и те веднага се намесват в живота на онези хора които иначе биха останали в плен на самите себе си като ги свързват по един или друг начин. Духовете на Движението не променят пространственото разположение на хората и съществата; те пораждат определени сили, чрез които едно същество влиза в нови отношения с друго същество.
към текста >>

Ако тя би стояла в едно и също положение спрямо Слънцето, то би огрявало само едната й страна, така че тази планета би разгърнала, така да се каже, една крайна едностранчивост.
Да си представим една планета, която стои срещу Слънцето. Ако тя би стояла в едно и също положение спрямо Слънцето, то би огрявало само едната й страна, така че тази планета би разгърнала, така да се каже, една крайна едностранчивост. Но сега идват Духовете на Движението, подготвят нейната орбита около Слънцето, тласкат я напред и изобщо внасят пълна промяна в досегашното и статично положение. Но както казах, промените във външното пространство са само частен случай от всеобхватното, универсално движение. Това, което Духовете на Движението внасят в Космоса още преди да са предизвикали промените в пространството ето кое е същественото!
към текста >>

Но сега идват Духовете на Движението, подготвят нейната орбита около Слънцето, тласкат я напред и изобщо внасят пълна промяна в досегашното и статично положение.
Да си представим една планета, която стои срещу Слънцето. Ако тя би стояла в едно и също положение спрямо Слънцето, то би огрявало само едната й страна, така че тази планета би разгърнала, така да се каже, една крайна едностранчивост. Но сега идват Духовете на Движението, подготвят нейната орбита около Слънцето, тласкат я напред и изобщо внасят пълна промяна в досегашното и статично положение. Но както казах, промените във външното пространство са само частен случай от всеобхватното, универсално движение. Това, което Духовете на Движението внасят в Космоса още преди да са предизвикали промените в пространството ето кое е същественото!
към текста >>

Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме.
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме. Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества. Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм. Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение. Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание. Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
към текста >>

Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност, животът би останал пълна загадка.
В този смисъл, Духовната наука е един отговор на онези копнежи, които живеят в долните пластове на душата. И понеже всички събития, които стават в света, имат своята предистория, ние не бива да се учудваме на един човек да допуснем, че той живее в днешната епоха и би искал да укроти копнежите на своята душа чрез духовно-научни занимания ако той бъде застрашен, т.е. ако тези първоначално несъзнавани душевни сили, които са като един вид копнежи, поискат да го унищожат. Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност, животът би останал пълна загадка. Но ако днес в неговата душа би се вляло нещо, което смекчава копнежа за образи а както знаем, само образите запълват пустотата -, тогава той би започнал да мечтае за нещо съвсем друго: за прекратяване на образите; колкото по-мащабен би бил този лов за образи, толкова по-силно би желал той неговото прекратяване! И след като не можем да чуем гласа на този човек, живеещ в една епоха, когато хората все още не разполагат с духовното познание, което се излива като истински балсам в изгарящите копнежи на душата, нека да прочетем какво е написал един друг човек:
към текста >>

И след като не можем да чуем гласа на този човек, живеещ в една епоха, когато хората все още не разполагат с духовното познание, което се излива като истински балсам в изгарящите копнежи на душата, нека да прочетем какво е написал един друг човек:
В този смисъл, Духовната наука е един отговор на онези копнежи, които живеят в долните пластове на душата. И понеже всички събития, които стават в света, имат своята предистория, ние не бива да се учудваме на един човек да допуснем, че той живее в днешната епоха и би искал да укроти копнежите на своята душа чрез духовно-научни занимания ако той бъде застрашен, т.е. ако тези първоначално несъзнавани душевни сили, които са като един вид копнежи, поискат да го унищожат. Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност, животът би останал пълна загадка. Но ако днес в неговата душа би се вляло нещо, което смекчава копнежа за образи а както знаем, само образите запълват пустотата -, тогава той би започнал да мечтае за нещо съвсем друго: за прекратяване на образите; колкото по-мащабен би бил този лов за образи, толкова по-силно би желал той неговото прекратяване! И след като не можем да чуем гласа на този човек, живеещ в една епоха, когато хората все още не разполагат с духовното познание, което се излива като истински балсам в изгарящите копнежи на душата, нека да прочетем какво е написал един друг човек:
към текста >>

30. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Нека още веднъж да поставим въпроса: Как да раз познаем скритите духовни процеси и събития, след като засега разполагаме само с нашите физически сетива, само с нашите светогледи, които, общо взето, се опират главно на физическия разум?
И така, в поредица от лекции, ние посочихме, че зад всичко онова, което наричаме илюзия или Майя, се разиграват определени духовни процеси или събития. Нека още веднъж да поставим въпроса: Как да раз познаем скритите духовни процеси и събития, след като засега разполагаме само с нашите физически сетива, само с нашите светогледи, които, общо взето, се опират главно на физическия разум?
към текста >>

Ние добре знаем, че има хора с материалистично и чисто логическо мислене, които отхвърлят като лъжа, като неистина всичко онова, което другите разглеждат като „чудо", само защото те не разполагат с непосредствени доказателства.
Ние добре знаем, че има хора с материалистично и чисто логическо мислене, които отхвърлят като лъжа, като неистина всичко онова, което другите разглеждат като „чудо", само защото те не разполагат с непосредствени доказателства. Днес този критически „подход" е присъщ също и на философите: с оглед на явленията, които разглеждат, те никога не биха могли да докажат, примерно, че Христос, инкарниран в тялото на Исус от Назарет, е възкръснал в началото на нашата ера. За да се обясни това събитие, трябват доказателства. Но как изглеждат тези доказателства? Те са логически несъстоятелни! Ето становището на днешните образовани философи!
към текста >>

Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини.
От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия, към която спадат Духовете на Движението. Така се постига поне възможността за удовлетворяване на копнежа, който измъчва Съществата, чиято жертва беше отхвърлена. Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там! Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини. Става така, че това, което се натрупва в тях като жертвена субстанция, все пак може да бъде уравновесено, поне поради ярките впечатления от по-висшите Същества, които сякаш кръжат над Съществата-жертвоприносители; стига се до уравновесяване на онова, което е останало неудовлетворено поради отхвърля нето на жертвата, така че в констелацията на тези Същества към по-висшите свръхсетивни Същества настъпват промени, сходни на тези, които биха настъпили, ако жертвата беше приета.
към текста >>

Положението е сходно с невъзможността на даден човек да се справи със своя копнеж чрез еднократно и пълно удовлетворяване, поради което той пристъпва към частично удовлетворяване: Лесно е да предположим, че в този случай се раздвижват всичките му душевни сили.
Нека да си послужим и с едно друго сравнение, което е съвсем просто и ясно; нека да си представим, че по-висшите Същества са съсредоточени в Слънцето, а по-низшите Същества са съсредоточени в една или друга планета. Да допуснем, че Съществата от по-низшата планета искат да принесат своята жертва на по-висшата планета, следователно на Слънцето. Обаче Слънцето отхвърля жертвата и сега жертвената субстанция се натрупва в по-низшите Същества, които в своята пълна самотност, в своята пълна изолираност се изпълват с непрекъснат, мъчителен копнеж. Но сега идват Духовете на Движението и ги насочват към сферата на по-висшите Същества, при което става нещо забележително: Вместо непосредственото разливане, вместо разпиляването на жертвената субстанция, сега настъпва едно вътрешно раздвижване на самата жертвена субстанция, в резултат на което се стига до формирането на нови отношения с по-висшите Същества. Положението е сходно с невъзможността на даден човек да се справи със своя копнеж чрез еднократно и пълно удовлетворяване, поради което той пристъпва към частично удовлетворяване: Лесно е да предположим, че в този случай се раздвижват всичките му душевни сили. За всичко това стана дума в предишната лекция. Тогава посочихме, че благодарение на външните впечатления, на вътрешните възприятия и главно поради обстоятелството, че в акта на жертвата, въпросните Същества не се свързват с по-висшите Същества настъпва един вид заместител на тези връзки.
към текста >>

Ако обхванете тази мисъл не с помощта на Вашия разум защото в този случай той е напълно безполезен а с помощта на Вашите чувства, Вие ще изпитате следното усещане: Тук сякаш нещо е изтръгнато от главния поток на мировото развитие!
Ако обхванете тази мисъл не с помощта на Вашия разум защото в този случай той е напълно безполезен а с помощта на Вашите чувства, Вие ще изпитате следното усещане: Тук сякаш нещо е изтръгнато от главния поток на мировото развитие! За Съществата, които отхвърлят жертвата, положението е такова, че те просто не допускат до себе си един страничен елемент. Но за другите Същества, които натрупват в себе си отхвърлената жертвена субстанция, положението е съвсем различно: Те изпадат в едно трайно отчуждение от своя собствен произход. И така, пред нас застават такива свръхсетивни Същества, които в своята дълбока субстанционална същност са трайно отчуждени от своя собствен произход. Но когато човек обгърне тази идея не как да е, а със своето чувствено познание, когато застане пред художествения образ на тази сила, която носи в себе си дълбокия отпечатък на отчуждението от своя собствен произход, тогава той се изправя пред самата смърт. И в космически мащаби, смъртта не е нищо друго, освен това, което по необходимост настъпва с отхвърлената жертвена субстанция на онези Същества, които сега са заставени да съхраняват тази жертвена субстанция.
към текста >>

За Съществата, които отхвърлят жертвата, положението е такова, че те просто не допускат до себе си един страничен елемент.
Ако обхванете тази мисъл не с помощта на Вашия разум защото в този случай той е напълно безполезен а с помощта на Вашите чувства, Вие ще изпитате следното усещане: Тук сякаш нещо е изтръгнато от главния поток на мировото развитие! За Съществата, които отхвърлят жертвата, положението е такова, че те просто не допускат до себе си един страничен елемент. Но за другите Същества, които натрупват в себе си отхвърлената жертвена субстанция, положението е съвсем различно: Те изпадат в едно трайно отчуждение от своя собствен произход. И така, пред нас застават такива свръхсетивни Същества, които в своята дълбока субстанционална същност са трайно отчуждени от своя собствен произход. Но когато човек обгърне тази идея не как да е, а със своето чувствено познание, когато застане пред художествения образ на тази сила, която носи в себе си дълбокия отпечатък на отчуждението от своя собствен произход, тогава той се изправя пред самата смърт. И в космически мащаби, смъртта не е нищо друго, освен това, което по необходимост настъпва с отхвърлената жертвена субстанция на онези Същества, които сега са заставени да съхраняват тази жертвена субстанция. Ето как ние тръгваме от резигнацията, от неприемането на жертвата, която откриваме в третата степен на еволюцията, и стигаме до смъртта.
към текста >>

Но за другите Същества, които натрупват в себе си отхвърлената жертвена субстанция, положението е съвсем различно: Те изпадат в едно трайно отчуждение от своя собствен произход.
Ако обхванете тази мисъл не с помощта на Вашия разум защото в този случай той е напълно безполезен а с помощта на Вашите чувства, Вие ще изпитате следното усещане: Тук сякаш нещо е изтръгнато от главния поток на мировото развитие! За Съществата, които отхвърлят жертвата, положението е такова, че те просто не допускат до себе си един страничен елемент. Но за другите Същества, които натрупват в себе си отхвърлената жертвена субстанция, положението е съвсем различно: Те изпадат в едно трайно отчуждение от своя собствен произход. И така, пред нас застават такива свръхсетивни Същества, които в своята дълбока субстанционална същност са трайно отчуждени от своя собствен произход. Но когато човек обгърне тази идея не как да е, а със своето чувствено познание, когато застане пред художествения образ на тази сила, която носи в себе си дълбокия отпечатък на отчуждението от своя собствен произход, тогава той се изправя пред самата смърт. И в космически мащаби, смъртта не е нищо друго, освен това, което по необходимост настъпва с отхвърлената жертвена субстанция на онези Същества, които сега са заставени да съхраняват тази жертвена субстанция. Ето как ние тръгваме от резигнацията, от неприемането на жертвата, която откриваме в третата степен на еволюцията, и стигаме до смъртта. В своето истинско и дълбоко значение, смъртта не е нищо друго, освен онова качество на свръхсетивните Същества, което е изключено от главния поток на мировото развитие и вече не се намира на полагаемото му се място.
към текста >>

В своето истинско и дълбоко значение, смъртта не е нищо друго, освен онова качество на свръхсетивните Същества, което е изключено от главния поток на мировото развитие и вече не се намира на полагаемото му се място.
Но за другите Същества, които натрупват в себе си отхвърлената жертвена субстанция, положението е съвсем различно: Те изпадат в едно трайно отчуждение от своя собствен произход. И така, пред нас застават такива свръхсетивни Същества, които в своята дълбока субстанционална същност са трайно отчуждени от своя собствен произход. Но когато човек обгърне тази идея не как да е, а със своето чувствено познание, когато застане пред художествения образ на тази сила, която носи в себе си дълбокия отпечатък на отчуждението от своя собствен произход, тогава той се изправя пред самата смърт. И в космически мащаби, смъртта не е нищо друго, освен това, което по необходимост настъпва с отхвърлената жертвена субстанция на онези Същества, които сега са заставени да съхраняват тази жертвена субстанция. Ето как ние тръгваме от резигнацията, от неприемането на жертвата, която откриваме в третата степен на еволюцията, и стигаме до смъртта. В своето истинско и дълбоко значение, смъртта не е нищо друго, освен онова качество на свръхсетивните Същества, което е изключено от главния поток на мировото развитие и вече не се намира на полагаемото му се място.
към текста >>

Защото физическото тяло на човека няма абсолютно никакъв смисъл, ако то не разполага с етерното тяло, астралното тяло и Аза; в този миг то е напълно лишено от своя същински, първоначален смисъл.
Същото се отнася и за конкретната смърт в края на всеки човешки живот. Ако внимателно погледнем човешкия труп34, който остава в света на Майя, в него ще открием само онази физическа субстанция, която в мига на смъртта е напуснала Аза, астралното тяло и етерното тяло, която е безнадеждно отчуждена от онзи първичен елемент, всред който единствено там! тя може да постигне своята истинска мисия. Защото физическото тяло на човека няма абсолютно никакъв смисъл, ако то не разполага с етерното тяло, астралното тяло и Аза; в този миг то е напълно лишено от своя същински, първоначален смисъл. Всичко онова, което след смъртта на човека ние вече не можем да наблюдаваме, се открива пред ясновиждащия поглед именно в света на Макрокосмоса. Поради обстоятелството, че Съществата от по-висшите сфери не допускат до себе си предназначената за тях жертва, отхвърлената жертвена субстанция попада отново в по-низшите свръхсетивни Същества, и там тя е обречена на смърт, защото фактически смъртта представлява едно прекъсване на връзката между определена мирова субстанция и нейната същинска, първоначална мисия.
към текста >>

Докато при всички други понятия ние сме наясно: положението с илюзорния физически свят, света на Майя, е такова, че там ние не срещаме нищо истинско, никаква истинност, понеже там истинността е скрита в духовните процеси, разиграващи се зад нещата -, сега ние откриваме, че всъщност това, което имаме в света на Майя именно понеже е откъснато от своята първоначална цел, която трябва да бъде осъществена в духовния свят се проявява най-вече под формата на мъртвия свят.
Ако сега се съсредоточим върху понятието „смърт", респективно върху понятието „земен елемент", ще видим, че пред нас застава нещо твърде забележително. Докато при всички други понятия ние сме наясно: положението с илюзорния физически свят, света на Майя, е такова, че там ние не срещаме нищо истинско, никаква истинност, понеже там истинността е скрита в духовните процеси, разиграващи се зад нещата -, сега ние откриваме, че всъщност това, което имаме в света на Майя именно понеже е откъснато от своята първоначална цел, която трябва да бъде осъществена в духовния свят се проявява най-вече под формата на мъртвия свят. И по този начин вътре в света на Майя възниква нещо, което фактически не принадлежи на Майя. Навсякъде в безкрайното царство на Майя, на илюзията, ние се сблъскваме с илюзии и заблуждения от най-чист вид. Обаче все пак в света на Майя ние срещаме и нещо друго, което тъкмо поради факта, че е откъснато от своята първоначална мисия в духовния свят сега, още в мига на появяването си, застава пред нас под формата на унищожението, на смъртта. По този начин ние чуваме не друго, а една от великите окултни истини: Единственото нещо, което в света на Майя се проявява в своята истинска същност, това е смъртта!
към текста >>

Разбира се, ние се намираме в съвсем друго положение и не можем да превръщаме по естествен начин белите си коси в черни.
Вероятно Вие си спомняте, че по време на лекцията за същността на растителния свят35 беше казано: Само по себе си, растението също не е самостоятелно; както минералът е част от един по-голям организъм, така и растението е част от целия Земен организъм; и от окултна гледна точка няма никакъв смисъл да се говори за живота на едно отделно растение, а трябва да се говори за живота на целия Земен организъм. Да се говори за „смъртта" на едно растение е същото, както и да се говори за „смъртта" на един отрязан нокът. Ние не можем да кажем, че нокътят е умрял, както не можем да кажем, че и растението е умряло, защото то принадлежи към един огромен организъм, който е идентичен с цялата Земя. Всяка пролет този Земен организъм заспива и отправя растенията като един вид свои органи към Слънцето, а всяка есен той се пробужда и отново приема в себе си духовната същност на растенията: това става, когато семената попадат в почвата на Земята. Няма никакъв смисъл от изолираното разглеждане на растителния свят, защото Земният организъм изобщо не умира; да се говори, че растенията увяхват и „умират" е също то, както и да се говори, че ако косата на човека побелее, той „умира". Разбира се, ние се намираме в съвсем друго положение и не можем да превръщаме по естествен начин белите си коси в черни.
към текста >>

Те далеч не стигнаха до своето убеждение благодарение на външни исторически факти, защото те не разполагаха с нищо друго, освен с устни предания и с мистерийските книги тази важна подробност е описана в „Духовното ръководство на човека и човечеството" -, и за истинското идване на Христос Исус те узнаха от звездните констелации, доколкото все още познаваха връзките между Макрокосмоса и Микрокосмоса.
А досещате ли се, от какъв характер беше убеждението в истинността на Мистерията на Голгота, що се отнася до онези, които написаха Евангелията, с изключение на автора на Евангелието от Йоан, който беше непосредствен свидетел на евангелските събития? Те далеч не стигнаха до своето убеждение благодарение на външни исторически факти, защото те не разполагаха с нищо друго, освен с устни предания и с мистерийските книги тази важна подробност е описана в „Духовното ръководство на човека и човечеството" -, и за истинското идване на Христос Исус те узнаха от звездните констелации, доколкото все още познаваха връзките между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Те стигнаха до своето познание, както това е възможно и днес, когато някой изчислява звездните констелации за определен момент от мировата история и казва: След като звездните констелации са такива и такива, на Земята трябва да е дошъл този, когото наричат Христос!
към текста >>

Понеже смятало по-добре, то си казало: Сега ти получи десет крайцера, десет делено на две прави пет; значи в къщи ти ще занесеш пет хлебчета.
В моята лекция „Как да обосноваваме теософията? "38, аз си послужих с едно сравнение и разказах, как едно дете всеки ден трябвало да купува малки бели хлебчета за семейната закуска. От една селска фурна то всеки ден донасяло по едно хлебче за два крайцера, така че винаги тръгвало от къщи с десет крайцера в джоба си. Без да е кой знае какъв математик, детето всеки ден отивало при Грайслер, така се казвал тамошния пекар и спокойно се връщало у дома с определения брой хлебчета. Но ето че семейството осиновило друго дете и сега вече то трябвало да ходи при Грайслер. Понеже смятало по-добре, то си казало: Сега ти получи десет крайцера, десет делено на две прави пет; значи в къщи ти ще занесеш пет хлебчета. Но като се върнало, то поставило на масата шест хлебчета. И си казало: Тук има някаква грешка, дали са ти повече, но ако твоята сметка е вярна, утре ти ще донесеш в къщи пет хлебчета. На следващия ден детето отново получило десет крайцера и отново донесло шест хлебчета. Сметката му била вярна, само че не отговаряла на конкретната действителност, понеже действителността била съвсем друга: Стопанинът на тази фурна имал следното правило: Ако някой купувал хлебчета за десет крайцера, той му давал едно хлебче в повече, следователно, вместо пет, давал шест. И така, възражението на детето било правилно, само че то не отговаряло на действителността.
към текста >>

На следващия ден детето отново получило десет крайцера и отново донесло шест хлебчета.
Без да е кой знае какъв математик, детето всеки ден отивало при Грайслер, така се казвал тамошния пекар и спокойно се връщало у дома с определения брой хлебчета. Но ето че семейството осиновило друго дете и сега вече то трябвало да ходи при Грайслер. Понеже смятало по-добре, то си казало: Сега ти получи десет крайцера, десет делено на две прави пет; значи в къщи ти ще занесеш пет хлебчета. Но като се върнало, то поставило на масата шест хлебчета. И си казало: Тук има някаква грешка, дали са ти повече, но ако твоята сметка е вярна, утре ти ще донесеш в къщи пет хлебчета. На следващия ден детето отново получило десет крайцера и отново донесло шест хлебчета. Сметката му била вярна, само че не отговаряла на конкретната действителност, понеже действителността била съвсем друга: Стопанинът на тази фурна имал следното правило: Ако някой купувал хлебчета за десет крайцера, той му давал едно хлебче в повече, следователно, вместо пет, давал шест. И така, възражението на детето било правилно, само че то не отговаряло на действителността.
към текста >>

31. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>

Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>

Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на вид ни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allegemene Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на вид ни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>

Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч. №235-№240), чийто български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества.
към текста >>

1. Полярна епоха
1. Полярна епоха
към текста >>

№11) е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
4. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Рудолф Щайнер си служи с древноиндийския израз „Акаша". Нередактираният превод на Димо Р. Даскалов (Събр. Съч. №11) е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

В библиотеките на Антропософските Дружества се съхраняват и са на разположение нередактираните български преводи на поредицата Езотерични изследвания на кармическите връзки, която включва:
В библиотеките на Антропософските Дружества се съхраняват и са на разположение нередактираните български преводи на поредицата Езотерични изследвания на кармическите връзки, която включва:
към текста >>

„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Гол гота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в край на сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
24. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича "луциферически Същества" или накратко Луцифер. През Атлантска та епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава "ариманически Същества" или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра. Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата). „Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Гол гота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в край на сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>

Анархизъм Държавен монополизъм
Анархизъм Държавен монополизъм
към текста >>

Космополитизъм Национализъм
Космополитизъм Национализъм
към текста >>

И двата нередактирани превода са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
33. Виж Рудолф Щайнер, Лекция от 10 Юни 1904 в „Легендата за храма и Златната легенда като символичен израз на миналите и бъдещите еволюционни тайни"' (20 лекции, Берлин 1904-1906, Събр. Съч. №93), превод от английски: Вера Гюлгелиева и Лекция от 27. Март 1913 в „Какво значение има окултното развитие на човека за неговите обвивки физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе" (10 лекции, Хага 1913, Събр. Съч. №145), превод от немски: Димо Даскалов. И двата нередактирани превода са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>

32. Прераждане и карма и тяхното значение за съвременната култура GA_135 Прераждане и Карма

Издаването на този превод става с разрешение на Rudolf Steiner-Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz, разполагащ с авторските права на оригиналното произведение: Rudolf Steiner „Wiederverkörperung und Karma und ihre Bedeutung für die Kultur der Gegenwart“, GA 135 (Tb 647)
Издаването на този превод става с разрешение на Rudolf Steiner-Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz, разполагащ с авторските права на оригиналното произведение: Rudolf Steiner „Wiederverkörperung und Karma und ihre Bedeutung für die Kultur der Gegenwart“, GA 135 (Tb 647)
към текста >>

Още в началото на това столетие Рудолф Щайнер полага идейните основи в своите съчинения „Прераждане и карма“ и „Как действа кармата“, в които към тази тема се развиват „Необходими представи за гледната точка на модерната естествена наука“.
Още в началото на това столетие Рудолф Щайнер полага идейните основи в своите съчинения „Прераждане и карма“ и „Как действа кармата“, в които към тази тема се развиват „Необходими представи за гледната точка на модерната естествена наука“. Те са ауфтактът на неговото обширно разработено изследване в тази централна област на антропософски ориентираната духовна наука. Резултатите от своите духовни изследвания той представя в многобройни лекции и поредици от лекции.
към текста >>

Настоящото издание съдържа в първата си част двете основополагащи статии, допълнени с отговори на въпроси от издаваното от Рудолф Щайнер списание „Луцифер-Гнозис“.
Настоящото издание съдържа в първата си част двете основополагащи статии, допълнени с отговори на въпроси от издаваното от Рудолф Щайнер списание „Луцифер-Гнозис“.
към текста >>

33. Съдържание GA_135 Прераждане и Карма

Противоположност между вътрешното убеждение и външния живот.
Прокарване на убеждението за прераждане и карма във всекидневния живот и развиването на нови житейски форми. Противоположност между вътрешното убеждение и външния живот. Социални отношения; работа и заплащане. Настоящото състояние на културата като резултат от различните карми на отделните личности, живеещи днес на земята. Вяра и знание в кармична връзка: смяна на едно, отдадено на вяра прераждане, с друго, отдадено на разума. Смяна на чувството на любов към другите в едно прераждане със себелюбие в друго. Обедняване и слабост на душите в последната инкарнация и тяхното укрепване чрез задълбочаване и проникване с истината за прераждането и кармата.
към текста >>

34. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

В подобно положение като италианския мислител се намира днес антропософът.
В подобно положение като италианския мислител се намира днес антропософът. Въз основа на своето знание той трябва да каже за душевното това, което Реди е казал за живота. Той трябва да твърди: Душевно може да произхожда само от душевно. И ако естествената наука се придвижва напред в същата посока, в която е поела от седемнадесети век насам, ще дойде времето, когато тя – по необходимост – ще застъпи този възглед. Защото – това трябва да се подчертава отново и отново – в антропософския възглед се застъпва същото мнение, както в научното твърдение, че насекоми, червеи и риби не произлизат от тинята, а от живи микроорганизми. А този възглед твърди, че „всяка душа произлиза от нещо душевно“ в същия смисъл, както естествоизпитателят казва, че „всичко живо произлиза от нещо друго живо.1“/Виж бележките в края на статията, стр. 33./
към текста >>

Може да се възрази, че използването на представи от съвременната естествена наука може да изопачи духовната наука затова, защото тези представи почиват върху една несигурна почва.
Може да се възрази, че използването на представи от съвременната естествена наука може да изопачи духовната наука затова, защото тези представи почиват върху една несигурна почва. Вярно е, че има естествоизпитатели, които считат основните положения на дарвинизма за неоспорими истини, и други, които говорят за „криза в дарвинизма“. Едните намират във „всемогъществото на естествения подбор“, в „борбата за оцеляване“ основните всеобхватни обяснения за развитието на живите същества. Другите причисляват тази „борба за оцеляване“ към детските заболявания на по-новата наука и говорят за „безсилието на естествения подбор“. Когато се стигне до тези оспорвани положения, човек, като антропософ, наистина не би могъл да направи нещо по-добро от това засега да не се занимава с тях, а да изчака такова време, което ще бъде по-добро от настоящото за постигане на хармония с естествената наука. Ала точно за това не става дума.
към текста >>

Вярно е, че има естествоизпитатели, които считат основните положения на дарвинизма за неоспорими истини, и други, които говорят за „криза в дарвинизма“.
Може да се възрази, че използването на представи от съвременната естествена наука може да изопачи духовната наука затова, защото тези представи почиват върху една несигурна почва. Вярно е, че има естествоизпитатели, които считат основните положения на дарвинизма за неоспорими истини, и други, които говорят за „криза в дарвинизма“. Едните намират във „всемогъществото на естествения подбор“, в „борбата за оцеляване“ основните всеобхватни обяснения за развитието на живите същества. Другите причисляват тази „борба за оцеляване“ към детските заболявания на по-новата наука и говорят за „безсилието на естествения подбор“. Когато се стигне до тези оспорвани положения, човек, като антропософ, наистина не би могъл да направи нещо по-добро от това засега да не се занимава с тях, а да изчака такова време, което ще бъде по-добро от настоящото за постигане на хармония с естествената наука. Ала точно за това не става дума. Касае се много повече за едно убеждение, за един начин на мислене в самото изследване на съвременната естествена наука, за определени посоки, които навсякъде се съблюдават, дори когато мислите по известни въпроси на отделните изследователи и мислители коренно се различават.
към текста >>

Когато се стигне до тези оспорвани положения, човек, като антропософ, наистина не би могъл да направи нещо по-добро от това засега да не се занимава с тях, а да изчака такова време, което ще бъде по-добро от настоящото за постигане на хармония с естествената наука.
Може да се възрази, че използването на представи от съвременната естествена наука може да изопачи духовната наука затова, защото тези представи почиват върху една несигурна почва. Вярно е, че има естествоизпитатели, които считат основните положения на дарвинизма за неоспорими истини, и други, които говорят за „криза в дарвинизма“. Едните намират във „всемогъществото на естествения подбор“, в „борбата за оцеляване“ основните всеобхватни обяснения за развитието на живите същества. Другите причисляват тази „борба за оцеляване“ към детските заболявания на по-новата наука и говорят за „безсилието на естествения подбор“. Когато се стигне до тези оспорвани положения, човек, като антропософ, наистина не би могъл да направи нещо по-добро от това засега да не се занимава с тях, а да изчака такова време, което ще бъде по-добро от настоящото за постигане на хармония с естествената наука. Ала точно за това не става дума. Касае се много повече за едно убеждение, за един начин на мислене в самото изследване на съвременната естествена наука, за определени посоки, които навсякъде се съблюдават, дори когато мислите по известни въпроси на отделните изследователи и мислители коренно се различават. Истина е, че възгледите на Ернст Хекел и на Вирхов за „произхода на човека“ коренно се различават. Но антропософът би могъл да се радва, когато меродавните личности са така наясно по определени значими въпроси относно душевното, както тези двама противници при всичките им спорове са наясно с това, което за тях е абсолютно валидно. Нито последователите на Хекел, нито тези на Вирхов търсят днес произхода на червеите в неживата тиня, и първите, както и вторите, не се съмняват в твърдението: „Всичко живо произлиза от друго живо“ в посочения по-горе смисъл.
към текста >>

Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг.
В психологията това още не е навлязло. Там липсва яснота по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука. Който иска да обясни формата и начина на живот на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му. Той знае в каква посока трябва да изследва, дори когато са налице различни възгледи или се твърди, че още не настъпило времето да се излагат определени мисли по този или онзи въпрос. Къде в психологията има една подобна яснота? Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг. Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин. Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите. Тогава трябва да се замислим как става така, че са толкова различни душите на група деца, израснали и възпитани при еднакви условия, че дори еднояйчните близнаци коренно се различават, макар да са живели заедно на едно място и да са били под опеката на една дойка. Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“. Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения.
към текста >>

Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“.
Къде в психологията има една подобна яснота? Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг. Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин. Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите. Тогава трябва да се замислим как става така, че са толкова различни душите на група деца, израснали и възпитани при еднакви условия, че дори еднояйчните близнаци коренно се различават, макар да са живели заедно на едно място и да са били под опеката на една дойка. Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“. Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения. Такава работа се отнася към душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл към живота, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня. Правилно е да се търси обяснение на по-нисшите душевни качества, като се вземат под внимание физическите предци и се говори за унаследяване, както това се прави за физическите белези. Но човек иска да си затвори очите пред най-същественото, ако поема същата посока за по-висшите душевни качества, за същински духовното в човека. Хората са свикнали да разглеждат тези по-висши душевни особености като едно степенуване, като една по-висока степен на нисшето.
към текста >>

В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин.
Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото. Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения. Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят. Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности. Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне. Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност. По никакъв начин не възразяваме, че всички по-висши дейности в света са само степенуване на по-нисши, че действащите в червея закони са степенуване на онези, които действат в тинята. Но както днес никой благоразумен човек не би твърдял, че червеят произлиза от тинята, така и никой здравомислещ не може да иска да вкара духовно-душевното в същите понятийни шаблони, както животинско-душевното. Както човек остава в областта на живото, за да обясни живота, така трябва да се остане в царството на душевно-духовното, за да се разбере произходът на душевно-духовното.
към текста >>

От настроението, което получава от тези убеждения, Давид Фридрих Щраус пише следните думи в книгата си „Старата и новата вяра“: „Ние, философите и критично настроените теолози, говорехме добре, когато наложихме вето на чудото.
От настроението, което получава от тези убеждения, Давид Фридрих Щраус пише следните думи в книгата си „Старата и новата вяра“: „Ние, философите и критично настроените теолози, говорехме добре, когато наложихме вето на чудото. Ала нашата безапелационна дума отзвуча без последствие, защото не го направихме ненужно, не можехме да доказваме природната сила, която може да го замести там, където то преди е важало като абсолютно необходимо. Дарвин доказа тази природна сила, това природно действие, той отвори вратата, през която бъдните щастливи поколения ще изхвърлят чудото завинаги. Всеки, който знае какво зависи от чудото, ще слави Дарвин като един от най-големите благодетели на човешкия род.“
към текста >>

В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека.
И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един ъгъл на „новата вяра“. В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека. В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания. От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества. След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник). Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък. На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми.
към текста >>

Така постъпвам точно като естествоизпитателя на полето на външните факти: той обяснява липсата на очи на животните в тъмни пещери от по-ранни преживявания и добавя, че настоящите преживявания ще имат своите последствия в бъдещи породи и образуване на видове.
Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, докато другото момче става един превъзходен човек. А ако наблюдаващият е някой, който иска да навлезе в душевно-духовните взаимовръзки, той би трябвало да си каже: Това, което се случва, не може да се разглежда само за себе си. Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат като чудо, да ги разглеждам като причина и следствие в душевния живот. Последствията при спасителя на живота ще произтекат от други причини, различни от тези при престъпника; или те ще имат в единия или в другия случай различни последствия. И ако не мога да открия в настоящия живот на хората тези причини и следствия, ако за този настоящ живот всичко е еднакво, тогава трябва да търся изравняването в миналото или в бъдещето. Така постъпвам точно като естествоизпитателя на полето на външните факти: той обяснява липсата на очи на животните в тъмни пещери от по-ранни преживявания и добавя, че настоящите преживявания ще имат своите последствия в бъдещи породи и образуване на видове.
към текста >>

35. Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

.наполовина. След това премислям защо отчасти не съм сполучил в моята дейност.
.наполовина. След това премислям защо отчасти не съм сполучил в моята дейност. И когато отново правя нещо подобно, аз избягвам познатите грешки. И така вече съм придобил една нова способност. По този начин преживяванията ми от вчера са причините за способностите ми днес. Миналото ми остава свързано с мен, то продължава да живее в моето настояще и ще продължава да е с мен в бъдещето. Чрез моето минало съм си изградил условията, в които се намирам понастоящем.
към текста >>

Една душа, която някога е била дейна, не се намира в последствие изолирана, тя е положила своята същност в делата си.
Не би трябвало да се пробуждам сутрин и отново да бъда сътворяван от нищото, ако последствията от моите дела вчера не трябва да бъдат моята съдба днес. Така би трябвало и човешкият дух да бъде отново сътворяван от нищото, ако резултатите от предишните му животи не остават свързани с по-късните му животи. Да, човекът изобщо не може да живее в други условия, освен в тези, които си е изградил в миналото. Също както животните, загубили зрителната си способност след миграцията си в пещерите на Кентъки, които не могат да живеят другояче в тези тъмни пространства. Чрез своето дело, чрез своето мигриране те са си изградили условията на своя по-късен живот. Една душа, която някога е била дейна, не се намира в последствие изолирана, тя е положила своята същност в делата си. И всичко, в което тя се превръща, е свързано отсега нататък с онова, което произлиза от нейните дела. Тази връзка на една душа с резултатите от нейните дела е владеещият в целия свят закон на кармата. Делата, станали съдба, са карма.
към текста >>

Тяло и дух са две противоположности.
И така имаме един образ на троичното същество на човека. Във всяко ново прераждане човек се намира в един физически организъм, който се подчинява на законите на външната природа. И във всяко прераждане е същият човешки дух. Като такъв той представлява вечното в различните прераждания. Тяло и дух са две противоположности. Между тях трябва да има нещо по същия начин, както паметта стои между делата ми от вчера и тези от днес. И това е душата2. Тя запазва последствията от моите дела от по-ранни животи. Тя е причината духът в едно ново прераждане да се появи като онова, което предишните животи са направили от него. Така се свързват тяло, душа и дух.
към текста >>

Ала върху нас не би могла да действа никаква опитност, ако нямаме способността да извличаме ползата от нея.
Чрез своята дейност в тялото духът опознава света, към който принадлежи това тяло. Всяко ново усилие, всяко ново изживяване издига това негово опознаване. По правило човек прави нещо при повторен опит по-добре, отколкото първия път. Опитът, изживяването се запечатват в духа като едно издигане на неговите способности. Така действа нашата опитност върху нашето бъдеще и когато повече нямаме възможност да правим нови опитности, резултатът от тези опитности остава като „памет“. Ала върху нас не би могла да действа никаква опитност, ако нямаме способността да извличаме ползата от нея. Как възприемаме опита, какво съумяваме да направим от него – това определя значението му за нашето бъдеще. За Гьоте едно изживяване е било нещо по-различно, отколкото за неговия камериер; то е имало за единия едни последствия, а за другия – съвсем други. Какви способности ще си спечелим чрез едно изживяване зависи от духовната работа, която сме извършили във връзка с изживяването. Във всеки миг от своя живот аз имам в себе си един сбор от резултатите от моя опит. И този сбор изгражда основата за способностите, които в последствие могат да се проявят.
към текста >>

Така духът, след като е напуснал „областта на желанията“, е в такова състояние, в което пренася своите преживявания от предишния живот – предразположения, способности – като зародиши в бъдещето.
И този сбор изгражда основата за способностите, които в последствие могат да се проявят. Един такъв сбор от опитности притежава човешкият дух след напускане на тялото. Сега вече никаква телесна връзка не го свързва с физическото битие и откъснат от желанията, приковавали го към това физическо битие, му е останал плодът на неговия опит. А този плод е напълно освободен от непосредственото въздействие на миналия живот. Сега духът може да наблюдава само това, което се отнася до бъдещето. Така духът, след като е напуснал „областта на желанията“, е в такова състояние, в което пренася своите преживявания от предишния живот – предразположения, способности – като зародиши в бъдещето. Животът на духа в това състояние се обозначава като престой в „областта на блаженството“ (devachan). („Блаженство“ се нарича състоянието, при което се забравят всички грижи за миналото и сърцето бие само за бъдещето.) Става ясно, че това състояние като общо правило продължава толкова по-дълго, колкото по-големи изгледи е имало за усвояване на нови способности след смъртта. Разбира се, тук не става дума за това да се развият всички познания, които се отнасят до човешкия дух. Само трябва да се покаже как работи законът на кармата във физическия живот. Достатъчно е да се знае какво пренася духът от физическия живот в свръхсетивните състояния и какво отново ще донесе при едно ново въплъщение.
към текста >>

да обясни постепенното формиране на космоса в един от основополагащите си трудове.
Достатъчно е да се знае какво пренася духът от физическия живот в свръхсетивните състояния и какво отново ще донесе при едно ново въплъщение. Той носи превърналите се в качества на неговата същност резултати от преживяванията си в предишния си живот. За да се разбере значението на това, е достатъчно да си изясним този процес с помощта на един пример. Кант казва: „Две неща изпълват душата ми с постоянно нарастващ възторг и благоговение: звездното небе над мен и моралният закон в мен.“ Всеки здравомислещ ще признае, че звездното небе не е възникнало от нищото, а се е формирало постепенно. И Кант се е опитал през 1755 г. да обясни постепенното формиране на космоса в един от основополагащите си трудове. Човек обаче също така не може да възприеме факта за моралния закон без обяснение. Също и този морален закон не е възникнал от нищото. В началните превъплъщения, през които човекът е преминал, моралният закон не е говорил така, както е говорил в Кант. Примитивният човек действа напълно според желанията си. Той отнася преживяванията си, през които е преминал по този начин, в свръхсетивните състояния.
към текста >>

Когато запаля една кибритена клечка, се получава огън според безусловни закони.
Когато запаля една кибритена клечка, се получава огън според безусловни закони. Но първо аз съм привел тези закони в действие. Точно така аз мога да извърша едно действие в смисъла на безусловните закони на моята карма. Ала аз съм този, който привежда тези закони в действие. Чрез извършеното от мен дело се образува нова карма, така както огънят гори според безусловните природни закони, след като съм го запалил.
към текста >>

1 Мога да предположа, че има много хора, които смятат, че се намират на върха на научността, и приемат следните обяснения за „напълно ненаучни“.
1 Мога да предположа, че има много хора, които смятат, че се намират на върха на научността, и приемат следните обяснения за „напълно ненаучни“. Мога да ги разбера, защото зная, че към подобно възражение е подтикнат по необходимост онзи, който няма никаква опитност в свръхсетивната област и който няма необходимата сдържаност и скромност, за да допусне, че би могъл да научи още нещо. Само едно нещо не трябва да казват подобни хора. Че дадените тук примери „противоречат на разума“ и че „не могат да се докажат чрез разума“. Разумът не може да направи нищо, когато фактите се комбинират и систематизират. Фактите могат да се научат, но не и „да се докажат чрез разума“.
към текста >>

(Изразите, които използвам, могат малко да се отклоняват от тези, които се съдържат в разпространените теософски съчинения, но в същността си те напълно се съгласуват.) Всяка от горепосочените същности – тяло, душа, дух – се състои от три части.
2 За онези, които са свикнали с теософските изрази, отбелязвам следното. (Изразите, които използвам, могат малко да се отклоняват от тези, които се съдържат в разпространените теософски съчинения, но в същността си те напълно се съгласуват.) Всяка от горепосочените същности – тяло, душа, дух – се състои от три части. Така човекът се явява изграден от девет части. Тялото се състои от: 1. същинско тяло (eigentlicher Leib), 2. жизнено тяло (Lebensleib), 3. тяло на усещането (Empfindungsleib).
към текста >>

Така се получава общоприетото теософско разчленение на човека: 1.
Духът се състои от: 7. духовна себесъщност (Geistselbst), 8. дух на живота (Lebensgeist), 9. човек-дух (Geistesmensch). Във въплътения човек се свързват трета, четвърта, шеста и седма част. Така се получава общоприетото теософско разчленение на човека: 1. същинско тяло (sthula sharira), 2. жизнено тяло (prana), 3. проникнатото от душата на усещането тяло на усещането (астрално тяло, kama rupa), 4. душа на разбирането (kama manas), 5. проникнатата от духовната същност душа на съзнанието (buddhi manas), човек-дух (atma).
към текста >>

36. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Те приемат например, че ако една тухла падне върху даден човек, той трябва да си е заслужил кармически тази злополука.
Случайността във физическия свят е причинена точно от това, че нещата в този свят протичат именно в сетивното пространство. Доколкото протичат в това пространство, те трябва да се подчиняват на законите на това пространство. В него обаче могат външно да се срещнат неща, които вътрешно да нямат нищо общо. Колкото е изкривено лицето ми, когато се отразява в едно криво огледало, толкова и причините, поради които една тухла пада от покрива и ме удря, както си вървя, имат нещо общо с моята карма, възникнала от моето минало. Грешката, която се прави, се състои в това, че много хора си представят кармичните взаимовръзки твърде опростено. Те приемат например, че ако една тухла падне върху даден човек, той трябва да си е заслужил кармически тази злополука. Ала това не е задължително. В живота на всеки човек непрекъснато стават събития, които нямат нищо общо с неговите заслуги или вина в миналото. Такива случки намират своето кармично балансиране в бъдещето. Каквото днес ме сполети незаслужено, за него ще бъда възмезден в бъдеще. Едно е вярно: Нищо не остава без кармично изравняване.
към текста >>

Каквото днес ме сполети незаслужено, за него ще бъда възмезден в бъдеще.
Грешката, която се прави, се състои в това, че много хора си представят кармичните взаимовръзки твърде опростено. Те приемат например, че ако една тухла падне върху даден човек, той трябва да си е заслужил кармически тази злополука. Ала това не е задължително. В живота на всеки човек непрекъснато стават събития, които нямат нищо общо с неговите заслуги или вина в миналото. Такива случки намират своето кармично балансиране в бъдещето. Каквото днес ме сполети незаслужено, за него ще бъда възмезден в бъдеще. Едно е вярно: Нищо не остава без кармично изравняване. Дали обаче едно изживяване на човека е последствие от неговото кармично минало, или е причина за едно кармично бъдеще, това трябва първо да бъде установено. Но то не може да се установи чрез пригодения за физическия свят разум, а чрез окултно изживяване и наблюдение.
към текста >>

За теософа подобни явления, като приведения за пример кон (за този отделен случай е безполезно да се говори), не са нито учудващи, нито загадъчни.
Действително не отричаме, че способностите на животните, съпоставени с тези на хората, правят труден отговора на въпроса: къде е границата между животинската и човешката душа? И материализмът встъпва в своето право напълно да отрича разликата между човек и животно и да твърди, че човешката душа е само една напълно развита животинска душа и че произхожда от последната. Който може да наблюдава духовно, не може да бъде подведен в заблуда по този въпрос. За теософа подобни явления, като приведения за пример кон (за този отделен случай е безполезно да се говори), не са нито учудващи, нито загадъчни. Животинската душа е една видова душа. И това, което се превъплъщава в животинското царство, е видът. Лъвът, който се вижда, не се преражда по същия начин, както човекът, който ни говори. Това, което се преражда от лъва, е „видът лъв“, не тази или онази индивидуалност лъв. Но това, което се преражда от човека, е именно конкретната индивидуалност.
към текста >>

Под такова се разбира едно предразположение в усещанията.
При една правилна представа за законите на прераждането и кармата не може да се открие противоречие. Преди всичко се унаследяват онези човешки качества, които са присъщи на физическото и етерното тяло. Последното е носител на всички жизнени явления (растежни и размножителни сили). Всичко, което се отнася до тези явления, се унаследява. В по-малка степен се унаследява онова, което се свързано с душевното тяло. Под такова се разбира едно предразположение в усещанията. Дали човек има добре развито зрение или слух, това може да зависи от факта, дали прадедите ни са имали такива качества, които са предали на нас. Напротив, никой не може да предаде на потомците си онова, което е във връзка с неговата духовна същност. Например проницателността и точността на представния му живот, благонадеждността на паметта му, чувството му за морал, придобитите познавателни умения, способностите в изкуството и т. н. Това са качества, които остават заключени в индивидуалността на човека и се проявяват в неговото следващо прераждане като способности, заложби, характер и т. н. Също така и условията, при които човекът се преражда, не са случайни, те са в тясна зависимост от неговата карма.
към текста >>

Да предположим например, че даден човек си е изградил в своя предишен живот един устойчив морален характер.
Дали човек има добре развито зрение или слух, това може да зависи от факта, дали прадедите ни са имали такива качества, които са предали на нас. Напротив, никой не може да предаде на потомците си онова, което е във връзка с неговата духовна същност. Например проницателността и точността на представния му живот, благонадеждността на паметта му, чувството му за морал, придобитите познавателни умения, способностите в изкуството и т. н. Това са качества, които остават заключени в индивидуалността на човека и се проявяват в неговото следващо прераждане като способности, заложби, характер и т. н. Също така и условията, при които човекът се преражда, не са случайни, те са в тясна зависимост от неговата карма. Да предположим например, че даден човек си е изградил в своя предишен живот един устойчив морален характер. В кармата му е заложено в едно следващо прераждане придобитото да се прояви. Но това не би могло да се случи, ако този човек не се въплъти в тяло, което притежава съответните качества. Тези телесни качества трябва да се унаследят от прадедите. Въплъщаващата се индивидуалност се стреми чрез една живееща в нея притегателна сила към онези родители, които могат да ѝ дадат необходимото тяло. Това означава, че тази индивидуалност се е свързала преди въплъщението си със силите на астралния свят, които се стремят към определени физически условия.
към текста >>

Работата на човека във физическия свят зависи изцяло от инструментите, с които разполага.
Работата на човека във физическия свят зависи изцяло от инструментите, с които разполага. Например по-висши идеи могат да се проявят, ако е налице един напълно развит мозък. Както пианистът трябва да чака, докато майсторът на пиана му достави един завършен инструмент, чрез който да изрази своите музикални идеи, така душата със своите придобити в предишния живот способности трябва да чака, докато силите на физическия свят развият телесните органи до такава степен, че те да могат да изразяват тези способности. От началото на човешкия живот е налице една съвместна работа на душевните и телесните сили. Душата работи в еластичното и гъвкаво още детско тяло така, че то да може по-късно да стане носител на онези сили, които са придобити в по-ранни житейски периоди. Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот.
към текста >>

Има ли някакъв закон, който забранява и отново затваря вече откритите прости пътища към дадена цел, така че всяка сила да се използва за откриването на нови, по-висши пътеки?
Поставя се следният въпрос: „Ако чрез непрекъснати превъплъщения в различни раси трябва да усвояваме такива способности, за чието развитие ни се предлага съответната възможност и ако не може да се загуби нищо от това, което душата е усвоила чрез преживяване, тогава как се обяснява факта, че в днешното човечество (най-малкото в нашите цивилизовани страни), което също е живяло някога в третата и четвъртата коренна раса, не е останало нищо от онези високоразвити по онова време волеви и представни способности, както и способности за властване над природни сили, за които знаем от твърденията на ясновидците? Има ли някакъв закон, който забранява и отново затваря вече откритите прости пътища към дадена цел, така че всяка сила да се използва за откриването на нови, по-висши пътеки? “
към текста >>

израстват от основата, която е била положена в Атлантида.
Първоначално способността за властване над жизнената сила на атлантците се прояви сред принадлежащите на нашата раса под маската на митологията. И под тази форма тя можа да стане основата на умствената дейност на нашата раса. Големите откриватели от нашата раса са инкарнации на „ясновидци“ от атлантската раса. В гениалните им прозрения живее нещо, което има в основата нещо друго, нещо, което по време на атлантската им инкарнация се е проявявало като сила, творяща живот. Нашата логика, познания за природата, техника и т. н. израстват от основата, която е била положена в Атлантида. Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца. Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време. Сама за себе си волята остава на заден план, и вместо да приеме собствени форми, тя се променя в мисловни форми, които се изживяват в правови понятия. Усетът за красота при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества.
към текста >>

Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца.
И под тази форма тя можа да стане основата на умствената дейност на нашата раса. Големите откриватели от нашата раса са инкарнации на „ясновидци“ от атлантската раса. В гениалните им прозрения живее нещо, което има в основата нещо друго, нещо, което по време на атлантската им инкарнация се е проявявало като сила, творяща живот. Нашата логика, познания за природата, техника и т. н. израстват от основата, която е била положена в Атлантида. Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца. Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време. Сама за себе си волята остава на заден план, и вместо да приеме собствени форми, тя се променя в мисловни форми, които се изживяват в правови понятия. Усетът за красота при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества.
към текста >>

Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества.
израстват от основата, която е била положена в Атлантида. Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца. Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време. Сама за себе си волята остава на заден план, и вместо да приеме собствени форми, тя се променя в мисловни форми, които се изживяват в правови понятия. Усетът за красота при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества.
към текста >>

Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот.
Но повторенията на тези действия придават на етерното тяло нещо, което в един следващ живот се проявява като предпоставка за меланхолия, която е вече особеност на етерното тяло. Ще приведем още един пример. Когато една личност си изгради навик, противоречащ на здравия разум, това засяга етерното ѝ тяло в съответния живот. В следващия живот обаче този навик оказва въздействие върху устройството на физическото тяло. И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест. Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот. Но всички тези зависимости са много сложни и е възможно да се каже нещо определено само въз основа на отделни окултни преживявания. Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени навици в един предшестващ живот. Според наличните окултни изследвания за отделни случаи може да се каже например следното. Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира израз в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява като предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често като „невроза“. Човек ще разбере правилно закона на кармата тогава, когато не възприема нещата в обикновения общоприет смисъл, а мисли съгласно едни много по-висши критерии.
към текста >>

37. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

По този начин да се погледне малко назад в живота и по-специално да се запитаме: Към какво съм бил предразположен, към интелектуалното, към душевното или волевото?
Човек достига до едно такова сигурно схващане чрез извършване на определени вътрешни дейности, които по никакъв начин не могат да бъдат лесни, които са трудни, но които въпреки това могат да бъдат извършени. Първата стъпка, която може да се направи, е да се упражни малко обикновения начин на себеопознаване, който се състои в това, че човек, така да се каже, прави ретроспекция на живота си, като се пита: Що за човек изобщо съм бил? Човек със силна склонност към размишление, към задълбочаване, или съм бил човек, който винаги е обичал сензациите във външния свят, на когото едно или друго в живота му е харесвало или не? Един човек, който в училище е искал да чете, но не и да смята, който е биел другите деца, но не се е оставял да бъде бит? Или съм бил едно дете, предопределено винаги да яде бой от другите и което не е било достатъчно хитро поне веднъж и то да набие някого? По този начин да се погледне малко назад в живота и по-специално да се запитаме: Към какво съм бил предразположен, към интелектуалното, към душевното или волевото? Какво ми е било леко, какво – тежко? Какво съм искал да избегна? И какво съм предпочитал? Поглеждайки по този начин на живота си, човек постига едно вътрешно познание за своята душевно-духовна същност. От особена важност е да се представи ясно пред душата всичко, което спада към онова, което човек не е искал.
към текста >>

Като си изясним какъв всъщност човек е искал да стане и какъв е станал против волята си, става ясно какво е прилягало на някого през младостта му и какво не е получил.
И какво съм предпочитал? Поглеждайки по този начин на живота си, човек постига едно вътрешно познание за своята душевно-духовна същност. От особена важност е да се представи ясно пред душата всичко, което спада към онова, което човек не е искал. Например дали някой е бил син, който с удоволствие е щял да стане поет, ако не е бил принуден от баща си да стане занаятчия, макар никога да не е искал това. И той е станал такъв, макар да е искал да бъде поет. Като си изясним какъв всъщност човек е искал да стане и какъв е станал против волята си, става ясно какво е прилягало на някого през младостта му и какво не е получил. По-нататък става ясно от какво човек е щял да пожелае да избяга. Бих искал да отбележа, че това, което казвам, трябва да се отнася до миналото в живота на човека, а не до бъдещето. Последното би била една погрешна представа.
към текста >>

Когато си изясним това, ще получим една картина за онези неща в живота, които най-малко ни допадат.
По този начин трябва да сме наясно какво една такава ретроспекция може да каже на някого – какво не е желаел човекът и какво е искал да избегне. Когато си изясним това, ще получим една картина за онези неща в живота, които най-малко ни допадат. И сега трябва да се опитаме напълно да се вживеем в една изключително забележителна представа: Всичко, което човек не е искал и желаел, сега енергично да го поиска и пожелае! Също така енергично да постави пред душата си въпроса: Какъв щеше да бъдеш ти всъщност, ако живо, напористо си бил пожелал всичко онова, което не си желаел, което ти е било неприятно в живота? Трябва да се изключи онова, което някому се е удало да превъзмогне. Най-важното е човек да пожелае онези неща, или да си представи, че желае живо онези неща, които никога не е желаел, или които никога не е могъл да си наложи да поиска. Така в усещането, в мислите човек може да си представи едно същество, за което е сигурен, че досега никога не е бил.
към текста >>

Нашето съвремие не е предразположено да разглежда нещата по начина, по който е нужно.
От този, който иска да стигне до вътрешната си същност, се изисква нещо, което хората от настоящето правят в най-малка степен. Нашето съвремие не е предразположено да разглежда нещата по начина, по който е нужно. Понеже, когато размишляват за себе си, хората всъщност се стремят най-малко към това да открият себе си абсолютно вярно такива, каквито действително са. Ако погледнем назад към по-ранни времена на едно все още религиозно развитие, откриваме чувството, че човекът се усеща дълбоко разкаян поради факта, че толкова малко отговаря на това, което може да окачестви като свой божествен образец. Това не е представата, за която става дума днес, а тази, която ни отклонява от това, от което човек обикновено е доволен и ни отвежда към нещо друго – макар и не към убеждението за една друга инкарнация, – а именно към онова същество, което надживява нашата организация, такава, каквато е тя между раждането и смъртта. Ако човек нарисува противоположния образ на това, което е, ще се получи следното: Този противоположен образ, колкото и тежко да ти е да го приемеш като твой образ в този живот, има нещо общо с теб. Това ти не можеш да отречеш.
към текста >>

Ако човек нарисува противоположния образ на това, което е, ще се получи следното: Този противоположен образ, колкото и тежко да ти е да го приемеш като твой образ в този живот, има нещо общо с теб.
От този, който иска да стигне до вътрешната си същност, се изисква нещо, което хората от настоящето правят в най-малка степен. Нашето съвремие не е предразположено да разглежда нещата по начина, по който е нужно. Понеже, когато размишляват за себе си, хората всъщност се стремят най-малко към това да открият себе си абсолютно вярно такива, каквито действително са. Ако погледнем назад към по-ранни времена на едно все още религиозно развитие, откриваме чувството, че човекът се усеща дълбоко разкаян поради факта, че толкова малко отговаря на това, което може да окачестви като свой божествен образец. Това не е представата, за която става дума днес, а тази, която ни отклонява от това, от което човек обикновено е доволен и ни отвежда към нещо друго – макар и не към убеждението за една друга инкарнация, – а именно към онова същество, което надживява нашата организация, такава, каквато е тя между раждането и смъртта. Ако човек нарисува противоположния образ на това, което е, ще се получи следното: Този противоположен образ, колкото и тежко да ти е да го приемеш като твой образ в този живот, има нещо общо с теб. Това ти не можеш да отречеш. Щом веднъж си го получил, той ще те преследва, ще витае пред душата ти и ще изкристализира така, че да си кажеш: Този образ има нещо общо с мен, но е сигурно, че не е свързан със сегашния ми живот. Тогава се придобива усещането, че този образ произлиза именно от един по-ранен живот.
към текста >>

Щом веднъж си го получил, той ще те преследва, ще витае пред душата ти и ще изкристализира така, че да си кажеш: Този образ има нещо общо с мен, но е сигурно, че не е свързан със сегашния ми живот.
Понеже, когато размишляват за себе си, хората всъщност се стремят най-малко към това да открият себе си абсолютно вярно такива, каквито действително са. Ако погледнем назад към по-ранни времена на едно все още религиозно развитие, откриваме чувството, че човекът се усеща дълбоко разкаян поради факта, че толкова малко отговаря на това, което може да окачестви като свой божествен образец. Това не е представата, за която става дума днес, а тази, която ни отклонява от това, от което човек обикновено е доволен и ни отвежда към нещо друго – макар и не към убеждението за една друга инкарнация, – а именно към онова същество, което надживява нашата организация, такава, каквато е тя между раждането и смъртта. Ако човек нарисува противоположния образ на това, което е, ще се получи следното: Този противоположен образ, колкото и тежко да ти е да го приемеш като твой образ в този живот, има нещо общо с теб. Това ти не можеш да отречеш. Щом веднъж си го получил, той ще те преследва, ще витае пред душата ти и ще изкристализира така, че да си кажеш: Този образ има нещо общо с мен, но е сигурно, че не е свързан със сегашния ми живот. Тогава се придобива усещането, че този образ произлиза именно от един по-ранен живот.
към текста >>

И ако човек погледне в тези тайни, ще получи по най-интензивен начин една представа за това, което е действително вътрешното в човека, и за това, което по един безспорен начин се числи към външното.
Това са неща, които са във връзка с тайните на прераждането. И ако човек погледне в тези тайни, ще получи по най-интензивен начин една представа за това, което е действително вътрешното в човека, и за това, което по един безспорен начин се числи към външното. Например за съвременния човек езикът вече не е вътрешен. Той може да го обича заради това, което изразява, но езикът е нещо, което преминава от една инкарнация в друга под формата на сили.
към текста >>

Ако човек проследява такива неща така, че, от една страна, да си каже: Искам поне веднъж наистина много силно да пожелая и поискам онова, което е против волята ми и за което имам най-малко предразположение – тогава той може да узнае: Представите, които получавам, ще се оформят в картината на моята предишна инкарнация.
Ако човек проследява такива неща така, че, от една страна, да си каже: Искам поне веднъж наистина много силно да пожелая и поискам онова, което е против волята ми и за което имам най-малко предразположение – тогава той може да узнае: Представите, които получавам, ще се оформят в картината на моята предишна инкарнация. Тази картина на предишната инкарнация ще се установи с една голяма увереност, ако човек взема на сериозно нещата, които току-що охарактеризирахме малко по-точно. Ще забележим, че представите, които придобихме, ще доведат до усещането: Тази картина ми е действително близка. Или ще почувстваме: Това е една картина, която ми е напълно чужда. Ако чрез преработка на представите, описани днес, човек изобрази пред душата си една такава картина на предишната си инкарнация, тогава той по правило ще може да види колко силно е избледняла тази картина. Човек ще има усещането: Ти стоиш тук; твоят баща, твоят дядо, твоят прадядо не могат да бъдат картината, която стои пред теб.
към текста >>

Такова чувство се получава и то е изключително важно.
Ако чрез преработка на представите, описани днес, човек изобрази пред душата си една такава картина на предишната си инкарнация, тогава той по правило ще може да види колко силно е избледняла тази картина. Човек ще има усещането: Ти стоиш тук; твоят баща, твоят дядо, твоят прадядо не могат да бъдат картината, която стои пред теб. Но ако човек остави картината да му въздейства, тогава той чрез чувство и усещане ще придобие преценката: Толкова и толкова хора стоят между теб и тази картина! Да допуснем, че човек има чувството, че между него и картината стоят дванадесет човека. А друг някой усеща, че между него и картината стоят седем човека. Такова чувство се получава и то е изключително важно. Защото ако например между картината и някого стоят дванадесет човека, тогава човек може да ги раздели на три и да получи четири. Това са по правило четири столетия, които делят някого от предишната му инкарнация. Така един човек, който има чувството, че между картината и него има дванадесет човека, би трябвало да си каже: Моята предишна инкарнация е била четиристотин години преди сегашната. Това е само един пример и се отнася само за отделни случаи. По този начин се постига едно приблизително пресмятане.
към текста >>

Защото ако например между картината и някого стоят дванадесет човека, тогава човек може да ги раздели на три и да получи четири.
Човек ще има усещането: Ти стоиш тук; твоят баща, твоят дядо, твоят прадядо не могат да бъдат картината, която стои пред теб. Но ако човек остави картината да му въздейства, тогава той чрез чувство и усещане ще придобие преценката: Толкова и толкова хора стоят между теб и тази картина! Да допуснем, че човек има чувството, че между него и картината стоят дванадесет човека. А друг някой усеща, че между него и картината стоят седем човека. Такова чувство се получава и то е изключително важно. Защото ако например между картината и някого стоят дванадесет човека, тогава човек може да ги раздели на три и да получи четири. Това са по правило четири столетия, които делят някого от предишната му инкарнация. Така един човек, който има чувството, че между картината и него има дванадесет човека, би трябвало да си каже: Моята предишна инкарнация е била четиристотин години преди сегашната. Това е само един пример и се отнася само за отделни случаи. По този начин се постига едно приблизително пресмятане. Повечето хора ще открият, че по този начин биха могли да пресметнат кога са живели преди.
към текста >>

Защото хората не са благоразположени да желаят и искат онова, което дълго не са желали и искали, тъй като техните мисловни навици нямат нищо общо с духовните истини.
Съдбата на антропософския мироглед е такава, че от всички досегашни мирогледи той трябва в най-голяма степен да се противопоставя на традицията. Защото традицията, така, както се проявява, в най-широк смисъл, представлява най-ярък, най-празен материализъм. И точно когато ни се явява определен мироглед, почиващ сякаш върху най-твърдата научна основа, в същността си той представлява един материалистически, изпразнен от съдържание мироглед. Затова на антропософията е отсъдено да бъде това, което е необходимо за човека, който трябва да добие представа за предишната си инкарнация. Ето защо е разбираемо, че за съвременния човек е доста трудно да приеме антропософския мироглед. Защото хората не са благоразположени да желаят и искат онова, което дълго не са желали и искали, тъй като техните мисловни навици нямат нищо общо с духовните истини.
към текста >>

Тези хора от настоящето, независимо от това дали се стремят към духовното или към материалното, в следващото си прераждане ще имат силно предразположение да усетят предишната си инкарнация.
Защото не от хората зависи как се изграждат определени духовни способности, а от цялостния смисъл, от цялостното значение и цялостната същност на земното развитие. На хората сега е най-чужда мисълта за прераждане и карма. Не антропософите – но така или иначе антропософите не са много в света, – не тези, които все още принадлежат към древни религиозни форми, а онези, които днес са носители на външната култура, са най-далеч от мисълта за прераждането и кармата. И точно този факт, че хората днес са склонни в най-малка степен да вярват в прераждането и кармата, точно този факт по един забележителен начин се свързва с това, което днес хората вършат и изучават, именно вършат и изучават, доколкото това има значение във връзка с интелектуалните способности. Това ще е причината в следващата инкарнация със съвременните хора да се случи точно обратното. Тези хора от настоящето, независимо от това дали се стремят към духовното или към материалното, в следващото си прераждане ще имат силно предразположение да усетят предишната си инкарнация. Независимо от това какво вършат хората от настоящето: поради самия факт, че са хора от нашето време, те ще се преродят със силна склонност и с горещ копнеж да научат и узнаят нещо за предишната си инкарнация.
към текста >>

38. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

При известно себепознание в живота започват да ни правят впечатление някои неща, за които вътрешно съзнаваме, че са ни сполетели.
При известно себепознание в живота започват да ни правят впечатление някои неща, за които вътрешно съзнаваме, че са ни сполетели. Ако ни споходи някоя неприятност и ако не можем съвсем добре да разберем как това е могло да се случи, но все пак си кажем: Ти всъщност си един лекомислен човек и никак не е чудно, че това те е сполетяло, – тогава това е най-малкото нещо, едно подобие на разбиране за това, че нещото ни е сполетяло. Но има и многобройни други преживявания, които се случват в живота и за които изобщо не можем да си създадем представа, че зависят от нашите душевни сили и способности. Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става въпрос за случайности. За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват като удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н. Беше обърнато внимание и върху един друг вид преживявания.
към текста >>

Ако ни споходи някоя неприятност и ако не можем съвсем добре да разберем как това е могло да се случи, но все пак си кажем: Ти всъщност си един лекомислен човек и никак не е чудно, че това те е сполетяло, – тогава това е най-малкото нещо, едно подобие на разбиране за това, че нещото ни е сполетяло.
При известно себепознание в живота започват да ни правят впечатление някои неща, за които вътрешно съзнаваме, че са ни сполетели. Ако ни споходи някоя неприятност и ако не можем съвсем добре да разберем как това е могло да се случи, но все пак си кажем: Ти всъщност си един лекомислен човек и никак не е чудно, че това те е сполетяло, – тогава това е най-малкото нещо, едно подобие на разбиране за това, че нещото ни е сполетяло. Но има и многобройни други преживявания, които се случват в живота и за които изобщо не можем да си създадем представа, че зависят от нашите душевни сили и способности. Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става въпрос за случайности. За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват като удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н. Беше обърнато внимание и върху един друг вид преживявания. Това са онези душевни преживявания, при които с помощта на това, което наричаме наш обикновен Аз, се изтръгваме от дадено житейско положение, в което са ни били поставили.
към текста >>

Това са онези душевни преживявания, при които с помощта на това, което наричаме наш обикновен Аз, се изтръгваме от дадено житейско положение, в което са ни били поставили.
Ако ни споходи някоя неприятност и ако не можем съвсем добре да разберем как това е могло да се случи, но все пак си кажем: Ти всъщност си един лекомислен човек и никак не е чудно, че това те е сполетяло, – тогава това е най-малкото нещо, едно подобие на разбиране за това, че нещото ни е сполетяло. Но има и многобройни други преживявания, които се случват в живота и за които изобщо не можем да си създадем представа, че зависят от нашите душевни сили и способности. Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става въпрос за случайности. За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват като удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н. Беше обърнато внимание и върху един друг вид преживявания. Това са онези душевни преживявания, при които с помощта на това, което наричаме наш обикновен Аз, се изтръгваме от дадено житейско положение, в което са ни били поставили. Като пример беше посочен случаят с някого, който е бил определен за някоя професия или за дадено житейско поприще от неговите родители или от близкостоящите му хора, но той чувства с цялото си същество, че иска да се насочи към нещо друго. Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад към нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си волеви импулс, чрез симпатията и антипатията си. Значи стана дума за подобни житейски обрати.
към текста >>

Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад към нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си волеви импулс, чрез симпатията и антипатията си.
Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става въпрос за случайности. За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват като удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н. Беше обърнато внимание и върху един друг вид преживявания. Това са онези душевни преживявания, при които с помощта на това, което наричаме наш обикновен Аз, се изтръгваме от дадено житейско положение, в което са ни били поставили. Като пример беше посочен случаят с някого, който е бил определен за някоя професия или за дадено житейско поприще от неговите родители или от близкостоящите му хора, но той чувства с цялото си същество, че иска да се насочи към нещо друго. Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад към нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си волеви импулс, чрез симпатията и антипатията си. Значи стана дума за подобни житейски обрати.
към текста >>

Те важат само там, където наистина имаме случай на съдбовен обрат, следователно житейските положения, при които наистина сме осъществили житейски обрат.
Не става въпрос за това, че при един такъв поглед назад можем да обхванем всичко. Важното е само това, което ни е занимавало по-отблизо в нашия живот. Ако например някой никога през живота си не е почувствал призвание или пък не е имал никаква нагласа да става моряк, тогава споменатите съображения въобще не подлежат на разглеждане. Те важат само там, където наистина имаме случай на съдбовен обрат, следователно житейските положения, при които наистина сме осъществили житейски обрат. Но дори това не го разбирайте така, сякаш с помощта на това себеприпомняне за минали преживявания, съгласно развитите по-горе принципи, би трябвало да се получи нещо като разкаяно завръщане. Така че когато в по-нататъшния си живот си спомняме за тях и стигаме до знанието, че тогава сме се изтръгнали от тези преживявания, сега не трябва разкаяно да се завърнем и отново да се поставим в предишното положение, в което тогава сме били и в което не сме останали. Не става дума за някакви практически изводи, а за себеприпомняне, ако са се случили такива обрати. Става дума и за това, че по един най-енергичен начин в противовес на мисли като „Това стана случайно“ и „Бяхме поставени, но се изтръгнахме“, трябва да предизвикаме у себе си следното вътрешно преживяване.
към текста >>

Но дори това не го разбирайте така, сякаш с помощта на това себеприпомняне за минали преживявания, съгласно развитите по-горе принципи, би трябвало да се получи нещо като разкаяно завръщане.
Не става въпрос за това, че при един такъв поглед назад можем да обхванем всичко. Важното е само това, което ни е занимавало по-отблизо в нашия живот. Ако например някой никога през живота си не е почувствал призвание или пък не е имал никаква нагласа да става моряк, тогава споменатите съображения въобще не подлежат на разглеждане. Те важат само там, където наистина имаме случай на съдбовен обрат, следователно житейските положения, при които наистина сме осъществили житейски обрат. Но дори това не го разбирайте така, сякаш с помощта на това себеприпомняне за минали преживявания, съгласно развитите по-горе принципи, би трябвало да се получи нещо като разкаяно завръщане. Така че когато в по-нататъшния си живот си спомняме за тях и стигаме до знанието, че тогава сме се изтръгнали от тези преживявания, сега не трябва разкаяно да се завърнем и отново да се поставим в предишното положение, в което тогава сме били и в което не сме останали. Не става дума за някакви практически изводи, а за себеприпомняне, ако са се случили такива обрати. Става дума и за това, че по един най-енергичен начин в противовес на мисли като „Това стана случайно“ и „Бяхме поставени, но се изтръгнахме“, трябва да предизвикаме у себе си следното вътрешно преживяване.
към текста >>

Така че когато в по-нататъшния си живот си спомняме за тях и стигаме до знанието, че тогава сме се изтръгнали от тези преживявания, сега не трябва разкаяно да се завърнем и отново да се поставим в предишното положение, в което тогава сме били и в което не сме останали.
Не става въпрос за това, че при един такъв поглед назад можем да обхванем всичко. Важното е само това, което ни е занимавало по-отблизо в нашия живот. Ако например някой никога през живота си не е почувствал призвание или пък не е имал никаква нагласа да става моряк, тогава споменатите съображения въобще не подлежат на разглеждане. Те важат само там, където наистина имаме случай на съдбовен обрат, следователно житейските положения, при които наистина сме осъществили житейски обрат. Но дори това не го разбирайте така, сякаш с помощта на това себеприпомняне за минали преживявания, съгласно развитите по-горе принципи, би трябвало да се получи нещо като разкаяно завръщане. Така че когато в по-нататъшния си живот си спомняме за тях и стигаме до знанието, че тогава сме се изтръгнали от тези преживявания, сега не трябва разкаяно да се завърнем и отново да се поставим в предишното положение, в което тогава сме били и в което не сме останали. Не става дума за някакви практически изводи, а за себеприпомняне, ако са се случили такива обрати. Става дума и за това, че по един най-енергичен начин в противовес на мисли като „Това стана случайно“ и „Бяхме поставени, но се изтръгнахме“, трябва да предизвикаме у себе си следното вътрешно преживяване.
към текста >>

Да предположим, че веднъж ни е споходил споменът, че на едно или друго място върху раменете ни е паднала керемида и наистина ни е заболяло.
Казваме си: Представям си, че онова, което навремето не съм искал и от което съм се изтръгнал, е било такова, в което самият аз съм се поставил с най-силния си волеви импулс. И така, това, което е било антипатично някому и поради тази причина той се е изтръгнал от него, да си го представим пред душата си така, че да си кажем: Искам да се опитам да се отдам на представата, че с пълна сила съм искал това; искам да си представя пред душата си образа на един човек, който наистина е искал това нещо. А за тези неща, за които казахме, че уж са случайности, да си представим, че ние сме ги предизвикали. Да предположим, че веднъж ни е споходил споменът, че на едно или друго място върху раменете ни е паднала керемида и наистина ни е заболяло. И тук нека се отдадем на представата: ние сме се качили на покрива, разхлабили сме една керемида, така че в следващия момент тя е трябвало да падне, след което бързо сме слезли долу, така че керемидата да може да падне върху нас. Тук не става дума за това, че това са гротескни представи, а за това, какво желаем да постигнем чрез тях.
към текста >>

Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези упражнения, за които стана дума, нещо подобно на чувство, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни.
Нека сега се пренесем в душата на един човек, за когото сме си създали представата, че той е искал всичко онова, което просто „случайно“ ни се е случило, и че той е желал това, от което ние сме се измъкнали. В душата не се случва нищо, когато човек направи това упражнение два, три, четири пъти, но затова пък много неща се случват, ако човек прави това по отношение на различни свои преживявания, които ще открие, ако ги потърси. Ако той прави това отново и отново и си представя нещата истински живо и образно, когато чисто и просто си представя един човек, който би искал всичко онова, което ние самите не искаме, тогава ще добие опитността, че този човешки образ, който е извикал пред своята душа, вече не го напуска, че той му прави едно изключително силно впечатление и сякаш наистина цялата работа всъщност има много общо с него самия. Когато човек придобие известен финес в едно такова себеизпитване, той бързо ще стигне до това да намира приликата, която съществува между едно такова настроение и един такъв образ, който човек си е създал, и една такава представа, която е извикал от паметта си, за която усеща, че идва като представа-спомен. Разликата е само в това, че при обикновения процес на спомняне, когато човек черпи от душата си една такава представа, си имаме работа предимно с представи. Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези упражнения, за които стана дума, нещо подобно на чувство, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни. По отношение на този образ се чувстваме по един особен начин. Не става толкова въпрос за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа. И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна. Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго. Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер.
към текста >>

Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер.
Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези упражнения, за които стана дума, нещо подобно на чувство, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни. По отношение на този образ се чувстваме по един особен начин. Не става толкова въпрос за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа. И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна. Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго. Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер. Имената „Нусбаумер“ и „Нусдьорфер“ тук се извеждат едно от друго. По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация! Така с една голяма вътрешна яснота може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето. Сега трябва само да разберем, че тук имаме работа с един вид способност за спомняне, която може да се развие в човешката душа, с една способност за спомняне, която трябва да се нарече по друг начин, за разлика от обикновената способност за припомняне. Последната може да се нарече с израза „спомен като представа“, но тази способност за спомняне, която сега разглеждаме, всъщност би трябвало да наречем „спомен като чувство и усещане“.
към текста >>

Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г.
В спомена-представа тя някак си е заличена. Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното. Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните. Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и волеви импулси. Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г. Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси. А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му. Помислете за избледняването на чувствата и волевите импулси, които са били налице, когато е правел нещата, в сравнение с времето, когато е пишел мемоарите си. Едва ли ще се намери човек, който да не е наясно с това, каква огромна разлика съществува между представата за нещата и онова, което спада към чувствата и волевите импулси.
към текста >>

Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят.
Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове. Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите. Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят. Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове. Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи. Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук. Докато във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание.
към текста >>

Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук.
Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите. Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят. Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове. Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи. Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук. Докато във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание.
към текста >>

Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-лошото впечатление на своя учител и получава най-лошите оценки, тъй като изобщо не може да разбере идеите на Платон!
Следователно, когато се казва, че представите са свързани с физическото тяло, никой не трябва да си прави извода, че човекът без представи, или казано по-добре без съдържанието на представите, би се намирал в живота между смъртта и едно ново раждане. Изчезва само това, което представите изработват. Това, което имаме като свой представен живот, както го изживяваме тук във физическия свят, има значение само за настоящата инкарнация. Вече съм споменавал пред вас, че Фридрих Хебел е нахвърлил в своя дневник скици за една драма. Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-лошото впечатление на своя учител и получава най-лошите оценки, тъй като изобщо не може да разбере идеите на Платон! Това също е пример за факта, че мисловната постройка на Платон, която е живяла в него на базата на мислите, не е преминала в тази си форма в следващото му прераждане.
към текста >>

И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва.
Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме. В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш. Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно. Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н. Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси. Тези неща трябва да бъдат разграничавани много стриктно.
към текста >>

Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите.
Това обаче не се случва с живота на чувствата, нито пък с волевия живот. За човек, който твърди, че това не е така, можем да си помислим, че никога не е наблюдавал развитието на някое дете. Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси. А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека. Това не е вярно – той може да се промени. Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите. Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и волеви импулси. При едно правилно разглеждане вече бихме могли да предусетим, че в чувствата и във волевите импулси имаме нещо, което носим със себе си от предишни инкарнации. Но обхванете това с една памет на чувствата в противоположност на представната памет в този живот. Човек практически не може да се справи, ако отдава значение само на представния спомен. Всичко, което развиваме в представния си живот, не може да ни доведе до това, което би могло да предизвика едно такова впечатление, което, ако бъде правилно разбрано, ни казва: Имаш нещо в себе си, което е дошло с теб в тази инкарнация от самото ти рождение.
към текста >>

Но обхванете това с една памет на чувствата в противоположност на представната памет в този живот.
А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека. Това не е вярно – той може да се промени. Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите. Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и волеви импулси. При едно правилно разглеждане вече бихме могли да предусетим, че в чувствата и във волевите импулси имаме нещо, което носим със себе си от предишни инкарнации. Но обхванете това с една памет на чувствата в противоположност на представната памет в този живот. Човек практически не може да се справи, ако отдава значение само на представния спомен. Всичко, което развиваме в представния си живот, не може да ни доведе до това, което би могло да предизвика едно такова впечатление, което, ако бъде правилно разбрано, ни казва: Имаш нещо в себе си, което е дошло с теб в тази инкарнация от самото ти рождение. Затова трябва да излезем извън представния живот, припомнянето трябва да стане по малко по-различен начин. Вече споменахме какво трябва да стане припомнянето. Как си припомняме нещо?
към текста >>

Правим го така, че не си представяме, че нещо е станало просто случайно в нашия живот, че сме се натъкнали на еди-какво си, че тогава сме били в дадено положение, от което сме се измъкнали и т. н.
Човек практически не може да се справи, ако отдава значение само на представния спомен. Всичко, което развиваме в представния си живот, не може да ни доведе до това, което би могло да предизвика едно такова впечатление, което, ако бъде правилно разбрано, ни казва: Имаш нещо в себе си, което е дошло с теб в тази инкарнация от самото ти рождение. Затова трябва да излезем извън представния живот, припомнянето трябва да стане по малко по-различен начин. Вече споменахме какво трябва да стане припомнянето. Как си припомняме нещо? Правим го така, че не си представяме, че нещо е станало просто случайно в нашия живот, че сме се натъкнали на еди-какво си, че тогава сме били в дадено положение, от което сме се измъкнали и т. н. Не трябва да останем при представите, а трябва да ги направим живи, подвижни – все едно че пред нас стои образът на една личност, която е искала това, която е желаела това в своите въжделения, волеви импулси, преживявания на чувствата и т. н. Трябва да се вживеем във волята. И така, това е едно съвсем различно вживяване в себе си от онова вживяване в представния живот при спомнянето, за което стана въпрос. Това е едно вживяване в едни други душевни сили, ако можем да употребим този израз.
към текста >>

Практиката да искаме, да желаем, да копнеем да развием душевното съдържание, която е била позната и се е използвала във всички окултни школи, е в пълно съответствие с това, което знаем за представния живот, живота на чувствата и волевия живот от антропософското познание или от други източници.
Практиката да искаме, да желаем, да копнеем да развием душевното съдържание, която е била позната и се е използвала във всички окултни школи, е в пълно съответствие с това, което знаем за представния живот, живота на чувствата и волевия живот от антропософското познание или от други източници. С тяхна помощ тя може да бъде разяснена и разбрана. Така че нека ясно да кажем, че в специфичното съдържание на живота на чувствата и на волевия живот трябва да развием нещо, което до известна степен наподобява споменните представи, но не остава само при представите, така че с негова помощ ставаме в състояние да развием един друг вид способност за спомняне, която постепенно ни извежда отвъд живота, който се заключава между раждането и смъртта в тази инкарнация.
към текста >>

Като при това човек се намира в същото положение, в което се намира и по отношение на настоящия си живот.
Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота. И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот. За този, който сега каже, че това може да е само въображение, не бихме могли да приведем доказателства, че теоретически не може да бъде приведено доказателство за това, че огромен брой хора си въобразяват да са преживели нещо, което определено не са преживели, и за това, което всъщност им се е случило. Също толкова малко, колкото могат да бъдат приложени теоретически доказателства в този случай, могат да се приведат такива и за другото. Като при това човек се намира в същото положение, в което се намира и по отношение на настоящия си живот. Той се намира точно в същото положение.
към текста >>

Той се намира точно в същото положение.
Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота. И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот. За този, който сега каже, че това може да е само въображение, не бихме могли да приведем доказателства, че теоретически не може да бъде приведено доказателство за това, че огромен брой хора си въобразяват да са преживели нещо, което определено не са преживели, и за това, което всъщност им се е случило. Също толкова малко, колкото могат да бъдат приложени теоретически доказателства в този случай, могат да се приведат такива и за другото. Като при това човек се намира в същото положение, в което се намира и по отношение на настоящия си живот. Той се намира точно в същото положение.
към текста >>

И тогава, както е вървял напред, е щял да полети в пропастта и с живота му би било свършено.
Да вземем даден човек, който върви в някоя гора, и тъй като е потънал в мисли, забравя, че крачи по горска пътека, граничеща с дълбока пропаст. Бих искал да представя това, което би могло да протече в следната форма. Примерът е от мен, тъй като ми е известен един твърде сходен случай, който бе разказан също и на друго място. И така, човекът не вижда, че там има пропаст, тъй като особено силно го интересува нещо друго. И поради това, че неговият проблем го интересува толкова силно, той се устремява към пропастта и то с такъв размах, че ако е бил направил само още две-три крачки, е щяло да стане невъзможно да се удържи. И тогава, както е вървял напред, е щял да полети в пропастта и с живота му би било свършено. Обаче в момента, в който е щял да налети на пропастта, той чул един глас: Спри на място! Гласът му направил такова впечатление, че той се заковал на място. Въпросният човек си помислил, че сигурно там има някого, който го е видял. Той осъзнал, че е щял да се раздели с живота си, ако не е бил спрян по този начин. Той се огледал, но не видял никого.
към текста >>

Мислещият по материалистически начин сега би казал, че поради някакви обстоятелства от дълбините на душата му се е получила слухова халюцинация и че това, че човекът е бил спасен по този начин, е една щастлива случайност.
Мислещият по материалистически начин сега би казал, че поради някакви обстоятелства от дълбините на душата му се е получила слухова халюцинация и че това, че човекът е бил спасен по този начин, е една щастлива случайност. Но също така е възможно да мислим по друг начин за нещата или поне трябва да допуснем такава възможност. Днес искам само да ви я дам за пример, защото за този друг начин на мислене може само да се разкаже, не да се докаже. Човек би могъл да си каже, че благодарение на събития в духовния свят в момента, когато си стигнал до кармична криза, животът всъщност ти е бил подарен. Ако нещата бяха продължили без онази случка, с живота ти щеше да е вече свършено. Така сега към предишния ти живот е добавен един вид нов живот.
към текста >>

И ако се отнесе към подобна случка със съответната смиреност, тогава вероятно той ще изпита едно наистина специално чувство, чувството, че животът от онзи ден нататък му е бил подарен и че от този ден нататък той трябва да го използва по един също така специален начин.
Това беше пример за хора, които не забелязват случващото се в тяхното обкръжение, дори и това, което се отнася до собствената им персона. Следователно няма защо да се учудваме, ако намерим такива примери като току-що описания в живота на много хора. Само при едно разумно и истинско самонаблюдение човек може да открие случка като тази, която описах. И ако се отнесе към подобна случка със съответната смиреност, тогава вероятно той ще изпита едно наистина специално чувство, чувството, че животът от онзи ден нататък му е бил подарен и че от този ден нататък той трябва да го използва по един също така специален начин. Това е едно добро чувство и действа подобно на процеса на припомняне, ако човек си каже: Ти беше стигнал до една кармична криза, тогава животът ти беше приключил. Когато той се вглъби в това смирено чувство, се случва нещо, което в началото се появява по такъв начин, че той си казва: Това не е представа-спомен като тази, която често съм преживявал през живота си – това е нещо съвсем специално!
към текста >>

39. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили.
Антропософът знае, че съществуват луциферически сили и същества, които са изостанали от общата еволюция. Те оказват въздействие върху човешките сърца, върху човешките души и имат много голям интерес от това да форсират атаките и настъпленията си тъкмо когато стремежът към развитие се засилва най-много. Тъй като бунтът в човешките сърца срещу това, което се стреми напред в човешкото развитие, е предизвикан от луциферическите сили и тъй като техните атаки се предприемат тогава, когато се касае за самото им съществуване, затова тези атаки – а следователно и бунтът в човешките сърца, – трябва да са най-силни по това време. Оттук разбираме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници. Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили. И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят. Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно разбиране към нещата, а други, които не са се присъединили към тези, които говорят за това, тях това не ги засяга. За нещата, изнасяни в публичното пространство, всички хора смятат, че те по някакъв начин ги засягат и че по тези въпроси трябва да имат някакво отношение, разбира се, подбудено от луциферическите сили. Оттук можем да разберем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме с антропософия и че антропософията внася в нашата съвременност нещо, което трябва да навлезе като необходима духовна храна за нашето време и което при всички обстоятелства, по какъвто и да е начин, ще навлезе. Защото за това, то да навлезе, се грижат духовните сили, посветили се на еволюцията.
към текста >>

Между нещата, които по време на нашите разсъждения трябва да оставим да стигнат до нас, има и такива, за които можем да си кажем, че не са от най-значителните и важните, ако става въпрос за това, кое е новото, което всъщност трябва да получи съвременното човечество.
Между нещата, които по време на нашите разсъждения трябва да оставим да стигнат до нас, има и такива, за които можем да си кажем, че не са от най-значителните и важните, ако става въпрос за това, кое е новото, което всъщност трябва да получи съвременното човечество. Но това са фундаментални неща, фундаментални истини, които навлизат в човечеството по един наистина нов начин. И няма нужда да отиваме твърде далеч, за да охарактеризираме в какво всъщност се състои новото в антропософското движение. То се състои в това, че двете основни за нас истини пристъпват към човешката душа по един все по-убедителен начин: това са истините за прераждането и за кармата. Може да се каже, че това, което антропософът открива най-напред по своя път, когато има сериозни стремежи, е необходимостта от познания за прераждането и кармата. Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява като нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици като Якоб Бьоме или Сведенборг, или като цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало като възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен свят в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново.
към текста >>

По отношение на последния трябва само да си изясним как се е получило това, че той така бързо е навлязъл в душите на хората.
Когато разглеждаме въпроса по този начин, трябва също така да сме наясно какво означава за западното човечество и изобщо за човечеството прераждането и кармата да станат познания, които, така да се каже, да преминат в ежедневието, както други истини са преминали в него. В бъдеще прераждането и кармата трябва да навлязат в една много по-голяма степен в съзнанието на човечеството, както това е направил например мирогледът на Коперник. По отношение на последния трябва само да си изясним как се е получило това, че той така бързо е навлязъл в душите на хората. Само помислете за това, което съм казвал също и на публични лекции: откога съществува той от гледна точка на световноисторическите условия и колко бързо се е разпространил; помислете до каква степен е обхванал всички хора чак до децата в началното училище.
към текста >>

Дълбочина, задълбоченост – значи тъкмо противоположното – ще са необходими, ако желаем да се утвърди това, което представляват антропософските истини и особено основните и фундаментални истини за прераждането и кармата.
Какво доведе до това хората така бързо и дори още в детска възраст да възприемат Коперниковия мироглед? Тези, които са имали възможността да ме чуят да говоря по този въпрос или за новата естествена наука, със сигурност ще знаят, че не осъждам този съвременен естественонаучен мироглед по някакъв накърняващ го начин. Следователно, ако наистина желаем да охарактеризираме въпросната разлика, е позволено да кажем: За да бъде приета тази картина на света, която е ограничена чисто и просто до една характеристика на пространството, до външни пространствени отношения, бе необходимо настъпването на една повърхностна епоха! И причината, поради която Коперниковият мироглед се утвърди толкова бързо, не е някоя друга, а именно тази, че хората през цяла една времева епоха са станали повърхностни. Необходимото предварително условие за утвърждаването на мирогледа на Коперник бе повърхностност в схващането на света. Дълбочина, задълбоченост – значи тъкмо противоположното – ще са необходими, ако желаем да се утвърди това, което представляват антропософските истини и особено основните и фундаментални истини за прераждането и кармата. Следователно, ако днес възприемем убеждението, че истината за прераждането и кармата трябва да навлезе в човечеството по един много по-убедителен начин и в една много по-значителна степен, трябва да сме напълно наясно, че в тази връзка се намираме на границата между две времеви епохи: епохата на повърхностността и на епохата на необходимото задълбочаване, на вглъбяването на човешката душа и на човешкото сърце. Това е, което преди всичко трябва да впишем във вътрешния си мир, ако искаме да сме напълно съзнателни за това, което антропософията трябва да донесе на съвременното човечество. И тогава трябва да се запитаме: Каква форма ще трябва да приеме животът под влияние на познанието за прераждането и кармата?
към текста >>

Дори ако тези хора истински силно вярват в предположението, че същността на човека остава непокътната, след като премине през портата на смъртта, все пак, без да мислим за прераждане и карма, целият духовен живот на човека, следващ след смъртта, е забранен за земното битие.
Бихме могли да приведем стотици доводи в подкрепа на току-що казаното, но трябва да изтъкнем главно следното. Да разгледаме хората от по-ранните епохи на западно-европейската култура и далеч по-големия брой на хората, които днес са в лоното на западноевропейската култура. Дори ако тези хора истински силно вярват в предположението, че същността на човека остава непокътната, след като премине през портата на смъртта, все пак, без да мислим за прераждане и карма, целият духовен живот на човека, следващ след смъртта, е забранен за земното битие. Човек си има работа с едно встъпване в духовния свят, но като извадим онези „изключения“, които представляват повече или по-малко спиритуалистично разположените натури, а именно че чрез тях умрелите се намесват в отделни случаи, при положение, че прераждането и кармата не важат, си имаме работа с идеята, че това, което се случва в духовния свят, след като човекът е преминал през портата на смъртта, било то наказание или награда, е изтеглено извън земната сфера и че това, което се получава като последствие от неговия живот, се случва на една съвсем друга, неземна сцена.
към текста >>

Човек си има работа с едно встъпване в духовния свят, но като извадим онези „изключения“, които представляват повече или по-малко спиритуалистично разположените натури, а именно че чрез тях умрелите се намесват в отделни случаи, при положение, че прераждането и кармата не важат, си имаме работа с идеята, че това, което се случва в духовния свят, след като човекът е преминал през портата на смъртта, било то наказание или награда, е изтеглено извън земната сфера и че това, което се получава като последствие от неговия живот, се случва на една съвсем друга, неземна сцена.
Бихме могли да приведем стотици доводи в подкрепа на току-що казаното, но трябва да изтъкнем главно следното. Да разгледаме хората от по-ранните епохи на западно-европейската култура и далеч по-големия брой на хората, които днес са в лоното на западноевропейската култура. Дори ако тези хора истински силно вярват в предположението, че същността на човека остава непокътната, след като премине през портата на смъртта, все пак, без да мислим за прераждане и карма, целият духовен живот на човека, следващ след смъртта, е забранен за земното битие. Човек си има работа с едно встъпване в духовния свят, но като извадим онези „изключения“, които представляват повече или по-малко спиритуалистично разположените натури, а именно че чрез тях умрелите се намесват в отделни случаи, при положение, че прераждането и кармата не важат, си имаме работа с идеята, че това, което се случва в духовния свят, след като човекът е преминал през портата на смъртта, било то наказание или награда, е изтеглено извън земната сфера и че това, което се получава като последствие от неговия живот, се случва на една съвсем друга, неземна сцена.
към текста >>

Ще се получи едно напълно необикновено преобразяване на живота, ако не само в главите на отделни хора, както е днес все още, живее под формата на теория това, че съществуват прераждане и карма.
При досега съществуващите предпоставки, когато срещнем някой човек, развиваме към него симпатия, антипатия, по-голяма или по-малка любов и подобни. Трябва да се каже, че начинът, по който се отнасят днес хората един към друг, всъщност е резултат от онзи мироглед, който смята земния живот за заключаващ се между раждането и смъртта. Ние наистина живеем така, както би трябвало, ако беше вярно това, че човек е само веднъж на земята. Можем да кажем: Ние се отнасяме към своите приятели, родители, братя и сестри и т. н. така, че всичко, което чувстваме и усещаме, е съпътствано от разбирането, че сме само веднъж на земята. Ще се получи едно напълно необикновено преобразяване на живота, ако не само в главите на отделни хора, както е днес все още, живее под формата на теория това, че съществуват прераждане и карма. Засега това в най-широк смисъл е все още само теория. Може да се каже, че има определен брой антропософи, които вярват в прераждането и кармата, но те живеят по такъв начин, че все едно прераждане и карма не съществуват и животът се заключава само между раждането и смъртта. Това не може и да е другояче. Защото привичките, които животът носи със себе си, се променят с по-бавни темпове, отколкото се променят идеите. Когато въведем в живота си правилни и конкретни идеи за прераждането и кармата – само за такива може да става въпрос, – едва тогава ще видим как този живот може да бъде оплоден посредством тези идеи.
към текста >>

Виждаме, че благодарение на това устройство по необходимост в първите години от живота ни тези, които са около нас, са поставени в това положение повече или по-малко от природните елементи: кръвно родство, близост на мястото и т. н.
Виждаме, че ние като хора пристъпваме в живота, като в началото сме заобиколени от родители, братя, сестри и т. н. Виждаме, че благодарение на това устройство по необходимост в първите години от живота ни тези, които са около нас, са поставени в това положение повече или по-малко от природните елементи: кръвно родство, близост на мястото и т. н. След това, когато пораснем, виждаме как този кръг на кръвното родство се разширява, как встъпваме в съвсем други, вече независещи от кръвното родство връзки с един или друг човек. Става дума за това, че тези неща трябва да бъдат разглеждани на първо място кармически и тогава ще придобият едно съвсем ново значение за живота. Защото кармата става от значение за живота едва тогава, когато я възприемаме конкретно, когато наистина прилагаме в живота си това, което разкрива духовно-научното изследване. Това естествено може да бъде установено само от духовно-научното изследване, но след това може да бъде прилагано в живота.
към текста >>

Духовно-научното изследване показва, че това, което човек спекулативно би предположил, това, което би си помислил, когато умува над нещата, обикновено е неправилно.
По правило – защото въпреки че много факти го показват, все пак има безброй изключения – става така, че с хората, които срещаме съвсем непроизволно в началото на своя живот, вече сме били заедно в един предишен живот, най-често дори в непосредствено предхождащия, при това по средата на живота, около тридесетата година. Тогава по някакъв начин сме ги избрали свободно, като сме били привлечени към тях от сърдечните си склонности и т. н. Ще изпаднем в голяма грешка, ако разглеждаме хората, с които сме заедно в началото на живота си, като такива, с които сме били заедно също така в началото на някой друг предишен живот. Не в началото, не в края, а по средата на даден живот по свободен избор сме били с тези, с които в следващия живот сме в кръвно родство. Много често случаите са такива, че с този, с когото сме били в брачен съюз, следователно с този, с когото свободно сме се свързали, в следващия ни живот се явява като баща, майка, брат или сестра. Духовно-научното изследване показва, че това, което човек спекулативно би предположил, това, което би си помислил, когато умува над нещата, обикновено е неправилно. Обикновено фактите слагат черта върху сметките на спекулацията.
към текста >>

Макар и не винаги, но чрез идеите за прераждането и кармата се променя значението, което се дава на душевните качества, или на съвестта, характера, молитвата, така че да си кажем: ако приемем прераждането и кармата, се получава така и така.
Бихме могли също така да разгледаме любовта, съчувствието, които приемат най-различни форми под влияние на идеите за прераждането и кармата. Поради тази причина през годината ние отдавахме толкова голяма стойност, дори и в публичните лекции, на това да разглеждаме антропософията винаги във връзка с живота, във връзка с най-непосредствените житейски явления. Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата, за възпитанието на детето, за различните периоди в човешкия живот, и ги показахме, както би трябвало и да бъде, в светлината на идеите за прераждането и кармата. Видяхме и доколко преобразяващо могат да се намесят в живота тези идеи. Основната част на нашите разсъждения беше заета с това да разгледаме тези фундаментални идеи и тяхното влияние в живота. Макар и не винаги, но чрез идеите за прераждането и кармата се променя значението, което се дава на душевните качества, или на съвестта, характера, молитвата, така че да си кажем: ако приемем прераждането и кармата, се получава така и така. И така всичките ни разсъждения бяха направени под въздействието на идеите за прераждането и кармата. Важното в близкото бъдеще ще е това, че не само психологията ще изпита влиянието на идеите за прераждането и кармата, но също така и другите науки. Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека. Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система.
към текста >>

Ала едва при човека, който сам е причина за своето прераждане, установихме, че смъртта е гаранция за безсмъртието и че думата смърт може да се използва в това си значение само за човека; или пък че когато използваме думата смърт в общия смисъл, трябва да подчертаваме как умира човекът, как – животното и растението, и че по отношение на животното и растението би трябвало да използваме някоя съвсем нова дума.
Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система. Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява като смърт и поникване. При животните е различно. При тях е подобно на случващото се при нас самите, тъй като себесъщността напредва в дадена инкарнация, преодолява определени инстинкти и т. н. Ала едва при човека, който сам е причина за своето прераждане, установихме, че смъртта е гаранция за безсмъртието и че думата смърт може да се използва в това си значение само за човека; или пък че когато използваме думата смърт в общия смисъл, трябва да подчертаваме как умира човекът, как – животното и растението, и че по отношение на животното и растението би трябвало да използваме някоя съвсем нова дума.
към текста >>

Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси.
В тази връзка трябва да сме наясно, че работата в рамките на дадено антропософско обединение или общество трябва да се разглежда в смисъла на тази мисия. Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси. Напълно е възможно новото, което днес бе охарактеризирано като фундаментално ново, да бъде възприето от антропософията и първоначално то да не се интересува от някои религиозни противоречия у хората. Защото характерното за тази нова духовна наука не е това да се практикува нещо като религиознание, макар че днес това се прави, дори прекалено често. Но в сравнение с това, което иначе се прави в наши дни, практиката при теософите далеч не е по-духовна. Същественото обаче е, че в антропософията всички тези неща се разглеждат в светлината, идваща от идеите за прераждането и кармата.
към текста >>

Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за лош, без съвсем точно да сме проверили това, докато ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй като сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора!
Това, което в едната инкарнация ни се струва като най-нереалното, най-недействителното, то ще е меродавното, което ще обуславя същинските импулси за следващата инкарнация. Начинът, по който мислим, дали приемаме една истина лековерно или пък я проверяваме с всички възможни средства, дали имаме усет за истината или пък сме фанатици, това придобива съвсем различен смисъл по отношение на човешкото развитие вследствие на идеите за прераждането и кармата. Защото това, което в настоящата инкарнация е само вътрешно, в следващата става напълно явно. И който например често лъже или пък има склонност към това да повярва на нещо, без особено да се замисли, в следващата или в по-следващата си инкарнация ще се превърне в повърхностен човек. Защото това, какво и как мислим, как се отнасяме към истината, следователно това, което в тази инкарнация е вътрешно, ще бъде мярката в следващата. Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за лош, без съвсем точно да сме проверили това, докато ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй като сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора! Тук отново откриваме едно разширяване на морално-душевния елемент в душата си.
към текста >>

Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания.
Извънредно важно е да схванем тези неща правилно и да се запознаем с мисълта от какво фундаментално значение е да приемем в дълбините на вътрешния си мир навлизащото като нещо наистина ново и обновяващо всичко останало в духовното развитие на съвременността, благодарение на идеите за прераждането и кармата. Затова ние им отдадохме специално значение в хода на развитието на нашето антропософско движение, както и на други въпроси, които неминуемо произтичат от тях. Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания. Нашата противоположност се изгражда винаги отвън. Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди. Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос! И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща като особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява като необходимо следствие за зрялото разбиране на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския въпрос. Защото не това е фундаменталното, което е от значение за антропософите в настоящето, а това, което навлиза в света като ново и че то наистина ще бъде възприето от човечеството.
към текста >>

Нашата противоположност се изгражда винаги отвън.
Извънредно важно е да схванем тези неща правилно и да се запознаем с мисълта от какво фундаментално значение е да приемем в дълбините на вътрешния си мир навлизащото като нещо наистина ново и обновяващо всичко останало в духовното развитие на съвременността, благодарение на идеите за прераждането и кармата. Затова ние им отдадохме специално значение в хода на развитието на нашето антропософско движение, както и на други въпроси, които неминуемо произтичат от тях. Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания. Нашата противоположност се изгражда винаги отвън. Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди. Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос! И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща като особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява като необходимо следствие за зрялото разбиране на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския въпрос. Защото не това е фундаменталното, което е от значение за антропософите в настоящето, а това, което навлиза в света като ново и че то наистина ще бъде възприето от човечеството. Следователно трябва да разберем, че само вследствие на едно неправилно представяне на нещата или при предпоставките на едно неправилно представяне на начина, по който се занимаваме с нещата, би се оказало възможно да се получи една наша противоположност.
към текста >>

Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди.
Извънредно важно е да схванем тези неща правилно и да се запознаем с мисълта от какво фундаментално значение е да приемем в дълбините на вътрешния си мир навлизащото като нещо наистина ново и обновяващо всичко останало в духовното развитие на съвременността, благодарение на идеите за прераждането и кармата. Затова ние им отдадохме специално значение в хода на развитието на нашето антропософско движение, както и на други въпроси, които неминуемо произтичат от тях. Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания. Нашата противоположност се изгражда винаги отвън. Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди. Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос! И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща като особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява като необходимо следствие за зрялото разбиране на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския въпрос. Защото не това е фундаменталното, което е от значение за антропософите в настоящето, а това, което навлиза в света като ново и че то наистина ще бъде възприето от човечеството. Следователно трябва да разберем, че само вследствие на едно неправилно представяне на нещата или при предпоставките на едно неправилно представяне на начина, по който се занимаваме с нещата, би се оказало възможно да се получи една наша противоположност. Защото такава може да се изгради единствено отвън.
към текста >>

Следователно трябва да разберем, че само вследствие на едно неправилно представяне на нещата или при предпоставките на едно неправилно представяне на начина, по който се занимаваме с нещата, би се оказало възможно да се получи една наша противоположност.
Нашата противоположност се изгражда винаги отвън. Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди. Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос! И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща като особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява като необходимо следствие за зрялото разбиране на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския въпрос. Защото не това е фундаменталното, което е от значение за антропософите в настоящето, а това, което навлиза в света като ново и че то наистина ще бъде възприето от човечеството. Следователно трябва да разберем, че само вследствие на едно неправилно представяне на нещата или при предпоставките на едно неправилно представяне на начина, по който се занимаваме с нещата, би се оказало възможно да се получи една наша противоположност. Защото такава може да се изгради единствено отвън. Някой може да бъде наш противник, но ние нямаме нужда да предизвикваме враждебност, защото ако не се интересуваш от нещо, не означава враждебност, иначе човек би трябвало да се явява противник на всичко онова, от което не се интересува!
към текста >>

А с прераждането и кармата, с истинското разбиране за прераждането и кармата всички други неща ще се получат от само себе си.
Това, което особено много държах да покажа пред вашите души, е желанието ми да размислим върху това, какво е фундаменталното, какво е новото при антропософията. Естествено с това не искам да кажа, че антропософско общество означава такова общество, което вярва в прераждането и кармата. Не, с това исках да кажа, че както някога е било узряло времето за възприемане на Коперниковия мироглед, така сега то е узряло учението за прераждането и кармата да се доведе до съзнанието на хората. И това, което трябва да се случи в хода на човешкото развитие, ще се случи, колкото и много сили да се изправят срещу него. А с прераждането и кармата, с истинското разбиране за прераждането и кармата всички други неща ще се получат от само себе си. Другите неща ще се получат благодарение на светлината, която се излъчва от идеите за прераждането и кармата.
към текста >>

Другите неща ще се получат благодарение на светлината, която се излъчва от идеите за прераждането и кармата.
Това, което особено много държах да покажа пред вашите души, е желанието ми да размислим върху това, какво е фундаменталното, какво е новото при антропософията. Естествено с това не искам да кажа, че антропософско общество означава такова общество, което вярва в прераждането и кармата. Не, с това исках да кажа, че както някога е било узряло времето за възприемане на Коперниковия мироглед, така сега то е узряло учението за прераждането и кармата да се доведе до съзнанието на хората. И това, което трябва да се случи в хода на човешкото развитие, ще се случи, колкото и много сили да се изправят срещу него. А с прераждането и кармата, с истинското разбиране за прераждането и кармата всички други неща ще се получат от само себе си. Другите неща ще се получат благодарение на светлината, която се излъчва от идеите за прераждането и кармата.
към текста >>

Това, че разгледахме какво е всъщност фундаментално отличаващото между тези, които чувстват интерес към антропософията, и онези, които развиват враждебност към нея, със сигурност е било полезно.
Това, че разгледахме какво е всъщност фундаментално отличаващото между тези, които чувстват интерес към антропософията, и онези, които развиват враждебност към нея, със сигурност е било полезно. Предположението за съществуването на един по-висш свят като такъв още не прави разликата, а тя се състои в това какво претърпяват представите за по-висшето при предпоставяне на идеите за прераждането и кармата. С това ние днес изложихме нещо, което може да се разглежда като най-същественото за антропософския мироглед.
към текста >>

Предположението за съществуването на един по-висш свят като такъв още не прави разликата, а тя се състои в това какво претърпяват представите за по-висшето при предпоставяне на идеите за прераждането и кармата.
Това, че разгледахме какво е всъщност фундаментално отличаващото между тези, които чувстват интерес към антропософията, и онези, които развиват враждебност към нея, със сигурност е било полезно. Предположението за съществуването на един по-висш свят като такъв още не прави разликата, а тя се състои в това какво претърпяват представите за по-висшето при предпоставяне на идеите за прераждането и кармата. С това ние днес изложихме нещо, което може да се разглежда като най-същественото за антропософския мироглед.
към текста >>

40. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Можем да осъществим експеримента, като си представим следното: какво би се получило, ако по един изкуствен начин си създадем представата за един човек, да си измислим един такъв изкуствен човек, така че да надарим този изкуствен мислен човек, който сме си измислили, с качествата и способностите, които са предизвикали неразбираемите за нас неща, при които не разбираме каква е връзката с нашите собствени способности.
Можем да осъществим експеримента, като си представим следното: какво би се получило, ако по един изкуствен начин си създадем представата за един човек, да си измислим един такъв изкуствен човек, така че да надарим този изкуствен мислен човек, който сме си измислили, с качествата и способностите, които са предизвикали неразбираемите за нас неща, при които не разбираме каква е връзката с нашите собствени способности. Следователно един човек, който има такива способности, че би трябвало да му се удаде или да не му се удаде това, за което не бихме могли да кажем, че би могло да стане или пък не вследствие на личните ни способности или неспособности. Представяме си го като такъв човек, който по един изкуствен начин, при това съвсем съзнателно, би причинил нещата, които изглеждат като случайно явили се в нашия живот.
към текста >>

След това изкуственият човек слиза бързо долу, така че когато керемидата полита надолу, тя пада тъкмо върху неговите рамене.
За да разясним това, можем да изходим от няколко прости примера. Да допуснем, че върху раменете ни се стоварва една керемида и сериозно ни наранява. Отначало ще сме склонни да казваме, че това е била една случайност. Но нека пробно да създадем един изкуствен човек, за начало като експеримент, който би направил следното странно нещо. Представяме си един човек, който се качва на покрива и оттам бързо разхлабва една керемида, но само дотолкова, че керемидата все още да се държи върху покрива. След това изкуственият човек слиза бързо долу, така че когато керемидата полита надолу, тя пада тъкмо върху неговите рамене. Правим така по отношение на всички случки, за които си мислим, че са станали случайно в нашия живот. Създаваме си един изкуствен човек, който е отговорен и е предизвикал всичко онова, за което в обикновения живот не можем да видим връзката с нас самите.
към текста >>

Но затова пък се получава един забележителен резултат.
Когато човек прави това, отначало то може да изглежда просто като мисловна игра. Ако човек го прави, това с нищо не го задължава. Но затова пък се получава един забележителен резултат. Ако човек си е измислил един такъв човек и му е приписал съответните качества, този мислен човек ни прави едно изключително впечатление. Става така, че вече не можем да се освободим от образа на този човек, който сами сме си създали, въпреки че той очевидно е създаден по един изкуствен начин. Той ни очарова, той създава впечатлението, че все пак би трябвало да има нещо общо с нас. Затова се грижи усещането, което изпитваме към този изкуствен човек. Ако се задълбочим истински в този образ, той със сигурност вече няма да ни остави.
към текста >>

Можем да си мислим за нещо, можем да се опитваме да вземем някакво решение, но за целта да имаме нужда да си спомним нещо, което някога сме знаели, и използваме всички възможни изкуствени средства, за да си спомним това, което сме знаели.
Става така, че вече не можем да се освободим от образа на този човек, който сами сме си създали, въпреки че той очевидно е създаден по един изкуствен начин. Той ни очарова, той създава впечатлението, че все пак би трябвало да има нещо общо с нас. Затова се грижи усещането, което изпитваме към този изкуствен човек. Ако се задълбочим истински в този образ, той със сигурност вече няма да ни остави. В душата ни се осъществява един забележителен процес, един процес, който може да се сравни със следното: стигаме до един вътрешен душевен процес, който човекът непрекъснато извършва. Можем да си мислим за нещо, можем да се опитваме да вземем някакво решение, но за целта да имаме нужда да си спомним нещо, което някога сме знаели, и използваме всички възможни изкуствени средства, за да си спомним това, което сме знаели. При тези напрегнати опити да извадим от паметта си нещо, което сме забравили, осъществяваме един душевен процес, едно себеприпомняне, както го наричаме в обикновения живот. И всички мисли, които използваме с цел да си припомним нещо, са помощни мисли. Опитайте някой път да преброите колко такива помощни мисли най-често трябва да използвате, които след това отпращате, за да стигнете до това, което ви е необходимо. Такива помощни мисли служат да отварят пътя към това, което се опитваме да си спомним, от което всъщност понастоящем се нуждаем.
към текста >>

И всички мисли, които използваме с цел да си припомним нещо, са помощни мисли.
Затова се грижи усещането, което изпитваме към този изкуствен човек. Ако се задълбочим истински в този образ, той със сигурност вече няма да ни остави. В душата ни се осъществява един забележителен процес, един процес, който може да се сравни със следното: стигаме до един вътрешен душевен процес, който човекът непрекъснато извършва. Можем да си мислим за нещо, можем да се опитваме да вземем някакво решение, но за целта да имаме нужда да си спомним нещо, което някога сме знаели, и използваме всички възможни изкуствени средства, за да си спомним това, което сме знаели. При тези напрегнати опити да извадим от паметта си нещо, което сме забравили, осъществяваме един душевен процес, едно себеприпомняне, както го наричаме в обикновения живот. И всички мисли, които използваме с цел да си припомним нещо, са помощни мисли. Опитайте някой път да преброите колко такива помощни мисли най-често трябва да използвате, които след това отпращате, за да стигнете до това, което ви е необходимо. Такива помощни мисли служат да отварят пътя към това, което се опитваме да си спомним, от което всъщност понастоящем се нуждаем.
към текста >>

Опитайте някой път да преброите колко такива помощни мисли най-често трябва да използвате, които след това отпращате, за да стигнете до това, което ви е необходимо.
Ако се задълбочим истински в този образ, той със сигурност вече няма да ни остави. В душата ни се осъществява един забележителен процес, един процес, който може да се сравни със следното: стигаме до един вътрешен душевен процес, който човекът непрекъснато извършва. Можем да си мислим за нещо, можем да се опитваме да вземем някакво решение, но за целта да имаме нужда да си спомним нещо, което някога сме знаели, и използваме всички възможни изкуствени средства, за да си спомним това, което сме знаели. При тези напрегнати опити да извадим от паметта си нещо, което сме забравили, осъществяваме един душевен процес, едно себеприпомняне, както го наричаме в обикновения живот. И всички мисли, които използваме с цел да си припомним нещо, са помощни мисли. Опитайте някой път да преброите колко такива помощни мисли най-често трябва да използвате, които след това отпращате, за да стигнете до това, което ви е необходимо. Такива помощни мисли служат да отварят пътя към това, което се опитваме да си спомним, от което всъщност понастоящем се нуждаем.
към текста >>

Действието е било замислено така, че прероденият Платон се явява като гимназиален ученик, който получава най-слабата оценка за своята писмена работа за древния Платон!
Поетът Хебел е нахвърлил с няколко щриха скиците за една драма, която е искал да напише. Жалко, че не го е направил, тъй като тя е щяла да стане една много интересна драма. Действието е било замислено така, че прероденият Платон се явява като гимназиален ученик, който получава най-слабата оценка за своята писмена работа за древния Платон! За съжаление планът на Хебел не е стигнал до осъществяване. Целта не е да си помислим, че учителите са отчасти педантични и т. н. Знаем, че записаното от Хебел се базира на това, че свързаното с представите, това, което се случва в непосредствените ни представни изживявания, е по-малко или повече ограничено в настоящата инкарнация. И се получава така, както сега бе загатнато, че първото впечатление от предишната инкарнация се появява непосредствено като спомен в чувствата, като един нов вид памет. Това, което имаме като впечатление, когато от мисления човек, който сме създали, възниква тази памет, е по-скоро едно чувство, но такова чувство, че човек разбира: Впечатлението произлиза от един човек, който е съществувал някога и това си бил ти самият.
към текста >>

И се получава така, както сега бе загатнато, че първото впечатление от предишната инкарнация се появява непосредствено като спомен в чувствата, като един нов вид памет.
Жалко, че не го е направил, тъй като тя е щяла да стане една много интересна драма. Действието е било замислено така, че прероденият Платон се явява като гимназиален ученик, който получава най-слабата оценка за своята писмена работа за древния Платон! За съжаление планът на Хебел не е стигнал до осъществяване. Целта не е да си помислим, че учителите са отчасти педантични и т. н. Знаем, че записаното от Хебел се базира на това, че свързаното с представите, това, което се случва в непосредствените ни представни изживявания, е по-малко или повече ограничено в настоящата инкарнация. И се получава така, както сега бе загатнато, че първото впечатление от предишната инкарнация се появява непосредствено като спомен в чувствата, като един нов вид памет. Това, което имаме като впечатление, когато от мисления човек, който сме създали, възниква тази памет, е по-скоро едно чувство, но такова чувство, че човек разбира: Впечатлението произлиза от един човек, който е съществувал някога и това си бил ти самият. Като първо впечатление от предишната си инкарнация човек изпитва нещо като чувство-спомен.
към текста >>

И ако наблюдаваме обективно описаните впечатления, понякога ще имаме едно горчиво или сладко-горчиво или пък кисело чувство за това, което се получава от трансформацията на мисления човек.
Всеки човек, който пристъпва към антропософията, има повече или по-малко сгодни случаи лесно да изпълни това, което бе описано сега. И ако го изпълни, той вече ще види, че наистина във вътрешния му мир се създава едно впечатление, което би могъл да опише по следния начин: Веднъж видях една местност, но забравих как изглежда. Тя обаче ми хареса! И сега, ако това е било в този живот, местността няма да остави много живо впечатление-чувство, но ако впечатлението произхожда от един предишен живот, то ще направи едно особено силно впечатление-чувство. По този начин можем да си създадем особено живо впечатление като впечатление-чувство за предишните си инкарнации. И ако наблюдаваме обективно описаните впечатления, понякога ще имаме едно горчиво или сладко-горчиво или пък кисело чувство за това, което се получава от трансформацията на мисления човек. Това сладко-горчиво или друго подобно чувство е впечатлението, което ни правят нашите минали инкарнации; то е един вид душевно впечатление или впечатление-чувство.
към текста >>

Увереност благодарение на факта, че се получава едно усещане, че той изпитва едно душевно чувство или впечатление-чувство, за което знае: С това ти със сигурност не си се сдобил в този си живот.
С това бе направен опит да обърнем вниманието ви върху нещо, което може да доведе до това, у всеки човек да бъде предизвикана една непосредствена увереност, че той е съществувал в предишни животи. Увереност благодарение на факта, че се получава едно усещане, че той изпитва едно душевно чувство или впечатление-чувство, за което знае: С това ти със сигурност не си се сдобил в този си живот. Едно такова впечатление обаче се появява така, както в обикновения живот се явява споменът-представа. Може да възникне въпросът: Как можем да знаем, че впечатлението, което имаме, е спомен? Виждате ли, може само да се каже, че такова нещо не подлежи на доказване. Но е налице същото фактическо положение, което по принцип съществува в живота, когато си спомняме нещо и сме в нормално съзнание. По това можем да съдим, че това, което се появява като мисли, наистина се отнася до нещо, което сме преживели.
към текста >>

Но е налице същото фактическо положение, което по принцип съществува в живота, когато си спомняме нещо и сме в нормално съзнание.
С това бе направен опит да обърнем вниманието ви върху нещо, което може да доведе до това, у всеки човек да бъде предизвикана една непосредствена увереност, че той е съществувал в предишни животи. Увереност благодарение на факта, че се получава едно усещане, че той изпитва едно душевно чувство или впечатление-чувство, за което знае: С това ти със сигурност не си се сдобил в този си живот. Едно такова впечатление обаче се появява така, както в обикновения живот се явява споменът-представа. Може да възникне въпросът: Как можем да знаем, че впечатлението, което имаме, е спомен? Виждате ли, може само да се каже, че такова нещо не подлежи на доказване. Но е налице същото фактическо положение, което по принцип съществува в живота, когато си спомняме нещо и сме в нормално съзнание. По това можем да съдим, че това, което се появява като мисли, наистина се отнася до нещо, което сме преживели. Самата практика ни носи увереност. Това, което си представяме по описания начин, ни дава увереност в това, че впечатлението, което настъпва в душата, не се отнася до нещо, имащо общо с настоящия ни живот, а до нещо, имало нещо общо с нас в миналия ни живот.
към текста >>

Не е необходимо това да се отнася до всичко, но нека предположим пробно, че сме предизвикали всички болки и страдания, като по-мъдрият в нас ни е водел към тях, защото признаваме, че имаме нужда от тях поради нашето несъвършенство и че само с помощта на болки и страдания можем да се справим с това си несъвършенство.
Да направим обаче и нещо друго. Да вземем нашите радости, насърчения, удоволствия и да опитаме да си кажем за тях: Какво ли би било, ако си изградиш следната представа, независимо от това дали тя има нещо общо с истината: Ти изобщо не си заслужил твоите удоволствия, твоите радости и насърчения, а те са дошли при теб по милостта на по-висшите духовни сили. Не е необходимо това да се отнася до всичко, но нека предположим пробно, че сме предизвикали всички болки и страдания, като по-мъдрият в нас ни е водел към тях, защото признаваме, че имаме нужда от тях поради нашето несъвършенство и че само с помощта на болки и страдания можем да се справим с това си несъвършенство. Също така нека пробно да допуснем и противоположното: приемаме радостите си така, сякаш са не наша заслуга, а са ни дадени от духовните сили.
към текста >>

Също така нека пробно да допуснем и противоположното: приемаме радостите си така, сякаш са не наша заслуга, а са ни дадени от духовните сили.
Да направим обаче и нещо друго. Да вземем нашите радости, насърчения, удоволствия и да опитаме да си кажем за тях: Какво ли би било, ако си изградиш следната представа, независимо от това дали тя има нещо общо с истината: Ти изобщо не си заслужил твоите удоволствия, твоите радости и насърчения, а те са дошли при теб по милостта на по-висшите духовни сили. Не е необходимо това да се отнася до всичко, но нека предположим пробно, че сме предизвикали всички болки и страдания, като по-мъдрият в нас ни е водел към тях, защото признаваме, че имаме нужда от тях поради нашето несъвършенство и че само с помощта на болки и страдания можем да се справим с това си несъвършенство. Също така нека пробно да допуснем и противоположното: приемаме радостите си така, сякаш са не наша заслуга, а са ни дадени от духовните сили.
към текста >>

Този трети вид вече по-трудно можем да използваме, за да стигнем до един вид вътрешна опитност по отношение на кармата и прераждането.
Има и един трети вид преживявания. Този трети вид вече по-трудно можем да използваме, за да стигнем до един вид вътрешна опитност по отношение на кармата и прераждането. Но дори това, което сега трябва да кажа, да е трудно и отегчително, то все пак може да се използва по такъв начин, че с него да се направи един опит. При едно почтено използване във външния живот ще се разкрие като начало първо вероятността, ако човек може да повярва в това, след което обаче ще се развие все по-силната увереност, че сегашният му живот зависи от предишния тъкмо по този начин.
към текста >>

Но дори това, което сега трябва да кажа, да е трудно и отегчително, то все пак може да се използва по такъв начин, че с него да се направи един опит.
Има и един трети вид преживявания. Този трети вид вече по-трудно можем да използваме, за да стигнем до един вид вътрешна опитност по отношение на кармата и прераждането. Но дори това, което сега трябва да кажа, да е трудно и отегчително, то все пак може да се използва по такъв начин, че с него да се направи един опит. При едно почтено използване във външния живот ще се разкрие като начало първо вероятността, ако човек може да повярва в това, след което обаче ще се развие все по-силната увереност, че сегашният му живот зависи от предишния тъкмо по този начин.
към текста >>

При едно почтено използване във външния живот ще се разкрие като начало първо вероятността, ако човек може да повярва в това, след което обаче ще се развие все по-силната увереност, че сегашният му живот зависи от предишния тъкмо по този начин.
Има и един трети вид преживявания. Този трети вид вече по-трудно можем да използваме, за да стигнем до един вид вътрешна опитност по отношение на кармата и прераждането. Но дори това, което сега трябва да кажа, да е трудно и отегчително, то все пак може да се използва по такъв начин, че с него да се направи един опит. При едно почтено използване във външния живот ще се разкрие като начало първо вероятността, ако човек може да повярва в това, след което обаче ще се развие все по-силната увереност, че сегашният му живот зависи от предишния тъкмо по този начин.
към текста >>

Нека предположим, че живеем настоящия си живот между раждането и смъртта и изведнъж ни става ясно, когато сме стигнали да кажем до тридесетата си година или пък вече сме я прехвърлили – ще видим, че също и тези, които още не са достигнали тази възраст, по-късно ще минат през определени преживявания, – спомняме си за това, че тъкмо около тридесетата си година във външния свят сме се събрали с този или онзи човек.
Нека предположим, че живеем настоящия си живот между раждането и смъртта и изведнъж ни става ясно, когато сме стигнали да кажем до тридесетата си година или пък вече сме я прехвърлили – ще видим, че също и тези, които още не са достигнали тази възраст, по-късно ще минат през определени преживявания, – спомняме си за това, че тъкмо около тридесетата си година във външния свят сме се събрали с този или онзи човек. Между тридесетата и четиридесетата си година сме свързани в най-различни житейски връзки с хора от външния свят. Става така, че връзките, в които сме влезли тогава, ни изглеждат създадени от нас по време на най-зрелия ни житейски период, когато наистина сме били най-зрели хора. Това може да открием чрез разсъждения. Разсъжденията, които обаче се базират върху принципите, върху познанията на духовната наука, могат да ни доведат до мисълта, че е вярно това, което сега ще бъде казано от мен, при това не просто като едно премислено съображение, а като нещо, изведено на базата на духовно-научно изследване. Следователно това, което сега казвам, не е било открито чрез логическо мислене, а е установено чрез духовно-научно изследване.
към текста >>

Това, което носим във вътрешния си мир, е получило своя израз в нашето външно тяло.
В ранна детска възраст от все още стаеното вътре в нас биват подтиквани, определят се и се развиват силите на нашето физическо тяло. Това, което човек е придобил като причини в миналите си инкарнации, това, което е преминало с нас през портата на смъртта, духовните сили, които сме събрали, това, което носим от предишния си живот, действа и оказва влияние върху изграждането на физическото ни тяло. То действа непрекъснато и невидимо от дълбоките ни душевни пластове навътре към тялото. С напредване на възрастта това въздействие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат. И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм. Това, което носим във вътрешния си мир, е получило своя израз в нашето външно тяло. Когато наближим тридесетата си година – може да е малко по-рано или малко по-късно, – се намираме най-физически спрямо света, тогава се намираме в такава връзка със света, че сме в най-голяма близост до физическия план. Когато тогава с най-голяма яснота вярваме, че имаме външна физическа яснота по отношение на житейските връзки, в които встъпваме, трябва да кажем: Житейските връзки, в които встъпваме тогава, са тези, които в тази инкарнация най-малко зависят от това, което от рождението ни насам действа в най-дълбоките ни вътрешни пластове. При все това можем да приемем, че изобщо не е случайно това, че около тридесетата ни година се срещаме с хората, които именно тогава трябва да влязат в нашето обкръжение. Със сигурност можем да приемем, че и тогава кармата ни е в сила, така че и тези хора имат връзка с някои от предишните ни инкарнации.
към текста >>

Следователно можем да кажем: С хората, с които те свързва животът на около тридесетгодишна възраст, са ти били или родители, братя и сестри в едно предишно прераждане, или пък можеш да предположиш, че в някой от следващите ти животи ще се намират в такива роднински връзки с теб.
И тук духовно-научните факти, които неведнъж са били изследвани, показват, че много често хората, с които се срещаме около тридесетата ни година, са били свързани с нас в минали инкарнации така, че сме били с тях най-често в началото на непосредствено предхождащия ни живот, а може и преди него, като родители или братя и сестри. Отначало това ни се струва като един забележителен, изненадващ факт. Невероятно е, но много случаи показват на духовно-научното изследване, че именно нашите родители, хората, които са били до нас в изходната точка на предишния ни живот, които са ни поставили във физическия план, са кармически свързани с нас така, че в нашия нов живот няма да се срещнат с нас отново в детството ни, а едва тогава, когато в най-голяма степен сме встъпили във физическия план. Невероятно е, но много често духовно-научното изследване показва, че в една следваща инкарнация родители, братя, сестри и изобщо роднини, ще ни бъдат хората, с които в настоящия си живот сме се срещнали около тридесетата си година. Значи познанствата, които сме сключили около тридесетата си година в дадена инкарнация, могат да се окажат такива, че въпросните хора са били или ще бъдат наши кръвни роднини. Следователно можем да кажем: С хората, с които те свързва животът на около тридесетгодишна възраст, са ти били или родители, братя и сестри в едно предишно прераждане, или пък можеш да предположиш, че в някой от следващите ти животи ще се намират в такива роднински връзки с теб.
към текста >>

Тези пък, които тогава са били с нас в началото на нашия живот, сега се появяват в средата на живота ни, а за тези, които сега са били около нас в началото на живота ни, можем да предположим, че с тях ще се открием в средата на някое от следващите прераждания, че те ще влязат във връзка с нас като свободно избрани от нас спътници в живота.
Много интересен следователно е фактът, разкриващ се по един забележителен начин, че нещата не стоят така, че в последователните си прераждания да сме в едни и същи връзки с хората, с които сме заедно, а също така и че не се срещаме с тях на същата възраст, на която сме ги били срещнали преди. Случаят не е и точно обратният: не хората, с които сме се срещнали в края на живота си, се намират в началото на някоя друга инкарнация, а тези хора, с които сме се срещнали в средата на живота си. Значи нито тези, които срещаме в началото, нито пък тези, които срещаме в края, а онези, които идват в съприкосновение с нас в средата на живота, са били около нас в качеството си на кръвни роднини в някоя предхождаща инкарнация. Тези пък, които тогава са били с нас в началото на нашия живот, сега се появяват в средата на живота ни, а за тези, които сега са били около нас в началото на живота ни, можем да предположим, че с тях ще се открием в средата на някое от следващите прераждания, че те ще влязат във връзка с нас като свободно избрани от нас спътници в живота. Кармическите отношения са толкова забележителни!
към текста >>

Но вече обърнах внимание върху това, че ако човек разгледа вътрешните взаимовръзки между началото на живота в едната и средата на живота в другата инкарнация по начина, който показва духовно-научното изследване, той разбира, че това не е нещо безсмислено или безполезно.
Това, което казах сега, са неща, които показва духовно-научното изследване. Но вече обърнах внимание върху това, че ако човек разгледа вътрешните взаимовръзки между началото на живота в едната и средата на живота в другата инкарнация по начина, който показва духовно-научното изследване, той разбира, че това не е нещо безсмислено или безполезно. Другата страна е именно тази, че с помощта на такива неща, ако ги приемем и се отнесем разумно към тях, животът става разбираем и ясен. Той става разбираем и ясен, ако не просто приемем всичко по един, бих казал неясен, за да не кажа направо глуповат начин, та той става разбираем и ясен, ако човек се опита да схване, да разбере случващото се в живота така, че да види връзките с конкретните факти, които, докато си говорим само абстрактно за карма, все още не са напълно разбираеми.
към текста >>

Полезно е да размислим върху следното: Откъде идва това, че в средата на живота си, формално подтиквани от кармата, привидно с пълната сила на разсъдъка си правим това или онова познанство, за което можем да кажем: не ни ли се струва така, сякаш то е създадено независимо, обективно?
Полезно е да размислим върху следното: Откъде идва това, че в средата на живота си, формално подтиквани от кармата, привидно с пълната сила на разсъдъка си правим това или онова познанство, за което можем да кажем: не ни ли се струва така, сякаш то е създадено независимо, обективно? Това се дължи на факта, че такива хора са ни били кръвни роднини в предишни животи и сега се свързват с нас благодарение на нашата карма, тъй като имаме нещо общо с тях.
към текста >>

Ако духовните факти не ме бяха довели до това, аз действително нямаше да мога да го изведа от обикновеното логическо мислене, но след като веднъж то е на разположение, човек може да го провери логически.
Ако първоначално казаното днес ви се струва гротескно, все пак се опитайте да размислите логично върху нещата. Ако духовните факти не ме бяха довели до това, аз действително нямаше да мога да го изведа от обикновеното логическо мислене, но след като веднъж то е на разположение, човек може да го провери логически. И тогава той ще види: колкото по-внимателно, колкото по-добросъвестно подходи към проверката, толкова по-сигурно е, че ще установи, че всичко отговаря на истината. Дори за такива неща, които човек не може да провери дали са верни, като например това, което днес казахме за родителите, братята и сестрите от единия живот и познанствата в средата на другия живот, по начина по който са свързани една с друга отделните части от веригата, човек ще трябва да открие, че те не просто създават едно впечатление за голяма вероятност, а впечатление, граничещо с увереност. Когато нещата се проверят в живота, се получава една обоснована увереност. Така при някои хора, които е срещнал, човек ще види собственото си поведение и това на другите в съвсем друга светлина, ако се отнася към някого, когото открива в средата на живота си така, сякаш в предишния живот му е бил брат или сестра. С помощта на това цялата връзка ще стане много по-плодотворна, отколкото ако човек просто ей така преминава през живота.
към текста >>

Когато нещата се проверят в живота, се получава една обоснована увереност.
Ако първоначално казаното днес ви се струва гротескно, все пак се опитайте да размислите логично върху нещата. Ако духовните факти не ме бяха довели до това, аз действително нямаше да мога да го изведа от обикновеното логическо мислене, но след като веднъж то е на разположение, човек може да го провери логически. И тогава той ще види: колкото по-внимателно, колкото по-добросъвестно подходи към проверката, толкова по-сигурно е, че ще установи, че всичко отговаря на истината. Дори за такива неща, които човек не може да провери дали са верни, като например това, което днес казахме за родителите, братята и сестрите от единия живот и познанствата в средата на другия живот, по начина по който са свързани една с друга отделните части от веригата, човек ще трябва да открие, че те не просто създават едно впечатление за голяма вероятност, а впечатление, граничещо с увереност. Когато нещата се проверят в живота, се получава една обоснована увереност. Така при някои хора, които е срещнал, човек ще види собственото си поведение и това на другите в съвсем друга светлина, ако се отнася към някого, когото открива в средата на живота си така, сякаш в предишния живот му е бил брат или сестра. С помощта на това цялата връзка ще стане много по-плодотворна, отколкото ако човек просто ей така преминава през живота.
към текста >>

41. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Когато човек се опита да отговори на този въпрос по съответния начин, много лесно може да се получи недоразумение, тъй като все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква външна организация.
Когато човек се опита да отговори на този въпрос по съответния начин, много лесно може да се получи недоразумение, тъй като все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква външна организация. Не искам да кажа нищо против една такава външна организация, която трябва да е налице, за да бъде възможна грижата за антропософията във физическия план. Но важното е да си изясним това, че към една такава външна организация по принцип могат да принадлежат всички хора, които по честен и искрен начин имат дълбок интерес към въпросите на духовния живот и които искат да задълбочат своя мироглед в смисъла на едно такова движение за духовен живот. С това вече е казано, че от тези, които се присъединяват към една така описана организация, не би могло да се изисква спазване на догми или пък открито да се обявят за нейни привърженици. Друго нещо е обаче веднъж завинаги ясно да се обърне внимание на това какво всъщност прави от човека антропософ.
към текста >>

н., и това, което получава в сферата на антропософията, се получава една дълбока пропаст, една широка бездна.
Към това се прибавя и въпросът, който би трябвало да е възникнал във всяка душа, която поне малко иска да отправи своя поглед извън това, което ѝ носи ежедневието, въпросът за съдбата на душата, за началото и края на душевния живот, за взаимодействието с божествено-духовните същества, за мировите сили. И между това, което му носи ежедневието, това, за което е угрижен и т. н., и това, което получава в сферата на антропософията, се получава една дълбока пропаст, една широка бездна. Бихме могли да кажем, че за повечето хора, а също и за антропософите от съвременността почти не съществува съгласуване на антропософските им убеждения с това, което вършат и представляват навън във всекидневния живот. Нека само да поставим в публичното пространство един конкретен въпрос и да го разгледаме в духовно-научен, в антропософски смисъл, и почти веднага ще установим, че интересът, който съществува при обсъждането на общи религиозни и подобни въпроси, за такива конкретни въпроси вече не е налице. Разбира се, не можем да очакваме антропософията да се възприема непосредствено и да започне да говори на всеки. Но трябва да се обърне внимание на това, че антропософската духовна наука има мисията да въведе в живота, да включи в него всичко онова, което трябва да произтече за една душа, която все повече си създава убеждението, че идеите за прераждането и кармата са реалност. И така, като характерен отличителен белег на съвременния антропософ може да се посочи това, че той е на път да си изгради едно обосновано вътрешно убеждение за валидността на идеите за прераждането и кармата.
към текста >>

Всичко останало се получава вече от само себе си като непосредствено следствие, като последица.
Бихме могли да кажем, че за повечето хора, а също и за антропософите от съвременността почти не съществува съгласуване на антропософските им убеждения с това, което вършат и представляват навън във всекидневния живот. Нека само да поставим в публичното пространство един конкретен въпрос и да го разгледаме в духовно-научен, в антропософски смисъл, и почти веднага ще установим, че интересът, който съществува при обсъждането на общи религиозни и подобни въпроси, за такива конкретни въпроси вече не е налице. Разбира се, не можем да очакваме антропософията да се възприема непосредствено и да започне да говори на всеки. Но трябва да се обърне внимание на това, че антропософската духовна наука има мисията да въведе в живота, да включи в него всичко онова, което трябва да произтече за една душа, която все повече си създава убеждението, че идеите за прераждането и кармата са реалност. И така, като характерен отличителен белег на съвременния антропософ може да се посочи това, че той е на път да си изгради едно обосновано вътрешно убеждение за валидността на идеите за прераждането и кармата. Всичко останало се получава вече от само себе си като непосредствено следствие, като последица.
към текста >>

В действителност няма нищо по-враждебно замислено спрямо едно истинско убеждение в прераждането и кармата от житейския принцип, че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата.
Целият външен живот, както ни се представя днес, е образец за такива човешки взаимоотношения, които са оформени и изградени с изключване, дори с отричане на идеята за прераждането и кармата. И като че ли хората биха искали да изключат всички възможности чрез собственото си душевно развитие да могат да стигнат до истината, че съществуват прераждане и карма – така е устроен външният живот днес. В действителност няма нищо по-враждебно замислено спрямо едно истинско убеждение в прераждането и кармата от житейския принцип, че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата. Несъмнено тези думи звучат странно, наистина странно! Разбира се, не трябва да разглеждате нещата и така, че антропософията, видите ли, най-радикално изхвърля на бунището принципите от практическия живот и че за една нощ иска да въведе нов житейски порядък. За това и дума не може да става. Но хората трябва да започнат да възприемат мисълта, че в действителност в един световен ред, в който са убедени, че работата и заплащането трябва непосредствено да си съответстват, в който човек трябва да печели това, което му е необходимото за живота, никога не може да възникне едно истинско убеждение в прераждането и кармата. Естествено съществуващият житейски порядък първоначално трябва да си остане такъв, защото тъкмо антропософът би трябвало да осъзнава, че това, което съществува, е предизвикано пак от закона на кармата и поради това съществува с право и по необходимост.
към текста >>

Така че резултатът от едно предрождено, предземно собствено волево решение ни е поставил в нашето житейско положение и ни е дал склонност към онези удари на съдбата, които ни сполетяват.
От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва – вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения – да се чувстваме като поставени в този световен ред по случайност, да се чувстваме случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно волево решение; че ние в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния свят между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния свят сме взели решение – което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си – да се поставим на мястото, което заемаме. Така че резултатът от едно предрождено, предземно собствено волево решение ни е поставил в нашето житейско положение и ни е дал склонност към онези удари на съдбата, които ни сполетяват. И когато тогава човек стига до убеждението в реалността на закона на кармата, няма да закъснее и това той да започне да изпитва до голяма степен симпатия, а дори и любов към мястото, на което той сам се е поставил, каквото и да е това място.
към текста >>

При поети, писатели и други работещи в сферата на духовното хора това може и да се получи.
И сега бихте могли да кажете: Да, ти говориш такива странни и невероятни неща! При поети, писатели и други работещи в сферата на духовното хора това може и да се получи. Когато става въпрос за такива хора, звучи добре те да изпитват радост, любов, отдаденост към мястото, което заемат в живота. Но как е при всички онези, които са на такива работни места, които, съдейки по тяхната същност и по дейностите, които трябва да се извършват, наистина не са пригодени да събудят особена симпатия, а напротив – събуждат в човешките души усещането, че принадлежат към най-пренебрегнатите, към поробените от живота хора? Кой би отрекъл, че голяма част от съвременните културни стремежи не представлява едно непрекъснато въвеждане на подобрения в живота ни, които да премахнат недоволството от антипатичните позиции в живота? Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски домогвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост към колективното земно битие на човечеството.
към текста >>

Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски домогвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост към колективното земно битие на човечеството.
И сега бихте могли да кажете: Да, ти говориш такива странни и невероятни неща! При поети, писатели и други работещи в сферата на духовното хора това може и да се получи. Когато става въпрос за такива хора, звучи добре те да изпитват радост, любов, отдаденост към мястото, което заемат в живота. Но как е при всички онези, които са на такива работни места, които, съдейки по тяхната същност и по дейностите, които трябва да се извършват, наистина не са пригодени да събудят особена симпатия, а напротив – събуждат в човешките души усещането, че принадлежат към най-пренебрегнатите, към поробените от живота хора? Кой би отрекъл, че голяма част от съвременните културни стремежи не представлява едно непрекъснато въвеждане на подобрения в живота ни, които да премахнат недоволството от антипатичните позиции в живота? Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски домогвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост към колективното земно битие на човечеството.
към текста >>

А тези други условия трябва да са такива, които се получават в следствие от проникването на човешката душа с истината за прераждането и кармата.
Това несъмнено е така. За този, който дори само малко прозира в хода на развитието на човечеството, нещата изобщо не стоят така, че в бъдеще да можем да се озовем в един живот, който да бъде по-малко сложен. Напротив, животът ще става все по-усложнен и по-усложнен! Външният живот ще става все по-усложнен, дори и ако в бъдеще повечето човешки дейности започнат да се изпълняват от машини. Живот, който да ощастливява хората във физическата инкарнация, ще бъде възможен във все по-малка степен, освен ако не се появят едни съвсем други условия, различни от тези, които са налице в нашата култура. А тези други условия трябва да са такива, които се получават в следствие от проникването на човешката душа с истината за прераждането и кармата.
към текста >>

Едва след като човек стига до факта, че люлеещото се махало се стреми да задържи равнината на люлеене противоположно на завъртането на земята и че когато едно дълго махало бъде оставено да се люлее, посоката на люлеенето се определя от въртенето на земната повърхност, едва тогава е могъл да бъде направен изводът, че земята под махалото би трябвало да се е завъртяла.
Едва след като човек стига до факта, че люлеещото се махало се стреми да задържи равнината на люлеене противоположно на завъртането на земята и че когато едно дълго махало бъде оставено да се люлее, посоката на люлеенето се определя от въртенето на земната повърхност, едва тогава е могъл да бъде направен изводът, че земята под махалото би трябвало да се е завъртяла. Този опит, който всъщност е първото доказателство за това, че земята се движи, е направен едва през 19-ти век. По-рано не е съществувала възможност да се гледа на Коперниковата система по друг начин, освен като на хипотеза. При все това той е оказал такова влияние върху природата на човешките души от новото време, че макар Коперник наистина да е вярвал, че трябва да посвети труда си на папата, той е стоял в черния списък на църквата чак до 1822 г. Едва през 1822 г. трудът, в който е разработена неговата система, е изваден от черния списък.
към текста >>

И така, ако човешката култура не желае да претърпи упадък, в нея трябва да навлезе истината за прераждането и кармата, но за целта не разполагаме с толкова много време, колкото за възприемането на системата на Коперник.
И така, ако човешката култура не желае да претърпи упадък, в нея трябва да навлезе истината за прераждането и кармата, но за целта не разполагаме с толкова много време, колкото за възприемането на системата на Коперник. И тези, които днес се наричат антропософи, са призвани да отдадат усилията си за това истината за прераждането и кармата да се разпространи чак до детската душа. С това, разбира се, не искам да кажа, че антропософите, които имат деца, трябва да им поднесат това под формата на догма. Човек трябва да има разбиране за тези неща.
към текста >>

Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура.
За интимните истини, съдържащи се в думите прераждане и карма, ще може да бъде показано твърде малко с помощта на схематични изображения. В научни съобщения ще може да бъде докладвано твърде малко за тях. Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера. Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура. Наложително е това задълбочаване да се осъществи на една истинска антропософска почва. Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, действащи в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
към текста >>

Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, действащи в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
За интимните истини, съдържащи се в думите прераждане и карма, ще може да бъде показано твърде малко с помощта на схематични изображения. В научни съобщения ще може да бъде докладвано твърде малко за тях. Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера. Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура. Наложително е това задълбочаване да се осъществи на една истинска антропософска почва. Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, действащи в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
към текста >>

Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>

Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>

В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият.
Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация. Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност. Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно. Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума. Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации. Но смисълът по правило е във взаимното оплождане и допълване.
към текста >>

За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието.
Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност. Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно. Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума. Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации. Но смисълът по правило е във взаимното оплождане и допълване.
към текста >>

Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума.
Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно. Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума. Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации. Но смисълът по правило е във взаимното оплождане и допълване.
към текста >>

Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации.
За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно. Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума. Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации. Но смисълът по правило е във взаимното оплождане и допълване.
към текста >>

И една такава инкарнация ще се смени с друга, в която той се чувства в по-голяма степен призван да не се изгубва заради външния свят, а да укрепне във вътрешния си мир, така че да използва силата си, за да може сам да напредва.
Също и други човешки сили се намират в подобно взаимно допълване – например двете душевни способности, които определяме като способност да обичаш и една вътрешна сила, т. е. у човека да е налице едно чувство за собствено достойнство, вътрешна хармония, вътрешна себедостатъчност, и да знае какво има да прави в живота. Също и в тази връзка човешката карма действа на редуващ се принцип в различните инкарнации, като в едната човекът е белязан по-скоро от пълната с отдаденост любов към своето обкръжение, един вид забравяне за самия себе си, разтваряне в своето обкръжение. И една такава инкарнация ще се смени с друга, в която той се чувства в по-голяма степен призван да не се изгубва заради външния свят, а да укрепне във вътрешния си мир, така че да използва силата си, за да може сам да напредва. Разбира се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност. Тези две неща принадлежат едно на друго. И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва. Някои хора на драго сърце биха желали да направят много жертви, но за да се принесе една достойна за света жертва, човек първо трябва да притежава силата за тази жертва. Човекът на първо място трябва да представлява нещо, преди да може да се пожертва, иначе пожертването на себелюбието не е с особена стойност.
към текста >>

Рядко ще се повтори същото положение на нещата.
И все пак става така, че в живота помъдряваме най-много от това, в което сме сгрешили. Учим се от това, в което сме сгрешили. Точно от това, което не ни се е удало, помъдряваме най-много. Задайте си честно въпроса колко често имате възможността да повторите това, в което сте сбъркали точно в същата ситуация като преди. Рядко ще се повтори същото положение на нещата. А нямаше ли животът да е във висша степен безсмислен, ако житейската мъдрост, която сме съумели да придобием от грешките си, бъде изгубена за земното човечество? Само тогава, когато можем да се върнем обратно, когато в един съвсем нов живот можем да използваме наученото като житейски опит в едно предишно прераждане, само тогава животът има смисъл. Затова е безсмислено да се стремим към душевно съвършенство само за това земно битие, както и само за онази неземна вечност.
към текста >>

Само тогава, когато можем да се върнем обратно, когато в един съвсем нов живот можем да използваме наученото като житейски опит в едно предишно прераждане, само тогава животът има смисъл.
Учим се от това, в което сме сгрешили. Точно от това, което не ни се е удало, помъдряваме най-много. Задайте си честно въпроса колко често имате възможността да повторите това, в което сте сбъркали точно в същата ситуация като преди. Рядко ще се повтори същото положение на нещата. А нямаше ли животът да е във висша степен безсмислен, ако житейската мъдрост, която сме съумели да придобием от грешките си, бъде изгубена за земното човечество? Само тогава, когато можем да се върнем обратно, когато в един съвсем нов живот можем да използваме наученото като житейски опит в едно предишно прераждане, само тогава животът има смисъл. Затова е безсмислено да се стремим към душевно съвършенство само за това земно битие, както и само за онази неземна вечност.
към текста >>

Каква сила, каква енергия и увереност в живота щяха да получат хората, ако знаеха, че ще могат да оползотворят в един нов живот силата, която привидно се изгубва!
А особено безсмислено е за онези, които смятат, че след преминаването през портата на смъртта всичко свършва. Каква сила, каква енергия и увереност в живота щяха да получат хората, ако знаеха, че ще могат да оползотворят в един нов живот силата, която привидно се изгубва! Съвременната култура е такава, каквато е, защото за тази култура е натрупано извънредно малко от предишните инкарнации на хората. Действително душите са обеднели в следващите една след друга инкарнации. Откъде идва това, че душите обедняват?
към текста >>

Тогава все още е съществувало едно древно ясновидство, все още са били на разположение магическите сили на волята.
Да отправим поглед към онези древни времена, които отстоят преди мистерията на Голгота. Тогава все още е съществувало едно древно ясновидство, все още са били на разположение магическите сили на волята. Така е било чак до началото на християнската епоха. Но това, което е навлизало от висшите светове през последните години от древното ясновидство, е било само злото, демоническото. Навсякъде в Евангелията се споменава за демонически натури в обкръжението на Христос. Това, което е съществувало в древните времена в човешките души като първична връзка с божествено-духовните сили и същества, се е изгубило за душите. Тогава в човечеството навлиза Христос.
към текста >>

42. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

от някой като Вирхов: Рудолф Вирхов (1821 -1902), медик и антрополог, се обръща срещу спекулациите в теорията за човешкия произход ("Маймунската теория") на Хъксли.
Стр. 12. от някой като Вирхов: Рудолф Вирхов (1821 -1902), медик и антрополог, се обръща срещу спекулациите в теорията за човешкия произход ("Маймунската теория") на Хъксли.
към текста >>

В своите "Основни положения на сравнителната анатомия" (Лайпциг, 1859 г., 2-ро изд., 1870 г.) "за първи път прилага колкото смело, толкова и внимателно теорията за произхода на човека върху цялата сфера на сравнителната анатомия и по този начин осветява един голям брой дотогава неизяснени феномени" (Лексикон на Майер, 6-то изд., 1907 г.).
Стр. 19. какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма: Карл Гегенбаур, 1826-1903, анатом. В своите "Основни положения на сравнителната анатомия" (Лайпциг, 1859 г., 2-ро изд., 1870 г.) "за първи път прилага колкото смело, толкова и внимателно теорията за произхода на човека върху цялата сфера на сравнителната анатомия и по този начин осветява един голям брой дотогава неизяснени феномени" (Лексикон на Майер, 6-то изд., 1907 г.).
към текста >>

Виж "Свидетелства за положението на човека в природата", три студии, Брауншвайг, 1863 г., стр. 117.
И тогава Хъксли... доказва: Томас Хенри Хъксли, 1825-1895, английски зоолог. Виж "Свидетелства за положението на човека в природата", три студии, Брауншвайг, 1863 г., стр. 117.
към текста >>

Ернст Хекел, "Естественото сътворение на света", Научно-популярни лекции за еволюционното учение като цяло и по-специално за ученията на Дарвин, Гьоте и Ламарк, за приложението на същите във връзка с произхода на човека и други свързани с тях основополагащи въпроси на естествената наука, 24 лекции, Берлин, 1868 г., 9-то преработено и разширено издание, с портрет на автора и 30 фигури, както и многобройни илюстрации, родословни дървета и систематични таблици, Берлин, 1989 г.
Стр. 23. Ернст Хекел, "Естественото сътворение на света", Научно-популярни лекции за еволюционното учение като цяло и по-специално за ученията на Дарвин, Гьоте и Ламарк, за приложението на същите във връзка с произхода на човека и други свързани с тях основополагащи въпроси на естествената наука, 24 лекции, Берлин, 1868 г., 9-то преработено и разширено издание, с портрет на автора и 30 фигури, както и многобройни илюстрации, родословни дървета и систематични таблици, Берлин, 1989 г.
към текста >>

"В началото": д-р Пол Топинар, "Антропология", 2-ро изд., Лайпциг, 1888 г., според 3-тото френско изд., преведено от д-р Рихард Нойхаус, стр. 525.
Стр. 25. "В началото": д-р Пол Топинар, "Антропология", 2-ро изд., Лайпциг, 1888 г., според 3-тото френско изд., преведено от д-р Рихард Нойхаус, стр. 525. Това, което Топинар нарича "степен на роднинство", се появява при Хекел ("Естественото сътворение на света", Том II, в 9-тото изд., стр. 716-728, като таблица "Редица на предците в родословното дърво на човека" с вече "25 основни степени на прилика на животинската редица с човека") като "степен на прилика с човека".
към текста >>

самият той не е имал някакво по-специално положение от това на учител и съветник.
най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация: До 1923 г. Рудолф Щайнер постоянно е разделял движение от общество, от 1913 до 1923 г. самият той не е имал някакво по-специално положение от това на учител и съветник. При новоосноваването на Общото антропософско общество като международно общество със седалище в Гьотеанум, Дорнах, той се опитва да свърже движение и общество, като лично поема първото председателство. Виж Рудолф Щайнер, "Коледното събрание за основаване на Общото антропософско общество", Събр. съч. № 260, и "Учредяване на Общото антропософско общество и на Свободното висше учебно заведение за духовна наука. Повторното построяване на Гьотеанума", Събр. съч. № 260а.
към текста >>

Споменът за предишното ми положение само ще ми попречи да използвам пълноценно настоящето.
Нима се справям с толкова много наведнъж, че да не си заслужава трудът да се върна? / §99. Затова ли не? Или защото забравям за това, че вече съм бил тук? И слава Богу, че забравям. Споменът за предишното ми положение само ще ми попречи да използвам пълноценно настоящето. И това, което трябва да забравя за настоящето, завинаги ли го забравям? / §100. Или защото толкова много време би било изгубено за мен? Изгубено? Но какво толкова бих изпуснал?
към текста >>

практиката при теософите ... / Нашата противоположност ...: Рудолф Щайнер има предвид тогавашните прения с теософското общество. Срв.
Стр. 118. практиката при теософите ... / Нашата противоположност ...: Рудолф Щайнер има предвид тогавашните прения с теософското общество. Срв. "История и предпоставки на антропософското движение в сравнение с тези на Антропософското общество", Събр. съч. № 258.
към текста >>

може да се получи недоразумение, тъй като... Все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква Външна организация: има се предвид разликата между "движение" и "общество" като организационен носител на движението. Срв.
Стр. 140. може да се получи недоразумение, тъй като... Все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква Външна организация: има се предвид разликата между "движение" и "общество" като организационен носител на движението. Срв. с бележката към стр. 81.
към текста >>

че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата: виж "Духовна наука и социален въпрос", Три лекции, Берлин 1905/06 г., в "Луцифер-Гнозис 1903-1908 г." Събр. съч.
Стр. 144. че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата: виж "Духовна наука и социален въпрос", Три лекции, Берлин 1905/06 г., в "Луцифер-Гнозис 1903-1908 г." Събр. съч. № 34.
към текста >>

43. Рудолф Щайнер – Събрани съчинения GA_135 Прераждане и Карма

Луцифер-гнозис. Основополагащи статии за антропософията и дописки от списанията „Луцифер“ и „Луцифер-гнозис“ 1903-1908 г.
Луцифер-гнозис. Основополагащи статии за антропософията и дописки от списанията „Луцифер“ и „Луцифер-гнозис“ 1903-1908 г. (Събр. съч. 34)
към текста >>

44. 1. УКАЗАНИЕ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора.
Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото. Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на Бога.
към текста >>

Наред с всичко друго, което духовното познание може да ни донесе, ще бъде и това, че хора, които не са се виждали още никога на физическото поле, ще могат да се срещнат по цялото земно кълбо така, че ще знаят най-важното едни за други, просто чрез това, че се срещат на общата почва на духовното познание.
В света ние минаваме безразлични покрай онзи, за когото не знаем нищо; подаваме с любов ръка на онзи, който ни е стар познат; усмихваме се на този, когото не сме срещали отдавна и който чрез неговата среща ни изпълва с вътрешна радост. На кратко казано, създава се една връзка от човек на човек чрез това, че единият знае нещо за другия. Когато се събираме като търсители на духа, тогава всички знаем нещо един за друг и никой не ни е чужд. Ние знаем за другия, че в неговото най-вътрешно същество, в неговата истинска човешка ядка живее с нас заедно същият духовен идеал. И така той ни се явява като един стар познат, като един самопонятен познат. Наред с всичко друго, което духовното познание може да ни донесе, ще бъде и това, че хора, които не са се виждали още никога на физическото поле, ще могат да се срещнат по цялото земно кълбо така, че ще знаят най-важното едни за други, просто чрез това, че се срещат на общата почва на духовното познание. Това предава на всичко, което вършим и говорим, онзи тон на сърдечност, който не трябва да липсва, когато се събираме, онзи тон на сърдечност, който бе изразен именно тук и за който аз така сърдечно благодаря. Обични приятели, когато в сказките, които бяха искани да изнеса, въпреки привидно само духовното, в което ще ни въведат именно първите сказки, когато в тези сказки Вие ще доловите нещо от сърдечния тон, тогава ще сте ме разбрали правилно. Това трябва да правим ние така многократно като духовни изследователи и като стремящи се: да пребродим първо полетата на духовното, за да можем накрая, когато сме оставили да действуват върху нас най-разнообразните неща на духовния живот, да се срещнем отново в резултатите на тези духовни познания като в един сърдечен хармоничен тон. Така бих искал аз да ме разберете малко от тази гледна точка. Макар и съгласно задачата, която ми бе поставена от нашите обични приятели, ние ще разгледаме привидно чисто духовни факти, въпреки това в течение на тези дни не ще бъде казано нищо, което не трябва да бъде свързано с посочените именно тук цели.
към текста >>

Това трябва да правим ние така многократно като духовни изследователи и като стремящи се: да пребродим първо полетата на духовното, за да можем накрая, когато сме оставили да действуват върху нас най-разнообразните неща на духовния живот, да се срещнем отново в резултатите на тези духовни познания като в един сърдечен хармоничен тон.
Ние знаем за другия, че в неговото най-вътрешно същество, в неговата истинска човешка ядка живее с нас заедно същият духовен идеал. И така той ни се явява като един стар познат, като един самопонятен познат. Наред с всичко друго, което духовното познание може да ни донесе, ще бъде и това, че хора, които не са се виждали още никога на физическото поле, ще могат да се срещнат по цялото земно кълбо така, че ще знаят най-важното едни за други, просто чрез това, че се срещат на общата почва на духовното познание. Това предава на всичко, което вършим и говорим, онзи тон на сърдечност, който не трябва да липсва, когато се събираме, онзи тон на сърдечност, който бе изразен именно тук и за който аз така сърдечно благодаря. Обични приятели, когато в сказките, които бяха искани да изнеса, въпреки привидно само духовното, в което ще ни въведат именно първите сказки, когато в тези сказки Вие ще доловите нещо от сърдечния тон, тогава ще сте ме разбрали правилно. Това трябва да правим ние така многократно като духовни изследователи и като стремящи се: да пребродим първо полетата на духовното, за да можем накрая, когато сме оставили да действуват върху нас най-разнообразните неща на духовния живот, да се срещнем отново в резултатите на тези духовни познания като в един сърдечен хармоничен тон. Така бих искал аз да ме разберете малко от тази гледна точка. Макар и съгласно задачата, която ми бе поставена от нашите обични приятели, ние ще разгледаме привидно чисто духовни факти, въпреки това в течение на тези дни не ще бъде казано нищо, което не трябва да бъде свързано с посочените именно тук цели. И след като казах предварително тези думи, позволете ми да премина веднага към обекта, който съставлява нашата задача.
към текста >>

45. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Когато ме повикаха от любов тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела. С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека. От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят. Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата. Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества. Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят. Какво причисляваме ние към физическия свят?
към текста >>

Това е характерното за духовното, че човек може да го познае едвам тогава, когато положи усилия да стане, макар и в малък размер, друг, различен от това, което е бил по-рано.
Естествено би могло да събуди съмнение, когато се казва, че това, което вършим като хора във физическия свят, принадлежи към физическия свят, защото трябва да си кажем, че като действуват във физическия свят хората внасят нещо духовно в този физически свят. Хората не действуват само така, както им внушават физическите инстинкти и страсти, а те действуват например според морални принципи, морал пронизва нашите действия, нашите дела. Без съмнение, когато действуваме морално, в нашите действия работят духовни импулси, обаче арената, на която действуваме морално, е все пак физическият свят. И както в нашите морални действия работят духовния импулси, също така чрез цветовете, чрез тонове те, чрез топлината и студа, чрез всички сетивни възприятия проникват духовни импулси. За външното възприятие, за това, което външният човек може да познае и да върши, духовното е на първо време така да се каже навсякъде скрито, забулено. Това е характерното за духовното, че човек може да го познае едвам тогава, когато положи усилия да стане, макар и в малък размер, друг, различен от това, което е бил по-рано.
към текста >>

Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят. След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род. Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития. Всъщност светът, който се представя на окултно обучения поглед като първия, от духовните светове, изненадва най-често днешния ум, съвременната способността разбиране нещата. Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
към текста >>

Да предположим, че правим това в някой ден, когато никакво облаче, когато и най-малкото бяло, сребърно облаче не прекъсва синия цвят на небето.
А сега, обични приятели, трябва да Ви покажа пътя, по който може да се стигне до едно такова твърдение, което току що бе изказано, до твърдението, че зад нашата физическа природа се намира едно етерно или жизнено тяло всъщност един етерен или жизнен свят -, едно множество, едно разнообразие от диференцирани същества. Когато искам да кажа, как може да се стигне до това, тогава мога да облека това в простите думи: ние стигаме все повече до признаването на този етерен или жизнен свят зад физическата природа чрез това, че започваме да чувствуваме морално целия свят, който ни за обикаля. Що значи това: да чувствуваме света морално? Нека насочим първо нашия поглед, гледайки от Земята, в далечините на мировото пространство, от които насреща ни идва синият цвят на небето. Да предположим, че правим това в някой ден, когато никакво облаче, когато и най-малкото бяло, сребърно облаче не прекъсва синия цвят на небето. Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит.
към текста >>

Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето.
А сега, обични приятели, трябва да Ви покажа пътя, по който може да се стигне до едно такова твърдение, което току що бе изказано, до твърдението, че зад нашата физическа природа се намира едно етерно или жизнено тяло всъщност един етерен или жизнен свят -, едно множество, едно разнообразие от диференцирани същества. Когато искам да кажа, как може да се стигне до това, тогава мога да облека това в простите думи: ние стигаме все повече до признаването на този етерен или жизнен свят зад физическата природа чрез това, че започваме да чувствуваме морално целия свят, който ни за обикаля. Що значи това: да чувствуваме света морално? Нека насочим първо нашия поглед, гледайки от Земята, в далечините на мировото пространство, от които насреща ни идва синият цвят на небето. Да предположим, че правим това в някой ден, когато никакво облаче, когато и най-малкото бяло, сребърно облаче не прекъсва синия цвят на небето. Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо.
към текста >>

Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота.
Що значи това: да чувствуваме света морално? Нека насочим първо нашия поглед, гледайки от Земята, в далечините на мировото пространство, от които насреща ни идва синият цвят на небето. Да предположим, че правим това в някой ден, когато никакво облаче, когато и най-малкото бяло, сребърно облаче не прекъсва синия цвят на небето. Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост.
към текста >>

Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас.
Нека насочим първо нашия поглед, гледайки от Земята, в далечините на мировото пространство, от които насреща ни идва синият цвят на небето. Да предположим, че правим това в някой ден, когато никакво облаче, когато и най-малкото бяло, сребърно облаче не прекъсва синия цвят на небето. Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост. Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод.
към текста >>

Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо.
Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост. Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод. Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят.
към текста >>

Да предположим, че чуваме един тон и след това, неговата октава.
Тя може по сънния начин да предизвика в нас едно морално чувство, както бе описано сега за синия цвят на небето и за зеления цвят на растенията. Тя ще предизвика моралното чувство за всичко, което наричаме явление на материята в света. И едвам когато гледайки белия цвят на снежната покривка сме забравили всичко друго и чувствуваме белия цвят, а след това този бял цвят изчезва за нас, тогава ние добиваме едно разбиране за това, което изпълва света като материя. Тогава ние чувствуваме материята тъчаща и живееща в света. По този начин ние можем да превърнем всички зрителни впечатления в морални, така можем да превърнем звуковите впечатления в морални чувства. Да предположим, че чуваме един тон и след това, неговата октава. Когато по отношение на това двузвучие на един основен тон и на неговата октава настроим отново нашата душа така, че тя да забрави всичко останало, да заличи от себе си всичко друго и тогава, отдадени изцяло на двузвучието на основния тон и на неговата октава довеждаме нещата до там, че въпреки звученето на тези два тона ние вече не ги чуваме, когато стигнем до там да отвърнем вниманието си от това двузвучие, ние откриваме, че в нашата душа отново е било предизвикано едно морално чувство. Тогава започваме да добиваме едно духовно разбиране за това, което изживяваме, когато в нас живее едно желание, което иска да ни доведе до нещо и след това в него действува нашият разум. Съзвучието на желанието и разума, на мисълта и желанието, както те живеят в човешката душа, това се чувствува при един тон и неговата октава.
към текста >>

Да предположим, че проникваме във вътрешността на Земята.
Аз Ви казах, че трябва да повдигнем всичко, което действува във външния свят върху нас, до морално действие, както това бе описано. Ние приведохме като пример, как можем да издигнем до морални впечатления синия цвят на небето, зеления цвят на растителността, белия цвят на снега. Да предположим, че проникваме във вътрешността на Земята. Когато се сдружим, да речем, с миньорите, тогава, прониквайки във вътрешността на Земята, ние стигаме в една област, в която не можем отначало да обучим нашите очи така, че те да превърнат един поглед в едно морално впечатление. Но ние забелязваме тогава в нашето чувство топлина, диференцирани топлинни различия. Тях трябва да чувствуваме ние първо, това трябва да бъде физическо то впечатление, физическото природно впечатление, когато се потопяваме в царството на земното. Когато обгърнем с поглед тези топлинни разлики, тези размествания на топлината, и оставим да действува върху нас това, което иначе действува върху нашите сетива, тогава чрез това проникване във вътрешността на Земята, чрез това свързване на нашето същество с това, което действува във вътрешността на Земята, ние получаваме определено изживяване: Ако тогава именно не обръщаме внимание на всичко останало, което би могло да ни направи впечатление, ако положим усилия да не усещаме там долу нищо друга, да не усещаме също топлинните разлики, чрез които само сме се подготвили; а ако се постараем да не чуваме нищо и да не виждаме нищо, а само да оставим да ни действува впечатлението, така, че това възниква като нещо морално от нашата душа, тогава пред нашия окултен поглед се явява онази класа творящи природни същества, които за окултиста действуват действително във всичко земно, а именно във всичко металическо и които се изразяват за неговата имагинация, за неговото имагинативно познание в рязко очертани форми от най-различен вид.
към текста >>

Когато обгърнем с поглед тези топлинни разлики, тези размествания на топлината, и оставим да действува върху нас това, което иначе действува върху нашите сетива, тогава чрез това проникване във вътрешността на Земята, чрез това свързване на нашето същество с това, което действува във вътрешността на Земята, ние получаваме определено изживяване: Ако тогава именно не обръщаме внимание на всичко останало, което би могло да ни направи впечатление, ако положим усилия да не усещаме там долу нищо друга, да не усещаме също топлинните разлики, чрез които само сме се подготвили; а ако се постараем да не чуваме нищо и да не виждаме нищо, а само да оставим да ни действува впечатлението, така, че това възниква като нещо морално от нашата душа, тогава пред нашия окултен поглед се явява онази класа творящи природни същества, които за окултиста действуват действително във всичко земно, а именно във всичко металическо и които се изразяват за неговата имагинация, за неговото имагинативно познание в рязко очертани форми от най-различен вид.
Ние приведохме като пример, как можем да издигнем до морални впечатления синия цвят на небето, зеления цвят на растителността, белия цвят на снега. Да предположим, че проникваме във вътрешността на Земята. Когато се сдружим, да речем, с миньорите, тогава, прониквайки във вътрешността на Земята, ние стигаме в една област, в която не можем отначало да обучим нашите очи така, че те да превърнат един поглед в едно морално впечатление. Но ние забелязваме тогава в нашето чувство топлина, диференцирани топлинни различия. Тях трябва да чувствуваме ние първо, това трябва да бъде физическо то впечатление, физическото природно впечатление, когато се потопяваме в царството на земното. Когато обгърнем с поглед тези топлинни разлики, тези размествания на топлината, и оставим да действува върху нас това, което иначе действува върху нашите сетива, тогава чрез това проникване във вътрешността на Земята, чрез това свързване на нашето същество с това, което действува във вътрешността на Земята, ние получаваме определено изживяване: Ако тогава именно не обръщаме внимание на всичко останало, което би могло да ни направи впечатление, ако положим усилия да не усещаме там долу нищо друга, да не усещаме също топлинните разлики, чрез които само сме се подготвили; а ако се постараем да не чуваме нищо и да не виждаме нищо, а само да оставим да ни действува впечатлението, така, че това възниква като нещо морално от нашата душа, тогава пред нашия окултен поглед се явява онази класа творящи природни същества, които за окултиста действуват действително във всичко земно, а именно във всичко металическо и които се изразяват за неговата имагинация, за неговото имагинативно познание в рязко очертани форми от най-различен вид.
към текста >>

Както с окултния поглед можем да възприемаме по този начин в нашата имагинация /в нашето имагинативно познание/ строго очертани природни същества, както можем да имаме по този начин пред нас рязко очертани същества, по същия начин се получава една друга възможност за окултния поглед, да имаме едно впечатление от същества, които се намират непосредствено зад булото на природата.
Както с окултния поглед можем да възприемаме по този начин в нашата имагинация /в нашето имагинативно познание/ строго очертани природни същества, както можем да имаме по този начин пред нас рязко очертани същества, по същия начин се получава една друга възможност за окултния поглед, да имаме едно впечатление от същества, които се намират непосредствено зад булото на природата. Когато да речем – някой ден, в който отношенията на времето се менят във всеки момент, в който например се образуват облаци, от облаците пада дъжд, в който може би също от Земята отново се издига нагоре мъгла, когато в някой такъв ден се отдадем на тези деления по същия начин, както това бе описано преди малко, така щото да на правим на мястото на физическото впечатление да се яви едно морално впечатление тогава отново можем да имаме едно определено изживяване. Особено подходящо е, когато се отдадем на особената игра да речем на една водна маса разпръскваща се, скачала в един водопад; когато се отдадем на образувалите се, разтопяващите се мъгли и на водните пари, които изпълват въздуха и се издигат подобно на дим нагоре, или когато гледаме, как един ситен дъжд пада на земята или чувствуваме също, как през въздуха преминава едно леко ромолене -, когато по отношение на всичко това чувствуваме морално, това прави да ни се яви втората класа същества, по отношение на които можем да употребим думата метаморфоза, преобразуване. Ние, не бихме могли да нарисуваме тази втора група същества, също както не можем да нарисуваме светкавицата; можем да запазим една форма, една определена форма, която съществува само един миг, а следващия миг вече изчезва. Следователно такива постоянно преобразуващи се същества, за които можем да намерим един символ за нашата имагинация най-много в променящите се форми на облаците, тези същества ни се явяват като втора класа същества.
към текста >>

Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение.
Когато наблюдаваме растения, как те през време на пролетта поникват, покарват от Земята вземете си добра бележка, кога то растенията покарват техните първи зелени издънки, не по-късно когато се приготвят да носят плодове -, тогава окултният поглед чувствува, че същите същества, които беше открил в разпръскващата се вода и в образуващите се мъгли, обгръщат като че ги оплакват /умиват/ напълващите растения. Така щото можем да кажем, че когато тук на Земята виждаме да покарват растенията, ние ги виждаме навсякъде като обмивани от такива метаморфозиращи се същества. И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата. Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение. Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата. Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят. Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода. Тази е втората класа, да речем, природни сили и природни същества.
към текста >>

Този трябва да бъде ходът на нашите разглеждания, че първо ще опишем просто фактите, които окултно обученият поглед може да изживее при външния свят; факти, които се получават, когато гледаме дълбочините на земята, атмосферата, това, което става в отделните природни царства, което става в небесните ширини при движещите се планети, при изпълващите небесното пространство неподвижни звезди.
Когато утре ще преминем към описанието на третата и четвърта класа, която е още по-интересна, това ще ни се покаже още по-точно. Това трябва да запомним, когато провеждаме такива разглеждания, които стоят така далече от съвременното съзнание на човечеството: "всичко, което в този свят застава срещу нас, е нещо физическо, проникнато от нещо духовно." Както трябва да си представим отделния човек проникнат от това, което окултният поглед вижда като етерно тяло, така също трябва да си представим всичко, което тъче и съществува във външния свят, проникнато от едно множество, от едно разнообразие от духовни живи същества и сили. Този трябва да бъде ходът на нашите разглеждания, че първо ще опишем просто фактите, които окултно обученият поглед може да изживее при външния свят; факти, които се получават, когато гледаме дълбочините на земята, атмосферата, това, което става в отделните природни царства, което става в небесните ширини при движещите се планети, при изпълващите небесното пространство неподвижни звезди. След това едвам накрая ще свържем цялото в един вид теоретическо познание, което ще ни изясни върху това, което стои като не що духовно на основата на нашата физическа Вселена и на нейните различни царства и области.
към текста >>

46. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества.
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят. Днес ще говорим първо за още две класи, за още две категории природни духове. Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества. Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества. Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма. Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства.
към текста >>

Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества.
Вчера вечерта аз се опитах първо да покажа пътя, който води човешката душа до наблюдението на онзи духовен свят, който е скрит непосредствено зад сетивния физически свят, и аз се опитах да обърна внимание то Ви върху две класи, върху две категории духовни същества, които окултният поглед намира, когато повдигне по описания вчера начин булото от сетивния свят. Днес ще говорим първо за още две класи, за още две категории природни духове. Единият вид от тези същества, следователно една особена категория, се получава за окултно обучения поглед тогава, когато се наблюдава постепенното увяхване и умиране да речем на растителния свят в късно лято или през есента, главно умирането на природните същества. Още когато растенията започват да развиват плодове в техните цветове, можем да оставим това образуване, това развитие на плодовете да действува върху нашата душа така, както описахме това вчера; и по същия начин, както бе описано вчера, се получава тогава за имагинативното познание впечатлението от духовни същества, които имат нещо общо с умирането, с увяхването на природните същества. Както вчера можахме да опишем, че през пролетта растенията са така да се каже изтеглени от земята чрез определени същества, които са подложени на една постоянна метаморфоза, така също можем да кажем: когато растенията например са се развили постепенно и отново настъпва необходимостта те да увехнат, тогава влизат в действие други същества; същества за които не можем да кажем, че постоянно променят техните форми; защото всъщност за тях можем само да кажем, че те нямат никаква истинска форма. Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух.
към текста >>

Върху нашата душа трябва да действува един колкото е възможно чист от вода въздух, когато искаме да получим имагинацията за тези метеорно просветващи и отново угасвайки същества, въздух пропит от слънчевата топлина.
Проблясвайки светкавично, проблясвайки като малки метеори и отново изчезвайки, така ни се явяват тези същества; отново проблясващи и отново изчезващи, така че всъщност нямаме пред нас никаква определена форма, а нещо, което префучава като метеор светещо като блуждаещи светлини и угасващо. Тези същества са свързани първо с узряването на всичко, което съществува в природните царства. Тези сили или същества съществуват, за да могат да узряват съществата в природните царства. За окултния поглед тези същества са всъщност възприемаеми само тогава, когато този поглед се насочва единствено върху въздуха, а именно върху един колкото е възможно по-чист въздух. Вчера ние трябваше да опишем втория вид природни същества така, като оставяме да действува върху нас искрящо разпръскващата се вода, която ни се предлага в образуването на облаците или по някой друг начин. Върху нашата душа трябва да действува един колкото е възможно чист от вода въздух, когато искаме да получим имагинацията за тези метеорно просветващи и отново угасвайки същества, въздух пропит от слънчевата топлина. Тези същества живеят така да се каже невидими в чистия от вода въздух и алчно смучат светлината, която прониква въздуха и която ги прави да проблясват и да светят. Тези същества се спускат върху света на растенията например или също върху животинския свят и се грижат за тяхното узряване. От начина, по който стигаме до тези същества, ние виждаме вече, че те стоят в определено отношение с това, което от най-древни времена Окултизмът нарича елементи. Това, което вчера описахме като първия вид такива същества, ние ги намираме, когато слизаме в дълбочините на Земята, когато проникваме в твърдата част на нашата планета; тогава на нашата имагинация, на нашето имагинативно познание се показват същества, които имат определена форма, така щото можем да наречем тези същества също: природните духове на твърдата материя или природни същества на Земята. Втората категория, която описахме вчера, ние ги намерихме в свиващата се и разпръскващата се вода; ето защо можем да свържем тези същества с това, което окултизмът нарича от най-древни времена течен или воден елемент или накратко вода.
към текста >>

Какво се получава сега, когато изтеглим, когато премахнем също и това, което трябва да назовем такова етерно тяло на Земята?
Още вчера ние обърнахме вниманието върху това, че тези различни същества означават за цялата наша Земя с нейните природни царства, следователно за целия земен физически свят това, което за отделния човек е етерното или жизнено тяло. Но ние казахме, че това етерно или жизнено тяло на човека е едно единство, докато етерното тяло на Земята се състои от много, много такива природни духове, които освен това се делят на четири категории. В живото задружно действие на тези природни духове се състои етерното или жизнено тяло на Земята. Следователно това етерно тяло на Земята не е никак едно единство, а едно множество, едно разнообразие от същества. Когато искаме да познаем това етерно тяло на Земята с окултния поглед, тогава както това бе описано вчера ние трябва да оставим физическия свят да действува морално върху нас и чрез това да бъде повдигнато булото на физическия свят, тогава това, което се напира непосредствено под това було, това етерно тяло на Земята, става така да се каже видимо. Какво се получава сега, когато изтеглим, когато премахнем също и това, което трябва да назовем такова етерно тяло на Земята? Ние знаем, обични приятели, че като трети член на човешкото същество зад етерното тяло се намира астралното тяло, тялото, което е носител на нашите желания, на нашите страсти. Така щото можем да кажем ако се абстрахираме от по-висшите членове на човешката природа: при човека имаме първо физическото тяло, след това зад физическото тяло етерното тяло и зад етерното тяло имаме астралното тяло. Същото е положението и при външната природа: когато отстраним физическото, ние стигаме във всеки случай до едно множество, обаче това множество представлява за нас етерното тяло на цялата наша Земя с всички нейни природни царства. Можем ли да говорим също и за едно астрално тяло на Земята? За нещо, което по отношение на цялата Земя, по отношение на всички природни царства на нашата Земя отговаря на астралното тяло на човека?
към текста >>

Същото е положението и при външната природа: когато отстраним физическото, ние стигаме във всеки случай до едно множество, обаче това множество представлява за нас етерното тяло на цялата наша Земя с всички нейни природни царства.
Следователно това етерно тяло на Земята не е никак едно единство, а едно множество, едно разнообразие от същества. Когато искаме да познаем това етерно тяло на Земята с окултния поглед, тогава както това бе описано вчера ние трябва да оставим физическия свят да действува морално върху нас и чрез това да бъде повдигнато булото на физическия свят, тогава това, което се напира непосредствено под това було, това етерно тяло на Земята, става така да се каже видимо. Какво се получава сега, когато изтеглим, когато премахнем също и това, което трябва да назовем такова етерно тяло на Земята? Ние знаем, обични приятели, че като трети член на човешкото същество зад етерното тяло се намира астралното тяло, тялото, което е носител на нашите желания, на нашите страсти. Така щото можем да кажем ако се абстрахираме от по-висшите членове на човешката природа: при човека имаме първо физическото тяло, след това зад физическото тяло етерното тяло и зад етерното тяло имаме астралното тяло. Същото е положението и при външната природа: когато отстраним физическото, ние стигаме във всеки случай до едно множество, обаче това множество представлява за нас етерното тяло на цялата наша Земя с всички нейни природни царства. Можем ли да говорим също и за едно астрално тяло на Земята? За нещо, което по отношение на цялата Земя, по отношение на всички природни царства на нашата Земя отговаря на астралното тяло на човека? Без съмнение ние не можем да стигнем така лесно до това астрално тяло на Земята както до нейното етер но тяло. Видяхме, че можем да стигнем до етерното тяло на Земята, когато оставим явленията на света да ни говорят не само чрез впечатленията на сетивата, да ни действуват не само чрез впечатленията на сетивата, а морално. Ако обаче искаме да проникнем по-нататък, тогава за човека са необходими по-дълбоки окултни упражнения, каквито намирате описани отчасти доколкото те могат да бъдат предадени в една външна публикация в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове?
към текста >>

Това нареждане, че единият път върху тази или онази област на Земята трябва да действуват духовете на Водата, другият път духовете на въздуха, тези неща се менят според различните области на Земята: положението на северното земно полукълбо е съвършено различно от това на южното полукълбо.
Първото нещо, което прави впечатление на школувания до тази степен окултен поглед, това е, че този нов вид духове, които той възприема сега, са един вид заповедници на природните духове, повелители на тези духове. Нека си изясним, доколко те са такива повелители. Видите ли: аз ви казах, че онези същества, които можем да наречем природни духове на водата, действуват особено при покарващите, при израстващите от земята растения. Онези същества, които можем да наречем природни духове на Въздуха, играят повече една роля, когато през късно лято и през есента растенията трябва да увехнат. Тогава подобните на метеори духове на въздуха се спускат над света на растенията и се насищат един вид от този свят на растенията, като ги правят да увехнат в техните пролетни и летни форми. Това нареждане, че единият път върху тази или онази област на Земята трябва да действуват духовете на Водата, другият път духовете на въздуха, тези неща се менят според различните области на Земята: положението на северното земно полукълбо е съвършено различно от това на южното полукълбо. Това нареждане, да бъдат един вид насочвани в подходящия момент съответните природни духове в тяхната работа, това нареждане изхожда от онези духовни същества, които се научаваме да познаваме само тогава, когато окултният поглед е обучен до така степен, че когато човекът се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той пак може да има съзнание и да възприема един нов свят около себе си. Във връзка с нашата Земя, във връзка с нашата планета Земя действуват духовни Същества, които разпределят работите на природните духове по годишни времена, които произвеждат смяната на годишните времена чрез това, че разпределят работите на природните духове за различните земни области. Тези духовни същества представляват онова, което бихме могли да наречем астрално тяло на Земята. Това са също същите онези същества, в които се потопява със своето астрално тяло човекът вечер при своето заспиване. Това астрално тяло е свързано със Земята, то се състои от по-висши същества, от по-висши духове, и в областта на тези по-висши духове, които обгръщат планетата Земя и я проникват като една духовна атмосфера, в областта на тези духове се потопява собственото астрално тяло на човека през време на нощта.
към текста >>

Тези мерки се състоят в това, че се полагат грижи, щото онзи, който трябва да бъде доведен до ясновиждане чрез медитация, съсредоточение и чрез други езотерични упражненията запази в цялото ясновидско, окултно наблюдение две неща, да не изгуби две неща.
И тъй като човекът е съединен както описахме с това разнообразие, потопен в това разнообразие, ако той още спи със своя Аз и е пробуден със своето астрално тяло, той се чувствува като разкъсан на парчета сред света на Духовете на циклите на времената. Обаче това трябва да бъде избягнато при едно правилно езотерично развитие. Ето защо тези, които могат да дадат указание за едно правилно езотерично развитие, показват също мерки, чрез които човек може да подържа своя Аз буден, когато вече и неговото астрално тяло е пробудено. Ако неговият Аз би останал заспал, когато астралното му тяло е вече будно, човек би изгубил своята вътрешна свързаност, своето вътрешно сцепление и би се чувствувал както Дионисий разкъсан в целия астрален свят на Земята който се състои от Духовете на циклите на времената. Следователно при едно правилно езотерично развитие се вземат мерки, благодарение на които това не трябва да се случи. Тези мерки се състоят в това, че се полагат грижи, щото онзи, който трябва да бъде доведен до ясновиждане чрез медитация, съсредоточение и чрез други езотерични упражненията запази в цялото ясновидско, окултно наблюдение две неща, да не изгуби две неща. Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена. С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот. В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот.
към текста >>

Един важен принцип на окултното развитие е този, човек да не си приписва никаква друга стойност, освен онази, която се получава от неговите дела на физическия свят в настоящото въплъщение.
Нека се разберем тук съвсем правилно, обични приятели! С това е казано нещо извънредно важно. Когато един човек би бил заставен чрез своето окултно развитие да си каже внезапно: "аз съм въплъщението на този или онзи дух", без за това да съществува някакво оправдание чрез всичко, което той е извършил досега, което съществува вече във физическия свят чрез него, тогава неговата памет би била прекъсната в окултен смисъл. Един важен принцип на окултното развитие е този, човек да не си приписва никаква друга стойност, освен онази, която се получава от неговите дела на физическия свят в настоящото въплъщение. Това е извънредно важно. Всяко друга стойност трябва да дойде само на основата на едно по-високо развитие, което се получава само тогава, когато човек стои здраво на почвата, че не се счита за нищо друго, освен за това, което е можал да извърши в настоящото въплъщение. Това е също естествено, ако разглеждаме обективно нещата. Защото това, което сме извършили в настоящото въплъщение, е също резултат на нашите предишни въплъщения, то е това, което Кармата е направили до сега от нас. Това, което Кармата ще направи по-нататък от нас, ние трябва да го оставим то да стане и не трябва да го причисляваме към нашата стойност.
към текста >>

Всяко друга стойност трябва да дойде само на основата на едно по-високо развитие, което се получава само тогава, когато човек стои здраво на почвата, че не се счита за нищо друго, освен за това, което е можал да извърши в настоящото въплъщение.
Нека се разберем тук съвсем правилно, обични приятели! С това е казано нещо извънредно важно. Когато един човек би бил заставен чрез своето окултно развитие да си каже внезапно: "аз съм въплъщението на този или онзи дух", без за това да съществува някакво оправдание чрез всичко, което той е извършил досега, което съществува вече във физическия свят чрез него, тогава неговата памет би била прекъсната в окултен смисъл. Един важен принцип на окултното развитие е този, човек да не си приписва никаква друга стойност, освен онази, която се получава от неговите дела на физическия свят в настоящото въплъщение. Това е извънредно важно. Всяко друга стойност трябва да дойде само на основата на едно по-високо развитие, което се получава само тогава, когато човек стои здраво на почвата, че не се счита за нищо друго, освен за това, което е можал да извърши в настоящото въплъщение. Това е също естествено, ако разглеждаме обективно нещата. Защото това, което сме извършили в настоящото въплъщение, е също резултат на нашите предишни въплъщения, то е това, което Кармата е направили до сега от нас. Това, което Кармата ще направи по-нататък от нас, ние трябва да го оставим то да стане и не трябва да го причисляваме към нашата стойност. Накратко казано, когато искаме да си предадем някаква стойност, ние ще можем да сторим по правилен начин това в началото на езотеричното развитие само тогава, когато си приписваме нашата стойност само от това, което ни се предлага като наше минало в спомена. Този е единият елемент, който трябва да си запазим, за да не заспива нашият Аз през време, когато нашето астрално тяло се събужда.
към текста >>

Ние чувствуваме така да се каже всичко, което се получава само като свойства на нашето физическо тяло, на нашето етерно тяло, като отнето от нас.
Паметта така, че да си приписваме стойност само от разглеждането на това, което вече сме станали, без да се позоваваме на бъдещето, на това, което още ще извършим; съвестта така, до такава степен, до която сме я добили в напълно обикновения физически свят досега: тогава трябва да си запазим. Когато запазим тези два елемента в нашето съзнание, а именно нашата здрава памет, която не ни внушава илюзорно, че сме нещо друго от това, което е резултат на нашите досегашни дела; и нашата съвест, която не ни кара да вземаме лекомислено моралните неща, не ни кара да ги вземаме по-лекомислено отколкото сме ги вземали до настоящия момент, а колкото е възможно по-сериозно. Когато сме запазили тези две неща, тогава нашият Аз не може никога да за спи, когато нашето астрално тяло е пробудено. Тогава ние внасяме сцеплението на нашия Аз в света, в който се събуждаме с нашето астрално тяло, когато спим така да се каже бидейки будни, когато запазваме нашето, съзнание в състоянието, в което сме освободени от нашето физическо и от нашето етерно тяло. И тогава, ако сме будни с нашия Аз, ние не само чувствуваме нашето астрално тяло свързано с всички духовни същества, които днес описахме като Духове на циклите на времената на нашата планета, а тогава чувствува ме по твърде особен начин, че всъщност нямаме вече едно непосредствено отношение към отделния човек, който е носител на това физическо тяло, на това етерно тяло, в който се намираме обикновено. Ние чувствуваме така да се каже всичко, което се получава само като свойства на нашето физическо тяло, на нашето етерно тяло, като отнето от нас. Ето защо тогава чувствуваме като че ни е отнето всичко онова, което може да живее само външно на някоя територия на нашата планета. Защото това, което живее на една територия на нашата планета, то е свързано именно с Духовете на циклите на времената. Обаче сега, когато се пробуждаме с нашия Аз, ние не само се чувствуваме разлети в целия свят на Духовете на циклите на времената, а се чувствуваме едно с целия единен Дух на самата планета, пробуждаме се в единния Дух на самата планета.
към текста >>

Отначало положението е само такова, че то представлява само едно начало.
Като изказвам това така, Вие не трябва да вярвате, че с израза: "човекът е станал едно с духа на планетата, живее в единство с този дух на планетата", че с това е казано нещо извънредно много за отношение на ясновидството. Отначало положението е само такова, че то представлява само едно начало. Защото когато човек се е пробудил по описания начин, положението е такова, че той има изживяване за Духа на планетата като нещо общо, докато всъщност този Дух на планетата се състои от много единици, от чудесни отделни духовни Същества както ще чуем това в следващите сказки. Отделните единици на Духа на планетата, особените разновидности на този Дух човек не ги възприема още. Това, което възприема, е, че той знае първо: аз живея потопен в духа на планетата като в едно море, което облива духовно цялата планета земя и което е самият дух на земята. Човек може да мине през извънредно дълги развития, за да изживява все повече и по-вече това единение с Духа на планетата, обаче началото е направено с това, което бе описано. Следователно както при човека казваме: зад неговото астрално тяло се намира неговият Аз.., така говорим също за това, че, зад всичко, което наричаме цялостта, съвкупността на духовете на циклите на времената, е скрит духът на самата планета, духът на планетата.
към текста >>

Защото когато човек се е пробудил по описания начин, положението е такова, че той има изживяване за Духа на планетата като нещо общо, докато всъщност този Дух на планетата се състои от много единици, от чудесни отделни духовни Същества както ще чуем това в следващите сказки.
Като изказвам това така, Вие не трябва да вярвате, че с израза: "човекът е станал едно с духа на планетата, живее в единство с този дух на планетата", че с това е казано нещо извънредно много за отношение на ясновидството. Отначало положението е само такова, че то представлява само едно начало. Защото когато човек се е пробудил по описания начин, положението е такова, че той има изживяване за Духа на планетата като нещо общо, докато всъщност този Дух на планетата се състои от много единици, от чудесни отделни духовни Същества както ще чуем това в следващите сказки. Отделните единици на Духа на планетата, особените разновидности на този Дух човек не ги възприема още. Това, което възприема, е, че той знае първо: аз живея потопен в духа на планетата като в едно море, което облива духовно цялата планета земя и което е самият дух на земята. Човек може да мине през извънредно дълги развития, за да изживява все повече и по-вече това единение с Духа на планетата, обаче началото е направено с това, което бе описано. Следователно както при човека казваме: зад неговото астрално тяло се намира неговият Аз.., така говорим също за това, че, зад всичко, което наричаме цялостта, съвкупността на духовете на циклите на времената, е скрит духът на самата планета, духът на планетата.
към текста >>

Този Дух на Земята има задачата да поставя цялата Земя във взаимни отношения, в сменящи се отношения с другите небесни тела от околността, да я дирижира и управлява така, че в течение на времената тя да дойде в подходящите положения спрямо другите небесни тела.
Докато Духовете на циклите на времената управляват природните духове на елементите, за да предизвикат на планетата Земя ритмични промени, повторения във времето, смяна в пространството, Духът на Зе-мята има друга задача. Този Дух на Земята има задачата да поставя цялата Земя във взаимни отношения, в сменящи се отношения с другите небесни тела от околността, да я дирижира и управлява така, че в течение на времената тя да дойде в подходящите положения спрямо другите небесни тела. Този Дух на Земята е така да се каже големият сетивен апарат на Земята, чрез който Земята, планетата Земя, идва в едно правилно отношение със заобикалящия свят. Следователно ако трябва да обгърна цялостно редицата духовни същества, с които имаме първо работа на нашата Земя и до които можем да намерим пътя чрез едно постепенно окултно развитие, би трябвало да кажа: ние имаме като най-външно було сетивния свят с цялото негово разнообразие, с онова, което виждаме разпростряно пред нашите сетива, което можем да разберем с ума на човека. След това зад сетивния свят се намира светът на природните духове. Зад света на природните духове се намира светът на Духовете на циклите на времената и зад този последния се намира Духът на планетата.
към текста >>

47. 4. ТРЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Винаги ще бъде извънредно трудно, да охарактеризираме в някой език онези духовни същества, които ни показва окултното възприятие, защото човешките езици, поне днешните човешки езици, са образувани само за явленията, за фактите на физическото поле.
В течение на двете изнесени вече сказки ние се запознахме с определени духовни същества, които окултният поглед може да срещне, когато се задълбочи в духовния живот на нашата планета. Сега днес ще бъде необходимо, да вървиш още по един друг път, за да се издигнем в духовния свят, защото само чрез едно разглеждане от една втора страда ще стигнем в състояние, да си образуваме правилни представи върху природата на духовните същества, за които говорихме, до така наречения Дух на планетата нагоре. Винаги ще бъде извънредно трудно, да охарактеризираме в някой език онези духовни същества, които ни показва окултното възприятие, защото човешките езици, поне днешните човешки езици, са образувани само за явленията, за фактите на физическото поле.
към текста >>

Да предположим, че един човек би трябвало да живее така, че когато би искал да живее в своята вътрешност, когато би искал да не насочва поглед върху външния живот, който го заобикаля, чрез тази негова воля би трябвало просто веднага да премине в едно друго състояние на съзнанието.
Когато сега гледаме с окултен поглед в световете, които на първо време са скрити за външния физически свят, ние намираме там същества, които са устроени съвършено различно, именно по отношение на онези свойства, които току що бяха охарактеризирани. Ние срещаме същества, които не могат да водят един такъв самостоятелен вътрешен живот така, както го водим ние; ние намираме като една първа група, като една първа категория духовни същества именно такива, които, когато водят своя вътрешен живот, са пренесени веднага чрез този вътрешен живот в едно друго състояние, в едно състояние на съзнанието различаващо се от онзи живот, който те водят във външния живот и с външния живот. Нека се постараем да се разберем! Да предположим, че един човек би трябвало да живее така, че когато би искал да живее в своята вътрешност, когато би искал да не насочва поглед върху външния живот, който го заобикаля, чрез тази негова воля би трябвало просто веднага да премине в едно друго състояние на съзнанието. Ние знаеме, че в своя нормален живот човекът преминава без неговата воля в едно друго състояние на съзнанието, когато се набира в състояние на сън. Но ние знаем също, че този сън е произведе чрез това, че астралното тяло и Азът на човека се отделят от неговото етерно и неговото физическо тяло. Ние знаем следователно, че с човека става нещо, когато той трябва да премине в едно друго състояние на съзнанието. Чрез това, че човекът например казва просто: "тук аз имам пред себе си една ливада покрита с много цветя; като я гледам тя ми прави удоволствие, чрез това той не преминава още в едно друго състояние на съзнанието; той живее така да се каже за себе си радостта доставена му от ливадата, от цветята, в общение с външния свят.” Но онези същества, които набираме чрез окултния поглед като първа категория в един по-висш свят, тези същества сменят тяхното състояние на съзнанието всеки път, когато отклоняват тяхното възприятие, тяхното действие от техния външен свят и го насочват върху самите себе си; следователно при тях не е нужно да настъпи никакво разделяне между различните членове на тяхното същество като намиращи се непосредствено над човека, действуват навън, тогава те изявяват себе си и тогава те имат тяхното самочувствие, истинското изживяване на тяхното себе в това откровение; и когато се обръщат към тяхната вътрешност, те не стигат както човекът до един самостоятелен, вътрешен живот, а тогава в замяна на това навлизат в един живот с други светове. Както човекът стига до един такъв /друг свят/, когато възприема външния свят, така те възприемат други духовни светове, които стоят над тях, когато насочват погледа вътре в себе си: тогава те преминават в това друго състояние на съзнанието, при което се набират изпълнени от други същества, които стоят по-високо от самите тях.
към текста >>

Да предположим, че тези същества биха излъгали, т.е.
Възможността за лъжа съществува при съществата на третата йерархия, ако те запазват тяхната природа. Защото, какво би последвало, ако едно същество на третата йерархия би искало да излъже? Тогава то би трябвало да изживее в неговата вътрешност нещо, което то би пренесло във външния свят по един начин различен от този както го изживява. Но тогава това същество на непосредствено по-висока от човека категория не би могло да го възприема; защото всичко, което тези същества изживяват в тяхната вътрешност е откровение, то веднага се пренася във външния свят. Тези същества трябва да живеят в царствата на абсолютната истина, ако въобще иска да живеят себе си. Да предположим, че тези същества биха излъгали, т.е. биха имали в тяхната вътрешност нещо, което биха превърнали в техните изяви така, че то не съвпада с откровенията; тогава те не биха могли да го възприемат, защото могат да възприемат само тяхната вътрешна природа; те биха били веднага, зашеметени, заглушени под впечатлението на лъжата, биха били веднага пренесени в едно състояние на съзнанието, което би представлявало едно понижение, едно затъмнение на тяхното обикновено съзнание, което може да живее именно само в откровението на неговата вътрешност. Така ние човеците имаме над нас една категория същества, който чрез тяхната природа могат да живеят и трябва да живеят само в царството на абсолютната истина и истинност, ако не искат да се отрекат от тази природа. И всяко отклонение от истинността би заглушило тези същества, би понижило тяхното съзнание. Когато трябва да наблюдаваме тези същества с окултния поглед, тогава се касае, обични приятели, окултистът да намери първо правилните пътища, по които може да срещне, да намери тези същества. Аз ще се опитам да охарактеризирам, как окултистът може да намери тези същества.
към текста >>

Когато човек е познал нещо за правилно, той ще каже: "това е правилно и противоположното не е правилно, и никаква външна сила на света не може да ми докаже, че това, което ми се разкрива като правилно, е не правилно в моята вътрешност".
Ето защо не съществува също никаква възможност хората върху земното кълбо да спорят върху това. Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв външен свят не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност. Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична математика. Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата математика, защото повечето от тях считат тази суха математика за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо. Но всъщност работата не стои другояче и с моралните истини по отношение на вътрешните откровения. Когато човек е познал нещо за правилно, той ще каже: "това е правилно и противоположното не е правилно, и никаква външна сила на света не може да ми докаже, че това, което ми се разкрива като правилно, е не правилно в моята вътрешност".
към текста >>

Такива мисли могат да бъдат отначало само образи; обаче такива образи са извънредно полезни за окултното развитие на човека.
Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация. Когато човек си каже първо: "в света на сетивата има много неща, върху които решава просто моят произвол; обаче от духа ми се разкриват неща, върху които моят произвол не може да стори нищо, който въпреки това ме засягат, за които аз трябва да се покажа достоен като човек." Когато човек остави тази мисъл да стане все по-силна и по силна, така че да бъде принуден от неговата собствена вътрешност, тогава той израства над чистия егоизъм, тогава надделява, както също казваме, едно по-висше Себе, което знае, че е едно с Духа на света, тогава това по-висше Себе побеждава обикновеното произволно себе. Нещо подобно трябва да развиваме ние като настроение в нас, ако искаме да стигнем до там, да ни се отвори вратата, която води в духовния свят. Защото когато се отдаваме често на такива настроения, каквито бяха описани, те се оказват плодотворни за нас. Те се оказват плодотворни именно тогава, когато ги внасяме колкото е възможно конкретно в мислите, а именно когато храним такива мисли, когато приемаме в нас такива мисли, които просветват за нас като истинни и които въпреки това противоречат на сетивния свят. Такива мисли могат да бъдат отначало само образи; обаче такива образи са извънредно полезни за окултното развитие на човека.
към текста >>

Да вземем две чаши: В едната има вода, а в друга няма никаква вода; чашата, в която има вода, не трябва да е пълна до горе, а само до половината.
Искам да Ви кажа един такъв образ, искам да Ви покажа при един такъв образ, как човек може да издигне своята душа над самия себе си. Да вземем две чаши: В едната има вода, а в друга няма никаква вода; чашата, в която има вода, не трябва да е пълна до горе, а само до половината. Да предположим, че наблюдавате тези две чаши при външния свят. Ако сега от чашата с вода налеете в празната чаша, тази празна чаша ще се напълни до определено място, другата обаче ще остане с по-малко вода. Ако втори път налеете от тази чаша, която отначало беше пълна до половината, в празната отначало чаша, в първата чаша ще остане още по-малко вода, накратко казано, чрез преливането ще остане все по-малко и по-малко вода в чашата, която отначало беше пълна до половината. Това е една вярна представа за външния физически сетивен свят. А сега нека си образуваме една представа, която е съвършено различна.
към текста >>

Да предположим, че наблюдавате тези две чаши при външния свят.
Искам да Ви кажа един такъв образ, искам да Ви покажа при един такъв образ, как човек може да издигне своята душа над самия себе си. Да вземем две чаши: В едната има вода, а в друга няма никаква вода; чашата, в която има вода, не трябва да е пълна до горе, а само до половината. Да предположим, че наблюдавате тези две чаши при външния свят. Ако сега от чашата с вода налеете в празната чаша, тази празна чаша ще се напълни до определено място, другата обаче ще остане с по-малко вода. Ако втори път налеете от тази чаша, която отначало беше пълна до половината, в празната отначало чаша, в първата чаша ще остане още по-малко вода, накратко казано, чрез преливането ще остане все по-малко и по-малко вода в чашата, която отначало беше пълна до половината. Това е една вярна представа за външния физически сетивен свят. А сега нека си образуваме една представа, която е съвършено различна.
към текста >>

Ако втори път налеете от тази чаша, която отначало беше пълна до половината, в празната отначало чаша, в първата чаша ще остане още по-малко вода, накратко казано, чрез преливането ще остане все по-малко и по-малко вода в чашата, която отначало беше пълна до половината.
Искам да Ви кажа един такъв образ, искам да Ви покажа при един такъв образ, как човек може да издигне своята душа над самия себе си. Да вземем две чаши: В едната има вода, а в друга няма никаква вода; чашата, в която има вода, не трябва да е пълна до горе, а само до половината. Да предположим, че наблюдавате тези две чаши при външния свят. Ако сега от чашата с вода налеете в празната чаша, тази празна чаша ще се напълни до определено място, другата обаче ще остане с по-малко вода. Ако втори път налеете от тази чаша, която отначало беше пълна до половината, в празната отначало чаша, в първата чаша ще остане още по-малко вода, накратко казано, чрез преливането ще остане все по-малко и по-малко вода в чашата, която отначало беше пълна до половината. Това е една вярна представа за външния физически сетивен свят. А сега нека си образуваме една представа, която е съвършено различна.
към текста >>

Представете си, че като опит си образувате противоположната представа.
Представете си, че като опит си образувате противоположната представа. Представете си, че преливате от напълнената до половината чаша вода в празната чаша. Тогава в тази празна чаша идва вода; обаче в пълната до половината чаша /представете си/ вместо водата да намалее чрез преливането в празната, тя става повече, и когато бихте прелели втори път, в празната по-рано чаша ще се получи повече вода, но в тази, в която отначало е имало вода, количеството вода нараства още повече. Чрез преливането водата в първата чаша би се увеличила все повече и повече. Помислете само, че си образуват тази представа. От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие.
към текста >>

Представете си, че преливате от напълнената до половината чаша вода в празната чаша.
Представете си, че като опит си образувате противоположната представа. Представете си, че преливате от напълнената до половината чаша вода в празната чаша. Тогава в тази празна чаша идва вода; обаче в пълната до половината чаша /представете си/ вместо водата да намалее чрез преливането в празната, тя става повече, и когато бихте прелели втори път, в празната по-рано чаша ще се получи повече вода, но в тази, в която отначало е имало вода, количеството вода нараства още повече. Чрез преливането водата в първата чаша би се увеличила все повече и повече. Помислете само, че си образуват тази представа. От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие. ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят.
към текста >>

Тогава в тази празна чаша идва вода; обаче в пълната до половината чаша /представете си/ вместо водата да намалее чрез преливането в празната, тя става повече, и когато бихте прелели втори път, в празната по-рано чаша ще се получи повече вода, но в тази, в която отначало е имало вода, количеството вода нараства още повече.
Представете си, че като опит си образувате противоположната представа. Представете си, че преливате от напълнената до половината чаша вода в празната чаша. Тогава в тази празна чаша идва вода; обаче в пълната до половината чаша /представете си/ вместо водата да намалее чрез преливането в празната, тя става повече, и когато бихте прелели втори път, в празната по-рано чаша ще се получи повече вода, но в тази, в която отначало е имало вода, количеството вода нараства още повече. Чрез преливането водата в първата чаша би се увеличила все повече и повече. Помислете само, че си образуват тази представа. От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие. ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят. Тя може да се приложи по един странен начин.
към текста >>

Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно любовно деяние за един човек, който има нужда от любов.
Чрез преливането водата в първата чаша би се увеличила все повече и повече. Помислете само, че си образуват тази представа. От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие. ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят. Тя може да се приложи по един странен начин. Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно любовно деяние за един човек, който има нужда от любов. Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече. Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен. Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен. Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти. Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта.
към текста >>

Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече.
Помислете само, че си образуват тази представа. От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие. ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят. Тя може да се приложи по един странен начин. Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно любовно деяние за един човек, който има нужда от любов. Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече. Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен. Той прелива нещо в другия човек, което прави самия него още по-пълен. Ако приложим на шия образ, който за обикновения физически свят е нещо невъзможно, нещо безумно, ако приложим този образ към преливането на любов от една душа в друга, тогава той е приложим, тогава можем да го схващаме като един символ за духовни факти. Това, което е любов, е нещо толкова сложно, че никой човек не би трябвало да има високомерието да дефинира любовта, да определя, що е любовта, да проникне направо в същността на любовта. Любовта е сложна.
към текста >>

Такива образи са полезни за окултното развитие.
Но един символ, един прост символ, една чаша вода, която като се излива става по-пълна, това ни показва едно качество на любовта, на действието на любовта. Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура. Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие. При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят. Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него. Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм.
към текста >>

При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят.
Когато си представяме по този начин сложността на любовните деяния, ние не вършим всъщност нищо друго, освен това, което математикът върши в своята суха наука: никъде не съществува един действителен кръг, никъде не съществува един действителен триъгълник; тях ние трябва да си ги представим. Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура. Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие. При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят. Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него. Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм. Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои.
към текста >>

По този начин аз Ви описах малко пътя, по който човек може да се издигне до първите същества, които стоят над него, така че да може да получи една представа за това.
По този начин аз Ви описах малко пътя, по който човек може да се издигне до първите същества, които стоят над него, така че да може да получи една представа за това. Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи към човешки групи, към племена, народи и т.н. Такива принадлежащи заедно човешки групи имат също едно ръководство, както отделният човек по описания начин. Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек. В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои. Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо.
към текста >>

Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях.
Ние намираме тези Същества на третата йерархия в заобикаляния ни духовен свят така, както те бяха описани днес, в най-близкия до нас заобикалят ни духовен свят. Но ако бихме се върнали назад в развитието на нашата планета до определен момент, с който ще се запознаем в следващите сказки, ние бихме намери ли все повече и повече, че тези същества, които живеят всъщност само в културния процес на човечеството, произвеждат постоянно от себе си други същества, точно така, както едно растение изхвърля едно семе от себе си, така съществата на третата йерархия, които Ви описах, произвеждат други същества. Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия. Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид. Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество. Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата. А именно определени потомци на Архаите са онези същества, с които ние се запознахме като с природни духове на Земята; онези, които се отделят от Архангелите и са изпратени долу в природата, това са природните духове на водата; и такива, които се отделят от Ангелите, ние трябва да считаме като природни духове на въздуха. Ние ще се запознаем по-нататък с природните духове на Огъня или на Топлината. Така ние виждаме, че от Съществата, които представляват нашата връзка с най-близкия до нас по-висш свят като трета йерархия, са изпратени долу в царствата на елементите, във Въздуха, Водата, Земята, в газообразната, течната и твърдата материя определени същества, за да изпълняват там служби, за да работят сред елементите и функционират така да се каже като по-нисши потомци на Съществата на третата йерархия, като природни духове.
към текста >>

Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество.
Ние намираме тези Същества на третата йерархия в заобикаляния ни духовен свят така, както те бяха описани днес, в най-близкия до нас заобикалят ни духовен свят. Но ако бихме се върнали назад в развитието на нашата планета до определен момент, с който ще се запознаем в следващите сказки, ние бихме намери ли все повече и повече, че тези същества, които живеят всъщност само в културния процес на човечеството, произвеждат постоянно от себе си други същества, точно така, както едно растение изхвърля едно семе от себе си, така съществата на третата йерархия, които Ви описах, произвеждат други същества. Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия. Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид. Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество. Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата. А именно определени потомци на Архаите са онези същества, с които ние се запознахме като с природни духове на Земята; онези, които се отделят от Архангелите и са изпратени долу в природата, това са природните духове на водата; и такива, които се отделят от Ангелите, ние трябва да считаме като природни духове на въздуха. Ние ще се запознаем по-нататък с природните духове на Огъня или на Топлината. Така ние виждаме, че от Съществата, които представляват нашата връзка с най-близкия до нас по-висш свят като трета йерархия, са изпратени долу в царствата на елементите, във Въздуха, Водата, Земята, в газообразната, течната и твърдата материя определени същества, за да изпълняват там служби, за да работят сред елементите и функционират така да се каже като по-нисши потомци на Съществата на третата йерархия, като природни духове. Следователно можем да говорим за едно родство на природните духове със Съществата на третата йерархия.
към текста >>

48. 5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия.
Опитахме се да охарактеризираме така наречените природни духове и след това се издигнахме до Съществата, които стоят непосредствено над човека в най-близкия по-висш свят, който можем да намерим изхождайки от нашия свят. Днес ние ще продължим това разглеждане и за целта трябва да свържем нещата с онова, което ни бе показано като път, по кой то можем първо да се издигнем до Съществата на третата йерархия. В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои. След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите. Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия. Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство. Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
към текста >>

Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство.
Днес ние ще продължим това разглеждане и за целта трябва да свържем нещата с онова, което ни бе показано като път, по кой то можем първо да се издигнем до Съществата на третата йерархия. В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои. След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите. Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия. Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство. Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
към текста >>

Когато човек се е издигнал първо до първата степен на ясновидството, той може да използува само своето астрално тяло, за да вижда в духовния свят.
Ние се запитваме: какво е станало впрочем с един такъв ясновидец, който е дошъл в състояние, не само да си спомни за изживяванията на едно друго състояние на съзнанието, а които може да има опитности от ясновидско естество в своето всекидневно състояние на съзнанието? Когато човек се е издигнал първо до първата степен на ясновидството, той може да използува само своето астрално тяло, за да вижда в духовния свят. Следователно тялото, с което си служи човек, за да вижда в духовния свят при първата степен на ясновидството, това е астралното тяло; при втората степен на ясновидството, която току що бе описана сега, човек може да се научи да си служи със своето етерно тяло: благодарение на това той може да вижда в духовния свят също и тогава, когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието. Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния свят, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия.
към текста >>

Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния свят, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия.
Ние се запитваме: какво е станало впрочем с един такъв ясновидец, който е дошъл в състояние, не само да си спомни за изживяванията на едно друго състояние на съзнанието, а които може да има опитности от ясновидско естество в своето всекидневно състояние на съзнанието? Когато човек се е издигнал първо до първата степен на ясновидството, той може да използува само своето астрално тяло, за да вижда в духовния свят. Следователно тялото, с което си служи човек, за да вижда в духовния свят при първата степен на ясновидството, това е астралното тяло; при втората степен на ясновидството, която току що бе описана сега, човек може да се научи да си служи със своето етерно тяло: благодарение на това той може да вижда в духовния свят също и тогава, когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието. Когато човек се научава по този начин да използува своето етерно тяло като оръдие за своето ясновидство, той се научава да познава постепенно всичко онова в духовния свят, което принадлежи към съществата на Втората Йерархия.
към текста >>

Когато гледаме с окултния поглед едно същество на втората йерархия, положението е друго.
Те не само изявяват своето Себе, както съществата на третата йерархия, а отделят тази същност от себе си, така че тя остава да съществува като едно самостоятелно същество. Това ще ни стане по-ясно, ако си представим от една страна едно същество на третата йерархия, от друга страна едно същество на втората йерархия. Ние насочваме окултния поглед върху едно същество на третата йерархия. Това същество става познаваемо за нас чрез факта, че изявява навън своята себичност, своята вътрешност и в тази изява има своето възприятие; обаче когато променя своята вътрешна представа, своето вътрешно изживяване, тогава се явява също друго откровение, друга изява. Следователно както това същество на третата йерархия променя вътрешно своите състояния, така се променя постоянно и външното откровение. Когато гледаме с окултния поглед едно същество на втората йерархия, положението е друго. Тук казваме ние съществото също има представи, то също изживява вътрешно; обаче това, което изживява вътрешно, то го отделя от себе си като една черупка, като един вид кожа; получава се едно самостоятелно същество. И когато след това съществото преминава към едно друго вътрешно състояние, когато има като представа нещо друго и следователно се изявява по един нов начин, тогава старото откровение, старата изява още съществува, продължава да съществува и не преминава, както при съществото на третата йерархия. Така че можем да наречем онова, което се явява на мястото на откровението при съществата на втората йерархия, едно себесъздаване, един вид черупка или кожа. Създаването на един вид отпечатък на своето Себе, обективиране на самите себе си в един вид образ това е, което характеризира съществата на втората йерархия. И ако се запитаме: какво се явява на мястото на изпълването с дух при съществата на Третата Йерархия?
към текста >>

Тук казваме ние съществото също има представи, то също изживява вътрешно; обаче това, което изживява вътрешно, то го отделя от себе си като една черупка, като един вид кожа; получава се едно самостоятелно същество.
Това ще ни стане по-ясно, ако си представим от една страна едно същество на третата йерархия, от друга страна едно същество на втората йерархия. Ние насочваме окултния поглед върху едно същество на третата йерархия. Това същество става познаваемо за нас чрез факта, че изявява навън своята себичност, своята вътрешност и в тази изява има своето възприятие; обаче когато променя своята вътрешна представа, своето вътрешно изживяване, тогава се явява също друго откровение, друга изява. Следователно както това същество на третата йерархия променя вътрешно своите състояния, така се променя постоянно и външното откровение. Когато гледаме с окултния поглед едно същество на втората йерархия, положението е друго. Тук казваме ние съществото също има представи, то също изживява вътрешно; обаче това, което изживява вътрешно, то го отделя от себе си като една черупка, като един вид кожа; получава се едно самостоятелно същество. И когато след това съществото преминава към едно друго вътрешно състояние, когато има като представа нещо друго и следователно се изявява по един нов начин, тогава старото откровение, старата изява още съществува, продължава да съществува и не преминава, както при съществото на третата йерархия. Така че можем да наречем онова, което се явява на мястото на откровението при съществата на втората йерархия, едно себесъздаване, един вид черупка или кожа. Създаването на един вид отпечатък на своето Себе, обективиране на самите себе си в един вид образ това е, което характеризира съществата на втората йерархия. И ако се запитаме: какво се явява на мястото на изпълването с дух при съществата на Третата Йерархия? Тогава за окултния поглед се показва, че всеки път, когато съществото отделя от самото себе си един такъв образ, един вид такава черупка на своето себе, която носи отпечатъка на неговото себе, тогава се възбужда живот.
към текста >>

Както казахме, това може и нормалното съзнание; но с това не ще се постигне нищо друго освен едно предчувствие, едно предположение за това, което се намира зад изражението на лицето, зад един жест, зад физиономията на човека.
Тук ние трябва да наблюдаваме не формата като такава, нито изменението на формата, а онова, което се изразява във Формата. Можем да охарактеризираме, как човек може да се възпита за едно такова наблюдение. Естествено не е достатъчно да възпитаме обикновеното нормално съзнание по такъв начин, както това ще бъде описано сега, а трябва да са налице също и другите упражнения, които помагат на човека да развие своя окултен поглед. Ние трябва да правим другите упражнения и не да се възпитаваме един вид с обикновеното съзнание при това, което сега ще опишем, а да се възпитаваме вече с ясновидското съзнание. Ясновидското съзнание трябва първо да се възпита при начина, по който самият човек става израза своето вътрешно същество неговата външна форма. Както казахме, това може и нормалното съзнание; но с това не ще се постигне нищо друго освен едно предчувствие, едно предположение за това, което се намира зад изражението на лицето, зад един жест, зад физиономията на човека. Когато обаче ясновидският поглед, който се е обучил до втората степен на ясновидството, когато такъв поглед оставя да действува върху него физиономията, изразът на лицето на един човек, той предизвиква в себе си възбуждания, чрез които може постепенно да се възпита, да наблюдава съществата на третата категория на втората йерархия.
към текста >>

Получават се цели светове от разлики във вътрешните изживявания, когато насочваме окултния поглед на втората степен върху цвета на една лилия или върху цвета на едно лале, когато оставяме да действува върху нас метлицата на едно овесено растение или сламката на ечемика или на пшеницата.
Обаче това не може да стане моля Ви да вземете под внимание това, което ще кажа сега това не може да стане, ако спрем само при това, да наблюдаваме жестовете, израза на лицето на човека, неговата физиономия; с това всъщност се постига малко нещо. Трябва да преминем след това така окултното обучение на тази степен е най-рационално ние трябва да преминем след това към растенията. Можем да прескочим животните, това не е особено важно, да се възпитаваме при животните; но важно е, след като сме се възпитали малко ясновидски, от израза на лицето, от физиономията, от жеста на човека да се вживяваме във вътрешността на душата след като сме се възпитали така при човека, да се обърнем към света на растенията и при този свят на растенията да се възпитаме по-нататък. Тогава ясновидски обученият човек може да има твърде интересни изживявания: Тогава ясновидски обученият човек ще може да почувствува дълбоко разликата между един лист на растение, който да речем расте изострено /рисунката а/, и един лист на растение, който има тази форма /б/; Между един цвят, който израства нагоре по този начин /в/, и един цвят, който се разтваря навън приблизително по този начин /г/. Получават се цели светове от разлики във вътрешните изживявания, когато насочваме окултния поглед на втората степен върху цвета на една лилия или върху цвета на едно лале, когато оставяме да действува върху нас метлицата на едно овесено растение или сламката на ечемика или на пшеницата. Всичко това започва да говори така живо, както физиономията на един човек.
към текста >>

49. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

При Съществата на първата йерархия положението е такова, че те също обективират самите себе си, че отпечатват тяхното собствено същество, отделят го като в една кожа, като в една черупка, което е обаче един отпечатък на тяхното собствено същество.
Ние можахме да охарактеризираме Съществата на третата йерархия, като казахме: това, което при човека е възприятие, при тях то е изява, откровение на тяхното себе; това, което при човека е вътрешен живот, будно съзнание, при тях то е изпълване с дух. Можахме да охарактеризираме Съществата на: Втората Йерархия, като казахме: онова, което при съществата на Третата Йерархия е откровение на тяхното себе, при тях то е себеосъществяване, себесъздаване, произвеждане отпечатъци на тяхното собствено същество; и това, което при съществата на Третата Йерархия е изпълване с дух, при тях то е възбуждане на живот, така че в отделянето, в себеобективирането се ражда възбуждане на живот. А това, което при Съществата на втората йерархия е себесъздаване, то ни се явява и при Съществата на първата йерархия, когато ги наблюдаваме с окултния поглед; обаче все пак съществува една разлика. Разликата се състои именно в това, че онова което Съществата на втората йерархия обективират, което те създават от себе си, остава да съществува до тогава, докато тези Същества остават свързани със създаденото. Следователно забележете добре: тези същества на втората йерархия могат да създадат нещо подобно като едно копие на самите тях; обаче това остава свързано с тях и не може да се отдели от тях; то остава свързано по определен начин с тях. При Съществата на първата йерархия положението е такова, че те също обективират самите себе си, че отпечатват тяхното собствено същество, отделят го като в една кожа, като в една черупка, което е обаче един отпечатък на тяхното собствено същество. Но тук то се отделя от тях и остава да съществува в света също и тогава, когато те се отделят от него. Следователно те не носят със себе си тяхното творение, а това творение остава също и тогава, когато те го изоставят. Чрез това се постига една по-висока степен на обективност, отколкото постигнатата чрез Съществата на втората йерархия. Там където Съществата на втората йерархия създават, за да не загине създаденото от тях, те трябва да останат при него; създаденото би загинало и би се разпаднало, ако самите те не биха останали свързани с него. То притежава една самостоятелна, обективна същност, обаче само до тогава, докато създалите го същества остават свързали с него.
към текста >>

Но ние ще ги поставим пред нашата душа още днес, тези представи и идеи, и като направим това, ще получим възможността, в следващите сказки, където пред нашия поглед ще застане целият живот и цялата същност на природните царства и на небесните тела, да свикнем все повече и повече с начин, по който охарактеризиралите Същества са свързани с природните царства и с небесните тела.
Ако искаме сега да отидем по-нататък в поставената ми задача, ние трябва да се запознаем с представи, до които постепенно се издига обученият поглед на окултизма, и които без съмнение отначало когато човек се запознава с тях, са малко трудни. Но ние ще ги поставим пред нашата душа още днес, тези представи и идеи, и като направим това, ще получим възможността, в следващите сказки, където пред нашия поглед ще застане целият живот и цялата същност на природните царства и на небесните тела, да свикнем все повече и повече с начин, по който охарактеризиралите Същества са свързани с природните царства и с небесните тела. Така ние ще можем да получим все по-определени представи в това направление.
към текста >>

Така ние ще можем да получим все по-определени представи в това направление.
Ако искаме сега да отидем по-нататък в поставената ми задача, ние трябва да се запознаем с представи, до които постепенно се издига обученият поглед на окултизма, и които без съмнение отначало когато човек се запознава с тях, са малко трудни. Но ние ще ги поставим пред нашата душа още днес, тези представи и идеи, и като направим това, ще получим възможността, в следващите сказки, където пред нашия поглед ще застане целият живот и цялата същност на природните царства и на небесните тела, да свикнем все повече и повече с начин, по който охарактеризиралите Същества са свързани с природните царства и с небесните тела. Така ние ще можем да получим все по-определени представи в това направление.
към текста >>

Ето защо в редуващите се религии и светогледи хората са се опитвали да охарактеризират тези неща с тяхното предчувствие чрез това, че са прибягвали до това, което се издига над човека и е тайнствено вече във външната природа, използувайки го за характеристика или, по-добре казано, за наименование.
За съжаление! Трябва да кажем, защото по-подходящо би било за човешкия дух да иска да охарактеризира една духовна Същност от такъв висш род с представи, които той си е изградил от обикновения живот чрез всякакви аналогии и сравнения, по-подходящо би било за човека, да иска да научи в дълбоко почитание все повече и повече, за да добие приблизителни представи за това, което се намира там горе. Религиите и светогледите са се опитвали да дадат приблизителни представи за това, което се намира там горе, като са прибягвали до многозначителни и многоказващи понятия; понятия, които така да се каже добиват нещо особено чрез това, че те се издигат над отделния човешки живот в самия външен сетивен свят. Естествено с такива понятия човек не може да охарактеризира даже приблизително възвишеното Същество, за което става дума тук, но той може, така да се каже да предизвика една представа за това, което не може да се каже, а което трябва да бъде обвито в една свещена тайна. Защото човек не трябва да иска да се приближи така направо до тези неща с човешките умствени понятия, които са добити при външния свят. Ето защо в редуващите се религии и светогледи хората са се опитвали да охарактеризират тези неща с тяхното предчувствие чрез това, че са прибягвали до това, което се издига над човека и е тайнствено вече във външната природа, използувайки го за характеристика или, по-добре казано, за наименование.
към текста >>

Това, което така да се каже планетните системи разговарят едни с други, за да се получи Космосът, то се регулира от онези Духове, които наричаме Серафими.
Това съгласуване на движенията на една планета с тези на друга планета, този факт, че в движението на една планета се държи сметка за това на другите планети, това отговаря на дейността на Херувимите. Следователно регулирането на общото движение на системата отговаря на дейността на Херувимите. И всяка планетна система със своята неподвижна звезда, която стои така да се каже като главен водач под ръководството на Херувимите, има отново своето отношение с други те планетни системи, които принадлежат на други неподвижни звезди, споразумява се със свои съседни системи относно своето място в пространството и относно своето значение, както отделните хора се споразумяват помежду си, разговарят едни с други относно техните общи дела. Както хората основават една социална система чрез това, че имат взаимоотношения, така също съществува едно взаимоотношение на планетните системи. От една неподвижна звезда към друга неподвижна звезда царува взаимно разбирателство. Това, което така да се каже планетните системи разговарят едни с други, за да се получи Космосът, то се регулира от онези Духове, които наричаме Серафими.
към текста >>

50. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Вчера се опитахме да разгледаме една планетна система: как тя е зависима от различните духовни същества на трите разположени така да се каже една над друга йерархии, като се постарахме да опишем в течение на досегашните сказки.
Вчера се опитахме да разгледаме една планетна система: как тя е зависима от различните духовни същества на трите разположени така да се каже една над друга йерархии, като се постарахме да опишем в течение на досегашните сказки. Ние добихме една представа за това, което взема участие в една планета, и видяхме, как планетата получава своята форма, следователно своята затворена форма, чрез това, че в това действуват Духовете на Формата. По-нататък видяхме, как вътрешният живот, вътрешната подвижност на планетата е едно действие на дейността на Духовете на Движението. Онова, което можем да наречем най-нисшето съзнание на планетата, което можем да сравним със съзнанието, което при човека съществува в неговото астрално тяло, него трябва да припишем на Духовете на Мъдростта. Онези им импулси, благодарение на които планетата не стои неподвижна в пространството, а променя своето място в пространството ние трябва да припишем на Духовете на Волята или Престолите. Това което включва планетата в цялата нейна система, благодарение на което тя така да се каже не върви по своя собствен път, а импулсите да нейните движения са в съзвучие с импулсите на движенията на цялата планетна система, на която тя принадлежи, следователно това, което регулира отделното движение на една планета във връзка с цялата планетна система, то е едно действие на Херувимите.
към текста >>

Ние добихме една представа за това, което взема участие в една планета, и видяхме, как планетата получава своята форма, следователно своята затворена форма, чрез това, че в това действуват Духовете на Формата.
Вчера се опитахме да разгледаме една планетна система: как тя е зависима от различните духовни същества на трите разположени така да се каже една над друга йерархии, като се постарахме да опишем в течение на досегашните сказки. Ние добихме една представа за това, което взема участие в една планета, и видяхме, как планетата получава своята форма, следователно своята затворена форма, чрез това, че в това действуват Духовете на Формата. По-нататък видяхме, как вътрешният живот, вътрешната подвижност на планетата е едно действие на дейността на Духовете на Движението. Онова, което можем да наречем най-нисшето съзнание на планетата, което можем да сравним със съзнанието, което при човека съществува в неговото астрално тяло, него трябва да припишем на Духовете на Мъдростта. Онези им импулси, благодарение на които планетата не стои неподвижна в пространството, а променя своето място в пространството ние трябва да припишем на Духовете на Волята или Престолите. Това което включва планетата в цялата нейна система, благодарение на което тя така да се каже не върви по своя собствен път, а импулсите да нейните движения са в съзвучие с импулсите на движенията на цялата планетна система, на която тя принадлежи, следователно това, което регулира отделното движение на една планета във връзка с цялата планетна система, то е едно действие на Херувимите. И най-после онова, което можем да нарече вътрешен душевен живот на планетата, чрез което планетата влиза така да се каже във връзка с другите небесни тела, както със своя говор човекът влиза въз връзка с другите хора, това ние приписваме на Серафимите.
към текста >>

Така щото ние трябва да виждаме в планетата една съвкупност, в която онова, което идва от Духовете на Формата, съществува само като един вид ядка, като един вид ядро; напротив за всяка планета се получава нещо като един вид духовна атмосфера, бихме могли също да кажем като един вид аура, в която живеят духовете на двете по-висши йерархии, които са над Духовете на Формата.
По-нататък видяхме, как вътрешният живот, вътрешната подвижност на планетата е едно действие на дейността на Духовете на Движението. Онова, което можем да наречем най-нисшето съзнание на планетата, което можем да сравним със съзнанието, което при човека съществува в неговото астрално тяло, него трябва да припишем на Духовете на Мъдростта. Онези им импулси, благодарение на които планетата не стои неподвижна в пространството, а променя своето място в пространството ние трябва да припишем на Духовете на Волята или Престолите. Това което включва планетата в цялата нейна система, благодарение на което тя така да се каже не върви по своя собствен път, а импулсите да нейните движения са в съзвучие с импулсите на движенията на цялата планетна система, на която тя принадлежи, следователно това, което регулира отделното движение на една планета във връзка с цялата планетна система, то е едно действие на Херувимите. И най-после онова, което можем да нарече вътрешен душевен живот на планетата, чрез което планетата влиза така да се каже във връзка с другите небесни тела, както със своя говор човекът влиза въз връзка с другите хора, това ние приписваме на Серафимите. Така щото ние трябва да виждаме в планетата една съвкупност, в която онова, което идва от Духовете на Формата, съществува само като един вид ядка, като един вид ядро; напротив за всяка планета се получава нещо като един вид духовна атмосфера, бихме могли също да кажем като един вид аура, в която живеят духовете на двете по-висши йерархии, които са над Духовете на Формата.
към текста >>

Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава?
Следователно тези Същества не могат да скриват в тях нищо, което е продукт на тяхното мислене или чувствуване, защото всичко, което те си изработват в тяхната вътрешност, се показва веднага навън. Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния свят; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния свят; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност. Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава? Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или Архаи, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество. Ако биха искали да излъжат, тогава би трябвало да развият в тяхната вътрешност нещо, което не е в съгласие с тяхното собствено същество. Всяка лъжа би била едно отричане на тяхната природа. Обаче това не означава нищо друго, освен едно заглушаване, едно унищожение на тяхното собствено същество. Но нека предположим: въпреки това тези същества биха пожелали да изживеят в тяхната вътрешност нещо, което не изявяват непосредствено навън... тогава те би трябвало да приемат една друга природа.
към текста >>

Но нека предположим: въпреки това тези същества биха пожелали да изживеят в тяхната вътрешност нещо, което не изявяват непосредствено навън... тогава те би трябвало да приемат една друга природа.
Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава? Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или Архаи, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество. Ако биха искали да излъжат, тогава би трябвало да развият в тяхната вътрешност нещо, което не е в съгласие с тяхното собствено същество. Всяка лъжа би била едно отричане на тяхната природа. Обаче това не означава нищо друго, освен едно заглушаване, едно унищожение на тяхното собствено същество. Но нека предположим: въпреки това тези същества биха пожелали да изживеят в тяхната вътрешност нещо, което не изявяват непосредствено навън... тогава те би трябвало да приемат една друга природа.
към текста >>

Какво се е получили през това за тези същества?
Това, което Ви описах сега, отричането природата на съществата на третата йерархия, приемането на една друга природа, то е станало действително, станало е в течение на времето. Ние ще видим още в течение на тези сказки, защо трябваше да стане това; но първо искаме да обърнем вниманието върху това, че то е станало, че фактически между съществата на третата йерархия са се намерили такива, които са проявили желанието да имат в своята вътрешност изживявания, които не е нужно да изявяват навън, т.е. проявили са желанието да отрекат тяхната природа. Какво се е получили през това за тези същества? Чрез това се е получило нещо, което другите Същества, които запазват своята природа сред третата йерархия, не могат да имат: съществата на третата йерархия не могат да имат никаква вътрешна самостоятелност, каквато има например човекът. Ако искат да живеят в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния свят, който стои над тях. Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния свят като възприятие, т.е. като откровение на тяхното собствено същество. С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа.
към текста >>

Чрез това се е получило нещо, което другите Същества, които запазват своята природа сред третата йерархия, не могат да имат: съществата на третата йерархия не могат да имат никаква вътрешна самостоятелност, каквато има например човекът.
Това, което Ви описах сега, отричането природата на съществата на третата йерархия, приемането на една друга природа, то е станало действително, станало е в течение на времето. Ние ще видим още в течение на тези сказки, защо трябваше да стане това; но първо искаме да обърнем вниманието върху това, че то е станало, че фактически между съществата на третата йерархия са се намерили такива, които са проявили желанието да имат в своята вътрешност изживявания, които не е нужно да изявяват навън, т.е. проявили са желанието да отрекат тяхната природа. Какво се е получили през това за тези същества? Чрез това се е получило нещо, което другите Същества, които запазват своята природа сред третата йерархия, не могат да имат: съществата на третата йерархия не могат да имат никаква вътрешна самостоятелност, каквато има например човекът. Ако искат да живеят в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния свят, който стои над тях. Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния свят като възприятие, т.е. като откровение на тяхното собствено същество. С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа.
към текста >>

А сега нека зададем въпроса: какво правят при цялото това разположение Духовете на Формата?
За окултиста не това е Юпитер, а всичко онова, което се намира вътре в пътя на Юпитер /щриховано тясно/. Погледнато от страна, ние бихме нарисували Юпитер така, че, като щриховаме Сатурн така по-широко, бихме могли да щриховаме Юпитер малко по-тясно. И това, което астрономът описва, то е само едно тяло /б1/, което се намира така да се каже на най-външния край на истинския окултен Юпитер. Това, което казвам тук, не са само чисто теоретически понятия или фантазии, а работата стои действително така, че пространството намиращо се вътре в пътя очертан от Сатурн е действително изпълнено не с груба физическа материя, а с фина етерна материя в една сплесната лещообразно сферическа форма, както нарисувахме тук. И също така е един факт, че това второ по-малко пространство е действително изпълнено за Юпитер с една друга етерна субстанция, която прониква първата; така щото само тук между двата пътища съществува проста етерна субстанция, тук вътре обаче се намират една в друга две етерни субстанции, проникващи се една друга. А сега нека зададем въпроса: какво правят при цялото това разположение Духовете на Формата? Онзи Дух на Формата, който стои на основата на Сатурн, той разграничава именно, дава форма на тази етерна субстанция тук, която наричаме в окултен смисъл Сатурн. Следователно тази най-външна линия е така образувана в нейната форма от Духа на Сатурн, който е един Дух на Формата. Също така линията на Юпитер получава нейната форма от Духа на Формата, който е отреден за Юпитер; линията на Марс получава нейната форма от духа на Марс, който е един дух на формата.
към текста >>

Също така линията на Юпитер получава нейната форма от Духа на Формата, който е отреден за Юпитер; линията на Марс получава нейната форма от духа на Марс, който е един дух на формата.
Това, което казвам тук, не са само чисто теоретически понятия или фантазии, а работата стои действително така, че пространството намиращо се вътре в пътя очертан от Сатурн е действително изпълнено не с груба физическа материя, а с фина етерна материя в една сплесната лещообразно сферическа форма, както нарисувахме тук. И също така е един факт, че това второ по-малко пространство е действително изпълнено за Юпитер с една друга етерна субстанция, която прониква първата; така щото само тук между двата пътища съществува проста етерна субстанция, тук вътре обаче се намират една в друга две етерни субстанции, проникващи се една друга. А сега нека зададем въпроса: какво правят при цялото това разположение Духовете на Формата? Онзи Дух на Формата, който стои на основата на Сатурн, той разграничава именно, дава форма на тази етерна субстанция тук, която наричаме в окултен смисъл Сатурн. Следователно тази най-външна линия е така образувана в нейната форма от Духа на Сатурн, който е един Дух на Формата. Също така линията на Юпитер получава нейната форма от Духа на Формата, който е отреден за Юпитер; линията на Марс получава нейната форма от духа на Марс, който е един дух на формата.
към текста >>

А сега нека се запитаме: какво би било положението, ако биха действували само тези Духове на Формата?
А сега възниква въпросът: къде се намира всъщност духът на формата, който отговаря на Сатурн, или този, който отговаря на Юпитер, този на Марс? Ако искаме да говорим за едно място, на което се намират тези Духове, къде е това място? О, не може да се говори в обикновения смисъл на дума ма върху това, а можем само да кажем: тези духовни същества, които наричаме Духове на Формата, действуват като сили в етерната субстанция, която вече споменах; обаче всички те имат един общ център, и този общ център не е нищо друго, освен Слънцето. Следователно когато търсим истинското място, от което действуват Духовете на Формата както Духът на Сатурн така и Духът на Юпитер, както и този на Марс, също и Духът на Формата, който отговаря на Земята, когато търсим точката на действие, изходната точка, от която действуват тези Духове на Формата, ние я намираме в Слънцето. Това значи, тези Духове на Формата, които отговарят на нашите планети, са един вид колегиум, един комитет от Духове, който има своето седалище в Слънцето и разграничава от Слънцето определени етерни субстанции, етерни маси, така че се ражда това, което сега нарекохме "окултен Сатурн", "окултен Юпитер" и т.н. А сега нека се запитаме: какво би било положението, ако биха действували само тези Духове на Формата?
към текста >>

Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/.
И наоколо бихме имали планетарните сфери до сферата на Сатурн, защото биха съществували само концентрични сфери, сплескани сферични черупки като окултни планети: Най-външната сферична черупка от най-тънка етерна материя, следващата от малко по-гъста материя и най-вътрешната от най-гъста етерна материя! Следователно ако биха действували само тези Духове на Формата, не биха съществували физическите планети, а сферообразни -масови натрупвания, които биха били разграничени чрез това, което днес физическата астрономия нарича пътища на планетите. Обаче в Космоса отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа. Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие. Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях. Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/. В една друга точка на тази етерна сфера действува срещуположно на този Дух на Формата, който действува от центъра на Слънцето, бунтовникът, който е един вид луциферически Дух на Формата, той действува срещу него от вън. Така че имаме нормалния Дух на Формата действуващ от Слънцето навън, центрофугално, той произвежда окултния Сатурн, който трябва да бъде считан като една мощна етерна сфера с центъра в Слънцето. На периферията действува от мировото пространство навътре един анормален Дух на Формата, който се е откъснал от съществата на нормалните Духове на Формата; и чрез съвместното действие на това, което действува от мировото пространство навътре, и на това, което действува от Слънцето навън, се ражда едно вгъване навътре, едно вдълбаване навътре, което накрая се превръща в едно действително отделяне, откъсване: и това е физическият Сатурн. Така щото трябва да си представим, че там, където окото вижда физическата планета Сатурн, действуват съвместно две сили; едната, нормална сила на Духа на Формата, която действува от Слънцето навън, и срещу нея, в определена точка, отцепеният дух на формата, чрез това там се ражда едно вгъване, едно вдълбаване навътре, етерът се вгъва на вътре и това вгъване, него физическото око вижда като физическия Сатурн. Същото се от нася и за физическия Юпитер, за физическия Марс.
към текста >>

В една друга точка на тази етерна сфера действува срещуположно на този Дух на Формата, който действува от центъра на Слънцето, бунтовникът, който е един вид луциферически Дух на Формата, той действува срещу него от вън.
Следователно ако биха действували само тези Духове на Формата, не биха съществували физическите планети, а сферообразни -масови натрупвания, които биха били разграничени чрез това, което днес физическата астрономия нарича пътища на планетите. Обаче в Космоса отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа. Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие. Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях. Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/. В една друга точка на тази етерна сфера действува срещуположно на този Дух на Формата, който действува от центъра на Слънцето, бунтовникът, който е един вид луциферически Дух на Формата, той действува срещу него от вън. Така че имаме нормалния Дух на Формата действуващ от Слънцето навън, центрофугално, той произвежда окултния Сатурн, който трябва да бъде считан като една мощна етерна сфера с центъра в Слънцето. На периферията действува от мировото пространство навътре един анормален Дух на Формата, който се е откъснал от съществата на нормалните Духове на Формата; и чрез съвместното действие на това, което действува от мировото пространство навътре, и на това, което действува от Слънцето навън, се ражда едно вгъване навътре, едно вдълбаване навътре, което накрая се превръща в едно действително отделяне, откъсване: и това е физическият Сатурн. Така щото трябва да си представим, че там, където окото вижда физическата планета Сатурн, действуват съвместно две сили; едната, нормална сила на Духа на Формата, която действува от Слънцето навън, и срещу нея, в определена точка, отцепеният дух на формата, чрез това там се ражда едно вгъване, едно вдълбаване навътре, етерът се вгъва на вътре и това вгъване, него физическото око вижда като физическия Сатурн. Същото се от нася и за физическия Юпитер, за физическия Марс.
към текста >>

В действителност на мястото, на което във физическата астрономия е поставена една планета, има едно съвместно действие на две сили, и само благодарение на това, че в действителност там съществува едно голямо, мощно, етерно небесно тяло, което чрез една действуваща противоположна си ла получава една дупка, една вдлъбнатост на едната страна, чрез това се ражда илюзията на физическата планета.
При този особен пример виждате, как всъщност в отделните случаи възниква това, което наричаме майя, илюзия, великата илюзия. В действителност на мястото, на което във физическата астрономия е поставена една планета, има едно съвместно действие на две сили, и само благодарение на това, че в действителност там съществува едно голямо, мощно, етерно небесно тяло, което чрез една действуваща противоположна си ла получава една дупка, една вдлъбнатост на едната страна, чрез това се ражда илюзията на физическата планета. Защото в действителност тук имаме всъщност работа с една вдлъбнатост и съвсем точно положението би трябвало да бъде описано първо така: Духовете на Формата разтегнаха етерната субстанция, разшириха я действувайки от Слънцето;
към текста >>

Защото в действителност тук имаме всъщност работа с една вдлъбнатост и съвсем точно положението би трябвало да бъде описано първо така: Духовете на Формата разтегнаха етерната субстанция, разшириха я действувайки от Слънцето;
При този особен пример виждате, как всъщност в отделните случаи възниква това, което наричаме майя, илюзия, великата илюзия. В действителност на мястото, на което във физическата астрономия е поставена една планета, има едно съвместно действие на две сили, и само благодарение на това, че в действителност там съществува едно голямо, мощно, етерно небесно тяло, което чрез една действуваща противоположна си ла получава една дупка, една вдлъбнатост на едната страна, чрез това се ражда илюзията на физическата планета. Защото в действителност тук имаме всъщност работа с една вдлъбнатост и съвсем точно положението би трябвало да бъде описано първо така: Духовете на Формата разтегнаха етерната субстанция, разшириха я действувайки от Слънцето;
към текста >>

Както силите на нормалните Духове на Формата отиват навън и срещуположно на тях действуват анормалните Духове на Формата и чрез това се ражда една вдлъбнатост, една дупка, така действуват също Силите, които носят Светлината, изпълвайки цялото етерно пространство; обаче там срещу тях действуват анормалните духове /точката а на рисунката/, така че планетата задържа светлината.
Серафимите и Херувимите, това са онези йерархии, които принадлежат също така към цялото действие на силите тук, както Духовете на Формата. Те имат задачата да пренесат от центъра на планетната система, от центъра на Слънцето навън това, което е сила на Светлината. Като стават носители на Светлината Съществата на по-висшите йерархии, Херувимите и Серафимите, имат към Светлината същото отношение, каквото Духовете на Формата имат към етерната субстанция. Както силите на нормалните Духове на Формата отиват навън и срещуположно на тях действуват анормалните Духове на Формата и чрез това се ражда една вдлъбнатост, една дупка, така действуват също Силите, които носят Светлината, изпълвайки цялото етерно пространство; обаче там срещу тях действуват анормалните духове /точката а на рисунката/, така че планетата задържа светлината. Както задържа Силите на Духовете на Формата, така за държа тя и Светлината, отразява я обратно и с това се явява като един рефлектор, като един отразител на Светлината, която Духовете, които наричаме Херувими и Серафими, и изпращат от Слънцето. Ето защо планетите нямат също никаква собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили като същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото. Всяка планета има също такава застегната в себе си, отделена светлина. Не е вярно, че планетите имат само една отразена светлина получена от Слънцето; всяка планета има своя собствена светлина, само че тя е отделена, откъсната тази светлина, държи я скрита в самата себе си, развива я в един самостоятелен вътрешен живот на светлината. Ние ще видим, че планетите съобщават, предават тази светлина само на своите собствени същества на природните царства, които живеят на съответната планета.
към текста >>

Ето защо планетите нямат също никаква собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили като същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото.
Серафимите и Херувимите, това са онези йерархии, които принадлежат също така към цялото действие на силите тук, както Духовете на Формата. Те имат задачата да пренесат от центъра на планетната система, от центъра на Слънцето навън това, което е сила на Светлината. Като стават носители на Светлината Съществата на по-висшите йерархии, Херувимите и Серафимите, имат към Светлината същото отношение, каквото Духовете на Формата имат към етерната субстанция. Както силите на нормалните Духове на Формата отиват навън и срещуположно на тях действуват анормалните Духове на Формата и чрез това се ражда една вдлъбнатост, една дупка, така действуват също Силите, които носят Светлината, изпълвайки цялото етерно пространство; обаче там срещу тях действуват анормалните духове /точката а на рисунката/, така че планетата задържа светлината. Както задържа Силите на Духовете на Формата, така за държа тя и Светлината, отразява я обратно и с това се явява като един рефлектор, като един отразител на Светлината, която Духовете, които наричаме Херувими и Серафими, и изпращат от Слънцето. Ето защо планетите нямат също никаква собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили като същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото. Всяка планета има също такава застегната в себе си, отделена светлина. Не е вярно, че планетите имат само една отразена светлина получена от Слънцето; всяка планета има своя собствена светлина, само че тя е отделена, откъсната тази светлина, държи я скрита в самата себе си, развива я в един самостоятелен вътрешен живот на светлината. Ние ще видим, че планетите съобщават, предават тази светлина само на своите собствени същества на природните царства, които живеят на съответната планета. Обаче онази светлина, за която трябва да се отворят, която трябва да
към текста >>

Не е вярно, че планетите имат само една отразена светлина получена от Слънцето; всяка планета има своя собствена светлина, само че тя е отделена, откъсната тази светлина, държи я скрита в самата себе си, развива я в един самостоятелен вътрешен живот на светлината.
Като стават носители на Светлината Съществата на по-висшите йерархии, Херувимите и Серафимите, имат към Светлината същото отношение, каквото Духовете на Формата имат към етерната субстанция. Както силите на нормалните Духове на Формата отиват навън и срещуположно на тях действуват анормалните Духове на Формата и чрез това се ражда една вдлъбнатост, една дупка, така действуват също Силите, които носят Светлината, изпълвайки цялото етерно пространство; обаче там срещу тях действуват анормалните духове /точката а на рисунката/, така че планетата задържа светлината. Както задържа Силите на Духовете на Формата, така за държа тя и Светлината, отразява я обратно и с това се явява като един рефлектор, като един отразител на Светлината, която Духовете, които наричаме Херувими и Серафими, и изпращат от Слънцето. Ето защо планетите нямат също никаква собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили като същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото. Всяка планета има също такава застегната в себе си, отделена светлина. Не е вярно, че планетите имат само една отразена светлина получена от Слънцето; всяка планета има своя собствена светлина, само че тя е отделена, откъсната тази светлина, държи я скрита в самата себе си, развива я в един самостоятелен вътрешен живот на светлината. Ние ще видим, че планетите съобщават, предават тази светлина само на своите собствени същества на природните царства, които живеят на съответната планета. Обаче онази светлина, за която трябва да се отворят, която трябва да
към текста >>

От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система.
С това ние се опитахме да опишем, как се ражда всъщност една такава планетна система. Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука. Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела. И за да разберат децата това нагледно, пред тях се демонстрира един експеримент, от който може да се види, колко лесно се ражда една планетна система. От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система. Напълно в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникването на света от голямата капка олио се отделят по-малки такива, които се въртят около останалата в средата по-голяма капка, която представлява Слънцето. Какво по-естествено, освен да се представи на младото поколение едно нагледно доказателство, че това е могло да се случи също някога в голямото мирово пространство. Обаче при това се допуска една огромна грешка, която не би трябвало да се допуска никога в естествената наука. При никой експеримент, който се прави, не би трябвало да се забравят определени условия. Онзи, който забравя условията, без които не може да се роди един експеримент, той не описва правилно нещата от гледна точка на естествената наука.
към текста >>

Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса.
Обаче при това се допуска една огромна грешка, която не би трябвало да се допуска никога в естествената наука. При никой експеримент, който се прави, не би трябвало да се забравят определени условия. Онзи, който забравя условията, без които не може да се роди един експеримент, той не описва правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Ако пропуснете някое важно условие, Вие не описвате правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва. Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела. Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това. Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда. Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност.
към текста >>

Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела.
Онзи, който забравя условията, без които не може да се роди един експеримент, той не описва правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Ако пропуснете някое важно условие, Вие не описвате правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва. Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела. Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това. Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда. Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност. Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина.
към текста >>

Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда.
Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва. Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела. Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това. Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда. Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност. Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина.
към текста >>

Това е, което винаги ни изпълва с такива пълни със значение чувства относно развитието на човечеството: че ние самите стигаме до определени неща, които ни доставя просто днешното окултно изследване, ако даже не бихме получили по предание нищо и не би могло да се наблюдава нищо в Акашовата летопис, които неща след това отново откриваме при великите учители на миналите времена.
Ние ще видим във всеки случай, че трябва да правим разлика между царството на Ариман и това на Луцифер по-нататък ние ще говорим по-точно върху този въпрос също и по отношение на планетната система. Трябва само да обърнем вниманието в края на това разглеждане, че Заратустра е показал на своите ученици символично тази връзка на една излъчваща се от Слънцето Светлина на Аура-Маздао или Ормузд, в която се настанява царството на Ариман, показал я по свой начин, като казва: Това, което изхожда от Слънцето, нека си го представим символично чрез това, което Херувимите и Серафимите носят чрез Светлината; това, което се хвърля насреща от всички анормални духове на висшите йерархии, което те вдълбават, вгъват навътре, нека си го представим символично чрез нова, което е приемано от тъмнината /т. е. пленена от вътре светлина, собствена светлина, която навън се изявява като тъмнина/. Това представяше Заратустра като едно царство на Анграманиу, на Ариман. Така ние виждаме, как изхождайки от Предна Азия, днес именно това учение отново застава срещу нас, как този възглед ни се явява първо в културата на Заратустра. Това е, което винаги ни изпълва с такива пълни със значение чувства относно развитието на човечеството: че ние самите стигаме до определени неща, които ни доставя просто днешното окултно изследване, ако даже не бихме получили по предание нищо и не би могло да се наблюдава нищо в Акашовата летопис, които неща след това отново откриваме при великите учители на миналите времена. Едвам тогава ние можем да се запознаем правилно с тези велики Учители на миналите времена. И когато се проникнем с истината, която може да бъде намерена днес в окултното изследване и когато след това тази истина отново просиява за нас от древните Учители и Ръководители на човечеството, ние добиваме едно истинско, правилно отношение към тези Ръководители на човечеството. Едвам тогава те оживяват за нас, едвам тогава ние ги разбираме по правилен начин; тогава също развитието на човечеството се превръща за нас в един мощен разговор, който духовете водят, само че сега не прозвучаващ от един към други в пространството, а в редуващите се епохи, просветляващи се едни други, допълващи се едни други и водейки в течение по-нататък културата.
към текста >>

51. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Когато с всички намиращи се на негово разположение средства човекът насочва окултния поглед към другите планети на нашата планетна система, тогава той намира, че същите опитности, които имаме, когато като хора се приближаваме до Серафимите или Херувимите или Престолите ние ги имаме също и по отношение на другите планети.
Следователно ние трябвало всъщност да покажем това редуване на Съществата на йерархиите, защото всичко, което изхожда от тези йерархии като сили, като форми на действие, е възприемаемо при цялото явление на човека върху една планета. Както ни учи окултният поглед, че цялата тази система от Същества има работа с планетата Земя, по същия начин една подобна система има работа с други планети. Когато с всички намиращи се на негово разположение средства човекът насочва окултния поглед към другите планети на нашата планетна система, тогава той намира, че същите опитности, които имаме, когато като хора се приближаваме до Серафимите или Херувимите или Престолите ние ги имаме също и по отношение на другите планети. С други думи: всичко, което ви описах като необходимо, за да се издигне човек до едно същество на Серафимите, до едно същество на Херувимите, до едно същество на Престолите, всичко, което той трябва да направи, за да се издигне до тези духове, доколкото те съдействуват, сътрудничат в процесите на планетата Земя, ние намираме всичко това, когато насочваме да речем погледа, окултния поглед върху Сатурн или върху една друга планета. Точно по същия начин трябва да постъпим надолу до Духовете на Движението. Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта: до тук за отделните планети на нашата планетна система резултатът на окултното наблюдение е напълно същият, независимо от това, дали насочваме наблюдението към Марс, към Юпитер, към Меркурий или към Венера; когато обгърнете с поглед работите на Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, навсякъде ще намерите същите резултати. На против, ние не ще намерим същите резултати, когато обгърнем с поглед за другите планети на нашата система това, което произхожда като форми на действие от Духовете на Движението и от Духовете на Формата.
към текста >>

Ние получаваме тогава като отговор: те действуват също така, както върху нашата земя.
С други думи казано: когато се опитаме да насочим окултния поглед върху една друга планета да речем върху Марс, и се запитаме: как действуват върху Марс Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта?... Ние получаваме тогава като отговор: те действуват също така, както върху нашата земя. Когато зададем същия въпрос за Духовете на Движението, тогава случаят не е такъв, дейностите на тази категория, а също и тези на Духовете на Формата се различават за отделните планети. Така щото трябва да правим разлика: всяка отделна планета на нашата планетна система си има своите собствени Духове на Движението, своите собствени Духове на Формата.
към текста >>

Това, което те вършат по този начин, е една дейност, която в полза на системата.
Нека се разберем добре! Завчера изнесохме, как всъщност всички тези Същества на по-висшите йерархии до Духовете на Формата, следователно започвайки от Серафимите и стигайки до Духовете на Формата, действуват в мировата система като един вид колегиум, който има своето седалище на Слънцето. Така щото изходната точка на действието на тези Същества се намира фактически в Слънцето. Когато следователно днес казахме, че например Марс има своите собствени Духове на Формата, също Юпитер, също така и Земята, тогава, говорейки образно /по отношение на тези висши отношения всичко е повече или по-малко образ/ ние трябва тогава да си представим, че наистина седалището, точката, от която действуват Духовете на Формата отговарящи на планетата Марс, на тези отговарящи на планетата Юпитер и т.н. се намира винаги на Слънцето, в неподвижната звезда, че те действуват именно от там.., обаче на Духовете на Формата, които действуват върху Марс, този ресор им е даден от Слънцето: те действуват върху Марс от слънцето други върху Земята, други върху Юпитер като Духове на Формата. Това, което те вършат по този начин, е една дейност, която в полза на системата. Обаче сега ние не питаме: какво става от Слънцето от неподвижната звезда за планетите? А: какво става вътре в областта на неподвижната звезда за нейните собствени същества, за собственото развитие на съществата върху неподвижната звезда? Нали, ние можем да разбираме тук въпроса именно така както сравнително онова, което един човек върши за другия. Ние можем да схващаме първо дейността, която един човек върши за другия, така, че тази дейност трябва да означава непосредствено нещо за неговото собствено развитие; тя е в полза на другия. Така дейността на Духовете на Движението и на Духовете на Формата, за която говорим тук, е в полза на планетната система.
към текста >>

Ние можем да схващаме първо дейността, която един човек върши за другия, така, че тази дейност трябва да означава непосредствено нещо за неговото собствено развитие; тя е в полза на другия.
се намира винаги на Слънцето, в неподвижната звезда, че те действуват именно от там.., обаче на Духовете на Формата, които действуват върху Марс, този ресор им е даден от Слънцето: те действуват върху Марс от слънцето други върху Земята, други върху Юпитер като Духове на Формата. Това, което те вършат по този начин, е една дейност, която в полза на системата. Обаче сега ние не питаме: какво става от Слънцето от неподвижната звезда за планетите? А: какво става вътре в областта на неподвижната звезда за нейните собствени същества, за собственото развитие на съществата върху неподвижната звезда? Нали, ние можем да разбираме тук въпроса именно така както сравнително онова, което един човек върши за другия. Ние можем да схващаме първо дейността, която един човек върши за другия, така, че тази дейност трябва да означава непосредствено нещо за неговото собствено развитие; тя е в полза на другия. Така дейността на Духовете на Движението и на Духовете на Формата, за която говорим тук, е в полза на планетната система. Но сега ние задаваме въпроса: абстрахирайки се от това, че неподвижната звезда е за обиколена от планети, как става развитието върху неподвижната звезда като такава, като едно отделно същество? Какво участвува в развитието на съществата върху неподвижната звезда? И тук ние получаваме фактически същата граница. Когато насочим именно окултния поглед върху неподвижната звезда, следователно за нашата планетна система върху Слънцето, ние трябва да кажем; определена власт над съществата на Слънцето имат само онези духовни същества на висшите йерархии, които започвайки от Серафимите надолу стигат до Духовете на Мъдростта, те са активни за развитието на самата неподвижна звезда и за нейните същества; докато Духовете на Движението и Духовете на Формата не могат да сторят така да се каже нищо за развитието на съществата на Слънцето, на самата неподвижна звезда, а имат задачата да действуват върху онова в планетната система, което заобикаля неподвижната звезда.
към текста >>

Така дейността на Духовете на Движението и на Духовете на Формата, за която говорим тук, е в полза на планетната система.
Това, което те вършат по този начин, е една дейност, която в полза на системата. Обаче сега ние не питаме: какво става от Слънцето от неподвижната звезда за планетите? А: какво става вътре в областта на неподвижната звезда за нейните собствени същества, за собственото развитие на съществата върху неподвижната звезда? Нали, ние можем да разбираме тук въпроса именно така както сравнително онова, което един човек върши за другия. Ние можем да схващаме първо дейността, която един човек върши за другия, така, че тази дейност трябва да означава непосредствено нещо за неговото собствено развитие; тя е в полза на другия. Така дейността на Духовете на Движението и на Духовете на Формата, за която говорим тук, е в полза на планетната система. Но сега ние задаваме въпроса: абстрахирайки се от това, че неподвижната звезда е за обиколена от планети, как става развитието върху неподвижната звезда като такава, като едно отделно същество? Какво участвува в развитието на съществата върху неподвижната звезда? И тук ние получаваме фактически същата граница. Когато насочим именно окултния поглед върху неподвижната звезда, следователно за нашата планетна система върху Слънцето, ние трябва да кажем; определена власт над съществата на Слънцето имат само онези духовни същества на висшите йерархии, които започвайки от Серафимите надолу стигат до Духовете на Мъдростта, те са активни за развитието на самата неподвижна звезда и за нейните същества; докато Духовете на Движението и Духовете на Формата не могат да сторят така да се каже нищо за развитието на съществата на Слънцето, на самата неподвижна звезда, а имат задачата да действуват върху онова в планетната система, което заобикаля неподвижната звезда.
към текста >>

И тук ние получаваме фактически същата граница.
Нали, ние можем да разбираме тук въпроса именно така както сравнително онова, което един човек върши за другия. Ние можем да схващаме първо дейността, която един човек върши за другия, така, че тази дейност трябва да означава непосредствено нещо за неговото собствено развитие; тя е в полза на другия. Така дейността на Духовете на Движението и на Духовете на Формата, за която говорим тук, е в полза на планетната система. Но сега ние задаваме въпроса: абстрахирайки се от това, че неподвижната звезда е за обиколена от планети, как става развитието върху неподвижната звезда като такава, като едно отделно същество? Какво участвува в развитието на съществата върху неподвижната звезда? И тук ние получаваме фактически същата граница. Когато насочим именно окултния поглед върху неподвижната звезда, следователно за нашата планетна система върху Слънцето, ние трябва да кажем; определена власт над съществата на Слънцето имат само онези духовни същества на висшите йерархии, които започвайки от Серафимите надолу стигат до Духовете на Мъдростта, те са активни за развитието на самата неподвижна звезда и за нейните същества; докато Духовете на Движението и Духовете на Формата не могат да сторят така да се каже нищо за развитието на съществата на Слънцето, на самата неподвижна звезда, а имат задачата да действуват върху онова в планетната система, което заобикаля неподвижната звезда.
към текста >>

Следователно когато обгърнем с поглед от една страна същността на планетата и се абстрахираме първо от човека, който живее върху планетата, върху нашата Земя, ние можем да кажем: за планетата, доколкото тази планета има своето положение в слънчевата система, върху развитието имат влияние съществата до Духовете на Формата надолу.
Следователно когато насочим погледа върху неподвижната звезда, ние можем тогава да кажем: животът върху неподвижната звезда е нещо толкова възвишено, толкова величествено, толкова мощно, че съществата, които се развиват върху неподвижната звезда, могат да имат работа само с такива възвишени същества, каквито са Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, докато тези същества, които изминават тяхната еволюция върху неподвижната звезда, а именно Духовете на Движението и Духовете на Формата са безсилни да направят нещо за нейното развитие. Те нямат такъв висок ранг; те, които означават извънредно много за човечеството на нашата планета, нямат никакво значение за съществата на неподвижната звезда, безсилни са да се намесят в развитието, в еволюцията на неподвижната звезда. Следователно когато обгърнем с поглед от една страна същността на планетата и се абстрахираме първо от човека, който живее върху планетата, върху нашата Земя, ние можем да кажем: за планетата, доколкото тази планета има своето положение в слънчевата система, върху развитието имат влияние съществата до Духовете на Формата надолу. Така щото можем да считаме сферата на влияние на неподвижните звезди от Серафимите до Духовете на Мъдростта надолу, а сферата на влияние на планетите до Духовете на Формата надолу.
към текста >>

Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят.
На Луната не може да се намери едно развитие подобно на човешкото. Също така на нея не може да се намери нещо, кое то би приличало в неговото развитие на нашето животинско царство. Окултният поглед не може да открие нищо с тези две форми на развитието. С това аз съвсем не искам да кажа само нещо външно което би било действително една тривиалност -, не искам да кажа, че по Луната не ходят никакви въплътени във физически тела хора или животни, каквито съществуват на Земята; а когато прави едно такова изказване, окултистът разбира нещо съществено друго. Би могло напълно да бъде така, че на някое небесно тяло би могло да съществува нещо подобно като по-висшите членове на човешкото същество /човешкото Аз или човешкото астрално тяло/ при други условия и да изминава там своето развитие, без да бъде въплътено в човешко тяло от плът или в етерно тяло. Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят. На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите животни. Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите. Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята. Такова едно действие не става от Луната. Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите.
към текста >>

Сега за нашето по-нататъшно разглеждане ще бъде полезно, преди да проследим по същия начин както до сега резултатите на окултното изследване, когато така да се каже сравним по-нататък от гледна точка на Окултизма Луната, планетите и неподвижната звезда.
Сега за нашето по-нататъшно разглеждане ще бъде полезно, преди да проследим по същия начин както до сега резултатите на окултното изследване, когато така да се каже сравним по-нататък от гледна точка на Окултизма Луната, планетите и неподвижната звезда. Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под внимание от обикновената материалистична анатомия и физиология на нашата съвременна наука. Нали, днешният обикновен анатом, какво прави той, когато изследва физическото тяло? Той изследва една част да речем черния дроб, по-нататък друга част нервната и мозъчна маса, като стоящи една до друга субстанции; той изследва и двете тези части така, именно както поставяме две неща едно до друго и ги сравняваме едно с друго чисто външно. Обикновеният външен материалистичен анатом или физиолог не взема под внимание, че когато имаме пред нас едно парче от веществото на мозъка и една част от веществото на черния дроб, ние имаме въобще коренно различни неща. При едната част на човешкото тяло ние имаме нещо, върху което по-висшите тела, свръхсетивните членове на човека, работят съвършено различно отколкото върху един друг орган.
към текста >>

нека си представим за момент, че отсъствува неподвижната звезда, че отсъствуват планетите, така че в планетната система да останат само луните.... Когато окултният поглед е насочен така, че наблюдава сега само онова, което току що Ви изтъкнах: Луните, всичко, което е луна в една планетна система, всичко, при което стигайки до Архангелите силите са същите, както на нашата Земя в редуващата се еволюция на човечеството.... тогава ще получим едно напълно определено впечатление, тогава ще има една напълно определена опитност от окултна гледна точка.
Как нещо в света или при човека стои в отношение с духа, това определя въобще неговата същност. И както това е при човека, така е то и в небесната система. Една луна е нещо съвършено различно от една планета или от една неподвижна звезда. Щом вече видяхме, че отношенията на Съществата на по-висшите йерархии са други спрямо неподвижната звезда и други спрямо планетата, други спрямо Луната, ние трябва да вземем предвид още следното, за да охарактеризираме разликата между луната, планетата и неподвижната звезда. Нека отделим от планетна система всичко това, което представляват луните на планетите, т.е. нека си представим за момент, че отсъствува неподвижната звезда, че отсъствуват планетите, така че в планетната система да останат само луните.... Когато окултният поглед е насочен така, че наблюдава сега само онова, което току що Ви изтъкнах: Луните, всичко, което е луна в една планетна система, всичко, при което стигайки до Архангелите силите са същите, както на нашата Земя в редуващата се еволюция на човечеството.... тогава ще получим едно напълно определено впечатление, тогава ще има една напълно определена опитност от окултна гледна точка. Тази окултна опитност можем да имаме още един втори път.
към текста >>

Това, което се получава като впечатление за окултния поглед, което имаме като хора по отношение на целия сбор от луни на една планетна система единия път, и впечатлението, което предизвиква върху нас едно човешко физическо тяло, което е било вече напуснато от неговото етерно тяло, от неговото астрално тяло и т.н.
Нали, онзи, който пристъпва към нещата с практическия окултен поглед, той може, ако има достатъчна волева способност, да си представи, че неподвижната звезда и планетите ги няма в една планетна система и че остават само луните; т.е. той насочва своя поглед върху всичко това, за което се е подготвил. А сега трябва да потърсим и нещо друго, при което да имаме същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система; същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система, точно едно такова впечатление имаме тогава, когато гледаме едно човешко мъртво тяло, един човешки труп, едно човешко тяло, носителят на което току що или преди малко е минал през вратата на смъртта. Колкото и много да изглеждат различно външно нещата: това, което официалната естествена наука дава като външна разлика, то е майа, илюзия. Това, което се получава като впечатление за окултния поглед, което имаме като хора по отношение на целия сбор от луни на една планетна система единия път, и впечатлението, което предизвиква върху нас едно човешко физическо тяло, което е било вече напуснато от неговото етерно тяло, от неговото астрално тяло и т.н. другият път: Това е едно и също нещо. От това се получава окултното познание, че в постоянното образуване на луните планетната система образува своя труп, образува го постепенно с раждането на луните. Всички луни на една планетна система са това, което непрестанно се прибавя като труп на планетната система. Разликата в сравнение с човека е тази, че човекът, от момента, когато той преминава със своето същество в състоянието, в което се намира планетната система, когато тя образува своите луни той отделя тогава своя труп, напуска го,... обаче планетната система запазва вътре в себе си своя труп, кондензира го в умиращите луни. Това е така, както когато човекът минавайки през вратата на смъртта не би напуснал своя труп, своето мъртво физическо тяло, а би го сглобил под формата на някой орган и чрез някаква сила, която още би имал себе си, би влачил със себе си този труп.
към текста >>

От това се получава окултното познание, че в постоянното образуване на луните планетната система образува своя труп, образува го постепенно с раждането на луните.
той насочва своя поглед върху всичко това, за което се е подготвил. А сега трябва да потърсим и нещо друго, при което да имаме същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система; същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система, точно едно такова впечатление имаме тогава, когато гледаме едно човешко мъртво тяло, един човешки труп, едно човешко тяло, носителят на което току що или преди малко е минал през вратата на смъртта. Колкото и много да изглеждат различно външно нещата: това, което официалната естествена наука дава като външна разлика, то е майа, илюзия. Това, което се получава като впечатление за окултния поглед, което имаме като хора по отношение на целия сбор от луни на една планетна система единия път, и впечатлението, което предизвиква върху нас едно човешко физическо тяло, което е било вече напуснато от неговото етерно тяло, от неговото астрално тяло и т.н. другият път: Това е едно и също нещо. От това се получава окултното познание, че в постоянното образуване на луните планетната система образува своя труп, образува го постепенно с раждането на луните. Всички луни на една планетна система са това, което непрестанно се прибавя като труп на планетната система. Разликата в сравнение с човека е тази, че човекът, от момента, когато той преминава със своето същество в състоянието, в което се намира планетната система, когато тя образува своите луни той отделя тогава своя труп, напуска го,... обаче планетната система запазва вътре в себе си своя труп, кондензира го в умиращите луни. Това е така, както когато човекът минавайки през вратата на смъртта не би напуснал своя труп, своето мъртво физическо тяло, а би го сглобил под формата на някой орган и чрез някаква сила, която още би имал себе си, би влачил със себе си този труп. В своите луни планетната система фактически влече със себе си своя собствен труп, който наистина постоянно се променя, един труп, който се намира в процес на ставане, в процес на развитие.
към текста >>

Следователно когато той обгърне цялата система на планетите, поставя ги пред своя окултен поглед и тогава концентрирайки се напълно оставя да действува върху него само системата на планетите, изяснява си впечатлението и го запечатва в своята памет, за да може да го охарактеризира.... той трябва да сравни след това по-късно това впечатление с нещо друго, което е различно от впечатлението получено от планетите.
А сега да отидем по-нататък и да се опитаме да опишем едно впечатление, което окултният поглед има, когато си представи, че в една планетна система ги няма луните, няма я и неподвижната звезда и евентуално съществуващите комети. Следователно когато той обгърне цялата система на планетите, поставя ги пред своя окултен поглед и тогава концентрирайки се напълно оставя да действува върху него само системата на планетите, изяснява си впечатлението и го запечатва в своята памет, за да може да го охарактеризира.... той трябва да сравни след това по-късно това впечатление с нещо друго, което е различно от впечатлението получено от планетите. Когато човек търси нещо, което му дава едно такова впечатление както цялостта на една планетна система, той не стига тогава в близката заобикаляща среда до нищо друго, освен до впечатлението, което има, когато оставя да действуват върху себе си различните форми на животните. Извънредно трудно е да се получи напълно това впечатление; но то може да се добие частично чрез това, че оставяме да действуват върху нас различни животински форми; ние не можем да имаме едновременно едно окултно впечатление от всички животни на земята, това би било твърде сложно, но можем да имаме един компромис, когато оставим да действуват върху нас определен брой характерни животински форми така, че вземаме под внимание само онова, което действува като окултни сили в животинските форми. Тогава със сравняващия окултен поглед можем да добием от животинските форми нещо, което прави едно подобно впечатление, както цялостта на планетите на една слънчева система. Следователно понеже животинското царство живее на Земята /и доколкото човекът е в своето живо тяло един екстракт на животинските тела можем да вземем за сравнение също живото тяло на човека/, и едно впечатление от всички живеещи и действуващи в него сили е подобно на силите, които изхождат от отделните планети, можем да кажем: същинското живо тяло, тялото, с което е надарено едно живо съзнателно същество, каквото познаваме например в един примитивен човек и в животните, то отговаря на системата на планетите на една планетна система; така щото в онова, което можем да наречем: цялостта на планетната маси, ние имаме пред себе си живото тяло, т.е. тялото проникнато от жизнения принцип и от принципа на съзнанието в цялата планетна система.
към текста >>

Извънредно трудно е да се получи напълно това впечатление; но то може да се добие частично чрез това, че оставяме да действуват върху нас различни животински форми; ние не можем да имаме едновременно едно окултно впечатление от всички животни на земята, това би било твърде сложно, но можем да имаме един компромис, когато оставим да действуват върху нас определен брой характерни животински форми така, че вземаме под внимание само онова, което действува като окултни сили в животинските форми.
А сега да отидем по-нататък и да се опитаме да опишем едно впечатление, което окултният поглед има, когато си представи, че в една планетна система ги няма луните, няма я и неподвижната звезда и евентуално съществуващите комети. Следователно когато той обгърне цялата система на планетите, поставя ги пред своя окултен поглед и тогава концентрирайки се напълно оставя да действува върху него само системата на планетите, изяснява си впечатлението и го запечатва в своята памет, за да може да го охарактеризира.... той трябва да сравни след това по-късно това впечатление с нещо друго, което е различно от впечатлението получено от планетите. Когато човек търси нещо, което му дава едно такова впечатление както цялостта на една планетна система, той не стига тогава в близката заобикаляща среда до нищо друго, освен до впечатлението, което има, когато оставя да действуват върху себе си различните форми на животните. Извънредно трудно е да се получи напълно това впечатление; но то може да се добие частично чрез това, че оставяме да действуват върху нас различни животински форми; ние не можем да имаме едновременно едно окултно впечатление от всички животни на земята, това би било твърде сложно, но можем да имаме един компромис, когато оставим да действуват върху нас определен брой характерни животински форми така, че вземаме под внимание само онова, което действува като окултни сили в животинските форми. Тогава със сравняващия окултен поглед можем да добием от животинските форми нещо, което прави едно подобно впечатление, както цялостта на планетите на една слънчева система. Следователно понеже животинското царство живее на Земята /и доколкото човекът е в своето живо тяло един екстракт на животинските тела можем да вземем за сравнение също живото тяло на човека/, и едно впечатление от всички живеещи и действуващи в него сили е подобно на силите, които изхождат от отделните планети, можем да кажем: същинското живо тяло, тялото, с което е надарено едно живо съзнателно същество, каквото познаваме например в един примитивен човек и в животните, то отговаря на системата на планетите на една планетна система; така щото в онова, което можем да наречем: цялостта на планетната маси, ние имаме пред себе си живото тяло, т.е. тялото проникнато от жизнения принцип и от принципа на съзнанието в цялата планетна система. Следователно цялостта на планетите на една планетна система е живото тяло на тази планетна система. Когато разглеждаме всички духовни същества, които описахме като съдържащи се в планетната система, ние трябва да считаме съвкупността на планетите като живото тяло на планетната система, а духовните същества като дух и душа на тази планетна система.
към текста >>

Обаче за сравнение е достатъчно, ако обгърнем с окултния поглед само определен брой растителни форми позволете ми да употребя този израз "окултен поглед" ако получим окултното впечатление от онова, което действува и живее в растенията.
А както видяхме цялостта на луните съставлява мъртвия труп, който планетната система влачи със себе си. А сега нека насочим окултния поглед върху неподвижната звезда, следователно при нас върху Слънцето. По същия начин, както описахме това за цялостта на луните и на планетите, да се опитаме да добием едно впечатление от неподвижната звезда. Когато обърнем внимание на това, което добиваме като впечатление чрез силите, които действуват в неподвижна та звезда, ние отново можем да намерим нещо, което в самите земни отношение може да предизвика върху нас същото впечатление. И ето, че това отново е нещо трудно, защото този път имаме работа с растенията и не можем да обгърнем с поглед целия растителен свят на нашата планета. Обаче за сравнение е достатъчно, ако обгърнем с окултния поглед само определен брой растителни форми позволете ми да употребя този израз "окултен поглед" ако получим окултното впечатление от онова, което действува и живее в растенията. И когато оставим това да действува върху окултния поглед, то напомня за впечатлението, което сме получили от вътрешното развитие на неподвижната звезда.
към текста >>

И когато оставим това да действува върху окултния поглед, то напомня за впечатлението, което сме получили от вътрешното развитие на неподвижната звезда.
А сега нека насочим окултния поглед върху неподвижната звезда, следователно при нас върху Слънцето. По същия начин, както описахме това за цялостта на луните и на планетите, да се опитаме да добием едно впечатление от неподвижната звезда. Когато обърнем внимание на това, което добиваме като впечатление чрез силите, които действуват в неподвижна та звезда, ние отново можем да намерим нещо, което в самите земни отношение може да предизвика върху нас същото впечатление. И ето, че това отново е нещо трудно, защото този път имаме работа с растенията и не можем да обгърнем с поглед целия растителен свят на нашата планета. Обаче за сравнение е достатъчно, ако обгърнем с окултния поглед само определен брой растителни форми позволете ми да употребя този израз "окултен поглед" ако получим окултното впечатление от онова, което действува и живее в растенията. И когато оставим това да действува върху окултния поглед, то напомня за впечатлението, което сме получили от вътрешното развитие на неподвижната звезда.
към текста >>

Обаче приликата става по-голяма, ако сега предложим на окултния поглед още нещо особено, ако именно, след като сме получили впечатлението от определен брой растения в техни те форми, сега се абстрахираме също от тези растения, които сме наблюдавали с окултния поглед, от физическите растителни тела, и приложим онези средства, които практическият окултист прилага, когато той разглежда етерните тела на растенията.
Във всеки случай разликата става все по-голяма и по-голяма. Приликата между един човешки труп след смъртта и цялостта на луните е все пак нещо фрапиращо относно окултното впечатление. Тази прилика съществува също, изразено при впечатленията, които растителният свят и неподвижната звезда правят върху човека. Приликата явно съществува, но тя не е вече толкова голяма както между мъртвото човешко физическо тяло и цялостта на луните. Обаче приликата става по-голяма, ако сега предложим на окултния поглед още нещо особено, ако именно, след като сме получили впечатлението от определен брой растения в техни те форми, сега се абстрахираме също от тези растения, които сме наблюдавали с окултния поглед, от физическите растителни тела, и приложим онези средства, които практическият окултист прилага, когато той разглежда етерните тела на растенията. Следователно правим едно допълнително наблюдение. Ние сме си от белязали впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, след това търсим подобното, но все пак незадоволително впечатление, което получаваме от определен растения; ние отиваме по-нататък, абстрахираме се от външните форми на растенията и оставяме да действува върху нас само етерното тяло, което се намира в растението. Тогава приликата се повишава и става почти толкова голяма, както приликата между мъртвия физически труп на човека и цялостта на луните. От това за окултното познание се получава, че насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние сме обхванали като действуващо в неподвижната звезда това, което е етерното тяло на планетната система; защото ние получаваме фактически впечатлението на едно етерно тяло. Ние разбираме впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, когато наблюдаваме етерното тяло при растенията, там, където етерното тяло действува още несмесено, където то действува не заедно с едно астрално тяло, където то действува само като етерно тяло заедно с физическото тяло.
към текста >>

Ние сме си от белязали впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, след това търсим подобното, но все пак незадоволително впечатление, което получаваме от определен растения; ние отиваме по-нататък, абстрахираме се от външните форми на растенията и оставяме да действува върху нас само етерното тяло, което се намира в растението.
Приликата между един човешки труп след смъртта и цялостта на луните е все пак нещо фрапиращо относно окултното впечатление. Тази прилика съществува също, изразено при впечатленията, които растителният свят и неподвижната звезда правят върху човека. Приликата явно съществува, но тя не е вече толкова голяма както между мъртвото човешко физическо тяло и цялостта на луните. Обаче приликата става по-голяма, ако сега предложим на окултния поглед още нещо особено, ако именно, след като сме получили впечатлението от определен брой растения в техни те форми, сега се абстрахираме също от тези растения, които сме наблюдавали с окултния поглед, от физическите растителни тела, и приложим онези средства, които практическият окултист прилага, когато той разглежда етерните тела на растенията. Следователно правим едно допълнително наблюдение. Ние сме си от белязали впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, след това търсим подобното, но все пак незадоволително впечатление, което получаваме от определен растения; ние отиваме по-нататък, абстрахираме се от външните форми на растенията и оставяме да действува върху нас само етерното тяло, което се намира в растението. Тогава приликата се повишава и става почти толкова голяма, както приликата между мъртвия физически труп на човека и цялостта на луните. От това за окултното познание се получава, че насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние сме обхванали като действуващо в неподвижната звезда това, което е етерното тяло на планетната система; защото ние получаваме фактически впечатлението на едно етерно тяло. Ние разбираме впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, когато наблюдаваме етерното тяло при растенията, там, където етерното тяло действува още несмесено, където то действува не заедно с едно астрално тяло, където то действува само като етерно тяло заедно с физическото тяло. Следователно от това се получава познанието, че, насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние имаме фактически лъчезарящо от неподвижната звезда етерното тяло на планетната система.
към текста >>

От това за окултното познание се получава, че насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние сме обхванали като действуващо в неподвижната звезда това, което е етерното тяло на планетната система; защото ние получаваме фактически впечатлението на едно етерно тяло.
Приликата явно съществува, но тя не е вече толкова голяма както между мъртвото човешко физическо тяло и цялостта на луните. Обаче приликата става по-голяма, ако сега предложим на окултния поглед още нещо особено, ако именно, след като сме получили впечатлението от определен брой растения в техни те форми, сега се абстрахираме също от тези растения, които сме наблюдавали с окултния поглед, от физическите растителни тела, и приложим онези средства, които практическият окултист прилага, когато той разглежда етерните тела на растенията. Следователно правим едно допълнително наблюдение. Ние сме си от белязали впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, след това търсим подобното, но все пак незадоволително впечатление, което получаваме от определен растения; ние отиваме по-нататък, абстрахираме се от външните форми на растенията и оставяме да действува върху нас само етерното тяло, което се намира в растението. Тогава приликата се повишава и става почти толкова голяма, както приликата между мъртвия физически труп на човека и цялостта на луните. От това за окултното познание се получава, че насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние сме обхванали като действуващо в неподвижната звезда това, което е етерното тяло на планетната система; защото ние получаваме фактически впечатлението на едно етерно тяло. Ние разбираме впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, когато наблюдаваме етерното тяло при растенията, там, където етерното тяло действува още несмесено, където то действува не заедно с едно астрално тяло, където то действува само като етерно тяло заедно с физическото тяло. Следователно от това се получава познанието, че, насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние имаме фактически лъчезарящо от неподвижната звезда етерното тяло на планетната система.
към текста >>

Ние разбираме впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, когато наблюдаваме етерното тяло при растенията, там, където етерното тяло действува още несмесено, където то действува не заедно с едно астрално тяло, където то действува само като етерно тяло заедно с физическото тяло.
Обаче приликата става по-голяма, ако сега предложим на окултния поглед още нещо особено, ако именно, след като сме получили впечатлението от определен брой растения в техни те форми, сега се абстрахираме също от тези растения, които сме наблюдавали с окултния поглед, от физическите растителни тела, и приложим онези средства, които практическият окултист прилага, когато той разглежда етерните тела на растенията. Следователно правим едно допълнително наблюдение. Ние сме си от белязали впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, след това търсим подобното, но все пак незадоволително впечатление, което получаваме от определен растения; ние отиваме по-нататък, абстрахираме се от външните форми на растенията и оставяме да действува върху нас само етерното тяло, което се намира в растението. Тогава приликата се повишава и става почти толкова голяма, както приликата между мъртвия физически труп на човека и цялостта на луните. От това за окултното познание се получава, че насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние сме обхванали като действуващо в неподвижната звезда това, което е етерното тяло на планетната система; защото ние получаваме фактически впечатлението на едно етерно тяло. Ние разбираме впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, когато наблюдаваме етерното тяло при растенията, там, където етерното тяло действува още несмесено, където то действува не заедно с едно астрално тяло, където то действува само като етерно тяло заедно с физическото тяло. Следователно от това се получава познанието, че, насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние имаме фактически лъчезарящо от неподвижната звезда етерното тяло на планетната система.
към текста >>

Следователно от това се получава познанието, че, насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние имаме фактически лъчезарящо от неподвижната звезда етерното тяло на планетната система.
Следователно правим едно допълнително наблюдение. Ние сме си от белязали впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, след това търсим подобното, но все пак незадоволително впечатление, което получаваме от определен растения; ние отиваме по-нататък, абстрахираме се от външните форми на растенията и оставяме да действува върху нас само етерното тяло, което се намира в растението. Тогава приликата се повишава и става почти толкова голяма, както приликата между мъртвия физически труп на човека и цялостта на луните. От това за окултното познание се получава, че насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние сме обхванали като действуващо в неподвижната звезда това, което е етерното тяло на планетната система; защото ние получаваме фактически впечатлението на едно етерно тяло. Ние разбираме впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, когато наблюдаваме етерното тяло при растенията, там, където етерното тяло действува още несмесено, където то действува не заедно с едно астрално тяло, където то действува само като етерно тяло заедно с физическото тяло. Следователно от това се получава познанието, че, насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние имаме фактически лъчезарящо от неподвижната звезда етерното тяло на планетната система.
към текста >>

Излизайки от другата страна, тя носи със себе си натрупаните около нея вредни астрални вещества докато излезе вън от областта на планетната система, тогава тя изхвърля тези астрални вещества вън в мировото пространство, образува се като силов център, без да има нужда от триизмерното пространство, отново на другия полюс, събира отново вредните астрални вещества и ги хвърля от другата страна.
В следващите часове ние още ще чуем, защо кометата показва опашка и ядро именно под влиянието на това привличане на вредните астрални сили. Тя привлича към себе си все повече и повече такива сили, кога то минава през планетната система. Излизайки от другата страна, тя носи със себе си натрупаните около нея вредни астрални вещества докато излезе вън от областта на планетната система, тогава тя изхвърля тези астрални вещества вън в мировото пространство, образува се като силов център, без да има нужда от триизмерното пространство, отново на другия полюс, събира отново вредните астрални вещества и ги хвърля от другата страна. Така щото трябва да считаме живота на кометата като нещо, което действува пречистващо в планетната система, като един вид бури. Когато преминава през планетната система, кометата се стреми да събере и изхвърли навън вредните астрални излъчвания на съществата, да ги изнесе вън от планетната система. Тук в живота на една комета ние имаме във всеки случай нещо, за което не можем да на мерим една аналогия в човека, както за физическото тяло и етерното тяло. Физическо тяло на планетната система е цялостта, съвкупността на планетите, етерно тяло е това, което се излъчва от неподвижната звезда и прониква цялата планетна система; обаче за физически движещия се човек положението не е такова, че той да влачи със себе си своя труп. Планетната система влачи със себе си своя труп.
към текста >>

Физическо тяло на планетната система е цялостта, съвкупността на планетите, етерно тяло е това, което се излъчва от неподвижната звезда и прониква цялата планетна система; обаче за физически движещия се човек положението не е такова, че той да влачи със себе си своя труп.
Тя привлича към себе си все повече и повече такива сили, кога то минава през планетната система. Излизайки от другата страна, тя носи със себе си натрупаните около нея вредни астрални вещества докато излезе вън от областта на планетната система, тогава тя изхвърля тези астрални вещества вън в мировото пространство, образува се като силов център, без да има нужда от триизмерното пространство, отново на другия полюс, събира отново вредните астрални вещества и ги хвърля от другата страна. Така щото трябва да считаме живота на кометата като нещо, което действува пречистващо в планетната система, като един вид бури. Когато преминава през планетната система, кометата се стреми да събере и изхвърли навън вредните астрални излъчвания на съществата, да ги изнесе вън от планетната система. Тук в живота на една комета ние имаме във всеки случай нещо, за което не можем да на мерим една аналогия в човека, както за физическото тяло и етерното тяло. Физическо тяло на планетната система е цялостта, съвкупността на планетите, етерно тяло е това, което се излъчва от неподвижната звезда и прониква цялата планетна система; обаче за физически движещия се човек положението не е такова, че той да влачи със себе си своя труп. Планетната система влачи със себе си своя труп. От друга страна тя има едно устройство, което и позволява да отделя вредните астрални вещества чрез кометите.
към текста >>

Когато проучим сега това, което съществува в кометата според както се показва тя на физическите сетива, според нейния илюзорен вид /майя/, но проучим също силите, които действуват в нея, тогава положението е фактически такова, че извънредно трудно можем да се справим с това, с което се запознахме в течение на тези сказки.
Когато проучим сега това, което съществува в кометата според както се показва тя на физическите сетива, според нейния илюзорен вид /майя/, но проучим също силите, които действуват в нея, тогава положението е фактически такова, че извънредно трудно можем да се справим с това, с което се запознахме в течение на тези сказки. Аз Ви описах, как може човек да се издигне например до Престолите: че при това той може да си послужи като помощно средство с човешката воля, като проучи човешката воля. Когато човек предприеме изучаването на човешката воля с окултните средства, тогава той може да се издигне до Престолите. В кометите не може да бъде намерено нищо от всичко това, нищо от Духовете на Мъдростта, нищо от Престолите. Когато разглеждаме самата комета, ние не намираме нищо, което би могло да бъде постигнато по друг начин освен чрез това, че приложим онези методи, които през последните дни аз описах като окултни методи.
към текста >>

Ние описахме това впечатление като казахме, че то може да се добие, когато оставим да действува непосредствено върху нас един човек, който има зад себе си един богат опит в живота добит в течение на десетилетия, когато оставим този човек да действува върху нас със своята мъдрост като екстракт на този опит в живота, така че тази мъдрост произвежда много по-силно впечатление отколкото човек би могъл да получи чрез основания от логическо естество, чрез просто умствен начин.
Такива методи следователно, които изхождат от това, че проследяваме един човек, който не е само един мислене, чувствуващ и волящ човек, а който може да ни направи едно особено впечатление. Ние описахме това впечатление като казахме, че то може да се добие, когато оставим да действува непосредствено върху нас един човек, който има зад себе си един богат опит в живота добит в течение на десетилетия, когато оставим този човек да действува върху нас със своята мъдрост като екстракт на този опит в живота, така че тази мъдрост произвежда много по-силно впечатление отколкото човек би могъл да получи чрез основания от логическо естество, чрез просто умствен начин. Истинската убедителност на една мъдрост добита от жизнен опит развита чрез окултния поглед действува така, че чрез това може да се види духовното: само това може да даде на окултния поглед една представа за Херувимите. И когато обучим този окултен поглед чрез непосредствено убедителната сила, която сега има даже неизказаната мъдрост, неизказаната сила на един такъв човек, чрез която той е вложил своя жизнен опит чак в своя поглед, тогава можем да добием едно разбиране за впечатлението, което трябва да имаме за сферата на Серафимите. Обаче впечатлението, което можем да имаме по този начин, не ни довежда още до наблюдението на духовното действуващо зад кометите. Всичко това не ни ползува нищо, за да проучим окултно кометата. Само две средства, които водят до Херувимите и Серафимите, могат да ни дадат разбиране върху кометите.
към текста >>

Всичко това не ни ползува нищо, за да проучим окултно кометата.
Такива методи следователно, които изхождат от това, че проследяваме един човек, който не е само един мислене, чувствуващ и волящ човек, а който може да ни направи едно особено впечатление. Ние описахме това впечатление като казахме, че то може да се добие, когато оставим да действува непосредствено върху нас един човек, който има зад себе си един богат опит в живота добит в течение на десетилетия, когато оставим този човек да действува върху нас със своята мъдрост като екстракт на този опит в живота, така че тази мъдрост произвежда много по-силно впечатление отколкото човек би могъл да получи чрез основания от логическо естество, чрез просто умствен начин. Истинската убедителност на една мъдрост добита от жизнен опит развита чрез окултния поглед действува така, че чрез това може да се види духовното: само това може да даде на окултния поглед една представа за Херувимите. И когато обучим този окултен поглед чрез непосредствено убедителната сила, която сега има даже неизказаната мъдрост, неизказаната сила на един такъв човек, чрез която той е вложил своя жизнен опит чак в своя поглед, тогава можем да добием едно разбиране за впечатлението, което трябва да имаме за сферата на Серафимите. Обаче впечатлението, което можем да имаме по този начин, не ни довежда още до наблюдението на духовното действуващо зад кометите. Всичко това не ни ползува нищо, за да проучим окултно кометата. Само две средства, които водят до Херувимите и Серафимите, могат да ни дадат разбиране върху кометите. Сферата на кометите стига до Херувимите; Следователно трябва да знаем, в какво се състои същността на Серафимите и Херувимите, за да разберем, какъв смисъл имат веществото и движението на кометите.
към текста >>

52. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Напротив ясновидското съзнание и следователно както казахме също съзнанието на един такъв посветен получава също едно впечатление от това, което отговаря на небесното физическо тяло.
А това значи, че, за тези Същества, за Ангелите, цялата космическа система би се явила като един сбор от духовни дейности. Да, как биха се явили за едно такова същество нашите видими за нашите очи планетни другите небесни тела? Ние трябва да говорим за тези неща поради това, защото въобще не бихме могли да говорим за целия свръхсетивен свят, който стои на основата на планетната система, или на небесната система, на Космоса, ако не бихме могли да се пренесем чрез окултно обучение така да се каже изкуствено в начина, по който едно такова същество вижда света. Защото да бъде човек ясновидец това не значи нищо друго, освен той да предизвика в себе си възможността да вижда света така, както едно такова същество вижда света. Следователно за ясновидското съзнание: също изчезват всъщност формите, тези светли форми на обикновено видимите за окото небесни тела, те вече не съществуват за едно такова съзнание, изчезват. Напротив ясновидското съзнание и следователно както казахме също съзнанието на един такъв посветен получава също едно впечатление от това, което отговаря на небесното физическо тяло. Ясновидското съзнание не може да възприема Луната, Марс, така както ги вижда един обитател на Земята, защото това би било виждано физически; но въпреки това ясновидското съзнание може да знае за това, което съществува като такива небесни тела. Сега аз бих искал да предизвикам във Вас една представа за това, как ясновидското съзнание знае за едно такова небесно тяло, за неговото устройство.
към текста >>

Вие можете без съмнение първо теоретически, защото практическото се получава едвам чрез окултното обучение -, можете да си съставите една представа, когато поставите пред Вашия поглед това, което във Вашата душа е един образ на паметта, един спомен, един представен образ на това, което сте преживяли вчера или завчера.
Вие можете без съмнение първо теоретически, защото практическото се получава едвам чрез окултното обучение -, можете да си съставите една представа, когато поставите пред Вашия поглед това, което във Вашата душа е един образ на паметта, един спомен, един представен образ на това, което сте преживяли вчера или завчера. Нали, този представен образ, който се намира във Вашата душа, се различава от представния образ на нещо, което стои пред Вашите очи. Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза. Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела.
към текста >>

Впечатлението, което се получава тук, може да бъде сравнено само със следното.
Вие забелязвате, обични приятели, аз се опитвам да опиша нещата колкото е възможно по-конкретно, така както те се представят на виждането чрез окултния поглед; Аз не бих искал да говоря с абстрактни схеми; с такива схеми би могло да се разкаже всичко възможно. Аз бих искал да представя нещата така, както те се явяват на окултния поглед. Впечатлението, което се получава тук, може да бъде сравнено само със следното. Ако в един човек, който да речем е на възраст 30 години биха се явили внезапно всички представи, които той е имал, когато е бил на 15 години, и ако биха замълчали всички други представи, които е можал да преработи в своята душа от своята петнадесетгодишна възраст нататък, тогава този човек би имал пред себе си така да се каже обективирана, поставена пред неговата собствена съзнание, своята душа в 15-годишната възраст. Обаче той би трябвало да си каже: ако бих имал сега в себе си само това, което е било тогава съдържание на моята душа, тогава не бих могъл да мисля всичко това, което сега мисля, тогава бих бил невъзможен в това устройство на душата, в което се намирам сега. Този човек би изглеждал на себе като върнат назад с 15 години и би бил наясно върху това, че всичко, което преживява като съдържание на своята душа на 15-годишната си възраст, не би го произвело като човек, какъвто той е сега на 30 годишна възраст, но че има нещо общо с това, кое то е бил някога. Вие виждате, че във всеки случай можем да охарактеризираме по определен начин впечатлението, което получаваме от Луната. Можем да кажем: ние имаме непосредствено впечатлението: ти имаш пред себе си нещо, което всъщност не ти показва никакво настояще, а което ти говори за едно минало; и както намирайки се на възраст 30 години ти би могъл да възприемаш своето душевно съдържание, което си имал на възраст 15 години само ако би трябвало да изключиш всичко, което си преживял от 15-та до 30-та година на твоя живот, така сега трябва да изключиш възможността, че въобще съществува една Земя.
към текста >>

Вие виждате, че във всеки случай можем да охарактеризираме по определен начин впечатлението, което получаваме от Луната.
Аз бих искал да представя нещата така, както те се явяват на окултния поглед. Впечатлението, което се получава тук, може да бъде сравнено само със следното. Ако в един човек, който да речем е на възраст 30 години биха се явили внезапно всички представи, които той е имал, когато е бил на 15 години, и ако биха замълчали всички други представи, които е можал да преработи в своята душа от своята петнадесетгодишна възраст нататък, тогава този човек би имал пред себе си така да се каже обективирана, поставена пред неговата собствена съзнание, своята душа в 15-годишната възраст. Обаче той би трябвало да си каже: ако бих имал сега в себе си само това, което е било тогава съдържание на моята душа, тогава не бих могъл да мисля всичко това, което сега мисля, тогава бих бил невъзможен в това устройство на душата, в което се намирам сега. Този човек би изглеждал на себе като върнат назад с 15 години и би бил наясно върху това, че всичко, което преживява като съдържание на своята душа на 15-годишната си възраст, не би го произвело като човек, какъвто той е сега на 30 годишна възраст, но че има нещо общо с това, кое то е бил някога. Вие виждате, че във всеки случай можем да охарактеризираме по определен начин впечатлението, което получаваме от Луната. Можем да кажем: ние имаме непосредствено впечатлението: ти имаш пред себе си нещо, което всъщност не ти показва никакво настояще, а което ти говори за едно минало; и както намирайки се на възраст 30 години ти би могъл да възприемаш своето душевно съдържание, което си имал на възраст 15 години само ако би трябвало да изключиш всичко, което си преживял от 15-та до 30-та година на твоя живот, така сега трябва да изключиш възможността, че въобще съществува една Земя. Защото такава, каквато Земята е сега, съдържаща условията за човешкия живот, тя не би била възможна, ако би се осъществило това, като което се представя тук Луната. Благодарение на това, че се явява това впечатление за ясновидския поглед, само благодарение на това е въобще възможно този ясновиждащ поглед да бъде обучен така, че да можем да получим едно понятие, една представа за това, което е било някога, преди да бъде възможна една Земя. Защото това, което се вижда по този начин, е било възможно преди Земята, и това, което по-късно е било доведено до Земя, то е станало възможно само тогава, когато описаното по-горе състояние е изчезнало.
към текста >>

Благодарение на това, че се явява това впечатление за ясновидския поглед, само благодарение на това е въобще възможно този ясновиждащ поглед да бъде обучен така, че да можем да получим едно понятие, една представа за това, което е било някога, преди да бъде възможна една Земя.
Обаче той би трябвало да си каже: ако бих имал сега в себе си само това, което е било тогава съдържание на моята душа, тогава не бих могъл да мисля всичко това, което сега мисля, тогава бих бил невъзможен в това устройство на душата, в което се намирам сега. Този човек би изглеждал на себе като върнат назад с 15 години и би бил наясно върху това, че всичко, което преживява като съдържание на своята душа на 15-годишната си възраст, не би го произвело като човек, какъвто той е сега на 30 годишна възраст, но че има нещо общо с това, кое то е бил някога. Вие виждате, че във всеки случай можем да охарактеризираме по определен начин впечатлението, което получаваме от Луната. Можем да кажем: ние имаме непосредствено впечатлението: ти имаш пред себе си нещо, което всъщност не ти показва никакво настояще, а което ти говори за едно минало; и както намирайки се на възраст 30 години ти би могъл да възприемаш своето душевно съдържание, което си имал на възраст 15 години само ако би трябвало да изключиш всичко, което си преживял от 15-та до 30-та година на твоя живот, така сега трябва да изключиш възможността, че въобще съществува една Земя. Защото такава, каквато Земята е сега, съдържаща условията за човешкия живот, тя не би била възможна, ако би се осъществило това, като което се представя тук Луната. Благодарение на това, че се явява това впечатление за ясновидския поглед, само благодарение на това е въобще възможно този ясновиждащ поглед да бъде обучен така, че да можем да получим едно понятие, една представа за това, което е било някога, преди да бъде възможна една Земя. Защото това, което се вижда по този начин, е било възможно преди Земята, и това, което по-късно е било доведено до Земя, то е станало възможно само тогава, когато описаното по-горе състояние е изчезнало.
към текста >>

И когато се опитваме сега да опишем това състояние, ние можем да кажем, какво е било положението с нашата планетна система, преди да е съществувала нашата днешна Земя.
Сега аз Ви описах, какво трябва да направи ясновидецът, за да стигне, както се казва, в Акашовата Летопис до едно предишно състояние на нашата планетна система, защото благодарение на това, че сме фиксирали ясновиждащия поглед навън върху Луната, ние сме установили едно предишно състояние на нашата планетна система. И когато се опитваме сега да опишем това състояние, ние можем да кажем, какво е било положението с нашата планетна система, преди да е съществувала нашата днешна Земя. И понеже трябва да постъпим по този начин, че чрез това да се запознаем със състоянието преди раждането на нашата настояща Земя, че сме фиксирали това, което е било запазено като спомен в Луната, затова е било прието предидущата форма на нашето настоящо Земно състояние да се нарича Лунно състояние. Във всеки случай ние получаваме едно пълно изяснение на цялото състояние на нещата едвам тогава, когато от ясновидското състояние, което сме развили, за да стигнем до един възпоменателен образ на нашата планетна система, преминем отново в обикновеното състояние на съзнанието и се опитаме да си изясним, в какво се състои разликата. Тогава разликата се състои в това, че трябва да се опитаме да доведем в съзвучие по някакъв начин двете впечатления; И довеждане в съзвучие е възможно само тогава и чрез това, че първо въобще се абстрахираме от Луната; защото обикновеният външен поглед на нормалното съзнание не ни казва много нещо върху Луната. Вие знаете наистина, че официалната астрономия се старае да узнае не що върху Луната, обаче общо взето външното наблюдение не ни казва много нещо върху този въпрос. Напротив за сравнение трябва да вземем определено ясновидско наблюдение на нашата собствена Земя, каквато тя е днес като небесно тяло, по която ние самите ходим.
към текста >>

Във всеки случай ние получаваме едно пълно изяснение на цялото състояние на нещата едвам тогава, когато от ясновидското състояние, което сме развили, за да стигнем до един възпоменателен образ на нашата планетна система, преминем отново в обикновеното състояние на съзнанието и се опитаме да си изясним, в какво се състои разликата.
Сега аз Ви описах, какво трябва да направи ясновидецът, за да стигне, както се казва, в Акашовата Летопис до едно предишно състояние на нашата планетна система, защото благодарение на това, че сме фиксирали ясновиждащия поглед навън върху Луната, ние сме установили едно предишно състояние на нашата планетна система. И когато се опитваме сега да опишем това състояние, ние можем да кажем, какво е било положението с нашата планетна система, преди да е съществувала нашата днешна Земя. И понеже трябва да постъпим по този начин, че чрез това да се запознаем със състоянието преди раждането на нашата настояща Земя, че сме фиксирали това, което е било запазено като спомен в Луната, затова е било прието предидущата форма на нашето настоящо Земно състояние да се нарича Лунно състояние. Във всеки случай ние получаваме едно пълно изяснение на цялото състояние на нещата едвам тогава, когато от ясновидското състояние, което сме развили, за да стигнем до един възпоменателен образ на нашата планетна система, преминем отново в обикновеното състояние на съзнанието и се опитаме да си изясним, в какво се състои разликата. Тогава разликата се състои в това, че трябва да се опитаме да доведем в съзвучие по някакъв начин двете впечатления; И довеждане в съзвучие е възможно само тогава и чрез това, че първо въобще се абстрахираме от Луната; защото обикновеният външен поглед на нормалното съзнание не ни казва много нещо върху Луната. Вие знаете наистина, че официалната астрономия се старае да узнае не що върху Луната, обаче общо взето външното наблюдение не ни казва много нещо върху този въпрос. Напротив за сравнение трябва да вземем определено ясновидско наблюдение на нашата собствена Земя, каквато тя е днес като небесно тяло, по която ние самите ходим. Когато изключим всичко физическо, което се явява на очите ни в различните царства на природата, и наблюдаваме Земята по ясновидски начин, тогава ни се показва, че тази Земя, която като физическа планета се намира под нас и около нас, се разкрива като едно по-нататъшно развитие на състоянието на това, което е съществувало като Луна. И когато след това сравним двете впечатления, тогава можем да кажем и да се запитаме: как от едното състояние е възникнало другото?
към текста >>

И тогава получаваме бих могъл да кажа като от само себе си поставена пред ясно виждащия поглед работата, която е била извършена, за да може едно старо състояние на нашата Земя, което току що охарактеризирахме като Лунно състояние, да премине в нашето настояще Земно състояние.
Тогава разликата се състои в това, че трябва да се опитаме да доведем в съзвучие по някакъв начин двете впечатления; И довеждане в съзвучие е възможно само тогава и чрез това, че първо въобще се абстрахираме от Луната; защото обикновеният външен поглед на нормалното съзнание не ни казва много нещо върху Луната. Вие знаете наистина, че официалната астрономия се старае да узнае не що върху Луната, обаче общо взето външното наблюдение не ни казва много нещо върху този въпрос. Напротив за сравнение трябва да вземем определено ясновидско наблюдение на нашата собствена Земя, каквато тя е днес като небесно тяло, по която ние самите ходим. Когато изключим всичко физическо, което се явява на очите ни в различните царства на природата, и наблюдаваме Земята по ясновидски начин, тогава ни се показва, че тази Земя, която като физическа планета се намира под нас и около нас, се разкрива като едно по-нататъшно развитие на състоянието на това, което е съществувало като Луна. И когато след това сравним двете впечатления, тогава можем да кажем и да се запитаме: как от едното състояние е възникнало другото? И тогава получаваме бих могъл да кажа като от само себе си поставена пред ясно виждащия поглед работата, която е била извършена, за да може едно старо състояние на нашата Земя, което току що охарактеризирахме като Лунно състояние, да премине в нашето настояще Земно състояние. Ние получаваме именно тогава впечатлението, че това преминаване е било произведено от едно от онези духовни Същества или определен брой такива Същества, които в редицата на йерархиите нарекохме Духове на Формата. Така ние добиваме възможността да проникнем в развитието на планетата, в нейните минали състояния. Въпросът е сега този: Можем ли да стигнем още по-далече в миналото с нашия поглед? Ние трябва да предприемем тези разглеждания поради това, защото само чрез това можем да разберем в истинския смисъл духовните Същества, които участвуват в тези небесни тела.
към текста >>

Ние получаваме именно тогава впечатлението, че това преминаване е било произведено от едно от онези духовни Същества или определен брой такива Същества, които в редицата на йерархиите нарекохме Духове на Формата.
Вие знаете наистина, че официалната астрономия се старае да узнае не що върху Луната, обаче общо взето външното наблюдение не ни казва много нещо върху този въпрос. Напротив за сравнение трябва да вземем определено ясновидско наблюдение на нашата собствена Земя, каквато тя е днес като небесно тяло, по която ние самите ходим. Когато изключим всичко физическо, което се явява на очите ни в различните царства на природата, и наблюдаваме Земята по ясновидски начин, тогава ни се показва, че тази Земя, която като физическа планета се намира под нас и около нас, се разкрива като едно по-нататъшно развитие на състоянието на това, което е съществувало като Луна. И когато след това сравним двете впечатления, тогава можем да кажем и да се запитаме: как от едното състояние е възникнало другото? И тогава получаваме бих могъл да кажа като от само себе си поставена пред ясно виждащия поглед работата, която е била извършена, за да може едно старо състояние на нашата Земя, което току що охарактеризирахме като Лунно състояние, да премине в нашето настояще Земно състояние. Ние получаваме именно тогава впечатлението, че това преминаване е било произведено от едно от онези духовни Същества или определен брой такива Същества, които в редицата на йерархиите нарекохме Духове на Формата. Така ние добиваме възможността да проникнем в развитието на планетата, в нейните минали състояния. Въпросът е сега този: Можем ли да стигнем още по-далече в миналото с нашия поглед? Ние трябва да предприемем тези разглеждания поради това, защото само чрез това можем да разберем в истинския смисъл духовните Същества, които участвуват в тези небесни тела.
към текста >>

Ясновидският поглед може, макар и може би не едновременно обстоятелствата не позволяват понякога това -, обаче ясновиждащият поглед може да бъде насочен върху други планети на нашата планетна система и може да се запознае с това, което се получава като впечатление от други планети на нашата планетна система.
Сега като един втори опит на ясновидското наблюдение трябва да се абстрахираме още веднъж от нашата Земя, да се абстрахираме също от Луната, въобще от всички луни в цялата планетна система, и доколкото можем да се пренесем в състоянието на една друга планета или на редица други планети и да сравним тези състояния помежду им. Забележете добре, аз разказвам сега действителни факти, които могат да се я явят в ясновидското съзнание. Ясновидският поглед може, макар и може би не едновременно обстоятелствата не позволяват понякога това -, обаче ясновиждащият поглед може да бъде насочен върху други планети на нашата планетна система и може да се запознае с това, което се получава като впечатление от други планети на нашата планетна система. Когато наблюдаваме по този начин една или друга планета или няколко планети, тогава не се получава нещо особено много, тогава не се получава още никаква ясна представа; обаче получаваме веднага една ясна представа, когато постъпваме по определен начин с нашите ясновидски впечатления. Искам отново да избера едно сравнение, за да може да ни стане ясно това, което всъщност искам да кажа. Представете си, че си спомняте за нещо, което се преживяли във Вашата 18-годишна възраст, и че си казвате: "На моята 18-годишна възраст аз възприех по отношение на това преживяване една гледна точка, за която бях зрял тогава. Може би нещата ще ми станат по-ясни, ако си спомня още едно друго преживяване. Аз преживях върху същия факт, за който си спомних, нещо на моята 25-годишна възраст.
към текста >>

Когато наблюдаваме по този начин една или друга планета или няколко планети, тогава не се получава нещо особено много, тогава не се получава още никаква ясна представа; обаче получаваме веднага една ясна представа, когато постъпваме по определен начин с нашите ясновидски впечатления.
Сега като един втори опит на ясновидското наблюдение трябва да се абстрахираме още веднъж от нашата Земя, да се абстрахираме също от Луната, въобще от всички луни в цялата планетна система, и доколкото можем да се пренесем в състоянието на една друга планета или на редица други планети и да сравним тези състояния помежду им. Забележете добре, аз разказвам сега действителни факти, които могат да се я явят в ясновидското съзнание. Ясновидският поглед може, макар и може би не едновременно обстоятелствата не позволяват понякога това -, обаче ясновиждащият поглед може да бъде насочен върху други планети на нашата планетна система и може да се запознае с това, което се получава като впечатление от други планети на нашата планетна система. Когато наблюдаваме по този начин една или друга планета или няколко планети, тогава не се получава нещо особено много, тогава не се получава още никаква ясна представа; обаче получаваме веднага една ясна представа, когато постъпваме по определен начин с нашите ясновидски впечатления. Искам отново да избера едно сравнение, за да може да ни стане ясно това, което всъщност искам да кажа. Представете си, че си спомняте за нещо, което се преживяли във Вашата 18-годишна възраст, и че си казвате: "На моята 18-годишна възраст аз възприех по отношение на това преживяване една гледна точка, за която бях зрял тогава. Може би нещата ще ми станат по-ясни, ако си спомня още едно друго преживяване. Аз преживях върху същия факт, за който си спомних, нещо на моята 25-годишна възраст. Искам да сравня едно с друго двете впечатления." Опитайте се да си изясните, какво добивате с това в живота, когато сравните едни с другите същите неща, които в живота са разделени едни от други.
към текста >>

Тогава получавате едно впечатление, при което постоянно едното осветлява другото.
Искам отново да избера едно сравнение, за да може да ни стане ясно това, което всъщност искам да кажа. Представете си, че си спомняте за нещо, което се преживяли във Вашата 18-годишна възраст, и че си казвате: "На моята 18-годишна възраст аз възприех по отношение на това преживяване една гледна точка, за която бях зрял тогава. Може би нещата ще ми станат по-ясни, ако си спомня още едно друго преживяване. Аз преживях върху същия факт, за който си спомних, нещо на моята 25-годишна възраст. Искам да сравня едно с друго двете впечатления." Опитайте се да си изясните, какво добивате с това в живота, когато сравните едни с другите същите неща, които в живота са разделени едни от други. Тогава получавате едно впечатление, при което постоянно едното осветлява другото. При едно такова сравнение ще образувате едно средно аритметично и от съвместното действие на Вашите две паметни представи ще предизвикате нещо съвършено ново като представи. Така трябва да постъпи ясновидецът, когато е успял да получи впечатленията чрез ясновиждащия поглед да речем от Марс , от Меркурий, от Венера, от Юпитер и т.н. И сега той не трябва да разглежда тези отделни впечатления като такива, а трябва да ги сравни едни с други, да ги остави да действуват едни върху други, да ги доведе в отношение едни с други. Когато извърши една такава работа, той отново получава впечатлението: с това, което е добил чрез сравнението на тези впечатления, той отново има нещо като една възпоменателна представа на планетната система пред себе си. Това отново не е никакво състояние, което е възможно в настоящето, а едно състояние, което трябва да е било възможно в миналото; защото то се изразява като нещо, което по същия начин, както преди това описах за лунното състояние, е причина за онова, което сега съществува в планетната система.
към текста >>

Така трябва да постъпи ясновидецът, когато е успял да получи впечатленията чрез ясновиждащия поглед да речем от Марс , от Меркурий, от Венера, от Юпитер и т.н.
Може би нещата ще ми станат по-ясни, ако си спомня още едно друго преживяване. Аз преживях върху същия факт, за който си спомних, нещо на моята 25-годишна възраст. Искам да сравня едно с друго двете впечатления." Опитайте се да си изясните, какво добивате с това в живота, когато сравните едни с другите същите неща, които в живота са разделени едни от други. Тогава получавате едно впечатление, при което постоянно едното осветлява другото. При едно такова сравнение ще образувате едно средно аритметично и от съвместното действие на Вашите две паметни представи ще предизвикате нещо съвършено ново като представи. Така трябва да постъпи ясновидецът, когато е успял да получи впечатленията чрез ясновиждащия поглед да речем от Марс , от Меркурий, от Венера, от Юпитер и т.н. И сега той не трябва да разглежда тези отделни впечатления като такива, а трябва да ги сравни едни с други, да ги остави да действуват едни върху други, да ги доведе в отношение едни с други. Когато извърши една такава работа, той отново получава впечатлението: с това, което е добил чрез сравнението на тези впечатления, той отново има нещо като една възпоменателна представа на планетната система пред себе си. Това отново не е никакво състояние, което е възможно в настоящето, а едно състояние, което трябва да е било възможно в миналото; защото то се изразява като нещо, което по същия начин, както преди това описах за лунното състояние, е причина за онова, което сега съществува в планетната система. Само че това впечатление, което се получава по този начин, има действително обширни особености, обширни качества. Това, което трябва да разказвам бих могъл да кажа с привидно твърде сухи понятия и пред стави, представлява в същност най-възвишени впечатления, които въобще човек може да има.
към текста >>

Когато извърши една такава работа, той отново получава впечатлението: с това, което е добил чрез сравнението на тези впечатления, той отново има нещо като една възпоменателна представа на планетната система пред себе си.
Искам да сравня едно с друго двете впечатления." Опитайте се да си изясните, какво добивате с това в живота, когато сравните едни с другите същите неща, които в живота са разделени едни от други. Тогава получавате едно впечатление, при което постоянно едното осветлява другото. При едно такова сравнение ще образувате едно средно аритметично и от съвместното действие на Вашите две паметни представи ще предизвикате нещо съвършено ново като представи. Така трябва да постъпи ясновидецът, когато е успял да получи впечатленията чрез ясновиждащия поглед да речем от Марс , от Меркурий, от Венера, от Юпитер и т.н. И сега той не трябва да разглежда тези отделни впечатления като такива, а трябва да ги сравни едни с други, да ги остави да действуват едни върху други, да ги доведе в отношение едни с други. Когато извърши една такава работа, той отново получава впечатлението: с това, което е добил чрез сравнението на тези впечатления, той отново има нещо като една възпоменателна представа на планетната система пред себе си. Това отново не е никакво състояние, което е възможно в настоящето, а едно състояние, което трябва да е било възможно в миналото; защото то се изразява като нещо, което по същия начин, както преди това описах за лунното състояние, е причина за онова, което сега съществува в планетната система. Само че това впечатление, което се получава по този начин, има действително обширни особености, обширни качества. Това, което трябва да разказвам бих могъл да кажа с привидно твърде сухи понятия и пред стави, представлява в същност най-възвишени впечатления, които въобще човек може да има. И ако трябва да кажем, в какво се състои характерното на това впечатление, отново можем да изберем само едно сравнение. Трябва да призная, че не бих могъл да Ви приведа добре нещо друго освен това, което сега ще приведа, когато искам да опиша впечатлението, което се получава по описания начин.
към текста >>

Само че това впечатление, което се получава по този начин, има действително обширни особености, обширни качества.
При едно такова сравнение ще образувате едно средно аритметично и от съвместното действие на Вашите две паметни представи ще предизвикате нещо съвършено ново като представи. Така трябва да постъпи ясновидецът, когато е успял да получи впечатленията чрез ясновиждащия поглед да речем от Марс , от Меркурий, от Венера, от Юпитер и т.н. И сега той не трябва да разглежда тези отделни впечатления като такива, а трябва да ги сравни едни с други, да ги остави да действуват едни върху други, да ги доведе в отношение едни с други. Когато извърши една такава работа, той отново получава впечатлението: с това, което е добил чрез сравнението на тези впечатления, той отново има нещо като една възпоменателна представа на планетната система пред себе си. Това отново не е никакво състояние, което е възможно в настоящето, а едно състояние, което трябва да е било възможно в миналото; защото то се изразява като нещо, което по същия начин, както преди това описах за лунното състояние, е причина за онова, което сега съществува в планетната система. Само че това впечатление, което се получава по този начин, има действително обширни особености, обширни качества. Това, което трябва да разказвам бих могъл да кажа с привидно твърде сухи понятия и пред стави, представлява в същност най-възвишени впечатления, които въобще човек може да има. И ако трябва да кажем, в какво се състои характерното на това впечатление, отново можем да изберем само едно сравнение. Трябва да призная, че не бих могъл да Ви приведа добре нещо друго освен това, което сега ще приведа, когато искам да опиша впечатлението, което се получава по описания начин.
към текста >>

Трябва да призная, че не бих могъл да Ви приведа добре нещо друго освен това, което сега ще приведа, когато искам да опиша впечатлението, което се получава по описания начин.
Когато извърши една такава работа, той отново получава впечатлението: с това, което е добил чрез сравнението на тези впечатления, той отново има нещо като една възпоменателна представа на планетната система пред себе си. Това отново не е никакво състояние, което е възможно в настоящето, а едно състояние, което трябва да е било възможно в миналото; защото то се изразява като нещо, което по същия начин, както преди това описах за лунното състояние, е причина за онова, което сега съществува в планетната система. Само че това впечатление, което се получава по този начин, има действително обширни особености, обширни качества. Това, което трябва да разказвам бих могъл да кажа с привидно твърде сухи понятия и пред стави, представлява в същност най-възвишени впечатления, които въобще човек може да има. И ако трябва да кажем, в какво се състои характерното на това впечатление, отново можем да изберем само едно сравнение. Трябва да призная, че не бих могъл да Ви приведа добре нещо друго освен това, което сега ще приведа, когато искам да опиша впечатлението, което се получава по описания начин.
към текста >>

Без съмнение между Вас има мнозина, които познават онова впечатление, което се получава понякога, когато имаме пред себе си едно пленяващо, затрогващо описание в едно произведение на изкуството, в един роман например, и четем една сцена, за която, ако само помислим малко, знаем веднага: Ние нямаме пред себе си никаква действителност, обаче обилни сълзи текат от очите.
Не зная, дали в обикновения физически живот сте имали вече някога следното впечатление. Вие несъмнено сте плакали някога, били сте натъжени до плач и пълни със състрадание за същества, които се намират около Вас във физическия живот. Но човек може да има също и едно друго впечатление. Без съмнение между Вас има мнозина, които познават онова впечатление, което се получава понякога, когато имаме пред себе си едно пленяващо, затрогващо описание в едно произведение на изкуството, в един роман например, и четем една сцена, за която, ако само помислим малко, знаем веднага: Ние нямаме пред себе си никаква действителност, обаче обилни сълзи текат от очите. Човек не стига до там, да размисли, дали има или не пред себе си една действителност, а приема това, което е описано, което приема в мислите, в чувствата, така че то действува като една действителност, че го кара да му потекат сълзите. Който е имал някога това впечатление, обични приятели, той донякъде има една представа за това, що значи: да получа едно впечатление чрез нещо духовно, при което не стига до положението да пита, дали на неговата основа стои една сетивна действителност, да получи като чрез вдъхновение едно такова впечатление, до едно такова впечатление, при което никак не пита за нещо друго, освен за това, което го завладява и го свързва със самия себе си, от което е изпълнен само вътрешно и въпреки това като изпълнен от един нормален акт на възприятието на нормалното съзнание. За едно такова впечатление трябва да говорим, когато искаме да опишем състоянието, което ни завладява, когато сравняваме едни с други впечатленията получени чрез ясновидското съзнание от отделните планети. Тук всичко, което преживяваме, е така, че то действува само чрез нашата вътрешност, като едно душевно впечатление. И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре.
към текста >>

Който е имал някога това впечатление, обични приятели, той донякъде има една представа за това, що значи: да получа едно впечатление чрез нещо духовно, при което не стига до положението да пита, дали на неговата основа стои една сетивна действителност, да получи като чрез вдъхновение едно такова впечатление, до едно такова впечатление, при което никак не пита за нещо друго, освен за това, което го завладява и го свързва със самия себе си, от което е изпълнен само вътрешно и въпреки това като изпълнен от един нормален акт на възприятието на нормалното съзнание.
Не зная, дали в обикновения физически живот сте имали вече някога следното впечатление. Вие несъмнено сте плакали някога, били сте натъжени до плач и пълни със състрадание за същества, които се намират около Вас във физическия живот. Но човек може да има също и едно друго впечатление. Без съмнение между Вас има мнозина, които познават онова впечатление, което се получава понякога, когато имаме пред себе си едно пленяващо, затрогващо описание в едно произведение на изкуството, в един роман например, и четем една сцена, за която, ако само помислим малко, знаем веднага: Ние нямаме пред себе си никаква действителност, обаче обилни сълзи текат от очите. Човек не стига до там, да размисли, дали има или не пред себе си една действителност, а приема това, което е описано, което приема в мислите, в чувствата, така че то действува като една действителност, че го кара да му потекат сълзите. Който е имал някога това впечатление, обични приятели, той донякъде има една представа за това, що значи: да получа едно впечатление чрез нещо духовно, при което не стига до положението да пита, дали на неговата основа стои една сетивна действителност, да получи като чрез вдъхновение едно такова впечатление, до едно такова впечатление, при което никак не пита за нещо друго, освен за това, което го завладява и го свързва със самия себе си, от което е изпълнен само вътрешно и въпреки това като изпълнен от един нормален акт на възприятието на нормалното съзнание. За едно такова впечатление трябва да говорим, когато искаме да опишем състоянието, което ни завладява, когато сравняваме едни с други впечатленията получени чрез ясновидското съзнание от отделните планети. Тук всичко, което преживяваме, е така, че то действува само чрез нашата вътрешност, като едно душевно впечатление. И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре. Никой не разбира например действително съдържанието на Евангелията, ако той не може да ги сравни по отношение на тяхното впечатление с едно такова впечатление, което току що бе описано сега. Защото Евангелията са написани от вдъхновения, от инспирации; само че тогава трябва да се запознаем с техния първоначален текст.
към текста >>

За едно такова впечатление трябва да говорим, когато искаме да опишем състоянието, което ни завладява, когато сравняваме едни с други впечатленията получени чрез ясновидското съзнание от отделните планети.
Вие несъмнено сте плакали някога, били сте натъжени до плач и пълни със състрадание за същества, които се намират около Вас във физическия живот. Но човек може да има също и едно друго впечатление. Без съмнение между Вас има мнозина, които познават онова впечатление, което се получава понякога, когато имаме пред себе си едно пленяващо, затрогващо описание в едно произведение на изкуството, в един роман например, и четем една сцена, за която, ако само помислим малко, знаем веднага: Ние нямаме пред себе си никаква действителност, обаче обилни сълзи текат от очите. Човек не стига до там, да размисли, дали има или не пред себе си една действителност, а приема това, което е описано, което приема в мислите, в чувствата, така че то действува като една действителност, че го кара да му потекат сълзите. Който е имал някога това впечатление, обични приятели, той донякъде има една представа за това, що значи: да получа едно впечатление чрез нещо духовно, при което не стига до положението да пита, дали на неговата основа стои една сетивна действителност, да получи като чрез вдъхновение едно такова впечатление, до едно такова впечатление, при което никак не пита за нещо друго, освен за това, което го завладява и го свързва със самия себе си, от което е изпълнен само вътрешно и въпреки това като изпълнен от един нормален акт на възприятието на нормалното съзнание. За едно такова впечатление трябва да говорим, когато искаме да опишем състоянието, което ни завладява, когато сравняваме едни с други впечатленията получени чрез ясновидското съзнание от отделните планети. Тук всичко, което преживяваме, е така, че то действува само чрез нашата вътрешност, като едно душевно впечатление. И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре. Никой не разбира например действително съдържанието на Евангелията, ако той не може да ги сравни по отношение на тяхното впечатление с едно такова впечатление, което току що бе описано сега. Защото Евангелията са написани от вдъхновения, от инспирации; само че тогава трябва да се запознаем с техния първоначален текст. Обаче още по-величествено и мощно е впечатлението, което получаваме по описания начин, чрез сравнение на впечатленията от отделните планети.
към текста >>

И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре.
Без съмнение между Вас има мнозина, които познават онова впечатление, което се получава понякога, когато имаме пред себе си едно пленяващо, затрогващо описание в едно произведение на изкуството, в един роман например, и четем една сцена, за която, ако само помислим малко, знаем веднага: Ние нямаме пред себе си никаква действителност, обаче обилни сълзи текат от очите. Човек не стига до там, да размисли, дали има или не пред себе си една действителност, а приема това, което е описано, което приема в мислите, в чувствата, така че то действува като една действителност, че го кара да му потекат сълзите. Който е имал някога това впечатление, обични приятели, той донякъде има една представа за това, що значи: да получа едно впечатление чрез нещо духовно, при което не стига до положението да пита, дали на неговата основа стои една сетивна действителност, да получи като чрез вдъхновение едно такова впечатление, до едно такова впечатление, при което никак не пита за нещо друго, освен за това, което го завладява и го свързва със самия себе си, от което е изпълнен само вътрешно и въпреки това като изпълнен от един нормален акт на възприятието на нормалното съзнание. За едно такова впечатление трябва да говорим, когато искаме да опишем състоянието, което ни завладява, когато сравняваме едни с други впечатленията получени чрез ясновидското съзнание от отделните планети. Тук всичко, което преживяваме, е така, че то действува само чрез нашата вътрешност, като едно душевно впечатление. И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре. Никой не разбира например действително съдържанието на Евангелията, ако той не може да ги сравни по отношение на тяхното впечатление с едно такова впечатление, което току що бе описано сега. Защото Евангелията са написани от вдъхновения, от инспирации; само че тогава трябва да се запознаем с техния първоначален текст. Обаче още по-величествено и мощно е впечатлението, което получаваме по описания начин, чрез сравнение на впечатленията от отделните планети. Това е едното, което бих искал да кажа върху това впечатление. Второто е, че това впечатление не може да се получи несмущавано и безпрепятствено, ако не сме способни, поне за момент в настоящия цикъл на времето едва ли някой е способен за повече от един момент, от един миг да чувствуваме безостатъчно само състрадание и любов, да прогоним безостатъчно егоизма напълно от нашата душа; защото всяка степен на егоизъм, с който се съединява това впечатление, действува веднага заглушаващо, и вместо това, което описах, човек получава веднага едно състояние на заглушеност, като едно понижение на съзнанието.
към текста >>

Обаче още по-величествено и мощно е впечатлението, което получаваме по описания начин, чрез сравнение на впечатленията от отделните планети.
За едно такова впечатление трябва да говорим, когато искаме да опишем състоянието, което ни завладява, когато сравняваме едни с други впечатленията получени чрез ясновидското съзнание от отделните планети. Тук всичко, което преживяваме, е така, че то действува само чрез нашата вътрешност, като едно душевно впечатление. И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре. Никой не разбира например действително съдържанието на Евангелията, ако той не може да ги сравни по отношение на тяхното впечатление с едно такова впечатление, което току що бе описано сега. Защото Евангелията са написани от вдъхновения, от инспирации; само че тогава трябва да се запознаем с техния първоначален текст. Обаче още по-величествено и мощно е впечатлението, което получаваме по описания начин, чрез сравнение на впечатленията от отделните планети. Това е едното, което бих искал да кажа върху това впечатление. Второто е, че това впечатление не може да се получи несмущавано и безпрепятствено, ако не сме способни, поне за момент в настоящия цикъл на времето едва ли някой е способен за повече от един момент, от един миг да чувствуваме безостатъчно само състрадание и любов, да прогоним безостатъчно егоизма напълно от нашата душа; защото всяка степен на егоизъм, с който се съединява това впечатление, действува веднага заглушаващо, и вместо това, което описах, човек получава веднага едно състояние на заглушеност, като едно понижение на съзнанието. Тогава съзнанието се затъмнява веднага. Ето защо да получи едно такова впечатление, това представлява същевременно за човека най-блаженото преживяване.
към текста >>

Второто е, че това впечатление не може да се получи несмущавано и безпрепятствено, ако не сме способни, поне за момент в настоящия цикъл на времето едва ли някой е способен за повече от един момент, от един миг да чувствуваме безостатъчно само състрадание и любов, да прогоним безостатъчно егоизма напълно от нашата душа; защото всяка степен на егоизъм, с който се съединява това впечатление, действува веднага заглушаващо, и вместо това, което описах, човек получава веднага едно състояние на заглушеност, като едно понижение на съзнанието.
И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре. Никой не разбира например действително съдържанието на Евангелията, ако той не може да ги сравни по отношение на тяхното впечатление с едно такова впечатление, което току що бе описано сега. Защото Евангелията са написани от вдъхновения, от инспирации; само че тогава трябва да се запознаем с техния първоначален текст. Обаче още по-величествено и мощно е впечатлението, което получаваме по описания начин, чрез сравнение на впечатленията от отделните планети. Това е едното, което бих искал да кажа върху това впечатление. Второто е, че това впечатление не може да се получи несмущавано и безпрепятствено, ако не сме способни, поне за момент в настоящия цикъл на времето едва ли някой е способен за повече от един момент, от един миг да чувствуваме безостатъчно само състрадание и любов, да прогоним безостатъчно егоизма напълно от нашата душа; защото всяка степен на егоизъм, с който се съединява това впечатление, действува веднага заглушаващо, и вместо това, което описах, човек получава веднага едно състояние на заглушеност, като едно понижение на съзнанието. Тогава съзнанието се затъмнява веднага. Ето защо да получи едно такова впечатление, това представлява същевременно за човека най-блаженото преживяване.
към текста >>

Ето защо да получи едно такова впечатление, това представлява същевременно за човека най-блаженото преживяване.
Защото Евангелията са написани от вдъхновения, от инспирации; само че тогава трябва да се запознаем с техния първоначален текст. Обаче още по-величествено и мощно е впечатлението, което получаваме по описания начин, чрез сравнение на впечатленията от отделните планети. Това е едното, което бих искал да кажа върху това впечатление. Второто е, че това впечатление не може да се получи несмущавано и безпрепятствено, ако не сме способни, поне за момент в настоящия цикъл на времето едва ли някой е способен за повече от един момент, от един миг да чувствуваме безостатъчно само състрадание и любов, да прогоним безостатъчно егоизма напълно от нашата душа; защото всяка степен на егоизъм, с който се съединява това впечатление, действува веднага заглушаващо, и вместо това, което описах, човек получава веднага едно състояние на заглушеност, като едно понижение на съзнанието. Тогава съзнанието се затъмнява веднага. Ето защо да получи едно такова впечатление, това представлява същевременно за човека най-блаженото преживяване.
към текста >>

Когато човек има щастието да получи едно такова впечатление, тогава настъпва нещо твърде особено.
Когато човек има щастието да получи едно такова впечатление, тогава настъпва нещо твърде особено. Той може да прави тогава, каквото иска: слънцето не може вече да бъде намерено за съзнанието като Слънце. Така както Слънцето може да намерено за други състояния на съзнанието, то не може вече да бъде намерено така. Слънцето престава да бъде нещо отделно. Едвам когато сме се окопитили малко, тогава получаваме впечатлението: тук имаме пред нас нещо, едно състояние, за което едно отделно Слънце няма вече всъщност никакъв смисъл. Защото цялото, което застава тук пред нашия окултен поглед, ние можем да го имаме отново само тогава, когато се абстрахираме от нашата цяла днешна планетна система и се пренесем на нашето настоящо Слънце, т.е.
към текста >>

Едвам когато сме се окопитили малко, тогава получаваме впечатлението: тук имаме пред нас нещо, едно състояние, за което едно отделно Слънце няма вече всъщност никакъв смисъл.
Когато човек има щастието да получи едно такова впечатление, тогава настъпва нещо твърде особено. Той може да прави тогава, каквото иска: слънцето не може вече да бъде намерено за съзнанието като Слънце. Така както Слънцето може да намерено за други състояния на съзнанието, то не може вече да бъде намерено така. Слънцето престава да бъде нещо отделно. Едвам когато сме се окопитили малко, тогава получаваме впечатлението: тук имаме пред нас нещо, едно състояние, за което едно отделно Слънце няма вече всъщност никакъв смисъл. Защото цялото, което застава тук пред нашия окултен поглед, ние можем да го имаме отново само тогава, когато се абстрахираме от нашата цяла днешна планетна система и се пренесем на нашето настоящо Слънце, т.е. когато заличим също физическото впечатление от днешното Слънце. Може да сторим това най-добре, когато се, опитаме да имаме окултното впечатление от Слънцето не през деня, а през нощта. Естествен фактът, че през нощта физическата Земя стои пред Слънцето, не е пречка за окултното съзнанието да няма никакво впечатление от Слънцето; напротив, физическата Земя е непрозрачна само за физическите очи, обаче не и за духовните очи. Обратно, кога то се опитаме да насочим към Слънцето окултния поглед при пълна, ясна дневна светлина, смущенията са толкова големи, че едва ли можем да стигнем до едно добро окултно впечатление от Слънцето, без физическо увреждане.
към текста >>

Ето защо в древните мистерии също не са постъпвали така, че да накарат учениците да получат едно окултно впечатление от Слънцето през деня, а те са били обучавани така, че да стигнат да познава нето на духовното естество на Слънцето в неговата особеност само тогава, когато то е най-малко видимо за физическите очи: а именно по среднощ.
Защото цялото, което застава тук пред нашия окултен поглед, ние можем да го имаме отново само тогава, когато се абстрахираме от нашата цяла днешна планетна система и се пренесем на нашето настоящо Слънце, т.е. когато заличим също физическото впечатление от днешното Слънце. Може да сторим това най-добре, когато се, опитаме да имаме окултното впечатление от Слънцето не през деня, а през нощта. Естествен фактът, че през нощта физическата Земя стои пред Слънцето, не е пречка за окултното съзнанието да няма никакво впечатление от Слънцето; напротив, физическата Земя е непрозрачна само за физическите очи, обаче не и за духовните очи. Обратно, кога то се опитаме да насочим към Слънцето окултния поглед при пълна, ясна дневна светлина, смущенията са толкова големи, че едва ли можем да стигнем до едно добро окултно впечатление от Слънцето, без физическо увреждане. Ето защо в древните мистерии също не са постъпвали така, че да накарат учениците да получат едно окултно впечатление от Слънцето през деня, а те са били обучавани така, че да стигнат да познава нето на духовното естество на Слънцето в неговата особеност само тогава, когато то е най-малко видимо за физическите очи: а именно по среднощ. Те са били насочвани да отправят окултния поглед прониквайки през Земята към Слънцето именно в полунощ. Ето защо между някои описания, които са останали от древните мистерии, ще намерите неща, които често пъти днес са напълно неразбираеми, например в египетските мистерии ще намерите изречението: ученикът трябва да види слънцето в среднощен час.
към текста >>

Те са били насочвани да отправят окултния поглед прониквайки през Земята към Слънцето именно в полунощ.
когато заличим също физическото впечатление от днешното Слънце. Може да сторим това най-добре, когато се, опитаме да имаме окултното впечатление от Слънцето не през деня, а през нощта. Естествен фактът, че през нощта физическата Земя стои пред Слънцето, не е пречка за окултното съзнанието да няма никакво впечатление от Слънцето; напротив, физическата Земя е непрозрачна само за физическите очи, обаче не и за духовните очи. Обратно, кога то се опитаме да насочим към Слънцето окултния поглед при пълна, ясна дневна светлина, смущенията са толкова големи, че едва ли можем да стигнем до едно добро окултно впечатление от Слънцето, без физическо увреждане. Ето защо в древните мистерии също не са постъпвали така, че да накарат учениците да получат едно окултно впечатление от Слънцето през деня, а те са били обучавани така, че да стигнат да познава нето на духовното естество на Слънцето в неговата особеност само тогава, когато то е най-малко видимо за физическите очи: а именно по среднощ. Те са били насочвани да отправят окултния поглед прониквайки през Земята към Слънцето именно в полунощ. Ето защо между някои описания, които са останали от древните мистерии, ще намерите неща, които често пъти днес са напълно неразбираеми, например в египетските мистерии ще намерите изречението: ученикът трябва да види слънцето в среднощен час.
към текста >>

Следователно можем да получим от Слънцето окултното впечатление най-добре, когато не се оставяме да бъдем смущавани от физическото впечатление, т.е.
Обаче това злато е било до бито само от наносна почва, само от това, което водата е нанесла в речния пясък, и цялата сила, която това наносно злато има, беше съчетана в такава форма /сега се явява символът/ във формата на талисман и действието на този талисман върху Кримхилда е произвеждало силите, чрез които тя можела да лекува болни и тем подобни. Този талисман Хаген можа действително да скрие от нея и да не и покаже по-късно мястото, където го е скрил. Тук имаме работа фактически с един физически предмет, с един напълно реален физически предмет, който е притежавал окултни сили благодарение на особения начин, по който е бил изработен. Аз приведох това само като един пример, за да Ви покажа, как понякога се разбират такива неща в древните писания. Така също трябва да вземем буквално израза: Да бъде видяно Слънцето по среднощ. Следователно можем да получим от Слънцето окултното впечатление най-добре, когато не се оставяме да бъдем смущавани от физическото впечатление, т.е. когато не виждаме въобще нищо от слънчевата светлина, а наблюдаваме Слънцето през нощта. Тогава получаваме впечатлението от настоящото Слънце и това впечатление е до много голяма степен подобно на това, което се получава чрез онова впечатление, което бе описа но по-рано.
към текста >>

Тогава получаваме впечатлението от настоящото Слънце и това впечатление е до много голяма степен подобно на това, което се получава чрез онова впечатление, което бе описа но по-рано.
Тук имаме работа фактически с един физически предмет, с един напълно реален физически предмет, който е притежавал окултни сили благодарение на особения начин, по който е бил изработен. Аз приведох това само като един пример, за да Ви покажа, как понякога се разбират такива неща в древните писания. Така също трябва да вземем буквално израза: Да бъде видяно Слънцето по среднощ. Следователно можем да получим от Слънцето окултното впечатление най-добре, когато не се оставяме да бъдем смущавани от физическото впечатление, т.е. когато не виждаме въобще нищо от слънчевата светлина, а наблюдаваме Слънцето през нощта. Тогава получаваме впечатлението от настоящото Слънце и това впечатление е до много голяма степен подобно на това, което се получава чрез онова впечатление, което бе описа но по-рано.
към текста >>

Чрез всичко това, което Ви описах, се получава впечатлението на едно още по-минало състояние на цялата наша планетна система, на която принадлежи нашата 3емя, едно състояние, когато не е съществувало едно отделно Слънце, а напротив цялата слънчева система, цялата наша планетна система е била по определен начин слънце и е съдържало също веществото на нашата днешна Земя.
Чрез всичко това, което Ви описах, се получава впечатлението на едно още по-минало състояние на цялата наша планетна система, на която принадлежи нашата 3емя, едно състояние, когато не е съществувало едно отделно Слънце, а напротив цялата слънчева система, цялата наша планетна система е била по определен начин слънце и е съдържало също веществото на нашата днешна Земя. Ето защо това състояние се нарича Слънчево състояние. Така че ние казваме: преди да е станала Земя, нашата Земя е минала през едно лунно състояние, преди това лунно състояние тя е минала през едно слънчево състояние. Едно съответно впечатление за едно още по-предишно състояние на нашата планета Земя бихме могли да получим, когато се опитаме да добием едно окултно впечатление от онази категория небесни тела, за която говорихме вчера в края на сказката: от кометите. Да говорим по-точно върху това, би ни отнело твърде много време, обаче методично работата се представя подобно на това, което вече описахме.
към текста >>

Едно съответно впечатление за едно още по-предишно състояние на нашата планета Земя бихме могли да получим, когато се опитаме да добием едно окултно впечатление от онази категория небесни тела, за която говорихме вчера в края на сказката: от кометите.
Чрез всичко това, което Ви описах, се получава впечатлението на едно още по-минало състояние на цялата наша планетна система, на която принадлежи нашата 3емя, едно състояние, когато не е съществувало едно отделно Слънце, а напротив цялата слънчева система, цялата наша планетна система е била по определен начин слънце и е съдържало също веществото на нашата днешна Земя. Ето защо това състояние се нарича Слънчево състояние. Така че ние казваме: преди да е станала Земя, нашата Земя е минала през едно лунно състояние, преди това лунно състояние тя е минала през едно слънчево състояние. Едно съответно впечатление за едно още по-предишно състояние на нашата планета Земя бихме могли да получим, когато се опитаме да добием едно окултно впечатление от онази категория небесни тела, за която говорихме вчера в края на сказката: от кометите. Да говорим по-точно върху това, би ни отнело твърде много време, обаче методично работата се представя подобно на това, което вече описахме.
към текста >>

Когато отново сравним онова, което получаваме тук чрез окултното възприятие на кокетния живот, с представата сега се касае да си съставим определена представа, защото възпоменателната представа, която получаваме тук, не може да се сравни с нещо настоящо... ние получаваме непосредствено впечатлението по-нататък не можем да отидем -, впечатлението: че сме възприели нещо за едно състояние съществуващо преди Слънчевото състояние, което поради определени причини е наречено сатурново състояние.
Когато отново сравним онова, което получаваме тук чрез окултното възприятие на кокетния живот, с представата сега се касае да си съставим определена представа, защото възпоменателната представа, която получаваме тук, не може да се сравни с нещо настоящо... ние получаваме непосредствено впечатлението по-нататък не можем да отидем -, впечатлението: че сме възприели нещо за едно състояние съществуващо преди Слънчевото състояние, което поради определени причини е наречено сатурново състояние. Така ние виждаме, как нашите вътрешни изживявания, които можем да имаме при планетната система, са ре шаващи за окултиста с оглед представата, която той си съставя за планетната система.
към текста >>

Обаче тъй като небесните тела са съставени така да се каже от природните царства, ние трябва да си съставим сега, поне приблизително, една представа върху най-близкото състояние на нещата, което се получава за окултния поглед, когато оставим да действуват върху нас отделните природни царства.
А сега нека се отклоним за малко от планетната система. Всичко, което изнесох до сега, бе изнесено с целта да завърши с едно цялостно описание на начините на действие на духовните същества в небесните тела. Обаче тъй като небесните тела са съставени така да се каже от природните царства, ние трябва да си съставим сега, поне приблизително, една представа върху най-близкото състояние на нещата, което се получава за окултния поглед, когато оставим да действуват върху нас отделните природни царства.
към текста >>

Докато например растението не издава никакъв вик, когато получава от вън едно впечатление, животното издава такъв вик, т.е.
Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили. През време, когато човекът е жив, в него трябва да съществува един постоянен борец против разлагането на физическото тяло, а това е етерното тяло, което само окултното съзнание вижда действително. Същото отношение съществува и при животното, така че трябва да му припишем едно етерно тяло във физическия свят. Понеже сме наясно, че фактите и нещата упражняват не само въздействия върху човека, а те се отразяват вътре в него, че те произвеждат нещо в него, което можем да наречем едно вътрешно отражение, затова приписваме на човека едно астрално тяло, окултният поглед възприема това астрално тяло. Обаче точно същият е случаят и при животното. Докато например растението не издава никакъв вик, когато получава от вън едно впечатление, животното издава такъв вик, т.е. едно такова външно впечатление се явява също като едно вътрешно изживяване. Окултният поглед ни учи, че това вътрешно изживяване е възможно само тогава, когато е на лице едно астрално тяло. Обаче да се говори за един Аз при животното, когато оставаме сред явленията на физическия свят, това има най-много смисъл за определени модерни натурфилософи, които разсъждават чисто по аналогии. Обаче когато човек разсъждава само по аналогии, той може да твърди всичко възможно. Днес съществуват даже теософи, на които внушава особено уважение, когато един природоизследовател, който е станал известен в света, а именно Раул Франсе, приписва душа на растенията и тогава не прави разлика между това, което се нарича душа при животното и при растенията.
към текста >>

В това, с което животното се явява пред нас на физическото поле, няма никакъв аз.
Именно в това отношение в немската литература са изнесени, както някои казват, "много хубави неща"; както окултистът би казал: Изнесени са много глупости. Както при мухоловката /дрозерата/ или при някое друго растение не може да се говори за една душа подобна на тази на животните, също така при един без пристрастен поглед не може да се говори при някое животно, че то има един аз. В това, с което животното се явява пред нас на физическото поле, няма никакъв аз.
към текста >>

И когато човек не обича да прави всякакви схематични деления и предварително да казва: светът се състои от физическо поле, астрално поле, ментално поле и т.н., когато той не обича това, защото при всички тези наименования не се получава особено много нещо, той трябва да постъпи тогава по друг начин.
Само окултното изследване ни довежда до аза на животните. Обаче този аз на животните не може вече да бъде намерен в същата област в която може да бъде намерен човешкият Аз. Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг свят, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз. И когато човек не обича да прави всякакви схематични деления и предварително да казва: светът се състои от физическо поле, астрално поле, ментално поле и т.н., когато той не обича това, защото при всички тези наименования не се получава особено много нещо, той трябва да постъпи тогава по друг начин. Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително. Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват. Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо. Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно. Следователно не е добре да постъпва ме с абстракции, за да предизвикаме представи, когато говорим за неща, които излизат вън от физическата област на човека.
към текста >>

Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно.
Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг свят, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз. И когато човек не обича да прави всякакви схематични деления и предварително да казва: светът се състои от физическо поле, астрално поле, ментално поле и т.н., когато той не обича това, защото при всички тези наименования не се получава особено много нещо, той трябва да постъпи тогава по друг начин. Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително. Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват. Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо. Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно. Следователно не е добре да постъпва ме с абстракции, за да предизвикаме представи, когато говорим за неща, които излизат вън от физическата област на човека. Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза.
към текста >>

"Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне.
към текста >>

Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета.
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз.
към текста >>

Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата.
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз. И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят.
към текста >>

Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле.
Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта. При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин. Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън. Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта. Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно. Този аз на растенията ние намираме отново по същия начин като един групов аз, като нещо, което принадлежи на цяла група растения имащи еднаква форма, както разгледахме това при груповия аз на животните, обаче ние напразно ще търсим този групов аз на растенията там, където намираме астралното тяло на растенията и груповия аз на животните. За да го намерим, ние трябва да се издигнем в един още по-висш свръхсетивен свят; трябва да се издигнем именно така от астралното поле в един свят, който чувствуваме като още по-висш. Едвам в един такъв свят можем да намерим груповия Аз на растенията
към текста >>

За да го намерим, ние трябва да се издигнем в един още по-висш свръхсетивен свят; трябва да се издигнем именно така от астралното поле в един свят, който чувствуваме като още по-висш.
Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта. Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните. Астралните тела на растенията се намират на така нареченото астрално поле. Но ние трябва да говорим за един аз също и при растенията, когато ги разглеждаме окултно. Този аз на растенията ние намираме отново по същия начин като един групов аз, като нещо, което принадлежи на цяла група растения имащи еднаква форма, както разгледахме това при груповия аз на животните, обаче ние напразно ще търсим този групов аз на растенията там, където намираме астралното тяло на растенията и груповия аз на животните. За да го намерим, ние трябва да се издигнем в един още по-висш свръхсетивен свят; трябва да се издигнем именно така от астралното поле в един свят, който чувствуваме като още по-висш. Едвам в един такъв свят можем да намерим груповия Аз на растенията
към текста >>

Ние се научаваме да познаваме продължителния живот на минералите, растежа, развитието да речем на рудите или тем подобни, научаваме се да познаваме много образния минерален живот на нашата планета на астралното поле.
При минерала имаме във физическия свят това лесно може да се разбере само физическото тяло. Чрез това минералът се явява за нас като нещо неорганично, неживо; напротив, в света, в който са намират груповите азове на животните и астралните тела на растенията, имаме при минерала неговото етерно тяло. Но там не намираме още нищо от това, което да показва, че минералът проявява нещо като усещание. Въпреки това минералът също се оказва като нещо живо. Ние се научаваме да познаваме продължителния живот на минералите, растежа, развитието да речем на рудите или тем подобни, научаваме се да познаваме много образния минерален живот на нашата планета на астралното поле. Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал кости, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот. Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле. Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле. Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално. Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение.
към текста >>

Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле.
Чрез това минералът се явява за нас като нещо неорганично, неживо; напротив, в света, в който са намират груповите азове на животните и астралните тела на растенията, имаме при минерала неговото етерно тяло. Но там не намираме още нищо от това, което да показва, че минералът проявява нещо като усещание. Въпреки това минералът също се оказва като нещо живо. Ние се научаваме да познаваме продължителния живот на минералите, растежа, развитието да речем на рудите или тем подобни, научаваме се да познаваме много образния минерален живот на нашата планета на астралното поле. Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал кости, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот. Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле. Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле. Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално. Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение. Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи. Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност.
към текста >>

Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле.
Но там не намираме още нищо от това, което да показва, че минералът проявява нещо като усещание. Въпреки това минералът също се оказва като нещо живо. Ние се научаваме да познаваме продължителния живот на минералите, растежа, развитието да речем на рудите или тем подобни, научаваме се да познаваме много образния минерален живот на нашата планета на астралното поле. Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал кости, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот. Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле. Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле. Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално. Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение. Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи. Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност. Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка.
към текста >>

Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение.
Ние се научаваме да познаваме продължителния живот на минералите, растежа, развитието да речем на рудите или тем подобни, научаваме се да познаваме много образния минерален живот на нашата планета на астралното поле. Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал кости, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот. Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле. Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле. Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално. Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение. Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи. Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност. Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка. Така е навсякъде в живота на минералите, където от водното състояние се образува нещо твърдо чрез кристализиране. Така е било всъщност също и при нашата Земя, която някога е била в едно меко и течно състояние.
към текста >>

Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи.
Научаваме се да познаваме, когато срещаме един отделен минерал, че той не се различава особено много от нашите подобни на минерал кости, които обаче въпреки това са свързани с нашия живот. Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле. Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле. Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално. Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение. Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи. Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност. Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка. Така е навсякъде в живота на минералите, където от водното състояние се образува нещо твърдо чрез кристализиране. Така е било всъщност също и при нашата Земя, която някога е била в едно меко и течно състояние. Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва.
към текста >>

Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност.
Така също всичко минерално е свързано с нещо живо; само че това живо нещо може да бъде намерено едвам на астралното поле. Така етерното тяло на минералния свят може да бъде намерено на астралното поле. Когато се пренесем така да се каже окултно в същия свят, в който се намират груповите азове на растенията, ние забелязваме, че минералният свят също е свързан с нещо, на което е възможно усещанието, с нещо астрално. Когато в една канара, в една кариера се чукат камъни, тогава на астралното поле не забелязваме, че съществува нещо от някакво усещание, обаче на полето на Девакана веднага виждаме, че когато се разтрошават камъни, когато отхвръкват парчета от тях тогава фактически се явява нещо като едно усещание на приятност, като един вид наслаждение. Това също е едно усещание; то е обаче противоположно на усещанието, което животните и човекът имат в такива случаи. Ако бихме удряли животните и човека, те биха изпитвали болки; при минерала случаят е противоположен: Когато го разтрошаваме, тогава той изпитва чувство на приятност. Когато в един съд с вода разтворим готварска сол и проследим с погледа, който е насочен върху света на Девакана, как готварската сол отново се съчетава в кристали, ние виждаме, как това става при изпитване на болки, тогава на съответното място чувствуваме болка. Така е навсякъде в живота на минералите, където от водното състояние се образува нещо твърдо чрез кристализиране. Така е било всъщност също и при нашата Земя, която някога е била в едно меко и течно състояние. Твърдото състояние се образувало само постепенно от течното и сега ние ходим върху твърдата земна почва и прекарваме нашия плуг върху земната почва. Чрез това обаче не причиняваме болка на Земята, а и причиняваме приятно чувство.
към текста >>

При минералите астралното тяло трябва да се търси на Девакана, напротив етерното тяло на минерала в астралния свят, груповият аз на животните на астралното поле, астралното тяло на животните на физическото поле.*/ /* Виж схема 1/.
Всичко това става в онези същества, които стоят на основата на минералното царство като астрално тяло и които намираме в Девакана, в света на Девакана. Същинският аз, действителният групов Аз на минералите трябва да бъде търсен в един по-висш свят, който наричаме висшия свят на Девакана. Едвам тук се намират груповите азове на минералите, на минералното царство. Вие трябва да се освободите напълно, обични приятели, от представата, да отъждествявате онова, което при едно същество наричаме, да речем, астрално тяло, със самия астрален свят. При минералите астралното тяло трябва да се търси на Девакана, напротив етерното тяло на минерала в астралния свят, груповият аз на животните на астралното поле, астралното тяло на животните на физическото поле.*/ /* Виж схема 1/. Така както светът стои срещу нас, ние трябва да кажем: не трябва да отъждествяваме това, което намираме като отделни членове при съществата, със съответните светове, а трябва да свикнем именно да предполагаме различия при различните същества. Едно по-точно окултно разбиране показва напълно ясно това. Предварително трябва да търсим в една по-висша област на Девакана само груповите души на минералите. Така ние описахме отделните същества на различните природни царства в техните отношения към по-висшите светове и само това може да ни даде основата, за да търсим отношенията на тези различни природни царства към творящите и действуващите в света същества на йерархиите, както се запознахме с тях.
към текста >>

Така както светът стои срещу нас, ние трябва да кажем: не трябва да отъждествяваме това, което намираме като отделни членове при съществата, със съответните светове, а трябва да свикнем именно да предполагаме различия при различните същества.
Всичко това става в онези същества, които стоят на основата на минералното царство като астрално тяло и които намираме в Девакана, в света на Девакана. Същинският аз, действителният групов Аз на минералите трябва да бъде търсен в един по-висш свят, който наричаме висшия свят на Девакана. Едвам тук се намират груповите азове на минералите, на минералното царство. Вие трябва да се освободите напълно, обични приятели, от представата, да отъждествявате онова, което при едно същество наричаме, да речем, астрално тяло, със самия астрален свят. При минералите астралното тяло трябва да се търси на Девакана, напротив етерното тяло на минерала в астралния свят, груповият аз на животните на астралното поле, астралното тяло на животните на физическото поле.*/ /* Виж схема 1/. Така както светът стои срещу нас, ние трябва да кажем: не трябва да отъждествяваме това, което намираме като отделни членове при съществата, със съответните светове, а трябва да свикнем именно да предполагаме различия при различните същества. Едно по-точно окултно разбиране показва напълно ясно това. Предварително трябва да търсим в една по-висша област на Девакана само груповите души на минералите. Така ние описахме отделните същества на различните природни царства в техните отношения към по-висшите светове и само това може да ни даде основата, за да търсим отношенията на тези различни природни царства към творящите и действуващите в света същества на йерархиите, както се запознахме с тях.
към текста >>

53. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ние обяснихме, че при човека и четирите членове на неговото същество действуват на физическото поле:
В нашето последно разглеждане обърнахме намеквайки вниманието, върху това, какво е отношението на духовните сили, които действуват в съществата на природните царства на Земята, към това, което виждаме във външния свят. Днес искаме да си припомним накратко, как това е било изпълнено, защото се явява необходимо да осветлим още по-точно тези неща, които съставляват една съществена част на нашата тема; Защото, те ще ни доведат до това, в което нашите сказки трябва да достигнат своята върхова точка: до едно обхващане на живото съвместно действие на съществата на различните йерархии и на техните потомци в небесните тела и природните царства. Ние обяснихме, че при човека и четирите членове на неговото същество действуват на физическото поле:
към текста >>

По-нататък показахме, че при животното на физическото поле действуват главно неговите три члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, а напротив груповият аз се намира и действува на астралното поле.
Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. По-нататък показахме, че при животното на физическото поле действуват главно неговите три члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, а напротив груповият аз се намира и действува на астралното поле. По -нататък видяхме, че при растенията на физическото поле действуват физическото тяло и етерното тяло, на астралното поле тяхното астрално тяло и в света на Девакана техният групов аз. След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия свят на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите. Сега искаме да разгледаме по-точно, какво означава в действителност всичко това. До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен свят, не намира при животното във физическия свят това, което още намира при човека във физическия свят: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния свят и има там опорната точка на своето действие. От това виждаме, че окултната наука не може да припише на животното на физическото поле, един аз.
към текста >>

По -нататък видяхме, че при растенията на физическото поле действуват физическото тяло и етерното тяло, на астралното поле тяхното астрално тяло и в света на Девакана техният групов аз.
Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. По-нататък показахме, че при животното на физическото поле действуват главно неговите три члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, а напротив груповият аз се намира и действува на астралното поле. По -нататък видяхме, че при растенията на физическото поле действуват физическото тяло и етерното тяло, на астралното поле тяхното астрално тяло и в света на Девакана техният групов аз. След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия свят на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите. Сега искаме да разгледаме по-точно, какво означава в действителност всичко това. До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен свят, не намира при животното във физическия свят това, което още намира при човека във физическия свят: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния свят и има там опорната точка на своето действие. От това виждаме, че окултната наука не може да припише на животното на физическото поле, един аз. Тя не отрича, че животното има аз, но казва, че това, което можем да считаме като аз при животното, може да бъде намерено едвам на астралното поле.
към текста >>

След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия свят на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите.
Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. По-нататък показахме, че при животното на физическото поле действуват главно неговите три члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, а напротив груповият аз се намира и действува на астралното поле. По -нататък видяхме, че при растенията на физическото поле действуват физическото тяло и етерното тяло, на астралното поле тяхното астрално тяло и в света на Девакана техният групов аз. След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия свят на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите. Сега искаме да разгледаме по-точно, какво означава в действителност всичко това. До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен свят, не намира при животното във физическия свят това, което още намира при човека във физическия свят: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния свят и има там опорната точка на своето действие. От това виждаме, че окултната наука не може да припише на животното на физическото поле, един аз. Тя не отрича, че животното има аз, но казва, че това, което можем да считаме като аз при животното, може да бъде намерено едвам на астралното поле.
към текста >>

До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен свят, не намира при животното във физическия свят това, което още намира при човека във физическия свят: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния свят и има там опорната точка на своето действие.
Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. По-нататък показахме, че при животното на физическото поле действуват главно неговите три члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, а напротив груповият аз се намира и действува на астралното поле. По -нататък видяхме, че при растенията на физическото поле действуват физическото тяло и етерното тяло, на астралното поле тяхното астрално тяло и в света на Девакана техният групов аз. След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия свят на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите. Сега искаме да разгледаме по-точно, какво означава в действителност всичко това. До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен свят, не намира при животното във физическия свят това, което още намира при човека във физическия свят: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния свят и има там опорната точка на своето действие. От това виждаме, че окултната наука не може да припише на животното на физическото поле, един аз. Тя не отрича, че животното има аз, но казва, че това, което можем да считаме като аз при животното, може да бъде намерено едвам на астралното поле.
към текста >>

От това виждаме, че окултната наука не може да припише на животното на физическото поле, един аз.
По-нататък показахме, че при животното на физическото поле действуват главно неговите три члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, а напротив груповият аз се намира и действува на астралното поле. По -нататък видяхме, че при растенията на физическото поле действуват физическото тяло и етерното тяло, на астралното поле тяхното астрално тяло и в света на Девакана техният групов аз. След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия свят на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите. Сега искаме да разгледаме по-точно, какво означава в действителност всичко това. До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен свят, не намира при животното във физическия свят това, което още намира при човека във физическия свят: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния свят и има там опорната точка на своето действие. От това виждаме, че окултната наука не може да припише на животното на физическото поле, един аз. Тя не отрича, че животното има аз, но казва, че това, което можем да считаме като аз при животното, може да бъде намерено едвам на астралното поле.
към текста >>

Тя не отрича, че животното има аз, но казва, че това, което можем да считаме като аз при животното, може да бъде намерено едвам на астралното поле.
По -нататък видяхме, че при растенията на физическото поле действуват физическото тяло и етерното тяло, на астралното поле тяхното астрално тяло и в света на Девакана техният групов аз. След това при минерала на физическото поле имаме само физическото тяло, неговото етерно тяло се намира на астралното поле, астралното тяло в света на Девакана, а това, което искаме да наречем висшия свят на Девакана, в него обитава груповият аз на минералите. Сега искаме да разгледаме по-точно, какво означава в действителност всичко това. До сега можахме да кажем само, че окултният поглед, който се издига до първия намиращ се над нас свръхсетивен свят, не намира при животното във физическия свят това, което още намира при човека във физическия свят: Аза, а това, което при човека наричаме Аз, то може да бъде намерено за животно то на астралното поле, в свръхсетивния свят и има там опорната точка на своето действие. От това виждаме, че окултната наука не може да припише на животното на физическото поле, един аз. Тя не отрича, че животното има аз, но казва, че това, което можем да считаме като аз при животното, може да бъде намерено едвам на астралното поле.
към текста >>

Някой лесно може да възрази, че с това се отрича на животните, също и на висшите животни, един аз на физическото поле, докато все пак трябва да кажем, че по отношение на много от техните действия живот ните показват една извънредна интелигентност, един чудесен ум, така щото можем да сравним някои неща, които животното върши, с това, което човекът върши на физическото поле.
Някой лесно може да възрази, че с това се отрича на животните, също и на висшите животни, един аз на физическото поле, докато все пак трябва да кажем, че по отношение на много от техните действия живот ните показват една извънредна интелигентност, един чудесен ум, така щото можем да сравним някои неща, които животното върши, с това, което човекът върши на физическото поле. Обаче трябва да кажем, че този, който се изказва така, не е схванал същинския основен принцип на тези неща. Никому, който прониква в тези неща, не ще хрумне да отрече на животните на физическото поле това, което наричаме човешките душевни способности. Съвсем не се касае за това. Тук в тази област се крие причината за най-разнообразните грешки и недоразумения. Така ние веднага намираме едно недоразумение, една грешка, когато определен материалистичен дарвинизъм на нашето време иска да каже: "Да, вие антропософите виждате нещата така, като че човекът безусловно трябва да бъде търсен на една по-висока степен на духовността отколкото животното, докато всъщност можем да наблюдаваме, че животното развива интелигентност; в животинско то царство съществува толкова много интелигентност, също толкова много от определен инстинктивен морал, че това, което човекът има в неговите душевни способности като един вид по-висока степен, може много добре да се получи от това, което вече намираме в животинското царство.
към текста >>

Никому, който прониква в тези неща, не ще хрумне да отрече на животните на физическото поле това, което наричаме човешките душевни способности.
Някой лесно може да възрази, че с това се отрича на животните, също и на висшите животни, един аз на физическото поле, докато все пак трябва да кажем, че по отношение на много от техните действия живот ните показват една извънредна интелигентност, един чудесен ум, така щото можем да сравним някои неща, които животното върши, с това, което човекът върши на физическото поле. Обаче трябва да кажем, че този, който се изказва така, не е схванал същинския основен принцип на тези неща. Никому, който прониква в тези неща, не ще хрумне да отрече на животните на физическото поле това, което наричаме човешките душевни способности. Съвсем не се касае за това. Тук в тази област се крие причината за най-разнообразните грешки и недоразумения. Така ние веднага намираме едно недоразумение, една грешка, когато определен материалистичен дарвинизъм на нашето време иска да каже: "Да, вие антропософите виждате нещата така, като че човекът безусловно трябва да бъде търсен на една по-висока степен на духовността отколкото животното, докато всъщност можем да наблюдаваме, че животното развива интелигентност; в животинско то царство съществува толкова много интелигентност, също толкова много от определен инстинктивен морал, че това, което човекът има в неговите душевни способности като един вид по-висока степен, може много добре да се получи от това, което вече намираме в животинското царство. " Тук гледната точка, за която се касае при това, е напълно разместена. На един човек, който наблюдава безпристрастно нещата, не ще му хрумне да отрече на животинското царство ума, даже разума.
към текста >>

Така ние веднага намираме едно недоразумение, една грешка, когато определен материалистичен дарвинизъм на нашето време иска да каже: "Да, вие антропософите виждате нещата така, като че човекът безусловно трябва да бъде търсен на една по-висока степен на духовността отколкото животното, докато всъщност можем да наблюдаваме, че животното развива интелигентност; в животинско то царство съществува толкова много интелигентност, също толкова много от определен инстинктивен морал, че това, което човекът има в неговите душевни способности като един вид по-висока степен, може много добре да се получи от това, което вече намираме в животинското царство.
Някой лесно може да възрази, че с това се отрича на животните, също и на висшите животни, един аз на физическото поле, докато все пак трябва да кажем, че по отношение на много от техните действия живот ните показват една извънредна интелигентност, един чудесен ум, така щото можем да сравним някои неща, които животното върши, с това, което човекът върши на физическото поле. Обаче трябва да кажем, че този, който се изказва така, не е схванал същинския основен принцип на тези неща. Никому, който прониква в тези неща, не ще хрумне да отрече на животните на физическото поле това, което наричаме човешките душевни способности. Съвсем не се касае за това. Тук в тази област се крие причината за най-разнообразните грешки и недоразумения. Така ние веднага намираме едно недоразумение, една грешка, когато определен материалистичен дарвинизъм на нашето време иска да каже: "Да, вие антропософите виждате нещата така, като че човекът безусловно трябва да бъде търсен на една по-висока степен на духовността отколкото животното, докато всъщност можем да наблюдаваме, че животното развива интелигентност; в животинско то царство съществува толкова много интелигентност, също толкова много от определен инстинктивен морал, че това, което човекът има в неговите душевни способности като един вид по-висока степен, може много добре да се получи от това, което вече намираме в животинското царство. " Тук гледната точка, за която се касае при това, е напълно разместена. На един човек, който наблюдава безпристрастно нещата, не ще му хрумне да отрече на животинското царство ума, даже разума. Достатъчно е само човек да си изясни такива факти като този, че в неговото развитие човечеството е стигнало сравнително късно, изхождайки от неговия културен процес, до изнамирането на хартията. В историческите описания това изнамиране на хартията се изтъква като едно велико постижение на човешкия ум, и в известно отношението е също един признак на човешкия прогрес. Обаче осите са познавали това изкуство вече милиони години преди това; защо то това, което осата прави в нейното гнездо, е истинска хартия.
към текста >>

Окултният поглед ни показва, че това, което произвежда различието на животинските видове, не произхожда само от Земята, че напротив животинските видове получават техните форми от небесното пространство, а именно така, че силите, които довеждат до един вид, идва от едно място на небесното пространство различно от това, от което идват силите образуващи другите видове.
Окултният поглед ни показва, че това, което произвежда различието на животинските видове, не произхожда само от Земята, че напротив животинските видове получават техните форми от небесното пространство, а именно така, че силите, които довеждат до един вид, идва от едно място на небесното пространство различно от това, от което идват силите образуващи другите видове. Силите, които образуват различните животински видове, се разливат върху нашата планета Земя от другите планети на нашата планетна система. Можем да разделим цялото животинско царство на шест до седем главни групи и тези главни групи имат най-горните групови азове. Тези най-горни групови азове имат своите действуващи импулси в шестте до седем главни планети на нашата планетна система, така че силите, които образуват главните групи на животинското царство, действуват духовно от планетите. С това обаче на нас ни е дадено действително, що значи да говорим за групови азове при животните: това значи, че в животните живеят духовни сили, същността на които ние съвсем не трябва, да търсим на Земята, а трябва да търсим тази същност вън от Земята в небесното пространство, а именно първо в света на планетите. На нашите планети живеят така да се каже регентите на главните групови форми на животните и тези регенти трябваше да се оттеглят на тези планети, за да действуват с техните сили върху Земята от подходящите разстояния, от подходящата страна.
към текста >>

И това действително се е получило в едно по-късно време.
С това обаче на нас ни е дадено действително, що значи да говорим за групови азове при животните: това значи, че в животните живеят духовни сили, същността на които ние съвсем не трябва, да търсим на Земята, а трябва да търсим тази същност вън от Земята в небесното пространство, а именно първо в света на планетите. На нашите планети живеят така да се каже регентите на главните групови форми на животните и тези регенти трябваше да се оттеглят на тези планети, за да действуват с техните сили върху Земята от подходящите разстояния, от подходящата страна. За щото само от тези страни може да бъде произведено по един правилен начин това, което образува главните животински форми. Но видите ли, ако планетите биха изпращали на нашата Земя само такива сили, тогава не бихме имали фактически едно такова голямо разнообразие на животинското царство, каквото го имаме сега, а бихме имали само седем главни форми. И действително в едно прадалечно минало са съществува ли само седем главни форми на животинското царство; обаче тези седем главни форми са били много подвижни, подаващи се на изменение така че те са били така да се каже меки, пластични в тяхното образуване, можеха да бъдат лесно изменени, една форма можела да бъде изменена в една друга специална форма, друга в друга специална форма. И това действително се е получило в едно по-късно време. Седемте главни форми са съществували далече, далече в миналото. След това обаче настъпиха други сили, които действуваха така да се каже подкрепящо или възпрепятствували върху силите на планетите.
към текста >>

В небесното пространство положението е такова, че да речем силите, които действуват върху Земята от планетата Марс и които в миналото произведоха в още меката животинска форма една от седемте главни форми, че тези сили действуваха различно, когато Марс стои над една част на Зодиака или над негова друга част.
Цялото мирово пространство е изпълнено с духовните същества на различните йерархии, които действуват от различните посоки различно върху Земята. В онези времена, когато хората имаха определено първоначално първобитно ясновидство, на тях им беше ясно: "Когато в определено време на деня насочвам следа в една посока към небето, тогава срещу мене идват определени сили, а от към една друга страна на небесното пространство аз намирам, че идват други сили. "И хората възприемаха също, че от определени точки идваха особено прецизни и определени сили от небесното пространство, които бяха особено важни за Земята. Тези сили се намираха подредени в онзи звезден кръг на небесното пространство, който от древни времена се нарича Зодиак /Кръг на животните/. Наистина в древни времена не напразно се е говорело за Зодиака, а хората са знаели, защо са вършели това. В небесното пространство положението е такова, че да речем силите, които действуват върху Земята от планетата Марс и които в миналото произведоха в още меката животинска форма една от седемте главни форми, че тези сили действуваха различно, когато Марс стои над една част на Зодиака или над негова друга част. Тогава Зодиакът е бил разделен на дванадесет знака, които естествено отговарят на съзвездията.
към текста >>

И ако помислите още, че към това се прибавя още нещо, че например Марс може да действува определящо, като застава върху съзвездието Лъв и изтласква така да се каже силите на това съзвездие по отношение на Земята, или пък застава от другата страна и действува определящо, когато Земята застава между Слънцето и Марс, тогава се получава още по-голям брой възможности.
И според това, дали силите на Марс, които са меродавни за една животинска форма, се намират върху съзвездието Овен или върху съзвездието Телец или върху някое друго съзвездие на Зодиака, според това те действуват различно. Според това седемте главни форми се превръщат в различни специални животински форми. От това се раждат голямо количество възможности за различните животински форми. И ако помислите още, че към това се прибавя още нещо, че например Марс може да действува определящо, като застава върху съзвездието Лъв и изтласква така да се каже силите на това съзвездие по отношение на Земята, или пък застава от другата страна и действува определящо, когато Земята застава между Слънцето и Марс, тогава се получава още по-голям брой възможности. Всичко това са сили, които са действували съвместно, за да диференцират по-нататък седемте главни групи на животинското царство. Така цялото разнообразие на нашите животински форми на Земята е възникнало чрез това, че силите на планетите са всъщност седалище на груповите души, на груповите азове на животните и че тези групови азове изпълняват тяхната задача от тези седалища, защото те могат да изпълнят тази задача само от там. Защото само благодарение на това, че онзи групов аз на една животинска форма, който трябва да действува от Марс, е избрал именно това място на небето, той може да упражнява съответното действие върху Земята. Тук се намират силите, които са образували разнообразието на нашите животински форми, и ние можем да кажем: когато употребяваме израза, "Животинският групов аз може да бъде намерен на астралното поле", това означава в действителност: Когато окултният поглед иска да търси груповия аз на някоя животинска форма, той не трябва да търси на Земята, а на една планета. Това, което той намира при човека на Земята, това окултният поглед намира за животното само навън в небесното пространство върху планетите.
към текста >>

Тук се намират силите, които са образували разнообразието на нашите животински форми, и ние можем да кажем: когато употребяваме израза, "Животинският групов аз може да бъде намерен на астралното поле", това означава в действителност: Когато окултният поглед иска да търси груповия аз на някоя животинска форма, той не трябва да търси на Земята, а на една планета.
От това се раждат голямо количество възможности за различните животински форми. И ако помислите още, че към това се прибавя още нещо, че например Марс може да действува определящо, като застава върху съзвездието Лъв и изтласква така да се каже силите на това съзвездие по отношение на Земята, или пък застава от другата страна и действува определящо, когато Земята застава между Слънцето и Марс, тогава се получава още по-голям брой възможности. Всичко това са сили, които са действували съвместно, за да диференцират по-нататък седемте главни групи на животинското царство. Така цялото разнообразие на нашите животински форми на Земята е възникнало чрез това, че силите на планетите са всъщност седалище на груповите души, на груповите азове на животните и че тези групови азове изпълняват тяхната задача от тези седалища, защото те могат да изпълнят тази задача само от там. Защото само благодарение на това, че онзи групов аз на една животинска форма, който трябва да действува от Марс, е избрал именно това място на небето, той може да упражнява съответното действие върху Земята. Тук се намират силите, които са образували разнообразието на нашите животински форми, и ние можем да кажем: когато употребяваме израза, "Животинският групов аз може да бъде намерен на астралното поле", това означава в действителност: Когато окултният поглед иска да търси груповия аз на някоя животинска форма, той не трябва да търси на Земята, а на една планета. Това, което той намира при човека на Земята, това окултният поглед намира за животното само навън в небесното пространство върху планетите. И както да речем онзи човек, който има да изпълни една работа на Земята, която налага различни становища, различни места на наблюдението, трябва да отиде именно на тези различни наблюдателни точки, така груповият аз, който обитава на планетите, трябва да преброди небесното пространство заставайки пред различните съзвездия на Зодиака, за да диференцира от там своите сили.
към текста >>

ние получаваме един отговор само тогава, когато първо си отговорим също на другия въпрос; от какъв род са тези духове, които нарекохме групови души на животните и които имат тяхното обиталище на различните планети.
Когато свържем този факт, който току що изнесохме, с това, че днес импулсите на животинските форми така често се търсят в някои принципи на Земята, например в борбата за съществувание, в някакъв естествен подбор други подобни неща, тогава наистина от една страна фактите, които са се родили чрез тези стремежи, каквито например Дарвин е изтъкнал, се явяват като нещо величествено, до толкова, доколкото Дарвин се е придържал към фактите. Защото дарвинизмът е описал несъзнателно, как съществува подвижността на животинските форми, как в тази област се създават фактически специалните форми от основните форми. Обаче съобразно цялото настроение на нашето време хората са пропуснали факта, че силите, които създават тези форми, действуват от небесното пространство; че следователно творците на животинските форми трябва да бъдат търсени в света на планетите, които принадлежат на нашата планетна система, обаче вън от нашата Земя. Ако се запитаме сега: Как стои същият въпрос относно хората? ние получаваме един отговор само тогава, когато първо си отговорим също на другия въпрос; от какъв род са тези духове, които нарекохме групови души на животните и които имат тяхното обиталище на различните планети. Тогава се оказва, че тези групови души на животните са потомци на онази категория духовни същества, които в течение на тези сказки бяха наречени от мене Духове на Движението. Следователно трябва да схващаме груповите азове на животните като потомци на Духовете на Движението. А именно през време на Лунното състояние Духовете на Движението /старата Луна/ са дали от тяхното собствено същество, от тяхната собствена субстанция на човека неговото астрално тяло. Следователно, за да допълним нещата, можем да кажем: Тази Земя е била предшествувана от старото Лунно състояние, през време на това Лунно състояние човеците са получили от Духовете на Движението техните астрални тела. С други думи това значи: Когато Земята беше старата Луна старата Луна, а не сегашната – /настоящата Луна е само една откъсната от Земята част, докато старата Луна е нещо като едно предидущо въплъщение на нашата Земя/, през време когато Земята беше в това старо Лунно състояние, тогава Духовете на Движението витаеха така да се каже над старата Луна и правеха да се влива като на капки тяхната собствена субстанция в това, което човекът беше донесъл със себе си от по-предни състояние /своето физическо тяло от стария Сатурн и своето етерно тяло от старото Слънце/.
към текста >>

Следователно, за да допълним нещата, можем да кажем: Тази Земя е била предшествувана от старото Лунно състояние, през време на това Лунно състояние човеците са получили от Духовете на Движението техните астрални тела.
Ако се запитаме сега: Как стои същият въпрос относно хората? ние получаваме един отговор само тогава, когато първо си отговорим също на другия въпрос; от какъв род са тези духове, които нарекохме групови души на животните и които имат тяхното обиталище на различните планети. Тогава се оказва, че тези групови души на животните са потомци на онази категория духовни същества, които в течение на тези сказки бяха наречени от мене Духове на Движението. Следователно трябва да схващаме груповите азове на животните като потомци на Духовете на Движението. А именно през време на Лунното състояние Духовете на Движението /старата Луна/ са дали от тяхното собствено същество, от тяхната собствена субстанция на човека неговото астрално тяло. Следователно, за да допълним нещата, можем да кажем: Тази Земя е била предшествувана от старото Лунно състояние, през време на това Лунно състояние човеците са получили от Духовете на Движението техните астрални тела. С други думи това значи: Когато Земята беше старата Луна старата Луна, а не сегашната – /настоящата Луна е само една откъсната от Земята част, докато старата Луна е нещо като едно предидущо въплъщение на нашата Земя/, през време когато Земята беше в това старо Лунно състояние, тогава Духовете на Движението витаеха така да се каже над старата Луна и правеха да се влива като на капки тяхната собствена субстанция в това, което човекът беше донесъл със себе си от по-предни състояние /своето физическо тяло от стария Сатурн и своето етерно тяло от старото Слънце/. Така щото това, което човекът получи като астрално тяло, което беше за него ново защото той имаше тогава физическо и етерно тяло -, произхожда от Духовете на Движението. Старата Луна изчезна, възникна Земята, а освен тяхното собствено по-нататъшно развитие Духовете на Движението създадоха също свои потомци. Тези потомци на Духовете на Движението, това са онези същества, които наричаме групови азове на животните и които са приели техните обиталища не на Земята, а на другите планети, за да действуват от там върху Земята и да произведат на Земята животинските форми по описания начин. Това е специалната част на онова, което казах, че можем да охарактеризираме груповите азове на животните по определен начин като потомци на съществата на втората йерархия.
към текста >>

Така щото това, което човекът получи като астрално тяло, което беше за него ново защото той имаше тогава физическо и етерно тяло -, произхожда от Духовете на Движението.
Тогава се оказва, че тези групови души на животните са потомци на онази категория духовни същества, които в течение на тези сказки бяха наречени от мене Духове на Движението. Следователно трябва да схващаме груповите азове на животните като потомци на Духовете на Движението. А именно през време на Лунното състояние Духовете на Движението /старата Луна/ са дали от тяхното собствено същество, от тяхната собствена субстанция на човека неговото астрално тяло. Следователно, за да допълним нещата, можем да кажем: Тази Земя е била предшествувана от старото Лунно състояние, през време на това Лунно състояние човеците са получили от Духовете на Движението техните астрални тела. С други думи това значи: Когато Земята беше старата Луна старата Луна, а не сегашната – /настоящата Луна е само една откъсната от Земята част, докато старата Луна е нещо като едно предидущо въплъщение на нашата Земя/, през време когато Земята беше в това старо Лунно състояние, тогава Духовете на Движението витаеха така да се каже над старата Луна и правеха да се влива като на капки тяхната собствена субстанция в това, което човекът беше донесъл със себе си от по-предни състояние /своето физическо тяло от стария Сатурн и своето етерно тяло от старото Слънце/. Така щото това, което човекът получи като астрално тяло, което беше за него ново защото той имаше тогава физическо и етерно тяло -, произхожда от Духовете на Движението. Старата Луна изчезна, възникна Земята, а освен тяхното собствено по-нататъшно развитие Духовете на Движението създадоха също свои потомци. Тези потомци на Духовете на Движението, това са онези същества, които наричаме групови азове на животните и които са приели техните обиталища не на Земята, а на другите планети, за да действуват от там върху Земята и да произведат на Земята животинските форми по описания начин. Това е специалната част на онова, което казах, че можем да охарактеризираме груповите азове на животните по определен начин като потомци на съществата на втората йерархия.
към текста >>

един от духовете, които получават това, което ги изпълва, вдъхновено не от земната сфера, а от мировата сфера, от Космоса.
Нещата стоят така, че тази знаменита книга, Тайното учение на Блаватска, изнася велики истини, които обаче трябва да познаем по правилен начин. Тази книга не трябва да се приема просто като една догмена книга, а трябва да се проследят всички отделни неща; само тогава може да бъде познато величието на тази книга. От всички велики истини, които истинският окултист учи, ще намерите понякога значителни загатвания именно в Тайното учение на Х.П. Блаватска когато бе написано това чрез вдъхновителя на Тайното учение на Блаватска "Буда е равен на Меркурий", тогава съдействуваше великата истина, че вдъхновителят на Блаватска знаеше: онази индивидуалност, която в нейната двадесет и девет годишна възраст стана Буда, тази индивидуалност можа да се остави да бъде вдъхновена от Духа на Движението, който царува на планетата Меркурий в момента, който ни е показан символично чрез седенето под дървото Боди. С това тази индивидуалност се превърна от един Бодисатва в един Буда, т.е. един от духовете, които получават това, което ги изпълва, вдъхновено не от земната сфера, а от мировата сфера, от Космоса. С това той бе отнесен от земната сфера в Нирвана, т.е. в това, в което земната сфера не действува вече. Х.П. Блаватска не знаеше в нейното обикновено съзнание нищо от многото тези неща, обаче нейният вдъхновител знаеше това. Тези неща трябва да бъдат извлечени именно от дълбочините на Окултизма и в тези тънки и също велики истини нещата не трябва да бъдат обърквани едно през друго. Но моето твърдение не е, че в момента, в който един Бодисатва се издига до чин Буда, върху него действува вдъхновяващо само Духът на Движението, а чрез Буда действуваха тогава съществата на висшите йерархии.
към текста >>

При растителното царство виждаме, че вече самото астрално тяло може да бъде намерено на астралното поле, там, където може да бъде намерен груповият аз на животните.
Сега, преди да разгледаме културния процес на човечеството по-нататък относно една друга точка, искаме да преминем към растителното царство. При растителното царство виждаме, че вече самото астрално тяло може да бъде намерено на астралното поле, там, където може да бъде намерен груповият аз на животните. Това ни довежда отново обратно до действителния факт, който се показва на окултния поглед, че за растенията не само в груповия аз, а и вече в астралното тяло действуват сили, които сега идват от вън от планетната система, от звездите. Следователно докато при животното Духовете на Движението действуват само в груповите сили, в силите, които създават груповите форми, при растенията още в астралното тяло действува това, което принадлежи на сферата на Духовете на Движението. Това са също потомци на Духовете на Движението, само че те се различават от другите потомци чрез това, че са се образували по друго време, но действуват също като потомци на Духовете на Движението върху астралното тяло на растенията, не само върху аза. Ние отново можем да кажем именно, че върху астралното тяло на растенията действуват от планетите на нашата план нетна система силите на Духовете на Движението или на техните потомци. Именно астралното тяло при всяко същество е онова, което дава импулса за движението.
към текста >>

От растението на физическото поле имаме физическото тяло и етерното тяло.
Това ни довежда отново обратно до действителния факт, който се показва на окултния поглед, че за растенията не само в груповия аз, а и вече в астралното тяло действуват сили, които сега идват от вън от планетната система, от звездите. Следователно докато при животното Духовете на Движението действуват само в груповите сили, в силите, които създават груповите форми, при растенията още в астралното тяло действува това, което принадлежи на сферата на Духовете на Движението. Това са също потомци на Духовете на Движението, само че те се различават от другите потомци чрез това, че са се образували по друго време, но действуват също като потомци на Духовете на Движението върху астралното тяло на растенията, не само върху аза. Ние отново можем да кажем именно, че върху астралното тяло на растенията действуват от планетите на нашата план нетна система силите на Духовете на Движението или на техните потомци. Именно астралното тяло при всяко същество е онова, което дава импулса за движението. От растението на физическото поле имаме физическото тяло и етерното тяло.
към текста >>

Ако вземете една обикновена полска поветица и разгледате, как нейното стъбло се обвива, Вие ще имате в спиралните движения на това стъбло подражавани даже планетните движения, които произхождат от Духовете на Движението.
Съществува определено средство за изследване действителните пътища на отделните планети в техните изображения; И когато някога официалната наука познае този факт, тогава някои неща от досегашните астрономически системи ще бъдат коригирани. Определени растения са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Марс; други са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Венера, други пък към тези, които действуват от планетата Меркурий. От там действуват тези сили върху растенията на Земята и според това, дали действуват от една или от друга от планетите, те предават на растението движението изразяващото се в спиралите образувани от неговите листа: същото движение, което планетата прави, абсолютното движение на съответната планета, което тя прави в небесното пространство. Ако вземете една обикновена полска поветица и разгледате, как нейното стъбло се обвива, Вие ще имате в спиралните движения на това стъбло подражавани даже планетните движения, които произхождат от Духовете на Движението. Там, където стъблото стои здраво, там в изходните места на листата имате изображения на онези сили, които произхождат от Духовете на Движението от планетите на планетната система. Тези сили действуват при растенията съвместно със същинските групови азове и тези групови азове на растенията действуват всички така, че можем да намерим посоката на техните сили, ако свържем просто Слънцето с центъра на Земята; това значи, че съвместно със силите, които идват от Духовете на Движението, действуват други сили, които отиват в посоката на стъблото на растението, което винаги е насочено към центъра на Земята. Следователно трябва да съставим цялото растение от това, което расте към Слънцето или към центъра на Земята, и от това, което се обвива и подражава в изходните точки на листата движенията на планетите. Обаче на това отговаря действителният факт, че ние трябва да търсим непосредствените действени импулси за груповите азове на растенията в посоката от Земята към Слънцето. Това значи; Ако насочим сега окултния поглед не към планетите, а към Слънцето, ние получаваме отделните групови азове на растенията.
към текста >>

Това значи; Ако насочим сега окултния поглед не към планетите, а към Слънцето, ние получаваме отделните групови азове на растенията.
Ако вземете една обикновена полска поветица и разгледате, как нейното стъбло се обвива, Вие ще имате в спиралните движения на това стъбло подражавани даже планетните движения, които произхождат от Духовете на Движението. Там, където стъблото стои здраво, там в изходните места на листата имате изображения на онези сили, които произхождат от Духовете на Движението от планетите на планетната система. Тези сили действуват при растенията съвместно със същинските групови азове и тези групови азове на растенията действуват всички така, че можем да намерим посоката на техните сили, ако свържем просто Слънцето с центъра на Земята; това значи, че съвместно със силите, които идват от Духовете на Движението, действуват други сили, които отиват в посоката на стъблото на растението, което винаги е насочено към центъра на Земята. Следователно трябва да съставим цялото растение от това, което расте към Слънцето или към центъра на Земята, и от това, което се обвива и подражава в изходните точки на листата движенията на планетите. Обаче на това отговаря действителният факт, че ние трябва да търсим непосредствените действени импулси за груповите азове на растенията в посоката от Земята към Слънцето. Това значи; Ако насочим сега окултния поглед не към планетите, а към Слънцето, ние получаваме отделните групови азове на растенията. Тези групови азове на растенията са също така потомци на Духовете на Мъдростта, както груповите азове на животните са потомци на Духовете на Движението. Следователно в груповите азове на растенията имаме потомци на Духовете на Мъдростта.
към текста >>

Трябва отново да предположим, че тези потомци на Духовете на Мъдростта и Вие можете да прочетете това също в моята книга "Тайната Наука" или в книгата "Акашова Летопис" -, са се образували именно от тези Духове на Мъдростта от онова време насам, когато самите Духове на Мъдростта отделиха от тяхната собствена субстанция етерното тяло на човека и го надариха с него.
Така ние имахме в растителното царство случая да се запознаем с потомци на Духовете на Мъдростта. Трябва отново да предположим, че тези потомци на Духовете на Мъдростта и Вие можете да прочетете това също в моята книга "Тайната Наука" или в книгата "Акашова Летопис" -, са се образували именно от тези Духове на Мъдростта от онова време насам, когато самите Духове на Мъдростта отделиха от тяхната собствена субстанция етерното тяло на човека и го надариха с него. Това стана когато Земята се намираше в нейното състояние като старо Слънце: тогава човешкото етерно тяло бе отделено от Духовете на Мъдростта. Но от онова време насам старото Слънце премина в състоянието на старата Луна, а след това старата Луна премина в състоянието на днешната Земя. Още през време на Лунното състояние Духовете на Мъдростта които някога имаха способността през време на Слънчевото състояние да дадат на човека неговото етерно тяло още тогава тези Духове бяха толкова напреднали, че вече нямаха нужда да развият непосредствено от себе си способността да дадат нещо на човека; На Земята те се издигнаха до по-високи дейности. Но за потомците на Духовете на Мъдростта, които намерихме като групови азове на растенията, е характер но не само това, че те дават техния импулс непосредствено от Слънцето, така че този импулс изглежда да идва не само от планетите, а от Слънцето; на истинските Духове на Мъдростта е свойствено това, че те се показват идващи непосредствено от Слънцето на Земята. Как се показват сега импулсите, които идват от Духовете на Мъдростта, които са изминали тяхното нормално развитие?
към текста >>

Бих могъл да кажа, че всъщност в полето на Духовната Наука ние имаме възможност от самия инстинкт да намерим това, което е правилно.
Ние можем да сторим това само тогава, когато вникнем с погледа в дълбочините на мировото развитие. Всички окултни истини ни показват в крайна сметка, как става развитието на човечеството и на света; обаче ние трябва да имаме смелостта, а също и безпристрастието, да застанем пред това развитие на света. Какво значение имат за нас имена, дали те са взети от изтока или от запада, дали те са носени от тези или онези лични духове, те нямат значение за нас. Това, което става в света, то има значение за нас, това, което действува в света, то има значение за нас, него трябва да изповядваме ние. И Духовната Наука ни довежда до там, да гледаме това, да виждаме това, което действува в света. Бих могъл да кажа, че всъщност в полето на Духовната Наука ние имаме възможност от самия инстинкт да намерим това, което е правилно. Не трябва постоянно да жадуваме за нови сензации, а да се стараем малко да разберем това, което се крие в първите импулси на Теософското Движение. Когато Х.П. Блаватска, отъждестви Буда с Меркурий, тя изказа една велика истина, която е позната толкова по-добре, колкото повече хората познаят в окултната област отношението на Буда към Христа, както познаваме по-добре космическите отношения, както познаваме по-добре отношението на планетата Меркурий към неподвижната звезда Слънце. Нещата не се оставят да бъдат коренно изменени чрез предразсъдъците на хората; те произвеждат правилното в културния процес само тогава, когато ги гледаме безпристрастно в очите.
към текста >>

54. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана.
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното действие на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство. Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана. По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека. Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите. Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми.
към текста >>

По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека.
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното действие на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство. Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана. По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека. Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите. Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми. Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа.
към текста >>

Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите.
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното действие на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство. Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана. По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека. Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите. Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми. Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала.
към текста >>

Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала.
От, описанието, което можахме да дадем вчера върху съвместното действие на различните Духове на отделните йерархии в природните царства, ни остана първо още едно разглеждане на минералното царство. Спомняме си, че можахме да охарактеризираме минералното царство така, че на физическото поле, във физическия свят от него съществува само физическото тяло, че напротив трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на минерала в така наречения астрален свят, астралното тяло в света на нисшия Девакан и същинския групов аз на минерала във висшия свят на Девакана. По този начин минералът образува една чудна противоположност на човека. Докато трябваше да кажем при човека, че при него на физическото по ле действуват всичките четири члена на неговото същество, както физическото така и етерното и астралното тяло и неговият Аз, ние трябва така да се каже да разглобим и отделим едно от друго онова, което човекът има заедно във физическия свят, и да кажем: при минерала трябва да търсим онова, което отговаря на етерното тяло на човека в астралния свят, на астралното поле, на полето на Девакана астралното тяло и на полето на висшия Девакан груповия аз на минералите. Така за минералното царство това, което е обхванато в един свят при човека, ние трябва да го търсим разпределено по отношение на неговия начин на действие в различни светове. Когато отново проследим с окултния поглед, за какво се касае действително тук, оказва се следното: в смисъла на Окултизма от минералното царство на физическото поле трябва да търсим първо въобще само това, което е физически действително възприемаемо, което следователно е възприемаемо за външните сетива от минерала. Трябва да бъдем наясно върху това, че първо от минералното царство е възприемаемо онова, което наричаме форми. Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата. Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно.
към текста >>

Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата.
Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата. Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно. И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии. Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата. Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци. Сега стигаме до това, което трябва да считаме като втори член на едно същество на минералното царство, до така нареченото етерно тяло. Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия свят; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните. И вчера ние видяхме: той няма нужда да предприема нещо друго със своята душа, освен онова, което е необходимо, за да намери груповите азове на животните. Със същите състояния на съзнанието, с които възприема груповите азове на животните, той намира също астралните те ла на растенията и това, което стои като етерно тяло на основата на минерала.
към текста >>

Така следователно ние имаме принципа, чрез който е оживотворен минералът, не на физическото поле, не трябва да го търсим в областта, която нашата Земя непосредствено ни предлага, а в жизнените течения, които се разливат надолу от планетите.
Обаче към планетите трябва да отидем също, когато искаме да търсим това, което действува етерно в минералите. Как един минерал е обливан с жизнени сили, това ни се показва първо, когато отидем до онзи общ живот, който е еднороден от Земята до другите планети на нашата планетна система. Така следователно ние имаме принципа, чрез който е оживотворен минералът, не на физическото поле, не трябва да го търсим в областта, която нашата Земя непосредствено ни предлага, а в жизнените течения, които се разливат надолу от планетите. Във всеки случай този принцип е подбуден от Слънцето, но се разлива непосредствено именно от планетите и прониква живо нашата планета Земя, за да проникнат с техните потомци, етерните природни духове, за които говорихме, онова, което е форма: Така щото следователно онова, което е форма, има вътрешност; с други думи казано, формата на минерала, която произхождаща единствено от физическото поле не е проницаема, а ни оказва съпротивление. Ако в минерала не би действувало нищо друго освен това, което е действено на физическото поле, тогава ние бихме възприемали от минерала само формата: Обаче тази форма е изпълнена с вътрешност. Минералът все пак има вътрешност, той има вътрешността на различните минерални вещества. Той има не само форма, има материя, има вещество. Когато виждаме това вещество непосредствено във физическия свят, то е обаче едно мъртво вещество, но за мировото пространството не е мъртво, поне за пространството на планетите то е нещо, което принадлежи на неговия живот, което излъчва живота на планетната система.
към текста >>

Във всеки случай този принцип е подбуден от Слънцето, но се разлива непосредствено именно от планетите и прониква живо нашата планета Земя, за да проникнат с техните потомци, етерните природни духове, за които говорихме, онова, което е форма: Така щото следователно онова, което е форма, има вътрешност; с други думи казано, формата на минерала, която произхождаща единствено от физическото поле не е проницаема, а ни оказва съпротивление.
Обаче към планетите трябва да отидем също, когато искаме да търсим това, което действува етерно в минералите. Как един минерал е обливан с жизнени сили, това ни се показва първо, когато отидем до онзи общ живот, който е еднороден от Земята до другите планети на нашата планетна система. Така следователно ние имаме принципа, чрез който е оживотворен минералът, не на физическото поле, не трябва да го търсим в областта, която нашата Земя непосредствено ни предлага, а в жизнените течения, които се разливат надолу от планетите. Във всеки случай този принцип е подбуден от Слънцето, но се разлива непосредствено именно от планетите и прониква живо нашата планета Земя, за да проникнат с техните потомци, етерните природни духове, за които говорихме, онова, което е форма: Така щото следователно онова, което е форма, има вътрешност; с други думи казано, формата на минерала, която произхождаща единствено от физическото поле не е проницаема, а ни оказва съпротивление. Ако в минерала не би действувало нищо друго освен това, което е действено на физическото поле, тогава ние бихме възприемали от минерала само формата: Обаче тази форма е изпълнена с вътрешност. Минералът все пак има вътрешност, той има вътрешността на различните минерални вещества. Той има не само форма, има материя, има вещество. Когато виждаме това вещество непосредствено във физическия свят, то е обаче едно мъртво вещество, но за мировото пространството не е мъртво, поне за пространството на планетите то е нещо, което принадлежи на неговия живот, което излъчва живота на планетната система. Както човешкият или животинският организъм отделя да речем също твърди продукти, ноктите например, така бива отделено минералното вещество.
към текста >>

Ако в минерала не би действувало нищо друго освен това, което е действено на физическото поле, тогава ние бихме възприемали от минерала само формата: Обаче тази форма е изпълнена с вътрешност.
Обаче към планетите трябва да отидем също, когато искаме да търсим това, което действува етерно в минералите. Как един минерал е обливан с жизнени сили, това ни се показва първо, когато отидем до онзи общ живот, който е еднороден от Земята до другите планети на нашата планетна система. Така следователно ние имаме принципа, чрез който е оживотворен минералът, не на физическото поле, не трябва да го търсим в областта, която нашата Земя непосредствено ни предлага, а в жизнените течения, които се разливат надолу от планетите. Във всеки случай този принцип е подбуден от Слънцето, но се разлива непосредствено именно от планетите и прониква живо нашата планета Земя, за да проникнат с техните потомци, етерните природни духове, за които говорихме, онова, което е форма: Така щото следователно онова, което е форма, има вътрешност; с други думи казано, формата на минерала, която произхождаща единствено от физическото поле не е проницаема, а ни оказва съпротивление. Ако в минерала не би действувало нищо друго освен това, което е действено на физическото поле, тогава ние бихме възприемали от минерала само формата: Обаче тази форма е изпълнена с вътрешност. Минералът все пак има вътрешност, той има вътрешността на различните минерални вещества. Той има не само форма, има материя, има вещество. Когато виждаме това вещество непосредствено във физическия свят, то е обаче едно мъртво вещество, но за мировото пространството не е мъртво, поне за пространството на планетите то е нещо, което принадлежи на неговия живот, което излъчва живота на планетната система. Както човешкият или животинският организъм отделя да речем също твърди продукти, ноктите например, така бива отделено минералното вещество. Обаче действуващите сили, чрез които то бива отделено, не трябва да се търсят на самата Земя, и затова те ни се явя ват мъртви за Земята.
към текста >>

И след това чрез различните положения на планетите, както обясних това вчера за груповите души на животните, освен главните типове, освен главните вещества биват създадени други типове, вторични вещества, които отново зависят от констелациите на планетите; Обаче това, което планетите създават чрез тяхната първична свойственост, то се изразява в главните вещества на земния организъм.
Обаче действуващите сили, чрез които то бива отделено, не трябва да се търсят на самата Земя, и затова те ни се явя ват мъртви за Земята. Тези жизнени течения, тези жизнени сили, това етерно естество трябва да бъде търсено разливащо се надолу от отделните планети. И както при разглеждането груповите азове на животните можахме да кажем, груповите азове създават в същност само общи форми, които биват специализирани по-нататък, така също трябва да кажем: жизнените течения, които се разливат надолу от различните планети и проникват всестранно Земята, те не създават за минералите формите, защото тези форми са създадени от Духовете на Формата, обаче тези течения проникват минералите с вътрешност. Но първо така, че тази вътрешност дава определени главни типове, главни вътрешности, главни вещества, като всяко едно от тези вещества е свързано с определено течение, което излиза от една планета. Но поради това, че минералите са до били вече твърди форми, тези планетарни течения не създават типове отговарящи на планетите, които те повече са в движение, а еднозначни типове. И след това чрез различните положения на планетите, както обясних това вчера за груповите души на животните, освен главните типове, освен главните вещества биват създадени други типове, вторични вещества, които отново зависят от констелациите на планетите; Обаче това, което планетите създават чрез тяхната първична свойственост, то се изразява в главните вещества на земния организъм. Следователно имаме определени главни минерални вещества на земния организъм, за които можем да кажем: тук имаме едно вещество, което е такова, каквото е благодарение на това, че е проникнато с етерното течение идващо от една планета; едно друго вещество е проникнато от етерното течение на една друга планета. Така че, трябва да припишем природата на минералните вещества на дейности съществуващи в планетната система, на дейности, които се проявяват като етерни течения в земния организъм.
към текста >>

Когато разглеждаме отношението на астралното тяло на човека към неговото етерно тяло, бихме могли да кажем, че това, което действува като етерно тяло, е сдържано заедно чрез привличащи сили, а при минерала положението е такова, че етерното тяло е притиквано съвкупно чрез сили от вън.
Това значи, можем да разберем, как окултният поглед ни казва, че астралното естество на минерала действува в редица духовни същества на йерархиите от онова, което е възприемаемо непосредствено от Слънцето, от това, което наричаме Духове на Мъдростта или което е свързано със сферата на тези Духове на Мъдростта. Следователно тук трябва да включим също всичко, което представлява потомци на Духовете на Мъдростта. Това, което действува тук в минерала, се показва на окултното изследване разделено, вън от минерала. Но то се показва така, че във всеки случай животът който сега бе описан като намиращ се в минерала, като етерно естество на минерала е изтласкано вътре в него от вън. Докато астралното тяло да речем при човека или животното държи съвкупно етерното тяло от вътре, при минерала етерното тяло а така да се каже притиквано съвкупно от астралното тяло, което се намира вън от минерала, а не присвивано заедно от вътре както при човека или животното. Когато разглеждаме отношението на астралното тяло на човека към неговото етерно тяло, бихме могли да кажем, че това, което действува като етерно тяло, е сдържано заедно чрез привличащи сили, а при минерала положението е такова, че етерното тяло е притиквано съвкупно чрез сили от вън.
към текста >>

Минералът е придържан съвкупно от вън, а именно чрез това, че този минерал е определен чрез различните положения, които Слънцето има към Земята относно това астрално присвиване.
Така щото следователно във формата на минерала е тикано вътре чрез астрални действени сили съдържанието, вътрешността, които се изразява чрез етерното течение. Минералът е придържан съвкупно от вън, а именно чрез това, че този минерал е определен чрез различните положения, които Слънцето има към Земята относно това астрално присвиване. Бихме могли да кажем: от точката, от която Слънцето огрява Земята, в минерала е втикано вътре етерното вещество.
към текста >>

Следователно: докато за нормалното образуване на минералите вещественото етерно идва от планетите и само етерното вещество бива свито заедно, тикано заедно от вън чрез силите, които изхождат от Слънцето, положението не е такова, че от Слънцето да не идват никакви етерни течения върху Земята.
Докато следователно това етерно вещество е управлявано от планетата, то е втиквано вътре и сдържано за едно в минерала или кристала от Слънцето, от онези сили, които принадлежат на сферата на Духовете на Мъдростта. Но сега се показва нещо твърде забележително. Когато изследване окултно това действие, което се упражнява като астрална сила от Слънцето върху минералите, ние познаваме именно в тази точка най-ясно един извънредно важен факт: тук се научавам е именно да познаваме, че, докато етерните сили, които произхождат от планетите, действуват върху минералите и образуват всъщност техните основни вещества, от Слънцето също се разливат такива етерни течения върху Земята. Следователно: докато за нормалното образуване на минералите вещественото етерно идва от планетите и само етерното вещество бива свито заедно, тикано заедно от вън чрез силите, които изхождат от Слънцето, положението не е такова, че от Слънцето да не идват никакви етерни течения върху Земята. В действителност такова течение се разлива от Слънцето върху Земята. От къде произхожда това? Защо от Слънцето се разлива надолу върху Земята едно етер но течение, което един вид може да оживи вътрешно минерала? Защо става това? Това става поради причината, че тук действува това, което аз нарекох луциферически принцип.
към текста >>

Чрез това обаче стана така, че бе образувано определено едно основно минерално вещество, което получи своята вътрешност направо от Слънцето.
Това въставане е произведено чрез факта, че тези същества не вървят в тяхното развитие в крак с нормалите духове. Те изостават просто назад на eдна предишна степен; така както изживяваме в нашата собствена душа, че искаме да вървим напред, обаче представите и навиците не ни пускат, защото и те искат да съществуват. Нашите навици са често пъти бунтовниците против това, което сме добили в една нова епоха на живота. Така духовните същества, които са изостанали на една предишна степен, са бунтовниците във Вселената. Луциферическите духове, Духовете на Мъдростта от втората йерархия, които не са изминали тяхната нормална еволюция, се стремят сега, вместо да изпращат от Слънцето астрални течения върху минералите, да изпращат етерни течения върху Земята. Чрез това обаче стана така, че бе образувано определено едно основно минерално вещество, което получи своята вътрешност направо от Слънцето. Следователно това основно вещество получи своята вътрешност не от планетите, а от Слънцето: това вещество е златото. Ето защо окултистът е приписал златото направо на Слънцето. Златото е онова луциферическо минерално вещество, което по отношение на неговата вътрешност не е произведено етерно от планетите, а от Слънце то. Поради това този метал е в известно отношение нещо различно от другите метали.
към текста >>

Следователно това основно вещество получи своята вътрешност не от планетите, а от Слънцето: това вещество е златото.
Те изостават просто назад на eдна предишна степен; така както изживяваме в нашата собствена душа, че искаме да вървим напред, обаче представите и навиците не ни пускат, защото и те искат да съществуват. Нашите навици са често пъти бунтовниците против това, което сме добили в една нова епоха на живота. Така духовните същества, които са изостанали на една предишна степен, са бунтовниците във Вселената. Луциферическите духове, Духовете на Мъдростта от втората йерархия, които не са изминали тяхната нормална еволюция, се стремят сега, вместо да изпращат от Слънцето астрални течения върху минералите, да изпращат етерни течения върху Земята. Чрез това обаче стана така, че бе образувано определено едно основно минерално вещество, което получи своята вътрешност направо от Слънцето. Следователно това основно вещество получи своята вътрешност не от планетите, а от Слънцето: това вещество е златото. Ето защо окултистът е приписал златото направо на Слънцето. Златото е онова луциферическо минерално вещество, което по отношение на неговата вътрешност не е произведено етерно от планетите, а от Слънце то. Поради това този метал е в известно отношение нещо различно от другите метали.
към текста >>

Тези противоположни течения, които възстановяват отново равновесието, бяха създадени чрез това, че от нарушеното равновесие на веществото на Земята бе отделена една част и така бе създадена земната Луна, която се върти около Земята.
Земята не можеше да извърши така своето развитие. Съвместното действие на йерархиите трябваше да става така, че да бъде създадено отново равновесие. На по-силните луциферически етерни сили трябваше да бъдат противопоставени сили, които да парализират по определен начин това действие, да го премахнат. Това можа да стане само благодарение на факта, че на етерното течение, което идваше от Слънцето, бе противопоставено едно друго течение, което влезе във взаимодействие с него и уравновеси неговите действия по определен начин. Докато следователно някои Духове на Мъдростта се оказаха луциферически и изпратиха етерни течения от Слънцето в земното минерално царство, други Духове се погрижиха, щото на тези течения да бъдат противопоставени други течения. Тези противоположни течения, които възстановяват отново равновесието, бяха създадени чрез това, че от нарушеното равновесие на веществото на Земята бе отделена една част и така бе създадена земната Луна, която се върти около Земята. По този начин срещу етерните течения от слънцето идват етерните течения, които се излъчват от Луната и се разливат върху Земята от една съвършено друга страна, като възстановяват отново равновесието. Понеже луциферически Духове на Мъдростта бяха получили на Слънцето възможността да изпращат етерни течения, други Духове на Мъдростта трябваше да се откажат да действуват от Слънцето, като се съгласиха напротив да използуват техните сили с цел да възстановят равновесието. Това значи: на Луната бе основана една мирова колония, една планетна колония, от която се разливат етерни течения към Земята, така че бе създадено едно вещество, което трябваше да се намира в Земята, за да бъде отслабена пряката сила на златото. Това стана благодарение на факта, че Луната бе отделена от Земята. И от Духовете на Мъдростта, които отделиха Луната и станаха сега противници на луциферическите духове от Слънцето, се разливаха върху Земята онези етерни сили, които доведоха до образуването на среброто като вещество.
към текста >>

Понеже луциферически Духове на Мъдростта бяха получили на Слънцето възможността да изпращат етерни течения, други Духове на Мъдростта трябваше да се откажат да действуват от Слънцето, като се съгласиха напротив да използуват техните сили с цел да възстановят равновесието.
На по-силните луциферически етерни сили трябваше да бъдат противопоставени сили, които да парализират по определен начин това действие, да го премахнат. Това можа да стане само благодарение на факта, че на етерното течение, което идваше от Слънцето, бе противопоставено едно друго течение, което влезе във взаимодействие с него и уравновеси неговите действия по определен начин. Докато следователно някои Духове на Мъдростта се оказаха луциферически и изпратиха етерни течения от Слънцето в земното минерално царство, други Духове се погрижиха, щото на тези течения да бъдат противопоставени други течения. Тези противоположни течения, които възстановяват отново равновесието, бяха създадени чрез това, че от нарушеното равновесие на веществото на Земята бе отделена една част и така бе създадена земната Луна, която се върти около Земята. По този начин срещу етерните течения от слънцето идват етерните течения, които се излъчват от Луната и се разливат върху Земята от една съвършено друга страна, като възстановяват отново равновесието. Понеже луциферически Духове на Мъдростта бяха получили на Слънцето възможността да изпращат етерни течения, други Духове на Мъдростта трябваше да се откажат да действуват от Слънцето, като се съгласиха напротив да използуват техните сили с цел да възстановят равновесието. Това значи: на Луната бе основана една мирова колония, една планетна колония, от която се разливат етерни течения към Земята, така че бе създадено едно вещество, което трябваше да се намира в Земята, за да бъде отслабена пряката сила на златото. Това стана благодарение на факта, че Луната бе отделена от Земята. И от Духовете на Мъдростта, които отделиха Луната и станаха сега противници на луциферическите духове от Слънцето, се разливаха върху Земята онези етерни сили, които доведоха до образуването на среброто като вещество. От това виждате, че във Вселената, в Космоса определени неща действуват така, че бих могъл да кажа не можем да разберем тази Вселена с определена схема, а особеното е, че навсякъде тази схема е нарушена. Ако някой би искал да твърди схематично, че всички етерни сили за минералите идват от планетите, той би сгрешил; Защото в действителност от други страни идват други две етерни течения едното от Слънцето, другото от Луната.
към текста >>

Ето защо беше необходимо от Луната да действуват именно противоположните сили, които /окултният поглед възприема това като етерни течения/ довеждат до среброто.
Неподвижната звезда не би била видима, ако наред с нормално напредналите Духове на Мъдростта в нея нямаше също такива, които не бяха достигнали целта на тяхното развитие, които са изостанали на една по-ниска степен, или на степента на Духовете на Движението или на тази на Духовете на Формата. Изостанали Духове на Мъдростта, които не бяха достигнали целта на тяхното развитие, тях имаме като носители на светлината в лишената от физическа светлина духовна субстанция на неподвижните звезди. И когато сега сме наясно върху това, че следователно всъщност от неподвижните звезди, следователно също от нашето Слънце, ни се изпраща физическа светлина затова, защото към нормалните Духове на Мъдростта се прибавят изостаналите такива и стават носители на светлината, Луцифер Фосфорос, сега ще ни стане също ясно, че същата причина, която прави Слънцето видимо, която ни изпраща светлина от неподвижната звезда, е същата тази, която изпраща етерните жизнени течения към Земята и произвежда златото. Ето защо беше необходимо от Луната да действуват именно противоположните сили, които /окултният поглед възприема това като етерни течения/ довеждат до среброто. Но щом действително има Духове на Мъдростта, които противопоставят Луната на Слънцето, за да създадат едно уравновесяване, ние трябва да си кажем: тези Духове на Мъдростта намиращи се на Луната не могат да светят физически, защото Духовете на Мъдростта не светят физически. Ето защо когато окултният поглед търси духовете на Луната, той не ги намира светещи /физически/. Обаче тези Духове на Мъдростта, които основаха на Луната една колония, трябва да изключат луциферическите духове именно от Луната, иначе не би могло да се подържа никакво равновесие.
към текста >>

С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен.
От Слънцето се разлива навън в пространството астралното тяло на минерала, от мировото пространство се разлива груповият аз на минерала. Като се сливат, произвежда се нещо, което изменено се изразява така да се каже в едно оплодяване на груповия аз с астралното тяло, благодарение само на което се ражда минералът в неговата пълнота. По този начин, връщайки се още веднъж към кометите, ние трябва да виждаме в планетите обаче също нещо, кое то всъщност се разлива от мировото пространство с един вид същност подобна на тази на груповите души на минералите. Груповите души на минералите принадлежат на областта на Духовете на Волята; над тях по-нататък се намират съществата, които стоят главно на основата на кометния живот. Но навсякъде има луциферически същества, също и вътре в кометите, които стоят на степента на Престолите, не обаче на тази на Серафимите или Херувимите. С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен. Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди. Където и да насочим погледа върху една неподвижна звезда/окултния поглед/, навсякъде ще срещнем първо нормални Духове на Мъдростта. Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е. изостанали са назад в тяхното развитие звездното небе е несветещо чрез нормалните Духове на Мъдростта, но видимо за духовните очи; то става светещо за физическите очи, показва се в майя /като илюзия/ чрез Луцифер или чрез луциферическите духове, които действуват навсякъде и трябва да действуват.
към текста >>

Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е.
Груповите души на минералите принадлежат на областта на Духовете на Волята; над тях по-нататък се намират съществата, които стоят главно на основата на кометния живот. Но навсякъде има луциферически същества, също и вътре в кометите, които стоят на степента на Престолите, не обаче на тази на Серафимите или Херувимите. С това кометата получава една минерална природа, явява се следователно като една минерална обвивка в планетната система и ние трябва да виждаме с други думи в кометите небесни тела, които влетяват от Космоса в едно време, когато планетната система е вече образувана, и които поради това не стигат така далече както телата на планетите в планетната система, а остават на една съществено по-ранна степен. Би било сега твърде примамливо да проследим степените на развитието на света, както те се образуват чрез съвместното действие на Духовете на йерархиите в една слънчева система, как то самите тези Духове ни се явяват в същност, когато насочваме поглед навън към мировите мъглявини и към далечните неподвижни звезди. Където и да насочим погледа върху една неподвижна звезда/окултния поглед/, навсякъде ще срещнем първо нормални Духове на Мъдростта. Цялото небе би останало невидимо за физическите очи и би било видимо само за едно ясновидско съзнание, ако биха действували само тези Духове на Мъдростта; Обаче навсякъде към нормалните Духове на Мъдростта са примесени луциферически духове, които внасят физическа собствена светлина в света на неподвижните звезди когато нощното звездно небе свети срещу нас, всъщност от безброй точки действува Фосфорос; и навсякъде във Вселената намираме възможността да бъдат създавани форми само чрез съвместното действие на противоположности, чрез съвместното действие на нормалните Духове на йерархиите с тези, които са станали бунтовници, т.е. изостанали са назад в тяхното развитие звездното небе е несветещо чрез нормалните Духове на Мъдростта, но видимо за духовните очи; то става светещо за физическите очи, показва се в майя /като илюзия/ чрез Луцифер или чрез луциферическите духове, които действуват навсякъде и трябва да действуват.
към текста >>

Видяхме, как при човека всичко е събрано на физическото поле, всички членове на неговото същество, които при минерала са разпръснати така да се каже в различните светове.
Така, обични приятели, ние видяхме нещо забележително, нещо чудно също в минералното царство. Ние уловихме така да се каже днес Луната като една арена, от която действува един Дух на Мъдростта, който обвързва Луцифера, защото трябваше да бъде създадено едно място, от което можеше да бъде възстановено равновесието срещу луциферическото действие. Какво значение има сега това за човека? Видяхме, как при човека всичко е събрано на физическото поле, всички членове на неговото същество, които при минерала са разпръснати така да се каже в различните светове. Намерихме групови души за минералите, растенията, животните. Съществува ли също и за човека един вид групова душа? О, да! Ние намираме груповите души на минералите в царството на Духовете на Волята, на Престолите, груповите души на растенията в сферата на Духовете на Мъдростта, груповите души на животните в сферата на Духовете на Движението; Обаче човекът е получил своята групова душа така, щото с вдъхването на неговия Аз бе дадена една групова душа първоначално чрез излиянието /еманацията/ на Духовете на Формата. Тази групова душа на човека беше определена първоначално от Духовете на Формата да бъде една единна душа в цялото човечество.
към текста >>

Ние намираме груповите души на минералите в царството на Духовете на Волята, на Престолите, груповите души на растенията в сферата на Духовете на Мъдростта, груповите души на животните в сферата на Духовете на Движението; Обаче човекът е получил своята групова душа така, щото с вдъхването на неговия Аз бе дадена една групова душа първоначално чрез излиянието /еманацията/ на Духовете на Формата.
Какво значение има сега това за човека? Видяхме, как при човека всичко е събрано на физическото поле, всички членове на неговото същество, които при минерала са разпръснати така да се каже в различните светове. Намерихме групови души за минералите, растенията, животните. Съществува ли също и за човека един вид групова душа? О, да! Ние намираме груповите души на минералите в царството на Духовете на Волята, на Престолите, груповите души на растенията в сферата на Духовете на Мъдростта, груповите души на животните в сферата на Духовете на Движението; Обаче човекът е получил своята групова душа така, щото с вдъхването на неговия Аз бе дадена една групова душа първоначално чрез излиянието /еманацията/ на Духовете на Формата. Тази групова душа на човека беше определена първоначално от Духовете на Формата да бъде една единна душа в цялото човечество. И това, което я диференцира, което я раздели в такива различия, не се явиха различията на расите, различията на племената, то стана чрез действието на другите духове. Вчера ние можахме да посочим нещо от това. Човекът беше създаден като едно единство по лицето на Земята, чрез което единство трябваше да се прояви общият, първичният Аз на човеците като една групова душа, която живее във всички хора, която беше слязла именно до физическото поле. Така както за минералите от Духовете на Формата може да бъде създаде на само външната форма, така от същите Духове на Формата е създаден за човека груповият Аз, който след това е диференциран от другите същества на различните йерархии.
към текста >>

Човекът беше създаден като едно единство по лицето на Земята, чрез което единство трябваше да се прояви общият, първичният Аз на човеците като една групова душа, която живее във всички хора, която беше слязла именно до физическото поле.
О, да! Ние намираме груповите души на минералите в царството на Духовете на Волята, на Престолите, груповите души на растенията в сферата на Духовете на Мъдростта, груповите души на животните в сферата на Духовете на Движението; Обаче човекът е получил своята групова душа така, щото с вдъхването на неговия Аз бе дадена една групова душа първоначално чрез излиянието /еманацията/ на Духовете на Формата. Тази групова душа на човека беше определена първоначално от Духовете на Формата да бъде една единна душа в цялото човечество. И това, което я диференцира, което я раздели в такива различия, не се явиха различията на расите, различията на племената, то стана чрез действието на другите духове. Вчера ние можахме да посочим нещо от това. Човекът беше създаден като едно единство по лицето на Земята, чрез което единство трябваше да се прояви общият, първичният Аз на човеците като една групова душа, която живее във всички хора, която беше слязла именно до физическото поле. Така както за минералите от Духовете на Формата може да бъде създаде на само външната форма, така от същите Духове на Формата е създаден за човека груповият Аз, който след това е диференциран от другите същества на различните йерархии. Но това, което бе създадено за минералното царство чрез образуването на Луната като равновесие, то бе създадено също и за човека като равновесие, а именно така, че, докато за минералното царство е налице също физическото изправяне, за човека също съществува точно по същия начин един лунен принцип, който действува срещу луциферическото влияние върху човешката природа също така, както минералното царство тъмният лунен принцип действува срещу луциферическия принцип. Както в минералното царство от Луната действува нещо, което държи равновесие на разливащия се от Слънцето луциферически принцип, така също от Луната действува един духовен лунен принцип срещу изкушението на Луцифер, което е насочено срещу човеците в течение на Земното развитие. И както видяхме, че всички планети, всички небесни тела стоят във връзка със същества на висшите йерархии, така и Луната. Духовете на Мъдростта основаха една колония на Луната, за да спасят равновесието така също в посоката от Луната върху човека действуват изправящи Духове срещу Луцифер, който действува изкушаващо върху човека, и както той разпространи светлината, така също внесе свои те духовни принципи в човешките души.
към текста >>

Блаватска, получава само при нея едно субективно оцветение, защото тя имаше чувството, че всъщност Луцифер е едно добро Божество: Тя го чувствуваше като едно добро Божество; тя го постави в известно отношение пред Бога на Луната, защото за нея Луцифер беше един слънчев Бог.
Тук отново имате една точка, където намирате едно от най-важните откровения, които срещате при Х.П. Блаватска. Какви велики откровения се намират в книгата Тайното Учение на Х.П. Блаватска, можете да видите също от това, как тази авторка третира въпроса за понятието на Яхве. Ние не трябва да се дразним от това, че тя не може да се справи с нещата, защото има определена антипатия към Христос и Яхве; обаче въпреки това истината проличава през нейните думи и характеристиката на Яхве като един Бог на Луната и описанието, че Луцифер е неговият противник, това се оказва като нещо, което е бихме могли да кажем като един пречупен израз на истината. И описанието, което е дадено в тази книга от вдъхновението при Х.П. Блаватска, получава само при нея едно субективно оцветение, защото тя имаше чувството, че всъщност Луцифер е едно добро Божество: Тя го чувствуваше като едно добро Божество; тя го постави в известно отношение пред Бога на Луната, защото за нея Луцифер беше един слънчев Бог. Той е действително такъв, обаче ние трябваше да изнесем истинската връзка, трябваше да покажем истинската връзка, за да можем да разберем израза, който се употребяваше по-рано: "Xристос е истинският Луцифер." Christus verus Zucifcrus,
към текста >>

Когато насочваме така поглед в небесното пространство, чрез едно такова разглеждане може да получим също едно морално впечатление; Едно морално впечатление, което трябва да се състои в това, че, когато оставим мощните действия на йерархиите от небесното пространство да добият влияние върху нас, ние сме откъснати от страстите, от инстинктите, желанията, представите, които произвежда физическият земен живот.
При небесните тела, които ни светят от мировото пространство като отпечатъци на мировите чудеса, това е в много отношения особено трудно, защото в небесните тела имаме едно сложно съвместно действие на различните йерархии и защото всичко, което става в мировото пространство, ние можем да го разберем само тогава, когато също тук зад всяка материя, даже и зад материята на светлината намираме Духа или Духовете. 3ад всичко това духовно се намира общият, отческият, божественият Живот. Този пълнобожествен Живот, който действува навсякъде и постоянно, се разчленява, преди да стигне до израз във физическата област, в множество светове от духовни същества. Ние обаче насочваме поглед към тези светове и виждаме в тях това, което стои на основата на чудесата на небето и действува надолу чак в нашите природни царства. Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци. Когато насочваме така поглед в небесното пространство, чрез едно такова разглеждане може да получим също едно морално впечатление; Едно морално впечатление, което трябва да се състои в това, че, когато оставим мощните действия на йерархиите от небесното пространство да добият влияние върху нас, ние сме откъснати от страстите, от инстинктите, желанията, представите, които произвежда физическият земен живот. Тези представи, тези инстинкти, желания и страсти, които произвежда физическият живот, те са главно тези, които хвърлят върху земното развитие това, което разделя хората на партии, което прави хората по лицето на Земята противници и привърженици на най-различните направления. Ние стигаме да един по-висок морален смисъл до една, свобода, когато поне за кратки моменти се откъснем от разглеждането на земното и наблюдаваме световете на Духовете в мировото пространство. Там ние се освобождава ме от това, което иначе действува в нашите егоистични инстинкти, които са причините на всички земни борби и на всички земни дребнавости. Ето защо най-сигурното средство за постигане на висшите идеали на антропософския живот е това, да насочваме от време на време погледа към звездните светове и техните духовни Ръководители, ангелските йерархии. Когато, както се опитахме вчера, изследваме културните течения и вдъхновяващите Духове на религиите, а също така носителите на мъдростта за човечеството, тогава ще изгубим вкуса да водим борби на Земята като последователи на отделни системи.
към текста >>

След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе.
Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като език на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал. Хората не ще се карат постоянно, когато не принадлежат на една група създадена от този или онзи религиозен носител или на други културни течения, а когато потърсят произхода на тези носители навън в небесното пространство. В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония. Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад. След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе. И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство. Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир. Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
към текста >>

Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир.
В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония. Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад. След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе. И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство. Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир. Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
към текста >>

55. Съдържание GA_137 Човекът в светлината на окултизма

В религиите се отразяват вътрешните опитности на посветените: Преклонението пред Слънцето е характерно за смелите, войнствени народи, при които акцента пада предимно върху „средния" човек; преклонението пред звездите е характерно за народите, предразположени към мисловна дейност; преклонението пред Луната за народите, които запазват старото ясновидство.
Въздействията на „средния" човек върху „горния" човек в хода на обикновеното, сънищно и ясновиждащо съзнание. Зависимостта между „средния" човек и Слънцето; между „горния" човек и звездния свят. Съзерцаване на Слънцето в „среднощния час" на древните мистерийни школи. В религиите се отразяват вътрешните опитности на посветените: Преклонението пред Слънцето е характерно за смелите, войнствени народи, при които акцента пада предимно върху „средния" човек; преклонението пред звездите е характерно за народите, предразположени към мисловна дейност; преклонението пред Луната за народите, които запазват старото ясновидство. Култът на древноеврейския народ към Яхве като одухотворен култ към Луната.
към текста >>

Щайнер дума "теософия" следва да се разбира в смисъла на неговия основополагащ труд "Теософия" (Събр.
В тези лекции употребяваната от Р. Щайнер дума "теософия" следва да се разбира в смисъла на неговия основополагащ труд "Теософия" (Събр. Съч. №9).
към текста >>

56. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

За да разберем едно такова същество, като човека, ние разполагаме с теософията.
За да разберем едно такова същество, като човека, ние разполагаме с теософията. Тя е точно този светоглед, който иска да се издигне от отделните фрагменти на сетивния живот, от отделните фрагменти на повърхностно-активния външен живот към онези висши духовни опитности, които единствено могат да ни покажат откъде идва човека и накъде е устремен човека. Да, и без друго е ясно, че както за всеки един светоглед, така и за теософията, човекът е най-достойния обект за размисъл и проучване.
към текста >>

За човешкото познание обаче, това означава не друго, а че то трябва да се извиси над самото себе си и да стигне едно равнище, което е разположено над обикновеното изживяване, над обикновеното съзнание.
Точно така трябва да постъпи и онзи човек, който се стреми да излезе извън опитностите и изживяванията на обикновеното съзнание. Защото в основата си, те откриват само една малка част от единният и цялостен живот на света. За човешкото познание обаче, това означава не друго, а че то трябва да се извиси над самото себе си и да стигне едно равнище, което е разположено над обикновеното изживяване, над обикновеното съзнание. Естествено всичко това има за последица, че в новото и издигнато над обикновения живот равнище, в новия "наблюдателен пункт" на съзнанието, отделните фрагменти на живота са колебливи и неустойчиви, особено в техните нюанси и подробности. Когато се изкачим на едно възвишение, за да огледаме дадена местност, ние добиваме само една обща представа и не разполагаме с онези нюанси, които ни дава отделното изживяване. Един такъв наблюдателен пункт не ни дава представа за единичното, за индивидуалното. Обаче този наблюдателен пункт предоставя на човешкото познание тъкмо това, което е общо за всички хора, тъкмо това, в което са заложени основите на човешката природа, тъкмо това, което човек възприема като най-важно и съществено за своя живот.
към текста >>

Когато се изкачим на едно възвишение, за да огледаме дадена местност, ние добиваме само една обща представа и не разполагаме с онези нюанси, които ни дава отделното изживяване.
Точно така трябва да постъпи и онзи човек, който се стреми да излезе извън опитностите и изживяванията на обикновеното съзнание. Защото в основата си, те откриват само една малка част от единният и цялостен живот на света. За човешкото познание обаче, това означава не друго, а че то трябва да се извиси над самото себе си и да стигне едно равнище, което е разположено над обикновеното изживяване, над обикновеното съзнание. Естествено всичко това има за последица, че в новото и издигнато над обикновения живот равнище, в новия "наблюдателен пункт" на съзнанието, отделните фрагменти на живота са колебливи и неустойчиви, особено в техните нюанси и подробности. Когато се изкачим на едно възвишение, за да огледаме дадена местност, ние добиваме само една обща представа и не разполагаме с онези нюанси, които ни дава отделното изживяване. Един такъв наблюдателен пункт не ни дава представа за единичното, за индивидуалното. Обаче този наблюдателен пункт предоставя на човешкото познание тъкмо това, което е общо за всички хора, тъкмо това, в което са заложени основите на човешката природа, тъкмо това, което човек възприема като най-важно и съществено за своя живот.
към текста >>

Необходимо е само да изтъкнем противоположността между будност и сън, за да онагледим съвсем достъпно, какво всъщност постига човек с помощта на окултното или ясновиждащо познание.
Ако искаме да характеризираме по един популярен начин, какво именно се постига чрез себепознанието с помощта на имагинацията, интуицията и инспирацията, трябва да кажем: тогава човекът е в състояние да съзерцава такива неща, които иначе се изплъзват от обикновеното съзнание. Необходимо е само да изтъкнем противоположността между будност и сън, за да онагледим съвсем достъпно, какво всъщност постига човек с помощта на окултното или ясновиждащо познание. По време на будност човек наблюдава сетивния свят, наблюдава го като свое непосредствено обкръжение и го преценява със своя разум, както и с другите си познавателни сили. Но с настъпването на съня, обикновеното съзнание потъва в мрак. Обаче с това, че заспива, човек съвсем не прекъсва своя жизнен континуум, по същия начин той съвсем не възниква отново, щом сутрин се пробуди от нощния сън. Да, човекът продължава да живее също и в онзи интервал от време между заспиването и пробуждането. И само защото човек не разполага с достатъчно вътрешна сила, с достатъчно упорство и с душевна енергия, той не успява да възприеме онова обкръжение, в което се намира по време на нощния сън.
към текста >>

И само защото човек не разполага с достатъчно вътрешна сила, с достатъчно упорство и с душевна енергия, той не успява да възприеме онова обкръжение, в което се намира по време на нощния сън.
Необходимо е само да изтъкнем противоположността между будност и сън, за да онагледим съвсем достъпно, какво всъщност постига човек с помощта на окултното или ясновиждащо познание. По време на будност човек наблюдава сетивния свят, наблюдава го като свое непосредствено обкръжение и го преценява със своя разум, както и с другите си познавателни сили. Но с настъпването на съня, обикновеното съзнание потъва в мрак. Обаче с това, че заспива, човек съвсем не прекъсва своя жизнен континуум, по същия начин той съвсем не възниква отново, щом сутрин се пробуди от нощния сън. Да, човекът продължава да живее също и в онзи интервал от време между заспиването и пробуждането. И само защото човек не разполага с достатъчно вътрешна сила, с достатъчно упорство и с душевна енергия, той не успява да възприеме онова обкръжение, в което се намира по време на нощния сън. И така: за да разширят своето обикновено съзнание, познавателните сили на човека ще трябва да бъдат заострени чрез физическите органи, чрез сетивата и чрез органите на неговата нервна система.
към текста >>

И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването.
Това означава преди всичко едно преобразяване на душата, едно усилване и нарастване на вътрешните душевни сили. И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването. Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска. Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят. С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание. Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието. Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание.
към текста >>

Окултното познание, което тези малцина получаваха, притежаваше едно особено качество, едно дълбоко своеобразие.
Ето защо необходимата предпоставка за допускане на окултния ученик до средствата на окултното познание, изискваше един силен и подготвен характер, който би устоял пред изкушенията на света и който не би поискал да работи в смисъла на егоизма. Този е първият и най-важен принцип на подготовката преди окултното обучение: Че характерът на ученика няма да позволи една егоистична злоупотреба с окултното познание. В хода на човешкото развитие този принцип налагаше най-строг подбор и само малцина бяха приемани в окултните школи на древността, в Мистериите. Окултното познание, което тези малцина получаваха, притежаваше едно особено качество, едно дълбоко своеобразие. И точно това, което аз искам да посоча като особено качество на окултното познание, точно то претърпява сега в нашата епоха съществени изменения; но общо взето, то беше нещо общовалидно за всички окултни школи на древността. Тези окултни школи тържествено предаваха на ученика средствата за окултно обучение, но измежду многото неща, които те изискваха наред с преодоляването на егоизма беше и това: Да не се говори с обикновени думи за това, което става в Мистериите, в окултните школи, да не се използват понятията и представите на обикновеното съзнание.
към текста >>

Тези окултни школи тържествено предаваха на ученика средствата за окултно обучение, но измежду многото неща, които те изискваха наред с преодоляването на егоизма беше и това: Да не се говори с обикновени думи за това, което става в Мистериите, в окултните школи, да не се използват понятията и представите на обикновеното съзнание.
Ето защо необходимата предпоставка за допускане на окултния ученик до средствата на окултното познание, изискваше един силен и подготвен характер, който би устоял пред изкушенията на света и който не би поискал да работи в смисъла на егоизма. Този е първият и най-важен принцип на подготовката преди окултното обучение: Че характерът на ученика няма да позволи една егоистична злоупотреба с окултното познание. В хода на човешкото развитие този принцип налагаше най-строг подбор и само малцина бяха приемани в окултните школи на древността, в Мистериите. Окултното познание, което тези малцина получаваха, притежаваше едно особено качество, едно дълбоко своеобразие. И точно това, което аз искам да посоча като особено качество на окултното познание, точно то претърпява сега в нашата епоха съществени изменения; но общо взето, то беше нещо общовалидно за всички окултни школи на древността. Тези окултни школи тържествено предаваха на ученика средствата за окултно обучение, но измежду многото неща, които те изискваха наред с преодоляването на егоизма беше и това: Да не се говори с обикновени думи за това, което става в Мистериите, в окултните школи, да не се използват понятията и представите на обикновеното съзнание.
към текста >>

В тези окултни школи бе използван не обикновения ежедневен език, който се говори тук или там, а един език, който действува съвсем иначе върху човека.
Но в стремежа си към едно висше човешко познание, нам не е позволено да внасяме дори и тези по-висши и рафинирани егоистични желания. Ето защо за целите на подготовката, окултните школи първоначално създадоха така да се каже, един общочовешки език. В тези окултни школи бе използван не обикновения ежедневен език, който се говори тук или там, а един език, който действува съвсем иначе върху човека.
към текста >>

И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли.
Този език не си служеше с думи или мисли, както това прави официалната наука, а със символи. За онези, които познават математиката и без друго е ясно, че тя е всеобщо приложима, само защото е създала свои символни знаци. Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание. И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език. Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н. И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли. Създаването на един символен език беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността.
към текста >>

Поради принудителното използване на символния език обаче, се стигна до едно сериозно ограничение на мистерийното знание.
Поради принудителното използване на символния език обаче, се стигна до едно сериозно ограничение на мистерийното знание. Истинското мистерийно знание, истинския окултизъм беше охраняван в тайните окултни центрове и достъпен за един съвсем тесен кръг хора.
към текста >>

Защото окултизмът се обръщаше към човешкото същество без да разчита на неговите сетива и мозък; той изграждаше своето поле на действие извън сетивата и мозъка.
Създаването на символи имаше също и тази цел, да изработи средства, с помощта на които можеше да се предава това, което иначе, в обикновените човешки думи и мисли, беше невъзможно. Защото окултизмът се обръщаше към човешкото същество без да разчита на неговите сетива и мозък; той изграждаше своето поле на действие извън сетивата и мозъка. Всички обикновени думи се изковават чрез сетивата и мозъка, но когато пред един човек се открие определен окултен феномен, този човек ясно чувствува, че не може да го изрази с обикновените думи. Окултното познание се постига извън физическото тяло и не може да се предаде с инструментите на физическото тяло.
към текста >>

Така се стигна до там, че тези, които разполагаха с тайното знание в мистерийните центрове, също бяха подложени на специализиране и диференциране, и то именно защото трябваше да облекат в подходяща езикова форма определена част от окултното познание.
Първото средство за да стане окултното познание достъпно и разбираемо за човека винаги е било, а и сега е това, което днес наричаме теософия. Когато превръщаме окултното познание в теософия, всъщност ние го лишаваме от една важна негова особеност, а именно от това да ни говори единствено с най-висшите свои средства. Така се стигаше до там, че окултните истини трябваше да се изразяват с обикновените човешки думи и понятия. Когато окултното познание навлезе в света като теософия, ставаше например така, че то трябваше да се приеме от представители на един народ, при което понятията и представите на този народ трябваше да се окажат годни да опишат и предадат всеобщото окултно познание. Но по този начин окултното познание се диференцираше, защото неговите отделни послания можеха да се предадат само от езиковите форми на определена част от човечеството. Така се стигна до там, че тези, които разполагаха с тайното знание в мистерийните центрове, също бяха подложени на специализиране и диференциране, и то именно защото трябваше да облекат в подходяща езикова форма определена част от окултното познание.
към текста >>

Когато се обърнем към древните епохи от човешкото развитие, към онези най-древни народи (но не и към декадентските народи, които днешната безпомощна антропология нарича "първични"), ние ще открием в тях Мистериите и окултните школи, чиито избраници проповядваха окултното познание.
Определени закони в хода на човешкото развитие върху които ние ще говорим занапред наложиха известни промени и диференциации в теософията. Когато се обърнем към древните епохи от човешкото развитие, към онези най-древни народи (но не и към декадентските народи, които днешната безпомощна антропология нарича "първични"), ние ще открием в тях Мистериите и окултните школи, чиито избраници проповядваха окултното познание. Това, което теософията днес проповядва то е нещо твърде различно. Постепенно теософската форма която на времето беше почти единственото познание, помагащо на човека да се издигне до своята истинска същност прие религиозни очертания, съобразявайки се с обстоятелството, че в хода на историческото развитие не винаги можеше да се разчита на здравия човешки разум, който сам по себе си, беше достатъчен за разбиране на теософията. От друга страна, трябваше да се мисли и за онези човешки души, които по ред външни причини нямаха никаква възможност да се издигнат до всеобхватната теософска гледна точка, или пък да усъвършенствуват своя здрав човешки разум, за да проникнат в сферата на окултните истини. За онези човешки души, които не можеха да достигнат до всеобхватния теософски светоглед, беше наложително изграждането на "вярата", на познанието чрез вярата.
към текста >>

Той вижда само различните и често противоположни гледни точки, без да стигне до строгата им и закономерна последователност.
Общовалидният характер на философията може да се забележи само от онзи човек, който прониква дълбоко в нея. За съжаление хората забелязват по-скоро нейният личен характер. Но този, който наистина прониква във философията, открива такива основни принципи, които са тъждествени дори и за привидно различаващи се мислители като древните гръцки философи Парменид и Хераклит*; а разликата между тях и враждебната същност на Шопенхауер, ще бъде забелязана от човек, който само повърхностно се е докоснал до философията. Той вижда само различните и често противоположни гледни точки, без да стигне до строгата им и закономерна последователност.
към текста >>

Така философията става, в известен смисъл, противоположност на окултизма; човекът постига философията с помощта на личните си познавателни средства, окултизмът обаче изисква именно едно отхвърляне на този личен елемент.
Така философията става, в известен смисъл, противоположност на окултизма; човекът постига философията с помощта на личните си познавателни средства, окултизмът обаче изисква именно едно отхвърляне на този личен елемент. Ето защо е толкова трудно един човек да бъде действително разбран от другите, дори и когато той е разкрил своята личност пред всички по един изряден философски начин. Ако обаче в окултизма човек успее да облече своите опитности в подходящи думи и изрази, ако ги превърне в подвижни и правилни идеи, тогава той ще срещне пълно разбиране навсякъде по Земята. Окултизмът отхвърля тъкмо личното, индивидуалното. Той няма нищо общо с една философска система, която произлиза от дадена личност. Окултизмът е сроден с това, което извира от надличното.
към текста >>

57. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И от този момент нататък, категорично би могло да се приеме, че този човек, кой то престане да е в хармония със своята общност, който изневери на своите предишни задължения, този човек няма да получи един истински импулс за окултно развитие.
Представете си живо този човек, обграден от куп задължения, наложени му от обичаите и нравите на неговата социална общност. И от този момент нататък, категорично би могло да се приеме, че този човек, кой то престане да е в хармония със своята общност, който изневери на своите предишни задължения, този човек няма да получи един истински импулс за окултно развитие.
към текста >>

И точно в умението и способностите на човека за изграждане на адекватна жизнена позиция, точно в признатия от него кръг на задължения, точно тук всъщност е разположена позитивната Карма на човека, в която той е поставен.
По правило, призованите към окултно развитие хора, имат необходимите качества да изграждат адекватни жизнени позиции и да се приспособяват добре към наложените от епохата нравствени и обществени задължения. И точно в умението и способностите на човека за изграждане на адекватна жизнена позиция, точно в признатия от него кръг на задължения, точно тук всъщност е разположена позитивната Карма на човека, в която той е поставен. Точно тук се отпечатва неговата Карма.
към текста >>

Така, че първото условие, което се възлагаше на този човек така да се каже, напускащ естествената си жизнена позиция и поемащ към изучаването на духовния свят беше следното: Той трябваше да запази и да не променя своята Карма; т.е., той трябваше да обещае пред себе си и пред тези, които му помагаха за да се издига в окултния свят, забележете добре това, да обещае преди всичко, че няма да използува преимуществата си от окултното изследване за подобряване на своята външна жизнена позиция; а ще насочва волята си така, че един страничен наблюдател да не може да забележи каквато и да е разлика между поведението на окултно развиващия се човек преди, и след неговите първи стъпки в окултното обучение.
Така, че първото условие, което се възлагаше на този човек така да се каже, напускащ естествената си жизнена позиция и поемащ към изучаването на духовния свят беше следното: Той трябваше да запази и да не променя своята Карма; т.е., той трябваше да обещае пред себе си и пред тези, които му помагаха за да се издига в окултния свят, забележете добре това, да обещае преди всичко, че няма да използува преимуществата си от окултното изследване за подобряване на своята външна жизнена позиция; а ще насочва волята си така, че един страничен наблюдател да не може да забележи каквато и да е разлика между поведението на окултно развиващия се човек преди, и след неговите първи стъпки в окултното обучение.
към текста >>

Да, това е помирението със собствената Карма, това е отказът да се използват окултни средства за постигане на предимства в непосредствения външен живот на човека.
С други думи: Човек да не променя външния физически план на живота чрез придобивките си от окултното познание. Да, това е помирението със собствената Карма, това е отказът да се използват окултни средства за постигане на предимства в непосредствения външен живот на човека.
към текста >>

"Ти си длъжен да не използуваш твоето окултно развитие като един трамплин за издигане във външния живот, ти си длъжен да живееш по онези правила, според които си живял и преди окултното обучение."
Ние ще видим по-нататък, че до истинския напредък във външната жизнена позиция може да се стигне и по един съвсем обикновен път. "Ти си длъжен да не използуваш твоето окултно развитие като един трамплин за издигане във външния живот, ти си длъжен да живееш по онези правила, според които си живял и преди окултното обучение."
към текста >>

То беше и едно предупреждение, една забрана за използване на окултните средства в името на каквито и да е егоистични цели.
Това изискване беше постоянно отправяно към онези хора, които тепърва започваха своето окултно развитие. То беше и едно предупреждение, една забрана за използване на окултните средства в името на каквито и да е егоистични цели.
към текста >>

В този случай той трябваше да си каже: "Аз не трябва да допусна, щото в моята воля тъй както тя се проявява на физическия план да се влива това, което получавам като резултат от моето окултно развитие." С изключение на волята, всички останали човешки качества и сили, можеха да се прилагат в окултното изследване.
Но второто условие, което влизаше в съображение тук, беше далеч по-трудно. Нека да си представим за миг онзи човек, който обещаваше всичко това пред себе си и пред своя учител. В този случай той трябваше да си каже: "Аз не трябва да допусна, щото в моята воля тъй както тя се проявява на физическия план да се влива това, което получавам като резултат от моето окултно развитие." С изключение на волята, всички останали човешки качества и сили, можеха да се прилагат в окултното изследване. Волята беше свързана с онова обещание, което вече знаем, но всички останали средства, употребими на физическото поле, т.е. неговата разсъдъчна сила, неговата фантазия, памет, неговите емоции, всички тези средства, с които по-рано човек действуваше във физическия свят, тях той можеше да прилага и сега, в този физически свят.
към текста >>

Волята беше свързана с онова обещание, което вече знаем, но всички останали средства, употребими на физическото поле, т.е.
Но второто условие, което влизаше в съображение тук, беше далеч по-трудно. Нека да си представим за миг онзи човек, който обещаваше всичко това пред себе си и пред своя учител. В този случай той трябваше да си каже: "Аз не трябва да допусна, щото в моята воля тъй както тя се проявява на физическия план да се влива това, което получавам като резултат от моето окултно развитие." С изключение на волята, всички останали човешки качества и сили, можеха да се прилагат в окултното изследване. Волята беше свързана с онова обещание, което вече знаем, но всички останали средства, употребими на физическото поле, т.е. неговата разсъдъчна сила, неговата фантазия, памет, неговите емоции, всички тези средства, с които по-рано човек действуваше във физическия свят, тях той можеше да прилага и сега, в този физически свят.
към текста >>

Ние използваме този разум така да се каже на всяка крачка.
Нека да вземем например разума. Разумът е онова качество, онази сила на душата, която ни прави способни да разграничаваме, да изграждаме съждения над житейските факти. Без този разум, ние не бихме могли да се справяме с физическата страна на живота. Ние използваме този разум така да се каже на всяка крачка. И когато един човек ставаше член на дадена окултна школа, той успяваше да прилага резултатите от окултните си изследвания, окултните си опитности, непосредствено във външния физически план на своя живот. Но по отношение на волята те не трябваше да се прилагат в никакъв случай. Стига да овладява волята си, човек можеше да се обръща към хората от своето обкръжение с всички онези средства, които той извличаше от окултното обучение. Резултатите от своите окултни опити той можеше да влага в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен свят, там да, но не и в своите действия, не в своите волеви решения.
към текста >>

Аз трябва да го търпя и понасям по същия начин, както бих го търпял и понасял преди да получа окултното познание.
Като окултист, човек много често изпреварва своето време. Той лесно може да разпознае известна непълноценност у даден човек, обаче неговото съзнание е изпълнено преди всичко (аз моля този израз "преди всичко" да се чуе и да се схване правилно) със задължението, тези окултни познания да не се прилагат за подобряване на личната жизнена позиция. Да, окултистът среща такъв човек и си казва: този е един непълноценен, един неравностоен човек, обаче спрямо него аз трябва да се отнасям така, както бих се отнасял и по-рано. Аз трябва да го търпя и понасям по същия начин, както бих го търпял и понасял преди да получа окултното познание.
към текста >>

Изобщо едно много разпространено явление е, че поради благоприятни житейски обстоятелства или поради някакви други причини, доста хора проникват в онези области на живота, в които прониква и окултистът, обаче той твърдо е обещал да не се възползува от никакви окултни средства.
Сега Вие ясно и недвусмислено виждате, каква мъчителна резигнация е длъжен да упражнява окултистът още при своите първи стъпки; как той е длъжен да разграничава това, което може да познае без окултните средства, от онова, което окултните средства бързо биха превърнали в негово предимство. Ето защо един окултист лесно би могъл да мине за глупак в очите на даден човек, който поради своите естествени дарби или поради особено стечение на обстоятелствата, е имал шанса да отгатва умствената, както и морална непълноценност на другите хора. Изобщо едно много разпространено явление е, че поради благоприятни житейски обстоятелства или поради някакви други причини, доста хора проникват в онези области на живота, в които прониква и окултистът, обаче той твърдо е обещал да не се възползува от никакви окултни средства. Разбира се, винаги може да се случи, един човек да обещае, но да не удържи на обещанието си. Това е негова лична работа. Да, начеващият окултист лесно може да мине за плиткоумен наивник, защото се оставя да бъде измамен от първия срещнат човек. Но това в никакъв случай не трябва да подвежда към заключението, че този външно наивен човек не разполага със свои собствени средства за проникване в душите на другите хора.
към текста >>

Но това в никакъв случай не трябва да подвежда към заключението, че този външно наивен човек не разполага със свои собствени средства за проникване в душите на другите хора.
Ето защо един окултист лесно би могъл да мине за глупак в очите на даден човек, който поради своите естествени дарби или поради особено стечение на обстоятелствата, е имал шанса да отгатва умствената, както и морална непълноценност на другите хора. Изобщо едно много разпространено явление е, че поради благоприятни житейски обстоятелства или поради някакви други причини, доста хора проникват в онези области на живота, в които прониква и окултистът, обаче той твърдо е обещал да не се възползува от никакви окултни средства. Разбира се, винаги може да се случи, един човек да обещае, но да не удържи на обещанието си. Това е негова лична работа. Да, начеващият окултист лесно може да мине за плиткоумен наивник, защото се оставя да бъде измамен от първия срещнат човек. Но това в никакъв случай не трябва да подвежда към заключението, че този външно наивен човек не разполага със свои собствени средства за проникване в душите на другите хора.
към текста >>

По-нататък ученикът трябваше да положи и една друга клетва.
По-нататък ученикът трябваше да положи и една друга клетва. Това второ тържествено обещание, с което се натоварваха самите ученици и техните учители, беше: Ние ще престанем да оценяваме нещата във физическия план чрез онези съждения, които сме усвоили благодарение на интелекта. Но учениците не трябваше да се отнасят критично също и към ученията на своите учители. Беше им разрешено само да сравняват това, което техните учители изнасят пред тях, с онова, което самите те бяха вече усвоили с предишната си разсъдъчна сила.
към текста >>

Онези хора обаче, които първо са изострили своята разсъдъчна сила, те ще разполагат истински с постиженията на тази изострена разсъдъчна сила само там, в спомнянето.
Само не си мислете, че по този начин окултните ученици приличаха на заслепени хора, на хора смазани от авторитета на своите учители. Работата съвсем не беше такава. Зависими и подчинени на авторитета са тези, които винаги прилагат обичайното си мислене, за да преценят това, което чуват. Онези хора обаче, които първо са изострили своята разсъдъчна сила, те ще разполагат истински с постиженията на тази изострена разсъдъчна сила само там, в спомнянето. Благодарение на своята памет и на цялата си фантазия, те оставят окултното обучение да действува върху тях; съвсем сигурно е, че те не са внушаеми, те не вярват в авторитета, те просто поемат в себе си това, което окултното обучение им дава, и го поемат така, както може да поема самата природа. Този е начинът, по който окултните ученици приемат окултното обучение, стига те да са минали през описаните предварителни степени.
към текста >>

58. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Обаче докато навлиза в този елемент, за окултния кандидат ще е от полза не това, което е усвоил чрез интелекта, чрез разсъдъчната си сила, а самата здрава и целомъдрена дисциплина, която ученикът е при добил, докато изостряше своя интелект.
Но ако окултният кандидат, който се сблъсква с това изживяване, е вътрешно слаб и не е научен да мисли правилно в живота, тогава той се изправя пред едно трудно препятствие. При това онази подготовка, за която вчера говорихме грижливото култивиране на висша разсъдъчна сила тази подготовка сега е налице. Обаче докато навлиза в този елемент, за окултния кандидат ще е от полза не това, което е усвоил чрез интелекта, чрез разсъдъчната си сила, а самата здрава и целомъдрена дисциплина, която ученикът е при добил, докато изостряше своя интелект. Защото в известен смисъл тогава действуват не мислите, а възпитателните сили на нашето собствено Себе, предоставени ни чрез мислите. Тези възпитателни сили продължават да действуват и тогава ние виждаме наоколо си не само една скрита, разливаща се светлина, но и възможност, в този променлив и странен елемент да възникват такива вътрешни образи, за които, много добре знаем, не разполагаме с никакви възприемателни сетива, и че те възникват тъкмо в този елемент, в който сме потопени самите ние.
към текста >>

Тези възпитателни сили продължават да действуват и тогава ние виждаме наоколо си не само една скрита, разливаща се светлина, но и възможност, в този променлив и странен елемент да възникват такива вътрешни образи, за които, много добре знаем, не разполагаме с никакви възприемателни сетива, и че те възникват тъкмо в този елемент, в който сме потопени самите ние.
Но ако окултният кандидат, който се сблъсква с това изживяване, е вътрешно слаб и не е научен да мисли правилно в живота, тогава той се изправя пред едно трудно препятствие. При това онази подготовка, за която вчера говорихме грижливото култивиране на висша разсъдъчна сила тази подготовка сега е налице. Обаче докато навлиза в този елемент, за окултния кандидат ще е от полза не това, което е усвоил чрез интелекта, чрез разсъдъчната си сила, а самата здрава и целомъдрена дисциплина, която ученикът е при добил, докато изостряше своя интелект. Защото в известен смисъл тогава действуват не мислите, а възпитателните сили на нашето собствено Себе, предоставени ни чрез мислите. Тези възпитателни сили продължават да действуват и тогава ние виждаме наоколо си не само една скрита, разливаща се светлина, но и възможност, в този променлив и странен елемент да възникват такива вътрешни образи, за които, много добре знаем, не разполагаме с никакви възприемателни сетива, и че те възникват тъкмо в този елемент, в който сме потопени самите ние.
към текста >>

Само че тези мисли не са просто онези мисли, които ние получаваме от външния свят, а по-скоро образи, укрепващи и добиващи реалност в своите собствени форми.
И щом достигнем до едно такова състояние в живота, тогава ние не се изгубваме в тази преливаща светлина, а изживяваме в нея образи с такава живост, с такава виталност, каквато е недостижима за съновиденията и визионерството. Но в същото време докато изживяваме тези образи, ние откриваме, че им липсва всичко онова, което отличава външните възприятия. Тук ние не можем да открием нищо от онези качества,които възприемаме чрез сетивата; но пък можем да открием, и то в подчертана степен това, което изживяваме тогава, когато изграждаме нашите мисли. Само че тези мисли не са просто онези мисли, които ние получаваме от външния свят, а по-скоро образи, укрепващи и добиващи реалност в своите собствени форми.
към текста >>

После обаче, чрез всичко това ни се дава нарастващото познание за един свят, разположен зад видимия сетивен свят.
И това е първото, което окултният кандидат изживява и което все по-силно изпъква в хода на окултния живот. В началото то е неуловимо и слабо, така че ние трябва да се задоволяваме с нещо много по-незначително. После обаче, чрез всичко това ни се дава нарастващото познание за един свят, разположен зад видимия сетивен свят. И по този начин ние узнаваме нещо твърде особено. Ние узнаваме, че всички онези сили, даващи ни възможност за подобни изживявания, изобщо не се намират в сферата на нашия земен живот, нито пък в земните закономерности. Ние забелязваме, и то съвсем точно, че всичко, което ни позволява да размишляваме като земни човеци върху проблемите на естествените науки, е вложено в нас като сили, принадлежащи на Земята.
към текста >>

И щом сме увлечени в някакво изследване или в някаква външна дейност, ние всъщност черпим от това, което сме получили от Земните сили.
През Цялото това време Земните сили неотклонно са действували върху него. Неговият мозък и неговите сетивни органи са формирани чрез неотклонното действие на Земните сили. И ако ние искаме да си обясним окото, ухото или самия мозък, каквито са те днес, тогава трябва да кажем: В началото на Земното развитие, тези органи бяха нещо съвсем друго. В хода на Земното развитие върху тези органи действуваха Земните сили и те им придадоха тяхната сегашна форма. И когато размишляваме в ежедневния живот или пък върху проблемите на естествените науки, тогава ние вкарваме в употреба всичко онова, което тези органи и този наш мозък имат от Земните сили. И щом сме увлечени в някакво изследване или в някаква външна дейност, ние всъщност черпим от това, което сме получили от Земните сили. Независимо дали пред нас е един обикновен човек, който вижда, възприема и след това подрежда нещата от сетивния свят, или пък учен, наведен над своя микроскоп, или наблюдаващ звездите от своята обсерватория, и в двата случая човек си служи с тези качества на сетивата и мозъка, които произлизат от Земните сили. Обаче това, което имаме като формиране на нашия мозък, това, което ни позволява да подходим към мозъка така, че той да излъчи навън от себе си по-висшите членове на човешкото същество, и това, което току що описахме като напираща духовна светлина; всички тези неща не са възникнали от земни състояния и от земни причини, а са наследство от онези сили, които действуваха върху човека, преди още Земята да беше станала Земя.
към текста >>

Той получава само идеите, само образите.
Ето че дойде времето, когато Вие можете да разберете как стоят нещата с философията в нашия свят. Цялата философия в този наш свят е не друго, а един сбор от мисловни конструкции, от идеи, които са проникнали в нашия физически свят, макар и те да имат своя истински произход в надсетивния свят, от където ясновидецът може да ги наблюдава в първичния им вид. Философът обаче не може да възприеме това, което лежи зад неговите собствени идеи и образи, и което чрез тях той смъква в своето физическо съзнание. Той получава само идеите, само образите. Окултистът винаги може да посочи първоизточника на онези велики философски идеи, които някога са имали определена роля в развитието на света. Философът вижда само мисловните отблясъци и сенки, окултистът реалния и жив елемент на светлината, която гори зад тях. Но от къде идва тя?
към текста >>

Ако всичко би останало просто така, сякаш Земята е превъплъщение на това, което съществуваше в Стария Сатурн, в Старото Слънце и в Старата Луна; ако Земята не би могла да предложи на човека нищо друго освен силите, с които тя разполага, поради това, че в нея все още не са заглъхнали въздействията от Сатурн, Слънцето и Луната, тогава на Земята никога не биха възникнали съмнения и размисли, каквито намираме в техния най-висш смисъл именно при философията.
Но ако по време на Земното развитие не бе станало нещо съвсем определено и конкретно, нещо за което днешните философи не искат и да знаят, то в този случай, наследството не би имало никаква стойност. Ако всичко би останало просто така, сякаш Земята е превъплъщение на това, което съществуваше в Стария Сатурн, в Старото Слънце и в Старата Луна; ако Земята не би могла да предложи на човека нищо друго освен силите, с които тя разполага, поради това, че в нея все още не са заглъхнали въздействията от Сатурн, Слънцето и Луната, тогава на Земята никога не биха възникнали съмнения и размисли, каквито намираме в техния най-висш смисъл именно при философията. И философията е нещо близко на всеки един човек, защото всеки човек може и трябва да философствува. Но това е така, понеже в хода на планетарните Земни превъплъщения се вмъкна една нередност: От съзидателните сили, които устроиха Земната планета, се обособи една основна сила и тя не действуваше вече като другите, а така, че бихме могли да кажем: в духовно отношение тази сила действува върху човека по същия начин, както във физическо отношение Лунната светлина действува върху Земята.
към текста >>

Бидейки философ, човек не разполага с това, което ясновидецът възприема като способността Йога.
Сега аз бих желал да насоча вниманието Ви към една друга забележителна подробност. Бидейки философ, човек не разполага с това, което ясновидецът възприема като способността Йога. Трябва да знаем, че в тази сила са примесени най-различни наследени сили от по-предишни състояния. Философът наистина има своите мисловни образи, но не знае, че зад тях стоят онези сили, които в пред-Земните епохи са били напълно будни и активни, и които сега можем да определим като сили на Яхве. Този философ изобщо не подозира какво стои зад неговия мисловен процес. Той вижда само отражения и сенки, които се пораждат в него поради това, че в своето етерно тяло той долавя и сгъстява онази струяща духовна светлина, за която вече споменахме. Именно тя поражда мислите-сенки, от които е съставена нашата философия.
към текста >>

Но има и нещо друго, нещо своеобразно в тези мисловни знаци, което после ще се окаже полезно за Вас, а именно това своеобразие, че като философ, човекът е несъзнателно ясновиждащ, че той живее в смътните отражения на едно ясновиждащо състояние, и то без да знае нищо за каквото и да е ясновидство, така че накрая той успява да подреди и свърже всичките си философски понятия и идеи, извлечени от смътните образи-сенки, в нещо единно и цялостно, в една цялостна и завършена система.
Но има и нещо друго, нещо своеобразно в тези мисловни знаци, което после ще се окаже полезно за Вас, а именно това своеобразие, че като философ, човекът е несъзнателно ясновиждащ, че той живее в смътните отражения на едно ясновиждащо състояние, и то без да знае нищо за каквото и да е ясновидство, така че накрая той успява да подреди и свърже всичките си философски понятия и идеи, извлечени от смътните образи-сенки, в нещо единно и цялостно, в една цялостна и завършена система. Това е същественото, това е своеобразното за философията.
към текста >>

И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира към нас, е не просто външната обвивка на един свят, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас.
И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира към нас, е не просто външната обвивка на един свят, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас. В този момент ние получаваме и друго странно усещане, и за нас то е указание, че сме на прав път. Ние имаме усещането: "Да, всъщност сега ни пресреща нашата собствена същност; този, който ни пресреща, е истинският човек. Докато живеем във физическото тяло, ние само привидно сме вместени в човешката кожа. В действителност човекът се простира из целия свят, и този истински човек се изправя сега пред нас. Истинският човек е този, който сега се задава към нас." Това е сега нашето основно усещане духовният живот нараства, после отново се свива.
към текста >>

В този момент ние получаваме и друго странно усещане, и за нас то е указание, че сме на прав път.
И тогава ние получаваме забележителното усещане: Това, което се задава срещу нас, това, което отвсякъде напира към нас, е не просто външната обвивка на един свят, а е нещо от музикално естество, нещо като звуци, проникващи дълбоко в нас. В този момент ние получаваме и друго странно усещане, и за нас то е указание, че сме на прав път. Ние имаме усещането: "Да, всъщност сега ни пресреща нашата собствена същност; този, който ни пресреща, е истинският човек. Докато живеем във физическото тяло, ние само привидно сме вместени в човешката кожа. В действителност човекът се простира из целия свят, и този истински човек се изправя сега пред нас. Истинският човек е този, който сега се задава към нас." Това е сега нашето основно усещане духовният живот нараства, после отново се свива. Благодарение на това, което сега изживяваме благодарение на това връхлитащо ни отвсякъде духовно послание ние стигаме и до една определена идея, до идеята за "скритото, неизговорено слово".
към текста >>

Както в мозъка ние откриваме не само Земни сили, но и сили от миналите планетарни състояния на Земята макар и за външните цели да ползваме само това, което идва от Земята така стоят нещата и по отношение на сърцето.
Да, всичко това е така. Но забележете сега, че човекът притежава като наследство от пред-Земните епохи не само онези сили, които формират според описаният от нас начин неговия мозък, но и наследство от сили на миналото, които сега действуват не в неговия мозък, а в неговото сърце. Човешкото сърце е един твърде комплициран орган. Както в мозъка ние откриваме не само Земни сили, но и сили от миналите планетарни състояния на Земята макар и за външните цели да ползваме само това, което идва от Земята така стоят нещата и по отношение на сърцето. Човек осигурява своя живот чрез Земния въздух и Земните хранителни елементи, които той приема от силите на Земята. Но за да възприеме това, което определихме като "скрито, неизговорено слово", човек трябва да прибегне не до своя мозък, а до носителя на по-висшите му душевни заложби, до своето сърце.
към текста >>

И тези хора са много повече, отколкото обикновено се предполага.
И точно както съществуват хора, които, така да се каже, несъзнателно носят в себе си пред-Земните сили, взели участие във формирането на мозъка, така съществуват и хора, които имат в себе си нещо от миналите планетарни въплъщения на Земята и от техните сили, взели участие във формирането на сърцето, на сърдечното устройство. И тези хора са много повече, отколкото обикновено се предполага. Ако днес не би имало такива хора, които носят в себе си тези наследствени дарове, и да работят върху тях според при чини и основания, които тепърва ще изтъкнем тогава не биха съществували никакви теософи, тогава всички Вие не бихте стояли тук. Защото причината, поради която сме тук е не друга, а тази: В определен миг от живота с теософска книга в ръка, или пък по време на теософска лекция Вие изведнъж сте усетили нещо от това прадревно наследство, нещо от силите, които са действували във Вашето сърце, преди още Земята да е имала днешния си вид. В същото време, докато теософията влива нещо във Вас, Вие вече изживявате чувства, подобни на тези, които философите имат в техните мисли-сенки. В мисли-сенки и смътни отражения, те изживяват това, което Вие несъзнавано като ясновидци на сърцето долавяте в посланието на скритото слово. И тогава Вие сте доловили навярно нещо твърде особено, защото иначе не бихте станали теософи.
към текста >>

а наоколо поляни цветни
а наоколо поляни цветни
към текста >>

И ако някой я употребява, за да се възползва от нея в добър, в истински смисъл, тогава той не мисли правилно.
Но чий са тези думи във "Фауст"? На Мефистотел! Не тази е сентенцията, на която можем да се позовем, ако поискаме да цитираме Гьоте. Това е сентенцията, вложена в устата на Мефистотел. И ако някой я употребява, за да се възползва от нея в добър, в истински смисъл, тогава той не мисли правилно. Той иска да се позове на Гьоте, обаче непреодолими вътрешни основания му налагат да се позове не на Гьоте, а на Мефистотел, на дявола. Всичко това ми показва, че тук с мисленето нещо не е в ред, нещо куца. Пробождането дойде тъкмо от едно зле подредено, от едно съвършено неправилно мислене.
към текста >>

59. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ето защо за да се добере до същността на нещата, човек трябваше да получи някакво откровение.
От тук Вие разбирате, че ако човекът стои в земното съзнание, той ще трябва да мисли за божествения свят като за свят, намиращ се вън от това земно съзнание. Това обстоятелство налага неизбежната необходимост, в началото човек да има едно пълно незнание за божествения свят. И естествено, това обстоятелство винаги водеше дотам, че божественият свят не можеше да бъде постигнат с каквито и да е усилия на земното съзнание, а можеше да бъде постигнат само с това, което наричаме откровение. Откровенията, и особено религиозните откровения, винаги са давани на човека, тъй като в своето собствено съзнание доколкото то е едно земно съзнание той изобщо не може да стига до тях. Ето защо за да се добере до същността на нещата, човек трябваше да получи някакво откровение.
към текста >>

Всички послания и откровения, които предхристиянските епохи и народи получаваха от великите учители на човечеството, в последна сметка бяха дело на такива основатели на религии, които като Посветени можеха да предават на човечеството опитностите си от свръхсетивния свят.
От тук идват и всички древни религии. Всички послания и откровения, които предхристиянските епохи и народи получаваха от великите учители на човечеството, в последна сметка бяха дело на такива основатели на религии, които като Посветени можеха да предават на човечеството опитностите си от свръхсетивния свят. При това, отношенията на религиозния човек към неговия Бог оставаха винаги такива, че той продължаваше да си представя този Бог като едно Същество извън този свят, като едно отвъдно Същество, към което той можеше да се приближи единствено с помощта на особени средства.
към текста >>

В случай, че човекът не можеше сам да се издигне до посвещение, тази религиозна нагласа му позволяваше такъв, какъвто е тук на Земята, стоящ и чувствуващ по земному да обхваща земните неща със свое то съзнание и чрез религиозния учител да узнава нещо повече както за тях, така и за нещата, разположени извън сетивния свят, извън света на разума и интелекта, изобщо извън света на обикновеното човешко съзнание.
В случай, че човекът не можеше сам да се издигне до посвещение, тази религиозна нагласа му позволяваше такъв, какъвто е тук на Земята, стоящ и чувствуващ по земному да обхваща земните неща със свое то съзнание и чрез религиозния учител да узнава нещо повече както за тях, така и за нещата, разположени извън сетивния свят, извън света на разума и интелекта, изобщо извън света на обикновеното човешко съзнание. Така беше с всички религии, и в известен смисъл това е така и днес.
към текста >>

Но щом става дума за Буда, винаги сме изтъквали, че той също получи посвещение в своята 29-та година, "седейки под дървото Боди" и успя да прогледне в духовния свят.
Ние добре знаем, че напр. будизмът ни отвежда назад към основателя на тази религия, великия Буда1. Но щом става дума за Буда, винаги сме изтъквали, че той също получи посвещение в своята 29-та година, "седейки под дървото Боди" и успя да прогледне в духовния свят.
към текста >>

Дали в този божествен свят беше съзиран плурализъм, една общност от Същества или пък единно ръководство, дали беше проповядван политеизъм или монотеизъм това в случая не е важно за нас.
По този начин се утвърди такова отношение на религиозния човек към духовния свят, което може да се определи като "противопоставяне" на човека спрямо божествения свят. Дали в този божествен свят беше съзиран плурализъм, една общност от Същества или пък единно ръководство, дали беше проповядван политеизъм или монотеизъм това в случая не е важно за нас. Важното е, че сега човекът се видя противопоставен на божествения свят, и че този божествен свят трябваше да му се открива по един или друг начин.
към текста >>

Така нещата получават един личен почерк и най-вече нашата симпатия, защото страстно-желаното преодоляване на сърдечните изживявания се оказва непостижимо и илюзорно.
И Вие ще сте в състояние да понасяте сравнително лесно тези мистични личности преди всичко в случаите, когато те са съхранили в себе си един значителен остатък от своето обикновено човешко съзнание, когато тъй да се каже в своите личностово-човешки особености, те се издигат над всякакви мистични изживявания, когато с ирония и хумор те признават, че далеч не са преодолели човешкото. Така нещата получават един личен почерк и най-вече нашата симпатия, защото страстно-желаното преодоляване на сърдечните изживявания се оказва непостижимо и илюзорно. От друга страна, антипатията би се проявила тъкмо тогава, когато самите неща, които човекът се стреми да превъзмогне, го спъват и връщат назад. По този начин в цялата постройка се вмъкват елементи на несимпатия, самото поведение заприличва на театрален фарс, на изпълнена с лицемерие привидна святост, и е така, защото по околния път на аскезата, неуспехът иска да измести това, което е будно и здраво в обикновените човешки инстинкти.
към текста >>

С мистичните разновидности, с които днес разполагаме, ние не можем да проникнем в тази гръцка мистика.
В тази област са възможни всякакви нюанси. И в последният, за който говорихме, доминират могъщи трепети на сърцето, примесени с неовладяната енергия на това, което бихме нарекли "лично съзнание". Накратко, мистиката е нещо, което притежава невъобразимо много оттенъци и нюанси; затова тук ние няма да се ограничим само с древната гръцка мистика, както Вие ще я намерите в моята книга "Християнството като мистичен факт". С мистичните разновидности, с които днес разполагаме, ние не можем да проникнем в тази гръцка мистика. Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание. И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния свят, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен свят. Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен свят, това съзнание тук отслабва и колабира. И затова постоянният стремеж на мистиката е да се освободи от това съзнание. Съвсем ясно е, че мистикът иска да се издигне над себе си.
към текста >>

5 Хилдегард от Бинген (1100 1179): Известна представителка на Бенедиктинския орден, упражнила силно влияние върху църковния и политически живот на своята епоха.
5 Хилдегард от Бинген (1100 1179): Известна представителка на Бенедиктинския орден, упражнила силно влияние върху църковния и политически живот на своята епоха. Съветничка на Папата. Проповедничка, поетеса, композирала църковни песни. С медицинските си съчинения влиза в историята като първата немска лекарка.
към текста >>

60. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик.
Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата гордост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате. И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго". Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик.
към текста >>

Ако страстите не бяха го разяждали като един вътрешен огън, долната половина на човешкия организъм щеше да има съвършено друг облик.
С други думи, бихме могли да кажем, че горе човекът е преформиран от гордостта и високомерието, а долу от страстите. Ако страстите не бяха го разяждали като един вътрешен огън, долната половина на човешкия организъм щеше да има съвършено друг облик.
към текста >>

Те възникват в човешките изживявания само тогава, когато човекът сметне своя облик за несполучлив и неверен.
Но до какво ни водят те? Преди всичко, те са необходими, неизбежни. Бихме могли да ги формулираме така: човекът е твърде горд и високомерен, но също и прекалено страстен. Да, ако пробудим най-дълбоките сили на душата, ние неизбежно ще стигнем до тази формула. Но дали тези усещания са породени от някакъв обект в обширните области на земния живот? Те възникват в човешките изживявания само тогава, когато човекът сметне своя облик за несполучлив и неверен. Когато почувствува, че високомерието и страстите са деформирали първоначално заложените в него качества и форми. Тези две изживявания не възникват от нещо, което можем да определим като външни обекти. И все пак – просто чрез това, че човекът живее в обкръжаващия го свят те могат да се появят в човешкото съзнание.
към текста >>

Ние вече показахме как окултният кандидат преодолява своите лични опитности, запазвайки само един вид предчувствие, а в някои случаи дори съждение за човека, по силата на което ние се отвръщаме от едната поло вина на човека и казваме, че тя е твърде горда, после се отвръщаме и от другата половина, като казваме, че тя е прекалено страстна и похотлива, но всички тези изживявания са в значителна степен неопределени и общи.
Ако искаме да разберем още по-добре това, което се зазорява в човека като едно "съзнание без обект", тогава по необходимост ще трябва да вникнем още по-точно и прецизно в човешката фигура. Ние вече показахме как окултният кандидат преодолява своите лични опитности, запазвайки само един вид предчувствие, а в някои случаи дори съждение за човека, по силата на което ние се отвръщаме от едната поло вина на човека и казваме, че тя е твърде горда, после се отвръщаме и от другата половина, като казваме, че тя е прекалено страстна и похотлива, но всички тези изживявания са в значителна степен неопределени и общи. Те може и да ни издигнат до най-висши сфери на Духа, обаче въпреки това остават неопределени и общи.
към текста >>

И ако на тези представени от нас части, противопоставим сега не друго, а кръвната циркулация, ние ще получим нещо, което протича строго вътре, една вътрешна цялост.
Следващата, пета особеност на човешката фигура, аз моля да видите в обстоятелството, че в тази дълбока вътрешност, защитена от външния свят, действуват определени органи. Това, че в дълбоката вътрешност нещо диша и работи, ни напомня: човекът както той застава пред нас в своята фигура е зависим не само от външния свят, но е зависим и от своя вътрешен свят; там, вътре, той носи смисловия център на своето същество. И ако на тези представени от нас части, противопоставим сега не друго, а кръвната циркулация, ние ще получим нещо, което протича строго вътре, една вътрешна цялост.
към текста >>

Те имат своята форма благодарение на това, че са разположени дълбоко навътре в коремната кухина.
А именно: Съществуват такива органи, като белите дробове и сърцето, които дължат своето устройство на един компромис, на едно въздействие отвън. Сърцето трябва да работи съвместно с белите дробове и поради това то се адаптира към външните условия. Външният свят и въздухът проникват през белите дробове и вътрешните органи трябва да се приспособят към тях. Но има и други органи, които вече със своето устройство показват, че те са приспособени само към вътрешните условия на тялото. Това са коремните органи. Те имат своята форма благодарение на това, че са разположени дълбоко навътре в коремната кухина. И Вие можете да си представите, че ако всички те стомахът, черният дроб, червата, далакът бяха устроени по друг начин в тази кухина, тогава можеха да зависят от сърцето и белите дробове, но все пак биха изпълнявали своите функции. Когато външният свят нахлуе веднъж в белите дробове, тогава вътрешните органи могат да бъдат формирани вече по различен начин. Определящ фактор вече е само вътрешната цялост на човека. И така, на шесто място в човешката фигура, ние имаме нещо, което можем да наречем: дълбоката вътрешна цялост в телесен смисъл, изключваща всякакви връзки с външния свят.
към текста >>

В хълбоците ние имаме седмата съществена особеност: Един вид равновесното положение.
Ако те бяха така устроени, че да завършват с един огромен шип, човекът постоянно щеше да пада. Така, че следвайки човешката фигура, ние отново идваме до органи, които са приспособени към външните условия. Обаче не само ходилата, но и целите нозе са така устроени, че да са нозе именно на едно човешко същество. Ако това същество беше риба или птица, тези органи щяха да са устроени по друг начин.Ч Но те са точно така устроени именно в съответствие с ходещия по Земята човек. Ето защо от хълбоците надолу, всичко е устроено с оглед на човека, който се труди, стои и ходи по Земята. В хълбоците ние имаме седмата съществена особеност: Един вид равновесното положение. Това, което е насочено нагоре, се подчинява на едни градивни принципи; това, което е насочено надолу на други; така че в хълбоците имаме един вид равновесно положение. Това, което се намира под тях е приспособено към Земните условия.
към текста >>

Това, което е насочено нагоре, се подчинява на едни градивни принципи; това, което е насочено надолу на други; така че в хълбоците имаме един вид равновесно положение.
Така, че следвайки човешката фигура, ние отново идваме до органи, които са приспособени към външните условия. Обаче не само ходилата, но и целите нозе са така устроени, че да са нозе именно на едно човешко същество. Ако това същество беше риба или птица, тези органи щяха да са устроени по друг начин.Ч Но те са точно така устроени именно в съответствие с ходещия по Земята човек. Ето защо от хълбоците надолу, всичко е устроено с оглед на човека, който се труди, стои и ходи по Земята. В хълбоците ние имаме седмата съществена особеност: Един вид равновесното положение. Това, което е насочено нагоре, се подчинява на едни градивни принципи; това, което е насочено надолу на други; така че в хълбоците имаме един вид равновесно положение. Това, което се намира под тях е приспособено към Земните условия.
към текста >>

Това, което загатва за равновесното положение, съществуващо в човешката фигура не се нуждае от много пояснения и като "Везни" носи знака и.
Това, което загатва за равновесното положение, съществуващо в човешката фигура не се нуждае от много пояснения и като "Везни" носи знака и.
към текста >>

7. равновесно положение…………………………………………Везни
7. равновесно положение…………………………………………Везни
към текста >>

61. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ако по-нататък се замислите, как този завършен седемчленен човек се изхранва от останалата човешка природа, как в действителност само получава храната, тогава няма вече да сте под въздействието на ужасно-гротескната мисъл, че (приемете това преди всичко като идея, като мисъл) този току-що описан седемчленен човек се изхранва отвън, както напр.
И така, ние означаваме лактите, с израза на коляното, т.е. "Козирог". Предмишницата означаваме по същия начин, както и подбедрицата, а именно с "Водолей"; и накрая дланите също както ходилата с израза "Риби". Ето как от тези 7 части, начело с главата и раменете, изградихме т.н. горен човек. Това е изключително важно. Ако по-нататък се замислите, как този завършен седемчленен човек се изхранва от останалата човешка природа, как в действителност само получава храната, тогава няма вече да сте под въздействието на ужасно-гротескната мисъл, че (приемете това преди всичко като идея, като мисъл) този току-що описан седемчленен човек се изхранва отвън, както напр. растението има само да преработи храната, която му се доставя отвън. Да, тази възможност би могла добре да се обмисли: Храната се подготвя отвън, в света, и този седемчленен човек доколкото се нуждае от нея за поддържането на мозъка и т.н. я получаване от останалия човешки организъм, а директно от външния свят. Така този човек би бил непосредствено включен във външния свят.
към текста >>

я получаване от останалия човешки организъм, а директно от външния свят.
горен човек. Това е изключително важно. Ако по-нататък се замислите, как този завършен седемчленен човек се изхранва от останалата човешка природа, как в действителност само получава храната, тогава няма вече да сте под въздействието на ужасно-гротескната мисъл, че (приемете това преди всичко като идея, като мисъл) този току-що описан седемчленен човек се изхранва отвън, както напр. растението има само да преработи храната, която му се доставя отвън. Да, тази възможност би могла добре да се обмисли: Храната се подготвя отвън, в света, и този седемчленен човек доколкото се нуждае от нея за поддържането на мозъка и т.н. я получаване от останалия човешки организъм, а директно от външния свят. Така този човек би бил непосредствено включен във външния свят.
към текста >>

Това е гръбначният мозък, разположен вътре в гръбначния стълб.
А сега нека обърнем поглед към втория човек. Ние ще разберем най-добре този втори човек, по следния начин. Замислете се за миг, че основният орган на главата е мозъкът. Обаче човекът притежава още нещо, което е твърде подобно на мозъка, но в значителна степен се различава от този главов мозък. Фактически човек притежава един вид втори мозък. Това е гръбначният мозък, разположен вътре в гръбначния стълб.
към текста >>

Замислете се след това, как гръбначният мозък може да заеме едно положение в пространството, сходно с това на днешните животни.
Замислете се сериозно върху тази мисъл. Ние имаме нещо много общо с този своеобразен мозък, който можем да си представим като тънък, надлъжно изтеглен сноп от мозъка, както от друга страна можем да си представим главовия мозък като един вид издут гръбначен мозък. Замислете се след това, как гръбначният мозък може да заеме едно положение в пространството, сходно с това на днешните животни. Представете си Вашия гръбнак не вертикално изправен, а поставен успоредно на Земната повърхност. В този случай Вие бихте имали един изтеглен, пръчковиден главов мозък.
към текста >>

че едната ръка е получила по-друго устройство.
А сега погледнете на човека така, сякаш е поставен успоредно на Земната повърхност, при което неговият гръбначен мозък би поел функциите на главния мозък. В този миг ние виждаме нещо забележително, а именно, че в ляво и дясно имаме един вид придатъци, които впрочем доста се различават от двустранните формирования на ръцете. Но замислете се и върху тази възможност, че в определени епохи човекът не е бил така напреднал в своята симетрия както днес, когато двете ръце са напълно еднакви; представете си напр. че едната ръка е получила по-друго устройство. В днешно време хората искат по един съвсем немотивиран начин да премахнат доминиращата роля на дясната ръка, да премахнат деснячеството и да въведат наред с него левичарството. Но замислете се още и за това, че може би едната ръка е замислена като съвсем друг орган; така едва ли ще считате за абсурдно, когато говорим за два различни придатъка.
към текста >>

Благодарение на това, че завъртяхме човека, ние получихме една съвсем особена характеристика на гръдната клетка.
Да продължим впрочем с нашия мозък, като същевременно си припомним и всичко, което вече казахме. Ние стигнахме до този образ на човека както го поставихме сега пред нашата душа само благодарение на едно обръщане, на едно завъртане на човека. Но да спрем поглед и върху това, което представлява средната част на човешкото тяло като изолиран, затворен в себе си свят, в който ние продължаваме да търсим човека. И така: една обграждаща клетка тази, която ще наречем "Рак". Благодарение на това, че завъртяхме човека, ние получихме една съвсем особена характеристика на гръдната клетка.
към текста >>

По нататък идваме до онова равновесно положение, при което човек престава да бъде затворен в своята вътрешна цялост, а се отваря навън към света.
По нататък идваме до онова равновесно положение, при което човек престава да бъде затворен в своята вътрешна цялост, а се отваря навън към света. Това равновесно положение е същностната граница между "вътре" и "вън". И така, на пето място поставяме равновесното положение, отбелязвайки го с името "Везни" и знака.
към текста >>

Това равновесно положение е същностната граница между "вътре" и "вън".
По нататък идваме до онова равновесно положение, при което човек престава да бъде затворен в своята вътрешна цялост, а се отваря навън към света. Това равновесно положение е същностната граница между "вътре" и "вън". И така, на пето място поставяме равновесното положение, отбелязвайки го с името "Везни" и знака.
към текста >>

И така, на пето място поставяме равновесното положение, отбелязвайки го с името "Везни" и знака.
По нататък идваме до онова равновесно положение, при което човек престава да бъде затворен в своята вътрешна цялост, а се отваря навън към света. Това равновесно положение е същностната граница между "вътре" и "вън". И така, на пето място поставяме равновесното положение, отбелязвайки го с името "Везни" и знака.
към текста >>

Стигайки до ходилата, Вие ще забележите, че докато бедрата стоят в най-дълбока зависимост и връзка със средния човек, то колената, подбедриците и особено ходилата се нуждаят от подпората на Земята, и че бедрата са тези, които всъщност се възползват от споменатата подпора.
Стигайки до ходилата, Вие ще забележите, че докато бедрата стоят в най-дълбока зависимост и връзка със средния човек, то колената, подбедриците и особено ходилата се нуждаят от подпората на Земята, и че бедрата са тези, които всъщност се възползват от споменатата подпора. И сега Вие имате нещо, което позволява на човека да застане изправен и устойчив на Земята. Това, което все още проличава в бедрата, е продължение на средния човек и ако се бе приспособило неправилно към другите членове и краката, то щеше да се оформи по такъв начин, че да превърне човека напр. във "въздушно" животно, в птица. Но тези хипотетични органи трябваше да се развият именно като бедра, а всичко друго да се принади и доразвие тъкмо в тази насока.
към текста >>

Вие добре виждате, че получихме средния човек без да прибавяме останалите съставни части на човешката фигура.
Вие добре виждате, че получихме средния човек без да прибавяме останалите съставни части на човешката фигура. Този е втория седемчленен човек. И ако доловите разликата между първия и втория седемчленен човек, Вие ще откриете, че тя е огромна. Погледнем ли към първия седемчленен човек, ще видим как най-важните сетивни органи са разположени в главата. Ако към този пръв седемчленен човек прибавим ръцете и дланите, тогава ще се окаже, че той разполага с органи, притежаващи извънредно голямо своеобразие, неподаващо се обаче на каквото и да е външно наблюдение. Защото ако човек истински вникне в това, което наричаме "ръце", той би се докоснал до най-величествените и възвишени страни на човешката природа.
към текста >>

Погледнем ли към първия седемчленен човек, ще видим как най-важните сетивни органи са разположени в главата.
Вие добре виждате, че получихме средния човек без да прибавяме останалите съставни части на човешката фигура. Този е втория седемчленен човек. И ако доловите разликата между първия и втория седемчленен човек, Вие ще откриете, че тя е огромна. Погледнем ли към първия седемчленен човек, ще видим как най-важните сетивни органи са разположени в главата. Ако към този пръв седемчленен човек прибавим ръцете и дланите, тогава ще се окаже, че той разполага с органи, притежаващи извънредно голямо своеобразие, неподаващо се обаче на каквото и да е външно наблюдение. Защото ако човек истински вникне в това, което наричаме "ръце", той би се докоснал до най-величествените и възвишени страни на човешката природа.
към текста >>

Ако към този пръв седемчленен човек прибавим ръцете и дланите, тогава ще се окаже, че той разполага с органи, притежаващи извънредно голямо своеобразие, неподаващо се обаче на каквото и да е външно наблюдение.
Вие добре виждате, че получихме средния човек без да прибавяме останалите съставни части на човешката фигура. Този е втория седемчленен човек. И ако доловите разликата между първия и втория седемчленен човек, Вие ще откриете, че тя е огромна. Погледнем ли към първия седемчленен човек, ще видим как най-важните сетивни органи са разположени в главата. Ако към този пръв седемчленен човек прибавим ръцете и дланите, тогава ще се окаже, че той разполага с органи, притежаващи извънредно голямо своеобразие, неподаващо се обаче на каквото и да е външно наблюдение. Защото ако човек истински вникне в това, което наричаме "ръце", той би се докоснал до най-величествените и възвишени страни на човешката природа.
към текста >>

За нея те са изключително полезни и практични органи.
Говорим ли за изкуството на природата, което по такъв вълшебен начин тържествува в устройството на човека, в този храм Божи, ние сме безсилни да си представим по-вълнуващ образец на това изкуство, от чудния строеж на човешките ръце. Вземете напр. съответствуващите им органи у животните, които са близки до човека. Или ги сравнете с предните крайници на птиците, с крилете. Птицата не може да лети без крилете. За нея те са изключително полезни и практични органи. Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни. Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива. С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните. Ние твърдо можем да заявим, че от практична гледна точка, човешките ръце са нецелесъобразни; по отношение на външния свят те са във висша степен нецелесъобразни. И ако обхванем всичко, което човекът е трябвало да направи със своите ръце в хода на Земното развитие, ние трябва да кажем: Човешките ръце се оказват нещо скъпо и незаменимо, само защото е трябвало да извоюват от материята един истински и подобаващ външен израз на Духа.
към текста >>

Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни.
Вземете напр. съответствуващите им органи у животните, които са близки до човека. Или ги сравнете с предните крайници на птиците, с крилете. Птицата не може да лети без крилете. За нея те са изключително полезни и практични органи. Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни. Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива. С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните. Ние твърдо можем да заявим, че от практична гледна точка, човешките ръце са нецелесъобразни; по отношение на външния свят те са във висша степен нецелесъобразни. И ако обхванем всичко, което човекът е трябвало да направи със своите ръце в хода на Земното развитие, ние трябва да кажем: Човешките ръце се оказват нещо скъпо и незаменимо, само защото е трябвало да извоюват от материята един истински и подобаващ външен израз на Духа.
към текста >>

Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива.
съответствуващите им органи у животните, които са близки до човека. Или ги сравнете с предните крайници на птиците, с крилете. Птицата не може да лети без крилете. За нея те са изключително полезни и практични органи. Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни. Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива. С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните. Ние твърдо можем да заявим, че от практична гледна точка, човешките ръце са нецелесъобразни; по отношение на външния свят те са във висша степен нецелесъобразни. И ако обхванем всичко, което човекът е трябвало да направи със своите ръце в хода на Земното развитие, ние трябва да кажем: Човешките ръце се оказват нещо скъпо и незаменимо, само защото е трябвало да извоюват от материята един истински и подобаващ външен израз на Духа.
към текста >>

Това впрочем важи и за нашите ръце./ Замислете се също, че в определени случаи за човека би било много по-лесно да използва ръцете си не за друго, а за придвижване.
И нима в нея не се проявява най-дълбоката същност на човешкия характер? И замисляйки се върху човешката култура, представете си, че ръцете на човека биха били формирани с чисто практически цели, за катерене, плуване, изобщо за придвижване. Представете си още, че света би бил формиран така, сякаш ни освобождава от задължението да се научим да ходим. /В основата си, ние първоначално трябва да изучим съвсем нецелесъобразни движения, състоящи се в едно махаловидно придвижване на двата крака. Но човек не обръща внимание на това, че първоначално движенията на неговите крака са нецелесъобразни, за разлика от животното, което пристъпва със своите крайници така, че още от първия си ден постига една съвършена организация на движенията. Това впрочем важи и за нашите ръце./ Замислете се също, че в определени случаи за човека би било много по-лесно да използва ръцете си не за друго, а за придвижване. Но ако всичко това би било така, Вие просто трябва да премахнете цялата човешка култура. Ако ръцете биха се развили само като полезни и практични органи, нямаше да съществува и човешкото изкуство, с други думи Вие трябва да премахнете и цялото човешко изкуство.
към текста >>

Ако ръцете биха се развили само като полезни и практични органи, нямаше да съществува и човешкото изкуство, с други думи Вие трябва да премахнете и цялото човешко изкуство.
Представете си още, че света би бил формиран така, сякаш ни освобождава от задължението да се научим да ходим. /В основата си, ние първоначално трябва да изучим съвсем нецелесъобразни движения, състоящи се в едно махаловидно придвижване на двата крака. Но човек не обръща внимание на това, че първоначално движенията на неговите крака са нецелесъобразни, за разлика от животното, което пристъпва със своите крайници така, че още от първия си ден постига една съвършена организация на движенията. Това впрочем важи и за нашите ръце./ Замислете се също, че в определени случаи за човека би било много по-лесно да използва ръцете си не за друго, а за придвижване. Но ако всичко това би било така, Вие просто трябва да премахнете цялата човешка култура. Ако ръцете биха се развили само като полезни и практични органи, нямаше да съществува и човешкото изкуство, с други думи Вие трябва да премахнете и цялото човешко изкуство.
към текста >>

По силата на това, че в своя среден организъм човекът разполага с тези три члена, от една страна той е свързан със Земния процес, а от друга с развитието на Земния човек, с веригата на поколенията и с редуването на половете.
Накрая, той е свързан с външния свят и чрез размножителните органи, представители на физическия процес в човека. По силата на това, че в своя среден организъм човекът разполага с тези три члена, от една страна той е свързан със Земния процес, а от друга с развитието на Земния човек, с веригата на поколенията и с редуването на половете.
към текста >>

(Тук ние трябва да обсъждаме тези неща съвсем правилно и с най-голяма научна сериозност.) Спрямо външната природа, размножителните органи са така нагодени, че те свързват единия пол с другия пол.
А сега нататък: За всеки е ясно, че щом разглеждаме размножителните органи на човека, ние установяваме, че от една страна те са формирани отвътре, а от друга че са нагодени към условията на външния свят. (Тук ние трябва да обсъждаме тези неща съвсем правилно и с най-голяма научна сериозност.) Спрямо външната природа, размножителните органи са така нагодени, че те свързват единия пол с другия пол. Органът на мъжкия пол е организиран от "средния човек" в допълващо съответствие с размножителните органи на женския пол. И така, на трето място ние говорим за размножителните органи като за "Скорпион" и ги обозначаваме със знака.
към текста >>

Органът на мъжкия пол е организиран от "средния човек" в допълващо съответствие с размножителните органи на женския пол.
А сега нататък: За всеки е ясно, че щом разглеждаме размножителните органи на човека, ние установяваме, че от една страна те са формирани отвътре, а от друга че са нагодени към условията на външния свят. (Тук ние трябва да обсъждаме тези неща съвсем правилно и с най-голяма научна сериозност.) Спрямо външната природа, размножителните органи са така нагодени, че те свързват единия пол с другия пол. Органът на мъжкия пол е организиран от "средния човек" в допълващо съответствие с размножителните органи на женския пол. И така, на трето място ние говорим за размножителните органи като за "Скорпион" и ги обозначаваме със знака.
към текста >>

После стигаме до това, което наричаме "Везни" или "равновесното положение" на човека.
После стигаме до това, което наричаме "Везни" или "равновесното положение" на човека. Достатъчно е само да погледнем външната форма на хълбоците, т.е. областта на "Везни", за да се досетим, че тези неща спадат към т.н. "среден човек". Но замислете се, че за да се превърне в едно изправено същество, човекът трябваше да има тъкмо това равновесно положение. Сравнете само областта "Везни", каквато е тя при едно четириного животно, и ще видите огромната разлика спрямо същата област "Везни" при изправения човек.
към текста >>

Но замислете се, че за да се превърне в едно изправено същество, човекът трябваше да има тъкмо това равновесно положение.
После стигаме до това, което наричаме "Везни" или "равновесното положение" на човека. Достатъчно е само да погледнем външната форма на хълбоците, т.е. областта на "Везни", за да се досетим, че тези неща спадат към т.н. "среден човек". Но замислете се, че за да се превърне в едно изправено същество, човекът трябваше да има тъкмо това равновесно положение. Сравнете само областта "Везни", каквато е тя при едно четириного животно, и ще видите огромната разлика спрямо същата област "Везни" при изправения човек. Затова на второ място ще прибавим особеното равновесно положение като "Везни".
към текста >>

Затова на второ място ще прибавим особеното равновесно положение като "Везни".
Достатъчно е само да погледнем външната форма на хълбоците, т.е. областта на "Везни", за да се досетим, че тези неща спадат към т.н. "среден човек". Но замислете се, че за да се превърне в едно изправено същество, човекът трябваше да има тъкмо това равновесно положение. Сравнете само областта "Везни", каквато е тя при едно четириного животно, и ще видите огромната разлика спрямо същата област "Везни" при изправения човек. Затова на второ място ще прибавим особеното равновесно положение като "Везни".
към текста >>

5. равновесно положение..........Везни
5. равновесно положение..........Везни
към текста >>

2. равновесно положение..........Везни
2. равновесно положение..........Везни
към текста >>

62. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Сетивата, доколкото те ни ориентират в земния живот, са разположени предимно в главата и съдържанието на човешкото съзнание идва главно от тези сетива.
Вгледайте се още веднъж в човека, тъй както се изправя той пред Вас във всекидневния живот. Какво е необходимо, за да се прояви всекидневното съзнание? Необходимо е, щото външните впечатления да могат да действуват върху Вашите сетива. Сетивата, доколкото те ни ориентират в земния живот, са разположени предимно в главата и съдържанието на човешкото съзнание идва главно от тези сетива.
към текста >>

Ако се наблюдаваме по-точно в мига на събуждането, лесно можем да установим, че ако сме сънували огън, се пробуждаме с ускорен сърдечен пулс; по същия начин могат да се проявят в символни сънища както белодробни, стомашни заболявания, така и болестни предразположби без манифестна клинична картина.
Ако се наблюдаваме по-точно в мига на събуждането, лесно можем да установим, че ако сме сънували огън, се пробуждаме с ускорен сърдечен пулс; по същия начин могат да се проявят в символни сънища както белодробни, стомашни заболявания, така и болестни предразположби без манифестна клинична картина. Или с други думи: Човешкият мозък, и по-добре казано човешката душа, е възприемчива не само за външните впечатления, които ние имаме чрез сетивата, но също и за вътрешните телесни области на човека, с тази разлика, че в последния случай, за това, което се разиграва в средния човек, са възможни не истински, а само фантастно-символични представи.
към текста >>

Отново се получава едно раздвоение на човека, едно себеизгубване, себезаличаване.
И така, човек възприема себе си като горен човек, обаче отново измества възприетото навън. Става така, сякаш човекът излиза навън от себе си, и това, което е в него, в неговата глава, той го пренася навън. Отново се получава едно раздвоение на човека, едно себеизгубване, себезаличаване.
към текста >>

В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят.
Нека да се спрем за малко при т.н. среден човек. Вие трябва да признаете, че в този среден човек няма нищо, което да е в непосредствена връзка с външния свят. В главата са разположени очите и другите сетивни органи, които са пряко насочени към външния свят. Понеже тактичното чувство е "разлято" по цялата кожа, средния човек също има възможност да влезе в отношение с външния свят. Обаче това възприятие на външния свят, което се осъществява от средния човек, е твърде ограничено и нищожно в сравнение с познанието, което се осигурява от "човекът-глава". То няма почти никаква стойност; единствено топлината, която действува в средния човек, моделира неговата вътрешна самооценка. И така, в лицето на средния човек, ние имаме едно затворено в себе си същество, чиито вътрешни процеси са от изключителна важност за него, но не и за отношението на човека към външния свят.
към текста >>

Ако не би могъл да разполага със Земния въздух, този среден човек също нямаше да може да съществува в сегашния си вид.
Всичко това идва от там, че този среден човек все пак е пригоден към Земните отношения. Той трябва да диша Земния въздух, да усвоява тези хранителни вещества, които му предлага Земята. И в този смисъл средният човек и Земята си принадлежат взаимно. Ако необходимите за живота на средния човек елементи и вещества не се съдържаха в Земната природа, този среден човек нямаше да може да съществува. Ако не би могъл да разполага със Земния въздух, този среден човек също нямаше да може да съществува в сегашния си вид. Така, че трябва да кажем: този среден човек е нещо, което ние по необходимост трябва да прибавим към нашето Земно битие, към това, което Земята може да даде на човека.
към текста >>

На тези хора, които бяха предразположени да ценят своето добро самочувствие и здраве като едно истинско земно щастие, т.е.
И според нагласата на една или друга част от хората, при които окултните кандидати отиваха като основатели на религии, те можеха да проповядват едни или други истини. На тези хора, които бяха предразположени да ценят своето добро самочувствие и здраве като едно истинско земно щастие, т.е. на хората, които изграждаха основното си настроение чрез телесното здраве на средния човек, окултните кандидати в качеството си на основатели на религии можеха да кажат: "Това, което гради вашето здраве, идва от Слънчевото Същество." И тогава под влиянието на окултните кандидати, тези хора ставаха привърженици на някаква Слънчева религия. Вие сами бихте могли да се убедите: Навсякъде по Земята, където хората бяха устроени по такъв начин, че да дават предпочитание на това, което осигурява доброто им здраве, навсякъде там възникваха Слънчеви религии.
към текста >>

И тогава тези окултни посветени се обръщаха към хората, в които доминираше средният човек, отклоняваха ги от простото им благоразположение, от телесното здраве и ги насочваха към молитвената съсредоточеност.
Когато официалната материалистична наука говори, че тази или онази част от хората са станали поклонници на Слънцето всичко това е чисто фантазьорство. И ние изобщо не трябва да вярваме на днешните материалистично настроени хора, когато те упрекват теософите във склонност към фантазиране, а приписват реализъм и прозорливост единствено на себе си. Когато материализмът стига до там, да твърди, че определени хора изведнъж са станали поклонници на Слънцето, то несъмнено фантастната склонност е негова, а не на теософията. Да, така си фантазира материалистичната наука и си представя, че при едни или други обстоятелства, хората са деградирали до там, че да се молят на Слънцето. А в действителност окултните кандидати бяха тези посветени, които отиваха напълно съзнателно при определени племена и народи, и то след като предварително знаеха: тук ние имаме работа с такива хора, които зачитат куража, непоколебимата твърдост и смелостта качества, свързани със средния човек; и ние трябва да научим тези хора, че в свръхсетивния свят много ясно може да се установи, как този среден човек е една пряка последица от действието на Слънцето. И тогава тези окултни посветени се обръщаха към хората, в които доминираше средният човек, отклоняваха ги от простото им благоразположение, от телесното здраве и ги насочваха към молитвената съсредоточеност. Те тласнаха тези хора към обожествяване на Слънцето.
към текста >>

Ако вие искате да получите една представа за това как стоят нещата защото сами не сте в състояние да проникнете в свръхсетивните светове (естествено, изразите на тогавашните окултисти са били съвсем други), трябва да знаете, че в мислите и представите имате само външния отблясък на една молитвена съсредоточеност, която бди сама в нощта под блясъка на звездното небе."
Обаче в случаите, когато по Земята се събираха хора без изявени интереси към средния човек, т.е. когато те бяха склонни да развиват по-скоро своите мисли и представи, изобщо живота на горния човек, тогава в съображение идваше нещо съвсем друго. В съображение идваше обстоятелството, че тези окултисти които действуваха в света като основатели на религии се обръщаха към хората и им казваха: "Същността на вашите мисли и представи не се намира на този свят. Ако вие искате да получите една представа за това как стоят нещата защото сами не сте в състояние да проникнете в свръхсетивните светове (естествено, изразите на тогавашните окултисти са били съвсем други), трябва да знаете, че в мислите и представите имате само външния отблясък на една молитвена съсредоточеност, която бди сама в нощта под блясъка на звездното небе."
към текста >>

Ако се пренесем в древните епохи, ние ще открием много народи това знаете от други теософски лекции които по отношение на съзнанието възприемаха, така да се каже, междинно състояние, запазвайки по този начин едно древно ясновиждане; народи, които живееха не само в денонощния ритъм на съзнание и безсъзнание, а в едно смътно ясновиждащо съзнание, в едно полусъзнание, обединяващо в себе си светлината на деня и нощния мрак.
Обаче съществуваха и други народи. Съществуваха народи, при които нещата не бяха толкова крайни: Дневно съзнание нощно съзнание, или по друг начин казано: съзнание безсъзнание. Ако се пренесем в древните епохи, ние ще открием много народи това знаете от други теософски лекции които по отношение на съзнанието възприемаха, така да се каже, междинно състояние, запазвайки по този начин едно древно ясновиждане; народи, които живееха не само в денонощния ритъм на съзнание и безсъзнание, а в едно смътно ясновиждащо съзнание, в едно полусъзнание, обединяващо в себе си светлината на деня и нощния мрак.
към текста >>

При обикновения и нормален земен живот е така, че външните сетивни впечатления действуват върху мозъка и той отразява получените образи, благодарение на това, че им противопоставя своята собствена организация.
Ако Вие искате да си изградите една представа за това, което се извършваше при един такъв човек, тогава поставете образа на средния човек в параметрите на мозъка. При обикновения и нормален земен живот е така, че външните сетивни впечатления действуват върху мозъка и той отразява получените образи, благодарение на това, че им противопоставя своята собствена организация. Така възниква и представата за външния свят като един отразен от мозъка образ. Именно това са представите за външния свят. Те са образи, отразени от мозъка. Когато Вие наблюдавате външния свят, сетивните впечатления се вмъкват през окото и се отправят към определен участък на мозъка. Обстоятелството, че там те биват уловени, а после и отразени, позволява именно възникването на една представа.
към текста >>

63. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

В това, че човек може да тръгне от вътрешните душевни изживявания се съдържа нещо полезно, бих искал да кажа нещо по-удобно.
Обаче от другата страна възниква една нова трудност. Ако окултният кандидат тръгне от своите вътрешни душевни изживявания и в хода на окултното си развитие открие достъп в духовния свят, тогава впечатленията от духовния свят продължават значително по-дълго време. Или с други думи: Ако някой тръгва от вътрешните душевни изживявания, стига до прага и прекрачва в духовния свят, той може да го съзерцава достатъчно дълго време. В това, че човек може да тръгне от вътрешните душевни изживявания се съдържа нещо полезно, бих искал да кажа нещо по-удобно. Но то има и своите отрицателни страни. То не може да гарантира една точна преценка, едно точно идентифициране на Луциферическите и Ариманически влияния. И всъщност може да се каже, скъпи теософски приятели, че когато тръгват от вътрешните си душевни изживявания, хората забелязват Луцифер и дявола най-слабо, най-смътно.
към текста >>

Но позволете ми сега, да опиша събитията в тези случаи, когато за да проникне в свръхсетивния свят, окултният кандидат използва именно човешката фигура.
Но позволете ми сега, да опиша събитията в тези случаи, когато за да проникне в свръхсетивния свят, окултният кандидат използва именно човешката фигура. Аз не зная дали някой от Вас не е направил сам това изненадващо откритие, което всъщност е нещо обикновено и ежедневно: Ако човек отправи поглед към един светъл предмет, този предмет сякаш се отпечатва в окото и продължава да е там, дори и след като окото е затворено. За тези "послеобрази" разказва и Гьоте в своето учение за светлината. Ако вечер легнете в леглото и някой угаси електрическата лампа, Вие ще продължите да имате още известно време нейния образ, като един вид "ехо" пред себе си. За повечето хора, които възприемат подобни "послеобрази", външното впечатление е напълно отзвучало. И в този случай Вие ще трябва да съживите онези движения и вибрации, които са били предизвикани от външното впечатление.
към текста >>

В този случай окултният кандидат е използвал външните очертания на човешката фигура като отправна точка за своите имагинации.
След като окултният кандидат си изгради верен образ за човешката фигура, той трябва така да я извика пред своя поглед, че да я превърне в една пулсираща и жива имагинация. По какъв начин и с помощта на какви сетива ще фиксира човешката фигура, това не е съществено. Става дума за това, че той изобщо се заема с човешката фигура, че благодарение на нея стига до една пулсираща и жива имагинация. В този случай окултният кандидат е използвал външните очертания на човешката фигура като отправна точка за своите имагинации. Но съществува и друга възможност за отправна точка да се вземе вътрешното, телесно себеусещане.
към текста >>

ако аналогично на посочения пример, той визира физическата човешка фигура и получи след това съответния "послеобраз"), тогава този човек е достигнал не до един "послеобраз" от физическо естество, а е изживял този образ в процесите на етерното тяло.
И ако окултният кандидат успее да долови един макар и бързопреходен "послеобраз" на човешката фигура (т.е. ако аналогично на посочения пример, той визира физическата човешка фигура и получи след това съответния "послеобраз"), тогава този човек е достигнал не до един "послеобраз" от физическо естество, а е изживял този образ в процесите на етерното тяло.
към текста >>

Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец.
Когато човек отправи поглед към горния човек, за да види себе си, той открива, че този горен човек е различен за отделните хора, че той не е еднакъв за всички. Да, човек открива един малко или много променлив, подвижен образ, който все пак дава известна представа за изживяванията му в този забележителен момент. Човекът не притежава вече никакво човешко лице, той е по-скоро подобен на бик или на лъв. Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец. Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено, превъзмогнато. И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел".
към текста >>

И когато хората имат за отправна точка човешката фигура, възниква точно това неудобство, че те, хората, не разполагат с достатъчно духовно присъствие, с достатъчно духовна реалност, за да вникнат правилно в смъртта и в Луцифер; за да обърнат непомрачения си духовен поглед навътре в себе си.
Знаете ли, всичко, което аз сега Ви описвам, всичко, за което Ви говоря, създава едно извънредно подвижно и променливо впечатление. В този смисъл, за да обхванем и съзерцаваме едно впечатление, наложително е да задържим около себе си определено духовно присъствие. В противен случай впечатлението бързо отлита. И когато хората имат за отправна точка човешката фигура, възниква точно това неудобство, че те, хората, не разполагат с достатъчно духовно присъствие, с достатъчно духовна реалност, за да вникнат правилно в смъртта и в Луцифер; за да обърнат непомрачения си духовен поглед навътре в себе си. В това, което човек сега вижда, няма никаква утеха, никаква надежда. Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
към текста >>

Правилното разрешение на този въпрос изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление.
Впечатлението от тези неща, скъпи приятели, е наистина безутешно. Това е преди всичко страшно и чудовищно впечатление. Към него се прибавя и обстоятелството, според което същинската задача на окултните учители се състоеше в това, да предупреждават хората, ако те изобщо стигаха до свръхсетивни впечатления, че на тези първи впечатления независимо дали те са мъчителни или ощастливяващи никога не трябва да се гледа като на нещо решително и меродавно. Правилното разрешение на този въпрос изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление. За да стига все отново и отново до подобни впечатления, човек се нуждае от цялата си смелост и от пределната мобилизация на своите сили.
към текста >>

случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва великото си учение, едва след като под дървото на Боди, получи знак и просветление от духовния свят.
Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни. Аз Ви моля само да сравните това, което ни предлага официалната история на по-късните религии, със самите християнски първоизточници. Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата интуиция. Ако се обърнете към предхристиянските основатели на религии и към тяхната мъдрост, какъвто е напр. случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва великото си учение, едва след като под дървото на Боди, получи знак и просветление от духовния свят. Да, ако искате да обхванете учението на Буда, Вие ще трябва да се съобразите и с неговото свръхсетивно просветление.
към текста >>

Всички следващи сцени, всичко, което Евангелията докладват, не съдържа вече каквато и да е подробност, позволяваща сравнение между жизнените пътища на Христос и другите посветени, доколкото в хода на техния живот се полагат усилия за проникване в духовния свят.
От тази история Вие узнавате, че в началото това изкушение не представлява никакво изкушение за Него. Прочетете отново съответния текст и ще видите по какъв неповторим начин се изнася тази истина в Евангелията: Истината, че и Христос трябваше да мине през определени изпитания, както и другите велики религиозни учители. В началото Той търси подкрепата на Своя Бог и успява да се противопостави на изкушението: "Махни се, Сатана! защото е писано: На Господа твоя Бог да се кланяш и само нему да служиш". А след това Луцифер не е вече в състояние да изкушава Христос и се оттегля. Всички следващи сцени, всичко, което Евангелията докладват, не съдържа вече каквато и да е подробност, позволяваща сравнение между жизнените пътища на Христос и другите посветени, доколкото в хода на техния живот се полагат усилия за проникване в духовния свят.
към текста >>

Запомнете добре и важното указание, че голямата помощ, която нашата епоха може да получи за опазване то и утвърждаването на идеята за Азът е тъкмо тази: по време на земния си живот, човек да се свърже с Христовия Импулс.
Запомнете добре и важното указание, че голямата помощ, която нашата епоха може да получи за опазване то и утвърждаването на идеята за Азът е тъкмо тази: по време на земния си живот, човек да се свърже с Христовия Импулс.
към текста >>

64. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята.
Вчера ние говорихме за срещата на окултния кандидат с Луцифер и със смъртта, и за това, че ако човек иска да излезе по един правилен и духовносъответствуващ начин от тази безутешна ситуация, той трябва да пренесе спомена за Азът, или мисълта за Азът от обикновения Земен свят в духовния свят. Ние видях ме още, че днешният човек може да разчита на помощ само доколкото той е успял да се свърже през земния си живот с Христовият Импулс. Ние обърнахме внимание и върху тази особеност на Христовият Импулс, че Съществото, което наричаме Христос, се различава съществено от всички други основатели на религии; че за Него не можем да говорим като за една личност, минала през посвещение в своя земен живот, защото в действителност през трите си земни години Христовото Същество вече беше донесло със себе си и разполагаше напълно с небесните космически сили, които участвуваха в сътворението и еволюцията на Човека и Земята. Когато Христовото Същество стана човек, то вече беше готово за една голяма жертва, защото за Христовото Същество това наистина беше една голяма жертва: А именно решението да слезе и се ограничи в тесните рамки на човешкото тяло, вплитайки по този начин в божествения план специфично човешки качества и сили.
към текста >>

Специално при Буда, Вие трябва да се спрете на озарението, което на 29 годишна възраст той получи под дървото Боди.
Виждате ли, тук е вложена цялата изключителност на Христовото Събитие. Опитайте се да разберете с обикновените сили на душата който и да е друг основател на религия аз казвам да го разберете, а не да му повярвате и Вие ще потвърдите, че преди всичко опираме до степента на неговото посвещение. Това се отнася и за Буда, и за всички големи религиозни водачи. Специално при Буда, Вие трябва да се спрете на озарението, което на 29 годишна възраст той получи под дървото Боди. И ако се издигнете до това разбиране, ако поне малко напрегнете своя интелект, Вие ще проумеете една разтърсваща истина: методите на посвещението са задължителни не само за великите основатели на религии, но също и за самите евангелисти, за самия Павел.
към текста >>

Средните фази съответствуват на това положение, при което върху средния човек действува както нарастващата, така и намаляващата Луна.
А сега аз мисля, че ако човек вникне в дълбокото значение на празника "Новолуние", каквото то имаше за древния еврейски ритуал, той трябва да приеме моите думи без никакво съмнение. Ако Вие се потопите в празника "Новолуние" и в настроенията, които то будеше в Стария Завет, тогава ще сте в състояние да приемете моите думи и да си изградите истинско разбиране за тези неща. Средните фази съответствуват на това положение, при което върху средния човек действува както нарастващата, така и намаляващата Луна. И ако Вие нагледно си представите, че както Луната т.е. нейният Дух Яхве или Йехова действува върху целия троен човек, така и Слънцето действува върху целия човек, и все пак предимно върху средния човек, тогава пред Вас ще застанат две космически сили, които заливат човека по един целесъобразен и закономерен начин.
към текста >>

И духовните сили, които човекът носи в себе си, се появяват тъкмо според начина, по който тези небесни тела са взаимно разположени и изграждат пространствените си отношения, тъй че едното тяло идва в опозиция спрямо другото и го отблъсква, или пък според това, че те взаимно се потенцират или отслабват.
Великият Слънчев Дух действува върху човека в съзвучие с Лунния Дух, в съзвучие с Яхве или Йехова; също и Луцифер действува в човешката природа заедно с Духа на Слънцето и Духа на Луната. И ако иска ме да изобразим графично това взаимодействие, най-добре ще постъпим ако издирим констелациите на физическото Слънце, на физическата Луна и Венера. И духовните сили, които човекът носи в себе си, се появяват тъкмо според начина, по който тези небесни тела са взаимно разположени и изграждат пространствените си отношения, тъй че едното тяло идва в опозиция спрямо другото и го отблъсква, или пък според това, че те взаимно се потенцират или отслабват. Човекът може да разгърне своята истинска Слънчева активност, само ако Лунните или Венерени сили не създават определени препятствия. Възможно е още чрез силите на главата! човек да помрачи своето Слънце, т.е. силите, които са в средния човек и сърцето, но това помрачение може да настъпи и чрез Луцифер, чрез Венера. Както Вие знаете, по отношение на Слънцето, съществуват и т.н.
към текста >>

Аз не се спирам на този момент, за да говоря подробно за астрологията за тази цел не разполагаме с достатъчно време а само за да посоча къде лежи нейния принцип.
Сега впрочем Вие забелязвате, къде точно лежи принципът, същността на астрологията. Аз не се спирам на този момент, за да говоря подробно за астрологията за тази цел не разполагаме с достатъчно време а само за да посоча къде лежи нейния принцип. Този принцип може да бъде формулиран само с няколко думи. Вие виждате, че такъв какъвто е застанал пред нас в своята троична седемчленна фигура човекът е вече в определени отношения с духовните сили, които от своя страна пък съответствуват на необятните космически пространства. Така както действуващите в средния човек сили, съответствуват на Слънчевия дух, както Лунните сили съответствуват на човекът-глава и както силите, които се разпределят по целия човек, съответствуват най-вече на третия човек, по същия начин и частите на човешката фигура съответствуват на неподвижните звезди, чиито знаци са застъпени Вие добре помните дори в телесното устройство на човека. Така човекът застава пред нас напълно готов, напълно завършен.
към текста >>

По отношение на "кръвта", съответното движение израства в органите, които ние още от преди свикнахме да отнасяме към средния човек, и особено в онзи орган, който е така да се каже същинското "бойно поле" на Слънчевия Дух.
По отношение на "кръвта", съответното движение израства в органите, които ние още от преди свикнахме да отнасяме към средния човек, и особено в онзи орган, който е така да се каже същинското "бойно поле" на Слънчевия Дух. Но ние трябва да свържем движението №4, което има своя център в средния човек, с най-важните сили на този среден човек, т.е. да свържем "движението, осъществяващо кръвта" със знака на Слънцето. Тук нещата се отнасят най-вече до подвижната сила на Слънчевия Дух. Защото като неподвижна звезда, Слънцето действува върху целия среден човек, но върху движението, което зависи предимно от средния човек, върху "движението, осъществяващо кръвта", Слънцето действува като една друга планета. И в случай, че аз употребя знаците, с които си служат днешните астрономи за целите на този лекционен курс не се налага да прибягваме до старата терминология, която беше променена от Кеплер1 тогава движението №5 ще означим с Меркурий, движението №6 с Венера, движението №7 с Луна "Движението, осъществяващо размножението" е локализирано в долния човек, и то всъщност е нещо, което съвпада с влиянията на Лунния Дух, който чрез тези части на човешката фигура нахлува в долния човек и причинява своеобразната вътрешна подвижност на долния човек.
към текста >>

И сега: ако окултният кандидат положи усилия и започне да разграничава в себе си тази вътрешна подвижност, той ще бъде в състояние да направи и следващата крачка в посвещението.
Ето как по отношение на човешката фигура, ние изградихме един троен седемчленен човек, и по отношение на вътрешните тенденции и движения на човека направихме същото: Изградихме още един седемчленен човек. И сега: ако окултният кандидат положи усилия и започне да разграничава в себе си тази вътрешна подвижност, той ще бъде в състояние да направи и следващата крачка в посвещението.
към текста >>

дали по отношение на Земята сме в хоризонтално или изправено положение.
Вие разбирате, скъпи приятели, че това е много по-трудно, защото външната човешка фигура е постоянно пред нашия поглед, а вътрешната подвижност изисква постоянни усилия, постоянна концентрация. Ние трябва да се научим да разграничаваме движението, осъществяващо изправения стоеж, да го изживяваме вътрешно, да чувствуваме "мисловното" движение, да чувствуваме "говорното" движение което е най-лесно да чувствуваме движението, осъществяващо кръвта, да чувствуваме то също не е трудно -" дихателното" движение; и накрая да чувствуваме това, което обикновено имаме като един последен резултат, напр. дали по отношение на Земята сме в хоризонтално или изправено положение.
към текста >>

Окултният кандидат узнава също, че всички тези Духове работят съвместно, че тяхното "бойно поле" е тъкмо в човека, че всяко едно движение се отразява на другото, че Духът на Сатурн действува предимно върху изправения стоеж, но че той косвено влияе и на всички останали движения.
И ако сега окултният кандидат, както вече беше описано, успее да се отдели, да се откъсне от своя вътрешен и подвижен човек, тогава пред него застават седем образа. Той се запознава с тези седем духовни Същества и съвсем ясно разбира, че те се отнасят към неговите вътрешни движения, точно както Слънцето, Луната и Венера се отнасят към това, което ние обсъждаме вчера и днес. Тогава човек разбира, че той е израснал над нашата планетарна система, че е надхвърлил тази планетарна система, че физическите планетарни тела се управляват от планетарните духовни сили, и че "движението, осъществяващо изправения стоеж" у човека може да се реализира само чрез Духа на Сатурн, чрез Духа, който има своята арена на действие именно в Сатурн, както и Луцифер я има в лицето на Венера. И тогава вече окултният кандидат научава, че неговото "мисловно" движение зависи от регента и ръководния Дух на Юпитер, че "говорното" движение зависи от ръководния Дух на Марс, че движението, осъществяващо "кръвта" зависи от ръководния Дух на Слънцето, че "дихателното" движение е свързано с ръководния Дух на Меркурий, "движението, осъществяващо жлезите" с ръководния Дух на Венера, и накрая, всичко което е "размножение" с ръководния Дух на Луната. Окултният кандидат узнава също, че всички тези Духове работят съвместно, че тяхното "бойно поле" е тъкмо в човека, че всяко едно движение се отразява на другото, че Духът на Сатурн действува предимно върху изправения стоеж, но че той косвено влияе и на всички останали движения. Една изключителна ситуация възниква напр. тогава, когато този Сатурнов Дух разгърне силите си в зоната на Овен и Телец. И сега, след като знаем връзките между вътрешните движения на човека и ръководните планетарни Духове, ние лесно стигаме до убеждението, че принципът на истинската астрология е вложен в това, което ние се научихме да разпознаваме като елементи и съставни части на отделните вътрешни движения у човека. И ако Вие знаете това, за което сега става дума, ще сте наясно, че тук е вложен принципът на истинската астрология, която извира не от друго, а от многозначителния факт, че човекът е извлечен от Космоса и че представлява един екстракт от целия Космос.
към текста >>

Първият път при прекрачването на прага Луцифер се опита да внуши на човека: "От Боговете ти получи едно немощно и тленно тяло, от мен обаче, ти получи безсмъртието." И ако в този миг окултният кандидат се огледа наоколо, той ще види онзи звяр, за който стана дума вчера.
Окултният кандидат застава наистина пред нещо забележително. Когато той направи първата стъпка в посвещението, се сблъсква с Луцифер и ние помним, че тази среща носеше белезите на нещо противно и отблъскващо. Сега, когато окултният кандидат се доближава към Духа на Венера, той отново се среща с Луцифер. Но сега Луцифер се представя под съвсем друг образ. Наистина ние знаем, че той е същото, предишното Същество, но все пак то се явява пред нас в два различни образа. Първият път при прекрачването на прага Луцифер се опита да внуши на човека: "От Боговете ти получи едно немощно и тленно тяло, от мен обаче, ти получи безсмъртието." И ако в този миг окултният кандидат се огледа наоколо, той ще види онзи звяр, за който стана дума вчера. Този зловещ образ ние наричаме "Пазачът на прага".
към текста >>

И за да се доближим още повече до тях, ние трябва да положим извънредно големи усилия.
Изобщо, за да се ориентира в сферите на окултизма, ученикът може да избере съвсем различни помощни средства от арсенала на окултните познания. С това, че разпознаваме споменатите седем братя, седемте планетарни Духове, ние все още не знаем достатъчно; защото тези седем братя могат и да са различни по между си, така че да не сме в състояние да се ориентираме нито за миг, тъй като различията остават скрити за нас. И за да се доближим още повече до тях, ние трябва да положим извънредно големи усилия. Но сега аз бих желал да Ви дам едно описание, и ако го сравните най-добросъвестно с това, което твърдят екзотеричните митове, Вие ще го намерите за оправдано и разумно, колкото и странно да е то; и Вие ще го намерите за оправдано и разумно, именно защото е извлечено от окултното изследване. Ако сравните за момент религиозните и историческите източници, разумът неизбежно ще потвърди: Да, аз съм напълно задоволен. И колкото повече напредвате с Вашия разум в това, което аз предлагам като резултати от окултното изследване, толкова повече ще сте в състояние да казвате: "Да, така е".
към текста >>

Но за да се впуснем в изучаването на седемте планетарни Духове и техните царства, ние трябва да разполагаме с една отправна точка.
Но за да се впуснем в изучаването на седемте планетарни Духове и техните царства, ние трябва да разполагаме с една отправна точка. По този начин обаче ние бихме се доближили само до най-висшите ръководни Духове и техните планети. Това не е достатъчно, ние не трябва да спираме до тук. Доколкото окултното изследване позволява, ние трябва да проникваме още по-дълбоко в тези сфери, и точно тогава, на окултният кандидат се предоставя една нова възможност. Според съвета на един опитен окултист, той може да пристъпи към своята задача, като се залови да проучи един такъв живот, като този на Буда.
към текста >>

Не веднъж съм описвал историята на двете деца Исус, според както тя е загатната в Евангелията на Матей и Лука, и винаги съм подчертавал, че при раждането на Лукановото дете Исус, Буда успя да вложи в астралното тяло на този Исус астралните сили, с които той разполагаше в духовния свят.
Тази предпоставка е изключително важна. Ние трябва да сме напълно убедени, че след като се издигна от Бодисатва до Буда, тази индивидуалност претърпя такова развитие и се обви в такова космическо достойнство, че нямаше повече нужда да се инкарнира в земно човешко тяло. За тези, които са отдадени на това сложно проучване, аз бих желал да посоча единствения пункт, където все още може да бъде доловено нещо от развитието на Буда. Не веднъж съм описвал историята на двете деца Исус, според както тя е загатната в Евангелията на Матей и Лука, и винаги съм подчертавал, че при раждането на Лукановото дете Исус, Буда успя да вложи в астралното тяло на този Исус астралните сили, с които той разполагаше в духовния свят. Да, ако ние искаме да говорим днес за Буда, трябва да говорим именно по този начин.
към текста >>

През първата част Буда действуваше на Земните хора, като им даде всичко, което трябваше да получат от един Буда и всичко, което вече им беше давал като един Бодисатва.
Когато разглеждаме живота на Буда, той се разделя пред нас, общо взето, на две части. През първата част Буда действуваше на Земните хора, като им даде всичко, което трябваше да получат от един Буда и всичко, което вече им беше давал като един Бодисатва. През втората част, Буда действува извън Земята; там той овладява такива висши сили, спрямо които цялата Земна история и цялото Земно битие бяха само една подготовка, едно предусловие. Да, Буда израсна до една висша спасителна сила. И ако ние можем да сравним за самите чувства на Марсовите човеци към делото на Буда, стига да е възможно, ние ще говорим по-нататък Марсовото дело на Буда с подобното нему дело на Христос Исус върху Земята при Мистерията на Голгота, бихме установили една съществена разлика, но тя трябва да съществува, защото има една разлика между Земните и Марсовите човеци.
към текста >>

65. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

получава се абсолютно същият образ, какъвто Евангелията представят под формата на "изкушението в пустинята".
И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос. С други думи съвсем независимо от какъвто и да е спомен за сетивния живот в нашето съзнание възниква един вътрешен образ. Да се говори при това за илюзии и халюцинации, би било чисто безумие, защото човек може да е лишен от зрение, слух, обоняние и т.н., и въпреки всичко, на тази степен от посвещението той може да стигне до тези опитности, за които става дума сега. Да, Христос измества смъртта и застава на нейното място. Представете си нещата нагледно: пред Вас застава Христос, и до него Луцифер; т.е. получава се абсолютно същият образ, какъвто Евангелията представят под формата на "изкушението в пустинята".
към текста >>

А сега Вие получавате представа за "съзнанието без външен обект", за съзнанието, което черпи образи и съдържания от самото себе си.
И това е последният спомен, последната реминисценция от Земния свят, която остава след като Вие сте прекрачили в свръхсетивния свят. Когато този образ на изкушението Христово и на победената смърт се изправи пред окултиста, външният свят е всъщност напълно изключен. А как стоят нещата с човешкото съзнание? Много просто: в сила е съзнанието без какъвто и да е външен обект. Аз вече описах какво представлява неизявената светлина и неизговореното слово. А сега Вие получавате представа за "съзнанието без външен обект", за съзнанието, което черпи образи и съдържания от самото себе си. И веднага след това нашето проучване ни отвежда вече към чудно то и все пак истинско съобщение за Буда. Обстоятелството, че вчера Ви запознах с вътрешните тенденции и движения на човека, далеч не беше случайно. То имаше за цел да онагледи реалните възможности на окултния кандидат за навлизането в една нова степен от посвещението.
към текста >>

Когато илюстрирам едно изживяване, каквото бихме могли да получим чрез това първо висше съзнание, когато го подкрепям с особени и конкретни примери, това има своя дълбок смисъл.
Но аз бих желал да обърна вниманието Ви и върху нещо друго. Когато илюстрирам едно изживяване, каквото бихме могли да получим чрез това първо висше съзнание, когато го подкрепям с особени и конкретни примери, това има своя дълбок смисъл. Историята с изкушението не беше спомената случайно. И когато насочим това първо свръхсетивно съзнание към Старата Луна, ние ставаме свидетели на едно повторение на историята за изкушението, повторение, което става заради човека, в името на човека. В действителност, това е станало твърде отдавна. Защото, виждате ли, окултистът научава тъкмо това, че Христос е извоювал победа над Луцифер още на Старата Луна, и че описаната в Евангелията сцена е втора, тя е само едно повторение. И всичко това идва от обстоятелството Вие трябва да считате за нещо най-естествено, че и Христос подлежи на развитие от обстоятелството, че на Старата Луна, макар и на по-ниска степен от своето развитие, Христос вече е отблъснал Луцифер.
към текста >>

Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина.
Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина. Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие.
към текста >>

Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер.
Така застават те пред нас в своята противоположност: Христос който привлича и приема в себе си мировото Слово, и гордият Луцифер, Духът на Венера, който отблъсква мировото Слово и който иска да основе, изгради и обясни всичко единствено чрез своята светлина. Цялото по-късно развитие тръгва от състоянието, в което тогава се намираха Луцифер и Христос. Защото последиците от това бяха тези, че Христовото Същество прие и съхрани в себе си всеобхватното мирово Слово и великите мирови тайни, а поради своята гордост и светлина, Луцифер изгуби своето царство, царството на Венера. Поради причини, които за сега са твърде далеч от нас, другите планетарни Духове също изгубиха или съществено промениха своя облик, своите сили. Но нашите намерения са по-други, за нас нещата опират най-вече до противоположността между Христос и Луцифер. В хода на времето ставаше така, че Луцифер все повече и повече губеше своята власт, а царството на Венера въпреки светлината на своя детрониран владетел пропадаше все по-надолу, докато вече като планетата Венера то прие едно низходящо развитие. Обаче мировото Слово, което беше прието от Христос по време на Старото Слънце, показа това свойство, че възпламени нова светлина в душата, която го прие, така че през епохата на Старото Слънце в Христос! мировото Слово стана светлина, а планетата, чиито повелител беше Христос, се разви и превърна в могъщ център на цялата планетарна система, в Слънце, и другите планети изпаднаха в зависимост и подчинение пред Слънцето и неговия духовен повелител.
към текста >>

Ние бихме могли да посочим и други наименования за опитностите, които човек получава в хода на своето окултно развитие.
Да, тези процеси също са достъпни за човека и до определена степен той може да вниква в тях и да ги разбира. Той трябва да се стреми към това разбиране и да помни, че т.н. от нас различни "състояния на съзнанието" са всъщност не друго, а раз лични светове. Ние сме свикнали да наричаме тези различни състояния на съзнанието и с други имена: Това, което обхващаме с физическото съзнание физически план; това, което обхващаме с 1-то свръхсетивно съзнание астрален план; това, което обхващаме с 2-то свръхсетивно съзнание низш Девакан или ментален план; това, което обхващаме с 3-то свръхсетивно съзнание висш Девакан или висш ментален план. След всичко това, по-нагоре биха се открили светът Буди и накрая Нирвана. Ние бихме могли да посочим и други наименования за опитностите, които човек получава в хода на своето окултно развитие. Дори те могат да се окажат много по-достъпни за човека от различните т.н. от нас "състояния на съзнанието". Но човекът притежава един активен принцип, чрез който доколкото принадлежи към тези "различни съзнания" и "светове" той постоянно действува вътре в самите тях; така че все някога окултното човешко познание стига до теософската гледна точка.
към текста >>

Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено.
С други думи: Христос е Духът на Слънцето, ние го имаме преди още Мистерията на Голгота да беше станала на Земята; ние го търсим и откриваме в Слънцето, в древната слънчева религия на Заратустра3. И земният живот на Буда премина по времето, когато Христос действуваше като господар и повелител в сферата на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс. Но за да обясним всичко, ние трябва да се обърнем към предишните инкарнации на Буда. Знаем, че по-рано Буда беше Бодисатва и в продължение на дълго време той действуваше на Земята като Бодисатва. Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено. Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в мировото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф). Някога наистина имаше такова състояние; при което Земята беше съединена със Слънцето. Но после те се разделиха и Вие знаете, че когато по-късно настъпи отделянето и на Луната, тогава Земята беше, така да се каже, подсилена от другите планети. Припомнете си и онзи момент, когато Слънцето се отдели от Земята. Астрономически погледнато, тогава вътре в Слънцето се намираха все още и двете планети Венера и Меркурий.
към текста >>

Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители.
Ето колко дълбоко беше подготвена в духовния Космос забележителната мисия на Буда, която той трябваше да извърши по поръчение на Христос. Буда беше изпратен първо при човеците на Венера моля Ви да сравните тези мои думи с лекциите ми в Хелзинки - Буда беше изпратен първо на Венера, после на Земята, и тогава чак пое обратния път към Марсовите човеци, за да продължи да действува там, на Марс. А на Марс нещата изглеждат така, че онези човеци, които останаха там, се оказаха в една голяма опасност, подобна на тази опасност за Земните хора, от която ги спаси Христос. Да, Марсовите човеци се намират в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да изживеят една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат". Самата природа на Марсовите човеци изживява себе си по такъв начин, че на Марс постоянно се водят ужасяващи битки и стълкновения. Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители. Марсовите човеци са лудо привързани към своя Марс, там космополитите са съвсем малко. Там всичко произлиза от едно силно астрално тяло, което е недокоснато от смекчаващите въздействия на Азът затова на Марс има или поне имаше такива ужасяващи битки и стълкновения. Марс представлява един вид превъплъщение на Луната, само че там силите на астралното тяло не са укротени и смекчени от Азът; Марсовите хора изпитват под чертана радост от стълкновения и колизии, впускат се в битките с лудо опиянение. И по-сетне, когато гърците направиха Марс бог на войната, те показаха изключително вярно усещане за нещата. Когато човек открие, че там наистина се водят ужасяващи и кошмарни битки а това личи и от много митове и легенди той изпада в голямо удивление.
към текста >>

Марсовите човеци са лудо привързани към своя Марс, там космополитите са съвсем малко.
Буда беше изпратен първо при човеците на Венера моля Ви да сравните тези мои думи с лекциите ми в Хелзинки - Буда беше изпратен първо на Венера, после на Земята, и тогава чак пое обратния път към Марсовите човеци, за да продължи да действува там, на Марс. А на Марс нещата изглеждат така, че онези човеци, които останаха там, се оказаха в една голяма опасност, подобна на тази опасност за Земните хора, от която ги спаси Христос. Да, Марсовите човеци се намират в една голяма опасност: Поради отсъствието на един развит Аз в тяхното астрално тяло, а оттам и в тяхното етерно тяло, те трябваше да изживеят една кошмарна загуба на сили, те трябваше, така да се каже, да "пресъхнат". Самата природа на Марсовите човеци изживява себе си по такъв начин, че на Марс постоянно се водят ужасяващи битки и стълкновения. Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители. Марсовите човеци са лудо привързани към своя Марс, там космополитите са съвсем малко. Там всичко произлиза от едно силно астрално тяло, което е недокоснато от смекчаващите въздействия на Азът затова на Марс има или поне имаше такива ужасяващи битки и стълкновения. Марс представлява един вид превъплъщение на Луната, само че там силите на астралното тяло не са укротени и смекчени от Азът; Марсовите хора изпитват под чертана радост от стълкновения и колизии, впускат се в битките с лудо опиянение. И по-сетне, когато гърците направиха Марс бог на войната, те показаха изключително вярно усещане за нещата. Когато човек открие, че там наистина се водят ужасяващи и кошмарни битки а това личи и от много митове и легенди той изпада в голямо удивление. Това удивление нараства и от факта, че още в древните Мистерии за тези неща съществуваха точни окултни познания.
към текста >>

И ако на Земята всеобщото братство и любовта към ближния зависят от свързването с Христовия Импулс, то космополитизмът е най-вече последица от онова спасително дело, което Буда извърши на Марс.
Скъпи приятели, аз мога да Ви дам само наченките на това, което Буда започна да върши на Марс. Изобщо за тамошните без-Азови човеци, значението на това, което Буда извърши, е подобно на значението, което има един Спасител. И ако на Земята всеобщото братство и любовта към ближния зависят от свързването с Христовия Импулс, то космополитизмът е най-вече последица от онова спасително дело, което Буда извърши на Марс.
към текста >>

Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия.
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия. И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят? Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл. Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека.
към текста >>

Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл.
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия. И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят? Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл. Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека. Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека. А съзнанието как се проявява то при физическия човек?
към текста >>

А сега, наред с другите идеали, опитайте се да разберете и този, че Вие сте призвани да вникнете и в това: По какъв начин философският идеал на нашето време постигнат впрочем от твърде малко хора трябва да се преобрази в един нов теософски идеал и да стане много по-близък и достъпен за хората, защото теософията говори на човека от неговите дълбини, а не го омаломощава, както прави това абстрактната философия, която е длъжна да остане студена и абстрактна, и която може да улови само най-далечния и слаб полъх от космическото човешко същество.
А сега, наред с другите идеали, опитайте се да разберете и този, че Вие сте призвани да вникнете и в това: По какъв начин философският идеал на нашето време постигнат впрочем от твърде малко хора трябва да се преобрази в един нов теософски идеал и да стане много по-близък и достъпен за хората, защото теософията говори на човека от неговите дълбини, а не го омаломощава, както прави това абстрактната философия, която е длъжна да остане студена и абстрактна, и която може да улови само най-далечния и слаб полъх от космическото човешко същество. Вие добре разбирате, скъпи приятели, че когато разглеждаме нещата по този начин, ние следваме една световно-историческа необходимост, и ясно предусещаме какво трябва да бъде теософията за модерното човечество и как трите гледни точки на окултизма, теософията и философията възникват и се развиват в хода на общочовешката еволюция. И когато Вие мислите върху всичко това, когато го оставите да се потопи от Вашата глава във Вашето сърце, тогава Вие се издигате до едно чувство за истинската стойност, до едно чувство за величието и светостта на теософията и на това, което теософията трябва да бъде за всички нас.
към текста >>

66. 11. УКАЗАНИЯ GA_137 Човекът в светлината на окултизма

29 Хилдегард от Бинген (1100 1179): Известна представителка на Бенедиктинския орден, упражнила силно влияние върху църковния и политически живот на своята епоха.
29 Хилдегард от Бинген (1100 1179): Известна представителка на Бенедиктинския орден, упражнила силно влияние върху църковния и политически живот на своята епоха. Съветничка на Папата. Проповедничка, поетеса, композирала църковни песни. С медицинските си съчинения влиза в историята като първата немска лекарка.
към текста >>

67. За инициацията. За вечнност и миг. За духовна светлина и житейска тъма GA_138 За инициацията

Издаването на този превод става с разрешение на Rudolf Steiner-Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz, разполагащ с авторските права върху оригиналното издание.
Издаването на този превод става с разрешение на Rudolf Steiner-Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz, разполагащ с авторските права върху оригиналното издание.
към текста >>

Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>

68. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

В началото на нашия Мюнхенски лекционен цикъл нека ми бъде позволено и този път, както през последните години, да използвам първия час от лекцията за един вид въведение към онова, което ще бъде изложено през следващите дни.
В началото на нашия Мюнхенски лекционен цикъл нека ми бъде позволено и този път, както през последните години, да използвам първия час от лекцията за един вид въведение към онова, което ще бъде изложено през следващите дни.
към текста >>

Ако човек се остави на въздействието на литературните произведения от исторически тип, възникнали в хода на европейското образование, се получава нещо съвсем специално.
Ако се изхожда от една такава мисъл, от всичко, което дава съвременното образование, човек може да си каже: Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече човекът изглежда непосредствено свързан с нещо свръхсетивно, което проблясва в душата му, което работи в душата му, защото когато се приближаваме не повърхностно, а задълбочено към гръцката душа, вече се разкрива началото на едно съвсем ново човечество. Ако човек се остави на въздействието на литературните произведения от исторически тип, възникнали в хода на европейското образование, се получава нещо съвсем специално. Историографите пишат за различните епохи чак до Римската епоха като за нещо, което са овладели. Ако разлистите някой историк, ще откриете, че той ще е в състояние да използва чувства и усещания от своето време назад чак до Древен Рим, за да направи живи, пълнокръвни личностите, които представя. При обикновеното писане на история – опитайте се действително да разгледате нещата, изхождайки от тази мисъл, – дори и при най-добрите историци гръцките образи, даже и в по-късната гръцка епоха, се превръщат в силуети, в щрихи. Те не могат да станат живи. Или кой, който има истинско чувство за даден човек, който стои изправен на земята на двата си крака, би могъл да твърди, че на даден историк наистина му се е удало да постави на крака един Ликург или Алкивиад така, както може да бъде случаят например с Цезар?
към текста >>

Ако разлистите някой историк, ще откриете, че той ще е в състояние да използва чувства и усещания от своето време назад чак до Древен Рим, за да направи живи, пълнокръвни личностите, които представя.
Ако се изхожда от една такава мисъл, от всичко, което дава съвременното образование, човек може да си каже: Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече човекът изглежда непосредствено свързан с нещо свръхсетивно, което проблясва в душата му, което работи в душата му, защото когато се приближаваме не повърхностно, а задълбочено към гръцката душа, вече се разкрива началото на едно съвсем ново човечество. Ако човек се остави на въздействието на литературните произведения от исторически тип, възникнали в хода на европейското образование, се получава нещо съвсем специално. Историографите пишат за различните епохи чак до Римската епоха като за нещо, което са овладели. Ако разлистите някой историк, ще откриете, че той ще е в състояние да използва чувства и усещания от своето време назад чак до Древен Рим, за да направи живи, пълнокръвни личностите, които представя. При обикновеното писане на история – опитайте се действително да разгледате нещата, изхождайки от тази мисъл, – дори и при най-добрите историци гръцките образи, даже и в по-късната гръцка епоха, се превръщат в силуети, в щрихи. Те не могат да станат живи. Или кой, който има истинско чувство за даден човек, който стои изправен на земята на двата си крака, би могъл да твърди, че на даден историк наистина му се е удало да постави на крака един Ликург или Алкивиад така, както може да бъде случаят например с Цезар? Изпълнена с тайни изглежда гръцката душа, когато хвърляме поглед назад в епохите на Елинизма. Те изглеждат пълни с тайни за погледа, който иска да ги разбере само с помощта на обикновеното съзнание.
към текста >>

Да се опитаме да се вживеем в нея с помощта на това, с което разполага сега духовната наука.
Да вземем една древногръцка душа. Да се опитаме да се вживеем в нея с помощта на това, с което разполага сега духовната наука. Да се запитаме: Какво ли би казала гръцката душа за представянето на грехопадението, за хода и представянето на древната история, които са толкова разбираеми за европейската душа от по-късните епохи? Историята за рая, всичко, което по-късните епохи приемат като Стар Завет, биха ѝ били истински чужди, толкова чужди, колкото си остава самата гръцка душа за съвременния човек. Изкушението в рая, историята за Адам и Ева, както са живели например в Средновековието или в новото време, не биха могли да бъдат мислени в гръцката душа така, че тя да разбере нещата напълно, да ги разбере дотолкова, че да можем да наречем това нещо разбиране. Затова и на нас ни е необходимо първо да подготвим душата си, за да направим отново разбираема тази съвсем различна епоха. Когато мислим по този начин, наистина усещаме какво всъщност ни е донесло най-новото време.
към текста >>

През годините положихме усилия да се научим да разбираме как е трябвало да живеят човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно.
Когато миналата неделя завесата се спусна след последната сцена на „Елисейската мистерия“, си помислих колко много трябва да сме благодарни, че в нашето съвремие сме в състояние да можем да обърнем поглед и душа към протичането на процеси, които ни показват тази гръцка душа с нейния начин на чувстване и преживяване, и освен това за наблюдаването на тези процеси в зрителските зали да имаме души, които да могат да си представят, че в еволюцията на човечеството на земята човешката душа е възприемала различни форми от епоха на епоха, учила се е да усеща околния свят и собствения си живот по съвсем различен начин. През годините положихме усилия да се научим да разбираме как е трябвало да живеят човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно. Положихме усилия да се научим да разбираме как са живели човешките души през Атлантската епоха и в Следатлантската епоха и чрез това получихме възможността да кажем: О, по колко разнообразен начин се е изживявала човешката душа в нас! Душата, която е във всеки един от нас и е преминала през инкарнации и инкарнации, не за да изживява едно и също, а за да изживява всеки път по различен начин – по колко разнообразен начин се е изживявала тя! И така напълно е възможно да ни се удаде да седим тук, долу в залата за зрители, и да забравим какво трябва непосредствено да ни вълнува и да възприемем безпристрастно и обективно онова, което душите са наричали душевно свое в съвсем различни времена. Нямаме нужда да пускаме в ход разума си, а просто да се отдадем на непосредственото си усещане и тогава вече ще ни се покаже, че процесите, които се разиграват в реконструираната Елисейска мистерия, съдържат в себе си всичко онова, което са преживели душите от най-тъмните житейски основи до духовните висини, от болките до блаженството, но всичко това по разнообразен начин в течение на времето. И тогава човек придобива може би съвсем наивно и естествено – но затова пък толкова по-сигурно – чувство за това какво е изпитвал гъркът, когато са били произнасяни имена, били са събуждани представи като Деметра, Персефона, Дионис.
към текста >>

Положихме усилия да се научим да разбираме как са живели човешките души през Атлантската епоха и в Следатлантската епоха и чрез това получихме възможността да кажем: О, по колко разнообразен начин се е изживявала човешката душа в нас!
Когато миналата неделя завесата се спусна след последната сцена на „Елисейската мистерия“, си помислих колко много трябва да сме благодарни, че в нашето съвремие сме в състояние да можем да обърнем поглед и душа към протичането на процеси, които ни показват тази гръцка душа с нейния начин на чувстване и преживяване, и освен това за наблюдаването на тези процеси в зрителските зали да имаме души, които да могат да си представят, че в еволюцията на човечеството на земята човешката душа е възприемала различни форми от епоха на епоха, учила се е да усеща околния свят и собствения си живот по съвсем различен начин. През годините положихме усилия да се научим да разбираме как е трябвало да живеят човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно. Положихме усилия да се научим да разбираме как са живели човешките души през Атлантската епоха и в Следатлантската епоха и чрез това получихме възможността да кажем: О, по колко разнообразен начин се е изживявала човешката душа в нас! Душата, която е във всеки един от нас и е преминала през инкарнации и инкарнации, не за да изживява едно и също, а за да изживява всеки път по различен начин – по колко разнообразен начин се е изживявала тя! И така напълно е възможно да ни се удаде да седим тук, долу в залата за зрители, и да забравим какво трябва непосредствено да ни вълнува и да възприемем безпристрастно и обективно онова, което душите са наричали душевно свое в съвсем различни времена. Нямаме нужда да пускаме в ход разума си, а просто да се отдадем на непосредственото си усещане и тогава вече ще ни се покаже, че процесите, които се разиграват в реконструираната Елисейска мистерия, съдържат в себе си всичко онова, което са преживели душите от най-тъмните житейски основи до духовните висини, от болките до блаженството, но всичко това по разнообразен начин в течение на времето. И тогава човек придобива може би съвсем наивно и естествено – но затова пък толкова по-сигурно – чувство за това какво е изпитвал гъркът, когато са били произнасяни имена, били са събуждани представи като Деметра, Персефона, Дионис. Ако тези представи бъдат събудени у нас, може би придобиваме възможността от вътрешността на душата пред нас да се изправят цели светове.
към текста >>

Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го.
Да отправим поглед към сцената точно в началото на представлението: Деметра, стояща в строга духовна целомъдреност пред Персефона, предупреждавайки я да не се наслаждава на плодовете, които може да предложи Ерос. Поглеждаме към Деметра. Всичко, което човек нарича духовно, за което си казва, че е изпълнено с дух, той го вижда у Деметра. Но вижда също как вътре във физическия свят това духовно е свързано с най-сетивното, с най-материалното. Деметра, богинята, създаващата полските продукти и управницата на външното устройство и нравствените порядки на човечеството, като човешки дух стои целомъдрено и гордо срещу неща, които също живеят у човека, но вътрешно свързани с външния сетивен свят, проникващи го. Персефона веднага се явява пред вътрешното око като нещо, което събужда в душата ни представата за човешката душевност, свързана с всичко, с което е свързан човекът в едно индивидуално битие чрез факта, че той със своята душа се намира в земните страдания и радости. Свързана с всичко, което прорязва земните страдания и радости, трябва да се чувства душата, ако желае да си представи какво живее у Персефона. Изцяло душа – Персефона, изцяло човешки дух – Деметра. И когато се оставим ходът на Елисейската мистерия да ни въздейства, когато основните тонове, които са нахвърляни при първия разговор между Деметра и Персефона, продължават да звучат в нас, да се преплитат и да се намират и накрая достигат до образа на Дионис – самият човек се намира в Дионис, онзи, който се съживява в нас спрямо Деметра и Персефона, се намира също и в Дионис! И в последната сцена виждаме един стремеж на душата на човечеството към хармонизиране на нейното душевно с духовното: цялата Дионисиева игра – от житейските тъми до духовната светлина!
към текста >>

Това би означавало да окажа насилие върху пластиката на художественото произведение, да използвам сковани понятия на разсъдъка за това, което живее в него, както живеят хората или други същества.
Не коментирам и не бих искал да разнищвам подробно едно произведение на изкуството, а искам само да изразя с думи усещанията, които могат да възникнат във връзка с интимни душевни тайни у човека, когато се види изправен срещу Елисейската мистерия. Никога не би ми хрумнало да кажа, че в Деметра е персонифицирана или символизирана първоначалната форма на човешкия дух, а в Персефона – човешката душа. Това би означавало да окажа насилие върху пластиката на художественото произведение, да използвам сковани понятия на разсъдъка за това, което живее в него, както живеят хората или други същества. Но какво трябва да усеща човек във връзка с душевните тайни, това може да бъде казано.
към текста >>

Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност.
Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура. Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението. Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност. Трябва да разглеждаме като благоприятна карма на нашето движение в Централна Европа факта, че имаме една такава личност между нас. А че тази карма има по-дълбока основа, се показва също и в това, че същата личност можа да съдейства по такъв отличен начин във всичко, което можа да се осъществи през последните месеци от нашия „календар“, който, както всичките ни начинания, трябва да служи на голямата цел; така че на първо място при тези, които съдействат по отличен начин не само като актьори, но и като цяло, трябва да бъде споменато името на госпожица фон Екартщайн. След това с най-съкровено благодарствено чувство трябва да спомена и бих искал да пробудя това благодарствено чувство и във вашите сърца също и за всеотдайните ни художници Фолкерт, Линде, Хас, а тази година също и Щеглих от Копенхаген. Искам да го пробудя в сърцата ви, защото наистина никак не е малко това да се стремиш към нещо от духовните дълбини, което стои пред душата, а трябва да се превърне във външно за окото. Мнозина трябва да останат неназовани, тъй като действително са твърде много.
към текста >>

Дълбока радост беше за мен, когато директор Зелин дойде при мен – действие, произтичащо сякаш от детско сърце, защото така се получи, и искаше да даде израз на цялото си въодушевление по отношение на това, което беше чул.
Скъпият ни д-р Унгер ви изнесе лекции през тези дни тук, в Мюнхен. За мен беше нещо дълбоко радващо, ощастливяващо, когато скъпият ни приятел, директорът Зелин дойде при мен вчера сутринта, изпълнен с въодушевление от двете лекции на д-р Унгер и ми каза следните думи зад кулисите: „Едно движение, което има такива вдъхновени застъпници пред обществеността, няма да пропадне! “ Защото на какво трябва във висша степен да се радвам аз самият – позволете ми тези искрени, честни думи, – ако не, че може да се случи именно нещо такова? Мога да се радвам най-много на самостоятелната сила, изобщо на самостоятелния начин, по който тук една човешка личност, изхождайки от себе си, свободно, без да се придържа непосредствено към това, което самият аз мога да кажа, обосновава нещата от самата себе си според собствените си способности! Който иска да оказва въздействие самостоятелно, не се радва на нищо повече, освен искрено да поздрави, когато срещу него стои една самостоятелна личност и дава това, което е в състояние да даде, след като е разбрала, че то може да се вмести в цялото. Дълбока радост беше за мен, когато директор Зелин дойде при мен – действие, произтичащо сякаш от детско сърце, защото така се получи, и искаше да даде израз на цялото си въодушевление по отношение на това, което беше чул. Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината. Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света! Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание. Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи.
към текста >>

Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият.
“ Защото на какво трябва във висша степен да се радвам аз самият – позволете ми тези искрени, честни думи, – ако не, че може да се случи именно нещо такова? Мога да се радвам най-много на самостоятелната сила, изобщо на самостоятелния начин, по който тук една човешка личност, изхождайки от себе си, свободно, без да се придържа непосредствено към това, което самият аз мога да кажа, обосновава нещата от самата себе си според собствените си способности! Който иска да оказва въздействие самостоятелно, не се радва на нищо повече, освен искрено да поздрави, когато срещу него стои една самостоятелна личност и дава това, което е в състояние да даде, след като е разбрала, че то може да се вмести в цялото. Дълбока радост беше за мен, когато директор Зелин дойде при мен – действие, произтичащо сякаш от детско сърце, защото така се получи, и искаше да даде израз на цялото си въодушевление по отношение на това, което беше чул. Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината. Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света! Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание. Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи. Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е! И да почувстваме, че ни е забранено да говорим за каквото и да било, преди да сме се запознали с него, преди да сме си го изяснили!
към текста >>

Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е!
Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината. Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света! Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание. Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи. Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е! И да почувстваме, че ни е забранено да говорим за каквото и да било, преди да сме се запознали с него, преди да сме си го изяснили! Иначе няма благословия в едно окултно развитие, в едно окултно усилие. Истина и правдивост – това е най-висшият закон. Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост! От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост!
към текста >>

69. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

А великите посветени, които са дали на човека големите културни импулси в хода на последователните епохи, са постигнали тази независимост от сетивното тяло и използването на едно съвсем друго тяло дори в най-висша степен.
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се разбира, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме чували от сферата на теософията. Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е свят, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече сетиво за ориентация. Също така да не си изгражда понятия за тези светове, какъвто обикновено е случаят, а чрез това, което може да се нарече „да се възприемат светове извън физическото тяло“ да е станал в състояние да има в душевното си битие нещо, което може да се нарече свръхсетивно, духовно тяло, което има в себе си такива възприемателни органи – но от по-висш порядък, – както физическото тяло има очи, уши и други сетивни органи и органи на разсъдъка. Да се виждат светове, без да си служим с органите на физическото тяло – това е като начало една неказваща много, но в сухотата си съответстваща дефиниция на инициацията. А великите посветени, които са дали на човека големите културни импулси в хода на последователните епохи, са постигнали тази независимост от сетивното тяло и използването на едно съвсем друго тяло дори в най-висша степен. Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример конкретни неща, затова сега ще дам следния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
към текста >>

То е от особена полза за човека в първите му стъпки към инициацията тогава, когато се запознава с особената разлика, може да се каже също и с връзката между себевживяването, себеизживяването в елементарното или етерно тяло и във физическото тяло.
Ако този, който е направил само няколко стъпки по пътя към инициацията, си изясни чрез размишление какво всъщност изживява в себе си и за себе си, той може да си каже горе-долу следното: Към първите неща, които узнавам за себе си, е това, че освен сетивното си плътско тяло имам в себе си по-фино, да го наречем етерно тяло, което нося със себе си така, както нося около себе си физическото тяло в земното битие. Който прави първите стъпки нагоре към инициацията, изживява това първоначално така, че се вживява вътре в него, че възприема това вживяване, както на другото ниво чувства какво живее в кръвоносната му система, в нервната му система или какво се поражда въз основа на мускулната му система. Това вътрешно чувстване и изживяване е налице и може да е налице и за етерното тяло. То е от особена полза за човека в първите му стъпки към инициацията тогава, когато се запознава с особената разлика, може да се каже също и с връзката между себевживяването, себеизживяването в елементарното или етерно тяло и във физическото тяло. Човек се изживява в елементарното тяло по същия начин, както като знае, че има в себе си кръвта си, ударите на сърцето си или пулса си. За да си изясни това, той може да разгледа това елементарно тяло във връзка с физическото тяло, с което е свикнал много повече, отколкото с това, което тепърва си извоюва в духовното странстване. Човек може да си каже: В елементарното тяло имаш една част, която съответства на физическия мозък, на всичко, което представлява твоята глава. Главата, мозъкът сякаш е изкристализирал от етерното тяло и е вътре в него така, че биха могли да се сравнят с водна маса и парче лед, което плува в нея, ако сравним етерното тяло с водата, а леда – с изкристализиралото от него физическо тяло. Но човек чувства, преживява, че има вътрешна взаимовръзка между това, което може да нарече етерната част на главата или на мозъка и самата физическа глава.
към текста >>

За да характеризирам съответстващите факти, трябва, както често се налага, да кажа неща, които изглеждат гротескни и парадоксални за физическото наблюдение и за обличането в думи на физически наблюдения, които обаче напълно отговарят на фактическото положение, лежащо в основата на тези неща и които всеки, който знае нещо за нещата, ще почувства непосредствено по начина, по който ще трябва да го изкажа.
Бих искал да дам пример. Да вземем например ръцете. По същия начин както на главата или на мозъка съответства една етерна, елементарна част в елементарното тяло, така и на ръцете съответстват елементарни, етерни процеси на човешкото етерно тяло. Но между външните физически ръце и техните задачи и това, което лежи в основата на това в съответната елементарна или етерна част, съществува много по-голяма разлика, отколкото между физическата глава и съответстващата част в човешкото елементарно тяло. Това, което правят ръцете, е в много по-голяма степен протичащо само в сетивния свят, в много по-голяма степен само сетивна работа, а това, което правят съответните елементарни или етерни органи, взема съвсем минимално участие в това, което намира физически израз в ръцете, в тяхното откровение. За да характеризирам съответстващите факти, трябва, както често се налага, да кажа неща, които изглеждат гротескни и парадоксални за физическото наблюдение и за обличането в думи на физически наблюдения, които обаче напълно отговарят на фактическото положение, лежащо в основата на тези неща и които всеки, който знае нещо за нещата, ще почувства непосредствено по начина, по който ще трябва да го изкажа.
към текста >>

По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък.
Който е имал напредък в тази област, ще каже: Да, мозъкът, а също и лежащото в основата му етерност, всъщност е най-непохватният духовен орган, който човек носи в себе си. Защото веднага щом се задейства в етерната част на мозъка, той ще трябва относително скоро да почувства това чуждо тяло на мозъка. Духовните дейности обаче, които са свързани с органите, лежащи в основата на ръцете и приемащи несъвършен израз в ръцете и техните функции, служат на далеч по-висше, по-духовно познание и наблюдение. Тези органи водят дори в свръхсетивните светове и могат да се занимават с възприемането и ориентирането в свръхсетивните светове. Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи. По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък. Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия. И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган. Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения. Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен свят чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека.
към текста >>

Така в света се съдържа нещо, по начина, по който е на разположение за този, който е сляп и не може да вижда това, което иначе се вижда с очите, което се проявява, едва когато е налице окото.
Когато се изкачват първите стъпки към висините на инициацията, настъпва пълно преобразяване на това, което човек изживява в себе си, и е необходимо той да осъзнае, че схваща това като вътрешно преобразяване на човешката личност, както впрочем е също и принципът на развитието в света, така че едно нещо преминава в друго и човек – макар и може би не напълно съобразно – нарича по-късното по-ранно по отношение на по-съвършеното. Когато човек си изясни хода на развитието и как едното преминава в другото, как зародишът на растението се преобразява и се превръща в листа, цвят и плод, може да си каже: Човешката личност също намира нещо, което е и което може да стане чрез средствата, дадени в „Как се постигат познания за висшите светове“ и които са първите стъпки към това, което води нагоре и до най-висшите области на инициацията. Добре е – и ще видите, че е добре – да извикате пред себе си една такава жива представа за това как хората, които трябва да бъдат водачи в духовното в течение на епохите, се преобразяват вътрешно, как това, което първо се изисква в човека и което изглежда толкова несъвършено като ръцете по отношение на другите органи, се преобразява, което не се забелязва външно; затова пък вътрешно той става значително по-друг. Така в света се съдържа нещо, по начина, по който е на разположение за този, който е сляп и не може да вижда това, което иначе се вижда с очите, което се проявява, едва когато е налице окото. По същия начин е наличен около нас и светът на духовното. Но трябва да му дадем това, което ние самите можем да му дадем, за да се прояви пред нас това, което се съдържа като духовно в света.
към текста >>

Трябва да се стои с пълна безпристрастност по отношение на това, което е съдържание на различните религии, които са били положени в хода на развитието на човечеството чрез инициацията като импулси в развитието.
Който разглежда развитието на човечеството по този начин, съвсем естествено, какъвто винаги е случаят и при истинския окултизъм, не стига до едно някак си готово, предварително възприето предпочитание на дадена религия пред друга. Към едно от първите изисквания на инициацията е това човек да се освободи от всички тези предчувствия и предразсъдъци, произтичащи в човешката душа от това, че е инкарнирана в дадена религиозна система, в дадена религиозна общност. Самовъзпитанието трябва грижливо да бди над това в душата вече да няма нищо, което би могло да дава предпочитание на една религия пред друга. Трябва да се стои с пълна безпристрастност по отношение на това, което е съдържание на различните религии, които са били положени в хода на развитието на човечеството чрез инициацията като импулси в развитието. Веднага щом човек има предпочитание към една или друга форма, се образува нещо като астрална мъгла, през която не може да има свободна гледка. Който поради разбиращата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание към дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част. Така за едно окултно наблюдение е напълно естествено да се стои по безпристрастен начин по отношение на всички различни влияния и импулси от инициациите. Колкото малко някой, който наблюдава дадено растение и дава предпочитание на цвета пред корена, може да си създаде обективна преценка за цялостния строеж на растението, толкова малко може да придобие правилна преценка и този, който не може да съзерцава религиите с напълно идентична безпристрастност.
към текста >>

Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят. Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра? – И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят. – След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности. Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре.
към текста >>

Защото може да се получи така, че някоя човешка личност, която в дълбоката древност е стояла много високо като гледаща в духовното, по-късно да се превъплъти и привидно да слезе по-ниско от предишната си духовна висота.
Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре. Така е по отношение на всички посветени, които срещаме в световното развитие. Не много напредналият все още духовен познавач може лесно да се заблуди относно тези отношения, но това няма голямо значение. Защото може да се получи така, че някоя човешка личност, която в дълбоката древност е стояла много високо като гледаща в духовното, по-късно да се превъплъти и привидно да слезе по-ниско от предишната си духовна висота. Верният факт е единствено този, че в рамките на развитието на човечеството трябва да се осъществят неща, за които такива, които вече са били посветени, поради условията на епохата, са необходими, за да извършат дела, така че инициацията, която се скрива за една или повече инкарнации, трябва да въздейства по определен начин. Така за такива индивидуалности, както ни се явяват на едно или друго място във външния им живот, за да прокарат сами своя път, много лесно могат да възникнат заблуди и човек може да си създаде напълно погрешни представи. Но с течение на напредъка те ще трябва малко по малко да бъдат коригирани. Затова си остава вярно, че положението на човека по отношение на посветените изобщо е такова, че той ги опознава все повече и повече, колкото по-нагоре се изкачва по стъпалата, които духовната светлина прави достъпни за него. Откриваме само едно особено явление в последователността на епохите на човечеството.
към текста >>

Затова си остава вярно, че положението на човека по отношение на посветените изобщо е такова, че той ги опознава все повече и повече, колкото по-нагоре се изкачва по стъпалата, които духовната светлина прави достъпни за него.
Не много напредналият все още духовен познавач може лесно да се заблуди относно тези отношения, но това няма голямо значение. Защото може да се получи така, че някоя човешка личност, която в дълбоката древност е стояла много високо като гледаща в духовното, по-късно да се превъплъти и привидно да слезе по-ниско от предишната си духовна висота. Верният факт е единствено този, че в рамките на развитието на човечеството трябва да се осъществят неща, за които такива, които вече са били посветени, поради условията на епохата, са необходими, за да извършат дела, така че инициацията, която се скрива за една или повече инкарнации, трябва да въздейства по определен начин. Така за такива индивидуалности, както ни се явяват на едно или друго място във външния им живот, за да прокарат сами своя път, много лесно могат да възникнат заблуди и човек може да си създаде напълно погрешни представи. Но с течение на напредъка те ще трябва малко по малко да бъдат коригирани. Затова си остава вярно, че положението на човека по отношение на посветените изобщо е такова, че той ги опознава все повече и повече, колкото по-нагоре се изкачва по стъпалата, които духовната светлина прави достъпни за него. Откриваме само едно особено явление в последователността на епохите на човечеството.
към текста >>

Да предположим например, че някой в земния си живот не е имал възможност да се запознае с Буда.
Постигналият известен напредък в окултното развитие се научава да познава посветените, доколкото те са велики личности или са извършили велики дела. Научава се да ги познава в духовните светове, ако е напреднал с няколко степени към инициацията, и се научава още повече да ги познава, когато след това още напредне. Да предположим например, че някой в земния си живот не е имал възможност да се запознае с Буда. Да приемем, че не се е занимавал с него. Познавам хора, които си нямаха дори най-бегло понятие от Буда. За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда. Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях. Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята.
към текста >>

Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени.
– Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове. И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество! Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество. И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове. Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени. Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството. Но когато са преживявали във висшите светове, намирали са се вътре в тях, те са били извън физическото си тяло. Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло към по-висшите тела. При Исус Христос имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него. И това, което е показал с живота си и е дал на света по време на тези три години, го е дал чрез физическото си тяло.
към текста >>

70. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Така спрямо дадено съществото трябва да се употребява изразът красиво, щом е налице усещането: има нещо откровено за някого; а налице ли е противоположното усещане, тогава има нещо грозно.
А същество, което не разкрива вътрешността си, е грозно; това се чувства непосредствено в ясновиждащото съзнание. Но се чувства още нещо: лъжа е, когато не се показва това, което е нужно! Грозното е същевременно и лъжливо! Истинното, откровеното и честното са същевременно красивото, а грозното е лъжливото. И се пристъпва в свръхсетивните светове затова, че разделянето на понятията истинно и красиво, от една страна, и грозно и лъжливо, от друга страна, губят всякакъв смисъл. Така спрямо дадено съществото трябва да се употребява изразът красиво, щом е налице усещането: има нещо откровено за някого; а налице ли е противоположното усещане, тогава има нещо грозно.
към текста >>

Когато се навлиза в свръхсетивните светове, може да се открие едно същество, което според всички понятия, които се използват в сетивното битие, трябва да се означи като красиво същество, като великолепно същество може би: красиво, сияйно, великолепно.
Когато се навлиза в свръхсетивните светове, може да се открие едно същество, което според всички понятия, които се използват в сетивното битие, трябва да се означи като красиво същество, като великолепно същество може би: красиво, сияйно, великолепно. Сега то стои пред нас. Но няма доказателство, че то също е добро същество. Когато се яви пред някого, то може да бъде за него много лошо, макар и в най-великолепен ангелски облик. Защото според понятието за красиво, което е изградено в сетивния свят, такова същество се нарича красиво в свръхсетивното възприятие. И как би могло да не е така?
към текста >>

71. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Но ние знаем, че на първо място на разположение са онези врати, които наричаме наши сетивни органи, през които в душата ни се вливат светът на цветовете и на светлината, светът на звуците, светът на миризмите, светът на топлината и студа и т.
Каква е по време на съня, душата не знае, тъй като сънят преминава или в безсъзнание, или пък в него се вмъкват сънища, които трябва да бъдат тълкувани чрез окултизма, ако човек иска да ги разбере по правилен начин. При въпроса: Какво е човекът, какво е неговата душа в обикновеното сетивно битие? – може да бъде разглеждан само въпросът за дневния живот. Но ние знаем, че на първо място на разположение са онези врати, които наричаме наши сетивни органи, през които в душата ни се вливат светът на цветовете и на светлината, светът на звуците, светът на миризмите, светът на топлината и студа и т. н., и това, което в сетивното битие наричаме свой свят, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива. След това имаме инструмента на нашия разсъдък, на усещанията си, на волята си. С него преработваме онова, което идва срещу нас от външния свят. В душата ни се пораждат страсти, желания, стремежи, удовлетворения, неудовлетворения, блаженства, разочарования и т. н., и ако обхванем с поглед всичко, което човекът знае за себе си, то е именно всичко това.
към текста >>

Присъщо му е, че човек обича това, за което никак не му харесва да бъде използвано обичайното, малко несимпатично понятие за егоизъм.
Изяснете си още нещо: на всичко онова, което в сетивното битие човек знае като своя същност, все пак му е присъщо нещо, нещо много значително, а именно в действителност това, за което става въпрос при първите стъпки на инициацията. Присъщо му е, че човек обича това, за което никак не му харесва да бъде използвано обичайното, малко несимпатично понятие за егоизъм. Не можем да приключим с това да се каже: Човекът трябва да се освободи от егоизма си и тогава ще навлезе безкористен в областта на духовния свят. Ако трябва да говорим тривиално, това е казано твърде лекомислено. Този егоизъм е в по-скритите, по-фините части на неговото същество, вътрешно взаимосвързано с онова, което в живота си не само егоистично смятаме за ценно, а трябва да го смятаме за ценно, защото чрез това сме хора в света, в който трябва да живеем. Ние сме хора посредством това, че можем да запазим онова, което научаваме, и че по определен начин можем да мислим за него, че можем да преживяваме. Посредством всичко това сме хората, които сме.
към текста >>

Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния свят.
Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния свят. Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък? Това е най-важният въпрос. И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие.
към текста >>

Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък?
Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния свят. Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък? Това е най-важният въпрос. И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие. Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо.
към текста >>

Да предположим, че даден човек чрез мисловно силно поведение на своята душа или, да използваме една чуждица, чрез медитация е стигнал дотам, да може да възприема извън сетивното си тяло, да може да възприема в своето елементарно или етерно тяло.
Това е само едната страна на онова, което имам да Ви описвам. Ако искаме да се приближим с чувстване към това, което може да ни даде представа за инициацията, трябва да разгледаме още по-точно първите стъпки на инициацията. Да предположим, че даден човек чрез мисловно силно поведение на своята душа или, да използваме една чуждица, чрез медитация е стигнал дотам, да може да възприема извън сетивното си тяло, да може да възприема в своето елементарно или етерно тяло. Това възприятие се преживява в онова тяло, което в отделните си части е по-тясно свързано с мозъка, а по-малко например с ръцете, преживява се в себевживяването в елементарното тяло посредством това, че човек има чувството: ти се разширяваш, ставаш по-широк, изливаш се в неопределените мирови ширини. Такова е субективното усещане. Но всъщност не става така, че човек да изтече в нереалното и неопределеното, а там всичко е конкретен живот. Човек се вживява в чиста конкретност и в същото време получава съвсем определени преживявания в това себеразширяване. Особено едно чувство може лесно да се запази и едва ли на някого – освен ако не съществуват напълно особени обстоятелства, – който преминава през първите стъпки на инициацията, ще му бъде спестена тази опитност.
към текста >>

Човек се вживява в чиста конкретност и в същото време получава съвсем определени преживявания в това себеразширяване.
Ако искаме да се приближим с чувстване към това, което може да ни даде представа за инициацията, трябва да разгледаме още по-точно първите стъпки на инициацията. Да предположим, че даден човек чрез мисловно силно поведение на своята душа или, да използваме една чуждица, чрез медитация е стигнал дотам, да може да възприема извън сетивното си тяло, да може да възприема в своето елементарно или етерно тяло. Това възприятие се преживява в онова тяло, което в отделните си части е по-тясно свързано с мозъка, а по-малко например с ръцете, преживява се в себевживяването в елементарното тяло посредством това, че човек има чувството: ти се разширяваш, ставаш по-широк, изливаш се в неопределените мирови ширини. Такова е субективното усещане. Но всъщност не става така, че човек да изтече в нереалното и неопределеното, а там всичко е конкретен живот. Човек се вживява в чиста конкретност и в същото време получава съвсем определени преживявания в това себеразширяване. Особено едно чувство може лесно да се запази и едва ли на някого – освен ако не съществуват напълно особени обстоятелства, – който преминава през първите стъпки на инициацията, ще му бъде спестена тази опитност. Това е опитността на страха, на боязънта, опитността сякаш се намираш във всемира и нямаш почва под краката си, нещо угнетяващо в душата. Това са вътрешните преживявания, през които се преминава. Но има и нещо още по-важно. Когато в обикновения живот човек мисли, има някакви представи, когато оставя една мисъл да стигне до другите, предава собствената си мисъл на другите, той прибавя към нея и усещания, желания, воля и т. н.
към текста >>

Получава се така, че все едно човек е заличен и мислите мислят себе си, все едно че чувствата, които човек сам има или които имат нещата, се чувстват, сякаш човек сам не би могъл да иска, а всичко това у него се пробужда към воля.
и при здравия душевен живот човек винаги ще има възможността да каже: Аз мисля това, но чувствам друго. И би било прекъсване, смущаване на здравия душевен живот, ако той не би имал възможността да говори по този начин. При израстването в елементарното или етерното тяло човек се разширява, но същевременно се разширяват и мислите. Той загубва усещането, че сякаш е в себе си, когато мисли, и придобива усещането, че пораства в елементарния свят, който е протъкан от мисли и тези мисли мислят себе си. Това се явява като преживяване. Получава се така, че все едно човек е заличен и мислите мислят себе си, все едно че чувствата, които човек сам има или които имат нещата, се чувстват, сякаш човек сам не би могъл да иска, а всичко това у него се пробужда към воля. Да бъдеш отдаден на обективността, на света, това е чувството, което се изпитва. Но по правило е така – и това отново е едно преживяване при първите стъпки на инициацията, – че се присъединява и друго чувство. В същата степен, в която човек се разширява, в която мислите сами мислят, чувствата се чувстват, съзнанието става все по-слабо и по-слабо, понижено; знанието се притъпява.
към текста >>

Това е подходящият израз, който може да се използва за тези неща.
Това, в което човек живее, след като може да възприема елементарно, е неговото елементарно тяло. Но той го е имал и по-рано. Разликата в елементарното тяло преди и след свръхсетивното наблюдаване се състои само в това, че чрез инициацията то сякаш се съживява. Докато преди това сякаш е спяло, след това то се съживява. Това е подходящият израз, който може да се използва за тези неща. Но ще се забележи и още нещо. Когато човек е придобил способността чрез едно или друго средство, което е открил в душевния живот, да вижда един или друг факт или пък едно или друго същество в духовния свят, той вижда именно това същество. Предположете, че в подготовката си сте стигнали дотам да виждате едно същество или пък и някое друго същество. Ако поддържате същата сила, вероятно винаги ще виждате отново това или пък друго същество. Това не представлява никаква трудност.
към текста >>

Предположете, че в подготовката си сте стигнали дотам да виждате едно същество или пък и някое друго същество.
Разликата в елементарното тяло преди и след свръхсетивното наблюдаване се състои само в това, че чрез инициацията то сякаш се съживява. Докато преди това сякаш е спяло, след това то се съживява. Това е подходящият израз, който може да се използва за тези неща. Но ще се забележи и още нещо. Когато човек е придобил способността чрез едно или друго средство, което е открил в душевния живот, да вижда един или друг факт или пък едно или друго същество в духовния свят, той вижда именно това същество. Предположете, че в подготовката си сте стигнали дотам да виждате едно същество или пък и някое друго същество. Ако поддържате същата сила, вероятно винаги ще виждате отново това или пък друго същество. Това не представлява никаква трудност. Нещо друго обаче не виждате лесно. Когато прекъснете за известно време и след това отново се върнете, виждате отново същото. Накратко, в елементарния свят не е така, както е в сетивния свят.
към текста >>

И в най-висша степен реално става това, което се опитах да въведа с няколко реда в драмата „Пазачът на прага“, когато Мария води Йохан в безкрайните ледени полета, където човешката душа е сама, съвсем сама.
От това дали човекът ще понесе такива чувства, дали ще съумее да премине през тях, от тяхното преодоляване зависи придобиването на сили, които да го водят по-нататък, които се превръщат в ясновидски сили. И в най-висша степен реално става това, което се опитах да въведа с няколко реда в драмата „Пазачът на прага“, когато Мария води Йохан в безкрайните ледени полета, където човешката душа е сама, съвсем сама. И ако човек е вътре в тази самота, той трябва да чака, търпеливо да чака. От това дали той може да чака, дали е придобил достатъчно морална сила, за да може да чака, зависи много. Защото тогава става така, че човек може да си каже следното: Да, сега съм в безкрайностите съвсем сам, но в мен се надига нещо като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени. Казвам „като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени“, защото всички спомени в обикновения живот са такива, че човек си спомня за това, срещу което някога се е изправил, което някога е преживял. Но помислете си, че стоите там с вътрешността на вашата душа, и изплуват представи, които изискват да ги свържете с нещо.
към текста >>

По-нататък той забелязва: колкото повече може сам да прилага любов, толкова повече то получава силата да пробие нещо, което е подобно на обвивка в него, и да проникне в света.
Задача става да се направи безкористно това, което е в самите нас. А това е тежка задача, задача, с която не може да се сравни нищо душевно в обикновения сетивен свят. В обикновения сетивен свят въобще не е възможно човек да обича напълно безкористно това, което е вътре в него. Обаче той трябва да направи това, когато стигне там. Чрез това, че озарява съществото със силата на любовта, то самото излъчва сила и посредством това човек забелязва: това иска да излезе извън него. По-нататък той забелязва: колкото повече може сам да прилага любов, толкова повече то получава силата да пробие нещо, което е подобно на обвивка в него, и да проникне в света. Ако го мрази, то също така придобива сила, но тогава то го стяга, притиска го и си пробива път, подобно на това белите дробове или пък сърцето да искат да си пробият път навън през кожата. Това става с всичко, с което човек влезе в отношение чрез любов или омраза. Но разликата между двете преживявания е тази: това, което човек обича безкористно, си отива, но той чувства, че то го взема със себе си, човек сам изминава пътя, който то изминава. Това, което човек мрази или пък по отношение на което е високомерен, разкъсва обвивката, отива си и го оставя сам и той остава в самотата. На едно определено ниво човек забелязва много силно тази разлика: той бива взет или изоставен.
към текста >>

72. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Това, което ви описах тук, не може обаче да се появи примерно само посред дневния живот, така че да се получи навлизане в духовния свят, когато човек е направил съответните стъпки към инициацията; той може да влезе и по друг начин.
Това, което ви описах тук, не може обаче да се появи примерно само посред дневния живот, така че да се получи навлизане в духовния свят, когато човек е направил съответните стъпки към инициацията; той може да влезе и по друг начин. Дали ще влезе по един или друг начин зависи всъщност от кармата на отделния човек, зависи от вида на склонностите му. Не може да се каже дали единият начин на навлизане е по-добър или по-малко добър; може да се случи по единия или по другия начин. Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня. Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно.
към текста >>

Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня.
Това, което ви описах тук, не може обаче да се появи примерно само посред дневния живот, така че да се получи навлизане в духовния свят, когато човек е направил съответните стъпки към инициацията; той може да влезе и по друг начин. Дали ще влезе по един или друг начин зависи всъщност от кармата на отделния човек, зависи от вида на склонностите му. Не може да се каже дали единият начин на навлизане е по-добър или по-малко добър; може да се случи по единия или по другия начин. Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня. Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън. То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва.
към текста >>

За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване.
Дали ще влезе по един или друг начин зависи всъщност от кармата на отделния човек, зависи от вида на склонностите му. Не може да се каже дали единият начин на навлизане е по-добър или по-малко добър; може да се случи по единия или по другия начин. Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня. Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън. То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва. В първите моменти след заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества. Този спомен е особено силен след заспиването и все повече отслабва с приближаване на събуждането.
към текста >>

Да предположим, че сядате някъде и си поставяте за задача не да размишлявате за едно или друго нещо с усилие, а засега искате всъщност да не мислите за нищо особено.
Да предположим, че сядате някъде и си поставяте за задача не да размишлявате за едно или друго нещо с усилие, а засега искате всъщност да не мислите за нищо особено. Как непредизвикано тогава у вас се надига някаква мисъл, за която отначало не сте мислили. Тя заангажирва душата ви до такава степен, че я изпълва, така че можете да стигнете до чувството: повече изобщо не можете да различите тази мисъл от себе си самия, станали сте едно цяло с мисълта, която е изплувала. Ако имате усещането, че мисълта живее и влече душата ви със себе си, тя е свързана с нея; също така би могло да се каже, че мисълта е във вашата душа, както и душата в мисълта – това в сетивното битие е нещо подобно на начина, по който човек се запознава със съществата от по-висшите йерархии. Думите „човек е до тях, извън тях е“ губят всякакъв смисъл. Човек е с тях така, както мислите живеят с някого, но не така, че да може да се каже: мислите живеят в някого, а така, че трябва да се каже: мисълта се мисли в него.
към текста >>

По този начин се получава съпреживяване.
Никой не трябва да си представя, че веднага след първите стъпки по пътя към инициацията, ще има чувството, че изживява всичко, което изживяват тези същества. Той изобщо няма нужда да знае нещо повече от това, че по отношение на тези същества е поставен по такъв начин, по какъвто в сетивното битие е по отношение на някой човек, когото вижда за пръв път. Основанието на израза „съществата се изживяват в някого“ си остава в сила и все пак при първото запознанство човек не се нуждае да знае повече от това, което знае за човек, когото среща за пръв път. По този начин се получава съпреживяване. То става все по-интензивно и по-интензивно и посредством това човек прониква все повече и повече в същността на тези същества.
към текста >>

Това е основно чувство, което мога да ви представя може би посредством неговата противоположност.
Сега обаче към това, което бе описано като духовно преживяване, се прибавя нещо друго. С това се свързва едно определено основно чувство, което се явява в душата като вид реален резултат от всички отделни преживявания. Това е основно чувство, което мога да ви представя може би посредством неговата противоположност. Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния свят, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него. Помислете си, че някой стои в средата на залата и вижда всичко, което е там. Той би казал: тук е този човек, там – онзи човек и т. н. Това би било отношението му към околния свят. Това обаче е обратното на основното настроение, което човек има в току-що характеризирания свят.
към текста >>

И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят.
Още преди години ми направи впечатление, че определени повече или по-малко свръхсетивни състояния ни се явяват като отражение във великите поетични творби. Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси. Няма нужда това да са окултни преживявания на поета. Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба. Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове? Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии.
към текста >>

Във всеки случай не се получи нищо така директно.
Няма нужда това да са окултни преживявания на поета. Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба. Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове? Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество.
към текста >>

Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо.
Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба. Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове? Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна.
към текста >>

Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят. Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят. Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>

Той има преди всичко чувството, че е безсмислица да изживява това отношение към света така, че да използва за това определени думи, които са естествени в сетивното битие.
Всъщност той не усеща никъде нищо външно, освен само в онази точка от света, вътре в която е бил преди това. Това чувства човек като единственото външно нещо. Каквото е сгрешил, каквото добро е направил, него намира сбито в тази една точка от света. Това е външно. В останалото човек се чувства излят върху целия свят, заедно с това, което сам е причинил в света. Той има преди всичко чувството, че е безсмислица да изживява това отношение към света така, че да използва за това определени думи, които са естествени в сетивното битие. Така например думите „преди това“ и „след това“ престават да имат смисъл. Тъй като със заспиването се получава така, че човек не усеща: сега е преди това, а събуждането ще бъде след това, а усеща определени преживявания, които настъпват със заспиването и които продължават да се случват по-нататък. Когато обаче човек е изживял определена сума преживявания, той се намира в известна връзка в същата точка, но той не се намира в нея по начина, по който е бил преди заспиването. Когато се говори за преди и след това, „преди това“, ако го представим графично, е в т. А, а „след това“ – в т. Б.
към текста >>

Тъй като със заспиването се получава така, че човек не усеща: сега е преди това, а събуждането ще бъде след това, а усеща определени преживявания, които настъпват със заспиването и които продължават да се случват по-нататък.
Каквото е сгрешил, каквото добро е направил, него намира сбито в тази една точка от света. Това е външно. В останалото човек се чувства излят върху целия свят, заедно с това, което сам е причинил в света. Той има преди всичко чувството, че е безсмислица да изживява това отношение към света така, че да използва за това определени думи, които са естествени в сетивното битие. Така например думите „преди това“ и „след това“ престават да имат смисъл. Тъй като със заспиването се получава така, че човек не усеща: сега е преди това, а събуждането ще бъде след това, а усеща определени преживявания, които настъпват със заспиването и които продължават да се случват по-нататък. Когато обаче човек е изживял определена сума преживявания, той се намира в известна връзка в същата точка, но той не се намира в нея по начина, по който е бил преди заспиването. Когато се говори за преди и след това, „преди това“, ако го представим графично, е в т. А, а „след това“ – в т. Б.
към текста >>

После вече не би могло да се използва коректно.
Човек по-скоро има чувството: аз съм заспал. После вече не би могло да се използва коректно. Разиграли са се преживявания. При това преди и след това загубват смисъл. И ако сега употребявам думата – но не е правилно! – след известно време човек се намира там, където се е намирал преди това, трябва да се мисли, че той се намира същевременно спрямо себе си, както когато, излязъл от тялото си, би обикалял наоколо и би гледал на самия себе си. Човек се намира приблизително в същата точка, на която се е намирал при излизането, но той стои срещу себе си.
към текста >>

Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към тялото си и отново е вътре в него.
При това преди и след това загубват смисъл. И ако сега употребявам думата – но не е правилно! – след известно време човек се намира там, където се е намирал преди това, трябва да се мисли, че той се намира същевременно спрямо себе си, както когато, излязъл от тялото си, би обикалял наоколо и би гледал на самия себе си. Човек се намира приблизително в същата точка, на която се е намирал при излизането, но той стои срещу себе си. Той е сменил посоката. Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към тялото си и отново е вътре в него. Той не преживява преди и след това и не може да го определи по друг начин, освен като кръгово движение, при което начало, среда и край всъщност не могат да се употребят по друг начин, освен да се употребят заедно. Както при кръга, когато вече е начертан, от всяка една точка може да се каже, че той започва там, и – когато е направена една обиколка – там отново свършва, но това може да се каже от всяка една точка – така е и при това преживяване. Човек няма чувството, че преживява определено време, а че прави кръгово движение, описва един цикъл и при това преживяване загубва напълно чувството за време, което обикновено има в сетивното битие. Той има единствено чувството: Ти си в света и светът има в основния си характер цикличното, кръговото. И на едно същество, което никога не е пристъпвало на земята, което никога не е било в сетивното битие, а е живяло винаги в този свят, никога не би му хрумнала мисълта, че светът е имал начало и може да отива към края си, а ще му се представя винаги само един затворен в себе си кръгов свят.
към текста >>

Да, ако използва понятията от сетивното битие, човек има пълно право да намира такива неща за парадоксални.
Да, ако използва понятията от сетивното битие, човек има пълно право да намира такива неща за парадоксални. Но той не трябва да намира такива парадокси за нередни, защото това би означавало, че не желае да възприеме реалното описание на по-висшите светове, при чието пристъпване трябва да остави не само всичко излишно, но и обикновените описания от сетивния свят, ако иска да опише тези по-висши светове в тяхната действителност.
към текста >>

Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят.
Сега сме при разбирането, където може да се каже: Как може да се говори за това, че човек се намира срещу едно луциферическо същество? Когато се появява едно такова влияние в световете на по-висшите йерархии – влечение от вечността към самостоятелно концентриране в света, – значи се изживява луциферическото въздействие. И когато човек го е преживял, той знае как могат да бъдат описани луциферическите сили. Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят. Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото. За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност. А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността. Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен свят прониква деваканическия свят, света на духовната земя. И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното.
към текста >>

Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот.
Това, което е поставено в основата на битието – миг и вечност, е винаги навсякъде. Въпросът не може да бъде поставен по друг начин, освен: Как става така, че вечността се появява веднъж като миг, че вечното се проявява веднъж като преходно, и че дадено същество приема образа на преходното в света? Това не произлиза от нещо друго, освен оттам, че сетивното ни битие, навсякъде където се проявява, е изпълнено същевременно и с луциферически същества. И докато се намесва луциферическата същност, дотогава вечността ще бъде превръщана в преходност. Следователно трябва да кажем: Същество, което се явява някъде във времето, е вечно същество дотолкова, доколкото съумее да се освободи от луциферическото битие, и е също толкова преходно същество, тъй като подлежи на луциферическото битие. Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот. Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни. Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там. Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества. И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността. Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
към текста >>

В по-висшите светове също така вече няма никакъв смисъл да се говори за такива абстрактни противоположности като вечност и преходност; те престават да имат смисъл в по-висшите светове.
Следователно вечност и преходност се явяват като съвместно действие на същества от различен вид. В по-висшите светове също така вече няма никакъв смисъл да се говори за такива абстрактни противоположности като вечност и преходност; те престават да имат смисъл в по-висшите светове. Там трябва да се говори за същества. Затова се говори за прогресивни божествени същества и за луциферически същества. Тъй като те са в по-висшите светове, отношението им едни към други се отразява в противоположността между вечност и преходност.
към текста >>

Тъй като те са в по-висшите светове, отношението им едни към други се отразява в противоположността между вечност и преходност.
Следователно вечност и преходност се явяват като съвместно действие на същества от различен вид. В по-висшите светове също така вече няма никакъв смисъл да се говори за такива абстрактни противоположности като вечност и преходност; те престават да имат смисъл в по-висшите светове. Там трябва да се говори за същества. Затова се говори за прогресивни божествени същества и за луциферически същества. Тъй като те са в по-висшите светове, отношението им едни към други се отразява в противоположността между вечност и преходност.
към текста >>

Там получава също и възможността да придобие преживяна преценка за хода на историята.
Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз. Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите. Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин. Когато гледа назад оттам, започва да узнава какво е човекът съгласно най-дълбоката му същност. Там получава също и възможността да придобие преживяна преценка за хода на историята. Там за него се подрежда преживяното развитие на човечеството в напредъка на душите като азово същество, там пред погледа му се издигат съществата, водещи в напредъка на човечеството. Както го характеризирах във втора лекция, там е така, че човек наистина изживява импулсите, които непрекъснато се изливат в еволюцията на човечеството от посветените, които трябва да ходят навсякъде от сетивното битие в духовното битие, за да могат да предадат импулсите си. В момента, в който човек преживява човека като азово същество, едва тогава преживява и истинското вникване в човешкото същество като такова. При това има само едно изключение.
към текста >>

И когато на някой такъв господин му се каже: Вникнете поне веднъж, че християнските светци винаги са преживявали по-висшите светове и че това е представено в съответните биографии, тогава той получава в отговор: Да, това е тъкмо така, но към него не бива да се стремим.
Това, което сега ви казах, разбира се, не може да бъде възприемано някак си като следствие от един от значителните християнски вероизповедни мирогледи, тъй като не смятам, че някъде го има характеризирано по този начин. Тъй като Християнството в досегашния си ход изобщо не е постигнало това, което е трябвало да постигне, може да се каже, че в известен смисъл в него се намира обратното на характеризираното, но по много своеобразен начин, който може да се разбере, ако човек вижда нещата окултно точно. Може би някои от вас знаят, че сред официалните застъпници на Християнството съществуват мнозина, които изпитват ужасен страх от всичко, което се нарича окултизъм, и разглеждат всичко това като чисто дяволска материя, която може да донесе на човека само гибел. Защо това е така? Защо когато се говори със застъпниците на някое духовенство и става дума за окултизъм или теософия, те отново и отново ги отхвърлят? И когато на някой такъв господин му се каже: Вникнете поне веднъж, че християнските светци винаги са преживявали по-висшите светове и че това е представено в съответните биографии, тогава той получава в отговор: Да, това е тъкмо така, но към него не бива да се стремим. Човек трябва да чете за живота на светците, но ако не иска да се изложи на дяволска опасност, не трябва да следва техния пример. Откъде идва това?
към текста >>

73. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях. От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия. Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите. За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове.
към текста >>

От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях. От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия. Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите. За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове. Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията.
към текста >>

Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията.
От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия. Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите. За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове. Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията. Но в нашето време трябва да се обърне особено внимание върху едно нещо.
към текста >>

Затова преди всичко аз опитах в книжката „Как се постигат познания за висшите светове“ да покажа нещо, което е индивидуално, но въпреки това да е полезно за всяка една душа.
Никоя душа не е в същата ситуация като някоя друга. Също така пътят към по-висшите светове е индивидуален за всяка душа, той е такъв, какъвто се определя според въпросната душа при изходния пункт. Не може да се каже, ако искаме да говорим в правилния смисъл: Всяка душа трябва да проведе така издигането си към по-висшите светове – инициацията си – според един нормален принцип. Оттук следва потребността да се дават указания не само в кратки брошури или подобни, което би било по-лесно: Така и така трябва да прави душата, за да събуди вярата, че е възможно, щом се следват такива правила, при всяко обстоятелство, по същия начин като всяка друга душа да се издигне в по-висшите светове. Оттук е неприятността на такова нещо. Затова преди всичко аз опитах в книжката „Как се постигат познания за висшите светове“ да покажа нещо, което е индивидуално, но въпреки това да е полезно за всяка една душа. Но въпреки това се яви също и необходимостта да се покаже многообразието и променливото в пътя на инициацията. И без да искам да давам някакви разяснения за това, което е направено, бих желал да ви посоча как се явиха необходимостите към трите образа, които в трите мистерийни опита – „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, и „Пазачът на прага“ – се явяват пред вашите души като Йохан Томасий, Капезий и Щрадер. Те ви показват пътя на първото ниво на инициацията едновременно в три различни аспекта. Не може да се каже за някой от тези пътища, че е по-добър или по-лош от пътя на другите; напротив, за всеки от тях трябва да се каже, че той е трябвало да се даде според кармата на въпросната индивидуалност. Може само да се каже: една душа като тази на Йохан Томасий, или като тази на Капезий, трябва да върви по такива пътища, както съм опитал да ги покажа не в теории, не дидактично, а в образи.
към текста >>

Оттук следва това, че в човека, когато чрез инициацията или чрез смъртта навлиза в свръхсетивните светове, действително работи Луцифер като носител на светлината и опасностите, на които в по-висшите светове човек е изложен по отношение на Луцифер, всъщност са налице само тогава, когато човек носи в твърде голяма степен, в по-висшите светове това, което трябва да представлява неговото положение в сетивното битие по отношение на Луцифер.
Във всяка човешка душа като отзвук от духовния свят живее стремежът да разкрие затвореното, да фиксира вечното в мига. Оттук следва това, че в човека, когато чрез инициацията или чрез смъртта навлиза в свръхсетивните светове, действително работи Луцифер като носител на светлината и опасностите, на които в по-висшите светове човек е изложен по отношение на Луцифер, всъщност са налице само тогава, когато човек носи в твърде голяма степен, в по-висшите светове това, което трябва да представлява неговото положение в сетивното битие по отношение на Луцифер. Луцифер е опасен в навлизането в по-висшите светове само тогава, когато човек носи в тях твърде много природата и същността на сетивния човек. Но как обаче се отнася това към Луцифер, когато свръхсетивните светове винаги действат в сетивното битие? Защото най-напред ние имаме работа с това в историческия ход на човечеството в сетивното битие и неговата еволюция в действието на по-висшите светове, които дават действени импулси, за да се случи едно нещо след друго в сетивното битие, както това се разиграва в историята на човечеството през земното съществуване.
към текста >>

Човешката душа е разположена между два полюса, които са просто отпечатък и отражение на всички светове, в които човешката душа действително се намира: че тя се укрепва в самата себе си, че се оплита напълно в своя егоизъм и желае само това, което ѝ служи, което я удовлетворява; и че човешката душа изважда от своите дълбини силите, които могат да просияят в целия живот на човечеството.
Човешката душа е разположена между два полюса, които са просто отпечатък и отражение на всички светове, в които човешката душа действително се намира: че тя се укрепва в самата себе си, че се оплита напълно в своя егоизъм и желае само това, което ѝ служи, което я удовлетворява; и че човешката душа изважда от своите дълбини силите, които могат да просияят в целия живот на човечеството. Кога излиза наяве този егоизъм на човека? Точно тогава, когато мислим колко е необходимо всеки човек да отдаде на другите хора собственото, това, което е негова индивидуалност, което е най-дълбока същност на неговия егоизъм. Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото. Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър?
към текста >>

Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер.
Човешката душа е разположена между два полюса, които са просто отпечатък и отражение на всички светове, в които човешката душа действително се намира: че тя се укрепва в самата себе си, че се оплита напълно в своя егоизъм и желае само това, което ѝ служи, което я удовлетворява; и че човешката душа изважда от своите дълбини силите, които могат да просияят в целия живот на човечеството. Кога излиза наяве този егоизъм на човека? Точно тогава, когато мислим колко е необходимо всеки човек да отдаде на другите хора собственото, това, което е негова индивидуалност, което е най-дълбока същност на неговия егоизъм. Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото. Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър? Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош.
към текста >>

Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош.
Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото. Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър? Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция. Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение. Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества. Въздействията на свръхсетивните същества могат да се означат като добри или лоши, но самите същества не са нито добри, нито лоши.
към текста >>

От това няма да последва, че хората на този остров ще имат най-доброто познание за Луцифер, нещо друго обаче ще произлезе, а именно че тези хора чрез своята предразположеност ще са единствено в състояние да превръщат в зло всичко, което може да им даде Луцифер.
Да допуснем – простете ми за парадокса, – не искам да кажа, че това би могло да се случи, че някъде, на някой остров съществува човечество, чийто възглед е, че на всяка цена хората трябва да се пазят от Луцифер, че той трябва да се държи далеч настрана. От това няма да последва, че хората на този остров ще имат най-доброто познание за Луцифер, нещо друго обаче ще произлезе, а именно че тези хора чрез своята предразположеност ще са единствено в състояние да превръщат в зло всичко, което може да им даде Луцифер. Възгледите, които хората на този остров биха имали за Луцифер, ще характеризират само хората на острова, но не и самия Луцифер! Не искам да кажа дали съществува такъв остров. Сами го потърсете в мировото развитие.
към текста >>

Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие.
Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред. Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига. И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига? Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно. И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро. Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния свят – преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния свят да пренесем в свръхсетивния свят, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно.
към текста >>

С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие.
Тук нещо може да ни хареса, друго – не. Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук. Там обаче усещаме нещата другояче. Когато навлезем след смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал. Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено. С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие. Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение. Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата. Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано. Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин. Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в болка.
към текста >>

74. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията.
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията. Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове. Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа. Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията. Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване. В сетивното битие случаят е съвсем друг.
към текста >>

Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката.
Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане. Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането. Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции. Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката. Този път на здравото схващане, на отказването от авторитета и мнението на авторитета печели по този начин една особена светлина, когато човек навлезе в определени тънкости на окултното наблюдение.
към текста >>

Нямало ли е тъмни хора, като днешните материалисти, които използват всички възможни средства, които дават омраза, незнание и мрак?
Това не е възможно за всички хора, особено в една епоха, която е толкова материалистична, колкото днешната, особено за онези хора, които днес са си изградили мнение за мировите загадки, за световните мирогледи и които чрез странния днешен начин на възпитание са приобщени към вярата, че човек може да си изгради още в най-ранно детство всеобхватна преценка за световните мирогледи. Защо възникват днес толкова много беди в света от незряла, породена от страсти и емоции преценка? Когато се наблюдават световните явления, се вижда, че книжният пазар е залят от незрели неща, които са породени единствено от симпатия и антипатия. Защо е така? Може да се попита: Не е ли имало и по-рано хора, които да посрещат в своята житейска тъма постиженията на свръхсетивното изследване с омраза и отвращение, както това се случва в наше време? Нямало ли е тъмни хора, като днешните материалисти, които използват всички възможни средства, които дават омраза, незнание и мрак? Да, такива винаги ги е имало. Но по начина, по който те действат днес, никога не са действали по-рано. Защо? Имало е хора, които са мразили по-висшите светове и непосредственото проникване в тях, защото именно непосредственото проникване в по-висшите светове може да предложи на подобни хора наистина неприятни факти. Но тези хора често не са могли да пишат и четат. Нивото им на образование не е стигало до способността да четат и пишат.
към текста >>

Затова този, който приема сериозно и отговорно това, което на полето на духовната мъдрост трябва да се даде на света, може да не е достатъчно внимателен и от всички неща да възвести на света нещо, което е от кръга на фамилиарното, на непосредствено познатото.
Да приемем, че някой духовно виждащ има отношение, определено лично отношение към някой човек, отношение, почиващо на влечение, което е затворено в сетивното битие, отношение, почиващо, да кажем, на любов, която се пробужда в сетивното битие, прескачаща от тяло към тяло – в по-висшия смисъл, не само в по-нисшия имам предвид. Да приемем, че нещо такова е налице и един такъв духовен наблюдател би пожелал да изследва нещо от личността, към която има лично влечение, изградено в сетивния свят, и да приемем, че той не е в състояние да се освободи от всичко, което е налице от родената в сетивното битие любов към тази личност, тогава е почти невъзможно да се разбере истината във връзка със свръхсетивното битие на една такава личност. О, необходимо е да се опитаме стъпка по стъпка – и когато човек още много обича и има толкова голямо влечение в сетивното битие – да се освободим от всичко за времето, когато искаме да разглеждаме свръхсетивното битие. Възможно е човек да има такова лично влечение и да не може да се освободи от него. Ако пред очите на такъв духовен наблюдател поставим например картини от миналото и бъдещето на въпросната личност, които на всяка цена трябва да са неверни, тогава може да изплува една цяло изобилие от майа. Затова този, който приема сериозно и отговорно това, което на полето на духовната мъдрост трябва да се даде на света, може да не е достатъчно внимателен и от всички неща да възвести на света нещо, което е от кръга на фамилиарното, на непосредствено познатото. Човек може навсякъде да се подсигури така, че когато се позовава на окултни резултати, които се отнасят до нещо, което засяга непосредственото лично обкръжение на изследователя, тези резултати би трябвало в най-висша степен да се приемат за съмнителни от онзи, който се е изправил пред тях.
към текста >>

Например този, който желае да изследва по-висшите светове, е малко способен да получи определена вярна представа във връзка с религиозните въпроси, ако е свързан с някоя религиозна общност чрез своите предразсъдъци и лични чувства, ако обича повече една религиозна общност от друга или се е отдал напълно на пропагандна дейност в полза на някоя религиозна общност.
Това не е нещо, което трябва да се каже с намек за един или друг факт, а трябва да се каже нещо, защото то е обективен факт за всеки окултист. С това обаче са свързани неща, които протичат в по-висши области. Например този, който желае да изследва по-висшите светове, е малко способен да получи определена вярна представа във връзка с религиозните въпроси, ако е свързан с някоя религиозна общност чрез своите предразсъдъци и лични чувства, ако обича повече една религиозна общност от друга или се е отдал напълно на пропагандна дейност в полза на някоя религиозна общност. Който има наклонност към лична пропаганда, не може да бъде същевременно обективен окултист! Това е едно изречение, което трябва да бъде казано ясно и точно. Има условия, които са във взаимовръзка с кармата на западноевропейската култура, условия, които по определен начин обаче не правят твърде трудно за западноевропееца, когато той прави твърде малко, за да се запознае с основните изисквания на свръхсетивния живот, да получи обективна оценка именно по отношение на най-голямото събитие в човешката еволюция, което наричаме Мистерията на Голгота. Защо тогава в религиозния живот и неговото разбиране навлиза толкова житейска тъма? Защо навлиза това, което иска да е свързано само с мига и не желае да се издигне в религиозния живот към духовната светлина и вечността?
към текста >>

Има условия, които са във взаимовръзка с кармата на западноевропейската култура, условия, които по определен начин обаче не правят твърде трудно за западноевропееца, когато той прави твърде малко, за да се запознае с основните изисквания на свръхсетивния живот, да получи обективна оценка именно по отношение на най-голямото събитие в човешката еволюция, което наричаме Мистерията на Голгота.
Това не е нещо, което трябва да се каже с намек за един или друг факт, а трябва да се каже нещо, защото то е обективен факт за всеки окултист. С това обаче са свързани неща, които протичат в по-висши области. Например този, който желае да изследва по-висшите светове, е малко способен да получи определена вярна представа във връзка с религиозните въпроси, ако е свързан с някоя религиозна общност чрез своите предразсъдъци и лични чувства, ако обича повече една религиозна общност от друга или се е отдал напълно на пропагандна дейност в полза на някоя религиозна общност. Който има наклонност към лична пропаганда, не може да бъде същевременно обективен окултист! Това е едно изречение, което трябва да бъде казано ясно и точно. Има условия, които са във взаимовръзка с кармата на западноевропейската култура, условия, които по определен начин обаче не правят твърде трудно за западноевропееца, когато той прави твърде малко, за да се запознае с основните изисквания на свръхсетивния живот, да получи обективна оценка именно по отношение на най-голямото събитие в човешката еволюция, което наричаме Мистерията на Голгота. Защо тогава в религиозния живот и неговото разбиране навлиза толкова житейска тъма? Защо навлиза това, което иска да е свързано само с мига и не желае да се издигне в религиозния живот към духовната светлина и вечността? Това се случва, защото всичко, което е човешки егоизъм – и не просто егоизъм на отделния човек, а егоизъм на родовете, на расите, на народите, – е в интимна връзка с това, което се отнася до религиозния живот. От тази гледна точка искам да обърна внимание на едно явление, защото е необходимо тези неща да се разглеждат напълно обективно.
към текста >>

Ще взема за пример един известен западноевропейски историк: Леополд фон Ранке, който е познат в целия свят със своята обективност, със спокойната си преценка, с целия си особен начин да застава обективно пред нещата.
Запитайте се дали някой ориенталец или някой, който не е западноевропеец, може да мисли исторически така лесно за историческия процес, в който той се намира, без да свързва този исторически живот с Кришна, Буда, Мохамед, Конфуций или някой друг подобен? Навсякъде съвсем естествено виждаме това, което се случва в обикновения външен живот и протича в душевността на хората. Например не може да се мисли за историческо съчинение от някой будист, който да не е поставил в него Буда като главно действащо лице. Това не го казвам като критика, а защото е вярно за тези хора, които принадлежат на такова културно развитие. Сега да отидем в западна Европа и да погледнем не догмите, а фактите. Ще взема за пример един известен западноевропейски историк: Леополд фон Ранке, който е познат в целия свят със своята обективност, със спокойната си преценка, с целия си особен начин да застава обективно пред нещата. Ранке е написал няколко глави за историческото развитие. Но за Ранке е станало известно нещо много забележително. Пред един приятел той е казал, че е представил историческия процес така, че никъде не е разглеждал Христос и събитията, свързани непосредствено с Христос! Ранке се е опитал да напише чрез своята обективност история на западноевропееца без да намесва Христос. А това му е струвало доста мъки и затова е трябвало да каже: Да, когато в историята навлизат дела, за които не са налице никакви документи, тогава истинска ли е тази история?
към текста >>

Може ли да се предположи, че например Хермес е работил в своята епоха от друга някаква народностна субстанция, или може ли да се предположи, че Буда е работил по друг някакъв начин освен от расовите особености, в които е бил потопен и е влял своите сили в тези расови особености?
Къде са живели великите основатели на религии, които са били велики посветени, които са дали на своите народи от своята народностна субстанция това, от което те са се нуждаели? Може ли да се предположи, че например Хермес е работил в своята епоха от друга някаква народностна субстанция, или може ли да се предположи, че Буда е работил по друг някакъв начин освен от расовите особености, в които е бил потопен и е влял своите сили в тези расови особености? А сега да обърнем поглед към този, когото не наричаме посветен, а когото познаваме като личност, върху която е действала мировата инициация, космическата инициация. Принадлежи ли той на някакъв народ? Той е роден в някакъв си край в света, далеч от велико царство. Там са протекли събитията. И когато може да се прояви съмнение относно това дали евангелията, както и другите писания на Новия завет са исторически документи, той може да каже: Никакъв исторически документ не потвърждава тези събития.
към текста >>

И тези, които се смятат за негови ученици, се обръщат към него без разлика от род, раса, пол и т. н.
А сега да обърнем поглед към този, когото не наричаме посветен, а когото познаваме като личност, върху която е действала мировата инициация, космическата инициация. Принадлежи ли той на някакъв народ? Той е роден в някакъв си край в света, далеч от велико царство. Там са протекли събитията. И когато може да се прояви съмнение относно това дали евангелията, както и другите писания на Новия завет са исторически документи, той може да каже: Никакъв исторически документ не потвърждава тези събития. И тези, които се смятат за негови ученици, се обръщат към него без разлика от род, раса, пол и т. н. Това е разликата! Докато по-рано народите са се обръщали към своите расови посветени, тук те се обръщат към един, който не принадлежи на никой народ – да, който е извършил най-големите си културни дела именно при един народ, с който не е живял. Това е големият напредък от житейската тъма към духовната светлина, който напредък не би трябвало да се разбира неправилно, ако се мисли честно за еволюцията на човечеството. Това са нещата, които енергично разглежда онази наука, която се занимава с действителното разглеждане на свръхсетивните светове.
към текста >>

Така се получава една затворена линия.
Ние виждаме Буда да слиза в определено време от една друга планета на нашата слънчева система, където той е работил дотогава, виждаме го да работи там и да се подготвя за своя земен живот. Проследяваме го тогава като бодисатва и накрая като Буда по време на неговия земен път до момента, когато е станал от бодисатва буда, и откриваме, че неговата дейност по време на земните инкарнации е била свързана тясно със земята, че той обаче израства в една голяма космическа цялост. Виждаме го да се издига към друга планета от слънчевата ни система, към Марс, и там предприема нова мисия, която е свързана с това, което е било негова земна мисия. И е невероятно да се проследи как се разгръща по този начин една цялост. Първоначално виждаме Буда да работи на друга планета, после той идва на земята и трябва да се каже: Индивидуалността на посветения Гаутама Буда е действала известно време на земята, после обаче, когато искаме да я проследим по-нататък, трябва да се издигнем до друга планета. Така се получава една затворена линия. За Буда е възможно да се каже, че е дошъл от друга планета и че след като известно време работа на земята, се е издигнал отново към друга планета, чийто народ има малко смисъл за земното човечество, за да продължи своята дейност, защото именно тази дейност дава смисъл. Така при много посветени може да се открие как те внасят от космоса това, което на земята е във връзка с космическото и чрез това може да се види космическото преображение на посветените. Когато се стремим да видим навсякъде нещата в тяхната същност, тогава например се вижда нещо, което ни осветлява житейската тъма чрез едно действително окултно разглеждане.
към текста >>

Сред нас имахме най-различно мислещи хора, но и такива, на чието появяване също се радваме винаги, когато ни излагат противоположни мнения.
Физически бяхме заедно, физически няма да можем повече да сме заедно. Свръхсетивно сме заедно. Да се учим да бъдем свръхсетивно заедно, за да можем да направим битието на свръхсетивното, на свръхфизическото убедително! Когато отнесем подобни чувства, след като сме били заедно, душите ще вземат това, което теософията може да даде на хората като най-добро: любовта, която блика от духовната истина. И когато между сегашната и друга бъдеща възможност, когато бихме могли да бъдем отново заедно, ще се случи едно или друго нещо: може да се случи при всички обстоятелства така, че при физическото разделяне нашето физическо битие да се преобрази в истинско духовно битие, за да действа, живее и расте в нас духовното благо. Сред нас имахме най-различно мислещи хора, но и такива, на чието появяване също се радваме винаги, когато ни излагат противоположни мнения. Но не се касае за мнения и противопоставяне, а за честно, искрено чувство за истина, би могло да се каже, за съпричастност към истинното и честното, към истинното и честното вече в сетивното битие. Не разглеждайте факта като нещо, което трябва да следва по необходимост от темата на нашия лекционен цикъл. Каквото обаче е необходимо, е това, че ние можахме да преживеем в много области търсенето на истината в нашата епоха, изобщо в нашето настояще.
към текста >>

75. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Може обаче това, което душата получава и за което вярва, че може да ѝ донесе удовлетворение, да е безстойностно за действителното развитие на душата, за истинските сили, които душата трябва да търси, когато това, което я среща като духовен живот, не може да поеме пълната отговорност по отношение на духовното водачество и духовното ръководство на човечеството в някоя епоха, когато това духовно движение не посрещне силите, които имат челно място в духовния живот на човечеството, и не може да отговаря пред тези сили, когато то, така да се каже, ги чува да казват: Да, с духовното движение се случва това, което изисква времето, което изискват духовните сили, които действат във времето.
Отделният човек, който чрез усещанията и копнежа на душата си чувства подтика да влезе в Теософското движение, ще търси – може би без да е винаги съзнателен в пълна степен за това – удовлетворяване на това, което лично сърцето му желае, което може да му даде лично покой по отношение на големите загадки на битието, на онези въпроси, за които чувства, че без техния отговор не може да е пълноценен за живота в епохата, в която се намира, благодарение на своята настояща инкарнация. Когато отделният човек открива тук или там в духовния живот на своята епоха това, което може да приеме, за да достигне разрешаване на своите плахи и необходими за него душевни загадки, той би трябвало да се постарае да стигне до разбирането, че такъв духовен живот, който протича в някаква епоха, също така действително може да донесе за отделната душа това, което тази отделна душа свързва по един правилен начин с духовното – без винаги тази правилност да става съзнателна за отделната душа, – когато такъв духовен живот се намира в съзвучие с всеобщата еволюция на човечеството. Тук или там може да се появи някое духовно движение, отделни души могат да вярват, че могат да открият в такива движения това, от което се нуждаят. Може обаче това, което душата получава и за което вярва, че може да ѝ донесе удовлетворение, да е безстойностно за действителното развитие на душата, за истинските сили, които душата трябва да търси, когато това, което я среща като духовен живот, не може да поеме пълната отговорност по отношение на духовното водачество и духовното ръководство на човечеството в някоя епоха, когато това духовно движение не посрещне силите, които имат челно място в духовния живот на човечеството, и не може да отговаря пред тези сили, когато то, така да се каже, ги чува да казват: Да, с духовното движение се случва това, което изисква времето, което изискват духовните сили, които действат във времето. Отделният теософ може да има потребност да наблюдават как това, което среща, се отнася към всеобщия духовен живот, или да се изразява в най-различни области, което обаче може би се проявява повече като копнеж, а не като потребност да се очаква от времето разрешение на загадките, което трябва да се спечели чрез духовната наука. Когато отправи поглед към онова, което получава с известно удовлетворение от духовната наука, теософската душа може да погледне понякога с неудовлетворение или дори с антипатия това, което ни обгражда навсякъде като духовен живот в нашата епоха така, че този духовен живот допуска, че има работа също с най-големите въпроси на битието, с най-големите загадки на човешкото битие. Много от това, което се явява вън и се бори за разрешение на загадките на битието, може да се възприеме като материалистическо, повърхностно, недостатъчно от много души, които приемат духовната наука. Непредубедените наблюдатели в този външен живот обаче са малцина, които също могат неведнъж да предчувстват какво живее в това, което ние наричаме духовна наука, и които честно и искрено се борят за истината в нашата епоха, и чиито души усещат честно и искрено най-дълбокия копнеж за разрешаване на мировите загадки. Не с повърхностен, нивелиращ всичко поглед трябва да наблюдаваме света, който ни заобикаля, а с различаващ поглед, защото само така можем да спечелим възможността по правилен начин да се свържем с това, което е тук.
към текста >>

Когато отправи поглед към онова, което получава с известно удовлетворение от духовната наука, теософската душа може да погледне понякога с неудовлетворение или дори с антипатия това, което ни обгражда навсякъде като духовен живот в нашата епоха така, че този духовен живот допуска, че има работа също с най-големите въпроси на битието, с най-големите загадки на човешкото битие.
Отделният човек, който чрез усещанията и копнежа на душата си чувства подтика да влезе в Теософското движение, ще търси – може би без да е винаги съзнателен в пълна степен за това – удовлетворяване на това, което лично сърцето му желае, което може да му даде лично покой по отношение на големите загадки на битието, на онези въпроси, за които чувства, че без техния отговор не може да е пълноценен за живота в епохата, в която се намира, благодарение на своята настояща инкарнация. Когато отделният човек открива тук или там в духовния живот на своята епоха това, което може да приеме, за да достигне разрешаване на своите плахи и необходими за него душевни загадки, той би трябвало да се постарае да стигне до разбирането, че такъв духовен живот, който протича в някаква епоха, също така действително може да донесе за отделната душа това, което тази отделна душа свързва по един правилен начин с духовното – без винаги тази правилност да става съзнателна за отделната душа, – когато такъв духовен живот се намира в съзвучие с всеобщата еволюция на човечеството. Тук или там може да се появи някое духовно движение, отделни души могат да вярват, че могат да открият в такива движения това, от което се нуждаят. Може обаче това, което душата получава и за което вярва, че може да ѝ донесе удовлетворение, да е безстойностно за действителното развитие на душата, за истинските сили, които душата трябва да търси, когато това, което я среща като духовен живот, не може да поеме пълната отговорност по отношение на духовното водачество и духовното ръководство на човечеството в някоя епоха, когато това духовно движение не посрещне силите, които имат челно място в духовния живот на човечеството, и не може да отговаря пред тези сили, когато то, така да се каже, ги чува да казват: Да, с духовното движение се случва това, което изисква времето, което изискват духовните сили, които действат във времето. Отделният теософ може да има потребност да наблюдават как това, което среща, се отнася към всеобщия духовен живот, или да се изразява в най-различни области, което обаче може би се проявява повече като копнеж, а не като потребност да се очаква от времето разрешение на загадките, което трябва да се спечели чрез духовната наука. Когато отправи поглед към онова, което получава с известно удовлетворение от духовната наука, теософската душа може да погледне понякога с неудовлетворение или дори с антипатия това, което ни обгражда навсякъде като духовен живот в нашата епоха така, че този духовен живот допуска, че има работа също с най-големите въпроси на битието, с най-големите загадки на човешкото битие. Много от това, което се явява вън и се бори за разрешение на загадките на битието, може да се възприеме като материалистическо, повърхностно, недостатъчно от много души, които приемат духовната наука. Непредубедените наблюдатели в този външен живот обаче са малцина, които също могат неведнъж да предчувстват какво живее в това, което ние наричаме духовна наука, и които честно и искрено се борят за истината в нашата епоха, и чиито души усещат честно и искрено най-дълбокия копнеж за разрешаване на мировите загадки. Не с повърхностен, нивелиращ всичко поглед трябва да наблюдаваме света, който ни заобикаля, а с различаващ поглед, защото само така можем да спечелим възможността по правилен начин да се свържем с това, което е тук. Не може, разбира се, в една едночасова лекция да се каже много за това, на което онези – които днес са духовните водачи на нашето движение – трябва да се позовават, което трябва напълно да съблюдават. Затова могат да се дадат само отделни насоки и трябва да се позовем на отделни примери, в които вън в света пулсират въпросите за загадките на битието, чиито отговори антропософията иска да открие.
към текста >>

Полагахме усилия да дадем отговор на това, какво се проявява като сили на времето.
Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата. Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел. Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите. Душата на тази епоха няма да донесе на света изкуството на единението, защото изкуството е едно огледало и една игра на душата, не неин инициатор.“ Човек би искал да каже: така долавя нещата един човек. А какво сме направили ние в последните десет години? Полагахме усилия да дадем отговор на това, какво се проявява като сили на времето. Нататък той казва: „Най-великото и най-чудно нещо е простото. Под натиска на механизацията, на несвободата, на безплодната борба човечеството няма да изхвърли задръжките, които тегнат върху растежа на неговата душа. Това няма да стане чрез разсъждение и мислене, а чрез свободно изживяване. Каквото днес мнозина казват и малцина схващат, по-късно мнозина, а накрая всички ще го схванат: че срещу душата няма да устои никаква земна мощ.“ Че срещу душата няма да устои никаква земна мощ! Упованието ни изисква в бъдеще да израстем с това, което имаме, което е в съзвучие с най-доброто от времето, което не знае нищо за нас или изобщо не иска да узнае нещо.
към текста >>

Микеланджело го е описал така, че се е получила завършена картина за неговата личност, а Рафаело не е могъл никога да опише достатъчно. Защо?
Който днес я вземе в ръка, ако е свободен от предразсъдъци, ще я намери за най-доброто, което е писано за Микеланджело. Херман Грим е успял чрез дълга и усилена работа да оформи един завършен образ на творчеството на Микеланджело. Удало му се е също и да оформи една картина на тази епоха. След това той е започнал да пише и за живота на Рафаело. Към постоянните признания, които са могли да бъдат чути от Херман Грим, е и това, че с Рафаело нещата вървели по съвсем различен начин. Микеланджело го е описал така, че се е получила завършена картина за неговата личност, а Рафаело не е могъл никога да опише достатъчно. Защо? Херман Грим е бил човек, който във всичко, което е искал да разбере, е търсил първопричините, а при Рафаело не е успял да открие именно първопричините. Когато по някакъв начин е приключвал нещо за Рафаело, тогава е трябвало да открие, че всъщност нещото в най-висша степен е било незавършено. Затова, малко преди смъртта си, той се е приготвил още веднъж да пише за живота на Рафаело, но това не се е осъществило. Тогава се е появил един кратък фрагмент за това в неговите останали след смъртта му фрагменти. Херман Грим си е казал: „Дали този път, ако бих живял достатъчно дълго, щеше да ми се удаде по различен начин да направя нещо задоволително за това, което човек би искал да знае за Рафаело?
към текста >>

“ Било е малко преди смъртта му, когато отново се е захванал с това, защото това е бил фрагментът, срещу който той е положил перото и е умрял.
Херман Грим е бил човек, който във всичко, което е искал да разбере, е търсил първопричините, а при Рафаело не е успял да открие именно първопричините. Когато по някакъв начин е приключвал нещо за Рафаело, тогава е трябвало да открие, че всъщност нещото в най-висша степен е било незавършено. Затова, малко преди смъртта си, той се е приготвил още веднъж да пише за живота на Рафаело, но това не се е осъществило. Тогава се е появил един кратък фрагмент за това в неговите останали след смъртта му фрагменти. Херман Грим си е казал: „Дали този път, ако бих живял достатъчно дълго, щеше да ми се удаде по различен начин да направя нещо задоволително за това, което човек би искал да знае за Рафаело? “ Било е малко преди смъртта му, когато отново се е захванал с това, защото това е бил фрагментът, срещу който той е положил перото и е умрял. Това е само един фрагмент, когато е стигнал до идеята да пише „Животът на Рафаело“. Когато прочетох тези думи, аз трябваше да си спомня за един момент, когато веднъж бях с него в един тесен кръг и говорих за духовната дейност на човечеството. Обичах много Херман Грим. Той беше личност, буквално затворена в духовната област, която си беше приготвил, и имаше един отговор за това, което съм споменавал с такова удоволствие. Той се състоеше от следното: имаше едно просто движение с ръка на отхвърляне на това, което на острова на неговия духовен живот не можеше да бъде възприемано от него със силите, които можеше да има човек в нашето време.
към текста >>

Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-свято, нещо най-величествено.
Какво намира израз в Гьотевата душа? Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-свято, нещо най-величествено. Това трябва да е чувствал Гьоте. Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша святост, тепърва трябва да дойде. С напълно други средства трябва да се въздейства на душите. Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни. Такава би била атмосферата, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния свят Христос да приближи интимно всяка отделна душа.
към текста >>

До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината!
Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните бележки към своите останали след смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му. Какво беше това, което винаги витаеше пред него? Нещо не по-маловажно от една история за развитието на човечеството, която той искаше да представи като история на развитието на националната фантазия на човечеството на народите и времената. Това беше неговата задача. Той искаше да изследва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи. До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината! Усещането, което откривате отново днес в третата мистерия „Пазачът на прага“, когато госпожа Балде се явява като дух в небесните царства – но като един върнал се обратно дух, защото иначе духовете идват от свръхсетивния свят, госпожа Балде обаче поглежда нагоре и се явява там точно така, както свръхсетивни същества слизали на земята, – това усещане напираше в душата ми тогава и се оформяше като съдбата на фантазията. За тази съдба на фантазията ще трябва да се мисли, ако трябва да се достигне до това, което витаеше пред Херман Грим, без нещо да се знае за произхода на фантазията от бащата на истината. Никога не се осъществи това, което е витаело пред Херман Грим. Той чувстваше смътно, че нещо би могло да се осъществи, ако му се удаде това, което искаше. Но това не стана.
към текста >>

76. Бележки GA_138 За инициацията

Неговата оригинална стенограма не е на разположение.
Текстови данни: Всички лекции са стенографирани от Валтер Фегелан от Берлин. За основа на печатното издание служи извършеното от него пренасяне в разчетен текст. Неговата оригинална стенограма не е на разположение.
към текста >>

123 Леополд фон Ранке, Мерзебург, 1795 г.
123 Леополд фон Ранке, Мерзебург, 1795 г. – Берлин, 1886 г.
към текста >>

– Берлин, 1922 г., бил е убит, държавник и стопански политик.
137 Валтер Ратенау, Берлин, 1867 г. – Берлин, 1922 г., бил е убит, държавник и стопански политик. „Към критиката на времето“, S. Fischer Verlag, Берлин.
към текста >>

77. Рудолф Щайнер за лекционните записки GA_138 За инициацията

Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване.
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване. В тях разглеждам всичко, което се среща като стремеж към познание в тази епоха. Там е изложено това, което все повече се оформяше пред мен в духовното съзерцание и се превърна в постройката на антропософията, макар и в много отношения по несъвършен начин.
към текста >>

Редом с изискването да се изгради „антропософията“ и при това да се служи само на това, което се получава, когато съобщенията от духовния свят трябва да се предадат на образованите хора от съвремието, се появи и другото – да се удовлетвори напълно и проявилото се като душевна необходимост, като копнеж по духа от страна на членовете.
Редом с изискването да се изгради „антропософията“ и при това да се служи само на това, което се получава, когато съобщенията от духовния свят трябва да се предадат на образованите хора от съвремието, се появи и другото – да се удовлетвори напълно и проявилото се като душевна необходимост, като копнеж по духа от страна на членовете.
към текста >>

78. Събрани съчинения на Рудолф Щайнер GA_138 За инициацията

Луцифер-гнозис. Основополагащи статии за антропософията и дописки от списанията „Луцифер“ и „Луцифер-гнозис“ 1903 – 1908 г.
Луцифер-гнозис. Основополагащи статии за антропософията и дописки от списанията „Луцифер“ и „Луцифер-гнозис“ 1903 – 1908 г. (GA 34)
към текста >>

79. Съдържание GA_139 Евангелието на Марко

Противоположните течения на общочовешката еволюция и тяхното свързване чрез Христос Исус.
Буда и Сократ14. Противоположните течения на общочовешката еволюция и тяхното свързване чрез Христос Исус.
към текста >>

80. Предговор от Рудолф Щайнер GA_139 Евангелието на Марко

Читателите на този лекционен цикъл, които не са чели това, което се разигра по същото време всред Теософското Общество, живеещо под авторитета на Ани Безант, може би ще изпитат известно недоволство от полемичния тон, с който многократно се противопоставяме на застъпваните от тази личност възгледи за Христос.
Читателите на този лекционен цикъл, които не са чели това, което се разигра по същото време всред Теософското Общество, живеещо под авторитета на Ани Безант, може би ще изпитат известно недоволство от полемичния тон, с който многократно се противопоставяме на застъпваните от тази личност възгледи за Христос. За да бъде разбран този тон, следва да се има предвид, че в онези дни за много хора, към които трябваше да се подходи с тези изразни средства, авторитетът на Ани Безант все още беше в сила и че лекторът защищаваше своето становище за Христос по начин, който в общи линии не се различаваше от публичните му изказвания до този момент. Сега, когато тези спорове отдавна са отминали, вероятно полемиката би могла да отпадне. Но според мнението на издателите, изнесените лекции трябва да бъдат запазени в техния първоначален вид. А и за много читатели би било интересно да знаят срещу какви, чужди на западно-европейското светоусещане, идеи и суеверия трябваше да бъде защитаван въпросният възглед за Христос. Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти.
към текста >>

Сега, когато тези спорове отдавна са отминали, вероятно полемиката би могла да отпадне.
Читателите на този лекционен цикъл, които не са чели това, което се разигра по същото време всред Теософското Общество, живеещо под авторитета на Ани Безант, може би ще изпитат известно недоволство от полемичния тон, с който многократно се противопоставяме на застъпваните от тази личност възгледи за Христос. За да бъде разбран този тон, следва да се има предвид, че в онези дни за много хора, към които трябваше да се подходи с тези изразни средства, авторитетът на Ани Безант все още беше в сила и че лекторът защищаваше своето становище за Христос по начин, който в общи линии не се различаваше от публичните му изказвания до този момент. Сега, когато тези спорове отдавна са отминали, вероятно полемиката би могла да отпадне. Но според мнението на издателите, изнесените лекции трябва да бъдат запазени в техния първоначален вид. А и за много читатели би било интересно да знаят срещу какви, чужди на западно-европейското светоусещане, идеи и суеверия трябваше да бъде защитаван въпросният възглед за Христос. Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти. Но в действителния свят роля може да играе и онова, моето изцяло противоречи на здравия разум.
към текста >>

81. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Обаче само външно, защото всъщност римляните покориха гърците само политически, докато в действителност римляните възприеха гръцкото образование, гръцката култура, цялата гръцка същност.
Елинството създаваше, тъй да се каже, основните предпоставки за изчисляването на времето и всички онези, които искаха да проникнат по-дълбоко в смисъла на живота, се опираха именно на елинството. Защото там те виждаха мисията на гръцкия народ, осъществена от Омир4, от великите древногръцки трагици и писатели. После те виждаха как елинството постепенно навлезе в дълбок упадък и как, външно погледнато, накрая то беше покорено от римляните. Обаче само външно, защото всъщност римляните покориха гърците само политически, докато в действителност римляните възприеха гръцкото образование, гръцката култура, цялата гръцка същност. Или с други думи: в политически смисъл римляните покориха гърците, но в духовен смисъл гърците покориха римляните. Именно в хода на този процес, белязан от духовното превъзходство на гърците, когато техните постижения се вливаха по стотици и стотици пътища в Римската империя, за да навлязат после във всички останали култури на света, възникна и християнството, което неудържимо проникна в цялата гръко-римска култура, показвайки на свой ред една съществена метаморфоза от онзи момент нататък, когато северно-германските народи се намесиха в развитието на същата тази гръко-римска култура. С това сливане между елинство, римлянство и християнство човекът на 18 век отбеляза второто хилядолетие от достъпната за него общочовешка история, което всъщност представляваше и първото християнско хилядолетие.
към текста >>

Или с други думи: в политически смисъл римляните покориха гърците, но в духовен смисъл гърците покориха римляните.
Елинството създаваше, тъй да се каже, основните предпоставки за изчисляването на времето и всички онези, които искаха да проникнат по-дълбоко в смисъла на живота, се опираха именно на елинството. Защото там те виждаха мисията на гръцкия народ, осъществена от Омир4, от великите древногръцки трагици и писатели. После те виждаха как елинството постепенно навлезе в дълбок упадък и как, външно погледнато, накрая то беше покорено от римляните. Обаче само външно, защото всъщност римляните покориха гърците само политически, докато в действителност римляните възприеха гръцкото образование, гръцката култура, цялата гръцка същност. Или с други думи: в политически смисъл римляните покориха гърците, но в духовен смисъл гърците покориха римляните. Именно в хода на този процес, белязан от духовното превъзходство на гърците, когато техните постижения се вливаха по стотици и стотици пътища в Римската империя, за да навлязат после във всички останали култури на света, възникна и християнството, което неудържимо проникна в цялата гръко-римска култура, показвайки на свой ред една съществена метаморфоза от онзи момент нататък, когато северно-германските народи се намесиха в развитието на същата тази гръко-римска култура. С това сливане между елинство, римлянство и християнство човекът на 18 век отбеляза второто хилядолетие от достъпната за него общочовешка история, което всъщност представляваше и първото християнско хилядолетие.
към текста >>

Те двамата положиха основите на цялото по-късно развитие, през което премина западноевропейската култура.
После ние виждаме как, за човека на 18 век започва второто християнско хилядолетие, което се равнява на третото хилядолетие от достъпната за него общочовешка история. Ние виждаме, как въпреки че на пръв поглед всичко върви по стария начин, нещата през това трето хилядолетие коренно се променят. Достатъчно е само да посочим две личности, един художник и един поет, които, въпреки че се появиха на бял свят около два века след началото на второто християнско хилядолетие, ясно показаха, че за западноевропейската култура започва един качествено нов период. Тези две личности са Джото1 и Данте2, Джото като художник и Данте като поет. Те двамата положиха основите на цялото по-късно развитие, през което премина западноевропейската култура. Да, човекът на 18 век обгръщаше с поглед именно тези три хилядолетия.
към текста >>

Най-фините трепети на душите се пораждаха и то в много по-голяма степен, отколкото бихме могли да предположим от усещанията, от истините на Псалмите; в душите още живееше това, което, общо взето, намираме и у Омир, това, което прие толкова грандиозни очертания у Данте, също и това, което макар и само загатнато, т.е.
Ако отправим поглед към отделни личности, оказали влияние върху културата на Запада, в чието лице бихме могли да открием почти всичко, което носеше в душата си човекът на започващия 19 век в случай, че той имаше някакво отношение към духовния живот следва да посочим Давид3, Омир , Данте, Шекспир5 и току-що навлизащия в живота Гьоте. Бъдещите историци ще бъдат съвсем наясно: В прехода от 18 към 19 век духовният облик на хората се определяше именно от тези пет личности. Най-фините трепети на душите се пораждаха и то в много по-голяма степен, отколкото бихме могли да предположим от усещанията, от истините на Псалмите; в душите още живееше това, което, общо взето, намираме и у Омир, това, което прие толкова грандиозни очертания у Данте, също и това, което макар и само загатнато, т.е. твърде далеч от душевната конфигурация на съвременния човек можа да се прояви у Шекспир. Към всичко изброено нека прибавим и борбата на човешката душа за истината, която по-късно намери своя чуден израз в Гьотевия „Фауст“ и можеше да бъде разпозната у всеки човек, тъй че напълно оправдани са думите: Всеки човек, устремен към истината, носи в себе си една фаустовска природа.
към текста >>

И всичко това се пренася по-късно, през втората половина на 19 век върху Едуард фон Хартман7.
Достатъчно е да назовем едно единствено име, което предизвика толкова големи вълнения около средата на 19. век, и веднага ще ни стане ясно, как от Изтока наистина нахлу нещо и по тайнствен път се настани в сърцето на Европа: Достатъчно е да посочим името на Шопенхауер6. Какво веднага ни прави впечатление при Шопенхауер, особено ако не се задълбочаваме в теоретичните постановки на неговата система, а се обърнем към онзи чувствен тон, който пронизва цялото му мислене? Дълбокото родство на този човек, един от представителите на 19 век, с източноарийското светоусещане. Навсякъде в неговите изречения и, бих казал, в емоционалните акценти на неговото мислене, ние откриваме не друго, а източния елемент в Запада. И всичко това се пренася по-късно, през втората половина на 19 век върху Едуард фон Хартман7.
към текста >>

И понеже, тъй смяташе Рам Мохан Рой, хората разполагаха само с тази възможност, в моята страна се стигна до най-крещящи форми на идолопоклонничество, до едно осъдително идолопоклонничество, което наранява цялото първоначално величие на религията, изповядвана от моя древен народ.
Как постъпваше Рам Мохан Рой? Той казваше приблизително следното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората почитат много Богове, кланят се на най-различни божества. И когато ги запитаме защо почитат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък. И понеже, тъй смяташе Рам Мохан Рой, хората разполагаха само с тази възможност, в моята страна се стигна до най-крещящи форми на идолопоклонничество, до едно осъдително идолопоклонничество, което наранява цялото първоначално величие на религията, изповядвана от моя древен народ. Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам. И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората. На какво разчиташе Рам Мохан Рой? Той смяташе, че за всички ще стане ясно: Зад многобожието и зад идолопоклонничеството се крие чистото учение за онзи първоначален Бог, който живее във всички неща и който вече не може да бъде постигнат по пътя на идолопоклонничеството, макар че той отново трябва да навлезе в душите на хората.
към текста >>

Или с други думи: За онзи, който изобщо се интересува от подобни неща“, образите създадени от Омир в неговите Илиада и Одисея са много по-живи отколкото всичките чисто политически образи от древна Гърция.
От това първо хилядолетие за нас особено важна е личността на Омир, великия гръцки поет. Човечеството едва ли е съхранило нещо повече от името на този, когото считаме за автор на две от най-забележителните поетични произведения за всички времена: Илиадата и Одисеята. А през 19 век дори възникнаха големи съмнения относно достоверността на това име. Но нека да не навлизаме в излишни спорове. Защото Омир стои пред нас като едно явление, на което се удивляваме толкова повече, колкото по-добре го опознаваме. Или с други думи: За онзи, който изобщо се интересува от подобни неща“, образите създадени от Омир в неговите Илиада и Одисея са много по-живи отколкото всичките чисто политически образи от древна Гърция. Много от изследователите, които са се занимавали с Омир, казват, че според прецизността на описанията и според начина, по който представя нещата, би трябвало да приемем, че той е бил лекар. Други смятат, че той е бил по-скоро художник, скулптор; трети предполагат, че е бил занаятчия. Наполеон се е удивлявал от тактиката, от стратегията на неговото повествование. Други го считат за просяк, скитащ из страната. Всички тези възгледи, ако не друго, говорят за твърде особената индивидуалност на Омир.
към текста >>

Други смятат, че той е бил по-скоро художник, скулптор; трети предполагат, че е бил занаятчия.
А през 19 век дори възникнаха големи съмнения относно достоверността на това име. Но нека да не навлизаме в излишни спорове. Защото Омир стои пред нас като едно явление, на което се удивляваме толкова повече, колкото по-добре го опознаваме. Или с други думи: За онзи, който изобщо се интересува от подобни неща“, образите създадени от Омир в неговите Илиада и Одисея са много по-живи отколкото всичките чисто политически образи от древна Гърция. Много от изследователите, които са се занимавали с Омир, казват, че според прецизността на описанията и според начина, по който представя нещата, би трябвало да приемем, че той е бил лекар. Други смятат, че той е бил по-скоро художник, скулптор; трети предполагат, че е бил занаятчия. Наполеон се е удивлявал от тактиката, от стратегията на неговото повествование. Други го считат за просяк, скитащ из страната. Всички тези възгледи, ако не друго, говорят за твърде особената индивидуалност на Омир.
към текста >>

Наполеон се е удивлявал от тактиката, от стратегията на неговото повествование.
Но нека да не навлизаме в излишни спорове. Защото Омир стои пред нас като едно явление, на което се удивляваме толкова повече, колкото по-добре го опознаваме. Или с други думи: За онзи, който изобщо се интересува от подобни неща“, образите създадени от Омир в неговите Илиада и Одисея са много по-живи отколкото всичките чисто политически образи от древна Гърция. Много от изследователите, които са се занимавали с Омир, казват, че според прецизността на описанията и според начина, по който представя нещата, би трябвало да приемем, че той е бил лекар. Други смятат, че той е бил по-скоро художник, скулптор; трети предполагат, че е бил занаятчия. Наполеон се е удивлявал от тактиката, от стратегията на неговото повествование. Други го считат за просяк, скитащ из страната. Всички тези възгледи, ако не друго, говорят за твърде особената индивидуалност на Омир.
към текста >>

И ако някога разполагате с достатъчно време, моля Ви, вгледайте се в образа на Хектор, в неговото пластично оформяне, в неговата завършеност.
Нека да вземем само един от неговите художествени образи, този на Хектор. И ако някога разполагате с достатъчно време, моля Ви, вгледайте се в образа на Хектор, в неговото пластично оформяне, в неговата завършеност. Вгледайте се в отношението му към бащината Троя, към съпругата му Андромаха, в отношението му към Ахил, в отношението му към войската и военните действия. Опитайте се да съживите в душите си образа на този мъж с цялата му съпружеска нежност, с цялата му антична привързаност към бащиния град Троя, с всичките му заблуждения не пропускайте, моля Ви, връзките му с Ахил и Вие ще се убедите, че всичко това може да се случи само на един велик човек. В лицето на Хектор, тъй както го описва Омир, ние имаме пред себе си един герой с всеобхватни човешки добродетели. Ето как от дълбоката древност защото, естествено, описанията на Омир се отнасят до още по-отдалечени периоди, скрити в мрака на миналото се откроява образът на Хектор, и както всички Омирови образи, той е наистина митичен в очите на нашите съвременници. Тъкмо към този образ насочвам Вашето внимание.
към текста >>

Познавачът на Шекспировите драми, доколкото те имат своите съответствия във външния свят, добре знае особено ако ползва източниците на Духовната наука, че Шекспировият Хамлет е само едно художествено превъплъщение на истинския датски принц.
Сега бих искал да насоча погледа Ви към нещо друго, към нещо, което е станало след идването на Христос. И тук ние отново ще се опрем на един поетически образ. Обаче този „поетически образ“ ни дава представа за една действителна личност, която е живяла на Земята. И така, нека да насочим поглед към образа, който Шекспир създава в своя Хамлет. Познавачът на Шекспировите драми, доколкото те имат своите съответствия във външния свят, добре знае особено ако ползва източниците на Духовната наука, че Шекспировият Хамлет е само едно художествено превъплъщение на истинския датски принц. Първообразът на този Шекспиров герой действително е живял на Земята. Сега не разполагам с достатъчно време, за да посоча по какъв начин въпросната историческа личност лежи в основата на Шекспировия поетически образ. Но в резултат на духовно-научното изследване бих искал да потвърдя пред Вас, как един дух от древността отново се появява в епохата след идването на Христос. Защото действителният образ, лежащ в основата на Шекспировия Хамлет, е Хектор! Именно с помощта на един толкова характерен пример, показващ очебийните различия на душата, ние можем да си обясним какво всъщност се случва междувременно.
към текста >>

Сега не разполагам с достатъчно време, за да посоча по какъв начин въпросната историческа личност лежи в основата на Шекспировия поетически образ.
И тук ние отново ще се опрем на един поетически образ. Обаче този „поетически образ“ ни дава представа за една действителна личност, която е живяла на Земята. И така, нека да насочим поглед към образа, който Шекспир създава в своя Хамлет. Познавачът на Шекспировите драми, доколкото те имат своите съответствия във външния свят, добре знае особено ако ползва източниците на Духовната наука, че Шекспировият Хамлет е само едно художествено превъплъщение на истинския датски принц. Първообразът на този Шекспиров герой действително е живял на Земята. Сега не разполагам с достатъчно време, за да посоча по какъв начин въпросната историческа личност лежи в основата на Шекспировия поетически образ. Но в резултат на духовно-научното изследване бих искал да потвърдя пред Вас, как един дух от древността отново се появява в епохата след идването на Христос. Защото действителният образ, лежащ в основата на Шекспировия Хамлет, е Хектор! Именно с помощта на един толкова характерен пример, показващ очебийните различия на душата, ние можем да си обясним какво всъщност се случва междувременно. От епохата преди Христос се надига една личност като тази на Хектор. После идва Мистерията на Голгота и искрата, която пламва в душата на Хектор, позволява там да възникне първообразът на Хамлет, за когото Гьоте казва: Ето една душа, която не може да се справи, нито да се задоволи с каквато и да е ситуация, една душа, която сега е изправена пред такава задача, каквато тя не може да изпълни.
към текста >>

Но нека да обърнем поглед и към един друг образ от по-новото време, който човечеството познава от едно поетично произведение, чийто главен герой още дълго време ще живее в мислите и чувствата на идващите поколения, въпреки че самият автор тогава ще изпадне в същото положение, в каквото днес се намират Омир и Шекспир, а именно че за единия не знаем почти нищо, а за другия знаем твърде малко.
Но нека да обърнем поглед и към един друг образ от по-новото време, който човечеството познава от едно поетично произведение, чийто главен герой още дълго време ще живее в мислите и чувствата на идващите поколения, въпреки че самият автор тогава ще изпадне в същото положение, в каквото днес се намират Омир и Шекспир, а именно че за единия не знаем почти нищо, а за другия знаем твърде малко.
към текста >>

Винаги получаваме един и същ отговор: Мистерията на Голгота, онова събитие, което Йоан Кръстител възвестяваше с думите: Изпълни се времето, царствата на Духа или царствата небесни навлизат в човешкото царство.
С тези разяснения аз исках да покажа как в такива забележителни личности, за които всеки може да се осведоми по един или друг начин, в определен момент настъпва един могъщ прелом. И когато задаваме въпроса: Какво точно се е случило с тези личности в периода между техните стари и нови инкарнации? Винаги получаваме един и същ отговор: Мистерията на Голгота, онова събитие, което Йоан Кръстител възвестяваше с думите: Изпълни се времето, царствата на Духа или царствата небесни навлизат в човешкото царство. Да, тези царства небесни нахлуха мощно в човешкото царство! И онези, които възприеха това нахлуване по чисто външен начин, изобщо не бяха в състояние да го разберат. То завладя великите личности на древността с такава мощ, че те трябваше отново да си припомнят еволюцията на Земята, защото именно при тях стана ясно: Ето, сега, с Мистерията на Голгота старото време привърши и тези велики хора застават пред нас като цялостни, завършени личности. Но тогава настъпи нещо, което пробуди в душите вътрешната необходимост, изискваща от тях да предприемат в себе си нещо съвсем ново, понеже всичко трябваше да бъде формирано и излято наново, така че сега великите души ни се представят като незначителни; и това е така, защото, предприемайки нещо съвсем ново, душите трябваше да се върнат към своето най-ранно детство. Ето какво трябва да впишем в сърцата си, ако искаме да разберем първата дума.
към текста >>

То е това, което слиза от царствата, описвани от нас като „Йерархии“ на висшите Същества, където се намират Ангелите, Архангелите и прониква в областта, разположена непосредствено над „човешкия свят“.
Какво означава „Евангелие“? То е това, което слиза от царствата, описвани от нас като „Йерархии“ на висшите Същества, където се намират Ангелите, Архангелите и прониква в областта, разположена непосредствено над „човешкия свят“. Сега ние стигаме до по-дълбокия смисъл на думата „Евангелие“. Един импулс, който слиза през царството на Архангелите, на Ангелите ето какво представлява Евангелието; то прекосява тези царства и навлиза всред хората. Всякакви други абстрактни обяснения не вършат никаква работа. Всъщност още самата дума „Евангелие“ подсказва, че от определен момент нататък в планетарната сфера на Земята започва да се влива нещо, което по-рано е струило само там, където са Ангелите и Архангелите; но ето че сега то слиза на Земята и разтърсва душите, като най-здраво разтърсва именно най-силните души. Но нещата не спират дотук.
към текста >>

82. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Ето защо една подредена и завършена душа като тази на Хектор се реинкарнира в епохата след Христос като една несигурна и колеблива душа, неспособна да се справи с живота, каквато е всъщност душата на Хамлет, или от друга страна става така, че една душа като тази на Емпедокъл се преражда през 16 век като Фауст, който външно погледнато изглежда авантюрист, често изпадащ в положения, от които излиза много трудно, и оставащ дълбоко неразбран от целия останал свят.
Когато отново се инкарнират в епохата след Христос, те са поставени пред необходимостта да развият Азовото съзнание. И тъкмо преходът от груповата към индивидуалната душевност се превръща в най-могъщия тласък на общочовешката еволюция. Ето защо една подредена и завършена душа като тази на Хектор се реинкарнира в епохата след Христос като една несигурна и колеблива душа, неспособна да се справи с живота, каквато е всъщност душата на Хамлет, или от друга страна става така, че една душа като тази на Емпедокъл се преражда през 16 век като Фауст, който външно погледнато изглежда авантюрист, често изпадащ в положения, от които излиза много трудно, и оставащ дълбоко неразбран от целия останал свят.
към текста >>

Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия.
Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите, Съдиите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу цар Антиох от Сирия. Да, тази сцена действително съдържа в себе си една драматична сила. А истинската кулминация е постигната в самия край. Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия. Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията. Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет! Когато виждаме мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, ние сме разтърсени от едно странно усещане. Ето, те биват измъчвани един след друг, но силата им непрекъснато нараства доловете каква вътрешна драматика цари тук! И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа!
към текста >>

Ние знаем: те са постигнали висшите степени от духовното си развитие благодарение на това, че са преминали през различни равнища на посвещение, тръгвайки от познанието и стигайки до непосредственото духовно виждане, както и до съединяване с действуващите в света духовни импулси, като по този начин са въплътили в живота на физическия план същите онези импулси, които са получили в духовния свят.
Нека сега временно да се абстрахираме от Илия и от неговото прераждане в Йоан Кръстител и да разгледаме имената на пророците, живели през този период. Именно духовно-научното изследване ни позволява да подходим към тези юдеиски пророци по един твърде особен начин. Кого имаме ние предвид, когато говорим за духовните предводители на човечеството? Ние имаме предвид посветените. Ние знаем: те са постигнали висшите степени от духовното си развитие благодарение на това, че са преминали през различни равнища на посвещение, тръгвайки от познанието и стигайки до непосредственото духовно виждане, както и до съединяване с действуващите в света духовни импулси, като по този начин са въплътили в живота на физическия план същите онези импулси, които са получили в духовния свят. Ето защо при срещата си с един посветен от персийски, индийски или египетски произход, ние най-напред задаваме следния въпрос: Как е преминал този посветен през степените на посвещение в рамките на своя народ?
към текста >>

Припомнете си само как изглежда един юдейски пророк: когато има да каже нещо, той изтъква, че или го е получил направо от Бога, или че то му се открива като непосредствена, елементарна истина.
Но се споменава нещо съвсем друго: В определен момент те застават пред своя народ и понеже в душите им звучи Божият глас, те виждат нещата много по-различно отколкото обикновените хора и могат да предсказват както съдбата на своя народ, така и бъдещите етапи от цялото мирово развитие. Всички тези неща просто изригват с първична, елементарна сила от душите на пророците. И никъде не става дума, че те са изминали такъв път на посвещение, който е характерен за пророците на другите народи. Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество. Да, те се позовават на своя пророчески глас, на своите пророчески дарби. Припомнете си само как изглежда един юдейски пророк: когато има да каже нещо, той изтъква, че или го е получил направо от Бога, или че то му се открива като непосредствена, елементарна истина. А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно погледнато стоят редом до пророците на другите народи, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител? Ако проследим душите на тези пророци по духовно-научен, окултен път, ние ще установим нещо забележително. Опитайте се да сравните това, което споделям с Вас като резултат от моите духовно-научни изследвания с всичко онова, което знаем от историческите и религиозни източници, и Вие ще се убедите в неговата истинност.
към текста >>

За да получи кръщение, целият юдейски народ се обърна към него, а това означава, че повечето се досетиха: в този момент чрез устата на Йоан Кръстител говорят древните пророци!
И ако после се обърнем към чудния образ на самия Христос Исус: никъде другаде, освен в Евангелието на Марко, не го срещаме в толкова прости и същевременно грандиозни очертания, никъде другаде не се докосваме така непосредствено до неговия непрекъснато нарастващ драматизъм. Настойчиво Ви моля да се замислите върху това! За какво става дума тук? Става дума за следното: Ние сме подканени да насочим поглед към образа на Йоан Кръстител: Сега трябва и да имаме предвид, че можем да вникнем в този образ само ако вземем под внимание древните юдейски пророци, чиито глас отново оживя в него. За да получи кръщение, целият юдейски народ се обърна към него, а това означава, че повечето се досетиха: в този момент чрез устата на Йоан Кръстител говорят древните пророци! Ето за какво става дума в началото на Евангелието на Марко. Ние ясно виждаме: Пред нас застава Йоан Кръстител и от него прозвучава гласът на древните пророци; целият народ излиза, отправя се към него и всички се досещат нека да останем в атмосферата на Марковото Евангелие че той е един прероден древен пророк. Това е първото. После пред Нас израства образът на самия Христос Исус. Нека засега да се абстрахираме от така нареченото Йоаново Кръщение в реката Йордан, нека да се абстрахираме от периода след Кръщението, както и от периода след Изкушението, за да обхванем целия грандиозен и непрекъснато нарастващ драматизъм, който откриваме в Евангелието на Марко.
към текста >>

Най-близко разположеният свят, който граничи с физическата действителност, е така нареченият елементарен свят и едва чрез него могат да бъдат разбрани процесите, разиграващи се в нашия видим свят.
Припомнете си как още в самото начало, когато се говори за призоваването на дванадесетте апостоли и за техните имена, Христос нарича двама от тях „синове на гърма“(3, 17). И това не е нещо, което може да бъде просто подминато; напротив, ако искаме да вникнем в Евангелието, ние трябва да се замислим върху тези думи. Защо Той ги нарича „синове на гърма“? Защото, за да ги направи Свои служители, Той иска да вложи в тях един елемент, който не идва от Земята, тъй като цялото Евангелие идва от царството на Ангелои и Архангелои, тъй като то е нещо съвършено ново и далеч не е достатъчно да се говори просто за хората, а за един небесен, свръхземен елемент, за Аза. Той ги нарича „синове на гърма“, за да покаже, че Неговите служители също имат отношение към свръхземния елемент. Най-близко разположеният свят, който граничи с физическата действителност, е така нареченият елементарен свят и едва чрез него могат да бъдат разбрани процесите, разиграващи се в нашия видим свят. Христос дава на Своите ученици такива имена, за да бъде ясно на всички: Нашият свят граничи с един друг, свръхсетивен свят.
към текста >>

И за да разберем всичко това, нужно е само да четем правилно, нужно е само да предположим, че наред с всичко друго, Евангелието е една книга, от която може да се извлече най-дълбоката мъдрост.
И за да разберем всичко това, нужно е само да четем правилно, нужно е само да предположим, че наред с всичко друго, Евангелието е една книга, от която може да се извлече най-дълбоката мъдрост. Най-големият напредък се състои в това, че душите се индивидуализират, че те градят връзките си със свръх-сетивния свят вече направо чрез личния елемент, а не чрез колективната помощ на Груповата душа. И този, който застава пред човечеството така, че бива познат както от хората, така и от свръхсетивните Същества, се нуждае от свръхсетивния елемент, от най-добрия човешки елемент, за да го вложи в душите на онези, които ще му служат занапред. Той се нуждае от онези хора, които макар и по стария начин максимално са развили този елемент в своите собствени души.
към текста >>

И когато Христос отново ги намери, те разполагаха със своите, бих казал, прости, голи души.
Извънредно интересно е да проследим душевното развитие на онези, които Христос Исус събра около себе си, на онези дванадесет ученици, които бих казал заставайки пред нас в свята простота, ясно показват, че по най-грандиозен начин са минали през онези степени, за които стана дума вчера, когато описвах пред Вас инкарнациите на посветените при различните народи. Най-напред човекът трябва да намери самия себе си в света на индивидуалното. И първоначално това може да се окаже много трудно, особено когато той трябва да се пренесе от груповата душевност на своя народ именно в света на индивидуалното. Точно такъв беше случаят с дванадесетте. Те бяха дълбоко потопени в груповата душевност на своите народи. И когато Христос отново ги намери, те разполагаха със своите, бих казал, прости, голи души. Естествено, периодите между отделните им инкарнации бяха съвсем различни. И все пак Христос успя да ги подбере по най-правилния начин, защото дванадесетте ученици бяха не други, а преродените души на седемте Макавееви синове и петте синове на Мататия, Юда и неговите братя. Да, именно те образуваха групата на апостолите. Те бяха оставени да живеят в простодушието на рибарите; обаче по времето когато еврейският елемент достигна своята кулминационна точка, те бяха проникнати от съзнанието: сега този елемент действително представлява най-висшата сила, но само в случай, че тя се индивидуализира във всеки един от хората, които търсят Христос.
към текста >>

нещо, което веднага среща възражението: Да, обаче по този начин Слънцето получава едно предимство.
И както би било чисто безсмислие да се говори за Слънцето от нашата планетарна система по същия начин, както бихме говорили за Юпитер, Марс и така нататък, същото безсмислие е да говорим за Христос така, сякаш говорим за Бодисатвите и за другите велики учители на човечеството. Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да гледаме на нещата с ясен, непомрачен поглед. Обаче необходимо е и друго действително да вникваме в нещата, да схващаме тяхната истинска същност, а не да ги разглеждаме като израз на някаква догма. Когато говорим за една христология в истинския, космологичен смисъл на тази дума, не се налага да даваме никакво предимство на християнството пред една или друга религия. Представете си, че в свещените писания на дадена религия е записано как Слънцето е само една от планетите и тогава идва някой, който заявява: Сега ние трябва да извадим Слънцето от числото на другите планети! нещо, което веднага среща възражението: Да, обаче по този начин Слънцето получава едно предимство. Но това изобщо не е вярно; това е само едно признаване на самата истина.
към текста >>

И когато другите религии започнат сериозно да зачитат всички останали вероизповедания, когато не използват това зачитане само като параван, тогава те няма да се смущават от факта, че Западът не е приел един национален Бог, а един Бог, който няма нищо общо с която и да е националност, защото представлява едно космическо Същество.
Така стоят нещата и с християнството. Тук чисто и просто става дума за признаване на истината, на една такава истина, която днес всяка религия по света може да приеме, стига само да поиска. И когато другите религии започнат сериозно да зачитат всички останали вероизповедания, когато не използват това зачитане само като параван, тогава те няма да се смущават от факта, че Западът не е приел един национален Бог, а един Бог, който няма нищо общо с която и да е националност, защото представлява едно космическо Същество. Индийците често говорят за своите национални Богове. Напълно естествено е те да говорят по съвсем различен начин от хората, които не са пожелали да приемат някакъв германски национален Бог, а са приели като Бог едно Същество, което се е въплътило далеч от техните земи в един друг народ. За противопоставяне между западния християнски принцип и източния индийски принцип можем да говорим само тогава, когато някой би решил да противопоставя, примерно, Вотан и Кришна. Обаче при Христос нещата не стоят така. По начало Той не принадлежи към нито един народ, а осъществява един от най-прекрасните духовно-научни принципи: Да бъде призната самата истина, независимо от цвета, расата, племето и така нататък.
към текста >>

83. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята еволюция; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност“, вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия.
Нещо подобно настъпва и при Кръщението в реката Йордан. Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал. Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен разум. Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях. Те виждаха също и това, за което Йоан Кръстител предупреждаваше: Старото време е отминало и трябва да настъпи едно ново време. За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята еволюция; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност“, вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия. Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да изработи у себе си нови качества.
към текста >>

Наистина, не всеки може да усети, че всеобхватната аура около Илия-Йоан е същата, която обгръща и Рафаело, че при Рафаело имаме същата невидима обвивка, каквато имаме и при другите двама: тя чисто и просто е прекалено голяма, за да се ограничи само върху една личност; да, тази аура обгръща отделната личност, така че откровенията, които получава тази физическа личност, имат стойност на озарение!
Аз често съм загатвал как чрез своите импулси този Дух на Илия-Йоан продължава да работи и по-нататък в мировата история. И понеже тук сме събрани като антропософи, нещата трябва да бъдат разгледани и от окултна гледна точка. Аз често съм споменавал, че душата на Илия-Йоан по-късно отново се преражда в лицето на художника Рафаело . Този окултен факт ясно показва през какви метаморфози трябваше да премине една душа след онази повратна точка в мировата еволюция, която ние наричаме Мистерията на Голгота. Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в следхристиянската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия свят, сега намира израз в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело. Наистина, не всеки може да усети, че всеобхватната аура около Илия-Йоан е същата, която обгръща и Рафаело, че при Рафаело имаме същата невидима обвивка, каквато имаме и при другите двама: тя чисто и просто е прекалено голяма, за да се ограничи само върху една личност; да, тази аура обгръща отделната личност, така че откровенията, които получава тази физическа личност, имат стойност на озарение! Ето какъв е случаят с Рафаело.
към текста >>

Би ли могло това да се изрази по-сполучливо, отколкото го казва Херман Грим: „Рафаело е гражданин на мировата история.
И така, Херман Грим описва Рафаело като мирова сила, като Дух, който напредва през столетия и хилядолетия, като Дух, който не се вмества в един отделен човек. Но у Херман Грим ние откриваме и други думи, които, както казахме, просто бликат от неговата открита и честна душа. И те веднага ни навеждат на мисълта, че при Рафаело имаме една величествена аура, която го обгръща отвсякъде, също както Духът на Илия обгръщаше Набот. Би ли могло това да се изрази по-сполучливо, отколкото го казва Херман Грим: „Рафаело е гражданин на мировата история. Той е като една от четирите реки, които според вярването на стария свят извират от Рая.“
към текста >>

Ето как в първите глави от Евангелието на Марко образът на Христос е представен по такъв начин, че в известен смисъл той се явява като една противоположност на Илия-Набот, а също и на Илия-Йоан.
Смисълът на Евангелието на Марко е именно този: Да разкаже как това, което е Христос, изцяло прониква в Исус от Назарет, изцяло запълва неговата земна личност и как там действува това, което определяме като всеобщ човешки Аз. Следователно, кое беше толкова ужасяващо за Демоните, които бяха обсебили хората, когато пред тях застана Христос? Това беше фактът, че те трябваше да признаят: „Да, ти си този, който носи Бога в себе си! “, че те трябваше да потвърдят: „Да, ти си онази божествена сила в личността, която ни принуждава да се разкрием и да освободим обсебените от нас хора чрез силата на това, което пулсира в индивидуалната човешка личност! “ (1,24; 3,11; 5,7). Ето как в първите глави от Евангелието на Марко образът на Христос е представен по такъв начин, че в известен смисъл той се явява като една противоположност на Илия-Набот, а също и на Илия-Йоан. Докато в последните два образа одушевя-ващият принцип не можеше да се разгърне в пълна степен, в Христос Исус този принцип се проявява в своето пълно величие и цялост. Ето защо, въпреки че в Христос Исус живее един космически принцип, Той застава пред нас, както и пред онези, които изцелява, като една отделна човешка личност.
към текста >>

Тези образцови учени, тези образцови натурфилософи, макар и да не го признават, винаги имат тайното убеждение, че би било много по-добре, ако Господ Бог лично им предостави свободата именно те да подредят света, защото, според тях, биха го подредили много по-сполучливо.
Обикновено нашите съвременници гледат на такива описания, идващи от миналото, по твърде странен начин. Същото се отнася и за мнозина от днешните естественици или „монисти“, както наричат себе си самите те. За какво става дума? Тези образцови учени, тези образцови натурфилософи, макар и да не го признават, винаги имат тайното убеждение, че би било много по-добре, ако Господ Бог лично им предостави свободата именно те да подредят света, защото, според тях, биха го подредили много по-сполучливо. Нека да вземем един такъв натурфилософ, който е готов да се закълне, че мъдростта е споходила човечеството именно през последните 20 години а има и такива, според които човечеството разполага с мъдрост едва през последните пет години, и че всичко останало, съществуващо преди тези последни пет години не е нищо друго, освен суеверие -, несъмнено този натурфилософ ще изпитва дълбоко съжаление, че по времето, когато е живял Христос Исус, все още не е функционирала съвременната научна медицина с нейните безгранични възможности. Защото би било много по-умно, ако всички тези хора например тъщата на Симон бъдат подложени на лечение със средствата на днешната медицина. Да, според учените Господ Бог би бил съвършен, само ако би планирал и осъществил Сътворението на света с оглед на понятията, с които работят съвременните естествени науки; само в този случай Господ Бог би пощадил човеците. Но тъй, както Господ Бог е сътворил света, без идеите на добрите естественици, Сътворението е проиграно! Естествено, никой не се осмелява да каже това, но то се подразбира.
към текста >>

Нека да вземем един такъв натурфилософ, който е готов да се закълне, че мъдростта е споходила човечеството именно през последните 20 години а има и такива, според които човечеството разполага с мъдрост едва през последните пет години, и че всичко останало, съществуващо преди тези последни пет години не е нищо друго, освен суеверие -, несъмнено този натурфилософ ще изпитва дълбоко съжаление, че по времето, когато е живял Христос Исус, все още не е функционирала съвременната научна медицина с нейните безгранични възможности.
Обикновено нашите съвременници гледат на такива описания, идващи от миналото, по твърде странен начин. Същото се отнася и за мнозина от днешните естественици или „монисти“, както наричат себе си самите те. За какво става дума? Тези образцови учени, тези образцови натурфилософи, макар и да не го признават, винаги имат тайното убеждение, че би било много по-добре, ако Господ Бог лично им предостави свободата именно те да подредят света, защото, според тях, биха го подредили много по-сполучливо. Нека да вземем един такъв натурфилософ, който е готов да се закълне, че мъдростта е споходила човечеството именно през последните 20 години а има и такива, според които човечеството разполага с мъдрост едва през последните пет години, и че всичко останало, съществуващо преди тези последни пет години не е нищо друго, освен суеверие -, несъмнено този натурфилософ ще изпитва дълбоко съжаление, че по времето, когато е живял Христос Исус, все още не е функционирала съвременната научна медицина с нейните безгранични възможности. Защото би било много по-умно, ако всички тези хора например тъщата на Симон бъдат подложени на лечение със средствата на днешната медицина. Да, според учените Господ Бог би бил съвършен, само ако би планирал и осъществил Сътворението на света с оглед на понятията, с които работят съвременните естествени науки; само в този случай Господ Бог би пощадил човеците. Но тъй, както Господ Бог е сътворил света, без идеите на добрите естественици, Сътворението е проиграно! Естествено, никой не се осмелява да каже това, но то се подразбира. Нужно е само да назовем с истинските имена всички онези неща, които днес се въртят в главите на материалистично ориентираните учени.
към текста >>

Но днес това лечебно средство не би могло да бъде използвано по същия начин, защото връзките между човешкото етерно и физическо тяло са съвсем други.
Те биха искали да поддържат Евангелията, но модерният предразсъдък, че такива изцеления са пълна измислица им пречи да отстояват своята позиция. И тогава те се впускат във всевъзможни обяснения относно „природата“ на чудесата. И само едно не им идва наум: Че за тогавашната епоха всичко онова, което описват първите шест глави от Евангелието на Марко, изобщо не е „чудо“, както не е чудо и един днешен медикамент, с чиято помощ се опитваме да повлияем върху една или друга функция на човешкия организъм. Тогавашните хора далеч не биха смятали за „чудо“, ако даден лечител би излекувал някой прокажен, протягайки ръката си към него с думите: „Аз искам това, бъди чист! “ Самата природа на Христовото Същество, която се изливаше над Земята, беше едно лечебно средство. Но днес това лечебно средство не би могло да бъде използвано по същия начин, защото връзките между човешкото етерно и физическо тяло са съвсем други. Обаче през онази епоха, общо взето, лекарите лекуваха своите болни тъкмо по този начин. Ето защо изцелението на прокажените, постигнато от Христос Исус чрез състрадание и полагане на ръце не беше нещо изключително. За тогавашната епоха то беше нещо напълно самопонятно.
към текста >>

Ето защо изцелението на прокажените, постигнато от Христос Исус чрез състрадание и полагане на ръце не беше нещо изключително.
И само едно не им идва наум: Че за тогавашната епоха всичко онова, което описват първите шест глави от Евангелието на Марко, изобщо не е „чудо“, както не е чудо и един днешен медикамент, с чиято помощ се опитваме да повлияем върху една или друга функция на човешкия организъм. Тогавашните хора далеч не биха смятали за „чудо“, ако даден лечител би излекувал някой прокажен, протягайки ръката си към него с думите: „Аз искам това, бъди чист! “ Самата природа на Христовото Същество, която се изливаше над Земята, беше едно лечебно средство. Но днес това лечебно средство не би могло да бъде използвано по същия начин, защото връзките между човешкото етерно и физическо тяло са съвсем други. Обаче през онази епоха, общо взето, лекарите лекуваха своите болни тъкмо по този начин. Ето защо изцелението на прокажените, постигнато от Христос Исус чрез състрадание и полагане на ръце не беше нещо изключително. За тогавашната епоха то беше нещо напълно самопонятно.
към текста >>

Това ставаше в специални школи в рамките на съответните мистерийни центрове, така че те получаваха в ръцете си такива сили, които идваха от свръхсетивния свят и минаваха буквално през самите тях, така че тогавашните лекари бяха един вид проводници, или медиуми за свръхсетивните сили.
Нека в тази връзка да хвърлим бегъл поглед върху начина, по който ставаше обучението на тогавашните лекари. Това ставаше в специални школи в рамките на съответните мистерийни центрове, така че те получаваха в ръцете си такива сили, които идваха от свръхсетивния свят и минаваха буквално през самите тях, така че тогавашните лекари бяха един вид проводници, или медиуми за свръхсетивните сили.
към текста >>

И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят.
Благодарение на своите медиумни способности, до които стигаха в лекарските мистерийни центрове, те ставаха носители на определени свръхсетивни сили. И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят. Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за действието на свръхсетивните сили. Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора. Забележителното тук е не че някой върши изцеления, а че се осмелява да ги върши един човек, който не е бил обучаван в никакви мистерийни школи; забележителното тук е, че изведнъж се появява някой, в чието сърце, в чиято душа блика същата тази сила, която по-рано можеше да се спуска единствено от висшите светове, както и това, че тази сила беше станала нещо лично, индивидуално. Да, трябваше да бъде посочен основният факт: Изтекло е времето, и занапред човекът няма да бъде вече само един канал за свръхсетивните сили! Този начин на действие отпада.
към текста >>

Там Вие ще откриете най-странни предположения, но не и нещо задоволително, понеже те не знаят какво всъщност представляваше Мистерията на Голгота.
Христос свързва моралната страна с магичния процес на изцелението и по този начин осъществява прехода от липсващия Аз към пълновластния Аз. Това се потвърждава на много места в Евангелието. Тъй трябва да разбираме нещата, защото те са казани тъкмо в този смисъл. И сравнете сега нашите духовно-научни изводи с всичко онова, което библейските тълкуватели описват като „опрощаване на греховете“. Там Вие ще откриете най-странни предположения, но не и нещо задоволително, понеже те не знаят какво всъщност представляваше Мистерията на Голгота.
към текста >>

НАГОРЕ

7.5883419513702